Търсене в текстове за 'Католическа църква'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 800 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_02 Чужди по дух хора

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика.
"Чужди по дух хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров. Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за изпълнение на такава музика. Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света.
към текста >>

А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш.
в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа.
към текста >>

Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти.
Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя.
към текста >>

2. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание.
Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да отредите седем души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата? Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание. По този начин се огорчава Божият Дух и това е действие, насочено срещу Бога, Словото на Учителя и Школата. Защото има един закон, който гласи, че повдигането на един от учениците по веригата помага да се повдигнат и останалите. Ако не повдигнеш себе си и не решиш правилно задачата си, не можеш да помогнеш на останалите от веригата да се повдигнат. Грешката на едного е грешка и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички. Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта.
към текста >>

Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България.
Помислете върху това и си отговорете сами. Как ги решава тези неща Учителят, ще научите, когато прочетете посочените беседи. А Той завършва въпросната беседа така: "Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите! " През 1948 година Братския съвет направи постъпки за юридическо признаване на общество "Бяло Братство". Тогава беше направена една фатална грешка. Този Братски съвет сам влезе в клопката, като подаде молба да бъде зарегистриран към Комитета по вероизповеданията, в който влизат православната църква, католическата църква и всички видове религии и секти, които съществуват в България. Ние не сме религия, нито религиозна секта, а сме Школа! Но нашите се представиха като верска общност "Бяло Братство" и сами се отклониха от думите на Учителя, които ще ги намерите в Словото Му. Така отделът за вероизповеданията при Министерството на вътрешните работи удостовери, въз основа на молба на Братския съвет от 5 юни 1948 година, под входящ X 27526-40-V, че общество "Бяло Братство" е признато за верска общност и се ползува с правата на свободна дейност на основание на чл. 78 от Конституцията. Писмото беше подписано от пълномощен министър Димитър Илиев.
към текста >>

Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша".
Но по-късно то бе отменено и анулирано с писмо X 346-20 от 20 октомври 1956 година. Така че когато дойде време за процеса, ние не бяхме нито юридическа личност, нито верска общност. А защо стана всичко това? Ами ще намерите отговор в беседите на Учителя. Аз лично присъствувах, когато Той каза: "Ако от Моето учение направите религия, то Аз ще я разруша". Друг път каза - и аз присъствувах лично: "Ако от Моето учение направите църква, то Аз ще я разруша". А сега помислете кой изпълни Волята на Учителя? Братският съвет ли, който сам подаде молба при Комитета на вероизповеданията и се нареди в един ред с останалите църкви и секти и се обяви за верска общност? Или онзи държавен служител, който с един подпис нареди да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност. Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е?
към текста >>

Верска общност, религиозна секта или църква?
Или онзи държавен служител, който с един подпис нареди да се отмени и анулира онова решение, че ние сме верска общност. Много държа всеки от вас да си отговори на този въпрос! А той е следният: Братството какво е? Школа ли е? Религия ли е? Верска общност, религиозна секта или църква? За мен отговорът е такъв: Ние сме Школа! Ръководител на тази Школа е Всемировият Учител Беинса Дуно. Неговото Слово е Слово на Бога. Обект и субект на изучаване в тази Школа е Словото на Учителя. Всеки, който е ученик в тази Школа, изучава сам Словото, доколкото може и каквото може.
към текста >>

Сега, когато си спомням думите на Учителя, че Той няма да позволи от Учението Му да направим религия, нито ще позволи да направим организация, нито църква или институция с разни устави и правила, мога да кажа, че всеки от вас, който иска да работи за Делото на Учителя, трябва да се съобразява с онова, което е казал и го има записано в Словото Му.
И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие! " Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна. Тайна е! Сега, когато си спомням думите на Учителя, че Той няма да позволи от Учението Му да направим религия, нито ще позволи да направим организация, нито църква или институция с разни устави и правила, мога да кажа, че всеки от вас, който иска да работи за Делото на Учителя, трябва да се съобразява с онова, което е казал и го има записано в Словото Му. Ние сме Школа, която изучава, проучва и изпълнява знанието, дадено в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е за учениците. А за онези от вас, които искат да проучват Словото, ще цитирам беседа № 19 "И пишеше на земята" от 22 февруари 1925 година, в томчето "Настанало е Царството Божие", седма серия, печатница Малджиев - Русе, стр. 9: "Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук.
към текста >>

Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората.
Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от Бялото Братство! И ако съгрешат, Белите Братя ще се разправят с тях! Няма народ, с който те да не могат да се разправят. Нека запомнят това нещо всички! Това трябва да се отпечати в умовете ви. Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй, както живеят хората сега, това, което имаме не е Братство. В една от миналите Си беседи Аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
към текста >>

Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация.
В една от миналите Си беседи Аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство." След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация. В предишните страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация. Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко! Разбрахте ли сега кой изпълни Волята на Учителя? Ако не сте разбрали, ще ви се уясни по друг начин - чрез методите на Страданието.
към текста >>

3. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 1

Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата.
Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е дадена в Словото Му на български език и българска реч. Школата на Великия Учител е общение на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи общение с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите. Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции. Школата на Бялото Братство в България не е секта религиозна, не е култ, нито средище за съвременно тълкуване на Библията. В Школата се проучава Словото на Великия Учител, което Слово е Славата на Бога от Третия Завет на човечеството, затова Школата на Бялото Братство е над всички. Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство.
към текста >>

Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа.
Тя обединява всичко чрез Божествената Слава на Великия Учител. Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов. Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си. По този начин се изпълнява Волята на Всемировия Учител. "В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество.
към текста >>

Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно.
Школата не е религия и идолопоклонство. Религията, това са човешки форми, през които е минало човечеството, за да представи в достъпна форма някои Божествени истини и по този начин ги е ограничило, а човешкото несъвършенство ги е опорочило в този исторически етап. Затова Школата на Бялото Братство седи над религиозните форми и методи и над религията. Защото Словото на Великия Учител показва пътя на човешката душа към Бога. Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов. Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си. По този начин се изпълнява Волята на Всемировия Учител. "В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество. Школата на Бялото Братство в България се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово средище.
Това ще го намерите в Словото на Учителя. "Ако в България имаше само един човек, който е свързан с Бога и живее според Неговите закони, той ще повдигне не само България, но и целия свят." (Из "Който дойде при мене", 13 стр.) Затова само чрез Словото на Всемировия Учител учениците могат да се обединят и създадат Общество "Бяло Братство". Всички начала са в Словото Му - то управлява Вселената, Битието и Небитието и нашата слънчева система. Който Го приеме и приложи чрез своя живот, той влиза в това Общество. Затова Общество "Бяло Братство" не е организация, нито юридическа личност, нито обществена, политическа или друга организация. Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово средище. Общество "Бяло Братство" е Общество на ученици, което се управлява от Словото на Всемировия Учител. Учениците се обучават чрез Словото в разстояние на двадесет и две години, толкова, колкото е траяла Школата на Учителя на земята. Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине. И тогава тези ученици могат да се обединят чрез Словото и идеите на това Учение. Проекциите на учениците и тяхната реализация в обществения живот и в света става чрез собствения им живот, като тяхно ръководно начало е Високият Идеал от Словото на Учителя.
към текста >>

4. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата.
Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI. Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание.
към текста >>

5. 3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

" „Аз съм митрополит на София в православната църква".
4. Папа Пий XI и Учителят Дънов Сега, приятели, ще продължа да ви разказвам пак случаи, разбира се, необикновени, за обикновения човек. В България имаше владика, който се наричаше Стефан и беше отначало митрополит на София, а впоследствие стана екзарх. Обаче той е получил образованието си на запад и от време на време е пътувал на частно посещение из европейските страни, между които е посетил Италия и пожелал да го приеме тогавашният папа Пий XI. И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами.
към текста >>

Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г.
Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България? " Аз, озадачен на този въпрос, се зачудих, за кого ли става въпрос, а той продължи, виждайки моето учудване. „Но моля Ви се, става въпрос за г-н Петър Дънов, за Учителя"! "Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов?
към текста >>

с Италия, която признава католическата религия за държавна религия.
„Но моля Ви се, става въпрос за г-н Петър Дънов, за Учителя"! "Доволни ли сте? " - казва владиката Стефан на присъстващите. Това е мнението на главата на католическата църква в Западна Европа за Учителя, г-н Петър Дънов." Папа Пий XI е на папския престол от 1922-1939 г. Успява да сключи договор през 1929 г. с Италия, която признава католическата религия за държавна религия. Признава се на територията на Рим град Ватикан за самостоятелна държава и с това се приключват споровете от 1870 г, когато е ликвидирана светската власт на Папата от италианските власти, които превръщат Рим в столица на Италия. Папа Пий XI създава социална реформа, говори за църковно единство. Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г.
към текста >>

Един малък пример за отношението на главата на Римокатолическата църква към Учителя Дънов.
Откъде папа Пий XI знае за Учителя Дънов? През това време в София - от 1925 г. до 1939 г. за апостолически пратеник на Ватикан е изпратен Анджело Ронкалий. И той вероятно, в своите доклади от София, или при срещата си с Папа Пий XI е говорил за Учителя Дънов. Един малък пример за отношението на главата на Римокатолическата църква към Учителя Дънов.
към текста >>

6. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква.
Това е било истинска сензация. Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя. Ето един пример, как работи Небето със своите служители: чрез Духът, чрез Слово и чрез Дела.
към текста >>

7. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

ТОМ 5

Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него.
На първо време тя се водеше от свещениците начело с митрополити, които подведоха общественото мнение срещу Учителя. Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора. Този събор през 1922 г. не прави изключение. Затова ще говорим по-късно. Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него. „Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото. Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други.
към текста >>

Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни.
„Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото. Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае?
към текста >>

Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят.
Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква.
към текста >>

Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство.
Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво.
към текста >>

(10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние?
„Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка.
към текста >>

Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае?
Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора.
към текста >>

" (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква.
Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора. Един пример.
към текста >>

Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше.
Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора. Един пример. Отива една сестра при Учителя и му казва, че духовете са обзели и са влезнали и са обсебили една друга сестра, която седи в палатката и прави само бели. Учителят я поглежда и казва: „Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, няма да се занимаваме с нея.
към текста >>

През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата.
Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си. Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот. През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата. Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците. Защото едно гонение против официалните представители на духовенството ще се позволи и ще се допусне от Небето". През време на Школата много калимавки паднаха и то онези, които бяха решили да воюват срещу Бога. Тях ги хвана окултния закон, но след това дойдоха други събития където паднаха също много калимавки. Ние бяхме свидетели на всичко това и видяхме, че думите на Учителя пророчески се изпълниха.
към текста >>

8. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото".
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ ОТВОРЕНО ПИСМО до архимандрита Ефтимия, ректор на Пловдивската семинария На 17 август т.г. заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата.
към текста >>

Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново.
към текста >>

Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници.
И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят.
към текста >>

Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър.
Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество?
към текста >>

Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
към текста >>

Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури.
Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах?
към текста >>

Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата?
Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
към текста >>

" Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури?
" Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство. Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени?
към текста >>

12. Клеветите ни, че сме били против църквата.
Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите?
към текста >>

Против коя църква?
Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите?
към текста >>

Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми.
Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята.
към текста >>

Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала.
Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища.
към текста >>

Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея?
Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви.
към текста >>

Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква.
Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви. Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква. Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това. православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14.
към текста >>

Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди".
Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа.
към текста >>

А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже.
Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов. Истинският богослов има връзка с небето, от дето му се изпраща истинската светлина. Тази връзка Вие сте я изгубили.
към текста >>

По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле.
Тази връзка Вие сте я изгубили. Вие не вярвате, че можете да влезете в непосредствено общение с Христа и да чуете неговия глас. Вие не вярвате, че Христос може да се всели в човешкото сърце. Тази работа Ви се вижда невероятна и още еретическа! И за това сте седнали да разправяте на народа, че Христовото Учение не можело да се приложи тъй лесно и скоро, че 2000 години не били достатъчни и т.н. По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле. Всичко това, което разправяте, не е православие, не е Христово Учение; защото Христос казва, че винаги трябва да бъдем готови и да имаме масло (дело) в кандилата си, а Вие казвате, че имало още време. Щом е така, карайте колата на „православието", да видим до къде ще я закарате. Ние съжаляваме само тези, които са седнали в тази кола. От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък, септември, 1922 г.
към текста >>

Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.
търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи.
към текста >>

Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква.
Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
към текста >>

Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни.
Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството.
към текста >>

Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела.
И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството.
към текста >>

9. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти.
към текста >>

Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
към текста >>

Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно.
204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбите за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа.
към текста >>

По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
към текста >>

След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син.
към текста >>

Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му.
Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Петър Стамов е бил сполучлив според спомените на съвременниците, Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е. на вуйчо си.
към текста >>

църква и учител в класното училище.
То функционирало до 1896 г. От богословския курс на това училище с кратко специален отдел, излезли осем младежи, от които петима работят още като протестантски пастори. От 1880 до 1892 г. Д-р Ст. Томов работил като протестантски пастир в Свищовската М. Ев. църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове.
към текста >>

църква се изселили от Свищов и се установили в други градове.
църква и учител в класното училище. Същевременно редактирал сп. „Християнски свят". От 1892 г. протестантско-евангелското дело не е напреднало, напротив изостанало е назад, защото семействата, които по-рано били последователи на Метод. Ев. църква се изселили от Свищов и се установили в други градове. Д-р Ст. Томов, дългогодишен протестантски пастир в Свищов, е роден на 25 май 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование получил в родния си град и през есента на 1862 г. заминал за остров Малта, където постъпил в английско училище.
към текста >>

Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години.
и 1872 г. заемал службата секретар на английската болница в Галата в Цариград. В началото на 1874 г. Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново.
към текста >>

църква в Северна България.
богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г. Повторно бил назначен в града ни от 1905 до 1912 г.
към текста >>

10. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

ТОМ 7

На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган.
Аз владеех еднакво цигулка, виола и контрабас. Аз нямах строго определена цел да стана Паганини. Ако имах, щях да ходя при Учителя, да Го питам за Неговият съвет и да търся Неговото съдействие. Аз се записах да следвам задочно, за да мога да се издържам с цигулката. Но за да се учи човек по онова време трябва да има настойник. На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган. Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе. Други органи нямаше в България. И моят настойник проф. Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“.
към текста >>

Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе.
Аз нямах строго определена цел да стана Паганини. Ако имах, щях да ходя при Учителя, да Го питам за Неговият съвет и да търся Неговото съдействие. Аз се записах да следвам задочно, за да мога да се издържам с цигулката. Но за да се учи човек по онова време трябва да има настойник. На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган. Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе. Други органи нямаше в България. И моят настойник проф. Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“. Аз бях много контактен и за кратко време събрах най-добри оркестранти.
към текста >>

Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“.
На мене настойник беше Цанко Цанков, професор- композитор, който е съпруг на голямата певица Карин Цанкова, германка по произход, и които обслужваха като певица и органист католическата църква, където имаше орган. Орган тогава имаше в тая църква и в католическата църква в Русе. Други органи нямаше в България. И моят настойник проф. Цанко Цанков ми каза: „Атанасе, помисли, искам да направим един оркестър от 20-25 човека - щрай, лъкове без духови инструменти. Ще свирим в църквата, където аз свиря на рояла, но искам да бъде по-тържествено с този оркестър“. Аз бях много контактен и за кратко време събрах най-добри оркестранти. Сашо Околийски беше концерт-майстор. Той почина млад. Направихме оркестър и Сашо беше много доволен. Почнахме да свирим, салона се пълнеше, имаше и вънка хора, които ни слушаха.
към текста >>

Един ден разсилни- ят на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв.
Понеже аз бях завербувал деца, които пееха в хора, с тях отивахме в сладкарницата на ул. „Дондуков“ и нали аз имах много пари давах им по една кифличка и по една боза. Това правех всеки път. Но ето сега идва друга развръзка на моят път. И тази развръзка не е случайна и тя се направлява от невидима ръка. Един ден разсилни- ят на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв. на човек, което прави 60 000 лв. месечно. А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си! “ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува. И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата.
към текста >>

И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата.
Един ден разсилни- ят на църквата ми казва, че Цанко Цанков и жена му като свирят и пеят получават по 30 000 лв. на човек, което прави 60 000 лв. месечно. А той е възмутен от всичко това, защото обикновено аз на него давах пари и той носеше за закуска по две тави кифли за децата. Казва ми разсилният: „Кажете му на онзи скръндза, да купи и той една табличка кифли на децата вместо вие да ги храните от джоба си! “ На онзи скръндза аз му подхвърлих, но той се направи, че не ме чува. И аз говорих със Сашо Околийски - концерт-майстора и той прие моята идея на другия ден да не свирим в църквата. Ние не отиваме на работа. Цанко Цанков се възмути много от мен и понеже беше професор в консерваторията и шеф, каза на секретарката си Стефка Трифонова: „Атанас, ако не се запише за редовен студент в най-кратко време“, а то беше срокът до края на август“, „да се изключи от консерваторията“. А моят настойник проф. Цанко Цанков е директор на консерваторията. Има власт.
към текста >>

11. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

ТОМ 7

В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква.
Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята? “ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света. А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена. В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива и пита Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“. Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България.
към текста >>

След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България.
В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива и пита Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“. Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Майка ми беше домакиня, грижеше се за многодетно семейство, но успя да издържи и видя всички свои деца да израстат и всеки да тръгне по своя път. Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта.
към текста >>

12. 18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ

ТОМ 8

В: Какво беше отношението на духовенството и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там?
Кое за какво даваме. Съвсем нормално беше в една Школа. Едно време изкуствено се създаваха тия неща в педагогията в другите Школи. Тука няма изкуствено. Тука има - в живота едновременно и в Школата. В: Какво беше отношението на духовенството и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там? Д: Църквата води най-голямата борба срещу Учителя, обаче това го правеха поповете. Лично Митрополит Стефан лоша карма с Учителя нямаше. А той стана екзарх. А синодът взимаше решения срещу Учителя и пишеха брошури. Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан.
към текста >>

Д: Църквата води най-голямата борба срещу Учителя, обаче това го правеха поповете.
Съвсем нормално беше в една Школа. Едно време изкуствено се създаваха тия неща в педагогията в другите Школи. Тука няма изкуствено. Тука има - в живота едновременно и в Школата. В: Какво беше отношението на духовенството и на официалната църква в ония времена, когато вие бяхте там? Д: Църквата води най-голямата борба срещу Учителя, обаче това го правеха поповете. Лично Митрополит Стефан лоша карма с Учителя нямаше. А той стана екзарх. А синодът взимаше решения срещу Учителя и пишеха брошури. Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан. "Стефан е бил в стара персийска Школа, но тоз живот потъна в материята и ще свърши зле." И Стефан лоша с карма с Учителя няма.
към текста >>

И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал.
А синодът взимаше решения срещу Учителя и пишеха брошури. Сега ще ти кажа какво ми каза Учителя за Стефан. "Стефан е бил в стара персийска Школа, но тоз живот потъна в материята и ще свърши зле." И Стефан лоша с карма с Учителя няма. Той не говореше срещу Учителя. Той си получаваше беседите, четеше ги. И той взимаше участие като глава на църквата, от амвона на "Ал. Невски" ги изнасяше нещата, нали владика беше на гр. София. Той беше роден за дипломат, но най-интересното е, че той бил офицер при баща ми. И когато са били на маневри в една палатка са били, получава едно писмо от екзарх Йосиф, който му казва: "Чувствам последните си дни и няма да си замина спокойно ако не те видя в духовен сан". Той е завършил семинария. И понеже бил много умен, той правел впечатление между завършилите и той попитва баща ми какво да прави.
към текста >>

Всъщност когато Учителят Мировият е от България, не може духовният ни официален глава на църквата да бъде един обикновен поп.
Три нощи се въртял в леглото, в походното легло, не могъл да спи Стефан. Сега се получи писмо от някаква жена, някаква любовна история от Цариград, която реши въпроса. Той беше повече за дипломат. Той беше масон също, пусна брадата, запопи се. Но ще ти кажа нещо много интересно, което чух на едно място за отношението на Стефан към Учителя. Всъщност когато Учителят Мировият е от България, не може духовният ни официален глава на църквата да бъде един обикновен поп. Той е бил в една стара персийска школа. Но също знам на един прием в София при един полковник присъствувах и Стефан беше там и му задават въпроса какво му е отношението към Учителя. В: На кой, полковника? Д: Не, на някой от гостите, той е на вечеря, която дава полковника. И Стефан казва така: "Когато аз се срещнах с папата в Рим -Пий XI, който е най-духовния", после ще ти кажа нещо за него, "папата ме попита най-напред: "Какво прави най-святия човек Дънов в България?
към текста >>

Те не са свързани така за догмата на църквата.
Така както Стефан разбираше кой е Учителят. Както един Пий XI, папата пита за най-святия човек в България. В края на краищата един следващ папа излезе от Пловдивския католишки вилает, нали? Та си имат такива методи, дават сигнали, те имат някакви окултни сигурно познания. Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г.
към текста >>

В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г.
Те горе знаят как са нещата. Те не са свързани така за догмата на църквата. Много въпроси остават долу за низшето духовенство и за народа. Най-добре е низшето духовенство, защото иска да робува, защото му плащат като работи. А народа докато се усети си поема пътя пак към свободата. В: А този, който направи реформата на католическата църква е бил в България, като назначен представител на папа Пий XI от 1925-1939 г. на име Анджело Ронкали, който стана папа Йоан XXIII през 1958-1963 г. Д: Той знаеше много хубаво български, аз съм говорил с него, монсеньор Ронкали. В: Значи Стефан е бил от старата персийска школа. Д: Да, каза го за Стефан, но този живот е затънал в материята и ще свърши зле. В: Той после в затвора е бил... Д: Той беше един много разглезен и капризен човек, той винаги заплашваше, че ще си даде оставката като екзарх.
към текста >>

13. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия.
и ние го имаме в оригинал, преснето на фотохартия. 3*. Тръбата на Ангела в последния ден, когато затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на своите слуги пророците (Откровение, гл. 10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл. 16, ст. 18). И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия. А причината е, да се сбъднат пророчествата за световните събития, които сме ги описали. 4*. След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение. 5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род.
към текста >>

След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс.
10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл. 16, ст. 18). И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия. А причината е, да се сбъднат пророчествата за световните събития, които сме ги описали. 4*. След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение. 5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род. Първото е от 1747 г. и отпечатване на 153 Антиминса и започването на организиране на борбата за освобождение на християнските народи от турския поробител чрез Антиминса.
към текста >>

С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс.
Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница. 6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия. Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна. Това е след 1878 г., след освобождението на България, може и след това. С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс. Тук е въпросът какво е връчено? Копие или оригиналния Антиминс ст 1854 г.? Дори Антиминсът от 1854 г. е също копие от тези 153 антиминса, изработени през 1747 г. и което е осветено през 1820 г.
към текста >>

14. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г.
6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г. от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра. Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики. По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г.
към текста >>

Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много.
Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин.
към текста >>

Църквата „Св.
А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г.
към текста >>

Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони.
Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена.
към текста >>

Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление.
В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена. Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век. Мозайките в църквата на „Св.
към текста >>

Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век.
Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена. Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век. Мозайките в църквата на „Св. Димитър" са създадени през VI-X век. Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките. След пожара през 634 г. била създадена композицията, представляваща двама ктитори и Св.
към текста >>

Мозайките в църквата на „Св.
Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена. Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век. Мозайките в църквата на „Св. Димитър" са създадени през VI-X век. Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките. След пожара през 634 г. била създадена композицията, представляваща двама ктитори и Св. Димитър между тях.
към текста >>

Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките.
монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена. Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век. Мозайките в църквата на „Св. Димитър" са създадени през VI-X век. Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките. След пожара през 634 г. била създадена композицията, представляваща двама ктитори и Св. Димитър между тях. Квадратните нимбове на ктиторите се отличават от Св. Димитър, чийто нимб е кръгъл.
към текста >>

Така църквата „Св.
Димитър се намира от лявата страна на входа, в нещо като страничен параклис. Там се палят свещи. На 29 март 1430 г. османците превземат Солун с щурм. Всички църкви са превърнати в джамии. Така църквата „Св. Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода.
към текста >>

Католическата църква окупирала църквите в Солун.
Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян. Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър. Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св. Димитър били взети и пренесени в Италия, в манастира „Сан Лоренцо", където престояли векове. Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите. Солун бил освободен от латинците през 1224 г.
към текста >>

Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа.
На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша.
към текста >>

15. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г.
12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г. от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси. Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието.
към текста >>

Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество.
Одеса, възниква т.н. „Приятелско дружество" - филикй Етерия или „Дружество на приятелите". Първите трима учредители са: Емануил Ксантос от Патмос, Николаос Скуфас от Арта, Атанас Чолаков, син на гърчеещ се българин от Москва. В Одеса е била съсредоточена голяма част от гръцката емиграция, а дребни и средни търговци са били първите им последователи. Те трябвало да бъдат посветени чрез Антиминса и чрез клетва за вярност. Ето клетвата на етеристите: „Като православен християнин и син на нашата католическа апостолска църква, кълна се в името на Всемогъщаго Бога, Спасителя Нашего и Светата Троица, че аз ще остана верен на своята религия и на своето отечество. Кълна се да бъда в единение с всички мои християнски братя в борбата за свободата на своето отечество. Кълна се да пролея последната капка кръв за защита на своята религия и на своята родина. Кълна се собственоръчно да умъртвя своя кръвен брат, ако узная, че той е изменник на отечеството. Кълна се пред тайнствената Евхаристия ида не се сдобия ида не взема участие във вземането на такова тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Всички имали един общ символ и едно знаме: честният кръст и „Сражавай се за вярата и отечеството! " Схващало се за борба срещу турците за християнска вяра.
към текста >>

16. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ.
II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" в гр. ВАРНА 1865-14 ФЕВРУАРИЙ - 1915 ГОД. Православно братство „Св. Арх. Михаил" - Варна Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 год. Печатница Д.
към текста >>

1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ.
ВАРНА 1865-14 ФЕВРУАРИЙ - 1915 ГОД. Православно братство „Св. Арх. Михаил" - Варна Издава Варненското черковно настоятелство Варна, 1915 год. Печатница Д. Тодоров (стр. 1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
към текста >>

На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град.
То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
към текста >>

То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот.
Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние.
към текста >>

Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св.
към текста >>

И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села.
Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време.
към текста >>

И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода.
Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи.
към текста >>

Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св.
Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
към текста >>

Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт.
Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост.
към текста >>

Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви.
към текста >>

Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г.
към текста >>

Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса.
Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение.
към текста >>

Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села.
да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление.
към текста >>

В Солун - в църквата „Св.
В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св.
към текста >>

Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
към текста >>

Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога.
към текста >>

Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на църквата „Св.
Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога. Той и до днес е запазил като най-скъп за себе си залог, връчения му по такъв необикновен начин Св. Антиминс, на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник, служил е на него при откриването на църквата „Св. Архангел Михаил" и ред години подир това; с него са били осветени5, свещеник К. Дъновски и свещеник Иван из Къзълджилар. За параклиса са били отпуснати от княгиня Воронцова 5000 рубли, в памет на убития й през Руско-турската война в 1828/29 г. мъж, който ръководил обсадата на гр. Варна. В този параклис българите се черкувапи до заминаването на Рачински през 1863 г.
към текста >>

Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната църква в 1886 г.
След това българите престанали да ходят в него, понеже турската власт започнала да ги подозира. Още повече, че самият вицеконсул, веч княз Олхинский, се отнасял несъчувствено към това посещаване параклиса от българите. Параклисът, да споменем мимоходом тук и това, по-късно, в 1868 година, е бил пренесен в дома на архим. Филарета, който служил в него до самата си смърт (в 1875 г.). След смъртта на Филарета там служил свещ. К. Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната църква в 1886 г. черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н. И. В. Руския император. Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
към текста >>

Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната църква в 1886 г. черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н. И. В. Руския император. Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год. образуват община и си направят печат със следующия надпис: „Българска училищна община -съгласие, дързост и успех. - 1860." В общината за членове влизали следующите лица: свещ. К. Дъновски, Хаджи Стамат Сидеров (из Г. Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна. След службата на Преображение те пак имали среща и окончателно решили да се открие подписка за издържане на училище.
към текста >>

Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св.
Рачински записал под графата „добри людие" - 6402 граждани. Събрала се една сума от 10 000 пева. Според твърдението на свещеника К. Дъновски, отначало българите решили да внесат тази сума в гръцката община, за да се издържа с нея български учител, който да преподава на българските деца в гръцкото училище български език три пъти в седмицата. Гърците не се съгласили на това. Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св. Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски.
към текста >>

През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната църква „Св.
Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски. Първи български учител е бил Константин Т. Арабаджи-ев из Търново. Числото на учениците е било 25 момчета и 15 момичета. През следующата 1861 година се започва построяването на двуетажно здание за училище (сегашната църква „Св. Архангел Михаил"). Но и тук българите трябвало да се справят с интригите и буйството на гърците. Последните ги подигравали и пуснали интригата, че зданието се прави с руски пари и ще служи не за училище, а за свърталище на хора, опасни за държавата.11, за да иска съдействието му пред властите. Ибиш съчинил мазба (прошение) от името на българите до централното правителство и я дал на свещеника Константина с препоръчителни писма до кадиите на Козлуджан-ската, Провадийска, Добришка, Балчишка и Манкалянска каази за подписване и подпечатване от българските мухтари. В мазбата се казвало, че българското население от Варненския санджак не иска да праща децата си в гръцки училища и да се учат на неразбран за тях гръцки език, та затова молело да им се разреши да си открият българско училище в гр. Варна.
към текста >>

Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях църква „Св.
Ибиш съчинил мазба (прошение) от името на българите до централното правителство и я дал на свещеника Константина с препоръчителни писма до кадиите на Козлуджан-ската, Провадийска, Добришка, Балчишка и Манкалянска каази за подписване и подпечатване от българските мухтари. В мазбата се казвало, че българското население от Варненския санджак не иска да праща децата си в гръцки училища и да се учат на неразбран за тях гръцки език, та затова молело да им се разреши да си открият българско училище в гр. Варна. Тази мазба била отнесена от свещ. Константина на Атанаса Чорбаджи в Цариград, който пък я предал на Високата Порта. По този начин бил издаден султанският ферман.13 На Връбница той повикал свещ. Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях църква „Св. Георги" - нещо, което казал той, било грешка, че не станало от по-рано - та да се затвори „Св. Архангел" и главно да се не делят черковно от гърците. Българите отклонили това предложение на митрополита Иоакима. Такива постъпки от страг на на гърците за взаимно разбирателство обаче са били единични. Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори.
към текста >>

Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори.
Константина и му предложил да отстъпи на българите исканата изпреди от тях църква „Св. Георги" - нещо, което казал той, било грешка, че не станало от по-рано - та да се затвори „Св. Архангел" и главно да се не делят черковно от гърците. Българите отклонили това предложение на митрополита Иоакима. Такива постъпки от страг на на гърците за взаимно разбирателство обаче са били единични. Въобщем тяхното, както и това на гагаузите, държане било враждебно и предизвикателно към сънародниците ни, които дълго време живели под страха, че църквата им може да се затвори. Пречки на първо време българите срещали и по въпроса за гробищата. На Връбница 1865 г. умрял един българин. Погребвали са тогава мъртъвците в черковните дворове. Станало нужда да се погребе починалият в двора на черквата „Св. Георги".
към текста >>

След 14 февруарий в църквата „Св.
Такова обаче не било отделено за българите, тъй като те не били още официално признати за отделна черковна община. Гърците от своя страна не ги допускали в своите гробища. Тогава свещ. Константин се споразумял с арменския свещеник Харютюн ефенди и последният се съгласил щото българите да открият своите гробища (сегашните такива) до техните. За същото се споразумял и Господин Чорбаджи с арменската община. След 14 февруарий в църквата „Св. Архангел" започнало да се служи редовно във всеки празник. Чредували се отначало свещениците: Константин и Иван Громов. Последният служил във Варна до 1 август същата година. На негово място дошел свещ. Димитър15 И той стоял до Димитровден.
към текста >>

при църквата „Св.
До м. февруарий 1867 год. свещеник Константин останал самичък във Варна, когато бил повикан служащият в Добрич свещеник Ив. Русев. Последният останал тук до края на 1869 година. В началото на 1868 г. при църквата „Св. Архангел Михаил" се установил и светогорският йеромонах Дионисий17. Последният обаче, макар да не вземал за известно време пряко участие във вътрешните работи на общината, все пак продължавал пред турската власт именно той да се счита като представител на българите (милет викили), когото те държали и за всичко отговорен. Архим. Панарет стоял във Варна две години и напуснал почти едновременно със свещ. Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ.
към текста >>

Дионисий, който служил в църквата „Св.
Ив. Русев. След неговото оттегляне, свещ. Константин, който до това време повече живял в Николаевка и обикалял селата, пак поел управлението на българската община. През 1870 год. дошел от Сърбия архим. Дионисий, който служил в църквата „Св. Архангел" няколко месеца и си заминал по Димитровден. След него се намерил тук светогорският йеромонах Партений и той свещенодействувап на българите до април 1872 год. Едва в началото на 1872 год. дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година.
към текста >>

Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при църквата „Св.
дохажда от Джумая за постоянен енорийски свещеник Ив. Славов, който служил във Варна чак до смъртта си през 1896 година. По-късно, през август месец 1875 год., дошел свещ. Хр. Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ. Енчо Димитров и Желязко Градев. Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при църквата „Св. Архангел", свещ. Константин е пребъдвал почти постоянно тук. При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната църква и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села. Застъпвайки се във всички народни начинания пред турската власт, той е бил най-после заподозрян като опасен за нея човек и в началото на Руско-турската война хвърлен във варненския окръжен затвор. Повод дало и обстоятелството, че през 1876 год, и до войната той служил в този параклис, като посолски свещеник.
към текста >>

При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната църква и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села.
Върбанов из Шумен, а наскоро подир освобождението веч дохождат свещ. Енчо Димитров и Желязко Градев. Покрай упоменатите по-горе свещеници, които до освобождението повече или по-малко временно служили при църквата „Св. Архангел", свещ. Константин е пребъдвал почти постоянно тук. При нямане на други свещеници, служил е редовно в казаната църква и е изпълнявал религиозните нужди на тукашните българи- В качеството си на предстоятел на черковно-училишната община, той е бил ангажиран повече с черковно-управните дела както в града, така и в околните села. Застъпвайки се във всички народни начинания пред турската власт, той е бил най-после заподозрян като опасен за нея човек и в началото на Руско-турската война хвърлен във варненския окръжен затвор. Повод дало и обстоятелството, че през 1876 год, и до войната той служил в този параклис, като посолски свещеник. Съден е бил от военен съд и едва избягнал бесилката. В затвора пролежал цели седем месеца и бил пуснат заедно с другите затворници, когато русите взели веч Добрич. След освобождението свещ.
към текста >>

Напоследък той твърде скромно и бедно живее във Варна при една от стаите на църквата „Св. Арх.
Съден е бил от военен съд и едва избягнал бесилката. В затвора пролежал цели седем месеца и бил пуснат заедно с другите затворници, когато русите взели веч Добрич. След освобождението свещ. Константин изпълнявал енорийска служба в епархията до 1898 год., когато поради напреднала възраст е бил пенсиониран. При все това обаче той все още запазил силите си и след пенсионирането си е изпълнявал временно различни служби. Напоследък той твърде скромно и бедно живее във Варна при една от стаите на църквата „Св. Арх. Михаил" и, макар вече и на 85-годишна възраст, не престава да изпьлнява длъжността изповедник при варненските черкви и да държи през празнични дни правило в тукашния окръжен затвор. По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом.
към текста >>

Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св.
По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст. Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св. Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд.
към текста >>

Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент.
Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст. Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св. Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество. Чистокръвни наши сънародници, дошли в различни времена от чисто български центрове като Сливен, Ямбол, Котел, Севлиево и др„ губели националността си във вълните на гърцизма и гагаузщината Достатъчно е било за тях да се оженят за гъркиня или гагаузка, за да забравят езика си и станат родоначалници на инородна челяд. Първият освежителен приток по отношение към такива загубени български синове е бил откриването на българското училище през 1860 год. Дотогава български семейства във Варна е имало до 25-30, а след откриване училището до 1865 год. числото им възраства до 45-50.
към текста >>

С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси".
Последните били вече в състояние сами да поддържат своя свещеник, без да му се плаща нещо от общината, а с придобиваните от черквата средства, както и с щедрите пожертвувания на варненските благодетели и събираните помощи отвън, могло да се издържа училището. През 1870 г. числото на българските семейства достига до 300, през 1872 г. - до 400, а през 1876 г. - 500. С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси". С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията.
към текста >>

Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит.
- до 400, а през 1876 г. - 500. С откриването на църквата, предишната, наричана училищна, община се преименувала на черковно-училищна, която си съставя и нов печат с надпис наоколо: „Българска народна черква във Варна", а в средата на турски: „Булгар милетин клисеси". С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията. От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св. Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ.
към текста >>

варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква.
Варненци, оценявайки положението, се задоволяват с такова разрешение на въпроса и настояват само щото митрополитът да носи и титлата „Варненски". Със Синодално писмо от 13 октомврий там се съобщава за назначението на високопреосвещенаго Симеона за „Варненски и Преславски митрополит". За същото им съобщава и новоизбраният архиерей в първото си пастирско послание, като им казва и следующите напълно заслужени от тях думи: „зная горЬщото родолюб1е на варненското народонасе-лете, което историята на нашето черковно възраждаме с хвалбьІ ще споменува за неговото постоянство в борбата нь1 за грабнатьггЬ наши черковнь! правдинь! ". На 2 декемврий 1872 год. варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
към текста >>

За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>

и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св.
Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год. също така на широко централно място в града, придобито с големи усилия и дълги борби срещу домогванията на католическата пропаганда в града да обсеби това място. Други черкви са придобитата през 1905 год.
към текста >>

също така на широко централно място в града, придобито с големи усилия и дълги борби срещу домогванията на католическата пропаганда в града да обсеби това място.
Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год. също така на широко централно място в града, придобито с големи усилия и дълги борби срещу домогванията на католическата пропаганда в града да обсеби това място. Други черкви са придобитата през 1905 год. - „Св. Никола", построена през 1866 год. със средства, завещани на местната община от варненския благодетел Параскева Николов, и новопридобитите през мин. год. „Св.
към текста >>

Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в църква едно слово.
със средства, завещани на местната община от варненския благодетел Параскева Николов, и новопридобитите през мин. год. „Св. Атанас", „Успение Пр. Богородици", „Св. Петка" и „Св. Георги". Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в църква едно слово. Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св.
към текста >>

Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св.
Всички тези черкви, от които последните две са филиални, се обслужват от българските свещеници в града на този славянски език, на който преди 50 години нашите сънародници са били жадни да чуят в църква едно слово. Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X.
към текста >>

Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св.
Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев. Никола Даскалов, Стоянчох.
към текста >>

Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров).
Стоянов, Праматар Яни (из с. Капаклий), Кьоркчи Коста Димитров, Бою фочи-джи (из с. Голица, Пров.), Мутаф Манол, Еменеджи Спас (Димитров), Димитър Провадапията, Братия Георги и Атанас Попови (из Търново), Абаджи Стоян (из Търново), х. Иван Калиноолу, Казанлъ Стойко (из Котел), Андон Карабатака (из Куюджук), Георги Жеков, Георги Праматаров (из Капаклий), Киро Патриков, Табак Георги (из Панагюрище), Георги Маринович, Унджи Ради, Арабаджи Тодор, Арабаджи Петко, фурнаджи Тодор, Драган Василев, Бекши Василев, Кара Хюсенлията Филчо, Еменеджи х. Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т.
към текста >>

Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д.
Стефан, Терзи Стефан, Арабаджи Недю, Баптаджи Станчо и Дядо Нено (из Казанлък). Първи епитропи на църквата са били / Абаджи Хаджи Никола, Кюркчи Коста Димитров и Еменеджи Спас (Димитров). Освен горните лица в списъка се записали и младежите: Добри х. Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год.
към текста >>

Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна!
Ралев, Недю Боев, Христо Каведжийчето, Иванчо Давидов, Кюркчи Ради, Христо Кли-ментов, Андрей Астарджиев, Михалаки Рибалов, Еменеджи Панайот. Стоян Карабаджак, Стоян Иванов, Добри Иванов и Тодор Янакев. Между видните пък дейци на възраждането на българщината във Варна, дошли след откриването на църквата, следва да се отбележат следующите лица: Велико Христов, Янко Славчев, братия Бърневи, Андон Нидялков, Стоян Д. Иванов, Христо Т. Груев, Стойко Жеков и Сотир Даскалов. Хвала и чест на първите виновници за откриване българска църква в гр. Варна! Хвала и чест на тружениците за духовно-националното пробуждане на българщината тук! Гр. Варна, 14.11.1915 год. Архимандрит Михаил Чавдаров
към текста >>

17. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Защо в църквата се кланят?
Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всеки един от час своята книжка с написаното на нея число, което му се падна при жребието. Но понеже всички бяхме написали до числото в книжката и съответната дума, г-н Дънов каза: - Това сте сторили без позволение, всички сте побързали, а с това сте и погрешили. Но за да се изправи грешката ви, всеки един от вас се задължава сега, веднага, да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това "0 направихме, за да научим своя урок." Всички изпълнихме тая наредба, след като прибрахме всеки листчето, което му се е паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори: - Снощи при осветяването на хляба на четирима нещо не се каза от Духа. Донякъде вървеше всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се не прави грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквата се кланят? Защото при кланянето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон не бива никога да се прави, дето виждат хората. Дето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Никога да не се молите, когато лежите. Това Духът не обича.
към текста >>

За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш.
Никога да не се молите, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма защо ние да си доставяме непотребни изключения, защото, както казва Христос: „Достатъчно е на деня неговото зло." Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова.
към текста >>

Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си.
Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма защо ние да си доставяме непотребни изключения, защото, както казва Христос: „Достатъчно е на деня неговото зло." Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова. Защото, както казва Христос, много може да ви се каже, но сега не можете да носите.
към текста >>

Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването.
Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма защо ние да си доставяме непотребни изключения, защото, както казва Христос: „Достатъчно е на деня неговото зло." Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова. Защото, както казва Христос, много може да ви се каже, но сега не можете да носите. Затова сега толкова се казва, а за по-големите подробности ще чакате.
към текста >>

Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си.
Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова. Защото, както казва Христос, много може да ви се каже, но сега не можете да носите. Затова сега толкова се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата.
към текста >>

18. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание.
Молете се даже и за външни - вие ще бъдете, които ще се ползувате от това: благословенията за тях ще дойдат чрез вас. Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йот Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света. Ако правилно се зачитат и разбират. (Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.
към текста >>

Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди.
Нам е необходимо да изговаряме името на Исуса Христа за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. Йот Хей Вав Хей - тъй се произнасят на еврейски тези принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света. Ако правилно се зачитат и разбират. (Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.
към текста >>

Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане.
Ако правилно се зачитат и разбират. (Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.
към текста >>

Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
(Тук Учителят се спусна да обяснява тези разклонения в подробности, но пишущият настоящето не можа да ги схване и разбере.) Затова ние трябва да произнасяме името на Господа Исуса Христа, защото то е, което съдържа равновесие в природните закони - едно; и друго е произнасянето му съзнателно с благоговение - повикваме деветте ангелски чина да работят всички наедно. Към църквата трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата - не сме ние, които ще съдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това ще е, което ще я съди. Към църквата ще имате всички благородни желания,, защото ето и ние ще работим и работим за нейното подигане. Православната, католическата или протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се започне бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата един по един.
към текста >>

19. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

ТОМ 13

Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква.
В.К.: Бащата какво работи? Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България.
към текста >>

Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството.
Владимир: Търговец и земледелец. В.К.: В тези бележки на баща ви той споменава, че в един момент, когато той се заинтересувал от Учението на Учителя, неговият баща споменал, че навремето Дънов е идвал лично в семейството и го познавал и е правил така наречените френологически изследвания върху главите на баща му и майка му, и тука той пише тези неща, но по-подробни неща не написва и жалко, че не го запитах. Ив.К.: Каква връзка можем да направим? Прадядо ми, дядо Никола, за който говорихме, е първият от семейството, който е подпомагал дейността им на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско.
към текста >>

Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил.
На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва до Учението на Учителя. Сега между другото той споменава тука, че той е познавал и лично е говорил с един от най-добрите съученици на Учителя в Америка, така духовния пастир Д. Н. Фурнаджиев и Ст. Ватралски. Владимир: Да, те са евангелски и протестантски пастори. В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това.
към текста >>

20. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има.
Сърбия е поставена на тясно-турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания - искат от нея „нещо" и тя трябва да даде това „нещо"; а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма - и Сърбия ще я заставят да даде „ нещо". Относително запретените събрания от кмета и попа в с. Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата - тя е жената, която седи на 7-те хълма. Истинската църква е „горе".Тук тя си служи със същите методи,както политическите партии-гдето има само интерес.В католическата църква се тровят-така премахват неприя-телите си. И в нашето Братство мнозина са влезли и за интерес, като играят „една рол" и служат на два бога. Трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин - без да усещаш, ти напакостяват.
към текста >>

Тази църква е блудницата - тя е жената, която седи на 7-те хълма.
Относително запретените събрания от кмета и попа в с. Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата - тя е жената, която седи на 7-те хълма. Истинската църква е „горе".Тук тя си служи със същите методи,както политическите партии-гдето има само интерес.В католическата църква се тровят-така премахват неприя-телите си. И в нашето Братство мнозина са влезли и за интерес, като играят „една рол" и служат на два бога. Трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин - без да усещаш, ти напакостяват. Вие трябва да развивате вашата интуиция.
към текста >>

Истинската църква е „горе".Тук тя си служи със същите методи,както политическите партии-гдето има само интерес.В католическата църква се тровят-така премахват неприя-телите си.
Каялии /Бургаско/ на нашите приятели, Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: сички, които са отишли там, вътре в нея уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата - тя е жената, която седи на 7-те хълма. Истинската църква е „горе".Тук тя си служи със същите методи,както политическите партии-гдето има само интерес.В католическата църква се тровят-така премахват неприя-телите си. И в нашето Братство мнозина са влезли и за интерес, като играят „една рол" и служат на два бога. Трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин - без да усещаш, ти напакостяват. Вие трябва да развивате вашата интуиция. Те всички ще си отидат.
към текста >>

И Гръцката църква се пречиства.
Техните деяния са насъсквание от католичеството - от папата - аз ги наричам „черните манафи" - това което става е все папство, италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони - те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. И Гръцката църква се пречиства. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи - това тяхното не е възпитание, а е дресировка.
към текста >>

Искат ние да влезем в църквата.
Аз зная този закон. Оня, който има място той е редовен ученик, така както в канцеларията си отивате и място си имате, определено ви е то. Така че, вие сте повикани и ще говорите на човека, той ще ви слуша и ще възприеме. Така и при мене постоянно идват. Духовенството сега е в една мъртва зона и те искат да излязат от тая мъртва зона, но друг да оставят на своето място. Искат ние да влезем в църквата. Мъртва зона наричам тяхната мисъл. Казваше ми един младеж: бях между социалистите, между земледелците бях и все имах мисъл; влязах между поповете, сковаха мисълта ми - мисълта ми се скова. Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем. „Оставете мъртвите да погребват своите мъртви", казва Христос.
към текста >>

Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем.
Духовенството сега е в една мъртва зона и те искат да излязат от тая мъртва зона, но друг да оставят на своето място. Искат ние да влезем в църквата. Мъртва зона наричам тяхната мисъл. Казваше ми един младеж: бях между социалистите, между земледелците бях и все имах мисъл; влязах между поповете, сковаха мисълта ми - мисълта ми се скова. Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем. „Оставете мъртвите да погребват своите мъртви", казва Христос. Има места гдето има мъртви зони. Щом влезете в такива, външният свят ви изчерпва силата и лицето ви загрубява, измъчвате се. Сега, тоя свинарник тук, е израз на българската политика. Той е на запад, зад гърба ни.
към текста >>

Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото.
Щом влезете в такива, външният свят ви изчерпва силата и лицето ви загрубява, измъчвате се. Сега, тоя свинарник тук, е израз на българската политика. Той е на запад, зад гърба ни. С него ще се повдигне ли цената на мястото! Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава. Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата.
към текста >>

Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата.
Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава. Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате. Пример: Един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен той чува глас: „Кибрит имаш в джеба си, драсни една клечка! " Драсва и около му тревата се запалва и лъвът избягва.
към текста >>

Казват ни: „Изведохте ни хората из църквата!
Бог прати Мойсей при фараона, но ожесточи сърцето му. - Защо? За да знаят после евреите в сравнението си с Бога и фараона, каква е разликата. Ожесточението на сърцето е да разкрие техните кирливи ризи и наистина се ожесточава тогава човек. И сега на поповете се ожесточава сърцето - изнасят им се кирливите ризи! Казват ни: „Изведохте ни хората из църквата! " Цигуларят като престане да свири, хорото се разпръсва. И ние им свирихме в църква, но излязохме: вътре сме били лоши и вън лоши пак. Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога.
към текста >>

И ние им свирихме в църква, но излязохме: вътре сме били лоши и вън лоши пак.
За да знаят после евреите в сравнението си с Бога и фараона, каква е разликата. Ожесточението на сърцето е да разкрие техните кирливи ризи и наистина се ожесточава тогава човек. И сега на поповете се ожесточава сърцето - изнасят им се кирливите ризи! Казват ни: „Изведохте ни хората из църквата! " Цигуларят като престане да свири, хорото се разпръсва. И ние им свирихме в църква, но излязохме: вътре сме били лоши и вън лоши пак. Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много.
към текста >>

Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде.
И сега на поповете се ожесточава сърцето - изнасят им се кирливите ризи! Казват ни: „Изведохте ни хората из църквата! " Цигуларят като престане да свири, хорото се разпръсва. И ние им свирихме в църква, но излязохме: вътре сме били лоши и вън лоши пак. Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде.
към текста >>

Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство.
Жетвата е голяма, работниците са малко. Господ ще изпрати работниците си и тия работници трябва да знаят работата си. Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите нито упътвате, нито ще му казвате: „Добре ми порежете лозето". Така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла. Той се отчаял - единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея, направил й един хубав гроб и го украсил.
към текста >>

Ако искаме да поправим църквата трябва да повикаме Христа.
" т. е. иска да ви каже, да придобиете техните добри страни. Щом се привържете към нещо вие ще придобиете неговите отрицателни страни и ще ви подействува разрушително. Трябва да постъпвате по Божественому, а не по човешки. В Божествената работа трябва да турнем план. Ако искаме да поправим църквата трябва да повикаме Христа. В Божественото учение ще слугувате и ще носите своите резултати. След вас ще дойдат други, те са определени. След Христа, като дойде, много работници дойдоха. Та един ден като отидете в другия свят, ще ви посрещнат - те ви познават, а като дойдете втори път, ще ви изпратят и ще ви съдействуват. Този въпрос, ако не се разреши ще получите помрачение, а то е едно лъжливо чувство.
към текста >>

Това е католическа работа.
" - но може да стане и противното. Роднозащитниците и свещениците са заедно - но преди те нас да унищожат, те ще изчезнат. Преди те нас да избият, както се заканват, България ще се обезличи и ще остане една врана. Те не разбират закона. Те си имат планове, но управляващите си имат други планове и външния свят си има свои планове, и се коригират. Това е католическа работа. На Евангелистите дадоха.... декара място за постройка на училище - Защо? - Това е политическа тенденция към Америка за добри отношения. Забравете духовенството, не се свързвайте с тях. Наши приятели има партизани - който си е партизанин да си стои в партията, който не е - да не влиза в партията. Който е вързан - да не се развързва, който не е вързан, да не се връзва.
към текста >>

21. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

ТОМ 15

Отначало ходих в православната църква, после се прехвърлих в католическата църква, после в протестантската.
Майка ми пееше много хубаво, много чисто. Приспиваше ни с песен. Аз бях в гимназията до VII клас и оттам постъпих в музикалното училище, специалност Пеене и Пиано. Беше четири години обучението. Завърших към 16-17 годишна и постъпих в операта, понеже трябваше да се прехранвам сама. Отначало ходих в православната църква, после се прехвърлих в католическата църква, после в протестантската. На бърза ръка преминах навсякъде. Преминах и през теософския курс на Софрони Ников. Това беше вътрешен подтик. Търсех подред нещо, което ми трябваше, но не го намирах никъде. Един ден тръгнах тук-там та отидох на ул.
към текста >>

А съм уж на сватба в църквата, където има църковен ритуал.
Умря в мизерия. Учителят ми каза аз да реша. И аз реших, да се ожени. И аз отидох на сватбата му. И нали там обикалят младоженците, а аз го виждам, че е умрял и го носят на катафалка. А съм уж на сватба в църквата, където има църковен ритуал. А аз плача, плача, непрекъснато. По едно време идва една жена и ме пита: „Защо плачеш. И ти ще се ожениш". Тя мислела, че аз плача понеже ме е преженил, понеже аз бях по-голямата. А тогава такова нещо не се позволяваше.
към текста >>

А беше много религиозен, четеше Библията и ходеше на църква.
Какво са говорили никой не знае. Тя не можа да каже какво са си говорили. Аз чаках долу. По едно време Учителят отваря вратата и тя си слезна сама при мен. Баща ми Панталей беше много музикален и той свиреше много хубаво на акордеон. А беше много религиозен, четеше Библията и ходеше на църква. Като бях млада и бях хористка към операта, поради качествата на гласа ми, даваха ми да изпълнявам някои малки роли в някоя опера. И аз пях в операта „Бътерфлай" ролята на Сузуки. А те са две женски роли - тази на Бътерфлай и тази на Сузуки. По това време аз имах договор с операта като хористка, но пишеше в него, че мога да изпълнявам и малки солови партий. Любимите ми песни от Учителя бяха: „Сине мой", „Вътрешният глас на Бога".
към текста >>

22. 2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в.
2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква".
към текста >>

2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц.
2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л.
към текста >>

няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква".
2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц.
към текста >>

Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони.
„Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество.
към текста >>

В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална.
IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество. Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето.
към текста >>

се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество.
Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество. Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето. Понеже Теософското Общество не е една религиозна организация, а само такава на ученици на Теософията, затова в него има членове, принадлежащи или не, на всички религии и организации. Като е така, макар свещеник на Л. В. Ц., пишещият тия редове с всички права е член на Т. О. и случайно сега негов председател.
към текста >>

Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето.
В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество. Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето. Понеже Теософското Общество не е една религиозна организация, а само такава на ученици на Теософията, затова в него има членове, принадлежащи или не, на всички религии и организации. Като е така, макар свещеник на Л. В. Ц., пишещият тия редове с всички права е член на Т. О. и случайно сега негов председател. Членовете на Т. О.
към текста >>

23. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата 1.
I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата 1. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Новият живот", държана в читалище „Надежда" на 19 август 1922 г., гр. Търново, 10 ч сутринта, с. 22-24: „Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната.
към текста >>

Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква - това не е за упрек, - ще намери ли той в нея ред и порядък?
Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои - че религията не е потребна. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура. Аз давам следующото свое възражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така. Нашата съвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква - това не е за упрек, - ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. Сега, за нашето учение, някои казват: „Вие сте сектанти." Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия.
към текста >>

Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук.
Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъно- визъм", какво може да донесе „дъновизмът" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите. „А, нали имаме любов? " - ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а , не свещениците създадоха българския народ. Следователно българският на-1 род каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя.
към текста >>

Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя.
53: „А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, но сме готови да си извадим очите един на друг. Какви са тия религиозни хора? - евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират.
към текста >>

Казвате: „Елате в църквата!
Какви са тия религиозни хора? - евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона.
към текста >>

" В коя църква?
- евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже.
към текста >>

Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца.
Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже. че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта - за млади и за стари, и за учени, и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува.
към текста >>

Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда.
Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже. че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта - за млади и за стари, и за учени, и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува. В нея всички хора стават, оживяват и възкръсват.
към текста >>

56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата?
За кои? Аз поздравлявам младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам." 5. с. 56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа.
към текста >>

Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква?
Аз поздравлявам младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам." 5. с. 56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи.
към текста >>

Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква?
Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам." 5. с. 56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по- добре ще бъде за вас." 6. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия.
към текста >>

" Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене.
А сега имате ли вие тия капки? А-а, носорогът докато е в света, няма." 8. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата.
към текста >>

Какво разбирам под думата в църква - „църква"?
Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете?
към текста >>

- Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви.
София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква.
към текста >>

А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква?
312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето.
към текста >>

- „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква.
- Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?
към текста >>

Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето.
А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ? " Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме?
към текста >>

Това е то църква, тъй трябва да се разбира.
Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ? " Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? - Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха.
към текста >>

Ще им позволим да влязат в църквата, да служат.
Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ? " Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? - Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха. После има един фелон, тя е дрехата на Мъдростта. Като си облекат тези дрехи, после нека си турнат и корони, и друго, и тогава нека служат. Като дойде тъй, аз ще му дам първо място, но, ако дойде със сегашните си дрехи, ще го изпъдя навън.
към текста >>

Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси.
Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение. Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли?
към текста >>

Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква?
Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли? " - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш? " - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени.
към текста >>

- „Ами в църквата вярваш ли?
Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли? " - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш? " - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. - „Как? " - Затворени са те, и сега, аз не мога да ги целуна.
към текста >>

" - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора.
Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли? " - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш? " - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. - „Как? " - Затворени са те, и сега, аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката.
към текста >>

24. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е дpyгa църква.
5 неделна беседа от Учителя, държана на 29 септември 1929 г., София. - В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия ХШ], т. I. София, 1937, с. 106 „Често религиозните и учените хора спорят кое верую е най-право. - Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи и т. н. Обаче, да бъде вярващ човек, това не значи, че трябва да принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и да е дpyгa църква. Човек се е родил само с живот, без никакво външно верую. Човек се ражда с нещо красиво в себе си, но за да може красивото да се развива, Духът Господен трябва да дойде върху него. Всеки човек има свой определен път, по който трябва да върви, за да се развива правилно. Така и планетите имат свой определен път на движение Те отдалеч изпращат поздравите си, не се доближават. Най-малкото доближаване на планетите една към друга, води към катастрофа.
към текста >>

25. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

ТОМ 20

И разлагащото се тогава общество се нахвърли върху тия хора, които то нарече с най-лошите имена - върху същите тия хора, които съвременната християнска църква смята като своя основа и тачи като светци!
Многобройните народи, завоювани и влезли в състава на Римската империя по неволя, споени само от тяжестта на меча, без друга връзка, се разпълзяваха вече по всички посоки. Римската държава, разядана от нравствения упадък на пълни с пороци живи «божества», трещеше из основи, тъкмо когато от изток, с кораби, с кервани, невидимо и неусетно, бяха се вмъкнали странни хора, които носеха онзи нов живот, който щеше, поне привидно, да довърши стария и му изпее погребална песен. С нехайството на привичен пияница, Рим бе изпил една чаша, в която имаше отрова -новият живот - новото светоразбиране, което щеше да се помъчи да измести стария. Новодошлите бяха неразбираеми - странни хора, те твърдяха още по-странни работи! Те признаваха някакво по-друго величие от това на императорите; говореха за някакво по-друго царство, което неминуемо ще дойде; вярваха в други идеали, които не живи, а умрелите и възкръсналите носеха и щяха да реализират!... И разлагащото се тогава общество се нахвърли върху тия хора, които то нарече с най-лошите имена - върху същите тия хора, които съвременната християнска църква смята като своя основа и тачи като светци! Сами тънещи в оргии, те обвиниха тия идеалисти в най-грозен разврат; отцеубийците отричаха морал в тях, а палачите на цели народи ги обвиняваха в кръвожадност! И ето, пред очите ни се разтваря картината на гоненията, на зверщината, на изгарянията... Инеели чудно, че и днес, след 20 столетия, след толкова изминати дни и път на култура божем, человечеството посреща свой-те новатори по същия начин! И днес най-много викат за разрушения морал тия, които отдавна са се простили с него; за реда и държавата - тия, които фактически не признават други ред, освен свойта Воля, и друга държава - вън от тая, която техните широки или ограничени разбирания или интерес им диктуват... В тая величествена борба, която трая две столетия, когато от едната страна се употребиха всички жестокости, а от другата се отговаряше с кротко търпение и непоколебима надежда във Вечното - насилниците бяха победени!... Но и самото християнство се зарази с ония нечистотии, които пълнеха средата, в която то трябваше да съществува... И неговата победа след не много се превръща в негово поражение. То, уморено от продължителното усилие, направи една малка крачка, почти залитна настрана - и това завинаги го отдели от неговия източник; то допусна съществующата държавна форма, примири се с нея - нещо повече - възприе я и я узакони - и с това очерта цялото си бъдеще!
към текста >>

Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени.
В основата й лежаха правни норми, които нямат нищо общо с Християнството. Тя беше резултат от живота на една друга култура, на други народи, с други идеали. Основите, на които се крепеше тя, и Християнството бяха тъкмо противоположните: насилието и Любовта. Но хората, които бяха приели Християнството по-късно, когато гоненията престанаха, бяха вече с по-други схващания, отколкото тия на първите християни. Те смятаха, че може да се направи известен компромис, който да опази тяхното обществено положение и същевременно, че ще е голямо нещо, ако приспособят Християнството към съвременните разбирания, понеже то вече им се струваше доста крайно и трудно изпълнимо. Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени. Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!... Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход. Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които характеризират всяка религия, за която старото е всичко. Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения.
към текста >>

» И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения.
Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени. Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!... Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход. Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които характеризират всяка религия, за която старото е всичко. Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения.
към текста >>

Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги!
Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения. Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано! Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се! Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно. В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус.
към текста >>

След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения.
» И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения. Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано! Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се! Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно. В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици».
към текста >>

Но светлината им веднага смути тия именно, които се чувствуваха много добре тъкмо в тъмнината - римокатолическата църкова, която по това време безсрамно откупуваше греховете на хората с пари, и след като бе пропиляла земното си имане, раздаваше с индулгенции небесното на невежото стадо, което се луташе без знаме и компас в средеве-ковния мрак!
В 1559 година Орденът на «Кръста и Розата» (Розенкройц) се създава в Германия, като образува в продължение на няколко години след това ложи във Франция и Англия и другите страни на Европа. Между другото, тоя орден разпространява с особено присърце тогавашните «официални» науки - медицината, магията и алхимията. Цяло столетие тоя орден просъществува в дълбока тайна. Неговите членове церяха болни, правеха добрини, работеха неуморно в полето на просветата, но точно изпълняваха Христовото правило: каквото правеше дясната ръка, лявата не знаеше\ А от друга страна големите преследвания, на които бяха подложени всички духовни братства, които мислеха и проповядваха, че не само в буквалното разбирание на Библията се крие цялата наука на света, през миналото време, ги караха да бъдат особено предпазливи в своите дела и изявления. Едва след 200 години на съществуване, 1614 година, те се решават да публикуват за първи път нещо относително своето братство и с това се помъчиха да отворят очите на хората, да запалят сърцата им с една жажда за истината и търсение верния път за човечеството. Но светлината им веднага смути тия именно, които се чувствуваха много добре тъкмо в тъмнината - римокатолическата църкова, която по това време безсрамно откупуваше греховете на хората с пари, и след като бе пропиляла земното си имане, раздаваше с индулгенции небесното на невежото стадо, което се луташе без знаме и компас в средеве-ковния мрак! Тая черкова употреби всичките усилия да открие техните ложи и узнае членовете им, разбира се, с благородната цел в публично «ауто да фе» да ги превърне в «правоверни»... Но те бяха добре скрити. И при това нямаше човешко начинание през онова време, което да не съдържаше в основата си усилието на това духовно братство. Исканието реформи на църковата във Франция, Германия и Швейцария бе тяхно дело. Университетът в Париж беше тяхно гнездо. Но Франциск 1 -вий и Хенрих 2-рий, по политически причини, дадоха поддръжка на официалната цър-кова срещу напредничавите духовни течения, изклаха с хиляди розенкройце-ри и хугеноти във Вертоломеевата нощ, изпратиха и изгониха стотици хиляди от най-събудените в чуждите страни и с това закъсниха развитието на Франция на цяло столетие.
към текста >>

26. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Масоните изместват католическата църква от светската власт и те се разпореждат със съдбините на Европа и на света.
Това е кармичен проблем, идващ от страна на баща му, а това са грешките от миналото на рода Кобург. Това пророчество се сбъдва през 1943 г. и на 28 август 1943 г. цар Борис III умира. 125. Още по времето на папа Пий IX, оглавяващ папския престол в периода 1846-1878 г., и по времето на папа Лъв VIII, заемащ папския престол през 1878-1903 г., са анатемосали масоните. Масоните изместват католическата църква от светската власт и те се разпореждат със съдбините на Европа и на света. Оттам идва конфликтът между Ватикана и масоните. През 1939 г., в началото на войната, масоните се опитват да изгладят разногласията, но не успяват. На 8 декември 1962 г. при папа Йоан XXIII- бившия кардинал Анджело Ронкали, който е бил папски нунций в София по времето на Учителя - се поставя отново този въпрос от един епископ от Мексико - да се снеме анатемата срещу масоните. 126. Грешките на Англия и Франция идват от Ньойския договор, който е бил подписан на 27 ноември 1919 г.
към текста >>

Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите.
Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра. Надя знае няколко западни езика, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис. С нея царят разговарял само на френски език. 187. Борис е синът на генерал Алекси Стоянов и брат на Надя. 188. Учителят Дънов упреква цар Борис пред Лулчев, че той още нищо не е направил за Бялото Братство, а търси помощ чрез Лулчев. Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите. Забраняват се съборите им в Търново и в София. Единственото, което е искал Учителят, е да се въведе Паневритмията в училищата. Този опит започва, но се проваля. За него вж. в «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

в Асизи, Италия, в църквата «Св.
Борис е кръстен по католическия обред за католик, но за да се подобрят политическите отношения с Русия, то Борис се кръщава втори път в черквата «Св. Крал» («Св. Неделя») от личния пратеник на Николай II - граф Кутузов, и си остава с името Борис, княз Търновски. А двете му сестри и брат му остават католици. При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св. Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици. На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника «Св. Александър Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199. Непрекъснато Фердинанд настоява да се върне в България.
към текста >>

Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици.
Крал» («Св. Неделя») от личния пратеник на Николай II - граф Кутузов, и си остава с името Борис, княз Търновски. А двете му сестри и брат му остават католици. При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св. Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици. На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника «Св. Александър Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199. Непрекъснато Фердинанд настоява да се върне в България. Но синът му Борис не го иска.
към текста >>

Но журналистите, обществеността, църквата са ги приемали като гнезда на сектанти и са ги атакували непрекъснато чрез вестниците.
После последователите на Учителя също са вегетарианци и въздържатели. Към тази група спадат и привържениците на международния език Есперанто. В София е имало немалко вегетариански ресторанти, дори по комунистическо време, от 1945 г. до 1990 г., беше оставен да действува един. В големите градове е имало вегетариански гостилници. Но журналистите, обществеността, църквата са ги приемали като гнезда на сектанти и са ги атакували непрекъснато чрез вестниците. Те не са имали никаква печалба от вегетарианските ресторанти, защото приготвянето на храната е трудоемко, трябват много пресни зеленчуци и ястията са евтини. Почти всички вегетариански ресторанти са били на загуба. Работили са заради идеята. 203. «Щуро мечище». Навремето са хващали малки мечета, продупчва-ли са им носа, поставяли са халка, а в нея са слагали синджир и са започвали да обучават мечето.
към текста >>

върху Българската църква на 22 февруари 1945 г., наложена от Цариградската патриаршия. 256.
е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е Български екзарх. Има заслуга за вдигане на схизмата от 1872 г. върху Българската църква на 22 февруари 1945 г., наложена от Цариградската патриаршия. 256. За Димитър Генчев вж. бел. №21. Бива използван от цар Борис III за съветник, комуто е вярвал 100%, но след като е изобличен от Лулчев, накрая царят му е вярвал само 25%. С помощта на другите двама съветници - Лулчев и Севов, той е махнат. И най-интересното е, че онова, което е правел Генчев, сега започва да го прави Багрянов, макар че са двама различни политици.
към текста >>

По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр.
Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290. Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291. Понякога Лулчев дава малки брошурки със Словото на Учителя Дънов на цар Борис, да ги прочете. Но той не ги чете, защото, както е признавал по-късно, изобщо не е разбирал за какво говори Дънов. 292. По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр. Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618. Учителят Дънов бил арестуван и после освободен. Това е на 8 август 1915 г. А за Божие наказание цар Фердинанд на 24 август 1915 г.
към текста >>

при атентата в църквата «Св.
А за Божие наказание цар Фердинанд на 24 август 1915 г. подписва акт за военно нападение срещу Сърбия заедно с Германия, след което се идва до Възмездието и до втора национална катастрофа. 293. Това разпъждане на събора на Бялото Братство и арестуването на Учителя е престъпление пред Духът Божи и пред Бога. Всяко едно престъпление пред Духът Божи се изплаща до тисящи поколения, според Учителя Дънов. Така на 16 април 1925 г. при атентата в църквата «Св. Неделя» генерал Радой-ков е убит, жена му е ранена и после умира от раните си. А Ангелина, жената на Лулчев, е убита при кражба на златни бижута. А Лулчев се е опитал да спаси жена си от предстоящото убийство, но тя не е приела нито съветите му, нито е послушала. За нея той е бил «дъновист» и мъж в леглото, и нищо повече. 294. Погледът на човека е отражение на външна светлина и на вътрешна светлина, съградена от неговата духовна природа.
към текста >>

Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната.
съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство. Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната. Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г.
към текста >>

Църквата от 1900 г.
Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство. Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната. Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г. до 1944 г. води война срещу Учителя Дънов по суша, по вода и по въздуха и не подбира никакви средства и обвинява за всичко Учителя Дънов. А Той пък приема, че главната опасност за българския народ са духовенството и свещеничеството, които в настоящия етап са служители не на Христовото учение, а на Черната ложа. Вж.
към текста >>

Общественото мнение, създадено от политици, журналисти, църква, е имало отрицателно отношение към Учителя и към последователите Му.
Поддържа войнишките комитети в армията и е уволнен от правителството на Керенски през 1917 г. След това служи в Червената армия. Разстрелян при контрареволючионен метеж на есери и меншевики. 358. Българското правителство е заявило чрез своите дипломати в Лондон, Берлин, Москва, че иска връщането на Южна Добруджа, излаз на Бяло море и да се върне границата на Мидия-Енос. Но в този момент никой не желае да се занимава с този въпрос. 359. Общественото мнение, създадено от политици, журналисти, църква, е имало отрицателно отношение към Учителя и към последователите Му. И когато искат да отстранят някого, му лепват етикета, че е «дъновист». По времето на Учителя няма нито един политик, който да е последовател на Учителя, нито един журналист, учен или нещо подобно. Само четирима офицери са били негови последователи и те са описани в «Изгревът». Това са Минчо Сотиров, Никола Гръблев, Тодор Божков и Илия Младенов, съпруг на Мария Младенова. Всички са полковници. 360.
към текста >>

и след атентата на църквата «Св.
Но Лулчев ги задържа или ги преработва в ума си и ги излага по друг начин. Лулчев сам признава, че няма добра памет, но може добре да анализира нещата. А от друга страна, това, което цар Борис научава, че е от Учителя, то също не го изпълнява, защото се интересува само от своята политика - да държи хора на сцената, а той да дърпа конците и после да се оправдава, че това не е от него, а от непослушните и самоволни министри, които си правят каквото си искат. А това е хитро скроена лъжа. 372. Избиването на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г. и след атентата на църквата «Св. Неделя» от 16 април 1925 г., е работа на английската политика и на онглийското разузнаване, което подтиква и подкупва фанатизирани комунисти за акции. Учителят Дънов разкрива една тайна - че всички амбиции и всички идеали на Хитлер не са негови, а са на Фердинанд. Напущайки и абдикирайки България, той със своето присъствие в Германия внася бацила, които носи в ума си. Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война. Има едни големи мухи, наричаме ги «щръклици», които като ухапят говедата, те пощръкляват, бягат, скачат, търкалят се. 373.
към текста >>

Това са били платени наемници, изпратени от църквата или от запасните офицери.
Всичко, което е казано на станало. Проверили са го и знаят, че също ще стане. Божествената Правда цар Борис и на баща му Фердинанд, е е станало. И сега каквото му се каже, раздава правосъдието. 448. Много пъти са организирали нападение срещу Изгрева и през деня, и през нощта. Това са били платени наемници, изпратени от църквата или от запасните офицери. Но се е случило, че след едно такова нападение, онзи, който е трябвало да им плати, отказва да им плати. Лулчев се е намесил тогава, след като открил онзи, който заплаща погрома. За едно такова нападение през нощта виж «Изгревът», том II, стр. 290 и том III, стр. 95. 449.
към текста >>

Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св.
в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г. Превежда от френски и руски езици произведения на класиците. Развива голяма обществено-политическа кариера. 463. Иван Стоянович (Аджелото) - роден през 1862 г. в гр.
към текста >>

Атаките на Българската православна църква и духовниците срещу Учителя са големи.
За да Го приемат българите за Учител, трябва да изминат още 2000 г., за да се пробуди съзнанието на българите за духовната светлина на Словото на Учителя. Оценяването на Учителя е дълъг процес. То не е за обикновеното човешко съзнание. А само за пробуденото човешко съзнание чрез Светлина и Виделина. Светлината е за физическия свят, а Виделината е в духовния свят. 473. Атаките на Българската православна църква и духовниците срещу Учителя са големи. Ето защо Той допуска да дойде възмездието за тях. И то идва, след като комунистите идват на власт. Аз като дете съм виждал как режат брадите на поповете със сърп, с който се жънат пшеничните класове. А той много трудно може да отреже косъм от брада. Режеха ги и с ножове, но никак не с ножици.
към текста >>

- член на католическата партия на центъра.
А в България тогава имаше закон, който преследваше и наказваше със затвор онзи, който разказва и разпространява вицове. И Хитлер беше създал закон срещу вицовете и ги преследваше. 539. Фон дер Голц - германски пълномощен министър в Турция. Франц фон Папен - германски политически деец и дипломат. 1918-1932 г. - член на католическата партия на центъра. Юни-декември 1932 г. като райхскан-цлер установява полуфашистка диктатура, организира държавен преврат в Прусия. При Хитлер е вицеканцлер - 1933-1934 г., посланик в Австрия от 1934 г. до 1938 г. и подготвя анексията й към Германия.
към текста >>

27. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите.
Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра. Надя знае няколко западни езика, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис. С нея царят разговарял само на френски език. 187. Борис е синът на генерал Алекси Стоянов и брат на Надя. 188. Учителят Дънов упреква цар Борис пред Лулчев, че той още нищо не е направил за Бялото Братство, а търси помощ чрез Лулчев. Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите. Забраняват се съборите им в Търново и в София. Единственото, което е искал Учителят, е да се въведе Паневритмията в училищата. Този опит започва, но се проваля. За него вж. в «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

в Асизи, Италия, в църквата «Св.
Борис е кръстен по католическия обред за католик, но за да се подобрят политическите отношения с Русия, то Борис се кръщава втори път в черквата «Св. Крал» («Св. Неделя») от личния пратеник на Николай II - граф Кутузов, и си остава с името Борис, княз Търновски. А двете му сестри и брат му остават католици. При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св. Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици. На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника «Св. Александър Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199. Непрекъснато Фердинанд настоява да се върне в България.
към текста >>

Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици.
Крал» («Св. Неделя») от личния пратеник на Николай II - граф Кутузов, и си остава с името Борис, княз Търновски. А двете му сестри и брат му остават католици. При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св. Фран-циск», съгласно канон 1557 на католическата църква, цар Борис дава писмено обещание пред папа Пий XI, че родените му деца ще бъдат католици. На 31 октомври 1930 г. в храм-паметника «Св. Александър Невски» се прави втора сватба - по православния обред, и на царицата се дава името Йоана вместо Джована. 199. Непрекъснато Фердинанд настоява да се върне в България. Но синът му Борис не го иска.
към текста >>

Но журналистите, обществеността, църквата са ги приемали като гнезда на сектанти и са ги атакували непрекъснато чрез вестниците.
После последователите на Учителя също са вегетарианци и въздържатели. Към тази група спадат и привържениците на международния език Есперанто. В София е имало немалко вегетариански ресторанти, дори по комунистическо време, от 1945 г. до 1990 г., беше оставен да действува един. В големите градове е имало вегетариански гостилници. Но журналистите, обществеността, църквата са ги приемали като гнезда на сектанти и са ги атакували непрекъснато чрез вестниците. Те не са имали никаква печалба от вегетарианските ресторанти, защото приготвянето на храната е трудоемко, трябват много пресни зеленчуци и ястията са евтини. Почти всички вегетариански ресторанти са били на загуба. Работили са заради идеята. 203. «Щуро мечище». Навремето са хващали малки мечета, продупчва-ли са им носа, поставяли са халка, а в нея са слагали синджир и са започвали да обучават мечето.
към текста >>

върху Българската църква на 22 февруари 1945 г., наложена от Цариградската патриаршия. 256.
е избран за Софийски митрополит. От 21 януари 1945 г. до септември 1948 г. е Български екзарх. Има заслуга за вдигане на схизмата от 1872 г. върху Българската църква на 22 февруари 1945 г., наложена от Цариградската патриаршия. 256. За Димитър Генчев вж. бел. №21. Бива използван от цар Борис III за съветник, комуто е вярвал 100%, но след като е изобличен от Лулчев, накрая царят му е вярвал само 25%. С помощта на другите двама съветници - Лулчев и Севов, той е махнат. И най-интересното е, че онова, което е правел Генчев, сега започва да го прави Багрянов, макар че са двама различни политици.
към текста >>

По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр.
Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290. Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291. Понякога Лулчев дава малки брошурки със Словото на Учителя Дънов на цар Борис, да ги прочете. Но той не ги чете, защото, както е признавал по-късно, изобщо не е разбирал за какво говори Дънов. 292. По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр. Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618. Учителят Дънов бил арестуван и после освободен. Това е на 8 август 1915 г. А за Божие наказание цар Фердинанд на 24 август 1915 г.
към текста >>

при атентата в църквата «Св.
А за Божие наказание цар Фердинанд на 24 август 1915 г. подписва акт за военно нападение срещу Сърбия заедно с Германия, след което се идва до Възмездието и до втора национална катастрофа. 293. Това разпъждане на събора на Бялото Братство и арестуването на Учителя е престъпление пред Духът Божи и пред Бога. Всяко едно престъпление пред Духът Божи се изплаща до тисящи поколения, според Учителя Дънов. Така на 16 април 1925 г. при атентата в църквата «Св. Неделя» генерал Радой-ков е убит, жена му е ранена и после умира от раните си. А Ангелина, жената на Лулчев, е убита при кражба на златни бижута. А Лулчев се е опитал да спаси жена си от предстоящото убийство, но тя не е приела нито съветите му, нито е послушала. За нея той е бил «дъновист» и мъж в леглото, и нищо повече. 294. Погледът на човека е отражение на външна светлина и на вътрешна светлина, съградена от неговата духовна природа.
към текста >>

Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната.
съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство. Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната. Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г.
към текста >>

Църквата от 1900 г.
Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство. Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната. Роялисти - монархисти, привърженици на кралската власт; термин, употребявал се по времето на Наполеон. И в резултат, като противодействие на всичко това се създава класическата музика, която се сваля от духовния свят. 317. Църквата от 1900 г. до 1922 г. и от 1922 г. до 1944 г. води война срещу Учителя Дънов по суша, по вода и по въздуха и не подбира никакви средства и обвинява за всичко Учителя Дънов. А Той пък приема, че главната опасност за българския народ са духовенството и свещеничеството, които в настоящия етап са служители не на Христовото учение, а на Черната ложа. Вж.
към текста >>

Общественото мнение, създадено от политици, журналисти, църква, е имало отрицателно отношение към Учителя и към последователите Му.
Поддържа войнишките комитети в армията и е уволнен от правителството на Керенски през 1917 г. След това служи в Червената армия. Разстрелян при контрареволючионен метеж на есери и меншевики. 358. Българското правителство е заявило чрез своите дипломати в Лондон, Берлин, Москва, че иска връщането на Южна Добруджа, излаз на Бяло море и да се върне границата на Мидия-Енос. Но в този момент никой не желае да се занимава с този въпрос. 359. Общественото мнение, създадено от политици, журналисти, църква, е имало отрицателно отношение към Учителя и към последователите Му. И когато искат да отстранят някого, му лепват етикета, че е «дъновист». По времето на Учителя няма нито един политик, който да е последовател на Учителя, нито един журналист, учен или нещо подобно. Само четирима офицери са били негови последователи и те са описани в «Изгревът». Това са Минчо Сотиров, Никола Гръблев, Тодор Божков и Илия Младенов, съпруг на Мария Младенова. Всички са полковници. 360.
към текста >>

и след атентата на църквата «Св.
Но Лулчев ги задържа или ги преработва в ума си и ги излага по друг начин. Лулчев сам признава, че няма добра памет, но може добре да анализира нещата. А от друга страна, това, което цар Борис научава, че е от Учителя, то също не го изпълнява, защото се интересува само от своята политика - да държи хора на сцената, а той да дърпа конците и после да се оправдава, че това не е от него, а от непослушните и самоволни министри, които си правят каквото си искат. А това е хитро скроена лъжа. 372. Избиването на комунистите след 9 юни 1923 г., след Септемврийското въстание от 1923 г. и след атентата на църквата «Св. Неделя» от 16 април 1925 г., е работа на английската политика и на онглийското разузнаване, което подтиква и подкупва фанатизирани комунисти за акции. Учителят Дънов разкрива една тайна - че всички амбиции и всички идеали на Хитлер не са негови, а са на Фердинанд. Напущайки и абдикирайки България, той със своето присъствие в Германия внася бацила, които носи в ума си. Постепенно тази психическа зараза се пренаса върху всички политици и Германия пощръклява от новите идеи на Фердинанд, а това са желанията за ревизиране на Версайския договор чрез война. Има едни големи мухи, наричаме ги «щръклици», които като ухапят говедата, те пощръкляват, бягат, скачат, търкалят се. 373.
към текста >>

Това са били платени наемници, изпратени от църквата или от запасните офицери.
Всичко, което е казано на станало. Проверили са го и знаят, че също ще стане. Божествената Правда цар Борис и на баща му Фердинанд, е е станало. И сега каквото му се каже, раздава правосъдието. 448. Много пъти са организирали нападение срещу Изгрева и през деня, и през нощта. Това са били платени наемници, изпратени от църквата или от запасните офицери. Но се е случило, че след едно такова нападение, онзи, който е трябвало да им плати, отказва да им плати. Лулчев се е намесил тогава, след като открил онзи, който заплаща погрома. За едно такова нападение през нощта виж «Изгревът», том II, стр. 290 и том III, стр. 95. 449.
към текста >>

Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св.
в гр. Русе. Съпруга на Петко Каравелов, русофил, участвува в борбите на либералите срещу консерваторите. Тя пише статии срещу Берлинския конгрес от 1878 г. и срещу клаузите на Ньойския договор от 1919 г. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир. Обявява се срещу фашисткия терор през 1923 г., срещу арестите и убийствата след атентата на църквата «Св. Неделя» през 1925 г. Превежда от френски и руски езици произведения на класиците. Развива голяма обществено-политическа кариера. 463. Иван Стоянович (Аджелото) - роден през 1862 г. в гр.
към текста >>

Атаките на Българската православна църква и духовниците срещу Учителя са големи.
За да Го приемат българите за Учител, трябва да изминат още 2000 г., за да се пробуди съзнанието на българите за духовната светлина на Словото на Учителя. Оценяването на Учителя е дълъг процес. То не е за обикновеното човешко съзнание. А само за пробуденото човешко съзнание чрез Светлина и Виделина. Светлината е за физическия свят, а Виделината е в духовния свят. 473. Атаките на Българската православна църква и духовниците срещу Учителя са големи. Ето защо Той допуска да дойде възмездието за тях. И то идва, след като комунистите идват на власт. Аз като дете съм виждал как режат брадите на поповете със сърп, с който се жънат пшеничните класове. А той много трудно може да отреже косъм от брада. Режеха ги и с ножове, но никак не с ножици.
към текста >>

- член на католическата партия на центъра.
А в България тогава имаше закон, който преследваше и наказваше със затвор онзи, който разказва и разпространява вицове. И Хитлер беше създал закон срещу вицовете и ги преследваше. 539. Фон дер Голц - германски пълномощен министър в Турция. Франц фон Папен - германски политически деец и дипломат. 1918-1932 г. - член на католическата партия на центъра. Юни-декември 1932 г. като райхскан-цлер установява полуфашистка диктатура, организира държавен преврат в Прусия. При Хитлер е вицеканцлер - 1933-1934 г., посланик в Австрия от 1934 г. до 1938 г. и подготвя анексията й към Германия.
към текста >>

28. 2. ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС

ТОМ 22

Оженв а се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър.
Той е прероденият апостол Павел, който идва на Земята да изнесе Христовото учение на един ангелски - математически език. Понеже по времето на Христа той се занимава главно с езичниците, то в този живот идва като евреин и е свързан с еврейската карма. Като младеж минава един труден период на учение. Обича много самотата. Често излиза сред природата и понякога остава по цяла нощ на полето. Оженв а се за Милена Марич - негова състудентка, отлична математичка, последователка на католическата религия, от която има двама синове, но жена му не могла да го гледа и да търпи постоянно да скита нощем, и да се връща кален и мокър. Освен това той е много разсеян и тя го напуска. Оженва се втори път за еврейката Елза, която го гледа като малко дете. В 1915 г. той изнася пред света теорията на относителността, която е блестящо доказана и потвърдена при пълното слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. Тогава той става световноизвестен учен.
към текста >>

Адвокатите и Църквата правят митинг.
Въодушевен от разговора си сУчителя, той напечатва на пишеща машина над 200 екземпляра така нареченото „Послание от Бога". В него се казва, че няма да пострада нито един евреин в България. Той раздава тези листовки на всички министри и високопоставени хора в обществото. Българският народ се надига на борба за спасяване на евреите. Четиридесет и един депутати в Народното събрание подписват петиция за спиране гонението на евреите. Адвокатите и Църквата правят митинг. Под давлението на германците в края на февруари 1943 г. цар Борис подписва заповед за депортиране на евреите в лагера на смъртта Треблиника в Полша. Гузен от лошата си постъпка, царят напуска София и се скрива някъде. Заповедта гласи: На 10 март 1943 г. да се съберат всички евреи от София в тютюневия склад „Фердинандец", да бъдат натоварени в конски вагони и изпратени в Полша Изготвят подробни списъци на над 8 500 евреи от София и около 48 000 от цяла България.
към текста >>

29. 16. АНАРХИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

ТОМ 22

Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата ".
Те започват да разглеждат въпроса за спасението на човека. Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят. Те започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди какъв си начин Другият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата ". Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните - мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак.
към текста >>

Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина.
Отначало разискването върви добре, но дойдат до едно място и се разделят. Те започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди какъв си начин Другият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата ". Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните - мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак. Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по- прав, но да наместя счупения крак.
към текста >>

Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят.
Те започват да спорят. Единият казва, че човек може да се спаси по еди какъв си начин Другият намира, че спасението става по точно противоположен път. И двамата остават на особено мнение. Такъв спор се явява между православната и католическата църква по въпроса за „Символът на вярата ". Православната църква казва, че Светият Дух произтича от Отца, а католическата твърди, че Той произлиза от Отца и от Сина. Коя църква е по-права, един ден те сами ще си отговорят. Това е домашен спор, както спорят мъжът и жената в семейството. Някога спорът свършва с бой. Една от страните - мъжът или жената пострадва, излиза от борбата със счупен крак. Ако ме викат за свидетел, моята работа не е нито да бъда свидетел, нито да се произнеса, кой от двамата е по- прав, но да наместя счупения крак. Ще кажете, че мъжът бил жена си, или жената била мъжа си.
към текста >>

Така е постановила църквата.
Това е най-лесното нещо, да спреш дотам:Тъй рекъл Бог, или така е доказала науката. Щом дойдете до един труден въпрос, казвате: Тъй рекъл Бог. Така твърди науката. Така гледа обществото. Така наредила държавата. Така е постановила църквата. Всеки застанал зад известна позиция, измива си ръцете, като Пилата, и се освобождава от всякаква отговорност. Дошло в света новото учение , което с власт повелява на нечистите , т.е. на неразумните духове . Новото учение е дошло да изчисти старото , д а го събори и да направи нови къщи. Новото учение е дошло да научи хората, как да ядат.
към текста >>

30. I. А. ЗАЩО И КАК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАМЕ БОГА?

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата.
Тогава ще разберем що е това Бог Отец, що е това Христос Бог, синът на Бог Отец, облечен в човешка форма; що е това Бяло Братство и какво се крие в 8-ата глава от посланието на ап. Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголемява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържанието и се стремят да станат едни добри граждани.
към текста >>

Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква!
Павла към Коринтяните, за която се спомни по- рано. Тогава само всеки ще направи разлика, как му се е изявявал Бог по-рано и как - с тия качества. Тогава само ще настане туй царство Божие на земята, туй братство и сес- тринство, за което хората копнеят. Тогава не ще има разни религии, а една религия на Живия Бог! Затова новото учение, между другото, се стреми да обедини Евангелската, Православната и Католическата църкви в едно, защото Христос е един, а туй разделение не е Христово, а човешко, почиващо на егоизма, на славата. Само след това ще чакаме присъединението и на другите езически народи към Христовата църква! Тогава ще има и едно по-справедливо разпределение на благата, които ни се дават от Бога и са на Бога, защото, щом вдигне Той десницата Си от нас, ние сме в ръцете на тъмните сили, които искат инволюция и страдание на всяка човешка душа. Тогава земята ще заприлича на истински рай - всеки ще се радва, всеки ще е доволен, всеки ще слави Бога. Нека се радваме, че вегетарианството в България е една мощна силица, сравнително вегетарианството в другите страни, и то ще расте и ще се уголемява. Нека се радваме на тия младежи, които с радост прегръщат въздържанието и се стремят да станат едни добри граждани. Нека се радваме на всички тия, които ходят всред природата и използуват нейните сили.
към текста >>

31. 1. Исторически предпоставки за Реформацията

ТОМ 24

За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век.
1. Исторически предпоставки за Реформацията Проследявайки историята на Християнството от възникването му до наши дни, установяваме изключително трудните периоди, през които то минава. След разпъването на кръста на Исус Христос и Неговото възкресение, той оставя малцина последователи - 12 души апостоли! Гоненията срещу първите християни били ужасни, особено до IV век, но християнството напредвало в цялата Римска империя; народите започнали да се интересуват за своя духовен напредък и повече човешки права. За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век. Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа. Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение. В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св.
към текста >>

Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа.
1. Исторически предпоставки за Реформацията Проследявайки историята на Християнството от възникването му до наши дни, установяваме изключително трудните периоди, през които то минава. След разпъването на кръста на Исус Христос и Неговото възкресение, той оставя малцина последователи - 12 души апостоли! Гоненията срещу първите християни били ужасни, особено до IV век, но християнството напредвало в цялата Римска империя; народите започнали да се интересуват за своя духовен напредък и повече човешки права. За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век. Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа. Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение. В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св.
към текста >>

Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение.
1. Исторически предпоставки за Реформацията Проследявайки историята на Християнството от възникването му до наши дни, установяваме изключително трудните периоди, през които то минава. След разпъването на кръста на Исус Христос и Неговото възкресение, той оставя малцина последователи - 12 души апостоли! Гоненията срещу първите християни били ужасни, особено до IV век, но християнството напредвало в цялата Римска империя; народите започнали да се интересуват за своя духовен напредък и повече човешки права. За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век. Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа. Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение. В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св. Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква.
към текста >>

само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад.
Гоненията срещу първите християни били ужасни, особено до IV век, но християнството напредвало в цялата Римска империя; народите започнали да се интересуват за своя духовен напредък и повече човешки права. За нещастие, християнската църква изпадала в затъмнение, особено през периода от V до IX век. Начело на църквата заставали лица с интереси към материалното, към величие и слава, забравяйки духовното издигане на народа. Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение. В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св. Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква. За жалост новата Източна църква не могла да се освободи от ритуала, догмите и обрядите на Западната църква, повечето от които нямат нищо общо с истинското християнство. Духовният мрак в християнските църкви от средните векове се запазва във времето, като в някои църкви и до днес присъства!
към текста >>

Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква.
Тогава в църквата са внесени много езически обряди, суеверия и външни форми, които помрачили чистото и просто Исус Христово учение. В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св. Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква. За жалост новата Източна църква не могла да се освободи от ритуала, догмите и обрядите на Западната църква, повечето от които нямат нищо общо с истинското християнство. Духовният мрак в християнските църкви от средните векове се запазва във времето, като в някои църкви и до днес присъства! През I и II век хората от чистото, неповлияно от света християнство не са имали икони, статуи, мощи и кандилници. Тези и някои други външни ефекти не са евангелски, а остатъци от Стария Завет, от еврейството или са били прибавени по- късно от разни заинтресовани папи, патриарси и императори. На тях като че ли ясните слова на Исус Христос се виждали прости и недостатъчни, та трябвало да го допълват и украсяват със сложна догматика и доктринерство до такава степен, че да усложнят самото учение и да го направят трудно възприемливо за народните маси и несъстоятелно за интелигенцията.
към текста >>

За жалост новата Източна църква не могла да се освободи от ритуала, догмите и обрядите на Западната църква, повечето от които нямат нищо общо с истинското християнство.
В България началото на християнството започнало от покръстването при цар Борис I през 864 г., т.е. само шест години след схизмата в 858 г., когато Източната църква се отделила от западната и се установило православието на Изток и католицизмът на Запад. Св. Св. Кирил и Методий усърдно проповядвали на народа християнството и създали славянобългарската азбука (кирилица). Св. Климент Охридски чрез образованието се борил срещу мъртвилото на средновековната църква. За жалост новата Източна църква не могла да се освободи от ритуала, догмите и обрядите на Западната църква, повечето от които нямат нищо общо с истинското християнство. Духовният мрак в християнските църкви от средните векове се запазва във времето, като в някои църкви и до днес присъства! През I и II век хората от чистото, неповлияно от света християнство не са имали икони, статуи, мощи и кандилници. Тези и някои други външни ефекти не са евангелски, а остатъци от Стария Завет, от еврейството или са били прибавени по- късно от разни заинтресовани папи, патриарси и императори. На тях като че ли ясните слова на Исус Христос се виждали прости и недостатъчни, та трябвало да го допълват и украсяват със сложна догматика и доктринерство до такава степен, че да усложнят самото учение и да го направят трудно възприемливо за народните маси и несъстоятелно за интелигенцията. При тези условия се появяват ересите, като реакция на състоянието на християнската църква.
към текста >>

При тези условия се появяват ересите, като реакция на състоянието на християнската църква.
За жалост новата Източна църква не могла да се освободи от ритуала, догмите и обрядите на Западната църква, повечето от които нямат нищо общо с истинското християнство. Духовният мрак в християнските църкви от средните векове се запазва във времето, като в някои църкви и до днес присъства! През I и II век хората от чистото, неповлияно от света християнство не са имали икони, статуи, мощи и кандилници. Тези и някои други външни ефекти не са евангелски, а остатъци от Стария Завет, от еврейството или са били прибавени по- късно от разни заинтресовани папи, патриарси и императори. На тях като че ли ясните слова на Исус Христос се виждали прости и недостатъчни, та трябвало да го допълват и украсяват със сложна догматика и доктринерство до такава степен, че да усложнят самото учение и да го направят трудно възприемливо за народните маси и несъстоятелно за интелигенцията. При тези условия се появяват ересите, като реакция на състоянието на християнската църква. За такива са смятали манихейството, несторианството, гностицизма, богомилството, а по-късно - хусистите в Чехия, хугенотите във Франция, духоборците в Русия и много други. Тогавашните фанатизирани църковни водачи повели борба против тези реформатори и техните последователи, унищожавайки ги на кладите, ешафода и в затворите. В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съобщенията^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н.
към текста >>

В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер.
Тогавашните фанатизирани църковни водачи повели борба против тези реформатори и техните последователи, унищожавайки ги на кладите, ешафода и в затворите. В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съобщенията^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н. Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове. В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер. Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси. Църквата е била загубила своето истинско предназначение.
към текста >>

Църквата е била загубила своето истинско предназначение.
В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си характер. Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси. Църквата е била загубила своето истинско предназначение. Тя не давала помощ и утеха за душите на хората, както и духовно напътствие. Епископите и свещениците пренебрегвали изучаването и проповядването на Божието Слово. Те заблуждавали с ритуали и лъжливи учения. Царяла поквара и корупция между духовенството. Инквизицията унищожавала всички будни умове и хиляди били изгорени.
към текста >>

В духовния живот на Римокатолическата църква с декрет от 1223 г.
Те заблуждавали с ритуали и лъжливи учения. Царяла поквара и корупция между духовенството. Инквизицията унищожавала всички будни умове и хиляди били изгорени. Много от свещениците закупували службите си, били необразовани, мързеливи, алчни, неморални, занемаряващи служебните си задължения. Обаче, те, за тяхното поведение, можели да бъдат съдени само пред духовен (папски) съд. В духовния живот на Римокатолическата църква с декрет от 1223 г. се забранява на обикновените хора да притежават Библията. Преводът на Библията от латински е забранен и подлежи на изгаряне. Литургията се четяла на латински език и оставала неразбрана. Внушавало се, че Исус Христос е сърдит и суров съдия, а не милостив Спасител. Божията благосклонност се придобивала чрез добри дела и молитви към различните светии, вместо с вяра и молитва към Исус Христос.
към текста >>

В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището.
Внушавало се, че Исус Христос е сърдит и суров съдия, а не милостив Спасител. Божията благосклонност се придобивала чрез добри дела и молитви към различните светии, вместо с вяра и молитва към Исус Христос. Евангелието (благовестието) за спасение чрез вяра в Исус Христос не се познавало. Свещениците изпълнявали седем тайнства, като най-важните са литургията и покаянието. [ Заб. В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището. Някъде в Новия Завет да се говори за чистилище? Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога. Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква.
към текста >>

Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления.
Свещениците изпълнявали седем тайнства, като най-важните са литургията и покаянието. [ Заб. В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището. Някъде в Новия Завет да се говори за чистилище? Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога. Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква. Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението. Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света.
към текста >>

В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква.
В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището. Някъде в Новия Завет да се говори за чистилище? Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога. Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква. Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението. Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света. В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията? ", са различни.
към текста >>

Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението.
Някъде в Новия Завет да се говори за чистилище? Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога. Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква. Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението. Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света. В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията? ", са различни. Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса).
към текста >>

Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е.
Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога. Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква. Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението. Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света. В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията? ", са различни. Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса). Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата.
към текста >>

промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света.
Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква. Тогава той на вратата на Дворцовата църква заковава лист хартия със списък на 95-те тезиса (изявления), с които той декларира възгледите си, като отхвърля търговията с индулгенциите, с надежда да предизвика дебати върху въпроса за греха и опрощението. Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света. В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията? ", са различни. Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса). Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква.
към текста >>

Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата.
Това събитие в живота на Католическата църква отбелязва началото на Реформацията, т.е. промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света. В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията? ", са различни. Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса). Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква. От протестантска позиция, това е движение за религиозна реформа, целящо завръщането на първоначалната чистота в християнството. Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г.
към текста >>

Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква.
промяната в църквата за възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света. В зависимост от гледната точка, определенията и отговорите на въпроса: "Какво представлява Реформацията? ", са различни. Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса). Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква. От протестантска позиция, това е движение за религиозна реформа, целящо завръщането на първоначалната чистота в християнството. Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си.
към текста >>

Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията).
Историкът от светска гледна точка определя Реформацията като революционно движение, политическо събитие, предизвикано от зараждащия се национализъм с появата на средната класа през Възраждането (Ренесанса). Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква. От протестантска позиция, това е движение за религиозна реформа, целящо завръщането на първоначалната чистота в християнството. Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет.
към текста >>

Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г.
Римокатоликът сочи Реформацията като еретичен бунт и разкол на Всемирната Римска църква и папата. Реформацията, според него, унищожава богословското и духовно единство на средновековната Римска църква. От протестантска позиция, това е движение за религиозна реформа, целящо завръщането на първоначалната чистота в християнството. Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет. Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията.
към текста >>

Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин.
Тази реформа възстановява богословието, което приближава религиозния живот до Новозаветните принципи. Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет. Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията. Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква. Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет. Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности.
към текста >>

Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет.
Извършва се противопоставяне срещу средновековната църква с авторитета на Божието Слово (Библията). Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет. Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията. Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква. Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет. Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви.
към текста >>

Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията.
Реформацията, като процес на промени в църквата, протича в периода 1517-1545 г. В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет. Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията. Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква. Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет. Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви. Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата.
към текста >>

Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква.
В Европа в различните страни, Реформацията се ръководи от най-подготвените богослови за времето си. Това са: Мартин Лютер, Улрих Цвингли, Жан Калвин и техните последователи и ученици. Този процес на промени в църквата, в различните страни е протичал по различен начин. Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет. Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията. Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква. Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет. Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви. Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата. Реформацията бързо се приема от народите в Северна и Западна Европа.
към текста >>

Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви.
Новосъздаващите се реформирани (протестантски) църкви още с появата си се различават помежду си по степента, в която са се променили и отдалечили от Средновековната църква, но всички те приемат Библията като върховен авторитет. Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията. Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква. Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет. Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви. Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата. Реформацията бързо се приема от народите в Северна и Западна Европа. Това са Германия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Швеция, Унгария, Шотландия. Обаче, романските народи от Южна Европа (Италия, Испания, Португалия, част от Франция) остават верни на Римокатолическата църква и папата.
към текста >>

Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата.
Немската църква, реформирана от Мартин Лютер, запазва много неща в църковните обряди, които не се забранени в Библията. Реформираната англиканска църква, от която по-късно произлизат методистите, се отдалечава повече от обредите и обичаите на Средновековната църква. Презвитерианските църкви, които следват Калвин, се различават от всички обичаи, за които не може да се докаже, че са в съответствие с Новия Завет. Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви. Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата. Реформацията бързо се приема от народите в Северна и Западна Европа. Това са Германия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Швеция, Унгария, Шотландия. Обаче, романските народи от Южна Европа (Италия, Испания, Португалия, част от Франция) остават верни на Римокатолическата църква и папата.
към текста >>

Обаче, романските народи от Южна Европа (Италия, Испания, Португалия, част от Франция) остават верни на Римокатолическата църква и папата.
Анабаптистите са най-крайни от всички реформаторски общности. Те създават църква от вярващи, които са необвързани с правила, по образец на ранните новозаветни църкви. Тези поделения протестантски църкви, от една страна спомагат за търсене на истината, но от друга, отслабва единството на Църквата. Реформацията бързо се приема от народите в Северна и Западна Европа. Това са Германия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия, Швеция, Унгария, Шотландия. Обаче, романските народи от Южна Европа (Италия, Испания, Португалия, част от Франция) остават верни на Римокатолическата църква и папата.
към текста >>

32. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка.
2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546) Годината е 1517. Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици. В немският град Витенберг местните граждани и студенти се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени.
към текста >>

Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква.
Денят е 31 октомври, един ден преди празника "Вси светии" - важен църковен фестивал за всички посветени католици. В немският град Витенберг местните граждани и студенти се вълнуват заради продажбата на индулгенции от свещеника Иохан Тецел в съседния град Ютербок. Тези индулгенции, според свещеника Тецел осигуряват на всеки закупил ги спасение, прощение на греховете и че няма да минава през чистилището. В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие.
към текста >>

Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света.
В това време, по стълбите на Августинския манастир слиза Мартин Лютер, който държи в ръцете си голям лист и чук. Той си пробива път през пазарния площад и отива пред централния вход на църквата към замъка. Мартин Лютер заковава листа на вратата на Дворцовата църква. Неговото съобщение се състои от списък на 95 тезиса (изявления), в които изразява своето мнение за продажбата на индулгенции. В този знаменателен ден М. Лютер не осъзнава, че с това си действие, той бележи началото на великата Реформация в църквата и възвръщането на чистото * Божие Слово към хората по света. Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие. Родината на Лютер е Германия. По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия.
към текста >>

Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари.
Мартин Лютер идва на този свят в края на XV век и развива своята дейност до средата на XVI век, когато в Европа се извършват много важни промени. Това е време на борби и безредие. Родината на Лютер е Германия. По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят, а императорът има твърде ограничена власт. Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави. Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа.
към текста >>

Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави.
По това време тя е разделена на над 300 отделни провинции и частни имоти. Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят, а императорът има твърде ограничена власт. Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави. Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа. Управителите не одобрявали бързото разширяване на църковните имоти, а народът-от събираните високи данъци и от неразбирането на литургиите, четени на латински език. В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията). Тя се стремяла към лична свобода и национално определение.
към текста >>

Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество.
Няма нито централно правителство, нито единна Германия. Провинциите се ръководят от принцове, епископи на Католическата църква и рицари. Те управляват земите си, както пожелаят, а императорът има твърде ограничена власт. Фактически, Германия е част от светата Римска империя. Папата, като наместник на Христа и Божий представител на земята, е върховен управител на Църквата, но и държи политическата власт в отделните държави. Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа. Управителите не одобрявали бързото разширяване на църковните имоти, а народът-от събираните високи данъци и от неразбирането на литургиите, четени на латински език. В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията). Тя се стремяла към лична свобода и национално определение. Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж.
към текста >>

Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж.
Неподчинението на държавните глави се наказва с отлъчване от Църквата, а за обикновените хора дори със смърт Духовенството живеело в разкош, а народът тънел в мизерия и невежество. Недоволство имало както сред управителите на провинции, така и сред народа. Управителите не одобрявали бързото разширяване на църковните имоти, а народът-от събираните високи данъци и от неразбирането на литургиите, четени на латински език. В градовете на Германия нараства средната класа (буржоазията). Тя се стремяла към лична свобода и национално определение. Средновековната католическа църква пречела в духовния и материален растеж. Мартин Лютер е роден на 10 ноември 1483 г. в гр. Айслебен, Германия, в дома на преданите католици Ханс и Маргарет Лютер. Родителите му първоначално са бедни; имат 7 деца; преместват се да живеят в гр. Мансфелд. Те внушават на децата си страх от Бога, и да гледат на Исуса Христа като на сърдит Съдия.
към текста >>

Мартин Лютер защитава докторат по теология и е направен главен професор и проповедник в университетската църква в гр. Витенберг.
е взет за преподавател в университета в Ерфурт. На следващата година (1510) е изпратен в Рим за 4 седмици. Там той посещава "свети места" и с вяра се отнася към реликвите, които вижда. Обаче, той остава разочарован от небрежността и неискреността на свещениците, които срещнал. През 1512 г. Мартин Лютер защитава докторат по теология и е направен главен професор и проповедник в университетската църква в гр. Витенберг. В процеса на подготовката си за лекциите Мартин Лютер съзнава, че спасението на всеки един човек е възможно само с вяра в Исуса Христа. Той се отърсва от съмненията, заблудите и страховете. В неговата душа навлиза мира на човек, който е оправил взаимоотношенията си с Бога. Всички тези чудни библейски истини М. Лютер разгласява чрез лекциите и проповедите си.
към текста >>

Той разбира, че Католическата църква е поставила човешката власт над властта на Божието Слово и че църквата няма да се откаже от своето лъжеучение. М.
Идва се до знаменателния 31 октомври 1517 г. Очакванията на М. Лютер за проява на разбиране от църковните ръководители не се оправдават. Слага се началото на преследване, разпити, дебати и осъждането на М. Лютер. Животът му е в опасност. Той разбира, че Католическата църква е поставила човешката власт над властта на Божието Слово и че църквата няма да се откаже от своето лъжеучение. М. Лютер все още остава професор и пастор във Витенберг, като започва усилено да пише и публикува брошури, памфлети и книги, които получават широко разпространение в Германия и в Европа. В тях той отбелязва, че властта на папата трябва да бъде ограничена в духовната сфера. Духовенството няма право да господства над хората. Всички вярващи са равни пред Бога и имат право на достъп до Божието Слово и задължението да го четат, тълкуват и разгласяват. М. Лютер атакува и седемте тайнства в църквата.
към текста >>

Лютер атакува и седемте тайнства в църквата.
Той разбира, че Католическата църква е поставила човешката власт над властта на Божието Слово и че църквата няма да се откаже от своето лъжеучение. М. Лютер все още остава професор и пастор във Витенберг, като започва усилено да пише и публикува брошури, памфлети и книги, които получават широко разпространение в Германия и в Европа. В тях той отбелязва, че властта на папата трябва да бъде ограничена в духовната сфера. Духовенството няма право да господства над хората. Всички вярващи са равни пред Бога и имат право на достъп до Божието Слово и задължението да го четат, тълкуват и разгласяват. М. Лютер атакува и седемте тайнства в църквата. Според Новия Завет, той приема само две тайнства: Кръщението и Господнята трапеза. Нещо повече, според него, силата на тайнствата и облагата от тях не идват от свещеника, който ги ръководи, а от Божието Слово в тайнството. Силата на опрощението идва от думите на обещанието, което присъства в тайнството. Без вяра в обещанието няма опрощение. Човек се оправдава само чрез вяра.
към текста >>

той официално е отлъчен от църквата с подписване на папската була (послание) от папа Лъв X.
Без вяра в обещанието няма опрощение. Човек се оправдава само чрез вяра. Не Божият гняв трябва да подтиква хората към добри дела, а последните идват само от вярата в Христос. Мартин Лютер е осъден като еретик. През 1521 г. той официално е отлъчен от църквата с подписване на папската була (послание) от папа Лъв X. Император Карл V призовава Мартин Лютер пред Парламента. На 17 април с. г. той се явява пред императора, принцовете, архиепископите, министрите и секретари. Иска се от него да се откаже от книгите си. Мартин Лютер говори бавно, убедително и без страх представя своите разбирания, които е отразил в книгите си.
към текста >>

Какви промени в църквата Мартин Лютер извършва?
Обаче, Словото Божие все още оставало далеч от хората. Неграмотността на народа имала големи размери. Липсвали образовани проповедници и учители. През 1529 г. Лютер написва два катехизиса за обучението, които и до днес се използват в лютеранските църкви и училища по целия свят. Какви промени в църквата Мартин Лютер извършва? Той смята, че всичко, което дава сила на богослужението от старата църква, трябва да се запази. Онова, което е противно на Божието Слово, трябва да се премахне или промени. Латинският език в богослуженията е спрян, за да могат хората да ги разбират и да участват в служението. Мартин Лютер отхвърля римската литургия, като не библейска. Пасторската проповед става централната и най-важна част от богослужението, за да се изучава и да се прониква в Божието Слово.
към текста >>

Той смята, че всичко, което дава сила на богослужението от старата църква, трябва да се запази.
Неграмотността на народа имала големи размери. Липсвали образовани проповедници и учители. През 1529 г. Лютер написва два катехизиса за обучението, които и до днес се използват в лютеранските църкви и училища по целия свят. Какви промени в църквата Мартин Лютер извършва? Той смята, че всичко, което дава сила на богослужението от старата църква, трябва да се запази. Онова, което е противно на Божието Слово, трябва да се премахне или промени. Латинският език в богослуженията е спрян, за да могат хората да ги разбират и да участват в служението. Мартин Лютер отхвърля римската литургия, като не библейска. Пасторската проповед става централната и най-важна част от богослужението, за да се изучава и да се прониква в Божието Слово. Вярата трябва да бъде подхранвана и отразявана в църковното богослужение.
към текста >>

Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение.
Мартин Лютер отхвърля римската литургия, като не библейска. Пасторската проповед става централната и най-важна част от богослужението, за да се изучава и да се прониква в Божието Слово. Вярата трябва да бъде подхранвана и отразявана в църковното богослужение. Мартин Лютер иска да се разбере, че Господната трапеза не е повторение на Христовото жертвопринасяне, а средство за благодат, чрез която Бог прощава греховете. Той въвежда пеенето на духовни песни и то да става от всички присъстващи. Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение. В1524 г. Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа. През 1521 г. Мартин Лютер написва трактата "За монашеската клетва", в който критикува клетвата за безбрачие и подканва монасите и монахините да се отрекат от нея, да напуснат манастирите и да създадат семейства.
към текста >>

Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството.
Карл V свиква наново Парламента в гр. Аугсбург, на който канцлерът на Саксония Кристиян Баер чете лютеранският документ "Аугсбургска изповед" представящ учението и практиката на лютераните. Реакцията е различна. Някои католически принцове осъждат изповедта като еретическа. Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие.
към текста >>

Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква.
Някои католически принцове осъждат изповедта като еретическа. Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м.
към текста >>

По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква.
Други признават, че са били неправилно информирани за лютеранското учение. Става ясно, че Католическата църква е напуснала Библията и истинското учение на християнството. Лютер казва: "Благодаря на Бога, че доживях да видя този час. Христос бе с нас". Протестантите се обединяват в "Смалкалдска лига", срещу натиска, оказван им от императора, парламента и Католическата църква. По-късно Мартин Лютер, макар и болен, публикува "Смалкалдски членове", в която брошура представя официалната доктрина на лютеранската църква. Той остава безкомпромисен към обединения без пълно доктринално съгласие. Компромиси с библейските истини, за да се поддържа мира и единството, Мартин Лютер никога не допуска. Здравословното му състояние се влошава, но той продължава да работи. В началото на м. януари 1546 г.
към текста >>

Айслебен, църквата "Св.
Мартин Лютер проповядва и решава спора, за който предприел пътуването си. Същата вечер Мартин Лютер получава силни болки и тежест в гърдите. След полунощ той става да се моли на Бога:".. Татко, на Твоите ръце поверявам духа си. Ти ме спаси.. ." Същата нощ, на 18 февруари 1546 г., на 62 години, Мартин Лютер преминава във вечността при пълно съзнание и упование в своя Господ и Спасител Исус Христос. В гр. Айслебен, църквата "Св. Андрю", се извършват паметни служби. Започва последното пътуване, с кавалерийски кортеж, от гр. Айслебен до гр. Витенберг, където хиляди чакат на централния площад. Процесията е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори, студенти и много опечалени.
към текста >>

Ковчегът е поставен пред църквата, където в 1517 г.
Андрю", се извършват паметни служби. Започва последното пътуване, с кавалерийски кортеж, от гр. Айслебен до гр. Витенберг, където хиляди чакат на централния площад. Процесията е огромна - от семейството, благородници, принцове, градски ръководители, професори, студенти и много опечалени. Ковчегът е поставен пред църквата, където в 1517 г. Мартин Лютер слага своите "Деветдесет и пет тезиса". Не само гражданството на Витенберг плачат, но цяла Европа оплаква голямата загуба. Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона. В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога. Мартин Лютер бе този, чрез когото Бог наново показа единствения път начовечеството, че само с безпределна вяра в Исуса Христа се придобива вечно спасение.
към текста >>

Мартин Лютер въведе пеенето на духовни химни от цялата църква.
Лютеровото тяло е положено в гроб пред амвона. В заключение, Мартин Лютер остави на човечеството велико наследство от един достоен, изпълнен с героизъм живот, на вяра в Божието Слово и любов към Бога. Мартин Лютер бе този, чрез когото Бог наново показа единствения път начовечеството, че само с безпределна вяра в Исуса Христа се придобива вечно спасение. Мартин Лютер направи Божието Слово - Библията, достъпна до всеки грамотен, чрез направения превод. Така се слага началото на разпространение на Божието Слово чрез преводи сред хората в целия свят. Мартин Лютер въведе пеенето на духовни химни от цялата църква. Християните трябва по-активно да участват в църковната служба. Мартин Лютер съдейства за подобряване образованието на младежите и децата. Той подготвя програми и планове за началните училища и гимназиите. Мартин Лютер живя с вярата основана на Божието слово. Той умело излага своята вяра в проповедите си, в дебатите си, в много статии и писма.
към текста >>

33. 3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква

ТОМ 24

Реформация в Англиканската църква Началото на Реформацията в Английската църква е свързано с името на Хенри VIII, който царува от 1509 до 1547 г.
3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква Началото на Реформацията в Английската църква е свързано с името на Хенри VIII, който царува от 1509 до 1547 г. Средновековната римска църква притежавала огромна част от английската земя, от която извличала големи приходи за папската хазна. Освен това, църковните (папски) съдилища пречели с решенията си на кралския съд. Развиващата се средна класа определено подкрепяла своя владетел-Хенри VIII, при възникналите проблеми. Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор).
към текста >>

Средновековната римска църква притежавала огромна част от английската земя, от която извличала големи приходи за папската хазна.
3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква Началото на Реформацията в Английската църква е свързано с името на Хенри VIII, който царува от 1509 до 1547 г. Средновековната римска църква притежавала огромна част от английската земя, от която извличала големи приходи за папската хазна. Освен това, църковните (папски) съдилища пречели с решенията си на кралския съд. Развиващата се средна класа определено подкрепяла своя владетел-Хенри VIII, при възникналите проблеми. Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор). Той се надявал за син, който да го наследи.
към текста >>

Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим.
Преди коронясването му, Хенри VIII бил заставен от баща си да вземе за съпруга вдовицата на по-големия си брат Артур и испанска принцеса Катерина Арагонска. От този брак Хенри има дъщеря (Мария Тюдор). Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата.
към текста >>

Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия".
Той се надявал за син, който да го наследи. Тогава Хенри поискал разрешение за развод от папа Климент VII. Като не получил такъв, той се обърнал към Парламента. Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира.
към текста >>

Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата.
Така се слага началото на Реформацията в Англия или чрез светската власт Английската църква се отделя от Рим. През 1534 г. Парламентът приема "Закон за върховенството", с който кралят става "върховен глава на църквата в Англия". С този закон се спира оповестяването на папските укази в Англия без съгласието на владетеля. Бракът на Хенри с Катерина е обявен за невалиден и той се оженва за Ана Болейн. Парламентът издава редица укази, с които се забранява на английските свещеници да служат извън страната; да се прехвърлят молби от църковните съдилища в папските; да се плащат данъци на църквата. Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира. Хенри е недоволен от Ана Болейн, защото има от нея дъщеря - Елизабет. Наново се оженва за Джейн Сиймор, която го дарява със син, но тя умира. След това Хенри има още три брака.
към текста >>

Приносът на Хенри VIII е, че освобождава Английската църква от папството, поставя я под кралски контрол, като национална църква, но доктрината й остава римокатолическа.
Хенри посяга на църковните имоти, като част от тях продава евтино на дребното дворянство от средната класа. Той затваря повече от 500 манастира. Хенри е недоволен от Ана Болейн, защото има от нея дъщеря - Елизабет. Наново се оженва за Джейн Сиймор, която го дарява със син, но тя умира. След това Хенри има още три брака. Приносът на Хенри VIII е, че освобождава Английската църква от папството, поставя я под кралски контрол, като национална църква, но доктрината й остава римокатолическа. Освен това, от 1539 г. народът разполага с Библия на собствения си език. След смъртта на Хенри на престола идва Едуард VI, който е на 9 години. Негов регент е Съмърсет, който продължава Реформацията и я превръща в богословска. Легализиран е брака на духовниците.
към текста >>

Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард.
и получава протестантски характер. Изработва се и се публикува изповедта на вярата. През 1553 г. умира Едуард VI. На престола идва Мария Тюдор (дъщеря на Хенри от Катерина Арагонска).Тя спира Реформацията. Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард. Около 800 свещеници не приемат новите наредби и бягат във Франкфурт и Женева. Близо 300 свещенослужители са умъртвени.Мария се омъжва за Филип II Испански, но бракът й не се харесва на английския народ. На престола идва Елизабет и през 1559 г. кара Парламента да приеме Указа за върховенството. Тя се обявява за единствения върховен владетел в това кралство, както по духовните и църковните, така и по светските въпроси.
към текста >>

Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква.
Елизабет отвръща с указ срещу йезуитите, които планират възвръщане на Англия към папството. Около 125 йезуити в Англия са екзекутирани. Папата търси помощта на Филип Испански,който през 1588 г. вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци. Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина.
към текста >>

Утвърдена е Английската държавна църква.
Папата търси помощта на Филип Испански,който през 1588 г. вдига Испанската армада (флотилия) срещу Англия. Неговата армада е позорно разбита от малки, но по-маневрени кораби, управлявани от много опитни моряци. Тази победа отнема последната надежда на папата за връщане на Английската църква в лоното на Римската църква. Така Англия се очертава като първа сила на протестантството в Европа. Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина. Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния индивидуализъм. По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата.
към текста >>

По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата.
Утвърдена е Английската държавна църква. Действително, Реформацията допринася за големи доктринални промени, обаче, новите национални църкви запазват някои особености от римокатолиците. Например, протестантите запазват и приемат Апостолския символ, Никейския символ и Атанасиевия символ. Всички те държат Триединството, божествеността и възкресението на Христос, Библията като Божие откровение, грехопадението на човека, първородния грях и нуждата от морален живот за християнина. Освен това всички протестанти имат общи разбирания относно спасението единствено чрез вяра, с което се възражда религиозния индивидуализъм. По време на Средновековието присъствува схващането, че човек се развива най-добре като част от една обща организация на църквата. Сега човекът може да има личен и директен достъп до Бога, без посредник, но да има общо основно образование, за да тълкува сам Библията.
към текста >>

34. 6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 )

ТОМ 24

Д-р Лонг остави името си в историята на България, като в знак на признателност Евангелската методистка епископална църква в София, се казва "Д-р Лонг", негово име носят улици в София, В.
6.1. Д- р Алберт Лимери к Лонг (04.12.1832-28.07.1901 ) През XIX век, в последните години от турското робство и времето след Освобождението на България, една от многото светли личности, посветили целия си земен път с много любов и преданост към българския народ, е д-р Алберт Лонг. Защо се спираме върху личността на д-р Лонг? Д-р Лонг е първият методистки мисионер в България, който спомогна до българският народ да достигне Божието Слово и евангелските християнски ценности на разбираем, говорим език. Д-р Лонг живя със страданията на българския народ през годините на турското робство и направи всичко необходимо за информиране на западно- европейската общественост относно кланетата в Батак, Перущица и Панагюрище. Д-р Лонг посвети целия си съзнателен живот за просветна дейност, с която съдейства за морално-интелектуалното издигане на народа ни. Д-р Лонг остави името си в историята на България, като в знак на признателност Евангелската методистка епископална църква в София, се казва "Д-р Лонг", негово име носят улици в София, В. Търново, Пазарджик. Кой е д-р Лонг? Американец, роден в гр. Вашингтон, щата Пенсилвания на 4 декември1832 година. Баща му е пастор с около 50 годишна успешна дейност в една голяма по площ и брой на църкви енория в западните планински части на щата Пенсилвания.Той е деен член на Питсбургската конференция от 1833 до 1883година.
към текста >>

На следващата година, д-р Лонг бива поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална църква в Америка, да замине като мисионер в България.
Той с лекота учи езици и на 12 годишна възраст чете свободно латински език. На 20 години (1852 г.) той завършва колеж и получава бакалавърска степен. Работи две години като учител, след което постъпва в Духовната семинария в гр. Конкорд, щата Ню Хамшир. На 24 години (1856 г.) завършва с отличие започнатия богословски курс. На следващата година, д-р Лонг бива поканен от Мисионерското дружество при Методистката епископална църква в Америка, да замине като мисионер в България. Той се присъединява към Питсбургската конференция, венчава се за г-ца Персида Лъвланд от град Конкорд и на 27 юни 1857 г. потегля с платноход за Ливърпул. Пътуването му до България продължава три месеца, през което време, д-р Лонг усърдно учи български език, от първия издаден учебник в Смирна (1844 г.) "Бележки по граматика на български език", подготвен от д-р Елиас Ригс. На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него мисионер Уесли Претиман, се установява в град Шумен. В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици.
към текста >>

Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална църква в духовния живот на българското общество.
На 2 октомври 1857 година, д-р Лонг, заедно с пристигналия с него мисионер Уесли Претиман, се установява в град Шумен. В това време, д-р Лонг усилено продължава да учи български, турски и гръцки езици. За няколко месеца, той се сприятелява с представители на младата шуменска възрожденска интелигенция и започва да ги кани в дома си. Две години по-късно, на 17 септември 1859 година, д-р Лонг е назначен на работа в Търново, където започва своята духовна и просветна дейност. Началото на редовните неделни събрания се поставя на 14 декември 1859 година. Това е датата, която приемаме да се свързва с началото на присъствието на Методистката епископална църква в духовния живот на българското общество. Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас, тактичен и приятен събеседник. Не само българското население, но и турците обичали с удоволствие да разговарят с него и да го слушат. Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство.
към текста >>

Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата.
Д-р Лонг е едър човек, но с тих и дълбок глас, тактичен и приятен събеседник. Не само българското население, но и турците обичали с удоволствие да разговарят с него и да го слушат. Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество. Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта.
към текста >>

С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество.
Той бил магнетична натура и имал успех в своята духовно-просветителска дейност. Слушателите му постоянно се увеличавали. Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество. Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта. В Цариград, д-р Лонг бързо получава влияние, както върху българската колония, така и всред турските големци. Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград.
към текста >>

През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград.
Обаче, това обстоятелство, повдига съпротивата на гръцкото православно духовенство. Същевременно римо-католическата пропаганда полага не малко усилия да привлече българите в Унията, с условието да се признае папата за глава на църквата. В тези години на борба на българския народ срещу гръцкия патриарх за църковна независимост, д-р Лонг ясно заявява: "Аз не желая да правя протестанти. С моята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина." На въпроса, защо полага толкова труд, той отговаря: "Аз работя за бъдещето." Междувременно, през 1860 г., д-р Лонг среща първия български евангелист и библейски книгопродавец Гаврил Илиев, който от 1852 година (или пет години преди пристигането на първите методистки мисионери в България) е отлъчен от православната църква като еретик-протестантин, защото разпространява новоотпечатания Нов Завет на Неофит Рилски, издаден от Българското Библейско дружество. Под ръководството на д-р Лонг, Гаврил Илиев получава солидна подготовка и познания върху Библията и става първия български евангелски проповедник. През 1863 година, д-р Лонг е поканен да стане надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България със седалище в Цариград. Новата му работа позволява да подбере и изпрати български младежи за обучение в Американския методистки колеж на остров Малта. В Цариград, д-р Лонг бързо получава влияние, както върху българската колония, така и всред турските големци. Той става известна личност в града със своята самопожертвувателност и благотворителност, след нещастията и изпитанията, които сполетяват населението на Цариград. При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ.
към текста >>

Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски.
При холерната епидемия 1864/1865 г., която за три месеца отнема живота на 70 000 човека, д-р Лонг работи сред болните, давайки им лекарства и упование в Бога. При големия пожар в Цариград, където 10 000 къщи изгарят и хиляди хора загиват, д-р Лонг е между първите оказващи помощ. В земетресението през 1894 г., хиляди къщи са разрушени и 1 500 човека загубват живота си, д-р Лонг е пак там. На 22 август 1896 г. са изклани 75 000 арменци, а и за колко българи- заточеници, д-р Лонг се застъпва пред властите в Цариград. Д-р Лонг има своя принос за намаляване влиянието и присъствието на римо-католическата църква, също и при извоюване независимостта на Българската Православна Църква, като поддържа връзки с Иларион Макариополски. В 1872 г., на 40 годишна възраст, д-р Лонг е избран за професор по естествени науки в Роберт Колеж (Цариград). Въпреки, че е освободен от Американската мисионерска мисия, той всяка година до 1895 (или 23 години подред) прекарва летните месеци в България, в срещи с мисионери и проповедници. Д-р Лонг е познавал духовното и културно ниво на народа ни и проблемите, които трябвало да се решават. Въпреки извоюваната църковна независимост, той е разбирал недоволството сред народа преди всичко от липсата на подготвени свещенослужители, ръкополагането на случайни хора за митрополити и неразбирането от народа на Божието слово, четено в Църквите на църковнославянски език. Това са и причините, заради които д-р Лонг прекарва сред българския народ, за да напътства и ръководи.
към текста >>

35. А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев)

ТОМ 24

А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) През втората половина на 19-и век, когато Православната църква получава своята независимост, Католическата църква прави опити да разшири влиянието си, а евангелизмът да повдигне културното и духовно ниво на българския народ.
А) Братя Тихчеви (свещеник Петър Тихчев и Сава Тихчев) През втората половина на 19-и век, когато Православната църква получава своята независимост, Католическата църква прави опити да разшири влиянието си, а евангелизмът да повдигне културното и духовно ниво на българския народ. Тогава е имало личности, които са търсели правилния път за своето духовно израстване. Особено интересен е случаят с братя Тихчеви. Те са живеели в с. Каменово (с. Гюзелдже алан, Русенско) сега Разградски окръг.
към текста >>

август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към Евангелската методистка църква, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото.
В своята духовна работа той се убедил в предимствата на евангелския начин на богослужение. Той започнал да ползва преведената Библия от д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков и Хрисотдул Костович-Сечанов и се радвал, че хората разбирали Словото Божие. В двамата братя Тихчеви започнала да зрее мисълта да преминат към евангелистите- методисти, които работели в Северна България. След много колебания, през м. август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към Евангелската методистка църква, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото. Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори. Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г.
към текста >>

Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори.
Той започнал да ползва преведената Библия от д-р Ригс, д-р Лонг, П. Р. Славейков и Хрисотдул Костович-Сечанов и се радвал, че хората разбирали Словото Божие. В двамата братя Тихчеви започнала да зрее мисълта да преминат към евангелистите- методисти, които работели в Северна България. След много колебания, през м. август 1881 г., православният свещеник Петър Тихчев и неговият брат Сава Тихчев обявили пред своите съселяни, че решават да преминат към Евангелската методистка църква, като изложили предимствата на евангелския начин на богослужение без ритуали, но с проповед, която дава светлина върху Словото. Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори. Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов.
към текста >>

се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов.
Вестта за напущането на православната църква от свещеник Петър Тихчев предизвикала възмущението на Русенския митрополит Григори. Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов. Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма). Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м.
към текста >>

Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма).
Тогава разградският управител и митрополит Григори тайно посещават село Гюзелдже алан и насъскват селяните да преследват и прогонят братята Тихчеви от селото. Това е и причината те да напуснат селото и да се преселят в Русе. Петър Тихчев решава да се подготви за евангелски проповедник, а Сава Тихчев отваря бакалски магазин. Не след дълго, те отново се преместват, но в Свищов, където през 1882 г. се открива Американското научно-богословско училище и се отваря тържествено църковния салон на Евангелската методистка църква с пастир Стефан Томов. Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма). Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България.
към текста >>

септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България.
Екзархът на българската църква издава Окръжно, с което забранява употребата на преведената "от американските мисионери Библия..(друга Библия на български език по това време няма). Засилват се заплахите, гоненията и побоищата. Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България. Дотогава всички мисионери, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции. На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души.
към текста >>

На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П.
Обаче, броят на Евангелските методистки църкви нараства. Желаещите да чуят Божието Слово на български език постоянно се увеличава. През м. септември 1892 г., в Свищов, под ръководството на епископ Джонс се провежда Първата Годишна Конференция на Евангелската методистка църква за България. Дотогава всички мисионери, пастири и проповедници, поради малкият им брой в България са били зачислени към Годишните конференции на други утвърдени по света конференции. На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души. През 1904 г. пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с.
към текста >>

пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с.
На същата Конференция членството към Евангелската методистка църква на пастир П. Тихчев е прехвърлено в Мисията за Северна България от Северна Индия. Пастир П. Тихчев влага цялото си сърце и усърдно работи в разпространението на Благата вест и спасяването на души. През 1904 г. пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с. Пожарево (с. Български косуй). През 1905 г. той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават.
към текста >>

той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца.
През 1904 г. пастир Тихчев е преместен в църквата в Силистра, откъдето посещава и с. Пожарево (с. Български косуй). През 1905 г. той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават. В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева. Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква.
към текста >>

В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева.
Пожарево (с. Български косуй). През 1905 г. той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават. В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева. Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква. Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение.
към текста >>

пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква.
той отива в Русе, а след това в църквата на село Хотанца. Отбелязано е, че посетителите на богослуженията се увеличават. В основното училище към църквата работи г-ца Марийка Тихчева. Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква. Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение. Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога!
към текста >>

Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение.
Броят на учениците нараства на 20. На 18-та Годишна конференция в Русе от 8 до 12 май 1909 г. пастир Петър Тихчев подава молба да му се разреши да оттегли членството си от Конференцията и от Евангелската методистка епископална църква. Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение. Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога! Църквата в с. Хотанца за редица години остава без пастир. Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква.
към текста >>

Църквата в с.
Назначената комисия в състав: надзирателя на мисията д-р Е. Е. Каунт и пастор Иван Сечанов след обстоен разговор с пастор Петър Тихчев, препоръчва на Конференцията неговото освобождение. Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога! Църквата в с. Хотанца за редица години остава без пастир. Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква. "... Преподобния Петър Тихчев ..." Християнски свят, Г. V (1896), бр. 9, с.
към текста >>

Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква.
Отчитайки, че Евангелската методистка църква с голямо съжаление губи един ценен вярващ пастир, обичан от църквите, където е работил и от неговите колеги, Конференцията дава своето разрешение. Петър Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други братя и сестри, се присъединяват към Бялото Братство на Петър Дънов. Такъв е пътят в тези години на търсещите души на Бога! Църквата в с. Хотанца за редица години остава без пастир. Семейството на Сава Тихчев остава да живее в Свищов и да посещава Свищовската методистка църква. "... Преподобния Петър Тихчев ..." Християнски свят, Г. V (1896), бр. 9, с. 1. Преп. Петър Тихчев е в Русе, за да настани сина си Александра в Държавната Гимназия.
към текста >>

36. 1. Преводи на Библията на български език

ТОМ 24

1. Преводи на Библията на български език Павел Драгомиров Василев Стремежът на княз Борис I да заличи различията между славянското и българското население и ги обедини в един народ със създаването на независима българска църква, бил голям.
1. Преводи на Библията на български език Павел Драгомиров Василев Стремежът на княз Борис I да заличи различията между славянското и българското население и ги обедини в един народ със създаването на независима българска църква, бил голям. През 864 г. след сключен мир с Византия, той наложил християнството като официална религия. През 886 г. Борис I приел учениците на славянските просветители св. св. Кирил и Методий, с което утвърдил в България славянската писменост и характера на българската народност и култура.
към текста >>

През време на турското подтисничество гръцките фанариоти, които владеели нашата църква, не се интересували от превода на Библията на говорим български език, а от погърчването и асимилацията на българския народ.
Внесени били още много духовни книги, а в манастирите се подготвяли за разпространение нови такива. Обаче, проблемът с разбирането и достъпността на Словото Божие до народа не бил решен. Използваните книги в литургиите на църковнославянски и гръцки езици оставали недостъпни и неразбрани. Нуждата от превод на Словото Божие на жив, говорим български език, силно се е чувствувало. Във времето този проблем давал своето тежко поражение върху духовното израстване на народа. През време на турското подтисничество гръцките фанариоти, които владеели нашата църква, не се интересували от превода на Библията на говорим български език, а от погърчването и асимилацията на българския народ. В записки на чуждестранен пътешественик се казва: "... Всички грамотни и неграмотни говорели гръцки. Не се чувала българска реч. Срамно било да се говори български. Чуждестранните търговци, които са посещавали българските области са имали впечатлението, че целия Балкански полуостров е бил населен само с гърци. Те са били обикновено в досег с градовете, където всички говорели гръцки.
към текста >>

Във Вселенската средновековна църква, до Реформацията, използуваните Библии са били на староеврейски, латински (за Католическата църква), гръцки и църковно-славянски (за Източно-православната църква) езици.
Те са били обикновено в досег с градовете, където всички говорели гръцки. Не са били посещавали села и планинските места и не са били въобще във връзка със селската маса..." Из "История на ЕМЕЦ", ръкопис, с. 47. Благодарение зовът на отец Паисий в неговата "История славяноболгарская" (1762 г.) и излезналата през 1823 г. книга на Юрий Венелин "Древние и ниненшие болгари", очите на редица наши сънародници са се отворили и българите са били преоткрити за Русия и света. Появява се нов тласък всред народа за разкриване на училища и повишаване на духовното ниво. Във Вселенската средновековна църква, до Реформацията, използуваните Библии са били на староеврейски, латински (за Католическата църква), гръцки и църковно-славянски (за Източно-православната църква) езици. Реформацията е била премахнала догмата, че всеки превод на Библията на какъвто и да е друг език, накърнява свещеността на Словото. В страните с реформирани църкви достъпът на народа до Божието Слово се е бил разрешил, а и чрез преводите - разширил. С извоюваната духовна свобода за българския народ (1870 г.), Словото, вместо на гръцки, започнало да се чете на църковно славянски по книгите подготвени от учениците на св. св. Кирил и Методий, но от тях народът нищо не разбирал. Духовното ниво на населението не се подобрило.
към текста >>

Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана?
То се е било качило на едни дъски и високо е прочело няколко стиха, и казало, че книгите са добри и всичко в късо време се е продало ... Един младеж, като купил Евангелието, казал: "Аз по-рано можех да чета гръцкото Евангелие, но сега, като сричам българското Евангелие ми е сладко, понеже езикът е същия, на който майка ми говореше". (Юбилеен сборник "50 г. евангелска мисионерска дейност", с. 92.) От същия превод на Новия Завет от Неофит Рилски, мисионерите последователно са пуснали още пет издания и всички те в няколко години, общо 30,000 екземпляра, са били продадени. Този окуражителен успех е повдигнал въпросите: 1. Да се разкрие ли мисия на Евангелската методистка църква на север от Балкана? 2. Да се насочат ли усилията към превод и отпечатване на цялата Библия? По първия въпрос Бр. Ч. Биб. Д-во е възложило на мисионера Сайръс Хамлин да направи необходимите проучвания. Д-р Сайръс Хамлин (1811-1900) е бил талантлив духовник и педагог.
към текста >>

Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира.
училището е било разширено със средствата на Христофор Роберт и се превръща в общообразователен институт с името "Роберт Колеж" Д-р С. Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех. Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник.
към текста >>

