НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
24
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. Необходимият ценз
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на
личното
местоимение
“аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране.
Всяка грешка в това направление може да бъде фатална за него. Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик.
Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на
личното
местоимение
“аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране.
Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне. Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува. В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя.
към текста >>
Личното
е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне.
Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране.
Личното
е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне.
Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува. В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя. Те са плевелите в една градина и рано или късно градинарят ги отскубва и изгаря.
към текста >>
Личното
винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува.
Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране. Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне.
Личното
винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува.
В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя. Те са плевелите в една градина и рано или късно градинарят ги отскубва и изгаря. Третото условие, това е добрия живот, който ученикът трябва да води веднъж влязъл в една школа.
към текста >>
В
личното
винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност.
Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране. Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне. Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува.
В
личното
винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност.
Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя. Те са плевелите в една градина и рано или късно градинарят ги отскубва и изгаря. Третото условие, това е добрия живот, който ученикът трябва да води веднъж влязъл в една школа. Той трябва да има добра обхода към ближните, към себе си и най-вече към Великата Реалност.
към текста >>
Затова и от старо време е казано - учениците се раждат, учениците са определени
личности
.
Школа и Учител има само за разумните, трудолюбивите, добрите, любещите, справедливите, ожидали истината от векове, насмогнали себе си. Това са бележките - свидетелството, ценза. На Земята няма университет за невежи и мързеливи студенти. Законът е същ и при една велика школа. През всичките времена великите школи са били достъпни само за ония, които са притежавали нужния ценз - четирите основни качества, опорни, кардинални точки, които могат да послужат за основа, върху която може да се гради.
Затова и от старо време е казано - учениците се раждат, учениците са определени
личности
.
Само за такива ученици Учителят може да даде Своето съдействие, за други няма да си помръдне пръста. "Само нужния ценз. може да привлече вниманието на Учителя, любовта на Учителя." Учениците трябва винаги да помнят това. То е основен принцип в школата - необходимият ценз.
към текста >>
2.
31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Малката морфологична частичката “аз”, това
лично
местоимение
, състоящо се от две незначителни буквички, една невзрачна сричка, заемаше огромно пространство, заседнала на най-главно място вътре в човека и упражняваше своето пораженско влияние.
Безпорядъка и на цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват, безпорядъка на целия свят се дължи на човека. Отделният човек, като мислещо същество е нарушил един от великите закони на природата. Това нарушение се обуславя върху желанията на човека - върху неговия егоизъм - егоизма на мъжа, егоизма на жената. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот”, заключава Той. Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции.
Малката морфологична частичката “аз”, това
лично
местоимение
, състоящо се от две незначителни буквички, една невзрачна сричка, заемаше огромно пространство, заседнала на най-главно място вътре в човека и упражняваше своето пораженско влияние.
“Азът” изпълваше света, насищаше атмосферата, наводняваше целия обществен строй и цялото междудържавническо пространство. То не идваше от обществата, от народите и отделните племена, нито дори от цялата раса с подчертано превъзходство, то идваше от дребната, малката човешка личност, свила се в своята черупка като невестулка в своята дупка с протегнати нозе и крака, с впити очи не другаде, а насочена изцяло към паницата, неговата собственост, неприкосновена за никой друг, предпочитащ само своето лично благо, предпочитащ дори сам да яде, без да дели хапката с друг. Също като месоядните животни, като вълка например, който ръмжи срещу всяко друго животно, приближило се към неговата гощавка със святкащи от омраза и жестокост очи. Не е пресилено, макар, че сравнението е драстично - всичките борби за надмощие, за надпревара, всичките състезания - азът да вземе първото място, азът да спечели най-голямата победа, азът да бъде по-богат от другите, азът да ратува, да хитрува, да измести другия от служебния стол, от висок пост, от голямото предприятие, корпорация, сдружение и пр. пр., което носи огромни материални ресурси.
към текста >>
То не идваше от обществата, от народите и отделните племена, нито дори от цялата раса с подчертано превъзходство, то идваше от дребната, малката човешка
личност
, свила се в своята черупка като невестулка в своята дупка с протегнати нозе и крака, с впити очи не другаде, а насочена изцяло към паницата, неговата собственост, неприкосновена за никой друг, предпочитащ само своето
лично
благо, предпочитащ дори сам да яде, без да дели хапката с друг.
