Търсене в текстове за 'Задгробен живот'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 117 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
към текста >>

През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение".
Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
към текста >>

Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите.
към текста >>

Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа.
Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос.
към текста >>

Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии.
Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия. От всичко, което изнася, Гръблашев идва до заключението, че Дънов не е обикновен човек. "И ако се вслушаме в онова, което някои от учениците Му казват за Него, онова, що те са видели и преживели, следва да приемем, че Той е представител на Великото Бяло Братство". Така завършва Гръблашев своята книга.
към текста >>

Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята.
да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос?
към текста >>

Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян.
Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество. Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него.
към текста >>

Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот." Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана.
" "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това! " "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук! " "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител! " Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си за да я целуне. Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот." Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана. Намери не онова, което търсеше, защото се беше разминал с Христа, защото не го разпозна и то тук, в България!
към текста >>

2. 8_13 Построяване на Изгрева

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

В приложението си на това Учение в живота, и то в колективното приложение, позволихме да се случат много непозволени неща.
Много време тези хора се смущаваха, че са дали пари, а нямат документ. Може би много от тях си взеха актовете за земята по давност. Излезе един закон, според който, ако плащаш десет-двадесет години данък за едно място, това място става твое. И приятелите постъпиха така. Ние се оказахме много малки и непослушни за Учителя и за онова, което Той донесе. В приложението си на това Учение в живота, и то в колективното приложение, позволихме да се случат много непозволени неща. Случиха се неразбории между приятелите за оградите. Някои дори се съдиха в града за тях. Накрая се оградиха с бодлива тел. В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
към текста >>

И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота.
В приложението си на това Учение в живота, и то в колективното приложение, позволихме да се случат много непозволени неща. Случиха се неразбории между приятелите за оградите. Някои дори се съдиха в града за тях. Накрая се оградиха с бодлива тел. В Братството идваха млади попълнения и заварваха малките, неугледни и безразборно построени, но непременно оградени с бодлива тел къщички. И това не им харесваше, защото четяха и слушаха Словото на Учителя за живота. А Той бе казал: "Моето учение може да се предаде само с една дума. Тази дума е ЧИСТОТА". Та това даде повод на Учителя след това да нареди: "Да се вдигнат телените огради! " Някои ги вдигнаха, а някои не ги вдигнаха. После станаха кавги за педя земя.
към текста >>

Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си.
А Той е искал, когато се купят всички места, да се парцелират по един декар и да се построи една голяма сграда, в която да живеят сестри и братя, които са самотни. Дори планът беше начертан. Всеки един щеше да има по една стая, кухня и антре. Имаше една сестра, която беше чула за това, беше дала всичките си спестявания на Учителя и бе казала: "Учителю, като правите нещо, една стая да ми направите". Учителят беше оставил нейните пари в купа на братските пари и понеже нищо не се построи, нейните пари останаха там. Накрая, от кумова срама, на сестрата бе скована една барака и тя преживя там живота си. Но стана не по вина на Учителя, а по вина на приятелите. Пред сестра Веска Козарева Учителят дори бе казал: "Казах им да построят едно общежитие за братя и сестри. Дадох им план, давах им пари, но никой не се нае да го построи. А построиха бараки и се оградиха с бодлива тел. Затова аз ще го предам това място на други хора, които да изпълнят Волята на Великия Учител".
към текста >>

" Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот.
Те не можеха да прескочат бодливите телени огради и схлупените бараки на "Изгрева", въпреки че имаха вътрешен стремеж към Словото на Учителя. Ние ги спряхме с бодливата тел, с която се бяхме оградили. Ние носим вина за мнозина, които не дойдоха на "Изгрева" при Учителя именно заради това. Те се препънаха от тази гледка. А веднъж много по-късно, за да освободи онези, които се вайкаха, че са направили грешка, Учителят каза между другото,: "Е, поне няма кой да ни завижда с тези бараки и да се съблазнява в това! " Това бе хубавата страна така, както Учителят я видя и ни я показа, защото обществото в града Го хулеше, че ни привличал на "Изгрева", като ни давал пари и обещания за задгробен живот. Това бяха глупости, но имаше такива, които се хващаха на такава въдица. Те идваха на "Изгрева", за да ни огледат, виждаха ни неугледни и непривлекателни и си казваха: "Тук няма нищо ново и интересно, което да ни накара да дойдем втори път! " Така бодливата тел отстраняваше любопитните. Но аз познавам и мнозина, които не можаха да я прескочат и не дойдоха на "Изгрева", макар че контактуваха по различни начини и при различни случаи с Учителя. Бодливата тел ги спря.
към текста >>

Животът в "парахода" бе много интензивен.
Когато идваше, разговаряхме за беседите и всички проблеми около тях - нали ние бяхме стенографките, ние дешифрирахме беседите и ги подготвяхме за печат. Идваше след беседа, понякога за закуска или след закуска. Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра, Аня, която бе учителка.
към текста >>

В тези писма има много ценен материал за братския живот по време на Школата, както и разговори на Учителя.
Освен това, в тези 1 000 страници има разговори на Учителя с приятелите на Бивака, Витоша. Те са озаглавени "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Така че следващото поколение трябва да издаде тези 1 000 страници от разговорите на Учителя, които лично брат Боян Боев е стенографирал, дешифрирал и диктувал на една сестра, която ги написа на пишеща машина. Той е авторът и на трите книги, които трябва да излязат: "Изворът на Доброто", "Разговорите на Учителя при изгревите на слънцето" и "Разговорите ни с Учителя на Ел-Шадай". Освен това брат Боев дешифрира от своите лични тетрадки един огромен материал и го препращаше до ръководителите в провинцията под заглавието "Писма до приятелите". В тези писма има много ценен материал за братския живот по време на Школата, както и разговори на Учителя. Тези писма трябва да се съберат, да се подредят и издадат. Автор на този труд е също Боян Боев. Последните години чувам разни приказки, че и Борис Николов бил участвувал в подготовката на тези книги. Това е лъжа! Боян Боев лично стенографира, лично дешифрира и лично диктуваше тези неща на една сестра, за да се напишат.
към текста >>

Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя.
Има някои цели пасажи изменени и променени. Най-обидното е, че на няколко места думата "Господ" от оригинала е заменена с думата "Бог". Това означава, че онези, които са работили върху материала, нямат елементарни познания, че Господ е едно, а Бог - друго. Хора без познание нямат право да се добират до Словото на Учителя, защото то е наказуемо според Духовните закони, чрез които е свалено Словото на Учителя. Написан е предговор от издателите, от което се вижда, че те не познават нито историческите събития, нито историята на Школата, нито личностите Боян Боев и Борис Николов. Те също не познават както биографичните данни от живота на Учителя, така и не познават езика на Учителя и Словото на Учителя. Школата на Учителя има своя терминология, свой език и всяка дума на Учителя не е само символика, а са закони и истини, свалени от Божествения свят. Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано.
към текста >>

Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот.
Затова не може да се пише с други понятия и с други стилови похвати, и с терминология, чужди на Школата на Учителя. Така че уводът на тази книга е атака срещу Школата на Учителя, който предговор дори не е подписан от авторите. На корицата на книгата е поставена цветна снимка от фотографа, който не е обозначен и не е искано разрешение за отпечатването от съпругата му, Надежда Кьосева. Тази снимка има история, която не се познава и не е отбелязано. Тази снимка е от Молитвения връх на Рила, а не от Мърчаево. Онези, които стоят зад Учителя, имат свои имена и са личности, взели дейно участие в братския живот. Тя е поместена, за да се види, че Борис Николов, застанал прав, стенографира на тефтерче. А онези, истинските стенографи на Учителя, които са седнали при нозете Му, са Паша Теодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Но на снимката на корицата те са изрязани, за да не се видят, а за да остане само този, който стенографира на тефтерче. Борис Николов не е бил в Мърчаево, освен на една екскурзия с Учителя по време на събора, август 1944 година, на връх Острец, защото е бил мобилизиран. Стенографи в Мърчаево са били Елена Андреева и Савка Керемидчиева, които са стенографирали Словото на Учителя, което бе отпечатано в три последователни тома, отбелязани като "Заветът на Любовта".
към текста >>

3. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Надежда Георгиева Кьосева

ТОМ 6

Когато една нощ седял на верандата Славчо се замислил за извънземни неща и започнал силно да се моли да му се даде възможност да провери има ли задгробен живот.
Тогава Славчо беше вече гимназист във II мъжка гимназия. Като гимназист той е участвувал в организацията на скаутите по това време. По-късно заедно с Крум Въжаров, с когото бяха неразделни приятели образуваха Християнско дружество и го ръководеха в едно читалище, в което се събираха много младежи. Живеехме в една хубава къща в Княжево зад реката. Къщата имаше хубава веранда с лозница. Когато една нощ седял на верандата Славчо се замислил за извънземни неща и започнал силно да се моли да му се даде възможност да провери има ли задгробен живот. Тъй като се молил призовавайки някои, изведнъж от към прозореца влиза нещо като пара, което постепенно почва да се оформя като човешка фигура. Той започнал да се тресе, дали от страх или от някакво излъчване не знам, но се уплашил, замахнал с ръце и извикал: „Неща, неща, върви си, изчезва" и появилото се изчезнало. Понякога идваше на гости у дома моят вуйчо, брат на майка ми, който е бил гимназиален учител в Делиорман и в Русе по френски и български език. И те, вуйчо ми, брат ми и Крум Въжаров, който също беше у дома решили да правят сеанс и да викат духовете на близки заминали за оня свят. На една кръгла дъска написаха азбуката с ясни букви.
към текста >>

