НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
254
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз често прихождах там,
пътувах
с колело и с раница на гърба носех някои продукти.
"Последните дни на Учителя и последният акорд" След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево. Той бе отседнал в дома Темелков. Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево.
Аз често прихождах там,
пътувах
с колело и с раница на гърба носех някои продукти.
Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината. Имах и много разговори с Него. Оттогава са ми останали няколко незабравими снимки от екскурзиите с Учителя. Беше слънчев ден, есенен слънчев ден в Мърчаево. Учителят беше седнал на слънце.
към текста >>
Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и
млечен
компрес.
По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил. Когато го пиеха, той оцветяваше устата в жълто, а урината ставаше оранжево-червена. Това бе едно много ефикасно средство. С него се лекуваха остри възпалителни заболявания. През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица.
Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и
млечен
компрес.
Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
към текста >>
Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много
пъти
е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!
Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция. Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи. Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.
Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много
пъти
е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!
" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи. Накрая тя разбра. Учителят си замина. А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му. Учителят си беше заминал един ден преди това.
към текста >>
2.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и
упътвания
", Търново, 1922 год., стр.
Аз се учудих какво ли означава това, но после, много по-късно - след двадесет години, разбрах истината. Разбрах, чак когато всички се нахвърлиха върху мен, искаха да ме разкъсат отвън и отвътре. Тогава си спомних как Учителят постъпи с мен в Мърчаево, още тогава, за да ме запази и съхрани за онова време, което щеше да дойде и да бъде моето време, определеното лично за мен време за Школата. Защото за всеки ученик бе определено неговото време и работата, която трябваше да свърши. "В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия Свят.
И тъй, ясно е за всинца, които сте тук, е определено какво има да работите." ("Беседи - обяснения и
упътвания
", Търново, 1922 год., стр.
232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние. Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска. Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село.
към текста >>
Предварително съм убеден, че ти ще издържиш
пътя
си и изпита си." Това също бе записано от мен.
Този период е дълъг низ от прераждания тук на земята. Това е работа и тук, на земята, и горе. А това, че Учителят каза за Себе Си: "но за Мен..." и замълча, сега го разбирам така: че Той трябваше да се справи с един въпрос, въпроса за Своето заминаване от земята. Учителят преди заминаването Си каза: "Гледай каквото можеш да направиш за Мен. Постарай се!
Предварително съм убеден, че ти ще издържиш
пътя
си и изпита си." Това също бе записано от мен.
След заминаването на Учителя аз се постарах да направя каквото мога за Неговото Дело. Дали го направих както трябва, не зная. И дали въобще съм го направила, също не зная. Само когато издържа изпита си, ще бъда Негов ученик на Школата. А на това държа най-много - да съм Негов ученик.
към текста >>
Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "
млечен
компрес", та дано оздравее!
Петър Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител. Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с ръка и каза: "Махнете тези заблуди! " Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин?
Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "
млечен
компрес", та дано оздравее!
Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди!
към текста >>
3.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори
път
по този
път
не искам да минавам." След това заспа.
Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата.
Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори
път
по този
път
не искам да минавам." След това заспа.
Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя.
към текста >>
Много
пъти
, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело.
Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ.
Много
пъти
, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело.
И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя. Ще намерите и други обяснения, когато проучвате Словото Му. И тогава ще проумеете много неща!
към текста >>
А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния
млечен
компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния
млечен
компрес, махна категорично с ръка и каза: "Махнете тези заблуди!
" Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше. Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава.
към текста >>
Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен
път
- с молитви и с песни.
Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен
път
- с молитви и с песни.
Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него. И аз не Го послушах. Това се казва нещо повече от непослушание и нещо повече от своеволие. Това за мен бе една от най-големите грешки в живота ми пред Учителя.
към текста >>
Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много
пъти
, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си.
Но грешката бе направена и не можеше да се поправи вече. След като се прочете беседата на приятелите в салона, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя. Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята.
Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много
пъти
, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си.
Но това беше за нас една идея, нещо хвърчащо във въздуха - неуловимо за нас, с нашите очи, уши, сетива и не можахме да го приложим в живота си. А ето сега на 24 декември 1944 година, в неделя след беседа, в последните Си дни на земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Да работиш с най-малките работи, с микроскопичните неща в живота си, това означава, че всеки трябва сега да работи с тях, като ги открие в себе си и чрез тях да гради вътрешния си живот. И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената.
към текста >>
А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя
път
и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше? Ние смятахме, че сме определени да завършим Неговото Дело. А Той бе го завършил и Школата на земята бе закрита. Ние смятахме да продължим тази Школа по онзи начин, по който Той я движеше и ръководеше. А това се оказа непосилно за нас и ние се саморазрушихме.
А Той беше казал: "Моето Дело не е само тук, то ще продължи и горе." И най-голямата грешка бе, че ние не послушахме Неговите съвети да работим малки и микроскопични неща в живота си - чрез тях да проправяме своя
път
и чрез тях да прилагаме знанието, дадено от Словото на Учителя.
Това е целта на Школата : Да се проучи , да се усвои и да се приложи в живота на всеки един от на с микроскопична частица от Словото Му ! Амин !
към текста >>
4.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
При един разговор, друг
път
, каза следното: "За Мен има три
пътя
: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в живота си.
Най-после да стигне до България. Защото, където дойде най- късно, там ще бъде по-рафиниран, с по-малко жертви." Но уви, не бяхме достатъчно будни да се молим усърдно за това и молитвата не бе произнесена от нас. Ние изпитахме на гърба си всичко, което каза Учителят. А този народ даде хиляди жертви, след като те дойдоха и взеха властта в България. Този народ опита всичко това.
При един разговор, друг
път
, каза следното: "За Мен има три
пътя
: или да остана - да подгонят и Мен, и вас и да си навлече българският народ карма както евреите, или Аз да си замина и вие да останете, или те да не дойдат." Учителят си замина и остави нас и Словото Си - да Го прилагаме в живота си.
А руснаците и комунистите дойдоха на 9 септември 1944 година, така че от трите възможни положения Учителят избра онова, което беше казал двадесет и две години преди това. "Когато Аз сляза от тази катедра,тогава ще дойдат болшевиките в България." Той каза това при отварянето на Школата през 1922 година. След всичко това дойдоха нови четиридесет и пет години - един цикъл, който Учителят бе предсказал и ние бяхме свидетели на всичко това, което нашето поколение преживя, а следващото поколение може да го проучва по исторически материали. Над Симеоново има няколко езера. На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка.
към текста >>
Друг
път
каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
Над Симеоново има няколко езера. На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка. Неговата вода беше лековита. Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек.
Друг
път
каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години.
към текста >>
А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се
запъти
пеш към "Изгрева".
Беше започнала една нова епоха. Той тази епоха още в самото начало на Школата я бе нарекъл "Епоха на труда"! Ние не можем да осъзнаем това дори и до днес. Ще го преценим след време. Един-два дни преди да си замине Учителят, сестра Савка Керемидчиева изпрати една сестра да повикат майка ми.
А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се
запъти
пеш към "Изгрева".
Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение. Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от млечен компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше.
към текста >>
Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от
млечен
компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше.
А ние живеехме тогава на ул.Гълъбец" 21 в Подуене и майка ми оттам се запъти пеш към "Изгрева". Отначало тя не посмя да тръгне. Чак когато я извикаха повторно, чрез друга сестра, тя отиде при Савка. След като се върна, ми разказа, че са я завели при Учителя, Който бил на легло и тя Му разтрила пъпа, който бил нещо поизгорен. Цялата треперела от стеснение и вълнение.
Има няколко обяснения на това: или е било причинено от вендузи, или от
млечен
компрес, или от хардал - методи на лечение, които Учителят препоръчваше.
Приятелите бяха прилагали тези методи. Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл.
към текста >>
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три
пътя
за Него.
" Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд.
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три
пътя
за Него.
Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя.
към текста >>
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на
пътя
.
Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила.
Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на
пътя
.
Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа. С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този път Христос няма да бъде разпънат. Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество.
към текста >>
С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този
път
Христос няма да бъде разпънат.
Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята. Съюзническите армии разполагаха с такова оръжие и с тази сила. Щеше да се случи същото, което направи навремето Римският император Тит със своите легиони, като унищожи и срина Йерусалим и разпъна евреите на кръстове от Йерусалим до морето - от двете страни на пътя. Тогава евреите бяха разпръснати по света. И до днес те плащат кармата си от разпъването на Христа.
С този народ щеше да се случи същото, но Учителят още преди отварянето на Школата беше казал: "Този
път
Христос няма да бъде разпънат.
Бог не желае това." Но ние бяхме свидетели как онези служители на новата власт, на комунистите, дойдоха да Го арестуват и да Го вземат с военната кола, за да извършат върху Него своето "възмездие" както умееха и както знаеха. И те бяха българи - българска майка ги бе раждала, бяха учили българско четмо и писмо и говореха същия език, онзи език, на който Всемировият Учител сваляше Словото на Бога за идното човечество. И това беше същото четмо и писмо, на което се напечатаха неговите беседи. Изминаха четиридесет и пет години оттогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи.
към текста >>
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода,
упъти
се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб. Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в салона на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода,
упъти
се към Асен Арнаудов и спря пред него.
Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание. Това беше последният концерт пред Всемировия Учител.
към текста >>
5.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През 1942 година посетихме за последен
път
Седемте рилски езера.
Особено през есента на 1943 година. Понякога се залюляваше, след това спираше и си почиваше. Налагаше си и воля и вървеше. Това не е кощунство спрямо Него, но самата истина. През последните години по Негово настояване направихме няколко екскурзии до планините.
През 1942 година посетихме за последен
път
Седемте рилски езера.
Посетихме Черни връх на Витоша. Посетихме Мусала, а през 1944 година, когато Учителят бе в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах.
към текста >>
Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури
пътят
ни дотам и да се осигури пребиваването ни.
Посетихме Мусала, а през 1944 година, когато Учителят бе в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше.
Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури
пътят
ни дотам и да се осигури пребиваването ни.
Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре. Те се грижеха за Учителя, за целия Му бит и обслужване.
към текста >>
А други братя и сестри решиха да Му сложат
млечен
компрес на гърба за бронхопневмонията, метод с който ние се лекувахме.
Бяха останали онези лекари от "Изгрева". А това бяха доктор Кьорчева, доктор Борова и доктор Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това бяха Го прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване.
А други братя и сестри решиха да Му сложат
млечен
компрес на гърба за бронхопневмонията, метод с който ние се лекувахме.
Учителят остави да Му го сложат. След като го махнаха от гърба Му, Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " А преди това ги бе допуснал да Му сложат компреса. Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много пъти този метод на онези, които боледуваха. Ние не можехме да осъзнаем тогава, че Учителят си заминава от този свят.
към текста >>
Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много
пъти
този метод на онези, които боледуваха.
Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване. А други братя и сестри решиха да Му сложат млечен компрес на гърба за бронхопневмонията, метод с който ние се лекувахме. Учителят остави да Му го сложат. След като го махнаха от гърба Му, Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " А преди това ги бе допуснал да Му сложат компреса.
Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много
пъти
този метод на онези, които боледуваха.
Ние не можехме да осъзнаем тогава, че Учителят си заминава от този свят. А Той знаеше и за Него това беше заблуждение за нашите умове, но ни остави да направим компреса. Така Той ни освободи вътрешно, че сме направили за Него всичко, което знаехме и можехме. Това е Негов метод. Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от тялото Си и говореше.
към текста >>
6.
202. ПОСЛЕДНИ ДНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг
път
не Го правеше.
И тръгнахме. Но след няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка! " А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно.
Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг
път
не Го правеше.
Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици.
към текста >>
Първия
път
ми наля биволско мляко чисто.
" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам".
Първия
път
ми наля биволско мляко чисто.
На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото.
към текста >>
На втория
път
пак отивам.
Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто.
На втория
път
пак отивам.
Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода.
към текста >>
И Тодор Стоименов дежури няколко
пъти
.
Тя се грижеше за прехраната. Учителят слабо ядеше, много малко ядеше. И така Учителят заслабна доста много. И нощем трябваше да се дежури при Него. С тези дежурства аз се наех.
И Тодор Стоименов дежури няколко
пъти
.
Но после поех главно аз дежурствата нощем. Стоях при Учителя да не Му стане някаква нужда. Каквото и да бъде трябва да има човек при Него. А Той изглежда имаше температура и беше неспокоен. Не мога да кажа от какво.
към текста >>
" Искаха да Му слагат
млечен
компрес.
Лекуваха Го лекари. Имахме приятели 4-5 души приятели лекари, които правеха консулт, грижеха се за Учителя. Опитаха се някои природолечители да Му сложат някакъв компрес. Учителят не позволи. „Махнете тези глупости!
" Искаха да Му слагат
млечен
компрес.
„Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки. Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква треска. Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи. Аз бях седнал на един стол.
към текста >>
Един
път
както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи.
„Махнете тези глупости! " Искаха да Му слагат млечен компрес. „Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки. Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква треска.
Един
път
както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи.
Аз бях седнал на един стол. Изведнъж се изправи като че ли нищо Му няма, както кога е бил винаги здрав. Застана пред мене и вдигна дясната си ръка нагоре и изрече: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога.
към текста >>
7.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме
път
на водата.
Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата".
Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме
път
на водата.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават".
към текста >>
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от
млечен
кварц и се туриха.
Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от
млечен
кварц и се туриха.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават". И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре.
към текста >>
Приятелите донесоха голям бял камък от
млечен
кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене. Чешмата стана наше любимо място. Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много.
Приятелите донесоха голям бял камък от
млечен
кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата.
Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
към текста >>
Тогава донесоха също голям още един, но този
път
по-малък камък и го сложиха до големия камък.
Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят".
Тогава донесоха също голям още един, но този
път
по-малък камък и го сложиха до големия камък.
Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични.
към текста >>
8.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Пример: мляко-
млечен
.
В славянския език гласната „е" - двойно (ят) е била широка гласна, затова се запазва много дълго време в българския език. Това е я-това гласна и следва мека съгласна буква. Тя е широко „е", което е най-характерната черта на българската фонетика на старобългарския език. Преминала през вековете тази буква и този Небесен знак се запазва до 1945 година. Този знак обозначава якането в североизточния говор, за разлика от югозападния говор.
Пример: мляко-
млечен
.
В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език.
към текста >>
На 5 февруари 1899 година се прави ново
упътване
за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година.
Небесният знак действа. През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност.
На 5 февруари 1899 година се прави ново
упътване
за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година.
Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери.
към текста >>
А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново
упътствие
за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон.
Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата.
А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново
упътствие
за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон.
Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци. Небесният знак го запазва. През месец февруари 1945 година, шест месеца след 9 септември 1944 година, когато комунистите идват на власт, предишните стронници на правописна реформа се активизират и те срещат разбиране от новата власт да се изхвърли стария правопис, за да не им напомня за царското време.
към текста >>
България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко
пъти
е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност.
Цар Симеон II е царувал от 28 септември 1943 г. до 15 септември 1946 г., чрез 3 регенти. Царското семейство, с малолетния бивш цар Симеон II, напускат България. България става парламентарна Република. Небесният знак разкрояваше съдби и исторически събития.
България като държава, в разстояние на един период от 45 години, на няколко
пъти
е застрашена да загуби своята национална зависимост и държавност.
Спасява я един исторически камък, обозначен и положен от Учителя Дънов на 7-те Рилски езера при второто езеро. Историята за историческия камък е записана в книгата „Изгревът", том III, стр. 170-172. Какъв е изводът? Българите трябва да върнат НЕБЕСНИЯТ ЗНАК в своята азбука. Небесният знак трябва да бъде отпечатан и да стои като герб на славянското знаме, което ще обедини всички славяни чрез Словото на Учителя Дънов.
към текста >>
Така че българския народ е бил кръстен два
пъти
- по източен - Византийски образец през 864 г.
Така бунтът бил потушен, като Борис убива 52 боляри и техните семейства. А през 866 г. изпраща в Рим на папа Николай I оръжието, с което е бил въоръжен, когато в името Христово се справил с противниците си. На връщане делегацията донася прочутите 106 отговора на папа Николай I, придружени от двама римски епископи и множество папски мисионери. Те не признали покръстването по източен византийски образец и започнали на свой ред да покръстват народа.
Така че българския народ е бил кръстен два
пъти
- по източен - Византийски образец през 864 г.
и по западен - Римски образец през 866 г. И още нещо много важно. Според два паметника и особено в преписката на инокът Тодор Доксов, братов син на княз Борис през 907 г. се пише така: „Този Борис покръсти българите в годината Етх Бехти..." Годината „Етх" по българския календар е 866 г. А „Бехти" е месец пети, ден пети, винаги неделя, когато е българския празник за принасяне на пролетната жертва със заклано агне.
към текста >>
Затова император Александър II е двоен освободител: един
път
за Русия и втори
път
, за България. 14.
Това е била поличба на съдбата. Когато на 19.II.1861 г. отменя крепостното право в Русия, заявява: „Аз съзнавам, че аз изпълних великий дълг". Преди да подпише манифеста за обявяване на войната на 12.IV.1877 г., явява му се ангел Господен, укрепва го и настоява да изпълни повелята Господня. Той се вслушва в гласа на Бога, обявява войната, спечелва войната и освобождава България.
Затова император Александър II е двоен освободител: един
път
за Русия и втори
път
, за България. 14.
На 9.VIII.1886 г. е извършен държавен преврат от офицери русофили, които свалят Александър Батемберг от престола. След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г.
към текста >>
в Драматичен театър „София", на който, за пръв
път
, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст.
След заминаването на Учителя, от 1944 г. до 1990 г. са правени също преписи от предишни коригирани преписи. Така че съществуват много разпръснати и видоизменени текстове на Призванието. Ето защо, по случай 130-го-дишнината от рождението на Учителя, 1864-1994 г., се организира концерт и рецитал на Призванието на 22 май 1994 г.
в Драматичен театър „София", на който, за пръв
път
, след близо 100 години, публично бе оповестено Призванието с неговия оригинален текст.
Призванието бе отпечатано в отделна книжка, със стария ръкопис, през м. май 1994 г. По този начин бе предоставен оригиналният текст и се спира възможността да се променя своеволно текста на Учителя. Сега това е вторият опит за предоставяне и отпечатване на оригиналния текст с обяснителни бележки, но с новия ръкопис. 17. Учителят бе в кръв и плът между българите и славянството!
към текста >>
9.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Дупница – 1976 г.) ШКОЛАТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И
ПЪТЯТ
НА ЕДНА ДУША 1.
СЪДЪРЖАНИЕ МАРИЯ ТОДОРОВА - (8.II./21.II. нов стил 1898 г., гр.
Дупница – 1976 г.) ШКОЛАТА НА ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И
ПЪТЯТ
НА ЕДНА ДУША 1.
Частната ученичка 2. Влизане в Школата 3. Лична покана за събора 4. Срамежливост и кавги 5. На събор в Търново през 1921 г. 6.
към текста >>
Правият
път
на ученика 43.
Откриването на извора при Диана Бад 38. Със стомничка вода към първоизвора 39. Оградата пред чешмичката 40. Със стомничка вода до Бивака на Витоша 41. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа 42.
Правият
път
на ученика 43.
Вярата на простите и вярата на учените 44. Чрез Дух и Истина 45. Как да се изпълни Волята Божия 46. Малките величини, които управляват света 47. Школата и светската учителка 48.
към текста >>
Да се определиш в
пътя
на Школата 87.
Бог е Дух. 82. Извержения 83. Къщната помощница Станка 84. Благословенията и Царството Божие на Земята 85. Пресяване през сито 86.
Да се определиш в
пътя
на Школата 87.
Ражда се човек и тръгва да учи 88. Хем ми се иска, хем не ми стиска 89. Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90. Главната опасност 91. Когато се разпореждаше простотията 92.
към текста >>
Пътят
на ученика е стръмен и славен 124.
Плевелите и ангелската тръба 119. Свободата на брака 120. Семейството и Школата 121. Бракът 122. Човешката обич и Божията Любов 123.