От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех.
Хамлин, с помощта на Гаврил Илиев, е бил обиколил българските земи и Македония, след което той е дал своя насърчителен отчет за наличието на условия за разширяване на мисионерското поле. По това време Конгрешанският борд, към който е принадлежал д-р Хамлин и е държал Армения, Сирия, Палестина и Турция (вкл. Южна България), от 1827 г., е имал сериозни финансови затруднения. Невъзможността за разширение на мисионерската работа е накарало д-р С. Хамлин да се обърне към Годишната конференция на Нюйоркската методистка църква в гр. Палмира. От друга страна, секретарят на Мисионерското дружество при Евангелската методистка епископална църква в Ню Йорк, д-р Дърбинт, вече е бил информиран с писмо от д-р Елиас Ригс, презвитериански мисионер, от 3 ноември 1854 г., че населението на Северна България е жадно за Божието Слово и методистките мисионери биха имали успех. Реално, това са били и предпоставките Управителният съвет на Борда на Методисткото мисионерско дружество да реши през месец февруари 1855 г. да разкрие Мисия на север от Балкана с изпращането на мисионерите д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман през 1857 г. Относно извършването на цялостен превод на български език на Библията, задачата е била дадена на Константин Фотинов, който по това време е работел в Смирна. Константин Георгиев Фотинов (1790-1858 г.) е бил просветен деец и книжовник. Той е открил взаимно училище в Смирна (1828 г.); издавал е и редактирал сп.
към текста >>

Ригс е бил приведен на работа от арменската в българската мисия на Презвитерианската църква.
Там, на Годишната конференция на Евангелската методистка конференция в гр. Балтимор, той е бил поканен да говори за България. В словото си, д-р Ригс насърчил Конференцията в изпълнение решението за изпращане на мисионери. През 1858 а. д-р Ел. Ригс е бил приведен на работа от арменската в българската мисия на Презвитерианската църква. Той е бил заангажиран главно в книгоиздателска работа и превода на Библията. На 12 декември 1858 г. Константин Фотинов внезапно умира - четиринадесет дни след смъртта на дъщерята на д-р Ригс. Смъртта на Фотинов е била голяма загуба за д-р Ригс и той е започнал да търси подходящ човек, който да заеме неговото място. Той се е бил спрял на Христодул Костович Сичан-Николов.
към текста >>

Включва се в борбата за независима българска църква.
Сътрудничи на списания и издава в. "Гайда" (1863-1867). Редактира в. "Македония" (1866-1872). Събира народни песни и пословици. Включва се в борбата за независима българска църква. Участва в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция. Избран е за почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Има принос за оформяне на българския книжовен език. Преводачите са разполагали с оставените от К. Фотинов преведени Битие, Псалми, Притчи и Еклесиаст.
към текста >>

37. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

ТОМ 24

На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната църква.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България Зорница, Г. 51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. п-р Д. Н. Фурнаджиев Само бегъл поглед е възможен в настоящата статия, но и това ще даде внушения, които имат сериозно значение и заслужават благодарността на поколенията. На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната църква. Ако тая църква е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма. Принципално Християнството е едно за православни и за евангелисти. То е вее Християнство. Разлика съществува в тълкувания, схващания и физическия израз на вярата. За пример, православното богослужение е сложно, мистично, древно, когато евангелското богослужение е отворено, практично, възпитателно.
към текста >>

Ако тая църква е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма.
51, бр. 12-13 (8.IV.1931), с. 5. п-р Д. Н. Фурнаджиев Само бегъл поглед е възможен в настоящата статия, но и това ще даде внушения, които имат сериозно значение и заслужават благодарността на поколенията. На първо място, Евангелското движение, като християнско учение, няма за цел подронването престижа на народната църква. Ако тая църква е изгубила от своите привърженици и се игнорира и днес от собствените си чада, причината далеч не е в Евангелизма. Принципално Християнството е едно за православни и за евангелисти. То е вее Християнство. Разлика съществува в тълкувания, схващания и физическия израз на вярата. За пример, православното богослужение е сложно, мистично, древно, когато евангелското богослужение е отворено, практично, възпитателно. На едни темпераменти едното, на други другото богослужение по-силно апелира; едни се водят повече от чувствата, други от разума.
към текста >>

пионери на Евангелското движение отидоха в Струмица, град, в който гръцкия православен владика не допущаше българския език в никаква форма, а за училище и църква с нашия език дума не можеше да става, то нашите пионери разбиха тази тирания, която се диктуваше от Фенер в Цариград.
не със задължение да изучат младите, за да им бъде официалния език, но просто да го знаят заради литературата ни. Движението, обаче, си е служило с българския език и всичката му литература е била на български. В религиозните служби не са употребявали славянски, защото не се разбира от народа. Следната случка ни доказва какъв буден страж за родната реч е било евангелското движение. Когато в 1881 г. пионери на Евангелското движение отидоха в Струмица, град, в който гръцкия православен владика не допущаше българския език в никаква форма, а за училище и църква с нашия език дума не можеше да става, то нашите пионери разбиха тази тирания, която се диктуваше от Фенер в Цариград. Ние апелирахме към каймакамина за съдействие, но той отговори, че гръцкото влияние е толкова силно, щото никой не смее да излезе насреща дедо владика. На нашето настояване за правата на болшинството от Струмишкото население, той само ни пошушна: "Настоявайте и ще победите". Така и стана. Същото стана и в България и по цяла Македония. С други думи, Евангелското движение в България стои здраво за матерния ни език, народност и държава, като набляга силно на по-библейско, по-съвременно и по-практично тълкуване и прилагане на християнството в живота.
към текста >>

Римокатолическата църква, в края на краищата, се обляга на авторитета на папата; Православната отдава тая власт и авторитет на Вселенските Събори; а Евангелизма почива в незиблемата основа на Библията.
Основния и кардинален принос на Евангелското движение за българския народ е, без никакво съмнение, превода и издаването на Св. Писания на говоримия ни език. Това бе за самото Движение една съществена необходимост. То се крепи и вдъхновява от Библията; без Библия то не може да се нарича Евангелско. Основа, учебник и авторитет за нашите Евангелски Църкви е Библията. Римокатолическата църква, в края на краищата, се обляга на авторитета на папата; Православната отдава тая власт и авторитет на Вселенските Събори; а Евангелизма почива в незиблемата основа на Библията. Обаче, заедно с тоя принос на Библията, Евангелското движение е допринесло и други заслуги. За тоя епохален и безценен труд Пенчо Славейков навремето си писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяването на Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." А Стоян Михайловски, поет и философ, писа: "Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си". Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията.
към текста >>

Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота?
Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини. Който иска да я види, ще я открие в духа и сърцето на народа! За пример, ние българите, славяни както сърбите, надминаваме всичките си балкански съседи по толерантност, възприемчивост на нови идеи, демократизъм и признаване правата на други хора и народи. А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите. Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота? Това не е тъй у нашите съседи - или пони не беше тъй до войната. Това отрядно явление се дължи на влиянието на Евангелското течение. Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество. Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола.
към текста >>

църква я прави църквата за съвременното общество.
А това е впечатлението на всички съвременни пътници и историци от Запада, които са изучавали Балканите. Защо в последни години народната църква въвежда проповед при своите богослужения, народът набляга да се чете Апостола и Евангелието на говоримия ни език, и вече архипастири явно агитират за изучаване Библията като основа на убежденията и живота? Това не е тъй у нашите съседи - или пони не беше тъй до войната. Това отрядно явление се дължи на влиянието на Евангелското течение. Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество. Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола. Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота. Ето някои от тия училища: мъжка и девическа гимназии в Самоков, Научно-богословско училище в Свищов, Девическа гимназия в Ловеч, Девическо училище на г-жа Монферд в Пловдив, Девическо училище в Битоля, Индустриално училище в Солун, Забавачница в София и други места, Основно училище и Прогимназия в София, и ред основни училища в градове и села. Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от църква и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите. Днес има стотини висши сановници - образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища.
към текста >>

Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от църква и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите.
Не е тайна, че интелигентните хора у нас днес признават, че възпитателната роля на Еванг. църква я прави църквата за съвременното общество. Учебни заведения Не малка заслуга има Евангелското движение със своите училища, които от начало до сега са давали солидно образование и примерно възпитание на много стотини младежи от двата пола. Само като споменем иманета им, мнозина ще си спомнят кому дължат своето издигане в живота. Ето някои от тия училища: мъжка и девическа гимназии в Самоков, Научно-богословско училище в Свищов, Девическа гимназия в Ловеч, Девическо училище на г-жа Монферд в Пловдив, Девическо училище в Битоля, Индустриално училище в Солун, Забавачница в София и други места, Основно училище и Прогимназия в София, и ред основни училища в градове и села. Като имам предвид, че първите от тия училища бяха отворени преди Освобождението на България, когато младия българин копнеещ за наука и просвета, срещаше противодействие от и грък и от турчин - и от църква и от правителство - народно-просветна дейност на въпросните училища става още по-ценна за нас, българите. Днес има стотини висши сановници - образцови учители и полезни общественици, които считат себе си щастливи, че са имали привилегията да учат в тия училища. Помощи при нещастия Изчерпателно не може да се говори тука, но трябва да споменем още един факт, а именно приноса на Евангелското движение по случай въстанието и клането през 1876 г. Девизът "Свобода или Смърт" обви Панагюрище в пламъци, с. Стрелча бе обърнато на пепел, Пловдив трепереше от башибозуците, Клисура бе ограбена до ключовете на къщите и после бе запалена, Батак, Перущица и Брацигово бяха подложени на най-потресни зверства и на изтребителни кланета. Десетки хиляди, мирно население остана без препитание и закрила.
към текста >>

Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и църква.
Само "Съчувствително сърце и спомагателна ръка". Това съчувствително сърце и спомагателна ръка дойдоха впоследствие позивите на представители на Евангелското движение в България. Представители на същото движение също допринесоха по случай Сръбско-българската война, 1885 г. Сигурно читателят си спомня какви суми се събираха и раздадоха на пострадалите наши сънародници по случай Крушевското въстание, 1903 г.; какви щедри помощи се раздадоха около балканските войни на бежанци и други; какви суми пари и материали се получиха и раздадоха на бежанците от Световната война; колко делово съчувствие се оказа на пострадалите от земетресението в Южна България, 1928 г. и пр. Движение с такива жизнени и творчески сили не можеше да не допринесе за всестранния напредък на народ и църква. Ще подкрепим твърдението си с думите на един свидетел, който далече не може да се вземе за пристрастен към Евангелското дело, а именно, П. Яворов. За културното влияние на Евангелското движение той казва: "При нас идеха пъстра върволица хора. Тук биеше в очи разликата между протестанти и православни. Евангелската пропаганда е изиграла твърде културна роля в тоя край. В Банско има 4-5000 жители с голяма част протестанти.
към текста >>

С други думи, Евангелското движение е създавало истински привърженици на народа, които са взели живо участие във всестранното му развитие; разпространявали са здрава, морална и духовна култура и са допринесли много за една много по-идейна и жива църква и за народното добруване.
V, 1908, с. 499). Хората от евангелските среди в страна са били и са измежду най-порядъчните и благонадеждни граждани. Държавникът П. Каравелов едно време писа във в. "Пряпорец", че католици и други смущавали министерството с искане права и помощи от държава, а протестантите са живеели без да причиняват някое главоболие или да предявят някоя претенция за някакви облаги от държавата. С други думи, Евангелското движение е създавало истински привърженици на народа, които са взели живо участие във всестранното му развитие; разпространявали са здрава, морална и духовна култура и са допринесли много за една много по-идейна и жива църква и за народното добруване. п-р Д. Н. Фурнаджиев
към текста >>

38. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

ТОМ 24

в Шумен се установяват за постоянна работа първите у нас мисионери на методизма - д-р Алберт Лонг и Уесли Претимън, дошли от САЩ като представители на мисионерското дружество на епископалната методистка църква Missionary Society of tne Methodist Episcopal Church. (Заб.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 68-77. В България методистката пропаганда започва организирано през последните 20 години от турското владичество в нашите земи. През 1857 г. в Шумен се установяват за постоянна работа първите у нас мисионери на методизма - д-р Алберт Лонг и Уесли Претимън, дошли от САЩ като представители на мисионерското дружество на епископалната методистка църква Missionary Society of tne Methodist Episcopal Church. (Заб. В някои документи на Методистката църква се твърди, че тя е започнала работата си в страната "още в 1844 г. в лицето на първия български методистки евангелист Гаврил Илиев.. - ЦДА на НРБ, фонд 165, оп. 3, а.е. 210, л. 149; Г.
към текста >>

В някои документи на Методистката църква се твърди, че тя е започнала работата си в страната "още в 1844 г.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 68-77. В България методистката пропаганда започва организирано през последните 20 години от турското владичество в нашите земи. През 1857 г. в Шумен се установяват за постоянна работа първите у нас мисионери на методизма - д-р Алберт Лонг и Уесли Претимън, дошли от САЩ като представители на мисионерското дружество на епископалната методистка църква Missionary Society of tne Methodist Episcopal Church. (Заб. В някои документи на Методистката църква се твърди, че тя е започнала работата си в страната "още в 1844 г. в лицето на първия български методистки евангелист Гаврил Илиев.. - ЦДА на НРБ, фонд 165, оп. 3, а.е. 210, л. 149; Г. Илиев действително е вършил и преди това известна методистка пропаганда, разпространявал е литература, но организирана и системна работа за създаване на методистка църква у нас започва с идването на Лонг и Претимън.
към текста >>

Илиев действително е вършил и преди това известна методистка пропаганда, разпространявал е литература, но организирана и системна работа за създаване на методистка църква у нас започва с идването на Лонг и Претимън.
В някои документи на Методистката църква се твърди, че тя е започнала работата си в страната "още в 1844 г. в лицето на първия български методистки евангелист Гаврил Илиев.. - ЦДА на НРБ, фонд 165, оп. 3, а.е. 210, л. 149; Г. Илиев действително е вършил и преди това известна методистка пропаганда, разпространявал е литература, но организирана и системна работа за създаване на методистка църква у нас започва с идването на Лонг и Претимън. Самият Г. Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските мисионери едва в 1876 г - Вж. напр. Bulgaria Mission Conference held at Loveth, 1896. Rustchuk, Apendix. Mission almanac p. II).
към текста >>

По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката мисионерска дейност се ограничава в Северна България.
Самият Г. Илиев е ръкоположен за методистки дякон и проповедник от американските мисионери едва в 1876 г - Вж. напр. Bulgaria Mission Conference held at Loveth, 1896. Rustchuk, Apendix. Mission almanac p. II). По споразумение c американската Конгресистка църква, за територията на пропагандата, на която се определили земите на юг от Стара планина, Методистката мисионерска дейност се ограничава в Северна България. Започнала в Шумен, тя постепенно се пренася във Велико Търново, Ловеч, Свищов, Русе, Севлиево, Орхание (Ботевград), Плевен, Лом, Видин, София... Към усилията на Лонг и Претимън за разпространението на методизма в България се прибавили в последствие и тези на много други мисионери, като Фредерик Флокен, Е. Уелнес, Е. Ф. Лонсбъри, У. Чалис и пр. Методизмът постепенно създал и свои български проповедници и деятели, като Гаврил Илиев, Ю. И.
към текста >>

след близо 40 години упорита мисионерска работа, членовете на методистката църква в страната са станали едва 128 души и "почти толкова съмишленици".
60-61.) Много ефективно на разобличение била подлагана методистката пропаганда от напредничавите българи по това време, между които с особени заслуги се отличават Д. Войников, Д. Боцаров, Матей Петров - Преображенски и други. (Заб. Пактам.) Интензивната и широко организирана методистка пропаганда не успяла да увлече масово народа и след Освобождението. Това се вижда например от обстоятелството, че към 1890 г., т.е. след близо 40 години упорита мисионерска работа, членовете на методистката църква в страната са станали едва 128 души и "почти толкова съмишленици". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 128.) He вървяло бързо тяхното увеличение и през първата четвърт на настоящия век, което се вижда от следните данни: Страданията на нашия народ през войните на този период и особено през и след Първата световна война са оказали влияние за известно увеличаване броя на сектантите и на методистите по специално.
към текста >>

Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква".
Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб. The Minutes of the Thirteenth Session of Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, Rustchuk,1904, p. 41.) "Напредъкът на евангелското дело ще се възпрепятствува, докато имаме един невежествен народ, който няма самосъзнание и който се бои повече от хората, колкото от бога - се оплаква през 1904 г. методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров. - Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19. Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели.
към текста >>

Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр.
41.) "Напредъкът на евангелското дело ще се възпрепятствува, докато имаме един невежествен народ, който няма самосъзнание и който се бои повече от хората, колкото от бога - се оплаква през 1904 г. методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров. - Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19. Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието". Виждайки добре, че пряко проамериканската и прозелитичната пропаганда не дава очакваните резултати сред българското население, а напротив, води до обратни резултати, мисионерите на методизма още отначало се ориентират и постепенно все по-широко използват такива средства в дейността си, които пу биха се възприели. С такава цел те наблягат на организиране на медицинско съдействие, на благотворителна дейност, както и на просветна дейност - чрез училища, печат, детски заведения и пр. По-големия интерес към просветните мисионерски инициативи се дължи на понятни причини - необходимостта от повече образовани хора се обуславяла преди всичко от самото обществено развитие, а в същото време в страната нямало още училища и достатъчно кадри, които да отговорят според нуждите на тази социална необходимост.
към текста >>

Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта.
Затова, когато Хол говори за единство на интересите, това единство съединява реално мисионерските интереси само с интересите на новите народни поробители, а не и с интересите на самия народ. Твърдението му, че българския народ виждал когато и да било заплаха за своите интереси в руския народ, е грубо тенденциозно изопачаване на историческата истина, което само по себе си достатъчно говори, че задокеанските "доброжелатели"-мисионери са били по същество толкова близки на интересите на българския народ, колкото и турския султан или династията на Кобургите. Както правило мисионерската дейност е намирала отклик сред свързалата интересите си със западните капитали и със западната политика българска буржоазия. Не случайно още отначало и пропагандата на методизма не намира отклик в средата на трудещите се и потискани народни маси, а техни последователи се появяват предимно из средата на замогващи се занаятчии, търговци и някои представители на интелигенцията. За стремящите се към натрупване на печалби млади буржоа допада пропагандираната и чрез протестантизма американска деловитост. Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите.
към текста >>

39. 6.1. В Рилския стан на Всемирното Бяло Братство

ТОМ 24

Теософите Го смятат за един от учителите наравно с Буда, Мохамеда и с останалите основатели на религии, когато за Църквата (православна, католическа и протестантска) тоя въпрос е установен в най- положителен смисъл според Евангелията още от времето на Ария.
Бяхме със секретаря бр. Боян Боев, бивш гимназиален учител, който стенографираше за нас. Учителят бе много любезен сам ни постла на тревата едно свое одеяло и ние в шубраците на клека поведохме разговор. 1. Кой е Исус Христос? Той се споменува най-благоговейно в от Вас дадената Молитва на Братството. Теософите Го смятат за един от учителите наравно с Буда, Мохамеда и с останалите основатели на религии, когато за Църквата (православна, католическа и протестантска) тоя въпрос е установен в най- положителен смисъл според Евангелията още от времето на Ария. На тоя ми въпрос г. Дънов отговори: - В края на книгата ми "Учителят говори" главата "Христос" подробно засяга дадения Ви въпрос. 2. Библията, от която Вие четете преди всяка ваша беседа, Слово Божие ли е, в абсолютния смисъл на думата, като единствено средство дадено като спасение на верующите, или и тя е една от многото религиозни и добри книги; каквито ги има от най-древни до сегашни дни? - Каква е разликата между Стария и Новия Завети? Отговор: - Тая Библия, това е едно изражение на ония, които са я писали.
към текста >>

Новото учение тълкувание ли е на Християнството, както е дадено в Църквата, или Новото учение е самостоятелно учение?
И последва следният отговор: - Църковниците го вземат много буквално. В 1845 г. адвентистите в Америка очакваха Христа и облякоха се в бели дрехи да Го посрещнат. Христос не дойде, но след три години дойде спиритизмът. 5. Каква е разликата между Новото Ви учение и Християнството? Новото учение тълкувание ли е на Християнството, както е дадено в Църквата, или Новото учение е самостоятелно учение? - Разликата е, както между едни плодове, изкуствено направени от човеците и други, узрели на слънчева светлина. Ученията на църквата са консерви, а тия на Новото учение са плодове, които може всеки сам да си скъса от дърветата и да яде. 6. И последният ми въпрос бе: Наричат Ви "Учител". Какво да разбираме под това? Дали названието "учител" покрива това на индусите "гуру"?
към текста >>

Ученията на църквата са консерви, а тия на Новото учение са плодове, които може всеки сам да си скъса от дърветата и да яде. 6.
адвентистите в Америка очакваха Христа и облякоха се в бели дрехи да Го посрещнат. Христос не дойде, но след три години дойде спиритизмът. 5. Каква е разликата между Новото Ви учение и Християнството? Новото учение тълкувание ли е на Християнството, както е дадено в Църквата, или Новото учение е самостоятелно учение? - Разликата е, както между едни плодове, изкуствено направени от човеците и други, узрели на слънчева светлина. Ученията на църквата са консерви, а тия на Новото учение са плодове, които може всеки сам да си скъса от дърветата и да яде. 6. И последният ми въпрос бе: Наричат Ви "Учител". Какво да разбираме под това? Дали названието "учител" покрива това на индусите "гуру"? И отговорът бе: - Учителят е пратен от Горе. Той не е самозванец.
към текста >>

40. 16. Учителят и протестантите

ТОМ 24

униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим.
София, Библ. Житен клас, 1996, с. 531-532. Мария Тодорова Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбата за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото, където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти.
към текста >>

Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква.
Мария Тодорова Дедо поп Константин Дъновски играе важна роля в борбата за църковна независимост във Варненския край, който в онзи етап представляваше мястото, където се разрешаваше този исторически процес. Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа.
към текста >>

Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно.
Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
към текста >>

По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки ст. нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович, които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим. Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Пенко Стамов е бил сполучлив, според спомените на съвременниците.
към текста >>

Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му.
Те смятат, че това е една легална форма, допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист, по професия кожухар, и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите- методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаването на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител, той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там, при сестра си Мария, защото майка му, на име Добра е починала млада, на 30 години, и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария. Бракът на Мария с евангелиста Пенко Стамов е бил сполучлив, според спомените на съвременниците. Мария има четири дъщери и един син. Както Мария, така и децата й са останали евангелисти и само една от дъщерите й става последователка на Учителя Дънов, т.е.
към текста >>

41. 4. Послеслов. Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Едновременно евангелистите в София посещават църквата на методистите "Д-р Лонг", но посещават и беседите на Учителя, включват се в братския живот на Изгрева, посещават лагерите на Бялото Братство на Рила.
А как действуваха другите техни представители извън "Изгревът" ще намерите в същата глава. А защо идваха при Учителя Дънов? Отговорът е: Да се закачат за Школата на Учителя Дънов и да черпят енергия и светлина от нея и сила от Словото му. Друг отговор няма. И те го правеха целенасочено и напълно успешно. 21. Едновременно евангелистите в София посещават църквата на методистите "Д-р Лонг", но посещават и беседите на Учителя, включват се в братския живот на Изгрева, посещават лагерите на Бялото Братство на Рила. Има ги на снимки, така че това не е измислено от мен. Чрез Учителя Дънов и Школата му те получават сила, с която работят като евангелисти-методисти. Това е причината. След заминаването на Петър Дънов, след 1945 г. те продължават да посещават Изгрева в София и да участвуват в братския живот там до 1958 г., когато Изгревът е затворен и му е сложен катинар от властите. Завинаги!
към текста >>

И се създадоха две църкви - католическа и източно-православна.
И тогава - горко ви. Тя е сътворена от Святият Дух. 24. Аз съм се спрял за "присаждането" и за "ашладисването" на евангелистите-методисти към "Изгревът", съгласно един окултен закон описан от апостол Павел в Послание към Римляните, гл. 11. А дали са съгласни с това? Трябва да проумеят, че чрез този окултен закон бяха прикачени езичниците и учението на Христа бе прието от тях, а отхвърлено от евреите. И се създадоха две църкви - католическа и източно-православна. И то благодарение на този закон. 25. Има и един друг още по-невероятен окултен закон. В Откровението на Йоана, гл. 14, ст. 1-5 се описва, че тези, които са с Христовия Дух са 144,000.
към текста >>

" "В църквата", отговорил пастор Методи Марков.
И днес. И утре! 26. Разрешението на задачата е дадено в разговора между пастор Методи Марков и Учителя Дънов, когато го запитва дали може от амвона да говори и да изнася окултни истини и от Неговото Слово. Тогава Учителят Дънов го запитва: "Добре. Но когато им се пробуди съзнанието, къде след това ще отидат? " "В църквата", отговорил пастор Методи Марков. "Значи преминаваш от един затвор в друг", отговорил Учителят Дънов. Вие знаете ли какво означава да се пробуди съзнанието на един човек, да влезе светлина в ума му и ти да го държиш затворен в една сграда, в една църква, затворен в една форма. Това за него е най-голямото мъчение и злочестие. Това е затвор, по-страшен от предишните преди да се събуди и пробуди за един друг свят. Преди е бил затворник, но не се е схващал като такъв.
към текста >>

Вие знаете ли какво означава да се пробуди съзнанието на един човек, да влезе светлина в ума му и ти да го държиш затворен в една сграда, в една църква, затворен в една форма.
26. Разрешението на задачата е дадено в разговора между пастор Методи Марков и Учителя Дънов, когато го запитва дали може от амвона да говори и да изнася окултни истини и от Неговото Слово. Тогава Учителят Дънов го запитва: "Добре. Но когато им се пробуди съзнанието, къде след това ще отидат? " "В църквата", отговорил пастор Методи Марков. "Значи преминаваш от един затвор в друг", отговорил Учителят Дънов. Вие знаете ли какво означава да се пробуди съзнанието на един човек, да влезе светлина в ума му и ти да го държиш затворен в една сграда, в една църква, затворен в една форма. Това за него е най-голямото мъчение и злочестие. Това е затвор, по-страшен от предишните преди да се събуди и пробуди за един друг свят. Преди е бил затворник, но не се е схващал като такъв. Но се пробужда и вижда че е в затвор. Това е разликата.
към текста >>

Онези, които са в църквата, да си стоят в нея.
Преди е бил затворник, но не се е схващал като такъв. Но се пробужда и вижда че е в затвор. Това е разликата. С пробудено съзнание и то в същия затвор! 27. И какъв е изводът. Онези, които са в църквата, да си стоят в нея. А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в живота си. Животът ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация. Но ще им трябва да имат общение на душите си. Кръжащи към един център, на Бялото Братство, който е в Невидимия свят. За всяко едно поколение има и се създава такава форма.
към текста >>

Животът ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация.
Това е разликата. С пробудено съзнание и то в същия затвор! 27. И какъв е изводът. Онези, които са в църквата, да си стоят в нея. А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в живота си. Животът ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация. Но ще им трябва да имат общение на душите си. Кръжащи към един център, на Бялото Братство, който е в Невидимия свят. За всяко едно поколение има и се създава такава форма. От 2001 г. до 2007 г.
към текста >>

42. 14. Религиозните общности

ТОМ 24

Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците.
14. Религиозните общности Разнообразен е етническия състав на населението в Свищов, всяка група е представена с религия и религиозна институция с нейните храмове, настоятелства, свещенослужители и свещени книги. Петър Дънов намира събрани в един град три от десетте религии изучавани в Научно-богословското училище, с техните храмове като места за събрание, учение и молитви. Изучавайки история на религиите той има възможност да наблюдава в Свищов живота на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството. Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква.
към текста >>

Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св.
14. Религиозните общности Разнообразен е етническия състав на населението в Свищов, всяка група е представена с религия и религиозна институция с нейните храмове, настоятелства, свещенослужители и свещени книги. Петър Дънов намира събрани в един град три от десетте религии изучавани в Научно-богословското училище, с техните храмове като места за събрание, учение и молитви. Изучавайки история на религиите той има възможност да наблюдава в Свищов живота на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството. Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква. Това са главно търговци римокатолици, които били поданици на западно европейски държави и имали привилегировано положение в Турската империя, както и 5-6 семейства от местното население.
към текста >>

Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица".
Петър Дънов намира събрани в един град три от десетте религии изучавани в Научно-богословското училище, с техните храмове като места за събрание, учение и молитви. Изучавайки история на религиите той има възможност да наблюдава в Свищов живота на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството. Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква. Това са главно търговци римокатолици, които били поданици на западно европейски държави и имали привилегировано положение в Турската империя, както и 5-6 семейства от местното население. Юдаизма е изповядван сред придошлите от Румъния в Свищов 15-20 израелски семейства, които за религиозните си нужди имали хавра и свещенослужител при нея. Те се установяват в града покрай търговията им с храни - били са посредници на румънски търговски къщи в Браила и Галац, закупували са храни в града и ги изпращали по Дунав.
към текста >>

Малка част от населението посещава Римокатолическата църква.
Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142]. Малка част от населението посещава Римокатолическата църква. Това са главно търговци римокатолици, които били поданици на западно европейски държави и имали привилегировано положение в Турската империя, както и 5-6 семейства от местното население. Юдаизма е изповядван сред придошлите от Румъния в Свищов 15-20 израелски семейства, които за религиозните си нужди имали хавра и свещенослужител при нея. Те се установяват в града покрай търговията им с храни - били са посредници на румънски търговски къщи в Браила и Галац, закупували са храни в града и ги изпращали по Дунав. Многобройното турско население посещава мюсюлманските джамии - храмовете на Исляма и си има своите свещенослужители - ходжите и своя свещена книга - Корана. [5-74] Промяната на света, която носи Петър Дънов в Свищов ще направи след години, негови последователи протестантския пастор Петър Тихчев, който ще вземе участие в първите срещи на Синархическата верига.
към текста >>

43. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

ТОМ 25

За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език.
България е победителка. България е силна, прославена, в устата на всичкия свят. Но когато е вече изтощена, ето какви работи се занареждат. Неспазилата обещания неутралитет Румъния, вместо да очаква наказание за своята подлост, иска компенсация "за спазване.неутралитет"! Франкфуртер Цайтунг, и други добре информирани вестници, съобщават, че Русия сама предложила да даде това възнаграждение на Румъния, за да я откъсне от Тройния съюз и привърже към Тройния Антант. За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание.
към текста >>

Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина.
Това нещо и още повече излизането през Балканския полуостров на Средиземното море за Австрия състави жизнена задача вече след изпъждането й из Италия при обединението на последната в средата на миналото столетие, когато Адриатическото море не беше вече само австрийско. Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода, мост за достигането своята политика. Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия. Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности, когато е проливала потоците кръв на своите синове, още повече, когато историческите факти много ясно говорят за строго размерена руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. При започването на войната, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина [да бъдат] нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която врязаха далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и й пресичаше пътя за Средиземното море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска.
към текста >>

44. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Не е за един честолюбив човек да откаже на даденото тържествено обещание на бъдеща жена - другарка, както и на главата на католическата църква, глава не тъй почитана както е у нас главата на православието.
Тук стоеше още като спънка обещание, дадено на римския папа, обещание, което не можеше лесно да бъде забравено от един предан на религията си католик. Жертви тежки, но те трябва да се направят. Висшите отечествени интереси го изискват. Ако князът беше ония личен егоист, какъвто ни го представляват, той щеше да се съпротиви на такива лични жертви . Тъмен облак се надвисваше над семейното му огнище. Не е за един честолюбив човек да откаже на даденото тържествено обещание на бъдеща жена - другарка, както и на главата на католическата църква, глава не тъй почитана както е у нас главата на православието. Какво нещо е то за един католик да не слуша своя папа, католик, за когото послушанието на папата е възведено в един от основните догми! Но това трябва да стане. Положение пак критическо. Тежко на страната без това примирение! И тук княз Фердинанд се показа на висотата на своето призвание - глава на народа.
към текста >>

45. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Германците гонят Католическата църква, застрелват много свещеници - това е голямо ожесточение.
Войната е за смърт и живот. Едната страна трябва да капитулира. Намесва се Романия. Ще се намеси и Италия. Ще се намеси и Гърция. Германците гонят Католическата църква, застрелват много свещеници - това е голямо ожесточение. Англичани и германци искат едни други да се смажат. Немците пратиха русите в Далечния Изток, японците ги върнаха, защото предназначението им е в Европа, а Далечния Изток по-подир ще дойде да се разреши. Сегашното нахлуване на германците в Румъния е да им вземат складираните храни, бензиновите извори и изобщо за богатствата й. Морските вълнения имат духовно значение - това са борба на духовете. Земетресенията са в свръзка със сегашните събития.
към текста >>

46. ЯНУАРИ 1924 г. - 25 ДЕКЕМВРИ 1924 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Вън, рушителите на обществения ред, вън, покварата от училищата; колко още такива и още по-страшни епитети църквата сипе върху нас, особено върху Учителя.
И тук, Учителят простира към нас своята приятелска десница. Брат Боев се преселва в София. Както него, Паша и брат Радославов [Иван Радославов - виж “Изгревът”, т. V, с. 474-477] са махнати от служба, поради своята идеология. Вън, рушителите на обществения ред, вън, покварата от училищата; колко още такива и още по-страшни епитети църквата сипе върху нас, особено върху Учителя. Понеже Него не може да „уволни”, нарича Го еретик и Го отлъчва от църквата. Това в 20 век звучи смешно - еретик - от коя църква. Че нали и нас гръцката патриаршия „отлъчи”. Кого ще плашат. Понеже не ги пущаме в търновския бивак, те залягат някъде с бинокли и гледат към общата трапеза какво яде Учителя.
към текста >>

Понеже Него не може да „уволни”, нарича Го еретик и Го отлъчва от църквата.
Брат Боев се преселва в София. Както него, Паша и брат Радославов [Иван Радославов - виж “Изгревът”, т. V, с. 474-477] са махнати от служба, поради своята идеология. Вън, рушителите на обществения ред, вън, покварата от училищата; колко още такива и още по-страшни епитети църквата сипе върху нас, особено върху Учителя. Понеже Него не може да „уволни”, нарича Го еретик и Го отлъчва от църквата. Това в 20 век звучи смешно - еретик - от коя църква. Че нали и нас гръцката патриаршия „отлъчи”. Кого ще плашат. Понеже не ги пущаме в търновския бивак, те залягат някъде с бинокли и гледат към общата трапеза какво яде Учителя. Пред всички и пред Него в чиния - нарязан пъпеш, но черноносците им се чини, че това е кашкавал и пишат сега по своите святи списания: Учителят яде много кашкавал.
към текста >>

Това в 20 век звучи смешно - еретик - от коя църква.
Както него, Паша и брат Радославов [Иван Радославов - виж “Изгревът”, т. V, с. 474-477] са махнати от служба, поради своята идеология. Вън, рушителите на обществения ред, вън, покварата от училищата; колко още такива и още по-страшни епитети църквата сипе върху нас, особено върху Учителя. Понеже Него не може да „уволни”, нарича Го еретик и Го отлъчва от църквата. Това в 20 век звучи смешно - еретик - от коя църква. Че нали и нас гръцката патриаршия „отлъчи”. Кого ще плашат. Понеже не ги пущаме в търновския бивак, те залягат някъде с бинокли и гледат към общата трапеза какво яде Учителя. Пред всички и пред Него в чиния - нарязан пъпеш, но черноносците им се чини, че това е кашкавал и пишат сега по своите святи списания: Учителят яде много кашкавал. Преди една година, те, без да искат ни сториха голяма услуга.
към текста >>

Но идват братя от града и тревожно съобщават, че по целия град разлепени афиши от поповете с големи букви с апел към търновци - милите и драги чеда на църквата, че Антихрист е дошел и никой утре да не посещава събранието му.
Понеже не ги пущаме в търновския бивак, те залягат някъде с бинокли и гледат към общата трапеза какво яде Учителя. Пред всички и пред Него в чиния - нарязан пъпеш, но черноносците им се чини, че това е кашкавал и пишат сега по своите святи списания: Учителят яде много кашкавал. Преди една година, те, без да искат ни сториха голяма услуга. Готвим се утрешния ден да отидем в читалищния салон на търновци [виж “Изгревът”, т. V, с.362-367 ] и да слушаме беседа от Учителя. Но идват братя от града и тревожно съобщават, че по целия град разлепени афиши от поповете с големи букви с апел към търновци - милите и драги чеда на църквата, че Антихрист е дошел и никой утре да не посещава събранието му. Какво ли ще каже Учителя? Гледаме Го, а Той смеешком казва: „Ние трябва да им благодарим, че афишираха вместо нас. Хубаво са направили.” Когато влизаме в читалището, що да видим - пълно и препълнено с търновци; всички столове заети, че едвам се намери място за нас. Учителят почва беседата, а един дебел поп става от първите редици и крещи: „Не щем беседа, а диспут.” Учителят без да изменя позата си на говорител, меко, но решително им казва следните думи: „Приемам, но нека всички български владици дойдат с мене на Мусалла - там ще им дам диспут.” Последва дълбоко мълчание и Учителят тихо и мирно довърши знаменитата си беседа. На тръгване всички се спускаме към Него и Го обграждаме с жива пееща стена.
към текста >>

На спявката разучихме католическата песен: Adoramus te, Christe, Et benedicimus tibi, Quia per sanctam crucem tuam Redemisti mundum.
Готвя му подарък. Събрах всичките си левчета и взех японска коприна да му изработя шалче. О, как изкусно умея да ги плета, че приличат на снежинки. Такива изработих няколко - поръчка от братята студенти. Как ще му прилича! На спявката разучихме католическата песен: Adoramus te, Christe, Et benedicimus tibi, Quia per sanctam crucem tuam Redemisti mundum. Qui passus es pro nobis, Domine, Domine, miserere nobis. [(лат.) Обожаваме те, Христе, и те благославяме, защото от Светия кръст ти изкупи света. Той е страдал за нас, Господи, Господи, помилуй нас.] После нашите. Първата е същинска погребална песен - мрачна и провлечена, вторите - пролетни лъчи, цветя, роса! Учителят бе на спявката.
към текста >>

47. 12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт.
Не забрави Христовите служители, както се наричаха, и не ги подмина. Не веднъж Той беше безпощаден към тяхната програма на действия, която по всички пунктове се съгласуваше с политическите стремежи и интереси на държавата, но нито по един пункт с принципите на Христовото учение, за чийто последователи се считаха те. В случая Учителят не се спираше специално на българските свещеници, а на всичките христови служители от първия до последния. За Него цялото църковно тяло по целия свят, представляваше сила, която би могла да прави чудеса и да удари в най-чувствителното място, светът на големите заблуждения и лъжи, където бяха поразени най-съществените Христови принципи. Той не лъжеше и изнасяше на показ с тънкото умение на познавач тези основни линии, които бяха изкривени в началото още и днес вършеха огромно зло за цялото човечество. Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт. Христос никога не е бил солидарен със съществуващите на времето власти. Той беше новатор от голям мащаб и никога Той не можеше да координира великото към малкото, необикновеното към обикновеното, Божественото към човешкото. Съществено беше малкото -държавната и религиозна власт да се координират към Него. Голямото море не се влива в малката река, а обратно - законът нямаше да се промени, заради удобствата на еврейската религиозна власт и за римската католическа такава. Затова, че едната и другата не бяха съгласни с Него, Той не намали силата на своята реч и не изкриви на косъм принципите, които щяха да лежат в основите на новата общочовешка култура, която не закъсня да дойде, за да се разрасне днес в тоя вид, в който я виждаме.
към текста >>

Голямото море не се влива в малката река, а обратно - законът нямаше да се промени, заради удобствата на еврейската религиозна власт и за римската католическа такава.
Той не лъжеше и изнасяше на показ с тънкото умение на познавач тези основни линии, които бяха изкривени в началото още и днес вършеха огромно зло за цялото човечество. Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт. Христос никога не е бил солидарен със съществуващите на времето власти. Той беше новатор от голям мащаб и никога Той не можеше да координира великото към малкото, необикновеното към обикновеното, Божественото към човешкото. Съществено беше малкото -държавната и религиозна власт да се координират към Него. Голямото море не се влива в малката река, а обратно - законът нямаше да се промени, заради удобствата на еврейската религиозна власт и за римската католическа такава. Затова, че едната и другата не бяха съгласни с Него, Той не намали силата на своята реч и не изкриви на косъм принципите, които щяха да лежат в основите на новата общочовешка култура, която не закъсня да дойде, за да се разрасне днес в тоя вид, в който я виждаме. Той даде пример за упорита и с нищо неподкупна борба с ония, които искаха да задушат новото, да смажат една нова любов, нов морал и нова правда. Пожертвува най-скъпото в тоя свят и показа по такъв начин ценността на онова, което защитаваше и стоеше шеметно високо и надвишаваше дори съкровената радост да живееш. Направи го неподражаемо велико и за вечни времена. Показа ни не само ценностите на живота, но и как да се пазят те - дори и с кръвта.
към текста >>

Затова и когато на държавниците им трябваше народа, те впрягаха свещениците просто и го призоваха по бойните полета, убийството беше сведено до велик патриотичен акт, осветен от благословията на официалната христова църква.
Принципите - тоя път щяха да бъдат крепост. Той държеше за тях, а противниците му бяха вече много хилави, за да предприемат едно сражение срещу светлината. Становищата бяха разделени. Тяхната сила се крепеше не от христовите принципи, а от държавата - и в това се изразяваше всичкото беззаконие, всичката вътрешна празнота на една религиозна власт, която носеше това име, а нямаше власт. Стоеше като сила, а нямаше сила, представляваше само снаряжение в големия държавнически арсенал. Затова и когато на държавниците им трябваше народа, те впрягаха свещениците просто и го призоваха по бойните полета, убийството беше сведено до велик патриотичен акт, осветен от благословията на официалната христова църква. Какво недомислие, каква тъмна и престъпна идея - какво велико противоречие - Христос и война!... Христос и затвори, Христос и бесилки, смъртни присъди, държавнически форми, където никога не отсъствуваше. Негов представител, свещеник с кръст в ръка. Дали христовите служители през мирните години, когато човечеството е живяло са имали време да се замислят върху тоя капитален въпрос? Но да приключим, историята е много дълга, дълга и тягостна.
към текста >>

Църквата беше изгубила своето значение.
Да се върнем към нашата тема и към нашата съвременност - към отношението, което религиозната власт у нас има към Учителя. Тя направи много поражения. Но и Учителят не докосна наистина нищо от онова, което беше ценно за тях - материалното, не ги съди дори по същия маниер, както правеха те, не ги оскърби и с тях на диспути не излезе - борба не води. Онова, което направи беше нещо много повече, отколкото те можеха да очакват. Той осветли тази страна на техния живот и показа цялата безпринципност на свещеническия сан. Църквата беше изгубила своето значение. Липсваха принципите - душата на една религия, на едно учение, те бяха унищожени, отъпкани. Любовта беше поругана. Учителят не само го каза, но и го доказа като разкри картината на безкрайните фронтове, срещу които христовите служители не обелваха зъб и не помръдваха пръст. Затова, казваше Той те ще бъдат съдени и на това дело аз ще бъде свидетел. Сам ще заведа делото и ще свидетелствувам срещу тях.
към текста >>

48. 15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

15.4. ПАПА ЙОАН XXIII ЗА УЧИТЕЛЯ Папа Йоан XXIII*, преди да бъде избран за такъв в 1958 г., живя дълго време в България, като представител на Католическата църква у нас.
15.4. ПАПА ЙОАН XXIII ЗА УЧИТЕЛЯ Папа Йоан XXIII*, преди да бъде избран за такъв в 1958 г., живя дълго време в България, като представител на Католическата църква у нас. Тук той бе познат под името Монсиньор Ронкали. Познавайки отлично българския език, Монсиньор Ронкали през време на пребиваването си в България, се запознава основно с беседите на Учителя. Когато той живял в Пловдив, много католици под негово влияние са почнали да посещават събранията на Бялото Братство в този град. Монсиньор Ронкали се е изказал за Учителя така: „В днешната епоха, в която живеем, най-големият философ, който живее на земята, това е Петър Дънов". Сестра Анина Бертоли, италианка, е слушала по радиото встъпителната реч на Йоан XXIII, след провъзгласяването му за папа, отправена към всички католици в света и към цялото човечество.
към текста >>

Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще.
Монсиньор Ронкали се е изказал за Учителя така: „В днешната епоха, в която живеем, най-големият философ, който живее на земята, това е Петър Дънов". Сестра Анина Бертоли, италианка, е слушала по радиото встъпителната реч на Йоан XXIII, след провъзгласяването му за папа, отправена към всички католици в света и към цялото човечество. Според нея, цялата тази реч е била изцяло проникната от духа на Учителя. Мислите, идеите, които той изказвал, самите изрази, напомняли Словото на Учителя. Тя имала впечатлението, че чрез устата на папа Йоан XXIII говори сам Учителят. Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще. Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото. Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света.
към текста >>

Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото.
Сестра Анина Бертоли, италианка, е слушала по радиото встъпителната реч на Йоан XXIII, след провъзгласяването му за папа, отправена към всички католици в света и към цялото човечество. Според нея, цялата тази реч е била изцяло проникната от духа на Учителя. Мислите, идеите, които той изказвал, самите изрази, напомняли Словото на Учителя. Тя имала впечатлението, че чрез устата на папа Йоан XXIII говори сам Учителят. Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще. Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото. Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи.
към текста >>

И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви.
Мислите, идеите, които той изказвал, самите изрази, напомняли Словото на Учителя. Тя имала впечатлението, че чрез устата на папа Йоан XXIII говори сам Учителят. Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще. Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото. Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност.
към текста >>

Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света.
Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще. Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били характерни за нея в миналото. Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи. Изглежда, че тази обновителна тенденция се затвърдява, защото и сега често в световната преса се дават съобщения за акции и изказвания на католически водачи против насилията, жестокостите и неправдите, вършени от някои правителства в различни части на света. В това отношение, с проявяваните принципност. безрезервност и безстрашие, не държейки сметка за преследванията, на които се натъкват от страна на държавните власти, тия католически водачи далеч превъзхождат представителите на Протестантските и на Православната църкви, които обикновено се приспособяват навсякъде според времето и условията, в пълен компромис между учението на Христа и изискванията на светската власт. ---------------------------------------------------- "Забележка на съставителя.
към текста >>

49. 35. Концерт за руските генерали в „Pro Oriente“

ТОМ 34

________________________________ 86) Про Ориенте - сграда на Opera Italians Pro Oriente (бившата сграда на Музикалното училище в София), построена като Институт за популяризиране на италианския език и култура, с благословията на Католическата църква -първата копка е направена през 1925 г.
Часът беше, стрелката - 10. Аз казах: „Аз си извърших задачата към вас и си отивам.” - „А-а-а, че ний сега почваме.” - „Вие може да си почвате и да спите утре до късно, но аз имам утре репетиции. Трябва да си отида навреме.” „Да влезе „Българско дело”! Бърже, правете снимки! ” И аз, както се е облегнал така ей-тука, застанах и ме снеха. ________________________________ 86) Про Ориенте - сграда на Opera Italians Pro Oriente (бившата сграда на Музикалното училище в София), построена като Институт за популяризиране на италианския език и култура, с благословията на Католическата църква -първата копка е направена през 1925 г. лично от папския нунций Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII и завършена през 1928 г. 87) Валерия Владимировна Барсова, 1892-1967, оперна певица, сопран
към текста >>

50. Съдържание

ТОМ 35

Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски 2.6.1.5.
Русия и източното православие. Национални домогвания на българите 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш 2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски 2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ 2.6.2.1. Покровителят. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп.
към текста >>

Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски 2.9.1.
Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 440-441, 447-448. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение. - В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, Т. 3, Историография. София: Бълг.
към текста >>

Католическата пропаганда и Йосиф Соколски.
Съчинения, Т. 3, Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 273-280. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, избор, характеристика и обясн. бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499.
към текста >>

Католическата пропаганда и черковния въпрос.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499-508. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров. Г. С. Раковски - живот, дело, идеи. 2. изд. София: Български книга, 1942, с.
към текста >>

Усилията на католическата пропаганда.
2, Публицистика. София: Бълг. писател, 1983, с. 383-384. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812-1875. биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов.
към текста >>

Синод на български православна църква, 1902, с.
Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на български православна църква, 1902, с. 145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1.
Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на български православна църква, 1902, с. 145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 59-61. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 59-61. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61-65. 2.15.1.3. Петър Карапетров. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61-65. 2.15.1.3. Петър Карапетров. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 65-67. 2.15.1.4. Д-р Христо Стамболски. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 65-67. 2.15.1.4. Д-р Христо Стамболски. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.5. Кузман Шапкаров. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.5. Кузман Шапкаров. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.6. Тодор Бурмов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.6. Тодор Бурмов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 68-70. 2.15.1.7. Светослав Миларов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 68-70. 2.15.1.7. Светослав Миларов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70. 2.15.1.8. Проф. Михаил Арнаудов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70. 2.15.1.8. Проф. Михаил Арнаудов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70-72. 2.15.1.9. Боян Пенев. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70-72. 2.15.1.9. Боян Пенев. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 72-73. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 72-73. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266-270. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266-270. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 271-282. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението / Георги Димитриев Димитриев. Бургас: печ. Д.
към текста >>

Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р Миркович и Манол Иванов.
„Дунавский лебед“ / Георги Миркович. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 99, 8 февруари 1861, с. 722. 6.3.4. Изобличение на агентите на католическата пропаганда д-р Миркович и Манол Иванов. Дописка от Плоешка община. - В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 22, 21 февруари 1861, с. 98. Също и в: Раковски, Георги Стойков.
към текста >>

5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович.
4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3065. - 16.04.1861 г. 5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. - 16.04.1861 г. 6) Скица на облеклото и рицарския орден Пий за публичното им представяне от Г. Миркович (дадена при присъждането му). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on.
към текста >>

51. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

ТОМ 35

Заедно с Драган Цанков настоятелно и организирано представят решението за независимостта на българската църква като политически въпрос.
Заминава за Сливен. Автор: Сътрудничи на списание Български книжици на П. Р. Славейков. 1860 година Отива в Цариград (05.02.) и продължава лекарската си практика. Активен участник в Униатското движение5. Заедно с Драган Цанков настоятелно и организирано представят решението за независимостта на българската църква като политически въпрос. Автор: Кратка и методическа българска граматика от Д. Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с.
към текста >>

Дарява имуществото си придобито от лекарската практика по време на заточението си в Марден „по на половина на „Мардинските градски (Армено Католическата и Халдиенската) християнски общини ... с цел ... да нареждат и разпределят така доходите на подарените ... недвижими имущества между бедните, щото целта, за която се подаряват да се увековечи“ (8.04.)16.
1886 година Народен представител в Третото Велико народно събрание (19.10.1886-03.08.1887), с основна задача - избор на нов княз след абдикацията на княз Александър Батенберг. 1887 година Народен представител в Петото Обикновено народно събрание (1887-1889), избран от К. Агачската [Елховската]14 и от Каваклийската [Тополовградската] избирателни околии15. 1889 година Посещава Конгреса на спиритистите в Париж и се среща с известната френската ясновидка мадам Гранж, чрез която получава по медиумичен начин, съобщение, публикувано по-късно в списание Нова светлина и списание Виделина. 1890 година Заема службата Сливенски губернски врач, а след закриването й - директор на Сливенската мъжка държавна гимназия за една година. Дарява имуществото си придобито от лекарската практика по време на заточението си в Марден „по на половина на „Мардинските градски (Армено Католическата и Халдиенската) християнски общини ... с цел ... да нареждат и разпределят така доходите на подарените ... недвижими имущества между бедните, щото целта, за която се подаряват да се увековечи“ (8.04.)16. 1891 година Приема поста държавен лекар в Ямбол - Бургаската линия. (1891-1892). Издател, автор: Нова Светлина или тълкуване тайните явления в природата, списание за хомеопатия. Сливен (15.04.1891-15.03.1896). Последната годишнина (5-та), под заглавие: Нова светлина и здравословие - се слива със Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин, всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896). Продължава под заглавие „Виделина“ С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р Миркович вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ.
към текста >>

5) Уния - „църковно обединение и общение в лоното на Католическата църква при запазване на собствения култов, каноничен, йерархичен и богословски облик“ (Елдъров, Светозар.
95. инв. оп. II—В 3064. 4) Вж Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия ,Добри Чинтулов“. София: Държ. печ., 1934, с. 42. 5) Уния - „църковно обединение и общение в лоното на Католическата църква при запазване на собствения култов, каноничен, йерархичен и богословски облик“ (Елдъров, Светозар. Униатското движение в България през 1913 г. [прегледан 22.02.2020] https://harrvbg.blogspot.com/2007/09/1913.html 6) Ат-Мегдан - площад в Цариград 7) Прошение до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски език). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-В 3114.
към текста >>

52. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

Още от времето на Унията, Миркович е имал за другар някой си Манол Иванов от Стара-Загора, способен и виден адвокат на гърци и турци в Цариград, с широки връзки между българите, един от видните епитропи на българската църква във Фенер.
При всичко туй годината се измина без никакво последствие и на другата година се появи Хаджи Димитър, който също не направи голямо впечатление на турското правителство. Трябваше, следователно, общата наша деятелност да бъде под един и същ режим, именно да продължава да повдига подобни бунтове всяка година. Подобно нещо готвехме за 1869, когато бяхме предадени от живеещия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство.” Горните цитати са заети от едни собственоръчни кратки бележки на д-р Миркович, намерени в архивата му. Но той написа подобни спомени и за своето участие и премеждия, както в усилията за осъществяване на дадената от Чайковски идея за чисто български главни училища, така и за замисането си в революционното дело в Ломско и Берковско. В тия подробни автобиографични спомени, написани под вид на отговор на Стоян Заимов за неверни негови исторически сведения и които се съхраняват ведно с цялата му архива в Народната библиотека в София, се разкрива, че анонимното писмо, за което се споменава по-горе е в същност адрес-изложение и е написано от самия Миркович, а връчването му на чуждестранните посолства и Високата порта е станало чрез софийския владика Доротея, който се е намирал тогава в Цариград. Още от времето на Унията, Миркович е имал за другар някой си Манол Иванов от Стара-Загора, способен и виден адвокат на гърци и турци в Цариград, с широки връзки между българите, един от видните епитропи на българската църква във Фенер. Той е играл роля в момента, когато Иларион е бил готов да се постави начело на униатското движение. Чрез него Миркович се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален характер и с амбицията да стане екзарх на българската църква. Интригант, безскрупулен, лукав, той прибягва до всички простени и непростени средства, за да заздрави своето положение и да придобие голямо доверие пред тогавашния велик везир Али-паша, с услуги против собствената си народност. След избиването на Хаджи Димитровата чета черният кабинет на Али-паша се заема да организира една добра истинска служба за действията на българските революционери отсам и оттатък Дунава. На главния шпионски агент, евреина Шнайдер, се възлага да намери подходящ за целта българин, който, ползуващ се с пълното доверие на българите да може да ги шпионува незабелязано.
към текста >>

Чрез него Миркович се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален характер и с амбицията да стане екзарх на българската църква.
Подобно нещо готвехме за 1869, когато бяхме предадени от живеещия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство.” Горните цитати са заети от едни собственоръчни кратки бележки на д-р Миркович, намерени в архивата му. Но той написа подобни спомени и за своето участие и премеждия, както в усилията за осъществяване на дадената от Чайковски идея за чисто български главни училища, така и за замисането си в революционното дело в Ломско и Берковско. В тия подробни автобиографични спомени, написани под вид на отговор на Стоян Заимов за неверни негови исторически сведения и които се съхраняват ведно с цялата му архива в Народната библиотека в София, се разкрива, че анонимното писмо, за което се споменава по-горе е в същност адрес-изложение и е написано от самия Миркович, а връчването му на чуждестранните посолства и Високата порта е станало чрез софийския владика Доротея, който се е намирал тогава в Цариград. Още от времето на Унията, Миркович е имал за другар някой си Манол Иванов от Стара-Загора, способен и виден адвокат на гърци и турци в Цариград, с широки връзки между българите, един от видните епитропи на българската църква във Фенер. Той е играл роля в момента, когато Иларион е бил готов да се постави начело на униатското движение. Чрез него Миркович се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален характер и с амбицията да стане екзарх на българската църква. Интригант, безскрупулен, лукав, той прибягва до всички простени и непростени средства, за да заздрави своето положение и да придобие голямо доверие пред тогавашния велик везир Али-паша, с услуги против собствената си народност. След избиването на Хаджи Димитровата чета черният кабинет на Али-паша се заема да организира една добра истинска служба за действията на българските революционери отсам и оттатък Дунава. На главния шпионски агент, евреина Шнайдер, се възлага да намери подходящ за целта българин, който, ползуващ се с пълното доверие на българите да може да ги шпионува незабелязано. Такъв той намира в лицето на Манола. Този приема възлаганата му мисия, но с прикритата и опасна задача да изкористи хитро мнимото шпионство в полза на българското освободително движение, чрез фалшиво съставени рапорти до турското правителство в които със заблудителни и измислени сведения и имена да създаде преувеличено впечатление, че в страната се готвят големи възстанически и четнически действия.
към текста >>

нотариално подари половината на Марденската арменска католическа община и половината на Халдейската община за бедните.
Благодарение на своята лекарска професия докторът най-после успял да се освободи под поръчителство от затвора и да се обзаведе доста добре. Но изглежда, че интересът и завистта на друг местен лекар, чрез интриги пред пашата, успели да го изместят от Диарбекир. Изпращат го на заточение в по-отдалечен град Мардин, дето и довършил заточението си до деня на амнистията. Това преместване било в негова полза, защото там намира едно добро население от турци, халдейци и арменци католици и той, като лекар придобива едно много добро положение откъм познанство с видните семейства, клиентела и прехрана. Той успял дори да закупи много имоти, които, след като се завърна в отечеството си през 1888-1889 г. нотариално подари половината на Марденската арменска католическа община и половината на Халдейската община за бедните. През Сръбско-турската война една част диарбекирски заточеници, начело с Черковски, с когото докторът е бил в близко приятелство и са водели кореспонденция, успяха да избягат. Те са поканили и Миркович да ги придружи, но той, предвиждащ, че настъпват в скоро време големи събития между Русия и Турция, предпочел да ги изчака търпеливо, отколкото да приеме риска на неизвестността. И действително, скоро Освободителната война турна край в мъките на заточените и затворени българи. Тъкмо в надвечерието на войната и неговият брат Русчо с множество сливенски граждани, беше заточен в гр. Боло, Мала-Азия.
към текста >>

53. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

заедно с Драган Цанков се включва в униатското движение, което се противопоставя остро на гръцката Патриаршия, която е срещу българското национално-черковно движение за обособяване на национално самосъзнание, български език, четмо и писменост, както и срещу отрицателното отношение на Русия към искането за самостоятелна българска църква, поради това, че тя се застъпва за една имперска позиция да защитава пред Портата интересите на цялото християнство в пределите на Турската империя и така косвено подкрепя Патриаршията.
Тодор Бурмов помества също рецензия в 4 броя на „Български книжици” в 1860 г. Тази граматика е ръководно начало на предосвобожденското методично обучение на българчетата, а второ издание от 1883 г. за основните училища е ползувана дълго време дори и след Съединението 1885 г. поради ясно показани методични правила за обучение. От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включва в униатското движение, което се противопоставя остро на гръцката Патриаршия, която е срещу българското национално-черковно движение за обособяване на национално самосъзнание, български език, четмо и писменост, както и срещу отрицателното отношение на Русия към искането за самостоятелна българска църква, поради това, че тя се застъпва за една имперска позиция да защитава пред Портата интересите на цялото християнство в пределите на Турската империя и така косвено подкрепя Патриаршията. През м. март 1860 г. една делегация от д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и Йосиф Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат. Това стряска руската дипломация, която до този момент отказва да подкрепи справедливата борба на българския народ за своя национална църква, писменост и език и довежда до промяна на руската политика в полза на българското църковно национално движение. Според Д-р Миркович, това е бил дипломатически ход от тях в политическата борба между 3 империи и борбата им срещу Патриаршията, който ход се оказва невероятно сполучлив, раздвижил цялата епоха на Източния въпрос.
към текста >>

една делегация от д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и Йосиф Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат.
поради ясно показани методични правила за обучение. От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включва в униатското движение, което се противопоставя остро на гръцката Патриаршия, която е срещу българското национално-черковно движение за обособяване на национално самосъзнание, български език, четмо и писменост, както и срещу отрицателното отношение на Русия към искането за самостоятелна българска църква, поради това, че тя се застъпва за една имперска позиция да защитава пред Портата интересите на цялото християнство в пределите на Турската империя и така косвено подкрепя Патриаршията. През м. март 1860 г. една делегация от д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и Йосиф Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат. Това стряска руската дипломация, която до този момент отказва да подкрепи справедливата борба на българския народ за своя национална църква, писменост и език и довежда до промяна на руската политика в полза на българското църковно национално движение. Според Д-р Миркович, това е бил дипломатически ход от тях в политическата борба между 3 империи и борбата им срещу Патриаршията, който ход се оказва невероятно сполучлив, раздвижил цялата епоха на Източния въпрос. Руската дипломация става на крака, уплашена от успеха на униатите и организира отвличането на арх. Йосиф Соколски с помощта на П. Р. Славейков и през 1861 г.
към текста >>

Това стряска руската дипломация, която до този момент отказва да подкрепи справедливата борба на българския народ за своя национална църква, писменост и език и довежда до промяна на руската политика в полза на българското църковно национално движение.
От 1860 г. заедно с Драган Цанков се включва в униатското движение, което се противопоставя остро на гръцката Патриаршия, която е срещу българското национално-черковно движение за обособяване на национално самосъзнание, български език, четмо и писменост, както и срещу отрицателното отношение на Русия към искането за самостоятелна българска църква, поради това, че тя се застъпва за една имперска позиция да защитава пред Портата интересите на цялото християнство в пределите на Турската империя и така косвено подкрепя Патриаршията. През м. март 1860 г. една делегация от д-р Миркович, Драган Цанков и Йосиф Соколски пристигат в Рим, приети са от Папа Пий IX, наградени със златен орден и Йосиф Соколски бива признат за архиепископ на българската униатска църква и призната от Портата със специален берат. Това стряска руската дипломация, която до този момент отказва да подкрепи справедливата борба на българския народ за своя национална църква, писменост и език и довежда до промяна на руската политика в полза на българското църковно национално движение. Според Д-р Миркович, това е бил дипломатически ход от тях в политическата борба между 3 империи и борбата им срещу Патриаршията, който ход се оказва невероятно сполучлив, раздвижил цялата епоха на Източния въпрос. Руската дипломация става на крака, уплашена от успеха на униатите и организира отвличането на арх. Йосиф Соколски с помощта на П. Р. Славейков и през 1861 г. го заселва в Киев, заедно с всички атрибути на униатската архиепископия и берата на Портата, с което се слага край на униатското движение.
към текста >>

Защото според двамата най-важното е просвещение за добиване на българско самосъзнание, а политическото освобождение е последица от оформила се национална общност от български език, писменост и национална църква.
Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където е повикан за директор на гимназията в Болград, работейки и като лекар до 1863 г. Тук прилага свои просветителски идеи в обучението, но влиза в несъгласие с училищното настоятелство, представено от невежи богати чорбаджии и заминава за Браила и е частно практикуващ лекар от 1863-64 г. и остава по народните работи до 1866 г., когато отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински е един от създателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завръща в Сливен и се запознава с поляка М. Чайковски (Садък Паша), като създават двамата проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает по едно. Защото според двамата най-важното е просвещение за добиване на българско самосъзнание, а политическото освобождение е последица от оформила се национална общност от български език, писменост и национална църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висши турски сановници Али паша и Фауд паша, които възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе, като плана е приет, но с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български още в 1866 г. Д-р Миркович не е съгласен с този план и се отдръпва, а цялата българска интелигенция скача и се повежда полемика траеща няколко години в българските вестници във Влашко и Цариград, довела до изясняване на възгледите им за самостоятелно и независимо българско училище от турци и гърци. През 1867-68 г. сътрудничи на в-к „Македония” на П. Р. Славейков.
към текста >>

Затова трябва да се убеди Портата с фалшиви донесения от цялата страна, че се появяват брожения, че ще минат чети през Дунава, подобни като тази на Хаджи Димитър 6-31 юли 1868 г., за да се включат и чуждите консули с рапорти до своите правителства за появили се съобщения за въстания, целта на която е самостоятелна българска църква, призната от Портата.
Р. Славейков. От 1868-69 г. е лекар във Видин и Лом. От края на 1868 г. взима участие в един план, според който трябва да се принуди турското правителство да издаде фермана по черковния въпрос. Затова трябва да се убеди Портата с фалшиви донесения от цялата страна, че се появяват брожения, че ще минат чети през Дунава, подобни като тази на Хаджи Димитър 6-31 юли 1868 г., за да се включат и чуждите консули с рапорти до своите правителства за появили се съобщения за въстания, целта на която е самостоятелна българска църква, призната от Портата. Това се проверява от турското правителство и се убеждава в достоверността на противоречивите съобщения, но опита, който има с българското четническо движение, довежда до промяна в позицията си - това става една от причините за по-скорошното издаване на фермана от 28.02.1870 г. за основаването на Българската екзархия. Заради обществената си дейност и организирането на революционни движение във Видинския санджак, бива предаден от софийския митрополит Доротей, българин, сестрин син на Найден Геров, гръкофил, туркофил, с намерение да стане доверено лице на турското правителство, за да бъде посочено от него за бъдещ български екзарх. Окован във вериги, изпратен пеш до Цариград през 1870 г. осъден на вечна каторга, престоял в затвора до 1872 г., а след смъртта на Али паша бива изпратен в Диар-Бекир, но поради лекарска завист е наклеветен от един лекар евреин, че готви бунт и след това е препратен в Мердин на по-затънтено място и отдалечено място.
към текста >>

доста имоти в Мердин, спечелени през заточението си като лекар на католическата и арменската община, на онези, от които е намерил съдействие и препоръчителство в изгнанието си.
„Нова светлина”. Издава „Домашен омеопатичен лекар” и е първият у нас хомеопат с много наблюдения. Д-р Миркович завещава личната си библиотека и изданията си от 1400 тома на читалище „Зора”, както и имота си за благотворителни и общополезни цели и 3000 златни лева за сиропиталище в Сливен, като посочва в завещанието си винаги да се иска съвета на своя духовен брат Д-р П. К. Дънов. Завещава през 1890 г. доста имоти в Мердин, спечелени през заточението си като лекар на католическата и арменската община, на онези, от които е намерил съдействие и препоръчителство в изгнанието си. Д-р Миркович е Възрожденски просветител, борец за черковна независимост, революционер, Диар-Бекирски заточеник, радетел за демократично общество и предтеча на духовните движения в България, подготвяйки почвата за идването на чакащия за това „Вожд” на светлината, дочакал да се сбъдне и това пророчество. Настоящият обзор бе подготвен по случай благотворителния концерт и чествуване на съоснователя на „Червен кръст” и благотворителността в България, който е д-р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ гр. Сливен. Д-р Вергилий Кръстев П.П.: 1. Този концерт се състоя през м. април 1990 год.
към текста >>

54. 2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО

ТОМ 35

Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски 2.6.1.5.
Русия и източното православие. Национални домогвания на българите 2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш 2.6.1.4. Обявяване на унията; българската католическа община и Йосиф Соколски 2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ 2.6.2.1. Покровителят. - В: Пеев, Петко Петков. София: печ. Стоп.
към текста >>

Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски 2.9.1.
Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 440-441, 447-448. 2.9. Католическата пропаганда и униатското движение в съчиненията на Георги Стойков Раковски 2.9.1. Начало движении католицизма и днешното му положение. - В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, Т. 3, Историография. София: Бълг.
към текста >>

Католическата пропаганда и Йосиф Соколски.
Съчинения, Т. 3, Историография. София: Бълг. писател, 1984, с. 273-280. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения, избор, характеристика и обясн. бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499.
към текста >>

Католическата пропаганда и черковния въпрос.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499-508. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров. Г. С. Раковски - живот, дело, идеи. 2. изд. София: Български книга, 1942, с.
към текста >>

Усилията на католическата пропаганда.
2, Публицистика. София: Бълг. писател, 1983, с. 383-384. 2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски 1812-1875. биографични спомени и статии за 50 год. от смъртта му. под ред. на М. Арнаудов.
към текста >>

Синод на български православна църква, 1902, с.
Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на български православна църква, 1902, с. 145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1.
Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на български православна църква, 1902, с. 145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 59-61. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 59-61. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61-65. 2.15.1.3. Петър Карапетров. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61-65. 2.15.1.3. Петър Карапетров. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 65-67. 2.15.1.4. Д-р Христо Стамболски. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 65-67. 2.15.1.4. Д-р Христо Стамболски. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.5. Кузман Шапкаров. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.5. Кузман Шапкаров. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.6. Тодор Бурмов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. 2.15.1.6. Тодор Бурмов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 68-70. 2.15.1.7. Светослав Миларов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 68-70. 2.15.1.7. Светослав Миларов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70. 2.15.1.8. Проф. Михаил Арнаудов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70. 2.15.1.8. Проф. Михаил Арнаудов. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70-72. 2.15.1.9. Боян Пенев. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70-72. 2.15.1.9. Боян Пенев. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 72-73. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 72-73. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266-270. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266-270. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски. - В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 271-282. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението / Георги Димитриев Димитриев. Бургас: печ. Д.
към текста >>

55. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

ТОМ 35

Скоро подир това водителите на католическата пропаганда изходатайствували от султана (Абдул Меджид, който умрял на 13.VI.1861 г.) берат, с който новият архиепископ бил признат за миллет-баши (народоначалник) на българите-униати.
31, 1930, кн. 42, с. 56-65. Избягването на архиепископа Йосифа Соколски в Русия На 14 април 1861 год. Йосиф Соколски, когото на 2 с. м. папа Пий IX ръкоположил за архиепископ и апостолически наместник на съединените българи, пристигнал от Рим в Цариград, гдето бил посрещнат много тържествено. Скоро подир това водителите на католическата пропаганда изходатайствували от султана (Абдул Меджид, който умрял на 13.VI.1861 г.) берат, с който новият архиепископ бил признат за миллет-баши (народоначалник) на българите-униати. Това обстоятелство стреснало дори и княза Лобанов-Ростовски, който по онова време бил руски посланик в Цариград и, като че ли, преди това малко се интересувал от въпроса за унията на българите с папата. Изплашен да не би българите масово да преминат в унията и с това да нанесат вреда на Православната църква, княз Лобанов заповядал да се вземат мерки за разтурянето на унията. В същото направление вече работели и водителите (народните представители) на българите в Цариград. Скоро, обаче, и руското посолство и българските представители се убедили, че нищо не могат да направят. „Она (мисията, руското в Цариград посолство) боролис ся унiею столько времени напрасно и без малейшаго успеха.”83 - казва Н.
към текста >>

Изплашен да не би българите масово да преминат в унията и с това да нанесат вреда на Православната църква, княз Лобанов заповядал да се вземат мерки за разтурянето на унията.
Избягването на архиепископа Йосифа Соколски в Русия На 14 април 1861 год. Йосиф Соколски, когото на 2 с. м. папа Пий IX ръкоположил за архиепископ и апостолически наместник на съединените българи, пристигнал от Рим в Цариград, гдето бил посрещнат много тържествено. Скоро подир това водителите на католическата пропаганда изходатайствували от султана (Абдул Меджид, който умрял на 13.VI.1861 г.) берат, с който новият архиепископ бил признат за миллет-баши (народоначалник) на българите-униати. Това обстоятелство стреснало дори и княза Лобанов-Ростовски, който по онова време бил руски посланик в Цариград и, като че ли, преди това малко се интересувал от въпроса за унията на българите с папата. Изплашен да не би българите масово да преминат в унията и с това да нанесат вреда на Православната църква, княз Лобанов заповядал да се вземат мерки за разтурянето на унията. В същото направление вече работели и водителите (народните представители) на българите в Цариград. Скоро, обаче, и руското посолство и българските представители се убедили, че нищо не могат да направят. „Она (мисията, руското в Цариград посолство) боролис ся унiею столько времени напрасно и без малейшаго успеха.”83 - казва Н. Геров в писмото си от 22.III.1865 г. до Михаил Александрович Хитрово (руски консул в Битоля, а по онова време в руското посолство в Цариград).
към текста >>

- Като се намирали в такова отчаяно положение, българските представители решили да подирят човек, който да е познат на Соколски и да се ползува с авторитет пред него, та да го замолят той да въздействува на Соколски, да го склони да напусне католиците, които вече били започнали да го принуждават да въведе в униатската църква католическите догми и католическото „верую”.
В същото направление вече работели и водителите (народните представители) на българите в Цариград. Скоро, обаче, и руското посолство и българските представители се убедили, че нищо не могат да направят. „Она (мисията, руското в Цариград посолство) боролис ся унiею столько времени напрасно и без малейшаго успеха.”83 - казва Н. Геров в писмото си от 22.III.1865 г. до Михаил Александрович Хитрово (руски консул в Битоля, а по онова време в руското посолство в Цариград). - Като се намирали в такова отчаяно положение, българските представители решили да подирят човек, който да е познат на Соколски и да се ползува с авторитет пред него, та да го замолят той да въздействува на Соколски, да го склони да напусне католиците, които вече били започнали да го принуждават да въведе в униатската църква католическите догми и католическото „верую”. Вероятно, по предложение на пловдивския народен представител д-р Ст. Чомаков българските народни представители са решили тази работа да се възложи на руския вицеконсул в Пловдив, българина Найден Геров. Чомаков, вероятно, е знаел, че Соколски и нарочно е идвал в Пловдив да моли Герова да изходатайствува да го пуснат да отиде в Русия да събере милостиня за монастирите си (Соколски мъжки в Балкана и девически в Габрово) и заради това се е надявал, че в случая Геров ще има успех. По решение на народните представители Чомаков в началото на м. май 1861 г.
към текста >>

В това писмо, адресирано, както се каза, до самия руски посланик, се изтъква, че след като Соколски бил убеден да напусне униатската църква и да избяга в Русия, на Герова било заповядано да убеди и архим.
до Николая Дмитрiевича Ступин (руски консул в Одрин след Кримската война и голям приятел на българите) Геров пише: „Устроив бягство епископа Iосифа Сокольскаго и всего почти духовенства унiатскаго, я 6ы мог попытатся об окончательном уничтоженiи унiи, но не иначе, как действуя через других, как делал и до сих пор, (к. м.), чтобы невъзбуждать подозренiе унiатов против себя”86. В друго едно писмо, адресирано до руския посланик в Цариград - княз Лобанов-Ростовски - Н. Геров пише: „По удаленiи из Болгарской ужатской церкви епископа Iосифа, Вашему сiятельству благоугодно было приказать употребить все средства для убежденiя и архимандрита Maxapuiя възвратиться также к npaвocлaвiю” (к. м.)87 Това писмо е от 4.IX. 1861. В това писмо, адресирано, както се каза, до самия руски посланик, се изтъква, че след като Соколски бил убеден да напусне униатската църква и да избяга в Русия, на Герова било заповядано да убеди и архим. Макария да напусне унията. То не оставя място за каквото и да било съмнение, че именно Н. Геров е успял да убеди Йосифа Соколски да напустне униатската църква. Но не само от писмата на Герова се вижда ролята му при изпращането на Соколски в Русия. Има писма и до Герова от лица, които, поради службата си, са имали възможност добре да знаят въпроса за избягването на Соколски в Русия, в които също се изтъква, че именно Н.
към текста >>

Геров е успял да убеди Йосифа Соколски да напустне униатската църква.
Геров пише: „По удаленiи из Болгарской ужатской церкви епископа Iосифа, Вашему сiятельству благоугодно было приказать употребить все средства для убежденiя и архимандрита Maxapuiя възвратиться также к npaвocлaвiю” (к. м.)87 Това писмо е от 4.IX. 1861. В това писмо, адресирано, както се каза, до самия руски посланик, се изтъква, че след като Соколски бил убеден да напусне униатската църква и да избяга в Русия, на Герова било заповядано да убеди и архим. Макария да напусне унията. То не оставя място за каквото и да било съмнение, че именно Н. Геров е успял да убеди Йосифа Соколски да напустне униатската църква. Но не само от писмата на Герова се вижда ролята му при изпращането на Соколски в Русия. Има писма и до Герова от лица, които, поради службата си, са имали възможност добре да знаят въпроса за избягването на Соколски в Русия, в които също се изтъква, че именно Н. Геров е убедил Соколски да избяга в Русия. Тъй в писмото си до Герова от 23.VI.1861 год. поменатият по-горе Ник.
към текста >>

Въз основа на всичко до тук изложено работата по избягването на архиепископа Йосифа Соколски в Русия трябва да се представи в този вид: след възвръщането на Соколки в Цариград, и руското в Цариград посолство, и българските представители видели, че, ако Соколски остане при българо-униатската църква, това може да има пакостни последствия преди всичко за българския народ, който ще се раздели в религиозно отношение на две части, а по-нататък и за православието изобщо, от което ще отпадне една част, а може би, по-после и целият български народ и заради това решили да го отнемат от униатите.
”113 Като оставим без внимание неточностите в подробностите (напр. 30 май вместо 6 юний), които непременно се дължат на това, че Паничков писал писмата си до Начова след повече от 40 години от избягването на Соколски, разказът му изобщо е верен. Както и г. Бурмов и Стамболски, Паничков не говори за ходенето на Соколски в лятната резиденция на руския посланик в Буюкдере и за срещата му с Лобанова. Ето защо трябва да допуснем, че Теплов, който писал и биографията на Лобанова, е измислил този разказ, за да величае Лобанова. Въз основа на всичко до тук изложено работата по избягването на архиепископа Йосифа Соколски в Русия трябва да се представи в този вид: след възвръщането на Соколки в Цариград, и руското в Цариград посолство, и българските представители видели, че, ако Соколски остане при българо-униатската църква, това може да има пакостни последствия преди всичко за българския народ, който ще се раздели в религиозно отношение на две части, а по-нататък и за православието изобщо, от което ще отпадне една част, а може би, по-после и целият български народ и заради това решили да го отнемат от униатите. Дълго те работили, ала нищо не свършили. Тогава д-р Ст. Чомаков отишъл при руския посланик и от името на намиращите се в Цариград български представители го помолил да възложи на Н. Герова да убеди Соколски да напустне унията114. Посланикът изпълнил ходатайството на Чомакова. Н.
към текста >>

Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на Православната църква“, в „Сборник в чест на Васил Н. Златарски“.
Геров (така за по-кратко ще отбелязвам цитованата вече книга „Из архивата“ и пр.) т. II, стр. 693, п. № 2623 85) Ст. Станимиров. „Архиеп. Иос. Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на Православната църква“, в „Сборник в чест на Васил Н. Златарски“. София, 1925 год., стр. 423. 86) Н. Геров, т. II, стр. 340, п.
към текста >>

56. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

ТОМ 35

А в нея, пренасяйки се в по-далечното минало, той разглежда с доста подробности покръстването на българския народ и борбите между Цариград и Рим за повече влияние над новата българска църква.
И когато му се откри възможност да настани своята печатница в същата сграда, в която се помещаваше католическият манастир Сен Бенедето, той не се подвоуми нито за миг да приеме гостоприемството. И тъкмо това случайно гостоприемство се указа твърде скоро съдбоносно за него. Намерил се в католическото гнездо по едно време, когато борбата между българи и гърци бе в своя разгар и когато сам той бе непримирим противник на гърците, когато търсеше покровител силен и могъщ при започнатата неравна борба, той бе особено затрогнат, когато намери не само съчувствието на католическите среди, но и тяхната морална подкрепа. Французкият вестник в Цариград „Presse d’Orient“ не само даваше отзиви срещу безчинствата и злоупотребленията на гръцкото духовенство, но често излизаше с твърде остри статии, с които се атакуваше гръцката патриаршия. Тази идейна връзка беше подсилена още повече от обстоятелството, че все по това време Драган Цанков работеше върху своята Кратка българска история. А в нея, пренасяйки се в по-далечното минало, той разглежда с доста подробности покръстването на българския народ и борбите между Цариград и Рим за повече влияние над новата българска църква. Той се спира на големите злоупотребления извършвани от гръцкото духовенство, спира се също и на постъпките, които българите са правили още през XIII век пред папата, за да се отърват от гръцкото духовенство. Припомняйки си цялата тази история на българите, Драган Цанков затваряше очи и често пъти се унасяше по това, което е било през вековете, от което е страдал някога българският народ. А когато се пробуждаше от своя унес и когато си припомняше това, което бе станало вчера или в дните от неговото време, той неволно потъркваше очи и се мъчеше да отдели миналото от настоящето, но дори и тогава, когато идваше в пълно съзнание, струваше му се, че някои случаи толкова много си приличаха, като че ли се повтаряха. Тогава у него се роди идеята да се повтори и сега това, което някога българите бяха направили през XIII век. И при блясъка на тая идея, неговите лазаристи от католическия манастир Сен Бенедето му се видяха още по-добри и по-мили хора, а в лицето на папата стори му се, че най-сетне е намерил оня мощен покровител, чрез когото българският народ наистина ще бъде отърван от цариградската патриаршия.
към текста >>

Тази идея, обаче, колкото чиста и безкористна да беше по своите подбуди в съзнанието на Драган Цанков, тя бе използувана много ловко от католическата пропаганда за свои собствени домогвания, както изобщо постъпва и всяка опитна пропаганда.
Той се спира на големите злоупотребления извършвани от гръцкото духовенство, спира се също и на постъпките, които българите са правили още през XIII век пред папата, за да се отърват от гръцкото духовенство. Припомняйки си цялата тази история на българите, Драган Цанков затваряше очи и често пъти се унасяше по това, което е било през вековете, от което е страдал някога българският народ. А когато се пробуждаше от своя унес и когато си припомняше това, което бе станало вчера или в дните от неговото време, той неволно потъркваше очи и се мъчеше да отдели миналото от настоящето, но дори и тогава, когато идваше в пълно съзнание, струваше му се, че някои случаи толкова много си приличаха, като че ли се повтаряха. Тогава у него се роди идеята да се повтори и сега това, което някога българите бяха направили през XIII век. И при блясъка на тая идея, неговите лазаристи от католическия манастир Сен Бенедето му се видяха още по-добри и по-мили хора, а в лицето на папата стори му се, че най-сетне е намерил оня мощен покровител, чрез когото българският народ наистина ще бъде отърван от цариградската патриаршия. Тази идея, обаче, колкото чиста и безкористна да беше по своите подбуди в съзнанието на Драган Цанков, тя бе използувана много ловко от католическата пропаганда за свои собствени домогвания, както изобщо постъпва и всяка опитна пропаганда. И без да подозира, че се е поддал на чуждо влияние, той се хвърли към тая идея с всичката си упоритост на делови човек и с всичката пламенност на онзи, който е убеден, че върши едно спасително дело за своя народ. А когато други не по-малко добри българи се обявиха против това покровителство, когато в съчувствието на католическите среди те видяха само техните домогвания да разклатят устоите на Православната църква, когато се обявиха рязко против тия намерения на Драган Цанков и когато открито го обвиниха, че ще стане причина да се разпокъса българският народ, той въпреки всичко това остана толкова непримирим в борбата си против цариградската патриаршия, че според него всички средства бяха позволени, само да може да избави българите от непоносимото повече духовно робство. И тогава може би имаше моменти, когато той дълбоко в душата си бе признал пред себе си, че това беше един от ония случаи, за които може да каже: - Целта оправдава средствата. И веднъж убеден в правотата на своята кауза той издигна високо своя глас, който прогърмя тъй силно, че разтърси из основи и без това разклатения вече от собствени прегрешения престол на цариградския патриарх. Неговият в.
към текста >>

А когато други не по-малко добри българи се обявиха против това покровителство, когато в съчувствието на католическите среди те видяха само техните домогвания да разклатят устоите на Православната църква, когато се обявиха рязко против тия намерения на Драган Цанков и когато открито го обвиниха, че ще стане причина да се разпокъса българският народ, той въпреки всичко това остана толкова непримирим в борбата си против цариградската патриаршия, че според него всички средства бяха позволени, само да може да избави българите от непоносимото повече духовно робство.
А когато се пробуждаше от своя унес и когато си припомняше това, което бе станало вчера или в дните от неговото време, той неволно потъркваше очи и се мъчеше да отдели миналото от настоящето, но дори и тогава, когато идваше в пълно съзнание, струваше му се, че някои случаи толкова много си приличаха, като че ли се повтаряха. Тогава у него се роди идеята да се повтори и сега това, което някога българите бяха направили през XIII век. И при блясъка на тая идея, неговите лазаристи от католическия манастир Сен Бенедето му се видяха още по-добри и по-мили хора, а в лицето на папата стори му се, че най-сетне е намерил оня мощен покровител, чрез когото българският народ наистина ще бъде отърван от цариградската патриаршия. Тази идея, обаче, колкото чиста и безкористна да беше по своите подбуди в съзнанието на Драган Цанков, тя бе използувана много ловко от католическата пропаганда за свои собствени домогвания, както изобщо постъпва и всяка опитна пропаганда. И без да подозира, че се е поддал на чуждо влияние, той се хвърли към тая идея с всичката си упоритост на делови човек и с всичката пламенност на онзи, който е убеден, че върши едно спасително дело за своя народ. А когато други не по-малко добри българи се обявиха против това покровителство, когато в съчувствието на католическите среди те видяха само техните домогвания да разклатят устоите на Православната църква, когато се обявиха рязко против тия намерения на Драган Цанков и когато открито го обвиниха, че ще стане причина да се разпокъса българският народ, той въпреки всичко това остана толкова непримирим в борбата си против цариградската патриаршия, че според него всички средства бяха позволени, само да може да избави българите от непоносимото повече духовно робство. И тогава може би имаше моменти, когато той дълбоко в душата си бе признал пред себе си, че това беше един от ония случаи, за които може да каже: - Целта оправдава средствата. И веднъж убеден в правотата на своята кауза той издигна високо своя глас, който прогърмя тъй силно, че разтърси из основи и без това разклатения вече от собствени прегрешения престол на цариградския патриарх. Неговият в. „България“ стана знаменосец на тая непримирима борба, а от неговите колони изхвръкваха като молнии огнени слова. Скоро в тия слова започнаха да се вслушват и ръководните среди на турското правителство.
към текста >>

И привържениците на Драган Цанков, който искаше българите да се откъснат от патриаршията и да признаят папата за глава на новата българска църква, като запазят своята православна вяра, се увеличаваха все повече.
Неговият в. „България“ стана знаменосец на тая непримирима борба, а от неговите колони изхвръкваха като молнии огнени слова. Скоро в тия слова започнаха да се вслушват и ръководните среди на турското правителство. И без да издават скритите си намерения те дори започнаха да поощряват тая борба. А това бе достатъчно за наивните българи да обнадеждят сърцата си, че наистина много скоро тяхната борба ще се увенчае с пълен успех. И привържениците на Драган Цанков, който искаше българите да се откъснат от патриаршията и да признаят папата за глава на новата българска църква, като запазят своята православна вяра, се увеличаваха все повече. Тъй се стигна до осемнадесети декемврий 1860 година. В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима. Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права.
към текста >>

В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”.
Скоро в тия слова започнаха да се вслушват и ръководните среди на турското правителство. И без да издават скритите си намерения те дори започнаха да поощряват тая борба. А това бе достатъчно за наивните българи да обнадеждят сърцата си, че наистина много скоро тяхната борба ще се увенчае с пълен успех. И привържениците на Драган Цанков, който искаше българите да се откъснат от патриаршията и да признаят папата за глава на новата българска църква, като запазят своята православна вяра, се увеличаваха все повече. Тъй се стигна до осемнадесети декемврий 1860 година. В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима. Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В.
към текста >>

След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима.
И без да издават скритите си намерения те дори започнаха да поощряват тая борба. А това бе достатъчно за наивните българи да обнадеждят сърцата си, че наистина много скоро тяхната борба ще се увенчае с пълен успех. И привържениците на Драган Цанков, който искаше българите да се откъснат от патриаршията и да признаят папата за глава на новата българска църква, като запазят своята православна вяра, се увеличаваха все повече. Тъй се стигна до осемнадесети декемврий 1860 година. В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима. Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство.
към текста >>

Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка.
Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н.
към текста >>

Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх.
От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В.
към текста >>

Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима.
Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна.
към текста >>

По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви.
И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна. Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква.
към текста >>

Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия.
султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна. Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква. Като туряме надеждата си в християнската любов на Ваше Светейшество, ние подписваме с най-голяма синовна почест.”124 След подписването на тоя акт настроението между последователите на Драган Цанков бе твърде повишено.
към текста >>

Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н.
Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх. Като припознава речений свещеноначалникза глава на всичките български църкви, на всичкото българско духовенство, на което както и на речените църкви, ще е той управител, съобразно с църковните правили и царски закони, българский народ желае щото подновяването на неговата каноническа независима йерархия да се извърши под покровителството на светата западна Римска църква, която в старо време е припознала българската йерархия за каноническа и независима. По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна. Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква. Като туряме надеждата си в християнската любов на Ваше Светейшество, ние подписваме с най-голяма синовна почест.”124 След подписването на тоя акт настроението между последователите на Драган Цанков бе твърде повишено. В тоя ден те изживяха може би най-върховния момент от своя живот.
към текста >>

Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква.
По тая причина ние долуподписаните, на които народът е дал пълномощие да направим потребните постъпки, за да подновим свръзка със светата западна Римска църква, чрез посредството на началника на тая Църква, който е истински началник на християнската Римска църква, обявяваме тържествено, че припознаваме за свети догмите и обредите, които следва светата западна Римска църква, уверени сме, че църковните ни обреди и богослужението ни, а тъй и обичаите на духовенството ни и начинът на изповеданието догмите, ще останат небутнати, според както е дозволено и решено от Флорентийский събор относително догмите и обредите на възточните църкви. Долуподписаните молят прочее Негово Светейшество папа Пий IX, като приема спротив гореизложений начин, съединението и общението на нашата Българска църква да благоволи да припознае, без всякакво ограниченье, нашата каноническа и независима йерархия. Най-после ние покорно молим Негово Светейшество да благоволи да се погрижи да пригласи Негово Величество французкий император, като по-стар син на църквата да посредствува пред Н. И. В. султана, щото да се припознае нашата йерархия за независима и от отоманското правителство и да окаже то усърдно покровителство против интригите, които могат да дойдат от гръцкото духовенство или от друга някоя страна. Също молим французкото правителство да благоизволи да ни даде покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи от отоманската империя, които припознават Западната църква. Като туряме надеждата си в християнската любов на Ваше Светейшество, ние подписваме с най-голяма синовна почест.”124 След подписването на тоя акт настроението между последователите на Драган Цанков бе твърде повишено. В тоя ден те изживяха може би най-върховния момент от своя живот. И това, което за цели поколения оставаше само мечта, за тях беше вече факт. Те не само бяха се откъснали от ненавистната им цариградска патриаршия, но в лицето на папата те смятаха, че са намерили най-влиятелния покровител, какъвто можеха да си пожелаят. И не само това.
към текста >>

Основавайки своя българска цариградска църква със своя независима йерархия, тия българи може би подхранваха дълбоко в душата си и друго някакви надежди, щом чрез подписания акт бяха се сетили да потърсят покровителство и на французкия император.
Като туряме надеждата си в християнската любов на Ваше Светейшество, ние подписваме с най-голяма синовна почест.”124 След подписването на тоя акт настроението между последователите на Драган Цанков бе твърде повишено. В тоя ден те изживяха може би най-върховния момент от своя живот. И това, което за цели поколения оставаше само мечта, за тях беше вече факт. Те не само бяха се откъснали от ненавистната им цариградска патриаршия, но в лицето на папата те смятаха, че са намерили най-влиятелния покровител, какъвто можеха да си пожелаят. И не само това. Основавайки своя българска цариградска църква със своя независима йерархия, тия българи може би подхранваха дълбоко в душата си и друго някакви надежди, щом чрез подписания акт бяха се сетили да потърсят покровителство и на французкия император. А от всички тия българи сигурно най-възторжен измежду тях е бил самият Драган Цанков. И той бърза да извести за станалото събитие с извънредно издание на своя вестник България: - Как да изразим всичките си душевни впечатления! - възкликна той и бърза да добави: - Денят 18 декември 1860 година е най-благополучният ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декември ще е за нас първия народен празник. Тъй чувствуваше и туй мислеше тогава Драган Цанков за своята постъпка и за унията, която сключи.
към текста >>

Това подействува толкова по-ободрително, защото останалите българи, които вече от девет месеци бяха прогласили отричането си от цариградската патриаршия, все още не бяха признати от турското правителство за отделна църковна община, само защото нямаха никакъв покровител, който да се застъпи за тях, След първото опиянение трябваш да се помисли и за бъдещия глава на новата българска църква.
- възкликна той и бърза да добави: - Денят 18 декември 1860 година е най-благополучният ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декември ще е за нас първия народен празник. Тъй чувствуваше и туй мислеше тогава Драган Цанков за своята постъпка и за унията, която сключи. А зад тия чувства и мисли той подхранваше и други надежди, които му разкриваха най-светли хоризонти за българския народ. Едва бяха изминали само няколко дни от историческото събитие на 18 декемврий и турското правителство побърза да признае българската униатска община, на която даде правото да има и свой печат. Това подействува толкова по-ободрително, защото останалите българи, които вече от девет месеци бяха прогласили отричането си от цариградската патриаршия, все още не бяха признати от турското правителство за отделна църковна община, само защото нямаха никакъв покровител, който да се застъпи за тях, След първото опиянение трябваш да се помисли и за бъдещия глава на новата българска църква. За такъв бе избран егуменът на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски, който по това време бе пристигнал в Цариград. Ръкополагането трябваше да се извърши от самия папа и затова бъдещият български патриарх трябваше да бъде отведен в Рим. С тая деликатна мисия се зае, разбира се, пак Драган Цанков. И на 15 март 1861 година той заедно с д-р Георги Миркович от Сливен и с началника на лазаристите в Цариград Боре придружиха бъдещия глава на българската униатска църква в далечното пътуване. Няколко дни след пристигането на българската делегация в Рим при нея се явил кардинал Барнабо125 и с великолепни екипажи отвел българските пратеници във Ватикана.
към текста >>

И на 15 март 1861 година той заедно с д-р Георги Миркович от Сливен и с началника на лазаристите в Цариград Боре придружиха бъдещия глава на българската униатска църква в далечното пътуване.
Едва бяха изминали само няколко дни от историческото събитие на 18 декемврий и турското правителство побърза да признае българската униатска община, на която даде правото да има и свой печат. Това подействува толкова по-ободрително, защото останалите българи, които вече от девет месеци бяха прогласили отричането си от цариградската патриаршия, все още не бяха признати от турското правителство за отделна църковна община, само защото нямаха никакъв покровител, който да се застъпи за тях, След първото опиянение трябваш да се помисли и за бъдещия глава на новата българска църква. За такъв бе избран егуменът на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски, който по това време бе пристигнал в Цариград. Ръкополагането трябваше да се извърши от самия папа и затова бъдещият български патриарх трябваше да бъде отведен в Рим. С тая деликатна мисия се зае, разбира се, пак Драган Цанков. И на 15 март 1861 година той заедно с д-р Георги Миркович от Сливен и с началника на лазаристите в Цариград Боре придружиха бъдещия глава на българската униатска църква в далечното пътуване. Няколко дни след пристигането на българската делегация в Рим при нея се явил кардинал Барнабо125 и с великолепни екипажи отвел българските пратеници във Ватикана. Там папа Пий IX вече ги очаквал. И щом те били въведени в приемния му салон, той се обърнал към тях: - Елате, елате, чеда мои, елате, чакам ви. След това архимандрит Йосиф произнесъл едно „словце”, което написано на български и на френски после бе предадено лично на папата. Той от своя страна отговори, като между другото каза: - Нищо по прилично от това да последвам и аз преданията на моя предшественик папа Св.
към текста >>

С целия този външен блясък, заедно със значителния факт, че турското правителство веднага призна новоръкоположения архиепископ за глава на новата българска църква, не можеше да не се укаже известно влияние както върху широките народни маси, тъй също и върху някои политически и духовни фактори от първостепенно значение.
И минавайки през улиците на Рим с оставените на негово разположение папски екипажи, народът бурно го акламира, като вика: да живее българският патриарх. Преди да си замине българската делегация нейните членове бяха обсипани със скъпи подаръци. Самият архиепископ получил от папата скъпоценен потир и разкошни одежди, изработени според православните изисквания, а от името на гражданите на Рима получил една дароносица. След отсъствие от цял месец, на 14 април 1861 година българската делегация се завърнала в Цариград. Тук новият архиепископ направи също някои официални посещения, придружен от многобройна свита на коне и нарочни гавази, изпратени към него от Високата порта. С целия този външен блясък, заедно със значителния факт, че турското правителство веднага призна новоръкоположения архиепископ за глава на новата българска църква, не можеше да не се укаже известно влияние както върху широките народни маси, тъй също и върху някои политически и духовни фактори от първостепенно значение. Това бяха дни, през които Драган Цанков повече от всякога, бе повярвал, че е разкъсал вече веригите на духовното робство и че е приготвил едно по-добро бъдеще на своя народ. ________________________________ 121) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. Паоло Брунони /Paolo Brunoni/ (1807-1977) - грък по рождение, италиански католически свещеник, епископ 122) Предпочетено се да се каже всеобща вместо католическа, защото последната дума не звучи добре за ухото на Българинът. 123) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хатихумаюнът - султански ферман, издаден на 18 февруари 1856 г.
към текста >>

Паоло Брунони /Paolo Brunoni/ (1807-1977) - грък по рождение, италиански католически свещеник, епископ 122) Предпочетено се да се каже всеобща вместо католическа, защото последната дума не звучи добре за ухото на Българинът.
След отсъствие от цял месец, на 14 април 1861 година българската делегация се завърнала в Цариград. Тук новият архиепископ направи също някои официални посещения, придружен от многобройна свита на коне и нарочни гавази, изпратени към него от Високата порта. С целия този външен блясък, заедно със значителния факт, че турското правителство веднага призна новоръкоположения архиепископ за глава на новата българска църква, не можеше да не се укаже известно влияние както върху широките народни маси, тъй също и върху някои политически и духовни фактори от първостепенно значение. Това бяха дни, през които Драган Цанков повече от всякога, бе повярвал, че е разкъсал вече веригите на духовното робство и че е приготвил едно по-добро бъдеще на своя народ. ________________________________ 121) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. Паоло Брунони /Paolo Brunoni/ (1807-1977) - грък по рождение, италиански католически свещеник, епископ 122) Предпочетено се да се каже всеобща вместо католическа, защото последната дума не звучи добре за ухото на Българинът. 123) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хатихумаюнът - султански ферман, издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн - букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г.
към текста >>

57. 2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.

ТОМ 35

Тая борба увлякла Цанкова и, поради отслабването на Русия след Кримската война, го наклонила да препоръча, като средство за избавление на българския народ от фанариотите приемане католическата вяра.
Павловича и Васкидо-вича, а после в Русия и Виена, подпомогнат в настаняването си от Българската Благодетелна дружина в Букурещ.127 През 1857 год. учителствувал във Французкото католическо училище в Цариград на Бебек при Босфора, като основали с Боян Миркович българска печатница в турската столица на Галата - в католическия монастир Сен Беноа. През 1858 год. той започнал да редактира в. „България”, с когото пледирал каузата: освобождението ни от гръцката патриаршия. Тая борба увлякла Цанкова и, поради отслабването на Русия след Кримската война, го наклонила да препоръча, като средство за избавление на българския народ от фанариотите приемане католическата вяра. За тая цел завел егумена на Габровския монастир Йосиф Соколски в Рим при папата, за да го ръкоположи във владишко достойнство. Рим го направил патриарх на българите-католици, които били малцинство, и то католици само до като Соколски бил отведен в Русия. След изчезването му по скроен план от Цариград, новите там „българи-католици” се отрекли от новата си вяра. През 1864 год. Митхад паша извикал Др.
към текста >>

По затварянето на гръцката църква в Русе бил обвинен и изпратен от Митхад паша в Цариград на заточение.
Цанкова в Русе и му възложил да основе провинциална печатница. Назначил го неин директор. По-после бил член в апелативния турски съд и след това учител в Отоманския лицей в Цариград. Турското правителство му поверило и административна длъжност в Ниш и Видин, но тя не го задоволила. Скоро той заел учителска длъжност в българското училище в Русе, гдето преподавал французки език. По затварянето на гръцката църква в Русе бил обвинен и изпратен от Митхад паша в Цариград на заточение. Там му била възложена в 1875 год.128 цензурата на българските и др. издания. От тук и заминали с М. Балабанов, подир априлското възстание, за Западна Европа, за да осветлят европейската дипломация по несносното положение на българския народ и да искат подкрепата на европейските царски дворове за свободата на отечеството ни. През време на руската окупация бил вицегубернатор в Търново. Избраник е бил в Първото учредително Народно Събрание.
към текста >>

Негов превод е и Катехизис на западно-католическата църква. Др.
През бурните времена на ранния ни свободен политически живот половин век той е работил и страдал за България, като във всичко е имал пред вид само общонародното добро. „Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български патриот.129 Книжовно-публицистичната дейност на Др. Цанкова в Цариград се заключава в списването в. „България” редактирането на сп. „Читалище”, „Кратка Българска История”; превел „Тъмниците ми” от Селвио Пелико. Негов превод е и Катехизис на западно-католическата църква. Др. Цанков служил 60 год. „пред олтаря на българското отечество.” Той, казва Ст. С. Бобчев, не сложи никога оръжието, не спря никога своето слово на учител, на будител, на вожд, който дава директива за повече плодотворна работа”.130 Големите заслуги на Др. Цанков към българския народ се изтъкнаха при погребението му през 1911 година. _________________________________________ 126) Критиката на Др.
към текста >>

58. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Освободен, вероятно със съдействието на католическата пропаганда и влиятелното френско посолство, той се озовава в манастира „Сан Бенедето”.
София: Наука и изкуство, 1982, с. 117-139. Междувременно стечението на обстоятелствата продължава да се развива в полза на униатското движение. Една от първите инициативи на Иларион след Великденската акция като самостоятелен епископ -ръкополагането на балчишкия поп Димитър - патриаршията посреща с твърда реакция. Органите й във Варненската епархия категорично отказват да го признаят, за да покажат, че всичко ще си остане тъй, както преди обявената самоволно от българите църковна независимост. Нещо повече, изпратен под стража в Цариград, поп Димитър е хвърлен в патриаршеския затвор. Освободен, вероятно със съдействието на католическата пропаганда и влиятелното френско посолство, той се озовава в манастира „Сан Бенедето”. Така униатското движение още повече засилва позициите си като фактор, който успешно противодействува на могъщата патриаршия. При неблагоприятните изгледи за признаване на българската независима църква дори сред най-ревностните привърженици на православието започват да се издигат гласове за радикално скъсване с Фенер. Даже видни духовни лица вече считат отклонението от църковната традиция като тактическо отстъпление. На предварително определения ден - 18 декември 1860 г., около 120 българи - еснафи, търговци, духовници, начело с Цанков, обхванат от силно патриотично възбуждение, от безгранична ненавист към патриаршията, се озовават в метоха при Иларион Макариополски с предложение да подпише документ за приемане на унията. Но той отказва.
към текста >>

При неблагоприятните изгледи за признаване на българската независима църква дори сред най-ревностните привърженици на православието започват да се издигат гласове за радикално скъсване с Фенер.
Една от първите инициативи на Иларион след Великденската акция като самостоятелен епископ -ръкополагането на балчишкия поп Димитър - патриаршията посреща с твърда реакция. Органите й във Варненската епархия категорично отказват да го признаят, за да покажат, че всичко ще си остане тъй, както преди обявената самоволно от българите църковна независимост. Нещо повече, изпратен под стража в Цариград, поп Димитър е хвърлен в патриаршеския затвор. Освободен, вероятно със съдействието на католическата пропаганда и влиятелното френско посолство, той се озовава в манастира „Сан Бенедето”. Така униатското движение още повече засилва позициите си като фактор, който успешно противодействува на могъщата патриаршия. При неблагоприятните изгледи за признаване на българската независима църква дори сред най-ревностните привърженици на православието започват да се издигат гласове за радикално скъсване с Фенер. Даже видни духовни лица вече считат отклонението от църковната традиция като тактическо отстъпление. На предварително определения ден - 18 декември 1860 г., около 120 българи - еснафи, търговци, духовници, начело с Цанков, обхванат от силно патриотично възбуждение, от безгранична ненавист към патриаршията, се озовават в метоха при Иларион Макариополски с предложение да подпише документ за приемане на унията. Но той отказва. Настроени обаче за решителни действия, без да се смущават от проливния дъжд, те незабавно се отправят към дома на католическия архиепископ в Цариград П. Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир.
към текста >>

Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол.
На предварително определения ден - 18 декември 1860 г., около 120 българи - еснафи, търговци, духовници, начело с Цанков, обхванат от силно патриотично възбуждение, от безгранична ненавист към патриаршията, се озовават в метоха при Иларион Макариополски с предложение да подпише документ за приемане на унията. Но той отказва. Настроени обаче за решителни действия, без да се смущават от проливния дъжд, те незабавно се отправят към дома на католическия архиепископ в Цариград П. Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред. Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати.
към текста >>

Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма.
Но той отказва. Настроени обаче за решителни действия, без да се смущават от проливния дъжд, те незабавно се отправят към дома на католическия архиепископ в Цариград П. Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред. Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”.
към текста >>

Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи.
Настроени обаче за решителни действия, без да се смущават от проливния дъжд, те незабавно се отправят към дома на католическия архиепископ в Цариград П. Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред. Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”. Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията.
към текста >>

Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”.
Брунони, който предизвестен ги очаквал заедно с армено-католическия патриарх Хасун, заобиколен от целия си кпир. Там, както свидетелствува Боре Цанков и последователите му заявяват желанието си да се възстанови тяхната древна йерархия, като запазят своя източен обред. Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”. Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати.
към текста >>

В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати.
Те декларират, че приемат всичко, каквото Римската църква учи, и оформят съответен протокол. Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”. Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати. Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния.
към текста >>

Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”.
Веднага след това в църквата на папското представителство оповестяват, че са снабдени с пълномощия на народа - в същност те се позовават на дотогавашните униатски събрания - подписват акт за отричане от православието и за присъединяване към католицизма. Отправено е и прошение до папа Пий IX, в което съобщават, че изповядват „всички истини”, които учи Римската църква, и молят да си запазят своите обреди и църковни обичаи. Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”. Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати. Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ.
към текста >>

Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат възобновлението на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи!
Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати. Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ. Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат възобновлението на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи! Днес основите на нашата народна йерархия ся туриха.” Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел. Ето защо, когато на следващия ден Хасун представя на държавните органи акта за съединението на българите с католическата църква, Портата незабавно признава новата българска униатска община, която възглавява Цанков (въпреки, че архимандрит Макарий е считан за неин временен началник). Сега Цанков се насочва към организирането й, към осигуряване на дело обещаното покровителство за българския народ. Веднага след подписването на акта започва преустройството на подарената от един богат арменец къща за параклис на униатите-българи. Но поради бързане за ускоряване на работата не е взето предварително необходимото султанско разрешение.
към текста >>

Ето защо, когато на следващия ден Хасун представя на държавните органи акта за съединението на българите с католическата църква, Портата незабавно признава новата българска униатска община, която възглавява Цанков (въпреки, че архимандрит Макарий е считан за неин временен началник).
Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ. Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат възобновлението на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи! Днес основите на нашата народна йерархия ся туриха.” Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел. Ето защо, когато на следващия ден Хасун представя на държавните органи акта за съединението на българите с католическата църква, Портата незабавно признава новата българска униатска община, която възглавява Цанков (въпреки, че архимандрит Макарий е считан за неин временен началник). Сега Цанков се насочва към организирането й, към осигуряване на дело обещаното покровителство за българския народ. Веднага след подписването на акта започва преустройството на подарената от един богат арменец къща за параклис на униатите-българи. Но поради бързане за ускоряване на работата не е взето предварително необходимото султанско разрешение. Ето защо полицейските органи спират строителните работи, дори арестуват главния майстор. Уведомен за инцидента от архиепископ Хасун, турският външен министър Аали паша, веднага се разпорежда да бъде освободен задържаният, лично разрешава да продължи работата и заповядва на началника на полицията „да си затваря очите” относно този строеж.
към текста >>

Наскоро, през януари 1861 г., папа Пий IX потвърждава с послание унията, а също поетия от Брунони ангажимент за спазване на обредите и обичаите в българската църква.
Уведомен за инцидента от архиепископ Хасун, турският външен министър Аали паша, веднага се разпорежда да бъде освободен задържаният, лично разрешава да продължи работата и заповядва на началника на полицията „да си затваря очите” относно този строеж. Така само за шест дена къщата се превръща в български униатски параклис. Но обявяването на унията, от друга страна, предизвиква потресаващо впечатление сред българската колония в Цариград. Три дена наред се движи на тълпи безкрайна, дълбоко развълнувана върволица от еснафи, търговци и др. по улиците на Фенер, обезпокоени за съдбата на народното дело. Наскоро, през януари 1861 г., папа Пий IX потвърждава с послание унията, а също поетия от Брунони ангажимент за спазване на обредите и обичаите в българската църква. Относно реализирането на подробностите в практиката обаче -понеже се тълкуват различно - липсва единомислие между лазаристите и полските емигранти. Боре се стреми поради несигурно приобщените към унията българи към радикалното им свързване с латинския религиозен орден, а да се осигури действително духовното ръководство на Римската църква. Но Вл. Йордан се опасява, че подобни действия ще отблъснат българите, и счита, че на първо време трябва да бъде подготвена само основата за бъдещите успехи на католицизма, а до създаването на правно-организационни условия да се предостави на новообявените униати свобода и възможност да спазват своите ритуални традиции. Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела.
към текста >>

Боре се стреми поради несигурно приобщените към унията българи към радикалното им свързване с латинския религиозен орден, а да се осигури действително духовното ръководство на Римската църква.
Но обявяването на унията, от друга страна, предизвиква потресаващо впечатление сред българската колония в Цариград. Три дена наред се движи на тълпи безкрайна, дълбоко развълнувана върволица от еснафи, търговци и др. по улиците на Фенер, обезпокоени за съдбата на народното дело. Наскоро, през януари 1861 г., папа Пий IX потвърждава с послание унията, а също поетия от Брунони ангажимент за спазване на обредите и обичаите в българската църква. Относно реализирането на подробностите в практиката обаче -понеже се тълкуват различно - липсва единомислие между лазаристите и полските емигранти. Боре се стреми поради несигурно приобщените към унията българи към радикалното им свързване с латинския религиозен орден, а да се осигури действително духовното ръководство на Римската църква. Но Вл. Йордан се опасява, че подобни действия ще отблъснат българите, и счита, че на първо време трябва да бъде подготвена само основата за бъдещите успехи на католицизма, а до създаването на правно-организационни условия да се предостави на новообявените униати свобода и възможност да спазват своите ритуални традиции. Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела. Така още в началото между униати и католици назряват условия за сериозни противоречия. Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности.
към текста >>

Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела.
Наскоро, през януари 1861 г., папа Пий IX потвърждава с послание унията, а също поетия от Брунони ангажимент за спазване на обредите и обичаите в българската църква. Относно реализирането на подробностите в практиката обаче -понеже се тълкуват различно - липсва единомислие между лазаристите и полските емигранти. Боре се стреми поради несигурно приобщените към унията българи към радикалното им свързване с латинския религиозен орден, а да се осигури действително духовното ръководство на Римската църква. Но Вл. Йордан се опасява, че подобни действия ще отблъснат българите, и счита, че на първо време трябва да бъде подготвена само основата за бъдещите успехи на католицизма, а до създаването на правно-организационни условия да се предостави на новообявените униати свобода и възможност да спазват своите ритуални традиции. Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела. Така още в началото между униати и католици назряват условия за сериозни противоречия. Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности. Остава дълго време открит проблемът, кой от духовниците да бъде издигнат за ръководител на униатската църква - никой от уважаваните български владици в Цариград не приема унията. Няколкото приобщени свещеници се оказват неподходящи за високия сан. Напразни опити предприема Цанков да привлече Натанаил Стоянович (Охридски), игумен по това време в Добровъцкия манастир при Яш.
към текста >>

Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности.
Боре се стреми поради несигурно приобщените към унията българи към радикалното им свързване с латинския религиозен орден, а да се осигури действително духовното ръководство на Римската църква. Но Вл. Йордан се опасява, че подобни действия ще отблъснат българите, и счита, че на първо време трябва да бъде подготвена само основата за бъдещите успехи на католицизма, а до създаването на правно-организационни условия да се предостави на новообявените униати свобода и възможност да спазват своите ритуални традиции. Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела. Така още в началото между униати и католици назряват условия за сериозни противоречия. Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности. Остава дълго време открит проблемът, кой от духовниците да бъде издигнат за ръководител на униатската църква - никой от уважаваните български владици в Цариград не приема унията. Няколкото приобщени свещеници се оказват неподходящи за високия сан. Напразни опити предприема Цанков да привлече Натанаил Стоянович (Охридски), игумен по това време в Добровъцкия манастир при Яш. „Отче - пише му той - защо не отсудиш црковни въпрос”, но получава отрицателен отговор чрез „Цариградски вестник”. На 22 декември Иларион свиква голямо събрание на цариградските българи, което остро порицава и осъжда унията.
към текста >>

Остава дълго време открит проблемът, кой от духовниците да бъде издигнат за ръководител на униатската църква - никой от уважаваните български владици в Цариград не приема унията.
Но Вл. Йордан се опасява, че подобни действия ще отблъснат българите, и счита, че на първо време трябва да бъде подготвена само основата за бъдещите успехи на католицизма, а до създаването на правно-организационни условия да се предостави на новообявените униати свобода и възможност да спазват своите ритуални традиции. Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела. Така още в началото между униати и католици назряват условия за сериозни противоречия. Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности. Остава дълго време открит проблемът, кой от духовниците да бъде издигнат за ръководител на униатската църква - никой от уважаваните български владици в Цариград не приема унията. Няколкото приобщени свещеници се оказват неподходящи за високия сан. Напразни опити предприема Цанков да привлече Натанаил Стоянович (Охридски), игумен по това време в Добровъцкия манастир при Яш. „Отче - пише му той - защо не отсудиш црковни въпрос”, но получава отрицателен отговор чрез „Цариградски вестник”. На 22 декември Иларион свиква голямо събрание на цариградските българи, което остро порицава и осъжда унията. В началото на 1861 г.
към текста >>

Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан.
Икономов - отпечатан с късна редакция - към 28 май 1861 г., след като той напуска унията, т. е. след острия му разрив с издателя на „България”. Колкото за личните, интимните подбуди на Цанков, той не познава граници в устремността си да бъде полезен на своето поробено отечество. „Положението и страданията на народа му бяха близки и в грижите за изцелението им готов беше да попреиначава работите” - отбелязва Т. Икономов въз основа на близките си, непосредствени впечатления от него. Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан. В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда. Няколко месеца по-рано той изтъква пред Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар. Соколски се озовава в унията случайно, наскоро след като в българския цариградски метох не среща съчувствие на желанието си стане владика. Скоро униатското движение достига връхното си развитие.
към текста >>

В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда.
след острия му разрив с издателя на „България”. Колкото за личните, интимните подбуди на Цанков, той не познава граници в устремността си да бъде полезен на своето поробено отечество. „Положението и страданията на народа му бяха близки и в грижите за изцелението им готов беше да попреиначава работите” - отбелязва Т. Икономов въз основа на близките си, непосредствени впечатления от него. Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан. В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда. Няколко месеца по-рано той изтъква пред Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар. Соколски се озовава в унията случайно, наскоро след като в българския цариградски метох не среща съчувствие на желанието си стане владика. Скоро униатското движение достига връхното си развитие. За придружаване на Йосиф Соколски до Рим се сформира делегация.
към текста >>

Там след аудиенция при папата Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено за архиепископ на българска униатска църква (14 април 1861 г.).
Предвиден в нейния състав, Евгений Боре отначало отказва. Отнасяйки се резервирано към българското униатско движение поради ярко изразения му светски елемент, той предпочита да се въздържи от този представителен акт, но получава нареждане от ръководителя на ордена на лазаристите Етиен да участвува. Така през пролетта на 1861 г. делегацията в състав Йосиф Соколски. Драган Цанков, д-р Георги Миркович, Рафаил Попов и Евгений Боре отива в Рим. Там след аудиенция при папата Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено за архиепископ на българска униатска църква (14 април 1861 г.). Когато делегацията се завръща в Цариград, той наскоро е утвърден със султански берат. Обявяването на Йосиф Соколски за миллет баши създава престиж на българска униатска община, доказва официално наличността на българи в Османската империя. Но макар и въодушевен, изпълнен с надежди от тези първи успехи, Цанков далеч не счита, че трябва да предостави на времето очакваната протекция над българския народ. Сега от свое име и от името на Й. Соколски той изпраща специален „Адрес на българите до княз Чарториски”, (публикуван по-късно във вестник „Свобода”).
към текста >>

Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква.
Ръководен от прозападната си ориентация по църковния въпрос и в съгласие с концепциите на Чарториски, Цанков подчертава: „Не само кръвта ни свързва днес, княже, с полската нация, а също религията и всички политически симпатии. Ние си простряхме ръцете към този Запад, гдето вий ни показвахте винаги нашето спасение.” Адресът, страстен зов към ръководителя на полската емигрантска централа в Париж - „наш естествен посредник”, - разкрива целенасочените му усилия чрез Чарториски да се осигурят външните фактори - Турция, Франция, Англия, за обезпечаване успеха на българската църковно-национална борба, горещо призовава за съдействие „България... да стъпи в пътя на прогреса”. Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и утвърждаване на българската нация. Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г. в Париж е създаден „Комитет за католическо съединение с България” начело с граф Богюс, в който княгиня Чарториска играе особено активна роля.
към текста >>

Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение.
Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и утвърждаване на българската нация. Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г. в Париж е създаден „Комитет за католическо съединение с България” начело с граф Богюс, в който княгиня Чарториска играе особено активна роля. За да улеснят издаването на Цанковия вестник - проводник на френско влияние - и за обзавеждане на униатски църкви членовете на комитета се задължават да внасят ежегодни вноски. Отправен е и апел към католиците във Франция за подпомагане на българското униатското движение.
към текста >>

Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите.
Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г. в Париж е създаден „Комитет за католическо съединение с България” начело с граф Богюс, в който княгиня Чарториска играе особено активна роля. За да улеснят издаването на Цанковия вестник - проводник на френско влияние - и за обзавеждане на униатски църкви членовете на комитета се задължават да внасят ежегодни вноски. Отправен е и апел към католиците във Франция за подпомагане на българското униатското движение. Изобщо в Западна Европа се вдига голям шум около българската уния.
към текста >>

С цел по-нататъшното развитие на униатското движение, необходимо според Цанков за приобщаване на българския народ към високите материални и духовни постижения на напредналите западни държави, той се стреми да разширява контактите на новата „съединена” църква с видни обществени дейци в Европа.
Изобщо в Западна Европа се вдига голям шум около българската уния. Особена активност проявяват френски и полски автори. Българската тема се налага като една от най-интересните във френския печат. Бързо се появяват няколко книги, изследвания, редица публикации, статии и пр. Независимо че се води от позициите на католицизма, тази пропагандна кампания има своя обективен резултат - популяризиране пред външния свят в такива широки размери, както никога дотогава, на поробената и забравена вече няколко века българска народност. С цел по-нататъшното развитие на униатското движение, необходимо според Цанков за приобщаване на българския народ към високите материални и духовни постижения на напредналите западни държави, той се стреми да разширява контактите на новата „съединена” църква с видни обществени дейци в Европа. Така още в началото на 1861 г. Цанков се обръща от името на група „съединени” българи към Йосиф Щросмайер, изтъкнат славянофил, епископ на Срем и Босна, основател на Югославската академия в Загреб, като му съобщава, че новата българска униатска община се нуждае от помощ-морална и веществена. Горещ привърженик на унията, Щросмайер вижда в нея политическо средство за разпространение на католицизма, фактор за сближение с хърватите, който може да послужи на българския народ - от една страна, за преодоляване на гръцката опасност, а, от друга - за да стане участник във всички ония блага, на които Западна Европа се радва. Ето защо Щросмайер изразява активно симпатиите си към българската уния - разпорежда се да бъде подпомогната с книги за негова сметка, заема се лично да издържа български младежи в Загребската семинария и пр. Във връзка с отношенията Цанков - Щросмайер следва да бъде упоменато едно писмо, съхранявано в архива на Стефан Веркович, което съдържа наставления, изпратени от сремския епископ до издателя на вестник „България” относно разпространението на унията в Македония.
към текста >>

Необикновената бързина, с която турското правителство признава новата униатска църква, големият отзвук на българската уния в западния печат оказват своето въздействие.
Съдействието, оказвано от заинтересованите фактори на българската уния, се засилва. Вдъхновявани от идеята за единство на поробените славянски народи, поляците-емигранти продължават да участвуват в помощната акция, особено при събирането на средства за финансирането на вестник „България”. Цанков ползува рационално унията и за да осигури издръжката на свои сънародници в чуждестранни училища. Въодушевен от желание за създаване на високо образовани кадри, нужни на поробената родина, чрез застъпничеството му отпътуват над 20 български младежи за Рим, Париж, Загреб, Бейрут, където постъпват в различни учебни заведения. Той с признателност подчертава активното покровителство, упражнявано от полската емиграция и по-специално от генерал Замойски над младите българи, учещи се във френската столица. Необикновената бързина, с която турското правителство признава новата униатска църква, големият отзвук на българската уния в западния печат оказват своето въздействие. Броят на „съединените” българи нараства - в Пловдив и в редица други селища, но далеч не от религиозни съображения. От значение за престижа на униатската община в Цариград се явява също фактът, че тя издавала тескерета и други документи 5-6 пъти по-евтино, отколкото патриаршията и българската община. В своята пропаганда за унията Цанков изтъква предвижданите от него облекчения в тежкото социално положение на българския народ. Така при агитацията си сред малкотърновчани той красноречиво посочва, че ще получат изгоди от католицизма - ще спечелят покровителството на западните посланици, ще се избавят от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта. Пояснено е, че вместо користолюбивото гръцко духовенство те ще имат свои свещеници, а църковното богослужение ще се извършва на майчиния им език.
към текста >>

Случаят с Кукуш, който чрез уния с католическата църква успява да наложи искането си за български митрополит, подхранва надеждите.
В своята пропаганда за унията Цанков изтъква предвижданите от него облекчения в тежкото социално положение на българския народ. Така при агитацията си сред малкотърновчани той красноречиво посочва, че ще получат изгоди от католицизма - ще спечелят покровителството на западните посланици, ще се избавят от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта. Пояснено е, че вместо користолюбивото гръцко духовенство те ще имат свои свещеници, а църковното богослужение ще се извършва на майчиния им език. Като чуват от българин тези обещания, малкотърновчани изготвят документ, че приемат унията, надявайки се с помощта на този „папа”, под чието име се подписват да подобрят положението си. Изобщо там, където по места се сблъскват със съпротивата на патриаршията и не намират подкрепа от руска страна, българите заплашват, че ще прибягнат до върховенството на папата. Случаят с Кукуш, който чрез уния с католическата църква успява да наложи искането си за български митрополит, подхранва надеждите. Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно. В същност от първия ден на унията между нейните привърженици започват дезертирания, още повече, че част от последователите й се включват в движението поради чисто лични интереси. Това особено се отнася до свещениците, привлечени от миражите за бърз просперитет. Мнозина от тях с пропадането на възможността да получат висок сан се отказват незабавно от унията. След избора на Йосиф Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието.
към текста >>

Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно.
Така при агитацията си сред малкотърновчани той красноречиво посочва, че ще получат изгоди от католицизма - ще спечелят покровителството на западните посланици, ще се избавят от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта. Пояснено е, че вместо користолюбивото гръцко духовенство те ще имат свои свещеници, а църковното богослужение ще се извършва на майчиния им език. Като чуват от българин тези обещания, малкотърновчани изготвят документ, че приемат унията, надявайки се с помощта на този „папа”, под чието име се подписват да подобрят положението си. Изобщо там, където по места се сблъскват със съпротивата на патриаршията и не намират подкрепа от руска страна, българите заплашват, че ще прибягнат до върховенството на папата. Случаят с Кукуш, който чрез уния с католическата църква успява да наложи искането си за български митрополит, подхранва надеждите. Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно. В същност от първия ден на унията между нейните привърженици започват дезертирания, още повече, че част от последователите й се включват в движението поради чисто лични интереси. Това особено се отнася до свещениците, привлечени от миражите за бърз просперитет. Мнозина от тях с пропадането на възможността да получат висок сан се отказват незабавно от унията. След избора на Йосиф Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието. Дори ръкоположеният по-късно епископ Рафаил приема унията от честолюбиви съображения, виждайки за себе си добри перспективи.
към текста >>

Независимо от очертаващото се разминаване с целите на католическата пропаганда Цанков вижда, че в своето огромно болшинство българският народ остава равнодушен към униатската агитация.
Това особено се отнася до свещениците, привлечени от миражите за бърз просперитет. Мнозина от тях с пропадането на възможността да получат висок сан се отказват незабавно от унията. След избора на Йосиф Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието. Дори ръкоположеният по-късно епископ Рафаил приема унията от честолюбиви съображения, виждайки за себе си добри перспективи. Същевременно нараства недоверието сред лазаристите и полската емиграция, че българите се обявяват за униати само за да ползуват протекцията на Франция. Независимо от очертаващото се разминаване с целите на католическата пропаганда Цанков вижда, че в своето огромно болшинство българският народ остава равнодушен към униатската агитация. Ето защо въпреки първоначалния успех не се самоуспокоява. Упорито се стреми към привличането на всепризнатия български духовен глава -Иларион Макариополски, за да възглави униатската църква, да обедини духовно българите. Но усилията му отиват напразно. Изпълнен с тревога за бъдещето, Цанков още през април 1861 г. му изпраща пламенен призив: „Бъдете уверени - пише той, - че сичкият съединен български народ, както и духовенството му, ще Ви приеме с голямо възхищение.” Издигайки се над каквито и да било лични отношения, готов веднага да забрави горчивините, които изживява от Иларион, Цанков горещо го увещава да се приобщи към униатското движение.
към текста >>

Упорито се стреми към привличането на всепризнатия български духовен глава -Иларион Макариополски, за да възглави униатската църква, да обедини духовно българите.
След избора на Йосиф Соколки за архиепископ почувствувалият се пренебрегнат Макарий твърде скоро се връща към православието. Дори ръкоположеният по-късно епископ Рафаил приема унията от честолюбиви съображения, виждайки за себе си добри перспективи. Същевременно нараства недоверието сред лазаристите и полската емиграция, че българите се обявяват за униати само за да ползуват протекцията на Франция. Независимо от очертаващото се разминаване с целите на католическата пропаганда Цанков вижда, че в своето огромно болшинство българският народ остава равнодушен към униатската агитация. Ето защо въпреки първоначалния успех не се самоуспокоява. Упорито се стреми към привличането на всепризнатия български духовен глава -Иларион Макариополски, за да възглави униатската църква, да обедини духовно българите. Но усилията му отиват напразно. Изпълнен с тревога за бъдещето, Цанков още през април 1861 г. му изпраща пламенен призив: „Бъдете уверени - пише той, - че сичкият съединен български народ, както и духовенството му, ще Ви приеме с голямо възхищение.” Издигайки се над каквито и да било лични отношения, готов веднага да забрави горчивините, които изживява от Иларион, Цанков горещо го увещава да се приобщи към униатското движение. „Нека оставим сичко настрана - настоява той - и елате, направете единството в народът” (курс.а., М. К.). Отчаян, безуспешният опит да го привлече дори в последния момент, непосредствено преди издействуваното от патриаршията заточение на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки.
към текста >>

Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква.
След последователни, неуспешни усилия - дори в навечерието на акта - да бъде отклонен Цанков, руското посолство в Цариград взема извънредни мерки за противодействие. Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт. „Департаментът ще очаква от Вас своевременни и подробни донесения по това в най-висша степен важно дело” - се заключава в изпратеното по този повод указание. В отговор на предприетото засилено проучване върху настроенията на българските провинции особено се откроява пловдивския вицеконсул Найден Геров. Уведомен от руския посланик в турската столица княз Лобанов-Ростовски, че незабавно ще му бъдат съобщавани „разпорежданията, които патриархът счете за нужни за удовлетворяване законните искания на българите”, че „за императорската мисия е извънредно важно в настояще време да получи най-точни и подробни сведения...”, той изпраща цяла поредица писма и доклади. Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н. Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция. „Сам патриархът с неуместните... разпоредби принуждава българите към уния и още с такава настойчивост, че средствата за задържането им от това се изчерпват. А бързото признаване от Портата на общината - продължава Н. Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение.
към текста >>

Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията.
Като пристига отново в Цариград, при обстановката на недоверие, което изпитват към него православните българи, той заживява с предишните си настроения и се залавя пак, през април 1862 г., с издаването на вестник „България”. Акцентът на страстната политическа борба, пропиваща отново неговия орган, продължава да бъде непримиримостта към гръцките владици в българските земи, за да се отърси народът от потисничеството им. И сега той посочва съюза с Рим като единствената алтернатива за създаване на независима българска църковна организация, която да възглави развиващото се просветно дело. „Унията, единственото според мене спасение за българския народ.” С по-нататъшното изчакване, понеже „времената се меняват”, което може да продължи години наред, той не се примирява и пак поема униатския път. Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”.
към текста >>

И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”.
Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите. Такава постановка е обаче твърде далеч от национално-политическата програма на Цанков. Като резултат на все по-задълбочаващия се конфликт в организирания през 1862 г.
към текста >>

Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия.
Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите. Такава постановка е обаче твърде далеч от национално-политическата програма на Цанков. Като резултат на все по-задълбочаващия се конфликт в организирания през 1862 г. Комитет на българската уния не е включен нито един българин. Сформиран изключително от французи и поляци, този странен парадокс - Комитетът на българската уния, създаден при пълно пренебрегване на българите - е доказателство за предприетото настъпление срещу българските искания в църковната борба несъмнено съобразно целите на католическата пропаганда.
към текста >>

Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите.
„Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите. Такава постановка е обаче твърде далеч от национално-политическата програма на Цанков. Като резултат на все по-задълбочаващия се конфликт в организирания през 1862 г. Комитет на българската уния не е включен нито един българин. Сформиран изключително от французи и поляци, този странен парадокс - Комитетът на българската уния, създаден при пълно пренебрегване на българите - е доказателство за предприетото настъпление срещу българските искания в църковната борба несъмнено съобразно целите на католическата пропаганда. Появата му свидетелствува вече за сериозни разногласия между Цанковата програма и католическите мисионери.
към текста >>

Сформиран изключително от французи и поляци, този странен парадокс - Комитетът на българската уния, създаден при пълно пренебрегване на българите - е доказателство за предприетото настъпление срещу българските искания в църковната борба несъмнено съобразно целите на католическата пропаганда.
Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия. Докато той я приема като средство за създаване на независима българска църква и затова пледира за национално духовенство, едва е ръкоположен Йосиф Соколски, и католическите мисионери пренебрегват обещанията, че униатите ще спазват източния си обред, и излизат с искане те да служат в униатската църква, Тези недвусмислени тенденции след сензационното изчезване на униатския архиепископ бързо прерастват в настояване за покатоличване на българите. Такава постановка е обаче твърде далеч от национално-политическата програма на Цанков. Като резултат на все по-задълбочаващия се конфликт в организирания през 1862 г. Комитет на българската уния не е включен нито един българин. Сформиран изключително от французи и поляци, този странен парадокс - Комитетът на българската уния, създаден при пълно пренебрегване на българите - е доказателство за предприетото настъпление срещу българските искания в църковната борба несъмнено съобразно целите на католическата пропаганда. Появата му свидетелствува вече за сериозни разногласия между Цанковата програма и католическите мисионери. За да упражнява строг надзор, цариградската мисия поставя през 1862 г. начело на българоуниатската община двама католически свещеници: Петър Арабаджийски, който получава от папата титлата архимандрит, и поляка Франциск Малчински - негов протосингел. На тази основа се изострят до такава степен противоречията, че по-нататъшното излизане на вестник „България” католическите мисионери поставят в зависимост от задължението на Цанков да не печата нищо против следваната от тях линия. Той обаче далеч няма намерение да се съгласи с пренебрегнатите от католическата пропаганда обещания за създаване на българска национална йерархия.
към текста >>

Той обаче далеч няма намерение да се съгласи с пренебрегнатите от католическата пропаганда обещания за създаване на българска национална йерархия.
Сформиран изключително от французи и поляци, този странен парадокс - Комитетът на българската уния, създаден при пълно пренебрегване на българите - е доказателство за предприетото настъпление срещу българските искания в църковната борба несъмнено съобразно целите на католическата пропаганда. Появата му свидетелствува вече за сериозни разногласия между Цанковата програма и католическите мисионери. За да упражнява строг надзор, цариградската мисия поставя през 1862 г. начело на българоуниатската община двама католически свещеници: Петър Арабаджийски, който получава от папата титлата архимандрит, и поляка Франциск Малчински - негов протосингел. На тази основа се изострят до такава степен противоречията, че по-нататъшното излизане на вестник „България” католическите мисионери поставят в зависимост от задължението на Цанков да не печата нищо против следваната от тях линия. Той обаче далеч няма намерение да се съгласи с пренебрегнатите от католическата пропаганда обещания за създаване на българска национална йерархия. Вдъхновител на остро недоволство срещу потъпканите тежнения на своя народ, Цанков продължава упорито да подготвя реализирането на голямото си желание - българската униатска църква да бъде възглавена от българин, авторитетно духовно лице. Отново се обръща с надежда към изпратените в изгнание владици - Иларион и Авксентий. С горест припомня на българския народ самоотвержената им борба готов, както винаги, да пренебрегна всички свои лични огорчения - те двамата публично го заклеймяват на 22 декември 1860 г. като „лъжебългарин”. „Преди две години цариградските българи учудиха света с изхвърлянето на патриаршеското име от народната в Цариград църква - напомня той за акта на 3 април 1860 г.
към текста >>

Вдъхновител на остро недоволство срещу потъпканите тежнения на своя народ, Цанков продължава упорито да подготвя реализирането на голямото си желание - българската униатска църква да бъде възглавена от българин, авторитетно духовно лице.
Появата му свидетелствува вече за сериозни разногласия между Цанковата програма и католическите мисионери. За да упражнява строг надзор, цариградската мисия поставя през 1862 г. начело на българоуниатската община двама католически свещеници: Петър Арабаджийски, който получава от папата титлата архимандрит, и поляка Франциск Малчински - негов протосингел. На тази основа се изострят до такава степен противоречията, че по-нататъшното излизане на вестник „България” католическите мисионери поставят в зависимост от задължението на Цанков да не печата нищо против следваната от тях линия. Той обаче далеч няма намерение да се съгласи с пренебрегнатите от католическата пропаганда обещания за създаване на българска национална йерархия. Вдъхновител на остро недоволство срещу потъпканите тежнения на своя народ, Цанков продължава упорито да подготвя реализирането на голямото си желание - българската униатска църква да бъде възглавена от българин, авторитетно духовно лице. Отново се обръща с надежда към изпратените в изгнание владици - Иларион и Авксентий. С горест припомня на българския народ самоотвержената им борба готов, както винаги, да пренебрегна всички свои лични огорчения - те двамата публично го заклеймяват на 22 декември 1860 г. като „лъжебългарин”. „Преди две години цариградските българи учудиха света с изхвърлянето на патриаршеското име от народната в Цариград църква - напомня той за акта на 3 април 1860 г. и след като разкрива настъплението, предприето от Фенер, изтъква: „Гръцката патриаршия преуспя, та изработи заточението на избрания и разгласения български свещеноначалник - Илариона, както и на другаря му Авксентия.” Освен агитация предприема и конкретни практически стъпки: възглавява 20-членна делегация, която отива в гр.
към текста >>

„Преди две години цариградските българи учудиха света с изхвърлянето на патриаршеското име от народната в Цариград църква - напомня той за акта на 3 април 1860 г.
Той обаче далеч няма намерение да се съгласи с пренебрегнатите от католическата пропаганда обещания за създаване на българска национална йерархия. Вдъхновител на остро недоволство срещу потъпканите тежнения на своя народ, Цанков продължава упорито да подготвя реализирането на голямото си желание - българската униатска църква да бъде възглавена от българин, авторитетно духовно лице. Отново се обръща с надежда към изпратените в изгнание владици - Иларион и Авксентий. С горест припомня на българския народ самоотвержената им борба готов, както винаги, да пренебрегна всички свои лични огорчения - те двамата публично го заклеймяват на 22 декември 1860 г. като „лъжебългарин”. „Преди две години цариградските българи учудиха света с изхвърлянето на патриаршеското име от народната в Цариград църква - напомня той за акта на 3 април 1860 г. и след като разкрива настъплението, предприето от Фенер, изтъква: „Гръцката патриаршия преуспя, та изработи заточението на избрания и разгласения български свещеноначалник - Илариона, както и на другаря му Авксентия.” Освен агитация предприема и конкретни практически стъпки: възглавява 20-членна делегация, която отива в гр. Измид (Мала Азия) при заточения Авксентий с предложение да приеме унията, за да му се издействуват патриаршески сан в българоуниатската църква. Но владиката твърдо отказва и този пореден опит на Цанков да приобщи изтъкнатия духовник към унията завършва неуспешно. Важен момент в борбата срещу Цариградската патриаршия след 3 април 1860 г. е организираното постоянно представителство на българския народ в турската столица, съставено от избрани пратеници на отделните епархии.
към текста >>

