Търсене в текстове за 'Мислене за себе си'

На себе си ли да слугувате или на Мене?
Ето ще кажа, и ще бъде; ще река, и ще бъде. Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото, нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който изпомежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има живот изобилно. Защото не съм ли Аз живот?
към текста >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно.
Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото, нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който изпомежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има живот изобилно. Защото не съм ли Аз живот? Не го ли ражда Моят Дух Свет?
към текста >>

Не знаете ли, че мисленето, говореното и доброто друга им е целта?
Няма душа, и Мене ме няма, значи че няма ум, че Моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета. Яж и пий, това е то целта. Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат и пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е целта? Но тогава според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгните и бращолевите с думи неразбрани? Не знаете ли, че мисленето, говореното и доброто друга им е целта? Ето Мен ми дотегна да ви слушам да питате: Де е Бог - де съм Аз? Не разбирате ли, че съм близо и далеч? Ето Онзи, Който движи, Който върши, Който ражда, Който ви кара да мислите и правите добро, Този съм Аз, Бог велики. Ето всякой ден идвам рано при вас и по всякой добър и благ начин се старая да посея по нещо добро, да побудя някоя блага и възвишена мисъл за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към текста >>

Престанете да мамите себе си.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се към Мене вий, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота. Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм пътя и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще. Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето слово?
към текста >>

Цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи ИхоВа пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
А понеже те родих в света, то и затова те и призовах чрез Духът Си, за да Ме познаеш, че съм Бог Вечний. Единвсеобемящ, Който съм и Който създавам и движа, от Когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истия съм Аз, твой Отец - от века и до века. Всичко, що създавам, е за тебе, и ти за всичко. И ще те посрещнат всички като Господ. Цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи ИхоВа пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя; и с мъдрост и знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи. Ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласът Ми и ще се развеселят. Защото Аз съм Бог вечно техен, Който присътствува чрез силата Си всъде. Затова да се не колебае сърдцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз съм този, Който говоря с тебе.
към текста >>

Има ли себелюбивата любов нещо общо с Бога?
Може ли праведния да върши волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството изгубено, правдата ми се е помрачила и волята ми свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата; според послушанието, и благословението, и според любовта, отговора. Има ли себелюбивата любов нещо общо с Бога? - Не! Бог презира всичко, що е от светът. Дълго пи ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, на време ще те посетя, за да те благословя.
към текста >>

15. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него.
Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване. Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света. Да дойдем до първоначалното състояние на света.
към текста >>

трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно.
,Не е ли това доброволен отказ от всичко? - Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено. Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.
към текста >>

Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си?
Най-после, от много искания даже има и бой. Вие пак искайте, нека ви бият, нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш. Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност. От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието.
към текста >>

Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.
И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш. Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност. От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях. После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя. Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му.
към текста >>

Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му. През тази година вие искате да работите. Турете всеки в ума си, че през тази година ще работите да приведете трима души в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви ги покаже где са и Господ ще ви ги покаже. Три неща изисква Духът Божи: да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
към текста >>

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана.
към текста >>

Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
към текста >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот.
А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
към текста >>

16. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Цанка Екимова

Като се моли човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим.
Тази мисъл все ще ти донесе някакво благо, макар и микроскопическо. Човек трябва да се моли за прославяне Името Божие, за идване Царството Божие и Неговата Правда на земята, и за изпълняване на Божията Воля. За тия неща трябва да се моли човек. Вън от прославяне Името Божие, всичко друго е личен живот. Да прославиш Името Божие, това значи да имаш еднакво и справедливо отношение към всички хора, към всички животни и растения. Като се моли човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му. Това значи молитва. Да се молиш, това подразбира отиване при Бога. - Как трябва да бъде облечен? - С дреха изтъкана от лъчите на светлината и на Любовта.
към текста >>

Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за новото, което иде днес в света.
Те не могат да проникнат в него. Най-благоприятните часове за молитва са ранните часове, след полунощ например три часа, пет часа. Сутрин като станеш, ще имаш една основна мисъл -ще се отвориш като един цвят. Христос е прекарвал цяла нощ в молитва. Защо? -Защото през тези часове, той се е изпълвал като акумулатор с енергия, която е харчил през деня. Човек трябва да се моли, да работи върху себе си, за да се подготви за новото, което иде днес в света. Ако в молитвата не участвува мисълта, чувството и действието, тя не е истинска молитва. Да влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в своята ДЕВСТВЕНА ДУША. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата и защо живееш. Молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казвам му: Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да ти помогнат.
към текста >>

Направете следният опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА.
Някой казва, че се моли, но няма отговор. Причината е, че съзнанието му не е будно. Ако бих се молил сега, щях да искам от Бога сила, знание, мъдрост, Любов, Истина и Свобода. Когато човек се моли трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото. Молитвата е приета, когато има предвид Волята Божия. Направете следният опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА. Или кажете: АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОДАТ ПРЕД ТЕБЕ, НЕКА ДА ПОЧУВСТВУВАМ РАДОСТТА ТИ, В ИМЕТО НА ТВОЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Знаете ли какво ще почувствувате? - Ще почувствувате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Ще се почувствувате възродени. В един момент човек може да преобрази лицето си.
към текста >>

И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си.
Не може да се молиш, ако умът не е чист и ако сърцето не е чисто. Може да не е съвършено чисто, но да има желание да се очисти, тогава молитвата ти ще иде при Бога, понеже туй желание е Божествено, Бог желае ние да мислим чисто. Той желае всички да бъдат щастливи. Молитвата не е само, за да се създаде едно приятно настроение. Но тя е начин да се свържеш с Бога. И като се свържеш с Бога, тогава Бог в тебе може да създаде нещо, което ти не можеш да създадеш за себе си. А пък мислите ни ще ни свържат с ангелите. И нашите чувства ще ни свържат с хората. Ако в душата ти не се отпечатва великият образ на Любовта и не съзнаеш, че си във връзка с Бога - най-Великият, най-Разумният, най-Интелигентният - нищо не може да постигнеш. Значи една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание.
към текста >>

Направете следния опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА.
И нашите чувства ще ни свържат с хората. Ако в душата ти не се отпечатва великият образ на Любовта и не съзнаеш, че си във връзка с Бога - най-Великият, най-Разумният, най-Интелигентният - нищо не може да постигнеш. Значи една мисъл трябва да ви занимава, че сте свързани с висшето съзнание, на което можете всякога да разчитате и уповавате. Всеки може да се свърже с това съзнание. Казано е в писанието: „Ние живеем и се движим в Бога". Направете следния опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА. Под всичко живо разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОДАТ ПРЕД ТЕБЕ, НЕКА ДА ПОЧУВСТВУВАМ РАДОСТТА ТИ В ИМЕТО НА ТВОЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Знаете ли какво ще почувствувате? - Ще олекнете и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така всички утайки и наслоявания от миналото - омраза, съмнение, раздори сами по себе си ще отпаднат и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа.
към текста >>

Така всички утайки и наслоявания от миналото - омраза, съмнение, раздори сами по себе си ще отпаднат и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа.
Направете следния опит: Вдълбочете се в себе си и кажете: ГОСПОДИ, ГОТОВ СЪМ ОЩЕ СЕГА ДА ИЗПЪЛНЯ ТВОЯТА ВОЛЯ, КОЯТО ДВИЖИ ВСИЧКО ЖИВО В СВЕТА. Под всичко живо разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: АКО СЪМ НАМЕРИЛ БЛАГОДАТ ПРЕД ТЕБЕ, НЕКА ДА ПОЧУВСТВУВАМ РАДОСТТА ТИ В ИМЕТО НА ТВОЯТА ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА. Знаете ли какво ще почувствувате? - Ще олекнете и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така всички утайки и наслоявания от миналото - омраза, съмнение, раздори сами по себе си ще отпаднат и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат ще кажеш: Зная вече как се живее. Молитвата, както и връзката с Бога са непреривни процеси. И работата е молитва. Следователно, като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли.
към текста >>

Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия.
Пробуждането на съзнанието започва с молитва. Няма по-красиво нещо от молитвата на човека, на когото съзнанието е пробудено. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това в човека, той се наема с хубава и сериозна работа. Молитвата е нагласяване на висшите светове. Ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в сравнение в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива.
към текста >>

За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането чувствуването и мисленето.
Спре ли един от тия процеси, целият живот спира. Човек е сложна машина, за поддържането на която са нужни различни енергии. Молитвата е велика сила. Тя представя език на Божествения свят. Значи, като се моли, човек се разговаря със същества от Божествения свят Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането чувствуването и мисленето. Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА, КОЯТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОТПРАВИ КЪМ БОГА, Е ДА ИСКА СВЕТЛИНА И РАЗБИРАНЕ, ДА ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Който изпълнява Волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия, да му се помогне.
към текста >>

Най-великото в света, това е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъл.
Когато се моли, човек трябва да знае точно какво иска. Според мене, ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА, КОЯТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА ОТПРАВИ КЪМ БОГА, Е ДА ИСКА СВЕТЛИНА И РАЗБИРАНЕ, ДА ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ. Който изпълнява Волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на Волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия, да му се помогне. Най-великото в света, това е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъл. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Като прочетеш „Добрата молитва", с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск. Като кажеш: „Господи, Боже наш", ще минеш през първата врата. Колкото предложения има в нея, през толкова врати ще минеш.
към текста >>

17. НАРЯД за 1903 година

НАРЯД за 1903 година

Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи.
Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко, нужно за живота ви, е приготвено. Който сее, може ли да не жъне и който се труди, може ли да не приеме. Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в живота Бог за вас е оставил. Като изпълните Неговата блага воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на мене е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но душите ви са още слаби да понасят небесната виделина на моето присъствие. Аз трябва постоянно да се изявявам, според състоянието на духа ви. Слушайте ме, братя мои, вие, чада на Бога живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа.
към текста >>

Доброто мислене е Неговата Любов.
БОЖИЕТО ЖЕЛАНИЕ Три неща изисква Духът Божий: Първо - да се храним добре. Второ - да живеем добре. Трето - да мислим добре. Храната е Божието Слово. Добрият живот е Божията воля. Доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш - значи да възприемаш всичко каквото Бог е отредил в живота ти. Дoбре да живееш - значи да изпълняваш всичко, каквото Бог е наредил. Добре да мислиш - значи да разглеждаш и да разсъждаваш върху това, което Бог е създал. ДОБРАТА МОЛИТВА 1. Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве да ти се радваме, 2.
към текста >>

Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете моя глас, който ви оживотворява.
Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на Виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм аз, Господ ваш, Когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствувам с Духа си, мене ме влече любовта ми към вас. Аз ви избрах, Аз ви призовах, но вие още не ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих своята Любов?
към текста >>

Но вие сами сте наложили на себе си тежкото бреме человечески правила и задължения и сте пренебрегнали моята Любов.
Но не трябва ли това Слово да оживее и възкръсне във вашата душа, както Аз Съм жив. Иде време и сега е. Ето, затова дойдох в тоя свят да ви оживя, да ви просветя, да ви дам знания и мъдрост, да познавате пътищата Божи. Ето моят Дух работи за вашето възобновление. Колко сестри и братя има, които очакват вашата помощ. Но вие сами сте наложили на себе си тежкото бреме человечески правила и задължения и сте пренебрегнали моята Любов. Да, вие чувствувате вашите погрешки и търпите вече техните последствия. Изпитвайте Писанията и вижте, че Аз постоянно говоря и уча отначало и досега. През всичкото време Аз съм бил за вас. Но Аз ще ви опитам, защото вие от закона и от написаното ми Слово искате да се уверите: Пс. 40:5; пс.
към текста >>

18. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

22 август 1920, IV ден на събора, неделя, В.Търново

Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си.
И глупавите хора вярват. На глупавия човек като му даваш нещо, например 100 наполеона, той е готов веднага да ги вземе, като казва: „Аз ще ти дам 150%“, макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте пред вид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има.
към текста >>

Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат.
Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин. Неговите възгледи за живота трябва да бъдат строго определени, да не се обусловяват на онези глупави тълкувания и вярвания, които имате от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните неща само по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не взимам думата „Бог“ в тази смисъл, в каквато вие я разбирате. Аз поставям окултния закон така: имаш ли вяра в живия закон на Природата, но не като влияние, защото всяко влияние ви е известно. Всяко влияние е резултат, то произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е вложена в това влияние.
към текста >>

Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е тяхното правилно мислене.
“ Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да вземете като правило мотото: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в царството Божие.“ Аз превеждам: Ако не заемете положението на малките деца, в никоя окултна школа не може да влезете, в никое разклонение на тази велика разумна окултна школа. Второ правило: Ученикът на окултната школа трябва да се научи на мълчание, да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, да има тези противоположни мисли на съмнения. Някой казва: „Аз мисля.“ Но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, те показват, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е тяхното правилно мислене. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: „Отде ще знаем кое е правата мисъл? “ Това не се доказва. В окултната школа няма доказателства. Това е един закон, вложен още отначало в човека - душата му да мисли правилно.
към текста >>

Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички.
Това е един закон, вложен още отначало в човека - душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо. Всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил. Това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат на тази права мисъл у тебе? Щом дойдеш до това положение - да изпиташ тази права мисъл в себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да назърташ малко, ще схванеш съотношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: „Да мълчи земята, за да говори Бог.“ Мълчанието, това е първото правило във всяко училище. Когато, дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път Тя насила ни заставя да мълчим.
към текста >>

Вие търсите тайната, истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим.“ Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си.
Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този глас ние наричаме тук, на Земята, любов, обич и т.н. Този глас предизвиква в човека моментално, магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите тайната, истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим.“ Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си. Някой път вие, без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче. Питам ви: Защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената любов.
към текста >>

И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувствуваш в себе си една приятност.
Някой път вие, без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче. Питам ви: Защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената любов. И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувствуваш в себе си една приятност. Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката Природа, Която ме е оставила да те гледам, те обича и Нейната любов никога не се мени.“ А тази майка, която полага ръката си върху детето, тя е неговата мащеха, оставена да гледа това дете. После, някога, когато се разтревожите, турете си [ръката], вие или друг някой, върху челото си, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие, това са новите начини на възпитание. Всяко действие в природата е строго определено и оттам, всички хора могат да бъдат или добри, или лоши.
към текста >>

Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение.
Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, Аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл.
към текста >>

Като правило ще имате следното: От вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа и то дотолкова, доколкото тя ще бъде свободна да мисли и да разбере всичко, което Бог е направил.
Затова, най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на нашата Божествена Майка, Която иска да ни подигне на уровена, на който Тя се намира. Между вас сега има една малка дисхармония, аз ще проверя дали аз или вие сте причина за тази дисхармония. Вие ще правите вашите упражнения и аз - своите и като ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте вяра и не се колебайте. Като правило ще имате следното: От вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа и то дотолкова, доколкото тя ще бъде свободна да мисли и да разбере всичко, което Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползувате от Божествените блага в света. И тъй, между всичките правила поставете вярата. Беседа, държана на 26 февруари 1920 г. (четвъртък) ----------------------------------------------------------------------------------- [1] джобур - дървен съд, като ведро.
към текста >>

19. ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС

Разговори и мисли от Учителя

В тукашното училище ученикът, щом изгуби вяра в себе си, че може да се учи, той свършва със себе си.
ОБРАЗУВАНЕ НА ЕДИН КЛАС 22 август 1920 IV ден на събора, неделя, В.Търново (По инициатива на Учителя събрахме се 10 млади сестри, 3 варненки и 7 софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Олга, Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз [Савка]. В Горницата Учителят ни говори.) Вие готови ли сте да вървите по пътя на новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът, щом изгуби вяра в себе си, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам 3 правила, 3 метода, чрез които може да се пазите,защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, но и старите. Стават падания. Паданието всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят.
към текста >>

Това е правилното мислене на Окултната школа.
това, което ви е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че е много, че много ви е дадено; ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. Щом кажете: „Много ми е дадено", утре пък ще кажете: „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започне ту нагоре ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на Окултната школа. Ще имате пред вид Чистотата и Самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти.
към текста >>

И ще гледате тези картини да станат живи да ги одухотворите в себе си.
Ще имате пред вид Чистотата и Самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези картини да станат живи да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по пътя? (- „Да готови сме! ") (Аз мълчах, но душата ми говореше) Без никакво колебание? (-„Без никакво! ") (Мълчание) Тогава две по две ще дойдете, аз ще ви покажа една жива форма, която никому няма да разправяте.
към текста >>

20. 6. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА ОТРАЗЕН В ПЕНТОГРАМА

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

В процеса на това мислене той добива светлина в живота, защото, за да мислиш правилно значи да светиш.
Той изпива до дъното горчивата чаша, в която са всичките страдания, причинени на другите и в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настава една промяна, едно подобрение, той е излекуван вече от една болест, научил е урока да живее без да угнетява и измъчва хората. Това му състояние е символизирано в Пентограма с „Разтворената книга". Той е прочел вече от Великата книга на живота един урок, който никога вече не ще забрави. Той почва вече да мисли, как да живее, за да подобри живота си, но вече съвсем другояче, не както по-рано със сабята, защото по-раншното му подобряване на живота се оказа всъщност влошаване. В процеса на това мислене той добива светлина в живота, защото, за да мислиш правилно значи да светиш. Следователно той знае вече къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирана в Пентограма със „Запалената свещ". Когато върви с тази запалена свещ в живота, светлината на която трябва постоянно да се увеличава, той пак придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. Със сабята той е живял само за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само когато може да дава, той може да владее.
към текста >>

От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите.
Със сабята той е живял само за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само когато може да дава, той може да владее. Това му състояние, петото, е символизирано в Пентограма със „Скиптъра". И тъй, сабята и скиптъра са два символа на власт, но два вида власт: на светската власт, която убива и на духовната власт, която дава и възкресява. Те се взаимно изключват - там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на местото на онези, които е угнетявал със сабята. Само тогаз той ще разбере, че е още на първата стъпка на Пътя и то по широкия светски път, а не на последното стъпало, както той си е мислил. От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието се завършва първият, светският цикъл на неговото развитие и той влиза във втория кръг, в Пътя на ученика. За да стъпи вече на духовната стръмна пътека на ученичеството, той трябва предварително да мине през тясната врата, за която говори свещеното Писание. Преминал през нея, той среща великия Учител Христос, лице с лице физически, както е посочено и в Пентограма.
към текста >>

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е.
Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова смирен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на Планината Морея. С това смирение човек вече напредва бързо в Пътя и се възкачва като Мойсей на планината Синай, където получава десетте заповеди Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е края. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на човешкия живот, за да се роди за новия, духовния живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на Голгота.
към текста >>

А тука, във втория кръг сега, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като дадете дума някому, трябва да я изпълните.
Минете ли от скиптъра връщате се пак при ножа, т.е. при :воята сила, която сега ще влезе във вашето сърце и ще отидете при Добродетелта и ще застанете пред вратата, където ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате, че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път и ще започнете вече да живеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите з пътя на Истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотрицанието, когато бъдете вече справедлив. Първият кръг беше, когато вие бяхте в света. А тука, във втория кръг сега, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като дадете дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е направил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето са вашите опитности на живота и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено до тук иде вътрешният кръг, когато ще имате вече желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция.
към текста >>

Без Мъдрост никакво мислене не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши.
Първата опорна точка на живота се намира в краката. Втората опорна точка се намира в главата. Първата точка се нарича Добродетел, втората се нарича Мъдрост. Без Добродетел движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост никакво мислене не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието. Главата и краката са границите на живота. С други думи казано: Добродетелта и Мъдростта са границите на живота, между които той се извира, движи се и се развива правилно. Следователно, погледне ли човек краката си, той трябва да знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва да бъде добър, добродетелен. Някой пита: „Защо ми са краката?
към текста >>

В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си.
Той е прав и води към свобода. Пентограмът представя човека с разпрострени ръце настрани. Какво показват разпрострените ръце? Че човек е в движение. Всяко движение, което човек прави, е резултат на вътрешните разумни сили. В Стария завет са жертвували животни, но сега жертвата подразбира да пожертвуваш себе си. Да се жертвуваш, това значи да се движиш по точката 3 към 4, т.е. в посоката на Любовта. От точка 1 може да отидеш към точки 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кои върхове ще минеш и от кой връх ще тръгнеш.
към текста >>

Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Друг е въпросът, ако жената тръгне по пътя на Правдата, а ти по пътя на Истината. Те имат вече отношение. Ако жената върви по пътя на Доброто, мъжът в пътя на Мъдростта, така те са дошли по границите на разумния живот. Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път върви. Единствения път, по който може да вървиш, е правата линия. Христос съдържа в себе си петте добродетели - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята, пет мощни сили, събрани в една велика необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Пентаграма се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли го с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно.
към текста >>

Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си.
Вие не можете едновременно да бъдете в хармония с Божествения и с физическия свят. Това е защото в човека има едновременно две течения - едното течение отива надолу към Земята, а другото отива нагоре към Слънцето. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре. Щом искаш да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентаграма с върха надолу. Триъгълниците с върха нагоре представят Божествения свят, а двата триъгълници с върха надолу представят физическия свят. Ако обърнеш Божественото надолу, а физическото нагоре, тогаз ще бъдеш справедлив към света, но несправедлив спрямо вътрешния закон и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. В Пентограма ще намерите методи и пътища да знаете как да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате отношение, ще поставите на върха горе в числото 3. Върховете на Пентограма се движат, тъй че целият Пентограм ще бъде в постоянно движение. Най-първо ви предстои да намерите, де е поставено лицето, с което ще имате известно отношение - дали е в точките 1,2,3,4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете на Пентограма показват положителните и отрицателните принципи, които действуват във всеки даден момент в човека.
към текста >>

По същия начин ще действувате и спрямо себе си.
Ако този човек се намира при числото 1, върху него трябва да се действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силния и най-суровия принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира в числото 3, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато този човек се намира при точката 4, ще му въздействувате с Доброто. Ако се намира в числото 5, ще му въздействувате с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна на Пентаграма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си. Защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма. Някога се намирате в числото 1, друг път при 2, после при 3. При това, числото 3 не е всякога на върха на Пентограма. Някой път числото едно става главен център, друг път числото 2 или 4 или 5. Съобразно с това движение и вие трябва да нареждате отношенията си спрямо хората.
към текста >>

От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си.
Възходящите и положителните сили се намират по върховете на Пентограма, обърнат с върха нагоре, а низходящите, т.е. отрицателните сили се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу. Друго определение на числата по върховете: 1 -то представя Божествената страна. Оттам движението върви към върха 2, дето е човешкото. От върха 2 движението отива към върха 4, повторно отиване към Бога, но вече конкретно проявен в обществото. От върха 4 движението отива към върха 3 - 3 е неутрално число, което показва отношение към самия себе си. Числото 3 е дома, отношението на човека към неговите приятели, към неговите близки, но не и към народа и към външните хора. Най-после движението слиза към числото 5. Тези центрове имат и други обяснения. Например числото 1 представя общия принцип, с който човек започва. В числото 2 са методите, с които човек трябва да работи.
към текста >>

21. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие.
В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концентрацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божествените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят.
към текста >>

Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи.
Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концентрацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божествените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят.
към текста >>

Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло.
Да изучава човек законите, по които работят Божествените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка.
към текста >>

Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си.
Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3.
към текста >>

Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си.
Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка. Отдели ли се в тази тайна, свещена стаичка, човек трябва да забрави всичко около себе си. След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие.
към текста >>

Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот.
Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот. Мисълта ражда светлината. Следователно и светлината в природата е признак на интелигентност и колкото по-голяма е интелигентността, толкова и светлината е по-голяма и по-мека. За да добие светлина на мисълта и топлина на чувствата, човек трябва да води чист и свят живот." Така че, методите на Истината водят човека към чист и свят живот, живот в хармония с природата и сред природата. 4. Методите на Правдата. Правдата е подобна на кръвта в човека.
към текста >>

При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса.
Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта.
към текста >>

Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения.
Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее. Доброто също е плод на Любовта. Затова и методите на доброто са производни на методите на Любовта и Истината, но вече на съвсем друга плоскост. Човекът на Добродетелта е активен в проява на доброто. Той се стреми навсякъде да вижда доброто, навсякъде да прави добро заради самото добро, като по такъв начин туря в хармония в себе си всички сили, които действуват в трите свята - физическия, Духовния и Божествения. Чрез доброто човек трансформира енергиите си от един свят в друг. Когато човек проявява доброто, той организира своето сърце, възпитава своята воля и развива своя ум. Добрият човек прилага милосърдието, а милосърдието като френологически център се намира горе на челото на границата на косата и е противоположен полюс на егоистичните чувства, които се намират отзад на главата. По такъв начин човек трансформира енергиите на егоизма и ги превръща в енергии на милосърдието. С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум.
към текста >>

И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си.
Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума.
към текста >>

А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните.
От скиптъра се връщате пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе във вашето сърце, ще отиде при Добродетелта, ще застане пред вратата, дето ще почнете да молите Господа, да се изповядате и да казвате че досега не сте могли да живеете добре и ще искате да влезете в новия път, за да заживеете добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате и ще започнете да вървите в пътя на Истината, където ще започнете да разсъждавате върху дълбоките Божии наредби за кармата например и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, където ще срещнете Христа и ще отидете при Правдата, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше когато вие бяхте сами, когато вие се проявявахте и се учехте от своите опитности и страдания. А сега, във втория кръг, понеже отношенията ви са към Бога и желаете да работите, не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате че това, което светът прави, не е в ред и туряте в себе си Божествената Правда и казвате, че като сте дали дума някому, трябва да я изпълните. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащите хора, за да им помогнете. После настъпвате в полето на Мъдростта, означено от Сияющето око, дето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при Дървото на живота, което е Добродетелта, гдето е вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ ви е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато ще имате желание да се слеете с Бога. В този кръг виждате змиите, което показва че тук ще има да се справяте с най-големия си противник.
към текста >>

Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния.
За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свързани с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога.
към текста >>

Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свързани с известна категория същества, които са тяхни господари.
Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свързани с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога.
към текста >>

22. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло.
Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно възстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес.
към текста >>

Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека.
Поотделно, обаче и особено сутрин преди закуска и друга работа прочитайте по един стих от Бхагавад Гита и го обмисляйте. Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно. Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена. Сега, да кажем че според кармата (иначе казано според задачата, която човек има да гони в живота) на даден човек, тялото му бъде сглобено, за да живее 60 години - това значи че ако той живее нормално, средно, той непременно ще доживее тези години; обаче човек има свободна воля и той може да не живее нормално, т.е. или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80.
към текста >>

„Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора.
Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас? Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той еив човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание. „Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото.
към текста >>

Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото.
„Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора. докато достигнат едно по-възвишено състояние; тъй трябва да се молят, защото по думите на мистер Ледбитер, ние сме толкова още ограничени, божеството в нас толкова е още слабо, че наистина Бог е вън от нас по-скоро, отколкото вътре в нас... Понеже въпросът е обширен и ние едва ли бихме го третирали тъй умело както учителката, нека отложим по-нататъшното разглеждане на тоя въпрос след прочитането на казаната глава. Старшите братя, към които трябва да се обръщаме, това са първите хора из между нашето человечество, светиите, синовете Божии. Като се вземе пред вид че хората са безсмъртни и се прераждат, не е трудно да се схване че великите мъдреци и светии на света все още са живи сега - сега и даже че още повече са се развили. Те, или част от тях, тъй високо са се развили, че със своите божествени сили всичко виждат и за всичко се грижат. Те са хора като нас, и те са били някога като нас несъвършени и слаби, но днес те са силни и святи, тъй както и ние подир много животи усилие над себе си, ще достигнем същото. Това са тези, за които се говори в посланието към евреите, за които светът „не е достоен" и пр. За Йоана Кръстителя. Илия бил в образа на Йоана. Йоановото тяло умира и Илия си е пак Илия. По време на преображението на Тавор, Йоан е бил вече убит... Дух Божий... Това е едно понятие твърде неясно употребявано в Евангелието.
към текста >>

Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност да стане такова.
За Йоана Кръстителя. Илия бил в образа на Йоана. Йоановото тяло умира и Илия си е пак Илия. По време на преображението на Тавор, Йоан е бил вече убит... Дух Божий... Това е едно понятие твърде неясно употребявано в Евангелието. И Теософията и наблюденията показват като че ли следующият закон е всеобщ за всички царства, същества на земята, включая и човешкото. Този закон е: Всичко съществуващо първоначално е в състояние на семе, на нещо различно от това, което ще стане после, но криещо в себе си възможност да стане такова. Пример: яйце от кокошка. То е само една възможност да стане кокошка, но не е кокошка. Ако не го стоплим, ще си остане яйце или може да се развали, но стоплим ли го, то не може да стане нищо друго освен кокошка. Желъдът не е дъб, но сложен в благоприятна почва не може да бъде друго нещо освен дъб. Де е била кокошката, где дъба?
към текста >>

Например: доволство, смирение, състрадание, несърдение, негневене, опрощаване, въздържане, себеконтрол и пр.
В писмо повече трудно може да се иска. Сега искам да ви кажа на двамата следното: целта на живота е умственото и нравственото съвършенство. За първото вие ще четете и мислите. Но за второто вие трябва друго да направите. От теософия и евангелие - съберете си съвършенствата (добродетелите) които се искат от човека и ежедневно гледайте да ги приложите във вашето поведение. Например: доволство, смирение, състрадание, несърдение, негневене, опрощаване, въздържане, себеконтрол и пр. Няма да се отървем ние от веригата прераждания, няма да достигнем ние до славата Божия и няма да минем от дясно на Господ при второто пришествие, ако не достигнем за да въплотим в нази си горните добродетели. Обмисляйте всяка една от тях и старайте се да ги практикувате и те малко по малко ще се вкоренят във вашите сърца. Засега сбогом! Поздравете Воденичарова. Ваш брат Софроний.
към текста >>

На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап.
и ежегодно пак по 6.25 = 12.50. Тези 6.25 са за настоящата година. Поради това ежегодно през януарий ние ще внасяме по 6.25 л. При това ние сме членове и на наша ложа, в която внасяме по-малко, за да се поддържа „общителя". Едно нещо аз лкзбопитствувам: как беше това, което Вие изказвате с думите: „и след като питаха Господа ... получиха настойчив и решителен отговор: влез в него!..." Разкажете ми това. На въпросите: Когато човек получи „Христа в себе си", както казва ап. Павел. т.е. когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното.
към текста >>

23. 15. НОВ ЖИВОТ

Паша Теодорова

В себе си бях готова, дълбоко примирена за онова, което по моему предстоеше да стане.
Обаче има моменти в живота на човека, които са многократни по проява, а еднократни по трайност и сила. Тази е разликата именно между Божествените и човешките прояви. Първите прояви, които са еднократни, но които имат голяма сила и трайност, а вторите, човешките прояви, макар и многократни, по сила и трайност не издържат. Първите са вечни, вторите - временни. Връщам се пак към трети януари 1967 година, за да дойда до онзи ден и час, до онзи необикновен момент, час и ден, когато небето се изяви в момента, когато и аз сама вътрешно някак си, по състоянието си почувствувах, че си отивам и започнах с близките си да говоря за заминаване. В себе си бях готова, дълбоко примирена за онова, което по моему предстоеше да стане. Близките ми се страхуваха, но държаха здраво положението, продължаваха усилено да ми помагат. Аз бях между два свята: разговарях се с близките около мене, но и със съществата от другия свят, все едно, че бях на границата между двата свята. Толкова ясна и жива беше за мене тази граница, също като пътищата за чужбина на някъде. Нощите прекарвах в будно състояние, без сън. Стигнала границата на двата свята, лежа на леглото, като ту се отдалечавам от този свят, ту се връщам отново.
към текста >>

С едва чут глас и от самата себе си запитах: Кой си ти?
Напротив, някаква приятност изпитвам, като че съм в ръцете на любяща майка или любящ баща. Усещам ръцете здрави, яки като на физически човек - не е никаква илюзия. Не, това не беше никаква илюзия, но факт. Защо? Защото усещането ми не ме лъжеше, а чувствата ми още по-малко. Усещах, че две ръце държаха моите две така здраво, както би ги хванал някой близък здрав човек. С едва чут глас и от самата себе си запитах: Кой си ти? Никакъв отговор. Втори път попитах пак по същия начин: Кой си ти? Също никакъв отговор. И докато се готвех да запитам: Кой си ти, Господи? - нещо силно ме спря: видях образа на Учителя като млад.
към текста >>

Докато се опомня от случилото се с мене, усетих как двете ръце, които може би най-много преди пет минути бяха хванали моите, сега се отдръпнаха и заедно с това изгубих и образа на Учителя пред себе си.
И докато се готвех да запитам: Кой си ти, Господи? - нещо силно ме спря: видях образа на Учителя като млад. Този портрет на Учителя не съм виждала досега, но сега макар и в тежко състояние на сериозно болен, аз познах Учителя като млад, чиито две ръце държаха моите. Ясно, без никакво съмнение и колебание, аз видях Учителя материализиран, с отдавна познатата усмивка на лицето му. Гледам към Учителя, а чувствувам как от ръцете му вливаше в тялото ми жизнена, животворна енергия. Докато се опомня от случилото се с мене, усетих как двете ръце, които може би най-много преди пет минути бяха хванали моите, сега се отдръпнаха и заедно с това изгубих и образа на Учителя пред себе си. Още съм в развълнувано особено състояние, но проговорих с цел да разбера кой е в стаята при мене, исках да зная сама ли съм или не. Пак чух гласа на Еленка, която ми отговори: „В стаята съм само аз и то отдавна, никой друг не е дохождал." Успокоена малко и изпълнена с особено чувство на благодарност към Господа и към Учителя, аз разказах на Еленка за случката, като чух и от нея малкото, което и тя е доловила. От този ден, 10 или 11 януари, състоянието ми, макар и микроскопически, започна от ден на ден да се подобрява. Истинската, реалната помощ, дадена ми отгоре, вече действуваше. Инжекциите и лекарствата продължаваха, грижите на лекаря не бяха безпредметни, за да подчертая още един път мисълта си, че небето и земята се съюзиха, за да ми помогнат и да имам две задължения и към земята, и към небето, и на двата свята да благодаря, на всеки по съответен начин.
към текста >>

Всичко това ме доведе до заглавието, което дадох на написаните от мене страници - „Нов живот", защото наистина ми се даде кредит за нов живот, за който постоянно мисля и в резултат на това мислене се питам: Даде ми се кредит за нов живот, за да си живувам ли?
Виждам образа на Учителя, пак като млад, но вече астралния образ, със същата усмивка, която познавам. И на думите ми „значи съм спала", Учителят леко наклони главата си с мисълта, която ясно прочетох: „Видя ли? " И пак образът се изгуби. Заредиха се дни на слабо, постепенно подобрение с топлите грижи на близките ми, на лекаря и действията на лекарствата и соковете и режима на хранене, в които дни нямаше нищо особено, следователно няма защо да ги отбелязвам по дни и дати. Кризите бяха все по-слаби, докато дойде денят 23 март, който ден си отидох у дома. Всичко това ме доведе до заглавието, което дадох на написаните от мене страници - „Нов живот", защото наистина ми се даде кредит за нов живот, за който постоянно мисля и в резултат на това мислене се питам: Даде ми се кредит за нов живот, за да си живувам ли? Да си поживея още? Не, не, банките отпущат кредит на човека, да има време да си изплати дълговете, като работи, разбира се. За кого, за какво, той си знае и постъпва, както разбира. Следователно на мене, като последователка на едно велико Божествено учение, се даде кредит, без да ми показват за кого и за какво, разчитайки на мене, аз да си отговоря вътре в себе си. Божественият свят не ограничава никого.
към текста >>

Следователно на мене, като последователка на едно велико Божествено учение, се даде кредит, без да ми показват за кого и за какво, разчитайки на мене, аз да си отговоря вътре в себе си.
Кризите бяха все по-слаби, докато дойде денят 23 март, който ден си отидох у дома. Всичко това ме доведе до заглавието, което дадох на написаните от мене страници - „Нов живот", защото наистина ми се даде кредит за нов живот, за който постоянно мисля и в резултат на това мислене се питам: Даде ми се кредит за нов живот, за да си живувам ли? Да си поживея още? Не, не, банките отпущат кредит на човека, да има време да си изплати дълговете, като работи, разбира се. За кого, за какво, той си знае и постъпва, както разбира. Следователно на мене, като последователка на едно велико Божествено учение, се даде кредит, без да ми показват за кого и за какво, разчитайки на мене, аз да си отговоря вътре в себе си. Божественият свят не ограничава никого. Той дава пълна свобода на човека, като разчита и доверява на неговото съзнание и отговорност за делата му. 19 февруари 1967 година на още непълното ми оздравяване. Дали съм спала малко през този ден, 18 февруари, не помня, но нощта срещу 19 февруари прекарах в пълно безсъние. Положението ми не беше тежко, защото вече бях на път към оздравяване, затова се предадох цялата нощ на мисъл.
към текста >>

Ще го запиша за себе си, да не го забравя, защото ми е е ценно.
19 февруари 1967 година на още непълното ми оздравяване. Дали съм спала малко през този ден, 18 февруари, не помня, но нощта срещу 19 февруари прекарах в пълно безсъние. Положението ми не беше тежко, защото вече бях на път към оздравяване, затова се предадох цялата нощ на мисъл. За много лица мислех, за много неща благодарих, но най-много мислех за усмивката, която много пъти виждах и която видях и не ще забравя никога и като болна, която описах в предишните страници, заедно с двете мощни ръце, които внесоха в моя болен организъм енергия и живот. По този случай в тази безсънна нощ, съчиних нещо нескопосно под заглавие „Една усмивка". Ще го запиша за себе си, да не го забравя, защото ми е е ценно. Цяла нощ го повтарях да го запомня и споделя с близките си като резултат на една безсънна нощ. Едва станах от леглото, споделих го с близките си, но то произведе голям смях като нещо неиздържано и нескопосно. И аз му дадох такава преценка, но след това то ми стана още по-мило и ценно. ЕДНА УСМИВКА Само една усмивка аз познавам, която и каменно сърце топи. Само една усмивка виждам, която никой в света не победи.
към текста >>

За себе си само - Лотос я наричам аз.
Дух мощен като Бога и едно с Бога - нейната сила и мощ. Само една усмивка аз познавам, която прави чудеса. Само една усмивка виждам, която носи безброй блага. Чия бе тази усмивка? Това само природата знай, но знае тя и да мълчи. За себе си само - Лотос я наричам аз. София, 19 февруари 1967 година.
към текста >>

24. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Г.П.: На мама казват че приличам, но Учителят казваше: „Тя към бащата клони, по начина на ходенето, по начина на мисленето." Та аз отидох да следвам и моето слеДване както беше: теоретично обясняване на мероприятията, които провеждахме на село.
Аз познавам селекцията, аз познавам семепроизводството, аз познавам всичко. Имаме много хубави крави, имахме от Дания, ангелска порода. В.К.: Всичко идва по родова линия на баща ви. Г.П.: На баща ми. В.К.: Вие на него ли приличате или на майка си? Г.П.: На мама казват че приличам, но Учителят казваше: „Тя към бащата клони, по начина на ходенето, по начина на мисленето." Та аз отидох да следвам и моето слеДване както беше: теоретично обясняване на мероприятията, които провеждахме на село. Ние всичко правехме с модерни съоръжения и аз само си ги изяснявах тука. И затова една съвипусничка, Вевчето, Геновева, тя софиянка, влязла е като агороном заради стипендията, понеже сираче, даваха стипендии тогава на момичетата. Не, то и на момчета, но нямаше момчета. Бяха момичета. И тя вика: „Ти ни беше светило, ние какво знаехме, ние какво можехме?
към текста >>

Г.П.: Не, за себе си.
" Викам „Г-н директоре, вий нали пред тях ме питате? Нали там трябва да ви дам отговора? И вместо аз да ви дам отговор, те ви дават отговор. Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството. В.К.:Срещу вас? Г.П.: Не, за себе си. Той срещу мен няма какво, щото аз съм бойка. Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме. Кани, да прати семейството си, Прокопи Киранов, да прати семейството си да летува в това бе, в Орхание, знаеш ли колко е хубаво в Орхание? Ох, Боже, Боже! Пристига Цветана Киранова с трите си дъщери.
към текста >>

Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме.
И вместо аз да ви дам отговор, те ви дават отговор. Да ви кажат на каква основа се изчислява едва дажба." Ей този мухльо започна да търси подкрепа в Министерството. В.К.:Срещу вас? Г.П.: Не, за себе си. Той срещу мен няма какво, щото аз съм бойка. Ами той търси подкрепа за себе си, да се защитава и кани Цветана Киранова, предполагам че е известна за вас Цветана Киранова като комунистка и боец срещу фашизма, нейния мъж какъв беше, Киранов, той стана професор после в агрономическия факултет, добри приятели сме. Кани, да прати семейството си, Прокопи Киранов, да прати семейството си да летува в това бе, в Орхание, знаеш ли колко е хубаво в Орхание? Ох, Боже, Боже! Пристига Цветана Киранова с трите си дъщери. Става, пак започва, „моята госпожа" и т.н. и т.н.
към текста >>

25. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

„Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси.
Човек трябва да страда и като страда - да се радва; и като се радва - да мисли. Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа.
към текста >>

При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си.
Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро.
към текста >>

Почитай в себе си онази свещена идея, която ти е дала подтик да се проявиш в този свят.
Целта на природата е свободата на човешката душа. На Любовта отговарям с Любов, на доброто - с добро. На злото не отговаряй със зло, на омразата не отговаряй с омраза. Достойнството на човека трябва да бъде вътре в неговата душа, в неговия ум. А дрехите ще бъдат само израз. Почитай в себе си онази свещена идея, която ти е дала подтик да се проявиш в този свят. Ако не любиш ближния си, ти не можеш да се развиваш. Човек, който люби, не остарява. Това е закон за храненето. А почитта към майка си и баща си - това е закон на дишането. Трябва да любиш ближния си, за да можеш да се повдигнеш.
към текста >>

Да любиш някого, значи да му помогнеш да развие своите дарби, всичко благородно в себе си.
За постигане на известни стремежи в живота... Само красотата може да даде един подтик на човешкия живот. Искате ли да бъдете щастлив, красив, радостен - занимавайте се с изкуство, музика и поезия. Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух. Туй Великото, което може да осмисли вътрешния живот, да ви свърже с всички велики същества, туй, което ни прави безсмъртни, е Божественият Дух, който носи живот. Разумният човек се отличава с любов, който през каквито условия и да премине, неговата любов остава неизменна. Да любиш някого, значи да му помогнеш да развие своите дарби, всичко благородно в себе си. Онова вдъхновение, онова състояние, което във всички моменти на твоя живот остава неизменно - то е Божественото в тебе, върху него ти трябва да градиш своя живот и след всеки грях, който извършваш, ако то пак се явява, това значи борба със злото. Човек трябва да има благороден характер, широка душа, ...да прощава винаги! Във всинца ви трябва да се зароди желанието да работите и в най-малките си работи да бъдете възвишени и благородни! Слугувайте на човечеството, на себе си, на Божественото в себе си! Всякой един човек, в каквото и направление да върви, насърчи го - нека вредом да има радост и доволство!
към текста >>

Слугувайте на човечеството, на себе си, на Божественото в себе си!
Разумният човек се отличава с любов, който през каквито условия и да премине, неговата любов остава неизменна. Да любиш някого, значи да му помогнеш да развие своите дарби, всичко благородно в себе си. Онова вдъхновение, онова състояние, което във всички моменти на твоя живот остава неизменно - то е Божественото в тебе, върху него ти трябва да градиш своя живот и след всеки грях, който извършваш, ако то пак се явява, това значи борба със злото. Човек трябва да има благороден характер, широка душа, ...да прощава винаги! Във всинца ви трябва да се зароди желанието да работите и в най-малките си работи да бъдете възвишени и благородни! Слугувайте на човечеството, на себе си, на Божественото в себе си! Всякой един човек, в каквото и направление да върви, насърчи го - нека вредом да има радост и доволство! * * * Сряда вечер, 11.IV.1928 г. С кой процес започва животът? Животът всякога започва с едно велико противоречие. За да можеш да примириш противоречията... Човек, когато започне със своето самовъзпитание, трябва да започне с една своя дарба само, а не с всичките изведнъж.
към текста >>

Предметите, които обичаш, никога не ги дръж много близо до себе си, нито много далеч от себе си.
Когато в нас се наплодят много желания, те искат храна, причиняват икономическа загуба. Всеки един трябва да има едно основно желание, върху което трябва да работите, което да ви дава импулс. Най-добрият метод за самовъзпитание Никога не си парете ръцете. Никога не се допирайте до много горещи или много студени тела. Всякога докосвайте неща, които да ви произвеждат едно приятно впечатление. Предметите, които обичаш, никога не ги дръж много близо до себе си, нито много далеч от себе си. Пръстите ви трябва да бъдат чрезмерно чувствителни. Никога не спирайте погледа си върху отвратителни форми; нито сърцето си - върху престъпни чувства; нито ума си - върху престъпни мисли! Формата привлича съответни сили - т.е. създава нещастието. Каквито форми имаш в ума си - това и става.
към текста >>

Да разбере човек себе си понякога е много трудно.
Абсолютна честност, благородство и милосърдие. Живот, Мъдрост, Истина, Правда, Милосърдие - изключват насилието. * * * Сряда вечер, 18.IV.1928 г. Степента на човешкия ум се определя от бързината на неговите трептения. Интелигентността е израз на доброта. Да разбере човек себе си понякога е много трудно. Сиромашията трябва да се превърне в добродетел, да стане добър. Богатият пък да придобие разумност. Добрият човек всякога може да бъде богат. Щастието обича само едно нещо в света - Любовта. Любовта е майка на щастието.
към текста >>

На първо място ще имате идеал в себе си - да бъдете разумни, да бъдете добри!
Щастието обича само едно нещо в света - Любовта. Любовта е майка на щастието. Задачата на човешкото сърце е да придобие Любовта. А на ума - разумността. Само при тия две условия може да бъдете здрави и щастливи. На първо място ще имате идеал в себе си - да бъдете разумни, да бъдете добри! Хармонията има отношение към ума; мелодията - към сърцето. Онзи, който може да направи най-малкото добро в света, той е велик човек, и онзи, който прави най-малкото зло. Тия две неща са, на които Бог сега обръща внимание. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да дадете стабилност на вашия ум. Заболяванията всякога се дължат на чрезмерна чувствителност.
към текста >>

От мислене никога не може да се заболее.
Хармонията има отношение към ума; мелодията - към сърцето. Онзи, който може да направи най-малкото добро в света, той е велик човек, и онзи, който прави най-малкото зло. Тия две неща са, на които Бог сега обръща внимание. Вие сте дошли до едно място, дето трябва да дадете стабилност на вашия ум. Заболяванията всякога се дължат на чрезмерна чувствителност. От мислене никога не може да се заболее. Всяка една погрешка - това е възможност за познаване на Бога. Силният човек се отличава по две неща - той трябва да бъде добър и разумен! Всичко останало е празно! Вдъхновението, разкриването е едно моментално проблесване в ума. То е момент... Ако човек завлада своя нос - то е една голяма придобивка.
към текста >>

„Приятел, жена, мъж, дете - всичко това го имам в себе си - защо да го търся отвън?
Един човек, който иска да разбере тази първична причина, -неговото съзнание трябва да бъде чисто. Ако не можете да направите връзка между нещата, как ще ги разберете? Икономия подразбира никога да не се прахосват човешките сили напразно. Хигиена - да няма у човека никакви чужди вещества. Туй, което дава смисъл на живота - това е Истината. „Приятел, жена, мъж, дете - всичко това го имам в себе си - защо да го търся отвън? " Човек, който е свързан с първичната причина, дето и да отиде, той носи добро. Изгуби ли човек любовта си - той става материалист. Българите трябва да станат добродетелни, та да могат да използват тази грамадна космическа енергия, която се отделя от земята към слънцето. * * * Сряда, вечер, 2 май 1928 г. Отношение между доброто и злото Било е време, когато злото не е било зло - то сега е станало зло.
към текста >>

Строг само към себе си бъди!
1928 г. „Глас от храма - това е гласът на човешкото сърце". Като те обичат хората, създават ти условия, при които можеш нещо да създадеш. Онзи, който не обича, той нищо не може да ти създаде. Има хора родени богати, те считат целия космос като условия за тяхното развитие. Строг само към себе си бъди! Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си. Да можем да обичаме и да можем да бъдем обичани...! Когато луната е в пълнолуние, тя е положителна, тогава всякога тя разделя облаците на две - първо на север и второ - на юг, и дъждът закъснява с 24 часа. Онези хора, които постоянно страдат, са винаги по-благородни от другите! Богатството на човека зависи от любовта, която той проявява в даден случай.
към текста >>

Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си.
„Глас от храма - това е гласът на човешкото сърце". Като те обичат хората, създават ти условия, при които можеш нещо да създадеш. Онзи, който не обича, той нищо не може да ти създаде. Има хора родени богати, те считат целия космос като условия за тяхното развитие. Строг само към себе си бъди! Когато дойде някой, когото ти обичаш, ще се отнасяш с него тъй, както към себе си. Да можем да обичаме и да можем да бъдем обичани...! Когато луната е в пълнолуние, тя е положителна, тогава всякога тя разделя облаците на две - първо на север и второ - на юг, и дъждът закъснява с 24 часа. Онези хора, които постоянно страдат, са винаги по-благородни от другите! Богатството на човека зависи от любовта, която той проявява в даден случай. Нещата в света зависят от любовта, която ние проявяваме.
към текста >>

Работи върху себе си!
Когато обичам - това са моите отношения. Ако външните условия изменят нашата любов, значи ние сме слаби. Ще се пазите от гримасите. Бог изисква да бъдем красиви. Бъди благороден, не бъди натрапчив! Работи върху себе си! Туй, което не можеш - моли се - молитвата що е? Идат разумни същества, гении, ръководящ ангел - който ще те води и повдига. Хубаво е човек да има един гений... Когато човек обича и го обичат, той се разширява. Божественото съзнание никога не критикува, нито следи. Трябва да създадем своите органи или да облагородим сърцето.
към текста >>

И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот.
Колкото повече човек издържа на страдания, толкова той е по-силен. Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората. Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън. Пророкът е човек, който е завършил своето развитие на земята. Ако обичаш Бога, Той ще ти открие всичко.
към текста >>

Развиете ли закона на любовта в себе си, всички врати в света ще се отворят пред вас.
В човечеството има два процеса: 1) Когато отивате към новото, трябва да използвате Божествените енергии. 2) Връщане към вашите стари схващания и привички. Тия два пътя се преплитат. В Любовта има големи придобивки - ти придобиваш души! Онова, което си сторил за другите, то се връща към тебе. Развиете ли закона на любовта в себе си, всички врати в света ще се отворят пред вас. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие любовта. А за да стане това, в него трябва да се влее живата вода. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да казваш на хората за техните погрешки! В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества.
към текста >>

Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила.
За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие любовта. А за да стане това, в него трябва да се влее живата вода. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да казваш на хората за техните погрешки! В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества. Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила. „Бог е Любов" - Любовта е един резултат на Бога. С Любовта, за да имаш резултати, ще започнеш или в най-лошото време (среднощ) или в най-хубавото време - обед. В Любовта има една мъчнотия, която я придружава - страхът. Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони. За 10 дни - на обед по 10 пъти думата „Любов".
към текста >>

Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони.
В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества. Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила. „Бог е Любов" - Любовта е един резултат на Бога. С Любовта, за да имаш резултати, ще започнеш или в най-лошото време (среднощ) или в най-хубавото време - обед. В Любовта има една мъчнотия, която я придружава - страхът. Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони. За 10 дни - на обед по 10 пъти думата „Любов". Нещастията в живота не са нищо друго, а методи, чрез които ние ще се повдигнем. Любовта трябва да бъде достояние на всички. Първо вие трябва да правите опити да обичате... Животът, ако не се закваси с тази любов, той се обезсмисля. Ако някой иска да стане художник, музикант или учен и пр., той непременно трябва да обича, да има за идеал някого - някой велик художник... Да направиш туй, което не е по твоята воля... * * * Сряда, вечер, 30 май 1928 г.
към текста >>

26. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Човек трябва да има един идеал в себе си.
Умният човек трябва да прави избор на своите идеи, на своите желания. Някои идеи, като се родят у вас, може да ви донесат нещастие, а други - щастие. У всинца ви трябва да се зароди едно желание да бъдете здрави хора. Всеки от вас трябва да се интересува като е дошъл на земята, какво му е възложено, коя е неговата основна идея! Ти ще дойдеш до едно положение, дето всички твои идеи ще се концентрират... Силен човек е онзи, който има една основна идея в живота. Човек трябва да има един идеал в себе си. Човек трябва да има един идеал, който да съдържа всички качества! Човек трябва да обича. Трябва да учите. И да бъдете толкова силни, щото външният свят да не ви оказва никакво влияние. Онзи, който работи и се възнаграждава труда му, радвайте му се.
към текста >>

Ние трябва да бъдем полезни и на себе си, и на другите... * * * Сряда, 17 Х.1928 г.
Човек трябва да обича. Трябва да учите. И да бъдете толкова силни, щото външният свят да не ви оказва никакво влияние. Онзи, който работи и се възнаграждава труда му, радвайте му се. Онзи, който успява в живота си - радвайте се - той ви дава един път. Ние трябва да бъдем полезни и на себе си, и на другите... * * * Сряда, 17 Х.1928 г. Човек трябва да устои всред простите процеси на природата. 1,2; 1+2=3; 1-2=1 Когато се прибавя, човек се радва обикновено. Но понякога прибавката носи страдания. Има един закон: от разнородното на невидимия свят се образува еднородното на физическото поле. 100-50=50; 50+50=100; В един и същи момент човек не може да има две жени, двама приятели, две удоволствия.
към текста >>

В хармония ли сте вие с Бога, със своите ближни и със себе си?
4) - това е глупак в квадрат. Разнородните идеи в живота се пресичат вътре в човека и... Умът трябва да знае да предаде истината на живота си! Той трябва да нагласи своя живот според Истината. Човек има право да яде само веднъж на ден. Да предадеш ти Истината и да я възприемеш в своя живот - това значи да ядеш. В хармония ли сте вие с Бога, със своите ближни и със себе си? Ще се стремите, щото всичките ви сметки да бъдат уредени всяка вечер. Окултен ученик не трябва никога нито да проси, нито да се задоволява с малко! Ако иска човек да се облагороди - той трябва да иска! Можем да искаме само от Бога! Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от Бог ти е дал, ти си един негодяй!
към текста >>

Не се хвалете със себе си!
Ако ти си недоволен от всички дарби, способности, от Бог ти е дал, ти си един негодяй! Не влизайте в отрицателните мисли в света! Излишните страдания са престъпление! Малките усилия в живота, подкрепени с разумността, увеличават своята деятелност. Условията, които Бог ми е дал - ще ги използувам, макар през най- големите трудности! Не се хвалете със себе си! Вие идеално разсъждавате, но не прилагате този идеал. Приложете поне най-малкото! Нека у вас се зароди желанието да работите! Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас! У вас трябва винаги да има една готовност да дадете един благороден пример там, където трябва.
към текста >>

Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас!
Условията, които Бог ми е дал - ще ги използувам, макар през най- големите трудности! Не се хвалете със себе си! Вие идеално разсъждавате, но не прилагате този идеал. Приложете поне най-малкото! Нека у вас се зароди желанието да работите! Вечер като се върнете, да сте доволни от себе си и вашите близки да са доволни от вас! У вас трябва винаги да има една готовност да дадете един благороден пример там, където трябва. „Аз не съм дошъл да ми служат, но да служа! " У всинца ви трябва да има достойнство! Ако ние не можем да внесем Любовта и Мъдростта - никаква светлина не може да има в света. Също Истината, Доброто.
към текста >>

Ще вложим положителното в живота си, ще работим върху себе си!
Ако ние не можем да внесем Любовта и Мъдростта - никаква светлина не може да има в света. Също Истината, Доброто. „Любов, Живот, Доброта, Мъдрост, Знание, Сила". (Това трябва да го имате като скрижали.) Майка, която има силна воля, детето й не може да умре! Свят ще бъдеш, добър, благороден, чист! Ще вложим положителното в живота си, ще работим върху себе си! Изгубени неща в света са само ония - когато си пропуснал да направиш едно добро. Трябва да разбирате простите неща в живота си и да ги осмисляте! Днес ти си по-добър, но мислиш се лош, защото имаш повече светлина. Не съжалявайте за миналото, а използвайте сегашното! Станете и започнете новата работа!
към текста >>

Докато човек не се отрече от себе си, да възлюби в душата си всички хора, той не може да разреши своите противоречия.
Ако вие имахте възможността на един ангел да владате своите мисли, своето сърце,... , всеки ден небето щеше да бъде отворено за вас. Има един Божествен капитал, който е вложен във вас - то е вашата глава. Лицето на човека е капиталът в обръщение. А ръцете, това е печалбата - какво сме изработили за Бога. Добрите, красивите мисли са, които правя лицето красиво. Докато човек не се отрече от себе си, да възлюби в душата си всички хора, той не може да разреши своите противоречия. В човека има всичката възможност да бъде добър. Когато твоят вътрешен Учител ти предава Истината - ти си на небето. Ако спрем да работим, где е еволюцията? Онзи, който те обича и те счита разумен, той ще бъде готов да ти даде всичко. В разумния живот всичко е възможно.
към текста >>

Това е великият идеал, към който трябва да се стремите и да преодолеете себе си.
Светиите, ангелите, Бог да бъде вашия тил - всичко друго ще се уреди така естествено, както никога не сте се надявали. Човешкият ум не може да бие Божественото сърце! (фиг. 5) Любовта всичко дава и всичко взема. И когато всичко даде и всичко вземе - вие сте едно с Бога. Един ден в нас ще остане само доброто! Това е великият идеал, към който трябва да се стремите и да преодолеете себе си. Всички работи имат смисъл само при любовта. Бог, който живее навсякъде, обличай се заради Него! Бог търпи всички наши недъзи и ги поправя всеки ден. Според вътрешните промени стават и външните промени, и обратно. Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина.
към текста >>

Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина.
Това е великият идеал, към който трябва да се стремите и да преодолеете себе си. Всички работи имат смисъл само при любовта. Бог, който живее навсякъде, обличай се заради Него! Бог търпи всички наши недъзи и ги поправя всеки ден. Според вътрешните промени стават и външните промени, и обратно. Да изправим живота си, да турим в себе си всичката доброта, всичката Истина. * * * (Сряда) 31 октомврий 1928 г. Когато някоя канара се търкаля, слиза - има ли избор в своя път? Човек е много повърхностен - той никога не се спира да се замисли (защо става всичко) какво става. У човека има постоянно едно вътрешно забравяне, той се стреми постоянно към външни впечатления. Онзи, който иска да се се развива правилно, непременно трябва да има правилни мисли.
към текста >>

Грешка ли сте направили, добро ли сте направили, не се спирайте върху него, но търсете винаги нови мисли, нови начини за мислене - вървете напред!
Водата е един елемент, проводник на жизнена енергия. Сухота има у него. Той употребява много сол, за да предизвика реакция отвътре, но този метод е погрешен. Солта не е носител на живота. Трябва всеки един от вас да си изработите един вътрешен метод: да вървите винаги напред. Грешка ли сте направили, добро ли сте направили, не се спирайте върху него, но търсете винаги нови мисли, нови начини за мислене - вървете напред! В съвременната наука харесвам това качество - тя е прогресивна. Ако обичаш един човек и да спре пулса му съвсем, ако застанеш и се помолиш, той няма да замине, ще оживее. * * * Сряда, 14 ноемврий 1928 г. Човек трябва да мисли! По това се отличава човека.
към текста >>

А човекът трябва да възприеме в себе си тази разумност, да се научи да мисли.
В нея се съдържа всичко! В какво ще вярваме? Че има един Бог. Че този Бог е Любов. Че този Бог е Мъдрост - значи от него е произлязла разумността. А човекът трябва да възприеме в себе си тази разумност, да се научи да мисли. Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си. Радостта на един ученик е в неговото постоянно растене. (Наука, живот - вървят напред - затова и вие трябва постоянно да се развивате.) Вие не трябва да остарявате. Ако ти си изгубил красивите си мисли - не си разумен. Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си.
към текста >>

Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си.
В какво ще вярваме? Че има един Бог. Че този Бог е Любов. Че този Бог е Мъдрост - значи от него е произлязла разумността. А човекът трябва да възприеме в себе си тази разумност, да се научи да мисли. Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си. Радостта на един ученик е в неговото постоянно растене. (Наука, живот - вървят напред - затова и вие трябва постоянно да се развивате.) Вие не трябва да остарявате. Ако ти си изгубил красивите си мисли - не си разумен. Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си. От правилното мислене ще зависи вашия живот, днешният ден как ще се оформи, а днешният ден ще бъде основа на много бъдещи дни.
към текста >>

Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си.
А човекът трябва да възприеме в себе си тази разумност, да се научи да мисли. Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си. Радостта на един ученик е в неговото постоянно растене. (Наука, живот - вървят напред - затова и вие трябва постоянно да се развивате.) Вие не трябва да остарявате. Ако ти си изгубил красивите си мисли - не си разумен. Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си. От правилното мислене ще зависи вашия живот, днешният ден как ще се оформи, а днешният ден ще бъде основа на много бъдещи дни. Ако дойде един силен разрив между ума и сърцето, идва разстройство в организма, едно болезнено състояние. От 1-7 години детето е растение (р), 7-14 години - животно (ж), а от 14-21 години то почва да мисли (м), вече то е човек. Няма в света почивка - почивка има само за добрите и разумните. Желанието на Бога всякога е - да бъдем добри.
към текста >>

От правилното мислене ще зависи вашия живот, днешният ден как ще се оформи, а днешният ден ще бъде основа на много бъдещи дни.
Ако ти не можеш да мислиш, ще загубиш доверие в себе си. Радостта на един ученик е в неговото постоянно растене. (Наука, живот - вървят напред - затова и вие трябва постоянно да се развивате.) Вие не трябва да остарявате. Ако ти си изгубил красивите си мисли - не си разумен. Глупав човек е, който не знае да мисли или мисли само за себе си. От правилното мислене ще зависи вашия живот, днешният ден как ще се оформи, а днешният ден ще бъде основа на много бъдещи дни. Ако дойде един силен разрив между ума и сърцето, идва разстройство в организма, едно болезнено състояние. От 1-7 години детето е растение (р), 7-14 години - животно (ж), а от 14-21 години то почва да мисли (м), вече то е човек. Няма в света почивка - почивка има само за добрите и разумните. Желанието на Бога всякога е - да бъдем добри. Постоянно дръж мисълта си пълна, че Бог е богат, винаги разположен; той се радва като чуе за някого, че е глупав.
към текста >>

3. В себе си няма да се съмнявате!
Когато се освободим от гъстата материя, ще станете животни, а когато целият свят се освободи - ще станете хора. 1. Ще имате една свещена идея за Бога. Каквото и да ви даде, с благодарност ще го приемате, никакво кисело чувство. 103 псалом. 2. В Неговия Дух няма да се съмнявате! 3. В себе си няма да се съмнявате! Всичко имам! Всичко е вложил Бог в мене! Смел ще бъдеш! Поправянето на грешките е една необходимост! Онзи, който е правил погрешки и ги е поправил, е по-велик, отколкото онзи, който никога не е грешил.
към текста >>

Всякой ден вие трябва да бдите върху себе си... Ако човек се отказва от своите желания - той е свободен.
В какво седи достойнството на човека? - Да има едно добро сърце, което счита всички хора за добри, един благороден ум, който схваща правилно отношението на нещата. Законите на цялото са закони на частите, но законите на частите не са закони на цялото. Добър човек е онзи, който има правилни отношения в цялото. Дотогава, докогато човек функционира правилно в Божествения организъм, изпълнява Волята Божия - но отдели ли се, идва грехопадането. Всякой ден вие трябва да бдите върху себе си... Ако човек се отказва от своите желания - той е свободен. Ако имаш желание да ядеш и не ядеш - свободен си. Ако си жаден и не пиеш - свободен си. Всякога желанията ограничават човека. Ще ядеш умерено, няма да си туряш големи букаи. Ще ядеш малко, щото храната ти лесно да се смели.
към текста >>

Човек, който се бори със себе си, всякога е побеждаван.
Смелият човек е, който мисли правилно. За да разбирате своите състояния, трябва да разбирате състоянията на една бременна жена, състоянията на един баща, който прехранва своето семейство и състоянието на едно дете. Човек като изгуби всички условия на живота, той е една суха чешма, в него няма прогрес. Отношенията между две души какви трябва да бъдат? Ако вземете една чаша вода, като носител на прана - всички неприятни ваши състояния, всички болести, влезли в организма ви ще изчезнат. Човек, който се бори със себе си, всякога е побеждаван. Щом престанеш да се бориш със себе си - ще победиш! Не се бори със себе си! Защото у всеки човек има едно Божествено начало. Когато най-голямото страдание го приемеш и се примириш, вътре в тебе ще настане мир, спокойствие. Има страдания, които са необходими за вас.
към текста >>

Щом престанеш да се бориш със себе си - ще победиш!
За да разбирате своите състояния, трябва да разбирате състоянията на една бременна жена, състоянията на един баща, който прехранва своето семейство и състоянието на едно дете. Човек като изгуби всички условия на живота, той е една суха чешма, в него няма прогрес. Отношенията между две души какви трябва да бъдат? Ако вземете една чаша вода, като носител на прана - всички неприятни ваши състояния, всички болести, влезли в организма ви ще изчезнат. Човек, който се бори със себе си, всякога е побеждаван. Щом престанеш да се бориш със себе си - ще победиш! Не се бори със себе си! Защото у всеки човек има едно Божествено начало. Когато най-голямото страдание го приемеш и се примириш, вътре в тебе ще настане мир, спокойствие. Има страдания, които са необходими за вас. Ако спазваме Божиите закони, всяко страдание след време ще се върне при нас като една велика радост.
към текста >>

Не се бори със себе си!
Човек като изгуби всички условия на живота, той е една суха чешма, в него няма прогрес. Отношенията между две души какви трябва да бъдат? Ако вземете една чаша вода, като носител на прана - всички неприятни ваши състояния, всички болести, влезли в организма ви ще изчезнат. Човек, който се бори със себе си, всякога е побеждаван. Щом престанеш да се бориш със себе си - ще победиш! Не се бори със себе си! Защото у всеки човек има едно Божествено начало. Когато най-голямото страдание го приемеш и се примириш, вътре в тебе ще настане мир, спокойствие. Има страдания, които са необходими за вас. Ако спазваме Божиите закони, всяко страдание след време ще се върне при нас като една велика радост. Тази е велика истина, и всички трябва да мислите така!
към текста >>

Окултен ученик е онзи, който първо има ясна представа за себе си, познава себе си.
Красотата не е от този свят - тя е нещо чисто, Божествено! Туй, което в даден момент ви радва, не го считайте празно! „Туй празно, онуй празно" - вие сами разрушавате живота си. Има известни неща, които са съществени, належащи и ти трябва да ги извършиш. Вие трябва да бъдете умни и да знаете какво трябва да работите. Окултен ученик е онзи, който първо има ясна представа за себе си, познава себе си. Трябва всички да работите за оформяване на вашите възгледи! Трябва да бъдете умни, за да поправите погрешките си в живота. Всичко в природата се балансира. Най-лошите условия, при които се намирате, ще се обърнат за ваше добро, ако приемете Любовта. Каквото искате може да станете, стига да желаете, но туй желание да бъде непреривно и НИКОМУ да не говорите за това.
към текста >>

Човек, който иска да изучава окултна наука, той трябва да изучава себе си.
Предназначението на науката е да тури човека в правия път. Истински учен човек е онзи, който постоянно се учи. Във времето и пространството влизат всички... Не туряйте много работи в ума си. Турете в ума си само една основна идея! Човек може да направи само туй, което мисли! Човек, който иска да изучава окултна наука, той трябва да изучава себе си. Спомагателните науки на окултната наука. Те се занимават със силите, които действуват в живия организъм. Трябва да се ползвате от сегашната наука - тя е съкратена процедура. Всички идеи, които принадлежат към Меркурий, са заострени. Заострена брада показва, че умът работи (фиг. 9).
към текста >>

Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано.
Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение. Обикновеният живот е бил приложение, а духовният живот има прилежание. Наука е това, което ни показва отношенията на Първата причина към нас. Всички окултни науки имат за цел да направят нашите отношения правилни. Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано. А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове. Ряпата разрешава всички физически мъчнотии. Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си. От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си.
към текста >>

Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си.
Наука е това, което ни показва отношенията на Първата причина към нас. Всички окултни науки имат за цел да направят нашите отношения правилни. Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано. А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове. Ряпата разрешава всички физически мъчнотии. Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си. От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си. Голямата ръка - физическа сила. А малка, добре оформена ръка показва будност на съзнанието. Човекът на ума се задоволява с малко хляб - умът работи с малко материя.
към текста >>

27. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 581-600

(14.08.1922г.) понеделник Учителят за себе си 586 „Аз не съм на земята.
" Аз съм с теб - то е закона на Любовта. Формула. 585 Само Божията Любов е Любов. Няма Любов като Божията Любов. Само проявената Божия Любов е Любов. Само проявената и изявена Божия Любов е Любов. (14.08.1922г.) понеделник Учителят за себе си 586 „Аз не съм на земята. Тук на земята това съм само едно разширение на моето съзнание. Един ден аз ще се прибера дето е моят център." Реалното. 587 За което всякога мислиш, то е реалното, т.е. тази мисъл, която всякога е будна, всякога я имаш - тя е реална. Ти за нея не можеш да мислиш.
към текста >>

Ти за себе си не можеш да мислиш.
Един ден аз ще се прибера дето е моят център." Реалното. 587 За което всякога мислиш, то е реалното, т.е. тази мисъл, която всякога е будна, всякога я имаш - тя е реална. Ти за нея не можеш да мислиш. Щом решиш да мислиш за нея, ти заспиваш. Ти за себе си не можеш да мислиш. Което мисли, то е реалното. Задача. 588 Един Йога има такава задача: без примес! Само той може да се освободи от влиянието на един народ. Когато съзнанието няма никакви примеси, тогава ние го наричаме Божествено. Когато съзнанието налага своите ограничения, то е хармонично, когато друг налага своите ограничения, те са дисхармонични.
към текста >>

В умствения свят първият процес е мисленето; а в Божествения свят, първият процес е Любовта. Ученикът.
Божествената енергия. 591 Който обича, през него трябва да минава Божествената енергия. А когото обичат, трябва да възприеме тази енергия. Последователност 592 Най-малката любов носи страдание - страданията дават опитност, опитността дава знание, знанието произвежда Мъдрост, а Мъдростта довежда Истината. Първият процес 593 На физическото поле първият процес е дишането. В умствения свят първият процес е мисленето; а в Божествения свят, първият процес е Любовта. Ученикът. 594 Ученикът, който живее при Учителя си, разрешава всички въпроси разумно, а който не живей при Учителя си и той разрешава въпроса, но разликата ще бъде голяма. Двата пътя. 595 Най-лесния път, с най-мъчните методи - той е пътя на Любовта, а най-мъчния път с най- лесните методи, той е пътя на Мъдростта. Развитие. 596 Докато душата не завърши своето развитие, Любовта е отвън; след това иде от вътре. Разсъждаване. 597 Ако човек не знае да разсъждава, той може да осакати себе си.
към текста >>