Пътят
на ученика е стръмен и славен 124.
Божественият огън 125. Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129.
към текста >>
Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за
пътя
му 126.
Семейството и Школата 121. Бракът 122. Човешката обич и Божията Любов 123. Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125.
Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за
пътя
му 126.
Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131.
към текста >>
Човешката съдба, човешката карма в
пътя
Господен 129.
Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125. Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128.
Човешката съдба, човешката карма в
пътя
Господен 129.
Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131. Послушанието на ученика – връзка с Бога 132. Ученици и служители на Бога 133. Форми и символи 134.
към текста >>
Ангели и ученици на
път
143.
Белите дрехи 138. Диспутът, който не се състоя 139. Необявената война 140. Съборите на Бялото Братство и високият идеал на учениците 141. Черният котарак на събор в Търново 142.
Ангели и ученици на
път
143.
Светая Светих в Горницата 144. Бурените в Божията нива 145. Отплатата 146. Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148.
към текста >>
Лечение с
млечен
компрес и вяра 283.
Астрология и хиромантия 278. Американският колеж 279. Ще напишеш! 280. Пост 281. Разплащане на родовата карма 282.
Лечение с
млечен
компрес и вяра 283.
Физическо и духовно лечение 284. Лечители и лекарства 285. Верка Куртева 286. Руският пратеник Владо 287. Славчо Печеников – изпит по честност 288.
към текста >>
10.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
282. ЛЕЧЕНИЕ С
МЛЕЧЕН
КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на
млечен
компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
282. ЛЕЧЕНИЕ С
МЛЕЧЕН
КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на
млечен
компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица, млякото ври докато се пресече. После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден.
към текста >>
Такава бе рецептата и този
млечен
компрес се правеше от нас на Изгрева.
После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити.
Такава бе рецептата и този
млечен
компрес се правеше от нас на Изгрева.
По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов.
към текста >>
По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа
млечен
компрес.
Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева.
По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа
млечен
компрес.
Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш".
към текста >>
Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този
млечен
компрес да се направи; от един млад човек като мене.
Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес.
Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този
млечен
компрес да се направи; от един млад човек като мене.
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю?
към текста >>
" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен
път
от човек на човек .
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю?
" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен
път
от човек на човек .
Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
към текста >>
Да се направи
млечен
компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво.
Да се направи
млечен
компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
към текста >>
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с
млечен
компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с
млечен
компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
към текста >>
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този
млечен
компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител.
А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция". Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този
млечен
компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител.
Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в перифериятана съзнанието ми.
към текста >>
А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с
млечен
компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с
млечен
компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в перифериятана съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Аз макар че се бях наела да лекувам не знаех още законите на природолечението, че има отначало подобрение, че след това следват кризи на влошаване, после пак подобрение и т.н. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но той не ме приема, не ми обръща никакво внимание.
към текста >>
Аз през ден слагах
млечен
компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува.
Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в перифериятана съзнанието ми.
Аз през ден слагах
млечен
компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува.
У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Аз макар че се бях наела да лекувам не знаех още законите на природолечението, че има отначало подобрение, че след това следват кризи на влошаване, после пак подобрение и т.н. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет-шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа неговата работа, приема и изпраща гости, разговаря с този и онзи, аз стоях на пейката и чудя къде ли съм сбъркала.
към текста >>
11.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
282. ЛЕЧЕНИЕ С
МЛЕЧЕН
КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на
млечен
компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
282. ЛЕЧЕНИЕ С
МЛЕЧЕН
КОМПРЕС И С ВЯРА По времето на Учителя бе дадена рецептата за приготовляване на
млечен
компрес: взима се прясно мляко три литра, сварява се в една тенджера, млякото започва да ври и вътре в него се изстисква един лимон и млякото се бърка с една лъжица и млякото се пресича.
Бърка се с една голяма лъжица, млякото ври докато се пресече. После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден.
към текста >>
Такава бе рецептата и този
млечен
компрес се правеше от нас на Изгрева.
После се сваля тенджерата, прецежда се през рядко сукно, слага се след това пресечената извара в една торбичка ушита от тензух широка 10 см на 30-40 см дължина. Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити.
Такава бе рецептата и този
млечен
компрес се правеше от нас на Изгрева.
По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес. Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов.
към текста >>
По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа
млечен
компрес.
Вътре се слага направената извара, зашива се торбичката, след това се налага на мястото където ще се прави компреса и торбичките се поставят една до друга, така че да няма отвърстие и промеждутък и от никъде да не влиза въздух. Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева.
По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа
млечен
компрес.
Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този млечен компрес да се направи; от един млад човек като мене. А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш".
към текста >>
Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този
млечен
компрес да се направи; от един млад човек като мене.
Отгоре хубаво се завива и се държи дванадесет часа. Да се слага през ден. Последните часове са най-лековити. Такава бе рецептата и този млечен компрес се правеше от нас на Изгрева. По времето на Учителя някакви познати на брат Иван Радославов, един много добър наш познат и приятел, се бяха разболели и той лично ме помоли да отида и да им сложа млечен компрес.
Аз тогава бях млада, а брат Радославов беше в години на почтена възраст и беше редно този
млечен
компрес да се направи; от един млад човек като мене.
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю?
към текста >>
" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен
път
от човек на човек .
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю?
" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен
път
от човек на човек .
Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
към текста >>
Да се направи
млечен
компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво.
Да се направи
млечен
компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
към текста >>
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с
млечен
компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с
млечен
компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
към текста >>
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този
млечен
компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител.
А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция". Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира.
И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този
млечен
компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител.
Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в перифериятана съзнанието ми.
към текста >>
А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с
млечен
компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Отидох у дома, след дълги разправии с брат ми и с родителите ми предадох какво е казал Учителя и им казах да опитаме с млечен компрес и ако не стане нищо то тя може да се оперира. И понеже баща ми го бяхме излекували по същия начин с този млечен компрес, когато щеше за малко да си замине, то накрая се реши аз да влезна в ролята на лечител. Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя.
А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с
млечен
компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса.
Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в перифериятана съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Аз макар че се бях наела да лекувам не знаех още законите на природолечението, че има отначало подобрение, че след това следват кризи на влошаване, после пак подобрение и т.н. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но той не ме приема, не ми обръща никакво внимание.
към текста >>
Аз през ден слагах
млечен
компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува.
Учителят ми каза, че на четиринайсетия ден температурата ще спадне на 37.5 градуса както се и сбъдна. Аз започнах да слагам млечния компрес на дебелото черво на онова място, където имаше една подутина като бучка, т.е. където беше възпалението на дебелото черво според думите на Учителя. А преди това Учителят бе обърнал внимание, че онзи, който лекува с млечен компрес трябва да знае, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал това, но то бе останало някъде далеч в перифериятана съзнанието ми.
Аз през ден слагах
млечен
компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринайсетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува.
У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Аз макар че се бях наела да лекувам не знаех още законите на природолечението, че има отначало подобрение, че след това следват кризи на влошаване, после пак подобрение и т.н. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но той не ме приема, не ми обръща никакво внимание. Седнах на пейката отвън пред салона, минаха пет-шест часа, а аз седя и чакам. А Учителят си гледа неговата работа, приема и изпраща гости, разговаря с този и онзи, аз стоях на пейката и чудя къде ли съм сбъркала.
към текста >>
12.
283. ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава се
пътуваше
пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите.
Те знаеха кои сме и какви сме, но се държаха благосклонно към нас, с изключение на местния поп и няколко кръчмари, които бяха обидени на Темелко и приятелите му, че бяха напуснали кръчмите и станали дъновисти. По онова време Темелко с приятелите му каквото изчуквали през деня на кариерата върху каменният варовик същото го изпуквали в кръчмите на Мърчаево. Та затова кръчмарите бяха обидени на Темелко и на местната учителка Елена Хаджигригорова. Бяха повели злостна кампания срещу нея и я бяха уволнили от селото като дъновистка. Но ние нахълтахме с многобройна група и всеки ден в къщата на Темелко имаше по двайсет-трийсет човека, а от София непрекъснато прииждаха на групи, престояваха по един-два дни, срещаха се с Учителя и след това се връщаха отново в града.
Тогава се
пътуваше
пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите.
Аз често отивах в Мърчаево и престоявах по един-два дни в зависимост от работата, която имах с Учителя и се завръщах в София. Там беше много натъпкано с хора, спяха сестрите една до друга в една стая като пода вечерно време се постилаше с черги. Така че аз предпочитах да се върна у дома. На едно от посещенията имах някакво неразположение, не бях добре със здравето си и попитах Учителя: „С какво да се лекувам? " А той ми отговори: „С всичко, каквото можеш да си помогнеш - и по физически, и по духовен път".
към текста >>
" А той ми отговори: „С всичко, каквото можеш да си помогнеш - и по физически, и по духовен
път
".
Тогава се пътуваше пеш от Мърчаево до Княжево, а от там се прехвърляха до София ако работеха трамваите. Аз често отивах в Мърчаево и престоявах по един-два дни в зависимост от работата, която имах с Учителя и се завръщах в София. Там беше много натъпкано с хора, спяха сестрите една до друга в една стая като пода вечерно време се постилаше с черги. Така че аз предпочитах да се върна у дома. На едно от посещенията имах някакво неразположение, не бях добре със здравето си и попитах Учителя: „С какво да се лекувам?
" А той ми отговори: „С всичко, каквото можеш да си помогнеш - и по физически, и по духовен
път
".
Това изречение ме освободи психически и ме накара да бъда много широка във възгледите си. След войната модерната медицина напредна много във всяко едно отношение и това бе напълно естествено. Когато бе необходимо аз се възползвах и от услугите на съвременната медицина, пиех различни хапове и си подпомагах с лекарства. Добре не навремето Учителят ни освободи от предразсъдъци, защото нашите приятели не желаеха и не търсеха такава помощ. И когато разбраха, че аз гълтам хапчета, а според тях това бяха химикалите и отровите на света във вид на лекарства, климаха с глава и смятаха, че аз съм отстъпила от Учението, което препоръчва природоцелесъ-образен начин на живот и лечение.
към текста >>
млечен
компрес го използвах много, дори правех различни компреси от билки, че парафинови компреси и какви ли не бани.
Отивам при Учителя и питам за мнението му за рецептите на Димков. Казва ми: „Много му са дълги и уморителни процедурите". С това искаше да каже, че трудно човек би могъл да ги изпълни, Освен това аз се ползвах много от билколечението, имах много рецепти за различни болести давани ни от наши приятели с изпитан лечебен ефект върху тях. Така че спокойно се ползвах и от тях. А що се отнася до разни процедури като т.нар.
млечен
компрес го използвах много, дори правех различни компреси от билки, че парафинови компреси и какви ли не бани.
Служехме си с много мазила и с т.нар. благ мехлем, който го използвахме за рани. А онези съвети с билколечението, които Учителят даваше на различни приятели, за да си поправят здравословното състояние те ги прилагаха, получаваха лечебния ефект и след това те ни разказваха по какъв начин да ги използваме. Имах положително отношение и към различните нагревки, които съвременната физиотерапия прилагаше. Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за познание.
към текста >>
Но аз исках да му поставя
млечен
компрес.
Този научен потенциал стана под напора на човешкия дух за познание. Не случайно Учителят споделяше, че едновремешните индуски адепти сега са се преродили като учени на Запад с цилиндри на главата и създават едно след друго съвременните чудеса на науката, които трябва да бъдат в услуга на човека. Така че аз имах широта по въпроса, защото бях освободена. Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука.
Но аз исках да му поставя
млечен
компрес.
Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни. Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с млечен компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи". Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този млечен компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа. Навремето се правеха синапени лапи на компрес и се поставяха на гърба срещу бронхопневмония, налагаха се вендузи по гърба и още много такива работи за лечение.
към текста >>
Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с
млечен
компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи".
Спомням си когато Борис Николов беше болен през 1972 г. от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни.
Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с
млечен
компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи".
Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този млечен компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа. Навремето се правеха синапени лапи на компрес и се поставяха на гърба срещу бронхопневмония, налагаха се вендузи по гърба и още много такива работи за лечение. А сега е много просто - сложат му някоя и друга инжекция и целият го надупчат на решето. Та така лекувахме Борис и го излекувахме, а всички чакаха да си замине, не само чакаха, но и много им се искаше. Но Небето го остави, защото имаше още работа и като оздравя с този лекар той започна да работи и да му разказва за историята на Школата на Учителя.
към текста >>
Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този
млечен
компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа.
от бронхопневмония цял месец у дома един приятел-лекар направи стаята му цяла болница, че му слагаше инфузионни разтвори в системи, които се вливаха непрекъснато във вените, слагаха му се антибиотици венозно и така го лекуваше според съвременната наука. Но аз исках да му поставя млечен компрес. Той ме оглеждаше и се усмихваше и ми показваше системата и шишето, което висеше над Борис и по нейните маркучи се вливаха във вените на Борис различни разтвори: „Ей това ще му помогне, защото едновременното храним и лекуваме". А Борис беше в безсъзнание 20 дни. Но аз настоях и казах: „Ти ще го лекуваш по твоя начин, а аз по моя начин с млечен компрес през ден, едното на другото не пречи и ако Борис се излекува ще кажа, че ти си го излекувал с тези системи".
Той прихна да се смее и ми обясняваше ,че този
млечен
компрес се употребява в старата медицина, но днес никой от лекарите не иска да се занимава с тази трудоемка работа.
Навремето се правеха синапени лапи на компрес и се поставяха на гърба срещу бронхопневмония, налагаха се вендузи по гърба и още много такива работи за лечение. А сега е много просто - сложат му някоя и друга инжекция и целият го надупчат на решето. Та така лекувахме Борис и го излекувахме, а всички чакаха да си замине, не само чакаха, но и много им се искаше. Но Небето го остави, защото имаше още работа и като оздравя с този лекар той започна да работи и да му разказва за историята на Школата на Учителя. Учителят имаше добро отношение и към хирургията, защото много пострадали хора той ги насочваше към добри хирурзи, които да зашият раз-късни рани, да ги превържат и да ги лекуват.
към текста >>
Ето така Учителят отвори
пътя
за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
Така Георги Томалевски се оперира от аденом на простатата, също Илия Узунов, Галилей Величков. И след това живяха дълги години след тези операции. Влад Пашов също премина през такава тежка операция, но според него понеже астроло-гическите му аспекти били много тежки не можа да прескочи и си замина. Борис Николов бе опериран от язва на стомаха, че дори му преливаха кръв взета от други затворници. След като оживяха те вече мълчаха и не смееха да говорят срещу съвременната медицина, защото си припомниха, че Бог помага чрез всички хора и той работи също чрез всички хора.
Ето така Учителят отвори
пътя
за физическото и духовно лечение на учениците от Школата.
към текста >>
13.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Затова аз няма да пиша за него само или само за някое друго летуване изцяло и последователно, но като пиша за различни моменти, които са се отпечатали дълбоко и неизлечимо в мен от разните
пътувания
, ще се нарисува картината на нашите летувания на Рила.
ние започнахме да летуваме с Учителя при Седемте рилски езера с палатки. Прекарвахме там по 30-40-50 дни, според това как позволяваше времето. През 1928 г. прекарахме само 12 дни без палатки, край огнищата, защото преди това бяхме на Мусала десет дни и защото още не бяхме екипи-рани добре за по-дълго. Спомените ми от това,първо летуване са поизбелели или са се слели с по-късните.
Затова аз няма да пиша за него само или само за някое друго летуване изцяло и последователно, но като пиша за различни моменти, които са се отпечатали дълбоко и неизлечимо в мен от разните
пътувания
, ще се нарисува картината на нашите летувания на Рила.
На Рила тръгвахме обикновено непосредствено след младежкия събор, след Петровден. Имало ей изключения, когато сме отивали по-рано при хубаво време и за Петровден сме били там. Още песните и вдъхновението не стихнали от събора и Петровден и камионите ни понасят с ново вдъхновение и нова песен по Самоковското шосе в ранни зори. Буйнозелените върхове на Плана, Верила хвърчат край нас или ние край тях. Скоро излизаме на Самоковското шосе, което е право, меко и гладко и в дъното на което се очертава снежна Рила с най-високия си връх Мусала.
към текста >>
Отначало
пътят
върви по течението на една рекичка.
Студеничко ли ле? " „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре.
Отначало
пътят
върви по течението на една рекичка.
Той е широк коларски път, мек и често пъти прашен. От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат. Слънцето е топло. Ние сме извън себе си от радост.
към текста >>
Той е широк коларски
път
, мек и често
пъти
прашен.
" „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре. Отначало пътят върви по течението на една рекичка.
Той е широк коларски
път
, мек и често
пъти
прашен.
От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат. Слънцето е топло. Ние сме извън себе си от радост. Всеки се усмихва любовно.
към текста >>
Реката бучи и пее край нас, на места пресича
пътя
.
Ние сме извън себе си от радост. Всеки се усмихва любовно. Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме лятото в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров. Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме.
Реката бучи и пее край нас, на места пресича
пътя
.
Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води. От Говедарника нагоре пътят започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен. Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно.
към текста >>
От Говедарника нагоре
пътят
започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен.
Дирим да зърнем и Учителя и Му благодарим с поглед за тези възможности, които ни създава, да прекараме лятото в най-красивата местност на Рила, най-красивата и в България и в Балканския полуостров. Той върви метнал през рамо бинокъла си и тихичко разговаря с тези, които са край Него. От време-навреме сядаме да почиваме, за да изчакаме всички и пак тръгваме. Реката бучи и пее край нас, на места пресича пътя. Ние минаваме по дървен мост върху пенестите й води.
От Говедарника нагоре
пътят
започва да става по-стръмен, по-тесен, по-сенчест и по-влажен.
Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива.
към текста >>
Още малко и една тясна
пътечка
край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка.
Започват да се чувствуват първите признаци на умора. Но ето бистрият, лъкатушен поток на Вада. Той е толкова бистър и примамлив, че ти се иска да се гмурнеш и окъпеш в него или да легнеш по корем и да пиеш зажаднял дълго, дълго, ненаситно. Но ние не правим нито едното, нито другото. Ние сме вече уморени и много сгорещени, а водата е леденостудена - резлива.
Още малко и една тясна
пътечка
край този поток ни извежда на Вада - обширна поляна, ширнала се бледозелена, заляна с мека слънчева светлина..Сякаш израдвана ни посреща с усмивка.
Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час.
към текста >>
Стига почивка, че
път
ни чака.
Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час.
Стига почивка, че
път
ни чака.
Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета. Висят бради по тях от някакви лишеи, висят едри продълговати шишарки. Пътеките цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки. „Ех, да ни са в София тези дръвца", възкликва някоя сестра-домакиня. Гората свършва.
към текста >>
Пътеките
цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки.
Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час. Стига почивка, че път ни чака. Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета. Висят бради по тях от някакви лишеи, висят едри продълговати шишарки.
Пътеките
цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки.
„Ех, да ни са в София тези дръвца", възкликва някоя сестра-домакиня. Гората свършва. Ние сядаме пак на една малка слънчева полянка. Свърши се царството на вековната гора. От тук нагоре са клекове и смрики.
към текста >>
Пътеката
се спуща бързо.
Друга: „Наистина, сякаш се сниши височината, така леко я изкачихме". „Аз нали ви казвах, че ще й кажем да се снижи малко", казва отново Учителят радостен и доволен и Той. Слънцето клони да залезе зад високите върхове. Лъхва ни резлив въздух, който иде от езерата. Ние навличаме по-дебели дрехи.
Пътеката
се спуща бързо.
Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх! Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро.
към текста >>
За пръв
път
видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм.
Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх! Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро.
За пръв
път
видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм.
Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща.
към текста >>
По
пътечката
нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри.
