Търсене в текстове за 'Истинско Знание'

Галилей Величков (1911-1985)

Запазената светла точка в съзнанието 39.
Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39. Ризата на латвийците 40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41. Учителят готви общ обяд за изгревяни 42. Общение на човешките души 43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44.
към текста >>

Истинското подвизаване 18.
Христо Дързев 13. На оперета с брат Боян Боев 14. Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16. Георги Куртев 17. Истинското подвизаване 18. Изпитът 19. Религиозно и духовно съзнание 20. Души в почивка 21. На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23.
към текста >>

Религиозно и духовно съзнание 20.
Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16. Георги Куртев 17. Истинското подвизаване 18. Изпитът 19. Религиозно и духовно съзнание 20. Души в почивка 21. На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика.
към текста >>

Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51.
Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51. Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56.
към текста >>

2. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Галилей Величков (1911-1985)

Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България.
Може да се каже, че тя провали Братството. Имаше години, когато те опразваха целия "Изгрев". Работеха месеци наред по различни градове в страната и по този начин отстраниха и извлякоха много хора, които можеха да свършат друга работа за Братството. Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят. Ученикът в Школата трябва да има ценз. Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България. И най-накрая, най-важният ценз - ценз. за изучаване на Словото на Великия Учител. Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи. Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени.
към текста >>

Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя.
за изучаване на Словото на Великия Учител. Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи. Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя. Тези неща са изключени. Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя. Ние имаме знанието, дадено от Словото на Учителя и имаме нашия опит от живите опитности с Учителя, както и нашите лични опитности повече от тридесет години след заминаването на Учителя. И днес, когато се срещна с някой от моето поколение и започна да разговарям с него, не минават и няколко минути и започвам да слушам неща и разсъждения, които нямат нищо общо със Словото на Учителя. Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него. Невежеството е голяма сила. Това го опитахме на гърба си. Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко.
към текста >>

А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя.
А завладеят ли ги, останалото е много лесно. Е, а какво ще направят ли? Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях. Това го знаем и го опитахме. Който не го знае - ще го опита. А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя. Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа. А това ще го откриете в Словото на Великия Учител!
към текста >>

Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.
Е, а какво ще направят ли? Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях. Това го знаем и го опитахме. Който не го знае - ще го опита. А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя. Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа. А това ще го откриете в Словото на Великия Учител!
към текста >>

3. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал.
Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов. След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение. Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим. Аз бях много близък със Савка. Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи. По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал. Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце.
към текста >>

Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах.
Не стана нищо. Учителят не позволи. Той даде друг метод за работа. Това ще го намерите в отпечатаната книжка. Ще го намерите и в другите книжки, които трябва да излязат. Може ли да се говори за Върховен Братски Съвет, когато Учителят дава знанието си на ученика, който има да минава през трите посвещения - на Аверуни, Амриха и Ил-Рах. Това е разрешението на задачата! След заминаването на Учителя се събраха възрастните приятели, които бяха ръководители на братствата в провинцията и тук, в София, си учредиха седемчленен Братски Съвет. Бе избран пожизнено. Всички без изключение знаеха, че този опит бе направен по времето на Учителя и знаеха резултата. Отговорът бе даден със "Свещените думи на Учителя към ученика".
към текста >>

Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание.
Дали това е така - вие ще проверите. Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Забележк а на редактора: През 1992 година излезе второ издание на "Свещени думи на Учителя". Беше поместен предговор от д-р Илиян Стратев. В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга. Застъпват се също становища, които са неточни и неверни, че Учителят е изучавал философските системи, откъдето получава Своето знание. Всеки един читател, който се запознае с историята на написването на "Свещени думи на Учителя", ще види, че поместването на увод е кощунство към Учителя. За по- голямо доказателство ще цитираме заключителните думи на този увод на стр. 8: "Сега Бялото Братство трябва да възвърне стария си живот. Вече е признато като юридическа личност със свой устав, узаконен от Министерския съвет на Република България. Има свой Братски управителен съвет и редовни срещи в малък клуб на улица "Жолио Кюри" в квартал "Изгрева".
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам!
към текста >>

А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество.
По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати. Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"?
към текста >>

Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство.
Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка. Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България. Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя.
към текста >>

В съзнанието ни имаше друг образ за ученик.
А за нас Учителят бе казал веднъж: "Вие още не сте кандидати за ученици, ще ви трябва цяла вечност за това". Ние не бяхме достойни да се наречем кандидат-ученици, а Морфова беше ученичка. Да се чудиш и да се маеш. В думите на Учителя нямаше обратна страна - щом каже нещо, значи е така. Трябваше да я приемем за ученичка, но не можехме. В съзнанието ни имаше друг образ за ученик. Първо -послушанието. А какво послушание има Морфова към Учителя? Никакво. Ами другите изисквания за ученик? Да ги изброявам ли? Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша.
към текста >>

5. 3_25 Музиката на Светлината

Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието.
Та човек носи в себе си онзи свят на "старозаветния човек", който може да го откриеш в Стария Завет от Библията. Човек носи в себе си и онзи свят на новозаветния, който ще го откриете в Евангелието. Човек носи целия онзи свят на праведния, който ще го откриете в живота на апостолите. Човек ще намери в себе си и този свят от Пътя на ученика само ако прилага Словото на Учителя и живее в него. За вас тези неща може да са етапи, но да се превърнат в живот и този живот да се задвижи у вас и да се прояви - тогава нещата придобиват съвсем друго значение. Та в "Пътят на ученика" по време на Школата на Учителя понякога се срещахме с тези четири категории съзнание: с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Знам, че за вас това са само думи. Но за да видите нещата от другата, вътрешната им страна, ще ви приведа един пример с Учителя. Понякога аз се сблъсквах с проявите на старозаветната епоха, която бе около нас в света и която влияеше и върху нас, като навлизаше в нас и се проявяваше в завист, в ревност, в ожесточение, в одумване, в озлобление и всички подобни прояви, като това бяха състояния, чужди на ученика. Но бяха живи състояния, които бяха се загнездили у нас, живееха в нас, ползуваха се от нашите тела и от нашите услуги и чрез тези състояния старият свят се проявяваше у нас. Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън.
към текста >>

След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.
При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
към текста >>

Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.
След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика.
към текста >>

Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.
Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого. Когато го отстъпвах, това ставаше с Негово разрешение.
към текста >>

Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина.
Но при Учителя видях вътрешната същност на Неговата музика. Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика.
към текста >>

Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина.
Видях с очите си, че тази музика бе свалена от други висшестоящи светове. Че тази музика в своята същност бе Светлина. Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя.
Тази музика горе бе Светлина и тази Светлина слизаше чрез Учителя и се превръщаше в мелодия и тази мелодия, изсвирена от Учителя, действуваше със силата на Светлината си и проправяше през мрака пътя на ученика. Е, такива преживявания аз съм имала нееднократно. Когато в мрак е съзнанието ми, и когато аз чуя мелодията от Неговата цигулка, то тутакси тази тъма се раздира, завесата на мрака се разцелва и аз виждам как отдолу мелодията тръгва нагоре, разцепва тъмата и продължава нагоре като светлина. Тогава по обратния път, очертан от мелодията на Учителя, възлязла преди малко и преминала през мене, започва да слиза отгоре от висините лъч от Светлина, после стават два-три лъча, сноп от лъчи и в съзнанието ми проблясва Светлина. Настава ден - ден първи. Да. Не само да чуеш, но да видиш Светлината как е облечена в мелодия и проправя път в съзнанието ти, и те осветлява отвътре, и те води към Светлина - това е музиката на Учителя. Това е музиката, превърнала се в Светлина и Светлината, слязла като музика. Затова аз не правех разлика между музиката на Учителя като музика на Светлината и Светлината, слязла чрез Учителя в музика. Аз бях съединила в себе си това чрез хармонията на човешката душа в Общение с Бога.
към текста >>

6. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.
1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
към текста >>

Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи.
Преди четири месеца той си е заминал от този свят и много приятели бяха на погребението му. Но бе още жив и присъствуваше в Школата. Ние всички сме живи - и онези, които са тук на земята в плът, и онези, които са в Невидимия свят. Ние сме живи, когато сме в Школата на Учителя. Защото Словото на Учителя създава Школата и вътрешния живот на ученичеството. Ученичеството е състояние на свръхсъзнанието на ученика, при което човешката душа се стреми да изпълни Волята на Бога, а човешкият дух - да я приложи. След малко Катя Грива "оживява". "Дядо Благо" бе послушал Учителя и я бе пуснал, бе свалил невидимите си ръце от врата на Катя. След като оживя, след бурни събития и случки, най-накрая Катя отиде в провинцията и стана учителка. С учителската си професия тя се пенсионира и преживяваше с пенсията от нея, като непрекъснато ежемесечно благодареше на Учителя с молитви за стореното Му голямо Добро за нея. Катя бе ученик в Школата на Учителя!
към текста >>

7. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той.
Освен това те биват ограбвани, изсмукват им жизнената енергия, която е необходима на онези низши духове, за да правят поразии наляво и надясно. Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата.
към текста >>

На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва.
Много приятели се разстроиха психически и до края на Школата ние видяхме какво представляват като личности. Всички пропаднаха. Освен това, когато се викат духовете на сеанси, нарушава се и техният порядък, защото те имат своя работа в Невидимия свят и се намират също в групи и системи, съобразно полето, в което са. Не е лесна работа да се извика един определен дух. А още по-трудно е за обикновеното човешко съзнание да различи кой е той. На "Изгрева" в началото на Школата се яви един чичо Дончо, който създаде спиритическа група и привлече много от младите, като казваше, че духовете дават истинското знание, а пък господин Дънов само го преразказва. Та духовете накараха всички да си острижат косите. Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят.
към текста >>

Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание".
Така Савка Керемидчиева, Елена Андреева и още няколко млади сестри се остригаха до "нула номер". Накараха ги да ходят с гумени галоши и зиме, и лете, за да изолират влиянието на земята. Учителят бе крайно недоволен от всичко това, защото бе дело на онзи, който искаше да разруши Школата. Тази група се разтури и мнозина от нея си заминаха скоропостижно от този свят. Имаше сестри, които бяха медиумични и създадоха също свои групи. Така сестра Милева създаде група, на която се явяваше един дух, който им даваше "истинско знание". Тя беше привлякла много хора при нея, като всички слушаха какво им се казва на сеанса от медиума. Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът.
към текста >>

8. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание.
Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки.
към текста >>

А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.
Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.
към текста >>

9. 3_55 Учителят и толстоистите

първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха.
към текста >>

Там е било тяхното истинско обединение.
Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка. Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото.
към текста >>

Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха.
Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя.
към текста >>

Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител.
Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител. Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма.
към текста >>

10. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини.
към текста >>

Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас.
То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
към текста >>

Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание.
Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите.
към текста >>

А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят. А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство.
към текста >>

Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми.
Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха. Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование. Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за другия. Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел.
към текста >>

Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание.
Така не може. Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие. Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите.
към текста >>

На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа.
Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога.
към текста >>

А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята.
към текста >>

Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле.
А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада. Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат ръка. Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка.
към текста >>

11. 3_74 Политически събития

Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание.
А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и студена вода. Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук.
към текста >>

Ние ги пуснахме, но те нямат знание.
След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли? Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи.
към текста >>

И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство!
Така че ние присъствувахме на едно историческо събитие горе на езерата, когато то трябваше да се реши, да му се даде насока и път. Учителят понякога пред нас по този начин определяше насоката на бъдещи събития, чрез някаква физическа дейност. Тя се проектираше под форма на градеж, вграждаше се в земята като символ в току що направена форма, излязла от ръцете на братята, които работеха и изграждаха нещо. Така че някое събитие трябваше да се проектира от Небето към земята и трябваше да мине през хората, за да се реализира, като предварително се вграждаше в онова, което ние съграждахме с ръцете си в присъствието на Учителя. А ние бяхме свидетели на много такива случаи. И ако се съберат тези случаи и се подредят последователно, мнозина от вас ще получат истинското знание за това, Кой управляваше съдбините на света по времето, когато бе отворена Школата на Бялото Братство! Това бе Великият Учител! През месец юни 1942 година, една група с Учителя отидохме на Рила. Първите три дни Учителят престоя в палатката Си, беше замислен, затворен в себе Си и не говореше. През следващите дни Той се разхождаше и ни говореше. Един ден падна голям град - колкото орехи.
към текста >>

12. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание.
Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя. Но идва време за тръгване на Рила. Всички се приготвили и потеглили. По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание. Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата.
към текста >>

За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен.
За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

13. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде.
Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири? " Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто изпълнение по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията". Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре! ". Въпросът за мен бе изяснен. Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде. Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени. Затова, който иска и може, нека я снеме отгоре. За в бъдеще ще имаме духовни музиканти, които ще имат ръководство отгоре и пряка връзка с Небето. В това съм убедена. Тогава ще се оправят онези грешки при записа на песните, които ние допуснахме.
към текста >>

Той свали онази "Идилия", която можеше да се свали и да премине през българското индивидуално и обществено съзнание, през българската душа и през българския народ, за да бъде идеал не само за Школата, не само за този народ, но и за сегашното човечество, в което ние днес пребиваваме като ученици на Школата.
В това съм убедена. Тогава ще се оправят онези грешки при записа на песните, които ние допуснахме. Те ще имат ръководство отгоре, от Небето, но дали тогава ще им вярват другите? Ето, това е въпросът. Отговорът ще го намерите в Словото на Учителя, което Той даде за песните Си. Той свали онази "Идилия", която можеше да се свали и да премине през българското индивидуално и обществено съзнание, през българската душа и през българския народ, за да бъде идеал не само за Школата, не само за този народ, но и за сегашното човечество, в което ние днес пребиваваме като ученици на Школата. "Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят.
към текста >>

Така ти се свързваш и черпиш от тях." Значи човек трябва да има съзнание, което да е полифонично спрямо съзнанията на другите музиканти.
Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия. Създаваше приятна атмосфера по време на музициране и беше приятен събеседник. Веднъж Асенчо се оплака на Учителя, че когато отиде на концерти и слуша големи изпълнители, им завижда и след това не може да спи. Учителят го поправи: "Така ти се спъваш. Напротив, ти трябва да им се радваш, да се вдъхновяваш от тях и да им пожелаваш още по-добре да напредват. Така ти се свързваш и черпиш от тях." Значи човек трябва да има съзнание, което да е полифонично спрямо съзнанията на другите музиканти. А това е много трудно. Това изисква музикална подготовка, музикална култура и висша духовна култура. Във връзка с това ще спомена как веднъж Учителят се обърна към мен и каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло какво се готви за тези, които свирят! " Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда.
към текста >>

14. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират.
Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
към текста >>

Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му.
А как е по Учителя? През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си.
към текста >>

Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието.
През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
към текста >>

Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото. Вътрешната връзка с Бога е говор на Бога към моята душа. А външната връзка с Бога е говорът на моята душа към Бога. Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото. А Словото Го имаме от Учителя. Връзката с Бога е връзката с Царството Божие.
към текста >>

Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя.
не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя. Всеки сам си е ръководител за изпълнение на своята задача. И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка. Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата. Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога! Човек на земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго.
към текста >>

Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота.
Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години.
към текста >>

Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране.
Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
към текста >>

Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция.
На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза.
към текста >>

Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
към текста >>

След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>

Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика.
В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати.
към текста >>

А какво означава свръхсъзнание?
Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави?
към текста >>

Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>

Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената.
Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика.
към текста >>

Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога.
"Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта?
към текста >>

Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света.
Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят.
към текста >>

15. 9_05 Кой бе Учителят?

Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него.
Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите, Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години.
към текста >>

Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система.
Така че българите дължат освобождението си, първо на Бога, второ - на Бялото Братство, трето - на руския цар и четвърто - на руския народ". На друго място Учителят каза, че Бог реши да свали своята Скиния на земята и затова избра България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява?
към текста >>

Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а бе в такова смирение.
Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това. Те останаха като свещени истини за учениците от Школата. Учителят носеше голяма култура. Но Той беше съвсем скромен. Не парадираше с нея. Величествена гледка представляваше Учителят с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а бе в такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Той живееше на "Изгрева" в изключително малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с една кана и Той се миеше над празен леген. Братята бяха направили сто пъти по-големи удобства за жените и семействата си, отколкото за Учителя. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото Го правеха величествен.
към текста >>

Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез живота си по това Учение.
Ние Го виждахме чрез делата Му и чрез Словото Му. Той бе открит само за учениците от Школата. Не всички, които бяха на "Изгрева" и живееха там, бяха ученици. Едни от тях бяха оглашени - обичаха да слушат Словото Му и да пеят песните Му. Други бяха вярващи. Те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез живота си по това Учение. Те останаха вярващи. Ученици бяха тези, които изпълняваха Словото Му. И тези Слова, които аз изричам и пиша за вас, те бяха казани не на оглашените и на вярващите от "Изгрева" или от света. Те бяха казани на учениците от Школата. И само те ги знаеха.
към текста >>

Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.
Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек.
към текста >>

Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше.
Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си.
към текста >>

При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно.
Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята".
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ

Будното съзнание 142.
Безсолната диета 137. Суровоядството 138. Четвъртото измерение 139. Рицарят 140. Скици от Словото 141. Будното съзнание 142. Трудовакът не се подчинява на полковника 143. Слънчогледът на Паша 144. Фурната на Изгрева 145. Спиритизмът и Школата. Бай Дончо прави спиритическа група в Школата 146.
към текста >>

Свръхсъзнанието 170.
Войнишката шапка 165. Време е 166. Метеорологът Игнат Котаров и въздушната тревога 167. Обърнатата кола 168. Разходка във въздуха 169. Свръхсъзнанието 170. Силата на Псалмите 171. Наполеон Бонапарт 172. Репетицията 173. Охраната 174. Сбогуване 175.
към текста >>

Бомбардировките над София и будното съзнание 183.
Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181. Места в село Бистрица за новия Изгрев 182. Бомбардировките над София и будното съзнание 183. Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187.
към текста >>

Истинското възнаграждение 127.
Болната сестра на кон 122. Човекът от облака 123. Заклинанията 124. Кой ръководи света? 125. Ръководителите 126. Истинското възнаграждение 127. Чистосърдечието 128. Мир вам 129. Латвийските пакети 130. Примерът със сестра Гунка Манева 131. Аз по-добър касиер от вас нямам 132.
към текста >>

17. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби.
Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и неговата Любов. Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада.
към текста >>

Знание. И, какво ти е нужно за живота?
Там гдето Духът Божий живее и действува има мир и радост. Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ на спасението. Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби. Сега, какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
към текста >>

18. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

Борис Николов

И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите.
Той бе строител, но мечтата му бе да бъде писател и издател, така че в края на живота си той наистина реализира тази своя мечта и създаде едно малко списание, което се издаваше във Франция и задоволи амбицията си на издател. По-късно неговата дъщеря Анина Бертоли продължи да го издава. Беше наречено „Житното зърно". В него се поместваха мисли на Учителя и някои опитности от Школата като материалите за това списание ги предоставях лично аз. На първата страница беше сложена емблемата на котвата, като вътре имаше един надпис: „Глава на Твоето Слово е Истината", който те преведоха на френски, но вместо да сложат „глава" сложиха друг текст, така че в превода от френски на български се превежда точно така: „Основата на Твоето Слово е Истината". И тук идва голямото разминаване с познанието на Словото на Учителя и мнението и незнанието на преводачите. Защото „Глава на Твоето Слово е Истината", но „Основата на Твоето Слово" е нещо съвсем друго и различно. И така като се промени една емблема освен че се губи силата й, но тя се променя, изопачава се и вместо да служи като градивна сила, тя може да служи за разрушение. Примерът бе много точен, защото това списание се разпространяваше на 400 броя абонати от цяла Франция. Когато издадохме книгата „Учителят" на първа страница сложихме емблемата с котвата. Също в книгата „Песни от Учителя" поставихме котвата, както и в книгата „Разговори при 7-те Рилски езера".
към текста >>

А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор.
Гамата До мажор е гама на живота. Това е жизнената сила на здравия човек. Този акорд поддържа бодро настроение. И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония. Тогава човек е енергичен и деятелен. А сега ще ви разкажа истинското значение на този музикален акорд до, ми, сол от гамата До мажор. Познавам един брат, който искаше да му се разтълкува какво значи тази емблема. Каквото знаех аз му казах, но той не бе доволен и продължаваше да търси тълкувание. Но от моето поколение всички бяха забравили какво точно означаваше тази емблема. И така този брат започна да работи със сестра Теофана Савова, за да записва нейните опитности. И всеки път, когато тя отваря вратата си, пред очите на брата изпъква един голям картон, на който е написано петолиние и са сложени само тези три ноти до, ми, сол.
към текста >>

19. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш.
" Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа. Старите братя, които заварихме при откриването на Школата през 1922 г. се занимаваха със спиритизъм. Ние младежите дойдохме тогава със свободна мисъл.
към текста >>

За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш.
Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезнеш в духовния свят между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят. Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш. Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят, казвате вие. Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела. Те разполагат с повече възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отекчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях.
към текста >>

Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това. което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
към текста >>

Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си.
към текста >>

И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П.
към текста >>

20. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой.
към текста >>

Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си.
към текста >>

И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П.
към текста >>

21. 168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

Борис Николов

Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание.
Младият брат се разсмива гръмогласно: „Ето това е една истинска опитност на един ученик от Школата. Досега никой не е виждал Учителя да крачи по въздуха. Такъв случай няма. Вашият случай е верен, защото е в друго поле. И точно така трябва да се дават опитностите". Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание. Знае какво да пита, може да различава нещата и може да ги назовава с истинското име.
към текста >>

Знае какво да пита, може да различава нещата и може да ги назовава с истинското име.
Досега никой не е виждал Учителя да крачи по въздуха. Такъв случай няма. Вашият случай е верен, защото е в друго поле. И точно така трябва да се дават опитностите". Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание. Знае какво да пита, може да различава нещата и може да ги назовава с истинското име.
към текста >>

22. 126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Истинското възнаграждение е духовно.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Истинското възнаграждение е духовно. Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния свят. Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла седмица. Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му. В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден.
към текста >>

" Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието.
А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла седмица, към нея никакво внимание, нищо не й дава. В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати! " Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието. Дойде някой ученик, оплаква се от другиго, говори срещу него, Учителят не му казва мнението Си, но като дойде другият ученик, Учителят от свое име предава думите на първият ученик. Каквото отговори ученикът, който е нападнат, това Учителят пък предава на първият ученик. А това са думите на защитата от обвинението. Но това не е Неговото мислене. Тъй Учителят оставяше учениците да се учат.
към текста >>

23. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде.
от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава. На човека предстои да излезе от един свят и да влезе в друг по-висок. Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека. Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ.
към текста >>

Това е истинското богатство.
Това е „Хлябът", за който Христос говори. Тези лъчи отиват неизмеримо далеч в пространството, достигат до най-отдалечените светове и селения, и намират онези, подобни и сродни на човека, за които са изпратени. Тъй човек живее своя Голям Живот. - Посещава своите ближни. Работете да придобиете Божията Любов, Мъдрост, и Истина, за да има какво да предадете на вашите ближни. Това е истинското богатство. Човек и днес може да живее в Царството Божие, още сега докато е тук на земята, а не да чака като отиде в другия свят. При каквито и условия да се намирате - търсете Царството Божие. То присъства, То е близо. Вижте къде е То и как се изявява. Когато любовта към Бога изпълня душата - човек живее в Царството Божие.
към текста >>

24. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят".
Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят". 3. Търпение. „Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това. Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.) 4.
към текста >>

Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6.
Който люби Бога, той ми е приятел, брат, сестра и майка." 5. Името на Учителя. „Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6. Молитва от Учителя. „О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота. Амин." „Туй, което умът ми възприема, Туй, в което душата ми слиза, Туй, в което умът ми се качва, Туй, в което прониква волята ми, Тъй да бъде. Амин" 7. Къде е Учителят?
към текста >>

Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите. Там обитава един Господар на Любовта, един Господар на Мъдростта и един Господар на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава Свобода. Аз нося в умът си идеята за Благото на цялото човечество. Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта." 14. От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене.
към текста >>

25. СЪДЪРЖАНИЕ

Истинското лекарство 51.
Георги Томалевски 46. Гуменки за рожден ден 47. Симеон Радев 48. Д-р Миркович 49. Послушание 50. Истинското лекарство 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан ХХIII 52. Нападките срещу Учителя 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски 54. Дом за приеми и гости 55. Ненадейни срещи 9 56.
към текста >>

Голямото знание 23.
Духовната група около Учителя 18. Едно странно действие 19. Край на първо действие 20. Международната обстановка и България 21. Пътят на посвещението 22. Голямото знание 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28.
към текста >>

Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24.
Едно странно действие 19. Край на първо действие 20. Международната обстановка и България 21. Пътят на посвещението 22. Голямото знание 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29.
към текста >>

Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29.
Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29. Светлият салон на Изгрева 30. Пътят на Истината – великото посвещение 31. Няколко бележки 32. Синът на Учителя 33. Третият приятел 34.
към текста >>

26. ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете.
59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р Миркович, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина". Първите приятели всички са били спиритисти, без изключение. Присъствали са на сеанси, викали са духове чрез медиуми, записвали са цели тетрадки с послания. Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна. Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов. Но когато след години в Него познават Учителя, нещата постепенно са се променяли. А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината. Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ.
към текста >>

Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ.
Отначало са смятали, че истинското духовно знание може да се даде само от духовете. Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов. Но когато след години в Него познават Учителя, нещата постепенно са се променяли. А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината. Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ. Затова първите опитности на първите приятели са невероятни. В началните години чрез устатата на Учителя са говорили духове от най-висша категория, които Той е пускал в Себе Си и те са отбелязани в материали на първите събори и в първите писма до учениците: Там ще намерите подписа на Учителя, който завършва с думите: „Твой Господ Исус", „Емануил", „Елохим - Ангел на Завета Господен", и т.н. Чак когато първите приятели разбират, че в Учителя говори Духът Господен, или Духът Божий, или Духът Христов, тогава малко по малко те се отдалечават от спиритизма. Но не всички се отказаха от него. Учителят нееднократно, в писма до учениците, им запретяваше да правят сеанси.
към текста >>

Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни.
И сполучваха много пъти. Всички, които се отклониха, платиха скъпо и прескъпо. Заминаха си много рано. Заболяваха от скоротечна туберкулоза. Тази болест беше голяма сеч в София, както и на Изгрева, и особено при младите. Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни. Защото всеки, който е в плът, можел да греши. Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско тяло, затова Той можел да греши. Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева. Учителят бе крайно недоволен от това. Та най-близките сътрудници на Учителя, дори стенографките бяха завлечени от спиритизма и отклонени.
към текста >>

27. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция.
По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда.
към текста >>

Беше истинско чудо, че оживях.
След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда. Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори.
към текста >>

Знаех отношението на Учителя към хирургията и се възползвах от Неговото знание.
Сестрата оживя. Накрая се появи и третият "трън" в плътта ми. Обади се и хипотрофия в простатата в старите ми години. Така преминах през две операции. Винаги имах добро отношение към хирургията, вярвах на лекарите и получавах помощ от тях. Знаех отношението на Учителя към хирургията и се възползвах от Неговото знание. Когато чуха приятелите, че боледувам, казаха: „Галилей се е отклонил от Школата, затова плаща". Като чух това, аз тутакси си спомних как в миналите прераждания съм държал меч в ръката си и всички тия глави, които са сега пред мен, са били посичани от мен в името на Бога. А днес на тези глави, които ми се присмиват, аз им свиря на цигулка песните на Учителя. Аз знаех от Учителя за своята карма и знаех, че трябва да се разплащам с новите методи на учението. Дали се разплатих напълно, не зная.
към текста >>

28. 4.13. Небето няма да разреши

ИЛИЯ УЗУНОВ

Като идея и в своята чистота учението е истинско.
Задават Му се въпроси и получаваме отговори. Запитват Го за богомилството и защо са били изгонени от България. Отговаря подробно. Ние кимаме глава в знак на съгласие. По едно време Учителят става сериозен и казва: „Боян магът е идеологът на учението, а поп Богомил е разпространителят. Като идея и в своята чистота учението е истинско. Но последователите му го измениха и му дадоха друга насока - направиха го социално и политическо. Искаха да вземат имотите на феодалите и болярите и да ги раздадат на селяните. Искаха да премахнат църквата с нейната феодална власт и да им вземат имотите, като ги раздадат на селяните." Учителят говори много по този въпрос. В нашите среди имаше приятели с леви убеждения и беше им драго да слушат това, как трябва да се вземат имотите на богатите и да се раздадат на бедните. Учителят схвана много добре това и продължи: "Когато дойде един духовен човек и свали духовни идеи, винаги неговите последователи искат да ги променят, за да могат да проявят себе си чрез тях.
към текста >>

Нали невежият, когато се движи, изопачава и проваля всичко в своето незнание.
То ще вземе мерки." Ние слушаме и кимаме одобрително с глава. След заминаването на Учителя се заредиха години и десетилетия. Случиха се много събития. Питахме се непрекъснато защо стават и защо се случват тези събития, с които понякога не бяхме съгласни и не ни отърваха. Да не би това да е ръката на Небето, която ни спира и предпазва от изопачението? Нали невежият, когато се движи, изопачава и проваля всичко в своето незнание. Тогава за небесната и земна власт е по-добре да спре да се движи едно невежество по земята чрез закона на държавата. Ето това е, което ме е озадачавало през всичките тези години, когато ни ограничаваха, спираха ни да се движим, да се събираме и да се проявяваме като последователи и защитници на това Братство. Разбрахме, че защитата на това Братство, по думите на Учителя, днес се намира в ръцете на Небето. Това за мене беше откровение, а за вас - поучение.
към текста >>

29. 6.18. Едностранно действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници.
Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14. Салонът беше доста обширен, аудиторията на Учителя, особено при неделните беседи, беше крайно разнообразна по отношение на посетителите.
към текста >>

Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието.
Един неделен ден Учителят нямаше да дойде на беседа. В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото.
към текста >>

На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание.
В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена.
към текста >>

То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа.
„Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя.
към текста >>

Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев.
към текста >>

30. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието.
26. Погледът на мъдреца Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот. Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове. След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието. Една илюстрация. Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части. Това раздробление и разкъсване на обществения живот в България не беше плод на някакви идеологически различия, но повече на лични амбиции, или користни попълзновения. При това разкъсване българският народ се гърчеше в тежка стопанска и политическа криза. Същото явление се забелязваше на международна почва.
към текста >>

Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части.
26. Погледът на мъдреца Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот. Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове. След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието. Една илюстрация. Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части. Това раздробление и разкъсване на обществения живот в България не беше плод на някакви идеологически различия, но повече на лични амбиции, или користни попълзновения. При това разкъсване българският народ се гърчеше в тежка стопанска и политическа криза. Същото явление се забелязваше на международна почва. Белегът на тази криза беше редицата диктатури, които се създадоха почти в по-голямата част на Европа. Такива диктатури се създадоха в Италия, в Полша, в Испания, в Турция и др.
към текста >>

Всичките тези действия бяха като реакция срещу света на самосъзнанието, където личността доминира и иска да наложи своята воля, като използва тежкото положение, при което се намират обществата и народите.
Същото явление се забелязваше на международна почва. Белегът на тази криза беше редицата диктатури, които се създадоха почти в по-голямата част на Европа. Такива диктатури се създадоха в Италия, в Полша, в Испания, в Турция и др. Характерни бяха особено през 1926 г. големите заговори и атентати, които се създадоха почти във всички европейски държави. Всичките тези действия бяха като реакция срещу света на самосъзнанието, където личността доминира и иска да наложи своята воля, като използва тежкото положение, при което се намират обществата и народите. Наистина, човечеството се намираше при много трудни задачи. Тези малки алюзии, които правим за будния поглед на ученика, ще му разкрият големите функционални линии, които преминават като основна нишка между действията на окултната школа на Учителя и събитията, които се извършват в народите и човечеството. През тази същата година (1926), през август, трябваше да стане нашият събор, в който взимат участие не само ръководителите от кръжоците в различните градове на България, но и много представители и членове на братството. Съборът беше разрешен, по искане на ръководителите, от министър-председателя на България. Сутринта, в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул.
към текста >>

Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт.
Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока? Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили.
към текста >>

Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.
към текста >>

31. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма.
към текста >>

" Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена.
Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен! " Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока. Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм. За тези кървави, фанатични борби, за тези отклонения от чистотата на мистичния свят, която Христос провъзгласи чрез Своя живот и чрез Своето Слово, има много написана литература, заради това няма да отделяме място в настоящото изложение. Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество.
към текста >>

В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество.
В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения. Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват пътя на усъвършенстване. Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството. Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят. Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата. Едни от тях си заминаха преди, а други - след заминаването на Учителя. Въпреки тяхното заминаване в Школата останаха цяла серия от души, които имаха да играят роля след заминаването на Учителя.
към текста >>

Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата.
Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество. В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят. Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата. Едни от тях си заминаха преди, а други - след заминаването на Учителя. Въпреки тяхното заминаване в Школата останаха цяла серия от души, които имаха да играят роля след заминаването на Учителя. В братството беше избран от Върховния съвет на ръководителите на кръжоците един изпълнителен орган, наречен братски съвет. Точно в този братски съвет и трите сили имаха свои представители. Този братски съвет не представляваше някакъв идеологически фактор, но имаше скромната задача да бъде един администратор, една техническа комисия, която да се занимава с материалните въпроси на братството и връзката й със задълженията, които имаше братството към държавата.
към текста >>

Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери.
Интересно е, че отначало животът в братството в София и в другите братства запази своя външен вид, тъй както беше го оставил Учителят. Започнаха да се четат беседите в хронологически ред, както следват в общия и специалния окултни класове и двете неделни беседи. Празнуваха се традиционните годишни празници, извършваха се годишните летувания на Рила, и също се играеха музикалните окултни упражнения на Паневритмията. На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори. Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта. Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия.
към текста >>

32. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща.
Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години.
към текста >>

Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение.
Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г. Свидетел: гр. София /Марийка Великова Иванова/ Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло. Но Елена Николова предприе тази акция, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала.
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Истинското лекарство - 275_ 51.
Георги Томалевски - 272 46. Гуменки за рожден ден - 273 47. Симеон Радев - 273 48. Д-р Миркович - 274 49. Послушание - 275 50. Истинското лекарство - 275_ 51. Монсеньор Ронкали и папа Йоан XXIII - 276 52. Нападките срещу Учителя - 277 53. Анатемата и владиката Симеон Варненски - 278 54. Дом за приеми и гости - 279 55. Ненадейни срещи - 279 56.
към текста >>

Голямото знание - 406 23.
Духовната група около Учителя - 396 18. Едно странно действие - 396 19. Край на първо действие - 398 20. Международната обстановка и България - 403 21. Пътят на посвещението - 404 22. Голямото знание - 406 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28.
към текста >>

Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24.
Едно странно действие - 396 19. Край на първо действие - 398 20. Международната обстановка и България - 403 21. Пътят на посвещението - 404 22. Голямото знание - 406 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29.
към текста >>

Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29.
Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29. Светлят салон на Изгрева - 424 30. Пътят на Истината - великото посвещение - 427 31. Няколко бележки - 429 32. Синът на Учителя - 430 33. Третият приятел - 432 34.
към текста >>

34. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща.
Беше образована и начетена. Не беше случаен човек, дошъл като стенограф при Учителя. Беше завършила философия и педагогика в Софийския университет. Години наред я посещавах и при разговорите си с нея си водих бележки, като отбелязвах по точки по един - два реда за случката, която току - що съм чул. Когато отивах при нея, моментално тя започваше да разговаря с мен за Школата на Учителя, за проблемите, които ги съпътстваха техните съвременници и винаги, за да потвърди едно свое мнение, цитираше някаква случка по времето на Школата на Учителя и подчертаваше как тогава Учителят го е разрешил. Аз си отбелязвах всички тия бисери от тази голяма съкровищница, която представляваше нейното съзнание, запаметило толкова много неща. Бяха изминали 5-6 години от запознанството ни. И чак тогава тя се съгласи да започнем и да работя с нея, за което аз занесох един ролков магнетофон и започнахме последователно, два пъти в седмицата, да работим. Аз пристигах от провинцията, където работех, изчаквах да стане към 18-19 часа, когато нейните посетители и гости я напускаха и тогава с нея продължавахме да работим до късно през нощта. Аз не вярвах на очите и на ушите си, че тя можеше да издържи, когато цял ден бе приемала посетители. А тя беше тогава на 75 години.
към текста >>

Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение.
Много неща съм споделяла и с други приятели, но това оставаше в рамките на един разказ и пожелания на добрите и благодарни слушатели, и нищо повече. Затова доверието, с което го обличам, е доверие, изпитано чрез труд и работа от 19-годишно сътрудничество. 9. След като избере формата, начина и принципа на представяне на моите спомени и опитности, след като той редактира същите, след като се възползва от свободата на избора от средствата, които съм му предоставила, спазвайки единствено истинността на разказа ми, накрая той ще представи всичко това като автор Елена Андреева, а своето име ще добави в рубриката под следния надслов: Слушал, записвал, редактирал и представил за прочит д-р Вергилий Кръстев. По този начин ще се зачете неговия труд както и истинността за нашия съвместен труд, защото без неговата намеса и настоятелност настоящето трудно би излязло на бял свят. Ако след години, десетилетия или столетия моето изложение за Школата на Учителя излезе под печат, то авторското право и възнаграждение да се вложи за издаване спомени на другите приятели за Учителя, както и за издаване Словото на Учителя. Настоящият протокол бе написан след подробно обсъждане на проблеми в разстояние на период от дълги години, но бе дошло времето да се определят времената и лицата от хора в своето истинско измерение. Беше написан в четири екземпляра, текстът съставен от д-р Вергилий Кръстев, а написан от Марийка Великова Иванова, като един екземпляр остава в нея, а три в д-р Кръстев. Завещател: подпис /Елена Андреева/ Приемник: /Д-р Вергилий Кръстев/ 07.09.1987 г. Свидетел: гр. София /Марийка Великова Иванова/ Ето така стояха нещата по документи - черно на бяло. Но Елена Николова предприе тази акция, за да докаже, че аз съм изменил написаното на Елена Андреева, което тя бе публикувала.
към текста >>

35. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше.
Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците. Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога.
към текста >>

Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя.
Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога. Това е един пример, през който пример преминаваха всички от Школата. В такива случаи аз тръгвах от дома и отивах при Учителя. Днес Учителят за вас го няма, но го има неговото Слово и вие можете да срещнете Учителя в това Слово. А как ще работите, това означава учение, труд и приложение чрез Словото, друг път за вас няма.
към текста >>

36. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Но това не беше разрешение и аз нямах още истинско разрешение.
Реших, няма да мисля какво ще ми се случи за в бъдеще, ще си питам дали дадената мъчнотия ще мога да я понеса. Като оставям вярна на Бога в най-лекия случай дори да се случи нещо с мен, дори да умра накрая ще отида при Него, при Баща си, а това ще бъде един радостен ден за мен. Ето, такива бяха мислите ми, които съм записала на 1 декември 1925 г в тетрадката си. Но как да разреша въпроса с общественото мнение, което ме гонеше и преследваше както у дома, така и в университета, навън по улицата, при среща с близки и познати. Тогава реших: „Аз ще гледам да бъда чиста пред Бога, а че хората щели да бъдат доволни или недоволни от мен, това не трябва да ме интересува". Но това не беше разрешение и аз нямах още истинско разрешение. Отидох при Учителя и му разказах за общественото мнение. Той каза: „Много от състоянията, които преживяваш са общи, те не са ваши, не са лични". „Значи това обществено мнение е към всички не само към мене? " „Да, към всички". Учителят продължи: „Аз с Бога живея и се отнасям по Божествено към Него, с ангелите се отнасям по ангелски, а с хората - по човешки.
към текста >>

Само чрез едно положително знание.
Един път човек е лош, свързан е с едни сили, друг път човек е добър - свързан е с други сили. Един път си богат, но за сметка на други, които са бедни, едни богати в едно, други бедни в друго - то-за са смени в състоянието на човека и в положението му в света. И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е. Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя. Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното. Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното". В младите си години Учителят е на гости в провинцията. С приятели той е на гости и на екскурзия в днешната гара Септември.
към текста >>

37. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
към текста >>

Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата.
Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
към текста >>

А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание.
После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат.
към текста >>

Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал.
към текста >>

По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение.
към текста >>

38. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика.
И само отчасти Паша Тоодорова - стенографката. Другите стояха като телета, зяпаха и нищо не разбираха. Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите. Един ден разговарям с Учителя, а той ми казва: „Сам ученикът трябва да разбере урока си и чак тогава ще му се даде обяснение. Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност.
към текста >>

Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране.
Другите стояха като телета, зяпаха и нищо не разбираха. Те се плъзнаха по повърхността и се задоволяваха с други повърхностни неща, а Учителят като ги виждаше, че търсят външният блясък ги задоволяваше и ги насочваше натам към блясъка и лустрото, за да не пречат на другите. Един ден разговарям с Учителя, а той ми казва: „Сам ученикът трябва да разбере урока си и чак тогава ще му се даде обяснение. Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън.
към текста >>

И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание.
Иначе не". Учителят никога не даваше разяснения докато не просветне от вътре съзнанието на ученика. Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота.
към текста >>

Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън.
Без просветено съзнание беше немислимо някакво разбиране. Ще знаете едно нещо - Учителят искаше абсолютна чистота, вяра и чистота по отношение на Великия Учител. Ученикът не трябва да допусне нито една отрицателна мисъл и негативно чувство към Учителя и затова той слагаше учениците си на изпити, за да се видят доколко техните отношения към него са чисти. И само при абсолютна чистота той можеше да се приближи към ученика и да работи върху него и неговото съзнание. Аз съм имала тази опитност. Една отрицателна мисъл веднъж ми влезна в съзнанието и може би бе съблазън. Учителят беше възмутен от мен, той не ме погледна, мина и отмина покрай мен. Аз трябваше дълго да работя върху себе си, за да изхвърля всичко онова, което бе нечисто у мен и да се изчистя сама. Отношението на ученика към Учителя е отношение на абсолютната вяра и чистота. Чистотата седи вътре в самото сърце, ум и душа. От вън си свободен да направиш всичко, но при единственото условия - да бъде с чисто сърце, чист ум и безкористие.
към текста >>

Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина.
" Аз стоя безмълвна, гледам машата и гледам горящата печка. Ето така чрез отношенията си към нея Учителят разбутваше съмненията на учениците към самия него и после те си изясняваха изкривените отношения към него. Това бяха методи на Учителя, Затова учениците трябваше сами да коригират отношението си към Учителя, а отношението към Великия Учител е отношение на ученика към Бога. В Школата всичко беше предметно учение и случаите бяха създадени не да изкушават, не да изпитват изкуствено, а да създадат у ученика стимул за правилно разрешение на задачите. Учителят ще ти се усмихне ако го погледнеш с пълна чистота. Той ще ти се усмихне и ще видиш истинското лице на Учителя в Божествена светлина. По някой път ти си около Учителя, а нещо в теб те човърка със съмнението: „Той не ми обръща внимание", Тогава отиваш в някое кюше, за да плачеш и ридаеш, защото не си си научил урока. Учителят беше винаги внимателен с тези, които не можеха да учат и които не можеха да издържат изпитите си в Школата. Ако си издържеха изпита пред Учителя лицето му се променяше и ученикът непосредствено след това трябваше да разрешава друга задача и тя му се даваше. А онези, с които Учителят беше внимателен те после се хвалеха с вниманието, което Учителят им бе оказал и че това внимание е било не знам си колко голямо. Че вниманието му е голямо благословение - това е вярно, но вниманието още не разрешава въпроса за задачата на ученика.
към текста >>

Той ме остави сама да трансформирам съзнанието си и сама да се справя.
Отидох си аз у дома и плаках цяла нощ, не знам какво нарушение съм направила. Отивам сутринта при него, а той се смее. Аз не можах вечерта да се сетя, че това е изпит за мене. Той каза: „Марийке, сега тук има възвишени същества и само ако им разреша са готови веднага да ти помогнат". Той ме изгледа, а аз мълча и чакам. Той ме остави сама да трансформирам съзнанието си и сама да се справя. И полека-лека се справях. То бяха първите ми изпити, докато се ориентирам като ученик. Сега ми е смешно за този първи изпит, но тогава беше голяма трагедия за мен. Смятах, че с мене е свършено един път завинаги. Учителят да върви през шпалира, на всеки се усмихне, а мен ме подмине, като че ли ме няма.
към текста >>

39. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
към текста >>

Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество.
към текста >>

Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
към текста >>

Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще.
В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал!
към текста >>

В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила.
„Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено.
към текста >>

40. 206. ПЕНКА БЕЛЕВА

В пълно съзнание бях аз, но ангелският глас произнесе думите: „Господин Дънов Петър, чрез него действува, живее в него Христовия Дух.
Ангел говорящ ми откри това с висок глас през 1916 г. на втория ден на Великден. Стаята бе пълна с братя и сестри, там беше и брат Тодор Стоименов, а ние бяхме в стаята на сестра Анастасия Янакиева. В един час тялото ми се стопи, огън пламна от вътре в мен и за няколко минути отслабна тялото ми, но сила добих преизобилно. Чрез мен говореше, аз не бях, а беше друг Ангел говорящ. В пълно съзнание бях аз, но ангелският глас произнесе думите: „Господин Дънов Петър, чрез него действува, живее в него Христовия Дух. Той е Христос, Живият Христов Дух". На 7 май, събота, 1916 г. ми се даде друго откровение: в особено състояние и неописуема радост ме обзе и тялото ми олекна. Гласове слушам сутрин рано: „Вземи от другата стая в сиртара листа от тетрадка, вземи също и книгата „Завета на цветните лъчи на светлината". Слушам гласа да ми говори: „Отвори страница 40, сложи ръката си над страницата, помоли се с „Добрата молитва" и с „Царю Небесни".
към текста >>

В животът Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота озаряват пътя на душата, това е истинското учение и философия.
Ще цитираме едно писмо изпратено от Учителя когато е бил на заточение във Варна през 1918 г. Варна, 24.111.1918 г. Любезна Пенка Белева Живейте разумно. Вършете Волята Божия. Слушайте ръководството на Духа. В животът Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота озаряват пътя на душата, това е истинското учение и философия. Всичко друго е само баласт опаковка на времето. Първо тялото после дрехите; Първо душа та поел е тял ото; Първо Духът после душата; Първо умът после мислите; Първо сърцето после чувствата; Първо волята после действията. Изглаждайте, измазвайте, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта. Вършете всичко от Любов към Бога. Всичките противоречия ще престанат.
към текста >>

41. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Знание имаше на Изгрева, но нямаше хора, които да се ползват от него.
След като се върнеха със стомните напълнени с вода, трябваше да пият гореща вода стоплена от същите стомни. Получаваше се второ изпотяване. Освен това човек като носи вода направо от извора се свързва с онази магнетична сила, която идва и излиза чрез извора, защото сила има във водата, която извира сама. Нали сила я кара да изтича? Учителят е говорил много по този въпрос. Знание имаше на Изгрева, но нямаше хора, които да се ползват от него. Имаше знания в Жорж, които носеше от миналото, но този горд дух не пожела да поеме нещо от знанието на Учителя. Като си спомням за онези години хваща ме яд. Както за него така и за непослушанието му. Беше организирана една екскурзия до Мусала през 1940 г. като групата беше от 45-50 човека.
към текста >>

Имаше знания в Жорж, които носеше от миналото, но този горд дух не пожела да поеме нещо от знанието на Учителя.
Получаваше се второ изпотяване. Освен това човек като носи вода направо от извора се свързва с онази магнетична сила, която идва и излиза чрез извора, защото сила има във водата, която извира сама. Нали сила я кара да изтича? Учителят е говорил много по този въпрос. Знание имаше на Изгрева, но нямаше хора, които да се ползват от него. Имаше знания в Жорж, които носеше от миналото, но този горд дух не пожела да поеме нещо от знанието на Учителя. Като си спомням за онези години хваща ме яд. Както за него така и за непослушанието му. Беше организирана една екскурзия до Мусала през 1940 г. като групата беше от 45-50 човека. Вечерта всички спахме в едно общо помещение в новата хижа на Мусала покрити с одеала.
към текста >>

Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека.
Пета гл. от Ев. Лука, 37 ст; 15 глава от Ев. Йоанна, 16 ст. В живота има две максими, които трябва да пазим. Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота. Та сега по някой път вие изпитвате човещината, но не само вашата човещина, но и човещината на всички хора от вън. Тогаз Бог е от вътре. А по някой път, опитвате безчовещината от вътре и казвате: Не си струва човек да живее за доброто.
към текста >>

В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия.
Но щом обичаш някого, не те свърта, той не иска, а пък ти искаш да му отслужиш. Понеже слънцето обича хората, то ги търси, през дупките се провира да ги търси. Един глашатай е слънцето. Учителят погледна мъглите, които се движеха по долините и върховете пред нас и каза: Това е кармата на Европа. Раздвижила се е. В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия. Не да мислят, че Бог е от вън и да изпълняват Волята Му, но да Го чувствуват от вътре. Аз като говоря за вътрешния и външен живот разбирам следното: Външният свят е малкия свят, а вътрешния свят е големия свят. Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят. Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>

Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп?
Всички знаеха какво бе Жорж тук на Изгрева, защото животът на всеки от нас бе открит за другите. И да искаш, не можеш да скриеш нищо. Върна се групата, която погреба Жорж и докладваха на Учителя. Все пак нас ни вълнуваха много неща. Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло?
към текста >>

" Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя.
Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията? Ето, това е важното. Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло.
към текста >>

42. 256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ

Единственото, което съм държала в себе си и в съзнанието си, че съм пред Господа моего, пред Учителя си и пред Бога.
А в един невероятен сблъсък между трите ни, Учителят ми написа писмо, с което определи моето място. Цитирам писмото дословно и много държа да се фотографира и помести, защото то е едно доказателство, че онова, което изнасям не е измислица, а това бе моят път в Школата. Дали бях винаги ученичка не мога да твърдя. Аз падах, ту ставах, отново падах, но вървях по пътя си определен от Учителя. За мен това бе път на ученика към Бога. Единственото, което съм държала в себе си и в съзнанието си, че съм пред Господа моего, пред Учителя си и пред Бога. Ето и писмото на Учителя до мен. „Ти си от особените, не си от обикновените. Между сестрите, ти си първата. В класа ти си най-уравновесената. За теб съм уверен, че ще издържиш, но за Савка е съмнително.
към текста >>

Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието.
Това, което виждате отвън - това са методи". И ние виждахме само методите и по тях съдехме за отношението на Учителя към учениците. И останалите в Школата мислеха, че метода, с който Учителят работи е личното отношение на Учителя към даден ученик, а всъщност това бе един метод, а ученика бе опитно поле за Учителя. Това се правеше за неговото усъвършенствуване. Учителят сподели: „Ученикът не трябва да съди този или онзи, че правел това ми онова. Защото човек е съвсем различен всеки момент, това е трансформация на състоянията на съзнанието. В даден момент когато се спънеш и паднеш, да извикаш Божественото, за да се справиш със задачата си като ученик". Та това съперничество на сестрите бе съперничество на личностите. Това съперничество бе допуснато, за да се видят нашите недъзи и нашите недостатъци. Именно в това съперничество те се открояваха още повече, защото се отразяваха като в огледало пред лицето на Учителя, ние се оглеждахме в неговата чистота, външна и вътрешна, сравнявахме се със знанията, които ни даваше в Словото си и тогава се смирявахме, защото се чувству-вахме като прашинки сред Вселената създадена от Словото на Учителя. Трябваше нашите недъзи и недостатъци чрез методите на Учителя да ги превърнем в предметно обучение на ученика в Школата, за да може да се въздигне ученичеството на една висота, което означава ученик в Школата.
към текста >>

Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух.
„Аз чувствувам това, Учителю, аз още не познавам себе си." „Тогава твоето име е Амриха." Аз се поклоних, целунах десницата му и тихичко се оттеглих. Въздадох Слава на Бога, че днес бях при нозете на Великия Учител, който ме въведе във второто посвещение на ученичеството от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Първото посвещение е Аверуни, което значи Верния Ученик. Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение. Друго определение няма. Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един.
към текста >>

Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя.
Второто посвещение е Амриха, което означава Духовния Ученик. Третото посвещение е Ил Рах, което означава Космическия Ученик, съединил се с Божествената Душа и Божествения Дух е над него. Ученичеството в Школата на Учителя е състояние на човешкото съзнание, което се схваща като душа, търсеща да се съедини с Божия Дух. Запомнете това определение. Друго определение няма. Това е единственото и истинското определение, защото показва пътят на ученика, пътят от външната и от вътрешната Школа на Учителя. В едната Школа ще вземеш едно място, а в другата Школа ще имаш друго място. Но пътят е един. Изучаване, проучаване и приложение на Словото на Учителя в нашия живот. Сторите ли това, то знайте, че вече сте в пътя на ученика. И Духът е този, който ще определя вашият път във вътрешната и външна Школа.
към текста >>

43. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Тръгнахме си успокоени и с едно ново познание за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога.
Тутакси аз и другите се успокоихме. Като видя това, добави: „Ученикът трябва да работи със себе си и да прилага наученото. Тогава той се доближава до Учителя и до Бога. Друг път няма. Другото е забавление и котешки истории". Тръгнахме си успокоени и с едно ново познание за нещата, за външният и вътрешният контакт с Учителя и с Бога. На следващия ден Учителят, за да изясни онова, което каза за котешките истории на Савка разказа за задачата на онази котка, която се движеше около него. „Казвате; чудно нещо, Учителят ни занимава с котката си. Ние искаме да ни се каже нещо духовно, а той ни говори обикновени работи. Не е обикновено това. В тази котка е затворен един голям философ от миналото, който не е знаел как да пише.
към текста >>

Сега искаме да се учим, да дойда до истинското знание.
За разумното същество, котката е автомобил. Всеки момент това същество може да влиза и излиза от котката, както вие можете да влизате и излизате от автомобила. Не мислете, че животните, които ви служат са невежи. Чрез тях проглеждат разумни същества и се разговарят с онези, които ги разбират. Те казват: „От много знания дойдохме до това положение. Сега искаме да се учим, да дойда до истинското знание. Вие сте господари, а ние сме слуги. Ако не се изправите и вие ще дойдете на нашето място, и вие ще разберете истината". Който слугува на другите, той е в правия път. Който господарува, той е в кривия път. Това, което ви говоря за животните, е мое разбиране.
към текста >>

44. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси.
„Е, синко, благодаря на Бога, рекох да дойда и аз да видя и чуя хубавкото. Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички. Е, благодаря на Бога, неграмотна съм, но квоту чуя." „Дерзай, бабо Марийо, ти си придобила една наука, каквато малцина познават." „Каква наука, бе сине, та аз съм неграмотна. Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен. Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси. Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките. На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка.
към текста >>

Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките.
Е, благодаря на Бога, краката още ме слушат. Пък си и похапвам още сладичко, та Господ ми дава силички. Е, благодаря на Бога, неграмотна съм, но квоту чуя." „Дерзай, бабо Марийо, ти си придобила една наука, каквато малцина познават." „Каква наука, бе сине, та аз съм неграмотна. Не мога и да се подписвам." „Човек, който се е научил да благодари на Бога за всичко, както ти благодариш, той не е неграмотен. Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси. Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките. На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка. Имаше много песни, музика до късно вечерта.
към текста >>

45. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Марийка Великова Марашлиева

- Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня.
Като ме слушате да говоря за събора на Белите братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: Ние знаем, че Слънцето е горещо, огнено тяло. Следователно, невъзможно е там да се събират братя на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 км височина, всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие. - Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, а прочиства. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле, в най-високото поле физическият свят.
към текста >>

ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години.
Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна.
към текста >>

Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално.
Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане. Това изкуство не е реално във вас. Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва. И това не е реално. Или ставате религиозен, молите се, но след 1 - 2 години изстивате.
към текста >>

Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост.
Или ставате религиозен, молите се, но след 1 - 2 години изстивате. И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит.
към текста >>

И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост.
И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас.
към текста >>

Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека.
Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание.
към текста >>

Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието.
Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен.
към текста >>

Това се дължи на неговото обикновено съзнание.
Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе.
към текста >>

Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее.
Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически.
към текста >>

Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание.
Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава.
към текста >>

Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе.
Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това.
към текста >>

Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил.
Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш.
към текста >>

Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание.
Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан.
към текста >>

Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание.
В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното.
към текста >>

Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата.
Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
към текста >>

Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно.
Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти.
към текста >>

Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека.
Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години.
към текста >>

Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам.
Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти.
към текста >>

Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание.
към текста >>

Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание.
Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш.
към текста >>

Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание.
Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня.
към текста >>

Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира.
Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи?
към текста >>

Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание.
Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода.
към текста >>

Това е обикновено съзнание.
Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня.
към текста >>

Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас.
Не, в топлата вода. Банята, която аз мога да си направя е по-хубава, отколкото ходенето на баня. Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите.
към текста >>

Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието".
Вие да кажем, че отивате на банята и влизате в басейна; онзи, който пръв е влязъл в банята, е направил най-хубавата баня. Трябва да се къпеме във вода, в която никой не се е къпал; това е баня, а щом един се е къпал, това не е баня. Това е обикновено съзнание. Щом се усетиш неразположен, ще кажем, че има разединение между вашето обикновено и вашето свръхсъзнание, тогаз хората имат такова отношение към вас. Ще кажеш: „Нямам връзка". Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите. Казваш: „Как да поправя положението си? " Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си.
към текста >>

" Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си.
Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите. Казваш: „Как да поправя положението си? " Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си. Разбрахте ли? Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието.
към текста >>

Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието.
" Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си. Разбрахте ли? Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието. Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката. Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка.
към текста >>

Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание".
Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието. Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката. Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви.
към текста >>

Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви.
Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора?
към текста >>

Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила.
И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора?
към текста >>

Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото.
Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.
към текста >>

Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите.
Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.
към текста >>

46. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота.
Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи. Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето. Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота. Рокля без шев Учителят казвал на сестрите понякога, да си оплетат рокля без шев. Олга сама си била изплела такава рокля. Каква е целта на тази задача? Да се оплете един пуловер, една рокля с куки от прежда - това изисква умение, камо ли да се оплете без шев. Това е голямо изкуство и голямо постижение.
към текста >>

Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него.
В онези години всички бяха в едно повдигнато емоционално състояние, което увличаше и даваше възможност да се прекрачи прага на женската и мъжка плът. Те бяха млади мъже и млади жени. Те се усещаха като души и слушаха Словото на Учителя за Божествената Любов. Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий. Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе.
към текста >>

47. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост.
Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
към текста >>

Защото само Отец е, Който учи и дава знание.
Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава някой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина, Очистете сърцето си.
към текста >>

Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание.
Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава някой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина, Очистете сърцето си. Святи бъдете, защото Отец е свят.
към текста >>

И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието.
Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава някой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина, Очистете сърцето си. Святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш П. К. Дънов София, 4.Х.
към текста >>

Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми.
Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо 11. Дълготърпение 12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15. Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми. Свещеният подпис Обработвай сърцето си във всяка добродетел и Аз ще те възрастя и благословя. Свещеният подпис София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо. Желая да прекарате весело светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
към текста >>

48. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание.
Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го. Ако съм седнал, ставам прав. Ако почвам да се храня, спирам яденето си. Аз за себе си говоря от уважение. Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание. Във възторг съм“. На преди малко си лежа и си мисля това, че заслужава човек да жертвува всичко и всякога, навсякъде, а където седне да говори. Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим. Един ден щом ни е избрал като такива, да бъдем проповедници един ден. Да. Това е голям живот.
към текста >>

Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим.
Ако почвам да се храня, спирам яденето си. Аз за себе си говоря от уважение. Преди малко го казах тука: „Учителю, Ти си толкова голям, че аз съм във възторг от Твоята Сила и от Твоята Мощ, от Твоето знание. Във възторг съм“. На преди малко си лежа и си мисля това, че заслужава човек да жертвува всичко и всякога, навсякъде, а където седне да говори. Ще говоря викам, досега съм говорил и ще продължавам да говоря, където седна и съм от сега до последния миг за тоя Велик Учител, Който ми е дал всичко и сили и знание и е оставил едно Учение, за което заслужава да се живее и да работим. Един ден щом ни е избрал като такива, да бъдем проповедници един ден. Да. Това е голям живот. Голям живот е това. Голямо нещо е това. Ти да знаеш как трябва да постъпиш с хората.
към текста >>

Учителят ги кани честно и почтено заедно с владиците да отиде на Мусала, там да си поговорят малко за истинското Учение на Бога.
Много пречеха. Те Го правеха демон. Те Го правеха с какви ли не епитети. Те създаваха всички тези писатели, които се явяваха срещу Учителя, настървени от лъжите на поповете, църквата. Владиците искаха диспути с Учителя, искаха това с Учителя. Учителят ги кани честно и почтено заедно с владиците да отиде на Мусала, там да си поговорят малко за истинското Учение на Бога. Караше ги на Мусала да отидат горе. Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят.
към текста >>

Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение, Божественото Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение.
Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят. „Религията е партия, деление. Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение, Божественото Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение. Днес Христа е с нас. Той бе тук с нас на Изгрева. Христовият Дух бе тук на Изгрева. Ние го видяхме как работи чрез Слово и чрез Сила в Дух и Истина.
към текста >>

49. 19. Мария Гръблашева

Драган Петков

ТОМ 7

Този дух говореше, че той духът чрез Гръблашева изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов.
Гръблашева остана на Изгрева, тя беше образувала една група на Изгрева и се занимаваха със спиритизъм. Тя беше медиум и чрез нея говореха различни духове на групата. Дотук добре, защото спиритизмът в братските среди беше много популярен. Но дойде най-тревожното. Чрез нея започна да говори един дух, който наподобяваше езика на Учителя. Този дух говореше, че той духът чрез Гръблашева изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов. Този дух бе съобщил, че тази група е група за напредналите, а Учителят Петър Дънов говори в Салона на по-прост език, за да бъде достъпен за простите и обикновени слушатели. Ето защо тази група се е събирала във вторник, а в сряда е Класът, в който говори Учителят. Раздвоението и изкушението е на лице. Веднъж там отива сестра Мария Милева и духът на спиритическият сеанс се обръща към нея като я ласкае, че тя е най-културната от всички и тя трябва да доведе всички братя и сестри от Изгрева, за да слушат най-точното знание. Милева послушва, тръгва по Изгрева и за кратко време успява да убеди много хора и те се приобщават към тази група.
към текста >>

Веднъж там отива сестра Мария Милева и духът на спиритическият сеанс се обръща към нея като я ласкае, че тя е най-културната от всички и тя трябва да доведе всички братя и сестри от Изгрева, за да слушат най-точното знание.
Чрез нея започна да говори един дух, който наподобяваше езика на Учителя. Този дух говореше, че той духът чрез Гръблашева изнася истинското знание за да може да подготви слушателите, та да могат да разберат по-добре онова, което ще им говори на следващия ден Учителят Петър Дънов. Този дух бе съобщил, че тази група е група за напредналите, а Учителят Петър Дънов говори в Салона на по-прост език, за да бъде достъпен за простите и обикновени слушатели. Ето защо тази група се е събирала във вторник, а в сряда е Класът, в който говори Учителят. Раздвоението и изкушението е на лице. Веднъж там отива сестра Мария Милева и духът на спиритическият сеанс се обръща към нея като я ласкае, че тя е най-културната от всички и тя трябва да доведе всички братя и сестри от Изгрева, за да слушат най-точното знание. Милева послушва, тръгва по Изгрева и за кратко време успява да убеди много хора и те се приобщават към тази група. По този начин Салонът се изпразва и Учителят говори само пред стенографите. Учителят ги изчаква да си направят опита и накрая извиква Милева в Неговата стая. Обръща се към нея, вдига заканително пръст и казва: „Понеже ти си най-културната от всички, давам ти кратък срок от три дни да ми върнеш всички ученици, които заведе там при Гръблашева, така че Салонът се изпразни и аз няма на кого да говоря“. Милева се стресва и запитва, не е ли той, който говори чрез Гръблашева.
към текста >>

Един път Лулчев отива при Влад Пашов и му казва, че му се явил Учителят Мория и му казал, че той трябва да събере и да направи група, пред която Мория ще изнася истинското знание, за да може да се коригира погрешното Учение на Петър Дънов.
Този мой враг краде Словото Ми и учениците и работи срещу Школата“. А това е Духът на Антихриста от времето на Христа преди 2000 години. Сестра Милева разбира от Учителя как стоят нещата и тръгва от човек на човек и разказва всичко. Постепенно Салонът пак отново се напълва с ученици. На една от следващите беседи Учителят казва: „Забранявам на моите ученици да ходят по ясновидци, да посещават спиритически сеанси, да стават медиуми и по този начин да стават проводници на сили, които работят срещу Школата“. Един път Лулчев отива при Влад Пашов и му казва, че му се явил Учителят Мория и му казал, че той трябва да събере и да направи група, пред която Мория ще изнася истинското знание, за да може да се коригира погрешното Учение на Петър Дънов. Влад Пашов като чува това се втрещил в него и казал: „Аз не мога да работя против Учителя, в никакъв случай“. След това Влад Пашов разказва това на останалите. Но Лулчев си направи група, която бе наречена „Упанишадите“ и чрез нея работеше Мория. Аз това лично съм го слушал много пъти от Влад Пашов. Но лично веднъж чух когато Учителят каза:“ Аз вече цели 10 години се боря против тия духове, които са служебни духове, които са духове на Черната Ложа.
към текста >>

50. 12. Пророчества за съдбин на света

Васко Искренов

ТОМ 7

12. ПРОРОЧЕСТВА ЗА СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА И Слушал съм Учителят непосредствено да казва много работи за войната и за края на войната и ми се е запечатало в съзнанието силно думите Му, че най-накрая русите и американците щели да се разберат.
12. ПРОРОЧЕСТВА ЗА СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА И Слушал съм Учителят непосредствено да казва много работи за войната и за края на войната и ми се е запечатало в съзнанието силно думите Му, че най-накрая русите и американците щели да се разберат. Бях в Германия цели 12 години. След това дойде Кол. А зад Кол стоеше Щраус, най-големият привърженик на студената война, който все искаше да натисне копчето, да хвръкне нашата планета във въздуха и се чудех как ще се развият събитията при това положение сега. Беше страшно. Сбъркал ли е Учителят или нещо се е случило та да се промени?
към текста >>

Гледам истинско кино.
И: И после виждам, че всичко върви наред. Той беше много разположен към мен. Един ден по-късно, когато Учителят вече си беше заминал и трябваше да остана в София на работа, дадоха ми пак същата дървена къщичка, в която по-рано беше ни настанил Учителя временно когато отивахме в София. Един ден като се връщам от работа жена ми ми казва: „Васко, май ми е изхвръкнала чивията! Днес нещо ме накара да гледам в облаците. Гледам истинско кино. Толкова живи картини като кино. Един полуостров с вода, военната флота го щурмува, след това отвътре на средата преминаха и земята гори“. Тя не знае, не чете вестници и не знае нищо от политика, не знае какво става по света. Това беше 38 паралел, когато влязоха през май американците в Корея. Същият ден тя вижда събитието как е и други случаи имаше, само че тя е малко, как да кажа, свенлива, не страхлива, тя е смела.
към текста >>

51. Съдържание

Степени на съзнанието 67.
Пред вратата на Твоята стая 62. На поляната пред Салона 63. На Витоша 64. На Рила 65. Неделя на Изгрева 66. Степени на съзнанието 67. Учение и работа 68. Песента на славея 69. Седемте Рилски езера 70. Подарък 71. Салонът е пълен 72.
към текста >>

Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо предговор Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев.
Онези, които воюваха срещу Учителя 11. Двете окръжности на двете Школи 12. Да ходиш с два крака 13. Гарант за едного 14. Братско общежитие 15. Тежката карма / Цветанка Нанкова (19.Х.1908-02.VII.1996 г.) Документално означава истинско / Никола Нанков Вместо предговор Беинса дуно – Учителят на бялото братство “Моят роден град София” / Райна Констанцева Червената ескадра / Недю Недев. София, Военно издателство, 1980 ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО / Вергилий Кръстев Поздрав на всички мои братя До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Бележки към снимките на “Изгревът”, том VIII Забелязани грешки в “Изгревът”, том VII СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИКИ ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС Марийка Марашлиева ПРЕДПЕЧАТНА ПОДГОТОВКА Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1997
към текста >>

52. 20. ПЪРВАТА ЛЯСТОВИЦА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Всички бяхме потресени от случката..Тя се запечати в моето съзнание.
След като свърши своята обни-вителна реч срещу Учителя, Той каза: "Да, сестра, аз съм виновен за всичко, защото аз съм първата лястовица, която идва да оповести духовната пролет на човечеството". Като чу това, тя се изненада. Изненадаха се онези сили и същества, които бяха в нея и които чуха, че Учителят се признава за виновен. Но като чуха и за какво се признава за виновен то тя се промени, смути се и започна леко заднешком да се измъква между редовете и така стигна до вратата и се измъкна заднешком. Учителят продължи беседата. Всички бяхме потресени от случката..Тя се запечати в моето съзнание. Тогава видях истинското Величие на Учителя, Който бе дошъл да промени пътя на човечеството и да го напъти към една нова епоха, за което се даваше и сваляше Словото на Всемировият Учител. След беседата салонът се огласи с братски песни. Песните, които пеехме трябваше да посочат и упътят днешния човек към истинския път на днешното и утрешно човечество. Този път в Школата на Учителя бе наречен "Пътят на ученика" и този път подробно бе описан в съборните беседи от 1927 година и обозначени в излязло томче "Пътят на ученика".
към текста >>

Тогава видях истинското Величие на Учителя, Който бе дошъл да промени пътя на човечеството и да го напъти към една нова епоха, за което се даваше и сваляше Словото на Всемировият Учител.
Като чу това, тя се изненада. Изненадаха се онези сили и същества, които бяха в нея и които чуха, че Учителят се признава за виновен. Но като чуха и за какво се признава за виновен то тя се промени, смути се и започна леко заднешком да се измъква между редовете и така стигна до вратата и се измъкна заднешком. Учителят продължи беседата. Всички бяхме потресени от случката..Тя се запечати в моето съзнание. Тогава видях истинското Величие на Учителя, Който бе дошъл да промени пътя на човечеството и да го напъти към една нова епоха, за което се даваше и сваляше Словото на Всемировият Учител. След беседата салонът се огласи с братски песни. Песните, които пеехме трябваше да посочат и упътят днешния човек към истинския път на днешното и утрешно човечество. Този път в Школата на Учителя бе наречен "Пътят на ученика" и този път подробно бе описан в съборните беседи от 1927 година и обозначени в излязло томче "Пътят на ученика".
към текста >>

53. 83. ДЪЛГИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Защото никой не е дошъл до онова истинско познание за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост.
Сега когато хвърлям продължителен поглед върху изминатия през тях път виждам, че всичко е било на място, че всичко изживяно е било за добро, включително и това, което сега преживяваме. И самотата на село, която понякога ми тежеше, всъщност беше творческа, и противоречията по пътя бяха градивни камъни, вече огладени. И все пак, аз съвсем не казах всичко преживяно през тия светли години и възможно ли е? Много красиви спомени са останали заключени като нещо свещено, като реликва в тайната стаичка, в душата. Аз далеч не казах всичко и за Учителя, защото и никой от нас, които бяхме около Него като съученици, не може да стори това. Защото никой не е дошъл до онова истинско познание за УЧителя и все пак и най-малко просветеният е запазил спомен у себе си, че се е докоснал поне до една необикновена святост. Сега минават, нижат се много случаи на проверка на онова, което е говорил. Между многото Негови слова, които набелязаха пътя ни към бъдещето, често си спомням една мисъл: "Вие сте още в началото на вашето съзнателно развитие". И действително, за себе си аз имам схващане, че само съм стъпила в началото на един път, който се губи от погледа във вечността, но път из който ще вървя винаги озарена от голямата светлина лумнала от душата на Учителя. И ако Той бе казал в последните дни на земния си живот пред приятели: "Свърши се една малка работа" и ако Той с велико смирение така е преценил голямото дело, което извърши, а то бе дело Божие, какво да каже който и да е от нас? И когато Той се върне да продължи това дело, може би сега по изключение това да бъде по-скоро, вярвам че ще бъде при по-благоприятни условия, с по-малко противодействия и врагове.
към текста >>

54. 5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ

5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ Голямата съкровищница от Знание, от Мъдрост и Обич - беседите - е винаги отворена, готова да отрони от своето богатство на всеки, който пожелае от него.
5. ПРЕЗ МЕСЕЦИТЕ МАРТ, АПРИЛ И МАЙ Голямата съкровищница от Знание, от Мъдрост и Обич - беседите - е винаги отворена, готова да отрони от своето богатство на всеки, който пожелае от него. И всеки от нас - учениците - чете и прелиства непрекъснато скъпоценните страници. Един ден прочитам: "През месец март имате условия да изправите отношенията си с Бога; през месец април имате условия да изправите отношенията си към вашите ближни, а през месец май имате същите условия да изправите отношенията си към самите вас. Как? - Като влезете във връзка със силите, които влияят през тези месеци". На следната година пак ми попаднаха под погледа тези мисли. Пак си поспрях мисълта върху тях, пак ги преписах и раздадох.
към текста >>

Аз пак ги чета, препрочитам, но констатирам, че това не е истинското знание, което носят в себе си и задавам въпрос.
На следната година пак ми попаднаха под погледа тези мисли. Пак си поспрях мисълта върху тях, пак ги преписах и раздадох. И толкова. Но ето, че дойде и третата година. Извадките са пак пред моите очи. Аз пак ги чета, препрочитам, но констатирам, че това не е истинското знание, което носят в себе си и задавам въпрос. На кого? На Разумното. На Цялото. След няколко вечери, приготовлявам се за нощуване и усещам, че ще узная нещо. Превръщам се в слух.
към текста >>

Изведнъж - знание.
Превръщам се в слух. Сядам в леглото. Притеглям завивките към себе си и все слушам. Нещо у мен слуша. И ето, от към прозореца усещам, че приижда една вълна, едно дихание живо, топло и светло, придружено с мисълта: това е великата майка, която иде да събуди своите деца, за да ги нахрани. Изведнъж - знание. Става ми светло, става ми ясно, че тази майка, това именно е праната, която приижда през месец март, да събуди и нахрани своите деца цялата природа, включително и нас, хората. Радостта ми беше безкрайна, че тази енергия - праната - това е живото дихание на Бога, на великата Майка. След като погълнах с всяка моя клетка това голямо знание, аз си отправих ума към второто положение през месец април - условията, при които имаме възможност да изправим отношенията си към нашите ближни. Не закъсняха да се явят пред мен малките ранни пролетни пъпки по дърветата, малките листенца, където видях какво е отношение. Отношение към ближни.
към текста >>

След като погълнах с всяка моя клетка това голямо знание, аз си отправих ума към второто положение през месец април - условията, при които имаме възможност да изправим отношенията си към нашите ближни.
Нещо у мен слуша. И ето, от към прозореца усещам, че приижда една вълна, едно дихание живо, топло и светло, придружено с мисълта: това е великата майка, която иде да събуди своите деца, за да ги нахрани. Изведнъж - знание. Става ми светло, става ми ясно, че тази майка, това именно е праната, която приижда през месец март, да събуди и нахрани своите деца цялата природа, включително и нас, хората. Радостта ми беше безкрайна, че тази енергия - праната - това е живото дихание на Бога, на великата Майка. След като погълнах с всяка моя клетка това голямо знание, аз си отправих ума към второто положение през месец април - условията, при които имаме възможност да изправим отношенията си към нашите ближни. Не закъсняха да се явят пред мен малките ранни пролетни пъпки по дърветата, малките листенца, където видях какво е отношение. Отношение към ближни. Те, малките пъпки разтварят последователно, хармонично листца без да се притискат, без да избързват, без да се засенчват. Велика Майко, повтарях. Велика Божия разумност!
към текста >>

