Търсене в текстове за 'Житейска сцена'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 4 резултата в 2 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.
А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма.
към текста >>

Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога - поне през последните десетина години - не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор.
Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот - в Ачларе през 1922 г и в Русе през 1923 г. - говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството беше или при вратата, или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога - поне през последните десетина години - не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г”, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нещо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност - едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност.
към текста >>

2. 148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев

II. В колибата на Христов

Челото не беше високо, но затова пък беше вълнообразно, широко, масивно и изпъкнало, в горната част леко полегнало като притиснато в някаква житейска схватка.
Гърбът и гръбнака на Христов още стърчаха изправени, той приличаше на расов жребец. Но ясно личеше, че правеше усилие да се навежда -смирява, затова плешките му нескършено бяха сгънати напред. След 15 годишна работа, Стойката на смирението още не му беше станала естествена. Плешивото му теме лъщеше, само около ушите и отзад на главата имаше оредели сиви коси. Куполът на главата му отгоре и отстрани, беше изпъкнал като купол на храм. Челото не беше високо, но затова пък беше вълнообразно, широко, масивно и изпъкнало, в горната част леко полегнало като притиснато в някаква житейска схватка. Цялото чело стърчеше напред като скала, в която се разбиват вълните на океана. Пет линии го прекосяваха, от единия до другия край. Първите две бяха огънати, вдлъбнати като водоносни земни пластове, изпълнени с бистра вода на мъдростта, словото и златното перо, другите линии над тях, бяха прави. Дълги, тънки прави вежди стояха над очите му като силно опънати чувствителни антени, които долавяха и най-тънките и сложни заплетени преживявания на човешките души.* [*3а главата и лицето му -виж „Изгревът”, т. 20, снимки № 21, 50, 56, 57, 58, 59, 60.] Големи, синьозелени очи - като далекогледи, които приближаваха далечините!
към текста >>

Когато си отвори очите, като че се вдигна завеса на съвсем нова сцена.
И панталоните му бяха от същия плат, крачолите им стояха като кюнци - неогладени и без ръбове. Краката му бяха обути в синьобели плетени търлъци, от които грозно стърчеха на петаците на големите му пръсти на краката. Христов със свити очи разглеждаше Андрей, като че опипваше душата му. Продължително гледа над главата му, за да види цвета на светлината, която излъчваха мислите му. И накрая си затвори очите, и почна да се моли. Когато си отвори очите, като че се вдигна завеса на съвсем нова сцена. Молитвата съвсем беше го преобразила - вече гледаше меко, кротко, бащински. Тихо, съвсем тихо заговори, като че направо на душата. Андрей, който не вярваше в Бога с изумление помисли: „Сам Бог ме гледа и ми говори! ” - Страхът, смущението, възмущението... всичко отрицателно, което тровеше живота му, се стопи, изчезна! Приятна благост като майчина милувка, помилва изстрадалата му душа.
към текста >>

0.9710910320282