Търсене в текстове за 'Лесен път'

Тя е на половината път до хижа Мусала.
Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо. След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала. Там ще нощуваме и към полунощ ще тръгнем за върха. А после ще сторим това, което се нареди... Както изложи плана на екскурзията, УЧИТЕЛЯТ спря погледа си на мен и каза: - Ще можеш ли сам да се справиш с Паневритмията и с другите песни? Ти ще бъдеш сам.
към текста >>

Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден.
А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите. Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите. На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха. И двете основни изкисвания на УЧИТЕЛЯ бяха много основателни.
към текста >>

На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците.
Той познаваше характера на своята работа и знаеше до каква степен ние можехме да бъдем полезни, или даже неподходящи за даден случай. Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води.
към текста >>

Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица.
А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза. Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота.
към текста >>

На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха.
Тук Неделчо бе добрият психолог и той постигна своята цел. На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път.
към текста >>

Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води.
На двадесети юли, сутринта, автобуса вече очакваше пътниците. Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче".
към текста >>

От край време пътеката е една и съща.
Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил.
към текста >>

Но красотата си е красота и пътят си е път.
На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори.
към текста >>

Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори.
Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри. Играят светли отблясъци, носи се аромата на дим от клекова смола и така се редуват светлосенките, чак до утринните зари. Позаспалите се пробуждат, а тяхното място до огъня се заема от будуващите.
към текста >>

За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас.
Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията.
към текста >>

" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката.
Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
към текста >>

Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
към текста >>

Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

" Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха.
Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева.
към текста >>

Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
към текста >>

В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?
към текста >>

УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии.
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие.
към текста >>

Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар?
В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване. УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи на земемерите, но и по състоянието на електромагнитните вълни, носители на мисли, идеи, принципи и най-вече, от присъствието на същества от висшите ангелски йерархии. А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
към текста >>

След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела. А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня.
към текста >>

" „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина.
Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"! Нарочно му благодари за вниманието му към нас! "
към текста >>

Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му.
Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"! Нарочно му благодари за вниманието му към нас! "
към текста >>

4. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика.
С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Няма лесен път.
Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес.
към текста >>

Този път сълзите бяха на радост!
Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство.
Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

5. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков

За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека.
7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието.
към текста >>

А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила.
Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата.
към текста >>

Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра.
Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра. Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи. Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание.
към текста >>

Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи.
С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството.
към текста >>

То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич.
Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно. То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич. Лагерът заспива. Приспан от единствената песен на вечерния полъх, веселото шумолене на поточета и водопади, или от неритмичния плясък на палатъчните платна, които се разиграват от най-малкия ветрец. Слънчевият ден е преминал в звездна нощ, прелюд към бъдното утро.
към текста >>

6. 7.28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? Въпросът за издаването Словото на Учителя Дънов подробно е разгледано в тези четири тома на „Изгревът". Издаването на беседите има своя история по времето на Школата на Учителя и са минали през няколко етапа, които са описани. Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му. След 1989 г., след новите условия, които настанаха и се разреши свободен печат, този проблем трябваше да се раздвижи и да се започне отпечатването им. Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране; Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията. Изскочиха хора изведнъж, хора които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена посока.Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо". Аз бях този, който от самото начало се застъпвам да се отпечати Словото на Учителя така, както е дадено от Него без никакви промени. Всичко е разбираемо и там където е изпусната някаква дума, някой член, съюз и пр.
към текста >>

Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране; Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? Въпросът за издаването Словото на Учителя Дънов подробно е разгледано в тези четири тома на „Изгревът". Издаването на беседите има своя история по времето на Школата на Учителя и са минали през няколко етапа, които са описани. Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му. След 1989 г., след новите условия, които настанаха и се разреши свободен печат, този проблем трябваше да се раздвижи и да се започне отпечатването им. Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране; Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията. Изскочиха хора изведнъж, хора които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена посока.Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо". Аз бях този, който от самото начало се застъпвам да се отпечати Словото на Учителя така, както е дадено от Него без никакви промени. Всичко е разбираемо и там където е изпусната някаква дума, някой член, съюз и пр. може да се вмъкне, като се загради в скоба и по този начин се показва, че това се прави за изяснение на израза, но не се прави за промяна на мисълта и на изречението. Такъв опит бе направен с публикуването на „Запалена свещ" от Общия Окултен клас, XXVI година -1936-37 г., но бяха издадени само шест лекции от издателство „Бяло Братство".
към текста >>

Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав.
Един пример: Ако някой се опита да промени дори една дума на някой писател в неговите произведения, той ще го даде под съд и ще го осъди съгласно закона за авторските права. А тук за Словото на Всемировия Учител важи стократно повече този окултен закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. Ето, това е проблемът - за Учителя или срещу Учителя. В разстояние на няколко години последователите на Учителя Дънов отделят своя десятък, който е определен изцяло за печатане на Неговото Слово. Тези пари се отклоняват по различен начин. Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав. А Учителят е срещу уставите. Това го има в Словото Му. Дори е отпечатано в „Изгревът", том I, стр. 102. Така отново се горят пари, като ги оформят с протоколи и подписи вместо с тези пари да се издадат досега две томчета от непечатаното Слово на Учителя в своя оригинал. Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книго-издаването на издателство „Бяло Братство".
към текста >>

Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книго-издаването на издателство „Бяло Братство".
Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав. А Учителят е срещу уставите. Това го има в Словото Му. Дори е отпечатано в „Изгревът", том I, стр. 102. Така отново се горят пари, като ги оформят с протоколи и подписи вместо с тези пари да се издадат досега две томчета от непечатаното Слово на Учителя в своя оригинал. Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книго-издаването на издателство „Бяло Братство". Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче. Те не могат да разрешат нито един проблем, защото не са запознати с него. А той е описан в томовете на „Изгревът". И което е най-интересното - такъв проблем не съществува, защото трябва да се печати с онези пари, които сега ги горят по нов начин. Проблемът съществува, за да могат да бъдат спрени от Небето понеже те нарушават Окултните закони, които са залегнали в Словото на Учителя.
към текста >>

Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче.
А Учителят е срещу уставите. Това го има в Словото Му. Дори е отпечатано в „Изгревът", том I, стр. 102. Така отново се горят пари, като ги оформят с протоколи и подписи вместо с тези пари да се издадат досега две томчета от непечатаното Слово на Учителя в своя оригинал. Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книго-издаването на издателство „Бяло Братство". Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче. Те не могат да разрешат нито един проблем, защото не са запознати с него. А той е описан в томовете на „Изгревът". И което е най-интересното - такъв проблем не съществува, защото трябва да се печати с онези пари, които сега ги горят по нов начин. Проблемът съществува, за да могат да бъдат спрени от Небето понеже те нарушават Окултните закони, които са залегнали в Словото на Учителя. От една страна горят десятъка на последователите на Учителя за заплащане на пътни, за безсмислени съвещания, а от друга страна искат да променят Словото.
към текста >>

От една страна горят десятъка на последователите на Учителя за заплащане на пътни, за безсмислени съвещания, а от друга страна искат да променят Словото.
Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче. Те не могат да разрешат нито един проблем, защото не са запознати с него. А той е описан в томовете на „Изгревът". И което е най-интересното - такъв проблем не съществува, защото трябва да се печати с онези пари, които сега ги горят по нов начин. Проблемът съществува, за да могат да бъдат спрени от Небето понеже те нарушават Окултните закони, които са залегнали в Словото на Учителя. От една страна горят десятъка на последователите на Учителя за заплащане на пътни, за безсмислени съвещания, а от друга страна искат да променят Словото. Какъв е извода? От 1990 г. до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал!
към текста >>

Това е пътят, друг път няма.
Със същите пари и с други добавени от следващия десятък ще издадат второ томче. Ако не достигат средства ще се кооперират с някои други братски кръжоци от съседни градове. Ще си платят както трябва, както на онези, които ще подготвят томчетата за печат, така и на печатницата, както и 20% за онези, които ще я продават. Но ще реализират сами десятъка си, отделен за Бога. 5. И тогава всеки ще види, че със собствения си десятък работи за Бога и за Словото на Учителя и пред неговите очи той е реализирал една идея. Това е пътят, друг път няма. Ще си създадете комисия от 3-4 човека, които да движат този въпрос. Може някой да поиска да създаде еднолична фирма за печат. Това не пречи, а улеснява нещата, защото самите средства ще се контролират от местните Братства. По този начин ще се осъществи печатането на неиздадените беседи и ще се разреши този въпрос един път завинаги: да не се краде, да не се унищожава, да не се гори с нови методи на действия и да не се отклонява десятъка за Бога, освен за това, че той е определен за печатане на Словото на Учителя. 6. Бие ще бъдете свободни да се реализирате, но има само едно условие, а то е следното: Да се печати по оригинал без никакви промени.
към текста >>

По този начин ще се осъществи печатането на неиздадените беседи и ще се разреши този въпрос един път завинаги: да не се краде, да не се унищожава, да не се гори с нови методи на действия и да не се отклонява десятъка за Бога, освен за това, че той е определен за печатане на Словото на Учителя. 6.
И тогава всеки ще види, че със собствения си десятък работи за Бога и за Словото на Учителя и пред неговите очи той е реализирал една идея. Това е пътят, друг път няма. Ще си създадете комисия от 3-4 човека, които да движат този въпрос. Може някой да поиска да създаде еднолична фирма за печат. Това не пречи, а улеснява нещата, защото самите средства ще се контролират от местните Братства. По този начин ще се осъществи печатането на неиздадените беседи и ще се разреши този въпрос един път завинаги: да не се краде, да не се унищожава, да не се гори с нови методи на действия и да не се отклонява десятъка за Бога, освен за това, че той е определен за печатане на Словото на Учителя. 6. Бие ще бъдете свободни да се реализирате, но има само едно условие, а то е следното: Да се печати по оригинал без никакви промени. Контрола на предпечатната подготовка и самото отпечатване се контролира и осъществява от самото местно Братство. Не се позволява даването на материали на разни издатели, които искат да печелят пари от това. 7. Онези, които са съгласни с това мое предложение непременно да са последователи на Учителя Петър Дънов, не само в думи, но в Слово, Дух и Дела. А това е много лесно за проверка.
към текста >>

Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване.
Контрола на предпечатната подготовка и самото отпечатване се контролира и осъществява от самото местно Братство. Не се позволява даването на материали на разни издатели, които искат да печелят пари от това. 7. Онези, които са съгласни с това мое предложение непременно да са последователи на Учителя Петър Дънов, не само в думи, но в Слово, Дух и Дела. А това е много лесно за проверка. Има различни начини, които са известни. Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване. Но те ще се разрешат. Ще да видите онова, което сами ще осъществите, че то ще израстне и ще даде плод, който вие сами първо ще откъснете. И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя. Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8. А пък софиянци ще имат възможност да докажат какво могат да направят със своя десятък.
към текста >>

7. 28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? Въпросът за издаването Словото на Учителя Дънов подробно е разгледано в тези четири тома на „Изгревът". Издаването на беседите има своя история по времето на Школата на Учителя и са минали през няколко етапа, които са описани. Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му. След 1989 г, след новите условия, които настанаха и се разреши свободен печат, този проблем трябваше да се раздвижи и да се започне отпечатването им. Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране. Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията. Изкочиха хора изведнъж, хора, които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена посока. Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо".
към текста >>

Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране.
28. ЗАЩО НЕ СЕ ПЕЧАТАТ НЕИЗДАДЕНИТЕ БЕСЕДИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ? Въпросът за издаването Словото на Учителя Дънов подробно е разгледано в тези четири тома на „Изгревът". Издаването на беседите има своя история по времето на Школата на Учителя и са минали през няколко етапа, които са описани. Те трябва да се проучат добре, защото в тях има методи дадени от Учителя, в които се посочва пътя как и по какъв начин да се издават беседите Му. След 1989 г, след новите условия, които настанаха и се разреши свободен печат, този проблем трябваше да се раздвижи и да се започне отпечатването им. Но се явиха хора, които нямаха никаква представа за този голям проблем, който е толкова труден за разрешаване колкото и лесен за реализиране. Никой досега не знаеше как стои този въпрос, защото не беше осъществена приемствеността на поколенията. Изкочиха хора изведнъж, хора, които бяха незапознати с много неща, но много амбициозни, за да се проявят в дадена посока. Тези лица ще ги намерите в подписите под „Отворено писмо". Аз бях този, който от самото начало се застъпвам да се отпечати Словото на Учителя така, както е дадено от Него без никакви промени. Всичко е разбираемо и там където е изпусната някаква дума, някой член, съюз и пр.
към текста >>

Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав.
Един пример: Ако някой се опита да промени дори една дума на някой писател в неговите произведения, той ще го даде под съд и ще го осъди съгласно закона за авторските права. А тук за Словото на Всемировия Учител важи стократно повече този окултен закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. Ето, това е проблемът - за Учителя или срещу Учителя. В разстояние на няколко години последователите на Учителя Дънов отделят своя десятък, който е определен изцяло за печатане на Неговото Слово. Тези пари се отклоняват по различен начин. Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав. А Учителят е срещу уставите. Това го има в Словото Му. Дори е отпечатано в „Изгревът", том I, стр. 102. Така отново се горят пари, като ги оформят с протоколи и подписи вместо с тези пари да се издадат досега две томчета от непечатаното Слово на Учителя в своя оригинал. Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книгоиздаването на издателство „Бяло Братство".
към текста >>

Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книгоиздаването на издателство „Бяло Братство".
Досега най-малко четири пъти са викани ръководителите на Братствата в София и са им плащали пътните разноски за узаконяване на устав. А Учителят е срещу уставите. Това го има в Словото Му. Дори е отпечатано в „Изгревът", том I, стр. 102. Така отново се горят пари, като ги оформят с протоколи и подписи вместо с тези пари да се издадат досега две томчета от непечатаното Слово на Учителя в своя оригинал. Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книгоиздаването на издателство „Бяло Братство". Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче. Те не могат да разрешат нито един проблем, защото не са запознати с него. А той е описан в томовете на „Изгревът". И което е най-интересното - такъв проблем не съществува, защото трябва да се печати с онези пари, които сега ги горят по нов начин. Проблемът съществува, за да могат да бъдат спрени от Небето, понеже те нарушават Окултните закони, които са залегнали в Словото на Учителя.
към текста >>

Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче.
А Учителят е срещу уставите. Това го има в Словото Му. Дори е отпечатано в „Изгревът", том I, стр. 102. Така отново се горят пари, като ги оформят с протоколи и подписи вместо с тези пари да се издадат досега две томчета от непечатаното Слово на Учителя в своя оригинал. Досега няколко пъти се събират разширени състави от ръководители и заинтересовани лица за разрешаване на някои проблеми по книгоиздаването на издателство „Бяло Братство". Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче. Те не могат да разрешат нито един проблем, защото не са запознати с него. А той е описан в томовете на „Изгревът". И което е най-интересното - такъв проблем не съществува, защото трябва да се печати с онези пари, които сега ги горят по нов начин. Проблемът съществува, за да могат да бъдат спрени от Небето, понеже те нарушават Окултните закони, които са залегнали в Словото на Учителя. От една страна горят десятъка на последователите на Учителя за заплащане на пътни, за безсмислени съвещания, а от друга страна искат да променят Словото.
към текста >>

От една страна горят десятъка на последователите на Учителя за заплащане на пътни, за безсмислени съвещания, а от друга страна искат да променят Словото.
Отново се харчат пари за пътни, а с тези пари можеше да се издаде още едно томче. Те не могат да разрешат нито един проблем, защото не са запознати с него. А той е описан в томовете на „Изгревът". И което е най-интересното - такъв проблем не съществува, защото трябва да се печати с онези пари, които сега ги горят по нов начин. Проблемът съществува, за да могат да бъдат спрени от Небето, понеже те нарушават Окултните закони, които са залегнали в Словото на Учителя. От една страна горят десятъка на последователите на Учителя за заплащане на пътни, за безсмислени съвещания, а от друга страна искат да променят Словото. Какъв е извода? От 1990 г. до 1995 г. са събирани средства за издаване Словото на Учителя. Досега не е издадено нито едно томче от непечатаните беседи в неговия оригинал!
към текста >>

Това е пътят, друг път няма.
Със същите пари и с други добавени от следващия десятък ще издадат второ томче. Ако не достигат средства ще се кооперират с някои други братски кръжоци от съседни градове. Ще си платят както трябва, както на онези, които ще подготвят томчетата за печат, така и на печатницата, както и 20 % за онези, които ще я продават. Но ще реализират сами десятъка си, отделен за Бога. 5. И тогава всеки ще види, че със собствения си десятък работи за Бога и за Словото на Учителя и пред неговите очи той е реализирал една идея. Това е пътят, друг път няма. Ще си създадете комисия от 3 ÷ 4 човека, които да движат този въпрос. Може някой да поиска да създаде еднолична фирма за печат. Това не пречи, а улеснява нещата, защото самите средства ще се контролират от местните Братства. По този начин ще се осъществи печатането на неиздадените беседи и ще се разреши този въпрос един път завинаги: да не се краде, да не се унищожава, да не се гори с кови методи на действия и да не се отклонява десятъка за Бога, освен за това, че той е определен за печатане на Словото на Учителя. 6. Вие ще бъдете свободни да се реализирате, но има само едно условие, а то е следното: Да се печати по оригинал без никакви промени.
към текста >>

По този начин ще се осъществи печатането на неиздадените беседи и ще се разреши този въпрос един път завинаги: да не се краде, да не се унищожава, да не се гори с кови методи на действия и да не се отклонява десятъка за Бога, освен за това, че той е определен за печатане на Словото на Учителя. 6.
И тогава всеки ще види, че със собствения си десятък работи за Бога и за Словото на Учителя и пред неговите очи той е реализирал една идея. Това е пътят, друг път няма. Ще си създадете комисия от 3 ÷ 4 човека, които да движат този въпрос. Може някой да поиска да създаде еднолична фирма за печат. Това не пречи, а улеснява нещата, защото самите средства ще се контролират от местните Братства. По този начин ще се осъществи печатането на неиздадените беседи и ще се разреши този въпрос един път завинаги: да не се краде, да не се унищожава, да не се гори с кови методи на действия и да не се отклонява десятъка за Бога, освен за това, че той е определен за печатане на Словото на Учителя. 6. Вие ще бъдете свободни да се реализирате, но има само едно условие, а то е следното: Да се печати по оригинал без никакви промени. Контрола на предпечатната подготовка и самото отпечатване се контролира и осъществява от самото местно Братство. Не се позволява даването на материали на разни издатели, които искат да печелят пари от това. 7. Онези, които са съгласни с това мое предложение непременно да са последователи на Учителя Петър Дънов, не само в думи, но в Слово, Дух и Дела. А това е много лесно за проверка.
към текста >>

Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване.
Контрола на предпечатната подготовка и самото отпечатване се контролира и осъществява от самото местно Братство. Не се позволява даването на материали на разни издатели, които искат да печелят пари от това. 7. Онези, които са съгласни с това мое предложение непременно да са последователи на Учителя Петър Дънов, не само в думи, но в Слово, Дух и Дела. А това е много лесно за проверка. Има различни начини, които са известни. Вероятно ще се появят и някои съпътствуващи въпроси за решаване. Но те ще се разрешат. Ще да видите онова, което сами ще осъществите, че то ще израстне и ще даде плод, който вие сами първо ще откъснете. И тогава такъв плод има и носи благословение и вие ще го раздадете на жадуващите души за Словото на Учителя. Всеки българин може да чете и всеки българин може да спечели толкова пари, че с тях да си купи едно томче от вас. 8. А пък софиянци ще имат възможност да докажат какво могат да направят със своя десятък.
към текста >>

8. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

ТОМ 5

260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША Всеки един от нас на Изгрева правеше стъпка по стъпка по своя път.
260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША Всеки един от нас на Изгрева правеше стъпка по стъпка по своя път. Бях при Учителя, за да споделя едно мое преживяване. Той ме изслуша и когато очаквах той да ми каже нещо по него, изведнъж ме насочи към съвсем друга посока. „Идва днес при мен Савка изговори срещу тебе, Аз й казах: „Забранявам ти да говориш срещу Марийка пред мен." Аз го изгледах, а той стоеше невъзмутим и чакаше моята реакция и дали ще се досетя какво искаше да ми каже с тази оценка за мен от Савка. Значи Учителят й беше забранил да говори срещу мен пред него. Това означаваше, че аз също трябва да си забраня да не говоря пред Учителя за нея лоши неща.
към текста >>

Това не беше лесен път.
За него ние, учениците му бяхме най-голямото мъчение на земята, в това се бях убедила стократно дори и повече. Като си помисля колко хора идваха при него и чужди, и наши и всеки носеше нещо със себе си за разрешаване. А какво получаваше Учителят от нас? Едно голямо непослушание. И толкоз. Това не беше лесен път. Път на вътрешната Школа бе това. И всеки сам трябваше да извърви своят вътрешен път като първо разреши задачата си и да направи онази крачка навън от себе си, което да бъде правилното разрешение на задачата. Савка умираше на тема да бъде първата. От къде бе влезнал този дух в нея непременно да бъде на първото място не можах да си отговоря. И от майка й, която я подклаждаше с такава амбиция, пък и от баща й, който беше македонец, а един македонец в България означава много работи: върви напред и не се оглежда къде минава и през кого минава.
към текста >>

Път на вътрешната Школа бе това.
Като си помисля колко хора идваха при него и чужди, и наши и всеки носеше нещо със себе си за разрешаване. А какво получаваше Учителят от нас? Едно голямо непослушание. И толкоз. Това не беше лесен път. Път на вътрешната Школа бе това. И всеки сам трябваше да извърви своят вътрешен път като първо разреши задачата си и да направи онази крачка навън от себе си, което да бъде правилното разрешение на задачата. Савка умираше на тема да бъде първата. От къде бе влезнал този дух в нея непременно да бъде на първото място не можах да си отговоря. И от майка й, която я подклаждаше с такава амбиция, пък и от баща й, който беше македонец, а един македонец в България означава много работи: върви напред и не се оглежда къде минава и през кого минава. Затова тя беше неотстъпчива.
към текста >>

И всеки сам трябваше да извърви своят вътрешен път като първо разреши задачата си и да направи онази крачка навън от себе си, което да бъде правилното разрешение на задачата.
А какво получаваше Учителят от нас? Едно голямо непослушание. И толкоз. Това не беше лесен път. Път на вътрешната Школа бе това. И всеки сам трябваше да извърви своят вътрешен път като първо разреши задачата си и да направи онази крачка навън от себе си, което да бъде правилното разрешение на задачата. Савка умираше на тема да бъде първата. От къде бе влезнал този дух в нея непременно да бъде на първото място не можах да си отговоря. И от майка й, която я подклаждаше с такава амбиция, пък и от баща й, който беше македонец, а един македонец в България означава много работи: върви напред и не се оглежда къде минава и през кого минава. Затова тя беше неотстъпчива. Първа, та първа ученичка.
към текста >>

Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си.
Не си я свърши. Доказателства? Има ги колкото щете. Паша Теодорова беше друга. Тя изискваше уважение към себе си. Не допускаше да й каже нещо някой. Ако й кажеше нещо някой напреко изведнъж тя го окастряше и разчистваше пътя към себе си. Искаше самоуважение и да я хвали някой. А такава служба нямаше в Школата и никой от учениците не поиска да заеме такава служба, че да уважава Паша и още повече да я възхвалява. И тогава за най-голяма изненада на всички тази служба за възхваляване я зае сам Учителят. Как така. Да, сам Учителят я взе.
към текста >>

Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика.
С този метод и с това външно внимание и зачитане на техните личности пред другите приятели означаваше, че Учителят им даваше да заемат определеното място и положение в обществото на човешкото уважение. Така Учителят им отделяше специално внимание? Защо ли? Ако не им го отделяше и не им го дадеше нямаше да работят. Да, това беше цялата Истина. Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика. Особено това беше много демонстративно, когато отивахме на екскурзия до Витоша. По пътя Учителят се спре да почине и изведнъж се обърне да каже: „Ами къде е Паша? Тук ли е? " Паша е останала назад в колоната, защото трудно се движи. Веднага по веригата от ухо на ухо и от подвикване на обаждане се предава като по телефонна жица, че Учителят се интересува къде е Паша и как е Паша.
към текста >>

По пътя Учителят се спре да почине и изведнъж се обърне да каже: „Ами къде е Паша?
Защо ли? Ако не им го отделяше и не им го дадеше нямаше да работят. Да, това беше цялата Истина. Ако нямаше внимание от негова страна те нямаше да работят и щяха да се отклонят от пътя на ученика. Особено това беше много демонстративно, когато отивахме на екскурзия до Витоша. По пътя Учителят се спре да почине и изведнъж се обърне да каже: „Ами къде е Паша? Тук ли е? " Паша е останала назад в колоната, защото трудно се движи. Веднага по веригата от ухо на ухо и от подвикване на обаждане се предава като по телефонна жица, че Учителят се интересува къде е Паша и как е Паша. Това стига и до нейните уши, тя го приема, усмихва се, значи Учителят я цени, търси я и държи за нея. Всички знаят вече това и тя може да бъде доволна от себе си и от Учителя и от приятелите, които са съобщили тази вест.
към текста >>

Моят път беше точно обратния.
Така Учителят взе службата и поста на онзи, който трябваше да я уважава, да възхвалява, да отдава почести на личността Паша, за да работи. И това продължи през цялата Школа - 22 години и Учителят не пропусна нито веднъж да не си изпълни задължението. Иначе тя нямаше да работи. По този начин тя разви своето трудолюбие и свърши колосална работа, която друг не би свършил със стенографиране, дешифриране и подготвяне беседите на Учителя за печат. Аз тук не разказвам срещу Паша, а говоря за вътрешната Школа на Учителя, която за всеки човек бе строго определена и строго различна от другите. Моят път беше точно обратния. Отвън Учителят не показваше какво е неговото отношение към мен. Понякога аз бях недоволна от цялото това положение, но не смеех да го изкажа. Веднъж таман да отворя уста и чух гласът му: „Пълните грънци аз не ги изнасям на пазаря. Моите отношения към учениците никой не ги знае какви са. Другото, което се вижда отвън са само методи", Затворих си устата, която се беше приготвила да каже нещо.
към текста >>

Някой път се приближавах до Учителя и мислено преценявах привилегията на онези, които бяха около него.
Учителят ме изслуша и разбра, че говоря за Савка. Погледна ме строго и категорично посочи с показалец към мен и изрече: „На някой, който не е готов да учи, вземат му от бъдещата добра карма, за да го подготвят за ученическата скамейка". Аз изтръпнах, станах и се поклоних. Пред мен стоеше величието на Бога и грижата на Учителя към всяка една душа. Тук на Изгрева душите бяха важни, защото Учителят работеше с тях. Някой път се приближавах до Учителя и мислено преценявах привилегията на онези, които бяха около него. И техните качества според мен не бяха достатъчни и не отговаряха на онзи ценз, за да бъдат близо до Учителя. Така веднъж той доволни мисълта ми с болка и каза: „Не зависи от Учителя кой ще бъде поставен близо до него. Това зависи от Бога". Аз се разтрепе-рих с цялото си същество. Трябваше да разбера какво означава величието на Учителя, смирението му и преклонението му пред Божия План.
към текста >>

Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно.
Така веднъж той доволни мисълта ми с болка и каза: „Не зависи от Учителя кой ще бъде поставен близо до него. Това зависи от Бога". Аз се разтрепе-рих с цялото си същество. Трябваше да разбера какво означава величието на Учителя, смирението му и преклонението му пред Божия План. От следващият ден аз се стараех да не мисля защо не са тук на Изгрева онези истинските, а са дошли тези, които не трябва да бъдат около Учителя. Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно. А той, Учителят заемаше мястото си на Всемировия Учител на Вселената. Той също имаше свое място и своя служба. Той трябваше да свали Словото на Бога за идното човечество, да ни покаже методите, с които да работим, за да тръгнем по пътя на ученика. Постът и мястото, което той зае и мястото, на което стоеше бе поставено от Бога и той извървя своя път, а ние можем да преценяваме за него само чрез Словото му и чрез опитностите на учениците.
към текста >>

Той трябваше да свали Словото на Бога за идното човечество, да ни покаже методите, с които да работим, за да тръгнем по пътя на ученика.
Трябваше да разбера какво означава величието на Учителя, смирението му и преклонението му пред Божия План. От следващият ден аз се стараех да не мисля защо не са тук на Изгрева онези истинските, а са дошли тези, които не трябва да бъдат около Учителя. Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно. А той, Учителят заемаше мястото си на Всемировия Учител на Вселената. Той също имаше свое място и своя служба. Той трябваше да свали Словото на Бога за идното човечество, да ни покаже методите, с които да работим, за да тръгнем по пътя на ученика. Постът и мястото, което той зае и мястото, на което стоеше бе поставено от Бога и той извървя своя път, а ние можем да преценяваме за него само чрез Словото му и чрез опитностите на учениците.
към текста >>

Постът и мястото, което той зае и мястото, на което стоеше бе поставено от Бога и той извървя своя път, а ние можем да преценяваме за него само чрез Словото му и чрез опитностите на учениците.
От следващият ден аз се стараех да не мисля защо не са тук на Изгрева онези истинските, а са дошли тези, които не трябва да бъдат около Учителя. Вглеждах се и наблюдавах какво нещо е пътят на ученика и какво нещо са методите и отношението му към всичко земно и преходно. А той, Учителят заемаше мястото си на Всемировия Учител на Вселената. Той също имаше свое място и своя служба. Той трябваше да свали Словото на Бога за идното човечество, да ни покаже методите, с които да работим, за да тръгнем по пътя на ученика. Постът и мястото, което той зае и мястото, на което стоеше бе поставено от Бога и той извървя своя път, а ние можем да преценяваме за него само чрез Словото му и чрез опитностите на учениците.
към текста >>

9. 19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

Но този път хвана и мене инфлуенцата.
Изредих се и колеги, и ученици, и хазаи да боледуват. Цяло село боледуваше. Дойде и моят ред. По това време аз бях доста здрава. Ред години не бях боледувала. Но този път хвана и мене инфлуенцата. Понеже не бях боледувала не знаех как да си помогна. Нямаше лекар, нямаше фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства: хинин, аспирин и тем подобни. Няма никой край мене да ме посъветва, да ми помогне. Не отидох в училище.
към текста >>

31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо.
Хората пъшкат и плачат пък тя пее." „Е, не е болна щом пее", заключават колежките и влизат при мене. Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. 31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо. „Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи. Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил. Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат.
към текста >>

С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите.
Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува. Който се е опитал искрено да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си. Той не се отчайва при несполуки и върви напред. Той знае, че не е лесно да се справи човек с атавистични навици натрупани от хилядолетни поколения, с кривите изопачени мисли, разбирания, идеи на своите предци, със заобикалящата го среда, условия и т.н. Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи. С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да продължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изкривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите. Никак не е лесна тази работа. Отначало докато го разбера всичко това и аз се обезсърчават, отчайвах, съмнявах, колебаех, но като го разбрах, се успокоих и започнах спокойно работа. Не е достатъчен един живот за усъвършенствуването на човека. Затова се приема прераждането. Ние опитно видяхме, че в един живот човек и при най-усилена работа и учене, много малко придобива.
към текста >>

10. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА В школните лекции Учителят много пъти бе говорил за френологията и беше дал много познания и правила.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА В школните лекции Учителят много пъти бе говорил за френологията и беше дал много познания и правила. Решихме да си направим един ъгломер, за да може с него да измерваме онези разстояния и диаметри от човешката глава, които бяха от обсега на френологията. Току-що бях получил този уред от Илия Узунов, който ми го беше направил и ето се приближаваме до полянката. Привечер имахме обичай да излизаме до пейката, която беше опряна до онзи стълб, на който висеше голяма крушка и осветяваше поляната. Приятелите се бяха събрали около Учителя и разговаряха. В това време Учителят се обръща към мен и казва: „Ти си песимист!
към текста >>

Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева.
Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазаря на Римската стена и от един селянин му закупих цялата кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си припомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши Салона и Изгрева и построиха там легации. Имахме ипотека върху къщата в Павлово. С тези пари платих и ипотеката.
към текста >>

Завеждах отдел професионално напътствие и подбор.
Става един, приближава се и ме прегръща и казва: „Другарю Въжаров, кажете какво желаете? " Аз зная какво желая, но не го познавам този човек. Сега ще ви разкажа подробно, как стои въпросът. След 9.IX.1944 г. аз съм един от основателите на Института за стопанска рационализация. Завеждах отдел професионално напътствие и подбор. Бях завършил психология в Софийския университет както и английска филология. Работех върху психология на движенията и там имах публикации върху тази тема. През 1946 г. при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха.
към текста >>

Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист.
През 1946 г. при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха.
към текста >>

Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега.
при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде.
към текста >>

Ако бях получил покана от Ярмила, въпросът бе лесен и ясен.
Според тогавашните правила Ярмила трябваше да ми изпрати декларация, с която трябваше да поеме моята издръжка. Но това не можеше да направи, защото нямаше имот и не беше състоятелна. И помоли една нейна близка българка, тя да ми изпрати покана. Тази българка половин година живее във Франция, половин година живее в България, Донесе ми поканата, занесох я в паспортното бкзро, но не я приемат и признават, защото може да получа покана само от близък роднина. А тя не ми е никаква. Ако бях получил покана от Ярмила, въпросът бе лесен и ясен. Аз имах документ, с който можех да докажа, че ми е била съпруга. А тази българка, която ми даде поканата, бе нахакана жена. След полученият отказ, тя ме насочи да отида в паспортния отдел, където имало две комисии и където втората комисия я завеждал някакъв генерал. Рекох си, хайде щом си казала да ида до генерала, за да обжалвам. Отивам там, гледам събрали се 20 - 30 души до една врата.
към текста >>

По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята.
Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете? " Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много хора от Истината. Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
към текста >>

11. 20. ЕВОЛЮЦИЯТА

Симеон Арнаудов

Когато човек слезнал на земята след време много племена и народи са се отклонили първоначално от пътя и после са се изродили.
20. ЕВОЛЮЦИЯТА Бяхме на Бивака на Витоша няколко човека около Учителя. Повдигна се въпроса за теорията на Дарвин. Учителят каза много ценни работи: Отначало Божествения Дух и Божията Сила са били вложени в материята, която е трябвало да се организира, понеже била инертна. Тази организация вървяла паралелно с минералния, растителния и животинския свят. Когато човек слезнал на земята след време много племена и народи са се отклонили първоначално от пътя и после са се изродили. Маймуните са примери за хора, които са претърпели обратно развитие. Аборигените в Австралия, местните жители, които англичаните завариха са също хора спрени в еволюцията си и тръгнали назад в своя упадък. Циганите пък са едно изгонено племе от Индия, което е нарушило Божествения закон". Учителят даде още ред примери за племена и народи, които не са си разрешили правилно задачата. А що се отнася за хора, то примери има много.
към текста >>

Не е лесен земния живот.
Той смяташе, че изведнъж всичко ще се разреши и ще тръгне по своето еволюционно развитие. Джек Лондон пък дойде до прозрението, че Духът е всичко. После той отиде и живя един месец при прокажените, за да сподели техния живот, но не можа да преживее противоречията на думите „Бог е Любов, Бог е Светлина", както и човешкото страдание и човешкото нещастие. На стари години си построил един замък, но прокажените му го изгориха, а двете му дъщери се отказаха от него. Той остана сам и се самоуби. Не е лесен земния живот. А на него му се даде много и от един бедняк стана прочут писател. А той се отклони от своето предназначение и накрая се самоуби. А според окултната наука самоубийството се наказва от Невидимия свят, защото това не е разрешение на въпроса, а бягство. Така, че еволюцията засяга всички представители на Живата Природа.
към текста >>

12. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Тя онази „Жертвата на Дънов" седи там на поляната зад салона на пътеката и чака между гората и салона.
И тя вика, кряска: „Ще ми счупите крак". „Нищо ти няма." Изхвърлиха я. И останахме, обаче Учителят спря, прекъсна беседата. Обядвахме, имаше също концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото. Вземахме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си. Тя онази „Жертвата на Дънов" седи там на поляната зад салона на пътеката и чака между гората и салона. И чака. И като минахме край нея, тя вика: „Хайде идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов". Пък мъжът ми беше така малко буйничък и вика: „Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншния Христо, да видиш какво щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов на тебе става ли ти нещо? Нищо, ни губиш, ни печелиш".
към текста >>

Той брат му е лесен, ама жена му и свекъра особено бяха много против.
" „Имам, но вкъщи." „Дай 100 лв. глоба сега и си отивай." И той дал 100 лв. И от тогава това нещо, което стана с него го амбицира и той вече започна. Казва ми: „Дане, готова ли си да станем вегетарианци? Ние да започнем Учението на Учителя." „Готова съм, но то вкъщи е невъзможно." Там са баща му, брат му. Той брат му е лесен, ама жена му и свекъра особено бяха много против. И не щеш ли, този брат Нейчо Чобанов реши да отиде в Ямбол. И си отстъпва къщата на нас. Ние да я пазим и да живеем в нея. И ние веднага отидохме. Това бе добре дошло за нас.
към текста >>

13. 55. Разводът

Ангел Вълков

ТОМ 7

А освен това за още по-сигурно ,за да се отърве от нея и да освободи стаята, срещнал Тодор, който се въртял около нея и му казал: „Грабни я от пътя и я води у вас.
И той го проумя. При друг случай Учителят се обръща към сестра Тодора: „Тебе небето те освобождава, понеже ти не си се оженила по своя воля“. Тя наистина не е искала въобще да се жени, но понеже баща й е овдовял след като майка й е починала, то той искал да се жени повторно, но нямало къде да доведе новата си жена. А баща и дъщеря живеели в една стая. И той, за да се освободи от нея, насилил я да се ожени, за да освободи стаята си. А освен това за още по-сигурно ,за да се отърве от нея и да освободи стаята, срещнал Тодор, който се въртял около нея и му казал: „Грабни я от пътя и я води у вас. Аз съм съгласен“. Но Тодор като младеж е бил благороден, не искал да я краде като разбойник, а съвсем по човешки й предлагал женитба, а сестра Тодора, за да се отърве от него му казала: „Ако можеш да намериш 20 наполеона златни, ще се оженим“. А тя си мислила, че то^ е беден човек, няма да може да намери толкова пари и така ще се отърве от него. Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка. Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи.
към текста >>

Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка.
И той, за да се освободи от нея, насилил я да се ожени, за да освободи стаята си. А освен това за още по-сигурно ,за да се отърве от нея и да освободи стаята, срещнал Тодор, който се въртял около нея и му казал: „Грабни я от пътя и я води у вас. Аз съм съгласен“. Но Тодор като младеж е бил благороден, не искал да я краде като разбойник, а съвсем по човешки й предлагал женитба, а сестра Тодора, за да се отърве от него му казала: „Ако можеш да намериш 20 наполеона златни, ще се оженим“. А тя си мислила, че то^ е беден човек, няма да може да намери толкова пари и така ще се отърве от него. Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка. Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи. И те под шинелите си криели това-онова и той спестявал. Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави.
към текста >>

14. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

ТОМ 8

Например, аз имам един не лесен живот в България.
4. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ У ЧОВЕКА В: Сега и вашият живот на Изгрева, 1944 г. дойде, промениха се нещата, дойдоха вече нови условия и вие започнахте да работите като композитор. Д: Виж какво, Школата в тия десет години беше една от най-интересните за мене. Защото там се разбраха много неща. Например, аз имам един не лесен живот в България. Мога да ти кажа, че когато излеза от тук аз ставам съвсем друг. Даже в една Москва гдето се казва бях друг, те ме бяха изпратили като диригент на първия филм във фестивала и пресконференцията беше една от най-добрите, но върна ли се тука у нас, всичко заглъхва. И както Учителят ми го обясни: "Ти имаш карма с тоя народ. Нищо няма да му искаш. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш.
към текста >>

Аз участвувам в драматургията на един филм по един подводен гдето се казва път.
Има нещо в моята съдба като нещо подобно. Както и например самата професия, която ми се наложи някакси и ми допадна - филмов композитор. Най-сполучливата филмова музика, тя не се забелязва от зрителя. Ако се чуе, тя се отделя от филма. Така че самата ми професия даже потвърждава това. Аз участвувам в драматургията на един филм по един подводен гдето се казва път. Ако гръмне тази музика, тя се намесва, казва, ето ме и мене, обаче истинското участие в драматургията е когато не се сеща за мене зрителя. Това не е моя мисъл. Така даже и професията ми тръгна нататък. Аз обичам да направя нещо и да се скрия. Както много неща в живота ми.
към текста >>

Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така като ги чете, казва: "Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката".
Та отиването ми във Франция беше също много интересно. Аз имах някои опитности преди това, които благодарение на тях във Франция успях да преодолея някои неща. Виж какво,това са много интимни неща, гдето се казва. Това са най-съкровените работи, опитности в Школата да кажем. Защото както знаеш, че Учителят например, Той не излизаше да говори на лекция така. Той се разговаряше с душите, затова нашите хора, дори нашата интелигенция така като ги чете, казва: "Това е несвързано, няма обща тема, която да върви по пътя на логиката". Да кажем сега, Той си държи беседата. Става време, влиза един полковник, наш човек, който като тръгнал от къщи в 4 часа сутринта си казал: "Да си взема ли пистолета или не. Минавам през гората. Хайде, да го взема". И тръгва, влиза в салона.
към текста >>

Това е една опитност за този полковник, друг път да знае.
Заварва Учителят говори вече. Учителят се обръща и казва: "Като отиваш при Господа не носи револвера си". И продължава нататък. Ще кажете за тая стенограма, че е невярна, Учителят както говори се обръща и казва: "Не носи револвера си". Добре, ама това е живота в Школата, в момента това нещо става. Това е една опитност за този полковник, друг път да знае. Такива неща имаше. Въобще Той дава отговор на проблемите върху, които мислиш. Той разговаря със съзнанието. Той прави контакт с нас. Но мога да ти кажа, че Той например дава примери за Настрадин ходжа и т.н., но например ако при Него имаше една английска аудитория нямаше да говори за Настрадин ходжа и за Хитър Петър, нали така?
към текста >>

После Той някой път довършва мисълта си по-нататък и те оставя да мислиш.
Но мога да ти кажа, че Той например дава примери за Настрадин ходжа и т.н., но например ако при Него имаше една английска аудитория нямаше да говори за Настрадин ходжа и за Хитър Петър, нали така? Ще дава примери от английския живот. Зависи кой е насреща. Трябва да се разбере първо какво значи една лекция на Учителя, затова сега някои вземат, че вадят откъсите така в смисъл законите, интересните мисли, но за нас, които сме свикнали, ние четем цялата беседа. Защото ние ги знаем тези неща. После Той някой път довършва мисълта си по-нататък и те оставя да мислиш. Аз си спомням когато бях във Франция, в Алпите, бях отишъл в Школата на Розенкройцерите. Това е една Школа, която я води един холандец и половината са холандци, половината французи, на палатки излизат. Много интересни хора и се чете лекцията, на двата езика се превежда. И всички са чели от Учителя, познават Учителя много добре. Всичко, което е издадено на френски и английски от Учителя, са го чели.
към текста >>

Учителят обяснява, че било е време, когато и човекът е имал това чувство, но понеже, както казваше Той, бялата раса върви по друга, но по много правилен път.
" "Абе как да не знаеш. На попа свинята знае, а пък ти да не знаеш." И питат те за този пример. Но по-нататък срещат в една беседа подобни примери. Те са да изяснят някои духовни закони. Те са разбираеми за българите, защото това е нашият бит, но не и за чужденците. Учителят обяснява, че било е време, когато и човекът е имал това чувство, но понеже, както казваше Той, бялата раса върви по друга, но по много правилен път. Тя първо ще открие законите на материята, ще разреши социалните проблеми и ще дойде до Божественото. Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето. Когато е било време преди хиляди години, когато той е познавал времето. И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво. Първобитния човек имал това чувство, той например не се е молел на дървото, а той се е разговарял.
към текста >>

Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето.
Но по-нататък срещат в една беседа подобни примери. Те са да изяснят някои духовни закони. Те са разбираеми за българите, защото това е нашият бит, но не и за чужденците. Учителят обяснява, че било е време, когато и човекът е имал това чувство, но понеже, както казваше Той, бялата раса върви по друга, но по много правилен път. Тя първо ще открие законите на материята, ще разреши социалните проблеми и ще дойде до Божественото. Така че у нея тук само обективния ум е останал и затуй той ще пуска балони, ще спуска спътници, радиограми ще разпраща, телефонни разговори, за да разбере какво ще бъде времето. Когато е било време преди хиляди години, когато той е познавал времето. И действително както е казвал скоро един полски социолог ли какъв беше, че нашето понятие и разбиране за първобитния човек е било на много елементарно ниво. Първобитния човек имал това чувство, той например не се е молел на дървото, а той се е разговарял. Дървото си има душа, така както си има всяко разумно същество. Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира.
към текста >>

Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха!
Клетката се развива, расте горе, завършва живота си и умира. Той се е разговарял с това дърво. Това дърво му е разказало сигурно някои неща. Той едва ли са го изненадвали стихиите в природата. Той бил предупреден. Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха! Ние оставаме и се чудим какво е това бягство надолу, а на другия ден падна сняг половин метър и ни затрупа палатките. В: А те си наеха. Д: Те си знаеха и си отидоха, така че гдето се казва - било е време и сигурно пак ще дойде време, но сега трябва да се развие обективния ум. Тия центрове, по-ниските и после ще дойде до това нещо, щото да знаят пътя може би на нашата раса. В: А вашите опитности, които сте имали с тези холандци?
към текста >>

Тия центрове, по-ниските и после ще дойде до това нещо, щото да знаят пътя може би на нашата раса.
Той бил предупреден. Как горе при нас на Рила каракачаните се вдигнаха на един път и всички стада от овце и говеда ги свалиха! Ние оставаме и се чудим какво е това бягство надолу, а на другия ден падна сняг половин метър и ни затрупа палатките. В: А те си наеха. Д: Те си знаеха и си отидоха, така че гдето се казва - било е време и сигурно пак ще дойде време, но сега трябва да се развие обективния ум. Тия центрове, по-ниските и после ще дойде до това нещо, щото да знаят пътя може би на нашата раса. В: А вашите опитности, които сте имали с тези холандци? Д: И много други опитности имам, за които аз съм ти разправял. Във франция първо се издигна пред мен една стена. Аз като свърших някоя работа специално за Паневритмията, то стената падна. Виж какво сега, когато започна войната Учителят прати Боев при мене.
към текста >>

15. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

ТОМ 8

Той не ограничаваше, мъчно Му беше някой път, че салона бе полупразен.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ След заминаването му смятаха, че който ходи в Салона да слуша беседи е от Братството. Няма такова нещо при Учителя. Направиш ли добро - ти си от Бялото Братство, дори и да си в света. Учителят бе за свободата, за вътрешната и външна свобода. Той не ограничаваше, мъчно Му беше някой път, че салона бе полупразен. Разбрах един път когато ние не ходихме на беседи, че му е мъчно и то за нас, че пропускаме времето на Великия Учител. Тогава така разбирахме. Сега другояче разбирам. Сестра ми беше голямо нещо и трябва да стои там пред салона. Един Боев беше неотразим.
към текста >>

Разбрах един път когато ние не ходихме на беседи, че му е мъчно и то за нас, че пропускаме времето на Великия Учител.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ След заминаването му смятаха, че който ходи в Салона да слуша беседи е от Братството. Няма такова нещо при Учителя. Направиш ли добро - ти си от Бялото Братство, дори и да си в света. Учителят бе за свободата, за вътрешната и външна свобода. Той не ограничаваше, мъчно Му беше някой път, че салона бе полупразен. Разбрах един път когато ние не ходихме на беседи, че му е мъчно и то за нас, че пропускаме времето на Великия Учител. Тогава така разбирахме. Сега другояче разбирам. Сестра ми беше голямо нещо и трябва да стои там пред салона. Един Боев беше неотразим. Боев беше неразделен с Учителя.
към текста >>

Това е нейн път.
Боев беше неразделен с Учителя. С неговия куц крак, как ходи на екскурзии, винаги до него и с тефтера и веднага пише. В: Да, разправяха ми за сестра ти, Катя Грива, как непрекъснато е стояла и не искала да работи и Той не й говорел шест месеца, за да отиде да работи. Д: Няма шест месеца. Тя Го разбра и тръгна след това. Това е нейн път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата. Хайде вече като идва отначало от Италия, като премине през операта, по-хубаво за нея няма освен да отива в Школата. Но това беше до едно време, тя започна да учи, завърши гимназия и много хубаво се справи. Аз помня, че първото назначение като учителка беше в Трън и аз отидох с нея, получих телеграма веднага. "Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика.
към текста >>

"Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика.
Това е нейн път. Виж какво, Той трябваше да я подготви, че утре Той си отива, Школата се закрива, идват нови времена и всякой трябваше да си поеме нещата. Хайде вече като идва отначало от Италия, като премине през операта, по-хубаво за нея няма освен да отива в Школата. Но това беше до едно време, тя започна да учи, завърши гимназия и много хубаво се справи. Аз помня, че първото назначение като учителка беше в Трън и аз отидох с нея, получих телеграма веднага. "Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика. В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър. Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя.
към текста >>

Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя.
Аз помня, че първото назначение като учителка беше в Трън и аз отидох с нея, получих телеграма веднага. "Духова музика, пристигай веднага." Значи като учителка по музика имаше духова музика и аз отидох да я упътя как се води духова музика. В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър. Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея. Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно становище.
към текста >>

Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни.
В: Аз съм виждал на снимките как Катя върви отпред, а зад нея марширува и свири духовата музика. Има към двадесет ученика, вървят и свирят. Д: Голяма духова музика, тогава всяко училище имаше духов оркестър. Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея. Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно становище. Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят. В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция.
към текста >>

Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят.
Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея. Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно становище. Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят. В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция. Школата беше за нас най-голямата ни връзка. Аз й много благодаря на Катя, все пак тя ме въведе. Между другото тя ми е даже кръстница. Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя.
към текста >>

Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя.
Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят. В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция. Школата беше за нас най-голямата ни връзка. Аз й много благодаря на Катя, все пак тя ме въведе. Между другото тя ми е даже кръстница. Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя. Два пъти кръстница: в християнството и в Школата на Учителя. Много ме обичаше тя, много. Как да ти кажа, ние по-късно узряхме, ние не ги разбирахме нещата. Това усещане не е за един живот. Тепърва ние трябва да чакаме посетите семена от Учителя да израснат.
към текста >>

Два пъти кръстница: в християнството и в Школата на Учителя.
В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция. Школата беше за нас най-голямата ни връзка. Аз й много благодаря на Катя, все пак тя ме въведе. Между другото тя ми е даже кръстница. Била е 12-годишна, тя ми е била кръстница и втори път ме е кръщавала, когато ме доведе при Учителя. Два пъти кръстница: в християнството и в Школата на Учителя. Много ме обичаше тя, много. Как да ти кажа, ние по-късно узряхме, ние не ги разбирахме нещата. Това усещане не е за един живот. Тепърва ние трябва да чакаме посетите семена от Учителя да израснат. Поне 1000 години.
към текста >>

И връщам се един път, а Халачева плаче.
Но какво да им го обяснявам. Аз стоя настрана. Но онези комунистите на Изгрева след като взеха властта в Отечествения фронт, се промениха към мен. Плашеха се да не им взема мястото и властта. Наежиха се срещу мен. И връщам се един път, а Халачева плаче. "Какво има? ", питам. "Ами мина комисия и в твоята стая ще има двама руснаци." "Кой беше? " "Колю-обущаря." "Спокойно." Отивам аз при Колю-обущаря вечерта. Излиза Колю.
към текста >>

Колко пъти им обяснявах, но до ден днешен го разправят това нещо.
Разбира се аз знаех, че щом Учителя ме е вкарал в тая работа, че Учителят няма да ме остави. Пък и те са много елементарни хора. В: Разбраха, че ти нямаш аспирации към властта. Д: Нямам. Сега понеже хората не знаят как стоят нещата, то казват, те ми посочват този епизод, че аз не съм изпълнил волята на Учителя. Колко пъти им обяснявах, но до ден днешен го разправят това нещо. Та викам на Начо: "Нашата работа не е там. Едно време те бяха онеправдани, днес на тях се даде мандата, те са сега критерии тука. Навремето на тях правиха обиските, те криеха нелегални и те са комунисти. Ти беше германофил. Аз съм анархист".
към текста >>

Учителят разбъркваше някой път нещата.
Никаква реакция нямаше вътре в мен. Веднага разбрах. Само Катя го разбра. Ние с Катя не можахме да имаме противоречия на нещата, които ставаха в Школата. А там ставаха критични моменти. Учителят разбъркваше някой път нещата. В края на краищата да види как мислим, как ще постъпим сега. Няма Той да носи целият народ. Пък да види колко сме изгубили, колко, каква е йерархията на ценностите у нас. Кое за какво даваме. Съвсем нормално беше в една Школа.
към текста >>

Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина.
Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България? " И млъкна. Той даде косвен отговор. Значи папата го смята за най-святия човек в България. Защото митрополит Стефан си подстригваше брадата, тургаше голфа и си пътуваше в страната и чужбина. Един ден стоим ние пред салона вечерта на разговор, горе на стълбите имаше една лампа. Щрак, лампата изгасна. Учителят погледна крушката, гледа, гледа, обърна се и каза на Цеко. Цеко сменяваше крушките, беше електриджията ни: "Новият ще бъде с по-малък ампераж, постави по-малка крушка". Сутринта радиото съобщи, че папата е починал тази вечер.
към текста >>

А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата.
Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле.
към текста >>

Един път си даде оставката и то наивно.
Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле. В: Той после в затвора е бил... Д: Той беше един много разглезен и капризен човек, той винаги заплашваше, че ще си даде оставката като екзарх. И Оф това чакаше. Един път си даде оставката и то наивно. Той я даваше и не му я приеха, но после я приеха и го пратиха там, където да размишлява спокойно, така както правеха с политическите си противници. Но все пак имаше едно време, когато получаваше беседи, четеше и знаеше. В: А помниш ли отношението на тези политици по време на Учителя? Д: Абе какви политици имахме, не виждаш ли докъде я докараха. Това бяха дилетанти.
към текста >>

16. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

ТОМ 8

30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА В: Сега вие ми разказахте миналия път, че Учителят е казал, че един ден ще разберете, че това ви са най-хубавите дни на живота ви при Него.
30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА В: Сега вие ми разказахте миналия път, че Учителят е казал, че един ден ще разберете, че това ви са най-хубавите дни на живота ви при Него. В какъв смисъл? Д: Ние бяхме много млади, много зелени хора. Единия мечтаеше да отиде еди къде си да учи, другия не знам къде си и т.н. А ние не преценявахме къде се намираме. Имаше такова нещо, например сега аз съм увлечен в музиката, търсих, както Той ми каза, че един ден ще отида във Франция, след това има условия за Германия.
към текста >>

Д: Да, мост се строи, да, тя се стреми вече, търси пътищата и все пак никой не се надяваше така светкавично, така бързо и безболезнено ще се разруши един от позорите на Европа.
Така, че примера ще дойде от Балканите. И мен ми се струва, че даже каза, че турците ще бъдат отхвърлени в Мала Азия. В: На този етап конфедерация на Балканите не е станала. Д: Не е станала. В: Но Европа се строи вече. Д: Да, мост се строи, да, тя се стреми вече, търси пътищата и все пак никой не се надяваше така светкавично, така бързо и безболезнено ще се разруши един от позорите на Европа. Това беше стената в Берлин. Един град разделен с една стена с телена мрежа върху нея с електричество и оръдия, това беше позора на Европа. В: И тя се разруши. Д: Тя се разруши по един много лесен начин. В: 1989/1990 г.
към текста >>

Д: Тя се разруши по един много лесен начин.
В: Но Европа се строи вече. Д: Да, мост се строи, да, тя се стреми вече, търси пътищата и все пак никой не се надяваше така светкавично, така бързо и безболезнено ще се разруши един от позорите на Европа. Това беше стената в Берлин. Един град разделен с една стена с телена мрежа върху нея с електричество и оръдия, това беше позора на Европа. В: И тя се разруши. Д: Тя се разруши по един много лесен начин. В: 1989/1990 г. Д: Точно така, така че може би някои събития като ги гледаме от днешна гледна точка са страховити, в смисъл, че разрешаването може би с кръв искат. Не, Берлинската стена тъй лесно се разруши. В: Никой не очакваше. Д: Никой не очакваше.
към текста >>

Значи по сегашно време ако се родя, да може би ще дочакам да станат европейските щати, както всеки един може да пътува където си иска и си прави вила, където си иска, когато може би тогава и в Калифорния някой българин да си направи вила.
Само за една война десетки милиони хора загиват по най-жесток начин. В: Искам да се върнем в Мърчаево, когато Той ви е казал, че американците ще строят вили. Къде точно? Д: На същата тази среща, когато ми говореше се виждаше Люлин, дето е сега там санаториум някакъв правителствен, това беше някое време един санаториум на Хаджи Иванов, един мой братовчед по майчина линия. И казва: "Един ден ей там долу ще дойдат американците и ще строят вили". Значи по сегашно време ако се родя, да може би ще дочакам да станат европейските щати, както всеки един може да пътува където си иска и си прави вила, където си иска, когато може би тогава и в Калифорния някой българин да си направи вила. Както сега тия неща ни се виждат абсурдни, тогава ще настане друго, щото самите проблеми, с които се занимават и политика и човешката общественост и култура ще бъдат други. Щото Той казва така за изкуството: "Досега изкуството се е ръководило и се движело от двата принципа - на умът и на сърцето. Ще дойде време когато ще се регулират от духът и душата". Значи можеш да си представиш тогава ако ние създадохме такова човечество една огромна култура с ума и сърцето си, каква култура ще се изгради с участието на духът и душата, което не сега, че го нямаме като душа и като дух, но проявата му да намери отражение сигурно ще бъде нещо велико. В: Сега, връщаме се отново в Мърчаево в онези години.
към текста >>

Д: В една от беседите, когато Учителят се върна на Изгрева и продължи, каза: "Да, горе има един Отечествен фронт и ако този днешен Отечествен фронт върви по неговия път...".
Щото Той казва така за изкуството: "Досега изкуството се е ръководило и се движело от двата принципа - на умът и на сърцето. Ще дойде време когато ще се регулират от духът и душата". Значи можеш да си представиш тогава ако ние създадохме такова човечество една огромна култура с ума и сърцето си, каква култура ще се изгради с участието на духът и душата, което не сега, че го нямаме като душа и като дух, но проявата му да намери отражение сигурно ще бъде нещо велико. В: Сега, връщаме се отново в Мърчаево в онези години. Въпросът за така нареченият Отечествен фронт. Д: В една от беседите, когато Учителят се върна на Изгрева и продължи, каза: "Да, горе има един Отечествен фронт и ако този днешен Отечествен фронт върви по неговия път...". В: Този, който е на земята, който е образуван. Д: Да, "ако върви по този път, по който върви небесния, но ако не, казва, ще ги сполети по-лошо отколкото тези, които си отидоха". Щото знаем, че у нас Народния съд беше почнал да работи. В: Беше почнал Народния съд и бяха избити много хора. Д: Много хора, ах, беше много жесток.
към текста >>

Д: Да, "ако върви по този път, по който върви небесния, но ако не, казва, ще ги сполети по-лошо отколкото тези, които си отидоха".
Значи можеш да си представиш тогава ако ние създадохме такова човечество една огромна култура с ума и сърцето си, каква култура ще се изгради с участието на духът и душата, което не сега, че го нямаме като душа и като дух, но проявата му да намери отражение сигурно ще бъде нещо велико. В: Сега, връщаме се отново в Мърчаево в онези години. Въпросът за така нареченият Отечествен фронт. Д: В една от беседите, когато Учителят се върна на Изгрева и продължи, каза: "Да, горе има един Отечествен фронт и ако този днешен Отечествен фронт върви по неговия път...". В: Този, който е на земята, който е образуван. Д: Да, "ако върви по този път, по който върви небесния, но ако не, казва, ще ги сполети по-лошо отколкото тези, които си отидоха". Щото знаем, че у нас Народния съд беше почнал да работи. В: Беше почнал Народния съд и бяха избити много хора. Д: Много хора, ах, беше много жесток. В: фактически ако Народния фронт,който е долу не изпълни онова, което беше горе при другия Народен фронт. Д: Това беше едно предупреждение.
към текста >>

17. 10. „ПАРАХОДЪТ

Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на параход, който пътува по небето.
От 1928 год. почнахме да живеем там. До .1927 год. пак „Параход" имахме, само че беше само покрит тогава, защото като вали не можеш нищо да правиш. После го направихме с дъски и там живеехме и зиме и лете. Прозорецът беше горе на тавана и покрива понеже беше така объл и Паша обичаше да кръщава и каза, това прилича на параход, който пътува по небето. Защото туй което потъва във водата, беше отгоре, нали и затуй го кръстихме параход и така си остана до края. Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче. Учителят идваше много често там, много често. И когато идваше разговаряше на най-различни теми.
към текста >>

Защото някой път ще дойде след беседа, след закуска или за закуска, а тогава докато нямаше още стол, много пъти идваше да се храни при нас.
Горе имаше, на правата страна един голям стъклен прозорец и беше много светло вътре. Един голям прозорец имаше, и на вратата едно малко прозорче. Учителят идваше много често там, много често. И когато идваше разговаряше на най-различни теми. Но най-често сме говорили за беседите. Защото някой път ще дойде след беседа, след закуска или за закуска, а тогава докато нямаше още стол, много пъти идваше да се храни при нас. Ще извика някоя, ще ни даде продукти и ще каже: „Я сгответе го и аз ще дойда да ям при вас". Или ще каже: „Ха, сгответе това, а пък донесете и на мене". В.К.: Вие с какво се препитавахте тогава? Храна, която трябва да се купи? Е.А.: Ами, аз тогава бях студентка и си работех и частно така поушивах.
към текста >>

Иначе когато бяхме трите заедно, Той може би защото съм по-практична от другите даваше парите за храната на мене и някой път ще рече: „Еленке, имате ли още малко или сте изкраставели?
А Паша, след като бе една година в Русе, не й дадоха работа. На другата година-. тя се върна на Изгрева. И трябва да каже, че Учителят ни даваше от време на време по нещичко. Пращаше. И като студентки, така от време на време ще прати по нещичко, в плик. Иначе когато бяхме трите заедно, Той може би защото съм по-практична от другите даваше парите за храната на мене и някой път ще рече: „Еленке, имате ли още малко или сте изкраставели? " Защото, аз най-често готвех супичка, манджи сложни не правя. Не, даже още първата година, нали като отидохме горе, да ви кажа, сутрин е хладно понякога. Някой донесъл чайник, накладеме някъде някое огънче, туриме две камъчета и си сварим чай. Пък някога, още първата година като бяхме, беше 1923 год. още няколко души приятели поставиха палатки и летуваха там, накрая на нивата.
към текста >>

И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива.
Ето нашият „Параход". В.К.: Сега в дъното се вижда вашият „Параход". Какво представляваше този „Параход" и защо се нарече „Параход"?. Е.А.: Да ти кажа, това е само една находчивост на Паша. Виж сега, то е, тука само имахме прозорец, а отгоре, на покрива, понеже то е ниско, имаше стъкло и оттам се осветявахме. И сега, Паша един път както си седяхме казва: „Нашата къща казва, бараката в която живееме е обърната, нагоре казва е основата, пък надолу е покрива. Защото нали покривът е високо горе". И така. И оттогава й завикахме парахода. Като параход била. Това беше едно хрумване на Паша.
към текста >>

Уволнена съм втори път.
Имам го. Имам, писмото го имам за уволняването. Държа го, да. Ха-ха-ха. В.К.: Трябва да ми го дадеш на мене като документация. Е.А.: Имам го. Уволнена съм втори път. Веднъж съм уволнена като дъновистка, беше Цанков -1928 год., председател на Народното събрание и след това -1935 год. В.К.: Значи два пъти. Е.А.: Два пъти съм уволнена. Първият път за противорелигиозни идеи, втори път пак във връзка с Братството. Обаче Учителят знаеш как ми се кара когато ме уволниха като учителка.
към текста >>

В.К.: Значи два пъти.
Държа го, да. Ха-ха-ха. В.К.: Трябва да ми го дадеш на мене като документация. Е.А.: Имам го. Уволнена съм втори път. Веднъж съм уволнена като дъновистка, беше Цанков -1928 год., председател на Народното събрание и след това -1935 год. В.К.: Значи два пъти. Е.А.: Два пъти съм уволнена. Първият път за противорелигиозни идеи, втори път пак във връзка с Братството. Обаче Учителят знаеш как ми се кара когато ме уволниха като учителка. Той ми се кара, пък аз ликувам. Кара ми се, че са ме уволнили.
към текста >>

Е.А.: Два пъти съм уволнена.
Ха-ха-ха. В.К.: Трябва да ми го дадеш на мене като документация. Е.А.: Имам го. Уволнена съм втори път. Веднъж съм уволнена като дъновистка, беше Цанков -1928 год., председател на Народното събрание и след това -1935 год. В.К.: Значи два пъти. Е.А.: Два пъти съм уволнена. Първият път за противорелигиозни идеи, втори път пак във връзка с Братството. Обаче Учителят знаеш как ми се кара когато ме уволниха като учителка. Той ми се кара, пък аз ликувам. Кара ми се, че са ме уволнили. Не съм отговорила както трябва и т.н.
към текста >>

Първият път за противорелигиозни идеи, втори път пак във връзка с Братството.
Е.А.: Имам го. Уволнена съм втори път. Веднъж съм уволнена като дъновистка, беше Цанков -1928 год., председател на Народното събрание и след това -1935 год. В.К.: Значи два пъти. Е.А.: Два пъти съм уволнена. Първият път за противорелигиозни идеи, втори път пак във връзка с Братството. Обаче Учителят знаеш как ми се кара когато ме уволниха като учителка. Той ми се кара, пък аз ликувам. Кара ми се, че са ме уволнили. Не съм отговорила както трябва и т.н. Пък аз се радвам, защото виж какво.
към текста >>

Ех, и той беше така рабат човек, не беше лесен.
Това ми е затвор, Учителю". Защото аз знаех, че това ми е наказание, че това не е учителствуване. Наказание ми беше, защото аз нещо не разбрах какво да направя. Може би никога такива чувства не съм срещала, много е мъчно да се разделиш от тях. Мъчно е да се отделиш. Ех, и той беше така рабат човек, не беше лесен. В.К.: Виж какво му е хубаво името-Любомир. Е. А.: Хубаво име, аз му виках Любомир и Учителя му викаше Любомир, защото аз на име му казвах. Макар че беше 13 години по-голям от мене. В.К.: Колко? Е.А.: 13.
към текста >>

18. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Аз ви казах, че на мене още първия път като ми видя ръката, ми каза: „Ти няма какво да учиш в брака повече".
Но имаше, които се ожениха. Пък Учителят каза, че едни са дошли да се оженят, щото имат задача да се женят, други да не се женят. Значи този въпрос в основата си е индивидуален. Всеки сам ще го реши. Правило не може да има за него. Аз ви казах, че на мене още първия път като ми видя ръката, ми каза: „Ти няма какво да учиш в брака повече". Ама аз знаете ли колко късно го разбрах това? Даже след това имаше едно момче искаше да се жени за мене, отидох да Го питам, нали, но Той ми постави така въпроса, че не ми отговори. Аз Му разказах случката. Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това. Аз бях студентка първа година.
към текста >>

Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили.
Това е качество на Величина от друг порядък, много по-висш. Учителят в методите, които ни даваше, пак нещо което ми е обърнало внимание беше това, че Той ни казваше: „Ще бъдете безпощадни към нисшето у вас". За нищо друго не е употребил тази дума, но по отношение на нисшата природа която носим - животинска и човешка, беше така: „Безпощадни ще бъдете към това. И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително". То е пак един метод нали, как да постъпим с тези неща подсъзнателни, съзнателни даже, които носим в себе си от миналото. Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили. Аз например не можах брат, Той ми каза веднъж нещо и аз можах да го направя чак след 10 години, да. Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше. Аз се опитах, но такава болка изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра. Такова нещо беше. Сега поводът го има за това нещо.
към текста >>

Иначе по човешки пътища тези неща не се постигат.
Аз и одеве споменах, че най-високият връх, до който Учителят издигна съзнанието ни е Любовта към Бога. Нали той е най-високият връх да ви кажа, когато на мене ми е говорил за решаването на моите лични въпроси, всякога е обръщал това: „Любов към Бога". Значи да оправи човек съзнанието си с цялото си същество към Бога и тогава той ще има силата да се справи с тези задачи. Иначе той не може с обикновени сили да преодолее това. Трябва да протече от Божествения свят някаква велика Сила каквато е Любовта, за която Учителят казваше, че тя е космическо течение Любовта, значи трябва така от тая сила да дойде, един лъч ли, една искра ли, да те запали или пък да те повлече в това течение, за да можеш да се освободиш. Иначе по човешки пътища тези неща не се постигат. Човешките пътища са много недостатъчни. Любовта към Бога трябва да бъде и мерило в преценката ни, и в отношенията ни между нас, към всичките ни хора, защото само тогава, ако ние всичко правим в името на Бога, и в името на Любовта ни към Бога, а не го правим за Иван, за Драган, за да чакаме нещо от тях, само тогава ще бъдеме свободни и само тогава това, което правим ще бъде наистина добро. Защото Учителят каза: „Има Добро, което е Добро за всички" Да ви кажа, аз това в началото никак не го разбирах. Което е Добро ще бъде Добро за всички, а именно това е Добро. Ти може на един да го правиш, да го направиш.
към текста >>

Човешките пътища са много недостатъчни.
Нали той е най-високият връх да ви кажа, когато на мене ми е говорил за решаването на моите лични въпроси, всякога е обръщал това: „Любов към Бога". Значи да оправи човек съзнанието си с цялото си същество към Бога и тогава той ще има силата да се справи с тези задачи. Иначе той не може с обикновени сили да преодолее това. Трябва да протече от Божествения свят някаква велика Сила каквато е Любовта, за която Учителят казваше, че тя е космическо течение Любовта, значи трябва така от тая сила да дойде, един лъч ли, една искра ли, да те запали или пък да те повлече в това течение, за да можеш да се освободиш. Иначе по човешки пътища тези неща не се постигат. Човешките пътища са много недостатъчни. Любовта към Бога трябва да бъде и мерило в преценката ни, и в отношенията ни между нас, към всичките ни хора, защото само тогава, ако ние всичко правим в името на Бога, и в името на Любовта ни към Бога, а не го правим за Иван, за Драган, за да чакаме нещо от тях, само тогава ще бъдеме свободни и само тогава това, което правим ще бъде наистина добро. Защото Учителят каза: „Има Добро, което е Добро за всички" Да ви кажа, аз това в началото никак не го разбирах. Което е Добро ще бъде Добро за всички, а именно това е Добро. Ти може на един да го правиш, да го направиш. Но това е добро от такава степен сила е, защото ти го правиш, нищо не искаш за себе си.
към текста >>

19. 120. РОДОВАТА КАРМА

И Учителят много хареса това място и сега там беше доста залесено.
120. РОДОВАТА КАРМА Първата година, когато почнахме да ходим на бивака, на Витоша открихме бивака нали, пак така с една група Учителят тръгнахме и вървяхме да търсим място за бивак. И като отидохме на това място дето е сега бивака, Учителя много хареса поляната, щото има южно изложение. Тя е на северния склон на Витоша, но е с южно изложение. И Учителят много хареса това място и сега там беше доста залесено. Сега какво е, аз не съм ходила отдавна, не зная и имаше така местенце, където се отделяха някои на групички от приятелите по-близки, които бяха. Имаше трима една група: Лулчев, Моис Коен и Илия Желязков. Лулчев и Илия Желязков бяха военни, а Моис Коен беше фабрикант на кожарска индустрия. Тримата така си подхождаха и говореха и когато съм отивала при тях така или съм минавала на разговор, те на Учителя казваха „Дядото". Аз много се дразнех от това да си кажа правото и възразявах: „Как можете на най-младия човек да казвате дядо?
към текста >>

И така няколко пъти съм им правила забележка, но те не слушаха, все така си повтаряха и като кажеха дядото и ме дразнеха.
Имаше трима една група: Лулчев, Моис Коен и Илия Желязков. Лулчев и Илия Желязков бяха военни, а Моис Коен беше фабрикант на кожарска индустрия. Тримата така си подхождаха и говореха и когато съм отивала при тях така или съм минавала на разговор, те на Учителя казваха „Дядото". Аз много се дразнех от това да си кажа правото и възразявах: „Как можете на най-младия човек да казвате дядо? ". Защото Учителят макар, че беше на възраст, но по дух, по това такава свобода има, такъв простор има у Него, че аз намирах, че това е ограничение и, че те някак като, че клеветят Учителя, като Го наричат дядо. И така няколко пъти съм им правила забележка, но те не слушаха, все така си повтаряха и като кажеха дядото и ме дразнеха. Това продължи докато Учителят отвори Школата. Когато отвори Школата какво стана у тях не знам, но те престанаха да говорят „Дядото". И Лулчев и Илия Желязков. И той продължава с Илия Желязков, когато го уволниха към 1925 год., нали беше военен след преврата през 1923 год., значи е 1925 год. Той замина за чужбина и там завърши икономическите науки.
към текста >>

Един път беше дошла Гела с Малина.
След малко докараха и Лулчев в същата стая. И пред трима ни с много така силен тон нарочно казаха как е станало убийството. Разказа го един от тия, които ръководеха ареста. Лулчев и Невена заплакаха, аз не заплаках, изслушах това и разбрах как е убита Гела, жената на Лулчев, с тесла от Малина, една от нейните приятелки, с които се сприятели, когато аз вече не ходех при нея. Нещо беше станало у мене и не ходех никак при нея. Един път беше дошла Гела с Малина. Дошла тя при Лулчев заедно с Гела и аз бях там, и те ме запознаха с Малина и я видях. Те казаха: „Еленка е дошла и тя е македонка". Мен да ти кажа не ми направи впечатление кой знае какво и останах с някакво чувство не много определено към нея. И когато ни арестуваха нали, тогава следователят каза, че тя е убила с тесла, защото Гела имаше разни бижута и други скъпи украшения. Тя даже ми е казвала, че иска да ми ги покаже веднъж, пък аз й казах: „Гела, цял живот аз такива украшения не съм носила, хич не се интересувам от това".
към текста >>

Учителят беше поканен един път, когато си направиха новата къща.
Защото за Учителя помятането е престъпление. Но да ти кажа не само това. Нейният чичо, вуйчо, много от семейството имаше избити, по майчина линия. Щото баща й го убиха в църквата, някакви кармични развръзки имаше там. И нея я убиха. Учителят беше поканен един път, когато си направиха новата къща. Те си направиха къща срещу гарата. Там дадоха място на генерал Радойков и майката на Гела. Имаше и тя майка. И тя бабата дойде от Банат, банатски българи са те, и когато Учителят отишъл на гости там, той ми каза, че най-духовна била бабата. Най-умна, да.
към текста >>

Сега, пък друг път Учителя ми е казвал: „Е, ти какво направи?
Е.А.: Виж какво. Една година след като дружах с него, аз я попитах. Казвам: „Гела, виждаш, че дружа с Любомир, ако той се държи по-зле след като дружи с мене и с тебе, кажи ми, ще се разделя". Тя ми каза: „Не, Елена. Ние няма защо да се разделяме". Сега, пък друг път Учителя ми е казвал: „Е, ти какво направи? " Нали на Гела съм й причинила страдание. Аз не Му казах, че съм питала Гела така, щото какво ще каже. Тя може от страх да ми е казала така, защото той ще разбере, че ми е казала и може би затова, да се е страхувала. Аз това в момента не съобразих, но после си казах. Може да се е страхувала от него, да няма неприятности, тя вече беше изтръпнала, защото преди това той имаше една друга история, след това друга история.
към текста >>

Когато първия път ме прати Лулчев да отида при брат му, Андро ме видя и ми рече: „Брей момиче, аз какво мислех, а то какво излезе".
Петима бяхме и не помня кой беше и така вървим по шосето на улицата, и един агент настига Андро, и го повика, разбрах, че го арестуват, тогава Любомир ми каза: „Проследи го, да видиш къде ще го закарат! " И да му кажа къде е задържан и ми каза: „Ако те попитат и видят, че го следиш, ще кажеш че Андро ти е симпатия". Аз понеже слушах, тогава то беше един период когато трябваше да го слушам и отидох. И след това и Лулчев имаше нещо като домашен арест и тогава бях връзката между двамата братя. Пък и Андро получи домашен арест, както и Лулчев. Когато първия път ме прати Лулчев да отида при брат му, Андро ме видя и ми рече: „Брей момиче, аз какво мислех, а то какво излезе". Тогаз вече разбрах, че това което е казал Учителя е станало нали. Че в този момент, когато не е имало връзка, аз съм извършила тая работа и на него е станало трансформиране на това чувство на омраза, на ненавист към мене и така, и накрая все пак той си остана с недоверие към мене. Щото после ме обвиниха за друго нещо, което пак така беше пролетта, не беше нищо вярно. Лулчев имаше една история. Лулчев беше намесен в една работа такава с едно малолетно момиче, някаква връзка.
към текста >>

20. 183. РАВНОСМЕТКАТА НА ЕДИН ЖИВОТ

Влизаше се само от една врата от външния път и една врата отвътре.
Е.А.: Там се охраняваше. И там не можеше да влезе външен човек, да го пуснат. А пък в София не можа така да стане, защото и не беше приспособено. В.К.: Нямаше ограда, няма нищо. Е.А.: Имаше външна ограда, целият Изгрев беше заграден. Влизаше се само от една врата от външния път и една врата отвътре. А всичкото друго беше и имаше даже една нива, изорана, през която минаваха, а до нея бяха палатките. В.К.: Значи охраната в София не можа да се осъществи както трябва. Е.А.: Не можа. Не можа да бъде така както в Търново, защото имаше много народ. После софиянци не са дисциплинирани.
към текста >>

Труден път.
Всичко беше както аз не искам и затова много болезнено съм прекарала аз това. Аз съм плакала 15 години. Ако искате, вярвайте. Толкова, защото, не искам да говоря защо. В.К.: Ясно, да. Труден път. Е.А.: Да. В.К.: А пък младите поколения сега ето виждате, минават едни, заминават другите. Е.А.: На младите се радвам. После Учителят ми каза веднъж, след като аз скъсах с това лице: „Сега като имаш тази опитност, ще помагаш на младите". И затова аз не мога да оставя човек да не го приема.
към текста >>

Е.А.: Е каквото и да е, труден, лесен, винаги съм се старала и ме е страх да постъпя другояче.
Е.А.: Да. Не, когато дойде малко по-чужд човек, винаги съм нащрек. Винаги. И така организирам се, за да го приема както трябва. В.К.: Това е наистина много важно човек да се организира да приеме един човек както трябва. Това е много труден процес на възприятие. Е.А.: Е каквото и да е, труден, лесен, винаги съм се старала и ме е страх да постъпя другояче. В.К.: Правило ми е впечатление, че при вас идват много хора. Как издържате? Е.А.: Е, как издържам. Както сега. Вижте имам сила.
към текста >>

Аз много обикнах тоя човек, защо, калпазанин, всичко каквото могат да му препишат, могат да му препишат, аз не го извинявам, той си върви по своя път, аз по своя си ще вървя, но не искам на Учителя да се хвърля кал заради мене.
Е.А.: В упреци не, клюкарите са ме клюкарствали, но никой не си е позволявал да ми каже нещо. Защото Учителят, още първите години, когато направих тая връзка още 1926 год. ми каза да се разделя. Аз направих опит, но такава привързаност почувствах, почувствах като че ли ще ми извадят сърцето. Разбирате ли? Аз много обикнах тоя човек, защо, калпазанин, всичко каквото могат да му препишат, могат да му препишат, аз не го извинявам, той си върви по своя път, аз по своя си ще вървя, но не искам на Учителя да се хвърля кал заради мене. В.К.: Да, създали сте една такава неприятност на Учителя. Е.А.: Да, създадох Му, щото. А, това исках да ти кажа. Те решават мен да ме изгонят от Братството. Когато това научих много ме заболя.
към текста >>

Е.А.: Аз казвала ли съм ви, че той два пъти дойде при мене с астралното си тяло?
Той имаше уста и голяма сила. В.К.: Той е имал не само уста, но и сили. Да, не само уста. Е.А.: Да, да и, не той имаше и други възможности, да прави бели. В.К.: Ха, затуй никой не е смеел. Е.А.: Аз казвала ли съм ви, че той два пъти дойде при мене с астралното си тяло? В.К.: Да, казахте ми веднъж, че е идвал. Това мисля, че го записахме. Е.А.: Да. В.К.: Ами така е всеки минава един житейски път, върви. Е.А.: Ами сега.
към текста >>

В.К.: Ами така е всеки минава един житейски път, върви.
В.К.: Ха, затуй никой не е смеел. Е.А.: Аз казвала ли съм ви, че той два пъти дойде при мене с астралното си тяло? В.К.: Да, казахте ми веднъж, че е идвал. Това мисля, че го записахме. Е.А.: Да. В.К.: Ами така е всеки минава един житейски път, върви. Е.А.: Ами сега. В.К.: Важното е, че вие издържахте доста време и свършихте доста голяма работа и сега си я вършите. Е.А.: А каква работа. Не мога да кажа, че съм свършила. Вижте, нямам никакви претенции за себе си, защото се чувствам много виновна, че съм огорчавала Учителя с тази ми връзка.
към текста >>

21. 10.Учителят ни води по нов път

Учителят ни води по нов път.
Учителят ни води по нов път. Всичко, което той ни говори не е от този свят, то е ново знание за нас. Той е дошъл от един висок свят, който ние не познаваме и ни посочва пътя към този свят. Понякога в словото му виждам като някакви куки, които пуща към нас, за които да се уловим и да излезем от дълбоките кладенци, в които сме потънали, от тресавищата в които газим и се мъчим да излезем. Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи. Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба.
към текста >>

Той е дошъл от един висок свят, който ние не познаваме и ни посочва пътя към този свят.
Учителят ни води по нов път. Всичко, което той ни говори не е от този свят, то е ново знание за нас. Той е дошъл от един висок свят, който ние не познаваме и ни посочва пътя към този свят. Понякога в словото му виждам като някакви куки, които пуща към нас, за които да се уловим и да излезем от дълбоките кладенци, в които сме потънали, от тресавищата в които газим и се мъчим да излезем. Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи. Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си.
към текста >>

Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи.
Учителят ни води по нов път. Всичко, което той ни говори не е от този свят, то е ново знание за нас. Той е дошъл от един висок свят, който ние не познаваме и ни посочва пътя към този свят. Понякога в словото му виждам като някакви куки, които пуща към нас, за които да се уловим и да излезем от дълбоките кладенци, в които сме потънали, от тресавищата в които газим и се мъчим да излезем. Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи. Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие.
към текста >>

Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба.
Учителят ни води по нов път. Всичко, което той ни говори не е от този свят, то е ново знание за нас. Той е дошъл от един висок свят, който ние не познаваме и ни посочва пътя към този свят. Понякога в словото му виждам като някакви куки, които пуща към нас, за които да се уловим и да излезем от дълбоките кладенци, в които сме потънали, от тресавищата в които газим и се мъчим да излезем. Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи. Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина.
към текста >>

Това е пътят на духовното развитие.
Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи. Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно.
към текста >>

В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене.
Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му.
към текста >>

То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие.
То е закон на правдата. Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота. Чрез страданията ние се повдигаме, растем. Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието.
към текста >>

Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход.
Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание.
към текста >>

Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход.
Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано.
към текста >>

Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни.
Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея.
към текста >>

22. 11.Учителят ни учеше

Изкачих се над шосето и навлязох в залесената част.
Взех чайника и тръгнах. Още не бях напуснала полянката на лагера и една определена мисъл ми мина в главата: „Вземи си другарка да не си сама". Аз помислих, че Учителят ми прати тази мисъл. Понеже много обичам да ходя сама в планината - тогава чувствам по-жив контакт с природата - тръгнах сама, като си помислих, че ще внимавам. Изворчето, при което отивах за вода беше в забранената зона, понеже скоро бяха залесявали с борови фиданки тази част от планината. Изкачих се над шосето и навлязох в залесената част. Бях се изкачила доста високо и забелязах, че от Горския дом се движи един горски стражар към посоката, в която аз вървях. Стана ми неприятно и аз забързах да го изпреваря и да напълня чайника, за да не ми срещне. Но аз бях успяла само да напълня чайника и той дойде до изворчето. Аз се извиних, че съм дошла в забранената зона, но много съм внимавала да не настъпя някакво борче. Понеже ние сме идвали тука преди залесяването и затова съм искала да взема вода от това изворче.
към текста >>

Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито и за своите възможности.
Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних, че Учителят преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 год. Хитлер обяви войната на Полша, те трябваше да минат близо до бойното поле и затова те бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, той като стана от масата погледна наляво и надясно и им каза: „Когато сте в нужда, повикайте ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито и за своите възможности. Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от неговите уста не бях чула и това ми направи много силно впечатление. Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше, да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням това беше между 9 и 13 септември 1939 год. Това, че Учителят им обеща помощта си открито, ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене. И аз не се стърпях и им обърнах внимание да помнят това, което Учителят им е казал, но и аз го запомних.
към текста >>

Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше, да минат през страна, в която се водят военни действия.
Хитлер обяви войната на Полша, те трябваше да минат близо до бойното поле и затова те бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, той като стана от масата погледна наляво и надясно и им каза: „Когато сте в нужда, повикайте ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах. Не бях чувала друг път Учителят да говори така открито и за своите възможности. Бяха ми разправяли разни случки за помощ през разстояние, но направо от неговите уста не бях чула и това ми направи много силно впечатление. Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше, да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням това беше между 9 и 13 септември 1939 год. Това, че Учителят им обеща помощта си открито, ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене. И аз не се стърпях и им обърнах внимание да помнят това, което Учителят им е казал, но и аз го запомних. И както се борех с войника, спомних си тия думи на Учителя и извиках силно, колкото мога: „Учителю, Учителю! " След като извиках втори път, нападателят веднага ме отпусна, напусна стаята ми, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората.
към текста >>

" След като извиках втори път, нападателят веднага ме отпусна, напусна стаята ми, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората.
Вярно, че те бяха много смутени и изплашени от пътя, който им предстоеше, да минат през страна, в която се водят военни действия. Доколкото си спомням това беше между 9 и 13 септември 1939 год. Това, че Учителят им обеща помощта си открито, ясно, ме изпълни с радост за тях, но и радост за мене. И аз не се стърпях и им обърнах внимание да помнят това, което Учителят им е казал, но и аз го запомних. И както се борех с войника, спомних си тия думи на Учителя и извиках силно, колкото мога: „Учителю, Учителю! " След като извиках втори път, нападателят веднага ме отпусна, напусна стаята ми, излезе вън на поляната, провря се под телената ограда и избяга в гората. Самата аз нищо не можех да направя, той беше по-силен от мене. Мъчно можех да му надвия и едничкото нещо, което ми оставаше беше да извикам Учителя. Учителят беше вече напуснал земята. За моя радост помощта дойде веднага. Когато напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем през телената ограда и аз бях много зарадвана, но и изненадана.
към текста >>

Нямаше намеса на човек по някакъв земен път.
Когато напусна стаята ми, аз излязох след него, гледах го как се провря по корем през телената ограда и аз бях много зарадвана, но и изненадана. Какво стана в съзнанието на този войник, който само преди няколко мига се бореше с мене, а сега бягаше? В такъв момент човек може само да каже: „Благодаря Ти Господи за помощта! Ти можеш и знаеш как да помагаш. Благодаря! " И в трите случая помощта дойде от Невидимия свят. Нямаше намеса на човек по някакъв земен път. Аз не зная как невидимия свят помага и как Учителят ми помогна, но виждам, че невидимите наши приятели намират начин да ни помогнат. Малко нещо ли е, когато си в някакво неблагоприятно положение да се обърнеш за помощ към Висшия разумен свят и да получиш помощта в самия момент. Какво повече може да желае човек? Може ли човек да не прецени тези мигове на контакт с разумния свят? След като почувствам помощта мога ли да се съмнявам имам ли право да мисля, че е случайно.
към текста >>

23. 21. Учителят е бдял над нас

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Много пъти съм виждала с какво внимание говори на някой брат или сестра, за да изясни някой въпрос.
Виждам как Учителят е бдял над нас, колко е следял нашият вътрешен живот - мислите ни, чувствата ни и когато е виждал някакво неразбиране, веднага е давал обяснението, което е необходимо. Това показва скритата негова работа над всяка душа, която е поел да води и я води. Като казвам това, аз мисля, че Учителя и към другите е бил така внимателен, и към тях се е отнасял с грижа и внимание. Много пъти съм виждала с какво внимание говори на някой брат или сестра, за да изясни някой въпрос. Учителят не пестеше сили и време, когато трябваше да помогне, да изясни известно положение, за да просветне някое съзнание. Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие. Това, което той ни учеше беше ново за нас. Никой не беше ни говорил това знание, което той ни даваше. Трябваше да го учим, да го разбираме, за да можем да го приложим.
към текста >>

Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие.
Виждам как Учителят е бдял над нас, колко е следял нашият вътрешен живот - мислите ни, чувствата ни и когато е виждал някакво неразбиране, веднага е давал обяснението, което е необходимо. Това показва скритата негова работа над всяка душа, която е поел да води и я води. Като казвам това, аз мисля, че Учителя и към другите е бил така внимателен, и към тях се е отнасял с грижа и внимание. Много пъти съм виждала с какво внимание говори на някой брат или сестра, за да изясни някой въпрос. Учителят не пестеше сили и време, когато трябваше да помогне, да изясни известно положение, за да просветне някое съзнание. Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие. Това, което той ни учеше беше ново за нас. Никой не беше ни говорил това знание, което той ни даваше. Трябваше да го учим, да го разбираме, за да можем да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше, имаше случаи, в които не можехме да разберем, някаква светлина ни липсваше, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас, плод на нашето несъвършенство.
към текста >>

Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас, плод на нашето несъвършенство.
Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие. Това, което той ни учеше беше ново за нас. Никой не беше ни говорил това знание, което той ни даваше. Трябваше да го учим, да го разбираме, за да можем да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше, имаше случаи, в които не можехме да разберем, някаква светлина ни липсваше, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас, плод на нашето несъвършенство. Това учение има изисквания от нас, които трябва да изпълним. Всеки от нас съзнава, че трябва да завладее своята нисша животинска природа. Това изисква анализ, контрол на своя вътрешен живот. Едно абсолютно честно отношение към себе си и към другите. Ние трябваше да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и добрите си страни, а това не е никак лесно.
към текста >>

Трябваше ни светлина, за да намерим път и начин да разрешим затрудненията, в които сме изпаднали.
Едно абсолютно честно отношение към себе си и към другите. Ние трябваше да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и добрите си страни, а това не е никак лесно. Когато човек види и осъзнае лошите си страни, своето несъвършенство, то потиска човека, както когато постъпи неправилно към себе си и към другите. В такива състояния ние изпадахме в затруднение. Те предизвикваха в нас страдание, напрежение. Трябваше ни светлина, за да намерим път и начин да разрешим затрудненията, в които сме изпаднали. Колко пъти съм си казвала: никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя. Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път.
към текста >>

Колко пъти съм си казвала: никак не е лесен духовния път.
Ние трябваше да различим, да опознаем своите положителни и отрицателни качества, да видим недостатъците си и добрите си страни, а това не е никак лесно. Когато човек види и осъзнае лошите си страни, своето несъвършенство, то потиска човека, както когато постъпи неправилно към себе си и към другите. В такива състояния ние изпадахме в затруднение. Те предизвикваха в нас страдание, напрежение. Трябваше ни светлина, за да намерим път и начин да разрешим затрудненията, в които сме изпаднали. Колко пъти съм си казвала: никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя. Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път. Всеки, който се е опитал да върви в него, непременно е преживявал подобни състояния за да изработи своето равновесие, да добие вътрешен мир, да има вътрешна светлина и да решава всяка задача, която животът му предлага.
към текста >>

Такъв е духовния път.
Трябваше ни светлина, за да намерим път и начин да разрешим затрудненията, в които сме изпаднали. Колко пъти съм си казвала: никак не е лесен духовния път. Много сериозни задачи ни поставя. Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път. Всеки, който се е опитал да върви в него, непременно е преживявал подобни състояния за да изработи своето равновесие, да добие вътрешен мир, да има вътрешна светлина и да решава всяка задача, която животът му предлага. Странен и труден е духовният път. През много огорчения минаваме, най-често от себе си, докато преминем неравният път на духовно възвисяване. Ние изучаваме какво трябва да правим, как трябва да постъпваме, за да имаме добри резултати от нашата дейност. Понякога човек дълго е работил, правил е опити, правил е усилия, страдал, превъзмогвал, минавал през разочарования и очарования, и падения, и издигания, и изведнъж блесва светлина в съзнанието му, радост изпълва душата му, той разбира и вече знае как да постъпи.
към текста >>

Странен и труден е духовният път.
Много сериозни задачи ни поставя. Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път. Всеки, който се е опитал да върви в него, непременно е преживявал подобни състояния за да изработи своето равновесие, да добие вътрешен мир, да има вътрешна светлина и да решава всяка задача, която животът му предлага. Странен и труден е духовният път. През много огорчения минаваме, най-често от себе си, докато преминем неравният път на духовно възвисяване. Ние изучаваме какво трябва да правим, как трябва да постъпваме, за да имаме добри резултати от нашата дейност. Понякога човек дълго е работил, правил е опити, правил е усилия, страдал, превъзмогвал, минавал през разочарования и очарования, и падения, и издигания, и изведнъж блесва светлина в съзнанието му, радост изпълва душата му, той разбира и вече знае как да постъпи. Това го изпълва с вяра и упование. Добил е нещо ценно, разбрал е нещо, което не е разбирал.
към текста >>

През много огорчения минаваме, най-често от себе си, докато преминем неравният път на духовно възвисяване.
Учителят разбираше нашите състояния, той непрестанно и многократно ми е изяснявал по най-различни начини как да излезем, за да получим вътрешна светлина на съзнанието и да разбираме по-правилно. Всеки е преживявал състояния от този род, преживявал е вътрешни борби, обезсърчения, разочарования от себе си и от другите. Такъв е духовния път. Всеки, който се е опитал да върви в него, непременно е преживявал подобни състояния за да изработи своето равновесие, да добие вътрешен мир, да има вътрешна светлина и да решава всяка задача, която животът му предлага. Странен и труден е духовният път. През много огорчения минаваме, най-често от себе си, докато преминем неравният път на духовно възвисяване. Ние изучаваме какво трябва да правим, как трябва да постъпваме, за да имаме добри резултати от нашата дейност. Понякога човек дълго е работил, правил е опити, правил е усилия, страдал, превъзмогвал, минавал през разочарования и очарования, и падения, и издигания, и изведнъж блесва светлина в съзнанието му, радост изпълва душата му, той разбира и вече знае как да постъпи. Това го изпълва с вяра и упование. Добил е нещо ценно, разбрал е нещо, което не е разбирал. Вътрешна светлина го изпълва с яснота и разбиране, изпълва съзнанието му, той е доволен и благодарност изпълва душата му.
към текста >>

Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило.
Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал!
към текста >>

Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път.
Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал! Това са незабравими преживявания, за които можем само да благодарим. Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности. Такива просветления на съзнанието човек преживява само при разширено съзнание.
към текста >>

Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности.
Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал! Това са незабравими преживявания, за които можем само да благодарим. Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности. Такива просветления на съзнанието човек преживява само при разширено съзнание. Имаш чувство, че цялата природа присъствува в твоето преживяване. Такова духовно преживяване може да се добие и чрез молитва. Молитва е, когато човек се обръща към висшата разумност с ум, сърце и воля, за да получи вътрешна нагласа на силите в себе си, за да може да получи това, което разумната природа може да му даде. Да отворим очите си, за да приемем светлината и да видим красотата в живота.
към текста >>

В този свят действуват други сили и закони, които ние искаме да следваме в духовния си път, за да направим вътрешно преустройство.
Тогава у него се разкриват безкрайни простори и възможности за развитие на вътрешните си дарби и възможности, които има да развива и изучава. И за тези човешки същества са идвали и идват великите учители на човечеството, както в миналото, така и в настоящето. Учителите идват да подпомогнат пробуждащите се човешки души, да дадат светлина и знание и да им дадат методи за новата работа, която им предстои. Те с пробуждащото се съзнание навлизат в нови духовни светове, в които действуват нови сили с по-големи изисквания към човека, на тези човешки същества е нужна по-голяма светлина за опознаване на новите светове. Сериозна и задълбочена работа предстои на този, който е надзърнал в духовния свят. В този свят действуват други сили и закони, които ние искаме да следваме в духовния си път, за да направим вътрешно преустройство.
към текста >>

24. 11 - 4. ИДВАНЕ В СОФИЯ

ТОМ 10

По пътя има една чешмичка, слязохме там, пихме си, измихме се и поехме, има едно мостче, което се отделя за градината С това момиченце като бях аз, имаше едно Верче, винаги слизахме там и слушахме, има там едно дърво, до туй дърво като отивахме, чувахме, че се пее арията на Орфей, „Своето щастие загубих".
" А пък аз момиченце 4-ти клас, той учител. От гимназиален учител го пратиха там. То за мое добро е било. Качи ме на колелото, взе ми багажа и го сложи. Седнах така, сложих си ръцете така и потеглихме. По пътя има една чешмичка, слязохме там, пихме си, измихме се и поехме, има едно мостче, което се отделя за градината С това момиченце като бях аз, имаше едно Верче, винаги слизахме там и слушахме, има там едно дърво, до туй дърво като отивахме, чувахме, че се пее арията на Орфей, „Своето щастие загубих". Тази песен слушаме до дървото и като се отдалечим, оттам нататък няма. Викам: „Иванчо, сега от тук с теб двамата ще слезем, но ще вървим пеш. Все ще чуеш нещо," И тръгваме, и почва да се слуша арията на Орфей. Само когато някой след мен ще запее това нещо, иначе не. В.К.: Чува се отгоре някой да пее?
към текста >>

Той, той, самият Орфей пее, Там е залесено, като ходим до едно дърво.
Викам: „Иванчо, сега от тук с теб двамата ще слезем, но ще вървим пеш. Все ще чуеш нещо," И тръгваме, и почва да се слуша арията на Орфей. Само когато някой след мен ще запее това нещо, иначе не. В.К.: Чува се отгоре някой да пее? Верка: Чува се, чува се. Той, той, самият Орфей пее, Там е залесено, като ходим до едно дърво. Оттам нататък няма. В.К.: По чии ноти, как? Верка: Абе ние го слушаме, пей песни, никакви ноти. Гласът на Орфей слушаме ний. В.К.: Сега спомняте ли си как е мелодията?
към текста >>

Аз понеже Джуджев вечно се смее, вечно все усмихнат, никога не съм го видяла, тоя път седи тук, в тази комисия, гледам - един сериозен.
След туй записах музикалната гимназия, като частна ученичка. Цанков беше директор. Маестро Атанасов беше в комисия, Турчанов, Аврамов също. След туй, като завърших гимназията, рекох, чакай да запиша аз консерваторията. Най-напред за приемането, цигулка и пиано вече ме приеха, но Джуджев, той е наш брат, беше в комисия. Аз понеже Джуджев вечно се смее, вечно все усмихнат, никога не съм го видяла, тоя път седи тук, в тази комисия, гледам - един сериозен. А пък бях все частна ученичка, само знаех правилни и неправилни тактове и той казва: Запиши „Елено, моме Елено." Аз започнах, взех 7/ 16 такт и го записвам. Накрая аз го записвам. Аз пиша „до", той казва „си". Спор. Той казва „си", аз казвам „до", щото ми звучи. 15-20 минути спор.
към текста >>

25. 22 - 9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

През 1914 година дойде и в Ямбол, за втори или трети път, където братството наброяваше вече 40-50 души.
9. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА След завръщането си от Америка, Учителят често обикаляше България, отначало да прави френологични изследвания, а после, след като създаде общество Бяло Братство, да проповядва Словото Божие. През 1914 година дойде и в Ямбол, за втори или трети път, където братството наброяваше вече 40-50 души. На събранията, които ставаха всяка вечер в братския салон в къщата на Ради Дюлгеров, идваха и външни хора, които оставаха много доволни от беседите на Учителя. След престой от 5-6 дена, през което време държа и една сказка в читалище „Съгласие", той замина за Сливен. Придружиха го няколко свободни братя, между които и 2-3 ученици - гимназисти, членове на братството от 2-3 години, между които и моя милост. Сливенското братство беше по-многобройно, защото там се подвизаваха по него време ясновидците Георги Сотиров и Кортеза Стефанова или както я наричаха само Кортеза. Някои я наричаха и „сливенската светица".
към текста >>

Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма.
Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане! " Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал. Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза: „Този въпрос е много лесен за тебе - да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос.
към текста >>

По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала.
А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон за карма, който ще ги изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учат прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание." - „Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив. Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите.
към текста >>

Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни.
То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание." - „Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив. Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки." Учителят се усмихна и само каза тихичко: „Ех, както обичаш." Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза: „Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи." Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стеснязаше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове. Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни. Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното й общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини. Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик.
към текста >>

26. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може да присъствуваме на такива събрания и по седем деня, но няма да се благословим, а ако се смиряваме, и един ден да присъствуваме, ще се благословим.
На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята -съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате, което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяхме „Благословен ecu, Господи Боже наш" и г-н Дънов продължи: - Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът в Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може да присъствуваме на такива събрания и по седем деня, но няма да се благословим, а ако се смиряваме, и един ден да присъствуваме, ще се благословим. Не бива да завиждате, защото ако завиждате, показва, че вашето сърце не е чисто и е неспокойно и в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто Христово гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вън или вътре. Когато е вътре, работите вървят добре, а вън ли е, по видимому не отиваме добре. Обаче дали е Той вън или вътре, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, трябва да знаете, че Господ работи и вие да имате търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мобилира и ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания.
към текста >>

Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни, щото аз да се отдалеча от него." Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме: „Господ да ни изведе от него, да ни избави", като че ли Той ни е изпратил при него.
А ако има нещо да му говорите, не говорете нему, говорете на този, който е върху него. От дявола се учете на ум, защото той е постоянен и ако го изпъдиш от едната си врата, той влиза от другата. Много е прилежен и постоянен. Не се обезсърчавайте никога. Този е урокът, който ние може да научим от него. Никога не кълнете духовете, а винаги казвайте: „Господи, този дух, който ме изкушава, впрегни го на работа или ми помогни, щото аз да се отдалеча от него." Да не забравяме, че много пъти ние сами си влизаме при дявола и думаме: „Господ да ни изведе от него, да ни избави", като че ли Той ни е изпратил при него. Ами че хубаво, излезте си. Ще ви кажа: защо сами вие влизате при него? Да туриш ред и порядък в неговия дом ли? Това не можете да сторите. Никога не примамвайте дявола.
към текста >>

Сега се заемете да приложите тези прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи.
Да туриш ред и порядък в неговия дом ли? Това не можете да сторите. Никога не примамвайте дявола. Защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, че да се ползувате. Сега се заемете да приложите тези прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи. Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим. Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате.
към текста >>

Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим.
Това не можете да сторите. Никога не примамвайте дявола. Защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, че да се ползувате. Сега се заемете да приложите тези прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи. Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим. Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод.
към текста >>

Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър.
Никога не примамвайте дявола. Защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, че да се ползувате. Сега се заемете да приложите тези прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото тесният път за Царството Божие в България сега трябва да се проправи. Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим. Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
към текста >>

Аз ще избера много лесен метод.
Тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го проправим. Тоя път е буренясал, затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, което ви говоря, а на научен език значи: да се подобрят условията на Земята. Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци.
към текста >>

Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6 часа и половина подир обед събранието продължи. След прочитането на „Славата" и „Добрата молитва" и след като пяхме „Тебе поем", „Свят свят, Господ Саваот" и „Ангел вопиюще", г-н Дънов каза следното слово: - Когато се ражда едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани.
към текста >>

А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път.
А когато у човека се роди някоя добра мисъл, тогава той се повдига, докато дойде до една сфера, в която рамките са безгранични. И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменява реда Си. Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза.
към текста >>

И Христос казва, че тоя път е прав.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменява реда Си. Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място.
към текста >>

Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил.
Вие трябва да знаете, че човек още не е добил образ и подобие Божие и сегашното състояние на нашите тела - стомаха, ръцете, краката и пр., ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червея спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче - жабче, което едва ли може да се смята, че напълно е взело формата на жаба, и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голямата работа в живота.
към текста >>

Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят.
Затова е, дето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голямата работа в живота. След като изпяхме: „Господи, сил с нами буди", г-н Дънов продължи: - Тази беседа, която ви давам, не можете да я приложите в живота, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето и да се избавите от този вечен кошмар в живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти.
към текста >>

При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза.
А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покаже на Своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяване на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав. Но по отношение на човешката еволюция, тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е сгрешил. Но след тая линия друга пак счупена линия се подига, само че при повдигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората, и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото, след като слизате на дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете на онази Божествена планина, дето ще се слеете с Господа, само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва за знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада - най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голямата работа в живота. След като изпяхме: „Господи, сил с нами буди", г-н Дънов продължи: - Тази беседа, която ви давам, не можете да я приложите в живота, но аз ви я давам, за да нямате страх в сърцето и да се избавите от този вечен кошмар в живота. Адът е една Божествена пещ, велика работилница, отгдето хората като се върнат, поумняват и вече са много чисти. Който влезе веднъж в ада, излиза много чист.
към текста >>

И те са същества, искат да живеят -често пъти и те са базиргяни и искат да живеят също както и хората от тоя сеят.
В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук, на Земята та ги въвеждат в ада, за да работят. А като отидат там, Небето действително ги заставя да работят, затова именно ние от известни прегрешения мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много е голяма дълбочината и се изискват хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове. И те са същества, искат да живеят -често пъти и те са базиргяни и искат да живеят също както и хората от тоя сеят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде; само тези, които не работят, те измислюват подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплаквате от никаква работа. Човешкият живот е ограничен. Човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова, колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете, защото в живота има прилив и отлив и по тая причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, тогава именно трябва да се подигнем.
към текста >>

Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде; само тези, които не работят, те измислюват подобни работи.
А като отидат там, Небето действително ги заставя да работят, затова именно ние от известни прегрешения мъчно можем да се освободим. Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много е голяма дълбочината и се изискват хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове. И те са същества, искат да живеят -често пъти и те са базиргяни и искат да живеят също както и хората от тоя сеят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде; само тези, които не работят, те измислюват подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплаквате от никаква работа. Човешкият живот е ограничен. Човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова, колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете, защото в живота има прилив и отлив и по тая причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, тогава именно трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа.
към текста >>

Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплаквате от никаква работа.
Като е тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на Небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много е голяма дълбочината и се изискват хиляди години, докато се освободите. Вие не се плашете от лошите духове. И те са същества, искат да живеят -често пъти и те са базиргяни и искат да живеят също както и хората от тоя сеят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде; само тези, които не работят, те измислюват подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплаквате от никаква работа. Човешкият живот е ограничен. Човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре. Затова, колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете, защото в живота има прилив и отлив и по тая причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, тогава именно трябва да се подигнем. Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата.
към текста >>

Колебания може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей.
Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онова, което е във вас най-благородно и възвишено. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте да избягвате закона на стълкновението. Не давайте място на никакво стълкновение, не допущайте такива. Колебания може да има, често пъти то е в реда на нещата, но съмнения ако допуснете, то, вече да ви кажа, е червей. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, дали следваме Господа и пр. Защото аз зная, че всички вие ще излезете от това блато, в което се намирате. Има хиляди ръце на ваши братя, които се простират от невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите, бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни, откровени спрямо вашите ближни.
към текста >>

Аз ще ви дам общо упътване, не се страхувайте.
Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година, и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на другите, ще помогне и на вас. Затова вървете подир Него и ще осъществите вашите желания, Само че вие спрямо Него трябва да бъдете верни, да бъдете изключително под Негово ръководство, та през годината да могат да ви се дадат някои внушения, от които да се ползувате. Ако започна да ви давам тия внушения и да ви опитвам, тогава ще спъна и мене, и вас. А като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен това повече ще се ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване, не се страхувайте. Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас, сдъвквайте го и по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте с това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Вие всички заедно с мнозина други още сте спъвали този народ, та затова сте изпратени при него, за да се поправите.
към текста >>

27. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Нашият мозък ни дава указания как практически трябва да намерим пътя.
Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които са се пукнали и трябва да се радвате, че са се пукнали. Виждате глистите нямат очи, уши, уста като вас. Едно време и хората са били слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем. Нашият мозък ни дава указания как практически трябва да намерим пътя. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов.
към текста >>

Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж.
Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Господа, а трябва да го съсредоточат към Него, към виделината. Той е, Който ще ви изведе към виделината. Някой казва: „Аз не мисля да правя добро." Винаги ще бъдеш долу в хамбара, в стария мех. В който ден влезе в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, трябва да каже: „Мене ми трябва вар, понеже строя голяма къща, трябват ми такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с любов, с мъдрост, с истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се пожертвува за вас. Но тоя, който ви бие два пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини. Нека мъжете и жените раждат сега деца, защото досега все слуги и слугини са раждали и децата им мязат на тях.
към текста >>

Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос.
(Всички се обаждат: - Амин.) Ще го видите, дали от тоз свят или от другия, светът е един (Смях.) Не се лъжете, вън ще излезете. Но не в тия условия, в които сега живеете. Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов.
към текста >>

Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат.
Те трябва да паднат, да се разрушат и когато се премахнат от вашите умове, веднага ще се появят вашите нови чувства и ще видите новата светлина. Сегашният свят ще се чуди, че действително е имало такива мудни работи и ум. Ще приличат на онези, на които са разрушени затворите и са пуснати да се движат свободно. Тези закони вече идват по тази необходимост, че два пъти не може да се разпъва Христос. Веднъж разпнат и сега идва в Своята слава и победа. Аз виждам, че всички тъмни сили и лоши духове вече събират багажа си и чуковете си и дирят по кой лесен път да се изкопчат. Но всички ще бъдат вързани. Ще им турим по един юлар, да ни слушат. Око за око, зъб за зъб - за тях е туй, а за нас друго - любов за любов. Кармата, техните действия ще се върнат върху тях и трябва да си научат уроците. Някой ще пита: „Като умра, дали ще ме турят в пъкъла?
към текста >>

Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят.
Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа и мъжът мисли същото. Мислят се много умни да направят това. Това никога не може да стане. Н.: -„Нацапана кукла отгоре, а панукла* отдолу"-дето се казва, по какво може да я познаеш? Учителят: - По миризмата. Н. Н.: - Често пъти груби са мъжете - да ме извинят. Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените.
към текста >>

28. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Или, казано на ваш език, работа, която се свършва по най-лесен начин.
8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ Беседа за жени От Исаия глава 62, ст. 3: „И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.“ Думата „венец“ има двояко значение. Под тази дума се подразбира правилно движение в кръг, правилно даване. Всички тела в пространството, които съхраняват своята енергия, се движат в кръгообразна орбита. Това, което е вярно за небесните тела, е вярно и за човека, затова човек, който иска да съхрани своята енергия, трябва да се движи в кръгообразна орбита. Или, казано на ваш език, работа, която се свършва по най-лесен начин. Да се знаят начините или методите за съхранение на душевната енергия е необходима наука за правилното човешко развитие. Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, тази енергия, която сте имали в организма ви, е била толкова голяма, че сте били наклонни да мислите, че тя така ще се продължава до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си.
към текста >>

По пътя обаче от радост той полудял.
И това е изкуство. Не трябва да се прави в това погрешки, защото човек пострадва. Ще ви дам един пример, отдето ясно се вижда как се отразява силната радост. В Цариград турили на лотария един английски параход, който коствал 4-5 милиона лева. Той се паднал на един хамалин, когото накарали да отиде и види своето притежание. По пътя обаче от радост той полудял. Сега хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб и обратно. Това е верен закон.
към текста >>

По пътя обаче конете се подплашват, обръщат колата и жена му пада от колата.
Най-лошите резултати са някога най- добрите. Ще ви дам пример за обяснение на тази мисъл. Жената на един турчин, като се смяла много, челюстта й се изместила и с това устата й се изкривила. Търсили лекари да наместят челюстта, но никой не могъл това да направи. Затова един ден мъжът й я качва на колата и я завежда при един добър лекар. По пътя обаче конете се подплашват, обръщат колата и жена му пада от колата. Но с това падане челюстта й се намества. Турчинът отива да направи опит за наместване челюстта на жена му при един знаменит лекар, но Господ намира за добре да падне тази жена от колата и по този начин да се намести челюстта й. Затова не считайте, че падането от колата е лошо - напротив, ще ви се намести челюстта. Опитът ви ще се състои в следното: 1. Като се породи у вас една мисъл на омраза, да се обърне в обич.
към текста >>

Тези два опита ви давам, защото те вървят в естествения път, по който ангелите работят сега в света.
Това е само за един месец, да опитате каква е вашата воля. И като ви карам да превръщате омразата в обич, тя няма да изчезне изведнъж, все ще си върви. Ако опитът ви излиза всеки ден сполучлив, ще усетите един вътрешен мир, придобиване на една малка енергия; ако пък опитът ви през деня излиза несполучлив, ще имате малко загуба от енергията си. През тези 30 дни ще имате загуба и печалба, но главното е крайният резултат да бъде добър. Може да падате от колата, но в края на месеца челюстта ви ще се намести. Тези два опита ви давам, защото те вървят в естествения път, по който ангелите работят сега в света. Вие ще имате тяхното съдействие. 3. Произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни, не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, може да ви противодействуват. Преди да почнете опитите, ще кажете тъй: „Този момент, когато започвам опитите, чрез силата Господня, която е у мене, аз мога да сторя всичко.“ Да не ви смущава думата „всичко“. Тя подразбира всичко добро, но не и всичко зло.
към текста >>

29. 10. МАЛЪК РАЗБОР

„Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените.
Под думата „майка“ се разбира Господ, Божествената Майка, Която го е получила. „Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? “ Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания? “ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари.
към текста >>

Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему.
„Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? “ Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята. „И що, сине на моите обричания? “ Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си. „Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на погубителките на царете.“ Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта. „Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князете да пият сикера, Да не би като се напият, да забравят закона, И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“ За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя.
към текста >>

Млечният път означава пояса на човешкия дух.
Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази връв, нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се турга в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти къделята, да няма вретено и хурка, всичко се обръща с главата надолу. „Отваря ръката си на сиромасите И простира ръцете си към оскудните.“ Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата „сиромах“ в този стих означава всички семенца, които не са още посадени.
към текста >>

Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня.
На такава жена мъжът й не е почтен. „Прави тъкан и продава, И дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие И се весели за бъдещето време. Отваря устата си с мъдрост. И закон на благосклонност има на езика й.“ Този закон на благосклонност е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня. „Внимава за управлението на дома си. И хляб на леност не яде.“ Тази жена никога не взима каква и да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Сега изобщо съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.“ Вземат един лотариен билет, а след това седят по кафенетата и чакат, дано капне нещо от този билет; като дойде срокът за тегленето му - няма.
към текста >>

Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.
Той търси тази мома като богата, за да плати дълговете му. Бащата и майката гледат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние. Оженват младите. Заемодавците започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.“ Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек! “ Да, понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания. „Чадата й стават и казват: Влазе й. Мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, Но ти надмина всичките.“ Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена, или стремежа на човешката душа. „Красотата е лъстива и суетна е хубостта. Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.“ Под думите „бои се от Господа“, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена.
към текста >>

Ще я изперете 1, 2, 3, 4 пъти, докато стане съвсем чиста.
Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.“ Под думите „бои се от Господа“, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена. „Дайте й от плода на ръцете й; И делата й нека я хвалят в портите.“ I. През този месец ще проучите цялата тази глава. II. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: Мислено ще си представите в ума 10 оки вълна, ще вземете една голяма харания, съд, пълен с вода и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете 1, 2, 3, 4 пъти, докато стане съвсем чиста. След това взимате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я повлачите така около половин час, направете я на къдели. След това турете я на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една, турете я на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес.
към текста >>

Този опит с вълната ще го направите най-малко 4 пъти в месеца.
Аз бих желал да ми опишете този процес. Да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква нова мисъл ще ви дойде. Тази формула за изпридане на вълната и опридането й ни е дадена от окултизма и тя в половин час ще допринесе много повече, отколкото един педагог в цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко 4 пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската[1], както лежи в леглото си, нека пере тази вълна. Ако тези опити ви дадат резултат, те са верни,истинни. Това, което е измислено, съчетано от нас, с него не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не може да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я 1-2 дни в живота си и ако тя нищо не роди, тя е безплодна.
към текста >>

Някой път вие се молите, но не знаете защо.
Какво подразбира думата „молитва“? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влезе кръвта в дробовете и се пречиства, то е молитва. Ако в нашите дробове няма кръв, каква смисъл има да поемате въздух и да се молите? А да се молите, трябва да има въздух, който да се пречиства. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни! “ Не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение! “ Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Да съм като другите хора.“ Нима не сте като другите хора?
към текста >>

30. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Следователно ще трябва да покажем на кокошката, която иска да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция; но понеже искаш да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.“ Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому.
Но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, като казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме: да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче тези, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, закъсняваме тяхната еволюция. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали. Но вие не прогресирате! Следователно ще трябва да покажем на кокошката, която иска да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция; но понеже искаш да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.“ Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да причинява мъчение, но само на себе си. Да слезе в дъното на мъчението и да го опита и като се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате един други. Един приятел ми разправи анекдот за себе си. Много чувствителен и с хубави пориви в душата си, иска да живее добре с хората, но като се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го шокират и подиграват.
към текста >>

На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат.
Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си, да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.“ Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще искам да сторя това, ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу. Туй е Божественото учение. Да се разберем. На Земята отсега нататък има да живеете с хиляди години, но в която окултна школа и да влезете да учите пътя на вашето развитие, все правила ще ви се дадат. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдещо съществувание, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете [герои], да не се страхувате. Щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата: „Не се страхувайте,“ а ще употребя другата: „Мъчете се!
към текста >>

То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг път.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия.
“ Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които, и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде, за друг път.“ Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствувате, когато започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина; ще прониквате в душата на страдуще същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Толкова криво съм мислил досега! “ У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете, от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да подигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, аз ще възляза нагоре.“ Учението, което Христос е учил, е: да почувствуваш, че всички същества се мъчат. То е разбиране на великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, а именно ще учим методи как да обработваме, как и за какво да използуваме окултните сили.
към текста >>

Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път.
Защо Христос възкръсна? Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес.
към текста >>

Лесен път в света няма, има тесен път.
Защото Този, Който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение?
към текста >>

Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света.
Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на Небето, при Бога, а аз казвам: Ще отидете горе, за да ви прати долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път. Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността; да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувствуват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, като ми се удаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха - как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света. И онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един забогатял търговец на кожи, всичко го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хиляди овце, които е одрал.
към текста >>

31. 20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания.
20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката - тя може да бъде половина нота, или четвъртина, или осмина, или шестнайсетина.
към текста >>

Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката.
Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът „сол“, а музикант е този, който знае нотите, може да взима правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от „сол“ до „сол“. Тъй искам да разбирате и вие ключа „сол“, да взимате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да легне идеята, че щом дойдете до ключ „сол“, има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото щом хората останат при особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н. Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите де са погрешките, ще започнете от ключ „сол“. Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол“. Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов!
към текста >>

Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ „сол“?
Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите де са погрешките, ще започнете от ключ „сол“. Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол“. Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов! “ Вие още на ключ „сол“ не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ „сол“? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на ключ „сол“, у него става един подьом на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът „сол“! Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол“. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.
към текста >>

Времето, което е потребно, за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи.
Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: „Днес работата ми върви много добре.“ Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя? Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно, за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога, чрез човешката интуиция, този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчно, за да се изучи. Сега този велик закон на Любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага в 5 минути всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване.
към текста >>

Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: „Аз не направих добре.“ Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден.
вие казвате: „Затова мисля, за онова мисля“, но, доколкото схващам, хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: „Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж.“ А тези, които казват, че „аз съм готов да се жертвувам“, това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертвуват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: „Аз не направих добре.“ Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде.
към текста >>

Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение.
Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края. Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек! “ Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания.
към текста >>

Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се.
Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, животът ще ви разгласят. Вие нагласявате някои, те ви разгласяват. Казвате: „Хайде да се нагласим! “ Ти го гласиш, той те разгласява, цял ден минавате в нагласяване: тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези 4 струни, на които трябва да свирите, това са вашите 4 темперамента, които трябва да се нагласят. Тези 4 темперамента са: Сангвинически темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“ Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент.
към текста >>

Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи някой път кестеняви.
Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент, те като седнат, мъчно стават и докато седнат, мъчно сядат. Те никога не се тревожат. Четвъртият темперамент е меланхоличният или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези 4 темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка, всички ноти се разкачват. Ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония.
към текста >>

Някой път, като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника, или двама флегматика.
Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези 4 темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка, всички ноти се разкачват. Ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път, като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника, или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: „Бях на едно място, но се чувствувах там като на парила.[1]„ Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парила ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиническият темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда.
към текста >>

Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли, преди да започнеш една работа.“ Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може вече да тръгнете напред.“ Някой път сте като непослушни деца-майка ви макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата, и хайде навън.
Сега този закон на хармонията ще изисква дълго време, докато го изучите. Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ви се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи, на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли, преди да започнеш една работа.“ Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може вече да тръгнете напред.“ Някой път сте като непослушни деца-майка ви макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата, и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: „Утре като стана, работата ще се нареди.“ Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не взимат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да взимате правилни тонове. Следователно, в окултна смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония.
към текста >>

Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите.
И аз не пея хубаво, но и той не пее. Трябва да се намери някой друг, да каже: „Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим.“ Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като има камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол“ и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.“ Но трябва да знаете, че Божествената любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията във връзка, понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организирват съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно.
към текста >>

Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат оттам, а добрият певец всички ще желаят да им пее и един, и два, и повече пъти.
И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол“ и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено. Ами представете си един такъв случай: Да допуснем, че живеете в един дом, дето имате 4 сестри и 3-ма братя и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: „Ще изляза в друга къща.“ Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол“ и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат оттам, а добрият певец всички ще желаят да им пее и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: „Как може да се оправи тази дисхармония? “ Може.
към текста >>

Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде 3 пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде 4 пъти по-голяма.
Аз ви откривам един практичен метод, как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: „Ето какво казва Учителят.“ Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила: от една страна аз каквото съм ви казал и от друга вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде 3 пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде 4 пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният - на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата проверили тази работа и се питат: „Как беше това нещо? Хайде да се върнем назад.“ Забравили го и двете, почват отново да сноват.
към текста >>

Връща се дома си, попът го пита: „Стояне, плаче ли лозето?
Ще се нагласим като Него, ще пеем, ще се веселим заедно с Бога. Вчера казах на мъжете: „Аз оставям сега жените да ви нагласят.“ Нищо друго не им казах. Сега да видим: можете ли да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му, поп, го изпратил на лозето да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: „Стояне, плаче ли лозето? “ - „И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш.“ Ще питате госпожа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да. родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем.
към текста >>

Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване.
Младите - от началото, старите - от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат - как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат - и тогава ще имате една богата трапеза.
към текста >>

Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.
Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат - как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат - и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си.
към текста >>

Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа; казваме: „Аз мислих, че съм пръв, но сега ще остана малко назад.“ Като дойде яденето, казваме: „Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид.“ Като дойде до чувала, казвате: „Малко слаб съм, признавам слабостта си.“ Е, и то е хубаво, че признава слабостта си.
Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошло яденето, от последни станали първи. При чувалите - последни, а при яденето - първи. И тъй, Христовите думи: „Последните ще станат първи и първите - последни,“ са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа; казваме: „Аз мислих, че съм пръв, но сега ще остана малко назад.“ Като дойде яденето, казваме: „Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид.“ Като дойде до чувала, казвате: „Малко слаб съм, признавам слабостта си.“ Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. „Гърбът ми малко не носи“ - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен.
към текста >>

Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде.
Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползува; това, което ние ядем, то ни ползува. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: „Хайде да се хармонизираме! “ Всеки сам ще се Хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има.
към текста >>

А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: „Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен?
Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор- заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: „Излез ти да ми оправиш работата.“ Той излиза и казва: „Какво търсиш ти, вагабонтино? “ Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: „Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш.“ Добрият дух като проговори на длъжника ти, той казва: „Хубаво, ще отложа полицата.“ Та, ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията, ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В Небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения.
към текста >>

Колко пъти на ден вие ставате оглашени!
Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги пристъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията-тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После, като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувствуваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка.
към текста >>

Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по 2 минути и ще видите резултатите.
Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението се продължи 2 минути.) Ще мислите 2 минути върху думите „любов и съгласие“. Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по 2 минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствувате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате.
към текста >>

32. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни.
Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон, впрегнат в една каруца, и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате пред вид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: „Без наука няма сполука.“ Можели някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места?
към текста >>

Казвате: „Без наука няма сполука.“ Можели някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места?
Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та, когато ние кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате пред вид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: „Без наука няма сполука.“ Можели някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да се научи да пее, ако той не се е учил на това? В каквото и да е изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи.
към текста >>

И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин.
Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: „Без наука няма сполука.“ Можели някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да се научи да пее, ако той не се е учил на това? В каквото и да е изкуство, той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи. И не само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази.
към текста >>

Искате да вървите из пътя и да прилагате вече.
Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца именно. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: Тези обновени сърца, ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва! Това вече е наука! Може някои да са слаби, като че друг някой трябва да се грижи за тях.
към текста >>

Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците.
Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се инервира. Дайте му цигулката - веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му и -ой ще почне да се инервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се инервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: „Ние нямаме условия за работа.“ Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър, или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и условията на врабците. Аз ги наблюдавам: когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат- не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: „Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме.“ Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: „Те са птички, задоволяват се с малко.“ Ха... Ние с какво трябва да се занимаваме? Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят една дупчица, благодарят на Господа.
към текста >>

Та, и вие някой път като българите: ще настоявате, ще търкате, може би час, два часа ще минат, докато произведете това състояние на огън.
Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам: как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага, а тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример. Когато българите нямат огнило, те взимат две дървета и почват да ги трият и ще мине час, два, три часа, докато се загоре- щят много дърветата и се образува огън. Та, и вие някой път като българите: ще настоявате, ще търкате, може би час, два часа ще минат, докато произведете това състояние на огън. Произведете ли го, вие вече може да сготвите хубаво яденце на този огън. Може да си опечете хляб, при това може да си възварите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана.
към текста >>

Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не.
Достатъчно е един месец по 4 часа да седи, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влезе във водата само 5 минути, достатъчни му са. Някой пита: „Не трябва ли да живеем в света? “ Ще живеете 5-10 минути. Под „света“ ние разбираме условията - водата. Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не. Допуснете сега, че имате възможност да ходите всяка вечер на представление, на концерт или на разни такива. Е, всяка вечер ако ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако знаете всички пиеси, коя как се изиграла, какво ще печелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещавания на театри и концерти се втръсва. Та, сега, и религиозният живот на хората е същ.
към текста >>

После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път.
Та, именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обяд ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш.
към текста >>

Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи.
Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обяд ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.“ Да, и тази работа е Божия работа.
към текста >>

Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване.
У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно: някои богати хора, като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят в ума си само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обяд ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.“ Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш.
към текста >>

Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден.
Малцина обаче са тези, които сами могат да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тия, които вървят по лесния .път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обяд ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.“ Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш. Тогава се явява друго едно положение и казваш: „Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида.“ Ние имаме един такъв пример. Йона, като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга.
към текста >>

Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска.
И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град да помогнеш на някои бедни, ти казваш: „Тази работа е мъчна, не е за мен.“ Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш. Тогава се явява друго едно положение и казваш: „Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида.“ Ние имаме един такъв пример. Йона, като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог каза на Ананий: „Иди в тази улица, там има един човек, който се моли“, той Му каза: „Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него! “ Тогава Бог му каза: „Не бой се, той се моли, иди при него. Аз ще ти кажа какво трябва да направиш.“ Този човек се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка.“ Та казвам: Наука се изисква. Без наука няма сполука! И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност.
към текста >>

Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум, посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди.
Без наука няма сполука! И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност. Всички трябва да се стремите към това! Малката опитност, която имате, трябва да я използувате, да я прилагате. И трябва да различавате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум, посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обземате един вътрешен страх.
към текста >>

Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх.
Малката опитност, която имате, трябва да я използувате, да я прилагате. И трябва да различавате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум, посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обземате един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш и няма да можеш да се приготвиш.
към текста >>

Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш и няма да можеш да се приготвиш.
Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обземате един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш и няма да можеш да се приготвиш. Тия положения са все мисли на някой от външния свят. Първото нещо: Без наука сполука няма. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил. Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва и то е следва- щето: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна.
към текста >>

В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил.
Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш и няма да можеш да се приготвиш. Тия положения са все мисли на някой от външния свят. Първото нещо: Без наука сполука няма. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил. Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва и то е следва- щето: между вас няма онази наука, т.е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще потвърдите, че я няма. Това не е лошо. Когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят?
към текста >>

Ние не трябва да бъдем от тези, да чакаме да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път.
Ако човек не иска да слуша, има и външни начини. Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т.н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да чакаме да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем истината.“ Аз превеждам думата „истина“. Искате да бъдете свободни, но да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй - светлина, знание, а след знанието иде свободата.
към текста >>

Ще кажеш: „Няма ританици.“ Някой път мълчанието е злато.
Вие ще кажете: „Можем да го направим“ и после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи, то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: „Няма ританици.“ Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство. Има такива кореспонденти, в Америка ги има много. Те плащат големи възнаграждения на хора да питат за новини.
към текста >>

Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим.
У човека има придобити навици. Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото, лоши са тия навици. И всеки трябва да се стреми да обуздае своите навици. Другите, които го слушат, всички се смеят, а той не се досеща, че си мърда рамото. Там е всичката слабост. Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим. Не, ти ще контролираш ръката си. Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да Се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече. Дисциплина трябва да има. Ами ако окото почне да прави каквото то иска?
към текста >>

Четири пъти -рез този месец, всеки петък, ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление, на дълбоко размишление Ще се молите за благословение и за хармонизиране за себе си и за малката група тук, да се хармонирате вътрешно.
Пък няма желание, което човек да не може да реализира. В дадения случай всички неща могат да се въздържат. Сега на вас ще ви дам едно упражнение. То е следното. Трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега, до следното събрание. Четири пъти -рез този месец, всеки петък, ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление, на дълбоко размишление Ще се молите за благословение и за хармонизиране за себе си и за малката група тук, да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете на размишление и ще се молите. Ще знаете: точно в 4 часа - на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои сте. Или как искате, да не знае никой?
към текста >>

Следния път ще имаме смятане.
Там е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойдете до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония.
към текста >>

Тогава следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане.
Първата част е лесна, но щом дойдете до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за развиване на човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От Невидимия свят са готови веднага да услужат щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от Невидимия свят нямат разположение да помагат.
към текста >>

Някой път имаш неразположение на духа си, паднал си, унил си, като че си изоставен.
Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори! “ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам! “ Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение на духа си, паднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: „Не си научил урока.“ Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Че, то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа, и най-лошото си състояние, като го триеш два часа, изведнъж ще ти светне.
към текста >>

Господ казва: „Не си научил урока.“ Страданията са път да се събереш в себе си.
“ Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение на духа си, паднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: „Не си научил урока.“ Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? Че, то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа, и най-лошото си състояние, като го триеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата.
към текста >>

Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички.
Не, но да играеш когато трябва, и да седиш когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза: „Как се разиграл царят пред народа, тъй, по демократически начин! “ Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега, едно от правилата: Тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите, какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по ужасно, неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи и след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите.
към текста >>

То с хиляди и милиони пъти е по ужасно, неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи.
“ Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега, едно от правилата: Тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите, какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по ужасно, неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи и след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите. И тогава той се освобождава и казва: „Отидох вече! “ Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него. Защото туй тяло, в което е човекът, физическото, то е един затвор.
към текста >>

33. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават по някой път?
Когато има да дава, не помни, когато има да взема, помни. Когато са го обидили, помни, понеже има да взема. Вие ще кажете сега: „Защо ли съм останал? “ Да ви разправя защо сте останали. Аз зная защо, но ще изгубим време да ви разправям защо сте останали. Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават по някой път? Същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е останал по 4-5 часа вечерно време да учи? Той казва: „На стари години ще уча.“ А на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни.
към текста >>

Някой ще ти каже: „Защо ти трябва да ходиш по този път?
Същите причини са и вашите. Някои искат да си поживеят. Кой е останал по 4-5 часа вечерно време да учи? Той казва: „На стари години ще уча.“ А на стари години съжалява, че не се е учил. Тази е една от причините, но причини има и външни. Някой ще ти каже: „Защо ти трябва да ходиш по този път? “ Поне сега да не оставате в класа. То миналото е минало. Да знаете и да не знаете, все едно. Но какво може да се направи при сегашните условия, то е важното. Главното е да се свърши училището, да се приготвиш за работа, а не само да се говори.
към текста >>

В казания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.“ Някой път вие сте чувствували любовта.
В тази книга Хюго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи. Ако не се обува, обут не може да ходи. В казания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.“ Някой път вие сте чувствували любовта. Кой от вас не е чувствувал любовта? Когато някой е чувствувал да го принуждава любовта, той все глупав става. Когато детето от любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво. Навсякъде то все трябва да претърпи укорите, да му се присмиват. Но ако това дете постоянствува в принуждението на тази любов, то в края на краищата ще се повдигне.
към текста >>

Някой път човешкото сърце е празно.
Дето и да похлопаш, ще те приемат. В любовта има магическа сила. Тя прилича на следното: както гладният, като [го] види човек, който носи хляб, му казва: „Заповядайте! “ Той, дето влезе, все ще даде нещо. Човек трябва да носи нещо в ума си. Някой път човешкото сърце е празно. Защо ще те обичат хората, ако твоята душа няма нищо посадено? Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек или не. Душата е, която чувствува, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш.
към текста >>

Някой път за християнството, за новото учение някои имат повърхностно разбиране.
Това са все души, растителни души. Всичките тия души дойдоха на помощ, все да помагат на човека. Някой казва: „Какво трябва да правим? “ Аз му казвам: Каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го. Ако така не се схваща, не може да се разбере правилно. Някой път за християнството, за новото учение някои имат повърхностно разбиране. Някой ученик иска да му турят висока бележка. Високата бележка трябва да съответствува на знанието. При някои повествователни предмети, като са зазубрени, може да се тури бележка 6, но тези повествователни предмети в живота не помагат. Запример, като копаеш на лозето, някоя поезия ли ще четеш? Трябва да се дига и слага мотиката, да знаеш да копаеш.
към текста >>

Някой път се безпокоиш.
Някои страдат и ги е жал да страдат. Това не е страдание. Страданието не може да произведе жалост. Този, който жали страдащия, е здрав, той не страда, той иска да избави страдащия, иска да премахне тези [условия], които причиняват страдание. Докато иска да премахне тези условия у тебе или у другите, има нещо, което помрачава ума. Някой път се безпокоиш. Запример у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Дойде вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него. Качва се на колата и мисли, че ще се катури колата. Не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение.
към текста >>

Даже някой път не ни е много потребно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят, няма да свършим работата си тук.
Тази любов може да се яви, като запалят лампата или свещта. Но изгори газта в лампата, изгори свещта - свърши се любовта. При електричеството може да се скъсат жиците, както онзи ден, и изгасва светлината. Това е обикновеният живот, за който обикновен живот казват: „Умре ли човек, свърши се всичко.“ Човек като мине в другия свят, ще влезе в един свят, много по-красив отколкото е Земята. Но трябва да е готов за него. Даже някой път не ни е много потребно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят, няма да свършим работата си тук. В човека трябва да се развият нови органи. Някой казва: „За онзи свят замина баща ти и майка ти.“ Но ако ти нямаш органи, не може да се съобщаваш с тях. То е все едно, когато човек е глух и тебе ти е мъчно, че [ej глух този човек и ти кряскаш силно, за да чуе този човек едва. След като кряскаш, той ще се мъчи по устата ти да разбере и я разбере, я не. Та казвам: Онези близки същества, които са заминали за онзи свят, има у някои от вас изработени органи, може да се съобщавате с тях.
към текста >>

Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода.
И колкото расте, малката мушица пие все повече и повече, докато дойдете до човека. Само човек знае да пие вода. Животните често умират от препиване на вода. Млекопитаещите често умират от препиване на много вода. Така не се пие вода. Някой път птиците, кокошките по-хубаво пият вода. Като вземе една глътка, дигне си главата нагоре и пак пие. Това пиене вода на кокошките го намирам за най-хубаво. И гледам, някои хора има, които не знаят да ядат. Една свиня, като си тури муцуната в коритото, никак не я вдига вече нагоре. Това е най-лошото ядене.
към текста >>

Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам.“ Няма среден път.
Дете, което обича майка си, ако е от чувствителните, като пипне един предмет, който е пипала майка му, това дете знае, че го е пипала майка му. Ако ние обичаме Бога, Той трябва да дойде при нас и ако ни обича Бог, ние трябва да идем при Него. Ако Бог ви е оставил, Той ви чака да Го обикнете, за да дойде при вас. Когато дойде някоя болест, то Господ иска да ви повика за онзи свят, но вие казвате, че не сте готови още. Той иска да ви обикне и болният казва: „Кажете на Господа, че още не съм готов да отложи тази работа.“ Казвам: Може да се отложи. Господ казва: „Или ще Ме обичате, или ще ви обичам.“ Няма среден път. Тук има голяма свобода. Сега, според мене, аз имам едно схващане. Да ви кажа аз как гледам на нещата. Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога.
към текста >>

Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък някой път виждам, че не искате да учите.
Да ви кажа аз как гледам на нещата. Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е добър Господ. Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък някой път виждам, че не искате да учите. Сега да оставим домовете и да почнем да учим. Христос никога няма да дойде насила, ако не Го обичаш. Момата като седне и мисли, тя привлича момъка, телепатически предава. Тя си тури едного в ума си и почва да си го представя, „ела насам“, тя казва, „остарях вече, смеят ми се хората, искам да се женя.“ Най-после у него дойде една мисъл, че трябва да отиде да я търси. И от край света той тръгва да я търси.
към текста >>

Душата някой път страда, но тя обикновена никога не става, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото.
Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля. Животът никога не може да се окаля. Сърцето може да страда малко. Някои работи ви смущават. Душата някой път страда, но тя обикновена никога не става, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови, като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича доброто. Дойде ли любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш.
към текста >>

Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя.
Разбира се, който знае, ще напусне тялото си. В първите времена на християнството, които помагаха, в църквата се молеха и ще дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. 120 души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне. Този път е труден. Но аз бих препоръчал на вас един опит: всяка една сестра да си вземете по една тетрадка. Вземете най-първо Евангелието на Йоана. Дойде ви някой път някое съмнение - изберете си един стих.
към текста >>

Този път е труден.
Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. 120 души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне. Този път е труден. Но аз бих препоръчал на вас един опит: всяка една сестра да си вземете по една тетрадка. Вземете най-първо Евангелието на Йоана. Дойде ви някой път някое съмнение - изберете си един стих. Извадете си 10 стиха, най-важните от Евангелието на Йоана. За да познаете, че сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас - дойде ви някой изпит, някоя болест, искате да проверите, искате да се лекувате.
към текста >>

Дойде ви някой път някое съмнение - изберете си един стих.
Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне. Този път е труден. Но аз бих препоръчал на вас един опит: всяка една сестра да си вземете по една тетрадка. Вземете най-първо Евангелието на Йоана. Дойде ви някой път някое съмнение - изберете си един стих. Извадете си 10 стиха, най-важните от Евангелието на Йоана. За да познаете, че сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас - дойде ви някой изпит, някоя болест, искате да проверите, искате да се лекувате. Имате 10 стиха - ще ги прочетете, ще искате болестта да я обърнете към Бога. Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия стих, втория, третия и т.н.
към текста >>

Като изберете 3 пъти по 10 стиха, като кажете последния стих, болестта я няма.
Тя е едно живо същество. Ще прочетете първия стих, втория, третия и т.н. - 3 деня наред ще четете тия стихове. Ако ви окажат влияние тия стихове, те са за вас, ако не, не са за вас. После изберете други 10 стиха, после пак, докато дойдете до едно място, че тази болест да се махне. Като изберете 3 пъти по 10 стиха, като кажете последния стих, болестта я няма. Да ви кажа един пример. Един брат, който обичаше да се занимава със спиритизъм, преди 15 години заведе ме на един свой сеанс, бил много успешен сеансистът му, заведе ме и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова, колкото и тук. Това беше във Видин. Наредиха се на голяма верига.
към текста >>

Хората сега трябва да се научат на правия път, на Божествения път, да дойдат до истинския път, който осмисля живота.
Брат й се убеди, че това не е внушение, но има външна сила. Българина го пратиха да се учи вече. Който не разбира законите, ще каже: „Какво ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек! “ А пък целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат на такива „напреднали“ същества, които обсебват хората и изкарват живота си в празна работа. Хората сега трябва да се научат на правия път, на Божествения път, да дойдат до истинския път, който осмисля живота. „Любовта ни принуждава.“ Като дойде едно страдание, трябва да го обърнем. Онези, които обичат Господа, всичко им съдействува за добро. Някой път и омразата, и съмнението, това са живи същества. Вие сте пълни все с кварти- ранти. Под наем сте.
към текста >>

Някой път и омразата, и съмнението, това са живи същества.
“ А пък целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат на такива „напреднали“ същества, които обсебват хората и изкарват живота си в празна работа. Хората сега трябва да се научат на правия път, на Божествения път, да дойдат до истинския път, който осмисля живота. „Любовта ни принуждава.“ Като дойде едно страдание, трябва да го обърнем. Онези, които обичат Господа, всичко им съдействува за добро. Някой път и омразата, и съмнението, това са живи същества. Вие сте пълни все с кварти- ранти. Под наем сте. Аз не съм против кираджиите, но поне да бъдат добри кираджии и да си плащат. А пък той идва и разваля къщата. Да бъде човек изправен.
към текста >>

Когато Божественият Дух дойде в човека, тогаз човек не е плесенясал и почва да работи.
А пък той идва и разваля къщата. Да бъде човек изправен. И обратното е вярно. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си - Духът на Истината.“ Тези светли духове, като дойдат, те ще внесат нещо в човека. Той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, тогаз човек не е плесенясал и почва да работи. Не само за болести, но каквото и да имате, например някое неразположение на духа, намерете някой стих, втори, трети, четвърти и този стих, с който се маха неразположението. Дойде светлината. Този стих турете на особено място, да видите силата на Бога. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят е материалният живот с всички негови блага. Истината, това е знанието вече.
към текста >>

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят е материалният живот с всички негови блага.
Той ще стане човек на изкуството, ще почне да работи, да помага. Когато Божественият Дух дойде в човека, тогаз човек не е плесенясал и почва да работи. Не само за болести, но каквото и да имате, например някое неразположение на духа, намерете някой стих, втори, трети, четвърти и този стих, с който се маха неразположението. Дойде светлината. Този стих турете на особено място, да видите силата на Бога. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Пътят е материалният живот с всички негови блага. Истината, това е знанието вече. А пък животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Като познаваш истината, тя ще даде светлина в тебе. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал жива душа в човека.
към текста >>

Тогава си в пътя на истината.
Бог не само е създал човека, но е вдъхнал жива душа в човека. Това е живият Христос. Сърцето ще се обнови. Тогава ще разбереш какво нещо е истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в тебе желание да помагаш. Тогава си в пътя на истината. Когато имаш любов към всичко, тогава си в живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Някой път чувствувате някое неразположение. След 1-2 часа то изчезва. Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите.
към текста >>

Някой път чувствувате някое неразположение.
Тогава ще разбереш какво нещо е истината. Когато животът на Земята почне да ти става ясен, ще се зароди в тебе желание да помагаш. Тогава си в пътя на истината. Когато имаш любов към всичко, тогава си в живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите. Някой път чувствувате някое неразположение. След 1-2 часа то изчезва. Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се: „Духът, Който Аз ще ви пратя, Който ще ви настави на всяка истина.“ Любовта трябва да ни принуждава на всичко. Следния път си донесете тетрадки с по 10 стиха.
към текста >>

Следния път си донесете тетрадки с по 10 стиха.
Някой път чувствувате някое неразположение. След 1-2 часа то изчезва. Да бъде това във вас като изкуство, че като вземете цигулката, да можете да свирите. Когато човек знае да свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде. Казва се: „Духът, Който Аз ще ви пратя, Който ще ви настави на всяка истина.“ Любовта трябва да ни принуждава на всичко. Следния път си донесете тетрадки с по 10 стиха. Хайде, аз ще ви ги кажа:) 14 глава, 15 и 16 стих. „Ако имате любов към Мене и опазите Моите заповеди и Аз ще моля Моя Отец и Той ще ви даде друг Утешител, да пребъде с вас.“) 11 глава, 42 стих. „Аз знаех, че ти винаги ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил.“) 12 глава, 26 стих. „Ако служи някой на Мене, Мене нека последва и дето съм Аз, там бъде и служителят Ми.
към текста >>

Научете ги за следния път.
„Който е приел Неговото свидетелство, потвърдил е, че Бог е истинен.“) 20 глава, 22 стих. „И като рече това, духна върху тях и рече: Приемете Светия Дух.“) 21 глава, 5 стих. „Исус им рече: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Нямаме.“) 15 глава, 26 стих. „А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене.“ Проверете тези стихове, когато ви дойде неразположение. Научете ги за следния път. А пък, който не може да ги научи, поне някои стихове да научи. Научете ги за две седмици. Вечер да ги казваме, след 10 часа и сутрин, когато имате най-добро разположение. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 24 март 1932 г. (четвъртък) София - Изгрев ----------------------------------------------------- [1] всадник (рус.) - ездач.
към текста >>

34. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА Добрата молитва „Бог е Любов'' Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА Добрата молитва „Бог е Любов'' Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих. Може да я прочетете цяла. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете.
към текста >>

От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА Добрата молитва „Бог е Любов'' Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих. Може да я прочетете цяла. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците.
към текста >>

Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета.
Някои казват: „Красиво лице е лицето, което дава, когато всяка част на лицето дава.“ Най-красиво лице е, когато всички части на лицето са живи и дават. Сега трябва да схващате правилно. Вие всички седите в живота и сте взели по един лотариен билет. Някои от вас 40-годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои 20 години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път 60 години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билетът ви. Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва 60 лева.
към текста >>

Някой път 60 години все чакате.
Сега трябва да схващате правилно. Вие всички седите в живота и сте взели по един лотариен билет. Някои от вас 40-годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои 20 години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път 60 години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билетът ви. Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва 60 лева. Значи 60 години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе нумерът, освен че не сте спечелили, но и парите отидоха - и 60 години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте.
към текста >>

Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен.
Някои от вас 40-годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои 20 години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път 60 години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билетът ви. Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва 60 лева. Значи 60 години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе нумерът, освен че не сте спечелили, но и парите отидоха - и 60 години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте. Човек очаква нещо, но какво очаква? Той очаква нещо като сполука.
към текста >>

Някой път това става, а някой път никак не става.
Някой, който има 200-300 декара земя, ако той я разработи и направи 10 декара лозе и от нивите така, тогава ще му кажа, че след 20-30 години ще бъде богат. Той може да каже: „Ще дам тази нива на наемател, на изполица.“ Но ако дадеш на изполица и тези хора обещават и нищо не дават, тогава какво ви ползува това, което имате? Та казвам: Това е вярно по отношение на живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище ще завземе някой висок пост и ще си нареди работата. Някой път това става, а някой път никак не става. Когато повикали [паяка] и дошъл най-първо на Земята, било е като райска градина, разгледал какъв занаят да хване. Помислил за градинарство. Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма, да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик? “ „Вземам те.“ Учил се при него.
към текста >>

Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик?
Някой се самозаблуждава, че като свърши училище ще завземе някой висок пост и ще си нареди работата. Някой път това става, а някой път никак не става. Когато повикали [паяка] и дошъл най-първо на Земята, било е като райска градина, разгледал какъв занаят да хване. Помислил за градинарство. Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма, да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик? “ „Вземам те.“ Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят.
към текста >>

Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят.
Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път.
към текста >>

Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път.
Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. Като механически закон, вие може да турите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не може да турите повече жито, за да не се развали. Клетките на стомаха са разумни.
към текста >>

Някой път имате главоболие или някой път ви се зачервят очите.
Вярата едновременно трябва да предизвика обич и любов и ако не може да предизвика любов и прилежание, то тази вяра не е истинска вяра. Всякога може да опитате вашата вяра. Силата на вашата вяра може да я опитате и всеки един от вас трябва да се опита, да се види доколко има вяра. От тази вяра, която имате, зависи вашето щастие. Да знаете колко е силна вярата ви. Някой път имате главоболие или някой път ви се зачервят очите. Вие не знаете причините и казвате: „Възпаление на очите.“ Но това възпаление не е дошло произволно. Хора, които много пият, всякога върхът на носа им е червен. Така че, щом се зачерви върхът на носа, причината е пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, пак носът става червен. Нито пий вино, ракия, нито имай неестествени желания!
към текста >>

Някой път имате идеята, че не те обичат.
Човек не трябва да туря на мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете запример мисълта, че вие вярвате, че някой може да ви убие. Тази мисъл отде е дошла? Някой път имате идеята, че не те обичат. Несъвместимо е това. Ако никой не ви обича, никога не може да дойдете на Земята. А щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. Тогава твърдението, че не ви обичат, не е вярно. Въпросът седи така: Има някой, който ме обича, но аз не го обичам.
към текста >>

Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко.
Казваш: Това дете не можеш да го възпиташ. Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целият под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор. Непослушното дете го турят там. То бие нещата. Като ги бие, излиза електричество и през него минава ток. Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко. Детето тамън рече да направи нещо, Господ пуска тока, но вие скъсате жицата. Така на стари години детето почва да бие майка си. От вашето гледище не трябвало да има сега никакви бури, не трябва да се разлюляват никакви листи, всичко да бъде тихо. В света, в който живеете, този вятър, който повидимому причинява големи бури, големи болки, той причинява и голяма полза на растенията - усилва тяхното кръвообращение, носи храна, спомага за слънчевата светлина и дава едно вътрешно опресняване на растенията. Та сега, за известни страдания, които имате, ще кажете: Ако при сегашните условия, които имате, ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на онези рохки грънци, които, като бутнеш, ще се счупят.
към текста >>

Някой път не е необходимо да си кажете името.
Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.“ По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува. Някой път не е необходимо да си кажете името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави страни, но имате и слаби страни. Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш. Малко лъжеш. Проточи си езика малко.“ Човешкият език е къс.
към текста >>

Много пъти, когато хората говорят, това не са техни мисли.
Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш. Малко лъжеш. Проточи си езика малко.“ Човешкият език е къс. Аз бих желал да имате език както у животните. Много пъти, когато хората говорят, това не са техни мисли. Запример дойде някой и ви каже някоя новина, вие не сте я проверили. Често в селата, някоя баба чула някоя новина и казва: „Ще ви я кажа само вие да я знаете.“ Иде на друго място, и там казва същото. Скоро цялото село знае. След като новината обиколи цялото село, какво е спечелила тя? После, като я хванат, казва: „Не съм казала аз.“ Ти казваш на 10 места това, което си чул.
към текста >>

А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите.
Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава каква трябва да бъде косата на човека от вашето гледище. Според мене косата не трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, но не от скръб да стане бяла. Аз казвам: Косата трябва да се мени, тя трябва да придобива най-малко 3 краски през деня.
към текста >>

Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува.
Ти казваш: „С любов работа не става.“ Но какво разбирате вие под думата „любов“? Любовта носи живот, изобилие. Всички блага в света идат по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, той ще донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува. Това е законът на Любовта. Светлината и топлината, като идат заедно, всичко донасят: плодове и всички блага. Като излезеш в петък, ти трябва да бъдеш като светлината и топлината. Тогава, ако не бъдете като светлината и топлината, вие ще бъдете като свещи, които не могат да се запалят. Всеки ще ги хвърли настрана.
към текста >>

Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.“ Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи.
В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това? “ Че ако аз дегизирам някого, че го направя стар, тогава трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци. Вярваш, докато си на сцената, но като слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.“ Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи. С четири реда сълзи плачеш. Кой би повярвал на онези сълзи на актьора? Същественото е да дойдем до искрения живот. Човек, който страда, той цялата Земя може да носи на гърба си. Щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не страдал.
към текста >>

Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта.
Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един два месеца треската ги остави, замине си. А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска.
към текста >>

Трябва да вървите по пътя на мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към мъдростта, да я повикате да ви говори.
Щом имаш мъчнотия, подложи мъчнотията на научно изследване. Щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил. Причините кои са? Та, когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към мъдростта, да я повикате да ви говори. Вслушвайте се в доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма добро. Във всеки човек има добро. Човек трябва да се вслушва вътре и да вярва в това добро. Като каже, че в него няма добро, значи не е развил доброто, не го е използувал.
към текста >>

Та, трябва да вървите по правия път на живота.
Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та, онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца.
към текста >>

Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца.
Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца. Тя ги търси тези две деца. Аз взимам това в мистичен смисъл. Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори.
към текста >>

35. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Всеки ден ще отбелязвате по 3 пъти какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е: ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, бурно ли е.
„Духът Божи'' Ще ви дам само за една седмица една задача. Искам тази задача да я изпълните. Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Ще вземете едно малко тефтерче от 10 листа или може да си направите такова. Задачата започва от утре. Всеки ден ще отбелязвате по 3 пъти какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е: ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, бурно ли е. Ще отбелязвате както метеоролог. Ще имате една графа и в нея 3 пъти ще отбелязвате, ще си туряте бележка. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си туряте бележка - 1, 2, 3, 4 и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате.
към текста >>

Ще имате една графа и в нея 3 пъти ще отбелязвате, ще си туряте бележка.
Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Ще вземете едно малко тефтерче от 10 листа или може да си направите такова. Задачата започва от утре. Всеки ден ще отбелязвате по 3 пъти какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е: ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, бурно ли е. Ще отбелязвате както метеоролог. Ще имате една графа и в нея 3 пъти ще отбелязвате, ще си туряте бележка. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си туряте бележка - 1, 2, 3, 4 и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще правите до идния четвъртък. Няма да забравите.
към текста >>

Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни.
Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо 10 000 овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго.
към текста >>

Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво.
В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи.“ В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува.
към текста >>

Те казали: „С този стар вол не може.“ Той казал: „Като беше младо теле, много бягаше.“ И вие ще кажете: „Едно време какви бяхме, като тръгнахме в този път.
Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята. Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа. Отишли да препускат с конете си, а той се качил на стария си вол да препуска. Те казали: „С този стар вол не може.“ Той казал: „Като беше младо теле, много бягаше.“ И вие ще кажете: „Едно време какви бяхме, като тръгнахме в този път. През целия ден се молехме, сърцата ни горяха, но то едно време беше. И любовта ни каква беше, но сега не е вече тъй.“ Всички говорят все за едно време. Кое време: едно време или сегашно време? Младият, който остарява, е изгубил любовта си. Някой от вас казва: „Остарях.“ Казвам: Изгубил си любовта си.
към текста >>

Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват като графове, запример граф еди-кой си.
Когато младият напусне онези хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира. Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват като графове, запример граф еди-кой си. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук, на Земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворник, турят № 1, 2 и т.н. Питат го: „Кой си ти? “ Той казва: „Аз съм № 1 или № 2.“ Стражаря го питат: „Кой си ти?
към текста >>

Вие седите някой път и имате недоволство.
Стражарят, който носи № 1, е мъж, който носи № 2, е жена, № 3 е дете, N° 4 е стар дядо. Той е баща вече на едно поколение. № 5 е стара баба, 6 е правнук, 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани. Та казвам: Вие не сте имали ясна представа какво представяте. Вие седите някой път и имате недоволство. Но не сте си задали въпроса вън от тялото какво представяте. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек е това, което не се мени. Когато дойдеш до онова положение в живота, когато нищо да не те смущава, това си ти. Докато скръбта те засяга, ти не си човек.
към текста >>

Някой път се разслабваш.
Все търси някой да дойде да го вземе на гърба си. Винаги турят на змията помощници, слуги. Нали сте чели „Фауст“? Какво спечели накрая Мефистофел? Нищо. Той искаше да ограничи човека. Някой път се разслабваш. Ще кажеш: „Аз ли съм или не? “ Това е външната сила. Тази сила ще я туриш на работа и цял ден ще ти оре. Запример гневен си - ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливите хора са гневливите хора; тези, които не работят, не са гневливи.
към текста >>

Защо така върви светът, защо не върви по правия път на любовта?
“ Да направим аналогия. Дойде във вас една мисъл на малодушие. Ти си яхнат, таласъмите те мушкат. Като те мушкат, какво ще кажеш? Значи не си изпълнил великия закон на Божията любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество. Както първите хора са се отклонили, после и другите по същия начин са се отклонили. Каквото и да ви се говори, вие може да кажете, че „Учителят много добре говори“. Ако аз говоря хубаво, то е за мене, но и вие трябва да слушате и хубаво трябва да прилагате. Първото нещо: Човек трябва да се отличава с търпение, да може един човек, като говорят най-лошото за него, да може да търпи.
към текста >>

Когато някой е разсърден, това не показва, че той е лош и когато някой път човек е мек, когато има разположение, това не показва, че той е добър.
Който върши волята Му. Трябва да знаем, когато вършим волята Му. Писанието казва: „Изпитвайте каква е волята Божия.“ Във всеки момент трябва да знаем кога вършим волята Божия и кога не вършим. Може в някой момент да вършим, а в друг да не вършим. Човешкото естество е много сложно. Когато някой е разсърден, това не показва, че той е лош и когато някой път човек е мек, когато има разположение, това не показва, че той е добър. Ако може да се молиш, когато имаш разположение, това не показва още, че е добър. Но ти трябва да се молиш, когато ти не си разположен. Някоя лоша мисъл може да дойде, но нищо не значи това. На добрия човек може да му турят халат и той остава добър човек. А пък лошият човек, и да го позлатят, пак си остава същият.
към текста >>

Някой път не може да търпите паяка в къщата си.
На добрия човек може да му турят халат и той остава добър човек. А пък лошият човек, и да го позлатят, пак си остава същият. Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите, нали? Защо? Каква причина ни дава паякът? Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо си направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре - втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате: „Защо Господ направи света такъв? “ Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяда една муха?
към текста >>

Някой път някои минават за търпеливи.
Аз не искам да ме викат свидетел в съдилището за това нещо. На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на само- възпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той се самовлада. Не само да се въздържаш. Някой път някои минават за търпеливи. Какво разбирате под думата „търпение“? Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома. Тя много внимателно се разхождала с него, той се сгодил за нея и казал: „Намерих една годеница, няма втора като нея! “ Веднъж той случайно я спънал и тя се спъва, излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата.“ Тя излязла да напълни чашата.
към текста >>

Казвам му втори път да не идва.
Дойде ви една лоша мисъл. Един комар ви е ухапал, може да го духнеш, кое е по-право? Като ви ухапе комарът, духнеш го да си отиде. Той ще отхвръкне, ще дойде друг комар. Ти може да го натиснеш и убиеш, но по-добре е да го духнеш. Казвам му втори път да не идва. Аз познавам дали идва втори път. Във Варна имаше един комар много интелигентен. Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстраняваше. После цялото време не можех да го намеря. Разговарях се с него.
към текста >>

Аз познавам дали идва втори път.
Един комар ви е ухапал, може да го духнеш, кое е по-право? Като ви ухапе комарът, духнеш го да си отиде. Той ще отхвръкне, ще дойде друг комар. Ти може да го натиснеш и убиеш, но по-добре е да го духнеш. Казвам му втори път да не идва. Аз познавам дали идва втори път. Във Варна имаше един комар много интелигентен. Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстраняваше. После цялото време не можех да го намеря. Разговарях се с него. Дене се криеше и не можех да го намеря.
към текста >>

Някой път вървите до едно място добре, после става обратното.
Какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. И това самовъзпитание няма капан отнякъде. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на Земята един живот, какъвто на Земята не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен. Ако вие имате закона на Любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате. А ако не живеете в закона на любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато имате любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва.
към текста >>

Някой път не може да познаеш.
А ако не живеете в закона на любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато имате любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби любовта си, той изгубва своето равновесие. Трябва да се наблюдавате, не да се съдите. Ще изучавате себе си. Някой път не може да познаеш. Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много низши същества и между тях не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания. Ти не знаеш тогава как да постъпиш. Запри- мер, кажат ти нещо, ти търпиш, търпиш до известно време и после кипнеш. Развали се всичко.
към текста >>

Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много низши същества и между тях не може да се познаете.
Когато имате любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби любовта си, той изгубва своето равновесие. Трябва да се наблюдавате, не да се съдите. Ще изучавате себе си. Някой път не може да познаеш. Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много низши същества и между тях не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания. Ти не знаеш тогава как да постъпиш. Запри- мер, кажат ти нещо, ти търпиш, търпиш до известно време и после кипнеш. Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, той прилича на следния случай.
към текста >>

“ Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели.
Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, той прилича на следния случай. Българинът, като играе, клекне и викне: „Иху-ху! “ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху! “ Ти казваш: „Аз ще търпя вече.“ Но дойдеш до едно място и кажеш: „Не се търпи вече! “ Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Някой път дойде до конец. Ти избухнеш, ти съжаляваш, дойде ти желание да му кажеш, да не мисли, че си говедо. Ти мислиш, че като му кажеш, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша.
към текста >>

Някой път дойде до конец.
Българинът, като играе, клекне и викне: „Иху-ху! “ Веднъж един казал на този, който играе: „Ще играеш, но няма да викаш „иху-ху“ и тогава ще ти дам крава с теленце.“ Онзи почнал да играе и по едно време казал: „Ритам ти кравата и телето“ и извикал: „Иху-ху! “ Ти казваш: „Аз ще търпя вече.“ Но дойдеш до едно място и кажеш: „Не се търпи вече! “ Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. Като си търпял, дойде едно ново просветление и се радваш, че си търпял. Някой път дойде до конец. Ти избухнеш, ти съжаляваш, дойде ти желание да му кажеш, да не мисли, че си говедо. Ти мислиш, че като му кажеш, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша. Две булки се карали, между тях имало река. Едната говорила, другата я слушала спокойно.
към текста >>

В човека се намира магическа сила и животът става по-лесен.
Именно това е училище. Когато слизаш надолу, да имаш сила да се качиш нагоре. Като направиш погрешка, силата на човека седи да изправи погрешката си. Аз ви занимавам с типическата страна на живота. Ако се усилите, животът се подобрява. В човека се намира магическа сила и животът става по-лесен. А пък човек като се демагнитизира, отслабва, става нервен, както колата, която скърца. Човек не трябва да осиромашава, човек трябва да бъде богат. Някой път човек се обезсърчава и казва: „Не съм използувал условията.“ Изменява се съвсем лицето му. Казва: „Едно време мислех така и така, но не трябва да се живее така.“ Трябва да живеем така, както светиите са живели. Човек трябва да бъде богат.
към текста >>

Някой път човек се обезсърчава и казва: „Не съм използувал условията.“ Изменява се съвсем лицето му.
Аз ви занимавам с типическата страна на живота. Ако се усилите, животът се подобрява. В човека се намира магическа сила и животът става по-лесен. А пък човек като се демагнитизира, отслабва, става нервен, както колата, която скърца. Човек не трябва да осиромашава, човек трябва да бъде богат. Някой път човек се обезсърчава и казва: „Не съм използувал условията.“ Изменява се съвсем лицето му. Казва: „Едно време мислех така и така, но не трябва да се живее така.“ Трябва да живеем така, както светиите са живели. Човек трябва да бъде богат. Но богат може да бъде само този, който има вътрешно богатство. Да имаш богатство, което да не изгубваш. Това богатство да остане с тебе заедно.
към текста >>

Някой път мене ми е приятно, като видя, че някой спи.
Но богат може да бъде само този, който има вътрешно богатство. Да имаш богатство, което да не изгубваш. Това богатство да остане с тебе заедно. Богат е онзи човек, който замине за онзи свят и вземе богатството със себе си. И Христос казва: „Събирайте богатства, които да носите с вас.“ Та казвам: Дето мнозина спят от вас, то е хубаво. Някой път мене ми е приятно, като видя, че някой спи. Защото ако аз гощавам 10 души, а 9-те спят, то ще нахраня само едного, а другите не. Мене ми е приятно по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползува. Някой път ще говоря защо заспивате. Някой път тези, които спят, се събират на едно място.
към текста >>

Някой път ще говоря защо заспивате.
И Христос казва: „Събирайте богатства, които да носите с вас.“ Та казвам: Дето мнозина спят от вас, то е хубаво. Някой път мене ми е приятно, като видя, че някой спи. Защото ако аз гощавам 10 души, а 9-те спят, то ще нахраня само едного, а другите не. Мене ми е приятно по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползува. Някой път ще говоря защо заспивате. Някой път тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането. Спането е благословено от Бога, да спи човек, когато трябва. Ако тук не може да ме разбере, че отива горе да ме разбере, то е хубаво. Но ако отиде горе и там не разбира, тогаз няма смисъл.
към текста >>

Някой път тези, които спят, се събират на едно място.
Някой път мене ми е приятно, като видя, че някой спи. Защото ако аз гощавам 10 души, а 9-те спят, то ще нахраня само едного, а другите не. Мене ми е приятно по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползува. Някой път ще говоря защо заспивате. Някой път тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането. Спането е благословено от Бога, да спи човек, когато трябва. Ако тук не може да ме разбере, че отива горе да ме разбере, то е хубаво. Но ако отиде горе и там не разбира, тогаз няма смисъл. Да спиш и да си починеш, това разбирам, но да спиш и да не си починеш, това няма смисъл.
към текста >>

Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там.
Не да се дресира човек, но да се самовъзпитава. Сегашните недъзи, при едно самовъзпитание, могат да се отмахнат. Запример разстройство на стомаха, най-вече на нервната система, или други подобни състояния, могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него. Като срещнеш някой човек, имаш общение. Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че ли от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човекът го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия.
към текста >>

А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата.
Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него. Като срещнеш някой човек, имаш общение. Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че ли от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човекът го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия. Тогава иде разрешението. Без него идат постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато човек каже, че не знае какъв е смисълът на живота.
към текста >>

Сега много пъти човекът го няма.
Като срещнеш някой човек, имаш общение. Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че ли от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човекът го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия. Тогава иде разрешението. Без него идат постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато човек каже, че не знае какъв е смисълът на живота. Та, сега, основната мисъл: Първо да работите за търпението.
към текста >>

Ще отбелязвате в едно тефтерче по 3 пъти на ден.
За една седмица турете си един контрол. Ще отбелязвате, каквито мисли ви дойдат, в тетрадката. Запример сутрин ви дойде добра мисъл, на обяд - лоша, вечерта - лоша мисъл. Или сутринта - лоша мисъл, на обяд - добра и вечерта - средна. За една седмица да видим, колко мисли ще ви дойдат. Ще отбелязвате в едно тефтерче по 3 пъти на ден. Тефтерчето ще го носите за една седмица. Ще имате за една седмица статистика за съмнението. Вие едва сте влезли в едно учение. В бъдеще има да изучавате природата, тя сега за вас е една книга затворена със 7 печата. Отсега нататък трябва да изучавате.
към текста >>

36. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Пентограмът, това е пътя на ученика.
1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ Боян Боев Още от древно време е известен Пентограмът. Той е даден от Великите Посветени и окултните школи. Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I.
към текста >>

Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство.
Той е даден от Великите Посветени и окултните школи. Обаче е даден със своите линии без никакви картини, думи и букви. А Пентограмът в такъв вид, какъвто го дава Учителят, Му е даден отгоре през последните години на XIX в. На Търновския събор в 1914 година Учителят го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентограмът, това е пътя на ученика. Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие.
към текста >>

ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие.
Това е пътя, който човек извършва за постигане съвършенство. Пентограмът представлява самия човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представлява главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието.
към текста >>

Това е пътя на насилието.
Пентограмът има три части: външен кръг, вътрешна част и център. I. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е пътя на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? Това е пътя на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си поиска, без да мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствия, страдания.
към текста >>

Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания.
Чашата е символ на страданието. Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата, не е метод, с който трябва да си служи. Значи чрез страданието човек добива един урок. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което е вършил и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, да не минава през страдания. Страданието има и второ значение. Има окултен закон: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителят прави следното сравнение: Като бият млякото, то дава масло. Млякото [маслото] тук символизира любовта.
към текста >>

Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек.
Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезъла. Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
към текста >>

Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.
Жезълът има и друго значение. Човек, при тая фаза на своето развитие, се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се извършва външният кръг в развитието на човека. Човекът на външния кръг, това е живота и пътя на светския човек. Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа.
към текста >>

С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика.
Както виждаме в Пен- тограма, първите пет картини, сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла са вън от петолъчната звезда на Пентограма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина.
към текста >>

Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му.
Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1. Първа картина - Стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Заедно с влизането на човека в пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: Стълба със удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни.
към текста >>

У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Да не трепне окото и сърдцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа, самообладанието, значи, че не е издържал изпита си. Друг пример, минаваш покрай едно страдащо същество. У тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта, да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога.
към текста >>

У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява Волята Божия.
Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. У ученика в тая фаза на неговото развитие, почва зазоряване на Истината. Какво значи зазоряване на Истината? Бог е Истина. Затова, зазоряването на Истината значи начало на познаване на Бога. У ученика се явява подтик да върви в Божия път, да изпълнява Божествените закони, да изпълнява Волята Божия. Разбира се както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота, по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втората картина - Начало на връзката с Христовия Дух Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух почва да работи върху ученика. Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентограма. Разбира се това е само началото.
към текста >>

В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта.
Това именно е изразено във втората картина на Пентограма. Разбира се това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството.
към текста >>

То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството.
В тази фаза на своето развитие ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище, има две значения, които ще изложа тук. а) Първото значение на Правдата или справедливостта: Всяко същество, което срещаме в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б) Второ значение на Правдата На всяко същество, със самото раждане на земята, природата му е дала известен кредит, то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата.
към текста >>

Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати.
И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити.
към текста >>

В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
Тия права има всяко същество, без разлика дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш.
към текста >>

Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път.
Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на Правдата. Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи.
към текста >>

Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието.
Разбира се, той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще, заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата и нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш.
към текста >>

Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити.
Трета картина - Странен каменист път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път. Това е показано в Пентограма с един стръмен и каменист път. Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова.
към текста >>

Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова.
Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика. Една сестра попита Учителя в разговор: „Нашите страдания не са ли подобни на изпита на Йова? " - „Не, вашите страдания са още страданията на актьора, който играе на сцената." Трети пример: Ако един ученик се съблазни от жажда за власт, слава, богатство и пр. и за цената на тия неща изневери на своето убеждение, на своята връзка с Бога, той е пропаднал в изпита си.
към текста >>

Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога.
- Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието.
към текста >>

Този път също е илюстриран с картини.
Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга.
към текста >>

Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието.
Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център.
към текста >>

Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството.
Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
към текста >>

По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии.
Това е Божествения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина около него.
към текста >>

По този път ученикът ще мине през най-големите страдания.
Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпита на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Това значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот. По този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили. Като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразни, като че ли всичко е изгубено. Голяма тъмнина около него. Той минава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли Същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този, най-тежкия от всички изпити.
към текста >>

От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели.
Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота, от всяко преживяване човек се учи нещо. От всичко, което е поставено на пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. Чрез опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът, чрез общение с всеки член, влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество.
към текста >>

Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия.
И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка.
към текста >>

Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят.
Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа.
към текста >>

Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка.
Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки.
към текста >>

А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа.
Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат.
към текста >>

Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява.
Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентограмът е извор на живот, извор на светлина.
към текста >>

Това е придобивката от целия извървян път.
Това е проявата на Божествения промисъл. Значи човек, в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентограма в кръга са: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." Ученикът, като се учи във Великото училище на живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентограма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайния предел, крайния резултат от целия път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път. Това е венеца на неговите придобивки. Учителят в разговор каза: „Някои считат Пентограма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентограмът е извор на живот, извор на светлина. От Пентограма постепенно извира светлина и като лъчи се разпространява. Защо?
към текста >>

Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини:В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика.
Затова опасно е в помещението, дето е Пентограма, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини:В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството.
Пентограмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите „В" и „У". Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини:В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика.
Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие, това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред Пентограми, обърнати с върха надолу. Това семейство съвсем пропадна, завърши катастрофално и трябваше да се изсели от града. Учителят е дал Пентограма на учениците си по две причини:В Пентограма нагледно и картинно е изложен пътят на ученика. Това, което е говорил Учителят в школата за ученика, чрез Пентограма има пред себе си изложен пътя на ученичеството. По този начин пътят на ученичеството става за него по-лесен и по-жив.Понеже Пентограмът е извор на Светлина, която се излъчва във всички посоки, той има благотворно влияние върху ученика. Значи Пентограмът може да съдействува на ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действуват в него.
към текста >>

37. 17. КАК БЪЛГАРИТЕ ПОСРЕЩНАХА ПЕНТОГРАМАТА?

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

„София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен.
150 РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ [1] За иконата и за идеалния човек. За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - „Вие българите" От няколко деня отново се заговори за „учителя" Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. „София" изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с „учителя", защото наистина достъпа до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата господин Дънов? Вярно ли е, че вие сте светец и че можете да сторите всичко каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени.
към текста >>

Петоъгьлника изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта.
- Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато вие българите (като че ли той не е българин б.р.) не се покаете, ще бъдете унищожени. Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала(!?) Аз съм идеалния човек, на картината е изобразен само идеалния човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е божие подобие. Петоъгьлника изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - закона на правдата. Ножа - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - божествения живот (любовта), която трябва да блика у човека.
към текста >>

38. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

ТОМ 13

39. ТЕСНИЙ ПЪТ Текст и музика Стефан Тошев Прилагам моята песен „Тесний път" с нотите и някои мои коментарии към текста.
39. ТЕСНИЙ ПЪТ Текст и музика Стефан Тошев Прилагам моята песен „Тесний път" с нотите и някои мои коментарии към текста. Прочетете си от Новия завет ония цитати, които съм сложил в началото на песента и към някои от куплетите и ще се убедитe, че текстът е в хармония с учението на Христа и Учителя. Желателно е нашите приятели да заучат мелодията (тя е лесна) и да си пеят тази песен. Гр. Севлиево Юли 1960 година. Понеже песента стана със 17 куплета, припевът да не се пее след всеки куплет, а да се изпява след всеки три куплета - в края на 1, 4, 7, 10 и 13 и 17 куплет. Постарал съм се в тази песен да вложа важни принципи на духовното учение.
към текста >>

ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг.
Постарал съм се в тази песен да вложа важни принципи на духовното учение. А и мелодията лесно се заучава. Който свикне да пее тази песен или отделни куплети от нея, някои от изразите в песента често се явяват в съзнанието му, той ще си тананика или ще се вживява в тях. И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него. Гр. Севлиево 25 юли 1964 година. ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик.
към текста >>

Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш?
Който свикне да пее тази песен или отделни куплети от нея, някои от изразите в песента често се явяват в съзнанието му, той ще си тананика или ще се вживява в тях. И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него. Гр. Севлиево 25 юли 1964 година. ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4.
към текста >>

Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път".
И така неговото съзнание ще бъде предпазено: да не проникват низши, отрицателни мисли в него. Гр. Севлиево 25 юли 1964 година. ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте.
към текста >>

Не е лесен „Тесний път", но той е велик.
ТЕСНИЙ ПЪТ (Еванг. Матея, 7:13-14 и Лука, 13:23-24) (Откровение 3 глава) 1. Два пътя има пред нас: „Тесен" и „широк"; но с различен резултат, кой ще избереш? Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик".
към текста >>

Този „Път" е Божествен, в Правда се расте.
Припев: Смел подвиг към Духа е „Тесният път". Чудна радост внася той в наш'те души. 2. Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик". Той се бори и расте с кредит от Небе. 6. Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7. Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8.
към текста >>

Който влезе в този „Път" става „ученик".
Не е лесен „Тесний път", но той е велик. От Небето ни канят В него да вървим. 3. С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик". Той се бори и расте с кредит от Небе. 6. Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7. Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8. Високият идеал е голям магнит. Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9.
към текста >>

Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7.
С усилие се взема Царството Божие: които се насилят, те го грабнуват. 4. Този „Път" е Божествен, в Правда се расте. Той ни носи щастие, дава вход в Небе. 5. Който влезе в този „Път" става „ученик". Той се бори и расте с кредит от Небе. 6. Да следваме в този „Път" Небето прати Любезния Учител - Той ни просвети. 7. Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8. Високият идеал е голям магнит. Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9. Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11.
към текста >>

Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „Път" са добили Мъдрост и Любов. 12.
Високият идеал Той ни завеща: към него да се стремим и да победим. 8. Високият идеал е голям магнит. Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9. Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11. Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „Път" са добили Мъдрост и Любов. 12. Те са за нас образец и пример велик. Аз за себе си избрах С радост „Тесний път". 13. Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16.
към текста >>

Аз за себе си избрах С радост „Тесний път". 13.
Чрез него ние летим Горе, по-горе. 9. Христос нали ни каза: Виделината Да не е тъмнина нам а Идеал наш. 10. Всичките Учители търсели души, през всичките векове - жадни да растат. 11. Наш'те славни водачи, Белите братя, Чрез този „Път" са добили Мъдрост и Любов. 12. Те са за нас образец и пример велик. Аз за себе си избрах С радост „Тесний път". 13. Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен!
към текста >>

17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи Път да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният Път“ се редува със „Светлият Път“ и с „Божият Път“.
Чрез деветтях блаженства Христос ни кани: да се подвизаваме и да победим. 14. Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен! 17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи Път да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният Път“ се редува със „Светлият Път“ и с „Божият Път“. ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“ А. От четвъртия куплет. 1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя): „Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда.
към текста >>

ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“ А.
Плодовете на Духа: Любов, Радост, Мир, Благост, Милост и Вяра с подвиг идват в нас. 15. Ето що казва Духът: Който победи - величие го чака в храма на Бога. 16. Което сте сторили на моя малък брат, на Мене сте го сторили. Елате при Мен! 17. Ние, „учениците" все жадуваме в този славен Божи Път да се утвърдим Забележка: В припева „Тесният Път“ се редува със „Светлият Път“ и с „Божият Път“. ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“ А. От четвъртия куплет. 1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя): „Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда. И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“ 2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ" а/ Из беседа „Пътят на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия Път и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви.
към текста >>

И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“ 2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ" а/ Из беседа „Пътят на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия Път и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви.
ПОЯСНЕНИЯ НА НЯКОЛКО РЕДА ОТ ПЕСЕНТА „ТЕСНИЯТ ПЪТ“ А. От четвъртия куплет. 1.„В ПРАВДА СЕ РАСТЕ“ (давам цитат от книгата „Към новата култура“ – статии от Учителя): „Дето няма Правда, няма Любов, физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви любовта на земята, непременно трябва да има правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната любов изисква абсолютна правда. И само човек, който е просветнал в правдата, може да възприеме Божествената Любов.“ Затова Исус Христос казва: „Търсете Божията Правда.“ 2.„ТОЙ НИ НОСИ ЩАСТИЕ" а/ Из беседа „Пътят на добрите постижения" от 28.08.1930 г.: „Няма човек, който е вървял по Божия Път и да не му върви добре... Някой ще каже: Моята работа не върви. Това си има причини." б/ Ев. Матея 6:31 и 33: „Недейте се грижи и не думайте: Какво ще ядем или какво ще пием, или какво ще облечем... Но търсете първом Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се придаде (ще го имате)". в/ Прочетете си Исая 65:12-14,16 и 24: ..."ето рабите ми ще възклицават от сърдечно веселие, а вий ще пищите от сърдечна болка. И преди да Ме призоват те, Аз ще задоволявам нуждите им... " 3.„ДАВА ВХОД В НЕБЕ" Човек е безсмъртен само потенциално, по възможности да стане такъв. Не всички хора са станали безсмъртни, нито ще станат.
към текста >>

Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически!
Йоан 3:5). Човек става безсмъртен чак когато се разцъфтят намиращите се у него в семенно състояние висши духовни, умствени и волеви сили. Затова човек трябва постоянно да се стреми и да работи над себе си - да се подвизава. А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически! Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат. А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет.
към текста >>

А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!...
А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически! Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат. А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет. (Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината! ") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина? Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му.
към текста >>

Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие.
" Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си! Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр.
към текста >>

39 Учителят е казал следното за „Тесния път“: 1.„Този път е Божествен.“ 2.„Христос го нарича Тесния Път.“ 3.„Тесен е, но величествен." Стефан А.
И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11. Няколко месеца след написването на тази песен намерих, че в сб. „Поучаваше ги“ на стр. 39 Учителят е казал следното за „Тесния път“: 1.„Този път е Божествен.“ 2.„Христос го нарича Тесния Път.“ 3.„Тесен е, но величествен." Стефан А. Тошев 19.11.1959 г.
към текста >>

39. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Човешката любов плесенясва.
Може да обичаш само това, което те обича. И може да любиш това, което те люби. Само Бог може вечно да те люби. Вечният извор. 522 Човешката любов мяза на щерна, като я пуснеш тече един - два часа. Човешката любов плесенясва. Божествената Любов е велик извор, тя всякога е прясна. Несъвместимост. 523 Морален недъг е ако вземеш мътна вода и я туриш в чистата. Човек няма право да смесва двете води. Ученикът. 524 Ученикът трябва да бъде прав, праведен, чист, умен, добър и да не се гневи. Има четири вица ученици: добри - добри добри - лоши лоши - добри лоши - лоши. Търпение.
към текста >>

Туй, което може да води, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. Верен.
Ще чете за всичко, което Той е правил. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с Него ще живейте. Реалното. 534 Свещта ли е реална или светлината? Реална е светлината. Когато свещта стане светлина, туй е реалното. Туй, което може да води, да те упъти към Бога, да живееш в Любовта. Верен. 535 Какво значи верен - който е опазил свещената Истина неопетнена. Учителят. 536 Учителят никога не е бил на земята. Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да го разберете. Учителят. 537 Аз съм като светлината, която никъде не може да се спира. Докато държите прозореца си отворен - влизам.
към текста >>

40. VIII.ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 14

Няма по-лесен път от Любовта към Бога!
Казано е: Разумните просветват. А то значи тяхната разумност ще се прояви. За да бъде човек щастлив, то е най-лесното. Моментално може да бъде човек щастлив. Пък ако не извардиш този момент, ще бъдеш нещастен. Няма по-лесен път от Любовта към Бога! Аз намирам служене на Бога е нещо естествено. Най-хубаво е да служим на Бога, но ужасно е като изгубим пътя! Един път има и той е Божественият, а всички други са заблуждение. Когато имаш една духовна цел, която те придружава, тогава страхът изчезва. Има нещо в душата на човека, което съответства и за което Бог ни обича.
към текста >>

Най-хубаво е да служим на Бога, но ужасно е като изгубим пътя!
За да бъде човек щастлив, то е най-лесното. Моментално може да бъде човек щастлив. Пък ако не извардиш този момент, ще бъдеш нещастен. Няма по-лесен път от Любовта към Бога! Аз намирам служене на Бога е нещо естествено. Най-хубаво е да служим на Бога, но ужасно е като изгубим пътя! Един път има и той е Божественият, а всички други са заблуждение. Когато имаш една духовна цел, която те придружава, тогава страхът изчезва. Има нещо в душата на човека, което съответства и за което Бог ни обича. И като се очистим, (значи трябва много да работим върху себе си) има нещо, което Бог люби в нас. И щом Бог те обича, не питай ти защо и и за какво.
към текста >>

Един път има и той е Божественият, а всички други са заблуждение.
Моментално може да бъде човек щастлив. Пък ако не извардиш този момент, ще бъдеш нещастен. Няма по-лесен път от Любовта към Бога! Аз намирам служене на Бога е нещо естествено. Най-хубаво е да служим на Бога, но ужасно е като изгубим пътя! Един път има и той е Божественият, а всички други са заблуждение. Когато имаш една духовна цел, която те придружава, тогава страхът изчезва. Има нещо в душата на човека, което съответства и за което Бог ни обича. И като се очистим, (значи трябва много да работим върху себе си) има нещо, което Бог люби в нас. И щом Бог те обича, не питай ти защо и и за какво. После не питай много ли те обича или малко.
към текста >>

Вървете смело и решително по пътя на чистия и свят живот, пълен с Любов, вяра, Надежда и Господ ще уреди всичко за добро.
В ) ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА Л.Т. К.* Получих писмото ви. Син ви да използва слънчевите лъчи и дълбокото дишание. Използвайте ги и вие. Болежката в ръката е едно преходно състояние на нервната система. То ще мине. Вървете смело и решително по пътя на чистия и свят живот, пълен с Любов, вяра, Надежда и Господ ще уреди всичко за добро. Редът може да го дадете и на другите. Имайте Божествено търпение, всичко ще се уреди съобразно с Великия Закон на Живота. Когато дойда в София, ще уредя всичко. Моето благословение на всички. Он. К.В.О.* * (Свещеният подпис) Варна 1.IV.1918 г.
към текста >>

41. XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

И сега този филм е изпратен от руснаците нарочно в България, за да извърши за втори път предателство и чрез изрязаната Паневритмия и класическата музика да се задействуват силите на Разрушението в България.
Това са хора от Братството и в онези години никой не би посмял да реже от кадрите. А даже и на най-големия враг в България, не би му хрумнало при упражненията да премахне музиката на Учителя за Паневритмията, и да сложи класическа музика. Това са престъпници и врагове на Учителя, живеещи във Франция и техните представители в България. Доказателствата са налице. Изкарали са го видеокасета. 5. И сега този филм е изпратен от руснаците нарочно в България, за да извърши за втори път предателство и чрез изрязаната Паневритмия и класическата музика да се задействуват силите на Разрушението в България. И това се случва. 6. В „Изгревът" том XIII, стр. 815-825 подзаглавие „Защо руснаците не купуват оригиналното Слово на Учителя Дънов" съм разгледал как са нещата, всъщност и кой управлява всички тези събития. А това е Духът на Заблуждението. Единствено аз от цяла България организирах, финансирах от 1990-1999 два концерт-рецитала за Мисията на Славянството и на Русия по Слово на Учителя Дънов и по Негова музика.
към текста >>

63 758 дка иглолистни гори; 212576 дка широколистни и 33 281 дка незалесени и нелесопригодни горски площи.
Обръщаме се към Вас, сериозно обезпокоени от това, което става през последните 1-2 години с българската природа и гора. През 1999 г. в страната избухнаха 320 горски пожара, като бяха опожарени 82 908,5 дка, от които 36 546,2 дка широколистни гори. Само за 7-те месеца на 2000 г. в горския фонд избухнаха 657 горски пожара, като са опожарени 309 615 дка горска площ, в т.ч. 63 758 дка иглолистни гори; 212576 дка широколистни и 33 281 дка незалесени и нелесопригодни горски площи. В потушаването на пожарите от държавните лесничейства взеха участие 2138 човека, а от ЕАД - 928 човека. В гасенето на пожарите от държавните лесничейства са използвани 71 леки автомобила „Нива", 35 джипове, 129 - УАЗ, 57 товарни автомобила, 24 булдозери, 40 водоноски, 157 моторни триони и други. България е обхваната в пламъци от всички краища. Горят стърнища, гори, ливади, ниви и къщи на хора, които нямат никаква вина за проявената от други престъпна небрежност, умишлените палежи, за проявената роднинска завист, користни и комерсиални цели. Ние, българските лесовъди, категорично се разграничаваме от унищожаването на българската природа и нашия вековен лесовъдски труд по създаването на нови гори и отглеждането на зеленото богатство на страната - гората.
към текста >>

42. 1925 година

ТОМ 16

През деня си ходих два пъти с глогови дърва от участъка при Атчачийря.
Неделя", се поде масово арестуване на противоправителствени хора, и тези дни Караганчоолу Ковачевченин е заловил гората Гяур-дере и оттам не се маха, а заради него изпратиха караул от село да го пазят. В състава на караула влизаха и братята ми и Кар. Ганчоолу ги залавя, отнема оръжието и поради това те бяха бити по ходилата много предния ден преди Георгеовден. На самия Георгеовден ги откараха в Попово и на сбора другия ден се върнаха освободени. След сутрешния наряд се приготвих за гората с каруцата, за да чистя участъка. През деня си ходих два пъти с глогови дърва от участъка при Атчачийря. Следобед четох там специална лекция, година II., „Предназначението на Слънцето, Луната и звездите". Вечерта в 10 ч си отидох. 11.V.1925., понеделник До обед бях в училище, а следобед отидох на участъка да доизсека останалите дървета. Гората със своята зеленина ме така радваше, че аз, въпреки тъжното ми разположение, се зарадвах от хубавото, животворно и ободрително влияние на хубавата и омайна природа. След като изсякох дърветата, ходих под Атчачийря отдолу в дола и се изкъпах във водата, а после пристигна каруцата и си потеглихме за село.
към текста >>

Същата сутрин Пасю Пасев е бил пребит от бой от пристава и войниците, по случай убития детектив между селата Посабина и Балжи-Омур, понеже Пасю е бил караул и той изпратил детектива от селото за Посабина, да му покаже пътя.
След като изсякох дърветата, ходих под Атчачийря отдолу в дола и се изкъпах във водата, а после пристигна каруцата и си потеглихме за село. 12.V.1925, вторник Станал кога се разсъмна, аз се измих, после молитва се приготвих за училище. Отидох у Стоян Иванов Коваджеолу и вземах един първобитен чук каменен и ги помолих да го отпуснат за прогимназията; и те го дадоха. Тъкмо пристигам в прогимназията, и ето, Ст. Пейков влиза с подут врат, който, въведен в общината, от един войник го е бил с юмруци по врата, задето не се е остригал и го наричал комунист и че комунистите си носели дълги косите. Същата сутрин Пасю Пасев е бил пребит от бой от пристава и войниците, по случай убития детектив между селата Посабина и Балжи-Омур, понеже Пасю е бил караул и той изпратил детектива от селото за Посабина, да му покаже пътя. Следобед острих коли [колци] за плевня, заедно с Георги Стефанов. 15.V.[1925 год.], петък Сутринта отидох на училище. Имаше пред общината много каруци Цар-Асеновчени, които след малко потеглиха бързо закъм Ковачевската кория, също и много водичани потеглиха за древеник, защото четвъртък срещу петък Кара-Ганчоолу преминал през патовете на Ковачевчени и отишъл къде Посабина страна. През деня валя силен дъжд. Не са можели да ги хванат, но получили сведение, че отишли къде Борисово нататък.
към текста >>

Шесторката преминала в Чинкир-Чукур и пращала през нощта хората да им донесат хляб, а пратените веднага донасят до местната власт на два пъти през нощта и затова хора се не пуснаха из гората.
С Ивана градихме плевнята. Вечерта отидохме на пощата. Докато бяхме там, се сведоха тъмни облаци и заваля силен дъжд, придружен с град, който към Вращени бе много по-силен. Вечерта по икиндия, по случай дохождането на Караганчоолу из нашенската Бучиндолска гора, войниците изгарят кошарите на овчарите и им казват да закарат стадата из селото. 19.V.1925, вторник Сутринта, след подготвянето за училище, като пристигнах тамо, се научих, че барабанът е бил рано още никой да не отива към гората и добитъкът на хората остана из селото. Шесторката преминала в Чинкир-Чукур и пращала през нощта хората да им донесат хляб, а пратените веднага донасят до местната власт на два пъти през нощта и затова хора се не пуснаха из гората. В училището готвим хор с учениците за „Св. Кирил и Методи" и следобед отидох да си скроя ризи при стопанките. Ст. Ненов и Цончо ги задържаха в общината, понеже намерили в дома му револверни патрони. 20.V.1925., сряда Станах в 3 ч сутринта, понеже тази нощ, не знам защо, не можах да спя дълбоко, вероятно, защото се тънко завих. Сънувах нощес, че стоя на дъното до плевнята и гледам мишки, че бягат къде двора и че една толкова много подскача нависоко, нещо до 5 метра височина, като че е някоя гумена топка, която се удря в земята и подскача нависоко и аз от тази гледка се смеех с висок смях и обяснявах на мама, че ето как мишките се качват по гладките стени.
към текста >>

книжка „Правият път на живота -възможности и противоречия".
Сънувах нощес, че стоя на дъното до плевнята и гледам мишки, че бягат къде двора и че една толкова много подскача нависоко, нещо до 5 метра височина, като че е някоя гумена топка, която се удря в земята и подскача нависоко и аз от тази гледка се смеех с висок смях и обяснявах на мама, че ето как мишките се качват по гладките стени. След това сънувам, че съм в горното училище и ще учим там също и прогимназията, но някак си друга обстановка. Дохождат Мара и Рачо Узунови и ме въведоха во тяхна една стая, която бе много хубаво мобелирана, особно с едни много хубави столарски комбинации на сглобени извити закачалки с хубави плетни и тантели и аз казвам на Мара, че трябва тия хубави работи тя да ги е купувала със своята заплата. След това влязох да занимавам учениците си, но като че ли се редувахме в една стая с различни отделения, като че друго училище нямаше, а само едно за прогимназията и основното, и се пробудих. Прочетох от списанието „Житно зърно" статията от 2- 3. книжка „Правият път на живота -възможности и противоречия". Важна мисъл извадих: „И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот," После: „Търпението е базата, върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога". 24 май [1925 год.], Свети Кирил и Методи Сутринта станах рано и след наряда четох беседата „Нашите длъжници" и след това се приготвих за училище и отидох. Училището бе още от първия ден украсено от децата много хубаво. Репетираха си хора, също и стихотворенията и чакахме да се свърши църква и да почне водосветът.
към текста >>

Времето бе ясно и приятно и ни ободряваше в пътуването, понеже през нощта не бяхме спали.
Вечерта на 9й потеглихме от София за Костенец Баня в 11 1 /2 ч. Сутринта на 10.VII. слязохме в Костенец Баня в 4 ч. Там се събрахме 12 души братя и сестри. Потеглихме по утринната прохлада по шосето за Чам-Кория. Времето бе ясно и приятно и ни ободряваше в пътуването, понеже през нощта не бяхме спали. Минахме през Долна Баня, село Махла, Радуил. Над Радуил накладохме огън и направихме чай и закусихме, В 1 ч следобед бяхме в Чам-Кория. Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала. Горе, в Чам-Кория, накладохме огън и закусихме и потеглихме нагоре в 4 и 20 ч да вървим по ония братя и сестри, които са напред. Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо.
към текста >>

Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала.
Там се събрахме 12 души братя и сестри. Потеглихме по утринната прохлада по шосето за Чам-Кория. Времето бе ясно и приятно и ни ободряваше в пътуването, понеже през нощта не бяхме спали. Минахме през Долна Баня, село Махла, Радуил. Над Радуил накладохме огън и направихме чай и закусихме, В 1 ч следобед бяхме в Чам-Кория. Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала. Горе, в Чам-Кория, накладохме огън и закусихме и потеглихме нагоре в 4 и 20 ч да вървим по ония братя и сестри, които са напред. Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо. Вървяхме нагоре и се възхищавахме от планинските усои, големия шум на реката, която бучеше и бумтеше от силния трясък на буйната вода, която се разбиваше в големите скали, препречени на водата. Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха студенти естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя. И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре.
към текста >>

Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха студенти естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя.
Над Радуил накладохме огън и направихме чай и закусихме, В 1 ч следобед бяхме в Чам-Кория. Слязоха братя и сестри с автомобили от София и така голяма компания потеглихме по пътя из Царска Бистрица за Мусала. Горе, в Чам-Кория, накладохме огън и закусихме и потеглихме нагоре в 4 и 20 ч да вървим по ония братя и сестри, които са напред. Времето бе покрито с облаци и покапваше малко, но нищо. Вървяхме нагоре и се възхищавахме от планинските усои, големия шум на реката, която бучеше и бумтеше от силния трясък на буйната вода, която се разбиваше в големите скали, препречени на водата. Трева бойна, цветя много и разнообразни, и понеже с нази пътуваха студенти естественици, доктор Жеков, то нарочно и запитвахме за имената на различните иглолистни и разните цветя. И как весели се чувствувахме всички и прегърбени под тежките си раници, ние бавно се катерехме все по-нагоре и по-нагоре. Стигнахме през нощта на първото рилско езеро при хижата, където се бяха установили Учителят и всички братя в палатки и в хижата. Наклали буйни огньове, турили чайници с вряла вода, и който пристигне, го черпят с чай или с топла вода. Легнахме да си поспим. 11.VII1925 год., събота При първото Рилско езеро на Царска Бистрица Сутринта станахме рано и се умихме.
към текста >>

Една вечер ходихме без брат Генчо на първото езеро до подножието на Мусала, Тъмнина бе голяма, непроницаема, и из нощната пътека само Бог е, Който ни водеше и направляваше, защото окото нищо не виждаше.
Вечерта в 1 ч през нощта Учителят си потеглиха. Останахме аз, Боян Боев, брат Панчо и Тахчиев, сестра Еленка и сестра ..., престояхме там още няколко дни. През това време четяхме, пеехме, пишехме, а първо почистихме целия район, където бяха братята, покрай езерото, и ходехме на разходка. След това в сряда вечерта дойде и брат Генчо от Свищов и станахме 8 души. Времето бе непостоянно през всичкото ни пребиваване на Рила. Една вечер ходихме без брат Генчо на първото езеро до подножието на Мусала, Тъмнина бе голяма, непроницаема, и из нощната пътека само Бог е, Който ни водеше и направляваше, защото окото нищо не виждаше. Прекарахме нощ на усамотение и всред глухота мъглява и навяваща тайнствена хладина, бяхме до 3 ч през нощта. На езерото се чуха гласове, наподобяващи нещо като птича песен и нещо друго. Измокрили се бяхме съвсем, защото през всичкото време валя силен дъжд, който ни измокри съвсем. После ходихме един ден на Незнайния връх и прекарахме много приятно. Дойдоха в хижата двама германеца туристи, които са тръгнали от гр.
към текста >>

И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен.
10.VII.[1925 год.], понеделник Съобщиха ми, че съм уволнен от учителството. Дохождах си само за 24 часа, за да си взема друго уверение. Трябва да помена, че като отидох в София и като се срещах със сестра Николина Балтова, то в мене под влиянието й се захвана едно душевно безпокойствие, защо аз учителствувам, защо аз служа на свините, свинар съм станал, че за една торба зоб като кон цвиля и ми я закачат (торбата със зобта), аз вече мълча. Аз стоя в Египет и правя кирпичи на фараона и не искам да напусна фараона. Или, в мене стават такива борби, че аз често в душата си решавах, че трябва да напусна учителството. И особно като чух като казваше Учителят при езерата, че оня, който ще служи на Бога, то няма нужда да иска знания, понеже в Бога има и богатство, и ученост, и знания и че Учителят казва, че най-хубаво е да започнем с най-мъчното, понеже то е най-лесно и че най-лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лесен. И оттова и много други работи, особно на езерата, питах Учителя що да правя - дали да следвам или да учителствувам. Той ми казва, че „най-добре е да служиш на Бога, но за да не почнеш да съжаляваш, че не си следвал, то започни с учителството, после със студентството и после с живота. Защото много важно е това, ако ти кажа, то после ще има каене, че защо не си направил това и това." И затова ми каза да следвам сега музикалните курсове. Имайки всякога мисълта, че като чиновник, аз постоянно съм ограничен, то мен начесто ми идеше мисълта да скъсам с учителството. А от друга страна, мен ми бе жал за училището, понеже обичах децата и да имам работа с тях и мислех, че човек може да работи на Божията нива и като учител.
към текста >>

Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях.
Дойдох си и заварих Иван и Иванца болни, няма кой да им вършее. Дойдоха батю и буля и ни вършаха и аз вършах 2 дни и потеглихме в петък вечерта за Ковачевец и преспахме там и в събота по обед потеглихме от дядови Ганчови за Попово. 23.VII.1925, неделя Се намирам в Търново в братската градина между хилядите братя и сестри бели братя. Велика радост ни обземаше, като се срещнахме. Всеки се радваше, като, че бе в нов мир и така в общение се срещнахме и обменяхме мисли и идеи, пеещи, четохме и хвалехме и благодаряхме Богу за великата Му любов, която е благоволила да ни събере и от своя резервоар да влее във всяка душа по нещо ново, мощно, та обновени, освежени с нови сърца и умове да отидем по разните краища на отечеството си и носим новия живот на братство и мир, свобода, на чист свят и благочестив живот с Христа Исуса. Велик е Бог и велики са Неговите пътища и благословени са, които вървят из тях. Нека Бог на великата жетва да подкрепя Учителя ни в мъдрост и мощен дух на знание и съвършенство, та всички братя и сестри, пионери на Царството Божие на Земята да бъдат сгрупирани с един дух, един ум и едно сърце, всички да служат с любов на Бога в чистота и святост на човечеството, като достойни апостоли на великото Слово. 2.IX.1925, сряда Се завърнах от Търново. Тук наново се потопих в материални скърби, наново надянах земната раница, която постоянно искам да хвърля от гърба си. Брахме папури, и т. н. Къде 26-й септемврий полицаите убиха в дома му Иван Илиев, понеже е бягал цяло лято като конспиратор, но не сторил никому нищо.
към текста >>

По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли.
За държавен изпит. Но Стилияна, която бе дошла тогава в Ковачевец, ме уклонява да не се готвя, понеже не щял съм да мога да го взема. Но след известно време, къде октомврий месец, мен ме нещо кара пак да се подготвя и да го взема. 5-й октомврий 1925 год. Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово. По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли. 8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа. Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника. 11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета.
към текста >>

8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа.
Но Стилияна, която бе дошла тогава в Ковачевец, ме уклонява да не се готвя, понеже не щял съм да мога да го взема. Но след известно време, къде октомврий месец, мен ме нещо кара пак да се подготвя и да го взема. 5-й октомврий 1925 год. Сутринта се научаваме, че хванали Генчо Белчев в Турция и го повръщат в България и е в гр. Попово. По нареждане от 22-й септемврий 1925 година всички братя и сестри започваме да изпълняваме тази година наряд, който е през годината да се прочете Библията 3 пъти и беседите да се резюмират всички и се извадят важните закони и мисли. 8-й октомври, 1925, петък Като станах, умих се, събудих Ивана и впрегна конете и потеглих с дърва за Попово, Из целия път цяла сутрин бях весел, студът пърлеше така, че през целия ден ме боляха стърните [страните] и пръстите от студа. Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника. 11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми.
към текста >>

Из пътя на шосето горе, посрещнах чудноват изгрев.
Вечерта отидох на Ковачевец на школа. Четох 4-та лекция от Общия клас, година първа. Легнах си там да спя, спах неспокойно, понеже има нещо, което ме преследва неразделно от където ида, но с тях [? ] е силно. 15.Х.1925., четвъртък Станах у Дядови Ганчови и се умих, и приказвахме дълго и си дойдох. Из пътя на шосето горе, посрещнах чудноват изгрев. Небето бе ясно. Дойдох си и се преоблякох, направих наряда и се нахраних и отидох да копая пътната [повинност]. По обед завея силен вятър студен, от който бе много студено. Получих от Станко Ненов писмо, също и от Крум Илиев и от Христо Димитров, учител в с. Пъстрово, Чирпанско, който ми изпрати и една картичка за 10 лева. 16.Х.1925.
към текста >>

Дойдох си и се преоблякох, направих наряда и се нахраних и отидох да копая пътната [повинност].
Легнах си там да спя, спах неспокойно, понеже има нещо, което ме преследва неразделно от където ида, но с тях [? ] е силно. 15.Х.1925., четвъртък Станах у Дядови Ганчови и се умих, и приказвахме дълго и си дойдох. Из пътя на шосето горе, посрещнах чудноват изгрев. Небето бе ясно. Дойдох си и се преоблякох, направих наряда и се нахраних и отидох да копая пътната [повинност]. По обед завея силен вятър студен, от който бе много студено. Получих от Станко Ненов писмо, също и от Крум Илиев и от Христо Димитров, учител в с. Пъстрово, Чирпанско, който ми изпрати и една картичка за 10 лева. 16.Х.1925. През деня валя дъжд. Аз след наряда отидох на пощата, за да пратя на Станко Ненов във Варна едно писмо, и 150 лева на списанието „Ново човечество" и на Христо Димитров, който ми прати фотографическа снимка от с.
към текста >>

Дойде и Петър Иванов и се готвихме за път.
Като се завърнах, така ми бе много неразположено. Легнах поспах, после ходих лежах на хармана и в плевника, и се върнах и започнах да пиша. От снощи съм на почивка до събота вечер, понеже сега е новолуние. Иван закара конете на пазар в Попово. 25.Х.1925., неделя Станах в 5 ч и започнах да се готвя. Дойде и Петър Иванов и се готвихме за път. Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П.
към текста >>

Из пътя с това момче, Станко, говорихме много по ред въпроси и то остана доволно много от тия разговори, В Ковачевец приказвахме с Любен Неделчев и Ганчо Проданов и друг за Учителя и си дойдох.
Заварих бр. Мисирджиев и други 3 поповченина да играят на „Шегите на Амура", След това поповци си отидоха и ние се нахранихме и започнаха да правят опити на пулсивна телепатия, да намират предмети чрез внушение. Легнахме си къде 11 ч. След наряда и закуска започнах да чета сега излязла брошура против Учителя от някой си варналия. След като я свършихме, отидохме с Мисирджиев и под аптеката и се качих на една осиковска каруца и потеглих за село. Из пътя с това момче, Станко, говорихме много по ред въпроси и то остана доволно много от тия разговори, В Ковачевец приказвахме с Любен Неделчев и Ганчо Проданов и друг за Учителя и си дойдох. 4.XI.1925, сряда Ходих в Основното училище и имах с Ш-о отделение писане. Като си дойдох, започнахме да копаем шанца на двора откъм пътя. До икиндия бе готова и отидох с Георгя Стефанов и Стоян Пейков в Ковачевец за пари. Намерихме Петя и Михайлов и другите ковачевски учители на долния край на селото и оттам се върнахме, като си приказвахме компански. Стоян и Георги си дойдоха, а аз останах в Ковачевец за парите и зарад школата.
към текста >>

Като си дойдох, започнахме да копаем шанца на двора откъм пътя.
Легнахме си къде 11 ч. След наряда и закуска започнах да чета сега излязла брошура против Учителя от някой си варналия. След като я свършихме, отидохме с Мисирджиев и под аптеката и се качих на една осиковска каруца и потеглих за село. Из пътя с това момче, Станко, говорихме много по ред въпроси и то остана доволно много от тия разговори, В Ковачевец приказвахме с Любен Неделчев и Ганчо Проданов и друг за Учителя и си дойдох. 4.XI.1925, сряда Ходих в Основното училище и имах с Ш-о отделение писане. Като си дойдох, започнахме да копаем шанца на двора откъм пътя. До икиндия бе готова и отидох с Георгя Стефанов и Стоян Пейков в Ковачевец за пари. Намерихме Петя и Михайлов и другите ковачевски учители на долния край на селото и оттам се върнахме, като си приказвахме компански. Стоян и Георги си дойдоха, а аз останах в Ковачевец за парите и зарад школата. Отидох у какини и оттам - у Дядови Ганчови. Вечерта четох 6-а лекция: „Природните методи".
към текста >>

Пътуването бе приятно, придружено с приятни и сладички приказки и разговори.
Стоян и Георги свириха. Дойде и Иван Стоянов и ни помоли, като тръгнем за Асеново, да повикаме и Радка. Георги и Стоян останаха да посвирят, а аз отидох да я повикам, но отказа да ни придружи, по случай предлежаща работа в Попово. Приготвихме се със Стоян и Георги и потеглихме; след едно хоро отвън у Г. Попов на тротоара и пред Георги Ковачев ги оставихме да си доиграват, а ние потеглихме. Пътуването бе приятно, придружено с приятни и сладички приказки и разговори. Аз често се извивах на вси страни и наблюдавах есенната природа, как всичко заглъхва, всичко се спотаява навред и се приготвя за зимен сън. В Делмеджа, Дечов-дол, като наблюдавах как шумата е вече изсъхнала, то тя ми наумява и за човешката слава и всички как са велики в момента, а безсмислени след време. Отидохме у Дядови Стоянови и оставихме на Стоян бастоня и сандалите на Гочето. После поотидохме на хорото и оттам по тъмно - у Радко Димитров. Приемът от Радко не бе радушен и след почерпнята излязохме и отидохме у Дядови Стоянови, та се нахранихме, после се запознахме с известна госпожица и след кратка свирня с флейтата отидохме на вечеринката, но не влязохме в никое здание, определени за танцовилни.
към текста >>

Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит.
Ненов, Ст. Колев и Павлина Кръстева си тръгнахме с каруцата на Стойко Ангелов и вървейки нагоре, над Асеново гледахме последствията на алкохола с разнообразните човешки неправилности и низости. Дойдохме си всред село, Аз отидох у Рали Петров, където се нахраних. После ходих у Христо Стонев, Пенчо Белчев, Пенчо Събев и си дойдох и легнах да спя. 10.XI.1925, вторник Станах в 4 ч. Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит. Времето бе ясно. Луната в половина грееше над източния хоризонт. И ето, вече готов, пиша това и след малко потеглям. След завръщането си от Шумен пиша станалото. До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо.
към текста >>

До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо.
Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит. Времето бе ясно. Луната в половина грееше над източния хоризонт. И ето, вече готов, пиша това и след малко потеглям. След завръщането си от Шумен пиша станалото. До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо. Оставих си сандалите у Неделини и приготвен, се явих на гарата. Там, при вида на две госпожици, от които едната спеше на пейката възнак, а другата привела глава замислена, като мигом изпоглежда изпод вежди и така стои, аз се замислих за ред въпроси из живота. Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората. И затова мнимо площадно харесване, всеки [се] стреми да бъде благовиден нагизден, натъкмен, да се хареса другиму, и какви ли не средства употребява да постигне целта си. Аз си помислих: защо тия госпожици да са тук да чакат цели часове за влака, а да не бъдат в една къща на познати и тамо да престоят до времето на заминаването.
към текста >>

Пътувах до Шумен и на гарата бях посрещнат от Мома Колева и нейна съученичка курсистка, като Мома ме замоли след практическия да й отнеса нещо до майка й в село.
Оставих си сандалите у Неделини и приготвен, се явих на гарата. Там, при вида на две госпожици, от които едната спеше на пейката възнак, а другата привела глава замислена, като мигом изпоглежда изпод вежди и така стои, аз се замислих за ред въпроси из живота. Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората. И затова мнимо площадно харесване, всеки [се] стреми да бъде благовиден нагизден, натъкмен, да се хареса другиму, и какви ли не средства употребява да постигне целта си. Аз си помислих: защо тия госпожици да са тук да чакат цели часове за влака, а да не бъдат в една къща на познати и тамо да престоят до времето на заминаването. Пътувах до Шумен и на гарата бях посрещнат от Мома Колева и нейна съученичка курсистка, като Мома ме замоли след практическия да й отнеса нещо до майка й в село. През Рали Петров, Боздуганов и Българанов отидох у брат Петко. Нямаше никой и аз на двора чаках, четох, подрямах, докато си дойдат. Вечерта приказвахме много с брат Тошев и заспахме. 11.XI.1925., сряда Станах, умихме се с брат Тошев и след като си свърши той гимнастиките, започнахме молитва. Той ме остави най-после сам на молитва и после се приготвих и без закуска отидох в Инспекцията, за да тегля билетчето.
към текста >>

Най-после аз се осмелих да запитам госпожиците отгде са и къде пътуват.
Качихме се в 4 ч сл. обед. В купето, в което седнахме, имаше две госпожици, млади, елегантни, които само се споглеждаха и нещо си шушнеха. Около тях - цяла дузина вестници. Започнаха да се хранят и си приказваха. Ние с Никола се разговаряме за изпита и по други въпроси. Най-после аз се осмелих да запитам госпожиците отгде са и къде пътуват. „От Варна сме и пътуваме за Пловдив" - отговориха ни те. От тия госпожици лъхаше нещо суетно, те постепенно се позапознаваха и от дума на дума дойдохме до ред въпроси, където те си откриха вътрешното съдържание. Обясниха ми след моето запитване, че те разбират живота, че той е мъчилище и че човек живее, за да тегли и умре. И че това е животът, човек трябва да го използува. Във време на разговора изминаваха някои господиновци и се взираха в тях, и с такива особни погледи ни изглеждаха, като че искаха да кажат своя суетен план, ако биха били те на нашите места.
към текста >>

„От Варна сме и пътуваме за Пловдив" - отговориха ни те.
В купето, в което седнахме, имаше две госпожици, млади, елегантни, които само се споглеждаха и нещо си шушнеха. Около тях - цяла дузина вестници. Започнаха да се хранят и си приказваха. Ние с Никола се разговаряме за изпита и по други въпроси. Най-после аз се осмелих да запитам госпожиците отгде са и къде пътуват. „От Варна сме и пътуваме за Пловдив" - отговориха ни те. От тия госпожици лъхаше нещо суетно, те постепенно се позапознаваха и от дума на дума дойдохме до ред въпроси, където те си откриха вътрешното съдържание. Обясниха ми след моето запитване, че те разбират живота, че той е мъчилище и че човек живее, за да тегли и умре. И че това е животът, човек трябва да го използува. Във време на разговора изминаваха някои господиновци и се взираха в тях, и с такива особни погледи ни изглеждаха, като че искаха да кажат своя суетен план, ако биха били те на нашите места. Аз им говорих за живота, че той е благо, което разумно трябва да се използува, че те като госпожици трябва да ценят своето девство, да бъдат чисти и не се поддават на съблазните и да не гледат на примамливата площадна философия и такава примамка.
към текста >>

И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят.
Прекарах цял ден в голямата скука през деня. Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят. И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят. Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя. Какви ли не задънени и безизходни перспективи ми се представят в още не абсолютно предначертайия ми взор?! И аз се боря сега у меня си с два свята. Единият - на идеите на бъдещето, а другият - на настоящия [живот]. Единият - на материята, другият - на духа, който пребъдва в мене.
към текста >>

И се утешавам с единствената надежда, че Бог няма да ме остави и няма да ме забрави и че всичко това ми се дава за уякчаване на моя дух и това са едни вътрешни и външни изпитания, които аз трябва мъжествено да разреша правилно, и да поема в пътя на Мъдростта, Истината, Правдата, като начело застане Любовта.
Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя. Какви ли не задънени и безизходни перспективи ми се представят в още не абсолютно предначертайия ми взор?! И аз се боря сега у меня си с два свята. Единият - на идеите на бъдещето, а другият - на настоящия [живот]. Единият - на материята, другият - на духа, който пребъдва в мене. И се утешавам с единствената надежда, че Бог няма да ме остави и няма да ме забрави и че всичко това ми се дава за уякчаване на моя дух и това са едни вътрешни и външни изпитания, които аз трябва мъжествено да разреша правилно, и да поема в пътя на Мъдростта, Истината, Правдата, като начело застане Любовта. 20.XI.1925 год., петък През деня работих, четох, писах. Вечерта ходих на пощата и получих картичка от Рали П. Арнаудов, с която ми съобщава, че съм вземал изпита. Аз благодарих на Бога в душата си и казах: „Нека всичко да бъде за слава Божия." Вечерта свирихме с Георги до 9 ч и си легнах. 21.XI.1925., събота.
към текста >>

24.XI'25., вторник Сутринта станах и тъкмо след молитвата и съм на петото гимнастическо упражнение, и ето се чука на пътната врата.
Там пяхме и се хранихме и на мръкване си тръгнахме. На Бобин-дол се разделихме и Никола отиде за Ковачевец, а аз - у Георгя Стефанов, където свирих до късно и си дойдох. 23.XI.1925., понеделник Преписвах беседи от специалния клас. Вечерта свирихме. И си легнах да спя. 24.XI'25., вторник Сутринта станах и тъкмо след молитвата и съм на петото гимнастическо упражнение, и ето се чука на пътната врата. Излязох и Петър Грозданов ми съобщава, че на Казалар има вакантно място и че да отида. Приготвих се и потеглих. Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата. Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар.
към текста >>

Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата.
Вечерта свирихме. И си легнах да спя. 24.XI'25., вторник Сутринта станах и тъкмо след молитвата и съм на петото гимнастическо упражнение, и ето се чука на пътната врата. Излязох и Петър Грозданов ми съобщава, че на Казалар има вакантно място и че да отида. Приготвих се и потеглих. Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата. Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше. При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар.
към текста >>

При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово.
Приготвих се и потеглих. Времето бе непостоянно, студено, дъждовито, но аз пътувах бързо, за да преваря Петър Грудонов; ходих у тях - излязъл с каруцата. Потеглих бързешком по баиря нагоре и едва, потен във вир-вода, го стигнах пред киното в Ковачевец и ме закара до Попово. Оттам, след като закусих на Бонча, потеглих за Казалар. Вятърът силно духаше от запад и дъжд се отърваше. При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар. Намерих председателя на настоятелството, но се оказа, че вакантното [място] е в прогимназията и постановление според закона не може да се държи. А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина.
към текста >>

Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина.
При Каваците настигнах старец, пътуващ за Малканово. Заедно с него отидохме в Казалар. Намерих председателя на настоятелството, но се оказа, че вакантното [място] е в прогимназията и постановление според закона не може да се държи. А назначенията стават по деликатен начин. В основното [училище] неовакантено още мястото. Вечерта се върнах и пътувахме за Глогина. Мисля си и бързам, за да не закъснея в гората. Пристигнах на гарата и седнах в чакалнята. Времето бе студено. Бурята бучеше по прозорците на гарата. Палаво дете на началник-гарата отвори вратите, та се стопли чакалнята от горящата вътре печка.
към текста >>

Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път.
Погледнах група стражари, а на пейката лежи човек по елек и с широки потури и една голяма верига желязна на кълките му и през крака с кофар заловена. И той спи, а стражата бди да не избяга. Слязох на гарата и отидох у Ганчо в квартирата им, нахранихме се и легнахме да спим. 24.XI.1925, вторник Станах ранко, умих се и потеглих от Попово за Водица. Вятърът бе много студен и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех. Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път. Те с мое разрешение копаяха двора и пръстта я наринаха на улицата. След като се нахраних и стькмих, излязох и аз и до вечерна копахме и заравнявахме улицата и вечерта предадохме пътя. Аз не отидох на Ковачевец, понеже бях много изморен. Легнах си. 25.XI.1925., сряда Станах и си припомних смътно съня.
към текста >>

След като се нахраних и стькмих, излязох и аз и до вечерна копахме и заравнявахме улицата и вечерта предадохме пътя.
Слязох на гарата и отидох у Ганчо в квартирата им, нахранихме се и легнахме да спим. 24.XI.1925, вторник Станах ранко, умих се и потеглих от Попово за Водица. Вятърът бе много студен и парлив, така че пронизваше тънките ми панталони и ме смразяваше, затова аз бързо се движех. Дойдох си и заварих двора пълен с хора, които отбиват трудова повинност под дома в улицата, при които е и моят път. Те с мое разрешение копаяха двора и пръстта я наринаха на улицата. След като се нахраних и стькмих, излязох и аз и до вечерна копахме и заравнявахме улицата и вечерта предадохме пътя. Аз не отидох на Ковачевец, понеже бях много изморен. Легнах си. 25.XI.1925., сряда Станах и си припомних смътно съня. Спомням си, че бях много щастлив насън и че бях в обстановка идеална, в спалня чиста, мобелирана с бели идеално постели и чаршафи. Имах разговор с Учителя.
към текста >>

Те пътуваха за Микиш, Търновско.
Вечерта - на репетиция на читалището, пиесата „Благородникът". 30.XI.1925., понеделник. Преписвах специалния клас беседи, 1.ХII.1925., вторник Ходих из село и преписвах беседи. 2.ХII.1925., сряда Преписвах беседм. Вечерта ми дойдоха гости от Голямо ново - Георги Колев Вълков. Те пътуваха за Микиш, Търновско. Поговорих с тях и след като се нахраних, потеглих за Ковачевец. Вечерта бе приятна. Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен. Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец. Заварих и Мисирджиев в Ковачевец.
към текста >>

Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба.
Земята покрита със сняг, луната, въпреки че имаше облаци, осветяваше земята и мен. Като че невидима сила ме крепеше, та с една радост и лекота пристигнах в Ковачевец. Заварих и Мисирджиев в Ковачевец. Четох беседата 11-а: „Мястото на човека в природата". Сутринта Дядо Ганчо замина за Шумен, по когото изпратих писмо за брата Петко Христов. Ходих в Ковачевската прогимназия за удостоверение от пунктовата за оправдание на пътната си глоба. Говорихме с Господин Денев по християнство и църквата, също и Дъновизма. Като Господин Денев упрекна Дънова, защото бил отцепник от църквата. А аз му казах, както и той сам призна, че не познава Дъновото учение и че то е едно учение, което обхваща всичко хубаво в живота, [че] учението в същината си е чисто от всякакви догми и обреди, и цели и прилага един чист възвишен живот, който ще обнови, ще възроди всичко старо, и то е, което ще върне света от това криво направление, в което е тръгнал, след ония времена, в които хората ще изпитат последствията от своите материалистически упования и теории. 3.ХIII1925] Станах, умих се и направихме наряда със сестра Гена и Марийка. Четох на Библията 5 глави от „Изход" и след закуска отидох на прогимназията.
към текста >>

43. 1929 година - продължение

ТОМ 16

След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда.
Искаше ми се да продължа писането -дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати, на събаряне, а челиците са прави и ненаведени. 10.IV.1929 год., сряда, с. Крепча Станах от сън къде 5 1/2 ч. Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда. Изкарах часа във II отделение и пратих Бейтулата заедно с Ш и IV да отидат за пясък, за да се доизмаже училището. Направих договор на жителя Мъстън Абигугов за купуването на една нива от Етар Османов. И започнах да чета 2 гл. от „Посланията към Римляните". 11 .IV.1929., четвъртък След учебните часове потеглих за Цар-Асен, в 6 ч бях вече тамо.
към текста >>

Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох.
Свири ми серенадата от Тузели. Присъствувах в час по пеене, Фотографирах отделението на Цона като и Стела е вътре. Присъствувах в час при Цона по пеене. След като разпуснахме децата, Цона донесе хляб и яйца и се нахранихме. В 6 ч и 10 потеглих. Попът ме кани с визитна картичка да се срещнем, но не отидох. 13.IV.1929, събота Тежко ми бе от умората. Мерих скотовъдни ниви и дойдоха Петър Иванов и секретар-бирникът на Синан. Правихме снимки и аз ги учих да ги промиват и проявявах снимки и пр. Легнахме в 2 ч среднощ. 14.IV.1929 год., неделя След като снощи не спах, тежко ми бе, че си не доспах.
към текста >>

Пътеката е лъкатушна, за да се отиде на буйна бистра вода.
А Еленка ме задочно погледна, като в погледа й прочетох това, което тя из уста или говори - че не е хубаво като нази хора да се женят. А Спиридонова отговори, че минало времето да се съединяват нашите братя, защото въплощаващите духове - светлите, напредналите, са вече на земята родени, та сега, ако се съединим, то въплотеното ще бъде някой обикновен негодяй, а не светъл напреднал дух, който ще даде нещо на човечеството. Ще се обвържеш да служиш на нисш дух. След това трябваше да излезем от тамо. Еленка и Спиридонова решиха да отидат за вода и то през една голяма стръмнина, много голяма надолу. Пътеката е лъкатушна, за да се отиде на буйна бистра вода. Аз останах горе и започнах да скитам по едни стръмни скали. Качих се нейде на дърво голямо, обаче то било проядено, чурдисало в дънеря - клещица бе то - габрово. Тъкмо стъпих на него и ето то припращя и се залюля да пада и аз се хвърлих от него и можах да скоча на един голям блок камък. След като се върнаха Еленка и Спиридонова, разказах им случката си, но като че това бе пред Учителя, Който ми каза, че на такива места трябва да се внимава много. Отидох в канцеларията, запалих печката и се измих хубаво и свърших наряда си.
към текста >>

Първото посягане и пътуване, т. е.
24.IV.1929 год., Сряда До обед учих. След това отидох в Опака и поисках от Янко Сиврев 2000 лева, за да потегля за София и Годеч и с. Равна, където е сестрата Еленка учителка. Янко ми даде 2000 лева. Върнах се късно и си легнах. Първото посягане и пътуване, т. е. първият проект за отиване започна с благоприятно. 25.IV.1929., четвъртък До обед не учих, а приключвах някои канцеларски работи. Потеглих си за село. Стигнах късно, къде 8 ч. Ходих у Рали Арнаудов.
към текста >>

Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил.
Спах в учителския дом за 32 лв. Сутринта отидох у Георги Събев - у Савови, занесох им шише масло и нещо друго. Отидох след това на Изгрева, Говорих с Учителя, Когото намерих на чешмичката, подпираха бреговете, да не би водата да подкопае зидовете. Казах Му, че преднамерявам да отида при Еленка, Той одобри и, взимайки сбогом, каза ми да поздравя Еленка и потеглих към 12 ч. Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш?
към текста >>

По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана.
Отидох на Василовския хан, но билетите се бяха изпродали, та заедно с други търговци отидохме с такси чак към 5 ч за Годеч; за 2 часа стигнахме в Годеч. Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата.
към текста >>

- „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш?
Хубави гледки се отварят на юг, запад и север от бързо пътуващия автомобил. Селата към Годеч са разпръснати и обземат широки площи, къщите са пръснати по хълмове и равнини, а носят все едно име на селото. В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна.
към текста >>

Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида.
В Годеч стигнах в 7 ч. Потеглих веднага за Туден, за дома на Анастас поп Христов, главен учител на селото. По пътя ме настигна една бабичка на име баба Тана. - „Ех, сине, къде тъй бързо пътуеш, закъде отиваш? " - „Отивам за Туден." Оказа се, че и тя е от това село. Докато стигнем, се стьмни, но тя ме хубаво напъти, така че не сбърках пътя, защото и това село обема много широка площ по околните бърда и склонове в предпланините на Западния Балкан; бабичката отиде съвсем по други хълмове от посоката, в която аз трябваше да отида. Очаквали ме с нетърпение. [Наде]ящият ме човек щом почука на вратника и ето, изскокна госпожата. И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме.
към текста >>

Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна.
И когато съселянинът им каза, че непознат човек им дири къщата, те извикаха, че очакват такъв и дотърча пъргавата госпожа и ме посрещна. Влязохме и ето и Еленка. Каква веселост, радост, че така стана, че се срещнахме. Дойде си и поп Христов. Понеже бях изморен, то в 11 ч и нещо поисках да си лягаме. Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна. 27.IV.1929год., събота Описах го в по-първото описание. 28.IV.1929 год., неделя Станахме от сън (заедно спах с Анастас поп Христов в Туден - Годечко). Еленка, госпожата и двете им деца спаха в друго едно легло - креват, но обратна посока. Поп Христов с госпожата отпътува, а ние с Еленка потеглихме за Равна, като се разговаряхме по важни въпроси из опитността си в живота. Все повече и повече се изкачвахме нагоре - бавно и се разговаряхме.
към текста >>

Поп Христов с госпожата отпътува, а ние с Еленка потеглихме за Равна, като се разговаряхме по важни въпроси из опитността си в живота.
Понеже бях изморен, то в 11 ч и нещо поисках да си лягаме. Сутринта поп Христов и госпожата му отпътуваха за гара Драгоман, на учителска околийска дружествена конференция и те като съюзисти, понеже делегати ще се избират за лятната конференция, затова отидоха, а ние с Еленка след закуска потеглихме за Равна. 27.IV.1929год., събота Описах го в по-първото описание. 28.IV.1929 год., неделя Станахме от сън (заедно спах с Анастас поп Христов в Туден - Годечко). Еленка, госпожата и двете им деца спаха в друго едно легло - креват, но обратна посока. Поп Христов с госпожата отпътува, а ние с Еленка потеглихме за Равна, като се разговаряхме по важни въпроси из опитността си в живота. Все повече и повече се изкачвахме нагоре - бавно и се разговаряхме. Ето ни в селото. Разположено на източен склон, на високо бърдо, предпланина на Западния Балкан и недалеч е от него Петроханският проход. От селото се открива чудна гледка: на югоизток - Витоша, Рила, на запад - цял низ от планини на Западна България. Къщиците на селото са хубавички.
към текста >>

Изпратих я до половината път.
29.IV.1929., понеделник Станахме. Ето, дъжд валяло през нощта, вали и сега. Обаче прекалено ще е да стоя, аз трябва да си ходя, защото съм на чужда къща. Еленка се приготви. Излязох да я изпратя донейде. Изпратих я до половината път. Кога се завърнах, заварих ги като закусват. Госпожата ме много задочно изгледа, като каза: „Защо се забавихте толкова? " Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман.
към текста >>

Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя.
Кога се завърнах, заварих ги като закусват. Госпожата ме много задочно изгледа, като каза: „Защо се забавихте толкова? " Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман. Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя. Уного услужлив човек. Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 ^ 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман. Стигнах на гарата, влакът бе на гарата, но на ума ми даже не дойде да си взема билет или да бързам. Кога потегли влакът, мен ми дойде на ума да питам за София кога има влак. Чаках тамо цели 7 часа, мокър малко, цигулката, кутията - също.
към текста >>

Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 ^ 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман.
" Закусих и Поп Христов ми дадоха чадър, вземах и цигулката на Еленка и куфарчето си, и потеглих. Дъждът си ръмеше. Потеглих за гара Драгоман. Поп Христов ме изведе чак до шосето за Драгоман, откъдето аз вече не ще сбъркам пътя. Уного услужлив човек. Ази си пътувах по шосето, минавах през селата Каменица и още едно и след 3 ^ 4-часово пътуване навлязох в село Драгоман. Стигнах на гарата, влакът бе на гарата, но на ума ми даже не дойде да си взема билет или да бързам. Кога потегли влакът, мен ми дойде на ума да питам за София кога има влак. Чаках тамо цели 7 часа, мокър малко, цигулката, кутията - също. Краката, обущата, крачолите - само кал. Влязох в бюфета, пих два чая и стоях навън, като четох беседата „Как ти се отвориха очите"от 9 серия, 7 книжка.
към текста >>

Учителят през деня е питал няколко пъти за Еленка, защо не е дошла.
Учителят каза, че работата остава Пеню да реши и да напусне Крепча. II: „да реши да дойде в Равна, и III: да се действува да стане преместването, но каза, че „от Пеню зависи". Стояхме с Еленка до късно, докъде 11 ^ 12 ч. 2.V.1929 год., четвъртък Младите братя заедно с Учителя потеглиха за Витоша на екскурзия. Но понеже бях обещал на Еленка, че ще я съпроводя в града, за да си уреди сметките с една жена, от която има да дири известни суми, та не отидох на Витоша. Учителят през деня е питал няколко пъти за Еленка, защо не е дошла. Еленка намери на Савов слугиня - дъщерята на въпросната жена, която заведохме у Савов. Дойде с нази и Петър Арабаджиев, директорът на Осман-пазарската реалка. Еленка от Савови си ходи до Янкова и след дълго чакане, където беше и Никола Иванов, у Георгиеви, си потеглихме за Изгрева, след закупуване на продукти. 3.V.1929., петък, Изгрев Станах от сън. Снощи стояхме с брат Петър Арабаджиев и Боян Боев заедно със сестрата Еленка в нейната барака.
към текста >>

На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София.
Ако ли пък обвини хората, че те са виновни за неговото прегрешение или отклонение, то значи той е слуга на хората, а той от тях не трябва да зависи. Когато изпаднете в униние, във вътрешна борба, трябва да не казваме, че „аз ще се боря", но остави Бога да се бори вътре в тебе. Призови Него и работата ще се уреди. Победа та тогава е сигур[но] на твоя страна, а ако ли тебе си туряш, то ще бъдеш победен. III. Понеже чешмичката на бивака е зацементирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева. IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод." Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде. Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки. 4.V.1929 год., събота, Изгрев Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали.
към текста >>

Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки.
Понеже чешмичката на бивака е зацементирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева. IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод." Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде. Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки. 4.V.1929 год., събота, Изгрев Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали. Купихме козунаци и храна за 2 ^ 3 дни. Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и заподир брега покрай купела -изворчето горното.
към текста >>

Това ме наведе на мисълта, че така са и хората разхвърляни от водата на живота, но трябва мощните светли духове да им покажат пътя, да ги подредят, и тогава те ще образуват нещо красиво.
И аз започнах да събирам и и хвърлям камъни. След това Учителят взема една кирка и отиде горе, на големия извор и почна да копае с кирката, да накопава чакъл за брега. И така копае с все сила, замахва като някой вещ работник по копачеството. Изпърво аз си помислих: защо Учителят ме накара да нареждам и подпирам брега, обаче като почнах да събирам камъните от водата и да ги хвърлям, дойде ми една мисъл - защото Учителят каза в петък сутринта: „Научете се да правите преводи на нещата и явленията." И сега, при влачащите се камъни от водата, аз ги вземам и турям в ред и порядък - брегът стана красив. От разхвърляните безразборно изоставени каменаци от водата, стана нещо красиво. Това ме наведе на мисълта, че така са и хората разхвърляни от водата на живота, но трябва мощните светли духове да им покажат пътя, да ги подредят, и тогава те ще образуват нещо красиво. Учителят с примера Си ме наведе на една мисъл, то е: Той всяка година поправя чешмичката, а хората все я развалят. Той се не отчайва, а все я поправя и още по-хубаво я направя. „Не е важно ще трае или не, но важното е ти да го направиш. Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо." 5.V.1929 год., неделя, Изгрев Станахме на наряд. В 10 ч - беседа.
към текста >>

от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе".
Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо." 5.V.1929 год., неделя, Изгрев Станахме на наряд. В 10 ч - беседа. Чете се Добрата молитва. „Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия. 6.V.1929., понеделник, Изгрев Станахме в 4 ч.
към текста >>

Това упражнение се повтаря много пъти. 4.
Двете ръце горе. После встрани - долу и т. н. в кръг. 3. Слушането: С дясната ръка първо се повдига отпред до ухото на височина, после се обтяга встрани с дланта нагоре и после се туря, като че слушаш. Това се прави и с лявата. Това упражнение се повтаря много пъти. 4. Седнали с прострени крака. Ръцете се простират напред, да достигнат пръстите на краката. Повдигат се встрани на височина с рамото, сгъват се надолу, като птичка крилата си, като че нещо се взима с ръце под мишца и покрай раменете отпред, с пръстите нагоре, се издигат нагоре над главата с дланите напред и пак същото отначало. „Скръбта е несвършена работа." „Мъчението - почване на една работа." Всеки човек - една идея на Бога. Не скърбете за неосъществимите идеи.
към текста >>

Други [упражнения]: Ръцете встрани като крила, трептение като с криле и почва ситно тропане - движение напред няколко метра и после все с тропане ситно бързо пак назад - обратно значи и все ръцете трептят - това много пъти.
Като ръцете при качването се отстраняват настрани обратно пак до 3. След това се почва пак да се брои до 4 и пак назад. После пак до 5 и обратно назад се повръщат. Крачките - и така до 10. Като все по едно се прибавя. Други [упражнения]: Ръцете встрани като крила, трептение като с криле и почва ситно тропане - движение напред няколко метра и после все с тропане ситно бързо пак назад - обратно значи и все ръцете трептят - това много пъти. 7.V.1929 год., вторник Преди обед дадох пари на Петра да ни вземе билети за операта „Травиата", а за вечерта - за „Майстор Солней" от Ибсена. Следобед Еленка се среща с Учителя, Който разбрал, че тя ще ходи в града и я поощрил, като й казал: „Върви! " Понеже преглеждах цигулката й, за да открия причината на бръмченето, но не успях. Дойде Кръстю, също не успя. Закъсняхме за града.
към текста >>

Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път.
от Матея, 21. стих. Нито запалят свещ и я турят под шиника. Съзнанието на съвременното човечество е дошло до една преходна точка. „ Чувствата - това са едно състоянише на млекопитающите." Мисълта - това е птица. „В истинския живот трябва едно дълбоко преобразувание, ще знаеш, че живееш в разумен свят." 9.V.1929., четвъртък Станах и набързо наметнат, дотичах да събудя Еленка. Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път. Приготвихме се и потеглихме. Вървяхме си бавно и при Симеоново настигнахме Учителя. Оттамо нагоре Учителят говореше и наименуваше всяко място за почивки с име специално. Каза: Крива лъка, Зеленка, Тиганче [? ], Крив-път, Безименна спирка, Почикягово и най-после бивака с името „Ел Шадай" - Място на Бога.
към текста >>

], Крив-път, Безименна спирка, Почикягово и най-после бивака с името „Ел Шадай" - Място на Бога.
Учителят и някои от братята вече бяха до телта на пътеката, готови за път. Приготвихме се и потеглихме. Вървяхме си бавно и при Симеоново настигнахме Учителя. Оттамо нагоре Учителят говореше и наименуваше всяко място за почивки с име специално. Каза: Крива лъка, Зеленка, Тиганче [? ], Крив-път, Безименна спирка, Почикягово и най-после бивака с името „Ел Шадай" - Място на Бога. Учителят каза, че ще има време да си направим по една баня с топла вода по един чайник. Братът Боев бе дошел нанапред и затоплил вода, така че Учителят взема дрехи и чайника и отиде да се облее и преоблече. Това стори и братът Боев. Бяхме тамо братът Ковачев -Стара Загора, Иванов - Варна, Добрев - Сливен, Дойнов, Дойнова, Янкова, Еленка, Мика Тодорова, брат Атанас и още някои. На обед, след като се чете молитва, събрахме се около Учителя.
към текста >>

Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни.
Имаше размишление и после прочетохме всеки по един стих от Евангелието. Мен се падна да прочета 3 гл, от Лука, 26 стих: „А Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семей Йосифов, а Йосиф Юдин." А най-важното: на Учителя се падна 10 гл. от Йоана, 10 стих: „Крадецът дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно." След това правихме гимнастически упражнения и си потеглихме за града. Потеглиха си, а аз останах да мия чайника на Еленка. Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си. Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една трънка на бивака. Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот.
към текста >>

За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път.
Тъкмо го измих, и ето Еленка иде, като мъмри чевръсто: „Абе, защо стоиш, абе, все терсене ходиш" и ред други. Учителят накарал всичките да разчистват пътя от малки и големи камъни, та като се разчистват камъните, така ще се разчистват мъчнотиите и пречките в живота ни. Та и ние с Еленка що камъни изпочистихме в бързината си. Кога стигнахме долу при Симеоново, ето, оказа се, че Учителят си забравил барометъра закачен на една трънка на бивака. Ази си дадох раницата на братята и се завтекох нагоре. За 28 минути отидох и се върнах, когато при обикновен ход бяха нужни 2 часа път. Кога се върнах, бях само вода - пот. Преоблякох се и ми наляха от Учителевия термос вода гореща, която изпих, защото започнах да кашлям от простиване на гърлото от силния бяг и дишането през устата. Еленка ми даде кърпата си и си огънах врата и Боев, Еленка и аз си потеглихме бавно за града, като се разговаряхме на разни теми. 10.V.1929., петък Ходихме с Еленка у Янков, после във финансово управление и най-после за гардероба на Учителя, който се взема от Еленка. Изпоразсърдихме се с продавачите за лакомията им.
към текста >>

Симеоново по пътеката по долината в посока „Ел Шадай" - Бивака.
На обед се нахранихме в Елени поляни. В 5 ч тя си потегли. Аз отидох у Гената Стоянова да видя Донка Радева. Поутеших я. Това са спирките за почивка от с. Симеоново по пътеката по долината в посока „Ел Шадай" - Бивака. Всяка спирка има характерна обстановка и Учителят й дава съответно име. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Вечерта Учителят ми каза, че въпросът за изместването е личен, трябва да наблюдавам себе си, да нямам никакви противоречия в себе си, само така да се реша да ида. Първом трябва да се попитам за Славата Божия ли е, после - за благото на моята душа ли е и за благото на цялото човечество ли е. А не да е за моето лично благо. В 10 и 20 вечерта потеглих от София с бързия.
към текста >>

Приятно бе пътуването от прохладната утрина и хилядите песни на птичките.
Рали Петров даде 80 лева за „Житно зърно" и ги изпратих до Колю Нанков до „Оборище" № 24. Ходих при Ради на Иткоолу - болно бе тежко. 13.V.1929., понеделник Станах в 4 ч. Препича. Приятна утрина вън бе небето. Слънцето изгря на Сопот. Приятно бе пътуването от прохладната утрина и хилядите песни на птичките. А тук, в Кеччънджията, от двете страни лилякът се синнало и аромат, благоухае. Децата отдалеч се завтекоха да ме поздравяват. Разпуснахме ги до събота по случай 1000-годишнината от Симеон и 50-годишнината от Освобождението на България от турците. 14.V.1929., вторник Станах рано и потеглих за моя изгрев. Облачно бе, поваляваше.
към текста >>

След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен.
„Слънцето на живота от из книгата „Рабби бен Аор" и Свещеното „Сега"; IV. „Из моите спомени в Комлиен" от Сидер; V. „Чада Божии" от Мара Белчева. След като се нахраних за сутрин и обед в 11 1/2, защото сега слязох от гората, то Енчо и Неджибаа се разговаряха за нещо си, а ето, на сестрата Станка майка й и още две Ковачевки дойдоха в училище. Дошли да търсят листа за буби. След като ги нагостих, те си отпътуваха, а аз започнах да се готвя за Цар-Асен. Потеглих от Крепча в 5 и 25. Вървях много бавно и четох беседата „Умовете им" от 9-а серия 9. книжка. Цялата природа, приятната зеленина, буйната и приятна сега млада зеленина и чудните песни на птичките - всичко това ме радваше и задълбочаваше в прочетеното от Учителя: „Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме, е временно." „Истинските празнични дни са идейни дни, в които човек се научава как да живее." „Да познаваш и прилагаш Великия закон, който Бог е написал в твоята душа, това е идеалът, към който всеки съвременен човек трябва да се стреми." „Докато човек дава ход на отрицателните сили вътре в себе си, дотогава и злото ще съществува извън и вътре в него. Давали ход само на положителните сили вътре в себе си, той ще вижда само проявата на доброто.
към текста >>

Но в гората приятно бе пътуването.
В 3 бях в прогимназията, фотографирах прогимназиалните ученици. Ходих у Петко Арабаджиев да фотографирам децата му и си отидох. Дъжд валя много добър и зарадва всичките хора, защото всички вече плачеха и се чудеха, че ще мрат гладни от суша. 18.V.[1929 год.], събота Станах в 4 1/2 и потеглих за Крепча. Калта по Сопот ме много измъчваше. Но в гората приятно бе пътуването. Прох, ,да, птичи песни и благоухание от младата растителност и в Крепчанската ялия аромат от разцъфтялата се лилека. До обед учих 3 часа и следобед - още един във II отделение, за да ги позасиля, защото от 26 април не съм влизал в часове, понеже бях къде София. До вечерта четох това, що пощата ми донесе. „Училищен преглед", „Училищна управа" и новоизпратеното ми списание „Бразди". Проявих стъклата.
към текста >>

Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко.
Под думата „възкресение" разбирам борбата и победата на едно дете върху смъртта. И затова се ражда човек - да се бори и победи смъртта. Когато победите смъртта, ще дойде денят на възкресението. Христос е дошъл да покаже, че трябва да се борим със смъртта, да я победим и да възкръснем. Това означава рождението." Потеглих след това за Попово. Из пътя се движих бавно и четох резюмето „Каквото вържете", а такива хубави мисли има, чедо Попово препрочитах и се радвах на всичко. Вечерта със Сандю отидох в Паламарци, където се срещнахме с Тончо Тужаров, Васил Острев, Раднев, Сапунджиев, Мисирджиев и някои учителки само видях. Вечерта пристигнах у Сандюви. Разговаряхме се по важни въпроси из Учителевите беседи. 22.V.1929 год., с. Паламарци Станахме от сън.
към текста >>

Вечерта се отбих у Недю Христов; за първи път Недю ми откри, че той желае да говори по въпроси из хубавото в живота, върху окултизма, и разменихме хубави мисли за Учителя и същността на Учението Му и хорската мълва по него вследствие попските клюки.
и после „Справяне с мъчнотиите"- резюме на специалния клас. Нахранихме се със Сандю и той потегли за Попово, а аз - за прогимназията. Тамо присъствувах на урок по пеене при Поп-Маринова. На обед обядвахме у Васил Острев заедно с Раднев. Потеглих си за Крепча през Опака, Четох из Опаченските участъци резюмето „Свещената връзка" и 8 глава от Посланието към Римляните - и то е отлично по форма, съдържание и смисъл. Вечерта се отбих у Недю Христов; за първи път Недю ми откри, че той желае да говори по въпроси из хубавото в живота, върху окултизма, и разменихме хубави мисли за Учителя и същността на Учението Му и хорската мълва по него вследствие попските клюки. Видях се тамо с Янко и Стефанка, без да се отбивам, и потеглих за Крепча. Кирушка решила днес вече да се сгоди за Стою Атанасов. Като пристигнах в 10 ч, запалих примуса, за да стопля вода, и проявих 3 стъкла и в 11 и половина, след като се изкъпах и преоблякох, си легнах. 23.V.1929 год., Крепча Събудих се, като слънцето вече тъкмо на изгрев. Тежко ми бе, че не станах навреме и не си бях доспал.
към текста >>

Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча.
Съблякох се съвсем гол. Много приятно ми бе, като ме печеше хубавото слънце. Чувствувах особно състояние като че ли бях в баня, потънал съвсем във водните вълни, от които се чувствуваше особна приятност. Докъде 12 ч на обед стоях все гол. Затряска и загърмя далеч на изток за дъжд. Веднага се организираха облаци и заваля на изток и облакът се напъти към Крепча. След малко заваля силен дъжд и град и то само в горнята махала. В долната махала нема дъжд, облакът се понесе към Горско-Абланово. Вечерта бях отишъл при Сандю. Тамо ни завариха хора, мъже и 2 жени, които закъснели в Крепчанската мера и ги завалява дъжд, се отбиват да пренощуват у Сандюви или другаде. Човекът е Петър Събков заедно с жена и дъщеря си - жена около 30-годишна, разоставена с мъжа си, понеже отишъл 7 години в Румъния, оженил се тамо и не се обръща и досега към нея.
към текста >>

Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща.
Слънцето ме изгорило. Вечерта не можах да спя, едно - от болящия ме гръб, а друго - от разговарящата се жена. 25.V.1929., събота Станахме, като завика ходжата на минарето. Измиха се гостите и потеглиха за Горско-Абланово, а аз останах да си свърша утринния наряд. По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч за Опака. Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща. Стигнах при Стефанкини, у която ме чакаше Янко. Влязох за няколко минута и потеглихме с Янко за Сптахлар, Минахме през Зариево. Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение. Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров.
към текста >>

Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме.
Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение. Запознах се с някой си Ангел, учител редовен от Аятлар, и госпожица Душка от Шумен; там бе и Деспа Георгиева и Моню Петров. Направих им 2 снимки, в едната съм и аз. След това отидохме в с. Кечелер у Йорданка Бонева и Стефанка Дончева само на пътя срещнахме и по тъмно се разделихме. В 10 ч, късно, стигнахме в Спахлар у Янкови. Бяха заспали домашните му, но станаха и опържиха яйца и вечеряхме, та си легнахме. Сънувал съм, че се качвам по една църква, където щях да падна уж и жив нямаше да остана. 26.V.1929., неделя Станах и започнах да чета нещо, после дойде Янко и аз бях принуден да не чета резюмето, което бях започнал да чета. Излязохме да обиколим селото, но ето, намерихме се с г-н Савов и го отведохме до Филбегер.
към текста >>

Радвах се, че пиша това писмо, но се двоумях дали ще я завари, понеже тя по-рано ще свърши учебната година и веднага ще отпътува за София.
29.V.1929., сряда Станах рано и хайде в гората заедно с мастило, перо и хартия. След молитва, без да правя упражненията, започнах да пиша на Еленка. Бях радостен в душата си. Отново почна да ръми дъждец, обаче аз си бях вземал платнището и го метнах на колибата отгоре и започнах под него да пиша надълго и широко за ред състояния, като за изходна точка бях вземал нещо из Ш серия върху „Раждането" на страница 21, в смисъл, тъй както жена кога ражда, е в мъка и за да се роди една Божествена идея, то човек претърпява известни страдания. Писах надълго и широко. Радвах се, че пиша това писмо, но се двоумях дали ще я завари, понеже тя по-рано ще свърши учебната година и веднага ще отпътува за София. Писах й, че аз непременно ще отида тамо и да не се безпокои. Слязох след завършването му и бързах да не пропусна пощата. Запечатах го с червен восък и изпратих на общината. Изпратих до Депа Георгиева 15 картички по 8 лева, до Васил Острев в Паламарци - 7 и до Сандю в Попово - 5. Тоя ден съм в почивка 48 часа.
към текста >>

След това господин Савов и Ефтим отидоха в училището да си гледат работата, а аз, Митю, Недю и Янко отпътувахме за Цветини, защото тя е знаела песента „Ратайче", за да ми я изпее, понеже господин Савов схваща, че има една грешка в пеенето, но той не може да ми я каже коя е.
Следобед, понеже бях в почивка, легнах и спах до 4 ч. Станах и с цигулката потеглих за Басаново, но тамо срещнах турчин, който ми съобщи, че учителите заминали вече за Люблен. Дадох цигулката си на непознатия турчин, за да я предаде на общината в Крепча, и потеглих за Опака. У Стефанкини заварих господин Савов заедно с още някои. Говорихме нещо по Кирушкина годеж за Стою, и тя беше тамо. След това господин Савов и Ефтим отидоха в училището да си гледат работата, а аз, Митю, Недю и Янко отпътувахме за Цветини, защото тя е знаела песента „Ратайче", за да ми я изпее, понеже господин Савов схваща, че има една грешка в пеенето, но той не може да ми я каже коя е. А Раднев така ми я е предал. Ходихме у Георги Цонев, защото Цвета тамо я заварихме. Като се върнахме, отбихме се у Стефанкини. След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка. Останах на вечеря.
към текста >>

След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка.
Говорихме нещо по Кирушкина годеж за Стою, и тя беше тамо. След това господин Савов и Ефтим отидоха в училището да си гледат работата, а аз, Митю, Недю и Янко отпътувахме за Цветини, защото тя е знаела песента „Ратайче", за да ми я изпее, понеже господин Савов схваща, че има една грешка в пеенето, но той не може да ми я каже коя е. А Раднев така ми я е предал. Ходихме у Георги Цонев, защото Цвета тамо я заварихме. Като се върнахме, отбихме се у Стефанкини. След това аз тръгнах да си ходя, но от пътя ме върнаха Янко, Митю и Стефанка. Останах на вечеря. Присъствуваха Коцето, госпожата му, Марийка Ив., Митю, Янко, Стефанка. Говорихме, пяхме и в 12 ч си потеглих за Крепча, като ги поразсърдих, защото не останах да спя у Янкови или Митюви. Дойдох си в 1 ч и легнах къде 2 ч, защото топлих вода, за да се измия. 31.май 1929 год., петък Станах.
към текста >>

Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта.
Слънцето тъкмо изгряло вече. На утринната бях в стаята си. Заприготвяхсе, за господин Славов. Готвих лападена чорба, сютляш, след това дойде и господин Славов към 11 1/2 ч. Той пожела и сварих ошав, но за обед не се успя, а остана за вечеря. Господин Славов щеше да отпътува към вечеря за Юрендик, но остави за сутринта. Говорихме за Кирушка и годежа й за Стою, че тя не е съгласна и съгласна и сама е неопределена, но хей-така, жени се да е оженена. Даже казвала, че да би имало как, би развърнала, но не можела вече да се отърве, защото ще я заплашват после и ред неприятности. А вчера как миловидно отправяше поглед към мен и ме пита защо не съм отишъл на годежа й и ред др. А за Стефанка и Янко говорихме, че Янко си е груб материалист - грубиянин, който знае само шеги, а нещо друго - нищо. Стефанка казала, че Янко вече й предлагал, но тя се чудела още.
към текста >>

Пътувахме за Дядови Ганчови.
Лазаровски ме изнасилва да си ходим. Най-после съгласих се и потеглихме. Времето бе облачно и се готвеше да вали. Вчера също валя. От някъде нагоре започна да вали издребно. Пътувахме за Дядови Ганчови. Разговорихме се из пътя за господин Дънова и учението изобщо. При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица.
към текста >>

Разговорихме се из пътя за господин Дънова и учението изобщо.
Най-после съгласих се и потеглихме. Времето бе облачно и се готвеше да вали. Вчера също валя. От някъде нагоре започна да вали издребно. Пътувахме за Дядови Ганчови. Разговорихме се из пътя за господин Дънова и учението изобщо. При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши.
към текста >>

Говорихме вечерта повече от час със сетрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите.
При края на селото се разделихме. Аз отидох у Дядови Ганчови. Заварих Цветанка разперена, тъкмо ще си мие главата. Марийка, баба Ганчовица. Отбих се да си взема бродираната рубашка, която Цветанка ми уши. Говорихме вечерта повече от час със сетрата Гена -майката на Цветанка, която е много в тежко положение по отношение децата си, които са тръгнали по пътя на света и си чупят главите. Тя каза, че всички да я оставят, то тя не ще се откаже. Нещо по отношение, че тя не чете, аз я успокоих, че тя чете практически в живота, а ние - теоретически от книгите. Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко. 2.VI.1929 год., с.
към текста >>

Измих се и след молитва [се] приготвих за път.
Тя опитва, а ние учим сега теорията. Легнах и спах много дълбоко. 2.VI.1929 год., с. Ковачевец Станах на присъмване. Изчистих си обущата с четката, която ми даде Марийка. Измих се и след молитва [се] приготвих за път. Дойде Цветанка и донесе рубашката. Броих й за нея и за долните гащи 140 лева за работата и през сестра си отидох във Водица. У дома бе кака, батю, Иван. Нахранихме се и аз излязох към общината. Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви.
към текста >>

Аз пътувах бавно.
От сутринта времето бе облачно, а следобед - ясно и хубаво. Вечерта след заспиване станах и за малко „о". 3.VI.1929 год., понеделник Станах и се приготвих за Крепча. Добри Бобев ме срещна на вратничката и ми се оплака, че кончето му било болно. Прегледах го и той замина за доктора. Аз пътувах бавно. Небето на изток бе примреженос тъмни облаци, затова изгрев не видях. Тези дни, тази седмица изпитвам известна мъка. Скука ми е нещо. Не съм спокоен. Изпитвам известна празнота.
към текста >>

Така си мисля, и все си мисля - и моля Бога да ми освети пътя за най-правилното разрешение на тая задача.
Учителят предостави аз, каквото реша, всичко „да бъде за славата Божия". Без вътрешно раздвоение. Аз се чудя това мое раздвоение на какво се дължи. Дали е глас Божий, който вика: „Иди! " - и защо се задава този въпрос? Така си мисля, и все си мисля - и моля Бога да ми освети пътя за най-правилното разрешение на тая задача. Да я разреша по Божествено, а не по човешки. Защото, досега всичкият ми минал живот е бил ръководен от Бога - с Божий пръст ми е показвано какво да правя, а не аз каквото съм мислил. И аз ще работя за най-правилното разрешение на тая задача. Аз виждам, че близки и познати ще ме упрекнат много, задето не искам да си отида във Водица или да остана в Крепча, но нека стане така, както Най-Великият ни ръководител - Бог, нареди. Аз искам да изпълня Неговата свята воля.
към текста >>

Иска ми се да отпътувам за Церовец, за да си взема сумите, които Пеню - учителят, ми дължи.
Легнахме в 12 ч. Станахме, след като слънцето бе изгряло. Измихме се и ази, без да затопля млякото, изпратих хората си без закуска, за което имах вътрешно противоречие. Нагости си гостите тогава ги отпрати. Вземах апарата и отидох да правя снимка на Ангела и Салян Юсеина, но не стана, понеже не бяха готови. Иска ми се да отпътувам за Церовец, за да си взема сумите, които Пеню - учителят, ми дължи. Потеглих къде 10 и в 11 без 20 бях в Гърчиново. Направих снимки на учениците заедно, на всяка учителка по 2 отделения. Потеглих след това за Церовец. В 12 и 20 в Церовец бях у Пенюви. Приготвиха ми нещо за обед.
към текста >>

Измихме се и отпътувахме у Калинкини.
Освен скрити вълчи погледи, особено по външно красивата Меркурианка - сестрата на Калинка, която, въпреки че възрастничка, изглеждаше жива като дете и младолика като 20-годишно момиче, даже нещо по-млада. И тя майсторски се подмазва и флиртува, като си познава и признава, че я задирят. Гледаха по карти. Най-после, след 1 ч отидохме с Васил да пренощуваме у тях. 6.VI.1929 год., четвъртък Станахме къде 5 1/2 ч. Измихме се и отпътувахме у Калинкини. Те спяха. Разбудихме ги и станаха. Измиха се и закусихме със сирене, мляко, хляб, бисквити. След това им гледах на ръката. Направих им снимка и потеглихме за Гърчиново.
към текста >>

Из пътя пяхме „Ний сме славейчета горски".
Те спяха. Разбудихме ги и станаха. Измиха се и закусихме със сирене, мляко, хляб, бисквити. След това им гледах на ръката. Направих им снимка и потеглихме за Гърчиново. Из пътя пяхме „Ний сме славейчета горски". Разделихме се при „Кавак-дермен". В училището колегите бяха влезли в час и изпитваха за изпити. Децата наизлязоха, щом ме видяха, че пристигам. Аз уреждах нещо из ведомостите на заплатите на учителите. Раздадоха се свидетелствата на учениците.
към текста >>

Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно.
И все, да остана тук, у дома това лято, на домашни и познати ще е добре, но на мен не ще е добре. Аз трябва да замина за София и тамо да бъда при братята, при Учителя всеки ден по нещо ново да получавам, защото каква полза да ходя тук ей-тъй, както вчера и днес из света да те отрупват с ред мисли и недобри пожелания. Там, където има думи на живот, тамо е нашето жилище, там е нашият дом. Които слушат Словото Божие и го изпълняват, те са ми братя, сестри и майка тука в живота, и таило при тях да бъда аз и тамо да дружа и работя. Работих картички на Гърчиновци и Горско-Аблановци. Следобед за пръв път вземах колелото на Димитър Лазароаски и отидох до Опака и обратно. Само вода бях станал от пот и цялото ми тяло трепереше. Дойдоха Асен и Ив. Сиврев от Горско[-Абланово] за заплата в Опака и заедно се върнахме. Вечерня закуска направихме заедно и те си отидоха. Дойде и Боню Кънев, който бе ходил в Попово.
към текста >>

Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук.
Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът.
към текста >>

„Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен.
9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа. Времето бе извънредно топло. Ризата се измокри, даже раницата се измокри на гърба ми и се понакваси хлябът. При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода.
към текста >>

И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията.
При Цар-Асеновската чешма седнах да се нахраня и хвърлих мократа риза да съхне. Ядох чесън и хляб, мокрен с вода. В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджий-ката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе.
към текста >>

Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата.
В Цар-Асен не намерих Цона и Стела Атанасова. Отишли за заплата в Ковачевец. Ходих у Недялкови. И отбих се у сеутрата Неда и след като й дадох 9 серия до 10 книжка - 6, 7, 8, 9 и 10, отидох си за Водица по яйкънския път и през курията. Срещнах Стела, Цона, попа Цар-Асеновския, попадията и Хаджията и Хаджий-ката ги изпращат накрай селото. Като се заприказвахме, попът ми извести с известна насмешка един вид, че най-големият организатор на Дъновистите из Търновска околия се самообесил в Боровата гора в София и сега Варненска поща щяла да почне да му издава, печата, писмата. Говори след това, че се бил срещал с Господин Дънова, че той бил ловък, не искал да спори никак и хитро се откачал и отклонавал от спорове и ред други подобни. Говори с такава надутост и гордост като че оборил Дъновото учение, и Дъновизмът е нищо за него, освен хора блудници и развалени типове. И каза, че започва да печати статии против Дънова, като вече се снабдил с 8 серии от Неговите беседи и с факти и цитати из беседите щял да излезе. И този поп, млад гордьо, говори надуто, иска да изпъкне, като млад интелигент, изпъкващ дърдорко, обича да говори, но не толкова насаме, отколкото на всеослушание, пред хора иска да говори, за да оценят хората, и като говори пред тях, не оставя от да ги запита: „Ама не е ли тъй, както говоря? " Разделихме се, като аз му казах, че все ще се срещнем и ще говорим, а той си и каза, че трябва да има и слушатели.
към текста >>

Аз направих една попара и се запътихме за Церовец на сбор.
В 11 ч си легнахме. 13,VI.[1929 год.], четвъртък, Възкресение Станахме. Говорихме с Янко. Аз свирих, после аз му отказах да го придржа за Ковачевец. Той, след като пи едно кафе, си замина. Аз направих една попара и се запътихме за Церовец на сбор. На Осман Кьор Амедов с каруцата потеглихме. В Гърчиново срещнахме Павлина и Надежда, които отиваха на разходки на ядене, компания, да се хранят из Кавак-Дерменя. В Церовец ни направиха хубав прием. Времето бе много топло. Дойдоха в Лубен Енчев и от Сваленик 7 колеги заедно с Веса Конова.
към текста >>

Затова аз трябва да отпътувам за София.
Но нали трябва да бъдем предвидливи, та да [не] притискаме нашите си хора, защото всеки от тях има нещо сериозно да учи, има нещо, което го занимава, да чете, да размишлява за ред важни въпроси из хубавите беседи на Учителя, а като сме събрани по много наедно, то се смущаваме и не може да има постоянство и прилежност в работата. Аз искам да отида сега в София и понеже има кой да ми показва, то ще свиря на цигулка, да вървя по-напред къде 4-та-5-а позиция. Трябва да се учат чужди езици, щото ще са необходими. Стенографията сега ми е много необходима, но ето, още отлагам, защото тук време ми не остава и у дома пък съвсем няма да бъда свободен, вътрешно, да гледам старата си майка да работи и братята си, а аз да уча. Просто техните мисли не мога издържа, също и на околни, от такова стоене и занимаване. Затова аз трябва да отпътувам за София. Там имам условията да уча, само барака нямам, где глава да подслоня, но ще я наредя все по някой начин. Времето тече, а аз все отлагам. Трябва да се работи усилено, защото, бавно и неусетно, времето лети с невъобразима бързина. Годините се нижат, а в духовния прогрес бавно се движа. Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа.
към текста >>

Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота.
Учителят тъй хубави съвети и правила, такава широта на познанията ни отваря и от нас не трябва друго, освен да усвоим методите на работа и с постоянство и прилежност да се отдадем на ползотворна творческа работа. Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг.
към текста >>

Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено!
Работа над нас си и работа над обкръжающите ни. Разтление и разкапалост ни обкръжават и ние, съзнателно или не, изпадаме под тия низши влияния на обкръжающата ни среда, а за да се въздействува, трябва у нас много будно съзнание и непрестанна работа. Празнотата на живота създава злото в света и у нас; и затова - „работа", в широкия смисъл на думата, в ума, сърцето, душата и духа, работа и физическа. И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X.
към текста >>

Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим.
И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър! Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно подпомагане да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим. Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си.
към текста >>

И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме!
Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост. Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято помощ аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета. И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме! " А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му. Станах рано. Измих се и започнах утринната [молитва].
към текста >>

За пръв път влязох в къщата й.
Поръчах на шофьора да ми донесе [от] Иван Калчев от Попово една „G" корда за цигулката ми. Щях да фотографирам Недьовото семейство, но баджанакът му си отишъл за Шумен и детето му се поболяло. Като раздадоха тефтерчетата на децата, си тръгнахме с Янко надолу към пощата. Ходихме у Недюви да разпишем раздавателната книга. Отидохме на пощата и после отидохме у Марийкини. За пръв път влязох в къщата й. Похапнах си сирене. Черпи и с локуми. Говорихме докъде 11 ч. Отидохме на пощата. Дойде и пощата.
към текста >>

Спах на 2 пъти до обед и писах, каквото имам да пиша по канцеларската работа.
Изкъпах се и преоблякох. Нарядът ми бе приятен и продължи повече, по настроение. Четох от Евангелието „Към Ефеся-ните" 5. глава - много важна и поучителна, и от Ш серия, и след това закусих с мляко - попара. Сварих си ошав. Спах на 2 пъти до обед и писах, каквото имам да пиша по канцеларската работа. Деня прекарах следобед добре. Вечерта свирих, но не с хубаво приятно настроение. Луната наполовина вече пълна. Светеше; след свирнята съм задрямал на прозореца. Станах измих се и „о" и започнах да пиша това.
към текста >>

Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега.
Измих се и след това - наряда, В паметта ми все тия неуредени книжа по сметководството. Веднага след упражненията започнах да приготовлявам отчетните книжа. Това продължи къде 10 ч. Изпрах си рубашката и един чифт долни дрехи. Избръснах се, „о" и след това се изкъпах и ми се приспа. Тази сутрин като че чувствам, какво Еленка се тревожи нещо особено къде 8 ч и ме упреква, задето не отпътувах досега. Но работата ме придържа още. Неуредици с касиера и затова не мога да напусна, защото главният отчет трябва да се приготви. Четох сега „Към Ефесяните" 6 глава: „И слугувайте с добра воля, като на Господа, а не като човеци." 12 стих: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места." Следобед, като вземах пощата, си поспах след храна. До вечерта четох Ш серия и си водих хубави бележки. Постоянно мисълта ми бе за Учителя и хубавите мисли, за сестрата Еленка, за Георги Събев днеска много мислих и за др.
към текста >>

Валя ме дъжд из пътя за Опака.
Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта. Нек бъдем членове на този голям Божествен хор, на когото диригент е сам Бог. Станах ранко и след наряда дойде имамът Амиш, тъкмо като бях прочел 2 глава от Евангелието и четях 157 страница от III серия и пишех някоя хубава мисъл. Преподписа отчетните книжа. Следобед ходих на Опака. Валя ме дъжд из пътя за Опака. Ходих при бирника за сведения, за данък занятието, за да се разхвърлят таксите за събиране за училището. Когато бях в Опака, къде 4- 5 ч къде Крепча се святкаше и тресеше от дъжд. На връщане на долния край на селото видях плевоток** завлечени ниви и локосени*** посеви . Турци с по една върва нанизани риби, в които имаше много големи. Димитър Лазаровски ми замята ръка от Ангела Бобажанов.
към текста >>

22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт.
Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето. Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие. Днес денят е най-голям, а нощта бе най-малка. От утре вече слънцето се повръща с по 3 минути и нещо, вече дните ще почнат да намаляват.
към текста >>

Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие.
Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод. Само малка мрежица има пред слънцето. Днес, 22 юний, денят в слънчевия път до най-крайната точка на слънчевото пътуване по еклиптиката в северното полушарие. Днес денят е най-голям, а нощта бе най-малка. От утре вече слънцето се повръща с по 3 минути и нещо, вече дните ще почнат да намаляват. Изгревът бе хубав, приятен. Така величествен, непреривен изгрев бих желал да имам. Работих списъците за разхвърляне таксите върху турците.
към текста >>

Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът.
1920 г. * кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета.
към текста >>

Оставя ни свободни и затова ние си носим отговорностите за всичко." „ Често пъти у нас се сменяват разположението и неразположението.
Трябва една здрава мисъл. Светията, и той може да съгреши, ако неговото съзнание не е будно." „Един ден твоята погрешна мисъл може да спъне еволкзцията на твоята душа - върви веднага и поправи грешката." Бог никога не реагира върху нас. Поощрява ни за доброто, но никога не ни кара непременно да го направим. За злото казва да не го правим, но ни оставя свободни. Това е хубавото, красивото вътре в света. Оставя ни свободни и затова ние си носим отговорностите за всичко." „ Често пъти у нас се сменяват разположението и неразположението. Аз ги наричам закон за обнова на физическото поле. Тези две противоположни състояния причиняват обнова, вътрешно опресняване. Опресняване трябва да има всеки ден. Понеже, ако не се подмладяваме, ще остареем преждевременно. * Вечерта си отпътувах късно за Водица.
към текста >>

* Вечерта си отпътувах късно за Водица.
Оставя ни свободни и затова ние си носим отговорностите за всичко." „ Често пъти у нас се сменяват разположението и неразположението. Аз ги наричам закон за обнова на физическото поле. Тези две противоположни състояния причиняват обнова, вътрешно опресняване. Опресняване трябва да има всеки ден. Понеже, ако не се подмладяваме, ще остареем преждевременно. * Вечерта си отпътувах късно за Водица. С пристигането си се видях с Петко Арабаджиев, Хр. Станев и Рачо Узунов и ми съобщиха, че са готови за екскурзия. Отидох до Рали Петров и си отидох. Нашите бяха легнали. 26.VI.1929 год., сряда Станах ранко и се приготвих и [отидох] при Колю Бояджиев да чакаме каруцата на Лазар Бобев, който ни и закара до Попово.
към текста >>

В 8 и 20 дойде пътнишкият влак и с него слязохме в Преслав.
С пристигането си се видях с Петко Арабаджиев, Хр. Станев и Рачо Узунов и ми съобщиха, че са готови за екскурзия. Отидох до Рали Петров и си отидох. Нашите бяха легнали. 26.VI.1929 год., сряда Станах ранко и се приготвих и [отидох] при Колю Бояджиев да чакаме каруцата на Лазар Бобев, който ни и закара до Попово. В 8 и 20 дойде пътнишкият влак и с него слязохме в Преслав. Приятно бе пътуването, пролетните посеви тук бяха добри, както и при нашите места, Поповско. С автомобил отидохме до Преслав и след като се наобядвахме, потеглихме за Патлейна. Отбихме се в църквата и из нейната градина. Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона.
към текста >>

Приятно бе пътуването, пролетните посеви тук бяха добри, както и при нашите места, Поповско.
Станев и Рачо Узунов и ми съобщиха, че са готови за екскурзия. Отидох до Рали Петров и си отидох. Нашите бяха легнали. 26.VI.1929 год., сряда Станах ранко и се приготвих и [отидох] при Колю Бояджиев да чакаме каруцата на Лазар Бобев, който ни и закара до Попово. В 8 и 20 дойде пътнишкият влак и с него слязохме в Преслав. Приятно бе пътуването, пролетните посеви тук бяха добри, както и при нашите места, Поповско. С автомобил отидохме до Преслав и след като се наобядвахме, потеглихме за Патлейна. Отбихме се в църквата и из нейната градина. Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона. Голямо здание било някога си.
към текста >>

След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово.
Пролетните посеви също не станали по нямане на дъжд. Народът умислен. След разглеждане в Абоба старите останки от древния Плиска и царските дворци, съвещателната - един вид залата, дето са се вземали решенията между войводите, само тя е най-запазена. Строена е на времето си с големи блокове. Водачът тамо, Тодор Ботьов, ни разведе. След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово. Аз отидох в брата Петко Христов у дома. Вечерта свирихме, говорихме и къде 10 ч си легнахме. Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата ламба. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците.
към текста >>

Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците.
След това със същата каруца отпътувахме до Каспичан, откъдето с влак ние с Рачо Узунов слязохме в Шумен, а Петко, Христо и Рали си отидоха до Попово. Аз отидох в брата Петко Христов у дома. Вечерта свирихме, говорихме и къде 10 ч си легнахме. Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата ламба. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме, От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за [Петър] Панпоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят. Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света.
към текста >>

З.VII.1929 год.], сряда Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления.
„Вам е дадено", каза Христос, а на другите - не. Ще гледат и не ще виждат, ще слушат и не ще чуят. Няма да ви оставя, нито ще ви забравя." В Бога са скрити всички богатства физически и духовни. В Него са дарбите и изкуството да заживеем в Бога и Неговата пълнота ще изпълни празнотата, която съществува в нази. 2.VII.[1929 год.], вторник Готвих отчетите си. З.VII.1929 год.], сряда Станах рано и в 2 1/2 ч - в Попово и в 7 и 20 - на бързия за Шумен, за да си взема служебно свидетелство, за да отпътувам за София към Еленка, Но служебно не ми издадоха, докато не направих заявления. За подаване оставка доброволно. Така и сторих. Не успях в 11 да се кача на влака, та отидох у брат Петко Христов. Вечерта в 6 ч потеглих за Попово. В едно купе отивахме и също се върнахме заедно с Люба Тенева.
към текста >>

44. 1934 година

ТОМ 16

В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение.
Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура.
към текста >>

И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня.
Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому.
към текста >>

Нощес се пробудих много пъти.
без хляб, ей-тъй, ми се бе дояло мляко, и си дойдох на Изгрева. До вечерта късно приготвих цигулката и свирих и си легнах. 3.I.1934 год., сряда От вчера от обед започна да вали сняг на едри парцали. Тая заран е навалял една педя. Вятърът бучи, фортуната вее, но не е студено много. Нощес се пробудих много пъти. Беседата бе много хубава. Чете се 108. псалом. След школата Николина Балтова ме покани да й помогна да прехвърли багажа от стаята в кухнята, за да приготви вечеря на Учителя и поканени други от града и братството от Изгрева. Покани и мен. До 10 ч й помагах и си дойдох.
към текста >>

Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра.
5.I.1934 год., петък Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото.
към текста >>

Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с.
Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си.
към текста >>

Пътувахме с пощата с шейни до Годеч.
Отидох след това при г-н Тричков, говорихме много. Срещнах и Сотиров на улицата. На 7 и 8 януарий Учителят не говори, само на 7.I изказа едно хубаво изречение. 8.I.1934 год., понеделник В 8 ч бях на гарата за Драгоман. Намерихме [се] с Минев чиновник в 3 Банка- Годеч. Пътувахме с пощата с шейни до Годеч. Студено бе, но вятър нямаше. Над Каленовци обърнахме шейната, но повреда нема. В Годеч си вземах от Каралеев удостоверения и с Арсо се разплатихме, също и с фурната. Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре.
към текста >>

С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана.
Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам. Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът. Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив.
към текста >>

В 9 ч отпътувахме.
Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам. Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът. Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг.
към текста >>

Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив.
С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам. Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът. Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан.
към текста >>

Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците.
Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея. Стаята е хигиенична и пригодена за живот. Има южен прозорец, който като се отвори, се чува шумът на Арда, чиито води сега са буйни и силно шумят. Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя.
към текста >>

Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя.
Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане. 15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му.
към текста >>

Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път.
Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед. Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето цигани. Учителят говори на Тошев нещо, че иска да направи у него събрание, но Тошев отказа. Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него. Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път. Но аз знаях, че ще намеря Учителя на Изгрева. Друг сън. Отивам на екскурзия в планината, уж на Витоша, но не е на Витоша, в някоя планина като на Рила, но не ми са ясни точно местата, закъдето съм се напътил. Не си нося ни завивка, ни раница, ни хляб, хей-тъй, само за една нощ. Ето, срещнахме се с голямото момиче на Кисови и води най-малкото си сестриче.
към текста >>

Отивам на екскурзия в планината, уж на Витоша, но не е на Витоша, в някоя планина като на Рила, но не ми са ясни точно местата, закъдето съм се напътил.
Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него. Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път. Но аз знаях, че ще намеря Учителя на Изгрева. Друг сън. Отивам на екскурзия в планината, уж на Витоша, но не е на Витоша, в някоя планина като на Рила, но не ми са ясни точно местата, закъдето съм се напътил. Не си нося ни завивка, ни раница, ни хляб, хей-тъй, само за една нощ. Ето, срещнахме се с голямото момиче на Кисови и води най-малкото си сестриче. И те отиват на екскурзия при баща си и майка си. И те без провизии и завивка. Ето, тяхна позната жена, но бедна, се зачуди на децата, как така без нищо заминават.
към текста >>

И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К.
Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво. Писах и на брата Иван, и че в с. Ашиклар, до Кърджали, се овакантява място, та Игнат да иде при Дюкмеджиев и го вземе.
към текста >>

Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво.
После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво. Писах и на брата Иван, и че в с. Ашиклар, до Кърджали, се овакантява място, та Игнат да иде при Дюкмеджиев и го вземе. Прочетох вестник „Братство" и от статията на Учителя ми се поправи състоянието. От брой 81, година VI, статията „Спешните въпроси в живота". Тук Учителят намеква на мисълта, че спешните въпроси на живота са да знаем да дишаме, да се храним, да пием водата, да мислим - от това зависи и безсмъртният живот.
към текста >>

По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата.
На изток съвсем ясно, а на запад облачно. Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден. Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край. Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изолачена форма. И това не прави чест на госпожа Киркова, но за мене е добър урок, да зная, че никому да не разказваш защо си тук. Върнах се късно. Луната свети така хубаво и е [суха?
към текста >>

Отивам след това при дюкенджиите във Водица, но съвсем е друга обстановката на дюкяните, за да си направя някои покупки за път за парахода, с който ще пътувам уж много дълго.
Отивам при сандъците си, които са пълни с книгите, които донесох от Равна и оставих у брата Ивана в София, но като че тия сандъци са у дома, а не в чужда къща. Уж са в някаква си плевня, в съседство с дядовата Цвятковата къща, а дядо Цвятко е Равненин, пък у нашето село, но не обстановката във Водица, непозната обстановка. Аз ще си вземам някакви книги от сандъците. Еленка ме кани някъде насаме, че имала насаме да ми говори. Но мен такава мъка ме налегнала, щото се разплаках и не исках да се съглася с Еленка. Отивам след това при дюкенджиите във Водица, но съвсем е друга обстановката на дюкяните, за да си направя някои покупки за път за парахода, с който ще пътувам уж много дълго. Заминах дюкяна на Дано Бояджиев и отидох у Колю Бояджиев, където в дюкяна му бе Тодор К. Бояджиев. Той ме пита защо съм отишъл в дюкяна му, а аз забравих за какво съм отишъл и му казах само, че ще пътувам и от каквото имам нужда, то той самият да ми даде. Той се позачуди и ми каза, че восък трябва да си взема за свещ. Той ме уверява, че няма да ме изпращат никъде, но аз не му вярвам и му разказвам, че насън чрез два съня съм предупреден, че ще ме изместят тук от Казалджмк-Кафтан. И макар и уверенията на другите, които присъствуваха, то в меня си аз знаях, че моята присъда се е решила въпреки някакви човешки решения и че аз трябва да се подчиня на Божието решение, и че тая година - 1934 година - за мене е съдбоносна, такава, с решението на съдбата, на Небето.
към текста >>

Той ме пита защо съм отишъл в дюкяна му, а аз забравих за какво съм отишъл и му казах само, че ще пътувам и от каквото имам нужда, то той самият да ми даде.
Аз ще си вземам някакви книги от сандъците. Еленка ме кани някъде насаме, че имала насаме да ми говори. Но мен такава мъка ме налегнала, щото се разплаках и не исках да се съглася с Еленка. Отивам след това при дюкенджиите във Водица, но съвсем е друга обстановката на дюкяните, за да си направя някои покупки за път за парахода, с който ще пътувам уж много дълго. Заминах дюкяна на Дано Бояджиев и отидох у Колю Бояджиев, където в дюкяна му бе Тодор К. Бояджиев. Той ме пита защо съм отишъл в дюкяна му, а аз забравих за какво съм отишъл и му казах само, че ще пътувам и от каквото имам нужда, то той самият да ми даде. Той се позачуди и ми каза, че восък трябва да си взема за свещ. Той ме уверява, че няма да ме изпращат никъде, но аз не му вярвам и му разказвам, че насън чрез два съня съм предупреден, че ще ме изместят тук от Казалджмк-Кафтан. И макар и уверенията на другите, които присъствуваха, то в меня си аз знаях, че моята присъда се е решила въпреки някакви човешки решения и че аз трябва да се подчиня на Божието решение, и че тая година - 1934 година - за мене е съдбоносна, такава, с решението на съдбата, на Небето. Излязох вън и исках да се спра някъде, обаче водя един бял и един червен кон. Исках да се отбия някъде за малко, и затова вързах конете и се отбих.
към текста >>

След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма.
Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали. Той ми каза, че е мъжът на госпожа Киркова. Обясни ми впоследствие, че той уволнил учителя - предшественика ми в Къзалджик-Кафтан, и че впоследствие пак той го назначил пак на работа. И че тука много учители и учителки били уволнени и възвърнати чрез него, само една учителка не била възвърната, понеже била хваната в хотела в прелюбодеяние. След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма. И поиска да ме почерпи. Аз му отговорих, че не пия. Той тогава поръча за себе си вино, за мен сода, а за Бояджиев коняк. Поиска за себе си и втора чаша вино. И в дълъг разговор се обясни, като му акордираше Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито *и че от 2 години бил без работа.
към текста >>

Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца.
28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур. Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина. Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох.
към текста >>

Сън: Сънувах, че ще пътувам.
Пък и нямаме това право да обременяваме хората и приятелите си с нашите несгоди и противоречия. По-хубаво сам да се справяш със себе си, отколкото да се оплакваш на тогова и оногова. 29.I.1934 год., понеделник Небето от вчера е замрежено и слънцето рядко проблясва. Тая сутрин се забелязва, че нощес излеко е валяло, но слабо, само скреж. Но днес към обед бе огряло хубаво, а към вечерта се заоблачи със силни облаци, но не вали. Сън: Сънувах, че ще пътувам. Изпращат ме много братя, сестри и приятели. Отивам в една стая, гледам Еленка се сбогува, но не е Еленка, а буля Бобевица - на батя другарката, се сбогува и плаче, легнала на един креват, а Олга Славчева я прегърнала и я теши. Уж е Еленка, пък буля виждам в лицето. Вън е Иван, батю и много други наши от братството. Батю уж не е нещо добре, та затова буля е отчаяна.
към текста >>

Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път.
Спах до късно, собствено не спах, а се обръщах насам, натам. Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот. 31.I.1934 год., сряда Събудих се в 4 1/2 ч. Стоях буден до 5 1/2 и станах. Прочетох предпоследната лекция от „Простите истини" - „Говор и музика". От която останах много доволен, защото снощи четох „Музикално възпитание", издавано от г-н Б.
към текста >>

За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот.
Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот. 31.I.1934 год., сряда Събудих се в 4 1/2 ч. Стоях буден до 5 1/2 и станах. Прочетох предпоследната лекция от „Простите истини" - „Говор и музика". От която останах много доволен, защото снощи четох „Музикално възпитание", издавано от г-н Б. Тричков, и се възхищавах на постиженията , които има тая метода в България.
към текста >>

В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек.
Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата.
към текста >>

Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки.
Не е достатъчно да говорите само за Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне. Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само! " „Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки. Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота. За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща. Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека. „Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор.
към текста >>

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят.
Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
към текста >>

Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам. Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в Кърджали. Децата настояваха да ги разпусна, но аз не се съгласих. И така целия ден... [Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас.
към текста >>

Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам.
Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо.
към текста >>

А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.
След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
към текста >>

Пътят за Кърджали е сух.
После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има. Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер. В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък.
към текста >>

Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари.
След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член. Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето. Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари. Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището. Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме. Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни. 10.II.1934 год., събота Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах.
към текста >>

В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач.
Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане.
към текста >>

По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект.
След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб.
към текста >>

За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието.
Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с. Равна да ми изпрати графата за класирането. По обед къде 2 ч, се заоблачи и се сви виялица от сняг, която за късо побели земята. Донесоха ми тая вечер в. „Братство". Сега е ясно небето, но силно духа вятърът. За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието. Часът е 11 и вече си лягам. 14.II.1934 год., сряда Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните: „Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива.
към текста >>

Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота.
на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили.
към текста >>

Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път.
Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство. Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира. Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили. Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието.
към текста >>

Пътят към Бога се намира в съвършенството.
Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения. Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
към текста >>

В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.
към текста >>

Те ще го подкрепят в неговия път.
И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре. Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов. В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си. 15.II.1934., четвъртък Станах на разсъмване.
към текста >>

Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители.
Стоим в канцеларията. Ето, дохожда ни гост с кон - Слави Пенев от Водица. Остави коня вън и влезе в стаята. Той ни е уж много близък приятел. Обядвахме заедно и се разговаряме. Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители. * Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител.
към текста >>

Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител.
Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта, че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат проклятието на обществото и уволнението си като учители. * Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати.
към текста >>

Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм.
* Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя.
към текста >>

Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим.
Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма.
към текста >>

Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с.
Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма. От западния й край - вратня, около която има много овощни дървета; сливи и др.
към текста >>

Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме.
Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма. От западния й край - вратня, около която има много овощни дървета; сливи и др. Влизаме, понеже искаме да обядваме в тоя дюкян, но в двора, където имаше по масите, по пейките много хора.
към текста >>

Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати.
Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма. От западния й край - вратня, около която има много овощни дървета; сливи и др. Влизаме, понеже искаме да обядваме в тоя дюкян, но в двора, където имаше по масите, по пейките много хора. Като че тоя сайбия на тая къща е някой селянин познат, един като Симо Стоянов от с.
към текста >>

На есперанто казах на съпътниците си, че ще мръдна малко, за да видя дали не съм го забравил при каруцата; като излязох на улицата, видях, че раницата аз не съм бил раздянал и че той бил окачен на рамото ми и загърнат зад палтото, аз не съм го забелязал.
Аз оставих раницата и бастоня малко настрана. Влязохме и седнахме, така, аз, Минко и Стефан. Дойдоха някои и кротко ни запитаха откъде идем, къде отиваме и т. н. Мен като че ми стана мъчно да обяснявам сега и на тия нищо хора откъде ида, че съм разместен от партизани веднъж в Кърджалийско, а сега [Айтоско] ли, или не знам къде. Оказа се, че няма ми бастоня. На есперанто казах на съпътниците си, че ще мръдна малко, за да видя дали не съм го забравил при каруцата; като излязох на улицата, видях, че раницата аз не съм бил раздянал и че той бил окачен на рамото ми и загърнат зад палтото, аз не съм го забелязал. Връщам се, но гледам много народ се насъбрал и все прииждат. Но като влязох сега, судормата, през която щях да мина, дюшемето й паднало, изкривило се, уж че било стара къща, много стара, и както се срутила, така останало, че няма сега опасност да се срине и затисне хората. По пода, макар че е съвсем полегат, насядали хора, наподпрели се. Аз едва преминах и отидох при другарите си. Тук ме заприказваха жени, но особено една стара, запазена жена с много добър и гостоприемен дух, като че ли ние сме-били стари познайници, много гостоприемно ни прие и каза, че сега ще ни угости.
към текста >>

И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта.
Аз не исках да ям фасула. Четох. Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж. В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята. Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме?
към текста >>

Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята.
Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж. В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята. Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме? ]. Трябва честност, чистота, обхода!
към текста >>

Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго.
Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука.
към текста >>

Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение.
Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10 30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача.
към текста >>

Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося.
В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос. Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните. Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: Не говорете нито зло, нито добро за мене, докато не сте го научили.
към текста >>

Това е един лъжлив път.
Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: Не говорете нито зло, нито добро за мене, докато не сте го научили. Нито пък аз ще говоря зло за вас, или добро, докато не съм го научил. Ако има нещо, което си научил и си ощетен, ела да ми го кажеш. Но неща, които не са проверени, не ги говорете. Научете се да говорите проверени неща.
към текста >>

Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ.
Всяко нещо, което говорите, трябва да го проверите. Казвате: „Отличен салон е той. Много картини има," Колко картини има нашият салон? И това не знаете. Ето, ние имаме два модела Христа. Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние взимаме тези картини като образи. Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре, като образ.
към текста >>

Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал.
Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък. Питам: Всеки един от вас не се ли излага с риск на живота за някаква глупава прищявка? Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа.
към текста >>

С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък.
Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората. Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък. Питам: Всеки един от вас не се ли излага с риск на живота за някаква глупава прищявка? Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас.
към текста >>

Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас.
С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък. Питам: Всеки един от вас не се ли излага с риск на живота за някаква глупава прищявка? Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето.
към текста >>

Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност?
Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата.
към текста >>

Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате?
Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма. Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате? Та, ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция. Ако вярвате в това, всичко ще се уреди, но ако сте безверник, това показва, че сте свързани със същества, които стоят по-ниско от вас. И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят. Казвам: Излизате вечер без лампа, в тъмна, мрачна нощ, и се блъсвате в някой клон. Питам, кой е виновен за това: клонът или вие?
към текста >>

Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни.
Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни. - „Ама аз не исках." - Внимавайте втори път да не изпаднете в същото положение. Вие сте направили една погрешка и затова са ви вързали. Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени. И вие, като света, постоянно се одумвате.
към текста >>

- „Ама аз не исках." - Внимавайте втори път да не изпаднете в същото положение.
Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни. - „Ама аз не исках." - Внимавайте втори път да не изпаднете в същото положение. Вие сте направили една погрешка и затова са ви вързали. Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени. И вие, като света, постоянно се одумвате. Казвате, че еди-кой си де ходил.
към текста >>

Върви в този път.
Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си! И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата.
към текста >>

Ако не вървиш в този път, смърт те очаква.
Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си! И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе." Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате.
към текста >>

Само по този начин може да се дойде до един правилен живот, а сега вие вървите по обратния път.
Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога." Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без Тебе, Господи, Който живееш в младия момък, не мога да живея."И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо трябва да пишете на Господа, Който живее в нашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо. Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, Който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, Който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот, а сега вие вървите по обратния път. Като ви наблюдавам, виждам, че вие живеете само с лавирания, с вътрешни лъжи. Не, оставете вече лъжата настрана, изхвърлете я навън. Никой досега не е успял нещо с лъжата. Който не изхвърли лъжата от себе си, той в нищо не може да успее. Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас.
към текста >>

Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия.
Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. „Изгревът" трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение.
към текста >>

Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите.
Направите ли една погрешка, изправете я. Вие постоянно ставате проводници на тия течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намерите в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите. Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите. По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали. Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства.
към текста >>

По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали.
Вие постоянно ставате проводници на тия течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намерите в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите. Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите. По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали. Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат.
към текста >>

Втори път едно ще знаете: Ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията.
Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам трябва да изправи погрешките си. Та, и на вас казвам: Изправете погрешките си. Втори път едно ще знаете: Ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията. Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете - всичко ще свърши с вас. Но аз не искам това. Не искам и смъртта да ви изяде. Едно се изисква от всички: Служене на Бога. Аз имам една архива, в която съм събрал всичко, каквото сте направили, и един ден ще изнеса всичко, което сте направили.
към текста >>

Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете - всичко ще свърши с вас.
За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам трябва да изправи погрешките си. Та, и на вас казвам: Изправете погрешките си. Втори път едно ще знаете: Ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията. Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете - всичко ще свърши с вас. Но аз не искам това. Не искам и смъртта да ви изяде. Едно се изисква от всички: Служене на Бога. Аз имам една архива, в която съм събрал всичко, каквото сте направили, и един ден ще изнеса всичко, което сте направили. Всичко ще изнеса с ред факти.
към текста >>

Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш.
- Юда. Той беше и касиер, той пазеше и парите. След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, когато станаха 13 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството в света. Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш. Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо.
към текста >>

Аз искам да ви покажа пътя на щастието.
Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се усили и прояви. Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота. От щастието зависят и много други блага. Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи. Вие искате и да забогатеете. Вие не можете да бъдете богати, ако не сте в един уреден живот. Защо?
към текста >>

Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи.
Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота. От щастието зависят и много други блага. Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи. Вие искате и да забогатеете. Вие не можете да бъдете богати, ако не сте в един уреден живот. Защо? Ако придобиете богатството по друг начин и живеете в един неуреден живот, вие ще създадете около себе си крадци и разбойници, които ще ви ограбят. Даже и здравето е от друг свят. Засега нито един от вас няма едно тефтерче, в което да си забелязва всяка добра мисъл, която е дошла в ума му.
към текста >>

И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й.
Легнах си чак в 12 ч. 25.II.1934 год., неделя Събудих се в 6 без 15. Успал съм се за наряда. Станах и след наряда четох нещо от „Живите сили в природата". Следтова по жребие ми се падна да чета 9-а беседа от 10-а серия - „По образ и подобие Божие ". И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й. След прочитането й се изпрах и след обед си полегнах и съм спал дълго. И като че след тая беседа и хубавото слънце, с ясния и тих, топъл ден, всичко това като че днес бях в неземен свят, в неописуемо състояние, което само Бог може да ми даде. Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна. 26, 27 и 28.11. т. г.
към текста >>

45. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Животът на забития кол е по-лесен, отколкото животът на растението.
И днес човечеството се храни от житните класове на ония зърна, които всичко дадоха и дават за общото благо. Аз се радвам, че не приехте да се покачите на сцената, да обирате слава, защото предварително щяхте да умрете безславно, под звуците на ония песен на смъртта, която е изпратила много такива герои в света на забравените. Останете си все такъв, какъвто Ви зная: скромен, тих, верен и силен и винаги подвижен като водата, която напоява плодовете и цветята и носи живот и радост. Хубаво е да се живее, г-н Димчев; но кой живот? Има два живота: животът на забития кол и животът на растението или разумния човек. Животът на забития кол е по-лесен, отколкото животът на растението. В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние. Колът иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва. Растението, обаче, трябва да се посади, да се разкопае, да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите в човека се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр. Животът на забития кол, или животът на съвременните хора не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на земята, но не се минава много време и смъртта идва със свойте намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората.
към текста >>

И с право се провикнаха неотдавна колоси, титани на мисълта от изтока и запада, че ако човечеството върви по този път, то ще загине и неговата култура ще залезне.
Много просто: защото не знаеха това, което трябва да знае разумният човек, не знаеха и не прилагаха законите на техните принципи: „Вярност, Братство, Истина". Още, това показва, че те не знаят законите, които са писани в природата и в човека - закони, които, ако се прочетат, разберат и приложат, ще дадат един истински живот и един истински образ както на индивида, така и на обществото. Но не е само това. Тази картина ни се представя и в лицето на всички организации: въздържателни, вегетариански, духовни, партизански и др., с други думи, днес в лицето на съвременното човечество ний виждаме колове, които безжизнено стърчат като надгробни знаци, за да рухнат един ден изгнили. Ето съдбата на съвременното човечество и на неговата култура. И с право се провикнаха неотдавна колоси, титани на мисълта от изтока и запада, че ако човечеството върви по този път, то ще загине и неговата култура ще залезне. Да, съвременното човечество, заедно с неговата култура, загива безвъзвратно, а на неговото място се явява новият човек с новата си култура. Какво се изисква? Изискват се не голи идеи, не писани идеи, а идеи, които да се разберат и приложат. Изискват се идеи, облечени в съдържание и смисъл, идеи, които носят Живот, Свобода и Мир за човечеството. Ще ме запитате за какви закони Ви говоря.
към текста >>

46. 13. Из беседа от Учителя на 31.VII.1932 г., 5 ч сутринта

Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата.
10 гл. Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне и да заколи. А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление. „[В] начало бе Словото" Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има. Да се прочете 12 гл. Йоана. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода.
към текста >>

Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.
Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне и да заколи. А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление. „[В] начало бе Словото" Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има. Да се прочете 12 гл. Йоана. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода.
към текста >>

Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път.
А аз дойдох, за да дам живот преизобилен." Този стих за размишление. „[В] начало бе Словото" Най-великото, което човек може да направи, когато власт има, и най- великото, което човек може да даде, когато любов има. Да се прочете 12 гл. Йоана. Има два пътя, по които ходят всички живи същества на земята - пътят на хляба и пътят на водата. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е път на хляба и хлябът никога не минава по друг път. Хлябът посещава само гладните и водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Когато животът иска да се прояви, той се проявява като хляб и като вода. Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на любовта, която се казва хляб и вода. Когато гладният види живота, облечен с дрехата на любовта, той я съблича и я облича.
към текста >>

Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента.
Думите „жаден съм"... Защо умря Исус? Защото не Му дадоха вода. Всички добри мисли и чувства, това са водата на живота, това са живата вода. Оцетът, това са лошите мисли, лошите желания, и всеки, който ги прояви, все умира. Добрите постъпки, това е живият хляб. Лошите постъпки, това е обикновеният хляб, от който хората умират, хлябът на плесента. И тъй, ако ти сам не пиеш от чистата вода на живота и вместо нея приемаш оцет, ще те сполети това, което сполетя Исуса, ще кажеш: „Свърши се." Росата, която слиза ноще, дъждът, който слиза дене, носят Божиите блага - благата на живота. Всяка добра мисъл, всяко добро желание, това е роса... Всяка добра постъпка е дъжд, който слиза дене; ако ги приемаш, ти ще бъдеш така радостен, както малкитетревички вечерно време - т. е. ако приемаш росата. Ако приемаш дъжда, ти ще мязаш на отворен цвят, който плод ще даде. Ако не живееш добре, ти си един Пилат, който разпъва Исуса.
към текста >>

47. 14. Из беседа от Учителя на 1 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта, Рила 1.VIII.1932 г., понеделник. Изгрев

Щом имаш глава, работите ти са оправени, а щом мислиш, че наново трябва ги оправяш, ти си забъркал пътя си, защото оправа съществува само между главата и краката.
Доброто и мъдростта, това са граници на живота, да се движи правилно. Следователно краката са символ, даден, да знае човек, че трябва да бъде добродетелен, да знае да ходи, да се движи, а движението е най-голямото добро на земята. А главата - мъдростта, е най- голямото добро на небето или най-голямото благо, което Бог може да даде. Когато погледнеш главата си, помисли за най-голямото благо, което Бог ти е дал. Тя ти е дадена, за да ти се оправят всичките ти работи. Щом имаш глава, работите ти са оправени, а щом мислиш, че наново трябва ги оправяш, ти си забъркал пътя си, защото оправа съществува само между главата и краката. Докато ти се движиш и ходиш, ти си здрав, ти си добър. Докато главата седи на раменете ти, ти си умен, ти си силен, светлината ти винаги изгрява. Бог е с теб и работите ти са всякога оправени. А Писанието казва: „Глава на Твоето Слово е Истината" - или глава на целия живот е Истината. В пролетта на живота ставай и мисли, служи на главата си.
към текста >>

Не ходи в път запрашасан.
Щом краката болят, краката ти не са на мястото си. Вънка от земята се получават болки на краката, а вънка от слънцето - болки в главата. Болки в краката ти - това е мързелът в човека, леността. Болки на главата, това е недоволство и невежество на главата. Главата... Не живей в прашна къща, за да се избавиш от противоречията на живота. Не ходи в път запрашасан. Мътна вода не пий и плесенясал хляб не яж, скъсани дрехи не носи, съдрани обуща не обувай. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл. Така майките посрещат, всички все голи идват. Голота, това е чистота.
към текста >>

Мътна вода не пий и плесенясал хляб не яж, скъсани дрехи не носи, съдрани обуща не обувай.
Вънка от земята се получават болки на краката, а вънка от слънцето - болки в главата. Болки в краката ти - това е мързелът в човека, леността. Болки на главата, това е недоволство и невежество на главата. Главата... Не живей в прашна къща, за да се избавиш от противоречията на живота. Не ходи в път запрашасан. Мътна вода не пий и плесенясал хляб не яж, скъсани дрехи не носи, съдрани обуща не обувай. Ако ще ходиш, ходи или гол, или облечен. Голият е всякога добре дошъл. Така майките посрещат, всички все голи идват. Голота, това е чистота. Само чистият може да бъде гол, а облеченият, това е ангелът на любовта, който е донесъл голия.
към текста >>

Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол, а баща си да намериш - облечи се; този е пътят, по който само можеш да го намериш, да възприемеш разумното слово на живота.
Голота, това е чистота. Само чистият може да бъде гол, а облеченият, това е ангелът на любовта, който е донесъл голия. Бъди гол, когато идваш при майка си. Бъди облечен, когато отиваш при Бога. Или, когато отиваш при майка си, отивай гол, а при баща си - облечен. Когато искаш да намериш майка си, съблечи се гол, а баща си да намериш - облечи се; този е пътят, по който само можеш да го намериш, да възприемеш разумното слово на живота. Една истина - радвайте се за главата си и за краката си. Радвайте се за доброто и за мъдростта, защото там се проявяват животът и любовта.
към текста >>

48. 18. Беседа от Учителя на 20.VII.1932 г., 5 ч сутринта

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш.
Стози ключ ще отвориш и ще се наядеш с малко хляб. Най-малкото добро е да знаеш как да отваряш устата си навреме, да мръднеш езика си навреме. Ако го мръднеш навреме, всичко ще бъде наред. Ако не го мръднеш навреме, тогаз няма да имаш всичко, каквото трябва. Ако си затворил вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин. На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори.
към текста >>

Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
Най-малкото добро е да знаеш как да отваряш устата си навреме, да мръднеш езика си навреме. Ако го мръднеш навреме, всичко ще бъде наред. Ако не го мръднеш навреме, тогаз няма да имаш всичко, каквото трябва. Ако си затворил вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин. На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори. Вие казвате за някого понякога: „Такива нещастни хора!
към текста >>

Десет пъти завърти на другата страна!
Ако не го мръднеш навреме, тогаз няма да имаш всичко, каквото трябва. Ако си затворил вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин. На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори. Вие казвате за някого понякога: „Такива нещастни хора! " Нещастни хора са тези, които са въртели ключа все на една страна, (затваряне), например казваш на съседа си: „Добър човек", на другия ден му казваш: „Много лош човек си", на третия ден му казваш: „Ти добро никога не си направил." Ти така все затваряш. Вратата все се заключва и заключва.
към текста >>

Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря.
Ако си затворил вратата с ключа по един начин, за отваряне ще завъртиш ключа по друг начин. На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори. Вие казвате за някого понякога: „Такива нещастни хора! " Нещастни хора са тези, които са въртели ключа все на една страна, (затваряне), например казваш на съседа си: „Добър човек", на другия ден му казваш: „Много лош човек си", на третия ден му казваш: „Ти добро никога не си направил." Ти така все затваряш. Вратата все се заключва и заключва. Един ти казва: „Така недей говори!
към текста >>

Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори.
На земята само един път можеш да затвориш с ключа, а на небето 10 пъти можеш да затваряш. Като си въртял ключа все от една посока, ти 10 пъти си затварял и мандалото отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Сега казвам: В обратна посока трябва да завъртиш. Десет пъти завърти на другата страна! Но ти един път завъртваш на другата страна и казваш, че не се отваря. Ти ще броиш завъртванията на другата страна и като дойде 10-ият път, вратата ще се отвори. Вие казвате за някого понякога: „Такива нещастни хора! " Нещастни хора са тези, които са въртели ключа все на една страна, (затваряне), например казваш на съседа си: „Добър човек", на другия ден му казваш: „Много лош човек си", на третия ден му казваш: „Ти добро никога не си направил." Ти така все затваряш. Вратата все се заключва и заключва. Един ти казва: „Така недей говори! " Кажи му една добра дума!
към текста >>

Ти му кажеш десет пъти: „Много добър човек си.
" Нещастни хора са тези, които са въртели ключа все на една страна, (затваряне), например казваш на съседа си: „Добър човек", на другия ден му казваш: „Много лош човек си", на третия ден му казваш: „Ти добро никога не си направил." Ти така все затваряш. Вратата все се заключва и заключва. Един ти казва: „Така недей говори! " Кажи му една добра дума! Ти му казваш една добра дума, но вратата не се отваря. Ти му кажеш десет пъти: „Много добър човек си. Аз направих голяма погрешка, ще ме извиниш, ще ме простиш." Втория ден пак така ще му кажеш, третия ден - също; и на десетия ден, като му кажеш така, той ще се усмихне и ще ти даде това, което искаш. Ти ще кажеш: „Нямам време", но как имаш време да затваряш? Който има време да затваря, има време и да отваря. Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа. Пак казваш така - пак затваряш ключа.
към текста >>

„Изходен път няма ли?
Когато грешиш, ти си сам. Когато съгрешиш, тебе ти е мъчно, защото Господ Го няма там. А пък като направиш добро, Господ е там и ти се радваш. Ти направиш нещо лошо и заключваш, заключваш и после казваш: „Какво ще правя сега? " Ще седиш затворен, нищо повече. „Изходен път няма ли? " - казваш. Има, но като знаеш само как да отвориш. Някой иска да отиде при Бога. Като си затворен, как ще отидеш при Бога? Някой иска да види Бога.
към текста >>

Вие ще ме запитате: „По-лесен начин от този няма ли?
Но най-малкото добро в света. Това, с което можеш да си помогнеш в дадения случай. Като се намериш в най-трудното положение, намери с какво можеш да си помогнеш. Например болен си - макар и с пълзене даже, излез вън на слънце, и след десетия ден ще оздравееш. Благодари на Бога, че вратата не е затворена! Вие ще ме запитате: „По-лесен начин от този няма ли? " Най-лесния начин ще ви покажа след 10 години. След 10 години ще ви кажа един начин, по който нещата на земята изведнъж стават, с едно махване на ръката. Ако можете да утраете до 10 години, тогава ще ви го дам. Вие сега не разбирате колко време е това десет години. Това са 10 секунди.
към текста >>

Ако някой път чувствуваш, че Бог не ти помага - така не се говори.
Във всинца ви трябва да има едно и също желание: не злоупотребявайте с доброто на другите! Някой казва: „Аз не мога." Всеки може да направи нещо. Сега важният въпрос е: най-малкото добро е това, с което в даден случай можеш да си помогнеш. (Връзката с Бога разрешава всички противоречия.) Нека да остане тази мисъл в живота ви. Да си кажеш: „Всякога, когато аз имам неразположение, Бог всякога може да ми помогне." Не доказвайте това на други хора, но за тебе това да ти е абсолютна истина. Ако някой път чувствуваш, че Бог не ти помага - така не се говори. Това е твое схващане. Вие нямате понятие за Бога. Бог не обича да Го занимавате с празни работи. Като отидете при Него, Той абсолютно не тьрпи отрицателни работи. Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш.
към текста >>

49. 116. Самоотричане

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Отречи се тогава от старото и вземи новото, иначе в крив път ще влезеш.
Аз не тъй. Аз ще забравя моите пари и ще тръгна с тояжка. Няма да печела по този начин - да ми подаряват крадена къща, да я взема. Ще кажа: „Аз ти не ща крадената къща." Ти си имаш стаица хубава от Господа. Ще се самоотречеш, ако намериш по-ценното, бисера. Отречи се тогава от старото и вземи новото, иначе в крив път ще влезеш. Не знаят как да произнасят гласните букви. С гърлото „о". Може „а" с гърлото, но няма резултат. „Е" е спомагателно на „и". Имам много добро мнение за вас.
към текста >>

Няма по лесен начин печелене.
После станал пръв усърден. Как ще приложим Божията Любов? Ако не живееш добре, ще те дам под съд. Като дойде Син Человеческий, съд ще има. Ще бръкнеш, само една златна монета ще вземеш. Няма по лесен начин печелене. За когото изцерите 10 000 долара, 1000 английски лири, български 100 лири златни. Помнете: В човешката мисъл седи да знаеш как да запалиш ума си. Да знаете как да се самоотречете. Не да тръгнете да просите за бедните. Добро е аз да работя и каквото изработя, всичко ще го дам.
към текста >>

50. VI. Нещо чудновато. Михалаки Георгиев

- Това беше у моите млади години - почна бае Денко - у ония години, у които човек не знае: ни глад, ни студ, ни умора, ни неволя... яде, що му попадне, спи където завърне, пътува до като кон изтрае!...
Некой от насъбралите се опнаха вежди към чело и заклатиха глава с очудване на това, що чуха. - А защо се чудите, санким? - запита с едно самоуверение бае Денко и додаде: - зер не сте чували до сега за такива работи? Аз мога да ви разкажа нещо много по-чудновато, па пак требва да повервате, защото... защото сам бех там и с очите си видох това, що ще ви разкажа. Всички се приближиха и изпружиха врат, та да чуят по-харно това, що почна да им приказва бае Денко. - Това беше у моите млади години - почна бае Денко - у ония години, у които човек не знае: ни глад, ни студ, ни умора, ни неволя... яде, що му попадне, спи където завърне, пътува до като кон изтрае!... Може да има оттогава четиридесет до четиридесет и пет години. Бех ходил да събирам кози за соват, около Кутловица. На връщане замръкнах късно на пътя, за Метковец, но, какво и да е, стигнах, макар и доста късно при дедо Андро, баш-кньезо, що беше наш калаузин за стока в тоя край. Един беше дедо Андро не само у Метковец, но и по целата каза. Един беше и по имот и по чест, па и по ум.
към текста >>

На връщане замръкнах късно на пътя, за Метковец, но, какво и да е, стигнах, макар и доста късно при дедо Андро, баш-кньезо, що беше наш калаузин за стока в тоя край.
Аз мога да ви разкажа нещо много по-чудновато, па пак требва да повервате, защото... защото сам бех там и с очите си видох това, що ще ви разкажа. Всички се приближиха и изпружиха врат, та да чуят по-харно това, що почна да им приказва бае Денко. - Това беше у моите млади години - почна бае Денко - у ония години, у които човек не знае: ни глад, ни студ, ни умора, ни неволя... яде, що му попадне, спи където завърне, пътува до като кон изтрае!... Може да има оттогава четиридесет до четиридесет и пет години. Бех ходил да събирам кози за соват, около Кутловица. На връщане замръкнах късно на пътя, за Метковец, но, какво и да е, стигнах, макар и доста късно при дедо Андро, баш-кньезо, що беше наш калаузин за стока в тоя край. Един беше дедо Андро не само у Метковец, но и по целата каза. Един беше и по имот и по чест, па и по ум. Щото и да рече дедо Андро, това е толко, като да си го прочел из наустницата, или из псалтира. Посрещнаха ме, както що не може по-харно и да бъде. За мой късмет у дедо Андрови имало на другия ден голем праздник.
към текста >>

Дедо Андро се усмихна, хвана бъклицата, прекръсти се втори път, отпи- на от нея и като я свали, той обточи всички ни, що бехме на софрата, с един благ поглед и почна да говори тихично, като че все още се бои, като че все още е шупелия за нещо.
Както и да е, дедо Андро тури сахата пред себе си и полуплахлив, полутреповен, той гледа в него, докато капаузите се настигнаха и показаха шест и половина. През всичкото това време, дедо Андро ни дума не продума, а и всички ние, що бехме на софрата, гледахме узверени и нищо не можахме да разберем от целата тая забуна на домакина. И що бехме яли, като че ни всичко преседа. Когато калаузите на часовника показаха часът шест и половина, от гърдите на дедо Андро като че се откърти некоя буца лед. Той се прекръсти и отдъхна, както ще се прекръства човек, през главата на когото туку що е минал некой таксират. Дедо Андро се усмихна, хвана бъклицата, прекръсти се втори път, отпи- на от нея и като я свали, той обточи всички ни, що бехме на софрата, с един благ поглед и почна да говори тихично, като че все още се бои, като че все още е шупелия за нещо. - Това, що видохте, че стана с мене, това всички ви узбуни, всички уплаши, софра ни развали па и праздника ни изхаби. А сега требва да ви кажа какво и що беше... Отдавна, много отдавна; може да има от оттогава петдесет, па може да има и шеесет години. Бех млад, едвам що почнали да ми никнат мустаци, ама вече у търговията бех доста алашък. Бехме ходили на Пиротския панайр, по нещо стока да занесем, а по нещо оттам и да купим. Дружината ми се беше вече завърнала, а аз се забавих нещо по работа, та си тръгнах сам, с коня, за насам.
към текста >>

На пътя замръкнах с тресъци и светкавици.
- Това, що видохте, че стана с мене, това всички ви узбуни, всички уплаши, софра ни развали па и праздника ни изхаби. А сега требва да ви кажа какво и що беше... Отдавна, много отдавна; може да има от оттогава петдесет, па може да има и шеесет години. Бех млад, едвам що почнали да ми никнат мустаци, ама вече у търговията бех доста алашък. Бехме ходили на Пиротския панайр, по нещо стока да занесем, а по нещо оттам и да купим. Дружината ми се беше вече завърнала, а аз се забавих нещо по работа, та си тръгнах сам, с коня, за насам. На пътя замръкнах с тресъци и светкавици. Видох, че иде голем дъжд и че не ще мога да продължа пътя си, та се чудих къде да се притуля. До като това мислех, видох от среща си, на джедето, некакво светулкане, като от свещ. Сетих се, че тука, наблизу, имаше некакъв хан, та бутнах коня да ускори ход. Не се мина много, и аз стигнах до хана. Едвам отседнах коня и го поведох да го вържа в яхъра, - за разваждане не можах и да мисля на такова време - и един плюсък почна с такава сила, като че втори потоп ще настане.
към текста >>

