Търсене в текстове за 'Невидима сила'

Галилей Величков (1911-1985)

Отворените уши и песните от невидимата Школа 33.
Музикални изяви и цената на непослушанието 28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38.
към текста >>

Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот 7.
Любовта е извор 2. Моят Висок Идеал 3. Учение и служение на Високия Идеал 4. На Рила с песните на Учителя 5. Песните на Учителя и вселяване на Духът Божий 6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот 7. Ученици – музиканти в Школата на Учителя 8. Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба 9. Начало на музикалния живот на “Изрева” 10. Музикалните опитности на учениците 11. Последният концерт пред Учителя 12.
към текста >>

2. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде.
Всичко това беше смесица от преродени минали величия, исторически личности, раси и духовни школи. Всеки носеше своя отпечатък върху лицето си. И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице. По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар. Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност. И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде. Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг. Само Словото на Учителя можеше да ни обедини. И То правеше нашето съжителство поносимо и търпимо. Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга". Той се казваше Иван Антонов.
към текста >>

Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него? Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим. Разбрахме цената на стражевия пост в лицето на Иван Антонов. Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача. Затова разказваме историята за стражата на Школата. Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение. Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.
към текста >>

3. 2_50 Учителят

"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори.
към текста >>

Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето.
Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителят казва: "Истинският дом на човека е в душата Му.
към текста >>

- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора.
Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето.
към текста >>

" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.
Остави Истината да те защитава. Търпението е велика наука. Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае защо те грешат и страдат. Не се спирайте на погрешките им. Същината на човека е доброто. Човек трябва да разработва доброто в себе си.
към текста >>

" "Сила и живот" - нарече Той Словото Си!
Същевременно ще работиш, за да се справиш с него. Догдето трае, не изгубвай равновесието си и мира си! " "Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва! " "Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството! " "Сила и живот" - нарече Той Словото Си! Хора, животни и растения, всички в Негово присъствие се чувствуваха добре. Но една свещена дистанция, едно свещено пространство имаше, което никой не си позволяваше да преодолее. Всеки, който се приближаваше до Учителя, чувствуваше доколко може да се приближи. ...Учителят беше самотен. Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.
Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя. Казваше се Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас. Изключителен музикант, с отлични оценки за изпълнителско майсторство от музикалната критика както у нас, така и в чужбина и с голям успех на концертния подиум. Това е първата част от живота му. Втората част започна от момента, в който се запознава с Учителя, запознава се с Учението Му, присъствува на "Изгрева" и започва да взима дейно участие в музикалния живот. Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички. Но дойде историята с "Росна китка", която вече ви разказах вкратце. После дойде третата част: той се оженва за една жена, която започва да му изневерява и се развежда, като развода го преживява от тежко по-тежко. И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил.
към текста >>

Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство!
Но това бе едното решение. Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>

Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>

5. 3_16 Георги Куртев

Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила.
"Георги Куртев" Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез неговото изявление в Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата.
към текста >>

А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен.
към текста >>

Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство.
А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са резултата от вяра и Дух към Делото и Словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа! Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидимата Школа на Бялото Братство. Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде Името Му благословено!
към текста >>

6. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

И изметен с една голяма невидима за нас метла!
Но никой не седна да ги запише както трябва - последователно и с имена и с факти. А това бе необходимо, защото бе дошъл финалът - закриването на Школата на Учителя на земята. Тя бе закрита. Ние тогава още не проумявахме това. Разбрахме го много по-късно, когато "Изгревът" бе разрушен и пометен! И изметен с една голяма невидима за нас метла! Но метла, която се задвижи с Власт и Сила! Безпрекословна!
към текста >>

Но метла, която се задвижи с Власт и Сила!
А това бе необходимо, защото бе дошъл финалът - закриването на Школата на Учителя на земята. Тя бе закрита. Ние тогава още не проумявахме това. Разбрахме го много по-късно, когато "Изгревът" бе разрушен и пометен! И изметен с една голяма невидима за нас метла! Но метла, която се задвижи с Власт и Сила! Безпрекословна!
към текста >>

7. 3_71 Последните дни на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят.
И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща! Имаше часове в последните дни на Учителя, когато, със затворени очи, Той разговаряше не с нас, които бяхме около Него и бодърствахме, а с някаква невидима комисия, с невидим генерален щаб горе, в Невидимия свят. Ние стояхме до Него и Борис Николов стенографираше. Разговорът се водеше на руски език. Учителят разговаряше с някого горе на руски език, като му отговаряше на въпроси, както и задаваше такива на комисията. Имахме чувството, че Учителят е извикан някъде в Невидимия свят не на разговор, а на разпит. Това продължи дълго.
към текста >>

Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя.
А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
към текста >>

8. 9_02 Божият огън и Силите Господни

Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето.
На другия ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла. Едвам се виждахме. Движехме се чрез опипване и се намирахме чрез извикване. Тогава Учителят застана на едно място и ние го наобиколихме. Той започна да ни говори. Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето. Учителят продължаваше да говори Словото Си. Ние се върнахме в София и се разотидохме по домовете си, кой откъдето бе дошъл. Всеки продължаваше да си живее, както преди. Имаше моменти, когато в живота ми падаше мъгла и аз не знаех накъде да се обърна и накъде да вървя. Винаги си спомнях онзи случай на хижата на Мусала, когато в непрогледната мъгла и тъма, Учителят започна да говори, мъглата се разсея и изгря слънцето.
към текста >>

Видях Силата на Словото, което можеше да отвее, да измете и отстрани човешките заблуди и тъмата в неговия ум и съзнание, за да огрее слънцето на Словото на Учителя като Сила и Живот.
"Мечът на Духът Господен е Словото" - казва Учителят. През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън. Видях Господа на Силите в гръм и мълния, как ни превърна в светещи факли, пъплещи към Върха Господен. Видях и чух Словото на Бога в Неговата Скиния и Неговия Храм на онзи връх. Видях Силата на Словото, което можеше да отвее, да измете и отстрани човешките заблуди и тъмата в неговия ум и съзнание, за да огрее слънцето на Словото на Учителя като Сила и Живот. Видях и Мечът на Духът Господен как действува чрез Словото Си през следващите тридесет години в Сила и Мощ.
към текста >>

Видях и Мечът на Духът Господен как действува чрез Словото Си през следващите тридесет години в Сила и Мощ.
През този паметен събор видях чудни дела Господни. Видях Бог, че е Огън. Видях Господа на Силите в гръм и мълния, как ни превърна в светещи факли, пъплещи към Върха Господен. Видях и чух Словото на Бога в Неговата Скиния и Неговия Храм на онзи връх. Видях Силата на Словото, което можеше да отвее, да измете и отстрани човешките заблуди и тъмата в неговия ум и съзнание, за да огрее слънцето на Словото на Учителя като Сила и Живот. Видях и Мечът на Духът Господен как действува чрез Словото Си през следващите тридесет години в Сила и Мощ.
към текста >>

9. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си.
Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа. Хармонията на Славата е проявлението на Божествения свят. Чрез нея се раждат висшите идеи на Мировия живот и се препращат надолу в Духовния свят чрез Виделината, да бъдат Високият Идеал за човешката душа и човешкия дух. Музиката е изявата на движението в Живата Природа.
към текста >>

Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание.
Музиката е изявата на движението в Живата Природа. Музиката е материализираното движение на Духа. Музиката е съединителното звено, връзка между Духовния и човешкия свят. Хармонията е съединителната връзка между Духовния и Божествения свят. Законите на Небето слизат отгоре надолу чрез тази връзка, чрез Хармонията, чрез Музиката и чрез Мелодията. Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание. Но тя става път за онези, на които съзнанието е пробудено и имат пряко съобщение с Небето. Това за тях е път, по който слизат Божествената Светлина - Славата, Духовната Светлина - Виделина и слънчевата светлина като Светлина в умовете на пробудените човешки съзнания и души. Светът за едни е затворена книга и една неизявена музика, а за други е Жива Природа, в която идват музикални вълни като Хармония от висшите светове, организират материята и творят всички форми в Природата. Музиката е истински проводник на същинския Миров и Космичен Живот, тя е съединителната връзка между всички явления в Природата, между причини и следствие на явленията в Духовния и физическия живот на земята. Музиката е навсякъде, тя навлиза във всички светове, с които борави човекът, защото той, човекът, е проекция на Великия Космичен Човек.
към текста >>

Човешката постъпка е Силата на ангелите.
Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на освобождаване и възходящ път към Бога. Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила.
към текста >>

Човешката сила е Музика на волята.
Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога.
към текста >>

Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят.
Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа.
към текста >>

Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила.
Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята.
към текста >>

Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога.
Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу.
към текста >>

Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела.
Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят.
към текста >>

Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу.
Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината.
към текста >>

Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят.
Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената.
към текста >>

10. 152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ

Борис Николов

ТОМ 2

Вероятно тази невидима метла бе особена и друг държеше и друг метеше с тази Божествена метла.
152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ Имаше дни, месеци и години когато нападаха Учителя от всички страни: църквата и духовенството от една страна, обществото и разни институции от друга страна. От трета страна отделни граждани, които се подвеждаха или биваха подкупени. От четвърта страна се присъединиха и военните. Атаки от всички страни. И когато всички очакваха, че ще бъдем изметени от лицето на земята и Изгрева пометен, то за всеобща изненада биваха изметени онези, които желаеха да ни премахнат физически от Изгрева. Вероятно тази невидима метла бе особена и друг държеше и друг метеше с тази Божествена метла. От този период аз имам един пример. Особен пример. Той е такъв: Срещам веднъж Учителя точно при една такава обстановка, когато всички говореха в града и пишеха по вестниците, че този път на дъновистите няма да им се размине току така и ще бъдат разтурени и пръснати и в вдън земя затрити. Дойдоха и съобщиха това на Учителя. Той се спря и каза: „Те не знаят срещу кого воюват!
към текста >>

След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми.
Пред очите ми се свлекоха и паднаха люспите на моето земно, обикновено физическо виждане. Пред мен се откри една завеса и излезна зад нея един могъщ свят, толкова силен, че от косите ми и главата ми виждах как излизат искри при самата гледка. От очите ми излизаха също искри. Бях потопен в този свят и без да искам ми показаха какви сили действуват в него. Беше невероятно преживяване. След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми. Но този свят съществуваше и съществува. Много по-късно, години след това, когато ме атакуваха моите неприятели, когато бях в утеснение на духа, отново ми се откри тази картина на този могъщ, необятен свят. Това облаци, буря, ветрове, дъждове, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света. Тогава разбрах, че аз също съм войн и съм представител тук на този могъщ свят, макар че бях ученик на Бялото Братство. Само така се съхраних и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа.
към текста >>

Сила и Мощ!
Много по-късно, години след това, когато ме атакуваха моите неприятели, когато бях в утеснение на духа, отново ми се откри тази картина на този могъщ, необятен свят. Това облаци, буря, ветрове, дъждове, които ние наблюдаваме с обикновените си очи, горе на Небето бяха могъщи Сили, които се движеха и управляваха света. Тогава разбрах, че аз също съм войн и съм представител тук на този могъщ свят, макар че бях ученик на Бялото Братство. Само така се съхраних и запазих по времето на процеса срещу Братството и последващият затвор от 12 години, които излежах чрез 4-годишна работа. Сили са това. Сила и Мощ!
към текста >>

11. 73. ЗАВЕТЪТ НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ

Борис Николов

ТОМ 2

Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината".
Затичва се към перона. Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля. Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината". Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота. А тази книжка е стъкмена от Учителя и са думи изказани от Господния Дух през всичките тези времена откакто е човек на земята. Духът Господен е в тях. И ръката Господня е над онзи, който работи с тази книжка, защото тя носи Виделина.
към текста >>

Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота.
Багажа е разхвърлян съвсем е тъмно вече, нищо не се вижда. Как ще намери в тази бъркотия торбичката? Отчаян той бръква в един куп багаж, сграбчва нещо и като поглежда неговата войнишка торбичка. Прегръща я, хуква към влака, едва туря крак на вагона и влака потегля. Брат Георги прегръща торбичката, нещо го стопля отвътре, дава му сила - „Завета на цветните лъчи на светлината". Невидимата силна топла, бащинска ръка, тя е която ни крепи и ръководи в живота. А тази книжка е стъкмена от Учителя и са думи изказани от Господния Дух през всичките тези времена откакто е човек на земята. Духът Господен е в тях. И ръката Господня е над онзи, който работи с тази книжка, защото тя носи Виделина.
към текста >>

12. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му.
Но на 24 юни 1948 г. Братският съвет пише благодарствено писмо подписано от всички от отдела по Вероизповеданията, за това, че са зарегистрирани. Вижда се явното противоречие - веднъж заявяват, че не са нито секта, нито църква, а следующия път изпращат благодарствено писмо, че са регистрирани там, където членуват разни църкви и религиозни култове. Как се разрешава такова противоречие? Много просто. Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г. На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г.
към текста >>

А кой натиска онзи невидим бутон, за да се задействуа с власт и сила от повелята на Онзи, Който не разрешава регистрация?
Изгревът се разрушава, салонът е заключен, а по-късно през 1972 г. целият Изгрев е разрушен и е вече само история. Един въпрос. Спаси ли регистрацията, която бе направена към Министерството на външните работи при Комитета на Православната църква и религиозните култове разрушението на Изгрева? Не го спаси, защото регистрацията бе отменена. А кой натиска онзи невидим бутон, за да се задействуа с власт и сила от повелята на Онзи, Който не разрешава регистрация? Отговорете си сами. Спаси ли уставът, който бе изработен и одобрен от Братствата, унищожението на Изгрева? Не го спаси, защото не беше подписан и одобрен. А кой не разреши да се подпише? Помислете за невидимия бутон и си отговорете сами.
към текста >>

Но учредителите, които са подписали устава и са се регистрирали пред съда не знаят, че някъде горе на Небето има невидим бутон и някой от време на време го натиска със Сила и Власт и тогава се явяват служителите на Господаря, за да изпълнят Волята на Невидимият Повелител.
Приет е устава с протокол от 14.03.1993 г. и е подписан от 19 учредители. Представя се пред съда и бива регистриран с решение на съда от 04.05.1993 г. със съдебно решение регистрация по гражданско дело N 27712/92 г. Всички се успокояват, че най-после всичко е в ред и са признати за юридическа личност. Но учредителите, които са подписали устава и са се регистрирали пред съда не знаят, че някъде горе на Небето има невидим бутон и някой от време на време го натиска със Сила и Власт и тогава се явяват служителите на Господаря, за да изпълнят Волята на Невидимият Повелител. И така служителите изпълняват Волята Му. Тогава с решение N 301 от 25.УИ.1994 г. на Министерския съвет, публикувано в Държавен вестник от 9.1Х. 1994 г., брой 73 на стр. 5 се отказва да бъде пререгистрирано като юридическо лице с нестопанска цел фондация „Окултен научен приложен и просветен център на Бялото Братство" със седалище София на основание чл.
към текста >>

Айтос подписаха устава и предизвикаха след това да се протегне Невидимата ръка, да натисне онзи бутон със Сила и Власт и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г.
гласуваха и одобриха устава. Сега разбирате ли защо ще бъде публикуван списъка на ръководителите на Братствата, направен лично от Боян Боев през 1947 г., за да служи за кореспонденция. Той ще бъде поместен в този том, за да се види и знае, кои бяха онези, които на 26.V. 1949 г. в гр. Айтос подписаха устава и предизвикаха след това да се протегне Невидимата ръка, да натисне онзи бутон със Сила и Власт и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г. да се затвори печатницата на Изгрева, заедно с всички печатници в България и да се спре частното книгопечатане. Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г. печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата. Ето тук се постарахме да предадем тези етапи, които са важни за поучение на следващите поколения. Има два пътя: или ще се поучиш от опитнос-тите на предишните поколения и ще вървиш по пътя на ученика определен от Словото на Учителя, или ще тръгнеш по втория път, за да проучваш сам колко струва и каква е цената на опитността на предишните поколения ученици.
към текста >>

13. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му.
Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си? Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно. Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията. И тогава се намесва Учителят. Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му. Тутакси Академията се спира. Как ли? Ето така: През 1949 г. излиза и се публикува Закона за младежта. Според този закон се разтурят всички младежки организации на различни партии, сдружения и фондации.
към текста >>

Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България.
Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени". Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България. ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа. Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата.
към текста >>

" За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила.
Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот. Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек! " За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли лобювта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души". Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път.
към текста >>

Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро.
Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро. Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна." Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело. Със сърдечен братски поздрав: Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев 12.ХII.1945 г. Изгрев-София ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки: 1.
към текста >>

14. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

ТОМ 4

Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
към текста >>

Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота.
към текста >>

Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>

И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство.
Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран.
към текста >>

Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5).
към текста >>

И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо.
към текста >>

Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11).
За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител.
към текста >>

И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.
Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават.
към текста >>

Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14).
към текста >>

Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15).
За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил.
към текста >>

15. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 4

Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ.
Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов. Но когато след години в Него познават Учителя, нещата постепенно са се променяли. А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината. Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ. Затова първите опитности на първите приятели са невероятни. В началните години чрез устатата на Учителя са говорили духове от най-висша категория, които Той е пускал в Себе Си и те са отбелязани в материали на първите събори и в първите писма до учениците: Там ще намерите подписа на Учителя, който завършва с думите: „Твой Господ Исус", „Емануил", „Елохим - Ангел на Завета Господен", и т.н. Чак когато първите приятели разбират, че в Учителя говори Духът Господен, или Духът Божий, или Духът Христов, тогава малко по малко те се отдалечават от спиритизма. Но не всички се отказаха от него. Учителят нееднократно, в писма до учениците, им запретяваше да правят сеанси.
към текста >>

Учителят навремето бе заявил, че спиритизмът се е явил, за да докаже, че съществува невидима бариера между физическия и Невидимия Свят, и само толкоз.
Случайни работи на Изгрева нямаше. Дали лично Учителят се е бил явил чрез този медиум, или бе изпратил някои от своите служебни духове, това можем само да гадаем. Отговорът ще намерите в Словото Му. Аз заварих спиритизма в Школата и след заминаването на Учителя. Той донесе много бели и не малко беди на Братството. Учителят навремето бе заявил, че спиритизмът се е явил, за да докаже, че съществува невидима бариера между физическия и Невидимия Свят, и само толкоз. Учителят бе срещу спиритизма и имаме Негово категорично мнение от Негови писма до приятели. В едно от тях Той пише: „Докога ще се занимавате със спиритизъм, а не изучавате Словото Божие! " Ето, това е отговорът. Друг отговор и разрешение няма, нито вчера, нито днес, нито утре. Ние сме школа, изучаваме, проучаваме и прилагаме Словото на Великия Учител в живота си.
към текста >>

16. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

ТОМ 4

Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие.
И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост.
към текста >>

Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас.
Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата, като форма на Словото Ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души, Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас. Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички. Разговарям с всички.
към текста >>

А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух, и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух." Ние сме малцината пред Учителя и слушаме това Откровение за същността на Словото Му. Тогава разбрах, какво представлява беседата на Учителя като форма на общуване. А чрез моя живот и чрез опитностите на учениците от Школата добих нагледна представа какво представлява беседата на Учителя, когато Словото му се изявява като Светлина и Виделина, а се проявява като Сила и Живот.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Видимата и Невидимата Школа 52.
Малките величини, които управляват света 47. Школата и светската учителка 48. Мъглата и двете стомни за вода 49. Божиите служители 50. Пълното шише и малкото сърце 51. Видимата и Невидимата Школа 52. Да с озапти с юзда и камшик 53. Божието око 54. Посещение на Учителя в Малкият дом 55. Духовете на Лемурия 56. Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57.
към текста >>

На сила в Царството Божие 4 100.
Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95. Подпушеният извор и мътилката 96. Благословение и обсебване 97. Гласът на Бога 98. Колелото със спиците, което тръгна по света 99. На сила в Царството Божие 4 100. Величието на Духа Божий 101. Свещена простотия 102. Унижение и достойнство 103. Товарът, който носеше Учителя 104. Великият Учител и великият страдалец 105.
към текста >>

18. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Незавършила молитвата, усетих една сила, която ме поде и изведе много лесно на полянката на Изгрева.
Стреснах се и се уплаших. Затичах се. Но след малко се спрях. Сетих се, че трябва да си помогна сама и след това да търся помощ. Започнах да произнасям молитвата „Отче наш". Незавършила молитвата, усетих една сила, която ме поде и изведе много лесно на полянката на Изгрева. Като че ли някоя невидима ръка ме водеше, а друга ръка ме тикаше отзад, така че хем ме водеха отпред и хем ме бутаха отзад и аз бързо, бързо се озовах на Изгрева. Когато пристигнах там видях, че всички ме очакват. Разказаха ми след като ме наобиколиха, че по време на разговора им с Учителя изведнъж той се спрял, спрял да говори и казал: „Марийка се загуби". После лекичко се съсредоточил в себе си траещо няколко мига и след това казал: „Намери пътя". Така аз намерих пътя и пристигнах на Изгрева.
към текста >>

Като че ли някоя невидима ръка ме водеше, а друга ръка ме тикаше отзад, така че хем ме водеха отпред и хем ме бутаха отзад и аз бързо, бързо се озовах на Изгрева.
Затичах се. Но след малко се спрях. Сетих се, че трябва да си помогна сама и след това да търся помощ. Започнах да произнасям молитвата „Отче наш". Незавършила молитвата, усетих една сила, която ме поде и изведе много лесно на полянката на Изгрева. Като че ли някоя невидима ръка ме водеше, а друга ръка ме тикаше отзад, така че хем ме водеха отпред и хем ме бутаха отзад и аз бързо, бързо се озовах на Изгрева. Когато пристигнах там видях, че всички ме очакват. Разказаха ми след като ме наобиколиха, че по време на разговора им с Учителя изведнъж той се спрял, спрял да говори и казал: „Марийка се загуби". После лекичко се съсредоточил в себе си траещо няколко мига и след това казал: „Намери пътя". Така аз намерих пътя и пристигнах на Изгрева. Тук бях заобиколена от сестрите и ме разпитваха подробно какво се е случило, а аз не можах да кажа нищо, защото за мен бе едно обикновено действие - аз се бях загубила, как да обясня по-подробно.
към текста >>

19. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА Когато влезнахме в Школата смятахме, че започваме да се занимаваме с големи въпроси и то толкова големи, от които зависят съдбата на човека, както и съдбата на цялото човечество. От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме. Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние. Но да не смятате, че това беше непрекъснато. Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя. Тези състояния бяха периодически и онези, които влизаха в тях можеха да се ползват. А иначе когато тръгвахме по своят път и когато се приземявахме долу на земята с нашето несъвършенство имаше много сълзи и огорчения. Да не смятате, че в Школата само се седеше и се слушаше Словото на Учителя, че се пееха само песни и се играеше Паневритмия. Ами след това? Ето тук започваха изпитите на учениците, на оглашените, на любопитните и на всички онези, които по една или друга причина се доближаваха до Словото на Учителя.
към текста >>

Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше.
След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: „Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа". „Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост, краката не ми се отделят от земята". Учителят му каза: „Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г.
към текста >>

20. 46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА

Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА Когато влезнахме в Школата смятахме, че започваме да се занимаваме с големи въпроси и то толкова големи, от които зависят съдбата на човека, както и съдбата на цялото човечество. От къде дойде такъв подтик у нас, това не разбрахме. Може би причината бе, че бяхме влезнали в аурата на Учителя, а тя бе толкова необхватна, защото тя засягаше човешката душа, която се поеше от този Божествен извор на Словото му и се чувствахме като души в едно неописуемо състояние. Но да не смятате, че това беше непрекъснато. Не, това се отнасяше само тогава, когато, решавахме сполучливо задачите си, когато в присъствието на Учителя се пееха песните му и когато имахме присъствие на Изгрева от невидимите посетители от Невидимата школа на Учителя. Тези състояния бяха периодически и онези, които влизаха в тях можеха да се ползват. А иначе когато тръгвахме по своят път и когато се приземявахме долу на земята с нашето несъвършенство имаше много сълзи и огорчения. Да не смятате, че в Школата само се седеше и се слушаше Словото на Учителя, че се пееха само песни и се играеше Паневритмия. Ами след това? Ето тук започваха изпитите на учениците, на оглашените, на любопитните и на всички онези, които по една или друга причина се доближаваха до Словото на Учителя.
към текста >>

Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше.
След половин час Учителят пак излиза навън от стаята си, спря се пред него и му каза: „Ти не разбра ли, че твоята работа се уреди преди три часа". „Разбрах, Учителю, но не мога да мръдна оттук от голямата радост, краката не ми се отделят от земята". Учителят му каза: „Тогава скачайте, брат, скачайте, защо трябва да вървите? " И той разтвори ръце като че ли искаше да хвръкне с тях като с криле и подскочи веднъж, подскочи втори път и видях, че той подскочи най-малко 10 пъти и то най-малко на половин метър над земята. А аз бях млада и едва ли щях да подскоча 30 сантиметра. Та тази радост се отприщи и като сила го повдигаше нагоре и той подскачаше. Ето, това беше една от малките величини, чрез които Учителят работеше и разрешаваше съдбите на всякой един от нас. Непосредствено след войните преминаха през България много тежки положения. Имаше убити, осакатени и инвалиди от двете войни. Имаше вдовици, сираци и немотия по земята българска. Учителят по онова време беше интерниран във Варна, а България беше орязана с Ньойския договор в Париж, както навремето бе орязана с Берлинският конгрес през 1879 г.
към текста >>

21. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

Свърших молитвата и като че ли една сила ме поде и ме поведе и ме водеше в мъглата.
Мъгла като мляко. Реших да вървя в мъглата, вървя и накрая се загубих. Обхвана ме страх от мъглата, от гората и от всичко. Спрях се и реших, че не трябва да се паникьосвам и че трябва да търся помощ от Учителя. Започнах да се моля на Учителя, да се моля на Бога и на Всевишния, защото образът на Учителя и образът на Бога за мен тези неща тук на земята се сливаха в едно. Свърших молитвата и като че ли една сила ме поде и ме поведе и ме водеше в мъглата. Някой ме водеше за ръка, това бе усещането ми. Накрая ме заведе до поляната на Изгрева. Спомням си, че преди време пак се бях загубила, но тогава имах усещането, че един ме бута отзад, а друг ме влачи отпред. Но сега случаят бе друг. Някой ме водеше.
към текста >>

Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева.
Някой ме водеше. Пристигнах там в кухнята и дежурните сестри ме заобиколиха и ме запитваха: „Ами какво стана с тебе? " Отговорих, че съм се загубила в мъглата, а те в хор започнаха да ми обясняват, че Учителят по едно време отишъл при тях, за да провери какво ще готвят този ден. По едно време казал: „Марийка се загуби като че ли". Те продължили да разговарят с Учителя и след малко той казал: „Е, като че ли ще си намери пътя и ще донесе стомните с вода". Аз обясних как съм се справила при това положение, всички се смяха и се радваха, че някоя невидима ръка ме е довела на Изгрева. Помощта на Учителя за всички бе неоспорим факт, които са присъствали там, а за мен бе една реална опитност. След като оставих стомните в кухнята отидох при Учителя да благодаря, каза ми: „Е, сестрата си изпълни задачата със стомните и сега имате една опитност. А с водата от стомната направи чай та всички да пием от тази вода и да станем съпричастни с твоята опитност". Учителят след това каза: „Ето, ти вече за втори път се губиш и все някой те довежда на Изгрева. Внимавай трети път да не се изгубиш в мъглата, защото можеш да се разминеш с Школата и с Изгрева".
към текста >>

22. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама.
Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му. Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас.
към текста >>

Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село.
Аз я подслоних, заведох я у дома, дадох й легло, а след нея започнаха да пристигат кошници и пакети с храни. Родителите я бяха изпратили на гости на Изгрева да види и да слуша Учителя и да не бъде в тежест на никого изпращаха на нейно име колет след колет. Така с тези колети изкарахме три месеца с нея. Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време. Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село. Тя също се разплака, защото така се е притеснявала къде ще отиде, къде ще отседне на Изгрева, а когато Учителят я бил насочил към мене казал: „Иди при Марийка, тя те очаква". Ето окултният закон как работеше по времето на Школата. Това също беше онова невидимо сито, което висеше над Школата и онова сито, по което ние ходехме - едното беше отгоре, а друго долу, а по средата имаше трето сито - това бе Словото на Учителя. Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята.
към текста >>

23. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на комуната, а пък Борис е бащата на комуната.
Аз кимвам с глава и мълча. Това ие-що продължи много време и може би той излезна четири-пет пъти и все ми казваше, че някой много важен гост го чака. Аз мълчах. Ако възразя не можех да изкарам изпита си. Накрая идва и ми казва много важно и съвсем тихо: „Марийке, сестра Стефанова ме чака". А тя беше сестра, която се беше халосала по Борис, беше се влюбила в него и когато правеха комуните тя беше се провъзгласила, че уж е била майката на комуната, а пък Борис е бащата на комуната. Като чух какво ми каза на мен ми заседна някъде отвътре на гърлото и разбрах накъде бие и накъде сега е насочена тежката артилерия. Досега бях отстояла четири пъти да дохожда и да ми казва, че някоя много важна сестра го чакала и затова не може да ме приеме. А сега моята съперница в любовта и за Борис е предпочетена пред мене от Учителя. Но аз стиснах зъби и си рекох, че трябва да издържа та каквото ще да стане, не само майката на комуната да се яви, но да се явят всички бащи и сестри на комуните и всички сестри и бащи на Братството. Учителят ме въртя и ме изпитва още дълго време.
към текста >>

Братството и сестринството беше горе в Невидимата Школа, където всички бяха души и духове, чрез които окултния ученик стоеше при нозете на Учителя и слушаше Словото му.
Въздъхвам си: „Какъв Божествен ден". Изведнъж в ума ми преминава стрела от светлина какво ми каза Учителя, че да се радват чуждите на онова, което им се дава през деня. Сетих се, че той „денят" наричаше своето физическо присъствие на земята. Тези чужди не бяха от вътрешната школа на Учителя. Малцина бяха онези, които бяха от вътрешната Школа на Бялото Братство, които крачеха по Изгрева като сестри и братя. Братството и сестринството беше горе в Невидимата Школа, където всички бяха души и духове, чрез които окултния ученик стоеше при нозете на Учителя и слушаше Словото му. Аз съм на разговор при Учителя. „Човек намира нещата най-напред вътре в себе си и после отива да ги търси. Вътрешният образ не съответствува на външният, Например, аз намирам Мусала в себе си и отивам на Мусала. Това, което ще видя там няма да отговаря на образа, който съм си съставил. Аз ще ти разправя примера с мечката и детенцето.
към текста >>

Ти си търсила Истината.
Правилно ли постъпвам? " „Към тях ще прибягваш само в краен случай, когато не можеш да решиш сама." „Значи те изразяват моите настроения? " „Не твоите, те са същества, които действуват наоколо." „Тогава аз трябва да се отнасям критически към тях? " „Да, ще се отнасяш критически. Ти трябва да идеш в салона, защото е по-близо и ако не дойда там тогава да дойдеш да ме намериш тук. Ти си търсила Истината. Щом не си ме намерила тук трябва да влезеш в Школата. Когато учиш например не трябва да те интересува процеса, а какво ще извлечеш за своето развитие. Процесите на нещата не трябва да те интересуват, а онова, което извличаш за своето развитие."
към текста >>

24. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие".
Ето така Учителят ме сложи като колело в една непозната каруца и ми каза: „Пускам те в света". И колелото се завъртя и то тръгна. Можеше да скърца, тогава му слагаха катран та да се хлъзга и да не скърца там където бе оста. Разваляха ли се спиците, сваляха обръча, разхлабваха и другите спици и поставяха нови. И така колелото се въртя у мен цели двадесет и две години по време на Школата и още двадесет и две години след заминаването на Учителя. Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям. Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя.
към текста >>

Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя.
Така веднъж Учителят ме среща и казва: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". „Защо, Учителю", питам аз. Той отговори: „Защото така аз искам". Хайде сега дайте си обяснението. Бях станала фигуративно казано на едно колело и бях взела една служба на едно колело и ща не ща трябваше да се търкалям. Аз бях едно от колелата на каруцата, друг беше друго нещо, но наистина искаха насила да ме вкарат в пътя. Аз бях много самотна в семейството си и неразбираема за тях, но това нещо продължи и по-късно и в обществото, в което се движех, включително и на Изгрева. Бях много самотна, макар че около мен имаше много хора, макар че се движех и общувах с тях. Отидох при Учителя и споделих, че се чувствам сама насадена на чуждо място, самотна и трудноразбираема. Той се усмихна и каза: „Не бой се, че си сама. Ти си заобиколена от души и ангели".
към текста >>

Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева.
Припомни си как пак след време едвам оживя. Всички противоречия в живота ти, които идват не ти ги създава някой друг, а ти ги създавам аз. Аз съм този, който ги създава, за да можеш да решиш задачите на живота си и да можеш да преминеш от задача в задача и да разрешиш правилно смисъла на твоето прераждане, тук между българите". Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра. Щом е проработила тази мисъл, изпълни я. Можеш да му поговориш, но трябва да избереш начин, по който да му кажеш.
към текста >>

Не е в силата.
Щом е проработила тази мисъл, изпълни я. Можеш да му поговориш, но трябва да избереш начин, по който да му кажеш. Можеш да му кажеш, че животът трябва да се пази, трябва да се употреби разумно в работа за Бога. Трябва да постоянствува в едно направление и никога да не се отчайва, Така ще добие резултати. Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират. Не е в силата. Като духаш, духаш най-после колата ще тръгне. Виж как работи светлината. Слънчевите лъчи постепенно, но непрекъснато действуват върху почвата и най-сетне пониква тревата. Трябва бодрост и никога да се не обезсърчава човек. Аз съм забелязал, че хората се движат в двете посоки и в двете крайности: или стават много корави, или като омекнат стават много меки.
към текста >>

25. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов.
Когато излязохме от горичката по него бяха нападали сухи иглички, които аз деликатно поочистих. По мене когато режех клончетата също се бяха наболи иглички от клоните. Той се обърна внезапно и докато аз се усетя той сам се изтърси от иглите от борчетата. Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна. Когато му казах, че ще си отивам той ми подаде ръка, но аз му казах, че ръцете ми са нечисти. Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля".
към текста >>

Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете.
По мене когато режех клончетата също се бяха наболи иглички от клоните. Той се обърна внезапно и докато аз се усетя той сам се изтърси от иглите от борчетата. Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна. Когато му казах, че ще си отивам той ми подаде ръка, но аз му казах, че ръцете ми са нечисти. Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля". Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази своето достойнство в себе си.
към текста >>

Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов.
Той се обърна внезапно и докато аз се усетя той сам се изтърси от иглите от борчетата. Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна. Когато му казах, че ще си отивам той ми подаде ръка, но аз му казах, че ръцете ми са нечисти. Той ми изпрати една топла струя, една невидима струя на Любов. Аз не се ръкувах, за да остана вярна на принципа понеже бях си измърсила ръцете. Дълго време чувствувах тази невидима струя на всеобхватност, на онази Любовна струя, която идваше и която трябваше да ми напомни какво представлява Божията Любов. Колко е хубава и голяма Любовта на Бога и ако човек я има в себе си като състояние никаква нужда не можеше да има. Тогава той ще се среща и с другите себеподобни нему, за да ги обича. Като се връщах у дома по пътя си казах: .Винаги да остана вярна на Бога и да изпълнявам само Неговата воля". Ето това е пожеланието на онзи ученик, който трябваше да запази своето достойнство в себе си. А това може да се запази само тогава, когато чо-зек запази връзката си с Бога.
към текста >>

26. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото.
Оглеждали се насам-ната-тък и решили да сковат една маса и от горе да я изплетат с клони от дърветата. Тръгнали да търсят пръчки подходящи да оплетат масата и от тук оттам изрязали от околните дървета. Донесли пръчките, разположили се под дървото и започнали да плетат масата. Плели що плели и разбрали, че пръчките няма да им стигнат затова решили вместо да се разхождат отново до онези дървета, то да използват клоните от дървото, което се било разлистило над главите им. Единият от тях се качил нагоре по дървото, за да отсече някои клони и когато започнал да реже неочаквано се счупва клона, на който е стъпил и той полита с гърба си да падне на земята. В този момент той си спомнил какво е казал Учителя и изведнъж извиква: „Учителю" и най-нена дейно някаква невидима сила го подема, обръща го, а той падал с гърба си надолу и тази сила го залепва за дънера на дървото, така че той се хванал едновременно прегръщайки дървото. Полека-полека се опомнил докато другият го гледал уплашено. Полека-полека слязъл от дървото и след това си припомнил и думите на Учителя никой да не се докосва до това дърво. Продължили работата си и успели да подготвят що-годе масата. След малко идва цялата група, идва и Учителя и казва: „Рекох, сложете няколко бели кърпи на поляната и ще ядем там". Насядали на поляната, приготвили се да се хранят, но както обикновено в такива случаи винаги се казва молитва.
към текста >>

Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай.
Двамата приятели се огледали, навели глава, защото никой не е знаел за онова, което бе им се случило преди половин час. Казали общата молитва, искали опрощение, обядвали и след това онзи приятел пристъпил към Учителя и му благодарил за помощта. Учителят бил строг, лицето му било строго и казал: „Послушанието на ученика е връзката на ученика с Учителя и с Бога". Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя. Те по друг начин имаха контакт със Словото на Учителя. Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай. Обикновено на нашите събори идваха стотици хора от града, които ние едвам-едвам познавахме. Ние смятахме, че те са външни хора, но когато идваха и ни разказваха своите опитности с Учителя виждахме, че техните опитности бяха опитности при срещата с Духът чрез Сила и Мощ, а ние бяхме ученици на Школата и методите бяха вече други. Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата. И ние преминахме през чудеса, но нашите чудеса бяха от вътрешната Школа. Техния път бе друг и опитностите им бяха назидателни и очебиещи, по-изпъкващи и помнещи се.
към текста >>

Ние смятахме, че те са външни хора, но когато идваха и ни разказваха своите опитности с Учителя виждахме, че техните опитности бяха опитности при срещата с Духът чрез Сила и Мощ, а ние бяхме ученици на Школата и методите бяха вече други.
Учителят бил строг, лицето му било строго и казал: „Послушанието на ученика е връзката на ученика с Учителя и с Бога". Такива примери имаше много от възрастните приятели, които бяха дошли по различно време, идваха при нас, разказваха ги и после си заминаваха по пътя, от където бяха дошли, а някои от тях си живееха своя живот, Тази част от приятелите имаха големи, съдбовни опитности с Учителя. Те по друг начин имаха контакт със Словото на Учителя. Докато ние го слушахме и разучавахме, то техния контакт със Словото на Учителя бе в това, че те го видяха в Сила и в Мощ, така както бе горния случай. Обикновено на нашите събори идваха стотици хора от града, които ние едвам-едвам познавахме. Ние смятахме, че те са външни хора, но когато идваха и ни разказваха своите опитности с Учителя виждахме, че техните опитности бяха опитности при срещата с Духът чрез Сила и Мощ, а ние бяхме ученици на Школата и методите бяха вече други. Затова тези опитности на възрастните приятели бяха много драматични, интересни и бяха от категорията на чудесата. И ние преминахме през чудеса, но нашите чудеса бяха от вътрешната Школа. Техния път бе друг и опитностите им бяха назидателни и очебиещи, по-изпъкващи и помнещи се. Когато идваха и ни ги разказваха горе на Изгрева ние се оглеждахме и се питахме: ето тия са от света, гледай ги докъде стигнаха с помощта на Учителя. Ами ние дето сме тук на Изгрева, докъде ли ще стигнем ние?
към текста >>

27. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ Учителят работеше по различен начин, като метод с метод почти не се повтаряше или ако се повтаряше то с невероятни изменения, че не се познаваше първообраза на първоначалният метод. Но те се подчиняваха на строго определени духовни методи и духовни закони. И само човек запознат с тези духовни закони можеше да схване някой жест и някоя дума изречена от Учителя така символично, че трудно бе за останалите да проумеят за какво ли се отнася. Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си. А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него. Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява.
към текста >>

Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя.
Ето това изказване променяше много неща, защото ние се смятахме за ученици, а то се оказа, че сме оглашени, т.е. хора, които само слушат или четат Словото му когато имат настроение. Е, понякога може и да сме вярващи, защото все пак вярваме в това Слово и от него черпим сили и с него разрешаваме задачите си. Но да се доближим до ученичеството това бе живот посветен на Бога и служение за Бога. Това изключваше всякакви съблазни и слабости, а ние трябваше да ги прескочим, но не можехме, защото ние притежавахме всичко в себе си: съблазните, слабостите, ревността и какви ли не още неща. Имаше интересни положения - ти имаш някаква малка слабост, която не се проявява на друго място, но тук в Школата на Учителя ще върти, ще суче тази невидима, малка слабост, но ще излезе на бял свят и то пред всички и пред Учителя. А после иди, че се оправяй със себе си и гледай как ще я оправиш когато има безброй свидетели и си се изложил пред Учителя. При тия случаи човек изпитваше вътрешен срам не от несъвършенството си, но от това, че не можеше още да владеем тези малки, съвсем малки слабости. Тези слабости бяха заровени далеч в миналото и ние ги носехме с отминалите си пререждания, но тук в Школата на Учителя те се разрастваха от неговото присъствие, защото то бе благодатно и под него възрастваха както житото, така и бурените, плевелите и тръните в нас. Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас.
към текста >>

28. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

Но това означаваше, че всичко трябва да предоставиш в ръцете на Бога, да се откажеш от себе си и човешката съдба заедно с тебе да я пренесеш при нозете на Учителя, а той ще разреши въпроса със съвета си и ти чрез този съвет ще разрешиш кармата си по най-лек и безболезнен начин, в най-кратко време и с най-малко изразходване на сила и енергия.
А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата. А това не беше лесно. По-лесно бе да живеем на Изгрева, още по-лесно да се справим с несгодите на дървените бараки и примитивния живот, които бяхме доброволно приели като бит, отколкото да се решиш да отидеш при Учителя, да споделиш всичко и да чакаш неговият съвет, който трябва обезателно да изпълниш независимо какъв е и дали ти харесва или не ти изнася. Но това означаваше, че всичко трябва да предоставиш в ръцете на Бога, да се откажеш от себе си и човешката съдба заедно с тебе да я пренесеш при нозете на Учителя, а той ще разреши въпроса със съвета си и ти чрез този съвет ще разрешиш кармата си по най-лек и безболезнен начин, в най-кратко време и с най-малко изразходване на сила и енергия. А останалото ще го пренесеш в жертва угодна Богу. Ето там седи ключа за разгадаване. Да се жертваш в името на Бога. Думи. Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот. В онези години случаят ме завари да седя при Учителя и да разговаряме.
към текста >>

Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот.
По-лесно бе да живеем на Изгрева, още по-лесно да се справим с несгодите на дървените бараки и примитивния живот, които бяхме доброволно приели като бит, отколкото да се решиш да отидеш при Учителя, да споделиш всичко и да чакаш неговият съвет, който трябва обезателно да изпълниш независимо какъв е и дали ти харесва или не ти изнася. Но това означаваше, че всичко трябва да предоставиш в ръцете на Бога, да се откажеш от себе си и човешката съдба заедно с тебе да я пренесеш при нозете на Учителя, а той ще разреши въпроса със съвета си и ти чрез този съвет ще разрешиш кармата си по най-лек и безболезнен начин, в най-кратко време и с най-малко изразходване на сила и енергия. А останалото ще го пренесеш в жертва угодна Богу. Ето там седи ключа за разгадаване. Да се жертваш в името на Бога. Думи. Да, думи, но за да стане Слово трябва в тях да протече Силата на Духа и да се задвижи и да ги превърне на живот. В онези години случаят ме завари да седя при Учителя и да разговаряме. По едно време се задават от далечината Катя Зяпкова и Митко Сотиров. Задават се, приближават се полека-лека, вървят заедно и носят някаква бахча завита и обвиваща нещо кръгло. Така се носеха тогава навремето печени баници, източени и поставени в кръгла тепсия и от горе завързани с чиста бяла кърпа, която се наричаше бахча, с панделки. Та като видиш такава бахча направо ти потичат слюнки в устата - онези българки навремето правеха много хубави баници, че ги правеха точени с точилка, влачени с пръсти, че дърпани и т.н.
към текста >>

Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца".
Скараха се, имаше повод, наговориха си разни неща, всеки искаше да унищожи другия, да го унижи, за да изпъкне той пред очите на тяхната обща възлюбена. Караха се за нещо незначително, но те знаеха за какво се карат, че се карат за момата, която беше в сестрата. И те знаеха това, и ние виждахме това, и също знаехме това. На следващия ден отивам при Учителя и споделям впечатлението ми от скандала. Тогава той ми каза: „Чакай, чакай, вие още не сте били в Школата. Това тук е клас за вас, а за онези от горе от Невидимата школа като ви гледат знаят, че този клас тук на Изгрева е само забавачка за деца". Аз погледнах учудено, после разбрах какво исках да ми каже Учителя и се засмях от сърце. Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби.
към текста >>

29. 247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ

Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика".
А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат. Ето това го запомнете от мене - това бе характерно за цялото наше поколение в Школата. Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага. Веднъж на един събор, когато преди това се правеше наряда и програмата Учителят каза, че трябва да се насрочи на 23. или 27. август. А по начало съборните дни ставаха на 19 август на Преображение Господне, Но изведнъж Савка каза: „На 19 август, Учителю".
към текста >>

И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там.
Тези сблъсъци се смятаха, че се дължаха на това, че няма външна дисциплина. Та тези наряди трябваше да бъдат първата стъпка за такъв ред и порядък. А уроците, които Учителят ни даде с тези наряди бяха безброй и аз цитирах само няколко от тях. А целта на нарядите е съвсем друга. Учителят не беше за толкова за външната дисциплина, а за вътрешната на ученика. И ако видеше някой ученик как върви и се прави на смирен и на много изправен в духовно отношение, то тогава Учителят само бутваше с невидимата си вълшебна пръчица там където трябва и този приятел тутакси се оказваше в един друг свят, непознат за него и той трябваше да се справя с вътрешната си природа, да я изучава и да я управлява там. Тогава каква нужда има той от наряд за тази негова задача за разрешение? Ако човек не си изработи сам вътрешен идеен мироглед може сам да се смъкне надолу по нанадолнището на падението. Затова ученикът започва да изучава Словото на Учителя и започва да изучава живота от самия себе си. А това е безкраен свят и му а напълно достатъчно да разрешава този въпрос в не един земен живот. А всичко друго погледнато от страни е само дресировка.
към текста >>

30. 2. СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА

Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз.
В детската ми душа настана голям смут. Когато почнех да уча уроците си по пиано при първите болки на мускулите на ръцете ми, минаваше ми мисълта: „Защо? Щом като е до гроба, няма смисъл! " И затварях пианото. Почнах да не мога и да уча, а бях честолюбива и се срамувах от учителите и съученичките си. Обаче сякаш че ли някаква невидима сила ме закриляше и от трите ученички в класа, които взеха матурата си с отличие, едната бях аз. Истина е, че бях паметлива и че всичките клонове на науката ме интересуваха, но все пак ще разкажа един от случаите, за да покажа тогавашната странна закрила над мене. Беше час по физика. Вдигнаха две ученички на дъската, едната от които бях аз. Само, защото учителят, като отвори тефтерчето си извика първо Стайкова, а после моето име - Петкова, Стайкова получи двойка, а аз шестица. Имахме за урок шестте закона за притежението на небесните светила на Гей Люсака.
към текста >>

Обаче теософията беше много умозрителна и теоретична и затова, когато срещнах Учителя и Неговото Учение разбрах, че най-после съм намерила това, което съм търсила.
" и в това не е разгадката на живота." От там майка ми ме заведе в Швейцария, където стоях година и половина. После родителите ми ме изпратиха в Германия, където стоях още толкова, но в България се завърнах в същото душевно състояние - смисъл в живота не намирах. Тогава ми попадна книгата „Древната Мъдрост" от председателката на теософското общество Ани Безант. Тази книга извърши цял преврат в мене. Тя хвърли светлина в пътя ми и ми показа смисъла на .живота, чрез прераждането и кармата. Обаче теософията беше много умозрителна и теоретична и затова, когато срещнах Учителя и Неговото Учение разбрах, че най-после съм намерила това, което съм търсила. Аз станах Негова ученичка. От начало не знаех нищо за Учителя. Мислех Го малко нещо повече от 160 обикновен човек. Не знаех също, че Той владее ясновидството - шестото чувство и то в толкова висока степен. Започнах да посещавам беседите на Учителя, за да направя удоволствие на една моя приятелка.
към текста >>

Когато Го потърсила на другия ден, оказало се, че Той бил на екскурзия на Витоша с група ученици.
Имало е много хора надошли от провинцията. Тя слушала беседите, но не успяла да се вреди да помоли за частен разговор. Наближавало деня, в който тя трябвало да бъде на служебното място. В последния петъчен ден тя успяла да помоли Учителя за частен разговор. Той й казал да отиде при Него на следния ден. Когато Го потърсила на другия ден, оказало се, че Той бил на екскурзия на Витоша с група ученици. Тя помислила, че ще се върне рано и тогава Той ще я приеме. Но те се върнали късно и тя не могла да отиде при Него. На другия ден, в неделя, в 5 часа заранта е имало беседа в салона на Изгрева. Тя седнала на един стол и навела глава от мъка, че веднага след беседата трябва да тича на гарата, да не изтърве трена си. Едва слушала какво говори Учителят.
към текста >>

31. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат.
Напредналите същества, които живеят в България са във физическото тяло, колко пъти сте ги срещали! Можеш да срещнеш някой човек когото мислиш за обикновен, а той може да е от светлите братя. Някои от тях са излезли вече. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа, интересуват се и от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат. Те намират посредници и чрез тях действуват. - Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал.
към текста >>

Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия.
Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света. Има други същества по-силни от нас. През всички времена и епохи една велика разумност е движила цивилизацията и културата на природата. Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия. От там тази вълна отива в Америка, после в Русия и т. н. Новото в света е дадено от това Велико Братство винаги. Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работници за подигането на народите. Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега.
към текста >>

Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата.
Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
към текста >>

Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила.
И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора?
към текста >>

32. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Изведнъж те се отварят към теб, но за да протече тази невидима връзка от тях към теб, е необходимо да излезе от някъде.
Аз имах случай да ги изуча, но по-късно. Друг случай: В младите си години имах случаен разговор за десет минути с непознат човек, който нищо не знаеше за мен, но изведнъж ми предложи една богата стипендия за следване за четири години в Атина. Какво означава това? Стара връзка от миналото или нещо друго. Ние се срещаме с хора непознати, вземащи различни постове и което е най-интересното, отговорни постове, които движат дадени ресори в обществото. Изведнъж те се отварят към теб, но за да протече тази невидима връзка от тях към теб, е необходимо да излезе от някъде. А тя излиза от центъра на надеждата, който лично Учителят пипна на моята глава и с едно пипване завъртя ключа и светлината огря този център. И ето той сега даваше своите плодове. Наистина човек има връзки и създава взаимоотношения от миналото си. Но за да ти съдействуват тези хора днес и за да ти помагат днес, означава, че тия връзки си ги изработил много добре и правилно си ги разрешил. А най-важното е, че днес трябва да възстановиш тази връзка посредством центъра на надеждата.
към текста >>

Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока.
Тогава бях на 74 години. И от 14 години бях вече пенсионер и бях се отделил от обществения живот. Ето какво означава честни и почтени връзки и отношения с подчинени. Идва един момент, когато си свързан с тази верига, когато идва времето и изпраща някой човек от тази верига, за да ти съдействува. Ще кажете случайни неща и случайни срещи. Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята.
към текста >>

Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко.
И от 14 години бях вече пенсионер и бях се отделил от обществения живот. Ето какво означава честни и почтени връзки и отношения с подчинени. Идва един момент, когато си свързан с тази верига, когато идва времето и изпраща някой човек от тази верига, за да ти съдействува. Ще кажете случайни неща и случайни срещи. Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство.
към текста >>

33. 7. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО

Станка Иванова Тотева

В това време една невидима сила грабна раницата ми и я преметна обратно на гърба ми и някаква невидима ръка ме хвана отпред и аз седнах на земята.
В момента почувствувах как две сили започнаха да се борят с мене. Едната ме дърпа надолу, а другата нагоре. Аз бях сигурна вече, че това е моят край, но нямаше време за мислене. Само мислено казах: благодаря на Бога за всичко. Това стана светкавично. В това време една невидима сила грабна раницата ми и я преметна обратно на гърба ми и някаква невидима ръка ме хвана отпред и аз седнах на земята. Силите се бореха още. Главата ми бучеше, сърцето ми подскачаше, в мене ставаше нещо страшно. Аз се държах за земята и благодарях на Бога. А мъжът ми отдолу викаше: „Хайде, какво се бавиш, бързай да слезем в хижата". Аз не можех да стана.
към текста >>

34. 11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ

Симеон Арнаудов

Аз обикновеният човек пред това велико знание, което леко Учителят открехна част от невидимата завеса на това знание.
А тази астрология тук е още забавачка за деца и ученици от началните класове на отделенията. Трябват ти очи да видиш, трябват ти уши да чуеш, трябва ти ум да усвоиш знания, трябва ти сърце, за да почувствуваш, трябва ти дух - пророчески дух да пророчествуваш и трябва ти воля, да изречеш всичко това така, за да се изпълни точно и на време". Учителят спря. Аз гледам и мигам, мълча. Какво мога да кажа? Аз обикновеният човек пред това велико знание, което леко Учителят открехна част от невидимата завеса на това знание. Учителят се усмихна и рече: „Е, брат, пада ти се да напишеш накрая на живота си една книга. Но така да я напишеш, че всеки, който я прочете да проумее една забулена тайна. И като я прочете тази тайна и проумее това знание, за да може и той да се ползува, ако му се наложи да премине през този път. Да тръгне по онзи хубав път, по който аз, Учителят ви вървя. А твоят път е противоречив и е лично за теб.
към текста >>

Ако признаеш, че има невидима астрология, то какво означава?
Споменавах и за другата астрология в Невидимия свят, че човек трябва да се свърже с горните светове и в тях да се види отразен. А имахме много-астролози на Изгрева. Но интересно е защо никой не ми обръщаше внимание на тези мои думи. А аз исках да ги дам да се ползуват от астролозите. За това си има и отговор. Ако признаеш, че има невидима астрология, то какво означава? Означава, че трябва да минеш през този път, който път Учителят описа за всеки един астролог и чиито думи на Учителя аз предадох. Но вероятно това знание е за една друга епоха, която трябва да дойде. Интересно е, че аз разбрах всичко, което Учителят ми каза. Основно го разбрах и дълбоко проумях какво ми каза. Но отново не изпълних това, което Учителят ми каза.
към текста >>

Да се свърши една работа освен сила и ум трябва и време.
Аз много бързах. През мене минаваха много сили и те търсеха изход чрез мене. Те ме караха да бързам и аз не можах да се спра и да отделя точно определено време за себе си и да отделя време за онова, което трябваше да реализирам. Аз не можах да реализирам, защото бързах. Учителят ми каза: „Ти недей да бързаш, накрая ще свършиш работата. Да се свърши една работа освен сила и ум трябва и време. А ти не си оставяш време". Така и ставаше. От едно се прехвърлях на друго, от другото на трето и накрая нищо не направих. При един разговор Учителят ми каза: „Ти сега трябва да преминеш от единия бряг към другия. Ако не преминеш, оставаш в тази епоха.
към текста >>

35. 26. Вратите при Паневритмията

Драган Петков

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от „Живата Паневритмия“, която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство.
26. ВРАТИТЕ ПРИ ПАНЕВРИТМИЯТА Да играеш Паневритмия и да си жив участник в този кръг по времето на Учителя беше невероятно преживяване. Всеки от нас имаше своето лично усещане за въздействието на Паневритмията като музика, движение и като съчетание на хармония в едно поле, което е създадено от „Живата Паневритмия“, която се намира в Невидимата Школа на Бялото Братство. Когато бяхме наредени по двойки и двойките се завъртят в общия кръг, трябваше да се спазва едно правило дадено от Учителя. Когато двойките се въртят в кръга, трябва да има еднакво разстояние между двойките. Не трябва някъде между двойките да има по-голямо разстояние от два-три метра, а на друго място да са сблъскани един до друг и да си пречат при играта. Между двойките трябва да има еднакво разстояние. Като си разперят ръцете трябва да има най-малко разстояние от половин метър.
към текста >>

В нас имаше Сила, която можеше да сътворява и съзижда Новия живот.
Друг път ни обръщаше внимание, че чрез нашите дисхармонични състояния на Изгрева, по същия начин те се разпространяват в света като дисхармония в умовете на останалите хора. Веднъж беше строг и каза: „Вие тук на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен Център чрез Божествената вълна създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство“. Тогава ние разбрахме каква беше нашата роля на Изгрева. В нас имаше Сила, която можеше да сътворява и съзижда Новия живот. Имаше Сила, която можеше да разрушава. Ние опитахме и двете неща. А резултатите ги видяхме.
към текста >>

Имаше Сила, която можеше да разрушава.
Веднъж беше строг и каза: „Вие тук на Изгрева сте виновни за това, което става в света. Вашите дисхармонични мисли и чувства се разпространяват от този Божествен Център чрез Божествената вълна създала се от идването на Великия Учител. И вместо човечеството да приеме идеите на Словото като хармония и чистота, то възприема вашите недостатъци като дисхармония и несъвършенство“. Тогава ние разбрахме каква беше нашата роля на Изгрева. В нас имаше Сила, която можеше да сътворява и съзижда Новия живот. Имаше Сила, която можеше да разрушава. Ние опитахме и двете неща. А резултатите ги видяхме.
към текста >>

36. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит.
Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например. Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата. По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата.
към текста >>

Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално.
Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата. По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата. Както казах по-горе за всеки ден от седмицата имаше някой, който да му носи доброволно храна. Гради искаше да си плаща по нещо срещу храната, обаче повечето отказваха да вземат макар и минимална сума като казваха, че могат веднъж в седмицата да нахранят един човек.
към текста >>

Така Невидимата Школа стана видима.
Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата. По такъв начин ние работихме в името на дълга, който бе крайната точка от веригата на саможертвата и жертвата. Както казах по-горе за всеки ден от седмицата имаше някой, който да му носи доброволно храна. Гради искаше да си плаща по нещо срещу храната, обаче повечето отказваха да вземат макар и минимална сума като казваха, че могат веднъж в седмицата да нахранят един човек. Обаче с течение на времето някои от тия приятели отпаднаха.
към текста >>

А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш!
Не ще се вече зеленееш в туй поле широко; Певци по теб не ще запеят по клоните високи! - Преди аз тука да почина, извика дъб прогнили, мен раждаха се ред години тез жълъдчета мили. За тези три столетия, Ветре навред ги аз посях- Гората доле из полето! та всички там отвея. Сърце ми още в тях бие, опитай се отново; Не ще ми никога надвиеш, ни пък да ме изровиш. А сила ти не ще остане и с тях да се пребориш, че всеки жълъд дъб ще стане не ще ме ти събориш! 17.XII.1965 г. / От Олга Славчева разговор с Гради Минчев/
към текста >>

37. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

Аз се отказвам от пансиона във Варна и идвам при мама, при брат си - една сила ме притегля.
И понеже мама остава сама, а свако ми Слави на мамина сестра мъж, са били на градината в Айтос където беше и Иринка, дъщеря им (мир и светлина на душата й), а Слави ми е като настойник. Слави дава съгласието си, че ще го уреди въпроса, идва на село и казва на мама: „Маро, така и така...“ Тя се смущава, това са грижи. Идват в София със знанието на Учителя. „Влаевски дава мястото си и построяват една барака за трима човека. Стая голяма, легло като в кораб едно върху друго. Аз се отказвам от пансиона във Варна и идвам при мама, при брат си - една сила ме притегля. Искам да работя мозайка при Борис, който и сега когато е вече на 90 г., казва: „Наско, нямал съм като теб помощник“. Това го казва всеки път. Почваме да работим, но Бертоли разбира, че аз започнах да свиря на цигулка, което дължа на майка си. На село тя по цел ден работи на нивата, а вечер работи - преде, плете и плаче и пее песни. Ту тъжни, ту весели.
към текста >>

Пея, като че това е зелената улица за мене, защото музиката е голяма сила.
Тя се събуди и аз се събуждам. Тя заплаче и аз заплаквам. Почне да пее и аз почвам да пея. Като пораснах тя по такъв начин оформи у мене едно особено чувство на необходимост от музиката. Например, аз не се моля като Гради, но пея. Пея, като че това е зелената улица за мене, защото музиката е голяма сила. Може би молитвата е по-голяма. Но за мен музиката е нещо като религията. Чичо ми Драган емигрира в Белгия. А ние сме били четири деца. Той казал преди години на баща ми, че ако с него стане нещо ще поеме грижата за децата му.
към текста >>

Премина през немотия, труд и неволи, но винаги една невидима ръка бе я подкрепяла и направлявала.
А Бертоли му казал: „Атанас няма да стане мозайкаджия, той ще стане цигулар и му трябват пари“. Бертоли както и майка ми винаги са ме стимулирали и са ми давали зелена улица. Макар, че получавахме помощ от чичо ми Драган Минчев от Белгия, аз винаги съм чувствувал и виждал, че помощта и закрилата ни идваше от друго място. Тя идеше и се ръководеше и направляваше от Учителя. Майка ми беше в Братството от нейните млади години. Премина през немотия, труд и неволи, но винаги една невидима ръка бе я подкрепяла и направлявала. Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София. Тук се вляхме в братските среди и бяхме едни от слушателите в салона където Учителят даваше своето Слово. По един такъв чудноват и невидим начин за нас Учителят сам бе изтеглил и довел тези слушатели в салона от цялата страна. Ние не бяхме случайни слушатели. За нас бе платено.
към текста >>

Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София.
Бертоли както и майка ми винаги са ме стимулирали и са ми давали зелена улица. Макар, че получавахме помощ от чичо ми Драган Минчев от Белгия, аз винаги съм чувствувал и виждал, че помощта и закрилата ни идваше от друго място. Тя идеше и се ръководеше и направляваше от Учителя. Майка ми беше в Братството от нейните млади години. Премина през немотия, труд и неволи, но винаги една невидима ръка бе я подкрепяла и направлявала. Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София. Тук се вляхме в братските среди и бяхме едни от слушателите в салона където Учителят даваше своето Слово. По един такъв чудноват и невидим начин за нас Учителят сам бе изтеглил и довел тези слушатели в салона от цялата страна. Ние не бяхме случайни слушатели. За нас бе платено. Нашето идване тук на Изгрева бе заплатено от Учителя с Неговата невидима Мощ и Сила, които ние по-късно оценихме.
към текста >>

Нашето идване тук на Изгрева бе заплатено от Учителя с Неговата невидима Мощ и Сила, които ние по-късно оценихме.
Тази невидима ръка ни доведе всички на Изгрева в София. Тук се вляхме в братските среди и бяхме едни от слушателите в салона където Учителят даваше своето Слово. По един такъв чудноват и невидим начин за нас Учителят сам бе изтеглил и довел тези слушатели в салона от цялата страна. Ние не бяхме случайни слушатели. За нас бе платено. Нашето идване тук на Изгрева бе заплатено от Учителя с Неговата невидима Мощ и Сила, които ние по-късно оценихме.
към текста >>

38. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

И тази развръзка не е случайна и тя се направлява от невидима ръка.
Отивахме да свирим в 6 часа сутринта, а в 7 часа отивахме да закусваме. Понеже аз бях завербувал деца, които пееха в хора, с тях отивахме в сладкарницата на ул. „Дондуков“ и нали аз имах много пари давах им по една кифличка и по една боза. Това правех всеки път. Но ето сега идва друга развръзка на моят път. И тази развръзка не е случайна и тя се направлява от невидима ръка. Един ден разсилни- ят на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв. на човек, което прави 60 000 лв. месечно. А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си! “ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува.
към текста >>

И започнах да усещам някаква сила, която започна да ме влече отпред и да ме тика отзад и ме насочи към салона.
Ами какво да мисля? И изведнъж си казвам: Ако Учителят е тука, имам куража да искам от Него пари! Да, но сега всички са на Рила! Щом са на Рила, значи Учителят е с тях, на Рила. Продължавам да мисля, че само Учителят може да ми помогне. И започнах да усещам някаква сила, която започна да ме влече отпред и да ме тика отзад и ме насочи към салона. Аз тръгнах. Тръгнах и вървя към салона. Наближавам на десетина метра от него. Нещо ме кара да вдигна поглед и да го отправя нагоре към стаята на Учителя. И в това време става най-голямото чудо в живота ми.
към текста >>

За мен, онова което не бе чудо, ме невидимата ръка на Учителя, който ми помагаше и която напътваше онзи „другиго“, който да се намесва в подходящ момент, за да ме насочи в новият ми път.
А това бе, че през това време, в този ден и час Учителят бе на Рила с Братството. Дали Той прелетя с крилата на онзи орел, който бе изписан на чешмата, аз не мога да кажа. Това знание е още недостъпно за нас. Учителят казва, че когато усвоим знанието, което е дадено в Словото Му, ще минем в четвърто посвещение, а това означава, че небето ще отвори своите врати и знанието небесно ще се втече в нас. Чак тогава можем да преценим и да кажем: „Ето така и по такъв начин Учителят се е пренесъл от Рила, за да дойде в онзи миг и да връчи плика с парите на Атанас Минчев, за да си плати таксата за редовен студент“. За мен, онова което не бе чудо, ме невидимата ръка на Учителя, който ми помагаше и която напътваше онзи „другиго“, който да се намесва в подходящ момент, за да ме насочи в новият ми път.
към текста >>

39. 34. Чудесата

Ангел Вълков

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Както си седи изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода.
Виси във въздуха и се чуди каква ще е тази работа, започнал да си мърда краката, за да слезе някакси на земята, обаче това не става и той виси във въздуха. По това време Учителят минава край него, туря си ръката на рамото му, потупва го и му казва: „Няма нищо, това е един малък изпит, за да ти се уякчи вярата! “ След секунди тялото на Георги постепенно слиза и той стъпва на краката си. Подобен случай имаше и Тодора Юрданова. Както си държи Учителят беседата, сутринта в 5 часа, тя е седяла на стола до черната дъска. Както си седи изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. „Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност.“ На Изгрева ние ежедневно, учениците от Школата се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естественият ред на нещата. И затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а спомена възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.
към текста >>

„Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност.“ На Изгрева ние ежедневно, учениците от Школата се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естественият ред на нещата.
Подобен случай имаше и Тодора Юрданова. Както си държи Учителят беседата, сутринта в 5 часа, тя е седяла на стола до черната дъска. Както си седи изведнъж някаква невидима сила я повдига заедно със стола на половин метър височина и после бавно я снема на пода. Които били около нея видели това и се изненадали. Отиват да питат Учителя какво е станало с Тодора. „Сестрата искаше доказателство за силата на Невидимия свят и понеже молбата й беше много силна, тя получи отговор и сега има една добра опитност.“ На Изгрева ние ежедневно, учениците от Школата се срещахме с тези необикновени чудеса, с които накрая така свикнахме, че и до днес смятаме, че това е нещо в естественият ред на нещата. И затова днес много трудно ги разказваме, защото за нас са обикновени неща, а спомена възпроизвежда не обикновените, а необикновените неща, които са се запечатали в съзнанието на човека.
към текста >>

40. 56. НЕМА ЛАБАВО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 8

Така че в спасяването от разрушение на гроба на Учителя Дънов участваха мнозина и всеки един от тях бе част от невидимата верига, която бе задействана и успя да реализира волята на Учителя Дънов.
38-39, том III, стр. 303-304, стр. 309-310, том VII, стр. 694. 1Чо 8). Голяма част от висшия партиен елит на комунистическата партия и държавния апарат, търсиха помощта на ясновидката Вангя, и се съобразяваха с нейните пророчески думи, защото десетилетия наред ги проверяваха, че са верни и че се сбъдват. Така че в спасяването от разрушение на гроба на Учителя Дънов участваха мнозина и всеки един от тях бе част от невидимата верига, която бе задействана и успя да реализира волята на Учителя Дънов. Днес мястото му с елипсата е запазено и достъпа до него е свободен. Ние съвременниците на тази епоха проверихме всичко това. Другите след нас ще проверят останалото, което има дойде и да задвижи следващото човечество към следващата епоха. Към идното човечество от шестата раса. Тогава духовната храна за Новото човечество ще бъде Словото на Учителя - Беинса Дуно.
към текста >>

Но преди това "ОН" ще вкара насила българите в пътя, който им е определен да извървят от Невидимия разумен свят.
И не само Него. Но и „Изгревът". Защото: „Нема лабаво! " Това пък ви го казва моя милост с име Вергилий Кръстев, „защото „ОН" си знае работата", както тук говорят шопите в Софийско. И „ОН" ще оправи нещата на българите. Но преди това "ОН" ще вкара насила българите в пътя, който им е определен да извървят от Невидимия разумен свят. Защото „ОН" е Оня, гдето управлява Небето и земята!
към текста >>

41. 3. ВЕСКА КОЗАРЕВА

ТОМ 8

Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството.
Събирала младежи около себе си и им говорела. Тя била въвела брат Пеню Ганев в Братството. Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева.
към текста >>

Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред.
Накрая когато станала 20-22-го-дишна баща й я изпъдил от домът си и тя дошла при Учителя на Изгрева. Учителят й е поставял задачи, да ходи из провинцията и изобщо да обикаля България, да разнася Словото Му. На нея са гледали като на апостол. Веска Козарева чувствала как една невидима сила й помага и й дава сили и енергия да изпълнява своя дълг към Учителя и Братството. Често пъти тя била преследвана от свещениците поради това, че е е явявала като разпространителка на Учението на Учителя. Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева. Последната е била оплювана от поповете. А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място.
към текста >>

