Търсене в текстове за 'Колективно същество'

Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите.
И тогава той отива в Кричим и царят му казал: „Кой ти каза? Никой не знае, че съм тука". И той казал: „Учителят ми каза" и му казал какво казал Учителят. А царят бил подписал заповедта за изселването на евреите. Той не е посмял да откаже на Хитлер и затова. Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите. Целият български народ беше, аз това го знам и затуй съм го видяла, и едното и другото, но само Учителювото не е малко, и като отива той в Кричим, и след това с автомобила на царя се връщат и Лулчев каза, че пред него скъсал заповедта, разбирате, за изселването на евреите. И не пуснаха евреите да отидат в чужбина. Това е една положителна работа, която е свършил Лулчев чрез тази връзка, която имаше с царя. Той сигурно и в други неща е услужвал. Той услужваше на хората, като го знаеха, искаха молби до царя и т.н.
към текста >>

Аз бях близка с това същество, тя ме обичаше.
Детето ме послуша и не издаде нищо. И така това нещо се оправи. Той пак имаше връзка с друго момиче, сега какво и как станало не зная, и какво дошло до Учителя не зная, кой Му казал. Те Му казали, че тя се заканила да отиде в Държавна сигурност, тогава безопасност беше и да разкаже някои неща за Лулчев. И Учителят ми каза да ида да й говоря. Аз бях близка с това същество, тя ме обичаше. Даже Лулчев веднъж беше й забранил пред всичките да не ме поздравляват, а тя му казала: „Ама аз обичам Елена, как няма да я поздравявам! " И затова, тя самата ми го е казвала туй впоследствие и когато отидох при нея стоях цял ден. Каквото можах да говоря говорих, даже вечерта аз не отидох при Учителя веднага да Му кажа, на другия ден беше клас и след като свършиха гимнастиките Учителят ме намери където бях някъде и ме пита: „Какво направи вечерта? " Така се интересуваше от това, щото наистина то можеше да стане голям скандал. И то пак щеше да бъде на гърба на Учителя.
към текста >>

12. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество.
Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо. Това бяло цвете ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш". Но ще дадеш не на глупавия. Той нищо няма да разбере. Но ще дадеш на онзи, който разбира. Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество. Той е съдружие. Обаче един между тях ви обича и някой път погледа му е много хубав, а някой път не. Вие имате тази опитност. При Любовта няма млади и стари. Там са вечно млади.
към текста >>

13. 8.Учителят говореше в определени дни и часове

Аз виждах как Учителя поглежда това същество от време на време и това, което говори е насочено към него.
Той говори общо, но ще даде такъв пример, който се отнася специално за едного и той разбира, че това се отнася за него и си взема поука. По такъв начин той непрестанно помагаше на слушателите си, макар да говореше общо и всеки разбираше и вземаше това, което се отнася до него. В общите разговори вплиташе частните въпроси, за да помогне и насърчи този, който имаше нужда. Как виждах това? Знаех, че някой от слушателите е натоварен, има някаква мъка. Аз виждах как Учителя поглежда това същество от време на време и това, което говори е насочено към него. Някои от слушателите е задал някакъв въпрос. Той се обръща към него, обяснява въпроса, ако разбира този, който е задал въпроса, Учителят продължава да му обяснява още. Ако се случеше, че слушателят не разбира това, което Учителят изяснява, тогава Учителят поглеждаше някой от слушателите си, който разбира и продължаваше да обяснява въпроса, като все поглеждаше към този, който го разбира. Така възпитаваше и тези, които не го разбираха, и тези, които го разбираха. Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично.
към текста >>

Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично.
Аз виждах как Учителя поглежда това същество от време на време и това, което говори е насочено към него. Някои от слушателите е задал някакъв въпрос. Той се обръща към него, обяснява въпроса, ако разбира този, който е задал въпроса, Учителят продължава да му обяснява още. Ако се случеше, че слушателят не разбира това, което Учителят изяснява, тогава Учителят поглеждаше някой от слушателите си, който разбира и продължаваше да обяснява въпроса, като все поглеждаше към този, който го разбира. Така възпитаваше и тези, които не го разбираха, и тези, които го разбираха. Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично. Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му. Можеше да се случи изказването да бъде неприятно, можеше да посочва някаква погрешка, но така възпитаваше Учителя безлично. Тези неща ги виждах и разбирах, за другите, защото разбирах и когато се отнасяше до мен. Учителят възпитаваше с поглед, с думи и с постъпки. Веднъж Учителят говори на една група.
към текста >>

14. 19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание

Имаше случаи, когато помагаше колективно, едновременно на мнозина.
Колко неприятности и трудности сме му създавали! Всичко понесе с търпение и разбиране. С целият си живот той ни показа как да служим на Бога. Целият му живот беше служене. Учителят помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно, едновременно на мнозина. Такъв е случаят с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше в Европа и пращаше евреите в камерите на смъртта, той се опита да повлияе и на българското правителство и царя, и те да направят същото. У нас започнаха да се изпращат евреите от един град в друг. Имах близка приятелка от Стара Загора - Буча Бехар, която изселиха в Търговище. Друга близка позната еврейка от Казанлък, я изпратиха във Видин.
към текста >>

Учителят, като духовно същество се намесва да не се извърши едно голямо престъпление.
Царят скъсва пред Лулчев заповедта, която е подписал за изпращането на евреите в Полша. И така, българските евреи бяха спасени от смърт. Учителят активно се намеси за спасяването на българските евреи. Това не е заплаха, която Учителят прави с думите: „Помен няма да остане от престола, ако пусне евреите в Полша". Това щеше да стане по закона на природата. Учителят, като духовно същество се намесва да не се извърши едно голямо престъпление. Ако той не беше послушал, непременно щеше да има последствия и щяха да пострадат неговите наследници. Когато стана преврата на 9 септември 1944 г. и по-късно България се обяви за република, неговите наследници - децата му и царицата напуснаха България без да пострадат от нищо. Те бяха оставени да отидат където искат и бяха подпомогнати от самата власт. В живота съществува закон за причина и последствие, наречен кармичен закон, който гласи: Каквото направиш, ще ти направят.
към текста >>

15. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ, както индивидуално, така и колективно в школата, която отвори и с цялата своя дейност повече от 50 години.
Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ, както индивидуално, така и колективно в школата, която отвори и с цялата своя дейност повече от 50 години. В беседите си той казва: „Аз съм дошъл да помогна българите. Както и да се отнасят с мене, както и да ме гонят и преследват, аз съм дошъл да ги стопля, да им направя такова добро, каквото никой досега не им е направил. След това ще им кажа -довиждане". Той през целия си живот помага на всички въпреки хулите и клеветите, които се сипеха върху него, без да се оправдае и защити. Всичко понесе без ропот.
към текста >>

16. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1914 година (10-18 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Всеки един от вас е същество колективно, имате познати, приятели и роднини.
В България свещениците щяха да имат събрание на 20 август, но го отложили, защото времената са лоши. Но ние нашето събрание не го отлагаме, защото за нас лошо време няма. И действително в по-добри времена отколкото сегашните, право да си кажа, аз не съм живял. Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни и тази свобода ще носим и разнасяме на другите, пие ще оставим Свети Илия да свьрши своята работа, а след него, като свърши той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато Свети Илия борави, ние ще чакаме, ще чакаме известно време, през което време друго има да работим. Всеки един от вас е същество колективно, имате познати, приятели и роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас и всичките трябва да оправят сметките си. Човек себе си само като мрази, мрази и другите хора и всяко страдание е резултат на това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тука и аз бих желал да се отворят вашите очи.
към текста >>

17. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот).
Например има една аксиома, която казва: Две линии, които са равни на една трета, са равни помежду си. Тоест всякога трябва да имаме едно положение, от което трябва да почнем, една мярка, с която трябва да почнем. Тая чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот). Но хората, които казват една душа е или много души са, те имат много криви понятия. Желъдът е един. Но желъдът, като го (посеем) посадим, образува клони, които се разклоняват и после се образуват хиляди индивидуални листа от един желъд. Едно същество, което гледа това, ще счита листата като отделни индивиди. Всички са в желъда, в това зърно.
към текста >>

Едно същество, което гледа това, ще счита листата като отделни индивиди.
Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот). Но хората, които казват една душа е или много души са, те имат много криви понятия. Желъдът е един. Но желъдът, като го (посеем) посадим, образува клони, които се разклоняват и после се образуват хиляди индивидуални листа от един желъд. Едно същество, което гледа това, ще счита листата като отделни индивиди. Всички са в желъда, в това зърно. Това зърно е Бог. Посейте това зърно в себе си и той ще създаде всички чудесии, всички дарби ще ви даде, всички тайни ще ви разкрие. Това зърно може да се намали, може да се увеличи. Този желъд може да се обърне на един бук, мечка, кит, ангел, човек.
към текста >>

Когато дойде едно висше същество при нас, то трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата.
Пита го: „Разбрали, как ти се чини? " Онзи отговаря: „Имам пред себе си едно платно, което на някои места е малко грапавичко. Купил си го отнякъде." Художникът му казва: „Ти си простак, ти нищо не разбираш." И двамата са прости. Простак е художникът, че не разбира, какво този човек очи няма. Няма условия да го разбере. Когато дойде едно висше същество при нас, то трябва да имаме възможност да разбираме вътрешната същност на нещата. Аз съм чел много работи философски и всякой ден ги проверявам и някога съм се хващал за корема да се смея. Някои философи са слепи. Пипат и говорят: „Този свят е едно платно с малко грапавинки, с малко страдания. Глупави са всички хора." - Прав си, му казвам, но тези заключения са само твои. Светът е повече от едно платно, повече от известни издигнатини и вдлъбнатини.
към текста >>

18. Наряди за 1935 г.

Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българинът - индивидуално.
С братски поздрав: П.Епитропов 2) РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ 9,10,11 септемврий 1935 год. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова, това е Божествено. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността (пример: италианците в Абисиния). Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българинът - индивидуално. Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх на Европа. После се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно.
към текста >>

Ако дойде едно чувствително същество отдолу тук и почне да му тече кръв, това показва, че тук е по-високо от 3000 метра.
А пък с топлината има напор на етера отвътре. И тогаз се дохожда в равновесие. Когато хората изгубят любовта, тогаз човек става тромав, тежък, както казва българинът. Тогаз отвътре няма разширение, а външният свят наляга. Мусала е над 3000 метра, понеже има едно явление, от което може да се съди. Ако дойде едно чувствително същество отдолу тук и почне да му тече кръв, това показва, че тук е по-високо от 3000 метра. Тия неща стават над 3000 метра. Това става, защото тогава вътрешното налягане е по-силно, отколкото външното. Затова, когато вървим отдолу нагоре, трябва да се приспособяваме постепенно към по-слабото външно налягане, та външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесат. Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Учителят пак погледна върховете, осеяни зад долината на река Бели Искър, и каза: Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората (наглед голи скали).
към текста >>

Колкото едно съществоживее в по-гъста среда, толкоз е по-нисше, например къртовете, понеже живеят в земята, са по-нисши.
Трябва да се спираш по 30 секунди от време на време, за да дойде това уравновесяване. Учителят пак погледна върховете, осеяни зад долината на река Бели Искър, и каза: Представете си, че тия същества живеят на едно място, което никак не е привлекателно за хората (наглед голи скали). А пък те го правят да не е привлекателно и хората няма да искат да живеят там. Има едно Братство, което пътува в света и носи култура. То е било в Египет, във Вавилон, в Персия, в Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия (англосаксонската раса) и сега това Братство се премества у славяните и България и дето то дойде, има култура, всичко се движи и се развива. Колкото едно съществоживее в по-гъста среда, толкоз е по-нисше, например къртовете, понеже живеят в земята, са по-нисши. Има същества, коитоживеятив земната кора. Те са невидими. Те се ползват от особени лъчи. Защото има и други лъчи. Цялата Слънчева система е слизала досега с всички свои планети.
към текста >>

19. Наряди за 1938 г.

Човек е същество, което излиза от тъмнината и влиза в светлината!
Трябва да почнем с проявлението на Любовта и да стигнем до постижението на Любовта! Когато говорим за единството на Любовта, ние мислим за Цялото, което обединява всички части в себе си. Това е постижението на Любовта. Кое е онова, което е заставило Христа да дойде на земята? Божията Любов! Човек е същество, което излиза от тъмнината и влиза в светлината! Това е посока на движение. Ония хора, които са недоволни от живота, ще влезат в тъмнината, за да разберат в какво седи свободата на хората. И всички хора влизат в тъмнината, за да разберат какво нещо е животът. Всеки, който е недоволен, е кандидат за тъмнината! Всеки безверник, всеки малодушен човек, всеки богат човек е кандидат за тъмнината.
към текста >>

Чрез големите страдания, които човек индивидуално и колективно минава, се научава да мисли!
[...] Сега трябва правилно възпитание на човешкото сърце и на човешкия ум. Вие сте влезли в една фаза, дето хората трябва да знаят как да възпитават сърцето и ума си. Ако не знаете как да ги възпитавате, могат да стана хилави. Чрез страданието човек развива своя ум. Може да се покаже каква е еволюционната полза от страданията. Чрез големите страдания, които човек индивидуално и колективно минава, се научава да мисли! Страданията са една задача. Ако си страдал и много си научил, тогава тия страдания имат смисъл. Но ако не си научил, те са безсмислени. Например човек е страдал, за да стане добър. Но ако не стане добър, тогава какво ще разправя за своите страдания?
към текста >>

Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят.
Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов! Всички същества, които Бог е създал, ги е създал с определена цел. Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят. На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива. Като влезем в любовта, на всички хора ще гледаме така. А не да бъдем хора, които търсят своето щастие. Човек, който търси своето щастие както досега, никога няма да го намери. Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота.
към текста >>

На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива.
Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов! Всички същества, които Бог е създал, ги е създал с определена цел. Всяко същество си има предназначение в икономията на Божествения свят. На всяко същество Той е дал място, дето да живее и да се развива. Като влезем в любовта, на всички хора ще гледаме така. А не да бъдем хора, които търсят своето щастие. Човек, който търси своето щастие както досега, никога няма да го намери. Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота. А пък целта на човешкия живот е любовта.
към текста >>

20. Наряди за 1945 г.

Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи.
" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувствуваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.
към текста >>

Човек е преди всичко духовно същество.
Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека.
към текста >>

От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи.Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет.
към текста >>

21. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа.
Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща една голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой, да изучиш причината на тази скръб. Някой казва: „Искам да бъда светия.“ Като искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който са минали те. А тебе те заболи гръбнакът и хайде - скоро при мене. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл у нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Приятелю, ние 8000 години ти работихме, твой ред е сега и ти на нас толкова години да работиш.“ Дяволът е интелигентно същество, затова трябва да го накарате на работа. Едно главно упражнение, което ще ви предстои през този месец, е следното. Първо: Развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята, мислите ни трябва да бъдат строго определени. Дае мисли едновременно не трябва да ни занимават. Ще разберем едната мисъл, едната работа ще свършим първо, а после другата.
към текста >>

Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога.
Това не е лесно изкуство. Аз говоря за здрави хора, но ако и двамата са болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете, то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом. Отворете очите си към Бога. Ще знаете, че няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не може да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че, този Господ с мене ли ще се занимава? “ Вие с това причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. философите казват: „Нима Господ ще се занимава с тебе, ти - един нищожен пигмей! “ Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, и тях чува, та вас ли няма да чуе?
към текста >>

Утре си богат - кажи: „Днес ще си почина.“ Сега, казвам, че ние ще помръднем света тази вечер с 1 /100 000 000 част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно.
лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така, има лошо богатство и добро богатство. Но друг път ще си сменят ролите. Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа“ и започни да работиш. Утре си богат - кажи: „Днес ще си почина.“ Сега, казвам, че ние ще помръднем света тази вечер с 1 /100 000 000 част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно. Като ви се каже да обърнете омразата в обич, чудно ви е, но всякога тя може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади омразата? Ако искате да пречистите водата, оставяте я да се утаи или поставяте малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте пред вид, че вие сте в едно училище и ще следвате уроците, които ви се дават. Онзи, който ме слуша, а не изпълнява, знаете ли на какво прилича?
към текста >>

22. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят.
Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава.
към текста >>

23. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

(*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание?
Първи ден - Празникът на Правдата 22 септември 1924 г., понеделник, (*7 часа сутринта) Изгрев Отличен слънчев ден. Всяка на своето място при борчетата, насядали във формата на Живата Пентограма. Учителят дойде в 11.30 часа. (*Втори урок от Учителя н.у.о.к.д.*) ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК Сега, ако ви попитам един въпрос: Кое живо същество бихте взели като предмет на послушание? Кое бихте дали като символ на послушание? П.: - Цветята. - Да, послушни са цветята. Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си.
към текста >>

Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно.
А този новак, който не знае да свири още, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази. Сега вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е.
към текста >>

Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно.
Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате.
към текста >>

Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното.
Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето са тези попови лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат.
към текста >>

Послушанието е свойствено само на едно разумно същество.
Да не се съпротивляваме. - Значи, да слушаш, като ти кажа нещо, да го направиш. Т.е. послушен може да бъде само разумният човек. Послушанието е свойствено само на разумни същества. Тяхно качество е. Послушанието е свойствено само на едно разумно същество. С.: - Как можем да го придобием ние? - То, вие го имате. Най-първо вие съзнавате, че в света съществува известен разумен закон. Има поставени методи, чрез които нещата се добиват. Вие ще се домогнете до този разумен метод.
към текста >>

24. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си.
Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя.
към текста >>

Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание.
Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта. Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее.
към текста >>

Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето.
Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнателни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има.
към текста >>

25. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души!
този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти. След като ни изслуша внимателно, накрая Учителят с усмивка, смесена с достойна сериозност ни каза: „Хубаво, но трябват още много знания! " Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам. Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната целесъобразност за изнасяне на дадена истина.
към текста >>

При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество.
Той не възрази нищо против тази дисциплина. Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси. Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си. Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм.
към текста >>

Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание.
Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси. Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си. Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм. Жена ми Иванка един ден отнесла тревогата си до Учителя и го запитала за мен.
към текста >>

Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите.
Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си. Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм. Жена ми Иванка един ден отнесла тревогата си до Учителя и го запитала за мен. Той й казал, че след няколко дни ще разбере къде съм и какво правя.
към текста >>

26. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш.
Да любиш, значи да дадеш от благото, което имаш. Живот без движение не може. Целият наш живот е едно движение, едно изражение. Лицето ви да бъде красиво, изразително. Прави добро, мисли добре - да станеш красив! Да имаш една свещена идея: едно същество, в което ще вярваш и няма да се съмняваш. В Бога няма да се съмняваш! Аз искам да ви дам подтик да учите! Всяка сутрин ще ходите при Бога! Послушанието е качество на човека - животното се бои, а човек слуша. Сутрин благославяй Бога и след това вземи книжката си и учи - така ще станеш любим на всички и даровит.
към текста >>

Господ - това е едно колективно същество.
Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи. Ако например на дължината на носа ви не достига 1/100 от мм. Ако носът ви се удължи с толкова - умът ви ще почне да работи хармонично. Гениалните хора не се смущават от нищо - те са вглъбени в своите велики идеи..., нищо не виждат около си. Гениалните хора идват в света, за да дадат един подтик за цялото човечество. Господ - това е едно колективно същество. Това са хиляди същества, събрани в този Божествен организъм. Гениалността не е продукт на вашата душа - то е продукт на всички същества гениални... Ако у вас проникне една велика мисъл... Ако ти си свързан с тези същества - всичко можеш да направиш. Вие сте в една школа, дето трябва да дадете един подтик. Ако вие сте верни на Бога, и Той ще бъде верен към вас. Всички дарби идват от свише - от Горе идват и музика, и поезия, и художество... Ти не си даровит, защото нямаш връзка с Бога.
към текста >>

Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст).
Щом един човек има добро сърце и добър ум... * * * Петък сутрин, 21.XII.1928 г. По какво се отличава господарят от слугата? (Същественото.) По какво се отличава: научен метод от един обикновен? Туй което в даден случай може да ни ползва, ние го наричаме добро. За да се самовъзпитава човек, трябва да търси причините като се самонаблюдава. Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение.
към текста >>

27. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Човекът е колективно същество.
Ученикът трябва да е толкова морално пов- дигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171.Раждане от Духа.
към текста >>

28. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа.
Веднъж запитах нашият уважаван брат Боян Боев за значението на „Добрата молитва" и той ми каза: „Добрата молитва" се състои от десет ключа за влизане в Царството Божие." Предполагам, че точно така му е обяснил Учителят, като допълнение на думите му в тома „Новото човечество", гдето се говори за „десет важни неща", които се намират в Добрата молитва. 4. ВМЕСТО УВОД ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО ТЕКСТА НА ДОБРАТА МОЛИТВА Както се казва по-горе, Добрата молитва е дадена от Учителя на учениците през 1900 г. Така е отбелязано в молитвените тефтерчета на най-старите братя: „Дадена през 1900 година". От това заключаваме, че тогава Учителят е направил достояние тази молитва на своите наи-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текстът и е - бил приспособен за единично четене, т.е. в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от явяването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: с нея започваме денят, с нея го и завършваме. Четем я когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/.
към текста >>

Учителят казва там, на страница 1 - „Всяко същество използува храната, която му се дава според степента на своето развитие.
В много други случаи, Христос вместо да приеме нашият вид храна, предпочиташе да се моли, да общува с небесни светли същества. Важно е. че и ние трябва да получим за душите ни небесният хляб и да го използваме. Стигнах дотук и ето, че не разполагах с някои оригинални и интересни мисли. Тъкмо бях прочел някоя лекция от томът „Ключът на живота". Учителят казва там, на страница 1 - „Всяко същество използува храната, която му се дава според степента на своето развитие. Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота. Условията са вън от нас. Христос отговори на учениците си; „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога." Значи, има и друг начин за хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин. Хранете се по нов начин и вие ще придобиете мир и сила в душата си".
към текста >>

- в единствено число, а в по-късни години, когато „Добрата молитва" се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето й в множествено число - чрез нея всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа.
Написано на 12 страници на пишеща машина, всяка от тях, в началото и в края има моят знак. (Ръкопис) 7. НЯКОИ МИСЛИ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" Погледнем ли в някое молитвено тефтерче на наи-старите братя, там на първо място ще намерим записана „Добрата молитва" и при нея отбелязано: „Дадена от Учителя през 1900 година". От това заключаваме, че през 1900 година Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текста й е бил приспособен за единично четене, т.е. - в единствено число, а в по-късни години, когато „Добрата молитва" се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето й в множествено число - чрез нея всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. Нека си припомним, че „Добрата молитва" е ежедневната програма на ученика, а освен това тя съдържа „Десет ключа за влизане в Царството Божие". Това, последното, Учителят го е казал в частен разговор с брат Боян Боев, но го потвърждава и в беседата си „Да мисли", том „Новото човечество", стр. 239-240/. Там Той е казал: „Да прочетем „Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме на това, което човек трябва да върши.
към текста >>

29. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО Ще ви запозная с една опитност, която е във връзка със Словото на Учителя.
87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО Ще ви запозная с една опитност, която е във връзка със Словото на Учителя. Тя ни потвърждава, че това Слово е живо и днес, макар, че е говорено преди десетки години. В него намираме отговор на всички въпроси, които постоянно животът ни предоставя за разрешение. То ще бъде живо и през вековете, и ще ползува бъдещите синове на човечеството, за които ще бъде новото Евангелие. Спирам се на Закона за успоредността, който Учителят ни е предал в лекцията „Паралелизъм в природата". /Том „Естествен ред на нещата": Лекции на Общия окултен клас 1929г.
към текста >>

Учителят е изложил закона така: „Когато човек прекара една права линия в Природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права успоредна на неговата", /стр.
То ще бъде живо и през вековете, и ще ползува бъдещите синове на човечеството, за които ще бъде новото Евангелие. Спирам се на Закона за успоредността, който Учителят ни е предал в лекцията „Паралелизъм в природата". /Том „Естествен ред на нещата": Лекции на Общия окултен клас 1929г. - страници 210-227/. Ще ви разкажа и интересните преживявания, в които този закон взема участие. Учителят е изложил закона така: „Когато човек прекара една права линия в Природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права успоредна на неговата", /стр. 214/ „Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил, затова трябва да обмисля добре онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр. 219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания".
към текста >>

Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши.
/Том „Естествен ред на нещата": Лекции на Общия окултен клас 1929г. - страници 210-227/. Ще ви разкажа и интересните преживявания, в които този закон взема участие. Учителят е изложил закона така: „Когато човек прекара една права линия в Природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права успоредна на неговата", /стр. 214/ „Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил, затова трябва да обмисля добре онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр. 219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания". /стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прекарат на неговата права", /стр. 216/.
към текста >>

Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр.
- страници 210-227/. Ще ви разкажа и интересните преживявания, в които този закон взема участие. Учителят е изложил закона така: „Когато човек прекара една права линия в Природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права успоредна на неговата", /стр. 214/ „Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил, затова трябва да обмисля добре онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр. 219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания". /стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прекарат на неговата права", /стр. 216/. Преминавам към случаи, които са станали като потвърждение на този закон, един вид „предметно учение" за един ученик.
към текста >>

219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество.
Ще ви разкажа и интересните преживявания, в които този закон взема участие. Учителят е изложил закона така: „Когато човек прекара една права линия в Природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права успоредна на неговата", /стр. 214/ „Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил, затова трябва да обмисля добре онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр. 219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания". /стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прекарат на неговата права", /стр. 216/. Преминавам към случаи, които са станали като потвърждение на този закон, един вид „предметно учение" за един ученик. Този приятел бил услужлив и безкористен, никога не търсил награда за своите добри постъпки.
към текста >>

/стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро.
214/ „Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил, затова трябва да обмисля добре онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота, а има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Това същество е или на Небето, или на Земята, но във всеки случай е някъде на противоположния полюс", /стр. 219/ „Човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания". /стр. 219/." Ако човек пожелае да направи едно добро и това същество ще пожелае да направи едно добро. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прекарат на неговата права", /стр. 216/. Преминавам към случаи, които са станали като потвърждение на този закон, един вид „предметно учение" за един ученик. Този приятел бил услужлив и безкористен, никога не търсил награда за своите добри постъпки. Редовно четял и казвал пред Бога „Добрата молитва", знаел, че нейните слова са „програма на ученика". Но ето, че случило се един ден да пропусне изпредвид, че сутринта е казал пред Бога: „Благославяй живота ми, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни".
към текста >>

Но ето, че не се забавило да се прояви и другото същество, което го наблюдава от своя полюс и действува както него.
Преминавам към случаи, които са станали като потвърждение на този закон, един вид „предметно учение" за един ученик. Този приятел бил услужлив и безкористен, никога не търсил награда за своите добри постъпки. Редовно четял и казвал пред Бога „Добрата молитва", знаел, че нейните слова са „програма на ученика". Но ето, че случило се един ден да пропусне изпредвид, че сутринта е казал пред Бога: „Благославяй живота ми, който посвещавам на Тебе за доброто на моите братя и ближни". През тия дни направил някаква услуга и припечелил от това десетина лева. Но ето, че не се забавило да се прояви и другото същество, което го наблюдава от своя полюс и действува както него. Не минало много време, той потърсил услуга от свой съсед, да му пренесе нещо. Намислил да му даде два лева за услугата, но онзи казва категорично: „Ще ми дадеш пет лева! " Дал му толкова. Пак наскоро, потърсил същия съсед за друга услуга, която се извършила за около половин ден. Намислил да плати пет лева, но когато да плати, оня казал: „Ще ми дадеш двадесет лева!
към текста >>

Както казва Учителят в лекцията „Паралелности в природата", съществото наш спътник ще направи същото и то ще се отрази върху нас.
Когато обаче извършил работата, брата се изненадал, че съседа му не пожелал да му се заплаща за тази извършена работа. Поканен да вземе нещо, той казал: „Ти вече ми даде толкова много пари, доста е! " Запитвам се: „Може ли това да се счита развръзката на описаното „предметно учение"? Заключението, според мен е следното: Всеки духовен човек трябва да е особено внимателен в отношенията си с хората, които среща в живота. Той е като светилник и в неговата светлина се изтъкват преди всичко собствените му дела. Както казва Учителят в лекцията „Паралелности в природата", съществото наш спътник ще направи същото и то ще се отрази върху нас. Когато Учителят изнасяше в беседите си подобни случаи на „предметно учение", Той запитваше: „Защо се е случило това? За да ви го разкажа за поучение на всички вас". Записано в София на 26.XI.1971 г. ПИСМА НА ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ДО МИХАИЛ КРАЕВ ОТ ГР. ОРЯХОВО Бележка на съставителя Той бе много съвестен брат.
към текста >>

Учителят като знаеше колко много закони и правила ни е посочил, каза някога в школата - „Приложението се извършва колективно!
Обични брат Михаиле, Днес получих писмото ти от 8 т.м., което прочетох внимателно и изпитах истинска радост, за това което ми описваш. Виждам, че водиш живот на добър ученик на Учителя и ти пожелавам все така да продължаваш. Относно приложението ще кажа, че наистина в това се крие успехът ни. Всеки ден, всеки от нас прига по нещо. Един пее песните дадени от Учителя, други се упражнява в дишането, трети е изработил обноските на възпитан човек и много още качества се проявяват от нас според това, кой до къде е достигнал. Учителят като знаеше колко много закони и правила ни е посочил, каза някога в школата - „Приложението се извършва колективно! " Хиляда неща за приложение, като се приложат от хиляда души, колективът ни се е проявил. Разбира се, на тази тема може да се поговори повечко, но нека мислим и пак да прилагаме и прилагаме! Преминавам към информацията, която те интересува. В страната има десетина места, гдето условията им позволяват да се събират в своите салони; там провеждат редът който си знаем още от времето на Учителя. Някъде не могат да спазват часът на школата, поради местни условия; важи и зимният сезон, който затруднява събирането в 5 часа сутрин.
към текста >>

30. 14. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО

Николай Дойнов

Геният е колективно същество.
Бъдещият живот ще се обуславя от школата. Затова трябва да влезете, няма как другояче, защото, ако не влезете да научите новите методи и начини как да живеете, вие ще фалирате, тъй както досега сте фалирали. Ние сме едно велико Братство, което има клонове и на Земята, и на небето, и в цялата Вселена. Някои път Разумни, напреднали същества се вселяват в хората за 10-15-20 години и работят. Това е по-икономично - спестява се времето. Геният е колективно същество. Едно или много напреднали същества, са се влюбили в него, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Тези хора, в които се вселява един Ангел наричаме гениални". /Това са извадки от Словото на Учителя/. Онзи българин, които отишъл в Америка и писал писмо до Учителя как да намери Белите Братя е бил Величко Граблашев. Когато дойдох в София, той беше вече заминал за Америка - САЩ през 1921-1922 г.
към текста >>

31. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество.
Така, всички плодни дървета цъфтят, за да се развиват. Мушичките, това са тяхното благо, защото донасят културата у тях, т.е. зародиша на плода. Те пробуждат със своите вибрации други пориви в еволюцията на цъфтящото дърво: създава се зародишът, който расте, за да образува плод, а този последният ще сформира бъдещата семка. Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме.
към текста >>

Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X.
към текста >>

32. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
към текста >>

33. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата.
Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога.
към текста >>

34. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество.
Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек некой-си македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно.
към текста >>

Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим!
, към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която нема никаква измена". Движението на ръцете става обратно и протегането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини! И в сйяния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна - живей в любовен химн блажените си дни!... 28. V. 1923 г.
към текста >>

35. 1934 година

ТОМ 16

Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си!
И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът. Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини! Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си! Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ! 4.II.1934 год., неделя Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата.
към текста >>

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят.
Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
към текста >>

Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество.
Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват." „Само разумният човек е в състояние да направи всичко." Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека. Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път. Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство.
към текста >>

Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си.
Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
към текста >>

Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе.
Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замиел и, поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо?
към текста >>

36. 2. Бялото Братство (дъновистите) за себе си

ТОМ 17

По същество тя е опит за практическо приложение в живота на християнството.
На същия той станал „ятак" през 1923 г., когато го спасява от ръцете на полицията. Фердинанд интернирал Дънов във Варна, гдето става неговата абдикация. 3. През 1921 г. Петър Дънов основал своята „окултна школа", подобна на школата на Рабиндранат Тагор в Индия. Той я ръководил до смъртта си на 27.XII.1944 г. По същество тя е опит за практическо приложение в живота на християнството. Оригинален и неповторим е неговият начин на набиране на последователите и учениците си - принципът на свободата и добрата воля., любовта и свободата. При него идват всички, които пожелаят, които обикват „Учението", без никакви формалности и задължения, без служебен контрол върху личните и обществените изяви. Това става причина за много недоразумения, много неприятности падат върху името и авторитета на самия Дънов. Мъчно е било да се [възприеме, че ce] правят грешки и простъпъци от хора, които слушат такива хубави беседи от своя „Учител". Но това е така, защото се вземат хората като абсолютни величини, не свързани със своето рождение, среда, професия.
към текста >>

б) Обществено хранене при лагеруването по дежурство, организиране на колективно снабдяване с продукти, сервиране по дежурство.
Но това е така, защото се вземат хората като абсолютни величини, не свързани със своето рождение, среда, професия. Знае се, че училището за всеки от нас не е единственият фактор, който е изградил нашата личност. Но даже и само до силата на влиянието, на индукцията, основаната в страната ни „Окултна школа" вече влияе върху морално-етичния образ на народа ни: трезвеност, почтеност, трудолюбие - качества, с които той се отличава от съседите ни. Без големи усилия могат да се открият някои от принципите на Школата на Учителя Петър Дънов, вече внедрени всред народа ни, без да има видима връзка между тия две величини в живота. Ние ще се опитаме да изброим някои от тях: а) Туризъм - л1сбов към великата жива Природа „Бог" се изразява в редовно приобщаване с планината (Стара планина - Сливен, Витоша, Рила, Мусала, Седемте Рилски езера). б) Обществено хранене при лагеруването по дежурство, организиране на колективно снабдяване с продукти, сервиране по дежурство. в) Вегетарианство, препоръчвано от Толстоя и д-р Келлог, оформящо се като специална школа на съвременната медицина („Реформена кухня"). г) Диетично постене, „разтоварваща диета" - еднодневно отказване от храна, все по-често препоръчвано от лекарите. д) Трезвеност, отказване консумация на алкохолни напитки, отказване от пушене тют
към текста >>

37. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето.
Затова и Писанието казва: Никой никога не е видял Бога, но еднородният Син го изявява и Го прави близък и познат на хората. Това ни навежда на мисълта, че за да познаем нещата, те трябва да имат форма. И тогава идваме до схващането на херметичната наука, че формата е белег, сигнатура, чрез която можем да познаем скритата зад нея реалност. Целият космос, казва Учителят, се представя във формата на човек. И още: Космос е създаден по образа на човека. И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”. Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек.
към текста >>

После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система.
Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек. Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините. Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак.
към текста >>

Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата.
В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен. Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос.
към текста >>

Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята.
Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди. В този смисъл казваме, че човек може да се разговаря с целия космос. Учителят казва още: Под човек ние не разбираме само ново същество, което живее на Земята. Човек съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система, но той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от различна степен на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива.
към текста >>

38. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло.
Учителят дава и друго определение и наименование на световете, физическият го нарича материален свят, духовният го нарича субстанциален свят, а Божественият нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа.
към текста >>

Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили.
Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане.
към текста >>

Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество.
Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа.
към текста >>

В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа.
Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух. Затова индусите наричат този свят Девахан - свят на Девите, на ангелите, на духовете. Истината, която през време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка мъдрост, тук в света на духа, ние я живеем. Ние мислим за нея през време на земния си живот, защото когато сме били в царството на Духа, сме я признавали за един факт. В тази първа област човек преживява отново всички връзки и отношения на любов и приятелство, които е имал на Земята, но вече в тяхната активна, духовна страна.
към текста >>

Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят.
И тази страна от човешката природа, на която целият интерес е изпълнена от всекидневното съществуване, ще се почувства в тази област на нашето пребивание в духовния свят. Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова, през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят. Души, които са си принадлежали на физическия свят, се намират отново една до друга в духовния свят, за да овековечат тази своя връзка. Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото. През време на физическото съществуване ние възприемаме от този живот само едно отражение и го изразяваме във всички форми на обожаване. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Тук човек научава, че общият смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността. Преходното му се явява само като символ, като образ на вечния, на единния живот на хармоничното единство.
към текста >>

39. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето.
Всеки мисли само за себе си, без да се интересува от другите. Връзката между човека и човека е скъсана, даже и в семейството. В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание. В епохата, която предшествува сегашната, хората са живели в племена. Тогава човек се е чувствал като част от племето и вън от него той не е могъл да живее, тъй както една овца не може да живее вън от стадото. Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето. Днес индивидуализирането е стигнало до крайните си предели. Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото. Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили.
към текста >>

Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите.
Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание.
към текста >>

Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето.
Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството.
към текста >>

Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората.
Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството. Това показва, че в това направление развитието е стигнало до крайния си предел. Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат. Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората. Те ще почнат да се чувстват братя не по кръв, а по дух. Днешното кръвно родство е вече изродено. Братството не по кръв, по идея, ще обедини хората с една вътрешна връзка. За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си. Това са методи за развиване на чувството на единство в интересите.
към текста >>

Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят.
Братството е външната, видимата страна на школата, а школата сама по себе си е духовната страна на братството. Тя е нещо духовно. Братството е предверието на школата, където се опитват и изпитват кандидатите за ученици. Затова в братството може да влезе всеки, който пожелае, широко са отворени вратите на братството, но в школата може да влезе само онзи, който има съответните за това качества, който би издържал приемния си изпит. Братството е средата, където кандидатите за ученици изработват съответните качества, държат съответните приемни изпити и само онези, които изработват тези качества и издържат изпитите, се приемат за ученици. Приемането не става на Земята, както школата по същество не е на Земята, защото е едно духовно явление, проектирано в нашия земен свят. В братството човектрябва да изработи ред качества, да се почувства като брат, т. е. да е готов на всички жертви и услуги за своите братя, да изработи качествата, които братята притежават. Това предполага да се справи със своята личност, със своите лични чувства и интереси. Брат е онзи, който служи безкористно на идеята на братството и който е готов да се жертва за идеята на братството, а не да жертвува интересите на братството за своите лични разбирания и амбиции. Основен закон на братството е хармонията и любовта между братята и там няма място за никакво лицемерие.
към текста >>

В първите четири стъпки човек страда и еволюира, а в последните три се възражда, преобразява в ново същество.
Тези седем стъпки, всяка от своя страна се дели на по седем стъпала. Така че се получават 7 по 7, всичко 49 стъпала, по които човек трябва да се възкачва, за да отиде при Бога. Числото 49 е съставено от 4 и 9, които събрани дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тези 49 стъпала трябва милиарди години, за да се пропътуват. Но когато човек влезе в Пътя на окултното развитие, това време се съкращава. В първите четири стъпки човек страда и еволюира, а в последните три се възражда, преобразява в ново същество. Учителят казва, че има и други стъпки за четирите полета. 4 по 7 прави 28. Те също извеждат до Бога, но се изискват милиарди години, докато се достигне до Него. Да се върнем при трите степени на окултното развитие. Слушателите се отличават със слушане, вярващите - с вяра, а ученикът - с учение.
към текста >>

40. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

ТОМ 19

В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе като че ли представляваше някакво голямо същество.
Всички вие мислите, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад. Не е така. Те се разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.” „Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе като че ли представляваше някакво голямо същество. Същество, което ме обгърна с една неизразима любов, която почувствах чрез слънчевия си възел, не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество не продължи няколко мига, а цели часове чак до сутринта.” „В първите дни на месец август се разрази една ужасна буря на Рила, ужасна снежна буря. Небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Вятърът така силно вееше, че имаше опасност да вдигне леките палатки в езерото.
към текста >>

Същество, което ме обгърна с една неизразима любов, която почувствах чрез слънчевия си възел, не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ.
Не е така. Те се разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.” „Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе като че ли представляваше някакво голямо същество. Същество, което ме обгърна с една неизразима любов, която почувствах чрез слънчевия си възел, не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество не продължи няколко мига, а цели часове чак до сутринта.” „В първите дни на месец август се разрази една ужасна буря на Рила, ужасна снежна буря. Небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Вятърът така силно вееше, че имаше опасност да вдигне леките палатки в езерото. Цялото братство преживяваше един ужас пред опасната и неизвестна буря в планината.
към текста >>

Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество не продължи няколко мига, а цели часове чак до сутринта.” „В първите дни на месец август се разрази една ужасна буря на Рила, ужасна снежна буря.
Те се разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.” „Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе като че ли представляваше някакво голямо същество. Същество, което ме обгърна с една неизразима любов, която почувствах чрез слънчевия си възел, не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество не продължи няколко мига, а цели часове чак до сутринта.” „В първите дни на месец август се разрази една ужасна буря на Рила, ужасна снежна буря. Небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Вятърът така силно вееше, че имаше опасност да вдигне леките палатки в езерото. Цялото братство преживяваше един ужас пред опасната и неизвестна буря в планината. В този момент аз изтичах към Учителя.
към текста >>

Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо.
В този момент аз изтичах към Учителя. Той беше сам в палатката. Аз станах изразител на дълбокото смущение, което царуваше във всички среди на братството. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, от където никои не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.” „Веднъж Учителят ми каза, че за най-малкото същество има досие на Слънцето.” „Един ден, слизайки от Изгрева с един мой съученик, с един стар автобус, чиято врата беше направена от плътно желязо. Като се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че малкия пръст на дясната ми ръка остана между рамките на вратата и самата врата. Всеки знае, че тази част на ръката е най-чувствителна, в този миг не знам в каква част от секундата, аз веднага си представих образа на Исуса от Назарет, който беше разпънат на кръста с гвоздеи върху ръцете. Също така си спомних за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно постави своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Точно тези два случая ми дадоха кураж и сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, именно дали е в състояние да обуздае болката на плътта. В това мигновение на разсъждение помолих да отворят вратата и като си извадих пръста - той беше разбит до костта и облян цял в кръв.
към текста >>

Това Същество, толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло на Земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец.
След огненото кръщение получено чрез последните две войни, за човечеството се отварят нови страници, силите на доброто заемат надмощие. По този начин ще възтържествува истината в живота.” "Думите, които Учителят беше казал на един от своите ученици три месеца преди неговото заминаване от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят. Тези думи съдържат значението на едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието: „Възстановяване на Небесното Царство на нашата планета”. Тези думи бяха произнесени твърдо с непоколебима творческа мощ, пред звездите, неми свидетели на нещата, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството. Това Същество, толкова велико, което е завършило своето развитие преди милиарди години, в своята велика любов е слязло на Земята, ограничило се е в най-гъстата материя, за да отвори очите на тези, които са забравили своя Творец. Ето тези думи: „Аз напущам тази земя, понеже завърших своята задача. Ще затворя тука върху тази земя всички духове, за да завършат всичко това, което Аз посадих, но за да не се огранича ще се коригирам, ще им оставя ключовете на духовното познание, за да изпълнят достойно задачите си върху тази земя, и след като завършат своите задачи, да си отворят с тези ключове, за да дойдат при Мене в своята истинска родина. Тази родина, това са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина.” „Мистичният, духовният деканат на Водолея, неговата циклична трайност е 720 години. Според Учителя той е започнал от 1914 г. и ще продължи до 2644 год.
към текста >>

Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество.
до 3354 год. ще се разгърне втората космична вълна, вълната на Мъдростта, чиято светлина ще освети човешкото съзнание, по тоя начин да придобие истинските знания и се запознае със законите на живата природа. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на това велико познание, което засяга законите на всички области на живата разумна природа, ще се стигне до дълбока визуална зависимост между различните научни дисциплини и зловредните науки ще бъдат премахнати. Колосалните научни открития с помощта на синовете на Мъдростта ще станат достъпни на всички народи. Една истински здрава култура на рационално използуване на атомната енергия ще последва един духовен и материален разцвет на човечеството. Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество. Човек ще влезе в директна връзка със същността на духовния свят. Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура. Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност. Земята е една затворена книга, където са написани неизчерпаеми богатства.” Човешкият организъм е израз на нашия космос. Цялото историческо минало е изразено в нашият организъм, в нашите биофизиологически системи, които са резултат от епохите, ерите, периодите на минали култури.
към текста >>

41. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон.
175 ÷ 177 „Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи с 180,000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който, за да се премине, трябват 31,000 години. Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление.
към текста >>

- Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва.
Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
към текста >>

Според нас, учителят е същество, което мисли.
I (1922), т. I. София, 1934, с. 48 ÷ 50 „За изяснение, ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: Без учител не може, т. е. без учител няма развитие. Според нас, учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната.форма. Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема, И тогава. Истината ще бъде една и съща и за Учителя и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик.
към текста >>

Като се каже единица, разбираме колективното.
- Аз съм тройка - Защо? - Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея. Значи, човек едновременно е единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с коию си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание.
към текста >>

В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание.
Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. Затова, именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото четири? - Четирите представя абсолютна мярка с която се измерват всички неща вьв видимия свят, в целия космос. Като дойдат до четирите, кабалистите спират.” „Какво значи да се самоопредели човек като единица, като двойка, като тройка или като четворка? Кои елементи влизат в човека като единица, за да може да се самоопредели?
към текста >>

Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния.
- С хляб. - С какво се лекува жаждата? - С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от нисходящо във възходящо състояние.” „Когато съзнанието на човек минава през 12-те зодиаци, те указват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога”, Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към първичното, към Божественото съзнание.” „Сега, всички заедно ще направим следното упражнение.
към текста >>

За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество.
- Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания.
към текста >>

Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие.
Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите.
към текста >>

Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч.
направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите. Накратко казано: Светлината е проекция на мислите, чувствата и желанията на възвишените същества.
към текста >>

42. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват.
Бъдете каквито щете, но винаги помнете, че ангелите ще бъдат винаги край вас, готови, като призовете помощ, да ви помогнат. Във все същото езеро ще хвърлите мрежите си - света, но ако искате да хванете нещо повече, ще смените, сгъстите техните отвори. В същия свят живеят всички - и конят, и шопът, и професорът, и детето, и Учителят, но не виждат еднакво и едно и също! Всички само откриват... това, което вече съществува. Виждането зависи от това, което си ти сам. Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист. Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап.
към текста >>

Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации.
Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса. Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им. Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича. Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека!
към текста >>

43. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

- И колкото по безпомощно е съществото, толкова по голямо е желанието... Но тук има и нещо друго.
Мойто тяло е послушно... Но сега нека продължим. Вие се чудите на Малката. А всичко наистина е чудно. Тя е била един барометър винаги, само че Вие не сте разбирали да го четете... Когато снощи я чух да пее «Песента на сълзите» - на горчивата човешка мъка, аз потръпнах и разбрах, че са настъпили крайни моменти. По човешки Вие сте взели това дете от улицата, възпитали сте го и отхранили, за да направите едно добро дело, да проявите доброто, което всяка душа желае да стори някому в света. - И колкото по безпомощно е съществото, толкова по голямо е желанието... Но тук има и нещо друго. Това е дете на народа. И по невидими, но знайни пътища за знающите - тия връзки съществуват, нищо не може да ги прекъсне... И това състояние на масата, на народа се предаваше и ней... Тя беше само малък извор, който под земята нейде бе свързан с масата - и всяко колебание в голямата народна душа намираше отзвук в нея и в нейните песни и отношения... Вие не можехте да разберете защо тя е тъй настръхнала към Вас, защо Ви не разбират във Вашите отношения и благодеяния. А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник. Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа. Това беше една мистическа връзка.
към текста >>

» Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа?
- Но то все някъде е съществувало, хората не са го създали - намеси се царят. - Несъмнено, но това, което е добро за един по-низш живот, за по-висш стадий е вече зло, мъка, нетърпимо. Има селяни, които с радост ще влезнат и поживеят в каква да е колиба, но Вас, научения на дворци и палати, ще измъчи тоя живот. За мнозина тревата е много хубав килим, но ние седим върху други... - Но какъв смисъл има да се отказваме от удобствата в живота? - Няма никакъв смисъл изобщо човек да се отказва от каквото и да е, щом пита защо го прави и не е разбрал това... Но ако живее съзнателно живота си и ако има за образец не живота на обикновените хора, той ще се запита: «Как ще живея, как трябва да живея разумно, тъй както природата ми е турила за задача, като ме е създала? » Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа? Това ще бъде най-странната мисъл. Никога природата не би разпиляла толкова материал за нещо, което не й е потребно, което не извършва или трябва да извършва някаква функция в нейния организъм. И това, което правят клетките в отделния организъм на човека, това е самият човек - клетка по отношение на големия общ човек, направен от всички клетки. И както клетките на петата не знаят волята на господаря си, но носят неговата тежест, а клетките на очите се радват на всичкия блясък на светлината, така и человеците са на разни места в тоя поток на живота и носят различно тежестта или радостта от него. - Но това е само едно сравнение, една мисъл, оприличаване, но не е никакво доказателство.
към текста >>

И така е, защото това, Божественото, е дало начало на всички същества и когато то се развие и обхване всецяло човешкото същество, тогава се проявява Божественото Начало.
Кучето спи на двора, със своя кожух завито, но човек би простинал... И праща природата свои ръководители, които да сочат истинския път на развитието. Закони, които да дават правилно насочване на всички енергии по естествени пътища, защото човек иска това, което му е приятно да се продължи, а неприятното по-скоро да свърши, макар че това приятно в някои случаи му носи само разрушения на собствения организъм и с това го извра-тява. Тогава идват в света великите хора. Учителите на света, които показват кое е Път, Истина и Живот - истинският вечен живот. Това на хората се вижда тъй далечно и невероятно - макар че съвсем не е така трудно, че те смятат тия хора за Божествени - за божества. И така е, защото това, Божественото, е дало начало на всички същества и когато то се развие и обхване всецяло човешкото същество, тогава се проявява Божественото Начало. А то е във всички еднакво, независимо какви са и как се проявяват на земята. Царят направи неволно недоволна гримаса. Ученикът я забеляза и веднага реагира. - Зная, че за Вас е доста трудно това не да разберете, но да го приемете в душата си. Много условия на миналия живот и сегашни схващания Ви пречат за това.
към текста >>

А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа.
Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза. Тя има свое съдържание. А вън от това има и своя логическа форма, която като форма за разглеждане не само не е схваната, но не е разбирана нито от най-учените, защото те са строги индивидуалисти. А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа. Това ще е нов комплекс от идеи, твърдения и възможности, които сега доморасли учени смятат за ненормално и болестно отклонение, а не могат да разберат, че е една огромна придобивка на човешката мисъл. И колко много минали години не им стигнаха да се повдигнат до тая височина, на която стоеше някога наглед простият и скромен Назаретски дърводелец!... - Но, право да Ви кажа, и мене самия не ми е така ясно това, което искате да кажете - прибави царят замислен. - Все ми се струва, че Вашата мисъл хвърка над нещата, а моята само обикаля наоколо, като пред заключено помещение - наднича през прозорците, но не може да се влезе вътре. Ако намирате наистина, че това са тъй високи логически пътища, не мислете, че ще ме отегчите - дори ако има нужда да повторите някои неща и да ги подчертаете дебело, за да ми станат ясни.
към текста >>

Лъвът и аз ще изпълним волята на това Същество, инак трябва да допуснем, че аз или лъвът сме по-силни от него, а това е абсурд, противоречие на основната мисъл.
- Да... Но сега нека пристъпим наистина при нашия лъв, както казвате. Ще бъда кратък, защото мисля, че Вие ме разбирате и от половина дума. Царят кимна с глава утвърдително. - Добре, имаме два факта: Разумно начало, най-висше в света, на което всичко се подчинява - моя милост и един появил се лъв. Какви са възможностите? Лъвът и аз ще изпълним волята на това Същество, инак трябва да допуснем, че аз или лъвът сме по-силни от него, а това е абсурд, противоречие на основната мисъл. Щом ще изпълним волята Му, а Бог е Любов, тая любов ще се прояви. Как? Като проговори общото, Божественото, в мене и него - Любовта. Погледнете как лъвицата играе със своите деца - и тя знае да обича. Погледнете питомния звяр - и той се привързва и обича, готов е даже да се себепожертвува... Потопени в любовта, под върховната воля на Бога, Който в проявата Си спрямо всичко живо е Любов - лъвът ще се превърне на куче, което ще ближе краката. Вие сте чели навярно, че се е случвало това в миналото с някои свети хора - а може да се случи и сега.
към текста >>

Мисълта на по-висшето същество е винаги среда и импулс за по-низше-то.
- Да, има такива случаи. - Разбирате ли, ясно ли Ви е как действува законът в случая? Ненасили-ето не е разбиране, а образ на дълбок принцип в света на доброто, на Любовта към всичко живо. Потопеният в общото море на живота не може да посегне на нищо живо, както едната ръка няма да рани другата. Там чувството на общност ще изпъкне на пръв план и ще даде своите външни отношения. Мисълта на по-висшето същество е винаги среда и импулс за по-низше-то. Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението. Напротив, преливането, пребъдването в средата на Любовта носи разширение и радост. Лъвицата вижда продължение на своята личност в своите лъвчета и тя се радва на тях, но ръмжи на чуждите, защото те са друга, разделяща среда, факт, който е противоположен на нея, защото е еднакъв по стремеж... Но едно по-висше съзнание, волята на един човек, да речем, може да послужи като по-висша среда, която да обедини и импулсира тия две същества. Ако е обикновен човек, ще работи чрез дресировка и въздействие отвън навътре; ако е учен човек, посветен - чрез пробуждане на центровете и въздействуване направо, както действуват и хипнотизаторите. - Но тогава по този закон може да се въздействува и върху самите хора - запита бързо царят.
към текста >>

44. СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ

Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него.
Сега всичко в нас се проучва по форма, понякога и по съдържание, а почти никога не се разкриват нещата в техния смисъл. И затова ний си оставаме повърхностни в своите знания, складове от факти, несвързани с живата природа, факти често даже без ясно видим смисъл и връзка или пък много изкуствено наредени. Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране целесъобразна комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»? Наистина ний не всякога можем да проникнем достатъчно дълбоко в самите факти, за да схванем «вътрешния» смисъл, който често е от по-горна категория, стояща над обикновените наши разбирания - но все пак той е възможен да бъде постигнат, ако не като несъмнена и завършена ценност, то поне като една възможност, която отваря широка перспектива на човешкия ум и дух. Ако си представим, че сме една свещ запалена и изживяваме всекими-нутно своето стопявание и превръщание в «нищо», мислим ли, че сме се добрали до същината на живота? Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание.
към текста >>

Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание.
Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота! Без него ний имаме само сиви лутащи се сенки, които наподобяват по външната си форма человеци, но на които липсва същественото - оригинална мисъл, възприет в душата идеал и неудържимият стремеж да го реализира. Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели! Зная, ще се възрази, че днес условията са тежки. Това е вярно.
към текста >>

45. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.

Духовната криза се изрази преди всичко в духовното и религиозното падение - когато католичеството прогласи един обикновен человек за безгрешно същество - и по тоя начин смъкна на хората божеството от небето на земята - нещо, което улесни оскъделите души да разберат по-простичко и по-лесно нещата, но от друга страна понижи изцяло нравствения уровен на епохата и европейците.
Облягал се достатъчно на свръхестественото в миналото, человек щеше да изпадне в другата крайност - да откаже силата на всичко друго, освен своя ум - горд цар, комуто - мислеше той - е достъпно всичко! И когато вълните на прокламираните във Френската революция общочовешки и обществени права заливаха всички европейски господарства и влязоха в открит конфликт с всички норми и обичаи - тъй също и в областта на мисълта, развиващите се положителни науки вдигнаха въстание срещу всемогъщата дотогава философия, която в лицето на Хегеля беше се тясно свързала с политическата автокрация. Наследниците на Канта, неможещи да обхванат мисълта му изцяло, със своите в сравнение с него посредствени умове, се разделиха на толкова течения, колкото и глави, и изгубиха всяко решително значение за живота, който като че ли изтичаше между пръстите им, въпреки волята им. Здраво стъпилите на собствените си крака Естествени науки започнаха открито сражение по два фронта - и срещу религията, и срещу философията, като отхвърлиха опекунството и на двете. Нещо повече - те създадоха собствена философия - материализма, който даде физиономия почти на цялото наше столетие. Духовната криза се изрази преди всичко в духовното и религиозното падение - когато католичеството прогласи един обикновен человек за безгрешно същество - и по тоя начин смъкна на хората божеството от небето на земята - нещо, което улесни оскъделите души да разберат по-простичко и по-лесно нещата, но от друга страна понижи изцяло нравствения уровен на епохата и европейците. На Изток православната, божем, църква по това време тоже претърпя сътресения, понеже се намеси активно в политическия живот и стана страна при разрешението на националните въпроси, вместо да бъде само справедлив арбитър - почти едновременно с непогрешимостта на папата иде и Българската схизма... Преди това още реалистичното течение, така да го наречем, е вече формулирано като философското учение за материализъм от Бюхнера, Молешота, Фейербах - последни и върл враг на религията. А Маркс създава и своето материалистическо обяснение на историята, в което се отказва всяко друго разбирание на нещата и нравствените ценности, освен едно - че те са дошли по пътя на икономическите отношения. След слизанието на непогрешимостта в официалната религия на земята, философията и науката пък доказваха, че небето е празно, а заедно с това, че едничките източници на морал и обществени отношения са търговските: изгодите са едничкият импулс; личността е продукт на тия отношения - цялото общество е една машина от живи индивиди, които работят, движат се, само под влияние на една сила, един Бог, един идеал, които - бяха забравили това -беше също създаден от човека - капиталът! Парната машина, току-що обхващаща производствения живот, бе оказала и решително влияние върху тогавашната мисъл - материалистическото разбирание на историята, бихме рекли ний, е по-скоро философски израз на тая дълбоко отпечатала се идея в ума на един прозорливец, една психоза почти, предизвикана от идеята, че бъдещето развитие на парната машина е най-важен фактор, който ще сложи отпечатък върху целия обществен и политически живот, ще прибере работническия елемент във фабриките, ще го засили и направи решающ фактор на бъдещето общество. Тия различни разбирания проникваха във всички области на обществения живот - в международните отношения, в обществените схващания, в правните норми на държавите.
към текста >>

Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците... И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя!
Но, да се върнем към събитията. Търговското и бездушно отнасяне на личност към личност, на класа към класа, на държава към държава, родиха ония отношения, на които сме всички днес свидетели - експлоатацията на човек от човека, на общество от общество. Нищо, освен изгоди - никакъв морал, никакви реални задължения, освен най-необходимите, с които биха се задоволили! Народите, или по-право злоупотребяващите с тяхното име безсъвестни водачи, се надлъгваха и наричат това дипломация; общества се обират и експлоатират и наричат това търговия и индустрия; религията, останала пусти обряди, приспива личностите с думи и обещания; а цели народи се хвърлят едни срещу други в кървави сблъсквания, за да разрешат един въпрос на пазар, на някакъв идеал, който наричат национален, и който всъщност най-често е стара вражда, или пък търсене зони на влияние или завладявание чужди народи и труд за използване. А и самият труд се използува най-нерационално - творят се сума излишни работи, а тъй често липсва на мнозина необходимото; натрупват се тук и там с милиони килограми жито, когато други някои страни гладуват някъде; хиляди костюми дрехи пълнят магазини, шити за някого си неизвестен, който някога ще дойде да ги купи, а в същото това време десятки хиляди ходят боси и голи около същите тия магазини! Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците... И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя! Материалистичната философия посочи и средствата за достигане идеалите - не дългия път на собственото усъвършенствуване, а късия - на насилието. «Равенство, братство и свобода» - провъзгласиха нейните сторонници. Равенство в разпределение богатствата, които те не бяха спечелили, но искаха да споделят; братство - но заедно с това класова борба за изтребление на всички противници на пролетарската революция; свобода на всички мнения, които се схождат или не противоречат на техните - ето действителния път на най-идеалните божем учения, от които голяма част от днешния свят чака своето преустройство и добруване. Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество.
към текста >>

Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира.
Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество. А едновременно с тоя духовен упадък, или, по-право - тъкмо заедно и поради него - се явяват и физическите разстройства - хилядите болести и страдания, защото ненапразно един мъдрец казва, че человек е това, което мисли, може и иска да е! Но материалистичното разбирание на света не можеше да задоволи че-ловечеството, въпреки своята проста схема за обяснение на природните събития, което го правеше удобно, приемливо за всички, даже и за посредствените умове. Напротив, человечеството, което бе видяло между себе си в свойто минало истински велики духове в историческия си живот, пред дълбочината на чиито философски умове то бе свикнало да благоговее - не можеше да се задоволи с плитките и широки изводи, които даваха лесно обяснение на всички факти, без да разрешават основния въпрос, който именно обосноваваше всичко останало. Те се задоволяваха да твърдят, че битието предхожда мисълта, допущащи неволно нелогичността, че делото може да предхожда твореца си, защото нито помисляха, че самото битие - животът, е една реализирана мисъл на някое по-висше същество, както и всички наши творения са само реализирани наши мисли; че ако има едно «дадено» (с което мнозина съвременни философи започват своите обяснения), то несъмнено и логично е да се допусне, че съществува и нещо, което дава, и че това «нещо» трябва, по необходимостта на логиката, да се намира вън от това, с което се оперира. Ето защо материалистическата философия, като една река, която се разлива по някое плоско и равно поле, се разклони по всевъзможни посоки, като изгуби почти всецяло своята дълбочина. Но като реакция срещу нея, като реакция на това люшкане на обществото без съществени морални устои, като противовес на едно преситено и отиващо си вече малцинство от избраници, което се е уморило да желае и изпълва прищевките си - на което въображението не стига вече да изнамери нови наслади, след като бе изпитало всички стари на разлагащата се някога Римска империя - се вдигат масите, които смятат, че имат дял от тоя живот, като несъмнени творци на неговите блага. Популяризирането на науката, демократичността на политическите строеве и акционерните и кооперативни икономически предприятия изтъкват вече еднакво решително значение, както на личността, която разполага с материалните средства, така и на работника - живия инвентар, който дава смисъл и оплодотворява фактически капитала. Но лишено от някакво здраво духовно сцепление, вдъхновявано от мате-риалистичното разбиране на морала, непросветено от някакви високи идеали, освен от собствените изгоди, като висше благо, което се маскира по хиляди начини, но ясно изпъква особено в последната война - голямата част от съвременното человечество се раздели не само държава срещу държава, но дори в собствения си дом - родни братя застанаха едни срещу други! На много места те и днес са готови да се нахвърлят едни срещу други само защото мненията им по един или други въпрос са различни!
към текста >>

46. 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

ТОМ 21

В този смисъл, Христос е колективно същество.
Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думите „Дух Свети” разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат.” Те носят мир първо за Балканските държави, а после - за по-големите, най-после - за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас.
към текста >>

47. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

ТОМ 22

Да се опитаме да изучим анатомията на човешкото същество.
Има , значи , три области : 1. Анатомията , която е описание на света (това е астрономията , която класира телата като комети , планети , слънце , небули) . 2. Астрологията , която обяснява връзките между звездите , и влиянията , състоянията на живот , който те проявяват , т.е . тя е физиологията на света . 3. Кабалата е психологията на света . Да се опитаме да изучим анатомията на човешкото същество. Да се опитаме да потърсим къде се намират у него Риби и Дева . * Божественият принцип - Исус Христос е Христовият дух, който е Духът на Единението между Битието и Небитието, между земята и Небето, между материалния свят, духовния свят и Божествения свят. Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Дух. Да влезне и се всели в неговото тяло Духът Христов и съзнанието му да стане в едно с космическото съзнание. Според астрологията Дева се намира в слънчевия възел, а Рибите са свързани с краката.
към текста >>

Чрез слънчевия възел този кордон крепи съществото , чрез този орган , който е Дева според астрологията , който наистина е Дева , който е природата .
В слънчевия възел двете риби са символ на Луната , затова науката ги нарича полушария, но тя не знае защо те са там . Исус Христос е напуснал Палестина (чиято ширина е 303) , за да отиде в Хималаите , за да яде Божествената храна и да научи всичко , което има в човешката природа , защото Той беше готов да познае великите тайни , които са в оста Риби-Дева . Той е останал дълго време да учи в Агарта и на 30 години се върнал в Палестина , за да нахрани хората с петте хляба и двете риби . Но те не бяха физически риби.(48 ) Вие знаете , че детето в утробата на майка си е свързано с нея чрез един кордон и така се храни.При раждането режат тази връзка, която излиза от пъпа му и го свързва с майката ,който представлява Девата , Природата . Когато кордонът е прерязан , съществува един друг , невидим , който свързва детето непосредствено с пъпа на девствената природа , Всемира , който го храни . Чрез слънчевия възел този кордон крепи съществото , чрез този орган , който е Дева според астрологията , който наистина е Дева , който е природата . Защо има две риби на слънчевия възел? Защо са поставени така ? Този , който знае да си служи с тях, може да пътува в пространството (49) , защото човек не може да го направи , ако не е свободен , ако не е развил двете риби и петте хляба, които са петте добродетели : Доброта , Справедливост , Любов , Мъдрост и Истина . (50 ) Меркурий , това е детето, което е донесло двете риби и петте хляба . После тълпата се нахранила .
към текста >>

Как едно същество може да храни всички хора ?
Този , който не разбира тези неща , няма интуиция , няма любов , няма светлина,няма в себе си новородения Исус . И затова не може да храни тълпата в него и тя е гладна . Днес,макар че притежаваме двете риби и петте хляба в слънчевия възел , храним се само физически, понеже върховната съвест , Исус Христос , т.е . интуицията , тази светлина , тази Божествена Любов не е още родена в нас. (51)Тогава търсим някой , който да ни храни . Как едно същество може да храни всички хора ? Да предположим , че ние сме 5000 души събрани тук тази вечер и вие чакате да ви нахраня с петте хляба и двете риби . Как трябва да постъпя ? Аз мога да ви кажа как всеки един от вас би могъл да се храни всеки ден посредством своя слънчев възел. Ако ви дадях физически храна, , утре вие ще искате още , но ако ви дам начина сами да черпите от неизчерпаемия източник на живота , вашата жажда ще бъде утолена . Много просто и много лесно е .
към текста >>

Но Юда беше колективно същество,неговата роля беше необходима .
(57 ) Ето в какво се състои жертвата на Христос : той трябваше с всичките си сили да плати бягството на тези лоши духове от болните и влизането им в садукеите (58 ) и фарисеите (59) . Той знаеше , че ще страда и ще бъде разпнат . (60 ) В дванадесетия дом Юда го срещна . Той го чакаше и казваше , че трябва да бъде предаден . Исус знаеше , че в 12-я дом на Рибите някой трябваше да го предаде. Но Юда беше колективно същество,неговата роля беше необходима . (61)Жертвата на Исус беше : като невинен да даде на хората тази свобода , тази мъдрост , тази светлина , които текат през Дева и което го задължаваше да страда в Риби . (62 ) Но сега ядем риби , без да знаем причината . Ще ви говоря за това един ден . За да свърша , ще ви кажа , че човек не може да разбере истината , Евангелието , нито тайните на природата , ако не е действително чист. Ако не яде чиста храна , ако не пие чисти пития , ако няма чисти чувства , ако не мисли за чисти неща , ако няма чисти постъпки .
към текста >>

48. Светозар Няголов II. Как бе открита и намерена беседата от Учителя „За двете риби и петте хляба

ТОМ 22

Тогава в 12 дом от хороскопа му, който е под ръководството на Риби, се появява това колективно същество Юда да го предаде и да бъде подложен на позор и кръстна смърт.
Тогава просветеният ще бъде озарен от Божията любов, която ще го изпълни с благост, милосърдие и смирение. Христос слезе на Земята да нахрани човечеството с манна - Божествата храна - Словото Божие и да го излекува от всичките му недъзи. Той освобождаваше готовите души от тъмните духове и ги вкарваше във враговете на новото учение, фарисеи и садукеи, където тези демони намерили богата храна да се хранят и работят. Христос знае, че ще плаща за това духовно насилие от изгонването на демоните от готовите души и вкарването им във фарисеите и садукеите. Знае, че ще страда и ще бъде разпнат за Божието Дело. Тогава в 12 дом от хороскопа му, който е под ръководството на Риби, се появява това колективно същество Юда да го предаде и да бъде подложен на позор и кръстна смърт. Чрез зодиакалния знак Дева пред това невинно велико същество протича светлина, виделина, мъдрост и вътрешна свобода към последователите му. Той ни остави своя завет: „Възлюбете се усърдно един други от чисто сърце. Обичайте се един други с братска любов. Има приятел по тесен и от брат.
към текста >>

Чрез зодиакалния знак Дева пред това невинно велико същество протича светлина, виделина, мъдрост и вътрешна свобода към последователите му.
Христос слезе на Земята да нахрани човечеството с манна - Божествата храна - Словото Божие и да го излекува от всичките му недъзи. Той освобождаваше готовите души от тъмните духове и ги вкарваше във враговете на новото учение, фарисеи и садукеи, където тези демони намерили богата храна да се хранят и работят. Христос знае, че ще плаща за това духовно насилие от изгонването на демоните от готовите души и вкарването им във фарисеите и садукеите. Знае, че ще страда и ще бъде разпнат за Божието Дело. Тогава в 12 дом от хороскопа му, който е под ръководството на Риби, се появява това колективно същество Юда да го предаде и да бъде подложен на позор и кръстна смърт. Чрез зодиакалния знак Дева пред това невинно велико същество протича светлина, виделина, мъдрост и вътрешна свобода към последователите му. Той ни остави своя завет: „Възлюбете се усърдно един други от чисто сърце. Обичайте се един други с братска любов. Има приятел по тесен и от брат.
към текста >>

49. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака

ТОМ 22

31-32) И Бог ще го прослави в себе си и скоро ще го прослави." Ето защо Юда беше колективно същество.
18-21, Лука гл.22, ст. 21-23, Йоан гл. 13, ст. 21-30.) Юда получава нареждане от Исус да извърши предателството, което е замислил. След като излиза Юда, тогава казва: „Сега се прослави човешкия Син и Бог се прослави в Него (Йоан, гл 13, ст. 31-32) И Бог ще го прослави в себе си и скоро ще го прослави." Ето защо Юда беше колективно същество. Той само изпълнява това, което тези от 6 дом желаеха, понеже бяха обсебени от духовете и демоните. А в 12 дом трябваше някои да го предаде. Така че трябваше да се изпълняват писанията и Син человечески да се предаде в ръцете на грешниците (Матея, гл. 26, ст. 45). 61.
към текста >>

Част от тях публикувах в „Изгревът" том XVI и том XVII И понеже тук говорим за Юда като колективно същество и като онзи, чрез който трябваше да се предаде Исус, то тези личности се преродиха и по времето на Учителя.
А иначе ме мразеха. Ах, да знаете как ме мразеха.Омразата им към мен бе толкова голяма, колкото е разстоянието от земята до небето. А обичаха ли ме? Само един и това бе Пеню Ганев и аз не го предадох и му издадох спомените в „Изгревът", том XVI, и има да му издам още 2 тома, както и неговия албум с Учителя и Школата. Неговите снимки, които е правил лично по времето на Учителя. Част от тях публикувах в „Изгревът" том XVI и том XVII И понеже тук говорим за Юда като колективно същество и като онзи, чрез който трябваше да се предаде Исус, то тези личности се преродиха и по времето на Учителя. Аз ги заварих. Заварих и онзи, чрез който бе предаден Исуса . Той ме позна. И аз го познах. Но аз имах друго разбиране за ролята на Юда.
към текста >>

50. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия условия и среда.
Но нека се съгласим за момент с всички ония, които мислят, че това е само духовно възкресение, духовно раждане, както се говори в 3-та глава от Евангелието на Йоана, когато Христос говори на Никодима, че докато се не роди изново - духовно, няма да влезе в царството Божие. Нима една такава промяна в нас е малка? Нима да победим греха - нашите отрицателни прояви в нас, и да ги заменим с всички добродетели, това е малко? О! не, това е най-великото. Ето защо, ако всяко живо същество, включително и растенията, искат среда и условия за развитието си, по същия закон и за човека са необходими тия условия и среда. Независимо от това, ако за зрението на човека е потребна светлината, за ухото - звукът, за носа - мирисът, за езика - вкусът, и ако специфично за човека средата на желанията е сърцето, на мислите - мозъкът, на действията - силата на волята, то средата за душата и Духа е Бог. Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци. А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя първоначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообращението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота.
към текста >>

Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога.
Затова безразлично е от коя религия сме и дали сме философи, учени или прости, ако не поставим като основа на нашия живот, на нашата душа и Дух Бога, ние сме далеч от истинския живот, от истинското духовно съвършенство, макар и да сме вегетарианци. А чрез връзката ни с Бога, по горния начин душата ни ще добие своя първоначален живот - да се облечем и в безсмъртието. Затова Бог в нас е една вътрешна среда, от която трябва постоянно да черпим. А сърцето с кръвообращението, храносмилателният и дихателният апарати, умът с мислите са главните среди, които поддържат живота. Обаче, достигнем ли чистия живот, това е подготовката, това е подготвителната среда и връзка посредством нашия Дух да се домогнем и до Всемирното Божествено съзнание. Ето защо, както всяко същество и всяко растение, когато изгубят своята среда и условия, умират, по същия закон и човек умира физически, умира за разумния живот, отдалечава се и от вечния живот, когато изгуби Бога. Когато обаче човек пробуди своето съзнание, свърже своята душа и Дух правилно с Бога, усъвършенствува се, владее себе си, владее силите на природата, както Христос ги е владял, тогава ще дойдат безсмъртието и вечният живот. Затова пробуденият человек[2], а особено въздържателят и вегетарианецът, трябва постоянно да работи за своето духовно усъвършенствуване. Сега Христовият Дух работи усилено върху готовите души, които искат да Му служат. И затова: Тези лъжливи учения, които внасят върху морала отрова и правят немо- ралността морал; тези учения, които проповядват, че человекът е всеядно животно и може да употребява всичко, чрез което внася разни отрицателни елементи, с които не само вреди на организма си, на ума си, на морала си, но става и цял звяр, а душата му губи правилната си връзка с Бога; тези учения, които са докарали човека с желанията си да бъде роб на тялото, роб на модите, роб на човешките насилия, вместо да бъде свободен господар; тези учения, които са докарали човешкия ум до една извратеност, та вместо Божествената мъдрост и правда е развил светската мъдрост и хитрости, лъжите, кражбите, лицемерието, завистта, убийствата, войните - Тези именно учения са гибелни и нямат почва в по-напредналите души. Злото вече е обхванало целия свят и го тормози.
към текста >>

Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно.
Но когато той се издигне духовно и се учи и от Бога, за него нещата са истински, реални, неизменни. Защо? Защото той проверява всичко. А това, именно, трябва де се стремим да достигнем всички. То започва със слушане своя вътрешен глас - гласа на съвестта, който никога и никого не кара да върши лоши неща. Иначе не е гласът на съвестта, не е гласът на Бога. Затова за нас, християните, не е изкуство да прилагаме това, което хората ни учат в името на Христа, а да прилагаме това, което Христос ни учи, и то първо всеки за себе си, а после и колективно. Ето защо, ако гениалният човек е над всякакви закони и е носител на светли идеи, защото е свързан правилно с енергиите на слънцето, които идат от Бога, то светията е по-големият негов брат и е над гения - той вижда всичко. Геният и светията ги считат слънчеви типове. Сега ще спомня нещо и за някои методи, с които човек ще се освободи от качествата на отрицателния човек, от качествата на обикновения и на талантливия човек, а ще прегърне качествата на гения и на светията. А това са: 1. Въздържание от алкохол, лоши мисли, желания и действия. 2.
към текста >>

51. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, със своята уж твърда воля, и все се считаме, че сме християни. Следователно вместо умът, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест със светлите и чисти мисли да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; с чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантната воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - умът, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три повидимому малки недостатъци са стимулът да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка, развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загинвали цели народи и ще загинват цели народи.
към текста >>

Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ, да просвети Бог умовете на всички ни, да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия Български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече.
Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, доколкото можем да я приложим. Затова за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния Съдия, Който е един за всички ни. Той е, Който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целият свят да ни хули. Ето защо ние не се занимаваме с клеветите и хулите, от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ, да просвети Бог умовете на всички ни, да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия Български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече. А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. «По делата и плодовете ще ви познаят» - е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистота, в тази издигнатост, каквато се иска, защото доскоро сме били и ние като вас. Обаче ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо.
към текста >>

52. 13.4. Писмо от френското до българското братство

Д-р Иван Жеков

Да ви отговаряме колективно, това ни причинява известна тъга, но знаейки добре, че във вашето писмо са събрани подписи от братя и сестри, които по мнения и разбирания не се съвпадат напълно, ние сме принудени затова от вашето колективно писмо.
Те желаят щото и вие да бъдете съучастници в уважението, което ще получат онези, които ще помогнат за разпространението на учението в света. Обаче вашите писма, и специално това, подписано от вашия Просветен съвет, ни задължават да констатираме, че съзнателно или не, вие сте възприели едно държание, по повод на което е необходимо да ви пишем. Не трябва, наистина, да тълкувате нашите писма другояче, освен в духа, в който ви пишем, инак ще се породят за вас и за нас неприятности. Тъй като много от вас не са идвали никога във Франция, без друго не познават жаждата за единство, за логика, за яснота на французкия дух, тъй както нашия синтетичен дух, който ни издига по-лесно, отколкото другите народи, над частните въпроси. Затова е необходимо да ви уточним много ясно французкия манталитет. Да ви отговаряме колективно, това ни причинява известна тъга, но знаейки добре, че във вашето писмо са събрани подписи от братя и сестри, които по мнения и разбирания не се съвпадат напълно, ние сме принудени затова от вашето колективно писмо. Но подчертаваме, че това, което следва, не се отнася за онези между вас, които добре са разбрали нашите писма и освен това се подчиняват на желанията, изразени от самия Учител. На тях ние изказваме нашата радост, че ги виждаме такива, каквито ги очаквахме: верни служители на Учителювата мисъл, крепители на любовта и хармонията, нужни за Божествената работа. За нас те са, които представляват в България дялото на Учителя и които имат мисията да опазят духовното наследство, оставено от Него. На другите ние казваме, че нашето писмо е писано да ги увери в нашето добро мнение, което ние, французите, имахме за тях, и за да не може никой от тях да ни обвини по-късно, че не сме ги предупредили навреме за последствията на тяхното държание, когато те ще се видят вън от кръга на ония, върху които ще се излъчи признателността на света. Но ние достатъчно обичаме нашите български братя и сестри, за да направим всичко да спестим на някои от тях непоправими грешки.
към текста >>

Писмата ви, и още повече - вашето колективно писмо, показват, че когато ви писахме по повод на Бордо, вие сте помислили: 1.
Но подчертаваме, че това, което следва, не се отнася за онези между вас, които добре са разбрали нашите писма и освен това се подчиняват на желанията, изразени от самия Учител. На тях ние изказваме нашата радост, че ги виждаме такива, каквито ги очаквахме: верни служители на Учителювата мисъл, крепители на любовта и хармонията, нужни за Божествената работа. За нас те са, които представляват в България дялото на Учителя и които имат мисията да опазят духовното наследство, оставено от Него. На другите ние казваме, че нашето писмо е писано да ги увери в нашето добро мнение, което ние, французите, имахме за тях, и за да не може никой от тях да ни обвини по-късно, че не сме ги предупредили навреме за последствията на тяхното държание, когато те ще се видят вън от кръга на ония, върху които ще се излъчи признателността на света. Но ние достатъчно обичаме нашите български братя и сестри, за да направим всичко да спестим на някои от тях непоправими грешки. Писмата ви, и още повече - вашето колективно писмо, показват, че когато ви писахме по повод на Бордо, вие сте помислили: 1. Или че чакахме от вас разрешението на този въпрос; 2. Или че искахме да видим вашето мнение по този въпрос. Едното и другото от тези тълкувания са много далеч от истината. Първо, брат Михаил знае и може да регулира, с помощта на Учителя и на видимото и невидимо Бяло Братство във Франция, всички проблеми, крито възникват тук, и ние очакваме помощ само от приложение на правилата на учението. И, за да ви помогнем - не за нас, а за вас писахме.
към текста >>

Даже ако брат Михаил не бе пратен от Учителя при нас, брат Михаил ни даде неоспорими доказателства не само за своите добродетели и забележителна интелигентност, но също тъй за своето задълбочено и изживяно познание учението на Учителя, осветлявайки беседите на Учителя, преведени от нас, с оригинални, светли и гениални обяснения, които всички, включително и българите, имат интерес да проучат и които негови обяснения го изправят пред мислещото човечество като едно изключително същество.
Едното и другото от тези тълкувания са много далеч от истината. Първо, брат Михаил знае и може да регулира, с помощта на Учителя и на видимото и невидимо Бяло Братство във Франция, всички проблеми, крито възникват тук, и ние очакваме помощ само от приложение на правилата на учението. И, за да ви помогнем - не за нас, а за вас писахме. Наистина държанието на този български брат от Бордо го беше принизило в очите на цялото французко братство и ние не искахме това дискредитиране да падне върху вас там и нашите братя тук (на които брат Михаил не е преставал да внушава една висока идея за българските братя и сестри), да изгубят доброто мнение, което те имаха за вас. Но никога не ни е идвало на ум да просим съвет или помощ от вашия съвет, защото за нас думата на Учителя е свещена и защото се съобразяваме с избора, който Учителят е направил преди девет години на брат Михаил, за да ръководи французите. Даже ако брат Михаил не бе пратен от Учителя при нас, брат Михаил ни даде неоспорими доказателства не само за своите добродетели и забележителна интелигентност, но също тъй за своето задълбочено и изживяно познание учението на Учителя, осветлявайки беседите на Учителя, преведени от нас, с оригинални, светли и гениални обяснения, които всички, включително и българите, имат интерес да проучат и които негови обяснения го изправят пред мислещото човечество като едно изключително същество. Ние сме чели толкова окултни книги, преровили толкова библиотеки, че сме способни да правим разлика между онова, което е обикновено, и това, което е необикновено, дълбоко истинно. Тъй, четейки писмото ви, ние бяхме много изненадани от констатацията, какво вие сте си въобразили, че ние чакаме от вас да играете ролята на посредници и от друга страна, неглижирайки избора на Учителя, вие си позволявате да давате съвети на брат Михаил - пратеника, избран от Учителя измежду вас. Ако все пак съветите, които му пращате, се бяха ограничили да засегнат проявите на брат Михаил в общи черти... Но тези съвети предполагат, че брат Михаил е един, който още не е почнал да прилага началните правила на учението на Учителя. При тези условия как си обяснявате вие, че Учителят го е избрал да ни учи? Това, което пишете, е напълно учудващо за нас след толкова писмени и устни свидетелства, които сме ви дали; затова вашите писма ни поставят въпроси, които засягат: - Вашето разбиране за французите; - Вашето разбиране за брат Михаил; - Вашето разбиране за учението на Учителя; - Вашето разбиране за стойността на свидетелствата на братята и сестрите, които във франция представляват един колкото духовен, толкова и интелектуален елит.
към текста >>

53. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

С е живо същество.
Всички имате философски възгледи за живота. Казваме, че искаме да сме добри. Имате дарби, но не можете да ги развиете. Трябва ви усилие. (фиг. 10.1) + положително; - отрицателно. С е живо същество. Ако дойде друго същество със същи сили, ще стане отблъсквание. Но ако ти минеш на другата страна, ако той е положителен, а ти минеш-на обратната страна, ще се привлечете. Когато развиваме положителните сили в природата, привличаме около себе си отрицателни сили, и сме тогава нещастни. В случая той не е постъпил съобразно с великите закони на природата. Ако не сте страхливи, вий може да наблюдавате едната и другата страна на тялото си, и ще видите кръговете около.
към текста >>

Ако дойде друго същество със същи сили, ще стане отблъсквание.
Казваме, че искаме да сме добри. Имате дарби, но не можете да ги развиете. Трябва ви усилие. (фиг. 10.1) + положително; - отрицателно. С е живо същество. Ако дойде друго същество със същи сили, ще стане отблъсквание. Но ако ти минеш на другата страна, ако той е положителен, а ти минеш-на обратната страна, ще се привлечете. Когато развиваме положителните сили в природата, привличаме около себе си отрицателни сили, и сме тогава нещастни. В случая той не е постъпил съобразно с великите закони на природата. Ако не сте страхливи, вий може да наблюдавате едната и другата страна на тялото си, и ще видите кръговете около. Сега светът минава през една фаза и мъчнотиите са естествени.
към текста >>

Как умни хора да живеят с едно същество най-разумно, най-благо, и мислим, че това същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава?
Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила! Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно същество най-разумно, най-благо, и мислим, че това същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава? Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение. Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на душата, това не се смущения, това са вълнения. А смущение е, когато се размърдват основите на живота.
към текста >>

Христос е едно колективно име.
Има Един, Който воюва. Той е. Има кой да воюва за нас. Това са нашите бели братя. Отдавна са хванали те змията, лъва, бика и воина - от любов. Христос е едно колективно име. Христос като единица е; но същевременно Той е колективно име. Всички синове Божии, на които сърцето диша от любов, те са едно. Това може и да дойде и за вас, и тозчас - сега. Всеки един лист има важност на дървото. Всеки един цвят в това дърво е толкоз важен, колкото кой да е клон.
към текста >>

Христос като единица е; но същевременно Той е колективно име.
Той е. Има кой да воюва за нас. Това са нашите бели братя. Отдавна са хванали те змията, лъва, бика и воина - от любов. Христос е едно колективно име. Христос като единица е; но същевременно Той е колективно име. Всички синове Божии, на които сърцето диша от любов, те са едно. Това може и да дойде и за вас, и тозчас - сега. Всеки един лист има важност на дървото. Всеки един цвят в това дърво е толкоз важен, колкото кой да е клон. Не е въпрос за големината, но е за службата.
към текста >>

Ако идете туй същество да го поливате, окопавате - ще ви разбира.
Да схващате положителната страна. Например имам два топа плат. Имам две думи - като ги произнеса, мога всичко да направя. А вие имате много думи, и нищо не правите. Например да имате връзка с дърветата, и може да си говорите. Ако идете туй същество да го поливате, окопавате - ще ви разбира. Например не можете да разрешите една задача. Ще кажеш: «Господи, искам да ми дадеш мъчните задачи да разрешавам.» Конкретно, или имаш свръзка с Невидимия свят. Музиката е израз, съкращение на думите. В една песен имате израза на преживявание. Следователно, когато искате в сжата[***] форма да изразиш, то е музиката.
към текста >>

54. 25. «НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК!»

Милка Периклиева

Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система.
И твърде отрано започнах да се уморявам. Веднъж, при разговор с Учителя споделих мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам? Той се усмихна и каза: - Всеки човек идва на Земята с известни благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на Земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. И той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по- лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако човек използва навреме слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с необходимата чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологически хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради!
към текста >>

И той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по- лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат.
Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на Земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. И той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по- лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако човек използва навреме слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с необходимата чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологически хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради! », ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак!
към текста >>

55. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Той е едно духовно възвишено Същество, Което е свалило Божествения живот на Земята, всички факти са прояви на Неговия живот, защото Той нямаше личен живот, животът Му беше израз на космоса, на живота на Небето, на всички съвършени същества, които стоят зад Него.
Той със Своите здрави мишци завъртя колелото на живота в посока, обратна на неговото движение, нагоре по спиралата на вечния живот. За Учителя, за Когото Небето слиза към Земята, а Земята възлиза към Небето, там високо, някъде на границата на Любовта, те взаимно си подават ръка - за обща работа, за мир и любов между хората. Учителят, вдъхновителят на всички прогресивни хора на света, даде възможност - кой с перо, четка, сеячка, чук или мотика, кой с живот и песен, да хвалят и прославят Великия Творец - Живия Господ на Любовта. Той превърна живота в песен и песента - в живот. Роди се новият човек, певецът на Любовта, служителят на Мъдростта, носителят на Истината, новият човек, огреян отлъчите на вечното греещо Слънце, носител на новото в света - Учителят. Той е едно духовно възвишено Същество, Което е свалило Божествения живот на Земята, всички факти са прояви на Неговия живот, защото Той нямаше личен живот, животът Му беше израз на космоса, на живота на Небето, на всички съвършени същества, които стоят зад Него. Той каза: «Зад мен стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е Мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно или две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога, на Вечния Дух, Който прониква цялото битие.» И за Учителя могат да се приведат думите на Христа, Който казва: «Аз говоря каквото чувам от Отца си и делата, които правя, Отец ми в мене, Който живее, Той ги прави - по делата им ще ги познаете.» Учителят не е книжен фарисей, а човек на реалния живот, който функционира във вечния космос и вечно обновява формите* чрез които се проявява. Да знаеш, значи да можеш. Да знаеш подчертава слава.
към текста >>

Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество.
След това стана, погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там. Например коя е характерната черта на Авраама - послушанието. Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел.
към текста >>

Човек е колективно същество.
Друг ще дойде и ще се качи на него, но онова, което е предназначено за теб, ще го вземат онези, които са се качили на първия влак. Веднъж споделих мъката си с Учителя, че не ми върви в живота. Тичам, ходя, работя, а кога ще се радвам? Учителят каза: - Всеки човек идва с благоприятни възможности, които той трябва да използува навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество. Свързано е със Слънцето и с цялата Слънчева система. Той идва с тласък и тенденцията да се движи нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувствуват господари на природата. Човек днес върви по пътя на опита, който е път на страданието. Той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били по-лесно постижими, ако човек се почувствува колективно същество, искра от вечния живот, и ако навреме използува благоприятните моменти, които минават край него и го викат.
към текста >>

Той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били по-лесно постижими, ако човек се почувствува колективно същество, искра от вечния живот, и ако навреме използува благоприятните моменти, които минават край него и го викат.
Човек е колективно същество. Свързано е със Слънцето и с цялата Слънчева система. Той идва с тласък и тенденцията да се движи нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувствуват господари на природата. Човек днес върви по пътя на опита, който е път на страданието. Той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били по-лесно постижими, ако човек се почувствува колективно същество, искра от вечния живот, и ако навреме използува благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Ако навреме човек използува слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с чиста и прясна храна, да приеме хранителните енергии, и ако навреме се вслушва в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради! », ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и недоволни хора. Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви! Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак!
към текста >>

56. 8. Небесният живот според Емануил Сведенборг

ТОМ 24

Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето.
Забележка на съставителя Вергилий Кръстев 1. Да се сравни с разказа от "Изгревът", том IX "Чели ли сте нещо от Сведенборг? ", когато Учителят я отстранява от Рила. 2. Да се свърже с разказа на Мария Тодорова от "Изгревът", том V, с. 464 - 465, "Американците и добрия човек". Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето е Божественото, което произтича от Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтича от Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога, и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислящ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието й, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
към текста >>

Нито едно същество няма подобно .
Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влизат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат с доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината, и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно . на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено, духовно. По-специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по- непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път Първите се наричат божествени ангели, а вторите-духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства.
към текста >>

57. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран.
Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм.
към текста >>

В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо.
Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник.
към текста >>

Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!...
Паспалово, родното огнище на войводата Георги Кондилов, южно от Малко Търново. Часа е 9 1/2 след пладне. Песни войнишки и народни, придружени с гайди и кавали, около накладени огньове, съвместно с населението нарушаваха нощната тишина и развеселяваха народната душа с начеващия свободен живот. Седенки имаше. Царевици се трошаха. Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!... Зер, дирекцията на пощите и телеграфите се постара през 1911/1912 година да даде само подвижен материал - чашки и тел, и с помощта на местното гранично население в труд, работа и средства и готови станционни помещения, щяха да се построят телефонни и телеграфни линии до самата гранична линия и до всички гранични села!... Но простимо е за тях, защото канцеларските висши вождове толкова предвидливост имат, па и ще трябва да се работи!... А пък, най-лесното е да се даде отговор, какъвто и бе именно получен: "Ако на военните им трябват телеграф и телефон, нека си строят! "... Като че ли тия военни и местното гранично население не са еднакво правни граждани в тая страна?... Подава се пакет от пристигналия конник, отваря го и чете к-ра: "Стара Загора.
към текста >>

Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им.
"... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
към текста >>

58. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.

ТОМ 25

В този смисъл, Христос е колективно същество.
Те се избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думите "Дух Свети" разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: "Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат." Те носят мир, първо на Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас.
към текста >>

59. 2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ

Минчо Сотиров

ТОМ 25

е бил посетен от светло същество - человек, който е хвърчал във въздуха от юг към север. 3.
Учителят ми отговори: "Сега Христос няма да го разпъват, та няма защо Йосиф да бъде тук, за да го погребва", и добави Учителя: "Ако бе дошъл ЛА час по-рано, щеше да свариш тук при мене брата Пеню и брата Голов, с които се разговаряхме.... Но и вие може да се срещате с него... Като запеете песента "Благославяй душе моя Господа". Той веднага се явява и можете да си беседвате с него... Тая песен е в негова памет." По-важните фази от неговия живот са следните: 1. Брата Пеню Киров произлиза от 4 поколения религиозни хора - с начало от с. Ракитово - Котелско, после от Сливен и Карнобат. 2. На 7 годишна възраст - 1875 г. е бил посетен от светло същество - человек, който е хвърчал във въздуха от юг към север. 3. На 12 годишна възраст - 1880 г. е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бога - Отца. 4. На 15 годишна възраст -1 883 г. за първи път е излязъл по чужбина - не определя къде е ходил. 5. На 17 годишна възраст -1 885 г.
към текста >>

Зася се колективно от членовете на Братството с лозе, с овощни дървета и нива - зърнени храни.
отговорил: "Не ви разрешавам, вие сте най-страшните рушители на днешния държавен строй. Със земеделците се разправяме лесно - те имат и оръжие и цепеници, с комунистите се разправяме лесно - те имат оръжие и литература, а вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй. Вие ще го разрушите." През разни години клона на Бялото Братство Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията при които би могло да виреят колективните организации в живота - във всичките му отрасли. През 192..,. година клона Бяло Братство се сдоби с една нива от 20 декара, подарена от една сестра, сега покойница - за общо ползуване и обработване на братски начала. Зася се колективно от членовете на Братството с лозе, с овощни дървета и нива - зърнени храни. Така се работи няколко години. По-сетне, поради липса на работна ръка измежду членовете, даваше се под наем. По-сетне се пое обработката пак от братските членове. И сега в момента се счита за отчуждена - напусната по причина... През 1926/1927 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя, от съборните дни 1926 г.
към текста >>

60. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

О, чудесно същество, аз ще те викам пак, когато съм в беда!
Не си ли Ти нашият Истински Верен приятел, когото най-напразно дирим другаде? Госпожо, не Те познавам, но Ти трябва да си прекрасна. Да не би това да си Ти - моят Ангел от Маришките езера? Тогава Той само ми се усмихна с лек поклон на главата, поглед който възпламени тъжната ми душа и ми донесе вдъхновение. Облечен беше в сребриста броня, що като поток се лееше; като жива трептеше върху Него - косата му друг златен жив поток, който го обгръщаше. О, чудесно същество, аз ще те викам пак, когато съм в беда! ” Ето Ви моите тогавашни бележки. Нека Ви кажа, че ходих при Учителя. Наистина, щастие за мене са минутите при Него! Като че ли вече не съм жителка на нашата планета и моите страдания избледняват при Него, изчезват, като че ли не са били. Често пъти сгърбена от мъка отивам при Него, едвам шепнещ е гласа ми от мъка, а се връщам радостна, бодра, смела, изпълнена с нова вяра и надежда, храбро вдигнала глава срещу неволите.
към текста >>

Сега, когато с него може да се каже е изживяна романтичната страна, остава Ви да поддържате официално познанство, а в душата си имайте за него най-мил спомен, който ще допринесе повече за обичта Ви в бъдаще, явили се всички ние колективно пред Твореца.
Хелмира, това е сцена от далечното минало, която в малък епизод Провидението току-що Ви наново показва. В миналото, изоставена от всички, самотна във Вашият път, Вас Ви среща брат А... и може би Ви въвежда в своите чертози. Казвам, това в последните години се повтори, като едно тъй да кажа атавистично явление. Не бяхте ли и сега тъй самотна, изоставена, когато срещнахте „Гълъбът”? Той Ви подари приятелството си „до време”, както сам казва, въпреки общественото различие между Ви. Сега, когато с него може да се каже е изживяна романтичната страна, остава Ви да поддържате официално познанство, а в душата си имайте за него най-мил спомен, който ще допринесе повече за обичта Ви в бъдаще, явили се всички ние колективно пред Твореца. По повод на това ще Ви кажа, че когато еднаж говорех на Учителя за Вас, Той каза: „Наистина, такъв е закона! Когато обърнеш внимание към някой човек, така става, че всички спират поглед на него." Обясних си тогава, че преди известно време Учителят е решил да обърне внимание върху Вас и ето, явяват се на сцената брат А.. явява се Добринка, явява се брат Ж... Обаче, чие приятелство е ценно? Очевидно това на оня, който за винаги запазва чувството си в потребната интензивност. Ето, днес А... по пътя на разсъдъка идва да заключи, че той не може да бъде за Вас това що Вие желаете. Миналото е позволило може би той да бъде Ваш жених, но ето днес неговото развитие предвижда друго направление от Вашето и Вие... дължите му онова великодушие що той в миналото е към Вас проявил.
към текста >>

61. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал.
5, бр. 61, 22.03.1933, с. 1. Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция. Има един висок идеал, който е способен да претвори днешната действителност. Има един идеал, който създава нов живот, в нас и около нас, който издига, стопля и твори, тъй както слънцето напролет с топлите си лъчи. Има един път, който бавно и постепенно, но сигурно, ни води към този идеал, който ни носи освобождение, просветление, радост и щастие. За този идеал и за този път искаме да кажем няколко думи сега.
към текста >>

Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях.
Това е закона на Бога, на природата, и ние не можем да го избягваме. Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертвува своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертвува своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертвува своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенствуване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертвува доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертвува дребнавото, нисшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици.
към текста >>

Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество?
В изпълнение на това условие, и като бъдещ център за разпространение идеите на новия живот, първата Трудова Братска Задруга трябва да притежава добре организирана печатница, в която ще се издават книги, вестници, списания, както на български, така и на други езици, като особено внимание ще се обърне на езика есперанто, тъй като чрез него може да се проникне едновременно във всички части на света. По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма?
към текста >>

Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
По такъв начин, чрез създаване на печатарско-издателско производство, към което след време може да се уреди и книговезство се създава много и разнообразна работа, ще могат да се приемат повече хора в задругата, за да може след време тя да се превърне в цяло заселище. С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот.
към текста >>

И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала.
Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер. И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука.
към текста >>

62. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава.
Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб. Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек! Разумните същества си служат с много малко материя. Колкото по-интелигентно е едно същество, толкоз с по-малко материя си служи. Това малко цветенце пропътува Царството Божие.
към текста >>

Колкото по-интелигентно е едно същество, толкоз с по-малко материя си служи.
Това е един космичен кораб. Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек! Разумните същества си служат с много малко материя. Колкото по-интелигентно е едно същество, толкоз с по-малко материя си служи. Това малко цветенце пропътува Царството Божие. Това малко цветенце проповядва Царството Божие на тази основа на Великото Братство. Ние проповядваме Царството Божие със здрав и хубав живот. Може и със Слово да го облечем, но силата е в живота. Мисълта е дреха на Божествения живот.
към текста >>

Бог е снабдил всяко същество със станция за приемане и предаване.
Като им говориш за Бога, гледат гузно, виновно, с ирония или присмех, или се крият зад авторитета на науката. Откъде са дошли тези духове, какво е това възраждане на идолопоклонството, на езичеството? Зловещ признак! Само Бог прави човека свободен! Нашата работа ние ще продължаваме при всички условия. Бог е снабдил всяко същество със станция за приемане и предаване. Така Великия, разумен свят ръководи всички същества и се грижи за тях. Тъй най-малките същества са свързани с духовния свят. Те долавят нещо от него, в тях идват подтици, желания, чувства, даже мисли. Човек не е устроил живота, пълен е с тайни. От какви далечни светове получава връзка човек?
към текста >>

Какво същество е затворила природата в човешките форми?
Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя. Това е Школата на Учителя. В човека може да се прояви и един ангел, но може да се прояви един демон. Не бързай да се произнасяш за човека, той е незавършена картина. Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми? Като им е дала тела, природата е затворила в тях духовете. Някои от тях са много опасни. Всяко страдание ни приближава до реалността, затова ученикът благодари за страданията си. В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството. Смъртта не е най-голямото нещастие.
към текста >>

Всяко същество като изживява своя личен живот, свършва една малка работа за големия разумен живот.
Те идат от най-далечните Слънца и планети. Какви ли не блага ни донасят те! Светлината е Божият приятел. Той разнася Божиите блага из цялата Вселена. Помисли само какво носи светлината? Всяко същество като изживява своя личен живот, свършва една малка работа за големия разумен живот. Разумната природа, която ни е извикала към съществувание .... оправданието на неговото съществувание. Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот. Христос това е Божият Дух в човека. Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически.
към текста >>

Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот.
Светлината е Божият приятел. Той разнася Божиите блага из цялата Вселена. Помисли само какво носи светлината? Всяко същество като изживява своя личен живот, свършва една малка работа за големия разумен живот. Разумната природа, която ни е извикала към съществувание .... оправданието на неговото съществувание. Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот. Христос това е Божият Дух в човека. Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува.
към текста >>

Явлението Антихрист се повтаря в историята многократно, периодически - лично или колективно.
Тя ни носи поздрав от Вечността. Тя казва: „На всяко страдание има край.” Животът, който Учителят ни предаде - Живият огън, ние трябва да го предадем по-нататък. Съществува в Бялото Братство жрицата на Любовта. Онези, които са призовани в нея, са посветили живот, здраве, сила, имот, всичко в служение на Бога, на Неговото Дело, на Делото на Учителя. Това е закон на Бялото Братство. Явлението Антихрист се повтаря в историята многократно, периодически - лично или колективно. Това е течение на злото, което се противи на Божествения ред и порядък. Иска да създаде свой такъв. То може да се разпростре до известен предел само. В живота действат закони и сили, които го неутрализират. В самия него се развиват сили, които го разрушават.
към текста >>

Те имат особено отношение към светлината, към въздуха, към хляба, към изворите, към планините, към всяко живо същество.
Господ ще реши въпроса за нас. Ние чакаме с любов, търпение, вяра и упование. По цялата земя, сред всички народи живеят учениците на Учителя. Те образуват едно велико Братство на чист и свят живот - служители Божий, творци, работници за Царството Божие. Те се отличават. Те имат особено отношение към светлината, към въздуха, към хляба, към изворите, към планините, към всяко живо същество. В това те са едно, един живот, живота на Учителя. Казано е в Молитвата: „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.” Бог ни се изявява чрез всяко благо. Обична моя Мария, поздравявам те с Пролетта, с нашата Духовна Нова година! И от тук аз следя всеки трепет на живота, който иде. Поздравявам всяко зелено листенце и всеки цветец!
към текста >>

То е важното - Божествената мисия, която всеки има да изпълни, всяко същество.
Дойде време и то напусна нивата, житния клас, Слънцето. Дойде друго време - за друга работа. Условията се менят. С това Бог ни учи, че те не са най-същественото. Те са дадени, за да се придобие нещо. То е важното - Божествената мисия, която всеки има да изпълни, всяко същество. Обична моя Мария, нашия дом е дом Господен. Там ще се намерим един ден всички. Какви прекрасни неща, какво прекрасно нещо е срещата на душите! Любовта е, която ръководи тези срещи. Бог е, Който запалва огъня на огнището.
към текста >>

Всяко живо същество изпраща лъчи.
Добрите мисли и чувства са уханието на човека. Малкото цветенце изпраща лъчи в пространството. Какво ли е тяхното предназначение? От какъв източник идат те? Един ден човек ще изучава тези радиации. Всяко живо същество изпраща лъчи. Какво значение имат те за нашата мисъл, за нашите чувства, за нашето здраве? Каква храна за живота са те? Колкото и да се произвежда, с каквито и съвършени машини, все ще се намери кой да поглъща произведеното. Когато възниква една обществена сила, все ще се намери кой да разпорежда с нея. Добре е, ако е съвестен и добър.
към текста >>

Красотата иде от Великия Божествен свят, едно хубаво същество, едно красиво цвете, едно хубаво явление.
Ние има тепърва да покажем хубавия живот, на който Учителят ни е научил. Това е задача на учениците - работа, която Учителят ни е оставил. Мировата революция е прелюдия към Третата Световна война, от която човечеството може да загине. Хората не могат да живеят без кумири, и ще се кланят на идоли, докато намерят Живият Бог. Натрупванието на материални блага още не е сила. Красотата иде от Великия Божествен свят, едно хубаво същество, едно красиво цвете, едно хубаво явление. Това е изгрева на красотата. Вярата е силата, която обединява човека с Бога. Красотата на човешката душа се разцъфтява, когато човек се обърне към Бога. Не от властта на капитала, а от властта на греха трябва да бъде освободен човек. Защото, ако човечеството може да бъде освободено от властта на капитала, а греха остане, властта на капитала ще се възроди наново в още по-тежки форми.
към текста >>

Моралният закон задължава да се зачитат правата на всяко същество.
Той е разпръснат по света сред всички народи. Хората са части на Божествения човек. И днес срещаме тук и там частите на Божествения човек - проблясъкът на Божествения живот в този или онзи човек. Трябва да се съберат всичките, през всички времена, от всички народи, за да се яви цялостния човек. Страданията, които хората са си причинявали, идат все от това, че те са отхвърлили моралния закон. Моралният закон задължава да се зачитат правата на всяко същество. Нашите братя ние познаваме, където и да ги срещнем по Земята, сред които и народи, през всички времена и епохи. Те са наситени на Истината, борци за Правдата, герои, мъченици, светни и Учители. Сърцата, всички сърца, които любят Бога, са едно сърце. Който живее в Любовта, живее в тези, които обича и които го обичат. Социализъмът е кармата на човечеството.
към текста >>

Когато вземаме един плод, ние разговаряме с онзи, онова интелигентно същество, което го е създало.
Оттегли ли се Любовта, всичко посърва, потъмнява, губи смисъл. Дом основан на канара. И напряха бурите и пороите и той устоя -Вечната канара. Дом, основан на пясък. Като дойдоха бурите и пороите, рухна и крушението му беше голямо. Когато вземаме един плод, ние разговаряме с онзи, онова интелигентно същество, което го е създало. То ни се изявява чрез него. Чрез него ние приемаме неговата интелигентност, знание, сила, живот. Чрез него ние опитваме Любовта му. Има знание, което се придобива от книгите, има знание, което се придобива от живота, има знание, което се дава чрез откровение. Малко хора живеят с големите проблеми, и още по-малко ги разбират.
към текста >>

63. Съдържание

II. На улица „Опълченска' 66

Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него 205.
Частната собственост 201. Просо за врабчетата. Всички хора сме за Бога такива врабчета 202. Ако отнемеш времето на човека, то той загубва това време за живота си 203. Бог го е изпратил 204. Болестта е като живо същество, което се впива в човека и го обсебва и живее в него 205. Да си най-умен, най-справедлив и най-виждащ - означава, че Бог живее чрез делата Си 206. Пожелания за Новата година чрез песните на Учителя 207. Най-добрият певец на Изгрева според Учителя Дънов 208. Най-голямата мечта - да бъде писател 209. В природата има закони - който ги наруши, пращат го в затворите на природата - това са болестите 210 Учителят е издължил задължението му към природата, и той оздравява 211.
към текста >>

Учителят Дънов за пробуждане на колективното съзнание 228.
Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина 224. Болестите и противоречията връзват хората. Има връзка между физическия и духовен глад 225. Естествената бариера, която спираше мнозина 226. Страхът от уволнението на работника и чиновника 227. Учителят Дънов за пробуждане на колективното съзнание 228. Една велика безсмъртна идея - свободата на народа 229. Кой може да те освободи 230. За кого трябва да се ожениш 231. Кой може да направи революция 232. Къде е Божията воля и къде е човешката воля 233.
към текста >>

Точността е колективно качество.
Защо се рецитират чужди стихове 256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики! IV. През очите на Христов. Посвещение 257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства 258. Даването и вземането са два основни закона, нарушението на които е причина за всичките ни нещастия 259. Благодарността отива направо при Бога 260. Човек, който има забележителни качества - очаква го велико бъдеще 261. Къде ли е справедливостта 262.
към текста >>

Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш 298 Подготовката за намирането на Учителя и намирането Му, това е живота на света 299 Човек трябва да изчисти всичката нечистота и раздвоение на съзнанието му 300 Единственото същество, на което вярвам - това е Бог на Земята – Учителят 301.
„Пътят на ученика" - Съборни беседи от 1927 г 294. Намирането на Учителя не е външен, а вътрешен процес. Ученикът води ученика при Учителя 295. Ще бъдеш ученик само, когато принасяш плодове 296. Посвещението се подчинява на природни закони 297. Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш 298 Подготовката за намирането на Учителя и намирането Му, това е живота на света 299 Човек трябва да изчисти всичката нечистота и раздвоение на съзнанието му 300 Единственото същество, на което вярвам - това е Бог на Земята – Учителят 301. Напред - „Без страх и тъмнина, с Мир и Светлина! “ 302. Главнокомандващият на ветровете 303. Хората не са най-висшите същества на Земята – над тях има други, но хората не ги виждат 304. Как се приготвя „ангелска супа“?
към текста >>

Всеки природен закон, това е едно възвишено същество.
305. Посвещението означава намирането на Учителя 306. Знание дошло извън сетивата ни, отива направо в душата 307. Посвещенията са като река, те протичат както живота протича 308. Ако Учителят не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото 309. Окултно знание не се придобива отвътре 310. Всеки природен закон, това е едно възвишено същество. Неговият живот за нас е закон 311. Подготовка за митинга V. Продължение: разказа от първия ден 312. Как се чете една книга 313. Какво имаше в стаята на Христов 314.
към текста >>

Кое е светлото същество с корона на главата 13.
Брат Любомир Лулчев говори на 17 юли 1979 г. 9. Говори брата Любомир Лулчев, чрез Величка у тях: Кои са враговете 10. Ние нямаме нито миг почивка. Трябва да ви пазим от злото, което ви дебне непрестанно 11 Животът трябва да се цени. А енергията му е Божествена 12. Кое е светлото същество с корона на главата 13. Коя е вашата привилегия на небето 14 Учителят говори 15 Говори брат Любомир Лулчев за тържеството на днешния ден 16 Защо идват Божествените енергии 17 Светлите същества и земната култура 18 Вселената е пълна със съвършени култури 19 Задачата на учениците 20 Светлите същества ни приветстват 21. Учителят говори на верните ученици 22. Слово, дадено на Витоша с Величка, майка ми и Благовест на 2 септември 1979 г., неделя - на слънчева полянка - на „Резена“ 23. Друго Слово, на Витоша сме на 10 септември1979 г. 24. Брат Лулчев говори за най-трудните изпитания 25.
към текста >>

64. 27. Легендата за грехопадението е колективен акт

II. В колибата на Христов

Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ.
Много естествено, професорът ще разказва на детето великите истини на живота във форма на приказки, легенди, но когато друг възрастен мъж от ранга на професора слуша от детето същата приказка, той разбира какво е искал да каже професорът, който я е създал. Великите посветени са разказвали на народите в най-достъпна за тях форма - легендата и мистериите на битието, знанието и разбирането на живота и света през дадена епоха. В процеса на нашия разказ, ще осветлим някои древни легенди. Техният дълбок смисъл и скритото в тях знание, ще възкръсне пред нас. Казаното в легендата и конкретно в тази легенда, не трябва да се разбира буквално, а символично като гатанка, която, за да се разбере, трябва да има ключ. Под Адам не трябва да се разбира едно лице, а колективно същество, цял народ - Адамити, който е създал специфична култура, културата на златния век на човечеството, за който говори Сократ. Хората от тази култура не познавали злото. Обаче, малко по малко, под влияние на различни обстоятелства, тази култура навлиза в света на злото. Целият този океан от време и пространство, когато се развива тази култура с безбройните й форми, съдържания и закони, кристализирала в легендата за грехопадането и достига до нас в библейската й форма. Само като легенда в тази форма, тя можеше да се запази през хилядолетията, предавана от уста на уста, от поколение на поколение. Адам решил да се занимава със зоология, да изучава животните, да им дава имена, така се разказва в легендата /Битие, 2 гл. ст.
към текста >>

Това същество вече не било Бог, нито животно: човек, същество, което може да мисли по Божествен начин, а да постъпва по животински, да се ръководи от своите инстинкти, както животните.
По този начин той възприел живота на животните. Живота на животните става съдържание на неговото съзнание. Адам според легендата имаше Божествен произход, беше направен по образ и подобие на Бога - „един”, както Бог е един. Обаче, като се занимавал с животните, възприел от тях идеята и той да си има другарка както те са мъжки и женски. Тогава над Божествената основа -„един”, беше присадена животинска присадка, принципа на числото две -жената, и те стават като животните двама. Това същество вече не било Бог, нито животно: човек, същество, което може да мисли по Божествен начин, а да постъпва по животински, да се ръководи от своите инстинкти, както животните. То почнало да използва Божественото - разума си за животински цели, и се получило нещо много лошо! Тогава целият му живот се превърнал от лошо в по-лошо - в ад! Възвишените му мисли и стремежи, се разбивали в животинската му природа. Тази грешка на първия човек, на човешкия праотец, потомството му до днес изкупва с толкова много страдания. Конфликтът между Божественото и животинското започнал още тогава, станал посока в развитието на всички култури до сега, станал матрица на всички драми и трагедии!
към текста >>

65. 227. Учителят Дънов за пробуждане на колективното съзнание

IV. През очите на Христов. Посвещение

227. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ4 - Нищо не Ви пречи както на тебе, така и на всички, на които не е добре да дойдете при нас, за да Ви стане добре!
227. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ4 - Нищо не Ви пречи както на тебе, така и на всички, на които не е добре да дойдете при нас, за да Ви стане добре! - отвърна Христов вече малко разсърдено, защото с голямо усилие понасяше тези наивни и банални списания на левите сподвижници. Но Андрей не разбираше това, и продължаваше предизвикателно: - И аз ще дойда и другите ще дойдат, но кой ще ни храни? Това да дойдем, не е никакво разрешение! - И тук има работници. Те откъде живеят, кой ги храни, те как разрешават работническия въпрос?
към текста >>

Христов беше завъртял Андрей на 180 градуса, за да види другата страна от съществото му.
629-633: „Болшевизмът е камшикът на Бога”.] Само там, със собствени сили ще извоюваме икономическата, политическата, финансовата и човешката си свобода. Това Вие разбирате ли какво значи? Ще Ви обясня - да вземем в ръцете си средствата за производството!... Андрей толкова беше се въодушевил, че вече викаше. Христов, за да го остави да се прояви напълно, вече му се усмихваше виновно, като слабак, като притиснат до стената. Христов беше завъртял Андрей на 180 градуса, за да види другата страна от съществото му. - Парите и средствата за производство да се владеят и управляват не е лесно, трябват знания! Това съвсем не е така лесно, както го казваш и мислиш! Вие работниците ще вземете парите и средствата за производство, но не можете да вземете ума и опитностите им, с които са натрупали тези капитали и тези средства за производство, защото те не са само вашия труд, но и техния организаторски ум, тяхното широко и далече виждащо съзнание, и още много неща, които вие работниците не притежавате! Затова най-безжалостно ще разпилеете капиталите, ще разсипете средствата за производство, ще превърнете собствения си живот и живота на народа в нещо още по-страшно от сегашното - Ад! Парите и средствата за производство не може да ги владее и управлява този, който не ги е придобил!
към текста >>

66. 257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства

257. ТОЧНОСТТА Е КОЛЕКТИВНО КАЧЕСТВО.
257. ТОЧНОСТТА Е КОЛЕКТИВНО КАЧЕСТВО. ПОСТИГАЙ ЦЕЛИТЕ СИ С ИЗРАЗХОДВАНЕ НА НАЙ-МАЛКО ЕНЕРГИЯ И НАЙ-ПРОСТИ СРЕДСТВА Андрей се довлече до колибата и почука. Христов отвори и видя очите на Андрей пълни с мъка, безсилие и моление! Покани го в коридорчето, заговори му възторжено, приятелски с нежен хумор и любов, защото имаше като принцип да си постига целите с изразходване на най-малко енергия и най-прости средства. Обикновено започваше леко с обикновени, непосредствени и елементарни методи. Ако с тях не получаваше резултати, влагаше още сили, послужваше си с нови средства и с по-сложни методи.
към текста >>

Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация.
- Това ми показва - продължаваше Христов ласкаво - с тебе може да се работи, ти си тъкмо човек за работа! Точно такива хора ми трябват! Колко много работа има, а работници няма! Ти оправда доверието ми. Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация. Точността е колективно качество. Англия дължи своята сила на точността. Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени!
към текста >>

Точността е колективно качество.
Точно такива хора ми трябват! Колко много работа има, а работници няма! Ти оправда доверието ми. Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация. Точността е колективно качество. Англия дължи своята сила на точността. Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се!
към текста >>

67. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Човек е онова същество, което мисли; човек като забрави да мисли -дават му страдания, за да мисли.
Като не искаш да вървиш доброволно, ще те мачкат. Един холерен човек, като помага на някой - той ги заразява. Щом дойде новия живот, стария не ни интересува. ВЕЛИКИЯТ МОРАЛ: яжте здрава храна, дишайте чист въздух, обичайте красивото, мислете право, служете на Бога с Любов. Хората страдат от много правила, но не ги изпълняват. Човек е онова същество, което мисли; човек като забрави да мисли -дават му страдания, за да мисли. Всяко страдание - добре издържано, се добре възнаграждава. Който ви обича, прави ви услуга. Не това, което крадеш е толкова важно, колкото връзката, която правиш с тия духове. Не се занимавайте с погрешките на хората, защото ще направите по-големи. ЛЪЖАТА Е НЕЩО, КОЕТО НЕ СЕ ПРОЩАВА НА УЧЕНИКЪТ - КАТО НЕ МОЖЕШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА - МЪЛЧИ!
към текста >>

II На физическия свят, най-висшето същество е човека.
В Бог Се яви мисъл. Мисълта роди Словото. Словото - Живот. Ако нямаш еднакви добродетели с някой, не можеш да влезеш в отношение. 5.18. ОПАНИШАДА - /продължение/ от 12.XII.1939 г., стр. II На физическия свят, най-висшето същество е човека. Човек взима формите от природата и ги преработва в себе си. Ако се обърне един часовник отвътре, той е съвсем друг, не както отвън; също и човек отвътре е съвсем друг. Човек е трансформатор на нещата. Руда - 400 лв. Преработена - 2 000 лв.
към текста >>

Ако едно същество дойде и погледне Земята през зимата, ще каже, че Земята е бяла; ако дойде през пролетта - ще я види зелена.
Ученият се движи по законите на светлината. Тя му разкрива нещата. Учат се за училището, а не за живота - това е основната грешка на учените. Ученика трябва да се учи за живота. Ученика трябва да дойде до същината, защото при променливите величини се явяват различно. Ако едно същество дойде и погледне Земята през зимата, ще каже, че Земята е бяла; ако дойде през пролетта - ще я види зелена. Човека е стъпало на една стълба - той ще отива още нататък. Правилно гледане е при всичките условия да знаеш, че човека е душа, излязла от Бога. Човек себе си познава най-добре, и чрез себе си познава света. Като видиш един човек, ще кажеш: „Тъй постъпвах и аз преди 10 години! ” Процеса на съдене, ще ти.докара неестествени последици.
към текста >>

Положителната страна на войната е, че колективното съзнание почва да се развива - хората почват да мислят и за близките си.
Силата е права, когато иде за изпълнение на волята Божия. Докато не станат силни, не могат да служат на Бога. Скърцането произтича от това, че няма масло. Маслото което липсва на света, е Любовта. Светът е добър, но само Любов му трябва. Положителната страна на войната е, че колективното съзнание почва да се развива - хората почват да мислят и за близките си. На повърхността хората /нещата/ се изменят, а вътре не. Това което не се променя в човека, това е душата. И душите еволюират. В животинския свят страха е необходимост, а в човешкия -предпазливост. 5.21. ОПАНИШАДА - от 3.IX.1940 г., вторник Колкото външния живот е преходен, разнообразен -толкова вътрешния е постоянен.
към текста >>

68. 68. Вярата, беседа от Учителя, държана на 6 март 1921 г.,