НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
6. Словото на Великия Учител
за
Адептите и Учителите от Хималаите
7. Опит
за
отвличане от Школата
20. Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
23. Хлябът наш насущний – музика
за
гладните деца
24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием
за
две империи
25. Заключителният акорд на симфонията
за
плътта и Духа
28. Слово
за
музиката на Великия Учител
29. Слово
за
музикалното творчество на Великия Учител
38. Запазената светла точка в съзнанието
39. Ризата на латвийците
40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
41. Учителят готви общ обяд
за
изгревяни
43. Архитектурен план
за
благоустройството на “Изгрева”
48. Свещените думи на Учителя
за
ученика
1. Чужди по дух хармонизации
3. Откраднатите хармонизации
Божествен концерт на Земята и Божествен концерт
за
Небето
15. Слово
за
Георги Куртев по случай една година от заминаването му
17. Истинското подвизаване
26. Музикална дреха и хармонизации
34. Заръката на Учителя
за
песните и изпълнението на Неговата Воля
36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
44. Задачата на Ярмила от Учителя
за
Паневритмията и разрешението й от трите сестри
49. Десятъкът на Господа и десятъкът
за
Школата на Учителя
53. На път
за
Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите
56. Богомилското учение и Дървото на
живота
62. Завързаното Братство на “Изгрева”
65. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов
за
света
69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев
12. Музикална пауза в
живота
на ученика
4. Как се записваха песните на Учителя
7. Закони на музиката
8. Паневритмията на слънцето
за
“Изгрева”
12. Запустялата кръчма
15. Първият закон
27. Ще се развеселя премного заради Господа
31. Мястото на Баучер се изкупува
за
“Изгрева”
39. Учителят
за
цар Фердинанд и Балканската война
41. Учителят
за
Фердинанд и Европейската война
44. Учителят
за
Втората световна война
45. Учителят
за
царуването на цар Борис III
55. Ето едно хубаво място
за
почивка!
3. Защо Учителят даде песента “Писмото”?
6. Как Катя Грива разреши задачата си
2. Как се записаха и издадоха песните на Учителя?
6. Как и
за
какво бе дадена песента “Писмото”?
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
погрижили
за
концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати.
Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха,
за
да изразят и своя виртуозност.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.
Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми.
Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
За
такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост.
Той или се разпява, или се готви
за
предстоящи изпити, или пропява програмата
за
набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри,
за
да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.
Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.
Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.
Учителят не закъснява.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената,
за
да следи отблизо изпълнението.
Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя
за
цигулковото изкуство,
за
чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
А в неделни и празнични дни контрабасът напомня
за
своята важна роля в един оркестър.
Изгревяни започват своя ден с музика.
Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост,
за
да възвестят новия ден.
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.
Настъпва момент, когато слиза до катедрата,
за
да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.
Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото.
Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира,
за
да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.
Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество.
Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави
за
онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват,
за
да роди тишината новата музика.
За
кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.
Започват да се редуват репетиционни дни.
Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос
за
въздействуващото музициране.
Диригент и изпълнители бяха свободни да работят,
за
да успеят да подготвят репертоара
за
тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания
Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.
Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която
за
първи път слуша ухото на човечеството.
Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.
Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение
за
нея.
Наред със здравото ритмично чувство, усета
за
мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
От тази гледна точка, концертите
за
Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.
Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка
за
майсторството на артиста.
Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше
за
добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
Когато Учителят преминал Атлантика,
за
да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.
Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици.
Това регистрирахме с нотното писмо, като оригинални мотиви,
за
първи път изпълнявани на физическото поле.
А
за
българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Затова тоновете бяха с определен колорит.
Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени
за
това.
Отрано те заеха своите места в осветения салон.
След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.
С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.
Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.
В границите на три октави Учителят разказа
живота
на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на
живота
е изтъкано от светлина и любов.
В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на
живота
, където то все още е непознато и неприето.
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух
за
успешен завършек на едно драматично битие.
Концертът завърши.
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя
за
един филм, озаглавен "Лунната соната".
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти,
за
които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Един по един,
за
кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
Един брат, добър пианист, започна да разказва
за
някои кадри от филма.