Видох, че иде голем дъжд и че не ще мога да продължа пътя си, та се чудих къде да се притуля.
А сега требва да ви кажа какво и що беше... Отдавна, много отдавна; може да има от оттогава петдесет, па може да има и шеесет години. Бех млад, едвам що почнали да ми никнат мустаци, ама вече у търговията бех доста алашък. Бехме ходили на Пиротския панайр, по нещо стока да занесем, а по нещо оттам и да купим. Дружината ми се беше вече завърнала, а аз се забавих нещо по работа, та си тръгнах сам, с коня, за насам. На пътя замръкнах с тресъци и светкавици. Видох, че иде голем дъжд и че не ще мога да продължа пътя си, та се чудих къде да се притуля. До като това мислех, видох от среща си, на джедето, некакво светулкане, като от свещ. Сетих се, че тука, наблизу, имаше некакъв хан, та бутнах коня да ускори ход. Не се мина много, и аз стигнах до хана. Едвам отседнах коня и го поведох да го вържа в яхъра, - за разваждане не можах и да мисля на такова време - и един плюсък почна с такава сила, като че втори потоп ще настане. Похапнах нещо и гледах да се прибера и си легна по-рано, та да мога да се отморя и да наставя пътя си, щом като се процеди водата от силния порой.
към текста >>

Похапнах нещо и гледах да се прибера и си легна по-рано, та да мога да се отморя и да наставя пътя си, щом като се процеди водата от силния порой.
Видох, че иде голем дъжд и че не ще мога да продължа пътя си, та се чудих къде да се притуля. До като това мислех, видох от среща си, на джедето, некакво светулкане, като от свещ. Сетих се, че тука, наблизу, имаше некакъв хан, та бутнах коня да ускори ход. Не се мина много, и аз стигнах до хана. Едвам отседнах коня и го поведох да го вържа в яхъра, - за разваждане не можах и да мисля на такова време - и един плюсък почна с такава сила, като че втори потоп ще настане. Похапнах нещо и гледах да се прибера и си легна по-рано, та да мога да се отморя и да наставя пътя си, щом като се процеди водата от силния порой. Ханджията, един цинцарин с един поглед като у некоя лисица, ме изгледа три-четири пъти под око и ме отведе в една стая, та ме остави там да пренощувам. На панаира бехме правили доста добър алъшвериш, та затова имах и коджамити пари в мене. Прегледах прозореца и бравата на вратата, притворих отвътре капаците на прозореца и заключих харно вратата, па и без да се разсъбличам и изувам, приседнах на одърчето и се облегнах така, колко за отмора, като се боех да заспивам. Но сънят ме открадна и без да ме пита да ли аз искам или не искам да спя. Колко съм спал - това не мога да кажа, но, по едно време, като че некой ми дума: ставай, ставай, ставай!...
към текста >>

Ханджията, един цинцарин с един поглед като у некоя лисица, ме изгледа три-четири пъти под око и ме отведе в една стая, та ме остави там да пренощувам.
До като това мислех, видох от среща си, на джедето, некакво светулкане, като от свещ. Сетих се, че тука, наблизу, имаше некакъв хан, та бутнах коня да ускори ход. Не се мина много, и аз стигнах до хана. Едвам отседнах коня и го поведох да го вържа в яхъра, - за разваждане не можах и да мисля на такова време - и един плюсък почна с такава сила, като че втори потоп ще настане. Похапнах нещо и гледах да се прибера и си легна по-рано, та да мога да се отморя и да наставя пътя си, щом като се процеди водата от силния порой. Ханджията, един цинцарин с един поглед като у некоя лисица, ме изгледа три-четири пъти под око и ме отведе в една стая, та ме остави там да пренощувам. На панаира бехме правили доста добър алъшвериш, та затова имах и коджамити пари в мене. Прегледах прозореца и бравата на вратата, притворих отвътре капаците на прозореца и заключих харно вратата, па и без да се разсъбличам и изувам, приседнах на одърчето и се облегнах така, колко за отмора, като се боех да заспивам. Но сънят ме открадна и без да ме пита да ли аз искам или не искам да спя. Колко съм спал - това не мога да кажа, но, по едно време, като че некой ми дума: ставай, ставай, ставай!... Аз не станах, но рипнах от одъра... и останах като втрещен!...
към текста >>

Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние.
Аз пристъпих до вратата, със запалена свещ у ръка, и намерих бравата така си харно затворена, както що бех я сам с ръка затворил. Отключих, отворих вратата и пустнах да мине по-напред калугерина, па, след него тръгнах и аз. Той ме поведе из заднята врата на кръчмата, към двора, доста далече навътре, до сами заднята стена. Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен. И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него. Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна. Уплашен, разтреперан, едвам се върнах в стаята, където бех задремал, когато ме събуди калугерина. Заключих пак вратата и опитах и веднъж и два пъти бравата, за да се уверя да ли държи добре заключалката.
към текста >>

Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна.
Един голем куп едри и дребни камъни беха обрасли в бурен. И зад купчината се показа некаква счупена врата, през която калугеринът се промъкна много лесно, но аз видех голем зор, до като се навеждах да се промъкна след него. Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна. Уплашен, разтреперан, едвам се върнах в стаята, където бех задремал, когато ме събуди калугерина. Заключих пак вратата и опитах и веднъж и два пъти бравата, за да се уверя да ли държи добре заключалката. Седнах повторно на одърчето, но не смеях да изгася свещта. Така уплашен, свит на одърчето, едвам дочаках да се зазори и бързах, час по-скоро, да си възседна коня и да бегам далеч от тоя страшен хан, в който стават такива страшни работи. Наближих един от караулите, що имаше по джадето, и мислех да го отмина, без да се отбивам.
към текста >>

Заключих пак вратата и опитах и веднъж и два пъти бравата, за да се уверя да ли държи добре заключалката.
Вътре, като влезнах, удари ме един лош дъх на плесен и на нещо, което гние. Това беше една хумба, копана под земята, некога, за ледница. Калугерина тръгна към дълбоката част на хумбата и, като пружи пръст, показа ми един човешки труп в кюшето на хумбата, обвит в една черна мантия, като тая, с която беше облечен калугерина. Щом видох трупът, и калугеринът изчезна, стори ми се, като че в земята потъна. Уплашен, разтреперан, едвам се върнах в стаята, където бех задремал, когато ме събуди калугерина. Заключих пак вратата и опитах и веднъж и два пъти бравата, за да се уверя да ли държи добре заключалката. Седнах повторно на одърчето, но не смеях да изгася свещта. Така уплашен, свит на одърчето, едвам дочаках да се зазори и бързах, час по-скоро, да си възседна коня и да бегам далеч от тоя страшен хан, в който стават такива страшни работи. Наближих един от караулите, що имаше по джадето, и мислех да го отмина, без да се отбивам. Аз така мислех, ама работата излезна другояче. Некой гаче ми шеппеше на ухото: „отбий се и онади"!...
към текста >>

Преди да свия дизгините на коня, за да го отбия, той сам се отби от пътя и тръгна право към караула и, като че некой, и без да ме пита, го поведе за юлара нататак.
Седнах повторно на одърчето, но не смеях да изгася свещта. Така уплашен, свит на одърчето, едвам дочаках да се зазори и бързах, час по-скоро, да си възседна коня и да бегам далеч от тоя страшен хан, в който стават такива страшни работи. Наближих един от караулите, що имаше по джадето, и мислех да го отмина, без да се отбивам. Аз така мислех, ама работата излезна другояче. Некой гаче ми шеппеше на ухото: „отбий се и онади"!... Преди да свия дизгините на коня, за да го отбия, той сам се отби от пътя и тръгна право към караула и, като че некой, и без да ме пита, го поведе за юлара нататак. Щех, не щех, обадих всичко на началника на караула. Казах му и за хумбата, казах му и за човешкия леш с калугерската мантия,... казах му всичко, що изпатих. Казах и тръгнах да си вървя, но от караула не ме пустнаха,... требало, казват, да ида с тех да им покажа сам всичко, като шехатин. Що да чина? У мече-хоро си се веднъж уловил, треба и по мечешки да играеш.
към текста >>

Подбраха от близкото село кмета и старейте, па се упътихме, та право у ханът.
Щех, не щех, обадих всичко на началника на караула. Казах му и за хумбата, казах му и за човешкия леш с калугерската мантия,... казах му всичко, що изпатих. Казах и тръгнах да си вървя, но от караула не ме пустнаха,... требало, казват, да ида с тех да им покажа сам всичко, като шехатин. Що да чина? У мече-хоро си се веднъж уловил, треба и по мечешки да играеш. Подбраха от близкото село кмета и старейте, па се упътихме, та право у ханът. Цинцаринът, ханджията, с погледа като у лисица, като виде заптиите и целия салтанат, а он пребледня като восък, па туку се склюка на земи. Първото, що направиха заптиите, това беше да го вържат. След като го вързаха и поставиха човек да го пази, другите дойдоха с мене в хумбата, където намериха трупа така, както що го бех видел през нощта. По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ! Чаушинът на заптиите се беше загледал в кайта на тескерето и, по едно време, се плесна с длан по челото; като че се сети нещо, на което беше забравил.
към текста >>

Трупът на монаха занесоха в село, за да го погребат.
По заповед на чаушина, селяните извадиха трупа из хумбата, пренесоха го в кръчмата, претърсиха го и от тескерето, що намериха у него, се узна, че това е некой си монах Антоний от монастира Ватопед, в Света-Гора, който ходил да събира помощ за монастира и сега, според кайто на тескерето, той се връщал пак в Света-Гора, за да занесе събраната помощ! Чаушинът на заптиите се беше загледал в кайта на тескерето и, по едно време, се плесна с длан по челото; като че се сети нещо, на което беше забравил. Той грабна своя бич и се затече към вързания ханджия и като замахна към него, извика му с един застрашителен глас. - Парите... къде са парите на убития?... Цинцъринът потрепера и едвам промънкя през своите изпукани от страх джуки: - Закопани са под огнището... Тутакси, по заповед на чаушина, биде разровено огнището, из под което се измъкна един кемер, пълен с желтици. Трупът на монаха занесоха в село, за да го погребат. Тескерето и кемера с желтиците заптиите отнесоха да ги предадат на каймакамина, а вързания ханджия откараха в хапуза. Мене ме разпитаха от къде съм и кой съм, па ме пустнаха. Дойдох си право в селото, без да се отбивам никъде. Минаха се три дни и аз, от страха, що го претърпех, все още не мога да дода на себе си. През нощта, на четвъртия ден.
към текста >>

51. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път.
Види вълк и бяга и оставя овците сами." Когато Мария Магдалина Го намери у някой си Симеон фарисей, който Го бе поканил у себе си, тя падна при нозете Му и два часа ги обливаше със сълзи, като изказваше тъгата на сърцето си и горчиво прекараните часове на нейната душа. А другите я усмиваха и хвърлиха укор върху нейната измъчена душа, но отговори пак този велик по душа учител и каза: „Симеоне, имам нещо да ти река!..." - „Речи, Учителю." - „Някой имаше двама заемодавци, единият имаше да му дава 500 динари, а другият 50, и понеже нямаха да му ги платят, той им ги прости; кой повече ще го обича? " Отговаря: „Разбира се, че онзи, комуто повече опрости." - „Добре си рекъл. Аз дойдох в твоята къща и ти вода не ми даде да си умия ръцете, тя, откак е дошла, два часа не се е дигнала от нозете ми и уми ги със сълзи." И обърна се към нея и рече й: „Жено, простени са греховете ти! " Една такава паднала жена, в такова положение, може да я разбере само оня добър психолог, който има сърце чисто и чист ум, който има милост към бедните измъчени сърца, който разбира причините на нейното положение, че тя не току така е престъпила свещения праг на святост и чистота като човек. Тя или е излъгана, или е продадена най-подло, или е лъгана безбожно, догдето е стигнала до отчаяние и е хванала този път. Но и сега, в тези грозни часове на това адско мъчение, тя пак преживява страшни картини. Аз съм слушала изповед на една паднала жена, която със сълзи ми разправяше своите грозни терзания. Разправяше тя така: „Аз любих един момък и се реших да избягам с него. Но когато преминах границата и дойдох в България, той скоро ми се насити и захвърли ме и започна да ми изпраща своя другар да го приема в обятията си. Аз го отхвърлих, обаче не се свестих, че трябва рано да разбера тази измама.
към текста >>

Моят сърдечен зов към всички страждущи мои сестри от разните положения на обществото, от най-богати до най-бедни, от най-учени до най-прости, нека дойдат при мен като при съща сестра и майка и ми изкажат своя нещастен живот: изкажете си болките и страданията и ще ви упътя към истинския и верен път\ който съм го намерила след дълги пътешествия и съм платила за него с моя живот.
Едно се иска от нас - любов към Бога, любов към ближния. Това се иска от нас и това е първият и последният закон и няма други по-добър и по-чист. Не паднаха ли силни царства вследствие на невъзпитани жени? Не падна ли човечеството от жена, и не се ли въздигна чрез чиста жена?... Жената е животът, всред който дишаме и стоиме. Моят сърдечен зов към всички страждущи мои сестри от разните положения на обществото, от най-богати до най-бедни, от най-учени до най-прости, нека дойдат при мен като при съща сестра и майка и ми изкажат своя нещастен живот: изкажете си болките и страданията и ще ви упътя към истинския и верен път\ който съм го намерила след дълги пътешествия и съм платила за него с моя живот. Моята душа ще ви просветва през всички ваши мъчнотии и ще ви покаже метод, как да се освободите от тия окови на този хитър и лукав дух, който се е разперил, за да заграби и най-чистите души. Той е взел ума на цялото човечество, вплел го е в неговата мрежа, скарал е брат с брата, син с бащата, майка с дъщерята и пирува над своята мръсна слава. Турил е на огън цялото човечество, всял е между тях омраза и затова са в конфликт постоянно. Не земя ни трябва нам, нито богатство - това са само условия, за да се развива човешката душа, да расте и да се движи в по-висш живот, а не да остане в този дребнав животински живот. [5] Силата е в живота, и затова животът трябва да е чист.
към текста >>

Щом се разшири България и й се върнат правата, да тръгне всичко по своя ред, то този въпрос е лесен.
Две хиляди години идват от Христа, и ето. Той идва светящ в малко умове и сърца, но бърже ще се запали целият свят от този Божествен огън. Той идва със Своята нова сватбарска дреха и зове всички деви, които Го чакат да дойде. Той зове всички мъченици, страдалци, от всички краища на земята и изпод земята, и казва: „Елате вие всички, които се трудите и сте обременени, аз ще ви успокоя." Жената е животът на света, тя трябва да се очисти и приготви да приеме в своята утроба велики духове, които ще дойдат и ще въдворят ред и правда на земята. Може би ще има някой да ми възрази: че толкова сериозни въпроси има България да решава, че това е най-мапкият въпрос. Щом се разшири България и й се върнат правата, да тръгне всичко по своя ред, то този въпрос е лесен. Аз не виждам нито един въпрос по-сериозен от тоя, за който говоря сега. Всички въпроси ще се уредят само от този най-важен въпрос. Аз съм проследила всички искания на всеки българин, па и на чуждестранците, но никой не търси тук началото на всички нещастия, пък аз ви казвам: това е най- болното място на човека. Човекът е болен, даже умирающ. Когато една къща в основата си е изгнила, напразно се тя украсява.
към текста >>

Всяко обезсърче- ние, колебание в пътя не води към добро.
58 и тук, стр. 569): Любезна Е. Казанлъклиева, Писмото ви получих. Търпение, умение, вяра и надежда. (...) Ти ще гледаш по Бога да разрешиш всичките въпроси. Всяко обезсърче- ние, колебание в пътя не води към добро. Живота иде от Бога и той трябва добре да се използва. (...) Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов 19/ IX. 1920 т. [3] Писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 25.IX.1918 г. (вж.
към текста >>

Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път.
Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми на паднали души. Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и по£дигне съзнанието. Господ, Който е създал тоя свят по своята добра воля, Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост. Душите се различават според възприятието на Духа. Всеки трябва да се стреми към Него да Го познава. Всичко друго само отвлича душата от нейния прав път. Ватев ще ви предаде новия наряд. Освободете стаята в хотел „Лондон". Повече нема ну? кда от нея. Вие гледайте да се примирите с вашия Найден.
към текста >>

Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа, трябва да се използват за полезна и добра работа.
„Изгревът" том VII, стр. 63-64 и тук, стр. 573-574): Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмсата ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа, трябва да се използват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в [съ]стояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сенка- та на живота, Е обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта. Тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на Великия Живот, на Необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна.
към текста >>

52. 16. Годината

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, ожиданият нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята.
То е живот, работа на разумни сили - и механически, и органически, и духовни. Работа на живи съзнания, които образуват по сила и степен един спектър, една дъга, единият край на която е в сърцето на земята, а другият - в сърцето на Слънцето. Годината е един завитък от безкрайната спирала на земния живот. Същество, родено от живота на безчетни същества, знайни за нас и незнайни... Годината се роди, но и в наши дни все още далеч от градове и села - далеч от съзнанието на хората - в „пещера”. И само прости „овчари” негли са видели „звездата” на годината и са отишли да й се поклонят и да й дадат дар от сърце: агне непорочно. И неколцина мъдреци - тоя път може би повече от трима - които разбират езика на звездите, са отишли да видят новородения отрок, ожиданият нов живот, чрез който Бог по веднъж в годината слиза на земята. Аз срещнах един от тия мъдреци и той ми описа отрока - Година. Показа ми и рожденото му свидетелство: някакъв кръг, на който видях нанесени знаковете на зодиака, а в тях планетите на нашата слънчева система. То било техните подписи - печати. Годината има светли огнени очи - със смел и проницателен поглед. Така прям и така смел, че погледне ли някого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще запретне да чисти не с вода, а с огън.
към текста >>

Който иска да бъхта стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени.
Така прям и така смел, че погледне ли някого, който лъже, или е с гузна съвест - ще го разтрепери, ще извади на показ всички му задни мисли и кроежи - защото ще запретне да чисти не с вода, а с огън. И в него, като спретната чевръста мома, която шета в къщи, и съвсем не й е до приказки и задявки - тя ще хвърли безжалостно всички партушини и вехтории. Не ще търпи нищо вехто. Който иска да гради с вехти греди, с останки, който иска да преправя стари дрехи, износени, който иска да кърпи вехтото с ново - ще изпита замаха на нейната ръка. И ще види вехториите му да пламтят в огъня. Който иска да бъхта стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свърне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви.
към текста >>

Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви.
Който иска да бъхта стари, отъпкани пътеки, които водят не до изворите на живота, а до застояли и почти изчерпани щерни, до плесенясали води, в които квакат политически и религиозни жаби, и да носи на хората вода от тях - ще се види настигнат от вихър и ще намери всички мостове по тия пътища изгорени. Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свърне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно — на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее да гради с "отвее, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост—бодростта на ясен, тих зимен ден - студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си”, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието”. Учителя
към текста >>

53. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

ТОМ 18

Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията.
Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства. Венера има главно отношение към принципа на красотата и към радостите и щастието, идващи чрез красотата, следователно, според силата на аспекта, красотата ще бъде възприета от Луната, която ще им придаде романтически чар, крила и богатство, чрез въображението, желанията, впечатленията и формите. Основните качества на Венера са: любов към изкуствата, любов към красотата, любов към доброто, нежност, дружелюбие, общителност, помирителност, милосърдие, пожертвователност, услужливост, отзивчивост, любов към радостите и веселието, любов към всичко, което носи щастие на човека. Следователно, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Венера, толкова пo-големи са условията и възможностите на такъв човек да придобива и проявява гореказаните качества с мислите, чувствата, словата и делата си. Външния вид на такъв човек е привлекателен, миловиден, благоразполагащ, той лесно печели приятелство и любовта на околната среда, благодарение на своята внимателност и красиви отношения.
към текста >>

За такива люде е казано от народа: „три пъти мери, веднъж режи”.
Когато самият Сатурн е хармоничен, т. е. получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност, тактичност, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле. Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Сатурн, толкова пo-големи са благоприятните условия и възможности за ползотворни постижения в полето на материалната култура. Особено големи успехи имат такива люде в разработването на всякакви рудни богатства и мини. Човек с хармония между Луната и Сатурн е всякога верен на думите и обещанията си, спокоен и последователен в разсъжденията и делата си, обмисля винаги свързано, подробно и пълно всичко, взема предвид най-внимателно всички условия, обстоятелства, възможности. За такива люде е казано от народа: „три пъти мери, веднъж режи”. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Едно от най-лошите съчетания, и в най-положителния мъжки или женски хороскоп, е силната дисхармония между Луната и Сатурн. Сатурн има отношение към тъмнината, която създава всички видове ограничения и нещастия, лишения, спънки и противоречия в живота на човека и когато той е предимно дисхармонично съчетан със злосторниците или със Слънцето, тогава неговата дисхармония с Луната е най-силна, най-мъчителна и разрушителна в много отношения. В такива случаи човек е във властта на редица отрицателни качества: съмнение, подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, студенина, егоизъм, завистливост, заядливост, материалистически схващания, клюкарство, съдничество, интригантство, кавгаджийство, злопаметност, омраза. Люде с такива съчетания са без приятели и избягвани от всички. Това са скъперници, ревнивци, саможивци, боящи се от всичко и всички, които са изцяло роби на изопачени схващания и разбирания за живота.
към текста >>

Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и презрението е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник.
Явно е, че толкова отрицателни качества и чувства образуват отрови в кръвта на такива люде, нарушават функциите на много техни органи и най-вече на черния дроб, който е химическата лаборатория на Сатурн. За да се образуват дисхармонични съчетания между Луната и Сатурн, както и всички лоши последици от тях, такъв човек в много от последните си животи е нарушавал Божествената правда по отношение на всички слоеве на обществото, но главно по отношение на простолюдието. Прегрешенията на такъв човек са станали причина всички пострадали да му изпратят своите проклятия, които образуват неговата карма. За такива люде народната мъдрост казва: „Посял ветрове - пожънал бури”. На тях е чужда всяка радост, те не виждат нищо смислено и красиво в живота. Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и презрението е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник. При дисхармония между Луната и Сатурн човек е всякога страхлив, преувеличава опасностите, вижда опасности там, където те не съществуват, винаги е нерешителен, колеблив и недоверчив. При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно. Когато има хармония между Луната и Сатурн, а самият Сатурн получава предимно дисхармонии от злосторниците, тогава неговите хармонични влияния върху Луната ще останат без последствие, т. е. лицето не ще получи добродетелните качества на Сатурн, поменати за хармоничните съчетания на Луната и Сатурн. Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника Йов от Библията. 8.6.
към текста >>

В практическото провеждане на техните винаги големи, нови и общочовешки идеали ги ръководи тяхната мощна интуиция, която им посочва пътя, човеците и средствата, чрез които те могат да осъществят замислите си.
Люде с хармоничен аспект на Луната с Уран оказват твърде силно влияние с идеите, мислите, чувствата, живота и делата си върху околната среда, върху всички обществени слоеве изобщо. За тези човеци може да се каже още, че те не се поддават на чужди отрицателни влияния, а напротив - сами те всякога влияят напредничаво и най-благотворно върху околната среда. С каквато и среда да се съберат, те се стремят съзнателно да я спечелят за доброто, да увеличат светлината и щастието й, да й предадат от своите най-възвишени качества и добродетели. Вродени и силно подчертани у тези люде са свободолюбието, пълната независимост, самостоятелността и самобитността. Такива люде са най-добрите организатори и предназначители във всички области на човешката дейност, защото техните открития и постижения изпреварват своето време, техният устрем към преодоляване на старото и прокарването на новото е непреодолим. В практическото провеждане на техните винаги големи, нови и общочовешки идеали ги ръководи тяхната мощна интуиция, която им посочва пътя, човеците и средствата, чрез които те могат да осъществят замислите си. Хармонията между Луната и Уран е свидетелство, че в редица минали животи такъв човек е приложил на дело в живота си всички окултни знания, които е придобил в окултни школи. Те са станали плът и кръв от самия него. Такъв човек е подчинил напълно своята личност, т. е. материалната си същност на своята индивидуалност, т. е. на своята духовна същност.
към текста >>

Те също обичат окултните идеи, но обикновено чрез тях търсят лесен начин за придобиване на щастие.
ЛУНАТА в опозиция, квадрат и полуквадрат с УРАН Според силата на дисхармонията между Луната и Уран човек бива повече или пo-малко нетърпелив, прибързан, сприхав, рязък, избухлив, припрян, своеволен, непокорен, несклоним, презиращ всякакви наредби, всичко критикуващ, мнителен, подозрителен, поддаващ се на съмнения, недоверчив, отегчаващ се, непостоянен в мисли, чувства, намерения, стремежи, поддаващ се на отрицателни чужди влияния. Такъв човек в миналите си животи е бивал окултен ученик, но е пропуснал да приложи много от придобитото знание, отлагал е приложението на задачите, не е използвал благоприятните условия и възможности за прилагане на окултните знания. Според силата на дисхармонията между Луната и Уран, въображението на такъв човек е повече или по-малко дисхармонично, неточно, несигурно, преувеличаващо, затъмнено, изопачено, безпокойно и изпълнено с отрицателни смутни образи. Впечатлителността е също болезнена, неестествена, примесена с неприятни усещания. Такива люде са всякога склонни да преувеличават отрицателните неща, да предвиждат надвисващи нещастия, да вярват неоснователно в неизменност на съдбата, изобщо проявяват фантастично зловещателство и фанатизъм. Те също обичат окултните идеи, но обикновено чрез тях търсят лесен начин за придобиване на щастие. Пламенни и предприемчиви, те лесно угасват и се разочароват при първите затруднения, губят бързо вярата и надеждата си и изоставят толкова бързо начинанията ей, колкото бързо са ги захванали. Дисхармонията между Луната и Уран е най-неблагоприятна и съдбоносна главно в мъжки хороскоп. В този случай тя означава недоразумение, противоречия, неразбирателство в брачния живот или невъзможност за семеен живот, при твърде голяма дисхармония. Дисхармонията между Луната и Уран се проявява най-силно до тридесетгодишна възраст, през което време човек се проявява като ексцентричен, особен, неразбран характер, неприятен за околните, внасящ навсякъде раздор и смут. Такъв човек мисли за себе си, че много знае и се отнася към другите с презрение и надменност, като ги смята за глупави.
към текста >>

54. 12. ЮПИТЕР

Иван Антонов

ТОМ 18

Според хармонията между Юпитер и Уран, човек има по-големи или по-малки възможности да възприема, разбира и прилага окултните идеи и науки, и да напредва в духовния път.
Когато, обаче, има дисхармония между Юпитер и Сатурн, но Сатурн е по-силен по знак и дом, тогава човек е с материалистически възгледи, а лошото Сатурново влияние може да породи у него желание да си послужи с всички нечисти и насилнически средства за придобиване главно на материални богатства, които в този случай са висшият стремеж на човека. 12.2. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР С УРАН ЮПИТЕР в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, квинтил или секстил с УРАН След хармонията между Слънцето и Юпитер следва тази между Юпитер и Уран, защото при хармонията между Юпитер и Уран висшият, творческият разум е ръководен и осветяван от ангелската мъдрост. Затова при тази хармония висшият творчески разум може да има най-големите постижения, най-големите прозрения, най-големите прониквания в областта на всички окултни и духовни науки, особено в областта на астрологията. Уран е създателят на всички окултни идеи и науки и когато Юпитер, символизиращ стремежа към Бога и доброто, е в хармония с Уран, тогава Юпитеровият разум най-добре възприема, разбира и изявява окултните идеи и науки. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни и повече са висшите дарби и способности на човека. Според хармонията между Юпитер и Уран, човек има по-големи или по-малки възможности да възприема, разбира и прилага окултните идеи и науки, и да напредва в духовния път. Най-великите пророци, най-големите реформатори, основатели на окултни школи и учения, най-големите духовни ръководители на човечеството изобщо, са имали в хороскопа си силен хармоничен аспект между Юпитер и Уран. Колкото по-силна е хармонията между Юпитер и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества, които притежава висшия разум на човека. Люде с хармония между Юпитер и Уран, според силата на хармонията, са предназначени да извършат някоя голяма служба, свързана с повдигането на човечеството в духовно отношение. Тази хармония свидетелства, че такива люде много пъти са били ученици в окултни школи и са изпълнявали най-точно, най-сериозно и най-добросъвестно всички задачи, които са им били давани. Хармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек е предназначен за необикновен живот и необикновена служба, че те са носители и разпространители на новите Божествени идеали и новата Божествена светлина, предназначени да освободят човечеството от противоречията и затрудненията му, да увеличат духовната му светлина и да го повдигнат в културно и духовно отношение.
към текста >>

Тази хармония свидетелства, че такива люде много пъти са били ученици в окултни школи и са изпълнявали най-точно, най-сериозно и най-добросъвестно всички задачи, които са им били давани.
Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни и повече са висшите дарби и способности на човека. Според хармонията между Юпитер и Уран, човек има по-големи или по-малки възможности да възприема, разбира и прилага окултните идеи и науки, и да напредва в духовния път. Най-великите пророци, най-големите реформатори, основатели на окултни школи и учения, най-големите духовни ръководители на човечеството изобщо, са имали в хороскопа си силен хармоничен аспект между Юпитер и Уран. Колкото по-силна е хармонията между Юпитер и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества, които притежава висшия разум на човека. Люде с хармония между Юпитер и Уран, според силата на хармонията, са предназначени да извършат някоя голяма служба, свързана с повдигането на човечеството в духовно отношение. Тази хармония свидетелства, че такива люде много пъти са били ученици в окултни школи и са изпълнявали най-точно, най-сериозно и най-добросъвестно всички задачи, които са им били давани. Хармонията между Юпитер и Уран е свидетелство, че такъв човек е предназначен за необикновен живот и необикновена служба, че те са носители и разпространители на новите Божествени идеали и новата Божествена светлина, предназначени да освободят човечеството от противоречията и затрудненията му, да увеличат духовната му светлина и да го повдигнат в културно и духовно отношение. Хармонията между Юпитер и Уран създава всякога окултисти в най-широкия и пълен смисъл на думата. За такива човеци в библията се казва, че са „синове и дъщери на пророци”. Тези люде са възлюбили Бога с всичката си сила и с всичкия си разум и му служат всеотдайно. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, толкова по-големи и по-добри условия и възможности за проява има висшият разум на човека, толкова по-голяма е вероятността да се прояви такъв човек като оригинален и значителен творец в която и да е област на творческата човешка дейност.
към текста >>

При дисхармония между Юпитер и Нептун, на младини, а може би и през целия си живот, човек ще бъде склонен да търси най-лесния път за големи постижения в духовно отношение.
За да бъде човек вдъхновен творец в която и да било област на изящните изкуства и духовните науки, за да имат творенията му общочовешки характер, общочовешко значение, в хороскопа си той трябва да има винаги хармония между Юпитер и Нептун. ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с НЕПТУН Когато тези две светила са в дисхармония помежду си, това показва, че такъв човек в минали животи е направил много прегрешения, внесъл е в умовете на човеците много заблуди чрез различни творения, че е изпълнявал добросъвестно духовните си служби, отлагал е главно приложението на добрите мисли, желания, намерения, внушения, идващи от висшите светове, пропуснал е благовремие и не е оползотворил много благословения, които са му били давани. Следователно, дисхармонията между Юпитер и Нептун през настоящия живот на човека ще се изразява главно в липса на благоприятни условия и време за постигане на редица духовни стремежи и идеали, каквито може да има такъв човек. Трябва да се има предвид, че при дисхармонията на Юпитер с Нептун у човека не се пораждат никакви пороци или недостатъци, а напротив - човек може да има същите идеали, същите стремежи, същите копнежи, същата любов, каквито има и при положителните влияния от хармонията между Юпитер и Нептун, само че при дисхармонията между тях, човек ще бъде лишен от условията и възможностите да бъде творец и да постигне идеалите си. Когато Юпитер и Нептун са в дисхармония, човек ще има в живота си много противоречия, много препятствия, лишения е несгоди при осъществяването на своите идеали. При дисхармония между Юпитер и Нептун, на младини, а може би и през целия си живот, човек ще бъде склонен да търси най-лесния път за големи постижения в духовно отношение. Такива люде много вярват на разни ясновидци и гадатели, на разни духове и всевъзможни явления, които те тълкуват като прояви на „висши светове”, но които представят в същност техни самозаблуждения. Дисхармонията между Юпитер и Нептун често прави човека наивен и безвреден маниак, склонен да си въобразява, че е много нещо, че знае много, че „приказва с Бога и ангелите”, че другите човеци са много изостанали и затова не го разбират. Юпитер в дисхармония с Нептун, ако Юпитер е близо до меридиана, дава на човек подтик да се стреми към владишки пост или друго високо духовно звание, но цялата му дейност ще бъде заблуждение, изопачаване, комедиантство, лицемерие, духовно представление. Ако при дисхармонията между Юпитер и Нептун, Нептун стои по-високо в хороскопа, човек ще бъде жертва на мания, че е голям ясновидец и може да ръководи целия свят, но затова е потребно всичко да го слушат. 12.4. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР С ПЛУТОН ЮПИТЕР в тритон, квинтил или секстил с ПЛУТОН Плутон по природа има двойнствено влияние.
към текста >>

Дисхармонията между Юпитер и Плутон е свидетелство, че човек се е стремил по най-лесен и незаконен начин да забогатява, като си е позволявал без съгласието на природата и низшите светове да разравя природните богатства от земните недра и да злоупотребява с тях.
Ако при хармония между Юпитер и Плутон, Юпитер от своя страна има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, а Плутон е предимно диехармоничен със злосторниците, в такъв случай човек може да бъде добър минен инженер и геолог, но ще има много трудности в службата си по откриването и обработката на подземните богатства. Ако Юпитер е предимно дисхармонично съчетан с другите светила, а Плутон с преобладаващи хармонични съчетания, в такива случаи геолозите - инженери са посредствени и некадърни, поради което не могат да бъдат полезни в минната работа. Ако при хармония между Юпитер и Плутон, последният е по-силен по знак и дом, и е по- високо в хороскопа, в такива случаи най-висшият идеал на човека е да забогатява колкото може повече с подземни богатства и ако Юпитер е предимно с хармонични аспекти, както и Плутон, тогава човек осъществява копнежите си за богатства. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Плутон и колкото повече са хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила, както и на Плутон, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да бъде полезен в използването на подземните богатства, да става известен и да забогатява чрез това. ЮПИТЕР в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, паралел или квадрат с ПЛУТОН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Плутон, толкова по-големи са противоречията, заблужденията, загубите и страданията, причинени на човека от грубите сили, управлявани от Плутон, защото дисхармонията между Юпитер и Плутон означава, че в редица минали животи човек не се е ръководил от съветите, мислите и внушенията на висшите светове, действащи чрез Юпитер, а се е поддавал на низшите внушения и желания, идващи от Плутон. Дисхармонията между Юпитер и Плутон е свидетелство, че човек се е стремил по най-лесен и незаконен начин да забогатява, като си е позволявал без съгласието на природата и низшите светове да разравя природните богатства от земните недра и да злоупотребява с тях. При дисхармония между Юпитер и Плутон, ако Плутон е по-високо и по-силен от Юпитер, в такива случаи човек е готов да погази всякакъв морал, всяко висше право и всяко правило, само да постигне желанието си да забогатее. Люде с такава дисхармония също могат да станат най-големите диктатори, най-големите злосторници по отношение на целия свят. Когато Юпитер и Плутон са в дисхармония, но поотделно имат предимно хармонични съчетания с другите светила, в такива случаи се раждат люде, които са най-чудати, фантастични и непоправими иманяри. В организма на човека Плутон има отношение към устройството и функциите на храносмилателната система, тънките черва, както и към апендикса. Следователно, при хармония между Юпитер и Плутон, тази система ще има предимно правилно устройство и правилни функции.
към текста >>

55. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

ТОМ 19

А. ХОРОСКОПЪТ НА УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР ДЪНОВ Бележки и разяснения ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ А.
А. ХОРОСКОПЪТ НА УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР ДЪНОВ Бележки и разяснения ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ А. ХОРОСКОПЪТ на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов 1. Излизането от печат на „Изгревът”, том XVIII и том XIX за Астрологията в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно" - част I и част II, означава, че сьм успял да реализирам концепцията, която ме е ръководела повече от 30 години. Тази концепция и този план не беше мой, а на Онзи, които ръководи програмата на „Изгревът” от 1969 г., когато бях роден духовно и когато ми бе даден един план за работа, който следвам неотклонно досега. 2. Аз се запознах с всички живи астролози на Изгрева в София. Те ми направиха всеки поотделно моя хороскоп и аз знам много добре кой какво струва като астролог и колко тежи.
към текста >>

ХОРОСКОПЪТ на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов 1.
А. ХОРОСКОПЪТ НА УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР ДЪНОВ Бележки и разяснения ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ А. ХОРОСКОПЪТ на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов 1. Излизането от печат на „Изгревът”, том XVIII и том XIX за Астрологията в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство на Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно" - част I и част II, означава, че сьм успял да реализирам концепцията, която ме е ръководела повече от 30 години. Тази концепция и този план не беше мой, а на Онзи, които ръководи програмата на „Изгревът” от 1969 г., когато бях роден духовно и когато ми бе даден един план за работа, който следвам неотклонно досега. 2. Аз се запознах с всички живи астролози на Изгрева в София. Те ми направиха всеки поотделно моя хороскоп и аз знам много добре кой какво струва като астролог и колко тежи. Оценката ми е точна и проверена повече от 35 години.
към текста >>

„И като се кръсти всичкии народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето и слезе Дух Святии в телесен вид като гълъб върх него и глас биде от небето, който казваше: „Ти си Син мои възлюблений: в който благоволих.” (Лука 3:21 ÷ 22) Слизането на Духа се предхожда от молитвата на Исус към Бога.
И сега отричат. Евангелистите ето така описват случая: „И щом се кръсти Исус, вьзлезе тутакси от водата и ето, отвориха се нему небесата и видя Духа Божий, че слезваше като гълъб и спущаше се на него. И ето глас от небесата, който казваше: Този е син мой възлюблений: в когото благоволих.” (Матея 3:16 ÷ 17) Но това го вижда и чува само Исус, че е вече Божий син. „И тутакси, като вьзлязваше от водата видя, че се разтваряха небесата и Духът като гълъб слезваше на него. И глас биде от небето: Ти си Син мой възлюблений: в когото благоволих.” (Марка 1:10 ÷ 11) Но това го вижда и чува само Исус, че е вече Божият син. „И като се кръсти всичкии народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето и слезе Дух Святии в телесен вид като гълъб върх него и глас биде от небето, който казваше: „Ти си Син мои възлюблений: в който благоволих.” (Лука 3:21 ÷ 22) Слизането на Духа се предхожда от молитвата на Исус към Бога. Значи е направил връзка с Бога и чрез тази връзка слиза Духът. Но това вижда и чува само той, а не някои друг. „И свидетелствува Иоанн и рече: Видях Духът, който слезваше като гълъб от небето и остана на него. И аз го не знаех, но този, който ме проводи да кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш, че слезва Духът и остава на него, той е, който кръщава с Духа Светаго. И аз видях и свидетелствувам, че този е Син Божии.” (Иоанна 1:32 ÷ 34) Единствено тук се съобщава, че Йоан Кръстител е видял Духът да слиза върху Исуса, под формата - на гълъб.
към текста >>

Гълъбът в човката си донесъл маслинов лист, току-що откъснат от земята по време на потопа върху ковчега на Ноя, като по този начин му известил, че потопът е свършил, че водата се оттегля и наблизо е сушата и земята.
„И свидетелствува Иоанн и рече: Видях Духът, който слезваше като гълъб от небето и остана на него. И аз го не знаех, но този, който ме проводи да кръщавам с вода, той ми рече: На когото видиш, че слезва Духът и остава на него, той е, който кръщава с Духа Светаго. И аз видях и свидетелствувам, че този е Син Божии.” (Иоанна 1:32 ÷ 34) Единствено тук се съобщава, че Йоан Кръстител е видял Духът да слиза върху Исуса, под формата - на гълъб. А защо Духът слиза като гълъб? По указание на Свещеното писание той е символ на нравствена чистота, а по библейските събития е описан като известител на спасение. Гълъбът в човката си донесъл маслинов лист, току-що откъснат от земята по време на потопа върху ковчега на Ноя, като по този начин му известил, че потопът е свършил, че водата се оттегля и наблизо е сушата и земята. И тогава Бог прави Завет между себе си и хората и поставя дъгата в облака като белег на Завета, та като я гледа в облака, да си спомня за Завета. И така Духът слиза като гълъб и носи Новия завет между него и човечеството върху своя избраник и Месия. Това е свидетелството на 4-та евангелисти за слизането на Божия Дух върху Исуса и че е обявен за Божия Син, чрез гласа на Бога Живаго. Но евреите и Юдеите това не го признават, дори и след възкресението на Христа. И ето защо апостол Йоана казва така: „И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина Спасител на света.
към текста >>

И от времето на Христа започва еволюцията на човечеството по възходящ път, защото той прокарва този пьт между Небето и Земята.
Това е описано е „Изгревът”, том I, с. 647 ÷ 654 – „Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство.” Според Учителя Дънов, навремето Христос излезнал от Божествения свят на Истината, слиза в материалния свят и чрез Духа Христов свързва човешките души, които са в материята, с Невидимия свят, със света на Истината. „Трябва да има една съединителна нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бог, Само Христос е, който може да прокара тази нишка - да съедини човеците с Бога.” („Учителят говори”, София, 1939 г., с. 149) А защо? Защото Христовият Дух е Духът на Единението, Обединението на Земята с Небето. И от времето на Христа започва еволюцията на човечеството по възходящ път, защото той прокарва този пьт между Небето и Земята. И затова апостол Павел казва така: „Исус Христос е истият вчера и днес и във веки.” (Евреите 13:8) Или казано днес, то „Исус Христос е същият вчера, днес и утре.” А защо? Защото Духът Христов обединява всичко във времето и пространството. Той е изявеният Бог в света. А за Бога време и пространство няма. И накрая евангелист Йоана завършва така: „А тези са написани, за да повярвате, че Исусе Христос, Син Божий и като вярвате да имате живот в неговото име.” (Иоанна 20:31) Така той обединява човека Исус, в които е Христовият дух и Божественият Дух.
към текста >>

„И в истия онзи ден изведе Господ израиловите синове из египетската земя според пълковете им.” (Изход 12:51) „И Господ предхождаше пред тях ден в стълб облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълб огнен, за да им свети, та да вървят, дене и нощя.” (Изход 13:21) „И в този ден, когато се постави скинията облак покри скинията, шатъра на свидетелството, и от вечер до заран имаше над скинията като огнено явление.”(Числа 9:15) „По повеление Господне тръгваха израиловите синове и по повеление Господне разполагаха стан.”(Числа 9:18) „И води ги денем с облак, а всичката нощ с огнена виделина.”(Псал.
И накрая евангелист Йоана завършва така: „А тези са написани, за да повярвате, че Исусе Христос, Син Божий и като вярвате да имате живот в неговото име.” (Иоанна 20:31) Така той обединява човека Исус, в които е Христовият дух и Божественият Дух. И чрез тях човек придобива вечен живот. А всичко това се обединява в най-силното Божие откровение: „А това е живот вечний, дето да познаят тебе, Единаго истинаго Бога и Исуса Христа, когото си проводил.” (Иоанна 17:3). Точно и ясно. Г) За пръв пьт се споменава за Ангела Господен, служител на Господния Дух, който се явява на Мойсея: „И яви му се Ангел господен в пламен огнен отсред къпината; и погледна и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.” (Изход 3:2) Споменава се и в (Деяния, 7:30 ÷ 33). „И в истия онзи ден изведе Господ израиловите синове из египетската земя според пълковете им.” (Изход 12:51) „И Господ предхождаше пред тях ден в стълб облачен, за да ги управя по пътя, а нощя в стълб огнен, за да им свети, та да вървят, дене и нощя.” (Изход 13:21) „И в този ден, когато се постави скинията облак покри скинията, шатъра на свидетелството, и от вечер до заран имаше над скинията като огнено явление.”(Числа 9:15) „По повеление Господне тръгваха израиловите синове и по повеление Господне разполагаха стан.”(Числа 9:18) „И води ги денем с облак, а всичката нощ с огнена виделина.”(Псал. 78:14) Господният Дух е Духът на Силите небесни. „Господ е цар във век веки.”(Псал. 10.16) „Господи, с твоята сила ще се весели царят.” (Псал. 21:11) „Възнеси се, Господи, със силата си.”(Псал. 21:13) „Защото на Господа е царството. Той владее кад народите.”(Псал.
към текста >>

Щом Всемировият Учител Беинса Дуно на Вселената, който за пръв път слиза на Земята и за пръв път се облича в крьв и плът и то в българско тяло и се ражда като трето дете напълно нормално за раждането на всеки един човек на Земята.
Първото дате е момиче - Мария. Второто - Атанас и третото - Петър. С раждането като трето дете, се разтурва и разкрива една голяма мистификация и лъжа за непорочното зачатие от Светия Дух на Исус. Това е лъжа. А защо? Щом Всемировият Учител Беинса Дуно на Вселената, който за пръв път слиза на Земята и за пръв път се облича в крьв и плът и то в българско тяло и се ражда като трето дете напълно нормално за раждането на всеки един човек на Земята. Трябва да бъде заченат от мъж, жената да го износи девет месеца в утробата си и да го роди. По-друг начин няма. Не е възможно. Това разбива на пух й прах всички измислици за непорочното зачатие на Мария и раждането на Исус. Раждането чрез Светия Дух бе показано след разпятието на Исуса на кръста след възкресението му и слизането на Светия дух на петдесетницата по Мойсеевия календар и празник на евреите.
към текста >>

„Утешителят, Дух Святий, когото Отец ще ви проводи в мое име, Той ще ви научи всичко, И ще ви напомни всичко, що ви съм рекъл.” (Иоанна 14:26) Освен това преди да бъде заченат от Добра, тя е боледувала дълго време и така си е изчистила тялото, за да може да се въплъти в нея този Велик Учител и Велик Дух - Беинса Дуно, който за пръв път слиза на Земята.
По-друг начин няма. Не е възможно. Това разбива на пух й прах всички измислици за непорочното зачатие на Мария и раждането на Исус. Раждането чрез Светия Дух бе показано след разпятието на Исуса на кръста след възкресението му и слизането на Светия дух на петдесетницата по Мойсеевия календар и празник на евреите. Светият Дух бе този, които ръководеше апостолите и те чрез него написаха Евангелията. „Утешителят, Дух Святий, когото Отец ще ви проводи в мое име, Той ще ви научи всичко, И ще ви напомни всичко, що ви съм рекъл.” (Иоанна 14:26) Освен това преди да бъде заченат от Добра, тя е боледувала дълго време и така си е изчистила тялото, за да може да се въплъти в нея този Велик Учител и Велик Дух - Беинса Дуно, който за пръв път слиза на Земята. Не може Всемировият Учител на Вселената, който стои след Бога, да слезе по един съвсем нормален начин на въплътяване на Земята, а пък човекът Исус да се зачене от Светия Дух. Според Учителя Дънов, то Исус е от човешка еволюция, (Единственият ангел, въплътен в пльт. Първо са човеците, а след това в еволюцията са ангелите.) А Беинса Дуно е от Божествения свят, от Божествена еволюция. Д) Отначало Петър учи в училището при баща си в село Николаевка, окръг Варненско. По време на Освободителната за България Руско-турска война 1877 ÷ 1878 г, Петър е на 13 ÷ 14 години.
към текста >>

А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на Земята.
А Бог в своето Битие е Дух. 14. През 1897 г. Петър Дънов издава книжката „Хио-Ели-Мели-Месаил” във Варна. Това е Гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет на Бога към избраника и помазаника Божий. А това е Петър Константинов Дънов, които е родения и слезнал и облякъл се в плът Духът Беинса Дуно. А Духът Беинса Дуно е Всемировият Учител на Вселената, който слиза за пръв път на Земята. Това е отпечатано в „ Изгревът”, том XI, с. 356 ÷ 366, препечатано от сп. „Виделина”, на д-р Миркович - Година I, 1903, книжка IV ÷ V, с. 53 ÷ 67 - в рубриката „Из съвременната българска духовност”. В това откровение, диктувано от Духа на Петър Дънов се вижда, че Всемировият Учител на Вселената е слязъл на Земята по Божие поръчение и се е облякъл във физическо тяло.
към текста >>

Отваряне за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за Земята, в Духовния свят и Божествения свят от Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно от 1922 ÷ 1944 г. 2).
Политическите власти срещу Учителя, интернирането на Учителя Дънов от цар Фердинанд, църквата и обществото срещу Учителя. (Виж „Изгревът, т.І, с. 436 ÷ 443; т. XVII, с. 824 ÷ 825, 896 ÷ 901) IV Период - 1922 ÷ 1944 г. 1). Отваряне за пръв път Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за Земята, в Духовния свят и Божествения свят от Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно от 1922 ÷ 1944 г. 2). Даване чрез Великия Учител Словото на Бога за Шестата раса на български език, четмо и писмо. То е отпечатано от 1914 ÷ 1950 г. 3). Живот и дейност на последователите на Учителя Дънов. 4). Политическа власт, общество, църковни власти, журналисти и печат срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът”, т.
към текста >>

Всемировият Учител Беинса Дуно се вьплътява в плът и кръв и слиза за пръв път на земята и се ражда като Петър Константинов Дънов от баща Константин Дьновски и майка Добра Юргашева.
През 2004 г. излиза том XIX с Астрология част II и следват останалите, по реда си томове на поредицата „Изгревът”. Трябва да приключат в този период до 2010 г. 45. Какьв хороскоп може да се направи и тълкува за Петьр Дънов, за Учителя Дънов, за Мировия Учител Дънов и Всемировият Учител Беинса Дуно? Ето отговорите; 1). Всемировият Учител Беинса Дуно се вьплътява в плът и кръв и слиза за пръв път на земята и се ражда като Петър Константинов Дънов от баща Константин Дьновски и майка Добра Юргашева. Понеже е облечен в плът и кръв от страна на рода на баща си и на рода на майка си, носи тяхно тяло и онова, което е изработил в разстояние на 9 месеца в утробата на майка си, то, затова той носи родовата си карма от тези два български рода. Той носи и трябва да разрешава и кармата на българите, понеже родителите му са българи, Той трябва да разрешава обществената и държавна карма. От 1864 г. до 1878 г. България е под турско робство.
към текста >>

И всеки том трябва да се прочете по 3 пъти, а това е 9 месеца.
А още повече този на Учителя Дънов, Може, но до една граница. А да проучи онзи, който се интересува, трябва да извади всичко това, което Учителят е говорил за себе си, за българския народ и за неговата съдба и история. И така трябва да се проучава, изучава, да се запаметяват дори наизуст някои неща, всеки един том на „Изгревът”. Един том може да се прочете за 3 месеца, понеже Меркурий обикаля за три месеца около Слънцето. Всяка мисъл може да се реализира след 3 месеца. И всеки том трябва да се прочете по 3 пъти, а това е 9 месеца. Първите 5 тома ще ви отнемат 5 ÷ 6 години. Ами останалите? Вие не можете да се приближите до Астрология І и ІІ част, т. е. до том XVIII и XIX, ако не сте преминали от I до XVII том. Това са етапи.
към текста >>

” Галилей много пъти ми е разказвал, че Учителят е бил веднъж със сини очи, понякога със сиви очи, трети път с кафяви очи.
Много красива работа. А аз я заварих като баба на 70 години. Но очите и бяха теменуженсьсини. Аз се заглеждах често в тях. А тя ми правеше бележка: „Няма да се вторачваш в цвета на очите ми! ” Галилей много пъти ми е разказвал, че Учителят е бил веднъж със сини очи, понякога със сиви очи, трети път с кафяви очи. В зависимост от състоянията, които ги има в него. А когато се е карал, са били с черен цвят. Казах на Светозар: „Моля те, сложи една звездичка и постави под линия тези обяснения, защото се изпада в противоречие.” Аз също отначало сметнах, че е печатна грешка. Но после в съзнанието ми излезе цялата истина за различните цветове, които се виждаха в очите на Учителя Дънов. А иначе е имал кафяви очи.
към текста >>

Но тя го е разглеждала като свой син, който може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син, и да му се бърка в работата на Учител.
Знаел е, че ще си замине. После по времето на Школата 1922 ÷ 1944 г. той вкарва духа на майка си в Савка Керемидчиева и се обръщал към нея с името „Добра”, което е името на майка му. А защо я е вкарал? Тя е била неписмена и я е вкарал, за да се обучава в Школата. Но тя го е разглеждала като свой син, който може да напътства, да контролира, да се държи като майка към син, и да му се бърка в работата на Учител. Това е правило впечатление на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова, а това е описано. (Виж „Изгревът”, т. V, с. 619 ÷ 685). 2). Петър Дънов е имал много неприятности и с баща си Константин Дъновски, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма в село Тетово, Русенско и е видял как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
към текста >>

Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и да го командва.
Това е правило впечатление на всички и най-много е реагирала на това Мария Тодорова, а това е описано. (Виж „Изгревът”, т. V, с. 619 ÷ 685). 2). Петър Дънов е имал много неприятности и с баща си Константин Дъновски, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма в село Тетово, Русенско и е видял как слиза Божественият Дух върху сина му Петър. Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и да го командва. Било се е стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя и го има. (Виж „Изгревът”, т. XVII, с. 633, ред 9 ÷ 23). 3). Колко е бил висок Учителят Дънов?
към текста >>

Много пъти се колебаех дали да ги извадя от беседите му. 4).
(Виж „Изгревът”, т. ІІ, с. 266 ÷ 267; т. VI, с. 153.) Много често той се спира на числото 165 см за височина на човека е Словото си. Много пъти се колебаех дали да ги извадя от беседите му. 4). Идват латвийките от Рига през 1936 ÷ 1939 г. и се учудват защо е с побеляла коса и защо няма зъби отпред. Той побелява окончателно след събора 1922 г, когато са били най-силни атаките срещу него. Тогава той дава песента „фир-фюр-фен”, която е бойният марш на Вялото Братство и чрез нея успява да се справи с враговете си. Прочетете и проучете „Беседи-събор 1922 г.” И тогава ще ви се уясни и ще разберете. 5).
към текста >>

След възкресението си Исус Христос прокара път между Земята и Небето чрез Христовия Дух, оформи астралния свят и организира астралното тяло на Земята.
(Деяния 4:31) 8). Исус е от човешка еволюция и ангелска еволюция. Той е единствен и пьрви ангел, който се е въплотил на Земята. („Допреният от въглен”: Беседа, държана на 20.І.1924 г, - В: „ Сила и живот”: Беседи, Серия VІ, Двата природни метода - София, 1924 г., с. 352) 9). След възкресението си Исус Христос прокара път между Земята и Небето чрез Христовия Дух, оформи астралния свят и организира астралното тяло на Земята. Неговата сила се прояви като изпрати Светия Дух и чрез него отвори умовете на учениците, а чрез тях и на хората да разбират Писанията. Той внесе сили и светлини в умовете им да разбират хората причините и последствията на нещата. „Тогава им отвори ума да разумеят писанията.” (Лука 24:45) („ Отвори им умовете”: Беседа, държана на 4.XI.1923 г. - В: „ Сила и живот”: Беседи. Серия VI.
към текста >>

Той слиза за първи път от своя престол.
19, ст. 4, където 24 старци се покланяли на Бога, който седи на престола „Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува” (гл. 19, ст.6); Той е този, който седи на престола. Неговото име е написано „Цар на царете и господ на господарите” („Откровението на Иоанна”, 19:11 ÷ 16). 9). Великият Учител дойде и слезе на земята, облече се в тялото на Петър Дънов, за да даде Словото на Бога за идната Шеста раса на човечеството. Той слиза за първи път от своя престол. Над него стои само Бог. 10). Словото на Всемировият Учител е Слово на Бога. Бог в своето Битие е Дух. Духът е изявление на Бога. А Духът в своето Битие е Слово.
към текста >>

56. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

ТОМ 20

Тогава изразът на древните мъдреци, че всичко е число, ще бъде една истина, достъпна на всяко дете даже... Често пъти мои посетители ми казват: - Но съгласете се, че без пари не може да се живее!
Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми. Дойде радиото, и за слушателите то замени всички тия инструменти с един вибратор, който имитира звука на всички. Агрегатните състояния и качествените различия на материята - това са само разни степени вибрации. И следователно, ако дойдем до «генералните вибратори», тогава, пусне ли се съответната вибрация, ще се получи от една «първична материя» всичките ония плодове или вещи, които искаме. Тогава всяко нещо ще се превърне в число - число на вибрации, които, щом се поставят на тая степен или бързина, ще дадат тутакси и съответния плод или вещ. Тогава изразът на древните мъдреци, че всичко е число, ще бъде една истина, достъпна на всяко дете даже... Често пъти мои посетители ми казват: - Но съгласете се, че без пари не може да се живее! Чудно нещо! Та човек именно без пари живее, а с пари само се купува по нещичко, но тъкмо това, което е най-ценното - животът, то не се купува с пари. Колко пари плаща човек на слънцето, за да му свети и грее? Колко пари плаща за въздуха, когато само една минута или две, ако престане да диша, ще се свърши животът му? Колко пари плаща на дъжда, който вали и ни носи тая вода, без която не бихме могли да живеем?
към текста >>

И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава.
Онези, които изучават формата, виждат безкрайно разнообразие, например всяка ябълка се различава от друга и всяка круша - също. Дойдем ли до понятието на «съдържание», там всичките ябълки и круши са едно видово понятие. После това многообразие дохожда в един свят на закони на единство: растения. Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева.
към текста >>

Процесите в природата следват своя път и създават една действителност.
Значи ние имаме много начини, за да знаем нещата. Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева. Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към Бога, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки. Онзи, който е чел Словото, и онзи, който е «изял» Словото, се различават. Който е «изял» Словото, той има силата, която То съдържа.
към текста >>

Срещнатите трудности са мярка на недостигащото ни знание, както и трапът е мярка на пръстта, която трябва да хвърлиш в него, за да се запълни.
И тогава това, което казват, става препятствие, явяват се догми, а после и противоречия в живота. Така Мойсей каза: «Почитай баща си и майка си! » А Христос - «Който не остави баща си и майка си, не може да бъде мой ученик.» А Учителят казва: «Ако не мислиш право, ще си нещастен. Имай Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина в себе си - и мисли право, сиреч, каквото и да мислиш, при тоя случай ще бъде право! » Когато човек се научи да мисли право, да разбира това, което го заобикаля, ще намери и своето място и ще се избегнат стълкновенията, които идат от неразбиране на Истината. Срещнатите трудности са мярка на недостигащото ни знание, както и трапът е мярка на пръстта, която трябва да хвърлиш в него, за да се запълни. С болния човек може да е приятел, но с болестта му - не! Животът не е нито проза, нито поезия. Той е: Ако се спреш на формите му - той е изкуство, художество. Ако се занимаваш със съдържанието му - това е наука. А ако търсиш смисъла му - това е философия!
към текста >>

Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе.
И в природата е така - ако нямаш ключа, ще стоиш отвън и животът ти ще бъде пълен с неприятности и неудобства. Как да се намери тоя ключ? Правата мисъл е тоя ключ! Разликата между истинската и неистинска музика е една, и то съществена - от истинската музика вадят правилата, по която калъпят неистинската. Истинската музика се ражда спонтанно, тя е израз на живот и не държи сметка за никакви писани правила - тя е вярна на живота, който в момента изразява. Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае.
към текста >>

Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе.
Как да се намери тоя ключ? Правата мисъл е тоя ключ! Разликата между истинската и неистинска музика е една, и то съществена - от истинската музика вадят правилата, по която калъпят неистинската. Истинската музика се ражда спонтанно, тя е израз на живот и не държи сметка за никакви писани правила - тя е вярна на живота, който в момента изразява. Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество!
към текста >>

Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе.
Правата мисъл е тоя ключ! Разликата между истинската и неистинска музика е една, и то съществена - от истинската музика вадят правилата, по която калъпят неистинската. Истинската музика се ражда спонтанно, тя е израз на живот и не държи сметка за никакви писани правила - тя е вярна на живота, който в момента изразява. Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество! Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот.
към текста >>

Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец!
Разликата между истинската и неистинска музика е една, и то съществена - от истинската музика вадят правилата, по която калъпят неистинската. Истинската музика се ражда спонтанно, тя е израз на живот и не държи сметка за никакви писани правила - тя е вярна на живота, който в момента изразява. Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество! Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот. От човека се иска само решението да върви с Доброто, а силата за това ще му дадат тия, които винаги помагат.
към текста >>

Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае.
Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество! Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот. От човека се иска само решението да върви с Доброто, а силата за това ще му дадат тия, които винаги помагат. Истината не се защищава, а само изнася. А човек може да я приеме или отрече - и с това да реши съдбата си, както някога евреите - с Христа.
към текста >>

Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път.
И тогава ясно разбира, че това, което цапа дрехата, не може да нацапа и другото. Но ако ранят тялото, и дрехата се разкъсва. Обличането и събличането е най-хубавото в човешкия живот. Възможностите на човешката мисъл не са всичките възможности на вселената. Храната е това, което дава живот. Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път. Щом се луташ, не знаеш да мислиш право. Прав път е без препятствие и прах. И води най-бързо към целта. А праведният път е, който води към Бога. Човек се познава какъв е по това, което дава и взима.
към текста >>

Прав път е без препятствие и прах.
Обличането и събличането е най-хубавото в човешкия живот. Възможностите на човешката мисъл не са всичките възможности на вселената. Храната е това, което дава живот. Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път. Щом се луташ, не знаеш да мислиш право. Прав път е без препятствие и прах. И води най-бързо към целта. А праведният път е, който води към Бога. Човек се познава какъв е по това, което дава и взима. Ако взима и не дава - паразит е! Ако дава на другиго това, което взема в изпълнение на Божия план от Божите ресурси - Син Божи е.
към текста >>

А праведният път е, който води към Бога.
Храната е това, което дава живот. Добрата храна дава сила да вървиш из пътя на живота, а правата мисъл - да намериш правия път. Щом се луташ, не знаеш да мислиш право. Прав път е без препятствие и прах. И води най-бързо към целта. А праведният път е, който води към Бога. Човек се познава какъв е по това, което дава и взима. Ако взима и не дава - паразит е! Ако дава на другиго това, което взема в изпълнение на Божия план от Божите ресурси - Син Божи е. Учителят не доказва своето знание пред учениците - той е държал изпит пред тия, които са го поставили на това място. Който слуша Бога, и хората слушат него.
към текста >>

Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето.
Ако един направи крачка, всички ще прекрачат. Ако в океана мръдне само една капка - целият океан ще се размърда, защото следната капка ще я замести следната, и следната - следната... така - до последната. За истинския учен са важни не догмите, а резултатите - те са животът. Учи се външно, чрез памет и ум. Това е знание перспективно, условно, относително. Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето. Истинска лоза е тази, която дава грозде. Не изисквай от другите туй, което ти сам не можеш да направиш. Странни са понякога хората! При някой болен те говорят за великия доктор, който съществувал някога и някъде си, например в Лондон или Париж. А болният охка и вика: «Помощ»!
към текста >>

Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.» Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно подпомагане на тия, които имат нужда от нашия ум, сила, богатство и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро.
Та и ний, човеците, имаме стойност не поради материалите, от които сме направени, а поради големите божествени идеи и ценности, чиито носители се явяваме. И онзи, който счупи статуята, за да я продаде само като материал, върши същото безумие, което вършат и човеците, като искат да достигнат известна външна материална придобивка и заради нея жертвуват здраве, добродетели, идеали... Линията е израз на ума. Цветът е на чувствата, сърцето. Линията е границата, цветът - съдържанието. Когато работи душата, линиите и боите се сливат незабелязано в нови цветове, нови изрази на светлината, на вечната реалност. Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.» Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно подпомагане на тия, които имат нужда от нашия ум, сила, богатство и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро. - Защо, като ме видиш, си затваряш очите? - Защото гледам... в свят много по-велик, отколкото тоя, който гледаш ти. Господи, моля Ти се, дай ми светлина да видя и разбера Твоята воля и сила, да я изпълня тъй, както Ти искаш. Буквите са от значение, но съчетанието им е по-важно. И най-големите, и най-глупавите съчинения са писани със същата азбука, но не са равнозначни.
към текста >>

Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път.
Някои от занаята си правят философия, други от философията - занаят. А малцина са тия, които живеят това, което философстват, и философстват това, което живеят. Всичко произтича от едно. Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот. Водата е една, а разнообразието иде от условията, при които тя е текла. Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път. Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда... Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения. Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш. Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание.
към текста >>

Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората.
Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда... Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения. Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш. Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание. Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени. Говорят за логика. Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата.
към текста >>

» Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого.
Но има много видове логики. Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята.
към текста >>

Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен.
» Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът. Същото е и с човека.
към текста >>

Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава.
В такъв случай държавата може да преживее и по-лоши дни, отколкото във време на златния еталон. Соломон казва: «Суета сует и всяческая суета.» Но така може да говори човек, който никога не е познавал Бога органически - той Го е познавал само с ума си и сърцето си донякъде, но не и с душата и духа си. Защото, да изпълниш волята Божия, не може да бъде суета... Но Соломон, види се, като е писал това, е мислил само като един мъдър человек, който е изпитал всички превратности на живота. И вярно е, че всичко без Бога - Любовта, е празно и суета. Всичката вода дунавска не е на Дунава. Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията.
към текста >>

Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията.
Ако се влее и най-малката река в Дунава, и тя има силата и пътя на Дунава. Така е и с човека и Бога. Знанието бива механично, когато действува паметта, навикът, инстинктът; логично, когато действуват законите на логиката без изпълнението. Знание органично - тогава живот и знание се покриват, въплотена целесъобразност, разумна и съзнателна. Който иска да заповядва някому, трябва да го храни и носи тъй, както носи и храни ръката си или крака си - другото е насилие, срещу което се отвръща с насилие. Радостите и скърбите на един обикновен живот са като долините и хълмовете на един обикновен пътешественик - лесни са слизанията, трудни са каченията. Но за един авиатор това е само разнообразие на пейзажа - толкова по-красиви, колкото контрастите са по силни. Когато една причина не обяснява всички явления («енергетизъм», «психизъм» и пр.), то значи, че тая причина сама е следствие на някоя по-обща причина. Ако постигнеш това, което чакаш - знаеш. За да преместиш цяло море, достатъчно е да гребнеш само едно канче вода от него. Понякога аз виждам странни хора: те държат цяла реч на термометъра си, недоволни, че той показва 0° (нула градуси).
към текста >>

Понякога хората, които се оплакват от лошите условия на живота, ми се струват като пътници, които са попаднали нощем в блато - вървят те цели часове и се оплакват от лошите условия, а като съмне, виждат, че блатото не е повече от стотина метра, но те цялата нощ са се въртели из него... Ако имаха една светлинка, която да ги оправи, те биха го минали само за няколко минути... Така е и със злото.
- По-малко му дай - чух глас в себе си и аз изкривих рязането на портокала. - Защо развали Божествения закон да гледаш на него като на себе си? Тогава видях що съм и ми стана много мъчно, че с толкова малко се съблазнявам. Но по-после се възрадвах, че поне Бог ми отвори очите, та видях пог-решката си. За колко малко ние изгубваме равновесието и справедливостта си! Понякога хората, които се оплакват от лошите условия на живота, ми се струват като пътници, които са попаднали нощем в блато - вървят те цели часове и се оплакват от лошите условия, а като съмне, виждат, че блатото не е повече от стотина метра, но те цялата нощ са се въртели из него... Ако имаха една светлинка, която да ги оправи, те биха го минали само за няколко минути... Така е и със злото. Когато човек има ръководна идея, неговото блато сравнително лесно се минава. Не е важно, че някое знаме е носено от някого по-рано, стига то да заслужава - и знаменосецът, който сега го носи, да е достоен за него. Понякога казват, че Учителят говорил същото, което и Христос казал. Но те не разбират, че тука въпросът не се отнася до думите, които всеки може да прочете в кое да е Евангелие, а в живота, който живее Учителят, и думите на когото само потвърждават тоя живот, като израз на собствен живот, а не преповторения на миналото. «Говоря това, което видях в Отца си» - казваше някога Христос.
към текста >>

Но в книгите има само пътеки към извора - а самият извор и водата му са вън от тях.
Паданието на човека е станало, когато в неговото съзнание са се появили два центъра вместо единия - Бог. Тогава кръгът е станал елипса и заедно с това се е нарушило равновесието и започнало движението. Но тогава тази елипса е пресякла други кръгове и влязла в досег с други, по-низши, животи (бацилите, например), следствие от което са били болестите. Мнозина четат книги и чакат откровения от тях. Дори някои книги наричат свещени. Но в книгите има само пътеки към извора - а самият извор и водата му са вън от тях. И тоя, който не ги намери в своето Божествено Себе, никъде няма да ги намери - а най малко в книгите, пък били те и «свещени»... Когато един човек едно мисли и друго прави, той след време непременно ще дойде в конфликт в себе си, с подсъзнанието, което е запазило в своите архиви мисълта и ще я върне като едно противоречие. Светът е един, схващанията - много. Схващанията показват какъв е човекът, а не какъв е светът! Малкото не може да обхване и разбере голямото, освен частично и изопачено - то вижда себе си и обяснява себе си, а мисли, че разбира другия. Това е негов стремеж и осакатяване понякога.
към текста >>

Боже мой, Ти, Който си ми показал Пътя и си ми дал светлина да вървя по него - благодаря Ти!
И от душата ми - благодарност. Защото в светлината си Ти - и в тъмнината - Твоята надежда за онова, което иде. Благословено да бъде името Ти, защото с Тебе и в смъртта има живот, а без Тебе и в живота няма смисъл. И рече ми: - Стани и възхвали Бога, защото днес человек възхвали човека. И станах и казах: - Боже мой, Ти, Който си ме извлякъл от тъмнотите на Битието, за да ме пратиш в тоя свят - благодаря Ти! Боже мой, Ти, Който си ми показал Пътя и си ми дал светлина да вървя по него - благодаря Ти! Боже мой, Ти, Който си ми дал живота и си турил тоя неугасим стремеж към Твоята Истина - благодаря Ти! Боже мой, Ти, Който си ме сподобил с Твоя образ - да любим тъй, както Ти любиш - благодаря Ти! Благодаря Ти, че Ти и на небето, и на земята еднакво промишляваш за всички! Амин!
към текста >>

57. (130) Среща с Царя на 21.III.1942 г. във Враня от 9 без 10 до 10 и 20 сутринта

ТОМ 20

Ако те приемат това, което има [да] казва, после ще им се каже и един план толкова лесен, че и малките разумни деца ще могат да го изпълнят.
(130) Среща с Царя на 21.III.1942 г. във Враня от 9 без 10 до 10 и 20 сутринта Преди да се срещнем, още вечерта Севов ме търси да ми каже, че царят ще заминава за Германия и да бъда на местата си, защото ще иска да ме види. В четвъртък бях на екскурзия целия ден и той ме търсил да ми покаже нещо, дадено му от царя. Вечерта, като се върнах, отидохме към Бистрица и той ми показа един портрет на Багрянов от «Зора», в който той досущ приличаше, след направената му от царя брада, на Фердинанд... Също и две писма картички - едничкото, което бе получил от него от 9.IХ. 1941 г., в които пише, че би писал, ако не се боял... Преди да отида при царя, се видях с Учителя, който ми каза, че сега е време той, ако има съзнание за работата и ако има радост, а не насила, да се разговори с Хитлер за мир, защото сега светът се обърна на болници и няма смисъл това унищожение.626 Трябва да разберат, че в Божественото всичко печели, а в човешкото и когато наглед печели, то е само наглед - докато бащата е силен, се налага, а после синът връща по същия начин. Ако те приемат това, което има [да] казва, после ще им се каже и един план толкова лесен, че и малките разумни деца ще могат да го изпълнят. Човешкото и големите мъдреци не могат го изпълни, а Божественото и малките разумни деца могат да го изпълнят. (Най-напред Учителят беше казал: «Децата ще го изпълнят», а после ме викна и върна от пътя и прибави: «Разумните деца - за глупавите ние не се интересуваме.») Царят, въпреки че отидох по-рано, с намерение да го почакам аз, той пак беше дошел и надничаше към градината. Той ми посочи снега и като се ръкувахме, каза: - Ами това какво е? - Бяло знаме за мир - казах аз весело. - Ха!
към текста >>

(Най-напред Учителят беше казал: «Децата ще го изпълнят», а после ме викна и върна от пътя и прибави: «Разумните деца - за глупавите ние не се интересуваме.») Царят, въпреки че отидох по-рано, с намерение да го почакам аз, той пак беше дошел и надничаше към градината.
В четвъртък бях на екскурзия целия ден и той ме търсил да ми покаже нещо, дадено му от царя. Вечерта, като се върнах, отидохме към Бистрица и той ми показа един портрет на Багрянов от «Зора», в който той досущ приличаше, след направената му от царя брада, на Фердинанд... Също и две писма картички - едничкото, което бе получил от него от 9.IХ. 1941 г., в които пише, че би писал, ако не се боял... Преди да отида при царя, се видях с Учителя, който ми каза, че сега е време той, ако има съзнание за работата и ако има радост, а не насила, да се разговори с Хитлер за мир, защото сега светът се обърна на болници и няма смисъл това унищожение.626 Трябва да разберат, че в Божественото всичко печели, а в човешкото и когато наглед печели, то е само наглед - докато бащата е силен, се налага, а после синът връща по същия начин. Ако те приемат това, което има [да] казва, после ще им се каже и един план толкова лесен, че и малките разумни деца ще могат да го изпълнят. Човешкото и големите мъдреци не могат го изпълни, а Божественото и малките разумни деца могат да го изпълнят. (Най-напред Учителят беше казал: «Децата ще го изпълнят», а после ме викна и върна от пътя и прибави: «Разумните деца - за глупавите ние не се интересуваме.») Царят, въпреки че отидох по-рано, с намерение да го почакам аз, той пак беше дошел и надничаше към градината. Той ми посочи снега и като се ръкувахме, каза: - Ами това какво е? - Бяло знаме за мир - казах аз весело. - Ха! - се изненада той и зарадва (сняг беше валяло доста от снощи и днес). Седнахме веднага и започнахме разговора.
към текста >>

Ако плутокрацията намери допирни точки, и Германия трябва да ги намери, но не по пътя на Англия, която жертва народите - Хитлер трябва да предложи не чужди земи, както е направила Англия, а да се тури други принцип - справедливостта, като и малките братя имат достатъчно права, дори повече от големите, защото големите сами си пазят правата, а [на] малките трябва да им ги пазят.
При това Хитлер ще се изхаби, а той е последният резерв на Германия. Трябва да му се говори смело, че мирът е необходим. Че се превърнаха страните на болници, че това съсипва храбрите народи. Че Германия ще... Нова Германия е много по-велика в мирна работа, отколкото във война, и че те трябва да залеят Европа с работа, а не с кръв; че ако има излишна енергия, тя трябва да иде в работа, а не в борби; че една велика Русия не може да остане във веки веков осакатена и че когато и да е, ще си вземе мястото и че по-добре е сега да се разберат. Ако и съветска Русия продължава плановете на царска Русия, то показва кое е по-силно; трябва разум, а не озлобление. Ако плутокрацията намери допирни точки, и Германия трябва да ги намери, но не по пътя на Англия, която жертва народите - Хитлер трябва да предложи не чужди земи, както е направила Англия, а да се тури други принцип - справедливостта, като и малките братя имат достатъчно права, дори повече от големите, защото големите сами си пазят правата, а [на] малките трябва да им ги пазят. Трябва Хитлер да не ламти за Малорусия, защото това значи да се ползува от чужди земи и да изпълва един английски план, който тика Германия там, за да не иска колонии, а тя трябва да се ползува заедно с всички държави от суровите материали на света.628 Това трябва сега да се каже, и то под приемлива форма - една дипломатическа офанзива, преди другата, защото стане ли и тя, ще има много разноски, а за да се компенсират, ще се искат чужди земи, а това ще даде едно онеправдание на народи, т.е. старото положение и условие за нови войни. Справедливост трябва да се сложи в основата на нова Европа и то да се подчертае ясно. Това ще го кажете на Хитлер насаме. - Но той винаги има при себе си хора.
към текста >>

58. XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев. 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

ТОМ 20

«София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен.
150, 2.XII.1930 г.) За иконата и за идеалния човек. - За Лулчев и за присъдата на Тимеви. - «Вие, българите От няколко деня отново се заговори за «учителя» Дънов и неговата секта. Даже се клишира и една икона на самия Дънов. Редакцията на в. «София» изпрати вчера един от своите сътрудници, който има щастието да говори с «учителя», защото, наистина, достъпът до него не е тъй лесен. Първият въпрос, който е задал нашият сътрудник, е бил: - Кажете нещо по иконата, господин Дънов? Вярно ли е, че Вие сте светец и че можете да сторите всичко, каквото пожелаете? - Полицията извърши едно беззаконие, като влезе в един частен дом и взе една картина, върху която няма никакво право. Това е беззаконие на грешния човек. - Слушайте, докато, вие българите (като че ли той не е българин -бел.
към текста >>

Петоъгълникът изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта.
- Слушайте, докато, вие българите (като че ли той не е българин -бел. ред.) не се покаете, ще бъдете унищожени (!?). Ако не бях аз да предотвратя, България отдавна би загинала (?!). Аз съм идеалният човек, на картината е изобразен само идеалният човек, който си е показал двете ръце, че са чисти. Сегашният човек е един отпадък от първообразния човек, който е Божие подобие. Петоъгълникът изобразява пътя на идеалния човек - любов, мъдрост, истина, правда и доброта. Вратата - през нея трябва да мине идеалният човек. Тоягата - законът на правдата. Ножът - словото, разумното у човека. Чашата - страданията, книгата - съвестта, съзнанието у човека. Кандилото - Божественият живот (любовта), която трябва да блика у човека.
към текста >>

59. 23. ЦЯР ЗА МЪЧНОТИИТЕ И РЕПАРАЦИИТЕ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Тогава всичко ще ни стане ясно, пътят - лесен, спъванията - все по-редки.
Каквото и да се говори, вината за това не може да се стовари само върху отделни личности. Те допринасят, усилват понякога, но не те са, които изключително творят събитията. Наистина, казват понякога, че малкото камъче прекатурвало колата, но тия министри, водачи и държавници съвсем нямат претенцията да са „малки”... Пък и според нас всяка кола може да бъде преобърната - стига коларят й да не е мястото си и да е нехаен... Но това е прехвърляне, а не творчество, живот, разумно управление... Причините за нещастията седят по-дълбоко, отколкото обикновено се мисли. И водачите на политическите движения у нас, които са обикновено доста умни хора, разбират това: те знаят своите сили и възможности - ала какво да правят – „народът” иска... зрелища... и служби... и те си дават вид, чея оправят и управляват - дотолкова, доколкото шофьорът управлява своя автомобил..., но забравят да си спомнят, че тоя, който седи вътре, командва накъде - наляво или дясно... Пък изгодно им е това забравяне... има толкова милиончета безотчетни... Има един Господар и на тая страна, Който е Господар и на господарите, и на слугите - Той е, Който регулира живота; ще Го признаваме или не - то има за Него толкова значение, колкото мнението на паяците - за изгряващото слънце... И колкото ние се отдалечаваме от светлината - толкова и спъванията ни ще бъдат по-чести, паданията - по-тежки. И това ще трае докогато се свестим да се обърнем и тръгнем отново към светлината. Тогава всичко ще ни стане ясно, пътят - лесен, спъванията - все по-редки. И когато разберем цената и ефекта на светлината, ний ще станем служители на тая светлина, ще почитаме себе си за усилията, които сме направили и успехите, които сме постигнали, а ще обичаме близки, защото тъкмо в тая светлина ще схванем, че всинца сме братя. А между братя много от днешното - закони, съдилища, наказания, убийства, гонения - ще стане излишно. Ще паднат стените на затворите, ще престанат гоненията - обичта и изобилието ще се възцари. Мечта? - Не, една действителност за всяко възвишено сърце, което е възлюбило хората и е готово да им служи безкористно. А кой ви пречи да бъдете и вий такива и между тях?
към текста >>

60. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

„Пътпроект” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре.
През деня младите членове на семейството дигаха доста шум и аз мъчно учех уроците си. Учехме на глас с Косю и аз лесно запомнях неговите уроци, които съм заучавал предната година. Величка плачеше много и аз намерих начин да я спирам - духах й в носа и тя се укротяваше, Майка ми се връщаше от пазара и поемаше малките. Аз работех каквото можех - цепех дърва, пренасях въглища и през цялото лято събирах дърва от гората. Бях позаякнал и помагах в къщи. „Пътпроект” даваше камион и баща ми вземаше въглища направо от мина Перник и те горяха добре. Бараките мъчно се затоплят и печката трябва постоянно да гори. Аз се завивах добре, затоплях се и бързо заспивах, Ставах рано, запалвах печката и започвах да уча - сутрин се учи най-добре. Хранех се малко и тялото ми беше много слабо и лекарите ми отпуснаха мляко за усилване (Слънце в опозиция със Сатурн). А Слънце квадрат с Уран ме правеше много нервен и напрегнат. Давах млякото на малките, които също получаваха.
към текста >>

В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе.
Взех портокала, целунах Му ръката. Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган.
към текста >>

Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г.
Той отвори вратата и аз излязох. Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала.
към текста >>

няма път от Русе до Силистра.
Този портокал остана у нас до 12.01.1944 г., когато го изядохме, преди да се евакуираме от София. Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала. Веднъж съм излязъл да се пързалям със счупен стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи.
към текста >>

За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война.
Така завърши нашият мълчалив разговор, който даде голям резултат. (Отрицателните сили са слухари и като чуят нещо, веднага го развалят. В духовния и в по-горните светове всички разговори са с телепатия.) На другия ден баща ми го изпращат с бригадата да трасират път от Силистра до някое село, до което има път от Русе. Когато румънците взимат Добруджа в 1913 г., за Силистра има пътища от Гюргево, Букурещ и другите румънски градове, а след мирното й присъединяване към България на 6.09.1940 г. няма път от Русе до Силистра. За първи път тогава България - със съдействието на Учителя - придобива земя без война. Баща ми замина в командировка в неговия роден град, обади се с писмо и доста се забави. Зимата рано ни зави с белия си юрган. Направихме си шейни с кормило и се пързаляхме покрай гората и квартала. Веднъж съм излязъл да се пързалям със счупен стол и съм замръзнал и ме занасят в къщи. По средата на септември баща ми Крум се върна вечерта с камион от командировката.
към текста >>

Посрещнахме 2 пъти изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време.
Преспахме край „Алеко” и поехме по баира. Нямаше никакви хора. Горе имаше германци и срещнахме един, който отиваше вероятно за храна надолу. Баба Мария и дядо Иван, като разбраха, че сме от Изгрева, ни приеха като свои деца. Направиха хляб и ядене и ни нагостиха добре. Посрещнахме 2 пъти изгрева на слънцето от Големия Резен и се радвахме на топлото време. Германците имаха голям бинокъл - перископ и ни позволиха да погледнем през него. София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите. Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити крака. По същото време група наши приятели решават да отидат на Витоша. Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб.
към текста >>

Пръв върви Петър и по средата на пътя вижда на малко сено сложена топла питка.
София се виждаше като на длан, Изгрева, полянката и къщите. Преседяхме два дена и се върнахме на Изгрева с малко набити крака. По същото време група наши приятели решават да отидат на Витоша. Брат Петър Филипов отива при Учителя и му съобщава тяхното желание, но нямали хляб, Учителят казал: „Идете, рекох, то ще се нареди.” Сутринта тръгват рано и посрещат изгрева над сипея и отиват на Ел Шадай, където си сваряват и пият гореща вода - не закусват, защото нямат хляб. Тръгват нагоре към Горския дом. Пръв върви Петър и по средата на пътя вижда на малко сено сложена топла питка. Той я взима, разчупва я и подава на следващите го приятели да закусят. Учителят се грижеше за всичките ни насъщни нужди и ни помагаше. Всички сме Негови деца, които пред Неговото лице трябваше да решим мъчните си задачи. Много пъти в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова. Често Учителят я кара да готви, понеже притежавала в себе си трите елемента - на Любовта, на Мъдростта и Истината, и придавала нещо хубаво на храната.
към текста >>

Много пъти в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова.
Тръгват нагоре към Горския дом. Пръв върви Петър и по средата на пътя вижда на малко сено сложена топла питка. Той я взима, разчупва я и подава на следващите го приятели да закусят. Учителят се грижеше за всичките ни насъщни нужди и ни помагаше. Всички сме Негови деца, които пред Неговото лице трябваше да решим мъчните си задачи. Много пъти в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова. Често Учителят я кара да готви, понеже притежавала в себе си трите елемента - на Любовта, на Мъдростта и Истината, и придавала нещо хубаво на храната. Когато оставаше храна, тя ни викаше в кухнята - нас и други бедни, и ни напълваше по една тенджера. След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време.
към текста >>

Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време.
Много пъти в кухнята беше дежурна сестра Юрданка Жекова. Често Учителят я кара да готви, понеже притежавала в себе си трите елемента - на Любовта, на Мъдростта и Истината, и придавала нещо хубаво на храната. Когато оставаше храна, тя ни викаше в кухнята - нас и други бедни, и ни напълваше по една тенджера. След свършването на дежурството, Учителятя викал и питал дала ли е храна на няколко бедни семейства. „Да - отговаряла тя, - погрижих се.” Обикновено Учителят доплащаше дефицита в кухнята. 45. Студ и глад на Изгрева Животът на Изгрева не беше лесен, особено зимно време. Имахме постоянно проблеми за разрешаване. От студа често замръзваха чешмите при салона и ние ходехме за вода при гара „Пионер”. Слагахме на шейните по 3 ÷ 4 казанчета, завързвахме ги за шейната, а отгоре връзвахме някакъв плат, за да не се изплисква водата. Така се снабдявахме с вода. В извънредни ситуации спираше и токът, но имахме готови газени лампи, с които си светехме.
към текста >>

Покрай Симеон Симеонов имаше пътека, която стигаше до нас.
Беше много общителен и бяхме добри приятели. Подари ми книгата „Чичо Томовата колиба” Понякога му носех вода. Пред Бистра Цонзорова, жена на Христо, Учителят казва на Христо Цонзоров: „Понеже ти услужи на Братството със своя дом, никога няма да останеш без жилище - нито на земята, нито на небето.” Западно от Симеон Симеонов на алеята с камелиите живееше с. Веса Козарева. Горното й прозорче винаги беше отворено и аз пусках пакет с храна. Покрай Симеон Симеонов имаше пътека, която стигаше до нас. Пред къщата му изкопали трап за канал, но не го покрили и вечерта Косю пада в дупката до инструментите, но слава Богу, не се удари. До нашата барака беше тази на Иван певеца, който заедно с много други млади братя си замина в 1939 г. Съседка ни стана Анка Каназирева, с която отлично се разбирахме и често й помагахме. Игнат Котаров имаше колело и ни возеше с него. С големи стомни докарваше вода от разсадника. 46.
към текста >>

За пръв път Учителят възлага организирането и ръководенето на екскурзията на младите тогава братя Гавраил Величков и Неделчо Попов.
Често ставаха и разправии. Пред лицето на Бога ние проявявахме стария груб материален живот и това Той често го отбелязваше в беседите Си. 47. Екскурзия до хижата на връх Мусала През 1940 г. имаше голямо политическо напрежение в Европа и нашата страна, което създаваше несигурност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде на връх Мусала с определена група братя и сестри, да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководенето на екскурзията на младите тогава братя Гавраил Величков и Неделчо Попов. Дотогава всички екскурзии, организирани от Славчо и Николай, са завършвали все с дефицит, който Учителят е плащал. Гавраил е финансист и заедно с Неделчо Попов взимат присърце задачата.* Свързват се с братя Начеви от Самоков, които идват с един автобус и групата е готова за тръгване. Вестта, че Учителят отива на Мусала, се разпространява с мълниеносна бързина по целия Изгрев. Приятелите се организират и събират пред салона с желание да участват в екскурзията. Между тях беше и нашето семейство.
към текста >>

Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни.
Това беше първата моя екскурзия със семейството ни до Мусала на моя рожден ден - започването на 9-ата ми година, и последната обща екскурзия с Учителя на 22.07.1940 г. Първият автобус с Учителя тръгна и благополучно пристигнал в Боровец. Братята намират няколко коня, на които натоварват багажа и след 15 часа поемат към хижа Мусала. По светло стигат до нея и се настаняват. Вторият автобус дойде след 17 часа, натовари останалите приятели и нашето семейство и потеглихме за Боровец. Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни. На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои. В края на деня, в 20 часа бяхме в Боровец. Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия.
към текста >>

На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои.
Първият автобус с Учителя тръгна и благополучно пристигнал в Боровец. Братята намират няколко коня, на които натоварват багажа и след 15 часа поемат към хижа Мусала. По светло стигат до нея и се настаняват. Вторият автобус дойде след 17 часа, натовари останалите приятели и нашето семейство и потеглихме за Боровец. Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни. На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои. В края на деня, в 20 часа бяхме в Боровец. Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия. С Косю ни беше доста трудно.
към текста >>

Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия.
Запяхме „Братство, единство” и през цялото пътуване се разнасяха мелодиите на братските песни. На места пътят за Самоков беше тесен и големият автобус мъчно взимаше острите завои. В края на деня, в 20 часа бяхме в Боровец. Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия. С Косю ни беше доста трудно. Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време?
към текста >>

Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път.
Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия. С Косю ни беше доста трудно. Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време? ” Те стигат на хижата много по-рано от нас и съобщават, че идва голяма група с коне и малки деца, Веднага организират група и с няколко фенера тръгват надолу, да ни посрещнат. След като минахме половината път и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата. Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа. Беше 24 часът.
към текста >>

След като минахме половината път и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата.
Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време? ” Те стигат на хижата много по-рано от нас и съобщават, че идва голяма група с коне и малки деца, Веднага организират група и с няколко фенера тръгват надолу, да ни посрещнат. След като минахме половината път и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата. Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа. Беше 24 часът. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Нареди нещо и ние отидохме в таванското помещение на наровете. Учителят беше отседнал в малката северна стая, на вратата на която имаше надпис „Петър Мусала”.
към текста >>

Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя - посоката даже към нея?
” Сън не ни хващаше. Да сме толкова близо до Мусала, и да ни оставят в хижата. Скоро хижата утихна. Станахме и излязохме навън пред хижата. Посрещна ни студеният източен вятър и непрогледната тъмнина, допълнена с мъгла, а от групата - никаква следа. Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя - посоката даже към нея? ” Предложих да изчакаме да съмне и щом някой турист излезе от хижата и тръгне нагоре, да го проследим накъде отива и ние веднага да го последваме, Приготвихме всичкия багаж, който имахме, и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по пътя за така желаната Мусала. Абсолютната тишина се наруши от слабо скръцване на врата от долния етаж. Разбрахме, че спасението ни е дошло.
към текста >>

Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по пътя за така желаната Мусала.
Станахме и излязохме навън пред хижата. Посрещна ни студеният източен вятър и непрогледната тъмнина, допълнена с мъгла, а от групата - никаква следа. Върнахме се в хижата и понеже сме били философи в миналото, почнахме да умуваме: „Как да отидем на Мусала, на която никога не сме ходили и не знаем пътя - посоката даже към нея? ” Предложих да изчакаме да съмне и щом някой турист излезе от хижата и тръгне нагоре, да го проследим накъде отива и ние веднага да го последваме, Приготвихме всичкия багаж, който имахме, и зачакахме. Не идва лесно денят. Започна от зората да просветва на тавана, но никой не се сещаше, че две деца чакат някой турист да стане и тръгне към върха, за да го последват по пътя за така желаната Мусала. Абсолютната тишина се наруши от слабо скръцване на врата от долния етаж. Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои туристи станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни видят. Видяхме пред хижата трима младежи с раници, които тръгнаха отдясно покрай езерото и започнаха да се изкачват по баира нагоре. Застанали до ъгъла на хижата, ги проследихме с поглед - видяхме накъде отиват и веднага влязохме в хижата.
към текста >>

Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват пътя на туристите към върха.
Разбрахме, че спасението ни е дошло. Някои туристи станаха и ние веднага слязохме долу, като се пазехме да не ни видят. Видяхме пред хижата трима младежи с раници, които тръгнаха отдясно покрай езерото и започнаха да се изкачват по баира нагоре. Застанали до ъгъла на хижата, ги проследихме с поглед - видяхме накъде отиват и веднага влязохме в хижата. Смъкнахме багажа, натоварихме се като магарета с две чанти, две раници, две дамаджани и с други неща и поехме полека нагоре. Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват пътя на туристите към върха. Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата. Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха. Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит.
към текста >>

Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха.
Смъкнахме багажа, натоварихме се като магарета с две чанти, две раници, две дамаджани и с други неща и поехме полека нагоре. Отляво и отдясно на завоите бяха забити малки разноцветни книжни знаменца - червени, сини, жълти, бели, поставени вероятно да показват пътя на туристите към върха. Те ни харесаха и макар че бяхме много натоварени, събрахме доста от тях, за да ги занесем на Мусала. Сетихме се, че ако ни настигнат туристи, ще ни се скарат за тях и ги скрихме под клек, за да ги вземем на връщане. Вървяхме бавно и трудно изкачихме баира над езерото до хижата. Вдясно, недалеч от пътеката видяхме малко по размери езеро – „Незнайното” и сметнахме, че е „Окото” и напълнихме дамаджаните с вода, да я носим за родителите си на върха. Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре.
към текста >>

От тази среща се уверихме, че сме в правия път.
Някаква мощна невидима сила ни теглеше нагоре и ни привличаше като голям магнит. Там бяха Учителят, приятелите и родителите ни, Тази мисъл ни изпълваше със сила и ние стъпвахме уверено и бързо. Настигна ни група туристи, които ни се скараха: „Къде сте тръгнали сами в планината с тоз багаж, който не е по силите ви да го носите? ” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща се уверихме, че сме в правия път. Вятърът подухваше и ни разхлаждаше, което ни импулсираше да ходим. По околните била се стелеше мъгла, която от време се вдигаше и се откриваха омайни гледки, ту падаше и забулваше всичко. От изток слънцето проби мъглите и огря пътя. Температурата бързо се повиши и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо.
към текста >>

От изток слънцето проби мъглите и огря пътя.
” Отговорих: „При мама и татко, които отидоха сутринта на Мусала.” – „Веднага се връщайте в хижата! ” Ние тръгнахме неохотно назад, но в това време туристите се скриха зад завоя и ние пак потеглихме нагоре. От тази среща се уверихме, че сме в правия път. Вятърът подухваше и ни разхлаждаше, което ни импулсираше да ходим. По околните била се стелеше мъгла, която от време се вдигаше и се откриваха омайни гледки, ту падаше и забулваше всичко. От изток слънцето проби мъглите и огря пътя. Температурата бързо се повиши и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Косю се умори и отказа да носи повече багаж. Наложи се само аз да го нося. Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко пъти, докато принеса всичко, след това - пак отново.
към текста >>

Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко пъти, докато принеса всичко, след това - пак отново.
От изток слънцето проби мъглите и огря пътя. Температурата бързо се повиши и неутрализира хладния полъх на вятъра. Стана горещо. Косю се умори и отказа да носи повече багаж. Наложи се само аз да го нося. Занасях 2 парчета на 100 метра, оставях ги и се връщах няколко пъти, докато принеса всичко, след това - пак отново. Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред. На всичко отгоре Косю огладня и седна до първите торби, които бях принесъл напред и започна лакомо да яде. Ядосах се: „Не иска да носи багаж, а яде.” Помислих: „Всяко зло за добро. Така той намалява теглото на багажа и ми облекчава работата. ” Нямах време и излишни сили да му се карам.
към текста >>

С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека.
Учителят и приятелите отиват на Мусала за изгрев в доста студено и мъгливо време. Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката. После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят. Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека. Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона. Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там. Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите.
към текста >>

Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас.
Слънцето се показва за малко от облаците и пак се скрива. Прави се обща молитва, приятелите насядат на завет, а Учителят отправя погледа си на юг, където е паметникът на Георги скиора, загинал от бялата смърт, и казва, че тази смърт е най-тежката. После казва: „Нашият Георги, нашият Георги, нашият Георги.” Нарежда да слязат долу при „Окото”, където заваряват вода, пият и се стоплят. Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека. Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона. Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там. Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите. Всички слушаха с внимание и тишина беседата.
към текста >>

Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там.
Учителят там изнася втора беседа: „Правила на Любовта”. С Косю сме уморени и бавно пъплим по стръмната пътека. Пренесохме няколко пъти багажа и изведнъж майка ми изкочи пред нас. Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона. Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там. Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите. Всички слушаха с внимание и тишина беседата. Тя завърши, изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят върху чутото Слово. От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя.
към текста >>

Слязохме и се качихме още 2 пъти с баща ми.
Тръгна и Учителят. Понеже багажът ни беше близо, решихме да останем и преспим на заслона. Пренесохме багажа и се настанихме. Настаниха се и Пеньо Ганев и Елена Григорова, които на другия ден тръгваха към езерата. С майка ми и баща ми се качихме на Мусала. Слязохме и се качихме още 2 пъти с баща ми. Бяхме много радостни и доволни. Привечер стана студено и падна гъста мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма шапките и шаловете. Сетих се, че сме ги забравили сутринта в хижата. Силна мисъл озари умът ми - да ида и да ги взема.
към текста >>

Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата.
Бяхме много радостни и доволни. Привечер стана студено и падна гъста мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма шапките и шаловете. Сетих се, че сме ги забравили сутринта в хижата. Силна мисъл озари умът ми - да ида и да ги взема. Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата. От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам студеният вятър, който охлаждаше тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката.
към текста >>

Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката.
Без много да мисля и без да се обадя на родителите, аз се затичах по пътеката надолу в мъглата. От тичането се затоплих и почнах да не чувствувам студеният вятър, който охлаждаше тялото ми. Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката. Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете. Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път. Не знам за колко време съм отишъл до хижата и съм се върнал, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те много се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл забравените неща. Отначало не ми вярваха, но като извадих от пазвата си забравените вещи, взеха да се ядосват и ме попитаха как не съм се изгубил в тази гъста мъгла.
към текста >>

Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път.
Стигнах хижата, качих се на таванския етаж и под възглавниците, на които бяхме спали, намерих шаловете и шапките, лъжици и други неща, които сложих в пазвата си. Огледах хижата и не видях никого от Братството - нямаше ги. Без да се обаждам на някого, поех обратно към заслона. Не виждах нищо пред себе си, но краката ми напипваха пътеката. Бях много радостен и чувствах, че Той - Учителят беше с мене, малкото глупаво непослушно дете. Това ми даваше смелост и сила - криле, за да извървя целия този труден път. Не знам за колко време съм отишъл до хижата и съм се върнал, но родителите ми не бяха забелязали моето отсъствие. Влязох в заслона и те много се учудиха, като им казах, че съм ходил до хижата и съм донесъл забравените неща. Отначало не ми вярваха, но като извадих от пазвата си забравените вещи, взеха да се ядосват и ме попитаха как не съм се изгубил в тази гъста мъгла. Да, това беше моето първо кръщение на послушание и смелост. Онзи, който ме водеше и пазеше - Учителят, обичаше смелите и послушни хора.
към текста >>

Учителят е в малка палатка, построена на полянка отляво на пътеката.
* Виж „Изгревът”, том IV, стр. 60; том Х, стр. 460 ÷ 465. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 50. Беседа при Велчовото мостче Учителят с приятелите слезли до началото на „Голготата” и на полянката на Петровото (Велчевото) мостче се спират и преспиват около два големи огъня. Учителят е в малка палатка, построена на полянка отляво на пътеката. Сутринта стават, правят молитва, изпяват няколко песни и Учителят произнася трета беседа: „Закон за частите и цялото”. Беседата завършва, казва се молитва и се изпяват няколко песни. Правят закуска с чай. Учителят казва всеки да даде всичко, което има, за общата закуска. Приятелите се подготвят за слизане към Боровец (Чамкория), Уведомяват Учителя, че всички са готови за тръгване, но Той казва, че ще почакаме, докато дойдат и последните от горе.
към текста >>

На средата на пътя, от хижата до Боровец, на полянката над Петровото мостче имаше малка палатка, в която беше Той и ни чакаше.
Беседата завършва, казва се молитва и се изпяват няколко песни. Правят закуска с чай. Учителят казва всеки да даде всичко, което има, за общата закуска. Приятелите се подготвят за слизане към Боровец (Чамкория), Уведомяват Учителя, че всички са готови за тръгване, но Той казва, че ще почакаме, докато дойдат и последните от горе. Към обяд ние пристигнахме в бивака на приятелите. На средата на пътя, от хижата до Боровец, на полянката над Петровото мостче имаше малка палатка, в която беше Той и ни чакаше. Братята и сестрите бяха насядали под околните клекове. Два огъня горяха и чайниците вряха. Някои пиеха чай. Учителят чакаше тези, които бяха най-прости и бедни на Изгрева и с които почти избягваха да говорят. Стана чудо.
към текста >>

Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре.
„Защо се забавихте толкова време? ”-беше първият им въпрос – „Учителят каза, че няма да тръгнем надолу, докато не дойдете и вие.” Да, - нашият Благ Баща чакаше Своите най-малки деца. Закусихме добре, починахме си и Учителят нареди да слизаме надолу. Този, Който имаше грижата за целия свят, за Космоса, спираше вниманието Си и на най-малките, презрени същества в Братството и даде добър урок на благост и любов на всички приятели. Слизането надолу беше много по-леко от качването. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха.
към текста >>

С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”.
”-беше първият им въпрос – „Учителят каза, че няма да тръгнем надолу, докато не дойдете и вие.” Да, - нашият Благ Баща чакаше Своите най-малки деца. Закусихме добре, починахме си и Учителят нареди да слизаме надолу. Този, Който имаше грижата за целия свят, за Космоса, спираше вниманието Си и на най-малките, презрени същества в Братството и даде добър урок на благост и любов на всички приятели. Слизането надолу беше много по-леко от качването. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева.
към текста >>

Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път.
Слизането надолу беше много по-леко от качването. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева. През цялото пътуване се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия. Учителят беше много сериозен и мълчеше. Братята и сестрите, останали на Изгрева, ни посрещнаха с песни.
към текста >>

През цялото пътуване се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева. През цялото пътуване се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия. Учителят беше много сериозен и мълчеше. Братята и сестрите, останали на Изгрева, ни посрещнаха с песни. Бяха приготвили два казана хубава картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната, след като тихо и без шум беше уредил всичко по тази светла екскурзия на Мусала.
към текста >>

Той им казва: „За пръв път сметката излиза точно и няма никаква загуба, която трябва да плащам.
Бяха приготвили два казана хубава картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците. Учителят се прибра в приемната, след като тихо и без шум беше уредил всичко по тази светла екскурзия на Мусала. Беше се погрижил за цялото човечество и променил в добро част от съдбата на България. Вечерта брат Галилей и Неделчо приключват сметките и дават точен отчет на Учителя. Той им казва: „За пръв път сметката излиза точно и няма никаква загуба, която трябва да плащам. Благодаря Ви.” 51. Христо Брадата През есента с баща ми отидохме до Ел Шадай с раници и чувал да си наберем лешници. На връщане по урвите, обрасли с лешници, напълнихме чувала. Бяха нападали по земята от вятъра, който беше духал преди няколко дена. Това изобилие на лешници беше знамение, че зимата ще бъде много студена - снегът беше над метър, а температурата - до -34 °С - Европа воюваше.
към текста >>

Много пъти е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите.
Често боядисваше салона за празниците и помагаше при почистваното му. На него и сестра Веса им даваха храна от кухнята, когато оставаше. 52. Цочо Диков Друг брат, който ни занимаваше с астрономия - движението на Слънцето, Луната и планетите, беше брат Цочо Диков. * В малкия салон изнасяше беседи с чертежи и уред за движението на Луната, преведе го на английски и го изпрати в тяхното астрономическо дружество, но не го приеха, понеже нямаше математически израз на съжденията му. Той не знаеше висша математика. Много пъти е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите. В Младежкия клас се даде тема за строежа на атома. Аз написах по-обширна тема, имах знания - това ме бяха изпитвали в 11 клас в гимназията. Дойде същество в мен и ми освети много въпроси. Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене. Поговорихме си по въпроса и му я дадох да я препише.
към текста >>

Учителят казал строго, че не може братята да са в единомислие без брадата, без да проявят волята, затова тя два пъти се казва в псалома.
Дойде същество в мен и ми освети много въпроси. Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене. Поговорихме си по въпроса и му я дадох да я препише. След това имахме няколко разговора. При четене на 133-и псалом с Учителя, Цочо и други приятели взели да се смеят, когато се казва: „брадата Ааронова”. Учителят казал строго, че не може братята да са в единомислие без брадата, без да проявят волята, затова тя два пъти се казва в псалома. Цочо Диков ме запозна със свещените формули на психическото упражнение, правено на колене от „Веригата” до 1912 г. На обяд не ходел да се храни на общия обяд и Учителят го попитал защо не идва. Отговорил, че няма средства да си плаща храната, „Нали ядеш нещо на обяд, донеси го на масата и яж него, за да участваш в общият обяд, за да правиш връзка с душите на братята и сестрите.” Аз му съдействах при писането на труда му със скромните си средства и той ми подари 2 книги - спомени за Учителя със снимки. Станахме добри приятели. След заминаването на Учителя през една зима, двама агенти го арестували в трамвая, понеже като се движел, издавал шум на книги.
към текста >>

Събирахме се два пъти седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев.
Григор Симеонов Арнаудов. 16. Иван Иванов Андреев. Аз съм пред нозете на Учителя.* През 1942 г. сестра Милка Периклиева организира изгревските деца в младежка група „Светла мисъл”. Изучавахме Паневритмията и песните на Учителя. Събирахме се два пъти седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев. Когато почиствахме стаята, аз оставах да помагам в метенето и миенето на стаята на с. Милка. Тя беше доволна от мен и ме обичаше, Събиранията продължиха до 1944 г. Научихме се да пеем добре братските песни, Учителят два пъти ни посети. Сестрите бяха приготвили сладкиши, с които ни черпеха. Учителят беше мълчалив и много строг.
към текста >>

Научихме се да пеем добре братските песни, Учителят два пъти ни посети.
сестра Милка Периклиева организира изгревските деца в младежка група „Светла мисъл”. Изучавахме Паневритмията и песните на Учителя. Събирахме се два пъти седмично над 30 деца в голямата барака на брат Никола Гръблев. Когато почиствахме стаята, аз оставах да помагам в метенето и миенето на стаята на с. Милка. Тя беше доволна от мен и ме обичаше, Събиранията продължиха до 1944 г. Научихме се да пеем добре братските песни, Учителят два пъти ни посети. Сестрите бяха приготвили сладкиши, с които ни черпеха. Учителят беше мълчалив и много строг. Той отлично знаеше, че от тия над 30 деца, само няколко ще останат в Братството, а другите ще потънат и ще се пръснат в света. Така и стана. В света има много красиви и ухайни цветя, по които нашите приятели - изгревските деца, се увлякоха и заживяха обикновен светски живот.
към текста >>

Пътувахме цялото семейство в открити вагони.
48 ÷ 57; том XIII, стр. 874 ÷ 881. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 61. Евакуация в село Бяла Черква Събрахме най-важните неща и се отзовахме на гарата, която беше пълна с хора, бягащи от бомбите. Забравихме много хубава цигулка, купена от баща ми за 10 хиляди лева, и ни я откраднаха. Пътувахме цялото семейство в открити вагони. Беше студено през нощта и на много гари ни поднасяха горещ чай. В Русе се настанихме при леля ми Руска, където прекарахме няколко дена и след Василевден (14.01.) с параход отидохме в Силистра при другите ни лели. Посрещнаха ни много добре, а там имаше всичко за ядене, сякаш че не съществуваше купонна система. Крум го повикаха в службата му и той замина за София. Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г.
към текста >>

„Пътпроект” се евакуира в с.
В Русе се настанихме при леля ми Руска, където прекарахме няколко дена и след Василевден (14.01.) с параход отидохме в Силистра при другите ни лели. Посрещнаха ни много добре, а там имаше всичко за ядене, сякаш че не съществуваше купонна система. Крум го повикаха в службата му и той замина за София. Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г. помощ от Силистренската община и й дават. „Пътпроект” се евакуира в с. Бяла Черква - Павликенско, и баща ми натоварва на отпуснатия му камион най-необходимото и го закарва в квартирата, дадена ни в селото. Идва в Силистра и през месец февруари с параход и влак стигнахме в град Павликени. В купето, в което пътувахме, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него. Крум говори с него и разбрахме, че отива на Черни връх. Той носеше бомба за върха, където имаха радарни инсталации.
към текста >>

В купето, в което пътувахме, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него.
Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г. помощ от Силистренската община и й дават. „Пътпроект” се евакуира в с. Бяла Черква - Павликенско, и баща ми натоварва на отпуснатия му камион най-необходимото и го закарва в квартирата, дадена ни в селото. Идва в Силистра и през месец февруари с параход и влак стигнахме в град Павликени. В купето, в което пътувахме, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него. Крум говори с него и разбрахме, че отива на Черни връх. Той носеше бомба за върха, където имаха радарни инсталации. Отдалеч германците взимаха мерки, когато напускат върха, да взривят радарната и метеорологична станции. До селото ни закараха с каруца и се настанихме в квартирата, Беше 14 февруари - празникът Трифон Зарезан. По нареждане на Министерството на просветата, ние не учехме, но ни се зачиташе учебната година.
към текста >>

Взех да се моля и видях, че два пъти очите Му се отвориха по малко.
Майка ми се облече - беше доста студено - и отиде към салона. Аз я последвах и влязох в големия салон, където беше положен. Бях си взел листове да Го рисувам, но се отказах. Беше поставен близо до вратата с главата на север, а отдясно имаше два големи лимона с плодове. Лицето Му беше розово като на жив човек. Взех да се моля и видях, че два пъти очите Му се отвориха по малко. Участвах с брат Гради в изкопаването на мястото. Макар че не съобщиха по радиото за Неговото заминаване, на погребението присъстваха много непознати хора. Загубихме на физическото поле нашия най-добър приятел, Който постоянно ни помагаше, но горещо пожелахме да оживее в нас и вътрешно да ни ръководи и направлява. Да, мощният, силният - Бог винаги ни помага. След заминаването на Учителя, държавата сложи ръка върху вещите Му и искаше да ги продава в магазините за стари вещи.
към текста >>

Държах преден и заден жалан в пикетажа на път за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица.
След инкриминирането и ограбването на беседите, по-късно, много мъчно успях да събера едно течение. Братският живот продължаваше и майка с баща ми редовно посещаваха беседите и хора, ръководен от сестра Ирина Кисьова. Комунистите зорко следяха младите да не следват братските традиции. Затова не посещавах беседите, а и учех. След свършване на училището, постъпих на работа в бригадата на баща ми, като стажант през месец август. Държах преден и заден жалан в пикетажа на път за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица. Министърът на благоустройството беше от с. Дълбоки. С камион отидохме в Стара Загора и се придвижвахме по обектите. Настанявахме се в училищата, които бяха свободни. Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора.
към текста >>

От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово.
Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път.
към текста >>

Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак.
Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път. Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово.
към текста >>

Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам.
Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път. Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово. Взех билет и се качих на влака за София.
към текста >>

Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път.
От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път. Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово. Взех билет и се качих на влака за София. На следващата спирка, към Казанлък, видях снощния влак преобърнат, имаше кръв и покрито с брезенти. Казаха, че вечерният влак карал бързо, а стрелката не била правилно поставена и той дерайлирал. А не слушай интуицията си!
към текста >>

През всяка ваканция ми даваше по един сборник със задачи, да ги реша по 2 пъти - да е точен отговорът, защото ще ги печати.
„Цар Крум” и „Патриарх Евтимий”. Един следобед, като излизах от под кола, там минава моят класен Цървенков и ме вижда изпоцапав. Пита ме: „Какво правиш тук? ” – „Следобед работя, за да помагам на голямото ни семейство от 7 души.” Сега той разбра защо ми е постоянно оцапан вратът. Цървенков имаше две дъщери и мене ме обикна като свой син. През всяка ваканция ми даваше по един сборник със задачи, да ги реша по 2 пъти - да е точен отговорът, защото ще ги печати. Така станах добър математик и помагах на съучениците си. ______________________________________________________________ * В оригинала е прескочен един номер и този номер е 64, а от тук и останалите за с един по-голям номер (ГСК) **Виж „Изгревът”, том VI, стр. 509 ÷ 513; том XX, снимка № 11, 44, 49. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 64. Пожари, гаражи и леки коли През пролетта на 1946 г.
към текста >>

Повече от 20 дена я заливаха по няколко пъти на ден, докато изстине и след това военните извозиха бензина другаде.
Гърмяха цистерни с бензин и хвърчаха чак до гара Пионер. Най-опасното беше, че отдолу имаше голям резервоар с бензин, който, ако гръмнеше, от Изгрева нищо нямаше да остане. Пожарната стояла до сегашната телевизия и чакали да спрат гърмежите. Счупиха се много стъкла. През нощта пожарната отива и започва да залива с вода нагорещената бетонна плоча. Повече от 20 дена я заливаха по няколко пъти на ден, докато изстине и след това военните извозиха бензина другаде. При стоварището на гарата при Дървенишкото шосе натрупаха големи камари от изгорели коли и камиони и други, за няколко ешалона. На гаража идваха много коли и започнахме да ги караме. Пристигна партида за Българска Народна Банка. Пакарди, намазани с някаква предпазна черна течност. Дадоха ни по туба бензин и ние ги измихме.
към текста >>

През зимата се прибирахме с Вилис по Дървенишкото шосе, в което имаше две замръзнали пътеки, изкопани от колите.
Беше се счупил фарът. Карах колелото на Надя, марка „Бианка”, и излизам направо на „Толбухин” и една бърза кола успя да спре и да не ме прегази. След това ме настигна в улицата и ме блъсна и събори. Имам Марс паралел с Плутон - опасности с превозни средства. Спасява ме донякъде Марс съвпад с Венера. През зимата се прибирахме с Вилис по Дървенишкото шосе, в което имаше две замръзнали пътеки, изкопани от колите. Караше Георги, колата се занесе и се намерихме е канавката, Георги се уплаши и вместо да включи и предното предаване, изключва и задното, форсира колата, но тя не мръдна. Потърсихме веригите. Казах „Я дай да видя и аз.” Бутнах напред двата лоста и джипката излезе на шосето. 65. Лятото на 1946 г. на Рила В края на месец юли 1946 г.
към текста >>

От нея нагоре нямаше маркировка, имаше много пътеки и често се двоумяхме по коя да вървим.
Качихме се на военен камион, който ни откара в Самоков, Намерихме друго превозно средство и вечерта стигнахме с. Говедарци. Видяхме добре осветена сграда - почивният дом на печатарите - и отидохме да преспим до нея. Сложихме раниците си за възглавница и заспахме. През нощта някакви кучета се въртяха около нас и сутринта, като станахме, видяхме, че са измъкнали хляба от раниците ни и го изяли. С олекнали раници и гладни стомаси тръгнахме към хижа „Вада”. От нея нагоре нямаше маркировка, имаше много пътеки и често се двоумяхме по коя да вървим. Поех да водя и под ръководството на интуицията ми след обед стигнахме на второто езеро. Братята и сестрите ни посрещнаха топло. Нахраниха ни и ни настаниха в палатка, като ни намериха и дрехи за завиване. Брат Бертоли плати за храната ни до края на лагеруването. Прекарахме много добре.
към текста >>

Щом пътуваше по-далеч, ме викаше със себе си, да оправям колата.
Прекарахме много добре. Според силите си помагахме в общия живот- носехме вода, дърва за огъня. Към средата на месец август се върнахме на Изгрева. 66. Туба с бензин и вода На Изгрева дойде да живее брат Христо Папазов, купи мястото на Табаков и си построи къща. Имаше кола Фиат 604, която често му правеше бели. Щом пътуваше по-далеч, ме викаше със себе си, да оправям колата. Тогава имаше три вида бензин: бял - за гражданите, червен - за военните и син - за авиацията. Купил на черна борса туба червен бензин и го налял в колата. Викна ме да го придружа до с. Бистрица, откъдето да си купи мед. Към селото колата спря и не щеше да запали.
към текста >>

При тръгване ми повериха Бисерка Долапчиева, да пътуваме заедно до колонията.
на съставителя Вергилий Кръстев) 68. Братската детска колония в с. Мъглиж и Рила През 1947 г. брат Папазов ми плати таксата за братската колония в с. Мъглиж и аз отидох там. При тръгване ми повериха Бисерка Долапчиева, да пътуваме заедно до колонията. Обула тесни обувки и плачеше по пътя. В колонията се запознах с Павлина, Роланд, брат му Игор и други над 40 деца. Готвеха ни няколко сестри, между които и сестра София Шопова. Брат Тахчиев беше създал много добра организация.* Изнасяха се беседи, пеехме и учехме братските песни. С радиестезия ни занимаваше брат Руси Николов.
към текста >>

Обула тесни обувки и плачеше по пътя.
Братската детска колония в с. Мъглиж и Рила През 1947 г. брат Папазов ми плати таксата за братската колония в с. Мъглиж и аз отидох там. При тръгване ми повериха Бисерка Долапчиева, да пътуваме заедно до колонията. Обула тесни обувки и плачеше по пътя. В колонията се запознах с Павлина, Роланд, брат му Игор и други над 40 деца. Готвеха ни няколко сестри, между които и сестра София Шопова. Брат Тахчиев беше създал много добра организация.* Изнасяха се беседи, пеехме и учехме братските песни. С радиестезия ни занимаваше брат Руси Николов. При направеното измерване с уред за сензитивност бях с най-високото отчитане.
към текста >>

На връщане пак пътувах с капризната Бисерка и на гарата я предадох разплакана на майка й.
Брат Тахчиев беше създал много добра организация.* Изнасяха се беседи, пеехме и учехме братските песни. С радиестезия ни занимаваше брат Руси Николов. При направеното измерване с уред за сензитивност бях с най-високото отчитане. Когато някои се проявяваха недобре, брат Тахчиев постеше и така омекотяваше непослушните палавници. Направихме нощна екскурзия до Стара планина - за каляване, и благополучно се прибрахме в колонията. На връщане пак пътувах с капризната Бисерка и на гарата я предадох разплакана на майка й. След колонията с Юрдан и Георги отидохме на езерата. Юрдан беше взел няколко вътрешни автомобилни гуми, които предложи на овчарите срещу мляко. Кошарите бяха близо до лагера и всеки ден ни носеха по 4 л мляко. Накрая напуснаха кошарата и остана да ни дължат още. Бай Янко взе купоните ни и цяла седмица не ни донесе хляб.
към текста >>

Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за подпомагане на бедните), и ни даде няколко пъти колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми.
В 1945 г. брат Георги Парлапанов ме извика у тях и ми даде един голям нов балтон, доста дълъг, но ние го подгънахме и аз го носих повече от 10 години, когато се замогнах и си купих друг. Когато сестра ми Величка завърши прогимназията, 3 сестри събират пари, за да й купят ученически балтон. Това са Верка Куртева, Стайна Кондарева и Юрданка Жекова. Верка Куртева завежда сестра ми на магазин, където избират едно синьо хубаво палто за над 250 лв., с което Величка изкара цялата гимназия. Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за подпомагане на бедните), и ни даде няколко пъти колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми. Гита Стратева ни донесе цял чувал с дрехи за Величка и Любомир. Брат Христо Папазов след мен, като ми даде пари за колонията в Мъглиж, дава на брат ми Костадин 5 хиляди лв. да отиде на Рила в 1950 г. Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г.
към текста >>

Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на път за гимназията, го повръщах.
Срещаха големи трудности по математика. Имаше клуб с черна дъска, където им решавах мъчните им задачи и обяснявах формулите. Като минавах покрай кухнята, Ганка Бончева учеше, седнала на стол. Подпира се малко, заспала на стола. В гаража лягах направо на плочите - нямаше канал, изстинах и се разболях от жлези. Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на път за гимназията, го повръщах. Срещнах в Словото: „Пийте гореща вода, Врялата вода лекува всички болести.” Веднага приложих прочетеното и за месец температурата изчезна и започнах да се храня нормално. В последния клас почти не ме изпитваха, Класният ми Цървенков стана главен инспектор по математика и даваше задачите за всичките конкурсни изпити. Като се готвех по задължителната матура по български език, отидох на полянка над „Ел Шадай” и учех. Беше слънчев, топъл пролетен ден. Спомних си, че в беседа Учителят казва, че с мисълта си човек може да повика някои животни.
към текста >>

По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на пътеката беше излязла пепелянка да се пече на слънце.
Пожелах да дойдат 2 славея и скоро те кацнаха на лешника до мене и ми пяха повече от час. Външно наподобяват донякъде на врабчетата. След това пожелах да дойде змия. Скоро допълзя пред мене пепелянка и застана на метър от мене, издигна главата си нагоре и ме гледаше. Лесно дойде, но мъчно я накарах с мисълта си да си отиде. По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на пътеката беше излязла пепелянка да се пече на слънце. След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият. Разбра ме и веднага изпълзя в морената. През 1950 г. се явих на матура по български език и завърших гимназията. Явих се в МЕИ на конкурсен изпит, но не отидох даже да видя резултатите, понеже не бях добре със здравето. 73.
към текста >>

След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият.
Външно наподобяват донякъде на врабчетата. След това пожелах да дойде змия. Скоро допълзя пред мене пепелянка и застана на метър от мене, издигна главата си нагоре и ме гледаше. Лесно дойде, но мъчно я накарах с мисълта си да си отиде. По-късно научих някои неща, и веднъж, като слизах от Мальовица, на пътеката беше излязла пепелянка да се пече на слънце. След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият. Разбра ме и веднага изпълзя в морената. През 1950 г. се явих на матура по български език и завърших гимназията. Явих се в МЕИ на конкурсен изпит, но не отидох даже да видя резултатите, понеже не бях добре със здравето. 73. Отглеждане на ягоди През лятото бригадата на баща ми отиде да трасира път от Банско, покрай хижа „Дамяница”, през Предела до Гоце Делчев.
към текста >>

Отглеждане на ягоди През лятото бригадата на баща ми отиде да трасира път от Банско, покрай хижа „Дамяница”, през Предела до Гоце Делчев.
След мен вървеше група и внуших веднага да се махне от пътя, защото тези, които идват след мене, може да я убият. Разбра ме и веднага изпълзя в морената. През 1950 г. се явих на матура по български език и завърших гимназията. Явих се в МЕИ на конкурсен изпит, но не отидох даже да видя резултатите, понеже не бях добре със здравето. 73. Отглеждане на ягоди През лятото бригадата на баща ми отиде да трасира път от Банско, покрай хижа „Дамяница”, през Предела до Гоце Делчев. Взеха ме и мене. Настанихме се в хижа „Дамяница” и всеки ден излизахме по трасето. Сутрин времето започваше със слънце, скоро заваляваше дъжд, сняг и град и към обед се оправяше. Тази непрекъсната промяна на времето и чистият въздух излекуваха гърдите ми. Върнахме се на Изгрева.
към текста >>

Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас.
Имах брезентова стара опърпана чанта, в която носех документите и парите, които събирах. Понякога стигаха до 2 милиона. Учителят ме тури на изпит, да мина през парите и да се отвратя от тях. Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа. Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас. Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа. Тогава за 1000 лева убиваха човек. Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха. Понякога с мен идваше въоръжен придружител - Гълъб Ленков, бивш партизанин. Всъщност той ме следеше как работя.
към текста >>

Влязох в салона и за трети път ми се каза.
Майка й и баща й са били протестанти, тя бе възпитана духовно и знаеше, че Учителят е спасил Георги Димитров и сестра й Роза. Решила да ми помогне. Една сутрин началникът ми Дионисиев ми каза, че ме викат при Стела Авишай, началник кадри към Градския съвет, който се намираше в сградата в градинката срещу централната поща. Отидох при сградата и като взех да се качвам по външните стълби, чух гласа на Учителя: „Не приемай това, което ти предлагат! ” На площадката пред вратата ми повтори нареждането. Влязох в салона и за трети път ми се каза. Чиновничката ме попита: „Другарю, какво търсиш тук? ” Отговорих: „Извикаха ме при другарката Стела Авишай за някаква справка.” Попита ме как се казвам. – „Светозар Няголов.” Тогава ме повика при бюрото си и каза: „Другарю Няголов, по решение на бюрото на Градския комитет на Партията и Общинския съвет, Ви предлагаме да следвате в чужбина: Англия, Франция, САЩ, Канада, СССР и всяка друга държава, в която пожелаете, на държавна издръжка. Отивате в държавата, която си изберете. Учите година езика и се записвате да учите тази специалност, която желаете.” – „Много ви благодаря за голямото доверие, което ми гласувате, но аз не желая да уча в чужбина, искам тук, в България, да уча.” Този отговор беше сякаш ги залях с вряла вода.
към текста >>

През зимата имаше дълбок сняг и тесни пътеки и като отивах на беседа, пред мен падна един и не можеше да стане.
Методи Константинов настанява своята възлюбена Димитрина Захариева в нейната барака - до нас. Братският съвет ни изпраща писмо от 25.04.1955 г. да разделим на две останалата част от парцела. Антов блъска майка ми, когато я викат в съвета по този въпрос. Беше бил Елена Андреева и след нея - Христо Бояджията, който след няколко дена почина. През зимата имаше дълбок сняг и тесни пътеки и като отивах на беседа, пред мен падна един и не можеше да стане. Аз го хванах и го изправих и като стигнахме салона, на светлина видях, че беше Антов. Оттогава престана да ни закача. Димитрина се разболя тежко и беше пред заминаване. Тогава изтегли спестяванията си - 1500 лв. и ги даде на майка ми.
към текста >>

Увеличиха втори път нормата на 1600 пакета.
Намерих се в чудо и се замислих как да се отърва от това зло. Взех, че разказах на всичките си колеги за него и задачата, която ми беше дал. Така разбраха, че не пазя тайна и ме оставиха на мира, В предприятието работеха хора от най-низкото стъпало: затворници, уволнени от комунистите, репресирани. По ръцете ми излязоха червени пъпки - кожен рак от асфалта, с който бяха импрегнирани кутиите и конзолите, Лекарят ми предложи да напусна тази работа. Увеличиха нормата ми на 1200 пакета, а аз започнах да правя 2000 и повече. Увеличиха втори път нормата на 1600 пакета. Аз напуснах и червените пъпки по ръцете ми изчезнаха за две седмици. След мен никой не можеше да изпълни новата норма -1600 пакета. Със зор стигали 800. Намалили нормата на 1000 пакета. 80. Войник-вегетарианец От военното окръжие получих покана да отида в школа за запасни офицери - Сливен.
към текста >>

Разпределиха ме за поазист - уред, който изработва данните за оръдията, които се предават по електрически път, за да стане срещата на снаряда със самолета.
Нашата стана 3 1/2 години. От нашето отделение Илия Димитров минал покрай кухнята, видял, че прозорецът е открехнат и няма никой вътре. Влязъл, намерил тава с макарони на фурна - десерт за 200 души. Започнал да яде лакомо и опразнил тавата. Хванаха го, но той се оправда, че е бил гладен, не го наказаха, но го кръстиха „Макарончо”. Разпределиха ме за поазист - уред, който изработва данните за оръдията, които се предават по електрически път, за да стане срещата на снаряда със самолета. Имаше 2 барана с еднакви цветове, които само батареиният и аз можехме да ги покриваме. Старите войници бяха много недоволни от увеличението на службата и си изливаха яда върху главите на младия наш набор. Ставах преди камбаната - 5 часа, посрещах слънцето и когато войниците почваха да тичат, се включвах към тях. Сутрин успявах да изпия чая, а хляба и сиренето слагах в джоба си, защото много бързо ни изгонваха от столовата. Вечер чистехме лук.
към текста >>

61. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия крак и колко пъти - с десния.
Чисти да станем време има - Бог ни е дал излишно време даже да свършим работата си. Няма да бързате! Всяко упражнение е подготвително условие за бъдаща работа. Така беше упражнението за носение вода... Водата е подготовка към един по-устойчив живот... Колко крачки има до мушилата? С еднакви крачки ли ходиш? Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия крак и колко пъти - с десния. Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия крак. Десет сестри и братя да направят доброволно статистиката. Това е наука, а не да ставате буквоедци. Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им.
към текста >>

Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия крак.
Няма да бързате! Всяко упражнение е подготвително условие за бъдаща работа. Така беше упражнението за носение вода... Водата е подготовка към един по-устойчив живот... Колко крачки има до мушилата? С еднакви крачки ли ходиш? Има голямо значение колко пъти се стъпва с левия крак и колко пъти - с десния. Сега онези, които ще използуват упражнението, да прочетат и кажат и на другите колко пъти ще стъпят с десния и колко - с левия крак. Десет сестри и братя да направят доброволно статистиката. Това е наука, а не да ставате буквоедци. Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им. Ще стъпваш полека (показва как).
към текста >>

Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня.
Ученикът трябва да се справя със своя ход. Някои от вас вървят шаткаво - това е влязло и в мозъка им. Ще стъпваш полека (показва как). Упражнението показва, че иска нещо да подчертае. Има смисъл да се подчертае нещо, но ако човек подчертава безсмислени работи? Ако не сте разположени духом, ако се усещате онеправдани, умът ви не работи (а по-рано сте имали радост и вдъхновение), и всичко сте изгубили - вземете и измийте само левия крак 1, 2, 3 пъти през деня. Това е наука. После - десния крак, с особена вода, и умивайте с любов, понеже те са крака на Любовта. Краката трябва да се мият с най-чиста вода, за да имаме резултат. Ако краката почнат да изстиват или треперят, човек не е вече здрав - неврастеник е. Ходенето по ситен пясък може да му помогне.
към текста >>

(Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр.
Сърцето на човека е малко отклонено на ъгъл почти колкото е отклонена и оста на Земята - 23° - то не е на средата. Но, за да има равновесие човек в умствения свят, трябва да има сърцето на мястото си - по средата. А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути.
към текста >>

След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният.
А в духовния свят (поле) слънчевият възел е най-нежната област. Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути. Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате.
към текста >>

2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти.
Черният дроб влияе чрез слънчевия възел и чрез него става изпразванието на всички лоши мисли, чувства и пр.- отиват към центъра на Земята и ако черният дроб не е здрав, и човек не може правилно да регулира живота си. Упражнение за 10 дена, които искат само: измивание на краката с чиста, най-хубава вода (естествена температура) и след умиванието не се трият, а само попиват с една кърпа, Почвание преди изгрев слънце. (Първия път, а 2-ро, 3-то миене и пр. да свършва до 12 часа. След обяд може да почва от 3 часа с интервали произволни 1 ÷ 2 часа и пр.) 1ия ден 1 път сутрина само левият крак се мие - вечер - само десният. 2ри ден - 2 пъти ... (до обяд) само десният ... - (след обед) вечер - само левият 2 пъти 3и ден-3 пъти... - ... само левият - ... десният 3 пъти 4и ден-4 пъти само десният ... - ... левият 4 пъти И така-до 10 пъти. Само първото миение е преди изгрев. Миение малко, едва да се накваси, най-много 5 минути. Може да се носи водата в шишенце. Влагата ще я попивате с кърпичка, а няма да изтривате. Правете това упражнение в разни времена на годината - и туй, което е действително за един, не е и задруги.
към текста >>

По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук.
Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото. Природата обича пълнота, но не излишеци! ... Б. Ц. [Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева. По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук. Той е много внимателен. Шапката я няма. Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога. Всички напуснали Братството са се съюзили за борба срещу Него - последствие оттогава, но скоро ще ги вържем и да видиш пак [мене? ] дават в ръцете всичко!
към текста >>

Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога.
[Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева. По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук. Той е много внимателен. Шапката я няма. Казах му някои смешни работи за една котка, продадена 160 пъти, а сигурно и неговата шапка тъй ще се продава някога. Всички напуснали Братството са се съюзили за борба срещу Него - последствие оттогава, но скоро ще ги вържем и да видиш пак [мене? ] дават в ръцете всичко! ... Велик е Бог, неизказано Велик и Милостив. Да бъде свята волята Му винаги за нас и дано имаме сили да я изпълним безпрекословно. Самообладанието - и ходението - това бе за нас, разбрали?
към текста >>

на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 3 пъти: Б. Ц.
2. Школна беседа на 13.7.1927 г.* * РАВНИ СТРАНИ; 42 лекция от Учителя, държана на 13 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г). Том IV. София 1934, стр. 200 ÷ 220. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 3 пъти: Б. Ц. на Н. Б. Ц. в Ж. Да Б. И. Му Бл.
към текста >>

(По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията.
Мнозина от вас мислите, че имате някаква положителна философия, а то едвам сега се турят едни основи. Но вий не знаете още нищо за отличителните черти на индивидуалното, общественото и човешкото съзнание в човека. И според това на кое съзнание служи човек, такива и методи употребява и разрешава въпросите - такива и изводи ще има. Вий имате само индивидуално съзнание и за другите хора не искате и да знаете. Живеете като едно божество - но преждевременни божества сте. (По пътя си говорихме върху това - индивидуалната мисъл поддържа хармонията. Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното.
към текста >>

Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях?
Индивидуалната мисъл на едно божество е вселената, а за човека тя ще е космическо съзнание; ако не разбереш тази мисъл - питай ме като се видим.) Не може човек да играе ролята на едно божество - ще стане смешен. Щом живее човек в индивидуалното съзнание, той не може сам себе си да обиди, но е много деликатен спрямо себе си; същото е с общественото съзнание - хората с такова съзнание не могат да се обиждат един друг. А когато човек е с человеческо съзнание, да мисли и чувства за цялото человечество - всеки го обича. Христос затова всеки Го обича - било християни или не. Христос е идеалното. Сега ще взема една мисъл (по пътя Му говорих, че с тая мисъл съм заминал за Белоградчик и съм мислил върху нея) от беседите: Гъсеницата, която е употребила хиляди години да прави челюстите си, като стане пеперуда, какво ще прави с тях? Има един закон. Ако духовният ученик не може да подобри положението си (съзнанието си) и прояви добрината, то той се само заблуждава. Отгде знаеш, че обичаш Бог или само илюзии имаш? Дохожда един болен и казва: „Искам да се излекувам. Ще дам всичкото си имане.” - Добре, казвам, ще работиш по един естествен метод, [но] той е по-бавен.
към текста >>

„Поолекна ми - казва, но все пак, има го.” Отива втори път.
Един отишел на една църква - влюбен бил той и плачел, а проповедникът мисли, че от друго е. – „Скръбна е душата ми” - казва той, но мълчи от какво е скръбна. Друг един случай в Русе. Идва един и казва на един брат, че има голям товар. „Да се помолим.” Молят се дълго. „Поолекна ми - казва, но все пак, има го.” Отива втори път. Пита го: „Какъв ти е товарът? ” – „Да ти кажа: Влюбен съм и ако Господ не ми я даде - ето револвера, ще се застрелям” - и вади револвера. После, като го изпратил, братът казва: „Освободи ме, Господи, от тая беля...” Това не е пътят. Ако любим Бога, Той ще ни даде повече дори неща, отколкото сме мислили - добрите неща и добрите приятели са дар от Бога. Той всичко ще ни даде - и деца, и говеда... Не е в количеството, а в качеството.
към текста >>

После, като го изпратил, братът казва: „Освободи ме, Господи, от тая беля...” Това не е пътят.
Идва един и казва на един брат, че има голям товар. „Да се помолим.” Молят се дълго. „Поолекна ми - казва, но все пак, има го.” Отива втори път. Пита го: „Какъв ти е товарът? ” – „Да ти кажа: Влюбен съм и ако Господ не ми я даде - ето револвера, ще се застрелям” - и вади револвера. После, като го изпратил, братът казва: „Освободи ме, Господи, от тая беля...” Това не е пътят. Ако любим Бога, Той ще ни даде повече дори неща, отколкото сме мислили - добрите неща и добрите приятели са дар от Бога. Той всичко ще ни даде - и деца, и говеда... Не е в количеството, а в качеството. Някои отиват на изгрева и чакат да им дойде вдъхновение. Гледат на изток, на запад.... Не, приятелю - ти искаш благата на света... Сега вий казвате, че сте ученици на новото учение. Радвам се, но трябва да бъдете герои.
към текста >>

Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен.
Ако вий преминете през огън и нямате пашкули, ще бъдете опърлени. Не искам да ме разбирате буквално; па ще излезете от пашкулите и ще литнете... Да не почнете да разправяте, докато не отидете до слънцето, докато нямате вий лично опитност. Щом се обезсърчите - това е индивидуално съзнание, щом имате ревностто е обществено съзнание, а щом дойде импулс за една велика работа, то е човешкото. Ревността трябва да се тури на работа. Ако я разберете, тя ви подтиква към работа, ако не... Много неща не разбирате и се озлобявате. Пътят, по който аз вървя, е строго определен и зная всяка моя постъпка към коя категория - индивидуално съзнание ли е, обществено или човешко, и съответно това... Сега някои казват: „Ако след една година не реша този въпрос, ще се откажа от учението.” Аз да ви кажа след една година какво ще станете - ще ви турят в една кочина, после ще ви направят [на] пастърма... Но ако ви кажа истината, ще се уплашите - гръбнакът ви не е толкова силен. Животът не е страшен. Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството.
към текста >>

Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път.
Страданието още не разбирате. В страданието човек познава себе си и хората. Горко на онзи, който не страда! Не съм за самоотвержието, а за геройството. А геройството е друга наука. Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие! - вместо някои други, по-малки същества, а Господ ще изхарчи толкова енергия, колкото би стигнала... Ако бащата купи на ученика мъчни книги, а ученикът ги изгори или продаде, не е ли неверен ученик? (Лично мене, като вървяхме по пътя за беседа, ми го каза приблизително така: ако бащата купи на ученика мъчна книга (учебници), а неразумният ученик ги продаде или изгори, мисли ли, че е разрешил задачата си?
към текста >>

(Лично мене, като вървяхме по пътя за беседа, ми го каза приблизително така: ако бащата купи на ученика мъчна книга (учебници), а неразумният ученик ги продаде или изгори, мисли ли, че е разрешил задачата си?
Герой за мене е тоя, който, като види стар човек или мравя, прави им път. Ако спасявате мравката - вий правите това, което цял мравуряк не може да направи. И ний често искаме за една наша беля да слезе Господ да я оправя. Той да оправя нашите работи - голямо тщеславие! - вместо някои други, по-малки същества, а Господ ще изхарчи толкова енергия, колкото би стигнала... Ако бащата купи на ученика мъчни книги, а ученикът ги изгори или продаде, не е ли неверен ученик? (Лично мене, като вървяхме по пътя за беседа, ми го каза приблизително така: ако бащата купи на ученика мъчна книга (учебници), а неразумният ученик ги продаде или изгори, мисли ли, че е разрешил задачата си? Те му са дадени да се учи, а не да ги продава. Мъчнотиите, нещастията, скърбите - това са книгите на разумния ученик, чрез които той се учи да изпълни волята на Бога - цитирам по памет - приблизително)... Вашите материални работи никога няма да ги уредите, но ако вложите любовта, всичко ще се уреди. Ако търговецът люби Бога, ще имаш много мющерии*. Ако любовта е в тебе, умът ти ще е толкова спокоен, че като прочетеш една книга - ще знаеш и ще отиваш на изпит не като при разбойници, а като при баща си и майка си. Имаме една задача в света и аз желая като ученици да я изпълните - не в друго прераждание, а сега.
към текста >>

Павел искаше да спасява своя народ - стоеше а общественото съзнание, а после се уплаши - биха го толкова пъти.
Втората е мъдростта да даде светлината. Третата е да се изпълним с един велик стремеж, с който да прескочим всички прегради и преодолеем всички препятствия. Само по тоя начин може да имаме един сносен живот. Тия здрави основи трябва да турите. Най-напред - с ревност (?), а после.... Вдъхновението не се губи никога. Павел искаше да спасява своя народ - стоеше а общественото съзнание, а после се уплаши - биха го толкова пъти. Видя, че народът така не може да се спаси - и отиде да проповядва на човечеството. И с вас е същото, същата задача. Ако сега ви пратят да проповядвате, какво ще проповядвате?... Така не се проповядва. Аз направих малки опити - и тия 10 дена с носение на вода, исках да бъдете послушни, да търсите Бога, да влезете в опитност, да се увеличи вашата вяра... (Да се разпростре вашата вяра по цялото човечество, а не само (в) България.)** (Изпуснато доста.) * мющерия - клиент, редовен купувач на някой търговец, (бел.
към текста >>

И Бог иде по един път - ще трябва да бъдем готови.
И.) Някои от вас са се спрели на индивидуалното съзнание и го мислят за обществено, други са се спрели на общественото, а го мислят за човешко, други - на човешкото - и го мислят за козмично. А да минеш в съзнанието на козмоса - това е новорождение. И всички трябва да се повдигнете за това. Това ще стане! И, ако ангелите дойдат и ви кажат- и вий не сте готови... Зная един случай, когато един момък отиза да вземе една мома (да му пристане), а тя казва: „Чакай, че не съм си събрала дрехите” - но той не дошел вече. И Бог иде по един път - ще трябва да бъдем готови. Но някои сега се оплакват: „Какво ще правим, какво ще правят децата? ” Това Бог ще каже. А сега, нима светът не е цял ад? Жени продават телата си от глад. Днес светът е един развратен дом.
към текста >>

Има един лесен начин... Нашето изворче дава по 3500 английски лири на 1 час.
И, ако му турят лекарите инжекции, ще си замине, а сега [...] боза с лед.... Говори за баш боза, да се пие малко, че има други резултат. Желая добре да разберете и да го приложите разумно. Когато вчера вятърът ви раздруса... Желая да ви видя герои, а не разкашкани. Целта на новото учение е нови дрехи от хубав материал... Какви са отличителните черти на ученика на новото учение? Ще ви ги опиша един ден. Има един лесен начин... Нашето изворче дава по 3500 английски лири на 1 час. Средства за постигание една божествена цел се намират винаги. Стига да има основен принцип Любовта. Не казвам, че нямате любов, но с любовта на гъсеницата не може да влезете в новият живот - та тя (Любовта) да ви стане като основа. (Амин.) [На обратната страна на листа:] [... не се чете] 11 часа и 5 минути вечер Лека нощ! Много ще се радвам, че ще четеш беседата почти заедно с нас.
към текста >>

в Ж.** (3 пъти.) Размишление.
(Амин.) [На обратната страна на листа:] [... не се чете] 11 часа и 5 минути вечер Лека нощ! Много ще се радвам, че ще четеш беседата почти заедно с нас. И мисля си - ако имаха любов, всички градове и села щяха да бъдат в същото положение - даже тая, обикновената любов е достатъчна, а Божествената - какви ли чудеса би направили! Бъди здрава! 3. Последна школна беседа тая година* Б. Ц. в Ж.** (3 пъти.) Размишление. 20.VІІ.1927 г. * РАБОТА НА ПРИРОДАТА: 43 лекция от Учителя, държана на 20 юлий 1927 г. София. - В: Четирите кръга: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, VI година (1926 ÷ 1927 г.).Том IV. София 1934, стр. 221 ÷ 238.
към текста >>

Най-напред трябва да си обясните нещата по онзи естествен път на живата природа, а какво после са добавили хората - то не е важно.
** Б. Ц. в Ж. - Бог царува в живота, (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Стр. 974/1036 Какво разбирате под думата Идеал? Бог може ли да бъде Идеал? Най-напред трябва да си обясните нещата по онзи естествен път на живата природа, а какво после са добавили хората - то не е важно. Идеал - това е идол - все едно. Идеята не е нещо живо. Имаш идея да станеш учен човек. Та, не е ли пълен светът с учени хора? Ученият човек ще ти разправи, че земята била малка, после станала голяма.
към текста >>

И когато една душа ще слиза на земята, вземат я духове и 3 пъти обикалят целия кръг около земята- и после я пущат на земята.
Мойсей, който е бил запознат с окултната наука, казва: „Създаде Бог небето и земята.” Знаете ли какво значи на еврейски език думата „създаде”? Има един французин, който е писал върху Петокнижието. Нас ни интересува създаванието на земята, защото человек е минал през този процес. Създаде Бог земята - това е низшият свят в човека, а небето е свързано със създаванието висшето съзнание в човека. Сега съзнанието на човека е заспало - той не знае преди къде е минал, в атмосферата има една твърд там - прозрачен кръг с 12 врати. И когато една душа ще слиза на земята, вземат я духове и 3 пъти обикалят целия кръг около земята- и после я пущат на земята. Всяка една врата определя и особения път на човека на земята. Не е все едно през коя врата ще слезе душата на земята. Ако по погрешка влезе през друга врата, а не тая, която трябва, погрешно може и да се въплоти на заек, вол и други животни и ще учи това, което те учат. И когато напускаш земята, пак трябва да знаеш през коя врата да излезеш. Ако погрешиш, пак ще теглиш.
към текста >>

Всяка една врата определя и особения път на човека на земята.
Има един французин, който е писал върху Петокнижието. Нас ни интересува създаванието на земята, защото человек е минал през този процес. Създаде Бог земята - това е низшият свят в човека, а небето е свързано със създаванието висшето съзнание в човека. Сега съзнанието на човека е заспало - той не знае преди къде е минал, в атмосферата има една твърд там - прозрачен кръг с 12 врати. И когато една душа ще слиза на земята, вземат я духове и 3 пъти обикалят целия кръг около земята- и после я пущат на земята. Всяка една врата определя и особения път на човека на земята. Не е все едно през коя врата ще слезе душата на земята. Ако по погрешка влезе през друга врата, а не тая, която трябва, погрешно може и да се въплоти на заек, вол и други животни и ще учи това, което те учат. И когато напускаш земята, пак трябва да знаеш през коя врата да излезеш. Ако погрешиш, пак ще теглиш. Вий мислите, че това е лесно?
към текста >>

Много пъти са казвали: „Придай ни вяра!
Ако погрешиш, пак ще теглиш. Вий мислите, че това е лесно? На един древен пророк (Елисей) му пратиха колесница от горе, за да го вземат. Един ученик може да попадне в погрешка, като мисли, че знае. Но той трябва да има една основа. Много пъти са казвали: „Придай ни вяра! ” Но вярата е един процес на растене. Вярата се придобива чрез растене, като се дават условия. Защото идват изпитания, които разклащат вярата. Мъчениците са страдали. И сега идат най-големи изпитания.
към текста >>

Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така.
Ум, ум трябва да имате. Ако всичко чрез него стана, тогава защо се оплаквате? Защо си връзвате главите счупени - защо не кажете пак: „Всичко чрез него стана.” Да, всичко чрез Него стана в онзи първи момент, когато се даваха всичките безконечни възможности, всичката добрина, безконечна любов... (Изпуснато.) Нима в името Божие не са се говорили толкова лъжи? В първичния момент всичко е дадено. Но и пророците криво го разбират и криво е записано. Един казва: „Застана Господ на пътя ми като мечка”, а друг: „Излъгал си ме, Господи, и аз излъгах.” Но това не е така. Онези, които са превеждали Библията, не са знаели да тълкуват правилно еврейския език. Пророкът не е така казал. Ако е всичко от Бога, тогава ти нищо не можеш да го направиш. Тогава и всички, които лъжат и крадат, и [имат] всички други пороци, казват същото. А грехът е едно криво схващание на живота.
към текста >>

Някои казват: „Съжалявам, че съм тръгнал по този път!
Пророкът не е така казал. Ако е всичко от Бога, тогава ти нищо не можеш да го направиш. Тогава и всички, които лъжат и крадат, и [имат] всички други пороци, казват същото. А грехът е едно криво схващание на живота. Ако нивата на земледелеца не роди и той вземе пушката и отиде като разбойник, та обере някого, то на това Господ ли е крив? Някои казват: „Съжалявам, че съм тръгнал по този път! ” Но с бъклица канят ли те да дойдеш? Колкото знания е трябвало, дадоха ти се. Но, ако един човек влезе в една религия или братство духовно, няма да разбере всичко, а ще се научите да живеете по-разумно. Аз сега не давам [окултни знания] - пазя се от вас, пазя се. При един човек, който за нищо и никакво се гневи, обижда и пр.
към текста >>

Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен.
А ако не отидеш напролет, а наесен, когато няма цветя, а плодове - то ще си направиш зъби вместо хобот, ще станеш човек и ще ядете, ще четете и ще се молите - така ще става това общение - че как инак ще се свържете? (Не е ли чудно, че вече е изпълнено по същия точен начин?) Парите, учението не могат да бъдат връзки! Такава връзка може да бъде само вашата Божия любов - само Духът Божи знае коя душа трябва да образува връзка с друга - с още една, две, три, и пак - до 100 милиона. В [Божествения свят] - до 10, в ангелския живот- до 100, в човешкия живот - до 1000.* „Където са събрани двама или трима [в Мое Име] - там съм и Аз.” И ако се помолят и поискат нещо, ще им се даде. Има някои от вас, които се събират и се молят - зная, а други все по човешки си разрешават въпросите. Зная, че ученици на новото учение по стар начин разрешават въпросите, защото старият метод му се струна по-лесен. Като Давид - дадоха му оръжие, а той взе прашка. Окултното учение е прашката, а светското - тежкото оръжие на Саула. Всичко ще разрешавате с усърдна молитва, ще вярвате, ще се молите, да не се докачате... Само от Бога ще се проси, а не от хората. Светските хора може да просят, но окултният ученик - не! Ако някой има нужда, нека се моли.
към текста >>

В Ж.**(3 пъти.) По пътя ми каза: - Когато разрешите въпроса на стария човек, вий ще разрешите въпроса на живота.
Не искам да виждате повече, не трябва знание, което да ви смущава в живота, а знанието, което сега имате - да го приложите! Ако един стар човек - 120 годишен, мъж или жена, брат или сестра, ви попитат (вий сте на 30 години) какво им липсва - вий какво ще им кажете? Върху това ще мислите, докогато се срещнем пак. Край Б. Ц. На Н.Б. Ц. В Ж.**(3 пъти.) По пътя ми каза: - Когато разрешите въпроса на стария човек, вий ще разрешите въпроса на живота. * В печатаната беседа (стр. 235) е: „В Божествения свят се групират по 10 души; в ангелския - по 1000; в човешкия свят - по 100 души. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) **Бог царува на небето, Бог царува в живота. - формула от Учителя Петър Дънов. Втората половина на беседата беше силно съдрусвателна и говореше доста възбудено - оттам, където казва, че ученикът трябва да служи не 15 години, а 1000, по повод на което аз го пропуснах нарочно.
към текста >>

Ще ти пиша по път. 4.
Те много ме зарадваха. Взимам ги със себе си и от Изгрева ще гледам да ти пиша. Пиши ми и ти, точно (като наближи, разбира се) кога мислиш да идеш тук, за да зная. Много, много поздрави. Благодаря ти за правилата. Ще ти пиша по път. 4. Извадки от Новогодишната беседа 1929 г. * Да се прочете 21. глава от Откровението. В тази година две неща са важни: 1) Пътят, по който трябва да се върви и 2) Методът, който трябва да употреби за да ликвидира с кармата. Моментът, в който човек започне да мисли за себе си, за богатството си, за благото си - той е лош човек.
към текста >>

В тази година две неща са важни: 1) Пътят, по който трябва да се върви и 2) Методът, който трябва да употреби за да ликвидира с кармата.
Благодаря ти за правилата. Ще ти пиша по път. 4. Извадки от Новогодишната беседа 1929 г. * Да се прочете 21. глава от Откровението. В тази година две неща са важни: 1) Пътят, по който трябва да се върви и 2) Методът, който трябва да употреби за да ликвидира с кармата. Моментът, в който човек започне да мисли за себе си, за богатството си, за благото си - той е лош човек. Само свободният човек може да греши - но щом сгреши - става роб на греха и се подчинява на злото. Но ако заработиш чрез доброто (правене добро) - освобождаваш се. Человек трябва да се насили, за да изпълни волята Божия. Всяка година си има своите задължения.
към текста >>

Духовният път е най-лесният път - когато го знаеш, и най-мъчният - когато го не знаеш.
Щом съзнанието на човек е разделено - лош е. Щом се съедини - светия е. В тази година идат ред същества. Ще влезете във връзка с тях. Глупавият человек може да е интелигентен, но иска да измени Божествените закони. Духовният път е най-лесният път - когато го знаеш, и най-мъчният - когато го не знаеш. Да се употреби тази година да се опознаем вътрешно, себе си. Опитайте се да чуете тихия вътрешен глас, за да станете силен характер. За да бъдете добри, трябва да сте богати. Златото значи мъдрост. Тази година торбите ви да бъдат отворени през цялата година.
към текста >>

62. 38. Донка Димитрова Станкова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено.
Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките и пари и тя не може повече да купува вестници. Отчаяна, отива при съседката си и споделя неудачите, които я сполетяват. Донка заявява, че при това положение повече не може да се живее и я пита за някакъв лесен начин да си замине безболезнено. Съседката й, наша сестра, я успокоява и й предлага на другия ден - неделя, да излязат заедно и да се разходят. Донка се съгласява. Когато тръгва и заключва вратата, тя мисли: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме заведе моята съседка? " Като минават покрай църквата „Света Петка", Донка влиза в нея, запалва свещ и усеща успокоение. Съседката чака отвън и след това отиват до Борисовата градина.
към текста >>

Учителят продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива."Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания.
Сядат и скоро идва на катедрата същият онзи светъл старец, който й поръча да чете Библията, и започва да говори. Донка слага двете си ръце на очите, за да не го гледа. Както държи беседата си, Учителят казва: „Една сестра решила да не ме види кой съм и си турила ръцете пред очите. Като тръгваше от къщи и заключваше вратата, тя си каза: „Господи Исусе Христе, дали е добре да отида там, където ще ме води моята съседка? " Донка се разплаква. Учителят продължава: „Тази сестра, която е дошла сега, много пъти е поливала цветята си и сега пак ги полива."Той я поглежда и започва да разказва целия й живот с всичките несрети, неволи и страдания. Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й. Олеква й на душата, успокоява се, оглежда се наоколо и разбира, че никой не я гледа и не й се присмива. Беседата свършва, всички запяват песен и казват една молитва. Донка се изпълва с радост, топлина и не и се става. Всички стават и излизат навън.
към текста >>

63. Светозар Няголов - Хороскопите в поредицата „Изгревът

ТОМ 22

Постоянно ми внушаваше да бъркам в изчисленията и аз основно ги проверявах по 5-6 пъти.
Николай Дойнов ми съдействаше, но имах трудности и неразбиране с моя много близък приятел брат Петър Филипов , с когото съм живял заедно повече от 7 години и особено със седмоглавия змей брат Иван Антонов . Той най-активно ми противодействаше да построя точния му хороскоп. Направих хороскопа по твърденията на Тодор Ковачев, но той не показва качествата на брат Иван. Тогава взех да строя по нов стил хороскопа му за 13.09.1899 г. Тогава противодействието му се увеличи стократно. Постоянно ми внушаваше да бъркам в изчисленията и аз основно ги проверявах по 5-6 пъти. Построих му хороскопа, той разбра с кого има работа и дойде при мен не като седмоглав змей, а като душа смирено и ме помоли да не изнасям данните му пред обществото, защото много тежко е изживял неколкократното пускане на филма на живота му от заминаването до раждането му пред ангелите. Това е най-точното доказателство, че съм попаднал на болното му място - намерил съм точния му радикс. Аз му отговорих: „Брат Иване, как ще покажа на поколенията, че на теб - този страшен враг и гонител на астрологията и астролозите, които безмилостно си избивал - Учителят е обърнал съзнанието ти на 180 градуса, че той ти направи нов позитивен хороскоп и ти от враг и страшен гонител стана ревностен ученик по астрология. И беше единственият астролог, на когото Учителят лично преподаваше уроци, всеки четвъртък следобед. Така ти се свърза с Онзи, Който е създал тази наука - с Бога, който промени съзнанието ти, позна го, прие го и започна да му служиш всеотдайно и с любов.
към текста >>

За направата на хороскопа на Учителя , проблемът беше по-лесен.
Ти се промени, обърна обратния лист на живота си Стана мек, добър, отзивчив към всички - задейства се новият ти хороскоп, направен от Учителя в 1942 г. и ти престана да ни гониш и нас, изгревските деца, за които ти беше страшната „горила" - стана мек, добър и отзивчив към всички. Ти започна да пишеш една нова страница в живота си, изпълнена с любов, мекота и готовност за жертви в името на Божията любов". След този диалог брат Иван си отиде и повече не ме безпокоеше и пречеше на работата ми. Така, макар че той е в невидимия свят, станахме добри приятели - което беше желание на Учителя. За направата на хороскопа на Учителя , проблемът беше по-лесен. Аз се допитах до всички астролози на Изгрева, да ми кажат точния час за раждането на Учителя, но се оказа, че никой не го знаеше. Аз не се отчаях и продължих да работя по въпроса. При една зимна екскурзия сам до Ел Шадай в 1960 г. при навлизането ми в прохода на Железни врата, към полянката се яви Учителят и ми каза точния час на раждането си и му направих хороскопа по старите таблици. С новите таблици имаше разлика в сидералното време и се наложи да направя малка корекция в часа.
към текста >>

Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща , сто пъти по-лоши.
Аз се свързах с Учителя по телепатия и го питах за всеки аспект, за кого се отнася: за него, или за българския народ, или за царя им - и това което ми е казал, съм го написал в предоставеният от мен хороскоп за живота му. Предполагам, че не съм допуснал големи грешки. Учителят, който можеше да прави всичко - да променя съдбите на човешките същества, когато пожелае, никога не изменяше - не премахваше негативните сили, действащи в хороскопа му, а приемаше с радост мъчнотиите и страданията, с които го удостояваше Бог в неговия земен живот.„Като зная законите , според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна . Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо ? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща , сто пъти по-лоши. "(Разумният живот. Младежки окултен клас, с. 46). Така, той поемаше голяма част от кармата на българите и от тази на учениците си. Докато беше във физическото си тяло, Учителят поемаше 50 процента от кармата на учениците си, за които казваше: „Не вие мен избрахте, но аз вас избрах." Когато Учителят напусна това ограничаващо го физическо тяло и се изтегли в света на светлините, ние загубихме нашият утешител, пряката връзка, която правихме на физическото поле. Второ, цялата ни карма легна върху плещите ни и нямаше кой непосредствено да ни повдига и помага да изправяме грешките си.
към текста >>

Така, с неговата безценна помощ ние успявахме да се справим правилно с трудните проблеми, съпътстващи живота ни.
Така, той поемаше голяма част от кармата на българите и от тази на учениците си. Докато беше във физическото си тяло, Учителят поемаше 50 процента от кармата на учениците си, за които казваше: „Не вие мен избрахте, но аз вас избрах." Когато Учителят напусна това ограничаващо го физическо тяло и се изтегли в света на светлините, ние загубихме нашият утешител, пряката връзка, която правихме на физическото поле. Второ, цялата ни карма легна върху плещите ни и нямаше кой непосредствено да ни повдига и помага да изправяме грешките си. Скоро след заминаването си, той изтегли голяма част от неговото обкръжение - нашите най-добри приятели, в невидимия свят и ние се чувствахме като сироти сираци в личния живот на земята. Положителната страна от неговото заминаване беше, че почнахме да се молим по-усърдно, да се концентрираме дълбоко, за да влезем във връзка с този Велик Дух, по телепатия. Така, с неговата безценна помощ ние успявахме да се справим правилно с трудните проблеми, съпътстващи живота ни. Учителят ни остави наследници на всичкото духовно богатство, което Бялото братство му изпрати на земята и то със закъснение (Юпитер ретрограден в радикса) ще достигне душите ни, които ще се отворят като цвят и ще го познаем като Господ и Бог, ще го възлюбим и ще му служим през вечността Ето аспектите на ангелската мъдрост (Юпитер) в радикса на Учителя: (Юпитер ретрограден тригон Слънце, тригон Меркурий, точен тригон Венера и опозиция Плутон). Ако не ходим в пътя на Истината, носителка на доброто и любовта ще попаднем под зловещото влияние, оказвано от тъмните сили на Плутон и ще платим за всяко наше отклонение от правия път (Юпитер опозиция Плутон), за грешките и престъпленията ни. Що се отнася до хороскопа на брат Иван Антонов Изворски , направен от Тодор Боянов Ковачев с претенции, че е роден на 1.09.1899 г., отговарям: Аз направих този хороскоп и няколко други и видях, че този негов хороскоп абсолютно не отговаря на живота, развитието и качествата на брат Иван Антонов - когото много добре познавам още от малко дете. Първо: ако изгрява 12 градуса Стрелец на Асцендента му, това е точен съвпад с моя Асцендент, което значи, че непременно ще бъдем едни отлични приятели, което не беше така. После, Ковачев трябва да има поне елементарни познания по астрология, за да проявява претенции и да не се излага.
към текста >>

Ако не ходим в пътя на Истината, носителка на доброто и любовта ще попаднем под зловещото влияние, оказвано от тъмните сили на Плутон и ще платим за всяко наше отклонение от правия път (Юпитер опозиция Плутон), за грешките и престъпленията ни.
Второ, цялата ни карма легна върху плещите ни и нямаше кой непосредствено да ни повдига и помага да изправяме грешките си. Скоро след заминаването си, той изтегли голяма част от неговото обкръжение - нашите най-добри приятели, в невидимия свят и ние се чувствахме като сироти сираци в личния живот на земята. Положителната страна от неговото заминаване беше, че почнахме да се молим по-усърдно, да се концентрираме дълбоко, за да влезем във връзка с този Велик Дух, по телепатия. Така, с неговата безценна помощ ние успявахме да се справим правилно с трудните проблеми, съпътстващи живота ни. Учителят ни остави наследници на всичкото духовно богатство, което Бялото братство му изпрати на земята и то със закъснение (Юпитер ретрограден в радикса) ще достигне душите ни, които ще се отворят като цвят и ще го познаем като Господ и Бог, ще го възлюбим и ще му служим през вечността Ето аспектите на ангелската мъдрост (Юпитер) в радикса на Учителя: (Юпитер ретрограден тригон Слънце, тригон Меркурий, точен тригон Венера и опозиция Плутон). Ако не ходим в пътя на Истината, носителка на доброто и любовта ще попаднем под зловещото влияние, оказвано от тъмните сили на Плутон и ще платим за всяко наше отклонение от правия път (Юпитер опозиция Плутон), за грешките и престъпленията ни. Що се отнася до хороскопа на брат Иван Антонов Изворски , направен от Тодор Боянов Ковачев с претенции, че е роден на 1.09.1899 г., отговарям: Аз направих този хороскоп и няколко други и видях, че този негов хороскоп абсолютно не отговаря на живота, развитието и качествата на брат Иван Антонов - когото много добре познавам още от малко дете. Първо: ако изгрява 12 градуса Стрелец на Асцендента му, това е точен съвпад с моя Асцендент, което значи, че непременно ще бъдем едни отлични приятели, което не беше така. После, Ковачев трябва да има поне елементарни познания по астрология, за да проявява претенции и да не се излага. Къде в този хороскоп е отбелязано, че брат Иван е останал сирак на 5 и пълен сирак на 7 години? Добре е да прочете моите обяснения на страница 514 от том XIX на „Изгрева", да види колко точно пасват по всички точки от живота на брат Иван.
към текста >>

Колко пъти ни е гонил от полянката нас, изгревските деца, но Ковачев не знае, не е живял на Изгрева.
Така ли е? Слънцето съвпад Венера в 9 дом говорят, че роденият трябва да притежава възвишен идеал и амбиции, голямо великодушие и примиримост към мненията на другите хора - благороден и благосклонен? Може да стане отличен държавник и да работи в чужбина? (Къде го има това в живота на Иван?) Луната в собствения си знак Рак в 8 дом дава човек с приятен общителен, симпатичен характер и много безгрижен? (Кога и към кого се е проявявал така Иван?) След заминаването на Учителя и напредването на възрастта му отчасти Иван започна да се проявява хармонично. Колко пъти ни е гонил от полянката нас, изгревските деца, но Ковачев не знае, не е живял на Изгрева. Уран в 12 дом дава загуба на добро име, заточение, чести и непрекъснати заболявания от мъчно излечими болести, уединение в болница или затвор в края на живота му? Така ли е, Ковачев? Юпитер в Скорпион в 11 дом дава богати и влиятелни приятели, които от малък ще му помагат да се издигне в държавата. Дава общителен характер и склонност към удоволствия. Плодовит брак с повече деца и достатъчно средства за да ги издържа.
към текста >>

Първо: Учителят изнася, че той е бил 11 пъти китайски император, в който период е проявил голяма жестокост и има да плаща карма оттогава и природата му е сложила белег за това, че като цар има неплатена карма и на Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв.
Юпитер в Скорпион в 11 дом дава богати и влиятелни приятели, които от малък ще му помагат да се издигне в държавата. Дава общителен характер и склонност към удоволствия. Плодовит брак с повече деца и достатъчно средства за да ги издържа. Юпитер квадрат Луна намалява паметта му и разсъдителните му способности,от което следват много кавги и неприятности (Иван обаче притежаваше феноменална памет!) ит н. Ще ти обясня някои неща, които не са ти ясни, Ковачев. Първо: Учителят изнася, че той е бил 11 пъти китайски император, в който период е проявил голяма жестокост и има да плаща карма оттогава и природата му е сложила белег за това, че като цар има неплатена карма и на Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв. Подобен на него и Николай Дойнов - бившето величие Наполеон Бонапарт, не разрешил правилно кармата си и на Асцендента му изгрява последният градус на знака Лъв. И аз съм бил цар, но съм си изплатил кармата и не ми изгрява з. знак Лъв, а Стрелец. Второ: Иван Антонов имаше феноменална памет. Къде е показана в твоя хороскоп, Ковачев?
към текста >>

Пето: Брат Иван Антонов се възмущава от поведението на брат Любомир Лулчев, който не изпълнявал повелята на Учителя: в годината само един път да го посещава и да не му отнема повече от половин час време, а Лулчев постоянно ходел при Учителя и говорел с часове с него, а и животът му бил неморален.
Случаят се описва във вестниците и в статията се чудят за коя госпожица се е отровил: за Паша, Аня или за другите й две сестри. А тя е била съвсем друга жена. От това силно отравяне Иван придобил кокоша слепота. Вечер почти не може да вижда и някой трябва да го придружава. Този урок на човешката любов му оставил дълбок белег в съзнанието му за цял живот, и е бил предостатъчен, за да се отдръпне напълно от жените. Пето: Брат Иван Антонов се възмущава от поведението на брат Любомир Лулчев, който не изпълнявал повелята на Учителя: в годината само един път да го посещава и да не му отнема повече от половин час време, а Лулчев постоянно ходел при Учителя и говорел с часове с него, а и животът му бил неморален. Иван решил да го ликвидира с една остра брадва, която притежавал. Понеже Учителят казал: всички разправии между братята и сестрите да стават извън оградата на Изгрева, Иван отива при салона в една студена зимна сутрин с брадвата си под балтона и чака да види Лулчев преди да е минал през оградата. Иван се залисал малко и успял да види Лулчев когато влизал в приемната на Учителя. Решил да не го изпусне когато излиза и застанал на пост. Стоял няколко часа и започнал да замръзва.
към текста >>

64. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Господ ще ти даде страдания, ще каже да те корят, друг път - да те хвалят.
Страданията са от Бога, а благодарността - от нас. Сиромашията - от Бога, а богатството, щедростта - от нас. «Аллах керим.»[2] Туй е необходимо за мира на душата. Дойде ли ти голямо нещастие, обърни се към Бога и кажи: «Всичко е от Бога.» Аз беки[3] не зная всичко, което ще ми се случи, но не го спирам. Каквото дойде, го посрещам. Господ ще ти даде страдания, ще каже да те корят, друг път - да те хвалят. Благодари за всичко и кажи: «Такава е Волята Божия.» И по този начин ще се създаде какво? Някой казва: «Изгубих си мира! » Щом кажеш: «Така е Волята Божия», ще се върне мирът. Никой не живее за себе си, а за Бога. «Такава е Волята Божия» като кажеш, душата ти да се изпълни с радост, че Господ го удостоил.
към текста >>

2) Ако се отклонявате от вашия път, какво оправдание ще дадете?
Какви са подбужденията - съзнателни или несъзнателни? Ще се отклоним малко. (Фиг. 35.1) Центърът е А. Мислите ли, че кога се движите по този кръг, че можете да спазите вашето равновесие при тези действующи сили? Че ще се движите правилно. (Фиг. 2) Ако се отклонявате от вашия път, какво оправдание ще дадете? Гневът е едно отклонение и да изучаваме причината на това отклонение. Да допуснем, че вътре имаме други отклонения - какво ще стане, ако действуват едновременно всички сили? Причината на гнева е набирание на излишна енергия. Вечното движение го регулира един закон. Центърът се движи с най-голяма бързина.
към текста >>

Така - 6 пъти с дясната и 6 пъти с лявата, 10 дни, вечер.
Да имате ясна представа. Ще намерите причината, отгде произтича вашето съмнение. Упражнение за 10 дни: всяка вечер, кога ще си лягате - лявата ръка и дясната разтворени хоризонтално много добре. Дясната длан ще турите върху лявата ръка, ще прекарате по цялата ръка пред гърдите и пак широко разтворени и опънати ръцете, после с лявата длан ще прокарате по продължението на дясната ръка. Кога правите с дясната ръка, ще изпеете: «а-а-а», а с лявата ръка - «о-о-о». Така - 6 пъти с дясната и 6 пъти с лявата, 10 дни, вечер. Това е за регулиране на магнетичните сили. Тези са разумни движения - да се избегнат много неприятности и заболявания: на очите, ушите, гърдите, корема и изправяне на нервната система - носителка на жизнените енергии. Помогни си сам, дати помогне и Господ, и други хора. На разумната идея се присъединява Бог и ще проводи някого, да ви помага. Лявата ръка е отрицателна, а горнята страна на дясната е магнетизъм.
към текста >>

Ако ви кажа, че Сатурн три пъти се е годил и разгодявал... Три пръс- теня има той.
» Сега - малко философски въпроси. Защо Сатурн има лоши влияния върху човека, а Юпитер - добри влияния? Отгде иде произходът? Колко пръстена има Сатурн? Какво означават тия пръстени? Ако ви кажа, че Сатурн три пъти се е годил и разгодявал... Три пръс- теня има той. Вселената да разгледате като жив организъм. Где ще турите Сатурн? Ако ви питат какво е предназначението на злъчката, черния дроб, бъбреците, дробовете? Ако аспектът на Сатурн е лош в едно отношение, то в други е добър. Сатурн е злъчен, за него всички хора са лоши, глупави.
към текста >>

Някой път сте скръбни - то е Сатурн.
«Любов имам» - това е Венера. Где сте вие? Боравите с един чужд капитал. Основното положение е да намерите себе си, къде сте. Щом се намерите где сте в козмоса, ще почувствувате една радост. Някой път сте скръбни - то е Сатурн. Карате се - то е Марс. Във великата Божествена наука ний трябва да намерим своето положение. Богът на работата, на чиновниците е Меркурий. Готварството е на Луната и Марс. Древните мъдреци са скрили тия истини в символи и трябва да се изучават.
към текста >>

Жена, която е тръгнала в кривия път, трябва огъвание от едно състояние в друго.
Вашето развитие е: кога искате да тъчете, отидете при някой майстор, и върви; щом останете сами, плачете. 1) Мекият човек трябва да се огъне. 2) Силният човек - да се пречупи. (фиг. 38.1) Мекият. Имате непреклонна воля - трябва да се пречупи и да прави добро. Жена, която е тръгнала в кривия път, трябва огъвание от едно състояние в друго. От физическия свят към духовния трябва огъвание. Ако земята не би се огънала, нищо нямаше да израсне. Тя се огъна - и образува долини, пречупи се - и образува планините. Така и човек трябва да се пречупи и огъне. (фиг. 38.2.) Това е пречупвание.
към текста >>

Когато човек влезе в този път, трябва да намери методи, както природата - с малко труд да извърши много работи.
Също, кога разумният човек се разпука, излиза нещо. Добрият човек, когато се разпука, излиза благоухание от него, а от лошия, когато се разпука, излиза воня. Често трябва да ви постискват. (фиг. 38.3) Семка, ако се не разпука, слънчевите лъчи не могат да влязат; ако се разпука - слънчевите лъчи влизат в нея. Да разтвори човек душата си и трябва да се освободи от предубеждения. Когато човек влезе в този път, трябва да намери методи, както природата - с малко труд да извърши много работи. Човек се излага на изпитания. Когато детето е малко, майка му не го праща никъде, а когато порасте, почват да го пращат на вода, на дюкяните, на пазара. Станали сте и вие възрастни - ще ви пратят вън из града, за дърва и прочие, както детето. Не е необходимо човек да носи дърва на гърба си. Тая нужда ние сме си я измислили.
към текста >>

За 10 дни, 3 пъти на ден, сутрин, обед и вечер отбелязвайте времето и вашето състояние.
Станали сте и вие възрастни - ще ви пратят вън из града, за дърва и прочие, както детето. Не е необходимо човек да носи дърва на гърба си. Тая нужда ние сме си я измислили. Ще изучавате хората, окръжающите, времето. Отбелязвайте времето при вашето състояние. За 10 дни, 3 пъти на ден, сутрин, обед и вечер отбелязвайте времето и вашето състояние. (Наряд за 10 дни.) Случи се, когато сте радостни, времето е облачно, или сте скръбен, а времето - ясно. Пишете състоянията си! Например: 1) «Имам тежко разположение на духа»; 2) Ревност; озлобление; отмъщение; вяра силна; голяма надежда и други. Часа ще пишете. Времето - например: пълно облачно, Слънцето едвам се показва, ветровито.
към текста >>

Който се е опитал да влезе по друг път, слиза долу.
Като ученик, ще се покоряваш, разумно ще отговаряш, ще мълчиш, ще разсъждаваш, ще се учиш, ще носиш това, което ти кажат, според правилата, а не както искате сами. Никаква свобода няма. Ученикът пости. Що е пост! Невидимият свят е толкова строг! Който се е опитал да влезе по друг път, слиза долу. Това е за всички! Трябва за другия свят да бъдете съвършени, чисти, чисти. Чистотата е качество на безсмъртието! Разумността е качество на безсмъртието! Истината, добротата са качества на безсмъртните души!
към текста >>

Оня, който ви обича, трябва да ви сочи пътя нагоре.
Истината, добротата са качества на безсмъртните души! Ще си турите правила. Главата може да се излекува, когато Истината живее в нея. Не гледайте на временния живот. Не се самозаблуждавайте от временните прояви! Оня, който ви обича, трябва да ви сочи пътя нагоре. Един вътрешен подтик към Бога. Която сестра ви подтикне напред, тя ви обича! 10 минути размишления сутрин, преди да станете от леглото. Да възприемете Божиите лъчи, и тогава станете. Вечер - също 10 минути размишление, отправете душата си нагоре, да благодарите и възприемете лъчите.
към текста >>

Например един светия като стане сутрин и духне три пъти, всичко става чисто.
Да се приближаваме при Бога, съкратяваме времето. Радвайте се и веселете се, кога лошо кажат за вас, кога сте боси, гладни, голи, гонят ви... Силен е онзи, който може да влада себе си! На един праведен човек му. трябват пет минути, да свърши всичката домашна работа, една минута - да се облече, една минута - да се умие, две - минути да [се] посреше и се разправи с приятелите си, една минута - да тури всичко в ред. На праведния човек прахът не пада в стаята, а излиза сам от прозореца. Например един светия като стане сутрин и духне три пъти, всичко става чисто. Трудът се съкратява и сме свободни. Това е бъдещата култура! По-малко работа физическа, повече - на сърцето и ума! Някой казва: «Като ходя в този път, какво ще спечеля? » В 15 минути ще свършиш работата си и никога няма да си в лишения.
към текста >>

Някой казва: «Като ходя в този път, какво ще спечеля?
На праведния човек прахът не пада в стаята, а излиза сам от прозореца. Например един светия като стане сутрин и духне три пъти, всичко става чисто. Трудът се съкратява и сме свободни. Това е бъдещата култура! По-малко работа физическа, повече - на сърцето и ума! Някой казва: «Като ходя в този път, какво ще спечеля? » В 15 минути ще свършиш работата си и никога няма да си в лишения. Това е за в бъдеще. Да заставите домашните ви да бъдат доволни. Как? Като им дадете това, от което имат нужда и което обичат. Представете си, виждам ви, че сте раздразнен.
към текста >>

За изучаванието на добродетелите, за децата има лесен път, има колички и слугини, а за възрастните, учениците - няма.
След всяко страдание има малка почивка. Необходимо е молитвата. Каква нужда имаше Христос да се моли?! Светиите да се молят? Ще се молиш Бог да изпрати Духа Си да ви подкрепи в страданията. За изучаванието на добродетелите, за децата има лесен път, има колички и слугини, а за възрастните, учениците - няма. Това е научната страна. Изведнъж не искайте да придобиете всичките добродетели. Всяка година - по една, и за 20 години ще имате 20 добродетели. 1) Търпение; 2) Милосердие; 3) Любов към Бога; 4) Постоянство, кротост, смирение и други. Миналата година какво добихте?
към текста >>

(3 пъти.) 41.
Сега трима братя ще изсвирят едно упражнение. Музиката разбира висшата разумност. Външният израз на разумността. Във всичкия негов живот да бъде музикален, да бъде радостен. Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) 41. Новата 1926 г. 22.III. вечерта. Беседа от Учителя[11] Бог е Любов, но тази Любов е разумна. Тя не е само разумна, но тя е и Истина. А Истина е, защото съдържа всичко в себе си.
към текста >>

Колко пъти говориш меко!
Ако някой твой приятел страда, прояви любовта си! Това са все условия да проявиш любовта си. Всичко в света е създадено от Любовта за назидание, за усъвършен- ствувание, за облагородявание. Защото човек трябва да стане мек. Всеки иска да бъде мек, но гласът ви не е мек, сърцето ви още не е меко. Колко пъти говориш меко! Но сърцето ви не е меко. Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искреност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, необикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера.
към текста >>

Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни!
Всичко в света е създадено от Любовта за назидание, за усъвършен- ствувание, за облагородявание. Защото човек трябва да стане мек. Всеки иска да бъде мек, но гласът ви не е мек, сърцето ви още не е меко. Колко пъти говориш меко! Но сърцето ви не е меко. Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искреност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, необикновената мекота в живота. Това аз наричам мекота на човешката душа, на характера. Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си.
към текста >>

Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път.
Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един. Но най-напред трябва духовно и после - физически. Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората. Ако ние почнем от земята, ние вървим към кривия път. Ще идеш при Бога, ще идеш и ще кажеш: «Бог е Любов! » На земята има голяма нужда от Любов, чрез нас. Ние сме всички органи на Божията Любов. Ако ние дадем себе си и ако Божията Любов мине през нас, тогаз тя ще остави в нас онези блага, тя ще ни повдигне. Само по този начин ние можем да се развиваме.
към текста >>

Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО!
А когато има мраморна чешма и цицерика?! Хубав мрамор без никакъв порок. Най-хубавата вода. Който пие от тази вода, всичките му болести ще изчезнат. Това го пожелава Бог, ангелите и добрите хора. Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО! * * * Възлюблени сестри, Благодаря за милите привети, които ми изпратихте по сестра Иванова и в писмото. Аз ви отговарям също и ви пращам тази беседа подарък, с молба да си я препишете, и най-важното - да оправдаем всичко. Като ни видят от Небето и Учителя, да кажат: «Има си защо, гдето употребяваме сили за тях.» Толева 42. Сряда, 24.III.1926 г* Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти).
към текста >>

(3 пъти).
Всички изговорихме (3 пъти): - ДА БЪДЕ ИМЕТО БОЖИЕ БЛАГОСЛОВЕНО! * * * Възлюблени сестри, Благодаря за милите привети, които ми изпратихте по сестра Иванова и в писмото. Аз ви отговарям също и ви пращам тази беседа подарък, с молба да си я препишете, и най-важното - да оправдаем всичко. Като ни видят от Небето и Учителя, да кажат: «Има си защо, гдето употребяваме сили за тях.» Толева 42. Сряда, 24.III.1926 г* Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти). Не всякога хората със сините очи са умни хора и не всички с черните очи са горещи хора. Сини като небето, но влага има - не са сини като ясното небе. Те са на степени. Земята е подложена на преобладающ цвят - зеления цвят. Някой цвят има психическо значение.
към текста >>

(3 пъти) (Тайна молитва.) Свободна тема.
На Земята и от Невидимия свят правят опит над нас. Ще създадете в себе си един идеал в Невидимия свят. От Невидимия свят те оставят да си направиш сам избора - в добро или в зло. Всички работят; и като направиш избора си, оттеглят се, оставят те сам да понесеш последствията от своя избор. 43. Сряда, 28.IV.1926 г[14] Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Тайна молитва.) Свободна тема. Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в природата. Тази, красивата мисъл в ума ви, върху нея пишете! Има стари мисли, които пет пари не струват. От стари мисли и желания хората умират. Аз още не съм засегнал още важните, основни въпроси.
към текста >>

Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в природата.
Ще създадете в себе си един идеал в Невидимия свят. От Невидимия свят те оставят да си направиш сам избора - в добро или в зло. Всички работят; и като направиш избора си, оттеглят се, оставят те сам да понесеш последствията от своя избор. 43. Сряда, 28.IV.1926 г[14] Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Тайна молитва.) Свободна тема. Представете си, че сте пътник, който отива да изучава растенията в природата. Тази, красивата мисъл в ума ви, върху нея пишете! Има стари мисли, които пет пари не струват. От стари мисли и желания хората умират. Аз още не съм засегнал още важните, основни въпроси. Колцина имат търпението на философа Епиктет?!
към текста >>

Другия път - другата сряда - да сте пресни плодове, а не сухи!
Кое предпочитате - пресните плодове или сухи?! От еднообразието се образува електричество и става отблъсквание. За всички има място, само трябва време. Поет си - за себе си бъди поет; музикант - за себе си бъди музикант. Другото е болезнено състояние. Другия път - другата сряда - да сте пресни плодове, а не сухи! Този, който има благородни идеи, е благороден, а който няма благородни идеи, е празна торба. Главата ти трябва да бъде пълна с нещо хубаво - Божествено. Желая да бъдат пълни с живата Истина! Прекарай нов извор в дома си, остави старата канализация; ако има друга, прекарай нея! Свещени неща са само тези, които са излезли само от Бога.
към текста >>

(3 пъти.) Поздрав от сестра Д. Ив.
Това знание е приготовление на ума и сърцето, за да приемем повече. Ще придобием едно вътрешно просветление, едно духовно просветление. Трябва дълбоко смирение, жажда да учи, и това му причинява голяма радост. И тази малка придобивка в бъдеще ще се разшири. (Малко размишление.) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) Поздрав от сестра Д. Ив. Толева 46. Сряда, 2.VI.1926 г.[16] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти.) (Тайна молитва.) Ако ви питат вън, в света, по коя воля дойдохте на Земята, как ще отговорите? (От брат Белев: - «По своя воля.») Ако по своя воля сме дошли, може ли тогава да сме без воля? Отгде знаем, че нашата воля не е в съгласие с Божията Воля?
към текста >>

(3 пъти.) (Тайна молитва.) Ако ви питат вън, в света, по коя воля дойдохте на Земята, как ще отговорите?
И тази малка придобивка в бъдеще ще се разшири. (Малко размишление.) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти.) Поздрав от сестра Д. Ив. Толева 46. Сряда, 2.VI.1926 г.[16] (кратки бележки) ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти.) (Тайна молитва.) Ако ви питат вън, в света, по коя воля дойдохте на Земята, как ще отговорите? (От брат Белев: - «По своя воля.») Ако по своя воля сме дошли, може ли тогава да сме без воля? Отгде знаем, че нашата воля не е в съгласие с Божията Воля? Човек от що страда? От воля или от безволие? Значи човек има воля повече, отколкото му трябва.
към текста >>

(3 пъти) (Съзерцание 5 мин, прави, лявата длан сложена над сърцето.) Кои са качествата на оглашения?
2) Да развивате вашите способности. 3) Дръжте се за тая идея, която ви дойде. 4) Ще го нахраните. 5) Ще превеждате символите в духовна смисъл. 47. Школна лекция [16.VI.1926 г.][17] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (3 пъти) (Съзерцание 5 мин, прави, лявата длан сложена над сърцето.) Кои са качествата на оглашения? Нали във всяко училище има приемателен и встъпителен изпит? Какво трябва да знае оглашеният в една окултна школа? Вие често се притеснявате за неща, гдето не трябва, а там, гдето трябва, не се притеснявате. Ученикът какво трябва да знае? Оглашеният да стане верующ, трябва да претърпи обидите, които му се нанисат: ако го изпъдят десет пъти, той да не си отива, да е постоянен, да стои при вратата.
към текста >>

Оглашеният да стане верующ, трябва да претърпи обидите, които му се нанисат: ако го изпъдят десет пъти, той да не си отива, да е постоянен, да стои при вратата.
(3 пъти) (Съзерцание 5 мин, прави, лявата длан сложена над сърцето.) Кои са качествата на оглашения? Нали във всяко училище има приемателен и встъпителен изпит? Какво трябва да знае оглашеният в една окултна школа? Вие често се притеснявате за неща, гдето не трябва, а там, гдето трябва, не се притеснявате. Ученикът какво трябва да знае? Оглашеният да стане верующ, трябва да претърпи обидите, които му се нанисат: ако го изпъдят десет пъти, той да не си отива, да е постоянен, да стои при вратата. Знанието се поверява само на достойните, а достоен е този, който използува силите правилно. Верующият трябва да знае добрите и лошите страни, да познае своето естество. Не правите така и затова се ражда дисхармония. Ученикът да поправи свойте погрешки и да развие своите способности. Господ посажда нещата, а ние ще ги поливаме.
към текста >>

Той ще ти каже 1, 2, 3, 90 пъти, и после ще те сгромоляса.
Щом си ученик, природата отбелязва всяко ваше движение. Женитбата е посвещение на душата във великите тайни на Битието. Светът е пълен с разумни очи. От лошия човек няма що да те е страх. Да те страх от добрия човек. Той ще ти каже 1, 2, 3, 90 пъти, и после ще те сгромоляса. Ученикът трябва да има свещено чувство. Душата да е чиста вътрешно. Като ученици, да сте чисти. Да постъпиш тъй, както Бог е определил. Да имаш всякой ден най-малко подбуждение.
към текста >>

100 пъти като паднеш, да вярваш, че всякога ще преодолееш.
Малките добродетели да ги прилагате. Христос кога дойде, Го приеха с цветя, вейки, но Го и плюха и налагаха Го. Казват: Той донесе спасението. В спасението се крие великата тайна, която в бъдеще ще се разбере. Като ученици, какво ви трябва? 100 пъти като паднеш, да вярваш, че всякога ще преодолееш. Да имате твърда воля! Да кажеш: «Всичко това е велик изпит за мене.» Трябва да се учите. Търсите лесния път. За ученика нищо не значи отчаянието - пет пари не струва. Защо остарява човек?
към текста >>

Търсите лесния път.
В спасението се крие великата тайна, която в бъдеще ще се разбере. Като ученици, какво ви трябва? 100 пъти като паднеш, да вярваш, че всякога ще преодолееш. Да имате твърда воля! Да кажеш: «Всичко това е велик изпит за мене.» Трябва да се учите. Търсите лесния път. За ученика нищо не значи отчаянието - пет пари не струва. Защо остарява човек? Защото не иска да се учи. А се подмладява, защото му дават кредит от Горе, за да се учи. Само в Божественото училище се подмладявате вън от училището стареете.
към текста >>

Не е лошо няколко пъти да я прочетете и я запомните добре.
Школата се затваря! Простете, сестри, че сбутах така писаното, защото така се случи. Най-много да прощава сестрата, която ще го чете. Трябва с очила да го чете. Много важна беседа. Не е лошо няколко пъти да я прочетете и я запомните добре. Прощавайте също за безпокойството, което ви правих през цялата година. Аз, мисля, си изпълних обещанието пред Бога и пред вас. Задачата, която ми дадоха от Горе - изпита, вие ще кажете пред Учителя как я разреших. Вие имате сега думата. Аз съм готова и за друга работа!
към текста >>

Казва: «Не стой на пътя Ми!
Ти си тогава безсмъртен. Любовта никога не отпада. Когато ние търсим великото в света, ние трябва да изучаваме неговите закони. Когато казаха на Христа: «Учителю благи», и Той каза: «Защо Ме казвате благи? » Христос взе камшика - закона на Правдата. Казва: «Не стой на пътя Ми! » А Любовта всякога заминава слабия. Любовта не може да види лошо в света. Тя не греши. Другото е законът на Правдата. Казвате: «Господ ще уреди работата.» Тия гробове какво означават?
към текста >>

Мислите, които са вложени, те по някой път не са наши.
Излизат от едната страна и се връщат от другата страна. Така и всяка мисъл, която излиза от нас, пак се връща назад - или веднага, или след една минута, или след година, и се чудите: «Отгде ми дойде това нещастие? » Идат, значи, след известни периоди. Всяка мисъл, която излиза от мен, тя е или колективна или единична мисъл. Едновременно ние сме и единични, и колективни същества. Мислите, които са вложени, те по някой път не са наши. Има един закон. Има промяна на съзнанието. Идват страдания, дохожда едно заспивание, замъглявание на съзнанието, и после пак се пробужда съзнанието, като че се раждате отново. Това е вашето прераждание, разширение. Трябва крепък ум, за да устоява!
към текста >>

Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно.
Идват страдания, дохожда едно заспивание, замъглявание на съзнанието, и после пак се пробужда съзнанието, като че се раждате отново. Това е вашето прераждание, разширение. Трябва крепък ум, за да устоява! Настрадин Ходжа отишел да сече дърва. Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото. Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно. Обаче той не послушал и паднал с дървото заедно на земята. Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание. Изкопава си гроб, ляга в него. За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял. Задава се един керван камили.
към текста >>

Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание.
Трябва крепък ум, за да устоява! Настрадин Ходжа отишел да сече дърва. Като не знаел как, седнал горе на дървото и сякъл пред себе си дървото. Минава един пътник и му казва, че така, както сече, ще падне с дървото заедно. Обаче той не послушал и паднал с дървото заедно на земята. Ходжата си казал: «Така, този човек щом знаеше, че ще падна, той сигурно ще знае кога ще умра.» Стигва пътника, пита го и той му казва: «След 3 дни ще умреш.» Настрадин отива у дома, казва на жена си и се приготовлява за умирание. Изкопава си гроб, ляга в него. За негово щастие, над гроба имало една круша, от която падали плодовете в гроба и Ходжата ги ядял. Задава се един керван камили. Питали Ходжата защо лежи и той им казал, че чака да умре. Дали му един хубав бой и Ходжата си отишел вкъщи.
към текста >>

(зпъти.) (Тайна молитва.) «Разлика между детското и старческото съзнание» (тема).
[С друг почерк:] 10.XI.1926, Варна, Изпратена от Д. Толева. * аязмо (от гр.) - извор с целебна вода. (бел. М. И.) 49. Сряда, 10.XI.1926 г.[19] (кратки бележки) Верен, Истинен, Чист и благ всякога бъди! (зпъти.) (Тайна молитва.) «Разлика между детското и старческото съзнание» (тема). Да се научите да мислите както природата мисли. В природата има различни начини за мислене. Ако един човек пише и в началото линиите на буквите надебелява, а към края ги изтънява, защо е това? Означава, че той е решителен човек - почва дебело работите си, а свършва тънко. Също е и с носа.
към текста >>

Някой път вие се оплаквате, като дойде сиромашията.
Бог нито се събира, нито се умножава; но двете е състояние у Бога. (фиг. 50.1) Всеки кръг, где не се прекъсва, е вечен. Щом има пропуквание, значи излиза, изтича енергията. Като се срещнат положителната и отрицателната енергия, ще стане кръг. Знаменит човек да станеш - ти ще станеш + -. Някой път вие се оплаквате, като дойде сиромашията. След нея ще дойде богатството. Това са състояния и не са вечни. Те са състояния на човешката душа. Да си добър, да си учен - това е богатство. Да си лош, ленив - това е сиромашия.
към текста >>

(3 пъти) Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Люб[езни] сестри, Прощавайте, ако с моето това малко листенце ще ви обезпокоя!
Ний сме хора, които във всички области не спираме. Вътре в себе си човек трябва да има високо мнение за другите. [На] окултния ученик много му се дава и много се иска от него. «Любов ме озари» - иска се топлина. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 пъти) Писмо от Димитричка Толева до сестрите във Варна Люб[езни] сестри, Прощавайте, ако с моето това малко листенце ще ви обезпокоя! Не бих писала, но почнах вече да се съмнявам, да не отиват в морето бележките, та виж някоя риба ги глътнала. Чаках, чаках, дано барем за Димитровден да се обадехте - и това не стана! Та толкова ли ме всички забравихте! Какво ли си рекохте: хайде, духовно ще се поздравим! Но и това, види се, не сте направили, защото, каквото стане горе, тук се проявява.
към текста >>

Няма да ви го кажа сега, но друг път.
Та толкова ли ме всички забравихте! Какво ли си рекохте: хайде, духовно ще се поздравим! Но и това, види се, не сте направили, защото, каквото стане горе, тук се проявява. Но заканвам ви се, че ще си отмъстя на всички под ред, и то така - по закона на Любовта! Ама, ще речете, какво ще бъде? Няма да ви го кажа сега, но друг път. С поздрав, разбира се, ако го приемете и него. Димитрина Ив. Толева София, 1 .XII. 1926 г. [С друг почерк:] «Горение без дим» (тема). 53.
към текста >>

(3 ПЪти).
Постепенно да се трансформират енергиите. Когато кажем да направим добро, аз разбирам, че вие сте направили усилие, но има да направите още едно усилие. Направете и това последно усилие! Като кажем, че трябва да живеем добре, аз разбирам непреривност в миналото, настоящето и бъдещето. ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ! (3 ПЪти). * * * [С друг почерк:] Що значи вътрешна подготовка? [Има два вида чистене за човека, за да напредне духовно. [а) физическо - когато чрез храна се чисти тялото. б) Духовно - когато чрез добри чувства и мисли и желания се чисти ас- тралното тяло. Чистене астралното тяло с добри чувства е желание за духовно очистване.
към текста >>

65. XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ

Невена Неделчева

ТОМ 23

Да се прегледа от вещи лица кои култури в дадено село и област могат най-добре да виреят и да се упътят селяните в това.
А за постигане на тази чистота е най-необходима водата. В много села водата е недостатъчна. А щом като водата е малко, не може да се запазва необходимата чистота, както по къщите, така по самите хора. Тук наоколо има води, които, по липса на инициатива и средства стоят неизползвани, а хора от съседни селища ходят с каци и бурета за вода от далечно разстояние и с тази вода, която запазват с дни, едва могат да задоволят жаждата си, камо ли да се стремят да поддържат елементарна чистота и хигиена. Затова е необходимо най-първо да се прекара в селищата изобилна вода и после селяните сами ще привикнат да я използват за най-красивото в живота - чистотата. 2. Да се прегледа от вещи лица кои култури в дадено село и област могат най-добре да виреят и да се упътят селяните в това. Защото в много места, което може да звучи малко невероятно, не използват местностите - земята, за най- подходящите земледелчески култури. Да се поощрява и застъпва овощарство, като основа на новата бъдеща светла култура. Тук, в околностите на село Брезе, вероятно могат да виреят много плодни дървета, тъй като вирее добре орехът, сливата и други плодни дървета. Затова е необходимо да се пратят в селото хора, които да изтъкнат на селяните ползата от овощните градини и да се подтикнат към засажданеито на такива. И държавните разсадници да отпуснат на села, които искат да засаждат околните си местности с плодни разсади, най-крайно ниски цени, тъй като селяните не разполагат сега с много пари.
към текста >>

Тук доста околни баири са залесени с борове, които биха могли да бъдат залесени по същия начин - трудова повинност - с плодни дървета.
После там, където има планински склонове, по които могат да виреят плодни дървета, да се засаждат с такива, а не да се залесяват с борове и други дървете, от които все има, разбира се, но все пак не донасят онова, което биха донесли едни сливови гори, каквито ги има в Северна България около Трявна, Плачковци и други - там има цели гори от сливови дървета. Затова и там се забелязва и разликата в характера им. Там хората са сравнително по-интелигентни, по-щедри и по-добри. Щедростта идва от изобилието. И тъй като в България могат много добре да виреят почти навсякъде по заселените места плодни дървета, то държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за за- сажданието им, чиито плодове ще бъдат като храна и поминък за населението. Тук доста околни баири са залесени с борове, които биха могли да бъдат залесени по същия начин - трудова повинност - с плодни дървета. Защото и плодната храна ще влезе като основа за новата човешка култура. 3. СВЕТЛИНАТА е също тъй един от най-главните фактори за повдигането на културата. Тук, по селата, ако се влезе в една стая, ще се види да свети едва-едва една малка лампа и около нея се е насъбрало цялото семейство. Там е (и) дядото, и бабата, и майката - работящи и малките деца - бебета - и по-големите ученици, които се мъчат в тая полутъмнина да пишат домашните си и с това твърде рано захабяват очите си. И всичко това е, защого газта е скъпа.
към текста >>

Училището е правило няколко пъти официални искания - молби, оплаквания, но без резултат.
Такъв е случаят с Брезе. Общината е в Искрец-близко село. И Искрец е окупирало всичките суми, които употребява за уреждането на селото, тъй като има намерение да го прави удобно и привлекателно курортно село. Не се отпускат никакви суми за Брезе. За училището не се дават елементарните необходими потреби. Училището е правило няколко пъти официални искания - молби, оплаквания, но без резултат. Не се отпускат пари даже за метли, с които да се изметат училищните стаи. Също и за чинове за децата. В училището липсва и една от най-важните необходимости - вода, - когато вода има обилна наблизо и трябва само да (се) прекара. Децата трябва, когато са жадни, да тичат в кал, в сняг, на около 10-15 минути разстояние, да пият вода. Също и за да си омият ръцете, ако това стане нужда.
към текста >>

Правени са молби няколко пъти да се прекара тая вода, и досега - никакви резултати.
Също и за чинове за децата. В училището липсва и една от най-важните необходимости - вода, - когато вода има обилна наблизо и трябва само да (се) прекара. Децата трябва, когато са жадни, да тичат в кал, в сняг, на около 10-15 минути разстояние, да пият вода. Също и за да си омият ръцете, ако това стане нужда. В училището няма нито стомна, нито някое казанче с вода, което е тъй много необходимо за всяко училище. Правени са молби няколко пъти да се прекара тая вода, и досега - никакви резултати. Училищното настоятелство е правило официални искания - но пак без резултат. Тия, които държат общината, касата в своите ръце, не мислят (за друго,) освен за своето село. Затова е необходимо да се пратят лица, които да разгледат тия въпроси, които, вярвам, не са само в това село, а ги има и другаде, и да се даде необходимото нареждание да се разпределят сумите за поддържание на всички села, които влизат в слятата община. 5. Да се призоват селяните - може, след като наесен завършат земледел- ската работа на трудова повинност за работа, която да е в полза на селото. Защото, след като се привърши земледелската работа, жените продължават да работят и вкъщи - предат, плетат, тъчат, а мъжете почват да пълнят кръчмите - от нямане работа.
към текста >>

Така например в села, които се намират в планински местности и има много камъни - да се образуват трудови групи от селяни, които да донасят камъни с колите си и (да) поправят най-първо пътищата си, в които газят в кал до колене - (като) случая с Брезе - навсякъде камъни, а по улиците не може да се премине от кал.
Тия, които държат общината, касата в своите ръце, не мислят (за друго,) освен за своето село. Затова е необходимо да се пратят лица, които да разгледат тия въпроси, които, вярвам, не са само в това село, а ги има и другаде, и да се даде необходимото нареждание да се разпределят сумите за поддържание на всички села, които влизат в слятата община. 5. Да се призоват селяните - може, след като наесен завършат земледел- ската работа на трудова повинност за работа, която да е в полза на селото. Защото, след като се привърши земледелската работа, жените продължават да работят и вкъщи - предат, плетат, тъчат, а мъжете почват да пълнят кръчмите - от нямане работа. Затова трябва да се изпращат ПРОСВЕТИТЕЛИ в селото - било в лицето на учители, било в лицето на други хора, които да събудят в селяните разсъдъка, да им предадат картини за по-добро бъдеще, ако те през това свободно време се заемат да направят нещо добро, което ще бъде общо за цялото село. Така например в села, които се намират в планински местности и има много камъни - да се образуват трудови групи от селяни, които да донасят камъни с колите си и (да) поправят най-първо пътищата си, в които газят в кал до колене - (като) случая с Брезе - навсякъде камъни, а по улиците не може да се премине от кал. Да се направи при училището една голяма стая - салон за училищна трапезария, където децата да могат да обядват. Това също може да се направи от трудови групи - като донесат макар и камъни, а после и сами могат да го иззидат - майстори има във всяко село. Също тези безработни селяни могат да работят за прекарванието на водите, защото те, и да работят, и да не работят, все пак ще ядат, значи няма какво да изгубят с работата. Трудовите групи да бъдат направени така, че да работят на смени, за да могат да вършат и своите домакински работи - гледане на добитъка и прочие, която работа пак повече се върши от жените тук. Всякога липсата на работа прави хората склонни към пиене, пушене и прочие подобни погрешки, които при една добра и систематична работа биха се ако не избегнали, то сравнително намалили. 6.
към текста >>

66. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Подписаха се, съгласиха се, беше им даден път и програма от Невидимия свят чрез програмата на «Изгревът». 4.
Кръгът на Па- невритмията беше задвижен от Небето. 3. Обстановката бе необикновена, под голямо напрежение и при голямо присъствие от Невидимия свят. Такова нещо никога не може да се повтори. Накрая всички се подписаха. Беше направен Протокол в 4 екземпляра. Подписаха се, съгласиха се, беше им даден път и програма от Невидимия свят чрез програмата на «Изгревът». 4. Последователно и методично започнаха да се отказват от подписите си всички без изключение, като започнаха да използват кредита на програмата, спуснат от Невидимия свят, и всички направиха предателство спрямо програма- та на «Изгревът». Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията. Доказателства? Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола.
към текста >>

Предателството е също път.
Последователно и методично започнаха да се отказват от подписите си всички без изключение, като започнаха да използват кредита на програмата, спуснат от Невидимия свят, и всички направиха предателство спрямо програма- та на «Изгревът». Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията. Доказателства? Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола. Предателството е също път. И той е път на предатели- те. Днес по този път се движат всички. 5. Навремето, когато работех с Мария Тодорова, то тя ми показа няколко снимки, които висяха над леглото й, че това са упражнения от Паневритмията, заснети от фотографа Васко Искренов. Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова.
към текста >>

И той е път на предатели- те.
Някой ги ръководеше отвън и отвътре и те извършиха предателствата си срещу Паневритмията. Доказателства? Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола. Предателството е също път. И той е път на предатели- те. Днес по този път се движат всички. 5. Навремето, когато работех с Мария Тодорова, то тя ми показа няколко снимки, които висяха над леглото й, че това са упражнения от Паневритмията, заснети от фотографа Васко Искренов. Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Уточнявали са текста на всяко едно упражнение.
към текста >>

Днес по този път се движат всички. 5.
Към днешна дата има издадени 7 «Паневритмии». А трябваше да има само една. А каква е тя - то е обозначено в Протокола. Предателството е също път. И той е път на предатели- те. Днес по този път се движат всички. 5. Навремето, когато работех с Мария Тодорова, то тя ми показа няколко снимки, които висяха над леглото й, че това са упражнения от Паневритмията, заснети от фотографа Васко Искренов. Разказа ми как са работили. Създали са група от Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова. Уточнявали са текста на всяко едно упражнение. Като модел е служело едно младо момиче, към 18-годишно (Магдалена Иванова Петрова).
към текста >>

Смятам, че той не е лесен и че ще отнемедълго време в изяснявания, обсъждания, събиране на факти, докато накрая седойде до решение.
Аз предложих да се основе група от специалисти,които да работят по въпроса. И това е всичко. Аз самият не съм специалист в областта на Паневритмията и няма да вляза в тази група. Не е обсъждан въпросът със състава на групата и той ще се реши в бъдеще. Аз просто исках да под-тикна решаването на този въпрос. Смятам, че той не е лесен и че ще отнемедълго време в изяснявания, обсъждания, събиране на факти, докато накрая седойде до решение. Всеки от нас нека да помогне с каквото може - ще бъде от обща полза. Радвам се, че при тебе има материали за Паневритмията и те могатда влязат в работа. Що се отнася до снимките на Васко Искренов - те са много ценни и ние трябва непременно да ги намерим.* Аз лично никога не съм ги виждал и не знам къде са. При мене имаше 5 куфара от брат Борис, които съхранявах, без да знам какво има вътре, но преди 5-6 години той ги поиска и аз му ги върнах и сега не знам къде са. За съжаление в Габрово няма снимки на В.
към текста >>

А вие имате право да се определите по кой път ще вървите.Отклонението, по което върви сегашното поколение, е също път - за откло- нилите се. 49.
Разрешението го дава и Учителят. Виж том XV, стр. 888, точка 6. А моето решение е на стр. 888, в точки 7-12. А вие имате право да се определите по кой път ще вървите.Отклонението, по което върви сегашното поколение, е също път - за откло- нилите се. 49. Паневритмията - хармония на Духа чрез мелодия, текст и движения. В «Изгревът», том XV, стр. 911-918 е представена тази статия. Проследяват се етапите как са се опитвали да променят Паневритмията още в самото начало на създаването й. Защо не се играе истинската Паневритмия - има го отговора.
към текста >>

По пътя си този филм за Паневритмията с включена нарочно и умишлено чужда музика като съпровод на упражненията, за да върви през Русия и в България, та навсякъде след него да произтича разрушението.
А другите са изпълнителите. Те са в една и съща верига. И вървят заедно, защото има един, който им дърпа веригата. 52. Още нещо за архива на Анина Бертоли при французите Гобо от Алпите във Франция - в «Изгревът», том XV, стр. 928. Тук Величка Няголова описва как- во е откраднато от архива и как е изпратен филм за Паневритмията в Русия, като от своя страна го изпращат в България. По пътя си този филм за Паневритмията с включена нарочно и умишлено чужда музика като съпровод на упражненията, за да върви през Русия и в България, та навсякъде след него да произтича разрушението. А защо? Нарушени са духовните закони, които движат музиката, Словото и упражненията в Паневритмията. Ще можете ли да си отговорите кои са тези духовни закони? Отговорете си. Знаете ли ги?
към текста >>

Така на 11 септември 2001 г., когато стана в Ню Йорк големият атентат и бяха разбити и разрушени двата небостъргача от два пътнически самолета - от терористите, то българските музиканти по това време бяха в Ню Йорк.
За Паневритмията. Това е най-важният текст досега, който съм публи- кувал за Паневритмията. Отнася се за погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения и последиците, които следват за света и за човека. Примерите са дадени за България. А за света? Така на 11 септември 2001 г., когато стана в Ню Йорк големият атентат и бяха разбити и разрушени двата небостъргача от два пътнически самолета - от терористите, то българските музиканти по това време бяха в Ню Йорк. Това бяха същите музиканти, които на Рила през 2001 г. не защитиха чистотата на Паневритмията, а играха променена Паневритмия. А на 23.Х.2002 г.в Москва, в Дома на културата (театралния център) на ул.«Дубровка» при атентата на чеченските терористи загинаха към 200 души на26.Х.2002 г. Българските музиканти бяха също в Москва, дори са им били купили билети за същото представление, когато е трябвало да се извърши атентатът. Но по някаква случайност са били поканени да дадат концерт и са върнали билетите и така са се спасили.
към текста >>

Що се отнася до цитираните от теб 500 писма на Учителя, за първи път чувам от тебе за това.
Можеш да му пишеш или да се срещнеш с него и да уточниш фактите, и да спрат нелепите и непотвърдени обвинения към мене. Аз мисля, че ние сме сериозни хора и не бива да говорим чути-недочути неща. Аз още веднъж ясно и опре- делено ти казвам, че негативите (или снимките) на В. Искренов не са у мене и никога не съм ги виждал. Много бих се радвал, ако се намерят, и бих съдействувал всячески за това, тъй като те биха послужили за уточняване на Паневритмията, а ние всички желаем това. Що се отнася до цитираните от теб 500 писма на Учителя, за първи път чувам от тебе за това. Много се радвам, че има такива и че са запазени. По този въпрос: на мене никога не са ми предавани такива писма, нито от брат Борис, нито от брат Кралю или Милка, и ти би могъл да провериш това, вместо да ме обвиняваш. Аз и наистина имам предадени десетина писма, които обаче нямат никаква връзка с цитираните от тебе - те са ми предадени от съвсем други хора, нямащи нищо общо с горепосочените. Такива единични случаи на писма вероятно се срещат и на други места и е съвсем невероятно всички те да бъдат от «твоите». Още веднъж съвсем определено казвам, че никога не са ми предавани от «твоите» писма и изобщо не съм ги виждал.
към текста >>

Пътят им еопределен.
Така че спокойно се запознайте с този лист. Ето, виждате ли,че всичко си идва на мястото. Предателите застават плътно до своята «Панев-ритмия». И така ще вървят и в бъдеще. За тях спиране няма да има. Пътят им еопределен. Те ще живеят вечно в своя път. 78. ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ** Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки. 1) На стр. 24 в края на текста липсва следният пасаж:Свободата - това е разкриване на великите съкровища, които крие човешката душа в себе си. При свободата тя поема ръководството.
към текста >>

Те ще живеят вечно в своя път. 78.
Ето, виждате ли,че всичко си идва на мястото. Предателите застават плътно до своята «Панев-ритмия». И така ще вървят и в бъдеще. За тях спиране няма да има. Пътят им еопределен. Те ще живеят вечно в своя път. 78. ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ** Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки. 1) На стр. 24 в края на текста липсва следният пасаж:Свободата - това е разкриване на великите съкровища, които крие човешката душа в себе си. При свободата тя поема ръководството. Свободата - това е рухване на всички окови, тесни схващания, заблуждения, и влизане в необятните простори и възможности, които крие човешкият дух в себе си.
към текста >>

ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ** Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки.
Предателите застават плътно до своята «Панев-ритмия». И така ще вървят и в бъдеще. За тях спиране няма да има. Пътят им еопределен. Те ще живеят вечно в своя път. 78. ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ** Издателството и екипът, подготвил книгата, поднасят своите извинения за допуснатите грешки. 1) На стр. 24 в края на текста липсва следният пасаж:Свободата - това е разкриване на великите съкровища, които крие човешката душа в себе си. При свободата тя поема ръководството. Свободата - това е рухване на всички окови, тесни схващания, заблуждения, и влизане в необятните простори и възможности, които крие човешкият дух в себе си. Свободата - това е отваряне на красиви перспективи за възход и постижения. 7.
към текста >>

Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов.
Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили. По този начин тя спомага за тяхното възрастване в душите и в живота. Така тя подготвя пътя за новия красив живот, който иде - на свобода, справедливост и разумност, на хармония, братство и свобода, на Космична Любов. 2) На стр. 65 са разменени текстовете под снимките - текстът под дясната снимка е от гърба на лявата и обратно. 3) На стр. 109 снимката от фиг. 1.2. е неправилна.
към текста >>

67. Дънов

ТОМ 24

" Така няколко пъти.
Та той се увлича по спиритизма на Граблашева, Милева и Маркова на Изгрева и всички хукват да слушат как се изявяват духовете чрез медиумите и изпразват салона на Изгрева и Учителят няма пред кого да говори. (Виж "Изгревът", т. XVII, с. 702-706). Тогава Учителят го среща, а той търчи, за да отиде там на спиритически сеанс. Учителят го хваща за раменете, разтърсва го и му вика: "Дядо Ради, влез в тялото си! " Така няколко пъти. На другия ден му казва: "Ти на времето бе Патриарх Евтимий и заради теб България падна под турско робство за 500 години. Ти си виновният." Сега паметника на ул. "Граф Игнатиев" е с образа на дядо Ради. Българите го гледат, приемат, че е Патриарх Евтимий, кланят му се и винаги на паметника има цветя, и то пресни цветя. Така българите изразяват своята признателност към Патриарх Евтимий, който е предателят на този народ, който го вкарва в робство за цели 500 години.
към текста >>

Отговорът е много лесен.
XVI, с. 625-665; т. XVII, с. 68-102, 326-412. 35. А защо в публичната реч "той се съживява и далеч не е тежкоезичен". Отговорът е много лесен. Когато той предава Словото на Всемировият Учител, което е Слово на Бога, то Духът е Онзи, който дава власт и сила, истина и живот. Как така? "Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божественият Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога".
към текста >>

в Драматичен театър в София организирах за първи път оповестяване на "Призванието".
На 20 февруари 1994 г. по случай 130 годишнината от рождението на Учителя (1864-1994) и 50 години от заминаването Му (1944-1994) бе организиран от мен концерт-рецитал в Дома на Българо-Руската дружба пред 400 зрители. Виж "Изгревът", т. III, с. 380. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър в София организирах за първи път оповестяване на "Призванието". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 321; т. IV, с. 3-47. На 29 януари 1995 г.
към текста >>

68. А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ

ТОМ 24

Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.
Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV. Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му. Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с. 98-103; т. II, с.
към текста >>

А той е с деликатна физика, слаботелесен.
С какво се е издържал Петър Дънов в САЩ? Получавал е малка стипендия. През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ. Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е. да бъде хамалин. А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач. Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.
към текста >>

Също да проучите "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов" в "Изгревът", т.
XXII, с. 459-770. 33. За да имате представа за живота на Петър Дънов трябва да проучите "Учителят и човекът Петър Константинов Дънов" и хороскопа му в "Изгревът", т. XIX, с. 532-553. 34. Също да проучите "Хороскопът на Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов" в "Изгревът", т. XIX, с. 907-928, 929-933. 35. Какво означава Учител на Бялото Братство, ще разберете, когато усвоите материала "Вселяване на Божествения Дух в Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. XXII, с. 547-562.
към текста >>

69. 43. Занизаха се тъжни дни на носталгия по България

Весела Несторова

ТОМ 24

Център на града е търговския квартал, а край железопътната линия са къщите на бедното население.
Всеки ден наблюдавах с възхищение пъстрите колибри, като бръмбари с дълги тънки клюнчета, впити в петуниите. Кантон е малък град, с добре засенчени улици от големи широколистни дървета. Пред всички къщи има квадратна тревна площ, а в задния двор е цветната и зеленчукова градина. Американските градове си приличат. Всичко е разпределено по строго определен план. Център на града е търговския квартал, а край железопътната линия са къщите на бедното население. На най-хубавата, залесената част от града са богатите меншънс - големи, подобни на замъци в големите градове жилища с разкошни паркове и растения. На горния етаж са спалните, а долу е хола, кухнята и трапезарията.
към текста >>

На най-хубавата, залесената част от града са богатите меншънс - големи, подобни на замъци в големите градове жилища с разкошни паркове и растения.
Кантон е малък град, с добре засенчени улици от големи широколистни дървета. Пред всички къщи има квадратна тревна площ, а в задния двор е цветната и зеленчукова градина. Американските градове си приличат. Всичко е разпределено по строго определен план. Център на града е търговския квартал, а край железопътната линия са къщите на бедното население. На най-хубавата, залесената част от града са богатите меншънс - големи, подобни на замъци в големите градове жилища с разкошни паркове и растения. На горния етаж са спалните, а долу е хола, кухнята и трапезарията.
към текста >>

70. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

ТОМ 25

полкът напусна състава на 7-а пехотна Рилска дивизия, като сдаде участъка си на 146-и пехотен Турски полк и се отправи за гара Тумба, гдето трябваше да се натовари и отпътува, за да влезе в състава на своята 6-а пехотна Бдинска дивизия.
1.9. ВИСОТАТА 1248 На 3 декември 1916 г. полкът напусна състава на 7-а пехотна Рилска дивизия, като сдаде участъка си на 146-и пехотен Турски полк и се отправи за гара Тумба, гдето трябваше да се натовари и отпътува, за да влезе в състава на своята 6-а пехотна Бдинска дивизия. Кой беше крайният пункт на маршрута - това, не бе известно. Така, пътуването в 7 ешелони продължи до 18 декември. Този марш бе обусловен от ред неизвестности, разпокъсан и не даващ възможност полкът да бъде събран, преди да изпълни оная тежка бойна задача, за която бе и така набързо отправен. Най-после, на 12 декемврий щабът на полка по телефона влезе във връзка със с. Старосръбци, гдето бе разположен щабът на дивизията и получи заповед от началника на същата - I-a дружина (първият пристигнал вече ешелон) да тръгне веднага от град Прилеп, за да смени и заеме позицията на IV-a дружина - от 2-я пехотен Искърски полк.
към текста >>

Така, пътуването в 7 ешелони продължи до 18 декември.
1.9. ВИСОТАТА 1248 На 3 декември 1916 г. полкът напусна състава на 7-а пехотна Рилска дивизия, като сдаде участъка си на 146-и пехотен Турски полк и се отправи за гара Тумба, гдето трябваше да се натовари и отпътува, за да влезе в състава на своята 6-а пехотна Бдинска дивизия. Кой беше крайният пункт на маршрута - това, не бе известно. Така, пътуването в 7 ешелони продължи до 18 декември. Този марш бе обусловен от ред неизвестности, разпокъсан и не даващ възможност полкът да бъде събран, преди да изпълни оная тежка бойна задача, за която бе и така набързо отправен. Най-после, на 12 декемврий щабът на полка по телефона влезе във връзка със с. Старосръбци, гдето бе разположен щабът на дивизията и получи заповед от началника на същата - I-a дружина (първият пристигнал вече ешелон) да тръгне веднага от град Прилеп, за да смени и заеме позицията на IV-a дружина - от 2-я пехотен Искърски полк. Останалите полкови ешелони също тъй последователно биваха отправяни за заемане подучастъците си след пристигането им. На 18 декемврий полкът окончателно зае позиционния си участък к.
към текста >>

Местността е почти гола, незалесена, тук-таме, обаче, се срещат остатъци от стара гора и то обикновено към западните склонове.
Западните му крайни склонове се владееха от 15-и пехотен Ломски, а източните - от 23-и пехотен Шипченски полк. Масивът 1248 има планински характер - силно пресечен с големи и стръмни оврази, които имат началото си от единствения общ водораздел на масива - с обща директриса от северо-запад към юго-изток. Между овразите склоновете са стръмни, почти перпендикулярни. Пониженията на тия хребети отиват все към гореказаните шосета, а дъната на овразите са почти безводни или слабоводни. Тук-таме, обаче, се срещат изворчета или чешми, които, при топене снеговете или след дъжд, се увеличават. Местността е почти гола, незалесена, тук-таме, обаче, се срещат остатъци от стара гора и то обикновено към западните склонове. Източните пък са съвършено голи. Донякъде е запазена гората към североизток - по склона на Опълченската висота към с. Секирани. Масивът започва с едно постепенно понижение северно от Битоля, к. 821, собща посока северозападно и постепенно разширяване, катоотобщия водораздел хребетите се удължават източно и западно. Така повишаван, масивът достига към върха Кнероманица, наречен наблюдателна висота, южно от който е разположено селото Снегово, а след това - Кота 1248, която днес и във всичките векове ще крие славата на полка!
към текста >>

Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията.
1248 през шосето Битоля. Ресен е разположен планинският масив Перистер, полите на западните склонове, на който се къпят в Преспанското езеро. Източно, от към река Черна, се вижда ясно историческата по своите кръвопролитни боеве к. 1050, а на северозапад, потънала в сянката на тъмите, величавата и горда Бабуна планина. Местността въобще изобилства с извори и рекички, предлагащи на жадните своята чиста и кристална вкусна балканска вода. Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията. Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество?
към текста >>

И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината.
Местността въобще изобилства с извори и рекички, предлагащи на жадните своята чиста и кристална вкусна балканска вода. Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията. Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество? И, ако нашата артилерия можеше да претендира за съперничене в известни отношения, това се дължеше единствено само на същия оня висок дух, който живееше и в артилериста, както и в пехотинеца. Ще бъдем несправедливи, ако отречем, че, макар и недостатъчна и несъвършена, работата, която биде извършена по укрепяване на позицията, може да се извърши в голяма степен благодарение мощната и будна закрила на нашата артилерия. Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин. Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия!
към текста >>

Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра.
По целия небосклон искрят непрекъснати огнени ивици от мощния артилерийски огън на неизброимите разнокалибрени французки оръдия, които местят капризно своя преграден огън. Човек до човек образуват безкрайната змия от хора, която пъпли в тъмнината на нощта през могилки, долчини и оврази. Никакъв подвоз на храна - всичко е ангажирано в боя, а и всичко, което носи храна, е убито. Всички страхопочитно шепнат в устата си някакви смътни молитви и слушат страховитото и адско бучене на тежките неприятелски гранати и мини, които със своето непрекъснато експлодиране произвеждат страшни земетръси. Една твърда и непреодолима преграда от огън, желязо и дим се изпречва пред смъртния наш поглед. Тогава всичко живо там, запъхтяно и охкащо, през гранатни ями и кал, размесена с кръв, през тела, ръце и глави на убитите, които тук лежат от 2-3 дни, подхвърляни от огнения вихър, разкъсвани и раздробявани и няколкократно пъти от ново убивани, запълват гранатните ями на родната земя, която, като че ли уплашена от бесния вой и грозен смъртоносен вихър на войната - отказа да ги приеме в своите недра. Никакъв ред всичко е разбъркано - всичко представляваше един безнадежден хаос! Един страшен и пронизителен писък: брат намира своя брат мъртъв - разкъсан, с откъсната глава, която гледа безнадеждно и безпомощно към своя изстинал, облян в кърви труп! Сълзи и ридания, ридания и сълзи! Отново бученето и тътнежът се увеличават. Огнени водопади и фонтани се размесват с гейзери от изригващата гореща пръст и се сливат с охканията и с предсмъртните въздишки, но и с честите, макар и отчаяни, команди: "Напред, напред!
към текста >>

Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно.
Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници! Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас.
към текста >>

71. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

ТОМ 25

Ти пътя ни посочи към безкрайното начало, което преди векове с любов ни е създало.
Димитър Сотиров ВЪРХОВНО ПРОЗРЕНИЕ Двадесет и две години, а сякаш вчера беше, когато Словата Си бисерни зърна редеше. Ти беше проява на върховното прозрение, вседневен пример на добродетелта смирение. В най-голямата си скръб при Теб се приютявахме, защото закрилата Ти бащинска познавахме. А радостта си идвахме с Тебе пак да споделим, защото знаехме, че на Тебе само я дължим. Ти пося у нас грижовно най-отбрани семена, които плод обилен ще дадат в бъдни времена. Ти пътя ни посочи към безкрайното начало, което преди векове с любов ни е създало. Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен. В бурите житейски сявга беше мощният подслон, затова приеми ученически смирен поклон. написано: 27 декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова.
към текста >>

Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен.
Ти беше проява на върховното прозрение, вседневен пример на добродетелта смирение. В най-голямата си скръб при Теб се приютявахме, защото закрилата Ти бащинска познавахме. А радостта си идвахме с Тебе пак да споделим, защото знаехме, че на Тебе само я дължим. Ти пося у нас грижовно най-отбрани семена, които плод обилен ще дадат в бъдни времена. Ти пътя ни посочи към безкрайното начало, което преди векове с любов ни е създало. Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен. В бурите житейски сявга беше мощният подслон, затова приеми ученически смирен поклон. написано: 27 декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани!
към текста >>

Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова.
Ти пътя ни посочи към безкрайното начало, което преди векове с любов ни е създало. Ти беше за нас светлината в мрака непрогледен, а за душите ни пътя на възхода победен. В бурите житейски сявга беше мощният подслон, затова приеми ученически смирен поклон. написано: 27 декември 1966 г. A3 ТЕ ТЪРСИХ В дните раншни връща се моята мисъл, когато сред нас беше Той, Мъдреца свят, и светлите дни в живота ми е писал, да уча великия Божи промисъл. Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани! В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не унива От бурите върху тебе що връхлитат. Чрез тях милостта на Бога те облива. А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней.
към текста >>

И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней.
Закона на Битието да ми е познат, по пътя на моя живот аз се спирам, И в трепет душевен обръщам все глава, назад по изминатия път се взирам, И с радост безценните зърна събирам на Неговите мъдри и вечни Слова. Душата ми благодари за тези дни, които под Негова закрила бяха, Та, ако нявга ме живота нарани, подкрепа да получа, да ми каже: Стани! В тези страдания нови дни изгаряха, нека никога духът ти не унива От бурите върху тебе що връхлитат. Чрез тях милостта на Бога те облива. А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней. Аз те търсих, защото исках пак да зърна Твоя образ благ и беловласа Ти глава, готов бях малката тревичка да прегърна, Но да Те видя, да чуя Твоите слова. Не можах да Те срещна Която с такава любов ти нам съгради, макар, че те търсех като слънце ранобудно, Да бъда пак при тебе, тъй както по-преди. Не Те видях гдето беше Твоята палатка, Сред полянката откриваща дивни красоти. Навсякъде те търсих, спомням си дните кратки, Когато бащински мъдро напътстваше ни Ти. И на върхът Молитвен аз пак не Те видях, да облъхва косите Ти утринен ветрец, Търсих Те без умора и радост не познах, Защото нигде не видях Великия Мъдрец.
към текста >>

Навсякъде те търсих, спомням си дните кратки, Когато бащински мъдро напътстваше ни Ти.
А твойто аз с Вечното в света се слива, та скърбите далеч от теб да отлетят. И в тези Слова, напътствие свещено, аз виждам светлият Му образ, че живей, и вярвам в присъствието Му нетленно, както в Божието Слово неизменно, за което духът ми вечно ще копней. Аз те търсих, защото исках пак да зърна Твоя образ благ и беловласа Ти глава, готов бях малката тревичка да прегърна, Но да Те видя, да чуя Твоите слова. Не можах да Те срещна Която с такава любов ти нам съгради, макар, че те търсех като слънце ранобудно, Да бъда пак при тебе, тъй както по-преди. Не Те видях гдето беше Твоята палатка, Сред полянката откриваща дивни красоти. Навсякъде те търсих, спомням си дните кратки, Когато бащински мъдро напътстваше ни Ти. И на върхът Молитвен аз пак не Те видях, да облъхва косите Ти утринен ветрец, Търсих Те без умора и радост не познах, Защото нигде не видях Великия Мъдрец. Тогава аз се спрях и в себе си вглъбих се, а чрез духът си потърсих те отново пак и обзет от радост, отново аз родих се, Защото пак тъй Те видях все тъй смирен и благ. Видях Те кротък, лъчезарен до чешмата, Своите Слова кристални, чисти да редиш. Видях Те на всички в сърцето и в душата Порядъка Божествен със обич да градиш. Видях Те също и на върхът величави, където слънцето посрещахме в зори, там, където и Бог чрез Тебе се прослави, Там, където толкова неща ни Ти откри.
към текста >>

Твоето неоценимо Слово в живота ни проправя светъл път, с него Ти при нас Си пак отново и чудни дни в живота се редят.
Видях Те също в простора свеж и в цветята, видях Те и в бурята и слънчевия ден, видях Те в свещения трепет на сърцата, Които Ти поведе към върхът озарен. Тогава смирен на молитва наведох глава и се възрадвах, че беше проводен вестител, да ни дари с ценни, неказани до днес Слова. Той, на висшата Любов, Великият Учител. написано: 28 август 1955 г., Седемте Рилски езера. НЯМА ТЕ Като, че ли векове преминаха над нашите морни Дни, но твоят Дух ни бодро пак зове към слънчевите, ясни висини. Твоето неоценимо Слово в живота ни проправя светъл път, с него Ти при нас Си пак отново и чудни дни в живота се редят. Всички знаем, че неизменно Ти над нас, крепко, неуморно бдиш, че Духът Ти нам винаги шепти: "Расти в живота, Без да съгрешиш! " За нас Твоите прояви бяха окрилящото вдъхновение в душите ни Божественото вляха, да станем дом на просветление. Няма Те, но знаем, пак си сред нас, Защото Словото Ти все звучи И пак ни топли Твоя бащин глас, че в него Мъдрост и Любов личи. Край нас и в нас бе мрак и тегота И тръпнеше душата в изнемога. Було непрогледно беше над света, духът ми бе покрусен и в тревога.
към текста >>

Проблясъците бегли, краткотрайни, За освобождение и за възход, Духът Ти търсеше пътища незнайни що извеждат на спасителния брод.
" За нас Твоите прояви бяха окрилящото вдъхновение в душите ни Божественото вляха, да станем дом на просветление. Няма Те, но знаем, пак си сред нас, Защото Словото Ти все звучи И пак ни топли Твоя бащин глас, че в него Мъдрост и Любов личи. Край нас и в нас бе мрак и тегота И тръпнеше душата в изнемога. Було непрогледно беше над света, духът ми бе покрусен и в тревога. Но егоизъм, неправда, жестокост С веригите плътта бе окована, и всичко отрицателно бе фокус на тежка и непоносима рана. Проблясъците бегли, краткотрайни, За освобождение и за възход, Духът Ти търсеше пътища незнайни що извеждат на спасителния брод. Години, векове така минаха В падения и мъки непосилни, но дойде ден и всички ни огряха на светлината лъчи изобилни. И тез лъчи навсякъде проникват, Те викат към живот новото в света, добродетелите чрез тях поникват, а чрез тях е всичко с цвят и красота. В живота ни мощно греят тез лъчи и към върховете светли сочат път, по който бдят невидимите очи, че богоизбраните чада вървят. И тръгваме от радост озарени След Словото на Учителя Велик, да работим от Него вдъхновени на висшата Любов чрез благият език. Махар Бену, Бершид Ба.
към текста >>

В живота ни мощно греят тез лъчи и към върховете светли сочат път, по който бдят невидимите очи, че богоизбраните чада вървят.
Було непрогледно беше над света, духът ми бе покрусен и в тревога. Но егоизъм, неправда, жестокост С веригите плътта бе окована, и всичко отрицателно бе фокус на тежка и непоносима рана. Проблясъците бегли, краткотрайни, За освобождение и за възход, Духът Ти търсеше пътища незнайни що извеждат на спасителния брод. Години, векове така минаха В падения и мъки непосилни, но дойде ден и всички ни огряха на светлината лъчи изобилни. И тез лъчи навсякъде проникват, Те викат към живот новото в света, добродетелите чрез тях поникват, а чрез тях е всичко с цвят и красота. В живота ни мощно греят тез лъчи и към върховете светли сочат път, по който бдят невидимите очи, че богоизбраните чада вървят. И тръгваме от радост озарени След Словото на Учителя Велик, да работим от Него вдъхновени на висшата Любов чрез благият език. Махар Бену, Бершид Ба. ИЗГРЕВЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното бреме. "Нека не те плашат пространство и време! " мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца.
към текста >>

Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг, настрани очите ти да не поглеждат, защото само стръмний път е път велик.
И тръгваме от радост озарени След Словото на Учителя Велик, да работим от Него вдъхновени на висшата Любов чрез благият език. Махар Бену, Бершид Ба. ИЗГРЕВЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното бреме. "Нека не те плашат пространство и време! " мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг, настрани очите ти да не поглеждат, защото само стръмний път е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирен, готов за саможертва към всички бъди, да блика от тебе любов вдъхновена. В ранина стани, на слънцето се поклони, на живота преизобилен източник, велик, виж изминатия път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик. Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува от слънце озарен към Учителя пътека е свещена. Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на висши завети, там нашите песни в хармония звучат.
към текста >>

В ранина стани, на слънцето се поклони, на живота преизобилен източник, велик, виж изминатия път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик.
ИЗГРЕВЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното бреме. "Нека не те плашат пространство и време! " мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг, настрани очите ти да не поглеждат, защото само стръмний път е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирен, готов за саможертва към всички бъди, да блика от тебе любов вдъхновена. В ранина стани, на слънцето се поклони, на живота преизобилен източник, велик, виж изминатия път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик. Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува от слънце озарен към Учителя пътека е свещена. Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на висши завети, там нашите песни в хармония звучат. Духовния градеж не се разрушава от земния закон и сила човешка. На всички препятствия той устоява, но, ако е изграждан с любов и без грешка.
към текста >>

Той ще съществува от слънце озарен към Учителя пътека е свещена.
" мълвеше Мъдреца, пратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг, настрани очите ти да не поглеждат, защото само стръмний път е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирен, готов за саможертва към всички бъди, да блика от тебе любов вдъхновена. В ранина стани, на слънцето се поклони, на живота преизобилен източник, велик, виж изминатия път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик. Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува от слънце озарен към Учителя пътека е свещена. Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на висши завети, там нашите песни в хармония звучат. Духовния градеж не се разрушава от земния закон и сила човешка. На всички препятствия той устоява, но, ако е изграждан с любов и без грешка. Във всеки от нас Той трябва да живее и да дава преизобилни плодове. Изгрева неспирно всички ни ще грее, Изгрева към изгрев душите ни зове.
към текста >>

Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на висши завети, там нашите песни в хармония звучат.
Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се ни миг, настрани очите ти да не поглеждат, защото само стръмний път е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи, благодари в съзерцание смирен, готов за саможертва към всички бъди, да блика от тебе любов вдъхновена. В ранина стани, на слънцето се поклони, на живота преизобилен източник, велик, виж изминатия път, страдания личат, но само в този стръмен път расте ученик. Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува от слънце озарен към Учителя пътека е свещена. Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на висши завети, там нашите песни в хармония звучат. Духовния градеж не се разрушава от земния закон и сила човешка. На всички препятствия той устоява, но, ако е изграждан с любов и без грешка. Във всеки от нас Той трябва да живее и да дава преизобилни плодове. Изгрева неспирно всички ни ще грее, Изгрева към изгрев душите ни зове. Изгрева не може да бъде разрушен, там Слова звучат на нашият Учител.
към текста >>

И в пътя от Теб посочен ще вървим.
Какъв щеше да е живота ми без Теб? Без Твоите мъдри, бащински съвети? Еднообразна, непреодолима степ, в която ще сме безлични силуети, Където студ и мрак само се редуват и на страдания воплите се чуват. Тридесет години без Тебе минаха, но между нас като че ли вчера беше, нима така бързо дните отлетяха, когато Словата все с обич редеше и духовното в нас на живот извика, за да приемем Божествена прилика. Учителю! Всичко що сме придобили в живота си край Теб, земен и духовен, това, което сме до днес проявили, като висш и неотменен дълг синовен Единствено на Тебе само го дължим. И в пътя от Теб посочен ще вървим. Учителю благи! В този възпоменателен час смирен, ученически поклон приеми от нас. написано: 27 декември 1944 г., 27 декември 1974 г. ВСЕЛЕНАТА ЛИКУВА, ХРИСТОС СЕ РОДИ И пак ще се очаква новото в света, в живота да светнат негаснещи звезди, та пътя да проправят, път към Любовта. Минаха две хиляди години страдни, откакто в действителност Той беше роден.
към текста >>

ВСЕЛЕНАТА ЛИКУВА, ХРИСТОС СЕ РОДИ И пак ще се очаква новото в света, в живота да светнат негаснещи звезди, та пътя да проправят, път към Любовта.
Всичко що сме придобили в живота си край Теб, земен и духовен, това, което сме до днес проявили, като висш и неотменен дълг синовен Единствено на Тебе само го дължим. И в пътя от Теб посочен ще вървим. Учителю благи! В този възпоменателен час смирен, ученически поклон приеми от нас. написано: 27 декември 1944 г., 27 декември 1974 г. ВСЕЛЕНАТА ЛИКУВА, ХРИСТОС СЕ РОДИ И пак ще се очаква новото в света, в живота да светнат негаснещи звезди, та пътя да проправят, път към Любовта. Минаха две хиляди години страдни, откакто в действителност Той беше роден. Хората превърнаха всичко в руини в нощ мрачна, непрогледна най-светлия ден. За своето време хора непросветени, Те злостно отричат светлото начало. И считат за ерес Словата заветни, всичко що на светът светлина е дало. А всяка година Христос все се ражда, в сърцата, в душите на хора избрани, зрънцата свещени Той нежно посажда и чака плодове от слънце огряни.
към текста >>

Кротко ни поглежда Бог от висините, Път ни Той отрежда, пътят към сърцето.
Живот, съдба, растеж, към висшето копнеж, в пролетта човек се ражда, Детство в светлина изгражда. Младост в лятото създава жертвена любов познава. Зрялост в есента добива И с Мъдростта се слива. В зимата се обновява, Истината проявява. Хиляди звезди, очите на небето, В тях Любов трепти, гласът на Битието. Кротко ни поглежда Бог от висините, Път ни Той отрежда, пътят към сърцето. Хиляди слънца, Мъдростта велика, Нашите сърца за живот тя вика. Тихо пристъпва от изток зората и шепне на всеки гальовни Слова, тъй както майката вика децата на гръд й да положат свойта глава. С чуден се пурпур небето залива в китна гора запяват птички безброй, природата пак ни с обич облива И носи на Духът ни жадуван покой. Слънцето с нежни и обилни лъчи за живот събужда най-малката твар, всичко, което като песен неземна звучи химнът сърдечен пред Божият олтар. Цялата природа в трепет застава тиха молитва отправя към Бога, че в радост и в мъка Него познава, Чрез Него изчезват скръб и тревога.
към текста >>

Защо не тръгнат смело в Новия път?
Защо се търсят винаги погрешки, чрез любовта, защо се не познаха? Кажи, защо е таз борба жестока, и воюване на брата срещу брат? Защо се движат всички без посока? Кога ще дойде желания обрат? Защо Те вече всички не възлюбят? Защо не тръгнат смело в Новия път? Кажи! Защо те злото не погубят и чрез саможертва да се обновят? написано: остров Тасос, август месец, 1944 г,, Готвех се тогава да си идвам в отпуска. ИСКРАТА Слезте всички долу сред тъмните тунели на майката земя и вижте как хората главите на бели дълбаете в тъма. Мълчаливо я ломят, копаят неспирно в нейните недра и знам всяка отломка е нещо всемирно, тя е светла искра.
към текста >>

Отговори ми, беше ли затуй призван, и би ли тръгнал в този път неравен?
На тебе вдигнаха ли някога ръка и в своите идеи бе ли ти осмян? На тебе сложиха ли също тежък кръст, трънливия венец на твоята глава, но без да пожелаеш да отвръщаш с мъст, а да мълвиш за опрощение Слова? Беше ли с ръце и крака приковани, и кръвта обилно струеше ли от тях? Видя ли хора от злоба обладани, познали всичко туй, което аз познах? От чуждите без свян оплют и в жлъч облян, а от своите страхливо изоставен? Отговори ми, беше ли затуй призван, и би ли тръгнал в този път неравен? Аз чух гласът Му нежно благ да ми шепти тъй бащински, напътствуващ и вдъхновен, че в мене нов живот започна да трепти, изправил се пред Неговия храм свещен. Това е Тасос, около август месец, 1944 г. Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива. И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за израстване.
към текста >>

Аз чух гласът Му нежно благ да ми шепти тъй бащински, напътствуващ и вдъхновен, че в мене нов живот започна да трепти, изправил се пред Неговия храм свещен.
На тебе сложиха ли също тежък кръст, трънливия венец на твоята глава, но без да пожелаеш да отвръщаш с мъст, а да мълвиш за опрощение Слова? Беше ли с ръце и крака приковани, и кръвта обилно струеше ли от тях? Видя ли хора от злоба обладани, познали всичко туй, което аз познах? От чуждите без свян оплют и в жлъч облян, а от своите страхливо изоставен? Отговори ми, беше ли затуй призван, и би ли тръгнал в този път неравен? Аз чух гласът Му нежно благ да ми шепти тъй бащински, напътствуващ и вдъхновен, че в мене нов живот започна да трепти, изправил се пред Неговия храм свещен. Това е Тасос, около август месец, 1944 г. Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива. И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за израстване. Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете?
към текста >>

Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете?
Аз чух гласът Му нежно благ да ми шепти тъй бащински, напътствуващ и вдъхновен, че в мене нов живот започна да трепти, изправил се пред Неговия храм свещен. Това е Тасос, около август месец, 1944 г. Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива. И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за израстване. Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете? " И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят.
към текста >>

" И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи.
Това е Тасос, около август месец, 1944 г. Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива. И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за израстване. Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете? " И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят. Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят.
към текста >>

Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят.
Не си спомням годината, около 1936-1937 г. е било, пред Салона на масите, които се използваха за храна 5-6 души бяхме около Учителя - Николай Дойнов, Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Катя Грива. И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за израстване. Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете? " И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят. Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят. Ти си вечно търсен, неземен блян, от детинството желана мечта.
към текста >>

Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо.
И говорехме с Учителя и Учителят каза, че от 2 000 години сме Му поверени да ни помага и да ни въздействува за израстване. Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете? " И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят. Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят. Ти си вечно търсен, неземен блян, от детинството желана мечта. Вярваш все по пътя ми от слънце огрян, Ти живееш в самата красота. Винаги Ти си изблик на това, което живота стимулира.
към текста >>

Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят.
Николай между другото му зададе въпроса: "Учителю, Вий, ако дойдете друг път на Земята, какъв искате да станете? " И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят. Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят. Ти си вечно търсен, неземен блян, от детинството желана мечта. Вярваш все по пътя ми от слънце огрян, Ти живееш в самата красота. Винаги Ти си изблик на това, което живота стимулира. На всички си началните Слова и в тебе божественост пулсира.
към текста >>

Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят.
" И Учителят му отговори: "Музикант." И във връзка с този разговор е следующото: ПРАВИЯТ ПЪТ Когато скръб сърцето ми облива, а мъката душата ми споходи, пред мен се истинския свят открива и виждам Тоз, що тука ме проводи. Лице лъчезарно обърнал към мен, Той с обич ми посочва правия път, от блясъка слънчев той е озарен, и благост очите Му нежно струят. И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят. Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят. Ти си вечно търсен, неземен блян, от детинството желана мечта. Вярваш все по пътя ми от слънце огрян, Ти живееш в самата красота. Винаги Ти си изблик на това, което живота стимулира. На всички си началните Слова и в тебе божественост пулсира. От векове неспирно изграждаш у всички хора, висша чистота, за напредък подтика пораждаш.
към текста >>

Вярваш все по пътя ми от слънце огрян, Ти живееш в самата красота.
И виждам тогава, че радост скръбта е, че и мъката потребна е също. Живота чрез тях нов път ми чертае, и едно ставам с Вечното Могъщо. Приемам ги да са съпътници мои, защото живота ми не ще смутят. Път със затихи, желани покои в които добродетелите цъфтят. Ти си вечно търсен, неземен блян, от детинството желана мечта. Вярваш все по пътя ми от слънце огрян, Ти живееш в самата красота. Винаги Ти си изблик на това, което живота стимулира. На всички си началните Слова и в тебе божественост пулсира. От векове неспирно изграждаш у всички хора, висша чистота, за напредък подтика пораждаш. Да влезем в тебе, свят на Любовта! НА МАЙКА МИ Когато скръбта сърцето ми споходи, и радост не огражда моята душа.
към текста >>

Когато пътят ми пълен е с несгоди, които моята съдба ми завеща, При теб ще се завърна, о майко свята, и срещнала ме с блага, ласкава уста, ще изплача болката си на душата, защото само ти познаваш ме в света.
Винаги Ти си изблик на това, което живота стимулира. На всички си началните Слова и в тебе божественост пулсира. От векове неспирно изграждаш у всички хора, висша чистота, за напредък подтика пораждаш. Да влезем в тебе, свят на Любовта! НА МАЙКА МИ Когато скръбта сърцето ми споходи, и радост не огражда моята душа. Когато пътят ми пълен е с несгоди, които моята съдба ми завеща, При теб ще се завърна, о майко свята, и срещнала ме с блага, ласкава уста, ще изплача болката си на душата, защото само ти познаваш ме в света. Изправил се пред теб, покрусен, наскърбен, утеха ще търся за тъжните си дни, и зная, че при теб ще бъда възроден, че пътя ми ще стане път сред светлини. Спътница, когато радостта ми стане, житейският ми път слънцето огрей, душата ми пак при тебе ще пристане, а радостта ми най-спокойно ще живей. Щастие, когато пътят ми чертае, и светлия ден в живота ми царува, пак да съм при теб сърцето ми желае, та напътствените ти Слова да чува. А когато в мен човекът се пробуди, и тръгне в път за съвършенство очертан, пак знам, тоз копнеж в мене ти събуди от висшето в света да бъда обладан. Майко, велико е твоето призвание, ти нямаш собствен живот, ни в радост, нито в скръб, затова давам синовно обещание вечно да живее у мене образа ти скъп.
към текста >>

Изправил се пред теб, покрусен, наскърбен, утеха ще търся за тъжните си дни, и зная, че при теб ще бъда възроден, че пътя ми ще стане път сред светлини.
На всички си началните Слова и в тебе божественост пулсира. От векове неспирно изграждаш у всички хора, висша чистота, за напредък подтика пораждаш. Да влезем в тебе, свят на Любовта! НА МАЙКА МИ Когато скръбта сърцето ми споходи, и радост не огражда моята душа. Когато пътят ми пълен е с несгоди, които моята съдба ми завеща, При теб ще се завърна, о майко свята, и срещнала ме с блага, ласкава уста, ще изплача болката си на душата, защото само ти познаваш ме в света. Изправил се пред теб, покрусен, наскърбен, утеха ще търся за тъжните си дни, и зная, че при теб ще бъда възроден, че пътя ми ще стане път сред светлини. Спътница, когато радостта ми стане, житейският ми път слънцето огрей, душата ми пак при тебе ще пристане, а радостта ми най-спокойно ще живей. Щастие, когато пътят ми чертае, и светлия ден в живота ми царува, пак да съм при теб сърцето ми желае, та напътствените ти Слова да чува. А когато в мен човекът се пробуди, и тръгне в път за съвършенство очертан, пак знам, тоз копнеж в мене ти събуди от висшето в света да бъда обладан. Майко, велико е твоето призвание, ти нямаш собствен живот, ни в радост, нито в скръб, затова давам синовно обещание вечно да живее у мене образа ти скъп. 12 декември 1924 г.
към текста >>

Спътница, когато радостта ми стане, житейският ми път слънцето огрей, душата ми пак при тебе ще пристане, а радостта ми най-спокойно ще живей.
От векове неспирно изграждаш у всички хора, висша чистота, за напредък подтика пораждаш. Да влезем в тебе, свят на Любовта! НА МАЙКА МИ Когато скръбта сърцето ми споходи, и радост не огражда моята душа. Когато пътят ми пълен е с несгоди, които моята съдба ми завеща, При теб ще се завърна, о майко свята, и срещнала ме с блага, ласкава уста, ще изплача болката си на душата, защото само ти познаваш ме в света. Изправил се пред теб, покрусен, наскърбен, утеха ще търся за тъжните си дни, и зная, че при теб ще бъда възроден, че пътя ми ще стане път сред светлини. Спътница, когато радостта ми стане, житейският ми път слънцето огрей, душата ми пак при тебе ще пристане, а радостта ми най-спокойно ще живей. Щастие, когато пътят ми чертае, и светлия ден в живота ми царува, пак да съм при теб сърцето ми желае, та напътствените ти Слова да чува. А когато в мен човекът се пробуди, и тръгне в път за съвършенство очертан, пак знам, тоз копнеж в мене ти събуди от висшето в света да бъда обладан. Майко, велико е твоето призвание, ти нямаш собствен живот, ни в радост, нито в скръб, затова давам синовно обещание вечно да живее у мене образа ти скъп. 12 декември 1924 г. си замина, а това е написано на 12 декември 1954 г., 30 години от нейното заминаване.
към текста >>

Щастие, когато пътят ми чертае, и светлия ден в живота ми царува, пак да съм при теб сърцето ми желае, та напътствените ти Слова да чува.
Да влезем в тебе, свят на Любовта! НА МАЙКА МИ Когато скръбта сърцето ми споходи, и радост не огражда моята душа. Когато пътят ми пълен е с несгоди, които моята съдба ми завеща, При теб ще се завърна, о майко свята, и срещнала ме с блага, ласкава уста, ще изплача болката си на душата, защото само ти познаваш ме в света. Изправил се пред теб, покрусен, наскърбен, утеха ще търся за тъжните си дни, и зная, че при теб ще бъда възроден, че пътя ми ще стане път сред светлини. Спътница, когато радостта ми стане, житейският ми път слънцето огрей, душата ми пак при тебе ще пристане, а радостта ми най-спокойно ще живей. Щастие, когато пътят ми чертае, и светлия ден в живота ми царува, пак да съм при теб сърцето ми желае, та напътствените ти Слова да чува. А когато в мен човекът се пробуди, и тръгне в път за съвършенство очертан, пак знам, тоз копнеж в мене ти събуди от висшето в света да бъда обладан. Майко, велико е твоето призвание, ти нямаш собствен живот, ни в радост, нито в скръб, затова давам синовно обещание вечно да живее у мене образа ти скъп. 12 декември 1924 г. си замина, а това е написано на 12 декември 1954 г., 30 години от нейното заминаване. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме.
към текста >>

А когато в мен човекът се пробуди, и тръгне в път за съвършенство очертан, пак знам, тоз копнеж в мене ти събуди от висшето в света да бъда обладан.
НА МАЙКА МИ Когато скръбта сърцето ми споходи, и радост не огражда моята душа. Когато пътят ми пълен е с несгоди, които моята съдба ми завеща, При теб ще се завърна, о майко свята, и срещнала ме с блага, ласкава уста, ще изплача болката си на душата, защото само ти познаваш ме в света. Изправил се пред теб, покрусен, наскърбен, утеха ще търся за тъжните си дни, и зная, че при теб ще бъда възроден, че пътя ми ще стане път сред светлини. Спътница, когато радостта ми стане, житейският ми път слънцето огрей, душата ми пак при тебе ще пристане, а радостта ми най-спокойно ще живей. Щастие, когато пътят ми чертае, и светлия ден в живота ми царува, пак да съм при теб сърцето ми желае, та напътствените ти Слова да чува. А когато в мен човекът се пробуди, и тръгне в път за съвършенство очертан, пак знам, тоз копнеж в мене ти събуди от висшето в света да бъда обладан. Майко, велико е твоето призвание, ти нямаш собствен живот, ни в радост, нито в скръб, затова давам синовно обещание вечно да живее у мене образа ти скъп. 12 декември 1924 г. си замина, а това е написано на 12 декември 1954 г., 30 години от нейното заминаване. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме. Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца.
към текста >>

Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг.
Майко, велико е твоето призвание, ти нямаш собствен живот, ни в радост, нито в скръб, затова давам синовно обещание вечно да живее у мене образа ти скъп. 12 декември 1924 г. си замина, а това е написано на 12 декември 1954 г., 30 години от нейното заминаване. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме. Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг. Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена. В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път. Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико.
към текста >>

Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик.
12 декември 1924 г. си замина, а това е написано на 12 декември 1954 г., 30 години от нейното заминаване. ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме. Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг. Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена. В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път. Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико. Борбата е красиво, слънчево звено.
към текста >>

В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА На ранина стани и към върхът тръгни, за да отхвърлиш непосилното си бреме. Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг. Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена. В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път. Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико. Борбата е красиво, слънчево звено. И постижение чудно, разнолико, и идеи съкровени, свързани в едно. Борбата е най-висше откровение и поглед, отправен към светли върхове.
към текста >>

Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик.
Нека не те плашат пространства и време, мълвеше Мъдрецът, изпратен от Твореца. Стръмен е пътя нагоре що извежда, но ти върви напред, не спирай се нито миг. Настрани очите ти да не поглеждат, защото само пътят стръмен е път велик. Щом стигнеш ти върхът, главата си сведи и благодари в съзерцание неспирно, готов за саможертва към всички бъди, да блика от сърце ти любов вдъхновена. В ранина стани, към слънцето се обърни на преизобилен живот източник велик, виж изминатия път. Страдания личат, но само в такъв стръмен път расте ученик. Борбата е нещо радостно, велико. Борбата е красиво, слънчево звено. И постижение чудно, разнолико, и идеи съкровени, свързани в едно. Борбата е най-висше откровение и поглед, отправен към светли върхове. Борбата е божествено звучение, което всеки към възвишеност зове.
към текста >>

Когато с хармонията нейна ти се слееш, ще тръгнеш в пътя към слънчевите върхове, към които музиката неспирно те зове.
Живота на Земята е страдание, но само за тези, що го не разбират. Всички що у Бога имат упование, в страданието прекрасен плод събират. там всички знания се придобиват, с тях човек изгражда нетленно жилище и страданията с радостта се сливат. Това е във връзка с разговор с Учителя, че страданието е необходимо на Земята, тъй като Земята е първоначалния курс от отделенията и постепенно човек ще трябва да се справи с тях, както се справя с училището и растеш. МУЗИКАТА И ВЕЛИКОТО НАЧАЛО Когато с Духът на музиката заживееш, ще станеш дете любимо на нови светове. Когато с хармонията нейна ти се слееш, ще тръгнеш в пътя към слънчевите върхове, към които музиката неспирно те зове. Когато хармонията нейна те облее, и в живота светли идеали очертае, ще почувстваш как музиката доброто сее, как душата вечно то чрез нея ще познае, че от него издънка могъща тя сама е. Когато музика обземе твойта същина и те приласкае кротко с майчина нежност, всичко в теб ще сияйне в неземна, чудна светлина и ще се почувстваш едно с великата безбрежност, далеч от всяка скръб и от всяка безнадеждност. Когато музиката те обхване в пълнота, свещените в природата закони ще прозреш, в света на Истината, Мъдростта и Любовта като дух свободен чрез нея ще се отзовеш и ще познаеш, че са едно със вечния стремеж. Да си жител на Земята, но весечасно да живееш на музиката във светът, туй храна е за душата, с нея ти сърце ще сгрееш и ще си възродиш духът. Нека музиката ражда в тебе само чувства чисти, Мислите ти да са сияйни, в теб постъпки да съгражда на прояви извор бистри, жертвени и всеотдайни.
към текста >>

Какво е човекът и от къде е дошъл, със какви задачи той идва на Земята, и земния си път с какви мисли е поел, за да оцени и мъките и благата.
Когато музиката те обхване в пълнота, свещените в природата закони ще прозреш, в света на Истината, Мъдростта и Любовта като дух свободен чрез нея ще се отзовеш и ще познаеш, че са едно със вечния стремеж. Да си жител на Земята, но весечасно да живееш на музиката във светът, туй храна е за душата, с нея ти сърце ще сгрееш и ще си възродиш духът. Нека музиката ражда в тебе само чувства чисти, Мислите ти да са сияйни, в теб постъпки да съгражда на прояви извор бистри, жертвени и всеотдайни. В музиката вярвай вечно като в нещо неизменно, с вяра непоклатима, тя е близко не далечно щастието съкровено. В нея свята искра има. Какво е човекът и от къде е дошъл, със какви задачи той идва на Земята, и земния си път с какви мисли е поел, за да оцени и мъките и благата. Дали е от безкрая прашинка нищожна, Подхвърлена вечно като семенца цветни, дали е и стремежът има силата възможна, Що е и телото в своите проявления към всичко с което живота е свързан. Какво са идеи, копнеж, отношения, и заминаваме, може би избързано. Какво е и душата, невидима частица и своето земно битие как тя подрежда? Не е ли ту пламък, ту гаснеща искрица, И каква неземна подкрепя я надежда? Какво е и Духът, как се проявява той?
към текста >>

Та все да е могъщ в дни на борба и покой, и в пътя ни житейски неспирно да свети?
Какво са идеи, копнеж, отношения, и заминаваме, може би избързано. Какво е и душата, невидима частица и своето земно битие как тя подрежда? Не е ли ту пламък, ту гаснеща искрица, И каква неземна подкрепя я надежда? Какво е и Духът, как се проявява той? Озарен ли е от възвишени завети? Та все да е могъщ в дни на борба и покой, и в пътя ни житейски неспирно да свети? Какво е и всичко, което ни обгражда, което с нас живее, но с нас не умира, каква е тази сила, която го ражда, и в това творчество смисъл да намира? Един е отговора на тези въпроси, Всичко това от Едного се е създало Той цялата Вселена в себе си носи и се именува: Велико Начало. От неудачите в живота ти не унивай, за всяка човешка душа са път неотменим, Те златни са зърна и в тях винаги откривай на съвършенството законът неотменим. От неудачите в живота вяра не губи, не само тебе срещат пречки и страдания. Помни! На избрани те са орисани съдби, За да придобият върховните познания.
към текста >>

От неудачите в живота ти не унивай, за всяка човешка душа са път неотменим, Те златни са зърна и в тях винаги откривай на съвършенството законът неотменим.
Какво е и Духът, как се проявява той? Озарен ли е от възвишени завети? Та все да е могъщ в дни на борба и покой, и в пътя ни житейски неспирно да свети? Какво е и всичко, което ни обгражда, което с нас живее, но с нас не умира, каква е тази сила, която го ражда, и в това творчество смисъл да намира? Един е отговора на тези въпроси, Всичко това от Едного се е създало Той цялата Вселена в себе си носи и се именува: Велико Начало. От неудачите в живота ти не унивай, за всяка човешка душа са път неотменим, Те златни са зърна и в тях винаги откривай на съвършенството законът неотменим. От неудачите в живота вяра не губи, не само тебе срещат пречки и страдания. Помни! На избрани те са орисани съдби, За да придобият върховните познания. От неудачите в живота него ти познай, приеми го с радост, като необходим товар, от страданията прекрасен свят си ти създай, и благодари сърдечно за този ценен дар. От неудачите в живота, живот съгради! Основа да му бъде Висшето прозрение.
към текста >>

Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен.
" На гранитните скали отломък бъди през дните що ти предстоят, за да разбереш, че си потомък, обичен син на слънчевия свят. В умът ти светли мисли да царят и да ти бъдат факел негасим, в сърце ти чисти чувства да струят, Духът ти да е бодър, несломим. Нежен като най-малките цветя да си вечно в твоите прояви. Навсякъде да носиш радостта, Висшето чрез теб да се прослави. Така задачата си ще решиш, за която тука си изпратен. Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен. ЗА СКРЪБТА Скръбта нам отрежда радост за душата, в скръбта се оглежда светът на сърцата. Скръбта нам отвежда към висши светове, с обич ни повежда към светли върхове. Скръбта нам вещае неземни, тихи дни, в нея Бог витае, облян от светлини. Скръбта нам желае да растем неспирно, пътят ни чертае в Братството Всемирно. а в скръбта щом вникнеш, в нас Бог живее.
към текста >>

Скръбта нам желае да растем неспирно, пътят ни чертае в Братството Всемирно.
Така задачата си ще решиш, за която тука си изпратен. Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен. ЗА СКРЪБТА Скръбта нам отрежда радост за душата, в скръбта се оглежда светът на сърцата. Скръбта нам отвежда към висши светове, с обич ни повежда към светли върхове. Скръбта нам вещае неземни, тихи дни, в нея Бог витае, облян от светлини. Скръбта нам желае да растем неспирно, пътят ни чертае в Братството Всемирно. а в скръбта щом вникнеш, в нас Бог живее. В пътя на живота с нея щом се слеем, с изблик на доброто хората ще сгреем. ОТГЛАСИ Какво е живота? Миг, искра и край, проблесне ярка светлина и пак отново тъмнота. Къде отлитна той, никой тук не знай.
към текста >>

В пътя на живота с нея щом се слеем, с изблик на доброто хората ще сгреем.
ЗА СКРЪБТА Скръбта нам отрежда радост за душата, в скръбта се оглежда светът на сърцата. Скръбта нам отвежда към висши светове, с обич ни повежда към светли върхове. Скръбта нам вещае неземни, тихи дни, в нея Бог витае, облян от светлини. Скръбта нам желае да растем неспирно, пътят ни чертае в Братството Всемирно. а в скръбта щом вникнеш, в нас Бог живее. В пътя на живота с нея щом се слеем, с изблик на доброто хората ще сгреем. ОТГЛАСИ Какво е живота? Миг, искра и край, проблесне ярка светлина и пак отново тъмнота. Къде отлитна той, никой тук не знай. ОТГОВОР Какво е живота? Начало без край, негаснещата светлина и смърт за всяка тъмнина.
към текста >>

Радостна песен, с която висшите хора непознавайки умора, чистят света от вековната плесен.
Какво е живота? Дъх на любовта, на прелест и омая, неизчезващи в безкрая, а живеещи в неземна красота. Какво е живота? Скръбна песен при часът дълъг или къс, и след това купчина пръст, като спомен в забравата отнесен. Какво е живота? Радостна песен, с която висшите хора непознавайки умора, чистят света от вековната плесен. Какво е живота? Най-мрачната зима, всичко гасне и умира. Видим път се не намира и властно царува скръб неизразима. Какво е живота? Слънчев, ясен ден, на чистота белоснежна, необятна шир безбрежна, чист планински връх от слънце озарен.
към текста >>

Видим път се не намира и властно царува скръб неизразима.
Скръбна песен при часът дълъг или къс, и след това купчина пръст, като спомен в забравата отнесен. Какво е живота? Радостна песен, с която висшите хора непознавайки умора, чистят света от вековната плесен. Какво е живота? Най-мрачната зима, всичко гасне и умира. Видим път се не намира и властно царува скръб неизразима. Какво е живота? Слънчев, ясен ден, на чистота белоснежна, необятна шир безбрежна, чист планински връх от слънце озарен. Какво е живота? Лист новороден, с нова премяна облечен, на развитие обречен, от хора разумни с грижи обграден. Какво е живота?
към текста >>

Сам разбери и верния път смело избери!
Но защо така е, тук никой не знай. Какво е живота? Прекрасният рай на всеобемащи мечти и познаване що си ти. А защо е така всеки ще узнай. Какво е живота? Сам разбери и верния път смело избери! Да знаем, че сме изпратени на Земята да изпълняваме възложени задачи. Всеки човек се ражда да твори благата до когато на другий свят прагът прекрачи. В живота си реди, но дойде миг и от земното събличат го и тръгва, оставил сал сърцето ни следи. Семейство, баща, майка, брат, сестра и връзки изчезват човек, когато тръгне в новий път. Това са мимолетните дъждовни пръски, но оформени чрез видима човешка плът.
към текста >>

Семейство, баща, майка, брат, сестра и връзки изчезват човек, когато тръгне в новий път.
Какво е живота? Сам разбери и верния път смело избери! Да знаем, че сме изпратени на Земята да изпълняваме възложени задачи. Всеки човек се ражда да твори благата до когато на другий свят прагът прекрачи. В живота си реди, но дойде миг и от земното събличат го и тръгва, оставил сал сърцето ни следи. Семейство, баща, майка, брат, сестра и връзки изчезват човек, когато тръгне в новий път. Това са мимолетните дъждовни пръски, но оформени чрез видима човешка плът. А има нещо друго, невидимо за нас, което мощно всички ни свързва във едно. Всемирът владее, а след сетния ни час пак ще ни свързва в общото и вечно звено. Човек не трябва да отпада и да скърби, когато дойде час на земната раздяла Той ще тръгне в неземния си път, ще върви. И ето, душата му е с вечното се сляла.
към текста >>

Човек не трябва да отпада и да скърби, когато дойде час на земната раздяла Той ще тръгне в неземния си път, ще върви.
В живота си реди, но дойде миг и от земното събличат го и тръгва, оставил сал сърцето ни следи. Семейство, баща, майка, брат, сестра и връзки изчезват човек, когато тръгне в новий път. Това са мимолетните дъждовни пръски, но оформени чрез видима човешка плът. А има нещо друго, невидимо за нас, което мощно всички ни свързва във едно. Всемирът владее, а след сетния ни час пак ще ни свързва в общото и вечно звено. Човек не трябва да отпада и да скърби, когато дойде час на земната раздяла Той ще тръгне в неземния си път, ще върви. И ето, душата му е с вечното се сляла. Така човек задачата си ще изпълни, за която е бил на Земята проводен, и от нея велико нещо ще покълне, част от безкрайния всемир, духът освободен. Чаровен танц танцуват снежинки белокрили, те се радват, палуват, прегръщат и целуват поляни и могили. Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна. По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят.
към текста >>

По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят.
Човек не трябва да отпада и да скърби, когато дойде час на земната раздяла Той ще тръгне в неземния си път, ще върви. И ето, душата му е с вечното се сляла. Така човек задачата си ще изпълни, за която е бил на Земята проводен, и от нея велико нещо ще покълне, част от безкрайния всемир, духът освободен. Чаровен танц танцуват снежинки белокрили, те се радват, палуват, прегръщат и целуват поляни и могили. Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна. По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят. Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили. Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар. Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар. Песни, слънчеви лъчи откликват от сърцето, сякаш Божи химн звучи пристигнал от небето.
към текста >>

Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили.
И ето, душата му е с вечното се сляла. Така човек задачата си ще изпълни, за която е бил на Земята проводен, и от нея велико нещо ще покълне, част от безкрайния всемир, духът освободен. Чаровен танц танцуват снежинки белокрили, те се радват, палуват, прегръщат и целуват поляни и могили. Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна. По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят. Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили. Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар. Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар. Песни, слънчеви лъчи откликват от сърцето, сякаш Божи химн звучи пристигнал от небето. Пролет, въздух и мечти пак ще ръсят нежен цвят.
към текста >>

Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар.
Така човек задачата си ще изпълни, за която е бил на Земята проводен, и от нея велико нещо ще покълне, част от безкрайния всемир, духът освободен. Чаровен танц танцуват снежинки белокрили, те се радват, палуват, прегръщат и целуват поляни и могили. Те идват от безкрая и носят радост нежна, жадувана омая в саможертва безбрежна. По своя път незнаен умират неродени, с Духът се свеж ухаен В стремежът всеотдаен от вяра окрилени, мир навсъде да цари, да е в белота светът, благост да го озари, всички в нея да блестят. Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили. Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар. Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар. Песни, слънчеви лъчи откликват от сърцето, сякаш Божи химн звучи пристигнал от небето. Пролет, въздух и мечти пак ще ръсят нежен цвят. Пролет дивна, все си ти, вечно си жадуван свят.
към текста >>

Щастие, пристигаш ти, новото твориш в света, В слънце пътя ти блести и белоснежна чистота.
Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар. Песни, слънчеви лъчи откликват от сърцето, сякаш Божи химн звучи пристигнал от небето. Пролет, въздух и мечти пак ще ръсят нежен цвят. Пролет дивна, все си ти, вечно си жадуван свят. Щастие, пристигаш ти, новото твориш в света, В слънце пътя ти блести и белоснежна чистота. Пролет, слънце и простор, пролет, радост и копнеж, пролет към Твореца взор. Пролет към върхът вървеж. Ето пролет дойде вече, а със нея слънце пак ще ни радва и далече ще изпрати зимни мрак. Тя ще пише нова книга по цветя и дървеса И очи ни ще въздига към лазурни небеса. И ще видиме тогава пролетта какво кове всичко прелестно създава и към него ни зове.
към текста >>

72. 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар] При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме. В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел. Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново.
към текста >>

Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища. Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел. Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
към текста >>

Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат. Имаме гости от провинцията - младежи по случай събора ни при Учителя. Няма вече Драгалевци. Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.
към текста >>

Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка.
Като че ли то е слънчев паж, който пръв се провиква към природата да затаи дъх и всеки миг да очаква дневния цар. Наистина, ето го! Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир. Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината. Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ” Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина.
към текста >>

„Постой, викат те, пътниче, постой!
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир. Върховете на Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието на планината и - забързва по долината. Утринната хладина полека - лека отстъпва на живата грейка от топли слънчеви лъчи. Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка. Те просто бавят вървежа ни. „Постой, викат те, пътниче, постой! Цяла зима ний се готвихме за този ден, цяла зима и пролет приготовлявахме своя плод, за да ви угостим, елате, хапнете си! ” Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме на поляната срещу Ели Шедар. Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон на разкошната горска зеленина. От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас. Пристигаме и ние.
към текста >>

Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец.
Затова бързаме да сменим потните си дрехи със сухи, чисти. После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди. Сега какво? Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш. Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити. Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
към текста >>

Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя.
Кой да стои и чете? Необхватните каменни рафтове са пълни със старинни съчинения, които самото Време е писало. Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци. Как да се покатериш по тях! Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае! Много такива огромни скали са правени чрез динамита на парчета от трудоваците при просичане на пътя. Така че, още не се знае сигурността на тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете. Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно. Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните на малкия Резен. Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен. От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини.
към текста >>

Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.
Провиждат се върховете на боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле. Окото е омаяно от чудните прелести и от - изобилните ягоди. С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там. Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка. Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина.
към текста >>

Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната. Там гори буен огън. На възбог се издига бял пушек. Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там. Почна разкошния обяд. Кой не знае сладостта на храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае. Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка. Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад. Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина. Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава на камък и заспиват. Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
към текста >>

В 2 часа потегляме за път.
Луната - последен уломък, ярка се показа на небето. Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче. Как хубаво ни подействува това сладко парченце. В 2 часа потегляме за път. Хоризонтът се очерта. Небето побеля, птичките зацвъртяват из храсталаците. Цветята се оросиха от сутрешната милувка. Изток почервеня. Златният диск се показва.
към текста >>

Път и пак почивка.
Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството. Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието. По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци.
към текста >>

Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки.
Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар. По теснолинейката. Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас. Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма! Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.
към текста >>

Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.
Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици. Изгрев. Като че ли сме вече у дома си. Разотиваме се рано, в душата ни слънце, което показва пътя към Бога.
към текста >>

73. 9. Три допирни точки

Глава 6. Разкриване на реалността

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Не е лесен пътя на този, който има само една допирна точка с Великата Реалност, с Великата Разумност, с Бога.
Над тази искра стои Незнайният, Отреченият в който човек не вярва, в Когото човек се съмнява. Той е Който излива непрестанно своята любов и светлина към него, не към сърцето, не към ума, не към душата, а към духа. Като далечен тътнеж на разрушаващи се скали, като шум на прииждащи води, като вик на погазена съвест, в най-гъстия час на човешкото падение, всред най-голямата тъма, няма човек на земята, който да не усеща дълбоко в себе си нуждата да се приобщи към този вътрешен глас, който стига до него - гласът на Бога, който е готов да му подаде ръка и го изведе от големия мрак. Този забележителен момент не е нищо друго, а призив и сигнал от света на човешкия дух, където кротко една любов бди и чака. Тежко е положението на човек, към който Бог поглежда само от прозореца на неговия дух, единственото чисто място, където могат да стъпят нозете на Бога. Не е лесен пътя на този, който има само една допирна точка с Великата Реалност, с Великата Разумност, с Бога. Второто място, където човек може да срещне своя Бог, за да преживее втори път този час, е когато Бог присъствува в Душата на човека. Бог присъствува в човешката душа, когато човек е окалян. Такъв човек не е извършил престъпление, той е ощетил най-много себе си, изгубил е своята чистота, своето целомъдрие, своето великодушие, своята правда и по такъв начин е лишил себе си от същественото. Този човек изял и изпил всичко и сега е сетен сиромах. Една душа е останала чиста, едно място, където Бог може да обитава.
към текста >>

Второто място, където човек може да срещне своя Бог, за да преживее втори път този час, е когато Бог присъствува в Душата на човека.
Той е Който излива непрестанно своята любов и светлина към него, не към сърцето, не към ума, не към душата, а към духа. Като далечен тътнеж на разрушаващи се скали, като шум на прииждащи води, като вик на погазена съвест, в най-гъстия час на човешкото падение, всред най-голямата тъма, няма човек на земята, който да не усеща дълбоко в себе си нуждата да се приобщи към този вътрешен глас, който стига до него - гласът на Бога, който е готов да му подаде ръка и го изведе от големия мрак. Този забележителен момент не е нищо друго, а призив и сигнал от света на човешкия дух, където кротко една любов бди и чака. Тежко е положението на човек, към който Бог поглежда само от прозореца на неговия дух, единственото чисто място, където могат да стъпят нозете на Бога. Не е лесен пътя на този, който има само една допирна точка с Великата Реалност, с Великата Разумност, с Бога. Второто място, където човек може да срещне своя Бог, за да преживее втори път този час, е когато Бог присъствува в Душата на човека. Бог присъствува в човешката душа, когато човек е окалян. Такъв човек не е извършил престъпление, той е ощетил най-много себе си, изгубил е своята чистота, своето целомъдрие, своето великодушие, своята правда и по такъв начин е лишил себе си от същественото. Този човек изял и изпил всичко и сега е сетен сиромах. Една душа е останала чиста, едно място, където Бог може да обитава. Любовта всеки миг е готова да простре ръката си.
към текста >>

Той е дал път в себе си на Любовта, на светлината, на истината.
Третото място, където може да намерим Бога е човешкото сърце. Сърцето е най-близкото място до човека, когато човек е готов да служи на Бога, когато е дал сърцето си в жертва свята и Богоугодна. Неговото сърце става резиденция на Бога. Красив е живота на такъв човек. Радостта, веселието и мирът са негови постоянни гости. Той е дал път в себе си на Любовта, на светлината, на истината. Той е запознат с магическата сила на петте добродетели и неговият живот е израз на великата идея - живот за Цялото. Сърцето става подножие на любовта. Такъв човек е реализирал третата допирна точка. Да живее Бог в човешкото сърце е най-възвишеното състояние, което човек може да преживее на земята. От незапомнени времена човешката душа е копняла само за този момент.
към текста >>

74. 2. Побратимяване

Новото не идва по лесен или магичен начин, то е рожба на много усилия и труд, на много жертви и подвизи, плюс големия импулс да се върви напред.
Една тухла трябва да се сложи, за да продължи изграждането на общочовешката култура - коя е тя и как ще си я изработи нашето време? Днес тази тухла се пече, тя ще влезе в строежа на голямото здание - наречено прогрес. Всеки напън на епохата ражда нещо ново. Поколенията го скътват грижливо, защото то е спечелено с труд и от голямо значение за общото. На земята тогава се раждат велики хора, които съдействуват да се изработи ценното. Новото не идва по лесен или магичен начин, то е рожба на много усилия и труд, на много жертви и подвизи, плюс големия импулс да се върви напред. Какво ще поднесе двадесетият век в тази общочовешка съкровищница? Няма да правим опит да гадаем, няма смисъл - нещата лежат ясни и категорични. Умната домакиня добре знае, какво да достави в своя дом, защото добре знае, какво й липсва. По същия начин ние оглеждаме живота да търсим и да разберем, какво ни липсва, нещо, без което вече не можем, следователно него трябва да си доставим. Ще кажат светът е много голям, за да можем да огледаме в детайли и разберем от кое се нуждае.
към текста >>

Намираме се в края на века, сметките трябва да бъдат ликвидирани -това е предпролетен сезон, когато пролетните бури разчистват пътеките, когато старата шума окапва, когато изгнилите клони трябва да паднат.
Умната домакиня добре знае, какво да достави в своя дом, защото добре знае, какво й липсва. По същия начин ние оглеждаме живота да търсим и да разберем, какво ни липсва, нещо, без което вече не можем, следователно него трябва да си доставим. Ще кажат светът е много голям, за да можем да огледаме в детайли и разберем от кое се нуждае. Казваме светът е много малък - границите се стесниха, светът дойде близо до нас и по-лесно отколкото в нашия дом ние можем да разберем и видим какво ни липсва. Човечеството е разкъсано от противоречия - човечеството преживява родилни болки. Намираме се в края на века, сметките трябва да бъдат ликвидирани -това е предпролетен сезон, когато пролетните бури разчистват пътеките, когато старата шума окапва, когато изгнилите клони трябва да паднат. Новото никога не идва без трясък и шум. За да се направи ново жилище, старото трябва да се събори. И в тоя процес по ярко откогато и да е било, човечеството усеща, че нещо става, че нещо ще се случи - в тоя преходен момент то разбира какво му липсва и какво трябва да получи. Една част от човечеството е загрижена, защото разбират, че предстои важна и решителна стъпка - то е първото неизвестно в това сложно уравнение, което стои с неумолима сила пред двадесетия век. По неведоми пътища, като добрата домакиня умните хора разбират, че реформата трябва да започне отвътре навън, да засегне най-дълбоките пластове на човешката душа, ум и сърце.
към текста >>

По неведоми пътища, като добрата домакиня умните хора разбират, че реформата трябва да започне отвътре навън, да засегне най-дълбоките пластове на човешката душа, ум и сърце.
Намираме се в края на века, сметките трябва да бъдат ликвидирани -това е предпролетен сезон, когато пролетните бури разчистват пътеките, когато старата шума окапва, когато изгнилите клони трябва да паднат. Новото никога не идва без трясък и шум. За да се направи ново жилище, старото трябва да се събори. И в тоя процес по ярко откогато и да е било, човечеството усеща, че нещо става, че нещо ще се случи - в тоя преходен момент то разбира какво му липсва и какво трябва да получи. Една част от човечеството е загрижена, защото разбират, че предстои важна и решителна стъпка - то е първото неизвестно в това сложно уравнение, което стои с неумолима сила пред двадесетия век. По неведоми пътища, като добрата домакиня умните хора разбират, че реформата трябва да започне отвътре навън, да засегне най-дълбоките пластове на човешката душа, ум и сърце. Работата за епохата е определена и тя не може нито да се спре, нито да се отложи. Движението не може да се върне обратно, то е движение на река, която има определена цел. Всичко е било подготвено за правилното разрешаване на тази задача - нужна е последната контура, за да се завърши цялото. Идеалът не блести с недостижим блясък, човечеството узря за новата идея и по силата на назрелите условия тя ще се наложи, както се налага топлината и светлината, когато Слънцето стигне равноденствения час през пролетта. Народите от всички континенти жадуват да си подадат взаимно ръка.
към текста >>

Реализирането на братството трябва да се реализира на всичките фронтове -духовни, материални, икономически - премахването на границите - всякакъв вид граници е първата стъпка към братството, към побратимяването като най-естествен път, до който Европа и останалите континенти не без усилие и мъка непременно ще стигнат.
Няма рила в света, която може да спре жаждата на многомилионното човечество да заживее спокоен, мирен, братски живот. Избрани ще бъдат ония народи и нации, които първи ще протегнат ръка за разумно, справедливо и братско съжителство между отделните народи. Идеята за братството е назряла. Тя е жизнен проблем на двадесетия век, тя е задача, която бялата раса трябва да разреши правилно и с чест. Защото, какво е братството, ако не най-възвишената форма на отношение между членовете на едно семейство, където всеки член непринудено и естествено живее с интересите на другите; семейство, където няма корист, няма злоупотреба, няма експлоатация. Реализирането на братството трябва да се реализира на всичките фронтове -духовни, материални, икономически - премахването на границите - всякакъв вид граници е първата стъпка към братството, към побратимяването като най-естествен път, до който Европа и останалите континенти не без усилие и мъка непременно ще стигнат. Побратимяването е задача на епохата ни, узрял плод, който бялата раса трябва да поднесе на идните поколения. То е новото, което ще влезе в голямата съкровищница на човечеството. И нека онези, които най-много приказват за братство и които злоупотребяват с тази дума, знаят че братството не е продукт на политически борби и войни. Братството е велика идея, за която са ратували най-много ония, които най-малко са участвували в политически борби, в неговите военни походи и издевателствата на всички насилници, които са се опитвали да въдворят ред на земята с меч. Идеята за братството е най-мирната революция, която изгрява в душите на великите люде - тези синове на светлината, които започват реформата от вътре навън - това са хора на истината, които приличат на запалени факли.
към текста >>

75. 9. Добрият пастир

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Естеството представлява един от големите дисонанси, които винаги по неизвестни пътища са се вмъквали като крадец, съзнателно и несъзнателно с точно определена цел - присвояването на чужди богатства, търсене на лесни пътища с присъщите навици и етични норми на крадеца, разбойника, убиеца.
И понеже същността на въпроса е една и съща, ще се опитаме да дадем строго принципната страна само. Примерите при нашата действителност около Учителя не са малко и може би никога през историята на окултните движения не са били толкова ярко подчертани. Тук те изобилствуват, времето е необикновено и движението около Него динамично. В основата тези домогвания имат нещо общо, приличат си по вътрешния замисъл, ние ще се спрем на някои от характерните. Темата е сложна и комплицирана. Естеството представлява един от големите дисонанси, които винаги по неизвестни пътища са се вмъквали като крадец, съзнателно и несъзнателно с точно определена цел - присвояването на чужди богатства, търсене на лесни пътища с присъщите навици и етични норми на крадеца, разбойника, убиеца. Аз имах една добра хазяйка, която тъкмо, когато дойдох да живея в нейната къща, тя намерила “пътя си”, станала активен член на едно религиозно общество, отказала се от светския си живот и се чувствувала много щастлива. Радвах се на нейното обръщане към Бога и ми беше приятно да живея в такава къща. На мене тя гледаше като заблудена овца. Никой по това време нямаше право да мисли, че аз имах нужда от “спасение", казано на неин език. Но тя виждаше другояче, разбираше нещата както лежаха в новата й вяра и намираше, че всички ония, които не вървяха по нейния път са загубени.
към текста >>

Аз имах една добра хазяйка, която тъкмо, когато дойдох да живея в нейната къща, тя намерила “пътя си”, станала активен член на едно религиозно общество, отказала се от светския си живот и се чувствувала много щастлива.
Примерите при нашата действителност около Учителя не са малко и може би никога през историята на окултните движения не са били толкова ярко подчертани. Тук те изобилствуват, времето е необикновено и движението около Него динамично. В основата тези домогвания имат нещо общо, приличат си по вътрешния замисъл, ние ще се спрем на някои от характерните. Темата е сложна и комплицирана. Естеството представлява един от големите дисонанси, които винаги по неизвестни пътища са се вмъквали като крадец, съзнателно и несъзнателно с точно определена цел - присвояването на чужди богатства, търсене на лесни пътища с присъщите навици и етични норми на крадеца, разбойника, убиеца. Аз имах една добра хазяйка, която тъкмо, когато дойдох да живея в нейната къща, тя намерила “пътя си”, станала активен член на едно религиозно общество, отказала се от светския си живот и се чувствувала много щастлива. Радвах се на нейното обръщане към Бога и ми беше приятно да живея в такава къща. На мене тя гледаше като заблудена овца. Никой по това време нямаше право да мисли, че аз имах нужда от “спасение", казано на неин език. Но тя виждаше другояче, разбираше нещата както лежаха в новата й вяра и намираше, че всички ония, които не вървяха по нейния път са загубени. Една вечна история, проточила се от неизвестен час - не се виждаше нито началото, нито края и решително продължаваше да завербува кадри на фанатизма Тъкмо тази жена запалена от новата вяра за нея си беше наумила да ме привлече, да ми проповядва и да ме избави от заблудата ми, кое собствено наричаше заблуда не разбрах.
към текста >>

Но тя виждаше другояче, разбираше нещата както лежаха в новата й вяра и намираше, че всички ония, които не вървяха по нейния път са загубени.
Естеството представлява един от големите дисонанси, които винаги по неизвестни пътища са се вмъквали като крадец, съзнателно и несъзнателно с точно определена цел - присвояването на чужди богатства, търсене на лесни пътища с присъщите навици и етични норми на крадеца, разбойника, убиеца. Аз имах една добра хазяйка, която тъкмо, когато дойдох да живея в нейната къща, тя намерила “пътя си”, станала активен член на едно религиозно общество, отказала се от светския си живот и се чувствувала много щастлива. Радвах се на нейното обръщане към Бога и ми беше приятно да живея в такава къща. На мене тя гледаше като заблудена овца. Никой по това време нямаше право да мисли, че аз имах нужда от “спасение", казано на неин език. Но тя виждаше другояче, разбираше нещата както лежаха в новата й вяра и намираше, че всички ония, които не вървяха по нейния път са загубени. Една вечна история, проточила се от неизвестен час - не се виждаше нито началото, нито края и решително продължаваше да завербува кадри на фанатизма Тъкмо тази жена запалена от новата вяра за нея си беше наумила да ме привлече, да ми проповядва и да ме избави от заблудата ми, кое собствено наричаше заблуда не разбрах. Определяше ми час и идваше с Библията при мене да ми доказва, да ми посочва стихове, че е крайно време да приема идеята за съботния ден. Слушах я внимателно, проявявах търпение и я изпращах учтиво. Не я поканих да дойде втори път и какво влагах в моето външно държание и отношение към нейната мисия не се спирах да разбера, ала тя не повтори опита си. Трябва да съм й казала нещо твърдо.
към текста >>

Не я поканих да дойде втори път и какво влагах в моето външно държание и отношение към нейната мисия не се спирах да разбера, ала тя не повтори опита си.
Никой по това време нямаше право да мисли, че аз имах нужда от “спасение", казано на неин език. Но тя виждаше другояче, разбираше нещата както лежаха в новата й вяра и намираше, че всички ония, които не вървяха по нейния път са загубени. Една вечна история, проточила се от неизвестен час - не се виждаше нито началото, нито края и решително продължаваше да завербува кадри на фанатизма Тъкмо тази жена запалена от новата вяра за нея си беше наумила да ме привлече, да ми проповядва и да ме избави от заблудата ми, кое собствено наричаше заблуда не разбрах. Определяше ми час и идваше с Библията при мене да ми доказва, да ми посочва стихове, че е крайно време да приема идеята за съботния ден. Слушах я внимателно, проявявах търпение и я изпращах учтиво. Не я поканих да дойде втори път и какво влагах в моето външно държание и отношение към нейната мисия не се спирах да разбера, ала тя не повтори опита си. Трябва да съм й казала нещо твърдо. Какво съдържаше този случай, какво се целеше с него, на какво приличаше това? То е същото, което лежи в основата на всички явления, близки и далечни, които имат една и съща цел - казано на евангелски език “печелене на души”. Защо тъкмо аз бях набелязаната. Светът си мислех, беше пълен с такива, които нямаха път, нямаха вяра в Бога, естествено беше тази добра нова проповедница да слезе в големия град и да търси “заблудени овци”, именно в този свят би трябвало да слезе тя, един свят, който едва ли не се отъждествяваше като ад.
към текста >>

Светът си мислех, беше пълен с такива, които нямаха път, нямаха вяра в Бога, естествено беше тази добра нова проповедница да слезе в големия град и да търси “заблудени овци”, именно в този свят би трябвало да слезе тя, един свят, който едва ли не се отъждествяваше като ад.
Не я поканих да дойде втори път и какво влагах в моето външно държание и отношение към нейната мисия не се спирах да разбера, ала тя не повтори опита си. Трябва да съм й казала нещо твърдо. Какво съдържаше този случай, какво се целеше с него, на какво приличаше това? То е същото, което лежи в основата на всички явления, близки и далечни, които имат една и съща цел - казано на евангелски език “печелене на души”. Защо тъкмо аз бях набелязаната. Светът си мислех, беше пълен с такива, които нямаха път, нямаха вяра в Бога, естествено беше тази добра нова проповедница да слезе в големия град и да търси “заблудени овци”, именно в този свят би трябвало да слезе тя, един свят, който едва ли не се отъждествяваше като ад. Аз бях от “спасените” казано пак на евангелски език и нямаше защо да ме изтръгва от една място и да ме отнесе на друго, след като аз не се оплаквах от първото, и където може да се каже аз се чувствувах най-добре. Но историята е една и съща и нали в основата на всичко това, лежи зърното на разединението, зад което стоеше дъхът на отрицанието - вечно един и същ - крадецът, който Христос добре бе очертал с няколко стиха. Нека се върнем на нашата тема. Крадецът никога не напада на случайна плячка. Крадецът напада на добрите овци на добрия пастир, напада стадо, което не е лишено от грижи, където всяка овца е добре гледана, хранена, свидна на пастира.
към текста >>

Събитието щеше да се повтори безброй пъти.
Всичко става ясно, като имаме предвид характерните черти на вълка. Първото нещо, което вълкът обича е овцата да бъде охранена, угоена, здрава. А такива той много добре знае, че може да намери само при добрия пастир. Аналогията и езика на притчата тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни. Идеята е една и съща. Събитието щеше да се повтори безброй пъти. От тази напаст нямаше да бъдат спасени нито един от ония, които бяха “добри пастири”. Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните. Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие. Глупостта, егоизма и гордостта са си дали среща в този човек, плюс заплашителната сила, с която тъмнината го въоръжава. Той всичко върши на тъмно и мъгливо време.
към текста >>

Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието.
Глупостта, егоизма и гордостта са си дали среща в този човек, плюс заплашителната сила, с която тъмнината го въоръжава. Той всичко върши на тъмно и мъгливо време. Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи. Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия характер. Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки. Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието. “Не само с хляб се живее, да не изкусиш Бога Твоего, и само Нему да се поклониш”. Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания. Учителят представляваше неизмерим по Своята светлина и сила център. Той привличаше всички ония, които копнееха за нов живот, чийто умове жадуваха светлината и чийто сърца търсеха любовта. Но между тези имаше и други, които привлечени от голямата светлина, идваха с тъмни и неопределени цели.
към текста >>

Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания.
Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи. Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия характер. Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки. Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието. “Не само с хляб се живее, да не изкусиш Бога Твоего, и само Нему да се поклониш”. Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания. Учителят представляваше неизмерим по Своята светлина и сила център. Той привличаше всички ония, които копнееха за нов живот, чийто умове жадуваха светлината и чийто сърца търсеха любовта. Но между тези имаше и други, които привлечени от голямата светлина, идваха с тъмни и неопределени цели. Учителят никого не връщаше, никого не пъдеше, ала знаеше да постави всекиго на мястото му. Осторожно Той пазеше своите от тези други, защото знаеше, че вечната история нямаше да бъде избегната и тука.
към текста >>

През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”.
Учителят ги познаваше и четеше в техните сърца, като в отворена книга. Нищо не можеше да се скрие от Неговите очи. Известен му беше техния начин на действуване, техния метод и техните интереси. Улучваше точното им разписание и разбъркваше плановете им преди да се усетят. През всичките времена те бяха едни и същи, не напредваха, трудно се променяха, а силите на светлината и на доброто се увеличаваха. През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”. “Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос. Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът. Образът на модерния изкусител бе даден ярък, релефно очертан и никой вече нямаше да сбърка или да направи погрешна стъпка, ако в сърцето си таеше любов към Учителя си. По този въпрос ние спряхме вниманието си и на друго място. Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби.
към текста >>

“Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос.
Нищо не можеше да се скрие от Неговите очи. Известен му беше техния начин на действуване, техния метод и техните интереси. Улучваше точното им разписание и разбъркваше плановете им преди да се усетят. През всичките времена те бяха едни и същи, не напредваха, трудно се променяха, а силите на светлината и на доброто се увеличаваха. През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”. “Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос. Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът. Образът на модерния изкусител бе даден ярък, релефно очертан и никой вече нямаше да сбърка или да направи погрешна стъпка, ако в сърцето си таеше любов към Учителя си. По този въпрос ние спряхме вниманието си и на друго място. Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат.
към текста >>

Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът.
Известен му беше техния начин на действуване, техния метод и техните интереси. Улучваше точното им разписание и разбъркваше плановете им преди да се усетят. През всичките времена те бяха едни и същи, не напредваха, трудно се променяха, а силите на светлината и на доброто се увеличаваха. През 1927 година Учителят даде беседите “Пътят на ученика”. “Пътят на ученика” беше триумф на окултната литература по този въпрос. Не само бе очертан пътя, изграден здраво, а здраво беше въоръжен и ученикът. Образът на модерния изкусител бе даден ярък, релефно очертан и никой вече нямаше да сбърка или да направи погрешна стъпка, ако в сърцето си таеше любов към Учителя си. По този въпрос ние спряхме вниманието си и на друго място. Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат. Опитите за кражба и борбата срещу тях се водеше на открито и всичко казано и направено от Него искреше от живот и сила.
към текста >>

На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш.
Опитите за кражба и борбата срещу тях се водеше на открито и всичко казано и направено от Него искреше от живот и сила. И ако се спряхме на цялата тази панорама, то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота. Пра вата насока на всяка цена трябваше да бъде спазена. На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала. Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното, прекрасното е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят.
към текста >>

Те бяха за съжаление през едно златно и сияйно време, когато пътищата бяха освободени, светлината обилна, а Словото щедро.
Жертвите нямаше да бъдат малки и данта платена на вечния крадец, побойник и клеветник, щеше да бъде скъпа. Равносметката се налагаше и всички щяха Да видят на кое място бяха застанали и към чие стадо се числяха и какъв ранг имаха, такъв на ученик или на учител самозванец. Нека докоснем един от тези живи примери, който бе поразителен с обилието на светлина и топлина, които Той бе насочил при елиминирането на силите, които действували против Него. Колко бедни бяха тези жалки честолюбци и дребнави личности, които се стремяха към авторитетност, към власт, които никой не беше им я дал. Учителят ги наричаше просяци, които прикривайки своята вътрешна беднота, бяха богати на приказки, на лъжи и на обещания. Те бяха за съжаление през едно златно и сияйно време, когато пътищата бяха освободени, светлината обилна, а Словото щедро. И всред всичкия този блясък, всред тази голяма светлина, всред това обилие на благодат в които Той е потопил света, дребни и тъмни съзнания мечтаеха и се бореха за централни роли, за фактори, за кръгове, ако ще и по - малки от Неговия, макар и схлупена малка колибка, където да учат някои, да ги ръководят, да ги възпитават, да ги наричат свои и да разполагат с техните ресурси разбира се. Жадуват да бъдат наречени ръководители, наставници, ако щете и учители. Несъвместимо. Необяснимо. Овладени от далечен атавизъм и от тъмни желания по времето на Учителя те изглеждаха невзрачни, а днес жалки. Този път лицето, което се беше нагърбило с тази злополучна роля не беше мъж, а жена.
към текста >>

Този път лицето, което се беше нагърбило с тази злополучна роля не беше мъж, а жена.
Те бяха за съжаление през едно златно и сияйно време, когато пътищата бяха освободени, светлината обилна, а Словото щедро. И всред всичкия този блясък, всред тази голяма светлина, всред това обилие на благодат в които Той е потопил света, дребни и тъмни съзнания мечтаеха и се бореха за централни роли, за фактори, за кръгове, ако ще и по - малки от Неговия, макар и схлупена малка колибка, където да учат някои, да ги ръководят, да ги възпитават, да ги наричат свои и да разполагат с техните ресурси разбира се. Жадуват да бъдат наречени ръководители, наставници, ако щете и учители. Несъвместимо. Необяснимо. Овладени от далечен атавизъм и от тъмни желания по времето на Учителя те изглеждаха невзрачни, а днес жалки. Този път лицето, което се беше нагърбило с тази злополучна роля не беше мъж, а жена. Обикновена личност, сестра на една наша сестра. По натура била медиум; тръгнала веднъж по този път, тя стига до там, че е предназначена личност, важен център, който безсъмнено ще играе важна роля. Тя трябва да учи, да има група, да има хора край себе си, да я гледат, да я слушат, да я кредитират. Всичко, което научихме по този повод е научено от сестра Мария Милева, която за съжаление попада в нейната власт. Тя беше сериозен и добър ученик и когато времето беше отшумяло и спомена бледнееше, тя с чувство на отговорност ни го предаде.
към текста >>

По натура била медиум; тръгнала веднъж по този път, тя стига до там, че е предназначена личност, важен център, който безсъмнено ще играе важна роля.
Жадуват да бъдат наречени ръководители, наставници, ако щете и учители. Несъвместимо. Необяснимо. Овладени от далечен атавизъм и от тъмни желания по времето на Учителя те изглеждаха невзрачни, а днес жалки. Този път лицето, което се беше нагърбило с тази злополучна роля не беше мъж, а жена. Обикновена личност, сестра на една наша сестра. По натура била медиум; тръгнала веднъж по този път, тя стига до там, че е предназначена личност, важен център, който безсъмнено ще играе важна роля. Тя трябва да учи, да има група, да има хора край себе си, да я гледат, да я слушат, да я кредитират. Всичко, което научихме по този повод е научено от сестра Мария Милева, която за съжаление попада в нейната власт. Тя беше сериозен и добър ученик и когато времето беше отшумяло и спомена бледнееше, тя с чувство на отговорност ни го предаде. Освен нея в тази група била и сестра Маркова и брат Ради. Спираме се само на тримата.
към текста >>

И след това променя се и тяхното движение, пътя на ученика.
Просто поразяващо. И те си казват с право, защо търсим доказателства, ето говори като Него. И си стоят там със спокойна и невъзмутима съвест, продължават да стоят в лапите на този ръководител, учител, настойник, който ратува за тяхното “спасение". Не подозират, че зад всичко това, има едно голямо нарушение. Неусетно в тях се извършва процеса - променя се мисленето, променя се отношението, променя се морала. И след това променя се и тяхното движение, пътя на ученика. Загубва се посоката към първия извор, кристалния, бистрия, със сладка и свежа вода и те кръжат около някаква неизвестна локва, която от време навреме се пълни от дъжда или нещо по-лошо, което Той щеше да им го каже по-късно. Нареждат се наред и чакат да им дадат чашка или глътка от тази вода. И понеже са ученици, които трябва да учат търпение, самообладание, вяра, те стоят чинно и търпят качеството и недоимъка на водата, стоят в тая блатна обстановка и намират, че така е наредено. Качеството на една храна рядко се преценява в момента, когато човек я дъвче, стомахът е главният фактор, който има последната дума. Сестра Милева не е човек да се храни със сурогати.
към текста >>

Но законът действува съкрушително бързо, пресечен е пътя на кръвта, клетката се лишава от живителния сок на цялото, те са вече обособени като отделно тяло.
Сестра Милева не е човек да се храни със сурогати. Второ методът е стар и пагубен. Трето тези хора имаха определено място в живото тяло на братството, на стадото, на Неговото тяло. Някой самозванец беше успял да ги уверява, че мястото им е именно при него, а не другаде, при вадата, а не при извора, при лъжливия учител, а не при истинския. И те биват откъснати и се преместват там. Но законът действува съкрушително бързо, пресечен е пътя на кръвта, клетката се лишава от живителния сок на цялото, те са вече обособени като отделно тяло. Самозванецът иска да има братство в братството, школа в школата, група лична, своя на която да може да командува досущ като генерал. Така е по-лесно за него, по-изгодно. Самозваният учител е ленив - всички от неговия род образуват семейство на великите мързеливци; те вечно живеят от просия и от грабеж. Обособеното тяло се натъква на две опасности. Унищожава себе си, а заедно с това нанася вреда и на другите.
към текста >>

Не е за първи път, и няма да бъде за последен.
Вътрешната окултната страна на въпроса става безпредметна, когато се явява Той и взима инициативата в ръцете си. Преживяният случай блести като кристал. Учителят вижда отсъствието на тези ученици. Вече е известно, че те са в група. И не друг, а сам се заема да разтури тази група. Не е за първи път, и няма да бъде за последен. Дълго щеше да срива старото и негодното, за Да изведе на светло учениците. За Него това не е трудно. Тръгва направо по обикновения път, действува бързо и точно, като хирург. Вика ги по отделно и направо, както се говори на обикновени хора с обикновения човешки език им казва: “Ще напуснете тази група. Тука са пет, такива като нея, аз ги познавам.
към текста >>

Тръгва направо по обикновения път, действува бързо и точно, като хирург.
Вече е известно, че те са в група. И не друг, а сам се заема да разтури тази група. Не е за първи път, и няма да бъде за последен. Дълго щеше да срива старото и негодното, за Да изведе на светло учениците. За Него това не е трудно. Тръгва направо по обикновения път, действува бързо и точно, като хирург. Вика ги по отделно и направо, както се говори на обикновени хора с обикновения човешки език им казва: “Ще напуснете тази група. Тука са пет, такива като нея, аз ги познавам. Те са тези и тези... крадат Словото, крадат и учениците ми. Но няма да им се позволи.” Всичко е казано ясно, отривисто, недвусмислено. Няма иносказателен език, няма символи. Направо.
към текста >>

Този способ е най-лесен да владееш над душите и над телата на хората.
Групата се разтури и въпросният инициатор изчезна от хоризонтите на братския живот, опита, какво значи да си избираш жертвите от стадото на “Добрият пастир". Опасността от тези опити е много по-голяма, отколкото ние можем да си представим. То е грубото нарушение на любовното отношение между две души, които векове са се привличали - Учителя и ученика. То е нарушаване отношението между отделния човек и Бога... Има нещо силно и здраво, което ученикът трябва осторожно да пази - никога да не допуща трети човек между себе си и Бога, между себе си и Учителя. Домогванията към тази връзка имат далечно минало. Този способ е най-лесен да владееш над душите и над телата на хората. Робите се владеят най-лесно. А да властвуваш, това е лозунга на тъмнината. Затова Учителят казва: "Не целувайте дявола. Той ще ви отдалечи от Бога. Ще изгубите всичко ценно, което сте придобили с упорит труд.
към текста >>

76. 3. Трите фази

Глава 2. Ученикът - път и живот

На земята няма лош и хубав живот, лесен и тежък, нещастен и щастлив.
3. ТРИТЕ ФАЗИ Животът е най-голямото благо на земята, най-ценното богатство, което човекът притежава. На земята няма лош и хубав живот, лесен и тежък, нещастен и щастлив. Човек може да бъде щастлив или нещастен, ала животът е единен и непреривен в своята цялостност и хармония. Животът прилича на река, която събира водите от много извори, поглъща влагата на големите гори и потоците на разтопените преспи. Но какво ли би се случило с реката, ако нейния път не води към морето? Нейният устрем от първия миг, когато се откъсне от подножието на планината, до момента, когато претоварена, богата и разливаща се на шир, е един и същ - морето, вечния копнеж към морските глъбини. Същият устрем, същият копнеж вдъхновява и движи човека.
към текста >>

Но какво ли би се случило с реката, ако нейния път не води към морето?
3. ТРИТЕ ФАЗИ Животът е най-голямото благо на земята, най-ценното богатство, което човекът притежава. На земята няма лош и хубав живот, лесен и тежък, нещастен и щастлив. Човек може да бъде щастлив или нещастен, ала животът е единен и непреривен в своята цялостност и хармония. Животът прилича на река, която събира водите от много извори, поглъща влагата на големите гори и потоците на разтопените преспи. Но какво ли би се случило с реката, ако нейния път не води към морето? Нейният устрем от първия миг, когато се откъсне от подножието на планината, до момента, когато претоварена, богата и разливаща се на шир, е един и същ - морето, вечния копнеж към морските глъбини. Същият устрем, същият копнеж вдъхновява и движи човека. И той вечно се стреми към нещо прекрасно и велико - един свят за който той бленува, една слънчева родина за която непрестанно копнее. Лишен от този устрем, животът губи своята цена, красота, смисъл. Човекът разбира тази жизнена необходимост когато прозре простата истина - интересите и нуждите на душата не могат да бъдат задоволени с обикновена храна.
към текста >>

Дали разбира или не великите закони, всеки човек минава по този път, за да преживее устрема на реката - рано или късно той стига целта.
Все по-високо и по-високо блестят тези върхове, към тях човек се устремява с всичката сила на младостта, когато с млад и с всичката отлежала сила на възрастния, когато напълно осъзнава нуждата от нещо по-различно, по-прекрасно, по - човечно. Моментът се изживява различно, то е първия дъх на пролетта, първата птича песен и първото ранно цвете, когато природата се буди за нов живот в един нов свят по-реален от този в който човек живее. Копнежът на човешката душа, устрема към нещо велико е естествен като устрема на реката да стигне океана. Човекът е най-сложна формула - “Чудно и страшно си създал човека" -природата в човека е вложила най-големия капитал и човекът независимо дали може или иска трябва да оправдае щедростта и благоволението на природата. Напълно той трябва да оправдае указаното му доверие. Дали разбира или не великите закони, всеки човек минава по този път, за да преживее устрема на реката - рано или късно той стига целта. Пред него тогава се открива великия, необятния живот, където една светлина и топлина го чакат - неизразима е красотата, която човек съзерцава в редките мигове на прозрение - душата преживява първия досег със слънцето и като пъпка се разтваря за новия живот. Това е първата фаза за ученика, първата бръмка на един живот, който се разкрива тепърва във всичката си хубост, пълнота и хармония. Първата стъпка е вярна и тя води към идеала на душата - отличителния белег е радостта, която трепти като зазоряващ ден - радостта никога вече нямаше да го напусне. Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце. Това не значи обаче, че този път е лесен.
към текста >>

Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
Напълно той трябва да оправдае указаното му доверие. Дали разбира или не великите закони, всеки човек минава по този път, за да преживее устрема на реката - рано или късно той стига целта. Пред него тогава се открива великия, необятния живот, където една светлина и топлина го чакат - неизразима е красотата, която човек съзерцава в редките мигове на прозрение - душата преживява първия досег със слънцето и като пъпка се разтваря за новия живот. Това е първата фаза за ученика, първата бръмка на един живот, който се разкрива тепърва във всичката си хубост, пълнота и хармония. Първата стъпка е вярна и тя води към идеала на душата - отличителния белег е радостта, която трепти като зазоряващ ден - радостта никога вече нямаше да го напусне. Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце. Това не значи обаче, че този път е лесен. Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката. Човекът не е пощаден от нищо. По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек. Процесът е бавен и изисква много труд, търпение, учение, работа.
към текста >>

Това не значи обаче, че този път е лесен.
Дали разбира или не великите закони, всеки човек минава по този път, за да преживее устрема на реката - рано или късно той стига целта. Пред него тогава се открива великия, необятния живот, където една светлина и топлина го чакат - неизразима е красотата, която човек съзерцава в редките мигове на прозрение - душата преживява първия досег със слънцето и като пъпка се разтваря за новия живот. Това е първата фаза за ученика, първата бръмка на един живот, който се разкрива тепърва във всичката си хубост, пълнота и хармония. Първата стъпка е вярна и тя води към идеала на душата - отличителния белег е радостта, която трепти като зазоряващ ден - радостта никога вече нямаше да го напусне. Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце. Това не значи обаче, че този път е лесен. Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката. Човекът не е пощаден от нищо. По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек. Процесът е бавен и изисква много труд, търпение, учение, работа. Над него бди една любов и една мъдрост го ръководи - ученикът никога не е сам.
към текста >>

Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката.
Пред него тогава се открива великия, необятния живот, където една светлина и топлина го чакат - неизразима е красотата, която човек съзерцава в редките мигове на прозрение - душата преживява първия досег със слънцето и като пъпка се разтваря за новия живот. Това е първата фаза за ученика, първата бръмка на един живот, който се разкрива тепърва във всичката си хубост, пълнота и хармония. Първата стъпка е вярна и тя води към идеала на душата - отличителния белег е радостта, която трепти като зазоряващ ден - радостта никога вече нямаше да го напусне. Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце. Това не значи обаче, че този път е лесен. Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката. Човекът не е пощаден от нищо. По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек. Процесът е бавен и изисква много труд, търпение, учение, работа. Над него бди една любов и една мъдрост го ръководи - ученикът никога не е сам. Учителят осветява този път с обилна светлина.
към текста >>

По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек.
Първата стъпка е вярна и тя води към идеала на душата - отличителния белег е радостта, която трепти като зазоряващ ден - радостта никога вече нямаше да го напусне. Неговият път нататък се очертава ясен и чист, огрян от лъчите на изгряващото слънце. Това не значи обаче, че този път е лесен. Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката. Човекът не е пощаден от нищо. По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек. Процесът е бавен и изисква много труд, търпение, учение, работа. Над него бди една любов и една мъдрост го ръководи - ученикът никога не е сам. Учителят осветява този път с обилна светлина. Ученикът трябва да се домогне до нея и въоръжен със светилника да продължи сам от победа към победа. Ученичеството е най-високия връх на земята, най-възвишения сезон на една епоха - за този ден и час човешката душа е копняла от векове.
към текста >>

Учителят осветява този път с обилна светлина.
Той криволичи през различни местности; гори, блата, сипеи, прагове, морени, стръмни пътеки, също както пътя на реката. Човекът не е пощаден от нищо. По този път ученикът ще се кали, ще се налее със сили и ще изработи в себе си новия образ на новия човек. Процесът е бавен и изисква много труд, търпение, учение, работа. Над него бди една любов и една мъдрост го ръководи - ученикът никога не е сам. Учителят осветява този път с обилна светлина. Ученикът трябва да се домогне до нея и въоръжен със светилника да продължи сам от победа към победа. Ученичеството е най-високия връх на земята, най-възвишения сезон на една епоха - за този ден и час човешката душа е копняла от векове. Няма по голямо щастие и по върховна радост от тази да се срещнеш на земята с Него, да бъдеш негов съвременник, да Го слушаш и съзерцаваш, за да пиеш направо от извора на живота - Словото. Велико е това събитие - Учителят е дошъл заради учениците, от тях Той се интересува, учениците са ожидали тази среща, за нея те са се родили - животът им се осмисля само с нея. Срещата на ученика с Учителя е най-трогателната и чиста песен, която може да звучи в един човешки живот.
към текста >>

Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и студ и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре.
Велико е това събитие - Учителят е дошъл заради учениците, от тях Той се интересува, учениците са ожидали тази среща, за нея те са се родили - животът им се осмисля само с нея. Срещата на ученика с Учителя е най-трогателната и чиста песен, която може да звучи в един човешки живот. Това е втората фаза на неговия живот - очаква го неуморна работа. Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели. Предстои му да очисти своя дом от утайките на миналото, от наслояванията на наследствеността. Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и студ и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре. Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина. Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд. Но и тогава основния закон не се променя - изпитанията и страданията ще следват ученика и изпитанията няма да го пощадят. Изпитани ще бъдат любовта, вярата, надеждата, морала, знанието, правдата на ученика. Как, иначе ще получи нужния ценз?
към текста >>

Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина.
Срещата на ученика с Учителя е най-трогателната и чиста песен, която може да звучи в един човешки живот. Това е втората фаза на неговия живот - очаква го неуморна работа. Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели. Предстои му да очисти своя дом от утайките на миналото, от наслояванията на наследствеността. Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и студ и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре. Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина. Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд. Но и тогава основния закон не се променя - изпитанията и страданията ще следват ученика и изпитанията няма да го пощадят. Изпитани ще бъдат любовта, вярата, надеждата, морала, знанието, правдата на ученика. Как, иначе ще получи нужния ценз? Преминал през огъня на изпитанията ученикът се калява и придобива ония качества, които го отличават като ученик на Великата школа.
към текста >>

Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд.
Това е втората фаза на неговия живот - очаква го неуморна работа. Ученикът трябва да прояви рядко трудолюбие, прилежание, упоритост в учение и овладяване великите добродетели. Предстои му да очисти своя дом от утайките на миналото, от наслояванията на наследствеността. Не се пътува лесно по един път, който привлича само смелите пътешественици – стрелките са на голямо разстояние, станциите се губят във мъгла и студ и трудностите се увеличават, колкото отиваш по-нагоре. Пътят към високия връх е бил винаги път за малцина. Само през епохите, когато на земята слиза Божи пратеник, тогава този път се оживява, светлината е обилна и благословението се излива като благодатен дъжд. Но и тогава основния закон не се променя - изпитанията и страданията ще следват ученика и изпитанията няма да го пощадят. Изпитани ще бъдат любовта, вярата, надеждата, морала, знанието, правдата на ученика. Как, иначе ще получи нужния ценз? Преминал през огъня на изпитанията ученикът се калява и придобива ония качества, които го отличават като ученик на Великата школа. Учителите в миналото и сега, както и в бъдеще никога не оставят сами своите ученици.
към текста >>

Пътят на ученичеството е път на светлина, на красота, на подвизи.
Как, иначе ще получи нужния ценз? Преминал през огъня на изпитанията ученикът се калява и придобива ония качества, които го отличават като ученик на Великата школа. Учителите в миналото и сега, както и в бъдеще никога не оставят сами своите ученици. И те и Той знаят, че са застанали близо един до други, един след друг, винаги близо и далеч, познаващи езика и чувствувайки любовта, която е непреривна. Има какво да им дава сила, да ги укрепва и импулсира, да ги вдъхновява и радва. Пътят на ученичеството е път на светлина, на красота, на подвизи. За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех. Всеки миг от живота на ученика разкрива нови светове, нови знания, нови хубости. Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот. За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум.
към текста >>

За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех.
Преминал през огъня на изпитанията ученикът се калява и придобива ония качества, които го отличават като ученик на Великата школа. Учителите в миналото и сега, както и в бъдеще никога не оставят сами своите ученици. И те и Той знаят, че са застанали близо един до други, един след друг, винаги близо и далеч, познаващи езика и чувствувайки любовта, която е непреривна. Има какво да им дава сила, да ги укрепва и импулсира, да ги вдъхновява и радва. Пътят на ученичеството е път на светлина, на красота, на подвизи. За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех. Всеки миг от живота на ученика разкрива нови светове, нови знания, нови хубости. Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот. За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум. Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно.
към текста >>

Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта.
И те и Той знаят, че са застанали близо един до други, един след друг, винаги близо и далеч, познаващи езика и чувствувайки любовта, която е непреривна. Има какво да им дава сила, да ги укрепва и импулсира, да ги вдъхновява и радва. Пътят на ученичеството е път на светлина, на красота, на подвизи. За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех. Всеки миг от живота на ученика разкрива нови светове, нови знания, нови хубости. Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот. За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум. Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно. Чака го упорита и трудна работа - да надмогне себе си, да изработи правил на обхода към ближните си, да извае добродетелите, да поддържа непрестанно огъня на своята душа, копнежа й към съвършенство. Отдавна той е научил изкуството да прави преводи, иносказателния език, езикът на притчите, езикът на символите, това са ключове, които трябва да използува при откриването на истината - една от неговите основни задачи - свободата ще го направи свободен, свободен да учи, свободен да люби, свободен да служи на ближния и на себе си.
към текста >>

За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум.
Пътят на ученичеството е път на светлина, на красота, на подвизи. За ученика няма по-прекрасно място от пътя, по който вървят - осеян с най-прекрасни цветя, наситен от радостта, бликаща от всяка победа и от всеки успех. Всеки миг от живота на ученика разкрива нови светове, нови знания, нови хубости. Ученикът знае, че гради нов път, път за тези, които ще дойдат след него, както ония, които са вървели преди него са приготвили настоящия живот - целта сияе и върхът блести в утринно сияние - това е пътя към Царството Божие на земята, пътя към Любовта. Идеал, който последователно получава своето последователно разрешение във трите фази на неговия живот. За ученика е важно да намери прекия път и да изгради мост здрав и солиден, за да направи връзка между два свята и се домогне до скритите сили на своята душа, дух, сърце, ум. Човекът е роден богат и богатството му е скрито в неговите прави мисли и чувства - с тях му предстои единствено да оперира, ако иска да се развива правилно. Чака го упорита и трудна работа - да надмогне себе си, да изработи правил на обхода към ближните си, да извае добродетелите, да поддържа непрестанно огъня на своята душа, копнежа й към съвършенство. Отдавна той е научил изкуството да прави преводи, иносказателния език, езикът на притчите, езикът на символите, това са ключове, които трябва да използува при откриването на истината - една от неговите основни задачи - свободата ще го направи свободен, свободен да учи, свободен да люби, свободен да служи на ближния и на себе си. Да утешава ближния си, както утешава себе си, да помага на ближния, както помага на себе си, да си създаде отношение към съучениците си. “Помагайте и утешавайте се в час на скръб".
към текста >>

Пътят е безкрайно самотен.
Отдавна той е научил изкуството да прави преводи, иносказателния език, езикът на притчите, езикът на символите, това са ключове, които трябва да използува при откриването на истината - една от неговите основни задачи - свободата ще го направи свободен, свободен да учи, свободен да люби, свободен да служи на ближния и на себе си. Да утешава ближния си, както утешава себе си, да помага на ближния, както помага на себе си, да си създаде отношение към съучениците си. “Помагайте и утешавайте се в час на скръб". Въоръжен със своята обич, той трябва да провери до колко тя е силна и безкористна - това може да стане само когато я приведе в движение, когато я приложи. На места ученикът ще остане сам. Пътят е безкрайно самотен. Настигат го студени нощи, дълги, полярни, бурни. Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като опитна домакиня той оглежда целия си дом, вижда ценностите, които притежава, вижда целта, която блести ослепително и колко далеч е тя за неговите невръстни нозе... Той се чувствува не само сам, не само беден, но и несъвършен. Колко е малък той и сякаш недостоен за голямата любов, за голямото знание. Движи се между два свята и сякаш е загубил мярката и изкуството да различава. Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно.
към текста >>

Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно.
Пътят е безкрайно самотен. Настигат го студени нощи, дълги, полярни, бурни. Всичко у него се преоценява, светлината му се увеличава и грижливо като опитна домакиня той оглежда целия си дом, вижда ценностите, които притежава, вижда целта, която блести ослепително и колко далеч е тя за неговите невръстни нозе... Той се чувствува не само сам, не само беден, но и несъвършен. Колко е малък той и сякаш недостоен за голямата любов, за голямото знание. Движи се между два свята и сякаш е загубил мярката и изкуството да различава. Той губи посока, губи вярата и в незнаен миг го обзема страшното желание да се върне от пътя, още има време за това, по нататък ще стане невъзможно. Тъмата пред него се стеле гъста и непрогледна. Пред него се стеле дълга полярна нощ. И неговите хоризонти са помръкнали и буря се надига над тях. Познат пейзаж, позната буря, която връхлита над него - човекът - ученикът сам трябва да се справи с тая дълга нощ, с това основно противоречие, което му пречи да върви напред. Колко време трае една буря?
към текста >>

Трите фази прорязали неговия живот го изправят пред една облята в светлина сграда - школата и един чин, който го чака и Един Учител, който ще му предаде великия урок на любовта, на мъдростта и на истината, един свещен момент, когато ще му кажат: “Сине мой, дай ми сърцето си." Тогава за ученика започва едно годишно време, когато слънцето се връща и поема своя път към север - дните стават по-големи и пролетта настъпва.
Нещо бликащо има в душата, в сърцето на ученика, събуден за един нов живот, където нови импулси го чакат и нови хоризонти се откриват. Пред него прошумява голямата книга и езика на природата му разкрива нечути приказки и му поверява съкровени тайни. Всяка природна форма привлича неговия поглед, всичко оживява, еднакво ценни за него са и малкото цветенце и незначителната тревица или камъче, както и човека. Всичко, което образува трите царства в тая голяма и добра земя, получава за него ново значение и се превръща на извор на нови чувства и мисли, за да стигне до великата идея за Единния, чието присъствие той долавя отвред. С избистрени очи след бурята и голямата нощ ученикът е успял да проследи стъпката на детето, първата стъпка с която то се сили да завладее света - като детето и той е направил първата стъпка, овладял вече едно изкуство и нататък той стъпва сигурно и смело, уловил здраво дирята на един свят с безброй измерения. Трите фази прорязали неговия живот го изправят пред една облята в светлина сграда - школата и един чин, който го чака и Един Учител, който ще му предаде великия урок на любовта, на мъдростта и на истината, един свещен момент, когато ще му кажат: “Сине мой, дай ми сърцето си." Тогава за ученика започва едно годишно време, когато слънцето се връща и поема своя път към север - дните стават по-големи и пролетта настъпва. Такава пролет настъпва и в душата на ученика, човек е намерил магическия ключ към един живот красив, чист, свободен. Да преживее фазите на този път и да се отзове пред дверите на новото, е свещен миг от живота на човека - земята и небето се радва на този празник - една душа се е разцъфтяла и нейния аромат прониква цялата вселена, един човек е спечелен за великото дело и е станал съработник на Бога, на Учителя; Цели се благодатта да стигне до всички - пролетта на епохата да почука на всичките прагове.
към текста >>

Да преживее фазите на този път и да се отзове пред дверите на новото, е свещен миг от живота на човека - земята и небето се радва на този празник - една душа се е разцъфтяла и нейния аромат прониква цялата вселена, един човек е спечелен за великото дело и е станал съработник на Бога, на Учителя; Цели се благодатта да стигне до всички - пролетта на епохата да почука на всичките прагове.
Всяка природна форма привлича неговия поглед, всичко оживява, еднакво ценни за него са и малкото цветенце и незначителната тревица или камъче, както и човека. Всичко, което образува трите царства в тая голяма и добра земя, получава за него ново значение и се превръща на извор на нови чувства и мисли, за да стигне до великата идея за Единния, чието присъствие той долавя отвред. С избистрени очи след бурята и голямата нощ ученикът е успял да проследи стъпката на детето, първата стъпка с която то се сили да завладее света - като детето и той е направил първата стъпка, овладял вече едно изкуство и нататък той стъпва сигурно и смело, уловил здраво дирята на един свят с безброй измерения. Трите фази прорязали неговия живот го изправят пред една облята в светлина сграда - школата и един чин, който го чака и Един Учител, който ще му предаде великия урок на любовта, на мъдростта и на истината, един свещен момент, когато ще му кажат: “Сине мой, дай ми сърцето си." Тогава за ученика започва едно годишно време, когато слънцето се връща и поема своя път към север - дните стават по-големи и пролетта настъпва. Такава пролет настъпва и в душата на ученика, човек е намерил магическия ключ към един живот красив, чист, свободен. Да преживее фазите на този път и да се отзове пред дверите на новото, е свещен миг от живота на човека - земята и небето се радва на този празник - една душа се е разцъфтяла и нейния аромат прониква цялата вселена, един човек е спечелен за великото дело и е станал съработник на Бога, на Учителя; Цели се благодатта да стигне до всички - пролетта на епохата да почука на всичките прагове.
към текста >>

77. 21. Път и светлина - категории учители

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал.
21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос.
към текста >>

Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено.
21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.
към текста >>

За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки.
21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него.
към текста >>

Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос.
21. ПЪТ И СВЕТЛИНА - КАТЕГОРИИ УЧИТЕЛИ Едва ли би се намерил ученик от школата на Учителя, който да не е осведомен не само за основните правила на школата, но и за отличителните белези на пътя, който той си е избрал. Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат.
към текста >>

Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.
Пътят е едно от важните условия, фактор да се движи човек свободно и уверено. За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си.
към текста >>

В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него.
За този път Учителят е говорил много, дал е богат материал и е поставил ярки стрелки. На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му.
към текста >>

Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител.
На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя. В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес.
към текста >>

Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си.
Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка. Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите.
към текста >>

Пътят ученикът не може да сбърка.
Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка. Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи.
към текста >>

Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава.
Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си. Много са начините и пособията чрез които ученикът познава и различава Учителя си - душата никога не се лъже, вътрешния, тихия глас никога не заблуждава; вкусът на Словото, аромата на цъфтящата пролет в която Учителят пребивава, топлината и светлината на Неговата реч, чистотата, красотата, хармонията и мирът, които лъхат от Него са най-верните указания - сигнали, които живи стоят пред лицето на ученика. Пътят ученикът не може да сбърка. Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи. Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт.
към текста >>

Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи.
Пътят ученикът не може да сбърка. Но въпреки всичко още по времето на Христа, виждаме, че и Той дълго се спира по пътя, оглежда го и предупреждава. Той си служи направо и с езика на притчата. Отявлената фигура на лъжеучител, със сърце на вълк, който прелазя през прозореца спират вниманието на Христа, а по-късно и на апостолите. Опасността от тия нападатели и похитители ще е била твърде голяма, за да стигне до нас с нужната сила. Опасностите по пътя на ученика никога нямаше да изчезнат, свързани с изпитната система, те щяха да влязат в програмата на всички окултни школи. Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко. Ученикът трябва да изтръгне тоя дяволски нокът изведнъж, колкото и да го боли.
към текста >>

Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието.
Няма по-унищожителна страст в човека от тая за слава и за власт. Тя унищожава всичко красиво и благородно в човека. Човек, който иска да властвува е просмукал отрова в кръвта си - да бъдеш учител, властник, водач, да заповядваш като господар и край тебе да живеят роби. Колко трябва да мисли човек върху тези неща, които се промъкват като микроби в човека и унищожават всичко. Ученикът трябва да изтръгне тоя дяволски нокът изведнъж, колкото и да го боли. Няма в окултната история по-важна и по-сложна задача от тази, да изработи смирението и да пренебрегне блестящия път с фалшиви светлини на властолюбието. Опасностите се различават, формите също, ала съдържанието е едно и също. Аспирации към човешката душа; никога към нея нямаше да престанат да се простират алчни ръце, защото знаят какви богатства се крият в нея. Учителят по този въпрос е строго принципен. Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка.
към текста >>

Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите.
Учителят по този въпрос е строго принципен. Не визира личности, но безпощадно рисува образа ярко, не с убити тонове, рисува го със силни, бихме казали драстични средства, за да го видят и познаят всички. Той не си дава учениците, ни един не иска да пожертвува и осторожно като добър пастир бди над тях, като любеща майка говори, предупреждава, помага и успява да изтръгва всичко що е здраво, случайно попаднало в мрежите на самозванците от рода на паяка и на вълка. “Които познават гласа му, слушат го. Добрият пастир душата си полага за овците си." И нито един от ония, които познават гласа Му и го слушат нямаше да пострадат. Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите. Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал. Характеристиките са дадени точни определени. Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители.
към текста >>

Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края.
Те са като молци и са премного опасни за наивните. Между тях могат да се търсят всички предатели от всякакъв ранг и род, но с една и съща цел. Всичките лицемери са там. Те стоят на два стола, служат на двама господари, нападат, когато е нужно, правят се хрисими, когато е нужно, за да набират сили за ново нападение. Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения. Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава. За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля.
към текста >>

За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината.
Картината е ясна. Учителят я очерта релефно в началото на пътя и не престана до края. През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения. Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава. За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов.
към текста >>

Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте".
През годината 1927 на събора тази линия сякаш стигна кулминационната си точка, за да стигне до последната завършвайки с посмъртните слова, когато даде последната формула: “Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в Божията Любов“ Магически ключ срещу домогванията на всички лъжеучители, които щяха да дойдат в смирен вид, скромно или разкошно облечени, но с един единствен интерес - своята слава и своите честолюбиви и користолюбиви намерения. Учителят говори за една слава, за нея Той живя и заради нея Той понесе всичко - Божията Слава. Върховен миг, когато изпълнението на Божията воля приключи с Божията слава. За ученикът нямаше друг път, освен пътя на истината. Да живее и той за Божията слава и да изпълнява Божията воля. Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал.
към текста >>

Пътят чакаше ученика.
Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово.
към текста >>

По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово.
Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово.
към текста >>

78. 2. Поляната

Паневритмията се роди на поляната, тя се изпълняваше всекидневно на поляната до последния път, когато през едно лятно утро там се появи едно служебно лице, изпратено от властта, беше и излишен, никой нямаше да каже дума.
Още през тридесетте години на един годишен събор, наредени в кръг Учителят ни показа първите свободни упражнения, свободни и леки, под такта на музиката. Всеки ден към тези упражнения се прибавяха нови и така се роди Паневритмията, докато се стигна до този вид в който тя е днес - оформена с музиката и текстовете към нея, изработени под ръководството на Учителя. Така тя биде напечатана и ние с голяма радост посрещнахме това произведение - гордост на хореографичното изкуство. Една наша добра поетеса с голям труд, умение и жар изработи текстовете към музиката, тя бе от Учителя и днес ние се радваме еднакво на това голямо дело, на изкуството. Така, както е дадена, както Учителя ни я завеща, ние премного сме благодарни и премного се радваме на това истинско съкровище, със своя специфичен стил, чистота и красота - наши израз на нашата идейност и принципност, това за текста от Олга Славчева. Паневритмията се роди на поляната, тя се изпълняваше всекидневно на поляната до последния път, когато през едно лятно утро там се появи едно служебно лице, изпратено от властта, беше и излишен, никой нямаше да каже дума. Заповедта бе предадена устно - на поляната Паневритмията се забранява. Разотидохме се в пълно мълчание. Беше за последен път. Възбраната не закъсня да легне и върху цялата поляна като място за разходка. Там нямахме право да играем, нито да спортуваме, изразено съвременно -след като сме правили това от началото на двадесетте години - по време, когато ни се смееха, когато ни виждаха, че махаме ръце, сега, когато цялата страна спортуваше и целия свят играеха, тичаха сутрин, на нас ни бе забранено.
към текста >>

Беше за последен път.
Една наша добра поетеса с голям труд, умение и жар изработи текстовете към музиката, тя бе от Учителя и днес ние се радваме еднакво на това голямо дело, на изкуството. Така, както е дадена, както Учителя ни я завеща, ние премного сме благодарни и премного се радваме на това истинско съкровище, със своя специфичен стил, чистота и красота - наши израз на нашата идейност и принципност, това за текста от Олга Славчева. Паневритмията се роди на поляната, тя се изпълняваше всекидневно на поляната до последния път, когато през едно лятно утро там се появи едно служебно лице, изпратено от властта, беше и излишен, никой нямаше да каже дума. Заповедта бе предадена устно - на поляната Паневритмията се забранява. Разотидохме се в пълно мълчание. Беше за последен път. Възбраната не закъсня да легне и върху цялата поляна като място за разходка. Там нямахме право да играем, нито да спортуваме, изразено съвременно -след като сме правили това от началото на двадесетте години - по време, когато ни се смееха, когато ни виждаха, че махаме ръце, сега, когато цялата страна спортуваше и целия свят играеха, тичаха сутрин, на нас ни бе забранено. Какво недомислие, какъв парадокс!... При това нека се знае, поляната не беше безстопанствена, както те я бяха кръстили - тя имаше история, тя бе купена като терен, тя бе изработена, тя бе залесена, тя бе обзаведена, за нея се харчеха пари, как можеше да бъде безстопанствена - тя беше братска. И като братска те я одържавиха на този принцип - закон някакъв... И докато беше братска тя беше достъпна за всички, като стана държавна, на нея туриха ключ.
към текста >>

При това нека се знае, поляната не беше безстопанствена, както те я бяха кръстили - тя имаше история, тя бе купена като терен, тя бе изработена, тя бе залесена, тя бе обзаведена, за нея се харчеха пари, как можеше да бъде безстопанствена - тя беше братска.
Разотидохме се в пълно мълчание. Беше за последен път. Възбраната не закъсня да легне и върху цялата поляна като място за разходка. Там нямахме право да играем, нито да спортуваме, изразено съвременно -след като сме правили това от началото на двадесетте години - по време, когато ни се смееха, когато ни виждаха, че махаме ръце, сега, когато цялата страна спортуваше и целия свят играеха, тичаха сутрин, на нас ни бе забранено. Какво недомислие, какъв парадокс!... При това нека се знае, поляната не беше безстопанствена, както те я бяха кръстили - тя имаше история, тя бе купена като терен, тя бе изработена, тя бе залесена, тя бе обзаведена, за нея се харчеха пари, как можеше да бъде безстопанствена - тя беше братска. И като братска те я одържавиха на този принцип - закон някакъв... И докато беше братска тя беше достъпна за всички, като стана държавна, на нея туриха ключ. Няма значение, никакво значение, то бе израз на всичкото недомислие на века. Поляната!... Тя остана за нас жива, звучаща, един пейзаж - панорама неповторима със своята хубост, свежест, чистота, през цялата година -сезоните сякаш не я докосваха. За нас тя беше най - тихото и най - закотвено пристанище. Тук слънцето изливаше своята светлина и топлина по особен начин, смеем да кажем - любовен.
към текста >>

Там сме съзерцавали хубостта на нашите планини, при видимост и на цялата южна половина на нашата страна; там сме слушали напевите на рилските води, на ветровете, на езерата, тия вълшебни златни очи, наречени, откъдето ни гледаха надвисналите канари и синьото рилско небе, често изпълнено с ослепителната белота на пътуващите облаци.
Тук слънцето изливаше своята светлина и топлина по особен начин, смеем да кажем - любовен. Колкото и странно да звучат някои неща, относно нашите представи за някои наши и непосредствени постановки, преживявания и съждения, те ще си останат като неразделна част на нашия живот, който през всичките години се движеше в необикновените релси на онова, което ние наричахме ученичество. За нас всичко беше ясно, понятно, близко, естествено, когато правим опит да разлистим страниците на този живот, преживян между двата салона, на поляната, на Рила и на Витоша. Ние знаехме и разбирахме, защо всичко изглеждаше необикновено и странно - но всичко това бе наша непосредствена атмосфера на живот, която един ден може да затрудни ония, които ще се помъчат исторически да обхванат живота на тая внушително голяма група от българският народ - негови ученици и последователи. Поляната ние никога не можем да я забравим, както не могат да се забравят ония места по Рила, където сме отсядали на бивак, където сме прекарвали половината от юли и почти целия август. Там сме съзерцавали хубостта на нашите планини, при видимост и на цялата южна половина на нашата страна; там сме слушали напевите на рилските води, на ветровете, на езерата, тия вълшебни златни очи, наречени, откъдето ни гледаха надвисналите канари и синьото рилско небе, често изпълнено с ослепителната белота на пътуващите облаци. На Рила по поляните играехме Паневритмията, насядали на камъните слушахме Словото. Изгревската поляна получаваше своя празничен вид - един невъобразим блясък, който никога не помръкваше, докосвайки всяка тревица, всяко листенце, милвайки и нашите лица - красотата по време на съборните дни стигаше до своя триумф, когато на четири редици, бавно и тържествено колелото, живото колело на Паневритмията се движеше - тогава масово се стичаха приятелите от цялата страна и Поляната сякаш не стигаше за това множество от хора. Под звуците на пълен оркестър - една година в средата на поляната бяха донесли и пияното, вдъхновените музиканти пожелаха ансамбъла да бъде пълен. Музиката - специалната за Паневритмията - Самата игра, поляната, Учителят в средата - това бяха истински духовни тържества, незабравими, останали да сияят за вечни времена в живите записи на природата и в нашите души - трудно можем с изразни слова да предадем всичко онова, което се бе случило на земята, което се разгръщаше пред очите и сърцата ни през тези незабравими летни - съборни дни. След играта, никой не искаше да се прибере и напусне поляната, дълго оставахме там, събрани в средата, за да завършим великолепното утро с песни - много песни, много песни.
към текста >>

Никой по това време не ни държеше сметка, какво правим, дали пеем, дали се молим, дали слушаме беседите, дали пътешествуваме по планините, дали летувахме в скута на нашите планини - никой.
Музиката - специалната за Паневритмията - Самата игра, поляната, Учителят в средата - това бяха истински духовни тържества, незабравими, останали да сияят за вечни времена в живите записи на природата и в нашите души - трудно можем с изразни слова да предадем всичко онова, което се бе случило на земята, което се разгръщаше пред очите и сърцата ни през тези незабравими летни - съборни дни. След играта, никой не искаше да се прибере и напусне поляната, дълго оставахме там, събрани в средата, за да завършим великолепното утро с песни - много песни, много песни. Пееха всички. Свиреха и цигуларите начело на брат Симеон Симеонов, който избираше песните и даваше тон и песента се изтръгваше от глъбините на сърцето на млади и стари - нямаше разлика - пееха всички; пееха се ония песни в мажорната гама, пееха се ония, които рисуваха живите картини на природата, пееха се ония, където душата изливаше своята благодарност и радост: “Цветята цъфтяха”; “И скачам аз”; “Мога да постигна”; “Весел ти бъди”; “Блага дума на устата”; “Грее грее”; “Мусала” и много още други, за да завършим на края с “Химнът на великата душа” - където пълното сливане на човешката душа и нейните съкровени въжделения с природата стигаше до своя апотеоз. Ние не помним от българската история някога нашия народ да е пял толкова много и толкова често, почти всекидневно, както се пееше в нашите среди. Никой по това време не ни държеше сметка, какво правим, дали пеем, дали се молим, дали слушаме беседите, дали пътешествуваме по планините, дали летувахме в скута на нашите планини - никой. Блажено време - една макар и относителна демокрация, каквато бе възможна в нашата млада държава ни ти затваряше устата с пестник и не те гонеше от поляната, нито от планините, на бивак, край пламналите огньове. Цивилизацията - плановете: “грижите за човека”, “мероприятията за благото на страната”... всичките тези фрази звучаха странно, някак си печално подигравателно, някак си трагично модерни в тон с всичката обърканост на нашето време и с цялата перспективност на онова, което наричахме спокоен мирен живот, красиво съществувание - неща за които човекът никога няма да престане да мечтае. А ние, ние - на връх 77 година още треперехме за малката жилищна кубатура - не бяхме сигурни за няколко квадратни метра - няма ли да ти кажат: Трябват ни. Не знаеш, не знаеш, в тая голяма земя, която бе предвидила място за всички... Нека се върнем на темата и да приключим. Поляната, това беше красота, музика, движение, живот.
към текста >>

79. 11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата.
Редовете отдавна бяха оредели и мнозина се лишаваха от Рила поради външни и вътрешни причини, но още имаше мнозина, които се включваха в тая епична бихме казали борба, за да се изяви живота в пълнота. На 2400 м. височина над морското равнище този живот можеше да се каже не бе нищо друго, а триумф на туризма. За нас бе важно надсмогването, смелостта, безстрашието и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота. Благодарни сме на това, че се отзовахме на Вада, където една скромна жена ни предлагаше своето гостоприемство през хубавите или суровите дни и нощи. Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата. Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека. До клековете човек вече се заморяваше, почиваше и пак нагоре, докато от едно красиво възвишение зърнеш водите на първото езеро. Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година. Колко много години до тази, когато правим опит да уловим не друго, а живия трепет на един живот, който днес течеше все така безшумно и красиво. Рила през 1970 година - редица дни, които можеха да се смятат за съборни, защото наистина те бяха съборни - среща между хора, които разкриваха душите си и се гледаха любовно.
към текста >>

Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека.
На 2400 м. височина над морското равнище този живот можеше да се каже не бе нищо друго, а триумф на туризма. За нас бе важно надсмогването, смелостта, безстрашието и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота. Благодарни сме на това, че се отзовахме на Вада, където една скромна жена ни предлагаше своето гостоприемство през хубавите или суровите дни и нощи. Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата. Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека. До клековете човек вече се заморяваше, почиваше и пак нагоре, докато от едно красиво възвишение зърнеш водите на първото езеро. Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година. Колко много години до тази, когато правим опит да уловим не друго, а живия трепет на един живот, който днес течеше все така безшумно и красиво. Рила през 1970 година - редица дни, които можеха да се смятат за съборни, защото наистина те бяха съборни - среща между хора, които разкриваха душите си и се гледаха любовно. Всичко беше както всякога.
към текста >>

Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година.
За нас бе важно надсмогването, смелостта, безстрашието и вярата на човека в планината и в ония външни и вътрешни сили, които напълно и безпогрешно реализираха за всекиго по отделно дни, които утаени в съзнанието на човека лежаха като прозрачни езера и в продължение на цялата година щяха да се превърнат на извор на свежа и чиста красота. Благодарни сме на това, че се отзовахме на Вада, където една скромна жена ни предлагаше своето гостоприемство през хубавите или суровите дни и нощи. Там можеше да се почива за няколко часа и после да поемем нагоре не лекия път до езерата. Нагоре вече пътя ставаше по-стръмен, зоната на боровите гори минаваше по широко отъпкана пътека. До клековете човек вече се заморяваше, почиваше и пак нагоре, докато от едно красиво възвишение зърнеш водите на първото езеро. Това е Бивака - нашия Бивак, разпънати палатки преди няколко десетилетия - за първи път сме били през 1929 година. Колко много години до тази, когато правим опит да уловим не друго, а живия трепет на един живот, който днес течеше все така безшумно и красиво. Рила през 1970 година - редица дни, които можеха да се смятат за съборни, защото наистина те бяха съборни - среща между хора, които разкриваха душите си и се гледаха любовно. Всичко беше както всякога. Небето се открояваше богато със синевата си, слънчевият и звездният блясък се надпреварваха в красотата си, заливаха и насищаха атмосферата, радваха ни с топлината и светлината. Преспите се топяха, водите обилно течаха и близкия бликнал спонтанно извор насищаше нуждата от вода.
към текста >>

Принципът беше различен и само Любовта, нека си позволим да кажем това можеше да накара всеки да се включва в общата работа.
Кое караше братята да посрещат и изпращат конете, за да ги разтоварват и товарят? Кое ги караше да изпращат до Вада хора, които да придружават конете? Кое ги караше да устрояват лагера, да монтират палатките на всички - нямаше платени работници. Учителят навремето беше казал: “Не искаме платени работници, в света има такива”. Тук нищо не можеше да се направи с платена ръка. Принципът беше различен и само Любовта, нека си позволим да кажем това можеше да накара всеки да се включва в общата работа. Затова и ония, които можеха не чакаха покана. Никой не оставаше без построена палатка до вечерта. Никой не оставаше без вода и без храна. Когато от с. Тополица и Айтос дойдоха 30 души, натоварени с изделията на своите градини, стовариха всичките си продукти за стола без да искат нещо срещу това.
към текста >>

Не бе лесен този процес.
Истински духовни празници, който кръг от общо 50 и повече играеха там. Незабравими часове и дни. Благодарни бяхме, че можехме да обикаляме върховете, където усещахме събралата хармония на планината и съзвучието на утрото ни докосваше с диханието си. Това беше онзи живот, чийто траверси Той построи със здравата си стоманена ръка. Безопасно ние можехме да се движим по тях, не само, за да преживеем благодатта на Неговото дело, но и за да покажем на света как може да се живее, когато хората се подчиняват не на външна организация и дисциплина, но когато те се носят вътре в човека, внедрени и изработени съзнателно и упорито. Не бе лесен този процес. От момента, когато сме дошли в досег с новото, което Той донесе, до ония дълги години, когато се шлифоваше най-неподатливия материал, какъвто представлява човешкия характер. Съвършенството във всяко отношение бе идеал, а то се постига бавно. За него ние бленувахме. Рила през 1970 г. майчински разкри своите двери и топлата ръка ни погали.
към текста >>

80. 26. “Които чуят гласа ми ...: есе (7.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Третата категория - тая на праведните излиза от обсега на първите две, пробила пашкула на догмата, да търси нови пътища - надолни, нагорни, дано стигне до Истината.
Третата категория - може да се смята като синтез на най-доброто, което са дали първите две - това е праведния. Съзнанието тук е по-извисено и законите и принципите вече играят решителна роля. Но и те не са тема в случая. Послужихме си с тях като знаци и сигнали, за да огледаме един друг свят, чийто очертания неудържимо ни привличат - те лъчеизпускат. Тези лъчи ни докосват и към този свят, този стан ние сме устремени и вече не можеш да се спреш тук или там, невъзможно е вече да са впуснеш в дълги дискусии, нито с никое от тези три категории, които още стоят там на ония същите стъгди, облечени различно с книга или без книга в ръка да се взират в буквите, да тълкуват законите, да разнищват принципите, да защищават правото и да пазят осторожно държавата си. Третата категория - тая на праведните излиза от обсега на първите две, пробила пашкула на догмата, да търси нови пътища - надолни, нагорни, дано стигне до Истината. Отминаваше ги - времето е доста напреднало. Ние имахме среща с Него, през всичкото време сме следели внимателно потока на Словото Му. Свежите струи на Мъдростта ни отведоха на едно възвишение - живи бяхме да присъствуваме на този забележителен събор, чийто светлини през тези петдесет години се увеличили неимоверно много. Времето е работило за тях, за да можем днес да преживеем същото и нещо повече, което ни накара да вземем перото и кажем няколко думи и с приобщим към новото, което днес, сега неудържимо като никога ни привлича новото, израснало като разлистила се гора, новото, което шуми и пее за всичко онова, за което сме бленували. Каква видимост - възклицаваме днес.
към текста >>

Каква панорама на великото, което се разкрива всред пепелищата, руините и пепел на нашето бурно столетие, на нашето съвремие, останало като никога на кръстопът без никаква перспектива.
Отминаваше ги - времето е доста напреднало. Ние имахме среща с Него, през всичкото време сме следели внимателно потока на Словото Му. Свежите струи на Мъдростта ни отведоха на едно възвишение - живи бяхме да присъствуваме на този забележителен събор, чийто светлини през тези петдесет години се увеличили неимоверно много. Времето е работило за тях, за да можем днес да преживеем същото и нещо повече, което ни накара да вземем перото и кажем няколко думи и с приобщим към новото, което днес, сега неудържимо като никога ни привлича новото, израснало като разлистила се гора, новото, което шуми и пее за всичко онова, за което сме бленували. Каква видимост - възклицаваме днес. Каква панорама на великото, което се разкрива всред пепелищата, руините и пепел на нашето бурно столетие, на нашето съвремие, останало като никога на кръстопът без никаква перспектива. В оня ранен час на утрото, когато Слънцето се готви да изгрее на хоризонта по дадена заповед облаците се разпръсват, стопяват се - изчезват. Ние сме там, в тоя утринен час и наблюдаваме изгрева и чистия хоризонт. Ние не гледаме вече света, нито хаоса в него и не слушаме ничии гласове. Ние сме на това възвишение и наблюдаваме - Изгрева, това е може би - едно епохално явление и един нов свят, който се ражда, един стрък, който израства и една нова човечност, която блести. Процесът е неудържим.
към текста >>

Не е лесен този процес.
Класиката ще се стопи, ще се разпадне както капчица вода, ще изчезне на вид, но предстои и обновление, възкресение. По същия начин всичко старо, негодно, криво вътре в нас, трябва да умре. Но, за да умре, трябва нещо да се прави - всичко е движение, как става това - механично, не, а с работа -упорита, постоянна и когато това “старото” умре, на негово място идва новото -възкресение. Възкресението - този мистичен и величествен процес, който се извършва вътре в човека под напора на много сили - много огън, много вода, много бури. За да се извае един диамант, нужни са големи напрежения - и огромен натиск. Не е лесен този процес. Всичко казано около ученика и пътя на ученика не е нищо друго, а подготовката за това велико събитие, което ще стигне до всички рано или късно. “Които чуят гласа ми” - “Аз Господи те призовах в правда”, казва Исая. Кои? Кога ще чуят гласа Му и кои ще правда?... Работниците, казва Учителя, тези от новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух.
към текста >>

Всичко казано около ученика и пътя на ученика не е нищо друго, а подготовката за това велико събитие, което ще стигне до всички рано или късно.
По същия начин всичко старо, негодно, криво вътре в нас, трябва да умре. Но, за да умре, трябва нещо да се прави - всичко е движение, как става това - механично, не, а с работа -упорита, постоянна и когато това “старото” умре, на негово място идва новото -възкресение. Възкресението - този мистичен и величествен процес, който се извършва вътре в човека под напора на много сили - много огън, много вода, много бури. За да се извае един диамант, нужни са големи напрежения - и огромен натиск. Не е лесен този процес. Всичко казано около ученика и пътя на ученика не е нищо друго, а подготовката за това велико събитие, което ще стигне до всички рано или късно. “Които чуят гласа ми” - “Аз Господи те призовах в правда”, казва Исая. Кои? Кога ще чуят гласа Му и кои ще правда?... Работниците, казва Учителя, тези от новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Те ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеят в Любовта, в Светлината, в Мира и.във вечната Радост, която Бог ни е дал!
към текста >>

81. 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

- В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр.
33. ЙОАННА, 18 ГЛАВА есе 22.I.1977 г. “Явно говорих” [Явно говорих: 24 август, сряда 8 ч.с. - В: Пътят на ученика: съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство, при срещата им в гр. София на “Изгрева”, през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 379-430.] е осмата беседа съборна - 24 август 1927 г. Присъствували сме там, слушали и не сме мислели за времето. Защо днес си задаваме въпроса: Как сме я слушали?
към текста >>

Осемнадесета глава сега е разтворена пред тебе, жива и говоряща и по един много прост и лесен начин те е отнесла нататък в онзи далечен и вечно горящ изток, където още тлее оная стара дрязга и пушеците на древната омраза още дишат.
Трябваше да стигнем до тази беседа, за да преживеем удара на този събор и казаното в него да бъде живо, звучащо и като Слово и като Мъдрост, и като поличба, и като благословение, което нямаше никога да се вдигне от нас. По един забележителен начин в това утринно Слово, Той бе успял трогателно живо да вплете не само драмата и трагедията на Христа изживяна преди 2000 години, а тая на цялото човечество днес. Осемнадесета глава от Евангелието на Йоана, както я нарече Учителя: “Глава на драми и трагедии, глава, която трябва рядко да се чете, защото разваля доброто разположение.” Не я подмина, избра я сякаш в този заключителен ден на събора - сряда, на върха на цялото съборно тържество, поднесе я, без да трепне, че може да развали: “Доброто разположение”. Едва ли е станало това, едва ли ще стане и сега, защото всичко друго и тогава и днес е много по-силно, тогава, когато света не беше още запален, сега, когато вече гори и вече на ум не ти идва да пазиш и тачиш малките радости и да се занимаваш със себе си. Като буен поток ти си повлечен, като вятър ти се носиш и усещаш, че едва сега си се изравнил до всичко онова, което тогава ти бе поднесено, което си чул и което лежи отбелязано в някакъв стар бележник. Осемнадесета глава сега е разтворена пред тебе, жива и говоряща и по един много прост и лесен начин те е отнесла нататък в онзи далечен и вечно горящ изток, където още тлее оная стара дрязга и пушеците на древната омраза още дишат. Следиш сега всеки ред, спираш на всичките обекти отвъд потока Кедрон, Гетсимания, двора на първосвещеника, преторията пред очите на саморайа и драматичното действие се развива, разгръща се направлявано сега от Него, и вече не само както е било видяно и описано тогава. Сега някоя и друга дума, някоя линия от Него, незнайна и неуловена от апостолите, един звук и един рисунък и цялата тая драма и трагедия ти говори нещо много дълбоко, преливащо и съпоставено с днешния момент. Не само те вълнува, не, а те кара да живееш еднакво и с миналото и със сегашното. Всичко казано в тази глава и онова от Него, усещаш като един богат материал за построяването на легендарен епос, вълнуващ и жив, или като тема за една голяма елегия или дълбока балада. Но сега бързаш, бързаш задъхано да уловиш централното, да го кажеш просто и задушевно, за да изразиш голямото чувство, че си докоснат от Истината, че разбираш и виждаш всичката дълбочина и всичката красота, в която Той бе успял да ни въведе тогава и до ден днешен. Защо?
към текста >>

"Аз затова се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам за Истината.” "Пътят на всеки, дошъл да свидетелствува за Истината е трагичен и драматичен.” “И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пътя на Истината.
Не само те вълнува, не, а те кара да живееш еднакво и с миналото и със сегашното. Всичко казано в тази глава и онова от Него, усещаш като един богат материал за построяването на легендарен епос, вълнуващ и жив, или като тема за една голяма елегия или дълбока балада. Но сега бързаш, бързаш задъхано да уловиш централното, да го кажеш просто и задушевно, за да изразиш голямото чувство, че си докоснат от Истината, че разбираш и виждаш всичката дълбочина и всичката красота, в която Той бе успял да ни въведе тогава и до ден днешен. Защо? - пита Учителя. Защо този велик човек, дошъл да спаси човечеството от безлюбието най-голямата язва, трябваше да пострада толкова много. "Аз затова се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам за Истината.” "Пътят на всеки, дошъл да свидетелствува за Истината е трагичен и драматичен.” “И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постеле пътя, по който Истината ще мине.” Защо, защо, колко пъти въпроса щеше да бъде зададен, изхождайки от тази глава - драматична и трагична. “Дошъл е да свидетелствува Истината” - абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на Него историята не знае. Той искаше да говори на хората за Истината. Хващат Го евреите, които трябваше да Го обичат и Го предават на Пилата. Казват: ние не Му вярваме.
към текста >>

Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постеле пътя, по който Истината ще мине.” Защо, защо, колко пъти въпроса щеше да бъде зададен, изхождайки от тази глава - драматична и трагична.
Всичко казано в тази глава и онова от Него, усещаш като един богат материал за построяването на легендарен епос, вълнуващ и жив, или като тема за една голяма елегия или дълбока балада. Но сега бързаш, бързаш задъхано да уловиш централното, да го кажеш просто и задушевно, за да изразиш голямото чувство, че си докоснат от Истината, че разбираш и виждаш всичката дълбочина и всичката красота, в която Той бе успял да ни въведе тогава и до ден днешен. Защо? - пита Учителя. Защо този велик човек, дошъл да спаси човечеството от безлюбието най-голямата язва, трябваше да пострада толкова много. "Аз затова се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам за Истината.” "Пътят на всеки, дошъл да свидетелствува за Истината е трагичен и драматичен.” “И ако ме попитате сега, защо трябва да страдате, защо трябва да бъдете нещастни, защо трябва да умирате, ще ви кажа: това е необходимо, за да павирате пътя на Истината. Вие ще бъдете живи камъни, с които ще се постеле пътя, по който Истината ще мине.” Защо, защо, колко пъти въпроса щеше да бъде зададен, изхождайки от тази глава - драматична и трагична. “Дошъл е да свидетелствува Истината” - абсолютно безкористен и чистосърдечен, подобен на Него историята не знае. Той искаше да говори на хората за Истината. Хващат Го евреите, които трябваше да Го обичат и Го предават на Пилата. Казват: ние не Му вярваме. Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-накрая разпнат?
към текста >>

Учителят противопостави идеята, че това няма да стане както християните го очакваха: “Христос не се отказа да дойде и втори път на земята, но като дойде втори път, Той цяла ще я запали, за да се изгладят и изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст.
Защо не впрегнаха познанията си да вникнат в Писанието, да се срещнат и с Исая и Псалмопевеца, за да стигнат до заключителната мисъл, че централното лице, главния герой в цялата Библия, беше Той, ожидания, очаквания Месията, чиято идея остана всмукана в кръвта, ала не докоснат нито умовете, нито сърцата, нито душите на евреите. Христос мина, замина, белязан и отбелязан с най-черното тук, на реакцията, толкова черни, че хилядолетия те тровеха целия народ - този избрания да носи великия принцип на Великия Човек, за да ги поднесе в тяхната недосегаема чистота на целия свят. Християнството нямаше да се изопачи, да се изкриви, да се фанатизира до такава степен, за да се стигне До Инквизицията, и нямаше да бъде замесено като тесто с езическите догми и ритуали, които до ден днешен помрачават блясъка на чистата вяра. Осемнадесетата глава, цялата от първия до последния стих е един обвинителен акт, един драматичен и трагичен епизод, чийто следи още не са изчезнали. И когато човечеството ожида второто раждане на Христа и слизане на земята, за да възкръсне. Учителят противопостави идеята, че това няма да стане както християните го очакваха: “Христос не се отказа да дойде и втори път на земята, но като дойде втори път, Той цяла ще я запали, за да се изгладят и изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст. За този акт днес свидетелствуват страданията на цялото човечество.” Времето лети вихрено и сгъстени до максимум, събитията връхлитат. Полкът начело с Юда се отправя към Гетсиманската градина. Мястото е познато на Юда, не веднъж той е бил там с всички. “Кого търсите? ” “Исуса Назарянина" "Аз съм” - кротко отговаря Той и пак ги попита: “Кого търсите?!
към текста >>

Без Него в света никога не би съществувал този светящ път, тая величествена магистрала, наречена Истина.
И заради Истината, за която Той свидетелствува. Каква драма, каква трагедия!... Каква революция, каквато светът не помни по своя замисъл, по своята мащабност, по своите велики цели. Мирна, духовна пред чието величие бледнеят всички в света, чийто зловонен дъх на насилие и кръв никога не ще бъдат измити. Живя и свидетелствува за нея - за Истината. Без Него в света никога не би съществувал този светящ път, тая величествена магистрала, наречена Истина. Нейните основи са положени върху всички, което се случи тогава в продължение на няколко часа. Йоан го дава живо в тая 18-та глава, за да ни въведе в най-сгъстената част на Неговия живот и в най-интимната същност на Неговата мисия.
към текста >>

82. 42. Статията „Еделвайс” / П.Г. [Пламен Градющий=Сава Калименов].

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

а паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо... Днес, обаче, дълбока мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнала бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му.
2-3, май-юни 1925 П.Г. “Изучавайте езика на цветята” Беше дълбока нощ и ни една звезда не блестеше на тъмния небосвод. Човекът крачеше в тъмнината, покрай трапища и препятствия, рискувайки всеки момент да падне и мислеше за своята съдба, която му бе отредила вечно да се скита в тоя мрак. Досега той не бе мислил. До днес той живееше в тъмнината, без да чувствува нужда от светлина; той даже не помнеше да е виждал някога подобно нещо. а паданията и повръщанията от пътя пред неочаквани препятствия бяха за него обикновено нещо... Днес, обаче, дълбока мисъл бе набраздила сбръчканото му чело, изопнала бе и направила крайно чувствителни нежните корди на неговото сърце и съсредоточила в едно направление всичките сили на волята му. Човекът вървеше и мислеше. А неговата мисъл бе, че той е сам. Никога не ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това - той още не знаеше името на Светлината - за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес. Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел - този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество.
към текста >>

И обзет от тези нерадостни мисли, човекът под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител - направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, да му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източник на тая светлина.
А неговата мисъл бе, че той е сам. Никога не ще срещне той това, за чието съществуване узна едва днес и което той, без да подозира даже, бе дирил тъй дълго в тъмата и страхотиите на нощта. Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това - той още не знаеше името на Светлината - за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес. Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел - този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество. Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше, че никога не ще дочака нещо хубаво, а не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И обзет от тези нерадостни мисли, човекът под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител - направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, да му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източник на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел - да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблъсък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината - да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясване, което разтърси из дъно цялото му същество. Спомен, обезсилен и изранен, почувствувал всичката си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и за пръв път от като се помни из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима, гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини... “Боже! Боже! " - шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му - и той чу - „Око не е виждало и ухо не е слушало" това, което той видя и чу тогава... Той усети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, като че ли една грамадна ледна преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палящите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец... Почувствува се далеч от тялото си и свободно, леко, с бликаща на буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!.
към текста >>

Спомен, обезсилен и изранен, почувствувал всичката си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и за пръв път от като се помни из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима, гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини... “Боже!
Никога не ще дочака нещо хубаво в бъдещето, както не помни нищо подобно в миналото и никога не ще види това - той още не знаеше името на Светлината - за което неговите очи започнаха да се отварят едва днес. Човекът вървеше и мислеше, че е сам, а в същото време над него бдеше непрестанно, вземаше грижа за всички негови работи и направляваше всяка негова стъпка към нещо много хубаво, нещо много светло и красиво, към една велика цел - този, който, без човека да подозира това, го съпровождаше от самото начало на неговото скитничество. Човекът мислеше, че винаги е било и винаги ще съществува само тъмнина, а при това над него се разливаха безкрайни потоци светлина и той не знаеше, че трябва само да отвори очите си, за да я види, мислеше, че никога не ще дочака нещо хубаво, а не знаеше, че денят на неговото проглеждане, на неговото освобождаване от оковите на тъмнината беше дошъл. И обзет от тези нерадостни мисли, човекът под тайнственото ръководство на вечно бдящия над него ръководител - направи последната съдбоносна крачка, която трябваше да докара неговото проглеждане, да му отвори вратата, водеща в Царството на светлината, да му посочи пътя за съзнателно напредване към Високия Идеал, който беше източник на тая светлина. Ужасно, незапомнено беше падането, което стана причина за отваряне на очите му и което бе допуснато само с една цел - да накара този, който вече бе предварително подготвен за това, чиито очи долавяха по някой слаб отблъсък от Светлината и правеха усилия за скъсване завесата на тъмнината - да се разтворят съвсем от ужаса на страшното сгромолясване, което разтърси из дъно цялото му същество. Спомен, обезсилен и изранен, почувствувал всичката си слабост да се бори и побеждава сам, съзнал неспособността си да разкъса без чужда помощ веригите, които до днес са го свързвали, той лежеше на острите скали и за пръв път от като се помни из дъното на душата му, из потайните глъбини на скритото му съзнание, избликна неудържима, гореща молба, страстен повик, отчаяно обръщане за помощ към Нещо, към Някого, съществуването на когото бе неизвестно за неговия ум и знанието за което се таеше в тия именно съкровени глъбини... “Боже! Боже! " - шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му - и той чу - „Око не е виждало и ухо не е слушало" това, което той видя и чу тогава... Той усети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, като че ли една грамадна ледна преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палящите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец... Почувствува се далеч от тялото си и свободно, леко, с бликаща на буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!. ... Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително блестеше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана... Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена.
към текста >>

Почувствувала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше - пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена. „Еделвайс!
Боже! " - шепнеше душата на своя тайнствен език. И тия думи раздраха завесата на очите му и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му - и той чу - „Око не е виждало и ухо не е слушало" това, което той видя и чу тогава... Той усети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, като че ли една грамадна ледна преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палящите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец... Почувствува се далеч от тялото си и свободно, леко, с бликаща на буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!. ... Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително блестеше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана... Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена. Почувствувала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше - пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена. „Еделвайс! ” Само един момент... само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувствува отново, там долу, свързана в телесните вериги и осещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък я ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло на човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му. Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред...Той гледаше - пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи.
към текста >>

Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък я ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло на човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му.
И тия думи раздраха завесата на очите му и той прогледа; скъсаха превръзките на ушите му - и той чу - „Око не е виждало и ухо не е слушало" това, което той видя и чу тогава... Той усети, как веригите, които го сковаваха бавно и леко се смъкнаха и с грохот полетяха надолу, като че ли една грамадна ледна преспа смразяваща неговото сърце мигом се стопи под палящите лъчи, неговите чувства се понесоха свободно и обгръщаха вселената, умът му просветна и доби прозорливостта на ясновидец... Почувствува се далеч от тялото си и свободно, леко, с бликаща на буйни потоци радост се носеше нагоре, нагоре!. ... Впит в небесата снежен връх, чиято белина ослепително блестеше. Безкрайни потоци най-нежна светлина, която ласкае очите и внася в душата тишината на Нирвана... Божествена музика, която опива и на кротки вълни облива, прониква в цялото същество, преливайки в него живота на цялата вселена. Почувствувала присъствието на нещо велико, душата застана на колене и там, на високия снежен връх, тя видя за пръв път Този, под чието ръководство се намираше - пратеника на Бога, когото тя викаше, а ослепителния блясък на неговите одежди засени чистата белина на снежното пространство и я накара да затвори очите си, за да не бъде ослепена. „Еделвайс! ” Само един момент... само една дума каза той и се изгуби, а душата се почувствува отново, там долу, свързана в телесните вериги и осещаща тежестта на материята. Отново се намери тя в измамните прегръдки на Майя, чийто шум и блясък я ослепяваше и оглушаваше за всичко духовно, за всичко истински реално, като даваше простор на телесните очи да гонят сенките на нещата в измамния свят на преходните форми, но тя донесе в своя телесен затвор толкова светлина, че непознати сили изпълниха цялото тяло на човека, озариха ума му, укрепиха волята му, внесоха топлина и радост в сърцето му. Той разбра, че има нещо, за което заслужава да се живее, което заслужава всички жертви, и което той трябва непременно да намери. В него заговори устрема към борба за победа над това, което му пречеше да върви напред...Той гледаше - пред него блестеше огромно поле озарено със светлина. Сини върхове примамваха неговия поглед в далечината и той радостно закрачи. Душата мълчеше... Но в тесния кръг на ограниченото, обикновенно съзнание бяха се промъкнали лъчи от нейната светлина и човекът тържествуваше. Нещо пееше в него.
към текста >>

Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надпъж и нашир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали; ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали да ме отклонят от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но аз ще го намеря!
Нещо пееше в него. Песен беше ритъма на движенията му и радостно биене на сърцето му и отчетливите образи на мисълта му: „Еделвайс! " В тая дума бе скрита тайната, която го окриляваше даваше му сила да се бори и превъзмогне, всичко което, би му се изпречило и го изпълваше с радост и непоколебима вяра в бъдещето. Човекът вярваше и пееше. Вярваше, вслушвайки се в своята песен и мислеше; „Аз ще намеря този Еделвайс! Ще го диря по всички кътища на света; ще пребродя надпъж и нашир всички места, където той би могъл да съществува, ще проникна в бездните, ще премина ужасните блатни тресавища, ще се катеря без умора ден и нощ по стръмните опасни скали; ще превъзмогна всички трудности и препятствия, които биха се изпречили на пътя ми, ще победя всички изкушения, които биха искали да ме отклонят от целта ми, ще забравя всичко, с което съм живял досега, но аз ще го намеря! ” „Въпреки всичко - може би чак след дълга редица години, може би след най-ужасни страдания, след безбройни падания и неуспехи - все пак, аз ще го достигна! ” И от тогава - той търси! Казват, че и днес, хе, там в сините, увенчани със снежна корона планини, той може да се срещне, катерещ се с опасност за живота си по заледените, хлъзгави скали и ден след ден, крачка по крачка, от чука на чука - той неуморно се стреми нагоре, скъсвайки все повече и повече разстоянието до снежните върхове, чиито бели зъбери се впиват в небето и на които - казват - растял чист и светъл, недокоснат от ничия ръка, неосквернен от ничий земен поглед, белия, девствен Еделвайс! За бял, самотен Връх лъчите слънчеви омайна приказка ми тихичко разказват: “Далеч, далече някъде, там де човешки крак не ще во век да стъпи в небесна синева бял Връх скалисти чуки впива. В хладни пазви сгушен, там Еделвайс самин расте и пие денем слънчеви лъчи, а нощем със светлите звезди говори.
към текста >>

Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени.
Те пращат му в нощта по златни нишки своите усмивки нежни и шепнат кротко своите дивни словеса. Небето, вечно чисто, като бащинска ръка над него се простира и пие той от ясната синевина досита всеки ден. Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни с нектар и светлина - с амброзия душата! тоз, който го достигне слънчев лъч от Бога става! Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врата на тоя Път, готови да разкъсат всеки кой се там яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине - кой носи златна чаша в ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе.”... Затварям в захлас очи: стенания, люта болка, кървава борба -герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща на злото; в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и в ръка си златна чаша носи. ...И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх и този Път, и туй небе над тях в тебе се намират, и грее дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. С корен впит в скалите твърди и с коронка в небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините.
към текста >>

Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врата на тоя Път, готови да разкъсат всеки кой се там яви.
Дарява щастие той, безкрайна радост, облива със светлина ума, изпълва с мощ гърдите на тогова, който го достигне! Безсмъртие дарява, човека в Бог чудесно в миг преобразява и храни с нектар и светлина - с амброзия душата! тоз, който го достигне слънчев лъч от Бога става! Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врата на тоя Път, готови да разкъсат всеки кой се там яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине - кой носи златна чаша в ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе.”... Затварям в захлас очи: стенания, люта болка, кървава борба -герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща на злото; в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и в ръка си златна чаша носи. ...И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх и този Път, и туй небе над тях в тебе се намират, и грее дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. С корен впит в скалите твърди и с коронка в небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден - години, векове, хилядолетия; той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш...той знае, че кога да е, с твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане! ” Затварям в захлас очи- лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят - а пада светлината в мен и виждам бял Връх, Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита в небето!
към текста >>

...И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх и този Път, и туй небе над тях в тебе се намират, и грее дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват.
тоз, който го достигне слънчев лъч от Бога става! Но - стръмен Път бележи диря кървава нагоре всред скали и снегове вледени. И страшни ями зеят под опасни пролези, готови да погълнат всеки миг смелеца. Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врата на тоя Път, готови да разкъсат всеки кой се там яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине - кой носи златна чаша в ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе.”... Затварям в захлас очи: стенания, люта болка, кървава борба -герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща на злото; в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и в ръка си златна чаша носи. ...И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх и този Път, и туй небе над тях в тебе се намират, и грее дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. С корен впит в скалите твърди и с коронка в небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден - години, векове, хилядолетия; той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш...той знае, че кога да е, с твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане! ” Затварям в захлас очи- лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят - а пада светлината в мен и виждам бял Връх, Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита в небето! П.Г. [- Пламен Градющий / Сава Калименов]
към текста >>

” Затварям в захлас очи- лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят - а пада светлината в мен и виждам бял Връх, Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита в небето!
Чудовища ужасни, застанали на стража, непрестанно бдят пред входните врата на тоя Път, готови да разкъсат всеки кой се там яви. И сал пред тоз смиряват се и пускат го отвъд да мине - кой носи златна чаша в ръце и на челото му звезда на победител трепетно сияе.”... Затварям в захлас очи: стенания, люта болка, кървава борба -герой могъщ с усилия свръхчовешки убива ламя огнедишаща на злото; в потоци кръв издига увенчано със звезда чело и в ръка си златна чаша носи. ...И нежно галят ме и шепнат слънчеви лъчи отново: „Тоз Връх и този Път, и туй небе над тях в тебе се намират, и грее дивно слънце там, а нощем златните звезди омайни приказки разказват. С корен впит в скалите твърди и с коронка в небесна синева там вечно Еделвайс цъфти и чака ден уречен, когато твоя дух ще стигне висините. И чака търпеливо, ден след ден - години, векове, хилядолетия; той знае, че скали и пропасти и бездни ще надмогнеш и ламята ужасна ще сразиш...той знае, че кога да е, с твоя Дух ще да се слее и лъч от ярка светлина ще стане! ” Затварям в захлас очи- лъчите слънчеви ме галят: танцуват, пеят и шептят - а пада светлината в мен и виждам бял Връх, Пътека кървава и Еделвайс с коронка впита в небето! П.Г. [- Пламен Градющий / Сава Калименов]
към текста >>

83. 138. Кога и как го оженват човека.

С.К.: Аз още като излязох от затвора втория път, тя мисля, че вече работеше при баща ми.
Интересно е сега, след като имате среща с Учителя и ти си заминаваш и Той казва: „Отива баща му да го ожени в Севлиево". Каза така: „Той сега като отиде, баща му ще го ожени в Севлиево”. С.К.: Да. В.К.: Вие как се запознахте със съпругата си? Тя там работеше ли? С.К.: Аз още като излязох от затвора втория път, тя мисля, че вече работеше при баща ми. Като съвсем малко момиче, обаче, баща й я спрял от училище и я праща да работи, защото той е виждал и други някои работят, та смятал, че печатницата е по-така, както и да било, де, аз още тогаз, ама тя беше още съвсем млада. Абе как да ти кажа, както обикновено стават тез работи, постепенно така иначе, нали имаше едно малко влюбване в мене още от 1922-1923 година, тогаз аз нали дойдох тука, четири години, освен лятно време като се върна за малко. И после, когато окончателно се върнах 1927 година към лятото, нали постепенно се завързаха едни връзки, които по такъв начин. Сега как да ти кажа, лични неща, те не ми се приказват и минало, минало. В.К.: То сега вероятно е било трудно и на Вас, пък и на нея е било трудно.
към текста >>

В.К.: Искам да кажа, че и нейния живот вероятно не е бил лесен.
Сега как да ти кажа, лични неща, те не ми се приказват и минало, минало. В.К.: То сега вероятно е било трудно и на Вас, пък и на нея е било трудно. С.К.: За какво? В.К.: Изобщо да се поддържа семейство в ония години. С.К.: Кога и за какво искаш да кажеш? В.К.: Искам да кажа, че и нейния живот вероятно не е бил лесен. С.К.: За кога? В.К. След като се е омъжила. С.К.: А, като се оженихме ли? Ами виж какво, ний като се оженихме останахме при баща ми, при моя баща. Баща ми няма да ни остави гладни и така да речем и така.
към текста >>

Всички, които дойдоха да помагат, те за пръв път влизаха така в такова нещо и просто можеха най-многото да набират букви, така за книга, за вестник, това можеха.
Нямаше защо да подържам онез големи помещения, когато останахме двама с Атанаса само и жена ми и веднага приех така, нали, да се прехвърлим, така беше. В.К.: При вашия съвместен живот съпругата ви освен отглеждането на децата, тя е готвела, переше и работеше ли в печатницата, помагаше ли? С.К.: Виж какво, тя налагаше се да помага в печатницата докато бяхме ний като комуна. Понеже там нямаше външни работници, разбираш ли. Нямаше опитни работници. Всички, които дойдоха да помагат, те за пръв път влизаха така в такова нещо и просто можеха най-многото да набират букви, така за книга, за вестник, това можеха. Повече от туй не можеха. Както казах и вчера, има тъй наречената на печатарски език „асцендентна работа", която само един опитен работник може, щото там има комбинации най-различни, най-различни материали. Вече не само буква до буква да нареждаш.Тия работи тя си ги правеше и да беше много притеснена. После като се прехвърлихме оттатък, тя много скоро се освободи така, щото ние веднага, тия които бяха работници, нали на баща ми, останаха при мене, почнаха, много идват така да пожелаят да постъпят на работа, можехме да приемаме доколкото имахме възможности и тя се облекчи и остана само като домакиня. Тъй че големите изпитания, те бяха само в началото, докато изкараме там комуналния живот.
към текста >>

84. 3.2. Светлината. Любовта на Бога.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

" И макар да знаеше конкретната истина за невинността на обвиняемия Исус, той си изми ръцете, като по този лесен начин се отрече от истината, отрече се от задължението си да брани, да защити истината.
3.2. СВЕТЛИНАТА ЛЮБОВТА НА БОГА „Никога смъртен не ще изрази естеството на светлината." Гьоте „И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Ев. Йонна Това, което смъртен не може да изрази, това, което смъртен не може да разбере, това, което човешкият ум не е в състояние да долови, сигурно може да бъде разбрано от безсмъртния човешки Дух, от безсмъртната душа на човека.. Някога, преди 2000 години, Пилат запита Исуса: „Що е истина? " И макар да знаеше конкретната истина за невинността на обвиняемия Исус, той си изми ръцете, като по този лесен начин се отрече от истината, отрече се от задължението си да брани, да защити истината. Днес съвременните Пилатовци из областта на науката питат: „Що е светлина? " След като проглушиха света с претенциите си, че са разкрили тайните на мирозданието - всъщност никакви тайни нямало - че са разобличили „суеверието", че са изгонили вярата, религията из храма на науката, че са узнали света, че са проникнали във всичко, и че „никъде не са намерили Бога"; въпреки огромната си самонадеяност, те и днес все още се лутат между двете крайности на „корпускуларната" и на„вибрационната" теории за светлината, като само най-смелите от тях допускат, че истината, както в много подобни случаи, е някъде по средата, т.е. в обединението на двете противоположни научни теории за естеството на светлината... Светлината, обаче, за нейното истинско разбиране, не се нуждае от теории. Колкото и да теоритизираме върху хляба, ние няма „да го разберем", т.е. да почувствуваме силата му, докато не го изядем.
към текста >>

Така ний ще узнаем хиляди пъти по-добре нейното естество, отколкото чрез каквито и да било умувания... Това, което човешкият ум не може да разбере!
Колкото и да теоритизираме върху хляба, ние няма „да го разберем", т.е. да почувствуваме силата му, докато не го изядем. Така е и със светлината. Не теория, а практика е нужна! Нужно е не философствуване, нужно е да погълнем, да приемем в себе си светлината. Така ний ще узнаем хиляди пъти по-добре нейното естество, отколкото чрез каквито и да било умувания... Това, което човешкият ум не може да разбере! Това, което човешката наука не може да разясни, да разгадае, нужно е да се отнесем към него с чистотата, с простотата, с невинността на детето, за да можем да го разберем Защото от много „наука" днешните хора са изгубили способността си да виждат и да разбират ясните и прости неща. От много „наука" сме изгубили способността си да виждаме истината, отдалечили сме се от истината, и сме се залутали в пътищата на тъмнината, на заблуждението. От много „наука" сме изгубили способността си да мислим. Защо да мислим, защо да гледаме, защо да виждаме и разбираме, когато „учените" са направили това преди нас, за нас? Нам не ни остава нищо друго, освен това - да приемаме, да повтаряме това, което те са казали и казват... Днес, изправен пред лицето на природата и живота, ЧОВЕКЪТ Е ПРЕСТАНАЛ ДА МИСЛИ!
към текста >>

От много „наука" сме изгубили способността си да виждаме истината, отдалечили сме се от истината, и сме се залутали в пътищата на тъмнината, на заблуждението.
Така е и със светлината. Не теория, а практика е нужна! Нужно е не философствуване, нужно е да погълнем, да приемем в себе си светлината. Така ний ще узнаем хиляди пъти по-добре нейното естество, отколкото чрез каквито и да било умувания... Това, което човешкият ум не може да разбере! Това, което човешката наука не може да разясни, да разгадае, нужно е да се отнесем към него с чистотата, с простотата, с невинността на детето, за да можем да го разберем Защото от много „наука" днешните хора са изгубили способността си да виждат и да разбират ясните и прости неща. От много „наука" сме изгубили способността си да виждаме истината, отдалечили сме се от истината, и сме се залутали в пътищата на тъмнината, на заблуждението. От много „наука" сме изгубили способността си да мислим. Защо да мислим, защо да гледаме, защо да виждаме и разбираме, когато „учените" са направили това преди нас, за нас? Нам не ни остава нищо друго, освен това - да приемаме, да повтаряме това, което те са казали и казват... Днес, изправен пред лицето на природата и живота, ЧОВЕКЪТ Е ПРЕСТАНАЛ ДА МИСЛИ! Той дори смята, че тук няма върху какво да се мисли. Изгубил е склонността си, способността си да мисли.
към текста >>

Разкъсвайки ги на части, стремейки се да ги постигнем по пътя на научното познание, ние се отдалечаваме от тях, губим представа за тяхната цялост, за тяхната същност.
Тази велика, но същевременно проста, ясна и общодостъпна истина, която е скрита от многознаещите учени, може да бъде напълно понятна за децата, чиито умове не са обременени още от тежеста и сложността на „научните" истини.. Тя е понятна и за „простите" хора, които имат пряко, непосредствено отношение към нещата в живота. Тя е аксиома - недоказуема, но и необорима истина - защото е очевидна, нагледна, безсъмнена за будния, за мислещия ум. Човешката душа, пробудения човешки ум, познават източника на живота си. Те знаят, че светлината е храната, с която техния велик Баща ежедневно, ежеминутно, непрестанно ги храни. Да престанем да анализираме, да философствуваме върху нещата, за да можем да ги разберем. Разкъсвайки ги на части, стремейки се да ги постигнем по пътя на научното познание, ние се отдалечаваме от тях, губим представа за тяхната цялост, за тяхната същност. Това се отнася преди всичко за съществените неща в живота, в природата, между които на първо място е светлината. Светлината не е нито вибрации, трептения, нито малки, микроскопични телца „корпускули", излъчвани, изпращани по всички посоки от слънцето. Тя е, в известен смисъл, и едното и другото, т.е. проявява се чрез едното и чрез другото, защото това са нейни външни форми, обаче същината - истинското съдържание на светлината, това е Любовта на Бога! Невръстното дете познава майка си, която го храни.
към текста >>

По научен, по аналитичен път не ще достигнем до нея.
а е изпуснал из очи цялото, същественото. Защото се е премного възгордял - помислил е себе си, своя ум, своето обикновено съзнание, за нещо много повече, отколкото те са. Защото е издигнал, обоготворил е своите откъслечни, външни знания, като ги е поставил над истината, над цялостното знание, над същината. Сега нека се върнем назад към първичната простота, естественост и непосредственост на човека, за да получим ясна, съдържателна, съществена представа за светлината: за това, без което не можем да съществуваме нито миг, за това, което е нашия ежедневен насъщен хляб - ЛЮБОВТА НА БОГА! Това е светлината! По научен, по аналитичен път не ще достигнем до нея. Напротив, само ще се заблудим, само ще се отдалечим от нея. Във формите, в проявите няма да открием същината на светлината. Нейното съдържание, истинската същност на светлината, не е в нейните форми и прояви, така, както истинската същност на човека не е в неговите дрехи, в неговото външно облекло... Зад вибрациите, трептенията, зад „Корпускулите" на светлината, които са само една външна дреха, една форма на проява, се крие истинската същност, истинското съдържание на светлината: ЛЮБОВТА НА БОГА! Тази Любов, която носи живот, светлина, топлина, радост, красота, хармония, развитие и съвършенство за всички същества, Тази Любов, за която човек наистина не може да има истинско, пълно понятие и която, според думите на Гьоте, „никога смъртен не ще изрази". Толкова велика, безгранична, всеобгръщаща, тайнствена и свещена е тя!
към текста >>

със сърцата си, с умовете си, с телата си: но не можем да я анализираме, да познаем същината и по научен път.
Тази Любов, за която пространство и време не съществуват. Която идва от милиони, от милиарди километри при нас; чрез която и от която всички ний живеем, и без която не бихме могли да съществуваме нито миг. Това е светлината! Великата, безграничната, безсмъртната, всеобгръщаща Божия Любов! Ний можем да я възприемем непосредствено - с душите си. със сърцата си, с умовете си, с телата си: но не можем да я анализираме, да познаем същината и по научен път. По пътя на спектралния анализ ний можем да имаме безброй постижения, да се домогнем до множество полезни научни данни, но не можем да познаем същината на светлината. Любовта на Бога не се познава с човешкия ум. Тя се възприема непосредствено - с душата и със сърцето! Да възприемаме светлината с отворени души и сърца! Да изложим телата си, жилищата си.
към текста >>

По пътя на спектралния анализ ний можем да имаме безброй постижения, да се домогнем до множество полезни научни данни, но не можем да познаем същината на светлината.
Която идва от милиони, от милиарди километри при нас; чрез която и от която всички ний живеем, и без която не бихме могли да съществуваме нито миг. Това е светлината! Великата, безграничната, безсмъртната, всеобгръщаща Божия Любов! Ний можем да я възприемем непосредствено - с душите си. със сърцата си, с умовете си, с телата си: но не можем да я анализираме, да познаем същината и по научен път. По пътя на спектралния анализ ний можем да имаме безброй постижения, да се домогнем до множество полезни научни данни, но не можем да познаем същината на светлината. Любовта на Бога не се познава с човешкия ум. Тя се възприема непосредствено - с душата и със сърцето! Да възприемаме светлината с отворени души и сърца! Да изложим телата си, жилищата си. умовете си.
към текста >>

85. 1. Що е окултизъм? Севлиево: Братство, [1934]. 48 с. (Библиотека Братство).

III. В Кабинета на Учителя

Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част от нейните знания?
От там - окултна, тайна наука или окултизъм. Това название й е дадено, защото, както в дълбоката древност, така и до днес, голяма част от знанията, с които тази наука борави, са бивали скривани от погледите на тия, които биха могли да злоупотребят с тях. Истинското значение, обаче, на думата „окултизъм”, това е Божествената Мъдрост, съвършеното, пълното знание за човека и вселената, за живота и за силите и законите, по които той се развива. Окултизмът, това е онази дълбока, всеобгръщаща наука, за която граници няма, която прониква вредом - в минало, настояще и бъдеще, в близко и далечно, във видимо и невидимо за окото на обикновения човек, която отговаря на всички въпроси, разрешава всички проблеми, в чиято светлина изчезват, разясняват се всички загадки. Окултизмът - това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота. Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част от нейните знания? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-низкостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията, които той има. Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказана. Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така - едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан.
към текста >>

Обаче, ний, хората, имаме път към нея.
Окултизмът - това е, най-сетне, приложението на тази пълна и всемощна наука, владането и използването на скритите сили на природата и човека, по начин, щото те да съдействуват за правилното и непрестанно развитие на живота. Но съществува ли, наистина, такава наука, и кой е пътя, по който ще можем да се доберем и да усвоим поне една малка част от нейните знания? В своята абсолютна цялост, окултната наука е нещо недостижимо за обикновения човешки ум. Човек, колкото и съвършен да е той, не може да я обгърне, да я усвои напълно, тъй както едно по-низкостояще от човека в стълбата на еволюцията същество, не може да има знанията, които той има. Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказана. Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така - едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т.н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука.
към текста >>

храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина.
Следователно, в своята цялост, в пълнотата на своя блясък и съвършенство, окултната наука е недостъпна за обикновения човек и затова нито може да бъде обстойно разглеждана, нито доказана. Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така - едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т.н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи.
към текста >>

От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука.
Обаче, ний, хората, имаме път към нея. Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така - едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т.н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
към текста >>

Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали.
Нам е дадена посоката на движение към нея, а също така - едно огромно за нас число знания, взети от нея, които представляват малка, незначителна трошица от нейната пълнота, но които пък по отношение на обикновеното човешко знание, на официалната наука, представляват цял океан. От незапомнени времена Великите Учители на човечеството, Посветените в тая Божествена наука, са давали и дават на човечеството това, от което то наистина има нужда, и което то може да оползотвори за своето развитие. От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т.н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
към текста >>

Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили.
От незапомнени времена, от светилищата, в които е било пазено това знание, от древните египетски, индийски и т.н. храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар, че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони.
към текста >>

И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи.
храмове, се е разнасяла светлината на великите истини и се е сочел Пътят, по който трябва да тръгне жадуващия да подигне крайчеца на завесата на тайните и да утоли жаждата на своя Дух за истинска светлина. От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар, че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй-лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоритическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и усъвършенствуване, към които това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие.
към текста >>

Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят.
От незапомнени времена, а и днес, Пътят е отворен за тези, които желаят и търсят, да проверят и опитат непосредствено силата и величието на тази наука. Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар, че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй-лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоритическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и усъвършенствуване, към които това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията; ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им.
към текста >>

За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа.
Този път, обаче - пътят на окултното ученичество - не е така лесен, както мнозина биха желали. Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар, че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй-лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоритическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и усъвършенствуване, към които това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията; ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоритически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си.
към текста >>

Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек.
Трудно се върви по него, и затова малцина са тия, които го намират и следват. Чисто сърце, постоянен стремеж към истината и силна воля, са трите основни качества, които са необходими на ученика, за да може той да върви успешно в тоя Път на посвещение, на разкриване тайните на живота и на овладяване неговите сили. И който може да върви смело и бодро напред по тоя път, единствен той ще е способен да провери лично, да опита сам, да добие абсолютни доказателства за великите истини, които на другите ще бъдат доказани през втора и трета ръка, посредством странични, извънредни доказателства и доводи. Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар, че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй-лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоритическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и усъвършенствуване, към които това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията; ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоритически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край - познаване на „смъртта” като врата към нов живот.
към текста >>

Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията; ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им.
Който може успешно да върви в тоя път, само той ще развие в себе си силите и способностите да проникне зад видимото, външното и да види скритата истинска страна на нещата, само той ще може съзнателно да влезе в оня недостъпен за другите свят, в който нещата няма нужда да се доказват, защото се виждат и знаят. За тия, които чувствуват в себе си достатъчно сили да вървят по тоя път, въпросът е разрешен: те ще опитат сами, колко е велик живота, как необозрими са неговите възможности, те ще се уверят непосредствено и лично в съществуването на невидимия свят, в безсмъртието на човешкия дух, в реалността на по-високо стоящите от човека в стълбата на космичната еволюция същества; те ще познаят законите - скритите пружини, които движат живота, ще овладеят силите, които дремят неизползувани досега в човека и в цялата природа. Но понеже хората, способни да вървят успешно в Пътя на окултното ученичество са съвсем малко в сравнение с общия брой на човечеството, то ние ще ги оставим на страна, и ще говорим занапред в тази малка книжка за тези и на тези, на които е съдено да вървят по пътя на обикновения човек. Макар, че за тях е невъзможно или много трудно да проникнат лично и съзнателно в невидимия свят, в скритата страна на нещата, но те могат да се уверят в тяхното съществуване чрез проучване на безброй доказателства, факти, изследвани и проверени хилядократно, които ясно говорят за съществуването на тоя невидим свят и на неговите закони. Макар че те не могат тъй-лесно да овладеят скритите сили, таещи се в глъбините на човешкия дух, да развият спящите способности, все пак знанието, което те могат да получат от теоритическото изучаване на окултната наука и усилията за издигане и усъвършенствуване, към които това изучаване ще ги подтикне, ще им принесат грамадна полза за тяхното общо развитие. Макар и не напълно стъпили върху Пътя, те все пак, ще бъдат близо до него: в тях ще се подготвят условията; ще се създадат необходимите предпоставки за влизане в този Път, за развиване на спящите дарби, за подтикване напред и поженване успехи във всяка област на живота им. И преди всичко, това, което изучаващите теоритически окултизма придобиват, то е действителното познаване на себе си. Познаване реалността на човешкото същество, като безсмъртен дух, живеещ във вечността, без начало и край - познаване на „смъртта” като врата към нов живот. Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той - откъде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае накъде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота.
към текста >>

Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т.н.
Дига се тъмната пелена на незнанието от пред очите на изучаващия окултизма: той знае що е той - откъде иде и къде отива; какъв е истинския лик на света, в който той живее, какви сили дремят неизползувани в него, какво светло бъдеще го чака, колко велик е живота, с каква Божествена мъдрост и любов е той устроен и поддържан. Изучаващият окултизма не е вече безпомощен слепец, обгърнат в тъмнината на своето невежество, който не знае накъде се движи. Той не е роб на отчаянието и безверието, загубил всякакъв смисъл в живота. Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки". Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото място в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре: той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към усъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т.н. „смърт” той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро - на Любов, Мъдрост и Истина, които въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че те съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота.
към текста >>

И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че те съществуват, за да бъдат преодолени.
Той не се ужасява в безсилието си да разгадае „световните загадки". Напротив, той вижда светлината на живота, която му сочи неговото място в природата и всемира и го отправя напред все по-нагоре и по-нагоре: той намира великия смисъл на живота в единството и в непрестанните усилия към усъвършенствуване. Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т.н. „смърт” той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро - на Любов, Мъдрост и Истина, които въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че те съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени”, колкото и знания да сме усвоили из областите, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота - не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>

И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота.
Той знае, че никое усилие не е изгубено, че нищо, спечелено в пътя на неговото издигане, не ще пропадне безследно, че утре след т.н. „смърт” той ще продължи наново започнатата в този живот работа. Защото той знае, че смърт няма и че в живота царуват вечни, неизменни, съвършени закони на Правда, Разумност и Добро - на Любов, Мъдрост и Истина, които въпреки всички видими противоречия, водят живота нагоре и ще изведат всичко на добър край. И затова той е пълен с вяра и упование в живота, не се отчайва от никакви спънки в пътя му към доброто, знаейки, че те съществуват, за да бъдат преодолени. Окултната наука дава светлина на човека. И само в тази светлина можем да намерим правия път на живота. Колкото и да сме „учени”, колкото и знания да сме усвоили из областите, в които борави днешната официална наука, ако не познаваме основните принципи на окултната наука, ние си оставаме в тъмнина, ние сме като безпомощни деца пред загадките на живота - не познаваме себе си, не познаваме света и живота, защото гледаме и изучаваме само тяхната външна страна.
към текста >>

86. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

- „Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота.” Пазете свято думата с която правим връзка с Учителя.
Сега съм добре със здравето си, операцията мина сполучливо, хирурзите бяха добри. Моят организъм як и закален, се справи с всичко. Важно е дрехата, важен е Духа. Духът е всичко. Как казваме в нашата Молитва? - „Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота.” Пазете свято думата с която правим връзка с Учителя. Сега вече знаем, че Бог на Любовта е Бог на живите. Предай нарочен поздрав на Методий! Много, много ми помогна. Мъчно щях да изкарам без него. Нека посещава от време на време Мария.
към текста >>

Ще се радвам, ако някой път мен посети.
Сега вече знаем, че Бог на Любовта е Бог на живите. Предай нарочен поздрав на Методий! Много, много ми помогна. Мъчно щях да изкарам без него. Нека посещава от време на време Мария. Ще се радвам, ако някой път мен посети. Поздрав на всички приятели! В скръбта си да бъдат радостни. Пиши нарочно на брат Георги. Поздрави го от мен! Чувствам тяхната помощ и често мисля за него.
към текста >>

[Болницата на затвора, 1959 г.] Обична моя Мария, Всякога мисля с благодарност за нашия път, чист и свят - Път през цялата вечност!
Това писмо чети на Мария. То е и за нея. Поздрав и на теб, мой обични и верен брат Боян! Борис. Пиши и на Цанка в Габрово. Поздрави я, поздрави и Йордан от мене! [Болницата на затвора, 1959 г.] Обична моя Мария, Всякога мисля с благодарност за нашия път, чист и свят - Път през цялата вечност! Мисля за Великото Братство на човеците, които обичат Истината и й служат. Обична моя Мария, ние живеем в нашия свят. Там ние сме свободни. Обични брат Боян, Очаквам времето, което ще донесе условие за делото на Учителя. Йоан, 9 гл., 4 и 5 ст.: „Иде нощ, когато никой не може да работи.” Отминава вече дългата нощ, ще дойдат добрите условия.
към текста >>

Всевъзможните ограничения, които света може да постави на пътя ни, не са пречка за нашата работа.
Мисля за нашата работа в свободата с която Учителя ни освободи от всякакви ограничения, форми, предразсъдъци, време и пространство, и ни приобщи към живота на Цялото, към великия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Мисля за чистото служение в Дух и Истина. Нека създава света своите партии, черкви, всевъзможни общества и организации, които се борят. Човешки работи! В Божествения живот е единството и пълнотата. Всевъзможните ограничения, които света може да постави на пътя ни, не са пречка за нашата работа. Ние работим като Слънцето. Тъй ни е учил нашия обичен Учител. Не отричам постиженията на света. Божият Дух ръководи всяко творчество. Ние не се отделяме и противопоставяме.
към текста >>

В живота формите се повтарят хиляди пъти, но не остават едни и същи, те се променят.
Човек е създавал всевъзможни форми да ограничи Духа и душата, да ги вгнети в тях, да ги насили, да ги подчини на закон, догми и канони. Чудни са човешките души и Дух! Те разпръскват всички форми, помитат всички препятствия, разкъсват всички окови. Божественият живот не може да бъде окован. Ние сме едно с Божествения живот - едно цяло и неделимо. В живота формите се повтарят хиляди пъти, но не остават едни и същи, те се променят. Тук може да се провиди Божествения план. Ако човек не вижда как Бог работи във Всемира, какво вижда тогава? Той е слепец. Често си пея песните на Учителя повече мислено. Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя.
към текста >>

„Ний ще ходим в този път на Светлината!
Ако човек не вижда как Бог работи във Всемира, какво вижда тогава? Той е слепец. Често си пея песните на Учителя повече мислено. Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя. Тъй понасям всичко тука. „Ний ще ходим в този път на Светлината! ” Мир ти мой прекрасен! Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите.
към текста >>

Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път.
Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя. Тъй понасям всичко тука. „Ний ще ходим в този път на Светлината! ” Мир ти мой прекрасен! Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите. То създава формите, но не остава затворено в тях. Христос е изразил това просто и съвършено: „Служение в Дух и Истина.” Всички, които искат да бъдат господари на света, нема да успеят, защото света си има господар. Човек трябва да се научи да изпълнява Неговата воля.
към текста >>

Обични брат Боян, следя с интерес живота на съвременния човек и виждам, че нема други път за излизане от противоречията, освен пътя, който Учителят посочи.
Поздрави приятелите! От всички се иска мълчалива, вдълбочена, спокойна работа. Без страх и тъмнина! Такъв е закона. Ние трябва да присъстваме в днешния момент и да вършим своята работа, за да се разрешат правилно въпросите в света. Обични брат Боян, следя с интерес живота на съвременния човек и виждам, че нема други път за излизане от противоречията, освен пътя, който Учителят посочи. В Учението на Учителя е спасението на човечеството. Мисля вече за списанието „Житно зърно”. То ще бъде списание за духовния живот на човечеството, списание на Духовната култура. То трябва да отразява Новото в духовния живот на човечеството по цялата земя. В него ще бъдат застъпени духовните науки, изкуство и най-важното - новото разбиране на човека за Бога, истинското отношение на човека към Бога, свободно от старите религиозни предразсъдъци и суеверия.
към текста >>

Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др.
В него ще бъдат застъпени духовните науки, изкуство и най-важното - новото разбиране на човека за Бога, истинското отношение на човека към Бога, свободно от старите религиозни предразсъдъци и суеверия. Така „Житно зърно” ще отговаря на една насъщна нужда на днешното време. Списанието „Житно зърно” ще възвестява Новото Учение на Учителя, ще очертава образа на Новия човек. В него ще бъдат застъпени всички отдели на Духовния живот, наука и изкуство. Трябва да се привлекат широк кръг сътрудници за всички отдели. Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др. Редакцията трябва да разполага със списанията и литературата на всички духовни движения по Земята. Каква голяма и хубава работа ни предстои! [5 октомври 1962 г] Обична моя Мария, Спомняш ли си, че по това време отивахме с тебе в Рила - в Светилището? Това е нашия свят. Ние го носим в душите си всякога.
към текста >>

Той е жив път, който ни обединява с Него.
Планините са в топли пролетни цветове - мораво и синьо. Те привличат вече. Снеговете са оцветени в същите тонове, цялото небе се е разперило, голям облак като крило. Слънцето го е наситило с блясък и светлини, въздуха е студен, здрав, укрепителен. Скитам из моя остров, и си мисля за нашия голям и богат живот, живот през вековете. Той е жив път, който ни обединява с Него. Колко хубав образ е намерил Учителя: „Аз съм лозата, вие пръчките” - Прост и съвършен образ! На Бога уповавам, ние ще издържим на всичко! Бъди бодра духом. Надявам се, че Бог скоро ще ме доведе в „Малкият дом”, и ние ще пак ще подхванем нашата свещена работа. [20 февруари 1962 г., Острова на Марица] Виждам, Господ иска да посее няколко семенца и между тези хора тука.
към текста >>

Неговите стъпки в света, когато посещава душите с мир, път, истина и живот.
Това е нашата скрита радост. Ние виждаме кое е същественото, и кое е празно и суетно, този шум в света. Лъжата и днес шества с фанфари и блясък, както в миналото, но ние немаме нищо с нея. Старият езически свят издига пак своите идоли, Божества, олтари, капища, тържества и церемонии, блясък, празен шум замайват човека. Ние, обаче, долавяме тихите стъпки на Учителя. Неговите стъпки в света, когато посещава душите с мир, път, истина и живот. Всичко е в това, да отделяме света настрана и да търсим Него непрестанно. Учениците на Учителя, които познават вечния живот, не могат да се смутят от временните условия в които се намират. Обични брат Боян, прочетете от Йоанна, 1 глава, 14 ст. и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме.
към текста >>

Нашият път е чист и свят.
Всичко е в това, да отделяме света настрана и да търсим Него непрестанно. Учениците на Учителя, които познават вечния живот, не могат да се смутят от временните условия в които се намират. Обични брат Боян, прочетете от Йоанна, 1 глава, 14 ст. и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме. Нашият път е чист и свят. Нашата работа без шум, без блясък - задълбочена и смирена. Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа.
към текста >>

Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие.
и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме. Нашият път е чист и свят. Нашата работа без шум, без блясък - задълбочена и смирена. Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа. Затова Учителят ни прекара и през тази Школа. Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним.
към текста >>

Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път.
Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа. Затова Учителят ни прекара и през тази Школа. Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним. Обични брат Боян, приеми моя поздрав за нашата Духовна Нова Година, за нашия светъл празник на Пролетта с който почваме Паневритмията! Живият кръг на Паневритмията продължава. Той е за благото на всички човеци, и ние ще го поддържаме, макар и мислено и ще участваме в него при каквито и условия и да се намираме. Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път.
към текста >>

Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път.
Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним. Обични брат Боян, приеми моя поздрав за нашата Духовна Нова Година, за нашия светъл празник на Пролетта с който почваме Паневритмията! Живият кръг на Паневритмията продължава. Той е за благото на всички човеци, и ние ще го поддържаме, макар и мислено и ще участваме в него при каквито и условия и да се намираме. Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път. Аз зная - Бог ще укрепи и възрасти основанието, което Учителят положи в този народ. Това е нашата молитва и нашата работа. Поздрав на приятелите и на теб, на всички верни приятели! Бъдете бодри духом! Без страх и без тъмнина!
към текста >>

Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път.
Малкият цветец разговаря със светлината, и колко чудесен е този разговор! Има свещени моменти в живота, на тях човек трябва да присъства с благоговение. Властта и богатството, които изкусителя може да даде на човек носят проклятия. Около тях се натрупва лъжата, лицемерието, неправдата. Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път. Това е истината. Има нещо много хубаво в живота. Усещам го понякога, когато помириша едно карамфилче, една розичка, или когато потрия листенцата на здравеца и усещам дъха на планината. То не е самия мирис, но е в него. Срещам един човек.
към текста >>

” [5 септември 1961 г.] Обична моя Мария, Радостта ми е да мисля за тебе, за нашия хубав живот, за нашия свещен път, за живота на Царството Божие, което Учителят ни откри, за Него, Който ни води и днес и през цялата Вечност с блага ръка.
Нашият живот се покои на Божията длан. Той е и сега и всякога. Ученикът използва времето и сега тъй добре, както и преди. Ученикът се молеше тъй: „Господи, благодаря Ти за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Благодаря Ти за верните сърца, които Си поставил да ме пазят! ” [5 септември 1961 г.] Обична моя Мария, Радостта ми е да мисля за тебе, за нашия хубав живот, за нашия свещен път, за живота на Царството Божие, което Учителят ни откри, за Него, Който ни води и днес и през цялата Вечност с блага ръка. Тази ми радост изкупува всички страдания и несгоди и унижения на които човек в моето положение може да бъде подложен. Поздравявам те със Съборните дни, поздравявам те за Именния ти ден, нашите святи и светли дни с нашия обичен Учител! И днес душите ни разговарят както, когато ходехме хванати ръка за ръка из нашето Царство. Сега Господ ни е скрил тук до време. Предай моя поздрав на брат Боян!
към текста >>

Това е пътя, който Учителят сочи, знанието, което Той даде.
Това са хубавите мигове в живота. И това е трагедията на съвременния човек, повален, обезсилен, безправен, без воля, роб на чувствата си, на страстите си. Такъв искат да бъде човека - безропотен и подчинен. Това е робството на съвременния човек, човека без Бога. Освобождението е във възвръщане към Бога. Това е пътя, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката за Бога. Знание е потребно. Без знание, без любов - какво може да постигне човек? Обична моя Мария, чувам вече „Мирът вече иде”, изпълнен симфонично - от хор и оркестър.
към текста >>

Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа.
Ето човека! Божият Дух е работил върху него през Вечността. Божият Дух почива върху него и днес. Истината преди всичко във всяка мисъл, във всяко дело, във всяко движение. Истината трябва да присъства. Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа. [Септември, 1961 г.] Където и да бъдем - близко или далеч един от други, в този или в онзи свят, нас ни обединява един идеал, един живот, една мисъл, едно Слово, една песен. Така ние винаги сме заедно. Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила. Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение.
към текста >>

Нашият път е един и сега ние пак ходим заедно и разговаряме.
Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение. Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си. Нашият път е един и сега ние пак ходим заедно и разговаряме. Сутрин от пространството слиза студ - здрав и чист. Водата е замръзнала, ние запалваме малкия огнец пред палатката. Неговата топлинка нема да забравим никога. Обична моя Мария, ние трябва да обмислим добре работата, която ни предстои. Колко време ни остава още на Земята, да го посветим на нея.
към текста >>

Бог устройва пътищата ни.
Помисли само какви срещи имахме, какви важни срещи! И сега се подготвя бъдещето, бъдещите ни срещи. С какви прекрасни души се срещнахме и опознахме и работихме! Благ и милостив е Господ! Остава ни още малко да завършим работата си. Бог устройва пътищата ни. Животът ни е в Неговите ръце. Човек може да създаде атомна бомба, силата на която да се равнява на хиляда милиона тона тротил - огромна механична сила. Ала има и друга сила, силата, която кара малката пъпчица да се отвори. На тоя сила се удивлявам, пред нея благоговея. Има сила, която кара да узрее гроздето.
към текста >>

Аз всякога мисля за нашия светъл път, пътя на учениците на Божествената Школа.
Има сила, която изпълня любящото майчино сърце. Каква сила е тя? Може ли да се каже, че е голяма или малка? [Септември 1962 г. Затвора] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път, пътя на учениците на Божествената Школа. Аз всякога мисля за нашия обичен Учител. Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта си от първите години. То принадлежи на живота на Царството Божие. То иде от далечното минало, изявява се сега, продължава във Вечността.
към текста >>

Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия.
Където и когато срещна ученика на Божествената Школа, познавам в него брата по Дух. Великото Бяло Братство е Всемирно. То присъства и ръководи живота във всички населени светове. Божественият живот изпълня Всемира. Каквото и да правят учениците, не могат да помрачат Божия ден. Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия. Школата всякога е съществувала, тя е път. През всички времена душите са отивали към Бога. Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме.
към текста >>

Школата всякога е съществувала, тя е път.
Великото Бяло Братство е Всемирно. То присъства и ръководи живота във всички населени светове. Божественият живот изпълня Всемира. Каквото и да правят учениците, не могат да помрачат Божия ден. Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия. Школата всякога е съществувала, тя е път. През всички времена душите са отивали към Бога. Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме. Останахме верни на нашия закон, превърнахме злото в добро.
към текста >>

Ще приеме ли той този път или ще го отхвърли?
Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме. Останахме верни на нашия закон, превърнахме злото в добро. Това е разрешението на големите противоречия, в които се намира човек. Ще приеме ли той този път или ще го отхвърли? - От това зависи неговото бъдеще. Сега започва нашата Нова Учебна година. Иде нова светлина, ново знание, нови задачи, нови опитности за учениците. Учение и работа, това е щастието за нас. Обична моя Мария, поздравявам те с Новата Учебна година!
към текста >>

Ние пак сме наедно и вървим ръка за ръка в пътя.
- От това зависи неговото бъдеще. Сега започва нашата Нова Учебна година. Иде нова светлина, ново знание, нови задачи, нови опитности за учениците. Учение и работа, това е щастието за нас. Обична моя Мария, поздравявам те с Новата Учебна година! Ние пак сме наедно и вървим ръка за ръка в пътя. Поздрав и на учениците! Обична моя Мария, спомням си нашето поле. Колко хубави часове сме прекарали в нашите разходки там сред тревите и цветята, въздуха и простора, небето и облаците и нашата Витоша насреща. То беше канавата на нашите мисли и чувства. И тъй като те принадлежат на вечния живот и то слезе в живота на Царството Божие.
към текста >>

Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.” И ето, при всички условия ние следваме нашия път с мир и радост.
В Школата сме наедно и в този и в онзи свят. Може би човек, трябва да премине буден през смъртта, за да се увери, че условията не са в състояние да ни разделят, нито да попречат на живота, на душите ни. Условията се менят, това е движение, а живота идва все нов и нов, разширява се, задълбочава се, изявява се във все по-големо и разнообразно богатство, сила и красота. Ние го приемаме с благодарност, учим и работим. Сега чуваме тихия глас на Учителя: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.” И ето, при всички условия ние следваме нашия път с мир и радост. За всичко благодарим! Обични брат Боян, приеми моя поздрав по случай Новата Учебна година! Поздрав на всички ученици! [22 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Понякога тук се случва тъй, че ни забравят в килиите, и ние пак заставаме лице с лице с времето. Часовете, дните отминават бавно край нас.
към текста >>

Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил.
За всичко благодарим! Обични брат Боян, приеми моя поздрав по случай Новата Учебна година! Поздрав на всички ученици! [22 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Понякога тук се случва тъй, че ни забравят в килиите, и ние пак заставаме лице с лице с времето. Часовете, дните отминават бавно край нас. Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път.
към текста >>

Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път.
Часовете, дните отминават бавно край нас. Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата.
към текста >>

Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път.
Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите.
към текста >>

Школата е вечния път на душите.
Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите. Словото на живота е Небесния хляб. Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път. В него ние всякога сме заедно. Поздрав на теб и на брат Боян по случай деня на ученика! [20 октомври 1962 г.] Обична моя Мария, Седя си в един кът от мравуняка и мисля за нашия свят.
към текста >>

Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път.
Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите. Словото на живота е Небесния хляб. Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път. В него ние всякога сме заедно. Поздрав на теб и на брат Боян по случай деня на ученика! [20 октомври 1962 г.] Обична моя Мария, Седя си в един кът от мравуняка и мисля за нашия свят. Призовавам го. Неговото сияние слиза над мен, възникват картините и виденията, идват приятелите, отварят се вратите на Царството Божие.
към текста >>

Ходим по познатите пътечки, поздравяваме белите брезички, нашите лични приятели.
И аз те поздравявам в най-ранното утро! Ние пак спазваме традицията с тебе и отиваме в планината. Възлизаме спокойно и ритмично, в хармония с планинския свят. Възлизаме - това е израз на стремежа на душите ни към Него, Който ни е дал живот и здраве. Всяко наше дихание принадлежи на Него, и Той е, Който ни се изявява във всичко с красота и сила. Ходим по познатите пътечки, поздравяваме белите брезички, нашите лични приятели. Усмихваме се и кимваме на цветята, гледаме с обич далечните планини, нашето Царство. Вдъхваме свежия възтръпчив въздух на елите. Постепенно пада умората, ограниченията, които града ни налага. Тук в нашия свят, си отдъхваме. Душите възприемат всеки звук, всеки образ, всяко движение с благодарност.
към текста >>

Това е нашия път във Вечността.
Тук намираме нашия обичен Учител, нашите братя и сестри, Великото Братство, което е дело на святите и светли образи на човечеството. Поточето, което тича срещу нас - такъв е неговия ритъм в общата хармония. Ветрецът люлее цветята и тревичките, и те се прекланят в общия ритъм. Всеки ден тук ние ходим и ние трябва да присъстваме тук, трябва да минем, макар и мислено. Такъв е момента, такава е повелята - нагоре и все по-нагоре над горите, над слънчевите поляни към светлите, сияйни върхове. Това е нашия път във Вечността. Обични брат Боян, От Него излязохме и при Него ще се върнем. Работата за която ни е пратил, ще вършим. Нашите приятели, трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на Компартията. Ако е война, ще воюваме като ангелите Божий, с истина, със светлина, с правда. Нема да отстъпим нито на косъм.
към текста >>

” Обични брат Боян, виж какво говори руския писател Паустовски: „Пътят ни води към Златен век!
Христос ги нарича крадци и разбойници. Сега ето какво казва Учителят: „Които искат да ме следват, нека се подвизават в Дух и Истина, в Чистота и Святост! Братството там, дето е Духа! Не се смущавайте. Мир имайте! ” Обични брат Боян, виж какво говори руския писател Паустовски: „Пътят ни води към Златен век! Той ще дойде. Ние трябва да сме щастливи, че около нас вече шуми вятъра на този век и кара сърцата ни да бият по-силно.” Виждаш, че и днес, както и в миналото, поетите са пророците. Те първи долавят Новото, което иде. Те първи долавят идването на Новия ден. Обични брат Боян, и тук като съм, всякога мисля за святата наша работа.
към текста >>

Да се учим със смирение, да се приобщаваме към великия живот с благоговение, това е нашия път.
Те първи долавят Новото, което иде. Те първи долавят идването на Новия ден. Обични брат Боян, и тук като съм, всякога мисля за святата наша работа. Никакви идоли, никакви кумири, никакви мъртви форми и догми. Здрав, чист, светъл, слънчев живот в Дух и Истина. Да се учим със смирение, да се приобщаваме към великия живот с благоговение, това е нашия път. Един ден ще създадем Литературен център. Той ще подготвя Словото за печат, ще разширим работата му, ще се изучават литературите на всички народи. Най-хубавите образци на Словото ще издадем. Това ще бъде голямо, световно издателство. Търсете стъпките на Духа, търсете първо Царството Божие.
към текста >>

Еднъж открита, тя е път за душите към Царството Божие.
Каква голяма творческа работа ни чака! Ето за какво мисля винаги и виждаш, аз може да съм тук между зидовете, зад решетките, аз живея в Елисейските полета, срещам се и разговарям с моите братя по дух, онази велика фамилия на Духа, която живее във Вечността и във Всемира. Прочетете от Матея, 15 гл., 13 ст. Наближава Учебната ни година. Школата на Учителя продължава. Еднъж открита, тя е път за душите към Царството Божие. Бъди бодър духом, бъди здрав! Учителят ще ни даде условия да довършим работата си. [Август 1962 г.] [Краят на 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето грее в нашия свят. Поляните и върховете и горите живеят и дишат, пълни с живот. И ние живеем и мислим изпълнени от същия живот.
към текста >>

Спомняш ли си, че по това време предприемахме нашето пътуване по Балкана?
Намерих малко мащерика тука в скалите, като рилската, същия аромат има, искрица от нашия свят. Това е моя пейзаж сега, и аз благодаря за него! Въздухът е хубав, понякога от върховете слиза ароматен ветрец, от реката иде прохлада. Вечер гледам звездите, сутрин посрещам Слънцето. Виждаш, и аз имам някои опорни точки. Спомняш ли си, че по това време предприемахме нашето пътуване по Балкана? И сега виждам просторните била, синьото небе, минзухарите край преспите, чувам песента на изворите, усещам сладостния дъх на въздуха от височините. Ех, нашите родни планини! И небесният мир е над него. Чувствам се щастлив. Лошите условия почти не виждам.
към текста >>

Това е нашия път.
Ние сме всякога заедно в нашата работа. Работата за Високия Идеал е свещена! Тя заслужава всички жертви. Учениците на Божествената Школа, трябва да страдат, да мислят, да се молят, за да дойдат добрите условия за всички. Тъй е било през всички времена, тъй е сега. Това е нашия път. [1 март 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето посрещам сутрин с мисълта за тебе! Тъй започва моя ден. И вечер пак заедно го изпращаме. Тъй беше и в нашето Светилище в Рила, в нашето Царство, където живеем заедно сега и всякога. Гледам спокойно как времето тече край мен както реката край която живея - нашата Марица.
към текста >>

Нали в Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашето сърце.” Ние вече извървяхме по-големия път.
Но закона е такъв. Това през което минават учениците, иде и за всички останали хора. Обични брат Боян, всеки да бъде на местото си, където е поставен от Учителя - да устоява за Делото. Никой нема да се оттегли от поста си. Спокойни, смели, решителни, силни, радостни в мъчнотиите. Нали в Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашето сърце.” Ние вече извървяхме по-големия път. И в малкия, който ни остава, ще бъдем все така верни и истинни. Без страх в Любовта безгранична. [20 декември 1959 г.] Обични брат Боян, Най-хубавите мигове на живота ни са, когато правим връзка с Бога. Те са свещените мигове. Заради тях живеем.
към текста >>

Той е като крайния връх върху който те се проектират Неговият път е пророчество за всички.
В Молитвата на ученика е казано: „Да бъда Господи като малките деца на Твоето Царство послушен, прилежен, търпелив и постоянен.” Това са качества на най-малките в Царството Божие. Много са образите на Любовта и всичките са прекрасни. За всяка епоха е имало пророк. Пророкът се ражда, той не се назначава с указ. В него като във фокус се засрещат силите, които действат в дадена епоха и се разрешават. Той е като крайния връх върху който те се проектират Неговият път е пророчество за всички. И където и да се намира, където и да ходи, той е като че ли в Райската градина, и Господ го води за ръка и го учи. С каква сила иде светлината? - Това не е само физическа сила, разумност има тук и интелигентност. Всички форми на живота разкриват съдържанието на светлината - майката, бащата, брата, сестрата, приятеля, възлюблената. Навсякъде, където се проявява Любовта, това е живота на Царството Божие.
към текста >>

Тъй пътуват разумните същества.
Всички братя и сестри ви обичат! И вас, и Жечо. Те ви изпращат струи от любовта. Те са в непрестанна молитва за вас! Мисли на ученика: Човек един ден ще може да проектира своята мисъл, да създаде една форма в един далечен свят, да го посети и изучава. Тъй пътуват разумните същества. За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите? Потомците на далечните завоеватели днес пак надигат глава. Половината човечество е турено на работа, за да подготви похода им към света. Дали ще се намери един нов Аеций, който да спре Атила? В своята книга „Русия и Европа” Данилевски отделя голямо място на проблема - Защо запада мрази Русия?
към текста >>

За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите?
И вас, и Жечо. Те ви изпращат струи от любовта. Те са в непрестанна молитва за вас! Мисли на ученика: Човек един ден ще може да проектира своята мисъл, да създаде една форма в един далечен свят, да го посети и изучава. Тъй пътуват разумните същества. За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите? Потомците на далечните завоеватели днес пак надигат глава. Половината човечество е турено на работа, за да подготви похода им към света. Дали ще се намери един нов Аеций, който да спре Атила? В своята книга „Русия и Европа” Данилевски отделя голямо място на проблема - Защо запада мрази Русия? И не може да намери отговор на този въпрос.
към текста >>

Има само един велик и славен път на живота.
Има ли от какво да се страхувате? Ученикът нема страх нито от смъртта, нито от условията. Всички добродетели, всички качества и сили с които човек устоява, бори се и твори, идват от Божествения живот в него. Като изучава хората, наблюдавайки как Бог се изявява в света, в необозримо разнообразие и красота Христос казва: „Отец ми работи, Делата Той прави! ” В това седи Учението на Христа. Има само един велик и славен път на живота. Това е служението на Бога. В това седи Учението на Христа. „Не дойдох своята воля да сторя, но Волята на Този, Който ме е проводил.” Това е Учението на Учителя. Пътят на ученика - това е служение на Бога. Това е посвещение и като служиш, не да се чувстваш принуден, а това да бъде за тебе извор на радост и мир.
към текста >>

Пътят на ученика - това е служение на Бога.
” В това седи Учението на Христа. Има само един велик и славен път на живота. Това е служението на Бога. В това седи Учението на Христа. „Не дойдох своята воля да сторя, но Волята на Този, Който ме е проводил.” Това е Учението на Учителя. Пътят на ученика - това е служение на Бога. Това е посвещение и като служиш, не да се чувстваш принуден, а това да бъде за тебе извор на радост и мир. Това е радост и мир на Божествения живот. Това е благословението на Учителя. Посетих и видях света на онеправданите, на забравените, онзи свят. Духът на Учителя преустройва днес света, въздава за неправдите, възстановява правдата, туря ред, събира, събаря затворите, отваря тъмниците, освобождава и благославя.
към текста >>

Учителят устройва пътя ти.
Това е благословението на Учителя. Посетих и видях света на онеправданите, на забравените, онзи свят. Духът на Учителя преустройва днес света, въздава за неправдите, възстановява правдата, туря ред, събира, събаря затворите, отваря тъмниците, освобождава и благославя. Има ли от какво да се страхуваме? Ученикът на Учителя нема страх нито от смъртта, нито от условията. Учителят устройва пътя ти. Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб.
към текста >>

Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот.
Има ли от какво да се страхуваме? Ученикът на Учителя нема страх нито от смъртта, нито от условията. Учителят устройва пътя ти. Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб. Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек!
към текста >>

Това малко цветенце пропътува Царството Божие.
Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек! Разумните същества си служат с много малко материя. Колкото по-интелигентно е едно същество, толкоз с по-малко материя си служи. Това малко цветенце пропътува Царството Божие. Това малко цветенце проповядва Царството Божие на тази основа на Великото Братство. Ние проповядваме Царството Божие със здрав и хубав живот. Може и със Слово да го облечем, но силата е в живота. Мисълта е дреха на Божествения живот. Чувството също е дреха.
към текста >>

Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата.
„Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон." Каквото да искаме повече, ние сме служители на Великото Дело. Да живееш в Бога ще рече да живееш извън времето и пространството, т.е. навсякъде и всякога. Привеждай всяко нещо към Божествения живот, то е мярката. Всяко нещо има стойност, доколкото има отношение към Него. Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата. Пази свободата на душата си. При всички условия ние имаме радостта да живеем, да мислим, да се молим, да се подвизаваме. Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието.
към текста >>

Това е нашия път.
Привеждай всяко нещо към Божествения живот, то е мярката. Всяко нещо има стойност, доколкото има отношение към Него. Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата. Пази свободата на душата си. При всички условия ние имаме радостта да живеем, да мислим, да се молим, да се подвизаваме. Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Мислите, чувствата, постъпките на ученика, отношенията му към човека са проникнати от Любовта му към Бога. Това е пътя на ученика.
към текста >>

Това е пътя на ученика.
Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Мислите, чувствата, постъпките на ученика, отношенията му към човека са проникнати от Любовта му към Бога. Това е пътя на ученика. Ние имаме радостта, която Божия Дух носи, т.е. Вечната радост. Който се отрече от всичко, ще придобие всичко. Изчаквай времето, за да почнеш една работа, когато Господ ти каже. Но внимавай да не пропуснеш този момент.
към текста >>

Пътят на Синовете Божии е път на служение, път на изпълнение Волята Божия, път на единство, на Мир в Бога.
От човеците милост не очакваме! Тек сме изпратени за работа. Нашият живот в Бога е непреривен. Той продължава при всички условия. Той е нашето призвание, заради него сме дошли. Пътят на Синовете Божии е път на служение, път на изпълнение Волята Божия, път на единство, на Мир в Бога. Молитвата е най-важната ни работа. В Молитвата трябва да се образува връзката, да се поддържа единство, чистотата. Тогава идва силата чрез нея. Тогава идва Духът. Сърцето трябва да подкрепи мисълта.
към текста >>

Тъй е казано Словото: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” От всичко най-обичам да мисля за тебе, за нашия хубав свят, за нашия светъл път с Учителя.
Където и да сме, даже и тук, ние сме в Божествената Школа, и сам Учителя ни учи. Защо трябва да се безпокоим? [15 декември 1962 г.] Обична моя Мария, Сега вече всички признаци са на лице, че скоро ще излезем. Наближава времето и много е близко, когато пак ще тръгнем с тебе из нашия свят, ще дишаме, ще мислим, ще слушаме великото словословие, ще разчитаме буквите с които е написано Неговото Свято Име.Това са живите букви и всяка звучи във великия хорал, който изпълня Всемира. Обична моя Мария, живота ни е един живот, душите ни са една душа. Тъй е казано Словото: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” От всичко най-обичам да мисля за тебе, за нашия хубав свят, за нашия светъл път с Учителя. Аз всякога мисля за тебе. Сега ние сме всякога заедно. Пролетта настъпва. От тука следя нейните стъпки навсякъде из нашето Царство. Тъй както ние си ходехме с тебе, срещахме я като скъп гост из нашата небесна родина и й се радвахме.
към текста >>

Душите ни пътуват в царството на Духа.
Условията ни чакат, и винаги ще ни чакат. Един ден пак ще посетим нашите любими места, ще пеем песните си край вечерния огън. Ще посрещнем слънцето на ранина, ще разговаряме. Свещено нещо е разговора, Бог присъства. Тук в затвора нещо много малко в мене е ангажирано. Душите ни пътуват в царството на Духа. Тъй не усещам, че съм затворник, и всъщност не съм. Усмихвам се като гледам старанието на хората да направят нещо противно на Божествения ден. Където и да обърнеш погледа си, Бог царува във Всемира. Обична моя Мария, приеми моя поздрав! Бъди здрава, бодра духом, силна да издържиш на всичко!
към текста >>

Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя.
Днешните хора не могат да оценят красотата и силата на Словото на Учителя. Трябва хора други. Трябва чистота, трябва свещено чувство. Ще дойдат хора, ще дойдат и условия. Човек трябва да изживее личния си живот, за да се възвърне към живота на Цялото. Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя. Това е Школата на Учителя. В човека може да се прояви и един ангел, но може да се прояви един демон. Не бързай да се произнасяш за човека, той е незавършена картина. Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми?
към текста >>

В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството.
Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми? Като им е дала тела, природата е затворила в тях духовете. Някои от тях са много опасни. Всяко страдание ни приближава до реалността, затова ученикът благодари за страданията си. В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството. Смъртта не е най-голямото нещастие. В някои случаи тя е освобождение. В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото. Светът е създаден, за да се прояви Бог. Хората все очакват нещо от бъдещето, а настоящето не оценяват.
към текста >>

В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото.
Някои от тях са много опасни. Всяко страдание ни приближава до реалността, затова ученикът благодари за страданията си. В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството. Смъртта не е най-голямото нещастие. В някои случаи тя е освобождение. В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото. Светът е създаден, за да се прояви Бог. Хората все очакват нещо от бъдещето, а настоящето не оценяват. Минало, настояще и бъдеще са едно. „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.” Бог ни Се изявява по хиляди начини. Как ще се изяви Бог за очите ни?
към текста >>

За човека, за ученика остава само Вечния път.
Бога виждам навсякъде. Върху проблема за свободата, сега придобихме нова светлина. Кой човек е свободен? Социализмът не харесвам. Но като се притури и това, че в него се загнездиха старите пороци: лъжата, лицемерието, неправдата, насилието, алчността, какво може да кажем тогава за него? За човека, за ученика остава само Вечния път. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взема и външен образ, и ще го измъчва,за да го познае човек, че е зло и да се отрече от него. Нема значение какво име ще носи злото и каква униформа, то е все същото зло през всички времена -древното зло вътре в човека. Бялото Братство работи да освободи човека от ... на злото. Силите на злото са обсебили човека преди хиляди години. От тогава е почнала тази тъмна епоха.
към текста >>

Всеки човек има свой път.
Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Твоята воля да бъде едно с Божията воля. Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път. В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека. Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят.
към текста >>

В този път се редуват радостите и страданията.
Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път. В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека. Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят. Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя.
към текста >>

Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя.
В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека. Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят. Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя. Там е лъжата. В Бялото Братство всичко може да се прости, само лъжата не се прощава. Дето е лъжата, там не е Бялото Братство. Пазете Делото от лъжата и лицемерието. Те са най-големите ни врагове.
към текста >>

Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот.
Отвори ни очите ни да виждаме Неговия живот. Благ е Господ и много милостив. Човечеството днес преживява едно възраждане на езичеството, възвръщане към идолопоклонството. Много Божества си създават хората и то твърдите, посредствени, подобни на тях.....е служение на Бога. Христос е явление на Божествения живот. Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот. Всички форми, всички величества трябва да отпаднат, да остане само чистия живот, вечния живот. Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит. Вечните типове от историята се повтарят, те са живи и днес - и добрите и злите. Значи трябва да ги разпознава само човек. Те носят сега други имена: и Нерон, и Калигула, и Пилат, и Каяфа, живели някога.
към текста >>

Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя.
Приемай с благодарност плодовете на Любовта - големите и малките. Хората питат: „Има ли Бог? ” Щом има Любов, щом има живот, има Бог. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Хлябът на Божествения живот. Тях приемай за храна. Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя. Повече хора седят индиферентни. Човек върви, за да дойде при Учителя, и там чрез Учителя може да отиде при Бога и към обичта на душите към нея та да привличат човешките души. За тях те са готови на всички жертви. Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си. Божиите куриери обхождат Космоса.
към текста >>

Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си.
Тях приемай за храна. Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя. Повече хора седят индиферентни. Човек върви, за да дойде при Учителя, и там чрез Учителя може да отиде при Бога и към обичта на душите към нея та да привличат човешките души. За тях те са готови на всички жертви. Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си. Божиите куриери обхождат Космоса. Те идат от най-далечните Слънца и планети. Какви ли не блага ни донасят те! Светлината е Божият приятел. Той разнася Божиите блага из цялата Вселена.
към текста >>

Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна.
Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна. Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна. Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор. Не, трябва време, трябва работа, трябва да израстне човек, докато намери отговор на един важен проблем. При всяка болест, криза, опасност, от човека зависи как ще я премина. Има един вътрешен момент, в който човек определя своето отношение към Първата причина. От този момент зависи как ще премине опасността, ще живее ли човек, или не.
към текста >>

Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор.
Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна. Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна. Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор. Не, трябва време, трябва работа, трябва да израстне човек, докато намери отговор на един важен проблем. При всяка болест, криза, опасност, от човека зависи как ще я премина. Има един вътрешен момент, в който човек определя своето отношение към Първата причина. От този момент зависи как ще премине опасността, ще живее ли човек, или не. Обична моя Мария, Ангел мой прекрасен, аз всякога мисля за тебе!
към текста >>

Винаги учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, опази ни за Твоето Дело..... Господи.....Ти ни закриляй Боже мой. Амин!
Учителят да те прегърне и да те води в Своето Царство и да те учи. Обична моя Мария, скоро и аз ще дойда при тебе. Боже мой, какъв хубав живот ми подари Ти Господи! Благодарим Ти за всичко Боже мой! Благодарим Ти за всичко обични мой Учителю! Винаги учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, опази ни за Твоето Дело..... Господи.....Ти ни закриляй Боже мой. Амин! [31 октомври 1961 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Евангелието е благовестие за Вечния живот. Ние проповядваме Евангелието, Учението на Духа, Учението за Вечния живот, Учението на Учителя. Трепти звездица в небето. Тя ни носи поздрав от Вечността.
към текста >>

Чудни са Божиите пътища!
Хубава есен ни подари Господ тази година. Изявление на Любовта. Тя е връзка със света на Любовта. Чрез нея можем да извикаме една любима душа, да разговаряме с нея. Цветята служат за връзка с Духовния свят. Чудни са Божиите пътища! [12 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа! Аз всякога мисля за нашия обичен Учител! Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта.
към текста >>

Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа!
Тя е връзка със света на Любовта. Чрез нея можем да извикаме една любима душа, да разговаряме с нея. Цветята служат за връзка с Духовния свят. Чудни са Божиите пътища! [12 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа! Аз всякога мисля за нашия обичен Учител! Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта. Обична моя Мария, Сега е нашето време за Езерата. То не е преминало, то е и сега и всякога.
към текста >>

Възлизаме на светлия връх, когото тъй обичаме, защото много пъти сме бивали с Учителя.
Малката чешмичка под върха на „Размишлението” и сега си тече на свобода, и пее своята песенчица. Каменоломчето цъфти в скалите, ветреца разклаща тревичките, смриките ухаят на здраве. Над белите преспи небето е дълбоко, синьо. Нощем звездите се оглеждат в езерата. В ранните свежи утрини ние пак отиваме с тебе към езерото на „Чистотата”. Възлизаме на светлия връх, когото тъй обичаме, защото много пъти сме бивали с Учителя. Ех, тъй е, защото Господ е с нас! А от всички, най-голяма е Любовта. Сутрин отиваме на Молитвения връх. В сиянието на зората се разтапят последните големи звезди. Какъв чуден мир!
към текста >>

В нашия път Молитвата е, която ни крепи и ръководи.
Те ще направят своя кръговрат, и пак ще застанат пред нас, ще ни посрещнат като едно ново бъдеще, още по-хубаво, по-пълно и по-богато. Защото ние живеем с Господа, Който е Бог на живите, а не на мъртвите. Божиите блага никога не се губят. Обична моя Мария, наистина, ние сме щастливи хора! Ние проповядваме един живот, живота на Царството Божие, а не някакви вярвания. В нашия път Молитвата е, която ни крепи и ръководи. Органическият живот не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности, безбройни начини на проявление. Човек познава много малко от тях. Аз съм щастлив човек, защото Бог ме обича и ми праща Своите благословения всякога. Обични брат Боян, Всякога мисля за вас, всякога се моля за малкото стадо, не с безпокойство, а с вяра.
към текста >>

Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен.
Тя се акумулира в живота и пак се освобождава. В страданията душата набира сили за работа. За да се извърши някой процес в съзнанието, човек трябва да мине през огъня на страданието. Ние не сме пеперуди да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си. Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си.
към текста >>

Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде.
В страданията душата набира сили за работа. За да се извърши някой процес в съзнанието, човек трябва да мине през огъня на страданието. Ние не сме пеперуди да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си. Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите?
към текста >>

Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват.
Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване?
към текста >>

Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си.
Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността.
към текста >>

Пътниците малко знаят.
Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината.
към текста >>

Какво са 50-60-100 години пътуване?
Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината. Свободата седи в това да бъдеш в съгласие с Божествения ред и порядък, с неговите закони и сили.
към текста >>

Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността.
Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината. Свободата седи в това да бъдеш в съгласие с Божествения ред и порядък, с неговите закони и сили. [27 декември 1959 г.] Обична моя Мария, Изпращам ти мислите на самотника сред множеството.
към текста >>

То следва своя път, и никой не може да смути Великия Мир, който обгръща тази свещена работа.
Непотребният баласт изостава. Човек се ражда отново. Смъртта е чистене. Хората като не разбират това, боят се от нея. Нищо не може да спъне Божието Дело, никакво насилие отвън. То следва своя път, и никой не може да смути Великия Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди разумния свят. Тя е под Неговите грижи. Напразни са опитите на всички смутители - външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам! ” Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия Мир.
към текста >>

Окултистите, обаче твърдят, че и Невидимия свят е населен, както видимия, и търсят пътища да влезат във връзка с неговите обитатели.
” Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия Мир. Едно трябва да знаете - не бързайте. Човек от всичко, най-много има време. Окултистите са хора, които изследват Невидимия свят. И учените днес изследват Невидимия свят, но мислят, че той не е населен. Окултистите, обаче твърдят, че и Невидимия свят е населен, както видимия, и търсят пътища да влезат във връзка с неговите обитатели. Гледам хората тук, какви ли не престъпления тежат върху тях! Мисля за нашите предатели, които на времето предупредих за това, което искат да извършат. Виждам, на човека греха е тъй привлекателен, както и добротата - злото, както и доброто. Всякога поддържай връзката си с Бога, с Божията Любов. Затова Учителят ни даде формулата: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот.” Тя е ключ за разбиране.
към текста >>

Гледам далечните планини, нашите планини и мисля за тебе, за нашия обичен Учител, за нашия път във Вечността.
Не се отдалечавай много от човека. С него, и малко пред него, колкото да му даваш подтик да върви след тебе. [28 юни 1960 г.] Обична моя Мария, Пак ще ни лъхне планинския ветрец, пак ще се усмихне небето над нас, Слънцето пак ще огрее челата ни в едно с върховете, пак ще посрещнем първия лъч - Олтаря. Ще мислим за Него, ще търсим Неговия живот, ще слушаме Неговото Слово, ще пеем песните Му. В Него е нашия живот - Живот Вечен. Гледам далечните планини, нашите планини и мисля за тебе, за нашия обичен Учител, за нашия път във Вечността. Това са хубавите ни часове тук, от които никой не може да ни лиши. [12 юли 1960 г. - Петровден] Обична моя Мария, Времето, което Бог ни подари беше хубаво, голямо, богато, пълно време. Считай годината равна на век. Бог е, Който държи времето в ръката Си, и пак ще ни даде нашето време.
към текста >>

Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват.
И тук като съм, важно е човек да живее в своя свят, в света, който е дошъл, на който принадлежи, и в който пребивава вечно тук и отвъд. Само тъй ще бъдем силни - да устояваме и издържаме всичко. [19 април 1960 г. - Огняново] Обична моя Мария, След работа, привечер аз се разхождам някой час, или сядам в някое кътче на двора. И ето, ние пак сме заедно. Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват. Ние се разхождаме с тебе заедно и разговаряме. Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността. Тези са хубавите ми часове, и аз ги пазя ревниво и гледам да бъда сам. Постоянно си чета „Високият идеал”. Той изразява най-съвършения копнеж с който дойдохме при Учителя, с който живеем и сега.
към текста >>

Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността.
[19 април 1960 г. - Огняново] Обична моя Мария, След работа, привечер аз се разхождам някой час, или сядам в някое кътче на двора. И ето, ние пак сме заедно. Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват. Ние се разхождаме с тебе заедно и разговаряме. Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността. Тези са хубавите ми часове, и аз ги пазя ревниво и гледам да бъда сам. Постоянно си чета „Високият идеал”. Той изразява най-съвършения копнеж с който дойдохме при Учителя, с който живеем и сега. Това е духовна поема. Не зная дали е изказвано нещо по-хубаво?
към текста >>

Аз, с няколко души се хвърлям да пресека пътя на огъня.
Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше. Всички се издавиха, никой не можа да се спаси. [15 юли 1960 г., Сънувам]: Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори, хората бягат, вятъра гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз, с няколко души се хвърлям да пресека пътя на огъня. Почвам да сека греди, да събарям къщи, за да пресечем огъня, да не се разпространи по-нататък. [5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени.
към текста >>

Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя.
[5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени. Понякога си представям, че седим край огнеца на замъка, дишаме, гледаме, слушаме, мислим, живеем в нашия свят-обширен, красив, вечен. Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя. Ех, простор, въздух, светлина, свят на Любовта прекрасен! Зная, в него всякога ще живеем с тебе. Хубаво и пълно както Бог повелява. Това е нашия свят. Всички, които обичаме и които ни обичат, живеят в Любовта.
към текста >>

Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото.
Наедно преживяхме и най-голямата скръб, когато си замина. Наедно ще довършим работата, която Той ни остави. И заедно ще се върнем при Него. Стремежът към красотата и съвършенството ни доведе при Учителя. Чистият планински извор, високия връх, първия лъч на изгряващото Слънце. Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото. Нашият живот е втъкан в Него. Това е нашия светъл път. В него ние вървим ръка за ръка с тебе - радостни в страданията, силни в изпитанията, ученици на Учителя. Каква мощна сила има в любящите сърца и светлите умове! Чрез тях Бог работи и преобразява света.
към текста >>

Това е нашия светъл път.
И заедно ще се върнем при Него. Стремежът към красотата и съвършенството ни доведе при Учителя. Чистият планински извор, високия връх, първия лъч на изгряващото Слънце. Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото. Нашият живот е втъкан в Него. Това е нашия светъл път. В него ние вървим ръка за ръка с тебе - радостни в страданията, силни в изпитанията, ученици на Учителя. Каква мощна сила има в любящите сърца и светлите умове! Чрез тях Бог работи и преобразява света. Без тях света би се превърнал в пустиня. Пред нашето жилище тук има градинка с цветя, теменуги, шибои, ириси, здравец.
към текста >>

” Слънцето огрява и тука, въздуха е пресен след дъжда, (облаците пътуват по небето, нищо че наоколо се издигат каменни зидове.
Бог е с мене, Учителят е с мене. Понякога се усмихвам, то е защото ние сме пак с тебе наедно и разговаряме. Това са хубавите ми часове тук. Ние сме заедно всички, и Той е с нас. Тъй казва Учителя: „Аз в тях и Ти в Мене Отче, да бъдем едно! ” Слънцето огрява и тука, въздуха е пресен след дъжда, (облаците пътуват по небето, нищо че наоколо се издигат каменни зидове. Те не са пречка за мисълта, нито за чувствата, още по-малко за душата и Духа. Мисля за дните ни при Учителя. Може ли да има по-хубави дни от тях? За какво има да се безпокоим и измъчваме? Тези дни ни принадлежат навеки.
към текста >>

Винаги мисля за нашия път, за нашата работа.
Един ден Симфонията на Мира ще звучи по цялата Земя. Работи, работи върху песните на Учителя. [20 юни 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Чета дните до нашето свиждане търпеливо. Това е моя празник. Аз го очаквам с радост. Винаги мисля за нашия път, за нашата работа. Големи борби стават в човека днес. Те не са политически, нито класови, те са по-дълбоки. Политическите и класовите борби са само едно отражение на нея. Ние трябва да вършим нашата работа при всички условия. Божият план се изпълнява днес.
към текста >>

Бог е, Който устройва пътя ни.
Големи борби стават в човека днес. Те не са политически, нито класови, те са по-дълбоки. Политическите и класовите борби са само едно отражение на нея. Ние трябва да вършим нашата работа при всички условия. Божият план се изпълнява днес. Бог е, Който устройва пътя ни. Трябва да работим с мир, да бъдем търпеливи и разумни като ученици. Хубави дни са тези, и славни дни, наши дни! Благодаря на Учителя за всичко! Той всякога е с нас, не ни е оставил сами. Поздрав на Боян!
към текста >>

Това е нашия път.
Дошло е неговото време, тържествен момент, свещен момент. Този момент преживяваме и ние сега. Поздрави брат Боян! [6 юни 1961 г.] Обични брат Боян, Предай моя поздрав на приятелите! Бог да укрепи Духа им, да издържат на всичко, да бъдат смели и решителни, верни и истинни. Това е нашия път. Ние трябва да присъстваме в тези съдбоносни дни. Да мислим, да чувствуваме, да работим, да се разрешат правилно въпросите, които стоят пред човечеството. Йоан казва, гл. 1,31 ст.: „Аз не Го зная, но затова дойде да кръщава с вода, за да бъде той изявен на Израил.” В Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашите сърца.” И това е нашата радост, да работим за нашия идеал, за Святото дело на Учителя. Има ли по-голямо благословение от това?
към текста >>

Само пътя на Истината води към свободата.
Имам около двайсетина ученици. Те са много благодарни, внимателни, трогателно усърдни, прилежни. Те искат като излезат от затвора, да бъдат независими. Благодаря на Учителя, че ме е пратил тук на работа, на пост, защото Той има тук души, които обича, и иска да им помогне! Условия да се говори -нема, но какво ни пречи да проповядваме Учението с делата си? Само пътя на Истината води към свободата. Обични брат Боян, Сега виждам каква е връзката между нас! Колко е дълбока и славна! Какъв велик живот ни обединява! Приеми моите братски поздрави! Пази здравето си, имаме още работа с тебе.
към текста >>

Учениците са връзката, пътя, по който това благословение идва.
Тя е, която създава големия подем във всички области на живота. Съдържанието на това, което иде е изразено в Словото на Учителя. Най-хубавото, което българите имат, най-голямото им богатство, това е Учителя, Неговото Дело и Неговото Слово, което те днес гонят. Сега малкото семенце, което Той пося, расте в мир. При тази обстановка нашата работа е повече вътрешна, отколкото външна. Учениците са връзката, пътя, по който това благословение идва. Затова учениците на Учителя работят в мир и обич. Те вършат работата си при всички условия. „Не бой се малко стадо, Отец е благоволил да ви даде Царство! ” Учителят е с нас и ние сме с Него, и всички заедно. Той пак казва: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” Поздрав на теб и на всички братя и сестри по случай Новата Учебна година!
към текста >>

Сега ние знаем пътя и имаме Неговия мир.
Помисли само колко любящи души, колко предани ученици на Учителя обединява. Това е Сила Божия неудолима. Предай моя поздрав на приятелите - верните и истинните! Ние сме най-щастливите хора в този век. Ние сме наедно с Учителя. Сега ние знаем пътя и имаме Неговия мир. Ученикът и в затвора като е, пак може да служи на Бога. Това е най-същественото. Аз всякога мисля за тебе с обич. Учителят да бъде с теб, да те пази и закриля, да те ръководи във всичко за Делото Си! Бъди силен духом, непоколебим във вярата, смел и решителен!
към текста >>

Господ устройва пътя ни, дето ни изпрати, там ще работим.
Ний не сме пратени да създаваме партии или църкви, защото сме служители на Царството Божие, носители на Неговия живот. Царството Божие е навсякъде. То е било, е, и ще пребъдва всякога. Важно е духа да бъде крепък, вярата силна, сърцето чисто. Огънят да гори в огнището. Господ устройва пътя ни, дето ни изпрати, там ще работим. Един ден ще се срещнем всички заедно в Дома Господен. Ако е за свобода, свободен е, който живее в Царството Божие. Щом Господ е с нас, всичко имаме. Туй, което днес става в света, за учениците е предметно учение. Ние виждаме какво създава страха, а опитали сме и знаем какво създава любовта.
към текста >>

Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове.
Онези, които гонят вярата в Бога, знаят това. Затова гонят Братството. Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните!
към текста >>

Той ни показа и пътя.
Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре.
към текста >>

И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили.
Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен.
към текста >>

Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен.
И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен. Тихият глас, да чуваш Тихият глас, да изпълняваш Неговите повеления, значи да живееш с Учителя, да живееш с Господа. Това е нашия път, път на ученика. [Средата на август 1961 г.]. Обични брат Боян, Поздравявам теб и приятелите със святите Съборни дни! Мир и светлина на всички ни!
към текста >>

Това е нашия път, път на ученика.
Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен. Тихият глас, да чуваш Тихият глас, да изпълняваш Неговите повеления, значи да живееш с Учителя, да живееш с Господа. Това е нашия път, път на ученика. [Средата на август 1961 г.]. Обични брат Боян, Поздравявам теб и приятелите със святите Съборни дни! Мир и светлина на всички ни! Да бъдем всякога с Учителя! Обичта е по-важна от всякакви външни преобразования.
към текста >>

Това е нашия Вечен път.
Да бъдем всякога с Учителя! Обичта е по-важна от всякакви външни преобразования. Какво значение имат външните промени, ако промените не са станали и в човека? Ние сме най-щастливите хора в тази епоха, защото бяхме с Учителя! Тази ни радост никой не може да отнеме. Това е нашия Вечен път. „Тия са, които вървяха след агнеца, където и да отиде.” /Откровение, 14 гл., 4 ст./ Телото може да бъде турено зад решетките, но мисълта, за мисълта нема решетки. Нашата свобода почива на здрава основа. Понякога си пея тихичко песните на Учителя. Те са живот, те са песни на Небесния живот. В Него те звучат непрестанно.
към текста >>

Да предадеш себе си на Любовта, това е пътя на ученика.
Любовта всичко осветява. А най-голяма е Любовта. Любовта е свята. Първо е Любовта. „Отец ми е по-голям от мене.” Когото докосне Любовта, оживява и възкръсва. Да предадеш себе си на Любовта, това е пътя на ученика. Малко писатели са се докоснали до Любовта. Всички се движат в обектите на Любовта. Който я е познал, дава всичко за Любовта. Него Божията Благодат е осенила. Чрез обект човек вижда Любовта, но самия обект не е любовта.
към текста >>

Нашият път е великата Любов.
Страданията приближават човека до света на Любовта. Ученикът казва: „Да бъдат благословени страданията! ” Бог е допуснал страданията. Да унижиш един човек, значи да огорчиш Божия Дух в него. Да живееш в доброто, значи да живееш в Царството Божие. Нашият път е великата Любов. Страданието е лично, но то е и общ процес в живота, който повдига всички същества. „А кои са тези с белите дрехи? ” - Те идат от голямата скръб. [Декември, 1959 г.]. Обични брат Боян, Изпрати от мен поздрав на всички братя и сестри!
към текста >>

Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас.
Но един ден ще стане явна. Учителят търсят те, макар и да не съзнават това. Нашата задача е да опазим светлината, и нека Той да ни ръководи във всичко, а ние да работим за добрите условия, за Делото Му. Присъствието на Учителя се изявява във всяко вдъхновено творчество. [12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път.
към текста >>

Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас.
Учителят търсят те, макар и да не съзнават това. Нашата задача е да опазим светлината, и нека Той да ни ръководи във всичко, а ние да работим за добрите условия, за Делото Му. Присъствието на Учителя се изявява във всяко вдъхновено творчество. [12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите!
към текста >>

Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение.
[12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите! „Той ми е съсъд избран и драгоценен” Извършвай всяка работа добре, като че я извършваш за Господа. Великите Учения на живота са дадени за повдигане на човека. В никое от тях човека не е поставен тъй високо, както в Христовото Учение.
към текста >>

Сега само той стои пред човека - Святия път.
Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите! „Той ми е съсъд избран и драгоценен” Извършвай всяка работа добре, като че я извършваш за Господа. Великите Учения на живота са дадени за повдигане на човека. В никое от тях човека не е поставен тъй високо, както в Христовото Учение. Само Божественото Учение издига човека до положението Син Божий.
към текста >>

И сега Господ ни води за ръка из Райската градина, и ни учи на Своите пътища.
Вярата е като планински поток - буен и силен. В нея има радост, движение, песен, свежест, здраве. Тя носи поздрав от високите върхове, тя носи поздрава на изгряващото Слънце. Каква голяма работа ни предстои! Постоянно мисля за нея. И сега Господ ни води за ръка из Райската градина, и ни учи на Своите пътища. „Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасяйте, непрестанно се молете.” Поздравявай братята и сестрите от мене! Поздрав и на теб! Пиши на брат Георги и го поздрави от мен! Пиши и на брат Стоицев и го поздрави от мене! [15 ноември 1959 г., Огняново] За мен не се безпокой, аз трябва да бъда тук, това е потребно.
към текста >>

Това е пътя на учениците.
Това са най-хубавите дни от живота ни, защото Той е с нас. Поддържай връзка с приятелите. Дух крепък, вяра жива, сърце топло, ум светъл. Грее ли Слънцето, бликат ли изворите, вее ли вятъра, растат ли тревите, всичко е за добро. Поздрав на всички братя и сестри, верните и истинните! Това е пътя на учениците. Учителят ни предупреди за всичко. Поздрав и на тебе обични брат Боян! [Ноември, 1959 г., Огняново] Един Божествен пратеник чрез мъченичеството си влиза в душите на човеците, повдига ги и ги спасява, и своите мъчители повдига. Такава е великата милост Божия. За всички има спасение.
към текста >>

Школата на Учителя е път към Царството Божие.
В Царството Божие може да живееш при всякакви външни условия, каквито и да бъдат те. Всичко, каквото душата ти желае, ще намериш в Царството Божие. Там са твоите приятели, братя. Там е твоята възлюблена, там е Учителя, там са всички условия, там е свободата - Живот вечен! И това е важно, пази живота на Царството Божие. Школата на Учителя е път към Царството Божие. Царството Божие не е навсякъде. И някога то е навсякъде и всякога. Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода. Вярата и знанието принадлежат на сърцето. Науката и знанието принадлежат на ума.
към текста >>

Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода.
Там е твоята възлюблена, там е Учителя, там са всички условия, там е свободата - Живот вечен! И това е важно, пази живота на Царството Божие. Школата на Учителя е път към Царството Божие. Царството Божие не е навсякъде. И някога то е навсякъде и всякога. Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода. Вярата и знанието принадлежат на сърцето. Науката и знанието принадлежат на ума. С околната среда поддържам най-малката необходима връзка. Целият ми живот е устремен към онзи хубав свят, за който Учителят ни е говорил. Обична моя Мария, хубавите ми часове са, когато мисля за тебе, за нашия живот с Учителя, за нашия братски живот и за хубавия наш свят в който живеем сега, и всякога ще живеем.
към текста >>

Това е пътя към съвършенството, да се възвърне човек към живота на Цялото.
Благодаря за това. Добрите мисли и добрите чувства са Божия Сила. Живот, живот има навсякъде във Всемира. Той прониква пространството, изпълня сърцата ни. Слънцата и планетите, формите на Божествения живот са неизброими. Това е пътя към съвършенството, да се възвърне човек към живота на Цялото. Животът има неизброими прояви, форми и състояния. Органическият живот е само една от тези прояви. Животът изпълня Всемира. Където има материя, има и живот. Пространството подразбира живот, и времето е време поради живота.
към текста >>

В техниката, при предаване и приемане на вълните, апаратите се нагласяват на еднаква вълна, а в Духовния живот това хармонизиране става чрез единния път, едната вяра, едната обич.
Божествената същина на човека е извън времето и пространството, т.е. човек е навсякъде и всякога. Христос казва: „Преди да беше Аврам, Аз бях.” [28 август, денят на любящото сърце.] Обична моя Мария, Господ да те благослови, ангел мой прекрасен! Мислите се предават, и чувствата достигат своята цел. Но тук важи закона: Сходство и хармония. В техниката, при предаване и приемане на вълните, апаратите се нагласяват на еднаква вълна, а в Духовния живот това хармонизиране става чрез единния път, едната вяра, едната обич. Молитвата, размишлението и съзерцанието са методи за това. Те подготвят човека да приема и предава от един възвишен свят, да държи връзка със своите ближни, стези, които го обичат. Павел казва: „Зидете се на дом духовен.” Материалната проекция на човека е малка, ограничена от времето и пространството. Неговата Божествена същина, обаче, изпълня Всемира. Чрез нея той е навсякъде и всякога.
към текста >>

Пътищата на Словото.
На комунистите казвам: Ние не сме против строя, който искате да турите, и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните заради вярата ни. У вас няма търпимост и свобода. Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате. Разговорите на Ел Шадай. Пътищата на Словото. Разговорите на Изгрева. Изгревите на Слънцето. Бог е благ и милостив, тъй Го опитваме ние всеки ден. Човешките пороци виреят еднакво добре и в социалистическия и в капиталистическия порядък. Строят не ги отстранява.
към текста >>

Трябва работа върху човека, трябва път, трябва Школа - Школата на Учителя.
Разговорите на Изгрева. Изгревите на Слънцето. Бог е благ и милостив, тъй Го опитваме ние всеки ден. Човешките пороци виреят еднакво добре и в социалистическия и в капиталистическия порядък. Строят не ги отстранява. Трябва работа върху човека, трябва път, трябва Школа - Школата на Учителя. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обични брат Боян, Има малки птички, полезни. Те чистят растенията от вредители, веселят с песните си, разхубавяват живота с присъствието си. Има скромнички растения. Те дават плодовете си, освежават въздуха, разхубавяват природата. Трябва ли да бъдат унищожавани?
към текста >>

Помисли само, живота на Братството, идеята за Братството, която ни вдъхновяваше в нашия път, опитите с комуните, които направихме като форма на братския живот.
Евангелие от Йоанна, 4 гл., 36, 37, 38 ст. Обични брат Боян, вникни в 1 гл. от Евангелието на Йоана. Не преживяхме ли ние всичко това с Учителя като ученици? Това е живота на благия Божи Дух. Помисли само, живота на Братството, идеята за Братството, която ни вдъхновяваше в нашия път, опитите с комуните, които направихме като форма на братския живот. Това беше предвестник на това, което иде за човечеството. Това беше първа проекция на плана на небето. Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план.
към текста >>

Нашият път е пророчество.
Това беше първа проекция на плана на небето. Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе.
към текста >>

Той е път на човечеството.
Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца.
към текста >>

Тъй Невидимия свят трасира пътя.
Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца. Но може ли то да остане там завинаги?
към текста >>

Пророкът дава път на Божията мисъл, т.е.
Йоан, 12 глава. Живот на благия Божий Дух. Имай вяра и упование, всичко ще се устрои добре. Господ пак ще ни даде време, т.е. живот. [4 октомври 1960 г.] Тук опитвам силата на Учителя, Силата Божия. Пророкът дава път на Божията мисъл, т.е. върши своята работа в света. Тези, които проповядват днес свободата, не вярват в нея, защото с делата си я отричат. Тъй както в миналото онези, които проповядваха Бога, не вярваха в Него, понеже с делата си Го отричаха. В Неговото Име вършеха всички престъпления. Бог е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
към текста >>

Те вървят по неговия път - пътя на свръхчовеците.
Като гледа в себе си, човек може да изучава космичния живот. Джек Лондон е представител на крайния индивидуализъм. Героите му са силни, горди, самоуверени. Той проповядва силната личност. Съветските хора копират героите му. Те вървят по неговия път - пътя на свръхчовеците. Как завършва той? Тъй завършва и Джек Лондон. Всъщност той не беше силен човек, но той създаде героите си като антипод на себе си. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Всеки ден срещаме Царството Божие. Това е наш живот - сега и всякога.
към текста >>

Има идеал, има път.
Цветята цъфтят, за да стават хората по-добри, изворите текат и Слънцето грее, за да стават хората по-добри. В другата ложа страха е основния закон. Той сковава душите, подчинява човека, прави го роб. Видях, силен е онзи, който уповава на Бога, т.е. опира се на една добродетел. Има идеал, има път. Няма ли това, като дойде натиск, става на каша. Тук се запознах с голямото време, което наричат Вечност. Оцених и малкото време. Значи, зная за какво е дадено и какво е неговото предназначение. Учителят говори за лъчите на живота.
към текста >>

Човек много пъти е загубвал формата, която е имал, и е обичал и страдал от това, докато дойде до душата, която никога не може да се загуби.
Той ги създава, Той ги разрушава. Робството ще се възражда във все нови и нови форми. Докога? Докато човек придобие истинската свобода. Не паметници трябва да се издигат, а Живото Слово Божие трябва да се проповядва на човеците. Затова трябва да се работи днес. Човек много пъти е загубвал формата, която е имал, и е обичал и страдал от това, докато дойде до душата, която никога не може да се загуби. Едно е нужно - примирение и работа, работа, работа. Онези на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно, те имат власт само над една малка отсечка от живота, защото животът е отвъд смъртта. Смъртта - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога.
към текста >>

Какъв е тогава пътя на освобождението?
Вярата е силата, която обединява човека с Бога. Красотата на човешката душа се разцъфтява, когато човек се обърне към Бога. Не от властта на капитала, а от властта на греха трябва да бъде освободен човек. Защото, ако човечеството може да бъде освободено от властта на капитала, а греха остане, властта на капитала ще се възроди наново в още по-тежки форми. Положението нема да се подобри. Какъв е тогава пътя на освобождението? Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството. Грехът е незачитане на моралния закон. Живот без Бога, значи живот без моралния закон. То значи - правото е на силния. Закон на джунглите е това.
към текста >>

Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството.
Красотата на човешката душа се разцъфтява, когато човек се обърне към Бога. Не от властта на капитала, а от властта на греха трябва да бъде освободен човек. Защото, ако човечеството може да бъде освободено от властта на капитала, а греха остане, властта на капитала ще се възроди наново в още по-тежки форми. Положението нема да се подобри. Какъв е тогава пътя на освобождението? Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството. Грехът е незачитане на моралния закон. Живот без Бога, значи живот без моралния закон. То значи - правото е на силния. Закон на джунглите е това. Пренебрегне ли човек моралния закон, идейната борба се изражда.
към текста >>

” По този път трябва да се мине.
Ти може да го намериш в него. Бог може да ти се изяви чрез един човек. Ние сме живот на Благия Божи Дух, радостната сила Божия с която Той твори. Има неща, които трябва да станат неизбежно. Христос казва: „Чашата, която Отец ми дава да я не пия ли? ” По този път трябва да се мине. „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето! ” Тялото и душата да бъдат едно, да няма раздвоение. Щом живеем на Земята, тело трябва да има, за да се прояви душата и Духа. Духът трябва да съответства на тях. Братството трябва да има материална основа, организация, форма, но тя трябва да отговаря на идеите, да бъде облекло на тях.
към текста >>

Един живот, един идеал, един път, една мисъл.
Социализъмът е кармата на човечеството. Сега се разрешава вековната карма на човечеството, т.е. човеците плащат за всички престъпления, които са вършили. Ликвидация на века нарича Учителя тази епоха. Ние сме не само братя, но и приятели. Един живот, един идеал, един път, една мисъл. Потомците на Каина живеят днес във всички народи. Те всякога са готови насила да те убият. И в затвора като е, ученика е свободен. Той спокойно размишлява върху живота. Братя и приятели, това са най-хубавите отношения.
към текста >>

Пътят на душите ни е един.
Езерата са живи в душите ни. Планините и изворите ни очакват. Сега те сияят, огрени от Слънцето, пълни с живот - образ и символ на нашия свят. Ех, тука много малко нещо отменя тука, душата ми, ума и сърцето ми са в нашето Царство. Там винаги сме заедно. Пътят на душите ни е един. Учителят казва: „Аз живея и вие ще живеете.” Йоан, 14 гл., 19 ст. „Колко е хубав Божият Мир! ” Обични брат Боян, мисля си върху думите, които Учителят ни каза при последната ни експедиция, екскурзия на Витоша: „България - пълен неутралитет! ” Днес светът е разделен на два лагера. Нито едните, нито другите пазят Божия закон.
към текста >>

То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва пътя, учи човека.
Атомната бомба е само последица от нея. Цинизма, хулиганщината, разпуснатостта на младите, жестокосърдечието, омразата, неправдата, насилието са признак, че човечеството е нападнато от низши духове. Те искат да обсебят човека, да използват силите му, да ограбят богатството му, да спънат развитието му. Като използват силите, които са ограбени от самия него, те го поробват. Бялото Братство се моли за човека да го освободи. То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва пътя, учи човека. Всъщност това е борбата, която се води в света. Напрежението е голямо, опасността е голяма! Учениците на Учителя работят. Вяра, молитва, мисъл, живот, воля. Божествените добродетели са силите на душата.
към текста >>

Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето!
Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоя Божествен план за Делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога.” Посвещение, значи да посветим живота си, силите, способностите си, всичко каквото имаме на Господа. Ти си пратен да служиш. Тогава иде Мира. [7 октомври 1960 г.] Съвременните материалисти насмешливо казват, че човек след като е проникнал в пространството, в Мировото пространство, никъде не е намерил Бога. Детински представи! Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето! Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва. Бог храни ума и сърцето ни. Него познаваме като живот. Как искате да Го срещнете в пространството другояче? Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си.
към текста >>

Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва.
Ти си пратен да служиш. Тогава иде Мира. [7 октомври 1960 г.] Съвременните материалисти насмешливо казват, че човек след като е проникнал в пространството, в Мировото пространство, никъде не е намерил Бога. Детински представи! Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето! Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва. Бог храни ума и сърцето ни. Него познаваме като живот. Как искате да Го срещнете в пространството другояче? Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си. Един ден ще отвори очите им.
към текста >>

В пътя на страданието най-подхожда мълчанието.
Ние живеем в онези, които ни обичат, и които обичаме. В тяхното сърце, ум и души живота не е затворен само във формите. Има един живот, една сила, една душа, един Дух, една Любов към Господа. „Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно! ” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите.
към текста >>

Това е Голгота, път към възкресението.
В тяхното сърце, ум и души живота не е затворен само във формите. Има един живот, една сила, една душа, един Дух, една Любов към Господа. „Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно! ” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света.
към текста >>

” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа.
„Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно! ” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света. Може да се проследят къде се явява, как настъпва или се оттегля. Наследствеността е взаимно проникване на индивида до пълно слизане, преминава през безброй много комбинации.
към текста >>

Нашият път е вечен, закъде ще бързаш?
Има ги и ги загубва, докато разбере, че нищо не му принадлежи, и се примири. Остава Божественото: ума, сърцето и волята. От всички видове мъчения на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания с уреди и други, най-тежко е може би измъчванието с човек. Има хора присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. Нашият път е вечен, закъде ще бързаш? Понякога слабите наглед същества имат по-голяма съпротивителна сила. Те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди с борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно се унищожават. Затова е казано: „Кротките ще наследят Земята.” Няма да остане сила, създадено от човеците, която да не се съкруши. Има идеи, мисли и чувства редки.
към текста >>

Човекът много пъти може да извърши неправди, но един ден ще извърши неправда в присъствието Божие.
Тъй познаваме ние Бога в човека, Господ и Бог на великата жертва. Виждам великия Божествен живот, който изпълва душите и сърцата и умовете на Синовете Божии. Това е великия Божествен живот на Всемира. Ангели Божий ходят по Земята. Често те вземат най-скромната форма. Човекът много пъти може да извърши неправди, но един ден ще извърши неправда в присъствието Божие. Тогава ще плати за всичко. „Той ми е съсъд избран и драгоценен.” Учителят живее в сърцата и душите на своите ученици. Трябва мярка във всяко нещо. Мярката е качество на Божествения живот. Човек трябва да работи хубаво, добре, честно.
към текста >>

Ние пътуваме в мировото пространство и славим Господа.
Понякога то става масово - цели народи, цели тълпи, цели организации, идеологии могат да бъдат обсебени и ограбени, използвани за други цели. Духът на древните завоеватели се възражда днес, при сегашната обстановка. Докъде ли ще доведе това? Упованието ти да бъде в Бога. „Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.” Това е същественото. Ние пътуваме в мировото пространство и славим Господа. Ти човече, който имаш ограничена представа за живота, мисли, че Божията Правда се изчерпва в този малък твой живот. Мислиш ли това? Божията Правда действа във вековете в този и в онзи свят. Малкото агънце блее, но няма кой да го чуе. И животните опитват човешката правда.
към текста >>

Лъчите на живота чертаят пътя на човека.
В нея е спасението на човечеството. Лъчът от най-отдалечената звезда достига до нас. Това е сила, лъчите на сърцето, ума. Лъчите на живота достигат до най-отдалечените предели на Вселената, до всички Слънца и Планети. Там те намират обичните същества и носят дарове за тях. Лъчите на живота чертаят пътя на човека. Изпълнението на една работа е разрешаване не само на ред технически задачи, но и задача на ума и на сърцето. В творчеството човек расте и се развива. „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах.” В Бялото Братство организацията е теократична. Великият Разумен център е, който организира, ръководи и твори в Братството. Комунистите не съзнават, че техното дело е изкористено, че то е вече в ръцете на същите онези сили, срещу които те се бореха и срещу които го създадоха.
към текста >>

Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя.
Той е вечната сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите чрез които се изявява. Той е вечен, чист и свят. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човек трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя. Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините. Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо. „Общение с Бога” - това е най-важното, това е смисъла, затова сме призвани. Нашата работа е молитва. И като работим, ние славим Бога.
към текста >>

Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо.
Той е вечен, чист и свят. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човек трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя. Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините. Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо. „Общение с Бога” - това е най-важното, това е смисъла, затова сме призвани. Нашата работа е молитва. И като работим, ние славим Бога. „Да се освети Името Твое! ” Напразно хората се опитват да подчинят Божественото на човешкото, напразно се опитват те да се окове Божествения живот в човешки форми, организации, общества, църкви, догми, канони.
към текста >>

Това е погрешен, гибелен път.
Ако гледаш с любов малкия живот и го пазиш, има Бог. Ако унищожаваш и грабиш и онеправдаваш, нема Бог. Съвременният човек, заобиколен от студените механизми, създадени от него самия, едва ли ще бъде щастлив. Машините разсипват ума и сърцето. Те постоянно утвърждават неговото съществувание, подхранват личните чувства, гордостта. Това е погрешен, гибелен път. Съвременният човек е толкова отровен от научния скептицизъм, че ако се опитате да му заговорите за Бога, почва да ви гледа с раздвоени очи. Става неспокоен, става му неловко. Хората ще опитат, че живота без Бога е проклятие и ад. [26 ноември 1960 г.] Д-р Цанев ми прочете възражението на адвокатите по делото. То е направено ясно и обосновано.
към текста >>

Той устройва пътищата ни.
Школата на Учителя е живот. Ние Го опитваме и познаваме. „Той е убежище мое и крепост моя.” Условията и формите се променят, нищо не е неизменно. Всичко тече и се променя. Гледай напред, гледай с вяра, надежда, упование. Той устройва пътищата ни. Изгрева, това е живота на Учителя, живота на Царството Божие. Той възниква, когато дойде Неговото време, навсякъде, където може Той да благоволи. Човеците пак Го не познаха и пак не Го приеха. Малкото кокиченце има своето време. Теменужката също.
към текста >>

Школата на Учителя е път за повдигане на човека.
Навсякъде срещам моя брат. От сърцето и очите му излиза Лъч Небесен. Школата на Учителя Веднъж открита, Школата на Учителя ще продължава. Тя е не само за българите, тя е за човечеството. Не само за сегашното, но и за бъдещото. Школата на Учителя е път за повдигане на човека. Тя е отговор на великия разумен свят, на онзи стремеж на човешката душа към съвършенство, красота, знание, свобода. „Събуй обущата си, защото местото на което стоиш е свято! ” Чистотата, радостта, кротостта, смирението, послушанието. Школата на Учителя е среда на Любовта. В нея се отглеждат най-хубавите чувства, братството и приятелството.
към текста >>

Те имат свой път, своя мисия.
Те обсебват най-благородните думи и паметта на великите хора. И като говорят от тяхно име, с това прикриват престъпленията си. Колкото повече преследват Истината, толкова тя става по-силна и лъчезарна. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия свят. Те имат свой път, своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, той не устоява. И мъчениците, светиите и героите на вярата смирени и велики в страдания, ние черпим сила от тях. Нашият живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия.
към текста >>

Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат Неговия път, са членове на това велико семейство.
Любовта е силата на приятелството. Тя го крепи и вдъхновява. Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във Вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат Неговия път, са членове на това велико семейство. Псалмопевецът нарича това семейство Дома Господен. Едно желае душата ми и него всякога ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си. Без Любов, без Истина, без Правда Мир не може да има. „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я необвзе.” Виделината и тъмнината, това са човешки съзнания. Бог няма да остави човека да заспи в еднообразието.
към текста >>

Често преминавам мислено нашия път с Учителя.
В човечеството, в човешкото общество работят същите сили. Най-после човек ще възтържествува над звяра. Той е определен да бъде господар на живота. Всичко каквото става, подготвя идването на Новия човек днес. [Есента 1960 г.] Обични брат Боян, Бог, Който ни даде хубавите условия, подготвя още по-хубави занапред, защото в Неговите решения обратни действия нема. Често преминавам мислено нашия път с Учителя. Сега Той е обкръжен с ореола на святост. Вярата в Бога е вяра във вечния живот. Бог ни води със Своя Дух и е подготвил условията ни. Той и днес ни води със силна ръка. Ние живеем и мислим в Неговото Дихание.
към текста >>

В нашия път има необозрими възможности.
Сега тъй проповядвам Учението тук. Поздрав на приятелите! „Без страх в Любовта безгранична! ” Всякога мисля за вас. Всичко, което е създадено, е създадено, за да се изявява Бог. В нашия път има необозрими възможности. Човек ще опита всички положения. Ще бъде честван и възхваляван, ще бъде онеправдан и гонен. Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията. Господ е скрил в страданията блага. Те са само тяхната горчива обвивка.
към текста >>

Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията.
” Всякога мисля за вас. Всичко, което е създадено, е създадено, за да се изявява Бог. В нашия път има необозрими възможности. Човек ще опита всички положения. Ще бъде честван и възхваляван, ще бъде онеправдан и гонен. Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията. Господ е скрил в страданията блага. Те са само тяхната горчива обвивка. Вълна на страдания залива човечеството. Бог присъства в тях. Не трябва ли и ние да вземем дял?
към текста >>

По своя път Духа е оставил формите.
Не е само органическия начин за натрупване и използване на слънчевата светлина. Има много други, по-съвършени, по-висши прояви. Не е само органическия свят, където живота се проявява. Има по-съвършен живот и висши сетива, висши енергии се акумулират при образуването на чувствата и мислите. Те са пък храна за интелигентни, възвишени същества. По своя път Духа е оставил формите. Те говорят за Него. Затова всяка епоха създава свои форми. Те говорят за Духа, Който е работил в нея. Ние мислим за човека не по това, което той говори, а според неговите дела. Когато видиш Божията ръка да действува, даже и във враговете ти, застани с благоговение, приветствай я и благодари.
към текста >>

Школата на Учителя е път на освобождение.
Нашата борба не е против плът и кръв. Не са виновни само хората за жестокостите и неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия отвън и отвътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на освобождение. Това е святата наша работа. Сега тук уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат по-свободни. Тук ме е пратил Учителя на работа -сред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен!
към текста >>

Че нали ние и сега летим, пътуваме в Космоса с този голям космичен кораб, наречен Земя!
„Той е убежище мое и крепост моя.” Има един велик живот на Бога, на който ние принадлежим. Той е нашия голям живот. Личният живот се явява и изчезва, обаче, настава време, когато личното битие преминава. Остава живота на Бога. Хората мечтаят да летят в Космоса. Че нали ние и сега летим, пътуваме в Космоса с този голям космичен кораб, наречен Земя! И колко чудесно е устроен този кораб! Как е обзаведен! Как е защитен от вредните космични влияния! Какво разнообразие на живот има на него! Как е уреден, отоплението му, напояването му, как е осигурено движението му, какво разнообразие на съществата, и как е осигурена прехраната им чрез светлината и живота!
към текста >>

Това е пътуващия космичен университет, който Бог е устроил за нас, неговите деца - да пътуваме и да се учим.
Как е обзаведен! Как е защитен от вредните космични влияния! Какво разнообразие на живот има на него! Как е уреден, отоплението му, напояването му, как е осигурено движението му, какво разнообразие на съществата, и как е осигурена прехраната им чрез светлината и живота! Какъв ритъм в промените и каква красота! Това е пътуващия космичен университет, който Бог е устроил за нас, неговите деца - да пътуваме и да се учим. Личният ни живот започва и свършва. Големият ни живот, живота ни в Бога е Живот Вечен. Човешкото користолюбие и алчност не могат да бъдат обуздани с никакви закони, с никакви канони или морал. То може да бъде превъзмогнато само чрез съзнателна вътрешна работа. Това е работата в Школата на Учителя.
към текста >>

Какво са те в нашия път?
Но ние знаем заради какво е това, и имаме вътрешната радост. Понякога си ходя тук скрит в антерията между другите, ама в себе си песни пея на Господа. Нашият Мир, нашия свят, нашия светъл живот с Учителя - Живот Вечен! Трябва ли да се умъчнавяме? Усмихвам се на всички мъчнотии тук. Какво са те в нашия път? Ние всичко понасяме с радост. Обична моя Мария, ние всякога ще бъдем наедно в неизмеримата Вселена, във всички светове - тук и отвъд, защото връзката на Любовта е вечна. Ние сме един живот в живота на Учителя. Словото е вечно. Винаги мисля за нашата работа.
към текста >>

Това не е мъртва механика, интелигентни същества направляват тези сили, по тяхна воля се движат небесните тела в своя път - към своята цел.
Тези мощни токове се предават, те се преработват като навлизат в земната система, като минават през съществата, които я населяват. Тези енергии пак се възвръщат към Слънцето. Всички същества - малки и големи участват в това превръщане. От Слънцето иде енергия към Земята, и от Земята отива към Слънцето. Тези силови течения идат и от целия Космос, от Слънцата и Планетите, от всички небесни тела, движат се от тях не по инерция. Това не е мъртва механика, интелигентни същества направляват тези сили, по тяхна воля се движат небесните тела в своя път - към своята цел. Великият Разумен свят твори, това е Живото Слово Божие. Човек участва в тази работа, неговите мисли, чувства и воля, това са сили, които Разумния свят използва в своята работа. Превръщането на енергиите, това е една от великите тайни на живота. Чувам музиката на Учителя в хармония, в многозвучни изпълнения. Каква красота и дълбочина има в нея!
към текста >>

Ако човек придобие знанието да увеличава силата, която иде от звездите и планетите, да я увеличава хиляди и милиони пъти, ще получи звук, ще получи на екрана на своето съзнание образа на техния живот, ще чуе музиката, която съществува там, ще долови мислите и чувствата на съществата, които живеят на тези небесни тела.
Човек участва в тази работа, неговите мисли, чувства и воля, това са сили, които Разумния свят използва в своята работа. Превръщането на енергиите, това е една от великите тайни на живота. Чувам музиката на Учителя в хармония, в многозвучни изпълнения. Каква красота и дълбочина има в нея! Човек има възможност да изучава живота на Козмоса, да прониква в неговите глъбини, да разкрива неговите тайни. Ако човек придобие знанието да увеличава силата, която иде от звездите и планетите, да я увеличава хиляди и милиони пъти, ще получи звук, ще получи на екрана на своето съзнание образа на техния живот, ще чуе музиката, която съществува там, ще долови мислите и чувствата на съществата, които живеят на тези небесни тела. Това вече не е техническо постижение. Силите са от такава висока октава, че механика не може да ги долови. Те минават в много по-фини, съвършени органически и психически прояви. Който борави с енергиите от високите октави, тези енергии имат много къси вълни. Природата е постигнала това усилване на слънчевите и космични лъчи в тайнствените лаборатории на ума и сърцето.
към текста >>

Ако човек постигне да усили 2 милиарда пъти лъча, който преминава пространството, ще получи картина на онова небесно тяло от което този лъч иде.
Тъй е възможно поета да създаде образите, да ги изпълни със съдържание, да им вдъхне живот. Чудеса ни заобикалят, чудеса! Но човек толкова е потънал в ежедневието, че не ги вижда. Великото Бяло Братство владее Всемира по законите на Любовта. Съществата, които населяват Земята са проекция на живота от далечни светове във Всемира. Ако човек постигне да усили 2 милиарда пъти лъча, който преминава пространството, ще получи картина на онова небесно тяло от което този лъч иде. Ще види съществата там, природата, живота им, ще долови тяхната мисъл и чувства. Всяка красота, всяко хубаво явление на живота говори за Царството Божие. Към нашите братя по Земята, за хубавото, което носите, което познаваме и е готов живота си да дадем за него, ще ви подкрепяме. За хубавото, което носим, готови сме живота си да положим. Гонят ни днес, това е неразбиране, човешко неразбиране!
към текста >>

А какъв хубав път имаме, извървян - ние наедно с Учителя.
Когато човек изпълни една работа добре, тя го вдъхновява, т.е. Бог му се изявява. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Човек, който не е честен в работата си, не е честен в нищо. Лъжата и лицемерието покварят най-хубавите неща. Споменът за един хубав момент в живота вдъхновява и укрепва. А какъв хубав път имаме, извървян - ние наедно с Учителя. Каква красота, каква сила! Затова ще пеем Псалми и когато сме в огнената пещ, защото Той е с нас. Има само едно Царство - Царството Божие, и нема друго Царство, освен Него. [24 януари 1961 г.] Обична моя Мария, Виждам планините от тука, нашият свят, нашето Царство. Слънцето залязва зад Белмекен.
към текста >>

Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя!
От там не е далече до нашето Светилище - изворите на Марица. Един ден, ако е волята Божия, ще го посетим. Бъди силна духом, във вярата непоколебима, в надеждата постоянна! Най-същественото имаме - връзката с Бога. Всичко друго е второстепенно. Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя! Помисли само каква красота, каква сила! Затова ще пеем, даже и в огнената пещ да се намираме, защото Той е с нас. Потърсете репродукция от картината на художника Дубровской -„Радуга”. Тя ще ни потрябва. Потърсете я в руската книжарница, или където продават репродукции на руски художници.
към текста >>

87. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

С тази разлика, че тя тук на Земята е идвала много пъти и е в собствени води, докато Борис едва сега започва от дълго време отсъствие да живее на Земята и няма почти никакви опитности и затова тук на Земята е живял един двоен живот, като повече е пребивавал в духовния свят и частично е пребивавал във физическото си тяло.
Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г. 6h 14’ в Дупница На Асцендента й изгрява зодиакалния знак Водолей 6°09’, който е съвпад с Асцендента на Борис Николов - 4°47’ Водолей. С тази разлика, че тя тук на Земята е идвала много пъти и е в собствени води, докато Борис едва сега започва от дълго време отсъствие да живее на Земята и няма почти никакви опитности и затова тук на Земята е живял един двоен живот, като повече е пребивавал в духовния свят и частично е пребивавал във физическото си тяло. Мария много пъти се е виждала в ковчег, заминала си рано, когато решила да се омъжи, покрита цялата с цветя. Мария е представителна личност с много нови идеи и разбирания. Има женска хубост. Погледът й е смел, но благороден, миглите на очите й са дълги и говорят, че притежава силна интуиция. Челото й е четвъртито и изразява равновесие и разсъдителност.
към текста >>

Мария много пъти се е виждала в ковчег, заминала си рано, когато решила да се омъжи, покрита цялата с цветя.
Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г. 6h 14’ в Дупница На Асцендента й изгрява зодиакалния знак Водолей 6°09’, който е съвпад с Асцендента на Борис Николов - 4°47’ Водолей. С тази разлика, че тя тук на Земята е идвала много пъти и е в собствени води, докато Борис едва сега започва от дълго време отсъствие да живее на Земята и няма почти никакви опитности и затова тук на Земята е живял един двоен живот, като повече е пребивавал в духовния свят и частично е пребивавал във физическото си тяло. Мария много пъти се е виждала в ковчег, заминала си рано, когато решила да се омъжи, покрита цялата с цветя. Мария е представителна личност с много нови идеи и разбирания. Има женска хубост. Погледът й е смел, но благороден, миглите на очите й са дълги и говорят, че притежава силна интуиция. Челото й е четвъртито и изразява равновесие и разсъдителност. Голямата й глава очертава нейните духовни качества.
към текста >>

Родената има вродена способност да открива тези, които могат да й помогнат, както и способността сама да си проправя пътя.
Тук тя ще се прояви като егоист, който не се грижи много за другите. Аспектът дава успех във всяко начинание на душата и духа й. Успех и в материалния живот, в любовта - взе най-интелигентния и издигнат мъж в братството - Борис Николов - но кармически. Ще има щастлив живот и благополучие: добро здраве, завидно материално състояние, приятен дом, кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства и за бързото й издигане по обществената стълба. Родената има вродена способност да открива тези, които могат да й помогнат, както и способността сама да си проправя пътя. (Слънце в перихелий квадрат Уран.) Прави родената твърде докачлива, нервна и понякога без самоконтрол. Проявява се малко ексцентрично, често твърде подчертано, но все пак безобидно. Насочва се към изучаване на окултизма, астрологията и др. Обича да изучава непознатото и тайните на природата. Родената е импулсивна, не почита обществените условности, крайно е нетърпелива и не може да понася никакво ограничение на свободата си.
към текста >>

До него тя е достигнала с големи страдания, като много пъти в минали прераждания се е влюбвала и за да не направи тази грешка да се омъжи десетки прераждания са я задигали млада, около двайсетгодишна, за да си научи урока.
Насочва се към изучаване на окултизма, астрологията и др. Обича да изучава непознатото и тайните на природата. Родената е импулсивна, не почита обществените условности, крайно е нетърпелива и не може да понася никакво ограничение на свободата си. (Когато майка й не я пуска да отива на беседи и скрива всичките й дрехи, тя се облича с най-парцаливите и износени дрехи и пак отива на беседа, без да се интересува от отношението на околните към нея. Майка й бързо се осъзнава, като я вижда, като се връща в дома си облечена като циганка и й дава дрехите.) Тя е привърженик на сродството и братството на душите, на сводната любов и може да се яви като нежелана съпруга, но Венера точен съвпад и паралел Слънце и съвпад и паралел Луна й дават стабилен морал. До него тя е достигнала с големи страдания, като много пъти в минали прераждания се е влюбвала и за да не направи тази грешка да се омъжи десетки прераждания са я задигали млада, около двайсетгодишна, за да си научи урока. Тя е виждала много картини от тези епизоди, тя в ковчег, обсипан с цветя и до него възлюбения й плаче неутешимо. Изложена е на злополуки от гръм, електричество и през целия си живот ще претърпява разочарования от всякакво естество. Аспектът показва, че тя в миналото не е слушала Божията мъдрост, борила се е с Божественото, но в този живот Учителят й превърна аспекта в Слънце тригон Уран и тя неотлъчно го следваше, слушаше и се допитваше винаги при трудностите и страданията, които изобилно съпътстваха живота й. (Венера точен съвпад Слънце в перихелий, съвпад Луна в перихелий, квадрат Уран, паралел Слънце, Луна, латитюд Юпитер и Нептун). Венера е в първи дом.
към текста >>

Аспектът показва, че тя в миналото не е слушала Божията мъдрост, борила се е с Божественото, но в този живот Учителят й превърна аспекта в Слънце тригон Уран и тя неотлъчно го следваше, слушаше и се допитваше винаги при трудностите и страданията, които изобилно съпътстваха живота й.
(Когато майка й не я пуска да отива на беседи и скрива всичките й дрехи, тя се облича с най-парцаливите и износени дрехи и пак отива на беседа, без да се интересува от отношението на околните към нея. Майка й бързо се осъзнава, като я вижда, като се връща в дома си облечена като циганка и й дава дрехите.) Тя е привърженик на сродството и братството на душите, на сводната любов и може да се яви като нежелана съпруга, но Венера точен съвпад и паралел Слънце и съвпад и паралел Луна й дават стабилен морал. До него тя е достигнала с големи страдания, като много пъти в минали прераждания се е влюбвала и за да не направи тази грешка да се омъжи десетки прераждания са я задигали млада, около двайсетгодишна, за да си научи урока. Тя е виждала много картини от тези епизоди, тя в ковчег, обсипан с цветя и до него възлюбения й плаче неутешимо. Изложена е на злополуки от гръм, електричество и през целия си живот ще претърпява разочарования от всякакво естество. Аспектът показва, че тя в миналото не е слушала Божията мъдрост, борила се е с Божественото, но в този живот Учителят й превърна аспекта в Слънце тригон Уран и тя неотлъчно го следваше, слушаше и се допитваше винаги при трудностите и страданията, които изобилно съпътстваха живота й. (Венера точен съвпад Слънце в перихелий, съвпад Луна в перихелий, квадрат Уран, паралел Слънце, Луна, латитюд Юпитер и Нептун). Венера е в първи дом. Говори за щастливо детство на родената. Тя притежава обичлив характер, общителност и отзивчивост към другите, поради което всички са я обичали. Има голяма любов към музиката, изкуствата, литературата, поезията и удоволствията.
към текста >>

Показва успех в живота и най-вече в меркуриевите занятия, като литература, духовенство и пътувания.
Поддържа теорията за братството на душите и на родствеността, което предизвиква много смущения в обществото, понеже хората не са достигнали още до положението да се освободят от пола и да изживеят една истинска уранова любов, която е напълно духовна, безкористна и платонична. Мария е много интелигентна, има възвишен идеал, благородни тежнения, любов към разпространение на науката и към математиката. Привлича се от окултните науки в частност от астрологията, защото тя притежава дарба от миналото да разчете един хороскоп. Тя е доброжелателна и обича да се обкръжава с приятели, предимно от хората на науката и изкуството. (Меркурий в перихелий съвпад Луна в перихелий.) Дава на родената схватлив ум, добра памет и много редки способности. Показва успех в живота и най-вече в меркуриевите занятия, като литература, духовенство и пътувания. Доста е разговорлива и може добре да се изразява. Вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията, главно в планината. (Меркурий в перихелий секстил Сатурн.) Действа като юзда върху променливия й характер, като придава сериозност, проникновеност и способност да се съсредоточава, които качества са изключително важни за живота. Аспектът показва благоразумие и дълбок търсещ ум - успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й.
към текста >>

Вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията, главно в планината.
Привлича се от окултните науки в частност от астрологията, защото тя притежава дарба от миналото да разчете един хороскоп. Тя е доброжелателна и обича да се обкръжава с приятели, предимно от хората на науката и изкуството. (Меркурий в перихелий съвпад Луна в перихелий.) Дава на родената схватлив ум, добра памет и много редки способности. Показва успех в живота и най-вече в меркуриевите занятия, като литература, духовенство и пътувания. Доста е разговорлива и може добре да се изразява. Вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията, главно в планината. (Меркурий в перихелий секстил Сатурн.) Действа като юзда върху променливия й характер, като придава сериозност, проникновеност и способност да се съсредоточава, които качества са изключително важни за живота. Аспектът показва благоразумие и дълбок търсещ ум - успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й. Тя е предвидлива и дипломатична, което я прави непобедима и ще се отличава във всяка значително дело още от малка (братството) и ще бъде търсена за високи служби в предприятия, които се нуждаят да се управляват от твърда ръка. Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си.
към текста >>

Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде уважавана и почитана поради своята честност и почтеност - много благоприятно, ако работи някаква работа, придружена от пътувания, от които тя ще придобие полза и наслада.
Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си. Едновременно тя е непоколебимо почтена, справедлива и може да стане добър съдия. (Меркурий в перихелий тригон Юпитер ретрограден.) Това е един от най-хубавите аспекти, като й дава весел и оптимистичен характер, способност винаги да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука. Умът й е с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло разсъждение. Тя не взима никога прибързани решения, а изисква време, за да размисли добре и до каквото заключение дойде, то ще бъде неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде уважавана и почитана поради своята честност и почтеност - много благоприятно, ако работи някаква работа, придружена от пътувания, от които тя ще придобие полза и наслада. Ще притежава достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат към нея, поради хубавите й жизнени трептения, които тя излъчва. (Меркурий в перихелий, съвпад паралел Марс в перихелий.) Дава й сили, въодушевление и похватност, но понякога тези качества тя ги използва за разрушителни цели. Това е било в детския й период. Тя притежава изтънчен изобретателен ум, надарен с много способности.
към текста >>

Тя е неустрашима да си пробие път към абсолютна свобода.
Родената притежава неизчерпаем източник на духовитост и хумор, свързани понякога с изострена ирония, която улучва точно, но не е злобна. Мария притежава изключителна похватност и може да направи с ръцете си всичко, каквото пожелае бързо, добре и по удивителен начин. Работи бързо и завършва работата си, като употребява всичките си сили, за да завърши благополучно. Затова този аспект дава сполука във всичко, което родената поедприема, най-вече в литературата и механиката. (Меркурий в перихелий квинтил Уран.) Дава оригинален, своеобразен, независим ум, който застава срещу робството на модата, традицията или обществените условности. Тя е неустрашима да си пробие път към абсолютна свобода. Това положение е знак за пионерите на мисълта и откритията, показател и на гениалност. Има изключително възвишени идеи и разбирания, насочени към прогреса на човечеството. Мария има много приятели, поради обичливия й и отзивчив характер. Благоприятства и да се занимава с литератураи научна дейност и за открития в областта на електричеството. (Меркурий в перихелий тригон Плутон ретрограден.) Това показва, че родената с ума си познава добре идеите, замислите и внушенията, идващи от разрушителния Плутонов свят и никога не се поддава на тях, както например Борис, а ги преобръща в ползотворна дейност.
към текста >>

Тя ще бъде търсена и може да достигне високо положение в големите сделки, като си проправя път със собствени сили.
Считат я за стълб в обществото и нейното благосъстояние ще се увеличава при досег със средата, в която се намира. Това съчетание дава здрав разум и способност да хване случая за косите. Родената притежава голямо доброжелателство, силна преданост към дълга, към религията и към всяко благородно дело в живота. (Сатурн съвпад паралел Уран.) Дава условия за обществена служба, понеже тя притежава силна амбиция, способност да се съсредоточава върху разрешаването на даден въпрос, да проявява мъдро своя авторитет, да планира и систематизира. Притежава и силна интуиция и тя е ръководена от вътрешно проникновение, което се проявява силно особено когато трябва да вземе бавни решения. Тя ще бъде търсена и може да достигне високо положение в големите сделки, като си проправя път със собствени сили. Притежава голяма находчивост и способности за механика. Може да направи изобретения, ако работи в областта на електричеството. (Сатурн опозиция паралел Нептун ретрограден.) Това говори, че в миналото не е слушала Божията любов, а човешката правда и порядък и ще има много неудачи в живота и любовта си. Тя ще стигне до положение да проявява Божията любов, да се жертва за повдигането на падналите души. Изложена е на болести в гърдите (Нептун в Близнаци), до туберкулоза.
към текста >>

Времето е дъждовно и по целия път вали непрекъснато дъжд, който през нощта се обръща на сняг.
(Сатурн опозиция Лилит.) Говори именно за тази тежка карма, която трябва да се развърже пред лицето на Бога - Учителя Беинса Дуно. (Сатурн съвпад Хирон.) Говори, че при тежките кармични положения Мария е слушала своя вътрешен ръководител, учител и лекар и така е успявала да излиза от много сложни ситуации. Учителят се намеси в живота й и помогна да се справи с тежката си карма, като направи нов хороскоп, в който кармичните й тежести стават търпими и поносими. Учителят в 1927 г. организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души, от всички възрасти. Времето е дъждовно и по целия път вали непрекъснато дъжд, който през нощта се обръща на сняг. Групата пристига вечерта до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън, на който приятелите цяла нощ се греят и сушат, като обръщат лицето и гърба си. Учителят е настанен под един войнишки брезент, опънат като палатка на два кола, заедно с най-възрастните сестри: София Попова и Анастасия Янакиева. Учителят повиква сестра Мария Тодорова, която участва в екскурзията в палатката на разговор. Разговарят известно време и й казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и не приета от близки и роднини.
към текста >>

Ще е привързана към спорта и най-много към пътуването - екскурзиите в планината.
Аспектът е подходящ за финансови сделки, защото доброто съчетание на Марс и Юпитер й дават да печели много пари, като облагоприятства натрупването. Юпитер е ограничителен по отношение на разходите, а Марс е щедър. От съчетанието на двете планети произлиза един идеален характер. Ще има изобретателност, способност за изпълнение и довеждане до край на всяка започната работа. Ще има известност и успех в живота. Ще е привързана към спорта и най-много към пътуването - екскурзиите в планината. Това добро съчетание увеличава червените кръвни телца и тя ще се радва на добро здраве, голяма жизненост и закаленост. (Юпитер ретрограден тригон Плутон ретрограден.) Ангелската мъдрост (Юпитер) помага на Мария да оползотворява подземните богатство, които добре аспектираният Плутон й открива и да ги използва най-разумно и рационално. Има дарба да открива подземни богатство - съкровища. Има отлична хармонична връзка с представителите на Бялото братство. Понеже нейния Юпитер - отлично аспектиран и вързала низшите същества, е точен съвпад с Лилит на Борис и чрез този аспект (Юпитер тригон Плутон) тя му помага да излиза от многобройните му психически разстройства и чести обсебвания.
към текста >>

Не слуша нито съвети, нито молби, а следва своя път.
Всичко това се променя от Учителя, който 1927 г. й направи нов хармоничен хороскоп, с който на дотации да живее до дълбока старост. (Марс в перихелий паралел Уран.) Дава неспокоен, непостоянен характер, ексцентричност и буйност но най-лошо естество. При противоречия понякога проявява злоба. По характер е вироглава и твърдо решена да върви напред във всяко дело, което си е определила, какво и да последва. Не слуша нито съвети, нито молби, а следва своя път. Понякога се проявява хладно, грубо, без следа от искрена любов в сърцето, макар че може да бъде обзета от страст с всеобхватна сила и интензивност. Уран в Стрелец я прави да е фанатик, материалист, и атеист срещу установената православна религия, срещу която води непрекъсната борба, срещу машинациите на църквата. (Марс в перихелий съвпад с точката на щастието.) Родената навсякъде успява със своя пророчески дух, като постоянно воюва на думи и дела, а късметът я съпътства навсякъде, особено в детинския й период на развитие. (Уран квадрат Слънце в перихелий, квинтил Меркурий в перихелий, квадрат Венера съвпад Сатурн, опозиция Плутон ретрограден, паралел Марс, Сатурн, Нептун, съвпад Хирон.) Уран в 10 дом. Показва, че родената има оригинален, ексцентричен характер, мразещ всички условност, като преследва своите собствени идеи, без грижа за това, което околните казват или мислят.
към текста >>

(Марс в перихелий съвпад с точката на щастието.) Родената навсякъде успява със своя пророчески дух, като постоянно воюва на думи и дела, а късметът я съпътства навсякъде, особено в детинския й период на развитие.
При противоречия понякога проявява злоба. По характер е вироглава и твърдо решена да върви напред във всяко дело, което си е определила, какво и да последва. Не слуша нито съвети, нито молби, а следва своя път. Понякога се проявява хладно, грубо, без следа от искрена любов в сърцето, макар че може да бъде обзета от страст с всеобхватна сила и интензивност. Уран в Стрелец я прави да е фанатик, материалист, и атеист срещу установената православна религия, срещу която води непрекъсната борба, срещу машинациите на църквата. (Марс в перихелий съвпад с точката на щастието.) Родената навсякъде успява със своя пророчески дух, като постоянно воюва на думи и дела, а късметът я съпътства навсякъде, особено в детинския й период на развитие. (Уран квадрат Слънце в перихелий, квинтил Меркурий в перихелий, квадрат Венера съвпад Сатурн, опозиция Плутон ретрограден, паралел Марс, Сатурн, Нептун, съвпад Хирон.) Уран в 10 дом. Показва, че родената има оригинален, ексцентричен характер, мразещ всички условност, като преследва своите собствени идеи, без грижа за това, което околните казват или мислят. В семейството й са я смятали като крастава овца и е държана малко настрана. Но за нея това уединение не е било нещастие, защото тя е готова да пожертва всичко, даже и живота си, за да има пълна свобода. Може да има дискредитиране и немилост в общественото мнение.
към текста >>

Ще има желания да пътува и проучва природата, но ще среща доста мъчнотии и спънки.
Нараненият Уран дава своенравие и непостоянен характер, по отношение на законите и религията. Бунтува се срещу обществените условия и ще има много неприятности с властта (преследване от полицията, обиски и изземване на литература и др.) Ще желае да наложи на света своето мнение, своите лични възгледи, въпреки всичките противодействия и рискове. Често ще има провали и неблагополучия. (Уран паралел Нептун ретрограден.) Показва, че има скрити потайни влияния в живота на родената с цел да минират доброто име и да я изложат на публични скандали и немилост в обществото. Ще има много неприятности в обществените си отношения. Ще има желания да пътува и проучва природата, но ще среща доста мъчнотии и спънки. Ще се привлича от мистицизма и окултизма и особено от опасния за нея медиумизъм. Ще има безпокойства през целия си живот, изпълнена с предчувствия за опасности и неясен страх. Известна несигурност ще засенчи нейния живот като облак и ще й отнеме спокойствието. (Уран, съвпад Хирон.) Аспектът показва, че Мария може да разреши много от опасните си положения в живота, като постоянно слуша своето вътрешно ръководство, съставено от велики разумни същества - своя ръководител, лекар и вътрешен учител. Това е един Божествен ток, импулс, който я прекарва през хилядите опасности на живота й, да ги мине без да се повреди.
към текста >>

Това е гласът на Учителя, който постоянно й дава ценни напътствия и закони, да се справи с многобройните си трудности.
Ще се привлича от мистицизма и окултизма и особено от опасния за нея медиумизъм. Ще има безпокойства през целия си живот, изпълнена с предчувствия за опасности и неясен страх. Известна несигурност ще засенчи нейния живот като облак и ще й отнеме спокойствието. (Уран, съвпад Хирон.) Аспектът показва, че Мария може да разреши много от опасните си положения в живота, като постоянно слуша своето вътрешно ръководство, съставено от велики разумни същества - своя ръководител, лекар и вътрешен учител. Това е един Божествен ток, импулс, който я прекарва през хилядите опасности на живота й, да ги мине без да се повреди. Това е гласът на Учителя, който постоянно й дава ценни напътствия и закони, да се справи с многобройните си трудности. (Нептун ретрограден тригон Луна в перихелий, опозиция Сатурн, съвпад Плутон ретрограден, паралел Сатурн, Уран, латитюд Венера, Юпитер, тригон точката на щастието и съвпад Лилит.) Нептун в 4 дом предвещава заблуди, измами, разочарования, нещастия, странни положения, промяна на жилище, бедност в края на живота й, и известно уединяване. Нептун ретрограден в зодиакалния знак Близнаци (наранен). Ще има трудности, когато трябва да се съсредоточава върху някоя полезна цел. Умът й ще е неспокоен, хаотичен и неясен, склонен към измами. Прави я мечтателна, склонна към химери и способна да заблуждава околните.
към текста >>

Ще има много затруднения с братя и сестри и близките си, съседи и роднини, които не харесват пътя, по който тя е тръгнала в братството.
(Нептун ретрограден тригон Луна в перихелий, опозиция Сатурн, съвпад Плутон ретрограден, паралел Сатурн, Уран, латитюд Венера, Юпитер, тригон точката на щастието и съвпад Лилит.) Нептун в 4 дом предвещава заблуди, измами, разочарования, нещастия, странни положения, промяна на жилище, бедност в края на живота й, и известно уединяване. Нептун ретрограден в зодиакалния знак Близнаци (наранен). Ще има трудности, когато трябва да се съсредоточава върху някоя полезна цел. Умът й ще е неспокоен, хаотичен и неясен, склонен към измами. Прави я мечтателна, склонна към химери и способна да заблуждава околните. Ще има много затруднения с братя и сестри и близките си, съседи и роднини, които не харесват пътя, по който тя е тръгнала в братството. (Нептун ретрограден съвпад Плутон ретрограден.) В миналото е била окултна ученичка, но не е учила добре, като не е правила необходимото за Бога, нито за човечеството. Има реална опасност да бъде обсебена от низшите духове и да се залъгва, че й говорят ангели и висши същества. Изобщо аспектът ще й създаде много пречки и заблуждения и изпитания в стремежа й да осъшестви своите Божествени идеи на физическото поле. (Нептун ретрограден латитюд Венера, Юпитер.) Показва, че от Божествения свят към Мария идват силни вълни на човешка и ангелска любов (Венера), които я подготвят да започне да проявява Божията любов. Идват вълни от ангелската мъдрост, която я учи как да излиза от трудните положения, в които често изпада в живота си.
към текста >>

(Нептун ретрограден тригон точката на щастието.) Говори, че тя е изживяла щастливи моменти от посещения на възвишени същества, които й откривали някои тайни и я учели как по най-лесен начин да се справя с големите мъчнотии на живота си.
(Нептун ретрограден съвпад Плутон ретрограден.) В миналото е била окултна ученичка, но не е учила добре, като не е правила необходимото за Бога, нито за човечеството. Има реална опасност да бъде обсебена от низшите духове и да се залъгва, че й говорят ангели и висши същества. Изобщо аспектът ще й създаде много пречки и заблуждения и изпитания в стремежа й да осъшестви своите Божествени идеи на физическото поле. (Нептун ретрограден латитюд Венера, Юпитер.) Показва, че от Божествения свят към Мария идват силни вълни на човешка и ангелска любов (Венера), които я подготвят да започне да проявява Божията любов. Идват вълни от ангелската мъдрост, която я учи как да излиза от трудните положения, в които често изпада в живота си. (Нептун ретрограден тригон точката на щастието.) Говори, че тя е изживяла щастливи моменти от посещения на възвишени същества, които й откривали някои тайни и я учели как по най-лесен начин да се справя с големите мъчнотии на живота си. (Нептун ретрограден съвпад Лилит.) Говори за големите мъчнотии, които ще има в дома си, главно от съпруга си Борис, който често изпада в психически разстройства и проявява разрушителните си сили. Както писах по-горе, тя често е ходила при Учителя за съвет и помощ, който й казвал кои песни да свири, за да се освободи от духа, който го е обсебил и той след половин час сън идва в нормално положение и започва да мисли правилно. От това разбираме, че съвместният живот на Мария с Борис е бил един непрекъснат ад и тя постоянно е била в огъня му. Това и болезнените й състояния се дължат на (Плутон ретрограден съвпад Нептун и Лилит и опозиция със Сатурн и Уран.) От тези големи страдания сестра Мария има голяма печалба, защото съзнанието й се пробужда за великата безкористна Божия любов и тя започва да я проявява към всички приятели. Носителка на тази велика любов е планетата Нептун.
към текста >>

Мария е обвинена в измяна към рода си, че е отишла да учи новото учение при Учителя и не върви в техния религиозен път в източното православие.
От този съвпад произлиза, че родената изпълнява бързо решенията си. Смело и енергично реализира плановете и замислите си. Тя притежава войнствен дух, стратегически талант, организаторски способности, проницателност и голяма смелост при изпълнение на дадена задача. Може при тези успехи да предизвика ненавист и враждебност в околните си. Този аспект носи опасност от загубване на външното си знание и отваря широко вратите на вътрешното виждане и безподобна интуиция. Мария е обвинена в измяна към рода си, че е отишла да учи новото учение при Учителя и не върви в техния религиозен път в източното православие. Юпитер ретрограден е на 9°11’ в зодиакалния знак Везни, съвпад епсилон Дева - Виндемиатрикс на 8°34’ в зодиакалния знак Везни. На арабски името й е създателка на вината. Има Сатурново и Меркуриево влияние. Дава сили и възможност за концентриране в материалната област. Звездата покровителства хората, които се занимават с бизнес или архитектура.
към текста >>

88. Част 2. Коментар: Гостуването на Стоян Ватралски на 26 август 1926 г. на събора на Изгрева. Молитвено тържество пред изгрев слънце. Дънов

д-р Вергилий Кръстев

Събори 1926 -1927г.

Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път.
Последователите на Учителя Дънов разнасят новината, че той е превъплотен Христос. По този въпрос той говори на много места. И онзи, който проучи "Сила и Живот" от I до V серия ще узнае Истината. А кой е Петър Дънов? Аз съм този, който указа кой е той. Това е Всемировият Учител на Вселената, Който слиза на земята за първи път. За да слезе на земята, трябва да се облече в плътска дреха - от плът и кръв. И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства. Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св.
към текста >>

На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях.
И трябва някой да го роди. Намира си родители, и то не случайни, те го зачеват и той се ражда бебе, после е дете, юноша, момък и възраства. Когато става на 33 години над него слиза Божественият Дух на 7 март 1897 г., през 1912 г. на 15 август в него влиза Христовия Дух (На 15 август 1912 г., дена на Св. Богородица е Съборът на Веригата. На този ден Петър Дънов няколко пъти повтаря, че Христа е пред тях. На книжката "Заветът на цветните лъчи", отпред, е отбелязан надписа: В.Щ.С. П.Р.Н.Г.И.Х.С.Б [Винаги Ще Съм Предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий], 15 АТ. 1912 [15 август Търново 1912 г.]. Затова тук съществуват тези 2 доказателства), а на 16 юли 1922 г. слиза Господния Дух. Това е Светата Троица на Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух.
към текста >>

Виж "Беседи и упътвания на събора 1922 г.".
Още на събора през 1922 г. в Търново, Учителят заявява, че всичко това, което досега е издавано по окултизма, е дело на Черната ложа. Дори по-късно, прбд самия салон на Изгрева са поставяли масички и там са продавали книгите на Черната ложа. Виж "Изгревът", m. I, с. 457-458. Виж "Беседи и упътвания на събора 1922 г.". Търново, с. 265. 6. Отначало събора за 1926 г. се разрешава, после се забранява и след намесата на Учителя Дънов чрез Методи Константинов, възбраната се отменя. Това е описано и сме го цитирали на страниците на "Изгревът".
към текста >>

Само тогава може чрез Словото на Учителя да се омеси този хляб за българите - хлябът на живота и възкресението - друг път няма.
Самият Стоян Ватралски признава, че това става, благодарение на неговото Слово, което има власт и сила свръхчовешка и свръхземна. А тази сила идва чрез него, но се управлява чрез Духът Божий, чрез Духът Христов, чрез Духът Господен. Това е причината, която не се знае и досега, и не се приема също и до днес, та чак и до утре. Не я приемат нито последователите на Учителя, не я приемат противниците му, а българите изобщо отхвърлят Учението на Учителя Дънов. И затова ще си научат урока по метода на Бялото Братство, чрез страданието, чрез мъчението, за да преминат през дебелите воденични камъни да ги смелят и накрая през най-ситните сита и да се пресеят примесите и да остане чистото брашно. Само тогава може чрез Словото на Учителя да се омеси този хляб за българите - хлябът на живота и възкресението - друг път няма. Молитвено тържество пред изгрев слънце 16. Брат Б. е Тодор Божков, а брат С. е Тодор Симеонов. 17. Гръмогласният глас на брат С.
към текста >>

" Така няколко пъти.
Та той се увлича по спиритизма на Граблашева, Милева и Маркова на Изгрева и всички хукват да слушат как се изявяват духовете чрез медиумите и изпразват салона на Изгрева и Учителят няма пред кого да говори. (Виж "Изгревът", т. XVII, с. 702-706). Тогава Учителят го среща, а той търчи, за да отиде там на спиритически сеанс. Учителят го хваща за раменете, разтърсва го и му вика: "Дядо Ради, влез в тялото си! " Така няколко пъти. На другия ден му казва: "Ти на времето бе Патриарх Евтимий и заради теб България падна под турско робство за 500 години. Ти си виновният." Сега паметника на ул. "Граф Игнатиев" е с образа на дядо Ради. Българите го гледат, приемат, че е Патриарх Евтимий, кланят му се и винаги на паметника има цветя, и то пресни цветя. Така българите изразяват своята признателност към Патриарх Евтимий, който е предателят на този народ, който го вкарва в робство за цели 500 години.
към текста >>

Отговорът е много лесен.
XVI, с. 625-665; т. XVII, с. 68-102, 326-412. 35. А защо в публичната реч "той се съживява и далеч не е тежкоезичен". Отговорът е много лесен. Когато той предава Словото на Всемировият Учител, което е Слово на Бога, то Духът е Онзи, който дава власт и сила, истина и живот. Как така? "Глава на Твоето Слово е Истината. Глава на Истината е Божественият Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието и на Бога".
към текста >>

в Драматичен театър в София организирах за първи път оповестяване на "Призванието".
На 20 февруари 1994 г. по случай 130 годишнината от рождението на Учителя (1864-1994) и 50 години от заминаването Му (1944-1994) бе организиран от мен концерт-рецитал в Дома на Българо-Руската дружба пред 400 зрители. Виж "Изгревът", т. Ill, с. 380. На 22 май 1994 г. в Драматичен театър в София организирах за първи път оповестяване на "Призванието". Виж "Изгревът", т. Ill, с. 321; т. IV, с. 3-47. На 29 януари 1995 г.
към текста >>

89. 89. Посвещението е придобиване на сила

III. В Кабинета на Учителя

Евреинът искаше да мине по лесния път, без да разбира, че при посвещението няма лесен път, защото то е най-краткия път човек да се освободи от илюзиите, от несъщественото, от калта на живота.
Искаше да бъде посветен, без да има данните за това, което може да стане в човешкото общество, но не и в природата. Това желание на евреина показваше, че има много механично понятие за посвещението, което е процес в съзнанието, което се постига само с истини, с реални величини, там нямат значение и място всякакви лъжи, илюзии, сенки... В храма на посвещението не може да се пристъпи с лъжи, още по-малко с нечистота. Посвещението не е във формалностите, в ритуалите и формите, то е знание и можене и има отношение към придобиване на сила. Всяко посвещение е придружено с големи изпитания, в които всички илюзии, фалшивости, лъжи, измами... изгарят, стопяват се и нищо не остава от тях! Остава само реалното, това което не гори, не се топи, а тъкмо то прави посветения свободен. Евреинът искаше да мине по лесния път, без да разбира, че при посвещението няма лесен път, защото то е най-краткия път човек да се освободи от илюзиите, от несъщественото, от калта на живота. Както казахме, никой не знае истинските мотиви на Учителя. Всеки от свое гледище прави различни предположения, така и евреинът от свое гледище, от своята степен на съзнание си направи заключения, тълкувания, че не е повече нужен, защото само с един ход респектира този невъзпитан офицер. Той не можа да спори, уплаши се от ученика, а как ще спори с Учителя на ученика. По негово мнение, ако останеше щеше да се скара с Христов което може да бъде в ущърб на работата на Учителя. В този дух той се самоуспокояваше.
към текста >>

90. 107. Публичният диспут не разрешава въпросите

Учителят знаеше това и на няколко пъти му забелязваше, че тези упражнения имат огромно значение за индусите - йогите, но за българите, европейците - не са така полезни!
107. ПУБЛИЧНИЯТ ДИСПУТ НЕ РАЗРЕШАВА ВЪПРОСИТЕ Евреинът практикуваше и йога, правеше някои от асаните. Учителят знаеше това и на няколко пъти му забелязваше, че тези упражнения имат огромно значение за индусите - йогите, но за българите, европейците - не са така полезни! Европейците трябва да си създадат нови, специфични за тях, които да отговарят на техните изисквания. Но той не искаше да чуе, нито да разбере и не само, че не се отказа да ги прави, но често демонстрираше техния ефект пред братята на „Опълченска” 66. Учителят както казахме, имаше като принцип да работи със създадените вече положения - резултатите постигнати от непослушанието, да използва за Своята работа и със Своите методи. Използва тези постижения на евреина, да го научи да се излъчва. Момичето не беше доволно от Учителя, защото осуети диспута.
към текста >>

Това беше за него един много добър случай да ликвидира по един толкова лесен начин един опасен любовник, и да го прогони от „Опълченска" 66.
- И пак погледна Учителя многозначително, и с привидно уважение и покорност като добър ученик. Но и тук съвсем друга беше интимната му мисъл - да замаскира неученическото си държане, че не напусна кабинета, да демонстрира пред момичето своята сила и мощ и най-накрая се сети да помисли за задължението си като ученик - да работи, когато Учителят работи. Той си направи добра сметка - този диспут нямаше да му струва нищо, никакъв риск! Христов не познаваше Учението - каквото му се сервираше за Учение, това щеше да приеме. А той знаеше вече евентуалните му основания, знаеше откъде беше се ползвал. Това беше за него един много добър случай да ликвидира по един толкова лесен начин един опасен любовник, и да го прогони от „Опълченска" 66. И пак като добър ученик, зачака да чуе какво ще каже Учителят, Който стоеше както винаги неразбираемо. Момичето цяло сияеше, че си постигна целта, обаче Учителят кротко отговори на английски: - Господин офицер, няма смисъл да бързаме! Нито Вие, нито ние имаме намерение да бягаме - диспутът винаги може да се състои, по-добре прочетете книгите, които Ви дадох, прочетете местата от Библията, за които говорихме. Прочетете житието на Иван Рилски... Пак ще дойдете да си поговорим, да се уточним и изясним и тогава вече може да диспутирате. Никой не може да Ви оспори знанията, нито острия Ви и бистър ум, при това сте толкова млад.
към текста >>

Днес вече толкова пъти ме изненадвате с това!
И в това състояние, спонтанно си помисли: „По-добре беше да бях си отишъл... Днес е фатален ден за мен! ” - Учителят усмихвайки му се благо, отговори: - Ако бяхте ме послушали, за Вас беше по-добре! За бъдеще да си знаете - слушайте ме, и всичко ще Ви става добре! Ако не се смирите, всичките Ви дни ще бъдат фатални! Христов се изчерви, изумено изгледа Учителя и Го запита: - Господин Дънов, как четете мислите ми? Днес вече толкова пъти ме изненадвате с това! - Учителят пак не му отговори, но затова пък евреинът след кратко колебание заговори: - Щом Учителят може да чете Вашите мисли и да Ви отговори, тогава може да се разбирате без външно да си говорите. Но въпросът остава още по-интересен - представете си, че престанете да знаете, да различавате кои мисли са Ваши и кои Негови, и при един диспут почвате да твърдите, да говорите неща, които Той иска и отвътре Ви казва негласно. Още сега Ви заявявам и бъдете сигурен, че ще загубите диспута, ще се изложите и ще изложите офицерското съсловие! Но бъдете сигурен, Учителят е морална личност, никога няма да си послужи, ако и да може с тези знания против Вас! Той ще спори на същото поле, на което Вие сте и със същите средства, с които Вие боравите.
към текста >>

91. 370. Белите социалисти

VI. Разни срещи

Друг път, когато това й беше в интерес, изказваше мисли на Учителя като свои, и когато й се противопоставяха, оспорваха, тя не ги защищаваше, а тогава казваше, че са на Учителя и че Неговите думи са абсолютно верни и престъпление и грях е да се оспорват и критикуват.
Сега пък и ще ме заблуждава! Щом са социалисти, няма значение дали са червени или бели, все са широканци и мошеници! ” А Блатова съвсем не я интересуваше какво въздействие имаха и щяха да имат думите и държанието й върху Андрей, тя се интересуваше от него дотолкова, доколкото можеше да вземе нещо и да задоволи разпереното си като на паун опашка - тщеславие. Затова не се спираше пред нищо. Говореше от името на Учителя всичко, което си помислеше и можеше да й послужи на нейните лични, крайно ограничени и просташки интереси, които често нямаха нищо общо с Учението, и в повечето случаи противоречеха, излагаха го. Друг път, когато това й беше в интерес, изказваше мисли на Учителя като свои, и когато й се противопоставяха, оспорваха, тя не ги защищаваше, а тогава казваше, че са на Учителя и че Неговите думи са абсолютно верни и престъпление и грях е да се оспорват и критикуват. Друг път тя отиваше според случая още по-далече, казваше, че говорила лично с Учителя на четири очи. Изобщо, истината и лъжата в нея така се преплитаха, че не можеше да се разбере кое беше истина и кое лъжа, пък и тя сама си вярваше, и като че не чувствуваше, че лъже! Разбира се, не беше само тя, която така постъпваше. И други говореха най-различни неща от името на Учителя, прекарваха своите мисли и идеи, които често пъти нямаха нищо общо с Учението на Учителя. Но този метод беше лесен - вместо да си правят труд да обясняват, да доказват своите разбирания, те казваха: „Така ми каза Учителя.” По този начин не рядко постъпваха и културни ученици, дори и които пишеха във вестниците и списанията на Братството.
към текста >>

Друг път тя отиваше според случая още по-далече, казваше, че говорила лично с Учителя на четири очи.
Щом са социалисти, няма значение дали са червени или бели, все са широканци и мошеници! ” А Блатова съвсем не я интересуваше какво въздействие имаха и щяха да имат думите и държанието й върху Андрей, тя се интересуваше от него дотолкова, доколкото можеше да вземе нещо и да задоволи разпереното си като на паун опашка - тщеславие. Затова не се спираше пред нищо. Говореше от името на Учителя всичко, което си помислеше и можеше да й послужи на нейните лични, крайно ограничени и просташки интереси, които често нямаха нищо общо с Учението, и в повечето случаи противоречеха, излагаха го. Друг път, когато това й беше в интерес, изказваше мисли на Учителя като свои, и когато й се противопоставяха, оспорваха, тя не ги защищаваше, а тогава казваше, че са на Учителя и че Неговите думи са абсолютно верни и престъпление и грях е да се оспорват и критикуват. Друг път тя отиваше според случая още по-далече, казваше, че говорила лично с Учителя на четири очи. Изобщо, истината и лъжата в нея така се преплитаха, че не можеше да се разбере кое беше истина и кое лъжа, пък и тя сама си вярваше, и като че не чувствуваше, че лъже! Разбира се, не беше само тя, която така постъпваше. И други говореха най-различни неща от името на Учителя, прекарваха своите мисли и идеи, които често пъти нямаха нищо общо с Учението на Учителя. Но този метод беше лесен - вместо да си правят труд да обясняват, да доказват своите разбирания, те казваха: „Така ми каза Учителя.” По този начин не рядко постъпваха и културни ученици, дори и които пишеха във вестниците и списанията на Братството. - Мило братченце - започна сестра Блатова мазно: - В кооперация „Напред” има едно дребничко кафе, как се казваше забравих?
към текста >>

И други говореха най-различни неща от името на Учителя, прекарваха своите мисли и идеи, които често пъти нямаха нищо общо с Учението на Учителя.
Говореше от името на Учителя всичко, което си помислеше и можеше да й послужи на нейните лични, крайно ограничени и просташки интереси, които често нямаха нищо общо с Учението, и в повечето случаи противоречеха, излагаха го. Друг път, когато това й беше в интерес, изказваше мисли на Учителя като свои, и когато й се противопоставяха, оспорваха, тя не ги защищаваше, а тогава казваше, че са на Учителя и че Неговите думи са абсолютно верни и престъпление и грях е да се оспорват и критикуват. Друг път тя отиваше според случая още по-далече, казваше, че говорила лично с Учителя на четири очи. Изобщо, истината и лъжата в нея така се преплитаха, че не можеше да се разбере кое беше истина и кое лъжа, пък и тя сама си вярваше, и като че не чувствуваше, че лъже! Разбира се, не беше само тя, която така постъпваше. И други говореха най-различни неща от името на Учителя, прекарваха своите мисли и идеи, които често пъти нямаха нищо общо с Учението на Учителя. Но този метод беше лесен - вместо да си правят труд да обясняват, да доказват своите разбирания, те казваха: „Така ми каза Учителя.” По този начин не рядко постъпваха и културни ученици, дори и които пишеха във вестниците и списанията на Братството. - Мило братченце - започна сестра Блатова мазно: - В кооперация „Напред” има едно дребничко кафе, как се казваше забравих? - „Руле”. В „Напред” има и други видове кафета: „Руле”, „Паве”, „Франк” и много други. - Да, да, „Руле” беше.
към текста >>

Но този метод беше лесен - вместо да си правят труд да обясняват, да доказват своите разбирания, те казваха: „Така ми каза Учителя.” По този начин не рядко постъпваха и културни ученици, дори и които пишеха във вестниците и списанията на Братството.
Друг път, когато това й беше в интерес, изказваше мисли на Учителя като свои, и когато й се противопоставяха, оспорваха, тя не ги защищаваше, а тогава казваше, че са на Учителя и че Неговите думи са абсолютно верни и престъпление и грях е да се оспорват и критикуват. Друг път тя отиваше според случая още по-далече, казваше, че говорила лично с Учителя на четири очи. Изобщо, истината и лъжата в нея така се преплитаха, че не можеше да се разбере кое беше истина и кое лъжа, пък и тя сама си вярваше, и като че не чувствуваше, че лъже! Разбира се, не беше само тя, която така постъпваше. И други говореха най-различни неща от името на Учителя, прекарваха своите мисли и идеи, които често пъти нямаха нищо общо с Учението на Учителя. Но този метод беше лесен - вместо да си правят труд да обясняват, да доказват своите разбирания, те казваха: „Така ми каза Учителя.” По този начин не рядко постъпваха и културни ученици, дори и които пишеха във вестниците и списанията на Братството. - Мило братченце - започна сестра Блатова мазно: - В кооперация „Напред” има едно дребничко кафе, как се казваше забравих? - „Руле”. В „Напред” има и други видове кафета: „Руле”, „Паве”, „Франк” и много други. - Да, да, „Руле” беше. Донеси от него.
към текста >>

- Не, друг път, сега съм дошъл при Вас.
Дори му мина и мисълта, че Учителя може да й е любовник, че тя на Учителя гледа като на мъж. Андрей я изгледа от главата до краката вече като жена, и почувствува отвращение! Тя схвана погледа му като предизвикателство и затова му се усмихна любезно, мазно и почна да си прибира деколтето и да си тегли роклята, да си покрива коленете. Андрей я гледаше, слушаше и през главата му минаваха всичките мисли, които беше чувал за дъновистите. - Мило братче, хайде още сега да отидем при Учителя. - Не, друг път, сега съм дошъл при Вас. - Да отидем, да отидем, да Му кажем, че аз съм те въвела в Братството. Ти нали не си виждал Учителя, нали не си посещавал и беседите, тъкмо затова аз трябва да те заведа при Учителя, да ти въздействувам да посещаваш беседите. И като помисли нещо по-интересно за нея, каза: - Или още по-добре е да отидеш веднага да донесеш всичките продукти за баницата и кафето, да си хапне и пийне, за да те благослови. Андрей си мислеше: - Ще доведа някой от приятелите си да чуят какво говори. За тази работа пак най-подходящ е бай Васил, той за всичко го бива.
към текста >>

92. 19. Писмо, изпратено в Бургас, за яснота

Милка Кралева