Славчо обичаше много птици и животни.
Яви се духът на майка ми, която беше починала 1918 г. в Гюмюрджина и която каза за всеки от нас по нещо. Специално за Славчо каза да не взима яйцата от гнездата на птичките. По-късно от Княжево се преместихме да живеем някъде към Павлово. Там имахме голяма градина с дървета. Славчо обичаше много птици и животни. Беше си отгледал едно соколче, което беше вързано с верижка на един клон и пред него имаше дъска за храната. Славчо режеше парченца месо и даваше на соколчето, което лакомо ядеше. Щом свирнеше с една свирчица, соколчето кацваше на рамото му. Много време той се занимаваше с него да го обучава. За учудване имаше и едно малко лъвче, за което не знаем от къде го беше взел и което спеше в едно малко сандъче.
към текста >>

4. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

ТОМ 7

Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов.
Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.1.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов. Майка ми ми казваше, че никога не са си казали лоша дума или да се скарат за нещо. Доволни били един от друг. Баща ми бил съзнателен и справедлив и никога не й правел някаква забележка. Когато не одобрявал нещо в нея, само я поглеждал или мълчал. Тя разбирала, че той я превъзхожда, уважавала го и обожавала.
към текста >>

Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони.
Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони. Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров.
към текста >>

5. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си.
По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 г. след като бил пенсиониран. Тогава отива като свещеник в гр. Нови пазар и остава там и през следващата 1900 година. През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, ШИ.1922 г. "Преди двадесет и две години (1900) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното) Петърчо -Учителя, е била годината 1872-ра. Тогава родителите Му са били във Варна, завърнали се след първото им напускане на града през месец септември 1868 г.
към текста >>

Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература.
44; от отпечатаната книга стр. 83: "През време на сту-дентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден Той срещнал намиращия се също в Америка Величко Гръблашев, който бе известен на времето като ревностен член на спиритическото общество..." Никола Нанков: Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за такъв случай, че Учителят се е срещал в Америка с Гръблашев и за отвеждането Му в някаква непозната местност, за някакви видени и чути странни неща и че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил. Ако той беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде неговият първи ученик, след завръщането си в България. Гръблашев работи отделно от Учителя като спиритист. Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав утвърден от Министерството на народната просвета - "Устав на психическото дружество", гр. София, 1906 година - председател на обществото Величко Гръблашев, секретар Васил Узунов. В официалните списъци по реда на поканването на учениците на събори намираме, че Величко Гръблашев присъства за първи път на събор през 1910 г. и на последен през 1922 г., след което отива в Америка от където вече не се завърна в България.
към текста >>

Първата Му беседа говорена на народа е беседата "Ето човекът" отпечатана в томчето неделни беседи "Сила и Живот" - първа серия.
След пребиваването си две години (1899-1900 г.) в Нови пазар, Учителят се отправя пеш през Стара планина и стига в Сливен. От там Той тръгва из страната и от град на град изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на Неговото пътуване са останали много писма, писани от градовете и паланки, където е имал сказки, до Негови първи ученици - Пеню Киров, Димитър Голов и др. От тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броя на посетителите и др. Учителят е започнал да говори на народа след Балканската война (19121913 г.) и през 1914 г. Първата Му беседа говорена на народа е беседата "Ето човекът" отпечатана в томчето неделни беседи "Сила и Живот" - първа серия. След всяка отпечатана беседа е дадена датата на говоренето й - ден, месец и година. От това именно се вижда, че Учителят започва да говори на народа от 1914 г., 16 март. Бележка на редактора: Тук Никола Нанков греши, защото Учителят Дънов започва да говори на народа на 16 март 1914 г, защото само Христовия Дух може да дава Словото Божие. През лятото на 1912 г. Христовият Дух слиза върху Учителя Дънов и Той вече е Миров Учител.
към текста >>

в живота на Учителя настъпва събитие без външен ефект.
(Виж "Изгревът", том I "Космо-гонията и Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно", стр. 632-672). За горната забележка виж специално стр. 635-638. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 93: "През март на 1897 г. в живота на Учителя настъпва събитие без външен ефект. На езика на езотери-ческите науки то се нарича "посвещение". Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато степен и да са и с каквато мисия да са дошли, биват посещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." Никола Нанков: На Учителя се преписва през март 1897 г. някакво посвещение. Настъпило събитие без никакъв външен ефект.
към текста >>

Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от Него, нито от някакъв ученик, защото през годината 1897, Той няма още нито един ученик, та да има възможност да Го наблюдава.
В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." Никола Нанков: На Учителя се преписва през март 1897 г. някакво посвещение. Настъпило събитие без никакъв външен ефект. Посвещаван от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива неща за Учителя, се излагаме като негови ученици в непознаване на Учителя си и Неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от Него, нито от някакъв ученик, защото през годината 1897, Той няма още нито един ученик, та да има възможност да Го наблюдава. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновен човек, не може да няма външен ефект, а камо ли с Учителя. За Учителя, учениците Му можем да кажем, че Той дойде между нас от Главата, че носи това знание от там и Словото протичаше през Него, както водите извират от една глава на висок планински връх и слизат в равнината. Така бе и с Учителя. Той не идва по пътя на някакво посвещение тук на земята. Той не учи тук това Божествено знание, а то само протичаше през Него, отгоре от Главата.
към текста >>

Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновен човек, не може да няма външен ефект, а камо ли с Учителя.
някакво посвещение. Настъпило събитие без никакъв външен ефект. Посвещаван от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива неща за Учителя, се излагаме като негови ученици в непознаване на Учителя си и Неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от Него, нито от някакъв ученик, защото през годината 1897, Той няма още нито един ученик, та да има възможност да Го наблюдава. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновен човек, не може да няма външен ефект, а камо ли с Учителя. За Учителя, учениците Му можем да кажем, че Той дойде между нас от Главата, че носи това знание от там и Словото протичаше през Него, както водите извират от една глава на висок планински връх и слизат в равнината. Така бе и с Учителя. Той не идва по пътя на някакво посвещение тук на земята. Той не учи тук това Божествено знание, а то само протичаше през Него, отгоре от Главата. Забележка на редактора: Никола Нанков не е запознат с това събитие.
към текста >>

6. 20 - 7. СПОМЕНИ ЗА ЯМБОЛСКОТО БРАТСТВО

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

ТОМ 10

Отначало, за да се уверят приятелите, че има задгробен живот, Учителят е разрешавал спиритическите сеанси.
Сведения за това време дава неговият внук, Радко Радев. Събранията са ставали в неговия дом. След него за ръководител бе избран Тодор Абаджиев, който предостави една стая в скромния си дом за събрания. Неговата съпруга, Димитрина, хубава и енергична жена, беше рядко отзивчив човек. Ако някой от братството се разболееше, призоваваше веднага нея - излъчваше сила и бодрост. Отначало, за да се уверят приятелите, че има задгробен живот, Учителят е разрешавал спиритическите сеанси. Веднъж бил призован духът на Христо Ботев. Медиум била Димитрина Абаджиева, чрез която Ботев с мощен глас произнесъл кратка реч. Но тъй като всички се доста увлякли по сеансите, за да не пострада някой, Учителят ги посъветвал да ги прекратят. Забележителна фигура в ямболското братство беше адвокатът Георги Драганов. Той заедно със съпругата си Цанка и други братски семейства често се събираха у дома.
към текста >>

7. 23 - 1. СПИРИТИЧЕСКИ СЕАНСИ В ГРАД ЯМБОЛ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

В едно неделно събрание, където му се е отдало да ръководи, той прокарал свои разбирания за невидимия свят, за задгробния живот.
От църквата се разочарова, след като вижда, че божиите служители са по- големи материалисти от обикновените хора. По това време - краят на миналия век, светът се увлича по социалистическите идеи за братство, равенство, по марксизма, но и тук вижда утопията и фалша на самата идея и на нейните последователи. Доколкото си спомням, през 1906 година в Ямбол идва Тодор Бъчваров - спиритист, литератор и книжар. Той е разпространявал списание „Виделина", редактирано от д-р Миркович, а също и списание „Родина". Отначало той - Тодор Бъчваров - се приобщава към евангелистите. В едно неделно събрание, където му се е отдало да ръководи, той прокарал свои разбирания за невидимия свят, за задгробния живот. В беседата си той говорил за хора, които могат да четат мислите, за ясновидци, които виждат през прегради, далеч в пространството, такива, които могат да виждат душите на умрелите и да разговарят с тях. „Днес, казал той, можем по изкуствен начин чрез хора, наречени медиуми, като ги приведем в магнетичен сън, да общуваме с жителите на невидимия свят и черпим информация. „След събранието, един от присъстващите, собственик на керамична фабрика в Ямбол се оплака, че синът му е заминал зад граница и отдавна нямал никаква вест. Бъчваров се съгласил да направи сеанс, на който присъствал Александър Кръстников, Тодор Абаджиев, баща ми и др. На сеанса приспали едно младо момиче - медиум.
към текста >>