Това нарушение се обуславя върху желанията на човека - върху неговия егоизъм - егоизма на мъжа, егоизма на жената. Да бъдеш индивидуалист, значи да бъдеш краен материалист в духовния живот”, заключава Той. Причината - стоеше тя настървена като звяр, забил острите си зъби и нокти в човешкото сърце и човешкия ум, където се развиваха и зрееха големите желания и големите амбиции. Малката морфологична частичката “аз”, това лично местоимение, състоящо се от две незначителни буквички, една невзрачна сричка, заемаше огромно пространство, заседнала на най-главно място вътре в човека и упражняваше своето пораженско влияние. “Азът” изпълваше света, насищаше атмосферата, наводняваше целия обществен строй и цялото междудържавническо пространство.
То не идваше от обществата, от народите и отделните племена, нито дори от цялата раса с подчертано превъзходство, то идваше от дребната, малката човешка
личност
, свила се в своята черупка като невестулка в своята дупка с протегнати нозе и крака, с впити очи не другаде, а насочена изцяло към паницата, неговата собственост, неприкосновена за никой друг, предпочитащ само своето
лично
благо, предпочитащ дори сам да яде, без да дели хапката с друг.
Също като месоядните животни, като вълка например, който ръмжи срещу всяко друго животно, приближило се към неговата гощавка със святкащи от омраза и жестокост очи. Не е пресилено, макар, че сравнението е драстично - всичките борби за надмощие, за надпревара, всичките състезания - азът да вземе първото място, азът да спечели най-голямата победа, азът да бъде по-богат от другите, азът да ратува, да хитрува, да измести другия от служебния стол, от висок пост, от голямото предприятие, корпорация, сдружение и пр. пр., което носи огромни материални ресурси. Защо да е той, а да не съм аз?... Има нещо много тънко в цялата тази физична и метафизична ситуация, в основата на човешките желания и материални набези, които не се коват в далечна и чужда наковалня, а в собствената, личната.
към текста >>
Не беше вече важно и от значение егоизма на целия свят, грубия материализъм на същия, нито това на отделните народи, нито на обществата, нито на семействата дори, а на отделната
личност
.
На колко места Учителят казва: “Всяка ваша добра мисъл, всяко добро чувство стигат до целия свят. Вашето добро е добро за всичките, всяка правилна стъпка, помага на всички”. Именно тая жива и неделима връзка на всички живи същества не е осъзната, не е приета, не е използувана във всичките начинания. Законът на единството и верижната зависимост на всички събития, на всички съдби не е легнала в основата на логическото мислене при построяването на философски системи. Един изумителен, правилен и точен метод, легнал в основата на Неговото учение, показан, доказан и опитан.
Не беше вече важно и от значение егоизма на целия свят, грубия материализъм на същия, нито това на отделните народи, нито на обществата, нито на семействата дори, а на отделната
личност
.
Какво може да се очаква от едно семейство, ако един или двама от членовете са груби егоисти - истинска язва в това семейство, което рано или късно ще се разпадне. Тая малка човешка личност, тая дребна единица носи отговорност за всичко, което става в света и в природата - всичките бедствия в човешкия и в природния мир се дължат на нея Зад големия безпорядък, зад големите противоречия, зад целия хаос на света, респективно и през нашето столетие, стоеше тоя малък и дребен аз. Човекът, индивидът, тая фина и изумително построена машина, мощна като юзина, чиято енергия е огромна. Човекът с неговото аз, с неговата метафизична същност, с неговите богати душевни залежи, с неговите огромни възможности, с неговите ръце и нозе, с неговите очи и уши, с неговия мозък, с неговата способност да говори. И като си помислим, че този човек, който минава за малък, слаб, незначителен дори в преносен смисъл е болт, значителен болт в огромното тяло на целия свят, че той упражнява равно влияние да бъде или да не бъде светът добре уреден, хармоничен и красив, или готов вечно на борби и кървави войни, на спорове и дрязги също като два вълка, настроени, борещи се за една овца.
към текста >>
Тая малка човешка
личност
, тая дребна единица носи отговорност за всичко, което става в света и в природата - всичките бедствия в човешкия и в природния мир се дължат на нея Зад големия безпорядък, зад големите противоречия, зад целия хаос на света, респективно и през нашето столетие, стоеше тоя малък и дребен аз.