Измид (Мала Азия) при заточения Авксентий с предложение да приеме унията, за да му се издействуват патриаршески сан в българоуниатската църква.
Отново се обръща с надежда към изпратените в изгнание владици - Иларион и Авксентий. С горест припомня на българския народ самоотвержената им борба готов, както винаги, да пренебрегна всички свои лични огорчения - те двамата публично го заклеймяват на 22 декември 1860 г. като „лъжебългарин”. „Преди две години цариградските българи учудиха света с изхвърлянето на патриаршеското име от народната в Цариград църква - напомня той за акта на 3 април 1860 г. и след като разкрива настъплението, предприето от Фенер, изтъква: „Гръцката патриаршия преуспя, та изработи заточението на избрания и разгласения български свещеноначалник - Илариона, както и на другаря му Авксентия.” Освен агитация предприема и конкретни практически стъпки: възглавява 20-членна делегация, която отива в гр. Измид (Мала Азия) при заточения Авксентий с предложение да приеме унията, за да му се издействуват патриаршески сан в българоуниатската църква. Но владиката твърдо отказва и този пореден опит на Цанков да приобщи изтъкнатия духовник към унията завършва неуспешно. Важен момент в борбата срещу Цариградската патриаршия след 3 април 1860 г. е организираното постоянно представителство на българския народ в турската столица, съставено от избрани пратеници на отделните епархии. В поредицата усилия да се издействува от Портата признание за обявената българска национална църква се явява и смесената българо-гръцка комисия, назначена от великия везир въз основа на молба, подадена от българските представители. Но заседанията й, изпълнени с дълги, безплодни спорове, не са обещаващи.
към текста >>

В поредицата усилия да се издействува от Портата признание за обявената българска национална църква се явява и смесената българо-гръцка комисия, назначена от великия везир въз основа на молба, подадена от българските представители.
и след като разкрива настъплението, предприето от Фенер, изтъква: „Гръцката патриаршия преуспя, та изработи заточението на избрания и разгласения български свещеноначалник - Илариона, както и на другаря му Авксентия.” Освен агитация предприема и конкретни практически стъпки: възглавява 20-членна делегация, която отива в гр. Измид (Мала Азия) при заточения Авксентий с предложение да приеме унията, за да му се издействуват патриаршески сан в българоуниатската църква. Но владиката твърдо отказва и този пореден опит на Цанков да приобщи изтъкнатия духовник към унията завършва неуспешно. Важен момент в борбата срещу Цариградската патриаршия след 3 април 1860 г. е организираното постоянно представителство на българския народ в турската столица, съставено от избрани пратеници на отделните епархии. В поредицата усилия да се издействува от Портата признание за обявената българска национална църква се явява и смесената българо-гръцка комисия, назначена от великия везир въз основа на молба, подадена от българските представители. Но заседанията й, изпълнени с дълги, безплодни спорове, не са обещаващи. Цанков внимателно следи разискванията в комисията. Гъвкав, както винаги, той не изключва промени в линията си, стига само да се появят нови, благоприятни перспективи. Ето защо, макар и скептично настроен, Цанков проявява жив интерес към българо-гръцките преговори. Запитан от един църковен деец - участник в тях: „Ако свършим нещо в комисията, ще дойдете ли при нас?
към текста >>

Така след богослужение на гръцкия епископ-униат Вениамин в българоуниатската църква (22 февруари 1863 г.) голяма група българи, носейки хлябове, се явява при П.
” - не се поколебава да отвърне: „Дохождами...” Пред вид обаче непрестанно преследваната цел - единството на нацията, не пропуска да добави: „Но ако не свършите, вие дохождате ли при нас? ” Същевременно нищо не се оказва в състояние да го примири с наложените свещеноначалници на българската уния: единия - П. Арабаджийски, католик, а другия - Ф. Малчински, протосингела му, също католик, а при това и чужденец. Ето защо той организира шумна протестна демонстрация. Така след богослужение на гръцкия епископ-униат Вениамин в българоуниатската църква (22 февруари 1863 г.) голяма група българи, носейки хлябове, се явява при П. Арабаджийски са настояване в качеството си на духовник от български произход да ги благослови. Но той не е запознат със съответния източноправославен обред. По този повод избухва бурно негодувание. След проведеното събрание е написано изложение, с което се настоява за оставката на Арабаджийски. Във връзка с тази акция на Цанков и другите униатски дейци било съобщено, че за свещеноначалник на българската уния ще бъде поставен Малчински.
към текста >>

В сложна обстановка, при разразилите се принципни противоречия с католическата пропаганда Цанков умело насочва привържениците си срещу опитите да бъдат използувани за чужди на българската кауза интереси.
По този повод избухва бурно негодувание. След проведеното събрание е написано изложение, с което се настоява за оставката на Арабаджийски. Във връзка с тази акция на Цанков и другите униатски дейци било съобщено, че за свещеноначалник на българската уния ще бъде поставен Малчински. Новият избор обаче е посрещнат с възмущение. На Арабаджийски българите-униати дори изпращат ултиматум да не допуска воденето на службата от чужденец. В сложна обстановка, при разразилите се принципни противоречия с католическата пропаганда Цанков умело насочва привържениците си срещу опитите да бъдат използувани за чужди на българската кауза интереси. Ползувайки се с дълбокото им доверие, понякога, щом счита, че е нужно, той им въздействува дори само със силата на своето мълчаливо неодобрение. Такъв е случаят, когато пред униатските първенци, възглавявани от Цанков, арменокатолическият архиепископ Хасун се опитва да наложи Малчински за свещеноначалник на тяхната община. Тогава те се обръщат въпросително към своя ръководител. Той обаче както през цялото време на срещата, така и сега мълчи. След миг на колебание за тях не остава вече никакво съмнение какво иска да им внуши и единодушно заявяват, че не приемат направеното предложение.
към текста >>

Отстоявайки националния характер на униатската църква и запазването на източния обред, Цанков многократно обяснява, че възраженията му не са конкретно срещу личността на Малчински, а защото българският народ никога не ще приеме духовен началник чужденец.
Ползувайки се с дълбокото им доверие, понякога, щом счита, че е нужно, той им въздействува дори само със силата на своето мълчаливо неодобрение. Такъв е случаят, когато пред униатските първенци, възглавявани от Цанков, арменокатолическият архиепископ Хасун се опитва да наложи Малчински за свещеноначалник на тяхната община. Тогава те се обръщат въпросително към своя ръководител. Той обаче както през цялото време на срещата, така и сега мълчи. След миг на колебание за тях не остава вече никакво съмнение какво иска да им внуши и единодушно заявяват, че не приемат направеното предложение. Отстоявайки националния характер на униатската църква и запазването на източния обред, Цанков многократно обяснява, че възраженията му не са конкретно срещу личността на Малчински, а защото българският народ никога не ще приеме духовен началник чужденец. Що се отнася до искането за българско духовенство, разяснява, че е настояване изобщо на униатите, а не само негово лично схващане. При срещата си с Емануел д’Алзон131, който пристига от Париж идеологически да ръководи католическата пропаганда в отношението й към унията като папски пратеник, той му представя група най-видни български еснафи. Мисионерът ги уверява, че предстои изпращането на сума за материалното подпомагане на българоуниатите, че за същата цел във Франция е направена подписка. Същевременно дава обещание да бъде осигурено образование на техните деца, не пропуска да подчертае и донесените одежди за източния обред. Но в отговор посетителите му „заявяват, че веднага желаят национален кпир.” Според папския представител те всички говорили по внушение на Цанков.
към текста >>

При срещата си с Емануел д’Алзон131, който пристига от Париж идеологически да ръководи католическата пропаганда в отношението й към унията като папски пратеник, той му представя група най-видни български еснафи.
Тогава те се обръщат въпросително към своя ръководител. Той обаче както през цялото време на срещата, така и сега мълчи. След миг на колебание за тях не остава вече никакво съмнение какво иска да им внуши и единодушно заявяват, че не приемат направеното предложение. Отстоявайки националния характер на униатската църква и запазването на източния обред, Цанков многократно обяснява, че възраженията му не са конкретно срещу личността на Малчински, а защото българският народ никога не ще приеме духовен началник чужденец. Що се отнася до искането за българско духовенство, разяснява, че е настояване изобщо на униатите, а не само негово лично схващане. При срещата си с Емануел д’Алзон131, който пристига от Париж идеологически да ръководи католическата пропаганда в отношението й към унията като папски пратеник, той му представя група най-видни български еснафи. Мисионерът ги уверява, че предстои изпращането на сума за материалното подпомагане на българоуниатите, че за същата цел във Франция е направена подписка. Същевременно дава обещание да бъде осигурено образование на техните деца, не пропуска да подчертае и донесените одежди за източния обред. Но в отговор посетителите му „заявяват, че веднага желаят национален кпир.” Според папския представител те всички говорили по внушение на Цанков. Преговорите продължават и вечерта същия ден. Придружаващите Цанков този път двама българи съобщават, че 25,000 семейства в Сливен са готови да приемат унията, ако им се даде за духовен глава техен сънародник.
към текста >>

В хода на този разгорещен спор папският представител недвусмислено заявява: „Ние знаем вашата скрита цел: вие се стремите към една независима национална църква, но няма да я имате.” Изчерпвайки търпението си, Цанков и другарите му бурно възразяват: „Но папата ни обеща национален клир!
Но в отговор посетителите му „заявяват, че веднага желаят национален кпир.” Според папския представител те всички говорили по внушение на Цанков. Преговорите продължават и вечерта същия ден. Придружаващите Цанков този път двама българи съобщават, че 25,000 семейства в Сливен са готови да приемат унията, ако им се даде за духовен глава техен сънародник. Д’Алзон, който сутринта се аргументира, че турския външен министър Аали паша няма да приеме никой от българите за високия сан, сега прибягва до други мотиви, че е нужно време, за да се подготви българско духовенство, че в момента няма нито един просветен свещник. Посетителите му обаче недоволно реагират, загдето Д’Алзон клевети българите, тъй като в страната, изтъкват те, има образовани свещеници. В хода на този разгорещен спор папският представител недвусмислено заявява: „Ние знаем вашата скрита цел: вие се стремите към една независима национална църква, но няма да я имате.” Изчерпвайки търпението си, Цанков и другарите му бурно възразяват: „Но папата ни обеща национален клир! ” „Папата направи за вас едно изключение, като не поиска да се откажете от източния обред - заявява Д’Алзон - и ви даде Соколки. С неговата измяна и с неустойчивостта на вашите свещеници, които от схизма минават към уния и от уния към схизма, папата се намира освободен от своите обещания.” Сега Цанков и сподвижниците му подчертават, че в такъв случай сливенската уния ще се осуети. В същност съобщението им за възможността да се присъединят 25,000 семейства от Сливенската епархия било чиста измислица. По този начин Цанков се стреми да наложи българските искания. Нещо повече, дава да се разбере, че отношението му към свързването с Рим може да се промени.
към текста >>

Борбата срещу католическата пропаганда за отстояване на българските църковно-национални искания - това е вече вторият фронт, където Цанков неотклонно и целенасочено воюва.
С неговата измяна и с неустойчивостта на вашите свещеници, които от схизма минават към уния и от уния към схизма, папата се намира освободен от своите обещания.” Сега Цанков и сподвижниците му подчертават, че в такъв случай сливенската уния ще се осуети. В същност съобщението им за възможността да се присъединят 25,000 семейства от Сливенската епархия било чиста измислица. По този начин Цанков се стреми да наложи българските искания. Нещо повече, дава да се разбере, че отношението му към свързването с Рим може да се промени. Изобщо при разговорите си с мисионерите той използува същите прийоми, към които прибягват Иларион Макариополски и други дейци, за да принудят патриаршията на отстъпки. Борбата срещу католическата пропаганда за отстояване на българските църковно-национални искания - това е вече вторият фронт, където Цанков неотклонно и целенасочено воюва. Опитите за налагане на чуждо национално духовенство независимо от формата, която приемат означават грубо пренебрегване на цялата агитация, която той водеше чрез вестника си „България”, влизат в остро противоречие със стремежите на българския народ за духовно освобождение. Затова Цанков твърдо и последователно ги отхвърля. От своя страна католическата пропаганда се опитва всячески да сломи неговата силна опозиция. Но по какъв начин - чрез изолирането или приобщаването му, сред представителите на Ватикана липсва по този въпрос единомислие. Поради съпротивата, която организира срещу линията им, далеч в миналото остават и техните ласкави отзиви за него.
към текста >>

От своя страна католическата пропаганда се опитва всячески да сломи неговата силна опозиция.
Нещо повече, дава да се разбере, че отношението му към свързването с Рим може да се промени. Изобщо при разговорите си с мисионерите той използува същите прийоми, към които прибягват Иларион Макариополски и други дейци, за да принудят патриаршията на отстъпки. Борбата срещу католическата пропаганда за отстояване на българските църковно-национални искания - това е вече вторият фронт, където Цанков неотклонно и целенасочено воюва. Опитите за налагане на чуждо национално духовенство независимо от формата, която приемат означават грубо пренебрегване на цялата агитация, която той водеше чрез вестника си „България”, влизат в остро противоречие със стремежите на българския народ за духовно освобождение. Затова Цанков твърдо и последователно ги отхвърля. От своя страна католическата пропаганда се опитва всячески да сломи неговата силна опозиция. Но по какъв начин - чрез изолирането или приобщаването му, сред представителите на Ватикана липсва по този въпрос единомислие. Поради съпротивата, която организира срещу линията им, далеч в миналото остават и техните ласкави отзиви за него. Така католическият архиепископ Брунони, като го назовава „камък на препъването”, „чума на унията”, настоява Цанков да бъде отстранен. Арменският архиепископ Хасун пък, давайки си сметка колко опасен може да бъде издателят на вестник „България” за унията, предлага да се прояви отстъпчивост, понеже е способен, интелигентен и особено защото „в тоз момент не ще бъде лесно да се замести”. От подобни съображения изхожда и абат Азарян, който счита, че ако Цанков бъде отстранен, ще стане още по-голямо препятствие.
към текста >>

Така Цанковият вестник се оказва под двойна цензура: от една страна, правителствена, а, от друга - на католическата пропаганда.
Арменският архиепископ Хасун пък, давайки си сметка колко опасен може да бъде издателят на вестник „България” за унията, предлага да се прояви отстъпчивост, понеже е способен, интелигентен и особено защото „в тоз момент не ще бъде лесно да се замести”. От подобни съображения изхожда и абат Азарян, който счита, че ако Цанков бъде отстранен, ще стане още по-голямо препятствие. Затова препоръчва да се потърси начин за спечелването му, като в същото време бдят срещу неговите „интриги”. Опасенията от големи смущения, които той може да предизвика с авторитета си, определят и становището на Д’Апзон, чието мнение Цанков да не бъде явно изолиран надделява. В края на краищата се решава, че за да се осуети публикуването на материали, разкриващи противоречията между българите-униати и мисионерите, върху „България” трябва да е упражнява предварителен надзор. Така Цанковият вестник се оказва под двойна цензура: от една страна, правителствена, а, от друга - на католическата пропаганда. Независимо, че след разискванията си за уточняване на единна позиция спрямо Цанков, католическите мисионери възприемат цензуриране на „България” в същност те се различават в подхода си към българската уния. [1.] Едни от тях - архиепископите Брунони, Хасун, папският представител Д’Апзон, настояват за форсиране, т. е. за строго католическо църковноканоническо отношение. [2.] Лазаристите пък Боре, Фавериал, Лепавек поради ясно изявените национално-политически съображения на Цанков и привържениците му, за да не бъде изложена унията на провал, предлагат умерен метод. Въпреки приложения натиск и мерките за ограничаване на влиянието му редакторът на „България” далеч няма намерение да се примири.
към текста >>

В тази молба до папата прозира тенденцията следващата крачка да бъде все по-настойчивото искане за обособяване на национална българоуниатска църква.
Така известно време той се обявява против наложения свещеноначалник на българите - католик П. Арабаджийски, а впоследствие се съгласява, но ако му се възложат само граждански функции. Що се отнася до воденето на религиозните служби, настоява да се осигури български униатски свещеник. По този повод е подадена и молба до папа Пий IX (3/16 април 1863 г.) с възражение срещу налагането на инороден мисионер за духовен глава на българската уния. „Но тая мярка, от една страна е по принцип противна на обещанието за национална йерархия, която Ваше светейшество сам ни дадохте... се изтъква в този документ - и, от друга страна, ние знаем, че всички и даже наши братя, не приели унията, биха погледнали с неудоволствие един чужденец да бъде начело на нашата йерархия и в ръководството на нашите дела.” Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник. В тази молба до папата прозира тенденцията следващата крачка да бъде все по-настойчивото искане за обособяване на национална българоуниатска църква. Същевременно Цанков прибягва и към други средства - подготвя молба от свищовските българи до т. нар. „Българска патриаршия в Цариград", на която е безсъмнен вдъхновител, ако не и редактор, за да покаже конкретните условия, необходими според него за съществуване на унията. В нея мнимите податели декларират публично отричане от Цариградската гръцка патриаршия и преминаването си към каноническата власт на Рим, но при определени условия. Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс. а., М.
към текста >>

Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс.
„Но тая мярка, от една страна е по принцип противна на обещанието за национална йерархия, която Ваше светейшество сам ни дадохте... се изтъква в този документ - и, от друга страна, ние знаем, че всички и даже наши братя, не приели унията, биха погледнали с неудоволствие един чужденец да бъде начело на нашата йерархия и в ръководството на нашите дела.” Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник. В тази молба до папата прозира тенденцията следващата крачка да бъде все по-настойчивото искане за обособяване на национална българоуниатска църква. Същевременно Цанков прибягва и към други средства - подготвя молба от свищовските българи до т. нар. „Българска патриаршия в Цариград", на която е безсъмнен вдъхновител, ако не и редактор, за да покаже конкретните условия, необходими според него за съществуване на унията. В нея мнимите податели декларират публично отричане от Цариградската гръцка патриаршия и преминаването си към каноническата власт на Рим, но при определени условия. Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс. а., М. К.), който обаче трябва да възстанови и припознае българската независима йерархия. Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх. Същевременно се настоява цялото духовенство - патриарх, митрополити, свещеници, да бъде от български произход. Владиците да се избират от епархиите и да се утвърждават от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на висшия кпир и на целия народ, а да бъде утвърждаван от папа Пий IX.
към текста >>

Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх.
„Българска патриаршия в Цариград", на която е безсъмнен вдъхновител, ако не и редактор, за да покаже конкретните условия, необходими според него за съществуване на унията. В нея мнимите податели декларират публично отричане от Цариградската гръцка патриаршия и преминаването си към каноническата власт на Рим, но при определени условия. Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс. а., М. К.), който обаче трябва да възстанови и припознае българската независима йерархия. Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх. Същевременно се настоява цялото духовенство - патриарх, митрополити, свещеници, да бъде от български произход. Владиците да се избират от епархиите и да се утвърждават от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на висшия кпир и на целия народ, а да бъде утвърждаван от папа Пий IX. Всички обреди на Източната църква, както и църковните книги да останат неизменни във всяко отношение, а в училищата да се преподава на български език, като се запази кирилицата. Изобщо по дух и съдържание тази молба е съставена напълно според платформата на Цанков за унията. Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда.
към текста >>

Всички обреди на Източната църква, както и църковните книги да останат неизменни във всяко отношение, а в училищата да се преподава на български език, като се запази кирилицата.
а., М. К.), който обаче трябва да възстанови и припознае българската независима йерархия. Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх. Същевременно се настоява цялото духовенство - патриарх, митрополити, свещеници, да бъде от български произход. Владиците да се избират от епархиите и да се утвърждават от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на висшия кпир и на целия народ, а да бъде утвърждаван от папа Пий IX. Всички обреди на Източната църква, както и църковните книги да останат неизменни във всяко отношение, а в училищата да се преподава на български език, като се запази кирилицата. Изобщо по дух и съдържание тази молба е съставена напълно според платформата на Цанков за унията. Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда. Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция. Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”.
към текста >>

Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда.
Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх. Същевременно се настоява цялото духовенство - патриарх, митрополити, свещеници, да бъде от български произход. Владиците да се избират от епархиите и да се утвърждават от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на висшия кпир и на целия народ, а да бъде утвърждаван от папа Пий IX. Всички обреди на Източната църква, както и църковните книги да останат неизменни във всяко отношение, а в училищата да се преподава на български език, като се запази кирилицата. Изобщо по дух и съдържание тази молба е съставена напълно според платформата на Цанков за унията. Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда. Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция. Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”. Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”. По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати.
към текста >>

Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”.
Изобщо по дух и съдържание тази молба е съставена напълно според платформата на Цанков за унията. Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда. Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция. Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”. Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”. По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати. Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави.
към текста >>

По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати.
Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда. Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция. Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”. Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”. По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати. Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква.
към текста >>

Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда.
Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция. Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”. Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”. По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати. Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”.
към текста >>

Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква.
Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция. Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”. Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”. По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати. Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”. Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда.
към текста >>

Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага.
Относно искането за българска независима йерархия католическите мисионери настояват думата „независима” да бъде заменена с „отделна”, а вместо „български патриарх” да се каже „български архиепископ”. Особено показателно е възражението, с което се посреща изразът „нашата българска православна църква”. По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати. Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”. Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда. Чрез големите си връзки в българските провинции той привлича на своя страна униатите от много селища.
към текста >>

Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква.
По този въпрос мисионерите недвусмислено отбелязват, че думата „православна” следва да се заличи, понеже оставя отворена врата за обособяване в перспектива на българска независима църква, което безусловно трябва да се предотврати. Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”. Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда. Чрез големите си връзки в българските провинции той привлича на своя страна униатите от много селища. Особено ясно се откроява влиянието му в Македония, където „съединените” българи уведомяват мисионерите-лазаристи, че не приемат да бъде поставен инородец за духовен началник на унията. Независимо от сериозните затруднения в униатското движение Цанковият орган продължава борческата си линия.
към текста >>

В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”.
Свищовската молба, от една страна, и коментарът към нея на мисионерите, от друга, разкриват ясно големите противоречия между униатското движение сред българите и католическата пропаганда. Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”. Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда. Чрез големите си връзки в българските провинции той привлича на своя страна униатите от много селища. Особено ясно се откроява влиянието му в Македония, където „съединените” българи уведомяват мисионерите-лазаристи, че не приемат да бъде поставен инородец за духовен началник на унията. Независимо от сериозните затруднения в униатското движение Цанковият орган продължава борческата си линия. Ярка трибуна на българското национално възраждане, със своята изключителна актуалност и действена сила неговият вестник „България” продължава да привлича като сътрудници видни патриоти и публицисти.
към текста >>

Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда.
Един от главните аспекти в униатската програма на Цанков -българска църковна независимост, представителите на католицизма схващат само като право за отделна българо-униатска църква. Ето защо той заявява на Д’Алзон, че унията не ще може да проникне сред българския народ при новите условия, които вече католическата пропаганда предлага. Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”. Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда. Чрез големите си връзки в българските провинции той привлича на своя страна униатите от много селища. Особено ясно се откроява влиянието му в Македония, където „съединените” българи уведомяват мисионерите-лазаристи, че не приемат да бъде поставен инородец за духовен началник на унията. Независимо от сериозните затруднения в униатското движение Цанковият орган продължава борческата си линия. Ярка трибуна на българското национално възраждане, със своята изключителна актуалност и действена сила неговият вестник „България” продължава да привлича като сътрудници видни патриоти и публицисти. „Който и да си, побратиме, кореспондентино на „България”, пиши, братко, пиши-призовава през 1862 г., дори категорично настроения против унията Петко Р. Славейков.
към текста >>

Това грубо настъпление на католическата пропаганда срещу българските национални тежнения предизвиква и формално вече разцепление в униатското движение: създава се опозиционна партия на Цанков и предава партия, възглавена от Константин Груев.
Ярка трибуна на българското национално възраждане, със своята изключителна актуалност и действена сила неговият вестник „България” продължава да привлича като сътрудници видни патриоти и публицисти. „Който и да си, побратиме, кореспондентино на „България”, пиши, братко, пиши-призовава през 1862 г., дори категорично настроения против унията Петко Р. Славейков. - Пишете и не бойте ся... Разглашението же на потайни дела и постъпки, които развращават и опропастяват един кой да е народ, е нещо изискуемо от законите за уничтожение на злоупотребленията, изтребление на заразата и за преставание на злото.” От друга страна обаче, натискът върху Цанков се засилва. Комитетът на българската уния начело с архиепископ Брунони обявява, че временно ще затвори канцеларията на българоуниатската община до преодоляване на смущенията. В същност се цели чрез създаване на трудности за униатите при снабдяването им с тескерета и други документи да бъде наложен Малчински като техен духовен началник. Това грубо настъпление на католическата пропаганда срещу българските национални тежнения предизвиква и формално вече разцепление в униатското движение: създава се опозиционна партия на Цанков и предава партия, възглавена от Константин Груев. Изострената криза в отношенията между Цанков и католическата пропаганда предвещава вече все по-непредотвратимо края на униатската му дейност. [1.] Със своята гъвкавост въпреки могъщия си противник -признатия от папата и от Портата Комитет на българската уния, той успява да издействува правителствено разрешение за откриване на нова българоуниатска канцелария. [2.] Срещу назначаването пък на чужденеца Малчински за глава на българоуниатската община отправя протест до министър на външните работи Аали паша и дори спечелва благоразположението му. Но въпреки силния отпор, който оказва срещу опитите да бъдат потъпкани тежненията на българската църковно-национална борба, тези негови акции бележат заключителния етап на дейността му като ръководител на униатското движение. За да защищава българските интереси според схващанията си, Цанков приема да получава материална издръжка за своя орган от католическата пропаганда.
към текста >>

Изострената криза в отношенията между Цанков и католическата пропаганда предвещава вече все по-непредотвратимо края на униатската му дейност.
„Който и да си, побратиме, кореспондентино на „България”, пиши, братко, пиши-призовава през 1862 г., дори категорично настроения против унията Петко Р. Славейков. - Пишете и не бойте ся... Разглашението же на потайни дела и постъпки, които развращават и опропастяват един кой да е народ, е нещо изискуемо от законите за уничтожение на злоупотребленията, изтребление на заразата и за преставание на злото.” От друга страна обаче, натискът върху Цанков се засилва. Комитетът на българската уния начело с архиепископ Брунони обявява, че временно ще затвори канцеларията на българоуниатската община до преодоляване на смущенията. В същност се цели чрез създаване на трудности за униатите при снабдяването им с тескерета и други документи да бъде наложен Малчински като техен духовен началник. Това грубо настъпление на католическата пропаганда срещу българските национални тежнения предизвиква и формално вече разцепление в униатското движение: създава се опозиционна партия на Цанков и предава партия, възглавена от Константин Груев. Изострената криза в отношенията между Цанков и католическата пропаганда предвещава вече все по-непредотвратимо края на униатската му дейност. [1.] Със своята гъвкавост въпреки могъщия си противник -признатия от папата и от Портата Комитет на българската уния, той успява да издействува правителствено разрешение за откриване на нова българоуниатска канцелария. [2.] Срещу назначаването пък на чужденеца Малчински за глава на българоуниатската община отправя протест до министър на външните работи Аали паша и дори спечелва благоразположението му. Но въпреки силния отпор, който оказва срещу опитите да бъдат потъпкани тежненията на българската църковно-национална борба, тези негови акции бележат заключителния етап на дейността му като ръководител на униатското движение. За да защищава българските интереси според схващанията си, Цанков приема да получава материална издръжка за своя орган от католическата пропаганда. Когато обаче католическите мисионери пред вид материалните затруднения на Цанков му предлагат субсидии за издаването на вестника с цел да наложат неговото отстъпление от българската кауза, той последователно и категорично отказва.
към текста >>

За да защищава българските интереси според схващанията си, Цанков приема да получава материална издръжка за своя орган от католическата пропаганда.
Това грубо настъпление на католическата пропаганда срещу българските национални тежнения предизвиква и формално вече разцепление в униатското движение: създава се опозиционна партия на Цанков и предава партия, възглавена от Константин Груев. Изострената криза в отношенията между Цанков и католическата пропаганда предвещава вече все по-непредотвратимо края на униатската му дейност. [1.] Със своята гъвкавост въпреки могъщия си противник -признатия от папата и от Портата Комитет на българската уния, той успява да издействува правителствено разрешение за откриване на нова българоуниатска канцелария. [2.] Срещу назначаването пък на чужденеца Малчински за глава на българоуниатската община отправя протест до министър на външните работи Аали паша и дори спечелва благоразположението му. Но въпреки силния отпор, който оказва срещу опитите да бъдат потъпкани тежненията на българската църковно-национална борба, тези негови акции бележат заключителния етап на дейността му като ръководител на униатското движение. За да защищава българските интереси според схващанията си, Цанков приема да получава материална издръжка за своя орган от католическата пропаганда. Когато обаче католическите мисионери пред вид материалните затруднения на Цанков му предлагат субсидии за издаването на вестника с цел да наложат неговото отстъпление от българската кауза, той последователно и категорично отказва. Така на 25 март 1863 г. преустановява завинаги издаването на „България”. Но в последния, прощалния брой, изпълнен с лична отговорност, Цанков се отчита пред народа за политическите резултати от своя вестник. [1.] С чувство на удовлетворение са пропити думите му, че чрез униатското движение е популяризирал българското име, българските национални искания в Западна Европа, че нашироко пред външния свят е пропагандирал за съществуване на пет милиона българи.
към текста >>

Така едни от тях поради връзките му с Лазаристкия орден, макар в противоречие с фактите, го представят като „напълно убеден сътрудник на католическата пропаганда.” Поради същите причини други изследователи пък, отчитайки също патриотизма му, разглеждат политиката на Цанков в църковно-националната борба като „нещастно” избран път.
а., М. К.) поставила народът по пътя на самосъзнанието.” [3.] Съвременниците, които нападат Цанков, опасявайки се от разцепване на народното единство - понеже през този период се формира българската нация - са опровергани от обществено-историческата практика. Многовековната принадлежност на българите към православието предопределя до голяма степен последвалия крах на униатството като религиозно движение. За Цанков обаче унията не е стъпка от верско естество, а политика и следва да бъде преценявана като такава. Някои автори, които поставят акцента върху религиозната страна на униатството, въпреки че изтъкват яркото родолюбив на Цанков, се дезориентират в сложните перипетии на политическия му ход. Така едни от тях поради връзките му с Лазаристкия орден, макар в противоречие с фактите, го представят като „напълно убеден сътрудник на католическата пропаганда.” Поради същите причини други изследователи пък, отчитайки също патриотизма му, разглеждат политиката на Цанков в църковно-националната борба като „нещастно” избран път. За тези негативни характеристики, диаметрално противоположни на високите оценки -според най-меродавни източници - за Цанковия вестник, който е орган на униатското движение, особено допринасят предубедените обвинения към него, изпълващи възрожденския печат. Несъмнено обективната преценка за Цанкова в случая трябва да се определи от критерия униатското движение, което той възглавява, съдействува ли за решаването на църковно-националния ни въпрос или не. Тактиката му за свързване на българската църква с католицизма, която той ще назове по-късно „идея, внушена от отчаянието”, не следва да се обяснява единствено с неговата прозападна ориентация през този период. Това означава да бъде игнорирана противоречивата и маневрена линия, която той следва в униатското движение. Така не само редицата податки от преговорите му с руското посолство, но най-вече стъпките му назад от унията, когато търсеше руската опора, разкриват лавирането, двойната насоченост на тактическия му ход: от една страна, първият явен аспект, изразен чрез широка пропаганда, визираше спечелването на френското политическо покровителство върху българската църковно-национална борба, а, от друга, вторият - само загатнат, едвам доловим, за който липсват директни изявления на Цанков, именно защото преследването му изключваше каквато и да е декларативност - предвиждаше посредством опасността от унията активизиране на руската дипломация.
към текста >>

Тактиката му за свързване на българската църква с католицизма, която той ще назове по-късно „идея, внушена от отчаянието”, не следва да се обяснява единствено с неговата прозападна ориентация през този период.
За Цанков обаче унията не е стъпка от верско естество, а политика и следва да бъде преценявана като такава. Някои автори, които поставят акцента върху религиозната страна на униатството, въпреки че изтъкват яркото родолюбив на Цанков, се дезориентират в сложните перипетии на политическия му ход. Така едни от тях поради връзките му с Лазаристкия орден, макар в противоречие с фактите, го представят като „напълно убеден сътрудник на католическата пропаганда.” Поради същите причини други изследователи пък, отчитайки също патриотизма му, разглеждат политиката на Цанков в църковно-националната борба като „нещастно” избран път. За тези негативни характеристики, диаметрално противоположни на високите оценки -според най-меродавни източници - за Цанковия вестник, който е орган на униатското движение, особено допринасят предубедените обвинения към него, изпълващи възрожденския печат. Несъмнено обективната преценка за Цанкова в случая трябва да се определи от критерия униатското движение, което той възглавява, съдействува ли за решаването на църковно-националния ни въпрос или не. Тактиката му за свързване на българската църква с католицизма, която той ще назове по-късно „идея, внушена от отчаянието”, не следва да се обяснява единствено с неговата прозападна ориентация през този период. Това означава да бъде игнорирана противоречивата и маневрена линия, която той следва в униатското движение. Така не само редицата податки от преговорите му с руското посолство, но най-вече стъпките му назад от унията, когато търсеше руската опора, разкриват лавирането, двойната насоченост на тактическия му ход: от една страна, първият явен аспект, изразен чрез широка пропаганда, визираше спечелването на френското политическо покровителство върху българската църковно-национална борба, а, от друга, вторият - само загатнат, едвам доловим, за който липсват директни изявления на Цанков, именно защото преследването му изключваше каквато и да е декларативност - предвиждаше посредством опасността от унията активизиране на руската дипломация. Подчертаната сдържаност относно тази втора насоченост на своята тактика Цанков проявява и по-късно, когато към нея, макар при други условия, българските патриоти отново ще прибягнат. За архимандрит Методи Кусевич, който впоследствие чрез блъфа с унията цели предизвикването на руската помощ, той ще отбележи само, че духовник се заема да я осъществи. „Друго беше моето - изтъква по този повод Цанков широките прерогативи на политиката.
към текста >>

„Факт е - пише Крумка Шарова, - че дори всички отрицателни последици, които можеше да има унията на българската църква с Рим, точно католическата пропаганда, разобличителната дейност на униатите и краткотрайният, но знаменателен успех на унията, а оттук и активната дейност на френските католически ордени с перспективата за засилване на френското влияние бяха една от причините, които накараха Русия да преразгледа категоричната си позиция за единство на православието.” Приносът на Цанков за преориентацията на руската дипломация с лице към българските искания изтъкват и редица други изследователи.
„Друго беше моето - изтъква по този повод Цанков широките прерогативи на политиката. - Аз бях светско, политическо лице.” Документите свидетелствуват, че от тази дейност на Цанков през 1860-1863 г., а именно поради униатската заплаха, която той създаде, последва непосредствено положителен отзвук - раздвижването на руската дипломация. То е симптом за бъдеща преориентация на Русия към българската църковно-национална борба. По този начин се стигна до важни положителни резултати от униатското движение: 1. Политическия ход на Цанков с унията допринася българският народ да намери отново традиционната си опора в близкоизточната политика на Русия за благоприятно решаване на църковния въпрос. „Факт е - пише Крумка Шарова, - че дори всички отрицателни последици, които можеше да има унията на българската църква с Рим, точно католическата пропаганда, разобличителната дейност на униатите и краткотрайният, но знаменателен успех на унията, а оттук и активната дейност на френските католически ордени с перспективата за засилване на френското влияние бяха една от причините, които накараха Русия да преразгледа категоричната си позиция за единство на православието.” Приносът на Цанков за преориентацията на руската дипломация с лице към българските искания изтъкват и редица други изследователи. „Главната причина..., за да се почне един благоприятен обрат в руската политика по църковния въпрос, бе силното впечатление, произведено от унията” - пише Симеон Радев. Въздействието на Цанковата тактика отбелязва и Тончо Жечев. „Яростното настъпление на Цанков по всички фронтове на българската борба - посочва той - предизвикало другата партия, патриаршията, руската дипломация, европейските сили, турските политици към активно отношение по българския въпрос.” 2. Чрез униатското движение Цанков спечели за българската кауза и друг, непосредствен съюзник - френската политическа подкрепа, която му дава възможност безпрепятствено да атакува през 1859-1863 г. могъщия противник на своя народ - Цариградската патриаршия, активно да допринесе за разгръщането на църковно-националната борба, да съдействува за по-нататъшното й развитие към успешния завършек. 3.
към текста >>

ще го причисли към най-ярките личности в усилията на българите за обособяването и утвърждаването им като нация, за създаване на самостоятелна църква: „...днес ние можем вече да поблагодарим от името на всичкия български народ о Илариона Макариополски, о Панарета, Драган Цанкова... - пише той.
[4.] Именно затова Цанковата тактика е използувана и по-късно. Възприета като средство за активизиране на руската дипломация, униатската заплаха се прилага за решаване на български църковно-национални проблеми през 1874 г. и непосредствени след освобождението отново с успех. С международния и вътрешнополитическия аспект на своята дейност в църковно-националната борба - а това е униатското движение - Цанков, след като с времето отшумяват произволно отправените му обвинения, получава дълбокото признание на народа. [5.] След издаването на фермана за учредяване на екзархията, преосмисляйки големия принос на Цанков за тази голяма придобивка, обединила българските земи в една етническа цялост, Любен Каравелов през 1872 г. ще го причисли към най-ярките личности в усилията на българите за обособяването и утвърждаването им като нация, за създаване на самостоятелна църква: „...днес ние можем вече да поблагодарим от името на всичкия български народ о Илариона Макариополски, о Панарета, Драган Цанкова... - пише той. - Всичките тия личности ще се запишат със златни слова в страниците на българската черковна история.” Не остана чужд на народното виждане въпреки предубедената критика на съвременниците, на заинтересованите политици впоследствие и основоположникът на научния социализъм у нас Димитър Благоев, който му дава висока оценка като един от най-видните дейци на църковния въпрос. __________________________________ 131) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Емануел д’Алзон / Emmanuel d’AIzon/ (1810-1880) - основател на конгрегацията на Успенците, 1850 г.
към текста >>

59. 2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията

ТОМ 35

Българската църква беше затворена; Иларион132 отсъствуваше, само Найденова133 намери.
Автобиография, дневници и спомени на д-р Христо Танев Стамболски от Казанлък. Т. 1: 1852-1868. София: Държ. печ., 1927, с. 93-99. Арменокатолическият патриарх; Нови опити да се склони Иларион към приеманенунията; При папския наместник в Цариград; Христо се бои от разцепление на българския народ; Православните българи в Цариград се вълнуват от слуховете за унията; Христо се среща с Илариона; При униятските водачи; Портата припознава униятската община; Възвание против унията На 18 декемерий Христо отива на Фенер. Българската църква беше затворена; Иларион132 отсъствуваше, само Найденова133 намери. От последния той се научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион се разболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашев134, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да се бави много при него, заминал и отишел да търси Тъпчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлии: тютюнджии и абаджии от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп Хр. Вакпидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише.
към текста >>

и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише.
Българската църква беше затворена; Иларион132 отсъствуваше, само Найденова133 намери. От последния той се научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион се разболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашев134, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да се бави много при него, заминал и отишел да търси Тъпчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлии: тютюнджии и абаджии от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп Хр. Вакпидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставяли го да се съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпише. Едни от тук, други от там, го задявали да извърши това сега без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да се обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да се почака още два-три деня додето оздравя; и с такова убеждение, тълпата се разотишла с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковният епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
към текста >>

Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат.
На излизане от метоха, църковният епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която се съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и всичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, изпратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които се припознава Иларион за свещенноначалник на българското духовенство и се упълномощава да действува в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия. Всичките тия книжа Сапунов ги предава на Стоян Джейкова, за да се използуват в даден случай. Арменокатолическият патриарх. - От тук, продължава Найденов разказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католическия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и, без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уж последният им бил връчил. Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х. Мина Пашев и др. Цанков. Същият този ден, сряда 14-того, Хр. Тъпчилеща и х. Мина Пашев разгласили и из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще се прогласи идущата неделя, за която цел се поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.
към текста >>

Мина Пашев разгласили и из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще се прогласи идущата неделя, за която цел се поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.
Патриарх Хасун прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последният да посредничи пред папата, за да се приеме и българския народ в лоното на Католическата църка, след което в неделя, на 18 декемврий, за днес, да се представят пак всички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите135, католишките попове, а на български то било преведено от х. Мина Пашев и др. Цанков. Същият този ден, сряда 14-того, Хр. Тъпчилеща и х. Мина Пашев разгласили и из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще се прогласи идущата неделя, за която цел се поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата. Всичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолския архимандрит завчера сутринта, на 16-того, при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишъл при патриарха, за да го убеди за отстъпките на българите. Същият ден, 16-того, петък след обяд, се събрали и общината, и комисията в метоха, и всички решили (само Хр. Тъпчилеща се въздържал) да не се обръща внимание в домогва-нията на няколко самозванни водачи на народа, а да се чакат избраните народни представители и тъй насърчили Иларион. Нови опити да се склони Иларион към приемане унията. - На утрето, на 17 декемврий същата тълпа със същите водачи дохождат в метоха и навлизат - едни: Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др.
към текста >>

Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби.
Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва. Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христо Найденова. Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си. И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол?
към текста >>

Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си.
Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариана, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Рафаила, носящи всеки един по една-две служебни книги и ги подкарват, с няколко десетки миряни, богомолци, дошли да се черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашият (казанлъченин) поп Иларион Факиркин, остана тук да искара утрената, след което и той се изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христо Найденова. Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова; щяха да се върнат тая сутрина за църква, но още ги няма, завърши Найденов разказа си. И двамата смаяни, недоумяваха: дали двамата владици са задържани негде от правителството, или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол? При папския наместник в Цариград. - След обяд Христо, с раступано сърце, се опътва за Балкапан. Тука той се научава, че горепоменатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двесте еснафлии: абаджии, тютюнджии, чорапчии и др.
към текста >>

Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите.
- След обяд Христо, с раступано сърце, се опътва за Балкапан. Тука той се научава, че горепоменатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двесте еснафлии: абаджии, тютюнджии, чорапчии и др. в Галата, се отправили за в Пера към къщата на папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони. Пътьомтълпатасеувеличиласощемноголюбопитни инородни хора. Тука, в къщата на Брюнони, биле събрани: армено-католишкият патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероизповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата порта признаването на независима йерархия. Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по всичките тези потреби, както и тия по поддръжката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католишката пропаганда. След това се поднесли за подписване от присътствуващите българи и католици приготвеният преди акт за станалото съединение, а само от българите - духовенство и миряне - тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски език. Тогава всички навлезли в съборната католишка църква; изпяло се по латинско славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици.
към текста >>

Тогава всички навлезли в съборната католишка църква; изпяло се по латинско славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици.
Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата порта признаването на независима йерархия. Хаджи Мина Пашев държал пред всички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че задно с Брюнони ще изпълнят изказаните им желания и, нещо повече, ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да се черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по всичките тези потреби, както и тия по поддръжката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католишката пропаганда. След това се поднесли за подписване от присътствуващите българи и католици приготвеният преди акт за станалото съединение, а само от българите - духовенство и миряне - тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски език. Тогава всички навлезли в съборната католишка църква; изпяло се по латинско славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици. Един католишки поп тоже изказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство. След това всички се разотишли радостни и весели, а някои си се понапили. Христо се бои от разцепление на българския народ. - Главата на Христо беше зашеметена и не можеше да направлява съжденията си при толковато съдбоносни за народа ни приключения. Наскърбен до неимоверност, той се страхуваше от възможното разцепление на народа, което главно занимаваше неговия дух.
към текста >>

Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като се погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униятска българска община, още на утрешния ден от прогласяването й, сиреч на 19-того, с всичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др., а пък укоряваха и враждебно злословеха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и всичките други българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали.
При все това Христо остана много доволен от този, макар и къс, но многозначущ за него разговор. При униатските водачи. - От тук той се запъти за Галата, в дюкяна на съгражданина си Ив. Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола Сапунов, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския в Галата, и троицата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова. Разговорът между троицата първомайстори се въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като се погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униятска българска община, още на утрешния ден от прогласяването й, сиреч на 19-того, с всичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др., а пък укоряваха и враждебно злословеха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и всичките други българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Портата припознава униятската община. - Действително тука Христо се научава, че още в деня, 18 декемврий, в който стана унията, армено-католишкият патриарх Хасун уведомил министра на изповеданията Али паша за станалото и го молил правителството да припознае тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден се започнало приспособяването на долния кат на една голяма къща на Юксек-калдъръм, в която живеял отпреди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосветеното униятско духовенство во главе с архимандрита Макария, когото Брюнони назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще се освети и служи коледна служба. От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия!
към текста >>

Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще се освети и служи коледна служба.
Разговорът между троицата първомайстори се въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като се погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униятска българска община, още на утрешния ден от прогласяването й, сиреч на 19-того, с всичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др., а пък укоряваха и враждебно злословеха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и всичките други българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Портата припознава униятската община. - Действително тука Христо се научава, че още в деня, 18 декемврий, в който стана унията, армено-католишкият патриарх Хасун уведомил министра на изповеданията Али паша за станалото и го молил правителството да припознае тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден се започнало приспособяването на долния кат на една голяма къща на Юксек-калдъръм, в която живеял отпреди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосветеното униятско духовенство во главе с архимандрита Макария, когото Брюнони назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще се освети и служи коледна служба. От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те всички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. Възвание против унията. - На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири.
към текста >>

- На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията.
От този ден се започнало приспособяването на долния кат на една голяма къща на Юксек-калдъръм, в която живеял отпреди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосветеното униятско духовенство во главе с архимандрита Макария, когото Брюнони назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще се освети и служи коледна служба. От по-нататъшния разговор Христо забележи, че у троицата се съзирало неволно едно самопризнание, че всичко станало много на бързо, без подробно и всестранно осведомление на участвующите привърженници на унията, защото били известени, че много от подписавшите акта за съединението, духовни и мирски, се отметнали, и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те всички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. Възвание против унията. - На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!
към текста >>

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!
- На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно.
към текста >>

И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски.
Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето висше духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство! И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле разположени против тях Гавраил Кръстевич, Дим.
към текста >>

60. 2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски

ТОМ 35

След удобрението на каталога на подгласните, сега пък трябваше да ся съберат и изберат трима из между удобрените, от които, след призованието святаго духа в църквата, с тайно гласоподавание само между Владиците, щеше да ся избере един и прогласи за Богоизбран патриарх, без да ся гледа числото на гласовете получени при първия и втория избор за кандидати.
При това патриаршията испрати поканителните си писма за представители за избора на 28 епархии, включая и българските, а на цариградската община не писа, а покани писмено на 15 септемврий от българските първенци само Хр. П. Тапчилеща и Дим. Ив. Гешоглу, като търговци, и хаджи Никола Минчоглу, като чиновник, и това по новия устав, а не като Българи. Както българските епархии тъй и първенците писмено отказаха да участвуват в този избор, по простата причина, че те от шест месеца насам нямат нищо общо с гръцката патриаршия. Според новия устав правоимеющите да гласуват за избора, трябваше предварително да изберат и представят на Високата Порта кандидатите си за удобрение и зачерквание на тези из между тях, които й били неугодни; за това на 20 септемврий те ся събраха и избраха 11 души подгласни, каталогът (списъка) на които се испрати на Портата. След удобрението на каталога на подгласните, сега пък трябваше да ся съберат и изберат трима из между удобрените, от които, след призованието святаго духа в църквата, с тайно гласоподавание само между Владиците, щеше да ся избере един и прогласи за Богоизбран патриарх, без да ся гледа числото на гласовете получени при първия и втория избор за кандидати. На това второ събрание, както и на първото, присътствуваха сички правоимеющи да гласоподават, духовни и миряни; още при влизанието си в заседателната зала и по коридорите, враждебните свирепи погледи, които си отправяха двете противоположни партии и сумтението им преди да ся започнат разискванията, предвещаваха злокобното им стълкновение. Действително, щом почнаха пренията, за и против, предлаганите трима кандидати на двете партии, като из огнедишущ вулкан изригваха из устата даже и на престарелите старци, такива ругатни и псувни, щото секи християнин неволно и болезнено би извикал: Иоанне златоусте! Ела и виж твоите приемници как ся злословят! Какви мръсотии ся изливат от тяхната уста! Не стигаше това, ами, в разгара на яда си, някои прибягнаха и до побой!
към текста >>

Най-накрая, понеже герондите отричаха правото за гласуване в църквата на находящите ся случайно в Цариград други владици, двете партии ся отнесоха с особени жалби и мотивировки до Портата за разрешение въпроса.
Действително, щом почнаха пренията, за и против, предлаганите трима кандидати на двете партии, като из огнедишущ вулкан изригваха из устата даже и на престарелите старци, такива ругатни и псувни, щото секи християнин неволно и болезнено би извикал: Иоанне златоусте! Ела и виж твоите приемници как ся злословят! Какви мръсотии ся изливат от тяхната уста! Не стигаше това, ами, в разгара на яда си, някои прибягнаха и до побой! Жално и печално зрелище за сяка християнска душа! Най-накрая, понеже герондите отричаха правото за гласуване в църквата на находящите ся случайно в Цариград други владици, двете партии ся отнесоха с особени жалби и мотивировки до Портата за разрешение въпроса. Иноверното правителство, принудено по този начин, ся намеси в тая распра и заповяда синките владици да земат участие в гласоподаванието в църквата. Тогава синките владици ся събраха в църквата и по установений ред, стайно гласоподавание, ся избра Кизический митрополит Йоаким и ся прогласи за вселенски патриарх, когото и Портата утвърди с такъва берат, какъвто ся е давал и на досегашните патриарси без никакво изменение в съдържанието му, сиреч в който ся включваха и чисто българските епархии. Това последното обстоятелство угорчи премного Българите, защото въпреки техните справедливи оплаквания, правителството ги оставя пак и за напред под ведомството на гръцката патриаршия. Освен това след завръщанието на Къбръзлията в Цариград, почнаха да ся дочуват много неблагоприятни даже и зловещи слухове, че правителството щяло да покани Българите на помирение с патриаршията и тогава съвместно с нея, щели да ся разгледат и проучат подадените на Портата арзухали143 и оплаквания от страна на Българите. За да станело това помирение трябвало първенците Българи, во главе с Илариона, да отидат при новия патриарх да му цалунат ръка!
към текста >>

Иноверното правителство, принудено по този начин, ся намеси в тая распра и заповяда синките владици да земат участие в гласоподаванието в църквата.
Ела и виж твоите приемници как ся злословят! Какви мръсотии ся изливат от тяхната уста! Не стигаше това, ами, в разгара на яда си, някои прибягнаха и до побой! Жално и печално зрелище за сяка християнска душа! Най-накрая, понеже герондите отричаха правото за гласуване в църквата на находящите ся случайно в Цариград други владици, двете партии ся отнесоха с особени жалби и мотивировки до Портата за разрешение въпроса. Иноверното правителство, принудено по този начин, ся намеси в тая распра и заповяда синките владици да земат участие в гласоподаванието в църквата. Тогава синките владици ся събраха в църквата и по установений ред, стайно гласоподавание, ся избра Кизический митрополит Йоаким и ся прогласи за вселенски патриарх, когото и Портата утвърди с такъва берат, какъвто ся е давал и на досегашните патриарси без никакво изменение в съдържанието му, сиреч в който ся включваха и чисто българските епархии. Това последното обстоятелство угорчи премного Българите, защото въпреки техните справедливи оплаквания, правителството ги оставя пак и за напред под ведомството на гръцката патриаршия. Освен това след завръщанието на Къбръзлията в Цариград, почнаха да ся дочуват много неблагоприятни даже и зловещи слухове, че правителството щяло да покани Българите на помирение с патриаршията и тогава съвместно с нея, щели да ся разгледат и проучат подадените на Портата арзухали143 и оплаквания от страна на Българите. За да станело това помирение трябвало първенците Българи, во главе с Илариона, да отидат при новия патриарх да му цалунат ръка! За това Али паша, министра на външните работи, повикал даже и лично Илариона и го канил да стори това, нъ Иларион отклонил под предлог, че работите са дошли до там, щото е немислимо да постъпи тъй нито той, нито народът.
към текста >>

Тогава синките владици ся събраха в църквата и по установений ред, стайно гласоподавание, ся избра Кизический митрополит Йоаким и ся прогласи за вселенски патриарх, когото и Портата утвърди с такъва берат, какъвто ся е давал и на досегашните патриарси без никакво изменение в съдържанието му, сиреч в който ся включваха и чисто българските епархии.
Какви мръсотии ся изливат от тяхната уста! Не стигаше това, ами, в разгара на яда си, някои прибягнаха и до побой! Жално и печално зрелище за сяка християнска душа! Най-накрая, понеже герондите отричаха правото за гласуване в църквата на находящите ся случайно в Цариград други владици, двете партии ся отнесоха с особени жалби и мотивировки до Портата за разрешение въпроса. Иноверното правителство, принудено по този начин, ся намеси в тая распра и заповяда синките владици да земат участие в гласоподаванието в църквата. Тогава синките владици ся събраха в църквата и по установений ред, стайно гласоподавание, ся избра Кизический митрополит Йоаким и ся прогласи за вселенски патриарх, когото и Портата утвърди с такъва берат, какъвто ся е давал и на досегашните патриарси без никакво изменение в съдържанието му, сиреч в който ся включваха и чисто българските епархии. Това последното обстоятелство угорчи премного Българите, защото въпреки техните справедливи оплаквания, правителството ги оставя пак и за напред под ведомството на гръцката патриаршия. Освен това след завръщанието на Къбръзлията в Цариград, почнаха да ся дочуват много неблагоприятни даже и зловещи слухове, че правителството щяло да покани Българите на помирение с патриаршията и тогава съвместно с нея, щели да ся разгледат и проучат подадените на Портата арзухали143 и оплаквания от страна на Българите. За да станело това помирение трябвало първенците Българи, во главе с Илариона, да отидат при новия патриарх да му цалунат ръка! За това Али паша, министра на външните работи, повикал даже и лично Илариона и го канил да стори това, нъ Иларион отклонил под предлог, че работите са дошли до там, щото е немислимо да постъпи тъй нито той, нито народът. Виждаше ся твърде явно, че благоприятният изглед на черковния ни въпрос до тогава, да ся е длъжал на отсъствието от Цариград на великия везир, нъ след завръщанието му, особено след публикуването на рапорта му до султана в края на ноемврия 1860 год., на който рапорт заключението беше, че при новия патриарх и с новите наредби злоупотребленията на патриаршията и на гръцките владици ще ся премахнат и сичките недоразумения между Гърци и Българи ще ся изгладят, целия гръцки сонм, духовници миряни, от една страна, а от друга, влиятелните Поляци-потурнаци от Йезуитската пропаганда, имеющи в помощ Драгана Цанкова с органа му в.
към текста >>

Славейкова, Тодура Икономова и други двама-трима, не преставаше да подстрекава Българите да напуснат православието, инък не било възможно да ся отърват от патриаршията, защото сичките западни протестантски държави, неприятели на Русия, не ще подкрепят българските искания пред Портата, а ще им ся противопоставят, тъй като те, Българите, с отделна православна църква, щели да станат оръдия в ръцете на Русите.
Виждаше ся твърде явно, че благоприятният изглед на черковния ни въпрос до тогава, да ся е длъжал на отсъствието от Цариград на великия везир, нъ след завръщанието му, особено след публикуването на рапорта му до султана в края на ноемврия 1860 год., на който рапорт заключението беше, че при новия патриарх и с новите наредби злоупотребленията на патриаршията и на гръцките владици ще ся премахнат и сичките недоразумения между Гърци и Българи ще ся изгладят, целия гръцки сонм, духовници миряни, от една страна, а от друга, влиятелните Поляци-потурнаци от Йезуитската пропаганда, имеющи в помощ Драгана Цанкова с органа му в. „България“, да са внесли обрата в управляющите турски глави. Действително в. „България“ не само клеветеше Българите първенци с Илариона и сичките им съдейци и съмишленици и ги представляваше за руски оръдия, агенти, следователно за врагове и предатели на турската държава, нъ и с постоянните си хули и псувни против православната вяра, сполучи да расколебае религиозното чувство на слабоверните Българи и да всее разврат и непослушност у едва съзнаващата ся българска младеж. От третя страна и протестантската пропаганда, имеюща за съмишленици и сподвижници П. Р. Славейкова, Тодура Икономова и други двама-трима, не преставаше да подстрекава Българите да напуснат православието, инък не било възможно да ся отърват от патриаршията, защото сичките западни протестантски държави, неприятели на Русия, не ще подкрепят българските искания пред Портата, а ще им ся противопоставят, тъй като те, Българите, с отделна православна църква, щели да станат оръдия в ръцете на Русите. А пък в тия трудни обстоятелства и руският посланик княз Лобанов не показа особено горещо желание да насили патриаршията да отстъпи. Тъй че положението на Българите стана много незавидно, критическо, опасно. Нъ общинарите Българи не ся отчайват. Свикват на 6 Ноемврий голямо събрание, на което присъствува и Христу, от търговци и еснафи, и което реши: а) да ся подаде ново прошение на правителството с ясно упределено съдържание както следва: 1-о Българският народ признава и почита святейшия цариградски патриарх за първи епископ на православната църква. 2-о Българите, като отделен народ от Гърците, желаят да имат отделна Йерархия под управлението на един българин архиепископ със седалище в Цариград.
към текста >>

Свикват на 6 Ноемврий голямо събрание, на което присъствува и Христу, от търговци и еснафи, и което реши: а) да ся подаде ново прошение на правителството с ясно упределено съдържание както следва: 1-о Българският народ признава и почита святейшия цариградски патриарх за първи епископ на православната църква.
От третя страна и протестантската пропаганда, имеюща за съмишленици и сподвижници П. Р. Славейкова, Тодура Икономова и други двама-трима, не преставаше да подстрекава Българите да напуснат православието, инък не било възможно да ся отърват от патриаршията, защото сичките западни протестантски държави, неприятели на Русия, не ще подкрепят българските искания пред Портата, а ще им ся противопоставят, тъй като те, Българите, с отделна православна църква, щели да станат оръдия в ръцете на Русите. А пък в тия трудни обстоятелства и руският посланик княз Лобанов не показа особено горещо желание да насили патриаршията да отстъпи. Тъй че положението на Българите стана много незавидно, критическо, опасно. Нъ общинарите Българи не ся отчайват. Свикват на 6 Ноемврий голямо събрание, на което присъствува и Христу, от търговци и еснафи, и което реши: а) да ся подаде ново прошение на правителството с ясно упределено съдържание както следва: 1-о Българският народ признава и почита святейшия цариградски патриарх за първи епископ на православната църква. 2-о Българите, като отделен народ от Гърците, желаят да имат отделна Йерархия под управлението на един българин архиепископ със седалище в Цариград. 3-о Този архиепископ да ся избира от Българите, а да ся потвърдява от патриарха. 4-о Синките български епископи да ся избират от местните духовенства и миряни представители, със съгласието на казания архиепископ. 5-о Българите сами да си уреждат църковните работи. 6-о Българите да плащат ежегодно на патриарха упределна парична помощ.
към текста >>

по-събудените и заинтересовани Българи, както и сичките общинари, ся стекоха на българската църква, за да узнаят истината по злокобната новина от самаго Илариона.
Учениците от това училище ся наскърбиха много и почнаха да ся колебаят в сполуката на предприетата борба с патриаршията и да мислят за прибягване към други способи на действие. А Българите от сичките съсловия ся възмутиха от коварството на гърците и непостоянството на правителството, а и в. „България“ използува това прескръбно положение на цариградските дейци, еснафи и младежи, хулеше всячески Илариона за постоянството му за независима йерархия, клеветеше го като предател на народните ни права, защото щял да ходи при патриарха да му целува ръка и да му се подчини. От друга страна пък и публикувания рапорт до Султана на Великия Везир Къбръзлъ Мехмед паша за пътешествията не даваше голяма вероятност за това. Затова в неделя на 11 Декем. по-събудените и заинтересовани Българи, както и сичките общинари, ся стекоха на българската църква, за да узнаят истината по злокобната новина от самаго Илариона. Тука Христу завари сичките общинари, освен трима членове на общинската комисия, които живееха на остров Халки. Тука бяха по-видните търговци от Бал Капан, Чорапчи хан, Яааджи хан и от Галата с почти сичките първомайстори на еснафите. Тука пристигнаха Славейков, Славчевич, Цанков, Ваклидов с други младежи. Тука беше епитропа църковен Никола Ив. Сапунов с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера.
към текста >>

От наплива на дошлите не можеше да мине човек през улицата, която разделя църквата от метоха.
Тука Христу завари сичките общинари, освен трима членове на общинската комисия, които живееха на остров Халки. Тука бяха по-видните търговци от Бал Капан, Чорапчи хан, Яааджи хан и от Галата с почти сичките първомайстори на еснафите. Тука пристигнаха Славейков, Славчевич, Цанков, Ваклидов с други младежи. Тука беше епитропа църковен Никола Ив. Сапунов с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера. От наплива на дошлите не можеше да мине човек през улицата, която разделя църквата от метоха. Голямата глъчка и вълнението на духовете предвещаваха не бивали до сега събития. След отпуска на църквата, владиката Иларион, последван от епитропите църковни, които следеше и Христу, пробиха си път, минаха през улицата, качиха ся в метоха и влязоха в общинската стая, гдето ги чакаха общинарите и по-познатите дейци. Подир установената пълна тишина Дим. Добрович почтително запита Илариона: - Ваше преосвещенство! Истина ли е, че правителството въ принуждава да отидите при патриарха да ся помирите с него?
към текста >>

След отпуска на църквата, владиката Иларион, последван от епитропите църковни, които следеше и Христу, пробиха си път, минаха през улицата, качиха ся в метоха и влязоха в общинската стая, гдето ги чакаха общинарите и по-познатите дейци.
Тука пристигнаха Славейков, Славчевич, Цанков, Ваклидов с други младежи. Тука беше епитропа църковен Никола Ив. Сапунов с Манол Иванов, последний тесен приятел на Поляците потурнаци и член от шпионското бюро на Шнайдера. От наплива на дошлите не можеше да мине човек през улицата, която разделя църквата от метоха. Голямата глъчка и вълнението на духовете предвещаваха не бивали до сега събития. След отпуска на църквата, владиката Иларион, последван от епитропите църковни, които следеше и Христу, пробиха си път, минаха през улицата, качиха ся в метоха и влязоха в общинската стая, гдето ги чакаха общинарите и по-познатите дейци. Подир установената пълна тишина Дим. Добрович почтително запита Илариона: - Ваше преосвещенство! Истина ли е, че правителството въ принуждава да отидите при патриарха да ся помирите с него? -Да, истина, отговори смело Иларион, нъ аз отказах и на двата пъти. - Тогава какво мислите да правите?
към текста >>

Българската църква затворена.
Прочее търпение и постоянство. Христу си замина, нъ остана в недоумение за посещението на троицата видни дейци, особено за това на х. Мина Пашов, на когото тяжненията към унията му бяха известни. На 18 Декем. Христу отива на Фенер. Българската църква затворена. Илариона няма, само Найденова намери. От последния той ся научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион ся поболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашов, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да ся бави много при него, заминал и отишел да търси Тапчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлий: тютюнджий и абаджий от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп, Хр. Ваклидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др.
към текста >>

и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши.
Илариона няма, само Найденова намери. От последния той ся научи, че след съвестните и нравствени сътресения от миналата неделя Иларион ся поболял и лежал в легло, когато х. Мина Пашов, в сряда, на 14-того пак го посетил и без да ся бави много при него, заминал и отишел да търси Тапчилеща в Балкапан. След малко довтасват, подстрекнати от поляците, стотина еснафлий: тютюнджий и абаджий от Галата во главе с Цанкова, д-р Мирковича, Никола Сапунова, църковния епитроп, Хр. Ваклидова, Манол Заагралията, Иван Бозвелията от Казанлък, Стоян Джейков от Копривщица и др. и нахълтват в метоха и в стаята, в която лежал владиката, заставящи го да ся съгласи и състави акта за съединението с римокатолическата църква и да го подпиши. Едни от тук, други от там, го задявали сега да извърши това без колебание. - Как така, възразявал той, отговорността е голяма, аз не мога да я понеса; трябва преговори, трябва условия, това не става туку-тъй, трябва да ся обмисли добре. От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковния епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия.
към текста >>

Прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последний да посредничи пред папата, за да ся приеме и българский народ в лоното на католическата църка, след което в неделя на 18 декем.
От тези думи водачите заключили, че Иларион е съгласен и, че трябвало да ся почака още два-три деня додето оздравял; и с такова убеждение, тълпата ся разотишла, с намерение да дойде пак в събота. На излизане от метоха, църковния епитроп Н. Сапунов отваря касата църковна, в която са съхранявали църковните пари, утвари, важни книжа, между които и сичките адреси до Илариона и преписи от махзарите, испратени до Портата от разните градове; изважда само адресите, с които ся припознава Иларион за священноначалник на българското духовенство и ся упълномощава да действува, в името на българския народ, за независими от гръцката патриаршия йерархия. Сичките тия книжа Сапунов ги предава на Стояна Джейкова, за да ся използуват в даден случай. От тук, продължава Найденов расказа си, тълпата, подбрана от Цанкова и Д-р Мирковича, in corpori отива в дома на армено-католишкия патриарх Хасуна, предизвестен за това, и без никаква молба или заявление от страна на Илариона, предават му адресите, които уш последний им бил вручил. Прочел адресите и им поръчал да направят едно заявление до монсейньор Брюнони, с молба последний да посредничи пред папата, за да ся приеме и българский народ в лоното на католическата църка, след което в неделя на 18 декем. за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х. Мина Пашов и Др. Цанкова. Същий този ден, сряда 14-того, Хр. Тапчилеща и х.
към текста >>

Мина Пашов разгласили из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще ся прогласи идущата неделя, за която цел ся поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата.
за днес, да ся представят пак сички в дома на Брюнони да му го предадат. Черновката на заявлението съчинили патерите, католишките попове, и на български преведено от х. Мина Пашов и Др. Цанкова. Същий този ден, сряда 14-того, Хр. Тапчилеща и х. Мина Пашов разгласили из Балкапан, че със съгласието на Илариона и на българското духовенство при българската църква, унията ще ся прогласи идущата неделя, за която цел ся поднасяло едно заявление за подпис от еснафите в Галата. Сичко това станало известно в Руското посолство и посланикът, княз Лобанов, пратил посолния архимандрит завчера сутринта на 16-того при Илариона, за увещание да не предприема толкова пагубната постъпка за православието, а сам той, Лобанов, отишел при патриарха за да го убеди за отстъпки на Българите. Същия ден 16-того в петък след обяд ся събрали и общината и комисията в метоха и сички решили (само Хр. Тапчилеща ся въздържал) да не ся обръща внимание в домогванията на няколко самозванни водачи на народа, а да ся чакат избранните народни представители и тъй ся насърчил Иларион. На утрето 17 декем. същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др.
към текста >>

Трети ся растършуваха из църквата.
На утрето 17 декем. същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в обширната стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др. из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския манастир в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита Йосифа Соколски, игумен на Габровския манастир, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони. Трети ся растършуваха из църквата. Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва. Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби.
към текста >>

Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби.
Трети ся растършуваха из църквата. Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва. Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христу Найденова. - Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си. И двамата смаяни, недоумяваха ся: дали двамата владици са задържани негде от правителството или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол.
към текста >>

- Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си.
Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна. Днес пък, продължи още Найденов, Никола Сапунов, епитропът църковен, с Манола Зааралията, подбират оглашените от вчера: Архимандрита Макария, дяда Йосифа Соколски с поп Висариона, поп Тодора и диякона на дяда Авксентия Гавраила, носящи секи един по една-две служебни книги, и ги подкарват, с няколко десятки миряне, богомолци дошли да ся черкуват, към Галата-Пера, за да служат в някоя си католишка църква; а нашийт (казанлъчанинът) поп Иларион факиркин, остана тук да искара утрината, след което и той ся изгуби. - А владиката Иларион? - запита Христу Найденова. - Той още вчера след обяд, растревожен, нерасположен, замина с дяда Авксентия за острова, щяха да ся върнат тая сутрина за църква, нъ още ги няма, завърши Найденов расказа си. И двамата смаяни, недоумяваха ся: дали двамата владици са задържани негде от правителството или са отведени мълком на заточение? Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол. След обяд Христу, с раступано сърце, ся упътва за Балкапан. Тука той ся научава, че горепомянатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двеста еснафлий: абаджий, тютюнджий, черакчий и др. в Галата, ся отправили за в Пера към къщата на Папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони; пътьом тълпата ся увеличила с още много любопитни инородни хора.
към текста >>

Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите.
Или пък отидоха и те на Пера, както уверявали Сапунов и Манол. След обяд Христу, с раступано сърце, ся упътва за Балкапан. Тука той ся научава, че горепомянатите духовни и мирски лица, придружени от стотина-двеста еснафлий: абаджий, тютюнджий, черакчий и др. в Галата, ся отправили за в Пера към къщата на Папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони; пътьом тълпата ся увеличила с още много любопитни инородни хора. Тука в къщата на Брюнони биле събрани: Арменокатолишкийт патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероисповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата Порта припознаванието на независима йерархия. Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по сичките тези потреби, както и тия по поддържката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католическата пропаганда. След това са поднесли за подписване от присътствующите Българи и Католици приготвенийт от преди акт за станалото съединение, а само от Българите, духовенство и миряне, тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски язик. Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.
към текста >>