Чрез медиума този старец още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси.
Всички оставаха доволни. Накрая на спиритическата дейност, медиум се оказа един мой братовчед. На сеанса се яви един светъл старец със светещ триъгълник на главата. Чрез медиума той говори за прераждането, за кармата, че трябва да развиваме добродетелите си, като насочваме ума, сърцето и волята си към възвишени мисли, благородни чувства и добри постъпки. Дотогава нищо не се знаеше за окултизма. Чрез медиума този старец още каза: „Понеже вие научихте, че има задгробен живот, че човек е безсмъртен, трябва да прекратите тези сеанси. По-нататъшното проучване на невидимия свят може да стане непосредствено, като се развият необходимите дарби. Сеансите са вредни за медиумите, които губят своите магнетични сили." На другия ден Тодор Абаджиев получи и писмо от Учителя със същото съдържание - да прекратим сеансите.
към текста >>

8. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 август, понеделник Събранието започна в 10 часа сутринта, като присъствуваха почти всички членове на търновския кръжок. Г-н Дънов се бавеше в тайната стаичка и, докато дойде, изпяхме по негово повеление „Грешна душо", „Достойно ест" и „Со безначално слово", а като се завърна, изпяхме „Тебе поем", а той прочете от Евангелието на Йоана 18 глава и каза: - Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на тоя свят, за да свидетелствувам за Истината." Животът на всеки човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини - друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува за истината. Само че мнозина от хората имат своето предназначение, защото са дошли тука и не свидетелствуват истината.
към текста >>

И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота.
Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни почисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме истината." Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос е влязъл, няма страх. Защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душа, която влезе и живее в отрицателни качества, започва да слабее и загубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота. На Бога ние трябва да поднесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение духовния свят, в служене - ума си по отношение на Божествения свят. Т.е. по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на духовния свят - своята душа, а по отношение на Божествения свят ще принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, защото в самия него тя липсва; че няма добродетел и истина, защото той ги няма в себе си.
към текста >>

Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
А душа, която влезе и живее в отрицателни качества, започва да слабее и загубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота. На Бога ние трябва да поднесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение духовния свят, в служене - ума си по отношение на Божествения свят. Т.е. по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на духовния свят - своята душа, а по отношение на Божествения свят ще принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, защото в самия него тя липсва; че няма добродетел и истина, защото той ги няма в себе си. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тези добродетели, защото, когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явяват богохулни мисли, да знаете,че това не е също от вас. Това е работа на дявола.
към текста >>

Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, защото в самия него тя липсва; че няма добродетел и истина, защото той ги няма в себе си.
И така, трябва да се върнем на първоначалното нещо, да потърсим Христа, Който е множество в Себе си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на дървото на живота. На Бога ние трябва да поднесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят, в принос - сърцето си по отношение духовния свят, в служене - ума си по отношение на Божествения свят. Т.е. по отношение на физическия свят да принесем своята сила, по отношение на духовния свят - своята душа, а по отношение на Божествения свят ще принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? " Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, защото в самия него тя липсва; че няма добродетел и истина, защото той ги няма в себе си. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тези добродетели, защото, когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явяват богохулни мисли, да знаете,че това не е също от вас. Това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие, проклети! " Но това Той каза на тия, които са събрани от дявола.
към текста >>

След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа.
Но тия са елементарни работи, но като ги знаем и като ги имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели козите от овците, та всеки ще отиде или надясно, или наляво. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, те са Божествено сито, затова сега вие си задавайте въпроса: „Родил ли се е Хрйстос в мене, за да свидетелствувам истината? " И ако отговорите на този въпрос, че Христос се е родил, да свидетелствувам за истината, И аз ви пожелавам, мои братя и приятели, и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват също за истината. В 6 часа подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа. Този закон е приложим и по отношение [на] тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което може да се крепи.
към текста >>

Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота.
Докато той има упование в Бога, той диша; започне ли обаче да се колебае, настава в него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та, щом влезе съмнението във вашия ум, показза, че почвата, на която стоите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да тръгнем и да започнем да се движим. И затова ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всички хора в живота. Тя е потребна за всичките, ако и да имат разно наименование. Вземете например златото, то представя мъдростта. Силата в златото обаче може да се демагнетизира и то чрез това, че щом човек почне да греши, златото почва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши. Ако би било възможно да взимате знание по околен път и го вложите в себе си, пак ще се разруши.
към текста >>

А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае.
Когато вашите клетки почнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гние. Върху душата има много голямо налягане отвънка и се държи вътре в тялото - основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. Затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим, за да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените.
към текста >>

При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание.
Затова, когато тази основа започне да се разстройва, настъпва и смъртта. Ето защо ние трябва да се пазим, за да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдание. Например и Давид, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми. И когато беше на охолност, позволяваше си волности да гледа жените. Същото е и с Иов. А Христос е изказал най-великите Слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно нито вие, нито нашата душа, нито вашият ум могат да родят нещо, ако сте охолни.
към текста >>

Много хора трябва да се приспособят в живота.
Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото да бъде богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, за да не се спъвате. За такива парата е като морската сол. Много хора трябва да се приспособят в живота. И няма съмнение - на вас ви трябват пари и като винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Но трябва да знаете, че колкото трябва да получите, винаги отгоре се нарежда. Ама ще речете: от министъра зависи. Добре, но над всеки министър стои друг, който го направлява. Така говори се за някой си офицер, който искал четиридесет деня отпуск, помолил се Богу, подал заявлението си и министърът като го прочел, помислил си, почесал се по главата и разрешил отпуската.
към текста >>

9. НАРЯД за 1901 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

1) Така се молете: Добрата молитва „Господи Боже наш, Благий ни небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве, да Ти се радваме.
Добрата молитва. 2. Писмо от Шумен от 27.1.1901 г. 3. Писмо от 7. II. 1901 г. до Пеню Киров. 1) Така се молете: Добрата молитва „Господи Боже наш, Благий ни небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве, да Ти се радваме. Молим Ти се изпроводи Духът Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име, и да Те славословим винаги. Осветявай духът ни, просвещавай сърцата и умът ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Животът Си, който посвещаваме на Тебе за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
към текста >>

Животът Си, който посвещаваме на Тебе за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
1) Така се молете: Добрата молитва „Господи Боже наш, Благий ни небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве, да Ти се радваме. Молим Ти се изпроводи Духът Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име, и да Те славословим винаги. Осветявай духът ни, просвещавай сърцата и умът ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Животът Си, който посвещаваме на Тебе за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни, съдействувай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим, да е за успеха на Твоето Царство на земята. Храни душите ни с небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, за да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Теб принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.
към текста >>

Храни душите ни с небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, за да успяваме в живота си.
Осветявай духът ни, просвещавай сърцата и умът ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Животът Си, който посвещаваме на Тебе за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни, съдействувай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим, да е за успеха на Твоето Царство на земята. Храни душите ни с небесния Си хляб и укрепявай ни със Силата Си, за да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Теб принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. Амин." Любезни братя, това е нашата Лозинка от Господа. Ние ще отправяме всеки ден тази молитва към Господа, и Той ще ни слуша, когато Го призоваваме от сърце и душа. Пазете тази молитва като зеницата на очите си, защото е продиктувана от Духа Светаго.
към текста >>

Временните промени в живота са преходни.
Каквото и да мислят хората за нас, то е маловажно, нашето призвание е любовта Божия. Да се молим за всички, да ги просвети Бог. Трябва да знаем: Грехът, Плътта и Светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него сянка и промяна няма, на Него ще се уповаваме, на Неговата Сила, Той няма да ни остави. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Временните промени в живота са преходни. В живота ни става това, което става и в природата. Днес може да е бурно, облачно, дъждовно, утре пък ще е слънчево и ясно. Вярата, Надеждата, Любовта - те са основата. Сега е мрачкаво, но иде зорницата. Ние сме пришълци и странници в този свят, нашето отечество е другаде.
към текста >>

В живота ни става това, което става и в природата.
Да се молим за всички, да ги просвети Бог. Трябва да знаем: Грехът, Плътта и Светът са три наши врагове. Но Господ е верен, в Него сянка и промяна няма, на Него ще се уповаваме, на Неговата Сила, Той няма да ни остави. Няма пречка, която Той да не може да отмахне. Временните промени в живота са преходни. В живота ни става това, което става и в природата. Днес може да е бурно, облачно, дъждовно, утре пък ще е слънчево и ясно. Вярата, Надеждата, Любовта - те са основата. Сега е мрачкаво, но иде зорницата. Ние сме пришълци и странници в този свят, нашето отечество е другаде. Като свършим своето поприще ние ще се отправим към дома на нашия Баща.
към текста >>

Мнозина учители, офицери, ученици и други са повярвали, че има задгробен живот.
От Козлов имали ли сте писмо? А от д-р Миркович? Уверен съм, Господ ще ви благослови, ще имате повече мир и радост. И дано Господ помогне да се видим пак - има много да се каже, но устно. Когато наскоро бях в Шумен, станаха някой важни спиритически явления в една къща, където живееше прокурора, на които явления бяха свидетели и заседателите на окръжния съд - за тези събития се говори из целия град. Мнозина учители, офицери, ученици и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Към края на миналата година една госпожа, доста образована, от Велико Търново, ми писа, че от известно време се занимавала със спиритически опити и е достигнала до някои важни резултати. Обеща да ми пише пак и ако ми пише, ще ви съобщя. Нека да дойде царството Божия и Неговата правда. Ние сме добре тук засега и благодарим на Бога за Неговата милост и благост.
към текста >>

