Търсене в текстове за 'Начално училище'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 559 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище.
Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер салонът на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово. Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище. Така бе направен първият опит срещу Учителя в Габрово. Вторият опит бе направен и бяха предизвикани Силите Господни. А беше направен и трети опит срещу Школата на Учителя. В Габрово има издание на Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати" - списание "Йога". В брой 2 от 1992 година, под заглавието на списанието беше поместен портретът на Учителя, искащ да покаже, че Учителят Беинса Дуно може да се постави заедно, на един кантар с класическите йога-текстове и че те съвпадат със Словото на Учителя, видно от уводната статия.
към текста >>

2. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 1

Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят.
Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове.
към текста >>

Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител!
към текста >>

3. I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

ПРЕДИСЛОВИЯ

ТОМ 2

постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год.
Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно. Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената. Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената. Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с.
към текста >>

След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.
Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си. Момчето Петър през 1872 г. постъпва в основното българско училище, открито на 11 май 1860 год. в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие.
към текста >>

Хотанца, Русенско, в местното начално училище.
в гр. Варна. Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование. След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год. в гр. Свищов. Учителствува две години в с. Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
към текста >>

Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр.
Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър. Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя. Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство. А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи. Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.
към текста >>

4. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

ТОМ 4

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи.
към текста >>

Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора.
Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град.
към текста >>

Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.
Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своя учител. Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен, несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни. Педагог, който не пести.знанието си, а иска да знаеш, както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.
към текста >>

5. ІІІ.107. БЕЛИЯТ КОСТЮМ ЗА БЕЛИЯ БРАТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище.
Затова се посочва от тях Илия Узунов да води събранието, а стенографката Елена Андреева да бъде протоколчик. Това е първото нарушение, което се одобрява от всички. Второто нарушение започва оттам,ченесе позволява да се чете доклада. Антов протестира за тези две нарушения. Вдига се шум в салона, започват да го освиркват, да дюдюкат срещу него. А един от присъстващите предлага една шмекерия, която се прилага от учениците от началното училище. Всички носят моливи и бележници. Този шмекер подсеща другите, че трябва да поставят моливите си на дървения под и с краката си да придвижват моливите нагоре-надолу по дървения под, и от всичко това се получава един невъобразим шум. Тогава Никола Антов и Коста Стефанов, след като виждат, че целият салон е настроен срещу тях и не им дават възможност да си прочетат доклада, то тогава те напускат събранието. Останалите започват да се изказват, а стенографката Елена Андреева е протоколирала всичко. След това общото събрание гласува резолюция, с която освобождава Коста Стефанов като счетоводител, а пък Никола Антов го освобождават като член на Братския съвет и като председател на финансовия съвет.
към текста >>

6. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г.
И така, понеже бе малтретирано от новите окупатори, напуснаха тези села 95% и се преселиха в Скопие, Битоля, Охрид, Гевгели, Велес, Прилеп и т.н. в Македония. Някои дойдоха в Българя, доста от тях, така че вече нашите села останаха празни, запустяха. Тъй като нашето население е миролюбиво и понеже мъжкото население са строителни работници, идват само от време на време в домовете си. Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
към текста >>

Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите.
и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо.
към текста >>

И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско.
И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България. Обаче преди това, преди да дойда, с голям трепет аз мислех и мечтаех да дойда в България, без да зная защо. Вярно, баща ми е бил войник-доброволец в българската войска в Балканската война - 1912-1913 година и е взел участие в боевете при Одрин, Люле Бургас, Чаталджа, I.-та Световна война 1915-1918 г., когато България е била също във война.
към текста >>

7. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна.
Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г.
към текста >>

Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години.
Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си. Чрез евангелистите Петър Дънов отива да учи в Свищов където има училище организирано от протестантите и то след завършването на пети клас в гимназията в град Варна. Петър Дънов е роден 1864 г. Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище.
към текста >>

е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище.
Тогава първоначалното образование се е състояло от четири отделения като учениците, които се записват в първо отделение трябва да са завършили осем години. Така че през 1872 г. е в първо отделение. След четири години завършва четвърто отделение, а това е 1876 г. През 1877-78 г. е Руско-турската война и дедо поп Константин Дънов и семейството му бягат от село Хадърджа и се крият от турските войски, така че тази година Петър Дънов не е посещавал училище. През 1878 г. той постъпва в петокласната гимназия в град Варна и я завършва през 1881-82 г. Чрез евангелистите-методисти той отива да учи в Свищов където той се записва в Богословски отдел с двегодишен курс през 1883 г. и завършва на 25 юли 1886 г. Тогава са завършили шест ученика.
към текста >>

Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения.
и 1887/88 г. През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения. А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н.
към текста >>

Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74.
Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
към текста >>

ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр.
„За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г.
към текста >>

В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение.
добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори.
към текста >>

На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс.
През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г.
към текста >>

За това училище се построило в 1886 г.
се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст.
към текста >>

От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори.
В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение. На следната година се наредило и класно училище, с пансион и с богословски отдел от две годишен курс. За това училище се построило в 1886 г. ново специално здание. То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп.
към текста >>

църква и учител в класното училище.
То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове.
към текста >>

Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г.
протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г.
към текста >>

заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище.
църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище. Това заведение завършил през 1865 г. и през Цариград се завърнал в родния си град. През септември същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса му през 1869 г. През следната 1870 г. учителствувал в Ямбол, а в 1871 г.
към текста >>

8. 251. МЕКИЦИ ЗА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище.
Аз съм още намусена по този случай, Учителят вижда това и да урегулира правилно нещата и да бъдат поставени тези неща и тези ученички* всяка на мястото си, среща ме и ми казва: „Е, те Савка и Паша в живота си свирят „цвете мило, цвете красно", а ти свириш „Соната от Бетовен". Спряла съм, затаила съм дух и не мога да проумея в първия момент какво казва Учителят, какви са тия думи, а тук е Рила и всяко нещо казано от Учителя по друг начин звучи в ушите ни. Малко по малко проумявам. Имаше една песен „цвете мило, цвете красно. колко хубаво си ти". Беше много мелодична, но я пееха децата в началното училище. Е, понякога се пееше и от по-големите ученици. Но възрастните обичаха да я слушат, беше приятна мелодия за слушане. А да се свири „соната от Бетовен", а това го знаех от личен опит като пианистка, че когато трябваше да изсвиря тази соната в концентрата зала на военния клуб на времето аз се готвих месеци наред и то денонощно. Аз стоя пред Учителя, гледам го, а той ми се усмихва. После казва: „Къде е цвете красно и къде е соната от Бетовен" и направи един такъв жест, че посочи с дясната си ръка небето.
към текста >>

9. 252. ПЪРВОТО МЯСТО НА НАЙ-НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК

ТОМ 5

Виждахме се като немирни и непослушни и своенравни деца, които бяха научили само азбуката в началното училище.
Както от Савка, така и от мен, така и от останалите. Да, беше недоволен. Беше огорчен. Тогава лицето му заемаше особен израз на строгост и огорчение и се затваряше в себе си. Тогава ние се оглеждахме виновно, после се вторач-вахме в него и виждахме как нашето несъвършенство се пречупваше у него и отново се насочваше към нас под различен ъгъл, с различни краски и с различна сила. Виждахме се като немирни и непослушни и своенравни деца, които бяха научили само азбуката в началното училище. При една такава екскурзия каза: „Аз всичките ви ценя еднакво. Вие се заблуждавате от външната привидност. Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя. Аз съм забелязал, всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо.
към текста >>

Тогава виждам, че ние сме записани в първо отделение на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
Аз съм към всички еднакво справедлив. Ако имам в нещо погрешка, аз бих желал да ми я каже някой, за да я изправя. Аз съм забелязал, всичките мислите, че аз постъпвам несправедливо. Даже Савка и тя мисли така". Аз се оглеждам и търся моето място сред останалите. Тогава виждам, че ние сме записани в първо отделение на началното училище и сега учим буквите от българската азбука в Словото на Учителя.
към текста >>

10. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 6

Той беше много музикален, но кой го е учил и кое го е подтикнало да свири първоначално не зная.
Той имаше една дъщеря Тинка, която почина, но доколкото зная не е оставил някакво творчество. С дъщеря му не можахме да се видим преди да почине. И тя беше в Братството, но до някъде. Синът й беше на работа на летището Граф Игнатиево и после го преместиха другаде. (Към N 3) Тати - Стефан Камбуров свиреше доста хубаво на цигулка. Той беше много музикален, но кой го е учил и кое го е подтикнало да свири първоначално не зная. Тогава на времето имаше много малко цигулари. Тати предаде тъй да се каже първите уроци по цигулка на брат ми Петър. Брат Пеню Киров идваше често в Стара Загора. Той подпомагаше материално братството през войната. И след войната пак идваше.
към текста >>

Тогава бях ученик в земеделското училище в Садово.
Там също си имахме салон, имаше добри братя и сестри. Там беше сестра Денка и брат Георги, който ял и пил и се разболял, че после Учителят го лекува. След това влезнаха в Братството. (Към N11) Майката на Сийка Дойнова - Ана Динова беше много ревностна сестра. У тях съм стоял 14 дни през 1918 г. Тогава бях ученик в земеделското училище в Садово. Бяха ми се повредили очите и ме бяха изпратили при лекар в София да ме лекува. Сийка беше тогава ученичка в пети клас. Дадоха ми очила, но лекарят каза, че докато не стана на 20 години няма да ми се оправят очите. Очите наистина ми се оправиха, но аз не можах да стана агроном, защото не можах да уча. Това беше средно земеделско училище, от което впоследствие ставаха агрономи и ветеринарни лекари.
към текста >>

Това беше средно земеделско училище, от което впоследствие ставаха агрономи и ветеринарни лекари.
Тогава бях ученик в земеделското училище в Садово. Бяха ми се повредили очите и ме бяха изпратили при лекар в София да ме лекува. Сийка беше тогава ученичка в пети клас. Дадоха ми очила, но лекарят каза, че докато не стана на 20 години няма да ми се оправят очите. Очите наистина ми се оправиха, но аз не можах да стана агроном, защото не можах да уча. Това беше средно земеделско училище, от което впоследствие ставаха агрономи и ветеринарни лекари. Но аз едва можах да изкарам една година. За София Попова не мога да кажа нищо. Виждал съм я в София, но аз бях младеж тогава. Тя все беше нещо замислена, клатеше глава наблизо до Учителя когато последния говореше. (Към N 12) Не си спомням точно коя година беше, дали 1918 или 1919 г., но имаше една среща в Стара Загора на братската градина.
към текста >>

Отидох в земеделско училище, като мислех, че там няма да има много четене.
И Учителят беше дошъл там в Стара Загора, а ние играехме отвън и Учителят попитал: „Чии са тия деца? "'„На Стефан Камбуров", му отговорили. Тогава Учителят казал: „Добри духове Бог му е пратил". Аз, Марин Камбуров съм роден на 27.май 1902 г. Изкарах пети клас в Стара Загора и ми се повредиха очите. Отидох в земеделско училище, като мислех, че там няма да има много четене. Изкарах една година в Садово, но и там беше гимназия и после отидох в София да си лекувам очите и след това отидох в печатницата и станах книговезец. Подвързвах тефтери, книги... И след това бях вече в Търново с бати Петър на Колибата. След като се развали комуната останах в Казанлък във вакуумната фабрика. Но преди това две години работих градинарство с Лалю, който е бил в комуната в Русе при анархистите. Той беше хубав човек, но вече не е между живите.
към текста >>

11. 6. ВЕСТНИК „БРАТСТВО

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

Войничетата викаха, а после и ние, но никой не ни отвори първоначално.
Ние в отговор му казахме причината, която ни е заставила да тръгнем толкова късно. Тогава той ни заведе при градоначалника, където отново трябваше да обясним какъв е случаят. Разказахме цялата история и той ни запита: „В кой хотел нощувате когато идвате в гр. Сурдулица". Като му казахме хотел „София", той ни даде две войничета, които бяха въоръжени и които ни заведоха до същия хотел. Съдържателката беше жена. Войничетата викаха, а после и ние, но никой не ни отвори първоначално. След доста време жената дойде цяла разтреперана и ни отвори, понеже аз започнах да викам: „Аз съм Станка, отвори! " тя каза: „Страшна работа, много е опасно тука" и разказа, че били убити двама попа и т. н." Имало размирици, бил убит комисаря. Хотелиерката ни даде стаята, която и друг път ни е давала, но в стаята нямаше печка. Ние бяхме изморени и измръзнали, а нямаше и топла вода.
към текста >>

Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде.
Власина, махала Рит. Като пристигнахме, аз успях да сваря само един боб, не можах дори да ям и легнах болна. Толкова бях болна, че цяла се бях схванала. От страх ли, от студ ли, от студената вода, която пих ли, не можех да мърдам, лежах по гръб и то не седмици, а месеци и понеже бях много зле, идваха колегите на Минко, погледнат ме и махат с глава. Казваха си, че няма да ме бъде. Идваше от училището една прислужничка, сваряваше мляко, но аз не можех да се храня, а Минко трябваше да яде. Моето състояние не се променяше. Аз бях все тъй схваната, като парализирана, креех с всеки изминат ден и освен това имах ужасни болки. Цялото тяло ме болеше и костите, и мускулите, всичко и бях все със затворени очи. Мъжът ми край мене се чудеше какво да прави. По него време заваля голям сняг до три метра натрупа.
към текста >>

12. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н.
Имахме всички заедно много хубава дружба. Мисля, че брат Борис беше тогава 33-годишен, аз бях 17-годишна. Значи 15 години разлика. Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек. Там се запознах с моя бъдещ съпруг. Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н. После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий. Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа.
към текста >>

Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах.
Защото в неговата фигура аз виждах един образец на един изработен човек. Там се запознах с моя бъдещ съпруг. Там на Изгрева, но това стана много по-късно, Аз бях на Изгрева и от там отивах на училище с чантичката, долу, връщах се, после помагах и т. н. После там дойде да живее баба Данка с Димитър Стоянов - Димитрий. Баба Данка беше майка му, живеехме с тях - Славчо и аз. Баба Данка готвеше, разтребваше, аз ходех на училище и помагах. Брат Димитрий свиреше на цитра. Аз пощурях по тая цитра, понеже едно време исках много да свиря на арфа. Но арфа не ми се отдаде, само Асен Арнаудов имаше арфа. Той живееше на Изгрева и казваше: „Абе аз ще ти предавам уроци по арфа, само ти започни", но нямаше възможност. А Димитрий казваше: „Ела, аз ще те науча на цитра!
към текста >>

Но почти го нямаше първоначално.
То беше много хубава дружба. После Николай Дойнов се ожени за Дора Карастоянова и излезе от там. Тогава останаха в едната стая Жорж Радев с Никола Нанков и в другата стая брат Борис Николов. Като много по-късно дойде там да живее в тази стая брат Боян Боев. Тената (брат им Стефан Дойнов) идваше от време на време и в последствие идваше много често от Габрово. Но почти го нямаше първоначално. Така няколко бараки една до друга бяха пълни с жизнерадостни млади хора.
към текста >>

13. 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ

Колю Йорданов

ТОМ 6

Учил е в Търново първоначално, а след това е завършил средно техническо училище в Габрово.
КОЛЮ ЙОРДАНОВ 1. ДЪЛГИТЕ ПРЪСТИ Брат Колю Йорданов е роден в с. Косарка, Дряновско сега Велико Търново. Учил е в Търново първоначално, а след това е завършил средно техническо училище в Габрово. Там работил в Габрово в един завод като ел. техник. 1928 г. служил 18 месеца като доброволец в София със заплата. През 1930 г. се запознал с един човек, който от своя страна познавал семейство Калпакчиеви и други някои наши братя.
към текста >>

14. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

ТОМ 6

Той е бил работник първоначално, както и майка ми - работничка.
Често пъти като млад отивал до Ямбол и се е връщал. След като се задомил с майка ми му се раждат две деца, които обаче умират още малки. Аз - Русава Нейчева Стойчева съм третото им дете. Родена съм през 1922 г. Баща ми се изселва изцяло в Ямбол през 1928 г. Той е бил работник първоначално, както и майка ми - работничка. Имало сме много тежък живот. Баща ми е работил в различни фабрики. Това беше борба за живот. По-късно той стана градинар. Вземаше земи под наем и работеше.
към текста >>

Като свършил училище баща му го изпратил да пасе свинете на село.
Славейково, Ямболско. Баща ми от 1912 г. е излязъл от село и се е борил сам в живота. Бил е от много бедно семейство. Завършил е четвърто отделение. Като свършил училище баща му го изпратил да пасе свинете на село. Но той бил по-буден, не се покорил на баща си, взел си торбичката и отишъл в Ямбол където се хванал чирак в един хан, да мете на добитъка. Там се запознава с някои хора и отива в Чехия и Унгария като градинар. Когато дошло време да го викат войник се завърнал е България. В запас е бил с брат Пеню Ганев и брат Георги Радев от Ямбол: който сега е във Варна. Като съмишленици четели и разговаряли по братски въпроси.
към текста >>

15. ПЕНКА КРАЕВА

ТОМ 6

Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград.
ПЕНКА КРАЕВА Родена съм в Ново село, Русенско. Това село се нарича Ново село, понеже до края на турското робство е било бейски чифлик. Бея разпродал имотите си и се преселил в Турция. Между тези, които са дошли да купуват е имало най-много хора от габровския, тревненския Балкан. Заслуга за завършването на прогимназията ми има учителката ни от първоначалното училище Невянка Димова от Разград. При завършването ми на четвърто отделение тя дойде у нас на гости и настоятелно говори пред баща ми, че съм добра, отлична ученичка, та да продължа образованието си. Имах в Русе леля, моя братовчедка. Значи условията за завършване на прогимназията ми бяха добри, понеже родителите ми едва ли имаха пари за плащане на квартира. Но аз живеех у тая братовчедка Марийка Георгиева Казакова - шивачка. Родителите ми скромно заплащаха моя престой у братовчедката ми с докарване на продукти за ядене, дърва за горене и плодове, каквито имахме на село.
към текста >>

16. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

ТОМ 6

Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището.
Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните.
към текста >>

Те живели в Бургас първоначално.
Не е имало такова нещо. Когато била на Рила и разказала на братя и сестри за преживяното при вида на разрушения Изгрев, който видяла в София, то била припаднала в ръцете на Георги Йорданов, който бил наблизо. Това го разказва последния. А историята с големия й син, който починал и се наричал Ленин е следната. Николина била омъжена за комунист и първото дете нарекли Ленин. Те живели в Бургас първоначално. А името Ленин вадело очите на главния учител в училището където учело момчето. И веднъж тоя учител го издебнал, затворил го и го заключил в мазето. Да, затворен бил в мазето и доста дълго време прекарал там и мисля, че от прозореца бил хвърлил бележка за помощ, нещо такова. А те са били едно много известно семейство. А всичко това е било само заради името Ленин.
към текста >>

А името Ленин вадело очите на главния учител в училището където учело момчето.
Когато била на Рила и разказала на братя и сестри за преживяното при вида на разрушения Изгрев, който видяла в София, то била припаднала в ръцете на Георги Йорданов, който бил наблизо. Това го разказва последния. А историята с големия й син, който починал и се наричал Ленин е следната. Николина била омъжена за комунист и първото дете нарекли Ленин. Те живели в Бургас първоначално. А името Ленин вадело очите на главния учител в училището където учело момчето. И веднъж тоя учител го издебнал, затворил го и го заключил в мазето. Да, затворен бил в мазето и доста дълго време прекарал там и мисля, че от прозореца бил хвърлил бележка за помощ, нещо такова. А те са били едно много известно семейство. А всичко това е било само заради името Ленин. И тъй след известно време го намират там.
към текста >>

17. 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война.
МАРИЙКА ВЕЛИКОВА МАРАШЛИЕВА 1. ГОДИНИ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ Родена съм в гр. Русе на 14.11.1922 г. Баща ми, Велико Великов Марашлиев е роден в с. Горна Чамурлия, околия Бабадаг, Тулчанско - северна Добруджа в 1892 г. Родът на баща ми са живели първоначално в село Равна, Провадийско до Кримската война. От това време е останала „Марашлиевата чешма". Моят дядо Велико на път за Божи гроб, до където не стигнал, а ходил само до Света гора та на минаване ремонтирал чешмата. Тя била построена на удобно място и била голяма с корита за добитъка. Построяването на чешмите навремето е било цяло посвещение. След Кримската война (1853 - 1856 г) нашите родственици се изселват в Бесарабия с отстъпващите руски войски, но там не им било много удобно поради това, че трябвало да узаконяват строителството си на жилище, обор, хамбар и др, а те не искали да се подчиняват.
към текста >>

Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето).
Така, че земите трябва да се обработват. По тая причина много семейства се връщат обратно. Обаче тия наши родственици не стигат до село Равна, а остават в северна Добруджа, с. Горна Чамурлия, която тогава е румънска. Там се ражда баща ми в семейството на дядо ми Велико и баба ми Марийка. Те първоначално са нямали деца, та баща ми казваше, че е носил обица (в старо време е имало обичай да носят обица, за да се задържи детето). След това баща ми е имал един брат Иван и сестра Кръстина. Баща ми е учил до 4 отделение, после чиракувал при търговци в Тулча докато постъпи войник в румънската армия. По това време румънците притеснявали българите по отношение на езика им в църквите и училищата. Баща ми бил непредпазлив и бил говорил тук и там по нещо заради, което можел да отиде в затвора съгласно румънските закони. Той обаче научава това нещо и без да е подготвен избягва от казармата на едни австрийски кораб, с който идва в България.
към текста >>

По-големият Димитър и по-малкият Боян, който завършва столарско училище в Русе.
Тя била сгодена в Търговище с някого, който обаче през войната се разболял, така че още не била женена. Тя била отчаяна, четяла набожни книги, ходела на църква и като научила за свако ми Тодор, че е останал вдовец с три деца решава да се омъжи за него. По такъв начин леля ми Руска идва в семейството на Тодор Ковачев в Русе. Там живеел той с майка си, баба Янка и трите си деца. Едното от момченцата умира още като дете, а другите две тя ги изглежда. По-големият Димитър и по-малкият Боян, който завършва столарско училище в Русе. Леля ми Руска се била разболяла и майка ми дошла от Търговище да й поеме домакинството. Свако ми беше бакалин в турската махала. Имаше голям двор с три малки къщици от по две стаи и антре и четвърта, която беше масивна и по-хубава, на улицата „Мария, Луиза" № 39, в която се намираше и бакалницата му. Дворът му беше с две порти, през които минаваха постоянно съседи с кофи и котли и отиваха за вода, защото чешмата беше на отсрещния ъгъл пред къщата му и дюкяна. Те идваха, също и да пазаруват от дюкяна му.
към текста >>

Приютили се в едно училище с други хора.
Така, че месо се слагало на софрата при празници. За да се омъжат леля ми и майка ми е имало и една друга причина. Те били преживели едно наводнение от тяхната река през 1914 г., която била придошла и завлякла голяма част от покъщнината им. Те живеели край реката и при един пороен дъжд от Балкана се била свлякла голяма вода, която направила маса поразии на техния град и близките села. Те се намерили боси и съвсем леко облечени вън от къщи. Приютили се в едно училище с други хора. Загубата била голяма. Положението било бедствено и майка ми казваше, че царица Елеонора била дошла да види с очите си колко са пострадали хората. Взето било решение да няма къщи в близост до реката. На дядо дали ново място да си построи къща близо до една борова гора. По-късно там била построена и Девическа гимназия.
към текста >>

Майка ми била изкарала една година в стопанско училище и умеела да готви и шие, та отивала у по-богати хора и им помагала в домакинството.
На първо време им били раздадени помощи докато се съвземат. Всички работели по нивите - техни и чужди. Кой каквото може. Майка ми, както и леля ми Руска били най-големи, най-много работели. Те умеели да шият. Майка ми била изкарала една година в стопанско училище и умеела да готви и шие, та отивала у по-богати хора и им помагала в домакинството. Шиела на децата им, готвела, правела им сладки и т. н. Мама била преженена от две сестри, та каквото имала го разделила с едната сестра, за сватбата й, да та се отсрамят. Първоначално, след женитбата им, на родителите им никак не е било леко. Те били бедни. Квартира имали при свако, но нали трябвало да плащат наем.
към текста >>

Първоначално, след женитбата им, на родителите им никак не е било леко.
Майка ми, както и леля ми Руска били най-големи, най-много работели. Те умеели да шият. Майка ми била изкарала една година в стопанско училище и умеела да готви и шие, та отивала у по-богати хора и им помагала в домакинството. Шиела на децата им, готвела, правела им сладки и т. н. Мама била преженена от две сестри, та каквото имала го разделила с едната сестра, за сватбата й, да та се отсрамят. Първоначално, след женитбата им, на родителите им никак не е било леко. Те били бедни. Квартира имали при свако, но нали трябвало да плащат наем. Майка ми си донесла чеиза, но това били дрехи, а имали и много други нужди. По това време баща ми бил на някакъв остров на Дунава с едно семейство от Братството да секат върби. Майка ми в повечето случаи оставала при леля ми Руска и й помагала в домакинството.
към текста >>

Както казах първоначално родителите ми са живели в къщата на свако Тодор Ковачев, но за някакви дребни работи баща ми се бил ядосал на него и тогава решил да си купи една къща в един краен квартал на другия край на града.
След продажбата на стоката връщал парите като печалбата оставала за него. Аз съм се родила на 14.11.1922 г. Зимата била студена, мразовита. Ледът сковал река Дунав и тя замръзнала, това разказваше майка ми. Баща ми постепенно започнал да излиза на пазар с малко стока и така да се съвзема материално. Както казах първоначално родителите ми са живели в къщата на свако Тодор Ковачев, но за някакви дребни работи баща ми се бил ядосал на него и тогава решил да си купи една къща в един краен квартал на другия край на града. Да не е близо до свако. Намерил една малка къща в добруджанския квартал, която купил на изплащане. Та аз съм се родила в къщата на свако и майка ми видяла голям зор докато се преместят в другата къща. Отивала с мен на ръце да мие там и чисти докато се пренесат. Отначало имало две стаи свободни, в които се настанили.
към текста >>

На държавни разноски изпратили Пантелей да учи семинария в Цариград, която се считала за полувисше училище.
Те бяха учители. Бяха уволнени поради това, че бяха комунисти. Прикриха се за известно време. Пантелей Гулабчев беше родом от Лерин - Македония. Баща му бил свещеник. На държавни разноски изпратили Пантелей да учи семинария в Цариград, която се считала за полувисше училище. Александрина (Динка), жена му е родом от Русе. Тя беше учителка по пеене. Сведение за това семейство ми даде синът им Любен Гулабчев от Русе. Тримата са били през 1929 г на Рила с Учителя. От Любен научих една подробност за тяхната палатка.
към текста >>

Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време.
След като приключило летуването на Рила те си получили палатката обратно както и едно камъче от планински кристал от Учителя колкото едно кокоше яйце, което той съхранява и което ми показа. На камъчето беше му написал годината 1929. Та баща ми за известно време се сдружил с това семейство, с които отворили вегетарианска гостилница. Имам дори една снимка от гостилницата. Наели майстор-готвач и работата започнала. Първоначално вървяло добре всичко, но по-късно навярно нещо са пообъркали, та не могли да си покрият разноските, Тогава решили да уволнят главния готвач и с помощник-готвача и един помощник се хванали сами да работят и се оправили за някое време. Тия хора, Гулабчеви бяха честни и добри. В гостилницата се редуваха да дежурят (Пантелей Гулабчев с майка ми и Динка Гулабчева с баща ми, наедно с помощник-готвача). Баща ми така нареждал работата си в гостилницата, та пазарен ден да бъде свободен, да излиза на пазар да продава на сергия. По едно време дойде от Румъния баба ми Марийка, майката на татко. Старата Добруджа и сега е румънска.
към текста >>

По настояване на майка ми баща ми ме записа в немското училище, та да науча немски език.
После тя почина и той остана да живее при сина си и снаха си. На 30.1.1970 г. той почина и нали се чувствувахме близки, синът му дойде у нас да ни съобщи за смъртта на баща си. Аз тръгнах с него и предполагах, че като отива ще направим молитва в случая, но като отидох в дома им, Любен ми показа един лист за заявление, на който баща му беше написал последното си желание - да бъде погребан при бойците против фашизма. Разбрах от това, че той се е определил каква посока поема още през 1944 г. По настояване на майка ми баща ми ме записа в немското училище, та да науча немски език. Тогава баща ми беше наел дюкян. Най-напред имаше стока само на едната стена на магазина, но постепенно се напълниха и другите стени, т. е. рафтовете със стока. Магазинът беше срещу пазара и работеше добре. Особено пазарен ден идваха хора както от града така и от селата и купуваха платове.
към текста >>

Сутрин аз излизах с баща си, минавахме край дюкяна и от там аз продължавах до училището, което беше по-далеч.
Най-напред имаше стока само на едната стена на магазина, но постепенно се напълниха и другите стени, т. е. рафтовете със стока. Магазинът беше срещу пазара и работеше добре. Особено пазарен ден идваха хора както от града така и от селата и купуваха платове. Майка ми идваше често да помага в дюкяна особено пазарен ден. Сутрин аз излизах с баща си, минавахме край дюкяна и от там аз продължавах до училището, което беше по-далеч. По онова време нямаше автобуси. Тогава ходехме пеш. Също и през зимата майка ми ме увиваше хубаво с шал и така отивах с татко на дюкяна. Там обикновено оставях шала и така отивах на училище. Пътят беше при хубаво време повече от половин час.
към текста >>

Там обикновено оставях шала и така отивах на училище.
Майка ми идваше често да помага в дюкяна особено пазарен ден. Сутрин аз излизах с баща си, минавахме край дюкяна и от там аз продължавах до училището, което беше по-далеч. По онова време нямаше автобуси. Тогава ходехме пеш. Също и през зимата майка ми ме увиваше хубаво с шал и така отивах с татко на дюкяна. Там обикновено оставях шала и така отивах на училище. Пътят беше при хубаво време повече от половин час. На обед пак отивах при баща си, там обядвахме и след това отивах отново на училище, защото в някои дни имахме занимания и след обед. В това училище учеха деца на по-заможни родители, на търговци, на фабриканти от Габрово и другаде. Учеха ни много добри учители. По немските предмети - германци, а по българските - българи.
към текста >>

На обед пак отивах при баща си, там обядвахме и след това отивах отново на училище, защото в някои дни имахме занимания и след обед.
По онова време нямаше автобуси. Тогава ходехме пеш. Също и през зимата майка ми ме увиваше хубаво с шал и така отивах с татко на дюкяна. Там обикновено оставях шала и така отивах на училище. Пътят беше при хубаво време повече от половин час. На обед пак отивах при баща си, там обядвахме и след това отивах отново на училище, защото в някои дни имахме занимания и след обед. В това училище учеха деца на по-заможни родители, на търговци, на фабриканти от Габрово и другаде. Учеха ни много добри учители. По немските предмети - германци, а по българските - българи. Изучавахме доста предмети на немски език, за да упражняваме и езика. През 1928 г.
към текста >>

В това училище учеха деца на по-заможни родители, на търговци, на фабриканти от Габрово и другаде.
Тогава ходехме пеш. Също и през зимата майка ми ме увиваше хубаво с шал и така отивах с татко на дюкяна. Там обикновено оставях шала и така отивах на училище. Пътят беше при хубаво време повече от половин час. На обед пак отивах при баща си, там обядвахме и след това отивах отново на училище, защото в някои дни имахме занимания и след обед. В това училище учеха деца на по-заможни родители, на търговци, на фабриканти от Габрово и другаде. Учеха ни много добри учители. По немските предмети - германци, а по българските - българи. Изучавахме доста предмети на немски език, за да упражняваме и езика. През 1928 г. се роди брат ми Иван.
към текста >>

18. 3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ Първоначално хората от Братството в Русе са се събирали на беседи в къщата на брат Никола Ватев.
3. СЕМЕ ЗА ЗАСЯВАНЕ Първоначално хората от Братството в Русе са се събирали на беседи в къщата на брат Никола Ватев. По-късно къщата му бе съборена и на нейно място бе построена нова, в която живееха някои от синовете му или дъщерите му. Започнаха да се събират по домовете. Едната седмица в един дом на някой брат, втори път в друг и така известно време докато братя Маркови, които бяха наели къща в центъра на Русе и имаха голям ъглов хол приеха да се събират хората от Братството у тях неделен ден. Това продължи до като през 1932 г. Тодор и Руска Ковачеви построиха салон на ул.
към текста >>

в немското училище и баща ми искаше да ме запише след това в девическата гимназия в Русе, но когато отива да ме отпише директора настоял да остана там да продължа в немската търговска гимназия.
Това продължи до като през 1932 г. Тодор и Руска Ковачеви построиха салон на ул. „Мария Луиза" 39. В този салон се подвизаваха братя и сестри до 1971 г. Аз завърших трети прогимназиален клас през 1936 г. в немското училище и баща ми искаше да ме запише след това в девическата гимназия в Русе, но когато отива да ме отпише директора настоял да остана там да продължа в немската търговска гимназия. Таксата там беше 1000 лв. държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса. Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г.
към текста >>

държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса.
„Мария Луиза" 39. В този салон се подвизаваха братя и сестри до 1971 г. Аз завърших трети прогимназиален клас през 1936 г. в немското училище и баща ми искаше да ме запише след това в девическата гимназия в Русе, но когато отива да ме отпише директора настоял да остана там да продължа в немската търговска гимназия. Таксата там беше 1000 лв. държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса. Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г. Поради това, че майка ми и леля ми бяха в Братството, че свако и леля бяха построили салона, в който се събирахме, двамата братя на семейството на майка ми се заквасиха в Новото Учение и си спомням, че вуйчо ми Стефан, който остана в Търговище и обработваше нивите на дядо ми Желю беше станал вегетарианец и получаваше беседи, списание „Житно зърно" както и в- к „Братство". Другият ми вуйчо Калю бил първоначално на работа в железниците, но бил набеден като комунист и бил уволнен по време на железничарската стачка.
към текста >>

Другият ми вуйчо Калю бил първоначално на работа в железниците, но бил набеден като комунист и бил уволнен по време на железничарската стачка.
държавна такса и друга, към училището месечна по 360 лв., на което баща ми отговорил, че не може да плаща толкова скъпа такса. Тогава директора приел да плащам половин училищна такса плюс държавната. Баща ми се съгласил при това условие и така аз завърших немската търговска гимназия като заплащах по 180 лв. месечно докато завърших през 1941 г. Поради това, че майка ми и леля ми бяха в Братството, че свако и леля бяха построили салона, в който се събирахме, двамата братя на семейството на майка ми се заквасиха в Новото Учение и си спомням, че вуйчо ми Стефан, който остана в Търговище и обработваше нивите на дядо ми Желю беше станал вегетарианец и получаваше беседи, списание „Житно зърно" както и в- к „Братство". Другият ми вуйчо Калю бил първоначално на работа в железниците, но бил набеден като комунист и бил уволнен по време на железничарската стачка. Подробности не зная, но той беше ходил във Франция и живя известно време в Париж. Какво е работил там точно не зная. След време той се беше върнал и работеше в София в един склад за дървен материал. Навяно не му е било много леко и това са знаели лелите ми, защото когато работата в дюкяна на баща ми се увеличи, свако Тодор и леля Руска придумаха баща ми вместо да взема чужди хора за помощници да вземе вуйчо ми Калю Желев Калев, брат на майка ми. Баща ми се съгласил.
към текста >>

19. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Детето първоначално не можеше да спи.
беше починал свако ми Методий в София - съпругът на леля ми Катинка. Тя остана да живее сама. Всяко лято аз отивах и изкарвах отпуската си там с детето, идваха и съпругът ми и майка ми, защото гледахме колкото може повече да стоим в София заради детето. В София по принцип е по-хладно и въздухът бе по-чист на Изгрева. Там прекарвахме един месец в болница, водихме го на лекари, лекувахме го по Димков. Детето първоначално не можеше да спи. Направи ми силно впечатление, че след като му правихме шапка от квас на главата то започна да спи спокойно и гледането беше малко по-леко. Но то не можеше да върви и говори, а ставаше все по-високо и по-тежко. Иначе не беше пълно. Съпругът ми беше ходил при ясновидката Ванга да пита за него. Тя казала, че и тя не вижда, но няма изход, това е.
към текста >>

Тя и роителите й са били първоначално в Русе, след това в с.
Нашата къща беше отчуждена и на мене бяха изпратили писмо и бяха ми превели стойността по първата оценка, макар и аз да не исках да я взема Тя, т. е. сумата беше депозирана в банката и можех всеки момент да я получа. Леля беше обезщетена с гарсониера, за което тя много се сърдеше на мене. Нашето място беше голямо и можеше да вземем по-голям апартамент, ако имах жителство, но сега... аз се чудех как да я успокоявам. В София имах приятелка Маргарита Вонидова от Братството. Тя и роителите й са били първоначално в Русе, след това в с. Кочериново Благоевградско. Баща й е бил счетоводител в картонената фабрика. Тя беше сега счетоводителка в София в едно предприятие „Агромашина". Потърсих я и тя ми помогна да постъпя на работа. Като се пенсионирах имах право да работя три месеца в годината и аз замествах в това предприятие, където работеше тя.
към текста >>

По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева.
Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева. Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше. След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно. За нашите имоти на Изгрева мина нова оценка, но това се отнасяше само за частта на леля. Местата струваха вече по 9 лв., а не по четири както бяха при първата оценка.
към текста >>

Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант.
Тя фактически вземаше от едно място, а ги даваше на друго, защото беше много щедра. Тя имала място на Изгрева и я включили в блока, който бива построен от видни бойци против фашизма на нейното място. Но понеже била сама й бяха отнели една голяма стая (хол) от апартамента и по такъв начин й даваха по-малка жилищна площ, а й искаха същата стойност. Тя плачеше и се тормозеше, че е изиграна. Идваше при мене и плачеше. Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант. Тя беше болна, но пак искаше да работи. Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен. Ходеше на прегледи при разни лекари и те я предупреждаваха да се оперира, но тя се страхуваше и не си направи операция. Когато искаха да ме вадят от жилището ми тя дойде и ми предаде ключовете от апартамента си и ми каза, каквото нямам къде да сложа да го занеса в апартамента й. Той беше съвсем празен.
към текста >>

20. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала.
Той беше убедителен, разказваше свои опитности, свиреше на цигулка. Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха.
към текста >>

Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище.
Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта.
към текста >>

По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война.
Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война. Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта. Иначе денем ние отивахме при брат Ватев и правехме молитви.
към текста >>

21. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Тогава ходех на работа в немското училище, работех като чиновничка в канцеларията на същото.
У тях живееха брат Петър и двамата му братя Ною и Илия както и сестра му Райна, а известно време при тях беше и майка им Марийка. После у тях много често биваха двама приятели - Георги Коджаманов - приятел на Илия и Георги (Гого), който впоследствие се ожени за Райна. Те много често се хранеха с тях, но и помагаха в сладкарницата, продаваха от продукцията и бяха доверени лица на семейството им. През 1943 г. края на март се бях разболяла от воден плеврит. Тогава ходех на работа в немското училище, работех като чиновничка в канцеларията на същото. За едно кратко време тъй отпаднах, че не можех да седя на краката си. Лежах и имах много силни болки при дишане. Просто не можех да си поема въздух. Понеже аз посещавах редовно лекциите и беседите в салона в Русе, а като се разболях останах вкъщи, то брат Петър и сестра Олга дойдоха след екскурзията да ме видят. Те разговаряха с баща ми и майка ми, постояха в спалнята, където аз лежах, но брат Петър първоначално нищо не каза.
към текста >>

