Търсене в текстове за 'Малък пръст'

Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва. Долу, пред салона, приятелите го чакаха и тръгваха за града.
към текста >>

За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука.
Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака. Готов ли си - ще се възползуваш от него. Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха. За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука. За мен е също голяма привилегия да ви разкажа този случай и да ви дам метода, чрез който можете да се доберете до Словото на Учителя.
към текста >>

2. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
към текста >>

След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа.
Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя.
към текста >>

Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък.
Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири. След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя. Те трябваше да символизират еволюцията на съвременното човечество чрез Божествения Дух. На Третото езеро най-много играехме Паневритмия, защото имаше голямо пространство и не беше далеч от лагера. Разгръщаше се един огромен кръг от ученици, а в средата имаше многочислен струнен оркестър.
към текста >>

3. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза.
Това изпита Фердинанд, това ще изпита и синът му Борис, ако върви по стъпките на баща си." Учителят не обичаше Кобургите и неведнъж бе изказвал това пред нас: "Кобургите имат много тежка европейска карма. И вместо да си седят в Европа и там да си я разрешават, дойдоха в България, че заангажираха и Бялото Братство и за тяхното непослушание и вироглавство трябваше да плаща и ще плаща българският народ." Ни е кат о представител и на този народ опитахме всичко това на гърба си. Разбрахме какво значи тежка европейска карма. През 1929 година, когато лагерувахме на Седемте рилски езера, беше построена една чешма, на която за чучур издялахме от мрамор две ръце изкусно направени, през които течеше водата. Бяхме направили каптаж, донесохме камъни от бял мрамор и оградихме каптажа. Учителят взе един голям камък, сложи го отгоре и каза: "Това е Царят." После взе друг, по-малък, и каза: "Това е Царицата." Взе трети, още по-малък, сложи го при другите два камъка и каза: "Това е престолонаследникът." На следващата, 1930 година, царят си доведе царица от Италия и след време се роди и престолонаследникът Симеон, след сестра си Мария Луиза. Така Учителят разреши този въпрос пред нас горе на Рила. Какво стана по-нататък. Майката на цар Борис 111 се казва Мария Луиза. Тя идва от клона на Бурбонската династия, която е владяла векове наред италианското херцогство Парма. Борбите за обединението на Италия довеждат до премахването на местните династии.
към текста >>

Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид.
Вяра беше голяма красавица, русокоса и беше секретарка на княгиня Евдокия - сестрата на цар Борис III. И тук станаха най-драматичните развръзки. Надежда бе секретарката на канцеларията на цар Борис и трябваше да му препредава някои съвети, получени писмено от Бялото Братство на "Изгрева", но тя си наумява, че тя е лицето, което трябва да определи кое трябва да се предава на царя и кое не. И много неща тя скъсва със собствените си ръце и ги хвърля в печката за изгаряне. По-късно тя заболя от ревматоиден артрит. Пръстите на ръцете й се деформираха, подуха се и тя стана инвалид. За нея се грижеше Донка Проданова, която бе прислужничка на семейството на генерал-адютанта Алекси Стоянов. Та онези ръце, които не предадоха писмата и поръчките на Учителя, се деформираха - тя стана пълен инвалид и трябваше тяхната семейна слугиня да я обслужва и храни с лъжица. Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите.
към текста >>

4. 8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът".
Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка. Учителят посочи единия, който бе най-големият и каза: "Този камък е Царят, поставете го тук. А другият до него е Царицата, поставете ги един до друг". Като направиха това братята, Учителят посочи третия, по-малък камък и каза: "Това е Престолонаследникът". Учителят така ги нарече: Царят, Царицата, а от другата страна - Престолонаследникът. Братята ги сложиха. Накрая, така и стана. Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се оженил, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът. От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата.
към текста >>

Учителят го поклащаше с един пръст.
Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор.
към текста >>

Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст.
След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му. Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил скалата и произнесъл някакви магически думи, под скалата веднага потекъл извор. Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя.
към текста >>

5. 08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари.
Даваше му ги с голяма неохота. Дори веднъж Учителят се оплака от него: „За пръв път срещам такъв скръжав и стиснат човек". Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него. Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно. Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо.
към текста >>

Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно.
Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него. Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно. Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо. След заминаването на Учителя започнаха редовно да се събират ръководителите на Братството от градовете, а те бяха много на брой. Към тях се присъединиха някои дейни приятели от София и провинцията. После се разбра, че трябва да се избере по-малък съвет, за да се работи добре. Така се дойде до идеята за избиране на Братски Съвет от седем човека, чийто председател бе Тодор Стоименов.
към текста >>

После се разбра, че трябва да се избере по-малък съвет, за да се работи добре.
А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него. Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно. Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо. След заминаването на Учителя започнаха редовно да се събират ръководителите на Братството от градовете, а те бяха много на брой. Към тях се присъединиха някои дейни приятели от София и провинцията. После се разбра, че трябва да се избере по-малък съвет, за да се работи добре. Така се дойде до идеята за избиране на Братски Съвет от седем човека, чийто председател бе Тодор Стоименов. Избраха се пожизнено, за да не се дава възможност за борби за ръководство. Но борбите дойдоха от друго място. Други сили ги движеха. Тодорчо разказваше, че когато Пеню Киров си заминал през 1918 г., то след погребението му, жена му, хубавата гъркиня Ерифели започнала да разказва много интересни неща за живота на Пеню, които тя е наблюдавала.
към текста >>

Той беше малък, но аз го укрих и запазих.
След бомбардировките в София бе паднала бомба и разрушила тавана на къщата му в града. Отивам аз при него и го намирам отчаян, не може сам да си поправи тавана, не е по силите му. Хващам го за рамото и му казвам: „Не се притеснявай, всичко ще оправим". Взех работниците от моята бригада и за един месец ремонтирахме тавана и покрива. Когато беше болен нареди на онези, които се грижеха за него да ми се предаде неговият архив. Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
към текста >>

6. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък.
Самата обстановка е красива, грамадни камъни донесени от ледниците сложени тук като от човешка ръка, езерото е около тях, потока, който иде отгоре. Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро. Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични.
към текста >>

До него сложиха по-малък камък.
Тука наистина работехме много. Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура на чешмата. Учителят каза: „Това е царят". Тогава донесоха също голям още един, но този път по-малък камък и го сложиха до големия камък. Учителят каза: „Ето царицата дойде". До него сложиха по-малък камък. Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника". Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат. Думите на Учителя не бяха само символични. В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса.
към текста >>

Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично.
към текста >>

„Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим".
Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично. Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил. Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-философ. Снимка за сравнение и поука.
към текста >>

7. ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие.
Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни. Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни духовно естество. Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
към текста >>

Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент.
Не изтраях и веднъж Го запитах направо и в упор изстрелвам въпроса си. При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси. „Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо тяло, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата на Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време. Вероятно Му бе харесало това, че ние, учениците, стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см, то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи. Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент. А ти искаш да съм висок два метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народа е неизброим. Засега това е достатъчно за мен, за българския народ и за Моята работа. А че стърчат с една глава над мене, това ме кара да бъда смирен." Учителят отново се усмихна. Аз също се усмихвам.
към текста >>

8. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

26. Погледът на мъдреца Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот.
26. Погледът на мъдреца Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот. Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове. След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието. Една илюстрация. Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части. Това раздробление и разкъсване на обществения живот в България не беше плод на някакви идеологически различия, но повече на лични амбиции, или користни попълзновения.
към текста >>

Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране.
Силните вибрации на този праничен ток, който Той изпрати към нея, й вляха такава жизнена енергия, че тя, възрастната сестра, пожела, за голяма изненада на всички, сама да се качи на коня. Аз може би бях единственият свидетел на този акт, извършен от Учителя. Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила. Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания.
към текста >>

9. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

ТОМ 4

А това не е малък материал.
Това бяха последните записи. Обикновено Методи имаше навик да ме спира и след това да му пускам, за да чуе как му звучи неговия глас, да види дали добре звучи. При един от тези опити аз съм забравил да включа клавиша на магнетофонен запис. Така че се лишихме от заключителните слова на Методи. Но магнетофонните записи са над двадесет часа. А това не е малък материал. Това е документален материал. Методи Константинов бе единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение за това, че когато отидох при него за работа, той ми каза: „Аз съм готов и те чакам. Аз зная, че ти ще дойдеш, от Учителя". Никой от неговите съвременници не беше готов. Това трябва да се знае и помни.
към текста >>

Да си прибереш цървулите и да те няма от тука." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета.
Изкачва се на третия етаж и с голямо вълнение се запътва към своя бивш кабинет. По едно време от същия този кабинет излиза един невзрачен човек. Тогава комунистите назначава свои верни хора на големи постове, макар че нямаха образование. От вълнение Методи без да иска изпуска пакета със завитите гумени цървули и той пада на пода. Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: „Ей ти, селяндур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма от тука." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите, завил си ги във вестника, сложил си ги под мишница, заслизал надолу и се спрял пред работническите дрехи, окачени на един пирон. По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унизение с още по-велик изпит".
към текста >>

10. 33. ПЕЛЕРИНАТА

ТОМ 5

Защото всяко действие в живота на ученика е един урок малък или голям, който той учи.
Някой път когато трябваше да отидем някъде ние отивахме, искахме разрешение от него, защото знаехме, че окото на Учителя ще бди над нас. Особено това важеше за онези опити, които правехме с нощното изкачване поединично до Черни връх. Същото се случваше, когато отидем в провинцията, ще се обадим на Учителя, което означава едно отношение на ученик към Учител. Свършиш си някаква работа, пристигнеш в София и след това отиваш и разправяш на Учителя какво си направил. Това е също едно внимание на ученика към Учителя, а като проследи той действията ще те коригира където трябва от негова гледна точка. Защото всяко действие в живота на ученика е един урок малък или голям, който той учи. Учителят трябва да провери знанията на ученика, тъй като в обикновените училища учителите изпитват учениците си и им поставят бележки за наученият урок. Аз лично си бях изработила такъв метод и винаги питах Учителя, той ме напътстваше, после тръгвах да разрешавам задачата си и след това му докладвах независимо дали бях успяла или се бях провалила. Тогава чувах неговото мнение и започвах отначало докато не сполуча. Ето това беше метода за обучение на ученика от Учителя. А той имаше едно изискване - всичко да върви по пътя на доброволността и свободата.
към текста >>

Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина.
На тази екскурзия сте-нографката Савка Керемидчиева беше леко облечена и студеното време и дъжда я завари горе направо гола за планината. Беше само по една рокля и една жилетка. Тя се бе свила, зъзнеше и трепереше встрани от общата група. Беше я срам да се яви пред всички така, за да я видят, че е почти гола, а това означаваше немарливост към себе си и груба грешка в случая. Това тя знаеше и затова стоеше настрана, беше й неудобно и бе приела да мръзне, обаче да не се покаже пред другите, че е направила погрешка. Как се случи така, че Борис Николов я зърна, стана, приближи се до нея и я наметна със собствената си пелерина, а тя бе голяма, тя беше направена, изтъкана от чиста вълна и бе дебела един пръст и половина. Борис я зави като пашкул. Тя седи под пелерината, увита е, дъждът не я брули, вятърът не я отнася, а Борис стои под дъжда, а аз гледам, гледам и нещо като ураган мина през мене и ме проряза. Ядосах се. Аз се чудя как да се справя със себе си и със състоянието си. Та аз и Борис живеехме заедно под един покрив и бяхме приятели и тези пелерини заедно ги шихме само за такива случаи.
към текста >>

Понякога големият недостатък е станал от някой малък.
Ако някой е обещал нещо, тя не му казва: „Ти обеща". Тя го оставя каквото иска, но законите го преследват. Има същества, които съблюдават изпълнението на законите. Когато двама души си дават документ, за да си вярват по законите е в реда на нещата, но по отношение на любовта е светотатство. Някой като ме гледат мислят, че аз разсъждавам като тях, но аз мисля другояче. Понякога големият недостатък е станал от някой малък. Тогава ще намериш този малкият, недостатък, ще го поправиш и така няма да се стигне до големият. Защо? Защото материалните работи развращават. Хората не могат да разберат този закон, затова хората страдат, защото основа нямат. И ако си туреха основа, глава нямаше да ги боли. Ти ако живееш порочен живот, то ти си роб на порока.
към текста >>

11. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

ТОМ 5

Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда.
На другия ден сутринта аз се престраших и отидох отново да си довърша работата с книгите. Учителят влезе при мен с една паничка до половината напълнена с мед от нашите кошери. Сложи паничката на пода и приклекна до мен. Аз започнах да вадя книги от етажерката и още след втората книга изскочи една тлъста, голяма хлебарка. Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах. Чак тогава ми олекна, разбрах, че ми беше дадено да разбера, че и чистенето на книгите на Учителя в библиотеката му не бе лесна работа и тя бе свързана с разрешаване на задача - похвалиш ли се, че можеш и умееш ще те сложат на изпита. И тогава му мисли.
към текста >>

Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен.
Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството. В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо страдание и минаваше през мъчението на земята. След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен. Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа. Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него. Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога.
към текста >>

Школата на Учителя от вън това е светът в един малък мащаб, който съществува с всички негови проблеми и противоречия.
Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен. Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути. Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя. Няма по-светло и чисто име от името Учител. Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и святи". Школата на Учителя от вън това е светът в един малък мащаб, който съществува с всички негови проблеми и противоречия. Ние бяхме поставени там и преживяхме една епоха пълна с бурно и динамично развитие по всички посоки. Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот.
към текста >>

12. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак.
Резюме от беседата на Учителя държана на Мусала, 23 юли 1940 г., вторник сутринта при изгрев слънце Малкият и големият свят На екскурзията с Учителя до Мусала бяха 50 души братя и сестри. Стигнахме на върха в 4.40 часа. Преди изгрева на слънцето Учителят каза: „Когато човек не разбира младостта, плаче. Когато човек не разбира старостта, куца. Да разбира човек е много мъчно. Слънцето изгря в 5 часа и 7 минути над малък облак. Голяма част от небето е покрито с облаци. Вятър, Времето е хладно. Добрата молитва (при изгрев слънце). Размишление. В началото бе Словото. Ще ви прочета само последния стих от 10 глава на Ев.
към текста >>

Вие някой път си туряте пръстите през любовта и я гледате през дупчиците между пръстите.
Някой казва: Умирам за любовта! Човек, който умира за любовта не знае каква любов има. Христос, който се пожертвува от Любов, умре ли? Не! значи няма смърт при любовта! Вие някой път си туряте пръстите през любовта и я гледате през дупчиците между пръстите. Вие се учете от тия, които се обичат и след време и от вас ще се учат. Светът е едно велико училище. Любовта е един велик капитал. Някой път вие се считате излъгани. Обаче след време онзи, който вземе вашия капитал ще ви го върне.
към текста >>

Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст.
Ето, това е важното. Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън.
към текста >>

13. 9. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Като отивах натам срещнах две сестри, от които едната разправяше на другата, че сутринта имало някаква суматоха и някакъв малък инцидент около Изгрева, който се разрешил благополучно.
Вдига глава и поглед и го вторачи в мен. Точно така - вторачи го. Гледаше ме, но гледаше като че ли нещо друго. Погледът Му премина през мене, после започна да оглежда нещо около главата ми и като че ли гледаше някого около мен. След това ми каза да отида на беседката, да седна и да Го почакам. Като отивах натам срещнах две сестри, от които едната разправяше на другата, че сутринта имало някаква суматоха и някакъв малък инцидент около Изгрева, който се разрешил благополучно. Сестрите бяха възбудени, а аз не се заслушах в разговора, защото в този момент ме вълнуваха други работи в самия мене. Седнах и след малко дойде Учителят. Направих Му място. Той седна и аз седнах от лявата Му страна на пейката. Той седи и двамата мълчим.
към текста >>

И с пръста на дясната си ръка, т. е.
Седнах и след малко дойде Учителят. Направих Му място. Той седна и аз седнах от лявата Му страна на пейката. Той седи и двамата мълчим. По едно време Го видях, че бе много сърдит и ядосан и каза следното: „Те сега са започнали едно безумно отношение към мене". И с пръста на дясната си ръка, т. е. с показалеца сочи към мен и каза: „Те, рекох, „Бог и България" трябва да знаят едно нещо, че Петър Дънов престана да съществува на 19-годишна възраст. И от тогава тук живее чистият Дух на Истината". И посочва с пръст себе си. Беше много строг и го изказа със строг и висок глас. Той отговаряше вероятно на някои, които бяха покрай мене, които аз не виждах, които идваха с мене още от града.
към текста >>

И посочва с пръст себе си.
Той седи и двамата мълчим. По едно време Го видях, че бе много сърдит и ядосан и каза следното: „Те сега са започнали едно безумно отношение към мене". И с пръста на дясната си ръка, т. е. с показалеца сочи към мен и каза: „Те, рекох, „Бог и България" трябва да знаят едно нещо, че Петър Дънов престана да съществува на 19-годишна възраст. И от тогава тук живее чистият Дух на Истината". И посочва с пръст себе си. Беше много строг и го изказа със строг и висок глас. Той отговаряше вероятно на някои, които бяха покрай мене, които аз не виждах, които идваха с мене още от града. Станах прав, изправих се като войник и не мърдам. Мълча. Учителят се обръща строго към мен и каза: „А сега си вървете в града. Тук за вас място няма".
към текста >>

Посочи себе си и след това посочи с пръст нагоре към Небето.
На следващия ден аз отивам при Него, при Учителя и искам да Му кажа, че вече ми е всичко ясно за какво става дума. Разказах Му и за съня. Учителят слушаше и мълчеше. Не каза дума. Накрая като се разделяхме на стъпалата и Той тръгна да се изкачва към Неговата стая, по едно време се обръща към мен и казва: „Симеоне, ние сме най-умните хора на света". Посочи себе си и след това посочи с пръст нагоре към Небето. Ние - говореше за себе си и за онези от духовния свят и за „чистия Дух на Истината". Учителят се прибра в стаята, а аз се прибрах в града. На следващия ден аз отново съм горе на Изгрева, защото смятах, че въпросът още не е разрешен окончателно за мен. Учителят отново ме приема и аз Му разказвам как в града е подета акция срещу Него по всички линии и че Го упреквали, че е бил самозванец и се превъзнасял като Христос. Той ме слуша и каза: „Симеоне, аз всеки ден се разговарям с Христос.
към текста >>

14. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Жоро ми взе златни пръстени със сапфири, които после загубих.
И той постъпи в болница. Аз не можех да отида там, защото Гриша беше една годинка и нямаше на кого да го оставя. Жоро ходеше при него. Добрия Жоро, за всичко се грижеше той. И дядо Гиго, бащата на Жоро толкова се радваше на Гриша, който се роди на 15.III.1942 г., че ми купи и шевна машина. Жоро ми взе златни пръстени със сапфири, които после загубих. Забравих да кажа, че когато се върнахме тука на „Цар Самуил" Жоро отиде запас, войник в с. Раднево и аз му ходих на гости, а вкъщи бяха братята му Дино и Колю, в тяхната стая, а аз шетах и им готвех. Идваше Петър на гости от Гевгели - Струмица, водеха ме по гости, за да не бъда сама и изобщо много добре се грижеха са мене. Бяхме отишли на гости и в това време дошъл Жоро в отпуска за един ден и си заминал понеже мене ме няма вкъщи. Да дойде от толкова далече и да не ме завари вкъщи.
към текста >>

Когато беше Гриша малък, Жоро имаше мотор и с него сме ходили къде ли не.
Но беше трагедия. Ние имахме тогава печка с въглища, печката пушеше, не можехме да го нахраним както си е свикнал с топлина. Той можа да види и Еми, вторият ми син и му се радваше. А Колюви, другия брат на Жоро имаше вече син Любчо и Жоро направи много снимки на всичките, които бяха около нас. Правеше снимки при всички случаи, при празници, когато къпехме бебетата, на коледни елхи и всякакви случаи и всичко беше филмирано и в снимки. Когато беше Гриша малък, Жоро имаше мотор и с него сме ходили къде ли не. Аз държах и детето си на коленете си и всички ми се караха: „Детето, детето, как може да ходите така с мотор и с детето в ръце", но слава Богу нищо не се случи, защото той много добре умееше да кара. Когато Гриша беше на една година поканихме целия род на гости вкъщи и Жоро прави много снимки и много филми, всякакви филми прожектираше и правеше. И това беше една голяма радост за нас и ние забавлявахме гостите добре и те помнеха това до някое си време, за нашето хубаво посрещане. Но въпреки това, че не бяхме уредени много добре, все пак Жоро с много труд и аз от време на време работех по-късно и успяхме да отгледаме Гриша и Еми като ученици, войници. Гриша взе висше образование, а Еми не можа, защото замина вън от България.
към текста >>

" Пропуснах да кажа, че когато Гриша беше малък всеки ден го водех с количката на разходка в Борисовата градина, сега Парка на свободата при розичките и там си играеше и там си играеше много добре с пясъка.
И на Гриша, и на Еми съм правила дневник и там има много смехории, но сега не ми идват на ума. При бомбардировките Гриша беше на 2 - 3 години и при сирените и пукането, което се чуваше той се завираше веднага под кревата и само краката му се виждаха от края. Ние бяхме евакуирани тогава. Гриша беше тогава на 4 годинки и се радваше много на малкото си братче, но малко ревнуваше, че вниманието на околните е обърнато повече към малкото бебе. Той се чувствуваше изоставен и казваше: „Аз ше го боцкам! " Пропуснах да кажа, че когато Гриша беше малък всеки ден го водех с количката на разходка в Борисовата градина, сега Парка на свободата при розичките и там си играеше и там си играеше много добре с пясъка. А когато Еми дойде нямаше време да се ходи до Борисовата градина и го водех в градинките, които бяха около нас. Изгрева вече го позабравихме. Гриша е кърмен до 4 месеца, като след това до година и половина съм добавяла и друга храна, а Еми съм го кърмила до година и половина и даже вече беше проходил, когато идваше да цока млекце. Хубаво бебе беше, но сега когато е вече голям и е патил и доста е преживял, няма хубави спомени от детството си. Когато Емил беше още на 3 - 4 години на един Петровден, дядко му, Гриша и татко му с него на рамената и аз бяхме горе на Изгрева.
към текста >>

15. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

За да има кой да се грижи за големия имот, който има дядо Тодор, а баща ми, който е бил малък, то той бил принуден да си търси друга жена и намира пак от Търговище лелята на Марийка Марашлиева на име Руска.
За препитанието на децата се е грижил един турчин, който е наел от дядо Тодор дюкяна и срещу тая услуга той имал грижата да се грижи за децата в смисъл да им дава пари, това не е никаква особена грижа, Те са били иначе на произвола на съдбата. Така минават военните години и децата следствие лошите условия и лошата им съдба, поради което всички измират, остава само баща ми и най-големия син Димитър. Съпругата на Тодор Ковачев Гинка почива някъде около 1910 - 11 г. Баща ми е бил при нея, когато тя е починала. Той даже не е разбрал, че е починала и като умряла си е играел с нея. За да има кой да се грижи за големия имот, който има дядо Тодор, а баща ми, който е бил малък, то той бил принуден да си търси друга жена и намира пак от Търговище лелята на Марийка Марашлиева на име Руска. Разликата в годините между двамата е била голяма. Възрастта на баба Руска е била същата какъвто е бил най- големия син Димитър. Така че е имало някакво несъответствие в живота при тая голяма разлика във възрастта. Минават военните години, баща ми пораства, дядо ми се оженва и идва момента, когато дядо ми се запознава с Учението на Учителя Дънов чрез бащата на Марийка Марашлиева. Така той включва цялото семейство да върви в тоя път на това Учение.
към текста >>

Баща ми си подал ръката и Той само с памука почистил раната и просто до вечерта нямало и следа от това, че пръста е бил така травмиран.
При донасяне на плочите за покрива на кухнята, които са носени от мястото над петото езеро, той също е мъкнал плочи. При това носене, при единия курс, който е правил плочата, която носил я изтървал така, че тя е паднала на палеца на едната му ръка. Просто го премазал палеца. Другите приятели като видели какво е станало кога са успели, но казали на Учителя за тая случка и докато баща ми се ориентира какво да прави, Учителят идва и носи едно шише със спирт и памук. Предложил си услугите. Баща ми си подал ръката и Той само с памука почистил раната и просто до вечерта нямало и следа от това, че пръста е бил така травмиран. И аз си спомням, че баща ми казваше: „Даже сега не мога да кажа кой пръст. на коя ръка пръста е бил премазан". Не бил останал никакъв белег. По-нататък баща ми е решил да дойде в София да живее. И наистина.
към текста >>

И аз си спомням, че баща ми казваше: „Даже сега не мога да кажа кой пръст.
При това носене, при единия курс, който е правил плочата, която носил я изтървал така, че тя е паднала на палеца на едната му ръка. Просто го премазал палеца. Другите приятели като видели какво е станало кога са успели, но казали на Учителя за тая случка и докато баща ми се ориентира какво да прави, Учителят идва и носи едно шише със спирт и памук. Предложил си услугите. Баща ми си подал ръката и Той само с памука почистил раната и просто до вечерта нямало и следа от това, че пръста е бил така травмиран. И аз си спомням, че баща ми казваше: „Даже сега не мога да кажа кой пръст. на коя ръка пръста е бил премазан". Не бил останал никакъв белег. По-нататък баща ми е решил да дойде в София да живее. И наистина. осъществил намерението си, дошъл в София и живял няколко месеца.
към текста >>

на коя ръка пръста е бил премазан".
Просто го премазал палеца. Другите приятели като видели какво е станало кога са успели, но казали на Учителя за тая случка и докато баща ми се ориентира какво да прави, Учителят идва и носи едно шише със спирт и памук. Предложил си услугите. Баща ми си подал ръката и Той само с памука почистил раната и просто до вечерта нямало и следа от това, че пръста е бил така травмиран. И аз си спомням, че баща ми казваше: „Даже сега не мога да кажа кой пръст. на коя ръка пръста е бил премазан". Не бил останал никакъв белег. По-нататък баща ми е решил да дойде в София да живее. И наистина. осъществил намерението си, дошъл в София и живял няколко месеца. Годината е 1927 г.
към текста >>

След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички.
Той казва, че иска наследството да бъде по закон. Както е законът в държавата, така да бъде. Никакви завещания не ще. И наистина завещанията биват развалени. Може би няколко дена след това дядо ми се успокоява и си заминава за другия свят. След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички. Наследниците са трима. Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми - баба Руска. Имота може да се раздели по равно, така е било и по закон, може би не си спомням точно тия неща, но истина е, че при самата подялба нещата се развиват в друг аспект. Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с нетърпение да се отвори завещанието. Какво било обаче учудването й, когато разбрала, че тия завещания са развалени.
към текста >>

16. 1. Сирак и чирак

Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене.
Даутлий, сега гр. Каблешково, но когато убиха баща ми на фронта при Тутракан през 1916 г., майка ми реши, че е най-добре да идем да живеем в с. Габерово, където живееше сестра й - леля ми Комня и свако ми Слави Тодоров. Свако ми беше майстор-зидар както и баща ми. И тъй купиха едно дворно място с една плевня. Свако ми с още един-двама души измазаха плевнята, която беше от пръти, с пръст и слама, сложиха на изток и на запад по едно прозорче и къщата ни беше готова за живеене. В тая къща съм се запомнил от дете до 1932 г. когато реших да замина и да живея в София. Както казах преди, баща ми е убит при Тутракан 1916 г. Тогава сме воювали с руснаците и румънците. Баща ми е бил ранен и след това пленник в Русия.
към текста >>

Баща си, понеже съм бил малък когато той е ходил войник, после запас, насам-натам, едва си го спомням.
И тъй аз почти не помня мама да е яла някога месо. Майка ми и баща ми са женени в 1909 г. Когато се отказа от месото тя знаеше вече за Братството и Учителя. Братството се е създало главно през време на войните и по фронтовете. Възможно е свако ми Слави Тодоров да е имал опитности с Учителя, но аз не знаех за тях. Баща си, понеже съм бил малък когато той е ходил войник, после запас, насам-натам, едва си го спомням. Той беше висок, но друго нищо не мога да си спомня. По това време и дядо ми Минчо живееше при нас (бащата на баща ми) и мама веднъж му каза: „Татко, Колю вече го убиха, но ти имаш две дъщери, имаш и четирима синове. Бъди свободен, при когото решиш да идеш, при него остани. За мене ще е най-хубаво да останеш при нас, но както решиш ти“. Дядо помисли, помисли и каза: „Ще остана при вас“.
към текста >>

17. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

„Късай“, викат те и хвърлят пръст, ще ме ударят.
Аз не можах да разбера първоначално какво искат от мене, обаче като стигнах до бостана, до дините и пъпешите, те ми викнаха: „Ха сега, късай дини и ги пущай надолу“. Надолу беше така върло и аз викам: „Ама това лозе тук е на вуйчо Янко“. Вуйчо Васил, който беше на Изгрева и вуйчо Янко бяха двама братя. С тях бяхме малко роднина. Пак повторих: „Това лозе е на вуйчо Янко“. „Късай“, викат те и хвърлят пръст, ще ме ударят. И аз няма какво да правя, късах дини и ги пущах и те ги търкалят до оградата, други пък ги вземат и ги дават навънка. Та и до там стигнах. Като че ли за пръв път крадох така. Вуйчо Васил и вуйчо Янко. Вуйчо Васил бил земеделец и козар.
към текста >>

Добре, но аз бях малък - хлапак 5-6-годишен тогава и казвам: „И аз ще дойда“.
И аз реших, понеже Иван Баячев беше зет на сестра Радка Бойчева (водеше сестра й) и за да не се разправям по-нататък, отидох до морето и там го хвърлих. Но когато се евакуирахме на село казах на дъщеря му как е постъпил баща й с с мене. Радка Бойчева бе съпруга на ръководителя на братството в Бургас. Веднъж мама тръгна с леля и свако ми, имаше и други сестри, да отидат в с. Бата, мисля че на вечеринка. Добре, но аз бях малък - хлапак 5-6-годишен тогава и казвам: „И аз ще дойда“. Тогава за пръв път видях как мама се притесни и ядоса, че не я слушам, та ми каза: „Аз трябваше да се омъжа, а че да видиш как щеше да слушаш тогава. А сега не слушаш“. И аз не знам, но като че ли разбрах нещо и тъй както ми каза тя, останах на едно място и те продължиха пътя за с. Бата. Тогава за пръв път видях мама така разтревожена и ми каза това, за да ме засрами пред всички. А това послужи да се спра и да не тръгна с тях.
към текста >>