10. 5. Материалистичният мироглед

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее).
Нейната област е обективната природа. Методът й е аналистичен: наблюдава явленията, прави опити, вади заключения, създава теории, които остават ограничени в областта на специалиста. Впрочем и там теориите [са] подложени на постоянна промяна. Опита ли се да обобщи всички теории в едно, науката все се лишава от своята „научност", тъй като попада в област, неподатлива на непосредствен опит. Опити за обобщения в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем." Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения: 1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек. 2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи. 3) Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо. 5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички. 6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспиват народните маси, да се държат те в покорство.
към текста >>

2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи.
Впрочем и там теориите [са] подложени на постоянна промяна. Опита ли се да обобщи всички теории в едно, науката все се лишава от своята „научност", тъй като попада в област, неподатлива на непосредствен опит. Опити за обобщения в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем." Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения: 1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек. 2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи. 3) Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо. 5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички. 6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспиват народните маси, да се държат те в покорство. „Ако нямаше Бог, той трябваше да се създаде", казвал Балтер [? Волтер]. Толкова е необходим тоя хашиш за народното съзнание.
към текста >>

5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички.
Опити за обобщения в областта на науката виждаме у мнозина учени, от които най-виден и модерен е германският учен философ Ернст Хекел. Мнозина са чели преведената на български книга „Седемте мирови загадки" (Бог, време, пространство, живот, смърт и прочее). Заключението от цялата книга е: „Не знаем, не знаем и не знаем." Въпреки това материалистичният мироглед води неминуемо към следните логически крайни заключения: 1) Всичко, което се вижда, близко и далечно, е сбор от 78 елементи (които всяка минута могат да се умножат), случайно съчетани в съединение, чието случайно съчетание в миналото е дало живата протоплазма, а оттам чрез еволюция и борба за съществувание се е дошло до днешния човек. 2) Животът е физиологията на случайно съчетаните по особено сложен начин протоплазмени елементи. 3) Смъртта е потъване в нищото: молекулите се разпадат и атомите се разпиляват, от човека не остава нищо. 5) Задгробен живот, това е едно страшно суеверие, внушено от поповете на човечеството за успокоение на жалеещите майки и бабички. 6) Бог, това е фаталната измислица на царе и попове, с цел да се приспиват народните маси, да се държат те в покорство. „Ако нямаше Бог, той трябваше да се създаде", казвал Балтер [? Волтер]. Толкова е необходим тоя хашиш за народното съзнание. Трябва ли положителната наука да търпи тоя средновековен анахронизъм? 7) „Как трябва да живея?
към текста >>

Умът на човека търси Истината, той жадува заради нея, па ако ще да му струва и целия задгробен мир, заедно с Рая и свети Петра начело.
Да се продава истината заради практическия морал е падение, низост. „Да живее истината, па ако ще би и целият свят да погине" - казват серия материалисти, философи и учени. Те заслужават уважение. Те търсят истината искрено. Да се осъжда един професор, бил той и прогимназиален, защото учил Дарвиновата теория и така „подкопавал устоите на добрите нрави, основани на библията с нейните шест дни" е най- долна еснафщина, тесногръдие. Умът на човека търси Истината, той жадува заради нея, па ако ще да му струва и целия задгробен мир, заедно с Рая и свети Петра начело. Каква доблест наистина у хората на науката! Колко достойно за удивление е то! Да бъдеш готов да се сринеш с праха, да се лишиш от всички шансове за безсмъртието, така щедро обещавано от църквите, само заради желанието да останеш верен на Истината, колко и безутешна тя да бъде! Но обгръща ли науката цялата истина? Когато Христос заяви на Пилата: „Аз дойдох на света да вестя Истината", Пилат го запита: „А що е истина?
към текста >>

А да се твърди, че има някаква връзка между живота на хората и землетреса е глупаво суеверие.
" Пилат не е бил прост човек, както понякога ни се струва. Той е бил човек много учен, познавал е всички тогавашни философски системи и чрез него е питала Христа цялата тогавашна наука: „Що е истина? " Пред днешната наука е също сложен въпросът: Що е Истина? Къде е Истината? Частно за землетреса, материалисти казва: „Стават размествания на пластове, пропадане на почва, изригване на вулкани; но всичко това е механика и не се нуждае от никакво съзнание. А да се твърди, че има някаква връзка между живота на хората и землетреса е глупаво суеверие. И чудно е как има интелигентни хора, които могат да твърдят противното." Всичко това е нам добре позната логика на материалиста. Спиритуалистичния възглед ще разгледаме в друга статия.
към текста >>

11. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Така както обаче го описват, това „небе” изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества.
При това, установява се, че всички ония звезди, които виждаме с просто око на небето, както и милиарди други, невидими за невъоръжено око, ала достъпни за мощния поглед на съвременните телескопи, принадлежат към едно и също звездно семейство - това на Млечния път или на така наречената галактична система, която според съвременните астрономични схващания, представя един лещовиден звезден куп със спирална структура. А такива звездни купове като Млечния път, отдалечени на милиони светлинни години от нас, както и мъглявини, които ще се развият в бъдеще в звездни купове, има не малко. Видимите граници на вселената, следователно, постоянно се отдалечават, и никой не може да каже, какво се крие зад тях - в бездънните глъбини на безкрайното пространство. Това е „небето” на съвременната астрономия - безпределното физическо пространство, в което се движат милиарди звезди, принадлежащи към различни „галактични системи”, отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обиколят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така както обаче го описват, това „небе” изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието, най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня „задгробен мир”, в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият „престол”, там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания.
към текста >>

Небето за тях е оня невидим свят, оня „задгробен мир”, в който отиват душите на праведните след смъртта.
Това е „небето” на съвременната астрономия - безпределното физическо пространство, в което се движат милиарди звезди, принадлежащи към различни „галактични системи”, отдалечени една от друга на огромни разстояния, образуващи същински космични пустини. Дали тия звезди и планетите, които се предполага да обиколят около много от тях, са населени с живи същества, за съвременната астрономия е загадка. Така както обаче го описват, това „небе” изглежда пусто, неодухотворено от живот и живи същества. Ясно е от изложеното дотук, че колкото и да е пораснало по размери небето в съзнанието на хората, то си остава в края на краищата все онова физическо пространство, в което са пръснати небесните светила. Вярно е, че в съзнанието, най-вече на религиозните хора, има и една друга представа за небето, макар и твърде смътна. Небето за тях е оня невидим свят, оня „задгробен мир”, в който отиват душите на праведните след смъртта. В това небе царува Бог, там е Неговият „престол”, там пребивават ангелите и светиите, които постоянно Го хвалят и Го славят. Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето - една от най-последните - представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализуването в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите.
към текста >>

Този свят не е нематериален - той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени.
Религиозните хора от християнската епоха са добили тази представа за небето благодарение на ония символични картини, които пророците от Стария и Новия завет са нарисували в свещените писания. Един хубав образец на такава картина на небето - една от най-последните - представя картината, нарисувана от Йоана в Откровението. Мистиците и ясновидците от по-ново време, когато умовете на хората се подготвиха за едно по-научно схващане на действителността и за едно по-дълбоко разбиране символичния език на писанията, ни дават една по-друга картина на небето. Небето, според тях, не е нито синия небесен свод на необразованите хора, нито локализуването в пространството небе на теолозите, нито безкрайното звездно пространство на астрономите. То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален - той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени. Небето, според схващанията на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна „гравитация” по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят. Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно „тежнение” заема точно мястото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото, той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм.
към текста >>

Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото, той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите.
То е оня възвишен, високо организиран, макар и невидим за физическите очи свят, в който пребивават най-разумните, най-високо напреднали същества. Този свят не е нематериален - той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени. Небето, според схващанията на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна „гравитация” по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят. Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно „тежнение” заема точно мястото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото, той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високонапреднали духовни същества; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-низко стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела.
към текста >>

Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм.
Този свят не е нематериален - той е образуван от най-тънката, най-фина материя, която все пак е на степени, за да може да изрази живота на духовните същества, които също са на степени. Небето, според схващанията на окултистите, се организира по силата на ония вътрешни сродства, на оная вътрешна „гравитация” по закона на любовта, която съществува между обитателите на този велик свят. Ангелите, които се привличат едни други благодарение на тия тъкмо вътрешни сродства, по мисли, по чувства, по действия, образуват по-големи или по-малки общества. Всеки отделен член на тия общества, по силата на едно вътрешно „тежнение” заема точно мястото, което му се пада и изпълнява службата, която отговаря на неговите знания. Сам излъчващ светлина, която се предава на всички членове на обществото, той, от своя страна, непрекъснато възприема пълните с любов и живот излъчвания на другите. Това е един живот на непрекъсната вътрешна обмяна, правилна и хармонична, която образува от това общество един жив организъм. Членовете на тия общества ту се пръскат в пространството в изпълнение на своите високи функции, ту се събират в един определен център във вселената, за да споделят резултатите от своята работа, ту се съединяват около някое възвишено същество от по-висока йерархия, за да получат неговите наставления и напътствия. Макар че обитателите на небето са навред, небесните тела са все пак фокуси, към които те обикновено се привличат, по силата на сродството, което съществува между тях и жителите на поменатите тела. Около напредналите небесни светила се привличат и високонапреднали духовни същества; духовната атмосфера на ония от тях, които са на едно по-низко стъпало на развой, гъмжи от недотам напреднали духове. Земята, например, е едно от последните небесни тела. Ясно е, следователно, че всяко небесно тяло си има свое собствено население от въплътени и невъплътени души.
към текста >>