Цигулка в ранния утринен здрач. Песента „Събуди се, братко мили" обхожда лагера, влиза във всяка палатка и прекъсва сладкия сън. Зов за върха! Скачаш, приготвяш се набързо и тръгваш. И пак тайнственост и мистика.
По
пътечката
нагоре се изкачват сенки на изпреварилите братя и сестри.
Други ни застигат. Всички пристъпват с някакво благоговение тихо, сякаш да не нарушат нещо свещено, някое свещенодействие - приготвяне за посрещане на дневното светило. Клековете и те са тайнствени, а птичките - мълчаливи. Пристигаме тихо и насядваме по големите камъни на върха. Учителят вече отдавна е там на своето място.
към текста >>
Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме
пътечката
към Балдер-дару - третото езеро.
Всеки пристъпва бавно и тържествено. Сякаш носи съсъд със скъпоценно съдържание, което се бои да не разлее. Да, това, което видяхме и чухме е скъпоценно съдържание. Ние трябва да го запазим, обработим и приложим. Това ще бъда задачата ни за днес, за утре, за бъдните дни на живота ни.
Закусваме, преобличаме се в по-леки дрехи и поемаме
пътечката
към Балдер-дару - третото езеро.
Картината е живописна. Целият хълм залян с мека слънчева светлина като да е изпъстрен с най-разнообразни цветя. Това са нашите сестри облекли своите бели, розови, жълти, небесни, пъстри рокли. Някои минават по хълма, някои го заобикалят, вървят по ниско и равно. Като го превалиш, зад него е третото езеро със своята зелено кадифена поляна - обширна, чиста, мека, приветлива.
към текста >>
От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен
пътник
, турист, ако би ги видял?
Без даден знак Паневритмията почва. Сладостната мелодия се разлива на вълни, на вълни към езерото, към Харамията. Слуша Харамията. (Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо.
От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен
пътник
, турист, ако би ги видял?
Може бипървият път би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце. Аз не зная. Но, ето че не закъсняват да се явят такива пътници. Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная. Погледат, послушат и продължат пътя си.
към текста >>
Може бипървият
път
би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце.
Сладостната мелодия се разлива на вълни, на вълни към езерото, към Харамията. Слуша Харамията. (Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо. От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен пътник, турист, ако би ги видял?
Може бипървият
път
би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце.
Аз не зная. Но, ето че не закъсняват да се явят такива пътници. Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная. Погледат, послушат и продължат пътя си. Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията.
към текста >>
Но, ето че не закъсняват да се явят такива
пътници
.
(Учителят го кръсти „Харно ми е") Слушат езерните води. Слушат и гледат туй чудо. От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен пътник, турист, ако би ги видял? Може бипървият път би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце. Аз не зная.
Но, ето че не закъсняват да се явят такива
пътници
.
Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная. Погледат, послушат и продължат пътя си. Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат.
към текста >>
Погледат, послушат и продължат
пътя
си.
От как са създадени не са видели подобно нещо - 100, 200, 300 души млади, стройни (тук и старите изглеждат млади и стройни), без команди, без насилие, събрани с любов и радост играят някакви плавни, ритмични, красиви упражнения по ритъма на прекрасни мелодии... Какво ли би казал случаен пътник, турист, ако би ги видял? Може бипървият път би помислил, че вижда халюцинация или някакви ундини излезлииз водите на езерото да поиграят на слънце. Аз не зная. Но, ето че не закъсняват да се явят такива пътници. Те спират надалеч и стоят като приковани.Какво мислят, не зная.
Погледат, послушат и продължат
пътя
си.
Други, любители на красивото, изчакват да свършим Паневритмията и влизат в разговор с нас или с Учителя... ; Понякога там Учителят е държал цели беседи след Паневритмията. Всички се разпръсваме. Едни плъпват нагоре към езерата, други се връщат. Аз обичах да се отбивам на езерото. Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче.
към текста >>
" На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една
пътечка
и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
Не ти се става. Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея.
" На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една
пътечка
и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички пътища и пътечки, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга. Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо.
към текста >>
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички
пътища
и
пътечки
, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил. Що е блаженство? - Да почувствуваш красотата на живота и да се потопиш в нея. " На връщане настигам група братя и сестри, които под ръководството на Учителя оправят една пътечка и правят мостче на една вадичка, от едри големи плочи.
В течение на летата прекарани тук ние оправихме всички
пътища
и
пътечки
, направихме мостчета, изчистихме изворчета, направихме чешмички из околността, като започнеш от височината над Вада и хижа Скакавица, та чак до връх Дамга.
Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв.
към текста >>
Той
напътва
.
Навсякъде където стъпеше кракът на Учителя се внасяха подобрения. ЧЕШМИЧКАТА Днес ще направим чешмичката, там на изворчето откъдето си взимах-ле вода досега за пиене и готвене. Веднага след закуска тръгваме. То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв.
Той
напътва
.
Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц.
към текста >>
Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял,
млечен
кварц.
Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него.
Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял,
млечен
кварц.
Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу. Ще я облечем цялата чешма в бяло. Ще я настелем с бели плочки и ще я украсим с бели дребни камъчета. Приказка!
към текста >>
" От бял
млечен
кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището.
Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
" От бял
млечен
кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището.
Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той!
към текста >>
Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира
пътя
на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога.
В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка! Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и Божественото Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник! Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв.
Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира
пътя
на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога.
А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява. Охлювът беше едно украшение на лагера и служеше да сядаме на неговите стъпала за обед. Колко свидно мил ни бе той! Колко свидно мили ни са братята, които с лостове и кирки, с неимоверни гигантски усилия отместваха големите камъни - почти канари, за да очистят мястото за него и поставяха други, за да го направят. Забележителна е снимката направена без негово знание и очакване, на брат Борис Николов, който отмества най-грамадният блок сам.
към текста >>
14.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Доколкото си спомням беше такова: „Този брат много
пъти
е влизал в Школата, но ги напускал и аз искам да му помогна".
И след това почти всички приятели му дадоха нещо. Едни едно, други друго, защото ние го взехме като задача. Учителят го каза и всички я изпълниха. Ще кажа едно малко недоразумение между мен и него, което стана по този повод. Когато дешифрирах след заминаването на Учителя някои беседи, там имаше, намерих едно място дето говори нещо за него.
Доколкото си спомням беше такова: „Този брат много
пъти
е влизал в Школата, но ги напускал и аз искам да му помогна".
В такъв смисъл беше това. И аз казвам: „Брат Симеонов, нещо срещнах където Учителят говори за тебе". „Онова, онова, което го каза в беседата, вие го изменихте! Него да го кажеш". Защото той казва, че Учителят го е оставил за заместник.
към текста >>
Даже когато за пръв
път
почнахме, най-напред оттатък почнахме, от Сепарева баня, а после вече от 1935 год.
Той понеже са занимаваше с търговия, нали и печатарство, тези неща по му лежаха и затова той най-често е уреждал летуването на Рила. Да речем записването, пренасянето, уговарването. Той беше един от деятелните братя за организацията по Рила. Автобусите да доведат, да ни пренасят на време и хората, и багажа. В това отношение Славчо много е работил.
Даже когато за пръв
път
почнахме, най-напред оттатък почнахме, от Сепарева баня, а после вече от 1935 год.
до края Славчо организираше изнасянето ни за Рила. Но след Учителя той май почти не е уреждал. Той Учителят си уреждаше нещата. Славчо имаше печатница впоследствие и някои от беседите са печатани в неговата печатница. Там с Неделчо се справяше.
към текста >>
Той е ходил доста
пъти
в Русе и така много приятели ги знаеха.
Учителят като е ходил в Русе сигурно се е срещал с него. Учителят като е ходел в Русе мисля, че у брат Ватев е отсядал. През 1925 год. когато беше комуната на Младежкия окултен клас в Русе Учителят е ходил там. След това не си спомням, може да е ходил, но не си спомням.
Той е ходил доста
пъти
в Русе и така много приятели ги знаеха.
Даже онзи портрет дето го имаме Учителят, така с много малко прошарени коси, в Русе е фотографиран. След това Учителят дълги години не даде да Го фотографират. Никак не позволяваше. Едва когато дойдоха чужденците Той разреши да Го фотографират, през 1936 год. Оттогава позволи да Го снимат.
към текста >>
Помня един
път
, аз имах някаква трудност, лична и тя видя че съм много омъчнена, та тя ми каза нещо, което Учителят й е казал: „Виж Еленке, и аз съм минала много мъчнотии, загубих деца, всичко и тогава Учителят ми каза, когато искам нещо да се оправи, някакъв въпрос да се разреши, някоя задача, да ставам точно в 12 часа посред нощ, да стана, да се облека, да си направя молитва както искам вече с молитви или както аз си искам и пак да си легна".
Тя си купи едно местенце и там остана да живее. Направиха й две стаи, в едната стая живееше с дъщеря си, а в другата приемаше гости. После бяха приели една друга сестра, която нямаше нито доходи, нито нищо и тя живя дълги години при тях. Тя имаше само някаква пенсия и живееше така много скромно. Много вярваща беше, със силна вяра.
Помня един
път
, аз имах някаква трудност, лична и тя видя че съм много омъчнена, та тя ми каза нещо, което Учителят й е казал: „Виж Еленке, и аз съм минала много мъчнотии, загубих деца, всичко и тогава Учителят ми каза, когато искам нещо да се оправи, някакъв въпрос да се разреши, някоя задача, да ставам точно в 12 часа посред нощ, да стана, да се облека, да си направя молитва както искам вече с молитви или както аз си искам и пак да си легна".
И така не една вечер, дълго, може и цял месец да карам тази задача за молитва и да ви кажа, аз опитах тоя метод, който наистина дава резултат. Той е един от методите, когато човек е затруднен, може да е материално затруднение, от какъвто и род да е, може да е емоционално, може да е от какъвто и род да е трудност, но молитвата е един зов към невидимия свят и когато човек го прави с цялата си душа, има отговор. И това е хубаво, човек да направи опит, за да разбере, че ние не сме сами в тоя свят, че има кой да ни помага. И по този начин ни укрепва и вярата. Щото, ако човек няма никакви опитности, нали така, ще мисли че само гола вяра е.
към текста >>
Защото например брат Тодор Стоименов нещо беше паднал и ръката му го болеше и Учителят ме прати да му направя
млечен
компрес.
И тогава, това е естествено, че Милка я превърза към Савка, пък и освен това Милка естествено, че е имала разположение към нея, нали. Савка я посещава, Учителя я праща, това е нещо, което й се отваря сърцето, пък за да я прати Учителя, те са близки. Щото Учителят няма да прати друг. Можеше да, но другаде мен пратил, пък там нея прати. Той изпрати Савка при Милка.
Защото например брат Тодор Стоименов нещо беше паднал и ръката му го болеше и Учителят ме прати да му направя
млечен
компрес.
Значи не прати Савка, искам да кажа не прати нея, строго индивидуално, кой където е най-подходящ. Най-голямата сестра Аламанчева, Люба беше годена за Богомил Малджиев, дето ви разказах, че Учителя все отлагаше да се оженят и когато вече им каза че могат, те казаха че няма смисъл. А пък другата сестра е още жива. Тя не беше в Братството, най-малката. Двете Люба и Милка бяха в Братството и майката.
към текста >>
Но един
път
те я проследяват къде отива, защото тя им говори това нещо, но не се издава откъде е.
Копаят павета от гранита на Витоша и въобще, и плочи, и всичко, и всички са големи майстори каменари. И Владо беше такъв. Там се запознава с една сестра Елена хаджи Григорова, която е учителка в селото и тя ги запознава с Учителя. Тя всичко криела. Живеела у брат Симо, бащата на Сава Симов и всичко криела.
Но един
път
те я проследяват къде отива, защото тя им говори това нещо, но не се издава откъде е.
Те я проследяват и дошли на ул. „Опълченска" 66 при Учителя, щото тя от Мърчаево слиза нали, то пеш се слиза. Сутрин като тръгнеш в 10 часа може да дойде и така те вече знаят откъде е тя, за кого говори, и тогава те стават ревностни последователи. А имайте предвид, че всичките са били пиячи от класа. Всичките, той Темелко ми го казвал това.
към текста >>
Даже един
път
с Кисьова те отидоха в Пловдив и там Катя-сопран, Кисьова-алт дадоха концерт в Пловдив.
Та това беше нещо което беше за всички, че Учителят е имал грижа за всеки едного от нас със съветите, които е давал. Катя ни е пяла винаги на братските вечери, хубав глас имаше. Тя, ако си беше поддържала гласа и по-дълго можеше да пее, но хубаво пееше. Но ще ви кажа друго: Катя най-хубаво пееше братските песни. Защото тя беше приела учението и израз даваше.
Даже един
път
с Кисьова те отидоха в Пловдив и там Катя-сопран, Кисьова-алт дадоха концерт в Пловдив.
Може би това беше и за родителите й нещичко, всеки случай Учителят ги накара и то братски песни пяха. И той беше обществен концерт, обществен. Катя си беше певица и Иринка хубаво пееше, тя пък бе музикантка Ирина Кисьова. Та че те дадоха концерт в Пловдив, официален, както си е по реда. В.К.: Аз мислех братски!
към текста >>
Тя идва за пръв
път
при Учителя.
Значи Кичка с този глас много повече можеше да направи, но много таланти има така някога човек и вземе че го затрие или го закопае. МИЛКА ПЕРИКЛИЕВА - беше наша сестра, детска учителка. Тя е от Варна. Там се е запознала с учението. Наскоро ми разказваха един пример с нея.
Тя идва за пръв
път
при Учителя.
Дошла за очите си. Тя имала 7 или 9 диоптъра късогледство и дошли при д-р Пашев. Д-р Пашев й дал някакви наставления, но когато идва при Учителя, Той й дава наставление за очите. Тя на мене това ми го е разказвала. Наставленията, които е прилагала, тя от 7 диоптъра дохожда на три.
към текста >>
Като идва при Учителя първия
път
, когато й даде наставленията, та казва: „Учителю, искам да питам още нещо, освен за очите: мен не ме пускат да отивам на събрание, а пък аз искам".
Това не знам дали в медицинската практика се случва. Много е, и само от методите, от нищо друго не е приложила от Пашев, а само от методите на Учителя. И после след време идва при Учителя, баща й загубва. Той бил състоятелен в началото, загубва. Друга опитност да ви кажа нейна.
Като идва при Учителя първия
път
, когато й даде наставленията, та казва: „Учителю, искам да питам още нещо, освен за очите: мен не ме пускат да отивам на събрание, а пък аз искам".
„Е, какво правиш ти? " „Ходя казва, Учителю, но казвам че отивам при една сестра, при друга, не казвам че ходя на събрание". Учителят й казал: „Не, така няма да правиш. Това е лъжа. Като се прибереш вкъщи, щом не те пускат, ще си вземеш беседата и ще четеш във времето когато те четат.
към текста >>
И така, всеки
път
така ще правиш".
" „Ходя казва, Учителю, но казвам че отивам при една сестра, при друга, не казвам че ходя на събрание". Учителят й казал: „Не, така няма да правиш. Това е лъжа. Като се прибереш вкъщи, щом не те пускат, ще си вземеш беседата и ще четеш във времето когато те четат. От 10 до 12 вземаш и четеш.
И така, всеки
път
така ще правиш".
И тя правила така, правила и един ден майка й казала: „Дето ще четеш тука, върви при тях да четеш". Да, вижте, това е една много хубава опитност. Защото виждаме методите на Учителя колко са положителни. В.К.: В същия момент когато тя чете беседата у дома тя влиза в това поле, свързва се с Школата, и онова което кръжи около нея е толкова силно, че майка й не е могла да издържи. И затова я освобождава.
към текста >>
15.
153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Аз си спомням един
път
, чувах как една групичка така се шегуваха със задачи, които Учителят е давал и си казах: „Колко сме несъвършени, колко сме лекомислени.
Е.А.: Пак непослушание, да много голямо непослушание. Много голяма повърхностност в отношенията към работата, както на Учителя, която Той предлагаше, така и към задачите, които ни е давал. Той, когато даде една задача, вместо да се спрем, да я разберем защо я дава, с каква цел, какво иска да постигне Учителя, майтапихме се бе. Аз съм чувала как си правят майтап с наряди, с упражнения, които е давал. В.К.: Така са го възприемали като нормално.
Е.А.: Аз си спомням един
път
, чувах как една групичка така се шегуваха със задачи, които Учителят е давал и си казах: „Колко сме несъвършени, колко сме лекомислени.
Едно същество от една висша йерархия идва да ни помогне, да ни извади от калта, пък ние си се майтапиме". Че това не е редно! В.К.: Както малките деца си играят на кукли. Може би такова е било времето, така са били нещата. Е.А.: Съзнанието е било толкова и такова.
към текста >>
Така в съзнанието си виждам какво е искал да ни даде, по какъв
път
ни е водил и колко е искал да ни помогне.
Е.А.: На Учителя, не. В.К.: Ние сме видяли една много малка външна проекция. Е.А.: Нищо друго. Нищо не сме видяли. Аз ти казвам, че сега виждам Учителя по-хубаво.
Така в съзнанието си виждам какво е искал да ни даде, по какъв
път
ни е водил и колко е искал да ни помогне.
В.К.: Да с годините и времето събитията се открояват. Е.А.: Колко е искал да ни помогне, да ни извади от калта. Абе като деца сме били. В.К.: Сега друго ще ви запитам. Аз съм записал в бележника си за една от беседите „При всички условия на живота", стр.86.
към текста >>
Той слезе по стълбите и защото, и друг
път
е казвал Той нещо подобно, щото много провлачвахме песните, не ги пеехме ритмично много, разбираш ли, лениви бяхме, брат.
Беше недоволен". В.К.: За коя ставаше въпрос? Е.А.: А не мога да знам. Не си спомням. Някоя друга песен, да.
Той слезе по стълбите и защото, и друг
път
е казвал Той нещо подобно, щото много провлачвахме песните, не ги пеехме ритмично много, разбираш ли, лениви бяхме, брат.
Направо ти казвам, лениви сме били. Защото, ако се чувствахме като ученици, нямаше да пееме така. Щяхме да пеем по-концентрирано, по-стегнато. В.К.: За такова нещо трябва и музикална култура, музикално образование, отначало трябва още много неща. Вие сте били първоначален етап.
към текста >>
Пък нали за точност, за акуратност много
пъти
съм питала.
Е.А.: Пред нас имаше един ред братя и сестри, които искаха непременно да са на първия ред. И ние бяхме на втория ред наистина. Но често някой мръдне, шум се създаде и не чуеме думата. И ние за да чуем и аз съм питала и всеки е питал, коя беше последната дума на Учителя. Защото аз трябва да я измисля.
Пък нали за точност, за акуратност много
пъти
съм питала.
В.К.: И тя решава, че масата трябва да бъде по-напред. Е.А.: Непосредствено до Неговата катедра. В.К.: Тя отива и споделя с Учителя. Той й казва: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества! " Е.А.: Това е вечерта.
към текста >>
Е поне викам един
път
да го направя, ако не всеки
път
.
Ще отидете на мястото си, ще седнете и ще чакате почването на лекцията. И аз реших така да направя. Съвпадение беше. И както минах край Велеви, не поздравих. Аз исках да си направя задачата, минах с наведени очи и не исках да поздравявам.
Е поне викам един
път
да го направя, ако не всеки
път
.
Ама така де, но „ето я, не поздравява" - Велев така рече. Аз не знам, че нито кавга имало преди това, че Ричка и Велев са се карали, аз нищо не знам. Не знам, че Ричка е ходила при Учителя. За тези неща никой не ми е казал и не знаех, нито пък ме е интересувало, нали така? И после, да разказвам ли нататък?
към текста >>
Е.А.: Компрес, не
млечен
. Горещия.
В.К.: Той заболява от ангина ли, какво беше? Е.А.: Учителят заболя от една ангина, която го задушавала. До задушаване е било. И тогава Той даде един метод за лечение на ангина. В.К.: Компрес, загряващ компрес.
Е.А.: Компрес, не
млечен
. Горещия.