Разноските по сичките тези потреби, както и тия по поддържката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католическата пропаганда.
в Галата, ся отправили за в Пера към къщата на Папския наместник, цариградския католически архиепископ Брюнони; пътьом тълпата ся увеличила с още много любопитни инородни хора. Тука в къщата на Брюнони биле събрани: Арменокатолишкийт патриарх Хасун, с по-видните си подведомствени духовни и мирски лица, също и такива от чисто католическо вероисповедание. Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата Порта припознаванието на независима йерархия. Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по сичките тези потреби, както и тия по поддържката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католическата пропаганда. След това са поднесли за подписване от присътствующите Българи и Католици приготвенийт от преди акт за станалото съединение, а само от Българите, духовенство и миряне, тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски язик. Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство. След това сички ся разотишли радостни и весели, а някои са съ понапили. Главата пълна с бръмбали, зашеметена, Христу не можеше да направлява съжденията си при толковато съдбоносни за народа ни приключения. Наскърбен до неимоверност, той ся страхуваше от възможното расцепление на народа, което главно занимаваше неговия дух.
към текста >>

Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство.
Българите подали на Брюнони едно прошение на френски език, с което просят ходатайството му пред Папата, за да ги приеме в лоното на Римо-католишката църква, като го признават за глава на църквата, само трябвало да си запазят църковните обряди, нравите и обичаите. А Брюнони молят да им издействува от Високата Порта припознаванието на независима йерархия. Хаджи Мина Пашов държал пред сички реч на гръцки за горнята цел, а Хасун отговорил на турски, че заедно с Брюнони ще испълнят исказаните им желания и нещо повече: ще им приготвят и черква в 5-6 дена, за да ся черкуват ново-оглашените, и къща, която била вече готова, за жилище на духовенството им. Разноските по сичките тези потреби, както и тия по поддържката на духовенството и на новообразуваната църковна община, щели да стават от католическата пропаганда. След това са поднесли за подписване от присътствующите Българи и Католици приготвенийт от преди акт за станалото съединение, а само от Българите, духовенство и миряне, тоже предварително приготвено друго заявление до Папата на френски язик. Тогава сички навлезли в съборната католишка църква; испяло се по латински славословие, Макарий държал реч на български, псувал, ругал, сквернословил гръцките православни владици; един католишки поп тоже исказал на гръцки почти същите псувни и ругатни, както и Макарий, против гръцкото духовенство. След това сички ся разотишли радостни и весели, а някои са съ понапили. Главата пълна с бръмбали, зашеметена, Христу не можеше да направлява съжденията си при толковато съдбоносни за народа ни приключения. Наскърбен до неимоверност, той ся страхуваше от възможното расцепление на народа, което главно занимаваше неговия дух. Да става каквото да става, си мислеше той, нъ единодушието, единомислието, единството на българския народ в секи случай трябва да ся упази, инък сичко е изгубено. Със съвършенно незнанство, в пълна неизвестност за утрешний ден, тъй сломен под тяжестта на печалните тия размишления, той ся върна в училището същия ден вечерта.
към текста >>

Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска.
Три дни под ред, то било една нескончаема върволица из улиците на Фенер. Провървели ся от сичките краища на Стамбул и Галата Българи на тълпи на тълпи, да научат нещо за станалите събития. Съвещания след съвещания ставали през това време от по-видните първенци и от по-благоразумните младежи и еснафлий. Сички укорявали и порицавали начинателите на това непристойно и пагубно за народа ни движение; сички съветвали постоянство в досегашния прав път за постигане въжделенната ни независима йерархия по честен начин, а не с измяна във вярата ни. Най-после, на 22 същий, Иларион свиква голямо събрание от общинарите, комисарите и от по-бележитите търговци, еснафлий и младежи, които усъждат водачите на безразсъдната и противонародна тая постъпка, разискват съдържанието на приготвено едно възвание към Българския народ, за да ся не заблуждава, което ся подписва от сички, както и от раскаялите ся дестина-петнадесят духовни и миряни. Този ден Христу издебна благовремие и влезе при Илариона, когото мислеше, че ще завари унил, узадачен, а пък то напротив, Илариона намери бодър, дързостен, готов да ся бори за справедливите домогвания на Българите и да отстоява на сички удари, идящи от страна на патриаршията или на правителството, също и на посягателствата от страна на пропагандите, католическа и протестантска. - Вий мя очудвате с вашата бодрост, с вашата дързост, казал Христу Илариону, особено сега след изпъкванието на унията. -Да, няма да скрия положението си, в което ся намерих два-три дена от понеделник насам, смутих ся, сломих ся до отчаяние, загрижих ся и ся уплаших от тежката отговорност, която поех пред народа; нъ като распитах и узнах какви лица и как ся е извършила унията, особено пък като видях въодушевлението и голямата заинтересованост на здравомислящите ни сънародници и настояванието на последните да удържим вярата си непокътната и да постоянствуваме в борбата до извоюване правдините си, аз ся успокоих. Наистина, унията е едно злокобно явление, печален инцидент, даже мога да го нарека един скандал в течението на църковния ни въпрос, нъ аз съм убеден, че тя няма да хвани корен между народа. Ето на, половината от подмамените ся върнаха вече, също и двама священници, с които ся готвим да служим за Коледа. От друга страна пък тя ще стане причина да престанат Русите да галят толкова усърдно Гърците и патриаршията им, която ще накарат да ся съгласи на българските искания.
към текста >>

а пък укоряваха и враждебно злословяха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и сичките други Българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали.
При все това Христу остана много доволен от този, макар и къс, нъ многозначющ за него разговор. От тук той ся запъти за Галата, в дюкяна на съгражданина си Ив. Бозвелиев, първомайстор на тютюнджийския еснаф, гдето завари Никола Сапунова, първомайстор на абаджийския еснаф в Стамбул и Стояна Джейкова, първомайстор на абаджийския еснаф в Галата, и двамата върли привърженици на унията и крепители на водачите й Драгана Цанкова, Д-р Мирковича, Манола Зааралията и Хр. Ваклидова. Разговорът между троицата първомайстори ся въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като ся погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униатска българска община, още на утришния ден от прогласяването й, сиреч още на 19-того, със сичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др. а пък укоряваха и враждебно злословяха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и сичките други Българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Действително тука Христу съ научава, че още в деня, 18 декем., в който стана унията, Армено-католишкия патриарх Хасун уведомил министра на исповеданията Али паша за станалото и го молил да припознае правителството тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден ся започнало приспособяванието на долния кат на голямата къща на Юксек-калдъръм, в която живеял от преди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосвятеното униатско духовенство въ главе с архимандрита Макария, когото Брюнони му назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще ся освети и служи Коледна служба. От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те сички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха.
към текста >>

Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще ся освети и служи Коледна служба.
Разговорът между троицата първомайстори ся въртеше все около станалата уния. Въсхваляваха Брюнони и Хасуна за готовността и ревността да жертвуват всичко, пари, време и спокойствие, за успеха на унията, като ся погрижили о време да накарат Портата да припознае новообразуваната униатска българска община, още на утришния ден от прогласяването й, сиреч още на 19-того, със сичките права и преимущества, особен почит за издаване на пътни тескерета, паспорти и др. а пък укоряваха и враждебно злословяха както Илариона и Авксентия, тъй и общинарите и комисарите при българската на Фенер църква, тъй и сичките други Българи, духовни и миряни, търговци и еснафи, защото не ги последвали. Действително тука Христу съ научава, че още в деня, 18 декем., в който стана унията, Армено-католишкия патриарх Хасун уведомил министра на исповеданията Али паша за станалото и го молил да припознае правителството тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден ся започнало приспособяванието на долния кат на голямата къща на Юксек-калдъръм, в която живеял от преди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосвятеното униатско духовенство въ главе с архимандрита Макария, когото Брюнони му назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще ся освети и служи Коледна служба. От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те сички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан.
към текста >>

На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията.
Действително тука Христу съ научава, че още в деня, 18 декем., в който стана унията, Армено-католишкия патриарх Хасун уведомил министра на исповеданията Али паша за станалото и го молил да припознае правителството тая община по-скоро; затова и Али паша на утрето съобщава Хасуну, че правителството я припознава и го заставя да пристъпи към изпълнението на някои формалности. От този ден ся започнало приспособяванието на долния кат на голямата къща на Юксек-калдъръм, в която живеял от преди сам Хасун; а горния й кат мобилиран, бил вече отреден за жилище на новопосвятеното униатско духовенство въ главе с архимандрита Макария, когото Брюнони му назначил за привременен духовен началник. Църквата щяла да бъде готова за в неделя, Коледа, когато ще ся освети и служи Коледна служба. От по-нататъшния разговор Христу забележи, че у троицата ся е съзирало неволно едно самопризнание, че сичко станало много набързо, без подробно и всестранно усведомление на участвующите привърженици на унията, защото биле известни, че много от подписващите акта за съединението, духовни и мирски, ся отметнали и че даже имало някои из между последните, които подписали някакво си възвание против унията, издадено от народните предатели, руски и гръцки оръдия! Тъй наричаха те сички ония, които не възприеха унията или не й съчувствуваха. На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!
към текста >>

Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!
На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици! Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти! Христо потърси х.
към текста >>

И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски.
От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи. Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето висше духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици! Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униатско движение, нъ му ся каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле расположени против тях Гавриил Кръстевич, Дим.
към текста >>

На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи.
Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униатско движение, нъ му ся каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно. Особено бяха зле расположени против тях Гавриил Кръстевич, Дим. Гешоглу и Николчу П. Тапчилеща. Последний беше прекръстил униатския орган в. „България“ на Латиния. На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи. Той желаеше да ся яви пред Владиците, да им цалуни ръка и здрависа, нъ не дочака защото от любопитство да види сам лично какво ще става него ден в унията на Юкскек калдъръм, побърза да напусне Фенер и отиди на Пера. Тука той намери х. Мина Пашев, идящ от печатницата на Сан-Бендето гдето ся печаташе в. България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ. Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери.
към текста >>

България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ.
„България“ на Латиния. На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи. Той желаеше да ся яви пред Владиците, да им цалуни ръка и здрависа, нъ не дочака защото от любопитство да види сам лично какво ще става него ден в унията на Юкскек калдъръм, побърза да напусне Фенер и отиди на Пера. Тука той намери х. Мина Пашев, идящ от печатницата на Сан-Бендето гдето ся печаташе в. България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ. Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери. Сичко това направи странно впечатление на Христа, особено пък той печално ся повлия и развълнува като видя да ся мяркат из черквата и олтаря 3-4 свещенници с католишка носия, с малки калпачета на глава, затова и не можа да ся сдържи и извика с глас, управящ ся към х. Мина, тия католишки священници, какво търсят тука? X. Мина, смутен влезе в олтаря и ся изгуби. Службата ся свърши в пълно безредие, в анархия и Христу отиде да направи визита на Атанасаки Стоянович от Пловдив, Българин банкерин руски подданник, от когото узнал, че униатското движение твърде много наскърбило руския посланик Княза Лобанова и го узлобило против патриаршията за незадоволяването Българите.
към текста >>

Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери.
На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи. Той желаеше да ся яви пред Владиците, да им цалуни ръка и здрависа, нъ не дочака защото от любопитство да види сам лично какво ще става него ден в унията на Юкскек калдъръм, побърза да напусне Фенер и отиди на Пера. Тука той намери х. Мина Пашев, идящ от печатницата на Сан-Бендето гдето ся печаташе в. България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ. Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци, висши чиновници в турската армия като лекари, инженери. Сичко това направи странно впечатление на Христа, особено пък той печално ся повлия и развълнува като видя да ся мяркат из черквата и олтаря 3-4 свещенници с католишка носия, с малки калпачета на глава, затова и не можа да ся сдържи и извика с глас, управящ ся към х. Мина, тия католишки священници, какво търсят тука? X. Мина, смутен влезе в олтаря и ся изгуби. Службата ся свърши в пълно безредие, в анархия и Христу отиде да направи визита на Атанасаки Стоянович от Пловдив, Българин банкерин руски подданник, от когото узнал, че униатското движение твърде много наскърбило руския посланик Княза Лобанова и го узлобило против патриаршията за незадоволяването Българите. След като ся съгласиха да убеждават х.
към текста >>

През тези критически за църквата и за народа ни дни, почти секи ден ставаха събрания от общинарите и комисарите, за да обсъждат ежедневните проявления в течението на въпросите последвани от окръжни До сичките български епархии, за да ся уведомяват съотечествениците за хода на работите ни.
В това време Добри Г. Кехаев в две-три писма съобщавал, че в Казанлък ся вестявал някакъв си полковник от казанлъшкийт полк полякът Пшевлодски с цел да увещава населението да приеме унията и го разколебал до известна степен, нъ чорбаджиите му въсприпятствували. В отговор Христу посъветвал Добря да убеди чорбаджиите и еснафите да протестират публично против водителите на унията и да изкажат преданност и привърженност Илариону, когото и да насърчат в досегашната му ревност за независима православна йерархия. И наистина такъва протест от 18 Януарий 1861 г. му пристигна и ся публикува в Цариградски вестник. През тези критически за църквата и за народа ни дни, почти секи ден ставаха събрания от общинарите и комисарите, за да обсъждат ежедневните проявления в течението на въпросите последвани от окръжни До сичките български епархии, за да ся уведомяват съотечествениците за хода на работите ни. В такова едно събрание под председателството на Илариона на 29 Декемврий ся решило да ся изпрати назидателно пастирско послание от страна на двамата ни Архипастири Илариона и Авксентия, в което се осъждаха примамливите стремежи с лъжливите обещания на Йезуитската пропаганда... * * * Ваканциите ся свършиха на 26 Март, неделя, в който ден ся прибра и Христу в училището. Като разгледа програмата на учебните предмети за настъпающата 1861-62 година, състояща ся от пространа Алгебра, Геометрия, История и Арабска логика, той ся усети тоже подготвен по отношение първите три науки, само арабската логика ще го затрудни, понеже ся преподаваше на арабски язик с турски обяснения; тъй че той нагоди времето си също така като и през миналите две години. Следователно той натъкми продължението на между-класовите си конференции и частните си уроци, по превод от френски на турски, за четирите Турчета. Това обстоятелство му даваше възможност да не прекъсва своите посещения по Фенер и по Цариград, два пъти в седмицата през ваканционните седмични дни, неделя и петък, и тъй да следи хода на народните ни черковни работи и то ако има нещо важно станало или ся предвижда да стане такова по тях. Между това в патриаршията усилено ся работеше всячески с всевъзможни средства, простими и непростими против Българите и Владиците им.
към текста >>

Без да повика правилно, съгласно с каноните на църквата, Илариона и Авксентия да ги съди за поведението им, това съборище, само за лице, ги покани устно три пъти в разстояние на два часа, а те като ся не явиха, осъди ги и ги низвергна от сановете им със заточение.
Испращаха ся окръжни след окръжни послания до всичките епархии за да ся увещават Българите да ся не отделят от православната патриаршия, да не слушат развилнелите ся против нея нечестиви владици Илариона и Авксентия, да избягват сяко общение с тях и да испратят еднакви махзари (адреси) до Портата и до патриаршията, за че Българите са верни, преданни и благодарни от Владиците си и от управлението на патриаршията. Само от западна България, а именно от Ниш, Видин, Лом, Враца, Ловеч и Кюстендил ся изпратиха такива махзари, подписани от гръкомани. На основание на тия шест махзари, новийт патриарх Йоаким свика на 24 февруарий 1861 едно духовно събрание за да разреши το σκανδαλοσις τουτο ζηιτημα149 - скандалния този въпрос, както го наричаше сам той. Това свято събрание, което Христу от близу дебнеше в самата патриаршия, ся състоеше от двама бивши цариградски патриарси, от тогавашните Антиохийски, Йерусалимски, Александрийски патриарси, от 23 владици, все Гърци, и от четирима Българи, подлизурки на патриаршията. Тези последните бяха: Ксантския владика Панарет (по-после Пловдивски), Родоския Игнатий, Врачанския Доротей (Дорчо) и Величкия Паисий (Палисвят). Без да повика правилно, съгласно с каноните на църквата, Илариона и Авксентия да ги съди за поведението им, това съборище, само за лице, ги покани устно три пъти в разстояние на два часа, а те като ся не явиха, осъди ги и ги низвергна от сановете им със заточение. По предложение на Доротея, същата участ последва и Пловдивския митрополит Гърка Паисия, защото ся беше отказал от патриаршията и пригърнал каузата на Българите. А за да ся задоволят уш Българите, същото съборище изработи, по наставление то на руския посланик, 15-тях известни точки, една от друга по-несъществени, които патриархът побърза да испрати на В. Порта, за да ся утвърдят с фирман, както и стана. Същото съборище, за удовлетворение уш на Българите и за възнаграждение на послушните владици-Българи, подписавши присъдата против народните ни пастири Илариона, Авксентия и Паисия, назначи Панарета за Пловдивски, вместо низвержений Паисия, Игнатия за Кюстендилски, Доротея за Софийски, а Паисия (Палисвята) за Врачански. Освен тия назначения, патриарх Йоаким ръкоположи за Шуменски митрополит Архимандрита Антима, Българин, преподавател в богословското училище на остров Халки.
към текста >>

След продължителни и бурни разисквания и размишления за способа, по който трябваше как, да ся отделим от гръцката патриаршия, предложиха ся разни проекти, един от други по-странни и по-чудовищни; тъй на пример, едни искаха да настояваме за съединението ни с англиканската църква; това мнение ся показа и ся поддържаше от П.
А за да ся задоволят уш Българите, същото съборище изработи, по наставление то на руския посланик, 15-тях известни точки, една от друга по-несъществени, които патриархът побърза да испрати на В. Порта, за да ся утвърдят с фирман, както и стана. Същото съборище, за удовлетворение уш на Българите и за възнаграждение на послушните владици-Българи, подписавши присъдата против народните ни пастири Илариона, Авксентия и Паисия, назначи Панарета за Пловдивски, вместо низвержений Паисия, Игнатия за Кюстендилски, Доротея за Софийски, а Паисия (Палисвята) за Врачански. Освен тия назначения, патриарх Йоаким ръкоположи за Шуменски митрополит Архимандрита Антима, Българин, преподавател в богословското училище на остров Халки. След като стана известно решението на патриаршеското събрание, цариградските по-видни Българи с членовете на общината и с тия на комисията, ся събраха още на утрето в метоха. След продължителни и бурни разисквания и размишления за способа, по който трябваше как, да ся отделим от гръцката патриаршия, предложиха ся разни проекти, един от други по-странни и по-чудовищни; тъй на пример, едни искаха да настояваме за съединението ни с англиканската църква; това мнение ся показа и ся поддържаше от П. Р. Славейкова. Други искаха да ся повърнем пак на унията с Папата. Трети представиха проект за реформиране на църквата ни с изменението на някои членове от символа вери. Четвърти, цялата комисия, подкрепяше мнението на Илариона и Кръстевича, да постоянствуваме в досегашния път за независима българска Йерархия, каквато сме имали до скоро. Пети пък изказаха мнение да ся изхвърли само думата православна, та нашата църква и да ся нарече Българска народна християнска църква.
към текста >>

Трети представиха проект за реформиране на църквата ни с изменението на някои членове от символа вери.
Освен тия назначения, патриарх Йоаким ръкоположи за Шуменски митрополит Архимандрита Антима, Българин, преподавател в богословското училище на остров Халки. След като стана известно решението на патриаршеското събрание, цариградските по-видни Българи с членовете на общината и с тия на комисията, ся събраха още на утрето в метоха. След продължителни и бурни разисквания и размишления за способа, по който трябваше как, да ся отделим от гръцката патриаршия, предложиха ся разни проекти, един от други по-странни и по-чудовищни; тъй на пример, едни искаха да настояваме за съединението ни с англиканската църква; това мнение ся показа и ся поддържаше от П. Р. Славейкова. Други искаха да ся повърнем пак на унията с Папата. Трети представиха проект за реформиране на църквата ни с изменението на някои членове от символа вери. Четвърти, цялата комисия, подкрепяше мнението на Илариона и Кръстевича, да постоянствуваме в досегашния път за независима българска Йерархия, каквато сме имали до скоро. Пети пък изказаха мнение да ся изхвърли само думата православна, та нашата църква и да ся нарече Българска народна християнска църква. Това последньото мнение преудоля и ся въсприе с грамадно болшинство, защото с него ся сполучвало да ся различат и отдалечат Българите от Русите поне по вяра, защото същността на религията свързвала много Българите с Русите, нещо от което ся страхували и Портата, и западните велики сили, и което било причина да не са удовлетворявали Българските стремежи за независима йерархия. В смисъл на това последньо мнение ся подаде след 2-3 дена и една просба до Високата Порта. А Българите от епархиите не само не обърнаха никакво внимание върху посланията на патриаршията, върху решенията на съборището й относително низвержението от сана им на народните ни трима архипастири и проклятието на съмишленниците им; не само не ся поддадоха на залъгалките й с 15-тях точки и с назначението в 4-5 чисто български епархии владици родом Българи, нъ в две-три епархии тържественно прокълнаха патриаршията и беззаконното й сонмище.
към текста >>

Пети пък изказаха мнение да ся изхвърли само думата православна, та нашата църква и да ся нарече Българска народна християнска църква.
След продължителни и бурни разисквания и размишления за способа, по който трябваше как, да ся отделим от гръцката патриаршия, предложиха ся разни проекти, един от други по-странни и по-чудовищни; тъй на пример, едни искаха да настояваме за съединението ни с англиканската църква; това мнение ся показа и ся поддържаше от П. Р. Славейкова. Други искаха да ся повърнем пак на унията с Папата. Трети представиха проект за реформиране на църквата ни с изменението на някои членове от символа вери. Четвърти, цялата комисия, подкрепяше мнението на Илариона и Кръстевича, да постоянствуваме в досегашния път за независима българска Йерархия, каквато сме имали до скоро. Пети пък изказаха мнение да ся изхвърли само думата православна, та нашата църква и да ся нарече Българска народна християнска църква. Това последньото мнение преудоля и ся въсприе с грамадно болшинство, защото с него ся сполучвало да ся различат и отдалечат Българите от Русите поне по вяра, защото същността на религията свързвала много Българите с Русите, нещо от което ся страхували и Портата, и западните велики сили, и което било причина да не са удовлетворявали Българските стремежи за независима йерархия. В смисъл на това последньо мнение ся подаде след 2-3 дена и една просба до Високата Порта. А Българите от епархиите не само не обърнаха никакво внимание върху посланията на патриаршията, върху решенията на съборището й относително низвержението от сана им на народните ни трима архипастири и проклятието на съмишленниците им; не само не ся поддадоха на залъгалките й с 15-тях точки и с назначението в 4-5 чисто български епархии владици родом Българи, нъ в две-три епархии тържественно прокълнаха патриаршията и беззаконното й сонмище. Тъй че те не приеха 15-тях точки, нито пък натрапените им от патриаршията владици, макар и Българи. На просбата им до В.
към текста >>

Пропагандите, католическа и протестантска, особено първата, като ся научиха за този категоричен отговор на Апи паша, надпреварваха ся в своите агитации и удвоиха усилията си, първата в Цариград, а втората из областите, да увещават Българите да приемат унията с едната от тях.
В смисъл на това последньо мнение ся подаде след 2-3 дена и една просба до Високата Порта. А Българите от епархиите не само не обърнаха никакво внимание върху посланията на патриаршията, върху решенията на съборището й относително низвержението от сана им на народните ни трима архипастири и проклятието на съмишленниците им; не само не ся поддадоха на залъгалките й с 15-тях точки и с назначението в 4-5 чисто български епархии владици родом Българи, нъ в две-три епархии тържественно прокълнаха патриаршията и беззаконното й сонмище. Тъй че те не приеха 15-тях точки, нито пък натрапените им от патриаршията владици, макар и Българи. На просбата им до В. Порта, Али паша съобщил на цариградските Българи, че както другите държави, тъй и Портата няма да позволи образуванието на нови вери; за това просителите трябва да ся присъединят към една от припознатите църкви. Пропагандите, католическа и протестантска, особено първата, като ся научиха за този категоричен отговор на Апи паша, надпреварваха ся в своите агитации и удвоиха усилията си, първата в Цариград, а втората из областите, да увещават Българите да приемат унията с едната от тях. Сега вече очевидно стана, че Портата явно действуваше за разцеплението на народа ни, като благоприятствуваше на униатите-Българи, които и обсипваше с разни права и привилегии, а от друга страна, правеше спънки на православните Българи и охотно изпълняваше прищевките, несправедли-вите решения и беззаконните постановления на гръцкия патриарх спрямо последните. Народните ни водачи обаче, во главе с Илариона и Кръстевича, не обърнаха никакво внимание на предложенията на пропагандите и макар да ся смутиха от злокобния отговор на Портата, решиха без да ся отклоняват ни на дясно, ни на ляво, да постоянствуват в домогванията си за исканите си църковни правдини за да ся сдобият честно и почтенно с независима йерархия. Същевременно напомниха с окръжно до всичките български епархии да побързат и испратят исканите от събранието на 6 Ноемврий 1860 г. упълномощени и избрани по известен ред народни представители в Цариград, гдето съвместно с комисарите на цариградската българска община, да решават и споделят отговорността. ___________________________________________________ 142) Геронди ся наричат ония синодални владици, които Самуил патриарх беше назначил и Високата Порта утвърдила за постоянни членове на синода, защото биле от по-близките до Цариград епархии.
към текста >>

61. 2.12. Българският църковен въпрос и Великите сили. 2.12.1. Българският църковен въпрос в политиката на Великите сили

ТОМ 35

Като използувани острите противоречия на местните общини с гръцкия владика, католическите мисионери успели да привлекат няколкостотин българи, които отправили официална молба до папата да ги приеме в лоното на римската църква, но като се запази източният обряд и българският език на богослужението.
Цанков започва да се издава в. „България”, орган на българските униати. Около редакцията на вестника се оформя униатска община. Така били създадени организационните предпоставки за започване на униатското движение. Първи опити за уния, нещо като проба и генерална репетиция, се прави в Кукуш и Дойран през 1859 г. Като използувани острите противоречия на местните общини с гръцкия владика, католическите мисионери успели да привлекат няколкостотин българи, които отправили официална молба до папата да ги приеме в лоното на римската църква, но като се запази източният обряд и българският език на богослужението. Кукушкият опит накарал мисионерите и водачите на унията да преминат към действия в цялата страна. На 18 декември 1860 г. около 120 българи начело с Драган Цанков подписали от името на 3000 свои сънародници акт за преминаване под духовната власт на римската църква. След акцията на 18 декември били създадени няколко униатски общини в Одрин, Пловдив, Кукуш, Битоля, София, Казанлък и други градове, които през 1860 г. успели да привлекат около 15 000 привърженици.
към текста >>

около 120 българи начело с Драган Цанков подписали от името на 3000 свои сънародници акт за преминаване под духовната власт на римската църква.
Така били създадени организационните предпоставки за започване на униатското движение. Първи опити за уния, нещо като проба и генерална репетиция, се прави в Кукуш и Дойран през 1859 г. Като използувани острите противоречия на местните общини с гръцкия владика, католическите мисионери успели да привлекат няколкостотин българи, които отправили официална молба до папата да ги приеме в лоното на римската църква, но като се запази източният обряд и българският език на богослужението. Кукушкият опит накарал мисионерите и водачите на унията да преминат към действия в цялата страна. На 18 декември 1860 г. около 120 българи начело с Драган Цанков подписали от името на 3000 свои сънародници акт за преминаване под духовната власт на римската църква. След акцията на 18 декември били създадени няколко униатски общини в Одрин, Пловдив, Кукуш, Битоля, София, Казанлък и други градове, които през 1860 г. успели да привлекат около 15 000 привърженици. Начело на българската униатска църква папата ръкоположил още през същата година архимандрит Йосиф Соколски. Първите успехи на унията в България предизвикали големи надежди сред западния католически свят. В Париж бил създаден „Комитет за подкрепа на българската уния”.
към текста >>

Начело на българската униатска църква папата ръкоположил още през същата година архимандрит Йосиф Соколски.
Кукушкият опит накарал мисионерите и водачите на унията да преминат към действия в цялата страна. На 18 декември 1860 г. около 120 българи начело с Драган Цанков подписали от името на 3000 свои сънародници акт за преминаване под духовната власт на римската църква. След акцията на 18 декември били създадени няколко униатски общини в Одрин, Пловдив, Кукуш, Битоля, София, Казанлък и други градове, които през 1860 г. успели да привлекат около 15 000 привърженици. Начело на българската униатска църква папата ръкоположил още през същата година архимандрит Йосиф Соколски. Първите успехи на унията в България предизвикали големи надежди сред западния католически свят. В Париж бил създаден „Комитет за подкрепа на българската уния”. В Италия е открита подписка за нейното финансиране. През 60-те години на Запад били издадени няколко книги, посветени на България. В Цариград бил учреден координационен съвет по въпросите на унията начело с апостолическия викарий Брюнони, който имал за задача да ръководи непосредствено униатското движение в България.
към текста >>

Към това ги подтикнал провалът на католическата пропаганда и стремежът им да дискредитират Русия, която все още продължавала да се придържа в тезиса на православното единство.
Официалната френска позиция в българо-гръцките църковни отношения се съобразявала с интересите на униатското движение. През 50-60-те г. френските дипломати в Цариград, които непрекъснато се занимавали с църковния въпрос, държали за запазване на властта на Патриаршията и поради това, макар и по различни съображения те действували съвместно с руското посолство. Целта на френската дипломация в случая е ясна - като разгаря противоречията между българите и Патриаршията, да може да разширява периметъра за разпространението на униатството, което се проявявало не като осъзнато религиозно движение, а като реакция срещу гръцката неотстъпчивост. Но от средата на 60-те години френската и австрийската дипломация променили своята позиция и макар и колебливо, застанали на българска страна. Към това ги подтикнал провалът на католическата пропаганда и стремежът им да дискредитират Русия, която все още продължавала да се придържа в тезиса на православното единство. Промяната във френската и австрийската позиция показва още веднъж, че политиката на великите сили във всички случаи се съобразявала единствено със собствените си интереси. Българските водачи трябвало да лавират в сложните лабиринти на тази политическа джунгла и след многобройни компромиси да се домогват до крайната цел. Така през 50-70-те г. на фона на могъщото църковно движение се заражда и българската национална политика, израстват първите признати представители на българската нация, които трябвало да регулират нейните отношения с Турция и Цариградската патриаршия, с европейските велики сили. От този първи пряк контакт на българите с „голямата политика” кристализират окончателно различните течения и партии в църковно-националното движение.
към текста >>

„Дунавски лебед”, намерила израз в неговия химеричен план за създаване на „Българска национална християнска държава”, откъсната както от Източната, така и от Римската църква.
Опирайки се на масовото народно движение, на спонтанно изразената народна воля, тази партия защищавала отначало докарай българските интереси. Тя отхвърлила категорично както тезата за единството, така и прозелитичните домогвания. Националната партия се ползувала с подкрепата на цялата нация, на общините, на радикално настроената българска интелигенция, на революционната демокрация. Силно влияние върху нейните схващания оказвала екзалтираната патриотична позиция на Г. Раковски, защищавана на страниците на в. „Дунавски лебед”, намерила израз в неговия химеричен план за създаване на „Българска национална християнска държава”, откъсната както от Източната, така и от Римската църква. Втората групировка е на умереното действие. Тя застъпва тезата, че българският въпрос трябва са се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разривът с Патриаршията. По същество това течение отразява компромиса между българските домогвания и руската политика и представлява русофилската партия в национално-църковното движение. Начело на „умерените” стоят проруски настроените български дейци като Н. Геров, Т.
към текста >>

Те също са за независима българска църква, но смятат че целта трябва да се постигне чрез умерени, легални действия, които да покажат на Високата порта, че срещу верноподаничеството българите имат право на компенсация.
Славейков, макар че много често той се проявява и като привърженик на партията за независимо национално действие. Третата групировка се представя от туркофилите - Г. Кръстевич, братя Тъпчилещови, Иван Хаджипенчович, редактора на в. „Турция” Н. Генович и др. Те също са за независима българска църква, но смятат че целта трябва да се постигне чрез умерени, легални действия, които да покажат на Високата порта, че срещу верноподаничеството българите имат право на компенсация. Това фактически е една „политическа опашка” на противоречивите начинания на Али паша и на Високата порта. Четвъртата групировка е на западняците. Те смятали, че българският въпрос може да се реши най-удачно със съдействието на Запада (униатите на Франция и Австро-Унгария, протестантите на Англия и САЩ). В тактическо отношение те са привърженици на прозелитичното действие. В тези среди има много различни настроения.
към текста >>

62. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

и един цялостен трактат върху гръцката (Фотиевата) църква, където добре долавя тенденцията към разпадане на източноцърковното единство и възможностите за католическото проникване в Ориента и в България.
той констатира, че сред поробеното християнско население „първоначалното образование, любовта към родината и влиянието на цивилизацията са така проникнати в нравите”, че е създадена благоприятна обстановка за действие. Тази мисъл Боре доразвива в един доклад, където констатира, че в Турция има една силна опозиция от гръцки схизматици и арменци, които държат за Русия. Католиците в империята подкрепят нейната политика и западните доктрини. „Католиците - продължава Боре, се намират в условия по-благоприятни от всякога” и те трябва да използуват обстановката за сериозни начинания. Все в духа на тези проучвания Боре изработва през 1854 г. и един цялостен трактат върху гръцката (Фотиевата) църква, където добре долавя тенденцията към разпадане на източноцърковното единство и възможностите за католическото проникване в Ориента и в България. Наред с проучванията, лазаристите в Цариград започват да действуват много енергично още в началото на Кримската война, когато става ясно, че Франция няма да отстъпи този периметър на полските емигранти на Терлицки, а ще го запази за своите мисии. Отначало се правят жестове, които имат за цел да печелят доверието на българите. Така през 1853 г. се провежда операцията с епископа Бенжамен, който отправя молба до папата да премине към католическата църква, но епископът е заловен от патриаршеската полиция и затворен в един Самоковски манастир. Боре успява чрез Али паша да издействува неговото освобождаване.
към текста >>

се провежда операцията с епископа Бенжамен, който отправя молба до папата да премине към католическата църква, но епископът е заловен от патриаршеската полиция и затворен в един Самоковски манастир.
Все в духа на тези проучвания Боре изработва през 1854 г. и един цялостен трактат върху гръцката (Фотиевата) църква, където добре долавя тенденцията към разпадане на източноцърковното единство и възможностите за католическото проникване в Ориента и в България. Наред с проучванията, лазаристите в Цариград започват да действуват много енергично още в началото на Кримската война, когато става ясно, че Франция няма да отстъпи този периметър на полските емигранти на Терлицки, а ще го запази за своите мисии. Отначало се правят жестове, които имат за цел да печелят доверието на българите. Така през 1853 г. се провежда операцията с епископа Бенжамен, който отправя молба до папата да премине към католическата църква, но епископът е заловен от патриаршеската полиция и затворен в един Самоковски манастир. Боре успява чрез Али паша да издействува неговото освобождаване. Това окуражава няколко български свещеници да се обявяват за последователи на отцепника. Получили славата на влиятелни пред Портата закрилници на преследваните, лазаристите очакват нови срещи. И те не закъсняват. През ноември 1854 г.
към текста >>

Те го приемат в своята среда, настаняват го в колежа на Бебек, където за пет месеца той изучава френския език и догмите на католическата религия.
За това желание на Цанков френските агенти сигнализират от Русе още през 1848 г. Боре отправя молба на Цанков до Министъра на външните работи и на култовете - Решид паша и сам отива при него, за да ходатайствува. Намесва се патриархът Антим I, който изкарва Цанков агент на Русия. Френското посолство се изплашва от скандала и отказва да подкрепи акцията на Боре. Провалът с печатницата не прекъсва връзките между Цанков и лазаристите. Те го приемат в своята среда, настаняват го в колежа на Бебек, където за пет месеца той изучава френския език и догмите на католическата религия. През март 1855 г. Цанков заявява на Боре, че иска да се покръсти, акт извършен тайно в седалището на мисията „Сан-Беноа” в Цариград. После вече естествено се набелязва планът за действие. Цанков уведомил Боре, че и други млади българи са готови да го последват. Уточняват се, че като се съберат първите униати, ще започне издаване на книги, после ще се сложи началото на едно организирано движение.
към текста >>

И за това смята, че осемте милиона българи трябва да бъдат привлечени в латинската църква, като се убеди Високата порта в ползата, която тя би имала от едно такова радикално изменение на църковното статукво.194 В името на тази цел, лазаристите здраво се вкопчват в Драган Цанков.
Уточняват се, че като се съберат първите униати, ще започне издаване на книги, после ще се сложи началото на едно организирано движение. За център на това движение е избрана старата българска столица - Търново. Съобщавайки за всичко това в Париж, Боре енергично настоява Франция да даде своята „директна и могъща подкрепа”. Той заявил още през 1854 г. на един влиятелен френски политик, че победата на армията на Изток ще бъде временна, ако Русия продължава да има на Дунава едно общество, свързано с нея чрез общността на религията. И за това смята, че осемте милиона българи трябва да бъдат привлечени в латинската църква, като се убеди Високата порта в ползата, която тя би имала от едно такова радикално изменение на църковното статукво.194 В името на тази цел, лазаристите здраво се вкопчват в Драган Цанков. През 1855-1856 г. той е назначен за учител в училището на Бебек, въпреки направените му внушения да изостави католиците. По този повод Цанков се оправдава пред Найден Геров, като му съобщава, че като не можел „да сполучи, останал учител за българския и френския език във френското училище на Бебек (Цариград)”.195 Около Цанков се оформя първият кръг привърженици на унията, в който първоначално най-дейно участвуват д-р Миркович, Манол Иванов и Хр. Ваклидов. През 1855 г. тази четворка учредява в Цариград „Българска община”, към която се зачисляват и няколко възпитаници на бебекското училище.
към текста >>

Новиков стига дори до там, че разглежда българската идея за самостоятелна църква като френско внушение.
Още в началото на 1856 г. Н. Геров пише до М. П. Погодин, че поради руската позиция по българския въпрос, западните държави не ще пропуснат случая да действуват в руска вреда, а българите, в отчаянието си могат да тръгнат след тях.197 Малко по-късно тревожно сигнализира за същото и старши секретарят на руското посолство в Цариград - Е. П. Новиков. Той съобщава, че западната пропаганда взема опасни размери, че по-скоро „е насочена срещу политическото влияние на Русия, отколкото към чисто религиозни интереси”. Новиков стига дори до там, че разглежда българската идея за самостоятелна църква като френско внушение. За същото докладва на Св. Синод и настоятеля на руската църква в Цариград Петър Троицки. В отговор на идващите от Цариград сведения, Филарет Московски198 нарежда да се изпратят сред българите двама-трима тайни мисионери от български произход, за да призоват своите сънародници на съпротива срещу католическата пропаганда. Препоръчва също да се спечелят Ал. Екзарх и Цанков, които вършели вредна работа, а също така да се използват методите на лазаристите, като с руска помощ в България се открият духовни училища, а при посолството в Цариград и българска печатница.199 Решителността на руската дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили.
към текста >>

Синод и настоятеля на руската църква в Цариград Петър Троицки.
Погодин, че поради руската позиция по българския въпрос, западните държави не ще пропуснат случая да действуват в руска вреда, а българите, в отчаянието си могат да тръгнат след тях.197 Малко по-късно тревожно сигнализира за същото и старши секретарят на руското посолство в Цариград - Е. П. Новиков. Той съобщава, че западната пропаганда взема опасни размери, че по-скоро „е насочена срещу политическото влияние на Русия, отколкото към чисто религиозни интереси”. Новиков стига дори до там, че разглежда българската идея за самостоятелна църква като френско внушение. За същото докладва на Св. Синод и настоятеля на руската църква в Цариград Петър Троицки. В отговор на идващите от Цариград сведения, Филарет Московски198 нарежда да се изпратят сред българите двама-трима тайни мисионери от български произход, за да призоват своите сънародници на съпротива срещу католическата пропаганда. Препоръчва също да се спечелят Ал. Екзарх и Цанков, които вършели вредна работа, а също така да се използват методите на лазаристите, като с руска помощ в България се открият духовни училища, а при посолството в Цариград и българска печатница.199 Решителността на руската дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили. В началото на 1857 г. Н. Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр.
към текста >>

В отговор на идващите от Цариград сведения, Филарет Московски198 нарежда да се изпратят сред българите двама-трима тайни мисионери от български произход, за да призоват своите сънародници на съпротива срещу католическата пропаганда.
П. Новиков. Той съобщава, че западната пропаганда взема опасни размери, че по-скоро „е насочена срещу политическото влияние на Русия, отколкото към чисто религиозни интереси”. Новиков стига дори до там, че разглежда българската идея за самостоятелна църква като френско внушение. За същото докладва на Св. Синод и настоятеля на руската църква в Цариград Петър Троицки. В отговор на идващите от Цариград сведения, Филарет Московски198 нарежда да се изпратят сред българите двама-трима тайни мисионери от български произход, за да призоват своите сънародници на съпротива срещу католическата пропаганда. Препоръчва също да се спечелят Ал. Екзарх и Цанков, които вършели вредна работа, а също така да се използват методите на лазаристите, като с руска помощ в България се открият духовни училища, а при посолството в Цариград и българска печатница.199 Решителността на руската дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили. В началото на 1857 г. Н. Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр. Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „западен дух”.
към текста >>

Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр.
Синод и настоятеля на руската църква в Цариград Петър Троицки. В отговор на идващите от Цариград сведения, Филарет Московски198 нарежда да се изпратят сред българите двама-трима тайни мисионери от български произход, за да призоват своите сънародници на съпротива срещу католическата пропаганда. Препоръчва също да се спечелят Ал. Екзарх и Цанков, които вършели вредна работа, а също така да се използват методите на лазаристите, като с руска помощ в България се открият духовни училища, а при посолството в Цариград и българска печатница.199 Решителността на руската дипломатическа и църковна върхушка раздвижва и българите русофили. В началото на 1857 г. Н. Геров пише до ОБН, че „Мецесловът” обосновава идеята, че католиците са прави, а Източната църква е еретическа.200 Срещу групата на Цанков надигат глас и „старите” в Букурещ. Хр. Георгиев съобщава на Геров, че българите не харесват Цанковите издания, тъй като те са със „западен дух”. Той подозира като западняк Никола Тъпчилещов.201 В същото време Хр. Георгиев обвинява руските представители в нетактичност, което носи вреда на славянството, за да заключи, че „нашите ще се прилепят към западните и всичко ще отиде напразно”.202 Много енергично срещу католическите кроежи в Цариград и срещу групата на Цанков се надига и Г. Раковски. В едно писмо до Ст. Тошкович от 1857 г.
към текста >>

На неговите страници се появяват остри реплики срещу гръцкото духовно иго, за самостоятелна българска църква.
„България”, издаван от Др. Цанков, списван от талантливи френски публицисти, начело с Евг. Боре. Цанков обнародва съобщение за издаването на вестника на 21 февруари 1859 г., в което известява сънародниците си, че Високата порта е дала разрешение за вестника, че негов управител ще бъде самият той, а покровител - Н. Бакалов. Вестникът - според обявлението - ще пише по всички български въпроси и няма да има определена програма.205 Много скоро в. „България” показал посоката, която ще следва. На неговите страници се появяват остри реплики срещу гръцкото духовно иго, за самостоятелна българска църква. Тръгвайки от тази изходна точка, вестникът започва атака срещу Русия и руските позиции в източноцърковните отношения. На прицел е взет както панелинизма, така и панславизма. Типична в това отношения е уводната статия от 4 юли 1859 г., в която се декларира, че между българите от една страна и русите и гърците от друга има „природно разделение”. Статията апелира за българска литургия и духовенство, за „опазване на нашата народност, една защита повече срещу фанариотското или московското присвояване.206 Вторият основен мотив, който подема в. „България” е пропагандата на западната цивилизация, култура и просвета.
към текста >>

Според Боре „България” упражнява голямо влияние тъй като третира жизнено важни въпроси от политическо и религиозно естество, припомня на българите техния „католически произход и други полезни истини, като пропадането на българската империя и на националната им Патриаршия след влизането й във Фотиевата църква.
„България” е пропагандата на западната цивилизация, култура и просвета. Горещо се препоръчва френският език, застъпват се католическите религиозно църковни доктрини, подкрепят се френската политическа стратегия в Ориента, правят се определени, макар и неискрени реверанси на турската власт. Именно поради тази основна насока на в. „България”, Еужен Боре, го смята като едно от главните постижения на своята мисия. В писмо до Париж, той съобщава, че вестникът се издава в къщата на мисията „Сен Беноа” и се редактира в напълно католически дух. Според Боре „България” упражнява голямо влияние тъй като третира жизнено важни въпроси от политическо и религиозно естество, припомня на българите техния „католически произход и други полезни истини, като пропадането на българската империя и на националната им Патриаршия след влизането й във Фотиевата църква. Появата на в. „България” с неговата прокатолическа и профренска ориентация представлява крупен успех на лазаристите в подготовката на униатското движение в България. Поради това руските дипломати в Турция посрещат вестника на Цанков с настървение, преценявайки, че това може да нанесе силен удар на руската църковна политика, още повече, че плащаният от тях по това време в. „Цариградски вестник” бил твърде анемичен, за да може да се противопостави на ловките публицистични удари на Боре и на Цанков. Руската дипломация се плашела и от бързо растящата популярност на вестника.
към текста >>

„България” с неговата прокатолическа и профренска ориентация представлява крупен успех на лазаристите в подготовката на униатското движение в България.
Именно поради тази основна насока на в. „България”, Еужен Боре, го смята като едно от главните постижения на своята мисия. В писмо до Париж, той съобщава, че вестникът се издава в къщата на мисията „Сен Беноа” и се редактира в напълно католически дух. Според Боре „България” упражнява голямо влияние тъй като третира жизнено важни въпроси от политическо и религиозно естество, припомня на българите техния „католически произход и други полезни истини, като пропадането на българската империя и на националната им Патриаршия след влизането й във Фотиевата църква. Появата на в. „България” с неговата прокатолическа и профренска ориентация представлява крупен успех на лазаристите в подготовката на униатското движение в България. Поради това руските дипломати в Турция посрещат вестника на Цанков с настървение, преценявайки, че това може да нанесе силен удар на руската църковна политика, още повече, че плащаният от тях по това време в. „Цариградски вестник” бил твърде анемичен, за да може да се противопостави на ловките публицистични удари на Боре и на Цанков. Руската дипломация се плашела и от бързо растящата популярност на вестника. Във връзка с това одринският консул Ступин пише до Н. Геров, че при незрелите убеждения на читающата младеж, „България” ще възбуди нови противоречия между българите и Патриаршията, от които ще се възползва само римската църква, като нарежда на Геров да използува цялото си влияние, за да отклонява българите да се абонират за вестника.
към текста >>

Геров, че при незрелите убеждения на читающата младеж, „България” ще възбуди нови противоречия между българите и Патриаршията, от които ще се възползва само римската църква, като нарежда на Геров да използува цялото си влияние, за да отклонява българите да се абонират за вестника.
„България” с неговата прокатолическа и профренска ориентация представлява крупен успех на лазаристите в подготовката на униатското движение в България. Поради това руските дипломати в Турция посрещат вестника на Цанков с настървение, преценявайки, че това може да нанесе силен удар на руската църковна политика, още повече, че плащаният от тях по това време в. „Цариградски вестник” бил твърде анемичен, за да може да се противопостави на ловките публицистични удари на Боре и на Цанков. Руската дипломация се плашела и от бързо растящата популярност на вестника. Във връзка с това одринският консул Ступин пише до Н. Геров, че при незрелите убеждения на читающата младеж, „България” ще възбуди нови противоречия между българите и Патриаршията, от които ще се възползва само римската църква, като нарежда на Геров да използува цялото си влияние, за да отклонява българите да се абонират за вестника. ...Позицията на Франция била окончателно установена, няколко дни преди акта на унията, когато в Цариград пристига инструкция № 103 на Тувнел, в която българското движение се характеризира като стремеж към религиозна и административна автономия, към национална хомогенност. Ако българите имат самостоятелна национална църква, пише Тувнел, те няма да се подчинят на папата. Но въпреки това, френският министър нарежда да „не се пренебрегва нито едно усилие, което би подкрепило онези тенденции, които биха довели до мирно и законно разпространение на католицизма в Ориента.” Той препоръчва да се действува в името на свободата на съвестта и продължава: „трябва да забележа, че Вашата (т. е. на посланика) позиция в тази деликатна работа трябва специално да зависи от условията на момента и от начинанията на Портата и на Вашите колеги” (посланиците на другите страни - бел. Н. Г.).
към текста >>

Ако българите имат самостоятелна национална църква, пише Тувнел, те няма да се подчинят на папата.
„Цариградски вестник” бил твърде анемичен, за да може да се противопостави на ловките публицистични удари на Боре и на Цанков. Руската дипломация се плашела и от бързо растящата популярност на вестника. Във връзка с това одринският консул Ступин пише до Н. Геров, че при незрелите убеждения на читающата младеж, „България” ще възбуди нови противоречия между българите и Патриаршията, от които ще се възползва само римската църква, като нарежда на Геров да използува цялото си влияние, за да отклонява българите да се абонират за вестника. ...Позицията на Франция била окончателно установена, няколко дни преди акта на унията, когато в Цариград пристига инструкция № 103 на Тувнел, в която българското движение се характеризира като стремеж към религиозна и административна автономия, към национална хомогенност. Ако българите имат самостоятелна национална църква, пише Тувнел, те няма да се подчинят на папата. Но въпреки това, френският министър нарежда да „не се пренебрегва нито едно усилие, което би подкрепило онези тенденции, които биха довели до мирно и законно разпространение на католицизма в Ориента.” Той препоръчва да се действува в името на свободата на съвестта и продължава: „трябва да забележа, че Вашата (т. е. на посланика) позиция в тази деликатна работа трябва специално да зависи от условията на момента и от начинанията на Портата и на Вашите колеги” (посланиците на другите страни - бел. Н. Г.). Колкото до искането на българите за френско покровителство - завършва Тувнел, аз не мога да кажа в какви граници то може да бъде дадено. Речта на Утрей пред техните представители, казана по Ваше нареждане, определя точно тези граници.
към текста >>

Към края на януари чрез своя драгоман Утрей, той води нови преговори с Али паша, който заявил, че ще подкрепи унията, тъй като я предпочита пред една самостоятелна българска църква, която ще попадне в обятията на панславизма.
В началния, твърде неизбистрен ход на събитията Лавалет не отделя вниманието си от тях. На 1 януари 1861 г., когато изпраща и първия си доклад, той сигнализира за акцията на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки срещу униатите. Няколко дни по-късно последвал нов доклад, в който се разказва за благосклонното отношение на Али паша и на Високата порта към католическите действия в Цариград, за назначаването на архимандрит Макарий като водач на униатите. На 16 януари Лавалет уведомява Париж, че Пловдивският епископ поискал също да се присъедини към унията, ако Рим запази диоцеза му, а Хасун писал до Тувнел, за да поиска намесата на Лавалет в конфликта, тъй като Русия и Патриаршията били готови да запалят огън. В тази обстановка френският посланик, без да излиза открито, започва да подкрепя униатите. Към края на януари чрез своя драгоман Утрей, той води нови преговори с Али паша, който заявил, че ще подкрепи унията, тъй като я предпочита пред една самостоятелна българска църква, която ще попадне в обятията на панславизма. Възползвайки се от благосклонността на Портата, през февруари 1861 г. Лавалет се обръща, вече официално към Али-паша, за да поиска отделянето на униатите в самостоятелна община. Али паша удовлетворил неговото искане и наредил на административните служби да заведат униатите в отделен регистър. Пак по този повод Лавалет се среща и лично с великия везир, който го уведомява, че префектурата в Цариград разделила 15 български униатски представители по кварталите на столицата и с това окончателно било уредено правното положение на тяхната община. Дадено било разрешение на един български свещеник да замине за Одрин, а на одринския губернатор било поръчано да позволи на католиците свободно да упражняват своята религия, като ги отдели от гръцките регистри.
към текста >>

Лавалет дори му заявява, че никой не бива да се учудва, че мисионерите се опитват да използват разделянето на източната църква.
Този конфликт променил позицията и на руското посолство, което застанало по-определено на страната на преследваните духовници. Във връзка с това, по инициатива на Лобанов се провежда среща на посланиците на великите сили, на която князът поискал всички да направят постъпки пред Портата, тъй като заточението на Иларион и на Авксентий щяло да предизвика кървав безпорядък в столицата. Това бил ловък ход на Лобанов. Той смятал да предотврати изострящия се гръцко-български конфликт чрез една колективна акция на великите сили, като запази себе си в сянка, за да не развали отношенията си с патриарха. Но Лобанов останал сам. Лавалет дори му заявява, че никой не бива да се учудва, че мисионерите се опитват да използват разделянето на източната църква. В тази обстановка, най-после Лавалет решава да се намеси пряко. Той се среща с Иларион Макариополски, който се оплакал от предателството на своите сънародници и му съобщил, че е „изпратил своите приятели при ръководителите на българските униати на Галата, натоварвайки ги да попитат последните, дали ще го приемат в тяхното общество”. Иларион уведомил посланика, че униатската община се съгласила, но не му дала гаранции срещу заточението. На 7 май 1861 г. Иларион събира своите привърженици във Фенер, за да вземат решение за присъединяване към унията.
към текста >>

Хасун и Брюнони предложили архимандрит Йосиф Соколски за глава на българската униатска църква.
Кардинал Антонели смятал, че мотивите на двамата са лични, техният морал съмнителен. На същото мнение било и Външното министерство на Франция. Във връзка с това, Друен дьо Люи съобщил на Мустие в Цариград, че папският престол преценява важността на религиозните интереси в България и моли френското посолство да се заеме по-енергично със защитата им пред Високата порта, тъй като в момента те са повече от всякога въпроси на политиката, отколкото на религията. Предавайки исканията на Конгрегацията, френският външен министър обаче, отново апелирал към предпазливост. След неуспеха да ангажират с унията влиятелни български водачи, през март 1861 г. Хасун и Брюнони предложили архимандрит Йосиф Соколски за глава на българската униатска църква. Изборът на мисионерите паднал върху този 72-годишен старик, тъй като той имал популярност сред българите, бил простичък и скромен, без претенциите за един такъв духовен сан - както свидетелствува Боре. Папата одобрил избора и изпратил писмо в Цариград, в което съобщил решението си да възстанови отдавна скъсаната с България връзка, като лично връчи на Соколски епископските атрибути. Българският комитет в Цариград назначил делегация, която да съпроводи Соколски до Рим. В нея влезли Боре, Рафаил Попов, Др. Цанков, д-р Миркович.
към текста >>

в Париж бил създаден „Комитет на католическата уния в България” със задача да следи настроението на духовете и нуждите на новото католическо общество.
Австрия, която се радвала на католическите успехи в Ориента, ревниво съперничела на Франция и на нейните мисии, страхувайки се от прекомерното засилване на френско религиозно влияние на Изток. Предстояли остри сблъсъци на източноевропейската църковна сцена, продължителна битка за спечелване на българския народ. В подкрепа на българската уния най-напред много възторжено се намесва френската общественост. Актът на 18 декември предизвикал във Франция големи надежди. Още в началото на 1861 г. в Париж бил създаден „Комитет на католическата уния в България” със задача да следи настроението на духовете и нуждите на новото католическо общество. Комитетът установил преки връзки с католическия комитет в Цариград и с българските униати. Начело на този комитет застава директорът на Ораторията - Пепето. За негови заместници са избрани С. М. Жирардиен, граф Монталамбер от френската академия и полския генерал Замойски. В състава на комитета влезли 25 влиятелни френски интелектуалци, търговци, мисионери и бивши дипломати от Изтока.
към текста >>

Докато френската политика, макар и нерешителна, се опитва да използва унията в своя полза, а католическа Франция се ласкае от мисълта, че в Ориента ще се разкрият нови периметри за нейното влияние, Русия остро и безкомпромисно застава срещу унията, търсейки възможност да я унищожи още в зародиш.
Списанието на фондацията за източните училища обнародва голяма статия за унията и отношението между България и католическия свят. „Revue contemporaine” печата друго изследване за българското движение, подкрепено с главните униатски документи, с анализ на политиката на чуждите сили в българския въпрос. Списанието сочи, че унията ще има огромни последици, главната от които ще бъде ликвидирането на руското влияние в България. България - завършва патетично авторът на това изследване Амеро Жустен „ще издигне между Русия и Цариград една великолепна бариера, по-добра отколкото бариерата на нейните реки и планини”. Все в тоя дух са разсъжденията, застъпени в едно специално документално издание от 1863 г., което като преценява религиозната обстановка в България, с надежда заключава, че „църковният въпрос може да придобие в нашия век такова значение, каквото е имал преди 1000 години.” Униатското движение предизвиква редица други още интересни изследвания и публикации, но те ще бъдат разгледани по-нататък. Докато френската политика, макар и нерешителна, се опитва да използва унията в своя полза, а католическа Франция се ласкае от мисълта, че в Ориента ще се разкрият нови периметри за нейното влияние, Русия остро и безкомпромисно застава срещу унията, търсейки възможност да я унищожи още в зародиш. В навечерието на акта на 18 декември руските дипломати в Цариград били на крак. Те опитвали всички възможности да отклонят Цанков от замислената акция. В името на тази цел, те дори били съгласни да ревизират своето традиционно становище за единството. И когато на 27 ноември 1860 г. в Цариград се превело събрание на българските първенци, което отхвърлило унията и решило да признае Иларион за глава на българската църква, Лобанов-Ростовски веднага одобрил тези решения.
към текста >>

в Цариград се превело събрание на българските първенци, което отхвърлило унията и решило да признае Иларион за глава на българската църква, Лобанов-Ростовски веднага одобрил тези решения.
Докато френската политика, макар и нерешителна, се опитва да използва унията в своя полза, а католическа Франция се ласкае от мисълта, че в Ориента ще се разкрият нови периметри за нейното влияние, Русия остро и безкомпромисно застава срещу унията, търсейки възможност да я унищожи още в зародиш. В навечерието на акта на 18 декември руските дипломати в Цариград били на крак. Те опитвали всички възможности да отклонят Цанков от замислената акция. В името на тази цел, те дори били съгласни да ревизират своето традиционно становище за единството. И когато на 27 ноември 1860 г. в Цариград се превело събрание на българските първенци, което отхвърлило унията и решило да признае Иларион за глава на българската църква, Лобанов-Ростовски веднага одобрил тези решения. Но така или иначе актът на унията не бил предотвратен. Първоначално след 18 декември руските дипломати са стъписани. Но много скоро Лобанов-Ростовски се заема да намали силата на удара, като използва сръбско посредничество за отклоняване на българите от унията. Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано. Последвало бързо и категорично указание на Азиатския департамент.
към текста >>

Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано.
И когато на 27 ноември 1860 г. в Цариград се превело събрание на българските първенци, което отхвърлило унията и решило да признае Иларион за глава на българската църква, Лобанов-Ростовски веднага одобрил тези решения. Но така или иначе актът на унията не бил предотвратен. Първоначално след 18 декември руските дипломати са стъписани. Но много скоро Лобанов-Ростовски се заема да намали силата на удара, като използва сръбско посредничество за отклоняване на българите от унията. Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано. Последвало бързо и категорично указание на Азиатския департамент. [1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във висшето духовно управление. [2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада. Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-висша степен важно дело”. В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н.
към текста >>

[1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във висшето духовно управление.
Но така или иначе актът на унията не бил предотвратен. Първоначално след 18 декември руските дипломати са стъписани. Но много скоро Лобанов-Ростовски се заема да намали силата на удара, като използва сръбско посредничество за отклоняване на българите от унията. Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано. Последвало бързо и категорично указание на Азиатския департамент. [1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във висшето духовно управление. [2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада. Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-висша степен важно дело”. В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н. Геров, който в случая като българин и пловдивски вицеконсул имал предимство пред другите дипломати на Русия, изпраща три доклада до Лобанов в Цариград, в който го информира за бързото разпространение на униатството в Пловдивско, за активизи-рането на полските емигранти, за опитите да се създадат униатски гнезда във Видинско и Шуменско. Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-висша степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм.
към текста >>

[2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада.
Първоначално след 18 декември руските дипломати са стъписани. Но много скоро Лобанов-Ростовски се заема да намали силата на удара, като използва сръбско посредничество за отклоняване на българите от унията. Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано. Последвало бързо и категорично указание на Азиатския департамент. [1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във висшето духовно управление. [2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада. Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-висша степен важно дело”. В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н. Геров, който в случая като българин и пловдивски вицеконсул имал предимство пред другите дипломати на Русия, изпраща три доклада до Лобанов в Цариград, в който го информира за бързото разпространение на униатството в Пловдивско, за активизи-рането на полските емигранти, за опитите да се създадат униатски гнезда във Видинско и Шуменско. Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-висша степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм. Веднага след акта за уния, той внушава на патриарха да отстъпи пред българския натиск, за да се нанесе удар на униатите, но гръцките духовници не се съгласяват.
към текста >>

продължават безуспешните му усилия да регулира отношенията между ръководителите на българската църква и гръцката патриаршия, после отново и отново води преговори с патриарха с оглед уталожване на страстите, за да съобщи накрая на Горчаков, че патриархът отказва да признае българския митрополит за глава на новоформиращата се църква.
В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н. Геров, който в случая като българин и пловдивски вицеконсул имал предимство пред другите дипломати на Русия, изпраща три доклада до Лобанов в Цариград, в който го информира за бързото разпространение на униатството в Пловдивско, за активизи-рането на полските емигранти, за опитите да се създадат униатски гнезда във Видинско и Шуменско. Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-висша степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм. Веднага след акта за уния, той внушава на патриарха да отстъпи пред българския натиск, за да се нанесе удар на униатите, но гръцките духовници не се съгласяват. През януари 1861 г. продължават безуспешните му усилия да регулира отношенията между ръководителите на българската църква и гръцката патриаршия, после отново и отново води преговори с патриарха с оглед уталожване на страстите, за да съобщи накрая на Горчаков, че патриархът отказва да признае българския митрополит за глава на новоформиращата се църква. Този тревожен доклад бил представен на императора Александър II, който сложил върху него следната резолюция: „Hellas! Не предвиждам нищо добро.” В отговор на Лобановите и Геровите сведения за изострянето на българо-гръцките отношения и за засилване на униатството, в края на януари 1861 г. Горчаков изпраща категорична телеграма в Цариград, в която задължава посланика да употреби всички средства, но да принуди патриарха да се откаже от отлъчването на Илариона от църквата. В тази телеграма се настоява също да се търсят пътища за създаване на независима българска църква, с вътрешна автономия, но това да стане чрез Патриаршията. Малко по-късно последвала инструкцията на Министерството на външните работи до консула в Солун Н. П.
към текста >>

Горчаков изпраща категорична телеграма в Цариград, в която задължава посланика да употреби всички средства, но да принуди патриарха да се откаже от отлъчването на Илариона от църквата.
Веднага след акта за уния, той внушава на патриарха да отстъпи пред българския натиск, за да се нанесе удар на униатите, но гръцките духовници не се съгласяват. През януари 1861 г. продължават безуспешните му усилия да регулира отношенията между ръководителите на българската църква и гръцката патриаршия, после отново и отново води преговори с патриарха с оглед уталожване на страстите, за да съобщи накрая на Горчаков, че патриархът отказва да признае българския митрополит за глава на новоформиращата се църква. Този тревожен доклад бил представен на императора Александър II, който сложил върху него следната резолюция: „Hellas! Не предвиждам нищо добро.” В отговор на Лобановите и Геровите сведения за изострянето на българо-гръцките отношения и за засилване на униатството, в края на януари 1861 г. Горчаков изпраща категорична телеграма в Цариград, в която задължава посланика да употреби всички средства, но да принуди патриарха да се откаже от отлъчването на Илариона от църквата. В тази телеграма се настоява също да се търсят пътища за създаване на независима българска църква, с вътрешна автономия, но това да стане чрез Патриаршията. Малко по-късно последвала инструкцията на Министерството на външните работи до консула в Солун Н. П. Шишкин, в която в детайли се определяли действията на руските дипломати. Те се задължавали да обещаят на българите самостоятелна църква. „Противодействувайте - се казва в инструкцията, с всичкото свое влияние на тези от тях, които искат да влязат в уния с Рим.
към текста >>

В тази телеграма се настоява също да се търсят пътища за създаване на независима българска църква, с вътрешна автономия, но това да стане чрез Патриаршията.
През януари 1861 г. продължават безуспешните му усилия да регулира отношенията между ръководителите на българската църква и гръцката патриаршия, после отново и отново води преговори с патриарха с оглед уталожване на страстите, за да съобщи накрая на Горчаков, че патриархът отказва да признае българския митрополит за глава на новоформиращата се църква. Този тревожен доклад бил представен на императора Александър II, който сложил върху него следната резолюция: „Hellas! Не предвиждам нищо добро.” В отговор на Лобановите и Геровите сведения за изострянето на българо-гръцките отношения и за засилване на униатството, в края на януари 1861 г. Горчаков изпраща категорична телеграма в Цариград, в която задължава посланика да употреби всички средства, но да принуди патриарха да се откаже от отлъчването на Илариона от църквата. В тази телеграма се настоява също да се търсят пътища за създаване на независима българска църква, с вътрешна автономия, но това да стане чрез Патриаршията. Малко по-късно последвала инструкцията на Министерството на външните работи до консула в Солун Н. П. Шишкин, в която в детайли се определяли действията на руските дипломати. Те се задължавали да обещаят на българите самостоятелна църква. „Противодействувайте - се казва в инструкцията, с всичкото свое влияние на тези от тях, които искат да влязат в уния с Рим. Унията не само би разсипала връзките на българския народ с Русия, но ще му даде в замяна на това несигурната дружба с Франция или Австрия.
към текста >>

Те се задължавали да обещаят на българите самостоятелна църква.
Не предвиждам нищо добро.” В отговор на Лобановите и Геровите сведения за изострянето на българо-гръцките отношения и за засилване на униатството, в края на януари 1861 г. Горчаков изпраща категорична телеграма в Цариград, в която задължава посланика да употреби всички средства, но да принуди патриарха да се откаже от отлъчването на Илариона от църквата. В тази телеграма се настоява също да се търсят пътища за създаване на независима българска църква, с вътрешна автономия, но това да стане чрез Патриаршията. Малко по-късно последвала инструкцията на Министерството на външните работи до консула в Солун Н. П. Шишкин, в която в детайли се определяли действията на руските дипломати. Те се задължавали да обещаят на българите самостоятелна църква. „Противодействувайте - се казва в инструкцията, с всичкото свое влияние на тези от тях, които искат да влязат в уния с Рим. Унията не само би разсипала връзките на българския народ с Русия, но ще му даде в замяна на това несигурната дружба с Франция или Австрия. Тя би подкосила жизнената му стихия, както доказва примера на други славянски племена, попаднали в уния. Тя (унията - б. м.) би отдала едва започващото умствено и духовно развитие на българския народ в жертва на мъртвешкото влияние на йезуитизма.
към текста >>

Лобанов посреща Лавалет, за да изкаже съжалението си за инцидентите в българската църква и да го попита какво е становището на Франция по този въпрос.
Шишкин е призован да действува и пред френския консул в Одрин, за да парализира католиците. Нарежданията на Петербург активизират руската дипломация в Турция. Лобанов е в непрекъсната връзка с българските дейци и гръцките владици. Наред с това той предприема споменатия вече демарш пред посланиците на великите сили за колективен натиск срещу Патриаршията да се откаже от интернирането на Илариона и Авксентия. На 11 март 1861 г. Лобанов посреща Лавалет, за да изкаже съжалението си за инцидентите в българската църква и да го попита какво е становището на Франция по този въпрос. В началото на май, на едно събрание на посланиците на Франция, Англия, Австрия и Русия, той остро атакувал западните сили за това, че подклаждат прозелетични действия сред българите. Огромна активност проявява и Н. Геров. Интересно е, че в случая той действува не само като руски дипломат, но и като български деец. Разбрал твърдото намерение на руската дипломация да предотврати унията, Геров упорито настоява във всяко свое писмо от пролетта на 1861 г. да се побърза с решаването на българския църковен въпрос.
към текста >>

Пред заплахата за единството на източноправославната църква, [1.] то принуждавало Гръцката патриаршия на отстъпки, [2.] карало руската политика да се усъмни в своя тезис за единството на източното православие, [3.] предизвикало английската дипломация да обърне повече внимание на българските църковни интереси, [4.] респектирало гръцкия национализъм и [5.] ускорило преобразова-телните замисли на Високата порта.
Униатското движение има и още една отрицателна последица, на която е обръщано малко внимание. То твърде рано свързва българските дейци, както униатските водачи, така и техните противници, с интересите на великите държави, намесени в Източния въпрос. Не е случайно, че точно в утробата на това движение се ражда такъв люшкащ се в крайности политик като Драган Цанков.219 Но като всяко обществено движение, униатството не може да бъде разглеждано еднопосочно. Не би могло да се абсолютизират само неговите отрицателни последици. Както е посочвано от всички историци на унията и на българския църковен въпрос, това движение съдействува за развръзката на българо-гръцкия църковен конфликт. Пред заплахата за единството на източноправославната църква, [1.] то принуждавало Гръцката патриаршия на отстъпки, [2.] карало руската политика да се усъмни в своя тезис за единството на източното православие, [3.] предизвикало английската дипломация да обърне повече внимание на българските църковни интереси, [4.] респектирало гръцкия национализъм и [5.] ускорило преобразова-телните замисли на Високата порта. Интересни потвърждения на тези заключения дава самата хронология на униатското движение. Появата му през 1860 г., когато гръцко-българските конфликти бяха стигнали до краен предел бързо размести добре подредените карти на всички сили, действуващи в Цариград. Второто македонско издание на унията от 1874 г. ускори решаването на въпроса за спорните епархии. Униатството е един пример как нереализираните и нереализуемите намерения на едно обществено движение могат да ускорят или забавят процесите в други социални области.
към текста >>

И точно като тактическа маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация.
Интересни потвърждения на тези заключения дава самата хронология на униатското движение. Появата му през 1860 г., когато гръцко-българските конфликти бяха стигнали до краен предел бързо размести добре подредените карти на всички сили, действуващи в Цариград. Второто македонско издание на унията от 1874 г. ускори решаването на въпроса за спорните епархии. Униатството е един пример как нереализираните и нереализуемите намерения на едно обществено движение могат да ускорят или забавят процесите в други социални области. И точно като тактическа маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация. В случая обаче, това което е най-необходимо за третираната тема, трябва да се изтъкне още една положителна страна на унията. Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане. Но за това ще се говори на друго място. _________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104. 195) АНГ, II, Д-р Цанков до Н.
към текста >>

_________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104.
Униатството е един пример как нереализираните и нереализуемите намерения на едно обществено движение могат да ускорят или забавят процесите в други социални области. И точно като тактическа маневра на група български общественици, унията подпомогна процеса на отделянето на българската църква и от една обратна страна съдействува за българската национална консолидация. В случая обаче, това което е най-необходимо за третираната тема, трябва да се изтъкне още една положителна страна на унията. Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане. Но за това ще се говори на друго място. _________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104. 195) АНГ, II, Д-р Цанков до Н. Геров, 13 декември 1856 г., с. 699. 196) Също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 106-112. 197) АНГ, II, Геров до М. П. Погодин, С.
към текста >>

196) Също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 106-112.
Тя, макар и много бледо, поради мъртвото доктринерство на католическите мисионери, свързва българското културно развитие с културата на католическия запад, с неговите училища, език, литература, театър, музика, и по този начин стимулира процеса на българското културно възраждане. Но за това ще се говори на друго място. _________________________________ 194) Виж също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 102-104. 195) АНГ, II, Д-р Цанков до Н. Геров, 13 декември 1856 г., с. 699. 196) Също Патриарх Кирил Български, Католическата пропаганда..., с. 106-112. 197) АНГ, II, Геров до М. П. Погодин, С. Петербург, 26 януари 1856, с. 191-192. 198) Филарет Московски, ц. с., Писмо на Е. П.
към текста >>

63. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

православна църква, 1902, с. 145-205.
УНИЯТА В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на Бълг. православна църква, 1902, с. 145-205. Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград. - Актът, подписан от тях за поднасенье на папата. - Възвание към всичкий народ от страна на другите Българе в Цариград. - Старанията на пропагандата за опровержение възраженията от страна на православний българский стан против унията. - Поспешний ответ на папата върху молбите, изразени в актът за унията.
към текста >>

Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград.
Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на Бълг. православна църква, 1902, с. 145-205. Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград. - Актът, подписан от тях за поднасенье на папата. - Възвание към всичкий народ от страна на другите Българе в Цариград. - Старанията на пропагандата за опровержение възраженията от страна на православний българский стан против унията. - Поспешний ответ на папата върху молбите, изразени в актът за унията. - Ненапредвание на унията при всичките старания на дейците на папството и при всичките улеснения, давани тям от Портата.
към текста >>

- Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград.
- Завождането в Рим старецът Соколский от началникът на Лазаристите. - Аудиенцията му у папата. - Ръкоположението му за архиепископ с титлата апостолский наместник за униятите Българе. - Завръщането му в Цариград. - Окръжно послание на Патриарх Йоакима, по повод приеманието уния от една част Българе в Цариград. - Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград. - План на същий патриарх за спъвание движението на Българете. - Низложеньето българските народни владици от патриаршията, съединено с някои отстъпки в полза на Българский народ. -Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване Българете от Православната Църква.-Предубеждението за чужд пръст в българското движение. - Усилията на Гърците за поддържание на това предубеждение. - Обращанието на българските народни владици и представители към Евангелский съюз с молба за поддръжка.
към текста >>

-Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване Българете от Православната Църква.-Предубеждението за чужд пръст в българското движение.
- Завръщането му в Цариград. - Окръжно послание на Патриарх Йоакима, по повод приеманието уния от една част Българе в Цариград. - Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград. - План на същий патриарх за спъвание движението на Българете. - Низложеньето българските народни владици от патриаршията, съединено с някои отстъпки в полза на Българский народ. -Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване Българете от Православната Църква.-Предубеждението за чужд пръст в българското движение. - Усилията на Гърците за поддържание на това предубеждение. - Обращанието на българските народни владици и представители към Евангелский съюз с молба за поддръжка. - Безуспешността на ходатайствата на този съюз пред правителствата на протестантските държави в полза на Българский народ. - Мерките на Портата за поддържание определението на патриаршеский събор относително българските владици. - Стесненото положение на Българете вследствие на тия мерки и тяхното заевенье пред Портата за съставенье отделна от православните Гърци община.
към текста >>

- Натрупването на множество народ около метохът на българската църква в Цариград за въспиране испращанието Владиците на заточение.
- Стесненото положение на Българете вследствие на тия мерки и тяхното заевенье пред Портата за съставенье отделна от православните Гърци община. - Безплодността на това заевенье. - Мисълта за испращане в Цариград представители, взети измежду способните и влиятелни люде на всичките окръзи. -Распореждането на Портата за испроваждане българските народни владици на заточенье пред самий празник Въскресение Христово. - Целта на това распореждание. - Натрупването на множество народ около метохът на българската църква в Цариград за въспиране испращанието Владиците на заточение. - Ходатайства пред султанът и пред посланиците на великите държави за тази цел. - Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник. - Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в.
към текста >>

- Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник.
- Мисълта за испращане в Цариград представители, взети измежду способните и влиятелни люде на всичките окръзи. -Распореждането на Портата за испроваждане българските народни владици на заточенье пред самий празник Въскресение Христово. - Целта на това распореждание. - Натрупването на множество народ около метохът на българската църква в Цариград за въспиране испращанието Владиците на заточение. - Ходатайства пред султанът и пред посланиците на великите държави за тази цел. - Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник. - Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията.
към текста >>

Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията.
- Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник. - Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква. Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер. Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете.
към текста >>

В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква.
- Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква. Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер. Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете. Попитани за предметът на посещението им, водачите отговорили от страна на духовенството и на народът, че Българете са имали, преди години, свое народно духовенство, своя народна йерархия, която им бил дал в старо време „духовний началник на всичките христиене и наследникът на Св. Петра”.
към текста >>

Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква.
Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква. Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер. Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете. Попитани за предметът на посещението им, водачите отговорили от страна на духовенството и на народът, че Българете са имали, преди години, свое народно духовенство, своя народна йерархия, която им бил дал в старо време „духовний началник на всичките христиене и наследникът на Св. Петра”. Но тая йерархия била унищожена, по интригите на гръцкото духовенство. Сега нуждите на народът искали нейното възобновение.
към текста >>

За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква.
Арменский патриарх и н. преосв. Католический архиепископ да посредствоват пред негово светейшество, папа Пия IX, който е единствен законен и канонический наследник на Св. Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток.
към текста >>

След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква.
Католический архиепископ да посредствоват пред негово светейшество, папа Пия IX, който е единствен законен и канонический наследник на Св. Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата.
към текста >>

Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка".
Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий.
към текста >>

Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия.
Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В.
към текста >>

Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция.
Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!...
към текста >>

Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток.
За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г.
към текста >>

На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата.
След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г. е най-благополучний ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят.
към текста >>

Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници.
До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г. е най-благополучний ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници. Ония двамина от ръководещите люде, които бяха спомогнали за провъзгласеньето унията, споделиха това порицание срещу главните двигатели наравно с другите членове на събранието. Толкоз силно преобладаваше помежду по-зрелите и поредъчни в това време люде отвращението към мисълта, че Българский народ требва да отстъпи от праотеческото си вероисповедание, за да му се припознаят от турското правителство църковните правдини, щото всеки, който искаше да минува за человек от тая категория, се срамуваше да каже сочувствена дума за унията. За да не се излъжат еднородците в провинцията относително людието, които се решиха да се обевят унията на 1 декемврий, и за да се предопази въобще народът от подобна постъпка, събравшите се в метохът по-известни Българе решиха да испратят до всичките живущи вън от Цариград свои съотечественици едно възвание, в което, като им дават пояснителни сведения за станалото, ги съветват такожде да се не помамят подир агентите на пропагандата, но да стоят твърдо на истинно патриотическата народоспасителна и достолепна почва. Възванието, по нямане в това време народен вестник, се напечата на един отделен лист, който се распрати на всекъде, гдето живеят Българе. В това възвание на цариградските Българе до всичкий Българский народ се отражават твърде ясно възренията на представителите на чисто народната посока върху унията, тяхното мнение относително главните виновници на станалата в полза на католицизмът стъпка, и въобще се изрисоват много чърти от епохата.
към текста >>

В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов.
Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов. Четвъртий е Никола Ефтимов Сапунов. Какво е и що е този человек, него го Габровците доста знаят. На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и Иван Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в недостойната постъпка. Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч.
към текста >>

Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят.
Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч. Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка. Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят.
към текста >>

Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си.
Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка. Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство.
към текста >>

Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита.
Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка. Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния.
към текста >>

Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква.
Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи.
към текста >>

Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви.
Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден.
към текста >>

Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи.
Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе.
към текста >>

Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение.
Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата.
към текста >>

Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски.
Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие.
към текста >>

Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община.
Тя се стараеше с всевъзможни начини да ги опровергне, за дано някак се склони по-скоро Българский народ да се подчини на папата. Понеже на простий народ, при преминуването от едно исповедание в друго, най-много прави впечатление променението в обредите, а пък от страна на противниците на унията се непрестанно твърдеше, че униятите променят Вяра, че и самите обреди на Православното Исповедание, които им се сега запазват, ще бъдат след време заменени с обреди чисто католически, то агентите на пропагандата намериха за добре, преди да дойде отговорът от папата върху молбата, отправена до него на 18 декемврий, да издаде Армено-католический патриарх Хассун едно писмо от името на Римский първосвещеник в смисъл такъв, щото да не остане никакво съмнение, че както догмите, така и обредите на Въсточното Исповедание ще бъдат запазени за Българете, които приемат уния. В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка.
към текста >>

В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове.
В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе.
към текста >>

За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше.
Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци.
към текста >>

Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка.
Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци. Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв характер то носи.
към текста >>

При всичките приканвания и замамвания на техний орган, дълго време населението не заеви нигде желание за съединение с Римската Църква.
Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци. Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв характер то носи. Мухтарите унияти бяха мухтари in parti bus. Още по-голямо фиаско претърпяха агентите на папството в провинцията. При всичките приканвания и замамвания на техний орган, дълго време населението не заеви нигде желание за съединение с Римската Църква. Предадени на пропагандата хора имаше обаче на всекъде. Тези хора работеха с усърдие и постоянство достойни за по-добри дела. Те придумваха народът с всевъзможни средства да последва примерът даден на 18 декемврий в Цариград, но безуспешно. Едвам след два месеца от провъзгласението униата в Цариград, агентите на папството могоха да примамят една част от Българете в Едрине и да основат и в този град един малък център.227 Гласът, който се разнасяше по всичка България от страна на представителите на чисто-народното дело, се внимателно слушаше и следваше. Нашите еднородци осещаха правотата и чистотата на този глас и не се поддаваха на софизмите и при-мамванията на агентите на пропагандата, колкото хитро и да действоваха последните.
към текста >>

Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.
Едвам след два месеца от провъзгласението униата в Цариград, агентите на папството могоха да примамят една част от Българете в Едрине и да основат и в този град един малък център.227 Гласът, който се разнасяше по всичка България от страна на представителите на чисто-народното дело, се внимателно слушаше и следваше. Нашите еднородци осещаха правотата и чистотата на този глас и не се поддаваха на софизмите и при-мамванията на агентите на пропагандата, колкото хитро и да действоваха последните. Представителите и дейците на папството в Цариград мислеха, че, като се провъзгласи веднаж унията в Цариград и се учреди там една българска църковна община под покровителството на папата, всичкий Българский народ непременно ще се присъедини до нея, кога се научи, че Портата отказва да припознае българската независима йерархия, и поради това бяха не малко озадачени, като видяха, че очакванията им, които бяха толкоз вярно, но видимому пресметнати, не се сбъдват. Те се принудиха да прибягнат към средства, с които да се произведе по-силно впечатление помежду Българете в полза на унията. За такова средство, най-първо, те намериха да се ръкоположи от папата един патриарх за Българете, без да се гледа, че е още малко между тях числото на последователите на унията. Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение. За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици. Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра. Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-достойните духовни лица на България. Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово.
към текста >>

Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово.
Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение. За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици. Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра. Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-достойните духовни лица на България. Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово. При това той беше основал един мънастир, на който беше вече игумен в архимандритски сан близу до тридесет годин. Отдавна време още той подаваше на всичките мънастирски братя пример на строг пост и въздържание. През Великий пост той не ядеше по три дни, а по някога и по пет дни, и повече от петдесет годин не беше турел месо в устата си. Всичко това съставеше, според него, преимущества, които му дават право, ако не да управлява епархия, то поне да носи архиерейский сан и да възлага на главата си митра, кога служи в мънастирът. „Не мога вече да търпя, казваше той, в началото на 1860г.
към текста >>

Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен.
Лев, Св. Григорий, Св. Силвестър и проч., на които беше нееднократно чел житието в четьиминеите. Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо. Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете.
към текста >>

Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал.
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец. Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал. Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”.
към текста >>

Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел.
Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец. Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал. Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”. - „Светий отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си.
към текста >>

Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра.
Петра, бил благополучен и богат с духовни и мирски блага, но, прелъстен от лош пример и вероломни съвети, той поискал да се отдели, подобно на блудний син в евангелската притча, от фамилията и, като се отдалечи в най-пустата страна, страната на заблуждението, се хранил много векове с жълъд, т. е. „с нечистото учение на Фотиевата схизма”. Най-после като гинел от бедност и глад, той си напомнил светий отец, който го е родил за животът на христиенството. В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра. Ако има още от тях, които да се задържат пред вратата от предразсъдъците, невежеството или от други препятствия, благословението, което ще ни дадете, ще привлече, надеем се, същата благодат върху тях, и така ние ще станем пак едно стадо под един пастир. Амин.”232 Папата зел после това от ръцете на българский архимандрит словцето, което било написано не само по български, но и по французки, и отговорил, че с голямо удоволствие приема проводената от Българете депутация; че той се бил нажалил от радост, като се научил, че една част от тях се върнали във вярата на бащите си и че това връщание е едно от най-големите утешения, които Бог му праща. Като помолитствовал да утвърди Бог в решението им ония Българе, които са се върнали в пазвата на Римската Църква, и да вдъхне на другите мисълта да последват примерът им, и като изразил пълна надежда, че молитвите, които възнася към небето за това, ще бъдат чуени, Пий IX свършил с тия думи: „Колкото до ония неща, които се отнасят само до мене, знайте, чада мои, и не забравяйте, че аз искам да съдействовам на вашето съвършено връщание в пазвата на истинската паства с всичките възможни и прилични средства. Нека прочее този добър старец (архимандрит Йосиф) се приготви. В неделя, гдето иде, аз сам ще го ръкоположа владика.
към текста >>

Като помолитствовал да утвърди Бог в решението им ония Българе, които са се върнали в пазвата на Римската Църква, и да вдъхне на другите мисълта да последват примерът им, и като изразил пълна надежда, че молитвите, които възнася към небето за това, ще бъдат чуени, Пий IX свършил с тия думи: „Колкото до ония неща, които се отнасят само до мене, знайте, чада мои, и не забравяйте, че аз искам да съдействовам на вашето съвършено връщание в пазвата на истинската паства с всичките възможни и прилични средства.
В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра. Ако има още от тях, които да се задържат пред вратата от предразсъдъците, невежеството или от други препятствия, благословението, което ще ни дадете, ще привлече, надеем се, същата благодат върху тях, и така ние ще станем пак едно стадо под един пастир. Амин.”232 Папата зел после това от ръцете на българский архимандрит словцето, което било написано не само по български, но и по французки, и отговорил, че с голямо удоволствие приема проводената от Българете депутация; че той се бил нажалил от радост, като се научил, че една част от тях се върнали във вярата на бащите си и че това връщание е едно от най-големите утешения, които Бог му праща. Като помолитствовал да утвърди Бог в решението им ония Българе, които са се върнали в пазвата на Римската Църква, и да вдъхне на другите мисълта да последват примерът им, и като изразил пълна надежда, че молитвите, които възнася към небето за това, ще бъдат чуени, Пий IX свършил с тия думи: „Колкото до ония неща, които се отнасят само до мене, знайте, чада мои, и не забравяйте, че аз искам да съдействовам на вашето съвършено връщание в пазвата на истинската паства с всичките възможни и прилични средства. Нека прочее този добър старец (архимандрит Йосиф) се приготви. В неделя, гдето иде, аз сам ще го ръкоположа владика. Нищо по-прилично от това да последвам и аз преданията на мойт предшественик, папа Св. Николай I, който ръкоположи първий ви архиепископ, веднаж като сте се съобразили и вие с преданията на вашите прадеди”. След това Пий IX известил, че е заръчал за бъдущий българский архиепископ един потир, но той не бил още готов, и че и другите членове ще имат подаръци.
към текста >>

Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата.
В писмата из Рим, които бяха се испратили тогава за напечатване в цариградските вестници, се казваше, че титлата апостолски наместник, без да има по-малко значение от титлата патриарх, давала по-големи привилегии от последнята. „Титлата апостолский наместник се предпочете, думаше едно писмо, обнародвано в Journal de Constantinople от 17 априлий, за да се удовлетворят в най-голям размер потребностите на положението, което заема от ден на ден вероисповедното движение на Българете”. Но папата се обрекъл, в присъствието на кардиналите, архиепископите и прелатите от въсточний обред, да даде на архиепископът и титлата патриарх, когато числото на съединените Българе достигне петстотин хиляди, щото да има под негова власт няколко епархии. Йосиф Соколский и другите членове на депутацията били осипани с подаръци. Папата подарил на архиепископът скъпоценен потир и архиерейско облачение по въсточний обред, а жителите на Рим му поднесли, за спомен, една дароносица. Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата. Новоръкоположений архиепископ и апостолски наместник на съединението Българе пристигна в Цариград на 14 Априлий. Наскоро след пристигането си, Йосиф Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна. Многочислена свита от духовни и мирски лица, възседнали на коне, и последвани от гавази, испроводени от Портата, го съдружаваше при тия посещения със същий алай.234 В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр. Агентите на пропагандата и униятите Българе го нарекоха такожде патриарх. Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
към текста >>

Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата. Новоръкоположений архиепископ и апостолски наместник на съединението Българе пристигна в Цариград на 14 Априлий. Наскоро след пристигането си, Йосиф Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна. Многочислена свита от духовни и мирски лица, възседнали на коне, и последвани от гавази, испроводени от Портата, го съдружаваше при тия посещения със същий алай.234 В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр. Агентите на пропагандата и униятите Българе го нарекоха такожде патриарх. Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право. Униятите Българе получиха в лицето на Йосифа Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха Арменците, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси. С ръкоположението особен архиепископ за Българо-униятите и с незабавното му припознаване от Портата за техен народоначалник (миллет-баши), тържеството на привържениците на унията стигна най-горнята си степен, толкоз повече че, когато така те тържествуваха и се хвалеха с пълна сполука, в станът на православните Българе надеждите за припознаване от портата независимата православна българска йерархия бяха се почти изгубили, и отчаянието беше готово да обземе всичките духове. Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата. Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение.
към текста >>

Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква.
С ръкоположението особен архиепископ за Българо-униятите и с незабавното му припознаване от Портата за техен народоначалник (миллет-баши), тържеството на привържениците на унията стигна най-горнята си степен, толкоз повече че, когато така те тържествуваха и се хвалеха с пълна сполука, в станът на православните Българе надеждите за припознаване от портата независимата православна българска йерархия бяха се почти изгубили, и отчаянието беше готово да обземе всичките духове. Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата. Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение. То възбуди в патриархът и окръжаващите го владици повече негодование срещу главатарите на българската в Цариград община, които работеха наедно с Илариона, за да се припознае народната българска православна йерархия, отколкото настроенье да се направят някои сериозни устъпки за удовлетворенье народните български желания и премахване опасността от страна на латинската пропаганда. Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква. Негово светейшество особено порицаваше в посланието си народните български архиереи, които представеше, като виновници на отцеплението от Православието на едните и на несъобразното с каноните постановление на другите. Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова.
към текста >>

Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията.
Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение. То възбуди в патриархът и окръжаващите го владици повече негодование срещу главатарите на българската в Цариград община, които работеха наедно с Илариона, за да се припознае народната българска православна йерархия, отколкото настроенье да се направят някои сериозни устъпки за удовлетворенье народните български желания и премахване опасността от страна на латинската пропаганда. Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква. Негово светейшество особено порицаваше в посланието си народните български архиереи, които представеше, като виновници на отцеплението от Православието на едните и на несъобразното с каноните постановление на другите. Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата. „Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата.
към текста >>

Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова.
Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква. Негово светейшество особено порицаваше в посланието си народните български архиереи, които представеше, като виновници на отцеплението от Православието на едните и на несъобразното с каноните постановление на другите. Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата. „Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата. Нека не мисли негово светейшество, че Българете са добитъци, които не знаят какво правят, и че поради това той може пак да ги накара да си турят шиите под неговът хомот, като им каже, че те престъпили правилата с това, че му отхвърлили властта. Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата.
към текста >>

„Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата.
Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата. „Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата. Нека не мисли негово светейшество, че Българете са добитъци, които не знаят какво правят, и че поради това той може пак да ги накара да си турят шиите под неговът хомот, като им каже, че те престъпили правилата с това, че му отхвърлили властта. Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата. На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка! д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян.
към текста >>

Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи.
Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата. На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка! д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян. XVIII, 9), но то освен че не можеше, разбира се, да разубеди някого от Българете, ами остана, може да се каже, незабележено, като че да не се е евявало на светът. Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи. Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква.
към текста >>

За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква.
Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи. Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра.
към текста >>

Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните.
Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
към текста >>

Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра.
За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ.
към текста >>

Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”.
към текста >>

Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си.
Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год.
към текста >>

В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква.
Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е.
към текста >>

Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей.
Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий.
към текста >>

Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”.
Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий. Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр. Едновременностяхтой извъргна, по същите причини, и Пловдивский митрополит, Паисия238, които всички се осъдиха на заточение.
към текста >>

в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е.
В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий. Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр. Едновременностяхтой извъргна, по същите причини, и Пловдивский митрополит, Паисия238, които всички се осъдиха на заточение. Съборът лиши от сан и свещениците и дияконите, които бяха ръкоположени от речените архиереи”. Патриарх Йоаким смяташе, че с извържението Илариона, Авксентия и Паисия, домогателство на Българете да се припознае за тях една самостоятелна йерархия се посича в коренът си, толкова повече, че с извържението българските владици, по стар обичай, беше свързано и заточението им, за което патриархът беше се споразумял предварително с Портата.
към текста >>

От тяхна точка на зрение, тая мярка нямаше нито най-малко основание в учението на Църквата и в съборните правила.
Патриарх Йоаким смяташе, че с извържението Илариона, Авксентия и Паисия, домогателство на Българете да се припознае за тях една самостоятелна йерархия се посича в коренът си, толкова повече, че с извържението българските владици, по стар обичай, беше свързано и заточението им, за което патриархът беше се споразумял предварително с Портата. Щом бъдат извържени и заточени Владиците, които представляваха българската йерархия, последнята ще се обърне в една неосъществима мечта, мислеше си негово светейшество, и Българете, по необходимост, ще се задоволят с някои устъпки, натъкмени за удовлетворенье народното им самолюбие. Но патриарх Йоаким и окружавшите го архиереи останаха горчиво излъгани в предположенията си. Лишението от сан българските народни архиереи не озадачи нито най-малко нашите еднородци. То ги само огорчи и още повече раздразни против патриаршията. От тяхна точка на зрение, тая мярка нямаше нито най-малко основание в учението на Църквата и в съборните правила. Апостолските и съборните правила, които послужиха на събраний в патриаршията събор, като основание за извържението от църковний чин Илариона, Авксентия и Паисия, според българското възрение, не можеха да се приложат справедливо към българските народни архиереи. Българский народ, българските архиереи се отложиха от подчинение Цариградскому патриарху, защото се убедиха, че последний не се съгласява доброволно да възвърне на този народ неоспоримите му правдини; че гръцкото духовенство иска и занапред да притеснява, с името на Вярата и на Църквата, българската народност в полза на гръцката и да господарствува над Българете, като над племе, което като че е нему заробено по силата на самите църковни узаконения. Такова стремление от страна на гръцката йерархия, като явно противно на християнската Вяра, беше способно да развълнува всекий Българин. Лишението от сан българските владици не беше друго, в очите на Българете, освен изражение на това същото стремление. При това съборът, който го произнесе, наруши, от пристрастие, самите правила на църковното съдопроизводство, според които един привлечен към ответственост епископ се вика в епископский събор на съд чрез епископи или с грамота три пъти, и за евяването му пред съдът се дава месечен, двумесечен и даже годишен срок, според обстоятелствата (74 Апостолско правило и 18 правило на Картагенский събор).
към текста >>

Българский народ, българските архиереи се отложиха от подчинение Цариградскому патриарху, защото се убедиха, че последний не се съгласява доброволно да възвърне на този народ неоспоримите му правдини; че гръцкото духовенство иска и занапред да притеснява, с името на Вярата и на Църквата, българската народност в полза на гръцката и да господарствува над Българете, като над племе, което като че е нему заробено по силата на самите църковни узаконения.
Но патриарх Йоаким и окружавшите го архиереи останаха горчиво излъгани в предположенията си. Лишението от сан българските народни архиереи не озадачи нито най-малко нашите еднородци. То ги само огорчи и още повече раздразни против патриаршията. От тяхна точка на зрение, тая мярка нямаше нито най-малко основание в учението на Църквата и в съборните правила. Апостолските и съборните правила, които послужиха на събраний в патриаршията събор, като основание за извържението от църковний чин Илариона, Авксентия и Паисия, според българското възрение, не можеха да се приложат справедливо към българските народни архиереи. Българский народ, българските архиереи се отложиха от подчинение Цариградскому патриарху, защото се убедиха, че последний не се съгласява доброволно да възвърне на този народ неоспоримите му правдини; че гръцкото духовенство иска и занапред да притеснява, с името на Вярата и на Църквата, българската народност в полза на гръцката и да господарствува над Българете, като над племе, което като че е нему заробено по силата на самите църковни узаконения. Такова стремление от страна на гръцката йерархия, като явно противно на християнската Вяра, беше способно да развълнува всекий Българин. Лишението от сан българските владици не беше друго, в очите на Българете, освен изражение на това същото стремление. При това съборът, който го произнесе, наруши, от пристрастие, самите правила на църковното съдопроизводство, според които един привлечен към ответственост епископ се вика в епископский събор на съд чрез епископи или с грамота три пъти, и за евяването му пред съдът се дава месечен, двумесечен и даже годишен срок, според обстоятелствата (74 Апостолско правило и 18 правило на Картагенский събор). Българските архиереи, Иларион и Авксентий, се викаха в едно и истото заседание на съборът, който ги осъди, три пъти в разстояние на два часа, а не на един или повече месеци, и се викаха от двама архимандрити, а не епископи, а Пловдивский Паисий не се повика никак.239 Че съборът и патриаршията произволно нарушиха правилата на църковното съдопроизводство, това се засвидетелствува наскоро и от дванадесет владици-членове на този събор, които бяха подписали извержението на българските архиереи от църковний чин. В едно прошение, което подадоха на Портата тия архиереи няколко месеци след съборът, за да се оплакват от произволът на патриарха Йоакима, те, между другите обвинения против него, указаха и на неправилното осъждане и извърженье българските народни архиереи.
към текста >>

Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили.
Българските архиереи, Иларион и Авксентий, се викаха в едно и истото заседание на съборът, който ги осъди, три пъти в разстояние на два часа, а не на един или повече месеци, и се викаха от двама архимандрити, а не епископи, а Пловдивский Паисий не се повика никак.239 Че съборът и патриаршията произволно нарушиха правилата на църковното съдопроизводство, това се засвидетелствува наскоро и от дванадесет владици-членове на този събор, които бяха подписали извержението на българските архиереи от църковний чин. В едно прошение, което подадоха на Портата тия архиереи няколко месеци след съборът, за да се оплакват от произволът на патриарха Йоакима, те, между другите обвинения против него, указаха и на неправилното осъждане и извърженье българските народни архиереи. „Как стана, пишеха те в прошението си, низложението на българските архиереи? То се предначерта от него (патриарх Йоакима), и определените от църковните правила три призования станаха в същото заседание на съборът в разстоянието на два часа, без да се даде изискваното от съборните правила време. Между това българските архиереи, още преди да си разиде съборът, бяха известили на патриархът званично чрез Високата Порта, че те ще се представят в съборът да дадат отговор, но негово светейшество не само не послуша правий съвет на правителството240, нъ още и излъга Високата Порта, защото отговори лъжливо и самоволно, че уш вече било произнесено приличното наказание и, тозчас подир заминаването на испроводений от Портата чиновник, принуди съборът да подпише низложението. Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили. То раздвои още по-нашироко и наглъбоко Българский народ от патриаршията. Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици. Българете, като не считаха за нищо определението на съборът и пазеха напрешните си отношения към архиереите си, т. е. ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно. Там се чете само, наскоро след извержението народните владици, именно на 5 март, Неделя на Православието, едно слово, приготвено от Т.
към текста >>

Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици.
„Как стана, пишеха те в прошението си, низложението на българските архиереи? То се предначерта от него (патриарх Йоакима), и определените от църковните правила три призования станаха в същото заседание на съборът в разстоянието на два часа, без да се даде изискваното от съборните правила време. Между това българските архиереи, още преди да си разиде съборът, бяха известили на патриархът званично чрез Високата Порта, че те ще се представят в съборът да дадат отговор, но негово светейшество не само не послуша правий съвет на правителството240, нъ още и излъга Високата Порта, защото отговори лъжливо и самоволно, че уш вече било произнесено приличното наказание и, тозчас подир заминаването на испроводений от Портата чиновник, принуди съборът да подпише низложението. Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили. То раздвои още по-нашироко и наглъбоко Българский народ от патриаршията. Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици. Българете, като не считаха за нищо определението на съборът и пазеха напрешните си отношения към архиереите си, т. е. ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно. Там се чете само, наскоро след извержението народните владици, именно на 5 март, Неделя на Православието, едно слово, приготвено от Т. Бурмов, в което се хвърлеше поглед върху действията и стремленията на гръцкото духовенство от гледна точка строго христиенска в паралел с действията и стремленията на Българете и се извождаше заключение, че извържението, произнесено от съборът на гръцките владици против българските, няма никакво законно основание и поради това е недействително. Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт.
към текста >>

ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно.
Между това българските архиереи, още преди да си разиде съборът, бяха известили на патриархът званично чрез Високата Порта, че те ще се представят в съборът да дадат отговор, но негово светейшество не само не послуша правий съвет на правителството240, нъ още и излъга Високата Порта, защото отговори лъжливо и самоволно, че уш вече било произнесено приличното наказание и, тозчас подир заминаването на испроводений от Портата чиновник, принуди съборът да подпише низложението. Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили. То раздвои още по-нашироко и наглъбоко Българский народ от патриаршията. Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици. Българете, като не считаха за нищо определението на съборът и пазеха напрешните си отношения към архиереите си, т. е. ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно. Там се чете само, наскоро след извержението народните владици, именно на 5 март, Неделя на Православието, едно слово, приготвено от Т. Бурмов, в което се хвърлеше поглед върху действията и стремленията на гръцкото духовенство от гледна точка строго христиенска в паралел с действията и стремленията на Българете и се извождаше заключение, че извържението, произнесено от съборът на гръцките владици против българските, няма никакво законно основание и поради това е недействително. Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт. То не се напечата в някой вестник, или периодическо списание, а се распрати в отделни летящи листове на всекъде из Българско. Ние не могохме, за съжаление, да го намерим запазено нито в нашата сбирка, нито другаде негде.
към текста >>

В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи.
Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт. То не се напечата в някой вестник, или периодическо списание, а се распрати в отделни летящи листове на всекъде из Българско. Ние не могохме, за съжаление, да го намерим запазено нито в нашата сбирка, нито другаде негде. Низложението Владиците от съборът не произведе желаното от патриархът действие между Българете още и по тая причина, че устъпките, които бе той свързал с тая мярка, далеч не удовлетворяваха справедливите желания на Българский народ и сами по себе си твърде ясно говореха за пристрастното постъпанье на негово светейшество. Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица.
към текста >>

Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е.
Низложението Владиците от съборът не произведе желаното от патриархът действие между Българете още и по тая причина, че устъпките, които бе той свързал с тая мярка, далеч не удовлетворяваха справедливите желания на Българский народ и сами по себе си твърде ясно говореха за пристрастното постъпанье на негово светейшество. Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията.
към текста >>

и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи.
Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията. 4) Надзорът върху това училище ще се възложи върху митрополитът на епархията, гдето ще се то намира, и върху настоятели, избирани испомежду испитани духовни лица.
към текста >>

12) За да се образуват децата на находещите се в столицата ми православни Българе и за да изучват собствений си език, ще се основе едно първоначално училище в оградата на българската църква под надзорът на патриаршията.
7) Един или двама от митрополитите на България ще заседават, както и по-преди, в синодът на митрополитите, като ще се променят и заместяват, един подир друг, всеки две годин, по каноническо указание от патриархът. 8) В Богословското училище на остров Халки ще се прибират ученици и отмежду Българете, както е било и по-преди. 9) Доходите на находещите се в България митрополити и епископи ще се определят с особен званичен устав. 10) В църквите на чисто българските митрополитски и епископски епархии църковните обреди ще се извършват по български. 11) Измежду пребивающите в Цариград първенци Българе ще се избират и назначават някои за членове в настоятелствата (епитропствата) на патриаршията и на другите нейни учреждения. 12) За да се образуват децата на находещите се в столицата ми православни Българе и за да изучват собствений си език, ще се основе едно първоначално училище в оградата на българската църква под надзорът на патриаршията. 13) Званичните църковни книжа, които ще се испратят до митрополитите и епископите на чисто българските епархии, ще се пишат по гръцки и по български. 14) Патриаршията ще се грижи, по възможност, да улеснява и расправя относещите се до нея благословии просби и дела на Българете. 15) Патриаршията ще испровожда, кога е нужда, надлежни духовни лица за издирванье поведението на митрополитите и на епископите в България, както и на всичките въобще духовни лица и учители, и за исправление биващите отстъпления и недостатки. Понеже гореизложените петнадесет члена се представиха на Високата ми Порта, както се каза, с мазбата, и, като се прочетоха и обсъдиха един по един в министерский съвет на държавното ми царство, се съобщиха и на самодържавието ми, и то се увери, че те отговарят на подобренията, които справедливо дирят христиенските жители в България, според настоящите им истински нужди, и че пълното им приспособление може да въдвори църковен мир посред известните със своето честно и добро поведение императорски мои поданици Българе, за това издадох високото си царско ираде, да се повестят непосредствено, а в същото време и всекий да побърза да направи искрено и прямодушно което требва, без да допуща нещо противно нему. Поради това и се издаде настоящий ми императорски фирман, украсен и с високий ми царски автограф.
към текста >>

Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки.
Писа се в 1277 година от егирата в крайт на месец рамазан”. Съборът, който разгледа тия устъпки, намери за добре такожде да се назначат незабавно за Пловдив и Шумен, гдето катедрите бяха вакантни, Българе митрополити, и за Пловдивский, той одобри Ксантский митрополит Панарета, а за Шуменский - архимандрит Антима (отпосле български екзарх), който тогава беше учител в Богословското на остров Халки училище. И двете тия лица от българский род бяха отблизу известни на патриаршията.243 Един бърз поглед върху устъпките, които направи на Българете патриарх Йоаким показва, че тези устъпки са твърде несъществени и освен това еластични. Някои пък от членовете, в които те се заключават, не само че не представят някоя особена устъпка, но обезпечават нови права на патриаршията и обвързват Българете с нови задължения към нея. Портата, обаче, ги счете, както показва султанский фирман, за удовлетворителни. Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки. Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях.
към текста >>

Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата.
Някои пък от членовете, в които те се заключават, не само че не представят някоя особена устъпка, но обезпечават нови права на патриаршията и обвързват Българете с нови задължения към нея. Портата, обаче, ги счете, както показва султанский фирман, за удовлетворителни. Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки. Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията.
към текста >>

Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът.
Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква.
към текста >>

„От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията.
Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче.
към текста >>

Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна.
Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха.
към текста >>

На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече.
Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво.
към текста >>

За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква.
Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете.
към текста >>

Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина.
Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете. Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм.
към текста >>

В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия.
С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете. Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм. Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази.
към текста >>

Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм.
Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм. Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази. Ние можехме да представим преко доказателство на това, като наведехме фактове, които доказват, че руските консули в Пловдив, Едрине, Силистра, Варна и проч. са истинските подбудители на мнимото народно движение на Българете. Същата оная руска партия, която в 1853 год. подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла.
към текста >>

№ VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква.
са истинските подбудители на мнимото народно движение на Българете. Същата оная руска партия, която в 1853 год. подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла. Между положението в 1853 и настоящето състояние на вещите съществува, как и да е, голямо сходство. Както в 1853 Россия не виждаше неудобство да се образува от България една независима държава (глед. № VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква. В 1853 тържествени договори свързваха Россия с Турция, обаче Россия направи тогава съществованието на Турция въпросно. Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”. Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си?
към текста >>

Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”.
подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла. Между положението в 1853 и настоящето състояние на вещите съществува, как и да е, голямо сходство. Както в 1853 Россия не виждаше неудобство да се образува от България една независима държава (глед. № VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква. В 1853 тържествени договори свързваха Россия с Турция, обаче Россия направи тогава съществованието на Турция въпросно. Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”. Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си? ” Като обвинява така безсрамно Россия, че тя била подбудило българското движение, за да съсипе гръцкото духовенство. Гъркът съчинител простира още безочливостта си лъгането до там, щото казва, че уш руский панславизъм, т. е.
към текста >>

Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия.
Между положението в 1853 и настоящето състояние на вещите съществува, как и да е, голямо сходство. Както в 1853 Россия не виждаше неудобство да се образува от България една независима държава (глед. № VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква. В 1853 тържествени договори свързваха Россия с Турция, обаче Россия направи тогава съществованието на Турция въпросно. Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”. Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си? ” Като обвинява така безсрамно Россия, че тя била подбудило българското движение, за да съсипе гръцкото духовенство. Гъркът съчинител простира още безочливостта си лъгането до там, щото казва, че уш руский панславизъм, т. е. Россия, като работела на Запад в полза на Българете, убеждавала тамошните либерали, че се касае за събуждането на една притеснена народност, а католиците уверявала, че едно случайно сблъскване помежду Българете и Гръцката патриаршия ще може да даде случай за една добра работа в полза на католицизмът.
към текста >>

да поискат поддръжката на Евангелский Съюз за делото на свободно от Гърците нареждание Българската църква.
-Ние ще бъдем щастливи, ако сполучим да убедим читателят, че в българский въпрос работата не е за интересите на някои попове от едно предместие на Цариград, но за тия истите интереси, които общественото мнение знай така добре да заварди преди седем години”.247 Гърците и сами не вярваха, разумява се, това, щото казваха пред европейский свят и пред Турците за Россия, т. е. че нейната ръка работи в българското движение за съсипвание гръцкото духовенство и за изравнение пътят на панславизмът, но в Европа отдавна е станало обичай да се подплашва, с преисподните уш интриги на Россия, общественото мнение, за достигание известна цел. Самата истина беше, че Россия се отнасяше еднакво дружелюбно към Гърци и Българе и се грижеше да ги примири помежду си, като увещаваше Гърците да направят сериозни устъпки на Българете, а последните придумваше да не настояват всичко изведнаж непременно да им се даде, защото всичкото да се получи изведнаж е мъчно, а постепенно да се върви към желаемото нещо естествено и надеждно. Такъв съвет даваше Россия на Гърците и Българете, за да ги помири, но нито едните, нито другите оцениха надлежно нейните добри намерения, а общите врагове на Россия, на Гърци и на Българе това и искаха. Като гледаха, че постиганието народното желание ставаше все повече и повече съмнително вследствие на упорството и на интригите на Гърците от една страна, и на коварството на Турците от друга, и като разумяваха, че несполуката може да има, поради улесненията, които Портата даваше на агентите на папството, твърде пагубни последствия, водачите на чисто българското движение в Цариград намислиха през януарий 1861 год. да поискат поддръжката на Евангелский Съюз за делото на свободно от Гърците нареждание Българската църква. Някои от американските мисионери, членове на този съюз, които се трудеха, с помощта на един-двама Българе, над преводът на Свещеното Писание по български, бяха съобщили чрез тия Българе на владиката Илариона, не без задни, разумява се, цели, че те съжаляват, че правителството на Високата Порта препятствува на Българский народ да устрои църковното си управление, както сам разумява и го принуждава да се покорява на Гръцкий патрик и да почита за свои архипастири и духовни отци хора, които са зле наранили неговото сърце с тяхното нехристиенско обнасение и които той гледа, като свои най-върли неприятели. Мисионерите бяха обеснили при това на Българский свещеноначалник чрез същите лица, че дружеството „Евангелский Съюз”, от което клон се намира и в Цариград и което има за главна цел да защищава на всекъде свободата на съвестта, би могло да спомогне, със своите ходатайства пред правителството на протестантските държави, да се не прави насилие на Българете в делото на религията, а да се остават свободни да се устрояват църковно и да си избират пастири, както им се за добре види, по тяхното вътрешно убеждение. За да стане таквоз ходатайство, не се искало друго от Българете освен да се обърнат те с едно изложение на работата си до цариградский клон на реченото дружество и да го помолят да им окаже съдействието си за безпрепятствено нареждане църковните им дела. След като приемел такова едно изложение, Цариградский клон на Евангелский Съюз изведнаж имал да се отнесе до представителите на протестантските държави в Цариград, т. е. до английский, американский, пруский, голландский, датский, и шведо-норвежский посланици с молба да направят на Пората потребните представления, щото тя да престане да принуждава Българете да се подчиняват, въпреки съвестта си, на гръцкото духовенство.
към текста >>

Народните владици, представители и първенци се отнесоха прочее до клонът на Евангелский Съюз с един меморандум, в който като раскриваха, на основание от каноните и обичаите на Православната Църква, правото на Българский народ да има собствена независима йерархия и указваха притесненията, които претърпява българската народност от страна на висшето гръцко духовенство, молеха Евангелский Съюз да помогне да се припознае от Портата това право, толкова повече, че този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега.
За да стане таквоз ходатайство, не се искало друго от Българете освен да се обърнат те с едно изложение на работата си до цариградский клон на реченото дружество и да го помолят да им окаже съдействието си за безпрепятствено нареждане църковните им дела. След като приемел такова едно изложение, Цариградский клон на Евангелский Съюз изведнаж имал да се отнесе до представителите на протестантските държави в Цариград, т. е. до английский, американский, пруский, голландский, датский, и шведо-норвежский посланици с молба да направят на Пората потребните представления, щото тя да престане да принуждава Българете да се подчиняват, въпреки съвестта си, на гръцкото духовенство. В критическото положение, в което се намираше народното дело в началото на 1861 година, съдействието от чья и да е страна за благополучното му искарвание на добър път беше скъпо. Помощта на шест правителства, три от които, Английското, Американското и Пруското имаха неоспорим вее в Цариград, не беше, наистина, за презирание, а особено когато тая помощ имаше да се поиска и да се даде върху основанието на един общепризнат и осветен принцип, каквото е свободата на съвестта. Народните владици, представители и първенци се отнесоха прочее до клонът на Евангелский Съюз с един меморандум, в който като раскриваха, на основание от каноните и обичаите на Православната Църква, правото на Българский народ да има собствена независима йерархия и указваха притесненията, които претърпява българската народност от страна на висшето гръцко духовенство, молеха Евангелский Съюз да помогне да се припознае от Портата това право, толкова повече, че този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега. Този меморандум беше отбележен с деномесечие 13 януарий. Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете. Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както утвърждаваше тогава в. „България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине!
към текста >>

Те казват най-първо в този меморандум, че Българската Църква е била съвършено независима от Цариградската патриаршия до 1767 година, в която тогавашний патриарх Самуил, подкрепен от фанариотските архонти, сполучил с интригите си да добие от Отоманското правителство упразнението на Охридската архиепископия и да тури Българский народ в зависимост от Цариградската патриаршия.
Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както утвърждаваше тогава в. „България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине! Ще да е достигнало, без съмнение, до вашето знание, че Българский народ се старае от няколко време да свали от себе си игото на гръцката йерархия и иска от Отоманското правителство възстановеньето на древнето си право да избира епископите си измежду сънародниците си. Мотивите, върху които се основава това искане са изложени в меморандумът от 13/25 януарий 1861, адресован до Евангелский Съюз от епископите, духовенството, представителите и главните членове на Българската община в този град. Те казват най-първо в този меморандум, че Българската Църква е била съвършено независима от Цариградската патриаршия до 1767 година, в която тогавашний патриарх Самуил, подкрепен от фанариотските архонти, сполучил с интригите си да добие от Отоманското правителство упразнението на Охридската архиепископия и да тури Българский народ в зависимост от Цариградската патриаршия. Те бележат второ, че господството на гръцките владици е било всекога умразно на славенските населения. Народът гледа на тия владици, които не знаят езикът му и въспират употребеньето му в църквите и училищата, като на егоисти - тирани, които нямат друго пред вид освен да спъват моралното му развитие. Те ги обвиняват още във възмутителни злоупотребления и в най-унизителна безнравственост. Те поставят на вид, че, като молят Високата Порта да ги освободи от господството на речените владици, друго не правят освен че искат да им се върнат древните привилегии; че Хатти-Хумаюнът от 1856 год. подкрепя исканието им, като подтвърждава различните привилегии, които са били давани на христиенете, поданици на империята, от времето на Мохамеда II.
към текста >>

Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги.
10) Ние се научихме от разни страни, че султановото правителство е добре расположено към Българете и ние се надеем, по тая причина, че представителите на протестантските държави, като искажат такова мнение върху предметът, ще му дадат една силна подпора. В заключение, ние ще прибавим, че е твърде желателно да не се продължава вече тежкото състояние на неизвестност и на безпокойствие, в което се намира българската община. За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос. Цариград, 5 февруарий 1861”. Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете. Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята.
към текста >>

„Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито.
За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос. Цариград, 5 февруарий 1861”. Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете. Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си.
към текста >>

Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята.
Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”.
към текста >>

На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си.
„Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане.
към текста >>

Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно.
„Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П.
към текста >>

Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква.
същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата.
към текста >>

Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни.
„Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност.
към текста >>

Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност.
Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше свещенодействовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко свещенодействие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани?
към текста >>

Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда.
Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше свещенодействовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко свещенодействие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани? С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е.
към текста >>

Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските.
Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани? С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е. че или Българете, като остават православни, требва да се подчинят на патриархът, или пак ако не щат да му се подчинят и искат да се отделят от него, требва да изберат, към кое друго исповедание ще принадлежат. Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл. Цариградсий патриарх обеви българските народни владици лишени от санът им по тази само причина, че те зеха страната на Българский народ, който, притесняван от него, отхвърли духовната му власт. Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си.
към текста >>

Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им.
С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е. че или Българете, като остават православни, требва да се подчинят на патриархът, или пак ако не щат да му се подчинят и искат да се отделят от него, требва да изберат, към кое друго исповедание ще принадлежат. Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл. Цариградсий патриарх обеви българските народни владици лишени от санът им по тази само причина, че те зеха страната на Българский народ, който, притесняван от него, отхвърли духовната му власт. Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна.
към текста >>

Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си.
Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл. Цариградсий патриарх обеви българските народни владици лишени от санът им по тази само причина, че те зеха страната на Българский народ, който, притесняван от него, отхвърли духовната му власт. Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в.
към текста >>

Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна.
Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята.
към текста >>

имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в.
Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята. Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи.
към текста >>

За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята.
Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята. Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът.
към текста >>

Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти.
Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята. Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор.
към текста >>

Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор.
Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”.
към текста >>

Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие.
Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения.
към текста >>

Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина.
От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е.
към текста >>

Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата.
Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е. да пригърнат католицизмът. Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение.
към текста >>

Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е.
Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е. да пригърнат католицизмът. Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение. Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените.
към текста >>

Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква.
Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение. Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий.
към текста >>

Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици.
Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
към текста >>

Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква.
Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка.
към текста >>

Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията.
Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха.
към текста >>

Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха. Събраний около пастирете си народ не искаше да се разотиде. Какво са сторили тези невинни старци, се чуваха гласове из средата на множеството.
към текста >>

Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка.
Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха. Събраний около пастирете си народ не искаше да се разотиде. Какво са сторили тези невинни старци, се чуваха гласове из средата на множеството. Ако има някой виновен, то сме ние, а не те.
към текста >>

Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави.
Те действоваха по нашето искане, по нашите желания. Нека прочее Портата проводи нас на заточение, а не тях. Ние не даваме архипастирете си. Тия гласове бяха изражение на една обща мисъл, която беше в умът на всичките, на чувството, което осещаше всеко българско сърце. Поради това събраний народ се реши да стои неотстъпно около пастирете си, за да въспре заточението им. Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави. Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път.
към текста >>

Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението.
Нека прочее Портата проводи нас на заточение, а не тях. Ние не даваме архипастирете си. Тия гласове бяха изражение на една обща мисъл, която беше в умът на всичките, на чувството, което осещаше всеко българско сърце. Поради това събраний народ се реши да стои неотстъпно около пастирете си, за да въспре заточението им. Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави. Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път. Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване.
към текста >>

Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване.
Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път. Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване. Като видя, че не ще бъде послушана доброволно, полицията не счете за нужно да употреби насилие. Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи. Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия.
към текста >>

Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи.
Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път. Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване. Като видя, че не ще бъде послушана доброволно, полицията не счете за нужно да употреби насилие. Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи. Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия. Пашата отговори, че веднаж като е излязло царско ираде, то требва да се испълни, каквото и да се казва. На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици.
към текста >>

Народът, ако и да се трупаше по дворът на църквата и около метохът през първите дни, хвана да се порастурва към крайт на седмицата.
Няколко часа след подаването султану жалбата, дойде отново в метохът министрът на полицията и обеви, че султанът благоволил да заповяда да се оставят Владиците на местата им през времето на празниците. Народът посрещна тази вест с исказване чувства на глъбока благодарност, с четене молитва и пеене многолетствие за Султанът. Мислеше се, че, като се оставят Владиците в покой през празниците, ще да е възможно и съвсем да се измолят от заточението. Празникът се посрещна и испрати с радост. И двамата владици служиха на първий ден литургия с всичкото възможно тържество, без да бъдат за това обезпокоени от чия и да е страна. Народът, ако и да се трупаше по дворът на църквата и около метохът през първите дни, хвана да се порастурва към крайт на седмицата. Страхуването, че владиците ще се испратят на заточение, беше намалело. Но ето в събота сутрента дохождат при църквата мюстешаринът (съветникът) на министер-ството на външните дела, Кабули-ефенди и началникът на жандармите, Салих-паша, съдружени от няколко роти войска. Те обевяват на владиците, че решението за заточението требва да се испълни, и ги поканват да се приготвят тутакси за в път. На метохът се намираха само петдесет души Българе, които се помолиха на представителите на властта, както и по-напред, да се не безпокоят владиците и да се не прави на Българский народ таквази несправедливост. „Владиците, отговориха сановниците на Високата Порта, требва да идат на заточение поне за петнайсет дни.
към текста >>

Но ето в събота сутрента дохождат при църквата мюстешаринът (съветникът) на министер-ството на външните дела, Кабули-ефенди и началникът на жандармите, Салих-паша, съдружени от няколко роти войска.
Мислеше се, че, като се оставят Владиците в покой през празниците, ще да е възможно и съвсем да се измолят от заточението. Празникът се посрещна и испрати с радост. И двамата владици служиха на първий ден литургия с всичкото възможно тържество, без да бъдат за това обезпокоени от чия и да е страна. Народът, ако и да се трупаше по дворът на църквата и около метохът през първите дни, хвана да се порастурва към крайт на седмицата. Страхуването, че владиците ще се испратят на заточение, беше намалело. Но ето в събота сутрента дохождат при църквата мюстешаринът (съветникът) на министер-ството на външните дела, Кабули-ефенди и началникът на жандармите, Салих-паша, съдружени от няколко роти войска. Те обевяват на владиците, че решението за заточението требва да се испълни, и ги поканват да се приготвят тутакси за в път. На метохът се намираха само петдесет души Българе, които се помолиха на представителите на властта, както и по-напред, да се не безпокоят владиците и да се не прави на Българский народ таквази несправедливост. „Владиците, отговориха сановниците на Високата Порта, требва да идат на заточение поне за петнайсет дни. Ирадето на султанът не може да се не испълни.” Събраните около архипастирите си Българе се доближиха до тях с цел да ги не предадат и не искаха да отстъпят. Кабули-ефенди и Салих-паша се помъчиха още веднаж да ги убедят да се не противят на ирадето, понеже то требвало да се испълни поне за малко време, и, като нямаха успех, поискаха помощта на войската.
към текста >>

Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра.
После това владиците бидоха спокойно отведени през една от съседните с метохът къщи до каикът с 10 чифта лопати, който ги чакаше при нея, и чрез няколко минути бяха вече на параходът, който беше приготвен да ги заведе към бреговете на Мала Азия, отгдето преосвещений Иларион имаше да върви за Кютая, а преосвещений Авксентий за Воло. На вапорът отдавна чакаше пристигането на светите старци Драган Цанков с един-двама още от агентите на католичската пропаганда испомежду Българете, с цел да ги прикани да се обевят унияти и се спасят от заточение. Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване. Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века!
към текста >>

Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква.
Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване. Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века! Знаете всички, че до сега бяхме наедно, подвизаващи се за светото дело на Вярата и на народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно.
към текста >>

След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст.
Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века! Знаете всички, че до сега бяхме наедно, подвизаващи се за светото дело на Вярата и на народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно. Ние отиваме, по висока заповед, на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народът, тогава като ние бяхме едни испълнители на светите заповеди на нашата Божествена Вяра, която Фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкий наш народ.
към текста >>

То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия.
С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме. Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него. Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри. То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело. Наместо да се раздвоят и распокъсат след отдалеченьето на архипастирите си, нашите еднородци се още повече скрепиха под знамето, което носеха народните владици, и се зеха с още по-голяма енергия да търсят правдините, които им принадлежат, като на отделен народ в империята. „Фанариотите, думаше се в словото, сказано от Т. Ст. Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях.
към текста >>

Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях.
То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело. Наместо да се раздвоят и распокъсат след отдалеченьето на архипастирите си, нашите еднородци се още повече скрепиха под знамето, което носеха народните владици, и се зеха с още по-голяма енергия да търсят правдините, които им принадлежат, като на отделен народ в империята. „Фанариотите, думаше се в словото, сказано от Т. Ст. Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях. Те ги отдалечиха от нас телесно, но ни накараха с това да не ги изваждаме никога из мислите си и да имаме винаги образът им в сърцата си. Заточените наши свещеноначалници са най-вече сега с нас, и ние с тях. По-напред, когато те седяха телесно по между нас, и никой ги не буташе, ние малко осещахме съюзът си с тях; но сега, сега не се минува минута да не се смислим за тях и да ги не спомним. И тъй, те са сега повече с нас, отколкото преди. Нас не може вече нищо да ни разлъчи от тях, нито планини, нито морета, нито разстояние, нито стихии.
към текста >>

Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово.
Скърбни сме сега и ние, братие, че ни гонят Фанариотите, тези нови Фарисеи и стари идолопоклонници, но дерзайте, защото победата ни е приготвена от самаго Иисуса Христа. Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието.
към текста >>

238) Паисий, както поменахме в III глава, се присъедини нелицемерно до паствата си, която се отложи от Великата Църква наедно с другите български епархии, и на скоро след избранието патриарх Йоакима заеви формално в едно послание до представителите на епархията си, че е готов не само да се не отделя от паствата си, но и душата си да положи за нея, като истински неин пастир (гл.
236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе. 237) Тойеонзисъщий Паисий, когото патриаршията, както и поменахме във втора глава, беше испратила в 1859 да управлява Самоковската епархия. Патриарх Йоаким, наскоро след стъпането си на престолът, счете за добре да го отдалечи от Самоков, гдето неговото пребиванье дигаше голям глъч, и да го испрати във Враца, а Врачанский Доротея, тоже Българин и с нрави като Паисиевите, да назначи в Пирот. (гл. „България”, год. II, стр. 537). 238) Паисий, както поменахме в III глава, се присъедини нелицемерно до паствата си, която се отложи от Великата Църква наедно с другите български епархии, и на скоро след избранието патриарх Йоакима заеви формално в едно послание до представителите на епархията си, че е готов не само да се не отделя от паствата си, но и душата си да положи за нея, като истински неин пастир (гл. това послание в „България”, II, стр. 563). 239) Паисий сам свидетелствова за това в частното си до Автокефалните православни Църкви послание, приложено до общото, което адресуваха Българете архиереи в 1869 до тия Църкви, за да оправдаят действията си. 240) Портата беше се споразумяла с патриархът за извържението и заточението Владиците, но намираше за добре да се покаже, че уш съветва на негово светейшество умереност. 241) Иларион Макариополский и Паисий Пловдивский такожде указват в посланията си от 1860, отправени до всичките самостоятелни православни Църкви, на това свидетелство, като на необоримо доказателство, че съборът е неправилно действовал при низложението им. 242) В.
към текста >>

64. 2.15.1.2. Д-р Георги Миркович.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.1.2. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 61-65. Д-р Георги В. Миркович е познавал българските църковно-народни дейци още от 1848 г., когато за кратко време е бил ученик във Великата патриаршеска народна школа в Куручешме. Получил образованието си във Франция, отдето се завърнал в Сливен през 1856 г., т. е.
към текста >>

Униата е целела единствено да присъедини българите към католическата църква.
Цанков по-скоро използува църковния въпрос за унията. А пък унията от своя страна даде по-силен тласък на църковния въпрос. 2. Не е вярно също и твърдението, че Цанков е привлякъл вниманието на лазариста Боре върху българското църковно положение. Станало е обратното: лазаристът Боре е внушил на Цанкова убеденост в безизходността на църковния въпрос поради противодействието на патриаршията, на Русия и на турското правителство, с цел да го спечели за унията. 3. Съвсем не може да се твърди, че чрез унията се е целело да се постигне българска църковна независимост и че тя е била сполучлив начин за разрешаване на църковния въпрос. Униата е целела единствено да присъедини българите към католическата църква. Това е било и в стремежите на Цанкова. 4. Какво вярно има в твърдението, че за да бъде спечелен българският народ за унията, Цанков се снабдил с печатница и почнал да издава в. „България“? Вярно е, че за тая цел е започнал да издава в. „България“, но не е вярно, че именно тогава Цанков се снабдил с печатница. Известно е, че той имал вече печатница до неговото сближаване с Католическата пропаганда, ала нямал разрешение от турското правителство да я открие, 5.
към текста >>

Известно е, че той имал вече печатница до неговото сближаване с Католическата пропаганда, ала нямал разрешение от турското правителство да я открие, 5.
Униата е целела единствено да присъедини българите към католическата църква. Това е било и в стремежите на Цанкова. 4. Какво вярно има в твърдението, че за да бъде спечелен българският народ за унията, Цанков се снабдил с печатница и почнал да издава в. „България“? Вярно е, че за тая цел е започнал да издава в. „България“, но не е вярно, че именно тогава Цанков се снабдил с печатница. Известно е, че той имал вече печатница до неговото сближаване с Католическата пропаганда, ала нямал разрешение от турското правителство да я открие, 5. Миркович представя събитията по сключването на унията съвсем различно от други съвременници и от самия Иларион Макариополски, поведението на когото тълкува своебразно. Той иска преди всичко да представи унията като патриотично дело, политическият замисъл на което се бил оправдавал струдното положение на църковния въпрос. Миркович твърди, че той и Цанков не са замисляли сериозно унията, но само като средство да се подтикне разрешаването на църковния въпрос. А подире, ако се приеме унията, и следователно не се предизвика разцепление сред българите, тя би останала; ако ли пък не се приеме, ще бъде отхвърлена от всички, и следователно народното единство пак ще бъде запазено. Това твърдение е също неоправдано от развитието на унията.
към текста >>

65. 2.15.1.3. Петър Карапетров.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.1.3. ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 65-67. Петър П. Карапетров259 ни е оставил спомени за унията (Сбирка от статии, Средец, 1898. Спомени за унията, станала на 18 декември 1860 г.; същата статия с псевдоним Черновежд в СбНУ, кн. XI.
към текста >>

Невярно е, че Цанков по неволя бил писал срещу Православната църква, защото тогава така изисквали обстоятелствата (с. 165).
Сбирка от статии, с. 48,49, 51), поради което не може да бъде и обективен. А неточностите му са твърде много и засягат всичките по-важни събития по Цариградската уния от 18 декември 1860 г. 1. Невярно е твърдение му, че за патриотичните българи по времето на църковно-народната борба не е имало друг изход освен унията, за да се признае българският народ за особен (с. 164). Развитието на църковния въпрос доказа противното. Невярно е, че Цанков по неволя бил писал срещу Православната църква, защото тогава така изисквали обстоятелствата (с. 165). Това е ненужен опит да бъде оправдан Цанков. 2. Неточно съобщава, че 2000 души се били явили на 18 декември 1860 г. при архиепископ Брунони с желание да приемат унията (с. 170). Известно е, че те са били не повече от 200 души. 3. Невярно е съобщението му, че цялото българско духовенство в Цариград заедно с владиците Иларион и Авксентий се били съгласили с унията, а също така и повече от по-старите български търговци и първенци, но нарочно били изпратили неколцина от духовните лица, служещи при българския храм, както и настоятелите му, младежите, мнозина първомайстори от еснафите, за да извършат акта на унията, та подире да се види, как те да постъпят (с. 174).
към текста >>

Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на Наполеона III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците.
201). 7. Невярно е и сведението за католическия свещеник Петър Арабаджийски, който бе назначен за временен началникнабългароуниатите в Цариград. Той съвсем не се е противил на външни вмешателства в униатската община, най-вече на поляците. Това е съвършена измислица (с. 192). Но авторът не разбира правилно и целите и кроежите на униатските водачи. Като изхожда от вярното разбиране, че те си поставяли политически цели, съвсем неоснователно и просто измислено твърди, че униатските водачи са искали със съдействието на Наполеона III да получат от турското правителство признаване на българския народ за отделен от гръцкия, като се уреди българската униатска църква, а при удобен случай да се откажат и от папата, тъй както били сторили арменокатолиците. Наивността на това твърдение е очевидна, тъй като такива кроежи униатските водачи не са имали. А що се отнася до арменокатолиците в Цариград, той показва пълно непознаване на въпроса. Вътрешните недоразумения в арменокатолическото общество в Цариград са се дължали на една по-сложна причина, по която Карапетров изобщо не е бил осведомен, а именно: националистическото крило (мъхитаристи) на арменоуниатите държало за запазване на арменските национални традиции срещу по-силното латино-католическо крило, възглавявано от арменокатолическия архиепископ Хасун. И тъй, със спомените на Карапетров трябва да се борави предпазливо. Каквото точно в тях се съдържа, то е известно и от други мемоаристи.
към текста >>

66. 2.15.1.7. Светослав Миларов.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.1.7. СВЕТОСЛАВ МИЛАРОВ261 В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 70. Светослав Миларов (Черковний въпрос. Исторически опит от Св. Н. Миларов, сп.
към текста >>

Неговият баща Никола Сапунов е бил обаче един от активните църковно-народни дейци, извънредно влиятелен абаджия и ръководител на тоя еснаф, епитроп на българската църква в Цариград, а и един от най-изтъкнатите униатски дейци.
8-10, 1883 г.). Изследването на Светослав Миларов е опит, както и сам той казва, да напише история на църковния въпрос. Започва обаче твърде отдалече, занимавайки се изобщо с историята на българския народ. По църковния въпрос показва голяма осведоменост, но не пълна. Той бил млад човек по онова време и не е могъл да бъде непосреден участник в църковния въпрос. Неговият баща Никола Сапунов е бил обаче един от активните църковно-народни дейци, извънредно влиятелен абаджия и ръководител на тоя еснаф, епитроп на българската църква в Цариград, а и един от най-изтъкнатите униатски дейци. Сам Св. Миларов като момче е бил изпратен от католиците на учение в Загреб, отгдето обаче не се завърнал с католически настроения и убеждения. По унията Св. Миларов не казва нещо особено, а повтаря, и то твърде накратко, познати работи. Твърди, че Иларион се бил съгласил да приеме унията, Пропагандата обещавала да не изменя православните вярвания и обреди, нито да налага „филиоквето”262, а само да се споменува името на папата, вместо това на патриарха.
към текста >>

Почти всички повече или по-малко осведомени съвременници на унията говорят същото по въпроса за отстъпките, които Римската църква обещавала на българските униати.
Миларов не казва нещо особено, а повтаря, и то твърде накратко, познати работи. Твърди, че Иларион се бил съгласил да приеме унията, Пропагандата обещавала да не изменя православните вярвания и обреди, нито да налага „филиоквето”262, а само да се споменува името на папата, вместо това на патриарха. Обещано било българската йерархия да бъде правилно устроена и „съвършено независима” (кн. 10). Това Миларов говори изобщо, имайки пред вид писанията на в. България, но не е имал някаква по-особена осведоменост по тоя въпрос. Почти всички повече или по-малко осведомени съвременници на унията говорят същото по въпроса за отстъпките, които Римската църква обещавала на българските униати. Това показва, че те не са били добре запознати с гледището на Римската църква за съединението на некатолиците християни с нея и от общите изрази са правили неправилни изводи. Миларов отбелязва случката, която дала тласък на унията, а именно един български свещеник (по име Панталеймон) на 12 декември 1860 г. избягал от Патриаршията и се укрил най-напред в българския метох, а след туй в католическия манастир „Сан Бенедето“ на Галата (кн. 10, с. 860). Миларов има пред вид случката с поп Димитър от Балчик, но понеже по-късно името на монах Панталеймон бе повече нашумяло, той го прави герой на посоченото събитие.
към текста >>

Това показва, че те не са били добре запознати с гледището на Римската църква за съединението на некатолиците християни с нея и от общите изрази са правили неправилни изводи.
Твърди, че Иларион се бил съгласил да приеме унията, Пропагандата обещавала да не изменя православните вярвания и обреди, нито да налага „филиоквето”262, а само да се споменува името на папата, вместо това на патриарха. Обещано било българската йерархия да бъде правилно устроена и „съвършено независима” (кн. 10). Това Миларов говори изобщо, имайки пред вид писанията на в. България, но не е имал някаква по-особена осведоменост по тоя въпрос. Почти всички повече или по-малко осведомени съвременници на унията говорят същото по въпроса за отстъпките, които Римската църква обещавала на българските униати. Това показва, че те не са били добре запознати с гледището на Римската църква за съединението на некатолиците християни с нея и от общите изрази са правили неправилни изводи. Миларов отбелязва случката, която дала тласък на унията, а именно един български свещеник (по име Панталеймон) на 12 декември 1860 г. избягал от Патриаршията и се укрил най-напред в българския метох, а след туй в католическия манастир „Сан Бенедето“ на Галата (кн. 10, с. 860). Миларов има пред вид случката с поп Димитър от Балчик, но понеже по-късно името на монах Панталеймон бе повече нашумяло, той го прави герой на посоченото събитие. ________________________________________ 261) Бележка на Е.
към текста >>

Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за Светата Троица и оповестява произхода на Светия Дух не само от Бог Отец, както в оригиналния Символ на вярата, „но от Отца и Сина“.
Ангелова-Пенкова: Светослав Миларов (истинско име Светослав Николов Сапунов) (1849-1892) - писател, историк и публицист 262) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава ,,...и от Сина“. Добавка от XI в. към латинския превод на Никео-цариградския символ на вярата, утвърден окончателно през 381 г. на Втория вселенски събор. Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за Светата Троица и оповестява произхода на Светия Дух не само от Бог Отец, както в оригиналния Символ на вярата, „но от Отца и Сина“. Филиокве става един от поводите за разделението на Вселенската църква през 1054 г., тъй като Източната (Константинополската) църква не приема нововъведението.
към текста >>