18. 37. Учителят си замина от този свят

Брат Боян е родом от Русе, но още съвсем малък като бил са се изселили в Свищов и после са дошли в София.
Учителят казал: „Рекох, сложи ги в столовата на гредите, те ще потрябват“. Та брат Боянчо се сетил за тия дъски, взел ги и от тях направил много хубав ковчег. Брат Боян Златарев беше много добър брат, който беше готов да услужи безкористно на всеки брат и сестра. Той е правил лодката на Рила, макар че като дърводелец това не му е била специалност. Но мислил, правил, струвал и накрая я направил. Брат Боян е родом от Русе, но още съвсем малък като бил са се изселили в Свищов и после са дошли в София. Взел е живо участие в братския живот. Понеже боледувал от стомах не можал да завърши средното си образование и се наложило впоследствие да се явява като частен ученик. Учителят му дал наставления как да се лекува и по-късно той не е имал подобни оплаквания. Братя и сестри подредили и поставили Учителя в ковчега и го пренесли в салона. Кой когато иска можел да отиде и да постои при тленните останки на Учителя.
към текста >>

Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая.
Поставих капака, но той опираше на главата, защото тя беше поставена доста по- високо. Затова подадох пак капака навън, извадих под възглавницата поставената слама ли сено ли и тогава отново поставих капака. Тогава започнаха да ми дават гредите, които поставихме напряко в дупките, които бяхме приготвили за тях и след това подадоха дъските, които поставих над гредите. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга и на нея нещо написано. Аз го поставих до краката. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха пръст върху дъските от страна към краката и не към главата. По едно време се чу някакво срутване. После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна.
към текста >>

Но всички хвърляха пръст върху дъските от страна към краката и не към главата.
Затова подадох пак капака навън, извадих под възглавницата поставената слама ли сено ли и тогава отново поставих капака. Тогава започнаха да ми дават гредите, които поставихме напряко в дупките, които бяхме приготвили за тях и след това подадоха дъските, които поставих над гредите. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга и на нея нещо написано. Аз го поставих до краката. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха пръст върху дъските от страна към краката и не към главата. По едно време се чу някакво срутване. После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта.
към текста >>

Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя.
Аз го поставих до краката. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха пръст върху дъските от страна към краката и не към главата. По едно време се чу някакво срутване. После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък. Така приключи погребването тялото на Учителя.
към текста >>

Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък.
После мнозина питаха защо станало срутване. Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък. Така приключи погребването тялото на Учителя. Пропуснах да ви кажа, когато Учителят бил положен в салона, в това време дошла една джипка с милиционери. В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег.
към текста >>

Но описанието на Гради е вярно и е напълно възможно срутването на тези странични дупки и дървета при хвърлянето на пръста.
Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег. Какво е станало по-нататък нищо не зная. След това вече всеки по свой път уреждаше изгревския си живот. Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото тяло в гроба и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал. Но описанието на Гради е вярно и е напълно възможно срутването на тези странични дупки и дървета при хвърлянето на пръста. И това е най-разумното обяснение. В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят. Но запознатите със Словото на Учителя имат друг поглед върху тези неща. Учителят дава в Словото си ключа за възкресението. А Той казва: „Възкресението се отнася за Божествения Дух“.
към текста >>

19. 46. Лъжата и истината

Аз израснах на село и още като малък започнах да чета сп.
По него време бях без работа, а брат Елиезер беше на виден пост в някакво министерство, но точно кое не зная. Идваха да го вземат с джипка от Изгрева. Обърнах се към него с молба, ако може да ида някъде да поработя, защото съм останал без работа. Той се обърна към мене с думите: „Вие дъновистите...“ и започна да ми чете някакъв морал. Оставих го да се изкаже и след това му казах: „Брат Елиезер, дайте да се разберем кой е дъновист и кой не е. Аз израснах на село и още като малък започнах да чета сп. „Житно зърно“. Нямаше книжка от списанието, в което да няма статия от брат Елиезер. След това излезе вестник „Братство“. Същото нещо. Преместих се да живея на Изгрева.
към текста >>

Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше.
Дънов религиозно ли е или окултно-философско? Коен потвърди, че е религиозно. Брат Антов даде обяснение, че Учението не е религия, защото имаме няколко молитви и никакви догми, завърза се диспут между брат Антов и Коен. Брат Антов обясни още, че Учението е Учение на добрия свещен живот. Учителят навсякъде в беседите си говори и е поддържал славянството - единството между тях, всичко да поддържаме Оф, хармония с Р.П. (комунисти). Обръщайки се към Коен с пръст му посочва към него с думите: „Ти си обиден, защото просветния комитет не ти даде такива права, каквито искаше, затова напусна Братството, озлобен до крайност, целиш отмъщение, независимо от това, ти си, който рекрутираше фашисти и ако има някой такъв то ти си виновен, защото ти редактираше „Житно зърно“, там прокарваше германската политика (нац.социализъм), независимо от това, чудя се, как не те е срам от Учението на Учителя когато две хиляди пъти си му целувал ръката, изял си поне двеста самуна хляб, изцери те от онази лоша болест, лежа на гърба на Братството до вчера, а днес си враг-отмъстител.“ Брат Влад Пашов доказа на Коен, че той написа рецензията на германския окултист Бо Ин Ра, вдъхновител на Хитлер, единственият окултист, оставен от Хитлер в Германия и че Учителят не го признаваше, а ти, Коен, го наложи и му издаде книгата, въпреки че Учителят не даваше. Елиезер Коен каза, че един дъновист не може да бъде и комунист, затова Антов трябва да се определи и всички други около него, това поддържаха и брат Иван и Тодор Мих. Василеви, в резултат на което брат Антов даде пред всички ни следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Никола Антов, не се отказвам от Великото Бяло Братство, не се отказвам от окултно-философското Учение на Учителя П. Дънов и ще го следвам във вековете, също не се отказвам и от комунизма, защото тези две идеологии се допълват, нищо не ми пречи да бъда дъновист-комунист, затова ще продължавам да работя и им помагам респективно за прокарването на Оф правителствена програма.“ Към тази декларация дадена от брат Антов се присъединиха следните братя и сестри: Никола Георгиев, Иван Илиев, Желю Ганев, Влад Пашов, Георги Йорданов, Пантелей Карапетров, Милка Георгиева и Кина Петкова. Към декларацията на Елиезер Коен се присъединиха следните лица, а именно: Стефан Николчев, Гинка Николчева, Генчо Делийски, Райна Генчова Делийска, Христо Миндов, Тодор Пецанков (гледача), Колю Келифареца, Таню Георгиев Митов, Тилко Г. Тилев, Георги Райков, Колю Драгнев, Йордан Георгиев, М.
към текста >>

20. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя.
И даже свещенико у черквата беше държал лекция. Казва: „Дошъл е един тука - Дънов, развраща народу, прави разни магии и т.н.“ Жена ми била там, на Великден и станала пред хората и казала: „Свещеник, ти ако знаеш кой е тоя Дънов, тука ще пропаднеш у земята, ама го не знаеш, затова не трябва да приказваш по Негов адрес лоши работи“. И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у! дано пукнеш...“ Застрелва го с двете ръце, с разперени пръсти по стрелката, та да го уморят. Т.: И той се поучи. От мизерия голяма взема и запали един капсул и се самоуби. Та кой е посегнал срещу Учителя все си е получил отговор.
към текста >>

дано пукнеш...“ Застрелва го с двете ръце, с разперени пръсти по стрелката, та да го уморят.
И си дойде тука и разправя на нашите хора и след два дена свещеника си замина от този свят. В.: А твоите комшии как се отнасяха? Т.: Комшии... имаше един старец. Като излезе на балкона Учителят, той така прави с разперени пръсти, стреля с ръце срещу Учителя. В.: Забелязвал съм старите хора и жени викат: Фу-у-у-у! дано пукнеш...“ Застрелва го с двете ръце, с разперени пръсти по стрелката, та да го уморят. Т.: И той се поучи. От мизерия голяма взема и запали един капсул и се самоуби. Та кой е посегнал срещу Учителя все си е получил отговор. В.: А ония властите, кмета например, как се държаха навремето? Т.: Кметовете от оная власт не са говорили нищо лошо. Не.
към текста >>

Ти си малък“.
Жена ми, като не може да му гледа дрехите, ги отнела там на една закачалка, та ги закачила, а аз сбирам на добитъка храна, понеже у стаите е храна за добитъка, а те у мазето лежат - добитъка. Харно, ама за случка, един обущок паднал от дрехите. И детето се наведе така, погледна обущоко и го прибра и каза, и се обърна къде мене ама обърна се къде мене като възрастен с такива думи: „Дедо бе, защо си ми хвърлил тука обувката? “ Казвам: „Каква обувка? Тая обувка е на чичо ти. Ти си малък“. „Никакъв чичо, аз съм твоят син Костадин! Само едно не съм доволен от вас. Защо ми сменихте името? Казвах се Костадин, сега ми викате Петър. От това не съм доволен“.
към текста >>

21. 20. Благодарността на камъка

Ангел Вълков

Сам е и искаше да укрепва там един малък бряг.
20. БЛАГОДАРНОСТТА НА КАМЪКА Бяхме на Рила, както всеки път, летувахме на 7-те Рилски езера. Гледам, че Учителят е близо до кухнята. Сам е и искаше да укрепва там един малък бряг. Аз отидох при Него и почнах да Му помагам. След малко дойдоха и други да се включат в общата работа. Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид. Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние.
към текста >>

Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид.
20. БЛАГОДАРНОСТТА НА КАМЪКА Бяхме на Рила, както всеки път, летувахме на 7-те Рилски езера. Гледам, че Учителят е близо до кухнята. Сам е и искаше да укрепва там един малък бряг. Аз отидох при Него и почнах да Му помагам. След малко дойдоха и други да се включат в общата работа. Вадихме камъни и ги туряхме там, където Учителят искаше и зидахме някакъв малък зид. Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние. Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със зъби, вдигнах го и на почивки го занесох. След като го донесох и спуснах на земята Учителят рече: „Ангеле, камъкът ми каза, че бил много доволен, че ти си го носил“. Аз се изненадах и го огледах, но вече с други очи.
към текста >>

Сложихме го внимателно, като преди това го бях измил от полепналата пръст.
Точно зад ъгъла на зида трябваше да се донесе голям камък. Аз намерих такъв, но той беше доста голям и беше на известно разстояние. Аз се запретнах, извадих го, понеже беше полузатрупан, стиснах със зъби, вдигнах го и на почивки го занесох. След като го донесох и спуснах на земята Учителят рече: „Ангеле, камъкът ми каза, че бил много доволен, че ти си го носил“. Аз се изненадах и го огледах, но вече с други очи. Сложихме го внимателно, като преди това го бях измил от полепналата пръст. Стана чуден ъгъл. После като минавах покрай зида, винаги потупвах камъка и му казвах: „Здравей, братко, ти сега вършиш много добра работа“. На следващия ден Учителят започна да говори за символите в природата. Че природата не е мъртва, че е жива и че зад всяка форма има един дух затворен в нея. Тогава Учителят ме погледна лекичко и каза:“ За това аз ви напомням да бъдете внимателни тук със скалите, камъните и дърветата, защото в тях са затворени много същества и ако вие сте внимателни към тях, то и те ще бъдат любезни с вас.
към текста >>

22. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Затова и казаното от мен ще бъде относително, далеч неизчерпателно, като отражение в малък екран.
Но малкото живее потопено в голямото, то е негово начало, основа, среда, която то се стреми да изследва и проучи открай време. Казвам тия няколко думи като встъпление към онова, което искам да изложа, да изнеса, да споделя с моите близки, особено с тия, които се качват нагоре, защото аз слизам вече по нанадолнището на жизнения път. Искам да кажа, кое беше най-важното, най-яркото нещо, което срещнах на тоя път още в началото, в дните на младостта си. Мога да кажа, че бях от малкото щастливи хора в нашето време, щастливи само в един миг, който стана съдба и определи по-нататък посоката на живота ми. И сега аз се учудвам на куража си, че заговорвам за туй, голямото, необикновеното, възвишеното, което срещнах, което ме заплени и се отрази з малкия екран на моето съзнание. Затова и казаното от мен ще бъде относително, далеч неизчерпателно, като отражение в малък екран. Пък и всички ония, а те не бяха малко, не бяха и много, които дойдоха в досег с това Велико Съзнание, получило в нашия човешки език знанието Учител, не биха могли да кажат всичко за Него. Възможно ли е, чашата вода, която ти държиш в ръката си, да ти даде представа за всичката вода, която изтича от извора, но ти държиш чашата и търсиш постоянно извора, за да утоляваш жаждата си. Ти, малкият, неопитният човек, залутан в прашния друм на живота да дириш верен път, изведнъж заставаш стъписан, омаян, очарован и казваш негласно в себе си: "Ето, това търсех". Очите се разтварят по-широко, като да приемат повече светлина, сърцето се вълнува от голяма, чиста радост и силите на ума вече чертаят перспективи за близки и далечни възможности и постижения. Това стана с мен в съдбовния и предопределен миг, който сгъстява времето, миг, в който душата се засреща с Великото, дало една проекция в лицето на един обикновен човек.
към текста >>

Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда.
Той подава ръка наляво, надясно и следи никого да не лиши от вниманието си. - Сега Учителят е между нас, слязъл е на Земята. - Споделят се усмивки, погледи, впечатления от Словото, някои му доверяват набързо свои грижи, болки, според случая Той казва някоя утешна, ободряваща дума или определя среща. А сиянието на лицето Му не изчезва. Запазила съм спомен, усет за нежността и мекотата на ръката Му, от която изтича сила, магнетична сила. Имаше случаи, когато Той самия подаваше тая ръка по два пъти през малък интервал от време, защото знаеше какво влага в тоя контакт, от който дадено лице в момента имаше нужда. Нито окото на обикновения ясновидец, нито душата и на най-чувствителния между нас можеше да опише духовната атмосфера, наситена с лъчезарната аура на Учителя и присъствието на напреднали души. В общи линии ние я долавяхме, всеки според степента на развитието си и гледахме по-дълго време да останем потопени в нея и да я запазим. В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова.
към текста >>

Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай.
На музиката Той възлагаше много, като на възпитателен фактор за развитието и самовъз-питанието на човека. Затова и сам създаде музика, нова музика,която вплете в своята ежедневна педагогическа работа. Присъствувала съм при създаване на много от Неговите песни. Въодушевлението, с което правеше това, увличаше всички, които го слушаха. При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай. Та какво не познаваше Той? Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина. Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята. Не, Учителят бе реалност, а не само идеалист, философ - нямаше област в живота, в която да не бе сведущ. Не случайно бе изказал думите: "Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная".
към текста >>

23. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите.
Хубавото, положителното, което той е извърши е това, че благодарение на него много от хората, които са били край него и са се разочаровали от него и от неговата школа, намират всъщност Истината и намират Учителя. Познавах много такива хора и французи специално, които чрез Михаил са намерили Учителя Петър Дънов. Чувала съм за него, че всъщност той е извършвал известни такива церемонии, духовни церемонии и всъщност бил заобиколен от млади девойки, които след това изнасилвал. И дори той беше преследван от властите във Франция, бил е известно време и в затвора, не зная колко време, но е бил известно време в затвора и след това французите никога не са му дали френска националност. Той никога не е получавал френска националност, Всъщност французите и Франция не го обичаха и не го уважаваха. Чувала съм, че в неговата си школа той яде настрана от другите, окичен с разни скъпоценни камъни и пръстени и ял със специални, много скъпи прибори настрана от другите. Това, което нашият Велик Учител никога не правеше. Но най-страшното е, че там във Франция неговите последователи, както и всички негови последователи от цял свят му викат "Учителю", а за Учителя Петър Дънов викат "Господин Петър Дънов". И всъщност това е много страшно и непоправимо, което той е извършил, с което е прославил своето си име в ущърб на името на нашия скромен Учител, който беше всъщност Истинския Пратеник от Небето. Всеки 2000 години идва един Пратеник от Небето и то не могат да съществуват по едно и също време двама Учители. Преди 2000 години беше Христа - Синът Божий, сега след 2000 години и в края на тази епоха, в началото на новата епоха на Водолея дойде Учителят Петър Дънов.
към текста >>

Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм.
Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват. Лятно време там се събират най-малко по хиляда души от различни страни, богати хора. Можах да видя Истината каква е, за да може да свидетелствам и след като се върнах от този център Бон фен написах писмо на Учителя, в което всичко Му изясних както сега тука на вас изяснявам нещата. Пък Учителят да разреши въпроса за Истината така, както Той разбира, съгласно Космическия закон.
към текста >>

24. 15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ (От завещанието на Учителя)

Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона.
.15. „В БЪДЕЩЕ РАБОТЕТЕ ПО МАЛКИ ГРУПИ" (От завещанието на Учителя) С удоволствие прочетох разказа на Тодор Ковачев в последния том на "Изгрева", том 6 за салоните на Братството. Разбира се, Тошко, поздравявам те, ние много добре се познаваме и много ми беше драго и с голям хумор всичко е написано и аз много, много се смях. Искам да кажа, че действително всички тези братя и сестри, които имат нужда от тия салони, от събирания общо за хранене заедно или пък за подремване в салона и при слушане на беседа и слушане други такива, те не са много запалени действително да следват наистина истинския път на Учителя. Пътят на Учителя е строг и дори суров и се изисква голямо себеотричане и много често в този път човек остава сам и тогава той дълбоко в себе си трябва да търси Вътрешната Школа. Така че аз съм напълно съгласна, че всичките тези салони става едно опорочаване всъщност на Идеите на Учителя, затова и те се унищожават. Салонът на Изгрева се унищожи, всъщност това беше след решението на Учителя отгоре, иначе нямаше и с пръст да посегнат на салона. С решението на Учителя, защото наистина много се опорочиха известни неща от Словото и Делото на Учителя. Много от братята и сестрите имат нужда да бъдат на групи, в големи групи, но в такъв случай там се появяват и силните противоречия. Учителят е говорил да работим по няколко души в група, но да сме хармонични и тогава нашата работа ще има голям резултат. Наистина, много ценна е молитвата на многото хора събрани заедно разбира се, не по-малко ценна ще бъде и само на няколко души, които са действително положителни и с положителни вибрации, хармонични и с любов помежду си. Много братя и сестри обичат да се събират, за да се развличат.
към текста >>

И там уединени, на една малка полянка си бяхме построили един малък лагер по 2-3 или 5 най-много палатки, бяхме си направили каменна маса със столове и общо се хранехме, сутрин, обед, вечер и прекарвахме в духовни разговори и размишления и в една приятна обстановка.
Той ни обясняваше къде са минавали с Учителя, къде са преспивали край тези Мусаленските езера, къде Учителят е говорил, ме може да се отива и всъщност имахме такива едни много духовни разговори и велики опитности от него с Учителя. В тази малка групичка идваха Мария Митовска, идваше и Данаил Жеков и аз, Величка, понякога идваха Славка и Любомир Няголови, идвали са, минавали са и много други приятели. И Марта Периклиева и Дима Стойчева и Йоанна Стратева понякога, и Лидия, съпругата на Благи Жеков и други. Дори са идвали понякога и чужденци в тази групичка. Важното беше, че ние бяхме далеко от хижата, някъде при големите скали, под Сфинкса, пазителя на Рила. И там уединени, на една малка полянка си бяхме построили един малък лагер по 2-3 или 5 най-много палатки, бяхме си направили каменна маса със столове и общо се хранехме, сутрин, обед, вечер и прекарвахме в духовни разговори и размишления и в една приятна обстановка. Всяка сутрин много, много рано в 3-4 часа тръгвахме да се изкачим на Сфинкса, за да посрещнем слънцето. Изкачването на Сфинкса е много трудно дори и през деня, защото трябва да се изкачите по козя пътека. То е предимно за алпинисти. Пътечката се върти и върти и някъде се губи и е много трудно за изкачване, защото е съвсем отвесно. Но полека-лека, полека-лека ние стигахме абсолютно всяка сутрин в слънце, в мъгла, в каквото и да е време, стигахме горе на Сфинкса и там в мълчание и съзерцание посрещахме изгрева на слънцето.
към текста >>

За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска.
Такива огромни звезди има само на Рила, блести Сириус или Вега и си спомням една сутрин се качвам нагоре и точно върху Луната, върху нейния сърп беше застанала Венера. Имаше някакъв съвпад на Венера с Луна и си спомням, че брат Крум Въжаров беше с нас и ни обясняваше за прекрасното влияние на този хубав съвпад на Венера с луната. Всъщност брат Крум Въжаров идваше рядко. И когато дойдеше, това беше празник за нас. На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче. Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа. Нямаше ръководител, пак повтарям.
към текста >>

Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа.
На обед приготвяхме общо ядене, ядяхме заедно, имахме наблизо един хубав извор, който поддържахме чист и му бяхме сложили хубави кристални камъни и от него си взимахме вода. За хигиената на този малък лагер се грижеше Мария Митовска. Мога само да кажа, че сме прекарвали много хубаво и то години наред в една много усилена духовна работа и в мисъл, размишление, четене на беседи, играли сме и Паневритмията с магнетофонче. Та тези малки групи се оказаха всъщност много положителни. Това няма нищо общо с другите младежки групи, които брат Крум Въжаров организираше на различни младежи, така по-свободни в техните морални разбирания, които се деляха малко по-настрани от лагера и привличаха окото с техните спортни къси облекла. Тука в този наш малък лагер край Мусала ние действително работехме усилено и една много хубава работа. Нямаше ръководител, пак повтарям. Тука всичко минаваше под закона на хармонията и любовта. Хижата не беше далеко, бяхме в прекрасни отношения с хижарите и от тях си купувахме понякога хляб, плодове, зеленчуци или сирене. Това е един прекрасен пример, че може да се работи и без салони, защото цялата природа, това е най-великия космически салон. И особено във високата планина, посрещането на изгрева на слънцето на един висок връх, това е най-прекрасния салон.
към текста >>

25. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни.
През 1937 г. Учителят изпрати една музикална групичка в Пловдив, аз бях тогава още там, да изнесе публичен концерт от негова музика. В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да продължи. Доколкото зная, това са двата случая на изнасяне публични концерти от Учителева музика у нас.
към текста >>

Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес.
Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава активността. Музиката има и разрушително действие. Широко известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови инструменти". Искам накратко да предам и собствения си опит за въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г. завърших зъболекарство в Германия, установих се в Пловдив, като наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих. В началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от психична депресия. Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота, нежелание за работа, свирене и т.н.
към текста >>

Ръководеше малък оркестър, правеше аранжировки и за няколко цигулки.
Тя свиреше редовно в салона при беседи на Учителя. Тя оставя много хармонизации на братски песни. Има няколко чудесни разработки на песни на Учителя, между които помня "Махар Бену Аба", "Изгрява слънцето". Брат Кирил Икономов се занимава дълги години с музиката на Учителя. Той хармонизираше песните главно за смесен хор. Ръководеше малък оркестър, правеше аранжировки и за няколко цигулки. Той остави голямо, богато наследство, което предполагам се намира в неговите две дъщери. Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора.
към текста >>

В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст.
Така са загубени хубавите аранжировки на Христо Дързев за хор. Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата".
към текста >>

Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора.
Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др.
към текста >>

Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие.
На какво е необходимо да се обърне внимание, за да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено? Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално духовно и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум. Проявите на младите музиканти в Братството са преустановени, а и редиците на нас, по-възрастните, доста уредяха. Въпреки всичко, ние не трябва да униваме, а да работим за повдигане на общата музикална култура на нашите приятели. Най-важното е да се заучават правилно песните и изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие.
към текста >>

26. 147. ЧЕШМАТА НА РИЛА

ТОМ 9

Третият по-малък нарече престолонаследник.
Единият беше голям. Учителят го нарече, че най-големият беше царят. Вторият по големина нарече царица. Още царицата не беше дошла. Не беше женен царят. Третият по-малък нарече престолонаследник. Донесоха приятелите на тараба големите камъни, защото бяха тежки. И Той каза: „Тука ще го поставиме. Той ще бъде царят, като най-голям". След това донесоха друг камък: „Той ще бъде царицата". И друг още по-малък: „Престолонаследникът".
към текста >>

И друг още по-малък: „Престолонаследникът".
Третият по-малък нарече престолонаследник. Донесоха приятелите на тараба големите камъни, защото бяха тежки. И Той каза: „Тука ще го поставиме. Той ще бъде царят, като най-голям". След това донесоха друг камък: „Той ще бъде царицата". И друг още по-малък: „Престолонаследникът". Така беше. Аз така го видях и го чух. И така си остана. След това се ожени царят и след това дойде престолонаследникът. Но царят не беше женен.
към текста >>

Над салона имахме едно гърне от пръст, отворено и в него пламък гори. Да.
Котвата Владо я прави, а Борис после я дошлифова. В.К.: По идея на Учителя? Е.А.: Да. А котвата е знак, символизира слизането на човека. Ние имаме и друг символ, гърнето. Над салона имахме едно гърне от пръст, отворено и в него пламък гори. Да. Символ на Словото - гори и не изгаря, и не гасне. Символ за вътрешния огън на Словото. В.К.: Ето една снимка на Учителя, виждаме скалата тук и Той тука е седнал. Пак Учителя до камъка на чешмата. Коя година е това?
към текста >>

27. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

По-малък брилянт беше.
В.К.: Правоъгълна. Е.А.: Правоъгълна беше така, с брилянта светеше хубаво. Много хубав така, хубава изработка, да. В.К.: А другата? Е.А.: А другата беше, пак нещо подобно беше, не, по-малка. По-малък брилянт беше. Ама аз мисля, че тези комунистите ще ги върнат на Братството. В.К.: На кое Братство? Братството го няма. Виж, че си заминаха всички.Кой знае къде са захвърлени като банкови ценности. Не се знае дали не са продадени като ценности.
към текста >>

Е.А.: И какво остана, ето ние сме останали от Школата и на пръсти се броим вече.
Е.А.: Или откраднати. В.К.: Те си изпълниха задачата, която имаха да вършат. Е.А.: А каква е според тебе? В.К.: Не според мен, а според това, което са направили. Те се явиха, дойдоха и разрушиха да няма помен на земята. Е.А.: И какво остана, ето ние сме останали от Школата и на пръсти се броим вече. В.К.: Остана Словото на Учителя. Школата е в Словото му. Затова онези се явиха, за да разрушат, за да не дойдат онези другите, които щяха да изопачат, да направят нова църква или нова религия. Е.А.: Учителят каза, чух Го „Аз няма да разреша от моето Учение да направите църква или религия. Ако направите аз ще я разруша".
към текста >>

28. СЪДЪРЖАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

50. Строежът на Заслона и смачканият пръст 51.
Необикновеният гост 46. Изчезналата бяла риза 47. Святият човек, файтонът и Мустафа 48. От кое да се откажа – от момата или от идеите? 49. Коя жена да се изпъди – на бащата или на сина? 50. Строежът на Заслона и смачканият пръст 51. Ти кога си тъкал? 52. Пари за нови дрешки 53. Остави ли колата 54. Чартленската вода 55. Молитвата на бадемчето 56.
към текста >>

Един малък опит 5.
Родословното дърво 37. Из царството на спомените ПРЕД ПРАГА НА ЗАГАДЪЧНОТО – СЛУЧКИ, СЪНИЩА, ВИДЕНИЯ, ПРЕДЧУВСТВИЯ / Събрал и записал Георги Събев, Бургас, 1960 г. 1. Начко се стъписал 2. Пробуждането на брат Владимир 3. Изпит 4. Един малък опит 5. Загубила се в Рила 6. Чутата молитва 7. Отмъщение на покойника 8. Пробуждането на тепавичаря 9. Нито без молитва, нито без мотика 10.
към текста >>

29. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен.
С,: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето". Г. С.: Това е случай, който ми разправи брат Димитър Звездински, той ми го разказа. Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен. А това е братовото му дете, на Михаил детето. То се казваше Христо - Ицко. В. К.: Значи това е след заминаването на Учителя. Г. С.: Детето силно пожелало да го види и се покатерило и го видяло, защото силно пожелало това, да види къде е живял Учителят, а забравило, че Той си е заминал. „Ами Той, Учителят вътре, там, на канапето и размишлява", казва.
към текста >>

И като ме погледна, ми каза това и показва с пръст, да мълча, да не казвам.
А това е братовото му дете, на Михаил детето. То се казваше Христо - Ицко. В. К.: Значи това е след заминаването на Учителя. Г. С.: Детето силно пожелало да го види и се покатерило и го видяло, защото силно пожелало това, да види къде е живял Учителят, а забравило, че Той си е заминал. „Ами Той, Учителят вътре, там, на канапето и размишлява", казва. И като ме погледна, ми каза това и показва с пръст, да мълча, да не казвам. Значи Учителят се показал на детето, В. К.: Тука е „Малкият приятел". Г. С.: Детето, Христо, на Михаил Звездински, то е малкият приятел на чичо си Димитър. В. К.: Димитър и Борис Димитров бяха неразделни приятели. Г. С.: Борис Димитров работеше в Обществено осигуряване.
към текста >>

Оня бил убеден, че този, който чете Евангелие, може да им обърка разследванията и да се намеси Божият пръст.
като стоял така без работа и скучаел, напипал в джоба си Евангелието и се опитал да чете. В туй време влиза един агент и като вижда, че той чете Евангелие, докладва веднага, след което била издадена заповед веднага да се изгони. Такива хора, които четат Евангелие, не им трябват. И го изгонили. В. К.: Много интересно защо са го изгонили. Оня бил убеден, че този, който чете Евангелие, може да им обърка разследванията и да се намеси Божият пръст. Уплашили се и го изгонили. Ти тук задаваш два въпроса: защо го бяха арестували и защо го изпъдиха от затвора. Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват.
към текста >>

Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат.
Г. С.: Това му станало неясно, защото няма никаква причина и никакво следствие не са провели с него, защото няма никакви обвинения. В. К.: Ако той е бил в братството, може това да е поводът във връзка със свещениците. Г. С.: Предполагам да е лично отмъщение на някого, защото като отива там срещу него няма никакви обвинения и заради това го изгонват. Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал.
към текста >>

Него са го повдигнали шест души с по два пръста.
След туй ставам и излизам " Това е ливитация. „Друг случай на левитация". През 1920 г. на връх Паспалата в Айтос. Това стана със Стоян Лечев от Вресово, Айтоско. Него са го повдигнали шест души с по два пръста. По трима са застанали от двете страни и го повдигнали на един метър височина. Той бил тогава към 50-годишен човек, може би към 60-70 килограма. Направили са опит и тази демонстрация станала - левитация. В. К.: Абе разказваше на времето Борис Николов, обаче аз този приятел го изпуснах, не можах да говоря с него. Той разправяше един случай, когато са сели жито на Изгрева на една нива.
към текста >>

30. 12 - 29. МОЛИТВИ ЗА ЗАМИНАЛИТЕ

Дора Куртева (1900 - 1997 г.)