С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само
за
музикалния гений.
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му,
за
да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита:
- А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?
- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.
Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували
за
"сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.
Всички души жадуват
за
подобни концерти.
А концертните зали са съвременните светилища!
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата
за
доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Учителят пак запита:
- Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има
за
тема Луната и нейното въздействие?
- Само ние нямаме песен
за
Луната!
Имаме
за
Слънцето и то - прекрасни образци.
Аз не познавам друга така съвършена музика
за
Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа
живота
във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи
за
добруването на човечеството.
От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на
живота
, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор
за
"Лунната соната" на Бетховен.
За
наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя.
Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.
Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.
Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени
за
бележитата светиня на Земята.
Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл
за
нови творчески импулси в безбрежното битие на
живота
.
Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева".
Бързах да се прибера.
На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца.
Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер.
Той засвири!
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен,
за
първи път изпълнявана от Него.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Двугласът завърши,
за
да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.
За
ухото ми музиката бе непозната и много странна.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение,
за
което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Лунният концерт завърши.
Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.
Преди да възлезе по стъпалата,
за
момент се спря и ме запита:
Свирих по възможност най-тихо,
за
да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те разбраха, че са допринесли
за
доброто настроение с обяда
за
коледния празник, приготвен с умение и любов.
Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на
живота
.
Изненадан от въпроса,
за
момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:
Започнах изпълнението.
Двойният гриф бе приятен
за
слушане.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
Първоначално Той започна да пее без думи.
Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива.
Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.
Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента,
за
да можем да я запишем.
Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си.
А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.
Той запя.
Ние записахме още няколко такта.
Бяхме готови със записа.
Доволството ни бе забелязано и Той каза:
И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".
Нанесохме текста под нотите и песента бе готова
за
разучаване.
Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и
за
другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи
за
новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади,
за
да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха.
Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше
за
задача след поканата
за
концерт или изложба да осигури
за
посещението на Учителя подходящо и добро място
за
наблюдение и слушане.
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред
за
малките салони или на централния балкон в средата - в единствената
за
времето си зала "България".
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите
за
концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия
за
този, който можеше да осъществи подобна възможност.
В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха
за
спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя
за
деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи
за
Неговото облекло.
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат
за
костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма
за
концертиращите артисти и музикалните състави.
За
нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.
В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите
за
концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев.
Афишът
за
концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".
Там се намираше най- добър
за
годините си концертен салон.
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.
За
всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Аранжиментът
за
контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.
За
времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.
Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени
за
концертния световен подиум и им пожелаваше успех.
За
тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят
за
пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички
бяхме насядали и заели местата си.
Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта
за
цигулка на Менделсон.
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и
за
голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво!
Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
Той не бързаше да го свали.
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.
В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото
за
пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на
живота
.
"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията.
В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.
"Изгревът" пее и свири
за
учениците от Школата на Учителя,
за
съвременното човечество.
Пее и свири
за
учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири
за
идното човечество.
7.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Словото на Великия Учител
за
Адептите и Учителите от Хималаите"
Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец.
За
моя изненада прозорецът светеше.
По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.
Извадих молив и лист, начертах си петолиние и зачаках.
А след това Учителят започна да свири.
Наострих уши и слух, взех молива да записвам.
До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.
Невероятно
за
слушане -
за
пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.
По едно време всичко замря.
След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?
За
пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му.
Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение
за
Новото човечество.
И понеже нямаше друг начин, разбираем
за
тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение.
Учителят вдигна ръка
за
поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец.
Това го бе казал веднъж Учителят.
Този закон
за
мен бе ясен.
За
тях времето е едно, пространството е едно и също
за
земята и
за
Вселената.
А Словото Му бе Слово
за
сегашното и идното човечество.
Тогава чух и Словата на Учителя
за
Адептите и Учителите от Хималаите.
Остава великата загадка:
Това е Великата Загадка.
8.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Опит
за
отвличане от Школата"
В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех
за
моята майка.
Тримата изкарвахме с една скромна заплата.
Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.
Много пъти съм си мечтал
за
по-сносен живот,
за
по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.
Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви
за
следване в чужди университети и на чужди разноски.
Това бе приемливо
за
мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.
А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.
От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града.
Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно
за
мен.
Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда.
Това ще те задоволи като музикант.
И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия,
за
които си дошъл и си се родил в България.
Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.
Затова - избирай сам!
Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.
Такъв шанс никога няма да имам в
живота
си.
Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.
А във всяка беседа аз давам по няколко закона.
Това знание е
за
следващото човечество, което ще просъществува хиляди години.
Ти знаеш ли каква голяма привилегия е
за
теб, че аз те приемам винаги?
Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка
за
следване в чужбина?
Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум,
за
да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.
Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение
за
теб.
А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство
за
твоите очи и твоите уши!
От
живота
си направих съдба
за
Школата!
И Школата я направих съдба
за
себе си.
9.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Работех като застрахователен агент в София.
Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.
Като научи
за
моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".
Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря
за
Учителя и
за
Словото.
Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и
за
това ти благодарим много.
Благодарим ти
за
свирнята.
Но това, гдето искаш да ни говориш
за
Учителя, ние си го знаем.
Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?
А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим
за
токова нещо, ни е срам".
- Имам дарба да свиря и мога да говоря
за
Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!
Понеже бях командирован там, в този край,
за
десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че
за
да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.
Затова исках пророческа дарба от Учителя.
Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество
за
личните си проблеми.
Това беше голямо изпитание
за
мен и голямо изкушение.
Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева".
А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба
за
пророчество.
А ти си им занесъл Моите песни.
Това е рядък опит, който е сполучлив засега".
Запътих се към гората.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.
Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда
за
моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.
Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!
10.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме.
" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му.
Влизам в салона.
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката,
за
да свиря в клас?
Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.
Той я настройва, оглежда я и започва да свири.
Така всички се тонираме
за
предстоящата беседа на Учителя.
Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.
Влиза Учителят и започва своята беседа.
В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.
Трябваше да имаме будно съзнание
за
светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.
Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.
Някои следваха консерватория, а някои преди години я бяха завършили.
За
Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа
за
Бога."
Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.
Разказах всичко на другите музиканти.
Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме
за
разрешаване.
Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
Защо не вземаш уроци по цигулка?
Започна да напредва.
Щом
за
Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа
за
Бога", какво означаваше той
за
нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.
11.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.
Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"?
То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.
Ние не свирехме
за
пари, това го знаеха всички.
Това е един от примерите на Учителя
за
правилно отношение към музикантите и пример
за
отношението на Учителя към музиката.
Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога.
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци
за
разучаване на Паневритмията.
Казах му: "Мен ме има, а теб те няма!
Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.
Той се усмихна и каза: "Е, така вече може!
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля.
Трябваше да се напише текст
за
музиката на Паневритмията.
А тя
за
мен бе една слънчева поетеса.
Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице.
Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.
Казаха това на Учителя.
А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията.
За
тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше,
за
да се напишат думите на Паневритмията.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.
Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.
Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.
И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.
Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони.
Проверете след години
живота
му и ще се убедите в това.
Той имаше способността като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия.
Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам
за
някои неща.
По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната.
Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование.
Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.
Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи
за
изданието.
Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."
Зная много неща
за
музиката.
Сега уча
за
отношенията между музикантите - а това не е шега работа.
Голяма и непозната област
за
мен.
Зная
за
отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.
Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко,
за
да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.
Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден
за
проучване на Словото".
Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много.
Малко е
за
онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много
за
онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.
Отношението се отнася
за
човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.
Съзвучието се отнася
за
човешките души, които търсят общение с Бога.
Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в
живота
си само чрез Словото на Великия Учител.
Ние бяхме на "Изгрева" и чрез
живота
си създадохме отношения към Учителя и към Школата.
12.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всички сме готови
за
Паневритмията.
Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя,
за
да започнем да свирим.
Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак
за
началото.
Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.
Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.
Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.
По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.
Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо
за
пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.
Оказа се, че
за
нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.
Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка.
Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.
Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.
Запомнете това добре."
Аз замрях.
Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
Наведе се над ухото ми,
за
да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която
за
вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.
Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."
Не можех да възприема толкова големи истини само
за
няколко минути.
Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.
Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст.
След като се убедих и уверих, че съм го запаметил
за
десетки години напред и
за
цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.
Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.
За
това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.
Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето
за
същността на Космическия Промисъл
за
историческите личности и събития в историята на човечеството.
13.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса.
Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята.
Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.
Имаше една сестра Тереза Керемидчиева.
Тя беше германка по народност, а беше оженена
за
българин от Македония.
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.
Тереза ми разказваше един сън.
На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.
Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята
за
най-горен от всички.
Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.
Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".
Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища.
За
човешкия сън Учителят разказва много неща.
Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.
Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край.
Това не е малко
за
тях, а цял подвиг пред вечността.
Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността.
И това не ще бъде малко
за
тях.
В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само
за
земята, но и чудо
за
Небето.
Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха.
И аз им го зачетох и станах на крака.
Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята."
Сестра Тереза стои втрещена - ни дума, ни звук.
Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.
Те са Божието благословение
за
вас,
за
вашето племе и
за
вашия народ, че те изпратиха вас
за
свой представител в Школата на Великия Учител".
Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.
Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.
Сестра Тереза винаги с възторг говореше
за
този свой сън,
за
това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.
Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете,
за
да присъствува в Школата на Учителя.
14.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.
Не бях подготвен
за
него.
Беше ме срам, че отказах.
Защо отказах?
Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.
А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея.
Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше.
А аз знаех много неща
за
нея от самия Учител.
Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на
живота
си
за
нея.
Къде се запиля тази цигулка?
Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.
Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата,
за
да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.
Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.
Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил
за
хармониума.
А това не е малко
за
един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.
Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя
за
следващото поколение.
Аз не можах да разреша тази задача.
Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години.
Къде отиде тази цигулка
за
мен остана загадка неразгадаема.
Дано до края на
живота
разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки.
В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.
За
цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед.
Написах и есе
за
Учителя като цигулар.
Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа,
за
мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.
Такъв е законът на Школата.
Разказах ви една тъжна история
за
старинната цигулка на Учителя.
Разказах ви и
за
това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача,
за
която е дошъл в Школата на Учителя.
Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
15.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?
" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун.
Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам.
Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?
Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш
за
мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.
Учителят спря
за
миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
Ние сме замрели. Тишина.
"Изгревът" е замрял.
Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката.
След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.
Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя,
за
да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител.
Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува
за
Себе Си.
Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя
за
Истината.
Урокът е предаден
за
онези, които са ученици.
Урокът на Учителя е само
за
учениците на Школата.
Защото Духът на Истината слиза от Словото на Великия Учител.
Защото "Глава на Твоето Слово е Истината!
Знаех лично от Учителя, че Божественият Дух слиза върху Него, когато е на 33 години, т.е.
Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае.
Аз нямах знанието
за
тази задача.
Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.
Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам.
Учителят тълкуваше и даваше познания
за
кабалистичното значение на числата от едно до 20.
Разтреперан и с насълзени очи прозрях какво бе казал
за
числото 19.
Това е един цикъл, един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват.
От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят.
Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания
за
числото 19.
При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.
Това
за
вас е също една задача
за
разрешаване.
Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата
за
онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка
за
почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува
за
Себе Си чрез думите на Великия Учител.
И когато отварям калъфа на цигулката, и когато настройвам цигулката си, винаги си спомням
за
този миг.
А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!
16.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този?
Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.
Затова сега е дошъл като хирург между българите,
за
да си изплати кармата.
Мечът, който има от миналото, сега го използува като скалпел, но вече
за
доброто на враговете си, като ги прави свои ближни, като ги лекува".
Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.
Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.
Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.
Кръгът на Паневритмията се задвижи.
Беше великолепно преживяване
за
всички.
Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".
Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си,
за
да целунем десницата Му.
"Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез?
" - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.
Изпълнил я и сега идва тук,
за
да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.
Когато има мъгла, хората не са разположени
за
разговор.
И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми,
за
миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
Той ме водеше
за
ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче.
Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!
"Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия.
А това е невъзможно
за
мене и
за
знанието, което имам.
Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст.
Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях.
И навремето е свършил една работа
за
Бога и сега трябва да свърши една работа
за
Бога.
Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите.
Затова го има и трябва да го има.!
Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор
за
пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
Поисках обещанието му - никому да не разказва
за
това.
Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя
за
бича Божий.
В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.
Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.
Знаех къде е причината и какви са последствията
за
мен.
Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни
за
броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства.
А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки.
Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато,
за
да им оправям документите.
Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях.
Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача.
Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата,
за
да се родя.
Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин
за
всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.
Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме.
От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.
Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел.
От утре излизам в годишен отпуск."
Чувам ги
за
втори път.
Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец
за
него.
Казах му: "
За
теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се.
После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така."
Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен
за
нас.
Ние всички се родихме
за
една нова епоха.
Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
17.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Годината 1936 бе трудна и мъчителна
за
Братството и
за
Учителя.
След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак.
Беше засегнат и езикът.
Беше мъчителна картина
за
всички ни.
"
За
часове Братството се приготви
за
Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
Предложиха Му кон, но Той отказа.
През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.
Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.
Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена
за
Него палатка.
Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа.
Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше
за
Него.
Само сутрин ние излизахме на Молитвения връх, посрещахме изгрева с молитви към Бога.
Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени.
Савка си водеше дневник
за
всеки ден от състоянието на Учителя.
Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки.
След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов".
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!
" Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала.
Запъти се към чешмичката и камъка до нея.
Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя":
задето тъкмо в тези дни Добре дошъл, добре дошъл,
Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева.
Пеехме
за
себе си,
за
радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.
Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града!
" Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит.
Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а
за
да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови
за
бой.
Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме".
До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха
за
Учителя през тези дни.
А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.
Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота!
Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!
За
това е необходимо знание и прозрение
за
Словото на Учителя.
По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.
Ако еврейският народ навремето трябваше да плати
за
разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.
Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.
Оказа се, че покушението върху Учителя има предистория, има причина, има и съответен повод.
Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.
И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.
И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.
Това бе направено
за
да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.
Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята.
Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому,
за
да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.
Започна Втората световна война.
Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия.
Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си
за
българите и
за
славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".
И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия.
И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител.
Това бе втората Голгота
за
Христовия Дух и
за
Учителя,
за
българския народ и
за
Русия.
И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
18.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И само онзи, който можеше да чете и имаше знание
за
това, разчиташе всяко едно лице.
Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.
Занимаваше се с много приложни окултни науки.
Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно.
И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.
Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи.
Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач!
И наистина, той беше този пазач.
Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше.
Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче
за
пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.
А тук на това място е необходимо именно такова куче,
за
да бъде страж на Школата.
Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.
Затова разказваме историята
за
стражата на Школата.
Истината не се защитава, тя само се проявява.
Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие?
Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина!
Така той изказал и им показал своята Истина
за
Учителя.
Но когато ставаше въпрос
за
политически обвинения, нещата ставаха много сериозни.
Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.
Затова няма да отговаряш на този вестник.
Това е Истината, а тя е свещена
за
всяка една човешка душа.
Истината и
за
мен е свещена.
Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник!
Тръгва си той
за
дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.
Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави
за
неговото прозрение.
Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?
- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода
за
моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.
19.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години.
Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха.
Беше осъществена една идеална организация.
Преди да тръгнем
за
Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година
за
Бялото Братство.
Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година.
Затова - който искаше и който можеше - се качи.
След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!
По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо.
Но сега, когато дойдохме
за
Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон.
Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават.
Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.
А
за
това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.
Опитвам се да запомня всичко това.
Но непременно трябва да го запомня.
И аз го запаметявам.
Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години.
Започнаха политическите събития.
През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията.
Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо
за
тези събития.
Изобщо Той избягваше да говори
за
политическите и военните събития.
Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията,
за
да бъдем спокойни?
Кажете ни кой ще победи,
за
да знаем към кого да се ориентираме още отсега?
Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка.
Защо ли?
Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират.
А като не знаят - залъгват се едни-други.
И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди
за
Братството.
И без това ние си имаме достатъчно неприятели,
за
да си създаваме нови врагове между военните и властите."
Ние сме замлъкнали. Мълчим.
"Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин
за
въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят?
След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа,
за
която е изпратен.
Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.
Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.
В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности
за
действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен.
Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре
за
броени месеци и години.
20.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя"
Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени.
Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители.
И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше
за
него,
за
да бъде близо до Учителя.
Ние знаехме
за
това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше
за
дейността на Игнат.
Затова той беше благодарен на Учителя.
Говори
за
това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.
Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.
Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха,
за
да не го слушат.
Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително.
След беседата той чака Учителя,
за
да се дообясни с Него.
Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.
Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?
Това е огънчето светлина, която съм запалил
за
теб.
И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит.
И друг път не можеш да я запалиш никога вече.
Знаеш ли защо?
Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.
Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат,
за
спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.
Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.
Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.
Разговорът и случаят
за
Игнат е приключен.
Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.
Значи Учителят знаеше предварително
за
предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си,
за
да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.
Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си.
Измина някое и друго време и настъпи онова време
за
голямата развръзка на историята на кибритената клечка.
Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.
След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.
По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.
Заспива отново.
Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.
За
трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал
за
раменете, раздрусва го и го изправя на крака.
Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка.
След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
Запалват лампата му и се започва обиск,
за
да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти.
А този някой може да бъде само човек, който е знаел
за
това нощно събиране и
за
оставените при него документи.
Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат.
Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
Затова нямаше улики и доказателства срещу него.
С тази клечка той бе запалил книжата в печката.
Тя му напомня
за
нещо.
Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа.
Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока
за
светлината на запалената клечка, която гореше у него.
До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата.
Сутринта отива при Учителя
за
обяснение.
"Учителю, искам едно обяснение по един важен
за
мен въпрос." Учителят кимва.
Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен
за
генералисимус и баща на народите.
Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение.
Накрая се сещат и
за
Игнат Котаров.
Онези са изумени. "Защо?
"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам.
Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва.
Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад.
Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".
И спасение
за
теб няма.
Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.
Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете.
Но
за
нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш.
Затова те оставяме жив и мирен с твоите щуротии.
Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на
живота
.
Но благодаря ти
за
това твое решение.
Това няма да го забравя.
Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на
живота
си.
Веднъж той ме покани на гости, разговорът ни се проточи и стана въпрос
за
Учителя.
Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.
Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство."
Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега
за
доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.
Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.
Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише.
Това беше историята
за
двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух.
Това бе Духът на Истината,
за
Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината
за
Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена.
Историята
за
тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
21.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Онова,
за
което предупреждаваше Учителя преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година.
Започна Втората световна война.
На 1 септември 1939 година Германия нападна Полша и започна войната.
На 1 март 1941 година, България се присъедини към Тристранния пакт, в който бяха Италия, Германия и Япония и в България започват да влизат германски войски като съюзници.
На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция.
Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.
На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция
за
запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.
Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година.
На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР.
На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови.
Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.
Загиват 115 души и 162 са ранени.
Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.
На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.
Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.
Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония.
Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси
за
войната,
за
изхода от войната.
А защо?
Аз вече обясних в предишния си разказ защо -
за
да не се ожесточат воюващите страни.
До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба.
Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната.
Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната,
за
да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.
Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?
Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога
за
спасение.
Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят,
за
да бъде пощаден животът им от войната.
Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева".
Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.
А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи.
Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен.
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън.
Духът на Христа обединява Небето и земята,
за
да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
22.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.
Съгласно договора те влизаха като съюзници.
А България запазваше суверенитета си.
Само
за
няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна.
Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница
за
български банкноти.
По този начин са разрешили един проблем
за
снабдяването на своите войски.
Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.
След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.
Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали
за
кратка почивка.
По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.
Едни бяха
за
немските дивизии, други бяха против тях.
През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше
за
мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.
Беше издигната идеята
за
обединението на славянството.
Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки
за
бъдещето на славянството.
Но навлизането на немските войски обърка всичко.
Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика.
Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте
за
бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?
Говорехте и
за
ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха?
Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни.
" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.
Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл.
Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това.
Затова той избра тази форма и метод.
Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.
Аз съм тук и свидетелствувам
за
Истината,
за
Бога и
за
Словото Му.
Те сега търсят начин да се реабилитират пред България
за
онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.