А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място.
Веднъж един поп бил замахнал към нея искайки да я удари, пък кой знае, може да е искал и да я убие в яростта си, обаче тя почувствала някаква голяма сила в себе си и с поглед и мисъл го приковала и той останал като вдървен пред нея, не можейки да направи нито крачка напред. Веднъж Веска била изпратена от Учителя в Казанлък, където говорила на турци по времето на Коч-байрама. След като слушали нейната беседа турците решили да не колят животно, но да отпразнуват празника си по вегетариански. Това всичко Надка е слушала от устата на Веска Козарева. Последната е била оплювана от поповете. А веднъж когато била преследвана и била пренощувала някъде, излязла още докато е тъмно да си върви, минала през някакви ниви водена от невидима ръка, която я отвела на безопасно място. По такъв начин Веска се освободила от преследвачите си. Веска Козарева е работила като шапкарка в една работилница на ул. "Леге" в София. По-късно нейната работодателка, която заминала за Париж искала да я вземе със себе си, тъй като Веска била усвоила много добре професията си. Учителят обаче й дал да разбере, че е по-добре да остане в България и да работи за Господа, "отколкото да отиде в Париж, за да прави шапки на дявола", както Той се изразил.
към текста >>

42. 107. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Е.А.: Символ на сила.
Но Той не се подпираше. Той го държеше в ръка. Бастунът беше символ у Него, а не беше подпирен. Много рядко, когато се е качвал нагоре по Рила и по това съм Го виждала да се облегне на бастуна. В.К.: В какъв смисъл символ? Е.А.: Символ на сила. Магическа тояга, магическа тояга. Вижте сега. Първото нещо когато отидох на беседа, мен ми направи впечатление това, лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остана отпечатък в съзнанието ми.
към текста >>

Но имаше и работа невидима.
Тогава Той беше радостен, разположен, безкрайно разположен, разговорчив, хубаво усмихнат към всички, ама така много разположен. И още една друга физиономия на Учителят познавам, строгото лице. Това се случваше когато Той имаше някаква работа. Щото Учителят имаше и работа духовна, вън от нас. Това беше работата, която имаше с нас, но тя беше видима. Но имаше и работа невидима. И в такива случаи Той беше сериозен. А пък видимата Му работа е, ние сме присъствали някога, тъй както да речем говори в салона, както се храним в салона и вече сме се нахранили, и да речем изчакваме всички да се нахранят, за да каже молитвата, Учителят изведнъж, както казваха, някога заспи, затвори си очите и така стои минута, две, три, пет, някога и повече. Той не спеше брат, Той излизаше от тялото си нещо имаше работа, явно беше. И друг път когато, Той казваше, няколко дни да речем не правеше с никого контакт, не приемаше храна от нас и Той казваше, че се отделя, за да се чисти. Защото колкото и да работи за да се изчисти, изглежда че Му е било необходимо да се потопи в един друг свят, за да се освободи от нашите да кажем мръсотии.
към текста >>

Една сила, която носеше в себе си и ако ние имахме друго съзнание то можехме много да се повдигнем.
Защо ли се смее Учителят? Даже по едно време си хвана носа така, за да престане да се смее и когато вече напълно се овладя: „Ще ме питате, защо се смея? Като ви гледам казва, вода газите пък жадни ходите". Аз разбрах, пък и всички сигурно са разбрали, че благото, което ни дава, то е водата, която е необходима за нас, знанието, което ни дава и което ние не го използваме. Щото Той, то беше едно богатство Учителят. Една сила, която носеше в себе си и ако ние имахме друго съзнание то можехме много да се повдигнем. В.К.: А когато правеше забележки и се е скарвал? Е.А.: Е, в момента изказваше така една строгост, а пък в другият момент ще се засмее. Значи, така някак беше по-скоро като така дегизиране, за да стресне съзнанието, а не че е нещо у Него е огорчение и това, защото туй ми правеше впечатление. Да речем с мен е строг, на мен ми се кара за нещо, пък следващият момент, като види другият посетител покаже едно широко лице, едно засмяно лице. Значи не е огорчен.
към текста >>

Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал.
В.К.: Разправяха ми, че тая верижка е била желязна, но Той я направил златна и т.н. Верно ли е това или не е верно? Е.А.: Не вярвам брат. Учителят не правеше такива чудеса. ЗАБЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА: Петър Филипов казваше, че е присъствал на лекция или беседа, когато Учителят взел ланеца, който бил от някакъв метал, Той прекарал няколко пъти ръка та си по него и той станал зла тен, бил е очевидец. Е.А.: За да прави верижка, много по-лесно е брат, да се направи от злато златна верижка, отколкото да се употребява духовна сила, за да превърне желязото в метал. Той не беше неразумен. Това са мислите на тия, които искаха чудеса от Него. В.К.: Не чудесата, Учителят правеше чудеса, но скрито. Е.А.: И така ги правеше, че никой да не ги види. Добре, например как можеше Той да оздрави хора от сериозни болести само с топла вода?
към текста >>

43. 9.Учителят следеше процесите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека.
Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност. Човек схваща нещо със своята вътрешна същност и казваме, че има вяра „в това нещо". Вярата е вътрешно виждане, нещо като интуицията. Учителят беше същество на абсолютна вяра. Той вярваше във Великата Разумност в природата - в Бога.
към текста >>

Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи.
Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот. Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват.
към текста >>

44. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

ТОМ 9

Бог бе в плът и кръв между българите, в Дух и Сила чрез Словото си.
ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 1. Учителят Дънов се роди в България, а това е въплътеният Дух Беинса Дуно, който е Всемировият Учител на Вселената. Той е Бащата, а Исус Христос, който се роди преди 2000 години бе Синът. Бащата т.е. Бог бе в плът и кръв между българите, в Дух и Сила чрез Словото си. Той дойде и даде Словото на Бога за идното човечество и свали Учението за VI раса, които ще се нарекат „Синове Божий". За неговото идване прочетете „Космогонията", том I, стр. 632-637. 2. Идването на Всемировият Учител е предсказано от Откровение на Йоана (Гл. 19, ст.
към текста >>

се дължи на числото 9, което представлява проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията Сила в света.
При посрещането на Новата 1939 год. Учителят държи своята Новогодишна беседа в 24 часа през нощта срещу Нова година. Тя е публикувана в отделна книжка „Големият брат" през 1939 год. Той говори, че този, който не използува условията на 1939 год., то те ще се повторят през 1999 год, при едно следващо поколение българи. 10. Условията, която носи 1939 год. се дължи на числото 9, което представлява проявеният човек, резултат на творческия принцип, чрез който се изявява Божията Сила в света. А творческия принцип е Словото на Учителя Дънов. Онези, които работеха с него и го прилагаха в живота си щяха да имат условия. А другите, които не работиха щяха да фалират. „Тъй щото Новата година отмина на човека всички възможности да проявява своите стари навици и погрешки. Който иска през тази година да продължава по стар обичай да греши, той ще фалира." И това се сбъдна.
към текста >>

А с пълна сила се включва онова, което идва от Луната към земята.
Наистина на 11.VIII.1999 год. предстои пълно слънчево затъмнение, което означава, че Луната застава между Слънцето и земята, засенчва слънцето и хвърля своята сянка на земята. Това означава, че се прекъсва временно връзката между Слънцето и земята, която е денонощна, независимо коя страна от земята то огрява. Нарушената връзка означава прекъсване и спиране на онова, което идва от Слънцето към земята. Прекъсва се връзката между слънчевите жители и същества от земята, със земните й жители. А с пълна сила се включва онова, което идва от Луната към земята. А какво е то? Това е отразената светлина на Слънцето от Луната. Затова през това време върху земята ще се изсипе огледалния образ, обратния образ на тази светлина. И който прекъсне връзката си със Слънцето, ще се закачи за Луната. И тя ще го води и направлява чрез своите фази на пълнене и празнене на Луната в цикъл по 14 дни.
към текста >>

А като възстанови тази връзка за минути, то Христовият Дух ще задействува чрез силата си, която носи, а това означава възстановяване на връзката между Невидимия и Видимия свят.
И ето защо Учителят Дънов казва, че ще се яви тогава Христос. Какво е Христос, какво е Христовия Дух. /Виж „Изгревът", том I, стр. 647-654/. Христовият Дух е Дух на Обединението, Единението на Видимия и Невидим свят, на Битието и Небитието. Той тогава ще се задействува, за да възстанови прекъснатата връзка между Слънцето и земята, от заставането на Луната между Слънцето и земята. А като възстанови тази връзка за минути, то Христовият Дух ще задействува чрез силата си, която носи, а това означава възстановяване на връзката между Невидимия и Видимия свят. И онзи, който не е изработил в себе си органа и мозъчния си център, да възприеме тази вълна, като възстановяване на връзката, която е прекъсната от слънчевото затъмнение, то той ще бъде изхвърлен за следващата епоха. А онзи, който чете Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно, има възможност чрез връзката си със Словото да се съхрани. А защо? Духът на Истината е в Словото му. Глава на Истината е Божествения Дух.
към текста >>

Вярата е връзката между човека и Бога, тя е вътрешна, невидима връзка, недосегаема от човешки ръце, свещена и неприкосновена.
ще бъде едно обикновено слънчево затъмнение и толкоз. Само за някои поличба ще бъде. Ето защо на 11 юни 1939 год. Учителят Дънов казва: „Ще имаш вяра, за да влезеш без дълг в Новата епоха. Ще имаш Любов, знание, свобода, за да влезеш без дълг в Новата епоха". Вярата е връзката между човека и Бога, тя е вътрешна, невидима връзка, недосегаема от човешки ръце, свещена и неприкосновена. А Любовта идва от светът на Любовта и носи живот, вътрешния живот у човека. А Знанието идва от светът на Мъдростта и носи светлина, за умовете човешки. А Свободата идва от светът на Истината и носи свобода на човешкия Дух и в човешката душа. Амин.
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Бог не е в Слово, но в сила 5.
Божието изявление 2. Наряд за Петровден – Денят на Учителя ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС – (1920 – 1984 г.) / Георги Събев 1. Предисловие 2. Началото 3. Пристигане на Учителя в Айтос 4. Бог не е в Слово, но в сила 5. Тръгване за Паспалата 6. Изгревът 7. Съборен ден или панаир на суетата 8. Първата и последна беседа на Паспалата 9. Слизане от върха 10.
към текста >>

10. Невидимата сила 11.
Съборите на Изгрева 6. Как се развързва кармичния възел 7. Невидимите помагачи 8. Откачваш се от трън, та се закачваш на глог 9. Как действува разрушението? 10. Невидимата сила 11. Съборите на Изгрева 12. Как ще се проповядва новото Учение? 13. Живата вода на Изгрева 14. Как се направляват разрушителните сили 15. Как може общество без устав?
към текста >>

Силата на добрия пример 179.
Как Тошко стана бял брат 174. Мост между два свята – 175. Защо отидох в Мърчаево? 176. Запознаването ми с Учителя 177. Топъл хляб на планината – 178. Силата на добрия пример 179. Доброто оръжие 180. Върнат от смърт 181. Ако е рекъл Бог 182. Погача за Учителя 183. Учителю, не почвай 184.
към текста >>

от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа?
254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр. Айтос - ?) Аврамовият дом на Добри Ганев и Надежда Куртева ЖЕЛЮ ТАНЕВ НИКОЛОВ – (26.Х.1913, с. Богомилово, Старозагорско - ?) 1.Първи срещи с Учителя 2.Да се определиш навреме 3.Отклонението 4.Изкусителят 5.Правата лопата е за работа в градината 6.Братската градина се преустройва 7.Джуджетата и печатът на змията 8.Изпитът на рода Куртев 9.Братската градина 10.Учителят на сън 11.Ятото птици 12.Забраната на събора в Айтос 13.Принудителна почивка 14.Дядо Влайчо 15.Буйните коне 16.Желю Танев – автобиография БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС / Вергилий Кръстев 1.Обзорен план 2.Фонд “Даровити младежи” 3.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, фонд “Даровити младежи” 4.Списък на членовете от Бялото Братство – Айтос, които дават принос 5.Списък на членовете на Бялото Братство – Айтос, които получават литература, 26/11.1946 г. 6.Списък на членовете на Бялото Братство в град Айтос и селата за внесените суми за литература /Словото на Учителя Дънов/ 7.Начало на спиритическите сеанси в Айтос 8.Ръководители на Бяло Братство в град Айтос – Мисли на Учителя за девет дни ИСТОРИЯ НА АЙТОСКОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>

46. 01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

След кратко колебание сякаш невидима сила го насочила към Библията.
Седнал при масата, на която стояла мълчаливо Библията, а на стената висяла заредена пушката, която му говорела твърдо и настойчиво: „Вземи ме! Аз ще им дам да разберат как се гони човек с дребни деца посред зима от квартирата." В това време погледът му се спрял на Библията, която сякаш тихо и кротко му шепнела като майка над плачущо дете: „Аз много пъти съм ти помагала и пак ще ти помогна. Вземи ме! Не се колебай! " В душата на брата ставала борба кой глас да послуша - на пушката или на Библията. След кратко колебание сякаш невидима сила го насочила към Библията. Взел Библията и я отворил: Притчи: 3 гл., 3-ти стих: „Милост и истина да те не оставят. Вържи ги около врата си, начертай ги на плочата на сърцето си... " Отговорът бил кратък и ясен. Вече нямало място за колебание. Станал, отворил прозореца, взел пушката и изкомандвал: „Вън, вън от къщата ми! ", като я изхвърлил из прозореца и пак го затворил.
към текста >>

47. 01 - 78. ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез Неговото изявление, чрез Дух и Сила.
78. ГЕОРГИ КУРТЕВ Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, братя, които бяха преминали войните с Псалом 91, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то тези живи опитности, от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности на онези в Евангелието. Може би, че това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровени и живо изявление на Бога. Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с Божественото чрез Неговото изявление, чрез Дух и Сила. Това беше довело у тях една непоклатима увереност към Учителя и знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито през цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи и с нас се отвори Школата през 1922 г. и цели 22 години ние бяхме галените деца на Школата, но тези приятели бяха стожерите на Школата.
към текста >>

А там бе написано: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.
Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя от българин, в чието тяло е бил Всемировия Учител и над Него е Бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и се кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща. Свещен плач за свещените скрижали на Бога. А там бе написано: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу учението и Словото на Учителя. Та останаха твърди и отстояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен.
към текста >>

Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидима Школа на Бялото Братство.
А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен. Опитностите на този ученик са опитности от вяра и дух към делото и словото на Учителя. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Това е основният закон на Школата. Защото ние сме верига от души. Едни слизат, други се качват и създаваме видимата и невидима Школа на Бялото Братство. Бог царува на Небето, Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено! Амин! Мария Тодорова Записал: Д-р Вергилий Кръстев 1972 г. - София.
към текста >>

48. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред?
Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!... На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща! Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!...
към текста >>

От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!...
Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!... Нещата не могат да бъдат изказани. Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!... И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност.
към текста >>

49. 08 - 10. НЕВИДИМАТА СИЛА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

10. НЕВИДИМАТА СИЛА В първите години, било много отдавна, Учителят идва в Бургас.
10. НЕВИДИМАТА СИЛА В първите години, било много отдавна, Учителят идва в Бургас. Там били Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. Вникнати в разговор в някаква духовна работа, поизморили се. пък станало към 9-10 часа, огладнели. Брат Пеню Киров си хванал така с ръце жилетката през рамената и рекъл: „Хей, какви сме големи юнаци, да има сега една баница" - казал така с усмивка и с желание да хапне баница. Учителят само го погледнал, усмихнал се и нищо не казал.
към текста >>

50. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година.
Вие може да го потърсите още в българските пословици, поговорки, народни умотворения и ще се доберете до една истина, коятое определил Учителят. Един Велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. То е изключено. Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство.
към текста >>

Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха.
Един Велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. То е изключено. Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото наУчителя, за да можем да проверим как Словото наУчителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята.
към текста >>

Защото те са живот и сила на това Божествено слово.
Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплоти чрез Дух и Сила, в плът и кръв, чрез живота на приятелите от тези поколения, преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа. Затова, когато влизаме в царството на спомените, трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си, и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото наУчителя, за да можем да проверим как Словото наУчителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство.
към текста >>

Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство.
Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото наУчителя, за да можем да проверим как Словото наУчителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска.
към текста >>

А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа.
А да станем поданици на това царство на спомените, се изисква дълъг период на изучаване, проучаване на тези спомени и сверяване със Словото наУчителя, за да можем да проверим как Словото наУчителя е станало плът и кръв чрез техния живот на земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч.
към текста >>

А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство.
А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч. Като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

51. 09 - 134. НОСЕНА ОТ ДУХА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая.
134. НОСЕНА ОТ ДУХА Сестра Бонка от гр. К. на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая. Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци. Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята.
към текста >>

" И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята.
на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая. Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци. Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята. И ето след малко тя се намира пак коленичила в своята молитвена стая у дома си. Разказала: Бонка Христова 14.02.1965 г. - Айтос. За подобни опитности се говори на няколко места в Стария и Новия завет: случаят със скопеца и ап. Филип - Деяния, гл. 8.
към текста >>

52. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си като себе си." Любов към Бога, любов към цялата жива природа, любов към ближния си и към себе си.
Този начин на изява на правдата е свойствен на всички народи. Потвърждение на това са войните, престъпленията, разрушенията. Тази именно правда на насилието отрече Христос, като учи и противопоставя нова правда - силният да помага и се жертва за слабия. Един младеж пита Христа: „Учителю, как да наследя живот вечен? " Христос отговаря: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум. с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си като себе си." Любов към Бога, любов към цялата жива природа, любов към ближния си и към себе си. Христос се е жертвал всецяло, раздавал е на народа своите сили, здраве и изкуство. Работил е непрекъснато, за да повдигне народа и го измъкне от невежеството и страданията, лекувал го е, учил го е как да се пази от болести, учил го е на висок морал, но в резултат е виждал, че хората продължават да живеят по стар начин - отношения на насилия, омраза, завист, клевети. Затова с повишен глас им казал: Истина, истина ви казвам, че в съдния ден самата Саавска царица ще ви бъде съдник, защото тя, като чу за мъдростта на Соломона, натовари камили с дарове и отиде със свитата си на север в пределите на Соломона. Видя архитектурата, реда, слуша неговите мъдри слова и от всичко това бе възхитена. Приближи се до Соломона, поклони му се и каза: „Това, което видяха очите ми и чуха ушите ми е превъзходно.
към текста >>

Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила.
А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение? Пипнем нещо и казваме, че е гладко, топло, твърдо и т.н. Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила. Благодарение на осезанието човек си е създал благоприятни условия за живот. Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната. Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот. Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение.
към текста >>

Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели.
Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот. Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение. Това същество, невидимо за нас, е съзнанието. То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели. Това е душата, която се вгражда в тялото като инструмент за възприемане на силите, законите и хармонията на мировата мисъл, в която е въплътена Божествената Мъдрост на природата. Тази природа е израз и резервоар на Божествени сили, Любов и Мъдрост. А човешката душа чрез тялото е потопена в тази Божествена среда и черпи сили за своето изграждане и развитие. Тя е източник на знание и ще се формира в съвършено тяло - храм, в който ще се всели завинаги Божественият дух. Един пример - една змия гладувала много дни, не намерила нищо за ядене.
към текста >>

53. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

ТОМ 11

Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух.
12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов. Еванг елието е благовестие за идването Царството Божие.
към текста >>

И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него.
Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите! Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл.
към текста >>

„А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл.
И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13). „За да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемам обещанието на Духа чрез вярата." IПослание към галатяните, гл. 3, ст. 14). А онези, които са кръстени чрез Духа Христов, с Христовия Дух са се облекли и всички са едно в Христа Исуса. Но това се отнася за кръстените от Святия Дух.
към текста >>

Защото вярата е връзка нерукотворна, невидима, но реална, която свързва човека и неговата душа с първоизточника на живота.
А онези, които са кръстени чрез Духа Христов, с Христовия Дух са се облекли и всички са едно в Христа Исуса. Но това се отнася за кръстените от Святия Дух. Остава обещанието за идването на Святия Дух, което може да бъде изпълнено само чрез вярата в Исуса Христа. Защото само с вярата може да се доберат до Святия Дух. Защо ли? Защото вярата е връзка нерукотворна, невидима, но реална, която свързва човека и неговата душа с първоизточника на живота. Човешката душа е лъч от Бога, дошла на земята и облякла се в плът. Вярата възстановява връзката на плътта с човешката душа. „Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вяра Послание към галатяните, гл. 5, ст. 5). Значи само чрез вяра може да се доберат до Духа и да бъдат оправдани, окъпани, изчистени и обновени.
към текста >>

Той е просветен и знае, че небесните врати се отварят от Духа и че благословението слиза на земята чрез Силата на Духа.
„Той е преди всичко и всичко чрез него се сплотява. (Послание към колосяните, гл. 1, ст. 17). Чрез Духът Христов, Духът на Единението, Обединението на всичко земно и небесно, се съединява небе и земя, Битие и Небитие. Кръщението предполага слизането на Духа Божий върху избраника. Той е просветен и знае, че небесните врати се отварят от Духа и че благословението слиза на земята чрез Силата на Духа. Освещението слиза чрез Духа Христов и събира всичко в едно тяло чрез един Дух. Той създава Единението. Човек живее в Христа чрез Духът Христов. Евхаристията е Тайнство, чрез което се търси и извиква слизането на Святия Дух, за да приобщи в едно спомена, молитвата, благодарността и да се осъществи общението с Христа, с Христовия Дух. Чрез Евхаристията може да се обедини мнозинството в едно тяло и в един Дух.
към текста >>

54. I.03.35. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ИСУСА ХРИСТА- ДУХЪТ ХРИСТОВ

ТОМ 11

Донесе една нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството.
Който не приеме Сина, не може да отиде при Отца. Христос е пътят, който ни води към Бога. Трябва да има някой, да ни запознае с Божествения свят и да ни препоръча. Това е Христос. Казано е: „Който има Духа Христов." Неговият Дух ще ни научи какво трябва да правим." „Христос донесе на земята една нова светлина. Донесе една нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на Нова Светлина и Нова Сила в земната аура от Христос, човечеството нямаше сила и условия да се повдигне." „Христос е жива Светлина, която озарява всички в света, вън и вътре в него. Не сте ли видяли тази светлина? Всички промени, които стават днес във външния свят, както и в самите вас, стават и в духовния свят." „Христос е тук не като физическа личност, а като духовно невидимо същество. Макар и невидим, то Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук." „Христа е вън от вас и вътре във вас. Търсете го в Светлината, която е вън от вас и ще го намерите," „Границата между инволюция и еволюция е идването на Христа.
към текста >>

Без това влизане на Нова Светлина и Нова Сила в земната аура от Христос, човечеството нямаше сила и условия да се повдигне." „Христос е жива Светлина, която озарява всички в света, вън и вътре в него.
Христос е пътят, който ни води към Бога. Трябва да има някой, да ни запознае с Божествения свят и да ни препоръча. Това е Христос. Казано е: „Който има Духа Христов." Неговият Дух ще ни научи какво трябва да правим." „Христос донесе на земята една нова светлина. Донесе една нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни условия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влизане на Нова Светлина и Нова Сила в земната аура от Христос, човечеството нямаше сила и условия да се повдигне." „Христос е жива Светлина, която озарява всички в света, вън и вътре в него. Не сте ли видяли тази светлина? Всички промени, които стават днес във външния свят, както и в самите вас, стават и в духовния свят." „Христос е тук не като физическа личност, а като духовно невидимо същество. Макар и невидим, то Христос е по-реален, отколкото всички вие, които присъствате тук." „Христа е вън от вас и вътре във вас. Търсете го в Светлината, която е вън от вас и ще го намерите," „Границата между инволюция и еволюция е идването на Христа. Христос е трасформаторът, защото по-рано при Бога човек не би могъл да отиде без Христа.
към текста >>

Това е любовна връзка, вътрешна, невидима.
Първата негова мисия е да възстанови зрението на хората. То става със събуждане на съзнанието." „Христос дойде на земята да създаде здрава постоянна връзка от една страна между хората и ангелите, а от друга - между хората и Бога." „Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте! " Какво е искал да каже Христос с тези думи? „Дръжте връзката, не късайте вътрешната връзка. Тази връзка постоянно съдействува." „Сегашните хора искат да видят Христа, те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна връзка, вътрешна, невидима. Като придобил тази връзка, Павел казал: „Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано." „Христос донесе на света ново учение, но много от последователите Му го изопачиха. Ако Христос дойде днес на земята, ще се чуди на тълкуванията, правени върху учението му. Пък и образът на Христа, както го рисуват, не е верен. Христа не стои на едно място. Той и днес живее и работи за човечеството, и коренно се различава от онзи Христос, който е живял преди две хиляди години.
към текста >>

55. V.II.33 МОЛИТВА ЗА НАРОДА

ТОМ 11

Царю Небесний, Ти който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избранници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат волята Ти. 2.
33 МОЛИТВА ЗА НАРОДА 1. Царю Небесний, Ти който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избранници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат волята Ти. 2. Помогни щото българският народ до край да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общият негов ръководител. 3. Помогни Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. 4. Отче святий и многомилостивий не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твойта светлина и да станат работници на Твоето лозе. 5. Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6.
към текста >>

Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и законът Си в сърдцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. 8.
Помогни Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. 4. Отче святий и многомилостивий не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твойта светлина и да станат работници на Твоето лозе. 5. Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. 7. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и законът Си в сърдцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. 8. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърдцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин. Сливен, 20 октомври 1919 година.
към текста >>

56. 11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК

Стефан Тошев

Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети.
Като отидох в Свищов, председателят на окръжния съд, Йонко Гунчев (мой съгражданин), който знаеше, че съм член на обществото „Бяло братство", ме повика един ден в кабинета си и в присъствието на прокурора при съда ми каза, че както той, тъй и прокурорът се научили за дарбата на това момиче и ме помоли като специалист по такива въпроси да анкетирам случая и да ги уведомя за резултата. Наскоро след това, придружаван от разсилния си, аз посетих дома на това момиче (тогава то беше в училището). Говорих надълго и нашироко с родителите му. Те ми разправиха твърде много и твърде чудни неща за дарбата на дъщеря им. Даже майката заплака пред мене, защото се смущавала, че тази дарба на дъщеря им може да я дискредитира сред обществото, особено с оглед на нейното бъдещо задомяване. Посетих домовете на техните съседи, които подред са извиквали същото момиче да нощува у тях и да наблюдават как се движат от невидима сила различни предмети. Всички единодушно и с подробности ни разправиха факти, които потвърждават дарбата на това момиче и че невидими сили се проявяват в негово присъствие. Исках да разпитам и един съсед офицер, който отсъствуваше от дома си. Поръчах и той дойде в кабинета ми и с подробности ми разправи как е видял движението на дребни предмети, когато същото момиче е било в дома му, поканено да спи през нощта у тях... Първото семейство в Свищов, пред което говорих за нашия Учител и за учението Му и за Обществото ни Бяло братство, бяха пощенските служители Нешка и Анчо Аневи (Нешка живее на Изгрева в София). Те ме запознаха със семейството Димитър Халачев и съпругата му Юстинка (рускиня), зъболекари в Свищов. Чрез тях и други - броят на заинтересуваните свищовски граждани да чуят моето слово бързо се увеличавеше.
към текста >>

57. 6. ВЕЛИКДЕН

Паша Теодорова

Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито.
Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта. Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете.
към текста >>

Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта".
Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество. Благодаря на Учителя, стократно Му благодаря! Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта". Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл. Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре. Ето какво разбрах впоследствие от този велик замисъл. Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее на земята. Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината на формата или съда, в който се наливат и според възможностите на човека да ги използува и обработи.
към текста >>

Ако бих могла да бъда невидима, толкова по-добре.
Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам. Аз само благодаря на съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят. И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път. С хората не се сравнявам, защото не съм дошла на земята като пехливан да се боря с големи и малки форми. Ако бих могла да бъда невидима, толкова по-добре. За мене е важно едно: След като ми изработиха формичката, да внимавам в онова, което се налива в нея, да не оставям нито капка да се разлее или да остане неизползувана. Тази е моята основна работа днес, както и в близкото или далечно бъдеще. И пак повтарям: Пиша своите спомени, преживявания и впечатления, за да си напомня за излишен път колко много работа ми предстои, защото българската поговорка казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Работата в кошарата принадлежи на мене. За нея аз и само аз си отговарям. С това завършвам първата тетрадка, а след нея започвам втората.
към текста >>

58. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Значи мисълта може да се използува като сила за трансформиране на известни състояния.
След един-два дни стомахът й се регулира и почти докрая на заминаването й беше редовен и не се яви повече никакво затруднение при освобождаването й. От този ден престанахме да викаме доктор, защото с лекуването й се зае сам Учителят. Това решихме всички у дома, поради която причина аз отивах често на „Опълченска" да съобщавам как е майка ни и да получавам следващия съвет от Учителя. Какво се постигна с четенето на псалмите? Тогава нищо не разбрах, но впоследствие като четях беседите и като станах стенографка, пък и мислих, наблюдавах как работи Учителят, дойдох до следните заключения: При случая с майка ми Учителят си послужи с мисълта като средство за трансформиране на отрицателните състояния с положителни. Значи мисълта може да се използува като сила за трансформиране на известни състояния. Благословение е, когато човек може да си послужи с мисълта за трансформиране на отрицателна мисъл в положителна. Не е благоприятен случаят, когато става обратното: положителна мисъл да се смени с отрицателна. Ние, трите сестри, бяхме толкова уплашени, че не вярвахме на никакво лекарство, а с това отрицание повлияхме и на майка си. С четене на псалмите ние дадохме друго направление на мисълта си, която от отрицателна се превърна в положителна и даде добър резултат. Прост метод, но естествен и ефикасен.
към текста >>

Това укрепваше вярата в нея и заедно с това укрепваше и нашата вяра - вяра в слънцето, в праната, в чистия въздух като лечебна сила.
Така се стигна до пролетта, която носеше със себе си повече възможности за лекуването й. За щастие пролетта беше топла, благоприятна. Още месец април обещаваше добри условия за използуване на слънчевите лъчи. Според съветите на Учителя изнасяхме болната всяка сутрин от 8-11 часа на балкона на слънце да грее гръбнака си. Чистият въздух, праната във въздуха, която през ранните пролетни месеци май, юни и юли е в изобилие, както и слънчевите лъчи оказаха добро влияние върху състоянието на майка ми и от ден на ден тя се чувствуваше все по-добре и по-добре. Това укрепваше вярата в нея и заедно с това укрепваше и нашата вяра - вяра в слънцето, в праната, в чистия въздух като лечебна сила. И моята вяра постепенно укрепваше, не само в знайното, в което всички хора вярват, но и в незнайното. Кой човек, здрав или болен, не вярва в природата, в движението, в чистия въздух, в чистата изворна вода и в слънчевата светлина? Жива е природата, това е знайно за всички хора, кой както и да разбира, но че е разумна, че може с нея да се разговаряш, както с жив човек, и тя да ти отговоря, това не знаех. Аз после опитах и се убедих. Че природата има такива отношения към тебе, каквито ти имаш към нея.
към текста >>

Значи болестите според Учителя са резултат на вътрешна причина, за малцина видима, а за мнозина невидима.
Често той прилагаше прости и понякога дори невидими и чудновати начини. Много, много такива чудновати начини на лекуване знаем и аз, и всеки от нас, но аз не съм в състояние да опиша всички. Оставам всеки сам да опише случаите, на които е бил свидетел, или сам ги е преживял. В заключение на гореописаните случаи от методите, с които Учителят лекува, мога да извадя следната опитност: Учителят лекува по прост или сложен начин, видим или невидим за мнозина, чудноват, изключителен или не, но на основание на факта, че той, виждайки причината на заболяването, хваща се за нея и по бърз или по-бавен начин лекува болния. Всичко видимо, което ние, лекарите и всички хора наричаме болест, Учителят го нарича състояние, резултат на някаква вътрешна причина и неговите методи са насочени срещу нея. Значи болестите според Учителя са резултат на вътрешна причина, за малцина видима, а за мнозина невидима. Самата болест пък, която всички виждаме, е последствие на причината, а знахарите, (какъвто с най-слаба дума мога да нарека Учителя) - причината. Той знае как, кога и по какъв начин да разтърси съзнанието, че да го освободи от онова вътрешно механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Тя е произвела известно действие върху човека, а Учителят излиза срещу това действие с известно противодействие. Той си служи със закона на противодействието, като го прилага в съвършенство със знание и опит. Д. Движение, живот, вяра Започвам тази опитност с три думи като заглавие.
към текста >>

59. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

Нека той се радва на успеха на безумието, но ние се радваме, че и при това положение видяхме силата и мощта, както и извънчовешките възможности на космическия човек.
На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее. Върви Учителят пред мнозина, но някак особено, малко по-трудно. Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и десен крак. Значи яростната ръка на безумеца все е направила нещо. Нека той се радва на успеха на безумието, но ние се радваме, че и при това положение видяхме силата и мощта, както и извънчовешките възможности на космическия човек. И радваше се той, нероденият син от майка, че се прославил, че е герой. Странно нещо, герой без противник! Пред него стои безмълвен, със спуснати надолу ръце, с великото съзнание да не противодействува. Какъв смисъл има да се бориш със злото? Яростта му ще се върне към него.
към текста >>

Какво ще напише невидимата ръка, скрита от всички ни, това е важно, то ще остане паметно в неписаната история на човечеството.
Кой ще изтрие петното от кървавите ти ръце? Както и да мисля по този въпрос, не е моя работа да съдя и да се произнасям. За мене и за всички около мен е важно какво видяхме, какво чухме. Ние останахме живи свидетели на дела безсмъртни, на прояви ненадминати. Каквото и да напишем ние, то е капка в море. Какво ще напише невидимата ръка, скрита от всички ни, това е важно, то ще остане паметно в неписаната история на човечеството. Учителят пое пътя към планината с множеството братя и сестри - едни пред него, други след него, всеки се движеше според хода си. Аз вървях след Учителя, изпълнена с хубаво чувство и радост, като гледах колко ловко, спокойно Учителят прескачаше едно поточе след друго, една рекичка след друга без никаква чужда помощ. Пътят ставаше все пo-стръмен и труден, но и това не затрудняваше Учителя, особено при положението, в което беше. Наближавахме вече местността Вада, но все още не сме съвсем близо до нея. По едно време виждам, че срещу нас тича един брат, някак разтревожен и то по посока право към Учителя.
към текста >>

Чудно е наистина, каква велика сила е мисълта, каква не по-малка сила е Божията Любов, но не е малко и това, да може големият да се смалява, че да не го видиш.
Ако кажа, че зная нещо положително, то е, че Учителят има силна, мощна мисъл, с която помага на хората, пък и не е много, ако кажа, че прави и чудеса. Това съм видяла и опитала многократно. Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. В основата на тази мисъл лежи Божията Любов. Казано е: Без Бога, без Словото Божие нищо не става. Чудно е наистина, каква велика сила е мисълта, каква не по-малка сила е Божията Любов, но не е малко и това, да може големият да се смалява, че да не го видиш. Това става с Учителя. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество. Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила. Годината 1936 заслужава да се запише със златни, неизличими цифри дълбоко в нашите сърца и души за през вековете и тисячилетия. Син, нероден от майка да насочи юмруци към Слънцето на живота!
към текста >>

