Търсене в текстове за 'Етерното тяло'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 406 резултата в 20 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

Георги Сотиров

ТОМ 6

Разбрах, че тогава Учителят е бил само с етерното си тяло.
Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой. След това се досетих, погледнах нагоре към тавана из помещението и гледам Учителя във въздуха, откъм тавана във въздуха се спуска надолу. Казва ми: „Мълчи и не се докосвай до мене". Слезна точно пред мене и ми каза: „Чакай, аз сега ще дойда". Разбрах, че тогава Учителят е бил само с етерното си тяло. Като каза това, влезе в стаята си и след една-две минути се върна и каза: „Сега вече може да питаш, каквото искаш". Преди това ми подаде ръката си, която целунах. В този момент Учителят задържа ръката ми, не я пусна и аз започнах да се вдигам във въздуха. Почувствувах, че съм на около две педи над земята, че нямам почва под себе си. Уплаших се.
към текста >>

2. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

ТОМ 12

Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло.
Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слизането и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е.
към текста >>

Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло.
Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слизането и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот.
към текста >>

В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят.
Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слизането и се започна новият цикъл на възлизането. Процесът на слизането се извършвал под влиянието на Божествената Мъдрост, която в процеса на това слизане постепенно прониква в цялата природа и устройва и организира света. Тази Мъдрост организира и човешкото тяло и оставила своя отпечатък в света на човешкото тяло. Затова виждаме тази велика Мъдрост днес отразена в цялата видима природа, отразена и в строежа на човешкото тяло. Целият този процес се извършва под ръководството на Божествения Дух - на Христа. В Писанието се казва: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над водите и тъмнина беше върху бездната." Този Дух е устроил Земята и е внесъл в нея Божествената Мъдрост, създал и одухотворил човешкото тяло, в което вселил човешката душа да се развива и изучава този проникнат от Божествената Мъдрост свят. Затова Учителят казва: „Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, няма космос, т.е. организиран свят, няма мистичен живот. Той е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." Когато този процес на проникване на Божествената Мъдрост бил завършен и човечеството слязло до най-ниската точка в гъстата материя, когато човешката душа напълно се индивидуализирала и обособила като отделност, трябвало да се даде обратен импулс - трябвало да се почне възходът на човечеството. Докато процесът на слизането бил движение от центъра към периферията, то процесът на възлизането е движение от периферията към центъра.
към текста >>

Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето.
И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и принципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето. Това са три пътеки в общия път на окултното развитие. Учителят казва, че по първия път вървят християните, по втория път вървят теософите, а по третия път различните школи на йогите, а ние, казва Учителят, употребяваме едновременно и трите вида методи. Плюс тези три вида методи има още два вида, които произлизат от Правдата и Добродетелта, за да допълнят добродетелите до пет, както са в Пентограма. Затова Учителят казва: „Пен- тограмът показва пътя на човешкото развитие, то е символ на човека в процеса на неговото развитие." И човек може да тръгне по която и да е страна на Пентограма, все ще обиколи всички останали, за да достигне целта, която-е една и съща при всички пътеки - съвършенството, познаването на Бога и служенето на Бога. Затова онзи, който внимателно е проследил лекциите и беседите на Учителя, ще види, че Учителят дава различни методи, които се основават на петте велики добродетели и работи едновременно и с петте вида методи.
към текста >>

Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи.
Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концентрацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божествените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят.
към текста >>

Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло.
Да изучава човек законите, по които работят Божествените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят. В тази фаза той вярва, че може и действително може, защото вярата му почива на познаване на законите, които действуват в Духовния свят. Вярата е мощна сила, с която ученикът постига своите желания и развива спящите в себе си сили, с които изгражда духовното си тяло. През тази фаза ученикът също ще мине през много изпитания, падения и ставания, докато вярата в него укрепне и се развие до магическа сила. В третата фаза на школата човек е истински ученик. Неговото съзнание се пробужда и той става съзнателен в духовния свят и непосредствено изучава и опитва Реалността. Туктой влиза в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и от тях придобива знание и мъдрост. Той вижда вече, че всичко, което съществува във външната видима природа има своя първопричина в разумните същества на космоса, с които той сега влиза във връзка.
към текста >>

Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло.
Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1. Методите на Любовта.
към текста >>

Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека.
Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1. Методите на Любовта. Любовта е съграждащия принцип в битието и живота.
към текста >>

По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато.
Любовта е съграждащия принцип в битието и живота. В човешкия живот тя има преди всичко като обект човешкото сърце. Затова всички методи, които произтичат от любовта, са насочени към облагородяването и възпитанието на човешкото сърце - превръщането от животинско в човешко и от човешко в ангелско. В тази насока са работили почти всички религии. Тука от ученика се изисква преди всичко Любов към Бога, Любов към ближните, благоговение пред Великата Разумност, преданост, почитание и всеотдайност. По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта.
към текста >>

В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта.
По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма.
към текста >>

Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание.
Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате.
към текста >>

Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание.
След това той пак може да продължи работата си. Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр.
към текста >>

Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание.
Каквото и да прави човек, не трябва да забравя да отделя всеки ден по 2 - 10 минути за съзерцание, размишление, през което време може да си даде отчет за всичко, което е извършил през деня. Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства.
към текста >>

Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло.
Който на каквато и работа да е, може да направи това." Към методите на Мъдростта принадлежи и музиката, за която Учителят е говорил толкова много и е дал толкова много музикални и окултни упражнения. 3. Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи.
към текста >>

Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание.
Методите на Истината. Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли.
към текста >>

Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината.
Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно.
към текста >>

По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства.
Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна.
към текста >>

Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли.
Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението.
към текста >>

Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно.
Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява.
към текста >>

Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна.
По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно. Добрите чувства пък са условие за развиване и поддържане на топлината в човека. Не са ли добри и правилни чувствата в човека, а това зависи до голяма степен от правилното дишане и топлината на тялото му е оскъдна. Тогава човек ще се оплаква, че пръстите на краката и ръцете му постоянно изстиват. Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата и кръвообращението се подобрява. Щом кръвообращението се подобри, заедно с това и топлината се увеличава и с това пръстите на ръцете и краката постепенно започват да се затоплят. Дишането също спомага на мисленето да бъде ясно и трезво и да носи светлина и да осветява пътя на човека в тъмната нощ на неговия живот.
към текста >>

Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума.
На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си. И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху характера си. Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята.
към текста >>

Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека.
Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг.
към текста >>

Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско.
Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума. Като казвам, че методите на ума са най-добрите, аз не пренебрегвам методите на сърцето и тялото, но турям на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра в човека. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка, а тялото му е животинско. Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят.
към текста >>

Тогава главно се развива физическото тяло.
Значи умът на човека се е освободил от животинското влияние, затова той може да даде методи и начини за възпитание на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека.
към текста >>

От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето.
Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето - пътя на волята. Този е методът, който ни води към Божественото." Понеже човек в живота си минава главно през три периода на развитие, които периодически се повтарят, които съответствуаат на сутринта, на обеда и на вечерта в живота, то човек може да сменя в тези периоди различни методи. Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят.
към текста >>

Тогава се развива умственото тяло.
Ако в един период е приложил един метод, в следващия да приложи друг. Тези периоди са следните: до 7 годишната си възраст човек е дете във физическия свят. Тогава главно се развива физическото тяло. От 7-та до 14-та година човек е дете в ангелския свят и се развива главно астралното тяло, което е свързано със сърцето. От 14-та до 21 годишна възраст човек е дете в Божествения свят. Тогава се развива умственото тяло. Ето защо когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си, защото Бог е в него. Тогава се развива умът в човека. От 21 година нагоре тези периоди се повтарят. От 21 до 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия живот. Той започва да мисли как по-добре да нареди живота си.
към текста >>

Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата.
В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота. По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя характер. Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта. Зародишите на добродетелите, които са вложени в него, постепенно се развиват и то се превръща в райска градина. Умът се развива, като постепенно се развиват различните му способности и той придобива все повече и повече светлина.
към текста >>

При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло.
След новораждането човек отива към висшите светове и затова трябва да се разплати на всички, на които дължи, за да бъде освободен. Преди новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които също са признак за ликвидация на кармата. При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тела, хармонизират се умът и сърцето. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела. Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога.
към текста >>

А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета.
При обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тела и светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. При спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тела, хармонизират се умът и сърцето. При новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тела, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. При възкресението долните четири тела - физическо, астрално, умствено и причинно се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в нирвана и всички тела почват да вибрират в унисон. А сега физическото тяло отива на една страна, астралното на друга, умственото на трета. При новораждането се получава хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и действия е вследствие на дисхармоничната връзка между нашите тела. Такъв е великият път, който ученикът трябва да измине, докато достигне високия връх на съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в своите ръце и се посвещава в служене на Бога. Затова трябва разумно да използуваме условията, които школата ни дава и да знаем, че с това работим за прокарване на Божия план на земята, за идването на Царството Божие на Земята, за идването на новата култура. Школата е в приложението на методите, които Учителят ни дава, а не в заучаването на окултните теории.
към текста >>

3. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

ТОМ 13

Ръцете се поставят хоризонтално от двете страни на тялото и бавно се приближават пред гърдите, като се поставят една върху друга с длани навътре - дясната върху лявата.
Упражнение за транформиране на отрицателните състояние и за свързване с живата природа и нейните сили Дадено от Учителя в сряда, 22.11.1939 г. Ръцете се поставят хоризонтално от двете страни на тялото и бавно се приближават пред гърдите, като се поставят една върху друга с длани навътре - дясната върху лявата. След това бавно се отдалечават ръцете до първоначалното им положение. Това трае 25 секунди. След това пак се приближават ръцете пред гърдите, само че лявата ръка върху дясната с длани една срещу друга. После двете ръце бавно отново се отдалечават настрани до първоначалното им положение. Всичко това стае също 25 секунди.
към текста >>

Кой е най-разумният начин на спане, какво положение трябва да има тялото?
Всеки да прави и това упражнение сам, без да бъда забелязан и обезпокояван от другите, за да бъде напълно концентриран. НЕДЕЛНО УТРИННО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ОТ 17.12.1939 г. СУТРИНТА БОЖЕСТВЕНИЯТ КРЪГ НА ЖИВОТА Когато се свири добре на една цигулка, тя се облагородява. Човек е едно същество, чрез което Бог се проявява. И ако Бог постоянно се проявява чрез човека, последният придобива нещо. Кой е най-разумният начин на спане, какво положение трябва да има тялото? Краката и ръцете не трябва да са сгънати, а прави; и от друга страна през време на спане човек не трябва да се обръща. Тялото да бъде напълно спокойно. Днес някои народи воюват. Във войната хората се учат. Понеже тия хора доброволно не са поискали да се пожертват, сега Божият закон ги кара насила да се пожертват.
към текста >>

Тялото да бъде напълно спокойно.
СУТРИНТА БОЖЕСТВЕНИЯТ КРЪГ НА ЖИВОТА Когато се свири добре на една цигулка, тя се облагородява. Човек е едно същество, чрез което Бог се проявява. И ако Бог постоянно се проявява чрез човека, последният придобива нещо. Кой е най-разумният начин на спане, какво положение трябва да има тялото? Краката и ръцете не трябва да са сгънати, а прави; и от друга страна през време на спане човек не трябва да се обръща. Тялото да бъде напълно спокойно. Днес някои народи воюват. Във войната хората се учат. Понеже тия хора доброволно не са поискали да се пожертват, сега Божият закон ги кара насила да се пожертват. Ние употребяваме думите: Аз, Ти, Той. Аз, който върша волята Божия.
към текста >>

По отношение на етерното дишане ние като дишаме въздух сме като рибите във водата.
Хубаво е всеки да си ги препише, да си ги има за настолни думи и да размишлява често върху тях. Ето някои мисли, из разговори с Учителя: „Слугуване и служене се различават едно от друго. Първото е по-низше. Слугуването е по неволя, а служенето е от любов. Хората след умирането си горе се учат да си създават други дихателни органи, а именно за дишане на етера. По отношение на етерното дишане ние като дишаме въздух сме като рибите във водата. Когато съчетаете музиката с движенията, по-лесно се трансформира състоянието на човека. Цялото растително царство се гради чрез музика. Когато ангелите пеят и свирят, дърветата цъфтят и зреят. Когато някой те обича, той е едно езеро, в което ти се окъпваш и ще се очистиш от всичко в живота." Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло!
към текста >>

4. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

ТОМ 13

Това е загатване за етерното тяло.
Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр. ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с невидимия свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е загатване за етерното тяло. Същевременно целесъобразността на прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане на скритото зад природните процеси. Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно започва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга.
към текста >>

5. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

ТОМ 16

Щастието на човека зависи от неговите чисти мисли и чисти чувства и постъпки, при което се съгражда неговото здраво физическо тяло.
Затова, не цапайте вашата душа! (6.II.1938 год., неделя) 331.Примирение Ако ти се кара някой, ти почни в себе си да пееш „sol" и ще видиш, че той ще се примири и ще почне да ти се извинява. Прилагайте тези методи, те са нови. В миналото методът беше фалангата, биенето. Да се освободите от всички нечисти мисли и чувства. Щастието на човека зависи от неговите чисти мисли и чисти чувства и постъпки, при което се съгражда неговото здраво физическо тяло. (6.II.1938 год., неделя) 332. Музикално хорово пеене Англичаните имат хубаво изпълнение в хорове. Българите нямат изпълнение в хорове. Военни песни могат да пеят. Когато пее човек, трябва всички клетки на тялото да станат музикални, за да затрептят.
към текста >>

Когато пее човек, трябва всички клетки на тялото да станат музикални, за да затрептят.
Щастието на човека зависи от неговите чисти мисли и чисти чувства и постъпки, при което се съгражда неговото здраво физическо тяло. (6.II.1938 год., неделя) 332. Музикално хорово пеене Англичаните имат хубаво изпълнение в хорове. Българите нямат изпълнение в хорове. Военни песни могат да пеят. Когато пее човек, трябва всички клетки на тялото да станат музикални, за да затрептят. Вие не сте слушали хоровете на цветята, когато цъфтят, хоровете на плодните дървета, когато цъфтят, хоровете на реките, когато протичат, не сте слушали хоровете на ветровете, на зефира, хора на канарите. Колко време се иска, докато дойде оная музика, с която ангелите си служат! Има пеене, с което може да се разложи, както при Йерихонските стени. Ако употребявате музиката, колко пътя щяхте да съборите Йерихонските [стени] - мъчнотиите, които ви заобикалят! (13.11.1938 год., недели) 333.
към текста >>

Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло.
Тогава почвате с 32-струнната арфа (32 зъба), почва, дава акорди, а езикът е капелмайстор. Има една публика от милиони души, която ви слуша. И тя иска да слуша нещо хубаво. Стомашната система трябва да изучавате, да не ви препятствува. Трябва да пееш песен, която да помага на храносмилането. Храната от стомаха отива в духовния свят, в духовното тяло - гърдите, и после отива в мозъка - това е в Божественото тяло. Та, трябва да пеете за стомаха си, за дробовете и за мозъка. „Аз мога да кажа, че днес хубаво ще ям." При яденето не мислете за друго. Яденето е един свещен процес. При яденето ще ти дойдат гости - възвишени същества. Ами една ябълка иде от много възвишени светове, също и едно зърно жито.
към текста >>

Етерното, жизненото тяло е, което свири.
Да се радвате на постиженията на другите, за да дойде и вашето време по-скоро. Да научиш хората да живеят добре, ти си музикантин. В този живот ако се научиш да вземаш чисти тонове, в бъдеще ще дойдеш като голям музикант и голяма оперна певица. Вие сте даровити, но сега личните ви чувства ви спъват. (25.II.1938 год., петък) 351. Етерното, жизненото тяло е, което свири. Всякой ден казвай: „Аз мога да пея по-добре." В музиката не е ангажиран само един човек. Щом пееш хубаво, не си сам. Много с тебе пеят. Има музикални часове. Не всякога може да се свири и пее.
към текста >>

6. 27. VI. 1922 г., София, Събрание VIII. Лекция VII. от Учителя

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания.
Когато цветята се късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. Някои цветя са за вас неприятни. Мислете конкретно, вярно да схващате отношенията, които съществуват в природата. Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате. Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее.
към текста >>

Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното.
Някои цветя са за вас неприятни. Мислете конкретно, вярно да схващате отношенията, които съществуват в природата. Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате. Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее. Сега, поетът отива в една крайност; естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност.
към текста >>

Астрално тяло имат животните.
Мислете конкретно, вярно да схващате отношенията, които съществуват в природата. Туй, което въображението може да развие, ще мислите кое е полезно и кое не е. Например вие ако {минете покрай} една градина и във въображението си може да помислите, че тези цветя са за вас, обаче това нищо няма да ви помогне на физическото поле, защото вие не можете да се ползувате. Сега, окултно ще разбирате, че те сега образуват своето тяло на физическото поле, нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото си тяло, етерното. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат живот. Може да се каже, чете приготвят материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват своя форма, в която духът ще може да се пресели и живее. Сега, поетът отива в една крайност; естественикът описва тъй реално, че отива в друга крайност. Та, ще съберете поета и естественика в едно и ще разделите на две.
към текста >>

7. 82. Въздухът и етерът

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Човек не губи тялото си.
Да се радваме, че има какво да учим. Има много думи от животинския свят. Едно време животните са говорили, но с грехопадането човекът взел животинския език, а животните слезли по- долу. На физическия свят е въздухът. За духовния свят е етерът. Човек не губи тялото си. Около него е обвивката. Това тяло ни е водолаз. Ще останем с етерното тяло, без водолаза. Обичай го тук, добро да си му правил, та там да го видиш. Тук като се караме, горе се разваля обедът.
към текста >>

Това тяло ни е водолаз.
Едно време животните са говорили, но с грехопадането човекът взел животинския език, а животните слезли по- долу. На физическия свят е въздухът. За духовния свят е етерът. Човек не губи тялото си. Около него е обвивката. Това тяло ни е водолаз. Ще останем с етерното тяло, без водолаза. Обичай го тук, добро да си му правил, та там да го видиш. Тук като се караме, горе се разваля обедът. Кому се даде горе, и доле се дава. Налягането е причина да закъснява човек.
към текста >>

Ще останем с етерното тяло, без водолаза.
На физическия свят е въздухът. За духовния свят е етерът. Човек не губи тялото си. Около него е обвивката. Това тяло ни е водолаз. Ще останем с етерното тяло, без водолаза. Обичай го тук, добро да си му правил, та там да го видиш. Тук като се караме, горе се разваля обедът. Кому се даде горе, и доле се дава. Налягането е причина да закъснява човек. Направи напрежение по духовен начин да се освободиш!
към текста >>