Винаги втори етаж е взимал баща ми и тогава градът бил много малък.
Четат се и други молитви на заминалите. В.К.: Какво е отношението на Учителя към заминалите? Надка: Ще ви кажа. Ние още не сме били родени даже, мама е била бременна с нас, когато Учителят е идвал у дома. А къщата ни беше двуетажна. Винаги втори етаж е взимал баща ми и тогава градът бил много малък. В Айтос под наем сме живели и както е нашият балкон, пред балкона гробищата, малки гробища така, градът е бил много малък и черквата близко. Задушница било и идват много хора, нали на задушницата, при своите гробове. Станал Учителят и казал: „Дайте по един стол да седнем тук, на балкона." Сядат и наблюдават как хората ходят. Тати казал: „Учителю, вие какво ще кажете, нужно ли е да се ходи на гробищата, на гробовете? " - „Да", казва, тогава е казал така, това преди много години.
към текста >>

В Айтос под наем сме живели и както е нашият балкон, пред балкона гробищата, малки гробища така, градът е бил много малък и черквата близко.
В.К.: Какво е отношението на Учителя към заминалите? Надка: Ще ви кажа. Ние още не сме били родени даже, мама е била бременна с нас, когато Учителят е идвал у дома. А къщата ни беше двуетажна. Винаги втори етаж е взимал баща ми и тогава градът бил много малък. В Айтос под наем сме живели и както е нашият балкон, пред балкона гробищата, малки гробища така, градът е бил много малък и черквата близко. Задушница било и идват много хора, нали на задушницата, при своите гробове. Станал Учителят и казал: „Дайте по един стол да седнем тук, на балкона." Сядат и наблюдават как хората ходят. Тати казал: „Учителю, вие какво ще кажете, нужно ли е да се ходи на гробищата, на гробовете? " - „Да", казва, тогава е казал така, това преди много години. Аз съм вече 77-годишна, а ме е нямало на света, когато Учителят го е казал.
към текста >>

Но това нещо мисля зная, че тъкмо слагат ковчега вече и ще заравят пръстта, срутва се пръст, значи.
Надка: Ами аз не мога да ви кажа сега, не мога. В.К.: Някой ден. Надка: В стъклено шише сложиха пергамент, аз не го видях. В.К.: Вътре поставен някакъв документ, по- специално какво точно? Надка: Брат Борис може да знае и които са били ръководителите, брат Боев, тия, ония, които тогава на времето знаеха. Но това нещо мисля зная, че тъкмо слагат ковчега вече и ще заравят пръстта, срутва се пръст, значи. От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега. А Гради го изопачава това нещо. В.К.: Гради го обяснява така, че всички хвърляли на ковчега към краката, а не хвърляли към главата и се получил наклон някакъв. Надка: Не, не, това са негови тълкувания. В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе?
към текста >>

От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега.
В.К.: Някой ден. Надка: В стъклено шише сложиха пергамент, аз не го видях. В.К.: Вътре поставен някакъв документ, по- специално какво точно? Надка: Брат Борис може да знае и които са били ръководителите, брат Боев, тия, ония, които тогава на времето знаеха. Но това нещо мисля зная, че тъкмо слагат ковчега вече и ще заравят пръстта, срутва се пръст, значи. От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега. А Гради го изопачава това нещо. В.К.: Гради го обяснява така, че всички хвърляли на ковчега към краката, а не хвърляли към главата и се получил наклон някакъв. Надка: Не, не, това са негови тълкувания. В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе? Нали след това казваме: „Излез от тялото си" и не трябва да се хвърля пръст на гроба.
към текста >>

В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе?
Но това нещо мисля зная, че тъкмо слагат ковчега вече и ще заравят пръстта, срутва се пръст, значи. От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега. А Гради го изопачава това нещо. В.К.: Гради го обяснява така, че всички хвърляли на ковчега към краката, а не хвърляли към главата и се получил наклон някакъв. Надка: Не, не, това са негови тълкувания. В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе? Нали след това казваме: „Излез от тялото си" и не трябва да се хвърля пръст на гроба. Мен са ми казвали това нещо. Надка: На Учителя никой не е казвал това. Той е Учител и сам си е излязъл от тялото. В.К.: Нали всички хвърлят пръст.
към текста >>

Нали след това казваме: „Излез от тялото си" и не трябва да се хвърля пръст на гроба.
От баща ми съм го чула, като се изсипва някой път пръст върху ковчега. А Гради го изопачава това нещо. В.К.: Гради го обяснява така, че всички хвърляли на ковчега към краката, а не хвърляли към главата и се получил наклон някакъв. Надка: Не, не, това са негови тълкувания. В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе? Нали след това казваме: „Излез от тялото си" и не трябва да се хвърля пръст на гроба. Мен са ми казвали това нещо. Надка: На Учителя никой не е казвал това. Той е Учител и сам си е излязъл от тялото. В.К.: Нали всички хвърлят пръст. Надка: Ама хвърляме, но при Учителя не е бил такъв случаят.
към текста >>

В.К.: Нали всички хвърлят пръст.
В.К.: Най-напред, нали не се хвърля пръст върху гроба, бе? Нали след това казваме: „Излез от тялото си" и не трябва да се хвърля пръст на гроба. Мен са ми казвали това нещо. Надка: На Учителя никой не е казвал това. Той е Учител и сам си е излязъл от тялото. В.К.: Нали всички хвърлят пръст. Надка: Ама хвърляме, но при Учителя не е бил такъв случаят.
към текста >>

31. 13 - 00. МОЯТ БАЩА, ГЕОРГИ КУРТЕВ

Касаеше се за едно пръстенче.
Като стане дума за Учителя, аз винаги плача и не знам защо го правя. Вътре в себе си го чувствам този плач като свещено място и от това свещено място получавам помощ и всеки момент то ми помага. Това е за мене светая светих. И всяко нещо, което съм поискала, Учителят винаги ми помага и то веднага, „а ла минут". Имам един много интересен случай, но той е много маловажен за вас, но аз ще го разкажа, макар да изпитвам неудобство. Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми.
към текста >>

Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката.
Вътре в себе си го чувствам този плач като свещено място и от това свещено място получавам помощ и всеки момент то ми помага. Това е за мене светая светих. И всяко нещо, което съм поискала, Учителят винаги ми помага и то веднага, „а ла минут". Имам един много интересен случай, но той е много маловажен за вас, но аз ще го разкажа, макар да изпитвам неудобство. Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех.
към текста >>

Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа.
Това е за мене светая светих. И всяко нещо, което съм поискала, Учителят винаги ми помага и то веднага, „а ла минут". Имам един много интересен случай, но той е много маловажен за вас, но аз ще го разкажа, макар да изпитвам неудобство. Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех. А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря.
към текста >>

Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си.
И всяко нещо, което съм поискала, Учителят винаги ми помага и то веднага, „а ла минут". Имам един много интересен случай, но той е много маловажен за вас, но аз ще го разкажа, макар да изпитвам неудобство. Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех. А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря. Обърнах наоколо всичко - няма го.
към текста >>

Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми.
Касаеше се за едно пръстенче. Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех. А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря. Обърнах наоколо всичко - няма го. Дойде един брат и една сестра, помогнаха ми и вдигнаха шкафчето с печката, оглеждаме насам и натам, няма го. Както и да е, примирих се.
към текста >>

Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех.
Бях си загубила едно сребърно пръстенче, което Надка Боева ми бе подарила, долу в избата при мивката. Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех. А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря. Обърнах наоколо всичко - няма го. Дойде един брат и една сестра, помогнаха ми и вдигнаха шкафчето с печката, оглеждаме насам и натам, няма го. Както и да е, примирих се. Обаче се качвам горе в стаичката, където имам снимките на Учителя и ми дойде наум да се обърна с молба към Учителя.
към текста >>

А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря.
Когато мия чиниите, аз свалям пръстените от ръцете си и ги слагам в джоба на една престилка, за да не се цапа. Измия ли чиниите, бъркам в джобчето и отново ги слагам на пръстите си. Обаче веднъж съм забравила да си ги сложа на ръцете след измиването на чиниите и съм сгънала престилката и съм я сложила както обикновено в чекмеджето на масичката. Мина известно време и по едно време виждам, че пръстените ги няма на ръцете ми. Отивам да ги търся, изваждам престилката от чекмеджето и едното пръстенче с камъче падна долу на земята, видях го къде се отърколи, наведох се и го взех. А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря. Обърнах наоколо всичко - няма го. Дойде един брат и една сестра, помогнаха ми и вдигнаха шкафчето с печката, оглеждаме насам и натам, няма го. Както и да е, примирих се. Обаче се качвам горе в стаичката, където имам снимките на Учителя и ми дойде наум да се обърна с молба към Учителя. Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори.
към текста >>

Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори.
А онова, сребърното пръстенче го няма, мислих, че и то е паднало долу и го търся, търся, но не мога да го намеря. Обърнах наоколо всичко - няма го. Дойде един брат и една сестра, помогнаха ми и вдигнаха шкафчето с печката, оглеждаме насам и натам, няма го. Както и да е, примирих се. Обаче се качвам горе в стаичката, където имам снимките на Учителя и ми дойде наум да се обърна с молба към Учителя. Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори. Отивам, дръпвам чекмеджето, а пръстенчето вътре, точно на средата на чекмеджето. А преди малко, когато проверявах вещ по вещ, игла по игла, там нямаше нищо. А сега имаше. Взех го, благодарих на Учителя и си го сложих на пръста. Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си.
към текста >>

Отивам, дръпвам чекмеджето, а пръстенчето вътре, точно на средата на чекмеджето.
Обърнах наоколо всичко - няма го. Дойде един брат и една сестра, помогнаха ми и вдигнаха шкафчето с печката, оглеждаме насам и натам, няма го. Както и да е, примирих се. Обаче се качвам горе в стаичката, където имам снимките на Учителя и ми дойде наум да се обърна с молба към Учителя. Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори. Отивам, дръпвам чекмеджето, а пръстенчето вътре, точно на средата на чекмеджето. А преди малко, когато проверявах вещ по вещ, игла по игла, там нямаше нищо. А сега имаше. Взех го, благодарих на Учителя и си го сложих на пръста. Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си. И получавам отговор и разрешение на въпроса.
към текста >>

Взех го, благодарих на Учителя и си го сложих на пръста.
Обаче се качвам горе в стаичката, където имам снимките на Учителя и ми дойде наум да се обърна с молба към Учителя. Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори. Отивам, дръпвам чекмеджето, а пръстенчето вътре, точно на средата на чекмеджето. А преди малко, когато проверявах вещ по вещ, игла по игла, там нямаше нищо. А сега имаше. Взех го, благодарих на Учителя и си го сложих на пръста. Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си. И получавам отговор и разрешение на въпроса. Това показва, че Учителят винаги е между нас и всякога ни чува и ни помага. Но защо? Това означава създадена вече връзка между ученика и Учителя.
към текста >>

Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си.
Свързах се мислено с него и казах: „Учителю, кажи ми къде ми е пръстенчето." В същия момент чух: „В чекмеджето." Така ми се стори. Отивам, дръпвам чекмеджето, а пръстенчето вътре, точно на средата на чекмеджето. А преди малко, когато проверявах вещ по вещ, игла по игла, там нямаше нищо. А сега имаше. Взех го, благодарих на Учителя и си го сложих на пръста. Това е един малък, обикновен пример, но и за много други работи и по-дребни, и по-едри, и когато съм затруднена с някои проблеми от моя личен живот, аз винаги към него се обръщам, винаги към него насочвам мисълта си. И получавам отговор и разрешение на въпроса. Това показва, че Учителят винаги е между нас и всякога ни чува и ни помага. Но защо? Това означава създадена вече връзка между ученика и Учителя. Тази връзка е връзка между човешката душа, която е познала Бога и има общение с него.
към текста >>

32. І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса.
След това отишъл на арената и победил Лий и го хвърлил върху копията. Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година. Слугата му Луп изважда пръстена му, взел му връхната дреха и нараницата му (пояс), натопил я в кръвта и с тях извършил много чудеса. Императорът научил за чудесата и изпратил войници да му отсекат главата. Минали години. Цезар Констанций Хлора умрял в Британия, а неговият син Константин станал император на Западната Римска империя през 306 г., а на изток останал Лициний. Италия се намирала под властта на цезар Максенций, който преследвал християните. През 312 г.
към текста >>

На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса.
Константин победил Лициний, който се върнал към езичеството и преследвал християните и след победата станал пълновластен господар на империята. През 325 г. той свиква I Вселенски събор в град Никея и открил събора. Съборът съставил „Символът на вярата". Култът към Димитър започва след спирането на гоненията. На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил.
към текста >>

33. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

И то подразбира не тази Земя, която виждаме, защото тя в сравнение със земята, за която аз ви говоря, е един малък остров.
те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. Следователно ние трябва да разбираме и да знаем основния закон на познаването, т.е.: когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки, неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната междина. Във връзка с познаването аз ще ви говоря сега върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, глава 1, стих 1)\ „В начало създаде Бог небето и земята", т.е. Бог е определил двете крайни точки, в които искал да работи, като направил небето и земята. И то подразбира не тази Земя, която виждаме, защото тя в сравнение със земята, за която аз ви говоря, е един малък остров. В цялата вселена има само една земя, едно небе и едно слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение на слънцето, за което ни е дума, са като нашите електрически лампи по отношение естествената виделина. Тия светила, които виждаме, са турени да осветяват само тия същества, кои го са около тях. Под думата „небе" се подразбира съществата, създадени преди човека, а те са ангелите, архангелите, херувимите, серафимите и човешките души. Земята е човешката душа.
към текста >>

Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.
Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, като слизат надолу, а ние идваме, като отиваме отдолу нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане за нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стиховете от 9 до 13.) „И стана утро, и стана вечер, ден трети." А то значи: първият ден-за първото тяло, вторият ден - за второто тяло и третият ден - за третото тяло. (Чете стиховете от 14 до 18.) Чудят се някои хора, и учени даже, как е възможно да се направи за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров. И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, [да] знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога. (Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло.
към текста >>

Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят.
Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство. След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят. От тях угощение няма да очакваме, но ако имате лекета, те ще ги изчистят. И най-сетне ще стигнем до ангелите, отдето ще ни [се] даде възможност да видим как човек е слязъл и възлязъл. Ето на, този е пътят за Небето. И във вашето слизане отгоре вие сте виждали тези царства, но сте забравили и всичко от вас е изчезнало. Сега ви е ясно, но като премине човек от този свят, не отива направо на Небето, нали?
към текста >>

34. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Сега сме в онези времена, които се представят чрез пръстите на краката на Данаиловата фигура, т.е.
Вие ще видите всичко сами. Този век съответствува на онези времена, за които се говори в притчата за поканените на сватбата и не отишли. В този век ще се даде достъп до властта на ония, които досега са били вън от властта, като социалистите, нихилистите и други подобни, а не на онези, които са се броили уж за християни, обаче не са изпълнили, освен формите. Спомнете си за видението на Давида, т.е. за образа, който Навуходоносор видял насън. Сега сме в онези времена, които се представят чрез пръстите на краката на Данаиловата фигура, т.е. във времето на десетте велики царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тия времена ще се установи Царството Божие. Ето, виждате как тия царства се стремят към обединение - съюз, въобще към една обща конфедерация. Тия царства постепенно ще отслабнат, ще бъдат заменени от Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде в душите на хората, т.е.
към текста >>

Питам аз: Когато вие имате един снаряд в една съвременна пушка или съвременно оръдие, с този малък удар, който може да се даде на взривното, оръдието създава ли тази енергия?
Според нея мисълта е продукт на мозъка. Но от чисто философско гледище в света имаме органи не само за произвеждание на енергия. Ако мисълта действително е произведение на мозъка, както науката разбира, тогаз нейните заключения са прави. Но имаме ние три вида органи и три вида функции. Имаме органи, които произвеждат, имаме органи, които отпущат енергията и имаме органи, които предават енергията. Питам аз: Когато вие имате един снаряд в една съвременна пушка или съвременно оръдие, с този малък удар, който може да се даде на взривното, оръдието създава ли тази енергия? То само отпуща енергията. Топът не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия. Има други органи, които предават енергията. Да кажем, имаме една лупа или една призма, която като представим на слънчевите лъчи, пречупват и образуват се краските. Тая призма не създава краските, Ако призмата се счупи, то краските пак си съществуват.
към текста >>

Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината.
Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината. На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на това разни отговори могат да се дадат. Все трябва да вземем едно твърдение, от което трябва да почнем своите съждения. В математиката има аксиоми, от които се почва. Например има една аксиома, която казва: Две линии, които са равни на една трета, са равни помежду си.
към текста >>

В 10 години ще дойде един период на най-голям брой потъвания, после - период на най-малък брой потъвания.
И когото убият на бойното поле, трябва да го убият; и на когото трябва да запалят къщата, трябва да я запалят. На когото отсекат крака, трябва да му го отсекат. Има статистика, която доказва голямата закономерност. Има закони, които регулират колко кораби трябва да потънат, колко трябва да се направят. Например 500 кораби потънат през дадена година. В 10 години ще дойде един период на най-голям брой потъвания, после - период на най-малък брой потъвания. После пак се повтаря. Или пък да вземем пожарите. Като че е определено колко къщи трябва да изгорят всяка година. После - ражданията и умиранията. Като че е определено колко души трябва да умрат всяка година, колко хора трябва да се родят и колко хора трябва да умрат.
към текста >>

35. 5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ

Първият се чуди как го познават, а се не сеща, че от многото поклони, които правил, пръстите му хванали мазоли.
Например задавате си въпрос: „Какво ще бъде моето бъдеще? “ Някой път казвам: Не мога да ви кажа нищо. Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугерин бил много набожен, правел по 500 поклони. Друг калуге- рин, като го видял, казал му, че го познава като много набожен. Първият се чуди как го познават, а се не сеща, че от многото поклони, които правил, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли у себе си и от тези мазоли може да ви познаят какво правите. Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение.“ - Към кое положение? - Към положението да се храните с плодовете от дървото на живота. Дойде ви една горчива мисъл, горчиво желание - това е от дървото на познание добро и зло. Каквато мисъл ви дойде, веднага я отхвърлете, турете друга, добра, на мястото й.
към текста >>

Ако не проверите сами това нещо, то при най-малък неуспех ще кажете: „Това не е вярно.“ Напредвай малко, но това малко, в което успееш, да си сигурен.
Колко пъти ще виждате на Слънцето черни облаци! Но всеки ден то носи за вас благословение, нови мисли, нови желания. Разбира се, това Слънце е само като обект на тези слънца, които у вас изгряват - слънцето на сърцето, душата и ума ви. Някои ви питат какви са тези слънца. Това ще го държите за вас си, ще направите един опит и като видите резултата, ще го кажете и на други. Ако не проверите сами това нещо, то при най-малък неуспех ще кажете: „Това не е вярно.“ Напредвай малко, но това малко, в което успееш, да си сигурен. Сега ще ви дам няколко допълнителни изречения към по-раншната молитва, която ви бях дал: Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мене всички добри семена на живота ми. Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега. Ти възрастваш доброто в мене. Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш за в бъдеще.
към текста >>

Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да дигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъсва един пръст.
Трябва да бъдете бодри и весели, защото най-велики тайни ви се откриват със страданията. Светските хора се радват и веселят. Духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че на тях се налага сериозен живот. А духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек. Един майстор зидар давал наставления на слугите си как да дигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъсва един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря Ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! “ Който гледа така, той е духовен. Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагате. Гледайте да имате всички вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.“ Как щете посрещне добре-мъжът й я бил, със сина си имала неприятности.
към текста >>

36. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства - с доближаване до езика, с попипване с пръстите.
През този месец ще искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст. Забележете, че от всички човешки чувства окото заема едно от най-видните места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Усещанията в ухото се предават чрез известни вибрации на въздуха, при обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства - с доближаване до езика, с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение. Да намигне човек, това са два момента: единият - като се затваря окото, а другият - когато се отваря. Отварянето, това е денят, то е един миг. Като си отвориш и затвориш очите, то е един период от 24 часа. Като си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света, това намигване всички го вършите.
към текста >>

Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: Станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам.“ Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелите.
Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога. Казваш: „Е, сега за Господ ще седна да мисля.“ Е, та ти с това си затворил очите. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички вкъщи, за момъка само мисли. Така и ние: затворим си очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща. Човек има три вида очи: едните са физически, другите - на душата и третите - на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: Станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам.“ Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за ангелите. Помислете това 10-15 минути, най-много половин час, веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? Станете сутрин - неразположени сте. Турите раницата си на гърба и тръгнете по съседки и започвате: „Знаеш ли колко ми е тежко? “ Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мене какво се случи?
към текста >>

37. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме?
Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в окултната школа, подразбирам: не си туряйте крака в школата на тази ваша Майка, понеже Тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Може да влезеш при Нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще й говориш меко и нежно. Всяка груба интонация на ума и душата ти ще предизвикат всички противодействуващи сили и ти ще се спънеш в пътя си. В Стария Завет се казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ „Бог“ подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката Своето противене? Живата Природа се противи на Своите горделиви деца, като ги хваща с трите Си пръста, дигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Ти познаваш ли Ме? Знаете ли какво мога да направя с вас? Ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малко едно микроскопическо животно.“ Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция, да стане животно.“ Не е вярно, човек може да се върне назад в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек.“ Да, но ако престъпи правилата на Майката, Тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно пътешествие от форма в форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни 10 джобури[1] със сълзи.
към текста >>

Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна.
“, той ще му отговори: „Ти пълнил ли си джобури със сълзи? “ Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз казвам, че ще изпрати всички духовници, учени и философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Затова ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности. Той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста.
към текста >>

И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне.
“ Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз казвам, че ще изпрати всички духовници, учени и философи, както и техните слуги, да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Затова ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности. Той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят!
към текста >>

Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син.
Затова ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности. Той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: „Аз ви пратих да се учите ли или да философствувате, да слугувате ли или да заповядвате?
към текста >>

Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея.
Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих, има си и своите приятности. Той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: „Аз ви пратих да се учите ли или да философствувате, да слугувате ли или да заповядвате? “ Този закон е разбрал и Христос, като ученик на тази велика окултна школа.
към текста >>

И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста.
Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, Тя е опасна. И когато в православната църква се кръстят с 3 пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, за да не те бутне. Особеното значение на кръстенето в окултна смисъл е следното: „Помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си.“ А религирзните хора казват, че единият пръст бил Отец, другият-Синът, а третият - Отец и Син. Може и така да бъде, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни сили, които работят в Нея. А Тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да дигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще Й кажа да ви хване с трите пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят! Тя ще ви попипа и ще каже: „Аз ви пратих да се учите ли или да философствувате, да слугувате ли или да заповядвате? “ Този закон е разбрал и Христос, като ученик на тази велика окултна школа. Казва се в Писанието: .Като се намерил в образ човешки, смирил се.“ За да има благословението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка, Той е Любовта, не както вие разбирате тази майка-любов.
към текста >>

Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста.
Аз намирам, че има воля само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядаш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение.
към текста >>

Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите.
А да заповядаш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош.
към текста >>

Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас.
Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите Си пръста. Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите Си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципално, какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите Си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, когато се промените, и Тя ще се промени по отношение към вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в Нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца; напротив, Тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези Свои деца дето им е мястото.
към текста >>

“ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение.
Под „тесен път“ се разбира онзи велик път на живата Природа и в този път трябва да влезем. Не може да се върнем през пътя, по който сме излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдем до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: „Где съм бил преди 100 години? “ Поспрете се, после си помислете: „Де съм бил преди 1000 години, де - преди 2000 години, де - преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и де - преди 8000 години? “ Направете си мислено един такъв малък процес и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали, ще се подчините на този закон и като дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години, отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви дойде, и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношения, как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашия ум възниква идеята: „Как мога да се върна 8000 години назад, как ще направя това?
към текста >>

От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с волята Божия. Всяко добро действие в света е съгласно с волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро започване, всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква затова дълго време. Затова, най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат.
към текста >>

38. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Та сега, всинца си имате по някой малък борч, по някой падеж на полица.
Трябва да богатее човек. Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат. Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та, гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Та сега, всинца си имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за изплащане и всинца вие все търсите пари да изплатите полиците си. Това са все нови дългове. Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извършите по една работа, да изучите по едно упражнение. Едни от вас имат повече опитности, други - по-малко, едни в едно отношение, други - в друго. На всинца ви все Духът говори, но по различен начин.
към текста >>

- „Е, дойде една, дойде друга, те ме опетниха.“ Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите им са нечисти.
Ето в какво стоят глупостите. Да допуснем, че сте облечени с хубава, бяла, копринена рокля. Дойде някоя с нечисти ръце, опита каква е роклята, дойде друга - също. Ще кажете: „Е, че глупаво е това! “ Питам ви: Защо се опетнихте? - „Е, дойде една, дойде друга, те ме опетниха.“ Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите им са нечисти. В дадения случай твоята рокля не трябва да бъде оцапана. Та, като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие попадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан и започват конкуренция и не могат да се търпят. Така и вие, изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те си продадат стоките, а като дойде ред и за мене, ще остане място, ще продам колкото може, а като остане непродадена, ще я върна назад. Вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари.“ И състезанието започва.
към текста >>

“ Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си.
Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което любовта изисква. Тази любов изисква щото и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази любов казва: „Аз не признавам господари.“ А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа! “ Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш тъй? Хората са тъй егоисти, че мислят, какво[4] ти си направен от желязо и да работиш и 25 часа, няма да ти кажат „стига“. Никой не трябва да упражнява влияние, ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази любов той ще се саморазвива. Дойде някой, казва: „Тъй трябва да се постъпи! “ Ами той знае ли как трябва да се постъпи?
към текста >>

Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста.
Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а друг път отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката - лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста. Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца.
към текста >>

39. 27. ИСТИНА И ЖИВОТ

Малката работа, която е свършена през деня, онзи малък придатък в мисълта и в твоите чувства, то е важно.
Ще ме извиниш. Позакъснял съм малко, но идната година ще бъде по-добре.“ Това е смъртта. Най-после мъжът вижда, че тази работа не върви. Защо не върви? Каквото можеш днес да свършиш, това е важно. Малката работа, която е свършена през деня, онзи малък придатък в мисълта и в твоите чувства, то е важно. Не онова, което хората знаят какво съм направил, но да има в нашата работа, която вършим за Бога, всякога да има нещо, което ни препоръчва пред онези, които са завършили този път. Работата ми трябва да е известна пред тях. Пък като дойдем до тяхната висота, тогава ние да сме идеал за онези, които идат отподире. Ние да дигнем нашия фар, да ги насърчим. Като вървиш така по пътя, всеки да гледа този фар.
към текста >>

Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури.
Понякога ние мязаме на онези хора, които, като Диогена, денем запалват своето фенерче и вървят. Питат Диогена: „Какво има? “ - „Хора търся.“ Та, новото, към което сега трябва да се стремите всички, е да станете от онези добри работници в света. Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на новото учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея. На огърлица ще ги турите, на пръстени. Бижутери ще бъдете. Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете!
към текста >>

На огърлица ще ги турите, на пръстени.
Това давам само за обяснение. Богатите хора, всеки сам си услужва. Ще си намери един скъпоценен камък, ще си направи една огърлица или на пръста ще си го тури. И хората на новото учение трябва да бъдат като тези бижутери. Те трябва да се стремят да издирят де има някоя грешна, паднала душа, те трябва да я купят, не само нея, но и всички, които са около нея. На огърлица ще ги турите, на пръстени. Бижутери ще бъдете. Сега всички казват: „Господ да ни прости греховете! “ Ние се молим само за това, за обикновени работи. Така е. Ще бъде смешно ако аз, като ученик в едно училище, след като учителят ми е предал урока, отида на другия ден и се извиня, че не съм научил урока си.
към текста >>

Ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш волята Божия, пак ще те сочат с пръст.
Другите пък, които са гледали, те ще свидетелствуват за моя начин на работата. В начина на работата ти има други, които те наблюдават. Нали в едно училище, за един способен ученик, който е даровит, цялата гимназия го знае. Аз като съм ходил при разни учители, те са посочвали на някои ученици и казват: „Тези са много способни, много даровити.“ А като дойдат до някои слаби, казват: „Тези не ги бива, тъпи са.“ Ако си тъпак, всички знаят, че си тъпак; ако си даровит, всички знаят, че си даровит. Законът е верен и в духовно отношение. Ако и в Невидимия свят живееш добре, ще те сочат с пръст; ако не изпълняваш волята Божия, пак ще те сочат с пръст. Правилото не се мени. Та, сега, всички трябва да свършите първото учение. И вие добре започнахте, но се спряхте на едно място. Един свещеник, от най-добрите свещеници в България, една вечер му се явява неговият ръководител, съботен ден било, и го бутнал по окото, като му казал: „Едното ти око почнало по земята да гледа.“ Като станал сутрин, дето го бутнал ръководителят му, почерняло. - „Не те харесвам.
към текста >>

40. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Трети разговор с Учителя:

Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целият под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор.
Един човек можеш много лесно да го възпиташ. Вие имате деца. В Америка един професор е правил следното упражнение. Ти говориш, говориш на едно дете, а нямаш метод на възпитание. Казваш: Това дете не можеш да го възпиташ. Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целият под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор. Непослушното дете го турят там. То бие нещата. Като ги бие, излиза електричество и през него минава ток. Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко. Детето тамън рече да направи нещо, Господ пуска тока, но вие скъсате жицата.
към текста >>

Запример, искаш да имаш златен пръстен.
Тя иска децата й да бъдат облечени първокласно. Никак не щади за дрехите, които искате. Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек.
към текста >>

После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти.
Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки. Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл.
към текста >>

И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр.
В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки. Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко.
към текста >>

Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда.
Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава каква трябва да бъде косата на човека от вашето гледище. Според мене косата не трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, но не от скръб да стане бяла. Аз казвам: Косата трябва да се мени, тя трябва да придобива най-малко 3 краски през деня. Вечерно време трябва да става черна, когато почне да залязва Слънцето, сутрин да е руса, а когато Слънцето е горе, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна коса.
към текста >>

41. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък.
Зад човека седи Бог. То е въпрос само на времето. Тази, най-малката частица може да се разрасти. Най-малкото нещо е най-силно, най- деятелно, а най-голямото нещо е най-постоянното. За да бъдеш постоянен, трябва да бъдеш много голям. А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. - Кога човек е неспокоен? - Припрян характер има човек, когато желае да постигне нещо, но преждевременно иска да го постигне.
към текста >>

Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта.
Наблюдавай хората и учи се! Какво е Любов? Как бихте определили? Гена: - Всичко, което изправя човека, всичко, което дава работа на човека за по-добър край, е любов. Любовта е кроеж, а не рязане. Никой не отива да копае на лозето, но има си правила за това: той не бива да изкопае всичко, а само да прекопае пръстта. Знаете ли какъв е законът? Любовта най-първо се дава на най-силните, а най-накрая - на най-слабите. Ако турите едно цвете там, дето водата извира, то ще се развали. Туй цветенце трябва да иде най-накрая, че едва да взима, едва да смуква от водата, това стига за него. Погрешката е там, че всичките хора отиват в началото, при извора. Чакай!
към текста >>

42. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Тя дори има предпочитание, защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч.
Светлината вие може ли да я огорчите или обидите? Някоя пакост може ли да й направите? - Не може. Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате, казвам: Станете светлина, никой не може да ви огорчи. Тя дори има предпочитание, защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч. И там злото е изключено. Някой път седите и казвате: „Мен Учителят не ме прие.“ Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа.
към текста >>

Хвани я с пръстите си.
Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато дойде да констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример, пъпли една въшка, но за да не види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай. Хвани я с пръстите си. Въшки по вашите глави не трябва да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите?
към текста >>

То е един малък опит.
Като погазите до пояс сняг, пък поседите из снега, после пак. Ако снегът се втвърди дотогава, ще ви улесни. Тогава опитът остава за следующия петък - 16.02.1923 г. Ще газите сняг най-малко един километър. Опитите са необходими. То е един малък опит. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето.“ (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25 страница.“ Падна се от беседата „Плачът“) Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат.“ [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде.“ [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод“ от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите.
към текста >>

43. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Имате едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал.
И като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш: „Любовта ще дойде сама по себе си. Любовта сама е закон. Тя действува без закон.“ Вие сега искате да знаете колко обичате. Ето где е вашата погрешка. Имате едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал. Значи малко светлина влиза в него. Сега, где е погрешката? - В това, че вашето прозорче е малко. Погрешката не е външна, но е вътрешна. Направете по-голям прозореца си, значи увеличете светлината.
към текста >>

Колкото е по-малък крана, толкова по- малко вода ще влезе.
И тъй вие само давайте възможност и Любовта постоянно ще влиза. Не се мъчете. Ако се мъчите насила да влезе повече светлина през вашия мъзгал, не ще можете, трябва да го разширите. Този мъзгал, този прозорец, това са вашите чувства. Ако вашите чувства са малки канали, а искате всичката вода да влезе, не ще може. Колкото е по-малък крана, толкова по- малко вода ще влезе. И сега слушайте, вие искате за пример, да ви обича някой, а пред него се показвате тъй горди. Аз ще ви обясня това философски, че и най-невежият да го разбере. Сега допуснете, че вие искате у вас да никнат и круши и сливи и ябълки, всички плодове, всичко да имате, но при вас има един висок планински върх (А). Добре, да кажем, че вие сте една долина нали? (О) Каквото се събира на този върх, сняг и друго, всичката тази енергия, той я праща надолу, в долината.
към текста >>

В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си.
“) Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За изменение на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии. В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния си дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение.
към текста >>

Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв.
А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг.
към текста >>

После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н.
Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите.
към текста >>

После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст.
Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание.
към текста >>

Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг.
Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражнявате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. Всичко можете да измените, всяка част можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал.
към текста >>

В пръстите също има голяма интелигентност.
Тесен е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа?
към текста >>

Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна.
Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа? “ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще.
към текста >>

Пръстите за дълго време могат да задържат заученото.
Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа? “ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях.
към текста >>

Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят.
Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, правилен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта. В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съзнателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не разбират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа? “ Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи.
към текста >>

44. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

Ще натрупат гроба ти с пръст и ще те оставят на разположението на червеите, които ще бъдат доволни от тебе и ще свършат работата си.
Един ден, както обикновено правех, отидох на Изгрева при болната сестра и там около палатката й заварих Учителя, който й говореше нещо. Тя беше на леглото си, нямаше разположение да стане, поради състоянието си, в което беше изпаднала в последните десетина дни. Спрях се аз при палатката й, без да искам, чух какво й говореше Учителят. Той продължи разговора си с нея, който беше започнал по-рано: „Така, както правиш, аз ще ти кажа какво те очаква. Няма да се мине много време и те ще умреш, ще те заровят в черната земя. Ще натрупат гроба ти с пръст и ще те оставят на разположението на червеите, които ще бъдат доволни от тебе и ще свършат работата си. Ще ти турят кръст и ще почнат да ти държат надгробни речи: Тук лежи еди-коя си, млада и зелена, свършила еди-какви си училища, с такъв и такъв успех, с еди-какви си заслуги за обществото..." и т.н. Картината, която описа Учителят беше страшна, макар и действителна - през този път минават всички хора, но въпреки това си мислех: какво ли е положението на сестрата, която слуша тия думи при състоянието й, което всеки ден се влошаваше? Стоя права и си мисля: Кой близък на болната би се осмелил да й говори така? Кой обикновен лекар би говорил на своя пациент така, като знае истинското му положение. Мисля си, чудя се и си отговарям: Учителят е това, той знае какво прави и знае кому какво и как да говори.
към текста >>

Защото всяка една от тия думи представя цял свят, колкото и малък да е.
Той знае как, кога и по какъв начин да разтърси съзнанието, че да го освободи от онова вътрешно механическо сътресение, което природата по външен път му е причинила. Тя е произвела известно действие върху човека, а Учителят излиза срещу това действие с известно противодействие. Той си служи със закона на противодействието, като го прилага в съвършенство със знание и опит. Д. Движение, живот, вяра Започвам тази опитност с три думи като заглавие. Това не са три думи, независими една от друга, но три думи, които представят три халки от една, колкото малка верижка, толкова и голяма. Защо? Защото всяка една от тия думи представя цял свят, колкото и малък да е. Днес думата „движение" вълнува всички хора, малки и големи, млади и стари. Ако бебетата биха могли да скочат от люлките си и те биха спортували. Днес целият свят спортува, движи се, обхожда планините надлъж и нашир, нависоко и надълбоко, като не пропуща пещери и долини. Дойде ли до втората дума - „живот", там вече всеки знае или не знае точно що е живот, всеки човек, всяко живо същество, от микроскопическо до гигант, бори се за живот, мило-драго дава, само да живее. Така е, никой на никого не може да даде живот, ако той не е даден свише.
към текста >>

45. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Милка Говедева

Външно животът като че не се беше променил и в нашия малък град Самоков, с изключение на зачестилите събрания на комунистите.
3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ Вестник „Самоковска комуна" от 29.06.1974 г., брой 26 по случай 90-годишнината от рождението на Петър Говедев В сърцето ми живее болката от един спомен от зловещите септемврийски нощи на 1923 година. Ще го разкажа на младите, които не познават кошмара на неизвестността и мъката по баща и братя, откъснати от семействата си, за да бъдат измъчвани и убити само поради това, че бяха дръзнали да се борят за по- добър живот. За нас, децата, 9 юни 1923 година отмина някак незабелязано. Външно животът като че не се беше променил и в нашия малък град Самоков, с изключение на зачестилите събрания на комунистите. По лицата им личеше загриженост. Бях едва деветгодишна. Малкият ми детски мозък не можеше да долови същината на събитията, станали в големия столичен град. Но в тихите разговори на баща ми Петър Говедев, помощник-кмет на Третата самоковска комуна, с приятелите му Б. Хаджисотиров, М.
към текста >>

От плиткия трап се подавали окървавени ръце, крака, разсечени глави!...Те покрили с пръст кървавите човешки останки и заболи над тях едва забележимо дървено кръстче.
Намерена беше могилата с дървеното кръстче. Скрити, овчарчетата бяха наблюдавали злодействата на пияните и озверени войници, слушали бяха писъците на изтезаваните и разстреляни комунисти и земеделци... Пияната орда се нахвърлила върху покосените от картечницата тела, газели ги с конете, с щикове пробождали тръпнещите им още трупове... А на шосето седели във файтони богаташите Черешаров, Манов и др. и се наслаждавали на кървавата оргия. Стоновете на умиращите се чували чак до близкия пчелин, където баща ми не веднъж ме беше водил. Настъпи зловеща тишина след тази кървава вартоломеева нощ... Овчарите се осмелили да слязат едва когато затихнали стъпките на конете по шосето за града. От плиткия трап се подавали окървавени ръце, крака, разсечени глави!...Те покрили с пръст кървавите човешки останки и заболи над тях едва забележимо дървено кръстче. Така беше разкрито лобното място на загиналите в оная нощ 14 комунисти и земеделци, заровени на три различни места в ливадите край Крива вада. След като бяха открити лобните места, се отправихме към татковия гроб, край нашата ливада. Там, където само преди два месеца вдъхвахме аромата на окосеното сено, се носеше дъх на разложени трупове. Спряхме до могилката, обрасла вече с трева и есенен минзухар. „Нима тук е татко?
към текста >>

46. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки.
(Отговори по първия въпросник - забележка от М.М.) Всички скици са оригинални - не съм ги прерисувала. Скицник нямам. Скиците правех върху бяла хартия с размери приблизително около 9 см. на 12-14 см. (Може би те са откупени от вас). 14. Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки. Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки.
към текста >>

А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място.
(Може би те са откупени от вас). 14. Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти - характерен жест, който ще видите по много снимки. Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки. Всички много го уважаваха и обичаха. Б) Сестра ми: „С много дарби, но да пази дробовете си! " Казва се Роза. Силно е желаела да стане певица, с много хубав глас, играла е в детски пиеси, оперети главна роля, но баща ми не позволил, едва се съгласил да учи пиано.
към текста >>

За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти.
" - Казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане." - „Разбира се, идвайте! Не я насилвайте с храна - сега да си почива, тя сама ще огладнее." Мама, изнемогнала, едва стои на краката си, ангажираха една яка вакарелка, Йона, която вдигаше на ръце сестра ми, всяка сутрин в определени от Учителя часове я сваляше на двора на слънце, после я връщаше горе в леглото й. Тя тежеше 32 килограма! По това време тате е уволнен, отива в провинцията да търси работа, остава на мама колкото пари има и казва: децата растат, и те ще печелят. За сестра ми ще прибавя: цял живот тя беше тънка - висока, с благороден облик, нещо царствено имаше в нея, излъчваше една особена красота, хранеше се съвсем малко, много чувствителна, с красиви, нежни ръце, с дълги пръсти. Сестра ми вече се съвзе, макар и слабичка, тя желае да работи. Моли Учителя за съвет. Той казва: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, ти ще отиваш." - „Но как ще стане това? " - „Не се тревожи, всичко ще се нареди." Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейство, но красавица. „Розке, само ти ще ми помогнеш!
към текста >>

П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град.
Добре сте решили да не й отговаряте. Към нея ми предстои още доста дълга кореспонденция. Простете мила Марийке, че отказвам да се видим съвсем наскоро. С най-сърдечни привети и добри пожелания към Вас и Дина, Цветка. Чакам писмо от Вас. П.С.: Молбата на Павлина е любезна, но и много настойчива - правя усилие да си спомня всичко за скъпата ми майка - това ще бъде и един малък паметник за нея в любимия й роден град. Пето писмо -18.07.1988 г. Мила Марийка, Искам да поправя една моя грешка - отнася се до писмото, което Ви написах на 14 юлий. Веднага горчиво съжалих, но то беше вече залепено - не успях после да Ви пиша. Изказах се сурово, жестоко по адрес на Павлина, която си служи към мен с учтиви, избрани, деликатни думи, въпреки погрешните си разбирания по въпроса за биографията на мама. Към вас също бях сурова, нелюбезна, не избрах по-деликатни думи, за да кажа което е необходимо.
към текста >>

Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали.
Доколкото си спомням, Вие пожелахте такива писма от силно верующи приятели. Той е брат на Йорданка д-р Жекова. Завърши инженерство в Париж, когато бяхме там, в празник излизахме на разходка с още някои български семейства. Всяко лято идваше да види сестра си и Учителя, отиваше и на Рила. С Учителя се е фотографирал в надувна лодка върху Рилско езеро, с лице сияюще от щастие. Останал да живее във Франция, получил е поданство, купил си е малък апартамент в Кот д'Анзур, пенсионирал се е, но вече съвсем е забравил български, още повече, че очите му са отслабнали. В последното си писмо пише, че заминава на операция на перде и едва пише - надява се, че всичко ще мине благополучно. Сега е на 90 години. Целувам Ви сърдечно, Цветка. Моля, по никой начин не ми връщайте писмата му! Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова 3.02.1988 г.
към текста >>

47. 6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки.
" Рисувани отдалече, не всички имали прилика, но имало и много сполучливи. Били доста на брой, около 15-20, а може би и повече. Нямала скицник. Скиците е правила на бяла хартия с размери около 9 см. на 1214 см. Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки. Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни. Всички много го уважавали и обичали. 9. За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си!
към текста >>

Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място.
Нямала скицник. Скиците е правила на бяла хартия с размери около 9 см. на 1214 см. Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти - характерен жест, който може да се види на много снимки. Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни. Всички много го уважавали и обичали. 9. За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си! " Тя силно желала да стане певица, с много хубав глас, играла била в детски пиеси и оперети главна роля, но баща им не позволил, едва се съгласил да учи пиано. Зимата била студена, стаята с пианото - неотоплена и тя получила воден плеврит, и тъй много отслабнала, че не можела да се движи и говори.
към текста >>

Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти.
" - „Не, няма да спре", казва Учителят. „Позволете ми да идвам, да видя какво ще стане", казва лекарят." - „Разбира се, идвайте", казва Учителят. Не я насилвайте с храна, сега да си почива, тя сама ще огладнее" Майка й, изнемощяла, едва стои на краката си, ангажирали една яка вакарелка, Йона, която вдигала на ръце сестра й всяка сутрин в определени от Учителя часове, сваляла я на двора на слънце, после я връщала горе в леглото й. Роза тежала 32 килограма. 10. По това време баща им е уволнен, отива в провинцията да търси работа. Оставил на майка й колкото пари имал и казал: „Децата растат и те ще печелят." Сестра й била цял живот тънка, висока, с благороден облик, нещо царствено имало в нея, излъчвала една особена красота, хранела се съвсем малко, много чувствителна, с красиви ръце, с дълги пръсти. Сестра й вече се съвзела, макар и слабичка, желаела да работи. Помолила Учителя за съвет и Той казал: „Ще даваш уроци по пиано, но не да се затвориш у дома си, а ти ще отиваш." - „Но как ще стане това? " - „Не се тревожи, всичко ще се уреди", казал той. Само след два дена идва нейна съученичка от гимназията, момиче от бедно семейсто, но красавица и казва: „Розке, само ти ще ми помогнеш! Ела да ми преподаваш уроци, че моят Гошо ми е подарил пиано, искам да му свиря, а е и ревнив, не иска да излизам за уроци.
към текста >>

48. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

След време получи в квартал „Диана бад" малък апартамент.
Дребничка на ръст, но пълна, умее сама да си шие, обличаше се с голям вкус. Тя подари на Данко години на радост и успокоение, а също и за мен, защото той жестоко страдаше от самотата, в която бе останал. Но като почина Данко, тя много изстрада. Към мене постъпи сестрински - подари ми скъпи мебели, килимчета, скъпи спомени от майка ми и сестра ми. Отчуждиха имота на Изгрева, представиха се наследници - тримата братя на Данко, взеха й всичко, каквото можаха, най-безпощадно. След време получи в квартал „Диана бад" малък апартамент. Тя има по-възрастен брат, който се е погрижил за обзавеждането, а също и да получи телефон. Той най-предано се грижеше за нея, навестяваше я, а също и за общия гроб - Данко е погребан между сестра ми и мама. Най-редовно посаждаше цветя, разчистваше, поддържаше според сезона. Но преди около две години той получи инфаркт! Едва го спасиха.
към текста >>

" И със сълзи ми сочи два пръста - ще се върнем двама!
Със сестра ми като чуехме бомбите, ставахме на молитва, а сестрата на приятелката, майка на 5 деца, ни прегръщаше и плачеше с нас. Сестра ми постоянно чакаше на спирката вест от София, сънува мама, че завряла глава зад пианото и горко ридае. Изведнъж идва писмо, че Асенчо е арестуван от някакви каскетлии посред нощ и откаран с камион. Тя тръгна веднага. „Ще го намеря! " И със сълзи ми сочи два пръста - ще се върнем двама! Ето защо, когато след години Кичка ме намери на Паневритмия и се хвърли на врата ми: „Прости ми", аз грубо я блъснах и казах: „Махай се, престъпнице! " Интересно е да ви кажа, че мама веднага спечелваше доверието и симпатиите на всички. Исмаил, настанен в скъп хотел, докато изчака готовата поръчка да я отнесе в Шумен, неочаквано се втурва при мама, пада на колене и с горещи сълзи й каза: „Много съм грешен, отивам направо в ада, молете се на Вашия Бог за мене! " Мама пита: „Какво има, какво се е случило? " И го погалила по главата.
към текста >>

49. 3) Трето тефтерче

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Един малък блясък на Любовта струва колкото цял един живот!
В Божествения - и отвън, и отвътре. Всякой боледува, за да поправи някоя погрешка, да научи нещо. Стани силен, богат и учен, за да те обичат и уважават хората.; Божественият свят обхваща и физическия, и духовния. Закон е: Като срещнеш Любовта, ще се спреш, докато тя отмине. Не се ли спреш, ти си изгубил едно велико условие. Един малък блясък на Любовта струва колкото цял един живот! То е Божественото, живо нещо в душата! Красотата не е от този свят - тя е нещо чисто, Божествено! Туй, което в даден момент ви радва, не го считайте празно! „Туй празно, онуй празно" - вие сами разрушавате живота си. Има известни неща, които са съществени, належащи и ти трябва да ги извършиш.
към текста >>

Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст).
Щом един човек има добро сърце и добър ум... * * * Петък сутрин, 21.XII.1928 г. По какво се отличава господарят от слугата? (Същественото.) По какво се отличава: научен метод от един обикновен? Туй което в даден случай може да ни ползва, ние го наричаме добро. За да се самовъзпитава човек, трябва да търси причините като се самонаблюдава. Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение.
към текста >>

Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение.
Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение. Обикновеният живот е бил приложение, а духовният живот има прилежание. Наука е това, което ни показва отношенията на Първата причина към нас. Всички окултни науки имат за цел да направят нашите отношения правилни. Който иска да бъде жизнерадостен, да има нещо младенческо в себе си - да яде череши, плодове, което зреят рано. А който иска да мисли философски, да яде грозде, късни плодове.
към текста >>

50. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

* * * Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира.
Учителят трябва да знае, а и ученика да е подготвен. Царят е независим докато е здрав, разболее ли се става зависим от лекаря -така е и с грешния. Ако овчарят е добър, вълк не ще дави овците, които не са страхливи! Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. 2. Бележки от разговор с Учителя за дълговете на поповете 21 април 1927 год., четвъртък - София, 6 часа сутринта, време ясно, тихо Животът е проявление на духа в материята. * * * Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира. Но тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и почва разлагание. Така е и с един човек по отношение на другите хора - за да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели. * * * Запита Учителят: Употребявате ли новото мото? - „Бог царува на Небето, Бог царува на земята " и поясни: Имаме едно мото, на което досега бе дадена само първата част: „Верен, Истинен, Чист и Благ всякога бъди! ", но към кого трябва да бъдеме: В.
към текста >>

Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш.
И вие с вашите вярвания трябва да съберете тия ценни книжа и да отидете като някой търговец в друга земя и ги смените в нови ценности и започнете нова търговия. Кои от вас сте господари на вашите деца? Като им дадете свобода те стават лениви и почват да пият, ядат и вие им плащате греховете. Казва закона: Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я. Ако ти е израстнала една конска ръка нея ще отрежеш, тя е атавизъм на миналото. Имаш израстнал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: Възложете товара си на Господа, на Бога! Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга. Опитва где е здравия път, твърдата почва, твърдата земя и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум, с него все опитваме и вървим.
към текста >>

51. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Майка ми е родена през 1871 година в село Малък Дервент - Източна Тракия, близо до град Димотика.
Баща ми, като добър познавач на задачите на Земеделската каса, бе преместен от Ямбол в Сливен, а оттам в Карнобат. През годините 1902-1904, като чиновник на Земеделска каса, постоянно обикаляше селата в района, за да провежда политиката на Земеделската каса. Селяните имаха нужда от съвети при ползуване кредит от касата, да бъдат редовни при изплащане задълженията си и т.н. По-долу допълнително ще обрисувам неговият характер, като опиша живота на семейството ни в градовете Ямбол, Сливен, Карнобат и Сунгурларе. Следва да опиша това, което знам за произхода на майка ми Руска Иванова, запознаването й с баща ми и нашето явяване като деца в семейството. Майка ми е родена през 1871 година в село Малък Дервент - Източна Тракия, близо до град Димотика. Селото е в гръцка територия, близко до границата с Турция. Бащата на майка ми, на име Иван, бил заможен, занимавал се с търговия. Пътувал е във връзка с работата си до Димотика и Одрин. Разбира се, при тия пътувания е носил със себе си пари, нужни за търговията му. При едно такова пътуване, трябвало е да мине с лодка река Марица.
към текста >>

Опитвали с пръсти да остържат нещо от лицето й - разбира се, напразно.
Другарували са с братовчедките си Зоица и Марийка - дъщери на вуйчо им. Майка ми е била красива мома, учила е няколко години в Ямбол, така че беше добре грамотна, много обичаше да чете разни книги. Както е бил обичаят по онова време, момичетата около някоя къща, в известни часове вечерно време са излизали пред пътните врата, гдето работили нещо и се разговаряли помежду си. Разбира се и младите момци са правили своите разходки през тези улици и са оглеждали момите. Майка ми е била така красива, че нейните дружки се съмнявали, дали не си туряла белило и червило. Опитвали с пръсти да остържат нещо от лицето й - разбира се, напразно. Как е станало запознаването й с баща ни, как я е поискал за другарка, не съм слушал да разказват, но явно е, че това е станало според тогавашните обичаи. Около четири години след женитбата им, съм се родил аз на 13.IX.1893 г., около 9 часа сутринта, като първо тяхно дете. Две години след това се родил брат ми Иван, трето дете е сестра ни Люба, но и нея не помня като дете. В Ямбол живяхме до 1899 година. Помня добре къщата ни, доста солидна и удобна.
към текста >>

52. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Жечо Панайотов

Имаше случай да ни покаже как си е изгорил пръстите при поставяне печатите с червен восък върху вратите на склада.
Земеделската каса в градовете, бе натоварена да приема в свои складове донесеното от земеделците жито. Ето, че работата в тази област бе възложена на баща ми. Предадоха му големи складове за жита, а от сутрин до вечер пристигаха селяни с коли, предаваха житото и получаваха документ, с който се справяха по-нататък. Разбира се, службата е организирана да се върши от много хора, но главен отговорник е бил баща ни, като представител на Земеделската каса, съответен владетел на това народно богатство. След запечатване склада вечер, когато работата е била привършена, баща ми се прибираше извънредно изморен. Имаше случай да ни покаже как си е изгорил пръстите при поставяне печатите с червен восък върху вратите на склада. Това продължи изглежда само една година. Правителството като видя, че няма смисъл от тази практика, отмени закона за десятъка. Този закон засегна всички търговци на жита, тъй като не можеха да купуват от селяните. Все пак, Земеделската каса е трябвало да продаде някому тия складирани жита; естествено, ще ги закупят пак търговците, за да ги изнесат за странство, а складовете се опразвали, за да се отвори място на новите постъпления. Какво се е виждало?
към текста >>

- Всеки склад давал известен не малък излишък.
Това продължи изглежда само една година. Правителството като видя, че няма смисъл от тази практика, отмени закона за десятъка. Този закон засегна всички търговци на жита, тъй като не можеха да купуват от селяните. Все пак, Земеделската каса е трябвало да продаде някому тия складирани жита; естествено, ще ги закупят пак търговците, за да ги изнесат за странство, а складовете се опразвали, за да се отвори място на новите постъпления. Какво се е виждало? - Всеки склад давал известен не малък излишък. Това се е дължало предимно на тогавашния обичаи, при мерене житото с шиник, на всеки 40 шиника, единият се дава „доврук", т.е. пресипан над мярката с жито и така се е изсипвал в склада. Ето тогава, на какво изкушение е бил поставен баща ни, от един търговец, който често закупувал храни от складовете. Казва на баща ни: „Тези излишеци, които остават, ще ми ги даваш без да влизат в сметката, а на тебе ще давам някаква сума да се ползуваш". Ето где проявява баща ми честността си!
към текста >>

Баща ни ядосан от всичко това, не помръднал пръст да отхвърли отговорността или да откупи той къщата.
Как е станало това нещо? Още докато сме живяли в гр. Ямбол, той е станал гарант на някой свой приятел, заемащ служба с парична отговорност. Но така служил, че бил „начетен" за липса на суми, като нямал имот, посягат на баща ни като гарант. Обявяват къщата ни за продажба чрез съдия-изпълнител. Баща ни ядосан от всичко това, не помръднал пръст да отхвърли отговорността или да откупи той къщата. Единствено се е съветвал и споделял грижите си със своят „баджанак", мъжът на леля ни Анастасия. Той му е предлагал да откупят поне къщата, трябвало да се платят около 1200 лева; баща ни, за да покаже известно презрение към целият тогавашен порядък и към хората, които го опропастиха, отказал да се интересува. Та сме останали без къщата. Тия преживявания, обаче са изтормозили баща ни, вътрешно не се е успокоил - започна да се оплаква и от болки в стомаха. Ще опиша един случай от онова време, от който се вижда, че баща ни имаше тънко чувство за роднински отношения.
към текста >>

53. 83. ЛЕГЕНДАТА ЗА ПЕСЕНТА „АУМ

Николай Дойнов

И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога.
Но не успя. Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята на длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех. Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна на Земята безсилен. Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели на красивата Земя своята любима „Аум". Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма! И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога. „Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка на тази Божия градина! " Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог. Навсякъде тишина. Саваот беше сам. Страшна мъка сви Душата Му.
към текста >>

Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му.
Безкрайно страдание го притисна. Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица. И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него.
към текста >>

Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше.
Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава на едно същество. Да бъде сам и безпомощен. Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица. И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си!
към текста >>

Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица.
Сълзи закапаха от очите Му. Сълзи на любов и страдание, че не може да помогне на своята любима „Аум". Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му. Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше. Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред. Размесената със сълзите на Любовта пръст, звучеше в дивният акорд на ,Аум" и напълно подхождаше за одежда на любимата му красавица. И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта. Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си! " И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят.
към текста >>

Неизвестен велик посветен в една летопис е отбелязал: „Човекът е създаден от пръст, размесена със сълзите на Любовта".
Нов мир се откри пред Него. „Господи Безкраен си! " И направиха одежда на „Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите на Любовта. И стана той, човекът, жител на планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите на небесата за да го видят. Тъй беше облечен човека. Неизвестен велик посветен в една летопис е отбелязал: „Човекът е създаден от пръст, размесена със сълзите на Любовта".
към текста >>

54. 9. САТУРН

Николай Дойнов

Така, че всъщност той е много по-малък.
Сатурн е вторият по големина член на Слънчевото семейство, това определя и неговото голямо влияние върху живота и по-специално, този на Земята и човека върху нея. Екваториалният му диаметър е 119,000 километра, а полярният 107,000, което е една значителна разлика, която разбира се е плод на една интензивна ротация. Завърта се около оста си за 10 часа и 15 минути. Това изразява интензивният живот, който има на него и оттам интензивното му влияние преди всичко върху ума и затова, че Сатурн има много голяма атмосферна обвивка, защото при тези размери, изчислено относителното му тегло дава само 0,7, което е по-малко отколкото водата има. Това относително тегло е най-малкото от всички планети на Слънчевото семейство. Така, че всъщност той е много по-малък. Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания. Такова е и неговото влияние.
към текста >>

Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени.
Това го прави, затворен, необщителен, горд. „Гордостта предхожда падението" - казва Учителят, а Сатурн е падналият Бог. Плоскостта на екватора му и тази на орбитата сключва ъгъл от 26 градуса и 2 минути, който е по-голям от този на Земята, което показва, че годишните времена са със силни промени. Условията за живота са сериозни там, със силни, резки колебания. Такова е и неговото влияние. Главната особеност на Сатурна, това са неговите пръстени. Три концентрични. Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици. Свят, в който обединителният елемент липсва. За по-ясно ще приведа една аналогия. В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни капки.
към текста >>

В пръстените на Сатурн, тези обединителни сили ги няма, които по липса на по-подходящ израз ние наричаме Любов, а любовта има безкрайно много форми на своето проявление.
Три концентрични. Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици. Свят, в който обединителният елемент липсва. За по-ясно ще приведа една аналогия. В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни капки. В пръстените на Сатурн, тези обединителни сили ги няма, които по липса на по-подходящ израз ние наричаме Любов, а любовта има безкрайно много форми на своето проявление. При тези пръстени тя липсва. Там цари един свят без Любов и оттам е и злокобното влияние на тази планета. Върху духовните хора, със своите добри влияние действуват планетите Уран, Нептун и Плутон. Ако Уран ви влияе, ще се усили вашето сърце. Платината има отношение към Уран.
към текста >>