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях.
Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим, може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното издигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света.
към текста >>

От техните сърца блика любов, радост и живот.
Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното издигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”.
към текста >>

Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”.
От техните сърца блика любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”. С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората. Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: „Небесният живот”, чийто материал е почерпен из книгата „Небето и неговите чудеса и адът” от Сведенборг - един от най-мощните западно-европейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.
към текста >>

Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели.
Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”. С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората. Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: „Небесният живот”, чийто материал е почерпен из книгата „Небето и неговите чудеса и адът” от Сведенборг - един от най-мощните западно-европейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.
към текста >>

Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: „Небесният живот”, чийто материал е почерпен из книгата „Небето и неговите чудеса и адът” от Сведенборг - един от най-мощните западно-европейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.
Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие”. С тоя цитат от Учителя, който хвърля жива светлина върху същината на небето, аз привършвам своята статия относно общите представи за небето, които са царували и царуват в умовете на хората. Но мисля, че не ще е безинтересно за читателите, да прочетат едно по-конкретно и по-подробно описание за небето и небесния живот на неговите светли обитатели. Такова именно описание е дадено в непосредствено следващата статия: „Небесният живот”, чийто материал е почерпен из книгата „Небето и неговите чудеса и адът” от Сведенборг - един от най-мощните западно-европейски ясновидци, смогнал да опише ясно и конкретно един свят, който мъчно се подава на описване.
към текста >>

12. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Впрочем и астролозите, подобно астрономите-математици, се бяха натъкнали на известни „пертубрации” в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори.
Астрономите Леверие и Адамс, изхождайки от пертурбациите на Урана, които не можели да се обяснят само с въздействието на известните дотогава планети, допуснали съществуването на една нова планета, която трябвало да се сметне като виновница за смущенията на Урана. Те предизчислили нейното положение и елементите на нейната орбита и съобщили тия данни на астронома Галле в Берлин. Той действително открил новата планета на посоченото място - наблюдаваното положение на Нептуна се отличавало от изчисленото с по-малко от градус. Така броят на познатите членове от слънчевата система пораснал с още един. За астрономията това е представяло един нов и интересен обект за наблюдение и пресмятания, а за астрологията - едно ново неизвестно, което е трябвало да се определи чрез ред наблюдения и проучвания. Впрочем и астролозите, подобно астрономите-математици, се бяха натъкнали на известни „пертубрации” в живота, на известни явления, които не можеха да се обяснят изцяло с влиянието на познатите дотогава астрологични фактори. И те чувствуваха, че има негли и други членове в слънчевата система, които вече действуват като фокуси на известни космични сили. Тези им интуитивни досетки се подкрепяха впрочем от окултната наука, която винаги е говорела за съществуването на транс-сатурнови планети. Както и да е, но Нептун, след като биде открит, се вмъкна, подобно Урана, в астрологичната практика и лека полека неговото тънко, трудно уловимо „влияние” доби по-определен характер. Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Урана, е един носител на „пертурбации”, един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния.
към текста >>

Пак там най сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на една планета, която е съществувала и допреди откриването й от астрономите и, следователно, не е могла да не влияе по един или друг начин върху живота на земята.
Оказа се, преди всичко, че и новата планета, като Урана, е един носител на „пертурбации”, един смутител на стария ред. Астрономически, това се изрази между другото и във факта, че Нептун наруши Тициус-Бодевия закон за планетните разстояния. В астрологичната пък система той се явява заедно с Урана (а днес и с Плутона) нарушител на нейната класическа планетна седморка. Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в „Сфера на Урана”. Там споменах също и за това, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на една планета, която е съществувала и допреди откриването й от астрономите и, следователно, не е могла да не влияе по един или друг начин върху живота на земята. Обясненията дадени в „Сфера на Урана” по тия въпроси, важат очевидно и за Нептуна, както впрочем и за всяка новооткрита планета, каквато е за пример Плутон. Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да са правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептуна по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептуна, чиито „влияния” изобщо мъчно се дешифрират.
към текста >>

От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептуна по еклиптиката - от друга.
Как обясняват астролозите тоя факт, за това говорих вече в „Сфера на Урана”. Там споменах също и за това, как схващат окултистите връзката между откриването на една нова планета и пробуждането на известни сили в съзнанието на човеците, за които тя в дадения момент става видима и знайна. Пак там най сетне загатнах за това, как се схваща влиянието на една планета, която е съществувала и допреди откриването й от астрономите и, следователно, не е могла да не влияе по един или друг начин върху живота на земята. Обясненията дадени в „Сфера на Урана” по тия въпроси, важат очевидно и за Нептуна, както впрочем и за всяка новооткрита планета, каквато е за пример Плутон. Ала тия обяснения на окултистите, колкото и да са правдоподобни, все пак имат теоретичен, спекулативен характер. От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептуна по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептуна, чиито „влияния” изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като „планетен принцип”, като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот.
към текста >>

При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот.
От чисто научно гледище нас ни интересува въпросът, съществува ли съответствие между известни явления в живота, както личен, така и обществен, от една страна, и геоцентричните положения на Нептуна по еклиптиката - от друга. Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептуна, чиито „влияния” изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като „планетен принцип”, като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота.
към текста >>

Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота.
Астролозите смятат, че след около стогодишни наблюдения и изследвания, могат с увереност да твърдят, че такова съответствие наистина съществува. В резултат от тия наблюдения смята се, че са установени известен род явления, които могат да се отнесат към неопределената още, твърде флуидна сфера на Нептуна, чиито „влияния” изобщо мъчно се дешифрират. И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като „планетен принцип”, като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”.
към текста >>

Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото.
Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства.
към текста >>

Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота.
При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове.
към текста >>

И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
към текста >>

Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо.
Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептуна се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептуна. Неговото възходящо влияние се проявява в едно разширение на съзнанието, което наистина става способно да долавя повече или по-малко отчетливо трептенията на „будическия свят” - светът на любовта и единението. Ето защо, у ония, които се намират под това Нептуново влияние, интуицията, фините предчувствия, тънките долавяния на най-потайни мисли и чувства са силно развити. Понеже, от друга страна, чувството за единството на живота се проявява с особена сила у тях, те по-чутко от другите долавят да трепти единния, общия живот във всичко живо. Ясно е тогава, защо те схващат човека преди всичко като душа, като съзнание, а не само като личност, принадлежаща към тази или онази обществена среда, към тази или онази класа, националност, религия. Тези различия за тях не са особено меродавни, макар и да ги имат предвид. Тяхното разширено съзнание, което се е издигнало над човешките форми, не може да се ограничи в рамките на една религия, на една философия, на един тесен научен мироглед, на една социална идеология. Затова те са космополити по дух, братя на всички хора по земята, независимо от това към коя раса, народ, класа или верую принадлежат. Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на любовта и свободата.
към текста >>

Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството.
Многократните проверки от непредубедени учени в разни страни потвърдиха по един недвусмислен начин истинността на спиритичните явления. И ако спиритичната теория за обясняване на тия явления все още можеше да се оспорва, то фактите, които лежаха в нейната основа, не можеха повече да се отхвърлят. Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия” характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното”, към света наобезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор —това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”. Неговите научни инструменти—медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луиата и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респективно комунизма и болшевизма.
към текста >>

При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „боговете”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”.
На второ място идеат Риби - пак Юпитеров знак, какъвто е и Стрелец, а на трето - Марсовите знаци Овен и Скорпион. При това в Телец се намират Слънцето и Луната на Маркса - астрологичното ядро на движението, около което се струпват Слънцето, Меркурий, Юпитер и Плутон на Ленина, съвпадът на Марс с Нептун на Сталина и неговия Плутон, както и двойният съвпад на Марс с Нептун и Плутон у Троцки. Очевидно, Телец - един от икономическите знаци на зодиака, знак на производството, се явява един мощен акумулатор на енергия, която чрез последователни изпразвания, регулирани от така наречените „направления” на астрологичните фактори и на транзитите или преминаванията на планетите през този активен по цялата си дъга знак, предизвиква едно насилствено изменение на икономическите отношения и на политическия и социален строй в Русия. В тия бегли бележки относно знака Телец - типичен знак на производителните сили в природата - ние искахме да посочим, че той особено ярко очертава характера на комунистичното движение, което е не само политико-социално, но и религиозно в края на краищата. Разбира се, тук религията достига своя най-материален израз. При нея „небето”, сиреч блажения живот, и „боговете”, сиреч ръководителите на човешките съдбини, слизат на земята, където се изразяват като стремеж към материално благополучие за всички на почвата на социалното равенство, и в култ към „водачите” и „героите”. Запознатите с окултната история и по-специално с историята на така наречения цикъл на Рама, който се е развил под знака на Овена и Слънцето, ще си припомнят негли за бунта на масите срещу жреците на Рама, повдигнат от Ирщу - бунт, който се е развил под знака на Телеца. Ще си припомнят и ще съзрат, може би, интересни съответствия с революционните движения на нашето време. След всички тия разглеждания, направени с едри крачки, аз най-сетне напущам сферата на Нептуна, в която наистина има чудни вълшебства. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Интересно е да се посочат някои по-крупни политически събития, станали около времето на точния съвпад: Южна Америка се освобождава от игото на Испания, Холандия добива своята независимост, Гърция започва войната за освобождението си от турско робство, Мексико също получава свобода. При това, в първите 20 години от Урано-Нептуновия цикъл, който трае 170 години (от съвпад до съвпад) се правят най-големите научни открития в областта на електричеството, които едва по-късно получават практическо приложение.
към текста >>

13. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

ТОМ 24

Това са първите лъчи на един многообещаващ живот.
Литов "Подвизах се с добрия подвиг. Пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца, който Господ ще ми въздаде." Нашата мила покойница е родена в крайдунавския град Свищов на 28 февруари 1889 г. Тя е дъщеря на пастор Юрдан Икономов, който дълги години е бил учител по френски, история и география, и внучка на Гаврил Илиев, първият евангелист в България. Издънка на такъв религиозен род, от рано тя започва да работи за Бога. Още една 13 годишна тя говори и се подвизава в Младежкото християнско дружество. Това са първите лъчи на един многообещаващ живот. Тя завършва l-ва Софийска Девическа гимназия с отличие и учената степен "Бакалавър по изкуствата". Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години, четвърт век, лекторка по английски език. Едновременно стая своя основна дейност, тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации. Това са най-общите рамки, в които протича нейния богат и знаменателен живот. Докато, след 49 г.
към текста >>

Това са най-общите рамки, в които протича нейния богат и знаменателен живот.
Още една 13 годишна тя говори и се подвизава в Младежкото християнско дружество. Това са първите лъчи на един многообещаващ живот. Тя завършва l-ва Софийска Девическа гимназия с отличие и учената степен "Бакалавър по изкуствата". Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години, четвърт век, лекторка по английски език. Едновременно стая своя основна дейност, тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации. Това са най-общите рамки, в които протича нейния богат и знаменателен живот. Докато, след 49 г. живот и творчество, Бог я повика при себе си на 2 декемврий т. г. след една операция и десетдневно мъчително боледуване. Ще си позволя да направя опит, само с няколко черти да предам богатия и красив духовен образ на тая голяма българка. Жена с изключителни умствени дарования.
към текста >>

живот и творчество, Бог я повика при себе си на 2 декемврий т. г.
Тя завършва l-ва Софийска Девическа гимназия с отличие и учената степен "Бакалавър по изкуствата". Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години, четвърт век, лекторка по английски език. Едновременно стая своя основна дейност, тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации. Това са най-общите рамки, в които протича нейния богат и знаменателен живот. Докато, след 49 г. живот и творчество, Бог я повика при себе си на 2 декемврий т. г. след една операция и десетдневно мъчително боледуване. Ще си позволя да направя опит, само с няколко черти да предам богатия и красив духовен образ на тая голяма българка. Жена с изключителни умствени дарования. С еднаква леснота и проникновение тя боравеше из областите на религията, философията, литературата, историята, политиката и изкуствата. Ще я чуете да говори за: Лонгфелоу, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Алкохолизмът от християнско гледище", Англия Америка, България, "Проблемата на човешките страдания и изкушения", "Могъществото на волята", "Философските идеи на Гр.
към текста >>

Тайната на нейния плодовит и достоен живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра.
С еднаква леснота и проникновение тя боравеше из областите на религията, философията, литературата, историята, политиката и изкуствата. Ще я чуете да говори за: Лонгфелоу, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Алкохолизмът от християнско гледище", Англия Америка, България, "Проблемата на човешките страдания и изкушения", "Могъществото на волята", "Философските идеи на Гр. Петров върху религията", "Политическите права на жената", "Религията и жената", Библията и пр. Какво разнообразие от проблеми! А за вещината, с която ги разглеждаше и за увлекателността, с която говореше, най-добре свидетелствуваха препълнените зали на нейните сказки. Тайната на нейния плодовит и достоен живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра. За нея над всичко Бог стои; във всичко Него вижда. Дойде ли неделя, тя ще бъде в църква; без нея не може. А Библията си познаваше основно. Молитвите й бяха пълни с топлота и упование. - "Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида", каза преди да се подложи на тежката операция.
към текста >>

Животът си за Него даде.
Да не забравяме: "Господ даде. Господ взе". В Библията има един стих писан сякаш специално за нея: "Блажени които — " Странно: смърт и блаженство... Да. "В Господа". - За нея бе Той велика реалност; алфа и омега. Животът си за Него даде. На човека служеше. Бога прославяше. Имаше далечния поглед за безкрайното, вечното. Имаше сладката надежда, че по-близо при Бога отива. - А ние?
към текста >>

И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта.
Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 6-7. Тома Стефанов Томов Тежък и непоносим закон, стар колкото и света, виси неумолимо над всички нас и подтиска сърце, чувства и ум; това е неумолимият закон на смъртта, който в своята колкото лаконична, толкова и брутална формула, гласи: "Който се е родил, той ще и да умре"! Това ние знаем, това сме чели в книги, особено в книгата на книгите, Библията, където ясно е казано: "Определено е на човеците веднъж да умрат"... (Евр. 9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне.
към текста >>

Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва.
Тома Стефанов Томов Тежък и непоносим закон, стар колкото и света, виси неумолимо над всички нас и подтиска сърце, чувства и ум; това е неумолимият закон на смъртта, който в своята колкото лаконична, толкова и брутална формула, гласи: "Който се е родил, той ще и да умре"! Това ние знаем, това сме чели в книги, особено в книгата на книгите, Библията, където ясно е казано: "Определено е на човеците веднъж да умрат"... (Евр. 9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим. Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно.
към текста >>

И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот.
9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим. Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно. Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение.
към текста >>

Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим.
Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим. Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно. Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение. "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота". Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай.
към текста >>

И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение.
И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим. Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно. Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение. "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота". Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай. И повикана горе, при своя Небесен господар, тя би могла да каже с думите на ап. Павла: "Аз се подвизавах с добрия подвиг, пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца на правдата, който Господ ще ми въздаде в онзи ден". В деня, преди да постъпи в болницата, тя ми каза: "Аз съм здрава, ако Бог е решил да ме повика при себе си, в Неговите ръце ще се предам".
към текста >>

"Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота".
Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне. Ние всички скърбим и не можем да не скърбим, че тъй рано залязва един цялостен, хармоничен живот; ние жалим дълбоко, че преданият, верният, винаги на поста си член на Методистката епископална църква в София, отмина бърже оттатък; ние така бяхме свикнали да виждаме помежду си тази нежна, блага фигура, да чуваме този мек и гален глас, да се радваме на тази искрена мила усмивка, да черпим от тази дълбока и богата душа, че не бихме могли наистина, лесно да се утешим. Нейното място в църквата и в ръководните тела на църквата, ще стане завинаги празно. Дафинка Доганова бе страж на своя пост; тя работи до последния момент с вяра и любов. И ако аз имах да избера един стих от евангелието, като мото, девиз на нейния живот, не бих се колебал да взема бойния зов, който намираме в Откровение. "Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота". Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай. И повикана горе, при своя Небесен господар, тя би могла да каже с думите на ап. Павла: "Аз се подвизавах с добрия подвиг, пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца на правдата, който Господ ще ми въздаде в онзи ден". В деня, преди да постъпи в болницата, тя ми каза: "Аз съм здрава, ако Бог е решил да ме повика при себе си, в Неговите ръце ще се предам". Тя се неуплаши, ходейки по дола на смъртната сянка, защото чувствуваше, че Той, Спасителят, е с нея.
към текста >>

Други, след мене, ще имат да кажат какво е тя направила за църквата, за неделното училище, за майките, за бедните, за болните, за смазаните от живота.
Тя чу този зов, следва го, изпълни го докрай. И повикана горе, при своя Небесен господар, тя би могла да каже с думите на ап. Павла: "Аз се подвизавах с добрия подвиг, пътя свърших, вярата опазих, сега ми остава венеца на правдата, който Господ ще ми въздаде в онзи ден". В деня, преди да постъпи в болницата, тя ми каза: "Аз съм здрава, ако Бог е решил да ме повика при себе си, в Неговите ръце ще се предам". Тя се неуплаши, ходейки по дола на смъртната сянка, защото чувствуваше, че Той, Спасителят, е с нея. Други, след мене, ще имат да кажат какво е тя направила за църквата, за неделното училище, за майките, за бедните, за болните, за смазаните от живота. Аз исках от името на Настоятелството на църквата "Д-р Лонг" да подчертая какъв светъл пример, като член на църквата, член на настоятелството и член на тримесечната конференция ни завещава Дафинка Доганова; колко такт, умение, не само това, колко доброта, колко любов се криеше във всяка нейна дума, във всяко нейно увещание, във всяка нейна постъпка. Тя бе и местна проповедница; със слово и най-вече чрез делата си, тя печелеше души за Христа. Съединяваща в себе си интелект, воля и чувства, тя посвети всичките си сили в служене на Господа. Нека светла и вечна да бъде нейната памет; нека всички ние се вдъхновяваме от нейния велик и лъчезарен пример. А на нейните близки: Бог, който е верният наш утешител, нека изпрати изобилно своето утешение и своята подкрепа.
към текста >>