Именно тая жива и неделима връзка на всички живи същества не е осъзната, не е приета, не е използувана във всичките начинания. Законът на единството и верижната зависимост на всички събития, на всички съдби не е легнала в основата на логическото мислене при построяването на философски системи. Един изумителен, правилен и точен метод, легнал в основата на Неговото учение, показан, доказан и опитан. Не беше вече важно и от значение егоизма на целия свят, грубия материализъм на същия, нито това на отделните народи, нито на обществата, нито на семействата дори, а на отделната личност. Какво може да се очаква от едно семейство, ако един или двама от членовете са груби егоисти - истинска язва в това семейство, което рано или късно ще се разпадне.
Тая малка човешка
личност
, тая дребна единица носи отговорност за всичко, което става в света и в природата - всичките бедствия в човешкия и в природния мир се дължат на нея Зад големия безпорядък, зад големите противоречия, зад целия хаос на света, респективно и през нашето столетие, стоеше тоя малък и дребен аз.
Човекът, индивидът, тая фина и изумително построена машина, мощна като юзина, чиято енергия е огромна. Човекът с неговото аз, с неговата метафизична същност, с неговите богати душевни залежи, с неговите огромни възможности, с неговите ръце и нозе, с неговите очи и уши, с неговия мозък, с неговата способност да говори. И като си помислим, че този човек, който минава за малък, слаб, незначителен дори в преносен смисъл е болт, значителен болт в огромното тяло на целия свят, че той упражнява равно влияние да бъде или да не бъде светът добре уреден, хармоничен и красив, или готов вечно на борби и кървави войни, на спорове и дрязги също като два вълка, настроени, борещи се за една овца. Картината на света се очертава релефно пред нас. Той успя с няколко линии да я нарисува, да я поднесе на нашето виждане, не в статично положение, а жива и дейна, проследил дълбоките, основните причини, които стояха там нейде като полузаспали хищници.
към текста >>
Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето
лично
.
Те имат специфична воня, която се разнася й усеща, те са ледено студени и от тях лъха мраз. И когато човек отбягва някой, без да знае причината, нека не се мъчи да гадае, това е миризмата и специфичния студ, който лъха от тия хора. “Те нямат отношение към цялото, те не се приобщават към него и неговите интереси, премного са заети със собствените, затова те се явяват като преки нарушители на развитието и на правилния живот на цялотоЛе носят зачатъка на всичките злини в живота и света, те са най-големите реакционери и врагове на цялото човечество, причинители на целия безпорядък в него и на целия хаос. Човекът, тая малка, дребна, незначителна величина, за която от памтивека до наши дни се успешно се коват оръжия, за да се унищожава. От тях би могло, не да се вербуват войници и убийци, а хора, освободени от най-страшното заболяване - грубия егоизъм и грубия материализъм.
Човек на новото, човек хуманен, човек, роден да мисли еднакво за благото на всички, като за своето
лично
.
Човекът, тоя малкия, дребен на ръст, човекът важен и значителен до тялото на големия космически Адам, човекът малък болт в тая най-голяма машина - зависеща от него. Като проблем, като уравнение с много неизвестни заемаше толкова голямо място, както повдигането, облагородяването, извисяването на човека до степен на пробудено съзнание, освободен веднъж за винаги от ледения обръч на егоизма, от острите зъби и нокти на материализма. “Дойде глас от небето: Прославих те и пак ще прославя.” За кои? За учениците, които нямаше да се уморяват да разнищят дебелото въже на егоизма и нямаше да се спрат упорито да се справят с обикновените човешките желания, за да изтръгнат отровното жило на тази язва, наречена егоизъм, в чийто ледени обятия лежеше света.
към текста >>
3.
9. Тъщата на подполковник Христов е болна
,
I. В кабинета на подполковника
,
ТОМ 33
Трябва да отбележим, че подполковникът много често си служеше с
личното
местоимение
„аз”.
Марш навън! - Но ординарецът не се подчини и остана на мястото си, като зарапортува: - Господин подполковник, госпожата нареди да Ви доложа и веднага да се върна - имал съм важна работа. - Тъй ли? Аз пък ти нареждам да ми доложиш, когато аз ти кажа! Христов силно натърти гласа си на „аз”.
Трябва да отбележим, че подполковникът много често си служеше с
личното
местоимение
„аз”.
С това той искаше да подчертае своето царствено себелюбие, още повече, че българският език е напълно разбираем и без употребата на това местоимение. - Господин подполковник, работата била важна и затова трябвало да бързам! - В къщи има слугиня, нека сама да свърши работата си! Заповядвам ти от днес нататък, никога да не оставаш в къщи! Още сега доложи на фелдфебела си да те върне в частта, от която те е взел!