Те разговаряха с баща ми и майка ми, постояха в спалнята, където аз лежах, но брат Петър първоначално нищо не каза.
Тогава ходех на работа в немското училище, работех като чиновничка в канцеларията на същото. За едно кратко време тъй отпаднах, че не можех да седя на краката си. Лежах и имах много силни болки при дишане. Просто не можех да си поема въздух. Понеже аз посещавах редовно лекциите и беседите в салона в Русе, а като се разболях останах вкъщи, то брат Петър и сестра Олга дойдоха след екскурзията да ме видят. Те разговаряха с баща ми и майка ми, постояха в спалнята, където аз лежах, но брат Петър първоначално нищо не каза. Сутринта Олга си замина за Тутракан, той я съпроводи до кораба и след това дойде у нас, даде ми наставления какво да правя и как да се лекувам. Така поводът на писмото, което ми писа сестра Олга Славчева на 2.VI.1943 г. бе във връзка с боледуването ми. Нали бях писала писмо на Учителя, но отговор не получих, тъй като лично баща ми ходи при Учителя в София и разговаря с него. „Едно нещо е пропуснал баща ти да пита", казваше брат Петър, „дали да останеш на работа в училището или да напуснеш".
към текста >>

„Едно нещо е пропуснал баща ти да пита", казваше брат Петър, „дали да останеш на работа в училището или да напуснеш".
Те разговаряха с баща ми и майка ми, постояха в спалнята, където аз лежах, но брат Петър първоначално нищо не каза. Сутринта Олга си замина за Тутракан, той я съпроводи до кораба и след това дойде у нас, даде ми наставления какво да правя и как да се лекувам. Така поводът на писмото, което ми писа сестра Олга Славчева на 2.VI.1943 г. бе във връзка с боледуването ми. Нали бях писала писмо на Учителя, но отговор не получих, тъй като лично баща ми ходи при Учителя в София и разговаря с него. „Едно нещо е пропуснал баща ти да пита", казваше брат Петър, „дали да останеш на работа в училището или да напуснеш". От самото писмо на сестра Олга се разбира, че тя е питала Учителя и отговорът на Учителя е бил такъв, че всяко едно изпитание се дава на човека, за да оцени живота, който седи над всичко. Споменатия Иванчо в писмото е моя роден брат, а Гого е съпруга на Райна - сестра на П. Филипов. В писмото се дават данни за братския живот в онези години и за контактите на приятелите между София и провинцията. Аз не можах да следвам музика понеже бяха други времена и аз трябваше да вземам приравнителна матура за гимназия, поради това, че имах търговско образование. Но с музика съм се занимавала, знаех братските песни, Паневритмията и свирех на цигулка.
към текста >>

c когото работеше, аз бях напуснала немското училище м.
Тя даде тогава пари и купихме на мое име и на свако ми къщата на Изгрева на 12.XII.1951 г. От тогава насетне аз ходех всяка година на Изгрева, както и на Рила почти всяка година. Не можех да се реша обаче да се преселя окончателно в София, тъй като майка ми оставаше сама с брат ми. Имахме възможност и бях съгласна да издържам брат си да следва, обаче той не се залови за това и тръгна на работа. След заминаването на баща ми, а той имаше съдружник след 9.IX.1944 r. c когото работеше, аз бях напуснала немското училище м. март 1944 г. и се бяхме евакуирали за известно време на лозето, защото ставаха бомбардировки, но аз продължих да работя със съдружника ни до края на 1948 г. Понеже по него време нямаше почти стоки аз тръгнах на редовна работа през септември 1948 г. и след работа отивах в магазина ни, докато приключих 1948 г. След това продължих да работя, а същевременно вземах уроци и се явявах на изпити, за да взема приравнителна матура.
към текста >>

22. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата.
в Русе и познавах тия приятели, някои по-малко, някои повече. Доколкото можах описах това време за братския живот в Русе, като същевременно разпитвах по- възрастни хора - приятели, познати и сродници, които можаха да ми дадат някои сведения за близките им. Историята на Русенското братство започва вероятно от един скромен, трудолюбив и добър човек на име Иван Вълчанов Явашев. Къде е роден и кога не мога да кажа, но аз го познавах, бях още съвсем малка. Познавах и жена му Софка. От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
към текста >>

Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва.
Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица". И тъй по всяка вероятно казах по-горе, брат Иван Вълчанов Явашев е направил завещанието си като е завещал една голяма част от 180 декара на Русенското братство, а друга е оставил на жена си Софка. Така била основана комуната в Русе, чийто председател бил Никола Ватев. Симеон и Стою Маркови работели в стопанството. Стою като градинар ръководел работата по обработването на зеленчуковата градина и лозето, както и нивите. Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев. Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли. Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка. Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане.
към текста >>

Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години.
До тая стая имаше голяма кухня и още 2 - 3 стаи. Къщата не беше собственост на братя Маркови, а на някакъв турчин, на който плащаха наем. Та там се събирахме известно време. За комуната даде някои сведения за онова време синът на брат Тодор Ковачев - Боян Ковачев, който в 1990 г, си замина. Боян е роден в Русе в 1904 г. Завършил е столарското училище в Русе и е работил в комуната четири години. Той разказа, че за стопанството били наемани работници от съседното село Липник, сега Николово. От София били дошли група студенти, които също работели там както и той самия. Когато се налагало той работел дърводелство. Той казваше, че Ватев бил председател на комуната, но братя Маркови не го слушали. Например, занасяли продукти от стопанството на пазаря и ги продавали на търговци на пазаря, които изкупували продукцията, но парите носели на дюкяна на братя Маркови.
към текста >>

В Русе наистина първоначално всички били сплотени и са имали хармонични отношения.
На консервите се слагаха етикети и така готовата продукция се изкупуваше от търговци, от военни за войниците от казармите и др. Военните ни носеха техни продукти, от техни градини и тук само биваха преработвани и изварявани. Учителят е подготвял приятелите от братството за общ комунален живот. Като пример за това можем да посочим общите обеди при братския стол на Изгрева в София, където храната се приготвяла от дежурни и е била на много ниска цена. Така в братския стол са се хранили не само изгревяни, но и други външни лица, студенти и т. н. В Русе наистина първоначално всички били сплотени и са имали хармонични отношения. За това можем да си извадим заключение от думите на Учителя, които казал тогава веднъж на брат Ватев: „Какво ще кажеш бе, Ватев, когато един ден стане въпрос за братство и за братски живот и ние кажем: Идете да видите в Русе, да видите какви са идеите на Бялото Братство! " Много възрастни хора, дълги години след като бяха отнети братските места на Свирчовица след 9.IX.1944 г. са казвали: „Когато Бялото Братство държеше и обработваше тия места градушка не ги ловеше! " Това трябва да се знае и помни, че това беше Истина. Хармоничния живот, добрите обноски, добрите мисли и чувства, молитвите и съзнателното отношение към природата оказват много силно влияние и Небето дава своето благословение, Наистина, Свирчовица беше защитена от лоши ветрове и градушки, но веднъж, когато тази хармония бе нарушена, когато братята си казаха лоши думи и се опълчиха един срещу друг, тия места ги би такава градушка, че лозите бяха така оголени, че стърчаха само голи пръчки.
към текста >>

Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди.
Така работите вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си". И по-нататък на стр. 26, казва: „Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействуват на всяко добро начинание". Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди. Тогава някой от тях, както и моят баща Велико Марашлиев, когато поне веднъж в годината отивал в София давал своя десятък лично на Учителя. Причината е била, че Ватев е загубил доверието им. Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири. Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници.
към текста >>

До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно.
Правеше ни впечатление, когато се ръкувахме с тях, че Стою Марков като се ръкува тъй стискаше ръката на човека като че ли я хваща с клещи, до болка. Петър Филипов му казваше в отговор, че има в кръвта си много желязо, което трябва да преработи в сребро и злато. Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях. Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник. Наедно закусвахме или обядвахме, четяхме или пеехме. Сестра Софка приемаше всички усмихнато и с разположение. Всеки си носеше по нещо, но и тя предлагаше или супа някаква, или чай или нещо друго.
към текста >>

Влади избягал от баща си в Бургас и там е работил първоначално.
Бил е много предприемчив и амбициозен и много строг. Издигнал се на своите плещи той открива печатница. После си построява къща в Русе и премества печатницата си в сутерена на къщата си. Синовете му Влади и Богомил са следвали като сами са се издържали, работели са и са учили. Богомил следвал задочно право и живял при сестра си Зорница в София. Влади избягал от баща си в Бургас и там е работил първоначално. Следвал е печатарство в Германия. После работеше в печатницата на баща си. След национализацията на печатницата работеше гумени печати в Русе. Борис Малджиев е печатал първите години беседи, лекции - брошури и др. в печатницата си.
към текста >>

Завършил е във Варна в Морското училище.
Последната понастоящем живее във Варна и е омъжена за Стоян Димитров от братските среди. Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г. ми пише следното: „В Русе имаше две групи приятели - богати и бедни. Баща ми Иван Петров, спадаше към вторите, второстепенните. Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г. Дават й една дреха, тя казва, че не иска награда за труда си.
към текста >>

В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя.
при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара. Беше човек с много висок дух и морал. Гр.
към текста >>

23. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Земята е училище за всички.
Всеки 45 години всички се повръща - така е в евреите. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това е свободен. За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“. А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“. Земята е училище за всички. Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят. Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри. Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно. Ако сега хората слушат Чърчил, Рузвелт и др.
към текста >>

След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“.
“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена.
към текста >>

Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота.
Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността.
към текста >>

Синовете и дъщерите достатъчно са седели в дома под грижите на бащата и майката, те трябва вече да идат на училище да учат.
Бялата ложа има едно средство - тя приспива своите противници, взема им оръжието и после ги праща да работят. Бог се е проявявал много пъти, но хората не знаят. Няма оръжие в света, което да противостои на силата на Любовта. Не се противете на злото със зло, а със силата на Любовта. Отговор на въпрос: Национализъм трябва да отстъпи място на друго нещо, по-високо. Синовете и дъщерите достатъчно са седели в дома под грижите на бащата и майката, те трябва вече да идат на училище да учат. Онези хора, които нямат вяра в Бога се плашат, само от русите, които имат вяра няма защо да се плашат. Ами Германия? И тя имаше свои задни цели - да ни направи слуги. И русите искат да ни направят слуги. Но ако сме умни, трябва сами доброволно да станем слуги, но на кого на що?
към текста >>

24. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Майка ми се е запознала с Учението на Учителя, когато първоначално е обхождал този край, а после е имало и други възрастни братя.
Той приел първо занаята на баща си - дядо Добри, който бил терзия, което значи шивач на тогавашни дрехи. Майка ми беше домакиня и се казваше Желязка. В.К.: Помниш ли баща ти да ти е разказвал нещо за неговия род? Нещо интересно от неговия род или от страна на майка ти? Г.Д.: Ами в селата е обикновен живот. Майка ми се е запознала с Учението на Учителя, когато първоначално е обхождал този край, а после е имало и други възрастни братя. Имало един дядо Иван от Айтос, след туй Георги Куртев и след това една сестра Мария, която също ходела да им проповядва, да им обяснява някои неща от Учението на Учителя. Майка ми е била женена тогава. В.К.: Във вашето село кога за пръв път се научиха за Учителя и Учението Му? Г.Д.: Може би от 1906-1907 г. Когато съм се родил те са били вече запознати, били са заквасени вече с Учението.
към текста >>

Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен.
Г.Д.: Попа ги настрои, викаха ни „набожните". В.К.: Значи вие седите и се молите, а те хвърлят камъни по къщата и керемидите. Къде се събирахте? Г.Д.: У Митю Апостолов, съидейник, който живееше на края на селото. У тях се събирахме. Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен. Там работих 3 и половина години. Зет ми също прие Учението и ние четяхме беседи у тях. Веднъж решиха сестра ми да отиде в София по някаква работа и мен ме пратиха с нея да я придружавам. Това беше през 1927 г. в началото.
към текста >>

25. 30. На Рила 1939 година

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Учил е в Търново, а после е продължил в техническо училище в Габрово.
В това време аз викам от камиона: „Нали дойдохте работна група, кой ще сваля тоя багаж? Аз ще подавам тук, но кой ще го сваля? “ Единствен, който се отзова и се отдели от цялата група беше брат Колю Йорданов, един отличен брат. Брат Колю е родом от с. Косарка, Дряновско. Учил е в Търново, а после е продължил в техническо училище в Габрово. Работил в завод като ел. техник. 1928 г. служил като доброволец в София със заплата -18 месеца. 1930 г. се запознал чрез някакъв човек, който познавал братя Калпакчиеви, наши братя и др.
към текста >>

Брат Янко е коняр от Станке Димитрово, който имаше коне и с тях пренасяше багаж, палатки, раници, хранителни продукти и др., първоначално от Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно.
Така започнал да обикаля България. И тъй, свалихме багажа от камиона с брат Колю, дойде брат Янко с конете, качихме една част от багажа, другия остана. Разбира се, багажа на работната група трябваше най-напред да се качи. Те имаха палатки, денкове, едно друго. Нали като отидат горе и палатки трябва да се построят. Брат Янко е коняр от Станке Димитрово, който имаше коне и с тях пренасяше багаж, палатки, раници, хранителни продукти и др., първоначално от Горския дом, а по-кьсно от Вада до Рила и обратно. Много добър като човек, разбран и точен. Нощувал съм много често у тях. Понякога съм пращал писмо когато трябва да се срещна с него. Той винаги е бил изпълнителен. И други братя и сестри са приспивали в домът му когато са минавали в първите години през Сапарева баня.
към текста >>

26. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

ТОМ 7

Той казваше на мама: „Маро, Атанас може да закъснее за училище, ваканцията може да бъде за него не два месеца или три, а повече отколкото на другите“.
Аз съм зодия Лъв. Разбира се аз се отличавах от малък с устрем и това ми даваше самочувствие да се хвърлям напред. И още от малък учителят ми, който се казваше Янко Андонов ми помагаше. Той загина като комунист, убит в сливенския балкан и паметника му е в Поморие, в градската градина. Първият ми учител беше Янко Андонов. Той казваше на мама: „Маро, Атанас може да закъснее за училище, ваканцията може да бъде за него не два месеца или три, а повече отколкото на другите“. И мама ме пращаше, да кажем да паса коне главно, буйни коне в съседното село Бата. Те там 1/3 от хората са от Бялото Братство. А в нашия край, не знам, не съм проверявал, но имало е села като Горица например, цялото село е от Бялото Братство. И хората ми са разправяли, че нямат проблеми с данъчни плащания, с кражби и убийства. Всичко е редовно и аз си го обяснявам с това ново учение, което те са възприели.
към текста >>

Така първоначално чичо работи в мината.
“ Отиват, връщат се, разбират, че той е българин. А чичо ми имал само второ отделение. И аз след две години изпратих на чичо си документа, за да установи личността си. Той научава пет езика и става водещ. Собственикът го извиква и му казва: „Аз имам мина и искам да дойдеш да работиш при мене“. Така първоначално чичо работи в мината. Обаче Драган вади три норми. Нормата им била три златни франка достатъчни да може да преживее. Той го вика след няколко месеца и му казва: „Драгане, ти тука жени ли поддържаш? Какви са тия пари? Аз съм директор, взимам десет франта, а ти вземаш девет“.
към текста >>

Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия.
В Бургас карах гимназия. Чичо ми обаче ми пишеше така: „Наско, учи каквото ще учиш, но искам да научиш един занаят, да кърпиш обувки ли, панталони ли, но да имаш занаят независимо от твоята диплома“. Аз се учех много добре, абсолютно, мама предеше, работеше, но беше и шивачка. Аз й въртях когато шие и аз изучих занаята и сега мога да ти ушия каквото искаш. Като завърших прогимназия, пансиона го закриха и ни пратиха във Варна в пансион. Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество. Нали искам да имам занаят. Там също учих музика, един италианец ме занимаваше. Вземах уроци, плащах си и т.н. Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там.
към текста >>

Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там.
Там имаше професионално училище, гимназия и търговска гимназия. Аз обаче постъпих в курса по шивачество. Нали искам да имам занаят. Там също учих музика, един италианец ме занимаваше. Вземах уроци, плащах си и т.н. Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там. Сега там има барелеф. Едно време го нямаше. Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия. Скъпа, тука е пренесена и преди да се монтира царя идва, поканиха го да дойде и генерала ни каза, че ще се ръкува с нас и ще ни пита за нашия баща и вие ще му разкажете. Аз като висок и красив бях знаменосец.
към текста >>

Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия.
Там също учих музика, един италианец ме занимаваше. Вземах уроци, плащах си и т.н. Пансионът се помещаваше където е бившото морско училище, където Вапцаров е живял там. Сега там има барелеф. Едно време го нямаше. Директорът на училището, генерал Николов, един куц от войната човек, да се издокара пред цар Борис запланува една фирма, която после друг я довърши на пансиона, на която пишеше „Царство България, Министерство на войната, пансион за сираци от войните „Княз Борис Търновски“, обаче царя това не го знае, а намалиха храната на пансиона и от икономията на парите направиха тая скъпа фирма в Германия. Скъпа, тука е пренесена и преди да се монтира царя идва, поканиха го да дойде и генерала ни каза, че ще се ръкува с нас и ще ни пита за нашия баща и вие ще му разкажете. Аз като висок и красив бях знаменосец. Строихме се така една редица около 200-300 деца и генерала казва,като дойде царя ще ви пита за вашия баща, къде е загинал, на кой фронт и т.н. и като си тръгва ще му целунете ръка. Това става предния ден.
към текста >>

27. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

ТОМ 7

Животът на земята е училище, от всичко трябва да се извади поука, която хвърля светлина върху пътя.
Аз ви писах отворена, получихте ли я? Господ да ви подкрепя и води в добрите ви намерения към бъдещата „Обнова“. Моят привет вам и на всички приятели. Ваш П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 10.IV.1919 г. Любезни Иван Жеков, Получих писмото ви. Животът на земята е училище, от всичко трябва да се извади поука, която хвърля светлина върху пътя. Каменното сърце на човека да се отнеме и да му се даде от плът ангелска, направено от Любов, изпълнено с Обич Божествена и обградено с Дух на познание. Ти минаваш сега през огънят на Божествената чистота. Вашите в другия свят са добре. За теб сега настават условия за по-добро разбиране на живота. Външното не всякога представя вътрешното.
към текста >>

Великата наука да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство.
Поздрав на всички. П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 3.VI.1919 г. Любезни Ив. Жеков, Идеята ви с водолечението е добра. Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на живота. Великата наука да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство. Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“. Това е за „Живота“. Вие сте в прави я път. Вода, топлина, светлина, храна, лекуват всичко и създават всичко.
към текста >>

28. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Един възрастен учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете".
4. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Месец след като бях учителствувала назначиха ме най-неочаквано и за директорка и това обстоятелство ме изтъкна някак между колегите. Към мен се проявяваше по-голям интерес, повече внимание, още повече след като бяха узнали хазаите ми, че съм вегетарианка. Един възрастен учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете". И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира. Беше спретнат, сериозен човек. Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор. И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи.
към текста >>

29. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици.
Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена.
към текста >>

Той е завършил тука основното училище, първите седем.
Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засре-щали в полетата край Виена. Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм.
към текста >>

Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар.
И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план.
към текста >>

В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер.
Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари.
към текста >>

30. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр.
Ще цитираме съответните страници от нея. Авторът на ръкописа Георги Томалевски, стр. 27 или 37, от отпечатаната книга стр. 70-71: "Малкият Петър се запознава с учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства отправят свещ. Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър". На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр. 63: "Откриването стана на 17 февруари 1805 г. преди да пристигне новия гръцки владика Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква "Свети Архангел Михаил" в гр. Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил".
към текста >>

Когато е било времето за постъпване в училище (основното) Петърчо -Учителя, е била годината 1872-ра.
През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, ШИ.1922 г. "Преди двадесет и две години (1900) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното) Петърчо -Учителя, е била годината 1872-ра. Тогава родителите Му са били във Варна, завърнали се след първото им напускане на града през месец септември 1868 г. и се завърнали месец март 1870 година. Във Варна е имало вече българско училище открито на 11 май 1860 г. и е закривано само през време на Освободителната война 1877-1878 г., когато малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След Освободителната война във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Учителя завършва гимназиалното си образование.
към текста >>

Във Варна е имало вече българско училище открито на 11 май 1860 г.
"Преди двадесет и две години (1900) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното) Петърчо -Учителя, е била годината 1872-ра. Тогава родителите Му са били във Варна, завърнали се след първото им напускане на града през месец септември 1868 г. и се завърнали месец март 1870 година. Във Варна е имало вече българско училище открито на 11 май 1860 г. и е закривано само през време на Освободителната война 1877-1878 г., когато малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След Освободителната война във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Учителя завършва гимназиалното си образование. ("IV Известие на Варненското архиелогическо дружество", Варна, 1914 г., "Принос към просветителното дело в гр. Варна, стр. 20-44) Авторът, стр.
към текста >>

Първоначално за нея бе споменато в "Изгревът* том I, стр.
А плагиатството от свещеника е извършено в 1912 г. отпечатано в Стара Загора в печатница "Напредък", като в заглавната страница е поставен кръст, а в оригинала има четирилистна розетка с двойни лъчи. Иначе текстът е досущ оригинала. За същата книжка виж "Изгревът", том II, стр. 12, 41, 42-44, където са дадени от нея 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно. Първоначално за нея бе споменато в "Изгревът* том I, стр. 636, че това е Духът на Третият завет, Гласът Божий към избранника и помазаника Божий. А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр. 102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна комисионерска кантора в града.
към текста >>

31. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Учителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче.
към текста >>

След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Учителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како?
към текста >>

След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./ ЗАПИСВАНЕ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Учителят е роден на 29 юни 1864 год. на обед - Петровден по Юлиянския календар. Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско. След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов. Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица.
към текста >>

Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов.
Е.А.: Нищо не знам. Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год.
към текста >>

Но знам, че е било протестантско училище.
Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело. А пък знам, че той му е бил ученик. Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка.
към текста >>

32. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Но случаят първоначално е такъв: Той казва на Учителя, че е отстранен от работа.
Той лично ми разказа тоя случай. Той мислено изпратил телеграма по етера на Учителя. „Раницата ми е пълна с беседи, а джобовете ми със снимки от Рила, не позволявай да ме обискират! " Той слязъл от автобуса и след това всички минават, за да ги проверят. А той дава телеграмата преди това. Но случаят първоначално е такъв: Той казва на Учителя, че е отстранен от работа. Учителят му казал след един месец да отиде пак да провери дали ще му дадат работа. Той иска от Учителя в това време да му даде някаква работа да върши, да не скучае. Учителят му дава беседи, които да занесе на някакъв адрес в друг град. Той се качва на автобуса и заминава. Като пристига и слизат всички пътници, трябвало да им направят обиск, проверка на багажа.
към текста >>

И Учителят, за да не мине така вяло това нещо, задал й няколко въпроса във връзка с училището, учениците, това-онова и станал, и тя си излязла, без да водят някакъв разговор.
Димитринка искала да я запознае с Учителя, защото тя била много интелигентна, да я спечили за новите идеи, защото смятала, че тази е готова душа. Така смятала Димитринка. Димитринка самата не се смятала готова, въпреки че й уредила среща с Учителя. Приятелката й даже не му целунала ръка. а се ръкувала с него като с обикновен човек и никакъв въпрос не му задала. И Учителят, за да не мине така вяло това нещо, задал й няколко въпроса във връзка с училището, учениците, това-онова и станал, и тя си излязла, без да водят някакъв разговор. Тя самата не знаела какво да пита и какво да търси. Учителят бил приел срещата по настояване на Димитринка. Обаче когато излизала, видяла зад парапета една масичка, на която имало три много хубави и едри круши и си помислила: „Ако ям такива едри круши, и аз ставам учител! " Излязла тя и си тръгнала да си отива към къщи. В това време Учителят извикал брат Ради.
към текста >>

Те бяха първоначално за гости, но после ги използваха за квартири, да се ползват.
Отнася се за сестра Анастасия Янакиева от София и сестра й Веселина Петрова от Толбухин, сега Добрич. Това е тяхна опитност. Било станало обед и сестра Янакиева казала: „Трябва да отидем да ядем, ама и в къщи нямам нищо. Ама да отидем все нещо ще измислим. А сестра Янакиева живеела в пловдивските бараки, където живееше и брат Боев. Те бяха първоначално за гости, но после ги използваха за квартири, да се ползват. Те останали изненадани като видяли масата сложена. На нея едно голямо парче кашкавал, 5-6 варени яйца и т.н. Яли и останало от яденето. Като се нахранили, те решили да оставят така масата. Оставили масата и когато се върнали вечерта, на масата нямало нищо.
към текста >>

33. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

И като слизат в Айтос вече, у дома казва: Сега моето момче ли там името му как е, защото много го обичаше, аз го помня тоя човек, един много фин човек, беше учител на турското училище в Айтос.
Той сам пожелал Учителят да съдаде радост на всички, както обикновено в живота беше. И отиват в селото, направят една голяма трапеза, всички приятели от селото, братя, сестри, имаше много народ. Там, у брат Милю станала вечерята, ръководителят и Учителят между всички, радостни, целуват му ръка и го изпращат с файтона обратно. Но понеже Михаил Божков имаше пчели и много хубав мед поднесе на Учителя, един как му викат, заедно с медната пита, но го поднася на Учителя. И пак се връщат на Минералните бани, тогава Минчо Сотиров с файтона си, с друг файтон, той го придружавало Бургас, а баща ми се връща с този турчин обратно. И като слизат в Айтос вече, у дома казва: Сега моето момче ли там името му как е, защото много го обичаше, аз го помня тоя човек, един много фин човек, беше учител на турското училище в Айтос. Интелигентен човек беше. Казва, искам сега да си платя аз от Айтос с файтона до Габровски и от Габровски до баните и обратно, всичко туй. „Аз Господа возих, бай Георге, не искам пари. Аз Господа возих, пари не искам." Така много хубаво каза. Още ми звучи това нещо.
към текста >>

В.К.: То къща ли е било първоначално?
Не, той веднага разбра кой е Учителят и след туй аз бях си приготвила у дома едно столче, имахме салон, турска къща, но един голям, по-голям от това, едно столче и сядам и казвам: „Тате, аз няма да се женя." А баща ми казва: „Къзъм, искам да го чуя това като станещ 20-годишна." И станах 18-20 годишна, и след като се минаха години, 50 годишна станах, пак беше на Изгрева, вече съм там, казвам: „Тате, ето, вече 50-годишна станах, аз както виждаш, аз не съм се оженила. И нямам желание." Имах приятелство с Георги Радев, това няма значение и така започна моя братски живот с Учителя, с Братството, В.К.: Ами този Салон в Айтос кои го правиха, как го правиха? Верка: Братството бе. Той беше на едно семейство, казваше се Божил, кака Василка. Беше на Божил. В.К.: То къща ли е било първоначално? Верка: Не, то беше салон, салон, Аз така го знам. Салон. Но и ний живеехме даже в същия двор, в братовата му къща. То беше късно обаче. Но този салон какини Кальопини имаха така вратичка, комшулук му казваха и живеехме там, и си прекарвахме много хубаво живота. Вечер се събирахме у дома, двор голям, аз с китарата започвам да пея песните на Учителя, влизам в Салона, почвам да пея, още малка бях и правеше впечатление, че съм музикална.
към текста >>

34. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Първоначалното си образование получава в град Айтос, а след това завършва ж.п. училище.
Ваш скромен и по-възрастен брат: Г. В. Куртев Гр. Айтос * * * Б. ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ /1899 -1976/ Велчо Иванов Милевски е роден през 1899 година в земеделско семейство. Има двама братя и две сестри. Първоначалното си образование получава в град Айтос, а след това завършва ж.п. училище. Работи кратко време като ж.п. служител, след това изучава шивашката професия, която практикува до 1948 година. Родителите му и цялото му семейство са от първите ученици на Учителя в град Айтос. Бащиният му дом е в пряко съседство с дома на брат Георги Куртев. От малък израства в духовна среда.
към текста >>

35. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование.
Неговата дейност се преплита още с първите трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо. Според характера на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност. През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот. В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия.
към текста >>

Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище.
Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел. Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
към текста >>

След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище.
На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище. Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон. Така подготвен, той се отдал, още твърде млад, на учителското поприще, отначало в родния си град и в едно съседно село. Обаче не тук му бе отредила съдбата място за житейско състезание и творчество. Скоро обстоятелствата го понесли далеч на север, зад Балкана, във Варненско.
към текста >>

Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа.
Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка). Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски език при един ходжа. Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа.
към текста >>

У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище.
Той станап най-влиятелният човек в селото. Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура. Неговите сношения с русите през войната в 1828 г. са възбудили и закрепили у него това, което го нямаше у неговите съселяни: в неговата душа се вълнувало горещо национално чувство. У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище. И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител. Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г.
към текста >>

И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител.
Атанас Георгиев е бил един рядък за времето си чорбаджия и българин. Той се издигал както над своите съселяни от Николаевка, тъй и над своите еднородци във Варненско не само по образование, но и по своето високо интелектуално развитие и главно по своята висока национална култура. Неговите сношения с русите през войната в 1828 г. са възбудили и закрепили у него това, което го нямаше у неговите съселяни: в неговата душа се вълнувало горещо национално чувство. У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище. И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител. Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител.
към текста >>

Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско.
Неговите сношения с русите през войната в 1828 г. са възбудили и закрепили у него това, което го нямаше у неговите съселяни: в неговата душа се вълнувало горещо национално чувство. У него се разгоряло желанието да види в своето село българско училище. И той наченал да убеждава своите съселяни да му помогнат в изкарването на това дело, когато обаче, водим и от своето невежество, те му отказали, той се запретнал сам да направи това: отделил в своята къща една стая за училище и тръгнал за Варна да дири и услови на своя сметка селски учител. Благодарение усилията на дядо Атанаса, с. Николаевка се сдоби в скоро време с първото българско училище и църква във Варненско. В последвалата след това църковна борба дядо Атанас застана пръв в редовете на борците от Варненско и заедно с варненските българи поведе борбата против гърците. И когато в 1861 г. от всички части на българското отечество се стичаха в Цариград представители народни по църковния въпрос, беззаветният старец презря и трудове, и мъки, и разходи, и прие да бъде изпратен на собствени разноски в Цариград като представител на българите от Варненската епархия, понеже Варненската българска община беше слаба и бедна и не можеше да издържи на свои средства представител. Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл старец умря през 1865 г. от избухналата тогава в Цариград холера.
към текста >>

Като дошъл във Варна да дири учител за своето училище, Атанас Чорбаджи попаднал на Конст.
Там, в Цариград, на поста си за извоюване на българската правда, този светъл старец умря през 1865 г. от избухналата тогава в Цариград холера. С този пръв пионер и апостол на българска реч и свяст във Варненско се сблъскал Константин Дъновски при първите свои стъпки. Тази среща била за него съдбоносна и имала решително влияние върху насоката на неговата понататъшна дейност. Тя не само го отклонила навреме от опасността да бъде погълнат и национално погубен от гръцкото влияние, но го насочила по пътя на дейците за възкръсяване на българщината във Варненско. Като дошъл във Варна да дири учител за своето училище, Атанас Чорбаджи попаднал на Конст. Дъновски, който тъкмо дирел работа. Срещу 500 гроша годишно и храна, последният се съгласил да стане учител в Хадърджа (1847 год.). Това бил първият български учител не само в с. Хадърджа, но и в цяло Варненско. 1 Така Конст.
към текста >>

Резултатите от неговата учителска дейност в Хадърджа дотолкова задоволили и въодушевили селяните, щото те скоро се съгласили със своя чорбаджия и с общи сили и средства построили през сле-нята година особено здание за училище и църква.
Срещу 500 гроша годишно и храна, последният се съгласил да стане учител в Хадърджа (1847 год.). Това бил първият български учител не само в с. Хадърджа, но и в цяло Варненско. 1 Така Конст. Дъновски станал помощник и сътрудник на Атанас Чорбаджи в неговата народополезна дейност. Резултатите от неговата учителска дейност в Хадърджа дотолкова задоволили и въодушевили селяните, щото те скоро се съгласили със своя чорбаджия и с общи сили и средства построили през сле-нята година особено здание за училище и църква. Въпреки пречките и интригите от гръцка страна, зданието било изкарано и през 1851 г. едната му част [била] осветена за църква. По залягане на дяда Атанаса в Хадърджа скоро бил извикан и един българин свещеник, вместо дотогавашния грък. който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба.
към текста >>

Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и въздигане, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците.
Той пристигнал във Варна през декември 1859 г. Възторжен славянофил и особно българофил, той бил добре запознат с борбата на българския народ за национално съществуване още от своето пребивание и служение в Македония, съчувствувал му горещо и съзирал една от най-важните свои задачи като руски консул в това да му помогне с всички средства, за да стъпи здраво на краката си като крепка самостойна славянска нация. Още с идването си във Варна той наченал да действува в това направление, като влязъл в най-близки сношения с поп Константина Дъновски и другите видни българи, както и с Атанаса Чорбаджи. Закрилата, интересът и подбудата на руския представител влели нова сила в българското национално дело. По-будните българи се сплотили в един национален кръжок, в който участвувал и Рачински. Рачински се опитал с всички средства, с които разполагал, да спечели за българите във Варна двата най-важни фактора за национално просветяване и въздигане, именно църква и училище, обаче се натъкнал на силното противодействие на гърците. След дълги настоявания митрополит Порфирий през март 1860 г. позволил на Конст. Дъновски да служи славянска служба в църквата „Св. Георги", но само лично за консула и то в делничен съботен ден, т.е. когато народът, поради своите занятия, не могъл да посещава църквата.
към текста >>

Рачински заминал нарочно за Петроград с цел да издействува да се построи във Варна руска църква и при нея българско училище.
Тук, в монастиря „Св. Димитър", игумен на който бил йеромонах Теодосий от Търново, се образувало едно сборно място за българите, дето се стичали да чуят и се ободрят на славянска служба. След църковен отпуск по-видните българи заедно с Конст. Дъновски и Рачински се събирали, разменяли мисли за народните работи и сгъстявали своите редове за близката борба. През втората половина на 1860 г. Рачински заминал нарочно за Петроград с цел да издействува да се построи във Варна руска църква и при нея българско училище. Той заинтересовал по въпроса и самия император. Обаче противодействието на гърците му позволило да издействува само създаването на един руски параклис при консулството, осветен от Дъновски и други двама свещеници през април 1861 г. Когато през 1861 г. напуснал Варна, Рачински оставил тук едно с успех борещо се българско ядро, което всекидневно разраствало. Вторият решаещ външен фактор, който тласна българското възраждане във Варна наново напред, са били епохалните събития, случили се на връх Великден (3 април) 1860 г.
към текста >>

за даване църковна и училищна самостоятелност на българския народ, нито в списъка за даване парична помощ на новооснованото българско училище.
Българската община във Варна била още твърде слаба и неорганизирана, за да може да защити с успех един свой свещеник против гърците. Ето защо на Конст. Дъновски се налагало едно предпазливо поведение. Той не фигурира официално като член на новооснованата българска училищна община. Той не се е подписал и на просбата на варненските българи до турското правителство от май 1860 г. за даване църковна и училищна самостоятелност на българския народ, нито в списъка за даване парична помощ на новооснованото българско училище. Но фактически той е участвувал във всички тези събития. Въпреки това, че той отбягвал и се въздържал за вземе официално страна и да се замеси формално в българското движение във Варна, като частно лице той заемал прикрито живо участие във всички перипетии на движението и му съдействувал, доколкото е могъл. При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст.
към текста >>

При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр.
Той не фигурира официално като член на новооснованата българска училищна община. Той не се е подписал и на просбата на варненските българи до турското правителство от май 1860 г. за даване църковна и училищна самостоятелност на българския народ, нито в списъка за даване парична помощ на новооснованото българско училище. Но фактически той е участвувал във всички тези събития. Въпреки това, че той отбягвал и се въздържал за вземе официално страна и да се замеси формално в българското движение във Варна, като частно лице той заемал прикрито живо участие във всички перипетии на движението и му съдействувал, доколкото е могъл. При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст. Дъновски успял с помощта на тъста си Атанаса Чорбаджи да уреди въпроса. По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман.
към текста >>

Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман.
При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст. Дъновски успял с помощта на тъста си Атанаса Чорбаджи да уреди въпроса. По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман. Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта.
към текста >>

Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище.
По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта. Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища, езика на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой език, за което молят да им се издаде ферман. Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта. Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година. Открила се същевременно подписка за събиране на помощи, за построяване на специално здание за училище. През следната 1861 г. се почнала, и след преодоляване на гръцкото противодействие, се завършила постройката, и през юлий 1862 г.
към текста >>

Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година.
Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта. Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година. Открила се същевременно подписка за събиране на помощи, за построяване на специално здание за училище. През следната 1861 г. се почнала, и след преодоляване на гръцкото противодействие, се завършила постройката, и през юлий 1862 г. била тържествено осветена. Усвоявайки апела на Илариона Макариополски за поддръжка, варненската българска община отправила в 1860 г.
към текста >>

Открила се същевременно подписка за събиране на помощи, за построяване на специално здание за училище.
Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта. Новооснованата българска училищна община веднага се загрижила за основаване и откриване на българско училище във Варна, каквото действително се открило след отблъсване на гръцките интриги през август същата 1860 година. Открила се същевременно подписка за събиране на помощи, за построяване на специално здание за училище. През следната 1861 г. се почнала, и след преодоляване на гръцкото противодействие, се завършила постройката, и през юлий 1862 г. била тържествено осветена. Усвоявайки апела на Илариона Макариополски за поддръжка, варненската българска община отправила в 1860 г. покана и до каазите на Варненския санджак, именно Пазарджик, Провадия, Балчик и Мангаля заедно с едно писмо, адресирано до И.
към текста >>

Сега варненските българи се сдобили и имали своя училищна община, имали свое училище на роден език, в тяхна ръка значи се е намирало вече мощното оръжие за национална борба.
Макариополски в Цариград, за да го подпишат, подпечатат и изпратят, в което се заявявало, че се отказват от патриаршията и признават новооснованата българска народна църква в Цариград. В една просба до правителството, подписана и подпечатана от варненските първенци и от околните села, през май 1861 г. варненските българи заявявали, че се отказват от гръцката патриаршия, че искат създаване на независима българска църква, каквато се образувала вече в Цариград, че молят да се позволи на последнята, заедно с представителите от разните български епархии да уредят новата църква, и че за тълкуване желанията на народа изпращат за представител от Варненския окръг Атанаса Чорбаджи. Подобни просби се подали и от Добрич, Балчик, Провадия. През същата година Атанас Чорбаджи заминал наистина за Цариград, като представител на Варненско при новата българска църква и пред правителството. Сега варненските българи се сдобили и имали своя училищна община, имали свое училище на роден език, в тяхна ръка значи се е намирало вече мощното оръжие за национална борба. Излишно е да изтъкваме голямото значение на тоя факт; то е ясно. За пръв път след столетия варненските българи добивали един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Една важна част от него трябвало едва тепърва да се постигне, за да бъде той пълен.
към текста >>

Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение.
Излишно е да изтъкваме голямото значение на тоя факт; то е ясно. За пръв път след столетия варненските българи добивали един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Една важна част от него трябвало едва тепърва да се постигне, за да бъде той пълен. Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение. Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна.
към текста >>

Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна.
Училището издавало наистина националния облик посред българи и отчаст и спрямо гърците, обаче по отношение на властта, на турската власт, то не е имало някое особено значение. Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна. Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия. И тук, в тази важна стъпка на българското национално дело във Варна, Константин Дъновски повече от всеки друг път е принесъл своята дан. Собствено тука и оттук нататък Конст.
към текста >>

Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно гъркогагаузите и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище.
Докато ставало това, дошъл свещеник Конст. Дъновски със свитата си. Владиката веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото като проклето и афоресано, и да донесат друго, което той благословил. Даже самите варненци гагаузи наченали да напущат гърците и да минават към ведомството на българската църква. Това положение тревожело и възбуждало, разбира се, твърде силно гъркогагаузите и те се заканвали да сринат зданието, дето се помещавала българската църква и училище. Константин Дъновски, като председател на българската църковно-училищна община и като „началник на варненската българска църква", съсредоточавал в своята личност българщината в гр. Варна и привличал против себе си гнева и стрелите на неприятеля. Гърците се запретнали да го обезвредят, като го махнат от Варна. Митрополит Йоаким подготовлявап отстранението му от Варна и заточаването му в Св. Гора. Той писал на патриарха: „Затова умолявам Негово Светейшество и Св.
към текста >>

Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация.
митрополия; останалите не се подчиняват и много оттях против волята си. Този свещеноначалник (Константин) управлява целия клир на неподчинените села, църквите, училищата, всичко обществено на тия християни. Той назначава, премества свещеници, учители и върши други подобни неща, разглежда съпружески дела и дава разводни писма, позволителни за бракове, пандахуси, още и освещава храмове, събира владишкия данък безпрепятствено. За тази именно цел свика главно събрание от свещениците и първенците на българските села около юлий месец, и наложи 7 1/2 гроша на венчило и други два гроша като емватикия, дан, давана от всеки свещеник. Събра, както с положителност ни е известно, през тази година повече от 50 000 гроша, освен житото и други някои работи за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, с някои други съмишленици, възбужда против църковните порядки и самите гърци, наречени гагаузи, защото говорят турски, от които мнозина, по-простите, се отделят от митрополията, за да не плащат малкия внос на владишкото право." И така, след дълги усилия и борби, българите от Варна и околността успели да се откопчат от властта на гръцкото влияние и да се сплотят и организират в свое училище, в своя църква, в своя нация. В тези епични борби на българския народ във Варненско името на Конст. А. Дъновски заема почетно място и неговата дейност е неразривно свързана с тях. Конст. Дъновски е останал начело на варненската българска община до месец септември 1868 г. По своя път младата варненска община трябвало да срещне и преодолее още много пречки. Особено в началото тя имала да се бори с големи финансови затруднения, защото не била тъй многобройна и била финансово слаба.
към текста >>

Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище.
Дъновски взимал активно участие. Времето на неговото понататъшно служене като председател се ознаменувало с ред нови придобивки в национално църковно просветно отношение. Главно по подбудата на уважаемия варненски гражданин Янко Славчев, построило се в църковния двор на българската църква и се открило читалище „Возрождеже"; уредило се в началото на 1871 г. ученическо дружество „Просвещеже"; а през август 1879 г. варненската община, начело с Конст. Дъновски, решила и открила подписка за издигане на едно здание за девическо училище. Когато на 10 януари 1870 г във Варна се избрали подгласни избиратели за Варненска околия за избиране пратеник от Варненската епархия за народния събор в Цариград, Конст. Дъновски бил избран на първо място между подгласните. Като председател на варненската община Конст. Дъновски взел живо участие и в борбата за добиване особен архиерей за Варненската епархия. През 1870 г.
към текста >>

36. II.02.БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО 01. Село Хадърджа

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Село Хадърджа Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО (със съкращения, стр. 43-307) 1. Село Хадърджа Едно особено средищно положение във Варненската околия заело голямото варненско село Хадърджа (днес Николаевка), което първоначално заместило дори в това отношение града Варна. Населението му е било българско и състояло главно от преселници, преселени предимно след войната през 1828/29 г. от балканските села Еркеч и Гулица. Ето някои статистически данни за неговото население: в 1867 г. то е брояло 94 венчила, през 1871 г. намираме 130 венчила, в 1874 г.
към текста >>

първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски.
Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфирий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник - Иван Громов. Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи22. Това решение, подписано от всички представители първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско.
към текста >>

След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г.
Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г. първото българско училище в селото си, което е било и първото българско училище във Варненската околия, като условил за пръв български учител Константин Дъновски. След училището той убедил своите съселяни да построят на следната година в Николаевка и българска църква, в която станал пръв български свещеник споменатият Константин Дъновски и която в 1851 г. била осветена от Варненския митрополит Порфирий, а в 1857 г. извикал за нея и втори български свещеник - Иван Громов. Благодарение на тази родолюбива дейност на Атанаса Чорбаджи22. Това решение, подписано от всички представители първенци, придружено с особено писмо на варненските българи, било изпратено в Цариград на Илариона Макариополски, с покана да посети и обиколи Варненско. По такъв начин с.
към текста >>

37. II.02.07. Първата българска църква

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

7. Първата българска църква Видяхме, че Варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирапи в една българска община.
7. Първата българска църква Видяхме, че Варненските българи си бяха извоювали свое българско училище и се бяха сгрупирапи в една българска община. И при всичко, че формално те бяха прогласили отделянето си от Цариградската патриаршия, все пак фактически нямали във Варна своя отделна църква и духовенство и не скъсвали с Варненската гръцка митрополия и духовенство. Те се черку-вали в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщене, смърт и други църковни нужди, изобщо задоволявали се с гръцкото духовенство. Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава.
към текста >>

Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св.
Добре, но в турската империя властта признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водачи. Та, за да изпъкне българският елемент напълно като отделна обособена народност, трябвало е и фактически да се създаде във Варна отделна църква. Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г.
към текста >>

Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св.
Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г. черковата .Св. Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 г. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци. За новата черкова взехме икони и други черковни принадлежности от Нико-лаевската църква, с които си служихме почти година, докато такива се набавят.
към текста >>

Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква.
На 30 ноемврий 1864 год. умрял Варненският гръцки митрополит Порфирий. На 11 декемврий бил назначен и ръкоположен за негов приемник митрополит Йоаким, по-късно Цариградски патриарх, който се забавил малко, докато се приготви, и решил едва през март 1865 г. да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр.
към текста >>

На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К.
да потегли за епархията си. Варненските първенци-българи, обсъждайки събитията, дошли до заключение, че е настъпило вече време да се откъснат съвсем от гръцката Варненска митрополия, като образуват и своя българска църква. Поради невъзможността да имат някоя от гръцките църкви, защото властта не искала да допусне никакви ексцеси и смущения в града, те решили още сега, преди да пристигне новият гръцки владика, да пристъпят към дело, като обърнат долния етаж на училището си в църква. Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х. П. Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтара и престол обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда, като се служи вътре служба.
към текста >>

След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р.
Те повикали от с. Хадърджа иконом Константин Дъновски за свой пръв Варненски български свещеник, който със смъртта на Порфирий се освободил от своите тесни връзки с гръцката митрополия и от своите задължения към този владика, който го протежирал още от младини, и при когото служил до смъртта му, подир което се оттеглил в с. Хадърджа. На следния ден след пристигането на Дъновски, на 9 февруари, българите направили събор в училището и единодушно решили да превърнат долния етаж на училището на църква, като същевременно направили и подписали всички единогласно едно съответно писмено протестно изложение до правителството, подписано и подпечата след това и от 50-60 села на Варненския санджак, какво не могат вече стоят без църква и че няма да приемат новия гръцки владика, докато не разреши българският църковен въпрос. К. Дъновски е бил пратен в с. Хадъ джа да донесе нужните свещени потреби: икони, антиминс и пр. След това пристъпили и към преобразуване на долния етаж на училището, при което не са липсвали съревнования, страхове, недоразумения и караници между дейците, при което се отличил със своята ревност Р. х. П. Мавридов. На 12 февруарий един майстор, повикан от последния, почнал да работи нужните промени в долния етаж на училищната сграда, направил олтара и престол обковал прозорците отвън с дъски, за да не се вижда, като се служи вътре служба. На 13. когато всичко било готово, гъркоманите се научили и започнали да противодействуват, но без успех. Те пратили майстор Спиро при управителя да интригува, че българите турят основите на църква, и да пречи на работата, и спре работещия майстор.
към текста >>

Например в списъка на пожертвуванията за Първото българско училище във Варна първоначално се срещат само отделни лица занаятчии, така напр.
В своите крилати младенчески надежди Варненските българи се носили тогава с идеята да съберат средства и построят хубава църква „Св. Св. Кирил и Методий", но тая мечта не могла да се осъществи преди освобождението. Първи църковни епитропи станали: Киро Патриков, Спас Димитров, Кожухар Коста Димитров. Константин Димитров и Хаджи Никола Абаджията. Поради особеното положение и развитие на българския елемент във Варна, в българското възраждане и в описаните събития в тоя град, главна роля е играло търговското съсловие, а еснафите не се чуват почти, особено в първо време. Например в списъка на пожертвуванията за Първото българско училище във Варна първоначално се срещат само отделни лица занаятчии, така напр. за 1861 г. Дочу Догане Абаджи, Ради Кюлехчит на Бакъри, и едва на 12 май 1864 г. едно пожертвуване от 50 гр. от „Еснафа Казанджийс-ки", а на 23 ноември 1865 г. - 200 гр.
към текста >>

38. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне.
Преценявайки правилно и точно нещата и отдавайки на българския въпрос голямото значение и вниманието, което той е притежавал и заслужавал в действителност, Йоаким се постарал не само своевременно да разучи работите, но и да си състави ясна представа за пътя, по който биха могли да се разрешат подигнатите въпроси, следователно и за начина, по който той сам, като владика в българската епархия, е трябвало да действува. И още, потегляйки за своята епархия, той е имал вече готова програма за действие и за разрешаване на трудностите произлизащи от българо-гръцката църковна разпра. В какво се е състояла тая програма, ни показват неговите писма от Варна до Патриаршията. Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св.
към текста >>

Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български.
Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св. Архангел" и да не се делят българите от гърците. Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български. Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение.
към текста >>

Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи.
на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е.
към текста >>

Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А.
Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос.
към текста >>

Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква.
Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква. Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е.
към текста >>

И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници".
към текста >>

Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение.
Недоумявам, В. Превъзходителство, какво да направя и как да постъпя в моето лично безсилие и да се явя полезен на правоверните християни, когато моята официална църковна мисия и определеното с императорски ферман упражнение на духовните ми права, са станали съвсем илюзорни, а други незакономерно са възприели и изпълняват възложените на мене длъжности. Това разспабване, В. Превъзходителство, и всекидневно настъпващето разбъркване на църковните работи, ме държи в най-голямо бездействие и проблематично положение, заради което съобщавам това на В. Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна. Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни.
към текста >>

Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква.
След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св.
към текста >>

39. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (стр. 86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и безпомощно селско наше население към бягство и преселение в градовете. Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г.
към текста >>

Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна.
Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя. Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г.
към текста >>

Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г.
Новото училище се поверява в опитните ръце на Доброплодни, който се определя и за главен учител и учителствува три години във Варна. Доброплодни отворил през 1863/64 учебна година и първи клас, а през 1864/65 г. и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша.
към текста >>

35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос.
и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници.
към текста >>

Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К.
Те изпълняват примерно дълга си. Борбата те подкачат при най-неблагоприятна за тях обстановка. Малобройните във Варна наши дейци имали всичко против себе си. Те трябвало да отблъсват ударите на гръкогагаузите и на други гъркомани, които с неприлични сцени глумели българското име и българските училищни и църковни церемонии, клеветели българите пред турските власти, а последните нерядко ги подлагали на строги разпити и затвор. Ала колкото гаврите били по-непристойни, ударите по-тежки и клеветите по-низки, с толкова по-голяма решителност българите ги отблъсквали, толкова по-мъжествена ставала защитата им, толкова повече се заздравявало народностното им съзнание. Още през 1860 година, скоро след откриване народното училище във Варна, Варненската българска община приготвя и разпраща писмо до българските общини в другите каази (околии) на окръга с предложение всички едновременно да предявят на Илариона Макариополски в Цариград, че и те се отказват от гръцката Патриаршия и че занапред ще признават началството на българската народна църква, в лицето на Макариополски (копие от това писмо, дадено ми от първия български учител във Варна К. Арабаджиев, е напечатано в „VI известия на Варненското археологическо дружество", 1914 г., стр. 14) На следнята 1861 година Варненско има вече и свой представител в Цариград по църковния въпрос. Това бил Ат. Георгиев от с. Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г.
към текста >>

Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна".
Хадърджа (днес Николаевка, Варненска околия); а в 1871 г. за такъв от Варна бил изпратен Господин Хаджи Иванов, комуто се дават изрично следните наставления: 1) По изработване на Екзархийския устав, за който тогаз се свиква Народноцърковният събор в Цариград, представителят трябва да работи по насока на П. Р, Славейков („под ръководството на досто-почитаемаго г-на Петка Р. Славейкова"); 2) Иска се Варна да бъде седалище на български епископ; 3) Изказва се мнение как да става избирането на свещеници, владици и екзарх; 4) Иска се училищата да бъдат под върховния надзор на екзарха, който може да назначава инспектори за тази цел, ала вътрешната тяхна уредба да принадлежи само на местните общини; 5) Да се отвори в Цариград висше българско учебно заведение; 6) Да се настои силно за включване и град Варна в българския екзархат, в противен случай да се оттегли Варненският представител; 7) Прави се предложение как да се събира владищината и да се предотвратят злоупотреби. Особено силно общината настоява: Варна да има свой български владика. Когато представителят й съобщава, че нямало никаква възможност да се изпълни това народно, желание - общината отговаря (писмо от 27 март 1871 г.), че тази вест причинила навсякъде дълбока тъга и вълнение -цялото население единодушно иска да си остане Варненската епархия особено, „защото, казва писмото, ако съществува епархията ни, българската църква и училище в града Варна непокътнати, можем да се надеем, че ще дойде един ден да се усвои изцяло градът Варна". Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен).
към текста >>

На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба.
Инак, представителят е длъжен да напусне Събора. При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х.
към текста >>

Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр.
При минаване през Варна на първия български екзарх Антим I да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7 март 1872 г. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, с който, като му се честити високият сан, на който го призовава доверието на народа, моли се убедително да се действува за включване и на Варненската епархия в пределите на Екзархията, защото, казва се в адреса, българското население от тази епархия от 12 години и повече се бори за иърковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х. Станчев в град Русе духовно списание „Слава", кн. X.
към текста >>

Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни.
Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, архиерей за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата „Варненски и Преславски" (синодно писмо от 13 октомврий 1872 година - Иларион Макариополски, който пристига от Цариград на 9 септемврий 1872 г. във Варна, пътувайки за Търново, сполучва да склони варненските българи да се присъединят в църковно отношение към Шумен). На 1 декемврий 1872 година те посрещат на пристанището самодоволни и щастливи своя йерарх, идещ с параход от Цариград.36 Тази парична подкрепа е причина, щото Варненското българско училище да добие по-пълен развой и уредба. Назначава се за главен учител (директор) на трикпасното училище познатият обществен деец-писател Хр. Самсаров, с годишна заплата 7560 гроша, който се задържа във Варна до освобождението. Други учители биле: Георги Замфиров, Цветко Н Свинаров и Кица поп-Иванова, свършила Старозагорското петокласно девическо училище, което от 1868 година насам приготвяше класни и първоначални учителки за всички краища на отечеството ни. Голяма просветна заслуга на митрополита Симеона и ценно негово дело е, че той още в зората на своето архиерейско поприще, в току-що настъпилата след пристигането му пролет - през Великденската училищна ваканция - свиква в епархията си, именно в седалищния свой град Шумен, учителски събор, който по приготвени проекти в осем заседания, от 12 до 16 април, изработва, под негово председателство, програма за селските и градски начални училища, програма за градските главни училища и устав за селските училища. Тези програми и устав са напечатани в издаваното от Т. х. Станчев в град Русе духовно списание „Слава", кн. X. 1873 г., стр. 157-160; те се потвърдяват от митрополита Симеона и подписват от участвувалите в събора учители: В.
към текста >>

Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1).
II клас. Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. Забел. 2.
към текста >>

- Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година.
Българска граматика, славянска граматика, пространен катехизис, земеописание (северни страни на Европа, Азия и Африка), числител-ница (край), рисувание - изображение неорганични предмети със сянка, всеобща история (средна), френски и турски език до глаголите, кратка геометрия, българска история (до Симеона). III клас. Словесност, земеописание (край) и козмография, аритметика, с куб и квадрат, рисувание, всеобща история (нова), френски (граматика, превод от Телемаха и Олендорф), българска история (край), турска граматика и превод, словенски превод и словосъчинение, геометрия (цяла плани-метрия), физика (до акустика), естествена история (четвероножни и птици), катехизис (край). IV клас. Словесност (край), алгебра (край), геометрия (край), физика (край), естествена история (зоология), турски език (превод, граматика, писма и телеграми), френски език (граматика, превод и Олендорф), рисувание, диплография, органическа и неорганическа химия." От устава за селските училища: „Всяко село във Варненско-Преслав-ската епархия трябва да има училище (чл. 1). - Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. Забел. 2. Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл. 2).
към текста >>

Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл. 2).
- Всеки селянин е задължен да проважда децата си редовно в училището през цялата училищна година. Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. Забел. 2. Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл. 2). - Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа (6). - Селяните са задължени да освобождават учителя от всяка селска обществена работа, а най-вече от писарство и капзамалък (7). - Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет (8). - Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10). - Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12).
към текста >>

- Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа (6).
Забел. 1. Селскоучилищната година се определя от 9 месеца, по име: от 15 септ. до 15 юния. Забел. 2. Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл. 2). - Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа (6). - Селяните са задължени да освобождават учителя от всяка селска обществена работа, а най-вече от писарство и капзамалък (7). - Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет (8). - Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10). - Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12). -Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др.
към текста >>

- Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10).
Забел. 2. Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл. 2). - Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа (6). - Селяните са задължени да освобождават учителя от всяка селска обществена работа, а най-вече от писарство и капзамалък (7). - Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет (8). - Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10). - Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12). -Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др. за обща сметка (19). - Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища (21). - Накрай на училищната година учителят е длъжен да прави изпит на учениците (28).
към текста >>

- Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12).
Възрастта на децата при постьпванието им в училището трябва да е не по-малко от 6 години и децата да са ашладисани (чл. 2). - Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа (6). - Селяните са задължени да освобождават учителя от всяка селска обществена работа, а най-вече от писарство и капзамалък (7). - Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет (8). - Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10). - Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12). -Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др. за обща сметка (19). - Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища (21). - Накрай на училищната година учителят е длъжен да прави изпит на учениците (28). - Без време учител не може да напуща училището. Забел.
към текста >>

-Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др.
- Никому не е позволено да отива в училището и във време на предание да безпокои учителя за някоя обществена или частна работа (6). - Селяните са задължени да освобождават учителя от всяка селска обществена работа, а най-вече от писарство и капзамалък (7). - Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет (8). - Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10). - Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12). -Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др. за обща сметка (19). - Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища (21). - Накрай на училищната година учителят е длъжен да прави изпит на учениците (28). - Без време учител не може да напуща училището. Забел. Учителите се цанят за година - от 15 септ.до 15 септ.
към текста >>

- Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища (21).
- Нямат право селяните да хващат или изваждат учителя без знанието, па и удобрението на митрополитския съвет (8). - Всяко училище си има настоятелство от 3 члена (10). - Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12). -Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др. за обща сметка (19). - Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища (21). - Накрай на училищната година учителят е длъжен да прави изпит на учениците (28). - Без време учител не може да напуща училището. Забел. Учителите се цанят за година - от 15 септ.до 15 септ. следующата година (29). - Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук (33).
към текста >>

- Без време учител не може да напуща училището. Забел.
- Настоятелството се събира всяка неделя след черква в училищната стая, където заедно с учителя обсъжда нуждите на училището (12). -Настоятелството е длъжно да снабдява сиромашките деца с потребните за училището книги, пера, мастило и др. за обща сметка (19). - Който иска да учителствува в селата на епархията, трябва да има свидетелство, че е свършил в някое главно градско училище, или пък ако няма свидетелство, да дава изпит по предметите за селските училища (21). - Накрай на училищната година учителят е длъжен да прави изпит на учениците (28). - Без време учител не може да напуща училището. Забел. Учителите се цанят за година - от 15 септ.до 15 септ. следующата година (29). - Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук (33). За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет.38 Класни учители биле Ст. Георгиев и Д.
към текста >>

на девическото училище - Стефана Н. Икономова.
следующата година (29). - Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук (33). За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет.38 Класни учители биле Ст. Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков).
към текста >>

Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел").
- Всички учители се задължават да въведат в училищата си общата програма, изработена от сегашния учителски събор, и да не употребяват други учебници освен определените тук (33). За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет.38 Класни учители биле Ст. Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К.
към текста >>

През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г.
За добрия успех на училищата, определява се всяка година да става учителски събор; времето за свикването му се определя от митрополитския съвет.38 Класни учители биле Ст. Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д.
към текста >>

и девическото класно училище.
Георгиев и Д. Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура.
към текста >>

Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище.
Станчев, а такава за I кл. на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски.
към текста >>

(Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков).
на девическото училище - Стефана Н. Икономова. Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков).
към текста >>

То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К.
Мъжкото и девическото училище се помещавали в отделни здания, като за мъжкото, класно и първоначално, се взема под наем зданието в улица „Панагюрска" (III участък), известно днес под името „старата гимназия", а девическото се поместило в горния етаж на общинското училищно здание (старата църква „Свети Архангел"). През следнята 1879/80 учебна годиьа мъжкото класно училище във Варна се превръща в държавно, каквото става през 1883/84 г. и девическото класно училище. Голям дял в тази така раншна и безценна придобивка за град Варна има митрополит Симеон, който с високия си авторитет и настоятелни постъпки решително повлиява още при първия министър на народното просвещение, Д-р Георги Атанасович, да се схванат от просветното министерство повелителните народностни нужди на град Варна и неотложно да се поеме от държавата издръжката на мъжкото класно училище. (Пръв директор на училището бил Тодор Н. Шишков). То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
към текста >>

Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д.
То скоро става и гимназия, именувана в първо време реално училище; а за девическото митрополиту Симеону се дава случай да постигне поставената си цел в 1883 година, когато бе председател на Народното събрание, та повлиява на министрите на народното просвещение, д-р К. Иречек и Д. Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига.
към текста >>

След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища.
За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност.
към текста >>

Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище.
(Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол. За тях варненци му дължат скъпа дан на почит и трогателна признателност. Ето дословно и писмото на митрополит Симеон до министъра на просвещението Д. Д.
към текста >>

Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна.
С тази цел Министерството е отпуснало за тукашните първоначални училища такива помощи, каквито едва ли е получавал друг някой град в Княжеството. Благодарение на тези помощи учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време. За доказателство на това служи този факт, че днес във Варненските общински български училища се учат повече от 600 деца, когато в турско време едвам се брояха 150. Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата. Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна. От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време. Неудобствата на тези частни домове се проявяват най-много зимно време, когато, поради натрупването на много деца в малки и тесни стаи, въздухът тъй се заразява, щото погнусява се человек да влезе, а камо ли да седи с часове в тях и да се учи. От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици.
към текста >>

От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време.
Благодарение на тези помощи учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време. За доказателство на това служи този факт, че днес във Варненските общински български училища се учат повече от 600 деца, когато в турско време едвам се брояха 150. Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата. Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна. От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време. Неудобствата на тези частни домове се проявяват най-много зимно време, когато, поради натрупването на много деца в малки и тесни стаи, въздухът тъй се заразява, щото погнусява се человек да влезе, а камо ли да седи с часове в тях и да се учи. От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете.
към текста >>

Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици.
Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна. От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време. Неудобствата на тези частни домове се проявяват най-много зимно време, когато, поради натрупването на много деца в малки и тесни стаи, въздухът тъй се заразява, щото погнусява се человек да влезе, а камо ли да седи с часове в тях и да се учи. От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом. Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги.
към текста >>

Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом.
От теснотията на помещението произлиза това печално явление, гдето децата за много време често се поболяват, и родителите им се принуждават да ги оттеглюват за време от училищата. Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом. Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието.
към текста >>

Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище.
Тази зима тукашните училищни настоятели трябваше да имат голямо търпение, за да не се поддадат на мъмренията и настояванията на гражданите, за да закрият служещите за училища частни домове, защото повечето от децата бяха се поболели. Общинското Варненско управление, като вижда отблизо тези неудобства и като желае тяхното отстранение, предприе тази година построяването на едно ново училище за първоначалните ученици. От същото желание водимо, и Министерството на народното просвещение предполагаше да построи тука ново здание за реалната гимназия, защото тя днес се помещава в един дом твърде тесен и неудобен, като вземе человек под внимание нуждите на реалната гимназия, умножаващето се число на учениците и ежегодното увеличение на класовете. С тази цел се избра миналата година и мястото, гдето ще се построи зданието за гимназията, предвидя се още, струва ми се, и потребната сума в тазгодишния бюджет. Построяване на зданието за реалката не само ще отърве учениците и учителите на Реалката от сегашното помещение, но ще има и това добро следствие, че сегашното помещение на реалката може да послужи за класно девическо училище, което днес се помещава в един тесен и никакъв дом. Аз си позволявам да обърна Вашето особено внимание върху класното девическо училище във Варна и Ви моля да направи Министерството каквото е възможно за улучшение на това училище. Защото мисля, че с образованието на женския пол най-много бъдещето на Варна ще се оздрави завинаги. Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища.
към текста >>

Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език.
Мъжкий пол има много причини да подпадне под влиянието на българщината. Военната повинност, правителствените служби, нуждата да се знае българския език, като официален език на страната, всичко това са мотиви, които ще тласнат мъжкия пол към българщината. Но женский пол отбягва от влиянието. Това съзнават твърде добре и гърците във Варна, затова те са и обърнали вниманието си най-много на девическите си училища. На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката.
към текста >>

Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище.
На тях дължат гърците днешното си влияние във Варна, от тях очакват и в бъдеще запазването на гръцкия елемент тука. Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа.
към текста >>

Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката.
Длъжност, прочее, наша е да осуетим влиянието на гръцките девически училища с едно добре наредено българско девическо училище, от програмата на което аз не бих изключил незадължителното изучаване на гръцкия език. Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа. Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото.
към текста >>

Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново.
Не съм фанатик, не гоня гръцкия елемент. В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа. Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото. Но ако се предприемеше да се направи нещо отсега нататък, ще имаме надежда, че догодина зданието ще бъде свършено и готово.
към текста >>

До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище.
В Княжеството могат да живеят двесте, триста и повече семейства гръцки. Но не разбирам защо да оставяме фенерския патриарх и гръцките консули да действуват върху гагаузите, един елемент негръцки, да ни подигат международни въпроси, да ни представляват за варвари и гонители на чужденците и да ни правят всякакви мъчнотии. Значението и ползата от едно добре наредено класно девическо училище усещат всичките тукашни българи, варненски жители, затова и се зарадваха твърде много, като се научиха, че Министерството ще поддържа занапред тука еДно девическо училище. Но първото условие за успех на това девическо училище е сгодното помещение; а като таквози няма друго по-сгодно от сегашното помещение на реалката. Това като казвам, разбирам местоположението на училището и широчината на двора му, защото зданието ще потрябва подир две-три години или да се преустрои, или же да се хвърли долу и да се направи ново. До онова време, обаче, сегашното здание може да послужи за девическо училище. Но, за да се постигне това, трябва да се намери друго помещение за реалката. Не зная какво се мисли там в София за тази работа. Но ний тука предполагаме, че тази пролет ще се започне построението на новото здание за реалката и като виждаме, че времето се минува и досега зданието не се е започнало, скърбим и питаме се дали ще замине и това лято, без да се направи нищо, и дали учащите се във Варна, без да се изключат и реалистите, ще имат злочестината да се натрупат в тесни и задушливи стаи, повечето поне от тях; защото колкото за идущата учебна година, каквото и да се правеше, нямаше възможност да се избегне злото. Но ако се предприемеше да се направи нещо отсега нататък, ще имаме надежда, че догодина зданието ще бъде свършено и готово. Ако, обаче, се пропусне това лято, тогава трябва да се чака бездруго още две години и за две години трябва да се търпят всичките мъчнотии, които среща днес учебното дяло във Варна.
към текста >>

Май 1883 година." Прек свидетел съм, като варненски окръжен училищен инспектор през 1891 г., на посещението, що митрополит Симеон направи по Петровден на годишния акт при Варненските първоначални училища, станал в училището „Св. Наум".
Но ако се предприемеше да се направи нещо отсега нататък, ще имаме надежда, че догодина зданието ще бъде свършено и готово. Ако, обаче, се пропусне това лято, тогава трябва да се чака бездруго още две години и за две години трябва да се търпят всичките мъчнотии, които среща днес учебното дяло във Варна. Затова Ви моля да се направи каквото е възможно, за да не се изостави това лято да замине, без да се изкарат поне основите и дуварите на новото здание за реалката. Аз Ви моля да ми простите, загдето се осмелих да Ви безпокоя за работи, които, вероятно, не влизат строго в моите длъжности. Но като виждам отблизо всичките неудобства на така наречените тука училища и като слушам мъмренията и оплакванията на всички, които служат по учебната част във Варна, както и на гражданите, помислих си, че няма да ми се вмени в погрешка това, гдето Ви писах. Май 1883 година." Прек свидетел съм, като варненски окръжен училищен инспектор през 1891 г., на посещението, що митрополит Симеон направи по Петровден на годишния акт при Варненските първоначални училища, станал в училището „Св. Наум". Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св.
към текста >>

На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св.
Май 1883 година." Прек свидетел съм, като варненски окръжен училищен инспектор през 1891 г., на посещението, що митрополит Симеон направи по Петровден на годишния акт при Варненските първоначални училища, станал в училището „Св. Наум". Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка.
към текста >>

Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици.
Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат.
към текста >>

Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон".
Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле.
към текста >>

Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка.
На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат. Митрополит Симеон е работил твърде грижливо и на книжовното поле. От писателските му произведения ще се спра тук, за краткост на работата ми, само на преводния негов труд „Посланието на цариградския патриарх Фотия до българския княз Бориса" - труд, поместен в изданието на нашата Академия на науките „Български старини", в обем 138 печатни страници, голям формат. Това е един твърде ценен принос за нашата история, обнародван и обяснително от страна на Високопреосвещения старец-преводач, вещ в гръцкия език и книжнина. Посланието на фотия до Бориса, чийто превод, по редакцията на Валета, ни дава митрополит Симеон, се състои от 114 поучителни точки.
към текста >>

Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона.
-Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
към текста >>

Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К.
Свършил е вече 20 от неговите писма. Дядо Симеон е подкрепил с парични помощи и доста ученици да следват висше учение в странство. Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии.
към текста >>

„Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност.
към текста >>

Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели).
Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава.
към текста >>

40. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 август, понеделник Събранието започна в 10 часа сутринта, като присъствуваха почти всички членове на търновския кръжок. Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за истината. Само че мнозина от хората имат своето предназначение, защото са дошли тука и не свидетелствуват истината.
към текста >>

И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни почисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос е влязъл, няма страх. Защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душа, която влезе и живее в отрицателни качества, започва да слабее и загубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота. На Бога ние трябва да поднесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение духовния свят, в служене - ума си по отношение на Божествения свят. Т.е. по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на духовния свят - своята душа, а по отношение на Божествения свят ще принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, защото в самия него тя липсва; че няма добродетел и истина, защото той ги няма в себе си.
към текста >>

Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Иов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито нашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище. Това, което у нас трябва да бъде вечно, това, което не се руши, трябва да премине през Божествения огън. Аз ви казвам това, за да знаете, че през тази 1913 година ще имате известни мъчнотии, но да не се безпокоите. Съвременният политически свят е така назрял, щото положението на Европа може да се намери в затруднение и от всичко това вие ще се позамислите и стъписате, но дерзайте. Христос иде да приспособи копанта. И ако вие се държите близо до Господа, Той ще ви изкара на благоприятно поле като през невиделица.
към текста >>

41. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

" Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове.
11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и студено. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло. В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза: - Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове. Тук виждаме, една майка пристъпва и иска нещо, като счита, че може да иска повече от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво. Желанието й беше добро, но просбата й беше лоша. Ще кажете: в какво се състои лошотата? Но да седнеш отляво или отдясно, знаете ли какво значи?
към текста >>

Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им. За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се. Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна. Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа.
към текста >>

Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение.
Лява и дясна страна, то е обширен въпрос, с обширни закони и правила, по които нашето тяло е направено. Аз бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху любовта, но Господ ми каза, че „ще им говориш върху 21 стих". Желание и мисъл не са едно и също нещо. Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш. Желание и искане също не е едно и също. Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение. Във вас, във всички вас аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои - по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряне. Някои казват: „Дали ще мога да направя това, което ме учат? " Но тия, които се питат така и отговарят, че не могат, те са за лявата страна, където ще изучат своите уроци. Стремеж и подвиг тълкувайте: Трябва да вървим напред и нагоре.
към текста >>

42. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали.
Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
към текста >>

Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали.
И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволът обеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните?
към текста >>

Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека.
Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? (Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проучавайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?
към текста >>

43. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали.
Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си.
към текста >>

Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали.
И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него. (Всички казват: -Амин.) Дяволътобеща[ва] и все обещава, обещава и на момчетата, и на момичетата, дава им пръстени, прави им къщи, туря на чин хората, всичко им обещава, но нищо не им дава. Да се върнем сега към тия двамата слепи. Вашите очи понеже са вече отворени, не злоупотребявайте с очите си, обичайте жените си, както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните?
към текста >>

Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека.
Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не. Той е търговец и на дребно, и на едро, и винаги предлага, може да извърши търговия и после, като те вкопчи, взима ти всичкия капитал и ти започваш да плачеш. Питам те: Ами защо имате взимане-даване с такова същество? [Чете главата.) Значи всичките тия хора Господ ги е проводил в света, ще изпъкват и те са на мястото си. Вие сте в едно училище и аз искам най-напред да наблюдавате човешките глави, защото най-напред вие по главата можете да познаете човека. Проуча-вайте и човешкото лице. Главата и лицето са писмо, което говори на човека. Очите, носът, устата, езикът, ушите, всичко говори. Някой човек, само като погледне ухото или окото ти, ще познае какъв си. Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас?
към текста >>

44. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

ТОМ 12

Ученикът ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи.
Аз взимам нещата от обществения живот и от природата. На някои хора обаче нито горчивите, нито сладките хапове помагат, а то е защото не са разбрани условията, при които биха помогнали. Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото учение с цел да подобрят живота си, защото то е учение на живота. Ученикът ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи. На същото основание и аз желая да приложите Христовото учение в живота си. Вие може да имате много желания, било те за придобиване на знания или на богатства - това ще бъде за в бъдеще, но важно е в дадения момент колко разумно може да използувате Христовото учение. В прочетения стих се казва, че на сватбата били призовани Исус и учениците Му. Това показва, че младоженците съзнали, какво[1] ако на сватбата не поканят Исуса, нещо важно ще липсва. Така постъпвайте и вие: при началото на всяка работа призовавайте Христа.
към текста >>

Учениците и учителите дохождат на училището и започват един нов живот.
Като знаете това, ще може да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някакво музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник, вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите ученици, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип ще бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот. Тази аналогия може да я приложите навсякъде в живота. Учениците и учителите дохождат на училището и започват един нов живот. Това се отнася до добрите учители. На сватбите има обикновено 3 вида гости: едни са прости зрители, вторите са неканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените - верующи, а близките на младоженците - ученици. По същия начин на няколко категории и вие трябва да нареждате вашите мисли. Трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл.
към текста >>

У нас предшествува умът, после - сърцето, а после - волята, но първоначално е действувала волята, после - желанието и най-после - умът.
Така че, работим или не, пак ще плащаме. Аз ще ви направя един ден сметка колко струва нашето пребиваване тук, на Земята. Срамота е, като се харчи толкова много за нас, да не работим нищо. Упражненията за сватбата ще правите 3 пъти през неделята и то сутрин: в неделя, вторник и петък. Упражнението за поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди лягане. У нас предшествува умът, после - сърцето, а после - волята, но първоначално е действувала волята, после - желанието и най-после - умът. Бог чрез Своята воля ни подтиква, при което нашата мисъл започва да действува, после - сърцето ни и най-после - волята. Беседа, държана в четвъртък, на 19 юний 1919 г. --------------------------------------------------------------- [1] какво - остар. идиал. че.
към текста >>

45. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

ТОМ 12

Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище.
Всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил. Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път Тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи! “ Тогава ти казваш: „Нямам разположение да говоря“ и започваш да размишляваш.
към текста >>

Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят.
Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път Тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: „Мълчи! “ Тогава ти казваш: „Нямам разположение да говоря“ и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: „Животът няма смисъл.“ Казвам: Още не си научил смисъла на мълчанието.
към текста >>

Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим.
Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да го провери. Може ли да намерите две души вкъщи, които да са на един ум, които да живеят в любов? Много рядко и то когато хората имат разположение. Това е не че нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии и след това се усеща като новородено дете. Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, и да остане само чистата кръв, т.е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото.
към текста >>

46. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

ТОМ 12

Така именно ще измените първоначалното си положение - ще служите на Бога.
Второто пюложение е, когато служим на себе си, заякване на нашия индивидуален живот. Трето положение е, когато служим на Бога. Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек и като служи на Бога, може да служи пак и на хората. Неговото положение ще бъде друго. Така именно ще измените първоначалното си положение - ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие разбирате, не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене. Трябва училище.
към текста >>

Трябва училище.
Така именно ще измените първоначалното си положение - ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие разбирате, не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене. Трябва училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.“ Мъжете искат да служат на Бога и те казват: „Ние сме мъже.“ Децата искат да служат на Бога, казват: „Ние сме деца.“ Учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители.“ Това е едно временно положение, дадено ви само за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър една роль[1], например слуга сте. Тя ви е дадена, за да научите тази роль, защото във всяка роль има особени черти, характеристика, която трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жена сте дошли само за да научите тази роль.
към текста >>

В това училище трябва много да се работи, а някои път хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат.
Човек трябва да знае кои неща са прави и кои - криви. Има неща морални и неморални, прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши, криви постъпки навънка, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само едни опитности. Запитват: - Ние ще се освободим, ами ако те не ни освобождават? - Ще ви напуснат. В това училище трябва много да се работи, а някои път хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с вяра, със знания. Трябва да богатее човек. Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат. Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та, гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте.
към текста >>

Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности.
- Ще ви напуснат. В това училище трябва много да се работи, а някои път хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с вяра, със знания. Трябва да богатее човек. Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат. Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та, гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Та сега, всинца си имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за изплащане и всинца вие все търсите пари да изплатите полиците си. Това са все нови дългове.
към текста >>

47. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

ТОМ 12

Онези, най-способните християни, отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба.
“ Любовта принуждава босия да се обува, гладния да се наяде, голия да се облече, невежия да придобие знание, богатия да му се отвори сърцето да дава. Любовта ни принуждава на какво? На всичко. Всяко добро, което искате да го направите, ще го направите само ако ви принуди любовта. Тази дума е силна. Онези, най-способните християни, отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба. Тук останаха посредствените. Вие сте от посредствените, от останалите не сте, от много способните не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте да свършите. А пък някои от вас от 2-3 години сте повтаряли класовете и вие казвате, че не помните. Когато някои сте направили нещо, което не е хубаво, все не помните. Когато има да дава, не помни, когато има да взема, помни.
към текста >>