При тези пръстени тя липсва.
Те представляват, един неорганизиран свят, от отделни частици. Свят, в който обединителният елемент липсва. За по-ясно ще приведа една аналогия. В нашата атмосфера всякога има молекули на водата, но за да имаме дъжд, трябва първо да дойде една обединителна сила, която да групира тези молекули в групички и тогава получаваме облаци, трябва след това да дойде друга сила или може би същата само, че с по-голям интензитет, която да обедини отделните групички молекули в по-големи, за да образуват дъждовни капки. В пръстените на Сатурн, тези обединителни сили ги няма, които по липса на по-подходящ израз ние наричаме Любов, а любовта има безкрайно много форми на своето проявление. При тези пръстени тя липсва. Там цари един свят без Любов и оттам е и злокобното влияние на тази планета. Върху духовните хора, със своите добри влияние действуват планетите Уран, Нептун и Плутон. Ако Уран ви влияе, ще се усили вашето сърце. Платината има отношение към Уран. Нептун управлява пениалната жлеза.
към текста >>

55. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

Всъщност това не е така, той е по-малък отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговият обем.
Колкото едно същество е по-разумно, по-напреднало, толкова за да може то да се прояви е необходим по-съвършен орган. В случая за проявлението на силовите полета, които тези планети носят, ще трябва да имаме и по-добра, по-съвършена организация на човешкия двойник. При един не добре организиран двойник, каквито в повечето случаи се срещат сега, то влиянието на тези планетни сили ще се изрази в отрицателна насока. САТУРН е също така голяма планета, втората по големина. От всички планети обаче, той има най-малка плътност 0,68, което ще рече, че веществото му е почти наполовина по-рядко от това на нашата вода. Всъщност това не е така, той е по-малък отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговият обем. Учителят каза един път: „Лондонската мъгла е направила англичаните да мислят повече". На тази планета са онези същества, които най-много мислят. Те търсят законите в природата и последиците, които те създават. Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни.
към текста >>

А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най-доброто.
Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. .Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най-доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете" - казват Великите Учители. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок. На един обяд в малкия салон, който в дъждовно време ни служеше за трапезария, съм до Учителя.
към текста >>

56. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Иван Толев

Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките.
Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
към текста >>

Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух.
И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява.
към текста >>

Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида.
Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония.
към текста >>

57. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е.
На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя". Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следов., чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди легане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която нема никаква измена". Движението на ръцете става обратно и протегането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо.
към текста >>

58. 1923 година

24.III.[1923 год.], събота Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна.
Начало - 8 ч вечерта. Поздрав душевен на всички братя и сестри от любезния ни Учител. В. В. П. 23.III.[1923 год.], петък Сутринта имахме пак величествен изгрев. През деня имахме класно по алгебра, не можах да го направя. Вследствие на неуспеха ми да направя класното по алгебра [и] геометрия и повтарянето ми в изпита по дескриптивна [геометрия], у мен се появи едно неспокойство и тревожене, което съвсем разстрои моето душевно спокойствие, и засега аз прекарвам едни крахове и неспокойствия, от тия математични предмети. 24.III.[1923 год.], събота Слънцето бе покрито с малък облак, който после се разпръсна. Следобед си тръгнах за село, отбих се в Ковачевец у Дядови Ганчови. Учуден съм от възторга и радостта на момиченцата Цветанка и Марийка, които с радост очаквали и питали кога ще отида у тях, за да понаучат някоя песен. 24.III.[1923 год.], неделя Осъмнах у дома, без да правя молитва и упражнения. Батю беше болен, впрегнахме каруцата и тръгнахме към Попово, като докарахме Никола Цонев, Ганю Белчев, Генчо Белчев и Димитър Видилниев на Попово, където те идеха да избират и кандидатират народни представители, за новите избори. Никола Ковачев пропадна.
към текста >>

В Попово, като слязох, заведох Колю Ненов в квартирата си, за да стовари вършината и отидохме в гимназията на реферат от г-н Асен Станев на тема „Сатурн и пръстените му".
Следобед си тръгнах за село, отбих се в Ковачевец у Дядови Ганчови. Учуден съм от възторга и радостта на момиченцата Цветанка и Марийка, които с радост очаквали и питали кога ще отида у тях, за да понаучат някоя песен. 24.III.[1923 год.], неделя Осъмнах у дома, без да правя молитва и упражнения. Батю беше болен, впрегнахме каруцата и тръгнахме към Попово, като докарахме Никола Цонев, Ганю Белчев, Генчо Белчев и Димитър Видилниев на Попово, където те идеха да избират и кандидатират народни представители, за новите избори. Никола Ковачев пропадна. В Попово, като слязох, заведох Колю Ненов в квартирата си, за да стовари вършината и отидохме в гимназията на реферат от г-н Асен Станев на тема „Сатурн и пръстените му". През деня празнувахме празник на дружеството. Излязохме на Балжи-Омуртагската поляна при чешмата и с хоро и свирни прекарахме до вечерта. После през градската градина си дойдохме. Вечерта четохме беседата „Положителните и отрицателните черти на ученика". 25.III.[1923 год.], понеделник Трудова седмица, за гимназията.
към текста >>

26.III.[1923 год.], вторник Слънцето [се] показа потулено с малък облак.
Вечерта четохме беседата „Положителните и отрицателните черти на ученика". 25.III.[1923 год.], понеделник Трудова седмица, за гимназията. Сутринта изгревът бе затулен от облак, не съвсем голям, само 3-4 метра височина. После денят много славен. Копахме в училище шанц* за тръби от горната чешма до гиманизята. 26.III.[1923 год.], вторник Слънцето [се] показа потулено с малък облак. 27.III.[1923 год.], сряда В сряда, 27.Ш. ходихмеу един болен - аз, сестра Козарева, брат Методи и Никола Мисирджиев. Особно духовно разположение. На връщане се отбихме у Комарова [Комарчева] и изпяхме и ней някоя песен и отидохме в Евангел. дом, а сестрата си отиде.
към текста >>

59. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Отначало ще може в по-малък процент да се сортират, но впоследствие ще се дойде до пълна и правилна класификация.
Според степента на развитието на ученика, учителят му задава задачи и има отношения спрямо него. Най-главното нещо е ученикът да бъде способен да може да учи. На ученика му е нужно голямо външно и вътрешно самообладание. В природата има два вида сили: едните са съзнателни, разумни, които съдействуват на нашето развитие и движение, а други са противодействуващи, които ни спъват. Ученикът трябва да сортира своите мисли, чувства, желания и постъпки. Отначало ще може в по-малък процент да се сортират, но впоследствие ще се дойде до пълна и правилна класификация. На окултния ученик през седмицата, в зависимост от лекцията, ще му се дават и практически изпити и затова той трябва да разбира езика на природата, защото чрез всичко той ще се опитва и изпитва. Когато ученикът има много мъчнотии, много болки, то създава му се една централна голяма, за да му [се] привлече вниманието в голямата, за да я излекува. Всеки да си намери най-добър метод за работа. Всичките условия трябва да се използуват разумно, да се отделят 510 минути за четене на словото Божие. * Следобед задуха много студен вятър от юг.
към текста >>

Аз видях, че вода има в кладенеца, но си говорехме, че трябва да се изгребе и да се копае още, но едно си предположих, че ако съм аз копачът вътре, то трябва да се тури много дебело въже, та да може да издържа на силната тяжест на джебура, с който изнасят водата и пръстта.
Една електрическа крушка свети над дупката. Учителят се старае да види дълбочината му и стъпва на края, за да види дъното. Не знам как, той се намери в положение, легнал на гърба си, така с бялата фанела, и долната му риза се показва отгоре при врата му. Аз се завтекох и го хванах под мишниците и го изтеглих. После прехвърлихме електрическата крушка в дупката, както е с дългия шнур, за да свети вътре, но тя се пукна и разпръсна на много парчета, които паднаха вътре. Аз видях, че вода има в кладенеца, но си говорехме, че трябва да се изгребе и да се копае още, но едно си предположих, че ако съм аз копачът вътре, то трябва да се тури много дебело въже, та да може да издържа на силната тяжест на джебура, с който изнасят водата и пръстта. Така си мислех, много здраво въже трябва, защото така, поради слабото въже, много хора са загинали в кладенците от джебурите, кога въжетата не са здрави и се скъсат и второ, когато самите хора, които теглят горе, да не си гледат работата, немарливо, и да отърват ръчките на рудана. 26.XII1933 год., вторник Сън: Сънувам, че сме се възвърнали в Равна и то един ден преди ваканцията (коледната). Разпущаме децата, но като че ли има изпити, даваме изпит с децата, но свидетелствата им не сме написали. Но се канех само да им съобщя кой минава и кой не. След това се оказа, че това не е изпит, а ще ги разпущаме за коледната ваканция, но ние с Еленка сме сбъркали.
към текста >>

60. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Любовта е само един момент, тя ни дава само един малък подтик, един тласък.
Всички стари песни, колкото отиват, се стесняват, слизане има, няма разширение. Като не обичаш никого, не ти се пее. Старите нямат стимул, затуй не пеят. (2.Х11.1934 год., неделя) 117. Туй, което организира живота в даден момент, то е основният тон. Любовта е само един момент, тя ни дава само един малък подтик, един тласък. Пейте и възпявайте Господа в сърцето си. Почнеш ли да пееш, почва животът да се урежда - не че е неуреден, но ти мислиш, че не е уреден. (Изпя се „Аз в живота ще благувам") (21.III.1934 год., сряда) 118. Музиката има свойство да изменя състоянията, тя има свойство да измени трептенията на тялото. Животът е едно музикално изложение на Божествения живот.
към текста >>

Трябва да имаш самоувереност, щом се поколебаеш и пръстите да стъпват несамоуверено върху кордите, почваш да вземаш нечисто тоновете.
Пеенето трябва да има едно възпитателно значение. Пейте най-напред за природата, за цветята, за растенията, за реките и после за себе си. По 1 - 2 часа на ден пейте за самовъзпитание. (29.I.1937год., петък) 140. В едно събрание трябва да имаш най-малко един, който да хармонира с музиканта, да го обича, за да се прояви музикантът. Трябва да имаш самоувереност, щом се поколебаеш и пръстите да стъпват несамоуверено върху кордите, почваш да вземаш нечисто тоновете. (29.I.1937год., петък) 141. Игривите песни от планината са произлезли по-леките песни са плоски. Българинът е бил доста музикален, но му се явила една криза и казал: „Няма защо да се пее, мене яйце ми се пече на главата." (29.I.1937год., петък) 142. Пробуждане на съзнанието Сега да дойдем до въпроса за пробуждането на съзнанието. Има известни методи за това.
към текста >>

61. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Когато пееш, тури двата пръста - показалеца и средния пръст - на музикалния център на главата и почни да пееш.
И тогаз ще имаш правилна и положителна мисъл. И пак ще имаш отрицателна мисъл. В гамата на живота няма дисонанс. Там между всичките тонове има хармония. (23.III.1934 год., петък) 283. Когато пееш, тури двата пръста - показалеца и средния пръст - на музикалния център на главата и почни да пееш. Музиката трябва да произведе реакция в твоята мисъл, да почнеш да мислиш. Този, който не може да пее, трябва да пее. И който не знае да ходи, трябва да пее, за да проходи. А вие търсите своето щастие там, дето никога няма да го намерите. (Извън музиката.) Музиката е път за постижение.
към текста >>

(4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е.
Човек трябва да се роди музикант, не само да има орган да пее. И когато ходи, музикално да ходи, музикално да говори. Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод. Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия).
към текста >>

Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли.
И когато ходи, музикално да ходи, музикално да говори. Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод. Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката.
към текста >>

Безименният пръст до него, е „sol".
Музиката трябва да се взема като един възпитателен метод. Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония.
към текста >>

Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението.
Страданията са миньорен метод. Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи.
към текста >>

Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата.
Трябва да разбирате закона на ритъма и хармонията. (4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони.
към текста >>

Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия).
(4.II.1938 год., петък) 327.Пръстите на музиканта Гледайте тялото на човека стройно ли е, музикално ли е. Малкият пръст на ръката е „mi" -значи мисли. Безименният пръст до него, е „sol". Средният пръст е „si" = правдата, а показалецът е „ге" = движението. Слънчевият пръст - Аполон, безименният пръст - обича красотата. Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони. Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а кьсиге пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много.
към текста >>

Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а кьсиге пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много.
Да" носи качествата на „mi" и на „sol", то се е родило между двата пръста: малкия и безименния (Слънчевия). За да можеш да пееш или свариш добре, трябва да разбираш законите на музиката. Животът е една велика симфония. Искате да бъдете щастливи. Но щастието почива върху известни закони. Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а кьсиге пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много. Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328. Пробуждането на съзнанието Пробуждането става по един музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама. При миньорната гама са взели нещо от тебе, а при мажорната гама ти дават. 329.
към текста >>

Гледайте природата със свити очи, с един малък процеп и вие.
Той, както е настроен, е положителен, издръжлив. Падеревски е един колективитет на цял един народ. Падеревски е един опит, който прави едно музикално общество, за приложение на музиката. Очите му са гениални, дават добро изпълнение. Той си затваря очите. Гледайте природата със свити очи, с един малък процеп и вие. През малката дупчица виждате повече. Вниманието е повече концентрирано, отколкото през голямата цепка. За в бъдеще и малките деца ще свирят като Падеревски. Големите музиканти, каквото придобият, ще го турят като общ капитал за всички. Човек е музикално създаден.
към текста >>

62. Приложение II. Игнац Падеревски

Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък..."), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство.
Същевременно упорито се занимава с латински език, математика, литература, история, но най-много време отделя за композиране. Написва няколко пиеси за пиано - с богати мелодии, красива хармония и поетично настроение, които веднага се издават. С това в Полша официално признават композиторския му талант. През 1883 г, съвместно с голямата полска певица Моджеска, Падеревски изнася с блестящ успех концерт в старинния университетски град Краков. Със спечелените пари заминава още същата година за Виена, за да учи пиано при най-знаменития пианист тогава - поляка Лешетицки. Макар че Лешетицки не го насърчава („късно, много късно", „пропуснал си влака", „пиано се учи от малък..."), все пак му помага много, като му разкрива някои „професионални тайни" на пианистичното изкуство. От него Падеревски се научава например да извлича великолепен тон, довежда до съвършенство чувството си за ритъм и цял живот му е благодарен. Във Виена в основания от Лешитицки музикален клуб Падеревски се запознава и с Йоханес Брамс, който се отнася много сърдечно с него и дава висока оценка на изпълнителския му талант. В 1885 г. Падеревски става учител в консерваторията в Страсбург, обаче малкото възнаграждение и огромната работа го принуждават още следващата година да се върне в Полша. Точно тогава неговият приятел и покровител, фабрикантът Едуард Кернтопф, открива във Варшава изложба на пиана.
към текста >>

Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си.
С каква желязна воля поддържа реномето си на артист, се вижда от следните два факта. Едно сухожилие на рамото му се разтегля и години наред го боли, лекарите му забраняват да свири. Но той не прекъсва концертната си дейност. В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път. Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г.
към текста >>

Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път.
Но той не прекъсва концертната си дейност. В дни на най-остри кризи свири на своите концерти в Америка все така блестящо, като преодолява непоносимите болки. Никой от публиката не знае и не забелязва това. Друг път, пак в Америка, получава инфекция на един от пръстите си. Но концертът е обявен, залата е препълнена и той излиза на подиума. Пръстът му се разкървавява, остри болки пронизват цялото му тяло, но именитият пианист завършва концерта все така виртуозно, както и друг път. Популярността на Падеревски като пианист е много голяма. Един трогателен момент от живота му в Америка потвърждава това. Беден полски емигрант работник, очарован от неговата музика, при смъртта си в 1930 г. му завещава единственото си богатство - своите спестени 50 долара. За Падеревски това е най-големият подарък в неговия живот и винаги с умиление си спомня за него.
към текста >>

63. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите.
Тях да следим, тях да искаме! Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво! Сън. Сънувах, че съм някъде на нива и съм работил. Работил съм много. От силната работа, от копанта, ръцете ми, понежи са меки, учителски, не работили полска работа, затова дланите изведнъж надебелели. Преди започването работата, на лявата си ръка съм имал някаква рана и то долу в хълмовете на пръстите. И тая рана се подсърдила, инфектирала и ръката ми затекла. Донесе ядене Еленка и когато ми съгледа ръката в това състояние, се изплаши и се чуди какъв съвет да ми дава. Но аз я успокоих и започнах да разтривам ръката, за да се разкара черната, синята кръв, която се насъбрала и ръката посиняла и така се образували вследствие на тежкото дигане, на тежката работа. Постепенно кръвта се поразкара и ние се питаме, че трябва да питаме Учителя. Но аз ми бе жал, че за толкова късо време, и вследствие малката раничка на лявата длан, сега така инфектирала ръката ми и не ще мога да свиря известно време.
към текста >>

Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат Иван е с мен и някои други деца - момиченца.
Ганю Събев (учител прогимназиален в гр. Попово, мой съсед по рождение-Водичанин) от голям пияница, попада между братя, сестри, които били някъде в планината на курорт. Трогва се той от хубавите слова на Учителя и изобщо на братята и става съчувственик на Бялото Братство. Вследствие на дългото му пребиваване (уж това лято, сегашното) и незавръщането му в село да обучава навреме, се появяват негови противници и то от завист, задето вече той излиза за в бъдеще от пиянските им компании, и предизвикват анкета против него. Обаче всички, които знаехме за тая анкета, ние бяхме положителни, че Ганю ще издържи бляскава реч и апология за братските идеи и ще бъде победител. Не помня картинността на съня, че аз отидох, уж моят по-малък брат Иван е с мен и някои други деца - момиченца. Дойдохме до едно място (земетръсна зона), което, вследствие на някой скорошен земетръс, са се образували големи хендеци^, подземни кухини и пропуквания, та със страх се изкачихме по тия пропукваници и стръмнини, особено по една много стръмна висока скала. Тъкмо бяхме се изкачили на най-стръмната скала и си мисля аз в меня си, че ако сега земята се разиграе, то ще се отвори някоя бездна и ни погълне или пък ще се наведе стръмнината под няколко градуса и ние ще полетим във въздуха надолу към низината изпод тая висока скала. Тъкмо си мисля и ето, започна земетресение. Изплашихме се и с ужас чакахме разкрачени, пазейки равновесие, но ето, че тая височина стръмна, висока, опасна, започна бавно да спада, спада, без да се отваря пукнатина или бързо пропадание и се сниши и изравни, стана като поле. А ние, като че ли нежна ръка ни успокояваше и тешеше, да сме спокойни, защото има кой да бди над нази.
към текста >>

После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг.
Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди. После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев. Ето, влязохме в една колиба, заваряме в нея много турци от Крепча. Говорих с Мехмедя Ариор, а най-вече с Бейрула X. Юмеров и Емин Молла Алипиев.
към текста >>

Не знам как, си бутнах носа и то като го чоплех с пръст и потече силно кръв и започна да капе отвисоко долу на земята.
Така, като че ли композиторът на тая мелодия е А. Вапурджиев. Мен ми хареса тая компания. Картината на съня се промени. Тая група от хора, като че сме на екскурзия. Мен, не знам защо, се бях качил горе на високо, на тавана на тая въпросна къща, но къщата отстрани имаше пристройка, че уж аз бях се качил на сайванта. Не знам как, си бутнах носа и то като го чоплех с пръст и потече силно кръв и започна да капе отвисоко долу на земята. Аз се постарах да я затуля, но ми се изцапаха пръстите. Исках да сляза. Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха счупени и съвсем липсваха. Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива.
към текста >>

Аз се постарах да я затуля, но ми се изцапаха пръстите.
Мен ми хареса тая компания. Картината на съня се промени. Тая група от хора, като че сме на екскурзия. Мен, не знам защо, се бях качил горе на високо, на тавана на тая въпросна къща, но къщата отстрани имаше пристройка, че уж аз бях се качил на сайванта. Не знам как, си бутнах носа и то като го чоплех с пръст и потече силно кръв и започна да капе отвисоко долу на земята. Аз се постарах да я затуля, но ми се изцапаха пръстите. Исках да сляза. Отдолу ми подадоха сълба, но и сълбата една-долните шишове на нея, защото сълбата бе една вехта ритла, бяха счупени и съвсем липсваха. Аз гледах кръвта да не оцапа някого, защото отдолу тая дама държи стълбата и гледа нагоре. Като че ли тая дама бе една еврейка красива. Хванах се здраво за ритлата и за дирека и полека се заспущах, тътрузейки се по дирека.
към текста >>

Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги.
Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу. Изведнъж аз я погледнах, че ръката ми побеля, пръстите вземаха вид на бели, изпити, дълги. Но това наблюдавам с очи и чувствувам страх, но болка не усещам. Уплаших се, без да ме боли, и започнах да викам на лекаря: „Абе, г-н лекарю, Вие що направихте? Вие ми изгорихте ръката." Когато той съзря това, остави веднага това църкало и се затече да търси вода. Оказа се, че вода в стъклениците няма и той по стълбите надолу се затече да дири вода. Аз, придържайки с лявата си ръка дясната, която не ме боли, но я наблюдавам, че е обезобразена, като че не се подчинава на повелите на мозъка ми и я оправам с лявата си ръка.
към текста >>

Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък.
Сънувах, че съм някъде. Лятно време е и много хора женат. Аз, като учител, хората ме заведоха да видя, че някой си, забравих кой именно, беше им пожънал нивата. Минавах из под хубав присад, но много едър, неимоверно едър. Върху плета бе паднал един присад жълт, зрял, който се наранил от една вършина. Аз го вземах, погледнах го и го оставих, като се присегнах, та си откъснах по-малък. Станчо Раденков ми каза: „Е, защо остави най-хубавата круша за стопаните? Толкова ли не смееш да вземеш от тях нещо хубаво? " И той взема оставената круша. Втори сън: Сънувам, че сме на екскурзия много наши братя и сестри. Учителят минава покрай и ми говори нещо, като отминава, за да отиде на обед.
към текста >>

64. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

м., Савка ми даде клавиатурата на нейната машина, да упражнявам пръстите.
Благодарих на Бога за прекарания ден и си легнах към 11.30 ч. На 5.II.1934 г., 5 ч следобед имах среща с Учителя. Разправих Му за Пеньовите сънища и прочие. Важно за мен и знаменит е този ден, понеже Учителят ми каза да уча на пишуща машина и още същия ден Савка ме запозна с особеностите на машината и ми предаде първия урок. В сряда, на 7И[2] с. м., Савка ми даде клавиатурата на нейната машина, да упражнявам пръстите. Много съм радостна. На 9.XII.1933 г., събота вечер, спах в 66 * при Василка. След като вечеряхме и след като се окъпах, легнах си на Василкиното легло. Сънувам: виждам надапечко от мен една хубава нова бяла къща и ми се нашепва, че тази къща Учителя направил за мен, тя е вече моя. Преди този сън, през месец ноемврий същата година сънувах, че съм си купила къща, състояща се от стая, кухня и веранда.
към текста >>

Аз Го бях хванала под ръка, от дясната Му страна, и досега чак чувствувам пръстите на дясната Му ръка в моята ръка.
Учителят стои до мен и Му разправям моето очарование от Стоянчо като много способен ученик със силна памет, че неговите сестрички минаваха за добри ученички. Учителят ми отговори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете." На 23ий срещу 24ий януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън студено. Много малко, та чак в 6 ч се събудих. Пропуснах наряда и утринната беседа, но бях много радостна, защото сънувах: Учителят казваше нещо доста убедително. Вървяхме заедно, приказвахме. Аз Го бях хванала под ръка, от дясната Му страна, и досега чак чувствувам пръстите на дясната Му ръка в моята ръка. Мила и радостна картина, която остави дълбок отпечатък в моята душа. През деня в събота бях получила писмо от Пеньо, който ми пишеше, че сънувал: сме се венчавали двамата с него. На 30.I.1937 г., събота срещу неделя, сънувах, че съм отворила един курс по пеене, по методата на г-н Тричков да го ръководя. В курса беше и Мичето Златева и Пеньо. На 31.I.1937 г., неделя срещу понеделник, сънувах Учителя.
към текста >>

Куртев четеше и ни каза: „Братя, Учителят е тука, ето Го" - посочи с ръката си към стената под портрета Му и видях как се очертава ликът Му първо в малък формат и постепенно стана по-голям.
Друг път, пак наскоро, сънувах Учителя, бяхме някъде към планината в едно здание. Взеха да вземат решение да отидем на екскурзия с Учителя. На мене ми се хареса да остана там, докато те дойдат. Обстановката беше мистична и на мене ми се искаше да се съсредоточа в себе си и да прекарам няколко часа в размишление. Учителят каза, като схвана моята мисъл: „Които останат, аз ще кажа на моите придружаващи ме (невидими напреднали същества) да им прочетат от моето доверително." 11.II.1945 г., неделя, събудих се към 2.30 ч след полунощ със следната картина: В школа сме, братТ. Куртев четеше и ни каза: „Братя, Учителят е тука, ето Го" - посочи с ръката си към стената под портрета Му и видях как се очертава ликът Му първо в малък формат и постепенно стана по-голям. Зарадвах се много. Срещу четвъртък при съмване се събудих със следната картина: Учителят седи срещу мен и казва: Онези предмети, странични, които ни поглъщат голяма част от времето, са излишни и са една пречка за отдаването ни всецяло на същественото да се проучава. Цвета, на Желю Ганев, ми каза, шепнейки: „Отдай се всецяло в проучаване на беседите, съсредоточи се само в тях, не се пръскай на много страни за дребни, излишни занимания, от които нищо няма да придобиеш, а същественото пропущаш, за което ще съжаляваш, понеже няма много време." [1] Думата е пропусната, (бел. М.И.) [2] Ул. „Опълченска" № 66 в София, където Учителят е живял от 1905 до 1926 г., когато е построена една малка стаичка на Изгрева, наречена по-късно приемна на Учителя, а до нея през 1927 г.
към текста >>

65. 18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

Имате един малък ключ.
Кое е най-малкото добро в света? Най-малкото добро в света е това, с което в дадения момент можеш да си помогнеш. И това най-малко добро е това, което спасява човека. Тая е великата истина. Вие се приближавате при някоя голяма врата и не можете да я отворите. Имате един малък ключ. Като го турите на мястото му, ако не е ръждясал, вратата се отваря. Ако нямате това, най-малкото - този ключ, вие не можете да отворите вратата. Вратата е голяма, дупката е малка; с ръка не можете да отворите. Значи малкото добро, това е талисманът, който Бог е поверил във вашата власт. Вие може да искате да бъдете царе, учени, но ако нямате малкото добро, нищо не можете да постигнете.
към текста >>

Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания.
Бог не обича да Го занимавате с празни работи. Като отидете при Него, Той абсолютно не тьрпи отрицателни работи. Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света.
към текста >>

66. 5. Педагогическа лекция

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен?
Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина.
към текста >>

Пръстът ли е виновен или вие сте виновни?
Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен.
към текста >>

Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи!
Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът.
към текста >>

" Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина?
Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете.
към текста >>

Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън.
Колко много ме накара да страдам! " Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечима." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се.
към текста >>

Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите.
Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит.
към текста >>

Ще имате малък, микроскопически опит.
Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит. Някой път сърцето не работи - направете опита. Умийте само носа с топла вода. Като умиете челото, гледайте да не капне вода по другата част на лицето. Може да вземете и да намокрите една копринена кърпа и с нея много внимателно ще умиете само носа или само челото, както един художник, когато рисува. В художеството се иска голям майсторлък.
към текста >>

67. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Проявеният е по-малък.
12.XI.1944 г., неделя, 10 ч 6. гл. Матея, 25. стих Ще мислиш, без да се грижиш. Който мисли, не се грижи. Проявеният свят е произлязъл от непроявения. Проявеният е по-малък. Разумният свят е вътре, не е отвън. Цялата вселена е пълна с разумни въглища без дим. Болестите, тревогите, съмнението и т. н., те са стари работи. Да оставим техните оплаквания.
към текста >>

Единият мъж е един малък фокус, в който са всичките мъже.
Жена, която мъжът й я облича с топлички дрехи, дава й сила, тази жена обича мъжа си. А той нищо не дава, а иска да го обича жена му. Земята се върти около Слънцето, но то й предава нещо. Слънцето дава конкретен резултат. Всичките мъже са един мъж. Единият мъж е един малък фокус, в който са всичките мъже. Коремът ви боли - нямате правилно отношение с Любовта. Болят ви краката, ръцете - не сте в правилни отношения с Истината, със Свободата, с Правдата. Главата - със светлината. Доброто, което сте направили, ще ви се отплати. Да обичаме тези хора, които Бог ги обича, не хората.
към текста >>

Срещали ли сте голям човек с къси крака и малък човек с дълги крака?
В една лекция, която ви предавам, не си давате най-малко труд за най- малкото да вземете. Природата, щом искаш объл нос, само й нашепни, тя ще ти даде какъвто трябва, не какъвто искаш ти. Къс ако искаш, и такъв ще ти даде. Дълго време щъркелът е мислил за дълъг нос, и природата му дала, за да не го хапят влечугите. Гениалните поети знаят да съчетават думите и знаят откъде иде речта. Срещали ли сте голям човек с къси крака и малък човек с дълги крака? Вие такива работи искате. Това е неразумно. Защо ви са дълги крака? Зимно време искате леки, книжни обуща. Защо ви са?
към текста >>

За да кажа за един човек какъв е, трябва да видя пръстите на краката му как са построени.
Откъде знаете? Онзи, който изяде гроздето от кошницата, се задължава, а на оня кошницата става лека и дава му се възможност да отиде втори път на лозето. Всяка една мисъл, като даде плод, се определя. Всяка мисъл и чувство трябва да се посеят, да се опитат. Ние с нашата мисъл и чувства често обременяваме тялото си. За да кажа за един човек какъв е, трябва да видя пръстите на краката му как са построени. Като свързвам приятелство с някого, аз гледам пръстите на краката му как са построени. Някои са сприхави, скържави. Малкият пръст показва дали си щедър. Безименният - дали си обичал красотата, средният - дали си бил честен. Културните хора в бъдеще ще ти кажат: „Дай си пръстите, да ги видим!
към текста >>

Като свързвам приятелство с някого, аз гледам пръстите на краката му как са построени.
Онзи, който изяде гроздето от кошницата, се задължава, а на оня кошницата става лека и дава му се възможност да отиде втори път на лозето. Всяка една мисъл, като даде плод, се определя. Всяка мисъл и чувство трябва да се посеят, да се опитат. Ние с нашата мисъл и чувства често обременяваме тялото си. За да кажа за един човек какъв е, трябва да видя пръстите на краката му как са построени. Като свързвам приятелство с някого, аз гледам пръстите на краката му как са построени. Някои са сприхави, скържави. Малкият пръст показва дали си щедър. Безименният - дали си обичал красотата, средният - дали си бил честен. Културните хора в бъдеще ще ти кажат: „Дай си пръстите, да ги видим! " Имаш ли да даваш, дай го, не го констатирай дълго.
към текста >>