Филиокве става един от поводите за разделението на Вселенската църква през 1054 г., тъй като Източната (Константинополската) църква не приема нововъведението.
Ангелова-Пенкова: Филиокве (Filioque) е латинска фраза, която означава ,,...и от Сина“. Добавка от XI в. към латинския превод на Никео-цариградския символ на вярата, утвърден окончателно през 381 г. на Втория вселенски събор. Включен е от Западната (Римската) църква в нейния догмат за Светата Троица и оповестява произхода на Светия Дух не само от Бог Отец, както в оригиналния Символ на вярата, „но от Отца и Сина“. Филиокве става един от поводите за разделението на Вселенската църква през 1054 г., тъй като Източната (Константинополската) църква не приема нововъведението.
към текста >>

67. 2.15.1.9. Боян Пенев.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.1.9. БОЯН ПЕНЕВ264 В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 72-73. Боян Пенев (История на новата българска литература, т. IV, ч. I, 1936.
към текста >>

Авторът се занимава и с дейността на Католическата пропаганда, за която се създали много благоприятни условия след Кримската война, когато руското политическо влияние на Изток било значително отслабнало.
Правилно е и гледището, че фанариотският материален гнет е давал до известна степен класов характер на борбата между българите и висшето гръцко духовенство, което в повечето случаи е действувало в задружност с чорбаджиите (с. 7). Всичко това е известно и изразително подчертано в първите още опити да се даде макар и случайна и бегла характеристика на църковната борба. Не е нова мисъл, че тя е продукт на Националното възраждане, нито че изразява една по-нататъшна негова фаза. Тъй че подчертаването на тая мисъл от Б. Пенев не може да се вземе като поправка на дотогавашното „твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво разглеждане на църковния въпрос”. Авторът се занимава и с дейността на Католическата пропаганда, за която се създали много благоприятни условия след Кримската война, когато руското политическо влияние на Изток било значително отслабнало. Според него, интимните отношения на някои от водителите на църковната борба с мисионерите и уклона към идеята за уния не били и до сега достатъчно осветлени, но все пак данните, с които се разполага, давали основание да се вярва, че някои от българите са били оръдие в ръцете на католическите пропагандатори по чисто лични съображения, други ще да са вярвали на католическите обещания и са се поддали на Пропагандата, макар и за кратко време. А мисионерите са обещавали да удовлетворят всички български искания чрез влиянието на папата. Но между българите имало и такива, които са възприемали идеята за уния по чисто тактически съображения, правейки политика с унията. Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.).
към текста >>

Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда. Б.
А мисионерите са обещавали да удовлетворят всички български искания чрез влиянието на папата. Но между българите имало и такива, които са възприемали идеята за уния по чисто тактически съображения, правейки политика с унията. Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.). Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39). Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда. Б. Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда. Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален характер, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81). Но това бе станало програмно искане на българските дейци по църковния въпрос, независимо от Пропагандата и от унията. За тях може да се рече само, че са ускорили развитието на църковния въпрос по силата на явилите се сред самите българи вероизповедни различия. ____________________________________________ 264) Бележка на Е.
към текста >>

Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда.
Но между българите имало и такива, които са възприемали идеята за уния по чисто тактически съображения, правейки политика с унията. Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.). Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39). Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда. Б. Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда. Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален характер, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81). Но това бе станало програмно искане на българските дейци по църковния въпрос, независимо от Пропагандата и от унията. За тях може да се рече само, че са ускорили развитието на църковния въпрос по силата на явилите се сред самите българи вероизповедни различия. ____________________________________________ 264) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Боян Николов Пенев (1882- 1927) - литературен историк и историк.
към текста >>

Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален характер, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81).
Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.). Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39). Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда. Б. Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда. Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален характер, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81). Но това бе станало програмно искане на българските дейци по църковния въпрос, независимо от Пропагандата и от унията. За тях може да се рече само, че са ускорили развитието на църковния въпрос по силата на явилите се сред самите българи вероизповедни различия. ____________________________________________ 264) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Боян Николов Пенев (1882- 1927) - литературен историк и историк. 265) Б.
към текста >>

68. 2.15.2. Стълкновение. Противодействие.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.2. СТЪЛКНОВЕНИЕ. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. Срещу акта на унията бързо се явило противодействие. На 22 декември 1860 г. едно събрание в метоха приело протест срещу унията и срещу нейните ръководители.
към текста >>

Той бил подписан от Илариона, от Авксентия, от представителите на търговското съсловие и еснафите.266 На Нова година (1861) в българската църква в Цариград Т.
Те били заклеймени като безхарактерни лица. Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги Миркович от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов Сапунов - добре известен на габровци. Към тях се били присъединили Стоян Джейков, копривщенец, от абаджийския еснаф, и Иван Кпинката. Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец Йосиф, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е. Сапунов. Като посочва кои са ръководителите на унията, протестът иска да изтъкне несериозността на извършеното дело. Той бил подписан от Илариона, от Авксентия, от представителите на търговското съсловие и еснафите.266 На Нова година (1861) в българската църква в Цариград Т. Бурмов произнесъл голямо полемично слово срещу унията. Това слово е добре стъкмено и достъпно за слушателите, между тях и хора по-простички. То излага важността на църковния въпрос и отрицателното значение на унията. Тонът е високо патетичен. Какво представлява актът от 18 декември 1860 г.?
към текста >>

България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава.
Сапунов и М. Иванов заедно със семействата си били настанени да живеят в униатския дом, дето живеели и свещенослужителите, че на някои униатски дейци децата били изпратени да се учат в чужбина: тъй синът на Никола Сапунов, Славе Сапунов (известният Светослав Миларов), още на 10-11 годишна възраст бил изпратен да се учи в Загреб,276 други били изпратени в Рим и другаде. Отново била засилена кампанията против в. „България“ и против получаването му в българските епархии. Вестникът бил наричан „Латинска България”, а не само „Латиния”, както по-преди.277 Отново зачестили отказите в българските градове да се получава в. България.278 Протестът на българите е бил насочен и срещу френския католически вестник в Цариград „Курие д’Ориан“, задето бе публикувал лъжливи дописки и злепоставял българите пред Портата, твърдейки, че тяхното искане за независима църква било руско внушение и че дейците за църковна независимост били опасни за турската държава. Това било преценено като низък начин да се клевети цял един народ, а такова безчестие не подобавало на френското име на вестника.279 Не по-слабо е било огорчението срещу поляците емигранти, и особено срещу свещениците. Според Раковски, те всички са сътрудници на в. „България“ и подвеждат българите, а в Париж било образувано дружество, председателствувано от граф Замойски, за насърчаване на българоуниатското движение. Раковски съветвал поляците първо да се постараят да оправят собствените си работи и след туй да се заемат с българските.280 С не по-малко огорчение Раковски нападнал и хърватското и чешкото католическо духовенство, заради насърчаването на българоуниатското движение. Хърватското католическо свещенство било издало и разпространявало за тая цел една книга на сръбски език с възхвала на унията изобщо, която напоследък проникнала в България.
към текста >>

69. 2.15.3. Ръкоположението на Йосиф Соколски.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.3. РЪКОПОЛОЖЕНИЕТО НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. Архимандрит Йосиф, игумен на Соколския манастир при Габрово, бил родолюбив човек и следвал строго монашеско правило; но бил неук, простоват, несамостоятелен, а при това нелишен от честолюбив стремеж към владишки сан. В Цариград го бе отвела църковната борба. Но в българския цариградски метох не срещнал съчувствено отношение към желанието си да стане владика.282 Той лесно попаднал в униатското движение.
към текста >>

Западната църква му била чужда, както и въобще Западът е стоял извън хоризонта на неговия духовен интерес и всекидневен поглед.
София: Синодално изд., 1962, с. 253-257. Архимандрит Йосиф, игумен на Соколския манастир при Габрово, бил родолюбив човек и следвал строго монашеско правило; но бил неук, простоват, несамостоятелен, а при това нелишен от честолюбив стремеж към владишки сан. В Цариград го бе отвела църковната борба. Но в българския цариградски метох не срещнал съчувствено отношение към желанието си да стане владика.282 Той лесно попаднал в униатското движение. Това е било по-скоро една случайност за простодушния тоя човек. Западната църква му била чужда, както и въобще Западът е стоял извън хоризонта на неговия духовен интерес и всекидневен поглед. Най-далече погледът му стигал до Русия. Архимандрит Йосиф през средата на 1860 г., т. е. малко преди униатското си злополучие, бил намекнал пред руския консул в Пловдив Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар.283 Може би и в това трябва да се търси силно честолюбивият стремеж на един простодушен и незлобив наивник към владишки чин. Попаднал в кипежа на унията, Йосиф Соколски не е могъл отведнъж да заеме предното място между неколцината униатски свещенослужители.
към текста >>

При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св.
В нея влизали Цанков, д-р Г. Миркович и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре. В Рим депутацията пристигнала на 22 март. Към българското униатско представителство във Вечния град се отнесли с голямо внимание. Кардинал-префектът на Пропагандата Барнабо представил българите на папа Пий IX. При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св. апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с разкаяние си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото. Както Боре пише в доклада си,292 папата на няколко пъти се бил просълзил. Словото на Йосифа Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си. На раздяла папата се обърнал към Соколски и усмихнато му казал: „Сбогом, сбогом, български патриарше”. В Рим Соколски проявил някои странности и известна самостоятелност, а това не се понравило на куриалните среди, а на Боре дори направило неприятно впечатление.
към текста >>

апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с разкаяние си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото.
Миркович и дякон Рафаил, а с тях бил и мисионерът Боре. В Рим депутацията пристигнала на 22 март. Към българското униатско представителство във Вечния град се отнесли с голямо внимание. Кардинал-префектът на Пропагандата Барнабо представил българите на папа Пий IX. При тоя прием Йосиф Соколски прочел кратко слово, в което се говорело, че Римската църква някога е хранила българския народ с млякото на чистото учение; че папата е законният приемник на св. апостол Петър, комуто Иисус Христос поръчал да пасе стадото; че българският народ подобно на блуден син, отпаднал от единството на църквата и се отдал на Фотиевата ерес, та стигнал до духовна нищета и глад, но сега българите с разкаяние си спомнят за своя отец и решили да се завърнат при него.291 Боре прочел латинския превод на словото. Както Боре пише в доклада си,292 папата на няколко пъти се бил просълзил. Словото на Йосифа Соколски било предадено на папата, а той отговорил също с кратко слово, изразявайки радостта си. На раздяла папата се обърнал към Соколски и усмихнато му казал: „Сбогом, сбогом, български патриарше”. В Рим Соколски проявил някои странности и известна самостоятелност, а това не се понравило на куриалните среди, а на Боре дори направило неприятно впечатление. На обеда, предложение от кардинал Антонели, Соколски не рачил да блажи понеже било Велики пости.
към текста >>

Папата се съгласил да се изпусне нежеланата дума.293 Според установения канонически ред на Римската църква, една кардиналска комисия се занимала с въпроса за Йосифовото ръкоположение и съставила декрета („Neminem latet”) по назначаването му за архиепископ и апостолически викарий на българите униати.294 Папата одобрил тоя декрет с бреве от 19 април 1861 г.295 Ръкоположението било извършено на 14 април от папата в Сикстинската капела.
Йосиф Соколски проявил упорита непримиримост и пред самото ръкоположение. Папата бил определил на българския архиепископ да се даде титлата „Йосиф Соколски, архиепископ, апостолически викарий за българите католици”. Пред вид на това, че той не имал епархия, не му е дадена титла на епархия, нито пък титла in partibus. Цялата българска делегация била недоволна от думата католици. Боре уведомил кардинал-префекта на Пропагандата Барнабо за това ново затруднение. Папата се съгласил да се изпусне нежеланата дума.293 Според установения канонически ред на Римската църква, една кардиналска комисия се занимала с въпроса за Йосифовото ръкоположение и съставила декрета („Neminem latet”) по назначаването му за архиепископ и апостолически викарий на българите униати.294 Папата одобрил тоя декрет с бреве от 19 април 1861 г.295 Ръкоположението било извършено на 14 април от папата в Сикстинската капела. За по-голяма тържественост, поканени били да присъствуват на ръкоположението кардиналите на Курията и сановниците на Конгрегацията на пропагандата. Разпоредено било да присъствуват монасите антониани с техните ученици, отците прокуратори на двете конгрегации на мъхитаристите от Венеция и Виена (арменокатолици), учениците от Урбанския колеж на Пропагандата, монаси от различни маронитски и гръцкомелхитски (всички униатски) ордени, прокураторът на Базилианския орден в Полша.296 Част от литургията била отслужена на славянски език по източен обред oj ново-ръкоположения униатски владика Йосиф.297 Йосиф Соколски прочел писмено изповядване на вярата, с което приемал цялото догматическо учение на Католическата църква, признавайки първенството на римския престол и върховенството на папата като приемник на св. апостол Петър и истински наместник на Христа; осъждал и обявявал анатема на всичко противно - на всички схизми и ереси.298 След като прочел изповядването на вярата, предал го на церемониалмайстора, за да се запази в куриалните архиви. На това изповядване на вярата папата отговорил накратко, изразявайки очакването си, че унията ще се разпространи в цяла България. „С такава надежда, завършил папата, ние прегръщаме българите католици с отеческа нежност и с любов даваме на тебе и на твоите апостолско благословение.”299 И сега българоуниатите били наречени католици.
към текста >>

Разпоредено било да присъствуват монасите антониани с техните ученици, отците прокуратори на двете конгрегации на мъхитаристите от Венеция и Виена (арменокатолици), учениците от Урбанския колеж на Пропагандата, монаси от различни маронитски и гръцкомелхитски (всички униатски) ордени, прокураторът на Базилианския орден в Полша.296 Част от литургията била отслужена на славянски език по източен обред oj ново-ръкоположения униатски владика Йосиф.297 Йосиф Соколски прочел писмено изповядване на вярата, с което приемал цялото догматическо учение на Католическата църква, признавайки първенството на римския престол и върховенството на папата като приемник на св.
Пред вид на това, че той не имал епархия, не му е дадена титла на епархия, нито пък титла in partibus. Цялата българска делегация била недоволна от думата католици. Боре уведомил кардинал-префекта на Пропагандата Барнабо за това ново затруднение. Папата се съгласил да се изпусне нежеланата дума.293 Според установения канонически ред на Римската църква, една кардиналска комисия се занимала с въпроса за Йосифовото ръкоположение и съставила декрета („Neminem latet”) по назначаването му за архиепископ и апостолически викарий на българите униати.294 Папата одобрил тоя декрет с бреве от 19 април 1861 г.295 Ръкоположението било извършено на 14 април от папата в Сикстинската капела. За по-голяма тържественост, поканени били да присъствуват на ръкоположението кардиналите на Курията и сановниците на Конгрегацията на пропагандата. Разпоредено било да присъствуват монасите антониани с техните ученици, отците прокуратори на двете конгрегации на мъхитаристите от Венеция и Виена (арменокатолици), учениците от Урбанския колеж на Пропагандата, монаси от различни маронитски и гръцкомелхитски (всички униатски) ордени, прокураторът на Базилианския орден в Полша.296 Част от литургията била отслужена на славянски език по източен обред oj ново-ръкоположения униатски владика Йосиф.297 Йосиф Соколски прочел писмено изповядване на вярата, с което приемал цялото догматическо учение на Католическата църква, признавайки първенството на римския престол и върховенството на папата като приемник на св. апостол Петър и истински наместник на Христа; осъждал и обявявал анатема на всичко противно - на всички схизми и ереси.298 След като прочел изповядването на вярата, предал го на церемониалмайстора, за да се запази в куриалните архиви. На това изповядване на вярата папата отговорил накратко, изразявайки очакването си, че унията ще се разпространи в цяла България. „С такава надежда, завършил папата, ние прегръщаме българите католици с отеческа нежност и с любов даваме на тебе и на твоите апостолско благословение.”299 И сега българоуниатите били наречени католици. След ръкоположението, в частната библиотека на папата бил даден обед. Йосиф Соколски сега повдигнал въпроса за възстановяване на българската патриаршия.
към текста >>

За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304 Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се утвърждава в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община.
Тая тържествена процесия, предшествувана от 12 турски жандарми, изпратени от правителството, ръководена от двамата депутати Др. Цанков и Г. Миркович, се движела сред голяма тълпа любопитен народ и минала през главната улица на Пера, приемайки военни почести от всички полицейски части, които се намирали там. Йосиф Соколски и българите униати направили посещение на Брунони. При всички подирешни посещения, запитан, какво е видял в Рим, той отговарял: Рим е цяла любов.303 Соколски направил посещение и на Хасун, на турските министри и на дипломатическите представители. За да се изтъкне новото му високо йерархическо достойнство, той носел мораво расо и пръстен на ръка.304 Правителството не закъсняло да издаде и султански берат на Йосифа Соколски, в който се казвало, че той се утвърждава в архиепископското си достойнство и занапред ще ръководи църковните работи на българите, приели католичество.305 Това признаване на Йосифа Соколски за миллет баши създавало престиж не само нему, но и на българоуниатската община, която била поставена в благоприятните условия, каквито имала арменокатолическата община. То в същност означавало, според официалното турско схващане, гражданско достойнство на патриарх или представител на гражданските интереси на религиозната общност.306 В такова гражданско достойнство на патриарх е бил облечен на два пъти и арменокатолическия архиепископ Хасун. ___________________________________ 282) Т. Икономов (Мемоари, сп. „Искра“, VI, кн. I, 1896, с.
към текста >>

70. 2.15.4. Бягството на Йосиф Соколски и разпадане на унията.

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.4. БЯГСТВОТО НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ И РАЗПАДАНЕ НА УНИЯТА В: Кирил, патриарх бълг. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 266-270. Скоро след всички тия събития в Цариград се е заговорило за недоволството на Йосифа Соколски от унията. И наистина, около новия българоуниатски архиепископ ставало нещо. Н. Геров от Пловдив бе заминал в Цариград, за да противодействува на унията.
към текста >>

Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква.
Геров от Пловдив бе заминал в Цариград, за да противодействува на унията. Той имал влияние върху Йосифа Соколски поради предишните им връзки, но си послужил и с П. Р. Славейков, който също имал влияние върху него. И тъй, на 6 юни 1861 г. Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307 Ентусиазмът на първото увлечение у едни от новообърнатите българоуниати бърже намалял, у други угаснал, у трети настъпило нескрито разочарование. Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква. Така например българската депутация трябвало да подпише изповядване на вярата, което е било в пълно съгласие с католическото вероучение, въпреки очакванията на българоуниатите, че „филиокве”-то не ще се добави в Никео-цариградския символ на вярата. От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело. Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква. Какви са били основанията за това? В устната заява за присъединение към Католическата църква, направена пред архиепископите Брунони и Хасун на 18 декември 1860 г., българоуниатите бяха молили да им се запазят „всички привилегии и обичаи, съществуващи от древност” в Българската църква, но в същото време приемали всичко, каквото Католическата църква учи.
към текста >>

От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело.
Славейков, който също имал влияние върху него. И тъй, на 6 юни 1861 г. Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307 Ентусиазмът на първото увлечение у едни от новообърнатите българоуниати бърже намалял, у други угаснал, у трети настъпило нескрито разочарование. Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква. Така например българската депутация трябвало да подпише изповядване на вярата, което е било в пълно съгласие с католическото вероучение, въпреки очакванията на българоуниатите, че „филиокве”-то не ще се добави в Никео-цариградския символ на вярата. От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело. Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква. Какви са били основанията за това? В устната заява за присъединение към Католическата църква, направена пред архиепископите Брунони и Хасун на 18 декември 1860 г., българоуниатите бяха молили да им се запазят „всички привилегии и обичаи, съществуващи от древност” в Българската църква, но в същото време приемали всичко, каквото Католическата църква учи. В тая тяхна заява е имало неяснота и вътрешна противоречивост, но те не са разбирали това. В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи.
към текста >>

Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква.
И тъй, на 6 юни 1861 г. Йосиф Соколски напуснал Цариград и с руски параход отплувал за Одеса.307 Ентусиазмът на първото увлечение у едни от новообърнатите българоуниати бърже намалял, у други угаснал, у трети настъпило нескрито разочарование. Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква. Така например българската депутация трябвало да подпише изповядване на вярата, което е било в пълно съгласие с католическото вероучение, въпреки очакванията на българоуниатите, че „филиокве”-то не ще се добави в Никео-цариградския символ на вярата. От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело. Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква. Какви са били основанията за това? В устната заява за присъединение към Католическата църква, направена пред архиепископите Брунони и Хасун на 18 декември 1860 г., българоуниатите бяха молили да им се запазят „всички привилегии и обичаи, съществуващи от древност” в Българската църква, но в същото време приемали всичко, каквото Католическата църква учи. В тая тяхна заява е имало неяснота и вътрешна противоречивост, но те не са разбирали това. В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи. Цанков, противно на тия устни и писмени заяви, бе писал във в.
към текста >>

В устната заява за присъединение към Католическата църква, направена пред архиепископите Брунони и Хасун на 18 декември 1860 г., българоуниатите бяха молили да им се запазят „всички привилегии и обичаи, съществуващи от древност” в Българската църква, но в същото време приемали всичко, каквото Католическата църква учи.
Въпреки тържествеността на приема, който бил оказан на българската депутация в Рим от папата и от други куриални високи сановници, както и от някои обществени римски среди, за българите не останало скрито същественото при тия приеми, а именно-подчертаваното фактическо присъединяване на българоуниатската общност към Католическата църква. Така например българската депутация трябвало да подпише изповядване на вярата, което е било в пълно съгласие с католическото вероучение, въпреки очакванията на българоуниатите, че „филиокве”-то не ще се добави в Никео-цариградския символ на вярата. От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело. Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква. Какви са били основанията за това? В устната заява за присъединение към Католическата църква, направена пред архиепископите Брунони и Хасун на 18 декември 1860 г., българоуниатите бяха молили да им се запазят „всички привилегии и обичаи, съществуващи от древност” в Българската църква, но в същото време приемали всичко, каквото Католическата църква учи. В тая тяхна заява е имало неяснота и вътрешна противоречивост, но те не са разбирали това. В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи. Цанков, противно на тия устни и писмени заяви, бе писал във в. „България“,308 че българоуниатите били искали да си запазят дори вероизповеданието на догмите, тъй както са го наследили от бащи и деди. Това било условие sine qua non.
към текста >>

В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи.
От друга страна, след завръщането на Йосифа Соколски в Цариград българо-униатската църква продължила набърже да се доустройва, но намесата на лазаристите мисионери и на апостолическия викарий Брунони, както и на арменокатолическия архиепископ Хасун се превърнала в попечителство и във фактическо изземване ръководството на цялото църковно униатско дело. Губели се надеждите, които Цанков бе пробудил, че българската уния ще запази не само източноправославния литургичен обред, но и вероучението на Източната църква. Какви са били основанията за това? В устната заява за присъединение към Католическата църква, направена пред архиепископите Брунони и Хасун на 18 декември 1860 г., българоуниатите бяха молили да им се запазят „всички привилегии и обичаи, съществуващи от древност” в Българската църква, но в същото време приемали всичко, каквото Католическата църква учи. В тая тяхна заява е имало неяснота и вътрешна противоречивост, но те не са разбирали това. В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи. Цанков, противно на тия устни и писмени заяви, бе писал във в. „България“,308 че българоуниатите били искали да си запазят дори вероизповеданието на догмите, тъй както са го наследили от бащи и деди. Това било условие sine qua non. С това той искал да внуши у народа доверие към делото на унията. И подире Цанков ще говори за запазване на догматическото учение на Православната църква, без обаче с това да се внасяла по-голяма яснота и определеност във въпроса за безусловните вероизповедни задължения на униатите.
към текста >>

И подире Цанков ще говори за запазване на догматическото учение на Православната църква, без обаче с това да се внасяла по-голяма яснота и определеност във въпроса за безусловните вероизповедни задължения на униатите.
В изповядването на вярата, което представили на двамата архиепископи, както и в молбата до папа Пий IX те заявявали, че приемат всички истини на вярата, които изповядва Католическата църква, като молели да им се запазят обредите и църковните обичаи. Цанков, противно на тия устни и писмени заяви, бе писал във в. „България“,308 че българоуниатите били искали да си запазят дори вероизповеданието на догмите, тъй както са го наследили от бащи и деди. Това било условие sine qua non. С това той искал да внуши у народа доверие към делото на унията. И подире Цанков ще говори за запазване на догматическото учение на Православната църква, без обаче с това да се внасяла по-голяма яснота и определеност във въпроса за безусловните вероизповедни задължения на униатите. И те говорили за същото, вярвайки, че то им е обещано. Нима е било възможно да се запази догматическото учение на Православната църква и след приемане на унията? Но българоуниатите са се доверявали и на обещанието на мисионерите, че догмите няма да бъдат засегнати, без обаче да се говори за догматическите различия между Православната и Католическата църкви, явили се след раздялата им в 1054 г. И сам папа Пий IX в енцикликата си от 6 януари 1848 г. призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата.
към текста >>

Нима е било възможно да се запази догматическото учение на Православната църква и след приемане на унията?
„България“,308 че българоуниатите били искали да си запазят дори вероизповеданието на догмите, тъй както са го наследили от бащи и деди. Това било условие sine qua non. С това той искал да внуши у народа доверие към делото на унията. И подире Цанков ще говори за запазване на догматическото учение на Православната църква, без обаче с това да се внасяла по-голяма яснота и определеност във въпроса за безусловните вероизповедни задължения на униатите. И те говорили за същото, вярвайки, че то им е обещано. Нима е било възможно да се запази догматическото учение на Православната църква и след приемане на унията? Но българоуниатите са се доверявали и на обещанието на мисионерите, че догмите няма да бъдат засегнати, без обаче да се говори за догматическите различия между Православната и Католическата църкви, явили се след раздялата им в 1054 г. И сам папа Пий IX в енцикликата си от 6 януари 1848 г. призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата. В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква. А в тия именно нововъведения се е състояла вероизповедната разлика между двете църкви.
към текста >>

Но българоуниатите са се доверявали и на обещанието на мисионерите, че догмите няма да бъдат засегнати, без обаче да се говори за догматическите различия между Православната и Католическата църкви, явили се след раздялата им в 1054 г.
Това било условие sine qua non. С това той искал да внуши у народа доверие към делото на унията. И подире Цанков ще говори за запазване на догматическото учение на Православната църква, без обаче с това да се внасяла по-голяма яснота и определеност във въпроса за безусловните вероизповедни задължения на униатите. И те говорили за същото, вярвайки, че то им е обещано. Нима е било възможно да се запази догматическото учение на Православната църква и след приемане на унията? Но българоуниатите са се доверявали и на обещанието на мисионерите, че догмите няма да бъдат засегнати, без обаче да се говори за догматическите различия между Православната и Католическата църкви, явили се след раздялата им в 1054 г. И сам папа Пий IX в енцикликата си от 6 януари 1848 г. призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата. В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква. А в тия именно нововъведения се е състояла вероизповедната разлика между двете църкви. И тъй, мисионерите могли да обещаят, че зависимостта от Цариградската патриаршия в никакъв случай няма да бъде заменена с фактическа зависимост от апостолическото викариатство в Цариград.
към текста >>

призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата.
И подире Цанков ще говори за запазване на догматическото учение на Православната църква, без обаче с това да се внасяла по-голяма яснота и определеност във въпроса за безусловните вероизповедни задължения на униатите. И те говорили за същото, вярвайки, че то им е обещано. Нима е било възможно да се запази догматическото учение на Православната църква и след приемане на унията? Но българоуниатите са се доверявали и на обещанието на мисионерите, че догмите няма да бъдат засегнати, без обаче да се говори за догматическите различия между Православната и Католическата църкви, явили се след раздялата им в 1054 г. И сам папа Пий IX в енцикликата си от 6 януари 1848 г. призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата. В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква. А в тия именно нововъведения се е състояла вероизповедната разлика между двете църкви. И тъй, мисионерите могли да обещаят, че зависимостта от Цариградската патриаршия в никакъв случай няма да бъде заменена с фактическа зависимост от апостолическото викариатство в Цариград. Излъганите надежди на българоуниатите били използувани от противниците на унията, за да засилват разочарованието им и да предизвикат отстъпления от едва-що създадената българоуниатска община. Но и преди римските тържества по ръкоположението и назначаването на Йосифа Соколски за архиепископ и апостолически наместник на българоуниатите, в Цариград вече се чували недоволните гласове на някои униати.
към текста >>

В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква.
И те говорили за същото, вярвайки, че то им е обещано. Нима е било възможно да се запази догматическото учение на Православната църква и след приемане на унията? Но българоуниатите са се доверявали и на обещанието на мисионерите, че догмите няма да бъдат засегнати, без обаче да се говори за догматическите различия между Православната и Католическата църкви, явили се след раздялата им в 1054 г. И сам папа Пий IX в енцикликата си от 6 януари 1848 г. призовавал православните християни да се съединят с Католическата църква при обещание, че ще запазят всичките си догми, обреди и богослужебния чин, като приемат обаче учението за изхождането на Дух Светий и от Сина (филиокве) и признаят главенството на папата. В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква. А в тия именно нововъведения се е състояла вероизповедната разлика между двете църкви. И тъй, мисионерите могли да обещаят, че зависимостта от Цариградската патриаршия в никакъв случай няма да бъде заменена с фактическа зависимост от апостолическото викариатство в Цариград. Излъганите надежди на българоуниатите били използувани от противниците на унията, за да засилват разочарованието им и да предизвикат отстъпления от едва-що създадената българоуниатска община. Но и преди римските тържества по ръкоположението и назначаването на Йосифа Соколски за архиепископ и апостолически наместник на българоуниатите, в Цариград вече се чували недоволните гласове на някои униати. Турското правителство държало новата българска вероизповедна общност да се нарича католическа, а не униатска, а в тефтерите при българоуниатската община униатите да се записват като католици, а не като православни - съединени с Католическата църква.
към текста >>

Турското правителство държало новата българска вероизповедна общност да се нарича католическа, а не униатска, а в тефтерите при българоуниатската община униатите да се записват като католици, а не като православни - съединени с Католическата църква.
В отговор на тая енциклика източните патриарси бяха поканили папата да премахне всички догматически нововъведения във вероучението на Католическата църква. А в тия именно нововъведения се е състояла вероизповедната разлика между двете църкви. И тъй, мисионерите могли да обещаят, че зависимостта от Цариградската патриаршия в никакъв случай няма да бъде заменена с фактическа зависимост от апостолическото викариатство в Цариград. Излъганите надежди на българоуниатите били използувани от противниците на унията, за да засилват разочарованието им и да предизвикат отстъпления от едва-що създадената българоуниатска община. Но и преди римските тържества по ръкоположението и назначаването на Йосифа Соколски за архиепископ и апостолически наместник на българоуниатите, в Цариград вече се чували недоволните гласове на някои униати. Турското правителство държало новата българска вероизповедна общност да се нарича католическа, а не униатска, а в тефтерите при българоуниатската община униатите да се записват като католици, а не като православни - съединени с Католическата църква. Това пък новообърнатите униати не искали да приемат, защото от унията те търсели да извлекат гражданско-политически изгоди, но не да станат католици и, което им било по-неприятно, да бъдат наричани католици. Затова още през февруари 1861 г. мнозина от тях върнали на още непризнатата, но фактически действуваща българоуниатска община тескеретата си.309 Повече от новозаписалите се униати в тефтерите на българоуниатска община са били гурбетчии, дошли от вътрешността на страната. Снабдяването им стескерета, на които е пишело, че са католици, при завръщане в родните им места ги злепоставяло пред семействата и пред цялото селище. Консервативността на семействата, и главно на жените, изиграла важна ролята за отказа на тия новообърнати католици от унията.310 Все през месец февруари се забелязва известно смущение и у някои от българските свещенослужители, приели унията.
към текста >>

Католическите дейци идвали постоянно в униатската църква и настоявали униати и католици да служат съвместно.
Той бил признал, че са го излъгали. Висарион със силен протест напуснал униатската община.313 Че наистина Йосиф Соколски в Рим е проявил някакви колебания, узнаваме и от Боре, който в своето писмо от 25 юни 1861 г. до главния началник на Конгрегацията на мисиите314 пише, че в навечерието на ръкоположението му в Рим той проявил слабост, на която били свидетели както Боре, тъй и самият началник на Конгрегацията.315 Т. Икономов в мемоарите си изразително описва положението на унията непосредно преди бягството на Йосифа Соколски. След завръщането на тогова от Рим сношенията на лазаристите с униатската черква ставали по-чести и по-натурничави. Католическите дейци идвали постоянно в униатската църква и настоявали униати и католици да служат съвместно. За същото и Фавериал говорил на Икономова. Но от униатска страна това се считало като посегателство. Отношението на униатската църква към Рим и обратно било неопределено. Лазаристите искали пълно подчинение. Те донесли славянски черковни книги, дето стояла и думата „и от Сина”.
към текста >>

Отношението на униатската църква към Рим и обратно било неопределено.
Икономов в мемоарите си изразително описва положението на унията непосредно преди бягството на Йосифа Соколски. След завръщането на тогова от Рим сношенията на лазаристите с униатската черква ставали по-чести и по-натурничави. Католическите дейци идвали постоянно в униатската църква и настоявали униати и католици да служат съвместно. За същото и Фавериал говорил на Икономова. Но от униатска страна това се считало като посегателство. Отношението на униатската църква към Рим и обратно било неопределено. Лазаристите искали пълно подчинение. Те донесли славянски черковни книги, дето стояла и думата „и от Сина”. Според униатите, главенството на папата се състояло само в поменуването му от българския духовен началник и в ръкоположението на последния от папата. Не била желателна никаква друга зависимост. По тоя повод Икономов разговарял с Цанкова и с Мирковича и изработил правила, уреждащи положението на униатската църква към Рим, но тия двамата не ги одобрили; казвали, че били обширни и поставяли униатската църква в пълна независимост от Рим, а според тях достатъчен бил първоначалният акт на униата относно запазването само на източния обред.
към текста >>

По тоя повод Икономов разговарял с Цанкова и с Мирковича и изработил правила, уреждащи положението на униатската църква към Рим, но тия двамата не ги одобрили; казвали, че били обширни и поставяли униатската църква в пълна независимост от Рим, а според тях достатъчен бил първоначалният акт на униата относно запазването само на източния обред.
Отношението на униатската църква към Рим и обратно било неопределено. Лазаристите искали пълно подчинение. Те донесли славянски черковни книги, дето стояла и думата „и от Сина”. Според униатите, главенството на папата се състояло само в поменуването му от българския духовен началник и в ръкоположението на последния от папата. Не била желателна никаква друга зависимост. По тоя повод Икономов разговарял с Цанкова и с Мирковича и изработил правила, уреждащи положението на униатската църква към Рим, но тия двамата не ги одобрили; казвали, че били обширни и поставяли униатската църква в пълна независимост от Рим, а според тях достатъчен бил първоначалният акт на униата относно запазването само на източния обред. Йосиф Соколски вече бил готов да напусне унията. Искал бил да побегне в Сърбия. И Макарий чакал удобна минута да се оттегли. Поп Димитър също искал да се завърне в дома си. Само дякон Рафаил упорствувал да остане.316 * * * В униатската община бързо настъпило разложение, толкова повече, че и парите, които се получили от Рим, намалели.317 Зачестило връщането на тескеретата, макар че в тях вече се говорело само за „съединена българска църква в Галата”.318 А бягството на Йосифа Соколски паднало като гръм и ускорило процеса на оттегляне от унията.319 Напуснали унията архимандрит Макарий заедно с цяла група свещеници,320 като поп Димитър Гавриилов от Балчик, иконом х.
към текста >>

Само дякон Рафаил упорствувал да остане.316 * * * В униатската община бързо настъпило разложение, толкова повече, че и парите, които се получили от Рим, намалели.317 Зачестило връщането на тескеретата, макар че в тях вече се говорело само за „съединена българска църква в Галата”.318 А бягството на Йосифа Соколски паднало като гръм и ускорило процеса на оттегляне от унията.319 Напуснали унията архимандрит Макарий заедно с цяла група свещеници,320 като поп Димитър Гавриилов от Балчик, иконом х.
По тоя повод Икономов разговарял с Цанкова и с Мирковича и изработил правила, уреждащи положението на униатската църква към Рим, но тия двамата не ги одобрили; казвали, че били обширни и поставяли униатската църква в пълна независимост от Рим, а според тях достатъчен бил първоначалният акт на униата относно запазването само на източния обред. Йосиф Соколски вече бил готов да напусне унията. Искал бил да побегне в Сърбия. И Макарий чакал удобна минута да се оттегли. Поп Димитър също искал да се завърне в дома си. Само дякон Рафаил упорствувал да остане.316 * * * В униатската община бързо настъпило разложение, толкова повече, че и парите, които се получили от Рим, намалели.317 Зачестило връщането на тескеретата, макар че в тях вече се говорело само за „съединена българска църква в Галата”.318 А бягството на Йосифа Соколски паднало като гръм и ускорило процеса на оттегляне от унията.319 Напуснали унията архимандрит Макарий заедно с цяла група свещеници,320 като поп Димитър Гавриилов от Балчик, иконом х. поп Христо от Троян, поп Тодор Тошков от Видин,321 поп Григорий поп Минков и Тодор Икономов, който бе станал униатски дякон под името Йосиф.322 * * * След като Йосиф Соколски бе отстъпил от унията и бе забягнал в Русия, в страната било разпространено едно негово послание,323 в което съобщавал причините за приемането на унията и за отстъпването от нея. Той се бил съгласил да приеме унията при обещание, че няма да се иска от българите никаква жертва, т. е. изменение на вярването, обредите и обичаите на православието, че ще им се даде народна независима йерархия. Приемането на унията при такова условие било смятано като народно дело. Но скоро дошло разочарованието, тъй като дадените обещания не били удържани.
към текста >>

321) Поп Тодор е бил доверено лице на униатското ръководство и Пропагандата му бе връчила една парична помощ, която да предаде в Одрин за строената нова униатска църква.
36, 29 май 1861. 319) Цариградски вестник, XI, бр. 24, 10 юни 1861. 320) Там, бр. 29, 15 юли 1861. 321) Поп Тодор е бил доверено лице на униатското ръководство и Пропагандата му бе връчила една парична помощ, която да предаде в Одрин за строената нова униатска църква. Но от Родосто той се върнал в Цариград (поред сведенията на Пропагандата), придружен от един член на Руското посолство (Mansi, t. 45, col. 10). В Цариград той разказал, че и други се канели да напуснат унията (Български книжици, IV, кн. 3, юли 1861). 322) Скоро по-голямата част от униатските свещеници в Цариград, Тракия и Македония отстъпили от унията.
към текста >>

71. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

ТОМ 35

Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т.
2.15.5. ИЗЯСНЕНИЯ ПО БЯГСТВОТО НА ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Кирил, патриарх български. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. Т. 1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 271-282. Арменокатолическият примат архиепископ Хасун е бил един от първите уведомители на Пропагандата за изчезването на Йосифа Соколски. С доклад от 26 (н. ст.) юни 1861 г.
към текста >>

ст.) сутринта от униатската църква без някой да знае.
София: Синодално изд., 1962, с. 271-282. Арменокатолическият примат архиепископ Хасун е бил един от първите уведомители на Пропагандата за изчезването на Йосифа Соколски. С доклад от 26 (н. ст.) юни 1861 г. той съобщил, че българоуниатският архиепископ бил излязъл на 18 юни (н. ст.) сутринта от униатската църква без някой да знае. „Само един го видял, че върви с някой си мирянин, който същата сутрин рано бил дошъл да го посети. След дълги търсения накрая се узнало, че тая личност е бил руски агент, който го взел сутринта и го качил на руски кораб, отплувал същия ден за Одеса. Нямало никакво друго сведение, въпреки толкова издирвания, направени от нас и от Високата порта. Установило се обаче, че това е било руска маневра, но до сега не е могло да се обясни как монсиньор Соколски е бил така подведен, докато до последния ден се показвал привързан към Светия престол на папата.“325 Римската курия е била уведомена за пристигането на Йосифа Соколски в Одеса още с писмото от 14/26 юни 1861 г. на генералния понтификален консул в Одеса И.
към текста >>

Това било донесено и до знанието на посланика княз Лобанов.337 Йосиф Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо Йосиф Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339 Йосиф Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра.
За това той уведомил и Филарета Московски. А на 7 юни 1861 г., т. е. деня след бягството на Йосифа Соколски, княз Лобанов от Цариград уведомил императора, че той е отпътувал вече за Одеса.334 И тъй бягството на Йосифа Соколски не е било инцидентно, но е могло да бъде изненадно що се отнася до внезапността на заминаването.335 В Одеса Йосиф Соколски е бил приет добре от църковните и правителствените власти. Той е бил настанен в Киево-Печерската лавра, гдето прекарал до края на живота си.336 Наистина, той е изявявал желание да се завърне в България, но руското правителство не му разрешило по понятни съображение, с оглед на определени стремежи на Пропагандата. Според сведения на българските дейци в Цариград, тя била влязла във връзка с някои поляци в Киев с поръка да склонят Йосифа Соколски да потърси покровителството на петербургския френски посланик за връщането му в Цариград. Това било донесено и до знанието на посланика княз Лобанов.337 Йосиф Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо Йосиф Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339 Йосиф Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра. Това е безспорно. Той съвсем случайно, движен от църковно-политическите събития, бе попаднал в средата на Цанковия кръг. Човек неук и при това наивен, както го познавали всички съвременници, православни и католици, той не е могъл да разбере действителните различия между православието и католическото вероизповедания.340 Следователно за католическа убеденост не може и да се говори. Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че Йосиф Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре). Единствен арменският примат архиепископ Хасун в доклада си за бягството на Йосифа Соколски изказва учудване, как е могъл той да го стори, като се имало пред вид, че и до последно време се бил показвал твърде привързан към Светия престол.
към текста >>

Човек неук и при това наивен, както го познавали всички съвременници, православни и католици, той не е могъл да разбере действителните различия между православието и католическото вероизповедания.340 Следователно за католическа убеденост не може и да се говори.
Той е бил настанен в Киево-Печерската лавра, гдето прекарал до края на живота си.336 Наистина, той е изявявал желание да се завърне в България, но руското правителство не му разрешило по понятни съображение, с оглед на определени стремежи на Пропагандата. Според сведения на българските дейци в Цариград, тя била влязла във връзка с някои поляци в Киев с поръка да склонят Йосифа Соколски да потърси покровителството на петербургския френски посланик за връщането му в Цариград. Това било донесено и до знанието на посланика княз Лобанов.337 Йосиф Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо Йосиф Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339 Йосиф Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра. Това е безспорно. Той съвсем случайно, движен от църковно-политическите събития, бе попаднал в средата на Цанковия кръг. Човек неук и при това наивен, както го познавали всички съвременници, православни и католици, той не е могъл да разбере действителните различия между православието и католическото вероизповедания.340 Следователно за католическа убеденост не може и да се говори. Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че Йосиф Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре). Единствен арменският примат архиепископ Хасун в доклада си за бягството на Йосифа Соколски изказва учудване, как е могъл той да го стори, като се имало пред вид, че и до последно време се бил показвал твърде привързан към Светия престол. Но от едно такова мнение на Хасуна не може да се прави извода за безспорната привързаност на Йосифа Соколски към папството. Учудването на Хасуна по-скоро е подчертан израз на изненадата му, че и до последно време е бил измамван от присторената привързаност на Йосифа Соколски към папството. В католическия лагер обаче се били убедени, че Йосиф Соколски е отстъпил от католицизма.
към текста >>

Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че Йосиф Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре).
Според сведения на българските дейци в Цариград, тя била влязла във връзка с някои поляци в Киев с поръка да склонят Йосифа Соколски да потърси покровителството на петербургския френски посланик за връщането му в Цариград. Това било донесено и до знанието на посланика княз Лобанов.337 Йосиф Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо Йосиф Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339 Йосиф Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра. Това е безспорно. Той съвсем случайно, движен от църковно-политическите събития, бе попаднал в средата на Цанковия кръг. Човек неук и при това наивен, както го познавали всички съвременници, православни и католици, той не е могъл да разбере действителните различия между православието и католическото вероизповедания.340 Следователно за католическа убеденост не може и да се говори. Пък и свидетелството на един от най-авторитетните католически съвременници, най-непосредният вдъхновител и ръководител (особено през подготвителния и началния периоди) на унията - Боре, не оставя никакво съмнение, че Йосиф Соколски не е разбирал правилно акта на унията и задълженията, които поема към Католическата църква, че той изобщо е бил колеблив човек, но държал за Православната църковна традиция, която поставял над католическата, и дори по-горе от авторитета на папата (случаите в Рим, за които пише Боре). Единствен арменският примат архиепископ Хасун в доклада си за бягството на Йосифа Соколски изказва учудване, как е могъл той да го стори, като се имало пред вид, че и до последно време се бил показвал твърде привързан към Светия престол. Но от едно такова мнение на Хасуна не може да се прави извода за безспорната привързаност на Йосифа Соколски към папството. Учудването на Хасуна по-скоро е подчертан израз на изненадата му, че и до последно време е бил измамван от присторената привързаност на Йосифа Соколски към папството. В католическия лагер обаче се били убедени, че Йосиф Соколски е отстъпил от католицизма. В това е бил убеден и сам Хасун.
към текста >>

до председателя на Парижкия комитет за българската уния Пепето той пише, че първият епископ на унията е бил въвлечен в отстъпление, че Светият престол, за да предотврати повтарянето на един нов скандал, възприел становището да не назначи за началник на българите униати новообърнато в католицизъм духовно лице, а да направи избора си само измежду свещеници българи, родени и възпитани в лоното на католическата църква; че отстъплението на униатския епископ хвърлило българската църква в състояние на вдовство.344 За същото говори и кардинал-префектът на Пропагандата.345 Поради тая причина в 1862 г.
Но тук руският посланик изиграл играта си с големи обещания, ако отиде в Русия. Там щял да намери средства за постройка на своите манастири, църкви и други. Бог знае още какво друго. От лица, придадени към Руското посолство, ни бе разказано, че руският посланик, след като е наредил да избяга Соколски, е бил много разтревожен поради някои обстоятелства около бягството, и се боял, че Французкото посолство ще иска да бъде върнат, както и турското правителство, и че тогава ще бъде задължен да го върне.”343 И в друг документ Брунони говори за отстъпление на Йосифа Соколски. В изложението си от 14 януари 1862 г. до председателя на Парижкия комитет за българската уния Пепето той пише, че първият епископ на унията е бил въвлечен в отстъпление, че Светият престол, за да предотврати повтарянето на един нов скандал, възприел становището да не назначи за началник на българите униати новообърнато в католицизъм духовно лице, а да направи избора си само измежду свещеници българи, родени и възпитани в лоното на католическата църква; че отстъплението на униатския епископ хвърлило българската църква в състояние на вдовство.344 За същото говори и кардинал-префектът на Пропагандата.345 Поради тая причина в 1862 г. не се приема назначаването на друг униатски епископ. Брунони е бил решително против това. А според арменокатолическия примат Хасун, Аали паша щял бил дори да откаже да издаде берат за граждански началник, особено на един българин, очевидно поради бягството на Йосифа Соколски.346 На същото мнение е бил и специалният пратеник на папата в Цариград д’Апзон. Пристигнал в Цариград на 21 февруари 1863 г., той е имал една твърде възбудена беседа с Цанкова и неговите привърженици. На забележката на Цанков, че папата е обещал на българите епископ от тяхната народност, той отговорил недвусмислено, че след измяната на Йосиф Соколски папата е освободен от дадената дума.
към текста >>

в Солун) той отбелязва, че Йосиф Соколски избягал от униатската църква.351 По-късно вече, вместо за отстъпление, се говори за вярност на Йосифа Соколски към католицизма352 и за отвличане.353 А на 13 февруари 1865 г.
Един от близките сътрудници на Йосифа Соколски е бил дякон Рафаил Добрев Попов. Той остана в унията, ръкоположен бе от архиепископ П. Брунони за свещеник (1861 г.), от Рим бе въздигнат в епископство (1864 г.) и бе назначен за началник на всички българоуниати. В едно свое окръжно писмо от 1865 г. (Цариград), следвайки нововъзприетото от Пропагандата становище, той говори за отвличане на Йосифа Соколски.350 Но в Дневника си (писан през март 1874 г. в Солун) той отбелязва, че Йосиф Соколски избягал от униатската църква.351 По-късно вече, вместо за отстъпление, се говори за вярност на Йосифа Соколски към католицизма352 и за отвличане.353 А на 13 февруари 1865 г. Главната конгрегация е разгледала случая Йосиф Соколски и е възприела тезата, че той е бил отвлечен, поради което решила да се провери чрез френското и австрийското правителство дали той е останал верен на католицизма, и в случай че е така, да се поиска неговото освобождаване и завръщането му в Цариград.354 * * * Неоснователно е твърдението,355 че руският посланик Лобанов и Н. Геров били имали много срещи с Йосиф Соколски и че му била предложена епископската униатска катедра в Холм, Волиния. За това няма доказателства. Не е допустимо, че е могло да му се направи такова предложение, при което той пак би си останал в унията. Това не би могло да има никакво въздействие върху българоуниатите, в смисъл да ги отклони от унията, а Азиатският департамент това е желаел.
към текста >>

Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания.
Не е допустимо, че е могло да му се направи такова предложение, при което той пак би си останал в унията. Това не би могло да има никакво въздействие върху българоуниатите, в смисъл да ги отклони от унията, а Азиатският департамент това е желаел. Руското правителство не е имало нужда да „отвлича” един българоуниатски архиепископ за служба на руските униати в Холм. Известно е, че след настаняването на Йосифа Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати. Но тоя въпрос е напълно изяснен356 и не оставя никакво съмнение относно случайността на връзката на Йосиф Соколски с Холм, дошла по-късно. Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя. Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания? Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията.
към текста >>

Не би ли могло и неговото отиване в Рим за епископско ръкоположение да са назове отвличане от Православната църква чрез обещание?
В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя. Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания? Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията. Не би ли могло и неговото отиване в Рим за епископско ръкоположение да са назове отвличане от Православната църква чрез обещание? 361 Но защо Йосиф Соколски отива в Русия? Не е ли било достатъчно да се откаже от унията, като си остане в Цариград? Нима това би имало по-слаб ефект? За българите и за Руското посолство отдалечаването от Цариград ще да е представлявало въпрос на сигурност: обезпечаване на постигнатия успех. Трябвало е да се предполага, че както Френското и Австрийското посолства, тъй и турското правителство биха могли да окажат силно противодействие и да дезориентират Йосифа Соколски.
към текста >>

Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че Йосиф Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане.
Като вървим по пътя на вероятните предположения, би могло да се допусне още, че Йосиф Соколски е считал отдалечаването си от Цариград за временно. Наистина, В Русия Йосиф Соколски е изпитвал носталгия и е искал да се завърне в родината си. Това е напълно естествено, но не доказва привързаността му към Светия престол, когато отпътувал за Одеса. А защо не е бил пуснат да се завърне в България? И това не е такова доказателство, защото от съображенията на сигурност не може да се направи подобен извод. Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че Йосиф Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане. Не е ли обаче ясно, че от Йосиф Соколски би могла да се очаква и такава стъпка: да се върне в унията? Тоя колеблив и наивен старец бе дал две сериозни доказателства: веднъж, като се увлече в унията, втори път, като отпадна от нея, и то скоро след владишкото му ръкоположение в Рим. Ако би се върнал по-късно в Цариград, Йосиф Соколски би намерил унията не в подем, а в упадък. При това българският църковен въпрос е бил вече разрешен с фермана от 1870 г., което пък не било условие за напредък на унията. Как при това положение би постъпил?
към текста >>

Следва да се предполага, че и от българска църковна страна биха се явили може би затруднения за приемане на Йосифа Соколски в Православната църква в неговия епископски сан.
Ако би се върнал по-късно в Цариград, Йосиф Соколски би намерил унията не в подем, а в упадък. При това българският църковен въпрос е бил вече разрешен с фермана от 1870 г., което пък не било условие за напредък на унията. Как при това положение би постъпил? Дали не би сторил същото, каквото сторил неговият български вдъхновител Драган Цанков, като окончателно изостави унията и се присъедини към Екзархията в качеството на неин съветник, на отговорен неин сътрудник? Но това са вече догаждания, които нямат нищо общо с научното историческо издирване. Следва да се предполага, че и от българска църковна страна биха се явили може би затруднения за приемане на Йосифа Соколски в Православната църква в неговия епископски сан. Ако мнението на Цариградския патриарх по епископския му сан е въздържало Руския синод да го признае безусловно,362 колко повече това би могло да въздържа българския синод в Цариград, пред вид на съществуващите по онова време гръцко-български църковни отношения. _________________________________ 325) Mansi, t. 45, col. 8-9. 326) № 17,14/26 юни 1861 до кардинал Г. Антонели, държавен секретар на Светия престол в Рим.
към текста >>

Станимиров, Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на Православната църква.
Това го било изненадало. Разбира се, В. Теплов е бил осведомен за това, което е станало в дома на Лобанова, следователно може да се приеме, че за Йосифа Соколски е било изненадно предложението веднага, още същия ден, да замине за Одеса. Но то не значи, че отказът му от унията и решението да замине за Русия не са били по-рано уговаряни, защото иначе той не би се намерил в дома на Лобанова и още по-малко би приел, макар и след кратко размишление, да замине за Русия. 336) По пребиваването на Йосифа Соколски в Русия гл. Ст. Станимиров, Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се възвърне в лоното на Православната църква. Сборник в чест на В. Н. Златарски, 1925, с. 423-446; същият: Архиепископ Йосиф Соколски в Холм. Духовна култура, 1929, кн. 36-37. 337) Из Арх.
към текста >>

Той не знаел какво е Западната църква и каква е разликата между двете църкви.
181) Йосиф Соколски бил прост и почти безкнижен човек. Той едва могъл да чете и да записва името си, ала все се считал за много-знаещ и достоен за владика. Знаел добре богослужебния ред и много молитви, тропари и пр. знаел наизуст. Строго постел. Той не знаел какво е Западната църква и каква е разликата между двете църкви. 341) Mansi, t. 45, col. 103. 342) Там, col. 11. 343) Mansi, t. 45, col. 9-10.
към текста >>

Какво остава от тезата за привързаността на Йосиф Соколски към светия престол, за неговата католическа убеденост?
Второ - според разказа, Йосиф Соколски бил угнетен от натурничеството на лазаристите и следователно бързо приел предложението да се отърве от тях, т. е. да се откаже от унията. Трето - Славейков го бил съблазнил с предложението да бъде признат за патриарх на всички българи, т. е. за православен български патриарх, което ще рече - да изостави унията. Четвърто - Йосиф Соколски бързо-бързо приел предложението и се озовал в Буюкдере, а оттам в Одеса. Какво остава от тезата за привързаността на Йосиф Соколски към светия престол, за неговата католическа убеденост? Нищо. Трудно може да се приеме, че Йосиф Соколски тъй просто, само след един разговор със Славейкова, се решил на една важна стъпка. Разказът е твърде повърхностен. А знае се, че Славейков е уговарял с Йосифа Соколски въпроса за отказа му от унията. Върху такъв разказ не може да се построи една теза, важна по своето значение. 362) Собрание мнений и отзнвов Филарета, т.
към текста >>

72. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

В процеса на своята дейност те разбраха, че трябва по подобие на католическата църква да образуват система, подобна на йезуитската, посредством която по-сигурно ще научават за тайните мисли на народа.
Такъв човек го очакваше пълно загиване. С подобни средства те успяха да вземат в ръцете си най-сетне всичко, така че никаква работа в общината не се извършваше без знанието на владиката и на неговите приближени. Но всичко ставаше с много пари, което караше членовете на общината да се противопоставят на неговите интереси. Така нашият народ предусещаше злото и познаваше неприятелите си, но не се решаваше да направи каквато и да е стъпка, за да се отърве, понеже от всички страни беше заобиколен от шпионите на фанариотския владика. 12. Фанариотските владици обаче не бяха убедени в ефикасността на своята система, нито пък се покриваха напълно с целите на поддържащите ги партии. В процеса на своята дейност те разбраха, че трябва по подобие на католическата църква да образуват система, подобна на йезуитската, посредством която по-сигурно ще научават за тайните мисли на народа. На първо време за тази цел те използуваха таксидиотите калугери, на които дадоха право да изповядват народа през време на постите и да се намесват при помиряване на тайните семейни спорове, което нещо преди това се вършеше от бялото духовенство. Тези калугери, облечени в калугерско расо, вършеха всичките беззакония. Понеже бяха непосредствено зависими от епархийския архиерей, за да спечелят благоволението му, те се превръщаха в сляпо оръдие на всичките му мисли и желания. Посредством тях владиците-гърци най-лесно научаваха какво се таи в душата на всеки човек и на всяко семейство. Владиката развращаваше ума и сърцето на християните, като ги насочваше да постъпват така, че действува на пасомите да съвпадат с неговите фанариотски намерения.
към текста >>

Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг език освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ. 19.
Този общ тогава стремеж на християнските народи, които бяха обхванати от един дух и една мисъл, фанариотите, като не намираха сили да им се противопоставят, замислиха, ако това им се удаде, да го насочат за постигане на своите цели. Затова на първо време започнаха да говорят, че и те мислели и желаели същото. Под общия лозунг за освобождение от позорното робство посредством Владиците и останалите служители на религията в цяла Турция насочваха нещата в своя полза. Те казваха, че именно така народът може да се вдигне по-лесно и по-целенасочено и да има успех. Като се възползува от искреното желание за единство на християните в Европейска Турция, фанариотското духовенство откри в този стремеж удобен момент за разширяване на фанариотската политика за увеличаване още повече на гърцизма посредством заглушаване напълно на останалите народности. Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг език освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ. 19. Владиците, таксидиотите и учителите не се страхуваха от нищо, защото турската власт и гръцката партия бяха на тяхната страна. На владиците бе дадена политическа сила, а на таксидиотите и учителите внушено, че те превъзхождат останалите християни в духовно отношение. Затова владиците бяха смятани за политически съвет, а учителите и таксидиотите - за духовен. Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език. Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение.
към текста >>

Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ.
Затова владиците бяха смятани за политически съвет, а учителите и таксидиотите - за духовен. Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език. Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение. Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ. Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше. Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват. Те се опитваха да убедят слушателите си преди всичко в това, че християните принадлежат на бъдещия живот, а настоящият живот е чужд за всеки човек. Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа.
към текста >>

Българската църква попаднала под политическата и духовна власт на фанариотската йерархия, която ръководела така българските църковни въпроси, че да съответствуват на общите интереси на техния народ и родина.
Но нека поясним, да не би да се заблуждаваме и по този начин да заблудим и нашите сънародници. Наистина всяка религия и всяко духовенство се грижат за спасението само на своя народ. Което ще рече, че нито религията, нито духовенството ще спомогнат за спасението на някои друг едноверен, а още по-малко нееднороден народ. Българите и гърците се различаваме по това, че сме едноверни, но не и еднородни и едноезични народи. Гърците управляват, а ние изпълняваме; ние произвеждаме, а онези само се ползуват. 25. Българската църква попаднала под политическата и духовна власт на фанариотската йерархия, която ръководела така българските църковни въпроси, че да съответствуват на общите интереси на техния народ и родина. Еднаквостта на вярата послужи като повод за насочване на всичките действия на България към въпросите на спасението и пр. Всички сродници на поставените на българските епархийски престоли владици, бедни до степен на просия в родината си, светски и духовни лица, в България намериха благодатна почва за забогатяване. Епархийският архиерей ръкополагаше дякони, архидякони, протосингели, изповедници... и веднага те сядаха да решават църковните въпроси, тези, които до вчера наистина не бяха кадърни да решават собствените си въпроси, а камо ли да ръководят по-големи предприятия. Но тук споровете и в семействата, и между духовенството биваха решавани от тях. Впрочем какво ли можеха да направят тези хора, които до вчера нямаха насъщен хляб, нито достатъчно дрехи, нито дори пукната пара в кесията си.
към текста >>

Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин?
България за гърците е неизчерпаем източник на блага, каквито те никога не са получавали от своите сънародници. Като си служат с всевъзможни средства за свое обогатяван, Владиците ежегодно изпрашат по няколко пъти в родината големи суми, а след смъртта си оставят още по-големи средства, натрупани с несправедливост, злоупотреби и грабежи, за да бъдат разделени между техните сродници. Затова гърците са справедливи, когато казват, че религията и духовенство са ги спасили. 30. Срещу всичките тези блага, с които са се ползували и ползуват гърците, какво ли са дали на българите? Каквото евреите на Христа: вместо манна - жлъчка, вместо любов - кръст, на който ежедневно разпъват българския народ. Нека някой ми каже каква помощ гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за подпомагането на някой нещастен българин? Кой грък е помогнал с нещо при издаването на някоя българска книжка? Никой. И нека някой ми каже, че аз лъжа. А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия. Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света. Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите. 31.
към текста >>

Щом стъпи на търновския архиерейски трон, без да изброявам другите обикновени злини на този гръцки архиерей, Панарет за дълго време забрани богослужението в църквата „Св.
Това стана на 10 януари 1827 г. в Сливен. Ето и други примери. V. Бившият търновски митрополит Панарет бил някога борец и гладиатор в Мала Азия, както за това свидетелствуват раните на раменете му. Освен това сам си признаваше, че е бил такъв, и дори се хвалеше с това си минало. Щом стъпи на търновския архиерейски трон, без да изброявам другите обикновени злини на този гръцки архиерей, Панарет за дълго време забрани богослужението в църквата „Св. Николай” да се извършва на български език. Той затвори и много църкви в селата и аргоса техните попове, защото бедните селски попове не можеха да заплатят искания от неговата алчност евматик. Затова само в с. Кадъкьой много деца умряха без да бъдат кръстени, и много погребения станаха без поп. Панарет утрои данъка, който се плащал на неговите предшественици.
към текста >>

Скопският митрополит покрай другите беззакония незаконно аргоса един поп, като затвори и църквата в градчето Трън.
Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св. Евангелие, преведено на български език от Неофит Рилски и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат. Той забрани също да се продава каквато и да е книга на български, като забрани за това и на учителите с писма, каквито изпрати из епархията. VIII. Скопският митрополит покрай другите беззакония незаконно аргоса един поп, като затвори и църквата в градчето Трън. Един от сродниците на попа се оплака пред Високата порта и помоли пашата да издаде заповед за разглеждане на въпроса. Владиката от страх да не бъдат изобличени престъпленията му спомогна за убийството из засада на сродниците на въпросния свещеник. Тогава първенците от гр. Скопие поискаха да видят убиеца и виновника на това убийство. Но владиката, като се видя в затруднено положение, измисли една клевета пред Портата - именно, че чорбаджиите били замесени в албанската революция, заради което 20 души от скопските първенци бяха изпратени на заточение в различни места, а няколко души от тях още са в цариградските тъмници. IX.
към текста >>

Затова, когато той служеше в църква, използуваше волски мехур, завързан между краката му, в който се събираше урината.
Твърде безобразен човек беше и Корис, роден на о-в Серифос и ръкоположен за Видински митрополит с име Паисий. Като изоставя настрана много други известни събития, ще спомена тук само едно. Паисий взе, че си купи една робиня, която живееше в митрополията и му беше наложница. Тази жена, живеейки между калугери и светски лица, се беше превърнала в обща за всички жена, докато най-после бе заразена от сифилис. Тази болест прихвана и владиката. Затова, когато той служеше в църква, използуваше волски мехур, завързан между краката му, в който се събираше урината. Но един ден, когато той служеше, държейки в ръцете си потира пред вратите на олтара и според обичая споменаваше народа..., от тежестта мехурът се развърза и падна, а урината се разпръсна по пода и завоня из целия храм. Народът, като видя станалото, се възмути до дъното на душата си, а като разбра и причината, не можа да стърпи гнева си от това безобразие и се оплака пред валията Дервиш паша. Пашата, като взе много пари от владиката, побърза да го изгони навън от епархията. XI. Не остана по-назад от другите архиереи и един друг видински митрополит на име Кирил. Народът, като не можеше да търпи повече всичките му безобразния, реши да се събере и да помисли какво да прави и как да постъпи.
към текста >>

За да се излекуваме от това зло, ние не разчитаме на нищо друго освен на правдолюбието на великата църква, която най-сетне ще разбере, че преспанският скитник тласка своята епархия към пропастта.
Като че ли това не му подействува, за да се вразуми, но започна да напада с още по-голяма ярост. Той действува толкова безсрамно и върши такива дела, каквито трудно може да си представи човек, като нарушава и божествените, и човешките закони. Този владика подобно на бъчва е пълен с всякакъв вид пороци. Той е клетвопрестъпник, лъжесвидетел, за когото законите не са нищо. Той благославя незаконни бракове, издава незаконни разпоредби, допуща противозаконен съпружески живот, благославя четвърти и дори пети брак, продава на търг църквите и манастирите от своята епархия, без да иска съгласието на народа и на епархиотите. За да се излекуваме от това зло, ние не разчитаме на нищо друго освен на правдолюбието на великата църква, която най-сетне ще разбере, че преспанският скитник тласка своята епархия към пропастта. И този човек не иска да се вразуми, въпреки че е бил изгонен от Ерзенската и Димитриадската епархия. Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност. Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).
към текста >>

Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).
За да се излекуваме от това зло, ние не разчитаме на нищо друго освен на правдолюбието на великата църква, която най-сетне ще разбере, че преспанският скитник тласка своята епархия към пропастта. И този човек не иска да се вразуми, въпреки че е бил изгонен от Ерзенската и Димитриадската епархия. Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност. Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския Манасий” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.). От тези малко на брой и кратки примери става съвсем ясно, че злощастният ни народ страда ежедневно много. Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията. Затова тя не само отхвърляше и сега отхвърля предложенията на народа, но и го обвинява в непослушание. За да бъде по-спокойна, тя арестува по-знатните, като ги праща на заточение или пък осъжда с още по-тежки присъди. Едни биват отравяни, какъвто беше случаят с Дионисий Казански (Котленски), други изпраща на заточение, както постъпи с Неофит, трети клевети, че замислят нещо лошо, както се случи с хаджи Иларион Стоянович от Елена.
към текста >>

От всичко това пострада нашият народ, защото поиска да си има свои религиозни водачи, еднонародни и едноезични, както това се изисква от самата църква и каквито имат народите по земята.
Тази мома бе дъщеря на поп Андрей от с. Буийндол. Катерина бе потурчена от някой си Тахир бей. Рада, потурчена от ковчежника Мустан ага. Стояна, потурчена от един слуга на тамошния паша. Във Видин беше изпратена Хюсеин паша, който трябваше да бъде готов за потушаване на въстанието. От всичко това пострада нашият народ, защото поиска да си има свои религиозни водачи, еднонародни и едноезични, както това се изисква от самата църква и каквито имат народите по земята. Като видяха всичкото това нашите сънародници и като не се надяваха вече на никакво подобрение на собствената си съдба, сметнаха, че е по за предпочитане и по-сигурно да потърсят покровителството на папата, като обещаваха да преминат и към западноримската вяра. Това схващане досега бе подкрепено от 6 свещеници и техните енории и от мнозина първенци. До папа Пий IX бе изпратено писмо, което разясняваше въпроса. Тази постъпка засили още повече тайната пропаганда сред нашите сънародници. Неин главатар бе католическият епископ в Букурещ, който много често започна да обикаля българските земи.
към текста >>

73. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

ТОМ 35

Цанков и пледира за обединение с католическата църква.
е лекар в Стара Загора. През 1858 г. заминава за Браила и Букурещ, за да събира пари за българските училища. През 1859 г. заминава за Цариград - включва се в кръга на дейците около Д. Цанков и пледира за обединение с католическата църква. През 1861 г. с Д. Цанков участвува в делегация, която отива в Рим при папата. През същата година отива в Болград като лекар на града и на окръга и тук с д-р Селимински и с Д. Войников издава през 1864 г.
към текста >>

Благодарение на неговата упорита борба се открива българското училище и се построява българската църква в Галац.
През 1844 г. е принуден да бяга от Лясковец, живее две години в Сърбия, но през 1846 г. е в Браила, после в Галац, където остава окончателно. В Галац е измежду най-активните личности на емиграцията. Бори се за развитието на българката култура и особено на образованието. Благодарение на неговата упорита борба се открива българското училище и се построява българската църква в Галац. Прави много дарения на книги, списания и пари на училищата в България. През 1853 г. подписва заедно с първенците на българското землячество в Галац писмо до руския цар. През 1874 г. завещава цялото си имущество и богатство на училищата в България за откриването на семинария и за българското училище и църква в Галац.
към текста >>

завещава цялото си имущество и богатство на училищата в България за откриването на семинария и за българското училище и църква в Галац.
Благодарение на неговата упорита борба се открива българското училище и се построява българската църква в Галац. Прави много дарения на книги, списания и пари на училищата в България. През 1853 г. подписва заедно с първенците на българското землячество в Галац писмо до руския цар. През 1874 г. завещава цялото си имущество и богатство на училищата в България за откриването на семинария и за българското училище и църква в Галац. Райнов, Теофан. Роден 1837 г. в Карлово, починал 1910 г. Произхожда от семейство на интелигенти - син е на Райно Попович, известния преподавател и педагог, който е и първият му учител. Учи в Търговската академия във Виена (1860-1864).
към текста >>

НАГОРЕ

1.3570909500122