8. 139. Физическото тяло на човека, двойникът му и духът му

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

139. Физическото тяло на човека, двойникът му и духът му Физическото тяло живее според етерното тяло, което вътре влиза във физическото.
139. Физическото тяло на човека, двойникът му и духът му Физическото тяло живее според етерното тяло, което вътре влиза във физическото. Ако се извади двойникът - етерното тяло, като го извадят, двойникът седи седнал, тялото лежи. Бодни двойника, тялото пищи; тури книга срещу двойника, физическото тяло чете. Етерното тяло вижда написаното, а физическото го чете. Някой чувствува какво ще му стане, знае и отгде. Можеш да доловиш мисли, че някой добро ще ти направи или зло.
към текста >>

Ако се извади двойникът - етерното тяло, като го извадят, двойникът седи седнал, тялото лежи.
139. Физическото тяло на човека, двойникът му и духът му Физическото тяло живее според етерното тяло, което вътре влиза във физическото. Ако се извади двойникът - етерното тяло, като го извадят, двойникът седи седнал, тялото лежи. Бодни двойника, тялото пищи; тури книга срещу двойника, физическото тяло чете. Етерното тяло вижда написаното, а физическото го чете. Някой чувствува какво ще му стане, знае и отгде. Можеш да доловиш мисли, че някой добро ще ти направи или зло. Вселява се някой да го ръководи постоянно.
към текста >>

Бодни двойника, тялото пищи; тури книга срещу двойника, физическото тяло чете.
139. Физическото тяло на човека, двойникът му и духът му Физическото тяло живее според етерното тяло, което вътре влиза във физическото. Ако се извади двойникът - етерното тяло, като го извадят, двойникът седи седнал, тялото лежи. Бодни двойника, тялото пищи; тури книга срещу двойника, физическото тяло чете. Етерното тяло вижда написаното, а физическото го чете. Някой чувствува какво ще му стане, знае и отгде. Можеш да доловиш мисли, че някой добро ще ти направи или зло. Вселява се някой да го ръководи постоянно. Вдъхновение, то е временно; вселява се, за да го ръководи.
към текста >>

Етерното тяло вижда написаното, а физическото го чете.
139. Физическото тяло на човека, двойникът му и духът му Физическото тяло живее според етерното тяло, което вътре влиза във физическото. Ако се извади двойникът - етерното тяло, като го извадят, двойникът седи седнал, тялото лежи. Бодни двойника, тялото пищи; тури книга срещу двойника, физическото тяло чете. Етерното тяло вижда написаното, а физическото го чете. Някой чувствува какво ще му стане, знае и отгде. Можеш да доловиш мисли, че някой добро ще ти направи или зло. Вселява се някой да го ръководи постоянно. Вдъхновение, то е временно; вселява се, за да го ръководи. Вдъхновява го да живее.
към текста >>

Тялото се оставя, а двойникът се разредява и сгъстява - образува.
Което проповедниците вече не говорят, държавниците ще го реализират. Видял е отвънка, ще изпрати Духа отвън. Иде! Значи условията отвън, а възможностите са отвътре. Като му се отварят очите, разбира какво е светлина. Някой има вътре духовно знание да вижда, да знае, изведнъж разбира нещата; има едно непосредствено знание, изведнъж да разбираш и нищо не може да те убеди, че това не е тъй. Тялото се оставя, а двойникът се разредява и сгъстява - образува. На обикновения не можеш да говориш за духовна къща, страх го е да не изгуби. Светът е на Бога, да се поправи. Вегетарианецът да яде плодове, които не гният. Месоядецът да яде кокошка, която не кряка. Да нямаме много желания, за да не сме завързани за тялото.
към текста >>

Да нямаме много желания, за да не сме завързани за тялото.
Тялото се оставя, а двойникът се разредява и сгъстява - образува. На обикновения не можеш да говориш за духовна къща, страх го е да не изгуби. Светът е на Бога, да се поправи. Вегетарианецът да яде плодове, които не гният. Месоядецът да яде кокошка, която не кряка. Да нямаме много желания, за да не сме завързани за тялото. Третото небе е раят. Човек сам да изгори, да не чака да го горят.
към текста >>

9. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло.
217 ÷ 219 Още от незапомнени времена мъдреците са казвали, че ние никога не ще добием безсмъртната истина, ако не я открием вътре в себе си. Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство.
към текста >>

Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество.
Още в ранни времена опитността е потвърдила тази теория, понеже въпреки всичкия прогрес в научните изследвания относително естеството на човека, които бяха извършвани чрез изследвания на външното царство на природата, същинското устройство на човека — онова, което съставлява съществения му бит, не е било още открито. Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа.
към текста >>

Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародишът, от зародиша - детето, от детето - възрастния; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата, за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждало абсурдна, невероятна и чудесна, и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота.
към текста >>

Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3.
към текста >>

Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота.
Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”. 4. Кама Рупа.
към текста >>

Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”. 4.
Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3. Линга Шарира. Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”. 4. Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек. 5. Манас. Ум. Разум.
към текста >>

Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на Слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променчиви, както са и човешките мнения.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това, което виждаме, е само едно проявление на един принцип, наречен „земя”. Същинската есенция на „материята” е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - вещество, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на Слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променчиви, както са и човешките мнения. 3. Слънце. Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама).
към текста >>

10. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека.
Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират засега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще. Вторият човек е средният - който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите на Слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система - ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система. Третият човек е долният човек - който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи - черва, черен дроб, жлъчка, бъбреци, половите органи, бедрата, коленете, пищялите и стъпалата.
към текста >>

И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме - глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са умът, сърцето и волята.
Всяка една от трите части на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземано, който от своя страна е троичен - главата, която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представят духовният човек във физическия човек - тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля. И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме - глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са умът, сърцето и волята. Умът, сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата, и духът са троични в своите проявления. .
към текста >>

11. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

ТОМ 18

Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки.
Това е станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
към текста >>

В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
Низходящата посока на мисълта действува за създаването на човешката личност и човешкото тяло със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават по класификацията на тези обвивки. Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2.
към текста >>

По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло.
Обаче, тези класификации се отнасят само до външната страна на това учение. По същина и двете школи нямат никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение, човек има три неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога е разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубил сетивата си, докато най-после останал с пет сетива като сегашния човек.
към текста >>

Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло.
Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст.
към текста >>

Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него.
Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст.
към текста >>

Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението. Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества.
към текста >>

Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса.
Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението. Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества. Процесът на слизането на човека от висшите Божествени светове към по-долните светове е наречен инволюция или обличане на духа във все по-гъста материя.
към текста >>

И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно.
Време е вече човечеството да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото или космично съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и дух. И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми. Всички добродетели - любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие и пр. са проява на космичното съзнание или на свръхсъзнанието. И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно. Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице. По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото. Когато интелигентността дошла и почнала да работи в човека, тя е започнала да строи и създава своите органи. Силите, чрез които се изявява човешката интелигентност и човешката Мъдрост, са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изявява Любовта, са създали устата на човека.
към текста >>

Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице.
Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и дух. И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми. Всички добродетели - любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие и пр. са проява на космичното съзнание или на свръхсъзнанието. И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно. Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице. По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото. Когато интелигентността дошла и почнала да работи в човека, тя е започнала да строи и създава своите органи. Силите, чрез които се изявява човешката интелигентност и човешката Мъдрост, са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изявява Любовта, са създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казвала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите на човека.
към текста >>

По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото.
И когато говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, Правдата и Добродетелта, ние подразбираме космичното съзнание, което обхваща всичко в себе си, към което всичко се стреми. Всички добродетели - любов, мъдрост, истина, кротост, въздържание, милосърдие и пр. са проява на космичното съзнание или на свръхсъзнанието. И човешкото тяло е съградено благодарение на работата на тези добродетели, които са действували едновременно. Велика добродетел съгражда свои специфични мускули и органи в човешкото тяло и върху човешкото лице. По същия начин са се създавали всички органи по лицето и по тялото. Когато интелигентността дошла и почнала да работи в човека, тя е започнала да строи и създава своите органи. Силите, чрез които се изявява човешката интелигентност и човешката Мъдрост, са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изявява Любовта, са създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казвала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите на човека. Най-после дошъл и Разумът и създал челото на човека.
към текста >>

Всички тези добродетели, които са работили за съграждането на човешкото тяло, са свързани с възвишените същества на космоса, които представят известни органи в Божественото тяло.
Когато интелигентността дошла и почнала да работи в човека, тя е започнала да строи и създава своите органи. Силите, чрез които се изявява човешката интелигентност и човешката Мъдрост, са създали носа и ушите. Силите и енергиите, чрез които се изявява Любовта, са създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казвала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите на човека. Най-после дошъл и Разумът и създал челото на човека. Всички тези добродетели, които са работили за съграждането на човешкото тяло, са свързани с възвишените същества на космоса, които представят известни органи в Божественото тяло. Свръхсъзнанието и подсъзнанието представят полюси на Божественото начало в човека. Свръхсъзнанието е достояние на Духа, а подсъзнанието на душата. В подсъзнанието е складирана всичката опитност на милиардите векове, през които човек е минал. Свръхсъзнанието с подсъзнанието представят същината на човека. Някога човек е живял в свръхсъзнанието и подсъзнанието, където се крият всички възможности.
към текста >>

В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава.
Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята, а самосъзнанието пък включва специално човешкият живот. То съставя епохата, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение било необходимо, за да се индивидуализира човек. Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”.
към текста >>

Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба.
Това отклонение било необходимо, за да се индивидуализира човек. Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя.
към текста >>

Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава.
Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света.
към текста >>

В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя.
низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света. Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста. В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят. В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът.
към текста >>

Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света.
Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света. Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста. В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят. В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът. В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер.
към текста >>

Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста.
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света. Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста. В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят. В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът. В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е.
към текста >>

В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът.
В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя. Но тук трябва да забележим, че уплътняването на човешкото тяло върви паралелно с уплътняването на света. Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста. В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят. В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът. В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия.
към текста >>

Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е.
Значи и човешкото тяло е като един елемент в света, което заедно с целия свят преминава от по-рядка среда към все по-гъста. В Сатурновия период, най-голямата гъстота, до която е достигнало слизането, е бил топлинния етер, топлината, на границата между астралния и физическия свят. В Слънчевия период най-голямата гъстота, до която достига света и човешкото тяло в процеса на уплътняването е светлинният етер и въздухът. В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота.
към текста >>

Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо.
В Лунния период най-голямата гъстота, до която достига светът и човекът, е течният елемент и химическият етер. И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака.
към текста >>

В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда.
И най-после, най-голямата гъстота, до която достига материята в Четвъртия период, Земния, е твърдата материя, която е свързана с жизнения етер. Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби.
към текста >>

От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота.
Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата.
към текста >>

В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е.
от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата. След това в една следваща епоха, когато Слънцето по закона на прецесията минава в знака Водолей, постепенно става оформяване на онази част от крака, която се намира между стъпалото и коляното.
към текста >>

Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака.
Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата. След това в една следваща епоха, когато Слънцето по закона на прецесията минава в знака Водолей, постепенно става оформяване на онази част от крака, която се намира между стъпалото и коляното. Когато Слънцето минава в знака Козирог оформяват се човешките колена. Когато Слънцето минава в знака Стрелец, оформява се бедрената част на крака, от коляното до тазобедрената става.
към текста >>

Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата.
От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата. След това в една следваща епоха, когато Слънцето по закона на прецесията минава в знака Водолей, постепенно става оформяване на онази част от крака, която се намира между стъпалото и коляното. Когато Слънцето минава в знака Козирог оформяват се човешките колена. Когато Слънцето минава в знака Стрелец, оформява се бедрената част на крака, от коляното до тазобедрената става. След това, когато Слънцето минава в Скорпион, се развиват отделителната и половата система. И когато Слънцето минава в знака Везни, оформява се кръстът и бъбреците.
към текста >>

Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли.
Когато Слънцето минава в знака Лъв, постепенно се оформява човешкото сърце и се поставя начало на кръвоносната система. След това, когато Слънцето минава в знака Рак, оформяват се стомаха и белите дробове. И когато Слънцето навлиза в знака Близнаци, оформява се гръдния кош, раменете и ръцете. И след това, когато Слънцето минава през знака Телец, оформява се врата, ларинкса и гласът. И най-после, когато Слънцето минава в знака Овен, постепенно се оформява човешката глава и човешкия мозък. Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло.
към текста >>

Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло.
И когато Слънцето навлиза в знака Близнаци, оформява се гръдния кош, раменете и ръцете. И след това, когато Слънцето минава през знака Телец, оформява се врата, ларинкса и гласът. И най-после, когато Слънцето минава в знака Овен, постепенно се оформява човешката глава и човешкия мозък. Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”.
И след това, когато Слънцето минава през знака Телец, оформява се врата, ларинкса и гласът. И най-после, когато Слънцето минава в знака Овен, постепенно се оформява човешката глава и човешкия мозък. Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени.
към текста >>

Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло.
И най-после, когато Слънцето минава в знака Овен, постепенно се оформява човешката глава и човешкия мозък. Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете.
към текста >>

Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло.
Това уплътняване на отделните части на човешкото тяло не е станало из един път, а е ставало в ред последователни цикли. Така например, уплътняването на краката под влиянието на Рибите е станало до известна степен, след това последователно до същата степен се уплътняват и другите органи и когато в друг цикъл Слънцето наново се върне в Риби, този процес продължава. Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек.
към текста >>

В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид.
Същото става с всички останали органи до пълно уплътняване на човешкото тяло. Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно.
към текста >>

Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени.
Затова Учителят казва: „Зодиакът представлява етапите на развитие на човешкото тяло”. Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно. Най-развити органи тогава са били органите на движението.
към текста >>

Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете.
Така в процеса на оформяването на органите в човешкото тяло, което е станало по етерния първообраз в течение на милионите години се създават всички животински форми, които са като етапи, през които минава оформяването на човешкото тяло, което постепенно се моделира по етерния образец, който е отпечатък на душата, по който образец като по калъп се формира човешкото тяло. Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно. Най-развити органи тогава са били органите на движението. Сегашните сетива не са били развити, с изключение на осезанието и слуха.
към текста >>

Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек.
Това е станало през лемуриянската епоха, когато се развива първата раса, в която човечеството се облича в грубо физическо тяло. Началото на тази раса е от преди 18 ÷ 20 милиона години и е продължила десетина милиони години. В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно. Най-развити органи тогава са били органите на движението. Сегашните сетива не са били развити, с изключение на осезанието и слуха. Зрението и другите органи са били в зачатъчно състояние.
към текста >>

В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно.
В течение на тази раса постепенно се оформява и втвърдява човешкото тяло: като всяка форма, която е напусната от човешката индивидуалност образува един животински вид. Така редом със създаването на човешкото тяло се създава последователно като етапи на човешкото развитие животинските видове, само че настоящите животински видове, вследствие на сгъстяването на материята, са деформирани и изродени. Първоначално човешкото тяло е било двуполово, и впоследствие става разделяне на половете. Преди разделянето на половете, което е станало към средата на лемурийската епоха, човешкото тяло се е състояло от мека пластична маса и човешката воля е имала над него много по-голяма власт, отколкото при по-сетнешния човек. Тогава хората са се размножавали чрез особен род пъпкуване. В тази епоха тялото на човека е било топлокръвно защото в една още по-предна епоха то не е било топлокръвно. Най-развити органи тогава са били органите на движението. Сегашните сетива не са били развити, с изключение на осезанието и слуха. Зрението и другите органи са били в зачатъчно състояние. Така че, човек се е появил на физическия свят със слух и осезание, които са били във висока степен развити още в Лунния и в по-ранните периоди. Учителят казва, че първоначално, в Сатурновия период човек имал 12 сетива, които в процеса на инволюцията постепенно се атрофират и се явява на Земята с две сетива - слух и осезание.
към текста >>

Докато материята на тялото и Земята е била още мека и пластична, душата е могла да я подчинява на своите закони и тя правила тялото отпечатък на нейната собствена същност.
Така че, човек се е появил на физическия свят със слух и осезание, които са били във висока степен развити още в Лунния и в по-ранните периоди. Учителят казва, че първоначално, в Сатурновия период човек имал 12 сетива, които в процеса на инволюцията постепенно се атрофират и се явява на Земята с две сетива - слух и осезание. Очите са се появили към края на лемурийската епоха. Чрез слуха и осезанието тогавашният човек получавал впечатления от външния свят и неговото съзнание е било образно, а не предметно. В това време човек се е движил във водната среда, както днес рибите. Докато материята на тялото и Земята е била още мека и пластична, душата е могла да я подчинява на своите закони и тя правила тялото отпечатък на нейната собствена същност. Когато обаче материята станала по-твърда, душата била принудена да се подчинява на законите, предадени от тази материя на външната природа. Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела.
към текста >>

Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска.
Очите са се появили към края на лемурийската епоха. Чрез слуха и осезанието тогавашният човек получавал впечатления от външния свят и неговото съзнание е било образно, а не предметно. В това време човек се е движил във водната среда, както днес рибите. Докато материята на тялото и Земята е била още мека и пластична, душата е могла да я подчинява на своите закони и тя правила тялото отпечатък на нейната собствена същност. Когато обаче материята станала по-твърда, душата била принудена да се подчинява на законите, предадени от тази материя на външната природа. Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло.
към текста >>

Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство.
В това време човек се е движил във водната среда, както днес рибите. Докато материята на тялото и Земята е била още мека и пластична, душата е могла да я подчинява на своите закони и тя правила тялото отпечатък на нейната собствена същност. Когато обаче материята станала по-твърда, душата била принудена да се подчинява на законите, предадени от тази материя на външната природа. Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ.
към текста >>

Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло.
Когато обаче материята станала по-твърда, душата била принудена да се подчинява на законите, предадени от тази материя на външната природа. Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло.
към текста >>

И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло.
Докато душата имала власт над материята, тя образувала своето тяло, нито мъжко, нито женско, а му придавала качествата и на едното и на другото едновременно, понеже самата тя по природа е двуполова, едновременно мъжка и женска. Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване.
към текста >>

Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото.
Нейното мъжко начало е сродно с това, което се нарича воля, а женското начало е сродно с това, което наричаме сега въображение. Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек.
към текста >>

Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ.
Външното оформяване на Земята довело към това, че човешкото тяло възприело едностранчиво устройство. Едни тела приели вид, определен от волевото начало, и впоследствие от тях произлезли мъжките тела, а други приели вида, определен от въображението и от тях впоследствие произлезли женските тела. Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята.
към текста >>

Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло.
Станало така, че двуполовата човешка душа започнала да живее в еднополово мъжко или женско тяло. И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек.
към текста >>

С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване.
И така с течение на развитието, човешкото тяло приело под влияние на външните земни сили такава определена форма, че за душата станало отсега нататък невъзможно да излива своята вътрешна сила в това тяло. Тя била принудена да оставя част от тази сила вътре в себе си и само част от нея можела да влиза в тялото. Така, с постепенното уплътняване на материята, човешкото тяло се явява в две форми, от които едната става подобна на по-късния мъжки образ, а другата на по-късния женски образ. Преди появяването на това различие, всеки човек е можел да произведе друг човек от себе си. Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло.
към текста >>

Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек.
Оплодяването не е било външен акт, а нещо ставащо вътре в човешкото тяло. С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло.
към текста >>

Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло.
С разделянето на половете човешкото тяло загубило тази възможност за самооплодяване. Станало необходимо за него да влиза във взаимодействие с други тела, за да се произведе нов човек. Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество.
към текста >>

Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото.
Така че разделянето на половете става при определено уплътняване на материята. Плътността на материята сковава, така да се каже, част от силите на размножението. Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването.
към текста >>

Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло.
Част от тези сили, които остават да действуват в тялото, се нуждаят от допълнение отвън от противоположни сили на друг човек. Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества.
към текста >>

Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество.
Душата обаче, както у мъжа, така и у жената, запазва вътре в себе си част от своята предишна сила, която по-рано е вливала в двуполовото тяло. Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание.
към текста >>

По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни.
Тя не може да я изразходва във външния материален свят. Тази част от силата на душата се насочва сега навътре в организиране на човешкото тяло, и така постепенно почва да създава вътрешните органи на тялото. Отсега нататък настава важен момент в историята на човешкото развитие. Това, което се нарича дух, способността на човека за мислене, по-преди не е могла да намери място за себе си в човешкото тяло. Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека.
към текста >>

По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание.
Сега обаче душевните сили, намиращи приложение навън, се обръщат навътре и се съединяват с духовните сили, със силите на Духа, И чрез това съединение, в тялото постепенно се развива мозъка, който по-късно прави човека мислещо същество. По този начин човек е можел да употреби за усъвършенствуване на собственото си тяло част от силите, които той е изразходвал по-рано за възпроизвеждане на себеподобни. Силите, посредством които човечеството е създало мозъка, това са силите, посредством които в миналото се извършвало самооплодяването. Така че мисленето се получава с цената на еднополовостта, с цената на разделението на половете. Като престанали да се самооплодяват и започвали да се оплодяват взаимно, хората получили възможността да обръщат навътре част от своята възпроизводителна сила и по такъв начин създали мозъка и станали мислещи същества. По такъв начин мъжкото и женското тяло отвън представят несъвършени образувания на душата, докато вътре в себе си душата ставала все по-съвършено създание. Много бавно и постепенно става това преобразяване на човека. Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е.
към текста >>

Така тя образува, както видяхме, и своето тяло.
Малко по малко, наред със старите двуполови форми, започват да се виждат и нови еднополови. Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е. тя е мъжка и женска едновременно. Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела. Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа.
към текста >>

По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела.
Друг род оплодяване произлиза вътре в човека, когато той става духовно същество. Вътрешните органи - мозъкът с нервната система, изградени от излишната душевна сила, се оплодяват от Духа. Душата сама по себе си е двойствена, съдържа и двата полюса в себе си, т. е. тя е мъжка и женска едновременно. Така тя образува, както видяхме, и своето тяло. По-късно обаче, както видяхме, за да се образува ново тяло, трябва взаимодействието на две тела. Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа. Така мъжът и жената са различни по своя външен вид, вътрешно обаче душата и духът се сливат в единство.
към текста >>

Върху душата в женското тяло, у която е активен женският принцип, духът действува с мъжкия си принцип и я прави по такъв начин женско-мъжка.
Сама душата обаче получава чрез това способността да влиза във взаимодействие с Духа. Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа. Така мъжът и жената са различни по своя външен вид, вътрешно обаче душата и духът се сливат в единство. Върху душата в женското тяло, у която е активен женският принцип, духът действува с мъжкия си принцип и я прави по такъв начин женско-мъжка. А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска. Така взаимно се допълват принципите. Двуполовостта от външния свят, където тя е съществувала в лемурийско и предлемурийско време, преминава сега вътре в човека в неговия душевнодуховен живот. Преди разделянето на половете човек не е могъл да мисли. Неговият живот се е ръководил от влеченията.
към текста >>

А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска.
Във външния свят от този момент човек се оплодява отвън, а за вътрешния свят отвътре от Духа. Може да се каже, че в мъжките тела се проявява мъжкия принцип на душата, а в женските - женския. Тази вътрешна едностранчивост у човека се балансира посредством оплодяването от Духа. Така мъжът и жената са различни по своя външен вид, вътрешно обаче душата и духът се сливат в единство. Върху душата в женското тяло, у която е активен женският принцип, духът действува с мъжкия си принцип и я прави по такъв начин женско-мъжка. А върху душата в мъжко тяло, в която е активен мъжкият принцип, духът действува с женския си принцип и по такъв начин я прави мъжко-женска. Така взаимно се допълват принципите. Двуполовостта от външния свят, където тя е съществувала в лемурийско и предлемурийско време, преминава сега вътре в човека в неговия душевнодуховен живот. Преди разделянето на половете човек не е могъл да мисли. Неговият живот се е ръководил от влеченията. Неговата душа се е проявявала само в инстинктивни стремежи, животински желания и т. н.
към текста >>

Към средата на лемурийската епоха, под влияние на известни отрицателни сили и същества, става едно бързо и ненормално уплътняване на Земята и на човешкото тяло, което рискувало да спъне нормалния ход на човешкото развитие.
Те са създали и първите религии, чрез които турят основата на по-дълбоките и възвишени чувства в човека. Другите същества били от по-ниска степен на развитие, но също имали ясно съзнание. Те са стимулирали и са будили желанието у човека към знанието и Мъдростта. Те са поставили основата на науката и са създали ред школи за развитие и възпитание на човечеството. Така се развива и възпитава постепенно човечеството под ръководството на тези два вида свръхчовешки същества, въплътени в човешки тела. Към средата на лемурийската епоха, под влияние на известни отрицателни сили и същества, става едно бързо и ненормално уплътняване на Земята и на човешкото тяло, което рискувало да спъне нормалния ход на човешкото развитие. За да се избегне това, възвишените същества от Бялото братство, под ръководството на Христа, събират тази преждевременна сгъстена материя и свързаните с нея сили на едно място и образуват от нея една твърда маса, която отделят от Земята и я изхвърлят в небесното пространство и по такъв начин образуват днешната Луна. По такъв начин те освобождават земния и човешкия организъм от анормалния процес на втвърдяване. Отсега нататък Луната от своя страна поема ролята на голям смукател, който извлича отрицателните сили от Земята и по такъв начин улеснява земното развитие. При отделянето на Луната от Земята става голямо сътресение на Земята, и по-голяма част от земните жители като души е трябвало да напуснат Земята и да се преселят временно на другите планети от нашата Слънчева система. На Земята остават много малко хора - най-устойчивите, издръжливите на неблагоприятните условия, и които били в пряка връзка със слънчевата енергия.
към текста >>

Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява.
Отсега нататък Луната от своя страна поема ролята на голям смукател, който извлича отрицателните сили от Земята и по такъв начин улеснява земното развитие. При отделянето на Луната от Земята става голямо сътресение на Земята, и по-голяма част от земните жители като души е трябвало да напуснат Земята и да се преселят временно на другите планети от нашата Слънчева система. На Земята остават много малко хора - най-устойчивите, издръжливите на неблагоприятните условия, и които били в пряка връзка със слънчевата енергия. След време, когато условията на Земята се подобрили, човешките души се връщат от другите планети, като носят със себе си известни енергии от планетите, на които са били. Под влияние на тези нови планетни енергии става диференциране и оформяване на планетните човешки типове, защото в земното развитие се вливат силите на другите планети от Слънчевата система. Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане. От тези преждевременно затвърдели тела произлизат днешните маймуни. Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните.
към текста >>

Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя.
На Земята остават много малко хора - най-устойчивите, издръжливите на неблагоприятните условия, и които били в пряка връзка със слънчевата енергия. След време, когато условията на Земята се подобрили, човешките души се връщат от другите планети, като носят със себе си известни енергии от планетите, на които са били. Под влияние на тези нови планетни енергии става диференциране и оформяване на планетните човешки типове, защото в земното развитие се вливат силите на другите планети от Слънчевата система. Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане. От тези преждевременно затвърдели тела произлизат днешните маймуни. Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните. Маймуните, това са недоразвити хора. Тъй седи въпросът.
към текста >>

Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса.
От тях е произлязла черната раса. У други тела най-напред и преждевременно се уплътнява нервната система. От тях е произлязла малайската раса. Имало и друга група човешки тела, у които най-първо се уплътнява кръвоносната система и кръвта. От тях произлиза монголската раса. Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса. Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване.
към текста >>

Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията.
У други тела най-напред и преждевременно се уплътнява нервната система. От тях е произлязла малайската раса. Имало и друга група човешки тела, у които най-първо се уплътнява кръвоносната система и кръвта. От тях произлиза монголската раса. Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса. Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало.
към текста >>

Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество.
От тях е произлязла малайската раса. Имало и друга група човешки тела, у които най-първо се уплътнява кръвоносната система и кръвта. От тях произлиза монголската раса. Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса. Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява.
към текста >>

В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко.
От тях произлиза монголската раса. Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса. Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява. В това далечно време дишането и храненето са били една функция. Впоследствие чрез постепенно диференциране на човешкия организъм се разделят тези функции и се образуват двете системи - на дишането и на храносмилането.
към текста >>

Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване.
Онези човешки тела, в които втвърдяването и уплътняване е вървяло най-хармонично и постепенно, за пo-дълго време са се запазили меки, и е могло по-пълно да се отпечата етерното тяло във физическото, от тях са произлезли различните народи на бялата раса. Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява. В това далечно време дишането и храненето са били една функция. Впоследствие чрез постепенно диференциране на човешкия организъм се разделят тези функции и се образуват двете системи - на дишането и на храносмилането. В тази първа лемурийска епоха настоящите човешки сетива още не са били оформени, не са били отворени.
към текста >>

Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало.
Когато човешкото тяло е било още съвсем меко, тогава в човешката душа са се развили големи страсти под влияние на отрицателните сили и същества, под чието влияние е изпаднало човечеството, които сили са действували на астралното тяло, което е носител на страстите и желанията. Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява. В това далечно време дишането и храненето са били една функция. Впоследствие чрез постепенно диференциране на човешкия организъм се разделят тези функции и се образуват двете системи - на дишането и на храносмилането. В тази първа лемурийска епоха настоящите човешки сетива още не са били оформени, не са били отворени. Тогава са били развити само слухът и осезанието.
към текста >>

Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява.
Тези страсти, които са бушували в астралното тяло, по закона, че всяко желание, страст и мисъл имат своя форма, са давали своя облик на човешкото същество. С течение на времето този облик постепенно се е фиксирал, затвърдявал, вследствие на втвърдяването на материята и по такъв начин са се родили различните животински видове. В този смисъл, повече от висшите животни са изостанали човешки души, уплътнени и втвърдени в своите страсти, с което си създават специфични тела, които отговаряли на страстите, които са ги вълнували, когато тяхното тяло е било още меко. Въобще всички животни са дегенерирали остатъци от развитието на човешкото тяло в процеса на неговото оформяване и уплътняване. Човешкото тяло е почнало да се оформява от началото на лемурийската епоха, когато то е било още в полутечно състояние и е плавало из водата, защото в началото на лемурийската епоха суша не е имало. Във втората половина на лемурийската епоха се явява сушата и там започва постепенно да се оформява човешкото тяло и да се уплътнява и втвърдява. В това далечно време дишането и храненето са били една функция. Впоследствие чрез постепенно диференциране на човешкия организъм се разделят тези функции и се образуват двете системи - на дишането и на храносмилането. В тази първа лемурийска епоха настоящите човешки сетива още не са били оформени, не са били отворени. Тогава са били развити само слухът и осезанието. Също така човек е притежавал един орган, с който е различавал топлите от студените течения в областта на течния елемент, в който се е движел.
към текста >>

Това е бил първият сетивен орган в човешкото тяло.
Това е било един орган, който впоследствие се е загубил, или по-право, така да се каже, се е скрил във вътрешността на човешкия мозък, защото той е заемал мястото на днешната глава. Във вътрешността на човешкия мозък съществува така наречената пинеална жлеза. Тя представя този орган, чрез който човешкото същество е различавало топлите и студените течения в онази далечна епоха. Тогава тя е била един голям орган, който е светел. С нея човек се е движел като с фар. Това е бил първият сетивен орган в човешкото тяло. Този орган се е, така да се каже, затворил, скрил, когато се образували постепенно другите сетивни органи. Този орган е бил и орган на оплодяването и размножаването е ставало по особен начин. Този орган се е развил под влиянието на силите и съществата на Слънцето. А функциите на храненето и дишането са се развили под влиянието на силите на Луната. Тези функции са свързани с друга една жлеза, която сега също се намира в мозъка и се нарича хипофизна жлеза.
към текста >>

В първата половина на лемурийската епоха е имало една фаза в развитието на човешкото тяло, когато човек е изпаднал под най-силното влияние на тъмните сили, които внесли в неговото астрално тяло най-ниските страсти.
И всичко, което човек е могъл да върши по свободна воля за себе си е било свързано с тази жлеза. А всичко онова, което не е било във властта на човешката воля, е зависело от пинеалната жлеза. Сегашният образ на човека е почнал да се оформява в края на лемурийската епоха и в началото на атлантската и континента Атлантида. От органа, който днес е пинеална жлеза и който е бил общ орган на възприемане на усещанията от външния свят, са произлезли всички сетивни органи чрез постепенно диференциране, което е станало с оформяване на човешкия мозък и придобиване на предметно съзнание от човека. Към средата на атлантската епоха, човек имал вече оформени сетива, с които е влизал във връзка с външния свят. В първата половина на лемурийската епоха е имало една фаза в развитието на човешкото тяло, когато човек е изпаднал под най-силното влияние на тъмните сили, които внесли в неговото астрално тяло най-ниските страсти. Като израз на тези страсти на това отрицателно влияние, се явява една човешка форма, която има дегенериралия си образ в днешната змия. Това е точката на най-голямото падение на човека. Това е най-срамната епоха в развитието на човека на Земята. В този смисъл змията е символ на най-ниското падение на човека, когато човек е рискувал да отпадне от своето човешко развитие. На това може би се дължи онова отвращение и страх, който човек има от змията.
към текста >>

В течение на тази раса се оформя и уплътнява човешкото физическо тяло.
На това може би се дължи онова отвращение и страх, който човек има от змията. Като дегенерирали остатъци от една още по-ранна епоха, когато Земята е била съединена със Слънцето, и е била в етерно състояние, и човешкият живот се е развивал под влиянието на слънчевите сили, са рибите. Те са един символ, когато човек е живял в Божествения етер, под влияние на възвишените слънчеви същества, вожд на които е Христос. Затова и рибата е взета като символ на Христа, на слънчевите сили и енергия в християнството. Лемурийската раса се е развила на един континент, който се намирал на мястото на Индийския океан, остатъци от който са Австралия и островите между Австралия и Азия - днешна Индонезия. В течение на тази раса се оформя и уплътнява човешкото физическо тяло. Преди това човек е бил в етерно тяло, а още пo-рано е бил в астрално тяло. Първите две раси, които са предшествували третата, която е лемурийската, са се развили, когато Земята е била съединена със Слънцето и те са били в етерно състояние. В първата раса, наречена полярна раса, човек преживявал състоянието, което е имал през Сатурновия период. Тогава е бил златният век на човешкото развитие, за който говори и гръцката митология. Тогава човечеството е преминало една славна епоха, която Учителят нарича епоха на мъдростта.
към текста >>

Преди това човек е бил в етерно тяло, а още пo-рано е бил в астрално тяло.
Като дегенерирали остатъци от една още по-ранна епоха, когато Земята е била съединена със Слънцето, и е била в етерно състояние, и човешкият живот се е развивал под влиянието на слънчевите сили, са рибите. Те са един символ, когато човек е живял в Божествения етер, под влияние на възвишените слънчеви същества, вожд на които е Христос. Затова и рибата е взета като символ на Христа, на слънчевите сили и енергия в християнството. Лемурийската раса се е развила на един континент, който се намирал на мястото на Индийския океан, остатъци от който са Австралия и островите между Австралия и Азия - днешна Индонезия. В течение на тази раса се оформя и уплътнява човешкото физическо тяло. Преди това човек е бил в етерно тяло, а още пo-рано е бил в астрално тяло. Първите две раси, които са предшествували третата, която е лемурийската, са се развили, когато Земята е била съединена със Слънцето и те са били в етерно състояние. В първата раса, наречена полярна раса, човек преживявал състоянието, което е имал през Сатурновия период. Тогава е бил златният век на човешкото развитие, за който говори и гръцката митология. Тогава човечеството е преминало една славна епоха, която Учителят нарича епоха на мъдростта. До такова състояние на развитие, казва Учителят, човечеството ще достигне в далечно бъдеще.
към текста >>

Тя е била образувана от тези човешки тела, които през лемурийско време най-хармонично са преминали през процеса на уплътняването на човешкото тяло.
А триста хиляди години от днес назад се развива в атланците музикалното чувство, мисълта се събужда в самосъзнанието се прояснява. Тази раса е просъществувала 5 ÷ 6 и повече милиона години и е развила ред култури и цивилизации, в които под ръководството на посветените същества от ангелска йерархия постепенно се извършва развитието и възпитанието на младото човечество. За тази цел са били открити от посветените специални храмове - школи, които са били под ръководството на различните планетни духове, през които са минавали всички хора. По такъв начин с течение на времето са се развивали постепенно човешките дарби и способности, и човешките чувства и воля. Четвъртата раса е развила седем последователни културни епохи, между които петата се е отличавала с най-висок развит ум и най-ясно самосъзнание. Тя е била образувана от тези човешки тела, които през лемурийско време най-хармонично са преминали през процеса на уплътняването на човешкото тяло. От нея се ражда петата арийска раса, нашата настояща бяла раса, която в своето развитие също минала през седем културни епохи. Атлантида е атлантската раса, потънала под водите на Атлантическия океан. Там в много силна форма се развила черната магия и са предизвикали природните сили, които потопяват континента на няколко пъти. Последният остатък от Атлантида е бил остров Посейдон, който се е намирал пред Гибралтарския проток. Той в една нощ е потънал под морските вълни.
към текста >>

Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането.
Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право. Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука. Западната култура е към своя край, и на Изток се зазорява шестата културна епоха, която ще се развие между славяните и ще има за задача развитието на разумното сърце в човека. Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането. В миналото периодът на прераждането е бил от 500 до 1000 години, но сега, казва Учителят, еволюцията е ускорена и този период е съкратен от 50 до 100 години. Човек се преражда последователно, ту мъж, ту жена, за да развива различните страни на своето естество. В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека. Той е закон за причина и последствия. Това, което човек е посял в миналото, трябва да пожъне плодовете му в настоящето.
към текста >>

Такъв е в много бегли черти пътят на развитието на човека във физическия свят, пътят на създаването и развитието на физическото тяло.
Човек се преражда последователно, ту мъж, ту жена, за да развива различните страни на своето естество. В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека. Той е закон за причина и последствия. Това, което човек е посял в миналото, трябва да пожъне плодовете му в настоящето. Човешкото развитие се извършва под ръководството на Христа, който прилага като принципи в това развитие Любовта, Мъдростта и Истината. Такъв е в много бегли черти пътят на развитието на човека във физическия свят, пътят на създаването и развитието на физическото тяло. Вън от това развитие човек има една още по-дълга история в предшествуващите земни периоди. Ще завърша със следната мисъл от Учителя: „3дравето на човека произтича от неговата воля, щастието от неговия ум, а блаженството от неговата душа. Каквато е волята на човека, такова ще бъде и здравето му. Какъвто е умът на човека, такова ще бъде и щастието му. Каквато е душата на човека, такова ще бъде и блаженството му.
към текста >>

12. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили.
Влад Пашов 2. Космичният и земният човек 1. Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивият. Ако вие бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. Ако Христос каза, че е Бог, то е, защото Бог се изявява и в човешка форма. Значи човешката форма има известна мисия и крие известна роля в света. И действително целият космос е създаден по образа на човека. Всички истински учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във формата на човек.
към текста >>

Следователно, всяка една част от човешкото тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло.
Ако Христос каза, че е Бог, то е, защото Бог се изявява и в човешка форма. Значи човешката форма има известна мисия и крие известна роля в света. И действително целият космос е създаден по образа на човека. Всички истински учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във формата на човек. Следователно, всяка една част от човешкото тяло отговаря на съответната част от туй велико тяло. Известна звезда от Млечния път или от кое и да е съзвездие или система могат да се разговарят със земния човек където и да се намира той. Те имат станции в човешкия мозък. Ако човек разбира езика им, всеки ден ще може да чува по една новина от Слънцето, Юпитер или друга звезда”. 2. „Когато се говори за човека като образ и подобие на Бога, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения космичен човек. Всеки човек, всяка душа е един първичен елемент от този велик космичен човек и като такъв той заема точно определено място в живата природа и играе определена роля.
към текста >>

Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло.
Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”. Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек.
към текста >>

И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса.
Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек. Туй е така, защото онова, което образува небето е човека у Бога, Божественият човек у него”. Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек.
към текста >>

Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек.
Има съответствие между космичния и земния човек. Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек.
към текста >>

Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек.
Можем да кажем, земният човек е умален образ на космичния човек. Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1.
към текста >>

Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек.
Докато космичният човек обгръща в себе си целия безграничен космос, земният човек е събран в едно малко тяло. И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1. Серафими или Братя на Любовта.
към текста >>

И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек.
И всеки орган и система от това малко тяло отговаря на определена част от космичния човек, от космоса. Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1. Серафими или Братя на Любовта. Те са първите, които приемат Божествените мисии и идеи и ги предават на по-нискостоящите.
към текста >>

Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек.
Но като говорим за космоса, ние не разбираме само съвкупността на физическите звезди, както си представят космоса съвременните хора, но за нас космосът е съвкупност от различни разумни същества на различна степен на развитие. Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1. Серафими или Братя на Любовта. Те са първите, които приемат Божествените мисии и идеи и ги предават на по-нискостоящите. Те образуват главата на космичния човек, затова в староеврейската кабала са наречени Духове на Божия венец.
към текста >>

Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек.
Тези възвишени разумни същества образуват различните органи и системи в тялото на космичния човек. Учителят казва: „Всички хора заедно образуват физическото тяло на Христа” - на космичния човек. Всички ангели, взети заедно, образуват духовното тяло на космичния човек. И всички богове заедно образуват умственото тяло на космичния човек. Понеже, както в земния човек, така и в космичния, духовното тяло се отразява във физическото и физическото се отразява в духовното тяло, затова всички йерархии от духовни същества, които образуват различните тела на космичния човек представят определени органи в тялото на космичния човек, а оттам и в тялото на земния човек. Ангелските йерархии, които образуват духовното тяло на космичния човек, са от девет категории и всяка категория като цяло представя един определен орган в тялото на космичния човек и създава същия орган и в тялото на земния човек. Те са познати под следните имена: 1. Серафими или Братя на Любовта. Те са първите, които приемат Божествените мисии и идеи и ги предават на по-нискостоящите. Те образуват главата на космичния човек, затова в староеврейската кабала са наречени Духове на Божия венец. Те управляват главата в земния човек. 2.
към текста >>

Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек.
Но небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части. Космичният човек се изявява на Земята в цялото човечество. Всички хора и народи от всички раси, представляват клетки в тялото на космичния човек. И всеки човек, като клетка от този велик космичен човек, носи в себе си съвършения образ на космичния човек, тъй както жълъдът носи в себе си дъба, който образ се явява в неговото съзнание като далечен идеал, който трябва да постигне. Понеже всяка част от цялото има възможност и стремеж да стане като цялото, то всички земни човеци имат стремежи да станат като космичния човек и подсъзнателно преживяват величието и тайната на космичният човек. Ако хората нямаха този вътрешен образ в себе си, те не биха имали никакъв стремеж. Стремежът и идеалът, който хората имат, се дължат на видението на съвършения образ на космичния човек. Но това видение не е една химера, но една реалност.
към текста >>

На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот.
Но това видение не е една химера, но една реалност. Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието.
към текста >>

И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека.
Защото след смъртта, като преминава през планетните сфери, духът като стигне в сферата на Слънцето между много други преживявания и видения, преживява и тайната и величието на космичния човек, като сам се отъждествява с него, защото той действително е едно с него. В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието. Затова Учителят казва, че човешката форма има известно значение и мисия в Битието.
към текста >>

На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр.
В сферата на Слънцето човек съзерцава образа и величието на космичния човек като видение, което преживява и запечатва в подсъзнанието си, и когато слиза на Земята за ново въплъщение, той носи този образ в подсъзнанието си, който действува като вътрешен подтик и стимул към великото, възвишеното и красивото. Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието. Затова Учителят казва, че човешката форма има известно значение и мисия в Битието. Но формата на земния човек е изродена в процеса на инволюцията и далеч от идеалната Божествена форма, но сега в процеса на еволюцията човек трябва да постигне постепенно красотата и съвършенството на Божествената форма.
към текста >>

Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим.
Но за да може да преживее тази велика мистерия на космичния човек в сферата на Слънцето, това човек дължи на Христа. Херметичната мъдрост гласи: туй, което е долу, е подобие на това, което е горе; и това, което е горе, е подобно на това, което е долу. На това основание човешкото лице, както и цялото човешко тяло е израз на проявения душевен живот. И затова по формата на лицето и тялото можем да разчетем вътрешния живот на човека. На същото основание, Божественото тяло и Божественото лице е израз на Божественото съвършенство, а Божественото съвършенство се изразява във великите Божествени добродетели, Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел и пр. Затова Учителят казва: Божественото тяло, Божественото лице е толкова красиво, че ние не можем да си го представим. Ние нямаме никакво понятие за Божествената простота, която е израз на Божествената пълнота и съвършенство. Така че човешката форма стои в центъра на Битието. Затова Учителят казва, че човешката форма има известно значение и мисия в Битието. Но формата на земния човек е изродена в процеса на инволюцията и далеч от идеалната Божествена форма, но сега в процеса на еволюцията човек трябва да постигне постепенно красотата и съвършенството на Божествената форма. Всички форми, които съществуват в света, са произлезли от човешката форма, а не човешката форма е произлязла от несъвършените форми.
към текста >>

Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено.
И действително, чудно е, страшно е създаден човек, защото крие в себе си всички тайни на Битието. И когато човек проникне или само прозре тези тайни, действително му се вижда, че чудно и страшно е създаден човек. И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества.
към текста >>

Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него.
И когато човек проникне или само прозре тези тайни, действително му се вижда, че чудно и страшно е създаден човек. И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма.
към текста >>

В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена.
И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма.
към текста >>

Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват.
Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен.
към текста >>

И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества.
Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло.
към текста >>

И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма.
Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена. Всички звезди и звездни системи имат представител в човешкото тяло и чрез тези представители на звездната вселена в човешкото тяло човек може да влезе в съзнателна връзка със звездите, респективно с разумните същества, които ги образуват. Защото, казах по-горе, че космосът, цялата звездна вселена е съвкупност от разумни същества на различна степен на развитие. И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло.
към текста >>

Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло.
И когато посветеният отправя своя ясновидски поглед към човешкото тяло, той вижда в него отразена цялата звездна вселена с всичките й разумни същества. И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло. Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание. Прониквайки в мистерията на тази форма, просветеният вижда, че тя е съвкупност от разумни същества, които в космоса са свързани със съзвездието Овен. Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв.
към текста >>

Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло.
И при това различните части на човешкото тяло се представят пред неговия поглед в специфична форма, в зависимост от силите, които стоят зад тази форма. Защото всяка сила има тенденцията да създаде, да се изрази в специфична форма. Съзерцавайки човешката глава, посветеният вижда като един прекрасен овен. Затова се казва в астрологията, че главата в човека се управлява от зодиакалния знак Овен. Така че зодиакалните символи не са измислени, а са реален израз на известни сили, които действуват в различните части на човешкото тяло. Затова Учителят казва, че зодиакът представя пътя на създаването, на развитието на човешкото тяло. Но тази зодиакална форма на Овена, както и всички други, крият в себе си дълбоко съдържание. Прониквайки в мистерията на тази форма, просветеният вижда, че тя е съвкупност от разумни същества, които в космоса са свързани със съзвездието Овен. Наблюдавайки човешкото сърце, посветеният го схваща във формата на лъв. Затова в астрологията сърцето е свързано със знака Лъв. Зад този лъв те виждат цяла йерархия от същества, които изпълняват функцията на сърце в космичния човек.
към текста >>

По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек.
Съзерцавайки човешките бели дробове, те ги схващат като един красив орел с разперени крила с устрем към висините. Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години.
към текста >>

Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло.
Този орел след грехопадението се превръща в скорпион. Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби.
към текста >>

Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят.
Превръщането на орела в скорпион крие в себе си тайната на човешкото падение. После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби. В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала.
към текста >>

Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак.
После съзерцавайки човешкия стомах, посветеният го схваща като телец, като бик, същество с най-здрава храносмилателна система. И зад него посветеният вижда същества, които в космичния човек изпълняват функцията на стомаха. По такъв начин, съзерцавайки различните органи на човешкото тяло, посветените откриват за тях различните форми на зодиакалните знаци и съзвездия и съществата свързани с тях в космичния човек. Затова Учителят казва, че зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Това тяло, с което сега човек живее на Земята, се е развило от духовното тяло чрез постепенно сгъстяване под налягането на известни космични сили, отразявайки в себе си целия космос и всички разумни същества, които го съставят. Това тяло, в което сега живеем, се е оформило постепенно от духовното тяло в течение на лемурийската и атлантската епохи, като всеки орган и система се е развивал последователно, когато Земята е преминавала през съответния зодиакален знак. Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби. В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала. Глезените са създадени, когато системата Слънце-Земя е минавала през зодиакалния знак Водолей.
към текста >>

Тогаз разумните същества, които са свързани с този знак, са създали глезените в човешкото тяло.
Така краката в долната си част са се развили, когато Земята, респективно Слънцето, е минавало през зодиакалния знак на Рибите. Един такъв цикъл обхваща 2160 години, което прави една дванадесета от целия зодиакален кръг, който обхваща 25920 години. Но това оформяване на стъпалата не е станало само в един цикъл от 2160 години, - но в ред такива цикли, през които системата Слънце - Земя е минавала през зодиакалния знак Риби. В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала. Глезените са създадени, когато системата Слънце-Земя е минавала през зодиакалния знак Водолей. Тогаз разумните същества, които са свързани с този знак, са създали глезените в човешкото тяло. И така са всички органи и системи. По такъв начин Космосът, космичният човек се отразява в земния човек. В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен. Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система.
към текста >>

В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен.
В течение на тези цикли, съществата, свързани с този знак, и силите произтичащи от тях, са създали човешките стъпала. Глезените са създадени, когато системата Слънце-Земя е минавала през зодиакалния знак Водолей. Тогаз разумните същества, които са свързани с този знак, са създали глезените в човешкото тяло. И така са всички органи и системи. По такъв начин Космосът, космичният човек се отразява в земния човек. В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен. Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата.
към текста >>

Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло.
Глезените са създадени, когато системата Слънце-Земя е минавала през зодиакалния знак Водолей. Тогаз разумните същества, които са свързани с този знак, са създали глезените в човешкото тяло. И така са всички органи и системи. По такъв начин Космосът, космичният човек се отразява в земния човек. В развитието на човешкото тяло най-после се оформя главата под влияние на съществата и силите, свързани със знака и съзвездието Овен. Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури.
към текста >>

Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури.
Както казах, съзерцавайки човешкото тяло през погледа на посветените, изпъкват на първи план четири форми, които често се срещат в окултния символизъм, които са въплътени в египетския сфинкс, които в своята съвкупност образуват човешкото тяло. Тези четири форми представят - човек, орел, лъв и телец, от които впоследствие се оформят човешката глава, белите дробове, сърцето с кръвоносна система и храносмилателната система. Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа.
към текста >>

Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества.
Тези четири формипредставят четирите кардинални знаци в зодиакалния кръг и отговарят на четирите вида групови души, през които минали всички сегашни индивидуални души. Между другото ще кажа, че видях тези четири фигури в антиминса, даден на бащата на Учителя в църквата Св. Димитър в Солун от едно светло същество, с което имал среща в църквата. Анитиминсът представя тялото на Христа, приготвено за погребение - на четирите ъгли на картината са поставени четирите евангелисти и редом с тях до всеки евангелист една от четирите въпросни фигури. Това е една дълбока окултна картина, представяща космичния човек. Космичният човек в процеса на своето диференциране и проявление създава земния човек, като в неговото физическо тяло отразява видимата вселена, в неговата душа и в неговия дух отразява невидимата вселена с всички нейчи разумни същества. Затова Учителят казва: Пред погледа на великите посветени от всички времена и епохи, цялата вселена, целият така наречен и в древността макрокосмос се явява във формата на човек, наречен великия небесен човек. Съзерцавайки образа на този космичен човек, те са открили съответствията, които съществуват между него и малкия човек, земния човек, наречен микрокосмос. Затова казваме, че в човека, у когото всяка клетка е будна и съзнателна, както у посветените, той може да общува с цялата жива природа. Всички звезди във вселената имат свои представители в човешкия мозък. Затова такъв човек може да приеме моментално трептенията, които идват от различните звезди.
към текста >>

Всички тези човешки същества са клетки и органи в тялото на великия космичен човек, когото Бог е създал.
Човек съществува не само на Земята, не само в Слънчевата система, но той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от различна степен на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Всички тези човешки същества са клетки и органи в тялото на великия космичен човек, когото Бог е създал. Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие. И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството.
към текста >>

Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава.
Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото.
към текста >>

Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло.
За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието.
към текста >>

Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло.
Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло.
към текста >>

И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото.
Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло.
към текста >>

Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието.
Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде.
към текста >>

Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло.
Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили. Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот.
към текста >>

Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността.
Но в будно състояние на съзнанието, когато в човека господствува самосъзнанието, тези сили са, така да се каже, подтиснати от силите на самосъзнанието, което дирижира будния живот на човека. И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня.
към текста >>

През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло.
И понеже самосъзнанието в настоящата фаза на развитието е още много силно и невежо по отношение тайните на битието, то често влиза в конфликт със силите на подсъзнанието, от което се пораждатвсички болезнени състояния на тялото. Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло.
към текста >>

Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде.
Но във време на съня, когато самосъзнанието, така да се каже, заспива, душата заедно с астралното тяло напуска физическото и етерното тяло и понеже в природата никога не остава празно пространство, тогава в човешкото тяло нахлуват силите на подсъзнанието, които са животът на космичния човек, и поддържат живота на физическото поле, напуснато от душата и силите на самосъзнанието. Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели.
към текста >>

Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот.
Тези сили на космичния човек се проявяват чрез етерното тяло и през нощта тези сили възстановяват разрушенията, причинени през деня от силата на астралното тяло и по такъв начин обновяват физическото тяло. Тази идея е предадена в Писанието с израза „борба на духа с плътта”. Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява.
към текста >>

От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня.
Учителят привежда това и казва, че това е борба на етерното тяло, носител на космичния живот с астралното тяло, което носи в себе си всички ниски страсти и инстинкти на личността. През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени. Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето.
към текста >>

По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло.
През деня силите на астралното тяло, които се проявяват чрез нисшите страсти и инстинкти разрушават физическото тяло, а през нощта етерното тяло, като проводник на живота на космичния човек, възстановява повредите, възстановява нормалния ритъм на живота на физическото тяло. Затова от голямо значение е да държи етерното си тяло в изправност, което става, когато човек е в близък контакт с природата и чрез паневритмичните упражнения, които Учителят ни даде. Те имат за задача да тонират етерното тяло, за да може да се справи с разрушителните сили на астралното тяло, защото тези упражнения свързват човек с космическия ритъм, който е ритъм на живота на космичния живот. Такъв е дълбокият смисъл на съня и на паневритмичните упражнения. От друга страна, душата и астралното тяло, които са напуснали физическото тяло и са във връзка с него и то само чрез една нишка, се потопяват в духа и душата на космичния човек и по такъв начин получават нови сили и импулси за своя буден живот през деня. По такъв начин чрез съня човек двойно се обновява - от една страна се обновява физическото тяло, а от друга - душата и астралното тяло. Казах пo-горе, че Учителят казва, че човек е сбор, съчетание от добродетели. Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени. Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето. Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз.
към текста >>

Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек.
Тогава можем да кажем, че пентаграмата, която е емблема на добродетелите, е емблема на космичния човек, а оттам и на земния човек, защото земният човек е създаден по образ и подобие на космичния човек, който е първият образ, в който Бог се изявява. Само че добродетелите в земния човек са в потенциално състояние, като семена, докато в космичния човек те са активни, проявени. Космичният човек носи в себе си в потенциално състояние възможността да роди безброй същества, подобни на себе си, тъй както плодното дърво има възможност да роди хиляди и милиони плодове с течение на времето. Така и космичният човек, който по друг символизъм е дървото на живота, ражда подобни на себе си човеци с възможност да постигнат своя първообраз. И както дървото ражда периодически, така и от космичния човек периодически се раждат човешки същества и затова Учителят казва, че душите се различават именно по това, че са излезли от Бога в различни времена и при различни условия. Добродетелите представят различните части и органи от тялото на космичния човек. Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм. Най-после, Добродетелта, в тесен смисъл на думата, представя краката на космичния човек.
към текста >>