През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен.
Бързам, трябва да сляза в града.
Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе.
Гледам ги как пеят песните, как са засмени.
Като хаджии или ще ги положат и заковат в дървени сандъци?
Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.
Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ.
Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен.
Аз току-що бях там,
за
да науча Истината
за
тези немски колони, които дефилираха през София.
Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха
за
дома.
Аз съм застанал, мълча и умувам.
И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде
за
следващите поколения, като истина
за
времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.
Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи.
Това е закон на Школата на Великият Учител.
Над Германия беше поставен един ребус
за
разрешаване.
Но трябваше да преминат годините и да дойде времето,
за
което е определено да се сбъднат думите Господни.
23.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Хлябът наш насущний - музика
за
гладните деца"
На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва
за
така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.
Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа.
Този план се проваля, но
за
сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок
за
нейната "символична война".
На 14 ноември започва бомбардировка над София.
Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана.
Със свити сърца се срещахме и разпитвахме
за
новините.
Мнозина от нас имаха загинали близки и роднини.
Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша.
Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа.
Дали затова, че бях свободен в този момент?
Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид,
за
да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна
за
мен.
Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи
за
Учителя, както и кърпи.
Беше правило
за
Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.
Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън.
Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.
Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха.
Имаше дни, когато Той преспиваше там, а аз продължавах
за
"Изгрева".
На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом,
за
да взема Учителя.
Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи
за
Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска
за
Него.
Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.
Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.
Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше.
Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.
Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб.
След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.
Накрая те се престрашиха, едно след друго пристъпиха към нас и застанаха пред Учителя.
После се отдръпнаха на една-две крачки и лакомо мляскаха засъхналия бял хляб.
После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя.
Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.
Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас.
Гладът
за
тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.
Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята
за
хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
Наведох глава и замълчах.
Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний".
В ушите се бяха забили думите: "Хляб наш насущний".
А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний"
за
человеците?
След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на
живота
."
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа
за
децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
" Аз се наведох, целунах десницата Му и казах: "Разбрах, Учителю!
На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша.
Веднъж, една сестра попита Учителя: "Защо Учителю, Вие всеки ден напускате "Изгрева" и отивате на Витоша?
Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога,
за
да се запази Школата и тоз народ!
24.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием
за
две империи"
Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.
Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме
за
Бивака "Ел Шадай" на Витоша.
Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.
На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката
за
дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.
Насядахме,разположихме се и закусихме.
Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи.
Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.
Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.
Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.
А освен това, на пилота му беше отвлечено вниманието
за
няколко секунди и така се изсипаха на 100 метра от нас.
Самолетът направи кръг и се запъти към София,
за
да се приобщи към останалите самолети.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.
Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.
Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.
Загиват 750 души, а ранени са 710.
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава
за
село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби.
Само
за
София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.
На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея.
Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.
За
това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.
Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.
В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите
за
унищожаване на София.
Онези, които се опитаха да посегнат върху
живота
на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ
за
това.
И затова съдбите на света се промениха.
И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.
А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".
Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество
за
съдбините на света от Всемировия Учител.
Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.
25.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Заключителният акорд на симфонията
за
плътта и Духа."
През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас.
Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?
" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух.
И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.
Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам
за
този народ.
И нещастие
за
този народ!
Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.
Защо ли?
Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона
за
кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.
А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха.
Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки
за
това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.
Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком.
Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?
А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха
за
своя заслуга.
За
владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.
Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България,
за
да си вземе билети
за
следващите векове,
за
представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.
След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни.
Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите.
Затова е сега това политическо озлобление между партиите в страната."
Това беше характерно по времето на Школата на Учителя
за
всички партии и движения.
Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева".
Идваше нова епоха,
за
която ние изобщо не предполагахме.
Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя
за
нея, предсказани 20 години преди това.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите,
за
да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни
за
българската интелигенция."
Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.
Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства!
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Оказа се, че това са трима полковници.
После те си заминаха с джипа
за
града.
Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра
за
поклонение.
" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.
И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.
"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.
Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития.
Така че Лулчев обърка всичко и заради него комунистите се нахвърлиха срещу Учителя и срещу Братството.