Главното е да се свърши училището, да се приготвиш за работа, а не само да се говори.
Някой ще ти каже: „Защо ти трябва да ходиш по този път? “ Поне сега да не оставате в класа. То миналото е минало. Да знаете и да не знаете, все едно. Но какво може да се направи при сегашните условия, то е важното. Главното е да се свърши училището, да се приготвиш за работа, а не само да се говори. Аз искам да ви наведа на една действителна реална мисъл. Например, не знаете как да правите опит. Четете Библията. Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас, не Го разбраха какво иска да каже Той. И учениците един ден Му казаха: „Защо говориш така?
към текста >>

Тя първоначално ще се осмива, първоначално тя трябва да се осмива.
Когато някой е чувствувал да го принуждава любовта, той все глупав става. Когато детето от любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво. Навсякъде то все трябва да претърпи укорите, да му се присмиват. Но ако това дете постоянствува в принуждението на тази любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най- напред любовта ще започне с маловажните работи. Тя първоначално ще се осмива, първоначално тя трябва да се осмива. Любов, която не се осмива, тя не е любов. Като дойде любовта, човек забравя смеха на хората, те се смеят, а пък той си мисли за съвсем други работи. Те да казват каквото искат. Нито на смеха, нито на укорите обръща внимание. Той си има една идея, все се ухилва, а пък като изгуби любовта, той става много умен, почва да си стиска устата, да си примижава очите, да си маже лицето, дрехи си туря, това-онова си туря.
към текста >>

Вие сте дошли в училище да учите, не да ви говоря за спасението.
Онзи скулптор със своето длето удря, има си идея. Ще извае някоя статуя, за да възпитава хората. После има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за да видят хората доброто, което е вложено в тази идея. Или някой човек, който е писал с години една книга, да четат хората с години и да се ползурат. Говоря за добрите писатели. Вие сте дошли в училище да учите, не да ви говоря за спасението. Вие го знаете. Спасението е най-лесната работа. Когато любовта те принуждава, е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато любовта действува в тебе, и царят на гости ще ти дойде. Когато любовта действува, навсякъде те приемат.
към текста >>

Той е един дух, българин, искат да го пращат на училище, не излиза.
В една къща бяха събрани толкова, колкото и тук. Това беше във Видин. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха с разни възгледи, вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.“ Една сестра се обсеби от един дух, те се смеят, тя си удря ръката и е в несвяст. Той е един дух, българин, искат да го пращат на училище, не излиза. Вече часът става 12 полунощ и не излиза. Моят приятел идва при мене и ми казва: „Какво да правим? Язък за учителката.“ Тя беше в класа. Казвам сега: „Втори сеанс. Наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш“.
към текста >>

48. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

ТОМ 12

След това „n“ се връща на първоначалното си място, като взима нещо от „m“ и става „mn“.
Тогава и писма ще си пишете. Сестро, какво поведение имаш? И тогава знаете ли как ще започне вашата еволюция? - По следующия начин: Плоскостта се върти и вие си разменяте местата. Единият от вас е в точка „п“, другият в точка „m“; после „п“ отива на мястото на „m“ и обратно. След това „n“ се връща на първоначалното си място, като взима нещо от „m“ и става „mn“. Същото става и с „m“. Отново „n“ се връща при „m“ - „nm“. СЪЩОТО И с другата страна. И най-после ще се съберете при точка С, и ще се обичате. Сега математически разрешавате въпроса.
към текста >>

Другият е бил богат, свършил е училище и станал пръв министър в България.
Това е опит. Тогава где са тия връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели, да ги разкъса тези връзки? Може да имате много други връзки, но тия, вътрешните връзки да останат незасегнати. Да кажем, вие имате един приятел, били сте двамата съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и станал пръв министър в България. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал и в началото. Туй е благородство! А не, да мине покрай него и да се престори, че не го вижда и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Туй значи неизменни чувства.
към текста >>

49. 1. ВЕРУЮЩ ИЛИ НЕВЕРУЮЩ

ТОМ 13

Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ отделение дългата молитва „Верую".
1. ВЕРУЮЩ ИЛИ НЕВЕРУЮЩ Стефан Тошев е роден на 13/26/.12.1886 год. в град Севлиево и почина на 2.01.1978 г. също в гр. Севлиево. Родителите му са били дълбоко религиозни хора, с интересни опитности в живота си. Майка му е имала лечителски дарби и между жените в махалата, само тя е била грамотна. Баща й е бил богат човек и хаджия, затова тя още в турско време се е учила в килийното училище и е научила още във второ отделение дългата молитва „Верую". „Майка ми беше силно вярваща" - пише баща ми. „Тя посещаваше църква през всичките празници. Беше добра и благородна жена и добре помня, че всяка вечер, преди да си легне, заставаше пред специалния иконостас в спалнята ни, дето имаше икони и кандило и се молеше. Същото правеше и баща ми. Тя често обичаше да разказва на нас, децата си (двама сина и две дъщери) за Бога, за Исуса Христа и за Света Богородица.
към текста >>

А и в основното училище се практикуваше това: всяка заран, преди да се започне първия час, всички деца от четирите отделения излизаха в коридора на училището, дето в присъствието на учителите се прочиташе молитвата „Дядо Господи, прости ме!
„Тя посещаваше църква през всичките празници. Беше добра и благородна жена и добре помня, че всяка вечер, преди да си легне, заставаше пред специалния иконостас в спалнята ни, дето имаше икони и кандило и се молеше. Същото правеше и баща ми. Тя често обичаше да разказва на нас, децата си (двама сина и две дъщери) за Бога, за Исуса Христа и за Света Богородица. Църквата беше близо до дома ни, а аз желаех и баща ми често ме водеше със себе си рано в църква. А и в основното училище се практикуваше това: всяка заран, преди да се започне първия час, всички деца от четирите отделения излизаха в коридора на училището, дето в присъствието на учителите се прочиташе молитвата „Дядо Господи, прости ме! ". Но, твърде рано аз скъсах с вярата си в Бога! Още по средата на годината, в трети прогимназиален клас, аз единствен в класа станах безверник. По онова време град Севлиево беше едно от калетата на социализма в България. Социалистите имаха печатница, дето се печатаха брошури и се пръскаха из България. Помня, че между брошурите, които прочетох, имаше една - „Послания до небето" - Сто и един въпроса към Бога.
към текста >>

Началното си и прогимназиално образование съм завършил в Севлиево, а гимназия - в Априловската гимназия в Габрово, през юни 1907 г.
Минавах за начетен младеж. Като ученик в пети гимназиален клас, по покана на учителя ни по литература, изнесох пред съучениците си реферат на тема: „Христо Ботев като поет, журналист и революционер и биографичен очерк". (Биографията му от Захари Стоянов е книга, дебела три пръста. Бях прочел книгата на Антон Страшимиров: „Христо Ботев като поет и журналист." Намерих в читалището ни издаваните след Освобождението ни „Ден" и „Деница" и прочетох всичко, написано за Ботев.) Знаех наизуст всичките му стихотворения. И като свърших прочита на реферата си, в присъствието на учителя ни Цачев, по избор на съучениците си, им декламирах няколко от стихотворенията на Ботев. Началното си и прогимназиално образование съм завършил в Севлиево, а гимназия - в Априловската гимназия в Габрово, през юни 1907 г. Но било ми е определено да скъсам рано с безбожието. През ваканцията, между шести и седми гимназиален клас аз станах вегетарианец. Повярвах чрез спиритизма. Тогава бях на 18 години и половина.
към текста >>

50. 26. СЪНИЩА И ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Мъжете предоставяха тая работа на жените и децата си, а когато училището беше свободно, идваха там на разговор.
Тюргевен, Крумовградско. Той си отиваше за малко в селото си. Имаше да пътуваме доста време с него. Между разговора ни, той ми разправи следното: Единствен аз бях българин между турците в това село. Занятието на жителите от селото беше производство на тютюн. Мъжете предоставяха тая работа на жените и децата си, а когато училището беше свободно, идваха там на разговор. И аз бивах между тях. Знаех турски. Веднъж те почнаха разговор за „природните духове“ – русалки и други видове. Някои от тях казваха, че неведнъж са ги виждали. Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове.
към текста >>

Близо до училището няма къщи.
Някои от тях казваха, че неведнъж са ги виждали. Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове. И ме питаха: „Вярваш ли, че това е истина? “ Казах им, че аз не вярвам в никакви духове... „Сега ще ти разправя – каза ми той – какво се случи с мене през нощта на 13 срещу 14 януари 1933 г. В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки.
към текста >>

А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода.
Те разправяха, че около всички големи кладенци и води в природата има такива духове. И ме питаха: „Вярваш ли, че това е истина? “ Казах им, че аз не вярвам в никакви духове... „Сега ще ти разправя – каза ми той – какво се случи с мене през нощта на 13 срещу 14 януари 1933 г. В 12 часа през нощта. Близо до училището няма къщи. А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено.
към текста >>

Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено.
А недалеч от училището има голям кладенец, от който аз си вземах вода. Вечерта съм забравил да си донеса вода. През нощта ожаднях. Станах, облякох си балтона, дигнах си яката, взех си бастуна и билничето и отидох при кладенеца. Там си спомних, че турците казваха, че при кладенците има духове – русалки. Понеже аз не вярвах, че съществуват каквито и да било духове, възмутен от суеверието на турците, изрекох на турски следните думи: „Динини сиктимини пери (дух), не анажик.“ (Вярата ти да... дух, какво ще ми направиш.) Но към дванадесет часа по обед на следния ден (аз спях в училището) аз се парализирах: изкривиха ми се устата и дясното ми око остана отворено. Дойдоха близките на мен турци. Аз им разправих как съм псувал през нощта духовете при кладенеца. Те си казаха помежду си нещо, а на мене казаха: „Даскале, такава болест докторите не могат да я лекуват. Ще доведем един ходжа, който ще прочете молитви, в скоро време ще бъдеш здрав напълно.“ Аз им отговорих, че само на доктори вярвам. Отидох в София и лежах в Александровата болница доста време.
към текста >>

При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата.
Минали първата гора, минали полянката и навлезли във втората гора. Гръблев търсил дървото, което видял насън и го намерил. Копали под него и намерили чувала. Взели чувала и се завърнали в землянката, дето Гръблев скрил чувала под кревата си. Заповядал да доведат при него войника, когото видял насън. При разпита му за кражбата, първоначално той отказвал да е извършил кражбата. Но когато Гръблев му казал под кое дърво е закопал чувала, той се уплашил и помислил, че някой го е видял и направил пълно признание. След това Гръблев извадил чувала из-под кревата и му го показал... Така чрез тоя свой праволинеен сън брат Гръблев разкрил тази кражба. 4. СЪНЯТ НА ВОЙНИКА Това се случило през време на Балканската война. Нощно време войниците лягали да спят, без да се събличат и слагали пушките си до себе си, защото не знаели кога неприятелят може да ги нападне и да се даде бойният сигнал веднага да стават. Така легнали и заспали.
към текста >>

51. МИЛКА ГОВЕДЕВА - ДВАТА ПЪТЯ I. ЕДИНИЯТ ПЪТ 1. ДЪЩЕРЯ НА ПЕВИЦА И ВНУЧКА НА ГРАФ

Милка Говедева

ТОМ 13

Знам, че завършва педагогическа гимназия в Самоков, не го задоволява това, завършва дърводелско училище, не го задоволява и това, завършва млекарско училище, това не го задоволява, завършва пчеларско училище, и това не го задоволява.
Но баща ми се ражда последен, той е най-малкият от всичките. Баба ни е имала седем деца. По-право пет и е била бременна, когато дядо ми е бил убит или от побоища е умрял, и ражда две близначета, чичо ми Павел и баща ми, най-малкия - Петър. Павел и Петър. Но той като най-малък и най-любознателен от всички, академик Чакалов разправяше за него, че нали заедно с него са били съученици. Знам, че завършва педагогическа гимназия в Самоков, не го задоволява това, завършва дърводелско училище, не го задоволява и това, завършва млекарско училище, това не го задоволява, завършва пчеларско училище, и това не го задоволява. И по него време, когато на 12 юли, на 14 години Борис хаджи Сотиров в Самоков ги организира тях и има едно Чамкористко ядро, и снимка има даже. В.К.: Той е комунист. М.Г.: Тогава ги организира Борис хаджи Сотиров в комунистическа група, на 14 години когато е бил. А пък другите не са се занимавали с това. А когато той се ражда, баба ми, бидейки вече със седем деца, някои съседи дошли и казали: „Еленице, имаш толкова деца, ще ги осиновим, дай тия двете близнета." Значи всички са били момчета, само едно момиче, и тия двете пак момчета.
към текста >>

Тя не е била образована баба ми, с първоначално четвърто отделение.
Той бил сирак и когато са нахлували руснаци или кои там в именията им, те бягали към Швейцария. И неговият настойник, на дядо ми, защото баща му починал и майка му, казали: „Хайде, Игнац - Игнац се казвал - с нас." Но той на баба ми не си казал фамилията. Нито веднъж. Впоследствие аз два пъти бях в Швейцария и търсих да видя това, ама като не зная фамилията, кого да намеря, нали? Той не казал на баба ми. Тя не е била образована баба ми, с първоначално четвърто отделение. В.К.: А той по потекло какво е? М.Г.: А той като граф е бил. Граф. В.К.: Той сега австриец ли е бил? М.Г.: Австро-унгарец. В.К.: Тъй не може.
към текста >>

Умират и остават само пет, между които майка ми, три лели и един вуйчо, когото изпраща в Берлин да учи авиация и той завърши авиационно училище и умира.
В.К.: Немски... М.Г.: И аз като дете не знаех български. Докато беше жива майка ми, 6-7 години аз говорех на немски. В.К.: Това е дядо ви по линията на майка ви. М.Г.: На майка ми. Впоследствие дядо ми има много деца -13. Умират и остават само пет, между които майка ми, три лели и един вуйчо, когото изпраща в Берлин да учи авиация и той завърши авиационно училище и умира. Той става комунист, обаче. Умира тука, 1924 година, при създаването на българската поща, вътрешна ли, външна, не помня, с някакви двама земеделци. Те тогава не са били безопасни самолетите, те се връзват, не са били като сегашните самолети, така. Но решил той този път да не се връзва и въздушната струя го хвърля и пада при Пловдив, при някакви дараци. Че не пада във вълната, ами пада на калдъръма.
към текста >>

Така че вуйчо ми завършва там това училище и така.
Те тогава не са били безопасни самолетите, те се връзват, не са били като сегашните самолети, така. Но решил той този път да не се връзва и въздушната струя го хвърля и пада при Пловдив, при някакви дараци. Че не пада във вълната, ами пада на калдъръма. Аз бях във второ отделение тогава, в Русе при баба ми и аз трябваше да съобщя тая тъжна вест на баба ми. Носех телеграми от София. Така че вуйчо ми завършва там това училище и така. А пък дядо ми по-нататък, искам да се върна малко назад, той понеже не е имал никакъв занаят, решава децата си да учи. Да учи. В.К.: Кой? М.Г.: Дядо ми, баща на майка ми. В.К.: Как се казваше той?
към текста >>

52. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

За тия скици, които първоначално сестра Цветка ги подарявала, Учителят много строго й казал да си ги събере и да ги пази, защото те съставляват едно цяло.
По тоя въпрос вероятно ще могат да дадат сведения други приятели, защото скиците са били давани във Варна за преснемане и брат Петър неколкократно искаше скиците от Ангел и питаше за тях, а те се бавеха, докато накрая скиците били изпратени препоръчано по пощата до Петър Ганев и оттам предадени на брат Петър. Спомням си колко брат Петър беше неспокоен за скиците, да не се изгубят. Тогава разбрах колко много е ценял брат Петър скиците, които сестра Цветка е правила, преди да нарисува портрета на Учителя. Брат Петър е имал връзка с разни адвокати във връзка с дела, за които е бил ангажиран и разбирал, че скиците на един художник са много важен документ за самия художник. Той вероятно е дал да се направят две или три копия от тия скици и те са правени от сестра Цветка в салона, когато Учителят е говорил. За тия скици, които първоначално сестра Цветка ги подарявала, Учителят много строго й казал да си ги събере и да ги пази, защото те съставляват едно цяло. И така скиците на с. Цветка бяха вече извадени на фото-хартия. На мене не беше известно, че оригиналът на портрета бил у художника Борис Шаров. Но по-късно, когато разбрахме, че Борис Шаров не е добре със здравето си, брат Петър ме покани да отидем у художника. Така двамата отидохме у Борис Шаров и го помолихме да предаде портрета на брат Петър.
към текста >>

Животът е училище за умните.
Като в единия раздел цитирахме въпросите и отговорите, които се отнасят за художничката Цветана Щилянова и за процеса, при който е осъществено прехвърлянето на образа на Учителя върху бялото платно чрез нейните ръце. Във втория раздел се постарахме да проследим биографичния живот на Цветана Щилянова и нейното семейство, а третият раздел озаглавихме „Изповедта на една душа", като в него включихме нейния житейски път, който минава през страдания и мъчения, за да може тази душа да се добере до онази светлина, която е съхранявала в нейното свръхсъзнание, а сега в житейския си път я е загубила и нейната душа я търси и може да намери единствено в пътя, посочен в Словото на Учителя. А лично на нея това е видно в писмото от Учителя до нея. „Мисли добре, живей добре, работи добре, това е смисълът на онова, към което се стремиш. Приемай само чистата светлина на Мъдростта, храни се с живата храна на Любовта, следвай пътя на Истината и ще ти бъде добре. Животът е училище за умните. Само Божията Любов носи пълния живот." Ето това е пътят на нейната душа, предначертан от скрижалите на Божествения Дух и от ръцете на Всемировия Учител, скрепени със скрижалите на Духа, обозначени чрез неговия свещен подпис Беинса Дуно. В италианското списание в книжка номер 1 от 1950 г. на име „Quadernil del 2000" на стр. 25-26 е публикувана статия от неподписал се автор, но в забележка отзад пише, че материалът е съставен от „Учителят говори" - „Le Maitre pari" (София, 1937, 1942). На първа страница има скица на Цветана Щилянова от ноември 1933 г.
към текста >>

53. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Бяха едва облечени, само три от децата бяха там, останалите бяха на училище, а три търсеха работа.
Сутринта рано се запътих с най-добро желание в сърцето да изпълня поставената ми от Учителя задача, колкото ми е възможно по-добре. Задачата се състоеше в това да посетя една много бедна вдовица и да видя доколко тази бедна душа е отворена за Божественото зърно. Най в края на града, в малка стая, чиста, но с изключение на едно дървено легло, празна, намерих вдовицата с осем деца. Беше семейство на просяци. Най- голямото дете беше на 18 години, а най-малкото на година и половина. Бяха едва облечени, само три от децата бяха там, останалите бяха на училище, а три търсеха работа. Самата жена изглежда беше доволна, защото почти не се оплакваше, което ми направи силно впечатление. Тя самата беше отраснала без родители на улицата, нямала си никого и просто отишла при един сляп просяк, който я приел. С този човек тя имала 8 деца и по нейните думи тя и децата живеели добре. Мьжът всеки ден ходел да проси и хранел и обличал семейството. Но пиел много и накрая умрял, обезсилен от пиенето, от студ.
към текста >>

" Светът е едно училище на изпитания, хората са смешни, само искат да го реформират.
6 . РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 2.11.1923 г. петък, 11 ч. сутрин. Растенията имат подсъзнание, животните - съзнание, човекът - самосъзнание, а духовните същества - свръхсъзнание. От Невидимия свят ви изпитват, например оставят ви гладни 3-4 деня, после ще ти турят изкушение: нещо за ядене и ще гледат дали ще откраднеш, ако вземаш, казват: „Той трябва още да учи! " Светът е едно училище на изпитания, хората са смешни, само искат да го реформират. Може ли ученикът да реформира университета? Животът е нареден от Бога, изпитанията, като дойдат, ще ги приемеш, няма да питаш - „защо? " На двама души Учителят може да даде нещо, но те трябва да имат вяра ако се усъмнят, те си създават карма, а като повярват, то е да се полее малко вода на растението. Писанието казва: „Свидетелството на двама души е вярно." Човек ще си [намери] начин, как да работи. Низшият ум трябва да се тури на работа.
към текста >>

Детето в начало не трябва да го пресищате, първоначално майката почва с Христовия закон, кокошката и тя почва тъй с малките си, а после ги пропъжда.
Във всяка една окултна школа трябва да се създаде една атмосфера, че като влезе човек, да се почувствува, че е влязъл в едно свято място. В природата, като идем, ако не сте готови, от земния цвят в пролетта се раждат обратни действия, почнат се критики, а зимно време снега, белият цвят действа духовно. Най-хубавото нещо, което дразни ухото, всъщност се крие нещо. Тия хора от осигурителните дружества, като идат при някого, ще го черпят в кръчмата, ще го гощават и най- после ще му каже: „Аз искам да те осигуря" и той не може да откаже. Съвременният свят е пълен с такова добро. Детето в начало не трябва да го пресищате, първоначално майката почва с Христовия закон, кокошката и тя почва тъй с малките си, а после ги пропъжда. Трябва да се спазват общите интереси, всеки да вземе еднакво участие. В света е приготовление там се изучават много неща. Сега можем да работим по-добре от други път. Дясната ръка черпи енергия. Главното нещо е човек да придобие безсмъртие.
към текста >>

54. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

А първоначално всички тези закони са получени от Горе.
Преди всичко, засега не може да се намери поет или писател, които би могъл да напише такъв роман. Защо? Защото той не може да намери такива красиви образи нито в ума, нито в сърцето си. Само онзи човек познава новата философия на живота, който се е свързал с Белите Братя и върви по техния път. За историческите процеси не са фактори, този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимият свят, силите, които отгоре дирижират събитията, са именно членовете на Бялото Братство. Всички закони, които владееха свещените школи в Египет, Египетските посветени са ги заимствували от други свещени школи. А първоначално всички тези закони са получени от Горе. Вдигането на грамадни камени блокове за постройката на египетските пирамиди е станало чрез обезтегляване. Посредством законите на електричеството и магнетизма. Египетските посветени са владеели закони, които днес са непознати". - „Единственото ръководство в света е това на Всемирното Бяло Братство. Цялата култура, правдата в света, се подтиква все от мощната сила на това Братство.
към текста >>

" Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство?
- „Учението на Бялото Братство, ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм, в теософията, в християнството. В това учение навсякъде има единство, в него няма разногласия. В учението на Бялото Братство има особено разбиране за създаването на Света, особена теория. Белите Братя никога не оспорват съвременните теории, Те си мълчат за тях. Те не казват никому: „Ти не си прав! " Вие ще кажете: "Защо ни е нужно да влезнем и да учим в школите, в училището на Бялото Братство? - За да научите законите на щастието, на Блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете. Няма друг път. Новият живот е път на Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият живот ще се обуславя от школата.
към текста >>

55. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

ТОМ 15

Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
към текста >>

Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява.
Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека.
към текста >>

56. 4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент.
Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното.
към текста >>

Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр.
- Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силните оръжия: пушките и топовете ли или да има честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Да има умни и далновидни държавници или да има любящи бащи и майки? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри. Честността ще създаде гръбнака на човешкия характер, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
към текста >>

57. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж.
Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д.
към текста >>

Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение.
Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас".
към текста >>

Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...
към текста >>

Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение.
Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни", „неизхабими". Вж.
към текста >>

58. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Иван Толев

ТОМ 15

Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние.
Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*. Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена.
към текста >>

Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех.
Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всяка мисъл. Чрез всяка форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на вънкашния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех. Но вънкашният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и повече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява.
към текста >>

59. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор.
5 (XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл.
към текста >>

училище 11. Проф.
Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл. при педаг. училище 11. Проф. Стефан Консулов срещу теософите и сп. „Всемирна Летопис" Атаките на проф. Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават. През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката".
към текста >>

За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи.
След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането.
към текста >>

Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище.
Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период. Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше. Редовно чрез медитацията (сиреч самовнушението) се стараех да се убедя в новите истини. И успявах. По едно време обаче поискаха от мене да подпиша декларация, че съм успял да се убедя, какво Мория стои по-високо от Христа.
към текста >>

Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота".
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
към текста >>

Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България.
към текста >>

Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17.
към текста >>

Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището?
Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
към текста >>

Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата.
към текста >>

Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище.
Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта.
към текста >>

Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци.
И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава. Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи.
към текста >>

Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите.
Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6).
към текста >>

87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво.
Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
към текста >>

В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания".
4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
„ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова?
към текста >>

И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта.
Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано?
към текста >>

От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище.
При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето". И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов?
към текста >>

И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано?
И по-нататък, вторият заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното.
към текста >>

Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г.
в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът". (Виж „Изгревът" том V, стр. 531-533). Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл.
към текста >>

60. 18. БРАТСКИ КРЪЖОК В РОДНИЯ КРАЙ

ТОМ 16

Имаше дъщеря, моя връстница, син в горните класове на гимназията, и друг син - ученик в началното училище.
Той бе писар в съдилището, но не стигаше заплатата му за изхранването на тежкото му семейство, затова търсеше и странични доходи и му идеше отръки да поправя струнни инструменти. А правеше и цигулки. Но не от явор, а от орех. А орехът не е музикално дърво. Аз често посещавах брат Цаню и семейството му. Имаше дъщеря, моя връстница, син в горните класове на гимназията, и друг син - ученик в началното училище. Бай Цаню бе умен и весел човек. В разговора си разказваше разни поучителни приказки, анекдоти и разкази.
към текста >>

61. 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА

ТОМ 16

С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч.
37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата.
към текста >>

62. 37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА

ТОМ 16

С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч.
37. ЧОВЕШКОТО В ЛЮБОВТА Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев. С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това. В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата.
към текста >>

63. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Всеки ден, всеки урок се започваше с песен и се завършваше с песен, независимо дали беше по четене, смятане, естествена история, история, география - така, както се преподаваха тогава предметите на учениците от началното училище.
1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ В младежките си години бях назначен в село Равна, околия Годечка. Дадоха ми една стаичка с един стол, маса - бедни години, но млади години и всичко се издържа. Селото бе малко, децата от първо до четвърто отделение ги учех в една стая, като бяха разпределени по чинове - всяко отделение по няколко чина. Трудна работа, но можех да приложа някои от идеите на Учителя напълно самостоятелно и да се радвам на плодовете им, без някой да подозира откъде идват тези идеи. Всеки ден, всеки урок се започваше с песен и се завършваше с песен, независимо дали беше по четене, смятане, естествена история, история, география - така, както се преподаваха тогава предметите на учениците от началното училище. Така подействувах на децата в училището, че те научиха и затвърдиха музикалната нотна стълбица. Като им кажа например тон „ла", те вземат и го изпяват като тон „ла". Като им кажа „долно до" или „горно до", те го изпяваха. Децата затвърдиха много добре всичко това, като се почне от първолаците, та до по-големите деца. Идваха инспектори и видяха какво съм постигнал.
към текста >>

Така подействувах на децата в училището, че те научиха и затвърдиха музикалната нотна стълбица.
1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ В младежките си години бях назначен в село Равна, околия Годечка. Дадоха ми една стаичка с един стол, маса - бедни години, но млади години и всичко се издържа. Селото бе малко, децата от първо до четвърто отделение ги учех в една стая, като бяха разпределени по чинове - всяко отделение по няколко чина. Трудна работа, но можех да приложа някои от идеите на Учителя напълно самостоятелно и да се радвам на плодовете им, без някой да подозира откъде идват тези идеи. Всеки ден, всеки урок се започваше с песен и се завършваше с песен, независимо дали беше по четене, смятане, естествена история, история, география - така, както се преподаваха тогава предметите на учениците от началното училище. Така подействувах на децата в училището, че те научиха и затвърдиха музикалната нотна стълбица. Като им кажа например тон „ла", те вземат и го изпяват като тон „ла". Като им кажа „долно до" или „горно до", те го изпяваха. Децата затвърдиха много добре всичко това, като се почне от първолаците, та до по-големите деца. Идваха инспектори и видяха какво съм постигнал. Един от инспекторите бе чул, че пея много добре и свиря на цигулка, и той организира една конференция на учителите от Годечката околия и ме определи да държа сказка на учителите и да им покажа как се учат учениците и ограмотяват по музика в началното училище.
към текста >>

Един от инспекторите бе чул, че пея много добре и свиря на цигулка, и той организира една конференция на учителите от Годечката околия и ме определи да държа сказка на учителите и да им покажа как се учат учениците и ограмотяват по музика в началното училище.
Така подействувах на децата в училището, че те научиха и затвърдиха музикалната нотна стълбица. Като им кажа например тон „ла", те вземат и го изпяват като тон „ла". Като им кажа „долно до" или „горно до", те го изпяваха. Децата затвърдиха много добре всичко това, като се почне от първолаците, та до по-големите деца. Идваха инспектори и видяха какво съм постигнал. Един от инспекторите бе чул, че пея много добре и свиря на цигулка, и той организира една конференция на учителите от Годечката околия и ме определи да държа сказка на учителите и да им покажа как се учат учениците и ограмотяват по музика в началното училище. И аз взех моите ученици от селото, премениха ги родителите им с новите им дрешки и като ги погледнеш, не можеш ги позна -пременени и докарани, от красиви по-красиви. Заведох ги в гр. Годеч, а околията бе голяма-това бе бившата Цариградска околия и имаше на конференцията събрани около 150 учители. Започна моят урок. Хубавото на тази система и метод на педагога Борис Тричков, от когото бях заимствувал, е, че учениците сами водят учебния час по пеене.
към текста >>

64. 4. БУКВАТА НА НЕЩАТА И ДУХЪТ НА ЖИВОТА

ТОМ 16

Чета обявление, че в Чепинци има вакантно място в началното училище.
А за вас остава по-трудното - сами да се доберете до Духа. А това може да стане само чрез Словото на Учителя, защото то бе плод на Духа и носеше Сила и Живот. Ние проверихме това. Оставяме и на вас да направите същото, да изживеете част от онова разширение и повдигане на човешката душа при съприкосновение с Божествения Дух! Следващата година по Коледната ваканция се отбих в училищната инспекция в София. Чета обявление, че в Чепинци има вакантно място в началното училище. Както четях обявленията, някой ме удари по гърба. Обръщам се - помощник-училищният инспектор Данаилов. Попита ме: „Ганев, какво търсиш тука? " - „Г-н Данаилов, моля те, ходатайствай ми пред чепинския училищен инспектор да ме назначи учител в село Чепинци." - „Ами защо напущаш моя район? " Обясних му, че вземам уроци по цигулка от Христо Петков в събота вечер.
към текста >>

" - „Г-н Данаилов, моля те, ходатайствай ми пред чепинския училищен инспектор да ме назначи учител в село Чепинци." - „Ами защо напущаш моя район?
Следващата година по Коледната ваканция се отбих в училищната инспекция в София. Чета обявление, че в Чепинци има вакантно място в началното училище. Както четях обявленията, някой ме удари по гърба. Обръщам се - помощник-училищният инспектор Данаилов. Попита ме: „Ганев, какво търсиш тука? " - „Г-н Данаилов, моля те, ходатайствай ми пред чепинския училищен инспектор да ме назначи учител в село Чепинци." - „Ами защо напущаш моя район? " Обясних му, че вземам уроци по цигулка от Христо Петков в събота вечер. Но влакът, с който пътувам вечер, иде от Белград и на митницата в Драгоман има големи закъснения и не мога да си вземам уроците по цигулка. Данаилов ме хвана за ръката и ме въведе в стаята на помощник-училищните инспектори. Застана пред един и му каза така: „Колега, моля Ви да не назначавате този учител в началното училище в село Чепинци, защото ще ми вземете най-добрия учител от учебната ми околия." Изсмяха се другите инспектори. Чепинският инспектор ми подаде лист и ми каза: „Напишете заявлението и ми го дайте сега." Написах го и веднага ме назначиха учител в село Чепинци, Софийско.
към текста >>

Застана пред един и му каза така: „Колега, моля Ви да не назначавате този учител в началното училище в село Чепинци, защото ще ми вземете най-добрия учител от учебната ми околия." Изсмяха се другите инспектори.
Попита ме: „Ганев, какво търсиш тука? " - „Г-н Данаилов, моля те, ходатайствай ми пред чепинския училищен инспектор да ме назначи учител в село Чепинци." - „Ами защо напущаш моя район? " Обясних му, че вземам уроци по цигулка от Христо Петков в събота вечер. Но влакът, с който пътувам вечер, иде от Белград и на митницата в Драгоман има големи закъснения и не мога да си вземам уроците по цигулка. Данаилов ме хвана за ръката и ме въведе в стаята на помощник-училищните инспектори. Застана пред един и му каза така: „Колега, моля Ви да не назначавате този учител в началното училище в село Чепинци, защото ще ми вземете най-добрия учител от учебната ми околия." Изсмяха се другите инспектори. Чепинският инспектор ми подаде лист и ми каза: „Напишете заявлението и ми го дайте сега." Написах го и веднага ме назначиха учител в село Чепинци, Софийско.
към текста >>

65. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

5.XI.1933 год., неделя Къде 1 ч през нощта се събудих с току-що сънувания сън: Стоя в голямо училище с много колеги, все познати, от родното ми село.
Когато един се радва или пее, всички се радват." 4.XI1.1933 год. Сънувах, че инспекторът В. Николов прави анкета. Влязъл е при моите деца в с. Равна, в III и IV, които уча аз, и ги разпитва за това-онова, да види да не би нещо сектантско да съм предал на децата. 5.XI.1933 год., неделя Къде 1 ч през нощта се събудих с току-що сънувания сън: Стоя в голямо училище с много колеги, все познати, от родното ми село. Предстои ми да предам лекция в прогимназиален I клас по Вероучение. Звънецът удря, а аз като че не съм си прегледал какво пише в учебника. Започнах да се боя да не би да ми е вяла лекцията, та да ме критикуват другарите, и то особно присъствуваше един голям комунист. Но аз си поразмислих за това, онова, как ще говоря, какви доводи да приведа и докажа, че вярата е нещо важно и съществено за човешкия живот, че тя е духовната храна и питие за човека. Но се събудих, преди да държа лекцията си.
към текста >>

6.XI.1933 год., понеделник Тази заран дойде Еленка рано в училището и то разтревожена и сърдита, защото нощес плакала и се тревожила от това, че аз снощи у хазяите й съм й бил казал да позанимава Кирила (ученик на хазяите във II клас) по пеене с ноти по стълбицата.
Предстои ми да предам лекция в прогимназиален I клас по Вероучение. Звънецът удря, а аз като че не съм си прегледал какво пише в учебника. Започнах да се боя да не би да ми е вяла лекцията, та да ме критикуват другарите, и то особно присъствуваше един голям комунист. Но аз си поразмислих за това, онова, как ще говоря, какви доводи да приведа и докажа, че вярата е нещо важно и съществено за човешкия живот, че тя е духовната храна и питие за човека. Но се събудих, преди да държа лекцията си. 6.XI.1933 год., понеделник Тази заран дойде Еленка рано в училището и то разтревожена и сърдита, защото нощес плакала и се тревожила от това, че аз снощи у хазяите й съм й бил казал да позанимава Кирила (ученик на хазяите във II клас) по пеене с ноти по стълбицата. Че тя не била длъжна и че не е частна учителка, че да си губела скъпото време по един ленив ученик. И след малко допълни, че за нещо неопределено се тревожи, за просто невидима причина. Аз я успокоих и се почна разговор за нейното уволнение и гонитба от Мърчаево, Извади тя от чантата си препис от обвинителното писмо на софийския митрополит и отговорите, които е дала, кога са я анкетирали. Много ми харесаха нейните отговори, които тя е приготвила навремето си (1926 год.) със съдействието и присъствието на Учителя и друго заявление, писано навремето си от Иван Толев от името на Мърчаевци. След дълъг разговор по гонитбата и преследването ни, започнаха се учебните занятия.
към текста >>

След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си.
Накарах ги да се умирят и им съобщих. Веднага -гласове на шега и смях, като си казаха със смях, че ги изпитвах дали ще кажат нещо против това. Но когато повторих и лотретих и им казах да си вземат книжките и да си отиват, веднага се смени духът на децата. Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата.
към текста >>

След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън.
Веднага -гласове на шега и смях, като си казаха със смях, че ги изпитвах дали ще кажат нещо против това. Но когато повторих и лотретих и им казах да си вземат книжките и да си отиват, веднага се смени духът на децата. Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н.
към текста >>

И от училището не останало нищо, цялото изгоряло.
Но когато повторих и лотретих и им казах да си вземат книжките и да си отиват, веднага се смени духът на децата. Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н. Просвещение Бояджиев.
към текста >>

После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели.
Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н. Просвещение Бояджиев. Върнах се късно и след дълъг разговор с Еленка си легнах.
към текста >>

Той ми даде един чадър и замина за училище.
И после отидохме в Министерството при главния секретар Манолов. Вечерта в Годеч стигнахме в 10 ч. Спах у Велков. 10.XI.1933 год., петък Дъжд вали. Закусихме у Велков. Той ми даде един чадър и замина за училище. Аз през чаршията заминах в прогимназията. Обясних на някои за уволнението ми. Направих едно заявление от името на съселяните ми. Прочетох го на Б. Манов. Той ми каза да помоля Б.
към текста >>

НАДЕЖДА БОЯдЖиЕВА, учителка при първоначалното училище в същото село и г.
Равна, Годечко (копие: г. г. ЕЛЕНА х. ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители в същото село, г. Главният учител в с. Букоровци, Годечко, г. НАДЕЖДА БОЯдЖиЕВА, учителка при първоначалното училище в същото село и г. Пунктовият учител в с. ГОДЕЧ). Съобщава Ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение, със заповед № 4948 от 26.Х. т. год., въз основа на чл. 61, ал. II-ра, от Закона за народното пресвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1. м. м., УВОЛНЯВА, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, ЕЛЕНА х, ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители при повереното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА от първоначалното училище в с.
към текста >>

м. м., УВОЛНЯВА, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, ЕЛЕНА х, ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители при повереното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА от първоначалното училище в с.
НАДЕЖДА БОЯдЖиЕВА, учителка при първоначалното училище в същото село и г. Пунктовият учител в с. ГОДЕЧ). Съобщава Ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение, със заповед № 4948 от 26.Х. т. год., въз основа на чл. 61, ал. II-ра, от Закона за народното пресвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1. м. м., УВОЛНЯВА, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, ЕЛЕНА х, ГРИГОРОВА и ПЕНЮ ГАНЕВ, учители при повереното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението НАДЕЖДА БОЯДЖИЕВА от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия. ОКР. УЧИЛ. ИНСПЕКТОР: (В. Янков) и. д. СЕКРЕТАР: (подписът не се чете) (печат) 2.
към текста >>

Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа.
Учителката от седем, а учителят от три години са били най-добрите съветници и напътвачи в живота ни. Научихме се от Министерството на Народното просвещение, че ги уволняват под претекст, че били дъновисти, излизали били да посрещат изгревите на слънцето, че са водили неморален живот и др. Долуподписаните жители на с. Равна единодушно протестираме за тая измислица и клеветнишка лъжа! Ний от толкова години досега сме били предоволни от учителите и с радост очаквахме да се срещнем тях на забава, вечеринка или родителско-учителска среща, за да подсладят с нещо хубаво и смислено еднообразния ни и загрижен живот. Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с.
към текста >>

Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с.
Любимите ни деца с трепет и радост отиваха и се връщаха от училище, С насилие не си служат, а с голям труд и тактично преподаване те всякога крепят добрия дух и жажда в децата към учебната им и друга работа. Учителите ни не са само учители в обикновения смисъл на думата „учител", а учители и възпитатели в пълния смисъл на това понятие. Като излагаме горното, най-настоятелно Ви молим, Господине Министре, веднага да ни се възвърнат горепоменатите учители. С почит: 8.Х1.1933 год. с. Равна Препис Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 година, с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Пеню Ганев, съгласно заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 гад., издадена от господина Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител: п. П. Ганев Напуснал длъжността си: п. П. Ганев Присъствувал: п. А. Димитров Вярно!
към текста >>