55. 4. ВЪТРЕШНИЯ ЖИВОТ У ЧОВЕКА

Ако гръмне тази музика, тя се намесва, казва, ето ме и мене, обаче истинското участие в драматургията е когато не се сеща за мене зрителя.
Както и например самата професия, която ми се наложи някакси и ми допадна - филмов композитор. Най-сполучливата филмова музика, тя не се забелязва от зрителя. Ако се чуе, тя се отделя от филма. Така че самата ми професия даже потвърждава това. Аз участвувам в драматургията на един филм по един подводен гдето се казва път. Ако гръмне тази музика, тя се намесва, казва, ето ме и мене, обаче истинското участие в драматургията е когато не се сеща за мене зрителя. Това не е моя мисъл. Така даже и професията ми тръгна нататък. Аз обичам да направя нещо и да се скрия. Както много неща в живота ми. Та отиването ми във Франция беше също много интересно.
към текста >>

Той разговаря със съзнанието.
Ще кажете за тая стенограма, че е невярна, Учителят както говори се обръща и казва: "Не носи револвера си". Добре, ама това е живота в Школата, в момента това нещо става. Това е една опитност за този полковник, друг път да знае. Такива неща имаше. Въобще Той дава отговор на проблемите върху, които мислиш. Той разговаря със съзнанието. Той прави контакт с нас. Но мога да ти кажа, че Той например дава примери за Настрадин ходжа и т.н., но например ако при Него имаше една английска аудитория нямаше да говори за Настрадин ходжа и за Хитър Петър, нали така? Ще дава примери от английския живот. Зависи кой е насреща. Трябва да се разбере първо какво значи една лекция на Учителя, затова сега някои вземат, че вадят откъсите така в смисъл законите, интересните мисли, но за нас, които сме свикнали, ние четем цялата беседа.
към текста >>

56. 14. КАТЯ ГРИВА

В това време тя се запозна с Учението на Учителя и остана там и като че ли намери там истинското си място на Изгрева.
В: Тя е една брошура на Ласков. Д: Не зная от кого беше, не си спомням. Катя идва в София да постъпи в операта след като завърши в Италия. Обаче цялата атмосфера в операта, всичкото това нещо на Катя не й допадна. Тя едвам издържа една година. В това време тя се запозна с Учението на Учителя и остана там и като че ли намери там истинското си място на Изгрева. Тя имаше интересни опитности и само така се нареди всичко, че естествено се развиваха събитията около нас. И всъщност Катя стана причина, когато аз идвам да уча музика в София, дойдох на Изгрева да живея. В: Разказваха ми, знаеш ли нещо по-подробно за тази опитност в Италия в този католически пансион когато се е запознала с йогите? Правила е някакви медитации ли? Д: Някакви излъчвания е правила с двойника си.
към текста >>

Намери някакви нови хоризонти, насочи я към колорату-рата по пеене и в съзнанието на Катя останаха много хубави така спомени и преживявания от контакта с Морфова.
От какво се прехранва, работи ли, учи ли, пее ли? Д: Тя предаваше пеене. Педагог. Имаше ученички доста, както Георги Радев предаваше математика, Паша предаваше химия, нали. Въобще на Изгрева имаше повече учителска работа, педагогична работа, но Учителят я изпрати след това при Морфова. Те си допаднаха много и Морфова разкри нещо ново в гласа й. Намери някакви нови хоризонти, насочи я към колорату-рата по пеене и в съзнанието на Катя останаха много хубави така спомени и преживявания от контакта с Морфова. В: Какъв й беше гласа на Катя? Д: Тя бе като един спинтов сопран, учи колоратурно пеене при Морфова и на края се уплътниха едни низини така, много хубави, топли низини. Накрая тя пееше само песните на Учителя. В: Вие не се ли опитахте на времето да запишете гласа й. Д: Тогава тази техника я нямаше.
към текста >>

В: Сега разказаха ми една интересна опитност, когато вие сте бил ранен и в безсъзнание, Катя ходила при Учителя и кажете ми случая как стои.
Той беше много разбран. Много разбран беше, баща ми беше чуден човек. Аз съжалявам, че толкова огорчения съм му създал с вироглавието си. И дойдох аз в София и две години учих при Тамара Янкова частно и се явих после на изпит, но завърших при Димитър Ненов. При Димитър Ненов - пиано и при Веселин Стоянов - композиция. В: Сега разказаха ми една интересна опитност, когато вие сте бил ранен и в безсъзнание, Катя ходила при Учителя и кажете ми случая как стои. Д: Виж какво сега. Те получиха едно писмо, положението ми е много лошо, това е, куршума минава през главата, която се разбива на парчета. Тогава беше време когато нямаше пеницилин и лекарства против инфекцията и викат Катя родителите да отиде в Пловдив. Тя пита Учителя. Той казва: "Ако искаш да ги утешиш, отиди!
към текста >>

57. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Беше истинско съзвучие.
Учителят отвори вратата на салона и видяхме, че Той носеше кутия с бонбони и ни почерпи за хубавите разговори. Ние се смеехме, макар че бяхме хванати в нашият заговорнически кроеж, да построим нещо хубаво в мечтите си. Ние започнахме да Му разправяме за какво сме говорили, като всеки от нас разправяше мечтите на другия. Аз първа казах: "Учителю, Асен иска да ви подари един бял роял". Учителят ни гледаше с много любов и се усмихваше. Беше истинско съзвучие. Съжалявам, че не записах това, което каза Учителят. Но аз бях на небето и не мислех за това, че някога това състояние ще ни напусне. Какво се случи по-нататък? Асен не подари бял роял на Учителя. Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея.
към текста >>

По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание.
Асен не подари бял роял на Учителя. Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея. А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят". По този начин аз разбрах, че в този живот не съм имала братя и сестри в Господа Моего и Бога Твоему.
към текста >>

Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога.
Учителят закупи арфа на Асен, за да свири с нея. А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят". По този начин аз разбрах, че в този живот не съм имала братя и сестри в Господа Моего и Бога Твоему.
към текста >>

Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят".
А тя струваше толкова, колкото струва един роял, По-късно Асен присвои тази арфа и не я предаде на онези деца от братството, които учеха арфа. Дойде време и той продаде тази арфа на чужди хора, а парите си ги сложи в джоба. Ето ви един пример, как закона на равновесието има и обратна сила. По-късно намерих в тефтерчето си следните думи на Учителя: "Можеш да имаш брат, само в живота на космическото съзнание. Самосъзнаниетс разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за Любовта към Бога. Всеки, който живее в космическото съзнание само той може да разбере какво значи да имаш съприкосновение с Бога Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която апостол Павел казва: "Щастието, което ни очаква за в бъдеще не може да се сравни с бъдещето на целия свят". По този начин аз разбрах, че в този живот не съм имала братя и сестри в Господа Моего и Бога Твоему.
към текста >>

58. 32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА

При пеенето съзнанието всякога прониква у човека.
32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА "Ще ви запитам: Какво нещо е музиката? Сам, кога можеш да пееш? Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека. При пеенето съзнанието всякога прониква у човека. Не можеш да пееш докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение.
към текста >>

Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят.
Пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на човека. При пеенето съзнанието всякога прониква у човека. Не можеш да пееш докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение. Който пее истински, той трябва да пее за себе си. В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашните песни аз ги наричам упражнения, приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея, те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения.
към текста >>

Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение.
При пеенето съзнанието всякога прониква у човека. Не можеш да пееш докато не обикнеш, докато не съзнаваш. Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение. Който пее истински, той трябва да пее за себе си. В сегашните нови песни почти няма поезия. Сегашните песни аз ги наричам упражнения, приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея, те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения. Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение.
към текста >>

59. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби.
Каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, не ще ти предаде нито педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и Неговото повишение и облагородяване се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата любов. Там дето Духът Божий живее и действува има Мир и Радост. Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на спасението! Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота?
към текста >>

- Знание.
Това е единствения вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, който е Духът на спасението! Той може да всади в твоята душа истинското познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота? - Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот?
към текста >>

- Знание, храна, облекло?
Сега какво желаеш ти? - Мъдрост. Какво искаш? - Знание. И какво ти е нужно за живота? - Знание, храна, облекло? Помни, Господ се е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чеда. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
към текста >>

Той пък нали им дава толкова много дарове и знание.
Аз споделих с Учителя накрая, че имам предвид да ти напиша едно писмо. Той се зарадва на това и каза: "Ще я поздравите от Учителя и Пенка ще поздравите и Тотка". И тъй сега и вие трите имате една радост. Добре е когато Учителят или преподавателят мисли за своите ученици! Но също и учениците трябва да мислят винаги за своя Учител. Той пък нали им дава толкова много дарове и знание. И след това ние трите закусихме с Учителя и бяхме тъй доволни и тъй благодарни на Бога за всичко! Аз се радвах също за тебе мила душа! Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.111.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото.
към текста >>

Знание, при което човек става кисел, не е знание.
И след това ние трите закусихме с Учителя и бяхме тъй доволни и тъй благодарни на Бога за всичко! Аз се радвах също за тебе мила душа! Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.111.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов.
към текста >>

Без Божественото знание в света нищо не може да се направи.
Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.111.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал. За разваляне на зъбите са причина чувствата.
към текста >>

60. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

Сега открито си казвам, какво беше тогава в моето съзнание.
Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това. Даже и Учителят каквото говореше и по тези въпроси, и те не ми бяха ясни. Сега открито си казвам, какво беше тогава в моето съзнание. Но бях готова да слушам и изпълнявам. А задачата беше за бърза еволюция. Ние като работиме така по-бързо ще еволюираме. Аз мислех че това е възможно, нали, щом го казват. Но аз не разбирах че няма бърза еволюция.
към текста >>

Защо да смятаме че чрез децата като ни говорят, това ще бъде истинското слово, пък за Учителя може да се оспори от тях.
Само че, това „Само че" внасяше сянка. „Всеки, който дойде на земята в плът може да се излъже". Видите ли, това беше сянката която искаха да хвърлят. Е добре, аз после когато си размишлявах, ами ние какво получаваме чрез децата? И те са написани от дете. Защо да смятаме че чрез децата като ни говорят, това ще бъде истинското слово, пък за Учителя може да се оспори от тях. Това бяха такива примки с които да отвлекат съзнанието ни в друга посока в която те искаха да ни заведат. Не беше всичкото светло и бяло което ни учиха там, не беше. Ще ви кажа защо. След като се набраха много неща, противоречия в нас, те братята решават да поканят Учителя при нас. Още повече че духовете вече се размножиха, явявяше се духът на земята, логоса на земята.
към текста >>

Това бяха такива примки с които да отвлекат съзнанието ни в друга посока в която те искаха да ни заведат.
„Всеки, който дойде на земята в плът може да се излъже". Видите ли, това беше сянката която искаха да хвърлят. Е добре, аз после когато си размишлявах, ами ние какво получаваме чрез децата? И те са написани от дете. Защо да смятаме че чрез децата като ни говорят, това ще бъде истинското слово, пък за Учителя може да се оспори от тях. Това бяха такива примки с които да отвлекат съзнанието ни в друга посока в която те искаха да ни заведат. Не беше всичкото светло и бяло което ни учиха там, не беше. Ще ви кажа защо. След като се набраха много неща, противоречия в нас, те братята решават да поканят Учителя при нас. Още повече че духовете вече се размножиха, явявяше се духът на земята, логоса на земята. Че логосът на слънцето, че логосът на Венера, разбирате ли, тези същества които управляваха планетите.
към текста >>

61. 5.Учителят ни оставаше свободни

Учителят беше свободен и той искаше и нас да освободи като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение.
Учителят ни оставаше свободни Учителят ни оставаше свободни да проявяваме своето вътрешно естество не защото искаше да грешим, но защото като грешим ще видим погрешките си да ги осъзнаем, да се изправяме за да вървим в пътя на нашето усъвършенстване и духовно повдигане. Учителят ни водеше по пътя на вътрешното само ограничение, което от своя страна ни води към свобода. Целият свят от край време се бори за свобода, но свободата се добива отвътре, не отвън, не с борби. Свободата се добива чрез ограничение на нашата нисша природа. Ограничение на животинската природа, която човек още носи в себе си. Учителят беше свободен и той искаше и нас да освободи като ни покаже пътя, по който идва истинското освобождение. Нисшата природа в нас, това са сили, които са свързани с живота. На тези сили трябва да се даде правилна насока. Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили.
към текста >>

Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост, за да организира силите в себе си човек минава през много падания и ставания, през много борби и страдания.
Това значи, че те трябва да се проявяват в хармония и в съгласие с висшата природа у човека. В човека всички сили трябва да действат в единство, не да се борят едни с други. Човек е организирано същество, в него действат много сили. Всички те трябва да са в съгласие, в единство за преуспяването както на физическата, така и на духовната същност на човека. Задачата на съзнателния човек е да уравновесява тези сили в себе си, всяка на своето време и място без да се противопоставят една на друга. Това е голямо изкуство, изисква се знание и мъдрост, за да организира силите в себе си човек минава през много падания и ставания, през много борби и страдания. Това е дълга работа, докато даде път за развиване на своята висша природа. Когато се говори за свобода не се разбира да прави човек каквото иска. Да прави човек каквото иска, това не е оди до свобода. Свободата се добива чрез разумна вътрешна дейност - придобиване контрол над нисшата природа за изява на висшата. Учителят казва: „Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска.
към текста >>

Той не държеше в съзнанието си нищо отрицателно за никого.
Той беше центърът, към който всички се отправяха и всеки имаше пряка връзка с него без посредник. Той имаше необикновена обединяваща привлекателна сила. Под неговото непосредствено влияние всички можехме да се обединим. Мисля, че една от причините беше, че Учителят имаше правилна мисъл за всеки един от нас. Той виждаше добрата страна на всеки. Той не държеше в съзнанието си нищо отрицателно за никого. Затова съдя по това, че той не говореше отрицателно за никого. Ако трябваше да изнесе нечия погрешка, той изнасяше принципа, който е нарушен и лошите последици за нарушителя.
към текста >>

62. 10.Учителят ни води по нов път

Всичко, което той ни говори не е от този свят, то е ново знание за нас.
Учителят ни води по нов път. Всичко, което той ни говори не е от този свят, то е ново знание за нас. Той е дошъл от един висок свят, който ние не познаваме и ни посочва пътя към този свят. Понякога в словото му виждам като някакви куки, които пуща към нас, за които да се уловим и да излезем от дълбоките кладенци, в които сме потънали, от тресавищата в които газим и се мъчим да излезем. Със Словото си той ни посочи път, който не всякога можем да видим с вътрешните си очи. Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си.
към текста >>

Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина.
Понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или вярата ни е слаба. Непрестанно трябва да крепне вярата ни, да се усилва вътрешната светлина, да минем нагоре стъпка в развитието си. Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му.
към текста >>

Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му.
В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене. Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека.
към текста >>

Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание.
Ние трябва напълно да променим нашето становище към страданията и мъчнотиите. В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание. Това е новото отношение към страданията. Той казваше, че за всеки човек е определено през какви страдания и изпитания ще мине. При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия.
към текста >>

Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота.
При всяко страдание човек обработва известна материя. При тази обработка материята добива други качества, които ще ползуват човека. Тук ние се срещаме със закона на кармата - закона на причини и последствия. Един неумолим закон: Каквото си направил, ще ти направят. То е закон на правдата. Учителят ни учи, че всяко страдание и мъчнотия, които преживяваме ни дават знание необходимо за живота. Чрез страданията ние се повдигаме, растем. Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата.
към текста >>

Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат.
Страданията са необходимост в живота на човека на земята. При това гледане на страданията, ние се освобождаваме от тягостното чувство, когато понасяме какво и да е страдание. То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход.
към текста >>

Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието.
То е необходимо, то е потребно, то ни повдига в пътя на нашето развитие. Това е новото отношение към страданията - то е новото отношение и към закона на кармата. Закона на кармата преди да получа това разбиране чувствах като един неумолим чук, който може да те удари. Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано.
към текста >>

Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход.
Сега кармата чувствам като милостива ръка, която те прекарва през страданията за да добиеш светлина и знание, които ще те повдигнат. Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано.
към текста >>

Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит.
Страданията са само задачи, които човек трябва да разрешава непрестанно в живота си. Те не са вече наказание за сторени погрешки, а за просвещаване, за разширение на съзнанието. Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана.
към текста >>

Всеки сам трябва да добие това знание.
Ето как Словото на Учителя облекчава пътя на ученика към неговия възход. Едно е да те наказват, друго е да решаваш задачи, да учиш, за да минеш една стъпка напред в развитието си. Както ученикът от светските училища решава задачи, за да придобива знание необходимо за живота, така и ученикът на школата на Учителя минава през процеси на обучение, което често е изпитание и страдание, за да върви в пътя на своя възход. Човек в школата на Учителя учи, всичкото знание добива от опит. Всяко нещо трябва да бъде опитано. Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана. Всяко нещо ученикът трябва да приложи за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание.
към текста >>

Знанието, което не сме преживяли и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание.
Всеки сам трябва да добие това знание. Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана. Всяко нещо ученикът трябва да приложи за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше.
към текста >>

Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско.
Нищо не се дава на готово. В школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае това, което е опитано. Школата на Учителя е опитана. Всяко нещо ученикът трябва да приложи за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше. Опитаното знание е знание.
към текста >>

Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал.
Школата на Учителя е опитана. Всяко нещо ученикът трябва да приложи за да добие опит. Знанието, което не сме преживяли и опитали, то не е положително знание, то е теоретично, то е само умствено знание. Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така.
към текста >>

Опитаното знание е знание.
Дори знанието, което сърцето е придобило, ако не е опитано, и то не е истинско. Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка.
към текста >>

Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува.
Затова Учителят казва: „Моето учение започва от приложението". Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага, не е ученик. В школата Учителят излагаше учението си общо на всички, но всеки сам трябваше да приложи и опита това, което той учеше. Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н.
към текста >>

Теоретичното знание подлежи на проверка.
Опитаното знание е знание. Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности. Всичко, което Учителят ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме.
към текста >>

Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н.
Както придобитата и смляна храна от организма ползува човека, така и опитаното и приложено знание го ползува. Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности. Всичко, което Учителят ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни.
към текста >>

Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности.
Това, което човек е опитал в него има увереност, че е така. Всяко нищо, което не е опитано, в него може да се съмнява дали е така или не. Самоувереността идва от опитаните неща. Теоретичното знание подлежи на проверка. Знанието, което Учителят ни даде има отношение към живота изобщо, към нашето поведение в отношението ни към хората, към възпитанието ни, към вътрешната ни работа за развитие на дарби и способности, към контрола на нашите прояви и т.н. Знанието, което Учителят ни даде засяга целокупния живот на човека, както външните изяви, така и вътрешните възможности. Всичко, което Учителят ни учи, а ние не сме опитали, почива на вярата. Ние вярваме в това, което ни казва Учителя, че е истина. Но за да добием сигурност, трябва да го приложим, да го опитаме. Например, ние вярваме в разумността на природата, вярваме, че законите, които управляват природните явления са разумни. В природата ние не можем да правим опити, но ние можем да я наблюдаваме и да правим изводи.
към текста >>

Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде.
Всичко в природата е живо, тя ни говори, ние трябва да я изучаваме, да разбираме нейния език. Ние можем да приемем нейните енергии при каквото и състояние да се намираме за подобрение на здравето ни или за нашето духовно повдигане. Тя всякога има какво да ни даде. Разумните същества, които я ръководят са всякога разположени да ни подкрепят и помагат. Ние сме потопени в един разумен свят, който разполага с безкрайни блага и който е готов да ни ги даде. Ако ние се затворим за нея с нашето незнание и непознаване, тя не може нищо да ни даде. Една от задачите ни е всеки от нас да изработи правилно отношение и разбиране за разумната природа. Успеем ли да направим връзка с нея, ние ще имаме един верен приятел при всички положения в живота и никога няма да бъдем лишени от необходимото. Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота.
към текста >>

Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни.
Светлината, въздуха, водата, растенията, високите планини - това са складове на сили, от които разумния човек може да се ползува. Контактът ни с живата природа ни дава здраве, бодрост, сила. Когато направим правилна връзка от нищо няма да бъдем лишени, затова трябва да освободим ума си от всички стари заблуди, криви разбирания за природата, да освободим сърцето си от всички егоистични чувства, да обикнем всичко живо, за да почувствуваме изобилието на живота. Красотата и многообразният й език. Учителят многократно ни е говорил за тази връзка с природата, давал ни е задачи, формули, упражнения, само и само да можем да излезем от старите вкаменени разбирания, да освободим себе си, ума си, сърцето си и душата си от робството, оковите и заблудите на миналите отживяли разбирания. Разбира се, това не е лесен процес, за да може да се постигне набързо, но аз вярвам, че това е постижимо при постоянна вътрешна работа в съзнанието, в сърцето, в ума и волята ни. „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея.
към текста >>

Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата.
Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа.
към текста >>

63. 10.Поради работата която имах

Помня една среща и един разговор с Учителя, който остави дълбока следа в съзнанието ми.
Вярвах, че светът е разумен, че всичко се ръководи от разумност и исках да убедя себе си дълбоко в тази вяра, във великата разумност, която цари в света. Казвах си: Заслужава човек да посвети един живот, за да разбере как трябва да живее. Да намери пътя в пълната сигурност и пълната увереност, и да няма никакво вътрешно колебание и съмнение. И аз съм доволна, че така съм решила, не съм сбъркала защото по този път всичко се осмисля в живота, дори и страданията. Всичко беше необходимо и те ми помогнаха за разбирането, което имам. Помня една среща и един разговор с Учителя, който остави дълбока следа в съзнанието ми. Бях на Изгрева. Срещнах се с Учителя и се разхождахме по алеята покрай гората край Братската градина. Между многото неща Учителят ми каза: „Ако питаш мене, аз те съветвам да се разделиш с него". Аз приех съвета на Учителя, пожелах да го изпълня. Той ми говори с много благост и топлота.
към текста >>

Аз не споменах пред Учителя, че жена му е отрекла това, но казах на Учителя, че нещата ми бяха така представени, че аз не бях разбрала истинското положение.
Също си спомням, че още първата година на дружбата ми с Любомир аз попитах жена му да ми каже станал ли е Любомир по-лош с нея, след като аз дружа с него. Защото, ако е станало така, аз съм готова да се разделя. Тя отрече. Аз не зная дали е била искрена, когато ми е казвала това, защото може да се е страхувала от него да не стане по-лошо и е търпяла моето поведение. А може и да е страдала, защото много по-късно в един разговор Учителят ми каза, че аз съм оскърбила жена му като съм дружала с него. Аз не споменах пред Учителя, че жена му е отрекла това, но казах на Учителя, че нещата ми бяха така представени, че аз не бях разбрала истинското положение. Учителят ми каза: „Както ти не си знаела и си го направила, така и на тебе ще ти направят без да знаят". Не мина и една година след това, жена му ми каза, че тя е помятала. Тогава разбрах, че той ме е заблуждавал. Аз бях искрена и напълно открита за него за всяко нещо, което прави и мислех: Аз нищо не крия. За едно приятелство, каквото исках да имам не може да има неискреност и скритност.
към текста >>

64. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

от тефтерчето на Елена Андреева

Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г.
към текста >>

„Вярата без знание, като последствие е суеверие" -казваше той.
Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би, аз не можех да следя неговата логика и заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. „Вярата без знание, като последствие е суеверие" -казваше той. „Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да нали... Но вярата е само стимул, ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя". Изобщо той охотно говореше на подобна тема и доста оригинално. Един ден, вторият откак беше дошъл, ний имахме гости на обяд, както винаги - г-ца М-ич от Виена, беше току-що пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която гостуваше също в чифлика. Той, прекарал цялата сутрин в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце и да ходи по хълмовете, щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: -,,Г-це, Вашият живот ще свърши с катастрофа". Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност.
към текста >>

„Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да нали... Но вярата е само стимул, ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя".
Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би, аз не можех да следя неговата логика и заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва. „Вярата без знание, като последствие е суеверие" -казваше той. „Вярата е необходима да те подтикне, да станеш да търсиш каквото и да нали... Но вярата е само стимул, ако след нея не дойдат делата и знанието - напразна е тая вяра - суеверие е тя". Изобщо той охотно говореше на подобна тема и доста оригинално. Един ден, вторият откак беше дошъл, ний имахме гости на обяд, както винаги - г-ца М-ич от Виена, беше току-що пристигнала от Лом, отбила се за няколко часа да види сестра си, която гостуваше също в чифлика. Той, прекарал цялата сутрин в ходене из полето - обичаше да става рано, преди изгрев слънце и да ходи по хълмовете, щом се приближи до масата да си заеме мястото, се някак си спря, погледна много втренчено г-ца М-ич, но като че ли не самата нея, а нещо над главата й - и преди да бяха казани обикновените в случая фрази за представяне, той се обърна направо към нея и с един много дързък тон й каза: -,,Г-це, Вашият живот ще свърши с катастрофа". Всички млъкнахме, неприятно изненадани от тая неочакваност. Енергична, духовита, доста възрастна, но твърде добре запазена, г-ца М-вич, живяла дълги години в Европа, като секретарка на едно грамадно българско предприятие във Виена и други градове, се почувства живо засегната от тази дебелащина и тутакси му отговори.
към текста >>

Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат.
За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л.
към текста >>

65. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост.
Бог ви обича, понеже се оглежда във вас, приятно му е. /10. Утринно слово. 18.XII.1938 г./ Ученикът разрешава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден. Тихият глас на Бога се чува само в тишината. Помни само едно: Ти си жива душа, която люби Бога. Само в Бога има истинско обединение на пълна Любов и радост. Когато ти ги имаш, Бог е в тебе. Вашият възлюблен е Бог, Когото вие чакате да мине пред вашите прозорци, пред вашите очи. Когато редовно минава пред прозорците ви вие го посрещате и след това започвате работата си. През целия ден вие сте доволни и работите ви вървят добре. Случи ли се нещо особено или Бог не мине навреме, или вие го изпуснете, целият ден сте недоволни и работите ви остават назад.
към текста >>

Знанието, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може.
Третото лице е Истината, чрез която изпраща Свободата. Щастлив човек е само онзи, който каквото помисли, може да стане. Бог е щастието на човека, понеже Той всичко може. Следователно, щастието е само при Онзи, Който всичко може. И ние всички трябва да идем при Бога, за да придобием това щастие. Знанието, мъдростта, добродетелта, силата, всичко е само при Онзи, Който всичко може. /26. Л. 17. г. Мл. кл./ Когато свърже човек своята мисъл с Божията, никога не греши. Проявеният живот на Бога е живот на Светлина. Казано е, че Бог е Любов. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявава чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него.
към текста >>

Да познава Бога, той трябва да е възприел светлината и знанието, което е излязло из Бога.
/24.VIII.1938 г. - Рила/ За да ви обича Господ, трябва откато сте се родили, докато заминете за другия свят да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил. /9 г. 31. Л. Общ.кл./ Да бъде човек свободен, то значи да се запознае с Бога. Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. Да познава Бога, той трябва да е възприел светлината и знанието, което е излязло из Бога. Само когато вашето сърце поставите на място, когато вашият ум, душа и дух се поставят на място, вие тогава ще познаете Бога. Той ще ви говори. Бог посещава само ония, на които сърцето е на тяхното място. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърце трябва да бъде на място, на работа. /26.VIII.1939 год./ Бог е едничкото същество, което не обича насилие.
към текста >>

Бог не иска да ни притесни в съзнанието ни със своето Величие.
Във всички хора има един, който ни обича. Когато Той е там, любовта действува, когато Го няма, хората имат особено отношение към нас. Когато Бог е в тях, те ни посрещат, когато Го няма, казват: Няма Го, когато дойде тогава. Когато Господ е в нас ние сме разположени, когато Бог не е в нас, не сме разположени. Бог се оттегля по някой път, за да си починем. Бог не иска да ни притесни в съзнанието ни със своето Величие. Той, като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не се изявява в своето Величие, ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се изявява във форма достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне: Обичай! Всеки човек, който вие обичате, вие му давате материал.
към текста >>

За възпитанието: Как ще възпиташ едно дете, ако не събудиш в него любов към живота, към знанието, към свободата?
Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Аз толкоз възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да Го позная. Добродетелта трябва да бъде толкова велика, че да е над всичко! Радвай се всякога в Господа! Сигурността на живота седи в това: Да бъдем свързани с Бога. За възпитанието: Как ще възпиташ едно дете, ако не събудиш в него любов към живота, към знанието, към свободата? Любов: Когато грее слънцето - радвайте се. То кога грее и хляб се пече и вода чиста и бистра от извора тече. /7 серия, 1920 г. 26.11.1931 г. 12 ч./
към текста >>

66. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 10

Георги Куртев ГЕОРГИ КУРТЕВ И ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ В БОГА / Мария Тодорова 1.
Последното слово на брат Куртев 72. Първите му сподвижници 73. Кратки сведения за раждането на духовните групи и кръжоци в града и съседните околии 74. На брат Георги Куртев 75. Изпращане 76. Георги Куртев ГЕОРГИ КУРТЕВ И ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ В БОГА / Мария Тодорова 1. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 2. Георги Куртев 3. Истинското подвизаване 4. Изпитът 5. Религиозно и духовно съзнание 6.
към текста >>

Истинското подвизаване 4.
На брат Георги Куртев 75. Изпращане 76. Георги Куртев ГЕОРГИ КУРТЕВ И ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ В БОГА / Мария Тодорова 1. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 2. Георги Куртев 3. Истинското подвизаване 4. Изпитът 5. Религиозно и духовно съзнание 6. Души в почивка ГЕОРГИ КУРТЕВ И БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ / Борис Николов 1. Божието изявление 2. Наряд за Петровден – Денят на Учителя ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС – (1920 – 1984 г.) / Георги Събев 1.
към текста >>

Религиозно и духовно съзнание 6.
Георги Куртев ГЕОРГИ КУРТЕВ И ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ В БОГА / Мария Тодорова 1. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 2. Георги Куртев 3. Истинското подвизаване 4. Изпитът 5. Религиозно и духовно съзнание 6. Души в почивка ГЕОРГИ КУРТЕВ И БОЖИЕТО ИЗЯВЛЕНИЕ / Борис Николов 1. Божието изявление 2. Наряд за Петровден – Денят на Учителя ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС – (1920 – 1984 г.) / Георги Събев 1. Предисловие 2. Началото 3.
към текста >>

67. 03 - 01. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 10

Там, където е успехът, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфът на Доброто, на Истината, на Любовта!
САВА КАЛИМЕНОВ АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г. 1. ДЕНЯТ НА УЧИТЕЛЯ А когато дойде Онзи, Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко. Христос Там, където е Божественото, там е животът, там е бъдещето. Там, където е успехът, там е разцъфтяването, издигането, величието; там е истинската култура, истинското изкуство, истинската наука; там е разрешението на всички трудни задачи; там е триумфът на Доброто, на Истината, на Любовта! Там, където е Божественото! Нека то бъде като „синапово семе" ! Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално" за тези, погледа на които е впит в материалното, във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето. Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени.
към текста >>

То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота.
Нека то бъде едва забележимо, незабележимо, несъществуващо, „нереално" за тези, погледа на които е впит в материалното, във временното, външното. Нека то бъде отхвърлено, отречено, осмяно от човешката суета, от човешкото ограничение и късогледство... Нему принадлежи бъдещето. Защото то носи лек за всички рани, хляб за всички гладни, свобода за всички поробени. Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България. Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи. Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното. Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси, Божествения Мир, Божествената Любов, Божествената Истина... Изворът на Божественото избликна в България и оттук ще залее цялата земя.
към текста >>

И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи.
Защото то носи безграничната Светлина, която озарява човека и му сочи истинския път в живота. Защото то носи всички блага - материални и духовни. То носи великата Красота, великата Сила, великия Живот... То, Божественото, е Великият Извор, който единствен може да утоли жаждата на човешката душа за разумен, хармоничен живот, за истинско знание, за полет към висините на живота. По неизповедимите, непонятни, недостъпни за човешкия ум пътища, на Провидението, на Бога, днес, в предверието на новата Ера за човечеството, Божественото озари първом България. Великият Учител, Пратеникът на Бога, на Христа - Духът на Истината, за Когото говори Христос, дойде на земята и дойде именно в България. И Той донесе тази Светлина, това Знание, това Богатство, от които ще черпят сила и живот хилядолетията на бъдещето; от които човешката душа вечно ще черпи, без да може някога да ги изчерпи. Защото Учителят донесе именно Божественото - безграничното, неизчерпаемото, безсмъртното. Учителят донесе Божествената Светлина, Божественото разрешение на всички въпроси, Божествения Мир, Божествената Любов, Божествената Истина... Изворът на Божественото избликна в България и оттук ще залее цялата земя. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла. " „От Господа стана това, и чудно е в нашите очи... "
към текста >>

68. 11 - 14. ЖИВИЯТ ГОСПОД

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

" Освен това бях чела и знаех, че ако човек държи съзнанието си будно и държи непрекъснато връзка с небето, то нищо лошо няма да му се случи.
14. ЖИВИЯТ ГОСПОД Обичах да ходя на концерти. Макар че Изгревът беше отдалечен от града аз не изпусках почти нито един концерт. Винаги се намираше някой да ме придружава, но имаше и случай, когато си отивах сам-самичка. Какво пък толкова имаше за умуване, та нали Учителят лично бе дал много задачи на учениците сами да ходят през нощта на планината Витоша, за да укрепва тяхната воля в бестрашие. Нали имахме една формула: „Без страх, без тъмнина - в Любовта безгранична! " Освен това бях чела и знаех, че ако човек държи съзнанието си будно и държи непрекъснато връзка с небето, то нищо лошо няма да му се случи. Та нали бяхме ученици и онова, което се преподаваше, трябва и да се прилага, защото само онова, което е приложено, е истинско знание. С тези разсъждения аз спокойно отидох в града сама на концерт. След като свърши, поех сама пешком. Вървях по ул. „Раковски", а после по ул.
към текста >>

Та нали бяхме ученици и онова, което се преподаваше, трябва и да се прилага, защото само онова, което е приложено, е истинско знание.
Макар че Изгревът беше отдалечен от града аз не изпусках почти нито един концерт. Винаги се намираше някой да ме придружава, но имаше и случай, когато си отивах сам-самичка. Какво пък толкова имаше за умуване, та нали Учителят лично бе дал много задачи на учениците сами да ходят през нощта на планината Витоша, за да укрепва тяхната воля в бестрашие. Нали имахме една формула: „Без страх, без тъмнина - в Любовта безгранична! " Освен това бях чела и знаех, че ако човек държи съзнанието си будно и държи непрекъснато връзка с небето, то нищо лошо няма да му се случи. Та нали бяхме ученици и онова, което се преподаваше, трябва и да се прилага, защото само онова, което е приложено, е истинско знание. С тези разсъждения аз спокойно отидох в града сама на концерт. След като свърши, поех сама пешком. Вървях по ул. „Раковски", а после по ул. Граф Игнатиев" и стигнах до игрище „Юнак" напълно спокойна, макар че беше се стъмнило, но имаше още минувачи по улиците и уличните лампи осветяваха що-годе пътя ми.
към текста >>

За мен това бе откровение на Мировия Учител и това се крепеше на окултни закони, дадени в Словото на Учителя, които ние с нашето човешко съзнание трудно можем да обхванем.
Изгревът спеше, само аз не спях. За мен това бе двойно откровение: един път от небето, и втори път от Учителя. Дълго време таих в себе си тази опитност. Накрая реших да я споделя и с другите. Отначало ахнаха всички, но впоследствие чух тълкувания, че аз съм била лекомислена и със своето лекомислие съм затруднила работата на Небето и Учителя. За мен това бе откровение на Мировия Учител и това се крепеше на окултни закони, дадени в Словото на Учителя, които ние с нашето човешко съзнание трудно можем да обхванем. Но да преживееш всичко това и да видиш как действа законът е едно истинско знание. И понеже опитността на един ученик е опитност на цялата школа, затова аз се осмелявам да ви я предам. А как ще използвате тази опитност и този закон, оставам да прецните сами. Ето законът: Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила.
към текста >>

Но да преживееш всичко това и да видиш как действа законът е едно истинско знание.
За мен това бе двойно откровение: един път от небето, и втори път от Учителя. Дълго време таих в себе си тази опитност. Накрая реших да я споделя и с другите. Отначало ахнаха всички, но впоследствие чух тълкувания, че аз съм била лекомислена и със своето лекомислие съм затруднила работата на Небето и Учителя. За мен това бе откровение на Мировия Учител и това се крепеше на окултни закони, дадени в Словото на Учителя, които ние с нашето човешко съзнание трудно можем да обхванем. Но да преживееш всичко това и да видиш как действа законът е едно истинско знание. И понеже опитността на един ученик е опитност на цялата школа, затова аз се осмелявам да ви я предам. А как ще използвате тази опитност и този закон, оставам да прецните сами. Ето законът: Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога.
към текста >>

69. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще.
към текста >>

Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще.
Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности.
към текста >>

Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове.
Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание.
към текста >>

Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците.
Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
към текста >>

Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело.
То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото.
към текста >>

Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год.
Дъновски до обявяване на войната, а след освобождението в параклиса, който е бил пренесен в къщата на Петър Янев, служили българските във Варна свещеници Подир въздигането пък на Съборната църква в 1886 г. черковните принадлежности на.този параклис били пренесени на южния престол, иконостасът на който, заедно с някои одежди, икони и посъди, е бил направен с иждивението на Н. И. В. Руския император. Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год. образуват община и си направят печат със следующия надпис: „Българска училищна община -съгласие, дързост и успех. - 1860." В общината за членове влизали следующите лица: свещ. К. Дъновски, Хаджи Стамат Сидеров (из Г. Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли патриотически песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна. След службата на Преображение те пак имали среща и окончателно решили да се открие подписка за издържане на училище.
към текста >>

От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св.
С него общината си служила във всички официални книжа до освобождението. Тази община се състояла от същите родолюбиви българи, от които и предишната. Отварянето българска църква преди всичко се ознаменувало с формалното скъсване всички връзки с местната власт на гръцкия митрополит. В черковното богослужение името на последния било изхвърлено и заменено с това на Илариона Макариополски. Тукашната българска община се поставя от една страна във връзка с цариградската такава, а от друга - с градските общини в епархията: Добрич, Балчик, Козлуджа и Провадия, както и със свещениците, чорбаджиите и епитропите в селата на околията. От Цариград тя получава инструкции по обще-църковния въпрос, с разрешение оттам се напечатват вули за венчаване, кръщелни свидетелства и свещенически емватики (емватико харти).19, каквито веч започнали да се правят трескаво след пробудилото се в градове и села религиозно и национално съзнание. Св. Антиминси били донесени от двама Светогорски монаси из Кутлумушкия мънастир. С разрешение от Илариона свещ. Константин произвеждал и анагности (църковни четци - свещеносци). По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г.
към текста >>

В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода.
По отношение към градовете и селата в епархията, тукашната община полага усилия и грижи, за да създаде здрава основа за черковно-училищното дело, на което тя се поставя като главен ръководител. Тя взима повод от настъпили някои неуредици по селата, изработва един проекто-законник и на 11 май 1866 г. свиква събор от свещениците, епитропите и чорбаджиите в епархията, за да се разгледа и приеме той като задължителен за цялата епархия. Съборът с малки изменения одобрил предложения проект, който бил подписан от представителите, в това число и от тия из Добрич, Балчик и Провадия. Последните го и подпечатали с печата на своите общини и заявили, че ще се подчиняват на неговите наредби. В този законник (правилник), който срещаме в черковната кондика за 1866 г., под заглавие привременен законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство, са прокарани следую-щите положения: 1) всички епархиални свещеници са длъжни да се събират два пъти в годината (4-8 май и 16-20 септемврий) на общи заседания; 2) никой свещеник не може да свещенодействува във Варненско, в град или село, без знанието или одобрението на Варненското българско общество; 3) никой свещеник не бива да венчава без вула от обществото; 4) всеки свещеник е длъжен да държи метрическа книга, в която да записва всички кръстени деца и венчани лица; 5) дават се упътвания как да се разглеждат бракоразводни дела; 6) всички свещеници са длъжни да бъдат в добри отношения с християните; 7) свещениците са длъжни да плащат за издръжка на общината по 60 пари (30 стотинки) на венчило, а всички селяни - по 6 гроша на венчило; 8) селяните могат да си условят учител само след като по-напред изпратят кандидата си във Варна, за да се изпитат и оценят способностите му в общината: и 9) всяка година ще се свиква във Варна епархиално събрание от представителите на всички общини, в което „Главното Варненско общество" ще дава отчет за извършеното от него и сметка за приходо-разхода. От прокараните в законника положения се вижда, че варненската община от 1866 година се конституира веч по отношение към черковното и училищно дело в епархията като черковно-управен институт със значение и власт такава, каквато отпосле придобиват у нас до освобождението епархиалните смесени съвети. Варненци още от самото начало взимат живо участие и в църковните работи в Цариград. Още през 1861 г. Варненско, както споменахме вече, е имал свой представител по църковния въпрос в лицето на известния Атанас Георгиев. По-късно, в 1871 г., след издаване фермана за учреждаването на Българска Екзархия, когато трябваше да се свика първият народен черковен събор за изработване Екзархийския Устав, тукашната община изпраща за свой представител Господин х.
към текста >>

Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев.
към текста >>

70. II.02.13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква

Тогава, през октомврий 1868 г., турското правителство, изхождайки от целите на своята политика да не допуска едно помирение и сближаване на българите с Патриаршията и с гърците и да парализира съответните усилия на Русия и на Патриаршията чрез проекта на Григория VI и чрез усилени преговори, усвоило напълно българското становище, тласкайки така българите към непримиримост, и издало двата свои исторически проекти за разрешение на българския въпрос, чието истинско предназначение било не да разреши, но да задълбочи гръцко-българския раздор.
13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква Годините на тая малка криза във Варненската българска община и епархия - 1868; 1869 и 1870, са били от друга страна изобщо години на най-големи успехи за българското национално дело, на възтьржествуване на българската правда. Тогава, през октомврий 1868 г., турското правителство, изхождайки от целите на своята политика да не допуска едно помирение и сближаване на българите с Патриаршията и с гърците и да парализира съответните усилия на Русия и на Патриаршията чрез проекта на Григория VI и чрез усилени преговори, усвоило напълно българското становище, тласкайки така българите към непримиримост, и издало двата свои исторически проекти за разрешение на българския въпрос, чието истинско предназначение било не да разреши, но да задълбочи гръцко-българския раздор. Психологичното въздействие на тези проекти било голямо. С тях самата турска власт показвала явно, че застава на българска страна. При това съзнание българското движение пламнало с нова сила. Към българската църква се присъединили трима българи, дотогава патриаршески владици: Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински, които заедно с първите трима образували в Цариград български архиерейски събор. Следният голям етап е бил издаването от В.
към текста >>

При това съзнание българското движение пламнало с нова сила.
13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква Годините на тая малка криза във Варненската българска община и епархия - 1868; 1869 и 1870, са били от друга страна изобщо години на най-големи успехи за българското национално дело, на възтьржествуване на българската правда. Тогава, през октомврий 1868 г., турското правителство, изхождайки от целите на своята политика да не допуска едно помирение и сближаване на българите с Патриаршията и с гърците и да парализира съответните усилия на Русия и на Патриаршията чрез проекта на Григория VI и чрез усилени преговори, усвоило напълно българското становище, тласкайки така българите към непримиримост, и издало двата свои исторически проекти за разрешение на българския въпрос, чието истинско предназначение било не да разреши, но да задълбочи гръцко-българския раздор. Психологичното въздействие на тези проекти било голямо. С тях самата турска власт показвала явно, че застава на българска страна. При това съзнание българското движение пламнало с нова сила. Към българската църква се присъединили трима българи, дотогава патриаршески владици: Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински, които заедно с първите трима образували в Цариград български архиерейски събор. Следният голям етап е бил издаването от В. Порта на 28 февруарий 1870 година на фермана за създаване и узаконяване на отделна автономна българска църква под името Екзархия, който след ред перипетии е бил най-накрая в 1872 г. приложен в действие. Разбира се, че в тези епохални събития и Варненската епархия е вървяла с Цариградските българи и с цяла останала България.
към текста >>

71. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света.
И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърдце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдиш изхвърлен на вън. Затова вслушвай се в Онзи, Който върши всичко. Той е Вечния Невидим Бог, на Когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на живота, то си спасен; а спасението е дело на любов. И тъй, не презирай това, което любовта върши, защото ще отщетиш душата си. Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост.
към текста >>

И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство.
Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква -ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърдце смирено и любовта на живота ще благоволява. От всичко, което е вредително, се въздържай - не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро. Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние.
към текста >>

72. III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни.
Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест. Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед, тя е драгоценен поучителен източник. Това учение има за цел изучването на откровението, като има свойството на върховен морал; следователно то се съгласява строго с Евангелието, което е израз на Божественния морал. Според авторите на философията това. което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни. Втория поучителен източник происхожда от всичките физически явления, произведени от духовете; явления, които принадлежат собственно на психологията и на физиологията. Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката.
към текста >>

И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата.
Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените. Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж. И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е." По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест. Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества. Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване.
към текста >>

73. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава.
Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той треба да се съобразява с човешките постановления и човешките закони? Разбира се, че не. То ще бъде богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже онова, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто и най-благото, което Неговата любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли, че е такъв, но онзи, за когото истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от любов за Неговото Име, пребъдва в Него самаго, а който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А славата на Отца е истинска слава на живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото Тя е испълнение на закона. А Царството Господне е вече дошло в сила и затова всичката земя треба да се изпълни от величието на Неговото присътствие. Мъдростта Му треба да обърне и завлада всякой ум, а любовта Му - приготвените сърдца.
към текста >>

За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето.
Мъдростта Му треба да обърне и завлада всякой ум, а любовта Му - приготвените сърдца. Тъй щото Господ да царува винаги със своя избран род. Часът наближава и не е далеч от вас, когато ще бъдите призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърдце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието: заедно с Господа и ведно с Господа. Радвай се, земя, и весели се, небе за твоите избранни. За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува.
Тъй щото Господ да царува винаги със своя избран род. Часът наближава и не е далеч от вас, когато ще бъдите призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърдце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието: заедно с Господа и ведно с Господа. Радвай се, земя, и весели се, небе за твоите избранни. За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той требаше тогава да излезе от Фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието.
към текста >>

Не съм ли единия Бог, Който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и същинска радост на душата?
Защото, нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който изпомежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има живот изобилно. Защото не съм ли Аз живот? Не го ли ражда Моят Дух Свет? Не съм ли единия Бог, Който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и същинска радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да усуетят Моите пътища, да заблудят своите братия; да им турят иго тежко на душата за носяне. Те постоянно се трудят Моето име из душата, която съм родил, да истласкат. Но глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахните слънцето, което съм поставил, на какво би се оприличила земята? И нима мислите, че ако премахните името Ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват?
към текста >>

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение?
Представете си, ако да имахте сила да премахните слънцето, което съм поставил, на какво би се оприличила земята? И нима мислите, че ако премахните името Ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дявола, който от начало е лъжец, и когато може от своето си лъже? Питам ви, защо са самообълщавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите без да разбирате, а ако мислите ви нямат никаква височина, дълбочина и ширина, тогава де стои превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите. Та какво знаете и какво ще учите? Няма душа, и Мене ме няма, значи че няма ум, че Моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета. Яж и пий, това е то целта.
към текста >>

Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със знание.
В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и треба да бъдеш скрит от погледите на света, до като Бог твой възстанови Своят трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир. Защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели Мели лемел саВат менон, АВарим гемел биден Итафат" -А- Пропада сина на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртав, но жив. Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със знание. Ще въздигне и въдвори правдата Си. Любовта Му ще роди истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде освободен и всякой изнасилван ще бъде подкрепен. Огорчения духом ще бъде утешен.
към текста >>

Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещенници Божии.
Ето, Сионе, твоят избран, Цар и владика на все. В тебе не се е подигал подобен Нему. Възвесели се сега за помазанника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идящ облечен в дрехите на правда и мир, на светост и любов. Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещенници Божии. Пейте, пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог.и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион, затова го и възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мене. И действително той Ме позна и възвиси гласът си за помощ.
към текста >>

Защото с крепка десница крепя; и с мъдрост и знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи.
Единвсеобемящ, Който съм и Който създавам и движа, от Когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истия съм Аз, твой Отец - от века и до века. Всичко, що създавам, е за тебе, и ти за всичко. И ще те посрещнат всички като Господ. Цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи ИхоВа пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя; и с мъдрост и знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи. Ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласът Ми и ще се развеселят. Защото Аз съм Бог вечно техен, Който присътствува чрез силата Си всъде. Затова да се не колебае сърдцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз съм този, Който говоря с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и с любов.
към текста >>

Знанието ми е изчезнало, достойнството изгубено, правдата ми се е помрачила и волята ми свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мене. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моят Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата постоянно се осуетява. Може ли праведния да върши волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството изгубено, правдата ми се е помрачила и волята ми свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми. Защото според заслугата, и заплатата; според послушанието, и благословението, и според любовта, отговора. Има ли себелюбивата любов нещо общо с Бога? - Не! Бог презира всичко, що е от светът.
към текста >>

Аз съм твоят дух, Който те просвещавам и умъдрявам, Който те учи в знание и мъдрост, Който съзиждам Своето царство, Който те утешава и подкрепя, Който говори всякога с тебе.
Защото истината Ми е същинска добродетел. Любовта Ми е непоколебима и благостта Ми пребъдва во век. Моят мир да пребъдва сега с тебе и присътствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз съм Бог Господ, СаваОта Бог неизменим, вечен, Който съм от века и до века, един, Който Съм, и Който творя според разположението на Духът Си. Аз съм твоят дух, Който те просвещавам и умъдрявам, Който те учи в знание и мъдрост, Който съзиждам Своето царство, Който те утешава и подкрепя, Който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господа в сърдцето си и Го усвети. В това Бог се весели, да Го любим, да Му служим от душа и сърдце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега и до века да се възвеличи името Ти.
към текста >>

Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си.
Не ли за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърдцето си, със знанието на умът си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата или като тигър за своята жертва или като лисица подла към курникът на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своят ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежа-ние твое никога и по никой начин.
към текста >>

74. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него.
Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване. Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него.
към текста >>

Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.
Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е.
към текста >>

Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби.
Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда.
към текста >>

Знание. Какво е нужно за живота ти?
Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
към текста >>

Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея.
Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов.
към текста >>

Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание.
„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите.
към текста >>

75. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята -съзнанието, а морето - подсъзнанието.
Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде каквото никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка година ние трябва да употребяваме името Божие като една сила и Той ще ни бъде страж. Да започнем сега пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. Тук г-н Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите, като поясни: - Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също аметистовата и диамантовата. На физическото поле небето представя свръхсъзнанието, земята -съзнанието, а морето - подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате, което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови. Подир изпяхме „Благословен ecu, Господи Боже наш" и г-н Дънов продължи: - Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на Земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът в Небето е съвсем противоположен от реда на Земята. В Небето силните и умните слугуват на слабите, а на Земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може да присъствуваме на такива събрания и по седем деня, но няма да се благословим, а ако се смиряваме, и един ден да присъствуваме, ще се благословим.
към текста >>

Добро дело е това: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие да ги давате и на другите; даром сте приели, даром давайте, защото иначе, ако тези добродетели постоянно у вас задържате, няма да получите благословение.
Ако, например, една опашка не можем на свят да клатим, та ако ни се повери главата, как ще я употребим? Малките работи, който ги наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие. Затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Запример, срещате човек унил - кажете му добри приказки, за да знаете, че сте извършили добро дело. Винаги се молете. Добро дело е това: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие да ги давате и на другите; даром сте приели, даром давайте, защото иначе, ако тези добродетели постоянно у вас задържате, няма да получите благословение. Та, всички ония от вас, които могат и които Духът е определил, аз искам да работят по тоя начин. Никой на никого да не праща лоши мисли и тогава ще се оправят работите на всички ви, защото добрата мисъл, която изпращаш някому, пращаш я и на себе си и помагаш и на себе си. Когато някой иска да се обърне към Бога по отношение на неговите сделки, той затова трябва да се обърне сам, а ако иска съдействие, трябва да има молитва от двама или трима. Затова, ако искаме да извършим нещо, ние сами не можем да се молим, а трябва да са най-малко двама или трима. Двамата, това са два полюса: положителен и отрицателен, а третият е направлението, в което трябва да се движат тези сили.
към текста >>

Искате знание, богатство и чест.
Но както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че за много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесен метод. И най-лесният метод: за следване Господа по избраните неща по книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, дето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, и друго има: има места, дето и ангелите даже изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство и чест. Искате ги, защото сте човеци и понеже ги искате, ето те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6 часа и половина подир обед събранието продължи. След прочитането на „Славата" и „Добрата молитва" и след като пяхме „Тебе поем", „Свят свят, Господ Саваот" и „Ангел вопиюще", г-н Дънов каза следното слово: - Когато се ражда едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него?
към текста >>

Същият закон е, когато един човек се новороди, когато в него се роди новото съзнание, той прави същото.
На Въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Страданията това са пране, което се допуща за изчистване на душата. В 6 часа и половина подир обед събранието продължи. След прочитането на „Славата" и „Добрата молитва" и след като пяхме „Тебе поем", „Свят свят, Господ Саваот" и „Ангел вопиюще", г-н Дънов каза следното слово: - Когато се ражда едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи между майката и детето има известни отношения. Същият закон е, когато един човек се новороди, когато в него се роди новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и дошло тука. Така сме ние. Когато влезем в новия живот, той започва да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са разположени добре и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме.
към текста >>

Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне.
Виждате сами, че българинът иска да има кокошки и свине, и кози, и овце, и говеда; когато разказват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е недоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм - липсват ясновидци и слухари. При все туй не гледайте, че ние сме едно малко малцинство, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. Интересно е, че тези, които в миналото са ви спъвали, искат да ви спъват наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли и желания и съмнения идат от тия лоши духове, които искат да ви спънат на нова сметка, но дръжте се. Вие не сте прости, нито сте от долно произхождение в миналото. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят.
към текста >>

Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега.
Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. Интересно е, че тези, които в миналото са ви спъвали, искат да ви спъват наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли и желания и съмнения идат от тия лоши духове, които искат да ви спънат на нова сметка, но дръжте се. Вие не сте прости, нито сте от долно произхождение в миналото. Дерзайте! Имайте и съхранявайте онова истинско знание и разбиране, че Христос, Който ви е водил в миналото, ръководи ви и сега. Ние, след като повдигнем хората, трябва да ги научим как да живеят. И всеки от вас ще си влезе в мястото, гдето е определено да работи. Но за да разбирате всичко добре, трябва да умрете, да умрете за греха, а да възкръснете за правдата и любовта. В 8 и половина часа се започна бдение трима по трима до 12 часа през нощта и се продължи на следния ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, нощта лунна, тихо, приятно, без вятър и без облаци, ясно.
към текста >>

76. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува.
Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвишава. Ние сме планински връх, от който като из [...? ], слизат всичките благословения за нашите братя и сестри. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме на Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ще се ползувзме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинска основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добре. А нашият ум, това е един инструмент, който всякога може да го турим на работа, когато, ако той не съществуваше, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ви и всичките зародиши - около сърцето ви и започват да растат. Сърцето е една Божествена градина.
към текста >>

За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добре.
Ние сме планински връх, от който като из [...? ], слизат всичките благословения за нашите братя и сестри. А като свършим нашето развитие на Земята, тогава ще се радваме на Христа. После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ще се ползувзме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинска основа на нашия живот. За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добре. А нашият ум, това е един инструмент, който всякога може да го турим на работа, когато, ако той не съществуваше, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ви и всичките зародиши - около сърцето ви и започват да растат. Сърцето е една Божествена градина. Чашите, които виждате, са цветовете, а когато вие пиете с една чаша, то е защото трябва да принесете плод. Нашата душа е Божествен храм, то е вселената - и единична, и колективна.
към текста >>

Казва се : „Отхождаги да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак." Значи Христос ни извожда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание.
Следователно, беднотията е, която ни смущава. Но Господ казва: Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате. Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. Вярата във всички нас не е еднакво развита и това се дължи на нашето минало и се изисква време, за да се развие. Вярата има своите елементи в нас, които се развиват постепенно. Казва се : „Отхождаги да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема пак." Значи Христос ни извожда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското съзнание. На вас тук ви трябва сега това, което трябваше на учениците, именно, да знаете къде е отишъл Христос, същото, което искаше Тома, който беше положителен. В горницата, чашите, това е правдата, седемте светилника представляват седемте духа и представляват още и животът. И трите светилника представляват Духа. Значи Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа.
към текста >>

Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание.
Когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член на Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна. Тази вечер ще се отслужи и трапезата, но мисълта, която трябва да остане у вас, е, че ще имаме Господня вечеря, която не бива да смесвате с причастието, защото вечерята е общение с Братството, когато причастието е общение само на свещеника, който служи в олтаря с богомолците. В причастието участвува само душата, когато във вечерята участвуват два елемента - и тялото, и душата. При вечерята хлябът е зелената краска, а виното е червената - любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествена мисъл, но тия житни зрънца носят и съзнание. И ще видите, че храната има разно значение. Ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни масла, значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причиняваме страдания на никое същество, защото с това спираме сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората, защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 часа подир обяд, след като беше наредена добре трапезата в Бос-танджиевата колиба, ние всички ходихме един по един в тайната стаичка (горницата), гдето като се поклонихме, наредихме се в заседателния салон, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилката и изми на 12 души нозете и после на всички други, та си измиха ръцете и четохме „Добрата молитва".
към текста >>

77. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир".
Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие?
към текста >>

И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание.
После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме.
към текста >>

Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече.
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че , си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.
към текста >>

78. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение.
Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в рая, знаете още и за тяхното грехопадане и пр. Но Писанието мълчи и не знаете как те са завършили своя живот. Символически тия двамата слепци представляват Адам и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те като съгрешиха в рая, ослепяват. Слепотата е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видим обстановката около себе и, та да се ориентираме съобразно със своето зрение. Да се роди човек сляп не е случайно. Слепотата не е нещо случайно. В Писанието се говори за друг един сляп, за когото питаха Христа той ли е съгрешил или баща му и майка му са съгрешили. Христос отговори, че нито слепият е съгрешил, нито баща му и майка му са съгрешили, но за да се изяви славата Божия. Той разреши много правилно въпроса, защото бащата и майката не раждат сляп човек, а сам [той се ражда].
към текста >>

Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир".
Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие?
към текста >>

И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание.
После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме.
към текста >>

Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече.
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава. Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер. Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете. Не се лъжете помежду си, не се лъжете и от дявола. Когато ти каже брат ти, че си сгрешил, няма защо да се обиждаш, ако е вярно. Тази е мисълта на Христа, с която иска да се преобрази светът, и той вече е започнал.
към текста >>

79. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Понеже формата е съчетание на известьа форма с известно съзнание, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации.
На физическото поле вие се освобождавате от него, но на астралното поле вие не сте се освободили от него, той ви преследва там. Престъпниците, които влязат в астралния свят, създават нещастия и за другите, останали на земята. Съвременните войни са именно такива нещастия, създадени именно от хиляди форми. То е един закон, който действува едновременно механически и назидателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна любов, може да ги стопите като метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известьа форма с известно съзнание, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл. Колкото и да я отдалечите, тя има някъде своя форма. Намерете тази форма в себе си, видоизменете я и на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони на ума. Що се изгуби формата, предметът ще се обезцени, 99% от неговата стойност ще се обезцени, ще остане само 1 % от вътрешното влияние на вибрациите.
към текста >>

Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват.
Те съществуват в природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следното изяснение. Вие сте сърдечно неразположени, а законът на религията обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност. Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват. Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да оберат тия форми тъй, както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте, дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате: „Обра ме." Има хора, които за богатствата си имат железни каси със секретни ключове.
към текста >>

Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието.
За да дадат на човека една задача, той не може да я разреши, почне да се чеше с показалеца отзад. А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо. Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то е вече глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде подтик в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън?
към текста >>

Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание.
А с това той казва: „Аз съм млад, трябва да се уча и понеже тук е енергията, ако я прекарам в тялото си, ще намеря отговор на този въпрос." Тази сила трябва да излезе напред. Най-първо се черпи отвън и прекарва енергията напред в мозъка. На ден се чеше по стотина пъти, без да знае защо. Не е глупаво да се чеше, то има дълбок смисъл. Ние сме изгубили законите на тази велика наука и у нас сега работи подсъзнанието. Хората в подсъзнанието по-добре ще напредват, отколкото с нашето съзнание. Да се молим Богу било глупаво. Кое е умното тогава? Всяка форма, която се изгуби в нашия ум, то е вече глупаво. Човек, който е станал безверник към тази наука на формите, за Бога трябва някой писател да създаде подтик в неговия ум и сърце и тогава ще каже: „Разбирам." Аз ви зададох един въпрос: Какво е Бог отвън? Какво ще ми отговорите?
към текста >>

На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми.
За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът. На спиритически език казано: един дух или теософски учител - все едно - да влезе в съзнанието, дето сте набрали енергия, та ще се излее като извор и ще прояви известни форми. Желателно е растителността на астралния свят, когато кажете „не мога да мисля", подразбираме, че във вашия умствен свят вие се намирате в есен или зима, всички ваши форми са скрити, или са ви окапали листата. Когато вашите желания изчезнат и кажете: „Аз изгубих любовта", показва, че вие сте в онова поле, където формите са или ограбени, или разрушени, или наново ще почнат да се съграждат. Сега ще ви задам един въпрос: В тая стая кое ви прави най-голямо впечатление, коя от видимите форми ви най-много харесва? Искам да кажете истината. П. Ковачев: - Розовата линия на прозореца, формата й, както е направена.
към текста >>

Трябва да се върнем към истинското Христово учение.
Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще. И тъй, новата религия е учение за Христа на физическото поле и то е религия на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията. Поезията, това е ритъм, в музиката има съзвучие, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, израждане на религиозните идеи. Трябва да се върнем към истинското Христово учение. Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако сега дойде Христос, няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори други работи.
към текста >>

80. V.II.33 МОЛИТВА ЗА НАРОДА

Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6.
Царю Небесний, Ти който съдиш народите и племената и въздаваш всекиму според делата, уякчи духовната верига на Твоите избранници, които радеят за доброто на целия народ; спомни техните имена в Твоята невидима църква; надари ги със сила, любов и търпение да вършат волята Ти. 2. Помогни щото българският народ до край да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общият негов ръководител. 3. Помогни Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. 4. Отче святий и многомилостивий не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твойта светлина и да станат работници на Твоето лозе. 5. Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. 7. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и законът Си в сърдцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. 8. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърдцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин. Сливен, 20 октомври 1919 година.
към текста >>

Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. 7.
Помогни щото българският народ до край да се удостои и да бъде воден и покровителствуван от общият негов ръководител. 3. Помогни Милостивий наш Татко, щото православната църква по всичко да бъде подобна на небесната църква. 4. Отче святий и многомилостивий не оставяй в заблуда, невежество и грях нашите братя и сестри из цяла България знайни и незнайни. Повдигни мишцата им да видят Твойта светлина и да станат работници на Твоето лозе. 5. Господи на Силите подтикни към успех благородните усилия на българските учители, дай им истинска светлина и съзнание и Божествена мъдрост, за да се обърнат към Теб и разумеят, че Ти си подател на всяко добро. 6. Творче непостижимий, изпроводи на българското духовенство истинско съзнание да започнат да служат така както изисква истинското Твое неизвратено и светло учение. 7. Молим Ти се, изпрати на българските управници, силата Си и законът Си в сърдцата им, за да бъдат честни, умни и добри, та да управляват съгласно Твоите заповеди и повеления. 8. Създателю наш и упование наше, благослови ръцете на земеделците и отвори сърдцата им да възприемат семето на Благодатта Ти. Амин. Сливен, 20 октомври 1919 година.
към текста >>

81. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА

Ама дали наистина се печата и предлага ИСТИНСКОТО Слово?
Дънов трябва да се четат и изучават, Според възможностите си, това и правя. Навремето четях тайно и това, което можех да имам. Особено след като през 1957 година тогавашната държавна власт взе и инкриминира тая литература. Сега е свободно. Печата се и се предлага на книжния пазар Словото на Учителя. Ама дали наистина се печата и предлага ИСТИНСКОТО Слово? Ето там е въпросът! Отделям време да чета и сборника „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Чета го не защото не знам какво са казали съвременниците на Школата. Аз живях и общувах с тях. И сега, когато чета техните спомени, все едно, че се разговарям и общувам с тях на живо, както някога.
към текста >>

Кои методи на Школата ви дават основание да манипулирате съзнанието на хората със забранително вето върху четенето на сборника?
За да не грешим ли? Вие богове ли сте? Кои сте вие? Най-меко казано, самоизбрали се диктатори. Вие не четете и на другите забраня вата да правят това. Кои методи на Школата ви дават основание да манипулирате съзнанието на хората със забранително вето върху четенето на сборника? С тия императиви вие влизате в обсега на една друга школа и ставате техни служители. Основният метод на тая школа е насилието. Вие правите точно това. Някои пък намират куоур на сборника, че в него са описани негативни страни от живота на Школата. Според тях това допринася за уронването на добрия имидж (казано на съвременен жаргон) на последователите на Школата.
към текста >>

Ето затова предал Учителя си, като е заложил на това, че Христос е Син Божий и като такъв има всичкото знание и сила и ще се освободи от инквизиторите си.
Но точно тук Юда има първото си разочарование. Уговорката му е била за голяма сума. Но партньорите му го излъгали и му дали само 30. Като окултист Юда имал доста знания. Лакомията му за пари го подтикнала и той направил изчисления как, като вземе парите, чрез банкови машинации, да спечели, за да стане най-богатият човек. Ето затова предал Учителя си, като е заложил на това, че Христос е Син Божий и като такъв има всичкото знание и сила и ще се освободи от инквизиторите си. И точно тук е следващият му провал. Христос избрал пътя на предателството1!! (виж томчето „Съгласуване на мислите", стр. 313, 314 и томчето „Запалена свещ", стр. 304.) Виждайки плана си провален, Юда от голяма скръб се обесва.
към текста >>

82. Наряди за 1937 г.

Незнанието е една възможност за знание.
Добрата молитва. „Духът Божий". Размишление. „Мога да кажа". Човек често си задава въпроса защо се е родил. Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствувам за Истината." Когато Христос е казал това, Той знаел за каква Истина говори. Незнанието е една възможност за знание. А пък знанието е една възможност за изпълнение. Музиката е един велик закон, който определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки. Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение.
към текста >>

А пък знанието е една възможност за изпълнение.
„Духът Божий". Размишление. „Мога да кажа". Човек често си задава въпроса защо се е родил. Христос казва: „Аз затова се родих, да свидетелствувам за Истината." Когато Христос е казал това, Той знаел за каква Истина говори. Незнанието е една възможност за знание. А пък знанието е една възможност за изпълнение. Музиката е един велик закон, който определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки. Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижение на вълка, на въздуха, на водата, но няма да имаш едно човешко постижение. Когато човек е в първи клас, той е човек с един крак.
към текста >>

Между това Слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце.
Вие искате да знаете как ще възкръснат хората. Вие чакате един ден възкресение. Възкресението днес ще го имате. Светлината на Земята е отражение на светлината на Слънцето. И светлината на това Слънце е отражение от друго място. Между това Слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце. Нашето Слънце черпи своята сила от черното слънце, а черното слънце черпи своята сила от истинското слънце. Та най-първо светлината иде от истинското слънце, от него отива в тъмното слънце, от тъмното - в нашето слънце. Тъй че ние имаме четвърта светлина. За мен е достатъчно да притежавам един грам самородно злато. И когато имам на разположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти, и въпросът ще се свърши.
към текста >>

Нашето Слънце черпи своята сила от черното слънце, а черното слънце черпи своята сила от истинското слънце.
Вие чакате един ден възкресение. Възкресението днес ще го имате. Светлината на Земята е отражение на светлината на Слънцето. И светлината на това Слънце е отражение от друго място. Между това Слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце. Нашето Слънце черпи своята сила от черното слънце, а черното слънце черпи своята сила от истинското слънце. Та най-първо светлината иде от истинското слънце, от него отива в тъмното слънце, от тъмното - в нашето слънце. Тъй че ние имаме четвърта светлина. За мен е достатъчно да притежавам един грам самородно злато. И когато имам на разположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти, и въпросът ще се свърши. Ще имам хомеопатично лекуване за всички случаи.
към текста >>

Та най-първо светлината иде от истинското слънце, от него отива в тъмното слънце, от тъмното - в нашето слънце.
Възкресението днес ще го имате. Светлината на Земята е отражение на светлината на Слънцето. И светлината на това Слънце е отражение от друго място. Между това Слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце. Нашето Слънце черпи своята сила от черното слънце, а черното слънце черпи своята сила от истинското слънце. Та най-първо светлината иде от истинското слънце, от него отива в тъмното слънце, от тъмното - в нашето слънце. Тъй че ние имаме четвърта светлина. За мен е достатъчно да притежавам един грам самородно злато. И когато имам на разположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти, и въпросът ще се свърши. Ще имам хомеопатично лекуване за всички случаи. Ако се намирам в парично затруднение, ще направя същото.
към текста >>

Магията е знание, магията е разбиране на елементите в света в тяхната първичност.
За мен е достатъчно да притежавам един грам самородно злато. И когато имам на разположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти, и въпросът ще се свърши. Ще имам хомеопатично лекуване за всички случаи. Ако се намирам в парично затруднение, ще направя същото. И при болест ще направя същото. Магията е знание, магията е разбиране на елементите в света в тяхната първичност. Най-старият елемент е Любовта. В нея има хиляди милионни елементи, а не само 80-90, както учат в химията. Това е един елемент, от който милиони елементи са произлезли. Един елемент е Любовта. Втори елемент е Мъдростта.
към текста >>

От Любовта е излязъл животът; от Мъдростта - знанието; от Истината - свободата.
В нея има хиляди милионни елементи, а не само 80-90, както учат в химията. Това е един елемент, от който милиони елементи са произлезли. Един елемент е Любовта. Втори елемент е Мъдростта. Трети елемент е Божията Истина. От Любовта е излязъл животът; от Мъдростта - знанието; от Истината - свободата. От тях са произлезли други тройки елементи. Засега работят в нашия живот известно количество елементи. Като се повдигнем в по-висока степен на развитие, ще влязат нови елементи, за които тепърва ние се приготовляваме. Всяка една душа е един елемент. Всеки един дух е един елемент.
към текста >>

Ако сте невежи, радвам се, понеже сте кандидати за знание.
Искате да станете музикант или красив, или силен; каквото и да искате в света, пътят трябва да бъде добродетелта, а възможността ще ви даде Любовта. Любов трябва да имате. Крайният идеал на земята е щастието. Щом сте нещастни, аз се радвам, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвам се, понеже сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвам се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте безлюбни, радвам се, че сте кандидати за любов. Във всичките противоречия на живота аз виждам възможностите, които Бог е вложил. Във всичките противоречия на живота виждайте ония възможности, които Бог е вложил за придобиване на вашето бъдещо щастие. Сега Христос казва на своите ученици: „Досега нищо не сте просили, но сега просете. Просете в Мое име, просете в името на Любовта, просете в името на доброто. Просете!
към текста >>

ВИЕ ТРЯБВА ДА ОБИЧАТЕ ХОРАТА, ЗА ДА ИМАТЕ СВОБОДАТА, ЗА ДА ИМАТЕ ЗНАНИЕ.
И след един час всички обръщат внимание на него. Това дете стана важно. Стана като царска дъщеря. Щом Бог хвърли една мисъл към вас, то всички хора ще се съберат при вас. Когато двама души се влюбят, това е от Бога; а пък когато двама души се лъжат, това е от дявола. ВИЕ ТРЯБВА ДА ОБИЧАТЕ ХОРАТА, ЗА ДА ИМАТЕ СВОБОДАТА, ЗА ДА ИМАТЕ ЗНАНИЕ. Господ не може да ти даде мъдрост, ако не Го обичаш. Бог очаква да Го обичаме, понеже много ние дал. И ние трябва да дадем. Или другояче казано: да дадем повод на Бога да се прояви чрез нас. Не мислете, че вие можете да произведете любовта.
към текста >>

Никога един Учител не може да ти предаде едно знание, ако не ви обича и ако не Го обичате!
Когато вдишваш въздуха, кажи: „ГОСПОДИ, ПРИЕМАМ ТВОЯТА ЛЮБОВ В МЕНЕ СИ! И като издишаш въздуха, кажи: „ТАЯ СВЕТЛИНА, КОЯТО СИ МИ ДАЛ, ИЗПРАЩАМ Я НА ДРУГИТЕ ХОРА." При вдишване ще кажем, че приемаме Божията Любов в дробовете си и ще благодарим на Бога. И после, при издишане, ще кажем, че изпращаме на другите хора светлината, която излиза от тая любов! Защо трябва да приемеш Христа? Защото ако не го приемеш, не може да те учи. Никога един Учител не може да ти предаде едно знание, ако не ви обича и ако не Го обичате! Стремете се към съвършенство. Целта на живота е съвършенството. Кой модел можем да турим? Ето кой. ЛЮБОВ, КОЯТО ДА БЪДЕ НЕИЗВЕСТНА В СВЕТА!
към текста >>

83. Наряди за 1945 г.