към текста >>
С това той искаше да подчертае своето царствено себелюбие, още повече, че българският език е напълно разбираем и без употребата на това
местоимение
.
- Но ординарецът не се подчини и остана на мястото си, като зарапортува: - Господин подполковник, госпожата нареди да Ви доложа и веднага да се върна - имал съм важна работа. - Тъй ли? Аз пък ти нареждам да ми доложиш, когато аз ти кажа! Христов силно натърти гласа си на „аз”. Трябва да отбележим, че подполковникът много често си служеше с личното местоимение „аз”.
С това той искаше да подчертае своето царствено себелюбие, още повече, че българският език е напълно разбираем и без употребата на това
местоимение
.
- Господин подполковник, работата била важна и затова трябвало да бързам! - В къщи има слугиня, нека сама да свърши работата си! Заповядвам ти от днес нататък, никога да не оставаш в къщи! Още сега доложи на фелдфебела си да те върне в частта, от която те е взел! Излез!
към текста >>
4.
17. Великото откритие
,
I. В кабинета на подполковника
,
ТОМ 33
” Ето и ново, по-интересно хрумване, пак нещо което му се искаше: „Но ако наистина е прероденият Христос, то в такъв случай аз съм в по-добро положение от Ницше, който като нямаше щастието
лично
да се срещне с Христа и да се пребори с Него, написа „Антихриста” - книга наистина интересна и издържана, но тя е една унила победа, пародия на победа!
752-759.] Но веднага спря потокът на мислите си. Как можеше той да мисли по този начин? Въпреки всичко, под силния напор на това, което му се искаше, по съответния начин се коригира: „Може да е подобен, хората си приличат. Нали някога и на Христа не вярваха, че е Христос? Изобщо, всичко в живота е възможно!
” Ето и ново, по-интересно хрумване, пак нещо което му се искаше: „Но ако наистина е прероденият Христос, то в такъв случай аз съм в по-добро положение от Ницше, който като нямаше щастието
лично
да се срещне с Христа и да се пребори с Него, написа „Антихриста” - книга наистина интересна и издържана, но тя е една унила победа, пародия на победа!
Ницше се бори с мъртвия Христос. Тъкмо аз ще имам рядкото щастие лично да се срещна с преродения Христос и да Го победя, да Го сразя без остатък! Това вече е повече от великолепно! За такава пълнокръвна победа, всеки би ми завидял! * [*Виж „Изгревът”, т.
към текста >>
Тъкмо аз ще имам рядкото щастие
лично
да се срещна с преродения Христос и да Го победя, да Го сразя без остатък!
Въпреки всичко, под силния напор на това, което му се искаше, по съответния начин се коригира: „Може да е подобен, хората си приличат. Нали някога и на Христа не вярваха, че е Христос? Изобщо, всичко в живота е възможно! ” Ето и ново, по-интересно хрумване, пак нещо което му се искаше: „Но ако наистина е прероденият Христос, то в такъв случай аз съм в по-добро положение от Ницше, който като нямаше щастието лично да се срещне с Христа и да се пребори с Него, написа „Антихриста” - книга наистина интересна и издържана, но тя е една унила победа, пародия на победа! Ницше се бори с мъртвия Христос.
Тъкмо аз ще имам рядкото щастие
лично
да се срещна с преродения Христос и да Го победя, да Го сразя без остатък!
Това вече е повече от великолепно! За такава пълнокръвна победа, всеки би ми завидял! * [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 71-73, снимки № 1 и 2 от „Седмичен факел”, 30.03.1924 г.] И самодоволство щедро го заля!
към текста >>
И зареди се в устата му звънливото повторение на едно и също
местоимение
: „Аз, аз, аз... Не Ницше, а аз съм представител на железния канцлер Бисмарк*!
За такава пълнокръвна победа, всеки би ми завидял! * [*Виж „Изгревът”, т. 21, с. 71-73, снимки № 1 и 2 от „Седмичен факел”, 30.03.1924 г.] И самодоволство щедро го заля! Върху хоризонта на съзнанието му, изплува като пълна луна царственото му тщеславие.
И зареди се в устата му звънливото повторение на едно и също
местоимение
: „Аз, аз, аз... Не Ницше, а аз съм представител на железния канцлер Бисмарк*!
[*Бисмарк - „Изгревът”, т. 20, с. 961, № 383.2.] И след продължителна пауза, наистина със самопровъзнасяне и гордост, произнесе тържествено: „Аз съм любимец на жените! Всяка жена, която пожелая!... Аз ги обичам, но и презирам!
към текста >>
5.
369. Николина Балтова
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Андрей, освободил се от преживелицата с орангутана, слушаше отначало разсеяно сестра Блатова, но му направи впечатление, че употребява много често и някъде дори без смисъл
личното
местоимение
„аз”, и като я слуша, слуша, помисли си: „Какво ли е пък това сега ново чудо?
Той е най-добрия от всички ни! Ние всички грешим, но Учителя не греши. Учителя не приема, но само заради мене ще те приеме, разбираш ли -само заради мене ще те приеме. Аз като Му кажа, Той хатъра ми няма да счупи. Ти мене, и само мене слушай.
Андрей, освободил се от преживелицата с орангутана, слушаше отначало разсеяно сестра Блатова, но му направи впечатление, че употребява много често и някъде дори без смисъл
личното
местоимение
„аз”, и като я слуша, слуша, помисли си: „Какво ли е пък това сега ново чудо?
” Сестра Блатова беше жена на около 45-50 години - пълничка, закръглена малко повече отколкото е прието, беше облечена в бяла, но нечиста рокля, отпред доста издигната от доста надигнатия й корем, а отзад повиснала. Андрей гледаше корема й, и недоумяваше дали не е бременна. Върху роклята й беше намъкната розова памучна блуза, също нечиста с широко и дълбоко деколте, от което се показваха части от разноцветно бельо. Краката й бяха като стълбове - масивни и обути в също бели вълнени нечисти чорапи, повиснали. - Мили ми братко, извинявай, ще вляза в стаята си да я сложа малко в ред и тогава ще те поканя!
към текста >>
6.
6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).
,
,
ТОМ 35
Шишков казва, че француското относително
местоимение
ставало от вопросителното с прибавлението на члена.
Ако е първото, ние секаме, че е несправедливо, защо кой да е да беше на наше място, и сам Г. Бурмов, щеше да има за повод не една, но и няколко. Ако е второто -е справедливо - и оставаме неговите бележки въз франциският език в Книжиците да отговарят: В бр. 12 на Книжиците, страна 61, Г. Бурмов като критикува Г.
Шишков казва, че француското относително
местоимение
ставало от вопросителното с прибавлението на члена.
Ако се не лъжем, ние секаме, че франц. Граматика има едно местоимение и за в двете обстоятелства - (ки у льо кьел) - от които, според смисълът, кое едното употребляват, кое другото - но най-паче първото, което е без член. В предговорът си на нашата критика, брой 15, страна 227, той като говори за предлогът на, когото ние поставяме пред родит, и дател. падеж, казва, че французите в същият случай употребявали три различни; ние доклкото знайме, не опознаваме освен два - де и а. В Книжиците на брой 20, страна 157, Г.
към текста >>
Граматика има едно
местоимение
и за в двете обстоятелства - (ки у льо кьел) - от които, според смисълът, кое едното употребляват, кое другото - но най-паче първото, което е без член.
Ако е второто -е справедливо - и оставаме неговите бележки въз франциският език в Книжиците да отговарят: В бр. 12 на Книжиците, страна 61, Г. Бурмов като критикува Г. Шишков казва, че француското относително местоимение ставало от вопросителното с прибавлението на члена. Ако се не лъжем, ние секаме, че франц.
Граматика има едно
местоимение
и за в двете обстоятелства - (ки у льо кьел) - от които, според смисълът, кое едното употребляват, кое другото - но най-паче първото, което е без член.
В предговорът си на нашата критика, брой 15, страна 227, той като говори за предлогът на, когото ние поставяме пред родит, и дател. падеж, казва, че французите в същият случай употребявали три различни; ние доклкото знайме, не опознаваме освен два - де и а. В Книжиците на брой 20, страна 157, Г. Бурмов поставя една дума в скопки (дьо фур), която като си няма мястото, си няма и понятността. Ако частно в критиките си, употребява такива погрешки въз францус.
към текста >>
Ако основата, както казахме на падежите е
различното
изменение на окончанието, то тука гледаме, че си нема никак мѣстото - следователно, не може да имаме и падежи различни защото едно окончание остава и за 3-те падежа.