597 Ако човек не знае да разсъждава, той може да осакати себе си.
В умствения свят първият процес е мисленето; а в Божествения свят, първият процес е Любовта. Ученикът. 594 Ученикът, който живее при Учителя си, разрешава всички въпроси разумно, а който не живей при Учителя си и той разрешава въпроса, но разликата ще бъде голяма. Двата пътя. 595 Най-лесния път, с най-мъчните методи - той е пътя на Любовта, а най-мъчния път с най- лесните методи, той е пътя на Мъдростта. Развитие. 596 Докато душата не завърши своето развитие, Любовта е отвън; след това иде от вътре. Разсъждаване. 597 Ако човек не знае да разсъждава, той може да осакати себе си. Всеки трябва да взема туй, което може да издържа. Изпит. 598 Когато ученикът държи изпит, той на театър и забавления не може да върви, ще се отвлече, ще пропадне. Правило: 599 Когато минаваш през трудно място, едно трябва да мислиш. Умът ти трябва да е концентриран върху важното. Любовта. 600 Любовта в даден момент може да се прояви само в едно лице, и то само за една секунда; за туй за Любовта не всякога има условия.
към текста >>

28. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 801-820

803 Всеки, който обича и е обичан, той е възкръснал; никой човек сам от себе си не може да ви обича.
Само тогава ще разберем онова, което Бог е създал. Които сме слугували добре, и които сме учили добре, ще бъдем и добри синове. 802 Ангелите. Ангелите са служители и учители, които ни учат. Един ден навсякъде ще виждате Любовта: в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Подтик. 803 Всеки, който обича и е обичан, той е възкръснал; никой човек сам от себе си не може да ви обича. Всеки човек, който ви обича, има подтик от Бога и ако той е верен на този подтик, той се благославя. Всякога, когато възприемаш любовта, то е подтик от Бога. Мисия. 804 Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората.
към текста >>

Те носят лекарството в себе си.
Един ден навсякъде ще виждате Любовта: в камъните, в изворите, в Слънцето и когато съзнаем това, ще се освободим [от] съвременното робство. Подтик. 803 Всеки, който обича и е обичан, той е възкръснал; никой човек сам от себе си не може да ви обича. Всеки човек, който ви обича, има подтик от Бога и ако той е верен на този подтик, той се благославя. Всякога, когато възприемаш любовта, то е подтик от Бога. Мисия. 804 Има хора, които са пратени за лекари в света, от тях излиза сила, която лекува. Те носят лекарството в себе си. Лекуването става от Господа, не от хората. Светли духове трябва да работят дълго, докато се отстрани едно болезнено състояние. Правила. 805 Туй, което е - туй, което полага основа. Туй, което се проявява - туй, което съгражда. Туй, което се осъществява - туй, което дава живот.
към текста >>

Мисленето е третото общение с Бога.
814 Любовта идва в света и всички хора трябва да излязат да я посрещнат. Щом имате душа, която е излязла от Бога, душата ви е в Бога. И Бог е в душата ви. Общение с Бога. 815 Яденето е първото общение с Бога, дишането е второто общение с Бога. Мисленето е третото общение с Бога. Трите сили. 816 Любовта подмладява. Мъдростта възрастява. Истината освобождава. Христос. 817 Христос в света трябва да се прояви във всеки един човек Училище.
към текста >>

29. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300

Човек, който не може да влада своя ларинкс, не може да създаде характер в себе си. Хлябът.
Човек трябва да бъде музикален в мисълта си. В чувствата има един трепет, туй свещеното, то е един вид музика. Всеки един от вас трябва да пее. Най-малко в ума си да пее. „Ама, нямам глас." - Пей! Човек, който не може да влада своя ларинкс, не може да създаде характер в себе си. Хлябът. 1285 Човек се храни не само с хляб, неговият ум и той се нуждае от здравословна храна и много хора заболяват умствено от неестествени идеи. Има идеи, които не реагират еднакво на всеки ум. Какво знаем. 1286 Когато говорим за Бога, ние не Го създаваме. Ние трябва да разберем какво?
към текста >>

1291 Нашият живот, както сега се изявява, той носи в себе си своето минало, той носи в зародиш и своето бъдеще.
Не е човешкият мозък, който създава мисълта. Не е човешкия организъм, в който живее душата, не живей в туй тяло душата. Туй тяло е само един баласт да се държи тя на земята. Душата живее в такива палати, че ако влезете, ще мислите, че е от „1001 нощ". Добродетелта. 1290 Добродетелта е основа на щастливия живот, тъй необходим за всички ни. Животът. 1291 Нашият живот, както сега се изявява, той носи в себе си своето минало, той носи в зародиш и своето бъдеще. За да можем да изменим живота си, ние трябва да зачитаме живите закони на Природата. Има един естествен, правилен начин на мислене. Смирение. 1292 За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда, и в най-лошите хора има моменти, когато се пробужда туй възвишеното, благородното - то е Божественото. То работи и показва пътя, по който трябва да вървите.
към текста >>

Има един естествен, правилен начин на мислене. Смирение.
Туй тяло е само един баласт да се държи тя на земята. Душата живее в такива палати, че ако влезете, ще мислите, че е от „1001 нощ". Добродетелта. 1290 Добродетелта е основа на щастливия живот, тъй необходим за всички ни. Животът. 1291 Нашият живот, както сега се изявява, той носи в себе си своето минало, той носи в зародиш и своето бъдеще. За да можем да изменим живота си, ние трябва да зачитаме живите закони на Природата. Има един естествен, правилен начин на мислене. Смирение. 1292 За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда, и в най-лошите хора има моменти, когато се пробужда туй възвишеното, благородното - то е Божественото. То работи и показва пътя, по който трябва да вървите. Човек трябва да има абсолютно смирение. И после нека носи едно достойнство, едно честолюбие, една гордост, че не е казал една лъжа.
към текста >>

30. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1421-1440

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

Ти пей за себе си, вглъби се и благодари за онзи подарък, който Бог ти е дал.
Човек пее, понеже мисли. Който пее, той е здрав. Животът е първият подарък, който Бог ни е дал. Пейте, за да благодарите. Музиката е единствения метод, за да може да мислите правилно. Ти пей за себе си, вглъби се и благодари за онзи подарък, който Бог ти е дал. Ново небе и нова земя. 1428 Старото небе и старата земя са небе и зе- мя на скръбта. Бог сега създава нова земя и ново небе. Нова земя и ново небе са на радостта. Всичко в живота, което Бог е създал, трябва да го обичаме.
към текста >>

1437 Здравето ви зависи от правилното ядене и пиене, от правилното дишане и от правилното мислене.
Този свят. 1436 Светът не е създаден само заради нас. Милиарди същества живеят в него, от разни степени. Живеят и светли, и тъмни ангели, и за вълка, и за агнето, и за буболечицата, за всички е създаден този свят. Светът е създаден много добре - точно така сте създадени и вие Здравето. 1437 Здравето ви зависи от правилното ядене и пиене, от правилното дишане и от правилното мислене. Широка душа. 1438 Сутрин като станете, ако дяволът ви е посетил първо, целият ден ще мине така. Ако те е посетил Господ, целият ден ще бъде добър. Изисква се една широка душа. Движение надолу и движение нагоре.
към текста >>

31. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2121-2140

Правото хранене е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, доброто мислене е Неговата Любов.
2123 Не и д в а й близо до сянката на човека. Във всички случаи постъпвай с положителна мисъл. Три неща. 2124 Три неща изисква Духът Божий. Да се храним добре, да работим добре, да мислим добре. Правото хранене е неговото Слово, добрият живот е Божията воля, доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота. Добре да работиш значи, да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш значи да гледаш и разбираш всичко, което Бог е създал. Животът седи в тия неща, които Бог е създал. И Неговото появяване и облагородява- не се състои в тяхното възприемане.
към текста >>

2130 Като обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш. Молитвата.
2128 Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш, ще го придобиеш, но ще работиш едновременно. Царството Божие. 2129 „Търсете първо Царството Божие и неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Когато влезете в света на своя ум и на своя вътрешен живот, оставете своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяйте в къщата, в своя вътрешен живот. Това значат думите: „Събуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято." Обичта. 2130 Като обичаш, ти повдигаш себе си, повдигаш и този, когото обичаш. Молитвата. 2131 Молитвата е по-горе от работата. Най-красивото състояние е да се молите. Да се молиш значи да влезеш в общение с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш. формула. 2132 „Господи, помагай ни да се проявим ние, както Ти искаш. Всичко да бъде за Твоя слава, за доброто на всички." 2133 Да се научи 71 псалом. Любовта.
към текста >>

32. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Защото самото знание мен ми вреди, мен ми са казани много факти, а причините, разсъжденията не ми се дават, те остават на моя ум, той сам да си ги проумява и мисля за това се изкълчи ума ми, има и друга причина, насоката на мисленето е крива у мене, това е от училището.
- Ти спиш сега. - Вярно, аз не разбирам. - Спиш. Аз виждам у тебе една черна точка, доста голяма. (Той посочи кръг, голям колкото слънцето, когато се вижда.) - Бих желала да я зная и то не за да я зная само, но за да я изправя. Защото самото знание мен ми вреди, мен ми са казани много факти, а причините, разсъжденията не ми се дават, те остават на моя ум, той сам да си ги проумява и мисля за това се изкълчи ума ми, има и друга причина, насоката на мисленето е крива у мене, това е от училището. Аз свърших по философия, изборът ми беше лош, тъй аз бивах в две насоки: при Учителя едно, в училище - друго. Дали университетът оказа по-силно влияние на ума ми? Защото аз обичах повече Учителя си със сърцето си, вследствие на това ума ми се изкълчи и сега търся първата насока на мисълта. Моля, кажете ми каква е черната точка, защо я имам и аз ще се постарая да я махна, ще се моля. - Ученик, който слуша двама Учители, има черна точка; слуга, който има двама господари, има черна точка; дете, което има две майки има черна точка, а ученик, който има черна точка, той спи. Спи.
към текста >>

Ти сега се убеждаваш, че имаш пред себе си най-способният ученик.
Не зная. (Мълчание. Ах, как искам да ми говори, чувствувам, че той е много умен.) - Знаете ли какво значи куб в трета степен? Петнадесет отсечки, куб в четвърта степен, три движения на r ? (Аз съм свършила университет, човек с висше образование, а нищо не разбирам.) - Ами точка в осмото движение, R в 21-о пресичане. (Нищо, нищо не разбирам, аз изумявам при тази мъдрост.) Но това са реални работи. Ти сега се убеждаваш, че имаш пред себе си най-способният ученик. - Да, в това не се и съмнявах в началото. - Дайте тези задачи на Вашите ученици и вижте как ще ги разрешат. - Но как ще им ги дам? Какво ще кажат те? Откъде са?
към текста >>

Не можах да вникна, тъй силно се концентрирах в себе си и се забравих.
Най- добрият ученик зае една почтена и най-естествено смирена поза на разстояние от мен. За миг онемях през вида му. Станах, тихо произнесох: „Само Божията Любов", той нищо не каза, но той се поклони, тъй естествено, с пълно почитание и какво смирение се изписваше в позата му, какво уважение и какво достойнство прозирах аз в това смирено положение. Излезнах вън, нищо не виждах от това, което ставаше вън от мен. Тъй дълбоко замислена, учудена, аз се намерих пред къщата си, седнах до масата и дълго, дълго мислих върху всичко това, което сега преди малко стана. Не можах да вникна, тъй силно се концентрирах в себе си и се забравих. Кога ще дойде Учителят да споделя, което днес преживях тъй чудно и странно.) ДЕН ВТОРИ Св.Богородица, 28.08.1923 г. - Изглежда, че Учителят Го няма само за мене. - Е, те другите мислят, че аз съм Учителят. Вашият Учител го няма тук. Той с другото си тяло е заминал.
към текста >>

(Аз си казвам на себе си: „Казах преди малко, че мене най-много ми се харесва най-добрият ученик, защото най-добър значи този, който най-много обича.
Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш. - Ще го прочета на моя Учител. -Пък аз съм най-добрият ученик, ще го прочетеш на мен. Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом. - Те сега мислят, че Учителят отива за сбогом, пък той е най-добрият ученик. (Аз си казвам на себе си: „Казах преди малко, че мене най-много ми се харесва най-добрият ученик, защото най-добър значи този, който най-много обича. Какво става с мене, не зная. Аз исках да Го хвана. Казвам си: „Това е моят Учител.") - Не, ти един електрически ток ще бутнеш ли? - Не, но все пак Учителят не ме оставял толкова дълго време. И сега, защо тъй ме остави?
към текста >>

И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала.
- Пред Учителя си само съм отворена. - Вие казвате ли си всичко на Учителя си? (Мълча.) - Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде. (Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко. - Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече. Отидеш с първия на разходка, но искаш и втория.
към текста >>

И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала.
Защо искаш да пипнеш Учителя си? - Пред Учителя си само съм отворена. (Мълча.) - Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде. (Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко. - Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече. Отидеш с първия на разходка, но искаш и втория.
към текста >>

- И да искам, не мога да ги взема със себе си.
Иначе, ако съзнавам, че това е моят Учител, аз тъй не мога да съдя. Но къде е моят Учител да Го видя? Нали е странно всичко това за мен. Добрият посочва едни чорапи: - Тези чорапи са за Учителя. (И се смее.) - За Вас са те. - И да искам, не мога да ги взема със себе си. Ти много пишеш? - Да, много е странно това, трябва да го диктувам на машина да се напише. - Да, може, като един разговор, най-интересният разговор. - Най-интересният, но най-странния, чудноватия разговор. - Може.
към текста >>

Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.") 4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК - Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският.
Реших, ще се отделя, мене не ми е мястото в братството. Нямам нищо, защото Учителят ме отдели от братството. Учителят каза: „Сега ще построим една стена помежду ни, по-голяма от добрия ученик." (И тъй аз оставам сама. Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.") 4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК - Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският. За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал. 6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого. Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота.
към текста >>

Ако страдаш сега, ще знаеш, че от себе си страдаш.
След като минете, те пак продължават разговора си. - Ако те са добри ученици, аз няма да ги срещна тъй на разговор, а при един болен, помагат му и се разговарят или над някоя книга, мислят нещо, не могат да го разберат и ме питат. Аз съм забелязал у теб отражение, аз кажа една лоша дума или добра и ти я повтаряш същата. Аз зная, то е отражение, същественото не е там. Тъй че няма да говоря ни зло, ни добро. Ако страдаш сега, ще знаеш, че от себе си страдаш. Има две неща, които мислех и очаквах да ги направиш. Ти не ги направи. И сега аз си измених мислите за теб и аз ще ги изправя. А другото, каквото направиш, мен ми е безразлично. Тези неща няма да ти ги кажа.
към текста >>

-Не. - Човек може ли от себе си да се учи?
- Всички. - Коя е първата? - Последната, защото по вкус тя е най-близо до паметта на човека. - Учителю, накъде Ви води мисълта? - Слушай, ученик от ученик може ли да се учи? -Не. - Човек може ли от себе си да се учи? - Да, т.е. не зная. - Ако човек се погледне в огледалото, придобива ли нещо? То само показва, какъв си. - Отсега нататък ще славя Името Божие, ще работя за Славата на Царството Божие и ще изпълнявам Волята Божия.
към текста >>

Човек сам гради в себе си.
*Това е списание "Житно зърно", което излиза всеки месец от 1 март 1924 г. до март 1944 г., всичко 17 годишнини. 10 ОКТОМВРИ 1923 г. На 10 октомври 1923 година се избра представител на младежкия клас - брат Кузман Кузманов. След това се избра младежка просветна комисия. Човек сам гради в себе си. Без лъжа, то значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а отвътре пълна светлина. 17 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, СРЯДА Стана сливане на двата младежки класа. Всичко на света е Любовта. Любовта създава живота.
към текста >>

33. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Сутринта ученикът ще си каже тайно в себе си с всичкото присъствие и съзнание: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко през днешния ден ще го считам, че е хармонично създадено." Забележка: През тая седмица в речника си ще употребяваме само най- хубавите и най-добрите думи.
21 . ЕДНА СЕДМИЦА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Упражнение, дадено от Учителя в една от лекциите в Общия окултен клас през учебната 1939/40 година Една седмица да живеем в Царството Божие на земята. За ученика и доброто и злото служат на любовта. Това е основата на упражнението. Сутринта ученикът ще си каже тайно в себе си с всичкото присъствие и съзнание: „Заради Любовта, с която Бог ме е облякъл, всичко през днешния ден ще го считам, че е хармонично създадено." Забележка: През тая седмица в речника си ще употребяваме само най- хубавите и най-добрите думи. Всичко, което ни се случва през тая седмица, ще считаме за добро. И при нещо, което се случи или при думи отрицателни, които ще ни се кажат, ще си казваме: „Благодаря ти, Господи, че Ти си ме удостоил със своята Любов! Макар и така да ми говориш, аз Те познах! " Изисква се будно съзнание за доброто! През тая седмица ще мислим върху тия думи от Господнята молитва: „Да дойде Царството Твое, както на Небето, тъй и на земята!
към текста >>

Когато една душа носи нещо ценно в себе си, малко нещо се лъчеизпуска от нея, от това ценното.
Имало е минути на живота ти - но знаеш и ми си свидетел, че никога не съм те оставил. Аз съм бил винаги близо! Всякога да изправям и да преобърна всичко да ти съдействува за Добро! Ето Галчо, имаш думи Истинни и на Живот. Живей в тях, бъди с тях и носи в душата си радост за тях. Когато една душа носи нещо ценно в себе си, малко нещо се лъчеизпуска от нея, от това ценното. Повече не е нужно да се изнесе или изкаже. То духовно се разбира и схваща. И по това се познават своите си и кои вървят заедно в Пътя на Бога. Малцина са своите, но от тях света се преобразява. Много разбиране, много носене и много работа постигат те в живота си.
към текста >>

Грехът всякои може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце.
Но Любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението. Помни, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потули. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла на непокорните сили на ада. Грехът всякои може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди човек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е Всеприсъствуващ и Всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си. Той вече е извършил грехът в своето сърце.
към текста >>

Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
Помни, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потули. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла на непокорните сили на ада. Грехът всякои може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди човек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е Всеприсъствуващ и Всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си. Той вече е извършил грехът в своето сърце. Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява.
към текста >>

Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си.
Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла на непокорните сили на ада. Грехът всякои може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото преди човек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е Всеприсъствуващ и Всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си. Той вече е извършил грехът в своето сърце. Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение. Скоро или късно краят му е гибелен. В света само Бог има правото да създава или урежда животът, според както Той иска.
към текста >>

Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение.
Защото преди човек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е Всеприсъствуващ и Всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си - няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си. Той вече е извършил грехът в своето сърце. Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение. Скоро или късно краят му е гибелен. В света само Бог има правото да създава или урежда животът, според както Той иска. Когато една душа възпира Духът в себе си да стори доброто, което може да направи и възпира Господа да го извърши чрез него, той е вече осъден. Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята.
към текста >>

Когато една душа възпира Духът в себе си да стори доброто, което може да направи и възпира Господа да го извърши чрез него, той е вече осъден.
Той вече е извършил грехът в своето сърце. Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение. Скоро или късно краят му е гибелен. В света само Бог има правото да създава или урежда животът, според както Той иска. Когато една душа възпира Духът в себе си да стори доброто, което може да направи и възпира Господа да го извърши чрез него, той е вече осъден. Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята. И ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
към текста >>

Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо.
Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение. Скоро или късно краят му е гибелен. В света само Бог има правото да създава или урежда животът, според както Той иска. Когато една душа възпира Духът в себе си да стори доброто, което може да направи и възпира Господа да го извърши чрез него, той е вече осъден. Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята. И ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Божието Присъствие.
към текста >>

Той иска Мисъл и много мислене.
За което и живея или така живея. Първата буква показва едно име - много просто име, което принадлежи на Бога с Любовта си, която Той й е дал да изяви навсякъде дето и да отиде. Сега това, всичкото ясно ли ти е? Вярвам, че да. Това е тъй, между другото животът е важен, животът е сериозен. Той иска Мисъл и много мислене. Но в него се помества и веселие - защото за Бога хората трябва да се веселят, а за тях си, те трябва да се радват. Казва Учителят - Бог се весели, а хората се радват - благодарят. Галчо, искам да ти напиша още нещичко и да свърша, да привърша писмото, а не живота и работата ми в него. Слушай какво пише небето във въздуха и будните души! : - Животът е музика.
към текста >>

Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие".
Радвайте се и благодарете за всичко, което ви е дадено. Радвайте се и за радостите и за скърбите. Радвайте се, че от всичко можете да се учите. Стремете се към същественото - към живота. Придобиеш ли го, не се обезсърдчавай от нищо. Ако се обезсърдчиш, кажи в себе си: „Силен съм и крепък." Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата „безстрашие". Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред. Съзнавай, че работиш с Бога. Щом си свързан с Него, всичко можеш да направиш. На умния ще донесеш блага, а на глупавия - светлина, да вижда къде ходи. Хвърляйте семената щедро, да бъдете благоугодни на Бога и на хората.
към текста >>

Колкото за работата тука денем няма много време, но вечер работа и то повече се занимавам с работа върху себе си.
На 11.01. сънувах Сика Динова имала нещо да ми даде от Учителя и на 12.01. сънувах Учителят и Савчето. Уреждаха едно молитвено събрание. Искам и ти да мислиш малко върху тия сънища. Колкото за работата тука денем няма много време, но вечер работа и то повече се занимавам с работа върху себе си. Пиша и Савкините бележки. Сега Гале ще ти се моля щом ще имаш пак среща с Учителя да му каже ш и нещо за мене. Добр и Гале, сега да слезна пак на земята. Ти пишеш, че времето било топло и може да стоиш в стаята без печка. Моля ти се запали си вечер или когато си в къщи печката, има въглища, недей седи в студеното.
към текста >>

16. Ако се съмняваш, принасяш ли полза на себе си?
Господ обличава, когото обича. 12. В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив (да гледа, да се оглежда). 13. Защо цъфтят цветовете? 14. Защо Господ създаде светлината? 15. В що седи силата на добрата мисъл? 16. Ако се съмняваш, принасяш ли полза на себе си? **Ръкописът е с почерка на Савка Керемидчиева. 26 . РАБОТА НА УЧЕНИКА ВЪРХУ СТИХОВЕ НА БИБЛИЯТА * 1. Ефесяном гл. 2, ст.
към текста >>

34. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си.
И сега за в бъдеще ще стане едно чудо в света. Неверующите ще станат верующи, а верующите - неверующи. Когото срещна отсега нататък и няма тези хармония, аз ще го грабна за гушата и ще го душа. Всинца ще бъдете съдени и всички ще бъдете душени. Обидата струва повече от целувка. Бъдете сега герои, да бъдете искрени в себе си. В Божието царство парите са проклети. Благородна кръв трябва да имате. Христос, Той е в света и от Неговата ръка мъчно можете да се избавите. 2. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 20 март 1921 г. - Молитвата работа ли е?
към текста >>

Следователно едновременно вие трябва да съзнавате Бога в себе си, във вашия Дух, във вашите ближни.
Трънете - съответствуват нашето ментално поле. 60 - показва умственото тяло. или чисто менталното тяло. 30 показва Духовното тяло. Водата е носителка на живота. Следователно едновременно вие трябва да съзнавате Бога в себе си, във вашия Дух, във вашите ближни. Смъртта, това е един процес на пречистване от всякакви (мисли). От всичко скверно вашият ум трябва да се освободи. Аз искам вие да бъдете свободни в своите размишления. Знанието е сила. Вашият живот, сегашният е една пиеса.
към текста >>

Ако не ядете нямате живот в себе си.
Материалните неща са резултат на Духовния свят. (За подарените дрехи на бедния.) 4. ОТ БЕСЕДАТА „ХРАНЕНЕТО - УСЛОВИЕ ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 3 АПРИЛ 1921 г. Евангелие от Матея, 1 гл.: 18-25 6 гл. Евангелие от Йоанна: 53 ст. Ако не ядете нямате живот в себе си. Започваме с противоречието и свършваме с противоречието. Бащите минус, а децата плюс. За да разбере човек живота, трябва да разбере човек противоречието. Бедните са плюс, а богатите минус. По-велика музика от яденето няма.
към текста >>

Ако не ядем значи нямаме живот в себе си.
Яденето е следствие на една велика причина в света. Малките причини с време раждат големи последствия. Съвременните хора не знаят да ядат. Като седнеш в яденето да не ти дойде никаква зла мисъл. Светът е пълен все с ученици Христови, които са излезнали се от задните врата. Ако не ядем значи нямаме живот в себе си. Дяволът, това сме ние въплотени. Дявол значи дух, който много се движи. 3 Щом не можеш да ядеш, ще почиваш, а другите казват: „Ще пости." Не ти се яде ще свиеш гайдата си. Туй, което ви говоря днес е много важно. Ние знаеме, че не знаеме.
към текста >>

Мисленето е музика.
У-то дава енергията. О, А, И, Е, У, Я, Асъ, Осъ, Исъ, Есъ, Ясъ. „С" ще ви помогне да умекчавате гласа си. Който свири и пей - ликува. Всяка мелодия, която се пее с чувство, тя е добра. Мисленето е музика. Музиката е преходна граница между низшето и висшето. Музиката разширява ума. 5. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ (сряда, 6 април 1921 г., при градината на двора.) Волята - това е силата. Волята има работа с материалните работи. Всяка една воля започва от ума.
към текста >>

Но блажен е онзи, който слуша и спазва Словото Божие в себе си.
Има само един начин за разрешаването на правилния живот. Всичките съвременни хора само на вода ще станат. Под думата вода аз разбирам един чист живот. Ние трябва да бъдем герои - да не ни е страх от мъчнотиите. Ако вървите по правия път, никога няма да умирате. Но блажен е онзи, който слуша и спазва Словото Божие в себе си. Той всякога ще бъде здрав. Смисълът е да бъдем ние здрави, умни, силни и т. н. Той може да бъде спасен само по един начин. Ние трябва да воюваме и воюваме, само че ние няма да убиваме, но на вода ще ги обръщаме. Ние сме опасни хора.
към текста >>

Според мен всеки от вас, който търси щастието си вън от себе си, той е Дон Кихот.
Самият живот е една пещ. Свободни птички сте. А съвременните хора най- малко говорят истината. На земята Дух и.душа няма. Не можем да говорим за неща, които не сме ги виждали. Според мен всеки от вас, който търси щастието си вън от себе си, той е Дон Кихот. Трябва правилно мисление, правилно разбирание на живота. Никое същество отвънка, което и да е, не може да ви опорочи, сами сте вие, които се опорочавате. А кога можете да се избавите от безстрашието? - Само тогава, когато човешката душа е изпълнена с Любов. Търсете Истината.
към текста >>

Верни ли сте в себе си, ще бъдете верни на всички.
Единственото реалното нещо в света, то е живота. Ако в живота си имате мъчнотии, това е огнената пещ. Да се освободиш от всяка завист, всяка омраза, само тогава ще разбереш тези знакове - това движение. Вие сте се пробудили вече. Бъдете смели, не се предавайте на никакви съмнения. Верни ли сте в себе си, ще бъдете верни на всички. Ще се жените без никакво многоточие. Три момци в огнената пещ са били, три ангела възвишени, който временно са живели на земята. И турете за задача бихте ли издържали този изпит на тези тримата. Вие трябва да се освободите от всички ваши вярвания. Нов живот да заживеете.
към текста >>

Всеки един човек, който живее за себе си и не може да влезе в положението на другите, тогава вие мислите зло.
Равновесието не трябва да се губи. В Бога няма никаква промяна.В Бога няма две мнения. Той на всички вярва. Той е толкова чист, че никога в Него не може да влезе някаква мисъл. Малко ще говорите на Господа. Всеки един човек, който живее за себе си и не може да влезе в положението на другите, тогава вие мислите зло. Който не е чист може да си създаде най-големите ненужни страдания. Че Господ на всичко хваща вяра. Сега някои от вас още спят и приближават да се събудят. И като се събудят ще има такова шушукане ще се чува от единия край на света до другия, като кога се роят пчели. Вие си турете мисълта, че Господ добро мисли заради вас.
към текста >>

Човек от само себе си не може да се зароди и да се роди.
Страданията са един добър метод за пречистванието. 9. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 4 гл. от Марка до 35 ст. върху 28 ст. Да схванат и разумеят своя живот. Човек от само себе си не може да се зароди и да се роди. Животинският живот е произлязъл от тревата, а човешкият живот е произлязъл от плодовете. Произхода на житото е велик. И тия житни зрънца са все от ангелско произхождение. Омразата е едно последствие от любовта. Бог, Който гради - събаря.
към текста >>

Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява.
Тази притча я няма в Евангелието. Всеки един човек си има по една притча, която разрешава. Най-важната притча е самият живот. Не е важното какво мислят хората за нас, какво ще мислят за в бъдеще хората за нас. И ние, съвременните хора, страдаме от мислите на нашите съчуственици. Бъдете уверени, че човек от много мислене не се разболява. При силната мисъл ще имате едно стеснение на носа и едно разширение на носа. А при силното чувство ще имате едно скъсяване на носа и едно разширение на носа. Да изправите две ваши важни неща, разширение на носа и стеснение на носа. В духовния свят какво ще правите? - Ще изучавате вашите мисли от хиляди поколения.
към текста >>

Опитайте туй учение, вътре в себе си.
Онзи, който е паднал, да гледа да стане. Този, който дойде при мене, той трябва да изгуби всичко. Вашата душа, вашия дух във вас, то е вашия Господ и Богородица. Сега да бъдете доволни. Сега да разберете Истината. Опитайте туй учение, вътре в себе си. Притча е живота. Притча е нашето недоволство. Всякога недоволството показва туй, което ти липсва. А не роптай против недоволството. Всяко съмнение от вас трябва да го изпъдите.
към текста >>

Думата Исус, тя е символична, съдържа в себе си 3 принципа.
Личните чувства изопачават човека. А сега главно не трябва да се осъждаме. Сега ще развивате скритото у вас с дарбата от Бога. 13 . ОТ БЕСЕДАТА „ВЪЗКРЕСЕНИЕ НА ЛЮБОВТА " ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 1.05.192 1 г., ВЕЛИКДЕН 28 гл.:10 от Матея Най-голямото зло за богатия са парите му. Думата Исус, тя е символична, съдържа в себе си 3 принципа. Споровете това са естествени. Не бойте се. Страхът е излязъл от изневярването на хората. Лекът на страха, това е Любовта. Той още живота си не е изправил, пък и за небето мисли.
към текста >>

Вие като ровите, себе си разравяте.
Галилея означава онова възвишено, дето ние само с ума можем да разберем нещата. Я прочетете 66 гл. на Исая. Сега други 2 ангела слизат, пак носят венец. В света има само един велик закон - това е Любовта. Вие като ровите, себе си разравяте. Закона на Любовта е да дава. Онзи, който люби не трябва да иска. И тъй аз искам сега да станете братя и сестри. Сега вече идва друго възкресение, сега вече няма да възкръсне Христос, ами учениците му ще възкръснат. Никой никого да не критикува.
към текста >>

Великите мисли не се раждат от много мислене.
На земята в гнева си много работа ще свършите, а на небето, много работа ще развалите. В Галилея вятър има, всеки там не може да се качи. Най-големите чувствувания са вътре в мислите. Значи в умствено отношение голямо проветрение трябва. То иде. Великите мисли не се раждат от много мислене. Великите мисли идат отвътре, а не отвън. Щом се разгневите, в духовния свят изниква един магарешки трън и там се чудят каква енергия се е употребила, та е изникнало това. Има неща в света, които и с молитва не се постигат. Хората правят света, а не света хората. Туй е сигурното в Духовния свят, че можете да разчитате на тяхната любов.
към текста >>

Че вие сте неискрени пред себе си и пред хората сте неискрени.
В този нещастен човек в него има условия за обич. Та ще турите тази правилна философия: Кога се жените ще ожените първо мозъка и главата. Ако ние имаме тази мисъл, че Бог ни обича, няма какво да се смущаваме. Докато Бог е в света, ще имаш малко неразположение. Вас ви липсва едно основно качество. Че вие сте неискрени пред себе си и пред хората сте неискрени. Едно мнение трябва да имаш. А пък работа трябва да започне най-умния и най-силния. Колко векове са минали, колко пъти хората са идвали. Всичко в живота произтича от недоимък. Сега туй учение трябва да го приведете в сегашния живот, как трябва да го приложите.
към текста >>

Стария е синоним, който живее за себе си.
Що иде отгоре се изисква абсолютна чистота. Хигиена на душата, това е чистотата. Честните хора трябва да месят хляб. Девети въпрос: Трябва да пострадаме, да ни се счупи крака, за да намерим красивата мома. Детето е, което кара майката да работи, а не майката детето. Стария е синоним, който живее за себе си. Ние сме водни капки. Десети въпрос: Ако вечер сядате с най-скромни яденета, светът ще се оправи. По хиляди лева харчат, а водят блудницата жена за осъждание. Мълчанието е една пауза на една велика идея. 18. ОТ БЕСЕДАТА „ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ" ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 22.05.1921 г.
към текста >>

35. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване.
Пътят на добрите постижения Беседа пред ръководителите (повикани 43 души) 28 август 1930 год. 4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл.
към текста >>

Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.
Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави. Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си. Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед.
към текста >>

Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си.
Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия. Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света. Наричат го новият свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от Невидимия свят ще дойдат.
към текста >>

Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото.
Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне. У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога". Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото. И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед. В света има една крива страна - това е, че не се върши Волята Божия. И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света. Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи.
към текста >>

За пазаря няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си.
Бъдете уверени, че имате от Невидимия свят всичкото съдействие, доколкото аз зная, на всички онези приятели, които са дошли. Имате добри условия да работите. Начинът, по който ще работите ще остане начин само за вас. Няма да го разправяте на този или онзи. Може да разправите нещо, което е опитано от вас, 99 пъти опитано. За пазаря няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си. И много пъти нашите проекти в света не се постигат, защото преди да сме постигнали разправяме на този или онзи. Онзи казва: „Нищо няма да стане от тази работа! " Да, този е сега Божествения закон: Да изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото, ие ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит. И тогаз този метод може да го предадете и на други - след като имате резултати. В този народ има толкова застояли души!
към текста >>

Защото досега както ви виждам, някои от вас почвате да губите вяра в себе си.
Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира. Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират. Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиме най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение. Най малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде. Защото досега както ви виждам, някои от вас почвате да губите вяра в себе си. Казвате: „Остаряхме, нищо не направихме! Побеля ни главата! " Това е старит път - главата може да побелее, но после мож е да почернее. Че е побеляла главата няма нищо лошо в това. Каквото постижение искате да имате, това ще напишете на едно листче.
към текста >>

Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие.
Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще пригори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега". Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам".
към текста >>

Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон.
Всичко онова, което бащи и майке вършат, вернолие? -Не е верно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? - Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.
към текста >>

Човек носи Божественото в себе си.
Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят.
към текста >>

Не можем да го употребим за себе си.
Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага.
към текста >>

Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба.
Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага. Питам: Кой е онзи, който може да ти открадне слънцето?
към текста >>

Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си.
Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага. Питам: Кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето.
към текста >>

Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш.
Това добро време показва, че през тази година има добри Божествени условия, психологически добри условия за изпълнение на това, което желаем. Условията, които Бог ти дава, не ги пренебрегвай! Например има една работа, ти казваш: „Друг да я свърши! " Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най- способният. Ако на друг предадеш той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ни дава то е наше право, никой не може да ни лиши от него. Това което Бог ти дава то е за тебе, а това което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш". И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други.
към текста >>

Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си.
Трябва да се възстанови в нас, по който и да е начин Божественото разбиране, Божествената хармония. Или проста казано - да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и прочее. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи?
към текста >>

Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате.
Добрият човек не е безсилен. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора. Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/. Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения.
към текста >>

Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си.
Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и прочие са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им.
към текста >>

Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица".
И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване. Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил? " Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил? " Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си.
към текста >>

С мислене само обаче нищо не става.
Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие всичко ще ви донесе - мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирението между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става. Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки.
към текста >>

Ученикът първите три седмици употребява за Бога, а четвъртата - за себе си. а.
Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление върху Евангелие от Лука 15:12 - 22. в. Четене и размишление върху седма беседа от Седма серия, страници 4, 5 и 6. Трите тези Евангелия и трите страници от беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. Четвъртата седмица -21 септември 1930 год. Ученикът първите три седмици употребява за Бога, а четвъртата - за себе си. а. Ще се повторят същите лозинки и ще се прибави след тях: „Аз и ние да бъдеме членове на това Царство Божие. Да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божиите пътища". б. Ще се прочетат и ще се размишлява около всичките стихове от Евангелието, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Второто четириседмичие Първата седмица - 29 септември 1936 год. а. Първата лозинка за посяването и възрастването. б.
към текста >>

36. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите.
Това са тъй наречените „молитвени воденици", които чрез въртене препращат написаните там молитви до ушите на боговете, тъй удобно е моленето там! " Разбира се, ние отдавна се считаме надрасли това формално четене на молитви. В нашите събрания, всяка молитва се прочита съсредоточено, бавно и с участие на мисълта. Към още нещо би трябвало да се насочим - след прочитане на молитвата, да отделяме малко време и за размишление върху някое от току-що казаните изречения. В следващите редове излагам някои изказвания от Учителя за молитвите, по-специално и за „Добрата молитва", както и ония мисли, които се породиха у мен, когато след прочитане на „Добрата молитва" размишлявах. 2. НЯКОИ МИСЛИ, КАЗАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МОЛИТВИТЕ ОБЩО, КАКТО И ОТДЕЛНО ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, които съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли.
към текста >>

Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си".
Том „ Простите истини": лекции на Общия окул тен клас, 1926-1927, страници 133 и 134. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Да прочетем Добрата молитва с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Из том „Новото човечество ", страници 239 и 240. „Сега, нека прочетем „Добрата молитва" и отправим умът си към Този. към Когото всички се обръщат тази вечер. Тая молитва е обща, не само за човечеството, но за цялата вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по тоя начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля".
към текста >>

Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име.
Нека вземем като ръководна мисъл, написаното от Учителя в кръга около ПЕНТАГРАМА: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Това значи, при всяка наша стъпка в живота, да се запитваме каква е волята на Бога, да открием по пътя на интуицията и вдъхновението тази воля и да постъпим съобразно нея. Направило ми е впечатление една мисъл от Учителя, която срещаме в лекциите. Учителят казва там: „Вие мислите, че Бог съществува само за да Му се молите? " - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му. Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън.
към текста >>

Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост.
Това значи, при всяка наша стъпка в живота, да се запитваме каква е волята на Бога, да открием по пътя на интуицията и вдъхновението тази воля и да постъпим съобразно нея. Направило ми е впечатление една мисъл от Учителя, която срещаме в лекциите. Учителят казва там: „Вие мислите, че Бог съществува само за да Му се молите? " - Когато се замислих, за какво ли още съществува Бог, казах си, че нашето отношение към Него се определя и от това, да вършим волята му. Второто нещо е - да осветяваме в себе си Божието име. Само по себе си, Божието име е свещено, а ние всецяло трябва да се потопяваме в тая святост. Трето - да славословим Бога винаги. Ние, които изучаваме природата и нейните закони, трябва винаги с разположение да славословим нейният Творец. Днес учените все повече и повече вникват в това велико твърдение. Виждаме величието на Природата в четирите елемента на материята: Вода, Земя, Въздух и Огън. Като четем беседите и лекциите на Учителя, виждаме, че има и духовна същност в четирите елементи, и от това още повече трябва да се възхищаваме, че сме потопени в такъв свят.
към текста >>

ПЕТИ КЛЮЧ: „ВДЪХВАЙ В НАС С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ЧИСТИТЕ СИ МИСЛИ И НИ УПЪТВАЙ ДА ТИ СЛУЖИМ С РАДОСТ" Това изречение ни въвежда за втори път в областта на мисленето.
Трите тези неща: осветеният човешки дух, просветеното сърце и просветеният ум, ни поставят в положението да пазим Божиите заповеди и повеления. Ако размислим, защо се казва „заповед и повеление", може би ще си кажем, че това е едно и също нещо. Думата „повеление" е употребявана в по-далечното минало, по-близка е до славянския език. З&поведта е предназначена да се изпълнява нещо за по-дълго време, а повелението може да се измени - то само напомня за съществуването на дадена заповед. Това напомняне се изразява често в човека от „Тихият глас", чрез който ни се обажда нашият ръководител при случайните изкушения и противоречия в живота. ПЕТИ КЛЮЧ: „ВДЪХВАЙ В НАС С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ЧИСТИТЕ СИ МИСЛИ И НИ УПЪТВАЙ ДА ТИ СЛУЖИМ С РАДОСТ" Това изречение ни въвежда за втори път в областта на мисленето. Още в начало на молитвата, ние просим от Бога „да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление". След разчистването чуждите натрапни мисли около нас, идваме до второто важно състояние, Бог да вдъхва в нас,-с присъствието си чистите си мисли. Щом Господният Дух е около нас. мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот. Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят характер.
към текста >>

Тогава аз се връщам върху три основни положения, засягащи областта на мисленето: „ Изпроводи ми Духът си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление." „Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли." „Всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята." Всеки може да си избере един „стълп" от изреченията на „Добрата молитва" и да се връща към него, когато му потрябва да се съсредоточи.
6. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ МИСЛИ Завършвам с това, което трябваше да кажа в началото. Изложените размишления не са всичко, което може да се запише от всеки, когато размишлява при четене „Добрата молитва". Всеки ден може да ни идват все нови и нови мисли, едни от други по-красиви и близки до Истината. Всеки, който възприеме такъв начин на четене „Добрата молитва" или която и да било друга молитва, ще навлезе в един нов свят, ще постигне мисленото общуване с по-напредналите от нас същества, които изпълват пространството. Често, когато чета „Добрата молитва", моят ум ми предлага всевъзможни най-обикновени неща из материалния свят. Тогава аз се връщам върху три основни положения, засягащи областта на мисленето: „ Изпроводи ми Духът си да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление." „Вдъхвай в мен с присъствието си чистите си мисли." „Всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята." Всеки може да си избере един „стълп" от изреченията на „Добрата молитва" и да се връща към него, когато му потрябва да се съсредоточи. Нека си записва мислите, които го спохождат при четене тази съвършена молитва. При нейното прочитане, всякога да имаме предвид казаното от Учителя: „Тази молитва е обща не само за човечеството, но и за цялата Вселена: за всички Ангели, Архангели, Началства, Власти, Сили. Само по този начин ще имаме Божието благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата воля". /Беседа „Общение с Бога"/. „Прочетете сега „Добрата молитва", която ще бъде символ на новото верую в света".
към текста >>

Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си".
Това, последното, Учителят го е казал в частен разговор с брат Боян Боев, но го потвърждава и в беседата си „Да мисли", том „Новото човечество", стр. 239-240/. Там Той е казал: „Да прочетем „Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме на това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи. Да мислим тогава върху „Добрата молитва" на живота, която съдържа всички блага в себе си". Действително, ако разгледаме „Добрата молитва", нейният текст е съставен от 10 изречения или всяко изречение представлява един ключ за намиране онова щастие, към което човек винаги се е стремял. На което от тях бихме се спряли, да размислим и да медитираме за неговия смисъл, ние бихме намерили висше духовно разрешение на някой занимаващ ни въпрос или затруднение в живота. Бих казал - в „Добрата молитва" се съдържа целият окултизъм, самото „Божествено учение", както Учителят нарича Школата на Бялото Братство. Истинската молитва, това е „Разговор с Бога", а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/. Но тук бихме си позволили да си представим, че Учителят е създал „Добрата молитва", именно като е записал своите разговори с Бога.
към текста >>

„Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите.
Тогава ние си припомняме задачите, които Господ и Учителят са ни дали. С изказването на тези „десет ключа" - изречения, ние разчитаме на помощта на нашите светли ръководители. Пожелавам на всички да се изпълни и казаното в „Добрата молитва": „Храни душите ние Небесния си хляб и ни укрепявай със силата си да успяваме в живота си". София-Витоша, 9 май 1965 г. Из лекцията „Устойчиви величини" - том „Простите истини": Общия окултен клас (1926-1927), стр. 133-134. „Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никои да не вижда, че се молите. При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила, да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли.
към текста >>

37. 6. ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

В процеса на това мислене той добива вече СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА.
Той е излекуван вече от една болест, научил е урока си. да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентограма с РАЗТВОРЕНАТА КНИГА Той е прочел от великата книга на живота, един урок, които никога вече няма да забрави. Той почва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин, не като по-рано със СабятА. Защото по- раншното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той добива вече СВЕТЛИНАТА НА ЖИВОТА. Защото да мислиш правилно всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирано в Пентограма със ЗАПАЛЕНА СВЕЩ. Когато върви с тази запалена свещ в живота, светлината, която трябва да се увеличава с нея той пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на САБЯТА. Той е живял по-рано за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва - той живее за да дава.
към текста >>

От това следва, че онзи, който държи сабята, на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на БОГА, лъже себе си и другите.
Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентограма като СКИПТЪР. И тъй, САБЯ и СКИПТЪР са два символа на власт. На светската власт - САБЯТА, която убива и взема и на духовната власт - СКИПТЪРА, който дава и възкресява. Тези два вида власт се взаимно изключват. Там, където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи сабята, на капиталиста, на учения и на държавника и казва, че служи на БОГА, лъже себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат САБЯТА и го поставят на мястото на онези, които са били управлявани със САБЯТА. Само тогава той ще разбере, че е на първото стъпало на пътя, на широкия светски път, а не на духовния път, както може би си е мислил. От този момент, когато вече човек е запалил светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие. Той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството или на стръмната пътека, както още я наричат, той трябва да мине - ТЯСНАТА ВРАТА, за която говори Свещеното писание.
към текста >>

Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е.
Авраам, които имаше тази вяра се удостои да бъде наречен - ПРИЯТЕЛ НА БОГА. Но това високо положение, вместо да го направи горделив, го направи толкова скромен, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си, на планината МОРЕЯ. С това смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се възкачва като МОЙСЕЯ на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите БОЖИИ. Когато ги получава човек се преобразява и над него слиза ДУХЪТ - това е планината ТАВОР. Той се преобразява, но това не е още краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, трябва да се отрече от себе си т.е. да умре за света. Христос казва: „Ако не умрете за света нямате живот вечен". Но трябва да се знае, че човек умира плътски за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди за новия духовен живот. Това вече „ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ОТ МЪРТВИТЕ", а то става на ГОЛГОТА. И тъй, петте планини: АРАРАТ, МОРЕЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, са петте стъпки за навлизането на човешката душа.
към текста >>

38. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Иван Толев

Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота „Всемирна летопис", Г. II, kh.4(IV. 1921), с. 65-67 Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си.
към текста >>

Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде.
към текста >>

А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света.
Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е.
към текста >>

Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място.
към текста >>

А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ.
Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни" хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже, има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии. Следователно, от това становище, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
към текста >>

Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е.
Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
към текста >>

Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята.
ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля. Когато правилно мислим, това значи, че имаме всички подходящи и красиви форми, в които можем да вложим Божественото съдържание на живота, а щом имаме това съдържание, сърцето ще почне правилно да се проявява, и пирамидалните клетки ще работят в унисон. А щом имаме съдържанието, ще имаме и вътрешната сила, която ще даде смисъла на живота, в който смисъл може да се прояви човешката воля, защото само когато разумно действуваме с волята си, ние живеем смислен живот. Следователно: правилно мислене, правилно чувствуване и правилно действуване са необходими за ума, сърцето и волята.
към текста >>

39. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

А що представлява студът сам по себе си?
Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме тоя факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва от тях, трансформира се в тях, вечерно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на любениците и пъпешите: всеки може да направи един малък опит, като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израстне някой път нощно време по една педя, а денем растенето й е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура.
към текста >>

И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
към текста >>

Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
към текста >>

И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие.
Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално. По същия начин и светлината трябва да се прокара от естественото си състояние направо в ума. И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
към текста >>

А тия закони включват в себе си великата хармония на битието.
Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните. Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме.
към текста >>

40. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Иван Толев

Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал.
151-153 Големият европейски катаклизъм от 1914-1918 г. предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре.
към текста >>

Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане.
предизвика коренна промяна в политическата уредба на много страни: предишните държавно-правни форми бидоха заменени с нови, считани за по-добри и по-съобразни с изискванията на новото време, и в тия форми се вля ново съдържание от социални течения и групировки. Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото.
към текста >>

Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си.
Обаче, печалният факт, че липсва навред възжелания нов смисъл на живота, е налице: принципите, които се влагат в развитието на народите и методите, с които активните политически водачи си служат, са пряко противоположни на Божествените закони и предначертания. Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е Божественото: „Търсете царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи".
към текста >>

Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите.
А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето.
към текста >>

Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става незаконен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си - която сама е незаконна - и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината.
С други думи, А, Б, С и Д, и десет хиляди други, имат право да се съберат на събрание (meeting); и понеже А. има право да каже на В., че той мисли, че би трябвало да се гласува известен закон, и понеже и В. има право да каже същото на когото и да е от приятелите си, излезва, че А. и още десет хиляди души с него могат да държат едно публично събрание, в което да се изкажат в полза на правителството или против него. Това е то, в неговата същност, правото на събиране за политически и други цели. Но едно събрание, един митинг, който би бил законен, не става незаконен само по това, че той може да възбуди някаква опозиция против себе си - която сама е незаконна - и чрез това косвено да даде повод за нарушение на тишината. Да предположим например, че „Армията на спасението" (Salvation Army - едно религиозно общество) иска да държи събрание в Оксфорд; да предположим, че пък „Армията на Скелета" (Skeleton Army) разгласи, че ще нападне първата и ще я разпръсне със сила. Нека предположим още, че на туй отгоре, мирните граждани, които не желаят да се нарушава спокойствието на града, като се боят от смутове, подканят властта да забрани митинга на „Армията на Спасението" или ако стане шум, да арестува членовете и на двете армии. Това искане изглежда на пръв поглед като твърде основателно, но властите не могат, законно, да отговорят на подобно искане. Че така трябва да бъде, по сега съществуващото право, става явно, щом като се помисли. На А.
към текста >>

41. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално.
Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие?
към текста >>

За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината".
Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
към текста >>

Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията.
Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне.
към текста >>

И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва.
Това беше и ново, и страшно тежко за мене. Но пак напрегнах всички свои сили, разчитайки на нашето средство - медитацията. Турях отпреде си дадения ми портрет на Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля. Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация.
към текста >>

Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст.
към текста >>

„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
към текста >>

Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос.
към текста >>

До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване.
Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
към текста >>

Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата.
Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата.
към текста >>

„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15.
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова) „Лъча", бр. 6 (12.IV.
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II.
" И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо. А нищо е отрицание на всяка реалност, както нула е отрицание на всяко число.
към текста >>

А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че душата не погинва с разложението на плътта.
към текста >>

Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17. „ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Църковен вестник", Г. XXVII, бр.
към текста >>

Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили.
Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
към текста >>

Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите".
Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов. „Всемирна летопис", Г.
към текста >>

„Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си".
Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 8 (VI-IX. 1926) стр. 190 в статията „Опровержение", той описва кой е Иван Грозев.
към текста >>

„Теософията в защита на себе си" „Мир", Г.
Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
към текста >>

През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
към текста >>

Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.
към текста >>

Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си.
Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението.
към текста >>

2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва.
Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис".
към текста >>

Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр.
към текста >>

Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил.
И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр.
към текста >>

А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си.
Това не е случайно. И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание.
към текста >>

И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп.
И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание. В Народната библиотека то бе забранено да се дава на читателите от комунистическата власт управлявала България от 1945-1990 г.
към текста >>

И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват".
Нямаше откъде да се вземе и намери. И така аз се разминах с него. Нямаше го никъде. Това продължи дълги години. 5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание. И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах и ги слагах в един кашон. Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона. За мен тогава те бяха архив и нищо повече. 6.
към текста >>

Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват".
Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона. За мен тогава те бяха архив и нищо повече. 6. По едно време получих и подвързани годишнини, но те бяха разкъсани, някои книжки липсваха, аз се ядосвах, че не са пълни. Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах. По- късно дойде време да ги разгледам, да видя кой участвува в тях и да ползвам някои статии за „Изгревът" като съм ги отпечатал дословно по дадени автори. 7. В съзнанието ми бе поставена от някого една програма, за която знаех, че съществува, но знаех, че не е дошло времето. После дойде това време. Тя бе предадена в съзнанието ми от някого и аз започнах да работя по нея последователно. 8.
към текста >>

На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая!
Искам да заявя, че материала се сглоби накрая, защото концепцията за този материал съществуваше горе, но ми я подаваха на части в съзнанието. Знаех как ще стане, по-точно, как ще изглежда, но това стана накрая. На връх Великден - 4 - 6 май 2002 г. сглобих и завързах материала. Аз го завързах, а той ме отвърза, аз се освободих. На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая! 11. Иван Толев отдавна е прероден може би, по онази верига, за която той бе закачен, която съществува и днес. Тези сили съществуват. И те настояваха да се включи този материал в своята пълнота. А онзи, който ръководеше от Невидимия свят поредицата „Изгревът" оформи концепцията, даде ми я и аз я реализирах. Но без тяхно участие нищо не можех да направя.
към текста >>

Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова.
към текста >>

42. 1929 година

Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога".
Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича. Великото в хармонията и порядъка се проявява. Живейте със светли мисли, благородни чувства и любящи сърца Божественото в света - Божественото, вечното, неизменното в света. И нек тая жива връзка с Учителя бъде като скачени съдове, та всякога да допълням от по-високото, та в лишностда се не чувствувам.
към текста >>

Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т.
Напр.: „Съвременният живот е живот на реликвите. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята." И 105-ият Псалом е псалом за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел.
към текста >>

Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно.
Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света." „Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, които става в света, е на своето място и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите." „Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете. Казвам, само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи.
към текста >>

Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете.
В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите." „Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората." „Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв." „Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите." „Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух." „Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови." „Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете. Казвам, само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои. Животът няма да бъде тъй тихи спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде нова култура." И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо.
към текста >>

Любов към Бога, то е най-важното и от Бога тогава любов към ближния - човечеството, обществото и най-после към себе.
И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята студенина и скованост и ме прави подвижен. Тя ме зове всякога към жива връзка с Учителя. Зове ме към чистота на мислите, чувствата и желанията, къмто ред и порядък. Да не оставам свободен никога, защото свободното време е, което обезсмисля живота и човек се опорочава. Жива вяра в светлото бъдеще в Бога. Любов към Бога, то е най-важното и от Бога тогава любов към ближния - човечеството, обществото и най-после към себе. Нека Великият ни Баща и Водител я възнагради хилядократно за многоценния й труд и за скорошната й изпълнителност към дълга „за брата"! Тя ми припомни забравени слова на Добрия ни Учител: „Окултните истини с едно прочитане не се научават и изпълняват, те трябва да се четат, препрочитат и дълго да се съзерцават и мисли по тях, за да можем по вътрешен път да достигнем до същественото." Сега е 10 часът вечерта. При чисти мисли, с добро настроение, с добро разположение на духа, аз започвам да тегля [билетчета] за обед и вечер и да мисля по това, което ще ми се даде. 10.II.1929 г., неделя Станах в 6 1/2 ч. Времето бе облачно и дребен сняг валеше.
към текста >>

Тя ме позовава за сериозно четене и много мислене, за жива връзка с Учителя.
И в 5 1/2 ч го разпечатах и започнах да чета. Четох това, което е писано в понеделник, на 11.П.1929 год., където най-обстойно излага сестрата, че ,Никое същество не ще те направи щастлив, а само Бог" и хубави мисли от Молиер - „Никой мъж не е станал по-щастлив, когато се е оженил." Сократ - „Ако се ожениш, ще съжаляваш, ако се не ожениш, пак ще съжаляваш." Бекон [Бейкьн] (Най-умният човек в Англия): - „Ако сте млад, не се женете още; ако се стар, не се женете никога." На 9 и 10 писала писмо, в което тя съжалява, че толкова години аз се подвизавам в това хубаво учение, чел съм тия хубави лекции от Учителя. Слушал съм толкова хубави слова, толкова много методи за възпитание и самовъзпитание, за определяне и самоопределение в живота, и досега ако не съм се определил, то всичкото ми време е изгубено. Иска свещеният час, ден, минута, година и месец да бъдат записани, когато в мен настане това определение и самоопределение. Това ще бъде Велик-ден за душата. Тя ме позовава за сериозно четене и много мислене, за жива връзка с Учителя. Да си уредя времето така, че никога свободно време да не ми остане. Да бъда в истинския смисъл на думата адепт и т. н. Към 8 ч вечерта се реших по влечение да отида в общината и заварих Д. Лазаровски да чете книжката „Аз за това дойдох", да я чете, а Енчо и бирникът Руси Георгев да слушат. След свършването на беседата ме питаха кой я е писал.
към текста >>

И то с тон на омраза ми го каза това и ме упрекна, че това аз сам от само себе си съм правел, че съм си нареждал часовете както искам, а не под заповед.
Станахме къде 6 1 /2, измихме се. Аз си прочетох нещо из втората серия: „Растете в благодатта". Потеглих след това за Крепчаи в 8 1/2 бях в Крепча. На втория час имах уроци във II отделение. Скарах се с учителя Мехмед Арифов, задето съм бил в отделението му и съм задържал децата му повече, отколкото трябва. И то с тон на омраза ми го каза това и ме упрекна, че това аз сам от само себе си съм правел, че съм си нареждал часовете както искам, а не под заповед. Следобед отидох за заплатата си в Опака. Заварих господин Славов при пунктовия. Вечерта Каменови, Йордан Миланови и Надежда, Георги и Рали, Стефанка и Кирушка бяхме заедно до 12 ч. Пренощувах у Георги Цонев. Сутринта се отбих да честитя на Деспа учителствуването в прогимназията в Опака, тя дохожда на [мястото на] Йордан (Донката) Марков от гр.
към текста >>

Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още?
Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много. 14.III.[1929 год.], четвъртък Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т. Иванов. 15.III.1929 год.] Станах рано. Четох, приготовлявах се за Попово, отидох на пощата, но ме оставили и аз потеглих за Крепча през Шаванца. Времето бе ясно, а далечините замъглени. Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още? Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) В гората бе много приятно пътуването. Мислих много за сестрата Еленка, разговарях се с нея по много въпроси. Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска. Стигнах в 11 ч.
към текста >>

Като че съм безсилен да се справя със себе си.
Юрдан, горският, Димитър и Енчо дойдохме в училището и те се нахраниха хубаво, та си отидоха да спят. През нощта сънувах, че съм при Стефанка. Тя беше гола съвсем... 21.III.1929., четвъртък Станах от сън рано в 5 ч. Главата като че ли ме боли от недоспане. Не съм си доспал поради неприятните и порочни сънища - силна възбуда на низшите чувства. Като че съм безсилен да се справя със себе си. „о" Отидох донесох една стомна вода. Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни. Времето пак студенко - прохладно.
към текста >>

Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек?
Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия. Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3 .III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек? Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света. Човек не е извор на доброто. Доброто е извън човека. И злото е извън човека. Доброто изтича из Бога." „Когато възприемем доброто от едно Божествено съзнание и го разберем и приложим в живота си и получим известни плодове, това добро е вече наше.
към текста >>

Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света.
Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3 .III.1929 г. Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата." „Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек? Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света. Човек не е извор на доброто. Доброто е извън човека. И злото е извън човека. Доброто изтича из Бога." „Когато възприемем доброто от едно Божествено съзнание и го разберем и приложим в живота си и получим известни плодове, това добро е вече наше. Ние сме го взели от Бога.
към текста >>

Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа!
Предупреди ме, че голямо писмо - пълно с нещо много писано, съм бил изпратил на Еленка, а че какво съм й писал толкова и то така изпратено. Отговорих, че и ней бих писал, но тя всякога се е държала резервирано спрямо мен, от идеята ми, и не иска нищо да прочете, и което съм й дал да чете, тя през пръсти го гледа и консервативно отнася спрямо него. Потеглих си, тя сърдито, отчаяно сбогом ми не даде и по салона се разхожда насам-натам безпокойно и най-после извика: „Хайде, отивай си, че ще закъснееш! " Потеглих си, обаче от една страна ми мъчно стана: защо така грубо я аз разсърдих, и надменно се държах. Така ли трябва да се отнасям спрямо нея? Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа! 30.III.[1929 год.], събота Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно.
към текста >>

43. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот. Блажени, които Го познават и Му служат. Божествената Мъдрост дава знание. Божествената Истина дава свобода. Божествената Любов дава живот.
към текста >>

У човека има 5 неща: Ти трябва да превърнеш у себе си настроението в чувствувание.
Понеже те са били винаги при Учителите си, а ние сме наред и в света? У.: - Не, вие не знаете през какви мъчни условия са минавали там учениците. Те е трябвало да пребродят целия свят, трябвало е да преписват, всичко на ръка да нарисуват. А вие тук имате голямо улеснение. Вие много пъти сте били в школи и сте бягали. У човека има 5 неща: Ти трябва да превърнеш у себе си настроението в чувствувание. Чувствуванието да превърнеш в мисъл. А мисълта - в разумност. А разумността да превърнеш в принцип. Вие трябва да различавате тия състояния едно от друго. Настроението е ветропоказател.
към текста >>

Мисленето е река.
А мисълта - в разумност. А разумността да превърнеш в принцип. Вие трябва да различавате тия състояния едно от друго. Настроението е ветропоказател. Чувствуванието е кладенец (извор). Мисленето е река. Разумността е посадена градина с плодове, е принципът - това е Школата, в която се учат разумните хора. Ако чувството не стане на мисъл, то не може да тече. Изворът трябва да стане на река, а реката - на градина. А градината - на училище. Доброто е общ принцип, не е частичен.
към текста >>

Да познае човек себе си, значи да познае човек своите морални устои. 6.
Истинският морал е: да желаеш само това, което Бог е определил за тебе. 1. Да бъдеш честен - да знаеш, че си човек. 2. Да бъдеш добър - да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш. 3. Да бъдеш абсолютно умен - да знаеш, че има капитан, който ръководи кораба ти. 4. Да бъдеш великодушен - да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш. 5. Да познае човек себе си, значи да познае човек своите морални устои. 6. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и злото. С весело настроение да разрешиш твоята задача. В моралния тип има устойчивост. 7. Ако ученикът запази тялото си чисто, той дълго живее. А ако го опетни рано, и рано трябва да го смени. 3.
към текста >>

Трябва да се освободим от животинското в себе си.
Повторението е грях. Човек не трябва да има животински желания. Недъзите, които има човек, са все животински: кражба; правото на силния и т. н. А у човека законът трябва да бъде другояче. Правото е на правия - който е прав, той е силен. Трябва да се освободим от животинското в себе си. Другаруването, както е у животните, не е никакво другаруване. Човек тепърва трябва да се учи какво нещо е другаруването. Човек може да стане проводник на водата, но не може да я произведе, защото Бог е, Който действува. Докато момата вижда Бога в момъка, тя е на прав път. А пък като почне да мисли, че той е всичкото, тя е на погрешен път.
към текста >>

Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си.
Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят. Това не е разбиране на Божествените пътища. В човека има животинско: той може да живее като лисица, като дървеница, като бълха, акула, змия и пр. Когато имаш отрицателни желания, ти прекарваш всички тези животни през себе си. Тогаз ти мислиш, че живееш, а пък тези животни живеят у тебе. Ти като човек още не си се проявил. Ти като трупаш зрънца като мравка, ти живееш като мравка. За тях това може да е добро, но за нас не е добро. Войникът има ли нужда от специфичен склад?
към текста >>

Той ще си вземе от общия склад, а на себе си ще има една малка раница.
Тогаз ти мислиш, че живееш, а пък тези животни живеят у тебе. Ти като човек още не си се проявил. Ти като трупаш зрънца като мравка, ти живееш като мравка. За тях това може да е добро, но за нас не е добро. Войникът има ли нужда от специфичен склад? Той ще си вземе от общия склад, а на себе си ще има една малка раница. Този живот е несъвместим с Царството Божие на земята. Да подобриш този ред на нещата е немислимо! От всичко трябва да се съблечеш! Докато този ред на нещата седи, Царството Божие на Земята не може да дойде. Отвътре трябва да се съблечеш.
към текста >>

Ний сме най-големите мъчители на себе си.
Който знае ще завърти крана и ще си прояви човещината. Мъчно било човек да се откаже от богатството. Като избухне пожар, де видиш как ще бяга. Дойде човек до някоя река и казва, че не може да мине. Но я го назори, и ще мине. Ний сме най-големите мъчители на себе си. Дяволът е втори по ред. Първият по ред, който те мъчи, си самият ти. Колкото по-малко се занимавате с лошите работи на хората и се занимавате с добродетелите (прилагате ги), толкоз по-добре. Количеството на храната, с която се храни майката, влияе и на пола на детето. Добрият живот на човека зависи до известна степен от храната, която той приема.
към текста >>

Ти ще уповаваш, при изкушението, на Божественото в себе си.
Някой човек ти прави добро, понеже в миналото си му правил добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. И като живееш за Господа, това, което ще Му поднасяш, Бог ще ти го върне. Можеш да минеш през едно място, дето се сипят гранати, и няма да стане нищо. Един ангел дойде при Христа, след като Христос изтърпя изкушението. Ти ще уповаваш, при изкушението, на Божественото в себе си. И след това ще дойде ангелът. Щом влезеш в окултната школа, в нея плач не се позволява. Там не се позволява скръб, не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш, но като влезеш в Школата, другояче ще мислиш. Ти трябва да си чужд за гнева, за съмнението, за скръбта и пр.
към текста >>

Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си.
Вътрешното разбиране е важно. Един брат запита: - Какво означават 8000 години? Учителят каза: - 8000 години е число на безконечност. Има 8000 Божествени години, има 8000 ангелски години, има 8000 човешки години. Човек да не се има за много учен, та да има към какво да се стреми. Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде.
към текста >>

Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека.
И като се труди, пее и работи, в пътя ще успява и ще жене сладки зрели плодове. Сила, младост и живот повтаря се два пъти иска човешкият дух. 7. Разговор с Учителя на 22.111.1934 год., петък Силните чувства не са за човека, те са за животните. Всяко цвете със силна миризма не е за човека, не е за мирисане. Ний стесняваме някой закон на природата, но ний понасяме последствията от това. Този, който пуши, носи със себе си огъня и пушека. Когато мислиш, само брашно мелиш, а когато чувствуваш, слагаш вода в брашното, но трябва да знаеш колко вода да туриш, за да не стане на каша. Чувствата трябва да бъдат наполовина на мисълта. И като правиш добро, трябва да икономисваш енергията. Например. Направиш добро, оправиш крака някому -оправете го и не му говорете повече. Направите една погрешка и почнете да мърморите.
към текста >>

Ти някога трябва да направиш добро на себе си - как ще го направиш?
Направиш добро, оправиш крака някому -оправете го и не му говорете повече. Направите една погрешка и почнете да мърморите. Благодари, че си видял грешката, поправи я. Благодари и не мърмори повече, че си се оцапал -очисти се. Господ допуска едно страдание, защото сме твърдоглави. Ти някога трябва да направиш добро на себе си - как ще го направиш? Като срещнеш и богатия, и сиромаха, няма да мислиш, че са такива. Когато даваш някому съвет, трябва първо да намериш туй, което е изгубил, и да му го дадеш - тогава си му дал истински съвет. Значи ще хвърлите светлина в пътя му. Там, дето нашата мисъл е проникнала, тона е говор. За да се предава музиката, трябва да има най-благоприятни условия, да има тона на Любовта.
към текста >>

Изповядайте се вътре в себе си пред Божественото.
Вие сте скръбен. Защо? Защото Бог не мисли за вас. Какво трябва да правим? Помислете за Бога и веднага скръбта ви ще изчезне. Никога не се стремете да се оправдавате пред хората. Изповядайте се вътре в себе си пред Божественото. Ние сме заобиколени с една любов, която не оценяваме. Не ограничавай Любовта, която минава през тебе, защото иначе ще дойдат големи нещастия и страдания. Много работи остават неразбрани за вас, защото няма Любовта, която превъзхожда всяко знание. Само Любовта е в състояние да оправи всичко в света. Само Любовта може да отвори всички затворени врати.
към текста >>

Страданието произтича от това, че ние спъваме в себе си Доброто, което имаме.
Гледайте сега да ви се отвори шестата врата. Под „шеста врата" се подразбира идването на Любовта, През шестата врата ще влезе Любовта, която разрешава противоречията в живота. Размишлявайте върху следното: „Любовта Христова превишава всяко знание." Любовта е това, което дава сила на човека. В Любовта е силата на човека, Тя отваря един простор. Когато човек живее в душата си, той се радва, каквито мъчнотии да има, и лесно се справя с тях. Страданието произтича от това, че ние спъваме в себе си Доброто, което имаме. Когато човек стане религиозен, той трябва да избира чисти места и добри хора. Има три вида живот. Първо: животински - когато човек се грижи само за ядене и пиене: Второ: човешки живот - когато се стреми към удоволствия; това е живот на постоянна смяна на радости и скърби. Трето: Божествен живот - когато човек се стреми да служи на Бога, той живее в блаженство. Щастието на човека зависи от неговата вътрешна хармония.
към текста >>

Който и да е музикант, аз не го критикувам, слушам го спокойно, давам му всичкото си внимание, както на себе си, и го преценявам, намирам туй, което е в него.
Те търсят своите форми и постоянно работят. Бетовен и Бах и пр. нищо не са създали, те са били само проводници. Не искай да бъдеш нито като Бах, нито като Моцарт и пр. Да приемеш на музикантите туй, което е, а ние приемаме туй, което не е. Който и да е музикант, аз не го критикувам, слушам го спокойно, давам му всичкото си внимание, както на себе си, и го преценявам, намирам туй, което е в него. Според мене, не оправяй чужди погрешки, нека се върнат сами да си ги поправят. Преди да почнеш да свириш и пееш пред публиката, за да я предразположиш към себе си, за да не те среже, изсвири си и кажи нещо в себе си. „Моят лък като дръпна, братя, да се повдигне вашата мисъл, да не ме срежете" и пр. Който е музикант, всякакъв може да бъде. Която цигулка вземе, при всички условия на времето, може да свири хубаво, тя е разнообразна.
към текста >>

Преди да почнеш да свириш и пееш пред публиката, за да я предразположиш към себе си, за да не те среже, изсвири си и кажи нещо в себе си.
нищо не са създали, те са били само проводници. Не искай да бъдеш нито като Бах, нито като Моцарт и пр. Да приемеш на музикантите туй, което е, а ние приемаме туй, което не е. Който и да е музикант, аз не го критикувам, слушам го спокойно, давам му всичкото си внимание, както на себе си, и го преценявам, намирам туй, което е в него. Според мене, не оправяй чужди погрешки, нека се върнат сами да си ги поправят. Преди да почнеш да свириш и пееш пред публиката, за да я предразположиш към себе си, за да не те среже, изсвири си и кажи нещо в себе си. „Моят лък като дръпна, братя, да се повдигне вашата мисъл, да не ме срежете" и пр. Който е музикант, всякакъв може да бъде. Която цигулка вземе, при всички условия на времето, може да свири хубаво, тя е разнообразна. Музиката има една своя страна - разговор. Като виртуоз, човек е можал да се справи с грубата материя.
към текста >>

Притегателната сила на Земята привлича повечето лошите хора към себе си и затова те са по-тежки.
Психическа вяра. За нас е важно настоящето, което минаваме, то ще съгради бъдещето. Младите -поумнявайте, а старите - подмладявайте се! 11. Разговор с Учителя на 4.III.1936 год., сряда Безлюбието е щерна, а любовта е извор. Хората, които обичаш и те те обичат, стават леки. Притегателната сила на Земята привлича повечето лошите хора към себе си и затова те са по-тежки. Днешният ден определя утрешния. Не мисли за утрешния ден. Наследствените черти много ни препятствуват. Като си разположен, значи много имаш, а като не си разположен, значи малко имаш. Който благодари при страдания, получава... Богатият трябва да пороптае от богатството, за да му се отнеме от изобилието му.
към текста >>

44. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Един човек, който има това музикално чувство в себе си, никога не се обезсърчава.
(19.1.1936 год., неделя) 153. Потребно е пеене. Човек не може да се спаси без пеене. Не пеене в обикновения смисъл на думата. Ако в човешкото съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, човек не може да поддържа духа на спасението и ще се обезсърчи. Един човек, който има това музикално чувство в себе си, никога не се обезсърчава. Между музикантите престъпници няма. Ако в света имаше [тази] музика, за която говорим, тя щеше да го преобрази. (19.1.1936 год., неделя) 154. Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом човек се колебае, тонът не е верен.
към текста >>

Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката.
Ако в човешкото съзнание пеенето не стане среда, в която съзнанието да функционира правилно, човек не може да поддържа духа на спасението и ще се обезсърчи. Един човек, който има това музикално чувство в себе си, никога не се обезсърчава. Между музикантите престъпници няма. Ако в света имаше [тази] музика, за която говорим, тя щеше да го преобрази. (19.1.1936 год., неделя) 154. Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом човек се колебае, тонът не е верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155. Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен. Тя не може да се пее между хората, съзнанието на които не е пробудено. Когато това музикално чувство се пробуди, това ще е началото на царството Божие на земята.
към текста >>

Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155.
Между музикантите престъпници няма. Ако в света имаше [тази] музика, за която говорим, тя щеше да го преобрази. (19.1.1936 год., неделя) 154. Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом човек се колебае, тонът не е верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155. Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен. Тя не може да се пее между хората, съзнанието на които не е пробудено. Когато това музикално чувство се пробуди, това ще е началото на царството Божие на земята. Между хората ще има разбирателство тогава и те ще се простят завинаги с болести, сиромашия, недоразумения. Когато дойде Христос, тогаз хората ще чуят истинската музика, която ще възкреси.
към текста >>

себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон верен.
Тя е диагонал в един квадрат, или двата диагонала, които отделят кръга. С един музикален човек не може да се влезе в противоречие. Има една хармония на сферите. Всяка звезда си има хармония. Един ден, когато хората се пробудят, ще чуят симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят. себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, (19.1.1936 год., неделя) 157. Съставният елемент на живота Музиката въвежда в тази нова област, дето огън не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Единственото нещо, което не разрушава, това е музиката. Любов без музика руши и това са страстите.
към текста >>

Ако имаме някакви противоречия в себе си, (19.1.1936 год., неделя) 157.
С един музикален човек не може да се влезе в противоречие. Има една хармония на сферите. Всяка звезда си има хармония. Един ден, когато хората се пробудят, ще чуят симфонията на вселената, когато всички разумни светове пеят. себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, (19.1.1936 год., неделя) 157. Съставният елемент на живота Музиката въвежда в тази нова област, дето огън не разрушава. Музикалният огън не разрушава. Единственото нещо, което не разрушава, това е музиката. Любов без музика руши и това са страстите. Любов с музика никога не руши.
към текста >>

Ако човек развие в себе си това музикално чувство, всичкото богатство е отворено за него.
Морал без музика руши, но морал с музика не руши. Животът без музика се руши, животът с музика не се руши. Всички неща, в които музиката влиза като съставен елемент, не рушат, а съграждат. Това е основно положение, което човек трябва да вярва. (19.1.1936 год., неделя) 158. Ако човек развие в себе си това музикално чувство, всичкото богатство е отворено за него. Ако човек иска да тръгне по новия път, нека започне да пее, да използва живота си, за да възкресне. Сега не е време да се прераждат хората втори път. Сега е време за възкресение. А за да възкръснат, хората трябва да станат музикални. Сега не е време да става човек учен, религиозен, силен.
към текста >>

Значение на тоновете Тонът „mi" е мислене, тонът „ге" е движение.
Големият Махар да слезне. Всякога трябва да слезне една ваша мисъл, да й дадете условия да се прояви. (8.VII.1938 год., петък) 160. „Махар Бену" значи Великият Дух, Великият Бог, Който слиза да помага на малките. (16.1Х.1938 год., петък) 161. Значение на тоновете Тонът „mi" е мислене, тонът „ге" е движение. Тонът „sol" е разцъфтяване. Тонът „lа" събира нещата, той е един плод, който може да се яде. (18.IX.1938 год., неделя) 162. В музиката най-първо ще започнеш с любов, после ще дойде топлината, знанието и свободата. Един музикант, който има любов, знание и свобода, има кой да го слуша.
към текста >>

На Бога да служиш с най-красивото, което имаш в себе си.
А всяка една радост е свършена работа. Щом недовършената работа я свършиш, скръбта ще се превърне на радост. Довършете работите си и ще дойде радостта. (23.IX.1938 год., петък) 166. Истинска песен Всеки един от вас най-малко може да направи от своя живот една песен и като запеете вашата песен, ако децата ви са болни, ще оздравеят, ако къща нямате, веднага ще я имате. На Бога да служиш с най-красивото, което имаш в себе си. С Любов и Дух да служиш. Истината е един метод, една от най-красивите форми, в които Духът облича най-възвишените мисли и чувства. (16.Х.1938 год., неделя) 167. Който иска да стане музикант, да посети 100 души музиканти. Да им погледа къщите и да му стане приятно.
към текста >>

Създавайте условия в себе си, да дойдат великите артисти на мисълта у вас, да дават концерти и да ви учат.
Пейте, когато сте тъжни. При скърбите музикалните вълни са дълги. Вълните на радостта са къси. (26.1.1940 год., петък) 176. Предназначение на Школата Най-първо запали ламбата - ума, после печката - сърцето, салонът да бъде осветлен и отоплен, а ти седни като публика и чакай великият артист да дойде да ви даде концерт. Създавайте условия в себе си, да дойдат великите артисти на мисълта у вас, да дават концерти и да ви учат. Това е предназначението на една окултна школа. (4.II. 1938 год., петък) 177. Когато пее някой, ако не му трепери при пъпа, да излиза топлина, не може да пее. Цялото тяло на човека трябва да трепти, когато пее - да образува тонове. Човек трябва да се роди музикален, не само да има орган да пее.
към текста >>

Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възпял Божията Любов и слуша Божия глас.
Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в акорд с ума, умът не върви в акорд с волята. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не можеш да пееш. Човек е създаден чрез музиката и чрез нея ще се поправи. (13.II.1938 год., неделя) 184. Под музика аз разбирам един човек, който слуша гласа на Бога, има хармония в себе си, който е възпял Божията Любов и слуша Божия глас. На него се дава новото име. (16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр.
към текста >>

носят отрова в себе си.
На него се дава новото име. (16.II.1938 год., сряда) 185. Колкото ставаш по-музикален, толкова трептенията стават по-нежни, по-фини. Музиката е един метод, който ни спомага да се освобождаваме от хиляди нисши същества, които носят отрова. Всяко безверие, съмнение, користолюбие и пр. носят отрова в себе си. И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ние учим закона за превръщане мъчнотиите. (20.II.1938 год., неделя) 186. Мелодия и хармония Има мелодии, с които човек може да се подмлади. Хармонията е отзвук на Бога.
към текста >>

Ако не знаеш да свириш и не държиш добре цигулката, ще създадеш страдания в себе си.
Пейте на Господа с хубави мелодии. Молитвата е пеене, (23.II.1938 год., сряда) 189. Ако аз съм в съгласие с това Слово, всички работи ще ми се уредят и всички погрешки ще се изправят. Като пееш, ако ти си доволен, хубаво си пял. Всички трябва да се научите да свирите. Ако не знаеш да свириш и не държиш добре цигулката, ще създадеш страдания в себе си. (23.11,1938 год., сряда) 190. Когато дойде една скръб, аз я разигравам - почвам да й свиря и тя се разиграва. Радостта е проявена скръб, а скръбта - непроявена радост. Сутрин, като станете, попявайте си най-първо. 191. Музиката е нещо разумно.
към текста >>

То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
И учен човек не може да станете. Всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. На гениалните музиканти музиката достига чак до далечните звезди, а на талантливите - до Слънцето. Милиарди трептения се искат, за да се образува една човешка мисъл. 228. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (9.III.1932 год., петък) 229. Цветовете на тоновете „Dо" е червеният цвят, тон на живота. После има „mi-бемол" и Fа-диез". Цялото е една миньорна гама, спиране на естествения ход на човешкото развитие.
към текста >>

45. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Човек може да бъде певец на себе си.
Мисълта представлява долина, в която се събират мислите - втичане на мисълта на едно място. (19.I.1936 гоя., неделя) 273. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако нямаш хармонични мисли, чувства и постъпки. Само хармоничните мисли, само хармоничните чувства и само хармоничните постъпки дават условия за една хубава музика. (12.II.1937год., петък) 274. Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец да пее вън през този живот, защото не е дадено. Ако ти пееш само със своята музикална способност, ти не си музикант. В пеенето трябва да вземат участие всичките способности, нищо повече. И умът ти, и сърцето ти. Пеенето привлича живота.
към текста >>

Бетовен живее, пречупва през себе си това, което създава, Моцартовата музика е река, която тече по готово корито, а тази на Бетовен - самият той си проправя коритото, тя се бори със стихиите.
Моцарт е по-млад дух. Той е по-изработен, защото неговите аспекти са по-благоприятни. У него нещата идват наготово. Той свири това, което чува. Той е само проводник, докато Бетовен твори. Бетовен живее, пречупва през себе си това, което създава, Моцартовата музика е река, която тече по готово корито, а тази на Бетовен - самият той си проправя коритото, тя се бори със стихиите. Музиката на Учителя, тя е полезна и чиста, храна за душата на човека. Тя възпитава, тя събужда духа на новия човек. Това е същественото, а формата е само средство - дреха. (от тетрадка на Пеню Ганев) 277. Пеенето е проветряване на душите.
към текста >>

При Любовта ти искаш да дадеш нещо от себе си и същевременно да вземеш, да стане обмяна, а това е животът!
Вий не сте слушали още ангелски хор. Един ангелски хор е от 144 000 души. (23.III.1934 год., петък) 285. Ти никога не можеш да предизвикаш да те обичат, ако не вземаш тоновете правилно. Любовта е най-силният момент в природата. При Любовта ти искаш да дадеш нещо от себе си и същевременно да вземеш, да стане обмяна, а това е животът! Самоотричането е закон за стремеж нагоре, за да възприемаш това, което иде от горе, от Бога. Бог не се нуждае от глупави, болни и своенравни хора. У Бога има един идеал. Онова, което Той ти дава, ти да го възприемеш и използуваш. (23.III.1934 год., петък) 286.
към текста >>

Само с мислене тази работа не става.
(22.II.1936год., сряда) 289. За да пее човек, трябва да има висока култура, трябва да е излязъл из противоречията. Когато двама души не се разбират, не са музикални. Най-първо ще възпитавате музикалността. Как ще нагласите ума си, имате противоречиви чувства. Само с мислене тази работа не става. Например: имаш да даваш - ще мислиш, но в тази мисъл имаш желание да платиш, в тебе има един прогрес. Вие мислите, че щастието иде от вън. Отчасти е вярно. Говорът трябва да се отнася към нещо реално. Най-първо човек има отношение към Бога, към природата; ако него разбереш, второто - отношението към ближния, ще дойде.
към текста >>

(7.III.1937год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си.
Певците Сопранът, тенорът, алтът имат специални мускули, които ако не знаеш как да ги свиваш, не може да правиш правилни упражнения. Един певец, за да знае да пее, трябва да знае да прекара кръвта отпред на челото и после - в ларинкса. Причината на неразположението е отвътре. Силната мисъл и чувство сами чистят. Силният извор сам се чисти, а слабия от вън го изчистват. (7.III.1937год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец отвън сега, макар да ви говоря за музиката, защото не е дадено. За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона. Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант. За да бъдеш добър, какво ти е необходимо? Сърцето трябва непреривно да бие, а не тъй бързо, отсечено да бие.
към текста >>

Певци на себе си ще станете.
Упражнение Пейте „mi" 5 секунди, 6-7, 10, 15, 20, 30, 40, 50 секунди; като дойде до 60 секунди продължително, вие спрете - имате вече достатъчно търпение. Правете тези упражнения. (17.III.1937 год., сряда) 304. Плосък и объл глас С какъв глас ще се молиш, като отидеш при Господа? С музикален глас ще Му говориш, да вземе участие умът. Певци на себе си ще станете. Има практически методи в гласа. Плоският глас се образува от мъчнотиите. Онези хора, които са обичани, имат объл глас. Ще гледате да се освободите от плоския глас. Облият глас е магнетичен.
към текста >>

Объл глас имат всички ония, които имат доброто в себе си.
Огънят на треската изгаря бацилите. 307. Гласът е разумна сила От гласа на човека зависят много работи. Има разумни и неразумни звукове. За да не ви обичат хората, причината е във вашия глас, когато говорите на другите. Плосък глас имат всички ония, които имат завист, омраза. Объл глас имат всички ония, които имат доброто в себе си. Когато говориш, ти трябва да се вслушваш приятно ли говориш. Гласа на човека Господ го е дал като разумна сила. Плоският глас всява ужас, трясък, не вдъхва вяра. Хората се приближават към Бога, за да изправят своя глас. Ще се научите да се концентрирате, ще си отваряте горното си гърло.
към текста >>

Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
Синият цвят. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Тъмносиният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25.VII.1937 год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol" представлява духът в човека, струната „ге" - сърцето на човека, струната ,Да" -умът на човека, струната „mi" -душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol". Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге". Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а".
към текста >>

Той има свещено подобие в себе си.
Като ви говоря за музиката, не говоря за тази, външната музика. Да седнеш на пианото, то е най-лесното. Когато пеете или свирите и нямате обертонове, хората не искат да ви слушат. Туй е един затворен ритмус. Има един побеждающ ритмус - всичко във всичко. Той има свещено подобие в себе си. Ритмус на свещеното подобие. Какво разбирате под това? Един човек, който ви обича, ако няма отглас на вашата любов, показва, че във вашата любов няма обертонове и хармония. Любовта е музика. Любовта не е в бързането.
към текста >>

В лунната соната човек се събира в себе си, да даде отчет, а при слънчевата човек се разширява.
От притеснение е остарял. Той има гениални очи, но не е намерил разрешение. Лунната сонатаt има разрешение само при слънчевата светлина. Всички религиозни хора са все лунна соната. Лунната соната може да те изсуши. В лунната соната човек се събира в себе си, да даде отчет, а при слънчевата човек се разширява. Падеревски е музикант политикан. Там се е спънал. Той, както е настроен, е положителен, издръжлив. Падеревски е един колективитет на цял един народ. Падеревски е един опит, който прави едно музикално общество, за приложение на музиката.
към текста >>

46. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, сърцето и волята; ти като си в хармония със себе си, цялата природа е с тебе.
Но „вярвам", то е силно. „Любя", то е силно. Вибрациите на „любя" са едни, а на „обичам" са други. Станеш сутрин - попей си, ако искаш да ти вървят работите добре. Ще употребим музиката за възпитанието на децата, за внасяне ред и порядък. В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, сърцето и волята; ти като си в хармония със себе си, цялата природа е с тебе. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от З лекцияна Общия окултен клас, 15.Х.1922год., II година) 359. Окултна музика В окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения, там всяка една дума трябва да има едно значение. Окултната музика е един начин да се освободим от нашите лоши навици. При изпълнението на тази музика вий трябва да имате онова детинско разположение и да пеете с чувство. За мен природата е проявление на Бога в живота.
към текста >>

Чрез яденето ще дойдем в общение със себе си, с Бога.
Чрез пението ние ще почнем да привличаме ония сили, които са хармонични с нас. Първото нещо: ще пеете от сърце. Здравият човек всякога е весел. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. За човек, който разбира законите, земята е място на радост и веселие. Чрез яденето ще дойдем в общение със себе си, с Бога. Закон: Голямата радост носи със себе си голяма скръб. Любовта ще бъде основа, един верен принцип, и тогава няма да скърбим. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 7 лекция на Общия окултен клас, 13.XI.1922 год., IIгодина) 361. Музика и пение - средство за тониране Окултната музика е на образи и картини. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина; дойде ли светлината, скръбта изчезва.
към текста >>

Закон: Голямата радост носи със себе си голяма скръб.
Първото нещо: ще пеете от сърце. Здравият човек всякога е весел. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии, всякога трябва да се радваме. За човек, който разбира законите, земята е място на радост и веселие. Чрез яденето ще дойдем в общение със себе си, с Бога. Закон: Голямата радост носи със себе си голяма скръб. Любовта ще бъде основа, един верен принцип, и тогава няма да скърбим. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 7 лекция на Общия окултен клас, 13.XI.1922 год., IIгодина) 361. Музика и пение - средство за тониране Окултната музика е на образи и картини. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина; дойде ли светлината, скръбта изчезва. Ако искате да се лекувате, не отивай при приятеля си вечерно време да си казвате тягите.
към текста >>

Окултна музика Аз считам най-важни работи в този свят: ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и действуване.
Ангелите са същества абсолютно чисти, те са образец на чистота и любов, те са същества на огъня. Окултната музика освежава ума. Закон е: ако мислите добро или зло за другите хора, то е все едно да мислите същото и за вас. Ако искате да се облагородите, непременно трябва да мислите много добро за другите хора. (Извадки на Елена Хаджи Григорова от 9 лекция на общия окул тен клас, 26.Х1.1922 год., II година) 363. Окултна музика Аз считам най-важни работи в този свят: ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и действуване. Гласът и умът ви ще присъствуват вътре в гърлото и никога няма да се простудите. Махар - значи великият. Бену - онзи, който благославя. Аба - баща на всичко. Всеки, който се смее „ха-ха-ха", е добър човек.
към текста >>

Когато човек наблюдава, трябва да бъде правдив спрямо себе си и спрямо другите.
При пението всякога пулсът спада у ония хора, които не вървят по правия път. Всяко нещо в природата трябва разумно да се използува. Този момент, който имаш сега, използувай го. Всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Знанието и мъдростта не търпят никаква лъжа, никакъв фалш. Когато човек наблюдава, трябва да бъде правдив спрямо себе си и спрямо другите. В развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Никога да не се гневиш без обект; трябва да извлечеш полза от гнева. Ученикът да проявява своята доброта. Да станеш ученик, то е благодат, да бъдеш учител, и то е благодат. Добрият учител е бил добър ученик.
към текста >>

То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
„Ре" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Сол" е ясносиният цвят и означава духовния стремеж. Откъсите с номера 365 и 366 са извадки на Елена Хаджи Григорова от лекции на Учителя Петър Дънов, а с номера 367 - 375 - извадки на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Горната песен е много тъжна. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (Из лекция на Учителя пред Общия окул тен клас от 9. III. 1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10. глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота.
към текста >>

Следователно, ако човек има обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си стремеж да приема най-хубавата храна.
1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10. глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил. Каквито са мислите и желанията, такава е и съответната храна отвън. Следователно, ако човек има обширна, разнообразна мисъл, той ще предизвика в себе си стремеж да приема най-хубавата храна. Според мисълта му - и храната, а според храната ще бъде неговият мозък, неговото тяло. Следователно бъдащата хигиена, или бъдащата диета, която човек трябва да има, трябва да започне с мислите, защото от това ще зависи храната. (Песен: „Право мисли, право постъпвай") (Младежки окултен клас, 11.III.1932 год.) 369. Щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава.
към текста >>

Дръжте се за реалното, другите неща сами по себе си ще дойдат.
Според мисълта му - и храната, а според храната ще бъде неговият мозък, неговото тяло. Следователно бъдащата хигиена, или бъдащата диета, която човек трябва да има, трябва да започне с мислите, защото от това ще зависи храната. (Песен: „Право мисли, право постъпвай") (Младежки окултен клас, 11.III.1932 год.) 369. Щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва да разрешиш. Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва да те обезсърчава. Дръжте се за реалното, другите неща сами по себе си ще дойдат. Животът е, който създава всичките работи. Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете да пеете, всичко е постижимо. Щом не можеш да пееш, нищо не е постижимо. Тогава, щом ти можеш да живееш и щом можеш да говориш, всичко е постижимо! Щом можеш да мислиш, всичко е постижимо; щом можеш да почувствуваш, всичко е постижимо.
към текста >>

47. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Ако разглеждаме субективно кармическия закон, ще видим пак същото нещо, само че се отнася вече не до отделния индивид, до отделната личност, а до цялата вселена, взета като един жив организъм, който от само себе си представлява непрекъсната деятелност или движение, т. е.
Думата „деятелност" е равносилна на санскритската дума „карма". Субективно разгледан, кармическият закон е закон, по който се компенсира човешката деятелност. Човек със своите желания си създава карма. А когато тези желания станат действия, създадената карма вече почва да действа, т. е. прилага се. Ако разглеждаме субективно кармическия закон, ще видим пак същото нещо, само че се отнася вече не до отделния индивид, до отделната личност, а до цялата вселена, взета като един жив организъм, който от само себе си представлява непрекъсната деятелност или движение, т. е. вечен живот, защото дето има движение, има и живот. Сегашната деятелност е определена от минала деятелност, сегашната определя бъдещата деятелност. 6.2 IXлекция на специалния окултен клас Приложението на кармата в живота Когато човек е излязъл от Бога, не е имал никаква карма, но отпосле, когато в него се явило желание да се налага над другите, т. е. да не зачита свободата на другите - тогава се заражда кармата. Докато човек живее съобразно Божиите закони, т. е.
към текста >>

Така че предназначението на ръцете е да служим с тях както на себе си, така също и на всичко, което се нуждае от помощ, и което е в плана на общото добро.
Пръстите служат като проводници на електричество и енергии. По тях ние можем да гадаем за миналия си живот и като черпим поука от него, да насочим или изменим настоящия живот. 6.II.1924 год. гр. Попово 7.2 27.11.1924 год. с. Водица Специален клас Предназначението на ръцете Ръцете са израз на човешката воля, а волята - това е действуващият принцип в човека, който стимулира и осъществява идеята. Така че предназначението на ръцете е да служим с тях както на себе си, така също и на всичко, което се нуждае от помощ, и което е в плана на общото добро. Освен най-необходимата и потребна нужда, с ръцете произвеждаме приятна мелодия с някой музикален инструмент, или нарисуваме някоя хубава картина, или направим, изваяме някоя статуя, с които действуваме възбудително или укротително в зависимост от произведението. Ръцете - това са двата урегулиращи полюса на човешкото тяло. Дясната ръка е електроположителният полюс, а лявата - електроотрицателният. Така че ръцете са равнодействуващите сили в човека и затова с тях ние направляваме или урегулирваме електрическите или магнетическите течения в човешкото тяло. (с почерка на Пеню Ганев) 8.
към текста >>

Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене.
Братя, нека бъдем внимателни във волята и своеволието. 9.3 Различие между волята и своеволието (тема от Общия клас) Ний казваме, че има волеви действия, т. е. такива действия, в които човешката воля става причина за туй движение. После казваме, че този или онзи човек е много своеволен. Под думата волеви действия на някой човек разбираме, че този човек действува по силата на своята воля, като същевременно и разсъждава. Тъй че тези действия са придружени с рационално мислене. И втората [дума] - „своеволие", т. е. действия, при които разумът пак взема участие и то съгласно разсъдъка на този индивид. Тъй че те са повече или по-малко нравствени, според степента на разсъжденията на личността. Своеволно действуващият човек е почти винаги забулен [заблуден] от мисълта, че което е негово, е всякога вярно. Човешката воля - разлика между воля и своеволие Специален клас Волята - това е присъщо качество на всяко животно да извършва това, което иска, само че в животните волята се продиктува от инстинкта, а в човека - от разума.
към текста >>

Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание.
Разлика между човека и животните 20.11.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13. Мястото на красотата в природата 13.1 IX лекция на специалния окул тен клас Тема от специалния окул тен клас Мястото на красотата в природата Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина. Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна.
към текста >>

Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен.
И не само в растителния, но вглеждайки се в красивите животински тела, напъстрени с най-разнообразни шарки и краски. Красиво е онова, което е хармонично, приятно, а от природата няма по-красиво и хармонично. Така че мястото на красотата в природата е там, където тя (природата) е незасегната от външни разрушителни влияния. 14. Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат 17.1.1924 год. с. Водица Специален клас Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод. Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен. Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат. Още повече, понеже всички сме капки от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество. (с почерка на Пеню Ганев) 15.
към текста >>

36) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си.
- Не, зад коня седи колата, а в колата - земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго, освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме от [факта], че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. 28. Слугуване (Из „Да им дам живот", стр. 36) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, те са на крив път. Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си. - Защо? - Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват.
към текста >>

Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си.
На същото основание казваме, че ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго, освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така, виждаме от [факта], че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие. 28. Слугуване (Из „Да им дам живот", стр. 36) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, те са на крив път. Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си. - Защо? - Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света.
към текста >>

Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват.
36) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, те са на крив път. Едно трябва да се знае: Човек не може да научи нищо от себе си. - Защо? - Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. Като знае това, човек не трябва да се страхува от слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче като служи на Божественото начало, едновременно с това той ще служи и на хората. (стр.
към текста >>

Човек в себе си има бомби - и глупавият, и разумният.
Много мразите - много нещастия ще ви сполетят. Любовта подхранва доброто у човека, а омразата - злото. Обичайте, за да се ползувате от плодовете на доброто. Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Човек в себе си има бомби - и глупавият, и разумният. Глупавият човърка постоянно своите бомби и страда непрестанно, а разумният заобикаля бомбите си, не се занимава с тях. Щастието е достояние на всички разумни хора, на всички живи същества. Стремиш ли се към щастие, желай го за всички живи същества. Като желаете както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовта си към тях. Докато не обичате хората, вие не можете да бъдете добри, не можете да бъдете щастливи. 32.
към текста >>

Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме ония велики закони, които Бог е положил. [b]33.
Когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, щете направи земеделец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувствуваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш. И тъй, вие сега сте изпратени на училище на земята - да учите, да изправите своята погрешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания. Животът няма какво да се поправя. Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме ония велики закони, които Бог е положил. [b]33. Ние не сме фактори[/b] [b]Всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина човек трябва да бъде заставян да мисли.
към текста >>

Ние не сме фактори[/b] [b]Всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света.
Когато иска да те научи да разбираш, да чувствуваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш. И тъй, вие сега сте изпратени на училище на земята - да учите, да изправите своята погрешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания. Животът няма какво да се поправя. Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме ония велики закони, които Бог е положил. [b]33. Ние не сме фактори[/b] [b]Всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина човек трябва да бъде заставян да мисли. Мнозина не обичат да работят.
към текста >>

По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество.
Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.[/b] [b][b]34.[/b][b] скаш ли да прогресираш[/b][/b] [b]Искаш ли да прогресираш, ти трябва да желаеш доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва.
към текста >>

Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си.
Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.[/b] [b][b]34.[/b][b] скаш ли да прогресираш[/b][/b] [b]Искаш ли да прогресираш, ти трябва да желаеш доброто, щастието на всички хора. По този начин вие повдигате себе си, а същевременно помагате на ближните си, както и на цялото човечество. Това значи да изпълни човек волята Божия. Следователно, когато някой прави добро на своя ближен, той има предвид да изпълни волята Божия. Щом изпълни волята Божия, и той се радва, и ближният му се радва. Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот.[/b] [b]Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира.
към текста >>

Който мисли само за себе си, той не може да прогресира.
Като изпълнява волята Божия, човек е радостен и доволен от себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, радостта му изчезва. Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот.[/b] [b]Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога.
към текста >>

Любовта на човека към себе си е най-малката любов.
Тъй щото, когато говориш нещо на човека, говори му това, което е във връзка с волята Божия. Дали му говориш добре или зле, щом е в съгласие с волята Божия, то е на място. Волята Божия се заключава във всяко нещо, което дава подтик на човека, което повдига и осмисля неговия живот.[/b] [b]Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога.[/b] [b][b]35. Какво е нужно за човека?
към текста >>

Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога.
Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинският прогрес на човека се обуславя от любовта му към всички хора, към всички живи същества. Любовта на човека към себе си е най-малката любов. Любовта на човека към Бога е най-голямата любов, която осмисля живота. Човек се движи между тези два полюса на любовта. Той започва от себе си, върви към ближния си, докато един ден достигне до Бога. Който иска да бъде силен, щастлив, той трябва да обича Бога.[/b] [b][b]35. Какво е нужно за човека? [/b][/b] [b]Какво е нужно за човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес.[/b] [b]Без здраво тяло човек нищо не може да постигне.
към текста >>

Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите.
Той трябва да вземе вода и добре да се очисти. Или друг някой се оцапал - пак същото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти. Този е пътят на любовта. Този е пътят на повдигането. Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят.[/b] [b][b]37. Индивидът е фактор[/b][/b] [b]Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока.
към текста >>

В момента, когато човек почне да мисли за себе си, за своето благо, за своята свобода, за своята наука, за това - за онова, той е вече лош човек.
Тя показва пътя, по който човек трябва да върви - Божественият път.[/b] [b]2. Тази година показва методите, по които човек може да ликвидира със своята карма или да подобри своето положение. Защото, ако съберете двете деветки в годината, получавате 18, а 18 е емблема на лошото в човека. Писанието казва: числото на човека е числото 18. Следователно човек в своите низки рояви е лош. Защо? В момента, когато човек почне да мисли за себе си, за своето благо, за своята свобода, за своята наука, за това - за онова, той е вече лош човек. Сега могат да се явят много противоречия. Не трябва ли да мисли ученикът? Та каква наука е науката на лисицата? Каква наука е науката на вълка? Каква наука е науката на змията?
към текста >>

Никоя клетка няма хамбар в себе си.
да дава по закона на Любовта, да знае кому какво да даде.[/b] [b]Всеки ден, всяка една година си има своите си задължения. Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране.
към текста >>

И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема.
Задълженията произтичат от простия факт, че ние всички сме органи на Божественото тяло. Щом живеем в Бога, ние трябва да бъдем носители на Божиите мисли. Какво прави клетката, като минава кръвта? Всяка клетка си взема колкото й трябва и другото пуска да си върви. Никоя клетка няма хамбар в себе си. И щом рекат клетките в себе си да направят хамбар, образува се тумор (буца) или някое подуване в корема. И този човек скоро ще го пратят на онзи свят, нищо повече. И най-сетне ще научиш другите, които живеят около тебе, че хамбар не трябва да се прави. Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар?
към текста >>

Просякът си излиза, обаче в този търговец съвестта била развита, той ще вземе със себе си 10 лева, ще намери просяка в една задънена улица и ще му каже: „Вземи ги, нехранимайко!
Начинът, по който аз мога да правя добро, не е правило за всички. Този начин е само заради мене. Аз може да имам обичай да правя добро сутрин, друго - по обед, друго - вечер. Някой казва, че на човека може да се каже някоя сладка дума. Доброто може да се прави и без да се каже сладка дума.[/b] [b]В Бургас имаше един търговец, който ще нахука просяка, който ще дойде при него. Просякът си излиза, обаче в този търговец съвестта била развита, той ще вземе със себе си 10 лева, ще намери просяка в една задънена улица и ще му каже: „Вземи ги, нехранимайко! " Ще го смушка и ще се върне в дюкяна си.[/b] [b]Та, сега: съдбата, кармата, е като този търговец: ще те изпъди и после като този търговец ще те смушка и ще ти тури 20 лева в джеба ти. Вие ако мислите, че светьт ще ви посрещне с венци, бъдете уверени, че отначало ще има венци, а после ще има развенчаване. Нима мислите, че една певица със слава, след като си изгуби гласа и дойде друга, няма да я забравят? Забравената ще се сгуши. Сегашният свят е привиден.
към текста >>

Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас.
Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни. А вие отивате все при генералите, но няма нищо в тях.[/b] [b]Тази година вие ще е научите да познавате какво се крие в човешката душа. Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание. И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас.[/b] [b]Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас. В тихия глас той чу Бога.[/b] [b]През тази година желателно е, аз ви пожелавам да чуете тихия глас. Тихият глас на Господа носи хубавото, великото в света. Когато дойде този, тихият глас да работи, тогаз се създава човешкият характер, тогаз човек е силен.[/b] [b]Човек трябва да е много богат, но когато дойде тихият глас, той става богат. Човек трябва да бъде богат, за да бъде добър. Когато Славейков казва: „Парице, парице, всесилна парице", тук парите, златото означават мъдрост.
към текста >>

И когато душата е будна, тя чувствува качествата, които хората съдържат в себе си.[/b] [b]Ние живеем в Бога.
Щом му правиш добро, и той ще ти прави добро.[/b] [b]Казваш: „Къде е тя? " Ако на някой човек ръката е парализирана и няма чувствителност, той може да бара нещо, но не чувствува. Защото това, което чувствува, не е в ръката, а в мозъка, дето има едни бели нишки. Мозъкът ми схваща, определя какъв е предметът. Душата е, която чувствува нещата. И когато душата е будна, тя чувствува качествата, които хората съдържат в себе си.[/b] [b]Ние живеем в Бога. Всички трябва да се радваме, че стават постоянни промени в света, който Бог е създал. Хубостта на живота седи в голямото разнообразие. Ако бихте живели с хиляди години, щяхте да станете нетърпими един за друг. А пък като си заминават, стават мили.[/b] [b]Духовните хора имат известни отличителни качества: нямат честолюбие, много са отстъпчиви. Когато на Земята не е така.
към текста >>

Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си.
Вие обичате някой път, но се сърдите. Любовта изключва всяка сръдня, всяко подозрение, всяко недоразумение. Всички отрицателни качества, тя ги изключва.[/b] [b]Ти не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Защото, като обичаш някого, това значи да даваш и да вземаш, да стане една обмяна между тебе и него.[/b] [b](Учителят взема в ръцете Си един грозд.) Между този грозд и мене има Любов. Това грозде ме обича. Аз, като го хапна, ще му дам най-хубавото място в себе си. То си има душа. Ще му дам най-хубавия апартамент. Една красива душа има в това грозде. С това грозде има връзка сестра Динова. Трябва да му дадем най-хубавото място.
към текста >>

Старай се да преодолееш инертната материя в себе си.
Гешев[/b] [b]Членове: (п) Б. Икономов[/b] [b](п) Г. Славов[/b] [b]Докладчик: (п) Ст. Станчев[/b] [b]Вярно, за докладчика: К. Благоев[/b] [b]4.3*[/b] [b]Помни -[/b] [b]1. Старай се да преодолееш инертната материя в себе си. (Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.)[/b] [b]2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш.[/b] [b]3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек.[/b] [b]Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно.[/b] [b][b]4.4[/b][/b] [b]Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение.[/b] [b]1.1.1939 година[/b] * Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа.
към текста >>

(Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.)[/b] [b]2.
Икономов[/b] [b](п) Г. Славов[/b] [b]Докладчик: (п) Ст. Станчев[/b] [b]Вярно, за докладчика: К. Благоев[/b] [b]4.3*[/b] [b]Помни -[/b] [b]1. Старай се да преодолееш инертната материя в себе си. (Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.)[/b] [b]2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш.[/b] [b]3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек.[/b] [b]Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно.[/b] [b][b]4.4[/b][/b] [b]Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение.[/b] [b]1.1.1939 година[/b] * Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа. Това е метод от Учителя -листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието им по дадената мисъл. (Бел.
към текста >>

48. 18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа.
Ти му казваш една добра дума, но вратата не се отваря. Ти му кажеш десет пъти: „Много добър човек си. Аз направих голяма погрешка, ще ме извиниш, ще ме простиш." Втория ден пак така ще му кажеш, третия ден - също; и на десетия ден, като му кажеш така, той ще се усмихне и ще ти даде това, което искаш. Ти ще кажеш: „Нямам време", но как имаш време да затваряш? Който има време да затваря, има време и да отваря. Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа. Пак казваш така - пак затваряш ключа. После казваш: „Господ не ме е направил добър човек." Господ затваря ключа. Казваш: „Не съм като другите хора" - пак затваряш ключа. Казваш: „От мене нищо няма да стане" - пак се затваря ключът. Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са затворени.
към текста >>

Като дойдат нещастия в живота ти, това се дължи на неправилното мислене.
Този въпрос и ангелите не го знаят. Защо хората са толкова лоши, никой не го знае това. Лош е човек, защото ти си дал ключа. Ти ще си държиш ключа. И само на малкото добро можеш да го повериш (на Бога). Като дойдат нещастия в живота ти, това се дължи на неправилното мислене. Ти мислиш както дядо ти мисли. Ти казваш: „Кой ли ме заключи? " Не, не казвай така, но кажи: „Кому дадох този ключ, забравих." Не казвай: „Кой ми взе ключа? ", но кажи: „Кому заложих ключа? " Не питай защо животът е така създаден!
към текста >>

Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест.
Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени. Това е втора лъжа.
към текста >>

Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си.
Ще започнете с най-малкото добро, с което можете да си помогнете в дадения случай. Вие искате да ви обичат, нали? То е лесна работа. Един учител като ми преподава, аз го обичам. Обичам някой цигулар, понеже свири. Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате?
към текста >>

Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си.
Вие искате да ви обичат, нали? То е лесна работа. Един учител като ми преподава, аз го обичам. Обичам някой цигулар, понеже свири. Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не.
към текста >>

Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате?
Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не. Изворът си върви, скача, заминава, полива цветенцата, дава вода на мушичката, не се оплаква. Вие защо се оплаквате? Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш. Веднъж завинаги трябва да се освободиш от старото, ще си кажеш: „Аз трябва да бъда здрав, както Бог ме е създал.
към текста >>

Вие сте мислили за себе си това, което не сте.
Ще се молиш и няма да се безпокоиш дотогаз, докато се разреши въпросът, докато дойдеш до съгласие не само с Бога, но и с всички живи същества. И тогаз, отгдето минеш, всички същества ще те познават. Защото ти ще бъдеш един човек, който отиваш при тях - не да вземеш, а да дадеш. Като отидеш в градината с кофа вода, цветята ще се зарадват, защото отиваш да даваш, и ще ти дадат своя аромат. Вие със своите кофи ще поливате своите цветя. Вие сте мислили за себе си това, което не сте. За ближните сте мислили това, което не са. Обърнете внимание на хубавото, което Бог е вложил във вас! Ще вземете малкия ключ, ще отворите днес Господнята стая и ще намерите това, което дълго време сте нямали. Сега да видим какво ще ви се падне. (Учителят отвори Библията и прочете посланието към Галатяните, гл.
към текста >>

49. 27. Частни разговори с Учителя през август, септември и октомври 1933 г.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Когато човек почне да живее за себе си.
Всяка мисъл, която може да помогне на човешкото съзнание, е изпратена от Бога. Истинският живот е живот на вечно подмладяване. Ти не можеш да имаш онзи, щастливия живот, докато в тебе съществува една неприязнена мисъл. Или, докато ти носиш един трън в петата си, ти не можеш да вървиш правилно. В ума ти не трябва да съществува никаква лоша мисъл. Когато човек почне да живее за себе си. ражда се злото. Ако листът живее за себе си, ще увехне. Да живеем за Бога - от това зависи нашето щастие. Ако ний обикнем Онзи, Който ни е дал живота, ние ще можем да постигнем всичко, което желаем. Ако ти при любовта си не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта.
към текста >>

Ако листът живее за себе си, ще увехне.
Ти не можеш да имаш онзи, щастливия живот, докато в тебе съществува една неприязнена мисъл. Или, докато ти носиш един трън в петата си, ти не можеш да вървиш правилно. В ума ти не трябва да съществува никаква лоша мисъл. Когато човек почне да живее за себе си. ражда се злото. Ако листът живее за себе си, ще увехне. Да живеем за Бога - от това зависи нашето щастие. Ако ний обикнем Онзи, Който ни е дал живота, ние ще можем да постигнем всичко, което желаем. Ако ти при любовта си не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта. Единственото реално нещо в света е волята Божия. Всичко почива на един велик закон - то е това, великото, в което живеем и съществуваме.
към текста >>

Когато човек работи за себе си, това е труд; когато работи за ближния си, това е мъчение, а когато работи за Бога, това е работа.
Частен разговор с Учителя на 20.Х.1933 г. „За да има човек плод, трябва да има Любов и Мъдрост." Плодът е доброто. „За да бъде човек в рая, трябва да има Истината. Навсякъде виждаме Бога: вътре в нас, вън от нас и в другите." Когато имам отношения към хората, аз знам какво ще бъде отношението на всеки един към мене и след хиляди години и съобразно това аз определям моите отношения към всекиго. Истински приятелски чувства може да има само тогава, когато си абсолютно уверен, че сегашните ти приятели ще ти бъдат доверени завинаги. Когато човек работи за себе си, това е труд; когато работи за ближния си, това е мъчение, а когато работи за Бога, това е работа. Формула за всеки ден: Благослови ме, Боже, да разбирам Твоя Божествен план и да бъда един скромен съработник във великото дело на земята. Молитва, дадена от Учителя на връх Мусала, 1928 г., за всеки ден: Господи, Ти си ме пратил на земята, Ти си ми дал живот и здраве, дал си ми ум, сърце и душа. Аз ще изпълня Твоята воля. Аз те прославявам, и след като извърша волята Божия, след като ме благослови Бог, ще извърша това, което е добро за моята душа и ще ида да помагам на моите братя. Формула при събуждане: Господи, благодаря Ти, че възкръснах.
към текста >>

Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе.
Има Закон: През дето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - на Бога, че всичко иде от един извор... В невидимия свят, това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветляват отвътре. Висшите духове, когато слазят на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела. Свършват си работата, освобождават се и си отиват. Частен разговор с Учителя на Витоша, 8.VIII.1933 год. Никога не предавай на другите твоя начин на мислене, то е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала", или каквато и да е друга обидна дума, защото будалатъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко нещастие, благодари, че не е дошло по-голямо! Често ние търсим щастието там, дето го няма. Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове! Късмет имат само онези, които творят, сеят, произвеждат и пр. добродетели.
към текста >>

Всеки човек за себе си има един специфичен начин, по който той трябва да работи и той трябва да го намери сам, защото никой не може да му го каже.
Никога не казвай на другите „будала", или каквато и да е друга обидна дума, защото будалатъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко нещастие, благодари, че не е дошло по-голямо! Често ние търсим щастието там, дето го няма. Посявайте всички семки и кокички от изядени плодове! Късмет имат само онези, които творят, сеят, произвеждат и пр. добродетели. Всеки човек за себе си има един специфичен начин, по който той трябва да работи и той трябва да го намери сам, защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести. които се налагат на някои хора, и те не могат да [се] излекуват. Затуй, не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е: добро да мислиш, добро да желаеш, добро да чувствуваш и добри постъпки да имаш.
към текста >>

Правилото е: ти, когато раздаваш от своето на нуждающите се, ти раздаваш за себе си, то ще дойде пак в тебе, в много по-голямо изобилие.
После, кой какво грозде да яде, по някой път зависи и от разположението на човека. На всинца ви трябва една философия - да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога! Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилото е: ти, когато раздаваш от своето на нуждающите се, ти раздаваш за себе си, то ще дойде пак в тебе, в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по двама индивида - единият е много добър, а другият е много лош. И по някой път те се сменяват, единият излазя и отива да работи, а другият остава вкъщи. Неделя, 22.Х.1933 г., 10 ч сутринта, Беседа от Учителя [резюме][1] „Да правим добро" - 9 ст. бгл. Галат. Да правиш добро е цяло изкуство, за което има ред правила и закони.
към текста >>

И красивото в света е това, че човек не мяза на никого, а мяза на себе си.
Неделя, 22.Х.1933 г., 10 ч сутринта, Беседа от Учителя [резюме][1] „Да правим добро" - 9 ст. бгл. Галат. Да правиш добро е цяло изкуство, за което има ред правила и закони. Трябва да знаеш във всяко време и във всеки даден случай какво добро да направиш. Едно добро, което си направил веднъж, други път не можеш да го направиш, защото тия разположения ги нямаш. И красивото в света е това, че човек не мяза на никого, а мяза на себе си. Ти не можеш да се родиш добър, нито да се родиш лош. Можеш да се родиш с предразположения за добър и лош. Ти не си роден нито добър, нито лош. Ти си човек, който си роден да станеш добър. Добрият човек дълго време трябва да се учи.
към текста >>

50. 115. Силата на човека е в неговата мисъл 24.III.

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Трябва мислене, вътрешни специални опити, съответствующи за тебе, а както друг мисли, е спомагателно средство; да не се влияеш от външна страна, от хората.
Истината се учи лятно време. Малко хора мислят, малко се учат. Ние чувствуваме. Карат те в затвор, мислиш да се изкопчиш. То не е свободна мисъл. Трябва мислене, вътрешни специални опити, съответствующи за тебе, а както друг мисли, е спомагателно средство; да не се влияеш от външна страна, от хората. „Аз обичам еди-кого си." - Имаш повод за това. Обичаш го зарад богатството, знанието, добротата, справедливостта; той е силен, че има живот в себе си - хване те, тече нещо от него. С ръкуването ти е дал нещо - здраве.. Не искат да се ръкуват от микроби. Прави са, да си умият ръцете добре. Мийте си устата за чистота!
към текста >>

Обичаш го зарад богатството, знанието, добротата, справедливостта; той е силен, че има живот в себе си - хване те, тече нещо от него.
Ние чувствуваме. Карат те в затвор, мислиш да се изкопчиш. То не е свободна мисъл. Трябва мислене, вътрешни специални опити, съответствующи за тебе, а както друг мисли, е спомагателно средство; да не се влияеш от външна страна, от хората. „Аз обичам еди-кого си." - Имаш повод за това. Обичаш го зарад богатството, знанието, добротата, справедливостта; той е силен, че има живот в себе си - хване те, тече нещо от него. С ръкуването ти е дал нещо - здраве.. Не искат да се ръкуват от микроби. Прави са, да си умият ръцете добре. Мийте си устата за чистота! И вътре да се мият. Силата на човека е в неговата мисъл.
към текста >>

51. 5. Паневритмията

5. Паневритмията Паневритмията съчетава в себе си качествата на гимнастическите упражнения стия на духовното подвизаване.
5. Паневритмията Паневритмията съчетава в себе си качествата на гимнастическите упражнения стия на духовното подвизаване. Тя обхваща, раздвижва всички мускули и стави на човешкото тяло, без да причинява някаква досадна умора. Нека се опитаме да огледаме елементите, които вземат участие. Игрите стават през ранните часове на деня. Касае се до време, което мнозина прекарват в лениво излежаване, водещо към засилване на мързеливите уклони на човешката природа. Често веднага след това идва набързо ставане, нервно тичане за тоалета, набързо подтягане на косата, закуска, бързане за работното място.
към текста >>

В своята цялост, Паневритмията е полезен за здравето физкултурен комплекс, който заслужава да се популяризира и широко използува за колективи със спокойна, склонна към картинно мислене и богата емоционалност.
След нея се чувствува успокоение, тиха радост. Понеже се играе през ранните утринни часове, нейното отражение остава като светла доминанта през целия ден. Нейното влияние върху организма е толкова по- трайно, като се има пред вид горската обстановка, чистият въздух, дълбоките дишания, които я придружават. Трябва да признаем, че физическото натоварване чрез Паневритмията за нормалния здрав, млад организъм е доста едностранчиво - товарят се повече горните крайници, а съвсем слабо - краката и много слабо - кръстът. Затова съвсем уместно е включването и на други упражнения, с по-широк физически аспект, също дадени от Учителя и поддържани от някои негови усърдни ученици (Пеню Ганев) [1]. В своята цялост, Паневритмията е полезен за здравето физкултурен комплекс, който заслужава да се популяризира и широко използува за колективи със спокойна, склонна към картинно мислене и богата емоционалност. (Въпреки че е разглеждана по този начин Паневритмията и я представиха на комунистическите власти, тя беше забранена да се играе. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ------------------------------------------------------------------------------- [1] 21 упражнения от Учителя, представени от Пеню Ганев, са описани в „Изгревът" том XVI, стр. 791-797. (бел. М. И.)
към текста >>

52. (Продължение)

Влад Пашов

Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona: „Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”.
Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовната или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най-ценно от всички изкуства” (по Странден). Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се повърнем към него. 4. Принципът на полярността. Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona: „Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”. Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота - топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция.
към текста >>

Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването.
Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне всъщност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивно начала. В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз”, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз” е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н. Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието *. С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век, когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни, скрити във времето и пространството. И той казва: - Аз съм наречен Хермес Трисмегист - защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на Битието и живота.
към текста >>

53. (Продължение)

Влад Пашов

Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си.
X, бр, 220 (19.VІ.1938), с. 3 ÷ 4 В Херметичната наука, когато се говори за Зодиака, разбира се една система от принципи, чрез които се проявява Космичното Слово. Както видяхме, тези творчески принципи се проявяват във видимия Космос в 12-те зодиакални съзвездия, които образуват гръбнака на нашата вселена. Казах по-рано, че астрологията е окултния език, с който са си служили и си служат посветените в окултните школи, и на който са предавани тайните в школите. Въпрос не става за словесно, външно предаване, но за вътрешно преживяваме на тайните. Учениците на окултните школи са преживявали тайните на зодиака, като една реалност в себе си. Защото космосът е отразен в човека, или както казва Учителя, космосът е създаден по образ и подобие на човека, на първичния човек, който е създаден по образ и подобие на Бога. При окултното развитие става едно диференциране в проявлението на тези принципи, които създават и съответни форми. И когато при едно по-напреднало развитие ученикът съзерцава своето тяло, той го вижда не като обикновения човек, но съзерцава в него картините на Зодиака. Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други.
към текста >>

То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация.
Ето как един от посветените розенкройцери описва този окултен факт. „При вътрешно окултно наблюдение, ние забелязваме, че отделните части на физическото тяло стават все по-подвижни и независими едни от други. За външното окултно наблюдение, това изменение се изразява в това, че физическото тяло на човек, намиращ се в пътя на окултното развитие като че се разделя, разнищва се във всички страни. Такова физическо тяло расте така, че в течение на няколко години, то изглежда по-голямо отколкото по-рано. Но заедно с това става подобно на сянка, става ефирно; изчезва онази груба и неподвижна маса, която имаме при обикновения човек. То се състои като от отделни части, и тези отделни части изявяват себе си в това, което в окултния живот е прието да се нарича имагинация. физическото тяло на лица, окултно развиващи се проявява като съвкупност от имагинации, вътрешно живи и подвижни картини и тези картини стават все по-интересни, защото те не са произволни. В началото на развитието те не са особено значителни. Съвършено незначителни са те, когато ясновидското наблюдение се насочи на физическото тяло на човека, още не влязъл в пътя на окултното развитие. При такова окултно наблюдение това, което в тялото съществува като физическа материя изчезва, и на нейно място изпъкват имагинации — картини. Макар и по-смътни и по-недиференцирани, но и в окултно неразвития човек може да наблюдаваме, как всяка от отделните части се отнася към определена част на космоса.
към текста >>

С други думи, той има в себе си не само образите на планетите и Слънцето, но също и същества от висшите йерархии, които стоят зад видимите небесни тела.
В съществените черти на тези картини, можем да различим при това дванадесет членове, всеки, от които представя като картина определена част от макрокосмоса. Когато всичките дванадесет картини се намират заедно, общото впечатление от тях е такова като че някой неизвестен художник е нарисувал дванадесет картини на Макрокосмоса, и от тях е създал физическото тяло на човека. В окултно развиващия се човек, тези картини стават все по-големи и в същото време вътрешно все по-дружелюбни и светещи извътре. В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все по-вече и по-вече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все по-вече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си не само образите на планетите и Слънцето, но също и същества от висшите йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиакът отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло.
към текста >>

Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия.
В миналото, когато астрологията е била само неразделна част от науките на Школата и като азбука на окултната наука, посветените са знаели, както и днес знаят, че дванадесетте знака на зодиака това са 12-те творчески принципи на Битието, които се проявяват чрез 12-те съзвездия и знаци, строят цялата видима вселена и човешкото тяло с неговите външни и вътрешни органи. Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответствува точно на дадено съзвездие, което видяхме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини), в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства, но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучава света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи.
към текста >>

Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството.
Това съответствие между знаците и частите на тялото ще разгледам по-долу. Човешкото тяло се е оформило под влиянието на слънчевата светлина, пречупена или поляризирана в различните епохи през различните съзвездия на зодиака. И затова всяка част от човешкото тяло съответствува точно на дадено съзвездие, което видяхме и при описанието на окултното преживяване на тялото, че тялото е система от имагинации (картини), в които намираме космоса, отпечатан в човешкото тяло. Така че човек е един действителен микрокосмос, а не само една аналогия на микрокосмоса. Много тайни крие в себе си зодиака със своите 12 съзвездия. Числото 12 крие в себе си всички тайни на пространството. Окултната философия говори, че има 12 степени на съзнанието и че в човека има 12 чувства, но засега са проявени само 5, чрез които се проявява самосъзнанието и проучава света и живота, а другите седем за които нямаме засега външни органи, все пак се проявяват, но чрез подсъзнанието, което е един обширен и непроучен още свят, който постепенно трябва да бъде осъзнат, да мине в полето на будното съзнание. Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. Във физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека.
към текста >>

Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса.
Но това са перспективите на далечната бъдеща еволюция. Но все пак тези чувства се проявяват в живота, макар и извън съзнателния живот. И тези 12 чувства са свързани с 12 зодиакални принципи. Във физическото тяло, тези 12 чувства са свързани с 12 главни нерва, които излизат от главния мозък и те обуславят целия съзнателен и несъзнателен психически живот на човека. Някои западни окултисти намират следните 12 чувства у човека, които са свързани с 12 главни нерва, излизащи от главния мозък, свързвайки ги с 12 зодиакални принципи. Тези чувства са; пипане, чувство за живота, чувство за движение, чувство за равновесие, чувство за мирис, чувство за топлина, чувство за слух, чувство за говора, чувство за мисленето или схващането и чувство за вкуса. Тези 12 чувства са свързани по следния начин с 12 зодиакални принципа: И тъй, както в астрологията първите 6 знака наричат дневни, защото Слънцето минава през тях през деня, а останалите 6 нощни, понеже Слънцето минава през тях през нощта, така и първите 6 чувства се наричат дневни, защото човек си служи с тях със своето будно съзнание, самосъзнанието, а останалите 6 нощни, защото са извън областта на съзнателното. .
към текста >>

54. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Всеки един принцип е нещо специфично, представлява от себе си специфичен импулс, специфична проява на Абсолютния Дух.
Такива силови центрове съществуват и в космичното пространство, от където като от живи извори се струят творческите сили на живота във всички направления. Тези силови центрове са средоточия на разумни същества, които са проводници в различни области на Битието на безкрайния Дух на космоса. И всички тези силови центрове се намират в постоянно взаимодействие помежду си - взаимно си влияят. Всеки силов център е израз на един принцип, който стои в центъра на неговата деятелност. И този принцип се проявява чрез ред разумни същества от различни степени на развитие и интелигентност. Всеки един принцип е нещо специфично, представлява от себе си специфичен импулс, специфична проява на Абсолютния Дух. Всички принципи заедно се взаимно допълват и обуславят в своето проявление, понеже всичките тези принципи са израз на проявата на Мировия Дух, който се проявява по един Вътрешен план в цялото Битие. На основание на този вътрешен план, принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и който е прототип, първообраз, на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е Безграничния Космичен Дух. Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система. Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие.
към текста >>

Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система.
И този принцип се проявява чрез ред разумни същества от различни степени на развитие и интелигентност. Всеки един принцип е нещо специфично, представлява от себе си специфичен импулс, специфична проява на Абсолютния Дух. Всички принципи заедно се взаимно допълват и обуславят в своето проявление, понеже всичките тези принципи са израз на проявата на Мировия Дух, който се проявява по един Вътрешен план в цялото Битие. На основание на този вътрешен план, принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и който е прототип, първообраз, на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е Безграничния Космичен Дух. Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система. Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето. Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участвуват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система.
към текста >>

И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство.
Това е съвършеният, безсмъртният човек. Така че съвременната астрология поддържа, че има седем творчески принципа, локализирани в седем небесни тела на нашата слънчева система, които взимат активно участие в общата еволюция на съществата от минерала до човека с напълно пробудено самосъзнание. Някои астролози поддържат, че останалите пет планети се явяват като октава на първите. Но според друго, по-дълбоко схващане, имаме дванадесет планетни течения, дванадесет планетни принципа, само че пет от тях, както казва Учителя, са запушени засега за общото развитие, и развитието се извършва под влиянието на останалите седем. Затова именно астрологията изучава засега само седем планетни течения, които засега вземат активно участие в развитието*. И колкото повече човек се подига в развитието си, той постепенно отпушва тези запушени в себе си течения и когато отпуши и дванадесетте течения, и дванадесетте извори на живота, както ги нарича Учителя, ще потекат всички творчески сили на космоса в него и човек ще достигне съвършенство. И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание. Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи области от космичното пространство, през които минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите представят онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства.
към текста >>

Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.
Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето, при все че е център на всички космични сили в нашата система, понеже цялата система е един жив организъм, то и тези енергии, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, като остават свързани със Слънцето. Та и Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на дейност - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония. Слънцето е главен фактор за духовната и физическа еволюция на света и човека. И затова неговото влияние, както и това на Луната, е най-важно в хороскопа. При разглеждане на един хороскоп, тези два центъра изпъкват на първо място. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа в характера и добра жизненост, а при лошо положение и аспект - в зависимост от раняващата планета, проявява и отрицателни качества, които нарушават равновесието в живота и се проявяват като слаба жизненост, неморалност, високомерие, егоизъм, гордост, презрение към нискостоящите и пр. Слънцето упражнява по-силно влияние през втората половина на живота; през първата половина, особено през детството, по-голямо влияние упражнява Луната.
към текста >>

Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо.
В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност. В Скорпиона прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона „mi”.
към текста >>

„Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят.
В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс. Зад тази енергия стои червеният цвят и тона do. „Червеният цвят сам по себе си е проява на един висш свят. Той е емблема на живота, който произтича от Любовта. Затова червеният цвят всякога носи животворна сила. В своите чисти прояви, той е толкова деликатен и красив, че ако само се докосне човек до него, той ще внесе в него интензивните трептения на един висш живот. Но колкото червеният цвят слиза от октава в октава по-долу, той става все по-груб, докато във физическия свят започва да действа възбудително върху хората. Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти.
към текста >>

Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”.
към текста >>

И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си.
Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”. Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си. Тя е енергия, която сгъстява и кондензира материята, енергия, която се движи от периферията към центъра. И всичко, що е родено от него, той отново го приема в себе си. Тази идея гърците са изразили като казват, че той изяждал рожбите си. В човека представя нисшето „аз” и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - нисшата човешка природа. Като господар на нисшия „аз”, той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна. Под „костна система” в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват.
към текста >>

И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово.
Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна. Под „костна система” в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, тъй и в земния, той представя слухът. Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителиите и разсъдъчни способности.
към текста >>

Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието.
Както в Небесния човек, тъй и в земния, той представя слухът. Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителиите и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий.
към текста >>

Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна.
Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение. Под влиянието на Сатурна се развива яснослушането в човека. Той влияе върху мислителиите и разсъдъчни способности. Способността за логично мислене и търсене причинната връзка се дължат на Сатурна. Способността за схващане на вътрешното състояние на нещата се дължи на влиянието на Сатурн и Меркурий. Когато Сатурн е в добър аспект в хороскопа, той създава дълбочина в схващанията. А да се дойде до това, трябва да се издигнем над обикновения живот. Твърдостта и търпението се дължат също на Сатурна. Твърдостта в човека е скелета на моралния живот.
към текста >>

Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре.
Отровите в света се дължат на Сатурн и Марс. Всичко, каквото попадне под Сатурна, той го прекарва през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издържливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не надмогне своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага”, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот. Но за да дойде човек до този висш живот, живот на свобода, той трябва да мине през „пазача на прага”, през Сатурна, който държи всичката му карма в ръката си — да изплати всичките си дългове и тогава, като свободна душа, да влезе в новия живот, който любовта и мъдростта разкриват пред него.
към текста >>

Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата.
В организма Сатурн управлява костната система, зъбите, коленете, ставите, сухожилията, лявото ухо и пр. Сатурн управлява минералното царство. Като студена енергия, той подкосява живота и затова, там, където действа в органическия свят ограничава проявите на живота до минимум. Затова болестите му идат отпростуда и липса на жизненост, и засягат частите, които той владее, а именно — костите, зъбите и пр. В заключение ще кажа, че и Сатурн, както и всяка от останалите планети, има две проявления - нисше и висше, които са свързани с двата полюса на планетното течение - защото както казах, всяко планетно течение е поляризирано. Във висшето си проявление Сатурн дава разумност, причинно мислене и трезв, и ясен поглед за нещата. А в нисшата си природа се изразява в различни форми на ограничение, което се явява като студ, жестокост, равнодушие, небрежност, скъперничество, недоверие, страхливост, меланхолия, апатия и пр. Неговото място в хороскопа е от голямо значение - и той или издига човека до най-високото положение в живота или го сравнява със Земята. Най-често той издига човека високо и ако не може да оцени и използва тези условия, които му дава, той го сгромолясва и сравнява със Земята. Такива примери има много в историята. Такъв за пример е пътя на Наполеон, такъв е пътя и на Хитлер.
към текста >>

Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти.
към текста >>

55. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора.
„Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от две хиляди години, Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи. 4. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него.
към текста >>

Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание.
В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението. Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества. Процесът на слизането на човека от висшите Божествени светове към по-долните светове е наречен инволюция или обличане на духа във все по-гъста материя. И когато човек достигнал до най-гъстата материя, поема обратния път на възхода, на еволюцията.
към текста >>

Самосъзнанието може да се уподоби на зима, където всичко е покрито със сняг, и всеки се е затворил в стаята си и мисли само за себе си.
Да се разсъждава така, е все едно, да се убеждава малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила”. Учителят казва още: „Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдеще. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаването на твърдия елемент в човека. Вторият принцип е съмосъзнанието. Животните имат съзнание, а човек се отличава със самосъзнание. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, където всичко е покрито със сняг, и всеки се е затворил в стаята си и мисли само за себе си. Само чрез страданието той се научава, че в живота има още по-високо състояние от това, в което се намира днес. В това по-високо състояние човек може да реши великите проблеми на живота. Самосъзнанието е процес на чистене, защото в него човек съзнава своите погрешки и търси начин да ги изправи. Време е вече човечеството да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото или космично съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и дух.
към текста >>

И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми.
Само чрез страданието той се научава, че в живота има още по-високо състояние от това, в което се намира днес. В това по-високо състояние човек може да реши великите проблеми на живота. Самосъзнанието е процес на чистене, защото в него човек съзнава своите погрешки и търси начин да ги изправи. Време е вече човечеството да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото или космично съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и дух. И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми. Всички добродетели - любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие и пр. са проява на космичното съзнание или на свръхсъзнанието. И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно. Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице. По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото.
към текста >>

Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото.
Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек.
към текста >>

Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си.
Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението.
към текста >>

Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло.
С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество.
към текста >>

Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло.
Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества.
към текста >>

По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни.
Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека.
към текста >>

Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете.
Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество.
към текста >>

По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание.
Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е.
към текста >>

Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е.
По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е. тя е мъжка и женска едновременно. Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела. Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа.
към текста >>

Едни от тях са носили в себе си Любовта и всаждали в човешките същества чувството на любовта, която почва от най-ниските си проявления, чувствената любов, съединение на мъжа и жената за създаване на ново поколение.
Когато това бъде постигнато, което е вече на път за осъществяване на творческата сила, изявявана сега чрез пола, ще й се даде ново направление, пак навътре в организма, за съграждането на новите органи, чрез които човек ще влезе в съзнателна връзка с духовния свят. Тогава размножаването вече ще става по друг начин. И това ще стане най-много след десетина хиляди години. Редом с тези човешки същества, които живеели в полусънно състояние и сега благодарение на мозъка почнали да мислят и да придобиват знание, съществували и два вида други същества между човечеството, които били от по-висока еволюция и с ясно съзнание. Те са били учители и водители на човечеството в тази епоха. Едни от тях са носили в себе си Любовта и всаждали в човешките същества чувството на любовта, която почва от най-ниските си проявления, чувствената любов, съединение на мъжа и жената за създаване на ново поколение. Те са създали и първите религии, чрез които турят основата на по-дълбоките и възвишени чувства в човека. Другите същества били от по-ниска степен на развитие, но също имали ясно съзнание. Те са стимулирали и са будили желанието у човека към знанието и Мъдростта. Те са поставили основата на науката и са създали ред школи за развитие и възпитание на човечеството. Така се развива и възпитава постепенно човечеството под ръководството на тези два вида свръхчовешки същества, въплътени в човешки тела.
към текста >>

След време, когато условията на Земята се подобрили, човешките души се връщат от другите планети, като носят със себе си известни енергии от планетите, на които са били.
За да се избегне това, възвишените същества от Бялото братство, под ръководството на Христа, събират тази преждевременна сгъстена материя и свързаните с нея сили на едно място и образуват от нея една твърда маса, която отделят от Земята и я изхвърлят в небесното пространство и по такъв начин образуват днешната Луна. По такъв начин те освобождават земния и човешкия организъм от анормалния процес на втвърдяване. Отсега нататък Луната от своя страна поема ролята на голям смукател, който извлича отрицателните сили от Земята и по такъв начин улеснява земното развитие. При отделянето на Луната от Земята става голямо сътресение на Земята, и по-голяма част от земните жители като души е трябвало да напуснат Земята и да се преселят временно на другите планети от нашата Слънчева система. На Земята остават много малко хора - най-устойчивите, издръжливите на неблагоприятните условия, и които били в пряка връзка със слънчевата енергия. След време, когато условията на Земята се подобрили, човешките души се връщат от другите планети, като носят със себе си известни енергии от планетите, на които са били. Под влияние на тези нови планетни енергии става диференциране и оформяване на планетните човешки типове, защото в земното развитие се вливат силите на другите планети от Слънчевата система. Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане.
към текста >>

И всичко, което човек е могъл да върши по свободна воля за себе си е било свързано с тази жлеза.
Този орган се е, така да се каже, затворил, скрил, когато се образували постепенно другите сетивни органи. Този орган е бил и орган на оплодяването и размножаването е ставало по особен начин. Този орган се е развил под влиянието на силите и съществата на Слънцето. А функциите на храненето и дишането са се развили под влиянието на силите на Луната. Тези функции са свързани с друга една жлеза, която сега също се намира в мозъка и се нарича хипофизна жлеза. И всичко, което човек е могъл да върши по свободна воля за себе си е било свързано с тази жлеза. А всичко онова, което не е било във властта на човешката воля, е зависело от пинеалната жлеза. Сегашният образ на човека е почнал да се оформява в края на лемурийската епоха и в началото на атлантската и континента Атлантида. От органа, който днес е пинеална жлеза и който е бил общ орган на възприемане на усещанията от външния свят, са произлезли всички сетивни органи чрез постепенно диференциране, което е станало с оформяване на човешкия мозък и придобиване на предметно съзнание от човека. Към средата на атлантската епоха, човек имал вече оформени сетива, с които е влизал във връзка с външния свят. В първата половина на лемурийската епоха е имало една фаза в развитието на човешкото тяло, когато човек е изпаднал под най-силното влияние на тъмните сили, които внесли в неговото астрално тяло най-ниските страсти.
към текста >>

56. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

Човек само по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико.
Ако човек разбира езика им, всеки ден ще може да чува по една новина от Слънцето, Юпитер или друга звезда”. 2. „Когато се говори за човека като образ и подобие на Бога, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент от този велик космичен човек и като такъв той заема точно определено място в живата природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”. 3. „Под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Човек само по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Ала със създаването на човека се явяват и страданията в космоса. Велико нещо е човекът. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите колко велик е той”. Учителят С поставянето на въпроса за космичния и земния човек ние се докосваме до една от най- дълбоките тайни на Битието - тайната за първичната Божествена форма, с която Бог се изявява в света.
към текста >>

Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека.
„Когато се говори за човека като образ и подобие на Бога, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент от този велик космичен човек и като такъв той заема точно определено място в живата природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”. 3. „Под думата човек се разбира сбор от всички добродетели. Човек само по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Ала със създаването на човека се явяват и страданията в космоса. Велико нещо е човекът. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите колко велик е той”. Учителят С поставянето на въпроса за космичния и земния човек ние се докосваме до една от най- дълбоките тайни на Битието - тайната за първичната Божествена форма, с която Бог се изявява в света. Докосваме се до тайната за произхода на човека и неговата същина.
към текста >>

Загатвайки за тази тайна, Учителят казва: „Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека.
Ала със създаването на човека се явяват и страданията в космоса. Велико нещо е човекът. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите колко велик е той”. Учителят С поставянето на въпроса за космичния и земния човек ние се докосваме до една от най- дълбоките тайни на Битието - тайната за първичната Божествена форма, с която Бог се изявява в света. Докосваме се до тайната за произхода на човека и неговата същина. Загатвайки за тази тайна, Учителят казва: „Бог, като се е ограничил сам в себе си, е създал човека. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите, колко велик е той”. Учителят казва още: „Бог се изявява във формата на човек, затова и Христос се нарича Бог, Защото Христос е първият образ, първата форма, в която Бог се изявява и става познат на света. Вън от Христа ние не може да имаме никаква идея и представа за Бога”. Затова и Писанието казва: Никой никога не е видял Бога, но еднородният Син го изявява и Го прави близък и познат на хората.
към текста >>

Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло.
Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”. Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек.
към текста >>

Те направляват функциите на великия миров организъм, който се поставя пред погледа на великите посветени във формата на човек, когото наричаме великият космичен човек, който включва в себе си всички слънчеви системи, които съществуват в безграничната вселена.
Ангели или духове на живота. Те са носители на живота и растителността, те приготовляват живота, който се проявява на физическия свят. Понеже те са свързани с раждането, всеки човек, за да бъде във връзка с ангелите, трябва да ражда. Който не може да роди една светла мисъл и едно благородно желание, не може да е във връзка с ангелите, прекъсва връзката си с ангелите, носителите на живота и неговият живот се намалява. Всички тези възвишени същества, взети вкупом, представят великият космичен човек Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае как, кога и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който се поставя пред погледа на великите посветени във формата на човек, когото наричаме великият космичен човек, който включва в себе си всички слънчеви системи, които съществуват в безграничната вселена. Учителят, продължавайки по-нататьк, казва: „Според нас има три вида слънчеви системи, които респективно образуват трите тела на космичния човек. Първите, които са от най-груба материя, образуват материалния, физическия свят. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. И небето, за което се говори в свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите.
към текста >>