На 19 годишна възраст държи първата си сказка за "Духовния живот" и показва своята пълна зрялост за обществен живот.
Михов Родена в гр. Свищов от родители евангелисти и със строго нравствени качества, които се предават в наследство и на нея. Дафинка Л. Доганова от най- ранната си възраст е слушала от родителите си английски език, който усвоява преди българския. Така тя вече от четиригодишна чете Библията на английски език. На 19 годишна възраст държи първата си сказка за "Духовния живот" и показва своята пълна зрялост за обществен живот. Завършила е с отличие I-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, също с отличие и получава титлата "Бакалавър по изкуствата". Тя беше членка на Дружеството на периодическия печат, на Настоятелството на Съюза на българските писателки, на Църковното настоятелство на Методистката евангелска епископална църква и надзирателка на Неделното училище при същата. Работи повече от 25 г. като лекторка по английски език. Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура.
към текста >>

Паралелно с това, тя работи в областта на живото слово.
като лекторка по английски език. Само в София близо 20 години е ръководила известните курсове по английски език и английска литература, които бяха всъщност едно частно училище за английска култура. Повече от 5,000 души са учили в тях, между които хора от най-различни категории: министри, литератори, пълномощни министри, професори, художници, поети, журналисти, съдии, адвокати, офицери, лекари, инженери, ученици, студенти, работници и др. Тази й дейност бе обширна и тя остави дълбоки следи в софийското общество. Името на г-жа Доганова бе и ще остане като синоним на работничка от първи ранг, каквито рядко ще видим в нашата частна просветна дейност. Паралелно с това, тя работи в областта на живото слово. Още през време на най-тежките години за българския народ, когато английските войски напущаха гр. Русе, тя показа героичен дух и има куража да задържи десет минути трена, който отнасяше Английския генерален щаб, начело с генерал Ханг, за да му каже болките на българското племе, че Македония е нещо като Елзас и Лотарингия за французите, като Ирландия за англичаните и че тя не може и не трябва да бъде откъсната от гърдите на своята сестра България. Тя е държала множество сказки в Русе преди 1920 г., а след това в София и много градове из провинцията, гдето е била канена, като навсякъде е носила печата на своите големи дарования. Нейното слово бе винаги живо, топло, искрено, то проникваше дълбоко и вълнуваше силно. Научните й и философски сказки бяха академически речи, които не отстъпват в нищо на сказките на най-добрите наши говорители и възбуждаха жив интерес в най-интелигентните среди.
към текста >>

Нейните научни, философски, литературни, а също и религиозни сказки, остават едни от най-хубавите творения на живото слово.
Русе, тя показа героичен дух и има куража да задържи десет минути трена, който отнасяше Английския генерален щаб, начело с генерал Ханг, за да му каже болките на българското племе, че Македония е нещо като Елзас и Лотарингия за французите, като Ирландия за англичаните и че тя не може и не трябва да бъде откъсната от гърдите на своята сестра България. Тя е държала множество сказки в Русе преди 1920 г., а след това в София и много градове из провинцията, гдето е била канена, като навсякъде е носила печата на своите големи дарования. Нейното слово бе винаги живо, топло, искрено, то проникваше дълбоко и вълнуваше силно. Научните й и философски сказки бяха академически речи, които не отстъпват в нищо на сказките на най-добрите наши говорители и възбуждаха жив интерес в най-интелигентните среди. А знаменитата наша артистка Адриана Будевска, нейна близка приятелка, казваше за нея: "Тя е родена за сцената, и тя щеше да бъде от най-големите", но у г-жа Доганова имаше много повече от една артистка - у нея имаше един солиден ум, една силна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце. Нейните научни, философски, литературни, а също и религиозни сказки, остават едни от най-хубавите творения на живото слово. Един ден, когато те бъдат събрани и напечатани, ще се види, че нейното дело, ако не по количество, то поне по качество, ще седи не по-долу от това на безсмъртния Григори Петров. Ето някои от темите, които тя е разработила: Проблема на нашите страдания, нашите изкушения, Философските идеи на Григори Петров върху религията, Политическите права на жената; Религията и жената; Могъществото на волята, Лонгфелоу - американски поет, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Най-красивият източник на мъдростта", Англия, Америка и България, против войната и др. Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "Зорница". Писала е статии за много наши и чужди писатели било в списанията си, било в други. Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г.
към текста >>

Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот.
417, 1939г.) Д) Вяра и окултизъм Дафинка д-р Л. Доганова Братство, бр. 231 (20.XII.1938), с. 4 Стефан Тошев[1] Ние се разделихме с нея на 2 декемврий т. г. - тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовната културно- просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и за българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. "Детски другар", беше членка на настоятелството на Съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език.
към текста >>

Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и задгробния живот.
Тя владееше магията на словото. Във всички тях проличаваше нейната ерудиция и поетичен, цветист език. С нея аз се запознах през 1918 г. в гр. Русе, дето бяхме колеги с нейния съпруг. Тя имаше жива вяра в Бога, Исуса Христа и задгробния живот. Чрез мене тя се запозна с окултизма и още тогава тя се убеди в основните учения на окултната школа и те й спомогнаха да разбира и изнася пред другите истините на християнството в тяхната дълбочина и ширина, а не ограничено, едностранчиво, както въобще се разбират от съвременните богослови. Ще завърша за нея с няколко извадки от писмото, което тя и нейния съпруг ми изпратиха през 1937 г., след като са получили моята книга "Вечните истини". Тя ми пише: "... откак я получихме, чела съм я и някои места много пъти препрочела. Тя чудесно хармонира евангелизма с окултизма. А е писана и на такъв лек и увлекателен стил, че се чете (при все че е философска) като роман - просто на един дъх.
към текста >>

И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта.
Ние говорихме върху Боговдъхновеността на Библията и другите свещени книги на 7-те велики религии, върху мисията на Христа и мисията на другите основатели на религии, съотношението между тях и пр. Във всички подобни разговори тя проявяваше рядка начетеност, забележително широкосърдечие и търпимост, страстен стремеж към Истината, но и твърдо бранеше здравата основа, върху която здраво бе стъпила. Нейните религиозни познания бяха лишени от фанатизъм и красяха мисълта й с дълбоки познания и още по- дълбоки лични преживелици и духовни опитности. Вярата й не бе суха, а жива; не бе онаследена, а волева, осъзната и припечелено-изработена. Любовта й не бе празнична дреха, а ежедневно приложение; не бе лицеприятно лицемерна, а вихрено чиста, изворно бликаща. И в частният разговор и в публичните си сказки, езикът й бе преизпълнен с красиви форми, мъдри примери из живота и литературата; той се преливаше в музиката на художествени сравнения и класични преводи на речта. Не зная защо, тя често ме наричаше "Божий служител". Така се случи, че първото ми запознанство с нея бе на проповед - тогава аз проповядвах, и последната ни среща бе пак съща - тогава тя проповядваше в катедралната църква на ул. "Солун" 49. Току-що бях се върнал от Америка, и от Бургас през зимата дойдох в София. Речта й опиваше залата.
към текста >>

14. Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.

ТОМ 24

- Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне.
39, 29.IX.1926, с. 1. пастор Тр. Димитров Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление. То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията: - Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората. - Че блажен е оня народ, комуто Господ е Бог. - Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне. - Че всички мероприятия и инициативи, колкото благородни и високо културни да са, ако не се подтикват и поддържат с ентусиазма и вярата, които идат от Бога, са напразни и осъдени на безвъзвратен крах. Кой е благословен? Благословен е оня, който мечтае в името Господне. Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право.
към текста >>

Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне.
Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право. Има мечти, които покваряват и мечтание, което убива като с пушка. Но въпреки тая отрицателна страна, трябва да се каже, че без мечтание и съзерцаване в близкото и по-далечно бъдеще, никоя работа не успява както трябва. У нас има голяма нужда от един нов вид мечтание. Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне. Но що ще рече, човек да мечтае в името Господне? Нищо друго, освен да се отдава на себеизпитване, на прозряване бъдащето. На планиране и очертаване контурите на една по-смислена и по-разумна обществена дейност за благото на другите. То ще рече още, да гледаме оптимистично напред, с надежди за по-големи и по-реални успехи и благословения в нашата катадневност. Да имаме видение за онова, което ни очаква да сторим.
към текста >>

Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим.
Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват. И за туй нашето време е тъй бедно откъм характер и тъй мизерствува и страда в духовно отношение. Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжпива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой. Сам Христос ни насърдчава в тая насока, когато казва: - Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници.
към текста >>

Те искат да видят живота ни.
Живеем във век на сензации. В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление.
към текста >>

Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища!
В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик.
към текста >>

Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот.
Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие.
към текста >>

И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление.
Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си.
към текста >>