Малкият пръст показва дали си щедър.
Всяка мисъл и чувство трябва да се посеят, да се опитат. Ние с нашата мисъл и чувства често обременяваме тялото си. За да кажа за един човек какъв е, трябва да видя пръстите на краката му как са построени. Като свързвам приятелство с някого, аз гледам пръстите на краката му как са построени. Някои са сприхави, скържави. Малкият пръст показва дали си щедър. Безименният - дали си обичал красотата, средният - дали си бил честен. Културните хора в бъдеще ще ти кажат: „Дай си пръстите, да ги видим! " Имаш ли да даваш, дай го, не го констатирай дълго. Кажи на някоя: „Днеска разбрах, че си била много добра. Туй не го знаех досега, та мислех лошо за тебе." Всички ония места, на които хората са мислели да посяват, трева изниквала.
към текста >>

Културните хора в бъдеще ще ти кажат: „Дай си пръстите, да ги видим!
За да кажа за един човек какъв е, трябва да видя пръстите на краката му как са построени. Като свързвам приятелство с някого, аз гледам пръстите на краката му как са построени. Някои са сприхави, скържави. Малкият пръст показва дали си щедър. Безименният - дали си обичал красотата, средният - дали си бил честен. Културните хора в бъдеще ще ти кажат: „Дай си пръстите, да ги видим! " Имаш ли да даваш, дай го, не го констатирай дълго. Кажи на някоя: „Днеска разбрах, че си била много добра. Туй не го знаех досега, та мислех лошо за тебе." Всички ония места, на които хората са мислели да посяват, трева изниквала. Та, и вие, каквото намислите, правете го, иначе пустини правите у вас, създавате си нещастия. Големите проекти, не ги съобщавайте никому.
към текста >>

Кажи му един много малък проект, иначе [ще] загубите.
" Имаш ли да даваш, дай го, не го констатирай дълго. Кажи на някоя: „Днеска разбрах, че си била много добра. Туй не го знаех досега, та мислех лошо за тебе." Всички ония места, на които хората са мислели да посяват, трева изниквала. Та, и вие, каквото намислите, правете го, иначе пустини правите у вас, създавате си нещастия. Големите проекти, не ги съобщавайте никому. Кажи му един много малък проект, иначе [ще] загубите. Искаш да бъдеш кротък човек или да говориш разумно. Знаеш ли колко е мъчно това? Ти никога не можеш да убедиш хората в това. Имате например един скъпоценен камък. Къде ще го турите?
към текста >>

Всяка една мисъл да има Божествен произход, благородство да има и справедлив да бъда - това значат трите пръста при писането.
Прочетете я за идущия път, разбор ще направим. Като пеете, да дадете съответна динамика на образите. Справедлив е съвсем друг. Справедливият без милосърдие е костелив, сприхав, сух, а двамата заедно дават един човек тлъстичък. Неразбраната справедливост суши. Всяка една мисъл да има Божествен произход, благородство да има и справедлив да бъда - това значат трите пръста при писането. Идейно болни се разбира не органически болни. Милва - значи внасяш новите идеи в главата му и става, оживява. Не знаете, че бил здрав и какво да работи. Когато има полица да се плаща, „алегро" трябва да се свири, не „анданте". В музикално отношение мъчно се поправят погрешките.
към текста >>

68. 113. Материалното и духовното богатство

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Бихте ли взели положението на умрелия цар с корона и пръстени?
Не туряй някого по-горе от тебе! Бог е над вас. Половината давай на другите! Една тенекия, ще я обичаш, ако е пълна със скъпоценности. Целува старата, умната, да приеме от нея. Бихте ли взели положението на умрелия цар с корона и пръстени? Във всичката ни сиромашия, това, което е в нас, струва повече от всичко. Материалното богатство е обусловено от духовното богатство. А духовното богатство е и материално. Богатите са объркали сметките си. Слугите ви са ги объркали.
към текста >>

Някои с малък оборот, много печалби.
Лятно време хладът е хубаво. Зефирът е хубав. Искате без ветрец, но ще сте по-нещастни, ако всичко е както вие го искате. Плати си дълга, да се освободиш от мъчнотиите. Оборот имате с милиони, а печалба нямате. Някои с малък оборот, много печалби. Дяволът накара Христа първо да уповава на Себе си, второ - на Бога. - „Я си върви, отдето си дошел! " Уповавай на себе си - пази, което Бог е вложил в тебе. Говоренето: „Аз вярвам", не важи. Когато живият иска да му простиш, прости му!
към текста >>

69. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не!
Михалаки Георгиев V. Бае Митар пророкът Да река тридесет — можете да речете и тридесет и пет, па може да има и повече години, откогато покойният бае Митар пророкът се пренася на онзи свет. Може да съм объркал годината — това не пречи: не се пита кога е било, а се пита какво е било. А това, дето ще ви разкажа, да не мислите, че ще го изсмуча из пръстите си — не! Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек.
към текста >>

— запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък.
Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой. Дедо Петър посви зачудено врат, както това прави когато духне да угаси некое кандило, па божем го угаси, а оно пак си гори.
към текста >>

И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀.
Па трепере сирота, трепере като лист на топола. Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо! Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато.
към текста >>

И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави.
“ Той изгледал запитвача, взел една чаша с вода и го запитал: — Откъде е тая вода? — От Дунава — отговорили му. — А откъде е дошла там, от коя планина, от кой извор, през кой поток, през коя бара, през колко яза, под колко воденични колела е минала? Запитвачът раззинал уста и казал: — Не знам! — И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс.
към текста >>

— Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна.
Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
към текста >>

Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога.
На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо.
към текста >>

Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара.
Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам.
към текста >>

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
към текста >>

Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“.
Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там.
към текста >>

— Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“.
Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. Подигнаха го, изправи се и тръгна! — Също като сиромах Лазар — добави кака Кирка. — Така, така, също, асли второ възкресение Лазарово — отговори тетка и пак настави: — В черква чини метани и изреди, та целува всичките икони, после се спре пред иконата на страшния съд, посочи с пръст и каза: „Това видех като наяве… всичко изгледах и чух и всичко ще ви разкажа“. Изведоха го пред черквата до пангара, туриха го да седне, дадоха му една просфора да изяде, сръбна една чашка от черковното вино, дека е за причест, и продума: — Къде съм бил… кога съм влезъл в килията си, какво съм правил, как съм се пренесъл, това не помня. Опомних се само, като че летим божем, ама оно не летим, ами като че ли ме облаците носят нагоре, нагоре… чак над слънцето. Усещам като че нещо хубаво, нещо светло, ама нищо не виждам. Слънцето само трепти, ама ни насам, ни натам — все на един карар стои. Тук чух, че запеха с ясен глас хиляди уста: „Свят, свят, свят господ Саваот“… — и току се разтвори нещо, па светка, светка, като хиляди блескавици, ама не гърмят и не трескат… а така само, блещат.
към текста >>

Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст!
И нашенци видех между тех — познах ги… Познах и от чорбаджиите, познах и от агите — да видиш, божем, тука беха друга вера, а кога там: всичките наедно… все на един кантар ги мерят… Ама там не са отделени богатите и големците от фукарията; не, все са заедно. До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк.
към текста >>

След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер!
Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха! Втори хабер ти се изпрати оттука — умре ти любимата ханъмка, втората ти жена. Тя умре с рожбата си в сърцето.
към текста >>

70. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина.
Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен. И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него. Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна. Уплашен, разтреперан, едвам се върнах в стаята, където бех задремал, когато ме събуди калугерина. Заключих пак вратата и опитах и веднъж и два пъти бравата, за да се уверя да ли държи добре заключалката. Седнах повторно на одърчето, но не смеях да изгася свещта. Така уплашен, свит на одърчето, едвам дочаках да се зазори и бързах, час по-скоро, да си възседна коня и да бегам далеч от тоя страшен хан, в който стават такива страшни работи.
към текста >>

Малък син дим се издигна от къде чатмака, но пушката не гръмна.
Десетина пилци ми отнесе в не- колко дена, тоя хайдук, ама сега нема да ми утечеш, па какво и да е. А дедо Андро беше истина нишанджия, що му еш нема; къде насочи пушка и прати куршум, да речеш, че го е с тесла приковал. Карабината биде бързо донесена и дедо Андро, като я хвана у ръцете, подскочи като че е момък на двадесет и пет години. Той се отдалечи на десетина крачки от софрата, притули се зад стрехата до чардака и от там напери своята карабина. Дедо Андро не се бави много да мери и опна яйят на чатмака. Малък син дим се издигна от къде чатмака, но пушката не гръмна. Дедо Андро се чуди, защо посипката с барута хвана, а пушката не се изпразднува. Да е нещо праздна?... Ама как ще бъде, като дедо Андро сам, с свои ръце я беше напълнил, подсипал и закачил под полицата. Той обърна отворът на цевта, за да духне и опита да ли е праздна. Тамън зина дедо Андро да духне в цевта, и... един силен гръм стресна всички.
към текста >>

71. VI. Едно от пътуванията ми в другия свят

Елена Казанлъклиева

И наистина, след малко пред мен се изправи моят малък приятел, който винаги ме посещава, но от скоро не бяхме се виждали.
VI. Едно от пътуванията ми в другия свят Из брошурата „Стани, събуди се, търси пътя" от Елена Казанлъклиева Ямбол, Печатница „Светлина"-Марангозов 1934 г. След всичкия ми дневен труд, аз се отдадох на почивка и пожелах да потопя мисълта си в по-висшия мир, за да я пречистя от това обикновено състояние на грижи. Обърнах се с молба към моя духовен ръководител да ми изпрати една душа, която да е свободна в този момент, за да можем да отпътуваме с нея до една близка сфера. И наистина, след малко пред мен се изправи моят малък приятел, който винаги ме посещава, но от скоро не бяхме се виждали. Този мой приятел е заминал отдавна за оня свят и понеже се много обичахме, то ний често се срещаме и винаги сме били полезни един на друг. Той вежливо ме поздрави и каза: „Ето, на твоите услуги съм, сестричко, какво обичаш? "- Мило братче, тъкмо се замислих за теб, дали не си свободен, за да се поразходим двама. - Видиш ли как съм възприел твоята мисъл и навреме се отзовах - каза ми той. - Да, казах аз, дали ти си възприел от мене или аз от тебе, не зная, но важното е, че ние пак сме заедно.
към текста >>

Подигна си ръката единият брат, който бе вдясно, и веднага се намерихме в една дивна по хубостта си сграда, която не бе съградена от тухли, пръст и желязо, както на земята, но с такъв ефирен материал, който бе прозрачен и можеше да се види вътрешността отвън.
Дръвчетата показват, че има готови души, които чакат да се пресади в тях божественият живот. - А ти как мислиш? - се обърна той към мен. Така и аз мисля, както се изказа моят приятел. - Е, засега повече разбиране не може да се иска от вас, но по отговора се познава, че вие вървите към съществения път. Подигна си ръката единият брат, който бе вдясно, и веднага се намерихме в една дивна по хубостта си сграда, която не бе съградена от тухли, пръст и желязо, както на земята, но с такъв ефирен материал, който бе прозрачен и можеше да се види вътрешността отвън. Но такава красота, такава архитектура, с такива знаци, фигури, иероглифи и около нея безброй фонтани, които чудно се преплитаха един в друг, та не можеше да се разбере кой през къде минава, кое иде отгоре и кое отива нагоре. Първата фигура представляваше изгряващето слънце. Както в слънчевите лъчи се вижда спектърът на различните цветове, така и хвърчащите струи на фонтаните си вървяха с една точно определена бързина и всяка си заемаше мястото, фигурите, обаче, се меняваха. - Е, доволни ли сте засега, деца? - Да - отговорихме ний.
към текста >>

72. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

А тия пръстени, гердани и ниви трябваше да останат за нея, защото, ако трябваше охолно той да живее и да не работи, бащата трябваше да бъде жив.
Гледа ги тя и дава си последната стотинка, крои планове и крепи надежди, че като се въздигнат, синовете й ще я гледат. Дава и продава, къса, залага обеци от ушите, гердани от шията, а като стане годен за работа, оженва се и отхвърля майка си. Защо? Защото тя само това му е давала, а не е влагала нищо друго свещено в неговото сърце и душа. И понеже не му трябва вече майка, намира друга по-млада, която отново ще му помага и той ще си живее тъй както по-рано. Тя, майката, трябваше да го научи да работи, да храни нея и него, да се научи да жертва. А тия пръстени, гердани и ниви трябваше да останат за нея, защото, ако трябваше охолно той да живее и да не работи, бащата трябваше да бъде жив. А щом бащата не е жив, то пада се на него да помага. Аз познавам една такава майка, която със сетни сили издържа двама сина - с тъкане и със слугуване тя ги изучи, и като станаха единият учител, другият адвокат, на бърза ръка се ожениха и оставиха майка си в едно мизерно положение. Тя се разболя, оставиха я на жена да се грижи за нея, тя си гледаше своята работа, а за болната нямаше кой да се грижи. Веднъж минах покрай тях и влязох да я видя, защото ми е близка сродница. Питам: къде е тук старата жена?
към текста >>

" Тя отговаря: „Аз ти дадох материал за малък дом, а ти започна голям.
Щом нарушиш закона на чистотата, гурне те във водата да те изкъпе и ти плачеш, че страдаш. А тя ти казва: „Аз ти дадох чиста дреха, а ти си я нацапала, сега, като те чистя, ще мълчиш." После даде ти един скромен кредит на здраве и красота, за да посрещнеш необходимите си нужди, а ти пак започваш големи предприятия, изхарчваш всичко и хайде в болницата. „Ама как тъй? " Тя мълчи. „Ама дай, ми! " Тя отговаря: „Аз ти дадох материал за малък дом, а ти започна голям. Сега ще дойдеш на лечение и да си набавиш капитал." И тъй, жени, мои сестри, плачевно е нашето положение. Да преброим колко бракове са щастливи, колко майки са щастливи с оцелели здрави деца, а още и добри. А хиляди и милиони са в плачевно състояние. Защо? - Защото не са във връзка с Бога и не вършат волята Му. Изменят законите Му, нарушават принципите, продават се, купуват се, лъжат се, докарват се и мислят, че това няма да излезе наяве.
към текста >>

73. 62. Михал Луканов. 62.1. Връщане от онзи свят

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Тогава той ми посочи с пръст към небето и ми каза: - Викат те горе.
Той ме погледна и отново почна да чете. Втори път му казах същия поздрав и той се обърна и пак продължи да чете. Трети път го поздравих със същите думи, само че вече с пресипнал от страх глас. Той се повдигна на единия си лакет и се обърна към мене и ме попита: - Знаеш ли защо те викам? Отговорих му: -Не. Тогава той ми посочи с пръст към небето и ми каза: - Викат те горе. Аз останах изненадан и му казах: - Тъкмо сега ли трябва да си отида, когато съм се издигнал и съм стигнал да бъда популярна личност? - Така ти е писано - отговори той. - Ами проверили ли сте да не би да е грешка? - запитах го аз, защото в момента се сетих, че имаше още един човек със същото име. Той отвори книгата към края и прочете: - Нали се казваш Михал Луков?
към текста >>

Тогава съгледах, че право срещу нас вървят един едър и един два пъти по-малък от него.
Седнахме на една скамейка. Запитах го: - Имам умрели пет братчета и една сестра, те тука ли са? - Да, тук са - посочи ми той една могилка, в средата на която имаше череша. - Виждаш ли онези деца, гдето берат с кошничката череши - те са. Аз постанах да отида да ги видя, а той ме хвана за палтото и каза: - Чакай, че идат. Тогава съгледах, че право срещу нас вървят един едър и един два пъти по-малък от него. Малкият ходеше подир него и като дойдоха при нас, големият се обърна към водача ни и каза: - Защо си го довел този тука? - Ами нали вие ми казахте - Михал Луков? - Не, не е този. Грешка е. Това се отнася до другия Луков, на въжаря Хантов сина.
към текста >>

74. 14. Макрокосмични песни

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2.
Вдъхновение Изобилна радост се сипе с пълни шепи върху майката земя. Блестящи, усмихнати слънчеви лъчи пълнят, напояват въздуха с кристална свежест. Няма вчера и няма утре. Всичко е само усмихнато „днес", което безгрижно тананика. - Душата се възправя над дреболиите на живота и поема с пълна сила топъл вятър, напоен с много светлина и с много радост. Тя се издига на пръсти и целува собствения си кръст. 14.2. Реалността Когато дреболиите затихват и техните спомени се разнесат като сенките на облаците по житните полета, излиза реалността на моя живот и прозвучава с пълна сила в сърцето. То отеква в дълбините си предвечната песен на всемира и се радва. Преодолените несгоди са му придали мекота, а надеждата и вдъхновението са го окрилили с устрем и радост. 14.3. Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство. Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне.
към текста >>

Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб.
Животът Тече животът: могъщо всеобхватно движение, което раздухва пламъците по слънцата и ги кара да заливат с животворящи лъчи безмерното пространство. Тече животът, велик и многообразен: тук еднодневка, там многовековен дъб, в чиито клони пеят хорове от птички, тук дете, което се кичи с цветя - и то самото едно прекрасно цвете, - там белобрад старец, сраснал се с принципите на живота и вече смогнал да им се усмихне. Тече животът - сребърно сияние, което блика из дълбините на незнайното начало, към неподозирана цел, готов [да] целуне срещаните по пътя несгоди. 14.4. Звезди Трептят звезди: бездна от светове. Океан от пространство, време и благоволение. Всред океана на неизмеримото пространство се носи и нашият малък кораб. Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век. И от неговата куверта, аз, блуждаещ пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие. Ние всички, непознаващи сами себе си странници от забравен към неизвестен бряг. Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата на кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя. 14.5.
към текста >>

Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат, докоснати от Неговия пръст.
Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата на кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя. 14.5. Неизменното Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато съзнание. Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни, непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат, докоснати от Неговия пръст. И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. Орион
към текста >>

75. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Дух на воин и душа на девойка

Ти си ми най-голямата грижа, защото ми си най-малък.
Видяла след това голямата си заблуда към онази, която най-много обичала и поддържала за сметка на останалите. 12. А да не отминем и дядото и да не ни се разсърди, ще поместим един интересен откъс, написан за него от внука му Стефан Кадиев. А той е следният: Дядо Стефан разказваше следното: Баща му имал от първата си жена синове и дъщери. От втората жена бил само той, Стефан. Когато бил на 7 години, баща му се разболял, повикал го и му казал: - Щеван, на всекиго съм дал, каквото съм могъл. Ти си ми най-голямата грижа, защото ми си най-малък. Запазил съм за тебе един рог с жълтици, сложих го на гредата в плевнята. Те са за тебе. Бащата наскоро умрял. На средата на стаята били натрупани черги и покривки, за делене на наследниците, както е обичаят. Седемгодишното момче подскачало и се премятало по чергите.
към текста >>

Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел.
- Къде, къде? На гредата в плевнята ли? - го запитал повторно братът. Когато наскоро Стефан потърсил рога върху гредата, не намерил нищо. Така той, от беден по-беден, се намерил само на 7 години в град Хасково, гдето започнал да учи занаят: шивачество, караабаджия - шивач на горни мъжки дрехи, потури, ентерии, каквито тогава се носели. Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Не е било лесно за чирачето да си пробие път в живота! За братята си той не разказваше нищо добро: не само че не му помагали, но даже заемали от него пари, които не връщали, както разказваше неговата съпруга, бабата на Кадиев, на име Теофана. Дядо Стефан беше рус, сух, подвижен, сприхав, добре разположен, добър ездач на кон. Когато дошли русите, той яздил „джигитовка", с което баба Тифани много се хвалеше.
към текста >>

76. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка”.
„Овен - характер: смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси”. „Телец - характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце”. „Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка”. „Рак - характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота”. „Лъв - характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка”. „Дева - характер: добри умствени качества, находчив, методичен, критичен, склонност към медицина.
към текста >>

Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи”.
„Козирог - характер: самообладан, търпелив, упорит, справедлив, пестелив, затворен, хитър, сериозен, студен, понякога тъжен. Дребен до среден ръст, понякога костелив и мършав; дълъг и голям нос, тъмни коси, рядка брада”. „Водолей - характер: интелектуални и практически способности, самообладание, находчив, оригинален, интуитивен, обича науките, понякога проявява склонност към окултизма, добър познавач на хората. Среден ръст, добре оформено тяло, светъл цвят, правилни черти, лице дълго”. „Риби - характер: мекота, равнодушие и нерешителност; променчив, чувствителен, любвеобилен, понякога затворен в себе си или самотен. Малък ръст, пълно лице, блед цвят, големи очи”. Чистите типове са редки. Измененията се обуславят от редица обстоятелства, разглеждането, на които предполага познаване на всички астрологични елементи.
към текста >>

77. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

ТОМ 18

Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля.
Неговата орбита е много малко наклонена спрямо еклиптиката, затова годишните времена на Юпитер нямат тая рязкост, каквато имаме на Земята. През всеки 399 дни Юпитер идва в опозиция със Слънцето, та почти ежегодно може да се наблюдава вечер в продължение на около 4 месеци. Разстоянието му до Слънцето се мени между 740 и 814 милиона километра. Когато е в опозиция, блясъкът на Юпитер надминава блясъка на звездите от първа величина. Юпитер има 9 спътника. Сатурн е най-интересната планета поради пръстена, който я заобикаля. Диаметърът му е средно 9.4 по-голям от тоя на Земята. Обиколката си около Слънцето прави за 29.5 земни години; около оста си се движи много бързо и се завърта за 10 ч. 14 м. Оста му е наклонена спрямо орбитата по ъгъл 28°, а на Земята е 23 1/2, та на Сатурн съществува по-голяма рязкост между годишните времена, отколкото на Земята. Средното му разстояние от Слънцето е 1,426 милиона километра.
към текста >>

Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора.
Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогаз да ви пусне готови в живота”. Сатурновата енергия е студена и мудна в движението си.
към текста >>

78. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ТОМ 18

У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.
Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост - той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са вкратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти.
към текста >>

Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате?
Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта”, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов! Истината освобождава човека. Ако носиш истината, щом дойдеш при болния, той оздравява, нищо повече, свободен е.
към текста >>

(Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е?
Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват; „Да печелим души.” Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие.
към текста >>

Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде.
Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не.
към текста >>

Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото.
Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото. Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли. Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие.
към текста >>

79. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв малък народ за свое седалище.
Също така, зодиакалните знаци маркираха епохите, културите и расите в духовно-политическата история на човечеството. Също така научих, че колкото са редки срещите между планетите, толкова по-големи са техните отражения в духовния, политическия и стопански живот на хората. Космичните и планетни цикли за мен бяха ключове, чрез които тълкувах развитието на историята. „Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило То на България, ако мислите, че То е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си имат свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора, писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на Бялото Братство и културата. Правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.” И когато; „Дойдоха тия трима мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа и Те бяха техни служители.” „Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство. И ако съгрешат.
към текста >>

Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата.
Той беше сам в палатката. Аз станах изразител на дълбокото смущение, което царуваше във всички среди на братството. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, от където никои не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта. В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека.
към текста >>

Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят.
Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, от където никои не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта. В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека. Докато ме превързваха аз пазех пълно равновесие, изразено в едно мълчание. Излизайки от аптеката, аз паднах на улицата.
към текста >>

В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв.
Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта. В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека. Докато ме превързваха аз пазех пълно равновесие, изразено в едно мълчание. Излизайки от аптеката, аз паднах на улицата. Изглежда, че моето тяло, въпреки силата на моя дух не можеше да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Но кое е характерното в този малък епизод, който може да се случи с всеки човек?
към текста >>

Но кое е характерното в този малък епизод, който може да се случи с всеки човек?
В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки високо самообладание моят приятел ме заведе да ме превържат в една аптека. Докато ме превързваха аз пазех пълно равновесие, изразено в едно мълчание. Излизайки от аптеката, аз паднах на улицата. Изглежда, че моето тяло, въпреки силата на моя дух не можеше да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение. Но кое е характерното в този малък епизод, който може да се случи с всеки човек? Това може би беше повод да ми се предаде една лекция от капитално значение. Всичките томове прочетени от мен по тези въпроси, за невидимите светове, за окултните центрове нямаха това съдържание, както съдържанието на преживения момент. Теорията, която знаех трябваше да премине в света на практиката, за да бъде напълно изгонен от моя дух на атеизма. Падайки, аз почувствах моя астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника за да напусне моето физическо тяло. В този процес аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения.
към текста >>

Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „'Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - идивиди.
Всички религии от дълбока древност досега - със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, Храм на онази първична чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа със силата на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на живата разумна природа.” „Сега в невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на Земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде Новата раса - расата на учениците. Първата ложа е ложата ма Бялото Братство, според Учителя, нейното седалище е по слънцата. Втората ложа, или ложата на лявото посвещение - нейното седалище е по планетите, третата ложа, която направлява действията на двете горни ложи, нейния център, или седалище за пръв път Учителят ни го откри, то се намира на звездата на звездите или слънцето на слънцата – „Алфиола”.” „При инволюционните периоди, учителите, които са слизали на земята до Христа са били от човешки еволюции. Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „'Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - идивиди. обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главния двигател и критерий. То ще вземе надмощие над злото.” "Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на шестата раса. В човека на шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждане, той ще влезе в досее с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции в човека, ще заработят и ще долавят по-фините вибрации на природата. Този устрем на съвременната наука да премине в областите на Космичното пространство е духовният подтик на Новото време.
към текста >>

80. 4. ВУЛКАН 4.1. АСПЕКТИ НА ВУЛКАН ВУЛКАН - СЛЪНЦЕ

Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти.
Мускулите при него не са само един инструмент на движението, но са и работници за здравето и носители на красотата. Общо взето, както мъжкият, така и женският тип, имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан. Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти. При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена. Това е типът Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: Когато е при Изгрева - на границата между дванадесети и първи дом, или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Добре е също, когато е точно на меридиана, в зенита и надира.
към текста >>

При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена.
Общо взето, както мъжкият, така и женският тип, имат и излъчват от себе си една приятна, обилна привлекателност. Те са най-красивите. Подчертават своята личност където и да са - „A3 СЪМ” - с ясно изразено самосъзнание. Палецът в човешката ръка е израз на силовите течения, излизащи от Вулкан. Той е все малко по- настрана от другите пръсти и при юмрук, когато ще се иска и действа, трябва да бъде над другите пръсти. При юмрук, него покрият ли го другите пръсти, остане ли той под тях, то личността е загубена. Това е типът Вулкан, когато мозъчните центрове, които той е създал и оформил, са организирани, облагородени. Силните позиции, където той ярко се изразява, са: Когато е при Изгрева - на границата между дванадесети и първи дом, или близо до линията, която разделя двата дома. Това е най-доброто. Добре е също, когато е точно на меридиана, в зенита и надира. Когато е на границата между другите домове, е също добре, но се изразява в no-слаба форма.
към текста >>

Изява с по-малък контакт и изразеност в практичния живот.
Има също добри способности за учене на езици. Вторият вариант на съвпад имаме, когато Меркурий е зад Слънцето - Вулкан. Слънцето е между Меркурий и Земята, това положение в астрономията се нарича „горно съединение”. Меркурий отива дотам, до този съвпад, движейки се по право направление - от запад към изток. При този съвпад на Меркурий с Вулкан имаме по меката изява на Меркуриевите качества. Изява с по-малък контакт и изразеност в практичния живот. По-облагородена интелигентност и интерес не само в практичните задачи, засягащи личният живот на човека, но и към по-отвлечените знания и науки. Също и тук имаме добри способности за изучаване на езиците. Другият аспект, който е напълно полусекстил, дава онова, което съвпада при горно съединение дава само че в много по-слаба форма. Ако между Вулкан и Меркурий няма аспекти, то имаме човек, който няма подтика да се изявява, изтъква в обществото, в работата, професията - седи без интерес и подтик. Можа да има способности, но един подчертан устрем, както вече отбелязахме, да се изяви, липсва.
към текста >>

81. 10. САТУРН

10. САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните планети.
10. САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните планети. Това е най-далечната видима с просто око планета, която е наблюдавана и е била известна още от най-дълбока древност. Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават. Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн. В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп. Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета.
към текста >>

Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават.
10. САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните планети. Това е най-далечната видима с просто око планета, която е наблюдавана и е била известна още от най-дълбока древност. Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават. Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн. В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп. Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер.
към текста >>

Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн.
10. САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните планети. Това е най-далечната видима с просто око планета, която е наблюдавана и е била известна още от най-дълбока древност. Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават. Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн. В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп. Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде.
към текста >>

В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп.
10. САТУРН Планетата Сатурн, благодарение на своите пръстени, е сред най-интересните от известните планети. Това е най-далечната видима с просто око планета, която е наблюдавана и е била известна още от най-дълбока древност. Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават. Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн. В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп. Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи с една средна скорост от около шест и половина километра в секунда.
към текста >>

Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени.
Това е най-далечната видима с просто око планета, която е наблюдавана и е била известна още от най-дълбока древност. Макар и планетата да свети ярко с жълтия си оттенък всред звездите от Небесната сфера, то пръстените с просто око не могат да се наблюдават. Но те могат да се виждат чрез малък телескоп, като започват да блестят отделно от Сатурн. В историческо време са били наблюдавани и открити в 1610 година от известния италиански математик, физик, астроном Галилей, с направеният от него малък просто устроен телескоп. Образът, който Галилей е наблюдавал, му е правило впечатление, че вижда някаква тройна планета. Петдесет години по-късно холандският учен Хюгенс е потвърдил и обяснил окончателно видяното от Галилей явление, че това не е нищо друго, освен планета с пръстени. Планетата Сатурн е втора по размер в Слънчевото семейство след Юпитер. Тя обикаля около Слънцето на едно разстояние средно на 10 астрономически единици, което показва, че тук е спазен законът на Тициус Боде. Сатурн извършва една обиколка около Слънцето за около 30 земни години, като се движи с една средна скорост от около шест и половина километра в секунда. Диаметърът на планетата не е еднакъв при екватора, той е 120,000 километра, а при полюсите - екваториалният е 107,000. Това говори, че имаме планета с дебела атмосфера, която от бързата ротация се е сплеснала с една разлика в диаметрите от 13,000 километра, която е значителна.
към текста >>