И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне.
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него.
към текста >>

Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж.
Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа.
към текста >>

И действително, чудно е, страшно е създаден човек, защото крие в себе си всички тайни на Битието.
Голяма мистерия се крие в човешката форма. Но тази мистерия се разкрива само на посветените, както и много от тайните на Битието, а на нас обикновените хора само се загатва за тези мистерии. Но и това, което ни се разкрива от тези мистерии е все пак много. Древният израилски пророк и посветен казва: Чудно е, страшно е създаден човек. Той е бил проникнал в мистерията на човешката форма, за да може да каже това. И действително, чудно е, страшно е създаден човек, защото крие в себе си всички тайни на Битието. И когато човек проникне или само прозре тези тайни, действително му се вижда, че чудно и страшно е създаден човек. И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено.
към текста >>

Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание.
Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло. Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание. Прониквайки в мистерията на тази форма, просветеният вижда, че тя е съвкупност от разумни същества, които в космоса са свързани със съзвездието Овен. Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек. Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините.
към текста >>

Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение.
Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек. Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините. Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят.
към текста >>

Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят.
Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби. В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала.
към текста >>

Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността.
Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня.
към текста >>

Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето.
От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени. Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето. Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз. И както дървото ражда периодически, така и от космичния човек периодически се раждат човешки същества и затова Учителят казва, че душите се различават именно по това, че са излезли от Бога в различни времена и при различни условия. Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек. Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения.
към текста >>

Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз.
По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени. Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето. Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз. И както дървото ражда периодически, така и от космичния човек периодически се раждат човешки същества и затова Учителят казва, че душите се различават именно по това, че са излезли от Бога в различни времена и при различни условия. Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек. Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек.
към текста >>

Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята.
Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват. Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят.
към текста >>

Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила.
Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса.
към текста >>

Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява.
Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек. Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява. Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него. Но образът на космичния човек още не е завършен и напълно изявен в земния човек. В следващата раса формата на земния човек много ще се измени по подобие на формата и образа на небесния човек. Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е.
към текста >>

Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек.
Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек. Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява. Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него. Но образът на космичния човек още не е завършен и напълно изявен в земния човек. В следващата раса формата на земния човек много ще се измени по подобие на формата и образа на небесния човек. Това изменение ще бъде в положителен смисъл, т. е. ще се усъвършенства.
към текста >>

Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл.
Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи. Превод от него е ватанския език, от който произлизат в последствие египетския, санскритския и еврейския”. Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Но и в космичния човек зодиакът образува общите му контури. От друга страна видяхме, че зад всяка звезда, зад всяко съзвездие, стоят група от възвишени същества, които от своя страна са израз на мисълта на Абсолютния Дух. Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл. Този специфичен характер, тези йерархии предават и на звездите и съзвездията, които се явяват техен външен израз. Оттам имаме и различния характер на зодиакалните знаци. Оттам и всеки знак е носител на специфична енергия и създава специфичен характер, специфично телосложение и специфичен начин на мислене. В това отношение знаците на зодиака представят различни моменти, различни периоди в проявлението на мисълта на космичния човек. И чрез зодиакалните знаци и планетите космичният човек въздействува на начина на мисленето на земния човек.
към текста >>

Оттам и всеки знак е носител на специфична енергия и създава специфичен характер, специфично телосложение и специфичен начин на мислене.
Но и в космичния човек зодиакът образува общите му контури. От друга страна видяхме, че зад всяка звезда, зад всяко съзвездие, стоят група от възвишени същества, които от своя страна са израз на мисълта на Абсолютния Дух. Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл. Този специфичен характер, тези йерархии предават и на звездите и съзвездията, които се явяват техен външен израз. Оттам имаме и различния характер на зодиакалните знаци. Оттам и всеки знак е носител на специфична енергия и създава специфичен характер, специфично телосложение и специфичен начин на мислене. В това отношение знаците на зодиака представят различни моменти, различни периоди в проявлението на мисълта на космичния човек. И чрез зодиакалните знаци и планетите космичният човек въздействува на начина на мисленето на земния човек. Общият характер на мисълта в различните епохи в течение на развитието е била, както видяхме, различен. В далечните предисторически епохи мисълта на земния човек е следвала мисълта на космичния човек и е била образна. Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си.
към текста >>

И чрез зодиакалните знаци и планетите космичният човек въздействува на начина на мисленето на земния човек.
Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл. Този специфичен характер, тези йерархии предават и на звездите и съзвездията, които се явяват техен външен израз. Оттам имаме и различния характер на зодиакалните знаци. Оттам и всеки знак е носител на специфична енергия и създава специфичен характер, специфично телосложение и специфичен начин на мислене. В това отношение знаците на зодиака представят различни моменти, различни периоди в проявлението на мисълта на космичния човек. И чрез зодиакалните знаци и планетите космичният човек въздействува на начина на мисленето на земния човек. Общият характер на мисълта в различните епохи в течение на развитието е била, както видяхме, различен. В далечните предисторически епохи мисълта на земния човек е следвала мисълта на космичния човек и е била образна. Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си. Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции.
към текста >>

Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие.
Общият характер на мисълта в различните епохи в течение на развитието е била, както видяхме, различен. В далечните предисторически епохи мисълта на земния човек е следвала мисълта на космичния човек и е била образна. Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си. Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма.
към текста >>

В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене.
В далечните предисторически епохи мисълта на земния човек е следвала мисълта на космичния човек и е била образна. Но впоследствие мисълта на земния човек става предметна, когато неговата мисъл се формира само от външните впечатления, които получава чрез сетивата си. Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене.
към текста >>

В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци.
Тогаз тя постепенно изгубва жизнеността и дълбочината си и добива повече от един абстрактен характер, и съвременните хора мислят, че тяхната мисъл е много конкретна и реална. Нищо подобно, мисълта на съвременния човек е много абстрактна, защото не борави с реални величини, а с абстракции. Този начин на мислене е почнал, според Учителя, 700 години преди Христа и тази епоха е към края на своето развитие. В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене. Под знака Рак се развива материализма. Под знака Лъв се развива философското течение, наречено сенсуализъм.
към текста >>

Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене.
В следващата раса ще се мине постепенно към друг начин на мислене. Тогава мисълта на земния човек ще се приближи до мисълта на космичния човек и човек отново ще почне да разбира езика и мисълта на космичния човек и ще бъде в по-интимно и съзнателно общение с него. В течение на тази епоха, която почва 700 години преди Христа и продължава и в наши дни и която е била в разцвета си в 19 век и въобще след Възраждането, постепенно с развитието на човешката мисъл се развиват 12 мирогледа, 12 начина на мислене под влияние на 12-те зодиакални знаци. Така знакът Овен дава идеалистична насока на мисълта. Знакът Телец създава рационализма. Знакът Близнаци създава математизма, математичния начин на мислене. Под знака Рак се развива материализма. Под знака Лъв се развива философското течение, наречено сенсуализъм. Под влиянието на знака Дева се развива така наречения феноменализъм. Под влиянието на знака Везни се развива реализмът. Под влиянието на знака Скорпион, който е много динамичен знак, се оформява едно течение на мисълта, известно под името динамизъм.
към текста >>

Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци.
Под влиянието на знака Скорпион, който е много динамичен знак, се оформява едно течение на мисълта, известно под името динамизъм. Под влиянието на знака Стрелец се явява монадизмът, учението на монадите. Под влиянието на знака Козирог се развива спиритуализмът. Под влиянието на знака Водолей се явява пиюматизмът [гностицизъм]. И под влиянието на знака Риби се развива психизмът. Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци. И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит.
към текста >>

Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света.
Под влиянието на знака Козирог се развива спиритуализмът. Под влиянието на знака Водолей се явява пиюматизмът [гностицизъм]. И под влиянието на знака Риби се развива психизмът. Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци. И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл.
към текста >>

Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта.
Под влиянието на знака Водолей се явява пиюматизмът [гностицизъм]. И под влиянието на знака Риби се развива психизмът. Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци. И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света.
към текста >>

Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота.
И под влиянието на знака Риби се развива психизмът. Това са различни начини на мислене, различни погледи върху света, различни мирогледи, които се развиват под влиянието на различните зодиакални знаци. И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им.
към текста >>

И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек.
И планетите от своя страна дават различна насока на човешката мисъл и оттам на човешкия мироглед. Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им. И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие. Ще завърша със следните мисли на Учителя: 1.
към текста >>

И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл.
Всяка планета се явява като специфично проявление на космичния човек на космичната мисъл, и това специфично тя го предава на земния човек под формата на определен начин на мислене, под формата на определен начин на гледане на света. Така Луната дава склонност към окултизма, Меркурий - към трансцендентално мислене, Венера дава мистична насока на мисълта. Слънцето ражда емпиричния начин на мислене, Марс създава онова философско течение, което наричат волунтаризъм, който поставя волята на преден план в живота. Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им. И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие. Ще завърша със следните мисли на Учителя: 1. Светлината е дреха на Мъдростта, физическата светлина, от която ние се ползуваме, е резултат на излишната енергия, която космичният човек произвежда при своята умствена дейност.
към текста >>

И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие.
Юпитер развива логичната мисъл, а Сатурн поражда гностицизма — стремеж към задълбочено познание, което се базира на вътрешен опит. И когато различните планети със своите тенденции на мислене минават през различните знаци, които също имат собствени тенденции, получава се много сложна и преплетена обстановка на мисловния живот на земния човек. И понеже всеки знакпредставлява определена фаза в развитието на човека, то оттам и всеки начин на мислене е фаза от развитието на човешката мисъл. Всеки човек от стъпалото, до което е достигнал, гледа на света. И понеже хората са на различна степен на развитие, оттам се явява и голямото различие в мислите им. И всеки начин на мислене си е на място в общия план на развитието, затова трябва да бъдем толерантни и да даваме право на всеки човек да мисли така, до където е дорасъл в своето развитие. Ще завърша със следните мисли на Учителя: 1. Светлината е дреха на Мъдростта, физическата светлина, от която ние се ползуваме, е резултат на излишната енергия, която космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина. 2. Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. 3.
към текста >>

57. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Хармонията между Слънцето и Луната показва още, че човек е изградил у себе си следните основни добродетели: правилна впечатлителност, богата възприемчивост, трудолюбие, предприемчивост, постоянство, свободолюбив, независимост, самостоятелност, организирана дейност на ума, сърцето и волята, разумна самоувереност.
Такъв човек ще има успехи във всяко отношение. Той ще бъде честит в семейния си живот. Умствената, духовната и материална дейност на такъв човек са уравновесени, организирани, планомерни, постоянни, производителни, ползотворни. Човек с такива аспекти лесно си пробива път във всички среди на обществото, понеже той естествено и интелигентно се приспособява към всички обществени среди. Човек с такива аспекти, според степента на тяхната сила, притежава творческо въображение - най-велика способност, чрез която се постигат най-големите успехи в живота. Хармонията между Слънцето и Луната показва още, че човек е изградил у себе си следните основни добродетели: правилна впечатлителност, богата възприемчивост, трудолюбие, предприемчивост, постоянство, свободолюбив, независимост, самостоятелност, организирана дейност на ума, сърцето и волята, разумна самоувереност. У такъв човек хармонично действат трите основни принципа: любовта, вярата и надеждата. Такъв човек има дарбите и способностите да наблюдава природата, да се поучава дълбокомислено от нейния живот и прояви, да установява нейните закони и принципи. Човек с такива съчетания се радва на пълно телесно здраве и душевно равновесие, той е разумен, хармоничен и добър всякога и към всички, поради което се ползва винаги от любовта на околната среда, която е отзивчива към неговите почини и му създава условия да постигне стремежите си. Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната, според силата на аспекта, показват хармония между духа (Слънцето) и личността (Луната). Когато има хармония между духа и личността, всичко в живота е постижимо.
към текста >>

Затова такъв човек е всякога физически здрав и духом богат и силен, затова той винаги насища атмосферата около себе си с бодрост, жизнерадост, оптимизъм и хармония.
Понеже Слънцето има отношение към мъжкия принцип и мъжкия пол, а Луната - към женския принцип и женския пол, при изясняването на хармоничните и дисхармоничните аспекти между Слънцето и Луната при представители на двата пола трябва да се има още предвид следния закон: Слънцето управлява предимно ума и духа на мъжа, умственото и духовно творчество и плодовитост. У мъжа Луната управлява външния вид и физическата му дейност. Луната управлява предимно умствената и духовна дейност на жената. Външният вид, физическата дейност и плодовитост на жената се управлява от Слънцето. Общи закони при съчетанията на СЛЪНЦЕТО и ЛУНАТА Хармоничните съчетания между Слънцето и Луната свидетелстват, че техният носител хиляди години в миналите си животи е работил с душата, разума, сърцето и волята си в съгласие с Божествените и природните закони, развивал се е поради това правилно във всяко отношение, изработил е редица добродетели, върху които са се развивали множество дарби и способности, чрез които човек правилно възприема и оползотворява всички жизнедателни сили и блага от Слънчевата светлина, от въздуха, водата и храната. Затова такъв човек е всякога физически здрав и духом богат и силен, затова той винаги насища атмосферата около себе си с бодрост, жизнерадост, оптимизъм и хармония. Там, където има най-силна хармония между Слънцето и Луната, животът бива най-дълъг, най-щастлив и най-плодоносен. Дисхармоничните съчетания между Слънцето и Луната показват, че такъв човек хиляди години в минали животи е нарушавал Божествените и природни закони, т. е. имал е добри условия и възможности, но не е работил и не е оползотворил дадените му умствени, духовни и материални богатства. Поради това той е изгубил редица добродетели и способности, и затова сега не може правилно да възприема и оползотворява природните сили, свързани с тях. В женски хороскоп за умственото богатство и дарби, за умственото и духовно развитие, за добродетелите и способностите на жената, за нейния духовен напредък и постижения съдим по положението и съчетанието на Луната.
към текста >>

Колкото по-силни и повечко хармонични съчетания има Меркурий със Слънцето и добротворците, толкова по-здрава е главната нервна система на човека, по-хармонично и по-логично е мисленето му, по-богат и уверен е словесният му израз, по-пластично е тялото му, по-хармонични и богати са телодвиженията и лицеизразът му. 7.3.
Когато Меркурий получава предимно лоши аспекти от злосторниците и не е подпомогнат от добротворците, тогава всякога имаме предразположение към заболяване на главната нервна система, към полудяване. В такъв случай походката и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични. За връзката между телесните движения, походката, жестовете и влиянието на Меркурий Учителят казва: „Гледайте как даден човек се движи, как ходи и как жестикулира и вие ще знаете как този човек мисли. Защото движенията са израз на мисълта”. Меркурий управлява у човека мозъка и главната нервна система, говора, телодвижението (подвижността на телесните членове), ръцете като главен орган за проектиране на идеите във физическия свят, похватността. Колкото по-силни и повечко хармонични съчетания има Меркурий със Слънцето и добротворците, толкова по-здрава е главната нервна система на човека, по-хармонично и по-логично е мисленето му, по-богат и уверен е словесният му израз, по-пластично е тялото му, по-хармонични и богати са телодвиженията и лицеизразът му. 7.3. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С ВЕНЕРА СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, съвпад в скоби или полусекстил с Венера Планетата Венера по големина е приблизително колкото Земята. Тя прави обиколката си около Слънцето за 225 дни. Орбитата й е включена в тази на Земята, поради това ние я виждаме да се отдалечава от Слънцето най-много на ъгъл от 48°. Поради своето малко отдалечаване от Слънцето, Венера образува с него само съвпад, паралел, съвпад в скоби, полусекстил и полуквадрат. Следователно, само полуквадратът е дисхармонично съчетание, което се образува между Слънцето и Венера.
към текста >>

Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече и по-силни са добродетелните качества, чрез които човек може да има хармонични отношения със себеподобните си и околната среда.
На такъв човек може да се предскаже щастие в любовта и брака. Силата и хармонията на Венера и Слънцето определят количеството и силата на радостите и щастието в любовта на такъв човек. В женски хороскоп Венера управлява предимно привлекателността и трайността на чувствата, които жената поражда у мъжа. Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера в женски хороскоп, толкова по-силни и повече са женствените и майчински качества у жената, толкова по-голямо е нейното хармонично въздействие върху мъжете с най-висша духовна култура. Такава жена ще бъде обичана от множество високо издигнати мъже, които с обичта си ще й дадат от своите умствени и духовни качества. Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече и по-силни са добродетелните качества, чрез които човек може да има хармонични отношения със себеподобните си и околната среда. А колкото пo-хармонични са отношенията на човека с околната среда, толкова по-големи са неговите придобивки, радости и щастие. Изобщо, хармоничните Венерини влияния са основата, почвата, в която се посяват, поникват и дават плодове всички добродетели. Колкото е по-голяма хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече добродетели има човек, които се изразяват главно в характера и дейността на човека. Такъв човек е всякога дружелюбен, общителен, весел, любезен, услужлив, пожертвователен, състрадателен, обича чистотата и реда, особено що се отнася до облеклото и обстановката. Той е внимателен, нежен, миролюбив, кротък и затова всякога и навсякъде е обичан, драг, желан, очакван и търсен.
към текста >>

Човек, който има хармоничното влияние на Слънцето и Венера, е под непрестанното ръководство на висшите светове, вследствие на което се научава да подчинява и организира силите и качествата на своята низша природа и всичко в себе си да очиства и обновява.
Когато Венера е в хармония със Слънцето, тя е най добрата учителка за придобиване на всички добродетели, благородни чувства и качества - почвата, на която никнат, разцъфтяват и дават плод всички дарби и способности. Това е ОСНОВЕН ЗАКОН: щастието, което човек може да постигне на земята, зависи от количеството и качеството на придобитите от човека Венерини добродетели. Когато човек придобие в сърцето си добродетелните качества, които се изработват от задружна хармонична дейност на Слънцето и Венера, той става любимо дете на ангелите от всички светове, те му изпращат непрестанно благословения и подаръци чрез най-хубави мисли, чувствата, чрез светлината, въздуха, красотата на природата, чистата вода и най-хубавата храна, те благославят взаимната обич, която го свързва с човеците. Подаръците, които човек получава чрез хармоничното влияние на Слънцето и Венера вливат в него живот, здраве и радости. От символа на Венера е ясно, че в нея висшите сили имат надмощие над силите на материята и че тези висши сили чрез сърцето организират, пречистват, преобразяват, оживотворяват и оползотворяват низшето във висше. Човек, който има хармоничното влияние на Слънцето и Венера, е под непрестанното ръководство на висшите светове, вследствие на което се научава да подчинява и организира силите и качествата на своята низша природа и всичко в себе си да очиства и обновява. Люде, които имат хармоничното влияние на Слънцето и Венера, всякога са възприематели, носители и сеятели с мисли, чувства, дела и слова на великите благословения на истината, любовта, мъдростта и красотата, изпращани от висшите светове. Човек може съзнателно да образува връзки, да си създаде отношения и да има обмяна с Венериния свят, т. е. съзнателно да възприема и се ползва от влиянията на този свят по умствен начин, като изучава изящните изкуства, по духовен начин - като преживява художествените творби и подражава на проявеното в тях добро или като общува с люде на изкуството и помага на тяхното творчество, по материален начин, когато употребява храни, които са под силното влияние на Венера или носи дрехи със цвета на Венера - тъмносини. Връзка със света на Венера той може да прави също като наблюдава нейния изгрев като вечерница и залеза й като зорница. Люде, които имат хармонично влияние на Слънцето и Венера в аспект, в минали животи са работили за придобиване на Венерините добродетели и в последното си въплъщение жънат благата, които са посяли.
към текста >>

Както човек придобива от животните материали и ги оползотворява за себе си, така също Венера преработва и преобразява силите на Марс и ги прави ползотворни за човеците.
В еволюционно отношение като планета на нашата Слънчева система Марс стои на последно място. Всички други планети са по-напреднали в своето развитие от него. От древността Марс е известен като Бог на войната, на всяка борба и на всяка груба физическа сила, като Бог на животните, изобразяван често от древните художници като фаун. Венера е полярният принцип на Марс. Понеже Марс управлява животинското царство, а Венера човешкото, както животните са подчинени на човека и са управлявани от него, така също Марс е подчинен на Венера и управляван от нея. Както човек придобива от животните материали и ги оползотворява за себе си, така също Венера преработва и преобразява силите на Марс и ги прави ползотворни за човеците. Марс снабдява човека с първични неорганизирани сили, които могат да се оползотворяват от човека, ако бъдат преработени, организирани и ръководени от някой добротворец, т. е. от Слънцето, Юпитер, Венера, Нептун или Уран. Най-добрият организатор, преобразител и ръководител на силите, излъчвани от Марс, е Слънцето. Следователно, когато Марс получава хармонично съчетание от Слънцето, неговото влияние върху човека е хармонично и благотворно в много отношения, защото Слънцето може да преработи Марсовите сили, които могат да бъдат използвани в умствено, духовно или физическо отношение. Когато хармоничното съчетание между Слънцето и Марс влияе върху ума, тогава умът на човека е деятелен, продуктивен, деловит, неуморен, предприемчив и с изпълнителни способности.
към текста >>

Марс е представител на животните у човека, човек е микрокосмос и следователно съдържа животните у себе си и затова когато Слънцето и Марс са в хармония, човек е станал господар на животинската си природа, на низшето в себе си.
Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви храброст, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост. Такива люде могат да бъдат първи като техници, изследователи на нови земи, организатори на физически предприятия, ръководители на строежи и пр. Най-висшият тип представители на хармоничното влияние между Слънцето и Марс са зъболекарите, хирурзите, часовникарите, машинистите. Изобщо всички области на пионерството, физическото строителство, механиката, техниката, свързани с използване на метали, са полето на дейност на родените под преобладаващото Слънчево-Марсово хармонично влияние. Колкото пo-голяма е хармонията между Слънцето и Марс в даден хороскоп, толкова по-сигурно е, че съответното лице ще стане господар на своята низша природа и ще си образува добри навици, ще канализира и оползотвори своята умствена, духовна и физическа енергия. Марс е представител на животните у човека, човек е микрокосмос и следователно съдържа животните у себе си и затова когато Слънцето и Марс са в хармония, човек е станал господар на животинската си природа, на низшето в себе си. Люде с хармоничното влияние на Слънцето и Марс в аспект са енергични, порядъчни и почтени, изпълнителни, които напълно прилагат нещата, но се нуждаят от идейно ръководство и план, които трябва да получат от по-високо началство. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат или полуквадрат с МАРС Дисхармоничните съчетания между Слънцето и Марс създават типове, които в зависимост от дисхармоничното влияние, причиняват по-големи или по-малки разрушения във всички области на живота. Колкото е по-голяма дисхармонията между Марс и Слънцето, толкова по-голяма е борбата на висшето с низшето естество у човека. Люде с такива влияния се отличават с много отрицателни, разрушителни, противоестествени качества и прояви. Те откриват нечистота, липса на съзнание за отговорност и дълг, трайна нетърпеливост, привързаност, припряност, непостоянство в идеи, мисли, чувства, стремежи, неустойчивост в обещанията, несправедливост към другите и нападателност.
към текста >>

При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си.
Характерът на такъв човек е устойчив. Той се поучава от всички изпитания и ги превръща на вътрешна сила, в духовно богатство - за него злото се превръща в добро, горчивината в радост, бедността в богатство. Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления.
към текста >>

Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост.
Той се поучава от всички изпитания и ги превръща на вътрешна сила, в духовно богатство - за него злото се превръща в добро, горчивината в радост, бедността в богатство. Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил.
към текста >>

Люде с тези дисхармонии се отличават със следните по-важни отрицателни качества: често съмнение, недоверие, подозрителност, мнителност, ревнивост, болезнено честолюбие, обидчивост, дълготрайна сръдливост, злопаметност, отмъстителност, раздразнителност, себенадценяване или себеподценяване, саможивност, необщителност, страхливост, нерешителност, материалистически убеждения и прояви, скъперничество.
Дисхармонията между Сатурн и Слънцето показва, че такъв човек съзнателно е нарушавал волята Божия и съзнателно е изопачавал Божиите закони при тяхното приложение, съзнателно е внасял заблуждения в съзнанията на човеците. Такъв човек се е проявявал като диктатор и жесток управник, който е причинявал в минали животи нещастия на човеците. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн е най-тежката карма, която човек е спечелил. В зависимост от силата на такава дисхармония, човек ще бъде подложен на влияние на всички отрицателни и изопачени идеи, мисли, чувства, желания и действия, каквито сам е родил в минал ото си. Най-силно и най-пагубно е влиянието на тези дисхармонии до 30 годишна възраст. Люде с тези дисхармонии се отличават със следните по-важни отрицателни качества: често съмнение, недоверие, подозрителност, мнителност, ревнивост, болезнено честолюбие, обидчивост, дълготрайна сръдливост, злопаметност, отмъстителност, раздразнителност, себенадценяване или себеподценяване, саможивност, необщителност, страхливост, нерешителност, материалистически убеждения и прояви, скъперничество. Родените с тези дисхармонии са създатели на всички материалистически учения и философии. Най-всестранно е обрисуван типа на родения под дисхармоничното съчетание на Сатурн и Слънцето от Достоевски в лицето на великия инквизитор от „Братя Карамазови”. Люде с дисхармония между Слънцето и Сатурн в живота си всякога биват подлагани на твърде големи изпитания, ограничения, лишения. Тях почти никой не ги обича, защото те никога не са били носители и изявители на Любовта. Те не притежават качества, с които може да се извика любов у другите.
към текста >>

У себеподобните си те виждат само грешките и слабостите, във всичко са склонни да съдят другите.
Люде с дисхармония между Слънцето и Сатурн в живота си всякога биват подлагани на твърде големи изпитания, ограничения, лишения. Тях почти никой не ги обича, защото те никога не са били носители и изявители на Любовта. Те не притежават качества, с които може да се извика любов у другите. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн често създава най-нещастни типове. Такива люде всякога и във всичко виждат черната страна. У себеподобните си те виждат само грешките и слабостите, във всичко са склонни да съдят другите. От този тип люде са най-известните със своята неумолимост прокурори, които със своята дейност още повече утежняват кармата си за в бъдеще. Люде с такава дисхармония всякога и във всичко са недоволни. Тям се струва, че все другите около тях грешат, че все те им пречат да бъдат щастливи. Те подозират целия свят и никога не виждат вината у себе си. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, свидетелства, че у такива люде, много органи са неправилно развити и неправилно действат, но винаги у тях черният дроб е свит (малък) и недоразвит.
към текста >>

Те подозират целия свят и никога не виждат вината у себе си.
Такива люде всякога и във всичко виждат черната страна. У себеподобните си те виждат само грешките и слабостите, във всичко са склонни да съдят другите. От този тип люде са най-известните със своята неумолимост прокурори, които със своята дейност още повече утежняват кармата си за в бъдеще. Люде с такава дисхармония всякога и във всичко са недоволни. Тям се струва, че все другите около тях грешат, че все те им пречат да бъдат щастливи. Те подозират целия свят и никога не виждат вината у себе си. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, свидетелства, че у такива люде, много органи са неправилно развити и неправилно действат, но винаги у тях черният дроб е свит (малък) и недоразвит. При такъв черен дроб човек винаги изпитва неразположение и винаги се чувства нещастен. Общо за съчетанията между СЛЪНЦЕТО и САТУРН Колкото е по-силна хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова повече нейният притежател в минали животи се е ръководил в мислите, чувствата, словата и делата си от Божествената правда и е спазвал нейните закони. Отношенията на такъв човек със себеподобните са били праведни, както са били праведни и отношенията му към земята и природата изобщо. При хармония на Слънцето и Сатурн всички сили на тялото са добре уравновесени, всички органи и системи са здрави, тялото има голяма устойчивост и човек е здрав, работлив и издръжлив.
към текста >>

Отношенията на такъв човек със себеподобните са били праведни, както са били праведни и отношенията му към земята и природата изобщо.
Тям се струва, че все другите около тях грешат, че все те им пречат да бъдат щастливи. Те подозират целия свят и никога не виждат вината у себе си. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, свидетелства, че у такива люде, много органи са неправилно развити и неправилно действат, но винаги у тях черният дроб е свит (малък) и недоразвит. При такъв черен дроб човек винаги изпитва неразположение и винаги се чувства нещастен. Общо за съчетанията между СЛЪНЦЕТО и САТУРН Колкото е по-силна хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова повече нейният притежател в минали животи се е ръководил в мислите, чувствата, словата и делата си от Божествената правда и е спазвал нейните закони. Отношенията на такъв човек със себеподобните са били праведни, както са били праведни и отношенията му към земята и природата изобщо. При хармония на Слънцето и Сатурн всички сили на тялото са добре уравновесени, всички органи и системи са здрави, тялото има голяма устойчивост и човек е здрав, работлив и издръжлив. Такива люде правилно възприемат, чувстват и оползотворяват всички сили и блага, които ражда Земята, т. е. силите, които Земята е възприела от Слънцето и ги е преработила и пригодила за човешкото тяло. Затова устойчивостта на тези люде, и на най-неблагоприятните външни условия, е изключителна. При дисхармония между Слънцето и Сатурн, според нейната сила, имаме точно обратните на гореказаните резултати.
към текста >>

Люде със силна дисхармония между Слънцето и Уран са най-големите диктатори, реформатори с насилие и лъжа, които се стремят да станат властители на света, които не признават никаква сила и никаква разумност над себе си.
СЛЪНЦЕТО в опозиция, квадрат или полуквадрат с УРАН Дисхармонията между Слънцето и Уран е свидетелство, че отклоненията, прегрешенията, престъпленията, нарушенията изобщо, които човек е извършил с мисли, чувства, желания, слова и дела спрямо Божествените закони, в зависимост от техните размери, са дали по-малка или по-голяма неправилност в устройството, развитието и дейността на главния мозък, където са разположени висшите творчески дарби и способности на човека. Този резултат човек сам си е причинил в минали животи посредством изопачените идеи и мисли, на които той съзнателно е ставал проводник. Количеството и силата на нарушенията, които човек е извършил спрямо Божествените и природни закони определят и силата на дисхармонията между Уран и Слънцето. Дисхармонията между Уран и Слънцето показва, че човек е бил в окултни школи, придобил е много знания в областта на окултните науки, заемал е висши постове в обществото и държавата и като окултен ученик или като държавник е направил сериозни нарушения, т. е. нарушавал е окултната мъдрост, злоупотребил е с окултното познание или с властта. Люде със силна дисхармония между Слънцето и Уран са най-големите диктатори, реформатори с насилие и лъжа, които се стремят да станат властители на света, които не признават никаква сила и никаква разумност над себе си. Такива люде именно причиняват най-големите разрушения и най-големите нещастия на света. Дисхармонията на Слънцето с Уран в хороскопа на човека показва, че такъв човек, особено на младини, е склонен към всевъзможни грандиозно-фантастични и чудати увлечения и мечтания. Общо за хармоничните и дисхармоничните съчетания на УРАН със СЛЪНЦЕТО Както влиянието на хармоничните, така и влиянието на дисхармоничните съчетания между Слънцето и Уран не може да бъдат проявени от човека напълно преди 30-годишна възраст. Това е така, защото силите, качествата, дарбите и способностите, принадлежащи на Уран, могат да бъдат поставени напълно в дейност от Слънцето, а влиянието на Слънцето върху човека започва след ТРИДЕСЕТГОДИШНА възраст. 7.8. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С НЕПТУН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, тригон, съвпад в скоби, 72 ° или секстил е НЕПТУН Това са хармоничните съчетания между Слънцето и Нептун.
към текста >>

Затова, когато Марс е в хармония със Слънцето, в зависимост от силата на аспекта, това означава, че човек вече е успял да подчини своята низша природа на Божественото у себе си.
Накратко казано, чрез Венера идват най-големите радости и най-голямото щастие чрез любовта. Затова, когато Венера е осветена със силна хармония от Слънцето, това прави постижимо всяко щастие. МАРС е представител на животинския свят, на всички сили. качества, свойства и прояви, които човек получава от животинския свят. Общо казано, представя низшата природа у човека. Затова, когато Марс е в хармония със Слънцето, в зависимост от силата на аспекта, това означава, че човек вече е успял да подчини своята низша природа на Божественото у себе си. В такъв случай Марсовите сили, качества и свойства биват пречиствани, преобразявани и оползотворявани от висшето естество на човека. Според хармонията между Марс и Слънцето може да се съди до каква степен човек е станал господар и ръководител на животинските сили, качества и свойства у себе си. Когато Марс е в дисхармония със Слънцето, това показва, че такьв човек е станал роб и е податлив на влиянията на животинските сили, качества и свойства. Според своята сила, дисхармонията между Слънцето и Марс показва нечистотата и безпорядъка, които човек е снесъл или допуснал в мислите, чувствата, словата и делата си в минали животи. Когато няма никаква връзка между Слънцето и Марс, това показва, че такъв човек не разграничава в себе си проявите на животинското и Божественото, защото още не е бил подлаган на изпитания и изкушения, т. е.
към текста >>

Според хармонията между Марс и Слънцето може да се съди до каква степен човек е станал господар и ръководител на животинските сили, качества и свойства у себе си.
МАРС е представител на животинския свят, на всички сили. качества, свойства и прояви, които човек получава от животинския свят. Общо казано, представя низшата природа у човека. Затова, когато Марс е в хармония със Слънцето, в зависимост от силата на аспекта, това означава, че човек вече е успял да подчини своята низша природа на Божественото у себе си. В такъв случай Марсовите сили, качества и свойства биват пречиствани, преобразявани и оползотворявани от висшето естество на човека. Според хармонията между Марс и Слънцето може да се съди до каква степен човек е станал господар и ръководител на животинските сили, качества и свойства у себе си. Когато Марс е в дисхармония със Слънцето, това показва, че такьв човек е станал роб и е податлив на влиянията на животинските сили, качества и свойства. Според своята сила, дисхармонията между Слънцето и Марс показва нечистотата и безпорядъка, които човек е снесъл или допуснал в мислите, чувствата, словата и делата си в минали животи. Когато няма никаква връзка между Слънцето и Марс, това показва, че такъв човек не разграничава в себе си проявите на животинското и Божественото, защото още не е бил подлаган на изпитания и изкушения, т. е. животинските сили, качества и свойства у такъв човек още са във вид на семена, които не са посети и не са имали възможност да се развиват. ЮПИТЕР е представител на ангелския свят у човека, на ангелския творчески разум, на ангелските сили, качества, свойства, прояви, условия и възможности у човека, на връзките и отношенията на човека с ангелските светове.
към текста >>

Когато няма никаква връзка между Слънцето и Марс, това показва, че такъв човек не разграничава в себе си проявите на животинското и Божественото, защото още не е бил подлаган на изпитания и изкушения, т. е.
Затова, когато Марс е в хармония със Слънцето, в зависимост от силата на аспекта, това означава, че човек вече е успял да подчини своята низша природа на Божественото у себе си. В такъв случай Марсовите сили, качества и свойства биват пречиствани, преобразявани и оползотворявани от висшето естество на човека. Според хармонията между Марс и Слънцето може да се съди до каква степен човек е станал господар и ръководител на животинските сили, качества и свойства у себе си. Когато Марс е в дисхармония със Слънцето, това показва, че такьв човек е станал роб и е податлив на влиянията на животинските сили, качества и свойства. Според своята сила, дисхармонията между Слънцето и Марс показва нечистотата и безпорядъка, които човек е снесъл или допуснал в мислите, чувствата, словата и делата си в минали животи. Когато няма никаква връзка между Слънцето и Марс, това показва, че такъв човек не разграничава в себе си проявите на животинското и Божественото, защото още не е бил подлаган на изпитания и изкушения, т. е. животинските сили, качества и свойства у такъв човек още са във вид на семена, които не са посети и не са имали възможност да се развиват. ЮПИТЕР е представител на ангелския свят у човека, на ангелския творчески разум, на ангелските сили, качества, свойства, прояви, условия и възможности у човека, на връзките и отношенията на човека с ангелските светове. Когато Юпитер е в хармония със Слънцето, в зависимост от нейната сила, у човека е развит повече или по-малко творческият ангелски разум, който е носител на множество духовни дарби, способности и добродетели. Хармонията между Слънцето и Юпитера е свидетелство, че такъв човек в минали животи е бивал верен носител, изявител и служител на Божествената любов, мъдрост и истина по отношение на целия народ. Такъв човек с висшия си разум всякога е проводник на добротворни общополезни идеи и замисли.
към текста >>

58. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

Меркурий показва как човек разбира в себе си проявите на Господа като мъдрост, чрез ума си.
По същия начин Меркурий взема качествата на другите светила, с които образува аспекти, като предимство на въздействие има светилото, с което той прави най-силен аспект. МЕРКУРИЙ символизира в човека и умът, и придобитата чрез ума Божествена мъдрост. Меркурий с всички добри съчетания с другите светила и положенията му по знак и по дом, свидетелства до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, как разбира проявите на Господа като мъдрост, как разбира Божествените закони чрез ума си, до каква степен е служил човек с ума си на Господа, какви и колко богатства е спечелил човек с ума си от умствените светове, с какви дарби, способности, сили, качества и възможности разполага в настоящия си живот умът на човека. Лошите съчетания на Меркурий с другите светила показва до каква степен и в какво отношение човек е действал с ума си без ръководството на Божествените закони и колко грешки и заблуждения е родил. Лошите съчетания на Меркурий изобщо показват изпитанията, ограниченията, лишенията, които преживява човек, докато се изправят грешките. Меркурий показва как човек разбира в себе си проявите на Господа като мъдрост, чрез ума си. Меркурий е показалец в хороскопа на човешкия ум, на знанието, което човек е придобил от Божествената мъдрост, и какво може да направи и постигне човек изобщо. Следователно добрите съчетания на Меркурий с другите светила са показалец до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, доколко е служил на Господа с ума си, до каква степен е спазвал Божествения порядък в себе си и в природата чрез ума си и доколко умът му се ръководи от Господа и притежава Божествено знание. Накратко казано добрите съчетания на Меркурий с другите светила ни показват доколко човек правилно храни ума си с естествена храна и по естествен начин. Лошите съчетания на Меркурий с другите светила е показалец на заблужденията, изопачаванията, на грешките изобщо, които човек е правил в миналите си животи изобщо, защото не е следвал, не се е ръководил от Божествените закони и порядки вътре в себе си и вън от себе си, в природата. Накратко казано, лошите положения на Меркурий по знак и по дом и лошите съчетания с другите светила ни показват, до каква степен човек е нарушил Божествения порядък вътре в себе си и в природата главно с ума си, т. е.
към текста >>

Следователно добрите съчетания на Меркурий с другите светила са показалец до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, доколко е служил на Господа с ума си, до каква степен е спазвал Божествения порядък в себе си и в природата чрез ума си и доколко умът му се ръководи от Господа и притежава Божествено знание.
Меркурий с всички добри съчетания с другите светила и положенията му по знак и по дом, свидетелства до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, как разбира проявите на Господа като мъдрост, как разбира Божествените закони чрез ума си, до каква степен е служил човек с ума си на Господа, какви и колко богатства е спечелил човек с ума си от умствените светове, с какви дарби, способности, сили, качества и възможности разполага в настоящия си живот умът на човека. Лошите съчетания на Меркурий с другите светила показва до каква степен и в какво отношение човек е действал с ума си без ръководството на Божествените закони и колко грешки и заблуждения е родил. Лошите съчетания на Меркурий изобщо показват изпитанията, ограниченията, лишенията, които преживява човек, докато се изправят грешките. Меркурий показва как човек разбира в себе си проявите на Господа като мъдрост, чрез ума си. Меркурий е показалец в хороскопа на човешкия ум, на знанието, което човек е придобил от Божествената мъдрост, и какво може да направи и постигне човек изобщо. Следователно добрите съчетания на Меркурий с другите светила са показалец до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, доколко е служил на Господа с ума си, до каква степен е спазвал Божествения порядък в себе си и в природата чрез ума си и доколко умът му се ръководи от Господа и притежава Божествено знание. Накратко казано добрите съчетания на Меркурий с другите светила ни показват доколко човек правилно храни ума си с естествена храна и по естествен начин. Лошите съчетания на Меркурий с другите светила е показалец на заблужденията, изопачаванията, на грешките изобщо, които човек е правил в миналите си животи изобщо, защото не е следвал, не се е ръководил от Божествените закони и порядки вътре в себе си и вън от себе си, в природата. Накратко казано, лошите положения на Меркурий по знак и по дом и лошите съчетания с другите светила ни показват, до каква степен човек е нарушил Божествения порядък вътре в себе си и в природата главно с ума си, т. е. с идеите си и с мислите си. Показва още, доколко човек е хранил ума си с неестествена храна, т. е.
към текста >>

Лошите съчетания на Меркурий с другите светила е показалец на заблужденията, изопачаванията, на грешките изобщо, които човек е правил в миналите си животи изобщо, защото не е следвал, не се е ръководил от Божествените закони и порядки вътре в себе си и вън от себе си, в природата.
Лошите съчетания на Меркурий изобщо показват изпитанията, ограниченията, лишенията, които преживява човек, докато се изправят грешките. Меркурий показва как човек разбира в себе си проявите на Господа като мъдрост, чрез ума си. Меркурий е показалец в хороскопа на човешкия ум, на знанието, което човек е придобил от Божествената мъдрост, и какво може да направи и постигне човек изобщо. Следователно добрите съчетания на Меркурий с другите светила са показалец до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, доколко е служил на Господа с ума си, до каква степен е спазвал Божествения порядък в себе си и в природата чрез ума си и доколко умът му се ръководи от Господа и притежава Божествено знание. Накратко казано добрите съчетания на Меркурий с другите светила ни показват доколко човек правилно храни ума си с естествена храна и по естествен начин. Лошите съчетания на Меркурий с другите светила е показалец на заблужденията, изопачаванията, на грешките изобщо, които човек е правил в миналите си животи изобщо, защото не е следвал, не се е ръководил от Божествените закони и порядки вътре в себе си и вън от себе си, в природата. Накратко казано, лошите положения на Меркурий по знак и по дом и лошите съчетания с другите светила ни показват, до каква степен човек е нарушил Божествения порядък вътре в себе си и в природата главно с ума си, т. е. с идеите си и с мислите си. Показва още, доколко човек е хранил ума си с неестествена храна, т. е. с низши мисли и идеи и по неестествен начин. Ако Меркурий получава предимно добри съчетания от добротворците, това показва, че умът на човека ще притежава повече добродетели и ще се ръководи от доброто изобщо.
към текста >>

Накратко казано, лошите положения на Меркурий по знак и по дом и лошите съчетания с другите светила ни показват, до каква степен човек е нарушил Божествения порядък вътре в себе си и в природата главно с ума си, т. е.
Меркурий показва как човек разбира в себе си проявите на Господа като мъдрост, чрез ума си. Меркурий е показалец в хороскопа на човешкия ум, на знанието, което човек е придобил от Божествената мъдрост, и какво може да направи и постигне човек изобщо. Следователно добрите съчетания на Меркурий с другите светила са показалец до каква степен и в какво отношение човек е възлюбил Господа с ума си, доколко е служил на Господа с ума си, до каква степен е спазвал Божествения порядък в себе си и в природата чрез ума си и доколко умът му се ръководи от Господа и притежава Божествено знание. Накратко казано добрите съчетания на Меркурий с другите светила ни показват доколко човек правилно храни ума си с естествена храна и по естествен начин. Лошите съчетания на Меркурий с другите светила е показалец на заблужденията, изопачаванията, на грешките изобщо, които човек е правил в миналите си животи изобщо, защото не е следвал, не се е ръководил от Божествените закони и порядки вътре в себе си и вън от себе си, в природата. Накратко казано, лошите положения на Меркурий по знак и по дом и лошите съчетания с другите светила ни показват, до каква степен човек е нарушил Божествения порядък вътре в себе си и в природата главно с ума си, т. е. с идеите си и с мислите си. Показва още, доколко човек е хранил ума си с неестествена храна, т. е. с низши мисли и идеи и по неестествен начин. Ако Меркурий получава предимно добри съчетания от добротворците, това показва, че умът на човека ще притежава повече добродетели и ще се ръководи от доброто изобщо. Човек с такъв ум ще притежава дарби и способности, съответни по количество, качество и сила на добродетелите, каквито Меркурий получава от добрите аспекти на добротворците.
към текста >>

Колкото по-силна е хармоничната връзка между Меркурий и Марс, толкова по-бързо е мисленето, по-голяма е телесната подвижност и сръчност, толкова по-силни са практичните усети и по-голяма е деловитостта, следователно по-големи са и условията и възможностите на такъв човек за придобиване на материални богатства и за успехи в разни технически специалности.
Обратното е при дисхармонията между Меркурий и Венера. 9.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С МАРС МЕРКУРИЙ в тригон, 72° или секстил с МАРС Според силата на хармонията между Меркурий и Марс, умът на човека придобива положителните сили, качества и прояви на Марс. Люде с такива аспекти имат бърза мисъл, бърза съобразителност, работоспособност. Ако Марс дава най-силен хармоничен аспект на Меркурий, в такъв случай Марсовото влияние става ръководно начало на Меркуриевия ум и основните схващания, идеи, разбирания и стремежи на такъв човек са изградени на материалистическа основа. Накъсо казано, когато Марс ръководи природния ум с хармоничен аспект, това показва, че такъв човек ще има като най-висок идеал придобиването на големи материални богатства, които да му осигурят материално задоволство. Колкото по-силна е хармоничната връзка между Меркурий и Марс, толкова по-бързо е мисленето, по-голяма е телесната подвижност и сръчност, толкова по-силни са практичните усети и по-голяма е деловитостта, следователно по-големи са и условията и възможностите на такъв човек за придобиване на материални богатства и за успехи в разни технически специалности. Всички аспекти между Меркурий и Марс на младини предразполагат човека към спортни игри. Една от най-любимите специалности на люде, на които Меркурий е ръководен от Марс, е военната служба и специалностите, в които се борави с железни инструменти - зъболекарство, хирургия и др. В такива области те имат най-голям успех. Хармоничните съчетания между Меркурий и Марс създават най-сръчните, най- работоспособните и най-продуктивните работници, в областта, за която те са годни. МЕРКУРИЙ в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, квадрат, паралел, полуквадрат с МАРС В зависимост от силата на дисхармоничния аспект между Меркурий и Марс, умът на човека по-силно или по-слабо попада под отрицателните Марсови влияния и придобива отрицателните Марсови качества.
към текста >>

Те са поклонници на физическата сила и ловкост, мислят и говорят често за оръжие и винаги носят със себе си хладно или огнестрелно оръжие.
Такива люде се отличават със следните отрицателни Марсови качества: припряност, прибързаност, нетърпеливост, нервозност, избухливост, гневлиаост, свадливост, увлечение в спорове, побойничество, безразсъдство, болезнено честолюбие, жестокост, отмъстителност, омраза. Съществено е, че проявите на тези качества са скоропреходни - те бързо и от най- незначителни поводи възникват и бързо прегарят. Ако Меркурий получава най-силни дисхармонични аспекти от Марс, умът на човека е ръководен от дисхармонични Марсови качества и човек е негоден за работа и успехи в никаква наука и изкуство. Люде с дисхармония между Меркурий и Марс, според силата на дисхармонията, внасят раздори и разрушения между човеците, с мислите, чувствата, словата и делата си. Те са без чувство за дълг и отговорност пред Бога, природата, човечеството и обществото. Те са поклонници на физическата сила и ловкост, мислят и говорят често за оръжие и винаги носят със себе си хладно или огнестрелно оръжие. Ловджийството и спортните игри са любимите занятия на тези люде. Това са човеци, лишени от по-сериозни и научни интереси и от обществени идеи. Денгубци и силопрахосници, те мислят само за ядене, пиене и забавни и груби преживявания. Тематиката на техните разговори са само противоестествените удоволствия и преживявания. Дисхармонията между Меркурий и Марс определя само, че такъв човек напразно пропилява всичката си умствена, чувствена и физическа сила.
към текста >>

При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност, тактичност и ползотворност във всяка дейност.
Сатурн е създател на тъмнината, чрез която ограничава всяка дейност на човека и го лишава от всяка ползотворност. Хармонията между Меркурий и Сатурн, според нейната сила, показва до каква степен човек е внесъл светлина в тъмнината и може да преобръща неблагоприятните условия в благоприятни, до каква степен човек има силата и светлината да се освободи от всички неблагоприятни условия, Сатурн е символ и изразител на човешкия егоизъм. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн показва до каква степен посредством ума си човек се е освободил от своя егоизъм. Сатурн символизира земната мъдрост, знанията и опитността, които могат да се придобият от силите, качествата и свойствата на материята. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн е свидетелство, до каква степен човешкия ум е познал силите, законите и свойствата на материята и може правилно да си служи с тях, Сатурн има отношение към надземните богатства и подземните такива, затова всяка хармония между Меркурий и Сатурн показва до каква степен умът на човека може да се ползва от плодородието на земята и нейните изкопаеми богатства. При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност, тактичност и ползотворност във всяка дейност. При хармония между Меркурий и Сатурн човешкият ум се отличава със стремеж да се издирват причините на всички явления и на всяко нещо изобщо. При такава хармония изключено е човек да проявява каквито и да е било лекомислие или повърхностност. Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и целесъобразна. В този случай може да се каже, че цялата умствена и практична дейност на човека е основана върху камък, стои на непоклатими основи. Между люде с хармония на Меркурий със Сатурн не може да се срещнат никога Донкихотовци.
към текста >>

Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и целесъобразна.
Сатурн символизира земната мъдрост, знанията и опитността, които могат да се придобият от силите, качествата и свойствата на материята. Следователно, хармонията между Меркурий и Сатурн е свидетелство, до каква степен човешкия ум е познал силите, законите и свойствата на материята и може правилно да си служи с тях, Сатурн има отношение към надземните богатства и подземните такива, затова всяка хармония между Меркурий и Сатурн показва до каква степен умът на човека може да се ползва от плодородието на земята и нейните изкопаеми богатства. При хармония между Меркурий и Сатурн, в зависимост от нейната сила, човешкият ум придобива следните по-важни положителни Сатурнови качества: справедливост, търпеливост, постоянство, умствена работоспособност, вярност и постоянство в идеите, замислите, стремежите, намеренията, настойчивост в осъществяването на идеите и в преследването на целите, критично гледане върху всички неща и явления, проверка на всичко чрез опит, съсредоточеност, дълбоко мислене, положителни схващания и разбирания, последователност, системност, тактичност и ползотворност във всяка дейност. При хармония между Меркурий и Сатурн човешкият ум се отличава със стремеж да се издирват причините на всички явления и на всяко нещо изобщо. При такава хармония изключено е човек да проявява каквито и да е било лекомислие или повърхностност. Мисленето и разсъдителността на такъв човек могат да бъдат бавни, умственото развитие също може да бъде бавно, но мисълта всякога е дълбока, обоснована, сериозна и целесъобразна. В този случай може да се каже, че цялата умствена и практична дейност на човека е основана върху камък, стои на непоклатими основи. Между люде с хармония на Меркурий със Сатурн не може да се срещнат никога Донкихотовци. Ако при хармония между Меркурий и Сатурн най-силният аспект, който получава Меркурий е този със Сатурн, тогава този аспект е ръководещ, той определя главните насоки, стремежи, цели, схващания и разбирания на ума. Главните успехи и постижения на такъв човек ще бъдат на материалното поле, т. е. дейността и придобивките на такъв човек ще бъдат във връзка със земеделието, използването на горите или изкопаемите блага.
към текста >>

Когато най-силният аспект на Меркурий е дисхармоничното му съчетание със Сатурн, в зависимост от неговата сила, човешкият ум притежава по-силно или по-слабо проявени следните отрицателни качества: подозрителност, недоверчивост, постоянно съмнение въз всичко, колебливост, нерешителност, страхливост, склонност да си създава въображаеми опасности, преувеличаване на опасностите, губене на вяра, бавно мислене, бавно разбиране, бавно учене, бавност във всичко, невиждане на смисъл в живота.
Накратко казано, при хармония между Меркурий и Сатурн мисълта на човека всякога е положителна, неговият ум се стреми всичко да изпитва, да подлага на опит и проверка, за да бъде всичко проверено и доказано чрез петте усетоспособности. МЕРКУРИЙ в опозиция, сьвпад, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Дисхармонията между Меркурий и Сатурн е една от най-лошите в много отношения, защото тази дисхармония прави човешкия ум податлив на много заблуждения, изопачавания, ограничения, понеже лишава ума на човека от светлина и от благоприятни условия и възможности да разбира правилно нещата и да има добро умствено развитие и добри постижения. Колкото по-голяма е дисхармонията между Меркурий и Сатурн, толкова по-голям е мракът на човешкия ум, толкова по-вече са склонностите към умствени заблуждения. Люде с такава дисхармония като че ли гледат света с черни и криви очила. Те всякога виждат нещата и явленията изопачени, изкривени, вдъхващи отвращение или страх. Когато най-силният аспект на Меркурий е дисхармоничното му съчетание със Сатурн, в зависимост от неговата сила, човешкият ум притежава по-силно или по-слабо проявени следните отрицателни качества: подозрителност, недоверчивост, постоянно съмнение въз всичко, колебливост, нерешителност, страхливост, склонност да си създава въображаеми опасности, преувеличаване на опасностите, губене на вяра, бавно мислене, бавно разбиране, бавно учене, бавност във всичко, невиждане на смисъл в живота. Деца с такива аспекти между Меркурий и Сатурн твърде бавно се развиват в умствено отношение и са със слаби умствени дарования. Люде с тези съчетания между Меркурий и Сатурн твърде често проявяват най-груб материализъм, скъперничество, липса на всякакъв идеализъм, не вярват в никакъв общочовешки идеал, биват болезнено честолюбиви, злопаметни, а при удобен случай - и отмъстителни. Поради своята чрезмерна страхливост, те всякога си отмъщават чрез други. Това са най-големите клюкари и одумници, които търсят само грешки и недостатъци у всички. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога си избират такива професии, където могат най-силно и най-свободно да проявят своите дисхармонични качества.
към текста >>

При хармония между Меркурий и Уран човешкият ум се отличава с необикновено силна бърза и навременна интуиция, с голяма прозорливост, бърза досетливост, бърза съобразителност, най-сполучлива изразност, с всестранност в мисленето и с най-силни обобщителни способности на ума.
с ангелския разум, с ангелската мъдрост, е свидетелство за връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят, посредством своите мисли, идеи и стремежи. Според силата на хармоничното съчетание между Меркурий и Уран се познава количеството, силата и трайността на мислите и любовта, които човек е отправил към ангелските светове, а също така се съди и за количеството и силата на благословенията и творческата светлина, които човек е получил от света на ангелската мъдрост. Люде, които притежават хармонично съчетание между Меркурий и Уран, според неговата сила, всякога ще имат ръководството на ангелската мъдрост, поради което ще се отличават от другите човеци със своето умствено богатство, със своите необикновени, оригинални и най- напредничави схващания, разбирания, стремежи, идеи и замисли. Според силата на хармонията между Меркурий и Уран, човек притежава по-големи или по- малки умствени дарби и способности за изучаването и разбирането на всички окултни науки, особено на АСТРОЛОГИЯТА и ФИЗИОГНОМИЯТА. Такива люде най-добре забелязват и най-правилно разбират символичния език на небето и на природата. При хармония между Меркурий и Уран човешкият ум се отличава с необикновено силна бърза и навременна интуиция, с голяма прозорливост, бърза досетливост, бърза съобразителност, най-сполучлива изразност, с всестранност в мисленето и с най-силни обобщителни способности на ума. Според силата на хармонията между Меркурий и Уран се съди до каква степен човек е бивал възприемател, носител, изявител и служител на ангелската мъдрост със своите мисли и идеи, т. е. с ума си. За да има хармония между Меркурий и Уран в хороскопа на един човек, в предишни съществувания той многократно е бил добър, изпълнителен окултен ученик - всяка хармония между Меркурий и Уран е свидетелство за ученичество на човека в окултни школи. Накъсо казано, по силата на хармонията между Меркурий и Уран се съди за гениалните заложби, дарби и способности, както и за приятелите, които човек има в Урановия свят, за богатствата, благословенията и творческата светлина, които той може да получи от света на мъдростта. Люде с хармонично съчетание между Меркурий и Уран са всякога новатори, преобразователи и носители на всички най-нови идеи и замисли, на всичко най-напредничаво и гениално в областта на науката, изкуството и философията, изобщо във всяка област на човешката дейност.
към текста >>

Хармонията между Меркурий и Марс придава на ума положителните Марсови качества: бързо мислене, умствена работоспособност, смели замисли, борчески качества, решителност, неуморимост („ум-бръснач” - съчетание на Меркурий с Марс – „акъл море” - съчетание на Меркурий с Юпитер).
Светилата, с които Меркурий образува дисхармония, показват какви заложби, дарби и способности липсват на човека, както и липса на съответните условия и възможности за тяхното развитие. Връзката на Меркурий със Слънцето всякога придава на ума светлина, творчески сили и способности за схващания и разбирания на най-висшите идеи, учения, философски и естетически истини. Хармоничните съчетания на Меркурий и Луната дават на ума богато въображение и конструктивни дарби и способности. Хармоничните съчетания между Меркурий и Венера придава на ума Венерините положителни качества: стремеж към красотата, ред и чистота в мисли, чувства, действия и слова. Дисхармонията между Венера и Меркурий показва липса на тези положителни качества. Хармонията между Меркурий и Марс придава на ума положителните Марсови качества: бързо мислене, умствена работоспособност, смели замисли, борчески качества, решителност, неуморимост („ум-бръснач” - съчетание на Меркурий с Марс – „акъл море” - съчетание на Меркурий с Юпитер). Дисхармонията между Меркурий и Марс е твърде лоша, защото придава на ума низшите Марсови качества: прибързаност, припряност, грубост, побойническа избухливост, безредност, нечистота, лакомия. Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество. За значението на хармоничното и пълно проявено влияние на Юпитер върху ума, Учителят казва: „Люде с това влияние са образци в изпълнението на волята Божия, каквито за в бъдеще ще се проявяват”. Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа, тактичност и внимателна и предпазлива обхода. Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи.
към текста >>

59. 10. САТУРН

Хората под силното влияние на Сатурна, животът им е преди всичко мислене, търсене причините и последствията, сравненията на всичко онова, с което те се сблъскват, с всичко, което животът им поднася - философи са те!
Животните със своите кожуси, птиците с перата и другите приспособления, гнезда, дупки и пр. за техният живот. Живите форми във водните басейни, реки, езера, морета, океани, също са съоръжени с неща, които им дават възможност да живеят там. А човекът да мисли, за да може да ги има. Изобщо, за човека това, което определихме за Сатурновото влияние досега, придава затворена, дълбока мисъл - мислова дейност. Хората под силното влияние на Сатурна, животът им е преди всичко мислене, търсене причините и последствията, сравненията на всичко онова, с което те се сблъскват, с всичко, което животът им поднася - философи са те! Отразителната способност на Сатурна, тъй нареченото албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето, предимно жълтият цвят отразява. Това придава на неговото влияние способността - мъдро и внимателно отношение да имат хората (под силното влияние на Сатурна) към материалните ценности. Ъгълът, които сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Освен това, като се вземе под внимание, че ексцентритета на неговата орбита е също голям, равен на 0,056, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че Сатурн при катастрофата в Слънчевото семейство е доста пострадал.
към текста >>

И Земята е имала около себе си късове от астероидите, които по-късно, получавайки ускорение от значителната притегателна сила на Земята, са паднали върху нея.
Защото и те предават нещо към това, И към тях ще обръщаме внимание, когато разглеждаме и определяме влиянието на планетите. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник известен с името Титан. Останалите спътници засега са още16, а може би за в бъдеще да бъдат открити още, са късове от разрушената планета Фаетон, наричани „Астероиди”. Голям брои от тях са останали да се въртят и обикалят около Слънцето в един пояс между Марс и Юпитер на средно разстояние от 2,8 астрономически единици, път, по които е обикаляла тази планета съгласно закона на Тициус Боде, преди нейното разрушение. Един дял от тези късове са се разпръснали към почти всички планети - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун - за Плутон ? И Земята е имала около себе си късове от астероидите, които по-късно, получавайки ускорение от значителната притегателна сила на Земята, са паднали върху нея. Древни писания отбелязват, че някога Земята е имала две Луни, два спътника. Едната Луна, която е светела както и сегашната с отразена слънчева светлина, не е била нищо друго, освен голям къс от астероидите, които благодарение на значителната притегателна сила на Земята е паднала върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и той е потънал. Друг един къс е паднал там, където е сега загадъчният Бермудски триъгълник в океана. Поради особеното естество не само на този къс, но и на всички късове от разрушената планета, да поглъщат всички силови течения, които има и дойдат около тях, то там, където той е паднал, имаме тези смущения на радио и другите вълни, които сега все още се констатират. Трети, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята и преминали атмосферата с една скорост от 30 ÷ 40 километра в секунда.
към текста >>

Така например констатирано е пак от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или както добре се е изразил един учен - помитат около себе си пространството от силовите частици.
Също, което е констатирано за Сатурна и около него, говори също тъй за изключителна мъдрост и знания, които имат съществата, населяващи Сатурна, Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - Добро или Лошо. Влиянието на самата планета, като високо организирано тяло върху живота на Земята и самият човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, разумните подтици, а за самият човек, когато този човек е под силното влияние на планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени - знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, хората, които са изложени на силното влияние на Сатурна, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници, късовете от разрушената планета, без истинския му спътник - Титан, много, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например констатирано е пак от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или както добре се е изразил един учен - помитат около себе си пространството от силовите частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра с атмосфера, подсилва благоприятните влияния на Сатурна, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. Но какво точно - за голямо съжаление не можем да определим, защото нямаме под ръка таблица за неговото положение спрямо планетата. Както при другите планети, така и за Сатурна, Саабей е определил, че за създаването и оформянето на тази планета са взели участие небесните образувания и зодиакалните съзвездия Козирог. Това съзвездие се намира малко на юг от Небесния екватор и може да се наблюдава най- добре през месеците август до октомври.
към текста >>

Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене, когато ще взема някакво решение и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение да се удоволствува от добрата кухня.
Космите по лицето бързо растат и като черни, ясно се открояват по него, затова тези типове трябва едва ли не да се бръснат по два пъти на ден. Веждите са гъсти, черни, с ъгловата форма, ъгълът обърнат с върха на горе. От тях лъха печал, разочарование, острота, взискателност към околните. Очите са тъмни, от които също лъха песимизъм, недоверие, подозрителност, мъка. Чувства се, че този човек се взира във вътрешността на хората около него, терзае се от нуждата да разбира и знае своя събеседник. Носът е прав и обикновено широк в корена, което говори за бавно и продължително мислене, когато ще взема някакво решение и заострен накрая, което показва критичност, ровене в подробностите на всяко нещо, а също и липса на стремеж към чувствени наслади и разположение да се удоволствува от добрата кухня. Устата е голяма с тънки стиснати устни, изразяващи голямата изпълнителност във всяка работа и липсата на чувство - студенина. Брадата е ъгловата и суха, добре издадена напред. Космите по гръдният кош, краката, мишците, ръцете са също гъсти и тъмни. Сатурновият тип жена има открояващи се черни мустачки в краищата на горната устна. В душевно отношение по-висшите Сатурнови типове са сериозни, изпълнителни в своите задачи и обещания, точни са те във всяко отношение, замислени, печални.
към текста >>

60. 11. УРАН

Той разбирал тяхното желание и за изпълнението му, чрез свои пратеник, Всемогъщият наредил Девкалион и Пира да слизат надолу по планината и да хвърлят зад себе си камъни.
Постепенно водата започнала да спада, късчето земя, на което били Девкалион и Пира, ставало все по-голямо. След няколко дни водата се отекла и се показала обширната земя без живот, безлюдна. Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Поради тяхната доброта, Всемогъщият Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира молели Всемогъщият да насели Земята отново с хора - нови хора, нещо ново. Той разбирал тяхното желание и за изпълнението му, чрез свои пратеник, Всемогъщият наредил Девкалион и Пира да слизат надолу по планината и да хвърлят зад себе си камъни. Те започнали да слизат, като хвърляли зад гърба си камъни. Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в стройни, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли новите хора на Земята - новото. Камъните не са нищо друго - символ на силовите частици, които тази звезда изхвърля, за да създаде новите небесни образувания, новото общество от звезди планети - новата галактика.
към текста >>

Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора.
Още по-мъчно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня. Поради тяхната доброта, Всемогъщият Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира молели Всемогъщият да насели Земята отново с хора - нови хора, нещо ново. Той разбирал тяхното желание и за изпълнението му, чрез свои пратеник, Всемогъщият наредил Девкалион и Пира да слизат надолу по планината и да хвърлят зад себе си камъни. Те започнали да слизат, като хвърляли зад гърба си камъни. Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора. Камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в стройни, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли новите хора на Земята - новото. Камъните не са нищо друго - символ на силовите частици, които тази звезда изхвърля, за да създаде новите небесни образувания, новото общество от звезди планети - новата галактика. Затова съзвездието на Уран - Водолеи е така силно със своето влияние за създаване стремежа към новото. Известно е, че оста на Земята, около която тя се върти, се люлее и в продължение на около 25,800 години описва една конусна повърхнина, сочейки в продължение на около 2160 години своята ос към едно от дванадесетте зодиакални съзвездия.
към текста >>

Силовите течения на Уран създават и оформят точно намиращите се там мозъчни центрове, които тласкат и създават у човека стремежа към новите идеи, нови подтици, новото отношение към всичко, нов начин на мислене, действие, рационализации, открития.
Формите по нея имат малък радиус на кривината, което нещо отразява бързината и активността на този човек във всяко направление. Косата е тъмна, не много обилна и гъста, не е гладка, но накъдрена по особен начин, космите не са дебели. Челото не е много голямо, има формата на трапец с голямата си основа над очите при веждите. Горната част на челото, там където са Сатурновите центрове, не е развито. Но мозъчните центрове, които се намират над тях под края на косата, която свършва до челото, са добре развити й оформени. Силовите течения на Уран създават и оформят точно намиращите се там мозъчни центрове, които тласкат и създават у човека стремежа към новите идеи, нови подтици, новото отношение към всичко, нов начин на мислене, действие, рационализации, открития. Изобщо центровете, които ще създадат новия човек. Такива хора не обичат да се съобразяват със съществуващото, това, което е било и е сега по отношение на чувства, мисли и действия. Пристъпват смело и решително в постигане на осъществяване на новото. Челото, както отбелязахме, не е много голямо, но има интелигентен израз и е развито около веждите. Това говори за човек, които бързо схваща и разбира, ориентира се във всичко.
към текста >>

61. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Той търси вече да обясни за себе си явленията в света, търси техните причини и последствията, които те създават.
Емоционалният човек има повече течност в тялото си. Веществото във въздухообразно състояние има отношение кьм мисълта на човека. Човек, които добре мисли, диша дълбоко, спокойно, тихо и плавно. При планетата Сатурн, където видяхме, че има най-голяма въздушна маса, силовите му импулси имат отношение преди всичко към мисловия мир в човека. Оттук човек се явява вече като мислещо същество. Той търси вече да обясни за себе си явленията в света, търси техните причини и последствията, които те създават. Търси да проникне в загадките на природата, търси законите, които създават и движат онова, което е около него. Този именно подтик на тьрсеие на знания, сьздава едно напрежение на ума, което способства за неговото развитие, засилване на мисълта и с това възможността за една все по-дьлбока и по- дьлбока проникновеност - качество, което е изключително важно, за да може човек да влезе в една нова фаза на своето развитие - фаза на изследовател - фаза на учение. Оттук човек става ученик. Ученик на една от двете школи в света. Бялата школа - школата на висши разумни същества, носители на живота, любовта и светлината, движението, обмяната и мъдростта.
към текста >>

Носи елементите на здрав консерватизъм, изключва бързите импулси към мислене, емоции и действие.
Своенравието отхвърля всякакви внушения, съвети, препоръки и приема само своето като меродавно. Мъчно се съгласува с когото и да било, това прави човека също крайно резервиран и мъчнодостъпен. Отразява се още и с една критичност към всичко, един значителен устрем да не се одобряват порядките и нещата и да се критикуват често пьти по един безогледен начин. Времето, което е необходимо на планетата, за да направи една обиколка около Слънцето, е 29 1/2 земни години, като се движи на своята орбита с една скорост от 9.64 километра в секунда. Тази сравнително малка скорост придава на импулсите му качество, което в човешкия мозък се отразява като една бавна асимилация, бавно приемане, бавно нагаждане към всички нива. Носи елементите на здрав консерватизъм, изключва бързите импулси към мислене, емоции и действие. Към всяко нещо се пристъпя бавно и поради добре развит мислов мир, задълбочено и по възможност всестранно обсъдено. Сатурн е втората по големина планета в слънчевата система с диаметър 120,500 километра, която носи елемента на голяма инерция. С други думи, мъчно се задвижва кьм мисъл, чувство и действие, но задвижи ли се веднъж, мъчно се спира. Тук можем да имаме случаите на мързеливи и инертни прояви. Около своята ос той се завърта за 10 часа и 14 минути.
към текста >>

” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице.
Това качество на планетата дава на силовите й импулси свойствата да събужда в човешкия мозък стремежа да поема отговорност й инициатива във всяка работа, макари след внимателно обмисляне. Поеме ли една работа като задача, изкарва я докрай. Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи? ”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли! ” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000.
към текста >>

Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата.
В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата. Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане. При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи.
към текста >>

62. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Наблюдавали ли сте върху себе си, какво влияние оказват, за пример, черешите?
Цветовете на черешата, сливата, ябълката и крушата са съставени от по пет чашелистчета и пет венчелистчета. Защо, именно, тези цветове имат по пет, а не по шест листа? Добре е да изучавате астрология, да знаете всяко плодно дърво с коя планета е свързано. Като знаете това, разумно ще се ползувате от плодовете. Ако иска тe да се ползувате от добрите влияния на някоя планета, ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Наблюдавали ли сте върху себе си, какво влияние оказват, за пример, черешите? - Черешитз внасят радост и веселие в човека. Човек трябва да наблюдава влиянието на плодовете не само върху физическото си разположение, но и върху своя характер, за да се ползува от тях като метод за възпитание на децата. Човек не трябва постоянно да употребява един и същ плод, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползува от неговото добро въздействие.” 84. МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ: 12 лекция от Учителя,държана на 31 януари 1926 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