15. Прераждане

2. Човек и Бог

ТОМ 30

ПРЕРАЖДАНЕ Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята - че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя.
ПРЕРАЖДАНЕ Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята - че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя. Ако бе така, това би значило, че всяка човешка душа се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности. Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост. Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други - с възвишен характер и високо морално съвършенство. Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най-различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т.н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още, че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи.
към текста >>

Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най-различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т.н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот.
ПРЕРАЖДАНЕ Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята - че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя. Ако бе така, това би значило, че всяка човешка душа се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности. Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост. Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други - с възвишен характер и високо морално съвършенство. Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най-различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т.н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още, че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи. Как бихме могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост? Нима Бог ще бъде тъй несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най-лоши материални и духовни условия? - Очевидно не, още повече като се вземе предвид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя. така и в оня свят.
към текста >>

Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам”, не можейки да разберем, какво са виновни например малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени.
- Очевидно не, още повече като се вземе предвид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя. така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е, че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд. Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам”, не можейки да разберем, какво са виновни например малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най-различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите. По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот.
към текста >>

Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост.
Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е, че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд. Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам”, не можейки да разберем, какво са виновни например малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най-различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите. По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот. Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т.е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване.
към текста >>

По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот.
Остава значи, или да приемем предсъществуването и прераждането на душата или да заявим заедно с героя на Достоевски: „Бога приемам, но света му не приемам”, не можейки да разберем, какво са виновни например малките деца, които не са познали още злото в живота, за страданията на които те са подложени. И ето, прераждането разсява напълно мъглата на видимите противоречия и дава ясен отговор на този и на всички подобни въпроси. Прераждането е наистина една велика, макар и отдавна забравена истина, която единствена може да ни докаже, че в живота съществува Божествена Справедливост. А ето що ни говори тая истина: Ние хората, не за пръв път идем на тази земя. Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най-различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите. По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот. Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т.е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване. Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял. Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т.н. задгробен живот са преработени в наклонности и способности.
към текста >>

Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т.н.
Докато достигнем до сегашното състояние на своето развитие, ние много и много пъти сме идвали на земята, дето сме живели и работили в най-различни условия, употребявайки дадената ни свобода за изграждане на нашето бъдеще и на нас самите. По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот. Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т.е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване. Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял. Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т.н. задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплъщения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всички уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител - видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по-малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога.
към текста >>

задгробен живот са преработени в наклонности и способности.
По такъв начин земята представлява за нас едно училище с много класове, всеки един от които съответствува на един земен живот. Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т.е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване. Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял. Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т.н. задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплъщения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всички уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител - видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по-малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога. Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира.
към текста >>

Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира.
задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплъщения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всички уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител - видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по-малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога. Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира. И днес тия Учители са тука на земята, едни във физически тела, други в невидимия мир. Те всички заедно съставляват Великото Всемирно Бяло Братство, глава на което е Христос и могат да бъдат намерени от всеки, който искрено ги потърси.
към текста >>

16. Статия 3. Благословен

пастор Тр. Димитров

Събори 1926 -1927г.

- Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне.
39, 29.IX.1926, с. 1. пастор Тр. Димитров Човечеството, в частност Европа и България, в своя исторически път на развитие се намира на опасен завой, където само през последните няколко години изживя тежки братоубийствени войни, непосилни икономически и стопански кризи и страшно нравствено разтление. То, с цената на безброй материални загуби, с море от невинна човешка кръв и с проваляне на човешкото и божественото у човека, записа в аналите на своята история велики и мъдри истини, които идат да потвърдят отдавна прокламираните начала и лозунги на Библията: - Че само правдата възвишава народ, а грехът е безчестие на хората. - Че блажен е оня народ, комуто Господ е Бог. - Че благословен може да бъде само оная личност, онова общество и онзи народ, който иде в света и отива в живота с идеали в името Господне. -Че всички мероприятия и инициативи, колкото благородни и високо културни да са, ако не се подтикват и поддържат с ентусиазма и вярата, които идат от Бога, са напразни и осъдени на безвъзвратен крах. Кой е благословен? Благословен е оня, който мечтае в името Господне. Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право.
към текста >>

Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне.
Обикновено хората осъждат мечтателните натури. И с право. Има мечти, които покваряват и мечтание, което убива като с пушка. Но въпреки тая отрицателна страна, трябва да се каже, че без мечтание и съзерцаване в близкото и по-далечно бъдеще, никоя работа не успява както трябва. У нас има голяма нужда от един нов вид мечтание. Всички, стари и млади, учени и прости, богати и бедни, на частна и обществена длъжност, с духовен или светски чин, от колибата до царския палат, се нуждаят от това велико изкуство на живота - да мечтаят в името Господне. Но що ще рече, човек да мечтае в името Господне? Нищо друго, освен да се отдава на себеизпитване, на прозряване бъдащето. На планиране и очертаване контурите на една по-смислена и по-разумна обществена дейност за благото на другите. То ще рече още, да гледаме оптимистично напред, с надежди за по-големи и по-реални успехи и благословения в нашата катадневност. Да имаме видение за онова, което ни очаква да сторим.
към текста >>

Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим.
Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват. И за туй нашето време е тъй бедно откъм характер и тъй мизерствува и страда в духовно отношение. Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжлива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой. Сам Христос ни насърдчава в тая насока, когато казва: - Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници.
към текста >>

Те искат да видят живота ни.
Живеем във век на сензации. В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот. Някога Рим крещеше: - Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили.
към текста >>

Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот.
В една епоха, когато хората искат да видят онова, което им се разправя. В една смисъл нашите съвременници са станали много взискателни и практични. Те не се задоволяват вече с голи формули, теореми, дефиниции и празна идеология. Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот. Някога Рим крещеше: - Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление.
към текста >>

Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот.
Те се интересуват от друго. Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот. Някога Рим крещеше: - Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие.
към текста >>

И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление.
Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот. Някога Рим крещеше: - Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили. И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух, характер и живот са вече рядко явление. Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си.
към текста >>

Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот." Б) „Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ.
Ако си болен, Бог ще внесе в тебе здраве. Ако имаш някое терзание, което смущава душата ти, пак се обърни към Бога. Работи и чакай, Той ще ти изясни тази велика Истина. Не бързайте, може да почакате още хиляди години. Чакали сте толкова, ще почакате и още, това нищо не значи. Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот." Б) „Докато вършим волята Божия, ние ще имаме Божието благословение над нас" ЩЕ СЕ ИЗКОРЕНЯТ. 29 авг., неделя, 8 ч.с. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на „Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 206-207.
към текста >>

Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен.
Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 216-217. .....Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много погрешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а бъде добър, това е средство. Та, когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно, добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава, аз обяснявам, защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени?
към текста >>

Следователно, добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството.
.....Ако искате да бъдете добри, ако искате да бъдете съвършени изведнъж, никога няма да бъдете такива. Много погрешки ще правите, докато станете съвършени. Целта в живота на човека не е той да бъде добър, но да бъде съвършен. Целта, идеалът на човека е да бъде съвършен; а бъде добър, това е средство. Та, когато аз ви говоря, че трябва да бъдете добри, това е само средство, за да достигнете съвършенството. Следователно, добротата не е идеал в живота на човека, а е само средство и условие за постигане на съвършенството. Тогава, аз обяснявам, защо трябва да бъдете добри: трябва да бъдете добри, за да бъдете съвършени. Защо трябва да бъдете съвършени? - За да бъдете добри. Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа.
към текста >>

Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта.
Който разбира закона, ще знае, като се казва, че човек трябва да бъде съвършен, за да бъде добър, трябва да подразбира условията; а като се казва, че човек трябва да бъде най-първо добър, ще подразбира, че доброто е необходимо за постигане на съвършенството. Съвършенството има два израза: в Божествения свят съвършенството се изпитва с голямата радост, която Духът съдържа. Но като дойде духът на земята, изпитва се голямата скръб. И ако вие не искате да страдате, трябва да отидете горе - нищо повече! Пък щом не можете да се проявите горе, непременно трябва да се проявите долу - няма изключение в този закон. Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страждущ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, т.е. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота.
към текста >>

страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота.
Щом човек влезе в живота, той трябва да се прояви или в радостта, или в скръбта. Или, казано на научен език: човек трябва да се прояви или между хората, или между ангелите. Между хората ще се проявиш като страждущ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, т.е. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни, и вашите клонища са по-силни - съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. ..."
към текста >>

Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е.
Между хората ще се проявиш като страждущ човек, а между ангелите ще се проявиш като добър човек. Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, т.е. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни, и вашите клонища са по-силни - съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. ..."
към текста >>

в по-висшите области на вашия живот.
Следователно, в това отношение казвам така: страданията, това са корените на дървото, а радостите, това са клонищата. Корените и клонищата, т.е. страданията и радостите заедно съставляват дървото на живота. Без корени не може да има растене, та колкото повече страдате, корените стават по-дълги и по-силни, а щом корените са по-силни, и вашите клонища са по-силни - съответствие има. Значи, енергията, тази разумна сила, която се проявява в корените на вашия живот, която действува долу в земята, ще се прояви и в клонищата, т.е. в по-висшите области на вашия живот. За да бъдете силни в света, тази идея трябва да се срасне с вас. ..."
към текста >>

НАГОРЕ

0.99838280677795