По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек.
Така Любовта представя главата на космичния човек. Мъдростта представя гърдите на космичния човек, заедно с белите дробове, затова Учителят казва, че Мъдростта се придобива чрез системно прилагане на дихателните упражнения. В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм. Най-после, Добродетелта, в тесен смисъл на думата, представя краката на космичния човек. По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек. Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек.
към текста >>

Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек.
В гърдите също се намира сърцето, което е проекция на главата, на любовта на средния човек. Истината взема мястото на стомаха в космичния човек, Правдата управлява ръцете и раменете, а също така и кръвообращението, което разнася благата, които изтичат от любовта по законите на Мъдростта по целия организъм. Най-после, Добродетелта, в тесен смисъл на думата, представя краката на космичния човек. По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек. Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек. В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло. Затова често ще срещнем в беседите на Учителя да се посочва, че една добродетел съгражда ту един, ту друг орган.
към текста >>

Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек.
По такъв начин тези пет велики добродетели образуват живото, безсмъртно тяло на космичния човек, по образ и подобие на което е създадено и тялото на земния човек. Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек. В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло. Затова често ще срещнем в беседите на Учителя да се посочва, че една добродетел съгражда ту един, ту друг орган. Учителят казва още: мистиците виждат навсякъде Христа, първият Адам, когото кабалистите наричат Адам Кадмон — великият небесен човек. Той е великият брат на човечеството, първият образ на човека, първородният в света — началото на човешкия род, началото на човешката еволюция. Той е първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони.
към текста >>

В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло.
Затова пентаграмата представя човека в движение, показва пътя на човешкото развитие, показва пътя на пробуждането на добродетелите в земния човек. Другите добродетели отговарят на различните вътрешни и външни органи, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек. Но добродетелите не са абстракции и празни думи, а живи, разумни сили, които изтичат от абсолютния дух и се изявяват във формата на ред йерархии от духовни същества. Затова и Учителят нарича някои от тези йерархии с имената на добродетелите, а именно: Духове на любовта, Духове на мъдростта, Духове на истината, Духове на правдата, Духове на добродетелта и пр. Затова, когато някой посветен от висока степен съзерцава ясновидски физическото тяло на земния човек зад различните му органи, вижда различните йерархии на духовните същества, чиито сили и енергии, които са определени добродетели, съграждат определени органи във физическото тяло на земния човек. В своето творческо проявление тези добродетели се поляризират и създават не само един, но различни органи в човешкото тяло. Затова често ще срещнем в беседите на Учителя да се посочва, че една добродетел съгражда ту един, ту друг орган. Учителят казва още: мистиците виждат навсякъде Христа, първият Адам, когото кабалистите наричат Адам Кадмон — великият небесен човек. Той е великият брат на човечеството, първият образ на човека, първородният в света — началото на човешкия род, началото на човешката еволюция. Той е първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя.
към текста >>

Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло.
Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж,съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр. не следват онези закони, на които се подчинява обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга, защото книгите в природата са живи. Превод от него е ватанския език, от който произлизат в последствие египетския, санскритския и еврейския”. Казах по-рано, че според Учителя зодиакът представя историята на развитието на човешкото тяло. Но и в космичния човек зодиакът образува общите му контури. От друга страна видяхме, че зад всяка звезда, зад всяко съзвездие, стоят група от възвишени същества, които от своя страна са израз на мисълта на Абсолютния Дух. Всяка една йерархия представя от себе си специфично проявление на Божествената мисъл. Този специфичен характер, тези йерархии предават и на звездите и съзвездията, които се явяват техен външен израз. Оттам имаме и различния характер на зодиакалните знаци.
към текста >>

13. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Животът след смъртта на физическото тяло 1.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове 1. „Ученикът трябва докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които школата му дава за работа върху себе си”. 2. „В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува.
към текста >>

„Ученикът трябва докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове 1. „Ученикът трябва докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които школата му дава за работа върху себе си”. 2. „В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни.
към текста >>

„В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството.
Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове 1. „Ученикът трябва докато е още на Земята във физическото си тяло, да премине чистилището, като работи за организиране и пречистване на обвивките си, които някои наричат тела. Това се постига чрез приложение на методите, които школата му дава за работа върху себе си”. 2. „В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират.
към текста >>

„Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират.
„В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна като вселената, но веднага я подгонват неприятелите, тя започва да бяга и се смалява много, че става невидима и се изгубва в пространството. Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”.
към текста >>

Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки.
Тогава тя съобщава на близките си на Земята, че няма живот, нищо не съществува. Такова е състоянието на душите, догато се ориентират в другия свят. Такива души наричаме тъмни. За да излезе от това състояние тъмната душа трябва да си спомни, че тя живее в Бога, че Бог е Любов и че Той ще възстанови първоначалната й форма, но когато възлюби Бога”. 3. „Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен.
към текста >>

И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”.
„Когато душата напусне тялото, то се разлага на хиляди и милиони живи частици, които не умират. Тялото е съставено от милиони и милиарди живи клетки. Всяка клетка си има душа, само че душата на първичната клетка, първичната монада е централна, тя е светла сама по себе си и е привлякла всички други монади около себе си. Един ден, когато тази светла монада свърши своята мисия, тя ще каже на малките монади: Сега ви изпращам на свобода. И всички клетки започват да се разпръсват в пространството. И когато душата се връща за ново въплъщение тя привлича всички тези клетки при себе си и образува новото си тяло”. Учителят Развитието на човека се извършва в три велики свята, които Учителят нарича физически, духовен, умствен или Божествен. Учителят дава и следните имена на тези три свята - феноменален свят, реален свят и идеен свят. Други окултисти ги наричат физически, душевен и духовен. Но каквито имена да се дават на тези светове, важното е, че в тези три велики свята се извършва човешкото развитие. Учителят казва, че духовният свят е сто пъти по-обширен от физическия, а Божественият е хиляди пъти по-обширен от физическия.
към текста >>

Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло.
Учителят дава и друго определение и наименование на световете, физическият го нарича материален свят, духовният го нарича субстанциален свят, а Божественият нарича есенциален свят. Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа.
към текста >>

Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят.
Това са състояния и форми на проява на реалността. Тези три свята Учителят нарича още човешки, ангелски и Божествен. Ние имаме една бледа представа само за физическия свят, а за другите два свята имаме много смътна представа. Човек живее едновременно и в трите свята, но не съзнава това. Защото човек сам по себе си е едно много сложно същество, което общо казано се състои от дух, душа и тяло. Духът живее в Божествения свят, Душата живее в духовния свят, затова някои го наричат душевен свят, а човешката личност, която се проявява чрез тялото, живее във физическия свят. Ние съзнаваме само личността и затова имаме едно много ограничено понятие за човека. При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа. Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата.
към текста >>

Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят.
При днешната степен на развитие душата, респективно духовния свят се изявява чрез чувствата, а духът респективно Божествения свят, се изявява чрез мисълта. От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа. Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Прераждането е закон на последователно преминаване на човека от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странствуване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече.
към текста >>

Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят.
От това не следва да отъждествяваме душата със сърцето, което е свързано с чувствата, нито да отъждествяваме духа с ума, чрез който мисли. Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа. Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Прераждането е закон на последователно преминаване на човека от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странствуване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло.
към текста >>

В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят.
Сърцето е само външната страна на душата и умът е само външната страна на духа. Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Прераждането е закон на последователно преминаване на човека от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странствуване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно.
към текста >>

В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят.
Развитието на човека в тези три свята се извършва по законите на прераждането и кармата. Прераждането е закон на последователно преминаване на човека от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странствуване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е.
към текста >>

Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение.
Прераждането е закон на последователно преминаване на човека от един свят в други, което египтяните наричат трансмигриране или странствуване на душите. Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е. преражда се.
към текста >>

След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече.
Във всеки един от тези светове човек живее в тяло, изградено от материята на този свят. Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е. преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим пo-подробно в следващото изложение.
към текста >>

След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло.
Във физическия свят живее в тяло, изградено от материята на физическия свят. В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е. преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим пo-подробно в следващото изложение. Трите свята, в които се извършва човешкото развитие се състоят от по седем области.
към текста >>

След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно.
В духовния свят живее с духовно тяло, изградено от материята на духовния свят. В Божествения свят живее в тяло, изградено от материята на Божествения свят. Тези тела Учителят ги нарича още обвивки, а истинското тяло е Божественото, което е безсмъртно, когато физическото и духовното подлежат на разрушение. След като човек се е родил на Земята, ще живее във физическото тяло най-много 120 години, в редки случаи повече. След смъртта на физическото тяло той преминава в духовния свят с духовното си тяло. След като преживее един определен период от време в духовния свят, с духовното си тяло, човек напуска и него и отива в Божествения с Божественото си тяло, което е безсмъртно. И след като измине целия път от физическия до Божествения свят, след определен интервал от време, който е различен за различните хора, в зависимост от степента на тяхното развитие, се връща отново на Земята - т. е. преражда се. Този процес на преминаване през световете ще видим пo-подробно в следващото изложение. Трите свята, в които се извършва човешкото развитие се състоят от по седем области. Така във физическия свят имаме областта на твърдата материя, след това областта на течната материя, след това областта на въздушната материя.
към текста >>

Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела, които се наричат тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината, и четири обвивки.
Но и трите принципа се проявяват и в трите свята в различни области и състояния на материята. Има и други класификации на телата, употребявани от теософите. Учителят често употребява и тази класификация. Това е така наречената седморна класификация, към която се придържа източната окултна традиция, докато западната окултна традиция се придържа към тройната класификация. Учителят казва: източната и западната школи се различават по класификацията на телата, но то е външната страна на това учение. Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела, които се наричат тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината, и четири обвивки. Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете школи няма. И Христос в настоящата епоха иска да обедини всички школи и братства. Затова Учителят употребява и източната, и западната класификация. Ето какво казва буквално: „Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се разрушава и изчезва не може да е истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух.
към текста >>

Ето какво казва буквално: „Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така.
Учителят казва: източната и западната школи се различават по класификацията на телата, но то е външната страна на това учение. Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела, които се наричат тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината, и четири обвивки. Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете школи няма. И Христос в настоящата епоха иска да обедини всички школи и братства. Затова Учителят употребява и източната, и западната класификация. Ето какво казва буквално: „Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се разрушава и изчезва не може да е истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела - етерно, астрално, и ментално, за които говори окултната наука. Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела.
към текста >>

Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”.
Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела - етерно, астрално, и ментално, за които говори окултната наука. Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите са обвивки. Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”. „Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”.
към текста >>

„Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради.
Окултната наука твърди, че човек има седем тела. Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите са обвивки. Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”. „Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”. „Любовта е проектирана в тези четири свята в четирите обвивки на човека.
към текста >>

Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши.
Но не всички седем могат да се нарекат в истинския смисъл на думата тела. Всъщност само три от тях са тела, а другите са обвивки. Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”. „Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”. „Любовта е проектирана в тези четири свята в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лаборатории, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на любовта, чрез които тя се проявява.
към текста >>

Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”.
Аз давам един нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината”. „Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира, то сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”. „Любовта е проектирана в тези четири свята в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лаборатории, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени. Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони.
към текста >>

Тези четири обвивки са лаборатории, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта.
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи. Целият живот на човека във физическия, астралния, менталния и причинния светове имат само една цел - да приготвят само материали за изграждане на тялото на Любовта”. „Любовта е проектирана в тези четири свята в четирите обвивки на човека. Тези четири обвивки са лаборатории, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени. Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо в тях, което не изчезва и което остава като постоянен зародиш — физически, астрален, и ментален. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши.
към текста >>

Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши.
Тези четири обвивки са лаборатории, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени. Самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тези обвивки са променливи, но има нещо в тях, което не изчезва и което остава като постоянен зародиш — физически, астрален, и ментален. Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния светове. Но преди да влезе човек в света на любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение, а светът на любовта е сам по себе си оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. В света на любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения светове.
към текста >>

Но те се осъществяват само при едно напълно развито тяло на Любовта.
То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и менталния светове. Но преди да влезе човек в света на любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение, а светът на любовта е сам по себе си оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. В света на любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения светове. Но те се осъществяват само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждането на това тяло на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот”. Ще кажа няколко думи за пояснение на горната мисъл на Учителя, за да се разбере отношението между тройната и седморната класификация на телата. В понятието за физически свят от тройната класификация се включват грубо физическия и етерния свят. В понятието духовен свят се включват астралния и менталния светове.
към текста >>

И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждането на това тяло на Любовта.
Но преди да влезе човек в света на любовта, той трябва да мине през причинния свят, където става пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение, а светът на любовта е сам по себе си оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, където животът истински се осъществява. В света на любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват във физическия, астралния и умствения светове. Но те се осъществяват само при едно напълно развито тяло на Любовта. И когато говорим за Любовта в човека, подразбираме изграждането на това тяло на Любовта. Тогава едва човек ще възкръсне и ще заживее вечния живот”. Ще кажа няколко думи за пояснение на горната мисъл на Учителя, за да се разбере отношението между тройната и седморната класификация на телата. В понятието за физически свят от тройната класификация се включват грубо физическия и етерния свят. В понятието духовен свят се включват астралния и менталния светове. Причинният свят е най-високото проявление на духовния свят и най-ниското проявление на Божествения свят.
към текста >>

Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта.
Над него в безконечността се простират Божествените светове на Любовта, на Мъдростта и Истината. Тези три висши свята се проявяват в обратен ред в по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира на физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта.
към текста >>

След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята.
Тези три висши свята се проявяват в обратен ред в по-нисшите светове. Така светът на Истината се проектира на физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек.
към текста >>

В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта.
Така светът на Истината се проектира на физическия свят, светът на Любовта се проектира в астралния свят, а светът на Мъдростта се проектира в менталния свят. Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта.
към текста >>

На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта.
Но въпросът за тези светове и за трите безсмъртни тела е толкова дълбок и обширен, че Учителят казва, че не е напълно ясен даже и за някои от ангелските йерархии. И развитието на човека се извършва в четирите нисши светове - физически, астрален, ментален и причинен, които езотерически в Писанието се наричат Земя, а висшите Божествени светове се наричат небе. Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности.
към текста >>

В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта.
Но развитието на човека в настоящата епоха, което се извършва чрез прераждането, става в четирите долни светове, наречени в Писанието Земя, а във висшите Божествени светове човек ще проникне едва тогава, когато съгради тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята.
към текста >>

Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта.
В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за изграждане тялото на Любовта. В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта.
към текста >>

Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта.
В миналото престоят на човека в духовния свят е бил много по-продължителен от днес. В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото.
към текста >>

След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята.
В миналото човек е престоявал от 500 до 1000 години в невидимия свят, така че в един цикъл от 2160 години, което определя една епоха, човек се е прераждал най-много два пъти - един път в мъжко тяло и един път в женско тяло, за да събере различни опитности и да има различни преживявания, които ще послужат като материали за изграждане на тялото на Любовта. Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото.
към текста >>

В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта.
Но Учителят казва, че еволюцията е ускорена десет пъти, затова и продължителността на престояването в духовния свят е намалена от 50 до сто години, според степента на развитието, на което се намира даден човек. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството.
към текста >>

На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта.
Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова повече прекарва в невидимите светове, защото той е събрал повече опитности, имал е повече преживявания, събрал е повече материали, които трябва да преработи, за да изкара от тях есенцията, която да се заключи в изграждането на тялото на Любовта. Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото.
към текста >>

При смъртта физическото тяло постепенно се разлага.
Между другите работи, които човешките души извършват през време на престоя си в духовните светове, е и тази, под ръководството на йерархиите да работят за изменение на условията на Земята - както във физическо отношение, така и в социално, за да имат други условия и възможности, като слязат на Земята при ново въплъщение, за да могат да съберат нови опитности. Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло.
към текста >>

Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото.
Защото Земята не е място на щастие, а е училище, в което човек учи и събира материали за изграждане на тялото на Любовта. След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот.
към текста >>

Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото.
След смъртта на физическото тяло човек преминава последователно през етерния, астралния, менталния светове и достига до крайните предели на причинния свят, който граничи със света на Любовта и оттам поема обратния път към ново въплъщение на Земята. В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него.
към текста >>

Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството.
В тези четири нисши светове, както казва Учителят, човек събира материали за изграждане тялото на Любовта. На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом.
към текста >>

Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото.
На физическия свят човек събира опитности, които асимилира в астралния и менталния светове и извлича от тях материали за съграждане на тялото на Любовта. При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен.
към текста >>

И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло.
При смъртта физическото тяло постепенно се разлага. Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух.
към текста >>

При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот.
Това показва, че за човешкия организъм, освен грубо физическата материя, е имало една организираща сила, която е внасяла живот в тялото. Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя.
към текста >>

Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него.
Тази организираща сила е идвала от душата, която при смъртта напуща тялото. Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло.
към текста >>

Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом.
Душата като един магнит е привличала всички клетки около себе си и е образувала един жив организъм и когато напусне тялото, клетките постепенно се разпръскват в пространството. Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом.
към текста >>

Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен.
Защото всяка клетка е една малка душичка, един малък силов център, която е привлечена от централната монада - душата, за да образува тялото. И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му.
към текста >>

Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух.
И тези малки душички имат известно сродство с централната монада, която при много въплъщения ги привлича от пространството като магнит и образува новото тяло. При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.
към текста >>

След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя.
При смъртта етерното тяло заедно с душата излиза от главата и физическото тяло остава без живот. Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка.
към текста >>

Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло.
Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата.
към текста >>

При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост.
Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.
към текста >>

Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка.
След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си.
към текста >>

Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата.
Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни.
към текста >>

Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло.
Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото.
към текста >>

След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво.
През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло.
към текста >>

От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото.
При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот.
към текста >>

Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си.
Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата. Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение.
към текста >>

Това показва, че нещо невидимо напуска тялото.
Затова погребването или изгарянето не трябва да се извършва до третия ден, защото дотогава душата чрез сребърната нишка е още свързана с етерното тяло и в течение на тези три дена душата преглежда панорамата на своя живот, отпечатвана в етерното тяло, която в течение на тези три дена се отпечатва в астралното тяло. След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава.
към текста >>

Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло.
След третия ден сребърната нишка се скъсва и тялото е окончателно мъртво. От неспазването на този срок често хората биват живи погребвани, защото те са били само излъчени и след третия ден се връщат в тялото. Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото.
към текста >>

Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение.
Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет.
към текста >>

Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото.
Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен.
към текста >>

Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет.
Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло.
към текста >>

Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности.
Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото.
към текста >>

Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло.
Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет. Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното.
към текста >>

След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото.
Въобще етерното тяло е носител на паметта, основа на умствените способности. Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек.
към текста >>

Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло.
Картината, както казах, почва от момента на смъртта до момента на раждането. Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят.
към текста >>

Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение.
Панорамата трае от няколко часа до три дена, в зависимост от времето, през което човек може да запази будност на съзнанието си, след което човек изгубва съзнание в стария свят и преминава в следващия, наречен душевен, или астрален, или духовен. Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази.
към текста >>

Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло.
Подобна панорама на живота си човек вижда и когато преминава през голяма опасност - при давене във вода, падане от голяма височина и пр. Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази. Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най- ниската област на духовния свят, която, в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън.
към текста >>

Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното.
Когато етерното тяло излезе от физическото и съзнанието е будно, но връзката с физическото не е скъсана, етерното тяло заедно с душата се връща във физическото тяло. След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази. Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най- ниската област на духовния свят, която, в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Затова тази област се нарича област на горящите желания.
към текста >>

Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек.
След третия ден от смъртта, когато душата заедно с астралното тяло, на което е отпечатана панорамата на физическия живот, напусне етерното тяло, последното остава като втори труп, който спи над гроба, носейки формата на човека, разлагайки се паралелно с физическото. Процесът на напущането на етерното тяло от душата е също, както при напущането на физическото тяло. Жизнените сили на един атом от етерното тяло се вземат, за да се употребят като ядка за жизненото тяло в следното въплъщение. Така при влизането си в астралния свят човек носи със себе си семенният атом на физическото и на етерното тяло. Етерното тяло по форма прилича на физическото, защото то е архитектът на физическото тяло и физическото тяло е само отпечатък на етерното. Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази. Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най- ниската област на духовния свят, която, в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Затова тази област се нарича област на горящите желания. Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниските и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото.
към текста >>

Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниските и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото.
Но астралното тяло при настоящата степен на развитие на обикновения човек, докато човек е още на Земята, е неорганизирано и е облакоподобно и чак когато душата напусне етерното тяло и върху астралното тяло се отпечати панорамата на изтеклия живот, то придобива образа на заминалия човек. Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази. Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най- ниската област на духовния свят, която, в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Затова тази област се нарича област на горящите желания. Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниските и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото. Понеже тези страсти и желания са се задоволявали чрез тялото, затова след смъртта на последното, като не могат да се задоволяват, те се засилват още повече и оттова душата страда, така да се каже изгаря, че не може да задоволи своите желания. Но тези желания постепенно се изхабяват, като горящия огън и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тези желания, да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях. И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания.
към текста >>

Понеже тези страсти и желания са се задоволявали чрез тялото, затова след смъртта на последното, като не могат да се задоволяват, те се засилват още повече и оттова душата страда, така да се каже изгаря, че не може да задоволи своите желания.
Учителят казва, че между физическия свят, респективно етерния и духовния свят, съществува една тъмна зона, с голяма температура, през която душите трябва да минат, преди да влязат в духовния свят. В тази зона има много враждебни на човека същества, затова човек трябва да има светлина и самообладание, и да има водач, който да го води и да го пази. Тази тъмна зона представя границата между топлинния етер, който води началото си от Сатурновия период и е без светлина, защото светлината се явява в Слънчевия период, и най- ниската област на духовния свят, която, в окултната наука се нарича област на горящите желания, защото тука човек, който на Земята е имал силни ниски желания и страсти, след като изгуби възможността да ги задоволява, те го горят като огън. Затова тази област се нарича област на горящите желания. Това е най-ниската област на духовния свят и в нея се унищожават и изгарят след смъртта най-грубите, най-ниските и егоистични страсти и желания, които са свързани с живота на тялото. Понеже тези страсти и желания са се задоволявали чрез тялото, затова след смъртта на последното, като не могат да се задоволяват, те се засилват още повече и оттова душата страда, така да се каже изгаря, че не може да задоволи своите желания. Но тези желания постепенно се изхабяват, като горящия огън и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тези желания, да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях. И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло.
към текста >>

Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло.
Понеже тези страсти и желания са се задоволявали чрез тялото, затова след смъртта на последното, като не могат да се задоволяват, те се засилват още повече и оттова душата страда, така да се каже изгаря, че не може да задоволи своите желания. Но тези желания постепенно се изхабяват, като горящия огън и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тези желания, да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях. И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, някакъв инцидент или убийство и имат много неизживяни желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт. Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите.
към текста >>

Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята.
Но тези желания постепенно се изхабяват, като горящия огън и душата се научава, че единственото средство да се освободи от страданията, които силните желания произвеждат, е да угаси тези желания, да угаси тази жажда за наслада. Души, които през време на живота си не са имали такива горящи желания, след смъртта преминават тази област, без да я забележат, защото те нямат с нея никакви допирни точки. Колкото една душа има повече и по-силни желания през време на земния си живот, толкова повече тя ще има нужда да се пречиства от тях. И затова за по-дълго време ще остане в тази област на горящите желания. Това са обикновено хора, които са напуснали земния живот в разцвета на живота си и са имали много ниски и интензивни земни желания, които ги привързват към напуснатото тяло. Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, някакъв инцидент или убийство и имат много неизживяни желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт. Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите. Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини.
към текста >>

Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини.
Хора, които са напуснали земния живот след големи и продължителни страдания, лесно и бързо преминават през тази област, защото те още докато са били във физическото тяло са ликвидирали със своите нисши желания, които ги свързват със Земята. Хора, които са напуснали земния живот чрез някаква катастрофа, някакъв инцидент или убийство и имат много неизживяни желания, остават дълго време в тази област. Положението на самоубийците е най-тежко, защото те са искали да се освободят от живота, а виждат, че пак са живи и не могат да си намерят място и се скитат безцелно в тази нисша област, изживявайки големи страдания, докато дойде времето за тяхната естествена смърт. Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите. Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията. Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло.
към текста >>

Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства.
Съобразно със силата на страстите и желанията ще бъде и времето на тяхното пречистване. Всички престъпления, които човек е нанесъл на другите и страданията, които те са преживели, той ще ги преживее сега с голяма сила, за да научи урока, да не прави зло на другите. Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията. Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена, вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот.
към текста >>

Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло.
Казах, че когато човек напуска физическото тяло и премине в етерния свят, неговия живот преминава пред него в картини. Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията. Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена, вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане.
към текста >>

А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена, вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него.
Съзерцавайки тази панорама на своя живот в етерния свят, човек не преживява никакво чувство от това. Той е като един безчувствен наблюдател, като че не се отнася до неговия живот. Така картините се отпечатват в астралното тяло и когато премине в духовния свят тези картини пак му се представят, но тук вече той ги преживява с всичките възможни за него чувства. Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията. Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена, вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се представи случай да повтори погрешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно.
към текста >>

То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло.
Сега той преживява всички страдания и скърби, които е причинил на другите и научава урока, колко трудно се понасят скърбите и страданията. Ако човек при напускането на физическото тяло и минаването в етерния свят е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките в течение на тридневния период, той ще има само едно неопределено и неясно отпечатване на току що приключващия се живот в духовното му тяло. А когато той не е обезпокояван от скърбите и плачовете на близките, духът гравира един ясен и дълбок отпечатък на духовното тяло и когато тези картини му се представят в астралния свят, той ще съзнае погрешките на миналия си живот много по-лесно и определено, отколкото ако картината е помрачена, вследствие отвличане на вниманието му от страданията и скърбите около него. Неговите чувства относно нещата, които са му причинили сегашните страдания, ще бъдат много по-определени, ако му е предоставена една ясна панорама. Това ясно и определено чувство е от грамадна стойност за бъдещия му живот. То се отпечатва незаличимо върху постоянния атом на духовното тяло. Опитността ще бъде забравена в следващия живот, но чувството ще остане. И когато се представи случай да повтори погрешката в един по-късен живот, това чувство ще ни проговори ясно и безпогрешно. То е оня тих вътрешен глас, който ни предупреждава, макар ние да не знаем защо и за какво. Колкото по-ясна и определена е панорамата на миналия живот, толкова по-ясно и силно ще чува човек този вътрешен глас. Това ни показва колко е важно да оставим заминаващите души в абсолютна тишина при смъртта и след смъртта.
към текста >>

През време на своето физическо съществувание човек чувства своето тяло като че то е самият той.
Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат първото небе. В четвъртата област, която се намира между чистилището и първото небе, която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе. Тази област е областта на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание. През време на своето физическо съществувание човек чувства своето тяло като че то е самият той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото.
към текста >>

След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало.
В четвъртата област, която се намира между чистилището и първото небе, която някои наричат средна Земя - нито чистилище, нито небе. Тази област е областта на чувствата и предлага на душата едно особено изпитание. През време на своето физическо съществувание човек чувства своето тяло като че то е самият той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност.
към текста >>

И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото.
През време на своето физическо съществувание човек чувства своето тяло като че то е самият той. Това, което се нарича самочувствие, почива на това усещане. И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот.
към текста >>

Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област.
И колкото повече човек е самолюбие, толкова по- голямо самочувствие има. След смъртта тялото, което му е служило за основа на неговото самочувствие, престава да съществува, но самочувствието му е останало. Тогава душата се чувства като опразнена като че ли е изгубила сама себе си. И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много.
към текста >>

Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот.
И това чувство трае докато душата съзнае, че истинския човек не се състои в тялото. В четвъртата област, следователно, се унищожава илюзията за телесното себе и душата се излекува от привързаността и престава да се отъждествява с нея. Тези хора, които в земния живот се отъждествяват с тялото, не се интересуват от никакви по- високи идеали и неща, а се занимават с неща свързани с тялото и неговия живот - те сами по себе си може да са честни и справедливи, но нямайки по-високи интереси от своите материални работи, остават в четвъртата област. За тях животът в духовния свят е едно състояние на ужасна монотонност. Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога.
към текста >>

И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза.
Те прекарват много мъчително, тъй като нямат по-висши интереси, нямат с какво да се занимават. Също е състоянието на онези, които са мислели, че със смъртта на тялото, се свършва всякакъв живот. Те са очаквали разрушаване на съзнанието и не могат да се помирят с мисълта, че като са умрели, пак са живи. До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога. Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот. Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището.
към текста >>

Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят.
До тях обикновено не достига никаква помощ, защото те са се оградили като в крепост в своето самочувствие и страдат от всички най-много. И понеже те са водили един живот напълно материалистичен, те едва ли имат някакъв съзнателен живот в по- висшите области на духовния свят и още по-малко в умствения свят, където душите изучават изкуството да си построяват тела по първообразите, които съществуват в умствения свят. И затова материалистично настроените хора, които се издигат най-много до четвъртата област на духовния свят, си построяват едно тяло, което е предразположено към туберкулоза. Така те ще разберат преходността на земния живот и ще се обърнат към Бога. Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот. Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот. Петата област в света на душата е тази на душевната светлина.
към текста >>

Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот.
Ползата от преминаването през чистилището е тази, че човек като страда, тъй както другите са страдали от неговата нечестност, жестокост, нетолерантност и други слабости, се научава на ред добродетели, които ще прояви в следващия си живот. Ако човек още тук на Земята се стреми да се коригира всеки ден от направените погрешки, той още тук на Земята ще премине чистилището и като напусне тялото, ще замине направо за небесния свят. Учителят дава в това отношение следния съвет: всяка вечер ученикът преди да си легне, да си даде отчет за извършеното през деня, като изправя мислено направените погрешки и си пожелае да не ги повтаря. Така човек постепенно се пречиства и при смъртта си ще замине направо за небето и няма да преживее страданията на чистилището. Също при преценка на направеното през деня да отбележим и доброто и да пожелаем на другия ден да го увеличим. Така чрез разкаянието и поправянето на погрешките още през време на физическия живот, като сме съзнали погрешките си, ние изгонваме от подсъзнателната памет картините за извършените погрешки и те няма да се отпечатат в астралното тяло на панорамата от миналия живот. Петата област в света на душата е тази на душевната светлина. В нея симпатията за другите добива висока стойност. Душите влизат във връзка с тази област дотолкова, доколкото през земния си живот не са се задоволявали само с удоволетворяването на своите нисши нужди, не са намирали радост само в света, който ги заобикалял, а са се стремили към един по-възвишен свят и живот. Чувството на любов към природата и към другите, които са пропити с един егоистичен характер, тук се пречистват. Не трябва да се смесва тази любов към природата с онзи възвишен живот в природата, който е от духовно естество и който вижда в предметите и явленията в природата откровение на духа.
към текста >>

Тук резултатите от страданията, които душите преживяват в чистилището се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувстване, което действа като импулс към доброто и отклонява от злото за бъдеще.
Унищожаването на този стремеж става в седмата област. Според силите, които развива в себе си на Земята, дадена душа остава за по-дълго или за по- кратко време в различните области на душевния свят. Тя остава в известна област дотогава, докато чувства сродство с тази област, когато това сродство изчезне, тя преминава в друга област. Тя ще премине без да почувства някакво влияние през онези области, с които няма никакво сродство. Тези три горни области се наричат първо небе в християнския езотеризъм. Тук резултатите от страданията, които душите преживяват в чистилището се всаждат в семенния атом на астралното тяло, като му придават по този начин качества за правилно чувстване, което действа като импулс към доброто и отклонява от злото за бъдеще. Панорамата на миналото се преживява и тук, но този път като основа на чувстването служат добрите дела. Когато душата съзерцава картините, които й показват как е помагала на другите, тя преживява наново всички радости, които е изпитвала, когато е правила тези добрини. Но сега душата чувства и преживява и всичката благодарност, отправена към нея от тези, на които е помагала. Когато душата съзерцава картините, които показват как тя е получавала помощ от другите, тя чувства голяма благодарност към тези, които са и помагали, само че в много по-силна форма, отколкото когато я е преживяла на Земята. А благодарността подпомага душевния растеж.
към текста >>

Те нямат чистилищен живот, а направо от Земята отиват в първото небе, защото у тях още не е родено астралното тяло, което се ражда към 14 година и което е носител на страстите, желанията и удоволствията.
Когато човек на Земята прави добро на другите, без да влага личен интерес, той преживява известно блаженство в първото небе. Първото небе е мястото на радост без никаква горчивина. Всички благородни стремежи на човека на Земята тук се осъществяват. То в известен смисъл е място на почивка. Първото небе е място за блаженство за децата. Те нямат чистилищен живот, а направо от Земята отиват в първото небе, защото у тях още не е родено астралното тяло, което се ражда към 14 година и което е носител на страстите, желанията и удоволствията. Тук децата се занимават с играчки и с учене, според възрастта си. В първото небе учените, артистите, художниците, алтруистите намират широко поле за работа. Учените тук имат достъп до всички библиотеки в света. Художниците творят тук чудни картини с живи цветове, като работят с мисълта си. Музиката принадлежи на второто небе, което се намира в умствения свят.
към текста >>

Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло.
Музиката принадлежи на второто небе, което се намира в умствения свят. Първото небе е светът на баграта, на цветовете, а светът на мисълта, където са второто и третото небе, е сферата на тона на музиката, на поезията. Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесната музика. В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен.
към текста >>

Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото.
Небесната музика е един факт, а не фигура на речта. От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесната музика. В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание.
към текста >>

Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло.
От този свят музикантите свалят музиката на Земята, но земната музика е бледо копие на небесната музика. В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят.
към текста >>

След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално.
В първото небе учените ще събират материали за своите научни работи, филантропите ще правят планове за повдигане и подобряване на човечеството и т. н. Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях.
към текста >>

Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен.
Когато душата достигне горната граница на душевния свят, седмата област, и преминат през нея, резултатите от преживяните страдания и болки в чистилището, заедно с преживените радости от добрите дела на миналите животи се всаждат в семенния атом на астралното тяло. Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл.
към текста >>

След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло.
Заедно те образуват това, което се нарича съвест - силата, която ни предпазва от злото, като носител на страданието и ни подтиква към доброто, като носител на щастие и радост. Тогава човек оставя астралното си тяло да се разруши, подобно на етерното и физическото. Той взема със себе си само силите на семенния атом, които ще послужат за образуването на бъдещото астрално тяло. След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир.
към текста >>

След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир.
След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката.
към текста >>

Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици.
И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята.
към текста >>

Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент.
Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни.
към текста >>

Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота.
Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение. Тук човешкият дух асимилира опитностите на трите изчезнали тела, включително и семенните атоми, за да си създаде по-добри условия за бъдещето прераждане. Пречистеното астрално тяло, включено в семенния атом, ще послужи като основа за създаването на новото астрално тяло, в което са вложени всички чувства и подтици. Онази част от астралното тяло, която духът така да се каже е одухотворил и спасил от разлагане и изчезване, ще осигури за следното прераждане едно по-добро жизнено тяло и темперамент. Квинтесенцията на физическото тяло, резултат на неговите действия, включени в семенния атом, ще послужат като основа за бъдещето физическо тяло и за създаване на по-благоприятни условия в живота. Във второто небе човек работи за приготовляване на бъдещето си въплъщение. Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества.
към текста >>

Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло.
Тук човек асимилира плодовете на последния си земен живот и подготвя условия за едно ново физическо съществуване. Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение.
към текста >>

Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло.
Всички жители на този свят работят върху изменението на условията на Земята. Те под ръководството на висшите същества променят физическите форми на Земята и извършват постепенни промени, така че при новото въплъщение условията да бъдат различни. Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи.
към текста >>

След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език.
Климатът, флората и фауната се изменят от човека под ръководството на висшите същества. Така че светът, който виждаме около нас, е точно това, което ние индивидуално и колективно сме направили. Също така човек се учи тука как да си построи, пак с помощта на висшите същества, разбира се, едно по-подходящо за проява тяло. Всички хора работят съзнателно или несъзнателно при построяването на телата им в предрожденния период до момента, когато квинтесенцията на предишните тела бъде вградена в новото тяло. Тогава те почват да работят съзнателно. След като е асимилирал всички плодове на миналия си живот и е работил за променяне условията на Земята, след като се е научил чрез работа над телата на другите да си построи подходящо тяло, чрез което да се изяви във физическия свят, човешкият дух се изкачва в третото небе - трите горни области на умствения свят, за което споменава и апостол Павел, че е бил на третото небе и е видял неща, които не могат да се опишат и предадат на човешки език. Тук духът е потопен в света на вечната хармония, където човек получава импулси и сили за следващото си прераждане. Тук в този свят в човека идва желание за нови опитности и обмисля едно ново въплъщение. Тук пред погледа на духа се разкрива панорамата на бъдещия му живот на Земята в нейните главни етапи. Духът има свобода по отношение на детайлите в течение на живота. Тази панорама започва с люлката и завършва с гроба.
към текста >>

Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло.
Тук човек се движи всред мисли, но тези мисли са реални същества, които създават съответните предмети на Земята. Тук се намира, така да се каже, мисловната работилница, където се замислят и изграждат физическите предмети. Защото всичко в света на духовете е живо и активно. Това е един свят на вдъхновение, ентусиазирани същества, творци и строители на земните неща. Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят.
към текста >>

И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят.
Това е един свят на вдъхновение, ентусиазирани същества, творци и строители на земните неща. Тук човек изучава по кой начин се образуват предметите, които ни заобикалят на Земята. Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия.
към текста >>

Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят.
Между мисловните същества, които изпълват този свят, се намира също и мисълта, първообразът на нашето собствено физическо тяло. Но човек го чувства като нещо отделно от себе си. Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух.
към текста >>

По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа.
Единствено духовната същина ни изглежда да е част от нас. И когато тялото, което човек е напуснал, се представи пред него в своя първообраз, подобно на един спомен, човек съзнава, че то принадлежи на външния свят. Като последствие от това човек не го счита вече като специална принадлежност на неговото същество. Тук човек възприема единството на външния свят и неговото физическо тяло е част от целостта на този свят. И съзерцавайки първообраза на физическия свят като цяло, човек чувства, че и той принадлежи към това цяло. По този начин чрез наблюдение човек се научава малко по малко да познава сродството на своето тяло с външния свят, а себе си счита като нещо духовно, което принадлежи на света на духа. Тогава човек се научава да си казва: всичко, което аз виждам тук, разпръснато около мен, това съм аз самия. В тази област човек познава, че неговото истинско същество принадлежи на света на духа. Той се познава като дух между духовете , принадлежащ към първичните духове, съзнава единството с всички духове, с първичния дух, затова се ражда в него мисълта - аз съм едно с първичния дух, аз съм част от вечния дух. Затова индусите наричат този свят Девахан - свят на Девите, на ангелите, на духовете. Истината, която през време на земния живот е една отвлечена мисъл за нас, тази истина, която е целта на всяка мъдрост, тук в света на духа, ние я живеем.
към текста >>

Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото.
Тук човек намира отново лицата, с които е живял във физическия свят. Всички връзки и отношения, които през време на земния живот са имали само физически характер, се пречистват и изгарят. Но всичко онова, през нашия земен живот, което е било душа от нашата душа, се увековечава в тази област на духовния свят. Души, които са си принадлежали на физическия свят, се намират отново една до друга в духовния свят, за да овековечат тази своя връзка. Във втората област единният живот става мисловно същество и се движи като течен елемент в духовния свят. Това е живото единство, което прониква всяко нещо, както кръвта в нашето тяло прониква всички части на тялото. През време на физическото съществуване ние възприемаме от този живот само едно отражение и го изразяваме във всички форми на обожаване. Религиозният живот на човека произлиза от това отношение. Тук човек научава, че общият смисъл на живота не се състои в преходното, в отделността. Преходното му се явява само като символ, като образ на вечния, на единния живот на хармоничното единство. Към това единство издига човек своя поглед, покланя му се и го обожава.
към текста >>

Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на умствения свят, която е безсмъртна и носейки със себе си силите на семенните атоми от тела — физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума.
Тук човек се намира в присъствието на „зърното на живота”, на монадите, които са пренесени от висшите Божествени светове в трите свята, в които се извършва същата еволюция, за да изпълним там своята задача. Когато човек достигне границата на трите свята, той познава себе си в своята същина. С това загадките на трите свята са разрешени за него и той прониква цялото им естество. След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготовлява за ново въплъщение. Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят. Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на умствения свят, която е безсмъртна и носейки със себе си силите на семенните атоми от тела — физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе - четирите области в царството на Духа, по начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича, и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка. Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят менталната или умствената обвивка е вече готова.
към текста >>

След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло.
Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят менталната или умствената обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото.
към текста >>

Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени.
Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят менталната или умствената обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух.
към текста >>

Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него.
Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло.
към текста >>

Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа.
Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка.
към текста >>

Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган.
Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата. Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания.
към текста >>

То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло.
Те нагаждат химическия, наречен още отразяващ етер на жизненото тяло по такъв начин, че картините на настоящия живот да се отразяват в него. Така жизненото тяло се построява от ангелите на съдбата и елементарните духове, но самият връщащ се дух на човека слага в него квинтесенцията на предишното си жизнено тяло, като същевременно извършва и много сложна и организираща работа. Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло.
към текста >>

Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата.
Това се прави, за да има място в предстоящия живот за оригинални и индивидуални проявления, които не са предопределени от миналото. Човешкият живот не е резултат само на минали причини, но в него винаги има приток на нови и оригинални причини, които изхождат в даден момент от свободната воля на човешкия дух. Жизненото тяло, както е било моделирано от ангелите на съдбата, ще даде форма на физическото тяло, орган по орган. То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом.
към текста >>

Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло.
То представя калъпът, по който се изгражда физическото тяло. Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло.
към текста >>

Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло.
Този калъп се поставя в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло.
към текста >>

Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом.
Семенният атом на физическото тяло от миналото прераждане е поставен в триъгълната главичка на един от сперматозоидите в семето на бащата. Само това прави оплодяването възможно. И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката.
към текста >>

Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух.
И тук се намира обяснението на толкова много безплодни полови съчетания. Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу.
към текста >>

Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло.
Не би могло да се построи никакво физическо тяло, докато няма едно жизнено тяло, което да бъде като калъп, в който да се построи физическото тяло. Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва.
към текста >>

Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло.
Също така е необходимо за физическото тяло един семенен атом, който да привлече със своите трептения съответните материали, които трябва да бъдат вградени в това физическо тяло. Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни.
към текста >>

Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката.
Наследствеността е вярна само по отношение на материалите, които образуват физическото тяло, но тези материали са повлияни от връщащия се дух, който извършва известна качествена работа върху тях, вграждайки в тялото квинтесенцията на миналите му физически качества, скрити в семенния атом. Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането.
към текста >>

При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката.
Така че материалите се вземат от майката и бащата, но те се моделират от духа чрез вграждане в тях на качества, които духът носи от миналия си живот. Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват.
към текста >>

Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу.
Нареждането на материалите при изграждането на физическото тяло е до известна степен под контрола на въплъщаващия се дух. Най-голяма свобода се дава на духа при постройката на астралното тяло, по- малка при постройката на жизненото тяло и още по-малка при физическото тяло. Но с тази възможност, която му се дава, е достатъчна, за да се даде индивидуален оттенък на физическото тяло. Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло.
към текста >>

Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането.
Когато оплодяването на яйцето е станало, астралното тяло на майката работи върху оплоденото яйце за един период от 18 до 31 ден, като въплъщаващия се дух остава вън, в своето астрално тяло, но при все това е в близък допир с майката. При изтичането на този период духът влиза в тялото на майката. Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот.
към текста >>

До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло.
Звънцеподобната обвивка така да се каже се навлича на главата на жизненото тяло и звънецът се затваря отдолу. От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане.
към текста >>

Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно.
От това време вече духът, така да се каже, работи върху бъдещия си инструмент, докато не настъпи раждането на детето и новият земен живот започва. Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта.
към текста >>

Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло.
Различните обвивки на новородения човек не стават изведнъж активни. Физическото тяло е безпомощно дълго време след раждането. В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта. От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение.
към текста >>

Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло.
В периода след раждането различните обвивки се взаимно проникват. До седемгодишна възраст се развива предимно физическото тяло. Към седемгодишната възраст се ражда етерното тяло, което е формирано при слизането на духа и чрез него духът работи за изграждането на физическото тяло, но след седмата година то става по- активно. Към 14 - та година се ражда астралното тяло, а към 21- та годишна възраст се ражда менталното тяло. Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта. От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение. Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т.
към текста >>

Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто.
Така човек привежда в активност и започва новият физически живот. Учителят казва, че когато човек е готов за ново въплъщение трима ангели го вземат и обикалят с него Земята и намират майката и бащата, чрез които духът ще влезе в новия земен живот и го оставят, като се извършва гореописания процес при оформянето на физическото тяло. Такъв е пътят на човека от смъртта До новото раждане. Така животът се развива между две граници - от едната страна раждането, а от другата смъртта. От горното изложение се вижда, че задачата на човека след смъртта е да пречисти различните си обвивки и да извлече опитностите, които е бил събрал чрез тях, да ги включи като качества в следващото си въплъщение. Ученикът, както казва Учителят, още докато е във физическото тяло извършва тази работа на пречистване и организиране на обвивките, че да няма нужда след напускането на тялото, защото в такъв случай той няма да има никакво сродство с тези области и ще замине направо за първото небе, а може и за второто. Защото, както казах по-рано, човек влиза в известна област, ако има сродство с нея, т. е., ако има нещо, което в него е свързано с тази област да го пречисти, за да може да се издигне по-нагоре.
към текста >>

14. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

ТОМ 18

ВЛАД ПАШОВ 4.Животът след смъртта на физическото тяло 2.
ВЛАД ПАШОВ 4.Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери 1. „След като напусне физическото тяло, човек преминава през планетните сфери, като почва пътешествието си от сферата на Луната, най-близка до Земята сфера и завършва със сферата на Сатурн, след което слиза отново на Земята за ново въплъщение.” 2. „Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Като излезете вън да наблюдавате небето и се любувате и радвате на звездите, то е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите и те ще ви проговорят.” 3.
към текста >>

„След като напусне физическото тяло, човек преминава през планетните сфери, като почва пътешествието си от сферата на Луната, най-близка до Земята сфера и завършва със сферата на Сатурн, след което слиза отново на Земята за ново въплъщение.” 2.
ВЛАД ПАШОВ 4.Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери 1. „След като напусне физическото тяло, човек преминава през планетните сфери, като почва пътешествието си от сферата на Луната, най-близка до Земята сфера и завършва със сферата на Сатурн, след което слиза отново на Земята за ново въплъщение.” 2. „Човек е жива, велика душа, толкова необятна, че изпълва цялото пространство. Като излезете вън да наблюдавате небето и се любувате и радвате на звездите, то е, защото душата ви се простира до тях. Ако сте в съгласие с живата природа, ще се свържете със звездите и те ще ви проговорят.” 3. „Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството. Цялото пространство е пълно със същества на различни степени на развитие, от различни йерархии.
към текста >>

Учителят Самият факт, че когато душата напусне тялото и го поставят в Земята, силите на видимата природа го разрушават, това показва, че в тялото, докато човек е жив, има една извънземна сила, която го съгражда и която при смъртта го е напуснала.
„Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството. Цялото пространство е пълно със същества на различни степени на развитие, от различни йерархии. Те живеят един много по-организиран живот и живеят в общества и са много локализирани на различни места в пространството. Някои са в сферата на планетите, други са в сферите на слънцата, трети са в междупланетните пространства, други са в пространството между слънцата и галактиките. Някои от тях живеят на Млечния път, където е Царството Божие”. Учителят Самият факт, че когато душата напусне тялото и го поставят в Земята, силите на видимата природа го разрушават, това показва, че в тялото, докато човек е жив, има една извънземна сила, която го съгражда и която при смъртта го е напуснала. При смъртта обикновеният човек вижда само един труп, но ясновидците виждат, че нещо напуска тялото и влиза в необятното пространство. Затова Учителят казва: „Човешката душа е толкова велика и толкова необятна, че изпълва цялото пространство”. И Щайнер казва: Ясновидецът, като наблюдава смъртта на тялото, вижда човека не да умира, а да възкръсва. За ясновидеца физическата смърт се превръща в духовно раждане. До смъртта ние виждаме човека на дадено място на Земята.
към текста >>

При смъртта обикновеният човек вижда само един труп, но ясновидците виждат, че нещо напуска тялото и влиза в необятното пространство.
Цялото пространство е пълно със същества на различни степени на развитие, от различни йерархии. Те живеят един много по-организиран живот и живеят в общества и са много локализирани на различни места в пространството. Някои са в сферата на планетите, други са в сферите на слънцата, трети са в междупланетните пространства, други са в пространството между слънцата и галактиките. Някои от тях живеят на Млечния път, където е Царството Божие”. Учителят Самият факт, че когато душата напусне тялото и го поставят в Земята, силите на видимата природа го разрушават, това показва, че в тялото, докато човек е жив, има една извънземна сила, която го съгражда и която при смъртта го е напуснала. При смъртта обикновеният човек вижда само един труп, но ясновидците виждат, че нещо напуска тялото и влиза в необятното пространство. Затова Учителят казва: „Човешката душа е толкова велика и толкова необятна, че изпълва цялото пространство”. И Щайнер казва: Ясновидецът, като наблюдава смъртта на тялото, вижда човека не да умира, а да възкръсва. За ясновидеца физическата смърт се превръща в духовно раждане. До смъртта ние виждаме човека на дадено място на Земята. Но след смъртта, влизайки в космичното пространство, душата почва да се разширява и изпълва цялото пространство.
към текста >>

И Щайнер казва: Ясновидецът, като наблюдава смъртта на тялото, вижда човека не да умира, а да възкръсва.
Някои са в сферата на планетите, други са в сферите на слънцата, трети са в междупланетните пространства, други са в пространството между слънцата и галактиките. Някои от тях живеят на Млечния път, където е Царството Божие”. Учителят Самият факт, че когато душата напусне тялото и го поставят в Земята, силите на видимата природа го разрушават, това показва, че в тялото, докато човек е жив, има една извънземна сила, която го съгражда и която при смъртта го е напуснала. При смъртта обикновеният човек вижда само един труп, но ясновидците виждат, че нещо напуска тялото и влиза в необятното пространство. Затова Учителят казва: „Човешката душа е толкова велика и толкова необятна, че изпълва цялото пространство”. И Щайнер казва: Ясновидецът, като наблюдава смъртта на тялото, вижда човека не да умира, а да възкръсва. За ясновидеца физическата смърт се превръща в духовно раждане. До смъртта ние виждаме човека на дадено място на Земята. Но след смъртта, влизайки в космичното пространство, душата почва да се разширява и изпълва цялото пространство. Тогаз човек става едно с вселената, която дотогава е могъл да съзерцава само отвън. В този момент светът, който се простира вън от неговото тяло, се превръща в негов вътрешен свят, онова което по- рано е било негов външен свят, сега става негов вътрешен свят.
към текста >>

В този момент светът, който се простира вън от неговото тяло, се превръща в негов вътрешен свят, онова което по- рано е било негов външен свят, сега става негов вътрешен свят.
И Щайнер казва: Ясновидецът, като наблюдава смъртта на тялото, вижда човека не да умира, а да възкръсва. За ясновидеца физическата смърт се превръща в духовно раждане. До смъртта ние виждаме човека на дадено място на Земята. Но след смъртта, влизайки в космичното пространство, душата почва да се разширява и изпълва цялото пространство. Тогаз човек става едно с вселената, която дотогава е могъл да съзерцава само отвън. В този момент светът, който се простира вън от неговото тяло, се превръща в негов вътрешен свят, онова което по- рано е било негов външен свят, сега става негов вътрешен свят. От този момент човек преминава от лично съществувание към космично съществуване. В момента, когато човек е минал през вратата на смъртта и е станал едно с вселената, се явява една гледка, която не е гледка на смъртта, а гледка на огромната вселена, изпълнена с мисълта на Великата космична разумност. Цялата вселена става тогава за очите на миналия през вратата на смъртта една вселена, изпълнена с мислите на Бога, които живеят и се движат в глъбините на безкрайното пространство. Целият изглед на пространството ни открива, че влизаме в света на космичната мисъл. В тези космични мисли всичко е живо и в движение.
към текста >>

Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери.
В този момент човек остава като в тъмнина, всичко около него изчезва, никакъв образ, никаква светлина няма. И в тази тъмнина, в това безизходно положение човек почва да чува Космичното Слово да му говори. В този говор той различава гласа на Бога, който му говори и му дава наставления, за да може да използува опитностите на своя току-що завършен земен живот, Най-после постепенно проблясва светлина в съзнанието му и човек почва да различава образа на възвишените същества около себе си, от които идваха мислите, които виждаше и Словото, което чуваше. Всичко това става няколко деня след смъртта. След това човек е вече готов да поеме пътя през планетните сфери. Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си.
към текста >>

Ще резюмирам казаното до тука: След като напусне физическото тяло, душата се озовава в космичното пространство, където най-първо се среща с мислите на космичната интелигентност, които изпълват пространството и постепенно навлиза в границите на духовните вселени, без още да е влязла в контакт със съществата, които населяват тези духовни вселени.
Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физическия свят, изтъкан от най- грубата материя, макар в различните планети и слънца на различна степен. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения, свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. Първият вид вселени може да наречем материални, вторият вид може да наречем субстанциални и третият вид може да наречем есенциални. Това са три състояния на материята”. Ще резюмирам казаното до тука: След като напусне физическото тяло, душата се озовава в космичното пространство, където най-първо се среща с мислите на космичната интелигентност, които изпълват пространството и постепенно навлиза в границите на духовните вселени, без още да е влязла в контакт със съществата, които населяват тези духовни вселени. Когато човек премине през областта на космичната интелигентност, човек постепенно навлиза в сферата на космичните същества, която е същевременно сфера на звездите и почва своето пътешествие през звездното небе, през планетните сфери. На Земята човек е едно земно същество, а след смъртта той е едно небесно същество между многото такива. Като се говори за планетните сфери, има се предвид Птоломеевата система, според която Земята е в центъра на Слънчевата система и другите планетни сфери я обкръжават. Най-близка до Земята е Лунната сфера. След това идват сферите на Меркурий, на Венера, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, след което кръгът на зодиакалните съзвездия.
към текста >>

След като напусне тялото и навлезе в космичното пространство, това, което знае от Земята на физическия свят, изгубва всякакво значение за него.
Като се говори за планетните сфери, има се предвид Птоломеевата система, според която Земята е в центъра на Слънчевата система и другите планетни сфери я обкръжават. Най-близка до Земята е Лунната сфера. След това идват сферите на Меркурий, на Венера, на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, след което кръгът на зодиакалните съзвездия. В момента на смъртта човек принадлежи още на земната сфера. Той вижда Земята с различните материали, от които е съставена. След като напусне тялото и навлезе в космичното пространство, това, което знае от Земята на физическия свят, изгубва всякакво значение за него. Всичкото това диференциране на материята, което ние познаваме на Земята, изчезва за него. Тогава всички твърди тела стават за него елемента „Земя” и тогава човек вижда само познатите на древните четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Като преминава през космичното пространство, където се среща с мислите, които изпълват това пространство, човек преживява своя живот в обратен ред. Животът му се представя пред него като на филм от момента на смъртта, до момента на раждането. В тази област той се намира между Земята и небето.
към текста >>

За тази област се отнася мисълта на Учителя, където казва: В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна.
В тази област човек прекарва няколко деня, където преживява в обратен ред своя земен живот. След това преминава в сферата на Луната. Преди да влезе в сферата на Луната, според Учителя, човек трябва да премине, както казах една тъмна зона, която отделя земната сфера, респективно етерния свят от духовния свят, където са разположени планетните сфери. И тази тъмна зона не е пуста, а е населена със същества, враждебно настроени към човека. Затова Учителят казва, че за да премине тази зона, човек трябва да има водач, трябва да има и светлина. За тази област се отнася мисълта на Учителя, където казва: В първо време, като се освободи от тялото, душата се чувства голяма, необятна. Това е моментът, когато влиза в космичното пространство и се среща с мислите, които изпълват това пространство. Но веднага я подгонват неприятели, тя започва да бяга и се смалява толкова много, че става невидима и се изгубва в пространството. След като премине тъмната зона, душата преминава в сферата на Луната. В гръцката митология преминаването през тъмната зона и влизането в духовния свят е описано по следния начин: Подземният свят се отделя от висшия свят от няколко бързотекущи реки. От тях най-забележителна е реката Стикс.
към текста >>