За да разбере живота на различните съзнания добре е човек да прави опити със себе си, да знае, кой момент, кое съзнание се проявява в него.” 88.
Земята може да се уподоби на параход, който пътува в безбрежното пространство, със строго определен път и предназначение. От време на време, през период от хиляди години, Земята се спира ту на едно, ту на друго пристанище, дето оставя част от пътниците си и продължава до последното пристанище. Напредналите същества излизат от орбитата на Земята и влизат в други планети, при нови условия на живот. За същества, които живеят във физическото съзнание, това е непонятна идея. Те не могат да си представят, защо са дошли на Земята, къде ще отидат и т. н. За да разбере живота на различните съзнания добре е човек да прави опити със себе си, да знае, кой момент, кое съзнание се проявява в него.” 88. САВААТ - АМОН-РА: 18 беседа от Учителя, държана на 14 март 1926 г., София: [Неделни беседи, серия VIII]. Русе, 1927, с. 6 ÷ 9 „Значи, знанието започва с един вътрешен акт. За да обясня мисълта си ще ви приведа една алегория, т. е. ще ви преведа един древен бит.
към текста >>

Туй влияние само по себе си е зло, но във връзка с другите влияния в света, то е благо.
На Земята всеки мъж бие жена си един път през годината, а на Марса всеки мъж бие жена си 10 пъти през годината. На Марс стават много войни, най-малко хиляда войни през годината. Аз изваждам тия заключения въз основа наклона на оста на 24°. Не ви говоря тия неща със сигурност, още не сьм ходил на Марса, да видя как живеят хората там, но предполагам да е така, Може да има нещо вярно, а може да има и някои преувеличени неща, това са вероятности. И действително, тия неща не са само предположения, но всички астролози доказват, че Марс оказва едно ужасяюще влияние върху хората на земята. Туй влияние само по себе си е зло, но във връзка с другите влияния в света, то е благо. Астрологията е съществувала като наука още от древността, от което време е била добре разработена и математически и геометрически. Всеки астролог може математически да изчисли, какъв ще бъде животът на една мома или на един момък, за кого ще се оженят, на каква служба ще бъде мъжът, например, колко деца ще родят, щастлив или нещастен живот ще прекарат, какъв приход ще имат през годината, колко пъти през годината ще боледуват, кой лекар ще ги лекува, каква операция ще им прави, към какво верую ще принадлежат, по какви науки ще свършат и т. н. Всички тия подробности и ред други, един астролог може да ги изчисли по един математически начин. Питам: този астролог отде знае всичките тия неща? - Той ги черпи от невидимия сеят.
към текста >>

Та казвам; човешки, приятелски отношения трябва сега на земята, но не само към себе си да бъдем внимателни, но и към всички останали.
В миналото хората си играеха с пясъка, от които днес правят стъклото, но дойдоха разумните хора и го използуваха за добро, направиха от него стъклото. Хората на миналото си играеха със златния пяськ, но дойдоха разумните хора извлякоха от него златото и направиха парите, които днес се търкалят из целия свят. Онези, които не разбират цената на парите, туриха ги в касите си; други пък разбиваха касите, но тия, които разбраха цената на парите, отвориха касите и туриха парите в действие. Онези, които не разбират, какво може да донесе знанието, напечатиха книги, туриха ги е библиотеките, а онези, които разбират цената на знанието, извадиха тия книги от библиотеките и с тях учат хората. Туй знание трябва да се напише в нашите умове, в нашите сърца, в нашите души и по този начин да се приложат Божиите закони. Та казвам; човешки, приятелски отношения трябва сега на земята, но не само към себе си да бъдем внимателни, но и към всички останали. Приятелски, братски трябва да се отнасяме според онзи велик Божествен живот. Това искал да каже и Христос с думите: "Ако житното зърно не падне на земята, само остава, но ако падне, обаче, то се размножааа и дава блага на света". Казва се още: "Когато грешниците в света се увеличават светът страда, но когато праведниците се увеличават, светът благува". Ние искаме, щото житното зърно в света да се увеличи, а щом житното зърно се увеличи, това се праведните хора. Ние искаме, като дойде тази вълна в света, всеки от вас да вземе толкова, колкото му трябва.
към текста >>

ЗДРАВО МИСЛЕНЕ: 27 лекция от Учителя, държана на 16 май 1926 г., София.
Учените хора се ползуват от промените на Луната за определяне времето, а времето пък определя течението на живота. Добрият живот на човека се определя от Слънцето, а лошият живот - от Луната. В невидимия свят има по една книга за всеки човек, в която се отбелязва положението на Луната, когато човек греши и положението на Слънцето, когато човек върши добро. По звездите пък се определя, как човек може да направи някое изключително добро. Всяка звезда служи като символ на това специално добро, което човек може да направи в своя живот.” 95. ЗДРАВО МИСЛЕНЕ: 27 лекция от Учителя, държана на 16 май 1926 г., София. - В: Жива реч:Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), том II). София, 1937, с. 111 ÷ 113 „И тъй, болестите на съвременните хора се дължат на подпушване на енергиите в организма им. За да се освободят от това подпушване, те се нуждаят от вяра.
към текста >>

Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си, болен ли е, или минава някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние.
София, 1937, с. 111 ÷ 113 „И тъй, болестите на съвременните хора се дължат на подпушване на енергиите в организма им. За да се освободят от това подпушване, те се нуждаят от вяра. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека. Понеже съвременните хора страдат от безверие, те могат да се лекуват с вяра. Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си, болен ли е, или минава някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човека е, когато вярва, че е болен, без да има някаква болест или когато мисли, че е здрав, а всъщност е болен. Ето защо човек трябва положително да знае болен ли е или здрав. Той трябва да знае има ли капитал в касата си или няма. Болен човек е онзи. които има излишна енергия в себе си.
към текста >>

които има излишна енергия в себе си.
Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си, болен ли е, или минава някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човека е, когато вярва, че е болен, без да има някаква болест или когато мисли, че е здрав, а всъщност е болен. Ето защо човек трябва положително да знае болен ли е или здрав. Той трябва да знае има ли капитал в касата си или няма. Болен човек е онзи. които има излишна енергия в себе си. Когато енергиите на човешкия организъм имат стремеж към центъра на земята, той заболява. За да се излекува, тия елементи трябва да се обьрнат кьм центъра на слънцето. Единственият метод за лекуване на различните болести се заключава в превръщане на енергиите на човека от низходящи във възходящи, т. е. да се измени посоката на движението им от центъра на земята към центъра на слънцето. Болестите биват физически и сърдечни, без да имат органически произход.
към текста >>

Сам по себе си животът представя нещо цяло, неделимо.
МУЗИКАЛНО УПРАЖНЕНИЕ: 30 лекция от Учителя, държана на в юни 1926 г., София. - В: Жива реч:Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. III. София, 1937, с. 148 „Като ученици, вие трябва да имате правилен възглед за живота. Сам по себе си животът представя нещо цяло, неделимо. Когато хората говорят за живота на младия и за живота на стария, те не трябва да ги разглеждат като отделни животи. Младостта представя началото на един живот, а старостта - краят. Младостта и старостта заедно представят един завършен кръг. Младостта може да се уподоби на инволюцкюнния процес, слизане в материята. Този процес продължава до 33 годишна възраст.
към текста >>

Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера.
Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния, неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно. За да еьбуди човека, за да го накара правилно да живее, природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, природата му изпраща едно страдание, да го събуди. За пример, той седи и мисли, как да прекара живота си, - И буболечките са разрешили този въпрос.
към текста >>

Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили.
Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера. Ако живее добре, човек привлича към себе си теченията, които идат от Слънцето и образува оазис, източник на живот и сили. Природата гледа с добро око и разположение на разумния, неразумния, обаче, тя наказва, тъпчи безпощадно. За да еьбуди човека, за да го накара правилно да живее, природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, природата му изпраща едно страдание, да го събуди. За пример, той седи и мисли, как да прекара живота си, - И буболечките са разрешили този въпрос. Човек ще прекара живота си или като минерал, или като риба, или като птица, или като млекопитаещо, или най-после, като човек.
към текста >>

Човек трябва да проучава себе си.
Пред каквито мъчнотии и да се намерите, вие трябва да бъдете готови на всичко.” 101. В МАЛКОТО: 32 беседа от Учителя, държана на 20 юни 1926 г., София: [Неделни беседи, серия VІІI]. Русе, 1927, с. 24 ÷ 25 „И тъй, на всинца ви е потребно будно съзнание! Туй подразбира „верният в малкото”. Човек трябва да проучава себе си. Всички окултни науки днес разполагат със закони, с методи, които помагат на човечеството. Те са скрити. Официалната наука няма да донесе нищо на човечеството. Ще му помогне онази наука, която официално не се приема. Вземете, например, астрологията, тя не се приема от съвременните учени хора, но ще допринесе много повече на човечеството, отколкото всички онези правила на съвременната наука.
към текста >>

Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си.
Пукнатата стомна означава изгубване на вярата. Изгуби ли човек вяра в Бога, славата му ще побелее и оголее от страдания, и в края на край щата от него нищо няма да остане. И тъй, щом е дошъл на Земята, човек трябва да вярва в Първата Причина на нещата, като Вечно Начало на живота, като източник на всички блага за растене и развиване. Вярата представя зенита на живота, дето има растене, подигане и развитие. Обезверяването е залез на живота: дето всякаква култура изчезва. Обезвери ли се, човек изгубва всякакъв стремеж в себе си. Той представя гола пустиня, в която цветя не цъфтят, птички не пеят, води не текат. Вярващият, обаче, носи Божията светлина в ума си, и Божията топлина в сърцето си и под тяхно влияние расте и се развива.” 105. ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО: 2 лекция от Учителя, държана на 3 октомври 1926 г, София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. I.
към текста >>

Красивото лице съдържа в себе си придобивките наминалите култури.
- В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. I. София, 1938, с. 26 ÷ 28 „Следователно, всяка сутрин, като ставате от сьн, спомняйте си, че сте минали през културата на растенията и сте развили известна височина; минали сте през културата на животните и сте развили сила; минали сте през културата на птиците и сте развили външната красота; минали сте през културата на човека и сте развили ума си, които е дал израз и красота на очите ви. Сега вече минавате през друга фаза на културата, в която трябва да развиете благородно сърдце, което да даде израз и красота на цялото лице. Красивото лице съдържа в себе си придобивките наминалите култури. То представя човека. Новата култура е култура на сърдцето, което води хората към побратимяване, към братски живот. Чрез сърдцето ще се изяви любовта. В стария живот любовта е започвала с радост, а свършвала сьс скрьб. В новия живот, обаче, любовта започва със скрьб, а свършва с радост.” „Упражнение.
към текста >>

Докато е на Земята; докато живее, човек чувствува живота в себе си, той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него.
Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците и се отдалечават едно от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите в астралния свят. Те се отдалечени една от друга, без някакви видими връзки и отношения. Докато са на Земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване. Докато е на Земята; докато живее, човек чувствува живота в себе си, той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него. Под влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива.” 107. ЗАТОВА СЕ РОДИХ: Беседа от Учителя, държана на 10 октомври 1926 г., София. - В: Затова се родих: [Неделни беседи], серия IX, т. I. София, 1929, с. 20 ÷ 21 "Каква е тази наука за чистия разум?
към текста >>

Когато учителят изпитва, учениците дават нещо от себе си.
” 110. РАННИТЕ ЛЪЧИ: 5 лекция от Учителя, държана на 24 октомври 1926 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г, VI (1926 ÷ 1927), т. I. София, 1938, с. 66 ÷ 71 „Когато влиза в клас, учителят дава на учениците си от своето знание, а учениците взимат. Когато учителят изпитва, учениците дават нещо от себе си. Колкото повече знания има учителят, толкова повече дава. При това способният учител може да предаде и най-великите истини и на децата, и на възрастните. Разликата в преподаването му се заключава само във формата. Той може да говори нещо по астрономия на децата, и на възрастните. На децата ще каже, че Слънцето, земята и всички останали звезди представляват едно голямо семейство.
към текста >>

Енергиите, които излизат от Слънцето крият е себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии.
На възрастните пък, които са свършили университет ще се говори другояче. На тях ще се говори за планетите като източници на енергии и т. н. Там учителят ще си служи с ред сравнения, за да направи въпросите по-ясни и близки до техния ум. Той прави сравнение между планетите и човешкия мозък. Както Слънцето е източник на енергия, така и през човешкия мозък минава много енергия. Енергиите, които излизат от Слънцето крият е себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето. Даже и в облачно време може да излизате преди изгряване на слънцето и да концентрирате мисълта си в посока на изгряващото слънце. Облаците пречат само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии минават и през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодействува на слънчевите енергии.
към текста >>

Който има доброто сьрце в себе си.
Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях.” „Две раждания има в света. Едното е физическото раждане, по плът, а другото - духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция. Който има доброто сьрце в себе си. той има особена, специфична черта на лицето си. Тази черта придава пластичност, подвижност на мускулите на лицето. От лицето на такъв човек излиза светлина и дето мине, той обръща внимание на хората, привлича ги.” 112. КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ: 7 беседа от Учителя, държана на 21 ноември 1926 г., София. - В: Затова се родих: Неделни беседи, серия IX, т. I.
към текста >>

Всеки човек има в себе си по едно слънце, по една месечина и също по толкова звезди, колкото има и в цялата слънчева система.
Това деление произволно ли е или има някаква дълбока причина? Защо, именно, месечината прави някакви си лъкатушения. ту в ляво, ту в дясно? Не можеше ли тя да се върти около Слънцето, както Земята се върти около него? Всеки учен трябва да знае, че между небесните тела и човека също така има известни съотношения. Всеки човек има в себе си по едно слънце, по една месечина и също по толкова звезди, колкото има и в цялата слънчева система. В туй отношение той представлява малка, микроскопическа вселена. Между външното физическо слънце и слънцето, което се намира в центъра на човешката душа има известно съотношение. И когато между външното слънце, и слънцето, което е в душата на човека има известно съотношение, в човека настава приятна вътрешна хармония. Понякога обаче, вън е топло, а вътре в човека е студено. Случва се и обратното.
към текста >>

По този начин той ще направи подробен хороскоп на този млад човек, ще му го връчи, като определи и нужната за себе си такса.
Който иска да знае, какъв ще бъде неговия живот, нека отида при някой знаменит хиромантик, или френолог, или физиогномист и му заплати известно възнаграждение, и той ще му каже всичко до най-малки подробности. Когато някой момък иска да се жени, нека отиде при някои астролог, той ще му каже всичко, което го интересува. Най-напред ще вземе от него следните данни: датата на рождението му, годината, денят, часът, минутите и секундите. След това ще го запита за името на баща му и на майка му, на дядо му и на баба му и т. н. Като събере всички нужни данни, този астролог ще му определи, за каква мома ще се ожени, как ще живеят, колко деца ще имат, здрави ли ще бъдат, или не: ако боледуват, той ще може да определи, кой лекар ще ги лекува и т. н. По този начин той ще направи подробен хороскоп на този млад човек, ще му го връчи, като определи и нужната за себе си такса. След време този млад човек ще провери, че всичко, което му е било предсказано, се сбъдва точ в точ. Ще кажете: „Това е едно съвпадение”. - Добре, може да имаме един, два, три и повече пъти съвпадения, но ако тия съвпадения се случват много пъти, това вече говори, че пред нас стои наука, а не някакви произволни гадания. Въпреки тия точни данни, все пак съвременните астролози и хиромантици още не са достигнали до онази абсолютна, положителна наука, към която се стремят всички хора. Казвам: днес всички хора се нуждаят от тази велика положителна наука.
към текста >>

Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита, трябва ли да се жени.
Казвам: днес всички хора се нуждаят от тази велика положителна наука. Българите казват за някого: „Този човек се ожени в сляпата събота”. - Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба. За да започне човек своята работа, очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят. Който иска да се жени, трябва да отиде при някой човек, като Исуса, и да го запита, трябва ли да се жени. Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита, трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка към своя баща и най-после да запита и себе си. И ако от трите места получи положителен отговор, тогава нека пристъпи към решението на този въпрос. Само по този начин той ще получи благословението на Господа, на баща си, на майка си и ще бъде щастлив в своя живот.” 113. ОСВОБОЖДАВАНЕ: 9 лекция от Учителя, държана на 21 ноември 1926 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

След това трябва да се обърне към своята майка към своя баща и най-после да запита и себе си.
Българите казват за някого: „Този човек се ожени в сляпата събота”. - Всяка женитба, която става в сляпата събота, не е истинска женитба. За да започне човек своята работа, очите на сляпата събота, както и неговите очи трябва да се отворят. Който иска да се жени, трябва да отиде при някой човек, като Исуса, и да го запита, трябва ли да се жени. Когато пред човека се изпречи въпроса за женитбата, той трябва да се вдълбочи в себе си, да се обърне към Господа и да Го запита, трябва ли да се жени. След това трябва да се обърне към своята майка към своя баща и най-после да запита и себе си. И ако от трите места получи положителен отговор, тогава нека пристъпи към решението на този въпрос. Само по този начин той ще получи благословението на Господа, на баща си, на майка си и ще бъде щастлив в своя живот.” 113. ОСВОБОЖДАВАНЕ: 9 лекция от Учителя, държана на 21 ноември 1926 г., София. - В: Посока на растене: Младежки окултен клас, Г. VІ (1926 ÷ 1927), т. I.
към текста >>

Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на космическото слънце.
Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вьлни на Слънцето, Следователно, ако сърцето на някои човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към Слънцето - сърцето на Слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на Слънцето. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на космическото слънце. За десет деня направете следния опит Всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." 115. УМОВЕТЕ ИМ: 9 беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г., София. - В: Затова се родих: Неделни беседи, серия IX, т. I. София, 1929, с. 212 ÷ 213 „Ще ви приведа аналогията, която съществува между живота на отделния човек и отношението му към обществото народите, цялото човечество, а дори и към цялата вселена.
към текста >>

За десет деня направете следния опит Всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." 115.
Иска ли да възстанови функцията на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на Слънцето. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на космическото слънце. За десет деня направете следния опит Всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." 115. УМОВЕТЕ ИМ: 9 беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г., София. - В: Затова се родих: Неделни беседи, серия IX, т. I. София, 1929, с. 212 ÷ 213 „Ще ви приведа аналогията, която съществува между живота на отделния човек и отношението му към обществото народите, цялото човечество, а дори и към цялата вселена. В естествената наука се говори за клетки, органи и системи и за отношението, което съществува между тях.
към текста >>

Преди да се е справил със злото в себе си, човек живее в числото 18.
Квадратурата е аспект, който показва, че двете планети се намират на % от кръга, като съберете цифрите на годините на раждането на пьрвия и на втория, ще получите: 1906 = 1+9+0 + 6 = 16 = 1+6 = 7; 1904 = 1+9+0+ 4 = 14 = 1 + 4 = 5. Числото 16 означава изхвърляне на злото от висшите светове. То е число на големи противоречия. То означава още събаряне на кулите на дявола. Щом кулите на дявола се съборят, явява се числото седем - Божествен принцип. Преди да се е справил със злото в себе си, човек живее в числото 18. Ако е търговец, той се кара с длъжниците си, дава ги под съд, взима големи лихви от тях, докато един ден фалира. Като се види в положението на последния сиромах, той иска да се самоубие, да тури край на живота си. Най-после той се смирява, започва да търси Бога и казва: Да бъде волята Божия! Числото 15 е число, при което силата на злото е най-голяма. Дойде ли до числото 16, силата му чувствително намалява.
към текста >>

Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си.
От гледище на астрологията, за пример, не е безразлично, кога започва човек да учи музика. За да успява в музиката, човек трябва да започне да я изучава в най-благоприятната година, най-благоприятния месец, ден и час. Това се отнася не само до музиката, но до всички човешки предприятия. Не се ли съобразява с тия неща, човек всякога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: „И разлъчи Бог виделината от тъмнината, И нарече Бог виделината „ден”, и тъмнината – „нощ”. Значи, в пьрвия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели оттъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очертае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък.
към текста >>

63. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

278 ÷ 280, 288 ÷ 290 „Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи.
- 1943 г. 220. ПЪТИЩАТА НА ПРИРОДАТА: 17 лекция от Учителя, държана на 3 януари 1930 г., София. - В: Служене, почит, обич:Младежки окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. I. София, 1940, с. 278 ÷ 280, 288 ÷ 290 „Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае, той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от Земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т. н. - Кога ще дойде това време? - В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава.
към текста >>

Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си.
Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея, като приказка, това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи, той имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал сьс съществата от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си. съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно, Докато е на Земята, човек мисли, че другият свят е идеален. В същност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, които има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира.
към текста >>

Стремете се към великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога.” 221.
Къде седи подобието на човека с Бога? Първото подобие е в тялото. Човек е съвкупност от системи с различни функции, които учените и до днес още не познават. Те знаят само тяхната физическа страна и функции, и то отчасти. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло Тази наука ще покаже, какво представя човек като физическо и духовно същество. Стремете се към великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога.” 221. КАКТО СВЕТЪТ ДАВА: 27 беседа от Учителя, държана на 2 март 1930 г., София. - В: Делата Божии: [Неделни беседи, серия XІІI], т. III. София, 1940, с. 41 ÷ 42, 48 ÷ 49 „Сега, аз говоря като човек, които разглежда научно въпросите, без да имам някого пред вид. Някои, обаче, мислят, че знаят всичко и намират, че не е нужно да слушат какво им се говори.
към текста >>

Бог е Любов, а Той е скрит в човека, във всичко живо, в цялата вселена.” "Искате ли да свържете приятелство с някои човек, търсете такъв, който да обича първо Бога, а после себе си.
Докато си свързан с Него, ти Го чувствуваш, и животътти се осмисля. Усъмниш ли се в Него, Той се оттегля, скрива се някъде, и ти оставаш самотен, чужд за окръжаващите, за всичко, което те обикаля. Празен е животът на човека без Бога. С Бога ли е, човек има всичко; здраве, богатство, сила, любов. Всички хора търсят любовта, без да подозират, че тя е в самите тях. Бог е Любов, а Той е скрит в човека, във всичко живо, в цялата вселена.” "Искате ли да свържете приятелство с някои човек, търсете такъв, който да обича първо Бога, а после себе си. Щом обича Бога, той може да обича и своя ближен. Това са социални въпроси, които чакат времето на своето разрешаване. Когато се срещат, хората се запитват: Женен ли си, имаш ли деца, какво работиш? Лесно се задават такива въпроси, но как ще се отговори? Каква полза от това, че си женен, а между тебе, жена ти и децата ти няма никакво разбиране?
към текста >>

Имаш деца, но знаеш ли какво носят те в себе си?
Това са социални въпроси, които чакат времето на своето разрешаване. Когато се срещат, хората се запитват: Женен ли си, имаш ли деца, какво работиш? Лесно се задават такива въпроси, но как ще се отговори? Каква полза от това, че си женен, а между тебе, жена ти и децата ти няма никакво разбиране? Имаш жена, но другарка ли ти е тя? Имаш деца, но знаеш ли какво носят те в себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познаваш. Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа: важно е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири свята в света на истината, в света на мъдростта, в света на любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът. Toвa значи, роден от Бога, Само роденият от Бога има бъдеще. И тъй, иска ли да създаде здраво, способно дете, човек трябва да се отнася сериозно към женитбата и раждането.
към текста >>

Не може ли да се развява, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота.
Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели. Следователно, всяко заболяване на някой от органите на човешкия организъм оказва влияние върху онази добродетел, която го създала. Като знаете това, вие можете да си обясните на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развява, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива.” „Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. В една легенда за създаването на света и за първите човеци се говори за желанието на Луцифера или сатаната да се състезава с Бога.
към текста >>

Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си.
Като знаете това, вие можете да си обясните на какво се дължи стремежът на човешката душа. Всеки човек се стреми към развиване на своите добродетели. Като развива добродетелите си, едновременно с тях човек развива и своите органи. Не може ли да се развява, човек е недоволен от себе си, от окръжаващата среда, от живота. Благодарение на вътрешното недоволство, човек има условия да минава от една форма в друга, като фази на живота, и да се развива.” „Дръжте в ума си мисълта за Божественото начало, което е вложено във всеки човек като сила, която може да го спаси от злото в света. Като знаете това, работете върху себе си, да събудите Божественото съзнание, да бъдете спасители сами на себе си. Не можете ли сами да се спасите, злото ще разруши формата, в която днес живеете. Дълго време трябва да чакате, докато съградите нова форма, в която да продължите живота си. В една легенда за създаването на света и за първите човеци се говори за желанието на Луцифера или сатаната да се състезава с Бога. Като видял небесната дева, създадена от Бога, Луцифер се влюбил в нея и пожелал да я открадне. Като знаел, че Бог е създал цялата вселена, Луцифер решил да скрие oт Hero своя план за открадването на небесната дева.
към текста >>

Който разбира астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си.
За да си помогне сам, човек трябва да разбира условията и възможностите, които се крият във физическия, в духовния и в Божествения свят. Значи, той трябва да разбира хороскопите на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако се ползува само от първия хороскоп, човек може да подобри положението си на една трета. Ако познава хороскопите на двата свята, той ще подобри положението си два пъти повече от първия случай. Най-после, ако познава трите хороскопа, той ще подобри живота си изцяло. Който разбира астрология, той лесно ще се справи с планетните влияния върху себе си. Като види, че Юпитер започва да му заповядва, той ще апелира към неговото благородство и ще каже, че и без закон е готов да изпълни заповедите му. Като дойде до разсъжденията и критиката на Сатурна. той ще му каже, че е готов на критика, но само по отношение на човешкото. Започне ли да критикува Божественото, той се излага на големи страдания и противоречия. Дойде ли до Венера, богинята на любовта, човек трябва да е готов да я постави на мястото й.
към текста >>

Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия.
Това не трябва да ви обезсърдчава. Щастие, което се губи и отново се явява, не е истинско. Човек неизбежно минава през различни промени, за да се издигне на по-високо стъпало, т. е. да влезе в духовния живот. Духовният живот не е нищо друго, освен разширяване на физическия, а Божественияте разширяване на духовния. Значи, човек трябва постоянно да се разширява, да стане господар на вътрешните възможности в себе си и на външните условия. Който постигне това, той владее магическата пръчица.” „С думи само не можете да убедите човека в реалността на нещата. Достатъчно е човек до се вгледа в това, което го обикаля, за да разбере, че е потопен в реалността. Слънцето, което изгрява и залязва, звездите, които светят вечер: водите, които текат - всичко това е създадено за човека - да се учи, да расте и да се развива. - Възможно ли е това? - Възможно е.
към текста >>

За да се справи със силите и теченията на природата, човек трябва да познава себе си, но трябва да изучава и Земята, с всички нейни сили и закони, които я управляват.
Следователно, ако не може да се хармонизира с материята на Земята, човек усеща едно бълникане, колебание между частиците на тялото си. И в резултат на това колебание или бълникане той се усеща физически неразположен. При това положение той не може да мисли, да чувствува и да постъпва добре. За да се хармонизира с материята на Земята, човек трябва да спре движението си за една - две минути. Това спиране ще му помогне така, че работите му през целия ден ще вървят добре. За да се справи със силите и теченията на природата, човек трябва да познава себе си, но трябва да изучава и Земята, с всички нейни сили и закони, които я управляват. Като се изучава, човек забелязва, че между промените, които стават в природата, и тия, които стават в него, - има известно съотношение.” „От тук можем да извадим следния закон: благоприятните условия всякога дават добри резултати. Земеделецът знае този закон и се съобразява с него. Той знае кога и при какви условия какви семена да сее. Това подразбира благоприятни условия. С този закон се обяснява, защо едни хора са богати, а други бедни.
към текста >>

Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива.
- Защото не разбират законите, по които се проявяват мислите, чувствата и постъпките. С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т. е., ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата Законьг на вярата е пьт, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на Земята. Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизагдо неговия ум и до неговото сърдце. Каквото са слънчевите лъчи за човека на Земята, такова нещо представят Божествените мисли и чувства за ума и за сърдцето му Ако сльнчевите льчи не проникват в човешкото тяло, човек не може да прояви никаква разумна дейност. Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива. Когато се казва, че човек може да се лекува чрез светлина, ние имаме пред вид разумността, която тя носи в себе си. Затова именно казваме, че чрез светлина човек може да реализира всички свои желания. И тъй, приемате светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от гях, да имате добри резултати. Приематели ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати.” „Някои казват, че Бог е направил всичко, че Той е създал цялата вселена, и въпреки това, не са доволни от живота. Ние пък се чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората.
към текста >>

Когато се казва, че човек може да се лекува чрез светлина, ние имаме пред вид разумността, която тя носи в себе си.
С други думи казано: Ако човек не може да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки, т. е., ако не ги владее, той не може да приложи закона на вярата Законьг на вярата е пьт, съединителна нишка, по която мислите и чувствата слизат от Божествения свят, за да се реализират на Земята. Не прилага ли вярата си, човек сам си затваря пътя, по който Божествените мисли и чувства слизагдо неговия ум и до неговото сърдце. Каквото са слънчевите лъчи за човека на Земята, такова нещо представят Божествените мисли и чувства за ума и за сърдцето му Ако сльнчевите льчи не проникват в човешкото тяло, човек не може да прояви никаква разумна дейност. Слънчевата светлина и топлина крият в себе си висша разумност, от която съзнанието се развива. Когато се казва, че човек може да се лекува чрез светлина, ние имаме пред вид разумността, която тя носи в себе си. Затова именно казваме, че чрез светлина човек може да реализира всички свои желания. И тъй, приемате светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от гях, да имате добри резултати. Приематели ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати.” „Някои казват, че Бог е направил всичко, че Той е създал цялата вселена, и въпреки това, не са доволни от живота. Ние пък се чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек.
към текста >>

Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си.
Ние пък се чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога.” „Помиете: Всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на характера ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа. Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисьл, които работи над вас. Докато не се свърже с природата, човек остава за вечни времена в своя личен живот. Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той жиеее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома. за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя.
към текста >>

Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той жиеее само за себе си.
Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога.” „Помиете: Всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на характера ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа. Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисьл, които работи над вас. Докато не се свърже с природата, човек остава за вечни времена в своя личен живот. Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той жиеее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома. за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, които се ръководи от Разумното Начало s света.
към текста >>

Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя.
Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той жиеее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома. за обществото, за народа си. Третата фаза на живота е общочовешкият или Божественият, когато човек живее за Цялото. Не е лошо да живее човек за себе си, но той трябва да преработи своята инертна материя. Това се постига само чрез възвишения живот, които се ръководи от Разумното Начало s света. Само разумността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя. И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият - към силите, общочовешкият - кьм Божествените мисли, които направляват целия живот. Всеки човек трябва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сьрдцето си. да даде простор на духа и на душата си.
към текста >>

Да живее човека за Цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си.
Само разумността е в състояние да преобрази, раздвижи и преработи инертната материя. И тъй, личният живот има отношение към материята, общественият - към силите, общочовешкият - кьм Божествените мисли, които направляват целия живот. Всеки човек трябва да се стреми към общочовешкия живот, да оформи и развие ума и сьрдцето си. да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовьзпитание. Да живее човека за Цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си. Религиозните казват, че човек трябва да живее само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човек трябва да живее за Бога, за ближния си и за себе си.” 228. ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ: 40 лекция от Учителя, държана на 28 май 1930 г., София. - В: Доброто оръжие:Общ окултен клас, Г.
към текста >>

Човек трябва да живее за Бога, за ближния си и за себе си.” 228.
да даде простор на духа и на душата си. Този е правият път към самовьзпитание. Да живее човека за Цялото, не значи, че не трябва да живее за себе си. Религиозните казват, че човек трябва да живее само за Бога. Това е ограничено разбиране на живота. Човек трябва да живее за Бога, за ближния си и за себе си.” 228. ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ: 40 лекция от Учителя, държана на 28 май 1930 г., София. - В: Доброто оръжие:Общ окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. ІІІ София, 1939, с. 110 ÷ 112, 115 ÷ 118 „Ще каже някой, че след като е намерил истината, не се е ориентирал.
към текста >>

Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир.
” 229. КОЙТО ВЛИЗА: 41 беседа от Учителя, държана на 8 юни 1930 г., София. - В: Делата Божии; [Неделни беседи, серия XIII], Т. III. София, 1940, с. 328 ÷ 330, 344 ÷ 345 „Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”. Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е., към Слънцето на живота. Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната.
към текста >>

Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен.
- В: Делата Божии; [Неделни беседи, серия XIII], Т. III. София, 1940, с. 328 ÷ 330, 344 ÷ 345 „Който влиза през вратата в кошарата на овцете, той е пастир”. Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е., към Слънцето на живота. Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната. Правилни отношения към ближния подразбират правилни отношения към звездите. Тъй щотоы обичай Бога, както обичаш Слънцето.
към текста >>

Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната.
Значи, който влиза в себе си по правия пьт, той е пастир. Той има правилни отношения към своите мисли, чувства и постъпки. Той има правилни отношения към Първичната Причина, а оттам и към своите ближни Да бъдеш добър пастир, трябва да имаш правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Правилните отношения към Бога подразбират любов към Бога, т. е., към Слънцето на живота. Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната. Правилни отношения към ближния подразбират правилни отношения към звездите. Тъй щотоы обичай Бога, както обичаш Слънцето. Как ще обичаш Слънцето? Ще излезеш вън, когато изгрява Слънцето, ще го погледнеш, ще приемеш пьрвия лъч и ще обърнеш гърба си на неговите лъчи. Как ще обичаш себе си?
към текста >>

Как ще обичаш себе си?
Да имаш правилни отношения към себе си, подразбира правилни отношения към Луната. Правилни отношения към ближния подразбират правилни отношения към звездите. Тъй щотоы обичай Бога, както обичаш Слънцето. Как ще обичаш Слънцето? Ще излезеш вън, когато изгрява Слънцето, ще го погледнеш, ще приемеш пьрвия лъч и ще обърнеш гърба си на неговите лъчи. Как ще обичаш себе си? Както обичаш Луната. Как ще обичаш ближните си? Както обичаш звездите. Сутрин и през деня ще се ползуваш от Слънцето и ще му се радваш, а вечер ще се радваш на Луната и на звездите. Гледай към небето и благодари за благото, което ти се дава.
към текста >>

Като знаете това, бьдете будни като възприемате мисли и чувства, които идат от пространството, да задържате в себе си само онези, които имат отношение към настоящия момент.
Всички косми не възприемат еднакво трептенията, както и очите на човека не възприемат еднакво светлината. Едното око възприема по-добре от другото. Пръстите на ръцете също така имат различна възприемателна способност. Цялото тяло на човека е сбор от множество антени. В това отношение, той представя възел, от който излизат много антени - възприематели на безброй мисли, чувства и желания. Като знаете това, бьдете будни като възприемате мисли и чувства, които идат от пространството, да задържате в себе си само онези, които имат отношение към настоящия момент. Настоящето ви положение е най-важно. То определя вашето бъдеще.” „Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”. Който има правилни отношения към своите мисли, той е свързан с Божествения свят, който има правилни отношения към своите чувства, той е свързан с духовния свят, който има правилни отношения към своите постъпки, той е свързан с физическия свят. Физическият свят е направен по образа на Божествения. Тези два свята представят полюси на живота.
към текста >>

Докато не разбере себе си като единица, с всички свои прояви в младостта, в зрялата възраст и в старостта си, човек не би разбрал своята същина, никога не би разбрал ближния си Ползувайте се от силата на младостта си, от знанието на зрялата си възраст и от мъдростта на стария човек, за да работите съзнателно вьрху себе си и да постигнете желанията си.
Тези два свята представят полюси на живота. Между тях се намират всички останали светове, наредени по степента на развитието на съществата, които живеят в тях. Всички светове заедно представят едно цяло, а поотделно те са части на това цяло. Докато не разбере частите, човек мъчно може да разбере Цялото. Докато не разбере физическия свят, той мьчно може да разбере Божествения, който представя за него нещо отвлечено, далечно. Докато не разбере себе си като единица, с всички свои прояви в младостта, в зрялата възраст и в старостта си, човек не би разбрал своята същина, никога не би разбрал ближния си Ползувайте се от силата на младостта си, от знанието на зрялата си възраст и от мъдростта на стария човек, за да работите съзнателно вьрху себе си и да постигнете желанията си. Ще кажете, че Бог ще даде всичко, което ви е нужно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи както трябва. Ако знаете да работите както трябва, да се ползувате от законите на природата, в 24 часа ще минете през четирите фази на развитие; от изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 -12 ч. ще бьдете талантлив, на 12 ч., когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 ÷ 3 ч. сл.
към текста >>

Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си.
Всички светове заедно представят едно цяло, а поотделно те са части на това цяло. Докато не разбере частите, човек мъчно може да разбере Цялото. Докато не разбере физическия свят, той мьчно може да разбере Божествения, който представя за него нещо отвлечено, далечно. Докато не разбере себе си като единица, с всички свои прояви в младостта, в зрялата възраст и в старостта си, човек не би разбрал своята същина, никога не би разбрал ближния си Ползувайте се от силата на младостта си, от знанието на зрялата си възраст и от мъдростта на стария човек, за да работите съзнателно вьрху себе си и да постигнете желанията си. Ще кажете, че Бог ще даде всичко, което ви е нужно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи както трябва. Ако знаете да работите както трябва, да се ползувате от законите на природата, в 24 часа ще минете през четирите фази на развитие; от изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 -12 ч. ще бьдете талантлив, на 12 ч., когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 ÷ 3 ч. сл. обед ще бъдете светия и от три часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение - учението на любовта. По какво се отличава Учителят?
към текста >>

обед ще бъдете светия и от три часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение - учението на любовта.
Ще кажете, че Бог ще даде всичко, което ви е нужно. Това е неразбиране на живота, неразбиране на себе си. В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи както трябва. Ако знаете да работите както трябва, да се ползувате от законите на природата, в 24 часа ще минете през четирите фази на развитие; от изгрева на Слънцето до 9 часа ще бъдете обикновен човек; от 9 -12 ч. ще бьдете талантлив, на 12 ч., когато Слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 ÷ 3 ч. сл. обед ще бъдете светия и от три часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение - учението на любовта. По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината, той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете да се освободите.” „Преди да бъде Авраам, аз съм”. С други думи казано: преди да беше Земята, Слънцето, беше, т. е.
към текста >>

В пътя на реализиране на една своя идея, човек се натъква на известни качества в себе си, които или го спъват, или му помагат.
В помощ на това иде науката. Ще кажете, че много идеи са останали нереализирани. Причината за това се крие или в идеята, или в непознаване на условията за нейното реализиране. Всяка разумна идея е постижима и може да се реализира. Въпросът е до времето, дали по-рано, или по-късно ще се реализира. В пътя на реализиране на една своя идея, човек се натъква на известни качества в себе си, които или го спъват, или му помагат. Ако си въобразява много, той може да се спъне. - Коя е причината, дето той си въобразява, че може да направи повече, отколкото са възможностите му? - Луната. Значи, Луната влияе върху въображението на човека. Слънцето пък понякога влияе върху тщеславието на човека.
към текста >>

Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си.
Той започва да си мисли, че е нещо повече, отколкото е в същност. Обаче, както Луната, така и Слънцето оказват и добро влияние върху човека. Луната разраства идеята му. а Слънцето внася красота в нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си. Велико нещо е да изучава човек себе си. За това е казано още от старите гърци; „Познай себе си! ” Мнозина се интересуват от планетите, искат да знаят на какво се дължи влиянието им върху Земята, както и върху отделните хора. За пример. те питат, знае ли Луната, че действува върху въображението на човека?
към текста >>

Велико нещо е да изучава човек себе си.
Обаче, както Луната, така и Слънцето оказват и добро влияние върху човека. Луната разраства идеята му. а Слънцето внася красота в нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си. Велико нещо е да изучава човек себе си. За това е казано още от старите гърци; „Познай себе си! ” Мнозина се интересуват от планетите, искат да знаят на какво се дължи влиянието им върху Земята, както и върху отделните хора. За пример. те питат, знае ли Луната, че действува върху въображението на човека? Като тяло, Луната не съзнава това, но като съвкупност от разумни сили, тя съзнава действието си върху Земята и живите същества по нея.
към текста >>

За това е казано още от старите гърци; „Познай себе си!
Луната разраства идеята му. а Слънцето внася красота в нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човек придобива големи знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането й, а същевременно изучава себе си. Велико нещо е да изучава човек себе си. За това е казано още от старите гърци; „Познай себе си! ” Мнозина се интересуват от планетите, искат да знаят на какво се дължи влиянието им върху Земята, както и върху отделните хора. За пример. те питат, знае ли Луната, че действува върху въображението на човека? Като тяло, Луната не съзнава това, но като съвкупност от разумни сили, тя съзнава действието си върху Земята и живите същества по нея. Най-малкото, вие можете да си представите, че Луната се управлява от разумни същества, за пример от един ангел, които я върти на една и на друга страна, вследствие на което ние я виждаме от Земята цяла.
към текста >>

Като знаете това, не спирайте потока на тия процеси в себе си.
Това се постига чрез непрекъсната работа от страна на сърдцето и на ума. Природата използува мислите и чувствата на човека за работа върху самия него. Който прави опит да спре своите мисли и чувства, той спира колелото на своя живот. От движението на това колело зависи неговото щастие. С други думи казано: щастието на човека зависи от работата, която разумната природа упражнява върху него. Като знаете това, не спирайте потока на тия процеси в себе си. Бъдете в хармония с разумната природа, която е предвидила всички ваши нужди и ги задоволява. Няма сила в света; която може да отнеме на човека това, което природата му е определила. Няма сила в света, която може да отклони човека от пътя, които разумната природа му е предначертала. Като изучавате човека астрологически, физиогномически, хиромантически, виждате, че природата е изписала на главата, на лицето и на ръката му всичко, което е минал и което му предстои да мине. С това тя го предупреждава и предпазва от лошото, което има да минава.
към текста >>

Човек носи хороскопа със себе си.
Няма сила в света; която може да отнеме на човека това, което природата му е определила. Няма сила в света, която може да отклони човека от пътя, които разумната природа му е предначертала. Като изучавате човека астрологически, физиогномически, хиромантически, виждате, че природата е изписала на главата, на лицето и на ръката му всичко, което е минал и което му предстои да мине. С това тя го предупреждава и предпазва от лошото, което има да минава. Достатъчно е да бъде разумен и предвидлив, за да се справя лесно с мъчнотиите, които среща и ще срещне на пътя си. Човек носи хороскопа със себе си. Като изучава астрологията, сам може да си предскаже бъдещето. Обаче, отсъствието на вяра понякога му пречи да избегне лошото, което го преследва. Като го сполети нещастието, тогава разбира че има съдба, добра и лоша; има нещо писано на главата му, което той трябва да изучава и на което трябва да вярва. Човек лесно може да изучи себе си, ако се постави като външно лице, от което не е специално заинтересуван.” 232. ПРЕД ВСИЧКИЯ НАРОД: 11 неделна беседаот Учителя, държана на 13 декември 1931 г., София.
към текста >>

Човек лесно може да изучи себе си, ако се постави като външно лице, от което не е специално заинтересуван.” 232.
Достатъчно е да бъде разумен и предвидлив, за да се справя лесно с мъчнотиите, които среща и ще срещне на пътя си. Човек носи хороскопа със себе си. Като изучава астрологията, сам може да си предскаже бъдещето. Обаче, отсъствието на вяра понякога му пречи да избегне лошото, което го преследва. Като го сполети нещастието, тогава разбира че има съдба, добра и лоша; има нещо писано на главата му, което той трябва да изучава и на което трябва да вярва. Човек лесно може да изучи себе си, ако се постави като външно лице, от което не е специално заинтересуван.” 232. ПРЕД ВСИЧКИЯ НАРОД: 11 неделна беседаот Учителя, държана на 13 декември 1931 г., София. - В: Изново:Неделни беседи, серия XV (1931 ÷ 1932), т. I. Бургас, 1992, с. 222 ÷ 223 „Вземете личността. Казвате: „Аз сьм личност”.
към текста >>

Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено.
Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс. Нали знаете онази басня, която разказва как заекьт турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам! ” Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел. Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги. Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн. Еднообразието в света всякога произвежда известно разрушение.
към текста >>

Ще запалиш себе си, своето съзнание ще запалиш.
Свещта като запаля, гори. Ти запали свещта и тя гори. Тази свещ веднага ще почне да свети. Няма да изгасне. Същият закон е у човека. Ще запалиш себе си, своето съзнание ще запалиш. Има една запалка. Запали съзнанието си и остави последствията. Не бъдете страхливци, да служите на Луната. После, не бъдете критици като Сатурн, който вижда само лошото в света. То е болезнено състояние.
към текста >>

Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на Слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония.
За в бъдеще, като расте нашето съзнание, Слънцето ще изменя своята форма. Засега най-хармоничната крива линия е тая на Слънцето. Вземете тая линия както е в съзнанието, не както се явява, не както виждаме Сльнцето на хоризонта. Ние не виждаме кръга правилен. Аз говоря за този крьг, които се явява в съзнанието. Когато искате да внесете хармония в себе си, може да предизвикате формата на Слънцето в съзнанието си, за да се образува и в съзнанието хармония. Някои пьт след Слънцето иде втора Луната, след Луната иде Венера, после иде Юпитер по форма. От звездите най-хармоничен диск има Сириус, после всичките тия от първа величина деветнадесет звезди. И те са хармонични. Ако вие ги изучавате, ще придобиете хубави неща. Някои хора са меланхолични, ако сте свързани с тези звезди от първа величина, меланхолията ще изчезне.
към текста >>

Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате.
За един музикант ще мислите по онова, което е написал, или от неговото свирене. За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно.
към текста >>

„Аз” значи да не преставате да се въртите около себе си, да не ходите по ума на Месечината; да ходите по ума на Земята, да се въртите около себе си.
Това значи А - първата буква. Що е А? Да мислиш добре, да чувствуваш добре, и да постъпваш добре. Всичките работи ги вършете, че да са в съгласие с Божия закон, това е А. Аз. Ние А-то оставяме и се спираме на З. „Аз” значи да не преставате да се въртите около себе си, да не ходите по ума на Месечината; да ходите по ума на Земята, да се въртите около себе си. Понеже Земята е твърде плодородна, като и орат кожата, търпи. Казва: „Ще ги нося тия деца.” После, около Слънцето трябва да се въртите - да обичате Бога. Ще обичате себе си, ще обичате ближните си, ще обичате Бога. Отсега нататък ще учим новия начин. Всичко онова, което Бог е създал, трябва да го осветим и да благословим Името Божие, че ни е дал такава голяма привилегия, за да може да изучаваме света, в които ние сега живеем.
към текста >>

Ще обичате себе си, ще обичате ближните си, ще обичате Бога.
Всичките работи ги вършете, че да са в съгласие с Божия закон, това е А. Аз. Ние А-то оставяме и се спираме на З. „Аз” значи да не преставате да се въртите около себе си, да не ходите по ума на Месечината; да ходите по ума на Земята, да се въртите около себе си. Понеже Земята е твърде плодородна, като и орат кожата, търпи. Казва: „Ще ги нося тия деца.” После, около Слънцето трябва да се въртите - да обичате Бога. Ще обичате себе си, ще обичате ближните си, ще обичате Бога. Отсега нататък ще учим новия начин. Всичко онова, което Бог е създал, трябва да го осветим и да благословим Името Божие, че ни е дал такава голяма привилегия, за да може да изучаваме света, в които ние сега живеем. Всичките религиозни вярвания на хората са криви, както движението на Месечината.” 240. РЕАЛНИ ВЕЛИЧИНИ: 37 лекция от Учителя, държана на 12 юни 1940 г., София. - В: Наука за живота:Общ окултен клас, Г.
към текста >>

Светлината, която трепти, има сила в себе си.
Светлина, на която чертите са не на бяла светлина, която е силна, но светлина, която действува жива светлина, която свети. В един от големите циркуси се забелязва една голяма светлина, която грее, излизат трептения, има движение, има жива светлина. Има една светлина, която е отразена, няма трептения. Вие забелязвате звездите: когато ще се разваля времето, трептят, тяхната светлина трепти. Тия небесни светила, на които светлината трепти, са звездни планети, [....] са тия, които имат по-[слаба] светлина, чиято светлина не трепти. Светлината, която трепти, има сила в себе си. Седя и размишлявам да не би това да е някаква илюзия на моите очи. Забелязвам мястото къде е и втори път пак ще наблюдавам светлината истинска ли е. Значи, на туй място има живи хора. Нищо повече. И то не само живи, но и разумни.
към текста >>

Човек като почувства и разбере величието на Любовта, от само себе си да е готов да й служи.
Любовта прави беднотата красива. Един художник се интересува от бедни хора за сюжети като ги нарисува, картината му се цени, а богатият не е добър сюжет за картината, обикновен е. Това, каето става днес не е наказание, то е разпределение на всеки, според каквото е изработил и заслужил. Един заслужил пет таланта, пет ще получи, друг четири, три и т. н., всеки ще получи заслуженото. Човек като почувства и разбере величието на Любовта, от само себе си да е готов да й служи. Луната действа на ума - динамизира го, охладява го, а Слънцето действа на сърцето - стопля го. От светлината и топлината се явява движението – живота. Земята вследствие на топлината и светлината има движение и живот. Светлата епоха започва в 1942 година.” „Човек трябва да живее в причинното тяло, няма противоречия там. Във физическия свят всичко свършва с противоречие – зле.
към текста >>

64. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън.
А той е обещал да ми отговори на всички въпроси, които бих му задал. И аз, недочакал отговора на спътника си, тръгнах пак. Вървяхме доста, когато аз, захласнат в чудния изглед на една особена вихрушка - един въртеж на два тъмни облаци, които като да се биеха, прегръщаха и отново разлъчваха, сипейки снежни късчета по всички страни, като бели искри, - се подхлъзнах неочаквано за мен и полетях в една пропаст. Да извикам, беше ме срам, аз вървях след водача си и, стиснал зъби, ровех с крака и ръце рохкавия сняг, а в туй време в паметта ми целият ми живот минаваше като кинематографии ленти, развиващи се със страшна бързина. Така падащ, аз все пак съзрях, че се приближавам към края на отвесна канара, която се спускаше право надолу и зад която моето хлъзгане щеше да се превърне в неволно хвъркане... Какво мислех в тоя момент? За да бъда справедлив, трябва да призная, че не помня точно, но все пак имах много странно чувство, като че ли това се случваше с някой трети, а аз наблюдавах само отстрана, като зрител... Бяха само няколко крачки от съдбоносния край, когато там се показа една синкава фигура, като да бе направена от прозрачно стъкло, простря ръка към мен и аз се спрях неочаквано за себе си, неразбиращ нищо, като насън. Помислих, че е халюцинация. Не, фигурата още стоеше там, само че ръката й сочеше много недвусмислено нагоре - пътя, по който бях се хлъзнал. И чудно, аз разбрах тоя жест, и без да се запитам защо, му се подчиних, станах на краката си, като да не бе се случило нищо, закрачих нагоре, по тая почти отвесна стена, по която бях паднал, като да вървях по равно! Нищо не мислех, освен за оная насочена нагоре ръка, която със своя жест като че ли ми даваше сили, или, по-скоро, крила. Когато след няколко минути бях отново на пътеката, мислех, че ще намеря водача си разтревожен или поне любопитен, а той само внимателно се взираше там, откъдето бях дошъл.
към текста >>

И, нещо страшно - в мен се появи неочаквано чувство на страх и аз започнах да треперя, без да ща - пропастта като че ли ме теглеше отново към себе си и аз захванах да се олюлявам като пиян.
- запитах учудено аз - Нима това не е сън или халюцинация? - Ще разберете след малко - каза ми той. - Нека вървим. Само Вие трябва да сте по-внимателен, защото има сили, които не са благоприятно настроени спрямо Вас. Аз нищо не разбрах, но преживеният ужас беше тъй голям, че и без неговото припомняне аз станах прекомерно внимателен. И, нещо страшно - в мен се появи неочаквано чувство на страх и аз започнах да треперя, без да ща - пропастта като че ли ме теглеше отново към себе си и аз захванах да се олюлявам като пиян. Не зная как, но водачът ми, види се, схвана това, защото се спря внимателно и ми каза: - Минете напред! Добре е да се държите по-близо до склона. Минах мълчаливо напред и като че ли изведнъж всичкото влияние на пропастта изчезна. Аз се почувствувах отново твърдо на краката си, бодър, готов да вървя. Неочаквано облаците се разнесоха, отвориха малко прозорче и залязващото вече слънце ни прати къс поздрав.
към текста >>

И никак не се учудих, когато неочаквано за себе си смирено запитах водача си: - А трябва ли да го поздравя някак особено?
Лъхаше нещо непознато за мен, но във всеки случай твърде приятно, като че ли душата се разтапяше в някаква светлина и оставяше само тиха, необикновена радост. Кога и къде беше изчезнал моят водач - не видях, но след малко той се яви от една вътрешна врата и ми каза: - Щом си отпочинете, той ще ни приеме. Ох, пък аз, уморен, вдаден в новите впечатления, преживяното и силния контраст между това, което вън стихиите, играещи с нашия живот, ни дадоха, и това, което намерихме тук - бях почти забравил защо съм дошъл. И много интересно самочувствие - аз, който неведнъж се бях срещал с най-важните светски личности, без да изключим царе и императори, сега усетих едно необикновено душевно изтръпване, което сам не знаех как да го обясня. Изобщо тая вечер всичко ми се виждаше особено, неизживяно досега. И никак не се учудих, когато неочаквано за себе си смирено запитах водача си: - А трябва ли да го поздравя някак особено? Виждам, вие правите това -или пък има някои церемонии при влизането при него, които трябва да изпълня? Той се усмихна. - Едничкото, което мога да Ви препоръчам, то е да бъдете съвършено свободен и естествен. Питайте и слушайте внимателно - и Вие ще имате такъв богат и особен материал, какъвто никога, мисля, не сте имал. Ако не разберете нещо, питайте пак - той винаги обяснява с голямо търпение.
към текста >>

Той ми показа стол недалеч от себе си. Седнах.
- казах му аз. - Вие сте същият! Аз Ви видях. Как е възможно това! Той ни подаде мълчаливо ръка, която аз стиснах с признателност (после видях, че му целуваха ръка, но аз не знаех), и ми каза след някое време: - Седнете! Той ми показа стол недалеч от себе си. Седнах. Водачът ми се сви почти до краката му, направо на пода, и изглежда, че това бе най-голямото щастие за него. Помълчахме. Аз разглеждах всичко наоколо, като да не бях виждал никога нещо подобно. Всъщност обстановката беше много проста, но все пак много необикновена. В самия въздух, във всичкото съчетание - па и самата лампа, имаше нещо особено. Тя представляваше един синкав, като че ли опалов кръг, в центъра на който висеше сърце, също тъй полупрозрачно синкаво, с розов пламък, излизащ от него.
към текста >>

Но Вие имате твърде земно в себе си.
Аз ги посочих. - Това сте Вие - земният човек, който внасяте своите влияния. Като се поуспокоите малко, и цветът ще се измени, и пламъкът ще се успокои. Отдалечете се малко - този огън е наистина студен, но той излиза от сърцето на земята и се кръстосва с лъчите, макар и невидими, на слънцето. Тук е един фокус -горнило, в който става проявата. Но Вие имате твърде земно в себе си. Видяхте ли какво стана с ръката Ви? Аз я вдигнах. Тя бе станала синьо-зелена, като кожата на удавник, който е почнал да се разлага. Стреснат, аз го запитах бързо: - Какво е станало наистина с ръката ми? Триех кожата, но тя не губеше своя противен цвят.
към текста >>

Много трудно е понякога да се разберат обикновените работи, не защото сами по себе си са мъчни, а защото човешката мисъл е добила навик да обхваща някои неща само в определена посока.
- Ни най-малко. Оста на Земята е наклонена на 23 градуса и 27 минути. От известно време тая ос се е повдигнала на около половин градус - и като резултат от това е преместването на Голфщрома, вследствие на което ледовете слизат на юг. - Ама вярно ли е това, което ми говорите? - Е, поне дотолкова, колкото и всяка друга теория. Много трудно е понякога да се разберат обикновените работи, не защото сами по себе си са мъчни, а защото човешката мисъл е добила навик да обхваща някои неща само в определена посока. Така например, човек мълчаливо приема, да речем, едно дърво тъй, както го гледа, а не тъй, както е. Той никога не мисли за корените на самото дърво! Той гледа една къща, но само техническите лица мислят къщата тъй, както е, т.е. с нейната невидима част - основите й. Та, и самият човек не е това, което го виждаме само.
към текста >>

- Да, ако човек мисли така, а така, ми се струва, е по-правилно мисленето - ние наистина се намираме пред една нова картина на света, която е все същата стара, само че разширена в своето съдържание.
И тогава човек е малко повече, отколкото можем да го видим, защото от туй, че ние не виждаме известни лъчи, то не ще каже, че те ще изменят своя творчески принцип. И те създават, както видимите, по същия подтик, правила и закони, а следователно ние имаме невидима част от творческата вселена, също тъй реална, както и видимата, за която разумните истински учени държат сметка при разглеждането на събитията и понякога се явяват «пророци» за другите, когато всъщност са само по-добри наблюдатели. - Наистина, като помисли само човек, убеждава се, че това не може другояче... Но колко е мъчно да се приеме една реалност! - казах аз. - И все пак, ще се приеме или не, тя си остава, коригира постоянно «научните» теории - по тоя начин полека, но сигурно, ги доближава до действителността - каза той. - Да, ако човек мисли така, а така, ми се струва, е по-правилно мисленето - ние наистина се намираме пред една нова картина на света, която е все същата стара, само че разширена в своето съдържание. - И в своята форма - добави той. - формата е също тъй изменена. Ние познаваме твърдите форми, но те са проникнати от други, много по-изменчиви, флуидни, които постоянно се преливат и изменят, като да са облаци. Един океан от напрежение, в което пулсира слънцето като голямо сърце, напрежение на всевъзможни енергии и силови полета, които се кръстосват и проникват, безкрайно големи и безконечно малки - ето картината на това, което наричате действителност. По-голямата гъстота ни посочва винаги на по-голямо движение, по-силното движение - на по-голяма интелигентност, а по-голямата интелигентност - на по-висше съзнание - тъй че всичко живо е и осмислено.
към текста >>

- Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи.
Ако времето ми не бе тъй ценно... впрочем Вие и сам ще разберете... има време... Но за да вземем това, че е тъй, тук въпросът не е за масата, а бързината. Бързината е, която създава ефектите на масата - това, което вие, обикновените, наричате качества на масата. Една малка частица със страшна бързина може да ви даде ефект на грамадна маса материя или на качеството твърдост. Вземете например едно топче олово - то е меко, драска се с нокът, тежи 20 грама. Турете го в една цев на пушка, изстреляйте го - то минава през сравнително твърди тела, и ако ви удари, поваля ви, като да ви е блъснала канара един тон. - Да, това е вярно, аз самият съм раняван преди 10 години и помня, че ударът на парчето олово бе така силен, като да ме удариха с грамадна тояга, три пъти се завъртях около себе си... Наистина, че бързината е, която може много да направи. - Спомнете си и срещата на два експреса, които минават един до друг с пълна скорост. Тогава и двата се наклоняват на една страна и изглеждат като полупрозрачни облаци един до друг. - Да, това е тъкмо тъй! През експреса, благодарение на многото му прозорци, се вижда околната местност, като да е прорязан. И вярно е, че се наклонява на една страна, като че ще падне.
към текста >>

А веднъж това е тъй - тогава тия съзнания имат свой живот в себе си - за да има какво да дадат и на нас.
- Мисля, че разбирам. Вие искате да кажете, че всичко, което има на Земята, включително човешката разумност и гениалност, са само отражения, резултат от друга интелигентност. - Да, защото нищо от нищо се не ражда. Глупавият не може да роди умен, неорганизираното не може да даде начало на организираното. Ето защо интелигентният живот, съзнателните прояви на земния живот сочат на разумния човек, че този живот иде някъде, вдъхновява се от съзнания и воли, сили и могъщества, които надминават много и много човешките. А веднъж това е тъй - тогава тия съзнания имат свой живот в себе си - за да има какво да дадат и на нас. В тоя живот те проявяват своите организационни способности - те живеят в несъмнено по-добре организирани общества. И техният живот крепи живота на Земята, Месечината, другите планети... - Та нима може да има живот на тия отдалечени планети, земи, в които Слънцето едва се вижда? - А нима вие знаете как се вижда Слънцето в другите планети? Ами ако ви кажа пък, и то настоятелно, за да го запомните по-добре, че ние живеем в Слънцето вътре - всички планети от неговата система... - Но как е възможно това? - Ами не сте ли чували за гравитационните полета, за притеглянето на планетите от Слънцето?
към текста >>

Земята в своето въртене го събира около себе си, както и динамото създава електричество... Точните изчисления ще покажат, че еквивалентът на съотношението между похарчената енергия и получената е в несъмнена зависимост, но не тъкмо в тая смисъл, както досега го смятат.
Динамото дава своята сила само когато го въртите, т.е, когато вие му давате една друга сила извън - самото динамо, турено на витрината, не дава никаква сила... Но динамото всъщност е една помпа, която черпи електричеството от океана електричен, който обгръща земята. Самата земя е както една помпа, която изтегля водата от реката. Съвременната наука допуска, че има механически еквивалент на двигателната сила и електричеството, но тя скоро ще се убеди в погрешността на това схващане. Електричеството изпълня света - то е състояние на материята. В него живеят и се движат различни разумни същества - както рибите във водата. Земята в своето въртене го събира около себе си, както и динамото създава електричество... Точните изчисления ще покажат, че еквивалентът на съотношението между похарчената енергия и получената е в несъмнена зависимост, но не тъкмо в тая смисъл, както досега го смятат. Както и сърцето не е, което движи човешката кръв... - Ама Вие това сериозно ли го говорите? - Разбира се. Ако учените бяха достатъчно наблюдателни и добри експериментатори, те щяха да видят, че фактите в живата природа не са тъй прости, елементарни, както те си ги представляват. Тоя мускул, какъвто е сърцето, не може физически да притежава силата, която се изисква от една помпа, да прехвърля 10 килограма кръв в 23 секунди през цялото човешко тяло, по всичките негови разклонения. - Ами тогава?
към текста >>

- Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо?
Ами тогава? - Тогава ще бъдете по-близко до истината. Човек също е такава воденица, в която се кръстосват козмичните енергии, фокус, в който се пресичат хиляди известни и неизвестни лъчи. Център и подобие на нещо велико, неизвестно, могъщо, неподозирано даже от обикновените хора. - Тогава и тая пръчка няма никаква сила, а Вие как чертаете? - Да, пръчката сама по себе си няма сила, както и една жица, преди да е скачена с динамото - но след скачването... - Къде е тогава Вашето динамо? Отгде взима сила Вашата пръчка? - Тя е фокус на енергиите, които се концентрират от цялата планина. Тя може да прояви сили, че да изпари дори златото и платината. - Нима? - Ами че мислите ли каква голяма енергия се изисква да йонизирате един сух обикновен въздух, както тоя в стаята?
към текста >>

Спрях се временно, съсредоточих се в себе си и действително, като че ли започнах да чувствувам нещо «по-особено».
- Та нима може да се върви из тоя сняг, дебел повече от половин метър, така, напосоки? А сигурно има и големи преспи? - Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием път в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на самоубийство! А не чувствувате ли нещо особено? - запита ме той. Спрях се временно, съсредоточих се в себе си и действително, като че ли започнах да чувствувам нещо «по-особено». Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко пъти, сухота в гърлото, пощипвания в носа. Казах му това и той веднага ми обърна вниманието върху тези особени състояния. Пощипванията на носа той ми обясни с натрупвания на електричество в човешкия организъм, който, изглежда, е добър поглъщател на атмосферното електричество, само трябва да се знае откъде да се взема. Че ще има силни естествени течения през върха и по тая посока, че това течение си съществува и действува, независимо от това дали го знаят или не. Когато ми говореше, аз проверявах думите му вътрешно и действително сещах, че това е така, макар досега да не бях обръщал внимание на подобни работи.
към текста >>

Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко пъти, сухота в гърлото, пощипвания в носа.
А сигурно има и големи преспи? - Разбира се, аз говоря само «теоретически» - практически опитът да си пробием път в тия насипани снегове и преспи понякога е равносилен на самоубийство! А не чувствувате ли нещо особено? - запита ме той. Спрях се временно, съсредоточих се в себе си и действително, като че ли започнах да чувствувам нещо «по-особено». Леко замайване в главата, като че ли стремеж да се завъртя около себе си няколко пъти, сухота в гърлото, пощипвания в носа. Казах му това и той веднага ми обърна вниманието върху тези особени състояния. Пощипванията на носа той ми обясни с натрупвания на електричество в човешкия организъм, който, изглежда, е добър поглъщател на атмосферното електричество, само трябва да се знае откъде да се взема. Че ще има силни естествени течения през върха и по тая посока, че това течение си съществува и действува, независимо от това дали го знаят или не. Когато ми говореше, аз проверявах думите му вътрешно и действително сещах, че това е така, макар досега да не бях обръщал внимание на подобни работи. Казах му, че чувствувам и леко замайване на главата и мисля, че това е от разредения въздух и силния блясък на светлината.
към текста >>

- Добре, но ако този цвят съдържа в себе си всички тъй наречени «физически качества», по които ние различаваме целия външен свят, тогава мислите ли, че картината на света е същата?
- Да го проверя? Та какво ще ме научи моята проверка? Представете си, че съм се родил в една стая, която има пет прозорци с червени стъкла. И погледна през първия, и виждам вън всичко червено, и през втория, и през всички останали... Мислите ли, че аз зная нещо? - Всичко знаете, освен цвета, който е субективен, ваш. - Добре, но ако този цвят съдържа в себе си всички тъй наречени «физически качества», по които ние различаваме целия външен свят, тогава мислите ли, че картината на света е същата? Една пеперуда и един човек с други очи схващат света. - Да, но то е само перспективата, която се мени - зад това има нещо реално. - Ох, тъкмо това беше целта ми - да подчертая, че има нещо, което се мени, и има нещо реално, или по-право - по-малко противоречиво: има предмети, има и сенки на предметите, и че ние най-често смятаме сенките за предмети. - Това е много казано. Действителността си е действителност, промените и измените, и те си съществуват - казах аз, - а те са само видоизменения в схващанията на това, което съществува.
към текста >>

Искаше ми се да скоча, да викам, да търся оная, която току-що бях видял и която като че ли отнесе със себе си душата ми... Чувствувах ужасно напрежение.
Огън премина през цялото ми същество... Аз я знаех, чувствувах това - името й поменувах... и все пак коя беше тя? О, колко е хубава, колко красиви са очите й, когато погледът й се къпеше в моя... Ето, тя смъкна своя венец от рози и го хвърли при краката ми с усмивка, пълна с нежност... И аз почувствувах нещо странно, никога досега неизпитва-но - обич към девица и съпруга, и към собствено дете, елени в едно, в дивна песен, нечувана досега... Незнаещ какво да правя, аз протегнах ръце към нея. Облъхна ме лек вятър на нейното покривало, усмивката й като че ли се косна до челото ми... и играещите се отдалечиха. Затихна музиката заедно с тях... Отново се пусна мъгла, като на свечеряване. Храмът потъна някъде в далечината, в която постепенно се смаляваха и фигурите на танцуващите... Най-после музиката млъкна, всичко се някъде скри... Седях с отпуснати ръце, гледащ с тежък поглед и дишащ още благоуханието на незнайни парфюми... В мен кипеше нещо. Искаше ми се да скоча, да викам, да търся оная, която току-що бях видял и която като че ли отнесе със себе си душата ми... Чувствувах ужасно напрежение. Какво беше всичко това? Сън ли някакъв? Действителност, въображение... вълшебен кинематограф с живи фигури? Но тя, тая, която знаех от незапомнено време?... На която дори името извиках... Какво беше всичко това?
към текста >>

Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три пъти.
И те са имали бащи и майки... Протягаме към него ръце. Лъчи се пръскат около му, но той нищо не може да хване. Неговото тяло е негодно да схване каква да е помощ. Майката е покрита със сива покривка, която я прилепва като някаква плащеница и нищо не може да се косне до нея. А детето тъмнее. Няколко светли облачета, които му пращаме и които като че ли поглъща в себе си, му дават малко силица, но ясно е, че тялото му е тъй слабо, че всяка подобна сила го разрушава, ако се повтори два или три пъти. То си отваря очичките, гледа наляво и надясно, търси помощ... Очите на бащата са остъклени, като на безумец. Познах го - това беше един от най-великите монарси на света... Веднага отминахме настрана... Ето ни над една голяма брадясала фигура, която стои до един труп, облечен в черковни дрехи (расо)... Протегнахме ръка към него - и розови облаци се обвиха около него и го оградиха. Той ги попи като някаква гъба и в следния момент тялото се прибра в трупа - и аз разбрах, че човекът се събуди от сън! След някое време той беше при умиращото царче. Тоя път лъчите, които пращахме, минаваха през неговите ръце и детето като да ги пиеше от него.
към текста >>

Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си.
И разбрах тогава някак вътрешно, като че ли ми каза нещо от дъното на душата, че съдбата работи по много начини и че често привидното зло е само необходимо зло, за да ни отърве от друго, по-голямо. Ние се понаведохме около тях, обхванахме ги със своите лъчи и те започнаха да проявяват признаци на живот. Сега те бяха по-пасивни, по-достъпни за въздействие... Островът беше населен и тяхното намиране вече беше въпрос на часове... И пак ме обхвана страшен вихър - вдигна високо някъде и след това започна да ме спуска като че ли все по-надолу и в някаква тъмница. Натискаше ме отвсякъде нещо невидимо, като че ли искаше да ме смачка. Тая тежест ставаше все по-голяма и по-голяма, по-непоносима. Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си. След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е.
към текста >>

После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече.
Натискаше ме отвсякъде нещо невидимо, като че ли искаше да ме смачка. Тая тежест ставаше все по-голяма и по-голяма, по-непоносима. Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си. След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той.
към текста >>

И постепенно аз дойдох на себе си, т.е.
Ето, спряхме се пак и пръв път почувствувах Него много ясно и себе си. След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той. - Стани, сега вече ще можеш да разбереш устройството на света, големината и вида на слънцето и планетите. Стани! - и почти със сила ме изправи.
към текста >>

видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета.
След това светна пред очите ми зеленикава светлина и в нейните лъчи аз видях проекции като на някакъв кинематограф. Ето един, който се качи в снежна виелица по планинска пътека. После се подхлъзна... Видях как синкава фигура се впусна като орел и го задържа на няколко крачки от пропастта... а след това изтича нагоре... И в образа на пътника познах себе си... Угасна светлината... А тежестта се увеличаваше все повече и повече. Като че ли ме натискаха с хиляди килограми едновременно, спираше ми се дишането, гнетяха ме някак, сгъстяваха ме, да, сгъстяваха и аз се чувствувах тъй страшно и мъчително! И постепенно аз дойдох на себе си, т.е. видях се в себе си, във физическото си тяло, с чувство на такава страшна тежина, като че ли бях затрупан в пясък... Срещу мене и видях фигурата на Тоя, който бе ме водил в тия непознати светове, стаята и лампата с живата светлина, която се искреше и пламтеше, като да бе огнен фонтан или подпалена ракета. Никога тъй не бях чувствувал окаяното положение на човека, на обикновения човек, както сега, когато сещах тялото си, всяка частица от него, като да е затворена в друга, каменна, в някакво стискало, тежко, мъртво... И разбрах за няколко мига само колко погрешно е било схващането ми, моето и на милионите хора, които не знаеха друго, освен физическото си тяло... И изведнъж всичко преживяно, в колко време и как, не зная, ми стана тъй ясно, значително и велико, че аз, без да ща и разбирам какво правя, се хвърлих в краката Му и Му целунах ръка с истинска наслада и чувство на безкрайна благодарност. - Стани - каза ми Той. - Стани, сега вече ще можеш да разбереш устройството на света, големината и вида на слънцето и планетите. Стани! - и почти със сила ме изправи. - Простете - промълвих аз смутен като малко дете, издъно трогнат.
към текста >>

65. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

(В. «Братство», бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 3-4)

- 88 с.) Ако една мисъл съдържа в себе си живот, светлина и свобода, приемете я.
Творчество: В светлината на Учителя III. В светлината на Учителя (Любомили4. В светлината на Учителя. София, 1940 г. Печатница «Братство» - Севлиево. - 88 с.) Ако една мисъл съдържа в себе си живот, светлина и свобода, приемете я. Учителят В Бога противоречия няма. За Бога всяко противоречие е една възможност за проявление на Любовта. Любовта е една възможност за проявление на живота. Животът е една възможност за проявление на работата. А работата е една възможност за проявление на знанието.
към текста >>

Свободният човек никога не съди - нито себе си!
Всяко знание, което приближава при Бога, е добро. Приближаването се познава по това, че човек почва да проявява качествата на Началото - Извор вечен на Живот, светлина, веселие, добро - без да иска в замяна нещо. Приближаване към Началото е вътрешен път. То е достъпно за всички, но не в едно и също време - еднакво. Земният живот е стълбата на това приближаване, страданията - стъпалата, а радостите и доволствата - почивка. Свободният човек никога не съди - нито себе си! Той учи и работи - и за себе си, и за ония, които смята за свое отражение във вечния живот - свои братя, околните (близките). Радостта да пръсне светлината, която е придобил - е пътеката на Свободния. Но той бисери на свини не хвърля! Насилието, откъдето и да иде то - нито следва, нито му става проводник. Свободата отвън е резултат на неговата вътрешна свобода: има роби свободни, има и «свободни» - роби!
към текста >>

Той учи и работи - и за себе си, и за ония, които смята за свое отражение във вечния живот - свои братя, околните (близките).
Приближаването се познава по това, че човек почва да проявява качествата на Началото - Извор вечен на Живот, светлина, веселие, добро - без да иска в замяна нещо. Приближаване към Началото е вътрешен път. То е достъпно за всички, но не в едно и също време - еднакво. Земният живот е стълбата на това приближаване, страданията - стъпалата, а радостите и доволствата - почивка. Свободният човек никога не съди - нито себе си! Той учи и работи - и за себе си, и за ония, които смята за свое отражение във вечния живот - свои братя, околните (близките). Радостта да пръсне светлината, която е придобил - е пътеката на Свободния. Но той бисери на свини не хвърля! Насилието, откъдето и да иде то - нито следва, нито му става проводник. Свободата отвън е резултат на неговата вътрешна свобода: има роби свободни, има и «свободни» - роби! Пътят на свободните носи за обикновените хора само страдание, а за ония, за които Е - съзнание за изпълване задачата на живота.
към текста >>

Това значи чрез себе си да разбереш кривата посока.
Няма добро дърво, което да дава лош плод. Ако го има в тебе, ще го видиш и вън - и доброто, и лошото. Но ако има лошото (значи по-низш живот), не го осъзнавай, за да не привличаш енергии в тия низши области и кръв в низшите центрове на мозъка - и с това да го подхранваш. Отношенията може да се установят със словоборства и логика - резултатът е страх пред по-силния, методът е все пак насилието, макар и само умствено. По-добре е да оставиш противника си да направи погрешка, проявявайки своето «знание», а му помогни с твоето знание да я поправи - резултатът ще бъде уважение. Това значи чрез себе си да разбереш кривата посока. Но ако можеш да вдъхнеш любов към тебе - тогава се учи с жажда и се придобива не само знание, но и сила. Това, което мислиш - поддържаш го с психичните си сили. А ако се бориш с него - усилваш го в себе си. Говори се често за чисто. Не само физическата чистота е, което трябва да се разбира, а и чистота - без примеси - чисто жито - без къклица!
към текста >>

А ако се бориш с него - усилваш го в себе си.
Отношенията може да се установят със словоборства и логика - резултатът е страх пред по-силния, методът е все пак насилието, макар и само умствено. По-добре е да оставиш противника си да направи погрешка, проявявайки своето «знание», а му помогни с твоето знание да я поправи - резултатът ще бъде уважение. Това значи чрез себе си да разбереш кривата посока. Но ако можеш да вдъхнеш любов към тебе - тогава се учи с жажда и се придобива не само знание, но и сила. Това, което мислиш - поддържаш го с психичните си сили. А ако се бориш с него - усилваш го в себе си. Говори се често за чисто. Не само физическата чистота е, което трябва да се разбира, а и чистота - без примеси - чисто жито - без къклица! А след това и химически чистото - другояче казано: единство на материята и единство на съзнанието - това е чистота. Но и всеки ден може да бъдеш чист, сиреч чиста плака, която е готова всеки нов ден да фотографира - да се не смесват изображенията - старото знание да ти не бърка да възприемеш обективно новото, което ти носи денят, за да не се роди противоречието в тебе. Във всеки момент извира вода нова - и всеки момент светът има нещо ново - него пий!
към текста >>

Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват.
Бъдете каквито щете, но винаги помнете, че ангелите ще бъдат винаги край вас, готови, като призовете помощ, да ви помогнат. Във все същото езеро ще хвърлите мрежите си - света, но ако искате да хванете нещо повече, ще смените, сгъстите техните отвори. В същия свят живеят всички - и конят, и шопът, и професорът, и детето, и Учителят, но не виждат еднакво и едно и също! Всички само откриват... това, което вече съществува. Виждането зависи от това, което си ти сам. Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист. Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап.
към текста >>

Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата.
Всички само откриват... това, което вече съществува. Виждането зависи от това, което си ти сам. Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист. Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап. Изпълненият с Божествени идеи реализира духовния живот и живее вечно в душите на другите. Това са светиите. При това нека живението не се разбира метафизично или символично, а напълно реално.
към текста >>

В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни».
Изпълненият с Божествени идеи реализира духовния живот и живее вечно в душите на другите. Това са светиите. При това нека живението не се разбира метафизично или символично, а напълно реално. * Когато някой е ръководен и еволюцията му - ускорена, в този процес се очертават «добри» и «лоши» страни. Така Соломон мина през еволюцията на (Саул) - Павел. В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му. Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна. 2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота.
към текста >>

2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш!
* Когато някой е ръководен и еволюцията му - ускорена, в този процес се очертават «добри» и «лоши» страни. Така Соломон мина през еволюцията на (Саул) - Павел. В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му. Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна. 2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота. Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш.
към текста >>

Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота.
В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му. Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна. 2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота. Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш. Мярката на една култура за всичките времена винаги е било начин, по който человеците са се отнасяли към проявата на Божественото - Любовта, и тия, които са я носили. В истинските окултни школи на живота няма място за особено мнение.
към текста >>

Но него може да разбере и приложи само онзи, който се е подготвил да го намери в себе си - тогава ще може да го види и вън от себе си.
Божественото е най-красивото, най-устойчивото, най-доброто. Както пияницата знае къде са хубавите вина, така и духовният човек знае къде е доброто, вътре в него самия и вън. Но кое е мярката на доброто? Не субективното добро, а това, което засяга всички, в смисъл, че може да бъде разбрано от всеки разумен човек (а не глупав или болен). Това добро, което засяга част от хората, е добро специфично; онова, което засяга всички българи - тоже, но онова, което засяга всички человеци, и даже растения и животни, то е Божественото. Но него може да разбере и приложи само онзи, който се е подготвил да го намери в себе си - тогава ще може да го види и вън от себе си. Значи, Божественото съществува във всеки момент реално, а не отвлечено. Може да го види, намери, съпостави онзи, които разбира Божественото, т.е. онзи, който го има в себе си, макар в микроскопически размери. Мярката на Божественото е обща, засягаща всички и вечна - вярна по принцип във всички времена, а се изменя по форма и обем. Величините са реални и непроменливи, а се сменят човешките схващания за тях - това е и еволюцията на знанието.
към текста >>

онзи, който го има в себе си, макар в микроскопически размери.
Не субективното добро, а това, което засяга всички, в смисъл, че може да бъде разбрано от всеки разумен човек (а не глупав или болен). Това добро, което засяга част от хората, е добро специфично; онова, което засяга всички българи - тоже, но онова, което засяга всички человеци, и даже растения и животни, то е Божественото. Но него може да разбере и приложи само онзи, който се е подготвил да го намери в себе си - тогава ще може да го види и вън от себе си. Значи, Божественото съществува във всеки момент реално, а не отвлечено. Може да го види, намери, съпостави онзи, които разбира Божественото, т.е. онзи, който го има в себе си, макар в микроскопически размери. Мярката на Божественото е обща, засягаща всички и вечна - вярна по принцип във всички времена, а се изменя по форма и обем. Величините са реални и непроменливи, а се сменят човешките схващания за тях - това е и еволюцията на знанието. «От человеци слава не приемам» - казваше някога Христос. Значи, да работим така, че славата за работата да я въздават човеците на други. Лявата ръка да не знае какво прави дясната.
към текста >>

Далече някъде се роди Исус - между овцете - хората още нямаха в себе си достатъчно любов, за да го приемат.
Така може да имаме само допирна зона или точка, или повърхност обща - няколко общи понятия, а във всичко друго да сме различни; а може да имаме и покривания или съвпад на разбирания - тогава има пълно проникване на мирогледите. Културата на един народ се мери по свободата, която има, а на един човек - с начина, по който той я използва: употребява или злоупотребява с тази свобода. Съвременното общество не може да се оправи, докато не почнат всички да гледат на другите като почетни [почтени] хора - поне докато не се докаже противното. Основателите на най-голямата империя в старо време, римската - Ро-мул и Рем, бяха отгледани от вълчица. Брат уби брата и остави на света максимата: човекът за човека е вълк! Далече някъде се роди Исус - между овцете - хората още нямаха в себе си достатъчно любов, за да го приемат. И той остави на света една истина: човек за човека е брат! И когато тия два мирогледа се стълкновиха, едните имаха за себе си най-голямата сила, другите - само своето непоклатимо убеждение и общочовешка любов. И колкото и да бе неочаквано, победиха не външно силните... Жалко бе, че по-сетнешните последователи на Християнството не устояха на тая нравствена висота - те взеха дрехите на чумавия и искаха да останат здрави... В основата на християнската (?) държава туриха... римското езическо право (?) и по тоя тъкмо начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. И при така създаденото противоречие чакаха да имат напредък и щастие... И най-умната фраза, ако се вземе недовършена, може да прозвучи като безсмислие. В окултните школи най-напред учат хората да дават на всички.
към текста >>

И когато тия два мирогледа се стълкновиха, едните имаха за себе си най-голямата сила, другите - само своето непоклатимо убеждение и общочовешка любов.
Съвременното общество не може да се оправи, докато не почнат всички да гледат на другите като почетни [почтени] хора - поне докато не се докаже противното. Основателите на най-голямата империя в старо време, римската - Ро-мул и Рем, бяха отгледани от вълчица. Брат уби брата и остави на света максимата: човекът за човека е вълк! Далече някъде се роди Исус - между овцете - хората още нямаха в себе си достатъчно любов, за да го приемат. И той остави на света една истина: човек за човека е брат! И когато тия два мирогледа се стълкновиха, едните имаха за себе си най-голямата сила, другите - само своето непоклатимо убеждение и общочовешка любов. И колкото и да бе неочаквано, победиха не външно силните... Жалко бе, че по-сетнешните последователи на Християнството не устояха на тая нравствена висота - те взеха дрехите на чумавия и искаха да останат здрави... В основата на християнската (?) държава туриха... римското езическо право (?) и по тоя тъкмо начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. И при така създаденото противоречие чакаха да имат напредък и щастие... И най-умната фраза, ако се вземе недовършена, може да прозвучи като безсмислие. В окултните школи най-напред учат хората да дават на всички. То е Любовта. И ако грешно дадеш, други поправя погрешката ти.
към текста >>

Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр).
Ето къде е необходима вярата - духовното пред материалното. Как може да страда един човек, ако нищо не е негово, освен ако приказва едно и мисли друго? Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само? Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр). Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение. Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато. Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности.
към текста >>

То носи в себе си методи за разумен живот.
Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение. Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато. Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности. То носи в себе си методи за разумен живот. Както един инженер не може да строи произволно, а трябва да съобразява формите на строежите си със законите на природата (независимо от сила и пр.), така и държавните и политическите мъже не могат да пренебрегват природните закони в своите построения - инак такива строежи ще бъдат краткотрайни. Необходимото природата го дава, а излишното заробва. В движението е освобождението. Независимо под какъв предлог се отива към светлината - самото приближаване ще даде освобождението. Но разумната свобода, разглеждана без връзка с живота, е безсмислие.
към текста >>

Разумният винаги слуша по-разумния от себе си.
Но не е важно какво той мисли, а дали е храна в действителност. Храна е това, което дава живот -продължава и разширява живота, внася светлина, увеличава възможностите. Който злоупотребява със свободата, става непременно роб. Умен е тоя, който може да направи разлика между едно гнило и едно здраво въже. С гнилото в кладенец се не спуща; с всяка философия или верую не тръгвай в света! Разумният винаги слуша по-разумния от себе си. Разумен е онзи, който знае, че в света има едно разумно начало. Умният може да не знае това. Куриози. На една стена писали: «Д. е луд.» Друг пише: «Който пише по стените, е луд.» Трети прибавя: «И ти си, значи, такъв! » Доброто, независимо от това дали го знаем или мислим за такова, винаги взима надмощие.
към текста >>

Проверявай себе си!
Научи се да работиш с мисълта си, както работиш с ръцете си! И да възприемаш мисли само когато искаш - да влизаш и излизаш от тяхното могъщо течение, както влизаш и излизаш от морето, когато се къпеш! СаМО правата мисъл внася в тебе мир, светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си - смени мисълта си! Правата мисъл е като прав път - с нея най-скоро се стига към целта, без излишна умора и тревоги. Проверявай себе си! Ключ е това, ключ и талисман! Който го има, истински цар е на безкрайно царство! Смени дишането си - задръж го - и мисълта ти също ще се смени! Мисли както гледаш - отправяй мисълта си към други предмет, както отправяш и погледа си. И ако не можеш да затвориш мозъка си съвсем, както очите, то поне имай един красив обект, към който винаги, като към пристанище в буря, да бяга твоят кораб на мисълта и си почива там, докато го пратите наново там, където искате.
към текста >>

В света на «семената» може да се живее - и тогава всяко «семе» е «дърво» и растение, и всяко растение е семе - циклично мислене.
Удоволствието развива егоцентризма, отделя от Бога, от общността -там е злото. Един хляб може да го виждаш, разбираш, че е хляб, знаеш го, но като го изядеш, силата му действува отвътре. И мисълта е така - докато я разбираш чрез ума си, тя е външна храна; като я приложиш, тя дава вътрешна сила и външни възможности. Семето не старае, но растението, което е било семе и се развива във време и пространство - старее. Ония идеи, които се излюпват във време и пространство, се движат, а семето е от други свят. В света на «семената» може да се живее - и тогава всяко «семе» е «дърво» и растение, и всяко растение е семе - циклично мислене. Когато човек мисли така в кръг - циклично, тогава светът става сфера затворена - самостоятелен свят, и се откриват други светове, едновременно съществуващи в нашата вселена. Човек е също такова зърно, в което миналото и бъдещето са едно до друго. Очите определят нещата и далечината по ъгъла, според който ги виждате: острият ъгъл е за далечината, тъпият - за близостта. Ако искаш да хванеш нещо на бента на реката, пусни го преди това някъде по-нагоре по течението. Колкото туриш в кесията, толкова и ще намериш.
към текста >>

И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите.
Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса. Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им. Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича. Отделяй злото от човека.
към текста >>

Защо аз да не бъда образец, ако не за другите, то поне за себе си?
Обичах някое момиче и исках то да бъде идеално. Как грозно се разочаровах, когато то не излизаше такова, каквото аз го мислех. И как смешно ми се вижда всичко това сега! Има един повратен момент в моя живот, в който аз си казах: «Ако този или онзи не е идеален, какво пречи на мене да бъда такъв, какъвто разбирам? Защо аз не въплотя това, което мисля, че е идеално? Защо аз да не бъда образец, ако не за другите, то поне за себе си? Ако аз имам представа за идеално, нали и другите имат своя - защо аз им натрапвам и изисквам от тях това, което сам не съм направил? » И благодарение Богу, оттогава животът ми доби по-голяма смисъл. А може би това не бях аз, който го помислих, а друг, който бдеше над мен, както и някога, когато бях безбожен и пишех и доказвах, че няма Бог, че това е глупост, една ранна сутрин ме запита: - Ами ако няма Господ, с кого се бориш ти вече толкова години? Аз се стреснах и запитах: «Безумен аз, ако нещо го е нямало, аз с какво съм се борил? А ако го е имало, аз какво съм разбирал?...
към текста >>

Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата.
Не се отрича това, което го няма! Това го разбрах оная сутрин веднъж завинаги - и слава Богу. Не може мнение, обосновано само върху старото, да служи за доказателство или отричане на новото - опит трябва! Който не използва времето, времето ще го използва. Тихата музика развива слуха, а силната го огрубява. Естествено е това, което расте и носи условията със себе си, както детето в утробата. Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио. Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал. Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие. По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни.
към текста >>

Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си.
После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни. Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави. А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага. Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните. Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното. Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня. Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце. Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила. В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе.
към текста >>

Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце.
А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага. Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните. Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното. Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня. Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце. Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила. В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр. Външното е първом в човека вътре, а после става външно.
към текста >>

В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели.
Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното. Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня. Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце. Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила. В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр. Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния).
към текста >>

В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност.
Бог дойде да донесе мир на земята и разбиране между хората. Които проповядват друго, са проповедници на смъртта и дявола, а не на Бога. Естествени мисли са тия, които следват пътя на процесите в природата. Така, ако видиш едно семе и мислиш за дървото, което може да порасте от него - това е естествена мисъл. Но ако мислиш, че от едно камъче може да покара дърво, това е тоже мисъл, но неестествена или извратена, по-скоро -мнение. В старобългарски език се прави разлика между мисля - въз основа на факти, и мъня - мнение - или мислене за нещо независимо от фактите - лично разбиране или недостатъчна достоверност. Учителят не отрича никоя жива срещната енергия - човек само ги «опитомява». Той се не смущава от тяхното отрицателно течение, а цени само тяхната сила. Защото знае законите как бавно и смислено да ги накара да направят един «естествен» завой - и да тръгнат в изпълнение волята Божия. Как действува Учителят? Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока.
към текста >>

Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си.
А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора. Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува. Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат.
към текста >>

И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора.
Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него. Бог е, Който дава насърчението, импулса. И когато говорим за злото - и то се храни с доброто - без него и то не би имало живот в себе си, както и разбойникът и злодеецът (по човешки говоря!) се хранят със същия хляб, който ядат и другите хора. Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува. Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат. Те ги смятат като резултат на заграбен труд. И това е право, но донякъде - не е само трудът на работника там! Но тоя въпрос ще се разреши, когато вместо труда дойде работата, т.е.
към текста >>

66. 3. Лъчи от «Изгрева». ЗА ПРОТИВОРЕЧИЯТА В ЖИВОТА

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало, други смятат и себе си за еднодневки, и живота в тях - за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо.
Онзи, който е разбрал цялото, лесно ще разбере функциите на частите, но онзи, който не знае за какво служи един часовник като идея, напразно ще изучава колелетата му - те никога няма да му кажат това. Докато човек не счупи черупката и излезе вън от индивидуалното, той не може да има новия живот. Черупката е личното. То е необходимо да съхранява благата, които имаме, докато сме в неблагоприятна среда. Но щом семето попадне в земята, яйцето - под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало, други смятат и себе си за еднодневки, и живота в тях - за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното, и другото гледища имат своите предпоставки и са на местата си, както е на мястото си сеното като храна на коня и хлябът - на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живени във всеки момент идеи. Там, където не ще може да има лична опитност, достатъчно е, ако човек обича искрено и дълбоко едно по-висше от себе си същество - то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило. Възможно ли е това?
към текста >>

Там, където не ще може да има лична опитност, достатъчно е, ако човек обича искрено и дълбоко едно по-висше от себе си същество - то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило.
Но щом семето попадне в земята, яйцето - под квачката, семето ще изгние, яйцето ще се счупи и ще даде по тоя начин начало на нов живот. Едни от хората днес разбират, че тоя живот има своя извор в едно Вечно Начало, други смятат и себе си за еднодневки, и живота в тях - за нещо временно, което се явява от нищо и става нищо. И едното, и другото гледища имат своите предпоставки и са на местата си, както е на мястото си сеното като храна на коня и хлябът - на човека. Да се прескачат различните степени на живот, да се вдигне човек от едно стъпало на друго, потребно е знание. Това знание не се постига по механически път на запаметяване на известни правила и закони, а чрез възприети и живени във всеки момент идеи. Там, където не ще може да има лична опитност, достатъчно е, ако човек обича искрено и дълбоко едно по-висше от себе си същество - то ще го вдигне до своето съзнание и ще му даде възможност през неговите собствени очи да вижда работи, за които не е мислило. Възможно ли е това? Разбира се. Това сме го опитвали всички, които сме на тоя път. Как? Това е въпрос, отговорът на който има индивидуална и обективна част. За обективната може да става дума, за субективната - не, понеже тя е в зависимост от всеки отделен случай.
към текста >>

Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си?
То няма постоянна форма, но тъкмо затова се чувствува същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава светът става съвсем друг. Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят». В тази природа много неща са може би недостатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десятки... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма, която поискаш или помислиш. Това е свят, в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава: шизофренизъм, лудост, халюцинации... Да, и странно - мнозина им вярват.
към текста >>

В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали.
Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава светът става съвсем друг. Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят». В тази природа много неща са може би недостатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десятки... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма, която поискаш или помислиш. Това е свят, в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава: шизофренизъм, лудост, халюцинации... Да, и странно - мнозина им вярват. Вярват не на тия, които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка... Едно време и Христофор Ко-лумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва все на учени хора, че пътят към Индия е възможен и от запад.
към текста >>

Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си.
Тогава той гледа растението и «вижда» и неговите корени, гледа къщата и «вижда» и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода - в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече някъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водата на океаните, вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет - и «вижда» по същия начин народите, от които всеки момент се «изпаряват» человеци за «онзи свят». В тази природа много неща са може би недостатъчно земни, но затова всички са живи. Там и скалата заедно с континента пътуват с десятки... сантиметра за столетия. Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят (понякога го наричам на «циклично» мислене) всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея - това е светът на безотносителното мислене - така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма, която поискаш или помислиш. Това е свят, в който ти си във всичко и всичко е в тебе. Зная, ако чете това някой учен професор, ще си свие веждите и заклати глава: шизофренизъм, лудост, халюцинации... Да, и странно - мнозина им вярват. Вярват не на тия, които са открили Америка, ами на тия, които изобщо отричат да съществува каквато и да е Америка... Едно време и Христофор Ко-лумб го правеха луд и той 12 години трябваше да доказва все на учени хора, че пътят към Индия е възможен и от запад. Ученото невежество нарече и Христа луд (гл.
към текста >>

67. 23. Днешното време

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене.
«Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4) Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието знанието. В същия свят живеят и животното, и човекът, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията волно или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни - места лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед и все пак това не е доказателство, че се отнася въпросът за двама души. Новите актуални идеи засягат преустройството на света. Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това, което е по-интересно в случая, е че те, като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници.
към текста >>

Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично.
Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна, диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания... Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи.за държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човекът със своя физически, исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията), по-скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията, т.е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото.
към текста >>

Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си!
Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията), по-скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията, т.е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото. Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия,които по един или други причини биха искали да насаждат новото в нас.
към текста >>

68. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките.
I, бр. 9-10, XIII.1924 г., стр. 29-43) Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
към текста >>

Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос.
Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе. И тази комисия намира, че „Лебрюн е събрал любопитни и добре обосновани факти и че принципите, които там са подбрани, за да установят кое е естествено и кое не, са солидни, че фактите на практиката, които книгата отрича, са резултат само на предположенията на хората или пък трябва да се допусне, че съществуват не физически причини". Това мислене на най-авторитетни учени е било достатъчно основание за инквизицията да тури под запрещение книгата на абат Валемонт (1701 г.) и по този начин да спре за 150 години почти всяко печатно третиране на този въпрос. Но фактите като някаква неуморима войска са атакували всекидневно. Пред тях е трябвало да капитулира и най-дебелата учена глава. В 1772 г. се явява странно момче – едва 14 годишно, пасло дотогава козите в южна Франция, докарано в Париж от инспектора на мостовете и шосетата. За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV.
към текста >>

69. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА

Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата.
към текста >>

Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества.
Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета. В тия прояви ще се характеризира личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум. Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.)
към текста >>

70. 2. ЕССЕ HOMO

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива.
Человекът - също. В тая безконечна планина, във всяко кътче са скрити незнайни съкровища и всяко усилие, всяко копване изнася на белия свят неочаквани хубости, блясъци и слава. Човек се качи по един връх, по-далечен и от най-далечната звезда. Всяка крачка разширява видимия му хоризонт, разкрива красота, вдъхва вяра в далечното, надежда за бъдещето. Докога? Докъде? Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива. Обективната истина съществува само за абсолютното - за нас съществуват само относителните. И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината. Само вечност и вечност можат си говори и разбират. Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение. Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея.
към текста >>

И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината.
Човек се качи по един връх, по-далечен и от най-далечната звезда. Всяка крачка разширява видимия му хоризонт, разкрива красота, вдъхва вяра в далечното, надежда за бъдещето. Докога? Докъде? Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива. Обективната истина съществува само за абсолютното - за нас съществуват само относителните. И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината. Само вечност и вечност можат си говори и разбират. Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение. Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея. Действителната стойност на една «истина», на един строй, на едно общество може да се разбере, само като се излезе вън от тях: някъде по- ниско - тогава ще стане една мечта по тях, смятани като идеал; или по-високо - да бъдат схванати като една преживелица или заблуда. Църквата не прави изключение от туй правило.
към текста >>

Готовите формули на мислене, макар и възприемани като научни, със своя автоматизъм убиват вътрешния съзнателен живот - оттам и това множество от съвременни «интелигентни» хора, които може да ви цитират двадесет авторитети по един въпрос, без да са намерили време да се спрат в себе си и да си обяснят явлението непосредствено чрез своите собствени схващания.
Несъмнено има области, в които те знаят нещата и законите положително и ги управляват - но каква незначителна част е всичкото тяхно знание от целия живот! Съвременните доктори откриват хиляди и хиляди болести и ги лекуват. Те се смеят на някогашните ескулапи, които са лекували с пиявиците и пущанието кръв, а не могат да съзрат, че светът изцяло, от техните лекувания има толкова и дори по-малка полза, отколкото от някогашните «хекими». И едните, и другите лекуваха и лекуват кожуха на болния, вместо тялото му - затова са и толкова малки резултатите им. В своите повърхностни разби- рания и отвикването да наблюдават нещата с отворено сърце и очи, повечето от съвременните «учени» схващат най-несъщественото, вънкашната форма, физическото, следствието вместо причината. Готовите формули на мислене, макар и възприемани като научни, със своя автоматизъм убиват вътрешния съзнателен живот - оттам и това множество от съвременни «интелигентни» хора, които може да ви цитират двадесет авторитети по един въпрос, без да са намерили време да се спрат в себе си и да си обяснят явлението непосредствено чрез своите собствени схващания. Несъмнено богатството на наблюдения и факти, събрани от официалната наука, е истинско съкровище за човека - но то има и всичките неудобства на съкровището: попаднало в умни ръце, които гледат на него като на средство за разумно живеене, то е благословия; в ръцете на глупците - непомерна тяжест, която свежда главите, изсушава мозъците, помрачава живота. Погледнете съвременните «учени» и вижте колцина от тях самите е ощастливила тяхната наука. Малкото щастливци са всякога и хора творци, отличаващи се със своя живот, морал и разбирания от околното, защото винаги моралният упадък е съпроводен в края на краищата и с материалния. И тогава виждащите, знаещите една по-висока «истина» от загиващата търсят нови пътища. Могат ли тези нови пътища да бъдат същите, по които е вървяло старото?
към текста >>

- От само себе си се разбира, че на тоя въпрос положителен отговор е невъзможен.
- Разбира се, не. Стари мехове се разрушават от ново вино. Старото, по силата на инерцията дори, не може да възприеме новото, защото миналото, минало в навици, душевен живот и схващания ще е тая призма, през която ще се пречупи и всеки нов лъч, за да даде... пак стария образ, усвоен от години. Тук въпросът не е за вечно съществуващия Лъч, винаги единен и еднакъв, а за разнообразните по форма, цвят и състав призми-мирогледи, перспективи, или по-право степени на съзнание, през които Той ще минава. Могат ли новаторите да бъдат добри за старите? - От само себе си се разбира, че на тоя въпрос положителен отговор е невъзможен. Те са неразривно свързани със старото, то е продукт на тяхната мисъл и живот, това е техният свят - и разрушаването му е и тяхна собствена смърт; когато за новаторите новият свят ще е условие за живота им. Във френската революция аристокрацията крещеше, че загива Франция. И наистина Франция на сеньорите, на замъците, на десятъка, на безправните роби селяни, на абсолютния режим си отиде, за да дойде другата, новата Франция, с други разбирания и с права и облаги от държавния строй, разпределени между повече хора. Тоя повик се вдига днес и за хората, изгонени от руската революция. И за тях загина вече Русия - забравят да добавят, обаче - тяхната Русия, на чокоите и мужиците... Как се дават истините на людете?
към текста >>

Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание.
А действително днес, почти без изключение, в държавите водят слепци. Где е законът на Божествената любов, която християнинът трябва да живее? Дори самите проповедници и свещеници на различните вери и секти, които уж всички общуват непосредствено с Бога, не се чувстват като братя помежду си. Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си. Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски? Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек. За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда. Що е днес Христос за съвременното общество в действителност? За милионите - едно име, за което си спомнят на Коледа и Великден; за значителна част - един източник за преживяване, сигурен доход; за сравнително твърде малцина - жив Бог, Въплотено слово, път, истина и вечен живот, една неумирающа същина, един принцип във вселената, един могъщ лъч на Бог Отец, който, като литне в световете, ще занесе Неговото благовестие, отвори очите на слепите, нахрани гладните, напои жедните, възкреси мъртвите.
към текста >>

За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда.
Те самите не разбират Вечното и не вярват в безсмъртието си. Инак тия, които имат слънце, биха ли палили свещи, за да се греят на тях, биха ли събирали земни богатства и тъй треперяли за утрешния ден и неговите разноски? Безверници, които се облягат всецяло на материалното, живеящи така, са логични на себе си; но Християните, които постъпват по същия начин, нямат оправдание. Христос остана за евреите един сектант, който допринесе за пропадане на царството им, понеже раздели мненията и вярата им. За последователите си Той бе философ, учител, пророк, Богочеловек. За книжниците и фарисеите, за властимеющите крепители на старото - син на един дърводелец, скитник от място на място, разрушител на традициите, неуважаващ преданията, закона и старинното, един луд человек, обладан от бесове, който е прибрал подобните на себе си и смущава реда. Що е днес Христос за съвременното общество в действителност? За милионите - едно име, за което си спомнят на Коледа и Великден; за значителна част - един източник за преживяване, сигурен доход; за сравнително твърде малцина - жив Бог, Въплотено слово, път, истина и вечен живот, една неумирающа същина, един принцип във вселената, един могъщ лъч на Бог Отец, който, като литне в световете, ще занесе Неговото благовестие, отвори очите на слепите, нахрани гладните, напои жедните, възкреси мъртвите. Христос - това не е личност, а форма на Божата милост. И в разните времена тя е носила и различни имена. За персите Христос (което ще каже Спасител) е бил Зороастьр; за евреите навремето си – Мойсей*; за индусите - Буда; за мюсюлманите - Мохамед.
към текста >>

А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки.
Где е това благословено кътче на земята? Коя църква? - Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото. Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат?
към текста >>

Или тя по себе си не вярва и на другите?
Не е ли Негова милостта, както и въздаянието? А че съвременните държавни проповедници на «Словото Божие» са скъсали отдавна с тоя велик източник на сила и благодат, свидетелствуват преди всичко делата им, собственият им живот, безплодните благословии, които раздават, най-после - самите им лица, които с нищо не напомнят тия на основателите на християнството, поне такива, каквито те самите са ги нарисували по иконостасите си. А нима Бог е говорил и се откривал само някога в миналото на Своите вдъхновени хора и пророци? Престанал ли е Той днес да говори на Своите чада? Ако не е престанал, защо официалната църкова се противопоставя на всеки, който говори от Неговото име? Или тя по себе си не вярва и на другите? Или трябва да допуснем, че след като води и напътства стадото си през толкова векове, тъй хубаво го подготви, та Бог не може да намери нито един человек, заслужил Божията милост и благословия, нито една душа, достойна да ѝ проговори? Нека си отговорят сами... Не. - Бог е говорил в миналото, говори и сега. Всяка чиста душа, която живее по Неговите закони, може да разбере думите Му и да възприеме истината Му. Но за това е нужно много чистота и много знание, и повече от всичко - любов; но не тая дребна любов вълча, която се чувства чрез стомаха, а любовта на Исуса, Който, умиращ, може да се моли за убийците си; любовта на слънцето, което еднакво грее на «праведни» и «неправедни»; любовта, най- после, на Отца небесни, Който е всичко създал и всичко търпи като любящ баща.
към текста >>

Ний ще оставим клеветниците да се ровят в живота му и търсят фактите - за нас, едни случайни слушатели, той е несъмнено знаящ человек, който владее себе си, владее и познания, за които малцина и подозират.
Но разбира се, по-лесно е да хвърлиш товара си върху другия, отколкото да признаеш греха си - това е в реда на нещата - сегашният ред на неща, истинността на които именно тоя «еретик» се е решил да оспорва, и то в името на Христа и Неговите думи и живот. И ако вий, съблазнени от клеветите по неговия адрес или от любопитството, възбудено от пасквилните комедии, гдето автори изнасят платеното си схващание за него, отидете и чуете тихата му реч и видите кротките му очи, вий неволно ще се запитате: где е живял този човек досега, за да е тъй спокойно лицето, тъй благи изразите му, тъй голямо търпението му? Тих е гласът му, а все пак прониква навсякъде, мирни думите му, а разтърсват издъно и понякога говорят тъй, както самата съвест говори - бавно и неотразимо. Кой е Дънов? Едно обикновено име допреди години, една загадка днес - и легенда - утре. Ний ще оставим клеветниците да се ровят в живота му и търсят фактите - за нас, едни случайни слушатели, той е несъмнено знаящ человек, който владее себе си, владее и познания, за които малцина и подозират. Трябва да чуете някоя негова беседа, след като сте слушали на наш поп или владика, за да разберете всичката бездна от знания и сила, която ги дели. За него Христос е жив, Той говори и всеки, който има уши, ще Го чуе и разбере. И който Го разбере, ще оживее и възкръсне. А който е разбрал безконечностга на Бога и своя живот, той не може да стои вече в гроба си неподвижен. В Христовото знание гробове няма.
към текста >>

работа, четете, мислете, любете - не мене - себе си, мъжа си.
Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля. Бог е жив и Неговото творение е живо. «Проучавайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства, не се спъвайте.» (Беседи, 4-та серия, стр. 202). «И тъй, впрегнете ума на. работа, четете, мислете, любете - не мене - себе си, мъжа си. Една жена, която е жена, да люби мъжа си и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласванието не е любов. Хармонично да любите, дом с дом да се любите, общество с общество.» (Същата страница.) «Духът Божи работи последователно. Невежата, и християнин да е, пак си е невежа. Тия недостатъци Духът няма да ги отмахне отведнъж. Изисква се нещо сериозно, размишление се иска.
към текста >>

Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш.
Една жена, която е жена, да люби мъжа си и мъжът да люби жена си, но не да се захласвате, защото захласванието не е любов. Хармонично да любите, дом с дом да се любите, общество с общество.» (Същата страница.) «Духът Божи работи последователно. Невежата, и християнин да е, пак си е невежа. Тия недостатъци Духът няма да ги отмахне отведнъж. Изисква се нещо сериозно, размишление се иска. Трябва да работиш над себе си, съзнателно да работиш. Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден може да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е: тия ваши умове, да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей.
към текста >>

В себе си, във вашата душа трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си.
Как размишлявате вие? Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден може да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е: тия ваши умове, да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си» (Беседи IV, стр. 199). «Щастливи ли сте били досега? - пита той своите слушатели. - Онези, които са щастливи, не прилагайте мойто учение. Но онези, на които домовете не са щастливи, приложете моето учение, и животът ви ще се подобри.» (Беседи, серия IV, стр.
към текста >>

Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си» (Беседи IV, стр. 199).
Вашите съзерцания не трябва да бъдат както индуските съзерцания. Всеки ден може да съзерцавате. Първото нещо, което трябва да спазвате, е: тия ваши умове, да ги турите на работа и да не критикувате никого. Ако искате да се развивате, вашият ум не трябва да бъде като червей. В себе си, във вашата душа трябва да бъдете тъй снизходителни към хората, както към себе си. Но бъдете последователни: мислете за другите тъй, както за себе си» (Беседи IV, стр. 199). «Щастливи ли сте били досега? - пита той своите слушатели. - Онези, които са щастливи, не прилагайте мойто учение. Но онези, на които домовете не са щастливи, приложете моето учение, и животът ви ще се подобри.» (Беседи, серия IV, стр. 196.) Какво иска тоя човек от своите слушатели?
към текста >>

Самосъзнали развитието си души, пробудилите се, независимо от дрехите, които носят в момента, всички се явя- ват на призива за работа върху себе си за добиване познания, които ще облекчат живота; работа за помощ на близкия, защото словата Исусови са вечни принципи в природата, които, разбрани и схванати, засягат и обхващат всички области на человеческото знание, като оттикват границите им до безконечността.
Истината намира думи и изказ, пътят се очертава, животът от мъчение и безмислица става неминуемо стъпало към усъвършенстванието на вечното в нас, искрата Божия, таяща се в душата на всяка твар. Могат ли слушателите, при тоя безконечен простор, който им се очертава, да живеят с дреболиите на всекидневния живот? Могат ли изкуствените граници на вековните наслоения, няма- щи нищо общо с Истината, която освобождава, да възпрат пламтящите души на тия, които имат уши и искат да слушат? Не, разбира се. Обществено положение, религия, пол - всичко това са условности, само облекло на вечната същина, която действително живее в нас. Самосъзнали развитието си души, пробудилите се, независимо от дрехите, които носят в момента, всички се явя- ват на призива за работа върху себе си за добиване познания, които ще облекчат живота; работа за помощ на близкия, защото словата Исусови са вечни принципи в природата, които, разбрани и схванати, засягат и обхващат всички области на человеческото знание, като оттикват границите им до безконечността. Пътят, който е минат веднъж от богочеловеците, съществува, може и трябва да бъде минат от всички. «Бъдете съвършени като Отца си на небесата.» С думите на Исуса, с подражание на Неговия чист и разумен живот, Дънов се мъчи да убеди слушателите си, че между пропастта на хилядолетията, които делят хората от Голгота и небето до днес, може да бъде хвърлен наново мост, по който да минат достойните и отидат при своя Небесен Баща. С проницателност, която учудва, той разбира законите и ги чете във вечната книга на вселената. Един просветен ум, наблюдаващ земните предмети и явления, и да не би имал никакво понятие за тежината като сила, би я прочел по самите форми на предметите, би схванал законите ѝ по явленията, ставащи пред очите му. Едно възвишено съзнание, вдигнато да почувства и види нещата от височината на своята безконечна същина, не може освен да мисли поне с най-малките мисли на Исуса, да разбере думите Му и вътрешните причини, които са Го заставили така да говори.
към текста >>

Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство.
И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство. Водачите на нашата църква, за които всички хора би трябвало да бъдат братя - и само братя - дори и когато им са врагове, не можаха да открият нищо добро в учени- ето му. Те са се отдалечили толкова много от Христа, че са забравили думите Му и са готови да провъзгласят всеки за еретик, който им ги припомни, повтори и настои да се живеят, или сам живее. И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща. И когато народите им изнемогваха в нещастията си, те се безпокоят повече за дрехите, външното, несъщественото, отколкото за самите хора. Това е нелогично - и все пак то е една действителност.
към текста >>

Според него най-важното е человек да мисли и обича с велика Божествена любов - всичкото останало ще дойде от само себе си.
И нашият «ред» на нещата е тъй далечен от Тоя, с името на Когото се кичим, че достатъчно е да настои някой за изпълнението на думите Му, за да мине в очите на съвременниците си за анархист, еретик - и какво ли не още, но в никой случай - за християнин. И това е много естествено. Ако се признае един подобен на Дънов за християнин, с неговия живот и това, което проповядва и учи, тогава неволно би се запитал всеки: Ами нашето «християнство» що е? На какво се обосновават нашият морал, църкова и строй - освен на предания и езически закони? Няколкото цитати, които взехме наслуки от беседите му, достатъчно ясно характеризират гледа на Дънова върху целия съвременен живот. Според него най-важното е человек да мисли и обича с велика Божествена любов - всичкото останало ще дойде от само себе си. Но и мисълта му трябва да бъде акт на едно самосъзнание, както и любовта му. Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си.
към текста >>

Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си.
Според него най-важното е человек да мисли и обича с велика Божествена любов - всичкото останало ще дойде от само себе си. Но и мисълта му трябва да бъде акт на едно самосъзнание, както и любовта му. Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си. Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители?
към текста >>

Забравихте ли какво каза някога преди векове Гамалил: - Ако това учение е лъжливо, то ще загине от само себе си - защо се тревожите?
Ако е от името Христово, къде са вашите дела, но истински християнски дела, кои- то ви позволяват да говорите от Негово име? Ако ли говорите само от вашето име, с какво ще докажете, че сте по-прави? С насилието и клеветата ли? Нима миналите две хиляди години не ви научиха, че Голготата е само преддверието на безсмъртието? Вий сте умни, твърде умни, за да повярвате в «глупостите» на един «лъжеучител» и «шарлатанин», но защо се тогава безпокоите тъй много? Забравихте ли какво каза някога преди векове Гамалил: - Ако това учение е лъжливо, то ще загине от само себе си - защо се тревожите? - а ако е от Бога - всуе се тревожите!... Вместо да спорите и клеветите - не е ли по-добре да заработите, «отци»** наши църковни? И когато вашите градини родят нещо по-друго, отколкото сълзи, нещастия и смърт, каквото досега са давали - всички «самоотлъчили» сами ще се върнат при вас - кой би бягал от доброто? Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството!
към текста >>

71. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

Царят взе списъка, изгледа го внимателно, прочете и след това искаше да ми го върне, но аз му казах да го остави в себе си, за да види кои са тия, които ще клеветят и в бъдеще и дали ще бъдат същите, недоволни от Недев.
Царят го одобри и после ме изненада с назначаването му за вътрешен министър. Но после много и много пъти при разни малки опущения от страна на Недев, той при среща все ми казваше: „Вашият Недев...” и това - веднъж, и дваж, и триж. Това ми дотегна прекомерно и един ден помолих Недев да ми каже на какво се дължи тая неприязън. Тогава Недев ми даде един списък с 10 ÷ 15 случая, в който се казваше какво са искали от него разни дворцови служители и приятели на царя, например Груев, Багаров и пр., и понеже най-често били незаконни работи и за услуги, които той не можел да приеме или направи, то те явно му се заканвали, а други мълчаливо насочвали ударите си, като пускали мълва, че министърът е дъновист. Тоя списък, при едно подробно напомняне за „моя” Недев, когато аз не издържах, казах на царя: „Махнете го най-после, щом не може да си гледа работата както трябва” - го извадих от джоба и му казах: „Ето защо Недев е лош и нежелан и затова така грижливо се търсят най-малките му погрешки”. Царят взе списъка, изгледа го внимателно, прочете и след това искаше да ми го върне, но аз му казах да го остави в себе си, за да види кои са тия, които ще клеветят и в бъдеще и дали ще бъдат същите, недоволни от Недев. Все пак след някое време, от незнайни, по-опитни в клеветата, централи се пуснаха куп злословия по адрес на Недев (особено, че бил дъновист). Обективно с тоя аргумент се мъчиха да окепазят хората, които им бяха неудобни. Кои инсценираха тия работи, не разбрах, но те стигаха до куриози понякога. Така при мен дохожда някакъв провинциал, който ми разправя, че като отишел в дома на министър Сапов да го търси, самият стражар на пост там му казал, че министърът го няма, че той си е продал къщата на „Бялото Братство” и че сам той отишел да живее в техния лагер. Когато Сапов никога в живота си не беше нито стоял в Братството и от „дъновизма” знаеше само името.
към текста >>

Той си остана на своето мислене, макар че нищо не ми възрази на всички аргументи, с които исках да го убедя, че този закон е безсмислен, жесток и излишен.
Срещу жестоките проекти за закони (Закона за печата, за нацията и пр.) винаги протестирах и устно, и писмено - след като се връщах вкъщи, пишех му писма, с които си настоявах на своето. При такава една разправия - за Закона за нацията, ми се струва, че беше - аз разбрах, че той защищава една позиция, която не е лично негова, защото ми каза, че ще бъде хубаво да се срещна с министър Габровски и поговорим по тоя въпрос. Аз се съгласих охотно, защото исках на всяка цена да се не приеме тоя закон, а брат ми, който беше депутат, ме информираше най-положително, че болшинството се подготвя да приеме тоя закон. Габровски21(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 963,№ 406) дойде вкъщи и говорихме, или по-право - говорих му два часа, а той красноречиво мълча или възразяваше нещо незначително. Той си остана на своето мислене, макар че нищо не ми възрази на всички аргументи, с които исках да го убедя, че този закон е безсмислен, жесток и излишен. Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае... С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях. А когато му казах: “Защо не отмените този закон? ” - той повдигаше безпомощно рамене. Веднъж ми каза, че за всяко помагание на евреите това се донасяло от услужливи българи на германците и го показвали като английски агент. Тогава аз обикновено попреставах да го безпокоя с молби за помощ, докато дойдеха оплакванията на някои нови нещастници...22 (Виж “Изгревът”, том XX, стр.
към текста >>

Виждах човека, който е работил върху себе си и може да работи.
Царят се много смя и каза, че никога не му е идвало това на ум. Веднъж Багрянов ми доведе своя роднина архитект Севов на гости. Като човек той ми хареса, въпреки недостатъците си. Той беше умен, търпелив, умееше да мълчи когато трябва, практичен в похватите си и като архитект похвален от някои хора, които го познаваха. Той много умело можеше да се прикрива, но това беше по-скоро едно добро господаруване, отколкото лицемерие. Виждах човека, който е работил върху себе си и може да работи. При един разговор с Царя аз си казах впечатленията и може би той ги взе под внимание, защото скоро за една среща беше изпратен с кола да ме вземе Севов38 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 900, № 50) - и до самата смърт на Царя той беше, който ми обаждаше по телефона кога и къде предварително да го чакам и ме отвеждаше при Царя. Той обикновено ме чакаше в колата, докато свърша разговора и след това ме отвеждаше обратно дома. Отначало той ми вдъхна много голямо доверие и както подозирах, че царят иска или може да иска и неговото мнение, за да не го караме да се раздвоява душевно, опитах се да разбера как мисли конкретно. Но той беше доста сдържан.
към текста >>

72. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

ТОМ 21

Нямаше време за мислене.
Вървя по улицата ни „Латинка” и се връщам а къщи. Изведнъж, изневиделица, отляво, от двора на Любо, изскочи това куче. Мисля, че се казваше Видра. И веднага се хвърли на мене да ме разкъса. Насочи главата и зъбите си към дясното ми коляно. Нямаше време за мислене. Само извиках: „Учителю! ” И чудото стана. Парализираха се зъбите на кучето и макар че устата му беше вече на коляното ми, то не можа да ме докосне! И си тръгна. Продължих пътя си до нас.
към текста >>

Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си.
И толкова! Но в моето будно съзнание, се яви формулата: „Бог е Любов”, а тя е велика формула и е равна на пистолет във физическия свят. Такава сила има тя! И то не успях да я изговоря до края, и съществото изчезна. И помен не остана от него! Аз зная силата на тази формула от Учителя, но сега я изпитах върху себе си. И без нея и магическата й мощ, никой не можеше да ме спаси. Та, да знаете, и да я употребявате в случай на нужда. Сутринта разказах преживяното на приятелката ми. Тя ми каза, че това същество е търсило нея, а е намерило мене. А брат ми Светозар ми обясни, че в къщата е имало магия, която с тази велика формула - аз развалих!
към текста >>

73. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Дъвкането е мислене." /Мисли за всеки ден 1985-1986 г., с.
(IVг.), държана от Учителя на 29.X. 1924 г., София. Русе, с. 19/ „Храна, която е стискана и дъвкана между зъбите, е здравословна. Зъбите са магнетични центрове, затова сдъвканата храна, това е Божествената сила, която минава направо. Дъвкането е мислене." /Мисли за всеки ден 1985-1986 г., с. 131/ „С яденето идваме в съприкосновение с Бога. Щом се храним с любов, ние възприемаме Божествения живот в себе си. Господ, като влезе в мен, ще направи това, което аз не мога да направя. Господ чрез храната, като влезе в мен, в моя ум, в моето сърце и тяло, ще предаде това, което никой друг не може да даде. Свещен акт е яденето.
към текста >>

Щом се храним с любов, ние възприемаме Божествения живот в себе си.
Русе, с. 19/ „Храна, която е стискана и дъвкана между зъбите, е здравословна. Зъбите са магнетични центрове, затова сдъвканата храна, това е Божествената сила, която минава направо. Дъвкането е мислене." /Мисли за всеки ден 1985-1986 г., с. 131/ „С яденето идваме в съприкосновение с Бога. Щом се храним с любов, ние възприемаме Божествения живот в себе си. Господ, като влезе в мен, ще направи това, което аз не мога да направя. Господ чрез храната, като влезе в мен, в моя ум, в моето сърце и тяло, ще предаде това, което никой друг не може да даде. Свещен акт е яденето. Ще ям хляба с всичкото си благоговение - Господ е там." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г.,с. 88/ „Две неща продължават живота: разумното хранене, т.е.
към текста >>

Когато възприемате всичко с любов, внасят живот в себе си.
От хиляди години насам хората ядат, но още не са научили това изкуство. Съвременните хора бързат и когато работят, и когато мислят, и когато се хранят, вследствие на което нямат резултати." /Учителю благи,с. 100, 106/ „Не сте ли разположени и не обичате ли една храна - не яжте. В храната са скрити все живи души. И те се радват, когато ядете с любов. Когато възприемате всичко с любов, внасят живот в себе си. Тези живи души ще ви предадат това, което Бог е вложил в тях, става една обмяна между тях и вас - това е именно благословението. Така е и със Словото. Като четете свещените книги с любов, ще имате резултат." /Мисли за всеки ден 1984-1985 г, с. 130/ „Ако ядеш сладко, работите ти ще вървят добре. Ако не ядеш сладко и с благодарност, все ще има да куца нещо в работите ти, каквито и да са те.
към текста >>

Ако ядеш половин хляб на ден, ядеш само за себе си.
Преди 2 000 години гръцкият философ Сократ казва: „Който яде повече от два пъти на ден, не е човек, а куче." Китайците имат следната поговорка за храненето: „Сутрин сам изяж храната си, на обяд я раздели с приятеля си, а вечер я дай на врага си." Има два вида хора - хора на глада и хора на апетита. Хората на глада са тия, които ядат, само когато огладнеят, най-много два до три пъти на ден. Хората на апетита постоянно си похапват и създават благоприятни условия за болести в организма си. Те ядат повече от три пъти. Учителят казва: „Който яде два пъти на ден, той ще развие такива дарби и способности , които по друг начин мъчно могат да се развият Когато човек яде повече, той изяжда храната на някой друг и природата го заставя да плаща. Ако ядеш половин хляб на ден, ядеш само за себе си. Ако ядеш един хляб, значи ядеш и за още един гостенин, който е влязъл в тялото ти и те кара да ядеш за него. Това му причинява удоволствие и той се радва, но ти плащаш." „Съвременната култура разрешава въпроса за храненето . Ако го разреши правилно, ще дойде втората фаза на живота. И тя ще разреши важен въпрос. Новите течения пак разглеждат въпроса за храненето, но го разглеждат по особен, нов начин.
към текста >>

Който ме яде, ще има живот в себе си." Това е окултна тема.
Това му причинява удоволствие и той се радва, но ти плащаш." „Съвременната култура разрешава въпроса за храненето . Ако го разреши правилно, ще дойде втората фаза на живота. И тя ще разреши важен въпрос. Новите течения пак разглеждат въпроса за храненето, но го разглеждат по особен, нов начин. Христос е разрешил тоя въпрос с думите: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, ще има живот в себе си." Това е окултна тема. Тя се отнася за напредналите ученици, които не мислят като обикновените хора. Ако тълкувам тия думи на Христа, в умовете ви ще влязат изопачени, неправилни мисли. Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване.
към текста >>

Да постиш , значи да се въздържаш от лоши мисли и чувства; този пост крие в себе си магическа сила." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с 88, 121/ „Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките.
Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се наситят взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Съзнателният глад продължава живота." „Стомашната област има отношение към симпатичната нервна система, тя не трябва да се натрупва с чужди излишни вещества. Ако стане това, ще си наложите пост, да възстановите нормалното положение. Постът трябва да бъде умерен, разумен, докато махнете излишните мазнини и утайки. Да постиш , значи да се въздържаш от лоши мисли и чувства; този пост крие в себе си магическа сила." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с 88, 121/ „Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. - Как ще си помогнеш? - Внеси хармония в мислите си. Внеси хармония в чувствата си. Внеси хармония в постъпките си. Така ще изчезне всяко стягане в ума, в сърцето и във волята... Важно е да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътни.
към текста >>

Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец.
Трябва да спазвате и дните, когато ще се пости. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник - ще имате друг резултат, в сряда - друг, и т.н. После, ако го започнете сутрин или на обед, или вечерта, пак ще имате различни резултати." „Разбирам да постите, но да се примирите с всичките си врагове, да обикнете всички и да сте готови да жертвате нещо за другите." /Мисли за всеки ден 1988-1989 г., с. 50, 86/ Веднъж брат Пано от Ямбол бил на разговор при Учителя с група приятели и го попитали колко дни през годината да постят. Учителят отговорил: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички приятели се спогледали и си казали, че това е невъзможно да се изпълни. Брат Пано се замислил дълбоко в себе си и казал: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дни. Значи 1/3 от годината прекарвам в пост, тъй както 40 години са 1/3 от 120 годишния живот на човека на Земята. Значи, може да се изпълни тази задача, която Учителят дава за поста." „Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна , имам предвид тази класификация на хората : обикновен , талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията, и той трябва да се храни с нея.
към текста >>

- Обаче в житното зърно има сила, възможност , дух на самоотричане , с която сила то храни себе си и другите.
То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа . Както житното зърно пада в земята и умира , както то пониква , израства и дава семе , същото става и с човешката душа . Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена - 1/16 - хилядна част от килограма . На колко бихте спаднали неговата цена , когато един килограм струва един грош ? - Обаче в житното зърно има сила, възможност , дух на самоотричане , с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата , не мислите никак за житното зърно , не знаете каква радост то внася във вас, какви мисл и то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също - никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света. Сега, какво се крие в това житно зърно?
към текста >>

Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали.
Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. Жертвоприношението не е толкова тежко." „Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал през целия процес на житното зърно." - И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно." /Сила и живот, сер. I, с. 19, 37/ „Формата на хляба не е хлябът и вкусът даже не е хлябът . Но хранителността, която той може да има и която може да ви даде нещо, това е хлябът. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение . Хората направо се осакатяват , като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат." /Мисли за всеки ден 1981-1982 г., с.103/ Веднъж Учителя казва на брат Георги Йорданов: Сиренето, кашкавалът са хубава храна, но не могат да направят човека духовен. Ябълката, крушата, плодовете създават духовния човек. „От ябълките, орехите, житото , хляба, зехтина, всички плодове, няма по-хубава храна за човека.
към текста >>

Ако житният режим започне в понеделник, човек ще се свърже с развитието на своята душа, ще възприеме любовта в сърцето си и ще пречисти всичко около себе си.
На обед Слънцето до 12.00 часа е положително и дава енергии на Земята. Следобед то става отрицателно , а Земята - положителна. Тогава преобладават земните енергии, които материализират човека и го свързват с центъра на Земята. Ако човек започне режимът в неделя, той се свързва със Слънцето, Духът и Светлината в живота и тогава е много подходящо да чете и проучва Библията. После ще завърши във вторник, ден на борба, в която активно ще участва умът на човека. Ако житният режим започне в понеделник, човек ще се свърже с развитието на своята душа, ще възприеме любовта в сърцето си и ще пречисти всичко около себе си. Ще завърши в сряда - денят на Природата, с която човек трябва да се свърже. Ако житният режим започне във вторник, човек ще работи активно за развитието на своя ум и придобиване на положително знание за живота. Целта му ще се постигне само с воюване и чистене от човешките наслоявания - от отрицателните човешки мисли, които пречат много за придобиване на знанието. Режимът ще завърши в четвъртък - ден на благородството и развитието на човешката личност чрез волята. Ако житният режим започне в сряда е най-добре, защото влизаме в лечебницата на природата за 10 дни и завършваме в петък - денят, в който е създаден човека.
към текста >>

Когато правим житен режим за пречистване на разсип на Луната и Слънцето се намира в знака Овен - от 22 март до 22 април, тогава ние се очистваме от нашите низши чувства , желания и страсти , от животинското в себе си през което сме преминали в миналата епоха.Така ще придобием една мекота, разположение и ще престанем да се караме с хората и няма да проявяваме повече насилие над околните.
Ако житният режим започне в събота, ние се свързваме с Бога, вечното начало на Живота,на всичко , което съществува във Вселената , ден на Природата, която ни заобикаля и която постоянно ни учи. От нея ще разберем как да почиваме , като служим на всички наши приятели. Така ще стигнем в съзнанието си до идеята, че сме родени на Земята,за да бъдем разумни същества . Режимът ще завърши в понеделник, когато ще направим вътрешна връзка с душата си - с Бога , нашият Велик Баща , чре з Любовта , която Той е вложил в нас, като очистим ума, сърцето и волята си от посторонните човешки неща и поставим чистотата за основа на нашия живот - първото правило за влизането ни в Божествения свят. По отношение положението на Слънцето в зодиакалните знаци , ние засегнахме въпроса за житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей - господар на сегашната епоха на пречистване и Риби - на Христовата епоха на мистичност и мълчание. Когато правим житен режим за пречистване на разсип на Луната и Слънцето се намира в знака Овен - от 22 март до 22 април, тогава ние се очистваме от нашите низши чувства , желания и страсти , от животинското в себе си през което сме преминали в миналата епоха.Така ще придобием една мекота, разположение и ще престанем да се караме с хората и няма да проявяваме повече насилие над околните. Това е особено полезно за младите приятели,които имат много силни неизживени чувства, а и малко опитност в живота .Те ще престанат да бъдат толкова резки , прями в посочване на отрицателните качества на околните, ще намалят своята импулсивност, която често им пречи в живота . Ще дойдат до съзнание, че не само те могат да бъдат водачи на хората , но и други могат да изпълняват тази длъжност. Ако житният режим се прави при нова Луна, тогава човек ще усили волята си,но едновременно с това желанията и чувствата си,но те ще бъдат стерилизирани и омекотени,доведени до една разумност, необходима при сегашното ни развитие. Изобщо житото,през което текат ангелските сокове,в нашетo развитие въздейства пряко на сърцето,като го облагородява и дава финес на чувствата. От 22 април до 22 май, когато Слънцето преминава през знака Телец и правим житен режим при разсип на Луната , той ще помогне на човека да се освободи от ненужните наслоявания и тлъстини, да усили дълбокото си дишане, да развие гласа си - да пее и музицира.
към текста >>

Той ще придобие ангелски характер и ще започне щедро да дава от времето, парите, знанието си без да мисли за себе си.
Ще има голяма привързаност към своя дом, в който ще си създаде една силна аура, под влиянието на която стаята му ще бъде най-хубавото му място за работа , отмора , за трансформиране на всички отрицателни състояния , придобити от външния достъп с хората . При нова Луна чрез житния режим , човек с пълно упование може да трасира един духовен път, насочен към Бога. Той лесно ще се приспособява към всички лоши външни условия, ще придобие сдържаност, мекота и постоянна благодарност. От 22 юли до 22 август Слънцето преминава през зодиакалния знак Лъв . Житният режим, направен при разсип на Луната ще помогне на човека да облагороди и омекоти сърцето си и ако е болно, да го излекува. Той ще придобие ангелски характер и ще започне щедро да дава от времето, парите, знанието си без да мисли за себе си. Може да стане много добър оратор и разпространител на новите идеи, като прояви едно духовно обаяние, чрез което силно ще въздейства на хората . При нова Луна житния режим дава на човека смелост и сили за постигане на целите си. Той ще намали гордостта и омекоти достойнството си, които му пречат и спъват в живота . Непрекъснато ще търси истината и светлината на живота, в които постоянно ще се движи. От 22 август до 22 септември Слънцето преминава през зодиакалния знак Дева .
към текста >>

Но тъй като живота не е борба, а разумно използване на благоприятните условия при които се намира даден човек, то той трябва да се бори със собствените си недъзи и низши прояви, да се справи с ада в себе си.
При нова Луна житният режим дава на човек възможност за големи постижения в музиката, изкуството, художеството , за придобиване на външна и вътрешна красота , чрез светли мисли, топли чувства и благородни постъпки. От 22 октомври до 22 ноември Слънцето преминава през зодиакалния знак Скорпион . Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да се лекува от някои свои недъзи, главно в половата област, да въздейства с ума си на низшето и животинско атавистично състояние и го замести със силна привързаност към окултните тайни науки.Така той може да има добри постижения като астролог, хиромант, графолог и др. Това са богати възможности за стимулиране и правилно насочване на ума по пътя на еволюцията и правилното човешко развитие. При нова Луна житният режим помага на човек да се бори с противоречията и мъчнотиите в живота си и винаги да излиза победител. Но тъй като живота не е борба, а разумно използване на благоприятните условия при които се намира даден човек, то той трябва да се бори със собствените си недъзи и низши прояви, да се справи с ада в себе си. Никога да не проявява насилието като метод за постижение , защото целият ад е изграден само от насилия и когато човек, съзнателно или несъзнателно прояви насилието, то той поканва целия ад на гости у дома си. От 22 ноември до 22 декември Слънцето преминава през зодиакалния знак Стрелец . Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да придобие една ясна представа за идеите, които го вълнуват и ще намери най- правилния начин за тяхното приложение в живота. Ще развие благородството, мекотата и послушанието, чрез които качества ще влезе във връзка с ангелската мъдрост, която коренно ще промени живота му и ще улесни пребиваването му на Земята. Така човек попада под покрива на Всевишнаго и винаги е запазен от силите на небето - от Бялото Братство .
към текста >>

Но в духовно отношение той трябва да стане цар на себе си - на своите мисли и чувства и постъпки и така да бъде неуязвим за човешкия порядък и неговите закони.
Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да очисти съзнанието си от много ненужни отрицателни мисли: съмнения , подозрения, ревност, скъперничество. Да изработи един светъл ум, носител на новите идеи, като изостави бъркотиите на човешкия порядък, които дотогава са заемали първо място в неговия обективен ум. Да подчини човешката правда на Божествения промисъл, който ще му покаже какво представлява Божията Правда, която като дойде на Земята ще създаде в миниатюр царството Божие. При пълнене на Луната житният режим помага на човек да постигне високите си желания и намерения отправени към ръководството в човешкия порядък. Човек може да стане директор, министър, управник на държавата. Но в духовно отношение той трябва да стане цар на себе си - на своите мисли и чувства и постъпки и така да бъде неуязвим за човешкия порядък и неговите закони. Във всички тези знаци, през които Слънцето минава в продължение на една година ние сме развили съответни качества в миналите епохи и сега полагаме изпит при ликвидацията на века за да види Небето и ние докъде сме стигнали в своето развитие. Понеже сега сме в епохата на Водолея, епохата на планетата Уран и Божествената мъдрост, най-правилно е да правим житния режим при разсипа на Луната през месец февруари, да се очистим от всичките неправди, които носим в света , да възстановим хармонията на пълното единство на силите в организма ни и да влезем в новите условия на разумния живот - на Любовта , Мира, Братството и Хармонията между народите . Голямото пресяване през което човечеството минава ще създаде благоприятни условия за идването на Шеста светеща раса на Любовта, при която хората ще излязат от сегашния порочен живот, ще възкръснат в доброто и любовта и ще посеят новите семена на хармонията , музиката и красотата по лицето на цялата Земя. От времето на заминаването на Учителя до 1978г. сестра Йорданка Жекова организираше и провеждаше житния режим с приятелите в София.
към текста >>

Иначе ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода и все жаден ще ходиш , ще ядеш вкусни ястия, но въпреки това ще остаряваш.
Още при създаването на човека, у Бога възникнала идеята за неговото хранене. Да се храниш ,това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот , това значи да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира ... .. . - Ти ще използваш разумно благата на живота , само когато ги приемеш съзнателно и с любов. Иначе ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода и все жаден ще ходиш , ще ядеш вкусни ястия, но въпреки това ще остаряваш. Възприемайте всичко с любов. Само така ще се ползвате от Божието благословение Вършете всичко с любов. Любовта трябва да присъства във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. При любовта плодовете зреят и сладки стават; без любов плодовете остават зелени и горчиви... Дето е любовта там има хармония и красота. Вън от любовта, хората се критикуват, сърдят се, плачат, страдат и животът им се обезсмисля.
към текста >>

Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си"... Каквото представя майчиното мляко за детето, такова е Христовата плът и кръв за Неговите последователи.
В рая цари законът на свободата и любовта. А в ада - законът на ограничението, насилието и безлюбието." „Лесно се говори за служенето, но трябва да знаеш как да служиш. Да слугуваш, това значи да изпълняваш разумно закона на любовта. Как ще кърми майката новороденото си дете ако няма мляко? Значи, служителят трябва да има мляко, храна с която да поддържа живота на онези, на които служи. Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си"... Каквото представя майчиното мляко за детето, такова е Христовата плът и кръв за Неговите последователи. Плътта и кръвта на Христа представят Божието Слово, затова Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово което излиза от устата на Бога." /Вечното благо, с. б. с. 10, 11/ „На кого принадлежи златото в света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежат всички блага в живота?
към текста >>

74. 13.4. Писмо от френското до българското братство

Д-р Иван Жеков

С това намерение ние ви изразяваме тук, любезни братя и сестри, нашия начин на мислене, който вие трябва да считате неизменен. I.
Ние, които знаем каква морална и интелектуална светлина е например брат Ломоние, не можем да приемем, че го смесвате с един невежа брат. Също тъй не намираме за естествено, че поставяте брат Михаил на нивото на един обикновен брат. Разочаровани сме, че български сестри и братя могат да мислят така и да си въобразяват, освен това, че от простия факт на заминаването на Учителя са станали способни да ръководят брат Михаил. Да мислиш такова нещо, значи да немаш идея за цената и интелигентността на хората, които идват да слушат брат Михаил с едно такова нарастващо възхищение и уважение зарад неговата изненадваща интелектуална компетентност във всички области и зарад сиянието на неговия отшелнически, мъдър и уравновесен живот. Ето защо пред такива учудващи факти за нас и които не са в съгласие с приложението учението на Учителя, ние държим да изясним всецяло нашата позиция, за да не се яви някои по-нататъшно недоразумение. С това намерение ние ви изразяваме тук, любезни братя и сестри, нашия начин на мислене, който вие трябва да считате неизменен. I. За нас Божественият Дух не може да бъде ограничен. Той се проявява и ще се проявява, както и се е проявявал, защото Учителят е жив и действува както Му е угодно. Да се повтарят цитатите и думите, произнесени от толкова велики и светли духове, слизали на Земята в миналото, не е достатъчно, за да се изменят хората, освен ако този, който цитира свещените текстове, сам да е един жив извор, една уста в служба на духа, един съвършен пример на това, което учи, тъй че да се почувствува влиянието на тези свещени текстове. Тъй учението на Учителя ще бъде разпространено в света, но ако не е подкрепено от живи примери, тия, които ще го четат, не ще бъдат изменени. Един фрапиращ пример ни е даден от факта, че преди идването на брат Михаил в Париж, там живееха мнозина български братя, и че книгата «Учителят говори» се намираше по книжарниците.
към текста >>

Това са разумността, хармонията, логиката, добродетелната интелигентност на един брат, който от себе си представлява делото на Учителя и който за нас е всеки ден баща, майка, брат и водач. II.
Такъв е случаят с брат Михаил. И затова, именно, ние го следваме. От друга страна, от пет години ние четем всеки ден една страница, преведена от Учителя (да се видят приложените текстове) и мнозина от нас, четейки направо от български, превеждат книгите на Учителя. Това, което ни казвате, ние от дълго време го знаем и не представлява интерес за нас. Това, което нас интересува, са жертвата, любовта, търпението, благостта, неизчерпаемата изявена мъдрост. Това са разумността, хармонията, логиката, добродетелната интелигентност на един брат, който от себе си представлява делото на Учителя и който за нас е всеки ден баща, майка, брат и водач. II. За нас Учителят е един Божествен Дух, Когото ние следваме. Сега Учителят е кредитирал брат Михаил при французите и даже той е предсказал, че българите ще разберат неговото учение чрез французите. Ние сме чели множество писма на български, които донесоха от България неоспоримото свидетелство за мисълта на Учителя по това. Писма, които потвърждават онова, което Учителят е казал на мнозина французи на Рила през 1939 г. Брат Боев помни сигурно случая със сестрата Бланк от Париж, улица «Дю Шерш Миди», която претендирала да следва учението без посредничеството на брат Михаил.
към текста >>

75. VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.

Д-р Иван Жеков

Човек в себе си трябва да бъде верен.
Бог е извън страданията на хората. Той не страда, не е изменяем. У Бога всичко е възможно. Човек в плът не може да прояви едни качества на един ангел. Той може да има тия качества. Човек в себе си трябва да бъде верен. Всяка погрешка да изнисате и да изправяте. Стремете се да изнисате правдата в своя живот. И когато Бог съди нещата, виж как съди, и вземи поука! Законът на Бялото Братство е закон на справедливост. 2. 19.Х.
към текста >>