Един пешкир, намокряш хубаво с гореща вода и го слагаш на гърлото, около врата, докато можеш да издържиш. И така едно след друго, едно след друго, или шест пъти, или десет пъти. В.К.: Сега Учителят на тоя етап не държи лекции. Това е някъде от 12-15.XI.1936 год. Е.А.: Не, Учителят боледува сериозно, нали и после, ами и законите на Школата са такива.
към текста >>
И така едно след друго, едно след друго, или шест
пъти
, или десет
пъти
.
До задушаване е било. И тогава Той даде един метод за лечение на ангина. В.К.: Компрес, загряващ компрес. Е.А.: Компрес, не млечен. Горещия. Един пешкир, намокряш хубаво с гореща вода и го слагаш на гърлото, около врата, докато можеш да издържиш.
И така едно след друго, едно след друго, или шест
пъти
, или десет
пъти
.
В.К.: Сега Учителят на тоя етап не държи лекции. Това е някъде от 12-15.XI.1936 год. Е.А.: Не, Учителят боледува сериозно, нали и после, ами и законите на Школата са такива. Той не може да говори след като е станал скандал в Школата. В.К.: Долу са разправии, караници, а горе е буря.
към текста >>
16.
168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: По юридически
път
те задоволиха първо най-напред Неговите наследници.
168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ В.К.: Как стои въпросът с правото за издаването на беседи, откупуване правото за издаване на беседите от наследниците на Учителя?
Е.А.: По юридически
път
те задоволиха първо най-напред Неговите наследници.
След това можеше да се откупи това право. И Братството го откупи. По най-кратка форма казано. В.К.: Това беше идея ни някои от нашите приятели. Е.А.: Да.
към текста >>
Слушай, когато Неделчо заболя, той ме извика един
път
да му направя компрес.
Пък затова и Учителят му е казал: „Теб яли ли са те въшки? " Ами той като си загуби работата, като започне да проповядва, а не знае как и няма знание, какво ще прави? Ще стане един обикновен човек, който ще бъде просяк. Направо просяк ще бъде. Но виж сега.
Слушай, когато Неделчо заболя, той ме извика един
път
да му направя компрес.
В.К.: Млечен. Е.А.: Е как може на един болен човек да не отида? Естествено, че отидох. Направих му компреса. В това време дойде Балтова и те се скараха нещо.
към текста >>
В.К.:
Млечен
.
" Ами той като си загуби работата, като започне да проповядва, а не знае как и няма знание, какво ще прави? Ще стане един обикновен човек, който ще бъде просяк. Направо просяк ще бъде. Но виж сега. Слушай, когато Неделчо заболя, той ме извика един път да му направя компрес.
В.К.:
Млечен
.
Е.А.: Е как може на един болен човек да не отида? Естествено, че отидох. Направих му компреса. В това време дойде Балтова и те се скараха нещо. Ама като се скараха, лошо се скараха.
към текста >>
За пръв
път
го казвам пред човек.
Направих му компреса. В това време дойде Балтова и те се скараха нещо. Ама като се скараха, лошо се скараха. И той й каза: „Ако умра, ти си виновна". Виж, дословно казано, присъствувах.
За пръв
път
го казвам пред човек.
В.К.: Трудно се изнася това нещо. Е.А.: Кое? В.К.: Не, трудно човек може да го изнесе вътрешно. Е.А.: Е, казвам ти. И много скоро след това той си отиде.
към текста >>
Много
пъти
и аз съм присъствувала в изпращането до Изгрева и после ще се върнеме пеш.
„Опълченска" 66. Е.А.: Случвало се е някога, ако е бил на концерт ли? Нещо, но обикновено си идваше. След като Учителят Му направиха къщата и почна да живее на Изгрева, Той слизаше за класовете на братския салон на ул. „Оборище" 14 и се връщаше винаги на Изгрева.
Много
пъти
и аз съм присъствувала в изпращането до Изгрева и после ще се върнеме пеш.
В.К.: А по това време нали и на ул. „Оборище" 14 сте били? Е.А.: Е, на „Оборище" де. В.К.: Той се връща на Изгрева. Е.А.: На Изгрева.
към текста >>
Един
път
бяхме двете с Паша на Изгрева и Учителят дойде по едно време, ама никой друг нямаше.
Е.А.: На Изгрева. В.К.: И с приятели се връща, придружават Го. Е.А.: Е, винаги са Го придружавали. Може ли? Пък и кой няма да иска да върви с Учителя.
Един
път
бяхме двете с Паша на Изгрева и Учителят дойде по едно време, ама никой друг нямаше.
А пък Той бил поканен у Граблашеви на обяд. И сега тръгваме. От едната страна Паша, от другата страна аз. Вървиме и си приказваме с Учителя, нали така, щастливи сме и двете, че сме с Учителя. И като отидохме до вратата на тези, като звъннахме на това, Учителят каза: „Аз ви водя две гостенки, ще разделите моя дял на трима ни".
към текста >>
Веднъж така, друг
път
така и най-после Го пита: „Къде ходиш?
Той като беше с Него като студенти, когато ходиха там при оная къща, там някъде в гората, дето скитаха толкоз време, за да я намерят. Ама въобще той не Го позна. В.К.: Как знаете вие този случай? Това е случай на Граблашев с Учителя. Е.А.: Граблашев забелязал, че Учителят за известно време изчезва да речем за една седмица и никой не Го знае къде е.
Веднъж така, друг
път
така и най-после Го пита: „Къде ходиш?
И мен да ме вземеш, където ходиш! " А те са студенти с Граблашев в Америка. Пък Учителят казал: „Добре, щете взема". Но му казал: „Щом искаш, ще дойдеш с Мене, но няма никакъв въпрос да ми задаваш. Каквото гледаш, каквото чуваш, само това ще го знаеш ти, но няма да Ми задаваш никакви въпроси".
към текста >>
17.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
До всички приятели и добри ученици, които ходят в
пътя
на светлината Бъдете всички радостни духом.
НАРЯД за 1916 година 1. Писмо от Варна, 2 септември 1916 г. 2. Върху 20 глава на Откровението. 3. Корнелий и Петър, (17 септември 1916 г.) 1) ПИСМО ОТ ВАРНА Варна, 2 септември 1916 год.
До всички приятели и добри ученици, които ходят в
пътя
на светлината Бъдете всички радостни духом.
Това, което става сега в живота, е добро. Онези, които заминават, отиват да се преоблекат. Тях Господ ще възкреси. Вашите приятели, които са отишли да посрещат Христа, които жертву ват живота си от любов към доброто и благото на другите, са благословени от Господа на живота. При Него всички са живи.
към текста >>
Никоя сила не може да измени Божия
път
.
Да плачете, да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение. След това ще дойдем на земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот. Ангелът на благовестието е, който носи Новото учение. От 1914 година е почнало съденето на света и ще продължи до 1999 година. Не се смущавайте за последствията.
Никоя сила не може да измени Божия
път
.
Всички ще минат седем пъти през огъня и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исаия, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити зъби и нокти. Който не разсъждава, а само души и хапе, той не е човек, а вълк. Всички досегашни учения, като Християнство, Будизъм, Мохамеданство, Теософия и прочее, в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята.
към текста >>
Всички ще минат седем
пъти
през огъня и ще станат кротки, умни и добри.
След това ще дойдем на земята с Христа и тогава няма да има бракове като сегашните, защото жената ще пребъде в небесен живот. Ангелът на благовестието е, който носи Новото учение. От 1914 година е почнало съденето на света и ще продължи до 1999 година. Не се смущавайте за последствията. Никоя сила не може да измени Божия път.
Всички ще минат седем
пъти
през огъня и ще станат кротки, умни и добри.
Ще дойде времето, за което казва Исаия, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук под думата „вълци" се подразбират пак хора, които са със скрити зъби и нокти. Който не разсъждава, а само души и хапе, той не е човек, а вълк. Всички досегашни учения, като Християнство, Будизъм, Мохамеданство, Теософия и прочее, в тяхната формална, външна страна, си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото Учение на Христа, което ще ви възкреси.
към текста >>
Топът
не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия.
Ако мисълта действително е произведение на мозъка, както науката разбира, тогаз нейните заключения са прави. Но имаме ние три вида органи и три вида функции. Имаме органи, които произвеждат, имаме органи, които отпущат енергията и имаме органи, които предават енергията. Питам аз: Когато вие имате един снаряд в една съвременна пушка или съвременно оръдие, с този малък удар, който може да се даде на взривното, оръдието създава ли тази енергия? То само отпуща енергията.
Топът
не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия.
Има други органи, които предават енергията. Да кажем, имаме една лупа или една призма, която като представим на слънчевите лъчи, пречупват и образуват се краските. Тая призма не създава краските, Ако призмата се счупи, то краските пак си съществуват. Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като се разруши мозъкът. В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл.
към текста >>
Да кажем, че лотарията се тегли 4
пъти
на година.
Като че е определено колко души трябва да умрат всяка година, колко хора трябва да се родят и колко хора трябва да умрат. Не само това. Аз имам съчинението на един автор, който прави математически изчисления. Той е правил изчисления по следующий начин: в 10 английски градове той изследвал броя на родените момчета и момичета в течение на 10 години и след това е можал математически да определи в следующите години колко момчета и момичета ще се родят във всеки един град, с погрешка само на единица. Сега някои отиват много по-далеч.
Да кажем, че лотарията се тегли 4
пъти
на година.
В следующата серия да познаете които билети ще спечелят. Значи има един закон, който регулира кои билети ще изкарат децата, които бъркат. Вие се почесвате в тила си. Това почесване в тила може да няма наглед никаква смисъл, обаче аз знам защо. Или пък някой си е забъркал работата и туря си показалеца на челото, над веждите.
към текста >>
Този мост е Млечният
път
.
Има една басня или една легенда, че първоначално Господ създал двама хора на земята, но те не са се обичали. Не могли да се разберат и затова са се намразили. И тези души турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но в тези далечни места на пространството те се затьжили един за друг и почнали да се обичат. Понеже Господ ги е заковал на тия места, те направили мост.
Този мост е Млечният
път
.
Това е мост, който съединява тези две души. Значи има такъв път, по който хората могат да се разберат, И по този Млечен път Христос слезе. Това е Млечният път на Хармонията. Някои казват: „Какво нещо е „ангел"? " И аз питам: Какво нещо е „човек"?
към текста >>
Значи има такъв
път
, по който хората могат да се разберат, И по този
Млечен
път
Христос слезе.
И тези души турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но в тези далечни места на пространството те се затьжили един за друг и почнали да се обичат. Понеже Господ ги е заковал на тия места, те направили мост. Този мост е Млечният път. Това е мост, който съединява тези две души.
Значи има такъв
път
, по който хората могат да се разберат, И по този
Млечен
път
Христос слезе.
Това е Млечният път на Хармонията. Някои казват: „Какво нещо е „ангел"? " И аз питам: Какво нещо е „човек"? Старите индуси са определили човека като сьщество, което мисли. А какво нещо е „ангел"?
към текста >>
Това е Млечният
път
на Хармонията.
Но в тези далечни места на пространството те се затьжили един за друг и почнали да се обичат. Понеже Господ ги е заковал на тия места, те направили мост. Този мост е Млечният път. Това е мост, който съединява тези две души. Значи има такъв път, по който хората могат да се разберат, И по този Млечен път Христос слезе.
Това е Млечният
път
на Хармонията.
Някои казват: „Какво нещо е „ангел"? " И аз питам: Какво нещо е „човек"? Старите индуси са определили човека като сьщество, което мисли. А какво нещо е „ангел"? „Ангел" значи на санскритски „Огън Пламтящ".
към текста >>
Тези ли са хората, които ще ни покажат
пътя
на спасението,
пътя
на новата цивилизация, които ще ни покажат как трябва да се подобри животът.
Светът е много добър. Тая душа, която вий мразите, тя се мъчи, тя страда, тя е закована някъде в небето. Ти му казваш: „Ти никога няма да се спасиш, вечно в пъкъла ще стоиш." Аз питам: Кой е съветник на Господа, та да знае какво мисли Господ? Тези философи съветници ли са на Господа, та да знаят какво мисли Той? Те са като глухия, който слуша великия музикант, те са като слепия, който пипа платното на великия художник.
Тези ли са хората, които ще ни покажат
пътя
на спасението,
пътя
на новата цивилизация, които ще ни покажат как трябва да се подобри животът.
Това е онзи ангел, който ще ни научи на милосердие. Това е Христос. В душата на Христос има милосердие, самопожертвувание. Вие казвате: „Ние се скриваме да не ни демагнетизират, да ни ограбят." Отворете вашите каси, вашите сърца, всичко отворете. Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира.
към текста >>
Колкото
пъти
съм говорил за милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Вие ми мислите зло, не ме разбирате." Аз ви разбирам, че обичате истината, правдата.
Охлювът си показва рогцата и после пак ги прибира. Вие трябва да напуснете вашите черупки. Аз не говоря на охлюви, на миди. Аз говоря на хора, които се питат: „Какво трябва да мисля, какъв е смисълът на моя живот в този Божественен свят, какво е моето предназначение, какво трябва да направя аз? " Аз казвам: Трябва да се научи Божественото милосердие.
Колкото
пъти
съм говорил за милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Вие ми мислите зло, не ме разбирате." Аз ви разбирам, че обичате истината, правдата.
Разбирам ви, но не съм срещнал още между хората милосерд човек. Ето в какво е спасението. Това е Христос. Това е Христовото учение, това е бъдещата култура. След тази война милосердието ще дойде.
към текста >>
Той ще разкрие великите задачи, Той ще направи Млечния
път
в нашата душа.
Тогаз той трябва да бъде сляп, за да не гледа. Мъжът пък се кара на жена си, когато тя погледне на друг мъж. Някои казват: „Христос като дойде, ще оправи." Христос сега ще да внесе едно ново учение на примирение между хората, учението на милосердието към всички без разлика, както при Корнелий. И когато ний почнем да се молим и да правим добри дела, тогаз Господ ще дойде и ще ни изпрати при този Петър, при Духа. Тогаз Духът ще ни донесе радост, веселие.
Той ще разкрие великите задачи, Той ще направи Млечния
път
в нашата душа.
Ние тогава ще пътуваме от Слънце в Слънце, от планета в планета и ще видим колко велик е Господ от Венера, Марс, Сатурн, Слънцето, ще се отправим към най-ближната звезда, после, като преживеем там, в други звезди. За всички ви има велики дела там. Това ще дойде, когато имате милосердие. Тогаз вие имате велико бъдеще. Сега какво очаквате?
към текста >>
Ние тогава ще
пътуваме
от Слънце в Слънце, от планета в планета и ще видим колко велик е Господ от Венера, Марс, Сатурн, Слънцето, ще се отправим към най-ближната звезда, после, като преживеем там, в други звезди.
Мъжът пък се кара на жена си, когато тя погледне на друг мъж. Някои казват: „Христос като дойде, ще оправи." Христос сега ще да внесе едно ново учение на примирение между хората, учението на милосердието към всички без разлика, както при Корнелий. И когато ний почнем да се молим и да правим добри дела, тогаз Господ ще дойде и ще ни изпрати при този Петър, при Духа. Тогаз Духът ще ни донесе радост, веселие. Той ще разкрие великите задачи, Той ще направи Млечния път в нашата душа.
Ние тогава ще
пътуваме
от Слънце в Слънце, от планета в планета и ще видим колко велик е Господ от Венера, Марс, Сатурн, Слънцето, ще се отправим към най-ближната звезда, после, като преживеем там, в други звезди.
За всички ви има велики дела там. Това ще дойде, когато имате милосердие. Тогаз вие имате велико бъдеще. Сега какво очаквате? Да дойде Христос, да ви спаси.
към текста >>
Аз знам за вас, че Христос най-малко по 100
пъти
ви е изваждал из земята.
За всички ви има велики дела там. Това ще дойде, когато имате милосердие. Тогаз вие имате велико бъдеще. Сега какво очаквате? Да дойде Христос, да ви спаси.
Аз знам за вас, че Христос най-малко по 100
пъти
ви е изваждал из земята.
Хвърляте се във водата и Христос ви избавя. И така много пъти. Законът на милосердието трябва да обнови всинца ви. Какво става сега в света е много ясно. Господ формирува един нов свят.
към текста >>
И така много
пъти
.
Тогаз вие имате велико бъдеще. Сега какво очаквате? Да дойде Христос, да ви спаси. Аз знам за вас, че Христос най-малко по 100 пъти ви е изваждал из земята. Хвърляте се във водата и Христос ви избавя.
И така много
пъти
.
Законът на милосердието трябва да обнови всинца ви. Какво става сега в света е много ясно. Господ формирува един нов свят. Какво ще стане с България? Положението на България ще бъде много по-добро, отколкото сега.
към текста >>
18.
69. ТРАНСПОРТЪТ ДО СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Това беше съпроводено често
пъти
с недотам приятни пазарлъци, но накрая всичко се уреждаше благополучно и тръгваше керванът с багажи по стръмните и каменливи
пътеки
, а някъде и без
пътеки
по очарователната Рила.
Малкото площадче там, беше изходната ни база за изкачването ни в планината. Стоварвахме багажите там и почвахме да търсим селяните, които имаха магарета, катъри, коне, за да ни изкарат багажите горе, едно такова събитие, като нашето идване, в затънтеното и глухо по онова време село бързо намираше отзвук и цялото село се вълнуваше. Селяните знаеха вече за нас и бързаха да използуват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те и сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се тези селяни в многото случаи, използуваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата за услугата, която следваше да ни направят.
Това беше съпроводено често
пъти
с недотам приятни пазарлъци, но накрая всичко се уреждаше благополучно и тръгваше керванът с багажи по стръмните и каменливи
пътеки
, а някъде и без
пътеки
по очарователната Рила.
Между нашите сестри, имаше една, така да се каже, малко някак сбутаничка. Бедничко, скромно облечена, незабелязано се движеше около нас. Никой не й обръщаше внимание, беше нещо, като че ли второ качество човек. Казваха и Мария захарната, а някой я наричаха шекер Мария. Това име й бяха прикачили, защото живееше някъде към захарната фабрика, в малка скромна стаичка, както разбрах.
към текста >>
Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах и изненадвах от
пътя
, по който е минала за да стигне до тях.
Лошо време, извинителни причини, за да не дойде в тъй-раните часове на беседа, за нея нямаше. „Е, Миче, как дойде чак от захарната, толкова рано трамваи няма? ", закачливо я подхващам аз, когато я видя да идва. Тя се изправи, сериозно ме погледне и казва: „Аз, брат Николай идвам пешком, като тръгна от три часа сутринта в пет съм тука". Беше словоохотлива, като намереше отзивчива среда каквато бях аз за нея.
Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах и изненадвах от
пътя
, по който е минала за да стигне до тях.
Тя всякога и редовно идваше на Рила. Щом слезнем обаче в Сепарева баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата, да не би някой багаж да остане не натоварен или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първият път, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето. Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари.
към текста >>
Първият
път
, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето.
Беше словоохотлива, като намереше отзивчива среда каквато бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах и изненадвах от пътя, по който е минала за да стигне до тях. Тя всякога и редовно идваше на Рила. Щом слезнем обаче в Сепарева баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата, да не би някой багаж да остане не натоварен или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко.
Първият
път
, осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажа й стоеше още на площадчето.
Тъй като всеки си поемаше грижата, неговият багаж да се натовари. В първите времена това беше така, после това не беше необходимо. Но, когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който тъй остро вълнуваше в този момент всички останали хора - хора тъй да кажем от първото качество. След като всички са заминали и аз чакам с нетърпение при нейният багаж, Мария се задава усмихната, от някоя странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре: „Къде ходиш бе Мария? ", с престорена строгост я подхващам аз.
към текста >>
Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански
пътеки
и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила.
Храня го добре, почине си и то с мене, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мене за цената му. Като свърши летуването, докарам си с него багажа отново тук и продавам магарето и то с голяма печалба, защото в цялото село, такова хубаво магаре охранено, не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности." Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша уж някак пренебрегната от боговете сестра, като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички Господ се грижи". Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно, въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти, за изхранването на лагера, намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница бв Бешик махала.
Този човек, бай Янко, както се наричаше, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански
пътеки
и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила.
Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства, което показваше човек с много ценни качества: умен, честен, внимателен. В него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение. Имаше много голямо умение в своята професия, като кираджия. Той се приобщи към нас. като наш брат и при нашето летуване, всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета.
към текста >>
Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко
пъти
и нямаше нужда всеки да следи за багажа си.
В него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използува затрудненията: услужлив и добър във всяка отношение. Имаше много голямо умение в своята професия, като кираджия. Той се приобщи към нас. като наш брат и при нашето летуване, всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение.
Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко
пъти
и нямаше нужда всеки да следи за багажа си.
След изнасянето на багажите, изкарваше непрекъснато продукти. Янко прекарваше от 1930-1939 г., а след 1945 г. неговия син Коста, висок, енергичен младеж, здрав и як със своите кончета. За всеки бивак, водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото.
към текста >>
И когато няколко братя донесоха два големи камъка от
млечен
кварц Той посочи мястото, къде да се поставят.
Донасяхме плочи, красиви камъни от върховете и горните езера. Наистина чешмата стана красива, със своята специална архитектура, по своя външен вид. Дълго време още братята и сестрите, като намерваха някой хубав камък, го донасяха за разкрасяване на чешмата. Разхубави се още повече, като накичена младоженка, не само чешмата, но и около нея. Учителят участвуваше в работата в най-малките й подробности.
И когато няколко братя донесоха два големи камъка от
млечен
кварц Той посочи мястото, къде да се поставят.
Големият камък нарече царя, а по-малкия - царицата. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък Учителят рече: „Ето и царицата дойде". И наистина, това събитие стана наскоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила, започна от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-добре и по-удобно. За тази промяна на маршрута ни за нашето излизане, голяма заслуга имаше брат Славчо Печеников Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме оттам.
към текста >>
За тази промяна на маршрута ни за нашето излизане, голяма заслуга имаше брат Славчо Печеников Славянски, който беше добре проучил
пътя
и с право определи и предложи да минаваме оттам.
И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц Той посочи мястото, къде да се поставят. Големият камък нарече царя, а по-малкия - царицата. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък Учителят рече: „Ето и царицата дойде". И наистина, това събитие стана наскоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила, започна от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-добре и по-удобно.
За тази промяна на маршрута ни за нашето излизане, голяма заслуга имаше брат Славчо Печеников Славянски, който беше добре проучил
пътя
и с право определи и предложи да минаваме оттам.
Този брат даваше своя голям принос в организирването на Рилското ни летуване, беше се свързал с един, който имаше рейс и ни докарваше багажа до Говедарци. Той беше се свързал с една американка, която му остави пари и той закупи едни големи сандъци и ги докара на Изгрева. Аз заедно с него от тях сковах една много хубава барака, като правех сметка да живея аз в едната стая, а той да живее в другата. Но дойде след това сестра му Надка, прояви интерес към моята стая и се нанесе там. Аз останах без стая.
към текста >>
19.
2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат
пътник
морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с.
3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат
пътник
морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>
Виж, рани по краката:
път
стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
Виж, рани по краката:
път
стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен
път
!...
В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи. И животът на българския народ треба да се одухотвори... Да екнат песните сионски!... СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА! (Поема - Начало от встъплението) Далеч от родний край, във чуждите страни Ний всинца бягаме, злочести синове На наш'та татковина Македонйя! Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!...
И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен
път
!...
Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи!
към текста >>
3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах
път
дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с.
3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах
път
дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>
Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни
път
!
Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях предтвойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина!
Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни
път
!
Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>
Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два
пъти
: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разуме мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35).
И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ.
Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два
пъти
: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разуме мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35).
Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана. А душата се облекчава след силен плач.
към текста >>
"И в
пътуването
си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е.
6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция.
"И в
пътуването
си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е.
Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле. РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!...
към текста >>
200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим
пътник
към лъчезарния връх.
136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ* От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с.
200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим
пътник
към лъчезарния връх.
Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс.
към текста >>
Тоя
пътник
е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг.
Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.).
Тоя
пътник
е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг.
понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед.
към текста >>
"Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен
път
, за чист нектар от вечния потир на младостта!
Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата.
"Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен
път
, за чист нектар от вечния потир на младостта!
Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>
Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят в вейте ти
пътища
, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си".
"Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите".
Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят в вейте ти
пътища
, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си".
Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя".
към текста >>
НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на
пътя
ми, пред мен, о жив и цъфнал блен?
Душата и духът, обединени под трицветен венец, трептят в лъчезарно сияние, преживявайки божествения живот. Елохимите - светлите духове на Любовта - носят в тоя момент човешките същества в упоителните вълни на небесното веселие и блаженство... Те са силите, които установяват и поддържат всемирното равновесие. Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената. В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184).
НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на
пътя
ми, пред мен, о жив и цъфнал блен?
- Не си ли синйото око на майски ден? .. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на Бога - не би ли той, с гнев и гръм, те поразил? О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен... 6. V. 1923 г.
към текста >>
ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв
път
те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!...
1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!...
ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв
път
те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!...
"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват техната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват.
към текста >>
Търсих я мълком там, из Млечний
път
, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!...
Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 КЪДЕ Е ТЯ? "Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61.
Търсих я мълком там, из Млечний
път
, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!...
Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, катзефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!... Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?...
към текста >>
Уви, безбрежен е, бездънен,
пътят
Млечен
, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!...
177 КЪДЕ Е ТЯ? "Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, катзефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя?
Уви, безбрежен е, бездънен,
пътят
Млечен
, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!...
Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?... Аспекти (трилогия) - II "Всемирна летопис", Г. Ill, кн.
към текста >>
20.
28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Вижда хората какво правят, няма изходен
път
.
28. Беседа от Учителя на 11.VIII.935 г., неделя, 5 ч сутринта 11 .VIII.935 г., 5 ч сутр., неделя, Рила 8. гл. Еремия 17. гл. 22 ст. Ев. Йоана Пророкът преживява едно свое вътрешно схващане, както той разбира.
Вижда хората какво правят, няма изходен
път
.
Не си правете илюзии, че хората, между които живеете, хората живеят братски - това няма да стане в сегашния си живот. Туй, което е от земята, на земята ще си остане. Вие все се разправяте за материални работи - кой какво яде, колко обуща има, шапки и пр. Животното у човека си е животно, то не мисли. Другото у човека е Божествено.
към текста >>
Някой
път
си неразположен - това не е на твоя дух.
Може ли да бъдеш свободен, ако ти дават храна колкото на една пчела? Ти изядаш колкото за 50 пчели. Но ти ще свършиш работа за 50 пчели. Моята котка в София все с мен живее в стаята, яде моя хляб и все котка си остава. Има едно състояние у всички, от което трябва да се пазите и напредналите.
Някой
път
си неразположен - това не е на твоя дух.
Христос описва човешките работи, когато казва: „Скръбна е душата..." Не теоретически, но да опиташ нещата - това е знание. Христос дойде на земята да опита хората да учат, Той имаше знание, но да го опита. Вие имате доста противоречия, аз не искам да ги подигна - в дъното ви има кал. Кой не се влюбва? И моята котка..... Всеки може да размъти дъното на другия.
към текста >>
Някой
път
, когато аз не идвам, от горе ви говоря.
Всичко е вътре в хляба. Яденетата по форма се различават, а същината е една и съща. Хлябът съдържа всичко. Като дъвчеш една хапка хляб, ще си мислиш за маслин- ки, за това и онова; те са вътре в хляба. И ако се храните само с хляб, лицето ви ще стане по-хубаво, по-мекичко, отколкото да си пържите.
Някой
път
, когато аз не идвам, от горе ви говоря.
Свобода трябва. Не е умно да изнасяте всичко онова, което знаете. Има един ред, по който могат да станат нещата, които трябва да станат. Всяка идея трябва да се приложи, да се посее. И защо ще посееш някъде, където няма да вирее?
към текста >>
На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един
път
, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие.
Вие сте като тънки косми - ако тия косми не се съединят, не може да се образува една сила, а ако вие се изолирвате - една паяжина, нищо повече. Знайте, че всичко онова, което ви е дал, господ ще си го вземе. Например жена, дете; и най-после и тялото ви ще вземе. Туй, което си представлявате вие, тука ще го намерите, то не е.на другия свят. Божественият свят се отличава с крайна простота, нищо излишно няма.
На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един
път
, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие.
Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят.
към текста >>
Окултната наука не е наука за живот, тя показва само
пътя
, наука на формите.
Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят.
Окултната наука не е наука за живот, тя показва само
пътя
, наука на формите.
Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная наука, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го. Турете му млечен компрес. Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави. На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото. Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес.
към текста >>
Турете му
млечен
компрес.
Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят. Окултната наука не е наука за живот, тя показва само пътя, наука на формите. Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная наука, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го.
Турете му
млечен
компрес.
Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави. На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото. Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес. Трябва ви самовъзпита- ние. Един ден направете опит - забравете вашите болести, без една бръчка да направите.
към текста >>
Формула за днес: „Аз и Отец едно сме." (Изговорихме я три
пъти
.)
На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото. Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес. Трябва ви самовъзпита- ние. Един ден направете опит - забравете вашите болести, без една бръчка да направите. Един ден до обед да живеем както на небето живеят.
Формула за днес: „Аз и Отец едно сме." (Изговорихме я три
пъти
.)
към текста >>
21.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме
съпътствали
.
Веднъж майка ми минава през двора на училището и вижда Павел, заобиколен в кръг от децата, и го удрят. Тя се развиква и те се разпръснали. Павел има Сатурн в 7 дом в Рак - в заточение; и със своят упорит Козирошки характер не можеше да оправи отношенията си със съучениците си. След свършването на гимназията бандата се разпръсна: едни отидоха да учат, втори - да работят, трети се ожениха и се махна тази тежест от главата ми. Аз редовно посещавах Мусала и езерата.
Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме
съпътствали
.
Давам едно описание за отиването ми на Мусала през 1990 г. 122. Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г. и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости.
към текста >>
Много
пъти
пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха.
Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г. и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна.
Много
пъти
пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха.
Този път не пожелах нищо. Рекох: „Да бъде Твоята Воля, Господи”, и престанах да мисля по въпроса. Сутринта станах рано, небето беше осеяно със звезди. Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб.
към текста >>
Този
път
не пожелах нищо.
и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна. Много пъти пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха.
Този
път
не пожелах нищо.
Рекох: „Да бъде Твоята Воля, Господи”, и престанах да мисля по въпроса. Сутринта станах рано, небето беше осеяно със звезди. Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб. След 5 часа посрещнах изгрева на Венера.
към текста >>
Бяхме малко хора - около 15 души, и свободно
пътувахме
.
На спирката заварих автобуса, като никога, да стои на мястото си със запален мотор. На изток се появиха първите признаци на зората, побеля и порозовя. Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели.
Бяхме малко хора - около 15 души, и свободно
пътувахме
.
По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял. Слънцето наближаваше да изкочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл. Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко. Започна да се вижда бялата Рила.
към текста >>
По
пътя
зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял.
На изток се появиха първите признаци на зората, побеля и порозовя. Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели. Бяхме малко хора - около 15 души, и свободно пътувахме.
По
пътя
зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял.
Слънцето наближаваше да изкочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл. Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко. Започна да се вижда бялата Рила. Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората.
към текста >>
Лятната
пътека
е отъпкана донякъде от машините и се върви леко.
Рила от Белмекен до Мусала е прошарена и на много места снегът е стопен. На запад се вижда Мечит, Попова шапка, Мальовица и на дъното - Езерата, покрити добре със сняг, блестящи, ефирни, красиви: сякаш ни канят: „Елате при нас! ” Слязохме от лифта, билото е заголено, няма сняг. Точно над Мусала е застанала Луната в своята последна четвърт и сякаш ми говори: „Тук те чакат твоите приятели.” Мусала от край време ме привлича като силен магнит. В миналото съм го достигал почти без почивка, за рекордно време.
Лятната
пътека
е отъпкана донякъде от машините и се върви леко.
Западната страна на Дено и на средния ... са заголени и тук-там има по някоя тясна ивица сняг. Небето над Мусала е синьо- виолетово. Започва от бледосиньо на Дено и прелива до виолетово. Духа остър източен вятър, който често ме принуждава да слагам качулката на анорака на главата. Приказен, чуден, Божествен ден, изпълнен с бяло и сиво, синьо и обилна слънчева светлина и топлина.
към текста >>
Снегът се е стопил и над езерата, които приличат на големи бели кошници с много пръчки, радиално наредени, които не са доизплетени докрай, а дъното плътно покрито със сняг и лед, По
пътя
за Заслона в съзнанието ми оживя цялата последна обща екскурзия с Учителя, направена преди 50 години до Мусала.
Исках да стигна германците. Казаха ми да спра и почина малко: „Ще стигнеш навреме! ” Аз не можех да преценя състоянието си, имаше други, които се грижеха за мене. Сърцето ми биеше като барабан, наложи се често да спирам по улея, за да го урегулирам и успокоя, и тогава пак да продължа. На изток Сфинксът, Дено и Иречек до средата са без сняг.
Снегът се е стопил и над езерата, които приличат на големи бели кошници с много пръчки, радиално наредени, които не са доизплетени докрай, а дъното плътно покрито със сняг и лед, По
пътя
за Заслона в съзнанието ми оживя цялата последна обща екскурзия с Учителя, направена преди 50 години до Мусала.
Всичката онази бащинска грижа и любов, които Той неуморно отправяше към нас, малките Му непослушни деца. Очите ми се насълзиха. Той пак беше тук. Снегът по пътя до Заслона е замръзнал и много хлъзгав. Вървях бавно, с почивки, вглъбен в себе си, изпълнен със светли спомени и благодарност за хубавите условия, и неусетно стигнах до Заслона в 11 часа.
към текста >>
Снегът по
пътя
до Заслона е замръзнал и много хлъзгав.
На изток Сфинксът, Дено и Иречек до средата са без сняг. Снегът се е стопил и над езерата, които приличат на големи бели кошници с много пръчки, радиално наредени, които не са доизплетени докрай, а дъното плътно покрито със сняг и лед, По пътя за Заслона в съзнанието ми оживя цялата последна обща екскурзия с Учителя, направена преди 50 години до Мусала. Всичката онази бащинска грижа и любов, които Той неуморно отправяше към нас, малките Му непослушни деца. Очите ми се насълзиха. Той пак беше тук.
Снегът по
пътя
до Заслона е замръзнал и много хлъзгав.
Вървях бавно, с почивки, вглъбен в себе си, изпълнен със светли спомени и благодарност за хубавите условия, и неусетно стигнах до Заслона в 11 часа. Благодарих на Онзи, Който постоянно ми помага и ръководи през целия ми, в много случаи неразумен, живот и душата ми се изпълни с Неговото присъствие. Сълзи бликнаха от очите ми, Да, Мощният, Силният винаги бди над нас, малките човечета, да израстем и станем разумни души. Преоблякох се и продължих към Мусала по въжето. Добре, че то съществува, защото без него при тая екипировка мъчно може да се качи човек горе.
към текста >>
В сравнение със софийското небе, тук звездите са по-големи и светли и десетки
пъти
повече на брой.
Постоянно изгряващото слънце е Бог, към Когото са отправени умовете, сърцата и душите на всички будни същества.” На запад стана светло розово, а на изток - сиво, Светлината постепенно намаля и отстъпи на идващата нощ. В зенита се яви Юпитер. Потърсих Сириус и той скоро блесна над Трионите в - синьо сияние. Небето постепенно се покри с големи и след това с безброй по-малки звезди. То заприлича на пролетна поляна, изпълнена с големи и малки бели цветя.
В сравнение със софийското небе, тук звездите са по-големи и светли и десетки
пъти
повече на брой.
Те трептят меко и пеят неземни химни, с които славят своя Велик Творец и Баща. Нощта е сравнително мека и тиха. Слаб ветрец раздвижва въздуха и усилва трептенията на звездите. Може ли да се спи в такава омайна нощ? Буден посрещнах идването на астрономическата пролет след 23 часа.
към текста >>
Яви се Венера - Любовта, която подготвя
пътя
за идването на великия Божий служител - Слънцето - носител на всичките блага в живота.
Постепенно небето на изток започна да побелява, яви се виделина, която постепенно се усили, пращайки обилно енергии към земята. Пристигна най-красивата дъщеря на Бога - Зората, която започна да показва всичките си неземни костюми на онези, които я съзерцават. От бледа, Зората стана розова, жълта, бяла и омарно розова. Промените стават толкова бързо, че даже и най- съвършеният човешки апарат на Земята, даден му като дар - очите, мъчно ги отбелязват. Това е едно бързо полюшкващо се силово движение на светлината.
Яви се Венера - Любовта, която подготвя
пътя
за идването на великия Божий служител - Слънцето - носител на всичките блага в живота.
Малките звезди една по една се загубиха и останаха по-големите - Луната и Венера. След 5 часа и 30 минути тръгнах за върха. Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих. Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах.
към текста >>
На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по
пътеката
за Малка Мусала, и се преоблякох.
Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах. На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята.
На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по
пътеката
за Малка Мусала, и се преоблякох.
На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг. На юг е очертана пътеката по Малкия и Големия Близнак.
към текста >>
На юг е очертана
пътеката
по Малкия и Големия Близнак.
На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох. На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна. На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг.
На юг е очертана
пътеката
по Малкия и Големия Близнак.
Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг. На юг е Пирин със сняг от средата нагоре, в омара. Най-високо блести Вихрен, Кончето. На изток в омара са чаловете, Ибър до Белмекен.
към текста >>
Пред мен на
пътеката
застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат.
Нека тя да бъде пролет и за нашите изстрадали души, да възприемем онези творчески сили, които небето ни е определило, и да можем да израснем толкова, колкото трябва. В писането стигнах до момента, в който бях в Заслона. Погледнах часовника, беше 9 часът без 20 минути, а трябваше да тръгна в 8 часа. Чух тих глас: „Спокойно, ще стигнеш навреме.” Заслизах надолу. Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас.
Пред мен на
пътеката
застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат.
Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им. На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка.
към текста >>
Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога
път
и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им.
Погледнах часовника, беше 9 часът без 20 минути, а трябваше да тръгна в 8 часа. Чух тих глас: „Спокойно, ще стигнеш навреме.” Заслизах надолу. Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас. Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот.
Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога
път
и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им.
На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка. Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час.
към текста >>
На няколко
пъти
се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно.
Чух тих глас: „Спокойно, ще стигнеш навреме.” Заслизах надолу. Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас. Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им.
На няколко
пъти
се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно.
Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка. Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека.
към текста >>
Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната
пътека
.
Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас. Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им. На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно.
Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната
пътека
.
Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка. Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина.
към текста >>
Веднага изпълних, макар че видимо лявата
пътека
беше по-лека, полегата и по-широка.
Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им. На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека.
Веднага изпълних, макар че видимо лявата
пътека
беше по-лека, полегата и по-широка.
Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина. Трябваше да сваля грейката, която ме затопляше допълнително.
към текста >>
Този, който ми говореше, знаеше милиони
пъти
по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен.
Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им. На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка.
Този, който ми говореше, знаеше милиони
пъти
по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен.
Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност, До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина. Трябваше да сваля грейката, която ме затопляше допълнително. Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката.
към текста >>
Този
път
не ме оставиха.
Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката. Аз реших, че по-практично и бързо ще е да я сваля през обувките, понеже бяха доста широки крачолите. Опитах - невъзможно. Наведох глава, извиних се и казах: „Докога, Господи, ще имам такава дебела, непослушна глава, да Ти създавам толкова много грижи и неприятности? Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.” Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата.
Този
път
не ме оставиха.
Продължиха надолу. Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи. Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня. На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага.
към текста >>
Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни
съпътстват
по трудните
пътеки
на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи.
Опитах - невъзможно. Наведох глава, извиних се и казах: „Докога, Господи, ще имам такава дебела, непослушна глава, да Ти създавам толкова много грижи и неприятности? Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.” Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата. Този път не ме оставиха. Продължиха надолу.
Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни
съпътстват
по трудните
пътеки
на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи.
Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня. На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага. После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си. Благодарих им.
към текста >>
Слънцето силно грее и снегът милиони
пъти
пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня.
Наведох глава, извиних се и казах: „Докога, Господи, ще имам такава дебела, непослушна глава, да Ти създавам толкова много грижи и неприятности? Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.” Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата. Този път не ме оставиха. Продължиха надолу. Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи.
Слънцето силно грее и снегът милиони
пъти
пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня.
На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага. После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си. Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона.
към текста >>
На едно място ми казаха да изляза от
пътеката
и да мина направо по снега.
Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.” Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата. Този път не ме оставиха. Продължиха надолу. Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи. Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня.
На едно място ми казаха да изляза от
пътеката
и да мина направо по снега.
Послушах веднага. После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си. Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу.
към текста >>
После ми обясниха, че по отъпканата
пътека
има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си.
Продължиха надолу. Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи. Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня. На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага.
После ми обясниха, че по отъпканата
пътека
има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си.
Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах.
към текста >>
След завоя, на летния
път
в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по
пътя
- да внимава, и се разделихме.
Благодарих им. Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах.
След завоя, на летния
път
в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по
пътя
- да внимава, и се разделихме.
След третия влек ми казаха да сваля котките. Пристигнах на лифта навреме - 11 часа без 10 минути (все с 10 минути по-рано, може би поради моето неспокойствие и припряност). От вратите на лифтовата станция излизаха непрекъснато десятки хора, главно скиори, облечени с най- разноцветни дрехи. Сбогувах се с чудния Мусала. Качих се на лифта, преоблякох се и продължих да пиша.
към текста >>
Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа:
пътните
за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея.
Твоят Дух винаги да пребъдва в мен, в моя ум, сърце, душа, дух и воля, за да се отвори съзнанието ми да разбирам Словото – Писанията. Да чувам гласа Ти, да изпълнявам Волята Ти и да Те славословя винаги. Да станем всичките Твои човешки деца, едно тяло и един Дух, беззаветно да Ти служим с радост и веселие, тъй както ангелите Ти служат.” 21.03.1990 г., 13 часа 123. Идеята за безплатните обеди По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха рилския лагер - Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на продуктите, а Славчо - със сметките и парите в магазина и кухнята.
Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа:
пътните
за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея.
Понеже идеята се роди в мене, аз реших веднага да я приложа. През 1990 г. купих продукти по изготвен от мен списък, 50 хляба и взех казан 80 литра. Помагаше ми брат ми Костадин да откараме продуктите с неговата кола с багажник до хижа „Вада”. Оттам конете занесоха всичко до хижата и настанихме багажа в преддверието на хижата, определено за раниците на туристите, Хляба качихме на тавана, където се настанихме да спим.
към текста >>
Картината на братския живот се промени и започнахме да ходим на Паневритмия на поляната на езерото на Чистотата, на първото езеро за дърва, и няколко
пъти
- на петото езеро.
Така - всеки ден, и не можеше да се отиде и играе Паневритмията другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и на другия ден сутринта приготвихме гореща вода за чай и след това - обед. Обедите бяха безплатни. Павлина донесла казан, но пробит и не можеше да се ползва.
Картината на братския живот се промени и започнахме да ходим на Паневритмия на поляната на езерото на Чистотата, на първото езеро за дърва, и няколко
пъти
- на петото езеро.
Организира се дежурство към кухнята, Раздадохме безплатно и хляб. Дойде младеж и поиска да му дам от Божествения хляб, който се дава без пари. Отидох с него в хижата и му дадох 2 хляба, но като съм отишъл в лагера, той си взел още няколко. Помолих брат, който имаше втори широк покрив, да подслоня храните там. Той позволи и с Елена пренесохме всичките продукти от хижата.
към текста >>
Накрая, като отчетох парите, се оказа, че сумата, постъпила при мен, е 2
пъти
по-голяма от парите, които бях изразходвал за купуването на продуктите.
Помолих брат, който имаше втори широк покрив, да подслоня храните там. Той позволи и с Елена пренесохме всичките продукти от хижата. По-късно направихме малко заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите се включиха, като почнаха да донасят продуктите, които им бяха в повече, и даваха пари. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре.
Накрая, като отчетох парите, се оказа, че сумата, постъпила при мен, е 2
пъти
по-голяма от парите, които бях изразходвал за купуването на продуктите.
Внесох сумата в братската каса в София. За тези прояви се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде средствата, с които плащахме половината от парите за конския превоз и увеличихме значително продуктите. Съборът протече при хубаво време и добра организация. Следващата година отидох с 3 палатки: едната - за спане и двете - за продуктите, които бях купил. Отидох до Учителя и питах по телепатия кога да тръгна за езерата и кога да се върна, Отговори ми да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август.
към текста >>
Много
пъти
се е налагало да работим, за да имаме хубаво време поне за събора.
Предложих на приятелите да отидем горе. Взех цигулката и найлон и отидохме горе. Взех да свиря и пеем, дойде Йоана, и тя се включи. Дъждът спря, облаците се пръснаха, небето се изясни и се явиха звезди. На 19.08 имахме хубав изгрев и слънчево време през съборните дни.
Много
пъти
се е налагало да работим, за да имаме хубаво време поне за събора.
Учителят казва, че един човек с лошите си мисли и чувства може да развали времето на Рила и друг, който работи с доброто, може да го оправи. Когато посещавахме хижата повече от 6 години, се събирахме заедно приятелите и аз говорех за Словото и изнасях случки с живота на Учителя и братята и сестрите от Изгрева. След 1990 г. изнасях беседи пред приятелите на езерата, Айтос и Изгрева. Най-много лекции изнасях на езерата, По някой път разговорът продължаваше повече от 8 часа.
към текста >>
Най-много лекции изнасях на езерата, По някой
път
разговорът продължаваше повече от 8 часа.
Много пъти се е налагало да работим, за да имаме хубаво време поне за събора. Учителят казва, че един човек с лошите си мисли и чувства може да развали времето на Рила и друг, който работи с доброто, може да го оправи. Когато посещавахме хижата повече от 6 години, се събирахме заедно приятелите и аз говорех за Словото и изнасях случки с живота на Учителя и братята и сестрите от Изгрева. След 1990 г. изнасях беседи пред приятелите на езерата, Айтос и Изгрева.
Най-много лекции изнасях на езерата, По някой
път
разговорът продължаваше повече от 8 часа.
Елена ми носеше топла вода да пия и ме викаше да се храня. След 2000 г, говорех и вечер на петромаксова лампа до 24 часа. Задаваха се въпроси по Словото, астрологията. Изнесох много беседи пред групата от Плевен. Имаше много нови хора, които се интересуваха от разни житейски въпроси. 125.
към текста >>
Направих силен
млечен
качамак (с повече захар) и сутрин и вечер го сменях.
Извадих марлите от дупките и сложих компреса. Всяка сутрин преди работа бях у тях и вечер след работата. Сменях компресите и бързо заздравяха дупките и след седмица гърдите й придобиха нормален вид. Радостина с този опасен слепок върху сърцето си беше осъдена на смърт от лекарите. Аз взех много сериозни мерки, за да й помогна.
Направих силен
млечен
качамак (с повече захар) и сутрин и вечер го сменях.
След няколко дена цирея се проби, изтече доста гной и раната й се позатвори, Намазах раната дебело с ихтиол, след това стопен мек восък и раната й се затвори напълно и изчезна всякакъв белег от гърдите й, тя напълно оздравя. По това време Еленка роди Павел и имаше много мляко и отиваше да кърми Радостина, понеже Славка нямаше никакво мляко. Гърдите на Славка оздравяха и след раждането на второто си дете - Надежда, я кърмеше нормално. В същото време идват няколко лекари при мен и ме молят да помогна на много майки, които били в критично състояние и някои си заминали от този свят. Аз отказах, понеже това са месоядци и кръвта им е много отровена и трудно може да им се помогне, а болестта им е в крайна критична фаза.
към текста >>
Три
пъти
имаше разстройства с опасности за живота й.
Казах й, че повече краката й няма да се схващат. Дълго време заедно посещавахме Витоша. По-късно тази сестра ме финансира при издаването на Библията и други книги. Наскоро успях да върна заема си. Мина през гинекологическа операция, леко и бързо се оправи.
Три
пъти
имаше разстройства с опасности за живота й.
Сега е добре и работи. Както споменах, сестра ми Величка се омъжи за Данаил Жеков, без да се съобрази с това, което й казах. Роди син Благовест и избяга от дома на Данаил и живееше у нас, в кухнята. През нощта потича кръв от носа на сина й, тя ме извика, понеже не може да я спре. Разтривах известно време синусите му и кръвоизливът престана.
към текста >>
Пътувах
в автобуса и момичето до мене държеше носната си кърпичка на носа - капеше й кръв.
Сега е добре и работи. Както споменах, сестра ми Величка се омъжи за Данаил Жеков, без да се съобрази с това, което й казах. Роди син Благовест и избяга от дома на Данаил и живееше у нас, в кухнята. През нощта потича кръв от носа на сина й, тя ме извика, понеже не може да я спре. Разтривах известно време синусите му и кръвоизливът престана.
Пътувах
в автобуса и момичето до мене държеше носната си кърпичка на носа - капеше й кръв.
Разтрих я малко и кръвоизливът престана. Тя ми благодари и прибра кърпата си. 131. Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала.
към текста >>
Когато отивал на
кръстопът
, не можел да се ориентира накъде да тръгне.
Боледуваше от жлъчката и черния дроб. Поддържахме връзка по телефона и с писма й пишех как да се лекува. Сега е добре. Синът й Иван Джеджев се разболя от компютърна болест. Работи непрекъснато на компютър, без да прави почивка на всеки час по 10 минути.
Когато отивал на
кръстопът
, не можел да се ориентира накъде да тръгне.
Понеже нервната му система е претоварена, не може да функционира правилно. Предложих му веднага да спре работа с компютър един месец и като почне да работи, да не е повече от 8 часа, със съответните почивки. Оправи си психиката, но понякога пак се претоварва. Облъчването на компютъра при продължителна работа разстройва нервната система. Станахме приятели с Димитър и Невена Шуманова от гр. Стамболийски.
към текста >>
В провинцията бяха атакувани много
пъти
и им помагахме.
В лятната школа имаше и 4 ÷ 5 „Добри сестри”, които правеха магии. Две сестри от провинцията бяха станали обект на това „добро дело”. Бяха станали разногледи, залитаха и ръцете и краката им се бяха схванали и не можеха да си слязат до Вада. Понеже на другият ден слизах, имах малко време, но ги разтрих добре. Краката и ръцете им се освободиха и на другия ден си слязохме заедно.
В провинцията бяха атакувани много
пъти
и им помагахме.
За невидимия свят най-голямото престъпление - насилие, което се наказва строго, е някой да прави магии или да проявява вампиризъм - да смуче енергиите от хората. 136. Строежът на нова къща взима жертви На градината в Айтос се запознах със семейство, което решило да издигне на мястото на старата си къща нова. Предупредих ги, че строежът взима жертви и може да си замине бащата и дори и майката. Отговориха ми: „Ние сме решили и сме започнали.” На четвъртата плоча отидох и аз да им помогна. В околията наоколо навсякъде валеше дъжд, а само при нас не валеше.
към текста >>
Сестра й я сънувала 3
пъти
.
След обед, когато циментът беше постегнал, заваля дъжд - да полее плочата. Повече не капеше надолу. Бащата почина, а майката мина през криза, но остана да живее. Покриха къщата, измазаха отвътре и почнаха да я ползват. По-късно, преди срещата за Богородица на градината в Айтос, майката сънува 5 вечери наред малката си дъщеря в ковчег в дома им.
Сестра й я сънувала 3
пъти
.
Дойдоха на градината и влязоха да спят, като никога в стаята, в мазето, където ние отсядахме. Не ни казаха нищо. Двете често боледуваха и аз ги бях разтривал няколко пъти. След свършване на братската среща ни поканиха на гости у тях. Прекарахме 3 дена заедно.
към текста >>
Двете често боледуваха и аз ги бях разтривал няколко
пъти
.
Покриха къщата, измазаха отвътре и почнаха да я ползват. По-късно, преди срещата за Богородица на градината в Айтос, майката сънува 5 вечери наред малката си дъщеря в ковчег в дома им. Сестра й я сънувала 3 пъти. Дойдоха на градината и влязоха да спят, като никога в стаята, в мазето, където ние отсядахме. Не ни казаха нищо.
Двете често боледуваха и аз ги бях разтривал няколко
пъти
.
След свършване на братската среща ни поканиха на гости у тях. Прекарахме 3 дена заедно. Сутринта на третия ден направихме упражнение, дадено от Учителя за идването на Духа и запазване на живота. Преди няколко прераждания малката направила някакво престъпление, сега кармата назряла и господарите на кармата искат живота й. Когато майка й боледува, дава част от живота си.
към текста >>
На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три
пъти
на ден.
” Краката, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване. Започнах с десния, а след това и левия крак. Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица.
На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три
пъти
на ден.
Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по краката й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо. Възстанови се оросяването и взе свободно да се движи. Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от краката й оперативно. Повече от 15 години досега краката й са здрави и добре се движи. При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й.
към текста >>
Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко
пъти
.
Казах й да остане 3 вечери да спи у нас и човечетата ще изчезнат - няма да се появят повече. Пак прояви женските качества, но Елена имаше счупена ръка и я придума да остане. Оттогава досега -15 години - не ги е виждала в стаята си. Премина през големи неприятности в семейството си, предизвикани от кармична връзка с един мъж. Накрая й казах да прекъсне връзката си с него, защото скоро ще си замине и ако е свързана с него, и тя ще си отиде.
Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко
пъти
.
Накрая тя се осъзна и ме послуша. Заяви ми, че прекъсва връзките си с него. Престава да я търси по телефона и скоро си замина. Повлече след себе си друга своя приятелка. Освен краката, тази сестра имаше и ракови образувания - червеи във влагалището, които се стопиха и изчезнаха. 139.
към текста >>
От Ястребец тръгнахме по зимния
път
, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни
съпътстваха
повече от час.
В първия деканат на Стрелец има Марс съвпад с Юпитер и съвпад с Нептун. На Асцендента е Овен и когато Слънцето транзитира чрез опозиция, този съвпад има голямо нервно напрежение и тя пада на земята в безсъзнание за около 1/2 час. Взехме мерки и тези припадъци престанаха. 140. Уроците на връх Мусала В 1998 г. 12 души отивахме на Мусала за посрещане на пролетта.
От Ястребец тръгнахме по зимния
път
, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни
съпътстваха
повече от час.
Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня.
към текста >>
Поканих я да дойде на Мусала и два
пъти
пропусна.
Сестра решила да дойде при мен и цяла година не се решавала. Дойде и си каза проблемите. Разтрих я и болките изчезнаха и функциите й се нормализираха. Имаше подуване на гърдите и често задух. Често боледуваше.
Поканих я да дойде на Мусала и два
пъти
пропусна.
Дойде на третия път и едва се качи горе. Стана й лошо. Разтрих я и състоянието й се подобри, можа да си слезе нормално. Отидох у тях и я накарах да направи слънчева баня, увита в найлон при което става силно изпотяване. Последва коремообтривна охлаждаща баня.
към текста >>
Дойде на третия
път
и едва се качи горе.
Дойде и си каза проблемите. Разтрих я и болките изчезнаха и функциите й се нормализираха. Имаше подуване на гърдите и често задух. Често боледуваше. Поканих я да дойде на Мусала и два пъти пропусна.
Дойде на третия
път
и едва се качи горе.
Стана й лошо. Разтрих я и състоянието й се подобри, можа да си слезе нормално. Отидох у тях и я накарах да направи слънчева баня, увита в найлон при което става силно изпотяване. Последва коремообтривна охлаждаща баня. Пак я разтрих основно и след като съм си тръгнал, повърнала към половн - кофа боклуци от стомаха и гърдите.
към текста >>
Идва няколко
пъти
с групите на Мусала и езерата.
Взела от баща си половин чувал жито и карала 6 месеца на жито. Учителят ми каза да й помогна. Извиках я у нас и живя около 6 месеца. Това пробуди съзнанието на мъжа й, който идва в София, наема квартира и тя отиде да живее при него. Нареди й се да работи по специалността си.
Идва няколко
пъти
с групите на Мусала и езерата.
Съзнанието й се пробуди и започна да се занимава със Словото и с астрология. По-късно взе да проявява свои негативни качества, да си служи с магии, главно срещу жена ми Еленка, и аз я отхвърлих от себе си. 142. Здравословни проблеми без операции От провинцията идваха много жени със здравословни проблеми. От Хасково повече от 10 дойдоха. Понеже не ги познавах, а всичките се съблякоха голи пред мен, за да ги лекувам, ги попитах как са ме намерили.
към текста >>
Малката Екатерина образува дружеството за свободна проява на хората и 40
пъти
я викаха в ДС.
Бяхме близки със сестра Мария Маркова, сестра на Димитрина Антонова.* Имаше две дъщери и син. Живееха в стара къща на ул. “Тотлебен”. Често ходех да й правя ремонти по покрива и други. Синът й Стоян говореше срещу комунистите, набедиха го, че е луд и го пратиха в Курило, където беше много зле. Голямата й дъщеря Райка и семейството й отидоха като музиканти да работят и живеят в Германия.
Малката Екатерина образува дружеството за свободна проява на хората и 40
пъти
я викаха в ДС.
Екатерина работи в хотел “Шератьн» и успява да даде едно писмо на американка, която го публикувала в Интернет и по целия свят станало известно каква “свобода” има в България, Правителството, силно засегнато и изложено на показ пред целия свят, взима мерки и на последната страница пише със ситни букви, че недоволните от управлението 20-тина души, между които и Екатерина Маркова, могат да напуснат България. Сестра й Райка прочела това дребно написано обявление и веднага съобщава на сестра си по телефона. Към Екатерина се прикрепил доктор Христо Сватовски - агент - провокатор. Отиват във Виена, където ги разпитват и им предлагат да отидат, където искат. Екатерина искала да остане в Австрия, но приятелят й Сватовски желаел да отидат в САЩ.
към текста >>
Така - няколко
пъти
.
Казах й, ако има криза, да изпие няколко чаши гореща вода. На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу.
Така - няколко
пъти
.
Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва. Спомня си думите на Мария, казани му преди 20 години. 145. Христо тракториста Мария Шопова останала сама и се сетила, че чешмата в кухнята не е пусната и може да замръзне. Отива, пуща я, но на връщане пада, натьртва гърба си и пуква таза.
към текста >>
При сбирката за ”Богородица” донесе 3
пъти
овче мляко и сирене за празника.
От това нещо получи психическо разстройство. Отива да пасе овцете на зет си в с. Люсковец, където му е по-добре, Вижда насън двамата си внуци, че държат изпит в Невидимия свят и влизат да учат в Школата. От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя. Той е човек, готов да направи всичко за Братството.
При сбирката за ”Богородица” донесе 3
пъти
овче мляко и сирене за празника.
Винаги подпомага градината в орането, копането и общата работа. 146. Електрически ток за градината в Айтос В градината има много работа и в бъдеще ще дойдат много млади хора, които ще помагат безкористно на общото дело. Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция. През пролетта на 2002 г. водата от извора намаля и искаха да разкопаят при главата и да хванат по-голяма струя.
към текста >>
Често го спираха от Енергото, понеже виладжиите не си плащали, и градината е няколко
пъти
по 10 дена без ток.
През пролетта на 2002 г. водата от извора намаля и искаха да разкопаят при главата и да хванат по-голяма струя. Предложих им да изчакаме, защото ако има дъжд, водата ще се усили. Есента и зимата валя и тази пролет имаше изобилно вода, даже изтичаше от междинната шахта. Друг проблем беше с тока.
Често го спираха от Енергото, понеже виладжиите не си плащали, и градината е няколко
пъти
по 10 дена без ток.
Жиците по дървените стълбове корозирали и създават голямо съпротивление и токът е много слаб. Сестра Недка задвижи този въпрос. Намери фирма да извърши работата по прокарване на подземен кабел от кантона до сградата. Въпросът с прокарването на тока седи така. Сестра Недка прави предварителна сметка, че прокарването на тока ще струва 1500 лв.
към текста >>
Започна да диша свободно и
пристъпът
й мина.
Албена положи много грижи за него и всяка вечер с колата си отиваше в Стара Загора. Помогна и на майка си при болезненото й състояние. Веднъж тя с мъжа си и приятелката й Мариана Видрарска дойдоха на нивата ни да копаем царевица. В миналото Марияна пушела много, а сега не пуши, но от чистия въздух и раздвижването се отрази на насъбралия се никотин и й стана лошо. Закарахме я във фургона и я разтрих.
Започна да диша свободно и
пристъпът
й мина.
Същата 1998 г, отидохме за 22 юни заедно с тях на Мусала. Чистият въздух и голямото раздвижване по изкачването предизвика задух на Марияна и на връщане припадна. Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу. Не беше добре и си влачеше краката. Бързахме, понеже влизането на Слънцето беше в 16 часа и тогава тръгнахме надолу и нощта ще ни хване в гората.
към текста >>
Мъчно се отглежда седмаче На Паневритмията се срещнах няколко
пъти
с Мария Димитрова и понеже е дъщеря на Лиляна Събева, си позволих да се намеся в живота й.
Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу. Не беше добре и си влачеше краката. Бързахме, понеже влизането на Слънцето беше в 16 часа и тогава тръгнахме надолу и нощта ще ни хване в гората. В тъмнината, от другата страна я хвана Павел и стигнахме до Боровец. Казах на Албена как да помогне на Марияна и на другия ден беше добре. 151.
Мъчно се отглежда седмаче На Паневритмията се срещнах няколко
пъти
с Мария Димитрова и понеже е дъщеря на Лиляна Събева, си позволих да се намеся в живота й.
Казах й, че ходи с един, който е 15 години по- възрастен от нея и му се дава. Ще забременее и ще трябва да се омъжи за него, но той не може да се грижи за семейство - интересува се само от науката, и ще се явят много противоречия помежду им, което може да завърши с развод. Ще има трудности при носенето и раждането, и ако закъса, да ми се обади. В хороскопа има Луна квадрат с Меркурий, квадрат с Венера, опозиция с Марс, Тя нищо не ми отговори и се изгуби от Паневритмията. След известно време, една вечер ми се обади от Майчин дом, че има силни болки и решила да роди на седмия месец с цезарово сечение.
към текста >>
Асен стига до психическо разстройство и няколко
пъти
идва при мене.
Ще ти помогнем, и родиш на деветия месец нормално.” Отказала се от решението си и ме послуша и роди на деветия месец. Роди момиче - Невена, с Асцендент Козирог. След това започнаха разправии в семейството. Те завършиха с развод. Брат й Асен работи във фирма, където се влюбва в момиче, което му прави магии, да го обича постоянно и да може да му взима парите.
Асен стига до психическо разстройство и няколко
пъти
идва при мене.
Накарах го да напусне тази работа, помогнах му и постепенно се освободи от магиите и прекъсна връзките си с въпросната жена. Оздравя и изчезна и досега не се е обадил - още не е закъсал. Затова не отидох за освещаване на апартамента, който си купили Лилето и Мария. Отидоха Елена и Павел. 152. Отказ от операция Дойде при мен Силвия Младенова от Северна България.
към текста >>
Зачена и идва няколко
пъти
при мен по време на бременността, Посъветвах я да е спокойна по време на бременността и за нищо да не се тревожи, защото всичко се отразява на детето.
Отначало се чудех откъде се научаваха за мене и идваха толкова непознати на мен жени. Разбрах от тях, че насън им се явявало същество - Учителят, или други, и ги насочвали към мен. Дойде Росица Кирилова с мъжа си Венцислав. Не можела да зачена. Видях причините и я посъветвах какво да направи.
Зачена и идва няколко
пъти
при мен по време на бременността, Посъветвах я да е спокойна по време на бременността и за нищо да не се тревожи, защото всичко се отразява на детето.
Роди нормално, макар че има Луна опозиция с Марс. Детето беше момиче и го кръстиха Бетина, Преди зачеването Росица имаше голяма киста от лявата страна на лицето, Правили й операция, но кистата се появила отново, още по-голяма. След раждането искаше да прави пак операция на кистата. Казах й, че няма нужда да минава през излишни страдания. Така ще оздравее.
към текста >>
Помилвах й раната няколко
пъти
и й казах да си отива.
Роди нормално, макар че има Луна опозиция с Марс. Детето беше момиче и го кръстиха Бетина, Преди зачеването Росица имаше голяма киста от лявата страна на лицето, Правили й операция, но кистата се появила отново, още по-голяма. След раждането искаше да прави пак операция на кистата. Казах й, че няма нужда да минава през излишни страдания. Така ще оздравее.
Помилвах й раната няколко
пъти
и й казах да си отива.
След повече от два месеца дойде тя с мъжа си и ме разцелува. Лицето й беше чисто и красиво, без никаква следа от грозната киста. Бог и помогна чрез детето, което роди, да се освободи и да го отгледа с любов. Колкото пъти ме посещава, все ме прегръща и целува. Доведе сестра си Мариана бременна в 9 месец, да й кажа нещо.
към текста >>
Колкото
пъти
ме посещава, все ме прегръща и целува.
Така ще оздравее. Помилвах й раната няколко пъти и й казах да си отива. След повече от два месеца дойде тя с мъжа си и ме разцелува. Лицето й беше чисто и красиво, без никаква следа от грозната киста. Бог и помогна чрез детето, което роди, да се освободи и да го отгледа с любов.
Колкото
пъти
ме посещава, все ме прегръща и целува.
Доведе сестра си Мариана бременна в 9 месец, да й кажа нещо. Разгледах хороскопа й - има много хубави качества. Казах й, че всичко при нея е много добре и ще роди леко. На 1.04.2003 г. ражда момче.
към текста >>
Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори
път
за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене.
Понеже в човека най-късно е създадена дихателната система, в детето не е дооформена и го държаха десетина дена в кислородна камера. След това се наложи да му вържат крака за три месеца, да се изправи и израсте правилно. Тя се беше схванала през бременността и това се отрази на детето. В хороскопа детето има Слънце съвпад със Сатурн, в Близнаци и опозиция с Плутон. Отвързаха крака му, който се оправи и сега детето палува.
Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори
път
за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене.
Посъветвах я, послуша ме и зачена. Идва няколко пъти по време на бременността си и в средата на януари роди момиче. 154. Как се увеличи пенсията ни Често ми задават въпроси по телефона, или писма, на които отговарям. Грижа се и за здравословното състояние на семейството ми. В 2001 г.
към текста >>
Идва няколко
пъти
по време на бременността си и в средата на януари роди момиче. 154.
Тя се беше схванала през бременността и това се отрази на детето. В хороскопа детето има Слънце съвпад със Сатурн, в Близнаци и опозиция с Плутон. Отвързаха крака му, който се оправи и сега детето палува. Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори път за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене. Посъветвах я, послуша ме и зачена.
Идва няколко
пъти
по време на бременността си и в средата на януари роди момиче. 154.
Как се увеличи пенсията ни Често ми задават въпроси по телефона, или писма, на които отговарям. Грижа се и за здравословното състояние на семейството ми. В 2001 г. пенсията на Елена беше 37 лева, а моята - 80. Подадох молба в съвета и взеха да ми дават помощи.
към текста >>
Учудиха се и казаха, че за пръв
път
им се случва някой да се откаже от помощите, отпускани от съвета.
пенсията на Елена беше 37 лева, а моята - 80. Подадох молба в съвета и взеха да ми дават помощи. Яви ми се Учителят и ми каза: “Ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство? ” Отидох в “Социални грижи” и се отказах от помощите, които ми даваха.
Учудиха се и казаха, че за пръв
път
им се случва някой да се откаже от помощите, отпускани от съвета.
След известно време Учителят ми нареди да оправим пенсиите си с Елена. Намерихме специалистка, работила 35 г. в пенсионното - Виолета Мишева. Тръгнахме по мъките, да търсим години с по-висока заработка - 15 години назад. След 6 месеца променихме базите на изчисление и се удвоиха пенсиите ни.
към текста >>
Има начини да се променя съдбата на даден човек, да му се промени
хороскопът
, да му се направи даже и нов и този човек да живее на дотации на Земята още време - докато довърши работата, за която е дошъл на този свят.
Сестра ми Величка има Слънце съвпад с Меркурий, а Меркурий съвпад със Сириус, което й дава поезия и нови идеи, Нептун полуквинтил с Меркурий, секстил с Венера, опозиция с Марс, тригон със Сатурн, тритон с Уран й създава големи музикални възможности, и тя написва текстово и музикално 136 духовни песни, събрани в добре оформена песнарка със снимки. Някои от песните са трудни, но както казах, школуваните певци лесно могат да се справят с нотният текст. Величка премина през тъмен и тежък 20-годишен период, от 40 до 60-годишна възраст, за което я осведомих предварително и й помагах. Сънувала сън, че отивам при нея, от школата по астрология в невидимия свят, в която работя и й давам нов хороскоп, с който се продължава животът й. Тя оздравя и излезе от тежкото положение, в което се намираше в момента.
Има начини да се променя съдбата на даден човек, да му се промени
хороскопът
, да му се направи даже и нов и този човек да живее на дотации на Земята още време - докато довърши работата, за която е дошъл на този свят.
В писмо сестра ме пита как променям лицето си, когато съм на езерата в лятната школа, където ме видяла. Отговорих й: “Когато човек се концентрира и работи с доброто и любовта, в него влизат светли същества и променят аурата и външния му вид.” 158. Истинското Братство е в Словото, музиката и Паневритмията Друга, с добре развито ясновидство, ми каза някои работи, които няма да споделя. За душите, на които очите са отворени, няма скрито-покрито в живота. Това е сестра Малина Класса, която ми каза: “Светозаре, какво е това нещо с тебе?
към текста >>
Високите ръководеха работата и бяха неколцина, а ниските изпълняваха нарежданията им и правеха някакви настилки -
пътища
.
” И ме подгониха. Аз извиках: „Учителю! ” и взех да летя над сградите и отидох на другия край на града. Така се отървах от преследвачите си. При друго посещение там, срещнах два вида същества; високи и ниски.
Високите ръководеха работата и бяха неколцина, а ниските изпълняваха нарежданията им и правеха някакви настилки -
пътища
.
В духовния свят не се говори, а връзката става телепатично - с мисълта. На Венера срещнах също два вида същества: високи, които ръководеха, и голяма група ниски същества, които работеха. Навсякъде има големи цветни поляни с най-различни по цвят и големина цветя и отлично подредени градини с дървета, окичени с плодове. Планетата е обвита в облаци, които спират силните слънчеви лъчи. Понякога става разместване на облаците и проникналите слънчеви лъчи изгарят земята и растителността на нея.
към текста >>
22.
16. ЗАВРЪЩАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В СОФИЯ
,
,
ТОМ 22
Някой
път
Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи.
Завръщане на Учителя в София На 19 октомври Учителят се прибира в София. От 22 октомври, след прекъсване от около месец, Той започва редовно да изнася беседи.
Някой
път
Учителят дава на Симеон Симеонов или на друг някой да прочете някоя от печатаните беседи.
Изглежда, с това иска да покаже на приятелите какъв трябва да бъде редът, по който да продължат събранията в салона, след като той напусне тази Земя. Веса Козарева отива един ден следобед при Учителя на разговор. Той отбелязва, че никой не иска да работи за Братството, да изпълни Волята Божия. Козарева възразява и тогава Учителят й предлага да отидат в дома на Боян Боев, където по това време се събират ръководството на Братството и no-известните братя и сестри, като: Борис Николов, Николай Дойнов, Гавраил Величков, Влад Пашов, Иван Антонов, Паша Теодорова, Елена Андреева, Тодор Стоименов и други. Те влизат в голямата стая и сядат между приятелите.
към текста >>
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен
път
учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия.
Не съдя никого, но жалко, че дотам е стигнало съзнанието на цвета на Братството и че ние още не сме готови за общ живот - живот за цялото. Една малка наглед причина - непослушанието, довежда до фатални последствия братския живот, които продължават и сега. Какво сме научили ние от Духа на Истината през тия 44 години, в които той излива обилно Словото Божие в нас? Животът ни изпита и показа, че малко сме научили. Това учение - новото е в приложението и когато го прилагаме и опитваме в живота, то става наша плът и кръв, то става наше знание, от което могат да се ползват всички.
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен
път
учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия.
Причината за всичко е у нас. Учителят казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на Братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителят отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гавраил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук на Изгрева, Братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителят се усмихва и отговаря: „Как ще направим Братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други.
към текста >>
На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на
пътни
, заплати и други.
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение, във властта, във външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителят казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на Братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителят отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гавраил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук на Изгрева, Братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителят се усмихва и отговаря: „Как ще направим Братство, когато тук още няма братя и сестри.
На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на
пътни
, заплати и други.
Учителят казва, че всяка работа свършена за Братството без пари - безкористно се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за Братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителят казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт - с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях.
към текста >>
В това състояние той съобщава: „Втори
път
не желая да мина по този
път
." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч.
От този ден здравословното му състояние се влошава. Това са хора от новата власт, които разпитват Учителя във връзка с дневника на цар Борис и царския архив.****** Учителят се моли усърдно да не стане това, което е станало преди 2000 години. Той казва на разтревожените братя и сестри, около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителят преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си.
В това състояние той съобщава: „Втори
път
не желая да мина по този
път
." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч.
той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма. В разговор Учителят обяснява: „Втори път Христос няма да бъде разпънат. Който се опита да го разпъне сам ще се качи на кръста." Учителят е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна?
към текста >>
В разговор Учителят обяснява: „Втори
път
Христос няма да бъде разпънат.
Той казва на разтревожените братя и сестри, около него: „Всичко ще стане, както е определено. Знаете, че всичко предварително е определено и става така, както Бог го е определил. Много бавно стават процесите и трябва да се изчаква." Учителят преживява последните дни на своя живот, сякаш е изправен пред съд, където трябва да отговаря за делата си. В това състояние той съобщава: „Втори път не желая да мина по този път." Сутринта преди заминаването си от Земята, в 3 ч. той казва: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши." Българите искат да го разпънат на кръст, но небето не допусна да си навлекат тази страшна карма.
В разговор Учителят обяснява: „Втори
път
Христос няма да бъде разпънат.
Който се опита да го разпъне сам ще се качи на кръста." Учителят е болен на легло. Обслужва го доктор Дафина Кьорчева. Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителят отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите.
към текста >>
И аз търся
път
." Тук той явно казва, че се готви за другият свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва в това.
Учителят й казва: „Аз, който съм помогнал на толкова много хора и съм ги излекувал, мислиш ли, че и на себе си не мога да помогна? " В беседата „Мога да постигна" от томчето „Заветът на любовта", т. I, държана на 6 декември 1944 г., се говори за преминаването на тъмната зона от заминалите, където крадци ограбват всяка душа, Учителят отбелязва: „Сега гледам, всички сте се престорили, играете някаква роля, като актьори, представяте се, че не можете да ходите. Дойде някой и пита: „Де е Учителя? ". Чудно нещо, де е Учителя?
И аз търся
път
." Тук той явно казва, че се готви за другият свят, но никой от братята и сестрите не иска да приеме и повярва в това.
При Учителя идва Васил Бандерски, който има ясновидство, и казва на някой наши братя и сестри, че Учителят ще напусне физическото си тяло. Учителят го приема в стаята си и Бандарски му казва: „Учителю, Вие ще напуснете физическия свят, пожелайте ни нещо хубаво за нашия живот напред." Учителят отговаря: „Пожелавам ви хубави страдания." Бандерски, недоволен от отговора му, промълвява: „Господи, ние и без това имаме толкова много страдания, а и вие ни пожелавате още. Няма ли те някога да се свършат? " Той му отговаря: „Велики условия идат за разумните човешки души, но колцина от вас ще издържат на големите изпитания, през които трябва да минете отсега нататък? " При Учителя идва Донка Радева, прислужница при Мария Стоянова, за да го пита за изчезналия безследно след 9 септември син на Мария, Борис Стоянов.
към текста >>
След малко Учителят за трети
път
ги пита за яйцето.
" „Мога, Учителю." Той й нарежда: „Иди горе и ги направи." Тя, заедно с Маргарита Мечева, прави три яйца на очи и му ги поднася. Учителя изяжда двете яйца, а едното оставя и им предлага да го разделят на три помежду си - Милка, Маргарита и Савка. Сестрите не докосват яйцето. След известно време Учителят пита: „Разделихте ли яйцето помежду си? " Те не отговарят нищо.
След малко Учителят за трети
път
ги пита за яйцето.
В това време Савка отива до „Парахода", а Милка и Маргарита се споглеждат, разделят яйцето на три и изяждат по един дял. Не минава много време и Учителят я пита дали е изяла третинката от яйцето, което им е оставил. Савка му отговаря, че е ходила вкъщи и там е обядвала пържени картофи. Учителят се намръщва, става сериозен и казва: „И сега не разреши правилно задачата си." Той има хубавия обичай винаги да разделя храната си с приятелите, които присъстват около него.* ********* След известно време в стаята остават само Милка и Учителя. Учителят става от стола, намята пелерината, слага вълнената плетена шапка и излиза от стаята.
към текста >>
След това правят
млечен
компрес на гърба.
Лекарите са: Радка Бонева Борова, Стефан Станчев Кадиев и Дафина Петрова Сеат. Учителят диша тежко, кашля от време на време и често храчи. Поставят диагноза, че е болен от пневмония* ********** Повдига се въпрос да се намери добър специалист, който да прегледа Учителя. Борис докарва с кола един от най-добрите кардиолози.** ********** Той преглежда основно Учителя, преслушва сърцето му и се обръща към тримата си колеги: „Аз не знам какво е мнението ви за това болезнено състояние, в което се намира пациентът, но за мене господин Дънов страда от сърце." Това е един бавен процес, при който Великият Учител напуща земните условия. Лекарите измерват температурата на Учителя и като виждат, че е висока, му бият венозна инжекция за подсилване.
След това правят
млечен
компрес на гърба.
Вечерта, когато махат компреса и искат да сложат нов, Учителят казва: „Махнете тези заблуди." Той съзнателно заминава от този свят, но допусна братята и сестрите да направят всичко, което знаят от него за лекуване, за да не се укоряват след заминаването, че не са му помогнали. На 26 декември Славчо Печеников докарва известния доктор Пенчо Фъртунков, който е интернист в Банковата болница, и заедно с доктор Дафина Петрова преглежда Учителя. При прегледа той отчита, че пулсът е 67 и бие инжекция „Ултрасептил". Доктор Стефан Кадиев отива на гарата, понеже неговата военна част заминава на фронта. До сутринта остават лекарите Рада Борова и Дафина Петрова.
към текста >>
Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителят.******** ********** „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много
пъти
от Учителя - няма никаква разлика.
В неговия дом се събират всички ръководители на братствата от провинцията, дошли по повод заминаването на Учителя на сеанс, на който чехкинята Милка щяла да предаде нареждания от него. Гради вижда, че стаята е пълна с приятели, решава да си тръгне, но няколко от ръководителите го карат да остане. В стаята са само двама от Изгрева - той и Боян Боев. Всички сядат и сеансът започва. Гради си затваря очите и понеже знае, че тембърът на гласа не се изменя след заминаването на човека, следи да чуе, дали ще се яви гласът на Учителя на сеанса.
Милка изпада в транс и чрез нея започва да говори Учителят.******** ********** „Рекох, аз преди шест месеца изтеглих всичките си духовни сили и се подготвих за заминаването си." Гради чува, че гласът и тембърът е същият, както той го е слушал много
пъти
от Учителя - няма никаква разлика.
„Аз си взех всичките богатства и ги занесох на една ненаселена планета, която се намира между Слънцето и Меркурий. На нея в бъдеще ще бъде седалището на Бялото братство. Там ще отидат всички будни души, които ръководят новия живот на Земята. Там ще бъда и аз. Аз напуснах Земята, като си взимам тялото и го оставям на специално място, за връзка между мен и вас.
към текста >>
Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три
пъти
полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения.
Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско - старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота.
Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три
пъти
полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения.
Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4 пътии от навъсеното небе се показва Слънцето. Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа - Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание мира.
към текста >>
Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4
пътии
от навъсеното небе се показва Слънцето.
Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско - старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем Паневритмия, за да се направи връзка с трите свята - физическия, духовния и Божествения.
Изпява се любимата песен наУчителя „Аум" -4
пътии
от навъсеното небе се показва Слънцето.
Аум, това е троицата според разбиранията на църковния канон - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух. За нас това е великата вътрешна същина на Учителя Беинса Дуно, в тялото на Когото са се вселили Божественият, Христовият и Господният Дух на Силите и са създали най-благоприятните условия чрез него да се предаде Словото Божие на българите. „Аумен" от песента „Аум" значи „Тъй да бъде", „Да бъде Волята Божия на Земята" и тя ще се изпълни. „Аум", това е Исус, или на еврейски Ешуа - Учителя, Когото Бог поставя да ни учи от вековете, от създание мира. То е символ на първородния син на Бога - Христос, който никога не е разпъван и създава всичко в света.
към текста >>
Да бъде Бог в нас." Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни
пътеки
в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
Учителят отбелязва, че преди 2000 години евреите не разпнаха Христа, а грешния Адам, който се всели в тялото на Исуса. Този принцип съдържа в себе си формативните, позитивните, козативните и воативните сили. Това е великата интелигентност - връзка между всички същества, великото, което наричаме „Амен" или „Амин" или както индусите го наричат - „Аумен", персите „Аман", египтяните го познават с името „Амон", а евреите „Иехова-ияве". Българите казват „наяве". „Аум" значи „Да бъде светлина в света, в умовете на всички същества.
Да бъде Бог в нас." Братята и сестрите в редици един след друг по направените тесни
пътеки
в дълбокия сняг идват на мястото за полагане тялото на Учителя.
Слагат ковчега на земята. Направи се молитва от присъстващите, наредени в кръг и спуснаха ковчега в широкия гроб. Гради слезе долу, за да сложи капака. Постави шише с написан пергамент, на който се обяснява кой е Учителя, датата на раждането и заминаването му и дейността в България. До краката му постави един буркан със зехтин, в който на книга имаше нещо написано.
към текста >>
Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с.47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден
път
към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали.
След като го изпитат, пращат го на друго място." (64) В своето обширно Слово, изнесено пред школата, Учителят отбелязва: „Аз вас избрах, а не вие мене." Има и беседа с такова заглавие. „Не е въпросът защо аз съм ви избрал, по-важното е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение." (65, с. 19) Учителят е избрал да работи на Земята с най-твърдите, най-непослушните и самостоятелни души, които само той умее да вкара в ред. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото и ако то се оправи, всички останали ще се оправят.
Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде лесно." (68, с.47) Неговата Велика Любов стопява всички стари прийоми и разбирания, които спъват душите в тяхното еволюционно развитие и им показва единствения тесен и труден
път
към усъвършенстване и реализиране на съкровените им копнежи и идеали.
Учителят познава отлично човешките души и техните желания и стремежи, и ги храни със съответната необходима храна. Затова всички, които са в непосредствена близост до него, намират утеха и разрешение на мъчните си въпроси. Неговата мистична чистота и голямо сърце, изпълнено с Божията Любов - за благото на всички същества, привличат като магнит душите и около него непрекъснато има множество хора, главно от света, които обикновено идват да му благодарят за помощта, която той им оказва. Те слушат съветите му и отиват да ги прилагат в живота. Това е едно постоянно движение на видими и невидими същества, които влизат в контакт н неговия дух, възприемат необходимите енергии, които той обилно раздава на всички нуждаещи се, жадни за Словото души.
към текста >>
23.
6. Перфорация на язвата
,
,
ТОМ 22
Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да и направят
млечен
компрес.
6. Перфорация на язвата На Рила сестра Буча Бехар получи перфорация на язвата, която блокира организма и.
Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да и направят
млечен
компрес.
Сутринта ми съобщиха, че трябва веднага да отида до х. „Иван Вазов", откъдето да вземе един литър мляко преди 9 часа, защото по това време хижарката го квасела. Наоколо нямаше овчари и мляко. Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х. „Иван Вазов" за по-малко от 1 час.
към текста >>
Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия
път
, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х.
6. Перфорация на язвата На Рила сестра Буча Бехар получи перфорация на язвата, която блокира организма и. Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да и направят млечен компрес. Сутринта ми съобщиха, че трябва веднага да отида до х. „Иван Вазов", откъдето да вземе един литър мляко преди 9 часа, защото по това време хижарката го квасела. Наоколо нямаше овчари и мляко.
Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия
път
, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х.
„Иван Вазов" за по-малко от 1 час. Влязох точно на време, когато хижарката приготвяше подквасата, за да подкваси една тенджера мляко. Помолих я да ми даде един литър за болен човек и тя ми даде. Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак към обяд. Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва.
към текста >>
На зададения и въпрос тя отговаря, че се е спасила с
млечен
компрес.
Помолих я да ми даде един литър за болен човек и тя ми даде. Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак към обяд. Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва. Положението и се подобри и тя оживя. След известно време в София и правят пълно изследване, при което лекарите констатират, че е имала перфорация на язвата и се чудят как е останала жива.
На зададения и въпрос тя отговаря, че се е спасила с
млечен
компрес.
към текста >>
24.
2.1.55. РЕЧНИК
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на
пътя
- вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на
пътя
- вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р.
Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
към текста >>
Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял -
млечен
, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г.
Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял -
млечен
, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката. Хак - заплата; изяждам хака - ощетявам Цитронов - лимоново жълт цвят Чумбер (чембер) - забрадка Avec plaisir (фр.) - с удоволствие Bienvenue, bienvenue, chersfreres et soeursde la France (фр.)-Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция Caesar (лат.) - цезар, цар, владетел cher soeurs et cher freres (фр.) - милите сестри и милите братя D’Arc, Jeanne (фр.) -д’Арк, Жана Encore (фр.) - още Erste Prima (нем.) - първият голям expressionniste (фр.) - експресионист Feuerwerk (нем.) - фойерверк Goetheanum (нем.) - Гьотеанум (Главната сграда в школата на Р. Щайнер в Швейцария) Griechenland (нем.) - Гърция Kindergarten (нем., англ.)-детска градина Der Meister (нем.) - Учителят Miss Clark (англ.) - госпожица Кларк Mit vergnQgen (нем.) - с удоволствие mon cher (фр.) - скъпи мой Mrs.
към текста >>
25.
14.7. Лечението на Борис
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Всеки
път
слагахме венозно със „серум глюкозе".
14.7. ЛЕЧЕНИЕТО НА БОРИС И аз започнах едно лечение, както се лекуват такива болни в болницата. Първо направих проба за чувствителност към антибиотиците. И наложих му една система - венозна.
Всеки
път
слагахме венозно със „серум глюкозе".
Това е 5% глюкоза с натриев хлорид. Глюкоза отделно с разни витамини и сърдечносъдови средства, които се вкарваха в самата система. Вкарвах и други разтвори, съобразно състоянието му. Така, че всичко приличаше както в една реанимация. Той лежеше, бяхме сложили една голяма закачалка.
към текста >>
Така, по това време Мария Тодорова реши да му слага така наречения
млечен
компрес, нещо, което като рецепта е дадено от Учителя Дънов, и този
млечен
компрес се е прилагал много по времето на Школата.
Там висеше отгоре самата банка, която аз бех превързал по особен начин с бинтове, висеше. И това всичко влизаше в неговите вени. А той през това време го нямаше в тялото си. Той беше в безсъзнание 10 дни. Не 1, не 2, не 3, а 10.
Така, по това време Мария Тодорова реши да му слага така наречения
млечен
компрес, нещо, което като рецепта е дадено от Учителя Дънов, и този
млечен
компрес се е прилагал много по времето на Школата.
С този млечен компрес тя е лекувала и самата си майка, и самият си баща на времето, когато са били болни, макар че нейния рожден брат е бил лекар. И така, какво представлява този млечен компрес? Взима се 3 кг. прясно мляко, слага се в една тенджера, слага се на печката да заври. След това се изцежда и един лимон, и всичко ври.
към текста >>
С този
млечен
компрес тя е лекувала и самата си майка, и самият си баща на времето, когато са били болни, макар че нейния рожден брат е бил лекар.
И това всичко влизаше в неговите вени. А той през това време го нямаше в тялото си. Той беше в безсъзнание 10 дни. Не 1, не 2, не 3, а 10. Така, по това време Мария Тодорова реши да му слага така наречения млечен компрес, нещо, което като рецепта е дадено от Учителя Дънов, и този млечен компрес се е прилагал много по времето на Школата.
С този
млечен
компрес тя е лекувала и самата си майка, и самият си баща на времето, когато са били болни, макар че нейния рожден брат е бил лекар.
И така, какво представлява този млечен компрес? Взима се 3 кг. прясно мляко, слага се в една тенджера, слага се на печката да заври. След това се изцежда и един лимон, и всичко ври. Млекото се пресича от лимона.
към текста >>
И така, какво представлява този
млечен
компрес?
А той през това време го нямаше в тялото си. Той беше в безсъзнание 10 дни. Не 1, не 2, не 3, а 10. Така, по това време Мария Тодорова реши да му слага така наречения млечен компрес, нещо, което като рецепта е дадено от Учителя Дънов, и този млечен компрес се е прилагал много по времето на Школата. С този млечен компрес тя е лекувала и самата си майка, и самият си баща на времето, когато са били болни, макар че нейния рожден брат е бил лекар.
И така, какво представлява този
млечен
компрес?
Взима се 3 кг. прясно мляко, слага се в една тенджера, слага се на печката да заври. След това се изцежда и един лимон, и всичко ври. Млекото се пресича от лимона. След това се прецежда през тензух.
към текста >>
И тя казва: „Слушай какво - ти ще си лекуваш по твоя начин като доктор, а аз ще лекувам по моя начин - с
млечен
компрес.
Освен това, тогава имаше и такива направени върху лист хартия, бяха поставили синапено семе, и това нещо понякога се слагаше върху гърбовете на болните. Така, че тази манипулация беше ясна, и тя още тогава се употребяваше. Сега вече никой не се занимава с хардали, нито пък знае как се прави, и те го отхвърлиха. А това е нещо много полезно! И сега, тогава, трябваше да се уточниме кой ще води лечението - аз или тя?
И тя казва: „Слушай какво - ти ще си лекуваш по твоя начин като доктор, а аз ще лекувам по моя начин - с
млечен
компрес.
Ако Борис оздравее и двамата ще кажем: „Оздравя благодарение на нас, независимо по кой метод и по кой начин сме го лекували! " Аз се усмихнах и започнахме да провеждаме лечението.
към текста >>
26.
14.8. Банките с разтвор - хранилка за Борис
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Така, че той с твоя
млечен
компрес, досега да си е заминал!
С нея храниме Борис. Ако не се поддържа с това - той вече да си е заминал! Защото 10 дена е в безсъзнание. Ние го поддържаме, храниме го, вкарваме витамини, вкарваме неща за неговата сърдечно-съдова система. И той се поддържа с това.
Така, че той с твоя
млечен
компрес, досега да си е заминал!
" И тогава тя ми разказа една опитност, която е имала с Учителя Дънов. Отива при Него и Го запитва: „Учителю, с какво мога да се лекувам - с лекарствата на лекарите, или с билки и компреси? " Учителят й казал твърдо: „Ще се лекуваш с всичко, с което можеш да си помогнеш, и с което може да ти се помогне." Учителят я беше освободил вътрешно, и тя беше много широка в тези разбирания. Затова къщата й беше пълна освен с нейни билки, които тя береше, с които се лекуваха, но, когато трябваше - взимаше и лекарства. Така, че в нейния шкаф имаше много лекарства.
към текста >>
И ако някой
път
някой, трябваше да погледне в този шкаф, пълен с кутии лекарства като в аптека, направо би се смутил!
" И тогава тя ми разказа една опитност, която е имала с Учителя Дънов. Отива при Него и Го запитва: „Учителю, с какво мога да се лекувам - с лекарствата на лекарите, или с билки и компреси? " Учителят й казал твърдо: „Ще се лекуваш с всичко, с което можеш да си помогнеш, и с което може да ти се помогне." Учителят я беше освободил вътрешно, и тя беше много широка в тези разбирания. Затова къщата й беше пълна освен с нейни билки, които тя береше, с които се лекуваха, но, когато трябваше - взимаше и лекарства. Така, че в нейния шкаф имаше много лекарства.
И ако някой
път
някой, трябваше да погледне в този шкаф, пълен с кутии лекарства като в аптека, направо би се смутил!
Защо? Защото всички последователи на Учителя тогава отхвърляха съвременната медицина, отхвърляха лекарствата - отхвърляха всичко. Но когато закъсат, когато стане въпросът на живот и смърт - приемаха смирено да ги изпратят в болница, там да ги лекуват. Така, че аз съм виждал всичко, заварих всичко. И нещата за мен бяха ясни.
към текста >>
27.
237. Тефтерчетата на Савка
,
,
ТОМ 34
И стаята се изпълвала с бял
млечен
облак.
237. ТЕФТЕРЧЕТАТА НА САВКА Л.Т.: Бог-Отец се явявал в Неговата стая. Това го имам от тефтерчетата на сестра Савка. В.К.: Това е работа на другата ложа - да умъртви всичко. Л. Т.: Да умъртви.
И стаята се изпълвала с бял
млечен
облак.
В този облак бил Господ и оттам излизал гласът Му. Сестра Савка е присъствала, седяла е на прага на вратата. Това го имам от тефтерчетата. В.К.: Това е много интересен материал. После трябва да се даде и отпечата.
към текста >>
Учителят ме наказа да напиша сто
пъти
”... Тя не искала да се сдобри с една сестра.
След това й дал Библията. Тя направила някакво прегрешение и Учителят й казал: „Дай ми Библията, върни Библията! ” Тя я връща и след това пак Той я връща. Вероятно тя се е коригирала и си е поправила грешката. Л.Т.: Аз имам от тефтерчетата й следното: „Всички отидоха на Витоша на екскурзия.
Учителят ме наказа да напиша сто
пъти
”... Тя не искала да се сдобри с една сестра.
В.К.: Да не е с Мария Тодорова? Л.Т.: Не казва коя. B.K.:Да. Л.Т.: И накарал я сто пъти да напише тази дума - Любов. „И плача, казва, и пиша.” Хем плаче, хем пише. В.К.: Да, това са опити и задачи от Школата.
към текста >>
B.K.:Да. Л.Т.: И накарал я сто
пъти
да напише тази дума - Любов.
Вероятно тя се е коригирала и си е поправила грешката. Л.Т.: Аз имам от тефтерчетата й следното: „Всички отидоха на Витоша на екскурзия. Учителят ме наказа да напиша сто пъти”... Тя не искала да се сдобри с една сестра. В.К.: Да не е с Мария Тодорова? Л.Т.: Не казва коя.
B.K.:Да. Л.Т.: И накарал я сто
пъти
да напише тази дума - Любов.
„И плача, казва, и пиша.” Хем плаче, хем пише. В.К.: Да, това са опити и задачи от Школата. Л.Т.: Това са маниери на Учителя. Той е работил върху нейния характер. В.К.: Характер и върху нейния път.
към текста >>
В.К.: Характер и върху нейния
път
.
B.K.:Да. Л.Т.: И накарал я сто пъти да напише тази дума - Любов. „И плача, казва, и пиша.” Хем плаче, хем пише. В.К.: Да, това са опити и задачи от Школата. Л.Т.: Това са маниери на Учителя. Той е работил върху нейния характер.
В.К.: Характер и върху нейния
път
.
Сега ние не можем да отречем нейната заслуга, нали, и онова, което е написано в тефтерчетата, това е вярно. Но тя си има свой път със свои грешки, погрешки и т.н. Аз съм запознат подробно. Л.Т.: Аз например, когато я видях от трамвая, че кара колело, се почудих, защото една окултна сестра не трябва да кара колело, и то в града. Учителят бил против това.
към текста >>
Но тя си има свой
път
със свои грешки, погрешки и т.н.
В.К.: Да, това са опити и задачи от Школата. Л.Т.: Това са маниери на Учителя. Той е работил върху нейния характер. В.К.: Характер и върху нейния път. Сега ние не можем да отречем нейната заслуга, нали, и онова, което е написано в тефтерчетата, това е вярно.
Но тя си има свой
път
със свои грешки, погрешки и т.н.
Аз съм запознат подробно. Л.Т.: Аз например, когато я видях от трамвая, че кара колело, се почудих, защото една окултна сестра не трябва да кара колело, и то в града. Учителят бил против това. Например казал й да не си реже косата - тя я отряза. А Учителят е поръчал, на сестрите е казал, да си хващат косите отзад с една ток, направена от сребро или може и златна.
към текста >>
28.
296. Бог Отец се явява на Учителя
,
,
ТОМ 34
296. БОГ ОТЕЦ СЕ ЯВЯВА НА УЧИТЕЛЯ Л.Т.: Аз имам най-хубавите композиции върху Бог Отец, Който е влизал горе в спалнята на Учителя в бял
млечен
облак и Му е говорил.
296. БОГ ОТЕЦ СЕ ЯВЯВА НА УЧИТЕЛЯ Л.Т.: Аз имам най-хубавите композиции върху Бог Отец, Който е влизал горе в спалнята на Учителя в бял
млечен
облак и Му е говорил.
Сестра Савка ми каза, че пред прага е била и Учителят отговаря пред Бог Отец. А всичко това аз го пея. И е композирано, и с акомпанимент. В.К.: Никой няма да посегне на този материал, за да го публикува, за да се обезличи Вашето. Аз Ви обещавам.
към текста >>
Ако някой от тоновете на пианото, да кажем снемат еди-коя симфония от Бетховен и същата симфония пак я снемат от друг изпълнител - най-напред я изсвирва Тамара Янкова, а вторият
път
я изсвирва Люба Енчева.
И тя дойде да ми каже, че другата ми рускиня, певицата, искат да дойдат, но вече два петъка, две съботи и две недели не дойдоха. Може и хич да не дойдат, не знам. Събота или неделя. Щото той същевременно е акордьор на органа в зала „България”, освен на пианата. Не само това, когато правят записи в зала „България” и всичко е херметически затворено, с цялата Филхармония, той е седнал на един ъгъл и следи.
Ако някой от тоновете на пианото, да кажем снемат еди-коя симфония от Бетховен и същата симфония пак я снемат от друг изпълнител - най-напред я изсвирва Тамара Янкова, а вторият
път
я изсвирва Люба Енчева.
И при двата случая имаме различно изпълнение. Значи една и съща симфония, изпълнена от различни пианисти. „Аз, в ъгълчето, като чуя, че някой тон от пианото не е чист, натискам едно копче и спира репетирането. А пот тече по гърба ми, защото за да правим тия записи, всичко е затъмнено, да няма никакъв звук отвън и нервите са много опънати. Аз излизам с мокра риза отвътре и спирам репетицията, и се качвам горе, отварям пианото, рояла и цък, цък, цък, цък - оправям тона.
към текста >>
НАГОРЕ