Разбрахме какво бе казал много по-късно с думите, които Той изрече на прощаване: "Аз си отивам
за
ваше добро."
По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.
Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани
за
идното човечество от Шестата раса."
Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.
Това бе нашата задача.
Това ще бъде и вашата задача.
Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.
Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!
26.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал
за
с. Мърчаево.
Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя.
Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят
за
белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща?
По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич
за
младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза.
Освен това аз бях много любознателен, контактувах с много лекари и непрекъснато ги питах
за
различни неща.
Това се забелязва от мнозина приятели.
Учителят се завръща в София на 19 октомври.
По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи
за
отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.
С него се лекуваха остри възпалителни заболявания.
През време на войната цената му се увеличи многократно, дори
за
една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица.
Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта
за
вторична простуда.
Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му.
Дишането Му става учестено и затруднено.
Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер,
за
да предизвика процес
за
разграждане на тялото Си.
Учителят си замина.
А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници,
за
да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и
живота
Му.
Учителят си беше заминал един ден преди това.
Беше ги преварил
за
доброто на българския народ и
за
успеха на своето Учение.
Аз знам, че тук нещата са свързани и представляват една верига от факти, случки и събития.
А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години!
Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана.
За
мен нещата са строго последователни.
Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа
за
Бога се завърши успешно."
Това бе последният акорд на великата симфония
за
живота
на
27.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.
На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя
за
деня на пролетта.
"Има един закон:
Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима
за
възприемане и разбиране на Любовта.
Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов.
Скръбта е един метод на Невидимия свят
за
префиняване на човешкото естество,
за
да се засили неговата възприемчивост
за
една нова светлина,
за
едно висше изявяване на Любовта -
за
ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение
за
Любовта, едно ново откровение
за
мира, нежността и чистотата.
Двата закона:
1. Човек се свързва с Христа, когато мисли
за
Христа - когато мисли с Любов.
3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно.
Мерило
за
любовта
2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш
за
Бога и
за
всички, тогава тази любов е Божествена.
28.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово
за
музиката на Великия Учител"
Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".
Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение
за
разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
Слово
за
музиката на Великия Учител
От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.
С цигулката свири песни и мотиви, докоснали
за
първи път струните на Неговата чутка Душа.
В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда,
за
да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.
Той пее,
за
да разведри човека, угнетен от страдания.
Той пее и свири на радостния,
за
да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.
Той свиреше на цигулка достатъчно свободно,
за
да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.
Характерна
за
него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.
В голямото Му музикално творчество ще намерите и 28 музикални упражнения, предназначени
за
утринна гимнастика, чиито движения също са дадени от Него.
Той свири предимно на цигулка, затова повечето от песните са записани в нормалните граници на баритоновия регистър и първите три-четири позиции на цигулката.
Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи,
за
да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове.
Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в
живота
, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.
Често Неговата музика привлича онези съзнания, в които е зародена.
Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен.
А тези автори са души, които са завършили своята еволюция.
Музиката на Учителя е характерна с възможностите
за
такова единство.
Неговото форте бе мощно, а
за
пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.
Музиката като изкуство има
за
родина висши светове.
29.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Слово
за
музикалното творчество на Великия Учител"
Музикалните мотиви, песни и по-големи по форма произведения, събрани в посочените издания, имат импровизационен характер, далеч от всякакъв упадъчен формалистичен уклон.
Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма.
Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами.
Много от песните са импровизирани заедно с текст, даден в поетична форма.
Но трябва да отбележим, че на много места българската интонация е загатната, изразена в строгите граници на неправилния такт.
Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.
През сравнително дълъг интензивен живот са записани над двеста мотива, музикални упражнения и песни, които са дадени в границите на сопрановия и баритоновия регистри.
Между издадените песни и мотиви ще срещнем и такива, които са написани безтактово, с цел да се даде пълен израз на импровизационното начало, далеч от упадъчната форма на композиране.
Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея
за
българската интонация.
Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
30.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато се изпяват
за
последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
Издигането завършва на сричката -да.
Благославяй и не забравяй.
Движението завършва на -вяй.
Благославяй и не забравяй.
Благославяй и не забравяй.
Благославяй и не забравяй.
НАГОРЕ