Подкрепи всички Свои работници, дай им сила, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за великото Ти дело.
Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето Име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братство и обединение на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и Неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди Духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички Свои работници, дай им сила, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива. Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашите души и да ходим в Твоя свят път. Изпращай ни всеки ден Своя мир и Своята радост. Простри и днес ръката си върху нас.
към текста >>

Защото знанието, което Учителят ни даде, не е книжовно знание, което трябва да се запамети или заучи.
Ние приехме от нашия обичен Учител неоценимо богатство на Словото. В продължение на повече от 30 години Той раздава с щедра ръка от съкровищницата на Божествената Мъдрост. Такова изобилие не е познато досега. Братският съвет винаги се е вдъхновявал да продължи делото на Учителя у нас и в чужбина по методите, по които Той работеше. Затова на първо време той реши да се почне систематично проучаване на беседите и лекциите от класовете, и то, като се почне от началото. Защото знанието, което Учителят ни даде, не е книжовно знание, което трябва да се запамети или заучи. То е живот и път, по който трябва да се върви. Проучването на беседите и лекциите започна в София и в провинцията, както следва: В сряда Общият клас започна с лекциите от първата година, томчето „Трите живота", след свършването на което преминахме към лекциите от втората година. В петък Младежкият клас пак се почна с първото томче от първата година - „Двата пътя". След като се изкара цялата година, премина се към втората година - томчето „Допирни точки в природата" и се достигна до осмата лекция. Всички упражнения, теми, задачи, зададени в лекциите, се правят пак, както и резюме на всяка минала лекция.
към текста >>

Ние обаче знаем нашето истинско място като работници на Божията нива.
Животът на Братството в София - на Изгрева, се е водил по онези живи и прекрасни методи, които Учителят ни завеща. Правени са редица екскурзии до Витоша, а напоследък и летуване на Рила. Сутринните молитви, посрещането на слънцето, гимнастиките и паневритмията се играят редовно и посещават добре както от приятелите от Изгрева, тъй и от тези от града. Обични братя, няма да ви отегча, ако се спра малко върху един от най-важните въпроси, върху една от най-съществените задачи, които предстоят пред нас като ученици на Божествената школа. Светът е погълнат от външни борби и очаква от тях своето щастие. Ние обаче знаем нашето истинско място като работници на Божията нива. Нашият живот трябва да бъде пример във всяко отношение. Нашите мисли, нашите чувства и постъпки трябва да бъдат израз на онзи възвишен живот, за който нашият обичен Учител говори във всички свои беседи и лекции. Между нас трябва да царува любов, мири светлина. Само в тази среда ние може да растем правилно и да бъдем полезни на себе си и на нашия народ. Затова ние смятаме, че главната работа на всички трябва да бъде насочена в това направление.
към текста >>

И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси!
Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувствуваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маси! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящото се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравляват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. 20 март 1945 г., Изгре в.
към текста >>

Неговото Слово изпълва душите ни със знание за Господа.
20 март 1945 г., Изгре в. 9) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 27 юний се навършват шест месеца, откак нашият обичен Учител си замина. Казваме „замина", но не ни се вярва в това. И така е, наистина - ние Го чувствуваме с нас навсякъде. Неговият Дух обгръща и укрепява нашия дух. Неговото Слово изпълва душите ни със знание за Господа. Той отвори очите ни и ето, виждаме красотата на Божия свят навсякъде. Научи ни да работим, да мислим и да живеем добре. Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество.
към текста >>

Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество.
Неговото Слово изпълва душите ни със знание за Господа. Той отвори очите ни и ето, виждаме красотата на Божия свят навсякъде. Научи ни да работим, да мислим и да живеем добре. Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие. Учителят донесе знанието за добрия живот. Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината? Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари?
към текста >>

Учителят донесе знанието за добрия живот.
Научи ни да работим, да мислим и да живеем добре. Добрият живот трябва да се изучава сега. Това трябва на хората. Това знание са изгубили те някога и от това страда цялото човечество. Предстои му отново да го придобие. Учителят донесе знанието за добрия живот. Не извика ли ни Той от мрака на времето към светлината? Не показа ли ни Той пътя към Бога? Как да не пеят душите ни, как да не Го благославят за всеки ден, който ни подари? Ще пеем песните Му винаги и хваленията ни ще изпълват земята и небето. Мнозина се смущават за делото Божие.
към текста >>

12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура.
11) ПРОГРАМА ЗА 12 ЮЛИЙ 1945 ГОДИНА Събрание в салона в пет часа сутринта.Добрата молитва.„Духът Божий".Евангелие от Йоана, глава 17 (Н. Антов).Учителят (четиво) (Сим. Симеонов).Стълбата и пр. (поеми в проза) (Катя Зяпкова).Към Мусала (четиво) (Неделчо Попов).Към езерото на чистотата (Аня Теодорова).Учителят за музиката (Дим. Сотиров).„Мусала".„НаУчителя покорен".Отче наш. 12)ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, През есента на 1944 година Учителят каза: „Иде пролет в историята на човечеството." Напредналите същества, които ръководят човечеството с голяма любов и велико знание, работят усилено, за да подготвят новата култура. Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване. След тия страдания човечеството ще изпита гладуване и жадуване за новото. Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота.
към текста >>

Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието.
Обширният план, който е изработен от тях, ще се приложи тук на земята. Нека всички братя и сестри с радост и светла надежда да гледат на бъдещето, което иде. Учителят казва: „Пътят на бъдещето е светъл." Днешните страдания на човечеството са като изораване на една нива, която с това се подготвя за посяване. След тия страдания човечеството ще изпита гладуване и жадуване за новото. Защото много от ценностите, с които то е живяло досега, са разбити, разрушени и човечеството ще почувствува един дълбок копнеж към един нов път, към осмисляне на живота. Близка е една епоха, която ще донесе пробуждане на съзнанието. Светът днес има нужда от работници. Нека всички станем съработници за реализиране на онзи красив план, за който работи цялото Небе. Всички могат да бъдат съработници за тая красива и радостна работа. Важната работа днес е пробуждането на душите. За една пробудена душа, която е намерила светлия път на новите идеи, се радва цялото Небе.
към текста >>

Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател.
И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си. И кой баща не би се радвал, като види въжделените желания на благородното си сърце, отразени в неговия отрок? В този момент светът представя, както за отделния човек, така и за обществата и народите, едно развълнувано от дъното море. Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани.
към текста >>

Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието.
Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище.
към текста >>

донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години.
Всеки да каже в себе си: „Дерзай! Духът Му и наяве и тайно всякога е с теб." Присъствуващите на събора братя ръководители, както казахме, дошли от цялата страна, използуваха свободното време за решаване множество важни за братския живот въпроси. Първия ден бе изслушан докладът на финансовия и домакински братски съвет. Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII. 1944 г. донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години. На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г. до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя.
към текста >>

Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя.
до деня на събора, всички, с особено старание, достойно изнесоха своите задачи. През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя. Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост.
към текста >>

Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество.
Затова Великият Учител на човечеството казва: „Изпитвайте духовете." Да се вслушваме в тихия глас, който говори на душата ни като най-добър съветник и ръководител в живота ни. Нека остане паметна за нас мисълта, казана от обичния ни Учител: „Истините, идеите, които изнасям пред вас, са резултат на хиляди опити. Щом в резултатите на опитите ми няма нито едно изключение, казвам, че идеята е абсолютна, т. е. Божествена." Питаме се: Ако Великият Учител прави хиляди опити, за да изнесе пред света една идея или една мисъл, какво трябва да прави ученикът, чийто живот, външен и, вътрешен, е изложен всеки момент на изпитания, изкушения и проверки? Ще завършим нашия доклад пред ръководителите, като изложим разбирането ни, че Братството и занапред трябва да обърне внимание на колективния живот, тъй както това ни се налага отвън. Хората искат да видят приложени нашите идеи и познание на организирано общество. Това ни подсказва, че братските кръжоци навсякъде трябва да станат образец за новия живот. Предвиждаме, като културна връзка между София и провинцията, при настъпване нормални времена и условия, да си послужим с братския хор и оркестър. Поне един път в годината братският хор, подсилен със солисти, певци и цигулари, да прави обиколка по градовете, дето има братски кръжоци и да дава публични концерти за популяризиране Братската музика между народа. Тази сериозна работа за подготовка на хора Братският съвет е възложил на опитния диригент брат Симеонов, като вярваме, че със съдействието на всички ни, а най-много със старанието на хористите, ще имаме добър успех. Като казваме, че трябва да бъдем образец, специално за Изгрева, напомняме, че той трябва да бъде израз на красота и хармония пред цяла България, както и пред външния свят.
към текста >>

Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете.
То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат и прилагат. Учителят разправя следния случай. Един човек дошъл при Учителя и Му казал: „Запознах се с Вашето учение." - Как?
към текста >>

- Знанието трябва да се приложи и опита.
Учителят разправя следния случай. Един човек дошъл при Учителя и Му казал: „Запознах се с Вашето учение." - Как? - „Прочетох всичко, което сте говорили." - Приложихте ли го? - „Не." - Тогава не сте разбрали учението. - Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят.
към текста >>

Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта.
Един човек дошъл при Учителя и Му казал: „Запознах се с Вашето учение." - Как? - „Прочетох всичко, което сте говорили." - Приложихте ли го? - „Не." - Тогава не сте разбрали учението. - Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание).
към текста >>

Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува.
- „Прочетох всичко, което сте говорили." - Приложихте ли го? - „Не." - Тогава не сте разбрали учението. - Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките.
към текста >>

За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята.
- „Не." - Тогава не сте разбрали учението. - Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи.
към текста >>

Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен.
- Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание.
към текста >>

Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание.
Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа.
към текста >>

От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи.Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет.
към текста >>

През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд.
При все това, в началото на годината, даже до пролетта, ще има неизясненост в световното положение, което астрологически се установява от съвпада на Сатурн и Марс. Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота!
към текста >>

Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората.
Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев.
към текста >>

84. Наряди за 1947 г.

Неговото Слово съдържа знанието за новата култура.
Кой предизвиква всичко това? - Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света.
към текста >>

В нея това знание има да се приложи и принесе плод.
- Новото, което иде. В началото на една нова култура винаги един Божествен Пратеник, един Велик Учител идва. Той носи Словото на живота. Чрез езика на един народ Той може да даде конкретен словесен израз на онова велико богатство, което иде от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление. И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е характер, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света. То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето.
към текста >>

Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции.
Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан. Новото сега започва, то е като най-ранният трепет на пролетта, то сега приижда и е пълно с живот. Старото е егоизмът - новото е любовта. Новото обединява хората чрез любовта. Ученикът трябва да знае как да работи с Любовта. Това знание Учителят дава в своите беседи и лекции. Той посочва и методите за работа, защото новото учение е приложение и живот. Това е Божествената трапеза, която днес се слага. Всеки, който е призован, ще яде от хляба, ще пие от виното и ще има живот в себе си. „Ученикът на Божествената школа има известни качества, по които се отличава. Ученичеството не се определя от външното присъствие в школата, но от вътрешната връзка на човека с Любовта и готовността му да й служи." Има един закон на духовния живот, който гласи: Ако искаш да ти помагат висшите, напреднали същества, трябва да имаш техните добродетели.
към текста >>

Учителят- слънце от слънчевия свят, запали мистичния огън в нашите души и ние видяхме истинската светлина, която огрява живота ни, пробужда съзнанието и освобождава мисълта.
Беседите Му са азбуката, а животът Му - образец на тая нова култура, която иде. Учениците му са първите пионери - бъдещи проповедници на шестата раса. Наш братски дълг се явява да следваме неотклонно пътя на Неговия живот, да станем проводници на Неговата любов, изразители на Неговата благост, вестители на Неговата мъдрост. Да живеем в пълна братска хармония и любов, да забравим личните недоразумения и затваряме очи пред личните недостатъци, и живеем с мисълта да приложим Неговото учение. Денят Петровден ни напомня за човека, който ни срещна с човещината, за брата, който ни стопли душите и сърдцата, за пророка, който ни научи да разбираме силата и тайната на нашата съдба; за мъдреца, който ни разтълкува звездния език, за да разбираме и четем книгата на вековете. Учителят- слънце от слънчевия свят, запали мистичния огън в нашите души и ние видяхме истинската светлина, която огрява живота ни, пробужда съзнанието и освобождава мисълта. Той ни учеше да бъдем добри по дела, мисли и братски отношения, съвършени по сила и красота, по любов и чистота; да се чувствуваме като души и обичаме като братя и сестри; да носим в сърдцата си Завета на Любовта; да бъдем готови за учене в школата и добри граждани на Всемирното Братство; да бъдем верни на Завета Му, наследници на Словото Му, за да радваме душата Му. Нека настоящото ни писмо, израз на всички братя и сестри от Варненското Братство, да споделим в този ден един молитвен час за обичния ни Учител, при първия лъч на слънцето, и благодарим за Неговия труд и любов към нас, да стопли и обедини сърдцата ни, да хармонира душите ни и задружно да работим, следвайки неотклонно пътя, по който Той ни води, за да приложим новото на земята. Със сърдечен братски поздрав от всички Варненски братя и сестри, /п/ Велко Петрушев 8) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви едно писмо (послание) от Братския съвет. Молим, прочетете го в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания пратете и в околните села, дето има кръжоци.
към текста >>

с., ще се прочете 21-а лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 19 септември, петък, в 5 ч.
На 14 септември почва новата учебна година. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще почне новата учебна година.На 14септември, в неделя, в 5 ч. с. ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-а беседа от тома „Новото начало". След завършването на този том ще се почне с томовете „Той създава" и „Старото отмина".На 14 септември, в неделя, в 10 ч. с., ще се чете беседата „Ще се стопи" от пета серия беседи.На 17 септември, сряда, в 5 ч. с., ще се прочете 21-а лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 19 септември, петък, в 5 ч. с., ще се прочете 30-а лекция „Учтивият човек" от четвъртата година на Младежкия клас. Поздрав до всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: за Братския съвет Изгрев - София 12. VII. 1947 год. 9) НАРЯД за братски срещи на 22-24. VIII.
към текста >>

с., ще се прочете 21-ва лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с.
Молим, прочетете това послание в събранието на Братството и изпратените екземпляри раздайте на братя и сестри. От тези послания изпратете и в околните села. Както ви съобщихме и по-рано, учебната година се завърши на 20 юлий. Новата учебна година ще започне не на 14 септемврий, както беше казано, а на 21 септемврий. Тук ще ви изложим с кои беседи и лекции ще започне новата учебна година:На24 септемврий, сряда, 5 ч. с., ще се прочете 21-ва лекция „Истинско служене" от IV година на Общия окултен клас.На 26 септемврий, петък, в 5 ч. с. ще се прочете 30-та лекция „Учтивият човек" от IV година на Младежкия клас.На 28 септемврий, неделя, 5 ч. с., ще се прочете беседата „Божията Воля" -11-та беседа оттома „Новото начало". След завършването на този том ще се започне с томовете „Той създава" и „Старото отмина".На 28 септемврий, неделя, в 10 ч. с. ще се прочете беседата „Ще се стопи" от 5-а серия беседи. След завършването на 5-та серия, ще се започне 6-та серия.
към текста >>

Той е човек с пробудено съзнание.
„Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася много плод, защото без Мене нищо не можете да сторите." Да пребъдваш значи да имаш солидни основи в живота. Коя къща може да устои срещу природните стихии? - Онази, на която основите са поставени на камък. Къща, основана на пясък, ще се срути. Само умният човек може да търси здрави основи и само той може да гради. Той е човек с пробудено съзнание. Той търси преди всичко причината на всяко явление, първо в своя собствен живот. Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята.
към текста >>

Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник.
Учителят казва: „ Щастието на земята е изключено, защото животът на земята представя люлееща се земетръсна област. Когато не мислиш, тогава ще изригне вулканът. Докато смъртта върви след човека, щастието за него е изключено." Древните цезари, потънали в разкош и пиршество, не можаха да проумеят думите на мъдреца Солон, че преди смъртта няма щастие. Но изправени пред грозния образ на смъртта, разбраха, че мъдреците носят опитността на вековете и за тях истината е без противоречие, преклониха глави, опростиха се, защото видяха, че всичко на земята е преходно и участта на човека зависи от неговата разумност и далновидност. Целта на човека е да намери себе си в безграничното, да се познае като душа, като част от Цялото и да схване, че му предстои труден, но красив стремеж към центъра, дето ще намери своето здраве, щастие и блаженство. Човекът с пробуденото съзнание е обична душа на Светлите Духове; той е тяхната радост и обект на най-приятна работа - да създадат от него идеалния образ на красота, чистота и святост, за да бъде поставен на видно място в художествените галерии на великия и невидим художник. В живота на човека се преплитат две сили от две противоположни йерархии: едните работят чрез тъмнината, а другите - чрез виделината. Там, дето работи виделината, ще видите проявата на топли чувства, светли мисли и благородни постъпки, защото те съставят градивния духовен материал за светящото тяло на човека от шестата - светяща раса. Чрез светлото тяло ще се проявят великите архитекти на новата култура. Новата култура ще почне градежа отвътре-навън. Човекът на новата култура ще бъде огледало и образец във всичко.
към текста >>

85. Наряди за 1949 г.

от „Връзка на съзнанието")Обични братя и сестри, 10. XII.
1949 г. - наряд за 22. IX., есенното равноденствие и годишен.Обични братя и сестри, 27. X. 1949 г. (писмо за упр. от „Връзка на съзнанието")Обични братя и сестри, 10. XII. 1949 г. - наряд по случай 5 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като ви поднасяме „Разговорите при Седемте Рилски Езера", ние изпълняваме един завет на обичния ни Учител. Веднъж, като седяхме около Него и разговаряхме, някой запита: „Учителю, тези разговори ще видят ли един ден бял свят?
към текста >>

" Учителят се усмихна и каза: „ Един ден те ще видят бял свят, ще излезат, те не са само за вас." Неизчерпаемото богатство от знание и мъдрост, което Учителят ни остави, трябва да стане достояние на човечеството, не само сегашното, но и бъдещето.
1949 г. - наряд по случай 5 год. от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като ви поднасяме „Разговорите при Седемте Рилски Езера", ние изпълняваме един завет на обичния ни Учител. Веднъж, като седяхме около Него и разговаряхме, някой запита: „Учителю, тези разговори ще видят ли един ден бял свят? " Учителят се усмихна и каза: „ Един ден те ще видят бял свят, ще излезат, те не са само за вас." Неизчерпаемото богатство от знание и мъдрост, което Учителят ни остави, трябва да стане достояние на човечеството, не само сегашното, но и бъдещето. Това е задача на учениците. Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени характерните моменти от живота ни с Учителя край тях. Онези от вас, които са имали щастието да участвуват в този живот, пред тях ще възкръснат незабравимите дни и те отново ще ги преживеят, потопени в светлата мисъл на Учителя. Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях. Нищо не отминава безвъзвратно.
към текста >>

Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота.
Това е задача на учениците. Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени характерните моменти от живота ни с Учителя край тях. Онези от вас, които са имали щастието да участвуват в този живот, пред тях ще възкръснат незабравимите дни и те отново ще ги преживеят, потопени в светлата мисъл на Учителя. Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях. Нищо не отминава безвъзвратно. Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота. Въпросите, засегнати в „Разговорите, са предимно за учениците, но тъй като учениците живеят и работят навсякъде, то „Разговорите" могат да бъдат предложени на всеки, който покаже интерес към Новото учение. Ние трябва да вършим нашата работа „без страх и тъмнина, с обич и виделина". Изпращаме ви... броя от „Разговорите". Които от братята и сестрите желаят, по свобода, могат да си получат от вас. Книгата може да предложите и на външни лица, които са подготвени да разберат новите идеи.
към текста >>

Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7.III.1949 г. Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо.
към текста >>

Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство.
Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя.
към текста >>

И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора.
В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека честните хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата.
към текста >>

Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство.
Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите. Днешната епоха се характеризира с пробуждане на колективното съзнание. Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо. Затова днес носителите на прогресивни идеи трябва да се борят с всички сили за траен мир по цялата земя. Нека честните хора дигнат високо глас за тържеството на тоя мир и срещу войните, които винаги са били против развитието и културата. Разумните хора по целия свят желаят мир.
към текста >>

В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види докъде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, какво му се е преподавало в миналото и къде се спъва сега в своя път.
Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 27. VI. 1949г. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като чествуваме днес паметта на нашия обичен Учител, ние искаме да споделим с вас някои мисли върху учението, което Той донесе на света. Преди да отвори Божествената школа, Учителят дълго време проучава българина, респективно човека. В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види докъде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, какво му се е преподавало в миналото и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи - статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало.
към текста >>

Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало.
В своите пътувания Той прави научни изследвания, за да види докъде е достигнал човек в своето развитие, какво е усвоил от Божественото знание, какво му се е преподавало в миналото и къде се спъва сега в своя път. Учителят слезе в нашия свят, за да види условията, при които се намираме, да ни помогне, да ни подаде ръка и да ни изведе в един по-висок свят. Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи - статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него.
към текста >>

Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно.
Днес не е лесно да се говори на хората за Божественото учение, защото те още носят предразсъдъците, суеверията и заблужденията на миналото, подобни на джунгли, в които човек се е загубил и не може да намери своя път. Като се говори за Божественото учение, хората се стремят да го подведат към някоя от познатите тям религиозни, философски или социални системи - статични системи на миналото. С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
към текста >>

Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е.
С това те прекъсват живата връзка, която именно Божественото учение установява между човешката душа и нейния Първоизточник. Има едно единно и неделимо знание, което иде от Великото Разумно Начало. То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв.
към текста >>

В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас.
То не принадлежи на никоя църква или общество, на никой учен или философ. Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод, и като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя.
към текста >>

Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя.
Това е Божественото знание, знанието на Разумния живот - велико и необятно. Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод, и като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа.
към текста >>

Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство.
Всички същества, от най-великите до най-малките, черпят от него и разрешават своите задачи в живота. Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод, и като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам.
към текста >>

Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв.
Въпросът е човек*да намери пътя към това знание, т. е. онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод, и като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият Разумен свят, всички Напреднали Същества.
към текста >>

В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца.
онези методи, правила и закони, чрез които може да се ползува от него. В своите беседи и лекции Учителят излага Божественото знание по начин, достъпен за нас. Затова главната ни задача е да проучаваме и прилагаме това знание, за да можем да го предадем и на нашите братя по цялата земя. Има голяма разлика между знанието, което се преподава в една гимназия или университет и знанието, което се дава в Божествената школа - школата на Бялото Братство. Първото е външно знание, то може да се разбере и заучи; второто е живо знание, то трябва да стане живот на ученика - негова плът и кръв. В школата на Бялото Братство знанието се дава като семенца. Ученикът трябва да ги посади в своята душа, да ги възрасти и отгледа, да принесат плод, да узрее този плод, и като го опита, да го поднесе на своя Учител, а после и на своите братя. Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият Разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога.
към текста >>

Знанието расте заедно с ученика.
Божествените идеи, мисли и чувства се отглеждат в градината на човешката душа. В тази свещена работа ученикът не е сам. В нея участвува целият Разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива. Знанието расте заедно с ученика. В това се изявява великото единство на живота. Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея. Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други обаче принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях.
към текста >>

Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея.
В нея участвува целият Разумен свят, всички Напреднали Същества. Като учи и работи, ученикът се свързва с тях, свързва се с Бога. Тази връзка е жива. Знанието расте заедно с ученика. В това се изявява великото единство на живота. Когато една истина на Божественото знание влезе в човека, тя оживява в него и той живее в нея. Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други обаче принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина.
към текста >>

Тя носи новото знание.
Някои идеи се посаждат за по-малък период от време; те принасят плод скоро. Други обаче принасят плод след векове. Като растат и се развиват, те организират съзнанията на много хора, обединяват ги, разширяват ги, внасят в тях светлина и сила, като същевременно черпят сокове от тях. Тъй те се реализират на земята. Днес в живота прониква нова светлина. Тя носи новото знание. Тя разкрива непознати досега области на живота. Тя определя новото отношение на човека към Великото Разумно Начало-към Бога, отношение на син към Баща. Тая светлина Учителят нарича разумната Любов. Тя ще преустрои живота първо отвътре, а после и отвън. Учителят казва: „Ние проповядваме едно учение на Любовта, според което всички народи да живеят разумно като в един организъм." Досега в пътя на борбата човек е бил враждебен на останалия живот, на цялата природа, която той иска да подчини.
към текста >>

В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи.
Днешният човек познава миналото, работи в настоящето и, според разумната насока, вижда красивата перспектива на бъдещето. Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде. В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи. Великият руски гений Толстой е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси. Вярата в любовта, братството и разбирателството ще бъде общата, неразрушима спойка за през вековете. Любовта е за великите и силни души, защото те познават нейната неизчерпаема енергия. Любовта е най-великата непобедима сила. Пред нея и смъртта благоговее.
към текста >>

По този път славянските народи ще дойдат до истинското обединение.
Да сеем семето на дълго търпението и благостта, за да изникне милосърдието в нашите сърца. Да сеем семето на вярата и надеждата, за да изникне в нашия живот плодът на въздържанието. Да носим новата светлина, която ще разсее всички заблуждения, всякакъв мрак. Този е възходящият път към виделината, нужна за всички общества, народи, за цялото човечество. Само така, от трънения венец на всяка глава ще се изплете великото благо за всички народи, за цялото славянство. По този път славянските народи ще дойдат до истинското обединение. Да следваме завета на Любовта - носителка на живота; на Мъдростта - носителка на знания и светлина, и на Истината,която освобождава. 19 август 1949 г. София - Изгрев 9) ЛЮБЕЗНИ БРАТ........................... , Известно Ви е, че на 28,29 и 30 август се състояха нашите братски срещи по братствата в цялата страна. Тук на Изгрева отпразнувахме тия дни добре. Изнесоха се и три концерта пред братята и сестрите.
към текста >>

Изгрев - София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 7 септември тази година, в сряда, се прочете на Изгрева лекцията „Връзка на съзнанието" от тома „Четирите кръга".
При братската вечеря в 7 часа ще се повтори утринният ред без беседата. Тази програма важи само за 22 септември 1949 г., а не за цялата година.През годината при всекидневната молитва да се произнася мотото само веднъж.Ще се проучават през годината Библията и беседите по следния начин: всеки ден ще се прочита с размишление посочената страница от беседите и след това ще се прочете по свобода известно място от Библията.В другото свободно време - проучаване на Библията и беседите по свобода.Почивка всяка седмица - от четвъртък на обед до петък на обед - по свобода. Молим, съобщете настоящето на всички братя и сестри в града и околията. Сърдечен поздрав на всички братя и сестри. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 5 септември 1949 г. Изгрев - София 11) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, На 7 септември тази година, в сряда, се прочете на Изгрева лекцията „Връзка на съзнанието" от тома „Четирите кръга". В тая лекция е дадено едно упражнение за две минути. Тук, на Изгрева, ние правим това упражнение всеки неделен ден сутринта на полянката след утринното Слово и преди гимнастическите упражнения. А през другите дни на седмицата, който желае, го прави сам у дома си. Ето упражнението: В неделен ден, преди изгрев слънце, заставаме на полянката в прави редици, на разстояние един метър един от друг и прекарваме две минути в мълчание, тайна молитва и размишление. В първата минута мислим за любовта към Бога, а във втората минута - за любовта към ближния.
към текста >>

„Сега, като ученици, пред вас седи великата задача - всяка сутрин да употребите по две минути от времето си за връзка с Великото Космично Съзнание.
Тук, на Изгрева, ние правим това упражнение всеки неделен ден сутринта на полянката след утринното Слово и преди гимнастическите упражнения. А през другите дни на седмицата, който желае, го прави сам у дома си. Ето упражнението: В неделен ден, преди изгрев слънце, заставаме на полянката в прави редици, на разстояние един метър един от друг и прекарваме две минути в мълчание, тайна молитва и размишление. В първата минута мислим за любовта към Бога, а във втората минута - за любовта към ближния. В първата минута мислим върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." А във втората минута мислим върху втория закон: „Да възлюбиш ближния си като себе си." Ето няколко извадки от лекцията, за да се види важността на това упражнение. „Сега, като ученици, пред вас седи великата задача - всяка сутрин да употребите по две минути от времето си за връзка с Великото Космично Съзнание. Две минути през деня, използувани правилно, съставят истинския ден. Истинската работа през годината се равнява на тези две минути, употребени всеки ден. Това упражнение ще ви донесе голямо богатство. Всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго освен приготовление за тези две минути. През тези две минути ще мислите само върху тези два закона, а всичко друго ще оставите настрани.
към текста >>

86. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание.
„Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение.“ Хайде и трети лъч изгасва. „Ами тази четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха.“ Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така? “ Господ казва: „Който гаси тъй като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак.“ Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: „Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!
към текста >>

Значи и у тях има съзнание.
Мъжкият косер й казва: „Ти жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги! “ Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръкна от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца, да си излезем навън, да си продължим работата.“ Аз й говоря на птичи език: „Сега времето вън е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя, да си отидете.“ Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: „Господ ни прави добро, но кой знае...“ Колцина от вас мязате на женския косер? Казвам: Ето един похвален пример. Всеки човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята си.
към текста >>

Тъй щото истинското здраве на човека седи в това, да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе, на Небето.
Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Може би някога в някоя болест се крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го, нито тук е, нито на Небето. Но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това, да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на Земята или с онези хора, които живеят горе, на Небето. Та, сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чистия живот. Гледам ви, сега между вас има едни особени навици, които аз си обяснявам съвсем другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина и кой каквато светлина има, дотолкова осветлява пътя си.
към текста >>

87. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

Това става, когато съзнанието ви не е будно.
Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете. Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа.
към текста >>

Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде.
Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа. Хубавите неща трябва да се държат в такова място закътано, дето да няма никакви сажди. И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад.
към текста >>

Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно.
Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа. Хубавите неща трябва да се държат в такова място закътано, дето да няма никакви сажди. И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние не я вършим.
към текста >>

Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено.
Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна. Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде.“ Това, което искаш, трябва да бъде най-същественото, да бъде много важно, а пък другото само по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва.
към текста >>

Ако светлината дойде, то ще има знание.
Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде.“ Това, което искаш, трябва да бъде най-същественото, да бъде много важно, а пък другото само по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание. Дето има любов, там има и светлина. Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят. В онзи свят защо им са стари хора? Не им са нужни.
към текста >>

Често ние от незнание си създаваме свои нещастия.
Щом мине, промени се състоянието. Това не е човекът, той е един чужд наемател. Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш каруцата. Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря. Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда. Хората не може да си обяснят как е дошло гърнето на главата на това теле. Това теле не знаеше последствията. Някой път и човек си тика на главата такова гърне.
към текста >>

А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва.
Там, дето е Бог, там е щастието. Щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден вън от Слънцето не съществува. Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Като тръгнеш в тъмната нощ със запалената свещ, то ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалената свещ, но като изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва. Не търсете да бъдете добри, но търсете доброто. Защото човек не може да бъде добър. Дойде един, който вие обичате, дадете му по-чиста кърпа. Дойде друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение. Де ти е доброто?
към текста >>

Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание.
Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание. Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание. Аз за любовта не говоря. Защото най-малкото разколебаване в любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената мъдрост води към големи страдания. А пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, той умира.
към текста >>

Външните страдания идат като един процес на съзнанието.
Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идат като един процес на съзнанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате.
към текста >>

Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание.
Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате, да ви кажа следното: Десет-двадесет километра да се разхождате по шосе и който пътник мине, да му дадете вода.
към текста >>

А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи.
Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш. Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате, да ви кажа следното: Десет-двадесет километра да се разхождате по шосе и който пътник мине, да му дадете вода. Цял ден да прекарате така, до обяд, да раздавате вода.
към текста >>

88. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот.
Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека. Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания.
към текста >>

Аз считам знание: да почерни човек косите си.
Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки. Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света? Аз считам знание: да почерни човек косите си. Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли.
към текста >>

Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби.
Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света? Аз считам знание: да почерни човек косите си. Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса.
към текста >>

При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание.
“ - „Като си замина, ще ти кажа.“ - „Колко плащаш? “ - „По 50 лева на вечер.“ Аз откъде ида, не зная и накъде отивам, не зная, къде се спирам и колко плащам, зная. Обаче откъде идат тези пари? В Америка има обичай, като спреш в някой голям хотел от 10-15 етажа, ще ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже. Като има пожар, да знаеш как да бягаш.“ В България такива въжета няма. При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така? “ Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас. Но никога досега не е казано защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите. Всеки свят съответствува според съществата, които живеят там.
към текста >>

Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал.
Целият свят е едно училище. Ще ви приведа пак онзи разказ. Във варненско имаше една знаменита селянка, тя минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, тази жена към 40-50 години стана учителка, да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали. Та, трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас сте суеверни и казвате, че вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе, главата му се пука.
към текста >>

Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали.
Ще ви приведа пак онзи разказ. Във варненско имаше една знаменита селянка, тя минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, тази жена към 40-50 години стана учителка, да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали. Та, трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас сте суеверни и казвате, че вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе, главата му се пука. А петък е опасно, понеже там стават любовни работи и като излезеш, можеш да се уплашиш.
към текста >>

Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете?
Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки. Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност.
към текста >>

Това е истинското верую.
“ Та, страданията на Земята са едно подготовление, за да оцените благата които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та, онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели.
към текста >>

Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!
20 години други ще учите да не лъжат. Други ще учат 20 години да се не страхуват. Други ще проповядват на хората да ядат умерено. Че това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек! “ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат.
към текста >>

Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат.
Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек! “ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат. Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат. Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото. Има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат. Отче наш Беседа, държана на сестрите на 12 май 1932 г.
към текста >>

89. 2. МОЕТО ВЕРУЮ

Пръв разговор с Учителя

22 ноември - 22 декември 1924 г.

А ти, като повикаш Господа в сърцето си, то е истинското верую.
Кажете така: „Моето верую е такова: аз се раждам и умирам с един Господ. Аз имам един Господ, който ми даде ум. Един Господ имам, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам и Той е правият, а вашия не разбирам.“ В този Господ ще вярваме ние, Който ни е създал ума, сърцето и волята. А сега вярвате в един триеличен Бог; молите Му се, но Той не отговаря. А ти, като повикаш Господа в сърцето си, то е истинското верую. Сега, туй ще го пазите, то е „Моето верую“: Вярвам в един Господ, с Когото съм дошъл, Който ми даде ума; вярвам в един Господ, Който ми даде сърцето; и вярвам в един Господ, Който ми даде волята. - Защо всички се сетихме за Мария и как да й помогнем? - Духът й е онзи, който ви каза него да не забравите, затова вие я почувствувахте тъй. Хората са чудни в своите разбирания! Някой като задебелее, казват: станал красив!
към текста >>

На сегашните хора не трябва толкова знание.
Заговори му Господ на сърцето, на ума и на волята. И веднага иде едно съживяване у него и тогава казва: „Научих как се живее.“ Двама вървят заедно, мълчат. Единият се качи на коня и каже: „Любовта разкрива Бога в нас! “ и си замине. Другият си мълчи, обаче после го гони да му уреди работите. На сегашните хора не трябва толкова знание. Но всеки човек трябва да има една своя теория, (*едно верую). Твоята теория за Бога каква е? Сега, защо изскочи образът на Мария Радева пред вас? Знаете ли защо? За да не повторите нейната погрешка.
към текста >>

Не е заради дипломата, но аз искам да свърша туй знание!
Знаете ли защо? За да не повторите нейната погрешка. Казва ви се тъй: „Не правете погрешката на Мария Радева.“ Ако вие не направите погрешката, значи вие може да й помогнете. Ако искаш да помогнеш някому, не трябва да слезнеш в неговото положение. Че то е лесно... Да кажем, аз държа изпит, ще кажа: „Господи, Ти си, Който даваш светлина, аз искам да свърша заради Тебе! Не е заради дипломата, но аз искам да свърша туй знание! “ Защото човек между професорите все ще научи нещо. Де е да влезнеш в един университет да учиш съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Ти можеш да знаеш повече от професора, но да се представиш като най-скромния ученик. Че тук се изисква характер, тук се изисква търпение: ще се учиш, ще наблюдаваш... Че то е величие на характера!
към текста >>

90. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ - ПРАЗНИК НА МЪДРОСТТА

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

"Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно.Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие.
- духом, И.с., П.п., Л.м.)** (Савка 123)*** * на Класа на Добродетелите. ** Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша, Любов - Мария. *** Вероятно номер на псалом. Утринната молитва:Проектиране мисълта, че сме под крилата на Бога и сме в жива връзка с водящия ангел на Великата Божествена Мъдрост, 91 псалом-(бавно)Живата Пентаграма (*В.И.В.Н.Б.Ч.М.Е.С.Н.Н.Д.! [В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.])Молитвата на Свещената ЧистотаРазмишление: „Разумният живот се изразява в служене на Бога." „Само ако употребим живота си разумно, ще разберем Божествената Мъдрост."За мото: „Отношенията ни към Бога да бъдат съвършени! "Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно.Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие. На един бял лист с едри букви ще пишем: „Аз искам, както Слънцето е център на Вселената, така и моята душа да бъде център, през който да действува Божията Душа! "„Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание! "„Аз искам да бъда благоразумна! II Да усилим вярата към Бога и тази вяра да оживее в нас, да я опитаме в себе си, че каквото и да ни се случи, да не се боим. „Божествения свят обича нещата да стават тайно." Като направим нещо, да се радваме в себе си, без да се издаваме навън - вярата ни да се усилва.
към текста >>

"„Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание!
*** Вероятно номер на псалом. Утринната молитва:Проектиране мисълта, че сме под крилата на Бога и сме в жива връзка с водящия ангел на Великата Божествена Мъдрост, 91 псалом-(бавно)Живата Пентаграма (*В.И.В.Н.Б.Ч.М.Е.С.Н.Н.Д.! [В изпълнението Волята на Бога чрез Мъдростта е силата на нашата душа.])Молитвата на Свещената ЧистотаРазмишление: „Разумният живот се изразява в служене на Бога." „Само ако употребим живота си разумно, ще разберем Божествената Мъдрост."За мото: „Отношенията ни към Бога да бъдат съвършени! "Молитва за хармония между нас, 5-те сестри от класа на Добродетелите, и за хармония на цялото братство с Учителя заедно.Отче Наш НАРЕЖДАНЕ ЗА ТОЗИ МЕСЕЦ: I Всяка сутрин, щом станем и се свържем с добрите хора и т.н., ще мислим 5 минути върху Мъдростта и нейните подразделения - Светлина и Знание, Благоразумие. На един бял лист с едри букви ще пишем: „Аз искам, както Слънцето е център на Вселената, така и моята душа да бъде център, през който да действува Божията Душа! "„Аз искам да живея в светлината, за да проникне Истинското Знание в моето съзнание! "„Аз искам да бъда благоразумна! II Да усилим вярата към Бога и тази вяра да оживее в нас, да я опитаме в себе си, че каквото и да ни се случи, да не се боим. „Божествения свят обича нещата да стават тайно." Като направим нещо, да се радваме в себе си, без да се издаваме навън - вярата ни да се усилва. III Да правим анализ в себе си, кои чувства господствуват в даден случай. Да се себевладаме!
към текста >>

91. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Кое е истинското достойнство на човека?
Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки неговото желание, той расте. Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им.
към текста >>

Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, но в дадения случай да знае кои образи са красиви.
Той казва: „Какво мислиш за мене? “ Казвам: Прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завие лицето, да се не намацат буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, да ги четеш. Природата казва: „Аз боравя с малките пространства.“ Човек трябва да знае, че светът е един непреривен интензивен поток и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само кратко, но в дадения случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава покрай нас, тя е чужда мисъл. Трябва да различаваме доброто у мене и доброто у другите, може да го приемем. Пък възможно е и лошите мисли аз да ги създавам. То е една възможност на свободната воля. Има начин чрез закона на интуицията да се дават знания.
към текста >>

92. ПЪРВИ МЕСЕЦ

За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание.
Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел. Нямаше на какво да се спра, освен фалш в мене и около мене, аз нищо друго не виждах. А това ми причиняваше страшна мъка. Разочарованието беше голямо. Правда като чели никъде не виждах, далечна и странна ми се виждаше тя. За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродетели. Пенка 22. VII. 1923 г. Русе I 3 Истината Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзнателно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина. Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех.
към текста >>

Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех.
За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродетели. Пенка 22. VII. 1923 г. Русе I 3 Истината Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзнателно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина. Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех. Освен това, след дълго наблюдаване себе си и другите, виждам, че лъжата се вмъква във всичко, не само в думите на човека, но дори във всяко негово движение. (Във всичко, което е неестествено) и в края заключих, че всяка излишна дума, всяко излишно действие, всеки ненужен жест са лъжливи. Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата. Цветка 22. VII. 1923 г.
към текста >>

„...Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм; и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгоряване, а Любов нямам, нищо не се ползувам; Любовта дълготьрпи, благосклонна е, на всичко се надее, всичко търпи..." Търся проява на тази велика, безгранична Любов у себе си, но не намирам.
Сийка 22. VII. 1923 г. София I 5 Любовта Любов, това е идеала, към който се стреми всяка душа. Мисля за Любовта, но що е тя, как и кога се проявява? Пълен отговор намирам в 13 глава от Коринтяном. „...Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм; и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгоряване, а Любов нямам, нищо не се ползувам; Любовта дълготьрпи, благосклонна е, на всичко се надее, всичко търпи..." Търся проява на тази велика, безгранична Любов у себе си, но не намирам. Любовта е жертва, жертвата е проява на Любовта. Не съм се жертвала аз, жертвата е чужда за мен. От жертвата започват страданията - израз на великата Любов. А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията. Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим.
към текста >>

Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област.
Свобода подразбира умствена, сърдечна и волева. Първо, умът трябва да бъде свободен от отрицателни мисли, сърцето - от отрицателни чувства и волята- от отрицателни действия. Духът не трябва да приема върху си ничие ограничение, освен, ако е сам да се ограничи с помощта на Белите Братя, за да претърпи изпитание или да изпълни някоя трудна задача, но Той, свързан с Бога, е пак свободен. Духът може да го угнетяваме ежеминутно. Всички противобожествени постъпки, го правят да страда и да бави своето широко проявление. Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област. Той е работникът на цялата нива в човешкото естество. Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изговаря благите думи на утешение или насърдчение. Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние. Той е пазителя и Учителя на нашия ум, сърце и воля. Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си.
към текста >>

Загора VI 4 Светлина и знание Да имаш Светлина, то значи да виждаш своя път, т.е.
Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си. В свободата на Духа има пълна хармония, както за личността, негова поданица, така и за средата, в която се движим. „Намерете Истината, казва Христос и тя ще ви направи свободни." Следователно, за да бъдем свободни, трябва да се научим що е Истина, а Истината, казва Учителят е Проявената Любов. Олга Славчева 22. VII. 1923 г. Н. Загора VI 4 Светлина и знание Да имаш Светлина, то значи да виждаш своя път, т.е. да не се спъваш от нищо. Да знаеш, ще рече да можеш да се справяш и да разбираш противоречията, с които се сблъскваш в своя път. Виктория 22. VII. 1923 г. Русе VI 5 Чистотата Ето до какви мисли дойдох като размишлявах и работех върху чистотата.
към текста >>

София XI 4 Благоразумие Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие.
Само искренният човек може да притежава Истината. Тук Благооразумието беше самата Истина. Тя ме подтикваше към чистосърдечие и искренност. Савка 22. VII. 1923 г. София XI 4 Благоразумие Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината. Пътят за усвояване на Божествената Мъдрост е страданието. Светлина: Светлината това е онзи велик, размен, Божествен свят. Светлината носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина.
към текста >>

У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава.
Светлината носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен.
към текста >>

Знание: Истинското знание е да познаем Господа.
Дето има Любов - има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел.
към текста >>

Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината.
А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание.
към текста >>

Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля.
Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки.
към текста >>

Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен.
У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава. Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата наука в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела.
към текста >>

Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание.
Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божественото знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен. Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, внимава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела. Елена Х.Григорова 22. VII. 1923 г. София XI 5 Милосердието Милосерден може да бъде само безкористният човек.
към текста >>

93. ВТОРИ МЕСЕЦ

София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети.
За да го приложи човек трябва да бъде много мъдър, умен и прозорлив, да схваща от вътре, къде трябва да мълчи и пази равновесие, за да не предизвика нещата и то от гледището на правдата. От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08.
към текста >>

Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота.
От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г.
към текста >>

Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод.
Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г. София VII 5 Чистота Чистотата е основа на всички други Добродетели.
към текста >>

Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити.
И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г. София VII 5 Чистота Чистотата е основа на всички други Добродетели. Основата на всичко трябва да бъде чистотата.
към текста >>

Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече.
1923 г. София VII 3 Свобода и Простор [Не е вписана тема] VII 4 Светлина и знание Светлина подразбира пробуждане на съзнанието, значи свещта се запаля, но ако тя свети само в една празна стая и никой не използва нейното благо, то тя напразно свети. Под светлината на тази свещ - пробуденото съзнание, умът сърцето и волята се самосъграждат в изящество, чистота, здравина и красота. Тогава идва знанието съградено от личният опит и лозето - душата дава своя плод. Светлината изяснява нещата и ги прави видими, но нужно е знание за понататъшна дейност на духа, а това се постига чрез усилен труд и непрестанни опити. Онзи, който има една опитност, той има знание по отношение на това, с което се е справил, но истинско, знание има този, който се учи от погрешките си и не ги повтаря вече. Олга Славчева 22. 08. 1923 г. София VII 5 Чистота Чистотата е основа на всички други Добродетели. Основата на всичко трябва да бъде чистотата. Без чистота не може да има никакъв напредък.
към текста >>

Но за да разберем Любовта и я възприемем трябва ни знание от една страна и абсолютна чистота от друга. Чистота.
София XII 5 Милосердие Любовта. Любовта е велика област, от която може да се почерпят грамадни знания. Каквото Знаем за света, знаем го само защото можем посредством Любовта да се пренасяме в другите същества и да живеем в техния живот. Хората с телата си са разделени и не могат да се разбират един други, но с Любовта те всички са съединени. И това е велико благо, което хвърля Светлина и дава възможност да съзнаем, че има едно духовно начало, което дава живот на всичко. Но за да разберем Любовта и я възприемем трябва ни знание от една страна и абсолютна чистота от друга. Чистота. Под Чистота разбирам да имаме мир в душата си, да държим винаги в равновесие ума, сърцето и волята, да не допуснем нито сянка от съмнение в ума, нито да смутим сърцето, нито да проявим леност, която парализира волята. Да имаме правилни отношения с Духа, който живее в нас, за да бъдем всякога във връзка с Бога. Трябва да се пазим чисти духовно, понеже има астрални духове, които ни дебнат и щом видят, че в нас има чиста водица, натрупват се, умиват се и ни оставят мърсотата. Затуй трябва да бъдем чисти и силни, за да преодолеем всичко, което се случи при нашето растене. За да бъдем чисти трябва да се освободим от всяко съмнение, страх и егоизъм.
към текста >>

94. ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ

При такова едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата.
При проявата на Правдата спрямо мене, аз можах да схвана един важен факт, че Правдата действа в повечето случаи ръководена от закона на възмездието или разплатата. Наблюдавайки в моя живот аз съзирах навсякъде Божествената Правда да ме бие там дето съм нарушила нейните правила и закони и за стореното добро да ме възнаграждава най-щедро. За да мога да схвана гласа на Божествената Правда и стана проводник, да мога да я предам правилно, то аз трябва да имам светъл ум и топло сърце. Винаги когато съм била ядосана или с помрачени мисли и неблагородни чувства, аз съм постъпвала спрямо моите ближни неправедно и закона на Правдата ме е наказвал. В такъв случай, съзнавайки моята погрешка, аз се стремя да се отдръпна в себе си с молитва, за да се проясни моят ум и да се изпълни сърцето ми с най-благородни чувства. При такова едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата. Сийка 22. 10. 1923 г. София IV3 Истина Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода. Невенка 22. 10. 1923 г.
към текста >>

Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието.
София IV3 Истина Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода. Невенка 22. 10. 1923 г. София IV 4 Мъдрост За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел. Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светлина, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха останали затъмнени без нея. Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всестранно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбирания за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата. Марийка 22. 10. 1923 г. София IV 5 Любовта За да обичаш, преди всичко трябва да си чист. Кой човек обича?
към текста >>

Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното.
Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма. Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топлота сърцето. Пенка 22. 10. 1923 г. София II група IX1 Жертва Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот. Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното. Що е жертва? Кой я иска? Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената. Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва. Олга Славчева 22.10.1923 г.
към текста >>

А затова ще ни помогне знанието.
Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието. Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене. При всеки един въпрос като чели и тя се намисаше. Като река да вървя някъде, пък кракът ми като че ли е вързан и една крачка да направя, то ме тегли. И тук разбрах какво значи човек да не е свободен.
към текста >>

София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш.
За свободния човек дълг няма, той го е надживял. За него няма „трябва". „Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва". Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10.
към текста >>

Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно.
„Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва". Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10. 1923 г. София IX5 Чистота [липсва текст] I група XIV 1 Щедрост.
към текста >>

А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват.
Еленка 22. 10. 1923 г. София IX4 Светлина и Знание Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчуждена или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изискват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя липсва от мене. Василка 22. 10. 1923 г. София IX5 Чистота [липсва текст] I група XIV 1 Щедрост. Жертва и добродетел Щедростта, това е в по-широк смисъл жертва.
към текста >>

95. ПЕТИ МЕСЕЦ

За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта.
МЕСЕЦ ] О.К.Н.Д. Тема 15 Благоразумие Благоразумния човек е познал реалността и се държи за нея. Той живее съгласно със законите на природата. За да запази реалността той, някой път ще се качи на висок върх, други път ще слезе в долина, трети път ще пази мълчание. Той постъпва всякак в зависимост от вънкашните условия, но в себе си пази строго Божественото. За да се прояви човек като благоразумен, трябва непременно да има светлина и знание, да се движи из пътеката на Мъдростта. Марика 22. XI. 1923 г. София III група V5 Любов Добродетелта, която стои далеч от мен и върху която най-много би трябвало да работя, това е Любовта. В Любовта няма пристрастие, тя дълготърпи, в обидата намира добрата страна и я използува, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Аз не намерих в себе си тези качества.
към текста >>

[Няма подпис, би трябвало да е Невена] Чистота Чистотата е, която ще ни приближи към Бога, с нея ние ще се домогнем до истинското знание.
Мъдрият човек се отличава с една велика вътрешна тишина. В душата си той има един ненарушим мир, който никой не е в състояние да го наруши. Само умният може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живее правилно. 22. XI. 1923 г. [Няма подпис, би трябвало да е Невена] Чистота Чистотата е, която ще ни приближи към Бога, с нея ние ще се домогнем до истинското знание. Да знаеш, значи да бъдеш чист, само чистотата привлича душата и съединява я с Божествения Дух. Чистотата на сърдцето и ума са необходими за растежа ми, но за това аз се боря с мислите си, разпределям ги, познавам ги, кои са егоистични и кои Божествени. Искам да обичам без да говоря за това. Желанието ми е да се науча. Василка Иванова 22. XI.
към текста >>

96. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Нова светлина озарява съзнанието му.
Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота, гледа да спазва тия закони. Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си.
към текста >>

Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5.
Обаче в тая форма е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на човека още първите уроци. 4. Свещта Човек, като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е свещта. Чрез тая свещ, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина; от робство към свобода; от несъвършенство към съвършенство; от греховност към чистота; от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно е жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си." Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята ниска природа.
към текста >>

Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа.
Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред.
към текста >>

Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш.
Кърви ще потекат от нозете му, докато се качва по този път до зданието. Вратата на зданието са тесни. Тук важат думите Христови: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратата и широк е пътят, който води към поги- бел." Нека дадем няколко примера от тия по-трудни изпити. Един от изпитите е любов към врага: Когато някой ти е враг и ти прави пакости, ти да не се озлобиш, да му простиш и да го възлюбиш. Учителят казва, че любовта към врага е една от най- трудните задачи. Има закон: Истинско прощаване има, когато е придружено с любов към онзи, комуто прощаваш. В една лекция на младежкия клас Учителят казва: „Кои хора са велики? - Тия, които имат Любов към Бога." Друг пример: Когато минаваш през някое голямо страдание, например, тежка болест или друг вид страдание, да не се обезсърдчиш и обезвериш, но да запазиш мира си и радостта си, като съзнаваш, че всичко е за добро или ще се превърне на добро.Това е изпита на Йова. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще мине през изпита на Йова. Това е изпит за добиване посвещение. Изпитът на Йова е най-големия изпит през тази фаза на развитие на ученика.
към текста >>

Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост.
Той чувствува, че досегашният му живот е бил приготовление за влизане в истинския живот. 4. Окото Следващата картина на Пентограма е Окото. Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5.
към текста >>

Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо?
Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.
към текста >>

Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5.
Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро.
към текста >>

А що е истинско добро?
Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога.
към текста >>

- Истинско добро е това, което произтича от Любовта.
Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Що значи Добродетел в дълбок смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? - Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога?
към текста >>

Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога.
- Това е служене на Бога. И така в тая фаза на живота, ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението Волята на Бога и служене на Бога. Учителят казва: „Проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш Любовта, ти служиш на Бога." Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: Да показваш на другите пътя към Бога, да помагаш за пробуждане на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога. Пита се: по кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието.
към текста >>

97. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