Христос изпъди бесовете; и ний можем да ги изпъдим - от себе си, а не от другите. Може.
Под дървото дошла една лисица и го накарала да попее - и паднало сиренето и тя го изяла. На следующата година лисицата пак го накарала да пее, но той мълчал, и кога глътнал сиренето, тогава пял. Сиренето е добродетелта. Трябва първо да добиете добродетелта, и тогава да пеете. Някой път хората пеят и изгубват своята добродетел. Христос изпъди бесовете; и ний можем да ги изпъдим - от себе си, а не от другите. Може. Има начин, чрез който можем да приложим това учение. То е да бъдете чисти, да бъдете справедливи, да разрешите въпроса нб от свой интерес. Всички, които твърдят, че техните възгледи са верни, да ни дадат един малък опит. В какво седи същността на Бога? Той е Любов и от тази Любов иде животът, свободата.
към текста >>

Всеки да направи анализ на себе си.
В какво седи същността на Бога? Той е Любов и от тази Любов иде животът, свободата. Любовта е най-разумен акт, който съществува в света. Има една частичка любов и тя не разрешава въпроса, а само Божията Любов обгръща всички същества. Човек е една жива душа, която има възможност да живее и придобие всичко, каквото желае да придобие. Всеки да направи анализ на себе си. Има чувства, обществени чувства, животински, чувства лични и морални. Този, който жертва чувствата - обществените, животинските, личните за моралните, той е човек. Висшето е победило низшето. Според великия морал честта не може да се възстанови чрез съд. Този, великия закон, на който се подчинява всичко низше, аз ще изпълня тоя закон.
към текста >>

«В името на Любовта, ние ти заповядваме или да я приемете, или да напуснете дома ми и да отидете във вашето царство.» (Така ще ги пъдите от себе си.) Да се служи на Бога е един велик акт.
Има в нас Божествен закон, който наблюдава нашите мисли, чувства, и този закон кога заговори, няма да изгуби своето присъствие. Изпъдили ли сте всичките си бесове от вас?! Виждаш един добър човек, той е богат, искат да го спрат. В ежедневния ви живот тези факти съществуват. Волята Божия е на тази Божия трапеза всички да ядат. «В името на Любовта, ние ти заповядваме или да я приемете, или да напуснете дома ми и да отидете във вашето царство.» (Така ще ги пъдите от себе си.) Да се служи на Бога е един велик акт. Юначество да седи в твоя ум, сърце, твоята душа и мощен Дух - то е човекът! Парата е символ на мъдрост. Умният човек трябва да има тази мъдрост. Ако имате свещена Любов, моят и вашият дом ще бъде отворен и пътят - отворен; трябва воля и вяра. 1) Да мислите право и да постъпвате право, всяка постъпка да бъде права.
към текста >>

Ний сме сами, които хвърляме тъмнота пред себе си.
Ако всички предмети, които виждаме, се отдалечават, ний се приближаваме и сме «- а» , който се интересува от всичко. Онзи човек, който се интересува от духовния свят и прилага, е «+ а» , а който не се интересува и не прилага, е «- а». Знанието ви се определя от движението, по което се стреми. Височина е движение към центъра. Щом се движите от центъра към периферията, паметта отслабва, става тъмнина в съзнанието - и обратно. Ний сме сами, които хвърляме тъмнота пред себе си. Бог може да те постави в най-добри условия, и може да не ги използуват. Може да те постави и в най-тежки условия, и да не работиш. От всинца ви искам права мисъл безпощадно - всяка погрешка, ще я извадиш, и ще кажеш: «Ще я изправя.» Два вида герои има, които изправят свойте погрешки. Наполовина добро е наполовина зло. За мен съществуват само тези души, които имат добродетел.
към текста >>

Разбирате ли дълбочината на окултната наука какво съдържа в себе си?
Може да те постави и в най-тежки условия, и да не работиш. От всинца ви искам права мисъл безпощадно - всяка погрешка, ще я извадиш, и ще кажеш: «Ще я изправя.» Два вида герои има, които изправят свойте погрешки. Наполовина добро е наполовина зло. За мен съществуват само тези души, които имат добродетел. У всякой един ученик трябва да има по една добродетел. Разбирате ли дълбочината на окултната наука какво съдържа в себе си? Младият човек изучава закона на самопожер- твуванието, той е посеяното семе в земята. Обратният триъгълник надолу е младият човек (фиг. 3.2). Да се посее след страданието - движение от центъра към периферията. А кога се повръща лъчът в съзнанието - от периферията към центъра. Младият - излизание от духа и влизание в материята, а излизание от материята и влизание в духа е стар.
към текста >>

стих: «Пилат пусна им Варава, а Исуса като би, предаде на разпятие.» В проявата на човешкия живот действуват 3 принципа: първият закон е да обича човек себе си.
- Любовта ражда доброто. - Доброто носи живота, светлината, свободата за нашите души. 4. 23.XI.1924 г. (неделя) [6] 15. гл. [Евангелие от] Марка. 15. стих: «Пилат пусна им Варава, а Исуса като би, предаде на разпятие.» В проявата на човешкия живот действуват 3 принципа: първият закон е да обича човек себе си. Всяко същество обича себе си. Вторият закон - за ближния, сдружавание, отношения един към друг. Третият закон - за Бога. Законът за себе си е закон за частите, а законът за цялото в бъдеще ще се разбере. Тя е още непонятна.
към текста >>

Всяко същество обича себе си.
- Доброто носи живота, светлината, свободата за нашите души. 4. 23.XI.1924 г. (неделя) [6] 15. гл. [Евангелие от] Марка. 15. стих: «Пилат пусна им Варава, а Исуса като би, предаде на разпятие.» В проявата на човешкия живот действуват 3 принципа: първият закон е да обича човек себе си. Всяко същество обича себе си. Вторият закон - за ближния, сдружавание, отношения един към друг. Третият закон - за Бога. Законът за себе си е закон за частите, а законът за цялото в бъдеще ще се разбере. Тя е още непонятна. Кога правим опити с Божествената Любов, например имаш овци, кокошки и други същества около себе си и всички те считат за господар.
към текста >>

Законът за себе си е закон за частите, а законът за цялото в бъдеще ще се разбере.
[Евангелие от] Марка. 15. стих: «Пилат пусна им Варава, а Исуса като би, предаде на разпятие.» В проявата на човешкия живот действуват 3 принципа: първият закон е да обича човек себе си. Всяко същество обича себе си. Вторият закон - за ближния, сдружавание, отношения един към друг. Третият закон - за Бога. Законът за себе си е закон за частите, а законът за цялото в бъдеще ще се разбере. Тя е още непонятна. Кога правим опити с Божествената Любов, например имаш овци, кокошки и други същества около себе си и всички те считат за господар. Казваш, че «трябва да живея». Хванеш някоя кокошка и ще я изядеш. Тъй върви животът.
към текста >>

Кога правим опити с Божествената Любов, например имаш овци, кокошки и други същества около себе си и всички те считат за господар.
Всяко същество обича себе си. Вторият закон - за ближния, сдружавание, отношения един към друг. Третият закон - за Бога. Законът за себе си е закон за частите, а законът за цялото в бъдеще ще се разбере. Тя е още непонятна. Кога правим опити с Божествената Любов, например имаш овци, кокошки и други същества около себе си и всички те считат за господар. Казваш, че «трябва да живея». Хванеш някоя кокошка и ще я изядеш. Тъй върви животът. Това е любов към себе си. Кога ний се радваме, други същества страдат.
към текста >>

Това е любов към себе си.
Тя е още непонятна. Кога правим опити с Божествената Любов, например имаш овци, кокошки и други същества около себе си и всички те считат за господар. Казваш, че «трябва да живея». Хванеш някоя кокошка и ще я изядеш. Тъй върви животът. Това е любов към себе си. Кога ний се радваме, други същества страдат. А любов към Бога - законът е обратен. Хване кокошката и веднага я пуща - малката проява на Божията Любов. Трябва да живееш разумно. Има два живота.
към текста >>

Ядението е условие за живота; спането, мисленето, чувството, работата са условия за живота.
Най-опитният пътешественик без компас може да се изгуби. Камъните ще бъдат вашият компас. По формата се познават кои са били греяни от слънцето и са били на изток. Как трябва да живеем? В какво седи сегашният живот? Ядението е условие за живота; спането, мисленето, чувството, работата са условия за живота. В какво седи самият живот? Животът сме ние. Щом извадим живота вън от себе си, ние сме мъртви. За какво можем да разсъждаваме? Насоката е да придобием живота.
към текста >>

Щом извадим живота вън от себе си, ние сме мъртви.
Как трябва да живеем? В какво седи сегашният живот? Ядението е условие за живота; спането, мисленето, чувството, работата са условия за живота. В какво седи самият живот? Животът сме ние. Щом извадим живота вън от себе си, ние сме мъртви. За какво можем да разсъждаваме? Насоката е да придобием живота. В човешкия живот има две състояния: радост и скръб. Студ и топлина Земята ги произвежда сама. На Слънцето няма студ.
към текста >>

Ако угождаваш на себе си, на ближния си, ще умреш.
Като придобием истинския живот, тогава ще разсъждаваме. Защо Господ не се намеси в работата на Пилата? Той не се меси в чуждите работи. Той казва: «Моя работа е да го възкреся и Му дам живот вечен.» А работата на Пилата е да предаде Христа и угоди на народа. В проявата да угоди на народа. Ако угождаваш на себе си, на ближния си, ще умреш. А да угодиш на Бога. Който се занимава да угоди на Бога, не му остава време да се занимава с малките дребнавости. Един адепт - ученик, искал да познае Божествената Любов. Пращат го да настигне трима пътници, които вървят по пътя - един военен, браминин и адепт, и да им удари по една плесница. Ударил на военния - той се обръща и му връща по-силна плесница; браминът му отвръща с две; а адептът толкова бил унесен, та не усетил нищо.
към текста >>

Догдето имаш в себе си оня Мир, Истината, Свободата, Любовта - ти си с Бога.
При Божествената Любов се ражда онова, великото съзнание. Ний страдаме от един недъг - да угодим на този, на онзи, и в края на краищата ние губим нашия живот. Не зависи на какъв светилник е турена свещта. Важна е светлината. Духът, който излиза от всички хора, да има обща връзка. Догдето имаш в себе си оня Мир, Истината, Свободата, Любовта - ти си с Бога. Любовта към Бога ни дава разширение. За да опитате Божествената любов, трябва да минете през живота на Христа. Който премине препятствията, той ще се домогне до Божествените блага. «Опитай ме, Господи! » Да угодим на Бога и да предадем Христа на Неговите приятели!
към текста >>

В Писанието е казано: «Глава на Твойто Слово е Истината.» С любовта към себе си ще направя дробовете си, а с любовта към ближните ще направя ръцете, а с Любовта към Бога ще мисля.
От лошите хора да научим една черта - работливи са те. Вълкът - от кошара на кошара, и взема агнето. Ний имаме сила да спрем злото в света. Пилат е бил като нас, човек на власт. Глава на нашето битие ще бъде Бог. В Писанието е казано: «Глава на Твойто Слово е Истината.» С любовта към себе си ще направя дробовете си, а с любовта към ближните ще направя ръцете, а с Любовта към Бога ще мисля. Главната идея: ще поставите Божията Любов като глава на себе си, да мислите. С любовта към себе си ще образувате дихателната система. С любовта към ближния ще образувате ръце, да работите. Ще направите един опит и тоя опит ще бъде достатъчен. Изпейте «Бог е Любов».
към текста >>

Главната идея: ще поставите Божията Любов като глава на себе си, да мислите.
Вълкът - от кошара на кошара, и взема агнето. Ний имаме сила да спрем злото в света. Пилат е бил като нас, човек на власт. Глава на нашето битие ще бъде Бог. В Писанието е казано: «Глава на Твойто Слово е Истината.» С любовта към себе си ще направя дробовете си, а с любовта към ближните ще направя ръцете, а с Любовта към Бога ще мисля. Главната идея: ще поставите Божията Любов като глава на себе си, да мислите. С любовта към себе си ще образувате дихателната система. С любовта към ближния ще образувате ръце, да работите. Ще направите един опит и тоя опит ще бъде достатъчен. Изпейте «Бог е Любов». * * * Любезна Юрданке, «Любовта ражда доброто, доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души.» Моля, пиши нещо от Варна.
към текста >>

С любовта към себе си ще образувате дихателната система.
Ний имаме сила да спрем злото в света. Пилат е бил като нас, човек на власт. Глава на нашето битие ще бъде Бог. В Писанието е казано: «Глава на Твойто Слово е Истината.» С любовта към себе си ще направя дробовете си, а с любовта към ближните ще направя ръцете, а с Любовта към Бога ще мисля. Главната идея: ще поставите Божията Любов като глава на себе си, да мислите. С любовта към себе си ще образувате дихателната система. С любовта към ближния ще образувате ръце, да работите. Ще направите един опит и тоя опит ще бъде достатъчен. Изпейте «Бог е Любов». * * * Любезна Юрданке, «Любовта ражда доброто, доброто носи живота, светлината и свободата за нашите души.» Моля, пиши нещо от Варна. За живота в братството, особено нещо от групата.
към текста >>

Но и сега, в този живот, Господ може да вложи нещо в кръвта ти: богатство, живот и Дух всеки носи в себе си.
Богатството на хората се определя от елементите на кръвта им и съобразно на това богатство на кръвта съответствува и външното богатство на физическия живот. В духовния свят живот трябва. А в Божествения свят трябва да има Дух. Ще възлюбиш беднотията. В следующето идвание ще имаш условия. Но и сега, в този живот, Господ може да вложи нещо в кръвта ти: богатство, живот и Дух всеки носи в себе си. Бог ни знае като деца и знае как сме живели в миналото, и затова сега [някой човек] е беден. Който иска да се обогати, трябва живот и Дух. На човека има нещо, което му липсва. Слънцето има всичко, едни и други се греят, но едни се греят и са здрави, а други се греят и не са здрави. Да използвуваме.
към текста >>

Новите идеи няма да се приложат изведнъж, в живота сам трябва да чувствуваш любов в себе си.
Бързите радости се обръщат на скърби. Процесът на любовта е из- грявание на слънцето. Трябва да направи, да изходи 1/4 кръг Фиг (фиг. 6.4). Когато твоята любов достигне до края на своето залязвание, в духовния свят почва зазо- рявание. При Божествената Любов всякога има разширение. Новите идеи няма да се приложат изведнъж, в живота сам трябва да чувствуваш любов в себе си. Всеки един знае дали има любов или не. Любовта не подлежи да изучавание. Дойде ли, ще я пазиш като свещена. Когато дойде, всичко ще изчезне: сиромашия, скръб, страдания, а ще донесе подтик, инициатива, мир, радост. Човешката любов може да прилича на малка чешмичка, която цицеричи, а Божествената Любов е тази, която тече силно.
към текста >>

Всеки един да го внесе в себе си.
Но това дете било един ангел, ангел в нови дрехи, и е по-стар от дядото, макар той да има брада. На ученика най-първо трябва смирение. Ще учите. Христос казва: «Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.» Царството Божие е място на наука. Аз желая да внесете Царството Божие. Всеки един да го внесе в себе си. Имаш например тор, нечистотии - пусна тулумбата, водата, размият се и изчезват. Пуснете живота си - нека Божественият Живот да влезе. Не се борете със злото - пуснете доброто да тече, и всичко ще се уреди. Питам: кой е най-важният въпрос в живота? Ако те бесят, кое е най-важното?
към текста >>

76. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

Никой не живее за себе си, а за Бога.
Каквото дойде, го посрещам. Господ ще ти даде страдания, ще каже да те корят, друг път - да те хвалят. Благодари за всичко и кажи: «Такава е Волята Божия.» И по този начин ще се създаде какво? Някой казва: «Изгубих си мира! » Щом кажеш: «Така е Волята Божия», ще се върне мирът. Никой не живее за себе си, а за Бога. «Такава е Волята Божия» като кажеш, душата ти да се изпълни с радост, че Господ го удостоил. Да чувства душата дълбоко благоговение. Господ действува и Той ще внесе мир, радост, знание, свобода. Утре приложете това правило! Външният свят ни считат, че сме лоши хора и злото е, че не вярваме, че всичко е от Бога.
към текста >>

Какво нещо е животът сам по себе си?
Само не трябва да се изучава болезненото състояние на хората, а здравословните неща. Не омразата, а Любовта. Не глупостта, а Мъдростта. Не лъжата, а Истината. Не кривото, а Правдата. Какво нещо е животът сам по себе си? Ако някой пее, това пеение ли е? Или ако някой свири, това свирение ли е, това музика ли е? Или всякой, който говори, е ли разумен човек? Пението е мощна сила. Ако аз седна и изпея една песен, ще струва повече, ще се върне настроението ми, отколкото да пия мляко или взема валерианови капки.
към текста >>

Основното положение е да намерите себе си, къде сте.
Когато кажеш: «Имам добри схващания», това не си ти - то е умът на Юпитер. «Аз наука имам» - това не си ти, то е Слънцето. «Любов имам» - това е Венера. Где сте вие? Боравите с един чужд капитал. Основното положение е да намерите себе си, къде сте. Щом се намерите где сте в козмоса, ще почувствувате една радост. Някой път сте скръбни - то е Сатурн. Карате се - то е Марс. Във великата Божествена наука ний трябва да намерим своето положение. Богът на работата, на чиновниците е Меркурий.
към текста >>

Христос виждаше звездата пред Себе Си.
Рада - турете тази, вътрешната хармония. Да има в лицето ви един тип на Рада. Ще виждате звездата си над челото си, горе, и тя да ви ръководи. Звездата пред мен има отрада всякога в живота. Тази звезда ще ви ръководи и ще разрешава мъчни въпроси. Христос виждаше звездата пред Себе Си. 1) Вашето място. 2) Рада. Имате условията и материала да работите. Всички прости елементи да се обърнат на злато, на благороден метал. Рада. Упражнението: дясната ръка прокарана върху лявата през гърдите и широко разтворени хоризонтално двете ръце и се изпява «а-а-а», с лявата - «о-о- о».
към текста >>

Да правите усилия над себе си, да придобиете по нещо си.
Защо в клас не се позволява да се смеят? Защото ще смущават учителя. Друга е гамата. Смях и сериозна мисъл не се спадат. Между всички действия да има хармония. Да правите усилия над себе си, да придобиете по нещо си. Нервният човек, подозрителният човек си остава такъв, какъвто си е. Вълк във вълк може да се съмнява, но има неща, в които не може да се съмнява. Овца в овца не се съмнява. Хора от рода на вълците се съмняват; а хора от овча порода не се съмняват. Те са неотстъпчиви сили.
към текста >>

Тия сили, да ги измениш, да работят над себе си.
Те са неотстъпчиви сили. Вълкът може да подозре другия вълк, че ял корени. И в доброто, и в лошото подозират. И добро да му направиш, и зло да му направиш, пак те подозира. Това са числа, това са занятия, с които да боравиш, да ги обърнеш от едно състояние в друго. Тия сили, да ги измениш, да работят над себе си. Къде отива човешкото подозрение? Един мъж имал една верига и вържал крака на жена си за своя крак и заключвал веригата, и пак й казвал: «Къде си ходила? Ходила си някъде.» - «Как ще ходя, когато ме заключваш? » - казвала жената. Благородство се иска на човешката душа.
към текста >>

Най-после се съмняваме и в себе си.
Един мъж имал една верига и вържал крака на жена си за своя крак и заключвал веригата, и пак й казвал: «Къде си ходила? Ходила си някъде.» - «Как ще ходя, когато ме заключваш? » - казвала жената. Благородство се иска на човешката душа. Да се съмнявате, това е не- разбирание на дълбоките причини. Най-после се съмняваме и в себе си. Отричаме Любовта, Вярата, всичко благородно отричаме. В своята Вяра никога не трябва да се съмняваме! Любовта, Вярата, Умът може да се опитат. Който се е родил със съмнението, той ще си го носи. Онзи е герой, който може да скъса веригата на крака си.
към текста >>

С това ние помагаме на себе си.
Ще противодействува и кармически ще спре вашите начинания. Спирате Божието благословение, щом направите погрешка. Всички да сте разумни и внимателни! Когато обичаме човека, обичаме по един начин, а кога не обичаме човека, обичаме по друг начин. С всичко благородство да разберем отражението на брата си, и да му помогнем. С това ние помагаме на себе си. Съмнението от вас е най-малката погрешка в света. Правете опити върху себе си! Догде не вземете връх над съмнението, не могат дарбите да се дадат и да разработите това, което е във вашата душа. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, 4ICT И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! 38. Четвъртък, 18.II.1926 г.[7] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
към текста >>

Правете опити върху себе си!
Всички да сте разумни и внимателни! Когато обичаме човека, обичаме по един начин, а кога не обичаме човека, обичаме по друг начин. С всичко благородство да разберем отражението на брата си, и да му помогнем. С това ние помагаме на себе си. Съмнението от вас е най-малката погрешка в света. Правете опити върху себе си! Догде не вземете връх над съмнението, не могат дарбите да се дадат и да разработите това, което е във вашата душа. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, 4ICT И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! 38. Четвъртък, 18.II.1926 г.[7] ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) Има едно положение: всякога се учи и никога не се е научил. Ако жената не наготви добре, ако шивачката не довърши работата добре, ученикът ако не си свърши уроците добре, нищо не са научили.
към текста >>

Радвайте се и веселете се, кога лошо кажат за вас, кога сте боси, гладни, голи, гонят ви... Силен е онзи, който може да влада себе си!
Да възприемете Божиите лъчи, и тогава станете. Вечер - също 10 минути размишление, отправете душата си нагоре, да благодарите и възприемете лъчите. Една минута струва милиони! При Бога само вечното може да даде. Да се приближаваме при Бога, съкратяваме времето. Радвайте се и веселете се, кога лошо кажат за вас, кога сте боси, гладни, голи, гонят ви... Силен е онзи, който може да влада себе си! На един праведен човек му. трябват пет минути, да свърши всичката домашна работа, една минута - да се облече, една минута - да се умие, две - минути да [се] посреше и се разправи с приятелите си, една минута - да тури всичко в ред. На праведния човек прахът не пада в стаята, а излиза сам от прозореца. Например един светия като стане сутрин и духне три пъти, всичко става чисто. Трудът се съкратява и сме свободни.
към текста >>

Човек ще изучава себе си - какво обича.
Като им дадете това, от което имат нужда и което обичат. Представете си, виждам ви, че сте раздразнен. Зная, че обичате розовото масло. Ще отворя розовото масло, и ще се спаси положението. Трябва да знаете какво обича, и да му го доставите. Човек ще изучава себе си - какво обича. Дълбокото желание на душата и духа - дайте им каквото обичат. Не се месете на вашия ум и сърце! Друг е, Който възпитава ума и сърцето. Що е скръб? Известни разумни условия, при които може ония добродетели да се проявят.
към текста >>

Ако имаш голяма топлина - разбирам; но щом имаш малка топлина - задръж си я за себе си.
Ако сте при недуховни хоpa, душата чувствува, усещате, че сте изгубили нещо. Щом излезете оттам, обмяна става на енергиите. Вие давате, и те дават. Отидете при някой болен - не гледай да го излекуваш; защото, ако е определено да си замине, и тебе ще завлече. Гледай да му говориш за Бога! Ако имаш голяма топлина - разбирам; но щом имаш малка топлина - задръж си я за себе си. Да учите другите да се подчиняват на Божествения закон. Всички имат различни възгледи за живота и дават само съвети защо Господ не направил така света. Например постници сте в пустинята, не сте яли дълго време. Двама хора ви носят един много голям скъпоценен камък и един картоф. Кое е ценно?
към текста >>

Най-добри певци са тези, които пеят само на себе си.
Ще речете: плодове има, ама кой се трудил за тях? Промисъл разбираме - абсолютно разумния свят. Искате дар да ви се даде. Добре. Имаш знание - няма на кого да го предадеш. Имаш глас - няма на кого да пееш. Най-добри певци са тези, които пеят само на себе си. Също е и с мисълта. Като мислиш, сам да се радваш на своята мисъл, да принесе полза на тебе. Казва някой: «Хората не ме обичат.» По какво познавате, че ви обичат и не ви обичат? Ако ви дава храна, дрехи, пари - това обич ли е? Защо дъщерята не обича баща си и майка си?
към текста >>

Като четете вестниците, задръжте за себе си поне 10 дни писаното, не го разпространявайте.
Пророчествата да се поставят на факти. Чикаго ще потъне - но хората в Чикаго се молиха, и Господ отмени. Лондон, казаха, ще потъне, но в Лондон се молиха - и се отмени. Господ отменя работата, но аз казвам: за 26 години много хора ще възкръснат, много хора ще се родят, много ще се женят, много ученици ще свършат университета. В 26 години много мъже няма вече да бият жените си. Като четете вестниците, задръжте за себе си поне 10 дни писаното, не го разпространявайте. А вие - веднага. Като излагате себе си, излагате и мен. Да, землетресения ще станат. Кога? Когато остареем. Когато пророкът предскаже, че един континент ще мине в друг континент и ще има кой да разправя, че еди-кой пророк това е казал, това е пророчество; а кога кажат: ще потъне цял град, и хората, и пророкът - тогава кой ще остане и ще разправя за станалото пророчество?!
към текста >>

Като излагате себе си, излагате и мен.
Лондон, казаха, ще потъне, но в Лондон се молиха - и се отмени. Господ отменя работата, но аз казвам: за 26 години много хора ще възкръснат, много хора ще се родят, много ще се женят, много ученици ще свършат университета. В 26 години много мъже няма вече да бият жените си. Като четете вестниците, задръжте за себе си поне 10 дни писаното, не го разпространявайте. А вие - веднага. Като излагате себе си, излагате и мен. Да, землетресения ще станат. Кога? Когато остареем. Когато пророкът предскаже, че един континент ще мине в друг континент и ще има кой да разправя, че еди-кой пророк това е казал, това е пророчество; а кога кажат: ще потъне цял град, и хората, и пророкът - тогава кой ще остане и ще разправя за станалото пророчество?! Ако корабът потъне, и всички, и пророкът, кой ще разправя тогава? Та, и вие, кога Павел е пророкувал, е казал: «Братя, не бойте се, това и това ще стане, но всички ще се избавим» - и така е станало.
към текста >>

Всякога да го нося в себе си: че трябва да съм търпелив.
Основното нещо през тая година: да добиете търпение през 26-а година, да придобиете милосердието в 27-а година, да придобиете Любовта към Бога. Три неща: търпение, милосердие и Любов към Бога - и коренно ще се измени вашият живот във всяко отношение и всичко ще ви тръгне наред. А който не ги придобие - мъчнотиите му ще се увеличат. Ще слезете в по-гъста материя и страданията ще се увеличат. Това е една цяла философия, да бъдеш търпелив. Всякога да го нося в себе си: че трябва да съм търпелив. Но не трябва да напомняте на никого, че няма търпение, да има търпение. Да не накърните душата на брата си - това е благородство! За всяка празна дума ще дадете ответ. Вие си давате много голяма свобода - аз го наричам «слободия». Вътре си говори каквото искаш, а отвън си мълчи!
към текста >>

Когато ти говори той, кажи му така: «И на мен да говориш тъй, както на себе си!
Да не накърните душата на брата си - това е благородство! За всяка празна дума ще дадете ответ. Вие си давате много голяма свобода - аз го наричам «слободия». Вътре си говори каквото искаш, а отвън си мълчи! Кажи на брата си така: «братко, виждам една добра черта - имаш запас, имаш основа да си търпелив - и можеш да я проявиш.» Турете отрицателните мисли в положителни! Когато ти говори той, кажи му така: «И на мен да говориш тъй, както на себе си! » Кажи на брата си това: «И на мен да говориш тъй, както говориш на себе си! » Турете в действие тая задача. Всемирното Бяло Братство иска от учениците да придобият и приложат тия три добродетели, и ще ви съдействуват. Под думата «Учител» разбирам Великата Мъдрост, която внася новите форми в света. Да знаем какво да си говорим.
към текста >>

» Кажи на брата си това: «И на мен да говориш тъй, както говориш на себе си!
За всяка празна дума ще дадете ответ. Вие си давате много голяма свобода - аз го наричам «слободия». Вътре си говори каквото искаш, а отвън си мълчи! Кажи на брата си така: «братко, виждам една добра черта - имаш запас, имаш основа да си търпелив - и можеш да я проявиш.» Турете отрицателните мисли в положителни! Когато ти говори той, кажи му така: «И на мен да говориш тъй, както на себе си! » Кажи на брата си това: «И на мен да говориш тъй, както говориш на себе си! » Турете в действие тая задача. Всемирното Бяло Братство иска от учениците да придобият и приложат тия три добродетели, и ще ви съдействуват. Под думата «Учител» разбирам Великата Мъдрост, която внася новите форми в света. Да знаем какво да си говорим. Когато някой дойде при мен, да каже: «Учителю, говорй ми с язика на Мъдростта!
към текста >>

А Истина е, защото съдържа всичко в себе си.
(3 пъти.) 41. Новата 1926 г. 22.III. вечерта. Беседа от Учителя[11] Бог е Любов, но тази Любов е разумна. Тя не е само разумна, но тя е и Истина. А Истина е, защото съдържа всичко в себе си. Любовта, която не съдържа всички блага в себе си, тя не е Любов. Това е едно преходно състояние на човека. Любовта съдържа всичко в себе си, всички възможности на света. Това е Божията Любов. Аз бих желал, когато споменавате думата «Любов», да затрепти вашето сърце и вашата душа.
към текста >>

Любовта, която не съдържа всички блага в себе си, тя не е Любов.
Новата 1926 г. 22.III. вечерта. Беседа от Учителя[11] Бог е Любов, но тази Любов е разумна. Тя не е само разумна, но тя е и Истина. А Истина е, защото съдържа всичко в себе си. Любовта, която не съдържа всички блага в себе си, тя не е Любов. Това е едно преходно състояние на човека. Любовта съдържа всичко в себе си, всички възможности на света. Това е Божията Любов. Аз бих желал, когато споменавате думата «Любов», да затрепти вашето сърце и вашата душа. И когато човек изговори тази дума, «Любов», той не трябва да е дребнав.
към текста >>

Любовта съдържа всичко в себе си, всички възможности на света.
Беседа от Учителя[11] Бог е Любов, но тази Любов е разумна. Тя не е само разумна, но тя е и Истина. А Истина е, защото съдържа всичко в себе си. Любовта, която не съдържа всички блага в себе си, тя не е Любов. Това е едно преходно състояние на човека. Любовта съдържа всичко в себе си, всички възможности на света. Това е Божията Любов. Аз бих желал, когато споменавате думата «Любов», да затрепти вашето сърце и вашата душа. И когато човек изговори тази дума, «Любов», той не трябва да е дребнав. И аз се чудя как някои хора се тревожат от най-малки работи. Например детето е болно - ако детето е болно, то е едно условие да проявиш любовта си.
към текста >>

Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си.
Защото човек трябва да стане мек. Всеки иска да бъде мек, но гласът ви не е мек, сърцето ви още не е меко. Колко пъти говориш меко! Но сърцето ви не е меко. Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искреност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, необикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера. Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един.
към текста >>

Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си.
Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искреност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, необикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера. Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един. Но най-напред трябва духовно и после - физически. Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората. Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път. Ще идеш при Бога, ще идеш и ще кажеш: «Бог е Любов!
към текста >>

Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един.
Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искреност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, необикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера. Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един. Но най-напред трябва духовно и после - физически. Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората. Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път. Ще идеш при Бога, ще идеш и ще кажеш: «Бог е Любов! » На земята има голяма нужда от Любов, чрез нас.
към текста >>

Ако ние дадем себе си и ако Божията Любов мине през нас, тогаз тя ще остави в нас онези блага, тя ще ни повдигне.
Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората. Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път. Ще идеш при Бога, ще идеш и ще кажеш: «Бог е Любов! » На земята има голяма нужда от Любов, чрез нас. Ние сме всички органи на Божията Любов. Ако ние дадем себе си и ако Божията Любов мине през нас, тогаз тя ще остави в нас онези блага, тя ще ни повдигне. Само по този начин ние можем да се развиваме. Не действува ли в нас Божествената Любов, никаква култура не може да се развие. И аз искам Божията Любов да действува чрез вас през тази година всякога. Аз го искам, защото Бог го иска; защото ангелите го искат; защото и аз го искам. Искам го, защото и вие го искате.
към текста >>

Човек, който се занимава с недъзите на хората, спъва сам себе си, става наслоявание в съзнанието.
Всичко се хармонизира. Не трябва религиозни фанатици. Почти всички се оплаквате, че няма добър прием. Ако имам Божественото, ще ви приема добре. У всинца ви да има Божественото, и ще има отношение. Човек, който се занимава с недъзите на хората, спъва сам себе си, става наслоявание в съзнанието. В човешкото съзнание всичко да е строго определено и да е радост. Вън от Школата не можеш да се учиш. Господ те учи чрез всички и чрез всичко. И тогава ще заговори Божественият глас и в тебе ще стане преобразувание и ще си роден от Бога, и няма да има грях. Само който има Божественото, само той може да говори.
към текста >>

Ще създадете в себе си един идеал в Невидимия свят.
Ще си създадете красиви образи в съзнанието. Ще подражаваш на тоя красив образ. Окото на светията, на ангела вижда и духовното тяло. Ние сме обект. На Земята и от Невидимия свят правят опит над нас. Ще създадете в себе си един идеал в Невидимия свят. От Невидимия свят те оставят да си направиш сам избора - в добро или в зло. Всички работят; и като направиш избора си, оттеглят се, оставят те сам да понесеш последствията от своя избор. 43. Сряда, 28.IV.1926 г[14] Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Тайна молитва.) Свободна тема. Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в природата.
към текста >>

Поет си - за себе си бъди поет; музикант - за себе си бъди музикант.
Красиво е това, да се опростите с миналото, а с новото ще постъпвате. Аз ви виждам, че сте все сухи сливи, круши. Кое предпочитате - пресните плодове или сухи?! От еднообразието се образува електричество и става отблъсквание. За всички има място, само трябва време. Поет си - за себе си бъди поет; музикант - за себе си бъди музикант. Другото е болезнено състояние. Другия път - другата сряда - да сте пресни плодове, а не сухи! Този, който има благородни идеи, е благороден, а който няма благородни идеи, е празна торба. Главата ти трябва да бъде пълна с нещо хубаво - Божествено. Желая да бъдат пълни с живата Истина!
към текста >>

«Господи, живота, всичко, което сме придобили, даваме го Теб.» Трябва в себе си да се убедиш, че е така - че служа на Бога.
Ще бъдете разумни - и ще дойде доброто. В този живот ще събудите спящите сили във вас! Ще ги разработите през този живот! Кои са признаците да познаваш Бога? - Всичко подаряваш Нему! «Господи, живота, всичко, което сме придобили, даваме го Теб.» Трябва в себе си да се убедиш, че е така - че служа на Бога. Ще идете двамата, и ще служите на Бога. Искате лесно да влезете в Царството Божие. Ако не се отречеш от всичко и не понесеш кръста си, всичко да изгубиш - приятели, свои, да останеш сам и да кажеш тогава: «Господи, при Тебе ида, те ме изпъдиха и пратиха при Тебе...» Ако живеем по Бога и служим на Бога - всичко е на мястото си. Мухите развалят вашето миро! Херметически затворете мирото си!
към текста >>

Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото.
Има промяна на съзнанието. Идват страдания, дохожда едно заспивание, замъглявание на съзнанието, и после пак се пробужда съзнанието, като че се раждате отново. Това е вашето прераждание, разширение. Трябва крепък ум, за да устоява! Настрадин Ходжа отишел да сече дърва. Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото. Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно. Обаче той не послушал и паднал с дървото заедно на земята. Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание. Изкопава си гроб, ляга в него. За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял.
към текста >>

Сутре, като станете, да не мислите за себе си, но да угодите на Него.
Човешката душа при всичките условия остава неопетнена. Грехът може да се присламчи само, но не може да влезе в душата, не може да докосне душата. Душата, която се оцапа, ще се освободи от тялото си. Само ще умре, но не се цапа. Чистата душа може да очисти тялото, но тялото не може да очисти душата. Сутре, като станете, да не мислите за себе си, но да угодите на Него. Ний мислим за Господа, но мисълта ни е разхвърляна. Мисълта за Бога да образува верижка, а не разхвърляни халкички. На здрав няма да му запаля печката. Здравият сам да си шета. Щом страдаш, аз се радвам.
към текста >>

В природата има различни начини за мислене.
(бел. М. И.) 49. Сряда, 10.XI.1926 г.[19] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (зпъти.) (Тайна молитва.) «Разлика между детското и старческото съзнание» (тема). Да се научите да мислите както природата мисли. В природата има различни начини за мислене. Ако един човек пише и в началото линиите на буквите надебелява, а към края ги изтънява, защо е това? Означава, че той е решителен човек - почва дебело работите си, а свършва тънко. Също е и с носа. Ако в основата е дебел, значи наляганието е голямо. Ако върхът е завъртян надолу, като [на] орлите?
към текста >>

Например червения цвят - за себе си, да живее.
Ако върхът е завъртян надолу, като [на] орлите? Тия двама хора се различават в носовете, но различават се и в мислите си. Носът е проекция на природния нос. Колкото цветовете са по-тъмни, толкова и материята е по-гъста. Черното братство използува цветовете всякога за своя полза. Например червения цвят - за себе си, да живее. Зеления - ти трябва да гледаш да имаш условия да живееш. Жълтия - всички средства да употребиш, за да можеш да живееш. Ясноси- ния - Истината ще говориш само на себе, а ще заблуждаваш другите. Виолетовия - силата е, само за себе ще я задържиш, само за себе си. В астрала, мен- тала и Божествения свят, и там си имат дъги.
към текста >>

Ясноси- ния - Истината ще говориш само на себе, а ще заблуждаваш другите.
Колкото цветовете са по-тъмни, толкова и материята е по-гъста. Черното братство използува цветовете всякога за своя полза. Например червения цвят - за себе си, да живее. Зеления - ти трябва да гледаш да имаш условия да живееш. Жълтия - всички средства да употребиш, за да можеш да живееш. Ясноси- ния - Истината ще говориш само на себе, а ще заблуждаваш другите. Виолетовия - силата е, само за себе ще я задържиш, само за себе си. В астрала, мен- тала и Божествения свят, и там си имат дъги. Само в причинния свят може да разбереш същинския смисъл на цветовете. Например червеният цвят означава живот, но ще го употребиш за полза на ближния си. Жълтият - да си умен и знанието да употребиш за полза на другите.
към текста >>

Виолетовия - силата е, само за себе ще я задържиш, само за себе си.
Черното братство използува цветовете всякога за своя полза. Например червения цвят - за себе си, да живее. Зеления - ти трябва да гледаш да имаш условия да живееш. Жълтия - всички средства да употребиш, за да можеш да живееш. Ясноси- ния - Истината ще говориш само на себе, а ще заблуждаваш другите. Виолетовия - силата е, само за себе ще я задържиш, само за себе си. В астрала, мен- тала и Божествения свят, и там си имат дъги. Само в причинния свят може да разбереш същинския смисъл на цветовете. Например червеният цвят означава живот, но ще го употребиш за полза на ближния си. Жълтият - да си умен и знанието да употребиш за полза на другите. Виолетовият - силата, която имаш, да я употребиш за другите.
към текста >>

Ученикът да схваща тази идея за себе си.
Жълтият - да си умен и знанието да употребиш за полза на другите. Виолетовият - силата, която имаш, да я употребиш за другите. Цветовете се употребяват за лекувание. Щом имаш Божествения живот, червеният цвят служи за висшия живот. Аз е онзи, който не умира. Ученикът да схваща тази идея за себе си. Ученикът трябва малко да говори, много да мисли и малко да се тревожи. Някой казва: «Аз ще проповядвам.» Добре, но знанието ти ще бъде само за една година. Щом напълниш чуждата глава, твоята ще се изпразни. В една година ще се изчерпи знанието ви. Не е лесно да се говори нещо оригинално.
към текста >>

Пожелавам на всички - разбира се, турям и себе си - пожелавам да получим Знание с Любов, което ще ни донесе радост и благословение.
Слушаш ли природата, и тя дава. Слушай твойто сърце - ако е дошел часът, направи доброто, ако ли не - чакай. Ако изпълните една стотна от това, което ви казвам, ще станете богати. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! Поздравлявам всички сестри с Божията Велика неизменна Любов. Пожелавам на всички - разбира се, турям и себе си - пожелавам да получим Знание с Любов, което ще ни донесе радост и благословение. Сестра Толева 50. Сряда, 17.XI.1926 г.[20] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (Тайна молитва.) Кои бяха по-важните мисли от миналата беседа? I - това е жива единица. Ако я въведем във втора степен, 3, 4, какво ще сполучим?
към текста >>

Единица със себе си може ли да се събере?
(Тайна молитва.) Кои бяха по-важните мисли от миналата беседа? I - това е жива единица. Ако я въведем във втора степен, 3, 4, какво ще сполучим? Защо не се увеличава? Ако съберете единица с единица, какво става? Единица със себе си може ли да се събере? Цяло никога не се събира. Събират се само части. Човек сам със себе си не се събира, нито се вади, ни умножава, нито се дели. 4 закона трябва да се пазят. Сам ако сте, ще сте свободен.
към текста >>

Човек сам със себе си не се събира, нито се вади, ни умножава, нито се дели.
Защо не се увеличава? Ако съберете единица с единица, какво става? Единица със себе си може ли да се събере? Цяло никога не се събира. Събират се само части. Човек сам със себе си не се събира, нито се вади, ни умножава, нито се дели. 4 закона трябва да се пазят. Сам ако сте, ще сте свободен. Друг човек, подобен като вас, в света съществува ли? Не. Тогава с кого се борите? Сам със себе си ли?
към текста >>

Сам със себе си ли?
Човек сам със себе си не се събира, нито се вади, ни умножава, нито се дели. 4 закона трябва да се пазят. Сам ако сте, ще сте свободен. Друг човек, подобен като вас, в света съществува ли? Не. Тогава с кого се борите? Сам със себе си ли? Имате вие вярвания, които не са основателни. Вънка от жената, мъж не съществува и вънка от мъжа, жена не съществува. Вие обичате само себе си. Щом не сте разположени, не обичате вие никого! Душите, това са разни състояния на Божественото съзнание.
към текста >>

Вие обичате само себе си.
Друг човек, подобен като вас, в света съществува ли? Не. Тогава с кого се борите? Сам със себе си ли? Имате вие вярвания, които не са основателни. Вънка от жената, мъж не съществува и вънка от мъжа, жена не съществува. Вие обичате само себе си. Щом не сте разположени, не обичате вие никого! Душите, това са разни състояния на Божественото съзнание. Какво нещо е Божественото? То е едно съзнание. Всички души са едно общо цяло в Божественото съзнание.
към текста >>

Бог не може да измени на Себе Си!
Човешката пък душа е извън клетките, нишки и състояния. Трябва духът ви да бъде мощен. Тази вечер искам да ви дам една песен: «Любов ме озари, Душата ми разшири, Духа ми укрепи И благост в мен всели.» Тази е една окултна песен, поезия с положителни думи. Щом любим, не можем да изгубим любящия. Бог, Който люби, не може да ни изгуби. Бог не може да измени на Себе Си! Щом Любовта е неизменяема, тя всякога може да ни озарява. В Божественото съзнание, когато се сменя от едно състояние в друго, има всякога страдания. Окултният ученик да знае: колкото по-дълго страданието продължава, толкова по-добро ви чака. Като състояние на Божественото съзнание, всичко добре ще ви върви. Новото, което се гради, от него да си образуваме хубава нова дреха.
към текста >>

Човек сам в себе си е цяла библиотека.
Като състояние на Божественото съзнание, да живеете в хармония. В изпит и страдания Бога призовах, и Любов ме озари. Да ти е приятно да учиш. Красотата е израз на Истината. Красив е, който е свободен. Човек сам в себе си е цяла библиотека. Най-хубавата книга е човешката душа. Бъдещата култура ще чете знанието, ще бъде написано на душата. 51. Сряда, 24.XI.1926 г.[21] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (Тайна молитва.) (Свободна тема.) Ако перото пише, и не написва нищо, ако човек учи, без да научи нещо, ако пее, без да научи нещо, защо е всичко това? Например, ако каже някой така: «О, зора, която изгрява за моята душа», зората излиза ли за мен?
към текста >>

В себе си да сте правдиви.
Имали ли сте опитността, че искате да ядете, и да се въздържиш? Това, което е направила майка ми, добре го е направила. Целият ни живот е произведени дисонанси. Когато мислите нещо за някого, това, което мислите, вярно ли е? Да сте правдиви. В себе си да сте правдиви. Неправдивите мисли привличат тия тъмни предмети. Постепенно да разчистите съзнанието си и да се питате: «Прави ли сме? » Приложете новото; ако ви ползува, турете новите греди! Трябва разширение. Кога построим новото здание, старото ще напуснем.
към текста >>

Вътре в себе си човек трябва да има високо мнение за другите.
Един плат хубав от колко копринени нишки се прави? Нали не може от 1, 2, 3, 4, 5, а от 100-200 нишки гладки, и се образува хубав плат. Ще тъчеш. Задачата на живота е да превъзмогнем мъчнотиите с нашата мъдрост и знание. Ний сме хора, които във всички области не спираме. Вътре в себе си човек трябва да има високо мнение за другите. [На] окултния ученик много му се дава и много се иска от него. «Любов ме озари» - иска се топлина. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти) Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Люб[езни] сестри, Прощавайте, ако с моето това малко листенце ще ви обезпокоя! Не бих писала, но почнах вече да се съмнявам, да не отиват в морето бележките, та виж някоя риба ги глътнала.
към текста >>

77. I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Борис Рогев

I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене».
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.
към текста >>

А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история. Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн.
към текста >>

78. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди.
Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ. Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви. Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние. С тези прегради методистките мисионери се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях. Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди. Особена чувствителност проявявали българите и към прозелитичния дух на методистката пропаганда: било е достатъчно само да се намекне пред обикновените хора от народа за критично отношение към православието или да се внушава под каквато и да е форма отказване от него и приемане "новата" и "истинската" вяра - и аудиториите на "благовестителите" на тази вяра внезапно оредявали, а често въобще се стопявали. Това неведнъж е ставало причина мисионерите да започват работата си с нови средства и съвсем отново, да се местят от едно селище в друго, а някои дори да се отказват след неуспеха си, какъвто е и случаят с У. Претимън след неуспеха му в Шумен. (Заб. Вж. М. Стоянов. Начало на протестантската пропаганда в България, с.
към текста >>

Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ.
Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб. Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си. Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ. Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с.
към текста >>

Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите.
Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа. Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване.
към текста >>

Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта.
Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите.
към текста >>

79. 143. Тялото е струна на духа

Весела Несторова

Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето.
Бог се проявява в този процес, цени го. Ние се занимаваме с елементарното проучване и проявление на Любовта, искаме да я осезаем физически. Ние сме струна на Духа, човек като свири на цигулка от него излиза музиката, влиза в струната и създава известни трептения, които чрез въздуха се предават - въздухът е среда на тези трептения и за предаване. Тялото е струна на духа. Човек може, каквото музикално парче поиска, да изсвири. Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето. Да е музикант човек. Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината. Багри дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят. Мисълта дава формите, а духовния свят - съдържанието, та белият цвят от само себе си нищо не може да представи ясно, идва тогава другият - червеният цвят и заедно работят Човек по-голямата част от живота си преминава в чистене от утайки на миналото - мътната вода трябва да се филтрира. Да изучаваме природата - растенията от въглеродния двуокис се хранят и ние ще трябва да се научим от въглеродния двуокис да вадим храна.
към текста >>

Мисълта дава формите, а духовния свят - съдържанието, та белият цвят от само себе си нищо не може да представи ясно, идва тогава другият - червеният цвят и заедно работят Човек по-голямата част от живота си преминава в чистене от утайки на миналото - мътната вода трябва да се филтрира.
Човек може, каквото музикално парче поиска, да изсвири. Ще свири на стомаха си, на дишането, на мисленето. Да е музикант човек. Цветовете са признак, че човек е влязъл в един умствен свят на пречупване на светлината. Багри дава само мисълта, тя има бял цвят - синтетичен, а сърцето има червен цвят. Мисълта дава формите, а духовния свят - съдържанието, та белият цвят от само себе си нищо не може да представи ясно, идва тогава другият - червеният цвят и заедно работят Човек по-голямата част от живота си преминава в чистене от утайки на миналото - мътната вода трябва да се филтрира. Да изучаваме природата - растенията от въглеродния двуокис се хранят и ние ще трябва да се научим от въглеродния двуокис да вадим храна. Сега в духовния свят много ядем. Правим 20 вдишки на една минута, а трябва две вдишки и две издишки на една минута да правим. Животните ядат цял ден, човек яде три пъти на ден, а колкото по-напредва, по-рядко става храната му Та в дишането сме бързи и затова ни липсва търпение. Учителят дава най-хубавата тема на ученика, а той трябва да я развие по най- хубав начин и после идва третото - той ще я прочете.
към текста >>

80. 146. Днес човешкият организъм не може да издържи на любовта като сила

Весела Несторова

Има неща логични, които са прави, но има неща прави, които не са логични, не могат да се обяснят по пътя на логичното мислене.
Има единство в него. Бъдещите хора ще могат да носят Любовта, сега още не може да издържи организма ни. Сега постепенно се каляваме и привикваме да носим Любовта. Днешната беседа е: "Пътят към щастието". Когато Любовта и Мъдростта говорят на човека, те не търсят логиката, за да се утвърдят, те говорят тъй, както са и оставят сами да се наложат поради своята реалност Човек с време разбира какво му говорят те. Има неща логични, които са прави, но има неща прави, които не са логични, не могат да се обяснят по пътя на логичното мислене. Хората досега как са мислили - вярвали са в нещо нереално и после са се разочаровали. А сега ще започнем да чувстваме и знаем, че мислим. Защо да се осъждаме един друг? Някой художник нарисувал една страна на планината и иска да каже, че такава е планината; друг художник може да нарисува другата страна - всеки да рисува, каквото вижда и да дава свобода на другите. Луната действа на птиците.
към текста >>

Човек като почувствува и разбере величието на Любовта, от само себе си да е готов да й служи.
Примери за света на Новото ще бъдат народите от англосаксонската раса-Америка, Англия, Германия. Любовта прави беднотията красива. Един художник се интересува от бедни хора като сюжет и като ги нарисува, картината му се цени, а богатия не е добър сюжет за картина, обикновен е. Това, което става днес не е наказание, то е разпределение на всеки според каквото е изработил и заслужил. Един заслужил пет таланта, пет ще получи, друг четири, три и т.н., всеки ще получи заслуженото. Човек като почувствува и разбере величието на Любовта, от само себе си да е готов да й служи. Луната действа на ума-динамизира го, охладява го, а слънцето действа на сърцето - стопля го. От светлината и топлината се явява движението - живота. Земята вследствие на топлината и светлината има движение и живот. Светлата епоха започва в 1942 година. (Забележка: Виж "Изгревът" т.
към текста >>

81. 266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички

Весела Несторова

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

Глупак е, който уповава на своята къща, или разчита на себе си.
Като не разбираш доброто, то се превръща на зло, а като разбираш злото, то става добро. Щом откъснеш един плод, трябва да го изядеш. Всички страдат, като откъснат една Божествена мисъл или чувство и не го изяждат. Никога не късайте плода, преди да сте изгладнели. Новото учение седи в това, да знаеш как да снемаш раницата от гърба си. Глупак е, който уповава на своята къща, или разчита на себе си. Единственото реално нещо е Любовта. Когато чувстваш най-малкия подтик на живот, то е Любовта. Сладчината на плода е Любов. Онзи, Който иде сега в света носи свободата за всички - Той носи Любовта. Той иде с изгряващото слънце и заминава със залязващото слънце.
към текста >>

Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване.
Той иде с чистия въздух и заминава с нечистия въздух. Той иде с чистата храна и заминава с нечистата. Досега сърцето ви е било все andante, а сега ви трябва allegro. Andante, хората го създадоха, a allegro Бог го създаде. Старите хора образуваха andante. Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване. Любовта е камертон - Любовта е туй, което ви помага. Мъдростта и Истината е туй, което ви наглася. Ако не нагласиш живота си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик. Бог винаги говори благо, като слънцето. Гласът на Бога е благото на живота.
към текста >>

82. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

ТОМ 25

Аз бях малък, голям турист бях, слизах долу по тази хайдушка пътека, прескачах с такова, обаче, забелязах, че г-н Дънов го виждах пред себе си, мъчех се да Го настигна, но не можах, слизам долу каптажа, а Той Го нямаше вече.
М: Да, да. В: Там спяхте на палатки? М: Там, на палатки и веднъж се връщаме, това беше Неговото връщане и летуването Му и тръгваме заедно, бяха 7-8 души и Епитропов мисля, че беше. И тръгваме заедно. От Сливен имаше пак, може би група от 1015 души. Аз бях малък, голям турист бях, слизах долу по тази хайдушка пътека, прескачах с такова, обаче, забелязах, че г-н Дънов го виждах пред себе си, мъчех се да Го настигна, но не можах, слизам долу каптажа, а Той Го нямаше вече. И, когато се прибирам в къщи, минавам покрай Михаил Райнов в къщи и чувам, че той свири на цигулка. Туй е за Неговата пъргавина. В: Става въпрос за Неговата пъргавина, или направо си е пренесъл тялото? М: Не мога да го кажа. Важното е, че аз Го изгубих от погледа си.
към текста >>

Отговаря: Мен ме интересуват необикновените хора, интересните хора и сигурно щеше... В: Те си говорят за нестандартно мислене.
X: Нали имаше, не знам дали сте слушали "Всяка неделя", Кеворкян имаше разговор за лечителя Димитър Кръстев. Та си мисля, той се обръща към журналистката, която е обърнала внимание на Кеворк върху него. Нали казват, по едно време се занимавахте със случая Ванга. сега казва с Димитър Кръстев. Кое Ви кара да обръщате внимание на такива хора, да се интересувате за тях и тяхната дейност? Отговаря: Мен ме интересуват необикновените хора, интересните хора и сигурно щеше... В: Те си говорят за нестандартно мислене. X: Да, да, да. В: Вижте какво, всичко, което е било в онази епоха, не е предназначено за това поколение, не е и за моето поколение. След време, аз това, което го събирам не е за моето поколение. X: Да, да. В: Това е едно поколение, аз ако доживея до Вашите години, едно поколение след две хилядната година се приема от едно друго поколение.
към текста >>

83. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Обяснявам си, че Вашето безсъние се дължи на многото мислене за бъдащето в момента, когато сте си легнала.
Тъй че и написването им в списък ще допринесе това. В писмото си загатвате, че пак почвате да страдате от безсъние. До колкото е лично изпитано от мен това състояние, то е свойствено на всяко мисляще същество. Но ний учениците, трябва да сме господари и на мисълта си. Легнем ли вечер, мястото на нашия дух е в школата, която постоянно заседава в духовния свят, за там трябва да се отправим. Обяснявам си, че Вашето безсъние се дължи на многото мислене за бъдащето в момента, когато сте си легнала. Разтоварвайте се предварително от всички мисли, които Ви обременяват като раница. Има едно механическо средство, което може да опитате: мислено ще фиксирате погледа си върху края на носа; от това средство някак неусетно човек се пренася и не усеща как е заспал. Ако се събуждате нощем, имайте при Вас някоя философска книга, тежка за разбиране и прочитайте няколко реда. Има и едно чисто духовно средство - молитвата при лягане. Духът, който се проявява между нас ми е оставил известен материален дар -разгръщам и намирам подходящата за случая МОЛИТВА ПРИ ЛЯГАНЕ „Хвала, Тебе, Боже мой, всякога хвала Тебе.
към текста >>

Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому.
Асавита Благословена ! Няма Любов като Божията Любов ! Днес получих писмото Ви, тези дни големия красив портокал, а забравих да благодаря писмено и за тристата лева, които сте ми оставили преди тръгването ми за родния ми град. Какъв красив плод! Мене ми беше позволено само да ги гледам по пазаря, а по някой път по някое резанче от някъде, а сега цял! Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому. Ето, че има още един от първите и той ми казва: „Гледай ме, колко съм красив, а и колко съм сладък! ” Новата идея за стихотворение е отлична. Отдавна си мечтаех за такъв един смел полет над красивите ни родни полета и ето с Вас ще може да направим тази обиколка. Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна.
към текста >>

Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си.
Мене ми беше позволено само да ги гледам по пазаря, а по някой път по някое резанче от някъде, а сега цял! Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому. Ето, че има още един от първите и той ми казва: „Гледай ме, колко съм красив, а и колко съм сладък! ” Новата идея за стихотворение е отлична. Отдавна си мечтаех за такъв един смел полет над красивите ни родни полета и ето с Вас ще може да направим тази обиколка. Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна. Вчера ми дойде идея и започнах донякъде един полет за висините с една възлюблена душа. Да не ми се сърдите. Като че ли свивате вежди. Моля Ви за помощ, да ми посочите докъде е позволено да се издигне тази душа и какво трябва да й се посочи.
към текста >>

Вашата възпитателска дейност ще има значение, когато я проявявате неусетно, без да проличава някакво усилие, което може би ще правите над себе си.
Пишете ми и по това. Простете ако намирате строга постъпката ми, нежността вложена в нея ще проличи скоро. Помнете, че имате двама братя: Colombo и Емил. Ако единият обичате за това що някога Ви е дал, то и другият трябва да Ви стане мил заради известни към него задължения. Знайте, че Асавита пак тъй нежно Ви обича, а малкото послушание към нея, ще Ви още повече приближи към нейната душа! Вашата възпитателска дейност ще има значение, когато я проявявате неусетно, без да проличава някакво усилие, което може би ще правите над себе си. И така, желанието на Духът е да ви види брат и сестра, брат и сестра. Оставам пак Вам вярната Асавита. П. П. Изпращаните от мен неща консумирайте, както намерите за добре. Всеки случай използувайте ги преди да извехнат. Съща.
към текста >>

Само така, аз ще оздравея... - Отречи се от себе си, ечи гласът Ви, като гърмотевица в мен!
Помислих си, че Вие ще ми доведете Colombo. Не, не! Вие ме викате из висините, давате ми нова лира в ръцете, нов светилник. Това показва, че никога няма да съедините ръцете ни, няма да ми го доведете. Ти ме зовеш към „Отречението”. Само така, аз ще оздравея... - Отречи се от себе си, ечи гласът Ви, като гърмотевица в мен! Тогава, иди си, Ти, която искаш това от мен. Ти си отиде. Тогава Слънцето изгасна, звездите потъмняха, ручеите престанаха, оазисите изсъхнаха. Отиде си царицата небесна. Отиде си пратеникът Божий.
към текста >>

Видя ли ме, Асавита, до себе си?
Мисълта ми е слаба. Тя не може да се отдели от мозъка ми, камо ли да полети нейде. Уморена съм. Още малко и ще заспя. Не, не, бодърствувам, защото след това трябва да реша задачите си за утре, да науча урока си по естествена [история], или немски. Видя ли ме, Асавита, до себе си? Не вярвам. При мене също няма никой. Образът на Учителя се мярна пред очите ми, но и Той изчезна зад куп тетрадки и упражнения. 4 МАРТ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 4 март 1927 г.
към текста >>

Стани светило на себе си и не бой се от околния мрак.
В. В. Асавита. 10 МАРТ 1927 г. четвъртък 10 март 1927 г. четвъртък Чрез труд и работа, въздигай се прескръбна, душе моя! Нека алгебрата, химията и физиката, нека всичкия учебен материал пречистят душата ти от тъжното „настояще” и те отвлекат далече, високо, все по-нагоре. Стани светило на себе си и не бой се от околния мрак. Търси щастието и радостта в себе си, търси мира и само мира, чрез размисъл, молитва, песен, гостуване всред природата, отиване при по-скърбните, които още не познават Асавита. 15 МАРТ 1927 г. Понякога идва Дафинка Доганова. Тя е прекрасна, като слънчева жена. Тя ми донася работа и - плодове.
към текста >>

Търси щастието и радостта в себе си, търси мира и само мира, чрез размисъл, молитва, песен, гостуване всред природата, отиване при по-скърбните, които още не познават Асавита.
10 МАРТ 1927 г. четвъртък 10 март 1927 г. четвъртък Чрез труд и работа, въздигай се прескръбна, душе моя! Нека алгебрата, химията и физиката, нека всичкия учебен материал пречистят душата ти от тъжното „настояще” и те отвлекат далече, високо, все по-нагоре. Стани светило на себе си и не бой се от околния мрак. Търси щастието и радостта в себе си, търси мира и само мира, чрез размисъл, молитва, песен, гостуване всред природата, отиване при по-скърбните, които още не познават Асавита. 15 МАРТ 1927 г. Понякога идва Дафинка Доганова. Тя е прекрасна, като слънчева жена. Тя ми донася работа и - плодове. Прекарваме приятни минути заедно, защото тя е извънредно заета с курсовете си по английски.
към текста >>

84. 2. Аз съм човекът

Глава 2. По следите на казаното

Глава 3. Принципите на Учението.

При наличието на един установен опит твърде стандартизиран по отношение идеята за ясновидството изобщо, фонова, което притежаваше Той стои неизмеримо и неуловимо за обикновеното човешкото мислене, за да може да се улови с перо.
Той владееше едно познание, което го правеше едновременно и сърцеведец и Човекът. Който единствено можеше да помогне на ония, които пристъпваха при Него с чистотата на сърцето, на мислите и на желанията. Той беше винаги готов да даде на всекиго онова, което му бе нужно, за да го освободи, обнадежди, повдигне. Отношението между ученик и Учител се изработваше мигом и погледът безпрепятствено проникваше в глъбините Твърде е рано да се говори за степента на Неговото виждане. Материалите лежат в изобилие и науката ще бъде принудена един ден да се занимава с Неговото виждане, което беше необикновено и което за сега не може да се подведе под никоя степен или рубрика. При наличието на един установен опит твърде стандартизиран по отношение идеята за ясновидството изобщо, фонова, което притежаваше Той стои неизмеримо и неуловимо за обикновеното човешкото мислене, за да може да се улови с перо. В желанието да бъдем точни и да спазваме до максимум казаното от Него, ние се стараем да построим нашите теми изключително върху документацията - беседите и лекциите. Една скоба се открива, една завеса се открехва, мимоходом сякаш Той казва няколко думи за себе си и следите са вече ярко очертани, следи, които водят до високи върхове чиято височина се опитваме да надмогнем. Без да сме искали, без да сме мислели, че можем да се натъкнем на тия сигнали, ние се отзоваваме пред този необозрим свят, където езика звучи необикновено, а облаците стоят непознати и пречудни. Знаем ли ние докъде ще стигнем и пред какво ще се отзовем? Може би е късно да си задаваме този въпрос.
към текста >>

Една скоба се открива, една завеса се открехва, мимоходом сякаш Той казва няколко думи за себе си и следите са вече ярко очертани, следи, които водят до високи върхове чиято височина се опитваме да надмогнем.
Той беше винаги готов да даде на всекиго онова, което му бе нужно, за да го освободи, обнадежди, повдигне. Отношението между ученик и Учител се изработваше мигом и погледът безпрепятствено проникваше в глъбините Твърде е рано да се говори за степента на Неговото виждане. Материалите лежат в изобилие и науката ще бъде принудена един ден да се занимава с Неговото виждане, което беше необикновено и което за сега не може да се подведе под никоя степен или рубрика. При наличието на един установен опит твърде стандартизиран по отношение идеята за ясновидството изобщо, фонова, което притежаваше Той стои неизмеримо и неуловимо за обикновеното човешкото мислене, за да може да се улови с перо. В желанието да бъдем точни и да спазваме до максимум казаното от Него, ние се стараем да построим нашите теми изключително върху документацията - беседите и лекциите. Една скоба се открива, една завеса се открехва, мимоходом сякаш Той казва няколко думи за себе си и следите са вече ярко очертани, следи, които водят до високи върхове чиято височина се опитваме да надмогнем. Без да сме искали, без да сме мислели, че можем да се натъкнем на тия сигнали, ние се отзоваваме пред този необозрим свят, където езика звучи необикновено, а облаците стоят непознати и пречудни. Знаем ли ние докъде ще стигнем и пред какво ще се отзовем? Може би е късно да си задаваме този въпрос. Старателно Той е скривал Своята личност, Своята самоличност в духовен смисъл, познавал добре възможностите на човека и градусите на неговата топлина и светлина. Нещо се е случило с нас, което трудно бихме могли да обясним, нещо като непобедим кураж и нужда да тръгнем по обозначените сигнали и да се спираме очаровани и пленени от картините които се разкриваха пред нас.
към текста >>

Ала поетичните хрумвания бликват спонтанно, нашите съзерцания си остават плод на внимателно и осторожно вникване в същността на принципите и законите и най-вече в същността на онова, което Той разкрива за себе си.
Старателно Той е скривал Своята личност, Своята самоличност в духовен смисъл, познавал добре възможностите на човека и градусите на неговата топлина и светлина. Нещо се е случило с нас, което трудно бихме могли да обясним, нещо като непобедим кураж и нужда да тръгнем по обозначените сигнали и да се спираме очаровани и пленени от картините които се разкриваха пред нас. Величието на един път и живот, който ни говореше на познат език, ясен и точен, и премного съкровен за нас. Картината е цялостна и богата жадно днес я съзерцаваме, за да оставим следа от преживяния миг. Бихме желали, когато говорим за Него да говорим без въведение и направо. Ала поетичните хрумвания бликват спонтанно, нашите съзерцания си остават плод на внимателно и осторожно вникване в същността на принципите и законите и най-вече в същността на онова, което Той разкрива за себе си. Нямаме желание да засягаме личността на ония, които идваха при Него с определени цели. За нас е важна принципността, която искаме да уловим и предадем строго и неподправена, както сме я доловили в момент, когато Той ни въвежда в Своя свят и като Учител на ученик, показва вътрешната обстановка, вътрешното съдържание на отношенията, на целите и на интересите на ония, които заставаха пред Него. Страничните обекти не ни интересуват, нито дори тези, които не са знаели как да застават пред Него и какво да искат. За нас е по-важно не фона, а как се очертава той. Групата е пред нас - Учителя и ония, които бяха от категорията на тези, които не знаеха, как да застават пред Него и какво да искат от Него.
към текста >>

85. 9. Гладът

С това тя иска да му каже още нещо: Не мога да изневеря на себе си, не мога да изкривя пътя по който стигам най-бързо до тебе.
Движи се в света на малките измерения и не може да улови красотата и уханието на любовта, изявена в краткия миг и в състояние на глад, в любовта в която има всичко, но няма думи; или ако има, то тя е само една. И затова рядко се случва да се спре при човека и да я каже. Цяло събитие. Кратко и меко тя го пита: Липсва ли ти нещо? Не се ли отзовах крепко на твоите нужди? С това тя иска да му каже още нещо: Не мога да изневеря на себе си, не мога да изкривя пътя по който стигам най-бързо до тебе. Човек не знае, че онова, което той иска от нея не е любов, а обикновени човешки желания, които нямат нищо общо с любовта. При това тези желания нищо няма да му дадат. Човек трябва да се пази от тях. Зад думите винаги се крие нещо користно. Любовта не говори.
към текста >>

Каквото представлява дишането за., тялото, това е мисленето, размишлението за душата.
* * * С течение на вековете, човекът е научил изкуството да мисли - епохален миг. После се стигна до размишлението, задълбочаването в чийто проблясъци, човекът се срещна с красотата. Да се научи човек да мисли и да размишлява е било желанието на висшите същества, които са целели благото на човека не от днес, или от вчера, а от памтивека. Школите на миналото, тези от днешно време и ония, които ще дойдат в бъдеще имат същата цел. На Земята условията за учене, никога не са били толкова благоприятни, както днес, когато всичките усилия отвън и отвътре са насочени нататък — човекът да получи дрехата на съвършенството. Каквото представлява дишането за., тялото, това е мисленето, размишлението за душата. Към проблемите на живота, към изпитанията и противоречията човек може да пристъпи по два начина — като гладния и като сития. Когато на гладния му говориш за хляб, веднага ще те разбере. Когато той ти говори за хляб, ако ти си гладен, ти ще го разбереш, гладувал си имаш опит. Ситият няма да те разбере. Няма в света по отвлечена философия от тази на сития.
към текста >>

86. 4. В света на измеренията

Глава 4. Мъдростта

Глава 6. Разкриване на реалността

Ритъмът определяше всичко, най-вече мисленето, а след това и живота.
Всичко е до степента на съзнанието, казват ония, които се занимават с наука за душата. Тогава идва математиката, идва геометрията и неусетно многомилионните видове хора се нареждат в стройна редица, поредица от геометрически елементи и класификацията им слага етикет. Науката за измеренията, която държи в напрежение учения свят, става близка и някак си разбираема дори и за обикновения човек. Никога проблемите от висшата математика и физика не са заставали толкова на преден план и не са вълнували умовете на хората, както през двадесетия век, който погълна спокойствието и сънната дрямка за благополучие и семейно щастие на миналия век, когато дворовете се пълнеха с деца, когато жената сновеше непрекъснато от кухнята до люлката - безвъзвратно изминато време, когато до късна нощ майката преплиташе петите на чорапите, както днешната жена сега до късна нощ разучава тезисите за измеренията или нещо друго от света на техниката. Да, хората бяха различни и се движеха с различен темп. Ритъмът определяше всичко, най-вече мисленето, а след това и живота. Всеки си беше избрал един геометрически елемент и като на стан тъчеше съдбата си. Не беше важно кой беше този елемент, важното беше движението, вихъра, който изразено с езика на математиката определяше измеренията. На физическия свят те бяха познати, уточнени и сведени до разбирането на средно образования човек. От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни. Това познание, обаче, не пречеше на хората да се различават.
към текста >>

Измеренията се натрапваха с всичката неумолимост и точност - те определяха човека, те определяха мисленето, стремежите, идеалите и живота в последна сметка.
Хората построяваха живота и живееха върху тях. От измеренията зависеше всичко. Мислещото същество сякаш беше откъснато от земята и от цялата й предметност; геометрическият елемент изграждаха мислите, чувствата, мирогледа, живота, които се различаваха по простата причина, че измеренията бяха различни. Тогава изникваше главния въпрос - жизнения проблем за всеки отделен човек. Къде стоеше той, от какво се възпламеняваше мисълта, между кои точки и елементи според геометрията живееше той, с всичко това, което притежаваше стигаше ли до върховете на мъдростта? Измеренията се натрапваха с всичката неумолимост и точност - те определяха човека, те определяха мисленето, стремежите, идеалите и живота в последна сметка. Някои живееха с идеалите на първото измерение - правата линия, други с тия на второто измерение - плоскостта, трети с третото измерение -куба. Нека спрем до третото измерение, което познаваме, за да продължим нататък. Величествена е картината на живота не само със своите форми, линии и багри, а със своето безкрайно разнообразие. Трите измерения на физическия свят, богато изложение. Те определят красотата и преливащата хармония, идейното съдържание, те определят и човека в идейния свят.
към текста >>

Казано на философски език, той мисли само за себе си.
Те са, които дават тон на живота. Дали човекът, който се грижи само за материалното си благополучие - до къщата, до дрехите, до хляба не е построил живота си върху първото измерение - правата линия. Този човек живее в едното измерение. Всичко у него е елементарно, строго материалистично, обикновено. Мислите, чувствата, желанията, делата се движат в един крайно стеснен периметър - като правата линия. Казано на философски език, той мисли само за себе си. Всички егоисти живеят в едното измерение. Те гледат само в една посока. За тях понятието широчина не съществува. Те са още и крайно посредствени до фанатизъм. Тесногръдието и фанатизмът са рожба на едното измерение.
към текста >>

Вдълбочаването, размишлението, мисленето е резултат от навлизане в третото измерение, когато човекът е успял да овладее скритото в глъбините на небесния мир, в дълбочините на морето - най-високата и най-ниската точка на нашата Земя, за да се извиси след това до сферите на ума и слезе в дълбочините на сърцето.
В това измерение живеят и животните. Домогването на човека до второто измерение, подразбира велик момент от развитието, когато понятието широчина влиза в неговото съзнание като идея и той обхваща вече пространството, което лежи отдясно и от ляво и по такъв начин си изработва отношения с другите хора. Това е първия пробив в човека с едното измерение - раждането на моралните чувства и разширяването на мисълта и сърцето. Представата за пространство е представа за духовното преддверие зад което се крие третото измерение, където мислите и чувствата получават и второто си отличително качество височина и дълбочина. Раждането на науката, на философията, на религията, на изкуството се дължи на третото измерение. Вдълбочаването, размишлението, мисленето е резултат от навлизане в третото измерение, когато човекът е успял да овладее скритото в глъбините на небесния мир, в дълбочините на морето - най-високата и най-ниската точка на нашата Земя, за да се извиси след това до сферите на ума и слезе в дълбочините на сърцето. Велик поврат в процеса на мисленето и чувствуването, поврат и в човешкото съзнание. Третото измерение в човека ражда идеята за духовен живот. Нуждата от този живот става жизнена необходимост, за човека вече не е важно какво ще яде. Формулата: “Само с хляб не се живее” сега става близка, съкровено топла, опитва я ежеминутно, защото е преживял красотата на един живот за който е бленувал - свеж, красив, чист, вечно млад като планински поток, който е повел човека от тъмната сфера на едното измерение към светлите върхове на второто, на третото за да го разведе в нови и чудни светове, където ума не се насища на светлина, на мъдрост, сърцето на топлина на любов, душата на хармония и красота. Несравним е живота на третото измерение.
към текста >>

Велик поврат в процеса на мисленето и чувствуването, поврат и в човешкото съзнание.
Домогването на човека до второто измерение, подразбира велик момент от развитието, когато понятието широчина влиза в неговото съзнание като идея и той обхваща вече пространството, което лежи отдясно и от ляво и по такъв начин си изработва отношения с другите хора. Това е първия пробив в човека с едното измерение - раждането на моралните чувства и разширяването на мисълта и сърцето. Представата за пространство е представа за духовното преддверие зад което се крие третото измерение, където мислите и чувствата получават и второто си отличително качество височина и дълбочина. Раждането на науката, на философията, на религията, на изкуството се дължи на третото измерение. Вдълбочаването, размишлението, мисленето е резултат от навлизане в третото измерение, когато човекът е успял да овладее скритото в глъбините на небесния мир, в дълбочините на морето - най-високата и най-ниската точка на нашата Земя, за да се извиси след това до сферите на ума и слезе в дълбочините на сърцето. Велик поврат в процеса на мисленето и чувствуването, поврат и в човешкото съзнание. Третото измерение в човека ражда идеята за духовен живот. Нуждата от този живот става жизнена необходимост, за човека вече не е важно какво ще яде. Формулата: “Само с хляб не се живее” сега става близка, съкровено топла, опитва я ежеминутно, защото е преживял красотата на един живот за който е бленувал - свеж, красив, чист, вечно млад като планински поток, който е повел човека от тъмната сфера на едното измерение към светлите върхове на второто, на третото за да го разведе в нови и чудни светове, където ума не се насища на светлина, на мъдрост, сърцето на топлина на любов, душата на хармония и красота. Несравним е живота на третото измерение. Геометрическите понятия оживяват, за да покажат на човека идейния свят, който е проникнат от нови мисли, чувства, стремежи, идеали.
към текста >>

87. 3. Реалността

Глава 6. Разкриване на реалността

Той я разкриваше по особен начин, Той нямаше нужда да я разкрива за себе си, или да я доказва.
Ако Той беше тук! Толкова сложен стана живота. Ако можехме да питаме, да сверяваме, да сравняваме, да проверяваме. Той правеше нещата изумително разбрани, близки, докарваше ги до прозрачност. Интересува ни реалното или Голямата реалност. Той я разкриваше по особен начин, Той нямаше нужда да я разкрива за себе си, или да я доказва. Простичко казваше: “Аз живея в нея.” “В мене няма никакво съмнение за вечното, реалното, защото ние живеем вътре в този свят.” И продължава: “Какъв е този свят ние го знаем. Той не е такъв какъвто философите го представят, нито, както го представят религиозните. Реалният свят е свят на хармония в която като влезете, ще забравите всичките грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Там всичко живее с любов.
към текста >>

Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре.
Къде е този свят? Дали там ще отидем когато ще умрем? Дали е някъде в атмосферата? Как е проектиран там и какво отношение има към човека? И какъв смисъл има този свят, ако е на безкрайно далечно разстояние от нас и нищо не ни ползува хармонията, красотата, възвишеността му? Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре. Огромни съкровища бяха нужни, ние знаем какво значи да слезе Учител на Земята. Дали Той обеща на човек земен рай, или обеща живот без страдания, без бури, без мъка или показа на витрина благата на живота? Ние имахме време да помислим за много неща и когато за миг се спряхме на границите на един свят, ние казахме: трябва да е тук. Учителят беше най-големият реалист и думите на Христа долитат при нас: “Ето Царството Божие е вътре във вас.” Времето и пространството не докосваха идеята. Тя беше вън от тези величини характерни за физическия свят.
към текста >>

Където и да отиде човек, този свят той го носи вътре в себе си намира го и вън от себе си.
Застанеш ли на тази фаза, идеите лежат ясни, точни, разбрани. Тогава човек разбира къде е този свят, който открай време носи името Божествен. Реален е този свят - хармонията го облива, красотата, чистотата, любовта, великото изкуство -всичко за което човек копнее е събрано там. Къде е Божествения свят? Нека всеки сам тръгне на пътешествие, нека всеки сам разпъне платна и намери по отличителните белези този свят. Където и да отиде човек, този свят той го носи вътре в себе си намира го и вън от себе си. Ако го носи в себе си ще бъде в рая, дори и ако слезе в ада. Много са здрави основанията на идеята и на учението - добавяме ние. Реалността ще продължава да се разкрива, защото в един от ъглите на композицията е скрито едно малко ключе. Забелязахме го и сега го изваждаме от там, за да завършим нашата размисъл и уталожим нашата жажда да Го разбираме и това разбиране като горящ пламък да докосне не само сърцето, но и ума, не само душата, но и духа. Нека кажем кой е този ключ.
към текста >>

Ако го носи в себе си ще бъде в рая, дори и ако слезе в ада.
Тогава човек разбира къде е този свят, който открай време носи името Божествен. Реален е този свят - хармонията го облива, красотата, чистотата, любовта, великото изкуство -всичко за което човек копнее е събрано там. Къде е Божествения свят? Нека всеки сам тръгне на пътешествие, нека всеки сам разпъне платна и намери по отличителните белези този свят. Където и да отиде човек, този свят той го носи вътре в себе си намира го и вън от себе си. Ако го носи в себе си ще бъде в рая, дори и ако слезе в ада. Много са здрави основанията на идеята и на учението - добавяме ние. Реалността ще продължава да се разкрива, защото в един от ъглите на композицията е скрито едно малко ключе. Забелязахме го и сега го изваждаме от там, за да завършим нашата размисъл и уталожим нашата жажда да Го разбираме и това разбиране като горящ пламък да докосне не само сърцето, но и ума, не само душата, но и духа. Нека кажем кой е този ключ. “В този свят всичко живее с любов.” - казва още в началото Учителят.
към текста >>

88. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог.

Глава 1. Разговор с великото

Както някога идеята за кълбовидната форма на земята промени из основи мирогледа и съзнанието на тогавашните хора и промените станаха неусетно и дълбоко, така също и новото, което двадесетият век донесе промени мисленето на човека - идеята за материализма и атеизма звучеше в тази обстановка куха и далечна и крайно безинтересна - липсваше в нея най-важното - перспективност.
Никой не искаше да слуша, и никой не слушаше. Тъкмо сега имаше неща, които бяха премного нови, бяха важни, интересни, актюелни и на всичко отгоре от тях лъхаше нещо ново, свежо, прекрасно, което привличаше и изместваше всичко, което отдавна лежеше в света на забвението. Откриването на атома беше най-забележителното явление и светлината на голямото събитие заля толкова много света, че човек затвори очи за всички обикновени, стари, овехтели проблеми изиграли вече своята роля и отдавна излезли от употреба. Погледът на човека беше обърнат нагоре и напред в очакване на нещо величествено, което пристъпваше в света. Великото откритие не засягаше само материалния живот на човека, но и духовния. Както някога идеята за кълбовидната форма на земята промени из основи мирогледа и съзнанието на тогавашните хора и промените станаха неусетно и дълбоко, така също и новото, което двадесетият век донесе промени мисленето на човека - идеята за материализма и атеизма звучеше в тази обстановка куха и далечна и крайно безинтересна - липсваше в нея най-важното - перспективност. Новите проблеми я изтикаха назад, за да влезе в света на забвението и музеите. Няма да правим опит да се вслушаме в онова, което атеистите биха ни казали - докажете, оборете я. Такава чест няма да й направим. Беше време и беше на мода, когато по стъгдите млади хора с дълги коси и хвърчащи връзки се перчеха и се биеха в гърдите и се мъчеха да доказват, да убеждават, да уверяват. По стар навик се мъчат и сега, но липсва и публика и интерес да влезем в спор с ония, които се връщат назад със своите остарели теории, ние, които сме обвеяни от светлината на двадесетия век, преживяли всичката тревога и напъна на новораждането, се докосваме до темата само за това, защото близо до нас, звучи проникновено едно сказание, което се превръща на факла, за да освети не само нашето време със всичките проблеми - противоречия на века, но и за да осветят безкрайността, където блести като апотеоз една несъкрушима истина за която ние не само чухме, но и преживяхме.
към текста >>

Не питай – казваме ние на себе си, защото тъмната сянка на съмнението ще се вкопчи в сърцето и ще отслаби десницата, която тъкмо сега трябва да бъде крепка.
Той живя в дом, чийто основания почиваха върху доброто, любовта го украсяваше, мъдростта го ограждаше; истината осветяваше и правдата го управляваше. Как можеше да отговаря на въпроса: има ли Бог? Бог е Любов. И тъкмо сега през този забележителен век, Той отказа да се докосне до този въпрос, като каза и на човека никога да не се докосва до него - въпросът лежеше в миналото вече. “Само за едно нещо не ме питайте!...” С тези думи Той погреба една порочна идея, една лъжа и я изпрати в света на небитието. Не питай – казваме ние на себе си, защото тъмната сянка на съмнението ще се вкопчи в сърцето и ще отслаби десницата, която тъкмо сега трябва да бъде крепка. Има ли Бог? Има ли разумност, има ли Велик промисъл, има ли Любов, мъдрост, истина? Има ли принципи в един безкраен свят, където съществуват милиарди галактики, които, за да се обходят само, нужни са милиарди години. Малкият човек с ограничени умствени способности, как ще обхване разумността, реда, точността, величието на една идеална архитектурна цялост?... Неизмеримостта и величието ни карат да немеем и да не задаваме глупавия въпрос в момент, когато сме изпълнени със свещен трепет пред величието на Безкрайността.
към текста >>

89. 6.7. “Странник съм в този свят”

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Всяка от тях отделно сама за себе си представлява съкровище от музикални мотиви, които чакаха своите майстори да бъдат пресъздадени в нови форми.
Голямото музикално богатство на Учителя е на лице. Пред нас е един голям сборник. Събрани са грижливо всичките песни и упражнения, както ги наричаше Той - “До окултната музика още не сме стигнали.” Разчитайки тези песни, ние се пренасяме през онова време, когато те са били дадени. Всяка песен, както казахме представляваше музикално събитие. Всички в тези песни беше дадено сбито, сгъстено, преливащо от тонове и от музикални идеи. Всяка от тях отделно сама за себе си представлява съкровище от музикални мотиви, които чакаха своите майстори да бъдат пресъздадени в нови форми. Светът трябва да бъде залят с музика. Светът днес е обеднял откъм идеи, твърде много и откъм музикални такива. В тези песни е даден духът на новата песен - те представляват музикална есенция и квас. Музиката според Учителя трябваше да влезе в живота и възпитанието на младежта. Без музика няма здраве, няма постижения, няма култура.
към текста >>

Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика.
Не хвърлят ли те призрачната си мрежа и чувствителните хора не долавят ли, че на земята вилнее насилието и дихание на ужас се изтръгва от невинните жертви... Планината за нас ще си остане най-хубавото и най-познатото, най-любимото място - нещо като роден край, където единствено се чувствуваме най-добре. За нас тя е дом лъчезарен, чист, приветлив. За планината думите винаги ще бъдат недостатъчни, толкова тя е заела място в нашите сърца и в нашия живот. Благодарни сме, че Той ни изведе от прашните улици и булеварди на големия град, за да ни покаже най-голямата красота на земята - планините, където чистотата, красотата и музиката се сливаше в общ синтез. Неудържимо тя ни привличаше. Именно там в планината прозвуча последния акорд на една нестихваща симфония, която никога нямаше да глъхне - именно в планината, а не някъде другаде прозвуча последната песен ако можем да се изразим с езика на земята и на обикновеното човешко мислене за този задълбочен и върховен миг не само от Неговото музикално творчество, а миг от Неговия дълбок, вътрешен живот, чиято завеса за едно мигновение собственоръчно Той беше разтворил, за да ни покаже съкровената си интимност и ни направи последен дар, най-скъпия, най-богатия какъвто Учител прави на ученика. Песента “Странник съм в този свят” бе дадена на 16.VI.1941 год. За първи път тя бе изпята от Учителя на Витоша в “Ел Шадай” - четем в коментара на сборника. Дадени са и кратки мисли върху съдържанието на песента. Но ето, че този ден и това събитие не приключва за нас с тази суха летописна бележка, твърде суха, за да ни даде голямото, дълбокото и прекрасното, което е излято в този час и в този шедьовър. Денят е пролетен, топъл, богат от слънце.
към текста >>

Тя сама за себе си ще говори на всички, които имат ухо и усет.
В коментара се казва, че песента е Молитвата на Учителя. Да, цялостна, молитва с всичките характерни нюанси. Искаш да кажеш нещо, ала не смееш. Изправен си пред нещо величествено пред което можеш само да мълчиш. Усещаш, че нямаш право да докосваш с пръст тази хармония. Тя сама за себе си ще говори на всички, които имат ухо и усет. Можем само да сведем глава и да мълчим, само да мълчим. Ще кажат, защо тогава трябваше да се изпишат толкова страници? Тръгнахме съзнателно и уверено; за да се стигне до един висок връх трябва де се измине много път. Ние можехме да не го видим и Той можеше да не ни го покаже. Ала Той го извървя и поведе и нас, за да ни извиси до този връх като ни приближи до Себе си, за да види картината не само Недялчо, който помоли за нечута песен, но за да го видим и ние и заедно да преживеем в Ел-Шадай един величествен миг от Неговия живот.
към текста >>

Ала Той го извървя и поведе и нас, за да ни извиси до този връх като ни приближи до Себе си, за да види картината не само Недялчо, който помоли за нечута песен, но за да го видим и ние и заедно да преживеем в Ел-Шадай един величествен миг от Неговия живот.
Тя сама за себе си ще говори на всички, които имат ухо и усет. Можем само да сведем глава и да мълчим, само да мълчим. Ще кажат, защо тогава трябваше да се изпишат толкова страници? Тръгнахме съзнателно и уверено; за да се стигне до един висок връх трябва де се измине много път. Ние можехме да не го видим и Той можеше да не ни го покаже. Ала Той го извървя и поведе и нас, за да ни извиси до този връх като ни приближи до Себе си, за да види картината не само Недялчо, който помоли за нечута песен, но за да го видим и ние и заедно да преживеем в Ел-Шадай един величествен миг от Неговия живот. Като прелюдия и последен прощален привет в който кратко и сбито Той каза всичко - моментът ни напомня 17 глава от Евангелието на Йоана когато трябваше да се каже и даде всичко през онзи най-сгъстен час от живота на Христа. С тая песен подобно на Христа, Учителят ни показа висините до които Той можеше да се извиси, както и низините до които можеше да слезе, за де помогне на своите, за да покаже пътя по който трябва да се върви. Моментът беше дълбок и значим. Той не разкри необозримия свят, от който Учителят идваше, а света в който живееше, свят който готвеше драматичния спектакъл в който християнските народи щяха да се оглеждат, за нас лично разкриваше удара, който ни се готвеше: “Странник съм в този свят; Никого не познавам. Освен Тебе Ти, Господи Боже Мой, Си създал всичко за мене.
към текста >>

90. 6. Писани и неписани закони

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Това е Неговият характерен стил не само на мислене, не само на изказване, но и на живот.
6. ПИСАНИ И НЕПИСАНИ ЗАКОНИ Това, за което ще става дума тук, само Той може да го каже и не само да го каже, но и да го живее. Това е Неговият характерен стил не само на мислене, не само на изказване, но и на живот. Човек може да се спре и да съзерцава картината, както нощем съзерцава звездното небе. За нищо друго не мислиш, освен за звездите, за тяхната хубост, за светящите пътища, тия чудни блестящи хороводи, намираш, че на Земята няма нищо по-красиво от небето. Усещаш тогава, че живота се обогатява отвътре и нищо земно не може да се сложи в другото блюдо на везните, за да се изравни с това преживяване. Този път думите бяха отляти в една стройна система, едновременно те бяха и сърдечни и топли, имаш желание да ги сместиш изцяло, или да ги приближиш не само до виждането, чувствуването, а и до разбирането, макар, че всичко е толкова ясно, остава само по магичен начин да ги превърнеш на музика и тя да ти звучи за цял живот. Думите, Неговите думи, казани от Него, трябва да сме ги слушали, защото ги взимаме направо от беседите, може да са отбелязани в бележниците, но тогава можехме ли да ги “слушаме", както днес?
към текста >>

Ето и въпроса: "Отде събра тези хора около себе си?
За Него не беше нужно само да има хора, които да го слушат, дори и такива като нас, за да свали на Земята учението, знанията, нужно беше и нещо друго, което всеки по отделно знаеше и преценяваше. Отношението - имаше го Той към учениците имахме го и ние към Учителя. Ако това се знаеше от онзи непознат умник, той никога не би задал този въпрос на Учителя и до нас никога не би стигнал този класически отговор, преливащ не само от светлина, но и от топлата красота на една интимност, която при други случаи никога Той не би разкрил пред когото и да било. Да, ако този непознат “философ” не дръзнал да зададе този въпрос, ние бихме се лишили от нещо, наистина много прекрасно. Трябва все пак да му благодарим. Ето и въпроса: "Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират". Следва отговора на Учителя /предаваме го дословно/: “Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги изпрати да работя с тях. Не мога да пречупя думата Му.
към текста >>

91. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Запазили тези облици в себе си, съпоставяйки ги с нашето всекидневие, уморени от темпа на времето, когато се изправяме пред многообразните форми на природата, неусетно у нас се промъква духа на сравнението.
Ние се изненадваме и възхищаваме не само от ония, които са изработвали плановете, не само и от ония, които са стояли зад тях с определена цел, но и от величието на трудовия подвиг, който е реализирал тези архитектурни идеи. В тях са изляти труда и времето на хиляди хора, силите и Здравето на неизвестни и безславни герои. Нашето време също така е богато от такива подвизи. От близо може да се проследят меняващите се картини на цели градове и всичко това наситено с много напрежение и много човешка сила. Картината на човешкото строителство е импозантна, поразяваща, дори и ефектна през наши дни. Запазили тези облици в себе си, съпоставяйки ги с нашето всекидневие, уморени от темпа на времето, когато се изправяме пред многообразните форми на природата, неусетно у нас се промъква духа на сравнението. Тогава ние се откъсваме от онова, което познаваме и което е будело нашето възхищение, за да се натъкнем на онова, което се изпречва пред нас, непознатото, далечното, което по силата на някакво чудно съвпадение и хрумване идва днес да ни разкрие неподозиращия трепет на природата, която винаги ни е гледала трогателно чиста и неподправена. Ние сме били премного уморени и нервите претоварени от шума и строежите на света, ала ето, че сега допущаме да ни завладее не само красотата на природата, но и нещо друго, което не знаем, как да назовем и с ръка над очите, всичко наоколо блести ослепително, ние се питаме вече развълнувани и смутени - А всичко това!... Къде сме ние? Може да сме на брега на морето, може да сме в безкрайна степ, или под сянката на пирамидите?... Не, ние сме пред шеметно издигащите се планински масиви, които виждаме за първи път с всичката заплашителна красота на отвесните планински крепости, със зашеметяващите пропасти, със сипеите по които стъпваш внимателно, с високите върхове покрити със сняг, с цялата тази планинска верига, която се източва като огромна снага величествена и мощна, за да стигнеш до огромните паници - езера, чийто дъна блестят от чистота и камъчетата се четат, до ревящите планински потоци и искрящите водопади, които не хаят, когато се разбиват като снежен облак - имаш първа среща с планината и я гледаш възхитен, очарован, развълнуван - както никога не си гледал едно човешко произведение от архитектурен мащаб.
към текста >>

Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж?
Да, тази наука знае всичко за произхода, образуването, състава, условията при които тия огромни планински гиганти са били образувани. Целия планински гигант стои пред нас, разпрострял своята огромна снага надлъж и нашир. Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой. Какво би могла да ни каже науката и как би отговорила на нашия странен въпрос? С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия. Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт. Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката.
към текста >>

Нека не бъдем обвинени в неосведоменост и ненаучно мислене - ние не се сърдим, не пишем научен труд, а поетично есе - всеки камък, всяка скала, всяко езеро, поляна, сипей, връх, всяко дръвче, клек, бор, ела, мура, лишей и мъх представляват части от това цяло, от тая монументална сграда, която грабва не само очите, а и сърцето, не само сърцето, а и душата, за да подари на човека не земни съкровища, които не й липсват не, а за да подари на човека духовни съкровища, които през хилядолетията чакат човека.
Тук не е липсвал нито план, нито архитекти, нито огромен колосален труд, нито закони, нито техника. И всичко това е било разумно, не хаотично, не, а организирано планово, смислено, хармонично. Всичко е било подчинено на великия план, зад който е стояла Велика Разумност. Планината гледаше човека и когато човекът пише история за нея, вярна или не - тя мълчеше и вероятно се усмихва като Джоконда. Какво е човекът, въоръжен с обикновените човешки съоръжения, когато открива тайните на природата - единственото, което не помръква и което си остава ценно са безкрайните усилия и жертви, които човек прави за да се домогне до истината. Нека не бъдем обвинени в неосведоменост и ненаучно мислене - ние не се сърдим, не пишем научен труд, а поетично есе - всеки камък, всяка скала, всяко езеро, поляна, сипей, връх, всяко дръвче, клек, бор, ела, мура, лишей и мъх представляват части от това цяло, от тая монументална сграда, която грабва не само очите, а и сърцето, не само сърцето, а и душата, за да подари на човека не земни съкровища, които не й липсват не, а за да подари на човека духовни съкровища, които през хилядолетията чакат човека. Духовната култура на човечеството би била невъзможна без съществуването на планините; без високите върхове немислим би бил духовния прогрес на човечеството, без тези величествени антени, достигащи небесния простор; мисълта на човека би останала бедна, ограничена, лишена от простор и аромат. И както египетската култура би била невъзможна без пирамидите - защото, какво е пустинята лишена от възможностите да трансформира космическите течения и енергии, които подаряват на един народ импулса и тласъка за зараждаща се култура? Планините имат определена служба и представляват условия при изграждането на човешките култури, при духовното възраждане на народите, при оформяването на възвишен мироглед и идеал. Както е невъзможна представата за земята лишена от планини, така е и невъзможна представата, че зад могъщото строителство на природата при изграждането на планините, са стояли само катаклизмите, резките промени на температурите, големите депресии. Всичко това може да се е случило, то е механическата страна на въпроса, механични сили са били впрегнати на работа, ала голямата наука до там ли ще спре?
към текста >>

Всеки носеше със себе си една, две, три ризи.
Спазвахме го фанатично. Особено правилата за пиенето на вода. В планината никога не пиехме студена вода, никога по време на ядене или непосредствено след ядене. Основно правило беше преобличането след изпотяването. Изобщо една от главните цели на екскурзиите беше здравето на човека, в центъра стоеше изпотяването. Всеки носеше със себе си една, две, три ризи. Никой не търпеше капка пот на тялото си. Това беше важно практическо правило, Чийто резултати бяха блестящи. Учителят с малка група тръгваше напред. Никой не можеше тогава да мисли за водач в планината. Пътищата лежаха маркирани и всеки си вървеше спокойно като знаеше, че напред е Той.
към текста >>

Един голям процент от страданията и неудачите ще се премахнат, ако се ориентирате към новото мислене и действуване.” Трудно можеше обикновеният човек да проследи нишките по които причините и последствията се редуваха, за да дадат облика на живота ни, хубав или не, сполучлив или пълен с несполуки, хармоничен или дисхармоничен, лек или тежък.
За това езеро Учителят каза: “Ако българите всяка година решат да очистят неговото дъно, всичките заплетени работи ще им се уредят." Много пъти след това и по много поводи щяхме да слушаме за неразривната връзка между човешкия живот и природата, единството, което съществуваше и дълбокото отношение. За нас, които имахме за цел да градим новата мисъл и чувства, беше много важно да се съобразяваме с тези закони, които лежаха еднакво верни и в природата и в живота. Никога Той не отделяше човека от природата, природните явления от мислите, чувствата и постъпките на хората. Много често казваше: “Очистете един извор, за да подобрите вашите работи, за да бъдете здрави. Прекопайте едно плодно дърво, полейте една изжадняла за вода градина, очистете въшките на една роза, това са дейности, които са неразривно свързани със самите вас. Един голям процент от страданията и неудачите ще се премахнат, ако се ориентирате към новото мислене и действуване.” Трудно можеше обикновеният човек да проследи нишките по които причините и последствията се редуваха, за да дадат облика на живота ни, хубав или не, сполучлив или пълен с несполуки, хармоничен или дисхармоничен, лек или тежък. Всички ние имахме желание да проявим послушание и да прилагаме казаното. В планината чистехме извори, правехме чешми /една съществена част от нашето пребиваване/, поправяхме пътеки, правехме мостове. Само дъното на Окото не изчистихме - нямахме физическата възможност, то бе работа от държавнически мащаб. А може би трябваше да го направим достояние и може би някои биха се вслушали. Тогава при онова отношение, което имаха към учението немислимо бе.
към текста >>

Огньовете горяха непрестанно и ние не усещахме нито коравото възглавие, нито неравната постеля; бяхме очаровани и развълнувани от нещо огромно, което проникваше дълбоко в нас, за да ни отнесе в един нов и възвишен свят - онова, което стигаше до нашето сърце, утре щеше да стигне до всички ония, които като нас нямаше да се задоволят с обикновения начин на мислене, на чувствуване, на живеене.
Небето на Рила през тези нощи е вълшебно и нашите млади астрономи наблюдаваха и разкриваха науката за звездите пред жадните за познания умове. Беше време, когато душата се потапяше не само в красотата на планинската нощ, но когато и жадният ти ум поглъщаше науката за звездите, за природата, за планината. Тази нестихваща умствена дейност се носеше във въздуха, проникваше всекидневния ни живот, който неусетно се превръщаше на школа - “Планините са места, дето човешкия ум се възпитава, а долините са места дето човешкото сърце се възпитава. Като се уморите от живота на долината, качете се на планината и фантазирайте, пейте песни - планинските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сърцето, когато умът мисли.” - Учителят. Огньовете горяха непрестанно и ние не усещахме нито коравото възглавие, нито неравната постеля; бяхме очаровани и развълнувани от нещо огромно, което проникваше дълбоко в нас, за да ни отнесе в един нов и възвишен свят - онова, което стигаше до нашето сърце, утре щеше да стигне до всички ония, които като нас нямаше да се задоволят с обикновения начин на мислене, на чувствуване, на живеене. Много пъти след това ние щяхме де се върнем на тези преживяни часове под открито небе, не само за да дадем поетически описания, а за да изживеем трепета на новото, което настъпваше, живия поток на идейното, което нямаше да пресекне - на земята щяха да се раждат хора жадни за нови знания с нови идеали, щяха да потърсят и щяха да намерят, както намерихме и ние, които имаха привилегията да опитат първи. И поради това ние няма да се скъпим да разкажем и предадем всичко, което сме получили от Него и чрез Него на тия, които ще дойдат след нас. В подножието на Мусала ние прекарвахме по три - пет и десет дни когато лятото на тази година се случи топло и сухо. Искаме да бъдем кратки, а не можем, разказваш за едно, а изпъкват цяла редица от мигове, които искаш да уловиш. Никой не изстиваше, никой не се разболяваше.
към текста >>

Принципът на взаимопомощта беше нещо, което се разбираше от само себе си.
Идваха групово, едни си отиваха, други пристигаха. Камионите които довеждаха едни, отвеждаха други. Организацията от неплатени работници безшумно вършеше своята работа - продоволствието беше уредено, столът функционираше редовно, дежурствата се редуваха - сутрин и вечер се даваше гореща вода -живеехме на палатки - здрави, хубави, непромокаеми. Времето в планината не се съобразява с нашите желания и нужди - имаше много хубави дни, ала имаше и дъждове и бури. Но ние бяхме братство и нощем по време на някоя буря, която късаше въжетата на палатките, група братя с фенерчета идваха да помагат, идваше и Сам Учителят. Принципът на взаимопомощта беше нещо, което се разбираше от само себе си. Никой на планината не живееше с чувство, че е сам или изоставен. Беше спокойно и сигурно да се живее на Рила през това време. Ние бяхме семейство - приличахме на кораб, чийто кормчия държеше здраво кормилото и направляваше движението по безопасни пътища. Перспективите за красив и разумен живот, се разкриваха и на всички езици ясно казваше, че това не беше мечта, а очевидна реалност - опитът беше сполучлив и блестеше сияйно. Идеята за Братството беше реализирана, макар и в ограничен мащаб.
към текста >>

92. 2. Човекът и планината - нашия живот

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Нямаме нищо против хижите, ние всички през останалата част на годината живеехме в хижи - тези глинени дупки както ги нарича Киплинг, но тия сгради построени и обзаведени над 2000 или 2400 метра над морското равнище с течение на времето, неизвестно как получаваха облика, специфичната психология на хотелите или хановете с неизбежната миризма на същите, тия бездушни кръстопътища, където се кръстосваха пътници от всички страни и всеки по отделно оставаше нещо от себе си там.
Неудобствата и липсата на хижа ни гарантираше пълното спокойствие, чистотата и тишината на планината, която всеки пазеше. Да се приобщиш към порядъка на планината, да не нарушиш с нищо планинската хармония беше всекидневна програма на всеки по отделно. Всеки се стараеше да се приобщи към този ред и порядък. Планината лежеше пред нас позната и ласкава - познавахме я добре и бяхме успели да открием нейните красиви места, за да се възхищаваме еднакво от високите върхове и от малките чудни цветя които цъфтяха изпод канарите. Щастие беше да прекараш на Рила тридесет дни... Тогава нямаше хижа. Нямаме нищо против хижите, ние всички през останалата част на годината живеехме в хижи - тези глинени дупки както ги нарича Киплинг, но тия сгради построени и обзаведени над 2000 или 2400 метра над морското равнище с течение на времето, неизвестно как получаваха облика, специфичната психология на хотелите или хановете с неизбежната миризма на същите, тия бездушни кръстопътища, където се кръстосваха пътници от всички страни и всеки по отделно оставаше нещо от себе си там. Един живот оставаше своите следи там и ония, които имаха изострена чувствителност трудно понасяха атмосферата на тези уредени станции от човешката ръка, безсилна по някакъв начин да запази чистия и изрядния стил на светло и уредено жилище. В планината идваха много хора, по хижите нощуваха много хора, които знаеха и не знаеха защо идват в планината, помъкнали заедно с раниците и своите атавистични навици. Човешката цивилизация не можеше да се похвали с много неща, а най-вече с отношението към планината. Изискани не бяхме и ние, за да стане нужда постоянно да ни се говори за идеалния ред на планината, за нейната чистота, за нейната дълбока непозната същност, която криеше несметни богатства, които планината открива на ония които я обичаха и разбираха. Планината беше жива и редът в нея беше идеален.
към текста >>

Нито запада, нито изтока погледнато на широк мащаб не може да се похвали с правилен живот - правилно хранене, правилно дишане, правилно мислене, правилно чувствуване.
Ние си давахме сметка за тези неща. Много може да се говори по този въпрос и нека не звучи нескромно, ние се съобразявахме с този порядък и с тази хармония. Сега вече нищо не е в състояние да ни засегне - има време да се стигне до нашия опит, както се стигна до много неща, които някога звучаха смешни, невероятни, чужди. Цялата природа е жива и човекът трябваше да изработи правилно отношение към нея, ако иска да бъде здрав, да живее нормален и естествен живот, да се развива правилно като индивид. Ние бяхме ученици в една велика школа; школата външно закрита продължава да функционира и уроците, които учим в нея са безценни - учат ни на правилен живот. Нито запада, нито изтока погледнато на широк мащаб не може да се похвали с правилен живот - правилно хранене, правилно дишане, правилно мислене, правилно чувствуване. Не можем и ние да се похвалим с големи постижения, а сме стигнали до там да видим и разберем голямото невежество и голямата неестественост, които съществуват в живота на хората. Връщането към природата е вик на загубени пътища и съкровища по тези важни въпроси. Нямаше хижа, нямаше подслон срещу големите депресии, нямаше удобства, единственото нещо, което имахме беше топлата вода - тя ни спасяваше. Нямахме печки, нито удобни легла, имаше, обаче, нещо друго, което надвишаваше цялата материална култура, която подаряваше на цивилизования човек удобствата на техниката и му поднасяше на хилядите метра височина новините за всичките недомислия и престъпления на една загиваща и жестока култура. За сметка на всичко /никой тогава нямаше транзистор и безкрайно сме благодарни за това/ имахме нещо, което надвишаваше всичко и срещу което за нищо на света не бихме го заменили, имахме онова, което ни помагаше да живеем красиво, да надникнем в света на хармонията, да се потопим в планинската атмосфера, да слушаме, как зефирите пееха вечер, как звездите повеждаха хороводите, как оная чудна тишина на планината те обвива като в мека пелена и ти шепне най-сладките приспивни песни, които някога си слушал.
към текста >>

93. 3. Среща

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Не беше вече важно къде беше станала промяната - думите звучат като предсказание, интуитивните усещания бяха реалност, разбираха се от само себе си - онова, което се случи беше много хубаво.
завършек или начало на един период от време, което не знаем как да назовем. Не е важно и това. Имаме само чувството, че нещо се е случило, или ще се случи винаги се случва нещо. Но с кого, с нас, със света, тук или някъде далеч от нашата Земя?... Странно усещание. Не беше вече важно къде беше станала промяната - думите звучат като предсказание, интуитивните усещания бяха реалност, разбираха се от само себе си - онова, което се случи беше много хубаво. Разведряващата атмосфера кънтеше от много гласове, които намираха път към нас и ликуващият вик на душата се издигаше като глас на волна чучулига, която никога не се лъже. когато усети повея на пролетта. Уморени ли бяхме или малко тъжни. Нито едното, нито другото, защото когато погледът обхвана хоризонта и небето се приближи, а звездите дойдоха съвсем близко, денят тържествено оповести събитието. Идеята беше права като отвес и вечна като Любовта, нямаше никаква рязка или сянка.
към текста >>

Нека годините да минават, богати или оскъдни, бурни или спокойни - виждаш накрая, че всичко се е случило, както е трябвало да стане, а не както човешкото, обикновеното мислене го прекроява.
Само Тази ръка можеше да извае образа на Истината, на Мъдростта и на Любовта, които бяха подарени на света. Нищо, абсолютно нищо не можеше да помрачи блясъка на това творение, което блестеше в хиляди багри, дишаше живот, светлина, красота - великолепният дар чакаше сега човекът. Планината по чуден начин отразяваше настъпилото, беше съхранила страничка от живота на Необикновения и нямаше да престане да ни поднася рецитала на неповторимото. Беше настъпил оня час, ден и век, когато беше възможно да се направи на човека този подарък - той го очакваше с острата жажда на пустинник. Пролетта идваше и човешкото сърце трепна. Нека годините да минават, богати или оскъдни, бурни или спокойни - виждаш накрая, че всичко се е случило, както е трябвало да стане, а не както човешкото, обикновеното мислене го прекроява. Изпълваше се в края на краищата един определен план, а не друг и тогава можеше да дадеш воля на сърцето си и да му кажеш - излей накипялата си болка - годините на сгъстената жестокост и глупост изтекоха; времето е друго и глъбините на небето откриват в снишения небосвод и в близко стоящите звезди, предопределението на една светяща съдба. Планината, която до преди изглеждаше огромна и мощна, по магичен начин се е снишила и тя, станала е мека и ласкава като майка и ти казва нежно: Не се плаши, не тъгувай, а простичко се наплачи. От кога не сме се срещали, а сме стари приятели... Помниш ли?..... Часът за срещата най-после дойде... Това е миг, както при идването на пролетта. Вече не е студено, снеговете изчезват за часове, ледовете се пукат горе, потоците се свличат надолу, водопадите шумно викат: бу-у ... Разтвори сърцето си и излей набралата се през много години, когато не сме се срещали болка, изтръгни я пласт по пласт, камък по камък, и изкърти онова, което бурите и пороищата през тези години са натрупали.
към текста >>

94. 3. Магическият ключ

Декемврийският ден ни свързва със съдбата на целия свят -разлика имаше само във виждането и мисленето.
От този огън нямаше да се освободи никой. Зимата, която човечеството преживя ни напомня зимата, когато Той напусна земята. Този месец и този студ щеше да се връща към нас и 27 декември щеше да стане символ на големите страдания и противоречия, които светът щеше да преживее, бурите и депресиите пред които човечеството щеше да бъде изправено. От тези депресии нямаше да бъдем пощадени и ние. Разлика щеше да има само в начина на понасянето, носенето и преодоляването на страданията и изпитанията. Декемврийският ден ни свързва със съдбата на целия свят -разлика имаше само във виждането и мисленето. Всички хора, които се раждат на земята, ще я напуснат един ден, а онова, което сме искали е да живеем и да умрем необикновено. Смъртта определяше живота или обратното - човек трябва не само да живее като човек, но и да умре като човек. Не казваме доколко сме успели в тази важна задача, но в един идеен свят нещата за нас лежат ясни и определени - образците сияят и смелите мъже минали преди нас ни дадоха пример и ни научиха на едното и на другото. Представите лежат чисти, живи и безбурни. Той през всичкото време говори и ни учи, как да постигнем това и не само ни говори, но и го показа - Той живя пред нас, примерът е жив и образът - изваян релефно и живо.
към текста >>

Беше необикновена радост да се извисиш до света на Неговата мисъл и както някога да усещаш близо до себе си щедростта на бликащите изворни води, да пиеш, както някога, както винаги и да усещаш всичката сладост, свежест и светлина на Неговото Слово.
Декември пак е студен, както тогава прозорците са плътно покрити и украсени с ледени завеси и снегът пак не е успял да покрие заледената земя, поразена от дългата есенна суша. Много прилича тази зима на оная от 1944 година, която за нас беше жестока и полярна отвътре. През тия години много неща се случиха, научихме още толкова, преживяхме достатъчно, впрочем никога не е достатъчно, пред човека стоят толкова задачи и толкова неовладяни знания. Успяхме обаче здраво да уловим дирята, да правим опити и да се домогнем до резултати. Намираме Него, правим връзка с Него, преживяваме пак ония светли моменти, ония дълбоки мигове на радост, на вдъхновение, на окриляне, за да разберем за сетен път, че никога не сме сами, никога не сме били сами и че не е било време, когато Той да не е бил с нас". Беше необикновена радост да се извисиш до света на Неговата мисъл и както някога да усещаш близо до себе си щедростта на бликащите изворни води, да пиеш, както някога, както винаги и да усещаш всичката сладост, свежест и светлина на Неговото Слово. Нищо друго не искаме и нищо не може да представлява жив интерес за нас - ученикът не може да се откъсва от учебната стая и учебните си пособия и от копнежа да задоволи Учителя си. Ученикът има точно определени нужди, и нека кажем между тях е най-главната, да бъде близо до Него в дни на радост и в дни на скръб; в дни на поражение и в дни на победа; в дни на големи На този ден не можем да се радваме, както някога, а ние и не скърбим, онова, което изпитваме е трето състояние, което стои между двата полюса и в някакъв необикновен синтез ни подарява нещо голямо и окрилящо, нещо, което е по-прекрасно от радостта и по-богато от скръбта. Трудно бихме могли да изразим с думи това дълбоко чувство, което се разцъфтява като многоцветна дъга, за да ни подари накрая величествения момент, че сме били в мистично общение Студът е украсил стъклата на прозорците, живакът низко е слязъл, небето през тази нощ бе осеяно със звезди, когато атмосферата е чиста, звездното зимно небе е разкошно. Юпитер блестеше феерично, плеадите тържествено сияеха - красотата на звездното небе се открояваше пред нашите очи, за да ни подари и през този месец частичка от вечната и непомрачена радост, че сме успели да преживеем великото събитие, което никога праха на забвението нямаше да помрачи. Много мисли кръжат около ми и много думи сами идват при мене, за да ме отведат до една друга дата, когато се случи второ събитие през този месец, което ни хвърли в тревога и страдание.
към текста >>

Не, не, друго искаме да кажем, но нали има закони на човешкото мислене наречени асоциации - книгите ни... Тогава опитваме се да обърнем страницата и ето едно желание в сърцето и едно хрумване на мисълта.
Ученикът има точно определени нужди, и нека кажем между тях е най-главната, да бъде близо до Него в дни на радост и в дни на скръб; в дни на поражение и в дни на победа; в дни на големи На този ден не можем да се радваме, както някога, а ние и не скърбим, онова, което изпитваме е трето състояние, което стои между двата полюса и в някакъв необикновен синтез ни подарява нещо голямо и окрилящо, нещо, което е по-прекрасно от радостта и по-богато от скръбта. Трудно бихме могли да изразим с думи това дълбоко чувство, което се разцъфтява като многоцветна дъга, за да ни подари накрая величествения момент, че сме били в мистично общение Студът е украсил стъклата на прозорците, живакът низко е слязъл, небето през тази нощ бе осеяно със звезди, когато атмосферата е чиста, звездното зимно небе е разкошно. Юпитер блестеше феерично, плеадите тържествено сияеха - красотата на звездното небе се открояваше пред нашите очи, за да ни подари и през този месец частичка от вечната и непомрачена радост, че сме успели да преживеем великото събитие, което никога праха на забвението нямаше да помрачи. Много мисли кръжат около ми и много думи сами идват при мене, за да ме отведат до една друга дата, когато се случи второ събитие през този месец, което ни хвърли в тревога и страдание. Затова ли взех днес перото? Не, не, друго искаме да кажем, но нали има закони на човешкото мислене наречени асоциации - книгите ни... Тогава опитваме се да обърнем страницата и ето едно желание в сърцето и едно хрумване на мисълта. Сега е пак декември и нека да прелистим последната лекция, която Той държа в школата - Неговата школа, окултната школа на двадесетия век. Тогава си спомняш за една друга лекция - първата с която Той открива школата. И ето, че двете дати засияват през това декемврийско утро, нещо силно и здраво свързва тези два съдбоносни мига, тези два слънчеви дни - изпитваш невъобразимо вълнение и държиш да ги намериш веднага между оцелелите книги. Те сега са в безпорядък от много странствувания. Започваш тогава да търсиш припряно, бързаш, защото мислите вече напират, търсиш, търсиш, търсиш... Намираш последния том.
към текста >>

95. 7. Тенекеджията дошъл

В цитирането изобщо няма никакво изкуство и най-лесно е да запаметиш стихове и да ги казваш, а някои едва ли не намират, че това е дар и отчаяно го бъркат и смесват с индивидуалното мислене и размишление.
Когато човек настоява за петминутна среща с Учителя при когото идваш за съвет, подразбира се, че работата е много спешна, необходимостта от такава кратка среща просто е било належаща. Можем да си помислим, че се отнася в най-лошия случай за някой тежко болен, който се бори между живота и смъртта. Нищо подобно, петте минути са били само предтекст, да може да влезе, за да може да се изпълни едно желание, което дълго време е носил в сърцето си, или в ума си. Ние нямаме право да се занимаваме с този евангелист, който владеел Писанието, знаел кой стих от коя глава, от кой апостол е, на коя страница може да се намери - цитира перфектно стиховете от Стария и Новия завет. И от всичко това се подразбира, че той е имал именно това желание да блесне със знанията си, с умението, с изкуството си да запаметява и да цитира точно Писанието. В цитирането изобщо няма никакво изкуство и най-лесно е да запаметиш стихове и да ги казваш, а някои едва ли не намират, че това е дар и отчаяно го бъркат и смесват с индивидуалното мислене и размишление. Тези многознайни декламатори винаги чувствуват остра нужда от публика и то добра публика, която да оцени тяхното “изкуство”. Този приятел не се задоволява с обикновена публика, не търси учениците, които вероятно биха му дали различен урок и прием, а разгръща своята способност, своя талант, както вероятно си мислел пред Учителя. Желание, голямо желание на човек, който не разбира пред Кого е застанал, с подчертано чувство на самоувереност. С една дума, надценил се е. Липса на разбиране и главно на въображение, за да разбере, че цитирането не представлява нещо много ценно, някакъв Божи дар - светът днес е пълен с платени, талантливи рецитатори.
към текста >>

Невъзможно е да не се спрем на завоя на нашия път и възхитени да огледаме целия пейзаж, който се открива пред нас - образа на една добродетел, чрез който се целеше да погледнем на себе си и измерим силата си и уточним онова, което притежаваме, или трябва да притежаваме.
Спомняме си, че тогава и най-дългата беседа прошумяваше като мигове. Но да слушаш рецитации и то познати и не пет минути, а три часа, това бе истински урок на търпение, което надминава търпението на ония мъже от древността. Учителят каза: “Много бях доволен от търпението”, изпитът е бил издържан безупречно. Нашият поглед в случая не е обърнат към Него, у Него всичко лежеше изпитано, опитано, а беше обърнат към нас, които тепърва изграждахме величествена сграда в която един от основните камъни беше търпението; пробен камък за ученика. Търпението бе най-голямата скъпоценност, бисер в огърлието на добродетелите, което определя силата на самообладанието - истинска броня, която пазеше от всички беди човека и ученика. Невъзможно е да не се спрем на завоя на нашия път и възхитени да огледаме целия пейзаж, който се открива пред нас - образа на една добродетел, чрез който се целеше да погледнем на себе си и измерим силата си и уточним онова, което притежаваме, или трябва да притежаваме. Защото търпението бе залог на най-големите постижения по пътя на ученичеството. Търпението говореше много за човека, чрез търпението се опитваше силата на неговите убеждения, неговото прилежание, неговата любов. За ученика един от важните уроци беше урока по търпението. Учителят ни даде един малък пример, откривайки завесата на всекидневието, за да извлече след това принципа. “Ще дойдат при вас някоя неприятност, някоя болест, някоя несрета и ще ви каже: Само за пет минути, а ще стои с часове, с дни, с месеци.
към текста >>

Каквото и да се случи, каквото и да връхлети върху нас, който и да застане на нашия праг, желан или нежелан гост, за пет или за три часа, да го приемем добре и в себе си да си кажем: Тенекеджията е дошъл!...
Внимателно и търпеливо ги изслушайте и ги изпратете учтиво и ги разходете и ги поканете пак да дойдат. Дошъл е тенекеджията да ви посети. Урокът е предаден изрядно. Лекцията засяга живата ни практика. Учениците се постараха да я чуят добре, да я разберат добре, и да я приложат добре. Каквото и да се случи, каквото и да връхлети върху нас, който и да застане на нашия праг, желан или нежелан гост, за пет или за три часа, да го приемем добре и в себе си да си кажем: Тенекеджията е дошъл!... Урокът бе скъпо платен не от друг, а от Него. Колко скъпо ще трябва да го платим ние, които разбираме, какъв висок връх представлява търпението и колко усърдно и упорито трябва да работим докато го придобием!...
към текста >>

96. 9. Добрият пастир

Желанието да застанат на Негово място ида станат духовни ръководители и наставници, обземаше дори и някои, които смирено като прилежни ученици заставаха пред Него, а дълбоко в себе си криеха само честолюбиви намерения и жажда за власт.
Старите познавачи на духовните ценности с вълчи сърца, отдавна са знаели какви залежи, какви богатства се крият в човешката душа, както е знаел това и техния прародител, който навремето се опита да обсеби и подчини душата на Христа. Многократно този опит щеше да бъде направен с простени и непростени средства, водими винаги от едни и същи вълчи интереси - да изтръгнат душите от ръцете на “добрия пастир". Беше въпрос не само на съзнание, но и на морал. А какъв морал можеше да се търси в един вълк? Борбата щеше да се наложи и ония, които имаха претенции, щяха да се изправят не пред друг, а пред Учителя. Желанието да застанат на Негово място ида станат духовни ръководители и наставници, обземаше дори и някои, които смирено като прилежни ученици заставаха пред Него, а дълбоко в себе си криеха само честолюбиви намерения и жажда за власт. Но добрият пастир бдеше. Учителят ги познаваше и четеше в техните сърца, като в отворена книга. Нищо не можеше да се скрие от Неговите очи. Известен му беше техния начин на действуване, техния метод и техните интереси. Улучваше точното им разписание и разбъркваше плановете им преди да се усетят.
към текста >>

Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота.
Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат. Опитите за кражба и борбата срещу тях се водеше на открито и всичко казано и направено от Него искреше от живот и сила. И ако се спряхме на цялата тази панорама, то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота. Пра вата насока на всяка цена трябваше да бъде спазена. На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо.
към текста >>

Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека.
И ако се спряхме на цялата тази панорама, то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота. Пра вата насока на всяка цена трябваше да бъде спазена. На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала. Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното, прекрасното е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят. Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален характер.
към текста >>

Тя трябва да учи, да има група, да има хора край себе си, да я гледат, да я слушат, да я кредитират.
Несъвместимо. Необяснимо. Овладени от далечен атавизъм и от тъмни желания по времето на Учителя те изглеждаха невзрачни, а днес жалки. Този път лицето, което се беше нагърбило с тази злополучна роля не беше мъж, а жена. Обикновена личност, сестра на една наша сестра. По натура била медиум; тръгнала веднъж по този път, тя стига до там, че е предназначена личност, важен център, който безсъмнено ще играе важна роля. Тя трябва да учи, да има група, да има хора край себе си, да я гледат, да я слушат, да я кредитират. Всичко, което научихме по този повод е научено от сестра Мария Милева, която за съжаление попада в нейната власт. Тя беше сериозен и добър ученик и когато времето беше отшумяло и спомена бледнееше, тя с чувство на отговорност ни го предаде. Освен нея в тази група била и сестра Маркова и брат Ради. Спираме се само на тримата. Привлечени от обещание за бързо духовно развитие, те са редовни на нейните събрания, слушат я внимателно и някак си им харесало да бъдат ученици и в друга школа.
към текста >>

Да, те винаги говорят от името на Учителя, макар, че винаги поставят Учителя зад себе си.
и ние се чувствуваме като риба във водата, ще ни се открият големи тайни, ще ни се дадат големи сили, ще напреднем по-бързо, защото сме избрани. Всичко тук звучни по-интересно, по-приятно ще кажем ние - те умеят да гъделичкат и да събуждат елементарните чувства у човека. И тези чисти по сърце хора на Учителя, тези добре гледани и хранени, и пазени до тогава овци от Неговото стадо, намират, че тук им се дава нещо повече отколкото там - в школата на Учителя. При това тя им казвала, че работела под ръководството на Учителя, че Той я направлява, Той й подсказвал, какво да им говори и какво да им открива. Тя винаги говореше от името на Учителя. Да, те винаги говорят от името на Учителя, макар, че винаги поставят Учителя зад себе си. Действието се задълбочава, моментът става наистина драматичен, последствията лежаха още неизвестни, когато се разбра, че те редовно не посещават школата, не случайно, а съвсем умишлено; не се явяват пред Учителя, нещо повече, избягват Го, не проверяват истината, не Го поздравяват, и най-важното не се опитват да сверят доколко намеренията на този прословут учител са чисти. Толкова години след случая ние се питаме, къде лежи точно злото, искаме да се докоснем до раната и да си отговорим къде лежи заблудата, къде е вредата, къде е нещастието на подобни “групи”, тия придатъци, тия обособени клетки в своя мъничък свят, да живеят отделно от общото с всичките последствия на това ужасно заболяване, обхванало днес света от четирите краища. Тия хора, които биват привлечени са живи клетки от общото тяло, тия овци са от Неговото стадо. Нарушението е там, нека е малко, нека не се забелязва, то не се преценява правилно от умната Милева, от интелигентната Маркова и от чистия по сърце и здрава логика брат Ради. Те всичките просто са заслепени от знанията на тази жена, която изпадайки в транс като плоча повтаря дословно мисли от Учителя, които Той ги казва на следущия ден на клас.
към текста >>

Неусетно в тях се извършва процеса - променя се мисленето, променя се отношението, променя се морала.
Те всичките просто са заслепени от знанията на тази жена, която изпадайки в транс като плоча повтаря дословно мисли от Учителя, които Той ги казва на следущия ден на клас. Просто поразяващо. И те си казват с право, защо търсим доказателства, ето говори като Него. И си стоят там със спокойна и невъзмутима съвест, продължават да стоят в лапите на този ръководител, учител, настойник, който ратува за тяхното “спасение". Не подозират, че зад всичко това, има едно голямо нарушение. Неусетно в тях се извършва процеса - променя се мисленето, променя се отношението, променя се морала. И след това променя се и тяхното движение, пътя на ученика. Загубва се посоката към първия извор, кристалния, бистрия, със сладка и свежа вода и те кръжат около някаква неизвестна локва, която от време навреме се пълни от дъжда или нещо по-лошо, което Той щеше да им го каже по-късно. Нареждат се наред и чакат да им дадат чашка или глътка от тази вода. И понеже са ученици, които трябва да учат търпение, самообладание, вяра, те стоят чинно и търпят качеството и недоимъка на водата, стоят в тая блатна обстановка и намират, че така е наредено. Качеството на една храна рядко се преценява в момента, когато човек я дъвче, стомахът е главният фактор, който има последната дума.
към текста >>

Унищожава себе си, а заедно с това нанася вреда и на другите.
Но законът действува съкрушително бързо, пресечен е пътя на кръвта, клетката се лишава от живителния сок на цялото, те са вече обособени като отделно тяло. Самозванецът иска да има братство в братството, школа в школата, група лична, своя на която да може да командува досущ като генерал. Така е по-лесно за него, по-изгодно. Самозваният учител е ленив - всички от неговия род образуват семейство на великите мързеливци; те вечно живеят от просия и от грабеж. Обособеното тяло се натъква на две опасности. Унищожава себе си, а заедно с това нанася вреда и на другите. Вътрешната окултната страна на въпроса става безпредметна, когато се явява Той и взима инициативата в ръцете си. Преживяният случай блести като кристал. Учителят вижда отсъствието на тези ученици. Вече е известно, че те са в група. И не друг, а сам се заема да разтури тази група.
към текста >>

То е нарушаване отношението между отделния човек и Бога... Има нещо силно и здраво, което ученикът трябва осторожно да пази - никога да не допуща трети човек между себе си и Бога, между себе си и Учителя.
Тя бе долнокачествена. Крадецът беше разобличен. Групата се разтури и въпросният инициатор изчезна от хоризонтите на братския живот, опита, какво значи да си избираш жертвите от стадото на “Добрият пастир". Опасността от тези опити е много по-голяма, отколкото ние можем да си представим. То е грубото нарушение на любовното отношение между две души, които векове са се привличали - Учителя и ученика. То е нарушаване отношението между отделния човек и Бога... Има нещо силно и здраво, което ученикът трябва осторожно да пази - никога да не допуща трети човек между себе си и Бога, между себе си и Учителя. Домогванията към тази връзка имат далечно минало. Този способ е най-лесен да владееш над душите и над телата на хората. Робите се владеят най-лесно. А да властвуваш, това е лозунга на тъмнината. Затова Учителят казва: "Не целувайте дявола.
към текста >>

97. 13. Ученикът и котката на Учителя

Животът днес промени, задълбочи нашето мислене, нещо се закали в нас, силата ни се увеличи и не се страхуваме да застанем пред огнените слова на истината.
Може да се вземе като отделен факт - страница от Неговото ежедневие, като сказание от рода на символите, накрая като притча. От нея би могло да се направи епично произведение, приказка например поучителна и полезна, малки и големи биха могли да се ползуват от нея. Но ето, че тъкмо отбелязахме първата дума с обичайния приказен тон, отказахме се от идеята за приказка и си казахме: рамката само ще ни пречи, нека се движим свободно и да огледаме случая от всичките страни. За нас ще бъде от значение да чуем всичко, да видим скритото в примера и да преживеем идеята, която Учителят внимателно и деликатно е скрил в образа, за да ни говори днес твърдо и сурово като острие на меч, който докосва дълбините на нашето съзнание - съзнанието на ученик. Предпочетохме коментара, предпочетохме суровата истина пред меката приказка. Животът днес промени, задълбочи нашето мислене, нещо се закали в нас, силата ни се увеличи и не се страхуваме да застанем пред огнените слова на истината. Искаме да кажем всичко и да бъдем безпощадни, когато се касае за нея, на случая ще погледнем с отворени очи. Когато се опитваме да правим преводи, не ангажираме никого, освен ония, които мислят като нас, ония, които се смятат ученици. За такава размисъл ние узряхме и днес спокойно можем да обелим коравите черупки от плода и опитаме сладката му ядка. Учителят разказва за една котка. При Него винаги имаше котка и не веднъж тя е ставала предметно учение.
към текста >>

Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си.
Това учение котката харесва. Изправена пред необикновеното, чиято светлина почти я заслепява, тя усеща едновременно и богатството и красотата, които се съдържат в него. Успяла е да разбере, че се намира пред нещо изключително, изключително е и всичко, което Този Човек говори и върши. Тя е опитала любовта Му, нещо, което е най-важно за нея, рядко явление в живота на една котка, която решава да живее, както повелява новия закон, т. е. да не си цапа вече лапите с кръвта на жертвите - да не яде вече нечиста храна. Котката е направила невъзможното, отказала се е от стария живот, от старите навици, надминала е себе си. Другото идва като естествена последица, котешкото съзнание не може да отиде по-далеч, триизмерния свят е нещо отвлечено за нея; колкото и умна да се смята, като се е приближила до Великия човек, тя си остава котка и не може да мисли, следователно не е свободна, следователно не знае, какво трябва да направи по-нататък. При това, нещо много важно, тя намира, че е направила голяма жертва, като преорганизирала живота - приела е новото учение и се смята ученичката на Учителя, Който от своя страна трябва да й плати. Тя не иска много, според нейното разбиране, все пак котешко, нищо не е онова, което тя очаква от Него. Тя иска само да я хранят, срещу което тя ще стои чинно, ще слуша, ще слуша, ще философствува, ще се радва, ще се моли, ще мърка спокойно и с всичко това ще зарегистрира голям напредък - няма да лови мишки, плъхове, птички. Нека мишките напълнят къщата на господаря й.
към текста >>

98. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 1. Откриване на Школата

Промените стават в неговото съзнание и мислене.
Ние не сме си поставили за решение този въпрос, нашето желание е само да съпоставим идеята за времето с устрема на човека да открие тайните на Вселената, на космическото пространство. Искаме да пристъпим към въпроса спокойно и обективно. Жаждата на човека да открие тайните е отдавна известна и понятна. Смисълът на живота се крие в нестихващия устрем да бъдат открити тайните, в които живота и света са обвити. Благодарение на тези открития животът на човека се променя не само отвън, но и отвътре. Промените стават в неговото съзнание и мислене. Отношението е неразривно и в центъра винаги ще бъде човекът и неговия величествен поход към откриването на тези тайни. Но ето, че времето, времето като изпитан и стар войн стои пред вратата на Вселената и казва: Не бързайте. Тайните не са така лесно достъпни както мислите вие. Пътят към тях не е толкова лек, колкото го мислите. Грижливо вратата се затваря и учениците са принудени да чакат векове, хилядолетия, докато се домогнат до един закон, до една звезда, до една тайна.
към текста >>

И продължава този учен мъж да мисли в себе си, че се различава от другите, че към него трябва да има специално отношение, няма защо да му се говори с обикновения език с който се говори на другите - той има разбирание, ерудиция, опит и пр., струва на него да се говори по друг начин.
Тайните не са така лесно достъпни както мислите вие. Пътят към тях не е толкова лек, колкото го мислите. Грижливо вратата се затваря и учениците са принудени да чакат векове, хилядолетия, докато се домогнат до един закон, до една звезда, до една тайна. При Учителя идват хора от типа на тези учени, които притежават висок ценз, намират, че те всичко трябва да знаят, че всичко могат, намират, че коренно се различават от обикновените хора, нищо на тях не може да им се опре и чувствувайки, че имат известни привилегии и поставят въпроса по следния начин: Моля, кажете ни в какво се състои Вашето учение? С няколко думи бихте ли ни обяснили същността на Вашата философия? И продължава този учен мъж да мисли в себе си, че се различава от другите, че към него трябва да има специално отношение, няма защо да му се говори с обикновения език с който се говори на другите - той има разбирание, ерудиция, опит и пр., струва на него да се говори по друг начин. На мене нещата трябва да се обясняват бързо, кратко, аз съм син на моето динамично време. И между всичките тези учени мъже, които напират към тайните и към бързото усвояване на една философия от рода на тази на Учителя не се намери един да уточни приблизително поне колко време, векове, хилядолетия, милиони, милиарди години са били нужни, за да се направи един свят като нашата земя например, за която се казва, че е била направена за шест дни; за колко време е било направено да речем едно човешко око, ухо, нос, вежда, клепач и пр. Учените, които се ровят навсякъде и имат претенции всичко да научат бързо, защо не са се погрижили да открият поне тази тайна, защото и ние не сме съгласни, че земята е била сътворена за шест дни, а сложния механизъм на човешкото тяло за един миг. Казват на Учителя: Накратко с няколко изречения кажете ни, в какво собствено се състои Вашето учение? Това прилича досущ на желанието на учените лесно и бързо да открият тайните на Вселената, на битието и на още много други неща, които лежат в природата.
към текста >>

99. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина.
За да може да възприеме новото или високото за даден свят, човек трябва да бъде готов, да притежава ония сетива, чрез които да може да възприеме новото. Както висшата математика не е достъпна за ученици от първоначалното училище, така също и известни науки и идеи не са достъпни за всички умове. Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души.
към текста >>

Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия.
Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна.
към текста >>

Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна.
Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна. Всеки неподготвен, който е дръзвал да манипулира със силите и принципите на окултизма е опитвал камшика на своето невежество, на своята нечистота и корист. Окултизмът изисква преди всичко абсолютна чистота, липса на всякаква корист - проникнат само от възвишеното желание да помага на ближните си и на себе си. Въоръжен с висок морал и готов на себеотрицание и жертва и най-вече на упорит труд и учение. Най-малкото нарушение се плаща скъпо. В ръцете на умния инженер силата на водата може да върши чудеса, или тези на огъня, ала в ръцете на невежия те могат да причинят хиляди нещастия.
към текста >>

Окултизмът изисква преди всичко абсолютна чистота, липса на всякаква корист - проникнат само от възвишеното желание да помага на ближните си и на себе си.
Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната, в своите клонове тя обхваща официалната -разбира се всичко онова, което е съгласно със законите и принципите на живата природа, съобразявайки се с истината. През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна. Всеки неподготвен, който е дръзвал да манипулира със силите и принципите на окултизма е опитвал камшика на своето невежество, на своята нечистота и корист. Окултизмът изисква преди всичко абсолютна чистота, липса на всякаква корист - проникнат само от възвишеното желание да помага на ближните си и на себе си. Въоръжен с висок морал и готов на себеотрицание и жертва и най-вече на упорит труд и учение. Най-малкото нарушение се плаща скъпо. В ръцете на умния инженер силата на водата може да върши чудеса, или тези на огъня, ала в ръцете на невежия те могат да причинят хиляди нещастия. Същото нещо е и при окултната наука. Затова не е било време вратите на древните школи да са били отворени за всички.
към текста >>

Въоръжен с висок морал и готов на себеотрицание и жертва и най-вече на упорит труд и учение.
През всичките времена окултната наука е била най-изисканата храна за жадните умове, сърца и души. В онзи дълбоки чист смисъл на думата окултизмът никога нямаше да стане за неосведомените или полуосведомените. Ония, които по някакво недоразумение, или по силата на модата са се приближавали до окултната наука, без да имат необходимия ценз за нея, водени от дребни, лични интереси винаги са изкълчвали нещата, криво са ги разбирали и прилагали, вдигали са шум край себе си и накрая са свършвали с катастрофа физическа и душевна. Всеки неподготвен, който е дръзвал да манипулира със силите и принципите на окултизма е опитвал камшика на своето невежество, на своята нечистота и корист. Окултизмът изисква преди всичко абсолютна чистота, липса на всякаква корист - проникнат само от възвишеното желание да помага на ближните си и на себе си. Въоръжен с висок морал и готов на себеотрицание и жертва и най-вече на упорит труд и учение. Най-малкото нарушение се плаща скъпо. В ръцете на умния инженер силата на водата може да върши чудеса, или тези на огъня, ала в ръцете на невежия те могат да причинят хиляди нещастия. Същото нещо е и при окултната наука. Затова не е било време вратите на древните школи да са били отворени за всички. Десятки години любителите на окултизма са чакали пред праговете на тези школи и подложени на хиляди изпитания, те са били изпробвани, опитвани, докато ги пуснат, за да ги подложат на нови изпитания вътре в школата.
към текста >>

Науката е жива, никога не умира, защото е съхранила в себе си принципите на живота.
Затова не е било време вратите на древните школи да са били отворени за всички. Десятки години любителите на окултизма са чакали пред праговете на тези школи и подложени на хиляди изпитания, те са били изпробвани, опитвани, докато ги пуснат, за да ги подложат на нови изпитания вътре в школата. Някои дори за цял живот не са се сподобивали с тази привилегия. Какво ще мислят хората и какво ще кажат, окултизмът не се интересува. Мненията никога не са засягали Учителите и ръководителите на тези школи, нито критиките на обикновените хора се стигали до тях. Науката е жива, никога не умира, защото е съхранила в себе си принципите на живота. Тя е придружавала човека, прониквала е живота и е давала насока на човешката култура и прогрес. За окултната наука, обаче, се изискват сетива, зъби, храносмилателна система - готово просветено съзнание, за да може да възприема, разбира и прилага онова, което тя дава на човека. За изучаването на окултизма се изисква здрава нервна система, висок морал и чистота на мисли и чувства. Човек трябва да владее изкуството да сортира нещата, да ги различава както опитния златар никога не взима медта за злато. Той трябва да познава себе си, силите, които текат в него, трябва да познава и околната среда - хората.
към текста >>

Той трябва да познава себе си, силите, които текат в него, трябва да познава и околната среда - хората.
Науката е жива, никога не умира, защото е съхранила в себе си принципите на живота. Тя е придружавала човека, прониквала е живота и е давала насока на човешката култура и прогрес. За окултната наука, обаче, се изискват сетива, зъби, храносмилателна система - готово просветено съзнание, за да може да възприема, разбира и прилага онова, което тя дава на човека. За изучаването на окултизма се изисква здрава нервна система, висок морал и чистота на мисли и чувства. Човек трябва да владее изкуството да сортира нещата, да ги различава както опитния златар никога не взима медта за злато. Той трябва да познава себе си, силите, които текат в него, трябва да познава и околната среда - хората. Изобщо духовния, сърдечния и умствения капитал с който разполага трябва да бъде чист, ценен - златно наличие. Понятията права мисъл, топло чувство, безкористно желание, добра постъпка трябва да лежат ясно, точно и определено пред него. Тези неща може да изглеждат обикновени и лесноразбираеми, ала те крият нещо несъизмеримо и премного важно, това са високи върхове до които човек стига след упорита работа и големи усилия, самообладание и благородство. Да стане човек господар на своите мисли, чувства, желания, да ги шлифова, облагородява, да им предаде чистота, сила, блясък това е колосална работа, която бележи нова еволюция във възходящия път на човешкото развитие. Всичкото зло и всичките неудачи, неуспехи в живота произтичат от неправилните мисли и чувства - една мисъл може да бъде суха, твърда, студена, неправилна, едно чувство също може да бъде неправилно, фалшиво, студено, нечисто.
към текста >>

Не е било време и няма да бъде когато вратите на окултните школи да са се разтваряли широко пред народните маси, макар, че тази наука засяга жизнените проблеми на живота, като се започне от храненето и се свърши с мисленето и чувствуването, макар, че никъде другаде актуалните задачи не получават своето широко и дълбоко разрешение, макар, че окултизмът единствено уталожва жаждата на човешката душа, дух и ум за знания и духовни постижения.
Да се смята, че обикновените хора могат да боравят с окултните истини е заблуждение. Светлините на окултизма, могат да привлекат много хора, които имат преходен интерес, водими от някаква мода и в последна сметка някаква користна цел. Изучаването на окултизма не е ядене на попара, както се прави у нас. Окултизмът е твърда храна и далеч не прилича на попара, някой може да си строши зъбите и да си повреди стомаха и тогава общественото мнение “дълбокомъдро” може да се произнесе - това учение е опасно. Окултизмът ни най-малко не е поканил хората на своята трапеза, нито на всеослушание е разгласявал същността на своите идеи, нито е било някога да си е послужил с пропаганда. Не е било време и няма да бъде когато вратите на окултните школи да са се разтваряли широко пред народните маси, макар, че тази наука засяга жизнените проблеми на живота, като се започне от храненето и се свърши с мисленето и чувствуването, макар, че никъде другаде актуалните задачи не получават своето широко и дълбоко разрешение, макар, че окултизмът единствено уталожва жаждата на човешката душа, дух и ум за знания и духовни постижения. Въпреки всичко, тази дълбока наука не е достъпна за всички. Неподготвените могат да компрометират по някакъв начин тази наука, но това няма абсолютно никакво значение, нищо не е в състояние да помрачи блясъка й. Вината е само в неподготвеността и несъвършенството, невежеството на хората, които пристъпват светилището с нечисти крака. Не са започнали с елементите на новото, мислите и чувствата, за да се издигнат до оная висота откъдето могат да съзерцават тези върхове; не са оперирали добросъвестно прилежно и упорито като ученици, като студенти, пренебрегнали са основата с една дума не са манипулирали с чисто наличие - златен капитал. Окултизмът от такива ученици никога не е пострадал, пострадали са те, пренебрегнали са основното.
към текста >>

100. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас