Търсене в текстове за 'Малък пръст'

с бисери, пълна със златни монети, наоколо кадифяни кутии отворени. В тях пръстени, обеци, гривни, нанизи и една диадема за глава: всичко от злато и скъпи камъни - цяло богатство. Абубекир ме погледна щастлив и рече: „Всичко това е твое.” Изправих се, застанах пред него, турих ръце на раменете му, потопих поглед в очите му и рекох: „Не мога да го приема.” Погледът ми говореше по-красноречиво от думите ми. Абубекир наведе очи. Той ме разбра. После пресегна, извади от една кутия малък пръстен със сапфир - синия скъпоценен камък. От него струеше странен далечен живот, като че идеше от края на Вселената. Абубекир ме погледна с молба: „Това ще вземеш!” Нямаше как, приех пръстенчето, то ставаше на малкия ми пръст. Отидохме при огнището, жените бяха вече там. Беше дошъл и Рамадан ходжа. Запалиха си наргилетата, поднесе се кафето. То се сваряваше в жарта. Тогава аз казах: „Ще ви разправя една стара приказка за Гърбавия роб.” От тази приказка се вижда кое е истинското богатство и как то трябва да се пази. Рамадан ходжа превеждаше, знаеше отлично български език, беше помак. Когато свърших приказката, жените се бяха разплакали. Абубекир беше дълбоко замислен. Рамадан ходжа каза: „Тази приказка трябва да я чуе народът в джамията.” Казвам му: „Позволено ли е друг да говори там освен ходжата?” - „За онези, които Аллах е белязал е позволено.” На другата вечер джамията беше препълнена с народ. ‘‘Във времето на халифа Харун-Ал-Рашид в Багдат настана суша. Такава суша не беше запомнена и от
към текста >>

бисери, пълна със златни монети, наоколо кадифяни кутии отворени - в тях пръстени, обици, гривни, нанизи и една диадема за глава - всичко от злато и скъпоценни камъни - цяло богатство. Абубекир ме погледна щастливо и рече: „Всичко това е твое." Изправих се, застанах пред него, турих ръце на раменете му, потопих поглед в очите му и рекох: „Не мога да го приема!” Погледът ми говореше по-красноречиво от думите ми. Абубекир наведе очи, той ме разбра. После посегна, извади от дена кутия малък пръстен със сапфир - синият скъпоценен камък. От него струеше студен далечен живот, като че идеше от края на Вселената. Абубекир ме погледна с молба: „Това ще вземеш!” Нямаше как, приех пръстенчето. То отиваше на малкия ми пръст. Отидохме при огнището. Жените вече бяха там. Беше дошел и Рамадан ходжа. Запалиха се наргилетата, поднесе се кафето. Тогава казах: „Ще ви разправя една стара приказка за Гърбавия роб. От тази приказка се вижда кое е истинското богатство и как трябва да се пази то.” Всички обичат приказките. Разправях бавно, но живо, с акцентиране и паузи - всичко с мярка. Да се разправя приказка, е голямо изкуство. Рамадан ходжа превеждаше, знаеше отлично български - беше помак. Като свърших приказката, някои от жените се бяха разплакали! Абубекир беше дълбоко замислен. Рамадан ходжа каза: „Тази приказка трябва да я чуе народът в джамията.” Казвам му: „Позволено ли е друг да говори в джамията, освен ходжата?” - „За онези, които Аллах е белязал, позволено е!” Другата вечер разказах
към текста >>