Така говори Слънцето на живота, така говори Космическият човек, така говори Всемирният Учител на човечеството: Няма сила в света, която може да победи Великия Творец на Вселената!
Влезе Учителят в палатката си, след като се разотидоха всички и за мене остана да направя това, което никой друг не можа да направи поради голямата радост, която беше обхванала всички и преливаше от едно сърце в друго. Наведох се долу до земята и целунах ония два крака, които Всевишният бе изпратил на земята да я очистят и обновят. На този светъл месец бяхме свидетели много братя от София, от провинцията и гости, дошли от чужбина, скоро след това се върнаха в София. И пак се слушаха беседи една след друга до края на 1944 година, една от друга по-богати по мъдрост и светлина. И много пъти, още много пъти гледах слънцето и според моите очи тогава виждах един от неговите горни лъчи и един от неговите долни лъчи да светят с по- ярка, с по-силна ослепителна светлина от останалите. Така говори Слънцето на живота, така говори Космическият човек, така говори Всемирният Учител на човечеството: Няма сила в света, която може да победи Великия Творец на Вселената! 19-22 декември 1967 година, София
към текста >>

60. 1. УВОД

Цветана Щилянова

Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите.
Понеже в Школата нищо не е ставало случайно, както и случайни неща не е имало, затова смятаме, че изборът на Учителя за Щилянова е строго избран, защото Учителят събра около себе си само онези и говори само на онези, които бяха избрани, и които бяха изпратени при Него. За нас случайните неща са от човешкия порядък, но те обхващат времето, а времето е вечно и от Божествен порядък. Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място, защото той идва от онзи порядък на вечните реални и Божествени неща. Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова.
към текста >>

Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто.
Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място, защото той идва от онзи порядък на вечните реални и Божествени неща. Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят.
към текста >>

Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова.
Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички.
към текста >>

Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е.
Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто. Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички. Ето, по един такъв начин чрез палитра и платно тя можа да работи не само като художник и да извае лика на Учителя, но и да прехвърли онази Божествена нишка, която свързва душите на хората с тяхното излъчване.
към текста >>

Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота.
Тя засне на бялото платно образа на Всемировия Учител. Онова, което прие нейната душа в общение с Божествения Дух в лицето на Учителя, тя успя да го предаде и да го прехвърли в образите на стотиците портрети, които нарисува, и пресъздаде образите на съвременниците на Учителя в Школата. Ако сравним тези портрети, ще можем да видим онази невидима нишка, която минава от Словото на Учителя през Неговия образ и оттам през образите на нарисуваните портрети на приятелите от Цветана Щилянова. Така се реализира Христовият принцип от идеи и сила на Христовия Дух, и като символ за общение на човешките души чрез любовта като сила на Божествения Дух и като свръзка на съвършенството между Божествения свят, ангелския свят, т.е. духовния свят и човешкия свят. Това е силата, която движи човешкия живот и движи човешките души около първоизточника на живота. Затова онова добро, което е добро за един, трябва да бъде добро за всички. Христовият Дух означава реализираната любов между човеците, а любовта между хората е осъщественото добро на едното и на всички. Ето, по един такъв начин чрез палитра и платно тя можа да работи не само като художник и да извае лика на Учителя, но и да прехвърли онази Божествена нишка, която свързва душите на хората с тяхното излъчване. А излъчването на човешкия дух и човешката душа се осъществява в човешката личност чрез светлата мисъл, чрез чистите чувства и праведната постъпка, изразени с думите: Чисти мисли, чисти чувства и чисти действия, защото чистотата е продукт на светлината в духовния свят, т.е. Виделината. В житейския си път Цветана Щилянова преминава през големи пертурбации и се натъква на ред нещастия и страдания, и то както през време на Школата, така и след нея до настоящия момент.
към текста >>

Щастието е състояние на висша хармония и еманация на Духа, в която Божествената сила е реализирана в хармония от Виделина.
Ние знаем от Словото на Учителя цената на страданията. Чрез тях човек разрешава кармата си, а от друга страна чрез страданията човек влиза във връзка с Духовния свят, защото енергията, излъчена от човешките страдания, представлява храна и енергия за Духовния свят, в замяна на което човек получава духовна енергия, която е храна за човешката душа. По този начин смятаме да ви помогнем да разрешите онова противоречие, което ще застане пред вас, че човекът, който е рисувал Всемировия Учител, е преминал и преминава през невероятни страдания и мъчения. Кога съвременните хора могат да бъдат щастливи и могат да бъдат съвършени? Щастието и съвършенството са извън времето и пространството. Щастието е състояние на висша хармония и еманация на Духа, в която Божествената сила е реализирана в хармония от Виделина. Съвършенството е състояние на човешката душа, където Божествената душа е изваяла във форми и хармония Виделината от света На Мъдростта. Затова щастието и съвършенството са извън времето и пространството, но човек може да се свърже чрез тях по един много обикновен начин. А как? Няма същество, което да може да ви ограничи в правенето на добро. А Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа, а Духът е Глава на Истината, а Истината е Глава на Святия Дух, т.е.
към текста >>

Така завършва този цикъл за смисъла на човешкия живот и подтика на неговата душа да бъде съвършена, и стремежа на неговия дух да бъде в сила и мощ, облечен в Светлина и Виделина.
Затова щастието и съвършенството са извън времето и пространството, но човек може да се свърже чрез тях по един много обикновен начин. А как? Няма същество, което да може да ви ограничи в правенето на добро. А Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа, а Духът е Глава на Истината, а Истината е Глава на Святия Дух, т.е. Словото на Бога. Така завършва този цикъл за смисъла на човешкия живот и подтика на неговата душа да бъде съвършена, и стремежа на неговия дух да бъде в сила и мощ, облечен в Светлина и Виделина. Проверете и пресметнете живота на онези художници, които съвременното човечество ги слага на пиедестала като велики художници. Техният път повтаря пътя, през който е минал и минава художникът Цветана Щилянова. Път на възвишение на духа и общение с Бога, и път на човешката душа да осъществи и реализира плана на Божествената душа чрез човешкия живот. Единият път за възвисяване на духа, а другият път е обличането на човешката душа в материята, и нейния път към съвършенство на тази материя. А тази материя обхваща в човешката личност физическия свят, чувствения свят и умствения свят.
към текста >>

- съборни беседи от Учителя, в беседата „Сила, разумност и добро" от 19.08.1931 г.
Не трябва да презира и чувствата на своето сърце, не трябва да презира и мислите на своя ум, а трябва да работи и да направи тялото си здраво, сърцето си чисто и светло, и ума си чист и светъл като светлината. И тогава никой не може да ограничи свободата му. Свободата е вътрешно качество у човека и който върши Волята Божия, той е свободен. Художникът Цветана Щилянова нарисува Учителя с отворени очи, това не е случайно, защото преди това Учителят бе позирал на Борис Георгиев и той Го нарисува със затворени очи, по желание на Учителя. В томчето „Отиване и връщане", 1931 г. - съборни беседи от Учителя, в беседата „Сила, разумност и добро" от 19.08.1931 г. на стр. 41 Учителят дава обяснение на този процес и разглежда подробно този въпрос: „Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи.
към текста >>

Желая ви да се радвате на трите живота: живота на силата, живота на разумността и живота на доброто, т.е.
Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелите. Който може да живее на земята добре, той ще живее добре и на небето, между ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота: живота на силата, живота на разумността и живота на доброто, т.е. на Божествения, на ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, да придобиете целокупния живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите. С една дума Бог е на страната на праведните.
към текста >>

Желая ви да прекарате поне един такъв живот, да покажете своята сила, разумност и доброта, да ви видя такива, каквито сте." Идеята, която е заложена в Писанието: „Отвориха се очите им", се отнася за онази епоха в човешкия живот, когато духовните очи се отварят у човека и той види чистотата на духовния свят, и страданията и мъченията на човешката личност на земния живот.
на Божествения, на ангелския и на човешкия живот. Тези три живота трябва да се съединят в едно, да придобиете целокупния живот. Това всички можете да постигнете не изведнъж, но постепенно. Слънцето на живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите. С една дума Бог е на страната на праведните. Желая ви да прекарате поне един такъв живот, да покажете своята сила, разумност и доброта, да ви видя такива, каквито сте." Идеята, която е заложена в Писанието: „Отвориха се очите им", се отнася за онази епоха в човешкия живот, когато духовните очи се отварят у човека и той види чистотата на духовния свят, и страданията и мъченията на човешката личност на земния живот. И тогава идва един спасителен път. Необходима е онази жива вяра, която е принцип на ума, чрез който човек чрез собствената си мисъл и ум ще се свърже с онази Светлина, която идва от Духовния свят, която там се нарича Виделина, а Виделината е връзка с Любовта, която е свръзка на съвършенство и свързва Божествения свят, чиято Светлина се нарича Слава, свързва се с Виделината от духовния свят и със светлината от физическия свят. Това е да имаш силна вяра и да се добереш до светлата страна на своя живот. А Надеждата е онзи метод, чрез който човек трябва да свали светлината от умствения му свят като чиста мисъл, в чувствения свят като чисто чувство и да го реализира чрез волята у човека като добра постъпка. Това е общият смисъл на писмото на Учителя, което той изпраща в Париж на Цветана Щилянова, когато тя специализира живопис.
към текста >>

61. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 681-700

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

И трябва да намерим нашето индивидуално място във Вселената със силата на волята.
Трябва да се знай през кои дни, когато се очакват тези приливи в Природата. Всички религиозни танци и игри са били едно време средства за връзка с тези вълни в Природата. Нашето място в природата. 687 За всеки човек има специално място в живо- та. Щом човек намери своето място в Природата, ще има една малка радост. И трябва да намерим нашето индивидуално място във Вселената със силата на волята. Свобода има само онзи, който е намерил своето място. Човек, който не е доволен от положението си, е роб. А с любов извършено нещо дава свобода. Всеки трябва да разбере принципа, по който може да служи на Бога. - Какво място заемаме в космоса и каква ни е службата там?
към текста >>

Познанието е сила и ако душата не е готова, ще създаде зло на себе си.
693 Ако вий не може да употребите три часа за молитва, вий нищо не може да извършите. Знанието. 694 Да направите между вас едно ядро. Само тогава ще се образува една атмосфера благоприятна. Има работи, които аз не може сега да ви разправя. Понеже има една наука, ако ви разправя ще мязате на онзи син, който зел от баща си каквото му се пада и го изял. Познанието е сила и ако душата не е готова, ще създаде зло на себе си. Затуй, знанието върви с развитието на нашето съзнание. Качествата на ученика. 695 Йоан е олицетворение на двете най-силни качества на ученика: Любов към Бога, и послушание на вътрешния глас, послушание към Учителя. Сърдцето. 696 Човек трябва да е страдал от сърцебиене, за да има една отлична опитност. То е едно психическо състояние.
към текста >>

С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене.
То е едно психическо състояние. Най-първо, стряскаш се, сърцето тупа, после утихва и не знаеш какво ще стане. Но два момента има, от които мислиш ще се прекрати живота, образуват се психически страдания, които не могат да се предадат. Сърцето бие съобразно с електричеството. Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът.
към текста >>

698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята.
Но два момента има, от които мислиш ще се прекрати живота, образуват се психически страдания, които не могат да се предадат. Сърцето бие съобразно с електричеството. Когато този ток над главата се прекъсне, сърцето спира веднага. С електрическа сила се движи сърцето и в хармония, иначе сърцето не е в състояние да прекара кръвта. Гонене. 697 Защото си на светлите, затова черните те гонят. Закрила. 698 Човек, ако няма тази невидима духовна закрила, мъчно може да се живей на земята. Душите влизат. 699 Някои души влизат във воловете, дегизират се и ще си идат; затова човек с благоговение трябва да гледа на всичко. Волът заслужава една целувка, да го погалиш, да му благодариш, че ти работи. Моралът. 700 Който влезе в пътя на живота, много страдания ще има, докато се научи да живее. Аз - това е моята душа, а Божественото, това е висшето, в което аз живея и се движа.
към текста >>

62. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 61-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

64 Музиката е равнодействуваща сила, която подига хората, уравновесява ги.
Искането. 61 Всякога искането трябва да има един обект. Гладът. 62 Има глад на тялото, има глад и на душата. Първото раздражава човека, второто го подига. Зло и добро. 63 Зло е туй, което събаря, а Добро е туй, което съгражда. Музика. 64 Музиката е равнодействуваща сила, която подига хората, уравновесява ги. 11.І.1922 г. Мисъл. Простор. 65 Ако искаш да заставиш човека да мисли, дай му простор. Смърт 66 Смъртта е най-малката единица от живота. Смърт 67 Смърт значи слизане, ограничение, тъмнина. Земята.
към текста >>

72 Съмнението, това е една задача, която човек трябва да реши правилно. Сила.
Туй, което служи за Добро, то не е грях. Туй, което служи за тяхното повдигане, то е Добро. Добро. 70 Добро е, което у напредва* човечеството, а зло - което го спъва. Добро. 71 Грехът - това е забраненото Добро. А Доброто - това е забраненият грях. Съмнението. 72 Съмнението, това е една задача, която човек трябва да реши правилно. Сила. 73 Силен е този човек, който идейно вярва. Дали другите вярват, той не иска да знае. Моментално. 74 Спасението става изведнъж - щом човек реши да служи на Бога, но не се реализирва веднага. Но се реализирва през целия му живот. Любов. 75 В Любовта няма разлика.
към текста >>

80 Човек, ако няма тази невидима закрила, мъчно може да се справи на земята сам.
77 Земята без другият свят е затвор. Природата. 78 Нещата в природата са разхвърляни, по този начин тя иска да ни застави да мислим. Плачът. 79 Плачът носи живот. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче, прилича на пустиня, дето изворите са пресъхнали. Невидимите помагачи. 80 Човек, ако няма тази невидима закрила, мъчно може да се справи на земята сам. 20.I.1921 г.
към текста >>

63. 2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

Николай Дойнов

Тази планета е невидима.
Тогава климата на Земята ще бъде мек, приятен, здравословен, формата на човешката фигури и физика ще се преустрои. Ръцете и краката ще приемат по-красива форма. Тогава в него ще залегне идеята за Братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти колебанията, които Земята претърпява се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди".
към текста >>

Голямата плътност на тялото има и това предимство, че самото същество облечено в него, много по-реално, по-осезателно ще има възможността да се докосне до всяко нещо, да приема по-реално всички възприятия, да изживява с по-голяма сила, всичко което това живо същество със своите пет сетива и Пениалната жлеза могат да му доставят.
Легендата за „АУМ", с много мелодични тонове, които има и се изпява тази думичка. Тази легенда гласи: Когато Бог създал Земята, Той видял, че много същества искат да се заселят, да живеят на нея. Но и тук трябва и е необходимо да се приложи основният закон, че всяко живо същество, за да живее на Земята трябва да бъде облечено с одежда - тяло, което да отговаря на естеството на самата Земя, а по форма одеждата - тялото, трябва да бъде според мелодията, Звездното тяло, което живото същество издава - има. Земята, като най-плътна има възможността да създаде и най-плътни, осезаеми одежди - тела, на всички онези, които искат да живеят на нея. Следователно, всички живи същества, които ще живеят на Земята ще имат най-плътни тела. Голямата плътност на тялото има и това предимство, че самото същество облечено в него, много по-реално, по-осезателно ще има възможността да се докосне до всяко нещо, да приема по-реално всички възприятия, да изживява с по-голяма сила, всичко което това живо същество със своите пет сетива и Пениалната жлеза могат да му доставят. Изобщо по-реално, по-ясно имаме изразен контакт с всичко, което го заобикаля. А това прави живота да тече с по-голяма сила, като дава и по-голямото задоволство на живите същества. Особено на по-елементарните форми на живота, затова те с изключителен жар се устремяват да живеят на Земята. Бог изпълва желанието на живите форми, които са наобиколили Земята, защото Бог е сила на милостта. Повиква Той своя пръв помощник Саваот и му нарежда да облече тези живи форми в одежди подходящи за живот на Земята.
към текста >>

А това прави живота да тече с по-голяма сила, като дава и по-голямото задоволство на живите същества.
Но и тук трябва и е необходимо да се приложи основният закон, че всяко живо същество, за да живее на Земята трябва да бъде облечено с одежда - тяло, което да отговаря на естеството на самата Земя, а по форма одеждата - тялото, трябва да бъде според мелодията, Звездното тяло, което живото същество издава - има. Земята, като най-плътна има възможността да създаде и най-плътни, осезаеми одежди - тела, на всички онези, които искат да живеят на нея. Следователно, всички живи същества, които ще живеят на Земята ще имат най-плътни тела. Голямата плътност на тялото има и това предимство, че самото същество облечено в него, много по-реално, по-осезателно ще има възможността да се докосне до всяко нещо, да приема по-реално всички възприятия, да изживява с по-голяма сила, всичко което това живо същество със своите пет сетива и Пениалната жлеза могат да му доставят. Изобщо по-реално, по-ясно имаме изразен контакт с всичко, което го заобикаля. А това прави живота да тече с по-голяма сила, като дава и по-голямото задоволство на живите същества. Особено на по-елементарните форми на живота, затова те с изключителен жар се устремяват да живеят на Земята. Бог изпълва желанието на живите форми, които са наобиколили Земята, защото Бог е сила на милостта. Повиква Той своя пръв помощник Саваот и му нарежда да облече тези живи форми в одежди подходящи за живот на Земята. Саваот повиква своите помощници: Саламандрите - обитателите на Идейния свят, света на Огъня, както са го наричали древните мъдреци; Силвите - тези на въздуха, на мисълта; Уиндините - на водата, чувствата; И най-после Гномите - тези, които работят върху веществото. В тези четири свята е потопена всяка жива форма.
към текста >>

Бог изпълва желанието на живите форми, които са наобиколили Земята, защото Бог е сила на милостта.
Следователно, всички живи същества, които ще живеят на Земята ще имат най-плътни тела. Голямата плътност на тялото има и това предимство, че самото същество облечено в него, много по-реално, по-осезателно ще има възможността да се докосне до всяко нещо, да приема по-реално всички възприятия, да изживява с по-голяма сила, всичко което това живо същество със своите пет сетива и Пениалната жлеза могат да му доставят. Изобщо по-реално, по-ясно имаме изразен контакт с всичко, което го заобикаля. А това прави живота да тече с по-голяма сила, като дава и по-голямото задоволство на живите същества. Особено на по-елементарните форми на живота, затова те с изключителен жар се устремяват да живеят на Земята. Бог изпълва желанието на живите форми, които са наобиколили Земята, защото Бог е сила на милостта. Повиква Той своя пръв помощник Саваот и му нарежда да облече тези живи форми в одежди подходящи за живот на Земята. Саваот повиква своите помощници: Саламандрите - обитателите на Идейния свят, света на Огъня, както са го наричали древните мъдреци; Силвите - тези на въздуха, на мисълта; Уиндините - на водата, чувствата; И най-после Гномите - тези, които работят върху веществото. В тези четири свята е потопена всяка жива форма. Саваот нарежда да отидат във вътрешността на Земята и да изработят вещества подходящи за одежди на тези живи същества. Със стихиен устрем тези негови помощници се залавят за работа и в скоро време изработват вещество, с което обличат живите форми, жадни за да живеят на Земята.
към текста >>

Отчаян, измъчен Саваот седи на трона си, отправя молби към Бога, като казва: „Боже, Аз който със своето знание и мъдрост управлявам небесни тела, цели Вселени, толкова ли нямам сила, знания и мъдрост да създам вещество, с което да направя облекло на моята любима АУМ".
Те всички в хор му отговарят, че въпреки желанието, стремежа и усилията, те не са могли да получат вещество, което да има вибрациите на тази мелодия „АУМ". Отново нарежда Саваот на своите помощници да слезнат в Земята. Там отново с дълги мъки и страдания на всички, но без резултат. Не могат да създадат вещество с тези мелодия. Няколкократно е слизането, но резултата е все такъв, не може. Отчаян, измъчен Саваот седи на трона си, отправя молби към Бога, като казва: „Боже, Аз който със своето знание и мъдрост управлявам небесни тела, цели Вселени, толкова ли нямам сила, знания и мъдрост да създам вещество, с което да направя облекло на моята любима АУМ". Но пълно мълчание, никакъв отговор. Отново Саваот се моли и казва: „Толкова ли Боже са безкрайни Твоите знания и мъдрости, та аз да не съм ги достатъчно разбрал? " Отново пълно мълчание, тишина, пустош около него. Саваот се просълзява от мъка, сълзи капят от очите му, дълго плаче Той, но пълна тишина, изоставен от всичко. Най-после унесен поставя си пръста в локвичката от неговите сълзи, върти си пръстите там, образува се кал и най-после като се посъвзема, изважда пръста си от калта и когато иска да очисти изкаляните си пръсти от тази кал, излиза мелодията АУМ.
към текста >>

64. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Николай Дойнов

Дали ще бъде някаква малка невидима за нас или необятна галактика, те всички имат своята цел и задача, и се ползуват еднакво пълно от даровете на онзи необятен миров океан от живот и мъдрост, в който те са създадени, развиват и в който те са поставени.
Другата поредица сега е „Двата принципа". Това са двата принципа в природата. Единият, който твори, другият, който руши. Разкажи за тях. Н.Д. За творческият замах на великото, няма значение размера на формата, която то създава. Дали ще бъде някаква малка невидима за нас или необятна галактика, те всички имат своята цел и задача, и се ползуват еднакво пълно от даровете на онзи необятен миров океан от живот и мъдрост, в който те са създадени, развиват и в който те са поставени. Внимателните наблюдения всякога ще ни доведат до извода, че в тази среда от живот и мъдрост творят два напълно симетрични принципа. Принципът на Любовта, принципът на Доброто, според който всяка творба се създава и развива, за да бъде полезна, за да бъде в услуга на другите, да улеснява тяхното развитие. Другият принцип, принципът на злото, според който всяка жива твар живее и се развива, за да използува само за себе си всичко онова, което другите са придобили. Тези два принципа и създадените от тях форми са в една вечна и неприривна борба. Единият за да твори и съдействува за прогреса на всяка жива форма.
към текста >>

В моменти и периоди на такива прекъсвания, злото се изявява със страшна сила, като създава болести, нещастни случаи, катастрофи, осакатявания, неуспехи, спънки и трудности във всяко отношение и от най-различно естество.
Ако човек в живота си, преди този е служил на принципа на доброто, то тези сили изразени в Слънцето, Луната и планетите, са разположени на благоприятни места и във формата на Мерцедес, ъглово разстояние от 120 градуса. Животът в такъв човек тече свободно, плавно, безпрепятствено, радва се на добро здраве, успехи в живота и благоприятни условия за своето развитие. Ако обаче в миналия си живот е служил на принципа на злото, то Слънцето, Луната и планетите са на неподходящи места, а взаимното им разположение е във форма на кръст, ъглово разстояние от 90 и 180 градуса. Това създава дисхармонично взаимоотношение на силите в двойника. Жизнените сили вървят неритмично, често с прекъсване. В моменти и периоди на такива прекъсвания, злото се изявява със страшна сила, като създава болести, нещастни случаи, катастрофи, осакатявания, неуспехи, спънки и трудности във всяко отношение и от най-различно естество. Празно място в пространството няма. Там където единият принцип не се проявява, действува другият. Особено тежки са случаите, когато в такова положение се намират Слънцето и далечните планети Сатурн, Уран, Нептун и Плутон, които са най-строгите съдници. Те учат хората на смирение и мъдрост с много строги методи. И само малцина от сегашните хора са узрели, за да се ползуват от онова, което те могат да дадат.
към текста >>

65. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
към текста >>

влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин.
Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи.
към текста >>

без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено.
В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>

Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът.
А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използуваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда.
към текста >>

Вместо да се стремим да използуваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага.
Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използуваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа.
към текста >>

66. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений, не може да препише и преведе на някой от живите езици, освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по-малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най- висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние.
към текста >>

Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най- висшия принцип в живота.
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений, не може да препише и преведе на някой от живите езици, освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по-малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най- висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата.
към текста >>

И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, и с всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си".
Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, и с всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си". Следователно, ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си, т.е. с всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувствуват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение.
към текста >>

67. 1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ)

2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл.
Мощта не сещате ли на Духа Велик? О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.111.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24).
към текста >>

Следов., видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната.
1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24). Следов., видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната. Астралният (звездният) свят разказва за света на божията слава. Видимият и невидимият светове са сътворени от Словото на Бога. Всички светове (планети и звезди) са въплътени мисли на Бога. Мисълта, изразена в Слово, предхожда творението. Мойсей в "Сефер Берешит" (Битието) казва същотог Бере-шит или, на санскритски, Бара-шат значи Слово и творчество.
към текста >>

68. 3. POESIA MYSTICA

И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!...
Земя - Бог работи върху душата, както преди, така и след въплътяването й (минаването й през зодиака) - до възвръщането й в достигнатото небесно жилище: тя се пречиства от миналите порочни остатъци, придобива нови опитности и добродетели и, обновена, лесно минава през черната зона на низшия астрал - "звездния път". КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!...
към текста >>

С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот.
Щях да литна и да си почина" (Пс. 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голем, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откров. - 21; 10-11). С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина.
"Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете" Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя. Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина. По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет. Зеленият цвет е символ на растеж. Паралел из живота (вж. по-нататък сонета "Nocturne" и коментара към него).
към текста >>

69. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна.
"В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следов., Бог е Причината, Началото и Мерката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция.
към текста >>

"Защото си ме възлюбил преди създание мира": Любовта на Бога е творческата сила.
6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена. Космическият Христос е предсъществувал света. "И сега прослави ме Ти, Отче, у самаго Тебе, с славата, която имах у Тебе, преди създание мира". Синът Божи, второто лице на Троицата, изпълва с аурата си цялата вселена и се проявява всъде, живее във всички царства. "Защото си ме възлюбил преди създание мира": Любовта на Бога е творческата сила. Чрез нея Словото създаде световете и живота в тях. "И видя Бог всичко, което направи; и ето, беше твърде добро". Но Любовта се въплъти в Сина Човешки. "Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего еднороднаго, за да не погине всеки, който верва в Него, но да има живот вечен". Бог, ограничен, зум-ме-зум, проявен в Исуса, роден по плът в яслите, които са емблема на смирението и служението, във Витлеем или Бетлехем, което значи в дома на живия хлеб, мистичният хлеб на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто.
към текста >>

8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен".
Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен".
към текста >>

Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно.
През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена").
към текста >>

"Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Поел.
През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. • с. 9 144,000 - През десетте зони или планове (измерения) на всемирния живот. Махар-абба- Бену шеллаа... (Учителю - и Отче мой - благослови Ти ученика... ) - Молитвата е висшия акт на душата. "Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Поел. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на целото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя.
към текста >>

Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра?
Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления! ЕМАНОИЛ Проникна светъл лъч от висини незнайни през девствената плът на Майката света и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни, в човешки младенец откри се на света! О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар? Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра? Той бе Еманоил: невидим рог събра от седемте поля есенцията вечна и въплъти всред нас благодатта предвечна!... През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20 Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек.
към текста >>

Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл.
През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20 Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек. За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следов., в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж.
към текста >>

"Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт.
"А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27). "Невъзможното у човеците, у Бога е възможно" (Лука - 18; 27). Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа.
към текста >>

Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони.
"Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?
към текста >>

Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека.
владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? " (Павел - I Коринт. 6; 19).
към текста >>

70. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието.
Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
към текста >>

Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията.
към текста >>

Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери.
Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини!
към текста >>

Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов.
* Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието. Небесните симфонии са трогателно описани в Пролога на небето от Йохан Гйоте в I-та част от окултната му трагедия Фауст. Мощта на музиката е, наистина, непобедима: от звуковете на тръбите паднаха Иерихонските стени, от арфата на псалмопевеца Давида се умилостивиха небесните сили, от арфата на Хермеса се одухотвори старият Египет, от лирата на Орфея са се огласявали някога родопските гори, а хор от ангели е изпял величествения химн над витлеемската пещера... Музиката има магическа сила върху човека: и тя, както поезията, действува ободрително и здравословно, като неутрализира отровите, превръща киселините в организма на соли, електричеството в магнетизъм, гневът в мир, омразата в любов. Музиката укротява даже зверовете и змиите. А песните на славеите в майски зори се изливат като балсам в наранените души, ръмоленето на планинското поточе отронва звънливи бисери, диханието на зефира упива със своя сладък шепот... Каква дълбока поезия има в музиката на майката-природа, какви чаровни химни се леят от небесните висини! Бог е надарил своите чада със звуков орган, за да изливат всичките копнежи на душата си в песен. А песента е молитва към небесния Баща. Всичко, което пее, се моли.
към текста >>

В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея.
Затова и музиката, за да спомогне на душата да постигне това единение, треба да създава единство на впечатлението, т. е. да реализира закона на небесната хармония. Върху тоя закон се гради всека мелодия, която съчетава звуковите трептения, прониква в най-съкровените глъбини на душата и издига човешкия дух до сюблимните висини на божествената красота и наслада. От това гледище, музиката на Духа рязко се отличава от светската музика на мнозинството от съвременните хармонисти и композитори, както по своята форма и съдържание, така и по своята техника в хармонизацията и изпълнението. Докато тия музикални дейци се стараят да извлекат много ефекти от контрастите, духовната музика, в съответствие с методите на природата , произвежда един целостен и траен ефект. В това се състои дълбоката сила на впечатлението от нея. Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения.
към текста >>

Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
* Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр). При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят.
към текста >>

Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр).
Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр). При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр.
към текста >>

(Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле.
Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн. др., на висшите звукови трептения. (Следва) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, требада поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава "рабско подражание" на природните форми, както някои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пеизажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващето битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени - във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всеко явление е резултат от взаимнодействието на мислите и законите на Бога.
към текста >>

За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е.
Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр.
към текста >>

Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух.
Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение.
към текста >>

От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът.
Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за да ги въплъти във видими за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоещите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релйефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение. Прочутата статуя на Микел-Анджело, която представлява Моисея, макар и стоеща и няма, изразява толкова живост и подвижност, че, както разказват, самият й автор, от възхищение, е ударил коляното й с чука и извикал: "продумай!
към текста >>

71. 1925 година

ТОМ 16

После - „Сила жива".
Следобед ходихме у Учителя. Там се доизкарваше ремонтът на къщата и циментировката на двора и всички работеха. След като си отидох, поспах и след вечерната храна ходихме и си купихме бели шапки с една сетра от Бургас. 5.VII.1925 год., неделя След сутрешния наряд отидохме на салона и с голяма радост се срещахме братя и сестри. Хорът започна с песента „Зората на Новия живот". После - „Сила жива". Учителят излезе в 9 ч. Изпя се „Ще се развеселя". Добрата молитва. Чете Евангелието от Матея 4; 12, изнесе „В начало бе Словото". В дните 5й, 6й, 7й бяха заседанията на младежкия събор, които са в специални книжки изложени. 8.VII.1925.
към текста >>

Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше студен зимен вятър с неголяма сила.
Обикаляхме огъня и се греехме всички, кой където е. В 3 ч сутринта пристигнаха още 13 души братя и сестри и им отстъпихме огъня да се стоплят и сгреят. Оттогава аз не легнах. Много братя и сестри се пръснали на разни страни, още тъмно, кой по скали, кой покрай езерата, и се чуваха техните песни, в които се долавяше оная дълбочина на духовна почит и преданост на Великия. Във всеки глас се долавяше нещо вътрешно, дълбоко, което изразяваше вътрешния им душевен копнеж към свят, чист и възвишен живот. Времето бе тихо и приятно, само откъм Мусала вееше студен зимен вятър с неголяма сила. Тук-таме се виждаха облачета на източния небосвод. Подаде се вик за молитва. Събрахме се на една височинка над езерото от северната му страна, високо 2300 метра над морското равнище. Наредихме се да посрещнем изгрева. Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа", „Духът Божий", „Изгрява Слънцето", „Добрата молитва" и „Отче наш".
към текста >>

Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец.
Вечерта ми дойдоха гости от Голямо ново - Георги Колев Вълков. Те пътуваха за Микиш, Търновско. Поговорих с тях и след като се нахраних, потеглих за Ковачевец. Вечерта бе приятна. Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен. Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец. Заварих и Мисирджиев в Ковачевец. Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма.
към текста >>

72. 1929 година - продължение

ТОМ 16

И така копае с все сила, замахва като някой вещ работник по копачеството.
Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и заподир брега покрай купела -изворчето горното. И аз започнах да събирам и и хвърлям камъни. След това Учителят взема една кирка и отиде горе, на големия извор и почна да копае с кирката, да накопава чакъл за брега. И така копае с все сила, замахва като някой вещ работник по копачеството. Изпърво аз си помислих: защо Учителят ме накара да нареждам и подпирам брега, обаче като почнах да събирам камъните от водата и да ги хвърлям, дойде ми една мисъл - защото Учителят каза в петък сутринта: „Научете се да правите преводи на нещата и явленията." И сега, при влачащите се камъни от водата, аз ги вземам и турям в ред и порядък - брегът стана красив. От разхвърляните безразборно изоставени каменаци от водата, стана нещо красиво. Това ме наведе на мисълта, че така са и хората разхвърляни от водата на живота, но трябва мощните светли духове да им покажат пътя, да ги подредят, и тогава те ще образуват нещо красиво. Учителят с примера Си ме наведе на една мисъл, то е: Той всяка година поправя чешмичката, а хората все я развалят. Той се не отчайва, а все я поправя и още по-хубаво я направя.
към текста >>

Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено!
Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X.
към текста >>

След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето".
" А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му. Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва]. След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето". Но много ми бе мъчно за нещо. Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира.
към текста >>

Невидима ръка сякаш ме притискаше.
Саваот е името Му. Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва]. След това свирих „Изгрей, ти, мое слънце", „Сила жива", „Изгрява слънцето". Но много ми бе мъчно за нещо. Невидима ръка сякаш ме притискаше. Искаше ми се да пея, мъка да разтуша. Но като че от тоновете излизаше нещо, което действуваше на нервите ми и ги успокояваше и изтънчаваше, та те долавяха нещо дълбоко и още по-дълбоко. Пях след това „Тъги, скърби, вдигай, слагай" и състоянието се хармонизира. Четох резюмето „Накла ли огъня"от неделната беседа на 21.IV.1929 год. И що хубави мисли и идеи хвърли великият ни Учител в духовната ми нива, семенца, които трябва да поникнат и завържат, узреят и станат годен плод за гладните духом хора, също и аз.
към текста >>

* „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд.
Ходих, гледах му лозенцето, бостаня. Кравата му се отелила. Ядохме бакляна чорба с коластра и мед, който донесе от Димитрови от Ковачевец. Вечерта говорихме със Савата Р. Балабанов до късно и дойдох в училището. * „Разделено царство" - беседа от Учителя, държана на 8.ХП.1918 г.; в III серия „Сила и живот" (Неделни беседи), изд. 1920 г. * кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж.
към текста >>

Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът.
1920 г. * кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета.
към текста >>

73. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Има една сила в света, която обезоръжава хората.
Всички трябва да бъдете добри фурнаджии. Ако ние бихме се научили да мислим и говорим правилно, това значи доктор по хлебарство. Да храниш гладните, разбирам, но да храниш сития, не разбирам. Много неща в света са неясни, поради една обстановка. Аз не съм за установените идеи. Има една сила в света, която обезоръжава хората. Трябва ви един непреривен процес в правилното разбиране. Тогава ти ще бъдеш във връзка с всички същества, които правилно мислят. Старите идеи, старите привички и навици не ни трябват. Човек не трябва да рисува, за да изкарва своята прехрана. Той е осигурен: дадено му е въздух, вода, светлина и всички други условия.
към текста >>

Това е Божественото; и противоречията ще изчезнат и ще имате сила и мощ.
От вашите картини на небесната изложба ще останат само тия, които са направили добро по любов, безкористно и без да знае някой. За мнозина от вас времето е дошло. Запалете огъня, драснете една клечка - това е най-малкото добро за всяка една душа, която срещате. Оправянето на цялото човечество е въпрос на цялото човечество. Във великата държава на нашия ум, във великата държава на нашето сърце и воля да внесем един порядък. Това е Божественото; и противоречията ще изчезнат и ще имате сила и мощ. Този порядък ще премахне вашите противоречия и ще постави всичко във вас на място. Във вас да останат правите мисли, правите чувства и постъпки. Доброто, което ще направиш, направи го навреме. Туй, което е добро за един орган на тялото ми, е добро и за цялото ми тяло -за всички органи. Когато един се радва или пее, всички се радват." 4.XI1.1933 год.
към текста >>

И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина.
Започнах да се боя да не би да ми е вяла лекцията, та да ме критикуват другарите, и то особно присъствуваше един голям комунист. Но аз си поразмислих за това, онова, как ще говоря, какви доводи да приведа и докажа, че вярата е нещо важно и съществено за човешкия живот, че тя е духовната храна и питие за човека. Но се събудих, преди да държа лекцията си. 6.XI.1933 год., понеделник Тази заран дойде Еленка рано в училището и то разтревожена и сърдита, защото нощес плакала и се тревожила от това, че аз снощи у хазяите й съм й бил казал да позанимава Кирила (ученик на хазяите във II клас) по пеене с ноти по стълбицата. Че тя не била длъжна и че не е частна учителка, че да си губела скъпото време по един ленив ученик. И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина. Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево, Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали. Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци. След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия. Дойде обед и следобедните часове. Изкарахме първия час и тъкмо излизам, ето, подава ми един прогимназиален ученик една бележка от пунктовия учител Васил Каралеев от Годеч, в която ни се съобщава, че ние с Еленка сме уволнени като неудобни за границата.
към текста >>

И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му.
Деня прекарах в размисъл по това-онова, какво да започна сега, и що да работя сега, като свободен от учителствуване. Попрегледах Аритметиката на III клас, за да мога да помагам на Станка. Вечерта до 10 ч помагах на Георги Събев, за да му закачим вратата на антрето му, което сега си построил. 20.XI.1933 год., понеделник Сънувал съм, че съм оставен в един дюкян, временно да заместям някого. Доведоха един болен вол. И аз трябваше да го разпоря, да го разсека на две, като със сила разсичах прешлените на гръбнака му. Сека и се отвращавам от меня си, от това си деяние. Чудя се как се осмелих да извърша това отвратително за мен деяние, аз, вегетарианецът, да разсичам вола, да ставам убиец. След тая картина, ето, някой ми донесъл една бомба голяма. Аз я скрих. Тя е загьната в нещо като калпак.
към текста >>

Няма сила, която да внесе смъртта в него.
Облачно и студен вятър духа. Савка дала на Еленка една лекция от 5.ХI., неделна, в 5 ч с, озаглавена „Общото благо" * , от нея прочетох сега хубави мисли. Ето тия ми харесаха: „Онзи, който живее в любовта, онзи, който има истинния живот, онзи, който има знание, истинската свобода, който е свързан с Бога в този смисъл, в пълната смисъл. Сега аз не правя възражение, дали ние сме свързани? Който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. Няма сила, която да внесе смъртта в него. Този човек сиромашия няма до го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Тогава Истината вие отвътре ще я разберете. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Кой създаде мисълта в ума на хората, че някой си човек отвънка е негов враг?
към текста >>

Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена.
Който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада. Няма сила, която да внесе смъртта в него. Този човек сиромашия няма до го гази, болест няма да го гази, смърт няма да го гази. Той ще бъде свободен. Тогава Истината вие отвътре ще я разберете. Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена. Кой създаде мисълта в ума на хората, че някой си човек отвънка е негов враг? Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мен ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще мисли да ме обере, и ще го считам за мой враг. Но нямаш нито 5 пари, срещнеш един човек - не мислиш, че той ще те обере. Тогава с моето богатство аз съм слаб, създавам си една мисъл за врагове. Създавам в себе си страх, но същевременно създавам едно изкушение на онзи, слабия, той да ме обере.
към текста >>

Силата е необходима за свободата.
Тъй ще кажем на всяко престъпление - ще бъде край. „Добър е Господ" е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваме „добър е Господ", това е едно злословие. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота.
към текста >>

А знанието е необходимо за силата.
„Добър е Господ" е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваме „добър е Господ", това е едно злословие. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник.
към текста >>

Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание.
Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваме „добър е Господ", това е едно злословие. Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода.
към текста >>

Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода.
Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата.
към текста >>

Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света.
И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата. Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота! Тъй че и всичките въпроси, онези жизнените въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите.
към текста >>

Не е във ваша сила да измените порядките на природата.
Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата. Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота! Тъй че и всичките въпроси, онези жизнените въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Но вие ще вземете друго едно становище.
към текста >>

Но във вашата сила е да измените вашето положение!
Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата. Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота! Тъй че и всичките въпроси, онези жизнените въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Но вие ще вземете друго едно становище. И в момента, когато вие опитвате това, да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер - в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят. И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрения между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате и навсякъде ще стане един коренен преврат във вас.
към текста >>

Апостол Павел казва: Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления.
Силният човек е потребен. Аз разбирам: силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа! Ти трябва да бъдеш силен в доброто, а трябва да бъдеш слаб в правене на престъпления. Тогава има смисъл. Апостол Павел казва: Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления. И когато престанем да правим престъпление, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, Аз не нося последствията." Животът ви ще се подобри отвътре. Нас хората могат да ни обичат за нашия светъл ум. Могат да ни обичат за благородното ни сърце, за нашите благородни постъпки, че каквото кажем, да направим. Животът е между голямото богатство и голямата сиромашия.
към текста >>

И когато престанем да правим престъпление, Бог се проявява във всичката Си сила в нас.
Аз разбирам: силният, умният човек е потребен! И само той може да свърши известна работа! Ти трябва да бъдеш силен в доброто, а трябва да бъдеш слаб в правене на престъпления. Тогава има смисъл. Апостол Павел казва: Божията сила се показва в нас, когато престанем да правим престъпления. И когато престанем да правим престъпление, Бог се проявява във всичката Си сила в нас. А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, Аз не нося последствията." Животът ви ще се подобри отвътре. Нас хората могат да ни обичат за нашия светъл ум. Могат да ни обичат за благородното ни сърце, за нашите благородни постъпки, че каквото кажем, да направим. Животът е между голямото богатство и голямата сиромашия. Те са граници.
към текста >>

Казвам: На всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране, а в туй, правото разбиране, седи силата на човека.
Не да идеш, че на всекиго да разправяш. Но една дума, която може да въздействува благородно на един човек, не може да въздействува на другиго еднакво. Аз не съм за установените идеи. Идеите не могат да бъдат установени. Не мислете, че идеите са нещо мъртво в света. Казвам: На всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране, а в туй, правото разбиране, седи силата на човека. Щом ти го разбираш, ти си във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени. Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята между хората може да настане братството. Ако всички хора се съгласят да мислят правилно, да влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само вътрешно се разбираха, то веднага щеше да се оправи светът. Вие тогава ще сте винаги да си услужвате. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях.
към текста >>

Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека!
Вие тогава ще сте винаги да си услужвате. Човек има много стари неща, които трябва да изгори, че да не остане ни помен от тях. Човек не трябва да рисува, за да си изкарва прехраната. Ако днешният ден може да измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърце, ние сме на кривата посока. Човек всъщност е по-силен от всичко в света. Никоя сила в света, колкото и да е голяма, не е в състояние да измени човека! Единственото нещо, в което вие трябва да вярвате, е че вие сте по-силни от всичко. Не в смисъл да управлявате света. То е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение.
към текста >>

Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да Го изпъди из вас навън.
То е насилие. И не да вярвате, че сте най-слабите хора. То е другата самоизмама, заблуждение. Но да знаеш, че онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Никой не може да го измени. Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене, или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може да Го изпъди из вас навън. Сега, ако вие разбирате идеята, че Бог е нещо, което влиза вътре във вас, това е заблуждение. Но туй, което вие търсите, всъщност туй хубавото, великото, това е Бог вътре във вас. Това във вас, което може да се измени, на него не разчитайте. Разчитайте на туй, което не може да се победи при всичките условия на живота. Туй, което ви извежда като победител, то е Бог у вас.
към текста >>

И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята мощ, своята сила и всички противоречия изчезват.
Когато аз внеса един порядък вътре в себе си, този порядък е и за другите хора. В света има само един порядък. И когато аз внеса този единствен порядък в себе си, аз съм вече оправен. Това значи Божгественото. В света съществува един порядък. И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята мощ, своята сила и всички противоречия изчезват. Вие трябва да дойдете до този порядък. Него трябва да намерите. Туй търсим ние. Това го наричат Божествения, вечния, общочовешкия порядък. И този вечният порядък няма да бъде в противоречие с това, което сега имате.
към текста >>

74. 2. Планетни влияния

ГЕОРГИ РАДЕВ

Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на Земята със Слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова което знаем и което е безспорно, то е че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща, свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
1924), с. 17 ÷ 24 рубрика Астрология Един от най-светлите изводи на съвременната наука е негли извода, че всичко е Слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи и физици, които следят промените на земния магнетизъм - жизнения флуид на земята - в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че "промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на Слънцето, Луната и пр., промени, които стават по непознати закони (Joubert-Traite d'eiectricite). С. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на Земята със Слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова което знаем и което е безспорно, то е че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща, свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос”. Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна - като външен белег на дейността, що кипи на Слънцето — дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са във връзка с живота на Слънцето. Това са десетки, леки докосвания до древната астрологична истина.
към текста >>

75. (Продължение)

Влад Пашов

На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса, и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена.
Той гласи: „Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на това, което се намира горе, и обратно, това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство”. Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята - умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, - изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса, и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец, за да намира съответствията. 3. Принципът на Вибрациите. Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти”. Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение.
към текста >>

По силата на ритъма едното се компенсира в друго”.
Принципът на ритъма. „Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха вдясно е също и мярката на размаха вляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго”. Така изразяват в „Kybalion'a” принципа на ритъма. „Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спи ритуал истически мировъзрения и т. н. - във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството. Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В „Kybalion'a” този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха надясно е същата такава, каквато е мярката на размаха наляво; в ритъма едното се компенсира в друго”.
към текста >>

76. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

Затова Учителят казва още: „Като дишате, мислете за херувимите и за тяхната мъдрост и сила.
Те образуват главата на космичния човек, затова в староеврейската кабала са наречени Духове на Божия венец. Те управляват главата в земния човек. 2. Херувими - Братя на хармония и мъдростта. Те представят гърдите на космичния човек, затова и в земния човек управляват гърдите и белите дробове. Затова, като диша човек, чрез белите си дробове се свързва с херувимите. Затова Учителят казва още: „Като дишате, мислете за херувимите и за тяхната мъдрост и сила. Защото мъдростта се придобива чрез дишане”. 3. Престоли или Братя на истината и волята. Те представят сърцето на космичния човек. Затова чрез сърцето си човек е свързан с престолите, т. е. с Божествения разум. 4.
към текста >>

Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”.
Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. И небето, за което се говори в свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите. Но небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек.
към текста >>

Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма.
В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло. Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание.
към текста >>

Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества.
Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди.
към текста >>

Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло.
Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот.
към текста >>

По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек.
Той е първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всички природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута. За един час прави 60 по 18, равно на 1080 вдишки. За едно денонощие прави 1080 по 24, равно на 25,920 вдишки. А 25,920 години е пътят на прецесиалното движение на земната ос, респективно на Слънцето през зодиака, през което време Слънцето обикаля всички зодиакални знаци, като във всеки знак стои по 2160 години, което определя една епоха от живота на Земята, в течение, на която от космоса, от космичния човек към Земята и земния човек се изливат специфични енергии, които създават условия за развиване на специфични добродетели и сили в земния човек.
към текста >>

Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила.
Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса.
към текста >>

Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява.
Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек. Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява. Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него. Но образът на космичния човек още не е завършен и напълно изявен в земния човек. В следващата раса формата на земния човек много ще се измени по подобие на формата и образа на небесния човек. Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е.
към текста >>

77. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

„В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове 1. „Ученикът трябва докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които школата му дава за работа върху себе си”. 2. „В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират.
към текста >>

Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото.
Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот.
към текста >>

Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него.
към текста >>

Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него.
Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло.
към текста >>

Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване.
И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, някакъв инцидент или убийство и имат много неизживяни желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт. Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите. Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства.
към текста >>

Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите.
Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, някакъв инцидент или убийство и имат много неизживяни желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт. Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите. Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията.
към текста >>

Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана.
Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удоволетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги заобикалял, а са се стремили към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа. В това отношение няма нищо общо с чувството на удоволствие, което някои хранят към природата. Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана. Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава.
към текста >>

Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила.
Душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всички други чувства и склонности, които произлизат от физическото съществуване. Силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят и за която липсват средства да бъде задоволена, тука също трябва да бъде излекувана. Тук душата ще познае, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Също така, душите, които на Земята се отдават на различни религиозни обреди с цел да подобрят физическите условия на живота си, ще бъдат пречистени тука, защото техният идеал е бил чисто земен и облякъл формата на някакъв небесен рай. Те ще намерят този рай в тази и в следващите две области, но само да разберат неговата суета. Шестата област на душевния свят е тази на душевната сила. Тук става пречистване на жаждата за дейност, която една душа притежава. Макар и лишена от егоизъм, душата все пак търси да изпита едно чувство на задоволство, което самата дейност носи. Хора, които се въодушевяват от такива желания за дейност, външно правят впечатление на хора идеалисти, хора готови на саможертва. Но всъщност това, което ги интересува е да увеличат чувствената радост, която те изпитват от своята дейност. Много артисти и хора, които изпитват удоволствие да се занимават с наука, също се намират тук.
към текста >>

Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост.
Първото небе е светът на баграта, на цветовете, а светът на мисълта, където са второто и третото небе, е сферата на тона на музиката, на поезията. Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесната музика. В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло.
към текста >>

Религиозното чувство и всички морални качества, за които човек е правил усилие да ги пречисти и облагороди, се изпълняват със силата на тази област, през време на голяма част от неговото пребиваване в духовния свят и той ще се върне на Земята с едно засилване на тези способности и чувства.
Към това единство издига човек своя поглед, покланя му се и го обожава. В царството на Духа това вече не е отражение, но жива същина на мисълта, която му се явява под своята истинска форма. Тук човек действително може да се слее с цялото, с единството, което е обожавал на Земята. Плодовете на религиозния живот и всичко, което е свързано с него, се проявяват в тази област. Чрез своя духовен опит човек узнава това, че неговата лична съдба не трябва да се отделя от общността, към която принадлежи. Религиозното чувство и всички морални качества, за които човек е правил усилие да ги пречисти и облагороди, се изпълняват със силата на тази област, през време на голяма част от неговото пребиваване в духовния свят и той ще се върне на Земята с едно засилване на тези способности и чувства. Докато в първата област човек се събира отново с душите, с които са го свързвали физическите връзки през време на земния му живот, във втората област той се среща с всички онези, с които е бил свързан чрез общи идеи и стремежи, чрез обща вяра и убеждение. Опитностите от първата област се продължават и когато човек премине в следващата. Тук ние не сме откъснати от връзките, образувани в семейството, приятелството, и пр., когато влезем е живота на втората и следващите области. Третата област съдържа първообразите на света на душата, така наречения астрален свят. Тук се намират първообразите на страстите, на желанията, на чувствата и пр.
към текста >>

78. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

Учителят Самият факт, че когато душата напусне тялото и го поставят в Земята, силите на видимата природа го разрушават, това показва, че в тялото, докато човек е жив, има една извънземна сила, която го съгражда и която при смъртта го е напуснала.
„Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството. Цялото пространство е пълно със същества на различни степени на развитие, от различни йерархии. Те живеят един много по-организиран живот и живеят в общества и са много локализирани на различни места в пространството. Някои са в сферата на планетите, други са в сферите на слънцата, трети са в междупланетните пространства, други са в пространството между слънцата и галактиките. Някои от тях живеят на Млечния път, където е Царството Божие”. Учителят Самият факт, че когато душата напусне тялото и го поставят в Земята, силите на видимата природа го разрушават, това показва, че в тялото, докато човек е жив, има една извънземна сила, която го съгражда и която при смъртта го е напуснала. При смъртта обикновеният човек вижда само един труп, но ясновидците виждат, че нещо напуска тялото и влиза в необятното пространство. Затова Учителят казва: „Човешката душа е толкова велика и толкова необятна, че изпълва цялото пространство”. И Щайнер казва: Ясновидецът, като наблюдава смъртта на тялото, вижда човека не да умира, а да възкръсва. За ясновидеца физическата смърт се превръща в духовно раждане. До смъртта ние виждаме човека на дадено място на Земята.
към текста >>

Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството.
Преди да влезе в сферата на Луната, според Учителя, човек трябва да премине, както казах една тъмна зона, която отделя земната сфера, респективно етерния свят от духовния свят, където са разположени планетните сфери. И тази тъмна зона не е пуста, а е населена със същества, враждебно настроени към човека. Затова Учителят казва, че за да премине тази зона, човек трябва да има водач, трябва да има и светлина. За тази област се отнася мисълта на Учителя, където казва: В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна. Това е моментът, когато влиза в космичното пространство и се среща с мислите, които изпълват това пространство. Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната. В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотекущи реки. От тях най-забележителна е реката Стикс. Тя е свързана с такъв страшен ужас, че даже висшите богове го призовават като свидетел на справедливостта на техните клетви. През Стикс превозвал душите престарелия и назначен от боговете на тази служба Хирон - символ на Божествената Мъдрост, Той е превозвал само тези души, които имали на Земята добри дела.
към текста >>

Сега в Лунната сфера човек действително ги преживява отново и това преживяване е изпълнено със сила и реалност.
Но общо казано животът в Лунната сфера се свежда до следното: Човешкият живот на Земята се разделя на две части - живот на будното съзнание и живот на спането, за който живот човек няма никакво съзнание през земния си живот. Сега, когато човек живее в сферата на Луната, в средата на ангелите, той има известна представа за будния си живот, който е прекарал на Земята, но в течение на живота в Лунната сфера ясно изпъква в съзнанието му и го преживява дълбоко онази част от земния живот, която човек е преживял в сън. Сънният живот възкръсва в Лунната сфера и него човек преживява там. Възможността за тази опитност ни е дадена от ангелите, които вливат в нас своя живот, който живеят заедно с нас. Благодарение на тях ние можем отново да преживеем нощните часове, които през време на земното ни съществуване оставаха несъзнателни. Сега в Лунната сфера човек действително ги преживява отново и това преживяване е изпълнено със сила и реалност. Така че животът, който човек преминава през Лунната сфера, се чувства по един много по-интензивен начин, по-субстанционален вътрешно, по-реален, отколкото земното ни съществуване. Земното ни съществуване изглежда като сън пред живота ни в Лунната сфера. След смъртта си човек разгръща своя живот в цялата огромност на Вселената. Тогава сам той става космос. Той чувства космоса като свое тяло и изпитва моралното действие на това, което през време на неговия земен живот е било нещо външно.
към текста >>

Периодът от 21 ÷ 42 година е под влиянието на Слънцето, когато човек е вече възмъжал и е в силата си.
Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека. Така животът на човека от раждането до седмата година, когато се сменят зъбите, е под влиянието на Луната. От 7-ма до 14-та година е под влияние на Меркурий, когато в човека се пробужда ума и тогава децата са най- активни. От 14-та до 21-та година живота е под влияние на Венера. Тогаз е пубертетът и човек преживява физическата любов. Периодът от 21 ÷ 42 година е под влиянието на Слънцето, когато човек е вече възмъжал и е в силата си. От 42 до 49 година животът е под влиянието на планетната сфера на Марс. От 49 до 56 година животът е под влиянието на Юпитер, и от 56 до 63 година животът е под влиянието на Сатурн: Учителят много ясно е предал тази идея в следната мисъл: „Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1 ÷ 7-годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдавате живота на детето до седемгодишната му възраст, виждате, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7 ÷ 14-годишна възраст, човек минава през фазата на животно.
към текста >>

И моралната сила, в която човек живее там, средата на възвишеното добро, която човек намира около себа си в тази сфера, принадлежи на тези същества, тъй както минералите, растенията и животните образуват средата, всред която живеем на Земята.
Онези, които не са мислили добро на Земята, са неспособни да разберат езика на духовните същества, и като не са вършили добро, не могат да се явят пред тях, защото нямат връзка с тях, вследствие на което остават изолирани и изпадат в безсъзнание. В Слънчевата област съществува само доброто, за злото няма място там и онзи, който не е мислил и вършил добро, не може да живее съзнателен живот в сферата на Слънцето, защото той няма връзка с възвишените същества, понеже няма добри мисли и дела. Всичкото добро, което човек е вършил на Земята се изявява като една реалност в Слънчевата сфера, защото в сферата на Слънцето съществува само доброто, което е лъчезарно и сияйно, и сиянието на Слънцето иде от доброто, възвишеното и красивото, което е същина на Слънчевото битие. В сферата на Слънцето човек се намира заедно с други души, които също като него са напуснали Земята чрез смъртта и са влезли в духовния свят, с които човек е бил свързан с кармически връзки. Там човек е във връзка, както видяхме и с Властите; Силите и Господствата. И моралната сила, в която човек живее там, средата на възвишеното добро, която човек намира около себа си в тази сфера, принадлежи на тези същества, тъй както минералите, растенията и животните образуват средата, всред която живеем на Земята. Докато е на Земята във физическо тяло, човек се противопоставя на външния свят. Той изхожда от себе си и отправя поглед към света. В Слънчевата сфера е точно обратно - там целият свят е в човека - Луната, планетите, цялата Слънчева сфера с всичките си духовни същества е в човека, а не вън от него. В Слънчевата сфера човек чувствува, че самият той е вселената, че притежава организма на вселената, че този вселенски организъм му принадлежи. Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т.
към текста >>

С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него.
През време на своето земно съществуване човек живее в своята кожа, отделен от света и гледа на света като нещо вън от него. Но в слънчевото съществуване човек гледа на външния свят като на свой организъм, тогава човек има преживяването, че цялата вселена с всичките йерархии е вътре в него. И тогава човек разбира, че той не е това, което се схваща на Земята, но че е нещо, което в себе си е толкова грандиозно, толкова мощно, толкова величествено, както Вселената с всички звезди и възвишени същества. На Земята ние имаме едно твърде ограничено понятие за човека, затова което е затворено в границите на човешкото същество. И добре, че е така, иначе човек на Земята, ако знаеше какво представя той по същество, той би изпаднал в лудостта на величието. С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него. Това, което се намира в човека, е нещо много по- величествено от целия звезден свят с всичките му движения и звезди. Всичкото това представя външният свят на човека в слънчевото му съществуване. И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности. И затова в Слънчевата сфера след смъртта човек преживява величието на космичният човек като свое, което действително е вярно. От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически.
към текста >>

Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло.
Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители.
към текста >>

Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот.
Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот.
към текста >>

След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера.
Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии.
към текста >>

79. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това.
Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя Учителят привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да влезе човек в контакт с него, за да разбере, че има работа с един необикновен човек, с един човек, който надхвърля границите на обикновения човек, даже и човека с най-високо просветено съзнание. Той ще почувства, че Учителят притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувства и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества от най-малките до най-големите. Така е почувстван и представен Учителят от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойствие и търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси методи и пътища да помогне на всички. В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: „Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя”. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дом. Учителят е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот. Той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със Знание, Мъдрост и Любов, и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се.
към текста >>

Когато излизаше на беседа, Учителят се озаряваше и лицето му, както и цялата му фигура, излъчваха светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно скромно и смирено.
В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота. Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен и естествен. Но както в обходата му, така и в целия му външен изглед и маниер имаше нещо величествено, нещо, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувстваше особено на беседите, където той, като седнеше на стола през маса, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните си целебни лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува, вдъхновява и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителят се озаряваше и лицето му, както и цялата му фигура, излъчваха светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно скромно и смирено. С погледа си Учителят проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки или за въпросите, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физическия, духовния и божествения. Когато говореше на беседа, той се ползваше едновременно от трите велики метода на познание, с които си служи окултната наука. Той съзерцаваше Реалността и описваше това, което съзерцава, както, когато някой застане пред нещо външно и го описва.
към текста >>

А понеже всяка идея, всяка мисъл, които идат от Великото към малкото, носят със себе си мощни сили, затова и беседите на Учителя са изпълнени със сила и мощ, и могат да лекуват даже и физически болести.
Такива са великите възможности, с които разполагаше Учителят, за да бъде в контакт с реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с тази реалност. Понеже реалността е безгранична в своята пълнота и разнообразна в своите проявления, затова всеки контакт с нея се изразява в неговото съзнание като нови идеи, нови сили, нови принципи и преживявания. Оттам и голямото богатство и разнообразие, оттам и онзи изобилен живот и светлина, които бликат от всяка беседа. Така че, Учителят не държеше сказки, но беседваше - беше посредник между Великото и малкото, представяше Великото пред малкото. Това е съдържанието на всичките му беседи. А понеже всяка идея, всяка мисъл, които идат от Великото към малкото, носят със себе си мощни сили, затова и беседите на Учителя са изпълнени със сила и мощ, и могат да лекуват даже и физически болести. Като говореше, Учителят подбираше най-изразителните думи, които могат да предадат идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно себевладение, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителят така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите, и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си.
към текста >>

Словото му беше истинска музика, истинска поезия, слово, което носи живот, светлина и сила в себе си.
Като говореше, Учителят подбираше най-изразителните думи, които могат да предадат идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно себевладение, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителят така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите, и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия, слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея и мисъл носят в себе си грамадни творчески сили, то, затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и премесваше с по-обикновени идеи и мисли, с разкази и случки из живота, за да се намали интензивността на силите, които действат върху слушателите. Затова той казва: „Всяка моя беседа оказва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата Земя”. Словото му освежава, повдига, просветява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше, той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да бъде достъпна за нас.
към текста >>

Той никого не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, които излъчваше, да действат свободно и всеки според нуждата и възможностите си се ползваше от тях.
Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той никого не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, които излъчваше, да действат свободно и всеки според нуждата и възможностите си се ползваше от тях. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това какъв стремеж има дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят път към Бога и затова той с готовност и любов помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на някоя душа да й налага нещо, преди тя да е поискала, преди да е похлопала. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”.
към текста >>

А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по- студен, защото те идваха при него не за помощ, а или да го видят какво представлява или да премерят своето знание с неговото.
Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят път към Бога и затова той с готовност и любов помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на някоя душа да й налага нещо, преди тя да е поискала, преди да е похлопала. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и пo-разположен към онези, които, оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха зов към Бога за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по- студен, защото те идваха при него не за помощ, а или да го видят какво представлява или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушения и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благотворно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сила в себе си да избегнат изкушенията и съблазните в света. Учителят, като велик посветен, проникваше в глъбините на човешката душа и сърце, както проникваше в дълбините на безпределния космос. За него нямаше скрито нищо под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше с едно спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. Още преди да отиде човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта.
към текста >>

Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушения и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благотворно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сила в себе си да избегнат изкушенията и съблазните в света.
Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят път към Бога и затова той с готовност и любов помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на някоя душа да й налага нещо, преди тя да е поискала, преди да е похлопала. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и пo-разположен към онези, които, оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха зов към Бога за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по- студен, защото те идваха при него не за помощ, а или да го видят какво представлява или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушения и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благотворно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сила в себе си да избегнат изкушенията и съблазните в света. Учителят, като велик посветен, проникваше в глъбините на човешката душа и сърце, както проникваше в дълбините на безпределния космос. За него нямаше скрито нищо под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше с едно спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. Още преди да отиде човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта. Той така помагаше, че да остане скрит и незабелязан.
към текста >>

Затова той е силен и мощен, но същевременно кротък и смирен, и никога не употребява своята сила и мощ, даже и когато трябва да се защити от своите врагове, като оставя това на Бога.
Учителят може да става видим и невидим, и да се пренася на далечно разстояние. Той казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да отивам на далечни разстояния, и пак да се връщам в тялото си. Аз не съм в тялото, тялото ми е само като една катедра, от която аз говоря”. Учителят е външно, обективно проявление на Бога и той обединява в себе си всички възвишени духовни същества, които стоят зад него. Затова той е силен и мощен, но същевременно кротък и смирен, и никога не употребява своята сила и мощ, даже и когато трябва да се защити от своите врагове, като оставя това на Бога. Неговата аура прониква цялата планета и даже цялата Слънчева система и чрез нея идват новите творчески енергии на Водолея, които носят духовната пролет на човечеството, които ще разтопят ледовете в човешките сърца и ще премахнат преградите, които отделят душа от душа, и хората ще се почувстват като братя и сестри, като деца на един баща. Това е новото, което носи епохата на Водолей, която Учителят внася в света, която ще преобрази света и ще създаде, както новата светяща раса, която иде, така и в по-далечно бъдеще новата Земя, за която загатва Йоан, като казва: „Видех ново небе и нова Земя”. Понеже Учителят е дошъл инкогнито в света, затова той скрива, прибира своята аура, за да не бъде открит от черните адепти, за да може да свърши по-успешно своята работа. В настоящата епоха той дойде като Учител, който да изпълни Земята със знание за Господа. И като четем беседите, като дълбоки окултни слова, виждаме какво велико знание ни разкрива той в тях, знание, което носи принципите, законите и методите, върху които ще бъде изграден животът на новото човечество, на новата раса, която иде.
към текста >>

Аз само загатвам, че освен видимата работа, която Учителят извършва, има и една невидима страна от неговата дейност, плодовете на която ще се видят в бъдеще.
Но в случая Учителят не е една личност, а един колектив. И той казва: Цялото небе стои зад мене и работи чрез мене. Учителят работи, за да подготви човешките умове и сърца, за да станат добри проводници на Любовта и Мъдростта, които влизат в света, за да преустроят нашия земен свят. Вътрешната работа, която Учителят извършва, не може да се опише. Тя ще се види в бъдеще. Аз само загатвам, че освен видимата работа, която Учителят извършва, има и една невидима страна от неговата дейност, плодовете на която ще се видят в бъдеще. Учителят казва, че от време навреме трябва да дойде в света един велик мъдрец, един велик Учител, който да трансформира и да превърне горчивините и противоречията в сладчини. Хората, оставени сами на себе си, биха се задушили в собствените си отрицателни прояви. Учителят, слизайки на Земята, служи като трансформатор на отрицателните мисли и чувства, които изпълват пространството и ги превръща в положителни творчески сили, които излизат като благословение към хората. Ако да не беше този алхимически процес, който Учителят извършва в дълбоко мълчание, от човечеството не би останало нищо. Защото отрицателните мисли и чувства създават една задушлива атмосфера, която задушава всеки възвишен импулс.
към текста >>

80. 3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

ТОМ 19

3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син человечески ще се яви със своето знание”.
3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ „И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син человечески ще се яви със своето знание”. Учителят Човечеството и народите навлизат в една нова епоха - епохата на Водолей. Всяка нова епоха, както изтъква Учителят, започва „с един нов ритъм” или на философски език изразено - създава се един нов философски духовен мироглед. Стремежът и на двете идеологически философски системи, идеализмът и материализмът, за изграждане на една по-съвършена световна стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството. Новата идея за осъществяване на една международна федерация се поставя вече и от двете идеологични системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, светът на системата на капитализма, в лицето на своите идеолози смята, че причините за войните и за смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет.
към текста >>

Този нов мироглед би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политически и културни отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.
Според социалистическите концепции, суверенитетът представлява от себе си една броня за малките държави, която - подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа - ги предпазва от алчните апетити на големите световни сили, за последните пък суверенитетът е само една метафизична фикция, която е без значение пред правото на силния. Антитезата на социалистическите държави, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии ще се оформи неизбежно историческия диагонал, равнодействащата линия, по която върви хода на историята. Тази линия не е един прост компромис: в основата си, тя представлява една творческа биометапсихична синтеза. Визираната нова световна организация, независимо от това какво име ще носи тя, или какви теоретични спекулации ще бъдат лансирани за нейното обосноваване, е немислима и на практика не би се осъществила без наличието на един нов космичен мироглед. Този нов мироглед би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политически и културни отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, която да обедини всички континенти, трябва да се изхожда от редица предпоставки, които ще трябва да държат сметка за познатите трудности, коренящи се не само в стопанските отношения и интереси, но и в расовите, народните и обществени био-метапсихични комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като някакъв монопол на която и да било обществена формация; тя е идея на цялото човечество. Наистина, опитите на западните страни за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, както и опитите в същото направление на социалистическите държави, са факти, които трябва да отчитаме. Това са симптоми на онзи дълбок, засега още подсъзнателен, Стр. 110/943 стремеж на общия човешки гений - да се търсят и намерят пътища за излизане от този фатален световен водовъртеж.
към текста >>

За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила.
Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното детайлно конкретно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи и постепенно, с течение на времето, ще се оформи тяхното реално осъществяване. Това ще бъдат естествени стъпала на един възхождащ процес на обединяване. Подобни стъпала се вече извършват по пътя на създаването на икономически съюзи, както в Централна Европа, така напоследък и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия), със стремеж да бъде създаден един северен съюз. Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи, когато е ставало въпрос за една световна федерация, от страна на редица английски и американски специалисти по международно право са били изтъквани гледища, в които не се е вземало предвид същественото обстоятелство, че са необходими коренни преобразования в стопанската и социална структура на страните, които ще станат съставки на проектираната международна федерация. За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила. Ето защо, при разглеждането на тези големи световни проблеми не е достатъчно само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви една компетентна, спонтанна реална политика, пропита от схващанията на един нов космически мироглед, който ние сме достатъчно изтъкнали в предходните страници на настоящия труд. Международното право досега се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране на стопанските и политически междудържавни отношения. В нашата съвременност човешката мисъл вече навлиза в новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза на капиталистическата система, подкрепяна от клерикализма и милитаризма ще трябва да извърши основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми.
към текста >>

И двете антагонистични системи трябва да се убедят по един императивен начин, че човечеството, при днешните напреднали икономически и социалполитически хващания в съзнанието у народите, не може да бъде завладяно и материализирано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила.
2) След това трябва да се пристъпи към осъществяването на една нова световна стопанска система, която ще стане база за изискуемата се коренна реорганизация на ООН. 3) На трето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизма между двете системи, за да може да се сложи край на разточителството на областта на огромните милитаристични приготовления. Това ще означава огромните финансови и материални ценности, които се хвърлят за въоръжението да се освободят, за да могат да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям стил, за да се атакува решително нищетата, която е обхванала огромни множества от народонаселенията на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага само по себе си. И двете антагонистични системи трябва да се убедят по един императивен начин, че човечеството, при днешните напреднали икономически и социалполитически хващания в съзнанието у народите, не може да бъде завладяно и материализирано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Историята е свидетелка на толкова неуспешни опити в това отношение през днешната наша ера. Нито пьлчищата на един Чингис-хан, нито огромната армада на един Наполеон, нито голямата военна германска машина от последните две световни войни, не са разклатили основния народен потенциал на човечеството. Човечеството и народите могат да изтърпяват и да изчакват, но в крайна сметка те са побеждавали. Животът е успявал да застане над всичко отгоре. Трябва да се разбере добре от страна на всички теоретици на международното право, че народите са вече достигнали известна зрялост и че те могат сами да поемат своите съдбини, без всякакви посредници, тъй като тяхното съзнание се е вече издигнало на една по-висша етична и хуманна степен, в сравнение с тая, на която стоят техните ръководители.
към текста >>

81. 1927 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Като ученици, вие се нуждаете от знание, от сила, но също така ви е нужна вяра, чрез която да се справяте с мъчнотиите.
Като окултни ученици, вие трябва да се занимавате с окултните науки, но същевременно трябва да работите за придобиване на чистота и смирение. Не е ли смирен, човек е изложен на опасност да развие в себе си гордост и тщеславие. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високо напредналите. Много ангели, които следвали окултни школи, са пропаднали на изпити, вследствие на което и до днес още продължават да слизат на земята, да учат ония уроци, които на времето не са могли да научат. И те, заедно с всички хора, се движат между Божествения и човешкия живот, между доброто и злото в света. Като ученици, вие се нуждаете от знание, от сила, но също така ви е нужна вяра, чрез която да се справяте с мъчнотиите. Каквото знание и да придобиете, ако не го приложите, то остава мъртво. Следователно, стремете се към придобиване на знание и вяра, които да прилагате всеки момент в живота си.” 119. СПРАВЯНЕ С МЪЧНОТИИТЕ. 17 лекция от Учителя, държана на 23 януари 1927 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, г.
към текста >>

Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло.
Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат кьм своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически. Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на чозека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение.
към текста >>

Тази планета е невидима.
На какво се дължат тези колебания? Според едни учени, това се дьлжи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е луната. Нито едното е вярно, нито другото. Според някои окултисти, колебанията, които земята претърпява, се дължат на една тъмна планета, която се намира между земята и слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството, чрез мисълта си, е влязло в района на тази тъмна планета. Благодарение на влиянието на тази планета върху мозъка на хората, става разбъркване на умовете им. Днес човек с човек не могат да се разберат в мисълта си. Като не познават тъмната планета, хората казват, че луната е причина за приливите и отливите в моретата. Такива приливи и отливи стават и в мозъка на човека.
към текста >>

Мойсей, за пример, прояви своята сила на 60 годишна възраст До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята.
В основата си, обаче, по същина тя е една. Вслушвайте се и в гласа на своето детинство. Като проследи живота си, от детинство до зряла възраст, човек ще намери корена на своите възвишени и благородни мисли и желания още в най-ранната си детска вьзраст. Корените на знанието се крият в душата на човека, а не в неговата младост или зряла възраст. Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание, истинската мощ и гениалност. Мойсей, за пример, прояви своята сила на 60 годишна възраст До тази възраст той се приготвяше, за да изпълни мисията, за която беше дошъл на земята. Следователно, ако човек не се проявя до 33, до 60, до 80 годишната си възраст, пак не трябва да се обезсърдчава Човек може да се проявява до 120 годишна възраст. Това не е утеха, но истина, която можете да проверите. Ученикът трябва да работи непрестанно, със силна вяра в себе си, в живата природа и във всичко велико около себе си. На всеки човек е дадено да извърши една малка мисия. Следва ли пътя на правата мисъл, не се ли отклонява от примамките и заблужденията на света, той ще изпълни дадената му мисия и ще замине доволен от този свят, че е направил нещо.” „Като говорим за новите хора, разбираме хората на Слънцето, които живеят с радост и веселие.
към текста >>

Туй показва, че този човек не е здрав, и слънцето не е в сила да го лекува.
Защо почерняват хората от слънцето? Слънцето има едно особено свойство да извлича навън лошите мисли и желания на хората, вследствие на което те почерняват. Ако искате да познаете какъв е човек, поставете го на прякото влияние на слънцето. Ако той почернее напьлно. значи в неговите мисли и желания има нещо нездравословно; ако пък никак не почернее, и това не е добре. Туй показва, че този човек не е здрав, и слънцето не е в сила да го лекува. Все трябва да стане поне малко изгаряне на кожата. Обаче, има начин, когато човек може да не почернява от слънцето. - Какъв е този начин? - Да преобрази своите мисли и желания в добри. Някой казва: аз бих преобразил своите мисли и желания, ако се заема с изучаване на небето, но затова ми е нужна зрителна трьба.
към текста >>

82. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен.
За тях аз бях никой. А себе си представяха за великани. Но в моето съзнание те не бяха великани, но мравки в мравуняка. И толкоз. Онзи, който ги остави в астрологията, бях аз и никой друг. И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен. Иначе те се провалиха по всички линии и през всички етапи. Аз ги спасих. А защо ги спасих? Ами аз бях Главнокомандващият на програмата.,Изгревът”. Тя се създаде чрез мен и се движеше чрез мен.
към текста >>

Явил ми се е чрез Дух, чрез Сила и чрез Власт.
Тя се създаде чрез мен и се движеше чрез мен. А друг бе онзи, който бе в мен и над мен. Познавам го. Името му го знам. Духът му го познавам. Явил ми се е чрез Дух, чрез Сила и чрез Власт. А аз съм изпълнил. Но аз, а не другите. Аз бях Главнокомандващият, а те тримата хубавци не бяха дори и редници - войници, защото войникът се подчинява дори и на един прост ефрейтор, който е най-ниският чин във войската. А те мен ме отхвърляха, Но Онзи, който ме беше поставил за тази работа, знаеше кой съм и защо съм изпратен. И тази работа аз я свърших.
към текста >>

Така веднъж след Паневритмия аз хванах един познат фотограф, Данаил Жеков и насила го накарах да дояде и да ни направи снимки, като му обещах, че освен че ще заплатя, но ще му дам и премия.
комунистическата власт беше разрешила лагеруването на Рила. Аз бях с две палатки на Салоните на 100 метра от Мария и Борис Николов. Понякога слизахме на Паневритмия на Езерото на Чистотата. Петър там беше обикновено със своята група. Обикновено те изкарваха багажа с много коне, защото бяха около 10 човека и трябваше завивки, палатки и храна. Така веднъж след Паневритмия аз хванах един познат фотограф, Данаил Жеков и насила го накарах да дояде и да ни направи снимки, като му обещах, че освен че ще заплатя, но ще му дам и премия. Той дойде, засне ни и от там имам тези снимки от лагера на Петър на Рила с неговата група, които ги представям в този том. 5. Бях си дал астрологичните данни на Данаил Жеков да ми направи хороскоп, направи го и ми го връчи. Галилей разказва, че веднъж са се били събрали в къщата на Петър и какво да правят, решили да разгледат някой хороскоп, та да им послужи за обучение. А Петър бе астролог. Успяваше да се сдобие с много чужди астрологии и повечето на английски и те му се превеждаха, а той се обучаваше допълнително.
към текста >>

Каква е неговата намеса, невидима за нас, може само да се досещаме.
* Животът в лагера продължил да тече по програмата на Учителя, необезпокояван от никого. Никой не разбрал подготовката и провала на събитието. Полицаят вероятно е рапортувал на началника си, че там горе, в планината има една група от хора, водена от един кадрови офицер, която си гледа работата. А началникът със сигурност е изрекъл най-изтънчената си професионална благословия по майчина линия на клюаря, и е приключил дознанието. Така бай Иван само с две много кратки думички парирал действия на злосторници, за да си завърши работата без неприятности Учителят. Каква е неговата намеса, невидима за нас, може само да се досещаме. С уважение към читателя, Тодор Ковачев * Бележка на съставителя: За Мария Младенова и Илия Младенов виж в „Изгревът”, том VII, стр. 3 ÷ 53. За Иван Антонов виж „Изгревът", том VII. стр. 333 ÷ 405. За лагера „Яворови присои” виж е „Изгревът”, том VII, стр.
към текста >>

83. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

с нейната невидима част - основите й.
- Е, поне дотолкова, колкото и всяка друга теория. Много трудно е понякога да се разберат обикновените работи, не защото сами по себе си са мъчни, а защото човешката мисъл е добила навик да обхваща някои неща само в определена посока. Така например, човек мълчаливо приема, да речем, едно дърво тъй, както го гледа, а не тъй, както е. Той никога не мисли за корените на самото дърво! Той гледа една къща, но само техническите лица мислят къщата тъй, както е, т.е. с нейната невидима част - основите й. Та, и самият човек не е това, което го виждаме само. - Имало, казват, нещо невидимо, но то не е научно доказано още - добавих аз. Той помълча малко. - Вижте - каза той, - вие познавате достатъчно съвременните гледища върху слънцето - с него ще си послужа. Нали има известна теория... че в светлината на слънцето има видими и невидими лъчи.
към текста >>

И че от резултата от тяхното творение няма да бъде една цяла вселена - невидимата част на нашата вселена, за която нямаме чувства -сетива, но въпреки това съществува, защото нашите сетива не са необходимият елемент за съществуването на нещо, а само за неговото схващане?
- Добре, нямам нищо против тия «факти», макар че аз бих могъл нещо да добавя. Също така е ясно, че целият живот на земята и този на планетите изхожда от слънцето, и само от него. - Да, това е ясно като две и две - четири - казах аз, - поне за всеки интелигентен човек, който може колко годе да мисли. - Тогава не се ли налага едно разбиране, малко по-друго от обикновено приетото? Ако видимата част на слънчевия спектър са енергиите, които са създали видимата част на вселената, може ли, логично ли е да мислим, че останалите спектри на слънцето - само за туй, че няма да ги виждаме, ще бъдат по-малко творчески? И че от резултата от тяхното творение няма да бъде една цяла вселена - невидимата част на нашата вселена, за която нямаме чувства -сетива, но въпреки това съществува, защото нашите сетива не са необходимият елемент за съществуването на нещо, а само за неговото схващане? - Наистина, това е много вярно и логично. Тогава ние живеем всред един живот, който съвсем не е тъй, както виждаме, както сме свикнали да го приемаме - казах аз. - Колко чудно е наистина това! - Да, всяка видима частица, резултатът от видимите лъчи на слънцето, съдържа и резултати от невидимите за нас. И тогава човек е малко повече, отколкото можем да го видим, защото от туй, че ние не виждаме известни лъчи, то не ще каже, че те ще изменят своя творчески принцип.
към текста >>

И те създават, както видимите, по същия подтик, правила и закони, а следователно ние имаме невидима част от творческата вселена, също тъй реална, както и видимата, за която разумните истински учени държат сметка при разглеждането на събитията и понякога се явяват «пророци» за другите, когато всъщност са само по-добри наблюдатели.
- Наистина, това е много вярно и логично. Тогава ние живеем всред един живот, който съвсем не е тъй, както виждаме, както сме свикнали да го приемаме - казах аз. - Колко чудно е наистина това! - Да, всяка видима частица, резултатът от видимите лъчи на слънцето, съдържа и резултати от невидимите за нас. И тогава човек е малко повече, отколкото можем да го видим, защото от туй, че ние не виждаме известни лъчи, то не ще каже, че те ще изменят своя творчески принцип. И те създават, както видимите, по същия подтик, правила и закони, а следователно ние имаме невидима част от творческата вселена, също тъй реална, както и видимата, за която разумните истински учени държат сметка при разглеждането на събитията и понякога се явяват «пророци» за другите, когато всъщност са само по-добри наблюдатели. - Наистина, като помисли само човек, убеждава се, че това не може другояче... Но колко е мъчно да се приеме една реалност! - казах аз. - И все пак, ще се приеме или не, тя си остава, коригира постоянно «научните» теории - по тоя начин полека, но сигурно, ги доближава до действителността - каза той. - Да, ако човек мисли така, а така, ми се струва, е по-правилно мисленето - ние наистина се намираме пред една нова картина на света, която е все същата стара, само че разширена в своето съдържание. - И в своята форма - добави той.
към текста >>

- Бих могъл да се шегувам, ако искам, но мен ми е доста нужно времето, за да го прахосвам по тоя начин... Ами че тъмните слънца съществуват, както и светлите... Нали знаете, че има тъмна част на спектъра - невидима.
- Преди милиони, милиони години - продължа той, - когато на Слънчевата система е царувал мир, пролет и младост, безгрижие, една грамадна комета - пратеница на черното слънце, е навлязла в сферата на нашето. - Черното слънце! - възкликнах аз. - Това ми звучи като да каже някой «топлия сняг»... Не се ли шегувате? Той ме погледна сериозно. - Бих могъл да се шегувам, ако искам, но мен ми е доста нужно времето, за да го прахосвам по тоя начин... Ами че тъмните слънца съществуват, както и светлите... Нали знаете, че има тъмна част на спектъра - невидима. Има и слънца невидими, тъмни за нас и тъмни в действителност - черни. Това са две различни неща, но и двете - възможни и осъществени. И тъкмо светлото слънце е, което трябва да ви накара да мислите, че има и тъмно. Нали истинското вино е, което дава възможност да съществува и фалшивото?... - Може, логично е, но аз никога не съм го помислял и ми е трудно да си го представя - даже, право да си кажа, и да са го помисля.
към текста >>

- Но как може такава малка пръчка да има такава сила?
- Тая малка пръчка! Мога ли да я опитам? Той поклати глава. - Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила? - Къде е вашата логика? Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата? Там се само проявява силата, а не се създава. Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява.
към текста >>

Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата?
Той поклати глава. - Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила? - Къде е вашата логика? Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата? Там се само проявява силата, а не се създава. Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява. - И таз хубава! Та нима едно динамо не дава начало на електричеството?
към текста >>

Там се само проявява силата, а не се създава.
- Не. Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила? - Къде е вашата логика? Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата? Там се само проявява силата, а не се създава. Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява. - И таз хубава! Та нима едно динамо не дава начало на електричеството? - Смешно!
към текста >>

Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата.
Силите, които не могат да се владеят, са смъртоносни за незнаещия. - Но как може такава малка пръчка да има такава сила? - Къде е вашата логика? Та нима в малкия светлинен фокус е силата, която подпалва - в тая малка светла точица, която се получава при насочване на лупата? Там се само проявява силата, а не се създава. Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява. - И таз хубава! Та нима едно динамо не дава начало на електричеството? - Смешно! Динамото дава своята сила само когато го въртите, т.е, когато вие му давате една друга сила извън - самото динамо, турено на витрината, не дава никаква сила... Но динамото всъщност е една помпа, която черпи електричеството от океана електричен, който обгръща земята.
към текста >>

Динамото дава своята сила само когато го въртите, т.е, когато вие му давате една друга сила извън - самото динамо, турено на витрината, не дава никаква сила... Но динамото всъщност е една помпа, която черпи електричеството от океана електричен, който обгръща земята.
Пък и изобщо никъде и никога не се създава силата. Тя само се трансформира и проявява. - И таз хубава! Та нима едно динамо не дава начало на електричеството? - Смешно! Динамото дава своята сила само когато го въртите, т.е, когато вие му давате една друга сила извън - самото динамо, турено на витрината, не дава никаква сила... Но динамото всъщност е една помпа, която черпи електричеството от океана електричен, който обгръща земята. Самата земя е както една помпа, която изтегля водата от реката. Съвременната наука допуска, че има механически еквивалент на двигателната сила и електричеството, но тя скоро ще се убеди в погрешността на това схващане. Електричеството изпълня света - то е състояние на материята. В него живеят и се движат различни разумни същества - както рибите във водата. Земята в своето въртене го събира около себе си, както и динамото създава електричество... Точните изчисления ще покажат, че еквивалентът на съотношението между похарчената енергия и получената е в несъмнена зависимост, но не тъкмо в тая смисъл, както досега го смятат.
към текста >>

Съвременната наука допуска, че има механически еквивалент на двигателната сила и електричеството, но тя скоро ще се убеди в погрешността на това схващане.
- И таз хубава! Та нима едно динамо не дава начало на електричеството? - Смешно! Динамото дава своята сила само когато го въртите, т.е, когато вие му давате една друга сила извън - самото динамо, турено на витрината, не дава никаква сила... Но динамото всъщност е една помпа, която черпи електричеството от океана електричен, който обгръща земята. Самата земя е както една помпа, която изтегля водата от реката. Съвременната наука допуска, че има механически еквивалент на двигателната сила и електричеството, но тя скоро ще се убеди в погрешността на това схващане. Електричеството изпълня света - то е състояние на материята. В него живеят и се движат различни разумни същества - както рибите във водата. Земята в своето въртене го събира около себе си, както и динамото създава електричество... Точните изчисления ще покажат, че еквивалентът на съотношението между похарчената енергия и получената е в несъмнена зависимост, но не тъкмо в тая смисъл, както досега го смятат. Както и сърцето не е, което движи човешката кръв... - Ама Вие това сериозно ли го говорите? - Разбира се.
към текста >>

Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения.
В него живеят и се движат различни разумни същества - както рибите във водата. Земята в своето въртене го събира около себе си, както и динамото създава електричество... Точните изчисления ще покажат, че еквивалентът на съотношението между похарчената енергия и получената е в несъмнена зависимост, но не тъкмо в тая смисъл, както досега го смятат. Както и сърцето не е, което движи човешката кръв... - Ама Вие това сериозно ли го говорите? - Разбира се. Ако учените бяха достатъчно наблюдателни и добри експериментатори, те щяха да видят, че фактите в живата природа не са тъй прости, елементарни, както те си ги представляват. Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения. - Ами тогава? - Тогава може да се допусне, че и сърцето е само фокус, концентрация, проява на сили, че самото сърце е като една воденица, която се върти от водата, а не обратното - да се мисли, че водата тече, защото воденицата се върти. - Хубава работа! - възкликнах аз, неочаквано зачуден. - Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!...
към текста >>

- Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете?
- Значи, според Вас, сърцето е воденица, а кръвта - реката!... Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима?
към текста >>

- Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо?
Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима? - Ами че мислите ли каква голяма енергия се изисква да йонизирате един сух обикновен въздух, както тоя в стаята?
към текста >>

Отгде взима сила Вашата пръчка?
- Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима? - Ами че мислите ли каква голяма енергия се изисква да йонизирате един сух обикновен въздух, както тоя в стаята? Попитайте някой специалист и той ще Ви каже това.
към текста >>

За тях светлината е метод за работа, проява на сила магическа, която движи, трансформира, ражда, унищожава, но има и още по-голяма тайна - самият човек... Но да отиваме, че той ни вика.
- Вие ме засипахте с въпроси. Чакайте малко - казах аз. - Имах и имам всичкото желание да следя Вашата мисъл, но ако е вярно, че науката не е могла да реши всичко това, как моята глава ще го побере и ще го реши? Виждам, че Вие сте прав - има нещо между това, което наричаме образ, спомен, въображение, понятие, и това, което го извиква, и самите нас, но... Навярно тук се крие тайната, която някои знаят. - Да, тук е тайната и тия, които я знаят, те могат да добиват чудни резултати, за които обикновените хора нямат и понятие. За тях светлината е метод за работа, проява на сила магическа, която движи, трансформира, ражда, унищожава, но има и още по-голяма тайна - самият човек... Но да отиваме, че той ни вика. - Как, отгде знаете това? Аз нищо не чух. - Отгде зная? А забравяте ли вашия ревматизъм, с който предчувствува-те развоя на времето? Ние сме с такъв ревматизъм, имаме свое радио... но да вървим.
към текста >>

Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три пъти.
И те са имали бащи и майки... Протягаме към него ръце. Лъчи се пръскат около му, но той нищо не може да хване. Неговото тяло е негодно да схване каква да е помощ. Майката е покрита със сива покривка, която я прилепва като някаква плащеница и нищо не може да се косне до нея. А детето тъмнее. Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три пъти. То си отваря очичките, гледа наляво и надясно, търси помощ... Очите на бащата са остъклени, като на безумец. Познах го - това беше един от най-великите монарси на света... Веднага отминахме настрана... Ето ни над една голяма брадясала фигура, която стои до един труп, облечен в черковни дрехи (расо)... Протегнахме ръка към него - и розови облаци се обвиха около него и го оградиха. Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче. Тоя път лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него.
към текста >>

Изглежда, че така преминаващата сила се по-добре хармонизираше и ставаше достъпна за изнемощялото му тяло.
То си отваря очичките, гледа наляво и надясно, търси помощ... Очите на бащата са остъклени, като на безумец. Познах го - това беше един от най-великите монарси на света... Веднага отминахме настрана... Ето ни над една голяма брадясала фигура, която стои до един труп, облечен в черковни дрехи (расо)... Протегнахме ръка към него - и розови облаци се обвиха около него и го оградиха. Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче. Тоя път лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него. Изглежда, че така преминаващата сила се по-добре хармонизираше и ставаше достъпна за изнемощялото му тяло. Изведнъж настана тъмнота. Не можех да разбера къде съм, но добих впечатление, че се движим със страшна бързина. Колкото тъмнината ставаше по-непрогледна, толкова повече като че ли тялото ни се разтягаше в дължина. Със самия мен ставаше нещо страшно. Сякаш огън проникваше в моето същество.
към текста >>

- и почти със сила ме изправи.
И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той. - Стани, сега вече ще можеш да разбереш устройството на света, големината и вида на слънцето и планетите. Стани! - и почти със сила ме изправи. - Простете - промълвих аз смутен като малко дете, издъно трогнат. -Простете, че аз, който тъй малко знаех, дръзнах да Ви съдя... - Нищо, нищо... та обикновено тия, които малко знаят - съдят. Другите, знаещите, истинските човеци, те разбират и се учат и си помагат, но никога не съдят. Защото Един е, на Когото е дадено да съди... (КРАЙ)
към текста >>

84. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

И ако те обикнат баща си и майка си повече от Бога и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила.
Това е тъй очевидно - прекъсна царят, - та не е ли ясно казано: «Почитай майка си и баща си? » - Да, това е така, то това е заповед за всички: «Почитай майка си и баща си, ако искаш да живееш дълго и да ти е добре.» Но освен хората, които живеят, има и хора, които се учат. Това са учениците на великия Учител. И Той тях е избрал от света и тях учи. Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот. И ако те обикнат баща си и майка си повече от Бога и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила. Защото, ако вземем даже чисто механически - само към по-силния център ще се привлече мисълта, дейността, самият човек, неговата душа и дух. Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е.
към текста >>

А този живот е живот на всичко във всичко, непрекъснат процес на една сила, която, ако би се някога прекъснала, не би имало какво да я възобнови... Това е вечният живот, вечният поток, малка част от който минава и през нас... Но как го схващаме ние?
Ако земята е разсъхнала тъй много, че житното зърно не може да черпи сокове и замира -тия препятствия не създават условия за живот, а убиват. Ако съвременното общество, голяма част от него, трябва да дава не само своя труд, но и своето здраве, за да постигне условия за тоя живот, преживяването си, това сочи, че трите фактора, които водят живота - наука, религия и философия - в своите прояви не са на местото си. Или те вземат участие като творци, а резултатът от тяхното творчество е тая горчива действителност, или пък те са само неми зрители, безполезни сега, тъкмо тогава, когато животът иска решителни и знающи водачи! Тогава се явява вече големата проблема не на философията, не на науката, нито на религията, а много по-голямата, която обхваща всички тях - проб-лемата на целокупния живот, който съвременните хора, в своя стремеж на спецификация, пропущат. Те разрязват човека на крака, ръце, глава; науката - на химия, физика, психология... а самия живот, който дава смисъл на нещата, го пропущат между пръстите. А този живот е живот на всичко във всичко, непрекъснат процес на една сила, която, ако би се някога прекъснала, не би имало какво да я възобнови... Това е вечният живот, вечният поток, малка част от който минава и през нас... Но как го схващаме ние? Като се изправим и погледнем навсякъде, хоризонтът ни е затворен - така ни се вижда; най-близкото ни е най-ясно. Като погледнем изцяло на живота си - същото. Родили сме се сякаш от тъмнина излезли - и пак в неизвестност отиваме - умираме... И пак само уж ни е ясно, а какво беше вчера, по завчера, преди години -ден след ден са се слепили като листове на някаква книга... Има ги някъде... Но днешния лист ние четем. Колко е богат той! И утре... всичките тия богатства помръкват постепенно, докато изчезнат съвсем.
към текста >>

Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители.
Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони. И всяко Ваше желание, което тогава ще се яви и което ще е резултат от Вашия живот, свързан правилно с общия живот на природата, ще се изпълни веднага, както искането за храна на клетките в организма се задоволява с чудната система на кръвообращението. - Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й.
към текста >>

- Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й.
Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони. И всяко Ваше желание, което тогава ще се яви и което ще е резултат от Вашия живот, свързан правилно с общия живот на природата, ще се изпълни веднага, както искането за храна на клетките в организма се задоволява с чудната система на кръвообращението. - Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й. - Ами те са казани ясно, но трябва да се оперира внимателно с тях... Вие изучавате закони и закончета с хиляди, дори на обикновените човеци, а на най-великия, когото наричаме богочовек, нямаме светлина да проумеем законите. Най-прости наглед, те са най-дълбоки и верни през векове и векове, когато човешките се сменят едва не всяко десетилетие... - Добре, но защо нашите учени отричат тогава религията и я смятат за суеверие? - То е тяхно право, макар че и по-справедливо е предварително да проучат онова, което не познават или отричат. Но тук въпросът не се отнася до религии, а до значението на една свръх-човешка личност, до законите, които той е изнесъл, до логическите форми, които той е употребил за израза на една невидима реалност. И понеже Той е с хиляди години надрасъл средата и времето си, то, за да го разберем, трябва да съсредоточим ума си.
към текста >>

Но тук въпросът не се отнася до религии, а до значението на една свръх-човешка личност, до законите, които той е изнесъл, до логическите форми, които той е употребил за израза на една невидима реалност.
И всяко Ваше желание, което тогава ще се яви и което ще е резултат от Вашия живот, свързан правилно с общия живот на природата, ще се изпълни веднага, както искането за храна на клетките в организма се задоволява с чудната система на кръвообращението. - Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й. - Ами те са казани ясно, но трябва да се оперира внимателно с тях... Вие изучавате закони и закончета с хиляди, дори на обикновените човеци, а на най-великия, когото наричаме богочовек, нямаме светлина да проумеем законите. Най-прости наглед, те са най-дълбоки и верни през векове и векове, когато човешките се сменят едва не всяко десетилетие... - Добре, но защо нашите учени отричат тогава религията и я смятат за суеверие? - То е тяхно право, макар че и по-справедливо е предварително да проучат онова, което не познават или отричат. Но тук въпросът не се отнася до религии, а до значението на една свръх-човешка личност, до законите, които той е изнесъл, до логическите форми, които той е употребил за израза на една невидима реалност. И понеже Той е с хиляди години надрасъл средата и времето си, то, за да го разберем, трябва да съсредоточим ума си. И ако ние наистина се напрегнем с всичкото си желание на ума, сърцето и душата, т.е. запълним душевния си живот не с къщи, имоти и временни отношения, но проучваме вековното, то ние ще имаме вярна представа за света, за онова голямо велико съзнание и неговата светла задача по отношение малките прахолинки-клетки - Христос и нас, человеците... Млъкна ученикът и се замисли дълбоко, като че ли нямаше никой наоколо. Царят също бе се замислил. А Малката, напротив, приличаше на цвете обилно оросено, което е разтворило своята чашка след многоочакван дъжд.
към текста >>

И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло.
Человек обаче, като цяло, не се прониква от тоя естествен закон да взема само необходимото, а задържа повече, излишното... А там, където има излишно на едно място, ражда се недоимък на друго и заедно с това - условия за разлагане - и материално, и психично из-вратяване, и духовно отклонение. Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено.
към текста >>

А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление.
Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения?
към текста >>

Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана.
- Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят.
към текста >>

И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения?
А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят. - Да, това е добре казано - потвърди и ученикът, - с много отклонения и страдания. Ние сме като наследници на пребогат баща, а прекарваме в мизерия, не защото нямаме фактически, а защото не сме повярвали на тоя, който ни е известил тая истина. И вайкащи се за своето положение, ние все пак живеем с тия богатства, тъкмо когато ги отричаме или в съществуването на които се съмняваме. - Така слушащ Ви, като се мъча да следя мисълта Ви, виждам как във Вас понятието за Христа е лишено от всякаква религиозност.
към текста >>

За Вас Той е една велика козмична сила, която се влива във всичко и дава сила и живот на всичко.
- каза царят. - Да, това е добре казано - потвърди и ученикът, - с много отклонения и страдания. Ние сме като наследници на пребогат баща, а прекарваме в мизерия, не защото нямаме фактически, а защото не сме повярвали на тоя, който ни е известил тая истина. И вайкащи се за своето положение, ние все пак живеем с тия богатства, тъкмо когато ги отричаме или в съществуването на които се съмняваме. - Така слушащ Ви, като се мъча да следя мисълта Ви, виждам как във Вас понятието за Христа е лишено от всякаква религиозност. За Вас Той е една велика козмична сила, която се влива във всичко и дава сила и живот на всичко. Но това не е ли пантеизъм? - Пантеизъм! Ами всички милиони машини, които ни заобикалят, не се ли дължат все на вложената в тях мисъл на човека изобретател, но той в машините ли е? Ами всичките картини, всички милиарди книги, не съществуват ли и през векове тъкмо не защото са само един сбор от листове или нацапано с бои платно, а защото в тях има мисъл и идеи на хора, на които самите телеса отдавна са се обърнали на прах, а нетленното, вечното тъкмо се подчертава -идеята, мисълта, вложена в тях! Но сътворил и творящ всичко това, човекът, влагал във всичко това своята мисъл - престанал ли е самият той да е човек или е изгубил себе си?
към текста >>

- Но хиляди хора в свита всяка година са изядени от животни, диви зверове: в Индия, например, тая пълна със знаещи хора страна... - Практически ние не можем в момента да сторим някой опит, но логически можем да се приближим към решението на въпроса... а после може би и практически... Но позволете да Ви запитам и аз също тъй откровено: вярвате ли Вие в съществуването на една върховна сила, която господствува в света и на която всичко е подчинено?
Това раздразни царя. - Но отговорете ми направо, без извъртания и заобикалки. Мисля, че въпросът ми е правилен и разумен, с изключение само на това, че обстановката не е тая, която точно би могла да го реализира. Тука нямаме лъвове, но в Африка има, нали? - За друго се усмихвам - каза Ученикът, - че понякога човек може да мисли такива, бих рекъл, невъзможни неща... Това, което Вие казвате, е невъзможно да стане. - Но хиляди хора в свита всяка година са изядени от животни, диви зверове: в Индия, например, тая пълна със знаещи хора страна... - Практически ние не можем в момента да сторим някой опит, но логически можем да се приближим към решението на въпроса... а после може би и практически... Но позволете да Ви запитам и аз също тъй откровено: вярвате ли Вие в съществуването на една върховна сила, която господствува в света и на която всичко е подчинено? - Разбира се, макар и неясно, по различни пътища, признаващ или не някои догми на църквите... - Да, защото Вие, царете, сте истински интернационалисти, хора без определена нация и религия. Жените се за жени от всичките нации и живеете във всички религии. По този начин чертаете пътя, общия път и на Вашите поданици. Царят го погледна внимателно и се замисли изведнъж. - Наистина Вие сте прав, ние, царете, сме истински интернационалисти - и на практика, не само на думи, - Да, Вие сте разрешили този въпрос с живота си.
към текста >>

Или пък се молят и стават проводници на Божията сила и знание и тогава обикновените хора се чудят на тия откровения.
- А до тяхното бъдеще? - запита бързо царят. Ученикът го изгледа и само поклати глава. - Разумните хора се пазят да надничат в бъдещето, макар че и то им е лесно достъпно. Само когато имат дял в работата на това бъдеще, те надничат в него и влагат своите скромни сили и знание за реализирането. Или пък се молят и стават проводници на Божията сила и знание и тогава обикновените хора се чудят на тия откровения. - Но аз бих молил за това. Знанието има смисъл, ако напъти. - Така е, но когато не знаеш нещо и го спираш неволно, отговорността е една. И друга е, когато си предупреден и го престъпиш - положението се отегчава. - Но моят баща, който, както Вие сами казвате, беше вещ, знаещ нещо и от тая наука, защо не успя?
към текста >>

Вашият баща се отзова без да иска срещу едно такова Добро, срещу едно висше съзнание, което работи за народа ни и за човечеството - и беше пометен... Съдбата беше доста жестока за мнозина царе, защото и те бяха забравили в името на какво царуваха... - И тая сила е ли съзнателна?
Тя бе съединила няколко народи срещу един в името на освобождението от робството свои сънародници - благородна цел, която се бързо постигна. Но после започнаха личните домогвания и дойдоха катастрофите една след друга. - Защо не помогнаха тогава знанията на баща ми? - Знанията, присъединени към злото, дават по-голямо зло. А когато доброто работи със знанията, Бог е зад него и то е непобедимо! Вашият баща се отзова без да иска срещу едно такова Добро, срещу едно висше съзнание, което работи за народа ни и за човечеството - и беше пометен... Съдбата беше доста жестока за мнозина царе, защото и те бяха забравили в името на какво царуваха... - И тая сила е ли съзнателна? Има ли свой носител, свой представител тук, на земята? Ученикът загледа дълго царя право в очите. И тоя втренчен поглед като че искаше да проникне в самите дълбочини, да премери всички възможности, да съобрази всички възражения. - Да - каза тихо той, - това е Учителят, при когото от дълги години съм, при когото отивах, когато се отклоних към Вашия лагер. - Вашият Учител!
към текста >>

Аз съм чувал за него, говорено ми е неведнъж, даже е искано да бъдете гонени, преследвани и унищожени с държавна сила.
Има ли свой носител, свой представител тук, на земята? Ученикът загледа дълго царя право в очите. И тоя втренчен поглед като че искаше да проникне в самите дълбочини, да премери всички възможности, да съобрази всички възражения. - Да - каза тихо той, - това е Учителят, при когото от дълги години съм, при когото отивах, когато се отклоних към Вашия лагер. - Вашият Учител! Аз съм чувал за него, говорено ми е неведнъж, даже е искано да бъдете гонени, преследвани и унищожени с държавна сила. Много легенди и нечистотии са ми казвани за него... Времето вървеше, вече десетки години се минават и кръгът на това Учение се разширява... И казват, сега е имало мнозина ученици и привърженици далеч, по всичките краища на света. - Да, Бог ни е удостоил с велика светлина, която буди съзнанията, разкрива Божествения план и сочи пътя към новия живот. - Но мислите ли, че Той е повече от Христа? И може ли да го смятаме като основател на нова религия или само като философ, който чертае нови пътища, възможни, но не задължителни? - Учението Му не е школа и религия, а Учение за целокупния живот.
към текста >>

Това радио действува и иде при Вас само когато го помолите - никога насила!
Не, нали? Затова Ви и казах, че за мен не сте цар... - Да, това разбирам, но нима духовният цар е тъй силен, както един физически? Как може някой, въпреки мен, да даде нареждания и те да се изпълнят? Къде са неговите изпълнители? - Всички ний сме изпълнители, волни и много рядко неволни, на неговите мисли, колкото е потребно... Но никой повече от него не тачи свободата на другите, за това бъдете сигурен. Това радио действува и иде при Вас само когато го помолите - никога насила! Когато объркате пътищата си, То Ви ги посочва, но никога не се натрапва. - Но Вие положителен ли сте във всичко това? Колко време сте при него? Проверили ли сте всичко това? Човек може да се заблуждава... - Да, може, но това, което Ви разкрих за престолонаследника, не е заблуждение, нали?
към текста >>

85. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Нейната майка и сестра са тук, аз съм виновен, че се е обесила!
Това беше на мода. Почна един тормоз. Това беше абсурдно. Една госпожица се обесва. Нейният зет е тук, той е съдия. Нейната майка и сестра са тук, аз съм виновен, че се е обесила! Имал съм вина! Аз имах само една вина - че когато тя дойде при мене и беше в крайно закъсало положение, помолих министър Сапов* да й даде работа. Той й даде работа в Дирекцията на полицията. Това беше моята вина - че се бях отнесъл човешки. Разбира се, това следствие се свърши с нищо, но се опитаха да упражнят срещу мене тормоз, като реакция срещу онова положение, което имах пред царя.
към текста >>

Той е жизнен кредит, дават му здраве, енергия и сила да движи нещата.
Но по-късно се убеждава, че му трябва отдушник. Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24. Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа. Какъв е този кредит? Той е жизнен кредит, дават му здраве, енергия и сила да движи нещата. Задвижва се държавната машина с най-малко съпротивление и с изразходване на най-малко сила. Това може да се разбере само от онзи, който е минал през този път. От други - не. 25. Генерал Христо Луков - роден през 1887 г. в гр. Варна.
към текста >>

Задвижва се държавната машина с най-малко съпротивление и с изразходване на най-малко сила.
Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24. Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа. Какъв е този кредит? Той е жизнен кредит, дават му здраве, енергия и сила да движи нещата. Задвижва се държавната машина с най-малко съпротивление и с изразходване на най-малко сила. Това може да се разбере само от онзи, който е минал през този път. От други - не. 25. Генерал Христо Луков - роден през 1887 г. в гр. Варна. Завършва военното училище.
към текста >>

Всеки, който е до него, той го смуче, изтегля сили и прибира чуждата сила и енергия.
Цар Фердинанд абдикира от царския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си цар Борис III. Фердинанд заминава с двете си дъщери и сина си Кирил за Германия. Не може да се примири, че не е в България и че не е цар и че не може да командва. Представлява един ураган, който поглъща всеки, който се доближи до него. Всеки, който е до него, той го смуче, изтегля сили и прибира чуждата сила и енергия. И това дъщеря му Евдокия го вижда, изтощава се и съобщава на Лулчев, който й дава книги, да чете как да се съхранява от вампиризма. 94. Княгиня Евдокия е напуснала двореца след скандалите с царица Йоана. Живее в своята къща в близост до Изгрева и въпреки че научава разни клюки по свой адрес, е далеч от двореца. Освен това брат й я посещава редовно и там прави своите срещи с Лулчев. А тя не е изолирана от политиката и влияе на брат си.
към текста >>

Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее.
Според Учителя Дънов погрешката на Англия и Франция е в това, че налагат несправедлив мир като победители на Германия след Първата световна война. От този Ньойски договор в Париж страда и България. И трябва да върнат на Германия заграбените колонии, териториите с немско население. Но те не го правят. Ако го направят, ще образуват предпазен клапан, както в парния локомотив и котелът с парата няма да се пръсне и да разруши всичко. Ако го направят, то силата на Германия и Италия чрез клапана ще намалее. Но никой не схваща това за сериозно и го отхвърлят. Вж. «Изгревът», том I, стр.441-443, 443-446, 446-447. 137. Кошницата на Мушанов. Отнася се за Никола Мушанов, роден през 1872 г. в гр. Дряново.
към текста >>

Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила.
- Мене ми се струва, че беше Багрянов. По-точно е казано в дневника, да не сбъркам. Казва: «Ние не знаем какво става. Уж сме министри, пък не знаем какво става. Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става. Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила. Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили. Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво. Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа.
към текста >>

По силата на чл.
до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание. Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя Кьосеиванов, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г. Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката.
към текста >>

Такава е силата на една идея. 234.
Сборът на ъглите от този триъгълник е 180°. Кръгът, който се разчупва и който слиза като дъга в трите човешки свята, има 360°. Къде тогава отиват останалите 180°? Те не изчезват. Те представляват духовната матрица, която съществува в духовния свят и която не изчезва никога. Такава е силата на една идея. 234. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, доброволец във войните 1912-1913 г., 1914-1918 г. Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици. Журналист, депутат в Народното събрание. Убит от противниците си. Евдокия, княгиня българска, е рождена сестра на цар Борис.
към текста >>

Можел е да лекува - имал е силата за това.
1943-1944 г. - регент на малолетния цар Симеон II. 245. Теофана Савова - вж. бел. №129. 246. Вж. бел. №155. 247. Лулчев е имал дарбата да вижда причините на болестите и неведнъж му ги е казвал. Можел е да лекува - имал е силата за това. Имал е знанията да предлага природосъобразни средства и лечение с билки. Имал е голям успех и са търсели неговата помощ не само последователи на Учителя, но и външни лица. 248. На 29 март 1939 г. Спас Ганев внася законопроект в Народното събрание, но този законопроект бива разкритикуван от всички и изтеглен. Решено е Ганев да бъде сменен в подходящото време.
към текста >>

За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето.
Всичката си омраза той насочва към Евдокия и Борис и те в никакъв случай не го допускат да се върне, защото знаят какво ще последва - абдикация на цар Борис III. 271. На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние. Това е правело впечатление на всички. Но не се знае на какво се дължи това. Ето тук дъщеря му Евдокия говори за магиите, с които той си служи. За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето. Така че той е бил вещ в магиите. 272. Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд. Тя е дъщеря на френския крап Луи-Филип Орлеански, родена през 1817 г., починала през 1907 г. След смъртта на Мария-Луиза - майката на Борис, през 1899 г., до 1907 г. за него се е грижела баба му Клементина.
към текста >>

По-късно с помощта на САЩ тя се въздига като голяма икономическа сила от 1970 г.
И тя идва и започва на 1 септември 1939 г., след като Германия напада Полша. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. След войната Англия загубва колониите си в Далечния изток, Франция също ги загубва. Япония капитулира също пред СССР и САЩ. По-късно с помощта на САЩ тя се въздига като голяма икономическа сила от 1970 г. до 2004 г. Китай се оформя като голяма болшевишка военна и икономическа сила. 367. Причината за Берлинския конгрес през 1879 г., когато Англия разделя България на Северна - Княжество България и Южна - Княжество Румелия, подвластно на турците, е работа на Черната ложа, която се бори срещу Учителя. Учителят идва да работи при условията на обединен български народ, а те го разпокъсват. Черната ложа работи и в Германия, която предизвиква Втората световна война. 368.
към текста >>

Китай се оформя като голяма болшевишка военна и икономическа сила. 367.
Германия капитулира. След войната Англия загубва колониите си в Далечния изток, Франция също ги загубва. Япония капитулира също пред СССР и САЩ. По-късно с помощта на САЩ тя се въздига като голяма икономическа сила от 1970 г. до 2004 г. Китай се оформя като голяма болшевишка военна и икономическа сила. 367. Причината за Берлинския конгрес през 1879 г., когато Англия разделя България на Северна - Княжество България и Южна - Княжество Румелия, подвластно на турците, е работа на Черната ложа, която се бори срещу Учителя. Учителят идва да работи при условията на обединен български народ, а те го разпокъсват. Черната ложа работи и в Германия, която предизвиква Втората световна война. 368. Учителят Дънов съветва да се пише писмо до Англия и да се поправят грешките от 1914 г. и, разбира се - несправедливият и грабителски мир от Версай и Ньойския договор срещу България от 1919 г.
към текста >>

И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375.
15: «Слънцето и луната ще помръкнат и звездите ще оттеглят светенето си.» Виж: Исая, гл. 13, ст. 10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си. Слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.» Виж: Евангелие от Матея, гл. 24, стих 23-31: «И тутакси след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее и луната няма да даде светенето си и звездите ще паднат от небето и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375. Учителят Дънов споменава, че нарочно Полша е оставена да бъде разгромена, за да може да бъде разделена на две между Германия и СССР. А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г. Така Германия и СССР дойдоха една до друга и се сбиха, като на 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия.
към текста >>

А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г.
10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си. Слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.» Виж: Евангелие от Матея, гл. 24, стих 23-31: «И тутакси след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее и луната няма да даде светенето си и звездите ще паднат от небето и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375. Учителят Дънов споменава, че нарочно Полша е оставена да бъде разгромена, за да може да бъде разделена на две между Германия и СССР. А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г. Така Германия и СССР дойдоха една до друга и се сбиха, като на 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия. Но те го подлъгаха и го препратиха на изток, за да нападне СССР и да се отклони подготвеният удар към Англия. 376. След като е приключила Балканската война от 1912-1913 г.
към текста >>

досега САЩ са суперсилата на света. 505.
Това те го осъществяват по време на Втората световна война и след войната. Ние бяхме живи свидетели. От 1945 г. до 1989 г. и от 1990 г. досега САЩ са суперсилата на света. 505. След капитулацията на Германия, във Версай на 28 юни 1919 г. се взимат територии в Европа, както и нейни колонии. Определени са 132 милиарда златни марки контрибуции за победените. На България са определени два милиарда и 250 милиона златни франка контрибуции. Това е цената за пролятата кръв, според Учителя.
към текста >>

Учителят отваря невидимата завеса, покрила главите на европейците.
Това е цената за пролятата кръв, според Учителя. И сега, през 1940 г., Учителят казва, че ще им турят на тогавашните победители контрибуции и за руската, и за немската кръв. Това е казано преди 22 юни 1941 г., когато Германия напада СССР. Русия заплаща за победата си над Германия с 20 милиона убити. Голяма цена. 506. Учителят отваря невидимата завеса, покрила главите на европейците. Войната не се води само на земята. Тук тя е само проекция между борбата на двете ложи. Адептите на източните народи са тези, които подтикват и разпалват войните чрез внушение и обсебване. Целта е да се освободят от Англия. А това може да стане, като се разруши Британската империя чрез война в Европа.
към текста >>

Затова ги търсят, защото усещат, че в тях има сила и идеи.
Това бе повод. А причината бе, че английската дипломация не бе съгласна с идеите на Учителя и си премахна краля. 532. Защо имаше нужда от комунистите? Защото в Русия са болшевиките на власт. А те имат духовния кредит на Учителя да бъдат съвременен бич на Европа и света. Затова ги търсят, защото усещат, че в тях има сила и идеи. А това е кредит от Небето, даден им от Учителя Дънов, за да изчистят света от покварата. 533. Ето това е най-важната тайна, която Учителят изважда на бял свят. Той разкрива коя е причината за Втората световна война. След 1945 г. Английската империя се разпада и източните народи получават независимост: Индия, Австралия, Филипините, Индонезия и т.н. 534.
към текста >>

социалната революция се налага чрез силата на Съветската армия в България, Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша и Източна Германия.
и болшевиките дойдоха на власт. Следват революции в Германия, Унгария. Събитията в България през 1923 г. са резултат от социални революции. След края на войната през 1945 г. социалната революция се налага чрез силата на Съветската армия в България, Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша и Източна Германия. И тя трае от 1945 г. до 1989 г. - 45 години. Така, както бе предсказал Учителят. Вж. «Изгревът», том III, стр.
към текста >>

Но без Злото като сила, проявяваща се на земята, не може да съществува живот в човешката форма.
В него се загнездва идеята като цар да излезе на три морета и да влезе като победител в Цариград с каляска и впряг от 6 коня. Ако беше останал княз, тези идеи нямаше да ги има. 644. Според Учителя Дънов в днешната епоха Злото управлява, а Доброто е слугата, който изпълнява. В бъдещата епоха ще бъде обратното - Доброто ще управлява, а Злото ще бъде слуга и ще изпълнява. Ще си сменят само ролите. Но без Злото като сила, проявяваща се на земята, не може да съществува живот в човешката форма.
към текста >>

86. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила.
- Мене ми се струва, че беше Багрянов. По-точно е казано в дневника, да не сбъркам. Казва: «Ние не знаем какво става. Уж сме министри, пък не знаем какво става. Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става. Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила. Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили. Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво. Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа.
към текста >>

По силата на чл.
до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание. Предхождащ е конфликтът между Стойчо Мошанов като председател на 24-ото Обикновено народно събрание и министър-председателя Кьосеиванов, който казал на царя: «Или той, или аз.» Мошанов на своя глава посещава на 28 юли 1939 г. Париж и Лондон, без одобрението на царя и министър-председателя. Народното събрание се готви да гласува недоверие на правителството. Но на 19 октомври правителството изпреварва и си подава само оставката.
към текста >>

Такава е силата на една идея. 234.
Сборът на ъглите от този триъгълник е 180°. Кръгът, който се разчупва и който слиза като дъга в трите човешки свята, има 360°. Къде тогава отиват останалите 180°? Те не изчезват. Те представляват духовната матрица, която съществува в духовния свят и която не изчезва никога. Такава е силата на една идея. 234. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, доброволец във войните 1912-1913 г., 1914-1918 г. Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици. Журналист, депутат в Народното събрание. Убит от противниците си. Евдокия, княгиня българска, е рождена сестра на цар Борис.
към текста >>

Можел е да лекува - имал е силата за това.
1943-1944 г. - регент на малолетния цар Симеон II. 245. Теофана Савова - вж. бел. №129. 246. Вж. бел. №155. 247. Лулчев е имал дарбата да вижда причините на болестите и неведнъж му ги е казвал. Можел е да лекува - имал е силата за това. Имал е знанията да предлага природосъобразни средства и лечение с билки. Имал е голям успех и са търсели неговата помощ не само последователи на Учителя, но и външни лица. 248. На 29 март 1939 г. Спас Ганев внася законопроект в Народното събрание, но този законопроект бива разкритикуван от всички и изтеглен. Решено е Ганев да бъде сменен в подходящото време.
към текста >>

За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето.
Всичката си омраза той насочва към Евдокия и Борис и те в никакъв случай не го допускат да се върне, защото знаят какво ще последва - абдикация на цар Борис III. 271. На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние. Това е правело впечатление на всички. Но не се знае на какво се дължи това. Ето тук дъщеря му Евдокия говори за магиите, с които той си служи. За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето. Така че той е бил вещ в магиите. 272. Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд. Тя е дъщеря на френския крап Луи-Филип Орлеански, родена през 1817 г., починала през 1907 г. След смъртта на Мария-Луиза - майката на Борис, през 1899 г., до 1907 г. за него се е грижела баба му Клементина.
към текста >>

По-късно с помощта на САЩ тя се въздига като голяма икономическа сила от 1970 г.
И тя идва и започва на 1 септември 1939 г., след като Германия напада Полша. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. След войната Англия загубва колониите си в Далечния изток, Франция също ги загубва. Япония капитулира също пред СССР и САЩ. По-късно с помощта на САЩ тя се въздига като голяма икономическа сила от 1970 г. до 2004 г. Китай се оформя като голяма болшевишка военна и икономическа сила. 367. Причината за Берлинския конгрес през 1879 г., когато Англия разделя България на Северна - Княжество България и Южна - Княжество Румелия, подвластно на турците, е работа на Черната ложа, която се бори срещу Учителя. Учителят идва да работи при условията на обединен български народ, а те го разпокъсват. Черната ложа работи и в Германия, която предизвиква Втората световна война. 368.
към текста >>

Китай се оформя като голяма болшевишка военна и икономическа сила. 367.
Германия капитулира. След войната Англия загубва колониите си в Далечния изток, Франция също ги загубва. Япония капитулира също пред СССР и САЩ. По-късно с помощта на САЩ тя се въздига като голяма икономическа сила от 1970 г. до 2004 г. Китай се оформя като голяма болшевишка военна и икономическа сила. 367. Причината за Берлинския конгрес през 1879 г., когато Англия разделя България на Северна - Княжество България и Южна - Княжество Румелия, подвластно на турците, е работа на Черната ложа, която се бори срещу Учителя. Учителят идва да работи при условията на обединен български народ, а те го разпокъсват. Черната ложа работи и в Германия, която предизвиква Втората световна война. 368. Учителят Дънов съветва да се пише писмо до Англия и да се поправят грешките от 1914 г. и, разбира се - несправедливият и грабителски мир от Версай и Ньойския договор срещу България от 1919 г.
към текста >>

И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375.
15: «Слънцето и луната ще помръкнат и звездите ще оттеглят светенето си.» Виж: Исая, гл. 13, ст. 10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си. Слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.» Виж: Евангелие от Матея, гл. 24, стих 23-31: «И тутакси след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее и луната няма да даде светенето си и звездите ще паднат от небето и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375. Учителят Дънов споменава, че нарочно Полша е оставена да бъде разгромена, за да може да бъде разделена на две между Германия и СССР. А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г. Така Германия и СССР дойдоха една до друга и се сбиха, като на 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия.
към текста >>

А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г.
10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си. Слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.» Виж: Евангелие от Матея, гл. 24, стих 23-31: «И тутакси след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее и луната няма да даде светенето си и звездите ще паднат от небето и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375. Учителят Дънов споменава, че нарочно Полша е оставена да бъде разгромена, за да може да бъде разделена на две между Германия и СССР. А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г. Така Германия и СССР дойдоха една до друга и се сбиха, като на 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия. Но те го подлъгаха и го препратиха на изток, за да нападне СССР и да се отклони подготвеният удар към Англия. 376. След като е приключила Балканската война от 1912-1913 г.
към текста >>

досега САЩ са суперсилата на света. 505.
Това те го осъществяват по време на Втората световна война и след войната. Ние бяхме живи свидетели. От 1945 г. до 1989 г. и от 1990 г. досега САЩ са суперсилата на света. 505. След капитулацията на Германия, във Версай на 28 юни 1919 г. се взимат територии в Европа, както и нейни колонии. Определени са 132 милиарда златни марки контрибуции за победените. На България са определени два милиарда и 250 милиона златни франка контрибуции. Това е цената за пролятата кръв, според Учителя.
към текста >>

Учителят отваря невидимата завеса, покрила главите на европейците.
Това е цената за пролятата кръв, според Учителя. И сега, през 1940 г., Учителят казва, че ще им турят на тогавашните победители контрибуции и за руската, и за немската кръв. Това е казано преди 22 юни 1941 г., когато Германия напада СССР. Русия заплаща за победата си над Германия с 20 милиона убити. Голяма цена. 506. Учителят отваря невидимата завеса, покрила главите на европейците. Войната не се води само на земята. Тук тя е само проекция между борбата на двете ложи. Адептите на източните народи са тези, които подтикват и разпалват войните чрез внушение и обсебване. Целта е да се освободят от Англия. А това може да стане, като се разруши Британската империя чрез война в Европа.
към текста >>

Затова ги търсят, защото усещат, че в тях има сила и идеи.
Това бе повод. А причината бе, че английската дипломация не бе съгласна с идеите на Учителя и си премахна краля. 532. Защо имаше нужда от комунистите? Защото в Русия са болшевиките на власт. А те имат духовния кредит на Учителя да бъдат съвременен бич на Европа и света. Затова ги търсят, защото усещат, че в тях има сила и идеи. А това е кредит от Небето, даден им от Учителя Дънов, за да изчистят света от покварата. 533. Ето това е най-важната тайна, която Учителят изважда на бял свят. Той разкрива коя е причината за Втората световна война. След 1945 г. Английската империя се разпада и източните народи получават независимост: Индия, Австралия, Филипините, Индонезия и т.н. 534.
към текста >>

социалната революция се налага чрез силата на Съветската армия в България, Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша и Източна Германия.
и болшевиките дойдоха на власт. Следват революции в Германия, Унгария. Събитията в България през 1923 г. са резултат от социални революции. След края на войната през 1945 г. социалната революция се налага чрез силата на Съветската армия в България, Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша и Източна Германия. И тя трае от 1945 г. до 1989 г. - 45 години. Така, както бе предсказал Учителят. Вж. «Изгревът», том III, стр.
към текста >>

Но без Злото като сила, проявяваща се на земята, не може да съществува живот в човешката форма.
В него се загнездва идеята като цар да излезе на три морета и да влезе като победител в Цариград с каляска и впряг от 6 коня. Ако беше останал княз, тези идеи нямаше да ги има. 644. Според Учителя Дънов в днешната епоха Злото управлява, а Доброто е слугата, който изпълнява. В бъдещата епоха ще бъде обратното - Доброто ще управлява, а Злото ще бъде слуга и ще изпълнява. Ще си сменят само ролите. Но без Злото като сила, проявяваща се на земята, не може да съществува живот в човешката форма.
към текста >>

87. 3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX

Но някой протягаше невидимата си ръка и за минути ми даваше отдих.
Едвам издържах физически, психически и умствено. Добре че издържах. Но никога не бих могъл да повторя този етап с Лулчев. Не бих могъл да издържа. Бяха невероятни преживявания и тежестта върху мен бе огромна и всеки момент очаквах да бъда смазан. Но някой протягаше невидимата си ръка и за минути ми даваше отдих. И така издържах. И другите около мен по същия начин издържаха. 15. А веригата на Лулчев действуваше безотказно. Тя си гонеше нещата да се подготвят по най-бърз начин за неговия материал. Беше ужасяващо да се наблюдава всичко това, защото човек вижда, че е една кукла на конци, които му дърпат конците по строг, написан от някого, куклен сценарий.
към текста >>

Но като се обединят в «Изгревът», то силата на всяка папка преминава в следващата.
Те стоят над него. Уверявам ви, че ще си го проверите сами. 19. Защо така подредих папките? Всяка папка е отделен отдел. Като единица е много силна. Но като се обединят в «Изгревът», то силата на всяка папка преминава в следващата. И се получава нещо необикновено. Като ураган, който връхлита върху човека и разрушава всички стари убеждения, и ги отвява и разпраща в празното пространство. Затова, да усетите силата на този том, да се възползвате от неговата сила, то съветвам ви да го четете подред - глава след глава. Тогава всяка глава ще да светне като обикновена крушка, ще засвети този том във вас от десетки крушки, съзнанието ще ви се разшири и ще се пробудите. Защото човек може да чете една книга само на светлината.
към текста >>

Затова, да усетите силата на този том, да се възползвате от неговата сила, то съветвам ви да го четете подред - глава след глава.
Всяка папка е отделен отдел. Като единица е много силна. Но като се обединят в «Изгревът», то силата на всяка папка преминава в следващата. И се получава нещо необикновено. Като ураган, който връхлита върху човека и разрушава всички стари убеждения, и ги отвява и разпраща в празното пространство. Затова, да усетите силата на този том, да се възползвате от неговата сила, то съветвам ви да го четете подред - глава след глава. Тогава всяка глава ще да светне като обикновена крушка, ще засвети този том във вас от десетки крушки, съзнанието ще ви се разшири и ще се пробудите. Защото човек може да чете една книга само на светлината. А тази светлина ще я получите само по този начин - папка след папка. 20. И така, Любомир Лулчев е застъпен в цялата си литературно-твор-ческа изява. Не съм включил само една книжка - «Най-нужното за живота», стъкмил подпоручик Лулчев.
към текста >>

88. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит.
Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват пътя на туристите към върха. Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата. Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха. Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща се уверихме, че сме в правия път.
към текста >>

Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо.
Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата. Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха. Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща се уверихме, че сме в правия път. Вятърът подухваше и ни разхлаждаше, което ни импулсираше да ходим.
към текста >>

Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката. Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете. Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път. Не знам за колко време съм отишъл до хижата и съм се върнал, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те много се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл забравените неща. Отначало не ми вярваха, но като извадих от пазвата си забравените вещи, взеха да се ядосват и ме попитаха как не съм се изгубил в тази гъста мъгла. Да, това беше моето първо кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше - Учителят, обичаше смелите и послушни хора.
към текста >>

89. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня!
За Вергилий Кръстев, 21.01.2003 г., Париж ................................................................................ 702 1. Светозар Няголов Светозар е роден на 21 юли 1932 г. в София. Той е зодия Рак с Асцендент Стрелец. Вода и огън се сменят непрекъснато! С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная! ” Майка ми не е била чувала друг път това име.
към текста >>

„Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Любовта - носят сила и живот!
И там, на голямата поляна, всички слагат бели дрехи, музикантите са в кръга 10 ÷ 15 души, има и хор. Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота. „Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Любовта - носят сила и живот! ” Ехото отговаря: „Сила и Живот! ” Цялата природа е тържествена, смълчана и гледа и слуша този необикновен оркестър. И всичко е в движение. И все напред! След Паневритмията - общ обяд.
към текста >>

” Ехото отговаря: „Сила и Живот!
Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота. „Първият ден на Пролетта, първият ден на Радостта, първият ден на Любовта - носят сила и живот! ” Ехото отговаря: „Сила и Живот! ” Цялата природа е тържествена, смълчана и гледа и слуша този необикновен оркестър. И всичко е в движение. И все напред! След Паневритмията - общ обяд. Насядали хилядите хора на тревата, всеки вади от раницата си и споделя с околните от скромното си ядене.
към текста >>

” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни.
Любуваме се на красотата и мислите ни летят нависоко. Пред нас идват туристи. И хоп - вятърът грабна шапката на един и тя полетя точно над пропастта. Никой не би могъл да я намери. „Господи! - рекох аз, - шапката! ” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни. А туристът се чудеше, че спасил шапката си от пропастта. И така напредваме бавно по пътя за Дамга. Но свиваме вляво и по ръба отиваме за Салоните. Вдясно е чудната Урдина долина, горе Мальовица сияй и след нея - веригата на Рупите. Чудна мащерка - никъде няма такъв аромат!
към текста >>

Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго.
А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира. И все вътре у нас, до печката. Веднъж съвсем се схвана и явно си умираше.
към текста >>

И най-важното е, че той хич не се смути от кучето, и с голяма енергия и сила, а аз бях тази, която изтръпнах от страх, каква ще бъде реакцията на кучето.
Изтръпнах от страх, че ще го ухапе. Но не - то почувствува, че Светозар ще му помогне! И като взе да му прави масажи - по гръбначния стълб и навсякъде. Съживи се животното и още дълго живя. Светозар спаси живота му. И най-важното е, че той хич не се смути от кучето, и с голяма енергия и сила, а аз бях тази, която изтръпнах от страх, каква ще бъде реакцията на кучето. А то, горкото, така добре схвана, че Светозар ще го спаси. 8. Светозар и аз - сестра му Величка Аз съм третото дете. Имам трима братя. Всички много ме обичаха. Но Светозар много ми е помагал.
към текста >>

Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата.
Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил. Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата. Едно лято Светозар ни заведе там - но насреща, високо на една полянка над езерото и срещу нас беше пропастта и тези стъпала. И Светозар ни обясняваше за този Олтар и тази врата към Агарта, за което Учителят е говорил. Изобщо - всички екскурзии със Светозар бяха много интересни, много трудни, но богати на духовен живот и много интересни разговори. Просто се потопявахме в една духовна атмосфера и разговорите ни нямаха край, а Светозар ни отговаряше на зададените от нас въпроси. Пък носеше и цигулката си и ще я извади и засвири!
към текста >>

Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време.
Че и издадох една книга с мои 136 песни, духовни песни - за Учителя, Рила и т. н. И му бях казала най- малкото 100 пъти на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н. Предупредих и родителите му. И те ми крещят на мене. А не желаех да се оплаквам на властта. Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време. И аз се оплаках на Светозар, писах му. Казвам: „Молитвите ми са слаби, Светозаре. А то не е каприз! Много зле ми влияе тази силна и негативна музика! ” И не се мина много време - няколко месеца, и тези хора напуснаха къщата, преместиха се.
към текста >>

Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си.
И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите. И отидох до професора и на масата пред него имаше разположени много билети. Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя. Поуспокоих се и видях, че Небето се намеси в съдбата ми, и че молитвата на Светозар е чута! Концентрирах се. Професорът каза: „Ако някой от вас има въпрос - да го зададе.” И аз го попитах един въпрос. Той ми каза: „Ето такива студенти обичам!
към текста >>

Много е важен накрая, отделът: „История, значение и сила на Цариградската българска библия от 1871 г.” И нашият писател Петко Рачев Славейков участвува в превеждането на тази Библия и Учителят казва за него, че е бил повикан специално да слезе на Земята и да състави тази Библия.
И Националната библиотека в Париж, където се съхраняват много важни, световни книги, се заинтересуваха много от тази Библия. Понеже и Учителят си е правил своите схеми и бележки по нея, и на края има раздел със символите и обясненията от Учителя, има огромна светлина в тази книга, и Светозар я издаде много трудно, с много забавяния и бяха откраднати и парите. Но накрая излезе - 2000 г.! Излезе и ще пръска Светлина в мрака! Амин! Много е важен накрая, отделът: „История, значение и сила на Цариградската българска библия от 1871 г.” И нашият писател Петко Рачев Славейков участвува в превеждането на тази Библия и Учителят казва за него, че е бил повикан специално да слезе на Земята и да състави тази Библия. Той работи заедно с Христодул Костович, д-р Ал. Лонг, д-р Елиас Ригс и самият той - Петко Рачев Славейков. И от 1859 г, до 1871 г. Важен е и разделът: „Учителят за библейското Слово”. Тук са събрани почти всички изказвания на Учителя за Библията.
към текста >>

И тази му сила идва директно от Небето и Учителя!
Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий! Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем! И тази му сила идва директно от Небето и Учителя! Защото той е избран като последен да свърши работата. И с мощния дух на Мойсей - с него ли ще се борите! Предварително сте загубили, знайте го това! С него работи цялото Небе и ще се слави името му! А и ще е обсипан с Любовта и благодарността на всички горе приятели, чиято работа ще свърши!
към текста >>

90. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото.
XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели 1. Очерк за Светозар Няголов Стефан Стоянов Косев Всеки човек, докоснал се до Словото на Учителя, получава кореспонденция, която го упътва за нови и важни промени. И винаги, когато се доближим до приятели, непосредствено общували с Него, доволството е пълно. Светозар е художник и музикант, който умело пренася картини от един жив (а не митичен) свят на спомени за Учителя и като свидетел на една епоха, пълна с красота, при нашите срещи ние спонтанно сме се отваряли за Словото. И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото. Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.
към текста >>

Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората.
Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни. При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия? ” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата.
към текста >>

„В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми.
Просто вървим. Скоро стигнахме метеорологичната станция. Бурята спря. Небето се изчисти. Човекът с нас беше Светозар. 3. „В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа” Ивелина Адер, Германия Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми. Задавах си въпроси, на които не знаех отговора. Душата търсеше опора. Умът ми - обяснение. А Духът ми „знаеше” накъде да върви, само че умът ми все още се луташе из лабиринта на въпросите без отговор, По същото време попаднах на литература, в която се обясняваше, че всяка душа си има водач, Учител, който я напътства и води през вековете. Само че аз не знаех кой е моят Учител.
към текста >>

Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост.
Четях беседите, но в нито една от книгите нямаше портрет на автора, така че нямаше откъде да направя връзката между моите сънища, моя Учител и беседите. Това бе за мен вълнуващ момент, но все още бях далеч от многото информация, която тепърва щях да откривам. Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела първите 5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов. Бях направила осъзнато връзка с Учителя. И разбирах неслучайността на събитията в моя живот до този момент. Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост. Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен. Пърхах от радост. Израствах с всеки нов ден. Благодарях на човека, който се бе заел да събира с години тези писания от братята и сестрите. И така ми се прииска да му стисна ръката лично и да му кажа: „Продължавай, г-н Кръстев, продължавай без страх и тъмнина, с Любов и Светлина.” И какво се случи 3 ÷ 4 дни след това?
към текста >>

Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя!
Учителят ни наблюдава. Да оставим критиките настрана. Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и сестрите от времето на Учителя, за да имаме сили и вяра да продължаваме напред. Лично за мен дебелите томове на „Изгревът” са информация, която от друго място не можем да получим. Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя! И как след години земен живот, години, след като Учителят вече не е бил на Земята, душите, които са го следвали, осъзнават своя живот. Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост. Удивена съм от смирението им. Ето това ни е нужно на всички. Живеем във време на епохални катаклизми и мисля, че сме още по-отговорни именно днес.
към текста >>

Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни.
Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов! Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни. Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя? 4. Необикновено запознанство Красимира Димитрова Беше първи май 1998 г. За първи път се откриваше Паневритмията в Южния парк. Времето беше слънчево и топло. На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието.
към текста >>

91. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

И така, благодарение на тази невидима помощ, аз слязох благополучно и останах жива.
” И отново го послушах. То просто ми заповядваше с много авторитетен глас. И отново десния крак и накрая слязох от тази скала. Нощта вече падаше. Но надолу не ни беше така трудно. И така, благодарение на тази невидима помощ, аз слязох благополучно и останах жива. Не видях добре дори образа на това Велико Същество, което беше оставило важната си работа и бе пратено да ми помогне и спаси. Да бъде благословено! АМИН 2. Бях студентка. До нашия двор на Изгрева далеко, започваше дворът на комшията ни Любо.
към текста >>

Така аз видях силата на Бога, на Учителя.
И си тръгна. Продължих пътя си до нас. Учителят ме спаси! На Запад има много деца, ухапани лошо от кучета, лекуват ги в болница. И невинаги оживяват. Така аз видях силата на Бога, на Учителя. Само при едно повикване за помощ - Той веднага се отзовава и спасява дори и от смъртта. Благодаря, Учителю! 3. Колко пъти ми е помагал Учителят! При всяко затруднение Го позовавах и винаги ми е помагал. Бях малка, в отделенията.
към текста >>

Лежа, мълча и виждам, че само „гореща вода” би ме спасила.
Всяко мърдане е опасно. Малко по-нагоре, намерих една равна тераска и легнах в нея, и не мърдам! Двойникът ми е излязъл вече наполовина. И, ако припадна тук, кой ще ме спаси? Дори и с хеликоптер ще е много трудно. Лежа, мълча и виждам, че само „гореща вода” би ме спасила. И ето, минава покрай мене една дълга група - защото се върви само по един, толкова е тясна козята пътечка. Веднага ги попитах - имат ли термос с гореща вода. Отговориха ми: „Не, имаме само вино.” Отказах им. Казах им нагоре да кажат на мъжа ми в какво положение се намирам. Но те не разбраха, че бях между живот и смърт.
към текста >>

И отгоре, върху тялото ми, ме натискаха с огромна сила две яки ръце.
Мъжът й беше заминал със синът им. Християн спа на леглото на детето, а аз - на походно легло в коридора. Зад мене беше входната врата. Заспах. Събуждам се от силно притискане върху мене. Бях обърната наляво. И отгоре, върху тялото ми, ме натискаха с огромна сила две яки ръце. И все по-силно и по-силно, задушавах се вече. И това ме събуди. Защото спях дълбоко. И от силното притискане, да ме смачка съществото над мене вършеше работата си, и аз за съжаление не можех да мръдна. Бях хваната като в клещи.
към текста >>

Такава сила има тя!
И не можех да повярвам, защото стискането беше напълно физическо. И тогава разбрах, че е било астрално същество, нещо като „фантом” (между физическо и астрално), и че то ме е натиснало, за да ме унищожи и да си замина. Лекарят би констатирал „сърдечен удар”. И толкова! Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него! Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си. И без нея и магическата й мощ, никой не можеше да ме спаси. Та, да знаете, и да я употребявате в случай на нужда.
към текста >>

Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си.
И толкова! Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него! Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си. И без нея и магическата й мощ, никой не можеше да ме спаси. Та, да знаете, и да я употребявате в случай на нужда. Сутринта разказах преживяното на приятелката ми. Тя ми каза, че това същество е търсило нея, а е намерило мене. А брат ми Светозар ми обясни, че в къщата е имало магия, която с тази велика формула - аз развалих!
към текста >>

Тичах чак горе, до Симеонов, недалеко от салона, и нямаше сила, способна да ме върне вкъщи.
Кризата беше минала. Учителят я спаси. Благодаря! 10. Още много малка имах едно „хоби” - страхувах се много от разгарящи се нагоре пламъци на огън. Имахме вкъщи един примус, не помня с какво работеше, но като го манипулираха баща ми и Светозар, се вдигаха нагоре високи пламъци, чак до покрива на бараката ни. Като видех това, отварях вратата и беж да ме няма. Тичах чак горе, до Симеонов, недалеко от салона, и нямаше сила, способна да ме върне вкъщи. Имах панически страх. И моят баща се принуди и махнаха този примус. Минаха много години. И веднъж сънувах как горях на огромен огън - клада, висока. И моята душа отстрани наблюдаваше горенето на физическото ми тяло.
към текста >>

А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ!
Защото е много трудно изведнъж да се почувствува човек толкова огромен по ръст. Казах си, нали се чувствувам все малка, и сама се намалявам, сега Юпитер искаше да ме прекара и през тази опитност - какво е човек да бъде огромен! Това беше някъде към пролетта и при точното минаване на Юпитер през моя Асцендент. След 12 години пак очаквах какво ли ще ми даде Юпитер, с новото си минаване през Асцендента ми. Даде ми всичко друго, но не и същото психично преживяване. А то беше такава красота и великолепие, сила и мощ! И това само Юпитер може да даде! Той е Големият благодетел! Той е и Великото Всемирно Братство! Той е и вождът, ръководителят, Учителят! Та така имах това изживяване, та реално почувствувах какво значи транзит на Юпитер (и мой господар), и то върху моя Асцендент.
към текста >>

92. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с.
Те могат да го купят, но, за да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
към текста >>

Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
към текста >>

199«Невидимата сила».
177-178 **Виж« Изгревът» том ІІ, стр. 93-96. стр, 584; том IV стр. 417-418. ***Виж« Изгревът» том І, стр. 96-98,стр. 585-590; том II стр. 174-175. ****Виж« Изгревът» томХ, стр. 199«Невидимата сила». *****Виж« Изгревът» том V, стр. 26-28, 31 ******Виж« Изгревът» том V, стр. 346; том XVII стр. 325-424, 412-416. *******Виж « Изгревът» том XVII стр.
към текста >>

93. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Учителя Беинса Дуно за Рила и екскурзиите по планините - Светозар Няголов

" Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи.
- „България" "Къде е центърът на Черното Братство? " - „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото Братство и Учителят. Методи Константинов сънува сън,* ********** че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло Братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди? " Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество. Една сестра, много уплашена от бомбардировките и артилерийските канонади, казва: „Учителю, толкова много се плаша че обърквам 91 псалом. Започвам отначало. След малко гледам, че съм накрая, после по средата." Учителят й отговаря: „Сестра, казвайте псалома, както можете. И наопаки да го кажете, той пак помага." Иванка Захариева през време на бомбардировките през 1944 г.
към текста >>

94. 7. Моите спомени за Мусала с Учителя

Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето.
7. Моите спомени за Мусала с Учителя Всяка екскурзия на Мусала е особена и никога не се повтаря - нито условията, нито времето и картините, които виждаме, изгрева на слънцето и промените на времето през деня. Божественото никога не повтаря нещата. Това е красивото и великото, което обуславя Божествения свят. Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. *Вж Изгревът, т. Ill с. 136-138, N4; т. V, с. 422-423.
към текста >>

Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия.
Скоро се сетихме, че те показват пътя и като ни настигнат хора, тръгнали след нас, ще ни се скарат. Веднага ги скрихме под един камък с желание да ги вземем, когато се връщаме от върха. Вървяхме бавно и мъчно. Изкачихме баира над езерото и хижата. Първото малко езеро, което видяхме отдясно, настрани от пътя, го помислихме, че е езерото Окото и напълнихме дамаджаните с вода, за да я занесем на мама и татко на върха. Някаква невидима сила ни теглеше нагоре и ни изпълваше с енергия. Горе са Учителя с много приятели и родителите ни. Тази мисъл ни вдъхновяваше и ние стъпвахме по-уверено и бързо. Настигна ни една група от 10-ина туристи, които, като видяха положението ни, се скараха. „Къде сте тръгнали сами в планината с този багаж, който не е по силите ви да го носите? " Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала." „Веднага се връщайте назад, в хижата!
към текста >>

Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с.
Майка ми напуща беседата и тръгва надолу да ни посрещне. На полянката при Окото е по-топло и тихо, а и беседата дозатопля сърцата и телата на братята и сестрите. „Който обича безкористно, никога не се съмнява. Той е доволен от всичко. Чистата безкористна любов подразбира любов към всички. Като обичаш едного, в неговото лице ти обичаш всички... Любовта е единствената сила, която никога не губи." /"Божествен и човешки свят", с. 12/ Ние с брат ми бавно и уморено пъплехме по стръмната пътека към заслона. Пренасяхме по няколко пъти багажа нагоре и изведнъж майка ни изникна пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и взе да мисли какво да прави с него. Аз погледнах наоколо и видях една малка пещера на 100-тина метра вляво от пътеката, и и предложих там да скрием багажа. Предложението ми се прие веднага и бързо наместихме багажа в пещерата.
към текста >>

95. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

Слизането на Господния Дух - ражда Силата и Славата на Бога Отца - стр.
18 .Слизането на Божествения Дух върху Исуса - ражда се Синът Божи -стр. 909-910 в т. 8, буква А, Б. Вселяването на Христовия Дух в Исуса - ражда Христос (стр. 911-912) в точка 8, буква В. Слизането на Господния Дух - ражда Силата и Славата на Бога Отца - стр. 912-914 в буква Г. Ето това е универсалната Риба. Тя обема Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. 26. Дева-Риби е оста на Исус Христос . Оста Дева-Риби означава, че се ражда от Девата, ражда се от Божествения свят последователно от Светия дух, Божествения Дух, Христовия Дух, Господния Дух и слизат върху Посветения, Месията и Спасителят.
към текста >>

Това ние го виждаме когато Учителят Петър Дънов присъстваше в тяло, в Дух и в Слово и в сила между българите на земята.
Дева-Риби е оста на Исус Христос . Оста Дева-Риби означава, че се ражда от Девата, ражда се от Божествения свят последователно от Светия дух, Божествения Дух, Христовия Дух, Господния Дух и слизат върху Посветения, Месията и Спасителят. А от Универсалните Риби и от нейния акростих се вижда, че се е родил Божествения Син, че се е родил Христос, че е дошъл в плът Исус Христос и че Исус Христос е Господ. Ето това е оста Исус Христос - това е Емануил . Духът на Третия завет на Бога към избраника и помазаника Божий е представено чрез оста Исус Христос, която е представена от Емануил , който е живият Бог на Земята и Небето. Това ние го виждаме когато Учителят Петър Дънов присъстваше в тяло, в Дух и в Слово и в сила между българите на земята. Виж „Изгревът", том XIX, стр. 917-923. За Емануил виж „Изгревът", том IV, стр. 36-44. 27 . В началото на зимата , в полунощ , съзвездието Дева иде на хоризонта на 24/25 декември . Тогава е станало раждането на Исуса под съзвездието на Дева.
към текста >>

А 2 риби е универсалната Риба, която означава, че всички тези 144000 души от невидимия свят, завършили своята еволюция, се обединяват чрез Христовия Дух, реализират се чрез Господния Дух, който е Силата на Духа , защото само със Сила може да се вземе царството Божие.
Виж „Изгревът", том XVIII, стр. 439-451. За Мировият Учител виж „Изгревът", том I, стр. 642-643. А за Исус Христос - глава на Великото Бяло Братство виж „Изгревът", том I, стр. 647-654. Изявеният Христос, духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е живият хляб, слезнал от Небето, което е безсмъртната храна на Великите Учители. А 2 риби е универсалната Риба, която означава, че всички тези 144000 души от невидимия свят, завършили своята еволюция, се обединяват чрез Христовия Дух, реализират се чрез Господния Дух, който е Силата на Духа , защото само със Сила може да се вземе царството Божие. И накрая който има Божият Дух, ще има Божия Мир, който е Мир на Светлина и Виделина. Божият Мир е равнозначно на Божият свят. Думата „мир" на славянски и старобългарски език е свят. Оттам и иде - Божият мир. 39. Агарта е събранието на възвишените същества .
към текста >>

Бог се изявява чрез тях посредством Любовта си като Енергия и Сила и тя се насочва по земята, за да се преустрои човечеството. 40.
Учителят Дънов, който е бил на земята отначало го е правил във Варна, после във Велико Търново, после в София и накрая на Рила при 7-те Рилски езера. Онези Бели братя от Слънцето слизат на земята , изсипват се на Рила, влизат в телата на присъстващите и те създават цялата обстановка по онова Единение между Небето и Земята. Това присъствие се изразява в разширение на съзнанието и всеобхватност на човешката душа. Освен това на земята всяка година се събират на един висок връх на Хималаите на 14 май. Това е тържествен събор на Белите братя в който присъстват Белите братя на Слънцето, Великите Учители на човечеството и учениците оставили своите физически тела по места, откъдето са дошли. Бог се изявява чрез тях посредством Любовта си като Енергия и Сила и тя се насочва по земята, за да се преустрои човечеството. 40. Магнетичните и електрическите течения , които се образуват при събора в Агарта , се съсредоточават по невидимата ос между съзвездието Дева и Риба, която е оста Исус-Христос. Така всичко туй се насочва в пресечната точка в Арагосово море, създава се връзка между учениците без физически тела, присъствуващи на събора в Агарта и змиорките, които са в Арагосово море, където снасят хайвера си. А енергията, която тук се съсредоточава като магнетични и електрически течения, се управлява от Онзи, който управлява оста Исус-Христос, оста Дева-Риби. И тогава ние виждаме всичко онуй, което разказахме в точките 30-31 на Първо до Шесто чудо на чудесата. 41 .
към текста >>

Магнетичните и електрическите течения , които се образуват при събора в Агарта , се съсредоточават по невидимата ос между съзвездието Дева и Риба, която е оста Исус-Христос.
Онези Бели братя от Слънцето слизат на земята , изсипват се на Рила, влизат в телата на присъстващите и те създават цялата обстановка по онова Единение между Небето и Земята. Това присъствие се изразява в разширение на съзнанието и всеобхватност на човешката душа. Освен това на земята всяка година се събират на един висок връх на Хималаите на 14 май. Това е тържествен събор на Белите братя в който присъстват Белите братя на Слънцето, Великите Учители на човечеството и учениците оставили своите физически тела по места, откъдето са дошли. Бог се изявява чрез тях посредством Любовта си като Енергия и Сила и тя се насочва по земята, за да се преустрои човечеството. 40. Магнетичните и електрическите течения , които се образуват при събора в Агарта , се съсредоточават по невидимата ос между съзвездието Дева и Риба, която е оста Исус-Христос. Така всичко туй се насочва в пресечната точка в Арагосово море, създава се връзка между учениците без физически тела, присъствуващи на събора в Агарта и змиорките, които са в Арагосово море, където снасят хайвера си. А енергията, която тук се съсредоточава като магнетични и електрически течения, се управлява от Онзи, който управлява оста Исус-Христос, оста Дева-Риби. И тогава ние виждаме всичко онуй, което разказахме в точките 30-31 на Първо до Шесто чудо на чудесата. 41 . В Агарта има също раждания на светли идеи, чисти мисли, на чисти чувства и чисти действия.
към текста >>

96. Вергилий Кръстев. Какви песни са се пяли по съборите на Синархическата верига 1907-1922 г. на Всемирното Велико Бяло Братство

А това вече не е нишка невидима, а това вече не е и въже, а е вече верига желязна, по която протича Силите на Духа Господен и оживява тези песни в Дух и Сила.
За тях ще организираме също и отделен концерт-рецитал с разкази за историята на тези песни. А ще бъдат публикувани към Песнарката, която ще се издаде като „Братски песни". А това е много трудна работа. Засега това не се знае, защото е захвърлено в забрава. Целта е да се прекъсне нишката, която съединява всички етапи на годините, когато са се пеели песните по съборите на Синархическата верига. А това вече не е нишка невидима, а това вече не е и въже, а е вече верига желязна, по която протича Силите на Духа Господен и оживява тези песни в Дух и Сила. Така тази видима верига от Космически ток свързва и съединява всички песни, които са се пяли от 1907-1922 г. А кои са тези песни? Отначало са църковно-славянските песнопения. След това са евангелските песни. А накрая идват и се явяват Братските песни - на ученици и от Учителят.
към текста >>

Усещали са и са виждали, че в тях има живот и сила, и са се ползували от тяхното излъчване.
Голяма част от войната, която водят свещениците срещу Учителя Дънов е от 1922-1944 г.. Публикувани са много книги срещу него и във вестниците непрекъснато пишат за него. И всичко, което е било свързано с църквата, те го изхвърлят. А защо не са изхвърлили песните? Те са ги пяли заедно със останалите живи възрастни приятели заедно с Учителя. И затова не са посмяли да ги изхвърлят. Усещали са и са виждали, че в тях има живот и сила, и са се ползували от тяхното излъчване. Постепенно старите възрастни приятели от времето на първите събори 1908-1922 г. си заминават от този свят. По- късно идва ред и на онези от времето на Школата на Учителя и те си заминават от 1945 до 1990 г. А аз заварих няколко човека, които ги пееха още. После всичко замря, защото те измряха.
към текста >>

А когато то се отпечатва в поредицата „Сила и живот" от I-V серия, тогава се разпространява и по този начин 7.
Тази борба досега не е прекъсвала. 6. Възрастните приятели след напускане на църквите продължават да се събират по домовете да правят своите молитвени събрания чрез псалми, молитви ипеснопения. Постепенно започват да преписват на ръка протоколите на съборите и да ги четат. По-късно след 1914 г. започват да четат Словото на Учителя, което е препращано чрез записани тетрадки по градовете. А когато то се отпечатва в поредицата „Сила и живот" от I-V серия, тогава се разпространява и по този начин 7. И тогава възниква въпроса - Последователите на Учителя Дънов трябва ли да се черкуват в църква и да изпълняват църковното богослужение? На този въпрос Учителят отговаря още на един от съборите на 16 август 1910 г. (виж „Изгревът", т. XI, с. 457„За черкуването").
към текста >>

На окултния ученик не му е позволено да ходи в църква да се моли с цел да измолва, да търси сила за себе си, за да се ползва от нея.
На този въпрос Учителят отговаря още на един от съборите на 16 август 1910 г. (виж „Изгревът", т. XI, с. 457„За черкуването"). Какъв е окултния закон?. На окултния ученик не му е позволено да ходи в църква да се моли с цел да измолва, да търси сила за себе си, за да се ползва от нея. В този храм, ако бъде посетен от Святия Дух, то той носи Сила за онези нуждаещи се души, които чрез молитвите са си изпросили слизането на Святия Дух. Но това е за тях, но не за теб, т.н. окултни ученико. Ако се възползваш от тази сила, то ще платиш със страдание стократно. А защо чрез страдание?
към текста >>

В този храм, ако бъде посетен от Святия Дух, то той носи Сила за онези нуждаещи се души, които чрез молитвите са си изпросили слизането на Святия Дух.
(виж „Изгревът", т. XI, с. 457„За черкуването"). Какъв е окултния закон?. На окултния ученик не му е позволено да ходи в църква да се моли с цел да измолва, да търси сила за себе си, за да се ползва от нея. В този храм, ако бъде посетен от Святия Дух, то той носи Сила за онези нуждаещи се души, които чрез молитвите са си изпросили слизането на Святия Дух. Но това е за тях, но не за теб, т.н. окултни ученико. Ако се възползваш от тази сила, то ще платиш със страдание стократно. А защо чрез страдание? При страданието си човек освобождава сили и енергия, която се ползва от духовния свят за своите нужди.
към текста >>

Ако се възползваш от тази сила, то ще платиш със страдание стократно.
Какъв е окултния закон?. На окултния ученик не му е позволено да ходи в църква да се моли с цел да измолва, да търси сила за себе си, за да се ползва от нея. В този храм, ако бъде посетен от Святия Дух, то той носи Сила за онези нуждаещи се души, които чрез молитвите са си изпросили слизането на Святия Дух. Но това е за тях, но не за теб, т.н. окултни ученико. Ако се възползваш от тази сила, то ще платиш със страдание стократно. А защо чрез страдание? При страданието си човек освобождава сили и енергия, която се ползва от духовния свят за своите нужди. А кога е позволено на окултния ученик да посещава църквата? Само тогава, когато може да даде нещо от себе си, на онези, които са се събрали там, за да получат благословение. А как става това?
към текста >>

Тогава ще се молиш на Святия Дух да слезне и да донесе своята Сила, своята Светлина за другите около вас, но не и за теб.
А защо чрез страдание? При страданието си човек освобождава сили и енергия, която се ползва от духовния свят за своите нужди. А кога е позволено на окултния ученик да посещава църквата? Само тогава, когато може да даде нещо от себе си, на онези, които са се събрали там, за да получат благословение. А как става това? Тогава ще се молиш на Святия Дух да слезне и да донесе своята Сила, своята Светлина за другите около вас, но не и за теб. Ще се молите за другите, но не и за себе си. Така ще станете проводник на Святия Дух да слезне върху богомолците и да се ползват от неговото благословение. Твоята награда ще бъде тази, че си видял, че си чул и че си усетил, че чрез теб се е излял Духът към нуждаещите се, че си служител на Духът. По-голяма награда за теб няма от това. Ето защо на окултния ученик не му се разрешава да ходи в църква, за да взима оттам за себе си.
към текста >>

Но когато са виждали и усещали, че в тяхното изпълнение излиза Дух и Сила - то те са се вбесявали.
И тези случки са описани във вестниците. Това е едното положение. Второто е, че те принуждават Учителят да им отговори в Словото си - и това след време ще бъде специално извадено и отпечатано. Третото е, че свещениците са виждали и чували, че последователите на Учителя са пеели църковно-славянските песнопения. Те отначало са се учудвали. Но когато са виждали и усещали, че в тяхното изпълнение излиза Дух и Сила - то те са се вбесявали. А защо? Защото в тяхната църква има хорове - те пеят, но там няма нищо освен обикновено пеене.Няма го Святият Дух. И започват да обвиняват Петър Дънов, че им краде песните и че с техните песни хранел своите последователи, които те наричали с презрителната дума „дъновисти". А защо? Защото виждат, че при тяхното изпълнение (от омразните им дъновисти) слиза небесния хляб, небесната манна и храни душите им.
към текста >>

Освен това Святият Дух слиза чрез църковно-славянските песнопения и ги оживява чрез Дух и Сила, И всички виждат и чуват, че като ги пеят от тях излиза Светлина, Живот и Сила.
Ще ги проучите. А защо ? Защото Святият Дух е този който говори чрез устата на Петър Дънов. А той е вече Учител на Бялото Братство от 7 март 1897 г. и Миров Учител от 15 август 1912 г. Освен това Святият Дух слиза чрез църковно-славянските песнопения и ги оживява чрез Дух и Сила, И всички виждат и чуват, че като ги пеят от тях излиза Светлина, Живот и Сила. А за да стане това, трябва да се изминат и изпълнят всички етапи, които съм описал досега. 13. А сега идва на ред за Великото откровение на Святият Дух за църковно- славянските песнопения. Кога и къде са създавани? Те са давани само на онези, които са били в молитвено състояние на духа си и душите им са се отваряли за един друг свят, чрез своята чистота. И тогава са били осенявани от Святия Дух.
към текста >>

97. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

Ето защо, тия хора много добре знаят, че 1/4 -1/2 час преди изгрев Слънце, неговата енергия, макар и още невидима, действува чрез ултравиолетовите лъчи върху психическото състояние на човека.
Те дишат дълбоко и правят гимнастически упражнения. Другите хора, като ги гледат, смятат ги за извеяни, че били се кланяли на Слънцето. Колкото ние ги познаваме, те не само не са извеяни, но са умни. Защо? Защото знаят, че Слънцето е слуга на Твореца и че то носи живот чрез своите лъчи и топлина на всичко живо в природата, в това число и на човека. Можем ли да си представим какво би станало и какво би било положението на растения, животни, на човека, ако нямаше слънце? Ето защо, тия хора много добре знаят, че 1/4 -1/2 час преди изгрев Слънце, неговата енергия, макар и още невидима, действува чрез ултравиолетовите лъчи върху психическото състояние на човека. Във време на изгрева, ултравиолетовите лъчи действуват върху нервната система. В този момент, ако се гледа Слънцето 4-5 минути, засилва се зрението и човек се опреснява психически. Пишещият настоящото, сам съм правил опити, и макар на 75-годишна възраст, очила още не съм употребил. Вярно е, че сега зрението ми е по-слабо, но още си служа без очила. Ползата от слънцето е от голямо значение, ако вършим това през пролетта.
към текста >>

След това силата на слънчевите лъчи почва да намалява.
В този момент, ако се гледа Слънцето 4-5 минути, засилва се зрението и човек се опреснява психически. Пишещият настоящото, сам съм правил опити, и макар на 75-годишна възраст, очила още не съм употребил. Вярно е, че сега зрението ми е по-слабо, но още си служа без очила. Ползата от слънцето е от голямо значение, ако вършим това през пролетта. Към 9 часа слънчевите лъчи действуват върху стомаха, както и върху цялото тяло, и това влияние се усилва ежедневно от 22 март до 22 юний. След това силата на слънчевите лъчи почва да намалява. И затова тези хора разумно използуват слънцето. Нещо повече. Те знаят още чрез науката, че слънчевият спектър, в лицето на всички цветове, действува целокупно, като бяла светлина, върху човешкия организъм. А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например знаем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките.
към текста >>

Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр.
И затова тези хора разумно използуват слънцето. Нещо повече. Те знаят още чрез науката, че слънчевият спектър, в лицето на всички цветове, действува целокупно, като бяла светлина, върху човешкия организъм. А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например знаем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките. Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр. Такива лесно се гневят. Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона трептения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове.
към текста >>

Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове.
Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството. Оранжевият цвят действува ободрително, развива благородната индивидуалност, а главно дава подем на личността за служене на Твореца, за служене на цялото човечество. Ако оранжевият цвят е ръждив, развива тщеславието и малодушието в човека. Жълтият цвят действува върху ума, интелекта, мисълта, мъдростта и чувствата. Той помага за развиване на вътрешния мир и спокойствие. Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове. Ако жълтият цвят е нечист, развива се гордостта. Зеленият цвят действува върху физическото и духовно растене на човека. Чрез него се развиват упованието и надеждата. Зеленият цвят от природата влияе добре и върху очите. Човек закрепва индивидуално.
към текста >>

Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера.
Тъмнозеленият цвят пробужда в човека алчност към материалните неща, към грубия егоизъм. Синият - небесен цвят влияе върху вярата, истината, правдата, честността на човека. Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психическото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера. Описаните неща не са приказки, а опитани научни истини. И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените прояви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека.
към текста >>

98. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

[Тайна молитва.] «Отличителни черти на силата и материята» (тема).
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г. 10. 14.1.1925 г., сряда, школа (кратки бележки) Т. м. [Тайна молитва.] «Отличителни черти на силата и материята» (тема). Какво е проекция? Що е проекция? Какво се разбира под думата «проекция»? Първоначалният език включва всичко в себе си, а сегашният език включва формите. А ний се стремим да проявим Божествения език.
към текста >>

Земята е голяма - разбираме, че силата на Земята е голяма, а не материята.
Кога някой иска много, той е невежа; а щом иска малкото, той е учен. Човекът е, когато затрепери малкото нежно чувство и се движи мигновено, бърже, чувствуваме го - и изчезне. Това е човекът. Ти се нуждаеш да познаеш сам себе си. Земята е толкова малка, та като се движи, се вижда голяма (една идея е това). Земята е голяма - разбираме, че силата на Земята е голяма, а не материята. Материята има форма, а силата няма форма. При каквато и да е задача, остава по един елемент неразрешен - то е бъдещето. Смели и решителни да бъдете! Страхът всякога произтича от материален обект. Бог обича хора, които разсъждават.
към текста >>

Материята има форма, а силата няма форма.
Човекът е, когато затрепери малкото нежно чувство и се движи мигновено, бърже, чувствуваме го - и изчезне. Това е човекът. Ти се нуждаеш да познаеш сам себе си. Земята е толкова малка, та като се движи, се вижда голяма (една идея е това). Земята е голяма - разбираме, че силата на Земята е голяма, а не материята. Материята има форма, а силата няма форма. При каквато и да е задача, остава по един елемент неразрешен - то е бъдещето. Смели и решителни да бъдете! Страхът всякога произтича от материален обект. Бог обича хора, които разсъждават. Христос казва: «Елате да разсъждаваме!
към текста >>

Любовта в света се изявява в невидима форма.
«Бог люби всички същества, всички хора еднакво.» Следователно, като люби, достатъчно е един да люби света. 2. «Бог е всемъдър и няма никакво изключение.» Отнощението спрямо мен и ангелите е все едно и също. Туй, което е изобилие, излишък в мен, го праща на другите. Ако ти имаш тази енергия като Слънцето, нека те плюят и хулят. «Бог е Любов» е една велика идея. Любовта в света се изявява в невидима форма. Във формата на нещата има противоречие. Тази външна форма за вас да е като фар, който ви свети и ви показва пристанището, към което се стремите. Всички наредби в света са разумни и да сме благодарни, което имаме. А в бъдеще всичките ни опитности ще узреят. Страданията, които имаме сега, ще се преобърнат в скъпоценни камъни, на велики блага.
към текста >>

Тогаз где е силата на човека?
Ние изгубваме по някой път най-хубавите си чувства за много маловажни работи. Някой път ние идваме на Земята и си чертаем план, който нито е задача на живота, нито пък можем да го изпълним. Например да бъде човек най-силният. В Америка е имало един силен човек, който е вдигал два коня и едно конче. Ами че има машини, които вдигат 100 пъти повече, отколкото той. Тогаз где е силата на човека? Човек във физическо отношение не може да се хвали, той е слаб. Онази сила, с която той може да се хвали, тя е духовната сила. Там е силен. Смущенията идат от безверие. Сега ще ви приведа един разказ, един окултен разказ.
към текста >>

Онази сила, с която той може да се хвали, тя е духовната сила.
Например да бъде човек най-силният. В Америка е имало един силен човек, който е вдигал два коня и едно конче. Ами че има машини, които вдигат 100 пъти повече, отколкото той. Тогаз где е силата на човека? Човек във физическо отношение не може да се хвали, той е слаб. Онази сила, с която той може да се хвали, тя е духовната сила. Там е силен. Смущенията идат от безверие. Сега ще ви приведа един разказ, един окултен разказ. Предполага се това да се е извършило няколко години преди Христа, деветата династия в Египет. Живял знаменитият адепт Муса-Бентам.
към текста >>

Щом я намажеш и я държиш, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне с тебе.
Учителят му го заведе в една планинска местност и му каза какви мъчнотии ще срещне..«Първата мъчнотия: по пътя ще срешнеш една грамадна змия. Ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и ще се свърши всичко. Когато приближиш тази змия, ще видиш, че около змията се върти един гълъб. Ти ще бъдеш смел, да хванеш змията за врата и да победиш.» И му дал едно шишенце воар (вечност). - «Ще намажеш очите с нея. Щом я намажеш и я държиш, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне с тебе. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа. После в продължение на своя път ти ще срещнеш един от най-големите лъвове, които съществуват в света. И ако не можеш да го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но едно агне ще видиш, което обикаля около лъва. Ти ще се приближиш смело до лъва и ще го хванеш за ушите.
към текста >>

Силата на лъва ще мине в тебе и агнето ще тръгне след тебе.
Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа. После в продължение на своя път ти ще срещнеш един от най-големите лъвове, които съществуват в света. И ако не можеш да го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но едно агне ще видиш, което обикаля около лъва. Ти ще се приближиш смело до лъва и ще го хванеш за ушите. Силата на лъва ще мине в тебе и агнето ще тръгне след тебе. Победата е твоя. Ще продължиш пътя си. Ще срещнеш най-силния бик, черен, с остри рогове, и ако не можеш да го победиш, ще те наниже на рогата си. Но около този бик се движи една крина с жито и бикът гледа житото. Ти ще го хванеш за рогата.
към текста >>

Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила вътре в душата ти.
» Трябва да вярваш, защото си слаб. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека да не яде. Защо ядеш? Защото си слаб. За да се избегне тази слабост, непременно трябва вяра. Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила вътре в душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на живота. Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът.
към текста >>

Вие ще придобиете онази мощна сила!
Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила! Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно същество най-разумно, най-благо, и мислим, че това същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава? Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха.
към текста >>

17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите.
Ще дъвчеш хубаво 30 грама на обяд и след 20 минути ще пиеш малко топла вода. Невинност, кротост, търпение, чистота - това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите в този свят. И тогава Божията Любов ще се излее и победата ще бъде на ваша страна. Слънцето минава в северното полушарие - значи Истината в нас да се зароди. Непреодолимо желание за свободата-физическа, сърдечна и умствена. 17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се». Какво се подразбира? Какъв израз на лицето има? В речта може да има израз. Речта бива съкратена и разхвърляна.
към текста >>

99. 2. Туморът, който Спасителят излекува

Невена Неделчева

И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква - сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел.
Една красива гледка е да се види сестра Попова заобиколена от млади момичета, които като млади птички чуруликат край нея, а тя самата - по-весела, по-млада, по-жизнена от всички тях. И кое я прави такава? Може би и там е тайната на това привличане към нея, което всеки, който я е видял, изпитва към нея. И когато някой от младите й заговори за своята скръб, за своята болка, тя разгръща своя 84-годишен живот и оттам винаги ще извади някой пример, някои спомен, който ще приведе умело и ще посочи как да се излезе от това състояние. А нейният живот е изпълнен с много и много страдания, много опитности, много случки, които тя с охота ни разказва, за да ни покаже колко нашите болки са малки и не струва човек да жали и тъгува за тях. И неусетно за самите нас, сълзите се заменят с усмивка, в гърдите олеква - сякаш някоя невидима ръка е отнела товара, който ни е тегнел. Но най-често ние обичаме, насядали около нея, да ни разказва кога и как е видяла за първи път Учителя и как и кога е получила тоя дар - да има връзка с Невидимия свят, за да може да казва и предсказва това, което ние обикновено не можем. И тогава тя започна, а ние слушаме това, което ни говори: «Чеда, чеда - обръща се тя често към нас, - какво сте видели вие? Аз 34 години съм била болна от тумор. Какви болки е било, какви страдания! Като момиче бях весела, жизнерадостна - всички ме обичаха.
към текста >>

Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствувах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е Този, когото виждам пред себе си.
Мене все ми беше лошо, все не можех да ходя никъде, но затова пък вкъщи ми идваха много приятелки на гости.[/left] Един ден една от гостенките ми каза: - Како Софийке, аз да те заведа тебе, гдето ходя на едно място. Ти си тъкмо за там. Аз се съгласих и един ден тя ме заведе у една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да ме заведе и при Учителя. И какво да ви кажа, чеда, като влязох в стаята, и тъй, останах като гръмната. Пред мен стоеше същия старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствувах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е Този, когото виждам пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стиснах, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише Кой е Този, при когото ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. [Спасителят бе! ] Оттогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува, за чудо и за самата мен.
към текста >>

Хванах си ръката и я стиснах, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише Кой е Този, при когото ме бяха завели.
Аз се съгласих и един ден тя ме заведе у една сестра, където се събираха за молитва, а след някое време ми предложи да ме заведе и при Учителя. И какво да ви кажа, чеда, като влязох в стаята, и тъй, останах като гръмната. Пред мен стоеше същия старец, когото аз видях в съня си преди толкова години. Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствувах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е Този, когото виждам пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стиснах, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише Кой е Този, при когото ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. [Спасителят бе! ] Оттогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува, за чудо и за самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване.
към текста >>

] Оттогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува, за чудо и за самата мен.
Той ме погледна и се усмихна, а аз в същия миг почувствувах една голяма сила, която ми взе ръката и почна да пише във въздуха кой е Този, когото виждам пред себе си. Засрамих се съвсем. Хванах си ръката и я стиснах, но тя пак с голяма сила се изтегляше и почваше да пише Кой е Този, при когото ме бяха завели. И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. [Спасителят бе! ] Оттогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува, за чудо и за самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше, че постепенно се излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта, че това е станало без нищо външно, без лекарства и операция, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше къде и как да се разтривам и лекувам. ---------------------------------- [1] За София Попова вж. «Изгревът», том V, стр.
към текста >>

Констатираше подобрението и виждаше, че постепенно се излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта, че това е станало без нищо външно, без лекарства и операция, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше къде и как да се разтривам и лекувам.
И аз вече знаех кой е Той, без да ми казва някой отвън. [Спасителят бе! ] Оттогава почнах да ходя на беседи и тая сила, която аз много ясно усещах, почна да ме лекува, за чудо и за самата мен. Коремът ми, който от тумора бе страшно голям, бавно и незабелязано се смаляваше и болките почнаха да престават, докато се изгубиха съвсем. Имах син лекар, той гледаше и не можеше да повярва странното ми излекуване. Констатираше подобрението и виждаше, че постепенно се излекувах, но неговият ум не можеше да се помири с мисълта, че това е станало без нищо външно, без лекарства и операция, а само от една вътрешна голяма сила, която ме ръководеше къде и как да се разтривам и лекувам. ---------------------------------- [1] За София Попова вж. «Изгревът», том V, стр. 471-474; том IX, стр. 372-373. Нейна снимка вж. в «Изгревът», том XXII, снимка № 27. (бел.
към текста >>

100. II. ИСТИНСКА ПРИКАЗКА: ЧУТА МОЛИТВА

Невена Неделчева