Под същата категория влиза и другия дателен падеж, който зема за окончание И или Ѣ; Радки, либи... Някои си, ако и да пишат винителния падеж с Ѫ: Владикѫ, главѫ, те за да увардят падежите, са се подканяли да направят една разлика между този падеж и именителния; в произношението те нямат никакво отличие. Следователно ако винителния остане съобразен с именителния, що ни остава? Един дателен, когото по некоги само употребляваме, и собствените и родствените, които изменят окончанието на именителния в -а или -я. Тези са които ни пречат. Първо собствените и сродствените, които заемат едно общо изменение за сичките падежи, като се нахождат между именителния и звателен са еднообразни, както споменахме.
Ако основата, както казахме на падежите е
различното
изменение на окончанието, то тука гледаме, че си нема никак мѣстото - следователно, не може да имаме и падежи различни защото едно окончание остава и за 3-те падежа.
Що ни остава сега? Дателния падеж, който на истина си има отличието, но не е общо употребителен! но иска положение, че е. Ние знаем, че сичките падежи освен именителния и звателния, биват секога като допълнение на една реч. Ученикът като разумей и научи какво е допълнение, сичкото друго му е твърде лесно.
към текста >>
Язиците които имат падежи, ги имат по необходимост, защото немат тая леснина: „Гръцкият например: досе то антропо то хриматикон iнa ма клироси тiac Mapiac - дай на человекът парите да са наплати на Мария.” Трите тук падежи, както и членът, в Гръцкият язик, земат
различно
окончание; когито, по нашето наречие, членът като си остава същ и окончанието се не изменява.
Ние знаем, че сичките падежи освен именителния и звателния, биват секога като допълнение на една реч. Ученикът като разумей и научи какво е допълнение, сичкото друго му е твърде лесно. Той като срещне едно допълнение, което нема окончанието на именителния падеж, без съмнение ще заключи, че е средството допълнение или дателен падеж. Между именителния и звателния падеж, ние казахме, че имаметочно само два падежа, които ни служат секога като допълнение... Разликата между тези два падежа е твърде лесна: единият зависи от частицата на: человек, человеку, а другият бива всякога независим: человек; първият се именува допълнение средствено, а вторият допълнение несредствено. Следователно по тоя начин, ако и да има некое изменение в окончанието, пак можем без вреда да ги изхвърлим колко повеки сега!
Язиците които имат падежи, ги имат по необходимост, защото немат тая леснина: „Гръцкият например: досе то антропо то хриматикон iнa ма клироси тiac Mapiac - дай на человекът парите да са наплати на Мария.” Трите тук падежи, както и членът, в Гръцкият язик, земат
различно
окончание; когито, по нашето наречие, членът като си остава същ и окончанието се не изменява.
Нека още видим дали, това което прилага Г. Бурмов, като препятствие, се среща навред. Ако пригледаме добре ще намерим, че то е само за единствено число на съществителните; в единствено число на прилагателните, както и в множествено на съществителните и прилагателните, то се не случва. Треба ли сега да се противим, че това не може да е изключение - и че треба да влезе в редът на общото правило? Това който го желай, желай заблуждението на децата.
към текста >>
Бурмов среща в съществителните се нахожда повече в местоименията; защо там намираме на истина не само дателния падеж - и в двете числа, но и винителния в
различно
окончание. Г.
Бурмов, като препятствие, се среща навред. Ако пригледаме добре ще намерим, че то е само за единствено число на съществителните; в единствено число на прилагателните, както и в множествено на съществителните и прилагателните, то се не случва. Треба ли сега да се противим, че това не може да е изключение - и че треба да влезе в редът на общото правило? Това който го желай, желай заблуждението на децата. Препятствието въз падежите, което Г.
Бурмов среща в съществителните се нахожда повече в местоименията; защо там намираме на истина не само дателния падеж - и в двете числа, но и винителния в
различно
окончание. Г.
Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката граматика, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава! Като казва „взема” то треба или нашия език да е французки или французкия да е български; в противен случай думата - „взема” си нема местото. Както да е ние гледаме същите мъчнотии от към падежите в местоименията и в французката граматика, при сичко това непадежието пак съществува. Ако един просветен народ разсъждава добре да постъпва тъй, защо ще да го не последваме, като е възможно? Или се имаме по-умни и по-достойни от тех?
към текста >>
Ако и да е в употребление нейде и от некой с
различно
окончание (-у) треба ли нашето днешно наречие, да го земе общо за сичките съществителни в граматиката си?
Ако един просветен народ разсъждава добре да постъпва тъй, защо ще да го не последваме, като е възможно? Или се имаме по-умни и по-достойни от тех? Срам голем за нас, ако го даже помислим. -Способът, който показахме, вдига, както у нас, тъй и у тех всяка мъчнотия, която можем да срещнем в тия падежи. Йоще една реч въз дателния падеж.
Ако и да е в употребление нейде и от некой с
различно
окончание (-у) треба ли нашето днешно наречие, да го земе общо за сичките съществителни в граматиката си?
Ние знаеме, че той, ако е останал между ни, останал е от Старобългарския език; ний знайме тоже, че нашият Старо-български език е немал член, както има днес новото наше наречие; следователно ако и да съществува, добро е секаше да го ограничим, по наречието което употребяваме, само в тези имена, които не приемат член - собствените и родствените. В противен случай ние се отдалечаваме от наречието си; защо как ще можем да опознайме кога е името в определителна смисъл, кога не е? Например: „Аз се сърдѭ человеку; подарих приятелю...” Тук человек и приятел се нахождат в една не ясна смисъл, защото свойството на нашето наречие като не можем да им прибавим членът, не можем и да познаем съществува ли он в разумът или не; следователно не можем да знаеме какви са, сиреч: человеку, приятелю; с член ли са, или не. (Следува) Г. 3, бр.
към текста >>
Б.459 намира
неприлично
споменуванието на родит., дател., и винит., падеж, без примери.
Грам., защото французите употреблявали три различни предлози там, гдето за нас е неизбежна необходимост да си служим с един; с това Г. Бурмов улеснява потвърдението на нашето мнение; защо, секаме, че е много по-лесно да си служим с един предлг само и за двата падежа, отколкото да имаме три различни (които са два, както казахме), както французите; окончанието додето е едно, както и предлогат, то ще каже, че няма никаква разлика -следователно треба да няма и падежи. Тези са в предговорът, на Г. Бурмов. Нека сега разгледаме и подробните му забележки. В подробното си разглеждание Г.
Б.459 намира
неприлично
споменуванието на родит., дател., и винит., падеж, без примери.
Ние като определяме що е падеж (§36) именуваме в горните три падежи без примери за да покажем, че те не ни са необходими като в Славянската или друга Грам. В противен случай ние трябваше да идем против началото си. Колкото, че сме били дължни, както казва критикът, да наложем какво окончание имат тези падежи в Славянският език; това е несъобразно с нашето мнение - и критикът с това излезе от предмета си. После Г. Б. прибягва в разглеждание на някои думи, които намерил в изражението не съобразни с неговите мисли, или погрешими от невнимателно преглеждание; защо §38, когото Г. Б.
към текста >>
Както окончанието на една реч може да земе изменение без значението и да се повреди - като: „дай ми, дай меня, или на меня”; ми, меня, значи се същото; тъй тоже, то може да остане също, като зема едно
различно
значение: важното е мисълта на думата, а не нейното материално изменение.
Последното като се случва, въобще за секиго, треба да е по-вероятно. - В продължението си той следва да докаже даже, че ние се противоречим без да досети, че он сам пада в тая последователност. В началото, когато говорихме за падежите, той беше против непадежието - и сега ето как се изражава: „Добре разсъждавал Г. М-ч, когато полагал, че като нема едно име особени изменения в окончанието си, нема и падежи...” И това е да покаже, че и тук като нема изменение в окончанието, само с частиците, не може да бъде наклонение. Много е излъгал Г. Б-ов.
Както окончанието на една реч може да земе изменение без значението и да се повреди - като: „дай ми, дай меня, или на меня”; ми, меня, значи се същото; тъй тоже, то може да остане също, като зема едно
различно
значение: важното е мисълта на думата, а не нейното материално изменение.
И тъй: ПИШѪ и АКО, КАТО ПИШѪ, колко и да имат едно време и едно окончание, немат същото значение - следователно не могат да бъдат и на едно наклонение. Г. Б., който поменува често французката граматика, треба да знае, че и тя има такива примери. Но, какво ще каже Г. Б. за сложните глаголи, вид съвършен, които като немат сегашно време никога на ѫ или ѭ, при това с частиците го съставят, като: ако, като да кръстѭ, препишѫ, ще направѭ. Не е ли значението тук намира своето различие?
към текста >>
НАГОРЕ