Училище № 26 с.
учител: п. П. Ганев Напуснал длъжността си: п. П. Ганев Присъствувал: п. А. Димитров Вярно! при Равненското пър. Училище № 26 с. Равна 25 май 1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г.
към текста >>

Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с.
при Равненското пър. Училище № 26 с. Равна 25 май 1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г. от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност. Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч. инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство. с. Равна 9 ноемврий 1933 год.
към текста >>

от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност.
Равна 25 май 1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г. от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност. Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч. инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство. с. Равна 9 ноемврий 1933 год. Предал: п. П. Ганев Приел: п. Н.
към текста >>

Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч.
учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 4. Акт На деветий ноемврий хиляда деветстотин тридесет и трета година подписаният Пеню Ганев, главен учител на първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, предадох на новоназначената учителка Надежда Бояджиева, назначена със заповед № 4948 от 26.Х. т. г. от Министерството на народното просвещение, училищните помагала, покъщнина, библиотека, училището, както и училищните дела според инвентарните, каталога и описите на делата, при което се констатира всичко в изправност. Този акт се състави в три екземпляра, от които единият остава в архивата на училището, вторият се изпраща на Господина окръж. уч. инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство. с. Равна 9 ноемврий 1933 год. Предал: п. П. Ганев Приел: п. Н. Бояджиева Вярно!
към текста >>

При Равненското първоначално училище № 22 с.
инспектор, а третият се предава на председателя на училищното настоятелство. с. Равна 9 ноемврий 1933 год. Предал: п. П. Ганев Приел: п. Н. Бояджиева Вярно! При Равненското първоначално училище № 22 с. Равна 24.V.1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 5. Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 год., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Елена X.
към текста >>

Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Елена X.
При Равненското първоначално училище № 22 с. Равна 24.V.1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 5. Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 год., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Елена X. Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 год., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител (директор):... Напуснал длъжността си: (подпис: Е. X. Григорова) Присъствувал: (подпис: А. Димитров) (печат) * 11 .XI.1933 год., събота Пратих Младена да занесе протоколите в Туден, да се заверят подписите, че са действителни.
към текста >>

Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 год., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с.
Равна 24.V.1936 год. Гл. учител: (подпис: П. Ганев) (печат) 5. Акт за напущане длъжност Днес, деветий ноемврий 1933 год., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Елена X. Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 год., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. с. Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител (директор):... Напуснал длъжността си: (подпис: Е. X. Григорова) Присъствувал: (подпис: А. Димитров) (печат) * 11 .XI.1933 год., събота Пратих Младена да занесе протоколите в Туден, да се заверят подписите, че са действителни. Нямало секретар-бирника Александър Николов и щял да се завърне чак в понеделник.
към текста >>

Предадох училището и всичката архива на Надежда Бояджиева, новоназначената учителка в Равна.
Равна, 9 ноемврий 1933 год. Гл. учител (директор):... Напуснал длъжността си: (подпис: Е. X. Григорова) Присъствувал: (подпис: А. Димитров) (печат) * 11 .XI.1933 год., събота Пратих Младена да занесе протоколите в Туден, да се заверят подписите, че са действителни. Нямало секретар-бирника Александър Николов и щял да се завърне чак в понеделник. Предадох училището и всичката архива на Надежда Бояджиева, новоназначената учителка в Равна. Написах вечерта и един протокол от името на училищното настоятелство, за възвръщането ни, и си легнах да спя. 12.XI.1933 год., неделя Станах рано. Преписах протокола в 2 екземпляра, актовете за напущане на длъжността и с незаверени подписи заминах за Годеч. Автомобилите съм пропуснал, понеже имали Либералите конгрес и рано заминали за София, Аз се упътих през Драгоман. Велков ме изпрати до Арсо Соколов.
към текста >>

66. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с.
Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче.
към текста >>

сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с.
Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с.
към текста >>

Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с.
сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с.
към текста >>

На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3.
Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ.
към текста >>

настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ.
На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.Ш.1934 год. Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до .... Преподавал е български език и история.
към текста >>

е учителствувал при частното турско първоначално училище в с.
за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.Ш.1934 год. Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до .... Преподавал е български език и история. Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение. Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре.
към текста >>

Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище.
Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до .... Преподавал е български език и история. Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение. Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре. Дисциплинарни сведения: не е наказван. Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село. Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5.
към текста >>

Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5.
Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре. Дисциплинарни сведения: не е наказван. Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село. Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5. ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.ГУ.1935год. Ст.-Загора Удостоверение Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год.
към текста >>

Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с.
Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5. ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.ГУ.1935год. Ст.-Загора Удостоверение Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год. до 14.1Х. с. г., през което време не е уволняван по чл. 70 от З.Н.П. и чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на нар. осн.
към текста >>

След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов.
Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева.
към текста >>

Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея.
Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея. Стаята е хигиенична и пригодена за живот. Има южен прозорец, който като се отвори, се чува шумът на Арда, чиито води сега са буйни и силно шумят. Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците.
към текста >>

Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера.
Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика.
към текста >>

Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището.
Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме. Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни. 10.II.1934 год., събота Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено.
към текста >>

Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме. Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни. 10.II.1934 год., събота Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено. Никакво облаче днес по небето.
към текста >>

Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район.
Явих се в общината, за да видя защо ме викат. Тамо ми дадоха пощата. Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня.
към текста >>

Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b] [b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b] [b]Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет".
[1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.[/b] [b]Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих.[/b] [b][b]1.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали.[/b] [b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене. Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b] [b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b] [b]Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме.[/b] [b][b]3.III.1934 год., събота[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулум-баджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка.
към текста >>

Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре.
Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.[/b] [b][b]7.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.[/b] [b][b]8.III.[1934 год.], четвъртък[/b][/b] [b]Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете.[/b] [b]Времето е тихо, облачно, не е студено. Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час.
към текста >>

Ето, пристигнаха 3 ученика и ми съобщиха, че околийският училищен инспектор пристигнал на ревизия в училището, но аз не се надявах, та да не ходя.
Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан. Тръгнахме все по реката. Стигнахме за час на моста. Направихме 2 снимки. Ето, пристигнаха 3 ученика и ми съобщиха, че околийският училищен инспектор пристигнал на ревизия в училището, но аз не се надявах, та да не ходя. Завърнахме се набързо. Госпожицата от Салман си заминала с ходжата. Инспекторът ревизирал ходжата и като пристигнахме, той влезе в стаята ми и се заприказвахме. Отидоха си колегата и другарят му, а ние останахме хей-така, да чакаме. Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник.[/b] [b]Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме.
към текста >>

Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците.
Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните. Преспахме заедно с кмета и аксизина Петър у кмета на селото (т. е. у кметския наместник) Ариф.[/b] [b]Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле. По икиндия пристигнахме в Хаджи махле. Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците. Инспекторът състави акт на училищното настоятелство в X. Махле. Колегата тамо - Панагюрец, е много небрежен.[/b] [b][b]14.III.1934 год., сряда[/b][/b] [b]След като закусих с едно яйце и няколко залъка хляб, потеглих за К. Кафтан, след като се сбогувах с инспектора и с колегата. За 2 1/2 часа пристигнах. Тъкмо, значи, по обед.
към текста >>

Отидох в основното училище и от пунктовия получих заплатата си за месец януарий 1135 лева, от които ми задържа за канцеларски 5 лева.
След това се залових да пиша писмо на Еленка, понеже скоро не й бях писал, по единствената причина, че душевно бях все разстроен от много време и от 10.Ш. писмото, което й бях записал и довърших на 14 март го оставих непратено, защото намерих за ненужно да й го пращам. Към 2 ч следобед потеглих за Кърджали. Бе започнало да роси, та затова аз турих платнището в раницата и галошите, за случай, че завали, да ги обуя върху белите обуща, и потеглих. В общината получих писмо от Еленка и 2 лекции: едната - от общия клас, а другата - от младежкия, и ръкописи резюмета. Отидох в основното училище и от пунктовия получих заплатата си за месец януарий 1135 лева, от които ми задържа за канцеларски 5 лева. От 1130 лева, пратих на Еленка 1000 лева веднага, а 95 лв. дадох за една дузина стъкла и от заплатата ми останаха само 35 лева. След това отидох при брата Тошев. На тръгване братът Тошев ме изпрати до над Арда и се разделихме. По тъмно аз пристигнах.[/b] [b][b]17.III.1934 год., събота[/b][/b] [b]Станах точно в 5 ч, но седях в леглото.
към текста >>

Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден.
И до 5 ч не можах да заспя вече. За наряд станах и точно в 5 и 40 започнах наряда си. Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай. Лягам си в 10 ч.[/b] [b][b]23.III. 1934., петък[/b][/b] [b]Времето хубаво, топло.
към текста >>

Но като че сме учители в едно училище някъде, където има и други млади госпожици.
Копаях ниско някъде си, но съзрях по-високо, че много хубава бистра вода извира, така, от яра високо и с търнокопа направих копка на хубавата вода. Ето, източно от мен, уж в нашо място, съзрях останка от скала - стари камъни, но при по-внимателно разглеждане - това не било скала, а зид от стара римска постройка. Отидох и разгледах добре. На тоя зид има прозорчета, извити, като на църква, кръгли - закръглени отгоре, но хубави прозорчета със стъкла. Покрай мен се оказаха госпожа Чакърова и Бояджиева - моите заместници в Равна. Но като че сме учители в едно училище някъде, където има и други млади госпожици. Но те са двете при мен. Тоя останал стар зид, от много старо време останал в нашата градина, и аз исках сега да го срутя в урвата. През ума ми минаваше мисълта, че може би изпод неговите камъни може би има змии, та може някоя змия да направи някоя пакост с ухапването на някого от тримата ни, като и госпожа Чакърова държеше в ръце момиче дете и го бавеше и милваше. Аз прехванах зида, за да го прекатуря в пропастта, но има опасност да не падна аз и зидът в другата страна на рида в друга пропаст. Гребена между два трапа и едва се крепя, като пазя равновесие да не падна.
към текста >>

Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото.
След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.[/b] [b][b]8.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.[/b] [b]А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".[/b] [b]Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".[/b] [b]Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.[/b] [b]Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.[/b] [b][b]9.IV.1934год.[/b][/b] [b]В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре.
към текста >>

След малко още разхождане, аз си потеглих и на стъмяване вече бях в училището.[/b] [b]Вследствие дъжда, времето е хубаво, с пресен чист въздух.
Аз се избръснах, написах и едно писмо на турския учител Аъруз Щабан Еминов от с. Алкая до окръжната училищна инспекция и се приготвих за Кърджали. Към 3 бях на път. Обаче общината днес не работят, та поща не можах да получа. Изпратих писмата и заедно с учителя Георги Бойчев се поразходихме няколко пъти из улицата в Кърджали и разхождайки се, съзрях в книжарницата на Ангел Видев госпожицата учителка непозната по име, но по лице, която сънувах на конференцията в Кърджали и която често се явява оттогава в съзнанието ми. След малко още разхождане, аз си потеглих и на стъмяване вече бях в училището.[/b] [b]Вследствие дъжда, времето е хубаво, с пресен чист въздух. Тая пролет сега за първи път вали дъжд тая пролет.[/b] [b][b]11.IV.1934 год.[/b][/b] [b]Станах в 4.40. Ясно небе, тихо време. Само на изток има малка зона от облачета. Луната като последна четвърт току-[що] се показала. Петлите пеят и възвестяват деня.[/b] [b][b]Сън.[/b] Понеже снощи се помолих преди лягане да ми се отговори от Небето нещо за тая госпожица, неизвестна за мене по име, а образът й се върти в съзнанието ми.[/b] [b]Още с лягането не можах да заспя, започнах да се въртя в леглото ту на лява, ту на дясна страна.
към текста >>

После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище.
Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева. В кръчмата се запознах с общинския кмет на Кърджали Дринов и го черпих 2 бири. После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище. След това ходих за справка при ревизорите в окръжното управление, за отчета на касиера ми, който се състои в харчене на пари, без да е имало за целта държан бюджет. След това отидох при Калайджиев и дълго седях при него. На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли.[/b] [b][b]Сън.[/b] Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри. Че се хранехме и като стана Учителят от трапезата си, ние, включая и аз, вземахме от остатъка на хляба и ядохме. Нещо Учителят ни бе говорил много, обаче не съм запомнил нищо, уж го помнех, а съм го забравил, но си спомням, че и на сън си бях казал, че друг път тъй добре не съм се чувствувал пред Учителя, както в настоящия момент, но не помня що ни говори.[/b] [b][b]14.IV.1934., събота[/b][/b] [b]Небето полуясно, но все пак през по-голямата част чувствувах малко духом невесел, но по вечеря прочетох книжка „Основните закони на здравето", та от хубавите добре.
към текста >>

Кърджали да събира пари за училището.
Гласувахме училищния бюджет.[/b] [b][b]16.IV. 1934., понеделник[/b][/b] [b]Ясно небе. Топъл ден.[/b] [b]Доизкусурих бюджетите, написах писмо до Цеко Симов в с. Губеш, за да ми изпрати препис от незначителното ми писмо в с. Губеш и от заповедта за приемането на главенството в Губеш. Писах и до общинския кмет гр. Кърджали да събира пари за училището. След това отидох в книжарницата на Ангел Ив. Видев. Тук слушах разговори на Видев с разни други негови другари в Кърджали за това-онова, изобщо за госпожици. И целият въпрос на интереса на важността се свежда до това да се намерят такива, свободни в нравите си. И чух как упрекнаха някоя си, че не била както другите свободна. Цени се от тия хора разпуснатите, а честните и порядъчните се упрекват за това, че имат нещо ценно в себе си, че са порядъчни.
към текста >>

Занесох бюджетите в основното училище и си тръгнах замислен и радостен за това положение, че нямам близки тук, в тоя град.
И с едно дълбоко спокойствие се потопих до дълбокото значение на нашия Учител на братята, сестрите и т. н.[/b] [b]на деня грея топло слънце. Все се изпратената ми от Сава Калименов все положителни мисли се тонирах[/b] [b]Следобед ходих в общината и извадих имената на подлежащите за идущата година деца, родени през 1927 год. След това внесох на държавния бирник 163 лв. за данък занятие. Занесох бюджетите в основното училище и си тръгнах замислен и радостен за това положение, че нямам близки тук, в тоя град. И че Небето като ме е пратило, То е предопределило, че тук аз да работя над мене си, а не си губя времето.[/b] [b]Тъкмо си дойдох, Мемиш донесе за вечеря хубаво ядене, но най-важното бе тиквеник с балка тиква и такава сладост, като нещо по-хубаво от захар и мед. До това време да се пази тиква и да бъде тъй вкусна! [/b] [b][b]17.IV.1934 год., вторник[/b][/b] [b]Още под юрганя слушам, че вънка плющи - дъжд вали. Станах и след молитва прочетох вчера получената от Еленка беседа, говорена на 1934 год. на 22 март, по пролетното равноденствие, озаглавена „Разумното разбиране".
към текста >>

После - Колю Пейков, бабин Лалин, който загина в Балканската война, и разговаряхме с тях, че сме се забравили.[/b] [b]Събудих се, часът - 3.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Сънувам, че учим в някакво училище.
Отдире, над мене, минава шосе през едрата гора. По него вървяха керван натоварени коне. Но аз се ориентирах и ме застигнаха отдиря другите шейни и заедно си потеглихме из пътя по дирите за дома, но при съвсем друга обстановка на селото и хората. Срещах много хора, с които съм се забравил вече, мои съученици. Например сам си Колев Георги и по-малкия му брат - забравих му името. После - Колю Пейков, бабин Лалин, който загина в Балканската война, и разговаряхме с тях, че сме се забравили.[/b] [b]Събудих се, часът - 3.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Сънувам, че учим в някакво училище. При мене е Енчев - сегашният Кърджалийски директор. Оставихме нашите деца от занятие, та отидохме при някои други госпожи в съседно училище. Така се завързаха дълги, продължителни разговори. След това аз си отидох у дома, но при съвсем друга къща, не сегашната ни. Гладен съм.
към текста >>

Оставихме нашите деца от занятие, та отидохме при някои други госпожи в съседно училище.
Но аз се ориентирах и ме застигнаха отдиря другите шейни и заедно си потеглихме из пътя по дирите за дома, но при съвсем друга обстановка на селото и хората. Срещах много хора, с които съм се забравил вече, мои съученици. Например сам си Колев Георги и по-малкия му брат - забравих му името. После - Колю Пейков, бабин Лалин, който загина в Балканската война, и разговаряхме с тях, че сме се забравили.[/b] [b]Събудих се, часът - 3.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Сънувам, че учим в някакво училище. При мене е Енчев - сегашният Кърджалийски директор. Оставихме нашите деца от занятие, та отидохме при някои други госпожи в съседно училище. Така се завързаха дълги, продължителни разговори. След това аз си отидох у дома, но при съвсем друга къща, не сегашната ни. Гладен съм. Ето, дойде Стоян Пейков.[/b] [b]* сабахлън (сабахлем, сабахлен.сабайле, сабале} - остар. (от ар,-тур.) сутринта, {Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)[/b] [b]Той се хранил, но се разговаряме.
към текста >>

67. 1934 година

ТОМ 16

А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с.
Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче.
към текста >>

сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с.
Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с.
към текста >>

Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с.
сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с.
към текста >>

На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3.
Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ.
към текста >>

настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ.
На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.Ш.1934 год. Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до .... Преподавал е български език и история.
към текста >>

е учителствувал при частното турско първоначално училище в с.
за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си. Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов) Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев) Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат) Служебно свидетелство (за първоначално училище) ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.Ш.1934 год. Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до .... Преподавал е български език и история. Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение. Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре.
към текста >>

Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище.
Стара-Загора Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до .... Преподавал е български език и история. Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение. Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре. Дисциплинарни сведения: не е наказван. Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село. Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5.
към текста >>

Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5.
Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище. Обучавал много добре. Дисциплинарни сведения: не е наказван. Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село. Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5. ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.ГУ.1935год. Ст.-Загора Удостоверение Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год.
към текста >>

Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с.
Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 5. ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.ГУ.1935год. Ст.-Загора Удостоверение Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год. до 14.1Х. с. г., през което време не е уволняван по чл. 70 от З.Н.П. и чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на нар. осн.
към текста >>

След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов.
Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре. 9.I.1934 год., вторник, Равна Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева.
към текста >>

Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея.
Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея. Стаята е хигиенична и пригодена за живот. Има южен прозорец, който като се отвори, се чува шумът на Арда, чиито води сега са буйни и силно шумят. Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците.
към текста >>

Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера.
Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера. До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме. 16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика.
към текста >>

След това отидох при господин Кирков, Бояджиев, чиято дъщеря е учителка в турското училище в Кърджали.
Слънцето се показа зад източния хоризонт, който крие Кърджали от Казалджик-Кафтан. Много тихо време. Четох и писах нещо. Следобед отидох в Кърджали. Вземах чернова за акта и декларация за имотното състояние. След това отидох при господин Кирков, Бояджиев, чиято дъщеря е учителка в турското училище в Кърджали. Тамо разговаряхме надълго върху работата в турското училище. Сбогувах се и късно си дойдох. 19.I.1934 год., петък, с. К.-Кафтан Небето ясно, прозрачно. Тихо приятно утро.
към текста >>

Тамо разговаряхме надълго върху работата в турското училище.
Много тихо време. Четох и писах нещо. Следобед отидох в Кърджали. Вземах чернова за акта и декларация за имотното състояние. След това отидох при господин Кирков, Бояджиев, чиято дъщеря е учителка в турското училище в Кърджали. Тамо разговаряхме надълго върху работата в турското училище. Сбогувах се и късно си дойдох. 19.I.1934 год., петък, с. К.-Кафтан Небето ясно, прозрачно. Тихо приятно утро. След закуска четох малко, после къде обед ходих на турския гьореш и направих 2 снимки на борящите се турци.
към текста >>

Дойде си и ходжата и остана в училището.
И така докъде 1 ч среднощ. 22.I.1934 год., понеделник, К.-Кафтан Станах рано. Мъгла и студено вън. Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах.
към текста >>

В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност.
22.I.1934 год., понеделник, К.-Кафтан Станах рано. Мъгла и студено вън. Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа.
към текста >>

После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали.
Мъгла и студено вън. Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво.
към текста >>

Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище.
Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво. Писах и на брата Иван, и че в с.
към текста >>

Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво.
После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво. Писах и на брата Иван, и че в с. Ашиклар, до Кърджали, се овакантява място, та Игнат да иде при Дюкмеджиев и го вземе. Прочетох вестник „Братство" и от статията на Учителя ми се поправи състоянието. От брой 81, година VI, статията „Спешните въпроси в живота". Тук Учителят намеква на мисълта, че спешните въпроси на живота са да знаем да дишаме, да се храним, да пием водата, да мислим - от това зависи и безсмъртният живот.
към текста >>

Сънувах, че вратата на училищната канцелария я е счупил някой и че мене ме изгонят от училището.
25.I.1934 год., четвъртък Ясно небе. Хубаво слънце, тихо време. Прозорците ми хванали лед. Снощи легнах в 11 ч. Веднага съм сънувал следния сън, който се повтори на присъмване. Сън. Сънувах, че вратата на училищната канцелария я е счупил някой и че мене ме изгонят от училището. Имаше нещо и друго, което в подробности не помня. На присъмнуване сънувам, че меня ме изпраща държавата в Гърция, но защо и за какво, уж като войник съм на държавна служба и ме изпращат за две и половина години. Баща ми, майка ми ме приготовляват. Мен сърцето ми се къса от мъка. Отивам при сандъците си, които са пълни с книгите, които донесох от Равна и оставих у брата Ивана в София, но като че тия сандъци са у дома, а не в чужда къща.
към текста >>

Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали.
Към 12 1/2 ч бях в Кърджали. Както стоях пред книжарницата и то мъчително стояне, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан? " Отговорих, че аз съм учителят. „Вие сте говорили нещо против Министерството на просветата, против Сенигерски, който е бил директор в гимназията на жена ми, против адвоката Стефан X. Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали. Той ми каза, че е мъжът на госпожа Киркова. Обясни ми впоследствие, че той уволнил учителя - предшественика ми в Къзалджик-Кафтан, и че впоследствие пак той го назначил пак на работа. И че тука много учители и учителки били уволнени и възвърнати чрез него, само една учителка не била възвърната, понеже била хваната в хотела в прелюбодеяние. След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма. И поиска да ме почерпи.
към текста >>

Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме.
Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох. Следобед свирих.
към текста >>

В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама".
Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох. Следобед свирих. Имах добро разположение. Към 4 ч ходих покрай Арда. Размишлявах за прочетената беседа от 10 серия.
към текста >>

И тая заран, четейки за музиката, и то така синтетизирани мисли и идеи от Учителя, щото аз се само радвах и радвах и си мисля, че за да дойда тук, в турско училище, то Бог ме праща да работя върху музиката и върху меня си за вътрешното ми закрепване и за по-съсредоточена работа.
31.I.1934 год., сряда Събудих се в 4 1/2 ч. Стоях буден до 5 1/2 и станах. Прочетох предпоследната лекция от „Простите истини" - „Говор и музика". От която останах много доволен, защото снощи четох „Музикално възпитание", издавано от г-н Б. Тричков, и се възхищавах на постиженията , които има тая метода в България. И тая заран, четейки за музиката, и то така синтетизирани мисли и идеи от Учителя, щото аз се само радвах и радвах и си мисля, че за да дойда тук, в турско училище, то Бог ме праща да работя върху музиката и върху меня си за вътрешното ми закрепване и за по-съсредоточена работа. Като станах, валеше дъжд, а докато се разсъмна, го обърна на силен, едър, на парцали сняг. И цял ден вали сняг, обаче се топи бавно, но все пак околността се видя в бяла премяна. Часът е 10 1/2 и си лягам. Свирих малко и от „Лаген Вексел". Lagenwechsel - преминаване в позициите от Шевчик ор.
към текста >>

Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили.
Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия. Събудих се. Започнах пак да чета. Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство.
към текста >>

Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене.
Всички пророци и всички велики хора са страдали и минали през що ли не перипетиии, но са устояли на идеала - служенето на Бога - на Великото. * До вечерта прочетох тая беседа, „La tritika grenero". Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"!
към текста >>

Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището.
Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме. Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни. 10.II.1934 год., събота Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено.
към текста >>

Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме. Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни. 10.II.1934 год., събота Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено. Никакво облаче днес по небето.
към текста >>

Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район.
Явих се в общината, за да видя защо ме викат. Тамо ми дадоха пощата. Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна. Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район. След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня.
към текста >>

68. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

ТОМ 16

Министерство на Народното просвещение Дирекция на основното образование Отделение за първоначалното и за предучилищното образование № 10567 29.VIII.1941 год.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. Пеню Ганев - учител в с. Сувойница, Сурдулишко (документи) 1. Министерство на Народното просвещение Дирекция на основното образование Отделение за първоначалното и за предучилищното образование № 10567 29.VIII.1941 год. София До Господина Пеню Ганев Бобев, учител кв. Изгрев 13 гр, София Копие: до Господина Областния училищен инспектор в гр. София Съобщава Ви се, че със заповед на Министерството под № 2176 от 12.VIII. т. г., Вие се премествате за редовен първоначален учител за една година в Сувойница, Сурдулишко, с право на пътни и дневни пари. На местаназначението си трябва да бъдете на 1 септемврий т. г. Началник на отделението: (подпис) (печат) 2.
към текста >>

Изгрев 13 гр, София Копие: до Господина Областния училищен инспектор в гр.
- 14.ХII.1943 год. Пеню Ганев - учител в с. Сувойница, Сурдулишко (документи) 1. Министерство на Народното просвещение Дирекция на основното образование Отделение за първоначалното и за предучилищното образование № 10567 29.VIII.1941 год. София До Господина Пеню Ганев Бобев, учител кв. Изгрев 13 гр, София Копие: до Господина Областния училищен инспектор в гр. София Съобщава Ви се, че със заповед на Министерството под № 2176 от 12.VIII. т. г., Вие се премествате за редовен първоначален учител за една година в Сувойница, Сурдулишко, с право на пътни и дневни пари. На местаназначението си трябва да бъдете на 1 септемврий т. г. Началник на отделението: (подпис) (печат) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, първий септемврий 1941 година с, Сувойница, Сурдулишко, на основание заповедта на Господина Министра-Председателя и Министър на Народното просвещение, под № 2176 от 12.VIII.1941 год. и съгласно предписанието на Министерството на Народното просвещение под № 10567 от 29.VIII.1941 год.
към текста >>

Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение длъжността първоначален учител при народното основно училище с.
София Съобщава Ви се, че със заповед на Министерството под № 2176 от 12.VIII. т. г., Вие се премествате за редовен първоначален учител за една година в Сувойница, Сурдулишко, с право на пътни и дневни пари. На местаназначението си трябва да бъдете на 1 септемврий т. г. Началник на отделението: (подпис) (печат) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, първий септемврий 1941 година с, Сувойница, Сурдулишко, на основание заповедта на Господина Министра-Председателя и Министър на Народното просвещение, под № 2176 от 12.VIII.1941 год. и съгласно предписанието на Министерството на Народното просвещение под № 10567 от 29.VIII.1941 год. Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение длъжността първоначален учител при народното основно училище с. Сувойница, Сурдулищко. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба без прекъсване. Средищен директор: (подпис: не се чете) Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев) Присъствували: 1. (подпис: не се чете) 2.
към текста >>

Училището не обичат.
Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени. Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват. Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с. Алтимир, Белослатинско, а родом от гара Левски; Никола Колев Василев от гр, Троян и Стефан Гюзелев от гр. Севлиево, учител в с.
към текста >>

Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището.
И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени. Девойките си по пазят, защото нечестната девойка в деня на сватбата бивала подлагана на бой, презрение, ругане. Така че момичетата са запазени, а женените - разпуснати, и мъже, и жени. Училището не обичат. Под предлог, че са гладни, голи и боси, не си изпращат децата на училището. От 164 подлежащи за I отделение идат само около 35 и то идат, защото се боят, че ще ги глобим, ако не идат, и от ден на ден още повече намаляват. Колегите ми са госпожица Мария Кончева, учителка в с. Алтимир, Белослатинско, а родом от гара Левски; Никола Колев Василев от гр, Троян и Стефан Гюзелев от гр. Севлиево, учител в с. Кътина - Софийско, а аз дойдох от с.
към текста >>

Славка само една година е ходила на училище, а другите не са грамотни.
На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години. По големина, от най-малката, имената им са Зорица, Добрила, Круница, Нада и най-голямата, вече 17-годишна, Славка. Имат и мъжко дете на име Предраг, на 3 години. Славка само една година е ходила на училище, а другите не са грамотни. Майката фанатично отказва да ги праща, въпреки че аз поех издръжката за книги и моливи. Славка луда лудее по момците. Не останах и аз незасегнат от закачките й и подаване да се разбере, че е жадна за прегръдки, милувки и целувки. Но що се отнася до пола, тя казва: „Язека сакам чиста да бъда, че после дърво ще ям и срам ще се срамувам," Отначало се показаха скромни, не пипаха мои неща, но снощи забелязах, че ми вземат от картофите, също и от мармалада, който си сварих от сини сливи. От два дни се яви цирей на врата ми.
към текста >>

28.ХI.1941 год., четвъртък Като отидох на училище, научих се, че нощес пак дохождала войска около управителя и коменданта на гр.
Сурдулица, за да превържат цирея, който излезе на врата ми. Върнах се късно и на връщане се отбих в общината. Секретар-бирникът Тинев и Никола Колев Василев се разговаряха. Пошегувахме се и аз се сбогувах с „лека нощ". На двора срещнах Стоян Милошев, носеше вечеря на общинарите. 28.ХI.1941 год., четвъртък Като отидох на училище, научих се, че нощес пак дохождала войска около управителя и коменданта на гр. Сурдулица, арестували учителя Никола Колев Василев, [раз]следвали го, към 1 ч след полунощ извикали учителя-директор Стефан Гюзелев, и него [раз]следвали какво знае за Н. К, Василев. Още през нощта откарали Василев в Сурдулица. Тия дни всеки ден аз ходих в гр, Сурдулица, за да ми изстискат и превързват цирея. 7.ХII.1941 год., неделя Станах в 5 ч.
към текста >>

* Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год.
Легнах си в 8 и половина, без да си паля печката. 8.ХI.1941 год., понеделник Събудил съм се в 12 ч. Лежах буден, като правих разни вдишки, до 2 ч. Станах и запалих печката си. В 3 ч започнах да чета наряда си. * Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси. Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима. В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много.
към текста >>

В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много.
* Така всеки ден в училище, в квартирата в свирни, песни, четене, закачки на момичетата, вечер рядко канен да свиря на хазяите, се събираха махленски девойки и момци, свирех, за да играят младежите, прекарах до коледната ваканция на 28 декември 1941 год. Отидох си за коледната ваканция в София, отслабнал, отпаднал, разнебитен от факта, че аз допуснах в сърцето си чувство по моето хазяйче, което не пропущаше момент от сутрин до вечер, когато се намирах в квартирата си, да ми хвърля закачки, задевки и примамливи погледи, за да ме има на свое разположение. Всичко това се четеше в лицето ми и който ме погледнеше от братството, се чудеше, че съм отслабнал толкова. Още докато бях в Сувойница, се появи и цирей на брадата ми и с него си отидох в София и трябваше многократно да му правя млечни компреси. Имах и силна кашлица през цялата двумесечна ваканция поради тежката и много студена зима. В училището, след отпътуването на колегата ни Никола Колев Кожухаров, целия декемврий месец до обед учех моите ученици, I и II отделение, а следобед пък - неговите, та и това от друга страна ме измъчваше много. След коледната ваканция Василев, освободен от арест и надзор, от гр. Враня се завърна в Сувойница. И Великденската ваканция прекарах в София. Дойде нареждане лятната ваканция учителите да си разделят по споразумение помежду си. Понеже по подадено заявление, с което исках да ме отменят за бъдещата учебна година - 1942/43, то излезе заповед, че ме отменяват и аз пуснах колегите да си отидат първа смяна, а аз останах през втората да си отида, за да мога с багажа си да си отида, за да се не връщам вече.
към текста >>

на Министерството на народното просвещение Вие се възвръщате от 15.1Х.1942 година, с право на пътни и дневни пари, на постоянното си местослужене при първоначалното училище в с.
Околийския учил. инспектор гр. София - II, Главния учител (Директора) с. Чепинци, Софийско, и Пунктовия учител в с. Чепинци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2082 от 8 юний т. г. на Министерството на народното просвещение Вие се възвръщате от 15.1Х.1942 година, с право на пътни и дневни пари, на постоянното си местослужене при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийско. Областен училищен инспектор: (подпис: Ив. Аракчиев) Секретар: (подпис: А. Ангелов) (печат) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесети септември 1942 година, на основание заповед № 2082 от 8 юний 1942 год.
към текста >>

Областен училищен инспектор: (подпис: Ив.
София - II, Главния учител (Директора) с. Чепинци, Софийско, и Пунктовия учител в с. Чепинци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2082 от 8 юний т. г. на Министерството на народното просвещение Вие се възвръщате от 15.1Х.1942 година, с право на пътни и дневни пари, на постоянното си местослужене при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийско. Областен училищен инспектор: (подпис: Ив. Аракчиев) Секретар: (подпис: А. Ангелов) (печат) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесети септември 1942 година, на основание заповед № 2082 от 8 юний 1942 год. на Министерството на народното просвещение и предписание № 8746 от 3 август т. г, на Софийската областна уч.
към текста >>

инспекция, Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност учител при първоначалното училище в с.
Аракчиев) Секретар: (подпис: А. Ангелов) (печат) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесети септември 1942 година, на основание заповед № 2082 от 8 юний 1942 год. на Министерството на народното просвещение и предписание № 8746 от 3 август т. г, на Софийската областна уч. инспекция, Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност учител при първоначалното училище в с. Чепинци, Софийска околия. Пеню Ганев Бобев встъпва в длъжност за втори път на държавна служба без прекъсване. с. Чепинци, 15. септемврий 1942 год. Средищен директор: (подпис: Б.
към текста >>

Сувойнишко средищно народно основно училище в с.
Чепинци, 15. септемврий 1942 год. Средищен директор: (подпис: Б. Соколов) Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев) Присъствували: (подпис) (подпис) 3. Сувойнишко средищно народно основно училище в с. Сувойница, околия Сурдулишка Удостоверение № 60 Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с. Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с. Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни. Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх.
към текста >>

Сувойница, околия Сурдулишка Удостоверение № 60 Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с.
септемврий 1942 год. Средищен директор: (подпис: Б. Соколов) Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев) Присъствували: (подпис) (подпис) 3. Сувойнишко средищно народно основно училище в с. Сувойница, околия Сурдулишка Удостоверение № 60 Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с. Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с. Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни. Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх. № 72, за да му послужи за искане трето повишение за прослужено време. с.
към текста >>

Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с.
Средищен директор: (подпис: Б. Соколов) Встъпил в длъжност: (подпис: П. Ганев) Присъствували: (подпис) (подпис) 3. Сувойнишко средищно народно основно училище в с. Сувойница, околия Сурдулишка Удостоверение № 60 Издава се настоящото на Пеню Ганев Бобев, учител при Сувойнишкото основно народно училище в с. Сувоиница, околия Сурдулишка, в удостоверение на това, че той учителствува в първоначалното училище в с. Сувойница от първи септемврии 1941 година до четиринадесети септемврии 1942 год. без прекъсване, една година и четиринадесет дни. Това удостеверение му се издава въз основа на писменото му заявление вх. № 72, за да му послужи за искане трето повишение за прослужено време. с. Сувойница 12.VI.1942 год.
към текста >>

В 7 ч влакът спря над земледелското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр.
Спах при подофицера Димо при I дружина, свързочния взвод. Тази сутрин ходих да правя снимки из Рашка и направих снимки общ изглед на гр. Рашка, наблюдаван от изток. Деня прекарах в четене, свирене и почиване. Вечерта в 5 без 10 минути влакът ни понесе за Кралево. В 7 ч влакът спря над земледелското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр. Берковица. 17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево Нощес спах при десетий ескадрон в помещение на земледелското училище в гр. Кралево. Учебните ни занятия ще се водят в града в казармите на 5-ий артилерийски полк. Явихме се само трима ветеринарни подофицери и трима подковачи. Докторът ни каза, че днеска няма да започнем занятията, защото се надяваше да пристигнат и други. Приготвихме си стая, измихме, почистихме, ходихме в 5-ий артилерийски полк за талаш за сламениците.
към текста >>

Берковица. 17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево Нощес спах при десетий ескадрон в помещение на земледелското училище в гр. Кралево.
Тази сутрин ходих да правя снимки из Рашка и направих снимки общ изглед на гр. Рашка, наблюдаван от изток. Деня прекарах в четене, свирене и почиване. Вечерта в 5 без 10 минути влакът ни понесе за Кралево. В 7 ч влакът спря над земледелското училище; понеже пътят за гарата не бе свободен и ние набързо смъкнахме багажа и слязохме аз, един ветеринарен подофицер и подкован от артилерията от гр. Берковица. 17.VI.1943 г., четвъртък, Кралево Нощес спах при десетий ескадрон в помещение на земледелското училище в гр. Кралево. Учебните ни занятия ще се водят в града в казармите на 5-ий артилерийски полк. Явихме се само трима ветеринарни подофицери и трима подковачи. Докторът ни каза, че днеска няма да започнем занятията, защото се надяваше да пристигнат и други. Приготвихме си стая, измихме, почистихме, ходихме в 5-ий артилерийски полк за талаш за сламениците. 18.VI.1943 г., петък, Кралево След получаването на хляба и закуска отидохме на занятия.
към текста >>

Западно от земледелското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват.
Птичките пеят. Измих се и започнах да чета от книгата „Учителят за възпитанието" от брат Боев. След изгряването на слънцето забръмчаха автомобили. Дойдоха един камион, натоварен с германски войници. Пред него вървеше лека кола с 4 ^ 5 офицери германски. Западно от земледелското училище има горичка, на края на която има изкопани дълбоки трапове, гробници за погребване на сърби шумкаджии, които германците разстрелват. Автомобилите отидоха там. След малко дойдоха 2 камиона, с черни брезенти покрити. Снеха от тях 16 души шумци, сред които имаше и една жена. Българските войници се завтекоха, за да се приближат да гледат как се разстрелват сърбите. Дойдоха с файтон и български офицери, 4 души, и други с кон и мотоциклет.
към текста >>

Следобед стоях в квартирата си в земледелското училище, четох, свирих, писах писмо на батя Бобя и го изпратих по водичанин, който си отива в отпуск.
След това - 10 поотделни, с които се застрелват в главата недоумрелите. Застрелвали по 10 души. Последваха три залпа и четвърти. По десет души на четири пъти: застреляха 40 души, от които 3 жени, едната - младо момиче, което по-рано било хванато като комунистка и германците я освободили, но пак я заловили при някакъв си радиопредавател и сега я застреляха. До обед имахме занятия за заразни болести. Следобед стоях в квартирата си в земледелското училище, четох, свирих, писах писмо на батя Бобя и го изпратих по водичанин, който си отива в отпуск. На гарата намерих човек, отиваше на Изгрева, и изпратих на Еленка една картичка от курсистите заедно с лекаря. 29.VI.1943 год., вторник Тъкмо бях заспал снощи, и ето ме в добре мобилирана стая на моите хазяи в Сувойница. Тъкмо се възхищавам и я разглеждам и пипам покривките, но под чаршафите напипвам нещо твърдо, като рейка колове на палатка. Ето. Славка влиза, добре облечена. Очаквах да ме задява, каквато си е шеговита, но тя ми каза, че двама калайджии ме чакали за калайдисване на съдове.
към текста >>

69. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Три пъти ходих пак до земледелското училище, докато се снабдим с бележки за докога сме снабдени с храна.
- Продължение 1 6.VII.1943 год., вторник, Крзлево Днес се приготвихме, още като станахме от сън, за отпътуването си за частите си. Аз отпътувах за Рашка и колегите ми - всеки за своята част. Занесохме си багажите при гарата. Остана да ги пази Павел Иванов подковач, а ние отидохме на занятия. До обед имахме занятия за кожни болести и ни разпуснаха. Три пъти ходих пак до земледелското училище, докато се снабдим с бележки за докога сме снабдени с храна. В 4 1/2 ч потеглихме за гр Рашка. В 7 1/2 ч влакът пристигна. Отнесох багажа си в щаба на дружината и там се установих да спя на креватите на дежурни телефонисти. Вечерта разговаряхме до късно с тукашни деца на сръбски учител. Учих ги да пеят песента „Вижте моите ръчички".
към текста >>

на Министерството на народното пресвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с.
учил, инспектор гр. София-II, Главния учител (Директора) с. Кумарица, Софийско, Пунктовия учител кв. Модерно предградие, Софийско Софийска областна училищна инспекция № 9382 20 юли 1943 год. София Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г. на Министерството на народното пресвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Бащица, Прилепско, като Ви се запазва постоянното учителско място в старите предели на страната. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) 9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване Станах в 5 ч. Потеглих. С мен тръгна и Еленка, за да ме съпроводи до гара София. С пристигането ми на гарата и заверка на билета, ни строиха и разчетоха на вагони. Аз се паднах в първия вагон до локомотива.
към текста >>

Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) 9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване Станах в 5 ч. Потеглих.
Кумарица, Софийско, Пунктовия учител кв. Модерно предградие, Софийско Софийска областна училищна инспекция № 9382 20 юли 1943 год. София Съобщава Ви се, че със заповед № 3249 от 15.VII. т. г. на Министерството на народното пресвещение, Вие се премествате от 15.IX.1943 година, с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Бащица, Прилепско, като Ви се запазва постоянното учителско място в старите предели на страната. Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) 9..VIII.1943 год., понеделник, пътуване Станах в 5 ч. Потеглих. С мен тръгна и Еленка, за да ме съпроводи до гара София. С пристигането ми на гарата и заверка на билета, ни строиха и разчетоха на вагони. Аз се паднах в първия вагон до локомотива. Сбогувах се с Еленка пред гарата и тя си замина. Вместо в 7 ч, влакът потегли към 9 ч, защото чакаха да пристигнат сутринта всички влакове в столицата.
към текста >>

70. VIII. Документи на Пеню Ганев

ТОМ 16

Когато причините са от семеен или материален характер, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен характер, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с.
3 на окръжно № 677-о от 15 март 1944 г. на Министерството на народното просвещение, съобщава ви се, Господине учителю, че вие сте определени за преместване в новите земи за учебната 1944/45 година. Ако има причини за отменяваме изпращането Ви, съгласно т. 5 и т. 6 на същото окръжно, направете постъпки навреме, като заявлението Ви бъде получено в инспекцията най-късно на 5 май 1944 г. Когато причините са от семеен или материален характер, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен характер, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с. Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с.
към текста >>

Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2.
5 и т. 6 на същото окръжно, направете постъпки навреме, като заявлението Ви бъде получено в инспекцията най-късно на 5 май 1944 г. Когато причините са от семеен или материален характер, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен характер, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с. Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с. Кумарица, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г. и продължава да бъде като такъв. Дава му се настоящото, за да му послужи гдето стане нужда.
към текста >>

на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с.
Окол. учил. Инспектор с. Своге, Софийско Директора (Главния учител) с. Кумарица, Софийско Пунктовия учител с. Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1. До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс. Кумарица, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал.
към текста >>

за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II.
Своге, Софийско Директора (Главния учител) с. Кумарица, Софийско Пунктовия учител с. Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1. До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс. Кумарица, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал. Външно не съм се проявил като отявлен противник на мракобесните правителства, които обезчестиха народа ни от 1923 год. до историческата дата 9 септемврий т. г.
към текста >>

До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс.
Малашевци, Софийско Съобщава Ви се, че със заповед № 2499 от 7.VIII. т. г. на Министерството на народното просвещение, Вие се премествате от 15.1Х.1944 г.; с право на пътни и дневни пари, при първоначалното училище в с. Селце, Крушовско, като се запазва постоянното Ви място в старите предели на страната. за Областен училищен инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) II. Документи на Пеню Ганев за музикалното му образование 1. До Г-на Столичния градски училищен инспектор в София Заявление ст Пеню Ганев Бобев, учител вс. Кумарица, Софийско Господине инспекторе, От 1923 година досега съм учителствувал. Външно не съм се проявил като отявлен противник на мракобесните правителства, които обезчестиха народа ни от 1923 год. до историческата дата 9 септемврий т. г. Все пак в исторята на моя живот има няколко документални случки, които твърдят, че аз не съм вървял в крак с властниците. Още ученик в 7ми клас на Поповската см.
към текста >>

имах анкета от Шуменски училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 год.
Пеню Г. Бобев, учител с. Кумарица, Софийско През 1923 год., учител в родното си село - Водица, Поповско, укривах у дома си нелегални комунисти и земеделци, осъдени на смърт и дирени от полицията. Единия от двамата снабдих с нужните документи и чрез моя позната през Ямбол, Елхово препратих в Турция. През 1924 год. имах анкета от Шуменски училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 год. съм наказан с мъмрене по чл. 86 буква „в" от закона за Народната Просвета. През 1925 год. бях уволнен от родното си село, задето не гласувах с белязана бюлетина, за да докажа, че не съм против сговора. Със заповед № 4949 от 26.Х.1933 год.
към текста >>

И след три месеца без място ме изпратиха в турско училище из Родопския край.
През 1925 год. бях уволнен от родното си село, задето не гласувах с белязана бюлетина, за да докажа, че не съм против сговора. Със заповед № 4949 от 26.Х.1933 год. на Министерството на народната просвета бях уволнен като неудобен за границата от с. Равна, Царибродско. И след три месеца без място ме изпратиха в турско училище из Родопския край. Учителствувах по села из Поповско, Царибродско, Кърджалийско, Моравско и Софийско. От селяните навред обичан, защото това е отзвукът на моята душа. През този си скитнически живот аз не губех времето си напразно. Две неща запълваха всичкото ми време извън преките ми задължения в училище и извън него. Те са: научната литература и музиката.
към текста >>

Две неща запълваха всичкото ми време извън преките ми задължения в училище и извън него.
Равна, Царибродско. И след три месеца без място ме изпратиха в турско училище из Родопския край. Учителствувах по села из Поповско, Царибродско, Кърджалийско, Моравско и Софийско. От селяните навред обичан, защото това е отзвукът на моята душа. През този си скитнически живот аз не губех времето си напразно. Две неща запълваха всичкото ми време извън преките ми задължения в училище и извън него. Те са: научната литература и музиката. Аз се отдадох с цялата си жар да уча цигулка, пеене и теория на музиката. Като дойдох в Софийско учител, започнах редовно да вземам уроци по цигулка от музикалния педагог Христо Петков. Това лято започнах да вземам уроци по пиано и завърших един курс по хармония. Във всички училища, където съм учителствувал, съм ръководил училищни хорове в училищата и някъде съм ръководил такъв с моми и момци.
към текста >>

За да мога да продължа музикалното си образование, а същевременно и да бъда полезен на ученици и колеги, като учител педагог и ръководител на училищен хор, аз Ви моля, Г-не инспекторе, да ме назначите първоначален учител в София. 2.
Аз се отдадох с цялата си жар да уча цигулка, пеене и теория на музиката. Като дойдох в Софийско учител, започнах редовно да вземам уроци по цигулка от музикалния педагог Христо Петков. Това лято започнах да вземам уроци по пиано и завърших един курс по хармония. Във всички училища, където съм учителствувал, съм ръководил училищни хорове в училищата и някъде съм ръководил такъв с моми и момци. Два пъти се явявах на конкурсен [изпит] за Столичен учител, но способността и знанието не ми помогнаха, защото ...!! За да мога да продължа музикалното си образование, а същевременно и да бъда полезен на ученици и колеги, като учител педагог и ръководител на училищен хор, аз Ви моля, Г-не инспекторе, да ме назначите първоначален учител в София. 2. Бележка О.Ф. комитет в с. Кумарица, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни. Настоящата да му послужи където стане нужда. 4.1Х.1946г. с.
към текста >>

Кумарица, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни.
Във всички училища, където съм учителствувал, съм ръководил училищни хорове в училищата и някъде съм ръководил такъв с моми и момци. Два пъти се явявах на конкурсен [изпит] за Столичен учител, но способността и знанието не ми помогнаха, защото ...!! За да мога да продължа музикалното си образование, а същевременно и да бъда полезен на ученици и колеги, като учител педагог и ръководител на училищен хор, аз Ви моля, Г-не инспекторе, да ме назначите първоначален учител в София. 2. Бележка О.Ф. комитет в с. Кумарица, Софийска околия, дава настоящата на Пеню Ганев Бобев, учител в същото село, в уверение на това, че в миналото не е проявен като фашист, а понастоящем е добър отечественофронтовец и ръководител на ученическата организация „Септемврийче" в училището ни. Настоящата да му послужи където стане нужда. 4.1Х.1946г. с. Кумарица Председател: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) [на гърба:] № 777 4 септемврий 1946 год. Соф. Окол. о. ф. комитет потвърждава Сл.
към текста >>

до днес и продължава да служи при първоначалното училище вс.
от Министерството на Народното Просвещение, като е слушал лекции по следните предмети: хармония, солфежи, понятиеза контрапункт и др., история на музиката, практическо упътване по инструментация, методика на практическа лекция, хорово пение, записване мелодии, организация ученически оркестри, цигулка. Директор: (подпис) (печат) 5. Софийска областна учил. Инспекция № 3012 30.III.1938 год. гр. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна училищна инспекция удостоверява, че Пеню Ганев Бобев учителствува непрекъснато от 15.ГХ.1934 год. до днес и продължава да служи при първоначалното училище вс. Равна, Годечка околия. През това време същият не е уволняван по чл. 70, нито е наказван по чл. 74, букви „г", „д", „е", „ж" и „з" от Закона за народното просвещение. Настоящото се издава на Пеню Г.
към текста >>

71. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

А градината - на училище.
Чувствуванието е кладенец (извор). Мисленето е река. Разумността е посадена градина с плодове, е принципът - това е Школата, в която се учат разумните хора. Ако чувството не стане на мисъл, то не може да тече. Изворът трябва да стане на река, а реката - на градина. А градината - на училище. Доброто е общ принцип, не е частичен. През 4 изпита ще те прекарат в Школата, за да получиш една опитност. 1. Таман ще ти дадат известно благо, и ще ти го вземат. 2. Ще ти го дадат, ще го близнеш, и пак ще ти го вземат. 3. Ще ти го дадат, ти ще го сдъвчеш, то в началото ще е сладко, но после вътре в него има нещо горчиво. 4.
към текста >>

Това е повръщане в първоначалното състояние.
У животните полът вече беше раздвоен, а у човека не беше раздвоен. Мъжкият и женският принцип бяха в едно, а при грехопадането мъжкият принцип се раздели от женския принцип. У човека не трябваше да има раздвояване. И това раздвояване, което стана, е повръщане към животинското състояние. А сега трябва да се съединят половете пак в едно. Това е повръщане в първоначалното състояние. Природата не обича да се повтарят нещата. Повторението е грях. Човек не трябва да има животински желания. Недъзите, които има човек, са все животински: кражба; правото на силния и т. н. А у човека законът трябва да бъде другояче.
към текста >>

Който не се моли, е напуснал училището.
Омразата е смразена любов. Разтопи я и ще стане на любов. Кога Бог може да те слуша? Всякога Бог може да те слуша, когато ти си носител на Неговото Слово. Всички хора живеят в Бога, но Бог във всички хора не живее, а само в тези, в които има любов, защото Бог е Любов. Който не се моли, е напуснал училището. Който не се моли, той не се учи, защото човек се учи при молитвата. Организирането на духовното тяло на човека става чрез молитва и съзерцание. Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъствува при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на Ада. А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото си тяло и с гроба. Болестите се образуват, когато един по-висш живот е попаднал на един по-нисш живот.
към текста >>

72. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

След това в 9 бях в училище.
Животът затрепка, с леки крила се понесе духът ми над всичко земно и ме занесе в неземни мирове, где радост и мир царуват. Аз благодарих на Бога, на Учителя, на Любовта Божия, която ни е призвала на тая Божествена трапеза. Молих Бога да ми не взема тая радост, това хубаво състояние. Как е лек животът с Бога, а как тежък без мир в душата! След упражненията се съблякох по долни дрехи и до 8 часа и 15 минути четох Втора книга на Летовниците до 12 глава, за Соломона и за сина му. След това в 9 бях в училище. Колко много дава слънцето от себе си, кога се понапече човек на него! Аз се чувствувам бодър, весел, обновен. Донесоха за закуска булгурена супа и айрян. Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал.
към текста >>

След това отключиха и училището.
Юглкж отстои от Терзикьой на 500 метра, или на един километър, може да се каже. Ето, тамо ни посрещна госпожицата Стефанка Минева, учителка в това село. Въведоха ни в училищния двор. Характерно е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили. Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището. Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто. Канцелария няма. Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия. След това госпожицата Минева ни покани у дома си, т. е в квартирата си.
към текста >>

Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто.
Ето, тамо ни посрещна госпожицата Стефанка Минева, учителка в това село. Въведоха ни в училищния двор. Характерно е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили. Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището. Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто. Канцелария няма. Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия. След това госпожицата Минева ни покани у дома си, т. е в квартирата си. Тамо направихме една снимка на двора.
към текста >>

Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме.
Терзикьой да пренощуваме, а другите останаха в Юглюк разквартировани. Нашата групичка си правиха шеги и късно заспахме. 29.IV.1934год. Станахме от сън в 3 1/2 ч. Нощес не можах да заспя, понеже легнахме с Димана на един креват. И една мишка цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме. Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме. В 7 ч вече бяхме на Шейтан Кьопрю. Направихме си снимка и аз сам долу си направих при Арда и отидохме на мостчето. След това се настанихме при Су-пунар. Хубав извор с много студена вода и оттам си носи името Соук-пунар. След закуската ето, зададоха се инспекторът с учители и учителки от селата на Деделерска община.
към текста >>

Отидох в основното училище и на първи пунктов учител Ив.
Приготвих картичките на всичките, според както са ги записали, и ги направих в пакети. Следобед, макар че бе кално, но ме досрамя да тръгна със спортния си костюм, та с новите дрехи и новите чепици потеглих за Кърджали, обаче калта била голяма. Отидох в общината. Получих писмо от Цеко Симов, с. Губеш. От Наталия Чакова - лекция. Отидох в основното училище и на първи пунктов учител Ив. Енчев предадох картичките за Деделерската община. Докато стоях в учителската стая на прогимназията, заваля силен дъжд. Аз се чудя как ще си отида, още повече, защо не дойдох със спортния костюм! След преставането на дъжда отидох у Калайджиев. Там дадох на някои картички.
към текста >>

Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема.
Следобед до смръкване писах писмо до Еленка. Валя хубав дъжд. 13.V.1934 год., неделя След викането на Шевкет Ходжа. Излязох на баиря. Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата. Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с тръна в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя.
към текста >>

- „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани." „Искаш ли да бъдеш щастлив и весел всякога, устоявай на вярата и на решенията си." Тази вечер си пях вънка пред училището окултни песни и в 10 ч си легнах вече.
Тя бе облечена с хубава розова дълга рокля, с високи токове обуща и без да забележа аз, тя ме наблюдава. След това ето, тя, Кирков и други колежки от Кърджали минаха. Заговориха, какво че Асен Кирков го назначили някъде за секретар-бирник и че ще заминава. Днес нямах настроение да пиша канцеларската си работа, а повече на размисъл на прочетеното тая сутрин върху лекцията „Най-малката Любов". Най-малката Любов, от която трябва да започнем, то е да не огорчаваме Бога в нази си. - „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани." „Искаш ли да бъдеш щастлив и весел всякога, устоявай на вярата и на решенията си." Тази вечер си пях вънка пред училището окултни песни и в 10 ч си легнах вече. По обед погьрмя на запад, но може би далеч от нази падна. 16.V.1934 год., сряда Ясно небе, тихо време и приятна утрина. Станах в 4 ч. Излязох горе на баира. След гимнастическите упражнения четох лекцията „Първата крачка".
към текста >>

Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч.
А в меня си зная, че тия тревоги си са от мисълта, че аз трябва се справя с отношенията си с Еленка, да укрепна волево и понеже се чувствувам безсилен, затова от отчаяние и тревоги съм отслабнал. Следобед отидох в Кърджали, за да науча новината за правителството на живо и изпратя писмото на Еленка. Явих се направо при брата Тошев. Заварих околийския началник, Зелено-горов, мировия съдия, и Захариев - ломощник-прокурора, че и те разговарят за станалите промени. И то е радостното, че иде надпартийна власт, която туря край на партизанската язва, която пропиля България и отиваше към пропастта. Разменихме няколко мисли с брата Тошев и аз ходих в основното училище да дигна плика с гласувалите за учебния съвет и списъците за събиране уч. такси в общината. Видях се с инспектора К. Петров, който бе дошъл на проба за новия си костюм и замина за Джебитоглар. Върнах се вечерта на стъмняване, но радостен бях, че са се провалили тия, в просветното министерство, и че сега тая власт, която иде, с позива си към Българския народ обещават да бъдат делови хора, да помогнат на отечеството в трудните времена и ще дадат на чиновничеството стабилитет. 22.V.1934 год., вторник Написах едно писмо за Еленка, което скъсах, понеже бях писал някои работи, които щяха да произведат лош ефект, и след това написах й едно хубаво, положително писмо.
към текста >>

25.V.1934 год., петък Останах си в училището сам.
Обядвахме с Вълко двамата. Отидохме в квартирата му и на хубави теми се разговаряхме до 5 ч следобед. Отидохме в читалището да слушаме две сказки, уредени от Българското Географско, Историческо и Археологическо дружества. За вечерта и аз бях поканен във военния клуб на колегиална среща, обаче аз си... Хубав дъжд удари в Кърджали, но до Теке, а в К.-Кафтан никак нямаше. Дойдох си късничко. 25.V.1934 год., петък Останах си в училището сам. До обед нямах предишната умора, но четох много хубави мисли от III томче на общия окултен клас. Следобед писах и четох вестник „Зора". Донесе ми колата писмо от Еленка, изпратено на 22.V. т. г., също и резюмета. 26.V.1934 год., събота Станах рано. След наряда си изкърпих раницата си и заприготвях за екскурзията си.
към текста >>

Гутю по не знам какъв начин се домогнал да изпълнява длъжност като изпърво нещо като учител, а впоследствие инспектор, уж същинският сегашен Мастанлийски окръжен училищен инспектор г-н Спиридонов.
" - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч след полунощ. Ставам, за да започна да приготвям статистическите сведения. 6.VI.1934 год., сряда Вследствие молитвата ми снощи към Великия и Учителя - Бялото Братство да ми дадат нощес среща с братя и сестри, а най-важното - с Учителя, ето часът е 4 без четвърт и се пробудих с хубав, но мъчно припомнен по своята картинност и преживелица сън. Сън. Сънувах, че съм някъде из Ковачевец. Срещнахме се с Гутю Михайлов. Гутю по не знам какъв начин се домогнал да изпълнява длъжност като изпърво нещо като учител, а впоследствие инспектор, уж същинският сегашен Мастанлийски окръжен училищен инспектор г-н Спиридонов. Гутю ме любезно приветствува, като ме видя, и най-вече, че много време не сме се виждали. Ганю Събев (учител прогимназиален в гр. Попово, мой съсед по рождение-Водичанин) от голям пияница, попада между братя, сестри, които били някъде в планината на курорт. Трогва се той от хубавите слова на Учителя и изобщо на братята и става съчувственик на Бялото Братство. Вследствие на дългото му пребиваване (уж това лято, сегашното) и незавръщането му в село да обучава навреме, се появяват негови противници и то от завист, задето вече той излиза за в бъдеще от пиянските им компании, и предизвикват анкета против него.
към текста >>

Запитах новия областен училищен инспектор дали ще поправят грешки на своите предшественици.
Аз се чудех що да направя и за палто. Заприказвам Проданца, около която имаше много насъбрали се жени, дали не знае кой ги е откраднал и дали не ще се намерят из градината, я. Тя ми отговори да отида да питам бай Продана. Заприказвах я нещо за учението, за братството, но тя ми даде да разбера, че това никак не я интересува и ме прати при Продана и аз се събудих. * Тая сутрин след закуска отидох в Софийската областна училищна инспекция. Запитах новия областен училищен инспектор дали ще поправят грешки на своите предшественици. Той ми каза утвърдително. След като ми зададе въпроса дали не съм комунист и като му казах, че съвсем не, тогава ме запита да му кажа дали нямам вътрешни някакви убеждения. Отрекох, че съм Дъновист, но признах, че съм вътрешен скритом такъв. Отговори ми, че „Няма за тебе място за учителствуване". Но все пак ми каза да подам заявление.
към текста >>

на инспекцията, Вие се възстановявате в длъжност учител при първоначалното училище в с.
Равна, Годечко, г. Пунктовия учител в с, Годеч и г. Драгоманския окол. Учил. Инспектор) Съобщава Ви се, Господине, че със зап. № 142, § 5, от 10.1Х. т. г. на инспекцията, Вие се възстановявате в длъжност учител при първоначалното училище в с. Равна, Годечко, считано от 15.1Х. т. год., понеже сте неправилно уволнени. Обл. учил. инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 2. Препис Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесетий септемврий 1934 година, в с. Равна, Годечка околия, се състави настоящият акт в два екземпляра в уверение на това, че учителят Пеню Ганев се назначава за такъв в първоначалното училище в с.
към текста >>

Равна, Годечка околия, се състави настоящият акт в два екземпляра в уверение на това, че учителят Пеню Ганев се назначава за такъв в първоначалното училище в с.
на инспекцията, Вие се възстановявате в длъжност учител при първоначалното училище в с. Равна, Годечко, считано от 15.1Х. т. год., понеже сте неправилно уволнени. Обл. учил. инспектор: (подпис) Секретар: (подпис) (печат) 2. Препис Акт за встъпване в длъжност Днес, петнадесетий септемврий 1934 година, в с. Равна, Годечка околия, се състави настоящият акт в два екземпляра в уверение на това, че учителят Пеню Ганев се назначава за такъв в първоначалното училище в с. Равна, Годечка околия, въз основа на заповедта на Софийската областна училищна инспекция под № 142, § 5 от 10.1Х. тази година. Пеню Ганев встъпи в длъжност, без да е прекъсвал службата си. за Гл. учител: Милуш Рангелов Встъпил в длъжност: п.
към текста >>

Гл. учител: (подпис на Пеню Ганев) (печат: Първоначално училище „Софроний - с.
за Гл. учител: Милуш Рангелов Встъпил в длъжност: п. Пеню Ганев Присъствували: п. Н. Цветков п. Георги Соколов Вярно! Гл. учител: (подпис на Пеню Ганев) (печат: Първоначално училище „Софроний - с. Равна) 3. Вх. № 130 28.Х.1934 Драгомански окол.учил. инспектор № 311 26.Х.1934 г. София До Господина Пеньо Ганев учител с. Равна, Годечка околия (копие: г.
към текста >>

инспектор Вие се назначавате за директор (главен учител) на първоначалното училище в с.
Соф. обл. учил. инспектор Съобщава Ви се, че със зап. № 165, § 31, от 10.Х. т. год. на г. Софийския обл. учил. инспектор Вие се назначавате за директор (главен учител) на първоначалното училище в с. Равна, околия Годечка, считано от деня на получаване настоящето. Окол. учил. инспектор: (подпис) (печат) 3. Софийска (гербова марка на стойност 5 лв) Обл. Учил. Инспекция № 2748 27.III.1935 гр.
към текста >>

училищен инспектор: (подпис) за Секретар: (подпис: Ст.
Равна, Годечко, където учителствува и през настоящата учебна година. През време на това си учителствуване, той не е уволняван по чл. 70, нито е наказван по чл. 74, букви „г", „д", „е", „ж" и „з" от Закона за народното просвещение. Настоящето му се дава да му послужи за явяване на конкурсен изпит. Обл. училищен инспектор: (подпис) за Секретар: (подпис: Ст. Петрова) (печат) *** 24.IX.1934 год., понеделник, с. Равна На 14.1Х.1934 год. дойдох в Годеч, а на 15 си дойдох наново възвърнат на длъжност учител в с. Равна, Тая седмица ремонтирахме училището. Вчера ходих в Губеш.
към текста >>

Равна, Тая седмица ремонтирахме училището.
Настоящето му се дава да му послужи за явяване на конкурсен изпит. Обл. училищен инспектор: (подпис) за Секретар: (подпис: Ст. Петрова) (печат) *** 24.IX.1934 год., понеделник, с. Равна На 14.1Х.1934 год. дойдох в Годеч, а на 15 си дойдох наново възвърнат на длъжност учител в с. Равна, Тая седмица ремонтирахме училището. Вчера ходих в Губеш. Вземах си 7 150 кгр. кашкавал по 32 лв. кгр. и ще си взема и 10 кгр, сирене. Сън. Сънувах, че съм ученик и ми предстои да ме изпитват по история.
към текста >>

Сънувах, че сегашният помощник-училищен инспектор г-н Петър Андреев ще ме ревизира по история и аз си викам, че материята знам, кой знае дали той ще хареса методата.
кашкавал по 32 лв. кгр. и ще си взема и 10 кгр, сирене. Сън. Сънувах, че съм ученик и ми предстои да ме изпитват по история. Уж че по история не съм изпитван скоро и че могат да ме изпитат, но аз не съм чел, та си мисля, че трябва да се подготвя, че време нямам. Втори сън. Сънувах, че сегашният помощник-училищен инспектор г-н Петър Андреев ще ме ревизира по история и аз си викам, че материята знам, кой знае дали той ще хареса методата. После сънувах, че съм нещо в град Видин ли, или пък ми предстоеше и посрещнах някоя си, която е [от] гр. Видин. * Следобед отидох в Годеч. Говорих на околийския за Еленка. Имахме заседание на учелещните настоятелства. После отидох при Манов и си дойдох късно.
към текста >>

Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото.
Има хора, които още вършеят. Тая вечер получих писмо от Еленка, от 21 т. г., и й написах сега едно до „Гургулят" 18. 25.IХ.1934 год. Тая сутрин се събудих рано и станах. Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото. До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига. Много се зарадвах, че дошла.
към текста >>

Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището.
г., и й написах сега едно до „Гургулят" 18. 25.IХ.1934 год. Тая сутрин се събудих рано и станах. Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото. До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига. Много се зарадвах, че дошла. Тя отиде у бай Георгьови за преобличане и дойде в училището. Тя ми каза, че инспекторът й обещал да увеличи персонала, ако представи повече деца.
към текста >>

Тя отиде у бай Георгьови за преобличане и дойде в училището.
До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига. Много се зарадвах, че дошла. Тя отиде у бай Георгьови за преобличане и дойде в училището. Тя ми каза, че инспекторът й обещал да увеличи персонала, ако представи повече деца. Тя обядва малко и потеглихме из селото. До късно проверявахме кръщелните свидетелства, обаче всички, родени през 1928 година, са родени след 15 април, а нито едно - до 15 март, както се изисква по закона сега. Намерихме незаписано детето на Станимир Истатков - Трендафила и на Илия Раденков дете, което е в Годеч, но тук ще учи. За утре ще помолим за две деца да останат да повтарят.
към текста >>

Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица.
Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път. Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица. Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица. Към 1 ч потеглих за Годеч. Оставих на Цеко бележка, че от утре ще отида за Драгоман. Но събранието на учителите се отлага по случай посещението на сръбския крал Александър. В Годеч разговарях с Гаганица, той ми каза, че нему се иска да прати децата си в Годеч, защото няма кой да ги гледа. Говорихме с Манов, за читалищни деятели.
към текста >>

В училище ми дойдоха едва половината от децата.
Направих списък на записаните ученици до 1.Х. т. г., всички на брой 48, и утре ще го изпратя. 1.Х.1934 год., понеделник Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците. В училище ми дойдоха едва половината от децата. За първи път влязох при първо отделение в българско училище. Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят. Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана. После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях.
към текста >>

За първи път влязох при първо отделение в българско училище.
1.Х.1934 год., понеделник Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците. В училище ми дойдоха едва половината от децата. За първи път влязох при първо отделение в българско училище. Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят. Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана. После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях. Те ме предизвикваха настойчиво с всевъзможни закачки, но аз външно не им дадох вид, че се съгласявам на щенията им.
към текста >>

На излизане от училище Б.
Ръката ми, без да ме боли, но потопена във вода, ставаше угасяне, разредяване на азотната киселина и църкаше чак. Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих. * Часът 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си, В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч. На излизане от училище Б. Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола". Поканиха ме да остана. Угърчинска и г-жа Калинова ме поканиха на обед. Обядвахме и Никитов и Добрев от Бо[ренде? ]. Вечерта си потеглихме с Д.
към текста >>

Седнал до маса г-н инспекторът Петър Андреев - Драгомански околийски училищен инспектор.
От тая сутрин, още при започването да чета лекцията, започна да ми играе дясното око с десния мигач, горнята част на окото. Игрането бе често. И вечерта, към 8 ч пак се повтори. 18.Х.1934 год., четвъртък Сьн. Тъкмо заспах в 11 1/2 ч и съм сънувал, че стоя в една стая мебилирана, хигиенична. Седнал до маса г-н инспекторът Петър Андреев - Драгомански околийски училищен инспектор. Принася на масата прибори, разни неща средно висока, стройна, пълничка, с бяло лице дама, млада, която била моята годеница. Забрадена бе с бяло було върху главата, от отзад, и с ясносини дрехи облечена. Андреев говори нещо по нашата сватба. Като че ли бе Еленка, но тая бе по-висока от нея, по-пълна и дългообраза, но с оправено лице, чисто бяло. Понеже бе пременена, затова изглеждаще още по-красива.
към текста >>

* Излязох от училището.
Ето, времето наближаваше. Започнаха да говорят някои, че трябва да отиват и се чудят кой ще [бъде] говорителят на Дъновистите на събранието. Аз най-после внимателно им съобщих, че ще чуят Учителя. Имаше много обуща чужди, но на нашите хора и мен се предложиха едни, за да се обуя и отида на събранието. Сънувах после Учителя, но точно съм забравил картината на съня си. * Излязох от училището. Дъжд валеше из мъгла. Като слязох под селата, се усили дъждът и ме измокри, докато стигна. Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки. Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка? " Отговорих, че всеки момент.
към текста >>

Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището.
Само на изток има пояс от облаци. Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място.
към текста >>

училищен инспектор, за да ми прати документите.
Нощес сънувах следния сън: Сънувам, че съм в някой обор с учениците си, та им преподавам как трябва да чистят и ринат. Вземах лопатата и започнах да рина само волски извержения, а децата гледат настрани и се подсмиват, че се занимавам с чистенето и чистотата. Днес преди обед някое дете ми открадна големия ми нож. Писах акт за встъпване в длъжност от 28.Х. т. м. и писмо до ок. училищен инспектор, за да ми прати документите. Часът е 12 среднощ и лягам. 31.X.1934 год., сряда Облачено утро, но Слънцето изгря на ясно и после цялото небе се заоблачи и през деня ту проблясва, ту се заоблача. На обед отидох в Годеч на педагогическа групова конференция. Замръкнах и си дойдох късно. Вечерях у Младенови.
към текста >>

Вечерях у Младенови и си дойдох в училище.
Отидох у Симо Игов, за да му съобщя, че магарето трябва да се пусне на паша, понеже не ще ходим из селото. На връщане от тях се чувствувах не добре разположен и сънно настроен. Върнах се и в 12 1/2 легнах и спах до 3 ч. Станах и се заех с правене на една стълба. Моми и момци помагаха, свириха, играха около ми, а аз работих и на стъмняване я доизкарах. Вечерях у Младенови и си дойдох в училище. Днес не бях добре разположен. Мъка ме сподавя, че няма още Еленка. Нощес сънувах и сънища някакви, които добре не помня. Но видях един бивол чер, който с еша си бе и така ми се понаежи, но аз го подкарах и той си замина. После стоях покрай ж. п.
към текста >>

Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев.
Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво? " И той взема оставената круша. Втори сън: Сънувам, че сме на екскурзия много наши братя и сестри. Учителят минава покрай и ми говори нещо, като отминава, за да отиде на обед. Ний сме се наредили много братя и сестри. Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев. Той е в едно учебно здание, но в горния етаж. Отишъл съм с тия къщни сандали, но когато видях колеги, дошли при него и то добре облечени и обути, започнах да се стеснявам, как ще се явя при г-н Андреева? Разговаряме се с един колега и жена му при него. Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото. Вънка мъгла и студено.
към текста >>

Георгиев отидохме на училището и присъствувахме на репетицията на „Луди млади".
Черпих го 1 кафе и аз пих още един чай. После учителят от Туден - Тошев, и П. Пейчев играха на карти, а аз им бях секретар, та още един чай пих. После отидох и обядвах на една млекарница. Отидох у Митю Костов и му честитих именния ден, С Б. Георгиев отидохме на училището и присъствувахме на репетицията на „Луди млади". Отидохме с Борис Георгиев в читалището, вземах 5 тома книги на Гр. Петров и си дойдох. Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска.
към текста >>

Потеглихме за местността „Поляните", където пазарихме пък 12 дървета за 510 лева за училището.
Сънувах също, че някой нощес ми каза, че Стойко Добрев щели да му възстановят правата и ще го възвърнат учител. * След наряда започнах да чета беседата „Изново", X серия. Останаха 4 листа за дочитане и дойде кметският наместник - Станчо Раденков, и тръгнахме из селото, за да събираме овес за училищната библиотека. Докъде 2 ч следобед обходихме селото и след като претеглихме овеса, който се оказа 200 кгр. и 10 лв. пари. Потеглихме за местността „Поляните", където пазарихме пък 12 дървета за 510 лева за училището. Върнах се и направих на момите и момците една снимка. След това им свирих и играха на хорото. Написах една полица на Петър Георгиев и Васил Григоров и им продадох по един билет за лотарията на слепите, също и на Русим Станулов. Проявих 3 стъкла-снимки и към 10 ч си легнах, но съм много изморен, изтощен, защото днес не съм седял цели 10 часа. 12.ХI.1934 год., понеделник Събудих се ранко и станах.
към текста >>

Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10.
Да се не изнася нищо от Школата. 5. Да се прави медитация сутрин, обед и вечер преди лягане, върху небесната дъга. 6. Еднообразието е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7. Който ляга рано, той намира големи запаси от прана в природата и си набавя изхарчената сила през деня и запасява с ново количество за предстоящия ден. 8. Веднага щом легне, човек трябва да заспива. 9. Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя. * Сън. Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки. Приготовляваме се за отиване някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене.
към текста >>

73. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Като че заминавам за София, пък то там била и София, явява ми се Савка насреща и старата Кермидчийка, която ми върти с ръка, защо съм се забавила, пък аз й казвам, че дошла съм рано, но отбих се първо при училището тук, в Новоселци, дето съм вече назначена.
На З км от селото, в гората се намира хубав планински извор, познат на мен от по-рано, защото ходила съм за вода, пък и от други села отиват при него. Най-много се зарадвах на извора, за който се минава през очарователна гора, и за близостта ми до София - център на Мъдростта. Намерих [се] на конференция местна с прогимназиалните учителки, между които имах познати от тях, а ръководеше конференцията г-ца Настева, която ми каза: „Защо не направиш с Андон да се назначите на едно място", за да ми бъде по-добре. Аз отговорих, че не можем да намерим две ваканции едновременно. Стая имах много хубава, една рогозка под масата и там - солиден пътнишки куфар, празен, и един, с който пътувам, пълен. Като че заминавам за София, пък то там била и София, явява ми се Савка насреща и старата Кермидчийка, която ми върти с ръка, защо съм се забавила, пък аз й казвам, че дошла съм рано, но отбих се първо при училището тук, в Новоселци, дето съм вече назначена. Те като чуха, зарадваха се всички и ме наобиколиха, някои вземаха да ми думат: „Нали скоро ще те уволнят? ", пък аз им казвам: „Няма вече уволнение, понеже новият законопроект, който го гласят, хептен го не бива и не дава никакви надежди." Там [е] и Елена Андреева, която също потвърждава моите думи. Към края на месец май 1931 г., преди да постъпя в курса по пение в Годеч, сънувах много хубав сън, запомних само, че Учителят ме прегърна и целуна по челото, тъй както бяхме насядали една до друга сестри и братя, аз бях седнала до Учителя, а Той ме прегърна и целуна по челото, като Негово дете, от което е доволен. След известно време сънувах още един такъв. подобен сън: Намирам се на една поляна, пред мен Учителят лежи завит.
към текста >>

На връщане тя ме изпрати до училището и ми каза, че моето посещение й причинило голяма радост и ми каза, че ме обичала много.
Откри пред мен душевния си мир. Казва: „Много пъти се замислям и пожелавам да имам такива книги, които да ме наставляват към добър живот, да не грешавам, но да имам едно правилно разбиране, да живея един благоразумен живот - живота на праведния." Молила се на Бога и понеже не знаела молитви, просто се изправяла и със сълзи отправяла своята мисъл към Бога, за да си дойде мъжът й благополучно, да се върне при децата си. Любознателна е, обича да чете. Пожела да й купя някои добри книги. Аз й обещах, че ще й купя такива и ще я абонирам на вестника „Добро здраве". На връщане тя ме изпрати до училището и ми каза, че моето посещение й причинило голяма радост и ми каза, че ме обичала много. Аз й дадох добри напътствия: да се моли на Бога; към Него да се отправя всякога и за всичко; да пожелава добрите хора и да призовава своята душа и ангелите в помощ. Като се върнах, почувствувах се много добре. Вечерта четох Библията - от Евангелието, до 12 ч и си легнах. Спах добре и спокойно, не помня какво съм сънувала. На сутринта, 4ий декемврий [1931 г.], искахме да водим децата на манастирчето по случай празника „Въведение Богородично" - ден за християнизиране на децата, но понеже беше студено, не отидохме.
към текста >>

Спах добре, сънища не помня, станах бодра духом и отидох на училище на 5ти т.м.
Дойдоха родителите на децата. Пеньо им говори за значението на този ден в духа на Христовото учение. Вземах думата и аз - казах няколко думи в този дух. Поприказвах си и с майките на децата и тъй мина денят до вечерта. Вечерта четох есперанто до 12 ч и си легнах. Спах добре, сънища не помня, станах бодра духом и отидох на училище на 5ти т.м. Денят мина благополучно. Още от сутринта, като се събудих, в разговора си с Първичното начало, нещо много насърчително ми нашепна да не мисля за посторонни неща, всекидневни прегрешения, с други думи: да не мисля за носорога, а да свиря и да уча есперанто. Днескашния ден - за утре да не мисля. Душата и сърцето ми се изпълниха с радост, светна в ума ми и получих такъв прилив, че целия ден прекарах много леко. Крила ме носеха.
към текста >>

Времето съм прекарала с училището, със свирене, пеене една вечер с Пеньо на два гласа в квартирата ми, и с четене есперанто.
Ехеле се съгласи Пеньо да ги вземе. На заминаване, покрай улицата на селото, с лице, обърнато към запад, показаха част от един баир, който бил на Пеньо. Аз го съветвах това място да не продава, защото е хубаво да се построи къща, която да бъде с две лица - едното ще гледа към запад, ще наблюдава селото, когато иска, а другото - към юг, широк простор, далеч от хорски жилища и глъч. Място за размишление и сериозна работа, от никого не смущаван. Времето от 6ти до 20ий ХII.т.г., особени противоречия, изживявания и сънища не съм имала. Времето съм прекарала с училището, със свирене, пеене една вечер с Пеньо на два гласа в квартирата ми, и с четене есперанто. През това време написах една пощенска карта на Георги Тахчиев и едно дълго и хубаво писмо на Савка. От Георги получих писмо с много мъдри слова. Между другото казва, че Египет е мястото, дето се получава дълбока и чиста мисъл, а Галилея - на силни и светли чувства. Когато сме в Египет, казва той, добре е да бъдем със съзнанието на Питагор и Мойсей, когато са били там. Каквото придобием в Египет, в Галилея ще проповядваме.
към текста >>

На 14ий октомврий 1933 г., в канцеларията на училището в с.
Зарадвах се, като видях нея, понеже близка ми е по душа. Запитах я дали не съм закъсняла и дали ще ме пусне вътре. Прегърнахме се и тя ми каза, че ще ме пусне, че не съм закъсняла и че вътре ще ми дадат 3 парчета особен вид торта, в знак на новия клас, който Учителят открил - Клас на аурата. Мика ми каза, че тя още не била влязла в този клас. Радост неиказана изпълваше цялото ми същество! На 14ий октомврий 1933 г., в канцеларията на училището в с. Равна, следобед, в разговор с Пеньо, той, без да иска, несъзнателно ме нагруби, за да защити баба Атанаса, моя хазяйка. Дълбока скръб изживях в момента, задето нямаме самообладание и себеконтрола, че понякога ставаме оръдия на които не трябва и ги пущаме в нас да изядат и изпият това, което със свещен трепет и големи усилия сме скътали. Отношения между две души и повече лесно не се създават, а много лесно се развалят! И ние, вместо да благодарим, че Бог ни е събрал да бъдем заедно с цел да се подвизаваме духовно, да растем и да се развиваме в духа на новото и вместо да трептим един за друг, понякога ето как се оскърбяваме, без да искаме! Господи и Ти, Учителю, помогни ни!
към текста >>

Няколко дни след това, след този сън, сънувах, че с Пеньо се връщаме пак в Равна, но Равна не е такава, каквато я знам, и училището - белосано.
Никой не знае към средата каква дълбочина има водата, но те са с мисълта, че знаят да плават. Казаха на мене да се кача на рамената на Пеньо и тъй прегазихме морето без плаване, защото не беше дълбоко много. През месец ноемврий същата 1933 г. сестра Мария Златева ме сънувала в един басейн на баня, стояла съм в средата, уж се мия, пък съм облечена в хубава бяла рокля и розова кърпа на главата. Била съм хубава, като ангел. Няколко дни след това, след този сън, сънувах, че с Пеньо се връщаме пак в Равна, но Равна не е такава, каквато я знам, и училището - белосано. След заминаването на Пеньо за турското село сънувах, че пак двама сме в Равна, събираме и опаковаме вече багажа, ще си отиваме. На тръгване госпожа Бояджиева подари на Пеньо една бяла копринена кърпа и на мене - също, но на мене даде и една кърпа и една ешарпа копринена, бяла, в знак на благодарност - тъй разбрах сама, - че задето им оставихме местата. На 6ти срещу 7ми февруарий 1934 г. сънувах, че се намирам пред свещения олтар на Учителя, на молитава, с мен е и Савка. Там беше и Учителят.
към текста >>

Сънувам, че се намирам в едно училище, дават ми IIIто отделение да обучавам и аз сама да се грижа за всичко на тези деца, и архивата да водя, и детската библиотека и пр.
На 6ти срещу 7ми февруарий 1934 г. сънувах, че се намирам пред свещения олтар на Учителя, на молитава, с мен е и Савка. Там беше и Учителят. Този сън беше към 3-4 ч след полунощ. Събудих се и пак заспах. Сънувам, че се намирам в едно училище, дават ми IIIто отделение да обучавам и аз сама да се грижа за всичко на тези деца, и архивата да водя, и детската библиотека и пр. Току чувам, че някой продава юргана на Пеньо, аз избързах и го купих за 60 лева. На 14ий срещу 15ий февруари 1934 г.,четвъртък,сънувам: Получавам писмо от царицата, със съвети, че аз трябва да работя - да изпращам писма с картини, като същевременно тя ми изпратила и много картини с нейния образ за целта и ми пише: „Ето, аз улеснявам работата ти, няма да мислиш как да почнеш, а само да изпращаш картините на хората, придружени с хубави писма." Събудих се към 4 ч след полунощ много бодра и жизнерадостна! На 11.VI.1934 г. срещу вторник [Сън:] Срещам се с Учителя. Между разговора, между другото каза ми следните думи: „Кажи на сестра си по-рядко да се сношава." През деня брат Звездински ми прочете един реферат върху Майката и възпитанието на детето.
към текста >>

Беше ми студено, печката не гореше, та повторно легнах и сънувах, че ме назначили в едно Софийско училище учителка.
Радост необикновена и благородни подтици изпълниха душата ми! Благодаря на Бога, че ми даде такива благоприятни условия, да мога и аз да чуя и видя виртуози в областта на музиката. Върнахме се в 12 ч вечерта. Спряхме се в салона, където беше и Учителят, Който беше много разположен и ни обясни много работи относно концерта и музиката въобще. Легнах си в 1 ч и заспах под силното впечатление на концерта и на самия гений, събудих се в 4 ч бодра, бях сънувала музика и Учителя. Беше ми студено, печката не гореше, та повторно легнах и сънувах, че ме назначили в едно Софийско училище учителка. Назначението ми - в джоба и отивам да съставям акт за встъпване на длъжност. Приказвах с Анастасия Абаджиева, учителка, моя приятелка. Часът е 9 без 1/4. Аз казах, че клоня да закъснея. Пък тя ми рече: „Има време.
към текста >>

Първоначално той е ученик по цигулка на баща си и на капелмайстора Ароиз.
М.И.) [2] Ул. „Опълченска" № 66 в София, където Учителят е живял от 1905 до 1926 г., когато е построена една малка стаичка на Изгрева, наречена по-късно приемна на Учителя, а до нея през 1927 г. се построява салонът, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [3] Ваша Пршихода (1900 г., Водинани - 1960 г,, Прага) е от фалангата на най- видните представители на чешката цигулково-изпълнителска култура. Артистичната съдба на Пршихода е твърде необичайна. Първоначално той е ученик по цигулка на баща си и на капелмайстора Ароиз. Но от 1909 до 1919 г. учи при Ярослав Маржак в Прага, който в 13-годишната му възраст урежда първия му самостоятелен концерт. Видно, Маржак бил вещ педагог, постигнал високо ниво в развитието на своя ученик, но не е имал достатъчно педагогическо дръз- новение да му вдъхне вяра, амбиция и кураж за смели артистични изяви. Затова Пршихода (от 1919 г.) се реализира като цигулар из локалите на Югославия и Италия. Случаят обаче отредил, щото прославеният италиански диригент Артуро Тосканини „да го открие" в едно Миланско кафене.
към текста >>

74. Гонения срещу учители, последователи на Учителя Петър Дънов

(Бележки на съставителя Вергилий Кръстев)

ТОМ 17

А тая власт е имала и има всякога възможност, чрез непосредствени ревизии, да провери и констатира дейността на подведомствените й учители в училището и вън от него.
околия) Господине Инспекторе, Научаваме се, че вследствие неверни и недобросъвестни донесения от енорийския ни свещеник до Соф. Митрополия, заведена е била преписка против учителката в селото ни, г-ца Ел. X. Григорова, за да се мотивира нейното наказание чрез преместване или уволнение. Ние, които познаваме отблизо учителската и обществената дейност на тази учителка и вярваме, че изразяваме желанието на болшинството наши съселяни, с негодувание отхвърляме всички клеветнически обвинения против нея и протестираме, задето се обръща внимание на лъжовните доноси на хора, които сами трябва да понесат отговорност за своите небогоугодни, противообществени и осъдителни деяния. Задачата на църковните служители не се състои в намесата им в учебното дело, защото за правилния вървеж и напредък на това дело е компетентна изключително училищната власт. А тая власт е имала и има всякога възможност, чрез непосредствени ревизии, да провери и констатира дейността на подведомствените й учители в училището и вън от него. И в случая, доколкото ни е известно, в почитаемата училищна инспекция са събрани достатъчно сведения за най-добросъвестното изпълнение на служебните обязаности от поменатата учителка. Нещо повече: ние с радост и благодарност можем да засвидетелствуваме, че г-ца Елена х. Григорова има високото съзнание не само като учителка на децата ни, но и като просветителка на възрастните, тай като тя, в свободното си от училищни занятия време, съдейс- твува с разумни съвети и наставления, за да се изкоренят разни недъзи и пороци в населението, каквито са алкохолизмът, тютюнопушенето, безделието по кръчмите, крамолите и пр. Тя, следователно, не само обучава и възпитава младото поколение точно съгласно учебната програма и инструкциите на своето началство, но и намира време с личен пример и безкористен труд (поучения, залесяване и пр.) да ни показва как най-разумно да устроим живота си. Обяснимо е тогава защо хората на духовния мрак, пиянството и експлоатацията, каквито са доносчиците против нашата учителка, се опитват да я дискредитират пред училищната власт; техните навици и груби професионални интереси са заплашени от похвалната и народополезна дейност.
към текста >>

Заявление от Елена Хаджи Григорова до Софийския областен училищен инспектор Чл.
Не иска само четене и думи, а прилагане и дела, самите наши дела ще дадат пример доколко има знание и разбиране от Учителевите беседи и свещени думи. Вкъщи сме всички добре. Приеми поздрави от всички, тате, Ваца, Сийка, Савчо и Лозан. 23.Х. 1926 г. С.Стоянов * * * 3. Заявление от Елена Хаджи Григорова до Софийския областен училищен инспектор Чл. 8, а 1. Ill от Закона за бюджета До Господина Софийския Областен Училищен инспектор София Заявление от Елена X. Григорова ул. „Гургулят" N? 20, София Господине Инспекторе, Учителствувала съм в разни села на Софийската област и имам прослужени 23 години, десет месеца и 25 дни, с дарените - 26 години и 3 месеца.
към текста >>

Ill от Закона за бюджета До Господина Софийския Областен Училищен инспектор София Заявление от Елена X.
Приеми поздрави от всички, тате, Ваца, Сийка, Савчо и Лозан. 23.Х. 1926 г. С.Стоянов * * * 3. Заявление от Елена Хаджи Григорова до Софийския областен училищен инспектор Чл. 8, а 1. Ill от Закона за бюджета До Господина Софийския Областен Училищен инспектор София Заявление от Елена X. Григорова ул. „Гургулят" N? 20, София Господине Инспекторе, Учителствувала съм в разни села на Софийската област и имам прослужени 23 години, десет месеца и 25 дни, с дарените - 26 години и 3 месеца. Последното ми учителствуване бе в с. Равна, Годечко.
към текста >>

Препис от акта за напущане длъжност, издаден от Равнянското първоначално училище от 9.XI.1933 г. 2.
С писмо № 12851 от 12.IX.1934 г. на Софийската областна учил. Инспекция ми се възвръщат правата за учител ствуване и в гранични училища, обаче и до днес останах без учителско място. Моля Ви, Господине Инспекторе, да ми се отпусне следуемото се възнаграждение като на уволнена учителка за един месец и половина заплата съгласно закона. Прилагам: 1. Препис от акта за напущане длъжност, издаден от Равнянското първоначално училище от 9.XI.1933 г. 2. Препис от уволнителното писмо № 15758 от 2.XI.1933 г. от Софийската училищна инспекция. 29.VI.1935 г. С почит: Ел. X. Григорова София * * * 4.
към текста >>

Околийския училищен инспектор в с.
С почит: Ел. X. Григорова София * * * 4. Писмо за възвръщане правата на Елена Хаджи Григорова Софийска областна училищна инспекция № 12851 12.IX.1934 г. гр. София До Госпожица Елена х. Григорова, ул.„Гургулят"№ 18, ТУК (копие: г. Околийския училищен инспектор в с. Драгоман) Съобщава ви се, че в отговор на молбата Ви от 16.VII.T.r., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат Ви се правата за учителка и в гранично училище. Вие може да бъдете кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. Обл. уч. инспектор: (подпис: не се чете) Секретар: (подпис: не се чете) (печат) Препис * * * 5. Акт за напущане длъжност Днес, девети ноемврий 1933 г., с.
към текста >>

Драгоман) Съобщава ви се, че в отговор на молбата Ви от 16.VII.T.r., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат Ви се правата за учителка и в гранично училище.
Григорова София * * * 4. Писмо за възвръщане правата на Елена Хаджи Григорова Софийска областна училищна инспекция № 12851 12.IX.1934 г. гр. София До Госпожица Елена х. Григорова, ул.„Гургулят"№ 18, ТУК (копие: г. Околийския училищен инспектор в с. Драгоман) Съобщава ви се, че в отговор на молбата Ви от 16.VII.T.r., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат Ви се правата за учителка и в гранично училище. Вие може да бъдете кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. Обл. уч. инспектор: (подпис: не се чете) Секретар: (подпис: не се чете) (печат) Препис * * * 5. Акт за напущане длъжност Днес, девети ноемврий 1933 г., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Ел. X.
към текста >>

Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Ел. X.
Драгоман) Съобщава ви се, че в отговор на молбата Ви от 16.VII.T.r., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат Ви се правата за учителка и в гранично училище. Вие може да бъдете кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. Обл. уч. инспектор: (подпис: не се чете) Секретар: (подпис: не се чете) (печат) Препис * * * 5. Акт за напущане длъжност Днес, девети ноемврий 1933 г., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Ел. X. Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 г., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. С. Равна, 9 ноемврий 1933 г. п. Гл. учител (директор): П. Ганев п.
към текста >>

Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 г., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. С.
Вие може да бъдете кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. Обл. уч. инспектор: (подпис: не се чете) Секретар: (подпис: не се чете) (печат) Препис * * * 5. Акт за напущане длъжност Днес, девети ноемврий 1933 г., с. Равна, Царибродска околия, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че досегашният учител при първоначалното училище Ел. X. Григорова, съгласно със заповед № 4948 от 26 октомврий 1933 г., издадена от г-на Софийския окръжен училищен инспектор, напусна длъжността си. С. Равна, 9 ноемврий 1933 г. п. Гл. учител (директор): П. Ганев п. Напуснал длъжността си: Е. X.
към текста >>

Бояджиева (печат: Първоначално училище „Софроний", с.
Григорова п. Присъствувал: А. Димитрова Вярно с оригинала Зам. гл. учител при Равненското първ. у-ще Н. Бояджиева (печат: Първоначално училище „Софроний", с. Равна) * * * 6. Инспекцията на Софийското учебно окръжие № 15758 2.XI.1933 г. гр. София До Господина Главния учител, с. Равна, Годечко (копие: г.г. Елена X.
към текста >>

Надежда Бояджиева, учителка при първоначалното училище в същото село, и г.
Равна, Годечко (копие: г.г. Елена X. Григорова и Пеню Ганев, учители в същото село, г. Главния учител в с. Букоровци, Годечко, г. Надежда Бояджиева, учителка при първоначалното училище в същото село, и г. Пунктовия учител в с. Годеч Съобщава ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение със заповед № 4948 от 26.Х.т.г., въз основа на член 61, ал. II, от Закона за народното просвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1 м.м., уволнява, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, Елена X. Григорова и Пеньо Ганев, учители при първоначалното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението Надежда Бояджиева от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия.
към текста >>

Григорова и Пеньо Ганев, учители при първоначалното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението Надежда Бояджиева от първоначалното училище в с.
Букоровци, Годечко, г. Надежда Бояджиева, учителка при първоначалното училище в същото село, и г. Пунктовия учител в с. Годеч Съобщава ви се, Господине Учителю, че Министерството на народното просвещение със заповед № 4948 от 26.Х.т.г., въз основа на член 61, ал. II, от Закона за народното просвещение и съгласно решението на дисциплинарния съвет при Министерството, протокол № 202 от 1 м.м., уволнява, считано от деня на съобщението, като неудобни за гранични училища, Елена X. Григорова и Пеньо Ганев, учители при първоначалното Ви училище и на едното място премества от деня на съобщението Надежда Бояджиева от първоначалното училище в с. Букоровци, Годечка околия. Окр. уч. Инспектор: п. В. Янков И. Д. Секретар: п.
към текста >>

При Равненското първоначално училище с.
Окр. уч. Инспектор: п. В. Янков И. Д. Секретар: п. Не се чете Вярно! При Равненското първоначално училище с. Равна, 7.VI.1935 г. Гл.п учител: П. Ганев (печат: Първоначално училище „Софроний", с. Равна) * * * 7. София, 6.IX.1935 Господин Инспекторе, Много се радвам, че оная случка с куфара стана причина за нашето запознаване, и ето вече от това писмо ще видите, че това запознаване ще даде един красив резултат, който ще зарадва и вас, понеже ставате причина да се направи едно добро.
към текста >>

Ганев (печат: Първоначално училище „Софроний", с.
Секретар: п. Не се чете Вярно! При Равненското първоначално училище с. Равна, 7.VI.1935 г. Гл.п учител: П. Ганев (печат: Първоначално училище „Софроний", с. Равна) * * * 7. София, 6.IX.1935 Господин Инспекторе, Много се радвам, че оная случка с куфара стана причина за нашето запознаване, и ето вече от това писмо ще видите, че това запознаване ще даде един красив резултат, който ще зарадва и вас, понеже ставате причина да се направи едно добро. Когато на гарата ви дадох изгубения ви куфар, вие останахте толкоз доволни и благодарни, че пожелахте да се отплатите с нещо, като ми заявихте, че сте Старо-загорски областен училищен инспектор. Ето прекрасния случай, който сега се явява: Госпожица Еленка Григорова е много близка на цялото наше семейство. Тя желае да бъде назначена в Старо-загорската област.
към текста >>

Когато на гарата ви дадох изгубения ви куфар, вие останахте толкоз доволни и благодарни, че пожелахте да се отплатите с нещо, като ми заявихте, че сте Старо-загорски областен училищен инспектор.
Равна, 7.VI.1935 г. Гл.п учител: П. Ганев (печат: Първоначално училище „Софроний", с. Равна) * * * 7. София, 6.IX.1935 Господин Инспекторе, Много се радвам, че оная случка с куфара стана причина за нашето запознаване, и ето вече от това писмо ще видите, че това запознаване ще даде един красив резултат, който ще зарадва и вас, понеже ставате причина да се направи едно добро. Когато на гарата ви дадох изгубения ви куфар, вие останахте толкоз доволни и благодарни, че пожелахте да се отплатите с нещо, като ми заявихте, че сте Старо-загорски областен училищен инспектор. Ето прекрасния случай, който сега се явява: Госпожица Еленка Григорова е много близка на цялото наше семейство. Тя желае да бъде назначена в Старо-загорската област. С настоящото писмо Ви изпращам нейното заявление. Моля Ви тя да бъде назначена на вакантно място в първоначално училище в поверената Ви област на постоянно място и то ако е възможно не в новите земи, а в стара България. Тя по дипломи и служебно свидетелство има успех добър, добра атестация, тя е била в Софийската област досега, но поради големия наплив, не можа да намери тук място.
към текста >>

Моля Ви тя да бъде назначена на вакантно място в първоначално училище в поверената Ви област на постоянно място и то ако е възможно не в новите земи, а в стара България.
София, 6.IX.1935 Господин Инспекторе, Много се радвам, че оная случка с куфара стана причина за нашето запознаване, и ето вече от това писмо ще видите, че това запознаване ще даде един красив резултат, който ще зарадва и вас, понеже ставате причина да се направи едно добро. Когато на гарата ви дадох изгубения ви куфар, вие останахте толкоз доволни и благодарни, че пожелахте да се отплатите с нещо, като ми заявихте, че сте Старо-загорски областен училищен инспектор. Ето прекрасния случай, който сега се явява: Госпожица Еленка Григорова е много близка на цялото наше семейство. Тя желае да бъде назначена в Старо-загорската област. С настоящото писмо Ви изпращам нейното заявление. Моля Ви тя да бъде назначена на вакантно място в първоначално училище в поверената Ви област на постоянно място и то ако е възможно не в новите земи, а в стара България. Тя по дипломи и служебно свидетелство има успех добър, добра атестация, тя е била в Софийската област досега, но поради големия наплив, не можа да намери тук място. Еленка Григорова се намира в крайно трудно материално положение, понеже получава само 700 пева (половин пенсия), тъй като няма нужната възраст и достатъчно прослужени години. От друга страна, поддържа майка си и невъзможно е да прекарва с тия средства. Като учителка тя се е проявявала като способна, добра учителка. Аз я познавам отдавна, тя е идеалистка, много интелигентна, начетена и много жадна за работа всред народа.
към текста >>

75. 5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

ТОМ 17

И тук братя и сестри, ще кажеш, и те са на разни степени, както Учителят ни казва: едни са в духовната забавачница, други - в първоначално училище, трети - в прогимназия, гимназия и университет, а някои се специализират в разните клонове.
Разбирам всичко! Влизам в твоето положение, защото до вчера и аз бях при теб. Разбирам какво нещо е да бъде човек поставен в една среда, където не го разбират, където хората не са на неговия уровен. И недей мисли, че някъде ще намериш това - даже и на Изгрева ако си, пак няма да намериш. Тука Учителят запълва всичката празнота и Той е, който ни осмисля живота. И тук братя и сестри, ще кажеш, и те са на разни степени, както Учителят ни казва: едни са в духовната забавачница, други - в първоначално училище, трети - в прогимназия, гимназия и университет, а някои се специализират в разните клонове. Тъй че, привилегия е, когато провидението облагодетелствува някого, като му даде една душа в духовния път да вървят заедно, да споделят и пр. И аз тука съм сама, с тези, с които дружа, отчасти се разбираме и обичта ни е относителна. Много има да споделя с тебе и да говорим, но хй де - не сме заедно, пък когато бяхме заедно, като че не го ценяхме достатъчно, търсехме развлечения другаде и общуване с разни. Не бяхме достатъчно узрели, не познавахме хората и още не ги познаваме. Много има да учим.
към текста >>

76. XIII. Биографични данни. Елена Хаджи Григорова

Вергилий Кръстев

ТОМ 17

Завършила VI клас, завършила абитуриентски зрелостен изпит, с удостоверение, че завършва училището и че има право да учителствува в първоначално училище.
получава Свидетелство за зрелост № 6 от Българската девическа гимназия „Св. Благовещение" в гр. Солун, родена на 6 март 1889 г. в гр. Воден, по народност българка, поданица отоманска (на Отоманската империя - Турция). Завършила VI клас, завършила абитуриентски зрелостен изпит, с удостоверение, че завършва училището и че има право да учителствува в първоначално училище. Управител и председател за екзархийски пратеник г-н Т. К. "Ганев. 3. Свидетелство за учителска правоспособност Ms 9390 за издържан дьржавен изпит през 1914 год. с право да бъде редовна учителка в народните първоначални училища на Царството. Дата; 25 октомври 1915 г., гр. София.
към текста >>

Съгласно писмо на Софийската Митрополия с № 3595 от 26.IV.1926 г.. София, до Софийския окръжен училищен инспектор поради това, че възпитава учениците си в развратното учение на Дънов, да се вземат мерки да се установи провинението и да бъде уволнена от длъжност. 5.
К. "Ганев. 3. Свидетелство за учителска правоспособност Ms 9390 за издържан дьржавен изпит през 1914 год. с право да бъде редовна учителка в народните първоначални училища на Царството. Дата; 25 октомври 1915 г., гр. София. Подписи и печати на Министерството на просвещението в Царство България. 4. Съгласно писмо на Софийската Митрополия с № 3595 от 26.IV.1926 г.. София, до Софийския окръжен училищен инспектор поради това, че възпитава учениците си в развратното учение на Дънов, да се вземат мерки да се установи провинението и да бъде уволнена от длъжност. 5. Писмо от Софийски помощник окръжен училищен инспектор от 27.V. 1926 г. до Елена X. Григорова да отговори писмено на поставените въпроси на брой 10, където е уличена, че е „последователка на отявления сектант г-н Дънов". След получаването на отговорите тя е била уволнена от село Мърчаево, Софийско. 6.
към текста >>

Писмо от Софийски помощник окръжен училищен инспектор от 27.V.
Свидетелство за учителска правоспособност Ms 9390 за издържан дьржавен изпит през 1914 год. с право да бъде редовна учителка в народните първоначални училища на Царството. Дата; 25 октомври 1915 г., гр. София. Подписи и печати на Министерството на просвещението в Царство България. 4. Съгласно писмо на Софийската Митрополия с № 3595 от 26.IV.1926 г.. София, до Софийския окръжен училищен инспектор поради това, че възпитава учениците си в развратното учение на Дънов, да се вземат мерки да се установи провинението и да бъде уволнена от длъжност. 5. Писмо от Софийски помощник окръжен училищен инспектор от 27.V. 1926 г. до Елена X. Григорова да отговори писмено на поставените въпроси на брой 10, където е уличена, че е „последователка на отявления сектант г-н Дънов". След получаването на отговорите тя е била уволнена от село Мърчаево, Софийско. 6. Служебно свидетелство от инспекцията на Софийско учебно окръжие № 1 от 10.1.1934 г., че е учителствувала през учебната 1932/1933 г.
към текста >>

Григорова до Софийския помощник-училищен инспектор в гара Драгоман, в което съобщава, че от 1926 г.
Служебно свидетелство от инспекцията на Софийско учебно окръжие № 1 от 10.1.1934 г., че е учителствувала през учебната 1932/1933 г. в с. Равна, Годечка околия, и че е уволнена от 8.XI.1933 г. от Министерството на народното просвещение. 7. Молба от Елена X. Григорова до Софийския помощник-училищен инспектор в гара Драгоман, в което съобщава, че от 1926 г. до 8.XI.1933 г. е учителствувала в с. Равна, Годечка околия, и че е уволнена от партизани и че след анкета е възстановена. Но заетото от нея учителско място е съкратено, а другото се заема от бившия неин колега Пеню Ганев и тя остава без място. Учителствувала е 23 години, останала е без средства и затова да я назначат в село Мургаш, Годечко, ако не, то в село Шума, Годечко. 8.
към текста >>

След 3 месеца без място бива изпратен да учителствува в турско училище - частното турско първоначално училище в село Казалджик-Кафтан в околия Кърджалийска, през учебната 1933/1934 г. 9.
Но заетото от нея учителско място е съкратено, а другото се заема от бившия неин колега Пеню Ганев и тя остава без място. Учителствувала е 23 години, останала е без средства и затова да я назначат в село Мургаш, Годечко, ако не, то в село Шума, Годечко. 8. Със заповед № 4949 от 26.X.1933 г. на Министерството на Народната просвета се уволнява като учител Пеню Ганев Бобев като неудобен за границата в с. Равна, Годечка околия. След 3 месеца без място бива изпратен да учителствува в турско училище - частното турско първоначално училище в село Казалджик-Кафтан в околия Кърджалийска, през учебната 1933/1934 г. 9. На 4 август 1934 г. с решение № 1946 на Елена Хаджи Григорова се определя пенсия за изслужено време, начиная от 10.XI.1933 г., за изслужени 26 години и 3 месеца като учителка. 10. Служебно свидетелство № 207 от 13.VIII.1934 год., че е учителствувала през 1931/1932 г. в с. Равна, Годечко, и че не е наказвана. 11.
към текста >>

1934 г., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат й се правата на учителка и в гранично училище.
Равна, Годечко, и че не е наказвана. 11. Съобщение на Софийската областна училищна инспекция № 12851 от 12.IX. 1934 г., гр. София, че Елена X. Григорова, съгласно молбата й от 16.VII. 1934 г., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат й се правата на учителка и в гранично училище. Може да бъде кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. 12. Съгласно удостоверение № 3330 от 14.VIII.1934 г. на Слатинското общинско управление в Софийска околия за периода от 1929 г. до 1934 г. на името на Елена X.
към текста >>

77. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея.
От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”. В школата на Питагора е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето”.
към текста >>

Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните й науки.
Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”). Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните й науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели” (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни.
към текста >>

78. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние.
Човек вече съзнава греховете си и се стреми с Божия помощ да ги изправи. Затова тук става една промяна между физическото и етерното тяло, в което се намира паметта и спомените за миналите прегрешения. Третата стъпка е СПАСЕНИЕТО, т. е. придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние. Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО.
към текста >>

При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние.
След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние. Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. След като е придобил здравето на душата си, човек се възражда за нов живот. В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот. Възраждането е от човека. Петата стъпка е НОВО РАЖДАНЕТО.
към текста >>

Съзнава живота като училище и от всичко се учи.
да спре своето инволюционно слизане в материята, да се осъзнае като дете на Бога и да почне да се стреми към Него, да разбере, че без Бога животът е невъзможен. Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира.
към текста >>

79. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Ходел на училище без книги.
Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г.
към текста >>

записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г.
Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове!
към текста >>

Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.” Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.” – „Направих едно училище.” – „И за него писаха вестниците.
Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили за Господа? Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.” Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.” – „Направих едно училище.” – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.” Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.” Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. Прикомандирова се при мен една вдовица и за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох й го и й казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.” Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.” Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.” Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро? ” Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?
към текста >>

80. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме.
- В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946, С. 34 ÷ 35, 41 ÷ 45 „Де е Царството Божие? - Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва: че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън - това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и крьв.
към текста >>

Първоначално земята е била пара и огън - това са процеси, през които тя е минала.
34 ÷ 35, 41 ÷ 45 „Де е Царството Божие? - Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва: че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън - това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и крьв. и вода: и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними.
към текста >>

Движението на планетите е Слънчевата система показва, първоначално какъв е бил човек.
така и около своето слънце. Между планетите се породило нещо, което причинило раздор, който, в края на краищата, ги поставил на съответното им място. Слънцето заело централното място, а около него започнали да обикалят останалите планети. Сега, да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите е Слънчевата система показва, първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум, Венера е емблема на човешкото сърце, т. е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн - на правдата, Юпитер - на религиозните системи, на всички морални учения, Луната - на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония.
към текста >>

Тази е причината, дето децата, от най-ранната си възраст, се пращат на училище.
Те са в състояние да привлекат тази енергия. В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някои университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът и мястото, дето умствените сили и способности на студента се засилват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата, от най-ранната си възраст, се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище, или на някои университет, с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма - на университета. Когато казваме, че човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме npeдвид той да използува съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии.
към текста >>

Ако погледнете на някое училище, или на някои университет, с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина.
В това отношение университетите са такива фокуси, огнища, които привличат умствената енергия на природата. Ето защо, когато студентът влиза в някои университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът и мястото, дето умствените сили и способности на студента се засилват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата, от най-ранната си възраст, се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище, или на някои университет, с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма - на университета. Когато казваме, че човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме npeдвид той да използува съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе, той ще се свързва с нисшите земни енергии, които ще го завлекат в гъстата материя, отдето мъчно може да излезе.
към текста >>

Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка.
Ето защо, когато студентът влиза в някои университет, той изпитва свещен трепет, подем в своите умствени сили. Той може да се занимава и в дома си, но университетът и мястото, дето умствените сили и способности на студента се засилват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата, от най-ранната си възраст, се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище, или на някои университет, с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма - на университета. Когато казваме, че човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме npeдвид той да използува съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе, той ще се свързва с нисшите земни енергии, които ще го завлекат в гъстата материя, отдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва е гьстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа.
към текста >>

Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма - на университета.
Той може да се занимава и в дома си, но университетът и мястото, дето умствените сили и способности на студента се засилват и разгоряват. В училищата, в университетите умствената светлина е по-голяма, отколкото тази в семейството. Тази е причината, дето децата, от най-ранната си възраст, се пращат на училище. Ако погледнете на някое училище, или на някои университет, с окото на ясновидеца, ще видите, че оттам излиза светлина. Колкото по-първоначално и долно е училището, толкова светлината му е по-малка. Най-малка е светлината на първоначалното училище, а най-голяма - на университета. Когато казваме, че човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме npeдвид той да използува съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе, той ще се свързва с нисшите земни енергии, които ще го завлекат в гъстата материя, отдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва е гьстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо?
към текста >>

81. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Така е и в училището.
Тя ще те изхвърли из някой вагон, и ти можеш да се отървеш или с натъртено ребро или с друга някоя малка повреда. Но ако я слушаш, няма да изхвръкнеш из прозореца навън. Значи, когато ние говорим за разумния живот, разбираме, че всичко в природата е точно определено. Дните, в които трябва да работим, са определени. Някои дни са приятно съчетани. Така е и в училището. Мнозина от вас не могат да свършат правилно, понеже не са отишли точно на време. Някой път са тръгнали по-рано, а някой път по-късно, вследствие на това се раждат известни мъчнотии. Всички трябва да бъдете разумни, да преодолеете мъчнотиите. Тия неща няма да ви дойдат на готово, изисква се дълго проучааане, изисква се и една безпримерна вяра. Разбирате ли какво значи безпримерна вяра?
към текста >>

В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен.” „Първоначално, някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие.” „Ето защо, в природата често трябва да става прекръстосване.
Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа. И според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трябва да слезе по-ниско от естеството си и да подеме другите части. Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана; в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. За пример, човекът сега се е поляризирал. Енергиите в него вървят към два пилюса. В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен.” „Първоначално, някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие.” „Ето защо, в природата често трябва да става прекръстосване. Това аз обяснявам така; ако някои от вас има продълговато лице, той е мъж има мотивен темперамент, затова трябва да дружи с човек, който има валчесто лице, т. е. човек с по-мек характер. Продълговатите лица са активни, обаче, валчестите лица може да са натрупани с груба, болезнена материя. В пълните, валчести конструкции преобладават кривите линии, а у продълговатите - правите линии. Всичките тия линии са силови линии на енергиите.
към текста >>

82. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Ти пращаш сина си на училище, и там той се развращава.
ЩЕ СЕ НАСИТЯТ: 30 беседа от Учителя, държана на 6 юни 1926 г., София:[Неделни беседи, серия VIII]. Русе, 1927, с. 27 ÷ 28 „Сега, например, нашият учен съвременен свят е започнал да се занимава с една стара наука, астрология. Според нея, животът има 12 зодии, и всяка зодия има свои качества, скрити в живота. Тези 12 зодии не са нищо друго, освен 12-те източници на живота, Следователно, за да се създаде човека, в него са влезли 12 източници, обаче, по причина на грехопадението, шест извори от тях са запушени, а са останали само шест Значи, ние се развиваме само в сънно състояние, а в будно състояние, в будния си живот ние се излагаме на големи изкушения. Ти пращаш сина си на училище, и там той се развращава. Вижте каква е днешната младеж! Казвате: ама те са млади! Да, но животът има свой израз.” 99 - 100. ПРОИЗХОД НА СТРАДАНИЯТА: 31 лекция от Учителя, държана на 13 юни 1926 г., София. - В: Жива реч:Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето и около един център се е образувало Слънцето Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса.
Има едно вярно положение в живота, според което трябва да виждаш хората такива, каквито са.” 109. РАЗДАЙ ГО НА СИРОМАСИТЕ: Беседа от Учителя, държана на 17 октомври 1926 г., София. - В: Затова се родих: Неделни беседи, серия IX, т. I. София, 1929, с. 43 „Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето и около един център се е образувало Слънцето Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално Сльнцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата Земя, Венера, Юпитер и други. Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети. Числото седем е строго число. То е съдията, който те закача на въжето, без да мисли, че съществува Бог. Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса.
към текста >>

Първоначално Сльнцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата Земя, Венера, Юпитер и други.
РАЗДАЙ ГО НА СИРОМАСИТЕ: Беседа от Учителя, държана на 17 октомври 1926 г., София. - В: Затова се родих: Неделни беседи, серия IX, т. I. София, 1929, с. 43 „Учените хора имат ред теории за създаването на света. Според една от тия теории първоначално всичко е представлявало една мъглявина и от въртенето и около един център се е образувало Слънцето Значи, тази мъглявина постепенно се е втвърдявала, оформявала, докато най-после се е превърнала в твърда маса. Първоначално Сльнцето е заемало няколко милиарда километри пространство по обем, но после около него се явили няколко обръчи, които го разделили на няколко части от които постепенно се образували ред планети, каквито са нашата Земя, Венера, Юпитер и други. Засега нашите астрономи знаят само седем планети, но има още две неизвестни за тях - всичко девет планети. Числото седем е строго число. То е съдията, който те закача на въжето, без да мисли, че съществува Бог. Числото девет пък е търговецът, който те поставя пред ликвидационната маса. Как ще ликвидираш?
към текста >>

83. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло.
Следователно, иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието ви върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат кьм своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически. Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на чозека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение.
към текста >>

Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него.
По този начин човек ще проследи и пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат кьм своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически. Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на чозека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение. Когато дойде в първоначалното си положение, и човек ще изправи своя живот. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си, земята претърпява 19 колебания, т. е.
към текста >>

Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение.
Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат кьм своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически. Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на чозека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение. Когато дойде в първоначалното си положение, и човек ще изправи своя живот. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си, земята претърпява 19 колебания, т. е. 19 люления.
към текста >>

Когато дойде в първоначалното си положение, и човек ще изправи своя живот.
Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат кьм своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав, физически и психически. Сегашният човек е изгубил нещо от онова, което първоначално е било вложено в него. Той трябва да работи усилено върху себе си, да възстанови първоначалното си положение. Отклонението на чозека от правия път на живота съответствува на отклонението на земната ос. Земната ос се е отклонила на 23° от нормалното си положение. Когато дойде в първоначалното си положение, и човек ще изправи своя живот. Съвременните учени намират, че в пътя на движението си, земята претърпява 19 колебания, т. е. 19 люления. На какво се дължат тези колебания? Според едни учени, това се дьлжи на опасния път, през който земята минава. Според други учени, причината за това явление е луната.
към текста >>

Човешката душа крие в себе си велики възможности, вследствие на което, през каквито изпитания да мине, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си положение.” „В едно предание се казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери.
Те са механически. Колкото да са силни, човек може да се справи с тях. Както параходът се люшка от вълните на една и на друга страна, без да се обърне, така и човек ще бъде изложен на действието на сили, които ще го разтърсват, но в края на краищата той няма да потъне. Защо? Защото законите, по които е създаден, не позволяват да потъне. И параходьт е създаден по известни закони, според които, и най-големите бури не могат да го обърнат във водата. Човешката душа крие в себе си велики възможности, вследствие на което, през каквито изпитания да мине, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си положение.” „В едно предание се казва, че Адам имал 40 сина и 40 дъщери. Той започна с числото 4 - най-строгото число. Това число е сатурново. Който влезе със здрава кожа в ръцете на Сатурна, строгия Бог, той непременно ще излезе с одрана кожа. Безпощаден е Сатурн. Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли.
към текста >>

Кого изпитват в училището?
Те са героите на времето. Те са хора с широка душа: всичко използуват разумно, на всичко се радват Техният ум работи непрекъснато, физически те са здрави хора, могат да използуват топлината и светлината на слънцето най-рационално. И като страда, и като се радва, новият човек еднакво се прониква от вътрешна радост. Той знае, че и добрите, и лошите условия в живота са дадени на човека за растене. Чрез страданията човек се калява и изпитва в живота. Кого изпитват в училището? Ученикът.” 122. ЗА ТЕХНОТО НЕВЕРСТВО. 17 беседа от Учителя, държана на 6 февруари 1927 г., София. - В: Влизане: [Неделни беседи], серия IX, т. II. София 1930, с.
към текста >>

84. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 20

Млад или стар - не оправяй училището, в което си, а се учи!
А какво са изпълнявали, от кои композитори и как - нито дума. Субективизъм и егоцентричност. Това, което виждаш някъде, го има и в тебе - инак не би могъл да го видиш или разбереш. Понякога едничката радост е, че го е имало и е вече надраснато. Хубаво е човек да гледа глупостите на хората и да мисли за своите! Млад или стар - не оправяй училището, в което си, а се учи! Животът е това училище. По пътя на живота и природата спънки няма, но ако се отбиеш встрани - има. Ако искаш някого да научиш да пее, трябва самият той да желае това -да събудиш желанието в него за това, и да учи. Същото е и ако искаш да изправиш една погрешка на някого. Но не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите.
към текста >>

Животът е това училище.
Субективизъм и егоцентричност. Това, което виждаш някъде, го има и в тебе - инак не би могъл да го видиш или разбереш. Понякога едничката радост е, че го е имало и е вече надраснато. Хубаво е човек да гледа глупостите на хората и да мисли за своите! Млад или стар - не оправяй училището, в което си, а се учи! Животът е това училище. По пътя на живота и природата спънки няма, но ако се отбиеш встрани - има. Ако искаш някого да научиш да пее, трябва самият той да желае това -да събудиш желанието в него за това, и да учи. Същото е и ако искаш да изправиш една погрешка на някого. Но не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Не поправяй чуждите погрешки, преди да си изправил своите!
към текста >>

Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател.
Как действува Учителят? Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока. Нещастията идат от изопачените Божествени идеи. Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет... Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът. Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил.
към текста >>

Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога.
Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока. Нещастията идат от изопачените Божествени идеи. Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет... Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът. Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира.
към текста >>

85. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

ТОМ 20

Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот.
- Как няма? Това е тъй очевидно - прекъсна царят, - та не е ли ясно казано: «Почитай майка си и баща си? » - Да, това е така, то това е заповед за всички: «Почитай майка си и баща си, ако искаш да живееш дълго и да ти е добре.» Но освен хората, които живеят, има и хора, които се учат. Това са учениците на великия Учител. И Той тях е избрал от света и тях учи. Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот. И ако те обикнат баща си и майка си повече от Бога и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила. Защото, ако вземем даже чисто механически - само към по-силния център ще се привлече мисълта, дейността, самият човек, неговата душа и дух. Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви.
към текста >>

Сегашната държава, нейните институти са останали само по форма верни на своето първоначално назначение, а всъщност по съдържание те са взели вече почти обратно направление на първата цел и съдържание.
- За хората на доброто и Истината, на Бога, на истинския Христов Път и Живот, те и сега са излишни... Това са институти, които отначало са имали нещо добро и общополезно в живота си, но после е изопачено, защото е отпаднала истинската основа на великия живот - Любовта. Войникът е бил по-силният, който доброволно, от любов, е пазел по-слабия от несгоди. А сега е машина за насилие, заробване и убийства. Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -Темида е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло. Болниците са се превърнали в място, където болните едва ги търпят... според парите, които имат да заплатят... Инак с тях си играят неопитни лекари, учат се над тях с равнодушие и безчовечност, които и сами по себе си са цяло престъпление. Сегашната държава, нейните институти са останали само по форма верни на своето първоначално назначение, а всъщност по съдържание те са взели вече почти обратно направление на първата цел и съдържание. - Ами тогава ние, царете?... - Царят е бил водач избран и просветен. Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони.
към текста >>

86. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

Житното зърно може с години да седи в хамба-ря и да запази същата си форма, която първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представя светът от себе си.47 То трябва да излезе от хамбаря, да се посее в земята, да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата.
А те тук бяха много и разнообразни. И тая така наглед мека реч, тиха и непретенциозна - тъй говореше, като че приятелски беседваше със слушателите си за това, което ги интересуваше, - се поглъщаше с много по-голямо внимание, отколкото ако би бил някой разпален оратор, ръкомахал и кряскал. Когато след време Генко се обърна да погледне в салона, навсякъде той съзря внимателно вперени в Учителя взорове и лица с напрегнато внимание. «Да се роди човек изново, значи да се роди от Дух. Това е важно положение за човешкото съзнание. Житното зърно може с години да седи в хамба-ря и да запази същата си форма, която първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представя светът от себе си.47 То трябва да излезе от хамбаря, да се посее в земята, да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата. По тоя начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне да расте, да се развива. Растението е общ процес за всички същества. За човека обаче растенето е обосновано от развитието на неговото съзнание.» После той посочи, че в растителното царство растенията не се раждат като съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди. Човек, преди да се роди, минава през такива процеси. Раждането се предшествува от вътрешни процеси.
към текста >>

Детето среща най-големи мъчнотии при първото отивание на училището, докато разбере какво му се преподава.
Ако не избере нито едно от тия положения, ще остане в хамбара, гдето мишки ще го нападнат. И хората имат спокойствие на хамбара, но по-добре е на нивата, отколкото под хромела. Земята е условие, при което човек може да опита Божиите блага, да расте и се развива. Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може да ги прилага. Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот. Детето среща най-големи мъчнотии при първото отивание на училището, докато разбере какво му се преподава. Сега хората се стремят на земята към блага, но те са временни, защото на хората липсва елемент, чрез който биха могли да задържат придобитите блага. Този елемент ще се запълни с ражданието на човека от Духа. Человек трябва да се роди изново от Духа, да се освободи от лошите условия на сегашния живот. При сегашните условия се очаква смърт. Ще го оберат, както разбойниците обират богатия.
към текста >>

87. 7. ПРЕСЛЕДВАНИЯТА НА БРАТЯТА ПОМЕЖДУ СИ (бр. 2, 26.І.1924 г.)

ТОМ 21

Ами че ний в първоначалното училище ходим четири години - и се научаваме наука за цял живот, та това, което седем години учихме, тъй скоро ли ще го забравим?
такива има и между другите народи на света. Те са естествени. Ний прекарахме 7 години във война и 7 години на дело се учихме,че най-големите и велики идеали ще се постигнат като разбием и унищожим врага си, който не ни позволява да „изпълним тия свещени идеали, за които трябва да сме готови да пожертвуваме живота си като нищо”. И научихме се ний да гоним и постигаме идеите си с пушки в ръце и да доказваме правотата им с бомби и оръдия. И приложихме го и по отношение на сънародниците си. Ами че ний в първоначалното училище ходим четири години - и се научаваме наука за цял живот, та това, което седем години учихме, тъй скоро ли ще го забравим? Резултатите се знаят, но те не са още всичките. Изглежда, че и в бъдещето тия методи на насилие ще останат. Всичките белези на нашия живот говорят това. Сговористите побързаха да прокарат закон за защита на държавата, без да направят нещо съществено да премахнат причините, които накараха толкова българи да гледат на държавата като чужда - напротив, с това те подчертаха и сложиха рязка граница между себе си и останалата част от народа. А според нас това ме може да даде добри резултати.
към текста >>

88. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

ТОМ 21

училище и го завърших с успех, като на 22 септември 1909 г.
Откърмен съм в една атмосфера на култ към Русия и русите като наши освободители. Още в отделенията, наред с българския език, навикнах да чета руски книги и по- късно се увличах в четене на руската литература. Вкъщи баща ни насаждаше в душите ни дух на признателност към руския народ за освобождението ни от турското робство. През 1904 г. постъпих във военното на Н. В. училище и го завърших с успех, като на 22 септември 1909 г. бях произведен в чин подпоручик. Прослужих една година на действителна служба като подпоручик в 9-ти пловдивски пехотен полк и след това се уволних, за да продължа висшето си образование в държавния университет в София, юридически факултет. Но се обяви Балканската война и аз, като офицер в строя, взех участие в 40-и пехотен полк във всички боеве на бойната линия, където бях и ранен и за отличие бях произведен в чин поручик, награден с орден за военна заслуга и с ордена за храброст IV степен, II класа и удостоен да командвам рота. След демобилизацията завърших образованието си в Белгия и от началото на 1915 г. се настаних адвокат в гр. Карлово.
към текста >>

бях мобилизиран и вече като ротен командир, първоначално в 44-и полк, а след боевете при Каймак-Чалан, като командир на I-ва картечна рота от 43-и полк, взех най-активно участие във всички боеве при завземането на Дойран, при Битоля и при Еровете, за което бях произведен в чин капитан и удостоен с ордена за храброст I-ва класа.
Но се обяви Балканската война и аз, като офицер в строя, взех участие в 40-и пехотен полк във всички боеве на бойната линия, където бях и ранен и за отличие бях произведен в чин поручик, награден с орден за военна заслуга и с ордена за храброст IV степен, II класа и удостоен да командвам рота. След демобилизацията завърших образованието си в Белгия и от началото на 1915 г. се настаних адвокат в гр. Карлово. Както много от младежите в онази епоха, след несполучливия завършек на войната, аз се интересувах от обществени въпроси и бях социалист. Но през септември 1915 г. бях мобилизиран и вече като ротен командир, първоначално в 44-и полк, а след боевете при Каймак-Чалан, като командир на I-ва картечна рота от 43-и полк, взех най-активно участие във всички боеве при завземането на Дойран, при Битоля и при Еровете, за което бях произведен в чин капитан и удостоен с ордена за храброст I-ва класа. След демобилизацията аз продължих да адвокатствувам в гр. Карлово, където в края на 1918 г. бях избран за народен представител на комунистическата партия в XIX Обикновено народно събрание, което беше разтурено от Стамболийски през пролетта на 1919 г. През есента на 1920 г. се преселих в гр.
към текста >>

89. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса.
Хапнали си добре. След Междусъюзническата война и Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Румъния взема Добруджа, баща ми забягва в България, в гр. Шумен. Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво. Запознава се в София с Учителя и с учението Му. Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г.
към текста >>

90. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

ТОМ 21

Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи.
Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година. Сега проза и поезия - вън свирят на кавал в общата палатка, в западния платнен град нещо пеят, голямо множество, аз пиша при доста хубава обстановка, а в кухнята ми ври вечерята, още несготвена. Да е и Бебо насам... Или ще речеш, много ще бъде! Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук. Бог да те благослови!
към текста >>

Той намери, че отличителните черти първоначално най-малки на великия човек са: да обича враговете си - с това трябва да започне!
Мамят ме нейните върхове отново - зов ми пращат, че мир има там и Божествена мисъл -дано при теб на гости те бъдат днес! Снощи бях „делегат” и записах беседата. Може би тези дни ще ти я пратя, ако успея да я препиша. Не ми се иска да липсваш нито един час от школата! Четоха се теми – „Отличителните черти на великия човек”, - а след това и Учителят говори върху същото, като даде един чертеж. Той намери, че отличителните черти първоначално най-малки на великия човек са: да обича враговете си - с това трябва да започне! Другото ще ти го препиша и ще ти го пратя. Ближния да любиш като себе си е казал Христос, а за врага си казва да го любиш? Пита Учителят „Това е задача само за учениците” - и Той определи цяла година да се мисли върху това - да се не бърза с разрешението. Темите снощи бяха много интересни. Имаше доста хубаво развити - с известна дълбочина и широчина.
към текста >>

91. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Учи във военно училище и става офицер.
(2) И разговарях тихо със светлите същества, в сърцето ми любов преля, щастлив съм в тебе, планина! (2) Възкресение 3. Биографични данни за Любомир Лулчев Величка Няголова Ще се опитам да дам една кратка биография на брат Любомир Лулчев, която съм записала в една моя тетрадка. Брат Лулчев е роден в гр. Кнежа на 1 ноември стар стил, 1896 г. Учи във военно училище и става офицер. След това е избран да следва в Англия за авиатор и става авиатор. Имал е още двама братя, а може би и две сестри. Учил в Румъния медицина две години и не завършил. После завършва авиация в Лондон, Англия, Работи като военен, офицер. Имал е чин полковник.
към текста >>

И е нямало никой буден, който да каже на Учителя след войната, да се започват пак тези 6 упражнения напред, както първоначално ги е дал Учителят.
А гамата започва напред, защото Учителят я дава по-късно - 1943 г. И нея не са могли да я променят и да я сложат да започва назад. И до днес само тя започва напред. А никъде, в никоя окултна школа по цялата земя, не се започва назад! Това е окултен закон! И е нямало никой буден, който да каже на Учителя след войната, да се започват пак тези 6 упражнения напред, както първоначално ги е дал Учителят. И, ако не беше Светозар, да пръсне светлина и да поясни това положение, не зная колко още века щяха да започват назад. Че и аз все назад съм ги играла - и на полянката на Изгрева, и на Рила! Не съм знаела! И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния крак и 3 крачки назад - с десния крак пак се започва). И още колко много други неща има.
към текста >>

92. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Началното си образование тя учи в Горица и изкарва 3 клас.
Сестра Юрданка имала приятел с когото дълго време другарувала. През войната той отишъл на фронта, където загинал. Стоянка се молила усърдно за брат си Желязко да се върне жив от фронта в дома им. Той се върнал, но не влязъл в Братството. Бил голям материалист и искал всичко, което имало от майка и баща да го вземе за себе си. Началното си образование тя учи в Горица и изкарва 3 клас. Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им. През 1942 г. полицията и войска правят блокада на селото. Пред тяхната къща в полето имало много цигани, събрани в колиби. Полицаите ги нападнали и почнали жестоко да ги бият.
към текста >>

Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им.
През войната той отишъл на фронта, където загинал. Стоянка се молила усърдно за брат си Желязко да се върне жив от фронта в дома им. Той се върнал, но не влязъл в Братството. Бил голям материалист и искал всичко, което имало от майка и баща да го вземе за себе си. Началното си образование тя учи в Горица и изкарва 3 клас. Тяхното село било най-голямото и в него идвали деца от всички околни села да се учат в училището им. През 1942 г. полицията и войска правят блокада на селото. Пред тяхната къща в полето имало много цигани, събрани в колиби. Полицаите ги нападнали и почнали жестоко да ги бият. Стоянка виждайки тази картина, започнала горещо да се моли да престанат да бият тези хора и скоро дигнали блокадата и циганите се освободили от побоя.
към текста >>

Училището им вървеше - взимаха успешно изпитите си.
Често боледуваха, особено Румяна. Кракът й се оправи. Водих ги няколко години на Мусала и езерата.Кореспондирах с Румяна и Стоянка. След срещите на градината, ги посещавахме и провеждахме хубави духовни разговори. Помагахме им в тежката им работа, зимнината, дървата. Училището им вървеше - взимаха успешно изпитите си. Мъчно събираха средствата за таксата си, но през лятото идваха много приятели на почивка в дома им и всичко се нареждаше. През есента на 2003 г. сестра Стоянка заболя и лежеше на легло. Отслабна, понеже почти не се хранеше, и не можеше да става и се движи. Завеждат я в болницата и я слагат на системи.
към текста >>

93. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Изучава, като в училище, първата степен на жертвата.
(Зпъти) Ако тези формули се казват при всяко хранене в продължение на една година, човек коренно ще промени и подобри дейността на сърцето си. „Най-чистата храна е житото. " /Той създава, с. 252/ „Житото е слънчев плод, който е минал през Венера , плод, който означава любовта , но любовта във форма на жертва . Житото е дошло да прогресира в света. Изучава, като в училище, първата степен на жертвата. " /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с. 22/ „Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа . Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква , израства и дава семе , същото става и с човешката душа .
към текста >>

Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко, Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно.
Вижте елените, които живеят по полосите - хранят се само с трева, която мъчно намират под снега, но си изработват и копита, рога, зъби и всички удове. Когато се хранят, те насочват мисълта си към това, което им е необходимо , да го изградят и по този начин с тази оскъдна храна си изграждат тялото. Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8000 научни години, които са процеси и на Слънцето от 25 000 години.Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия - да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване.То е малката Божия любов , която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито , толкова по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земниячовек. Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари - спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко, Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно. И сега житото в духовния свят е голямо като ябълка и с няколко зърна човек може да се нахрани спокойно. „Христос казва на учениците си: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога." Значи, има и друг начин на хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин - със Словото Божие. В този начин на хранене седи новият живот." /Ключът на живота, с. 22/ „Няма по-голямо благо за човека от това, да възприема светлина, въздух, вода и храна.
към текста >>

94. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

То бе започнало да ходи на училище в селото ни - Бесарбово, Русенско.
И това е най-обикновеното нещо! Ние изнасяме само един случай на прераждане в България, взет така, както е изнесен във «Всемирна летопис» и в книжката «Що е окултизъм». Това се е случило в село Бесарбово, Русенско, и се изнася от бащата на детето, Рачо Г. Даскалов, секретар-бирник в същото село, ето как: «През 1904 г. имах 61 /2-годишно момче на име Кольо. То бе започнало да ходи на училище в селото ни - Бесарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка.
към текста >>

Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката.
Ние изнасяме само един случай на прераждане в България, взет така, както е изнесен във «Всемирна летопис» и в книжката «Що е окултизъм». Това се е случило в село Бесарбово, Русенско, и се изнася от бащата на детето, Рачо Г. Даскалов, секретар-бирник в същото село, ето как: «През 1904 г. имах 61 /2-годишно момче на име Кольо. То бе започнало да ходи на училище в селото ни - Бесарбово, Русенско. Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище.
към текста >>

През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище.
Един ден, като играело с други 2-3 другарчета, в една от стаите на училището, съборили една врата, от което събаряне то много се уплашило, още повече при мисълта, че ще бъде наказано от учителката. И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца).
към текста >>

Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище?
И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката?
към текста >>

» Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище?
се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я!
към текста >>

» На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче.
През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я! » Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми.
към текста >>

След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището.
на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката? » - я запитала майка й и тя отговорила утвърдително, качила се на тавана, взела именно оная чантичка, която бе на покойното ми момче, и казала: «Ето я! » Един път, като разговаряхме съвсем задруги работи, Здравка заговори и като се обърна към майка си, каза й: «Мамо ма, аз помня, когато ти беше болна и лежеше в гостната стая, а аз ти вардих мухите с байраче, което ми беше направил тате от пръчка и кърпичка.» При това тя показа самата стая, мястото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко, казано от Здравка, е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Кольо, и то именно я пазеше от мухите с флагче.
към текста >>

И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенству- ваме, за да добием първоначалното.
Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това? Абсолютно не е вярно. Има една неразбрана философия у хората! Щом ние приемаме, че сме частица от Бога, логичното е, а и така е, че ние трябва да носим Неговите качества. И действително, в самото начало ние сме били с Неговите качества; но впоследствие, при последователните превъплъщения и отклонения от Божиите пътища, ние сме се изменили и сега трябва да се опомним, да се усъвършенству- ваме, за да добием първоначалното. По този въпрос не ще говорим повече, защото всеки ще го разбере, когато се пробуди истински духовно. Знаем, че някои духовници, проповедници, религиозни, ще кажат: «Как? Аз...» Не, братко, едно ти не достига! Смири се и всичко ще откриеш в Свещеното Писание, но дири силата на Духа, а не само буквата! Ние ще спомним обаче хубавите плодове на тия 2 закона и нека всеки прави своите заключения.
към текста >>

95. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Един ден след училищните часове главният учител на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него.
- Ето това е работа за Бога - добави Той. - Паневритмията вече не ще се забрави.» 3. Опит за въвеждане на Паневритмията в училищата Учителят много държеше на Паневритмията, в която виждаше неподозирани възможности. В потвърждение на това сестра Милка Периклиева ми разказа за един опит да се внедри Паневритмията в нашите училища. «Това, което ще разкажа по-долу - започна сестра Милка Периклиева - стана през 1943 г.* Бях детска учителка в София. Един ден след училищните часове главният учител на училището ми даде писмо от главния секретар на Министерството на Народната просвета, с което ме викаше да отида при него. На следния ден, в приемния час, изчаках реда си пред вратата на главния секретар на Министерството - Борис Йоцов.** Той ме прие любезно, като ме покани да седна, което означаваше, че разговорът ще бъде дълъг. Страхливо очаквах да чуя някакъв упрек. Разговорът започна спокойно. Секретарят ме разпита как работя, къде съм учителствувала и пр. Отговорих предпазливо и кратко.
към текста >>

- Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата.
С., 1938 г. На следващата страница - заглавните страници на същото издание. - А други някакви игри да знаете? Да сте чували за Паневритмични упражнения? - стигна той до съществения въпрос. - Да, познавам Паневритмията, но в училище не работя с нея - казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Стана ми ясно, че съм повикана за добро. - Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар. Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата.
към текста >>

Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4.
Отдавна бяха минали онези години, когато се питах вижда ли, знае ли, може ли Учителят. Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено. След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4. Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров. Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията.
към текста >>

Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата.
Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено. След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4. Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров. Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията. Предстоеше ми втората стъпка - да подбера подходящи упражнения от Паневритмията, тъй като, струваше ми се, че всички ще бъдат много.
към текста >>

Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски».
Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията. Първоначално предлагах да се опита само в училището, където работят, впоследствие да се въведе в по-широки мащаби. 4. Паневритмия за началното училище Един екземпляр оставих на Учителя, втория занесох на Любомир Лулчев, понеже разбрах, че той движеше въпроса за въвеждането на Паневритмията в училищата. Третия екземпляр занесох на главния секретар на Министерството на Народната Просвета. След като процедурата по одобрението бе приключена, бях представена на началника на отдел физическо възпитание при министерството - Петър Петров. Секретарят го осведомил, че министерството ме натоварва да проведа одобрителни гимнастически упражнения в началното училище «Неофит Рилски». След като разменихме няколко думи, началникът пожела да му занеса описание на упражненията. Предстоеше ми втората стъпка - да подбера подходящи упражнения от Паневритмията, тъй като, струваше ми се, че всички ще бъдат много. Спрях се на по-подвижните игри. Така, без да ги броя, отделила съм осемнадесет от тях. Несъзнателно попаднах на неудачи, понеже числото 18 е прието да се счита за неблагоприятно, като знак на неблагополучие (особено за България).
към текста >>

В училище «Неофит Рилски», където трябваше да се проведе първият опит с малка група ученици, се бяха настанили бежанци от Видин, пострадали от голямото наводнение на Дунава, което беше заляло домовете им.* Учениците от «Неофит Рилски» бяха разпратени към съседните училища и нямаше с кого да започнем работа.
Занесох написаните упражнения в Министерството и ги предадох на началника. Той ги прегледа набързо и без да се помъчи да вникне в тях, постави параф за одобрението им. Не направи никаква забележка. Оставаше да се пристъпи към действие. Още отначало обаче се започна с неудачи. В училище «Неофит Рилски», където трябваше да се проведе първият опит с малка група ученици, се бяха настанили бежанци от Видин, пострадали от голямото наводнение на Дунава, което беше заляло домовете им.* Учениците от «Неофит Рилски» бяха разпратени към съседните училища и нямаше с кого да започнем работа. Липсваха и помещения. Всичко отиде в глуха улица. 5. Паневритмия за една ученическа паралелка Брат Любомир Лулчев на няколко пъти ме вика, като сериозно ми напомняше, че се пропуска ценно време, и че трябвало час по-скоро да се започне работа с Паневритмията. Междувременно министърът на Народната просвета, проф. Богдан филов, стана министър-председател, а главният секретар на министерството, Борис Йоцов, стана министър на неговото място.
към текста >>

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас* в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията.
След това през лятната ваканция министерството щяло да повика учители по физическо възпитание от провинцията, за да ги обучи, с оглед до края на годината упражненията да се играят в училищата от цялата страна. Да се подготви за показ само една паралелка ученици считах, че е напълно възможно и е по силите ми. Но една детска учителка като мен, без специална физкултурна подготовта, да обучава специалисти физкултурници, ми се струваше неприсъщо. Въпреки това не възразих нищо на министъра и останах да чакам нареждането на министерството. * Голямото наводнение на Дунава е през 1942 г. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) В скоро време ми дадоха часовете по физкултура на един четвърти клас* в училище «Тодор Минков», където започнахме опити с Паневритмията. Най-после - рекох си - всичко потръгна. Учителката и децата ме посрещнаха радушно. Занятията се провеждаха със съпровод на музика. На пиано свиреше сестра Кисьова, на кларинет - брат Данко (Йордан) Симеонов, а на цигулка - брат Симеон Симеонов. Работата с децата започна добре.
към текста >>

- Но, ние в училище нали няма да готвим войници.
След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от Паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му. - Децата играеха великолепно, с настроение, фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко... -търсеше подходяща дума- малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора - сдържано се произнесе началникът. - Но, ние в училище нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение... внасят живот-защитих аз Паневритмията. Докладът, който беше подписан за Министъра от началника, беше положителен. * Тогава има I, II, III, IV отделение, след това - I, II, III клас, с което се завършва прогимназията, обхващаща 7 години, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 6.
към текста >>

Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата.
- запита Учителят. - Да, Учителю, ние добре се разбираме. Тя е тъй музикална и считам, че би свършила задачата по-добре от мен. Казах това на министъра, с когото се бяхме вече сработили. След няколко дни получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса за детски летни игрища. Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти физкултурници, и то най-изтъкнатите - Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри. Колегите ме познаваха от игрището на фондацията за детски учителки и ме посрещнаха много радушно. Лекциите ми бяха два пъти седмично от 7 до 9 часа сутринта. Музикалният съпровод се извършваше от Данко (Йордан Симеонов) - кларинет, Верка Куртева - китара, Ангел Янушев - цигулка и Симеон Симеонов - цигулка.
към текста >>

96. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд.
Тя се стремяла към лична свобода и национално определение. Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж. Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 г. в гр. Айслебен, Германия, в дома на преданите католици Ханс и Маргарет Лютер. Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд. Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия. На 4 S години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език. На 14 години Мартин е изпратен в Магдебургската гимназия; след това е преместен в гр. Айзенахт. Тук се проявява като отличен ученик. На 17 годишна възраст се записва за студент в Ерфуртския университет.
към текста >>

На 4 S години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език.
Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 г. в гр. Айслебен, Германия, в дома на преданите католици Ханс и Маргарет Лютер. Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд. Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия. На 4 S години малкият Мартин е изпратен в латинско училище, където с лекота усвоил латинския език. На 14 години Мартин е изпратен в Магдебургската гимназия; след това е преместен в гр. Айзенахт. Тук се проявява като отличен ученик. На 17 годишна възраст се записва за студент в Ерфуртския университет. Учи при строг режим в общежитието. Проявява се в дискусиите.
към текста >>

97. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия.
За помагало в нейната дейност тя ползвала Библията, започвайки от книгата Битие. Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки. На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за студент Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч. Тогава още в него възниква въпроса: "Аз и моята душа в съгласие ли са с Бога?
към текста >>

На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон.
Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност. Отлично изучава различни езици, между които староеврейски и старогръцки. На 16 години (1719 г.) Джон Уесли бива препоръчан за студент Той е записан в Оксфордския университет в колегията Крайст Чърч. Тогава още в него възниква въпроса: "Аз и моята душа в съгласие ли са с Бога? " На 22 години (1725 г.) Джон Уесли завършва Оксфордския университет и получава титлата "бакалавър".
към текста >>

Първоначално Джон Уесли проповядвал в църковните сгради на посещаваните от него градове.
Този велик момент в живота на Джон Уесли става на 24 май 1738 г., в една стая на ул. "Алдерсгейт" в Лондон. Тази вечер душата му се изпълва с любов към Бога и съжаление към грешниците, за които той започва да се моли. Джон Уесли чувствал, че неговото призвание е да проповядва за духовното повдигане на английския народ. Той държал на Англиканската църква и се смятал част от нея. Първоначално Джон Уесли проповядвал в църковните сгради на посещаваните от него градове. Слушателите му постоянно се увеличавали. Храмовете станали тесни, но и местните проповедници започнали с неодобрение да гледат на Джон Уесли. Така църковните сгради една по една се затворили за него и Джон Уесли бил принуден да проповядва на открито. Множеството от слушатели постоянно нараствало. От "Дневникът" на Джон Уесли научаваме за неговия престой в гр. Бристол.
към текста >>

На юбилейната 100 годишнина от появатана методизма (1829 г.) проповедниците били 3421, членовете 1,112,519 и децата вНеделеното училище над 1,500,000.
На 2 март 1791 г., към 10 часа сутринта, бащата на методизма в света Джон Уесли, преминал, без въздишка, във вечната радост при Господа. Неговият гроб е при църквата "Сити Род" в Лондон. В заключение: Джон Уесли е живял 88 години (1703-1791), като от тяхнеговата проповедническа и организаторска дейност е продължила 52 години.Въз основа на неговия "Дневник" е изчислено, че той всяка година е изминавалоколо 1700 мили пеш, на кон или каруца, което за посочените 52 години правиповече от 1,300,000 мили. Като знаем, че Джон Уесли е проповядвал по 2-3проповеди дневно, общо техния брой е 40-50 хиляди. Когато починал, Джон Уеслиимал 511 проповедници и 120,000 членове. На юбилейната 100 годишнина от появатана методизма (1829 г.) проповедниците били 3421, членовете 1,112,519 и децата вНеделеното училище над 1,500,000. Особено в по-следващите години тези цифримного бързо нарастват. Споменахме, че сега, на 300 годишнината от рождениетона Джон Уесли, последователите на методизма в света са повече от 70 милиона! Броят на методистките църкви постоянно нараства и те имат своето разпространениевъв всяка страна на света. Нека се замислим, колко много величия (в кавички) има в историята на човечеството, чиято слава е мимолетна, имената им са бързо забравени и те остават непознати за поколенията? Името, споменът, дейността на Джон Уесли остава и ще остане през вековете.
към текста >>

98. 6.5. Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847-17.03.1920)

ТОМ 24

6.5. Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847-17.03.1920) Името на Йордан Икономов, като методистки пастир и преподавател, е свързано с Гаврил Илиев (първият евангелист в България и методистки пастир) като негов зет и с Учителя Петър Дънов, като негов преподавател в Американското богословско училище в гр. Свищов.
6.5. Пастир Йордан Иванов Икономов (14.09.1847-17.03.1920) Името на Йордан Икономов, като методистки пастир и преподавател, е свързано с Гаврил Илиев (първият евангелист в България и методистки пастир) като негов зет и с Учителя Петър Дънов, като негов преподавател в Американското богословско училище в гр. Свищов. Неговата отлична подготовка и богата култура са му позволили да види и оцени възможностите на ученика му П. Дънов и да му съдейства за продължение на обучението в Америка. По-късно, Йордан Икономов не спира децата си да търсят истината чрез Словото в беседите на Учителя. Йордан Икономов е роден на 14 септември 1847 г. в красивия балкански град Елена, в семейството на свещеник Иван Икономов.
към текста >>

Първоначалното си образование получава в родния си град.
Неговата отлична подготовка и богата култура са му позволили да види и оцени възможностите на ученика му П. Дънов и да му съдейства за продължение на обучението в Америка. По-късно, Йордан Икономов не спира децата си да търсят истината чрез Словото в беседите на Учителя. Йордан Икономов е роден на 14 септември 1847 г. в красивия балкански град Елена, в семейството на свещеник Иван Икономов. Първоначалното си образование получава в родния си град. Жаждата му за знание е причина едва 13-годишен сам да отиде в Търново, и да учи и да завърши с отличие гимназия. В 1865 г. Йордан Икономов заминава за Цариград и постъпва в Роберт Колеж. Тук той полага много усилия и завършва обучението си на 5 юни 1870 г. с отличие, получавайки бакалавърска степен по изкуствата.
към текста >>

Икономов е да помага на мисионера Джонс и да открият временно мисионерско училище (1881).
На Годишното събрание на Методистката мисия в България, на 2 октомври 1876 г., в Русе, се решава след завършване на пасторския етажна Й. Икономов в гр. Ню Йорк, той да получи българското пасторско назначение. При завръщането на Йордан Икономов от Америка той е назначен в Русе (1878), след това в Габрово (1879) и в Търново (1880). В този град основното задължение на Й. Икономов е да помага на мисионера Джонс и да открият временно мисионерско училище (1881). През 1882 г. училището от Търново е преместено в Свищов и получава наименованието "Американско научно-богословско училище". Йордан Икономов, освен като преподавател е и пастир в църквата в Свищов. През тези години пастир Икономов е работил предимно с млади хора, учениците му от училището посещавали и Църквата. На 12 септември 1885 г.
към текста >>

училището от Търново е преместено в Свищов и получава наименованието "Американско научно-богословско училище".
Ню Йорк, той да получи българското пасторско назначение. При завръщането на Йордан Икономов от Америка той е назначен в Русе (1878), след това в Габрово (1879) и в Търново (1880). В този град основното задължение на Й. Икономов е да помага на мисионера Джонс и да открият временно мисионерско училище (1881). През 1882 г. училището от Търново е преместено в Свищов и получава наименованието "Американско научно-богословско училище". Йордан Икономов, освен като преподавател е и пастир в църквата в Свищов. През тези години пастир Икономов е работил предимно с млади хора, учениците му от училището посещавали и Църквата. На 12 септември 1885 г. Йордан Икономов се оженва за близо 20 години по-малката от него Манола Гаврил Илиева, която поема не лекия път на пастирска съпруга. Премествани от един град в друг, заедно със служението си, семейството зе увеличавало.
към текста >>

През тези години пастир Икономов е работил предимно с млади хора, учениците му от училището посещавали и Църквата.
В този град основното задължение на Й. Икономов е да помага на мисионера Джонс и да открият временно мисионерско училище (1881). През 1882 г. училището от Търново е преместено в Свищов и получава наименованието "Американско научно-богословско училище". Йордан Икономов, освен като преподавател е и пастир в църквата в Свищов. През тези години пастир Икономов е работил предимно с млади хора, учениците му от училището посещавали и Църквата. На 12 септември 1885 г. Йордан Икономов се оженва за близо 20 години по-малката от него Манола Гаврил Илиева, която поема не лекия път на пастирска съпруга. Премествани от един град в друг, заедно със служението си, семейството зе увеличавало. Те имали 8 деца: Дафинка - (р. 1889 г.), Гаврил - (р.
към текста >>

99. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

ТОМ 24

Там децата, Мария и Петър, постъпили на училище при учителя Сава Доброплодни.
Освен това, до тригодишна възраст той не проговорил, но винаги умеел да изрази привързаността си към по-голямата си сестра. След тригодишната си възраст за Петърчо настъпили щастливи дни. Свещеник Дъновски за три години (1867-1870) останал със семейството си в с. Хадърча. Петърчо с много любов обичал да прегръща баща си. Когато той станал на шест години, свещеник Дъновски със семейството си се преселили във Варна. Там децата, Мария и Петър, постъпили на училище при учителя Сава Доброплодни. През учебната година 1877-78, цялото семейство на свещеник Константин Дъновски бягат и се крият от турските войски в с. Хадърджа, където децата не са посещавали училище. През 1878 г., Петър постъпва в петокласмата гимназия в град Варна. Междувременно Мария бързо израства и става мома с независим и утвърден характер. Когато навършила 18 години, баща й я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала.
към текста >>

Хадърджа, където децата не са посещавали училище.
Свещеник Дъновски за три години (1867-1870) останал със семейството си в с. Хадърча. Петърчо с много любов обичал да прегръща баща си. Когато той станал на шест години, свещеник Дъновски със семейството си се преселили във Варна. Там децата, Мария и Петър, постъпили на училище при учителя Сава Доброплодни. През учебната година 1877-78, цялото семейство на свещеник Константин Дъновски бягат и се крият от турските войски в с. Хадърджа, където децата не са посещавали училище. През 1878 г., Петър постъпва в петокласмата гимназия в град Варна. Междувременно Мария бързо израства и става мома с независим и утвърден характер. Когато навършила 18 години, баща й я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Когато дошли годежарите, тя избягала в стаята, където си учел уроците Петърчо, хвърлила се на кревата и започнала да плаче.
към текста >>

Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г.
Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с.
към текста >>

След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с.
На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом.
към текста >>

Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр.
Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом.
към текста >>

Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници.
При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол.
към текста >>

100. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование.
9 (XI. 1928), с. 4-6. М. Н. Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир Иван Я. Сечанов. Пастир Иван Сечанов е родом в гр. Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна. С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград. [Бележкана съставителя: На снимката на четиримата преводачи на Библията на български език, Христидул е отляво, с фес на главата.]. По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият Иванчо на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си.
към текста >>

Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни.
1928), с. 4-6. М. Н. Попов След дълго и мъчително боледуване, на 30 октомври почина в Пловдив известният на всички евангелисти и на множество други хора пастир Иван Я. Сечанов. Пастир Иван Сечанов е родом в гр. Самоков, дето получил своето първоначално и част от средното си образование, а след това отишел в Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж и там завършил средното си образование. Той е един от многото видни българи, които правят чест на това училище и народа ни. Останал кръгъл сирак на осем и половина годишна възраст и в крайно бедно състояние, неговата младенческа душа копнеела за духовна и повече умствена храна. С тази цел той се готвел да стане послушник в Рилския монастир, ала от това му намерение го отклонил вероятно неговия добър чичо Христодул Костович Сечанов, който по онова време бил един от преводачите на Библията в Цариград. [Бележкана съставителя: На снимката на четиримата преводачи на Библията на български език, Христидул е отляво, с фес на главата.]. По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият Иванчо на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си. През това време в Цариград се водела оживена борба за правата на българите.
към текста >>

в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история.
Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна". Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот. След успешно завършване курса в Роберт Колеж, Иван Сечанов се завръща в 1872 г. в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело. Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце.
към текста >>

Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков.
Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна". Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот. След успешно завършване курса в Роберт Колеж, Иван Сечанов се завръща в 1872 г. в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело. Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце. Покаял се и заживял по примера на Спасителя, с което навлякъл върху си ненавистта не само на съгражданите си, но и на училищните власти.
към текста >>

Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение.
Още от тогава патриотическото чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот. След успешно завършване курса в Роберт Колеж, Иван Сечанов се завръща в 1872 г. в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело. Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце. Покаял се и заживял по примера на Спасителя, с което навлякъл върху си ненавистта не само на съгражданите си, но и на училищните власти. Впоследствие бил уволнен от учителството и станал за малко време чиновник. Предлагано му било дори да бъде изпратен в странство да продължи образованието.
към текста >>

След две годишно пребиваване в Панагюрище, дето, въпреки големите материални оскъдности, работил усърдно, той пак се завърнал в Самоков, и пак става учител, сега в Американското мъжко училище за 5-6 години.
Пред него се изпречил случая да се подготви така, че да може да заеме видно място на държавната трапеза. Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си. Макар и да нямал богословско образование, той притежавал естествени дарби и духовно самообразование, които обърнали вниманието на американските мисионери. Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската Евангелска църква с 2 1/4 лири месечна заплата. Той предпочел тази скромна заплата и скромното панагюрско евангелско общество, като служител Христов, отколкото светските перспективи, които се изпречвали пред него. След две годишно пребиваване в Панагюрище, дето, въпреки големите материални оскъдности, работил усърдно, той пак се завърнал в Самоков, и пак става учител, сега в Американското мъжко училище за 5-6 години. Едновременно там той получил при мисионерите повече богословска подготовка. През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната. Застъпял се за Конституцията и всички посегателства против нашата свобода. Един път при избори, е бил бит от политическите си противници почти до смърт. През 1886 г.
към текста >>

НАГОРЕ

1.7541680335999