Сатурн има освен пръстените и много спътници.
Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1,200,000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и човекът е най-силно. Когато обаче Сатурн идва на правата линия Земя - Слънце - Сатурн, Сатурн е зад Слънцето, при тъй наречения съвпад на Сатурна със Слънцето, тогава той се намира от Земята на едно разстояние около 1,658,000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453,000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през годините 1979, 1980 и 1981 космически станции, към далечните планети, минаха покрай Сатурна, установиха нови спътници и техният брои нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма. Спътниците, тяхната същина, характеристика, естество, произход, а също каквото и да било образува ние да имаме около някои планети, са от важно значение за нейното влияние. Защото и те предават нещо към това, И към тях ще обръщаме внимание, когато разглеждаме и определяме влиянието на планетите. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник известен с името Титан.
към текста >>

Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма.
Когато обаче Сатурн идва на правата линия Земя - Слънце - Сатурн, Сатурн е зад Слънцето, при тъй наречения съвпад на Сатурна със Слънцето, тогава той се намира от Земята на едно разстояние около 1,658,000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453,000 километра, което е значително. При този съвпад влиянието на Сатурн е много по-слабо, отколкото при опозицията. Сатурн има освен пръстените и много спътници. Изпратените през годините 1979, 1980 и 1981 космически станции, към далечните планети, минаха покрай Сатурна, установиха нови спътници и техният брои нарасна на 17. Тези станции отбелязаха също, че Сатурн има много повече пръстени, като някои от тях са със странна характеристика и форма. Спътниците, тяхната същина, характеристика, естество, произход, а също каквото и да било образува ние да имаме около някои планети, са от важно значение за нейното влияние. Защото и те предават нещо към това, И към тях ще обръщаме внимание, когато разглеждаме и определяме влиянието на планетите. Ние приемаме, че Сатурн има само един истински спътник известен с името Титан. Останалите спътници засега са още16, а може би за в бъдеще да бъдат открити още, са късове от разрушената планета Фаетон, наричани „Астероиди”. Голям брои от тях са останали да се въртят и обикалят около Слънцето в един пояс между Марс и Юпитер на средно разстояние от 2,8 астрономически единици, път, по които е обикаляла тази планета съгласно закона на Тициус Боде, преди нейното разрушение.
към текста >>

За пръстените на Сатурна, тяхното естество е доказано от всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел й също тъй гениалната математичка - рускиня -София Василева Ковалевска, че те не са никакви дискове от твърдо или течно тяло, а са съставени от парчета и късове твърдо вещество.
Поради особеното естество не само на този къс, но и на всички късове от разрушената планета, да поглъщат всички силови течения, които има и дойдат около тях, то там, където той е паднал, имаме тези смущения на радио и другите вълни, които сега все още се констатират. Трети, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята и преминали атмосферата с една скорост от 30 ÷ 40 километра в секунда. То преминавайки през гъстия слой на атмосферата - тропосферата, е получил грамадно нагряване, което в резултат е произвело неговото пръсване на малки дребни частици. Това е тъй нареченият „Тунгуски метеорит”, който в 1908 година е дошъл на Земята в Тунгуската област около притоците на реката Енисей в Сибир. Той е засегнал горите там в една площ от около 20,000 квадратни километра. За пръстените на Сатурна, тяхното естество е доказано от всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел й също тъй гениалната математичка - рускиня -София Василева Ковалевска, че те не са никакви дискове от твърдо или течно тяло, а са съставени от парчета и късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е дадено от блестящия в своята скромност, както го определя негов колега, гении на Франция - Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 години. Той определя, че когато големи късове от вещество се приближават до планета, те са изложени на тъй наречените приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху този голям къс. Като предният му край, този, който е към планетата, изпитва много по-силно нейното притегляне - нейната притегателна сила, отколкото задният по-далечен край на тялото. При това положение се образува едно разтегляне на частиците е тялото - сцеплението между тях се нарушава и то се разрушава. Този принцип на Рош е изразен с дадената от него формула: r = 2,44R където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили.
към текста >>

Космическите станции, както вече отбелязахме, изпратени към далечните планети, установяват също, че пръстените на Сатурна са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от познатите на човешкия род закони на механиката.
При това положение се образува едно разтегляне на частиците е тялото - сцеплението между тях се нарушава и то се разрушава. Този принцип на Рош е изразен с дадената от него формула: r = 2,44R където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили. R е радиусът на планетата. Изразено с други думи този закон гласи, че едно голямо тяло не може да дойде по-близо до една планета от разстоянието равно на два и половина радиуса на планетата взето от нейния център, без да изпитва приливно-отливните сили; създадени от притегателната сила на планетата, които ще разрушат приближаващото се тяло. Това е определено като Закон на РОШ. Космическите станции, както вече отбелязахме, изпратени към далечните планети, установяват също, че пръстените на Сатурна са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от познатите на човешкия род закони на механиката. Всичко това и самото положение, че в известните преди това пръстени, които са се наблюдавали от астрономите повече от 300 години, не се е забелязвало в тях някаква и най-малка промяна, също и в техните междини - процепи, особено тази между втория и трети пръстен, който е най-голям, тъй нареченият процеп на Касини. И при тях през цялото това време не е забелязано и най-малката промяна, което е също необяснимо от законите на познатата ни механика. Също, което е констатирано за Сатурна и около него, говори също тъй за изключителна мъдрост и знания, които имат съществата, населяващи Сатурна, Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - Добро или Лошо. Влиянието на самата планета, като високо организирано тяло върху живота на Земята и самият човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, разумните подтици, а за самият човек, когато този човек е под силното влияние на планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени - знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание.
към текста >>

Всичко това и самото положение, че в известните преди това пръстени, които са се наблюдавали от астрономите повече от 300 години, не се е забелязвало в тях някаква и най-малка промяна, също и в техните междини - процепи, особено тази между втория и трети пръстен, който е най-голям, тъй нареченият процеп на Касини.
Този принцип на Рош е изразен с дадената от него формула: r = 2,44R където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили. R е радиусът на планетата. Изразено с други думи този закон гласи, че едно голямо тяло не може да дойде по-близо до една планета от разстоянието равно на два и половина радиуса на планетата взето от нейния център, без да изпитва приливно-отливните сили; създадени от притегателната сила на планетата, които ще разрушат приближаващото се тяло. Това е определено като Закон на РОШ. Космическите станции, както вече отбелязахме, изпратени към далечните планети, установяват също, че пръстените на Сатурна са много повече, отколкото са наблюдавани от Земята, като някои от тях имат странни и необясними от познатите на човешкия род закони на механиката. Всичко това и самото положение, че в известните преди това пръстени, които са се наблюдавали от астрономите повече от 300 години, не се е забелязвало в тях някаква и най-малка промяна, също и в техните междини - процепи, особено тази между втория и трети пръстен, който е най-голям, тъй нареченият процеп на Касини. И при тях през цялото това време не е забелязано и най-малката промяна, което е също необяснимо от законите на познатата ни механика. Също, което е констатирано за Сатурна и около него, говори също тъй за изключителна мъдрост и знания, които имат съществата, населяващи Сатурна, Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - Добро или Лошо. Влиянието на самата планета, като високо организирано тяло върху живота на Земята и самият човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, разумните подтици, а за самият човек, когато този човек е под силното влияние на планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени - знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, хората, които са изложени на силното влияние на Сатурна, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници, късовете от разрушената планета, без истинския му спътник - Титан, много, много лошо и неприятно.
към текста >>

При по-елементарните типове, хората, които са изложени на силното влияние на Сатурна, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници, късовете от разрушената планета, без истинския му спътник - Титан, много, много лошо и неприятно.
Всичко това и самото положение, че в известните преди това пръстени, които са се наблюдавали от астрономите повече от 300 години, не се е забелязвало в тях някаква и най-малка промяна, също и в техните междини - процепи, особено тази между втория и трети пръстен, който е най-голям, тъй нареченият процеп на Касини. И при тях през цялото това време не е забелязано и най-малката промяна, което е също необяснимо от законите на познатата ни механика. Също, което е констатирано за Сатурна и около него, говори също тъй за изключителна мъдрост и знания, които имат съществата, населяващи Сатурна, Ние приемаме, че случайни явления и факти няма и че всичко е плод на едно ръководство - Добро или Лошо. Влиянието на самата планета, като високо организирано тяло върху живота на Земята и самият човек е изключително добро. За живите форми, както отбелязахме, разумните подтици, а за самият човек, когато този човек е под силното влияние на планетата и когато мозъчните му центрове са организирани и облагородени - знания, мъдрост и устои в постигане на всяко начинание. При по-елементарните типове, хората, които са изложени на силното влияние на Сатурна, действат преди всичко неговите пръстени и всичките му спътници, късовете от разрушената планета, без истинския му спътник - Титан, много, много лошо и неприятно. Те създават почти всички демонични качества, способности и прояви, които хората въобще имат. Така например констатирано е пак от изпратените космични станции, че самите тези спътници поглъщат или както добре се е изразил един учен - помитат около себе си пространството от силовите частици. Затова влиянието на тези спътници се изразява между другото в безсилие - отнемане на силите, които дават живота, безплодие, закъсняване на развитието на дадената форма, носеща живота, чести боледувания особено в началния стадий на човека, в началото на неговият живот, страх, скритост, затвореност, деформирането на тялото в крака, ръце, кости, гръбначният стълб - гърбицата, зъбите, глухотата, кожните заболявания, ревността, която създава всичко неприятно в отношенията между хората, особено в близките, жаждата да се критикува, вечното недоволство, лошите одумки, доносничеството, злобните скрити действия към близките, околните и пр. Истинският му спътник Титан, който е по-голям от Меркурий, има диаметър от 5120 километра с атмосфера, подсилва благоприятните влияния на Сатурна, понеже е организирано тяло с почти кръгова орбита. Но какво точно - за голямо съжаление не можем да определим, защото нямаме под ръка таблица за неговото положение спрямо планетата.
към текста >>

82. 11. УРАН

В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени подобни на тези при Сатурна.
Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, като се движи с една скорост от 6 километра и осемстотин метра в секунда. Благодарение и на положението, което има неговата ос на въртене, то при съответна обиколка около Слънцето имаме дълги периоди на ден, нощ, зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавни протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Вилиям Хершел в 1787 година, други два - от изтъкнатият астроном Ласел в 1851 година и петият беше открит в 1848 година от американския астроном Кьоипер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени подобни на тези при Сатурна. Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени.
към текста >>

Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни.
Благодарение и на положението, което има неговата ос на въртене, то при съответна обиколка около Слънцето имаме дълги периоди на ден, нощ, зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавни протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Вилиям Хершел в 1787 година, други два - от изтъкнатият астроном Ласел в 1851 година и петият беше открит в 1848 година от американския астроном Кьоипер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени подобни на тези при Сатурна. Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден.
към текста >>

Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени.
В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени подобни на тези при Сатурна. Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден. Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород.
към текста >>

Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден.
Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден. Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород. Известно е, че за да реагира добре нервната система в човека, необходимо е тя да бъде добре задоволена с кислород.
към текста >>

Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран.
Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден. Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород. Известно е, че за да реагира добре нервната система в човека, необходимо е тя да бъде добре задоволена с кислород. Намерено е, че нервната система има нуждата от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. За създаването и оформянето на планетата Уран, както е приел Саабей, е взело участие небесните образувания в зодиакалното съзвездие Водолей. Това съзвездие най-добре се вижда през нощите от август до октомври.
към текста >>

Формите по нея имат малък радиус на кривината, което нещо отразява бързината и активността на този човек във всяко направление.
При силното влияние и ясно изразено негово влияние в даден човек имаме такъв, в които от цялата му фигура лъха една напрегнатост устрем за действие от бликащи в него идеи, носещи новото, по-другото от това, което е било и го има в настоящия момент. Следователно тялото на такъв човек не може да бъде дебело, тромаво. То ще има среден ръст, стройно на вид и израз, живо, подвижно, отмерени и целенасочени движения. В такъв човек има само необходимите мускули за бърза реакция и действия - нищо излишно. Главата е добре оформена, без да е голяма и заоблена. Формите по нея имат малък радиус на кривината, което нещо отразява бързината и активността на този човек във всяко направление. Косата е тъмна, не много обилна и гъста, не е гладка, но накъдрена по особен начин, космите не са дебели. Челото не е много голямо, има формата на трапец с голямата си основа над очите при веждите. Горната част на челото, там където са Сатурновите центрове, не е развито. Но мозъчните центрове, които се намират над тях под края на косата, която свършва до челото, са добре развити й оформени. Силовите течения на Уран създават и оформят точно намиращите се там мозъчни центрове, които тласкат и създават у човека стремежа към новите идеи, нови подтици, новото отношение към всичко, нов начин на мислене, действие, рационализации, открития.
към текста >>

83. 12. НЕПТУН

Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо.
Всъщност и тук имаме едно кълбо, като това на Земята, което кълбо има пресметнат диаметър на около 23,000 километра. Това говори, че Нептун след Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Оттам и неговият по-голям устои срещу пристъпите на разрушителните и демонични замогвания на черното Слънце в нашата система. Този голям размер определя и силното му влияние върху Земята, живота на нея, и по-специално върху човека. При това положение не може да се приеме, че Нептун и Уран са някакви близнаци, както се приема. Уран, както отбелязахме, е значително по-малък по отношение на своето кълбо. Атмосферният слой на Нептун е значително по-тънък, отколкото на другите планети с малка плътност и е дебел около 13,000 километра, която не е и много плътна. Че наистина е така, говори това, че при наблюдение на неговия диск, краищата му се виждат малко размити. Тези качества на Нептуновата атмосфера със своите влияния говори, че мисловният свят, обсъждането като процеси в човека, слабо се засягат и са оставени на по-заден план, при хората под силното влияние на тази планета. Нептун, както вече отбелязахме, има отношение и към тъй наречената „пинеална жлеза”*, която се намира между двете хемисфери ма главния мозък. Службата, функциите на тази жлеза, на сегашните учени не е известна.
към текста >>

Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета.
До този момент е установено, че Нептун има два спътника. Единият е Тритон, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло, което говори, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Всички тези качества и други такива, които могат да се установят, говорят, че Тритон е небесно тяло, в което процесите на живота са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества, които отбелязахме за този спътник, ще трябва да приемем, че той със своето влияние подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен Нереида, открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около планетата. За тях, засега не може да се каже нищо повече. Но ще приемем, че и те, както пръстените на другите планети, които ги имат, не са нищо друго, освен късове или къс като този на Нереида, попаднали в зоната Рош на планетата и са се разрушили, като частиците им са образували тези бледи пръстени. Тези пръстен, заедно с къса Нереида със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на планетата, като жлъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Това е уточнено при аспектите на Нептун с планетите Слънцето и Луната.
към текста >>

На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около планетата.
Единият е Тритон, който има диаметър от 5000 километра, с малко относително тегло, което говори, че има атмосфера и се движи около планетата по кръгова орбита. Всички тези качества и други такива, които могат да се установят, говорят, че Тритон е небесно тяло, в което процесите на живота са ясно изразени, което ще рече, че той е истински спътник. С тези си качества, които отбелязахме за този спътник, ще трябва да приемем, че той със своето влияние подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен Нереида, открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около планетата. За тях, засега не може да се каже нищо повече. Но ще приемем, че и те, както пръстените на другите планети, които ги имат, не са нищо друго, освен късове или къс като този на Нереида, попаднали в зоната Рош на планетата и са се разрушили, като частиците им са образували тези бледи пръстени. Тези пръстен, заедно с къса Нереида със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на планетата, като жлъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Това е уточнено при аспектите на Нептун с планетите Слънцето и Луната. Установено е също, че и при Нептун имаме топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата си отдалеченост, само нещичко като че ли се забелязва.
към текста >>

Но ще приемем, че и те, както пръстените на другите планети, които ги имат, не са нищо друго, освен късове или къс като този на Нереида, попаднали в зоната Рош на планетата и са се разрушили, като частиците им са образували тези бледи пръстени.
С тези си качества, които отбелязахме за този спътник, ще трябва да приемем, че той със своето влияние подсилва благоприятните влияния на Нептун. Другият спътник, наречен Нереида, открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около планетата. За тях, засега не може да се каже нищо повече. Но ще приемем, че и те, както пръстените на другите планети, които ги имат, не са нищо друго, освен късове или къс като този на Нереида, попаднали в зоната Рош на планетата и са се разрушили, като частиците им са образували тези бледи пръстени. Тези пръстен, заедно с къса Нереида със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на планетата, като жлъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Това е уточнено при аспектите на Нептун с планетите Слънцето и Луната. Установено е също, че и при Нептун имаме топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата си отдалеченост, само нещичко като че ли се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи. Това определя и силата на неговото влияние.
към текста >>

Тези пръстен, заедно с къса Нереида със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на планетата, като жлъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др.
Другият спътник, наречен Нереида, открит през 1949 година, е с диаметър от около 320 километра. Този спътник със своя малък размер и това, че обикаля около планетата по много отдалечена орбита от няколко милиона километра, (което е много голямо разстояние за един такъв спътник), говори, че той не е нищо друго, освен къс от разрушената планета. На снимки от Нептун, получени през 1968 година, се откриват тънки пръстени около планетата. За тях, засега не може да се каже нищо повече. Но ще приемем, че и те, както пръстените на другите планети, които ги имат, не са нищо друго, освен късове или къс като този на Нереида, попаднали в зоната Рош на планетата и са се разрушили, като частиците им са образували тези бледи пръстени. Тези пръстен, заедно с къса Нереида със своите лоши влияния придават някои неприятни качества във влиянието на планетата, като жлъчност, невлизане в положението на околните при нужда, стремеж за отклонение от истината и др. Това е уточнено при аспектите на Нептун с планетите Слънцето и Луната. Установено е също, че и при Нептун имаме топлинно излъчване, а и светлинно би трябвало да има, но поради голямата си отдалеченост, само нещичко като че ли се забелязва. Приемаме също, че поради много по-голямата си маса от тази на Уран, силовите процеси при Нептун са много по-могъщи. Това определя и силата на неговото влияние. За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие и небесните образувания в зодиакалното съзвездие Риби.
към текста >>

84. 6. СААБЕЙ - ВЕЛИКИЯТ ЗВЕЗДОБРОЕЦ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Успехът в тази школа е бавен, малък.
Преминаваме към следващата школа - школата, в която са затворени духовете на насилието. Да притискат, да заповядват, да командват, да подчиняват на своята воля - това е тяхното верую. Вечна борба има между тях за командване. В този устрем те мъчно могат да приемат и да разберат внушенията на Великия брат, че слугуването, онова, да можеш да направиш нещо полезно за другите, е много, много по-добро, много по-велико. Мъчно се поддават тези духове на възпитание поради един неудържим устрем да тъпчат и насилват другите. Успехът в тази школа е бавен, малък. Ето, виждаш ли, на тази планета има много малко въздух, влага, почва, необходими условия за по-богат живот и затова се забелязват едва начални форми на растения. Тази школа, тази планета за в бъдеще ще се нарича Марс. От Земята ти много често си я виждал като твърде голяма звезда с червеникав цвят, която особено много нараства и е ярка всеки 15 и 17 години, когато тя идва най-близо до Земята. Следва един пояс, един пръстен, в които се въртят частите, развалините на една разрушена школа. За създаването на тези школи, на тези планети, за тяхната устойчивост и здравина срещу разрушителното действие на затворените там духове, са приложени такива могъщи сили, за каквито вие хората и представа нямате.
към текста >>

Следва един пояс, един пръстен, в които се въртят частите, развалините на една разрушена школа.
Мъчно се поддават тези духове на възпитание поради един неудържим устрем да тъпчат и насилват другите. Успехът в тази школа е бавен, малък. Ето, виждаш ли, на тази планета има много малко въздух, влага, почва, необходими условия за по-богат живот и затова се забелязват едва начални форми на растения. Тази школа, тази планета за в бъдеще ще се нарича Марс. От Земята ти много често си я виждал като твърде голяма звезда с червеникав цвят, която особено много нараства и е ярка всеки 15 и 17 години, когато тя идва най-близо до Земята. Следва един пояс, един пръстен, в които се въртят частите, развалините на една разрушена школа. За създаването на тези школи, на тези планети, за тяхната устойчивост и здравина срещу разрушителното действие на затворените там духове, са приложени такива могъщи сили, за каквито вие хората и представа нямате. Тези духове на разединението разполагат с големи сили и ето тук имаме една планета-школа, разрушена от тях. Не мисли, че ние сме абсолюгно всемогъщи всякога; и ние правим макар и много рядко някои малки грешки. И ние понякога претърпяваме неуспех в нашите задачи. Силите, които приложихме за създаването на тази планета, на тази школа, се оказаха не дотам здрави, за да удържат напъна на този специален род духове; те имаха за свое верую само разрушението, само смъртта и разрушението.
към текста >>

Както виждаш, има и три пръстена около школата - това са все духове, които са упорити и не искат да влезнат в школата, не искат да се учат; но ще бъде - ще им се намери метод и те да влезнат вътре.
Това е школата, в която са затворени духовете на съмнението, недоверието. И тази планета-школа е много голяма, защото тези духове са много на брой. Сьмнението, подозрението, недоверието и критичното отнасяне към всичко, е здраво залегнало в тяхната система. Заблудата и съмнението, това са двете най-големи в еволюцията на живота. И тези духове си имат голяма свита от десет спътника. Както виждаш, има и три пръстена около школата - това са все духове, които са упорити и не искат да влезнат в школата, не искат да се учат; но ще бъде - ще им се намери метод и те да влезнат вътре. Макар трудно и непонятно за вас хората, с усърдие и с усилия, работите в тази школа вървят добре. Но всичко, каквото там се придобие, се прикътва и прибира, да не би някой да го грабне и се остане без него. Пестеливостта е основен стимул там, затова беднотията и оскъдните условия са първите й дарове. Така е докато се разбере, че се ценят, съхраняват и използват благата. Тогава идва и обилието.
към текста >>

85. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

И ето, най-после откриха, намериха записано казано от древните пророци: „И ти, Вениамине, земя юдина, никак не си най-малък от юдините воеводства, защото от тебе ще излезе вожд, който ще пасе моя народ израилев”.
Цяла нощ наблюдаваха, изчисляваха, проверяваха и все същото. Велик цар ще се роди в Юдейската земя. Но защо на 33 години с такива страдания, мъки ще загине той, това не можаха да си обяснят. Призори бързо заслизаха те по стъпалата на кулата, като си казаха: - Нека да отидем долу в хранилището, където на плочи са записани знанията, казаното от мъдреците преди нас, да видим дали не е отбелязано нещо за идването на този велик цар, за това тъй голямо и изключително събитие. Слязоха в подземието, където беше голямата библиотека и с усърдие почнаха да се ровят в написаното. И ето, най-после откриха, намериха записано казано от древните пророци: „И ти, Вениамине, земя юдина, никак не си най-малък от юдините воеводства, защото от тебе ще излезе вожд, който ще пасе моя народ израилев”. - Да - каза Ентан, като вдигна глава след като прочете написаното - казаното от пророците е в пълно съгласие е нашите наблюдения и изчисления. В юдейската земя ще се роди великият цар, вожд не само на израилевия род, но и на цялото човечество. Той ще бъде по-велик от всички, които са се родили досега на Земята. Нека отидем да му се поклоним и да му поднесем нашето уважение и почитание с дарове, достойни за неговото величие - приключи Ентан. - Какви ли дарове можем да му поднесем - със загрижен израз подхвана Енлил, който имаше усета към конкретното и всякога го подчертаваше.
към текста >>

Много дни след това един дълъг керван, в една тиха приятна вечер се промъкваше през портите на трите пръстена защитни стени на великия град, отправящ се на изток.
Пътят на халдейските мъдреци обратно мина неусетно, защото, обогатени с небивала мъдрост и знания от преживяното, даденото им от Христос, те бяха погълнати в размисъл и полезен разговор. В пустинята два пъти валя дъжд и затова имаха обилна вода и свеж прохладен въздух. Във Вавилон те влязоха в ранни зори, когато градът още спеше. Отправиха се към кулата, където след дълга почивка, дни и мощи наред споделяха с останалите онова, което бяха преживели. Накрай решиха без бавене съкровищата от мъдрости и знания, с които разполагаха, да бъдат занесенитам, където Христос им беше казал. Много дни след това един дълъг керван, в една тиха приятна вечер се промъкваше през портите на трите пръстена защитни стени на великия град, отправящ се на изток. Никой не обърна внимание на този керван, защото много такива излизаха във вечерния прохлад от големия град. На първата камила беше Ентан, замислен за начина, по който тези съкровища, съкровищата, които носеха, ще могат да се запазят и предадат на идващите поколения. В средата яздеше Енлил. Той мислеше за условията, които ще създадат и начина, по който ще се обзаведат в новите земи. На последната камила беше Инин.
към текста >>

86. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му.
Само той може да носи и изведе на добър край, ако има и подкрепата на Юпитер, големите, тежки и отговорни задачи, защото в големите задачи мисълта е решителен фактор. Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи? ”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли! ” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра.
към текста >>

По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени.
”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли! ” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси.
към текста >>

Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000.
” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра.
към текста >>

Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра.
Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си.
към текста >>

Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра.
Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн.
към текста >>

Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета.
Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета.
към текста >>

От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси.
По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега.
към текста >>

Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си.
Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега. Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока.
към текста >>

Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн.
Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега. Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока. Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията.
към текста >>

Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета.
Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета. От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега. Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока. Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията. В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението.
към текста >>

Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега.
От Земята пръстените се виждат в най-различен вид между правата, когато Земята се намира в плоскостта на екватора му до елипса в съотношение най-много 2:1 по отношение нейните оси. Учените са успели да измерят и тяхната дебелина, която за размерите им е много малка и не е повече от 15 километра. Изследванията, които са направени за физическото естество на тези пръстени е показало, че те не са компактна твърда маса, нито пък течност, а са съставени от отделни частици без връзка помежду си. Съществуването на тези пръстени, тяхната форма и естество ни дава основание да правим заключение за някои характерности на силовите импулси на Сатурн. Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега. Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока. Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията. В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло.
към текста >>

В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението.
Произходът на това вещество, от което са съставени тези пръстени, ще трябва да приемем, че е от самата планета. Защото между другото, характерът на най-вътрешния пръстен със своята вътрешна рехава част може да ни даде основание да приемем, че един процес на отделяне вещество от самата планета продължава и сега. Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока. Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията. В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата.
към текста >>

Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма.
Следователно то е такова естество, което не се подчинява на закона на гравитацията. Че има такъв вид вещество, това се подкрепя и от вида на някои кометни опашки, където има опашки и по посока към Слънцето, и в обратна посока. Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията. В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата. Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова.
към текста >>

Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни.
Някои учени приемат, че антивеществото не се влияе от гравитацията. В естеството на веществото на тези пръстени имаме нещо, което не е сродно с онова на самата планета, за да се отделя от нея, а освен това в него липсва един основен елемент в природата - елемента на обединението. Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата. Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане.
към текста >>

Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща.
Всяко тяло, което имаме пред нас, освен своите химически елементи, има и един силов елемент, който обединява другите, за да образува тяло. Тази именно обединителна сила, която някои наричат любов, в тези пръстени я няма. Оттова ще трябва да заключим и за зловещото влияние, което те придават на импулсите на планетата. Всички качества, които силовите импулси на Сатурна имат, се озлочестяват от тези пръстени, и в много случаи това намира почва в човешкия мозък, като се проявяват отрицателните им страни. Страданията, трудностите, лишенията, самотата, беднотията, оскърбленията, през тях човек ще трябва да мине, за да дойде до живота на тази планета, в която като най-стар член на слънчевото семейство носи в себе си елементите на дълбоко разбиране законите в природата. Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане. При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи. При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени.
към текста >>

При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени.
Строгата геометрическа форма, която имат пръстените - обръчи с голяма ширина и незначителна дебелина - това ни довежда до извода, че силовите импулси на планетата са много мощни, с един строг и повелителен характер, точност, прецизност, изисканост и в най-малките неща. Всяка планета е едно живо същество и има прояви на такова. Храненето е основното качество на всяко живо същество, независимо в какъв вид и форма ще се прояви то. Храненето е процес на приемане. При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи. При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени. Оттук ще трябва да заключим, че на тази планета животът се развива в някаква изключителна оскъдица на основните му елементи - топлина, светлина, вода и разпадащо се вещество. Космичните лъчи, които са основните агенти на живота, по всяка вероятност трудно изпълняват своята задача. Ето защо, в силовите импулси на тази планета има дебело подчертано качество пестеливост, което качество в своя лош вариант са изразява като скъперничество, подтик за събиране какво ли не, най-често ненужни отпадъци. Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата. Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока.
към текста >>

Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата.
При този процес всякога имаме отделяне на отпадъчни елементи. При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени. Оттук ще трябва да заключим, че на тази планета животът се развива в някаква изключителна оскъдица на основните му елементи - топлина, светлина, вода и разпадащо се вещество. Космичните лъчи, които са основните агенти на живота, по всяка вероятност трудно изпълняват своята задача. Ето защо, в силовите импулси на тази планета има дебело подчертано качество пестеливост, което качество в своя лош вариант са изразява като скъперничество, подтик за събиране какво ли не, най-често ненужни отпадъци. Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата. Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока. Последователно, по отношение разстоянието им до Сатурна спътниците са: 1. МИМАС с диаметър 650 км 2. ЕНЦЕЛАД " 800 км 3. ТЕФИЯ " 1,300 км 4.
към текста >>

Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа.
РЕЯ " 1,750 км 6. ТИТАН " 4,400 км 7. ГИПЕРИОН " 500 км 8. ЯПЕТ " 1,700 км 9. ФЕБ " 320 км Това, че планетата има девет спътника и те с не особено големи скокове в своите размери, както това е при Юпитер, дава основание да се приеме, че грижата като елемент в импулсите му е на сравнително голяма висота, както на сила, така и по качество. Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа. Импулсите, които планетата Сатурн излъчва, за хората на нашата планета Земя имат отношение към мозъчните клетки, които се намират в горната предна част на челото. Ето защо хора, които реагират на тези импулси, имат добре развита горна челна част. Когато импулсите на тази планета вземат превес в даден човек, то това се отразява на цялата му външност и преди всичко на неговата глава. Човекът е слаб, с малко мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коси.
към текста >>

87. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Сатурн е характерен със своите пръстени.
Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология. В древния Рим в чест на този Бог, на 23 юни са празнували астрономическия знак на тази планета - кръст с кръгче на долния край на вертикалната линия и по една дъга в края на хоризонталната с вдлъбнатата си част навътре . Тези, които са дали името и знака на тази планета не са ги дали произволно. Дадени са с дълбок смисъл и съображения. Планетите в слънчевата система зад Юпитер, по своя вид, по своето място в семейството на Сльнцето, по вида на своята орбита, имат нещо по-особено, нещо по-характерно, отколкото другите планети. Сатурн е характерен със своите пръстени. Уран - с положението на своята ос на въртение, което както вече видяхме се слива почти с плоскостта на неговата орбита. Нептун се отличава с тази особеност, че мястото, което той заема в семейството на слънчевата система, неговото разстояние до Слънцето, не се подчинява, а прави изключение от една закономерност, изразена в тъй нареченото правило на Тициус - Боде, което правило определя разстоянията на всички останали планети до Слънцето. Разглеждайки това правило, ние не можем да не се изненадаме от онази чудна и тайнствена връзка, която има между числата от естествения ред и някои закони в природата, а може би такава връзка да има между числата и всички закони в природата. Правилото е било предложено от немския учен Тициус в 1766 година и е получило всеобща известност, благодарение работата на същия немски астроном Боде в 1772 година. Това правило е изразено по следния начин: Вземаме редицата числа 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96, 192, 384, която редица е една геометрическа прогресия с член (три) и множител (две).
към текста >>

Значи по размер колкото планетата Меркурий и само малко по-малък от най-големият спътник в Слънчевата система, колкото спътника на Юпитер.
Скоростта на околоосното завъртане има отношение кьм инициативата, която човек може да прояви със задачите, които той в своя живот може да срещне. За Нептун качеството инициатива, което той дава, е в значителен размер. Нептун има само два спътника. Единият се нарича Тритан - открит в 1846 година. Този спътник има сравнително грамаден размер – около 5.000 километра в диаметър. Значи по размер колкото планетата Меркурий и само малко по-малък от най-големият спътник в Слънчевата система, колкото спътника на Юпитер. Освен това той се движи около Нептун на едно разстояние от 354,000 километра, което разстояние е сравнително малко за големите му размери. Този спътник се движи с грамадна скорост около планетата, като я обикаля само за пет денонощия и 21 земни часа. Орбитата на спътника е измерена като идеална окръжност. Но тази орбита има едно странно, неестествено отклонение. Тя е наклонена към плоскостта на Нептуновата орбита на 139,49 градуса, което показва, че спътникът има обратно движение.
към текста >>

88. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Всьщност това не е така, той е по-малък, отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговия обем.
В случая за проявлението на силовите полета, които тези планети носят, ще трябва да имаме и по-добра, по-съвършена организация на човешкия двойник. При един не добре организиран двойник, каквито в повечето случаи се срещат сега, то влиянието на тези планетни сили ще се изрази в отрицателна насока. Сатурн е също така голяма планета, втората по големина. От всички планети обаче, той има най-малка плътност 0.68, което ще рече. че веществото му е почти наполовина по-рядко от това на нашата вода. Всьщност това не е така, той е по-малък, отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговия обем. Учителят каза един път: „Лондонската мъгла е направила англичаните да мислят повече”. На тази планета са онези същества, които най-много мислят. Те търсят законите в природата и последиците, които те създават. Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни.
към текста >>

А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най- доброто.
Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия. Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най- доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете - казват великите учители”. Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок. На обяд, в малкия салон, който в дъждовно време ни служеше за трапезария, съм до Учителя.
към текста >>

89. 1. Влиянието на планетите

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството, във всички планети, и Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша сьздаде човека.
Всяка една планета си оказва своето влияние, тя си създава особен тип. Сега, разбира се. ученият човек трябва да мине през влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае и оттам- насетне той ще почне да борави с друга материя, да създаде новото си тяло. Планетите, това са един ключ. Писанието казва, че Бог взел и направил човека от прьст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството, във всички планети, и Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша сьздаде човека. Затуй всяка една планета оказва известно влияние върху човека. Например, Марс гледа колко желязо има в човешкото тяло. Той държи сметка за желязото как се употребява. Слънцето държи сметка за златото; Месечината държи сметка за среброто, Меркурий се занимава с живака и т. н. Тия елементи, които са вътре в човешкия организъм, те упражняват влияние.
към текста >>

Как вие, които сте толкова страхливи, треперят ви гащите от един най-малък изпит, как ще минете през едно такова силно течение!
Има известни места горе в пространството, през които, като мине гранатата горе, ще се разтопи. Пространството е пълно с такава електрическа енергия, каквато никои човешки ум не може да си представи. Сега съвременните хора мислят, че пространството е празно, и можем навсякъде да пътуваме. Не, не е така. Някои казват: да иска Учителят да ни заведе някъде. Как вие, които сте толкова страхливи, треперят ви гащите от един най-малък изпит, как ще минете през едно такова силно течение! Туй пространство е населено със същества, някои, от които са неприязнено разположени към хората. Те като ви срещнат из пространството, питат: „Този невежа къде го водите? Назад към Земята”. Те ще се изпречат пред теб да те изпитат, смел ли си или не. Небето презира страхливите хора.
към текста >>

90. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Ако нашето слънце е само уд от тая всемирна система, с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествения организъм?
наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони път далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 ÷ 93 милиона мили далеч от слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители.” „Даже наша слънчева система не е е състояние да разреши всички въпроси. - Защо? - Тя е част от друга система, в която има милиони слънца като нашето. Ако нашето слънце е само уд от тая всемирна система, с милиони слънца, какво може да разреши един малък уд от Великия Божествения организъм? Това велико космично слънце наричам „душа на вселената”. Силата му е сто милиона пъти по-голяма от тая на нашето слънце Нашето сльнце иждивява само за земята енергия, равна на тая, която развиват 545 милиарда машини, всяка от които развива по 400 конски сили. Изчислете, колко струва енергията, която слънцето изпраща на земята. За оня, които вижда разумността в природата, не може да става въпрос, съществува ли Бог, или не. Достатъчно е да проучи земята, слънцето, енергията, която то отделя, за да схване отчасти величието на космоса.
към текста >>

Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпьлнят и този малък закон, ще се вьдвори между тях една отлична възвишена култура и ще станат един велик народ, които ще принесе своята лепта.
Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим? ” Не, не го търсете да го обесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действува. Ако това не сторите вие, освен, че няма да станете велики, но и ще изгубите много. За това съм аз в България - да ви завъртя крана на това колело на живота и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпьлнят и този малък закон, ще се вьдвори между тях една отлична възвишена култура и ще станат един велик народ, които ще принесе своята лепта. Няма да се гордеете. Колелото още не е завъртено, искат се много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие вьв въртението на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца, и ще въртите, не както сега, отдясно към ляво, а отляво към дясно. Това е то Христовото учение, да завъртите колелото на малкия закон. Ще ме запитате: „Какъв спомен ще ви оставя?
към текста >>

Не е лесно положението на семената, на цветята, докато са заровени в пръстта.
Свьржете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които, покрай своята велика задача, да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделели част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към Слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената, на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче, след като поникнат, след като се покажа на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействували в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти, престане ли да благодари, неговата работа е свършена.
към текста >>

91. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Направете следния малък опит: болен сте, изпадна ли сте духом, но зимно време е: не можете да излезете вън да се поразходите.
- Тя влияе върху въображението. Как може да се използува нейното влияние в положителен смисъл? Да допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение. Приложете тук вашето въображение! Представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. Направете следния малък опит: болен сте, изпадна ли сте духом, но зимно време е: не можете да излезете вън да се поразходите. Представете си мислено, че се изкачвате на един планински връх, които познавате, ходили сте друг път, и преживейте цялата екскурзия в себе си, живо, като че в този момент пътувате. Изкачете се до върха и пак се върнете! Всеки ден може да правите по една такава разходка. Туй усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви. При дисхармония на човешките мисли и чувства, всички способности се замъгляват и се образува един вътрешен мрак.
към текста >>

Ще направите един малък кръг да обхванете първата система - Меркурий.
Затуй и ние искаме да приготвим условия за вас, да разбирате вече небесния език. Ангелът говори отлично на твоя език, той те разбира много добре. Той, като дойде при тебе, няма да те кара да учиш неговия език, но ти като идеш горе, няма да го разбираш и ще трябва да учиш неговия език. Сега да направим едно малко упражнение. Представете си, че ръцете ви са в слънцето. Ще направите един малък кръг да обхванете първата система - Меркурий. После ще направите втори кръг, малко по- голям и ще си представите, че обхващате Венера. Третият крьг ще бъде още по-голям, ще обхванете Земята и т. н. Кръговете стават все по-големи: Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. (Ръцете напред!) После ще произнесете думите: Всичко, каквото Бог е вложил във вселената; благото, което е определил за нас, да дойде и да се реализира в нашата душа! Ще правите кръгове с ръцете си и ще кажете: Амин - тъй да бъде!
към текста >>

На пръсти ще броите 100 пьти.
Как ще си изберете думата? Ето как: ще се спрете в себе си тихо и спокойно, без колебание, и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас. Тя ще ви се понрави. За пример, ако аз правя упражнението, в понеделник ще повтарям думата: „ще чистя”. На пръсти ще броите 100 пьти. И ако ти не произнесеш думата точно 100 пъти, а само 99 пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пъти. Всички няма да изберете думата „чистя”, но ще изберете други някои думи, например, „ще нареждам”, „ще пълня”, „ще изпразвам”, „ще мия”. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребите думите „ще воювам”, „ще изправям” и т. н.
към текста >>

92. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг.
Онези, на които съзнанието е будно, ще видят тази планета. Онези, на които съзнанието още не е пробудено, няма да я видят. Идат добри времена, добри условия на Земята. За следния път пишете върху темата: „Разлика между будно и спящо съзнание”. Упражнение: Ръцете напред, успоредни една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти.
към текста >>

Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце).
Онези, на които съзнанието още не е пробудено, няма да я видят. Идат добри времена, добри условия на Земята. За следния път пишете върху темата: „Разлика между будно и спящо съзнание”. Упражнение: Ръцете напред, успоредни една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти. С какви планети са свързани палецът и средният прьст на човека?
към текста >>

Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени.
Идат добри времена, добри условия на Земята. За следния път пишете върху темата: „Разлика между будно и спящо съзнание”. Упражнение: Ръцете напред, успоредни една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти. С какви планети са свързани палецът и средният прьст на човека? - С планетите Венера и Сатурн.
към текста >>

Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите.
Упражнение: Ръцете напред, успоредни една на друга. Палецът и средният пръст допрени с върховете си, при което образуват един малък кръг. Отхвърляне със сила средния пръст напред (и на двете ръце). Средният и големият пръст се поставят пред устата, допрени. Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти. С какви планети са свързани палецът и средният прьст на човека? - С планетите Венера и Сатурн. Когато искате да бъдете справедливи и съвестни, хванете средния си пръст - сатурновия.” Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " 111.
към текста >>

Когато искате да бъдете справедливи и съвестни, хванете средния си пръст - сатурновия.” Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Слабо духане. Ръцете се изнасят напред, с бавно отваряне на пръстите. Това упражнение се прави няколко пъти. С какви планети са свързани палецът и средният прьст на човека? - С планетите Венера и Сатурн. Когато искате да бъдете справедливи и съвестни, хванете средния си пръст - сатурновия.” Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " 111. ДОБРОТО СЪРЦЕ: 8 лекция от Учителя, държана на 10 ноември 1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Общ окултен клас, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. I. София, 1933, с.
към текста >>

93. 1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

Пръстите на ръцете също така имат различна възприемателна способност.
Достатъчно е да се схванат звуковите вълни от далечни разстояния. Космите, които природата е дала на човека, не са нищо друго, освен антени; чрез които той може да се съобщава не само с отдалечените краища на Земята, но и с другите планети. Значи, чрез космите си човек може да възприема трептенията на Слънцето, на Луната, на Марс, на Венера, на Юпитер и да влиза в съобщение с тях. Всички косми не възприемат еднакво трептенията, както и очите на човека не възприемат еднакво светлината. Едното око възприема по-добре от другото. Пръстите на ръцете също така имат различна възприемателна способност. Цялото тяло на човека е сбор от множество антени. В това отношение, той представя възел, от който излизат много антени - възприематели на безброй мисли, чувства и желания. Като знаете това, бьдете будни като възприемате мисли и чувства, които идат от пространството, да задържате в себе си само онези, които имат отношение към настоящия момент. Настоящето ви положение е най-важно. То определя вашето бъдеще.” „Който влиза през вратата на кошарата, той е пастир”.
към текста >>

Вие си представяте Слънцето един малък диск.
В една дребна работа се крие цяла една Слънчева система. Една човешка душа по някой път става образец за цяла вселена. Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи. Аз се радвам, че са неразбрани.” „Слънцето го виждаме, каквото не е Имате ли представа за едно Слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте Слънцето един малък диск. Трябва да се радвате, че не разбирате Слънцето, туй неразбраното Слънце ни радва, понеже, ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши. Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме: да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск.
към текста >>

И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите.
а не бездарници. У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някои изкривил веждите си, друг - устата си, трети - окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието на един пръст до друг, да видиш, къде е отоклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време Сатурн, недоволен от живота си: решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго.
към текста >>

Вземи пергела и измервай разстоянието на един пръст до друг, да видиш, къде е отоклонението.
У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някои изкривил веждите си, друг - устата си, трети - окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието на един пръст до друг, да видиш, къде е отоклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време Сатурн, недоволен от живота си: решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан.
към текста >>

Божественото ще се отрази на вашите пръсти.
Сатурн, Марс и Луната дават разширение. Всички планети и звезди влияят на мозъка, който е възприемател. Бог дава, а ние приемаме и изучаваме нещата. Юпитер е професор - учи те да не грешиш, да се уважаваш и другите да не съблазняваш. Сатурн е страхът, но и справедливостта. Божественото ще се отрази на вашите пръсти. Духовното - на вашата длан, а физическото на ръката - дължината й.” „Луната повдига водата няколко фута, тя е динамична, движи мозъка; студена е - разсъдъкът е студен, а Сльнцето е топлината, която движи и помага на сърцето. Когато разбереш нещата всичко ще ти стане приятно. Любовта се чувства по-съвършено с другите тела като допреш физически тялото си, то е лош проводник на Любовта и любовта изчезва. С четири тела се чувства любовта. Причините за проявите на физическия свят са вън от него.
към текста >>

94. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Може да кажете, че това е суеверие човек да носи златни пръстени.
5 септември 1982 г. Тези циркуси на Луната, които сега учените виждат, не са нищо друго освен кондензатори на грамадно количество мисловна енергия, която лунните жители събират под кората на Луната, за да живеят Било е време, когато хората са живеели на Луната, но днес са слезли на Земята, понеже там условията са се влошили. Там са останали най-учените да живеят Климатът там е отличен, няма микроби, няма прах и дим. За сега влиянието на Луната се изразява през среброто, което е лечебен елемент. Среброто трансформира енергиите, които идват от Луната, а златото трансформира слънчевата енергия. Може да кажете, че това е суеверие човек да носи златни пръстени. - Ами да мислите, че едно лекарство може да ви излекува не е ли суеверие? 246. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1984/1985 г. 5 октомври 1984 г. Ти не можеш да бъдеш астролог и учен не можеш да бъдеш, ако не обичаш хората. Един човек не се открива пред тебе, ако не го обичаш.
към текста >>

Този човек е малък, както и вие сте били малки в сравнение допотопните животни.
Кои ги държи тези грамадни тела в пространството? - Само мисълта, само умът ги държи. Цялата природа, цялото пространство е проникнато е ум и мисъл, които подържат Земята, Слънцето, звездите, хората и всичко. Човек, докато мисли, живее. Сега се готви нов човек, който ще бъде по-горе от вас. Този човек е малък, както и вие сте били малки в сравнение допотопните животни. Материята за съграждането му ще бьде взета от друго място, от Дух и вода ще се роди той. За него няма да има нищо скрито-по крито, както на Земята, така и на Небето. Еврейските пророци казваха, че всички земни корони ще се поклонят пред тоз и човек, ще изпълнят Божията воля, ще Му въздадат слава. Нима животните, които живеят в културата на хората, разбират защо са създадени университетите? Новият човек, които идва, е синтез от всичко най-хубаво, което досега е постигнато от човека.
към текста >>

95. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

Думите на Видния Странник Буди-Са

” - казва той и посочва с пръст към полковник Илия Младенов.
А той е с офицерската униформа, със сабята, с ботушите, лъснати като огледало, с коня, с адютанта си, също с коня си. И ето, Иван Антонов веднага отговаря на стражаря - той е власта не трябва да му се противоречи, да му се губи времето, да му са задават въпроси. Въпросите той задава. И бай Иван изпълнява. Отговорът му е кратък, ясен и точен: „Ето го! ” - казва той и посочва с пръст към полковник Илия Младенов. Полицаят поглежда в показаната посока. Вижда униформата на офицер с всичките отличителни знаци на звание, род войска, кон, адютант и кон на адютанта. Нищо не липсва. Да безпокоиш един такъв висш военен от армията и при това началник, това епротив правилата и уставите на стражаря. Какво да прави?
към текста >>

А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото.
А докога? 4. Един ми казва така; ,,Аз съм роден на нивата, когато са жънели нивата. Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало? С него се оре нивата, за да се засее с жито или царевица. А колко първобитно е устроено, само с един палешник, а това е желязото, с което се оре. 5. Друг ми казва: „Аз съм роден, когато слънцето е било на 2 педи от залеза си.” Да, ама тогава не е имало астрологически таблици, за да провери например че на 28 август слънцето залязва в еди-колко си часа и минути. И тогава да сметне колко време се заключва в тези две педи от човешката ръка. 6.
към текста >>

А аз като малък я придружавах до онази къща, където се чакаше да има раждане.
всички, които са родени, са раждани по селата и градовете, но са израждани не от лекари, но от „бабите”. Те са израждали. И никои не е гледал часа, кога се ражда детето, защото на никого не му е трябвал този час. Моята баба също е „бабувала” и израждала децата на цяло село. Тя е знаела и е правила такива неща, че като ми разказваше майка ми, аз стоях с отворена уста. А аз като малък я придружавах до онази къща, където се чакаше да има раждане. А сега ще ви разкажа нещо замайващо, чудновато и в обсега на чудесата. Но е вярно. Аз съм бил свидетел. Ще видите какво означава живия окултизъм. 13. Баба ми Кета (а името й бе Параскева) ме води със себе си и аз нося две торби, в които имаше неща потребни за всяко едно раждане.
към текста >>

” Баба ми отговаря; „Сега ще видим.” Отвързва една от торбите, която аз нося и изважда една пръчка, на която на единия й край има разклонение, толкова, когато си отвориш ръката си с петте си пръста.
Аз съм бил свидетел. Ще видите какво означава живия окултизъм. 13. Баба ми Кета (а името й бе Параскева) ме води със себе си и аз нося две торби, в които имаше неща потребни за всяко едно раждане. Влизаме при онази, която трябва да роди. Тя лежи и се вторачва в баба ми: „Бабо Кето, кога ще родя и ще го ли родя? ” Баба ми отговаря; „Сега ще видим.” Отвързва една от торбите, която аз нося и изважда една пръчка, на която на единия й край има разклонение, толкова, когато си отвориш ръката си с петте си пръста. Взима една паница, тогава нямаше чинии, а калени, изпечени от глина паници. Напълва я с вода и дава я на бременната жена да я поеме с двете си ръце и да изпие три глътки вода. После слага пръчката с разклоненията, които в момента са свити един до други в паницата с вода. Изчаква известно време и наблюдава прьчките. След малко казва: „Днес няма да родиш.
към текста >>

Един ден след като съм копал с кирката и съм изхвърлял пръст с лопатата, си прибирам нещата и тръгвам да се измивам.
И няма спасение от тях. Юнаци, що са бозаели 25 години, нищо не важат пред тях. Безсилни са. Юначеството им изчезва. 11. Правих по младите си години вила в Своге. Един ден след като съм копал с кирката и съм изхвърлял пръст с лопатата, си прибирам нещата и тръгвам да се измивам. Покрай мене минава една комшийка, Славка, която също има къща под мен. Те са от село Губислав. Споделям, че сьм забравил да прибера кирката и лопатата и че може някой да ги открадне. „Не бои се. Тукашните хора не крадат кирки и лопати.” - „А защо?
към текста >>

96. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

Понякога човек пръста си навехне, а целия го втриса.
Ако сърцето е болно, тялото и да е здраво - отива си човек. Ако клетките на дробовете ги изяде туберкулозата, целият човек се стопява; ако клетките на ума не са здрави, целият човек може да пропадне. Ако клетките на стомаха не са здрави, и най-добрата храна не ни струва нищо и така си и умира човек, ако ще и да има всичко в изобилие! Такива клетки сме и ние самите - живи клетки в цялото. Ако ний сме здрави, не е важно къде сме, на кое място и какво обществено положение заемаме - работата ще върви добре; но ако не сме, всичко е изгубено! Понякога човек пръста си навехне, а целия го втриса. Всеки е на своето място, само че трябва всеки да гледа да бъде здрав, да разбере каква му е работата и да я върши както трябва. Без това ще станем объркани конци, от които нищо не може да се тъче. Тоя дойде - оправя ни, оправя, пък колкото оправи, вземе го за себе си, а другото хвърли. Дойде други, оправя, оправя ни, оправя себе си и приятелите си. А тия, които чакат друг да ги оправи - никога няма да се оправят!
към текста >>

И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък.
Защото истинско добро е само доброто за всички. Когато един прави добро за своите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне. Когато ние отвличаме, радваме се, но когато ни отвличат, крещим, плачем и негодуваме. А законът е такъв: който отвлича - ще го отвлекат! Лъжецът намира по- голям лъжец, насилникът - по-голям насилник от себе си. И когато той победи, злото наместо да намалее, става по-голямо, защото по-големият насилник ос- тава вместо победения по-малък. Ето защо е казано, че зло със зло не се по- беждава! Коя е основата на дома? - Обичта. Коя е основата на всеки разумен живот? - Същата обич.
към текста >>

97. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

Тогава аз съм малък, съвсем малък, като най-малката прашинка в Неговите стъпки.
Ако си жив - радвай се и върви след слънцето, което грее и дава живот! * - Вземи живот, та и на другите дай, на тия, които в пустинята чакат, при пресъхнали извори дремят, към сухи дървета протягат ръце. Вземи от градината на изобилието, на Новото, на свещеното и раздай, за да получат слепите и да прогледнат, да получат мъртвите - и оживеят! * Така пее Той. А понякога песните Му са само звезди, които трептят в небесата, и слънца, които надничат издалеч - и с тях той говори на други слънца и припомня далечни дни и минали вечности. Тогава аз съм малък, съвсем малък, като най-малката прашинка в Неговите стъпки. И тогава Той ми говори. Той ми говори и аз слушам. И понякога Го разбирам и дори питам, и Той ми отговаря. И радост ми е, когато Го разбирам, защото езикът Му внася живот в мен и светлина - думите Му. Душата ми тогава хвърка с Неговите криле, а духът ми има сила да лети над вечности и да преодолява и самата смърт.
към текста >>

* Сещам се, че и аз пея и че съм звук, малък тон от жива песен, хармония на дивно съчетани цветове и същини ... Когато отварям очи, Той ме гледа усмихнат.
Милиарди същества прелитат пред погледа ми - живи слънца. Те вдигат ръце, като да благославят целия свят, и мълвят: «Ти Си - и ние сме! Ние сме и Ти си! » * И отново ме отнасят огнени вихрове, които се размесват с чудни светлини, хаос разноцветен, от който изникват много дъги, които се нареждат една до друга в сребърно-бляскава тишина. И тогава бавно започва някаква дивна музика, нежна и тиха, но която минава през всяка моя частица. * Сещам се, че и аз пея и че съм звук, малък тон от жива песен, хармония на дивно съчетани цветове и същини ... Когато отварям очи, Той ме гледа усмихнат. - Какъв блажен миг изживях! - шепна аз. А той само се усмихва, когато уплашен оттеглям ръката си от лицето - то беше младежко, а сега дълга брада го покриваше... Колко ли бе траял този «миг»! * - Искаш ли още да опиташ? - пита ме Той.
към текста >>

И от пръстите Му излизаха розови капки и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората.
И странно бе, че ние не вървяхме по земята, а близо до нея и се носехме, като да бяхме облаци - бързо и безшумно. Минавахме над води, като по суша - от стъпките ни над нея повърхността ѝ не се нито набръчка. Над изкласила пшеница вървяхме. И тя нито се поклати, нито се сведоха по-ниско тежките ѝ класове. И където минавахме, Той все благославяше. И от пръстите Му излизаха розови капки и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората. И гдето минехме, хората не ни виждаха, но все пак вдигаха глави и лицата им светваха. Те се провикваха весело, често запяваха след нас и започваха работата си доволни. * А ние минавахме през села, влизахме при болни. Влизахме без да отваряме врати - стените бяха прозрачни и душите на хората се виждаха като малки кандилца. Когато приближихме, те светваха, заиграваха, като живи.
към текста >>

98. ВИДЕНИЯ

Заровени като животни в пръстта, хиляди човешки същества стреляха и се биеха едни срещу други.
- Прости! - пошепнах Му аз. - Между хората аз бях забравил това, което Ти отдавна ми бе казал и което постоянно виждах в Тебе. Той нищо ми не отговори, но ний тръгнахме близо един до друг и бързо, като че ли сами ураган бяхме, който налиташе там, гдето най-малко го чакат. Към една земя се приближихме, в която планините като хълмчета изглеждаха - тъй отдалеч я гледахме ний. Заровени като животни в пръстта, хиляди човешки същества стреляха и се биеха едни срещу други. Земята се тресеше от хиляди снаряди, които ревяха из въздуха и с адски трясък се разсипваха по земята на безброй късове, които разнасяха смърт на всички страни. Той ми посочи тия избухвания и рече: - Ето, така е злото. То може само веднъж да избухне. А после е безсилно. А Доброто е вечно, защото е живо.
към текста >>

Но когато се обърнах пак да Го видя, Него го нямаше край мене и аз изведнъж станах по-малък от прашинка - и по-безпомощен.
Грамадни тълпи, изгубили образ човешки, се хвърляха едни срещу други. Замлъкнаха гърмежи -чуваха се само яростни викове. В това море от размесени хора, никой не смееше да стреля, защото не знаеха кой на кого е. Но те самите се търсеха един друг, като да бяха зверове, векове мечтали за този час на отмъщение. И аз Му казах това, а Той поклати глава и рече: - И така е! Но когато се обърнах пак да Го видя, Него го нямаше край мене и аз изведнъж станах по-малък от прашинка - и по-безпомощен. Исках да бягам, но не можех. Викнах - и гласа си сам не чух. Но долу, на земята, в пръстта, където ставаше зверската борба, замлъкна шумът. Взрях се нататък. Вдигнати оръжия се сваляха, погледите се взираха, ръцете отпускаха.
към текста >>

Но долу, на земята, в пръстта, където ставаше зверската борба, замлъкна шумът.
Но те самите се търсеха един друг, като да бяха зверове, векове мечтали за този час на отмъщение. И аз Му казах това, а Той поклати глава и рече: - И така е! Но когато се обърнах пак да Го видя, Него го нямаше край мене и аз изведнъж станах по-малък от прашинка - и по-безпомощен. Исках да бягам, но не можех. Викнах - и гласа си сам не чух. Но долу, на земята, в пръстта, където ставаше зверската борба, замлъкна шумът. Взрях се нататък. Вдигнати оръжия се сваляха, погледите се взираха, ръцете отпускаха. Всички гледаха мълчаливо няколко мига. А после избухнаха радостни викове, ръце се протягаха и стискаха, хора се прегръщаха - врагове до преди минута. Аз смаян се приближих и видях -красива мома минаваше между тях, вървеше с вдигнати ръце, като ги благославяше.
към текста >>

99. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Срещнатите трудности са мярка на недостигащото ни знание, както и трапът е мярка на пръстта, която трябва да хвърлиш в него, за да се запълни.
И тогава това, което казват, става препятствие, явяват се догми, а после и противоречия в живота. Така Мойсей каза: «Почитай баща си и майка си! » А Христос - «Който не остави баща си и майка си, не може да бъде мой ученик.» А Учителят казва: «Ако не мислиш право, ще си нещастен. Имай Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина в себе си - и мисли право, сиреч, каквото и да мислиш, при тоя случай ще бъде право! » Когато човек се научи да мисли право, да разбира това, което го заобикаля, ще намери и своето място и ще се избегнат стълкновенията, които идат от неразбиране на Истината. Срещнатите трудности са мярка на недостигащото ни знание, както и трапът е мярка на пръстта, която трябва да хвърлиш в него, за да се запълни. С болния човек може да е приятел, но с болестта му - не! Животът не е нито проза, нито поезия. Той е: Ако се спреш на формите му - той е изкуство, художество. Ако се занимаваш със съдържанието му - това е наука. А ако търсиш смисъла му - това е философия!
към текста >>

Изворът е малък, но водата му е много.
Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът. Същото е и с човека. И той е гъсеница, влиза в гроба, става пеперуда, но самият той не вижда тоя цикличен процес, или по-право - не го помни. Изворът е малък, но водата му е много. Локвата е голяма, но водата й се свършва. Ако ти мислиш само - това е да имаш боите на четките; да чувствуваш -това е водата, която размива боите и ги прави годни за работа; да действуваш - това е картината. Но смисълът е в целокупния живот. Мисълта - това е водата; чувствата - това е температурата, която може да я направи на лед или пара, а делото - това е пиющият жаден, който разбира живота, скрит във водата и живее чрез глътките, които е опитал. Да мислиш - това е мечтата за къщата; да чувствуваш - да приготвиш плана и го донесеш на майстора; да действуваш - да градиш самата къща.
към текста >>

Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата.
Ако говори за златни находища и джобовете му са пълни със златен пясък и късове самородно злато - също. И ако някой възвести, че Бог е любов - и изяви на дело тази Любов, хората също ще му повярват, ако не заради думите, които казва, поне за делата, които прави. И ако хората сега не вярват, то е защото само им говорим. На делата, на фактите вярват и най-големите материалисти и безверници... Аргументира се и се доказва лъжата, а истината се живее и опитва. Свободата без обич е началото на злото. Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата. Та, и духовните хора са малко, но без тях в голямата държава би било тъмнина. Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си. Колко много нещастия в света стават само за едно парче омирисано месо!... От Бога ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш! Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си.
към текста >>

100. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината