Търсене в текстове за 'Колективно съзнание'

Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души.
Малката идея се прие от мнозинството и когато това стана достояние на добрите приятели от провинцията - израсна светла и хубава постройка, облагороди се земята с добри семена и почна да ражда не само плодове. Законът е такъв, малката и плодовита идея се приема по-лесно, за да прерасне по-сетне в по-голяма идея. - На твоят въпрос отговарям - продължи УЧИТЕЛЯТ - не бе възможно да се заселим направо на Изгрева. Не бе възможно приятелите да се раздвижат и изтръгнат от прихлупените и притеснени салони. Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа. Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа. По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен.
към текста >>

И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа.
Не бе възможно приятелите да се раздвижат и изтръгнат от прихлупените и притеснени салони. Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа. Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа. По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен. Учението не се заключава само в кабинетни занимания, риторични и патетични изказвания, или спорове и всевъзможни разяснения. Учи се не само в клас, но извън класът. Поначало човек учи.
към текста >>

Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа.
Те нямаха още отношение към живата природа. Трябваше да проявявам голямо внимание към пробуждането на съзнанието и да не преча на посадените семена в техните души. Я ми кажи, слънцето изкачва ли се набързо до зенита? Трябваше да спазя този природен закон. И за човешкото съзнание има зазоряване, изгрев, възходящ път към зенит - творчески момент, който оформява процесите в пробудената душа. Изгревът, като голям дом на братството, не е рожба на едно хрумване, а е достижение на колективното съзнание на приятелите, убедени в необходимостта от място за учение и работа. По-сетне и процеса на учението бе изучен и оформен. Учението не се заключава само в кабинетни занимания, риторични и патетични изказвания, или спорове и всевъзможни разяснения. Учи се не само в клас, но извън класът. Поначало човек учи. Изучава себе си.
към текста >>

6. 6.10. Младежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание".
Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните. Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г. присъствам на общите събори в гр. Търново. Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание". Направи ми много силно впечатление онази голяма загриженост за народите и човечеството. Тук присъстваха много крайни елементи. Имаше много комунисти, както и анархисти. А духовенството искаше да попречи на беседата на Учителя. Но тези крайни елементи - комунисти и анархисти, не позволиха на свещениците да попречат.
към текста >>

Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е.
Когато човек ги разкрие, може да опише и външния кръг около квадрата и да се освободи от кармата си и от живота на старозаветните. Елипсата. Тя е символ на новозаветните, които се движат между двата полюса на елипсата. В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно.
към текста >>

нисшето съзнание.
Тя е символ на новозаветните, които се движат между двата полюса на елипсата. В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота.
към текста >>

Това са различни състояния в човешкото съзнание.
Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците. Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме. Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание. Кръгът се явява като фигура, в която праведните учат тайната на кръга. Той се явява като символ на вечността. Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето. Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да представя вечността, където да няма начало и край. Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата.
към текста >>

7. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ.
Великият Мъдрец в Своята лаборатория, която представлява обществото, което е около него, по един алхимичен начин центрираше кармата - от една страна на българския народ, и от друга - кармата на цялото човечество. Кармата означава закон за Причината и последствията. Народът и човечеството не са само един механически сбор от личности, но те, сами по себе си, представляват живи организми, индивидуалности. Народите като колективни индивидуалности представляват социологически органи и системи в голямата социална даденост - човечеството. Човечеството на нашата планета представлява най-крупната социална индивидуалност, но какъв уд представлява в нашата слънчева система - това е в обсега на един свят, където живеят Великите Посветени. Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ. В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските.
към текста >>

В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание.
В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските. В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание. Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия. В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа.
към текста >>

Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос.
Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските. В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание. Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия. В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа. В своята лаборатория, именно Учителят, чрез своите ученици, които представляват колективни съзнания - действа, за да възстанови нарушената хармония между ума, сърцето и волята. За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника, единият - отнасящ се до българския народ, а другият - за цялото човечество. Тука ние само ще отбележим мимоходом, че за разностранния триъгълник на съзнанието на българския народ - беше избрал за трите му страни - три жени: за емоционалната страна -Магдалена Попова, за интелектуалния живот - Мара Граблашева и за волевия - Гина Гумнерова, домакинята, при която той отначало живееше на ул.
към текста >>

Тука ние само ще отбележим мимоходом, че за разностранния триъгълник на съзнанието на българския народ - беше избрал за трите му страни - три жени: за емоционалната страна -Магдалена Попова, за интелектуалния живот - Мара Граблашева и за волевия - Гина Гумнерова, домакинята, при която той отначало живееше на ул.
Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа. В своята лаборатория, именно Учителят, чрез своите ученици, които представляват колективни съзнания - действа, за да възстанови нарушената хармония между ума, сърцето и волята. За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника, единият - отнасящ се до българския народ, а другият - за цялото човечество. Тука ние само ще отбележим мимоходом, че за разностранния триъгълник на съзнанието на българския народ - беше избрал за трите му страни - три жени: за емоционалната страна -Магдалена Попова, за интелектуалния живот - Мара Граблашева и за волевия - Гина Гумнерова, домакинята, при която той отначало живееше на ул. „Опълченска" 66. Характерно е, че тези три съзнания не така случайно са избрани. Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите.
към текста >>

Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов.
Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя. Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира.
към текста >>

Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира.
Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята.
към текста >>

Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове.
Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия. Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика.
към текста >>

В мен силата Кундалини веднага се възвисяваше и активизираше и виждах как блокираха съзнанието ми в даден момент.
И понеже Неговите беседи бяха наредени по особен начин, по особен ключ - минорен, мажорен и този, на хармонията - хроматичен, то когато скицираше и говореше пред мен, аз чувствах вътрешно в себе си кои сили доминираха чрез Словото Му. Когато говореше в мажорна гама, тя има отношение към мощните натури. Тогава винаги чувствах в слънчевия си възел една радост, една интимност и едно приятно усещане се разливаше в мен. Виждах накъде я насочваше Учителят. А когато я насочваше към интелектуалните натури, аз усещах друго нещо. В мен силата Кундалини веднага се възвисяваше и активизираше и виждах как блокираха съзнанието ми в даден момент. После всичко протичаше по своя нормален ход. При хроматичната гама има едно уравновесяване между ума и сърцето. Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията. В момента тези неща идваха като откровение. Те съвпадаха с Неговите мисли.
към текста >>

8. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество.
В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения. Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват пътя на усъвършенстване. Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството. Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят. Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата. Едни от тях си заминаха преди, а други - след заминаването на Учителя. Въпреки тяхното заминаване в Школата останаха цяла серия от души, които имаха да играят роля след заминаването на Учителя.
към текста >>

Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата.
Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят. Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата. Едни от тях си заминаха преди, а други - след заминаването на Учителя. Въпреки тяхното заминаване в Школата останаха цяла серия от души, които имаха да играят роля след заминаването на Учителя. В братството беше избран от Върховния съвет на ръководителите на кръжоците един изпълнителен орган, наречен братски съвет. Точно в този братски съвет и трите сили имаха свои представители. Този братски съвет не представляваше някакъв идеологически фактор, но имаше скромната задача да бъде един администратор, една техническа комисия, която да се занимава с материалните въпроси на братството и връзката й със задълженията, които имаше братството към държавата.
към текста >>

И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото.
Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство. Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите. Само деянията на представителите на Космичното братство са насочени изключително за живота на цялото. Тези неща изтъкваме, за да видим откъде започва страшната битка в братския съвет. Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов. Той играеше в съвета ролята на катализатор.
към текста >>

9. 69. ЖЕНА ОТ НАРОДА И ПРИНЦЪТ ОТ ПРИКАЗКИТЕ

Казано иначе понеже той беше в Братския съвет след 1945 година, а по-късно стана и председател на този съвет - след 1953 г., то всяка седмица се събираха там, решаваха и Борис често изпадаше под тяхно влияние и се съгласяваше, но после като идваше у дома, след като аз чувах решенията им, то тогава започвах да му изнасям концерт от песните на Учителя, изгонвах онзи, който беше в него и след това идваше истинският Борис, на когото му отварях очите, той виждаше грешката си и взимаше друго решение, което бе обратно на онова, което бяха взели колективно.
Гледам го отвътре не е той, носи чужди влияния, говорът му е различен, мисълта му друга, отвътре беше чужд и започваше да ми говори неща, които първо не бяха негови, второ не са верни и трето бяха грешни от начало до край. Тогава аз го посрещах и започвах да му отварям очите. А това ставаше трудно, но после успях да се добера до един метод, който ми бе даден от Учителя. Като се връщаше в едно такова състояние аз сядах на пианото и започвах да свиря песните на Учителя, някои от мистичните песни, които Учителят ми бе казал, само че аз нямам право да кажа кои са сега, но под действието на музиката на Учителя и в разстояние на един час свирене, то онези влезнали в него духове и онези чужди влияния от него излизаха и после той придобиваше своят изглед нормален и аз започвах да му отварям очите. И тогава той взимаше друго решение, точно обратното, което бяха взели там при онези, които се събираха и където бяха решили. Казано иначе понеже той беше в Братския съвет след 1945 година, а по-късно стана и председател на този съвет - след 1953 г., то всяка седмица се събираха там, решаваха и Борис често изпадаше под тяхно влияние и се съгласяваше, но после като идваше у дома, след като аз чувах решенията им, то тогава започвах да му изнасям концерт от песните на Учителя, изгонвах онзи, който беше в него и след това идваше истинският Борис, на когото му отварях очите, той виждаше грешката си и взимаше друго решение, което бе обратно на онова, което бяха взели колективно. Онези там като виждаха, че Борис се измята и че взима друго решение се чудеха и изпадаха в противоречие. На какво ли може да се дължи тази промяна. Не можаха да си обяснят изобщо до края на живота си. Смятаха, че той е непостоянен, ту каже едно, а после върши друго, но като виждаха, че онова, което той впоследствие прокарваше е срещу техните първоначални планове, то се нахвърлиха и срещу него и търсеха кой ли стои зад него. И тогава лека, полека се насочиха към мен и откриха, че аз съм причината.
към текста >>

Сега трябва съзнание у хората да се даде всекиму по равно - тогава ще дойде царството Божие на земята.
Те са по-добри от тези на другите стенографки - Савка и Паша. Има много същества, които искат да ти помогнат. Всяко едно същество изпълнява една длъжност в природата и си има своето значение. Господ е раздал правилно на всички. После хората са направили това разделение на богати и бедни. Сега трябва съзнание у хората да се даде всекиму по равно - тогава ще дойде царството Божие на земята. Когато направиш погрешка нищо няма да ти кажат от Небето, само ще те накарат да я платиш, но ако излъжеш - ще те накажат. Ти имаш един недостатък, който много пъти те е спъвал и сега ще те спъне. Постарай се него да изправиш. Чистота ти трябва на теб. Знаеш ли какво нещо е чистотата?
към текста >>

10. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш.
Понякога Учителят открие за някой ревността и го остави сам да се справи със себе си. А ревността е голяма сила и е един свят на големи борби вън от тебе и вътре в самия себе си. А при Учителя когато те разбърка с неговата маша, то въглените на твоята ревност избуяват, избухва огън, който те изгаря от вътре и изгаря и онези, които са около него. Как може да се справи човек в такъв случай. Много трудно. Накрая трябва да разшириш съзнанието си и да се издигнеш над всичко и сам да се оправиш. Това е лесно казано, но трудно се изпълнява. Че трябва да превъзмогнеш себе си, да прескочиш частния случай, когато е твоя лична неразрешима задача и трябва да я надраснеш, да я наскочиш и от частния случай да минеш към общият принцип, който управлява твоя случай и накрая сам да се справиш съобразно законите дадени чрез Словото на Учителя. Ех, че беше трудно да се проумее в какво се състои задачата, в какво се състоят прегрешенията ти и къде е разрешението на задачата. А ревността имаше различни форми: ревност към близки твои познати, ревност за първото място в Школата, ревност към работата ти да бъдеш близко до Учителя, ревност да получиш неговото мнение и одобрение. Тази ревност се разклоняваше на невидими стотици нишки, които се насочваха и обвързваха всички, които бяха на Изгрева.
към текста >>

Какво по-хубаво от това." Тогава тя се усмихва, просветва от вътре, в съзнанието й проблясва светлина и тя вижда как Учителят се усмихва.
Веднъж Учителят среща сестрата и казва: „Сестра, когато планината не отива при Мохамед то Мохамед отива при планината, за да си свърши работата", Сестрата мига и не разбира кой сега е планината и кой е Мохамед в този случай. Накрая Учителят се усмихва: „Е, сестра когато човек завърши една работа за Бога, то за Бога е без значение кой я е свършиш и къде я е свършил". Сестрата мига, недоумява, чуди се. Какво означава всичко това. Учителят разбира недоумението й и продължава: „Сестра, нали свършихте тази работа за Бога, която трябваше да вършите. Какво по-хубаво от това." Тогава тя се усмихва, просветва от вътре, в съзнанието й проблясва светлина и тя вижда как Учителят се усмихва. Навежда се, целува ръка и си тръгва. Ще питате коя е тази сестра? Не се ли досещате? Един път бях аз, друг път друга и така може би се редувахме към десетина сестри. Ще ви разкажа един случай с брат Стефан Камбуров от Стара Загора.
към текста >>

Не се сетили от изненада дори да прочетат колективно някоя молитва така както са правили на други места.
Изведнъж момичето станало спокойно, лицето му се прояснило, усмихнало се, обърнало се към майката си и запитало: „Майко, виж какви добри и светли хора са ни дошли на гости. Ела, отвържи ме, за да стана да ги посрещна и почерпя". Майката била втрещена от изненада, станала, развързала момичето, а нашите приятели стояли, гледали, не вярвали, но със страх в себе си - не са знаели дали няма да я прихване отново лудостта и да връхлети върху тях. Момичето наистина станало и намерили нещо и почерпили гостите. Приятелите ни в клин, ни в ръкав взели по някаква курабия, но устата им била суха, не са могли да погълнат нищо. Не се сетили от изненада дори да прочетат колективно някоя молитва така както са правили на други места. Излезнали на вън, отишли си у дома. написали писмо на Учителя и разказали всичко за изцелението на момичето, Минало известно време от София им изпратили в една тетрадка препис на някаква беседа на Учителя с поръчение да я прочетат. Когато я чели там било написано и имало разяснение на всичко онова, което ги интересувало и имало разрешение на задачата. Там било написано, че понякога някой дух обсеби някого си и разруши всичко, което е в него. За да бъде изгонен този дух трябва да дойде друг по-силен от него, за да го изгони от къщата, която е заел и където пребивава незаконно.
към текста >>

11. 118. ПЛЕВЕЛИТЕ И АНГЕЛСКАТА ТРЪБА

Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина.
Дойде се до там, че накрая се чудехме кое е житен стрък и кое е плевел. Гледаш го брат, сестра, усмихва ти се, ходи, слуша Словото на Учителя, та нали е посят на същата нива, нали е възраснал тук и никой не знае още, че той е плевел, защото нашите очи са затворени и ние приемаме всичко, което е около нас като братя и сестри. Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство.
към текста >>

Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България.
Накрая той излезе, че е плевел и бурен. Е, как можеше Учителя да издържи всичко това. Но това бе негово дело и ние не можехме да го упрекваме, но по-късно с годините той ни запозна и по този въпрос и нещата малко ни се изясниха и тъмните неразбираеми неща се избистриха в нашите умове. Та разказа ми не е за житния стрък и бурените и плевелите в Божията нива на Изгрева, а за нещо друго, затова че всички, ама цялото обществено съзнание на българите под въздействието на духовенството се надигна срещу Учителя и както се казва бълваше змии и гущери срещу него без да има повод и без да има причина. Жестока разправа продължила не с няколко години, а цели десетилетия като се почне от 1900 година та до 1944 година. Тук се включваха различни духовни организации, различни секти, църкви, които колективно се обединяваха само и само да атакуват Учителя с всички възможни средства, Знаех, че това са сили, които търсеха, напираха да се изявят, търсеха проводници между човеците, за да се противопоставят на онази видима и невидима светлина, която излизаше от Учителя чрез неговото Слово и която огряваше България. А между другото ние в своят личен живот не бяхме образци и правехме опущения, отклонения, грешки, които противниците на Учителя ги използваха срещу нас, наричайки ни с името дъно-висти и поставяйки ни на една и съща плоскост, всички глупости, които ние правехме с Учението на Учителя. Ето това най-много наскърбяваше Учителя. Той бе едно огледало, голямо космическо огледало, в което се оглеждахме ние неговите ученици и в което се виждаше нашето несъвършенство. Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така.
към текста >>

Но не мога да разбера що за свян, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност.
Но когато бяхме несъвършени и правехме погрешки, то върху нашите опущения и * забежки се правеха изводи, че затова е виновен Учителя и Учението му. А това не бе така. Всичките нашите недостатъци се оглеждаха много добре в това огледало наречено Слово и там и чрез него изпъкваха много добре и гражданството на София понякога реагираше с право. Но не срещу онези, които правеха това и носеха вината си, но се нахвърляха срещу Учителя. Това нещо е неразбираемо за мнозина, но аз знам коя е причината, зная на какво се дължи и зная подробно всичко. Но не мога да разбера що за свян, що за отговорност има това целокупно българско обществено съзнание, че да се настрои срещу Учителя така, че да се ожесточи и в своето ожесточение да отиде до крайност. След голямата бомбардировка над София когато американските самолети бомбардираха София на 10 януари 1944 година то Учителят на следващия ден с приятелите замина и отседна в село Мърчаево. Братството се премести там и село Мърчаево стана център на Братството в България. Онези, които трябваше да посетят Учителя на Изгрева сега трябваше да извървят пеша от София до Княжево и от Княжево до Мърчаево, а това са към 30 километра. Тогава се вървеше пеша, а по-заможните наемаха файтон и така стигаха до Учителя. Дошло време един приятел от Русе, казваше се Никола, решил да посети Мърчаево и Учителя.
към текста >>

Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание.
Той пътувал по пътя, дъждът го застигнал и целият го измокрил. Стигнал до Княжево, от там до София и се прибрал в Русе, а там го запитали какво е видял в Мърчаево. А той отговорил: „Видях шопите дето дъжд не им пада с месеци, видях селото с шопите, видях Учителя с Братството и видях какво значи молитва за дъжд и какво значи проливен дъжд. Ето това видях и сега разбрах какво значи суша и какво значи молебен. Истинският молебен не се прави от поп и богомолци, а истинският молебен съизволява само чрез Дух и чрез Истина". Сега ще ви разкажа и един друг случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат ако не се вземат в предвид неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава при Учителя ежедневно го посещаваха приятелите от Варна и за него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете. Но се уговорили, че ако той ги излъже и започне да говори разни небивалици то да го набият. А между тях е бил и Елиезер Коен, онзи който дойде по време на Школата беше толкова активен, целуна хиляди пъти ръката на Учителя, написа десетки статии в списание „Житно зърно" за Школата и беше вещ по различни духовни въпроси, но след като си замина Учителя се обяви срещу него и срещу Братството.
към текста >>

12. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание".
„Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе. Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „Надежда". През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата. В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа.
към текста >>

13. 154. КОМУНИТЕ

Трябва подготовка на съзнанието, а ние не бяхме готови за това.
Учителят като чу това, прихна да се смее, да се смее така гласно, че си сложи ръката пред устата. Той се смя през сълзи дълго време. Ние му обясняваме, че нашата комуна ще успее, защото сме само сестри и че ние можем да си правим всичко, да готвим, да чистим, да подреждаме дом и да отглеждаме зеленчуци. Учителят продължи да се смее. Тогава разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят. Трябва подготовка на съзнанието, а ние не бяхме готови за това. Ето защо Учителят по този повод бе казал още на събора през 1922 г., което е отпечатано на стр. 230. „Сега за пример няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда." Спомням си разказваше Сава Калименов, който по онова време беше с анархистически идеи, според които трябва да се премахне институцията държава и всички богатства по земята да станат общи.
към текста >>

248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот.
Капитала е труда на хиляди поколения събран. Труд! сегашната почва, която хората орат, това е милиони капитал на много същества, които са оставили този чернозем - храна - който сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва „блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят." (Беседи, обяснения и упътвания, стр. 248-249, събори 1922 г.) Спомням си също, че на Петър Камбуров бе казал: „Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след 300 години". Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина.
към текста >>

Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта.
Това може да стане след 300 години". Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта. Тогава ще се завърти онзи цикъл, който обединява Мировата Любов с Космичната Обич. Чак тогава ще слезне Царството Божие на земята.
към текста >>

А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта.
Каза го тогава на онзи, който бе взел дейно участие в Арбанашката комуна, където цялото семейство Камбурови след като си продадоха имота в Стара Загора, купиха за комуната имот в Арбанаси, въпреки съветите на Учителя да не правят това. Опитът бе направен, комуната се провали и въпреки предупреждението от небето и десетилетия след това Петър и Марин Камбурови изплащаха борчовете от пропадналата комуна. Имота им също отиде за погасяване на борчовете. Не случайно Учителят изнесе много пъти една истина. Необходимо е да се пробуди човешкото съзнание, за да може да дойде Любовта като сила в човешкия ум и която сила да обедини човечеството в едно колективно съзнание на пробуденото човечество, където основен закон ще бъде Любовта. А когато дойде тя, тогава ще се обединят онези души, онези човеци с пробудено съзнание, тогава ще се комунизира труда с ясното съзнание да се работи за благото на другите, за да могат да се повдигнат останалите, за да влезнат в епохата на едно ново човечество, където разменната монета ще бъде не капитала, не парите, а Любовта. Тогава ще се завърти онзи цикъл, който обединява Мировата Любов с Космичната Обич. Чак тогава ще слезне Царството Божие на земята.
към текста >>

14. 156. ОБЩИЯТ КОШ НА КОМУНАТА

При една комуна трябва труд от всички, грижи от всички, блага за всички и благоденствие за всички при човеци с пробудено човешко съзнание и обединени чрез Словото на Бога.
Тези неща ги споменавам не случайно, защото това, което видях по време на комуните същото го видях 40 години след това, когато в България имаше комунистическа власт и те направиха ТКЗС, т.е. направиха образци на комуни по селата. Започнаха да изнасят във вестниците някои опорочения и аз тутакси си спомних, че всичко това го знам, защото го бях виждала вече. И знаех как ще завърши този опит. Той ще се провали както се провалиха комуните по време на Школата, защото не е поставен на Божествена основа. При една комуна трябва труд от всички, грижи от всички, блага за всички и благоденствие за всички при човеци с пробудено човешко съзнание и обединени чрез Словото на Бога. Измени ли се някъде нещо, то се променя всичко и се проваля. По това време аз бях почнала да дружа с Борис и бяхме приятели. Така и аз имах вече правото да влезна в тяхната обща стая. Веднъж влезнах в тяхната стая, за да я разтребя. Виждам вътре Зяпкова бърка и рови нещо в коша, в който Борис си слага собствените неща - дрехи и книги.
към текста >>

А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея.
Тя се изправя и отсича: „Не съм слагала нищо, но това е комуна и щом ми трябва нещо, ще си го взема". Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата. Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си. А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея. Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека. Само там тази идея действува като сила, която обединява. Тази сила там се нарича Силата на любовта, която обединява човечеството от пробудени души. Само душите се обединяват чрез Любовта.
към текста >>

Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека.
Та така тя разреши бърже с подходяща философия своето ровене по чужди кошове. Така без изключение приемаха чуждата собственост за обща и най-важното я приемаха за своя и можеха да посегнат върху нея, когато си пожелаят и когато им хрумне в главата. Но своята собственост те я пазеха като зеницата на очите си. А това беше още по-интересно в онези години, когато идеята за комунален живот бе обхванала всички слоеве на обществото. А ние я проверихме на дело, изпитахме я и знаем много добре какво означава за онези, които не са готови да я приложат, защото нямаше условия и епохата не беше дошла да се приложи тази идея, понеже човешкото съзнание не беше подготвено за нея. Комуналният живот изисква пробудено човешко съзнание, необходимо е пробудено човешко съзнание от всички членове без изключение и тогава тази идея може да ги обедини, защото идеята за комунален живот е идея на пробуденото колективно съзнание на Христовия Дух, но само в свръхсъзна-чието на човека. Само там тази идея действува като сила, която обединява. Тази сила там се нарича Силата на любовта, която обединява човечеството от пробудени души. Само душите се обединяват чрез Любовта.
към текста >>

15. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание.
Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе. След този опит в Русе разбрахме, че комуна се прави като се комунизира труда на знаещите, на можещите, на искащите и благата се разпределят между тези три групи. Не се ли комунизира труда между тях, не се ли разделят благата между тях, комуната не може да просъществува. Съвременното човечество днес прави този опит.
към текста >>

Но това го правят хората с пробудено, колективно съзнание, свързващи се помежду си от идеята на Божествения живот, който трябва да се свали от хората на земята.
То ги пусна, не ги спря, за да си направят опита. Ако беше ги спрял щеше да се получи едно вътрешно неудовлетворение. След това той каза много неща по този проблем. Човек може да бъде готов за комунален живот когато е готов със себе си, справил се е с всички свои недъзи и несъвършенства и е тръгнал да служи от Любов към Бога, в името на една идеална цел. Само тогава може да има комуна, защото ти имаш отношение с Единния и вечен живот, както и към всички закони, които управляват Битието, където целокупния живот на Битието и Небитието се слива в едно. Но това го правят хората с пробудено, колективно съзнание, свързващи се помежду си от идеята на Божествения живот, който трябва да се свали от хората на земята.
към текста >>

16. 158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ

Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места. Всички опити се провалиха. Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот. Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота. Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички. Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните.
към текста >>

Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота.
158. КОМУНАРИ ИЧИФЛИКЧИЯ Бяха правени опити и създадени комуни на няколко места. Всички опити се провалиха. Причината беше ясна - човешкото съзнание не е готово още за комунален живот. Второ, само когато човешкото съзнание премине в колективното съзнание, което оперира в свръхсъзнанието, когато всеки един човек от комуната е с пробудено съзнание, борави със свръхсъзнанието, така че всеки човек да има идейна връзка и единен живот с Първоцентъра и Първоизточника на живота. Трето, трябва да се комунизира труда, а не обратното. Четвърто, най-важното е, за какво ще се употребят капиталите, защото една реализирана Божествена идея трябва да бъде достояние на всички. Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници.
към текста >>

Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички.
Пето, как ще се разпределят благата между членовете на комуната. Ето, това са поуките от комуните. У нас също бе направен опит след 9.1Х.1944 г., когато земята се взе от селяните и насила ги накараха да работят така, че работят трима човека, за да издържат трима началници. Само че това не е комуна, а феодализъм. Това няма бъдеще. Може би след 300 години опита на комуните ще бъде сполучлив както бе казал Учителят, чак когато човечеството влезе в колективното съзнание и оттам в свръхсъзнанието и тогава човек ще разбере, че интересите на едного са интереси на всички. Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд.
към текста >>

17. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше.
Те бяха представители така както чуждите посланици се намират в посолствата в България. Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка. Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто".
към текста >>

А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ.
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт".
към текста >>

18. 286. РУСКИЯТ ПРАТЕНИК ВЛАДО

Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше.
Те бяха представители така както чуждите посланици се намират в посолствата в България. Ето например една от стенографките - Паша Теодорова, която работеше непрекъснато, стенографираше, дешифрираше, редактираше и подготвяше беседите бе по произход бесарабска българка. Беше половин рускиня, половин българка. Кое бе у нея водещото и кое бе присадено у нея не можах да разбера, но тя свърши много работа. Тя не бе безразлична към всичко това, което ставаше в Русия след войната както и по време на революцията. Нейното съзнание бе отворено и бяха поставени много въпроси от нея към Учителя и тя ги получаваше и ги записваше. По време на Школата друг представител на руския народ нямаше, така че тя беше половин посланик. След като бе започнала войната и след като се премести Учителят в Мърчаево там заварихме в групата на брат Темелко един руснак, който също бе каменоделец като Темелко. Казваше се Владо. Той бе изгонен, прокуден от революцията в Русия и беше си намерил място в най-трудната компания на брат Темелко, защото беше станал каменар, работеше с чука, но бе приел чрез Темелко част от идеите на Братството. Тук Владо се срещна с Учителя, а той със своят такт нареди на Владо да вземе участие в благоустрояване на дома на Темелко, така че направиха стъпалата, оградиха къщата и той взе участие при изграждане и каптиране на извора, който бе наречен „Изворът на Доброто".
към текста >>

А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ.
Хвана се Владо да учи, помагаха му от тук от там и той завърши гимназия, а за онази епоха не беше лесно, не беше малко, хвана се на работа като учител по руски език и тръгна по своят път. Накрая се загуби от хоризонта. Той беше си свършил работата, защото беше изпратен за руски посланик при Учителя и да представлява руския народ и така той завърши успешно посланичеството си при Учителя като на финала започна да учи и да се образова. Не забравяйте, че това бяха най-динамичните и усилни години в историята на човечеството, защото Втората световна война беше в разгара си и идваше нова епоха когато трябваше да се вземат кардинални решения от Учителя. И те всички се взеха в Мърчаево. А Владо беше там, неговото съзнание присъствуваше и по вътрешна връзка бе свързано с колективното съзнание на руския народ и Учителят работеше чрез него върху руския народ и чрез неговото съзнание той препращаше онези кардинални решения за бъдещото на руския народ. А тези решения бяха взети в Мърчаево, а посланик тук беше Владо. Тук се взеха всички кардинални решения за епохата за следващите 45 години. Тук се взе решението за отварянето на втория фронт от съюзниците срещу Германия и лично Владо участваше при това събитие. Учителят отива при „Изворът на Доброто" и в момента там са Владо и Весела Несторова, Учителят взима един инструмент и прави един отвор встрани на водата, за да може да изтича по-добре. Прави го и казва: „Владо, решихме да отворим втория фронт".
към текста >>

19. 15. ПРОИЗШЕСТВИЕ С ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

Петър Камбуров

ТОМ 6

Там Учителят изнесе пред търновското гражданство братята и сестрите беседата „Пробуждане на колективното съзнание".
15. ПРОИЗШЕСТВИЕ С ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА На следния ден (16Л/И1.1921 г.) започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19.VIII. се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени на квартири в града, но повечето, останаха на палатки в обширния двор на Колибата. На 19.4/111.1921 г. - „Преображение" стана официалното откриване на събора в читалище „Надежда" в града. Там Учителят изнесе пред търновското гражданство братята и сестрите беседата „Пробуждане на колективното съзнание". След това в продължение на цяла седмица се проведе събора под ръководството на Учителя. Всичко това е изнесено в тома „Беседи и упътвания, дадени от Учителя на събора в Търново през лятото на 1921 година". През време на събора стана още едно значително произшествие, ко-ето тук ще опиша. Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения - към 10 часа преди обяд насред двора близо до южна-та малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева падна и издъхна!
към текста >>

20. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

(Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално.
Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова. Това е Божественото. Цялата бяла раса минава през фазата на алчността. (Пример: италианците в Абисиния.) Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българина индивидуално. Невидимият свят използва всичко това разбира се пак за добро, Мусала е бил по-рано най-високия връх на Европа, но после се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. В бъдеще планините ще се снишат, а пък полетата ще се издигнат като планини. При изгрев слънце на Мусала Учителя прочете второ Послание към Коринтяните, 2 гл.
към текста >>

Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието.
Много голямо яйце! Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават един от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са минали. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат са минали през фазата на човечеството тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък, и сега идат да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението.
към текста >>

Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него.
Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ. На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да уреди работите. Под думата слизане се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават един от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са минали. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат са минали през фазата на човечеството тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък, и сега идат да помагат на хората, за да им се отплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението. По закона на вдъхновението им предават своите мисли.
към текста >>

Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека.
И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат. Ако не люби младият, няма да има живот. Старият ако не работи, то невежа ще остане. Щом старият не работи и младият не може да го обича.
към текста >>

21. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Степента на съзнанието определя интензивността на любовта.
Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят. Човекът, който иде, ще превърне всички отрови в сладки плодове. Сега трябва да се върнем в рая на любовта.“ Хората са в рая и не знаят, че са в рая.
към текста >>

Това състояние наричат космическо съзнание.
Запазете пълно спокойствие и вяра при днешните събития. Ще знаете, че Бог ще превърне всичко на добро! Гответе се за работа! Ако изпълняваш Волята Божия, няма да умреш! Щом станеш в хармония с Бога, ти си в хармония с цялото Битие. Това състояние наричат космическо съзнание. Без любовта не могат да се добият красотата и свободата. Не можеш да срещнеш един човек и да го обичаш, ако не те е обичал. Ако човек се научи правилно да обича и правилно да люби, той ще се подмлади! “ Поздрав сърдечен от сестри Савка, Еленка Григорова, Стойна, брат Георги Йорданов и всички други. Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен път - в пътя на Светлината!
към текста >>

Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили!
Една жива сила изпълва въздуха! Но, както казва Учителят, идва вече пролетта и в човешките сърца, както и в цялата култура! Иде една пролетна култура на земята! Напреднали същества, Светли Същества слизат на земята днес, за да организират новата култура! Преди няколко дни Учителят каза така: „Когато изпаднете в обезсърчение, спомнете си някои красиви минути из вашия живот. Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили! Например, вие си спомнете вашите дни, прекарани на Витоша миналото лято или пък на Изгрева! Възкръсването на такива възвишени спомени, наистина дава крила на човека! Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите!
към текста >>

Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото.
Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“.
към текста >>

Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов!
Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо. Всички свои таланти, знания, дарби и пр. И ако ги употребява само за свои лични цели, то е пак един вид кражба, защото тия сили и дарби са от Бога! После, вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов! С един висок идеал. И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! Сестра Ана Венкова идва на Изгрева и говори с Учителя. В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева. Учителят й каза да бъде твърда.
към текста >>

При това съзнание живота е радостен и лек.
И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията. Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога! При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Изгрев, 3.VI1I.1943 г.
към текста >>

Геният е колективно същество; множество напреднали същества са го възлюбили, вселили са се в него и чрез него се проявяват.
При молитвата между другото да казваме: „Господи, запази ни, за да проповядваме за Тебе“. След войната ще се засилят музиката и духовният живот. Сега сме в края на века. Злото няма вече никакви условия. Сега ще има 45 юбилейни години, през което време ще се строи новото. Геният е колективно същество; множество напреднали същества са го възлюбили, вселили са се в него и чрез него се проявяват. Злото е безплодно, а доброто дава плод. Ето защо доброто ще победи. Новото учение слиза сега от Невидимия свят и то се налага. Който обича Господа, нито косъм няма да падне от главата. Един ден ще видите, в какво седи Божественият Промисъл, на който всякога можете да разчитате.
към текста >>

На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога.
Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза: „Молитвата е една дреха, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света! “ Изгрев, 5.Х.1961 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих вашето писмо. На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога. Това става чрез молитва. Всеки ден четете 91 .псалом, 23.псалом, Добрата молитва. Освен това казвайте молитви и със свои думи. Всеки ден четете по една глава от Евангелието и по една беседа, за да правите връзка с Учителя. Когато сте сами пейте песни от Учителя.
към текста >>

22. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Двуетажни някакви си истории, това беше нещо като че беше окупирало съзнанието му.
В: Искам да разкажеш един случай, който по-рано си го разказвал за една екскурзия на Мусала. Пътували сте със Славянски и през цялото време той е говорил за някаква къща. Д: Не, той не говори за къща. В: Точно какъв беше случаят? Д: Славчо Славянски през войната, когато навсякъде е разруха, бомбардировки наоколо, той се евакуирал в една плевня и непрекъснато чертаеше планове на неговата къща, която ще направи. Двуетажни някакви си истории, това беше нещо като че беше окупирало съзнанието му. Това беше вече войната накрая, когато бяхме в Мърчаево. А какви ли не чертежи правеше и ни занимаваше сумата ти време. А когато отивахме на Рила, на Мусала и когато Учителят ни вдигна в два часа през нощта от хижата, бяхме няколко души и Славчо вървеше зад Него. От лявата страна вървях аз, от дясната страна Георги Радев и Борис Николов и Учителят се обърна и каза: "Когато дявола иска да излъже някого, най-напред му казва, направи си къща! " И толкоз.
към текста >>

Много от песните се създаваха пред нея, защото те колективно се раждат.
В: Сега искам да питам друго. Тук виждам няколко снимки където Катя е при пианото в салона с Учителя, разучават песни. Катя пееше хубаво. Д: Да, Катя ги пееше много хубаво. Първо тя е професионална певица и второ тя ги претворяваше чудесно. Много от песните се създаваха пред нея, защото те колективно се раждат. Много участвуваше тогава Асенчо Арнаудов, после той стана професор по арфа, много хубаво записваше и беше един от най-добрите записвани и на Паневритмията, и на много песни. В: Сега понеже вие сте музикант кажете още нещо. Д: Аз не съм участвувал. Аз съм записал само една песен "Иде, иде, Той сам иде", това е. В: Ти свириш на пианото, Той свири на цигулката или?
към текста >>

23. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов.
Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо. Самоков още през време на османското робство е бил духовен център. В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия. Майка ми и целият й род са били много религиозни. Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов. Ученическите ми години преминаха в София. През 1934 г. ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов. Отворих книжката и на първата страница прочетох: "Животът на земята е музика". Възкликнах веднага: "Ах, една интересна мисъл!
към текста >>

ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов.
В книгите за историята на Самоков съм чел, че той е бил седалище на владиката и Македония е била в самоковската епархия. Майка ми и целият й род са били много религиозни. Може би затова съм взел от единия род артистичната нагласа за възприятие и възпроизвеждане на творческото начало, а от другия род получих религиозното чувство, което отвори съзнанието ми, за да се добера до Школата на Учителя Дънов. Ученическите ми години преминаха в София. През 1934 г. ми попадна в кварталното читалище една малка книжка: "Пробуждане на колективното съзнание" от Петър Дънов. Отворих книжката и на първата страница прочетох: "Животът на земята е музика". Възкликнах веднага: "Ах, една интересна мисъл! " И продължих още: "Някой път тя, музиката, върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните, някой път в миньорно направление, тъй както скръбта се изразява, а друг път върви по една хроматична гама, в която влизат първите две гами". Оставих книжката и нищо повече. Не беше ми дошло времето да я чета.
към текста >>

24. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора.
Ръководеше малък оркестър, правеше аранжировки и за няколко цигулки. Той остави голямо, богато наследство, което предполагам се намира в неговите две дъщери. Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано. Трябва да кажа специално няколко думи за Асен Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика.
към текста >>

За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи.
Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен.
към текста >>

Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората.
Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина".
към текста >>

Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства.
Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
към текста >>

Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване.
Най-важното е да се заучават правилно песните и изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие. Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично установих това, когато през м.
към текста >>

Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно.
Би трябвало да се обясни обстоятелството, защо Учителят се е нуждаел от нашите приятели-музиканти, които да записват дадените от Него песни така, както това става при творците на народна музика? Впрочем народните песни са били предавани наизуст от поколение на поколение и едва по-късно нотирани. В случая сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката.
към текста >>

25. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите.
Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка. Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос.
към текста >>

Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената.
Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечновълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата. Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина.
към текста >>

26. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Разбирате, за миг просветне съзнанието му, разбере един закон природен.
Казват ми съществата отгоре". То имаше и нещо друго, което ми е казвал. Той казва, че получава уроци от Невидимия свят. Много интересни бяха. Разбирате, бяха геометрична форма и много кратко. Разбирате, за миг просветне съзнанието му, разбере един закон природен. Например, помня един път ми разказваше за някакви проекти, как се проектират, да речем как се виждат това спиралата, кръга, тези неща и учените ги имат, но на него му ги даваха като уроци, както ги наричаше. И аз даже много пъти му казвах: „Абе Любомир, що не ги събереш, наедно да ги събереш, ами това е много интересно". Да ви кажа за мене най-интересното, което той е имал бяха тия уроци. Много хубави неща бяха, щото беше знание това и дълбочина имаше. Всичките неща, които бяха, бяха с дълбочина.
към текста >>

Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите.
И тогава той отива в Кричим и царят му казал: „Кой ти каза? Никой не знае, че съм тука". И той казал: „Учителят ми каза" и му казал какво казал Учителят. А царят бил подписал заповедта за изселването на евреите. Той не е посмял да откаже на Хитлер и затова. Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите. Целият български народ беше, аз това го знам и затуй съм го видяла, и едното и другото, но само Учителювото не е малко, и като отива той в Кричим, и след това с автомобила на царя се връщат и Лулчев каза, че пред него скъсал заповедта, разбирате, за изселването на евреите. И не пуснаха евреите да отидат в чужбина. Това е една положителна работа, която е свършил Лулчев чрез тази връзка, която имаше с царя. Той сигурно и в други неща е услужвал. Той услужваше на хората, като го знаеха, искаха молби до царя и т.н.
към текста >>

И все пак, какво да ви кажа, сега след като минаха толкова години, след всичко, знаете ли колко ми е изяснено всичко в съзнанието и аз навсякъде намирам моите грешки.
Е.А.: А, мъчен беше, мъчен човек беше. Много мъчнотии ми е създавал, много мъчнотии. Но аз пък по такъв начин пък научих много работи, много неща. Минах през големи страдания, но много неща научих. Много неща научих. И все пак, какво да ви кажа, сега след като минаха толкова години, след всичко, знаете ли колко ми е изяснено всичко в съзнанието и аз навсякъде намирам моите грешки. Макар че той ми е влияел да речем, аз съм го слушала от обич и т.н. Но все пак казвам, аз съм била при Учителя, знаела съм учението на Учителя и щом съм поддавала, значи съм била по-слаба. Иначе трябваше аз да не се съглася с него, аз да повлияя на него. Разбирате ли? И затуй, засега почти за нищо не го обвинявам.
към текста >>

27. 8.Учителят говореше в определени дни и часове

Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично.
Аз виждах как Учителя поглежда това същество от време на време и това, което говори е насочено към него. Някои от слушателите е задал някакъв въпрос. Той се обръща към него, обяснява въпроса, ако разбира този, който е задал въпроса, Учителят продължава да му обяснява още. Ако се случеше, че слушателят не разбира това, което Учителят изяснява, тогава Учителят поглеждаше някой от слушателите си, който разбира и продължаваше да обяснява въпроса, като все поглеждаше към този, който го разбира. Така възпитаваше и тези, които не го разбираха, и тези, които го разбираха. Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично. Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му. Можеше да се случи изказването да бъде неприятно, можеше да посочва някаква погрешка, но така възпитаваше Учителя безлично. Тези неща ги виждах и разбирах, за другите, защото разбирах и когато се отнасяше до мен. Учителят възпитаваше с поглед, с думи и с постъпки. Веднъж Учителят говори на една група.
към текста >>

Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му.
Някои от слушателите е задал някакъв въпрос. Той се обръща към него, обяснява въпроса, ако разбира този, който е задал въпроса, Учителят продължава да му обяснява още. Ако се случеше, че слушателят не разбира това, което Учителят изяснява, тогава Учителят поглеждаше някой от слушателите си, който разбира и продължаваше да обяснява въпроса, като все поглеждаше към този, който го разбира. Така възпитаваше и тези, които не го разбираха, и тези, които го разбираха. Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично. Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му. Можеше да се случи изказването да бъде неприятно, можеше да посочва някаква погрешка, но така възпитаваше Учителя безлично. Тези неща ги виждах и разбирах, за другите, защото разбирах и когато се отнасяше до мен. Учителят възпитаваше с поглед, с думи и с постъпки. Веднъж Учителят говори на една група. Отидох да слушам, изправих се срещу Учителя, но той веднага се обърна с гръб към мен.
към текста >>

Така Учителят възпитаваше, като в същото време поддържаше будно съзнание в нас да наблюдаваме себе си и другите.
Това се случи на три-четири пъти. И като ми обърна веднъж така гръб, аз мислено се обърнах към Учителя и му казах мислено: „Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание". Той веднага се обърна с лице към мене. Тези неща той правеше естествено, като че ли нищо не е станало. Естествено се обърна. Така Учителят възпитаваше, като в същото време поддържаше будно съзнание в нас да наблюдаваме себе си и другите. По такъв начин той ни караше да мислим, да търсим в себе си дали има нещо неправилно, което трябва да изправим.
към текста >>

28. 19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание

Учителят ни донесе учение за самовъзпитание, за издигане на съзнанието ни на по-високо поле.
Учителят ни донесе учение за самовъзпитание, за издигане на съзнанието ни на по-високо поле. Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицание, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещният огън, да блесне в умовете ни Божията виделина, за да станем носители на виделината и Любовта. В същото време на всеки помагаше в разрешението на задачите му. Към всички ни прояви любов и търпение. При слабостите ни беше милостив и благ. Разбираше човешкото естество, разбираше положението на всеки и никого не съдеше.
към текста >>

Имаше случаи, когато помагаше колективно, едновременно на мнозина.
Колко неприятности и трудности сме му създавали! Всичко понесе с търпение и разбиране. С целият си живот той ни показа как да служим на Бога. Целият му живот беше служене. Учителят помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно, едновременно на мнозина. Такъв е случаят с изселването на българските евреи. В годините, когато Хитлер върлуваше в Европа и пращаше евреите в камерите на смъртта, той се опита да повлияе и на българското правителство и царя, и те да направят същото. У нас започнаха да се изпращат евреите от един град в друг. Имах близка приятелка от Стара Загора - Буча Бехар, която изселиха в Търговище. Друга близка позната еврейка от Казанлък, я изпратиха във Видин.
към текста >>

29. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Колективно разработени теми.
Специални въпроси из окултните науки. 3. Научни въпроси, разгледани в светлината на окултизма. 4. Кратки художествени литературни работи с окултно съдържание, а именно такива, които отразяват вътрешния живот на ученика. 5. Преглед на окултния свят и окултните книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието.
към текста >>

Пристъпете веднага към дейност с нужното съзнание и толерантност.
По повод на всичко това в София заедно с пристигнали от Русия секретар на Л. Н. Толстоя се състоя първото учредително събрание на СВОБОДНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ДУХОВНИТЕ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ. Подробности по това ще намерите в позива, който ви изпращаме, който позив е подписан от всички представители и на когото ще трябва да дадете широко разпространение в духовните среди. Подобни събрания за опознаване и обмяна на мисли ще трябва да се направят и във вашия град и околия. Ще се приказва върху онова, което е общо между нас, а не върху онова, което ни различава. Пристъпете веднага към дейност с нужното съзнание и толерантност. Очаквайте своевременно осветление по всички възникнали въпроси около сдружението. Дерзайте във възвишеното дело на Белите братя - братството и мира. Група ученици в София София, 24 септември, 1924 г. /Кръгъл печат с надпис Редакция Житно зърно-София/ Списание „Житно зърно" ул. „Веслец" №47 София Имайки предвид това, че списанието се разпространява повече между братските среди, а неговото главно предназначение е да осветли външния свят върху окултните истини и новото учение, то редакционния комитет, разчитайки на това, че имате присърце разпространението на списанието, ще ви изпраща занапред от всеки брой по десет /10/ книжки, /освен абонаментите/ на които ще намерите пласмент за ръчна продажба по книжарници или будки в града ви.
към текста >>

ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми.
Молим съберете абонаментите от неплатилите абонати и ги внесете колкото се може по-скоро в редакцията, за да се улесни навременното излизане на следующите броеве. Желающите могат да внесат, ако обичат и волни пожертвувания, за да се закрепи финансово списанието. Вярваме, че ще вземете присърце настоящата покана. От редакцията на „Житно зърно" Забележка на Редактора: Писмото до Краев е написано с почерка на Боян Боев. * * * 8. ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. - То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: /. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.). II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане.
към текста >>

Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души.
От първата книжка вие виждате, че редакцията се е постарала да направи възможното за подобрение не само съдържанието, но и външната форма, за разхубавяването на списанието. Ще ви моля да обърнете внимание на братята и сестрите, всеки да се постарае да запише поне по един нов абонат между своите приятели и познати. Много е важно това списание да проникне нашироко всред народа, във всички слоеве, за да може да изпълни своята задача. Поздрав до всички братя и сестри. Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад. Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13. Уверени сме, че Вие ще се отзовете без колебание на тая наша покана, защото познаваме и Вашата привързаност към идеите на това братско списание.
към текста >>

30. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

ТОМ 10

Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство.
Ние се греем на слънце, живеем на светлина и се храним директно и косвено от нея. А през зимата, когато слънцето е оскъдно, ние ползваме дърва, газ, ток и други слънчеви продукти, с които компенсираме неговата липса. Но слънчевата светлина не е само механични трептения. Ако беше такава, тя би се превърнала в еднородна маса, в безформена материя, без всякаква целесъобразност. А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство. Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота.
към текста >>

Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание.
А ние виждаме точно обратното. Светът се строи целесъобразно планомерно, според плана на един Велик Архитект, че всичко, което става, е целенасочено, защото всички органи и системи в човешкия организъм действат синхронно между сили, здраве, съзнание и разумна дейност, насочена към неговото съвършенство. Така, слъчевите лъчи са трептения и напрежения, предизвикани от всемирния живот. Те са живи и разумни и осъществяват волята на разумния архитект. Те стават това, което той е замислил. Този свят е замисъл на Божествената разумност, а човекът е лъч от това живо слънце. Съзнание. Свързани сме с него и получаваме живот, енергия, разум и светлина за живота. Той е физическа, сърдечна и разумна храна за нашия живот. Апостол Павел е казал на атиняните - „Незнайният Бог е Бог, в който живеем, движим се и съществуваме", а някои стихотворци са прибавили „и негов род сме". В природата, в която живеем и растем, има свой ритъм - годишните времена. Ние живеем всред тях и те оставят своите незаличими следи.
към текста >>

Тяхното съзнание е било обширно, пръснато навсякъде.
Оттук започва един величествен кръг - кръгът на човешката история. Историята на човека, специално на нашата бяла арийска раса се е развивала под влиянието на четирите годишни времена. Тя е имала своите пролет, лято, есен и зима. Според окултизма зародишът на нашата пета раса е от избраните най-чисти и благонадеждни индивиди от четвъртата раса - атлантската. Те са били заселени около Хималаите и са образували впоследствие петата арийска раса. Тяхното съзнание е било обширно, пръснато навсякъде. Те не са можели да отделят себе си от другите. Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание.
към текста >>

Имали са стадно съзнание или т.н.
Те са били заселени около Хималаите и са образували впоследствие петата арийска раса. Тяхното съзнание е било обширно, пръснато навсякъде. Те не са можели да отделят себе си от другите. Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание. Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за богове. Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот.
към текста >>

колективно подсъзнание.
Тяхното съзнание е било обширно, пръснато навсякъде. Те не са можели да отделят себе си от другите. Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание. Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за богове. Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони.
към текста >>

Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек.
Виждали себе си в целия род. Те са били ясновидци, виждали са небесния свят, а материалният е бил за тях като мъгла - непознат. Имали са стадно съзнание или т.н. колективно подсъзнание. Между тях са живеели ришите - Великите Учители, които са се отличавали с цветна величествена аура и са били смятани за богове. Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях. Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал.
към текста >>

Когато се пробуди този миров дух, ще настъпи новата епоха, ще настъпи пробуждане на ново съзнание - нова пролет в човешкия живот.
Неговият разум е път, изминат и огряван от законите на мировия разум. Човек принадлежи на цялото, защото усилията на цялото е проектирано и живее в него, свързано е с него и не може да живее извън него. Ние днес обичаме природата, но сме длъжни да обичаме и човека, ближния си. Тази любов ни задължава да бъдем искрени, честни, справедливи, да помагаме на слабите. Любовта, това е езикът на живата природа, говор на мировия дух в човека. Когато се пробуди този миров дух, ще настъпи новата епоха, ще настъпи пробуждане на ново съзнание - нова пролет в човешкия живот. Зазорява се, пролетното слънце изгрява, ледът ще се стопи и то ще стопли сърцата на човеците. Царството Божие ще слезе на земята и ще настане Царството на Любовта.
към текста >>

31. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик.
Вие в това може да сте далеч от Истината, затова трябва да правим известни самоотричания. Някои между модерните спиритисти обичат да се молят за умрелите и добре правят. Но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват. Такава една жертва пред Бога ни предстои. Пред Бога е приета помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като за да бъде помощта помощ, трябва душата ни и сърцето ни да влязат в нея. В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето.
към текста >>

Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове, а когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.
Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели от горе. Да не се боите, да са свободни сърцата и умовете ви и да бъдете готови за утре. (Амин.) В 7 часа вечерта се прочете 3 глава, 4 стих от Първо Иоаново послание. - Този стих ще служи за база за разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове, а когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.
към текста >>

32. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл.
Топът не е създал барута, а само е създаден да се освободи тази енергия. Има други органи, които предават енергията. Да кажем, имаме една лупа или една призма, която като представим на слънчевите лъчи, пречупват и образуват се краските. Тая призма не създава краските, Ако призмата се счупи, то краските пак си съществуват. Тъй и енергията на човешката мисъл си съществува и след като се разруши мозъкът. В този смисъл мозъкът, можем да кажем, е един уред, чрез който Божествената мисъл се пречупва и се проявява във вид на съзнание, мисъл. Следователно мозъкът не произвежда мисъл, но предава мисълта. И Божествената мисъл пак си съществува, след като се разруши този орган. И тъй, ний се намираме в един Божествен свят, дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят.
към текста >>

в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят.
И тъй, ний се намираме в един Божествен свят, дето има известни органи, които не се развалят. Ние знаем, че на физическото поле има известни съединения, които претърпяват изменения. Но във висшите светове има съединения, които не се изменят. Аз ги наричам тях „устойчивите съединения", а идеалистите ги наричат „първоначалните типове", от които съвременният свят е създаден. Този свят в своето външно проявление ние го наричаме физически, т.е. в него няма това високо съзнание, както в разумния духовен свят. Пръстите нямат тази чувствителност, както вашият мозък или вашите ръце нямат тази чувствителност както вашите очи да възприемат светлината. На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на това разни отговори могат да се дадат. Все трябва да вземем едно твърдение, от което трябва да почнем своите съждения. В математиката има аксиоми, от които се почва.
към текста >>

Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот).
Например има една аксиома, която казва: Две линии, които са равни на една трета, са равни помежду си. Тоест всякога трябва да имаме едно положение, от което трябва да почнем, една мярка, с която трябва да почнем. Тая чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот). Но хората, които казват една душа е или много души са, те имат много криви понятия. Желъдът е един. Но желъдът, като го (посеем) посадим, образува клони, които се разклоняват и после се образуват хиляди индивидуални листа от един желъд. Едно същество, което гледа това, ще счита листата като отделни индивиди. Всички са в желъда, в това зърно.
към текста >>

33. Наряди за 1935 г.

Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българинът - индивидуално.
С братски поздрав: П.Епитропов 2) РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ 9,10,11 септемврий 1935 год. Който уповава на светското, на материалното, той непременно в края на краищата ще се разочарова. А който уповава в духовното, но с користни цели, за да уреди своите работи и той се разочарова. А пък само онзи, който уповава на духовното безкористно, той не се разочарова, това е Божествено. Цялата бяла раса сега минава през фазата на алчността (пример: италианците в Абисиния). Бялата раса минава през алчността колективно, а пък българинът - индивидуално. Невидимият свят използва всичко това, разбира се, пак за добро. Мусала по-рано е бил най-високият връх на Европа. После се е снишил. България няколко пъти е била море и суша, обаче Рилският масив винаги е стърчал като голям остров над водите, когато България е била море. Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно.
към текста >>

Поддумата „слизане" се разбира насочване на съзнанието.
И старите окултисти казват, че вселената приличала на яйце. Много голямо яйце! Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ - 1, 000, 000, 000, 000, 000 квадрилион трилиона билиона милиона хиляди единици На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да у реди работите. Поддумата „слизане" се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават едни от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са миналй. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък и сега идат да помагат на хората, за да им се изплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението.
към текста >>

Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него.
Много голямо яйце! Един Божествен ден е равен на едно число, което се пише с единица и след това 15 нули. На толкоз наши години е равен един Божествен ден. На толкоз е равна и една Божествена нощ - 1, 000, 000, 000, 000, 000 квадрилион трилиона билиона милиона хиляди единици На 365 милиона години Бог слиза веднъж, за да у реди работите. Поддумата „слизане" се разбира насочване на съзнанието. Когато аз насочвам съзнанието си към някого, аз слизам към него. Ангелите се различават едни от други по степента на своето развитие, според еволюцията, която са миналй. И сегашните хора ще станат ангели. Когато сегашните ангели, които ни помагат, са минавали през фазата на човечеството, тогаз сегашните хора са били като растения и животни и тогавашните хора са си служили с тях като с впрегатен добитък и сега идат да помагат на хората, за да им се изплатят. Ангелите се съобщават с хората по закона на вдъхновението. По закона на вдъхновението им предават своите мисли.
към текста >>

34. Наряди за 1938 г.

Чрез големите страдания, които човек индивидуално и колективно минава, се научава да мисли!
[...] Сега трябва правилно възпитание на човешкото сърце и на човешкия ум. Вие сте влезли в една фаза, дето хората трябва да знаят как да възпитават сърцето и ума си. Ако не знаете как да ги възпитавате, могат да стана хилави. Чрез страданието човек развива своя ум. Може да се покаже каква е еволюционната полза от страданията. Чрез големите страдания, които човек индивидуално и колективно минава, се научава да мисли! Страданията са една задача. Ако си страдал и много си научил, тогава тия страдания имат смисъл. Но ако не си научил, те са безсмислени. Например човек е страдал, за да стане добър. Но ако не стане добър, тогава какво ще разправя за своите страдания?
към текста >>

Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото.
В старо време в школата на Питагор учениците, които постъпвали, са били подлагани 4 години на подигравки и които издържали, те били приемани за кандидати! Сега това става естествено в самия живот. Като видят хората, че си религиозен, ще те подиграват, ще кажат, че умът ти не е на място, че си малко смахнат, че не мислиш право - много работи ще ти кажат. Духовният човек трябва преспокойно да изслуша това. В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание.
към текста >>

После той има свръхсъзнание.
Сега това става естествено в самия живот. Като видят хората, че си религиозен, ще те подиграват, ще кажат, че умът ти не е на място, че си малко смахнат, че не мислиш право - много работи ще ти кажат. Духовният човек трябва преспокойно да изслуша това. В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството.
към текста >>

То е висшето Божествено съзнание в него.
Като видят хората, че си религиозен, ще те подиграват, ще кажат, че умът ти не е на място, че си малко смахнат, че не мислиш право - много работи ще ти кажат. Духовният човек трябва преспокойно да изслуша това. В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил.
към текста >>

После има съзнание и самосъзнание.
Духовният човек трябва преспокойно да изслуша това. В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях.
към текста >>

От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието.
В човека има 4 основни неща, на които той трябва да обръща внимание. Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях. Сега има разни методи за това.
към текста >>

Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание.
Подсъзнанието му е Божествения склад на всички придобивки на миналото. После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях. Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов.
към текста >>

Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството.
После той има свръхсъзнание. То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях. Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов!
към текста >>

В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил.
То е висшето Божествено съзнание в него. После има съзнание и самосъзнание. От подсъзнанието трябва да минеш в съзнанието, после в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Сега има много малко хора с развито свръхсъзнание. Един англичанин казва, че всичко само 19 души досега са имали свръхсъзнание от човечеството. В свръхсъзнанието ти съзнаваш бъдещите блага, които Бог е приготвил. Но тия блага даром няма да се дадат - ти трябва да работиш за тях. Сега има разни методи за това. Но един от най-хубавите методи е методът на любовта, на Божествената Любов. Под думата „любов" аз разбирам следното: да съзнаваш, че всички хора имат еднакви права за Божественото благо - това е любов! Ако ти така не съзнаваш, това не е Божествена Любов!
към текста >>

Ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не можеш да обичаш така, както ако живееш в своето свръхсъзнание.
Човек, който търси своето щастие както досега, никога няма да го намери. Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота. А пък целта на човешкия живот е любовта. Без любовта ти не можеш да имаш никаква цел в живота. Условията са външни неща. Ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не можеш да обичаш така, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Защото свръхсъзнанието дава, а подсъзнанието взема. Ако ти мислиш, че всякога трябва дати дават, ти не можеш да бъдеш щастлив. За да бъдеш щастлив, ти трябва да съзнаеш, че всичко ти е дадено от Бога и това дадено трябва да го разработиш и то да даде плод. Ако в тебе любовта няма корени, клонища, цвят и плод, тая любов не е Божествена. Ние искаме да бъдем щастливи в света, без да изпълним Волята Божия, Човек, който иска да изпълни Волята Божия, той трябва да е готов на всяка работа.
към текста >>

Защото свръхсъзнанието дава, а подсъзнанието взема.
Човек може да постигне щастието само когато съзнава оная цел, която Бог е вложил в живота. А пък целта на човешкия живот е любовта. Без любовта ти не можеш да имаш никаква цел в живота. Условията са външни неща. Ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не можеш да обичаш така, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Защото свръхсъзнанието дава, а подсъзнанието взема. Ако ти мислиш, че всякога трябва дати дават, ти не можеш да бъдеш щастлив. За да бъдеш щастлив, ти трябва да съзнаеш, че всичко ти е дадено от Бога и това дадено трябва да го разработиш и то да даде плод. Ако в тебе любовта няма корени, клонища, цвят и плод, тая любов не е Божествена. Ние искаме да бъдем щастливи в света, без да изпълним Волята Божия, Човек, който иска да изпълни Волята Божия, той трябва да е готов на всяка работа. Той трябва да използува най-малките случаи за това!
към текста >>

35. Наряди за 1945 г.

И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси!
Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувствуваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 20 март 1945 г., Изгре в.
към текста >>

Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието.
Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване. След тия страдания човечеството ще изпита гладуване и жадуване за новото. Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота. Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието. Светът днес има нужда от работници. Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите. За една пробудена душа, която е намерила светлия път на новите идеи, се радва цялото Небе.
към текста >>

Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието.
Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище.
към текста >>

От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи.Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет.
към текста >>

През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд.
При все това, в началото на годината, даже до пролетта, ще има неизясненост в световното положение, което астрологически се установява от съвпада на Сатурн и Марс. Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота!
към текста >>

Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората.
Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

36. Наряди за 1949 г.

от „Връзка на съзнанието")Обични братя и сестри, 10. XII.
1949 г. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие и годишен.Обични братя и сестри, 27. X. 1949 г. (писмо за упр. от „Връзка на съзнанието")Обични братя и сестри, 10. XII. 1949 г. - наряд по случай 5 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като ви поднасяме „Разговорите при Седемте Рилски Езера", ние изпълняваме един завет на обичния ни Учител. Веднъж, като седяхме около Него и разговаряхме, някой запита: „Учителю, тези разговори ще видят ли един ден бял свят?
към текста >>

Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота.
Това е задача на учениците. Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени характерните моменти от живота ни с Учителя край тях. Онези от вас, които са имали щастието да участвуват в този живот, пред тях ще възкръснат незабравимите дни и те отново ще ги преживеят, потопени в светлата мисъл на Учителя. Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях. Нищо не отминава безвъзвратно. Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота. Въпросите, засегнати в „Разговорите, са предимно за учениците, но тъй като учениците живеят и работят навсякъде, то „Разговорите" могат да бъдат предложени на всеки, който покаже интерес към Новото учение. Ние трябва да вършим нашата работа „без страх и тъмнина, с обич и виделина". Изпращаме ви... броя от „Разговорите". Които от братята и сестрите желаят, по свобода, могат да си получат от вас. Книгата може да предложите и на външни лица, които са подготвени да разберат новите идеи.
към текста >>

Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7.III.1949 г. Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо.
към текста >>

Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство.
Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя.
към текста >>

И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора.
В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека честните хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата.
към текста >>

Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство.
Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека честните хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата. Разумните хора по целия свят желаят мир.
към текста >>

В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи.
Днешният човек познава миналото, работи в настоящето и, според разумната насока, вижда красивата перспектива на бъдещето. Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде. В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи. Великият руски гений Толстой е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси. Вярата в любовта, братството и разбирателството ще бъде общата, неразрушима спойка за през вековете. Любовта е за великите и силни души, защото те познават нейната неизчерпаема енергия. Любовта е най-великата непобедима сила. Пред нея и смъртта благоговее.
към текста >>

Изгрев - София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 7 септември тази година, в сряда, се прочете на Изгрева лекцията „Връзка на съзнанието" от тома „Четирите кръга".
При братската вечеря в 7 часа ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 22 септември 1949 г., а не за цялата година.През годината при всекидневната молитва да се произнася мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Молим, съобщете настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 5 септември 1949 г. Изгрев - София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 7 септември тази година, в сряда, се прочете на Изгрева лекцията „Връзка на съзнанието" от тома „Четирите кръга". В тая лекция е дадено едно упражнение за две минути. Тук, на Изгрева, ние правим това упражнение всеки неделен ден сутринта на полянката след утринното Слово и преди гимнастическите упражнения. А през другите дни на седмицата, който желае, го прави сам у дома си. Ето упражнението: В неделен ден, преди изгрев слънце, заставаме на полянката в прави редици, на разстояние един метър един от друг и прекарваме две минути в мълчание, тайна молитва и размишление. В първата минута мислим за любовта към Бога, а във втората минута - за любовта към ближния.
към текста >>

„Сега, като ученици, пред вас седи великата задача - всяка сутрин да употребите по две минути от времето си за връзка с Великото Космично Съзнание.
Тук, на Изгрева, ние правим това упражнение всеки неделен ден сутринта на полянката след утринното Слово и преди гимнастическите упражнения. А през другите дни на седмицата, който желае, го прави сам у дома си. Ето упражнението: В неделен ден, преди изгрев слънце, заставаме на полянката в прави редици, на разстояние един метър един от друг и прекарваме две минути в мълчание, тайна молитва и размишление. В първата минута мислим за любовта към Бога, а във втората минута - за любовта към ближния. В първата минута мислим върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." А във втората минута мислим върху втория закон: „Да възлюбиш ближния си като себе си." Ето няколко извадки от лекцията, за да се види важността на това упражнение. „Сега, като ученици, пред вас седи великата задача - всяка сутрин да употребите по две минути от времето си за връзка с Великото Космично Съзнание. Две минути през деня, използувани правилно, съставят истинския ден. Истинската работа през годината се равнява на тези две минути, употребени всеки ден. Това упражнение ще ви донесе голямо богатство. Всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго освен приготовление за тези две минути. През тези две минути ще мислите само върху тези два закона, а всичко друго ще оставите настрани.
към текста >>

37. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

В съзнанието на този човек ще бъде същото. 2.
Кажете: „Господ, при всичките ми грешки, ме обича, затова и аз ще направя същото с този човек - ще го обичам! “ Каквато грешка или каквото поведение има даден човек спрямо вас, също в такова положение сте и вие по отношение към Господа. Господ и досега не си е изменил поведението спрямо вас, Той ви обича. Започнете да мислите от вас до Господа, а после се обърнете от себе си до другия, до човека, когото мразите. Тази обич, която Господ има към вас, ще мине от вас към другия човек и той ще бъде в същото положение към вас, в каквото сте и вие към Господа. В съзнанието на този човек ще бъде същото. 2. През целия този месец не одумвайте никого или като ви одумват, мълчете, правете се, че това не се отнася до вас. Може да се вкиснете малко, но считайте, че това не сте вие. Ако жена положи ръцете си във вкиснато тесто, тя вкисната ли е? Даже и цялото ви тяло да се вкисне, считайте, че вашата душа не се е вкиснала. Не приемайте външното вкисване за вътрешно.
към текста >>

Дръжте в ума си живата мисъл: Всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно.
Произведете в себе си една добра мисъл и я задръжте през целия месец. Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни, не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, може да ви противодействуват. Преди да почнете опитите, ще кажете тъй: „Този момент, когато започвам опитите, чрез силата Господня, която е у мене, аз мога да сторя всичко.“ Да не ви смущава думата „всичко“. Тя подразбира всичко добро, но не и всичко зло. Няма сила, която в този момент може да преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: Всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между тебе и Бога се явява връзка, завежда се вече разговор. [В] момента, в който решиш да вършиш добро заради Бога, Той мисли за тебе. Тези три опита, които ви давам, ще бъдат като основа за обновление на вашите мисли и сърца, докато не почнете да се борите. Мнозина от вас, гледам, живеете като тези, които са купили лотарийни билети - гледат да им капне нещо. Втората година пак продължават билета, третата година - пак, а то я им капне) я не.
към текста >>

Ако тези зададени опити не може да направите сами, поискайте помощта на другите, работете колективно.
Не губете вашите чувства, вашите мисли и религиозни вярвания, които имате. Всеки мъж или жена трябва да прилага своята опитност. Дошли сме на Земята да печелим, за да се върнем при Бога богати. Да се губи е лесно, но да се печели е изкуството, понеже на мнозина от вас умът не работи. Това нещо, губенето, окултистите наричат демагнитизиране. Ако тези зададени опити не може да направите сами, поискайте помощта на другите, работете колективно. В цялата тази работа трябва да имате търпение. Започвайте опитите обикновено сутрин или когато имате разположение. Но ще питате: „Дали ще ни се приеме молитвата? “ Ние сме длъжни да се молим, но не трябва да се интересуваме дали Господ ще ни приеме молитвата или не. За да успявате в този живот, трябва ви силна воля, силен ум и силно сърце.
към текста >>

38. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.
Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си. Разни отрови има. Не само като я възприемеш, но и като я пуснеш по някой адрес, тази мисъл, като минава през тебе, ще повреди и на тебе, и на онзи, който праща мисълта. Ще си напакости, както пчелата, като ужили някого, ще плати с живота си. Всяка мисъл, която излиза от човека и причини някоя вреда, тази мисъл ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание. Съвременните страдания произлизат от неестествено приложение. Вие някой път се чудите отде ви нападат тия лоши мисли. Лошите мисли идат винаги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение, любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, да види как имат хубави легла, разполагат, може да се върне неразположен. Къщи, постлани с килими, като се върне, каже: защо той няма тези блага, които има богатият.
към текста >>

Хората имат едно вътрешно съзнание и всички хора познават кога човек вътрешно е добър.
Също така и религиозният живот си има своя добра и лоша страна. Защото, за да си религиозен, вече си имаш известни задължения. Живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Запример живееш в едно културно общество. Ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и всички хора познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават. Във Варненско имаше един бедняк, наричаха го Дели Васил, крайно беден. В цялото село, където и да мине той, и при най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, той като влезе, кучетата не го лаят. Как ще си обясните това? Пък всички хора го наричаха Дели Васил - смахнатия Васил.
към текста >>

Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол.
У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е? Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да го вземат за пример. Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.“ Аз съм за учението.
към текста >>

Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят.
Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава.
към текста >>

Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите.
Ако живееш по Бога, тези дрехи ще бъдат все нови. Някой светия е седял 30 години с наметало и това наметало остава ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му става вехто. Христос не снемаше дрехите от гърба Си, не ги закачаше, като влезе някъде. Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл. Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите. Запример скръбен си, мъчно ти е. Като отправиш мисълта си, изчезне мъката ти. Или имаш спор отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.“ Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл. След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате.
към текста >>

Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят.
В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово? Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят. Той ще тръгне и ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Или Илия, като замине за онзи свят, остави кожуха, Елисей взе кожуха му. Една сестра говори много красноречиво. Тази сестра, която ви говори, дава един ребус.
към текста >>

В света има един общ Промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява.
Може да бъде крадец и разбойник за себе си. Защото ще го осъдят за 100 години и така да прекара целия си живот. Или може да прекара целия си живот в боледуване, нещастие, може да прекара живота си така, както може да прекара един добър човек посред бурното море, всред несгодите на живота, може да прекара един добър живот. Така е, който разбира законите. Над всичките условия седи Божият закон, Божествената Промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Това е и за народите. Каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има друго нещо, което помага, на което човек всякога трябва да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този Закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог казва, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта Си. Това е една фигура, за да се покажат грижите, които Бог има Всякога Неговият Дух махва несгодите, страданията, които човек има.
към текста >>

39. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек'

Съзнанието има две положения: 1.
Цветето казва: „Майка ми ме остави тук и аз съм послушно.“ Но туй цвете расте в две посоки - движи се нагоре и надолу. А в хиляди години и то се мести от мястото си. Запример 2000 години преди Христа туй цвете 0 ц.[цвете] е било на едно място, а след 2000 години туй цвете се е преместило, може би на 500 километра. Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние.
към текста >>

Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя.
Местят се цветята, само че у тях движението е по-медлено - на 4000 години то може да се премести на 500 километра. Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота.
към текста >>

А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира.
Това е крайният предел, ако има условия, разбира се. Съзнанието има две положения: 1. почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие.
към текста >>

Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието.
почиващо съзнателно състояние и 2. активно съзнателно състояние. Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление.
към текста >>

Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота.
Всякога в почиващото състояние на съзнанието човек обмисля пътищата, плановете, разглежда погрешките, несполуките и всичко туй го изправя. А в активното състояние на съзнанието, там вече има условия да работи - той прилага, всичко реализира. Тъй че, имаме почиващо и реализирващо състояние. Последното можем да го наречем още: озаряващо активно състояние на съзнанието. То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон?
към текста >>

Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон?
То е вече работно състояние. Сега вие ще следите: когато в съзнанието в своето проявление се намалява неговата светлина, неговата активност, туй всякога показва, че вие се отдалечавате от центъра на живота. Следователно ще усещате едно състояние стеснително, обременително, неудоволствие. Туй е един признак, че вие се отдалечавате от центъра на живота. А щом вие се приближавате към центъра на живота, дали вие го съзнавате или не, всякога имате обратни на тия резултати: чувствувате радост, веселие, разширение, въодушевление. Питам ви: трябва ли вашето съзнание, като някоя гарга да кацне на някой умрял кон? М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония.
към текста >>

То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието.
М.: - Ако не знаем какво е умрял кон? - При умрелия кон всякога има смърдеж, нищо повече! С.: - Трябва ли да се стремим към състояние на нирвана, в смисъл както го тълкуват будистите: място, дето няма никакво вълнение - вечен покой? - Не, нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. Нирвана е най- хубавото място, то е вечна хармония. То не е празнота на съзнанието, то е пълнота на съзнанието. А хората говорят за нирвана туй, което не е то. Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е по-експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Ами че имате известен идеал: търсите една приятелка да ви обича - то е състояние на нирвана. Или, търсите някои по-хубави места в музиката, поезията - това е все нирвана.
към текста >>

Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно.
А този новак, който не знае да свири още, може да разлепи цигулката; той няма да я оцени, няма да я пази. Сега вие може да си направите извода. Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е.
към текста >>

Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно.
Вземете тялото, този организъм, който е даден като един храм на човека - трябва ли човек да повери този организъм на друг? Писанието казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Значи онези, които не разбират закона, ще поверят своята цигулка на неопитни цигулари, вместо на Бога. Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате.
към текста >>

Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното.
Защото всичките сили в света не действуват частично. Имате друго едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно. Например вие хванете моя пръст, мислите, че е единица. Не, той е колективно цяло, с него има други сили, които действуват заедно. С него иде вторият пръст, третият, четвъртият, цялата ръка, после и другата ръка, краката ми, зъбите ми, всичко туй ще се прекомандирова, тъй че и всички други сили ще дойдат. Вас ви се вижда едно, а след него иде колективното. Следователно вие трябва да видите тази единица в какво съотношение е. Не бутайте нещата поотделно. Запример имате едно ваше желание, искате да го реализирате. Туй желание във въображението ви се представлява като един известен предмет, но този предмет като дойде, то е една уловка и ще развали цялото ваше щастие. Трябва да ви заведа при някое бистро изворче, дето са тези попови лъжички, да видите какви са интересни, каква тактика имат.
към текста >>

А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас.
Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете. Второто положение: вие ще се скриете и ще оставите друго лице да изпъкне пред него. А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства у тебе. И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не! “ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква.
към текста >>

Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква.
А вие трябва да се изгубите от съзнанието му, за да остане силата във вас. И тогава ти растеш в себе си, тази сила израства у тебе. И в него остава един образец, и като му говорят, че жените са лоши, той ще каже: (*“Не! “ Защото веднага изпъква твоят образ у него - и той ще кажe: „Аз зная, има благородни жени.“ Но ако вие не се скриете, вие ще компрометирате всички по рода си. А ако се скриете, у него ще остане една Божествена страна, той ще вижда винаги този идеал. Затуй човек трябва да знае докъде да се простира неговото съзнание, да не изпъква. Пък тази история - раздорът на ябълките, то е един символ, то е жена или мъж, цар, майка, баща, то е всичко. Е, аз нося тази ябълка и вървя по пътя и се радвам, но някой види тази ябълка. Той е по-силен от мене, казва: „Дай тази ябълка“, взима я. И тази ябълка, която за мене беше щастие, сега друг се радва на нея. Обаче и един друг, по-силен от него, идва, ударва го, взима ябълката.
към текста >>

На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В.
Вие не трябва да търсите своето щастие вънка от себе си. Това е най-голямото заблуждение. Ама да се разберем: вънка от себе си, то значи вънка от своето висше аз не го търси, а търси го в Божественото у тебе вътре. Тогава вие ще дойдете до същата идея. Фиг. 3 Представете си, че това е идеален кръг. На периферията наоколо е Божественото съзнание на хората: А, В. Значи, любовта на всинца ви е еднаква: АС=ВС. Центърът е един и същ за всички. Ако вие искате да се запознаете с мене, да кажем, по колко начина може? Ако вие сте А, можете чрез В. АВ - това е материалистичен път.
към текста >>

40. Бележки на Елена Хаджи Григорова

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Бележки на Елена Хаджи Григорова[1] Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек":Състояния на съзнанието.
Бележки на Елена Хаджи Григорова[1] Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек":Състояния на съзнанието. Нирвана.Що значи самозабравяне? Чертеж I. физическият и духовният човек.Кому трябва да се повери човешката душа? Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение.За послушанието.
към текста >>

Всички природни сили в света действуват колективно.
Бележки на Елена Хаджи Григорова[1] Съдържание на втория урок - „Физическият и духовният човек":Състояния на съзнанието. Нирвана.Що значи самозабравяне? Чертеж I. физическият и духовният човек.Кому трябва да се повери човешката душа? Всички природни сили в света действуват колективно. Обяснение.За послушанието. Кой ще ни даде метод за послушание.Чуждата ябълка. Пример.Новият морал. Как да помагаме. Двата момента, които трябва да спазваме.Хубавата ябълка всеки по-силен може да я отнеме.
към текста >>

Нирвана, като пълнота на съзнанието.
Какво прави и природата? Повече вяра.Божественият свят.На Земята вие не можете да знаете кой ви обича, нито кого обичате.Любов и проява.Какви преживявания трябва да имаме? Човешката лудория край няма.Да бъдем доволни от деня.Живата Пентограма. Всичко за приложение от втория урок от Учителя - „Физическият и духовният човек": 1. Вие ще следите по какво познаваме дали се приближаваме или отдалечаваме от центъра на живота. 2. Нирвана, като пълнота на съзнанието. Трябва да се стремите към нирвана. I. Пазете следния закон: абсолютна честност! II. Ние трябва да предадем нашите тела и души в ръцете на Бога. (Вътрешно да се приложи, всяка една за себе си по отношение на Бога.) 3. Едно правило: Всичките природни сили в света действуват все колективно... Обяснение. 3.
към текста >>

41. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/

Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта.
Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра. Този нов импулс, който Христос дал на човешкото развитие, бил даден от друг принцип - от принципа на Любовта, която има за задача да върне човека в неговото първично Божествено състояние, да свърже човека отново с Бога - но човек вече добил самосъзнание и съзнава своята индивидуалност и сила, които е придобил под влияние на Мъдростта. Такава е великата задача на християнството като окултна школа - да даде импулса на Любовта, която да обърне движението на човешкото развитие в обратна посока, да свърже човека с Бога, да го издигне до първичното му състояние. Защото Любовта е принципа, който действува от периферията към центъра и обединява битието като едно цяло. Световният развой се извършва едновременно под влиянието на тези два велики Божествени принципа, които се взаимно уравновесяват в процеса на тяхното проявление. Мъдростта, която действува от центъра към периферията, раздробява и индивидуализира света и живота, а Любовта, която действува от периферията към центъра, обединява всичко в едно цяло. Ако би действувала само Любовта, светът би бил една хомогенна еднородна маса, защото в този смисъл Любовта действува като едно налягане.
към текста >>

Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето.
И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и принципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето. Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи.
към текста >>

Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие.
Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал.
към текста >>

Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността.
Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята.
към текста >>

В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието.
В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-мапкото.
към текста >>

При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово.
Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка. В тази фаза природата за него става жива книга на творческото слово, изявено във всичките форми на тази жива природа. В тази фаза ученикът преминава през посвещения и неговото съзнание все повече и повече се развива и прониква във все по-широки сфери на битието. След като е станал съзнателен за духовния свят, той постепенно придобива сила да се откъсва от гравитационните сили на земята и може да излиза извън сферата на Земята. При още по-голямо разширение на съзнанието, той влиза в съзнателна връзка със съществата на космоса и неговото съзнание се видоизменя Той почва да чува музиката на сферите, която не е нищо друго освен самото космично Слово. Най-после той се издига толкова високо, че може да проникне до същината на нещата, слива се със самата същина и тя му говори и му разкрива своите тайни. Такъв е великият път на ученика. Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-мапкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът.
към текста >>

Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание.
Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате.
към текста >>

Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание.
След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр.
към текста >>

Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание.
Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства.
към текста >>

Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание.
Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли.
към текста >>

Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание.
Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта. Доброто е основа на живота. Без добро човек не може да живее.
към текста >>

В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки.
Под влияние на Любовта, като се прилагат нейните методи, сърцето се трансформира от каменно в плътско и става отзивчиво към болките и страданията на другите и от егоист човек става постепенно алтруист. Под влияние на Мъдростта човешкият ум с всички негови способности постепенно се развива и прониква от светлината на Мъдростта и почва да свети като Слънце и осветява пътя на човека в мрачната нощ на живота. Под влияние на силите на Истината, като се приложат нейните методи, човешката душа се пробужда, разцъфтява, волята се укрепва и душата като пеперуда изхвръква от пашкула на ограниченията и литва свободно в безпределното пространство. Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата.
към текста >>

Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата.
В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина.
към текста >>

Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си.
И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина. Най-после волята се усилва с преодоляване на пречките и мъчнотиите, а съзнанието се разширява от опитностите, които човек е преживял в ума и сърцето си. За да развие сърцето си човек трябва да обича. А да развие ума си, човек трябва да решава ред задачи и да проучава великата книга на природата и живота, с което прониква в Мъдростта, която е проникнала цялата видима природа и целокупния живот. За да развие волята си, човек трябва да преодолява ред препятствия, трябва да побеждава. Всички тези неща в училището на живота стават несъзнателно, а в окултната школа всичко това става съзнателно. Хората от широкия свят са несъзнателни ученици.
към текста >>

Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето.
Хората от широкия свят са несъзнателни ученици. Хората, които се влезли в окултната школа, са съзнателни ученици и разполагат с повече методи за работа, защото са в контакт с Учителя, Който познава потънкостите на човешката душа и знае за всеки даден случай какви методи да препоръча. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: „Подигането на българския народ зависи от вас учениците на школата. Защото учениците са душата и сърцето на един народ. Ако вие работите, той ще се подигне и ще прогресира в своето развитие. Ако вие не работите, други ще свършат вашата работа, но затова вие колективно ще бъдете отговорни пред Небето. Вашите капитали като ученици в школата са вложени в българския народ. Ако той пропадне, с това пропадат и вашите капитали. Ако той печели и придобива и вие ще печелите. Затова работете за повдигането на този народ, за да можете да реализирате и вашата задача като ученици и изпълните задълженията си към Небето." УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЕНТОГРАМА Външният кръг в Пентограма представя света, опитностите, земното училище с всичките негови занятия. Ножът показва силата, която ученикът трябва да има.
към текста >>

По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни.
С която добродетел и да почне човек, другите ще му бъдат като тил. За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свързани с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината.
към текста >>

При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
След като човек е добил новораждане, като е станал господар на лошите духове и на силите свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методите за приложение на Божествените истини в живота и работи за тяхното приложение. Велико нещо е посвещението. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Седмата степен е възкресението. Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При петата степен става особена промяна в човека.
към текста >>

Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на природата, той се свързва с възвишените същества и с Бога и му се разкриват великите тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза в областта на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Седмата степен е възкресението. Това е последната степен в духовното развитие на човека, когато човек завършва човешката еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При петата степен става особена промяна в човека. Става такава промяна, каквато не става при другите степени. Като наближи петата степен наближава една буря за човека, става вихрушка в него. Това предшествува новораждането. След като човек получи новораждане, няма нищо да го безпокои, няма да мисли за къщи, прехрана и пр.
към текста >>

42. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

" Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам.
Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти. След като ни изслуша внимателно, накрая Учителят с усмивка, смесена с достойна сериозност ни каза: „Хубаво, но трябват още много знания! " Задържах дълбоко в съзнанието си този съвет и започнах грижливо и настойчиво да проучвам печатаните беседи от Учителя, да слушам осторожно беседите, на които можех лично да присъствам. Скоро се убедих в следните качества на Учителевото Слово: възвишеност, дълбочина, оригиналност, свободно изказване без всякакви задръжки, освен разумната целесъобразност за изнасяне на дадена истина. Необходимо е, мисля, да отбележа, че запознаването ми с Учителевото Слово, с идеите и схващанията му съм получил повече от четене и проучване на беседите му, отколкото от лично слушане. Живял съм винаги вън от града, а освен това прекарах и следването си в чужбина, така че контакта ми със Словото на Беинса Дуно е бил и е предимно от четене. Това положение има определено отражение - сигурно с преимуществата и недостатъците си; но това е твърде личен въпрос, на който не е тук мястото. Големите и важни според мен въпроси на живота си съм разрешавал след съвет от Учителя.
към текста >>

Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си!
Има и няколко проблеми, които реших без неговото мнение, съжалявам за това. Като се наблюдаваха посетителите при Учителя, лесно се разграничаваха следните три основни групи: - Такива, които идваха да се запознаят с него или от любопитство искаха да знаят и неговото мнение по даден въпрос. - Хора, които го посещаваха рядко, но имаха и съзнаваха нуждата да знаят неговото мнение, за да се съобразят и да си помогнат в решаване на задачите си. - Особено масова група беше онази, състояща се от хора, които идваха за всичко да се допитат, всичко да споделят. И с всички дреболии на живота си да отнемат от времето на Учителя. Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си! Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера. В някои от тези хора сигурно е имало (сега се убеждавам в това) и користолюбие - да демонстрират пред останалите „близостта" си към Великия човек. Братята и сестрите обаче, с които Учителят имаше служебно и лично най-чести контакти - като брат Боян, сестри Елена, Савка, Паша и др. - бяха възпитани и изискани в отношенията си както към Учителя, така и към всички, с които влизаха в някакъв допир; бяха пример на другите. Всички те останаха докрай верни, предани и високосъзнателни ученици и сътрудници на Учителя.
към текста >>

При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество.
Той не възрази нищо против тази дисциплина. Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси. Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си. Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм.
към текста >>

Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание.
Оставяше човек сам да решава; не даваше съвет в императивна форма, освен при важни и съдбоносни въпроси. Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си. Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм. Жена ми Иванка един ден отнесла тревогата си до Учителя и го запитала за мен.
към текста >>

Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите.
Ето защо трябваше да се внимава и следи с голяма осторожност за мението на Учителя - изнасяше го в деликатна форма, без умисъл да се налага с разбирането си. Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм. Жена ми Иванка един ден отнесла тревогата си до Учителя и го запитала за мен. Той й казал, че след няколко дни ще разбере къде съм и какво правя.
към текста >>

Алкохол се продава и консумира поголовно навсякъде, а той отприщва низшите животински течения в човешката вътрешност и изнася на показ всички извержения от миналото в съзнанието на човека.
Всички мероприятия, които се предприемат и предвиждат, ми изглеждат палиативни. „Да не замърсяваме и увреждаме околната среда! " Та ние без задръжки увреждаме и замърсяваме нашата вътрешна среда! Как ще опазваме външната среда, като не се грижим за вътрешната! На обществени места се ругае и псува свободно, като да се казва „добър ден"! Алкохол се продава и консумира поголовно навсякъде, а той отприщва низшите животински течения в човешката вътрешност и изнася на показ всички извержения от миналото в съзнанието на човека. Та сегашното модно дамско облекло не е ли една порнография, която обществото търпи с тъпота? Как ще очистваме отвън, когато се омърсяваме отвътре? Не проумявам това. Ако нямаме в душата си идеал за чистота, то как ще култивираме такъв за външна чистота? Това бяха общи бележки, свободни и безсистемни щрихи, така, както се появиха спомените в паметта ми.
към текста >>

43. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

2), така много пъти облаци затулят нашето съзнание.
3) Трето тефтерче Сряда сутрин, 10.Х.1928 г. Коя е прицелната точка на вашия живот? (Фиг. 1) Каква е вашата идея в живота? Един човек, който не му се напуща земния живот, какво е разбрал от живота? Както облаците закриват слънцето (Фиг. 2), така много пъти облаци затулят нашето съзнание. В психичния живот облаците затулят нашето слънце само когато се обезверим. Както облакът се превръща във водни капки, така вашите мъчнотии трябва да се стопят. Духовно изпотяване. Човек трябва да има един уреден живот. Всички хора в морално отношение трябва да бъдат гениални музиканти.
към текста >>

Реалността на живота се намира всякога в центъра на вашето съзнание.
1,2; 1+2=3; 1-2=1 Когато се прибавя, човек се радва обикновено. Но понякога прибавката носи страдания. Има един закон: от разнородното на невидимия свят се образува еднородното на физическото поле. 100-50=50; 50+50=100; В един и същи момент човек не може да има две жени, двама приятели, две удоволствия. За да поправите известно свое състояние трябва да разбирате един основен закон (Фиг. 3). Реалността на живота се намира всякога в центъра на вашето съзнание. Когато човек живее в своя център, това е Божествен живот, няма нужда от развитие. Но ако излезе от своя център и се обърне към материалния свят... Всякога едно отрицателно чувство си има едно положително, което му съответствува. Защото всички неща в света са създадени в равновесие. Всяка теория е дотолкова верна, доколкото с нея може да се направи известен опит. Когато един човек не може да се справи с едно свое чувство, със своя живот - той е един простак, липсва му философия, дребнав човек е.
към текста >>

Всички наши погрешки не са нищо друго, освен прекъсване връзката с космичното съзнание, връзката с Първопричината.
Мога! * * * Сряда сутрин, 24.Х.1928 г. Искам всички да бъдете свободни! Свободен човек е онзи, който в даден момент може да възприеме една истина. Егоизъм - значи Божественото е изчезнало, останало е само човешкото. Всички наши погрешки не са нищо друго, освен прекъсване връзката с космичното съзнание, връзката с Първопричината. Ако вие имахте възможността на един ангел да владате своите мисли, своето сърце,... , всеки ден небето щеше да бъде отворено за вас. Има един Божествен капитал, който е вложен във вас - то е вашата глава. Лицето на човека е капиталът в обръщение. А ръцете, това е печалбата - какво сме изработили за Бога. Добрите, красивите мисли са, които правя лицето красиво.
към текста >>

Колкото повече светлина има в съзнанието, толкова по-паметлив бива човек.
Вие как ядете - с нападение, нали? Трябва да бъдеш тих и спокоен, да не нападаш. Колкото повече чувства, способности има пробудени в човека, толкова по- високо стои на лестницата на своето развитие. Паметта се погубва поради слаба светлина в човека. Онзи човек, който е паметлив, иждивява повече енергия. Колкото повече светлина има в съзнанието, толкова по-паметлив бива човек. Природата на първо място обича чистотата, реда. Това, което кажеш, на място да бъде. Може да се обичат не временните неща, но вечните неща, които могат да се вливат, да се сливат. Чрез обикновеното, светско изучаване наука, изкуство, развиват се в нас разни способности, а като дойдем до Божествената наука, науката на живота - тя пробужда цялото наше естество. Който веднъж е видял Бога, в него настава коренна промяна, той никога няма да забрави това.
към текста >>

Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане.
Най-първо човек трябва да има едно добро сърце, един светъл ум. Силният всякога може да вземе един товар и да го премести от едно място на друго. Дете, което плаче и иска от майка си храна, то няма да стане велик човек. Като ученици всеки от вас да намери първичния план на вашия живот и да го реализира - тогава ще настане във вас едно вътрешно спокойствие. Както се дава на вас светлина, и вие трябва да дадете. Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане. Постоянните величини - Любовта е постоянна величина. Ти трябва постоянно да любиш. Прекъснеш ли любовта, в тебе се заражда един процес на страдание, (фиг. 7). Това е един човек, който никога няма да ви излъже. Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи.
към текста >>

Господ - това е едно колективно същество.
Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи. Ако например на дължината на носа ви не достига 1/100 от мм. Ако носът ви се удължи с толкова - умът ви ще почне да работи хармонично. Гениалните хора не се смущават от нищо - те са вглъбени в своите велики идеи..., нищо не виждат около си. Гениалните хора идват в света, за да дадат един подтик за цялото човечество. Господ - това е едно колективно същество. Това са хиляди същества, събрани в този Божествен организъм. Гениалността не е продукт на вашата душа - то е продукт на всички същества гениални... Ако у вас проникне една велика мисъл... Ако ти си свързан с тези същества - всичко можеш да направиш. Вие сте в една школа, дето трябва да дадете един подтик. Ако вие сте верни на Бога, и Той ще бъде верен към вас. Всички дарби идват от свише - от Горе идват и музика, и поезия, и художество... Ти не си даровит, защото нямаш връзка с Бога.
към текста >>

Човек, който е във физическия свят, съзнанието е вън, т.е.
* * * Сряда, сутрин 12.XII.1928 г. Разбиране на живота Животът - това е метод за разбиране Любовта. При отслабването на живота, явяват се болести. При усилването на живота - здраве. Животът функционира едновременно в три свята: физическия, духовния и Божествения. Човек, който е във физическия свят, съзнанието е вън, т.е. той е в несъзнание, не съзнава, че живее. В духовния свят - съзнанието е отвътре. В Божествения - и отвън, и отвътре. Всякой боледува, за да поправи някоя погрешка, да научи нещо. Стани силен, богат и учен, за да те обичат и уважават хората.; Божественият свят обхваща и физическия, и духовния.
към текста >>

той е в несъзнание, не съзнава, че живее.
Разбиране на живота Животът - това е метод за разбиране Любовта. При отслабването на живота, явяват се болести. При усилването на живота - здраве. Животът функционира едновременно в три свята: физическия, духовния и Божествения. Човек, който е във физическия свят, съзнанието е вън, т.е. той е в несъзнание, не съзнава, че живее. В духовния свят - съзнанието е отвътре. В Божествения - и отвън, и отвътре. Всякой боледува, за да поправи някоя погрешка, да научи нещо. Стани силен, богат и учен, за да те обичат и уважават хората.; Божественият свят обхваща и физическия, и духовния. Закон е: Като срещнеш Любовта, ще се спреш, докато тя отмине.
към текста >>

В духовния свят - съзнанието е отвътре.
При отслабването на живота, явяват се болести. При усилването на живота - здраве. Животът функционира едновременно в три свята: физическия, духовния и Божествения. Човек, който е във физическия свят, съзнанието е вън, т.е. той е в несъзнание, не съзнава, че живее. В духовния свят - съзнанието е отвътре. В Божествения - и отвън, и отвътре. Всякой боледува, за да поправи някоя погрешка, да научи нещо. Стани силен, богат и учен, за да те обичат и уважават хората.; Божественият свят обхваща и физическия, и духовния. Закон е: Като срещнеш Любовта, ще се спреш, докато тя отмине. Не се ли спреш, ти си изгубил едно велико условие.
към текста >>

Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст).
Щом един човек има добро сърце и добър ум... * * * Петък сутрин, 21.XII.1928 г. По какво се отличава господарят от слугата? (Същественото.) По какво се отличава: научен метод от един обикновен? Туй което в даден случай може да ни ползва, ние го наричаме добро. За да се самовъзпитава човек, трябва да търси причините като се самонаблюдава. Първият пръст се е появил в момента, когато той се е почувствувал човек - пробуждане на съзнанието, че той е отделно същество и съзнание за отговорността (Юпитеровия пръст). Кога се е появил палецът - заедно с първия стремеж за свобода. От формата на палеца зависи свободата, която търсиш. Късият палец означава престъпност (фиг. 11). Колкото палецът е по-добре оформируван, вашите стремежи, вашите схващания за свобода ще бъдат по- правилни. Във всички други пръсти има само мисъл и чувство, а у палеца три: мисъл, чувство и приложение.
към текста >>

А малка, добре оформена ръка показва будност на съзнанието.
Ряпата разрешава всички физически мъчнотии. Имаш някоя материална спънка, яж ряпа, тури я при себе си. От 0 до 360 градуса показва, че у човека има 360 условия - ти трябва да ги използваш. Когато човек е дошъл до последно даване във физическия свят, той почва да действа с ума си. Голямата ръка - физическа сила. А малка, добре оформена ръка показва будност на съзнанието. Човекът на ума се задоволява с малко хляб - умът работи с малко материя. При близостта между хората се развиват едни качества, а когато хората са отдалече - други. Също разстоянието на слънцето от земята означава развитието на точно определени качества. Едно правило: Всяка наука си има едно правило. В живота си турете първото правило, то е следующето: Ако си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота." (фиг. 12).
към текста >>

44. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Така се нагласява човешкото съзнание.
Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината. Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си. Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена и за музикалния й говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми. Така се нагласява човешкото съзнание. 162.Будно съзнание Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и от там мъчно може да излезе. 163.Пътят. В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него." 164.Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му.
към текста >>

162.Будно съзнание Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден.
Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си. Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена и за музикалния й говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за Животворното Божие слънце, към което всичко се стреми. Така се нагласява човешкото съзнание. 162.Будно съзнание Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден. Заспи ли, той влиза в низшите течения на природата и от там мъчно може да излезе. 163.Пътят. В своя Път ученикът трябва да е винаги буден. Този е Пътят, за който Господ казва: „Малцина са, които ходят по него." 164.Свобода. Ученикът е свободен, когато нищо не го отвлича от Пътя му. Нищо не е по-силно от неговата задача!
към текста >>

Човекът е колективно същество.
Ученикът трябва да е толкова морално пов- дигнат, че неговият стремеж да седи по-горе от всички окръжаващи съблазни. Той не може да се изкушава от злото. Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171.Раждане от Духа.
към текста >>

Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!
Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188.Великото. Висок идеал изпълва съзнанието на ученика! Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си! 189.Към Великото. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото, защото там животът напълно се осмисля! 190.Чистота. Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения.
към текста >>

45. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи.
Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави. Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си. Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите.
към текста >>

Наричат го новият свят, новото съзнание на хората.
Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия. Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света. Наричат го новият свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от Невидимия свят ще дойдат. Тези, които до сега са управлявали, яли и пили, като едно правителство, което е неспособно да управлява, ще падне. Всичко е в ръцете на онези управляващи. Има две сили в света, които се борят - хората ги наричат добро и зло. Злото досега е било във възходяща степен, то е управлявало света.
към текста >>

Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух.
Тя така лесно няма да се вземе, но в хората ще настане една коренна промяна, физическа, социална. Коренно ще се изменят хората в своите схващания. И физическия свят и той ще се измени. Вие сте вътре в тези промени, които стават. И понеже тези промени стават много рязко, в целия свят, хората се намират в една пертурбация. Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух. И този Божественият, разумният Дух. има за цел да измени целият свят понеже от хиляди години се молят хората на Бога да премахне това несносно положение в света, което гнети хората. Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети умътти. Не само грешни хора, но и праведни, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта; закона на Любовта трябва да се турне в действие. След това знанието трябва да се тури като сила и условие, а Истината е методът, по който трябва да работите.
към текста >>

Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения.
Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел". Но на Господа крайните му решения всякога са добри. Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения. Днес ще ви дам тази задача: Прочетете от 4-тях Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира в 4-тях глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи. После заедно прочетете от 7-ма серия 10 беседа „Миротворци". Това направете днес. И от тая беседа изкарайте общата мисъл.
към текста >>

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание.
4 ч. 30 м. с., Изгрева. Тайна молитва. Прочете се първо послание Петрово гл. 2:2-10. Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става.
към текста >>

Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това.
- Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба.
към текста >>

Така че има работи, които колективно могат да се извършват, а иначе не могат.
Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене! " Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. 100 души, ако се съединят ще видят че тази работа е за тях. А един по един, ако работят тази работа не е за тях. Така че има работи, които колективно могат да се извършват, а иначе не могат. Какво трябва да разбирате под думата „Аз"? Когато кажете: „Аз мога да направя това! ", всякога трябва да разбирате под „Аз" Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех. Когато разбираш Божественото тогаз зад тебе стои то и ти ще имаш сила.
към текста >>

При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари.
Това се налага от Невидимия свят. Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички които не са го изпълнили с десетки години ги е боляло глава. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога.
към текста >>

У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им.
Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят. Има едно търсене, едно пробуждане. Сега ще имате вяра да служите така добре на този Господ, на Когото аз служа. И ще опитате, и ще видите, че освен Него друг няма.
към текста >>

Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно.
4 ч.и 30 м. сутринта, Изгрев Тайната молитва. Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите.
към текста >>

Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти.
Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш.
към текста >>

Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено.
Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита.
към текста >>

Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия.
Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/. Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се.
към текста >>

Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие.
Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе".
към текста >>

В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш.
От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират. Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш.
към текста >>

В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено.
Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки. Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза. В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя". Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие. По-добре на път, а не в застой.
към текста >>

Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно.
Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и да стане. То ще дойде, но като го желаете вие ще станете участници и ще ползувате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас, за идването на Царството Божие на земята. Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползуваме от благата му, които то раздава. Та желанието на вашия Учител е: Придобивки да имате в растежа и плод да принесете. Гледам някои от вас са уморени. Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно. Ще ви правят препятствия, ще ви поставят бодлива тел. Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия. Внимателни и бодри бъдете. Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце. Ще ви пратиме някои приятели да ви помагат и за да се реализират вашите мисли.
към текста >>

46. 83. ДОБРАТА МОЛИТВА

в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа.
Веднъж запитах нашият уважаван брат Боян Боев за значението на „Добрата молитва" и той ми каза: „Добрата молитва" се състои от десет ключа за влизане в Царството Божие." Предполагам, че точно така му е обяснил Учителят, като допълнение на думите му в тома „Новото човечество", гдето се говори за „десет важни неща", които се намират в Добрата молитва. 4. ВМЕСТО УВОД ПРЕДИ РАЗГЛЕЖДАНЕТО ТЕКСТА НА ДОБРАТА МОЛИТВА Както се казва по-горе, Добрата молитва е дадена от Учителя на учениците през 1900 г. Така е отбелязано в молитвените тефтерчета на най-старите братя: „Дадена през 1900 година". От това заключаваме, че тогава Учителят е направил достояние тази молитва на своите наи-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текстът и е - бил приспособен за единично четене, т.е. в единствено число, а в по-късни години, когато Добрата молитва се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето в множествено число; чрез нея, всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. И така, от явяването на тази молитва и до днес, тя е най-много четената молитва: с нея започваме денят, с нея го и завършваме. Четем я когато скърбим за нещо или благодарим на Бога за благополучията си. По съдържание тя е програма на всеки встъпил в новото Божествено учение за всекидневния му живот. Чрез нея ние се разговаряме с Бога. Истинската молитва, това е разговор с Бога, а какъв по-красив и искрен разговор с Бога бихме посочили вън от „Добрата молитва" /а такива са и другите молитви дадени от Учителя/.
към текста >>

Те могат да лекуват, да разрешават мъчнотии и противоречия, когато се пеят и изказват с високо съзнание.
Но и тогава се намериха братя, които положиха много умение и труд, за да се отпечата всичко каквото можеше. Тия работници стигнаха дори дотам, че заложиха живота си за това дело. Така, че спокойно можем да причислим както стенографите, така и работниците по печатането като наши „светци" в това дело. Към Словото на Учителя може да причислим дадените от Него песни и музикалните упражнения „Паневритмия". Срещали сме и ще срещаме в беседите и лекциите на Учителя какво е казал за силата и значението на песните. Те могат да лекуват, да разрешават мъчнотии и противоречия, когато се пеят и изказват с високо съзнание. За музиката си. Учителят казва: „Ако някога противниците на Божието дело не се повлияят от Словото, на музиката никога няма да противостоят! " ОСМИ КЛЮЧ : „РЪКОВОДИ НИ ВЪВ ВСИЧКО, КОЕТО МИСЛИМ И ВЪРШИМ ЗА ТВОЕТО ИМЕ, ДА Е ЗА УСПЕХА НА ЦАРСТВОТО ТИ НА ЗЕМЯТА" Както виждаме и тук се касае за работа в областта на мисълта, но вече в една трета, по-висока гама. Мисълта минава в дела и онова, което вършим води към резултата да се оформим като работници за идване на Царството Божие на земята. Голяма задача е това, да бъдем работници за успеха на Царството Божие на Земята.
към текста >>

Запознахме се с Него, слушахме беседите и лекциите Му, пеем песните, на които ни научи; почувствувахме се с пробудено съзнание да наблюдаваме своя живот.
ДЕСЕТИ КЛЮЧ: „КАТО НИ ДАВАШ ВСИЧКИТЕ ТВОИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ, ПРИЛОЖИ ЛЮБОВТА СИ ДА НИ Е ВЕЧЕН ЗАКОН. ЗАЩОТО НА ТЕБЕ ПРИНАДЛЕЖИ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ. АМИН. Да се запитаме, кои са всичките Божии благословения, които Бог ни дава, вярно е, че не можем да ги изброим. Нека си спомним поне някои от тях. Първо, ние сме се родили в епохата, когато Учителят дойде да работи между българския народ. Запознахме се с Него, слушахме беседите и лекциите Му, пеем песните, на които ни научи; почувствувахме се с пробудено съзнание да наблюдаваме своя живот. Той ни запозна със законите на Новото Божествено учение, посочи ни окултните науки и ни въведе в тях чрез проучването на школните лекции. Ние се считаме вече окултни ученици, а Учителят ни повиши като „кандидат-ученици" на Бялото Братство. Към всички тия Божии благословения, остава Той да приложи още едно: Любовта Му да бъде за нас ВЕЧЕН ЗАКОН. Какво всъщност представя Божията Любов? Нека винаги имаме предвид, че БОГ Е ЛЮБОВ.
към текста >>

- в единствено число, а в по-късни години, когато „Добрата молитва" се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето й в множествено число - чрез нея всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа.
Написано на 12 страници на пишеща машина, всяка от тях, в началото и в края има моят знак. (Ръкопис) 7. НЯКОИ МИСЛИ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" Погледнем ли в някое молитвено тефтерче на наи-старите братя, там на първо място ще намерим записана „Добрата молитва" и при нея отбелязано: „Дадена от Учителя през 1900 година". От това заключаваме, че през 1900 година Учителят е направил достояние тази молитва на своите най-първи ученици, на брой тогава не повече от 3-4 души. Първоначално текста й е бил приспособен за единично четене, т.е. - в единствено число, а в по-късни години, когато „Добрата молитва" се четеше колективно в братските събрания, по нареждане на Учителя, започна се четенето й в множествено число - чрез нея всички присъствуващи в събранието се явяват като колектив и имат общо обръщение към Господа. Нека си припомним, че „Добрата молитва" е ежедневната програма на ученика, а освен това тя съдържа „Десет ключа за влизане в Царството Божие". Това, последното, Учителят го е казал в частен разговор с брат Боян Боев, но го потвърждава и в беседата си „Да мисли", том „Новото човечество", стр. 239-240/. Там Той е казал: „Да прочетем „Добрата молитва" с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме на това, което човек трябва да върши.
към текста >>

47. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

Може би сме близко до такова време - зависи от съзнанието на управляващите.
Нещо важно е казал Учителя, например за примерите, които дава в лекциите - „Дават ви се, защото един ден ще ги преживеете! " Относно прииждането на млади сили към Братството, това като че ли е незабележимо в днешно време. Не го желаят днешните управници и въобще не ни е позволено да пропагандираме учението на Учителя между младежта. Въпреки това остава в сила старата истина, че забраненият плод е по-желан. Има много хора в света, между тях и младежи, които очакват да им се даде достъп до Бялото Братство. Може би сме близко до такова време - зависи от съзнанието на управляващите. За адресите, които те интересуват, ще ти кажа първо, че Тодор Попов е вече в духовния свят - има около четири години от как е починал. Той страдаше от сърцето си - една сутрин получил криза и не могли да го спасят. Сега другарката му Марийка и дъщеря му Данчето пак живеят в Ямбол. Данчето е зъболекарка и продължава работата на баща си. Понякога когато ми се случи, отбивам се в Ямбол да ги видя и ободря.
към текста >>

Учителят като знаеше колко много закони и правила ни е посочил, каза някога в школата - „Приложението се извършва колективно!
Обични брат Михаиле, Днес получих писмото ти от 8 т.м., което прочетох внимателно и изпитах истинска радост, за това което ми описваш. Виждам, че водиш живот на добър ученик на Учителя и ти пожелавам все така да продължаваш. Относно приложението ще кажа, че наистина в това се крие успехът ни. Всеки ден, всеки от нас прига по нещо. Един пее песните дадени от Учителя, други се упражнява в дишането, трети е изработил обноските на възпитан човек и много още качества се проявяват от нас според това, кой до къде е достигнал. Учителят като знаеше колко много закони и правила ни е посочил, каза някога в школата - „Приложението се извършва колективно! " Хиляда неща за приложение, като се приложат от хиляда души, колективът ни се е проявил. Разбира се, на тази тема може да се поговори повечко, но нека мислим и пак да прилагаме и прилагаме! Преминавам към информацията, която те интересува. В страната има десетина места, гдето условията им позволяват да се събират в своите салони; там провеждат редът който си знаем още от времето на Учителя. Някъде не могат да спазват часът на школата, поради местни условия; важи и зимният сезон, който затруднява събирането в 5 часа сутрин.
към текста >>

48. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух.
И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява.
към текста >>

Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля.
Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действува по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид.
към текста >>

Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействуваме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
към текста >>

Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието.
Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света.
към текста >>

Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му.
И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма.
към текста >>

В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека.
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
към текста >>

Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
Това съответствува на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответствува на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
към текста >>

Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответствува на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия.
към текста >>

49. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X.
към текста >>

50. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички.
към текста >>

Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: Приложението на Божествената Любов, възвестена преди 2000 години, от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал! --------------------------------------------------------- [1]Всемирна летопис, год. Ill, кн. I.
към текста >>

51. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно.
Тази е кардиналната причина, поради която всички реформаторски усилия и опити на съвременните обществени и политически дейци не могат да успеят и свършват с фиаско и с народни страдания. Целта на всяко общежитие е висшето благо на личността. Към него, обаче, се достига чрез общността на труда, основа на която са: личното самопожертвуване, себеотрицанието и стремежът към високия идеал. Тия последните добродетели, които отричат всякакво себепоклонство, егоизъм и користолюбие, са сами по себе си не пречка, а стимул за индивидуалното повдигане. Който се труди и работи за ближния, за другите, той се труди и работи всъщност за себе си. Процесът на колективното и индивидуалното развитие върви успоредно и едновременно. Погрешна е мисълта, че трябва по-напред да се погрижиш за личното си добруване, а после за общото или народното. Обратното е вярно: ако работиш да бъде на всички добре и на тебе ще бъде добре. Личното благо е резултат от общото. И това е Божественото: „Търсете царството Божие и правдата Негова, и всичко друго ще ви се приложи". Анализирана подробно, тази всеобемна мисъл съдържа целия процес на развитието за достигане върховното благо: духовното съвършенство на личността.
към текста >>

То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
Да предположим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията", или на „офицерите" й, които ще предвождат „похода" в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар, че когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по този начин всекиго, който е присъствувал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим, че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат... " От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
към текста >>

Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове.
Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner c'est prevoar". Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да е образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си.
към текста >>

52. 25. ДУХОВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛ

На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржоазно-клерикалната реакция.
Божественият духовен интернационал дирижира целокупния живот на всемира, от който не прави изключение и нашата планета с движещото се на нея човечество, и за водителите на последното е достатъчно само да знаят начертанията на Божествения план и да работят в пълно съгласие с всемирните духовни фактори за реализирането му. В тоя ред на мисли ние дохождаме до заключението, че свободните общества с еднакъв духовен мироглед, действуващи понастоящем независимо едно на друго и създаващи се постепенно в разните държави, трябва да се организират в международен духовен съюз и предприемат усилена кампания за заместване на Обществото на народите, било чрез превземане на националната политическа власт, било и без нея, а само с координиране на своите мощни средства за въздействие. По тоя начин ще може, мислим ние, да се образува, според твърде разпространената вече милитаристична терминология, единния духовен фронт на братството, мира и любовта, за да се противопостави на фронта на съвременните военнолюбци и заслепени официални клерикали, който е фронтът на насилието, мрака, робството и експлоатацията. За тая цел съществува налице вече достатъчен суров материал, който постепенно може да се обработи и използува. В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржоазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело. Засега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения. Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от становището, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина. Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод.
към текста >>

53. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй.
Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
към текста >>

Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път.
Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
към текста >>

личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденствува; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите. „Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството.
към текста >>

54. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога.
1926), с. 97-99 „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни.
към текста >>

Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата.
Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога.
към текста >>

А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж.
Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения.
към текста >>

Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си.
Да любиш себе си, да правиш спрямо тях само онова, което искаш да правят и те на тебе, да работиш заедно с другите само за доброто, полезното и вечното, да участвуваш във всичките им грижи, скърби и радости, да им помагаш непрестанно в нуждите им и с една реч, да считаш и чувствуваш всички като свои братя и сестри, към които да храниш само добри мисли и да действуваш само с добри постъпки, без себелюбие и гордост, това състояние на единение с цялото човечество е възможно само чрез Любовта. Най-сетне, на трето място, Христос е заповядал: „Любете и враговете си", защото „ако любите само приятелите си, каква заплата ще имате на небеса? " Един велик подвиг на душата е да възлюбиш врага си. Това е необходимо за всекиго, който иска да бъде действително религиозен човек. Защото и врагът е брат, но само че е закъснял в своето развитие. Нему трябва да се помогне с всички позволени от Бога средства, за да се пробуди и проясни съзнанието му и да се отвърне от заблужденията си. Не възлюби ли Христос враговете си, които го разпнаха на кръста, а след това признаха своето заблуждение и прегърнаха неговото учение, макар и още само на думи? Като възлюбим врага си, той може да бъде обезоръжен и обезсилен много по-скоро и по-лесно, отколкото с насилие - неговото любимо средство. А да превърнеш врага си в приятел и брат, това е възможно само чрез Любовта. Трябва да се приложат тия три велики закони, завещани на човечеството от Христа. Държавниците, ако искат да устроят образцово държавата си и да обезпечат честита бъднина на народа си, трябва да приложат тия закони, съчетани в основния принцип на всеобемната Любов.
към текста >>

55. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината.
IV, кн. 8 (VI-IX. 1926), с. 169-170 Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината. А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! " Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид.
към текста >>

В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината.
А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! " Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага" и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибегнат към ръководството на Учител.
към текста >>

Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтаря на колективното благо всичките си придобити знания и опитност.
Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибегнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтаря на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертвуването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действува само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие.
към текста >>

Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие.
Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтаря на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертвуването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действува само за добро. Всеки, който се отклонява в своята обществена дейност от съзнанието, че трябва да служи на Бога, той се лишава от светлината, вреди на другите и сам спъва своето развитие. Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на пясъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувствуват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата.
към текста >>

56. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята.
IV, кн. 10 (X. 1926), с. 218-220 „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл.
към текста >>

Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години?
Разгледайте криновете в полето как растат, не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане.
към текста >>

Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
към текста >>

Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения.
Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
към текста >>

Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България.
Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използува няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
към текста >>

57. 9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос.
Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др.
към текста >>

Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен.
Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен.
към текста >>

Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем.
" И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен. Учителят даваше и думите. Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова.
към текста >>

Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания.
Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен. Учителят даваше и думите. Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова. Аз твърдях, че ги слушах от Учителя.
към текста >>

Възможно в онзи момент моето съзнание да не е било будно, да е било в сянка и аз да не съм разбрал.
И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен. Учителят даваше и думите. Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова. Аз твърдях, че ги слушах от Учителя. Но всички други твърдяха, че Учителят наредил да ги напише Весела Несторова. Възможно в онзи момент моето съзнание да не е било будно, да е било в сянка и аз да не съм разбрал. Има такива случаи в Школата - един е буден за едно, друг е буден за друго. Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно? Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта.
към текста >>

Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние.
Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова. Аз твърдях, че ги слушах от Учителя. Но всички други твърдяха, че Учителят наредил да ги напише Весела Несторова. Възможно в онзи момент моето съзнание да не е било будно, да е било в сянка и аз да не съм разбрал. Има такива случаи в Школата - един е буден за едно, друг е буден за друго. Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно? Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта. Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора.
към текста >>

Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание.
14, ст. 1). Между тях има представители на всички народи от миналото и настоящето и те са десетките хиляди тържествуващи ангели при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога. (Послание към Евреите, гл. 12, ст. 22-23). Христос е колективен Дух, Той е сбор от всички синове Божии. Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание. Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин. (Виж: Беседи, обяснения, упътвания - събор Търново, 1921 година, с.
към текста >>

Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му.
Между тях има представители на всички народи от миналото и настоящето и те са десетките хиляди тържествуващи ангели при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога. (Послание към Евреите, гл. 12, ст. 22-23). Христос е колективен Дух, Той е сбор от всички синове Божии. Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание. Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин. (Виж: Беседи, обяснения, упътвания - събор Търново, 1921 година, с. 15 - 16, 18, 26 - 27, 31, 40 - 41, 43, 45, 48, 59, 60 - 61, 129, 301.)
към текста >>

Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин.
Христос е колективен Дух, Той е сбор от всички синове Божии. Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание. Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин. (Виж: Беседи, обяснения, упътвания - събор Търново, 1921 година, с. 15 - 16, 18, 26 - 27, 31, 40 - 41, 43, 45, 48, 59, 60 - 61, 129, 301.)
към текста >>

58. 1930 година

И всичко това става, защото няма широта на познанията и понятие за съзнателния органически и колективно цялостен живот.
От всичко казано от него не може да се критикува нищо, освен думите му: „Всички Дъновисти, Толстоисти да си излязат от редовете на учителството." Аз виждам и схващам едно - че началникът не познава по есенция тези идейни движения, той не ги познава в тяхното практическо приложение, защото за забелязване е, че тези течения дават учители, любящи децата, народа и човечеството, и че те, водейки се от закона на любовта, те са и истински учители. После, кое е дало повод на началника да си мисли, че тия движения са родоотстъпни, продажници и разсипници на отечеството ни? Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие. А че има някои единици от тия движения, които не разбират от политико-обществен живот, то това са вълци в овчи кожи, или, тъй да се каже, хора, които нямат разбирания - невежи, и те приличат на същите груби сегашни площадни родолюбци - изроди, които знаят да викат: „Спасете държавата! ", а сам той фактически й е най-голям враг, с една само разлика - че идеалистът за себе си не мисли и сам той жертва става на неразбирането си, а от другата страна (площадните себелюбци) пожертвуват цялото отечество с глупавите си постъпки. И всичко това става, защото няма широта на познанията и понятие за съзнателния органически и колективно цялостен живот. Бедни са умовете, душите и духовете човешки. Нужно е много работа над бедния ни духом народ. Народът е невеж и учителството и българската интелигенция трябва всички да станат светещи факли и да тръгнат между изоставения народ и да просвещават словом и делом най-вече. Само така ще повдигнем отечеството си - народа си. Сме ли ние високо културни хора, то тогава сме и силни.
към текста >>

Или, аз идейните хора ги уподобявам на подсъзнание и свръх-съзнание, а сегашните официални интелигенти и държавници и широки политикани - на ум, умът на човечеството, защото умът е проницателен, подвижен, способен, но зад ума стои диригентът, който го направлява и насочва - това е Духът, висшият Дух - Божественото, каквито се явяват идейните хора, които са по-чувствителни към висшето и искат да го приложат в живота.
Нужно е много работа над бедния ни духом народ. Народът е невеж и учителството и българската интелигенция трябва всички да станат светещи факли и да тръгнат между изоставения народ и да просвещават словом и делом най-вече. Само така ще повдигнем отечеството си - народа си. Сме ли ние високо културни хора, то тогава сме и силни. Аз бих желал началникът да има повече светлина върху идейните движения и да не ги клейми като разрушители, а като хора, даже нервна система на общия организъм - държава и човечество, а другите слоеве са другите удове на общото цяло. Или, аз идейните хора ги уподобявам на подсъзнание и свръх-съзнание, а сегашните официални интелигенти и държавници и широки политикани - на ум, умът на човечеството, защото умът е проницателен, подвижен, способен, но зад ума стои диригентът, който го направлява и насочва - това е Духът, висшият Дух - Божественото, каквито се явяват идейните хора, които са по-чувствителни към висшето и искат да го приложат в живота. Те са надрасли животинските етапи и състояния и са жадни за братство, за хармоничен живот, за широта и простор!!! 21.V.1930. Станах, кога се разсъмна. След наряда прочетох от III серия „Изведоха Исуса" - много хубава беседа, много научих от нея. След свършване първия час, започнахме репетиция за „Св. Кирил и Методий"; а аз потеглих за Годеч.
към текста >>

Но тя бе смутена и това вся в нея разсеяност и неконцентрация и изпущаше из съзнанието си нишката, хода на работата си, и така лекцията и додето стигна, бе задоволителна, но не образцова, издържана с нужните изисквания.
Вземах цигулката и свирих до 5 1/2. Тъкмо се заприготвях, и ето, Еленка иде, но като ме видя, че не съм готов, започна да ми кряка, да се тревожи, че нямала била време да се приготви, но потеглихме след закуска. В Годеч ни съобщиха, че тя ще си държи първа лекцията, после - още една лекция по химия и тогава - моят реферат за националното възпитание. Еленка започна лекцията. Изпърво вървеше много добре. Но тя бе смутена и това вся в нея разсеяност и неконцентрация и изпущаше из съзнанието си нишката, хода на работата си, и така лекцията и додето стигна, бе задоволителна, но не образцова, издържана с нужните изисквания. Инспекторът прекъсна работата й, защото се продължило времето и щом си излязоха учениците, дадоха 10 минути почивка. Но аз нямах обладание и търпение от недобрата й лекция и я изобличих почти пред повечето колеги. Някои от тях ме упрекнаха за това и ми казаха, че лекцията й бе хубава, но с това аз им дадох повод да се отрекат от своето си мнение и впоследствие да я съборят с критикуване. Аз направих една много голяма грешка, задето не се стърпях и дадох ход на безпощадна критика, че и най-бездарните колеги да хвърлят върху й камъни. Моят реферат бе добър, задоволителен и даже похвален, но грешката по Еленка не ме развесели, а много натъжи.
към текста >>

18.Х.1930., събота През нощта съзнанието ми било пълно с тревоги вследствие вчерашния бурно прекаран ден.
Моят реферат бе добър, задоволителен и даже похвален, но грешката по Еленка не ме развесели, а много натъжи. Тя, след изобличението й от моя страна, дойде насаме вън и ми каза: „Веч с мен дума да нямаш никога, не искам и да те чуя и никаква работа с тебе да имам." И аз се огорчих, та вследствие това не загладих работата, а чаках да се изкажат бездарниците, че тогава се помъчих да изтъквам добрите страни на лекцията и да упреквам инспектора, задето я прекъсна и не й даде да си доизкара лекцията. На път за Равна тя плака почти из целия път и ме упрекваше за постъпката ми. Казах й, че това несъзнателно го направих, но не може вече да се върне. Вечерта след вечеря, тя не вечеря, си отидох да спя. 18.Х.1930., събота През нощта съзнанието ми било пълно с тревоги вследствие вчерашния бурно прекаран ден. Станах на съмване. Главата ми тежи. Денят мина в разправии все по лекцията на Еленка. Вечерта се изкъпах и изпрах дрехите си и си легнах. 19.Х. 1930 год., неделя Станах в 5 без 10.
към текста >>

59. 1934 година

И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му.
н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват. Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите. Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението.
към текста >>

Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха!
И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха! Рано се приготвих за града. Дойде и Еленка и се отправихме за Учителския съюз. Г-н Д. Негенцов бе болен от инфлуенца и не дойде днес. След това Еленка отиде у Янков, а аз ходих в инспекцията при г-н Николов.
към текста >>

Четох от лекцията „ Устои на съзнанието" от томчето „Простите истини" - 1 томче.
Тия дни леко усещам, че ми поиграва лявото око. Колко искам да бъда радостен, да съм весел, да имам ищах да работя, да уча, да свиря и пр.! Сега почвам прането и къпането. 21.I.1934 год., неделя Тая заран под слънцето имаше облачета, които са предвестник на промяна на времето. За наряда се събудих в 6 1/2 ч. Четох от лекцията „ Устои на съзнанието" от томчето „Простите истини" - 1 томче. След това ходих на Арда да пера. Водата смесена с лед, та ми изстинаха ръцете много, докато изпера дрехите. След това прочетох първата беседа от „Nova kulturo" . Следобед свирих и излизах до кафенето. Черпиха ме едно кафе, след това се поразходих и се върнах и започнах да пиша писма.
към текста >>

Станах рано и прочетох лекцията „ Устои на съзнанието".
Сънувах, че бях някъде в една стая на разговор с Еленка. Разговорът бе дълъг и увлекателен, но изведнъж надойдоха много приятели, приятелки, весели, засмени, и навлязоха в стаята и развалиха сладкия ни разговор. * Времето бе тихо. Ясно небе, топло слънце. Днес съм в почивка. Станах рано и прочетох лекцията „ Устои на съзнанието". В тая лекция се говори изключително само за любовта. След прочитането на лекцията започнах да се приготовлявам за пазар в Кърджали. Към 12 1/2 ч бях в Кърджали. Както стоях пред книжарницата и то мъчително стояне, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан? " Отговорих, че аз съм учителят.
към текста >>

Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет.
И че „ще видим" бе последната му дума. След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата.
към текста >>

Тази вечер четох от „Съзнание" и „Здравна просвета" и свирих с настроение.
Уж е Еленка, пък буля виждам в лицето. Вън е Иван, батю и много други наши от братството. Батю уж не е нещо добре, та затова буля е отчаяна. Днес сам учих учениците, понеже ходжата си бе отишъл у дома в селото си. По кметския наместник на селото изпратих на Еленка писмото, което снощи писах до 19 ч. Тази вечер четох от „Съзнание" и „Здравна просвета" и свирих с настроение. 30.I.1934 год., вторник Не учим. Рожденият ден на Н. В. Цар Борис III. Тихо ръми дъждец вънка. Мъгли се носят по хълмовете.
към текста >>

Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки различно възприема.
Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори. Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки различно възприема. Кой каквото схване, това е най-важно за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената.
към текста >>

Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот.
Докато разберете Божия закон, вие винаги ще се натьквмате на Яма. Щом разберете Божия закон, вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете само името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основната мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте!
към текста >>

Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот. Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
към текста >>

А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.
Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих. Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа! Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ. А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини. 7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му.
към текста >>

Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово.
Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам.
към текста >>

Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н.
След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота. След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно. Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше.
към текста >>

Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство.
След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството.
към текста >>

Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа.
Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа.
към текста >>

Следобед четох „Здравна просвета" и „Съзнание".
10.II.1934 год., събота Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено. Никакво облаче днес по небето. До обед учих. Следобед четох „Здравна просвета" и „Съзнание". Ето, часът е 10. Ще си лягам, но не ми се спи. Написах писмо до дядо Истатко. 11.II.1934 год., неделя Събудих се в 4 1/2 ч. Станах в 5 ч.
към текста >>

Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми.
Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър. Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо. 16.II.1934 год., петък Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса". Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми. Времето е тихо, облачно, но небето тук-таме се показва. Сън. Сънувах, че съм някъде във Водица. Покрай някакви ниви, бостани Христов Цоню -бащата на Иван Кара Цонев с жена си, берат бостан. Той весело ми нещо говори. Аз исках да се спра при него за малко, да си отдъхна.
към текста >>

Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си.
Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
към текста >>

В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание.
Ето, донесоха обеда. Аз не исках да ям фасула. Четох. Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж. В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята. Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото. Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите.
към текста >>

Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите.
Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята?
към текста >>

Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права.
много ме обича, но защо? Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам никакъв не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече. Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие.
към текста >>

И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите.
Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече. Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други.
към текста >>

За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно.
Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство. Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости.
към текста >>

Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина.
Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат.
към текста >>

60. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред!
Всеки човек, в зависимост от външни, друг - от вътрешни условия, трети - в зависимост от умствения сиуровен, ще действува по известни методи за осъществяването на идеала си. Казваме, че много са методите и различни, както са много пътищата за Рим, но за нас е важно сега от тия пътища кой е най-прекият, целесъобразният и през кой именно човек ще може да бъде най-сигурен, точен и с най-малки загуби, каквито и да бъдат те, да постигне целта си. Ако поставим точни рамки и кажем, че движещият се ученик в тях постъпва и действува по най-разумния метод, то ние ще изпаднем в грешка, защото не всеки е в състояние при дадени условия да работи. От окултно гледище най-разумният метод за работа е този, при каквито обстоятелства и условия да се намира ученикът, той трябва да помни всякога целта си. И че тези условия, вътрешни и външни, може да са най-забъркан лабиринт, но ученикът, подкрепен и стимулиран от силната си воля, с истината в душата, мъдростта в ума и любовта в сърцето, въоръжен с шлема на вярата и надеждата, ще преодолява всичко и ще постигне целта. Така че, най-разумният метод за работа е: с ясно съзнание, определена цел, с усилие, постоянство и неуклонно вървене все напред и напред! (с почерка на Пеню Ганев) 2.4 Кой е най-добрият метод за работа? (правила за работа) I. Първото нещо е да създадем необходимите условия за нашата работа. II. Трябва да бъдем сериозни и внимателни в работата си. Отклонението на нашето внимание, липса на сериозност в работата, може да станат причина да не успеем в работата си. III.
към текста >>

3.2 Специален клас, I година Мястото на волята Мястото на човешката воля е там, където той се проявява чрез своето съзнание, мълчание и търпение, т. е.
да посрещаме всяко страдание с Любов, а не с отвращение, защото страдания и препятствията ни се дават само толкова, колкото ни са нужни. Да посрещаме всяко страдание с Любов, т. е. да сме готови да жертваме всичко от Любов към Бога. 3. Мястото на волята 3.1 III школна лекция на специалния окул тен клас Мястото на волята Мястото на волята е в ума и сърцето - мъдростта и любовта. Колкото те по хармонират, волята е по-силна. 3.2 Специален клас, I година Мястото на волята Мястото на човешката воля е там, където той се проявява чрез своето съзнание, мълчание и търпение, т. е. тези добродетели са резултат на човешката воля. Човешката воля е проявление на Божественото - Христос прояви своята воля на Голгота. А мястото на човешката воля е в Божествените добродетели, 3.3 Где е мястото на човешката воля? Орган на волята в човешкото тяло ние не знаем. Нито пък знаем някакви мозъчни или психически центрове, от функциите на които да зависи нашата волева дейност, освен това тя не се проявява чрез специален орган, но се проявява чрез всички органи.
към текста >>

А кармата най-първо се е зародила в живота на човека още когато човек се е отделил от Бога, а се е проявила, когато първото съзнание в света е подчинило второто съзнание, то е родило сегашната карма, приложението на която виждаме в ежедневния си живот.
Този закон на причина и следствие, наречен карма, обхваща целия всемир. Приложението на кармата в живота се вижда както в колективния несъзнателен живот на минералите, тъй и в съзнателния на животните, но най-важното му приложение е в самосъзнателния живот на човечеството. Бог в Своята проява е Любов и предоставя на самосъзнателните същества сами да си избират каквото искат в своя път нагорен или надолен и се движат по собствена воля, без да упражнява някакво върховно влияние. Така че на човека му предстои сам в своите хиляди пътища да си избере оня, който той намира за добър и истинен. Щом като е тъй, то значи, че най-разнообразните връзки и отношения, които сега имаме в живота, то са една логическа реална проява на онова, което сме си създали. А кармата най-първо се е зародила в живота на човека още когато човек се е отделил от Бога, а се е проявила, когато първото съзнание в света е подчинило второто съзнание, то е родило сегашната карма, приложението на която виждаме в ежедневния си живот. (с почерка на Пеню Ганев) 7. Предназначението на ръцете и пръстите 7.1 XI лекция на общия окул тен клас Задача: Предназначението на ръцете и пръстите Предназначението на ръцете и пръстите е да работим с тях на физическото поле - да вършим само добри дела. Пръстите служат като проводници на електричество и енергии. По тях ние можем да гадаем за миналия си живот и като черпим поука от него, да насочим или изменим настоящия живот. 6.II.1924 год. гр.
към текста >>

Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание.
Разлика между човека и животните 20.11.1924 год. с. Водица Общ клас Разлика между човека и животните има, но не съвсем голяма. И едните, и другите живеят, движат се и съществуват, но човек интелектуално е на много по-голяма висота от животните. Той обсъжда своите чувства, мисли, постъпки, и тогава ги проявява; човек действува под влиянието на разума, а животните -под инстинкта. Човек съзнателно проявява своята любов спрямо някой обект или субект, но в животните не всякога е така, в тях всякога правото е на по-силния. Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13. Мястото на красотата в природата 13.1 IX лекция на специалния окул тен клас Тема от специалния окул тен клас Мястото на красотата в природата Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина. Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна.
към текста >>

Но те са само за онзи, който ги е писал, защото в момента неговото съзнание се спира на тази мисъл, която му е необходима, за да разреши дадена задача. 1.
Така че белият цвят се е появил в природата тогава, когато в нея се появиха ония животовълни, които я тласнаха в процеса на проявлението. 25.XI.1923 год. 4 лекция (с почерка на Пеню Ганев) 2. Мисли, извадени от ученика от Словото на Учителя Петър Дънов Забележка на съставителя: Учителят Петър Дънов е давал задача всеки ученик, като чете Словото Му, да си извади онази мисъл, която му прави в момента най-голямо впечатление. Така Пеню Ганев ги е изваждал на отделни листове и ние ви ги представяме. Но те са само за онзи, който ги е писал, защото в момента неговото съзнание се спира на тази мисъл, която му е необходима, за да разреши дадена задача. 1. Вътрешна връзка Две разбирания има за живота: външно и вътрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на вънкашността си. 2. Мъчнотиите Мъчнотиите на живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. Не отлагай същественото. Човек трябва да учи всеки момент. 3.
към текста >>

С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14.
Вяра, смисъл Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14. Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16. Отдаване право Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. 17. Търпението Философът, който работил 20 години по математически изчисления и слугинята изгаря листчетата. 18.
към текста >>

Това значи, при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога.
Барабан кога се бие, не полепва с прах. 6. При гимнастиките, при упражненията човек става кален, пъргав, сръчен и ловък. 7. Човешкият ум кога мисли, той става светъл, проницателен, бързоподвижен, досетлив и вярно определя величините и схваща същината на нещата. 8. Сърцето и любовта, обичта, милосърдието е плод на работа, на упражнение в тая насока. 22. Кое учение е право Право учение е това, което е основано на пълната, на абсолютната вяра. Това значи, при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото почне той, ще го свърши. Как, по какъв начин, не е важно. За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно стремете се да влизате в положението си един на други, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса кой е прав и кой - крив.
към текста >>

Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то.
42) „Ако някой слугува на мене, мене да последва." Слугуване без любов, без доволство, не е слугуване. Защо? - Защото човек слугува само на Великия, Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така правя. Аз дойдох да слугувам." Наистина, човек може да служи само на мъдреца, на съвършения, у когото Бог живее. Като знаете това, и вие трябва да слугувате, за да придобиете нещо. Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава от големината му, но от чистата вода, която извира от него. Следователно и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. 29. Съзнанието е на степени До известно време ние мислим, че всички хора са добри. Като дете ти си имал голямо мнение за баща си, за майка си, че те са божества, но като пораснеш, условията се изменят и ти почнеш да разбираш и виждаш дефекти, слабости в тях.
към текста >>

Съзнанието е на степени До известно време ние мислим, че всички хора са добри.
Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава от големината му, но от чистата вода, която извира от него. Следователно и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. 29. Съзнанието е на степени До известно време ние мислим, че всички хора са добри. Като дете ти си имал голямо мнение за баща си, за майка си, че те са божества, но като пораснеш, условията се изменят и ти почнеш да разбираш и виждаш дефекти, слабости в тях. Кое е причината за това? - Съзнанието та е пораснало. Ти почваш да разбираш, затова виждаш дефектите на баща си и майка си. 30. Мисли!
към текста >>

- Съзнанието та е пораснало.
Следователно и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. 29. Съзнанието е на степени До известно време ние мислим, че всички хора са добри. Като дете ти си имал голямо мнение за баща си, за майка си, че те са божества, но като пораснеш, условията се изменят и ти почнеш да разбираш и виждаш дефекти, слабости в тях. Кое е причината за това? - Съзнанието та е пораснало. Ти почваш да разбираш, затова виждаш дефектите на баща си и майка си. 30. Мисли! При неблагоприятните условия ти ще мислиш. Всяка една мъчнотия идва, за да строши тоягата на дядо ви. 31. Щастие Сегашните хора обичат главно ближните си: мъжа, жената и децата си.
към текста >>

Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока.
Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят.[/b] [b][b]37. Индивидът е фактор[/b][/b] [b]Всеки един индивид от даден народ е мощен фактор при определяне бъдещето на страната си. Мисълта на човека е тази сила, която, в своето колективно действие, ще ни тласне в една или друга посока. Нашата мисъл, нашата вяра, нашето желание и нашето решение са факторите, които ще определят нашето бъдеще.[/b] [b]Всичко зависи от нас, а не от вън.[/b] [b]От нас зависи мирът, от нас зависи и войната - от пътя, по който тръгнем, от насоката, която вземе нашата мисъл.[/b] [b]Всеки отделен човек е способен да направи много нещо за мира, само с мисълта си, защото съсредоточената мисъл е мощна и по вътрешен път се възприема от другите.[/b] [b][b]38. Мирът - Мисъл за мира[/b][/b] [b]Няма по-мощно, по-ефикасно средство за запазване на мира от мисълта за мира.[/b] [b]Мисълта за мира е сила, която, след като излезе от нас, действува вече самостоятелно, невидимо и независимо от нас. Тя прониква в другите съзнания и започва и там своята работа. Нейните резултати се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея.[/b] [b]Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по-често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати -толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея.[/b] [b][b]39. Какво трябва да учи човек[/b][/b] [b]В света човек трябва да учи главно три неща: той трябва да проучава и усвоява правата, светлата мисъл, възвишеното, благородното чувство и добрата постъпка.[/b] [b]Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право.
към текста >>

Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му.[/b] [b][b]3.
- Защото той живее в друг свят, далеч от техния. Този човек има убеждение. Той е развил своята мисъл, може да се концентрира, може лесно да разрешава мъчнотиите си. Каквото да му говорят, както да се отнасят с него, той се връща дома си весел, разположен. Апостолите.[/b] [b]Радвайте се, когато страдате за убежденията си. Който не се радва, когато страда за своите идеи, това показва, че те не са легнали още дълбоко в съзнанието му.[/b] [b][b]3. Отворените сърца[/b][/b] [b][b]Беседа, държана от Учителя по случай новата 1929 година[/b][/b] [b]12 ч, полунощ, срещу новата 1929 година, Изгрев[/b] [b]Начало- 8 ч вечерта[/b] [b]Добрата молитва[/b] [b]Молитвата на Царството[/b] [b]След братската вечеря имаше концертна и литературна част, подир което Учителят държа беседата.[/b] [b]Прочете се 6. Глава от Евангелието на Матея.[/b] [b]За новата година можете да прочетете 21 глава от Откровението. Общият сбор на цифрите на новата година е 21. Аз ви говорих за числата 12 и 21. Вие знаете какво означават те.
към текста >>

Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание.[/b] [b]Няма правило по кой начин да се прави доброто.
Докато няма хамбар в тялото, то е здраво. Сега, разбира се, аз говоря на онези, които могат да имат онова разбиране. Някои казват: Как може да живее в сегашното време без хамбар? " Ако вие сте човек, пълен със сила, от Божествена Любов, с магична сила, че откъдето минете, привличате хората, нима вие ще останете гладни? В какво седи това привличане? Красотата на човека - може да бъде много умен, може да бъде много добър, - аз разбирам повишение на неговото съзнание.[/b] [b]Няма правило по кой начин да се прави доброто. Начинът, по който аз мога да правя добро, не е правило за всички. Този начин е само заради мене. Аз може да имам обичай да правя добро сутрин, друго - по обед, друго - вечер. Някой казва, че на човека може да се каже някоя сладка дума. Доброто може да се прави и без да се каже сладка дума.[/b] [b]В Бургас имаше един търговец, който ще нахука просяка, който ще дойде при него.
към текста >>

Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека.
Например някой не направил нещо по волята ти и ти се обиждаш. Това е лошото в човека. Но после нещо отдълбоко ти казва: „Остави го, слабост е." Това е Божественото в човека. Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.[/b] [b]Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам.
към текста >>

Аз гледам дали съзнанието му е разделено.
Но после нещо отдълбоко ти казва: „Остави го, слабост е." Това е Божественото в човека. Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.[/b] [b]Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам.
към текста >>

В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия.
Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.[/b] [b]Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин.
към текста >>

А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел.
Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.[/b] [b]Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той?
към текста >>

Това е едно състояние на рибите.[/b] [b]В тази година на вас ви трябва една правилна философия на съзнанието.
Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той? После, вземете например любовта на майката: ако един ден детето не изпълни желанието на майката, и тя се изменя. И бащата се мени, също и синът. Това не е човекът. Това е едно състояние на рибите.[/b] [b]В тази година на вас ви трябва една правилна философия на съзнанието. Ако не тази година, все трябва да дойде една 201 година, със сбор 21; все трябва да дойде една година с две деветорки. За цифрите на тази година: 1 - то е Божественото. 2 - то е лошавината, скарването между хората; 9 - това са всички възможности в доброто и злото, можем да кажем още: 1 е закон на Мъдрост, 2 е закон на Любовта; приложението на любовта на земята. Когато обичаш някого, ти го гледаш. Който те обича, той те гледа.
към текста >>

Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни.
Един ден царят се разхождал. Минал просяк край него и му казал; „Ти си бедняк като мен, какво ще искам от тебе? " И отишъл при слугите. Та, и вие ходите и търсите помощ от слугите, а като дойде до Господа, казвате: „И ти си като мене" и си заминавате. Не, ще се спреш до този с простите дрехи. Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни. А вие отивате все при генералите, но няма нищо в тях.[/b] [b]Тази година вие ще е научите да познавате какво се крие в човешката душа. Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание. И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас.[/b] [b]Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас.
към текста >>

Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание.
" И отишъл при слугите. Та, и вие ходите и търсите помощ от слугите, а като дойде до Господа, казвате: „И ти си като мене" и си заминавате. Не, ще се спреш до този с простите дрехи. Това е вътре в съзнанието: това, което дига шум в тебе и се показва, че е облечено, наконтено, ти от него не проси, но като дойдете до онова тихото, спокойното състояние, кажи му една дума и повече не повтаряй - Господ е вътре в тебе и няма желание, което Той да не изпълни. А вие отивате все при генералите, но няма нищо в тях.[/b] [b]Тази година вие ще е научите да познавате какво се крие в човешката душа. Дълбоко в човешката душа се крие едно Божествено съзнание. И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас.[/b] [b]Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас. В тихия глас той чу Бога.[/b] [b]През тази година желателно е, аз ви пожелавам да чуете тихия глас. Тихият глас на Господа носи хубавото, великото в света.
към текста >>

И каза: „Тия хора много хубаво мляскат, никога не съм ги виждала така хубаво да ядат." Казах й: „Добре, че замина на онзи свят, да видиш това." Тя каза още: „Колко са красиви, много млади ми се виждат." Казах й: „Добре, че отиде на онзи свят, да ги виждаш такива."[/b] [b]Онзи свят и този свят са степени на съзнанието.
Косата му добива бял цвят. Побеляват хората - това показва, че са станали много щедри. Белият цвят показва, че хората вършат Волята Божия. Но аз виждам, че след като [им] побелее косата, не [могат] да върш[ат] Волята Божия и искат да почернят косата си - да не знаят, че са много щедри.[/b] [b]Сестра Динова си похапна тая вечер. По-рано си похапваше чрез една уста, а сега - чрез повече от 100 уста. И каза: „Тия хора много хубаво мляскат, никога не съм ги виждала така хубаво да ядат." Казах й: „Добре, че замина на онзи свят, да видиш това." Тя каза още: „Колко са красиви, много млади ми се виждат." Казах й: „Добре, че отиде на онзи свят, да ги виждаш такива."[/b] [b]Онзи свят и този свят са степени на съзнанието. Дотогаз, докато мислим за някой човек, той е близо до нас. Не можем да мислим за някой човек, който не мисли за нас. Не можеш да обичаш един човек, който не те обича. Щом му правиш добро, и той ще ти прави добро.[/b] [b]Казваш: „Къде е тя? " Ако на някой човек ръката е парализирана и няма чувствителност, той може да бара нещо, но не чувствува.
към текста >>

Това е метод от Учителя -листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието им по дадената мисъл. (Бел.
(Боже, помогни ми да преодолея това състояние в себе си.)[/b] [b]2. Каквато работа започнеш, гледай да я свършиш. Старай се да преодолееш всички мъчнотии, които срещнеш.[/b] [b]3. Най-малката работа предприемай да вършиш всеки ден. Бъди естествена, естественият е красивият Божествен човек.[/b] [b]Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянно.[/b] [b][b]4.4[/b][/b] [b]Пътят на Божията Любов е осеян с всички условия и възможности за постижение.[/b] [b]1.1.1939 година[/b] * Под номера 4.3 и 4.4 представяме мисли, записани от Ана Динова на два листа. Това е метод от Учителя -листовете се окачват от учениците на стените, за да могат да ги подсещат, като ги гледат, за да работи съзнанието им по дадената мисъл. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) [b][b]5.[/b][/b] [b][b]Бистрица и бъдната Паневритмия[/b][/b] Магнетофонен запис на Пеню Ганев, направен през 1974 г. от Вергилий Кръстев [b]Когато станаха бомбардировките зимата на 1943 г. в София на 10 и 20 декември, то Учителят излезе далеч от града и отиде чак до село Бистрица.[/b] [b]И като излезе на село Бистрица, нивите там са така равни и много хубав изглед имаше на изток и Учителят каза:[b] „Тука е хубаво в бъдеще да играят Паневритмия."[/b] За в бъдеще каза. Така каза.[/b] [b]Бистрица носи името си от това, че наоколо има бистри води, които се стичат от планината Витоша. Та, от едната страна се стичат бистри води, а от другата страна, като се излезе от селото Бистрица, нивите наоколо са така равни и много хубав изглед има на изток.
към текста >>

61. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам.
Казалджик-Кафтан, Кърджалийско Неделя е. Събудих се в 2 ч след полунощ. Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното. В Божественият живот се крият всички блага и условия, за които на[шата] същност копнее и ожида. Човек трябва да е във връзка със своя извор, за да разбере цялото, да разбере смисъла на вечното движение. Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът.
към текста >>

Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността.
Събудих се в 2 ч след полунощ. Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното. В Божественият живот се крият всички блага и условия, за които на[шата] същност копнее и ожида. Човек трябва да е във връзка със своя извор, за да разбере цялото, да разбере смисъла на вечното движение. Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът. Вниманието трябва да бъде отправено към тая инсталация, към тоя вечен извор където се съчетават, където се свързват като във фокус всичките отделни сили и подбуждат с двигателната си сила живота ни напред.
към текста >>

Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното.
Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността. Личността е частичка, а частта, отделена от цялото, тя ще загине, затова стремежът ни трябва да бъде към общото, колективното. В Божественият живот се крият всички блага и условия, за които на[шата] същност копнее и ожида. Човек трябва да е във връзка със своя извор, за да разбере цялото, да разбере смисъла на вечното движение. Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът. Вниманието трябва да бъде отправено към тая инсталация, към тоя вечен извор където се съчетават, където се свързват като във фокус всичките отделни сили и подбуждат с двигателната си сила живота ни напред. В ума, в сърцето, в пожеланията, в стремежите на човешкия дух и душа се крие разковничето на човешкото щастие.
към текста >>

Обаче спомних си Учителювите мисли, че човешкият род не е сам на Земята, а във всички тия безбройни небесни тела, слънца, планети и че един ден, когато развием в нази новото съзнание, свръхсъзнанието, то с това ново съзнание ние ще общуваме с цялата вселена... и ред от подобни мисли ме понесе по небесната шир.
Всичко спи. Тая мишка ме наведе на много мисли, от които до 4 ч записах част от тях. С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява. А аз снощи, на лягане, вънка на двора, седнал на стола, загледал се в небесната шир, се бях отчаял по едно време. Но то бе още преди да бях в съзерцание на небесния свод. Обаче спомних си Учителювите мисли, че човешкият род не е сам на Земята, а във всички тия безбройни небесни тела, слънца, планети и че един ден, когато развием в нази новото съзнание, свръхсъзнанието, то с това ново съзнание ние ще общуваме с цялата вселена... и ред от подобни мисли ме понесе по небесната шир. След това свирих, пях и си легнах. А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш. Толкова малка гадина, а работи, а аз чакам някак да ми се нареди по-добър живот, по-добри условия от тия тук. Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия!
към текста >>

Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда.
А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш. Толкова малка гадина, а работи, а аз чакам някак да ми се нареди по-добър живот, по-добри условия от тия тук. Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия? Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда. Аз видях, че сега съм в условията, които аз мечтаех, кога бях в Равна. Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания. И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале? " -„Добре съм" - и толкова. А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея.
към текста >>

Твоите работи са уредени и никакви тревоги да не ти засенчват съзнанието, а да се радваш и веселиш.
Аз благодарих на Бога за всичките Му Милости, за всичките Му благости и за всичките му добрини. Колко исках да си и ти тук, да споделяме добрите блага, но още пък колко по-хубаво, че си там, където си най-добре, където и за мен си полезна, че ми изпращаш хубави резюмета и най-важно - ми изпращаш поток от чисти, хубави мисли, които ме обливат и крепят. Еленке, дали сега се тревожиш за дреболии, за нищо и никакви работи? Сега нямаш грижите на „хората казвали това и това", че това дете дали да мине, че ще се карат хората, няма и кой да те безпокои, ако ти самата не си правиш излишни тревоги. Единственото ми желание е ти за нищо да не се тревожиш. Твоите работи са уредени и никакви тревоги да не ти засенчват съзнанието, а да се радваш и веселиш. Не си давай кой знай какъв зор за много наука. Нека работите естествено се редят, а не ги пресиляй. Пести ценното, което имаш - именно Словото Божие, то е музика, то е езици, езика на любовта имаш, а тоя език го разбират тварите Божии. Не съм против езиците, но ти се боиш, че все нямаш, че все не знаеш, та се тревожиш за много работи, а не цениш голямото богатство, което имаш - доброто си сърце, ум, душа, дух, желанието ти да помагаш и да се разливаш. Аз не искам да си като богаташите, които въпреки богатството си, все за богатство плачат и умират гладни.
към текста >>

Особени състояния минават през съзнанието ми и ме стягат.
5.Х.1934 год., петък Не помня добре съня си, но е отначало в паметта ми, какво че уж нямало да възвърнат Еленка в Равна. Много хубаво време с ясно лазурно небе. Прозрачна утринна гледка с последна четвърт фаза на Луната. Следобед отидох в Годеч на заседание по хигиеничния комитет. Върнах се на мръкване. Особени състояния минават през съзнанието ми и ме стягат. Едно като че ли напрегнато положение, стеснително. Нещо се плаша. 6.Х.1934 год., събота Сън. Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица. Кога се загледах, ето, в него орат наш Иван, батьо Боби и Иван Иванов.
към текста >>

Но в отчаянието ми, ето, се похлопа вънка и дойде Русим Станулов, та в разговор с него се поразясни съзнанието ми.
Получих от Годеч резюмета, изпратени от Еленка. Много тягостно прекарах особено тая вечер. Много ми бе мъчно. Ядосвах се за някои работи и все пак си казвах, че така е трябвало да бъде. Четох нещо от „Черния Мойсей". Но в отчаянието ми, ето, се похлопа вънка и дойде Русим Станулов, та в разговор с него се поразясни съзнанието ми. 13.ХI.1934 год., вторник Сън. Сънувам г-жа Манова полегнала и в разговор за Еленка тя ми каза: Еди-коя си (говори за някоя нейна позната) си скъсала кръщелното свидетелство и не й знаят годините, затова сега, въпреки че е млада, получава пенсия. - „Та, и аз да съм на Хаджи Григорова на мястото, щях да скъсам кръщелното свидетелство", та да си получава пълна песния. * Тази сутрин бе облачно. И почти целия ден бе облачно и по обед заваля дъжд.
към текста >>

62. 27. VI. 1922 г., София, Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания.
Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя са за вас неприятни. Мислете конкретно, вярно да схващате отношенията, които съществуват в природата. Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате. Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее.
към текста >>

Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот.
Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате. Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее. Сега, поетът отива в една крайност; естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та, ще съберете поета и естественика в едно и ще разделите на две. Единият ще каже 100, другият - 1; ще ги съберете - 101, и ще ги разделите на 2 - 50 1 /2.
към текста >>

63. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство - съдържание

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Будно съзнание и здраве - бр.
5, 22.111.1929 г. 5. Шепот-бр. 7,15.VII.1929 г. 6. Малката Добродетел - бр 13,15.1.1930 г. 7. Духът - бр. 27, 10.XII.1930 г. 8. Будно съзнание и здраве - бр. 57,15.1.1933 г. 9. Вечерната медитация - бр. 80, 7.1.1934 г. 10. Пречистването - бр. 85,25.11.1934 г. 11.
към текста >>

Колективно съзнание - бр.
144, 22.XII.1935 г. 15. Духовната призма - бр. 150, 9.11.1936 г. 16. Кристализация на идеите - бр. 176, 2.1.1937 г. 17. Колективно съзнание - бр. 272,15.11.1941 г.
към текста >>

64. 16. Кристализация на идеите

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл в една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание.
Солта вече не се разтваря. Разтворът е наситен. Слагате в наситения разтвор конец. Солта се осажда около конеца като хубави, прозрачни, чисти кристали. Ето тоя образ с кристалите изпъква винаги пред нас, когато говорим за проявите във физическия свят. Една идея, едно колективно внушение се подема отначало като плаха летяща мисъл в една личност или се заражда спонтанно в целокупното човешко съзнание. Никой не помисля, че той някога ще се облече в плът и кръв, че ще се изправи пред нас като съвършен цялостен факт. Но времето върви. Идейната гъстота се увеличава все повече и повече. Тя стига до предела на насищането и чака едни дребен повод, за да се прояви. Окултизмът зае мястото на материалните кристализации в живота.
към текста >>

65. 17. Колективно съзнание

17. Колективно съзнание (в.
17. Колективно съзнание (в. „Братство", бр. 272, 15.II.1941 г.) Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше".
към текста >>

И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм".
„Братство", бр. 272, 15.II.1941 г.) Всеки малко-много наблюдателен човек лесно може да види, че днес е времето на осъзнатите колективи. Че все повече личният интерес започва да отстъпва на колективния интерес, че все повече и по-настойчиво единичното, личното, се жертвува заради общото. Все повече се чувства противоречието между егоистичното и повелите на цялостното. Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост.
към текста >>

Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване.
Все по-често понятието „мое" започва да отстъпва на понятието „наше". И това, което е много интересно - името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм", „национал социализъм", „расизъм", „болшевизъм" и какъв още не „изъм". В необходимостта да се жертвува част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията - Англия. Когато се разлистят страниците на историята, лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм са съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящето му начало. Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини.
към текста >>

„И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини.
Ние не знаем как по-другояче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си." - Жертвуване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели, когато излезе от господаря." - Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини.
към текста >>

Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого.
Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си." - Да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К.
към текста >>

Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание.
Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат най-вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко, каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога." Под влиянието на Христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективното съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито са били първите християнски общини. Разбира се, всяка епоха има своя особена задача. Ако някога това колективно осъзнаване е било повече Пожелаване, повече въпрос на лично предразположение на индивидуална воля, днес то се налага като засилваща се необходимост, която не оставя настрана никого. Ако някога е било достатъчно да жертвуваш заради бедния само излишни стотинки, да се върши благодеяние на дребно, по свое осмотрение, „лявата ръка да не вижда какво дава дясната", днес това не е достатъчно. Днес се налага съзнателен, организиран, планов строеж на колектива, който да отговаря на порасналия ръст на колективното съзнание. Един такъв строеж, при който личните интереси да бъдат така съпоставяни, че да не остане нито един гол, нито един гладен, нито един без хигиенично жилище, нито един без помощ при болест, нито един без подкрепа на старини. Д-р Ст. К.
към текста >>

66. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание.
У един индивид със стремеж към напредничави идеи, то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито са, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови”. Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос.
към текста >>

Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание.
Това, обаче, не ще рече, че той е уранианец. Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито са, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови”. Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр.
към текста >>

В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека.
Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито са, да речем, сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес за днес не съществуват на земята. Има, обаче, известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като „уранови”. Очевидно, Уран действува като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да добият въплъщение у него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурна - старият напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъд-сатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата „сатурновска” черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В тази смисъл, Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Урана към един по-висок свят, който астрономически се простира зад пръстените на Сатурна, астролозите го наричат октава на Меркурия, имайки предвид неговия ясно подчертан умствен характер. В това название, обаче, мнозина подозират скритата умисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транс-сатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е съществено, че в дадено историческо време започват да действуват известен род сили, които се проявяват в ред типични явления, както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр. и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респективно с нейния астрономичен цикъл.
към текста >>

Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.
Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни „възприемателни” психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. Тази, именно, връзка и времето, по което тя се извършва, представят интерес за нас. В случая с ония сили, които астрологичната символика обединява под името „Уран”, защото ритъмът на техните много сложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е, следователно, че Уран и преди е действувал, но така както електричеството е действувало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание. Както, обаче, и да се обясняват нещата - с изтъкнатия по-горе окултен закон, или с просто съвпадение - характерен е фактът, че както Уран тъй и Нептун биват открити по време, когато у хората се явява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се поражда стремеж да разрушат всички овехтяли обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания, които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото.
към текста >>

Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”.
За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на „Козирога”, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурна и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите й на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”. („Учителят говори”. Из главата за „Мъдростта”). Между този идеален тип на човек — мъдреца и глупеца, „който трябва да живее със закон и под закон” има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни „електрически” токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно.
към текста >>

И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни „електрически” токове.
Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, „който живее без закон”. Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”. („Учителят говори”. Из главата за „Мъдростта”). Между този идеален тип на човек — мъдреца и глупеца, „който трябва да живее със закон и под закон” има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни „електрически” токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност: Свободата надуха, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Урана. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Урана се пречупват в съзнанието на хората.
към текста >>

На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно.
Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност „живее според оня жив закон, който е написан в душата му”. („Учителят говори”. Из главата за „Мъдростта”). Между този идеален тип на човек — мъдреца и глупеца, „който трябва да живее със закон и под закон” има грамадна междина. И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни „електрически” токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност: Свободата надуха, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Урана. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Урана се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата.
към текста >>

То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Урана се пречупват в съзнанието на хората.
И в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действува Уран със своите мощни „електрически” токове. На хора с непробудено съзнание, Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност: Свободата надуха, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са ония анархисти-терористи, които искат да въдворят безвластническия строй чрез насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано в неговата идейна страна, спада, без съмнение, към сферата на Урана. То представя един прекрасен пример за това, как високите трептения на Урана се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран „будителят”, със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този, именно, свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът, в най-благородна смисъл на думата - подтиква човека да постигне първом индивидуално тази висока степен на развитие, та след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на „Водолея”. У обикновения човек, обаче, той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което потиска и ограничава човека.
към текста >>

Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури.
Мислейки се за свободни, те не мерят ни семейни връзки, ни обществени нрави и обичаи, ни нравствен дълг, ни юридически закон. В своята най-крайна форма, тук се явява така нареченият асоциален тип. Астролозите поддържат, че и в типа на диктатора, с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувство на „водач”, на „силна личност”, чиято воля е закон не само за него, а и за всички ония, които води и управлява, е доста силно влиянието на Урана. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но у тях урановото влияние, пречупено в една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния „диктаторски комплекс”. Уран, изобщо, има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което, под неговото активиращо влияние, изпъкват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цяла низа поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има предвид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита.
към текста >>

За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж.
Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободния ум носи в себе си силите и способностите за своя „полет” и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, „лична” следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе „лична” диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото.
към текста >>

Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта.
И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, „лична” следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе „лична” диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката.
към текста >>

У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.
Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света „урановата вълна”, констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата, западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна не преходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и „невидимо” естество на човека и света, постави в друго осветление проблемата за душата, за безсмъртието, за развоя на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за едно ново духовно предприятие, той изрови и сума отживелици, сума мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа изобщо се развива под знака на низходящия възел на Урана, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисъл, на религията и етиката. В низходящия възел на Урана, където се чува „последната дума” на едно минало, Уран действува пасивно.
към текста >>

Да имаме неговото прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник. г.
То разтърсва всичко издъно - народи, общества, с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро и зло. Оттам тоя кипеж всред човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е, безспорно, една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота. На нас, които имаме високата привилегия да присъствуваме на тази грандиозна драма, може да се пожелае едно - да имаме поне окото на Урана, което зад видимите символи на събитията, що се разиграват на сцената на живота, вижда скритите, разумни сили, които ги направляват. Да имаме неговото прозрение, което долавя - зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае - зазоряването на космичното съзнание, на което той е провъзвестник. г.
към текста >>

67. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето.
Затова и Писанието казва: Никой никога не е видял Бога, но еднородният Син го изявява и Го прави близък и познат на хората. Това ни навежда на мисълта, че за да познаем нещата, те трябва да имат форма. И тогава идваме до схващането на херметичната наука, че формата е белег, сигнатура, чрез която можем да познаем скритата зад нея реалност. Целият космос, казва Учителят, се представя във формата на човек. И още: Космос е създаден по образа на човека. И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”. Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек.
към текста >>

И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне.
Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него.
към текста >>

В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото.
Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр.
към текста >>

Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло.
Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло.
към текста >>

Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека.
И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността.
към текста >>

И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото.
Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло.
към текста >>

Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието.
Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде.
към текста >>

А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.
Мъдростта, това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. 3. Светлината - това е творческият акт на Живата природа, на космичния човек. Тя разграничава Битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината, това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на съзнанието към граничното.
към текста >>

68. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен.
Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение.
към текста >>

Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло.
Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното.
към текста >>

Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи.
В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога. Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот.
към текста >>

При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание.
Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят.
към текста >>

След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир.
След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката.
към текста >>

Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили.
Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане.
към текста >>

69. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

Учителят Днешното човечество живее в самосъзнанието и затова индивидуализирането е станало до крайните си предели.
Христос казва, че човек за човека е брат. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братството. Като види един човек, в лицето му вижда брат. 5. Братството е израз на Любовта като чувство”. Учителят Днешното човечество живее в самосъзнанието и затова индивидуализирането е станало до крайните си предели. Всеки мисли само за себе си, без да се интересува от другите. Връзката между човека и човека е скъсана, даже и в семейството. В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание. В епохата, която предшествува сегашната, хората са живели в племена. Тогава човек се е чувствал като част от племето и вън от него той не е могъл да живее, тъй както една овца не може да живее вън от стадото.
към текста >>

В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание.
Като види един човек, в лицето му вижда брат. 5. Братството е израз на Любовта като чувство”. Учителят Днешното човечество живее в самосъзнанието и затова индивидуализирането е станало до крайните си предели. Всеки мисли само за себе си, без да се интересува от другите. Връзката между човека и човека е скъсана, даже и в семейството. В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание. В епохата, която предшествува сегашната, хората са живели в племена. Тогава човек се е чувствал като част от племето и вън от него той не е могъл да живее, тъй както една овца не може да живее вън от стадото. Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето. Днес индивидуализирането е стигнало до крайните си предели. Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото.
към текста >>

Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето.
Всеки мисли само за себе си, без да се интересува от другите. Връзката между човека и човека е скъсана, даже и в семейството. В миналото човечеството е минало през много фази на развитие, през много степени на съзнание. В епохата, която предшествува сегашната, хората са живели в племена. Тогава човек се е чувствал като част от племето и вън от него той не е могъл да живее, тъй както една овца не може да живее вън от стадото. Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето. Днес индивидуализирането е стигнало до крайните си предели. Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото. Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили.
към текста >>

При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили.
Това е фазата на колективното подсъзнание, когато човек се е чувствал като част от цялото, от племето. Днес индивидуализирането е стигнало до крайните си предели. Всеки се е обособил като отделна единица и не чувства връзката си с цялото. Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство.
към текста >>

Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри.
Затова и общество в истински смисъл на думата днес не съществува. Днес законите на държавата са, които ограничават хората да живеят като цяло. При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето.
към текста >>

Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство.
При днешното съзнание, оставени сами на себе си, те биха се самоунищожили. Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота.
към текста >>

Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите.
Не е било така в миналото, няма и да бъде в бъдещето. Защото и днешната държава е израз на човешкия индивидуализъм. Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание.
към текста >>

Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето.
Днес в човечеството се пробужда едно ново съзнание, през което човек почва да чувства връзката си с другите хора и вижда в тяхното лице братя и сестри. Идеята за братството е родена още в далечното минало. Импулсът за тази идея е даден от Христа, но за да се дойде до съзнателното братство, човечеството трябва да мине през индивидуализма, да се оформи като личност и тогава в тази силна личност да се пробуди ново съзнание за братство. Това е вече пробуждане на колективното съзнание, върху което ще се изгради братството между хората и народите. Братството е новата форма, в която ще се влее животът. Както казах, във времената, предшествуващи нашата епоха, хората са живели в колективно подсъзнание и се чувствали като част от племето. В нашата настояща епоха индивидуалното чувство се силно развива и всеки човек се чувства като самостоятелна единица. Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството.
към текста >>

Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат.
Семейството е основната социална единица, в която се изразява живота. Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството. Това показва, че в това направление развитието е стигнало до крайния си предел. Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат. Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората. Те ще почнат да се чувстват братя не по кръв, а по дух. Днешното кръвно родство е вече изродено. Братството не по кръв, по идея, ще обедини хората с една вътрешна връзка. За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си.
към текста >>

Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората.
Но и то е вече изгубило от своето вътрешно съдържание. То се превърнало в едно механическо търговско сдружение. Изгубено е онова чувство, което е основа на семейството. Това показва, че в това направление развитието е стигнало до крайния си предел. Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат. Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората. Те ще почнат да се чувстват братя не по кръв, а по дух. Днешното кръвно родство е вече изродено. Братството не по кръв, по идея, ще обедини хората с една вътрешна връзка. За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си. Това са методи за развиване на чувството на единство в интересите.
към текста >>

За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си.
Сега се пробужда в хората ново съзнание, в което се ражда идеята за братството, при което всеки ще вижда в лицето на другите свой брат. Така постепенно ще се развие колективното съзнание у хората. Те ще почнат да се чувстват братя не по кръв, а по дух. Днешното кръвно родство е вече изродено. Братството не по кръв, по идея, ще обедини хората с една вътрешна връзка. За да развият това съзнание, хората трябва да се приучат да работят заедно, да имат общи интереси, да се хранят заедно и да споделят благата си. Това са методи за развиване на чувството на единство в интересите. В братския живот се култивират всички възвишени и благородни стремежи и чувства, и човек се учи да живее не само за себе си, но и за общото, за цялото. По такъв начин се изгражда онзи социален елемент, който ще послужи като основа за изграждане на бъдещото общество, на новата раса. Кръвното братство продължава няколко поколения, докато идейното братство продължава хиляди години. В братството семейството няма да изчезне, но ще се одухотвори и ще се пресъздаде на нови начала.
към текста >>

Братството не е случайно явление, а е резултат на новото съзнание и е израз на новите идеи, които Учителят внесе в света.
Кръвното братство продължава няколко поколения, докато идейното братство продължава хиляди години. В братството семейството няма да изчезне, но ще се одухотвори и ще се пресъздаде на нови начала. Учителят създаде братството като модел, да се приучат хората да живеят общо като братя и сестри. За тази цел той създаде обща работа, общ братски стол и братски градини. Братството е модел на бъдещото общество, където всеки ще работи за цялото и облагите ще са общи и еднакво достояние за всички. Братството не е случайно явление, а е резултат на новото съзнание и е израз на новите идеи, които Учителят внесе в света. Затова братството е жив организъм, душа и дух на който е Учителят и неговото Слово. И затова то не трябва да бъде само една мъртва форма, но трябва да има живот в него, който е животът на Учителя. Защото, казах по-горе, Учителят идва от Божествения свят, където съществата живеят в едно велико братство, по образеца, на което се проектира и братството на Земята. Братството на Земята е отражение на Великото братство, което съществува в космоса от незапомнени времена. В далечното минало това космично братство е било едно, но впоследствие у част от братята се явява желание да управляват и да командват другите.
към текста >>

За да дойде до съзнание да има откровение, ученикът трябва да работи много над себе си и да е свързан с много възвишени същества на космоса, да е свързан с Бога”.
Връзката на ученика с възвишените същества трябва да бъде съзнателна, за да може той по-правилно да се развива. Затова Учителят казва: „Всеки трябва да се запознае поне с един от видните професори на природата, които да му помагат в трудните моменти на неговия живот. От познанството ви с професорите на природата зависи вашето подигане. Като се ползват с това познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали откровение. Не, школата на природата с нейните видни професори е научна школа, основана на трезва и съзнателна работа, а не на сънища и откровения. За да дойде до съзнание да има откровение, ученикът трябва да работи много над себе си и да е свързан с много възвишени същества на космоса, да е свързан с Бога”. Като говори за школата, Учителят казва на едно място: „Школата, в която Влизате се нарича ХРИСТИЯНСКА, НАУЧНА, ОКУЛТНА ШКОЛА. Християнска е, защото законите, които изучавате, трябва да ги приложите първо за благото и подигането на другите. Окултна е, защото с тези закони ще работите за придобиване на вътрешните, скрити сили, добродетели и способности. Научна е, защото всичко се проверява на опит.” Понеже школата, както казах, е едно духовно явление, проектирано на Земята, това подразбира връзка между духовния и физическия свят. Но, за да се поддържа тази връзка, първото и най-важно условие е хармонията между учениците и всеки да е в хармония със себе си, или да има това, което се нарича вътрешен мир.
към текста >>

Те са школите, които дават методи за извличане и използване на опитностите на миналото, скрито дълбоко в подсъзнанието и ги прави достояние на самосъзнателния живот.
От техните среди излиза юридическото право, с което се полагат основите на една организирана правова държава. От тези школи излизат импулсите за развиване на по-дълбоката страна на човешката мисъл, от тях излизат импулсите, които поставят високи и възвишени идеали пред човешката душа. На него принадлежи тъмносиния цвят и тона „ла”. Школите, които се намират под ръководството на планетния дух на Сатурн, са пробудили философската мисъл в човека, те са научили човека да мисли логично и причинно. Те са научили човека да свързва миналото, настоящето и бъдещето в едно цяло и да намира връзка и зависимост между тях. Те са школите, които дават методи за извличане и използване на опитностите на миналото, скрито дълбоко в подсъзнанието и ги прави достояние на самосъзнателния живот. Те са, които създават първичните форми, в които се излива животът в неговото безкрайно разнообразие. Цветът на Сатурн е виолетов и тона „си”. Школите, които се развиват под влиянието на планетния дух на Луната, развиват въображението и ясновидството у хората и медиумството. От тях произтичат всички окултни приказки, които съществуват в света. На тях се дължат безсмъртните литературни произведения на вековете.
към текста >>

Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло.
Такъв човек е роден в Христа и не прави вече грях. Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък. Новораждането е от Бога. Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя.
към текста >>

В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък.
Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък. Новораждането е от Бога. Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя. Посвещението е от човека.
към текста >>

То подразбира концентриране на съзнанието и съсредоточаване на мисълта.
Те също извеждат до Бога, но се изискват милиарди години, докато се достигне до Него. Да се върнем при трите степени на окултното развитие. Слушателите се отличават със слушане, вярващите - с вяра, а ученикът - с учение. Така че първото нещо, което ученикът трябва да научи, като влезе в школата, е да се научи да слуша. Слушането не е проста работа. То подразбира концентриране на съзнанието и съсредоточаване на мисълта. Съсредоточаването на мисълта изключва всяко разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша. Вярата изключва всяко съмнение. Усъмни ли се ученикът, процесът на учението в него спира. Като придобие способността да слуша, т. е.
към текста >>

След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм.
Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира. В тази фаза той изучава закона на Вярата, която е закон на духовния свят и основа на умственото развитие на човека.
към текста >>

В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят.
На поставената основа на контролиране на мисълта в първата фаза, той задълбочава, учи се да работи с мисълта си, както работи с ръцете си, да насочва мисълта си в определена посока за извършване на определена работа, т. е. учи се да работи с мисълта си като с инструмент. Също така продължава моралното си развитие, докато достигне до пълно владане на нисшата си природа. Защото в тази фаза, ако моралното развитие не предшества умственото развитие, има опасност да се отклони в левия път. Затова той тук изучава закона на смаляването. В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят. В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство. Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове.
към текста >>

В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство.
учи се да работи с мисълта си като с инструмент. Също така продължава моралното си развитие, докато достигне до пълно владане на нисшата си природа. Защото в тази фаза, ако моралното развитие не предшества умственото развитие, има опасност да се отклони в левия път. Затова той тук изучава закона на смаляването. В тази фаза ученикът постепенно ликвидира с кармата си, затова минава през големи външни и вътрешни страдания и често през физически болести, защото той трябва да изплати на всички, на които дължи, защото е пред прага на новораждането и влиза да живее със съзнанието си в един по-възвишен свят. В тази фаза ученикът, след като е научил закона за концентрацията и пълното самообладание, овладял мисълта, чувствата и действията си, той е достигнал до състояние да утихнат в неговото съзнание всички бури и вълнения и се стреми да долови в себе си гласа на Учителя и да следва неговото ръководство. Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е.
към текста >>

добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък.
Тук той се, учи да различава гласа на Учителя от многото други гласове, които му говорят. Учи се да слуша гласа на безмълвието, както се казва в окултната литература, което е гласът на Бога, на Учителя, който отвътре му говори и ръководи. В тази фаза ученикът трябва да се справи напълно със своите лични чувства, със своята личност и да е готов да пожертва личните си интереси, пред интересите на цялото, пред интересите на идеала. Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството. С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло. Той става едновременно гражданин на два свята - физическия и духовния. С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си.
към текста >>

С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си.
добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството. С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло. Той става едновременно гражданин на два свята - физическия и духовния. С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си. В тази фаза той учи направо от великата книга на природата, ръководен от Учителя, с когото той е във вътрешна връзка. А също така той е в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и владее и работи с природните сили за благото и подигането на човечеството. В тази фаза той става маг и се посвещава напълно на служене на Бога, като работи за подигането на човечеството. В третата фаза ученикът изучава Божествения живот, който се проявява в него, който е живот на съвършената Божия Любов, където човешкия ум и човешкото сърце се развиват правилно. Основен закон тук е законът на Любовта, който е закон за осветяване на името Божие.
към текста >>

С изучаването на тези два закона - за различаването и пресяването, ученикът се учи да внася мир и спокойствие в ума и в сърцето си и по такъв начин се свързва с Божественото съзнание.
Това прави ученикът в първите две фази. Учителят казва: „Предпазване от отрицателните сили на низшите същества не става с бягане от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства”. Различаването подразбира вътрешно виждане. Във втората фаза ученикът трябва да изучава и закона на вътрешното пресяване, да отделя потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Това е, казва Учителят, един от законите на алхимията. С изучаването на тези два закона - за различаването и пресяването, ученикът се учи да внася мир и спокойствие в ума и в сърцето си и по такъв начин се свързва с Божественото съзнание. Ще завърша със следната мисъл на Учителя. Той казва: „Сега вие искате да бъдете ученици. Първото нещо, което се иска от вас, е смирението. Не да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля живота.
към текста >>

70. 18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ

Иван Антонов

ДОМ Значението на X астрологичен дом и градина Х-ят, ХІ-ят и ХІІ-ят астрологични домове и градини са предна начени и служат за събиране на материали и сила от Божествения свят за устройството, развитието, живота, дейността, проявите и постиженията на причинното човешко тяло, причинният ум, причинното сърце причинното съзнание.
Също така е указание за количеството и качествата на приятелите на учения свят. VІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание, до каква степен и в какво отношение човек разума си е разбрал законите на мъдростта и до каква степен и в какв отношение е приложил тези закони в човешкия свят. VІІ-ят астрологичен дом и градина показва още до каква степе човек в миналите си животи е подчинявал волята си на законите на умствения свят и до каква степен с волята си е бивал работник служител на умствения свят. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание до каква степен и в какво отношение човек миналите си животи със сърцето си е възлюбил законите на умствен свят и доколко в сърдечния си живот се е ръководил от тези закони, също така и какво е направил със сърцето си за умствения свят доколко със сърцето си е бил добър работник на умствения свят доколко сърцето на човека се ръководи от законите на разума. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание доколко човек сума си е разбрал законите в умствения свят, доколко е приложил законите на този свят в умствения си живот и дейност и доколко с ума си и разума си човек е бивал добър работник и добър слуга по отношение на умствения свят. 18.13. ДОМ Значението на X астрологичен дом и градина Х-ят, ХІ-ят и ХІІ-ят астрологични домове и градини са предна начени и служат за събиране на материали и сила от Божествения свят за устройството, развитието, живота, дейността, проявите и постиженията на причинното човешко тяло, причинният ум, причинното сърце причинното съзнание. Х-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни свидетелство и указание за количеството, качествата, силите, трайността и плодотворността на материята, която човек е придобил от Божествения свят и с която е устроено и съградено причинното тяло. Х-ят астрологичен дом и градина също така показва до каква степен причинното човешко тяло има правилни или неправилни ycтpoeни форми и до каква степен и в какво отношение причинното тяло на човека има възприемателните, събирателни и оползотворителни качества. Доколко и какви сили, благословения и богатства може да възприеме от Божествения свят и да ги оползотворява правилно. Посредством причинното тяло, според степента на неговото развитие и според степента на качествата на материята, от която е съградено причинното тяло, ще зависи до каква степен и в какво отношение човек може да има правилни връзки, отношения и обмяна с Божествения свят. Х-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, е свидетелство и указание за качеството, количествата, силите, трайността и плодотворността на семената, от които се зараждат и развиват всички тела на човека, а именно: причинното, умственото, духовното и физическото тяло.
към текста >>

Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо.
Защото трябва да се има предвид и всякога знае и помни, че всяка човешка душа е пусната във вселената, подобно на плодна семка, за чието развитие и достигане до пълно усъвършенстване тя трябва да работи и да се учи множество милиарди години. Чрез различните астрологични домове и градини човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с различните светове във вселената и придобива силите, качествата и богатствата на тези светове, като същевременно дава от себе си на тези светове, от собствените си сили, богатства и качества. Чрез І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с всички материални светове, като с материалния си човешки ум човешката душа изучава, опознава и усвоява основите (принципите) и законите на висши материални светове, чрез материалното си сърце човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и свойствата на всички материални светове. А чрез волята си човешката душа непрестанно изгражда и усъвършенства формите на материалното си тяло. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с всичките им благотворни или неблаготворни данни, са свидетелства и указания до каква степен и в какво отношение всички средства и пособия, с които човешката душа изучава и опознава материалните светове, са правилно устроени и развити и до каква степен е правилна или неправилна тяхната дейност, проявите им и постиженията. Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо. Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля. Следователно, от всички благоприятни или неблагоприятни данни на VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини може да се съди и до каква степен и в какво отношение човешката душа има правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всички ангелски светове и до каква степен изучава, опознава и усвоява правилно или неправилно живота, законите, силите, качествата и богатствата на всички ангелски светове. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си.
към текста >>

Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове.
Чрез различните астрологични домове и градини човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с различните светове във вселената и придобива силите, качествата и богатствата на тези светове, като същевременно дава от себе си на тези светове, от собствените си сили, богатства и качества. Чрез І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с всички материални светове, като с материалния си човешки ум човешката душа изучава, опознава и усвоява основите (принципите) и законите на висши материални светове, чрез материалното си сърце човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и свойствата на всички материални светове. А чрез волята си човешката душа непрестанно изгражда и усъвършенства формите на материалното си тяло. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с всичките им благотворни или неблаготворни данни, са свидетелства и указания до каква степен и в какво отношение всички средства и пособия, с които човешката душа изучава и опознава материалните светове, са правилно устроени и развити и до каква степен е правилна или неправилна тяхната дейност, проявите им и постиженията. Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо. Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля. Следователно, от всички благоприятни или неблагоприятни данни на VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини може да се съди и до каква степен и в какво отношение човешката душа има правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всички ангелски светове и до каква степен изучава, опознава и усвоява правилно или неправилно живота, законите, силите, качествата и богатствата на всички ангелски светове. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, се познава до каква степен и в какво отношение човешката душа има благоприятни условия и възможности за правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всичките Божествени светове и доколко може да придобие благословенията и богатствата на всички Божествени светове в настоящия си земен живот.
към текста >>

Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове.
Чрез І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа образува връзки, отношения и обмяна с всички материални светове, като с материалния си човешки ум човешката душа изучава, опознава и усвоява основите (принципите) и законите на висши материални светове, чрез материалното си сърце човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и свойствата на всички материални светове. А чрез волята си човешката душа непрестанно изгражда и усъвършенства формите на материалното си тяло. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с всичките им благотворни или неблаготворни данни, са свидетелства и указания до каква степен и в какво отношение всички средства и пособия, с които човешката душа изучава и опознава материалните светове, са правилно устроени и развити и до каква степен е правилна или неправилна тяхната дейност, проявите им и постиженията. Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо. Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля. Следователно, от всички благоприятни или неблагоприятни данни на VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини може да се съди и до каква степен и в какво отношение човешката душа има правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всички ангелски светове и до каква степен изучава, опознава и усвоява правилно или неправилно живота, законите, силите, качествата и богатствата на всички ангелски светове. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, се познава до каква степен и в какво отношение човешката душа има благоприятни условия и възможности за правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всичките Божествени светове и доколко може да придобие благословенията и богатствата на всички Божествени светове в настоящия си земен живот. В І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява безбройните и разновидни форми и свойства на материята, чрез които форми и свойства дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д.* и Словото биват условни, променливи, гранични, временни и относителни.
към текста >>

Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля.
А чрез волята си човешката душа непрестанно изгражда и усъвършенства формите на материалното си тяло. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с всичките им благотворни или неблаготворни данни, са свидетелства и указания до каква степен и в какво отношение всички средства и пособия, с които човешката душа изучава и опознава материалните светове, са правилно устроени и развити и до каква степен е правилна или неправилна тяхната дейност, проявите им и постиженията. Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо. Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля. Следователно, от всички благоприятни или неблагоприятни данни на VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини може да се съди и до каква степен и в какво отношение човешката душа има правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всички ангелски светове и до каква степен изучава, опознава и усвоява правилно или неправилно живота, законите, силите, качествата и богатствата на всички ангелски светове. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, се познава до каква степен и в какво отношение човешката душа има благоприятни условия и възможности за правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всичките Божествени светове и доколко може да придобие благословенията и богатствата на всички Божествени светове в настоящия си земен живот. В І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява безбройните и разновидни форми и свойства на материята, чрез които форми и свойства дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д.* и Словото биват условни, променливи, гранични, временни и относителни. В ІV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява различните сили и качества на материята, които сили и качества се проявяват чрез различните материални форми и движат формите и материята изобщо.
към текста >>

Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си.
Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо. Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля. Следователно, от всички благоприятни или неблагоприятни данни на VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини може да се съди и до каква степен и в какво отношение човешката душа има правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всички ангелски светове и до каква степен изучава, опознава и усвоява правилно или неправилно живота, законите, силите, качествата и богатствата на всички ангелски светове. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, се познава до каква степен и в какво отношение човешката душа има благоприятни условия и възможности за правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всичките Божествени светове и доколко може да придобие благословенията и богатствата на всички Божествени светове в настоящия си земен живот. В І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява безбройните и разновидни форми и свойства на материята, чрез които форми и свойства дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д.* и Словото биват условни, променливи, гранични, временни и относителни. В ІV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява различните сили и качества на материята, които сили и качества се проявяват чрез различните материални форми и движат формите и материята изобщо. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява законите, които управляват силите и формите на материята. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява Божествените основи, Божествените начала (принципите), които пораждат всички видове закони, сили и форми с всички светове.
към текста >>

І, ІІ, ІІІ, IV, V, ІV-ят астрологични домове и градини са области на човешкото подсъзнание, в което са събрани всички сили, качества, опитности, познания, придобивки на човешката душа от всички материални и духовни светове през всичките съществувания на минали животи, на своето минало изобщо, а също така гореказаните домове с всичките им положителни и отрицателни данни свидетелстват за връзките, отношенията и обмяната на човешката душа с всички материални и духовни светове през всичките си минали животи.
и Слово чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини имат за цел да свързва човешката душа с различните духовни светове, от които тя непрестанно да придобива различни творчески сили, с които се поддържа развитието и дейността на материалното и духовното човешки тела. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д. и Слово биват познаваеми за човешката душа като различни закони, които управляват силите и формите на всички материални и духовни светове. Дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д. и Слово биват познаваеми за човешката душа като Божествени основи и начала (принципи), които пораждат всички видове закони, сили и форми за всички материални, духовни и умствени светове. І, ІІ, ІІІ, IV, V, ІV-ят астрологични домове и градини са области на човешкото подсъзнание, в което са събрани всички сили, качества, опитности, познания, придобивки на човешката душа от всички материални и духовни светове през всичките съществувания на минали животи, на своето минало изобщо, а също така гореказаните домове с всичките им положителни и отрицателни данни свидетелстват за връзките, отношенията и обмяната на човешката душа с всички материални и духовни светове през всичките си минали животи. І, ІІ, III, IV, V, VІ-ят астрологични домове и градини с всичките им положителни и отрицателни данни показват благородните и неблагородните семена, които са посети в градините на човешката душа от всички материални и духовни светове. VII, VІІІ, ІX, X, XІ, ХІІ-ят астрологични домове и градини са области за дейността, развитието и постиженията на човешкия дух посредством свръхсъзнанието, чрез което човешкият дух и човешката душа образуват връзки, отношения и обмяна с всички умствени й Божествени светове. Ако уподобим човешката душа на плодно дърво, то корените на човешката душа ще се разпростира в I, II, III, IV, V, VІ-я астрологични домове и градини, които образуват почвата за човешката душа, от която почва човешката душа ще събира различни качества и свойства. В VII, VІІІ, IX, X, XI, ХІІ-я астрологични домове и градини ще се разпростират и ще се развиват стъблата на човешката душа, върху които стъбла ще се появяват листата, цветовете и плодовете, които човешката душа ще изработва под въздействието на светлината от Божествения Дух. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини могат да се нарекат ФОРМООБРАЗУВАЩИ И ФОРМОДАТЕЛНИ за физическото тяло на човека.
към текста >>

VII, VІІІ, ІX, X, XІ, ХІІ-ят астрологични домове и градини са области за дейността, развитието и постиженията на човешкия дух посредством свръхсъзнанието, чрез което човешкият дух и човешката душа образуват връзки, отношения и обмяна с всички умствени й Божествени светове.
и Слово биват познаваеми за човешката душа като различни закони, които управляват силите и формите на всички материални и духовни светове. Дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д. и Слово биват познаваеми за човешката душа като Божествени основи и начала (принципи), които пораждат всички видове закони, сили и форми за всички материални, духовни и умствени светове. І, ІІ, ІІІ, IV, V, ІV-ят астрологични домове и градини са области на човешкото подсъзнание, в което са събрани всички сили, качества, опитности, познания, придобивки на човешката душа от всички материални и духовни светове през всичките съществувания на минали животи, на своето минало изобщо, а също така гореказаните домове с всичките им положителни и отрицателни данни свидетелстват за връзките, отношенията и обмяната на човешката душа с всички материални и духовни светове през всичките си минали животи. І, ІІ, III, IV, V, VІ-ят астрологични домове и градини с всичките им положителни и отрицателни данни показват благородните и неблагородните семена, които са посети в градините на човешката душа от всички материални и духовни светове. VII, VІІІ, ІX, X, XІ, ХІІ-ят астрологични домове и градини са области за дейността, развитието и постиженията на човешкия дух посредством свръхсъзнанието, чрез което човешкият дух и човешката душа образуват връзки, отношения и обмяна с всички умствени й Божествени светове. Ако уподобим човешката душа на плодно дърво, то корените на човешката душа ще се разпростира в I, II, III, IV, V, VІ-я астрологични домове и градини, които образуват почвата за човешката душа, от която почва човешката душа ще събира различни качества и свойства. В VII, VІІІ, IX, X, XI, ХІІ-я астрологични домове и градини ще се разпростират и ще се развиват стъблата на човешката душа, върху които стъбла ще се появяват листата, цветовете и плодовете, които човешката душа ще изработва под въздействието на светлината от Божествения Дух. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини могат да се нарекат ФОРМООБРАЗУВАЩИ И ФОРМОДАТЕЛНИ за физическото тяло на човека. ІV-ят, V-ят и V-ят астрологични домове и градини могат да се нарекат СИЛОПРОИЗВОДНИ И СИЛОСНАБДИТЕЛНИ за физическото тяло на човека. VІ-ят, VІІІ-ят и ІХ-ят астрологични домове и градини могат да се нарекат ЗАКОНОПОЛОЖНИ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ за материалното тяло на човека.
към текста >>

71. ЧАСТ IV. ИЗХОД ОТ БЕЗИЗХОДИЦАТА ОБЩЕСТВО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО 1. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРОБЛЕМ В СФЕРАТА НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО

Психиката при лемурийската човешка раса е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание.
Не влиза в предмета на настоящия труд разглеждането на тези теории и доктрини. Ние бихме желали само да хвърлим бегъл поглед и то под един по-специален ъгъл на зрение, подчертавайки тесния паралелизъм между стопанското и духовното развитие на отделните раси и култури. За да се разберат фазите в историята на стопанската дейност, трябва да се познават стопанските закони, които са в тясна зависимост от духовното развитие на културата. Ние няма да се спираме върху икономиката на първите две раси - лемурийската и атлантската, които са дали своя принос в историята на човешкото развитие. Ние ще се спрем главно в това отношение върху бялата (арийската) раса, която е призвана да даде начало на бъдещата шеста раса. Психиката при лемурийската човешка раса е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание. Социално тогава човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди тогава са били почти нищожни, примитивни. Данни относно стопанската и социална култура на тази раса могат да се почерпят от живота на примитивните негърски племена от африканския континент. В тия примитивни общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание. При атлантската раса настъпва една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се обособява като личност; у него се събужда вече самосъзнанието.
към текста >>

В тия примитивни общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание.
Ние ще се спрем главно в това отношение върху бялата (арийската) раса, която е призвана да даде начало на бъдещата шеста раса. Психиката при лемурийската човешка раса е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание. Социално тогава човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди тогава са били почти нищожни, примитивни. Данни относно стопанската и социална култура на тази раса могат да се почерпят от живота на примитивните негърски племена от африканския континент. В тия примитивни общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание. При атлантската раса настъпва една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се обособява като личност; у него се събужда вече самосъзнанието. Оформя се едно интелектуално съзнание и се създават първите социални форми и отношения. Едва при бялата (арийската) раса започват да изникват по-сложни форми на социални отношения. Икономическият живот става по-разнообразен и културното ниво на човека се повишава. Мисълта на ариеца навлиза в по-висши области; настъпва и се разраства интересът към интелектуално проучване на емпиричния свят.
към текста >>

При атлантската раса настъпва една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се обособява като личност; у него се събужда вече самосъзнанието.
Психиката при лемурийската човешка раса е боравила в сферите на примитивното колективно съзнание. Социално тогава човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди тогава са били почти нищожни, примитивни. Данни относно стопанската и социална култура на тази раса могат да се почерпят от живота на примитивните негърски племена от африканския континент. В тия примитивни общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание. При атлантската раса настъпва една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се обособява като личност; у него се събужда вече самосъзнанието. Оформя се едно интелектуално съзнание и се създават първите социални форми и отношения. Едва при бялата (арийската) раса започват да изникват по-сложни форми на социални отношения. Икономическият живот става по-разнообразен и културното ниво на човека се повишава. Мисълта на ариеца навлиза в по-висши области; настъпва и се разраства интересът към интелектуално проучване на емпиричния свят. По тази материя съществува обширна литература от областта на социологията, стопанските науки, от областта на общата световна културна история на човечеството.
към текста >>

Оформя се едно интелектуално съзнание и се създават първите социални форми и отношения.
Социално тогава човекът е живял в затворения кръг на рода и племето. Културните нужди тогава са били почти нищожни, примитивни. Данни относно стопанската и социална култура на тази раса могат да се почерпят от живота на примитивните негърски племена от африканския континент. В тия примитивни общества, както е известно, доминира едно чисто емоционално съзнание. При атлантската раса настъпва една индивидуализация на човешкото съзнание; излизайки от примитивното колективно съзнание, човекът тук се обособява като личност; у него се събужда вече самосъзнанието. Оформя се едно интелектуално съзнание и се създават първите социални форми и отношения. Едва при бялата (арийската) раса започват да изникват по-сложни форми на социални отношения. Икономическият живот става по-разнообразен и културното ниво на човека се повишава. Мисълта на ариеца навлиза в по-висши области; настъпва и се разраства интересът към интелектуално проучване на емпиричния свят. По тази материя съществува обширна литература от областта на социологията, стопанските науки, от областта на общата световна културна история на човечеството. Ние ще разгледаме в едри линии само основните фази на икономическото развитие на народите и културите от бялата (арийска) раса.
към текста >>

72. 2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност.
И обратно. Това е необходимо, защото светлината не може да се разбере без топлина, нито топлината - без светлина”. Това голямо знание, което ще хвърли обилна светлина върху правилните отношения между мъжа и жената и то ще се разкрие през шестата култура на бялата раса. Тази култура ще култивира семената, ще бъде утробата, където ще бъде зачената шестата човешка раса. За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските Стр.
към текста >>

73. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание.
Слънцето управлява възрастването, което има отношение към обществото, т. е. от 21 до 30 -годишна възраст. Марс има отношение към мъжествеността - от 30 до 45-годишна възраст. Юпитер - към зрялата възраст: от 45 до 65-годишна възраст. И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре. Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност електромагнитните влияния на Уран, Нептун и Плутон дават един нов колорит на цялостната човешка психика. В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Детето, както вече изтъкнахме, преминава физиологически и психически през различните електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите.
към текста >>

В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет.
Марс има отношение към мъжествеността - от 30 до 45-годишна възраст. Юпитер - към зрялата възраст: от 45 до 65-годишна възраст. И най-сетне, Сатурн има отношение към старостта, започваща от 65 години нагоре. Тези фази визират по-скоро старата епоха, в която е доминирало едно геоцентрично съзнание. В нашата съвременност електромагнитните влияния на Уран, Нептун и Плутон дават един нов колорит на цялостната човешка психика. В човешката душа се вече активизира и осъзнава светът на подсъзнанието, което е хранилище на универсалната памет. Там са хроникирани всички информации от общочовешки, расов, народен, обществен, родов, семеен характер. Личността, в дадена инкарнация хвърля в обръщение само една безкрайно малка част от тези световни авоари. Детето, както вече изтъкнахме, преминава физиологически и психически през различните електромагнитни сфери на влияние на светилата и на планетите. Също така, епохите и техните културни периода са подложени на същите фази и процеси. 2) Понастоящем, петата, западната култура на бялата раса е вече в своята старост.
към текста >>

5) Човекът излиза от едно геоцентрично съзнание и навлиза в едно хелиоцентрично такова, а оттам и към едно космично разбиране на явленията и на нещата в света.
Излишно е да се спираме върху тези въпроси, които са бивали предмет на проповеди и лекции изнасяни върху църковни амвони и научни катедри, а също и на философски и социологични анализи. При подобни разклатени основи на институцията брак изпъква въпроса какъв стимул и каква опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговори на съответните изисквания, които налага една истинска обществена култура? Нов стимул в това отношение трябва да се търси в един нов мироглед, изграден върху здрава идеологическа философско-духовна основа. В този мироглед трябва да бъдат заложени новите изисквания на новата епоха, която настъпва в живота на народите. Този нов мироглед се изгражда на здрави научни основи. 5) Човекът излиза от едно геоцентрично съзнание и навлиза в едно хелиоцентрично такова, а оттам и към едно космично разбиране на явленията и на нещата в света. Този нов мироглед, налагащ се от епохата на Водолея, намира своето място специално в отношенията между мъжа и жената. Жената, нямаща Друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта. Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата космична жена - Слънчевата Дева, която носи елементите на едно висше целомъдрие, и то не само по форма, а като едно най- висше отношение към първата причина, любов към космичното начало. Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са отсечки от големия космичен ум, Синът на Мъдростта. Той трябва да обладава велико качество - великодушието, което означава да снеме шлема и копието на Стр.
към текста >>

Според Учителят, душите слизат колективно, на групи, в земното училище, разпределяйки се съобразно кармичните им връзки в различните народи.
Това означава, жената да направи правилна и разумна врьзка с духовния свят на Слънчевата дева, а мъжът - с високите идеали на Сина на Мъдростта. 7) При новото положение на нещата международната обстановка ще претърпи коренно изменение. Душите тогава няма да бъдат заключени в тесните граници на националното Границите ще се вдигнат, народите ще се опознаят и ще разделят по. братски материалните си и духовни блага. При подобна обстановка човешките души ще си дадат среща. Според Учителят, душите слизат колективно, на групи, в земното училище, разпределяйки се съобразно кармичните им връзки в различните народи. 8) В нашата съвременност, чрез големия технически прогрес, времето се съкращава до минимум. Душите няма защо да бъдат заключвани в ограничителни условия само на дадена националност. При една земна инкарнация те трябва да направят среща и с души, намиращи се в други нации. Не ще бъде вече проблем и пространственото разполагане и то не само относно нашата малка Земя, но и относно другите планети и слънчеви системи. Нашето човешко въображение днес е бедно и ограничено и не е в състояние да схване какви творчески перспективи и възможности ще се открият при осъществяването на великите максими на свободата.* 9) За забелязване е, че при днешната международна обстановка, почти във всички народи, и специално всред младежта, са налице известни вълнения.
към текста >>

Налягането идва от свръхсъзнанието.
Където и да влязат те носят мир за всички окръжаващи ги. Всички същества, даже и най-малките чувстват тази любов. Ако прилагате закона за Любовта и може да се концентрирате, всички същества, даже и най-малките ще възприемат тази любов. Ако вие искате да станете господари на вашата съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на Любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането идва от свръхсъзнанието. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлината на ума”. От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи жената, за да има контакт със Слънчевата Дева. И по-нататък: „Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост.
към текста >>

И по-нататък: „Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно.
Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането идва от свръхсъзнанието. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлината на ума”. От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи жената, за да има контакт със Слънчевата Дева. И по-нататък: „Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до мъжа по отношение на сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип напряга разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл.
към текста >>

Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание.
За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлината на ума”. От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи жената, за да има контакт със Слънчевата Дева. И по-нататък: „Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до мъжа по отношение на сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип напряга разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичната синтеза, която съдържа в себе си всички научни дисциплини. Астросоциологията, френологията, физиогномията, хиромантията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от човешката конкретна мисъл, ще влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание.
към текста >>

Тогава космичното съзнание ще й проговори".
Знанието не може да се добие без светлината на ума”. От горните цитати е ясно, какви усилия трябва да направи жената, за да има контакт със Слънчевата Дева. И по-нататък: „Тя трябва да обича не само своите ближни, не само себе си, но и всички същества по целия свят, за което съзнанието й във всеки момент да бъде будно. Само тогава тя ще почувства една вътрешна радост. Съзнанието на всички същества ще образува едно цяло и тя ще се разговаря с това общо съзнание. Тогава космичното съзнание ще й проговори". Същото се отнася и до мъжа по отношение на сина на Мъдростта. Когато мъжкият принцип напряга разумно тази връзка, тогава ще настъпи необикновен подем в научната мисъл. Ще се разкрият дълбоките знания на астрокосмичната синтеза, която съдържа в себе си всички научни дисциплини. Астросоциологията, френологията, физиогномията, хиромантията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от човешката конкретна мисъл, ще влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание. Проблемът за отношението между мъжа и жената е поставен на дневен ред в народите, обществата и цялото човечество.
към текста >>

Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето.
Астросоциологията, френологията, физиогномията, хиромантията и всички други науки от сродно с тях естество, отричани досега от човешката конкретна мисъл, ще влязат в своя разцвет, в светлината на едно метапсихично познание. Проблемът за отношението между мъжа и жената е поставен на дневен ред в народите, обществата и цялото човечество. И той трябва да намери своето истинско разрешение. Ние ще се опитаме по един по-скоро геометричен и схематичен начин да изразим неговите фази. 1) Както много пъти вече изтъкнахме, върху Земята, при инкарнацията си, човешката индивидуалност облича мъжка или женска форма. Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето. Тези емоционални качества се изработват под налягането на страданията. По същия начин, чрез голямо налягане се създават в природата безценните камъни, служещи като украшение на хората. Това именно налягане създава топлината на човешкото сърце. Втората изява на индивидуалността на Земята е чрез мъжката форма. Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание.
към текста >>

Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание.
Когато е в женска форма, то е с цел да разработи своето емоционално съзнание, което е във връзка с качествата на сърцето. Тези емоционални качества се изработват под налягането на страданията. По същия начин, чрез голямо налягане се създават в природата безценните камъни, служещи като украшение на хората. Това именно налягане създава топлината на човешкото сърце. Втората изява на индивидуалността на Земята е чрез мъжката форма. Тя има задача да усъвършенства втората координата на човешката природа - интелектуалното съзнание. Всички способности на ума трябва да се развият хармонично. Тази хармония, като резултат ще се изрази като светлина. Светлината е необходим фактор за знанието. 2) При тази обстановка, живата разумна природа е избрала като метод за усъвършенстване на формата на брака, едно съчетание на тези два принципа в битието. Тук вземаме бракът като понятие в най-широк смисъл.
към текста >>

74. 3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Така наричаната „жълта опасност” за расата на бялото човечество, която опасност се вече навдига от Изток, в лицето на Китай, който, доколкото е известно, се подготвя за една ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите и държавите от бялата раса.
Съревнованието и надпреварата в съставките от икономически съюзи на държави ще бъде една надпревара при максимални усилия за даване на своя материален и културен принос в световната общност. Мирът няма да има нужда да бъде осигуряван, защото той ще стане една реалност в това „общество на новото човечество”. Втората световна война и създаването на ООН имаше като главна задача да притъпи социално-идеологическия антагонизъм между двете системи. Омразата между същите да се превърне в един устрем за всеобщо творческо сътрудничество. Това се налага и неминуемо ще се наложи по силата на големия расов проблем, който е вече на дневен ред. Така наричаната „жълта опасност” за расата на бялото човечество, която опасност се вече навдига от Изток, в лицето на Китай, който, доколкото е известно, се подготвя за една ядрена война, неминуемо ще въздейства в посока на събуждане на колективното съзнание за самосъхранение у народите и държавите от бялата раса. Така следва хода на историята: винаги старото - тезата се отрича от новото - антитезата. Ако народите от бялата раса не си подадат ръка и не се обединят пред голямата опасност, надигаща се от Изток, цялата цивилизация ще бъде неминуемо поставена под ударите на една термоядрена война. В този именно огън на разгарян расов антагонизъм ще се роди това „Общество на новото човечество”. Ние няма да профетизираме как конкретно ще се разреши този велик световен проблем, засягащ тотално цялото човечество. Ето защо, Учителят се обрьща към народите от бялата раса със следните мисли: „Днес, повече от всеки друг път, светът се нуждае от мир. Защо?
към текста >>

Днес повече от всяко друго време се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът.
В този именно огън на разгарян расов антагонизъм ще се роди това „Общество на новото човечество”. Ние няма да профетизираме как конкретно ще се разреши този велик световен проблем, засягащ тотално цялото човечество. Ето защо, Учителят се обрьща към народите от бялата раса със следните мисли: „Днес, повече от всеки друг път, светът се нуждае от мир. Защо? Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси, водачите на човечеството са мислили, че светът може да се оправи само чрез воина. Впоследствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране". При разрешаването на расовата карма, ще се създадат условия за разгръщане на шестата култура на бялата раса, която култура ще бъде под знака на Водолей. Както видяхме от изложеното в предходните страници на настоящия труд, където е направен опит да бъдат очертани Стр.
към текста >>

75. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, Който много пъти в своите беседи е казвал: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад”.
Всичките томове прочетени от мен по тези въпроси, за невидимите светове, за окултните центрове нямаха това съдържание, както съдържанието на преживения момент. Теорията, която знаех трябваше да премине в света на практиката, за да бъде напълно изгонен от моя дух на атеизма. Падайки, аз почувствах моя астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника за да напусне моето физическо тяло. В този процес аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, за което не е способно човешкото перо да изрази неговото величие. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, Който много пъти в своите беседи е казвал: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад”. Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло простряно на земята и след това излизайки от атмосферата на Земята, видях Земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, океани, планини, реки, дървета, цветята, зверовете и хората. Отдалечавайки се още по-нататък, Земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че четката на най- гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние беше кратко.
към текста >>

Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушения, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения, Тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква звезда, която осветяваше моя път.
Всичките представи, които имах за моята личност отново се възстановиха. „Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. Те, в опитите си да разгадаят тайната на Космичните лъчи, в скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.” „Най-интересното е, че когато се подготвих да замина за чужбина, едничкият беше Учителят, Който ме изпрати до оградата на Изгрева. Аз чаках с трепет да чуя с какви думи ще ме изпрати. Когато ми подаде ръката си, да се сбогувам, Той зае една мощна повелителна поза; издигна си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи: „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на ада да слезеш - пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои”. Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушения, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения, Тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква звезда, която осветяваше моя път. „Стъпалата на Космичната стълба на Битието са следните: Първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; Второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки; Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източния и западния окултизъм; Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката; Петото стъпало - Любовта е кондензиран Дух; И най-сетне шестото стъпало - Духът - проява на Бога. Последните две стъпала - петото и шестото са достояние само на Великите Посветени. И затова Христос казва: „Отец и аз едно сме”. „Според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г.
към текста >>

Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека, и тогава той ще обича всички същества и ще им сътрудничи, и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служение.” „След известни години ще настъпи духовен глад на земята.
Влизането е тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение. Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат към Земята. Епохата на Водолея всичко ще примири. Тя е духовната пролет на човечеството. Главното качество на Водолея е чистотата. Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека, и тогава той ще обича всички същества и ще им сътрудничи, и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служение.” „След известни години ще настъпи духовен глад на земята. И всички ще тичат да търсят Словото, което едничко може да разреши семейните, обществените, народните и международните проблеми.” „Културата на Водолея носи третия завет. Прославяне на синовете Божии, учениците на Учителя. „Под завета на синовете Божии, казва Учителя, някои разбират, когато светиите ще управляват света. Светът ще се справи, когато Първата Причина се всели и почне да живее във всички хора. Тогава цялата земя ще бъде едно семейство, ще има едно сърце.
към текста >>

Тази изказана мисъл от Учителя се разнесе като мълния в моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната; цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при извършването на една трагична операция, изразиха моите очи като проляха няколко горещи сълзи.
Аз особено в такива моменти изпитвах копнеж да видя величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя. Той, като че ли ме очакваше. Изправи се величествено пред мен и вдигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз си свърших моята задача тук на Земята. Аз ще си замина, на вас духовете ще ви заключа на Земята, но за да не се огранича, ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тук на Земята, да си отворите и дойдете при Мен”. Тази изказана мисъл от Учителя се разнесе като мълния в моето съзнание, душата ми за първи път изпита ужаса на бездната; цялото това мое психично състояние, подобно на състоянието при извършването на една трагична операция, изразиха моите очи като проляха няколко горещи сълзи. За мен сълзите бяха нещо много рядко в моя живот.” „В присъствието на Учителя болните оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумняваха - защото светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започват да разбират причините защо са били болни, прости и глупави.” „Както едно величествено слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като Любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.XII.1944 г, за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и им съобщава радостната вест - Новата вест, за красотата на Изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас.” „Спомням си няколко дни преди заминаването бях отишъл с двамата мои приятели - Неделчо Попов и Асен. В момента на нашето посещение като че ли духът отново влезе в малката черупка на физическото тяло и Той каза следните думи: „Какво е Бетховен, какво е Исус, какво е Дънов, само Бог е Вечен и Безкраен”... След изказването на тази дълбока мисъл, върху която няма да коментирам. Той запя своята любима песен „Аум”, Тази песен, която съдържа три ключа, с които Великите Посветени са отваряли Божествената Съкровищница, за да внесат нови идеали, нови свещени скрижали в епохите, които следват една след друга. Тази песен Той изпя с красиви движения - тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят...” „Учителят, който идваше със специалната мисия да завърти колелото на историята, Който на всеки страдащ стопяваше мъката, Които на всеки отчаян разкриваше нови перспективи - целият Му живот беше една велика жертва.
към текста >>

Тази първична чистота ще постави човешката душа със силата на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на живата разумна природа.” „Сега в невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на Земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде Новата раса - расата на учениците.
Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля, по този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на Новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единството, което носи нови елементи и тези елементи и ще дадат подтик на духовна и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка.” „За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии от дълбока древност досега - със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, Храм на онази първична чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа със силата на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на живата разумна природа.” „Сега в невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на Земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде Новата раса - расата на учениците. Първата ложа е ложата ма Бялото Братство, според Учителя, нейното седалище е по слънцата. Втората ложа, или ложата на лявото посвещение - нейното седалище е по планетите, третата ложа, която направлява действията на двете горни ложи, нейния център, или седалище за пръв път Учителят ни го откри, то се намира на звездата на звездите или слънцето на слънцата – „Алфиола”.” „При инволюционните периоди, учителите, които са слизали на земята до Христа са били от човешки еволюции. Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „'Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - идивиди. обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главния двигател и критерий.
към текста >>

Духовния свят ще бъде скрит за всяко човешко съзнание, което чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала.
Социалните отношения ще се изградят на базата на взаимопомощта и сътрудничеството между народите. Също така и духовният свят ще стане видима реалност за напредналите души, които ще бъдат израз на тази Божествена пълнота чрез трите координати - чисто сърце, светъл ум и творческа воля.” „Новият Йерусалим, видян от Йоанна на остров Патмос ще бъде построен на Земята в цялата си сияюща красота, и ще стане наследство, както е писано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите.” „Цялата вселена и нейните милиарди слънца с неизчислимия брой планети ще засияе в човешката душа, в новия живот. Цялата природа с всичките нейни царства ще започне да говори със своя разумен език на душите, за да им открие скрития смисъл на нейната вътрешна символика. Възможностите за творчество във всичките области, както в науката, в изкуството, също и в социалния живот ще разгърнат цялото свое величествено разнообразие, водещо към идеала на съвършенството. Старият свят, светът на мъчението, на кървавото насилие ще остане в забрава. Духовния свят ще бъде скрит за всяко човешко съзнание, което чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала. Науката ще открие чрез ключа на духовното съзнание функционалхата зависимост на нещата, онази зависимост, която се рьководи от законите на живата природа. Човек ще влезе чрез своето сърце в контакт с дълбоките мистични извори на живота и вместо безбройните религии, ще възтържествува космичното съзнание.” „В нашата съвременност Учителят прави истините достъпни за цялото човечество. След огненото кръщение получено чрез последните две войни, за човечеството се отварят нови страници, силите на доброто заемат надмощие. По този начин ще възтържествува истината в живота.” "Думите, които Учителят беше казал на един от своите ученици три месеца преди неговото заминаване от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят.
към текста >>

Науката ще открие чрез ключа на духовното съзнание функционалхата зависимост на нещата, онази зависимост, която се рьководи от законите на живата природа.
Също така и духовният свят ще стане видима реалност за напредналите души, които ще бъдат израз на тази Божествена пълнота чрез трите координати - чисто сърце, светъл ум и творческа воля.” „Новият Йерусалим, видян от Йоанна на остров Патмос ще бъде построен на Земята в цялата си сияюща красота, и ще стане наследство, както е писано в Писанието, на смирените, кротките и търпеливите.” „Цялата вселена и нейните милиарди слънца с неизчислимия брой планети ще засияе в човешката душа, в новия живот. Цялата природа с всичките нейни царства ще започне да говори със своя разумен език на душите, за да им открие скрития смисъл на нейната вътрешна символика. Възможностите за творчество във всичките области, както в науката, в изкуството, също и в социалния живот ще разгърнат цялото свое величествено разнообразие, водещо към идеала на съвършенството. Старият свят, светът на мъчението, на кървавото насилие ще остане в забрава. Духовния свят ще бъде скрит за всяко човешко съзнание, което чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала. Науката ще открие чрез ключа на духовното съзнание функционалхата зависимост на нещата, онази зависимост, която се рьководи от законите на живата природа. Човек ще влезе чрез своето сърце в контакт с дълбоките мистични извори на живота и вместо безбройните религии, ще възтържествува космичното съзнание.” „В нашата съвременност Учителят прави истините достъпни за цялото човечество. След огненото кръщение получено чрез последните две войни, за човечеството се отварят нови страници, силите на доброто заемат надмощие. По този начин ще възтържествува истината в живота.” "Думите, които Учителят беше казал на един от своите ученици три месеца преди неговото заминаване от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят. Тези думи съдържат значението на едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието: „Възстановяване на Небесното Царство на нашата планета”.
към текста >>

Човек ще влезе чрез своето сърце в контакт с дълбоките мистични извори на живота и вместо безбройните религии, ще възтържествува космичното съзнание.” „В нашата съвременност Учителят прави истините достъпни за цялото човечество.
Цялата природа с всичките нейни царства ще започне да говори със своя разумен език на душите, за да им открие скрития смисъл на нейната вътрешна символика. Възможностите за творчество във всичките области, както в науката, в изкуството, също и в социалния живот ще разгърнат цялото свое величествено разнообразие, водещо към идеала на съвършенството. Старият свят, светът на мъчението, на кървавото насилие ще остане в забрава. Духовния свят ще бъде скрит за всяко човешко съзнание, което чрез неговата сияйна светлина ще освети смисъла на човешките страдания, които са били една абсолютна необходимост по пътя на космичната спирала. Науката ще открие чрез ключа на духовното съзнание функционалхата зависимост на нещата, онази зависимост, която се рьководи от законите на живата природа. Човек ще влезе чрез своето сърце в контакт с дълбоките мистични извори на живота и вместо безбройните религии, ще възтържествува космичното съзнание.” „В нашата съвременност Учителят прави истините достъпни за цялото човечество. След огненото кръщение получено чрез последните две войни, за човечеството се отварят нови страници, силите на доброто заемат надмощие. По този начин ще възтържествува истината в живота.” "Думите, които Учителят беше казал на един от своите ученици три месеца преди неговото заминаване от физическия свят ще се реализират. Тези думи бяха казани през една звездна нощ, в планината и бяха разкрити едвам след неговото заминаване от физическия свят. Тези думи съдържат значението на едно завършено дело и величествените перспективи на едно грандиозно бъдеще, изпълнено с постижения, в които ние ще вземем участие при изграждане делото на Истината, или както казва Писанието: „Възстановяване на Небесното Царство на нашата планета”. Тези думи бяха произнесени твърдо с непоколебима творческа мощ, пред звездите, неми свидетели на нещата, които мистериозно чертаят върху техния път съдбините на човечеството.
към текста >>

През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа.
Тя ще стопи всичко, което не може да издържи висшите вибрации на любовта.” „В течение на духовния деканат и вълната на Любовта ще се изяви огромния мистичен потенциал на славянските народи. След всички големи изпитания, които те са претърпели в течение на тяхната история, те ще намерят най-после изява на дълбокия си мистичен дух, изразен в едно братско единство и всестранна солидарност. Тя ще бъде подета от всички славянски народи и след това от другите народи по лицето на Земята. По този начин ще има една здрава основа за създаване на духовното тяло на новия човек. Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание.
към текста >>

Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание.
След всички големи изпитания, които те са претърпели в течение на тяхната история, те ще намерят най-после изява на дълбокия си мистичен дух, изразен в едно братско единство и всестранна солидарност. Тя ще бъде подета от всички славянски народи и след това от другите народи по лицето на Земята. По този начин ще има една здрава основа за създаване на духовното тяло на новия човек. Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание. По този начин всички недъзи, които са натрупани в човечеството от инволюционната епоха ще бъдат изгорени и по този начин да се запали отново Божествената искра, която през течение на хилядолетия е била открита в дълбочините на човешкото естество.
към текста >>

Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание.
Този нов тип човек ще бъде една синтеза от всички качества и добродетели на всяка от расите и народите на нашата планета. През този период дълбоко в човешкото съзнание ще се събуди идеята за безсмъртието на човешката душа. Човек през вековете ще се превъплътява, ще следва своя път на духовната си еволюция не вече със затворени очи в ограничения кръг на своите пет сетива, затворен в орбитата на своята личност, но ще влезе и ще живее в светлината на космичното съзнание. Пред редицата свои въплъщения той ще следва този път с едно духовно проникновение, с цялото великолепие на своята безсмъртна душа, и с мъжеството на своя божествен дух.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея, който ще трае от 1914 година до 2634 година, скритата природа на духовния свят ще бъде разкрита и позната като една реалност. Това значи, че душите са вече готови да влезнат в пряка връзка с него.” „За разлика от древността, когато духовните познания бяха предавани единствено на някои избрани, било жреци или брамини с помощта на ритуала и големите мистерии - Учителят в пътя на Любовта и служенето предлага духовните истини ясно, безусловно на цялото човечество. Тайните на невидимия, духовния свят ще станат достъпни, ще могат да се възприемат от всички души, в които е събудено космическото съзнание. Човечеството през тези важни времена трябва да мине през огън, през огнено кръщение, по пътя на великото страдание. По този начин всички недъзи, които са натрупани в човечеството от инволюционната епоха ще бъдат изгорени и по този начин да се запали отново Божествената искра, която през течение на хилядолетия е била открита в дълбочините на човешкото естество. Изобщо, бялата раса трябваше да премине през тази фаза, за да може самата тя да си изгради своята материална и духовна култура по пътя на личния опит.” „През периода на вълната на Любовта и мистичния деканат на Водолея, ще се развържат кармичните възли. Франция ще играе една твърде важна роля, защото тя се управлява от Плутон. За момента Франция и романския клон на бялата раса и най-вече културата на Западна Европа взема мястото на старата елинска култура.
към текста >>

Тези отношения няма да се основават на насилието и на неразумната сила, а на едно тясно, разумно сътрудничество, основано на добрата воля и взаимното доверие Това ще рече, че всички управляващи фактори, всички културни творци, всички синове на човечеството, духовно просветени трябва да се впрегнат здраво в една реална, творческа работа, която ще направи да се стопи омразата и недоверието между народите и вместо тях ще дойдат братството и Любовта, които да водят общия прогрес на човечеството.” „Християнството в течение на своето историческо развитие е приготвило условията за учениците на Учителя.” „Човечеството ще познае, че в целия свят има само един Учител, Който е на най-мощното изявление на Първата Причина, която живее дълбоко в съзнанието на човека: в пътя на Любовта.
Според Учителя една голяма верига души от стария елински свят са се преродили във Франция. Франция, която заемаше винаги първото място в зората на миналите култури ще бъде пречистена от планетата Уран, и възраждащата мощ на планетата Плутон. Франция първа ще открие в Европа пътя за духовно, културно, политическо, икономическо сътрудничество между народите. С малко думи, силите на злото ще бъдат укротени от силите на доброто. Доброто, Бялата Ложа чрез Любовта ще преобрази настоящия международен хаос, като се изградят нови социално-икономически форми и искрени политически отношения. Тези отношения няма да се основават на насилието и на неразумната сила, а на едно тясно, разумно сътрудничество, основано на добрата воля и взаимното доверие Това ще рече, че всички управляващи фактори, всички културни творци, всички синове на човечеството, духовно просветени трябва да се впрегнат здраво в една реална, творческа работа, която ще направи да се стопи омразата и недоверието между народите и вместо тях ще дойдат братството и Любовта, които да водят общия прогрес на човечеството.” „Християнството в течение на своето историческо развитие е приготвило условията за учениците на Учителя.” „Човечеството ще познае, че в целия свят има само един Учител, Който е на най-мощното изявление на Първата Причина, която живее дълбоко в съзнанието на човека: в пътя на Любовта. Мъдростта и Истината.” "Учителят казва: „Кармичният закон, които свързва всички хора е ужасен, тъй като вие сте вързани с този закон. Вие не можете да платите вашито дългове. Подобен закон съществува и в съвременните държави. Когато някой е извършил злоупотребление и не може да върне съответната сума, с която е злоупотребил, поставят го в затвора, където той трябва да остане необходимия брой години, да излежи присъдата за дълга. Кое е за предпочитане - да платиш дълговете си или да отидеш в затвора?
към текста >>

ще се разгърне втората космична вълна, вълната на Мъдростта, чиято светлина ще освети човешкото съзнание, по тоя начин да придобие истинските знания и се запознае със законите на живата природа.
Преди милиони години при третата култура на атлантската раса черните адепти победиха синовете на доброто. Сега, за да изкупят своите престъпления, те трябва да станат слуги на доброто.” Земята ще излезе от тринадесетата сфера на космичният свят, за да влезе в нови космични области. В течение на втория деканат на Водолея, който има трайност 720 год. от 2643 год. до 3354 год. ще се разгърне втората космична вълна, вълната на Мъдростта, чиято светлина ще освети човешкото съзнание, по тоя начин да придобие истинските знания и се запознае със законите на живата природа. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на това велико познание, което засяга законите на всички области на живата разумна природа, ще се стигне до дълбока визуална зависимост между различните научни дисциплини и зловредните науки ще бъдат премахнати. Колосалните научни открития с помощта на синовете на Мъдростта ще станат достъпни на всички народи. Една истински здрава култура на рационално използуване на атомната енергия ще последва един духовен и материален разцвет на човечеството. Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество. Човек ще влезе в директна връзка със същността на духовния свят.
към текста >>

Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество.
до 3354 год. ще се разгърне втората космична вълна, вълната на Мъдростта, чиято светлина ще освети човешкото съзнание, по тоя начин да придобие истинските знания и се запознае със законите на живата природа. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на това велико познание, което засяга законите на всички области на живата разумна природа, ще се стигне до дълбока визуална зависимост между различните научни дисциплини и зловредните науки ще бъдат премахнати. Колосалните научни открития с помощта на синовете на Мъдростта ще станат достъпни на всички народи. Една истински здрава култура на рационално използуване на атомната енергия ще последва един духовен и материален разцвет на човечеството. Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество. Човек ще влезе в директна връзка със същността на духовния свят. Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура. Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност. Земята е една затворена книга, където са написани неизчерпаеми богатства.” Човешкият организъм е израз на нашия космос. Цялото историческо минало е изразено в нашият организъм, в нашите биофизиологически системи, които са резултат от епохите, ерите, периодите на минали култури.
към текста >>

Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност.
Колосалните научни открития с помощта на синовете на Мъдростта ще станат достъпни на всички народи. Една истински здрава култура на рационално използуване на атомната енергия ще последва един духовен и материален разцвет на човечеството. Един мост ще бъде издигнат между духовния и физическия свят, то ще бъде истинско колективно творчество. Човек ще влезе в директна връзка със същността на духовния свят. Тогава ще му се открие символичното значение на звездите, които чертаят апогеите на тази култура. Учителят подчертава: „Знанието идва отгоре и то ще бъде открито от хората според тяхното съзнание, според тяхната духовност. Земята е една затворена книга, където са написани неизчерпаеми богатства.” Човешкият организъм е израз на нашия космос. Цялото историческо минало е изразено в нашият организъм, в нашите биофизиологически системи, които са резултат от епохите, ерите, периодите на минали култури. Природата за да създаде нашия организъм е правила опити в разстояние на 90 милиарда години чрез минералното, растително и животинското царства. Учителят казва: „Тези 90 милиарда години са съкратени при ембриото на човека в периода на 9 месечния стадий, през който минава в утробата на майката”. На Земята има специални места, където може да се получат специални енергии.
към текста >>

В момент на най-трагични конфликти във вашия живот, когато се почувствате несправедливо третирани, когато във вашето сърце бушуват бурите на живота, на разочарованието, произтичащи от облаците на съмнението, натрупани във вашето съзнание, тогава обърнете един поглед към милиардите очи на Непознатия, тези очи, които всяка нощ, всеки миг светят и ни гледат с дълбочините на тази тайнствена и очарователна небесна сфера, сфера на онази величествена хармония във Всемира, Тези неизброими слънца, чиито светлини достигат до нашата планета за милиони, милиони години ни нашепват, че съществува Един, Който бди вечно върху нашите души и никога не ни напуща по нашия стръмен път, който ни води по пътя на космичната спирала на съвършенството.
Господарите на злото и на доброто ще поставят венци пред краката на Любовта и ще кажат: „Управлявай както искаш! ”.” „Шестата раса ще се роди в нов континент, т. е. ще се сменят декорите на историческата сцена. Действително, който може да вижда със своите духовни очи, тази величествена звездна картина, която е израз не само на един мистичен екстаз, но е израз на една дълбока философска концепция.” „Тези дълбоки познания, през епохата на шестата раса ще бъдат достъпни на всички велики души, които ще служат в светлия храм на живата разумна природа, чийто девиз е; „Живот за Цялото”. Това не е нито легенда, нито някаква вълшебна приказка, но самата реалност, която очаква човечеството.” „Очаквайте звездното небе с цялата си душа, понеже звездното небе, както се изразява Учителят е лицето на Вечния, на Незнайния. В момент на най-трагични конфликти във вашия живот, когато се почувствате несправедливо третирани, когато във вашето сърце бушуват бурите на живота, на разочарованието, произтичащи от облаците на съмнението, натрупани във вашето съзнание, тогава обърнете един поглед към милиардите очи на Непознатия, тези очи, които всяка нощ, всеки миг светят и ни гледат с дълбочините на тази тайнствена и очарователна небесна сфера, сфера на онази величествена хармония във Всемира, Тези неизброими слънца, чиито светлини достигат до нашата планета за милиони, милиони години ни нашепват, че съществува Един, Който бди вечно върху нашите души и никога не ни напуща по нашия стръмен път, който ни води по пътя на космичната спирала на съвършенството. Този непознат за нас Творец, велик и тайнствен Творец на милиардите звездни системи, Господар на злото и доброто, Неговата безкрайна Любов, която грее безспирно върху всички същества е една велика сила без реакции, един център, който се намира навсякъде. На Земята този незнаен Творец ще бъде изявен през епохата на Водолей, чрез кристалните, чисти Деви, чрез топлите сърца и светлите умове на Синовете на Мъдростта.” „Астрокосмическата система ще отправи човека към тайните на междузвездното пространство. Търсенията, направени в тази област с помощта на модерната физика, радиоастрономията ще бъдат причина да се преобразят всички човешки схващания и то във всевъзможните области на познанието, философията и изкуството и във всички останали области на човешкото знание. Постепенно науката ще достигне до следната мисъл на Учителя: „Когато ние изучим тайните на творението всъщност ние изучаваме този принцип, който създаде светлината. Тази светлина, със своето творчество създаде всички последователни, живи форми в природата.
към текста >>

76. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате.
Щом си дошъл на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага.” 3. ЧИСТОСЪРДЕЧНИТЕ: Беседа от Учителя, държана на 29 април 1917 г., София. - В: Все що е писано: [Неделни беседи]. София, 1942, с. 124 ÷ 125 „Блажени чистосърдечните”. Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее във вас и ще ползувате от плодовете й. Всяка дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека.
към текста >>

Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание.
Вярващият е светлото полушарие, а безверникът - тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога. а вторият - с гърба си. - Защо съществуват вярващи и безверници? - Поради въртенето на земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание. Ще кажете, че това са парадоксални твърдения. Светът е пълен с парадокси” 8. МАЛКИЯТ ЗАКОН: Беседа от Учителя, държана на 22 юни 1919 г. - В; Сила и Живот: [Неделни и др.] беседи, серия III, Солта. София, 1920, с.
към текста >>

Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, който е изпратен, щом се свържете с него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция.
Тази енергия, вие ще я чувствувате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма отбързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство. И, като погледнете на този, великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новия живот. Вечер и денем може да приемете този живот. Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, който е изпратен, щом се свържете с него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената любов. Бог е възлюбил този свят, и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които сега животът съществува.
към текста >>

Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали.” „Като дойде великото съзнание, вие ще бъдете такьа един велик извор, и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият.
Бог е възлюбил този свят, и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които сега животът съществува. И тъй, индусите почват отдолу. Тия енергии как вървят? Сега западните народи почват да изучават тази енергия, качествата й. За да изучавате великото, изисква се едно нещо, което индуските учители пазят в тайна, и благодарение на това западните народи не са го намерили. Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали.” „Като дойде великото съзнание, вие ще бъдете такьа един велик извор, и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият. Такава е тази велика енергия, която слиза от слънцето и звездите, която изтича от Бога, но чрез видимия свят. И вие се питате, защо са звездите? ” 17. АНАНИЙ И САПФИРА: Беседа от Учителя, държана на 20 ноември 1921 г., София. - В: Сила и Живот: Неделни беседи, серия IV.
към текста >>

Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи.
Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години, то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу, на сьщата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно, човек е произлязъл от движението на тия два крьга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение. Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането - разширяване, уголемяване. При тези две положения, топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, те. ту се смалява, ту се разширява.
към текста >>

Това съзнание е общ център на всяко движение.
Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години, то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу, на сьщата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно, човек е произлязъл от движението на тия два крьга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи. Това съзнание е общ център на всяко движение. Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането - разширяване, уголемяване. При тези две положения, топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, те. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина.
към текста >>

Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина.
Това съзнание е общ център на всяко движение. Вторият закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането - разширяване, уголемяване. При тези две положения, топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява, те. ту се смалява, ту се разширява. Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. Най-малката причина е в състояние да доведе човека в положение да изгуби това приятно, красиво чувство. Но както сте изгубили това чувство, така можете да го придобиете. Следователно, схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това, животът не може да се обхване, но може да се почувствува.
към текста >>

Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно.
Когато детето се зачене, първо се образуват краищата, ръцете и краката, после се образуват останалите органи: черният дроб, дихателната система, а най-после и сърцето. Сърцето се образува в момента, когато се прояви волевата деятелност у детето. Тя се проявява в момента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сьрцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно, проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действува вьрху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични, или не, това е друг въпрос.
към текста >>

Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действува вьрху съзнанието му.
Когато детето поеме първата вдишка въздух, сьрцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно, проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свободно. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после повдига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действува вьрху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични, или не, това е друг въпрос. Важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявената воля е тази, на която движенията са хармонични.” 21. ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО: 8 лекция от Учителя, държана на 29 ноември 1922 г., София.
към текста >>

ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО: 8 лекция от Учителя, държана на 29 ноември 1922 г., София.
Значи, щом повдигне ръцете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действува вьрху съзнанието му. Когато ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични, или не, това е друг въпрос. Важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявената воля е тази, на която движенията са хармонични.” 21. ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО: 8 лекция от Учителя, държана на 29 ноември 1922 г., София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. IІ (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 149 „Голяма наука се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават. Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща; ако е нисша, да я превърне във висша.
към текста >>

Като се каже единица, разбираме колективното.
- Аз съм тройка - Защо? - Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея. Значи, човек едновременно е единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с коию си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание.
към текста >>

Божественото съзнание, което включва в себе си всичко.
- Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея. Значи, човек едновременно е единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с коию си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. Затова, именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части.
към текста >>

В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание.
Значи, човек едновременно е единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с коию си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. Затова, именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото четири?
към текста >>

В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание.
Всички числа, с коию си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. Затова, именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото четири? - Четирите представя абсолютна мярка с която се измерват всички неща вьв видимия свят, в целия космос.
към текста >>

В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание.
Като се каже единица, разбираме колективното. Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра - Божественото и ангелското съзнание. В тройката се проявяват три центъра - Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в единицата няма деление на нещата, в нея съществува само едно сьзнание - Божествено. В двойката и в тройката, обаче, се явява деление на колективното съзнание. Затова, именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото четири? - Четирите представя абсолютна мярка с която се измерват всички неща вьв видимия свят, в целия космос. Като дойдат до четирите, кабалистите спират.” „Какво значи да се самоопредели човек като единица, като двойка, като тройка или като четворка? Кои елементи влизат в човека като единица, за да може да се самоопредели?
към текста >>

ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ: 11 лекция от Учителя, държана на 27 декември 1922 г, София.
Окултната наука е положителна, точна наука. Всяка дума в нея отговаря точно на идеята.” "И тъй, когато става въпрос за самоопределение, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, в порива на своята душа. в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава, не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите.” 23. ПРИЗНАЦИ НА ПРОЯВЕНОТО ЧОВЕШКО СЪЗНАНИЕ: 11 лекция от Учителя, държана на 27 декември 1922 г, София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 200 ÷ 205 "Такова различие съществува не само между хората от различните възрасти, но и между един и същи човек. За пример, очите на човека представят два кръга: лявото око изразява физическия свят, а дясното - духовния.
към текста >>

За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му.
В своята еволюция, човек се движи от физическия към духовния, и от духовния към Божествения свят. Ако някои се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи някоя звезда на небето, гледана от физическия свят. За ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората - той е близо до Бога. Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, кьм Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по тоя въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно - от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения.
към текста >>

Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно - от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда.
Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, кьм Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по тоя въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно - от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център. За лример, 10 ÷ 15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите указват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра.
към текста >>

Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения.
За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по тоя въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно - от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове. Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център. За лример, 10 ÷ 15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите указват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никои не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата.
към текста >>

Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система.
За лример, 10 ÷ 15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите указват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никои не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл, никой не може да бъде самостоятелен. Хората представят групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух.
към текста >>

В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух.
Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива. В центъра на всички системи седи Божественото съзнание, Божественият Дух. Които регулира всички неща в природата и живота.” „Сега ще направим едно психическо упражнение: ще си представите, че се движите с грамадна бързина и влизате в Слънцето. Ще се наблюдавате кой доде може да достигне. За това упражнение се изисква голяма концентрация на мисълта. Колцина от вас стигнаха до Слънцето? Със своята мисъл, някои стигнаха до средата на пътя.
към текста >>

Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание.
На връщане към земята, човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между земята и слънцето има разни области, разни полета, всяко, от които съдържа специални сили, енергии. Между астралния и менталния свят съществува тъй наречената „ледена” или „електрическа” област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. Бъдещата раса ще разполага с методи, чрез които ще може да впрегне това електричество за осветяване и отопляване на цялата земя. Като правите това психическо упражнение, ще бъдете концентрирани, да може не само мисълта ви да пътува, но и цялото съзнание. Тогава ще усетите две течения - едното отива от земята до слънцето, а другото се връща назад. По този начин става правилна обмяна между слънчевата енергия и вашата. Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом. Второ упражнение. Отправете ума, сърцето, духа и душата си кьм Божествения Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас.
към текста >>

ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО: 12 лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София.
Добре е да правите това упражнение, когато сте неразположени духом. Второ упражнение. Отправете ума, сърцето, духа и душата си кьм Божествения Дух, Който обхваща всичко в света и поискайте съдействие от Него за реализиране на всичко възвишено и благородно у вас. Този Дух обхваща всички съзнания, действува вътре и вън от тях. Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата земя”. 24. ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО: 12 лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние.
към текста >>

211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята.
Затова е казано в Писанието: „Духът Божий се носи по цялата земя”. 24. ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО: 12 лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието.
към текста >>

При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние.
ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО: 12 лекция от Учителя, държана на 3 януари 1923 г., София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието.
към текста >>

Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние.
II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1935, с. 211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай?
към текста >>

И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха.
София, 1935, с. 211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда?
към текста >>

Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието.
211, 220 ÷ 221, 224 ÷ 225, 230 ÷ 231 „Допуснете, че съзнанието В представя земята, а съзнанието С - месечината, която се движи около земята. При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се гладува глада?
към текста >>

Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието.
При това допуснете, че съзнанието В е възходящо състояние. Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се гладува глада? - С хляб.
към текста >>

Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си?
Определете тогава в какво състояние ще се намира състоянието С, което се движи около В, като ту се приближава, ту се отдалечава от него. Това можете математически да изчислите и ще видите, дали съзнанието С се намира във възходящо или нисходящо състояние. И тъй, когато се говори за възходящо и нисходящо състояние на съзнанието, имаме пред вид добрите и лошите разположения надуха. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието. Когато е мрачен, тъжен скръбен, той се намира в нисходящо състояние на съзнанието. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се гладува глада? - С хляб. - С какво се лекува жаждата?
към текста >>

Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от нисходящо във възходящо състояние.” „Когато съзнанието на човек минава през 12-те зодиаци, те указват върху него 12 различни влияния.
Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се гладува глада? - С хляб. - С какво се лекува жаждата? - С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от нисходящо във възходящо състояние.” „Когато съзнанието на човек минава през 12-те зодиаци, те указват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел.
към текста >>

Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи.
С какво се гладува глада? - С хляб. - С какво се лекува жаждата? - С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от нисходящо във възходящо състояние.” „Когато съзнанието на човек минава през 12-те зодиаци, те указват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога”, Следователно, стремежът към Бога ражда любовта.
към текста >>

Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния.
- С хляб. - С какво се лекува жаждата? - С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от нисходящо във възходящо състояние.” „Когато съзнанието на човек минава през 12-те зодиаци, те указват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога”, Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към първичното, към Божественото съзнание.” „Сега, всички заедно ще направим следното упражнение.
към текста >>

сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека.
- С вода. Значи, човек трябва да познава свойствата на елементите, които влизат в съзнанието му за всеки даден момент, за да може да ги превръща от нисходящо във възходящо състояние.” „Когато съзнанието на човек минава през 12-те зодиаци, те указват върху него 12 различни влияния. Значи, те внасят в съзнанието му 12 различни елементи. Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога”, Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към първичното, към Божественото съзнание.” „Сега, всички заедно ще направим следното упражнение. Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден. а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето.
към текста >>

Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към първичното, към Божественото съзнание.” „Сега, всички заедно ще направим следното упражнение.
Тъй, щото, когато изучавате числата, вие можете да изучавате всяко число поотделно, а можете да ги изучавате и колективно, в техните общи влияния. За вас е важно да знаете, че числата не са прости, мъртви знаци, но живи величини, т. е. сили, енергии, които действуват върху съзнанието на човека. В числото две имате две единици, две съзнания, които се стремят към една и съща цел. Това движение ние наричаме „стремеж към Бога”, Следователно, стремежът към Бога ражда любовта. Значи, любовта се ражда само между две души, между две съзнания, които се стремят към първичното, към Божественото съзнание.” „Сега, всички заедно ще направим следното упражнение. Ще си представите, че имате хубав, пролетен ден. а часът е около два или три сутринта и мислено ще направим разходка до Зорницата, а после до Слънцето. След това ще направим едно пътешествие и до Венера. Като свършим пътешествието, ще се върнем отново на Земята. Ще ви дам това упражнение за Слънцето, като трансформиране на състоянията ви.
към текста >>

Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание.
Ето защо, всяко упражнение трябва да се извършва с разположение и вътрешен стремеж, за да се отрази благотворно върху човека.” „Съвременните хора страдат, мьчат се, не знаят как да се справяте мъчнотиите в живота. - Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя, и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето си и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите.
към текста >>

Такова нещо представя Първичното съзнание.
- Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя, и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето си и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави.
към текста >>

Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб.
Няма по-реално нещо от тази връзка. Тя никога не се променя, и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето си и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате, да действувате.
към текста >>

Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот.
Тя никога не се променя, и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето си и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате, да действувате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени.
към текста >>

То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка.
Достатъчно е да насочите ума, сърцето си и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате, да действувате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора.
към текста >>

Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите.
Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате, да действувате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора. Докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща заради нея.
към текста >>

Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави.
Такова нещо представя Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече светлина, повече живот.” „От всичко казано досега, задръжте в ума си следната мисъл: В света съществува само една връзка. Тя е връзката с Божественото съзнание, която е в сила да помогне на всички хора, на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Следователно, каквото да се случи в живота ви, дръжте в ума си мисълта, че вие имате връзка с Божественото съзнание, което при никакви условия в живота няма да ви изостави. Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате, да действувате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора. Докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща заради нея. Щом партията им отслабне, и те изгубват силата си.
към текста >>

Значи, докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили, всичко да направи.
Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате, да действувате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора. Докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща заради нея. Щом партията им отслабне, и те изгубват силата си. Значи, докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили, всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота.” 25. ГОРДОСТ И ТЩЕСЛАВИЕ: 15 лекция от Учителя, държана на 24 януари 1923 г., София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София.
към текста >>

Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание.
Само при участието на тези три сили. ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; сияйте на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят, и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? - Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение задни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота. Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите”, някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят, какво е предназначението им. - Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете.
към текста >>

Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание.
Как ще се познават един други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, които прилича на физическото тяло. - Това са думи само. Вие не знаете още, какво представя двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. За пример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (- Как можем да различим времето и пространството?) - По интензивността на движението (диаметърът - времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т. е. излизането му като душа от Божественото съзнание.
към текста >>

излизането му като душа от Божественото съзнание.
Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. За пример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (- Как можем да различим времето и пространството?) - По интензивността на движението (диаметърът - времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т. е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представя единица, те някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото сьзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете.
към текста >>

Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен.
Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. За пример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (- Как можем да различим времето и пространството?) - По интензивността на движението (диаметърът - времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т. е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представя единица, те някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото сьзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
към текста >>

Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание.
Долината представлява доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината - доброто. Значи, там. дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.” „И тъй, Слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя великия принцип, които дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите - любовта на човека към ближните.
към текста >>

Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.” „И тъй, Слънцето е емблема.
В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината - доброто. Значи, там. дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.” „И тъй, Слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя великия принцип, които дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите - любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, Луната - човекът, звездите - неговите ближни.
към текста >>

И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето сльнце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна.
Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната, и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите, и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трпбва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето сльнце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл. Със зададената тема „Предназначение на Слънцето, Луната и звездите” имах предвид да помислите не само вьрху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви каже, че то действува благотворно върху растенията.
към текста >>

Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.” „Когато Божественото съзнание присъствува, доброто се проявява навсякъде.
Когото запитате за слънцето, ще ви каже, че то действува благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цьфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпроса, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.” „Когато Божественото съзнание присъствува, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъствува, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъствува, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория – луната. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дьлбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
към текста >>

Където Божественото съзнание присъствува, там е денят на живота.
Ако се зададе въпроса, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.” „Когато Божественото съзнание присъствува, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъствува, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъствува, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория – луната. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дьлбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него.
към текста >>

Където Божественото съзнание отсъствува, там е нощта на живота.
Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.” „Когато Божественото съзнание присъствува, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъствува, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъствува, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория – луната. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дьлбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
към текста >>

В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.” „Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него.
То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.” „Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.
към текста >>

Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте.
Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, каго проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен”. С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. За това, обаче, се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.” 27. РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ: 19 лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. II.
към текста >>

За това, обаче, се изисква будно съзнание.
В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, каго проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен”. С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. За това, обаче, се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.” 27. РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ: 19 лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. II. София, 1936, с.
към текста >>

Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.” 27.
Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, каго проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен”. С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. За това, обаче, се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.” 27. РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ: 19 лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. II. София, 1936, с. 82 ÷ 83, 98 ÷ 99 „Човек се отличава от животните, освен по теглото на главния и гръбначния си мозък, още и по формата и големината на лицето.
към текста >>

159 ÷ 161, 164 ÷ 165 „Човешкото съзнание не се явява кога и да е, в точно определена година, в точно определен месец, ден.
Ако сте внимателни и разумни, добре ще ликвидирате с кармата си и ще влезете в дихармата. Ако не сте внимателни и разумни, кармата ще ви завлече.” 30. НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД: 23 лекция от Учителя, държана на 4 април 1923 г., София, - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. ІІ. София, 1936, с. 159 ÷ 161, 164 ÷ 165 „Човешкото съзнание не се явява кога и да е, в точно определена година, в точно определен месец, ден. час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен.
към текста >>

Това съзнание се явява на определено място в пространството.
НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД: 23 лекция от Учителя, държана на 4 април 1923 г., София, - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. ІІ. София, 1936, с. 159 ÷ 161, 164 ÷ 165 „Човешкото съзнание не се явява кога и да е, в точно определена година, в точно определен месец, ден. час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време.
към текста >>

Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява.
II (1922 ÷ 1923), т. ІІ. София, 1936, с. 159 ÷ 161, 164 ÷ 165 „Човешкото съзнание не се явява кога и да е, в точно определена година, в точно определен месец, ден. час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит.
към текста >>

Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата.
София, 1936, с. 159 ÷ 161, 164 ÷ 165 „Човешкото съзнание не се явява кога и да е, в точно определена година, в точно определен месец, ден. час, в точно определена минута и секунда. Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч.
към текста >>

Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време.
Това съзнание се явява на определено място в пространството. Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение.
към текста >>

За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит.
Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня.
към текста >>

Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение.
Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо?
към текста >>

От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня.
За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години.
към текста >>

Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено.
Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е.
към текста >>

И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо?
Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки.
към текста >>

- Защото съзнанието се преражда на всеки седем години.
От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество.
към текста >>

Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е.
Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие.
към текста >>

направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си.
Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч.
към текста >>

Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие.
Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания. Следователно, когато възвишените същества проектират своите мисли, те се разпространяват като слънчеви лъчи и огряват душите.
към текста >>

Само онзи може да схване живота, които светлината носи, у когото съзнанието е пробудено." 31.
Чрез своите мисли, чувства и желания, тия същества се стремят да повдигнат всички хора, всички живи същества на земята, които от тяхно гледище, минават за мъртви. И тъй, за да се обновите, ставайте всяка сутрин рано да възприемете първия слънчев льч. Той носи в себе си светли, възвишени мисли. Ще кажете, че лъчите на светлината не са нищо друго, освен трептения, колебания на етера. Вярно е, че светлината представя трептения, вибрации, но тези трептения носят живот. Само онзи може да схване живота, които светлината носи, у когото съзнанието е пробудено." 31. ЖИТНОТО ЗЪРНО: 24 лекция от Учителя, държана на 11 април 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. ІІ (1922 ÷ 1923), т. II. София, 1936, с. 182 ÷ 183 „Като станете сутрин, не бързайте да започнете работа.
към текста >>

Свьржете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си.
Измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си кьм центъра на земята, да възприемете нейните енергии. После, отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т. н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва кьм Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свьржете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които, покрай своята велика задача, да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделели част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към Слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената, на цветята, докато са заровени в пръстта.
към текста >>

Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, които работят за вашето повдигане.
После, отправете тези енергии към центъра на Слънцето. След това пак отправете мисълта си към центъра на земята и т. н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва кьм Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свьржете се с Неговото съзнание и благодарете Му не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумни същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които, покрай своята велика задача, да ръководят съдбините на цялото човечество, са отделели част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. Така постъпват и цветята. Цъфтенето на цветята не е нищо друго освен благодарност, признателност, която те отправят към Слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената, на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче, след като поникнат, след като се покажа на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействували в тяхното развитие.
към текста >>

- подсъзнанието; С - съзнанието; С1.С1.
Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения центьр и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него, не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окрьжността, на който се намират следните центрове: С.С. - свръхсьзнанието; П.С. - подсъзнанието; С - съзнанието; С1.С1. - самосъзнанието. Значи, всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде във самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи.
към текста >>

- самосъзнанието.
Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него, не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окрьжността, на който се намират следните центрове: С.С. - свръхсьзнанието; П.С. - подсъзнанието; С - съзнанието; С1.С1. - самосъзнанието. Значи, всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде във самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания.
към текста >>

Значи, всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде във самосъзнанието.
Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окрьжността, на който се намират следните центрове: С.С. - свръхсьзнанието; П.С. - подсъзнанието; С - съзнанието; С1.С1. - самосъзнанието. Значи, всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде във самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и ще излиза от него.
към текста >>

Помнете съществената мисъл, всяка ваша нереализирана мисъл отива най- напред в Божественото свръхсъзнание, оттам слиза в подсъзнанието, после в съзнанието.
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някои път се движи много бързо, някои път много медленно, много бавно. Помнете съществената мисъл, всяка ваша нереализирана мисъл отива най- напред в Божественото свръхсъзнание, оттам слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. Оттук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот”. „И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някои от вас, да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в божественото сврьхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки С и С1.С1. ще се съберат в точка А и поезията ще дойде.
към текста >>

Оттук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот”.
Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някои път се движи много бързо, някои път много медленно, много бавно. Помнете съществената мисъл, всяка ваша нереализирана мисъл отива най- напред в Божественото свръхсъзнание, оттам слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. Оттук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот”. „И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някои от вас, да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в божественото сврьхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки С и С1.С1. ще се съберат в точка А и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят.
към текста >>

Когато една мисъл е била в божественото сврьхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки С и С1.С1.
Туй колело се движи с различна бързина: някои път се движи много бързо, някои път много медленно, много бавно. Помнете съществената мисъл, всяка ваша нереализирана мисъл отива най- напред в Божественото свръхсъзнание, оттам слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. Оттук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот”. „И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате. Аз бих желал някои от вас, да разработи това колело, да го тури в движение. Когато една мисъл е била в божественото сврьхсъзнание и слезе в подсъзнанието, ще стане едно движение на съзнанието и самосъзнанието, при което тия две точки С и С1.С1. ще се съберат в точка А и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо.
към текста >>

Следователно, от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието, трябва да има едно движение към живата точка.
ще се съберат в точка А и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в Божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в Божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо. Следователно, от двете страни на този кръг, от съзнанието и самосъзнанието, трябва да има едно движение към живата точка. А за да може едно желание или една мисъл да се реализира веднага.” 35. ТВЪРДОСТ, СМЕЛОСТ И ИЗПЪЛНИТЕЛНОСТ: 7 лекция от Учителя, държана на 25 ноември 1923 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. ІІІ (1923 ÷ 1924), т. I, София, 1926,с.
към текста >>

Такова трансформирате става и в човешкото съзнание.
В пространството има ред трансформатори, пред които слънчевата светлина като минава, претърпява известно видоизменение и после пада върху предметите като приятна, благотворна топлина и светлина. Ако слънчевата светлина се възприемаше тъй, както иде направо от слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнеше на пътя си. Не мислете, че слънцето е много снизходително към вас.” „Както виждате, в числата има разнообразие. Те са сили, които са се трансформирали от едно състояние в друго. Единицата е първото проявпение на тия сили; 4-те е второто проявление, а 7-те - третото проявление. Такова трансформирате става и в човешкото съзнание. Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка после по-гъста, и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гъста и по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват.” 36. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА: 8 Лекция от Учителя, държана на 1 декември 1923 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), т. I. София, 1926, с.
към текста >>

Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка после по-гъста, и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гъста и по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват.” 36.
Ако слънчевата светлина се възприемаше тъй, както иде направо от слънцето, тя би разтопила всичко, което срещнеше на пътя си. Не мислете, че слънцето е много снизходително към вас.” „Както виждате, в числата има разнообразие. Те са сили, които са се трансформирали от едно състояние в друго. Единицата е първото проявпение на тия сили; 4-те е второто проявление, а 7-те - третото проявление. Такова трансформирате става и в човешкото съзнание. Материята, през която е минавало съзнанието, по-рано е била по-рядка после по-гъста, и колкото е слизало по-надолу, ставала все по-гъста и по-гъста, докато най-после се проявили формите, които днес съществуват.” 36. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА: 8 Лекция от Учителя, държана на 1 декември 1923 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), т. I. София, 1926, с. 131 ÷ 132 „Носът и челото в човека представляват два отделни свята.
към текста >>

77. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Пътят на свободните носи за обикновените хора само страдание, а за ония, за които Е - съзнание за изпълване задачата на живота.
Той учи и работи - и за себе си, и за ония, които смята за свое отражение във вечния живот - свои братя, околните (близките). Радостта да пръсне светлината, която е придобил - е пътеката на Свободния. Но той бисери на свини не хвърля! Насилието, откъдето и да иде то - нито следва, нито му става проводник. Свободата отвън е резултат на неговата вътрешна свобода: има роби свободни, има и «свободни» - роби! Пътят на свободните носи за обикновените хора само страдание, а за ония, за които Е - съзнание за изпълване задачата на живота. Няма добро дърво, което да дава лош плод. Ако го има в тебе, ще го видиш и вън - и доброто, и лошото. Но ако има лошото (значи по-низш живот), не го осъзнавай, за да не привличаш енергии в тия низши области и кръв в низшите центрове на мозъка - и с това да го подхранваш. Отношенията може да се установят със словоборства и логика - резултатът е страх пред по-силния, методът е все пак насилието, макар и само умствено. По-добре е да оставиш противника си да направи погрешка, проявявайки своето «знание», а му помогни с твоето знание да я поправи - резултатът ще бъде уважение.
към текста >>

А след това и химически чистото - другояче казано: единство на материята и единство на съзнанието - това е чистота.
Но ако можеш да вдъхнеш любов към тебе - тогава се учи с жажда и се придобива не само знание, но и сила. Това, което мислиш - поддържаш го с психичните си сили. А ако се бориш с него - усилваш го в себе си. Говори се често за чисто. Не само физическата чистота е, което трябва да се разбира, а и чистота - без примеси - чисто жито - без къклица! А след това и химически чистото - другояче казано: единство на материята и единство на съзнанието - това е чистота. Но и всеки ден може да бъдеш чист, сиреч чиста плака, която е готова всеки нов ден да фотографира - да се не смесват изображенията - старото знание да ти не бърка да възприемеш обективно новото, което ти носи денят, за да не се роди противоречието в тебе. Във всеки момент извира вода нова - и всеки момент светът има нещо ново - него пий! Когато искаш да се очистиш, т.е. да добиеш единство, съедини се с гово-ривший ти (когото почиташ и обичаш) и ако при това се яви втори противен глас - не си чист, сиреч, единен. Нечистотии в света има много, но ако мислиш за тях - склад на нечистотии ще станеш.
към текста >>

Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви.
В същия свят живеят всички - и конят, и шопът, и професорът, и детето, и Учителят, но не виждат еднакво и едно и също! Всички само откриват... това, което вече съществува. Виждането зависи от това, което си ти сам. Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист. Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап. Изпълненият с Божествени идеи реализира духовния живот и живее вечно в душите на другите. Това са светиите.
към текста >>

Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап.
Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист. Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап. Изпълненият с Божествени идеи реализира духовния живот и живее вечно в душите на другите. Това са светиите. При това нека живението не се разбира метафизично или символично, а напълно реално. * Когато някой е ръководен и еволюцията му - ускорена, в този процес се очертават «добри» и «лоши» страни. Така Соломон мина през еволюцията на (Саул) - Павел.
към текста >>

Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна.
При това нека живението не се разбира метафизично или символично, а напълно реално. * Когато някой е ръководен и еволюцията му - ускорена, в този процес се очертават «добри» и «лоши» страни. Така Соломон мина през еволюцията на (Саул) - Павел. В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му. Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна. 2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота. Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение.
към текста >>

Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота.
В Павел, който си остана раздвоен между себе си и Христа, последният взе надмощие, но и собственият Павлов живот остана и той постоянно се оплакваше от това раздвоение, което си остана и в цялата му послешна работа - покрай християните се явиха и «павликяни». Което беше вътре в него, изяви се и вън, въпреки желанието му. Заедно с растенето на съзнанието расте и познанието на света, но отношението между тия две величини си остава величина постоянна. 2/4 = 20/40 = 200/400 Два начина за придобиване знания има: чрез ума - учение; чрез вътрешно възприятие - интуиция: сади нещата в себе си и изникналото ще разбереш! Измени начина на живота си, ако не си доволен - и ще имаш други резултат. Например: Казвай всеки ден на себе си с постоянство, че искаш чистота и остави тази дума да работи вътре в твоето съзнание, за да се яви желанието за чистотата, а не само като една дума, чрез която се дава заповед за чистота. Винаги прави това, което знаеш, еднакво съвестно, за да стане дейността ти израз на външно и вътрешно единство. Да ставаш в нещо небрежен, «защото и така може», е падение. Навикът да работиш небрежно е по-страшен, отколкото да не знаеш да работиш никак - в последния случай винаги може да се научиш, но не винаги от лошото и небрежно работене може да се откажеш. Мярката на една култура за всичките времена винаги е било начин, по който человеците са се отнасяли към проявата на Божественото - Любовта, и тия, които са я носили. В истинските окултни школи на живота няма място за особено мнение.
към текста >>

Когато едно съзнание е будно, то ще знае, че те съществуват, ще ги търси и ще ги съчетае, за да има най добър хляб - това е Божественият план - най-хубавото, най-доброто в момента.
От хиляди години свещеници на всички народи четат Евангелието - и светът си остава същият. Но в момента, от който ти решиш и направиш нещо тъй, както Христос го е казал и направил - животът ти ще се промени и ти сам ставаш друг! Божественото е вложено в човека и от него се иска само да му даде път, да му стане проводник. Как? Как ще се познае кое е именно Божественият план в даден момент, за да му стане човек проводник? Нека си послужим в случая с един прост пример за изяснение: В една държава, на едно място може да има най-добро брашно, а на друго - най-добър майстор. Когато едно съзнание е будно, то ще знае, че те съществуват, ще ги търси и ще ги съчетае, за да има най добър хляб - това е Божественият план - най-хубавото, най-доброто в момента. Ако се задоволим само с хубавото брашно и лош (обективно) майстор, то работата ще стане смесена. Ако ли се вземе само идеята за хляба, а брашното и майсторът са каквито и да се случат, тогава това е човешка работа. Тъй че Божественото не е нещо абстрактно, а най-реалното възможно в дадения момент, но трябва да се види. А когато не се вижда, да се вярва на тия, които го виждат. Божественото е най-красивото, най-устойчивото, най-доброто.
към текста >>

Но ако ти се бориш с любов, за да освободиш от невежеството противника си - това е друго съзнание.
Който доказва, че е силен - не е силен. Отрицателното, което виждаш, е помощта, която искат от твоята Любов! Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта. Когато си в пътя, определен за тебе, ти се чувстваш най-задоволен вътрешно, макар че условията отвън може да изглеждат като най-неблагоприятни. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствието от победата на по-силния над по-слабия - макар само в един диспут, - то е едно решение, една цел. Но ако ти се бориш с любов, за да освободиш от невежеството противника си - това е друго съзнание. Ако всеки би бил длъжен той лично да изпълнява предварително съветите, които дава на другите, навярно хората тогава съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил. Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го не желаем, то и другояче ни изглежда. Истината може да се казва само дотолкова, доколкото хората имат любов да я слушат - инак ще се разбягат. «Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми» - ще се разбягате.
към текста >>

Не са важни имената, с които ще ги наречем - важно е, че съзнанието съществува.
Може би скоро няма да стигнат. Тия, които гледат небето, ако са половината, другата половина ще се разположи по-удобно на земята. Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи. Естеството на човека мъчно се превъзпитава. А в основата на своя живот и съществуване човека го възпитават сили, които са вън от човешките и са го формирали. Не са важни имената, с които ще ги наречем - важно е, че съзнанието съществува. То не може да се подпушва. Трябва да му се даде ход и канализира. По-добре е едно учение, което отрича всички религии, но носи светлина и знание и е в унисон с науката, като я само разширява. Преди две години една сутрина дойде един стражар от едно близко село, да пита нещо. Той ме видя из прозореца и много предизвикателно викна: - Хей, колега, я ела тук!
към текста >>

Нещастието на съвременното Християнство е там, че то свързва съзнанието на хората с разпятието, а не с възкресението Христово.
Ако едно математическо предложение не е израз на реални отношения, как тогава се покрива една действителност с математическата формула, т.е. как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително? И може ли една наука, която се базира върху недоказани предложения, да доказва всичко друго? Ами защо тогава да не е научна и аксиомата «Бог», с която тоже може да доказваме всичко друго? Отношенията на нереалности не може да се покрият с изводи, които покриват реалности. Нещастието на съвременното Християнство е там, че то свързва съзнанието на хората с разпятието, а не с възкресението Христово. Разпятието е кулминацията на тъмните сили, възкресението е истинският център на Християнството, същина и основа. Разпятието е предговорът. Възкресението - съдържанието. Сегашните християни разбират добре страданието и го опитват постоянно, но възкресението за тях е още чудо, а не реалност, не необходимост, не неминуем стадий, който трябва да изживеят, за да се приближат и влязат в пътя Христов. Всички сега говорят 360 дни за разпятието и само 1-2 дни - за възкресението.
към текста >>

Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието.
В перспектива и единият, и другият се виждат еднакво, а по същина съдържат две противоположни идеи. Паралелните линии се виждат пресечени, а и пресечените се виждат тоже пресечени. Тогава? Това виждане зависи от устройството на нашето око, което пък дава материал за нашата психика. И тогава ние виждаме сфери и мислим за конеч-ността, затвореността на един свят, когато той може да е отворено на всички страни пространство. Така, ако си представим две безкрайно големи плоскости паралелни, тогава, където и да сме между тях, ще виждаме все сфери или сфероиди, елипсоиди, но все «затворено» пространство. Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието. Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното. Обича, който слуша. И който слуша - обича. Смирението е пътят към Истината. Към Твореца на всичко, Който е истина, ние може да се приближим само отдолу нагоре, т.е.
към текста >>

Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното.
Паралелните линии се виждат пресечени, а и пресечените се виждат тоже пресечени. Тогава? Това виждане зависи от устройството на нашето око, което пък дава материал за нашата психика. И тогава ние виждаме сфери и мислим за конеч-ността, затвореността на един свят, когато той може да е отворено на всички страни пространство. Така, ако си представим две безкрайно големи плоскости паралелни, тогава, където и да сме между тях, ще виждаме все сфери или сфероиди, елипсоиди, но все «затворено» пространство. Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието. Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното. Обича, който слуша. И който слуша - обича. Смирението е пътят към Истината. Към Твореца на всичко, Който е истина, ние може да се приближим само отдолу нагоре, т.е. чрез смирението.
към текста >>

Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка.
И една краставица по заповед не може да порасте, ако се не посади добре и не изчака времето й, а сега има хора (които искат да минат за държавници и умни!), които искат народ да преобразуват с една... писмена заповед... Стълкновенията може да стават само когато хората се намират в една плоскост. Но ако си в друго ниво, не може да те засегнат («кротък и смирен» или по-възвишен). Ако любимият ти е край тебе, защо ще ти е портретът му? Ако познаваш Бога и Той е при и в тебе, портретите Му защо ти са потребни? Ако, когато вземеш надмощие в каквото и да е поле, ти изпитваш радостта на победителя - на погрешен път си. Защото в истинския Божествен свят победителят и победеният са едно - и само недостатъчната светлина на съзнанието им тука, долу, ги е поставила един срещу други, както в тъмнината двамата родни братя може да не се познаят и да станат жертва на погрешка. Важно е да се премахне желанието за нещо, а не да се воюва с резултатите (последиците) на нашите желания. Ако искаш да измениш формата на хляба, измени тая на тестото. Миналото трябва да знаеш - то е формата. Сегашното трябва да разбираш - то е съдържанието. Бъдещето трябва да вярваш - то е принципът, идеята.
към текста >>

Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации.
Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса. Младежите по-добре разбират общочовешкото, отколкото националното, защото те имат поривите, а бащите - опитността на действителността; оттам конфликтите помежду им. Чрез ума се работи и учи, но не може да се обича. Отделяй злото от човека. Изобличавай злото, но обичай човека!
към текста >>

Събуденото съзнание проектира навън.
Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила. В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр. Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема).
към текста >>

Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния).
В себе си човек има «вълци», «котки», «кучета», «змии» (лъжа) и пр.; ако ги обладае, опитоми или завладее - той ще има силата им на разположение, но като действува разумно, за да му останат приятели. Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр. Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе.
към текста >>

А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му.
Ако, напротив, се бори с тях и ги озлоби, вместо помощ, те ще станат като куче, което всякога може да го захапе. като кон, който може да го ритне и прехвърли колата и пр. Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено.
към текста >>

Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието).
Външното е първом в човека вътре, а после става външно. Събуденото съзнание проектира навън. Това звучи като парадокс за тия, които твърдят, че ние живеем чрез сетивата си, а не мислят, че едновременно чрез окото може да влизат хиляди видове лъчи, но ние схващаме само тия, за които сме готови чрез нашето съзнание (например окото на детето и на възрастния). А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено. Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо!
към текста >>

Ученият географ обективно изучава нещата и личните си впечатления задържа като второстепенен елемент в своето съзнание.
Ако действителността около тебе не задоволява, движи се, тя ще се измени. Движението изменя перспективата. Не се спирай върху своите състояния, а върви в Пътя - изпълнявай волята Божия, и всичко ще се промени. Върви и където ти хареса пейзажът - спри се; където не - бързай, но мисли и за разписанието, което трябва де спазваш. Но докато държиш на приятните и неприятни пейзажи - ти си само любител екскурзиант. Ученият географ обективно изучава нещата и личните си впечатления задържа като второстепенен елемент в своето съзнание. Който иска да не страда, да отхвърли мисълта, която му докарва страданието. Мислиш, че някой те лъже и затова страдаш. Отхвърли тая мисъл от ума си, тури друга мисъл на нейното място - и страданието, като следствие от тая мисъл, отхвърлена вече, ще изчезне. Някои имат обичай да казват: Всичко добро. Това не може.
към текста >>

да се работи с любов и по свобода - всеки със съзнание да отдава силите си за общото благо, без и да помисля дори, че това ще му да даде някакви права или привилегии.
Не са важни погрешките, които се изживяват и които главно виждат хората, а оная опитност, която се придобива; развитието на живота, което се манифестира и което, постепенно растящо в своята широчина и дълбочина, най-после ще донесе и благата, за които човешката душа жадува. Комунистите искат да разпределят богатствата, ноте не ги отричат. Те ги смятат като резултат на заграбен труд. И това е право, но донякъде - не е само трудът на работника там! Но тоя въпрос ще се разреши, когато вместо труда дойде работата, т.е. да се работи с любов и по свобода - всеки със съзнание да отдава силите си за общото благо, без и да помисля дори, че това ще му да даде някакви права или привилегии. Учителят, от който може да учиш, той е твоят Учител; изворът, от който можеш да пиеш - той е изворът за тебе! Но имало някъде си по-велики учители - и така да е, пак този, твоят, ще те заведе там - той по-добре ги и знае. Ако идеш без него, ти нищо няма да разбереш, нито тебе ще разберат. А Учителят ти по-добре знае какво ти трябва и може да ти го даде. И тъй - намерете Учителя си!
към текста >>

78. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Да влезеш в положението на другия, значи да разшириш възможностите на съзнанието си, т.е.
И Христос говореше за кръст, но за кръст вътрешен, да се самопожертваш за другите и носиш техните грехове... А сега носят кръстовете си отвън. И колко малки са кръстчетата им... Възкресението е символ и основа на новия живот, който Христос донесе на земята и който победи смъртта! На старобългарски «съдя», «посъди» има смисъла да дадеш съвет, да поставиш някому ума на мястото - «Посъди щерка си да не прави тия работи.» Може би излиза от санскритската дума «сат» - истина. Може би и оттам е и садя - давам условия на нещо да расте. А сега от «съдя» са направили синоним на наказание. Да влезеш в положението на другия, значи да разшириш възможностите на съзнанието си, т.е. да влезеш фактически в колективния живот и съзнание. Със слънцето и на северния полюс е топло, без него и в Африка може да е студено. С Бога навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота. Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми. Дойде радиото, и за слушателите то замени всички тия инструменти с един вибратор, който имитира звука на всички.
към текста >>

да влезеш фактически в колективния живот и съзнание.
И колко малки са кръстчетата им... Възкресението е символ и основа на новия живот, който Христос донесе на земята и който победи смъртта! На старобългарски «съдя», «посъди» има смисъла да дадеш съвет, да поставиш някому ума на мястото - «Посъди щерка си да не прави тия работи.» Може би излиза от санскритската дума «сат» - истина. Може би и оттам е и садя - давам условия на нещо да расте. А сега от «съдя» са направили синоним на наказание. Да влезеш в положението на другия, значи да разшириш възможностите на съзнанието си, т.е. да влезеш фактически в колективния живот и съзнание. Със слънцето и на северния полюс е топло, без него и в Африка може да е студено. С Бога навсякъде е добре; без Него, и при най-добрите други условия, се чувствува празнота. Имаме цигулка, пиано, пение, разни инструменти, разни форми. Дойде радиото, и за слушателите то замени всички тия инструменти с един вибратор, който имитира звука на всички. Агрегатните състояния и качествените различия на материята - това са само разни степени вибрации.
към текста >>

Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост.
Но ония, които изучават многообразието на формите, никога няма да имат същественото знание, понеже формите в света са като листите на дървото - приличат си и все пак се различават. И после падат и нови растат... По-постоянни са клончетата, но и те се изменят, че и цялото дърво расте... Същественото е пътят, а не долините или хълмовете, по които той минава. Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева. Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към Бога, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки. Онзи, който е чел Словото, и онзи, който е «изял» Словото, се различават. Който е «изял» Словото, той има силата, която То съдържа. Природата е майка, а не враг.
към текста >>

Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към Бога, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки.
Те създават само състояния на лесно, приятно или трудно. Тъй и радостите и скърбите са състояния, а не самият живот. Процесите в природата следват своя път и създават една действителност. Но понятията на хората са объркани, често несъответни и те създават противоречията и разместват в съзнанието ни процесите, които са в тяхна зависимост. Първият идол в света беше Ева. Бог направи човека сам, за да мисли за Твореца си, а той, като видя, че животните имат другари, поляризира се надолу вместо нагоре - сведе грижите си и съзнанието си вместо към Бога, към Ева - и всичко след това тръгва наопаки. Онзи, който е чел Словото, и онзи, който е «изял» Словото, се различават. Който е «изял» Словото, той има силата, която То съдържа. Природата е майка, а не враг. И ако съдбата ни тури наглед някои препятствия, тя прави това само зада събуди, като реакция, някоя изоставена или неподозирана наша способност или дарование. Учителят учи хората да гледат и мислят, когато фактите говорят.
към текста >>

Но по-скъпо от това е свободата да се ползуваш от тия блага, еволюцията на съзнанието в обществения ред на неговите единици, ролята на индивида в колективитета - по тоя начин ще се подигне цялото ниво на обществото, а не само тия, които водят.
И не се радват, че са решили правилно задачите си, а че като са писали 5 х 6 = 60, мислят, че ще получат 60 ореха или 60 ябълки от живота... А не помислят, че като им проверят задачите, ще бъдат посрамени и изобличени: посрамени в невежество, изобличени в лакомия - ламтеж за онова, което не им се припада. Странно е, че днес Богуслужението става само в църквите, храмовете... когато Богослужението и животът трябва да са едно! Сега е време и мода на диктатури. А те са най-старата форма на управление. Не само физичното благоденствие е цел в живота - физическото благоденствие може да се създаде и на една свиня. Но по-скъпо от това е свободата да се ползуваш от тия блага, еволюцията на съзнанието в обществения ред на неговите единици, ролята на индивида в колективитета - по тоя начин ще се подигне цялото ниво на обществото, а не само тия, които водят. Диктатори е имало под разни имена всякога! И дворецът без свобода става затвор! Всяко нещо, което е по-справедливо от съществующето, е ново. Стойността на златната статуя не е само в материала, от който тя е направена - това е само твърде малка част от нейната стойност. Та и ний, човеците, имаме стойност не поради материалите, от които сме направени, а поради големите божествени идеи и ценности, чиито носители се явяваме.
към текста >>

Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание.
Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път. Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда... Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения. Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш. Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание. Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени. Говорят за логика. Но има много видове логики.
към текста >>

Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен.
» Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също. Но за да стане пеперуда, тя трябва да влезе в гроба (какавида), да изгуби всичкото «гъсенишко» и да излезе за нов живот - тоя на пеперудата. Но гъсеницата това не знае - знае го човекът. Същото е и с човека.
към текста >>

цялостната им организация, пак избягва от съзнанието им.
Но да оправяш света, който Бог е направил, е безумие. Достатъчно е ако ний оправим нашия си собствен свят... Мнозина учени мислят, че знаят повече от Христа и се усмихват снизходително, когато четат в Евангелието, че демони и духове обсебили някого. И имало е време, когато на същите или подобни «учени», ако им кажеше някой, че в човека и света има едни малки микроби, които правят много пакости, те, неможещи да ги видят, също биха се смели. Но сега вярват, защото с микроскоп ги видяха. Но и сега те не са видели освен частичното - микробите - клетките на тия «демони», «духове» и пр., а цялото, т.е. цялостната им организация, пак избягва от съзнанието им. Те виждат колелцата, но не виждат «часовника», защото часовникът е пак колелца, но съединени посредством една обединена около една цел идея, която не е от категорията на колелцата, а от тая на цялото. И сега те само констатират известни микроби, без и да помислят, че всичките образуват нещо цяло, организирано цяло, а не само куп клетки, без никаква връзка помежду им. То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя. Нашата «научна мисъл» обединява известни факти в «причина» и «следствие», които могат да бъдат обединени по още хиляди начини и да ни дадат невъобразимо различни и особени резултати: «свойства», «явления», «закони». Ние знаем много малка част от възможностите на природата.
към текста >>

То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя.
Но сега вярват, защото с микроскоп ги видяха. Но и сега те не са видели освен частичното - микробите - клетките на тия «демони», «духове» и пр., а цялото, т.е. цялостната им организация, пак избягва от съзнанието им. Те виждат колелцата, но не виждат «часовника», защото часовникът е пак колелца, но съединени посредством една обединена около една цел идея, която не е от категорията на колелцата, а от тая на цялото. И сега те само констатират известни микроби, без и да помислят, че всичките образуват нещо цяло, организирано цяло, а не само куп клетки, без никаква връзка помежду им. То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя. Нашата «научна мисъл» обединява известни факти в «причина» и «следствие», които могат да бъдат обединени по още хиляди начини и да ни дадат невъобразимо различни и особени резултати: «свойства», «явления», «закони». Ние знаем много малка част от възможностите на природата. Например цинк и въглен с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето. Но дали те са единствените и съществените? Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?...
към текста >>

Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?...
То е все едно да се набутва козината на едно животно, да се определя цветът и дължината, видът и пр., ограниченото, а да се не вижда животното, което образува тая козина, благодарение само на ограниченото съзнание на наблюдателя. Нашата «научна мисъл» обединява известни факти в «причина» и «следствие», които могат да бъдат обединени по още хиляди начини и да ни дадат невъобразимо различни и особени резултати: «свойства», «явления», «закони». Ние знаем много малка част от възможностите на природата. Например цинк и въглен с нишадър като турим, казваме, че се образува ток, който кара звънец да дрънка, но нищо не виждаме от тия вътрешни отношения, а констатираме само външни факти с известна последователност във времето. Но дали те са единствените и съществените? Или те са само най-близките до нашето съзнание, или до оная амплитуда на сетивни възможности, с които разполага нашето развитие в дадена епоха?... И дали последователността във времето на два процеса е и причинна връзка, или се намираме само при съвпадение на факти, които ние временно свързваме в едно? Еднообразни движения на лъка може при все това да дават начало на различни звукове. Или например: щом стане 12 часът, фабриките почват да свирят, но часовникът не може да се сметне за причината на това свирене, защото часът може да сочи 12, без да свирят (празник, например). А обратно може да се случи: без да е 12, да свирят - пожар, например. Не сме ли и ний тъй обединили съвършено странични факти в нашата съвременна наука, а сме пренебрегнали хиляди други още възможни и които на по-ограничените се струват да нямат нищо общо помежду си.
към текста >>

Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си.
И ако хората сега не вярват, то е защото само им говорим. На делата, на фактите вярват и най-големите материалисти и безверници... Аргументира се и се доказва лъжата, а истината се живее и опитва. Свободата без обич е началото на злото. Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата. Та, и духовните хора са малко, но без тях в голямата държава би било тъмнина. Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си. Колко много нещастия в света стават само за едно парче омирисано месо!... От Бога ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш! Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си. Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони. Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее.
към текста >>

Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си.
Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата. Та, и духовните хора са малко, но без тях в голямата държава би било тъмнина. Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си. Колко много нещастия в света стават само за едно парче омирисано месо!... От Бога ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш! Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си. Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони. Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода. А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога. «Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината.
към текста >>

А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога.
От Бога ще молиш, от себе си ще искаш, а на хората ще помагаш! Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си. Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони. Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода. А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога. «Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината. Символично бихме могли да изобразим това така: Значи, в крайното си развитие се приближават и сливат в абсолютността. Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт). Германецът иска да му заповядат; французинът - да го увлекат; англичанинът - да го убедят, и тогава действува. А българинът?
към текста >>

«Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината.
Днес човек трябва да работи с индивидуалното, колективното и универсалното съзнание, ако иска да реши правилно задачите си. Най-смешно ми се вижда, когато хора уж просветени искат да правят добро, да дават свобода... чрез закони. Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода. А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога. «Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината. Символично бихме могли да изобразим това така: Значи, в крайното си развитие се приближават и сливат в абсолютността. Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт). Германецът иска да му заповядат; французинът - да го увлекат; англичанинът - да го убедят, и тогава действува. А българинът? Той иска да го убедят като англичанина, да го увлекат като французина и чак тогава да му заповядат - инак си остава на особено мнение.
към текста >>

Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт).
Злото става всеки ден без всякакви закони и даже въпреки Всякакви закони, които запрещават кражби, убийства и пр., а умниците чакат... чакат закони, за да направят нещо добро или получат свободата си... Това са «културни» абсурди, но няма кой да им се смее. Всички «умни» съвременници воюват за тия прави закони и чакат оттях свобода. А свободата е в съзнанието на човека, в съзнателната му връзка с Бога. «Злото и доброто» са начини на схващане, полюси на диференциация, които служат да разширят «амплитудата», «обема» на човешкото съзнание и по този начин да го доведат до Единството, което е и същината. Символично бихме могли да изобразим това така: Значи, в крайното си развитие се приближават и сливат в абсолютността. Тази крива линия на съзнанието я вземам, защото ние, человеците, не можем да се движим по безконечни линии - за нас и безконечното се изразява в конечно (кръг, сфера, хоризонт). Германецът иска да му заповядат; французинът - да го увлекат; англичанинът - да го убедят, и тогава действува. А българинът? Той иска да го убедят като англичанина, да го увлекат като французина и чак тогава да му заповядат - инак си остава на особено мнение. На висшата мисъл трябва да слугуваш, а на низшата - да господаруваш; тогава ще дойде благоволението на Съдбата. А сега е обратното и затова хората страдат - те все искат това или онова от Бога - Той ги слуша, а те самите не слушат и не слугуват.
към текста >>

Паданието на човека е станало, когато в неговото съзнание са се появили два центъра вместо единия - Бог.
Но когато, освен правдата, започнат да ги стимулират и желанията за власт над другите и големството -това е болестта, която е погубила всички диктатори. Диктатора е като един, който ходи по обтегнато въже - всяко падане от него е катастрофа! Равновесието - това е справедливостта, която го крепи. Излезе ли от него, той е загинал. Не засилвай чуждото зло с твоето, сиреч не мисли зло за другия, защото тогава неговото зло и твоето тегнат заедно на везните на действителността. Паданието на човека е станало, когато в неговото съзнание са се появили два центъра вместо единия - Бог. Тогава кръгът е станал елипса и заедно с това се е нарушило равновесието и започнало движението. Но тогава тази елипса е пресякла други кръгове и влязла в досег с други, по-низши, животи (бацилите, например), следствие от което са били болестите. Мнозина четат книги и чакат откровения от тях. Дори някои книги наричат свещени. Но в книгите има само пътеки към извора - а самият извор и водата му са вън от тях.
към текста >>

И тоя, който не ги намери в своето Божествено Себе, никъде няма да ги намери - а най малко в книгите, пък били те и «свещени»... Когато един човек едно мисли и друго прави, той след време непременно ще дойде в конфликт в себе си, с подсъзнанието, което е запазило в своите архиви мисълта и ще я върне като едно противоречие.
Тогава кръгът е станал елипса и заедно с това се е нарушило равновесието и започнало движението. Но тогава тази елипса е пресякла други кръгове и влязла в досег с други, по-низши, животи (бацилите, например), следствие от което са били болестите. Мнозина четат книги и чакат откровения от тях. Дори някои книги наричат свещени. Но в книгите има само пътеки към извора - а самият извор и водата му са вън от тях. И тоя, който не ги намери в своето Божествено Себе, никъде няма да ги намери - а най малко в книгите, пък били те и «свещени»... Когато един човек едно мисли и друго прави, той след време непременно ще дойде в конфликт в себе си, с подсъзнанието, което е запазило в своите архиви мисълта и ще я върне като едно противоречие. Светът е един, схващанията - много. Схващанията показват какъв е човекът, а не какъв е светът! Малкото не може да обхване и разбере голямото, освен частично и изопачено - то вижда себе си и обяснява себе си, а мисли, че разбира другия. Това е негов стремеж и осакатяване понякога. Страданието е това, чрез което Голямото слиза и разбира малкото - то се ограничава и страда, а като обича - разбира и помага.
към текста >>

79. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)

И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си.
Искате доказателство, но то не може да Ви бъде дадено... засега поне. Но Вие сами може да придобиете нещичко от Вашия собствен живот. Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл. Нека тя Ви обхване от всички страни - потопете се в нея. И тогава вечният непрекъснат живот, който е минал, ще стане като река, в която Вие ще плувате. И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си. И ония, които искат да изменят направлението на човешката цивилизация, достатъчно е, ако внесат нова храна, нови чувства или нова мисъл. Бавно, но те дават плод - променя се животът на човека. Така стават отклоненията в добро и зло. По-висшият живот винаги носи доброто в себе си, по-долнята стадия е мъчение за по-възвишения. Онова, което за коня е чистота, за човека е нечисто или неудобно.
към текста >>

И тогава хората, влезли вътре в това съзнание, чрез възприетите насоки, се чувствуват вече по-друго-яче от обикновените.
Но те самите не отиват в ущърб един на друг, защото тогава това би било неразумно и резултатът му ще е плачевен - болести, самоизяждане и смърт. Но ако погледнете задачата, която има да се реализира отвътре, като една цел, която искаме да се постигне, тогава всички мускули съответно взимат участие в реализирането на задачата - всеки според силите и нуждата, като нещо цяло. Ето, така става и човекът, когато погледне на человечеството «отвътре». А за да стане това гледане «отвътре» - самият той трябва да бъде някъде вътре. И ето, идат грамадни, велики, свръхчовешки съзнания, които обгръщат всичко човешко в себе си, чрез идеалите, които носят. И тогава хората, влезли вътре в това съзнание, чрез възприетите насоки, се чувствуват вече по-друго-яче от обикновените. Както една клетка, която е влязла в състава на тялото, няма нужда вече сама да се движи, храни или търси условия за живот. - Но ако е така, тогава защо е злото? Защо са боевете между хората? Ето на, Вас самия Ви биха, и то жестоко, грубо... Чувал съм много проповеди за свобода, за ненасилие - но миелите ли, че ако Ви срещне един лъв, ще Ви пощади само защото не мислите като другите хора? О, да знаете колко пъти съм мислил и понякога подтиквал разговора към тия въпроси, но освен баналности, рядко съм чувал свястна дума от моите учени приятели и философи, които вечно спорят, доказват или отричат... все в името на една и съща наука... По един и същи факт вадят две противоположни «истини» и двата лагера ги защитават най-отчаяно... - Да, и това сочи само, че зад тези «истини» стои нещо по-възвишено, което ги обгръща - една обща истина, която примирява противоречията.
към текста >>

Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви.
Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот. И ако те обикнат баща си и майка си повече от Бога и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила. Защото, ако вземем даже чисто механически - само към по-силния център ще се привлече мисълта, дейността, самият човек, неговата душа и дух. Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е. За голямо съжаление - каза Ученикът бързо, - съвременните учени хора не могат да разберат, понеже изхождат от егоцентричното разбиране. Те изучават нещата от гледище на периферията, а трябва да идат по радиуса в центъра - при Бога, и оттам да се върнат по други радиус пак към периферията - към другите души, и тогава много ще разберат. А сега учените смятат дори тия хора, които могат чрез своите разширени съзнания да се сливат с околното, за ненормални. А тази е погрешката, че тъкмо те са нормалните.
към текста >>

А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание.
За голямо съжаление - каза Ученикът бързо, - съвременните учени хора не могат да разберат, понеже изхождат от егоцентричното разбиране. Те изучават нещата от гледище на периферията, а трябва да идат по радиуса в центъра - при Бога, и оттам да се върнат по други радиус пак към периферията - към другите души, и тогава много ще разберат. А сега учените смятат дори тия хора, които могат чрез своите разширени съзнания да се сливат с околното, за ненормални. А тази е погрешката, че тъкмо те са нормалните. Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза. Тя има свое съдържание. А вън от това има и своя логическа форма, която като форма за разглеждане не само не е схваната, но не е разбирана нито от най-учените, защото те са строги индивидуалисти. А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа. Това ще е нов комплекс от идеи, твърдения и възможности, които сега доморасли учени смятат за ненормално и болестно отклонение, а не могат да разберат, че е една огромна придобивка на човешката мисъл.
към текста >>

А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа.
Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза. Тя има свое съдържание. А вън от това има и своя логическа форма, която като форма за разглеждане не само не е схваната, но не е разбирана нито от най-учените, защото те са строги индивидуалисти. А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа. Това ще е нов комплекс от идеи, твърдения и възможности, които сега доморасли учени смятат за ненормално и болестно отклонение, а не могат да разберат, че е една огромна придобивка на човешката мисъл. И колко много минали години не им стигнаха да се повдигнат до тая височина, на която стоеше някога наглед простият и скромен Назаретски дърводелец!... - Но, право да Ви кажа, и мене самия не ми е така ясно това, което искате да кажете - прибави царят замислен. - Все ми се струва, че Вашата мисъл хвърка над нещата, а моята само обикаля наоколо, като пред заключено помещение - наднича през прозорците, но не може да се влезе вътре. Ако намирате наистина, че това са тъй високи логически пътища, не мислете, че ще ме отегчите - дори ако има нужда да повторите някои неща и да ги подчертаете дебело, за да ми станат ясни.
към текста >>

Заедно с това той е употребявал и ред методи на мисъл, неговото съзнание е работело по особени пътища, непривични за нас самите, обикновените, но откриващи нови посоки, форми и дълбочини на мисълта и следователно - на схващане на самата природа.
- Искам да подчертая само онова, което е бил Исус - един свръхчовек, който не е само говорил, а ни е оставил и методи, за да водим един много разумен живот, който би ни отървал от хиляди излишни страдания. Съвременните учени хора не обичат да говорят за Христа - но говорят за хора и герои, които са по-малко велики и неиздържани по характер. Защото Исус е характер, издържан във всички направления. Аз го вземам като човек. И ако е да черпим пример от някого, той е най-достойният- независимо от това дали ние ще приемем неговите схващания и идеи като наши. Заедно с това той е употребявал и ред методи на мисъл, неговото съзнание е работело по особени пътища, непривични за нас самите, обикновените, но откриващи нови посоки, форми и дълбочини на мисълта и следователно - на схващане на самата природа. Но нека прочета още малко от Евангелието, а след туй с няколко думи ще се опитам да очертая по-дълбокия смисъл, който искам да разкрия пред Вас. «Аз съм истинската лоза и Отец ми е земледелецът. Всяка пръчка в мене, която не дава плод, той я отрязва и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говоря. Пребъдвайте в мене - и аз във вас.
към текста >>

Изхождайки от това, човек гледа на цялата вселена като че ли от един център, в който се намира самосъзнанието му.
Царят кимна с глава. - Да, изучавал съм ги - но Вие продължете мисълта си. Винаги досега във философията или науката се изхождаше от един основен принцип, който, макар и да не се подчертаваше, все пак си оставаше фундаменталното допущание, което даваше стойност на всичкия умствен процес, като научна мисъл. Това беше чувството на индивида, на личността. Винаги мълком се допущаше, приемаше и основната мисъл, че човек е индивид, който мисли самостоятелно, живеещ и проявяващ един живот, свойствен на човешкия род. Изхождайки от това, човек гледа на цялата вселена като че ли от един център, в който се намира самосъзнанието му. Всичко по-отдалечено от него, от това съзнание, ражда отношения - това, което е тук, в центъра, в диференцираното съзнание не е там. Това обособяване на личността има за резултат понятия за време и пространство: след «това» иде «онова», има «след», има и «пред»... - Значи Вие мислите, че времето и пространството не съществуват сами по себе си, а са наши субективни схващания? - Този въпрос нека оставим за по-после, да се не отклоним от главния. Но с две думи мога Ви отговори: времето и пространството, това са перспективи на диференциралото се «аз» по отношение на останалото в природата извън него. Самото това отношение преиначава нещата: по-близките се виждат по-големи, по-далечните се сливат с неясните очертания на дрезгавината и сивотата на мрака.
към текста >>

Всичко по-отдалечено от него, от това съзнание, ражда отношения - това, което е тук, в центъра, в диференцираното съзнание не е там.
- Да, изучавал съм ги - но Вие продължете мисълта си. Винаги досега във философията или науката се изхождаше от един основен принцип, който, макар и да не се подчертаваше, все пак си оставаше фундаменталното допущание, което даваше стойност на всичкия умствен процес, като научна мисъл. Това беше чувството на индивида, на личността. Винаги мълком се допущаше, приемаше и основната мисъл, че човек е индивид, който мисли самостоятелно, живеещ и проявяващ един живот, свойствен на човешкия род. Изхождайки от това, човек гледа на цялата вселена като че ли от един център, в който се намира самосъзнанието му. Всичко по-отдалечено от него, от това съзнание, ражда отношения - това, което е тук, в центъра, в диференцираното съзнание не е там. Това обособяване на личността има за резултат понятия за време и пространство: след «това» иде «онова», има «след», има и «пред»... - Значи Вие мислите, че времето и пространството не съществуват сами по себе си, а са наши субективни схващания? - Този въпрос нека оставим за по-после, да се не отклоним от главния. Но с две думи мога Ви отговори: времето и пространството, това са перспективи на диференциралото се «аз» по отношение на останалото в природата извън него. Самото това отношение преиначава нещата: по-близките се виждат по-големи, по-далечните се сливат с неясните очертания на дрезгавината и сивотата на мрака. Това «физическо» виждане има и своя етическа страна -това е обичта към близкия физически около вас.
към текста >>

Формиралото се съзнание или индивид физически - независимо от коя степен на развитие - веднага почва да търси това, което е необходимо нему за съществуванието му.
Това обособяване на личността има за резултат понятия за време и пространство: след «това» иде «онова», има «след», има и «пред»... - Значи Вие мислите, че времето и пространството не съществуват сами по себе си, а са наши субективни схващания? - Този въпрос нека оставим за по-после, да се не отклоним от главния. Но с две думи мога Ви отговори: времето и пространството, това са перспективи на диференциралото се «аз» по отношение на останалото в природата извън него. Самото това отношение преиначава нещата: по-близките се виждат по-големи, по-далечните се сливат с неясните очертания на дрезгавината и сивотата на мрака. Това «физическо» виждане има и своя етическа страна -това е обичта към близкия физически около вас. Формиралото се съзнание или индивид физически - независимо от коя степен на развитие - веднага почва да търси това, което е необходимо нему за съществуванието му. По тоя начин се пораждат и отношения, в които единият живот поглъща по-слабия и по-низшия, за да придобие своя храна и продължи своето съществувание. Диференцираният център ражда функцията. Всичката наука и философия изхожда от представата за индивидуалния живот преди всичко, че съществува едно «его», което добива впечатление и резултат от своя живот и го употребява, както то намери за добре. Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества. - Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят.
към текста >>

Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло.
Кой е Исус? Един свръхчовек, най-малко. На кого говори? На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това.
към текста >>

Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели.
На кого говори? На деца почти спрямо него. Какво им разправя? Един принцип, който съществува в природата - че човек не е затворен индивид, че той не е откъснато съзнание, самостоятелна клетка, а една частица живот, който взема участие в един по-висш живот, както клетката, която участвува в нашето тяло. Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот.
към текста >>

Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява.
Тя има и живот за себе си и в себе си, но сборът от клетките имат и цялостния живот на индивида или личността. Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него.
към текста >>

То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот.
Ето тая мисъл, тая логическа форма е, която донася едно сливане или преливане на едно съзнание с друго, което и органически е възможно и става: пренасяне на поетите и писателите в душите на героите и в своите читатели. Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено.
към текста >>

В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ.
Това именно гледище е по-вероятно, то ще донесе разширение и промяна и в науката, и в етиката, на нравствените норми. Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители».
към текста >>

Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот.
Исус по този начин е описал в приказки и притчи една дълбока истина на взаимоотношение на силовите центрове и полета, които занимават съвременните учени... В един вечен символ Той е вложил истината, която ще става постепенно достъпна на съзнанията. Помислете си само за това. Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители.
към текста >>

Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено.
То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони.
към текста >>

запълним душевния си живот не с къщи, имоти и временни отношения, но проучваме вековното, то ние ще имаме вярна представа за света, за онова голямо велико съзнание и неговата светла задача по отношение малките прахолинки-клетки - Христос и нас, человеците... Млъкна ученикът и се замисли дълбоко, като че ли нямаше никой наоколо.
Най-прости наглед, те са най-дълбоки и верни през векове и векове, когато човешките се сменят едва не всяко десетилетие... - Добре, но защо нашите учени отричат тогава религията и я смятат за суеверие? - То е тяхно право, макар че и по-справедливо е предварително да проучат онова, което не познават или отричат. Но тук въпросът не се отнася до религии, а до значението на една свръх-човешка личност, до законите, които той е изнесъл, до логическите форми, които той е употребил за израза на една невидима реалност. И понеже Той е с хиляди години надрасъл средата и времето си, то, за да го разберем, трябва да съсредоточим ума си. И ако ние наистина се напрегнем с всичкото си желание на ума, сърцето и душата, т.е. запълним душевния си живот не с къщи, имоти и временни отношения, но проучваме вековното, то ние ще имаме вярна представа за света, за онова голямо велико съзнание и неговата светла задача по отношение малките прахолинки-клетки - Христос и нас, человеците... Млъкна ученикът и се замисли дълбоко, като че ли нямаше никой наоколо. Царят също бе се замислил. А Малката, напротив, приличаше на цвете обилно оросено, което е разтворило своята чашка след многоочакван дъжд. - Значи законът, сам по себе си, има своя еволюция - каза царят. - Индивидът трябва да се развие, да придобие богатства духовни и материални и после да ги пожертвува за тия, които обича: първо родителите си, после своето семейство, народ... Защото, както и Вие казвате, природата никъде не струпва излишна материя. Ученикът поклати глава.
към текста >>

Но тоя закон е тъкмо основният закон на нашето тяло и действува в него независимо от нашето съзнание, но действува във всички случаи.
Съществуват ли такива, това ми кажете! - Разбира се. Много странно би било, ако се цитира закон, който няма всеобщност. Тогава твърдението би било неистинско. Христос разправя за тоя закон в растителното царство, послужва си със символ лозата! Но тоя закон е тъкмо основният закон на нашето тяло и действува в него независимо от нашето съзнание, но действува във всички случаи. - Не разбирам - за кое става дума? - Погледнете тялото на живите същества - там действуват все едни и същи закони, те дишат, живеят. Човек обитава едновременно в няколко царства в природата. Той стои върху твърдата земя, солената вода на моретата е 75 процента от тежината му, потопен е във въздуха, който диша не заради самия въздух, а заради етера, който е в него. - Заради етера?
към текста >>

Те са условия за съществувание на човешкото съзнание и негов въздух.
Струва ми се, това Ви е добре известно. - Да, рибите поглъщат въздуха, пропущайки водата през хрилете си. - И человек пропуща въздуха през дробовете си и черпи от него етера. Очите пропущат през себе си трептения на нещо по-ефирно от въздуха, трептения на светлината, чрез които се въздействува върху самия мозък - това е проводник и храна негова. И най-после идваме до мислите, които имат съвсем страничен произход - независим нито от човека, нито от човешката цивилизация и ред. Те са условия за съществувание на човешкото съзнание и негов въздух. - Много странно разглеждате Вие човека. - Може, но това разбирание може да проверите лесно и ще видите, че е по-близко до действителността... Но въпросът не е там. Беше важно да установим, че законите, за които е думата, имат една всеобщност и задължителност. И те имат тая всеобщност и задължителност, понеже действуват независимо от нашето съзнание, като основни конструктивни закони на нашето тяло, като матрици, калъпи, по които се излива и тече животът, независимо от това дали человек разбира или не. - По конкретно, ако можете, да покажете това.
към текста >>

И те имат тая всеобщност и задължителност, понеже действуват независимо от нашето съзнание, като основни конструктивни закони на нашето тяло, като матрици, калъпи, по които се излива и тече животът, независимо от това дали человек разбира или не.
И най-после идваме до мислите, които имат съвсем страничен произход - независим нито от човека, нито от човешката цивилизация и ред. Те са условия за съществувание на човешкото съзнание и негов въздух. - Много странно разглеждате Вие човека. - Може, но това разбирание може да проверите лесно и ще видите, че е по-близко до действителността... Но въпросът не е там. Беше важно да установим, че законите, за които е думата, имат една всеобщност и задължителност. И те имат тая всеобщност и задължителност, понеже действуват независимо от нашето съзнание, като основни конструктивни закони на нашето тяло, като матрици, калъпи, по които се излива и тече животът, независимо от това дали человек разбира или не. - По конкретно, ако можете, да покажете това. - Разбира се. Вземете стомаха. Той смила храната, разпределя я като най-учен химик. Милиони клетки работят с познание и бързина, с каквито никой химик не разполага сега.
към текста >>

- Но това е инстинкт, подсъзнание, природни закони.
- Разбира се. Вземете стомаха. Той смила храната, разпределя я като най-учен химик. Милиони клетки работят с познание и бързина, с каквито никой химик не разполага сега. И при това и при най-учения, и при най-простия селянин, в животното също - стомахът знае своята работа, сърцето - своята работа, дробовете - своята, очите - също. - Но това е инстинкт, подсъзнание, природни закони. - Да, природни закони, но кога и кой е основният? Човек ги открива, забележете това, но не създава, само открива съществующото, значи. Ако имате закони, има и законодатели, има и натоварени със следенето за изпълнението на тия закони. И виждаме - всяко отклонение от тях носи неразположение, болест, страдание, смърт. Но във всичките тях е написан друг, Общият голям закон, за който е тъкмо думата и който сочи онова съзнание, което именно пребъдва или промиш-лява за нас.
към текста >>

Но във всичките тях е написан друг, Общият голям закон, за който е тъкмо думата и който сочи онова съзнание, което именно пребъдва или промиш-лява за нас.
- Но това е инстинкт, подсъзнание, природни закони. - Да, природни закони, но кога и кой е основният? Човек ги открива, забележете това, но не създава, само открива съществующото, значи. Ако имате закони, има и законодатели, има и натоварени със следенето за изпълнението на тия закони. И виждаме - всяко отклонение от тях носи неразположение, болест, страдание, смърт. Но във всичките тях е написан друг, Общият голям закон, за който е тъкмо думата и който сочи онова съзнание, което именно пребъдва или промиш-лява за нас. Защото, ако коя да е машина не е мъртъв сбор от материя, а една реализирана идея на изобретателя и ако тя не се знае, машината не може да тръгне, и човек е такава реализирана идея на по-висше съзнание, която, като се разкъса органически или логически, човек става труп, мърша... Но в човешкото сърце, в стомаха, в дробовете и в мозъка е написан все единият закон: стомахът работи за цялото тяло, обладава цялата храна, но за себе си взима само необходимото; сърцето движи кръвта в цялото тяло, но за себе си взима само необходимата част; дробовете дишат, но енергията им отива не само лично за тях самите! Человек обаче, като цяло, не се прониква от тоя естествен закон да взема само необходимото, а задържа повече, излишното... А там, където има излишно на едно място, ражда се недоимък на друго и заедно с това - условия за разлагане - и материално, и психично из-вратяване, и духовно отклонение. Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът.
към текста >>

Защото, ако коя да е машина не е мъртъв сбор от материя, а една реализирана идея на изобретателя и ако тя не се знае, машината не може да тръгне, и човек е такава реализирана идея на по-висше съзнание, която, като се разкъса органически или логически, човек става труп, мърша... Но в човешкото сърце, в стомаха, в дробовете и в мозъка е написан все единият закон: стомахът работи за цялото тяло, обладава цялата храна, но за себе си взима само необходимото; сърцето движи кръвта в цялото тяло, но за себе си взима само необходимата част; дробовете дишат, но енергията им отива не само лично за тях самите!
- Да, природни закони, но кога и кой е основният? Човек ги открива, забележете това, но не създава, само открива съществующото, значи. Ако имате закони, има и законодатели, има и натоварени със следенето за изпълнението на тия закони. И виждаме - всяко отклонение от тях носи неразположение, болест, страдание, смърт. Но във всичките тях е написан друг, Общият голям закон, за който е тъкмо думата и който сочи онова съзнание, което именно пребъдва или промиш-лява за нас. Защото, ако коя да е машина не е мъртъв сбор от материя, а една реализирана идея на изобретателя и ако тя не се знае, машината не може да тръгне, и човек е такава реализирана идея на по-висше съзнание, която, като се разкъса органически или логически, човек става труп, мърша... Но в човешкото сърце, в стомаха, в дробовете и в мозъка е написан все единият закон: стомахът работи за цялото тяло, обладава цялата храна, но за себе си взима само необходимото; сърцето движи кръвта в цялото тяло, но за себе си взима само необходимата част; дробовете дишат, но енергията им отива не само лично за тях самите! Человек обаче, като цяло, не се прониква от тоя естествен закон да взема само необходимото, а задържа повече, излишното... А там, където има излишно на едно място, ражда се недоимък на друго и заедно с това - условия за разлагане - и материално, и психично из-вратяване, и духовно отклонение. Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания.
към текста >>

И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло.
Человек обаче, като цяло, не се прониква от тоя естествен закон да взема само необходимото, а задържа повече, излишното... А там, където има излишно на едно място, ражда се недоимък на друго и заедно с това - условия за разлагане - и материално, и психично из-вратяване, и духовно отклонение. Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено.
към текста >>

Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно.
Резултат: страдания, болести, нещастия, смърт... - Наистина, колко чудно е човешкото устройство! Това, което говорите, е вярно и идеята Ви е право обоснована. - Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината.
към текста >>

Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви.
- От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят. - Да, това е добре казано - потвърди и ученикът, - с много отклонения и страдания.
към текста >>

Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във водачите им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя!
Окултизмът е наука на посветени - наука, основана не от учени, а от Учители на человечеството, които познават много дълбоко природните закони, защото те са, които ги ръководят... - Но тази наука не е ли опасна за държавата? Ако хората възприемат тия възгледи, те утре няма да искат вече да се бият. - Та и защо трябва да се бият хората? Виждате, в семейния и обществения живот боят е изхвърлен. Защо е оставен в международните отношения? Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във водачите им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя! - Но тогава що би станало с държавите? - Което е станало и с хората - ще проумеят, че нещата и без лични сби-вания могат да се разрешат. А когато възприемат действително учението на Христа, че по-блажен е, който дава, тогава при изобилието на всичко в света ще дойде и изобилието за всички хора. Защото природата е дала всичко необходимо в изобилие, а человек изкуствено туря прегради на това изобилие -той търгува с това, което не е негово. - Ами тогава то би било чудно хубаво, ако наистина хората можеха да заживеят като в едно общо семейство.
към текста >>

Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно.
Представете си един звяр. Вие го храните всеки ден. Той добива ред впечатления, които се напластяват в един образ. Тоя образ сте Вие. Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече. Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно. Там има значи един център, в който се събират и който може да се бутне и направо, както правят това и хипнотизаторите. Мисълта за братство в Бога и с лъва - всеобщият закон на любовта -действува и буди и тоя център... Тогава в лъва ще се събуди обичта му към Вас, както и към лъвчетата, и той ще Ви обича... И обратният закон е верен. Ако мислите, че само Вие съществувате и че лъвът е противоположен на Вас, живот, който може да Ви унищожи, тая мисъл може да действува като стимул и в неговото съзнание също, че Вашият живот може да унищожи неговия. Това дава свобода и възможност да действува кръв-нишкото начало в звяра и той да се прояви... Според закона, по истинския реален закон, който носите във Вас, ще постъпи и звярът. Вие ще го импулси-рате... Спомнете факта, че малки деца много пъти са избягвали смъртни опасности благодарение на своето свободно държание с най-лоши животни и зверове.
към текста >>

Ако мислите, че само Вие съществувате и че лъвът е противоположен на Вас, живот, който може да Ви унищожи, тая мисъл може да действува като стимул и в неговото съзнание също, че Вашият живот може да унищожи неговия.
Тоя образ сте Вие. Звярът добива отношения с вас, «обиква» Ви и не Ви напада вече. Добре, многото минали впечатления, повтаряни многократно, имат един ефект в мозъка, в съзнанието на това животно. Там има значи един център, в който се събират и който може да се бутне и направо, както правят това и хипнотизаторите. Мисълта за братство в Бога и с лъва - всеобщият закон на любовта -действува и буди и тоя център... Тогава в лъва ще се събуди обичта му към Вас, както и към лъвчетата, и той ще Ви обича... И обратният закон е верен. Ако мислите, че само Вие съществувате и че лъвът е противоположен на Вас, живот, който може да Ви унищожи, тая мисъл може да действува като стимул и в неговото съзнание също, че Вашият живот може да унищожи неговия. Това дава свобода и възможност да действува кръв-нишкото начало в звяра и той да се прояви... Според закона, по истинския реален закон, който носите във Вас, ще постъпи и звярът. Вие ще го импулси-рате... Спомнете факта, че малки деца много пъти са избягвали смъртни опасности благодарение на своето свободно държание с най-лоши животни и зверове. - Да, има такива случаи. - Разбирате ли, ясно ли Ви е как действува законът в случая? Ненасили-ето не е разбиране, а образ на дълбок принцип в света на доброто, на Любовта към всичко живо.
към текста >>

Лъвицата вижда продължение на своята личност в своите лъвчета и тя се радва на тях, но ръмжи на чуждите, защото те са друга, разделяща среда, факт, който е противоположен на нея, защото е еднакъв по стремеж... Но едно по-висше съзнание, волята на един човек, да речем, може да послужи като по-висша среда, която да обедини и импулсира тия две същества.
Потопеният в общото море на живота не може да посегне на нищо живо, както едната ръка няма да рани другата. Там чувството на общност ще изпъкне на пръв план и ще даде своите външни отношения. Мисълта на по-висшето същество е винаги среда и импулс за по-низше-то. Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението. Напротив, преливането, пребъдването в средата на Любовта носи разширение и радост. Лъвицата вижда продължение на своята личност в своите лъвчета и тя се радва на тях, но ръмжи на чуждите, защото те са друга, разделяща среда, факт, който е противоположен на нея, защото е еднакъв по стремеж... Но едно по-висше съзнание, волята на един човек, да речем, може да послужи като по-висша среда, която да обедини и импулсира тия две същества. Ако е обикновен човек, ще работи чрез дресировка и въздействие отвън навътре; ако е учен човек, посветен - чрез пробуждане на центровете и въздействуване направо, както действуват и хипнотизаторите. - Но тогава по този закон може да се въздействува и върху самите хора - запита бързо царят. - Ами то се и въздействува - каза решително Ученикът. Царят го погледна бързо и смутено някак. - Тогава?
към текста >>

- О не, те са прояви на нашето съзнание, на нашите отношения с околната среда... - Странно, Вие обърнахте всичките мои понятия с главата надолу.
Те са господарите на человеците! Така са и желанията... Те са живи като нас самите. Те имат в себе си динамическа енергия. Те са посредниците между нас и средата, в която живеем. - Значи те - мислите и желанията ни, не са случайни? - О не, те са прояви на нашето съзнание, на нашите отношения с околната среда... - Странно, Вие обърнахте всичките мои понятия с главата надолу. И къде останах аз, царят, във всичкото това светоразбирание? В него няма място за никакви царе, тогава. - Напротив, всички ставаме царе, защото сме слуги на Господа, а и най-малкият слуга на Бога е цар... цар по съзнание, по любвеобилност, по самопо-жертвуване... - Колко странно и чудно е всичко това!... Иска ми се да Ви питам много, много - защото като че ли мислите, цял рояк, се трупат в главата ми една през друга. - Животът е тъй обширен... Питайте, и което мога, ще Ви кажа.
към текста >>

- Напротив, всички ставаме царе, защото сме слуги на Господа, а и най-малкият слуга на Бога е цар... цар по съзнание, по любвеобилност, по самопо-жертвуване... - Колко странно и чудно е всичко това!...
Те са посредниците между нас и средата, в която живеем. - Значи те - мислите и желанията ни, не са случайни? - О не, те са прояви на нашето съзнание, на нашите отношения с околната среда... - Странно, Вие обърнахте всичките мои понятия с главата надолу. И къде останах аз, царят, във всичкото това светоразбирание? В него няма място за никакви царе, тогава. - Напротив, всички ставаме царе, защото сме слуги на Господа, а и най-малкият слуга на Бога е цар... цар по съзнание, по любвеобилност, по самопо-жертвуване... - Колко странно и чудно е всичко това!... Иска ми се да Ви питам много, много - защото като че ли мислите, цял рояк, се трупат в главата ми една през друга. - Животът е тъй обширен... Питайте, и което мога, ще Ви кажа. Но знайте едно: че това, което Вие искате да изучите, иска време и най-важното - посвещение, сиреч строго сериозно отнасяне към тия знания, самоволно да се даде всичко най-мило и драго, да се придобият. И най-важното - да се приложат истините и законите, когато станат известни. - О, как се радвам, че можахме да си поговорим така по-интимно.
към текста >>

Тогава с твърди стъпки бих тръгнал в новия път - бих послушал не само с ушите си, а с цялата си душа и бих се стремил към доброто с всичкото си съзнание.
- Но нали Вие няма да ми се сърдите, ако Ви кажа, че ще бъда много доволен, ако ми посочите нещичко, което да усили предварително вярата ми в правотата на Вашите думи? Знанието го имат и обикновените хора, макар че Вашето е пълно с мъдрост и има дълбочина, която може да замотае обикновената човешка глава, но за Вас, мисля, са достъпни непонятни нам работи и факти - не бихте ли ми показали някои от тях? Ученикът се усмихна. - Това тъкмо не е позволено, защото то значи да усилим примамката към тия знания. А и без туй я има във всички събудени - и за доброто, и злото... Но ако аз събудя нещо във Вас, то може да дойде като мисъл, като възпоменание, може да се извика като картина, най-после може да се каже като незнайно по какъв път известен и на мене факт от Вашия живот, в тайната на който Вие мислите, че никой друг не е посветен... - 0, наистина, наистина, колко много бих се радвал, ако Вие можехте -собствено, ако искахте да ми кажете нещичко! Тогава с твърди стъпки бих тръгнал в новия път - бих послушал не само с ушите си, а с цялата си душа и бих се стремил към доброто с всичкото си съзнание. Не само като към реализирането на едно етическо признато начало, а като едни върховни реални сили, с които ще дойдем в непосредствен контакт. Това ще даде и мен сили и знание да се справя с всекидневния живот, лично мой и тоя на поданиците ми - милиони души, които тъй или инак имат връзка с мен... - Вие сте женен, нали? - каза бързо Ученикът. - О, не - каза царят, като се засмя, но после погледна много сериозно и млъкна. Млъкна и ученикът.
към текста >>

- То може да се прочете в миналото, може да се прочете и във Вашето съзнание и спомени, най-после, може да бъде разправено от някой безплътен, както Вие го наричате - умрял, който по един или други случай знае тая история.
Небето беше светло, морето - красиво, победата - сладка, но от тях имаше нещо по-сладко - победата над сърцето на престолонаследника, което беше победено... Той беше се влюбил... тъй, както разчитаха тия, които му бяха пратили момата. Но тя се държеше умно, много умно. И въпреки, че го беше много страх от баща му, той тайно от всички се венча... От красивата тераса на високата къща те двамата гледаха често далечината на морето и всеки мечтаеше за своето... Но царят бдеше... и престолонаследникът много се страхуваше... И вечер той често туряше един от адютантите си, който приличаше на него, в своето легло, защото и съня му проверяваха и докладваха на царя, а той отиваше при своята скъпа... - Но, за Бога, отгде знаете Вие всичко това? - извика ужасен царят. - Аз мисля, че годините са изличили всичко... а Вие ми поменувате толкова подробности... Как е възможно всичко това?... - То може да се прочете в миналото, може да се прочете и във Вашето съзнание и спомени, най-после, може да бъде разправено от някой безплътен, както Вие го наричате - умрял, който по един или други случай знае тая история. Колкото и малцина, все пак знаят още двама человека за тая история. И макар да не са доверили никому своите тайни, тия, които знаят да четат, могат ги прочете като в някой дневник записани... - Колко странно е всичко това! Вие наистина ми дадохте едно доказателство из миналия ми живот, което никога няма да забравя... Но тогава Вие и бъдещето ми може би знаете, може би то се вижда в далечината, от върха на който сте застанали... Кажете ми нещо и за него... - Бъдещето не във всички хора е очертано еднакво категорично... В някои то е като кристали определено, в други - като дим, пушек, от много и различни възможности... Много пътища се изправят пред колебливия и много странични фактори се намесват в живота му. И всеки от тях добавя по нещичко... Семето дава плод при добра почва, а загива при лоша... Вашето бъдеще е днес пред Вас. Вие сте на кръстопътя.
към текста >>

Вашият баща се отзова без да иска срещу едно такова Добро, срещу едно висше съзнание, което работи за народа ни и за човечеството - и беше пометен... Съдбата беше доста жестока за мнозина царе, защото и те бяха забравили в името на какво царуваха... - И тая сила е ли съзнателна?
Тя бе съединила няколко народи срещу един в името на освобождението от робството свои сънародници - благородна цел, която се бързо постигна. Но после започнаха личните домогвания и дойдоха катастрофите една след друга. - Защо не помогнаха тогава знанията на баща ми? - Знанията, присъединени към злото, дават по-голямо зло. А когато доброто работи със знанията, Бог е зад него и то е непобедимо! Вашият баща се отзова без да иска срещу едно такова Добро, срещу едно висше съзнание, което работи за народа ни и за човечеството - и беше пометен... Съдбата беше доста жестока за мнозина царе, защото и те бяха забравили в името на какво царуваха... - И тая сила е ли съзнателна? Има ли свой носител, свой представител тук, на земята? Ученикът загледа дълго царя право в очите. И тоя втренчен поглед като че искаше да проникне в самите дълбочини, да премери всички възможности, да съобрази всички възражения. - Да - каза тихо той, - това е Учителят, при когото от дълги години съм, при когото отивах, когато се отклоних към Вашия лагер. - Вашият Учител!
към текста >>

80. 23. Днешното време

4) Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието знанието.
23. ДНЕШНОТО ВРЕМЕ (В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4) Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието знанието. В същия свят живеят и животното, и човекът, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията волно или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни - места лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед и все пак това не е доказателство, че се отнася въпросът за двама души.
към текста >>

Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост.
От друга страна, диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания... Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи.за държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човекът със своя физически, исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията), по-скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията, т.е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото. Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
към текста >>

Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост.
Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си! Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото. Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия,които по един или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно-патриархални задруги и ги беше подкрепила, днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха.
към текста >>

81. СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ

Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание.
Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота! Без него ний имаме само сиви лутащи се сенки, които наподобяват по външната си форма человеци, но на които липсва същественото - оригинална мисъл, възприет в душата идеал и неудържимият стремеж да го реализира. Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели! Зная, ще се възрази, че днес условията са тежки. Това е вярно.
към текста >>

82. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

И от номинални господарства, обединявани в името на един случаен владетел; от пепелта, като някой феникс изникнаха националните държави, които съществуват вече достатъчно, за да минат в други, по-висши форми, в които съзнанието на отделния индивид-гражданин ще трябва отново да се разшири и възприеме в себе си нещо повечко, да направи крачка напред към сближение на една личност с друга и по тоя начин се заживее оня колективен, съзнателен живот, който ще направи от човечеството една разумна грамадна душа, единна по своите разбирания, безпределна по своята сила, защото ще бъде вече в подножието на своя зенит и със смелостта на Христа ще изпрати своя зов към слънцата на всемира: «Аз и Вселената едно сме!
Някога, преди години, в Средните векове, воюваха градове с градове. Грамадни империи се разделиха на области, като да бяха чужди една на друга; на градове и селения, които, като говореха един и същи език, понякога воюваха по цели години помежду си и се взаимно обираха и избиваха. Това трая почти столетия. Но тоя исторически меланж не бе безсмислен във вековната културна история на человечеството. Държавите се преустроиха. И от номинални господарства, обединявани в името на един случаен владетел; от пепелта, като някой феникс изникнаха националните държави, които съществуват вече достатъчно, за да минат в други, по-висши форми, в които съзнанието на отделния индивид-гражданин ще трябва отново да се разшири и възприеме в себе си нещо повечко, да направи крачка напред към сближение на една личност с друга и по тоя начин се заживее оня колективен, съзнателен живот, който ще направи от човечеството една разумна грамадна душа, единна по своите разбирания, безпределна по своята сила, защото ще бъде вече в подножието на своя зенит и със смелостта на Христа ще изпрати своя зов към слънцата на всемира: «Аз и Вселената едно сме! » Но това е една далечина, нещо повече - една утопия, която изглежда досущ неизпълнима при днешните условия на живот, когато невидимо море люшка народи и ги хвърля един върху други или кара частите на тия народи да се сблъскват тъй силно, та да забравят, че са родни братя... Мен би ми се искало да надникна назад във вековете, да проследа невидимите лъчи на духовната виделина, които са зараждали живота, да разгледам как тя е минавала от век на век, за да стигнем и до днешните дни, когато мракът и светлината, тъй контрастни един на друг, се сливат в оня разгром на обществени вълни, който потопява личности, общества, нации. Но същевременно да констатираме как заедно с разрухата, както винаги, иде и градежът. Както някога, така и сега индивидуалното и колективно съзнание растат в тия борби, разширяват се и се качат стъпка по стъпка към онзи връх, на който някога се качиха и качват свръхчовеците, които със своя живот отбелязват пътя и етапите на крачещото след тях человечество. Някога человек за человека бе вълк, после той стана изобщо така - человек; грамадното сътресение на Френската революция го приближи крачка напред - той стана «гражданин», а Руската - въпреки всичките кърви, му приложи едно по-близко име: «другарю». Ще бъдем ли ний някога живи да чуем и да сме свидетели на още по-сладката дума - «братко» - да се носи от уста на уста, нещо повече - не само да се изговаря, но и чувствува от всяко сърце?
към текста >>

Както някога, така и сега индивидуалното и колективно съзнание растат в тия борби, разширяват се и се качат стъпка по стъпка към онзи връх, на който някога се качиха и качват свръхчовеците, които със своя живот отбелязват пътя и етапите на крачещото след тях человечество.
Но тоя исторически меланж не бе безсмислен във вековната културна история на человечеството. Държавите се преустроиха. И от номинални господарства, обединявани в името на един случаен владетел; от пепелта, като някой феникс изникнаха националните държави, които съществуват вече достатъчно, за да минат в други, по-висши форми, в които съзнанието на отделния индивид-гражданин ще трябва отново да се разшири и възприеме в себе си нещо повечко, да направи крачка напред към сближение на една личност с друга и по тоя начин се заживее оня колективен, съзнателен живот, който ще направи от човечеството една разумна грамадна душа, единна по своите разбирания, безпределна по своята сила, защото ще бъде вече в подножието на своя зенит и със смелостта на Христа ще изпрати своя зов към слънцата на всемира: «Аз и Вселената едно сме! » Но това е една далечина, нещо повече - една утопия, която изглежда досущ неизпълнима при днешните условия на живот, когато невидимо море люшка народи и ги хвърля един върху други или кара частите на тия народи да се сблъскват тъй силно, та да забравят, че са родни братя... Мен би ми се искало да надникна назад във вековете, да проследа невидимите лъчи на духовната виделина, които са зараждали живота, да разгледам как тя е минавала от век на век, за да стигнем и до днешните дни, когато мракът и светлината, тъй контрастни един на друг, се сливат в оня разгром на обществени вълни, който потопява личности, общества, нации. Но същевременно да констатираме как заедно с разрухата, както винаги, иде и градежът. Както някога, така и сега индивидуалното и колективно съзнание растат в тия борби, разширяват се и се качат стъпка по стъпка към онзи връх, на който някога се качиха и качват свръхчовеците, които със своя живот отбелязват пътя и етапите на крачещото след тях человечество. Някога человек за человека бе вълк, после той стана изобщо така - человек; грамадното сътресение на Френската революция го приближи крачка напред - той стана «гражданин», а Руската - въпреки всичките кърви, му приложи едно по-близко име: «другарю». Ще бъдем ли ний някога живи да чуем и да сме свидетели на още по-сладката дума - «братко» - да се носи от уста на уста, нещо повече - не само да се изговаря, но и чувствува от всяко сърце? Нека вярваме! Ако ний днес, събрани в разни общества и подобно на нас в целия свят още стотици хиляди могат да се наричат така - нека вярваме, че това чувство на братство няма да остане празен звук, че то ще обхване по-широк кръг от хора, ще прескочи всички условни граници между людете и ще разшири техните затвори, които те сега наричат гордо «отечество», за да добият онова голямо отечество, което се пада на всеки истински человек - да бъде достоен жител на цялата земя... Днес ний сме свидетели и на едно влечение и стремление, противоположно на онова, което тика хората на взаимно изтребление - на желание за сближение между народите. Но трябва да се съгласим, че ако погледнем отвисоко на въпроса, от философска гледна точка, те се сближават със своите съюзи толкова, колкото и със своите войни - и с последните даже повече, понеже, за съжаление, те се движат в духовна тъмнина и в грубите си сблъсквания могат по-добре да се опознаят, отколкото във всички думи, конференаси и пожелания.
към текста >>

След всяка война те поумняват; след всяко сблъскване новите реални факти и съотношения, макар и насила, са влезли в тяхното съзнание; и там е залогът - че, за известно време макар, ще имат правилни разрешения, понеже действителността е най-добрият учител.
Някога человек за человека бе вълк, после той стана изобщо така - человек; грамадното сътресение на Френската революция го приближи крачка напред - той стана «гражданин», а Руската - въпреки всичките кърви, му приложи едно по-близко име: «другарю». Ще бъдем ли ний някога живи да чуем и да сме свидетели на още по-сладката дума - «братко» - да се носи от уста на уста, нещо повече - не само да се изговаря, но и чувствува от всяко сърце? Нека вярваме! Ако ний днес, събрани в разни общества и подобно на нас в целия свят още стотици хиляди могат да се наричат така - нека вярваме, че това чувство на братство няма да остане празен звук, че то ще обхване по-широк кръг от хора, ще прескочи всички условни граници между людете и ще разшири техните затвори, които те сега наричат гордо «отечество», за да добият онова голямо отечество, което се пада на всеки истински человек - да бъде достоен жител на цялата земя... Днес ний сме свидетели и на едно влечение и стремление, противоположно на онова, което тика хората на взаимно изтребление - на желание за сближение между народите. Но трябва да се съгласим, че ако погледнем отвисоко на въпроса, от философска гледна точка, те се сближават със своите съюзи толкова, колкото и със своите войни - и с последните даже повече, понеже, за съжаление, те се движат в духовна тъмнина и в грубите си сблъсквания могат по-добре да се опознаят, отколкото във всички думи, конференаси и пожелания. След всяка война те поумняват; след всяко сблъскване новите реални факти и съотношения, макар и насила, са влезли в тяхното съзнание; и там е залогът - че, за известно време макар, ще имат правилни разрешения, понеже действителността е най-добрият учител. И днес всички държави на Европа, които фактически ръководят засега света, макар и сами да попаднаха в икономическа зависимост от Америка - се намират в оня процес на разлагане, който в по-силна или по-слаба форма разяда и самото наше общество. Стремлението да се образува и славянски блок в интернационални тайни сдружения, след като там си намериха мястото латински и германския, показват само последните усилия на националните схващания и чувства, които, подложени на постоянно разяждане, атакувани повсеместно от действителността и интернационалния капитал, търсят последно прибежище и в редовете на чисто идейните организации. И днес, когато сме свидетели на странни, почти невъзможни за преди десетина години събития, това ни се вижда почти естествено, поне малцина протестират срещу него, а то иде да покаже колко дълбоко се е вмъкнало разложението на националното чувство - дотам дори, да почнат свои да се гледат като чужденци! Италианецът фашист убива италианеца нефашист, като да е другоземец; Русинът комунист убива русина некомунист, като да е турчин... испанецът, естонецът, югославянинът, гъркът, българинът - има ли нужда да нареждам фактите на ежедневния живот, да потвърдя това? А при това самите държави започват да се чувстват във все по-тясна зависимост една от друга, дотолкова тясна, че те започнаха да се сещат почти органически свързани - никоя държава не може да се похвали, че разрешава дори своите вътрешни въпроси, без да се справи със своите съседи.
към текста >>

- важното е фактът, който не може да бъде оспорван от никого: в съзнанието на част от народите влязоха нови факти, нови стремежи, нови желания - и в резултат -нови движения в икономическия, политическия, обществения и духовен живот на всички страни.
Пред тия факти ний трябва да се съгласим, че държавите в действителност отдавна са престанали да бъдат разделени, че техните свързани телеграфи, телефони, пощи, железници, търговия, капитали, които се преливат от страна в страна; произведения, които разнасят и разменят реално народните енергии; техника и най-нови изобретения, които подпомагат всички и най-после, човешкият ум, който винаги прескача националните граници и принадлежи еднакво днес на цялото човечество - всички те са достатъчно яки и реални връзки. А нашето братство и подобните нему общества сочат само, че тая общност отдавна съществува и в духовните области. И ако днес имаме вълнения и сътресения политически, обществени или философски, то е, според нашето мнение, защото вече обществото по съдържание е изменено: умът, сърцето, волята и духът на човечеството са други и старите форми, във всичките им видове и разнообразия, не могат да ги сдържат. Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не! - важното е фактът, който не може да бъде оспорван от никого: в съзнанието на част от народите влязоха нови факти, нови стремежи, нови желания - и в резултат -нови движения в икономическия, политическия, обществения и духовен живот на всички страни. Ламтежът за нещо ново и борба за запазване старото, съ-ществующето, стремежът за излизането от едни «законни» рамки и усилията да се задържат здрави тия рамки като най-доброто възможно постигнато в тоя живот - ето характеристиката на тоя момент, в който обществените вълни се надигат, плискат и разбиват във вълноломи и язове и багрят с кръвта на нова-тори тая земя, която и без туй е засята само с кости и поливана с кръв през векове и векове... През трудния път на человечеството към върховете на своята еволюция то е минавало винаги досега през гробища и мъчения. И нека си не правим илюзии - всичките постижения на цивилизацията, за голямо съжаление, са отбелязани с гробовете на мъчениците новатори, на които следващите поколения са вдигали обикновено паметници - на тях, избитите от техните бащи!... Така някога постъпиха с древноеврейските пророци, така постъпиха с гордостта на човешкия ум през Средните векове, така постъпват и днес с ония новатори, които, жадни да допринесат нещо на терзаните и измъчваните, но невежи в своите похвати, благодарение на това, че духовната светлина не се е коснала до техните очи - искат по пътя на насилието да донесат щастието на человечеството. Но съдейки днес тях, ний всинца съдим себе си - ний, които имаме светлината, носим страшна отговорност пред человеците, ако не я пръснем, ако не разсеем тъмнотата, за да могат срещналите се по улиците, по борсите, по корабите, по бойните полета, по барикадите да се познаят, че са братя!... Не напразно някога един велик Учител на человечеството каза: «На когото е много е дадено, много и ще се иска.» Ако ний се върнем през хилядолетия назад в историята на человечество-то, винаги ще намерим, че новите раси, новите народи се формират заедно с една нова религия, с един нов духовен център, който, във вид на Учител, пророк, Божи приятел или светец някакъв, образува оная спойка, която избира и отлъчва околните хора от другите, сплотява ги в едно общество.
към текста >>

Няколко години само негов живот и проповед издълбаха страшно дълбоки следи в съзнанието на человечеството, промениха много мнения, катуриха много старини и възкресиха достатъчно мъртъвци за нов живот.
Наистина, историята на човешкия живот ни дава такива невероятни абсурди, каквито човешкият съвременен ум се отказва да приеме - но търпи, разбира се, други, които след векове ще бъдат навярно все тъй невероятно неприемливи за здравия разум... Христа Исуса* осъдиха, че искал да разруши старото предание, закона, т.е. - тъкмо това, което фактически не съществуваше и следователно нямаше какво да разрушава! Мойсей им донесе от планината Божествения закон: «Не убий! », а те бяха убивали толкова много, без да престанат да мислят, че изпълват закона - разбира се, че всеки, който им напомняше за миналото или събуждаше гласа на съвестта, те бяха готови да го накарат да замълчи. Божественото бе заменено с обредите, моралът - с политиката - загубили ключовете към небето, те яко се държаха в последните късове земя, без никаква сигурна надежда да я изтръгнат от яките нокти на римския орел... И на това малко късче земя, почти пътека, на която се кръстосваха източните балади на Индия и вълшебните приказки на Арабия с тайнствените легенди на царствения Египет - се роди онова малко отроче, на което небето отбеляза появяването със звезда, а културното човечество започна да брои дните на своя нов етап на развитие. Няколко години само негов живот и проповед издълбаха страшно дълбоки следи в съзнанието на человечеството, промениха много мнения, катуриха много старини и възкресиха достатъчно мъртъвци за нов живот. И нещо странно - вместо да отслабнат тия следи, да се затрият тия възпоменания, да изчезнат надеждите - като че ли напротив - колкото человечеството уж расте в своите разбирания, толкова то като че ли се смалява и на хоризонта на вековете фигурата на Христос става все по-огромна и по-огромна. Неговите съвременници предпочетоха един разбойник пред Него. В един ден те бяха готови да Го видят цар Израилев - на следния само разбрали, че Той няма да върви по краткия път на насилието, който доближава до всички земни идеали - и с това отнема всяка радост от тях и ражда по следите си кръв и смърт - викаха със същата охота «Разпни го! », както бяха викали и за много други престъпници. Световният цар бе дошъл облечен в дрипи и само верните Му сърца Го познаха.
към текста >>

Същият орден се разпространява и в Германия, но вътрешни ежби, липса на високо съзнание в членовете му, намали дотолкова неговата активност, че в 1895 година замира почти*****.
да образуват един таен център на знание и сила, чрез ордена на Илюминатите (озарените), които, като видяхме, си водят своето начало от Апостол Павел. Но тоя орден, от самото започване още попада под силните удари на испанската инквизиция и биде пръснат. Някои от неговите членове отнасят духовната светлина във Франция и в 1623-1635 до 1722 г. създават братствата, които съществуват до самата френска революция. Последното братство се създава с изключителната задача, за да се реагира срещу тайния Иезуитски орден, основан от Инголщад - работа, с която по-късно се натоварват Масоните и я свършват успешно. Същият орден се разпространява и в Германия, но вътрешни ежби, липса на високо съзнание в членовете му, намали дотолкова неговата активност, че в 1895 година замира почти*****. Освен поменатите духовни братства - ордени, които носят истината и светлината безкористно на цялото човечество, има и други братства, по-малко безкористни, както и някои, които се занимават направо с рушене. За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията.
към текста >>

83. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците... И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя!
Но, да се върнем към събитията. Търговското и бездушно отнасяне на личност към личност, на класа към класа, на държава към държава, родиха ония отношения, на които сме всички днес свидетели - експлоатацията на човек от човека, на общество от общество. Нищо, освен изгоди - никакъв морал, никакви реални задължения, освен най-необходимите, с които биха се задоволили! Народите, или по-право злоупотребяващите с тяхното име безсъвестни водачи, се надлъгваха и наричат това дипломация; общества се обират и експлоатират и наричат това търговия и индустрия; религията, останала пусти обряди, приспива личностите с думи и обещания; а цели народи се хвърлят едни срещу други в кървави сблъсквания, за да разрешат един въпрос на пазар, на някакъв идеал, който наричат национален, и който всъщност най-често е стара вражда, или пък търсене зони на влияние или завладявание чужди народи и труд за използване. А и самият труд се използува най-нерационално - творят се сума излишни работи, а тъй често липсва на мнозина необходимото; натрупват се тук и там с милиони килограми жито, когато други някои страни гладуват някъде; хиляди костюми дрехи пълнят магазини, шити за някого си неизвестен, който някога ще дойде да ги купи, а в същото това време десятки хиляди ходят боси и голи около същите тия магазини! Колективното съзнание, което да обхваща всички живи хора в себе си, е още много далеч от нас, человеците... И резултатите от това духовно падение, от понижението на духовните идеали, е налице - войни, които внесоха разруха, отношения към хора като към вълци, които се дебнат, борят или унищожават; обществена развала и пок-вареност, които напомнят някогашната загинваща Римска империя! Материалистичната философия посочи и средствата за достигане идеалите - не дългия път на собственото усъвършенствуване, а късия - на насилието. «Равенство, братство и свобода» - провъзгласиха нейните сторонници. Равенство в разпределение богатствата, които те не бяха спечелили, но искаха да споделят; братство - но заедно с това класова борба за изтребление на всички противници на пролетарската революция; свобода на всички мнения, които се схождат или не противоречат на техните - ето действителния път на най-идеалните божем учения, от които голяма част от днешния свят чака своето преустройство и добруване. Но ако новите политици насилят така, старите политически схващания не са по-благородни - те, усетили почвата под краката им да се люлее, не избират средства, отричат историческия опит, забравят човещината - тъкмо тия стимули, които някога им помогнаха да заемат това пьрвенствующо обществено положение. Левите и десните крайности се допират със своите кървави похвати над главите на недоумяващото человечество.
към текста >>

84. (19) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 3.I.1939 г.

От индивидуалното съзнание - към колективното; от колективното - към универсалното.
За злите тая година е година на декаданс** и залез. Звездата на България свети и ще свети! Вашата няма да се дели от нея.91 Забележителни дати през първото полугодие: 23 март и 14-19 юни. В разумната глава и здравите удове се проявява смисленият живот. Мъдър цар, безкористни служащи и работен народ са условия за щастлива държава. От индивидуалното съзнание - към колективното; от колективното - към универсалното. Гдето има труд и ред, там и Бог помага! Смел и бърз за Доброто! Искайте и търсете Доброто за всички - с него ще дойде и Вашето собствено добро! Бог да Ви е всякогашен спътник и помощник пожелава: [подпис:] Любомир Лулчев София - Изгрева 3.1.1939 г. ________________________________ * Написано е 3.I.1939 г., но вероятно датата е 5.I.1939 г.
към текста >>

85. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:

Обхващат ме състояния на колективно съзнание.
Друга е причината. Аз от 10 години винаги, когато идвам на Рила, идвам като на заколение. В 10 години 15 зъба сам съм си извадил. Ето и сега, преди два-три дена, си извадих пак. Преживявам крайни напрежения. Обхващат ме състояния на колективно съзнание. Чувствам много души, които по никакъв начин не искат да те приемат като Учител и с които трябва да се боря в себе си. Веднъж побеждавам и ги водя тук. Друг път те ме отвличат настрана и аз изживявам големи мъчнотии. Това е причината за моето поведение. Българският народ Ви не ще за свой Учител - там е всичкото.342 Той ме слушаше изненадан, но пак ми каза: - Но това, което казахте, като беше министърът тука, не беше хубаво, то беше от Черната ложа.
към текста >>

345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи.
Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение. 345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - подобре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.346 След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли - за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!...
към текста >>

86. (53) ПИСМО

Преди това говорехме с него за Русия, Англия, Германия, изобщо - за положението, като му показах да види как се мести центърът на съпротивлението и как постепенно народите се опитомяват чрез колективното съзнание, как възпитават всички.
Той ми каза, че се смущавал от поведението на Англия и ми каза за разговора, който току-що имал с Рендел, английския посланик, във Враня. - Приех го тука, за да помислят, че Англия прави натиск. Полуофициално. Разговорът е траял дълго, но царят е бил великолепен в защитата си [на] каузата на България. Той ми предаде дословно разговора и репликите - той има феноменална памет! За голямо мое съжаление аз не мога много да запомням и ще го предам откъслечно и като се сетя. Преди това говорехме с него за Русия, Англия, Германия, изобщо - за положението, като му показах да види как се мести центърът на съпротивлението и как постепенно народите се опитомяват чрез колективното съзнание, как възпитават всички. Питаше ме по някои положения, които му бяха неясни. Не можеше да разбере защо Мусолини се е свил някак. Рендел му казал: - Не съм се срещал с никого. В отпуск бях само. Радвам се само, че положението сега е такова, че мнението в Англия за България се подобрява.
към текста >>

87. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

VIII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

Това иска Бог и чрез Словото на Учителя в школата да пробуди съзнанието ни и да ни покаже пътя към великия живот на мир и братство.
Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта. Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството. Това иска Бог и чрез Словото на Учителя в школата да пробуди съзнанието ни и да ни покаже пътя към великия живот на мир и братство. „Във всеки човек е заложен стремеж да бъде добър и да се подмлади. Затова се създава Божествената Школа, за да научи хората как да живеят и как да използват живота" (64) „Следователно Бялото братство сега отваря своята Школа и като влезете в нея ще се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват природата, тогава ще имате ясна представа какво нещо е великата природа, в която сега живеем." (50. с . 265) „Но вие влизате в Школата, В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити.
към текста >>

212) Бог иска от нас да отправим всичките енергии към свръхсъзнанието и да му служим всеотдайно, с радост и любов.
В Общия клас влизат женени и неженени." (50, с. 204) „Специалните класове аз ги наричам класове на чистота. Всеки, който може да се подчини на правилата, може да влезе." (50, с. 207) „Вдовиците да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот." (50, с. 212) Бог иска от нас да отправим всичките енергии към свръхсъзнанието и да му служим всеотдайно, с радост и любов. Когато енергията се отправя към органите за продължаване на рода. за работа с Бога почти не остава енергия. Ние трябва да служим на Бога с всичките си сили. „Продължението на рода, това е проява на външната любов, присъща на животните, които даже и не подозират, че има вътрешна любов - ангелска любов. Животните и хората, които използват тази любов, спират развитието си." (64) Много от приятелите казват на Учителя, че това е трудна работа.
към текста >>

Учителят изнася бисери на Словото Божие, изявени в беседите: „Мировата любов и космичната обич" -1919 г., „Новото човечество" -1920 г., „Пробуждане на колективното съзнание" -1921 г.
„В тази Школа ви събрах, за да ви подготвя за апостоли на бъдещите векове. Всички вие до един ще проповядвате идеите на Шестата раса. Тези идеи са вложени в беседите и лекциите, които ви говоря. Затова трябва да проучвате внимателно беседите и лекциите. Ще ви се дадат дарби, сили, знания и условия за работа." (64) След Първата световна война на съборите от 1919 г. Учителят изнася бисери на Словото Божие, изявени в беседите: „Мировата любов и космичната обич" -1919 г., „Новото човечество" -1920 г., „Пробуждане на колективното съзнание" -1921 г. които заедно с добре организираните събори, обръщат вниманието на обществото. Много граждани от Търново започват да посещават беседите и съборите.*** Това не остава незабелязано от Православната църква, която вижда в лицето наУчителя голям свой враг. Космичният закон на хармонията гласи, че там, където светлината е голяма, предизвиква съответно и голяма тъмнина. Ето защо Църквата се опълчва срещу Учителя и Братството. Тази борба достига своята кулминационна точка на 19 август 1922 г.
към текста >>

88. Из Словото на Учителя - Краят-ликвидацията на века.

Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит.
„Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните на този изпит за изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с. 20-6.1) „Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество. Този е начинът, по който човечеството може да се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата Земя." (18, с. 117) „Живейте по новия начин, за да имате нови резултати. Живейте добре на Земята, за да бъдете добре и на небето.
към текста >>

Този закон е верен единично, индивидуално и колективно." (12, с.37) „Земята трябва да се пречисти.
На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките почнат една по една да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и са отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници." (26, с. 199) „Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде. И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот. Този закон е верен единично, индивидуално и колективно." (12, с.37) „Земята трябва да се пречисти. Пречистването и ще стане с огън. Иде огън в света. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало. Старата култура ще изчезне, помен няма да остане от нея. Греховете, престъпленията на хората ще изгорят." (34, с.
към текста >>

89. 7. Денят Господен е ден на нова епоха

Вследствие на тази идея, земята е минала през тази нечиста област и се е опетнила.... ... Като говорим за Бога , ние разбираме онази Първична Причина , която е турила всичко в действие, която и днес още работи , но не сама , а колективно .
Да обичат, това е празна работа, фантазия. Да отглеждат деца, това било мъчение - и то е празна работа. Те казват: Що ви трябва да си губите времето, да се мъчите с отглеждане на деца? Ние трябва да ядем и да пием! Това ще ни остане. Вследствие на тази идея, земята е минала през тази нечиста област и се е опетнила.... ... Като говорим за Бога , ние разбираме онази Първична Причина , която е турила всичко в действие, която и днес още работи , но не сама , а колективно . Господният ден иде на земята да освободи хората . Кой ще освободи хората, освен Бог? Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за свободата на народите, но нищо не може да се постигне. Защо ? Нямат начин, средства, с които да си послужат.
към текста >>

- Отвън ще го видите, отвътре ще го видите; единично ще го видите, и колективно ще го видите.
Онези, които са закъснели в своята еволюция. Той ще ги доведе дотам, че няма да имат условия за развитие.... ... Слънцето представя общия порядък , който сега съществува в света . Луната представя сбор от всички религиозни системи . Звездите пък са великите хора , които щ паднат и няма да светят , ще потъмнеят , ще изгубят светлината си . Казано е: „Небето ще се поколебае и знанието на Сина Человечески ще се яви." Отде ще дойде? - Отвън ще го видите, отвътре ще го видите; единично ще го видите, и колективно ще го видите. Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно . Тогава целият свят ще се открие пред вас и ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега всичко виждаме." Това всеки ясновидец вижда. Ясновидецът вижда какво ще стане след 20 години. Де се вижда това? Разбира се, че не в това пространство около вас, но в друго някакво пространство.
към текста >>

Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно .
Той ще ги доведе дотам, че няма да имат условия за развитие.... ... Слънцето представя общия порядък , който сега съществува в света . Луната представя сбор от всички религиозни системи . Звездите пък са великите хора , които щ паднат и няма да светят , ще потъмнеят , ще изгубят светлината си . Казано е: „Небето ще се поколебае и знанието на Сина Человечески ще се яви." Отде ще дойде? - Отвън ще го видите, отвътре ще го видите; единично ще го видите, и колективно ще го видите. Всички хора ще бъдат едно съзнание - нещо колективно . Тогава целият свят ще се открие пред вас и ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега всичко виждаме." Това всеки ясновидец вижда. Ясновидецът вижда какво ще стане след 20 години. Де се вижда това? Разбира се, че не в това пространство около вас, но в друго някакво пространство. Има едно пространство близо до вас, което не е осветено, но ако го осветите, всички можете да виждате.
към текста >>

И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно , как се движи неговата мисъл , неговото чувство , как се проявява неговата воля и след това да разбираш неговия Божествен произход , какви влияния и сили се вливат в неговата душа .
Светът е широк , необятен , той обхваща цялото пространство . Мравите не виждат това нещо. Било е време, когато човек е виждал звездите само от първа, втора най-много до трета величина, а сега вижда и тия от пета, шеста и седма величина; и останалите звезди, до 20 величина вижда, но вече с телескоп. Какъв ще бъде онзи човек, който би видял направо с очите си звездите от 20 величина? В света съществува нова наука* достъпна за малцина. И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно , как се движи неговата мисъл , неговото чувство , как се проявява неговата воля и след това да разбираш неговия Божествен произход , какви влияния и сили се вливат в неговата душа . Няма по-красива картина от тази, да виждаш човешката душа, някъде далечв пространството, с бяла, приятна светлина! Красиво е човешкото лице, в което и крака, и ръце, и очи, и уши, и нос, и чело - всичко говори. Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсякъде в неговата форма. Сърцето на този човек трепти, защото няма място, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек.
към текста >>

Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсякъде в неговата форма.
Какъв ще бъде онзи човек, който би видял направо с очите си звездите от 20 величина? В света съществува нова наука* достъпна за малцина. И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно , как се движи неговата мисъл , неговото чувство , как се проявява неговата воля и след това да разбираш неговия Божествен произход , какви влияния и сили се вливат в неговата душа . Няма по-красива картина от тази, да виждаш човешката душа, някъде далечв пространството, с бяла, приятна светлина! Красиво е човешкото лице, в което и крака, и ръце, и очи, и уши, и нос, и чело - всичко говори. Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсякъде в неговата форма. Сърцето на този човек трепти, защото няма място, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек. Такива души можете да срещате навсякъде. Усъмните ли се малко, всичко около вас ще потъмнее. Ще кажете: Господи, дали това беше действителност или сън?
към текста >>

Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек.
И наистина, голямо изкуство е да виждаш човека колективно , как се движи неговата мисъл , неговото чувство , как се проявява неговата воля и след това да разбираш неговия Божествен произход , какви влияния и сили се вливат в неговата душа . Няма по-красива картина от тази, да виждаш човешката душа, някъде далечв пространството, с бяла, приятна светлина! Красиво е човешкото лице, в което и крака, и ръце, и очи, и уши, и нос, и чело - всичко говори. Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсякъде в неговата форма. Сърцето на този човек трепти, защото няма място, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек. Такива души можете да срещате навсякъде. Усъмните ли се малко, всичко около вас ще потъмнее. Ще кажете: Господи, дали това беше действителност или сън? Повярвате ли отново, съзнанието ви пак ще се проясни. Казвам: Божественият огьн няма да продължава само един ден.
към текста >>

Повярвате ли отново, съзнанието ви пак ще се проясни.
Сърцето на този човек трепти, защото няма място, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек. Такива души можете да срещате навсякъде. Усъмните ли се малко, всичко около вас ще потъмнее. Ще кажете: Господи, дали това беше действителност или сън? Повярвате ли отново, съзнанието ви пак ще се проясни. Казвам: Божественият огьн няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горение! В Америка някъде се запалила една река, в която имало някакъв запалителен газ, и години вече как не могат да я изгасят. Питам: ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън? Нека учените изчислят колко време ще гори земята след идването на Божествения огън.
към текста >>

" Туй, което е вярно за земята, вярно е и за вашето съзнание, и за вашия ум.
Когато и този огън достигне центъра на земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център и тогава нашата земя ще изпее своята песен. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът и ще се пренесе другаде някъде. Засега този огън не е достигнал още до центъра на земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център. „Денят Господен иде! " Туй, което е вярно за земята, вярно е и за вашето съзнание, и за вашия ум. Много неща има в умовете на просветените хора, вследствие на което те се спъват. Една от спънките им е съмнението, например. Ето, толкова години вече как хората мислят, Библия четат, Евангелие четат, но истината още не се е разкрила пред тях. Кое спъва хората? Две неща спъват хората.
към текста >>

90. Вергилий Кръстев ДОМЪТ ГОСПОДЕН и СЪДБАТА НА СВЕТА

УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ IV.
Вергилий Кръстев ДОМЪТ ГОСПОДЕН и СЪДБАТА НА СВЕТА I. ДОМЪТ ГОСПОДЕН И СЪДБАТА НА СВЕТА II. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА БОЛШЕВИЗМЪТ И КОМУНИЗМЪТ III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ IV. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1939 г. - 1945 г. V. ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИЗВИКАНИ ОТ СЪВПАДА НА ПЛАНЕТИТЕ САТУРН И УРАН 1897 г. - 2034г .
към текста >>

91. III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ

III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ A.
III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ A. Учителят за частната собственост Б. Учителят за класовата борба B. Учителят за пробуждане на човешкото съзнание и раждането на Космическият човек Г. Учителят за пробуждане на колективното съзнание и икономическата борба Д. Учителят за комуните Е.
към текста >>

Учителят за пробуждане на човешкото съзнание и раждането на Космическият човек Г.
III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ A. Учителят за частната собственост Б. Учителят за класовата борба B. Учителят за пробуждане на човешкото съзнание и раждането на Космическият човек Г. Учителят за пробуждане на колективното съзнание и икономическата борба Д. Учителят за комуните Е. Идеята за комуните и как тя бе провалена при българите/Вергилий Кръстев А. Учителят за частната собственост 1. Жената и частната собственост 2.
към текста >>

Учителят за пробуждане на колективното съзнание и икономическата борба Д.
III. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ, КЛАСОВАТА БОРБА, КОМУНИТЕ И КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ A. Учителят за частната собственост Б. Учителят за класовата борба B. Учителят за пробуждане на човешкото съзнание и раждането на Космическият човек Г. Учителят за пробуждане на колективното съзнание и икономическата борба Д. Учителят за комуните Е. Идеята за комуните и как тя бе провалена при българите/Вергилий Кръстев А. Учителят за частната собственост 1. Жената и частната собственост 2. Частната собственост задушава човекът 3.
към текста >>

92. Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА

Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1.
Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание 2. Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3. Пробуждане на колективното съзнание. 4. Законът на колективното съзнание 5. В колектива се съединяват добродетелите
към текста >>

Колективното съзнание 2.
Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание 2. Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3. Пробуждане на колективното съзнание. 4. Законът на колективното съзнание 5. В колектива се съединяват добродетелите
към текста >>

Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3.
Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание 2. Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3. Пробуждане на колективното съзнание. 4. Законът на колективното съзнание 5. В колектива се съединяват добродетелите
към текста >>

Пробуждане на колективното съзнание. 4.
Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание 2. Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3. Пробуждане на колективното съзнание. 4. Законът на колективното съзнание 5. В колектива се съединяват добродетелите
към текста >>

Законът на колективното съзнание 5.
Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание 2. Пробуждане на човешкото колективно съзнание и икономическата борба 3. Пробуждане на колективното съзнание. 4. Законът на колективното съзнание 5. В колектива се съединяват добродетелите
към текста >>

93. Г. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА 1. Колективното съзнание

1. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ.
1. КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ ВЪЗПИТАНИЕ НА ЧОВЕШКАТА ВОЛЯ. Беседа от Учителя , държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи,обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр.Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921] . с.
към текста >>

Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме , че всички хора , с които живеем , са удове един на друг и сме необходими един за друг .
- В: Беседи,обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр.Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921] . с. 15-16 „До сега се намирахме в света на илюзиите - на промените и измените. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание - да съзнаваме , че всички хора , с които живеем , са удове един на друг и сме необходими един за друг . Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползуваш от неговите блага. И благата и скърбите са общи."
към текста >>

94. 2.ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА

2. ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ .
2. ПРОБУЖДАНЕ НА ЧОВЕШКОТО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА БОРБА ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ . Беседа от Учителя , държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София .
към текста >>

26-27 „И тъй, човешкото съзнание - да се изразя на един строг научен език - минава през три степени; степен есенциална, степен субстанциална и степен материална.
- В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София . 1921]. с. 26-27 „И тъй, човешкото съзнание - да се изразя на един строг научен език - минава през три степени; степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота , субстанциалната страна включва законите на живота , а материалната страна - фактите на живота . Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, като се формуват, образуват един закон, и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното.
към текста >>

Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното.
26-27 „И тъй, човешкото съзнание - да се изразя на един строг научен език - минава през три степени; степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на живота , субстанциалната страна включва законите на живота , а материалната страна - фактите на живота . Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, като се формуват, образуват един закон, и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното. Запитваме се ние: кое е най-важното за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени, и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме тъй наречената „икономическа борба". Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното , или става събуждане на колективното съзнание у човека.
към текста >>

Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното , или става събуждане на колективното съзнание у човека.
Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното към общото и от общото към целокупното. Запитваме се ние: кое е най-важното за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени, и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме тъй наречената „икономическа борба". Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното , или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание , както животните , а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание , т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега, в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние; тъй че, не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините."
към текста >>

Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание , както животните , а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание , т.е.
Запитваме се ние: кое е най-важното за нас, след като сме се изявили на земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на земята, когато те са материално осигурени, и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме тъй наречената „икономическа борба". Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното , или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание , както животните , а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание , т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсил за себе си спасение, а сега, в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние; тъй че, не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението и то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си. Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините."
към текста >>

95. 3. СЪБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ

3. СЪБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ .
3. СЪБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ ПРОБУЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ . Беседа от Учителя , държана на 19 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София .
към текста >>

3ащото у тях има събудено колективно съзнание .
40-41,43-44,49,51 „И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка, сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк, и от там ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-нещете, В какво седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? 3ащото у тях има събудено колективно съзнание . Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма. Човешката душа , човешкото съзнание не умира . Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено.
към текста >>

Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма.
Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-нещете, В какво седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? 3ащото у тях има събудено колективно съзнание . Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма. Човешката душа , човешкото съзнание не умира . Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива.
към текста >>

Човешката душа , човешкото съзнание не умира .
Защо англичаните са благородни? 3ащото у тях има събудено колективно съзнание . Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма. Човешката душа , човешкото съзнание не умира . Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията при които живеете, са неблагоприятни.
към текста >>

Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи.
Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел." „Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството , да знаем, че смърт няма. Човешката душа , човешкото съзнание не умира . Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание , всеки човек е точно на мястото си.
към текста >>

При туй развитие на колективното съзнание , всеки човек е точно на мястото си.
Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в природата не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете истината и ще видите." „Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание , всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин? " Не гледайте тоя човек отвънка, той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа, да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи.
към текста >>

96. 4. ЗАКОНЪТ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ

4. ЗАКОНЪТ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ КРАТКИ ОБЯСНЕНИЯ .
4. ЗАКОНЪТ НА КОЛЕКТИВНОТО СЪЗНАНИЕ КРАТКИ ОБЯСНЕНИЯ . Беседа от Учителя , държана на 2 0 август 1921 г. - В: Беседи , обяснения и упътвания от Учителя . Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство , при срещата им в гр. Търново , през лятото 1921 г. [София .
към текста >>

Всяко наше движение , всяка наша мисъл , всяко наше чувствуване трябва да бъде в съгласие с целокупния божествен закон на всички същества , които са вътре в туй колективно съзнание.
Движението е разумно , когато то е в хармония с движенията на всички разумни същества. А неразумно е, когато ние сами вършим нещо, а другите не вземат участие. И когато ние извършим една постъпка, тогава усещаме този вътрешен закон. Когато всички същества са били с нас в хармония, усещаме една вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка не е навременна, може да е права, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение , всяка наша мисъл , всяко наше чувствуване трябва да бъде в съгласие с целокупния божествен закон на всички същества , които са вътре в туй колективно съзнание. " „В колективното съзнание, според друг един закон, хората колективно трябва да си помагат . Като срещнеш някого, някой твой брат например, не го критикувай в душата си, но гледай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения Дух да го подпомогнеш, защото твоето подигане е и негово, защото неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От този закон произлизат много нещастия.
към текста >>

" „В колективното съзнание, според друг един закон, хората колективно трябва да си помагат .
А неразумно е, когато ние сами вършим нещо, а другите не вземат участие. И когато ние извършим една постъпка, тогава усещаме този вътрешен закон. Когато всички същества са били с нас в хармония, усещаме една вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка не е навременна, може да е права, но не е в съгласие с разумните сили. Всяко наше движение , всяка наша мисъл , всяко наше чувствуване трябва да бъде в съгласие с целокупния божествен закон на всички същества , които са вътре в туй колективно съзнание. " „В колективното съзнание, според друг един закон, хората колективно трябва да си помагат . Като срещнеш някого, някой твой брат например, не го критикувай в душата си, но гледай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения Дух да го подпомогнеш, защото твоето подигане е и негово, защото неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От този закон произлизат много нещастия. Един като прави грешка в едно отношение, друг - в друго отношение.
към текста >>

97. Вергилий Кръстев Е. ИДЕЯТА ЗА КОМУНИТЕ И КАК ТЯ БЕ ПРОВАЛЕНА ПРИ БЪЛГАРИТЕ

Учителя т казва: „Когато се пробуди българското съзнание след 300 години , тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот.
407-419 том VI, с. 199-204,207-208,227-228,400-401 том VIII, с. 711-712 4. Всички опити за комуни от 1919-1944 г. направени от последователи на Учителя Дънов се провалиха. Причината? Учителя т казва: „Когато се пробуди българското съзнание след 300 години , тогава ще се яви колективното съзнание в българите и ще бъдат готови за комуни и комунален живот. " 5. Опитите на болшевиките в Русия в лицето на Сталин, като насилствено взимат земята на селяните се заплаща с десет милиона убити селяни според признанието на Сталин пред Чърчил. Бяха създадени колхози и совхози и накрая те се провалиха и СССР десетки години внасяше милиони тонове зърно от САЩ, за да се изхранва като заплащаше с износ на петрол. 6. В България след като комунистите идват на власт едно от първите постановления е от 13 април 1945 г. Министерският съвет приема Наредба закон за ТКЗС.На 12 март 1946 г.
към текста >>

98. I. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Скорпион през 1897 година за България

Учителят Дънов за частната собственост, класовата борба, комуните и колективното съзнание. 4.
1897-1942 г. За да се уясни този период съм представил в няколко раздела политическите събития в България, които очертаваха границите на дейността на Учителя Дънов. Ето ги: 1. Домът Господен и съдбата на света. 2. Учителят Дънов за Болшевизмът и комунизмъ 3. Учителят Дънов за частната собственост, класовата борба, комуните и колективното съзнание. 4. Учителят Дънов за войната 1939-1945 г. (Втората Световна война). 15. Цялостното и задълбочено проучване на отбелязаните страници по томове е условие да се въведете към предоставеното заглавие.
към текста >>

99. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

Да влезне и се всели в неговото тяло Духът Христов и съзнанието му да стане в едно с космическото съзнание.
Кабалата е психологията на света . Да се опитаме да изучим анатомията на човешкото същество. Да се опитаме да потърсим къде се намират у него Риби и Дева . * Божественият принцип - Исус Христос е Христовият дух, който е Духът на Единението между Битието и Небитието, между земята и Небето, между материалния свят, духовния свят и Божествения свят. Раждането на върховното Аз означава да се роди човек от Дух. Да влезне и се всели в неговото тяло Духът Христов и съзнанието му да стане в едно с космическото съзнание. Според астрологията Дева се намира в слънчевия възел, а Рибите са свързани с краката. Краката и слънчевия възел са съединени помежду си . Те представят оста на Исус Христос. Ако изучаваме слънчевия възел, ще открием чудни работи . Симпатичната нервна система е съставена от много възли и жлези .
към текста >>

Но Юда беше колективно същество,неговата роля беше необходима .
(57 ) Ето в какво се състои жертвата на Христос : той трябваше с всичките си сили да плати бягството на тези лоши духове от болните и влизането им в садукеите (58 ) и фарисеите (59) . Той знаеше , че ще страда и ще бъде разпнат . (60 ) В дванадесетия дом Юда го срещна . Той го чакаше и казваше , че трябва да бъде предаден . Исус знаеше , че в 12-я дом на Рибите някой трябваше да го предаде. Но Юда беше колективно същество,неговата роля беше необходима . (61)Жертвата на Исус беше : като невинен да даде на хората тази свобода , тази мъдрост , тази светлина , които текат през Дева и което го задължаваше да страда в Риби . (62 ) Но сега ядем риби , без да знаем причината . Ще ви говоря за това един ден . За да свърша , ще ви кажа , че човек не може да разбере истината , Евангелието , нито тайните на природата , ако не е действително чист. Ако не яде чиста храна , ако не пие чисти пития , ако няма чисти чувства , ако не мисли за чисти неща , ако няма чисти постъпки .
към текста >>

100. 6. Христос - роден от универсалната Риба в XII дом на зодиака