Той чувства космоса като свое тяло и изпитва моралното действие на това, което през време на неговия земен живот е било нещо външно.
Сега в Лунната сфера човек действително ги преживява отново и това преживяване е изпълнено със сила и реалност. Така че животът, който човек преминава през Лунната сфера, се чувства по един много по-интензивен начин, по-субстанционален вътрешно, по-реален, отколкото земното ни съществуване. Земното ни съществуване изглежда като сън пред живота ни в Лунната сфера. След смъртта си човек разгръща своя живот в цялата огромност на Вселената. Тогава сам той става космос. Той чувства космоса като свое тяло и изпитва моралното действие на това, което през време на неговия земен живот е било нещо външно. Да допуснем, че през време на земния си живот един човек е ударил друг човек и му е причинил както физическа болка, така и морално страдание. След смъртта, когато човек е вече на Лунната сфера и животът му е проникнат от живота на ангелите, той изживява отново това, което е изпитал в момента, когато ударил своя ближен. В момента на удара, той може би не изпитва страданието, което е причинил на другия. Но сега в Лунната сфера той изпитва това, което другият човек е изпитал в момента, когато го е ударил. Сега в Лунната сфера човек изпитва физическата болка и моралното страдание на пострадалия.
към текста >>

Съвременните учени казват, че Слънцето е горящо тяло, където горят газове, които дават светлина и топлина.
Те ръководят хората от едно прераждане в друго. Във втория период от 7 ÷ 14 година човек вижда да действуват силите на арахангелите, които събуждат човешкия ум и същевременно нагласяват индивидуалната карма с народната карма. В третия период човек вижда действието на Началствата, които обитават сферата на Венера и нагласяват човешката карма във връзка с кармата на цялото човечество в дадена епоха. В четвъртия период човек преживява мистериите на Слънцето и влиза във връзка с властите, силите и господствата. Така и след като премине сферата на Венера и е пречистил в Cебe си всичко, което е преживял в областта на Любовта, да не остане нищо нечисто, нищо отрицателно и егоистично, така пречистен в трите предшествуващи сфери човек преминава в сферата на Слънцето. Съвременните учени казват, че Слънцето е горящо тяло, където горят газове, които дават светлина и топлина. Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука. На Слънцето няма никакви пламъци, никакъв огън. Слънцето е в етерно състояние и на него действува една енергия, много по-мощна от огъня, казва Учителят. Там, където виждаме Слънцето, имаме една етерна сфера, в която живеят възвишените духовни същества — Власти, Сили и Господства. Само по краищата на това етерно пространство, което представя Слънцето, има нещо подобно на горящи газове, които образуват короната на Слънцето, но вътре в тази корона няма никакъв огън, там се намират трите йерархии Власти, Сили и Господства, След като човешкото същество премине през сферата на Венера, то навлиза в сферата на Сльнцетр навлиза в сферата на трите поменати йерархии.
към текста >>

Докато е на Земята във физическо тяло, човек се противопоставя на външния свят.
В Слънчевата област съществува само доброто, за злото няма място там и онзи, който не е мислил и вършил добро, не може да живее съзнателен живот в сферата на Слънцето, защото той няма връзка с възвишените същества, понеже няма добри мисли и дела. Всичкото добро, което човек е вършил на Земята се изявява като една реалност в Слънчевата сфера, защото в сферата на Слънцето съществува само доброто, което е лъчезарно и сияйно, и сиянието на Слънцето иде от доброто, възвишеното и красивото, което е същина на Слънчевото битие. В сферата на Слънцето човек се намира заедно с други души, които също като него са напуснали Земята чрез смъртта и са влезли в духовния свят, с които човек е бил свързан с кармически връзки. Там човек е във връзка, както видяхме и с Властите; Силите и Господствата. И моралната сила, в която човек живее там, средата на възвишеното добро, която човек намира около себа си в тази сфера, принадлежи на тези същества, тъй както минералите, растенията и животните образуват средата, всред която живеем на Земята. Докато е на Земята във физическо тяло, човек се противопоставя на външния свят. Той изхожда от себе си и отправя поглед към света. В Слънчевата сфера е точно обратно - там целият свят е в човека - Луната, планетите, цялата Слънчева сфера с всичките си духовни същества е в човека, а не вън от него. В Слънчевата сфера човек чувствува, че самият той е вселената, че притежава организма на вселената, че този вселенски организъм му принадлежи. Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т. н., които сфери влизат като органи в общия вселенски организъм, който човек чувствува, че му принадлежи.
към текста >>

От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически.
С пребиваването си в Слънчевата сфера той преживява, както казах, величието, силата и красотата на космичния човек, в когото се намират всички творчески йерархии на Битието, които изграждат своето съществуване в него. Това, което се намира в човека, е нещо много по- величествено от целия звезден свят с всичките му движения и звезди. Всичкото това представя външният свят на човека в слънчевото му съществуване. И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности. И затова в Слънчевата сфера след смъртта човек преживява величието на космичният човек като свое, което действително е вярно. От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически. Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята. Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии.
към текста >>

В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло.
И както казах, всички хора на Земята са части, клетки от космичния човек, те носят в себе си неговите възможности. И затова в Слънчевата сфера след смъртта човек преживява величието на космичният човек като свое, което действително е вярно. От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически. Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята. Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото.
към текста >>

Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии.
От това съзерцаване на тялото на космичния човек, земният човек черпи директиви, които му позволяват да работи за своето бъдещо въплъщение под ръководството на възвишените същества, които обитават различните планетни сфери: ангели, арахангели, началства, власти, сили и господства и заедно с всички човешки души, с които е свързан кармически. Тази работа, която се извършва в слънчевото съществуване за създаването на един бъдещ човек на Земята, на един бъдещ земен живот, тази работа е нещо по-грандиозно от всички човешки творби на Земята. Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли.
към текста >>

Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло.
Човек, както го виждаме на Земята, не е само една човешка творба, както мислят съвременните хора. В своето слънчево съществувание човешкото същество, човешкият дух сътрудничат с възвишените същества и под тяхно ръководство създава чудната сграда на своето земно съществувание, каквото представя човешкото тяло. Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото. Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото.
към текста >>

И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта.
Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото. Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото. И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс. Затова Учителят казва на едно място: Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя.
към текста >>

Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава.
Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто. През втората половина на слънчевото съществуване една част от човешкото същество, формирана под влияние на Божествените същества, се трансформира по такъв начин, щото изчезва до известна степен като действителна реалност и остава само като един образ. Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство.
към текста >>

Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно.
Най-напред човек е формиран така, щото да остане дори в своя организъм едно същество само добро. После една част от това, което е така формирано, през втората половина на слънчевото съществуване се превръща само в един образ. Така че човешкото същество през втората половина на слънчевото съществуване продължава своето съществуване отчасти като духовна реалност, отчасти като образ. Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло.
към текста >>

Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло.
Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители.
към текста >>

Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители.
Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите.
към текста >>

Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло.
След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите. Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн,човек се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот.
към текста >>

Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване.
Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии. В сферата на Марс работят Престолите, в сферата на Юпитер, работят Херуаимите, а в сферата на Сатурн работят Серафимите. Когато човек преминава своя живот и след като е напуснал Слънчевата сфера и се приготовлява за своя бъдещ земен живот, преминавайки през сферата на Марс, Юпитер и Сатурн,човек се намира накъдето и да се обърне, потопен в един духовен религиозен живот. Когато от тези сфери човек отправи погледа си към Земята, той не я вижда, както ние я познаваме физически.
към текста >>

Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло.
Тук спадат мистиците и религиозните хора, които дълбоко, преживяват нещата. Най-nocле има хора, чиято карма не може напълно да се формира и през преминаването на сферата на Юпитер. Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена.
към текста >>

Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите.
Най-nocле има хора, чиято карма не може напълно да се формира и през преминаването на сферата на Юпитер. Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него.
към текста >>

Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло.
Те преминават в сферата на Сатурн, където получават импулсите на Любовта като основа на тяхната мисъл. Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облака от мисли, който носи неговият току-що приключил живот.
към текста >>

Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята.
Това са хора, които са стъпили на Земята с краката си, но техния поглед е отправен към възвишения свят. Те изследват дълбоките причини на нещата, свързват миналото и настоящето, и очертават пътя на бъдещето. Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облака от мисли, който носи неговият току-що приключил живот. В течение на три деня той съзерцава своя току-що привършил земен живот, като се почне от момента на смъртта и се свърши с раждането.
към текста >>

След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена.
Така, преминавайки през сферата на Марс, човешкото същество получава импулси за укрепване и развитие на неговата воля и свързаното с нея физическо тяло. Преминавайки през сферата на Юпитер, човешкото същество получава импулси за развитие на чувствата, на сърцето и свързаното с тях астрално тяло, което се прониква от Мъдростта на Херувимите. Преминавайки през сферата на Сатурн, човешкото същество получава импулси за развитие на своята мисъл, за развиване тялото на аза - умственото тяло, което се отразява в етерното тяло. Получил тези три импулса за развиване на трите страни на своята природа - волята, сърцето и ума, и свързаните с тях тела - физическо, етерно и астралното, човешкото същество се въплъщава във физическото тяло на Земята. Ще резюмирам казаното за човешкото същество през планетните сфери. След като напусне физическото тяло, човек се озовава в безпределното космично пространство, където се чувства голям като цялата вселена. След това се среща с мислите, които изпълват това космично пространство и се носят като облаци през него. Най-силно впечатление му прави облака от мисли, който носи неговият току-що приключил живот. В течение на три деня той съзерцава своя току-що привършил земен живот, като се почне от момента на смъртта и се свърши с раждането. Целият този живот в разделен на седем периода, които се намират под влиянието на различните планети и в които периоди човек вижда и преживява мистериите на съответните планети. След това минава сферата на Луната, където го посрещат ангелите и го очистват чрез една духовна баня от всички морални петна.
към текста >>

В това преживяване в Слънчевата сфера той изработва с помощта на възвишените същества своето бъдещо физическо тяло, което представя една величествена постройка, която съдържа в себе си цялата Вселена с всичките й възвишени същества.
Целият този живот в разделен на седем периода, които се намират под влиянието на различните планети и в които периоди човек вижда и преживява мистериите на съответните планети. След това минава сферата на Луната, където го посрещат ангелите и го очистват чрез една духовна баня от всички морални петна. Така пречистен, човек оставя всичко, което принадлежи на злото в тази област и преминава в сферата на Меркурий, където го посрещат арахангелите, които му правят втора духовна баня, освобождавайки го от духовните причини на всички болести и пречистват неговата мисъл. Така пречистен той преминава в сферата на Венера, където го посрещат началствата, които пречистват неговите чувства. Така пречистен в тези три сфери, човек преминава в сферата на Слънцето, където се среща с още по-възвишени същества - власти, сили и господства, където преживява величието на космичния човек и където той се отъждествява с него. В това преживяване в Слънчевата сфера той изработва с помощта на възвишените същества своето бъдещо физическо тяло, което представя една величествена постройка, която съдържа в себе си цялата Вселена с всичките й възвишени същества. Като напусне сферата на Слънцето, човек преминава последователно през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, където се среща с още по- възвишени същества - Престолите, Херувимите и Серафимите, под чието ръководство се изработва и формира неговата бъдеща карма, която трябва да се изяви на Земята. В сферата на Марс се дават импулси на волята и физическото тяло, в сферата на Юпитер се дават импулси за развиване на сърцето и астралното тяло, и в сферата на Сатурн се дават импулси и условия за развиване на етерното тяло, за организиране на човешкия ум, на човешките мисли. Такъв е пътят на човека през планетните сфери, където човек последователно влиза във връзка с възвишените същества и получава техните импулси за своя бъдещ живот. Гореизложеното е много бледо и кратко изложение за преминаването на човека през планетните сфери и на неговия живот в тези сфери. Изнасям го, за да имаме представа за този път и всеки, когато лично го преживее, сам ще се увери в истинността на това твърдение.
към текста >>

В сферата на Марс се дават импулси на волята и физическото тяло, в сферата на Юпитер се дават импулси за развиване на сърцето и астралното тяло, и в сферата на Сатурн се дават импулси и условия за развиване на етерното тяло, за организиране на човешкия ум, на човешките мисли.
Така пречистен, човек оставя всичко, което принадлежи на злото в тази област и преминава в сферата на Меркурий, където го посрещат арахангелите, които му правят втора духовна баня, освобождавайки го от духовните причини на всички болести и пречистват неговата мисъл. Така пречистен той преминава в сферата на Венера, където го посрещат началствата, които пречистват неговите чувства. Така пречистен в тези три сфери, човек преминава в сферата на Слънцето, където се среща с още по-възвишени същества - власти, сили и господства, където преживява величието на космичния човек и където той се отъждествява с него. В това преживяване в Слънчевата сфера той изработва с помощта на възвишените същества своето бъдещо физическо тяло, което представя една величествена постройка, която съдържа в себе си цялата Вселена с всичките й възвишени същества. Като напусне сферата на Слънцето, човек преминава последователно през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, където се среща с още по- възвишени същества - Престолите, Херувимите и Серафимите, под чието ръководство се изработва и формира неговата бъдеща карма, която трябва да се изяви на Земята. В сферата на Марс се дават импулси на волята и физическото тяло, в сферата на Юпитер се дават импулси за развиване на сърцето и астралното тяло, и в сферата на Сатурн се дават импулси и условия за развиване на етерното тяло, за организиране на човешкия ум, на човешките мисли. Такъв е пътят на човека през планетните сфери, където човек последователно влиза във връзка с възвишените същества и получава техните импулси за своя бъдещ живот. Гореизложеното е много бледо и кратко изложение за преминаването на човека през планетните сфери и на неговия живот в тези сфери. Изнасям го, за да имаме представа за този път и всеки, когато лично го преживее, сам ще се увери в истинността на това твърдение.
към текста >>

15. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Върху живота като почва изниква науката, но не механичната наука, която днес хората познават, а живата наука, която проучва природата като жив организъм, като тяло на Бога и намира връзката и зависимостта между всички процеси и явления в човека и природата.
Школите, които са клонове от централната ложа на Бялото братство, които имат седалището си на Слънцето, понеже имат за емблема белия цвят, който съдържа в себе си всичките цветове, включва в себе си задачите и методите на всички други школи. Такъв е характерът на школата на Учителя, която е клон от великата Бяла ложа, която е на Слънцето. Както Слънцето е носител на живот и енергия, така и школата на Учителя дава методи за придобиване на живота, защото животът е почвата, върху която се развиват всички добродетели и способности. А Животът произтича от Любовта. Затова Учителят полага Любовта като основен принцип и казва, че без Любов нищо не може да се постигне. Върху живота като почва изниква науката, но не механичната наука, която днес хората познават, а живата наука, която проучва природата като жив организъм, като тяло на Бога и намира връзката и зависимостта между всички процеси и явления в човека и природата. Тя намира зависимостта и отношенията между процесите в човека от една страна и природата от друга. Това е великата наука на бъдещето, която включва в себе си и религията и изкуството, и ги обединява в едно стройно единство. Във всички окултни школи има три етапа или степени, затова Учителят казва, че в школата има три категории ученици, които той нарича оглашени или слушатели, вярващи и ученици. Това са трите фази или степени, през които минава ученикът в процеса на своето окултно развитие. Според християнската езотерична традиция, предадена ни от Учителя, тези три фази се разделят на седем и носят следните имена: 1) обръщане към Бога, 2) покаяние, 3) спасение, 4) възраждане, 5) новораждане, 6) посвещение, 7) възкресение.
към текста >>

Затова тук става една промяна между физическото и етерното тяло, в което се намира паметта и спомените за миналите прегрешения.
Втората стъпка е ПОКАЯНИЕТО. След като човек се е обърнал към Бога, той преглежда старата си сметка и тук трябва да познае себе си в себе си, че е дал известни обещания, които трябва да изпълни. Той вижда, че досегашния начин на живот е невъзможен вече и започва нов живот. Покаянието е от човека. Човек вече съзнава греховете си и се стреми с Божия помощ да ги изправи. Затова тук става една промяна между физическото и етерното тяло, в което се намира паметта и спомените за миналите прегрешения. Третата стъпка е СПАСЕНИЕТО, т. е. придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога.
към текста >>

Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките.
Третата стъпка е СПАСЕНИЕТО, т. е. придобиване на здраве на душата. След като човек cе е покаял и е започнал да изплаща дълговете си, да изправя погрешките си, той идва до спасението, което е процес на придобиване на здравословно състояние на душата. Душата постепенно си възвръща първоначалното си състояние. Спасението е от Бога. Тук става известна промяна в астралното тяло, което е седалище на страстите и инстинктите, причина на греховете и грешките. След изправяне на греховете, човек постепенно трансформира тези страсти и инстинкти и върху тях като върху тор израстват добродетелите, които са именно здравословното състояние на човешката душа. При спасението Бог прекъсва връзката на душата с тъмните сили и тя добива първоначалното си състояние. Четвъртата стъпка е ВЪЗРАЖДАНЕТО. След като е придобил здравето на душата си, човек се възражда за нов живот. В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот.
към текста >>

Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло.
Такъв човек е роден в Христа и не прави вече грях. Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък. Новораждането е от Бога. Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя.
към текста >>

В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък.
Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък. Новораждането е от Бога. Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя. Посвещението е от човека.
към текста >>

Тук става промяна между умственото и причинното тяло.
Новораждането е от Бога. Шестата стъпка е ПОСВЕЩЕНИЕТО. Човек се посвещава да служи на Бога и придобива велико смирение и кротост. Той е изпълнен вече със знание и Мъдрост и работи за повдигането на своите по-малки братя. Посвещението е от човека. Тук става промяна между умственото и причинното тяло. Седмата стъпка е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. При възкресението човек достига до съединение на Духа и душата, двата полюса на човека се обединяват, умът и сърцето се хармонират напълно и човек добива творческа мощ. Неговата воля вече има магическа мощ и той е господар на живота и смъртта, затова той може да става видим и невидим. Той е господар на материята и я изменя по своя воля. Когато човек премине през тези седем стъпки, той е вече готов за небето.
към текста >>

Тук той изучава силите на своето тяло и се учи да работи с тях.
Когато влезе в школата, ученикът се среща с три вида живот, с които той трябва да работи едновременно. Тези три вида живот са: физическия, духовния и Божествения. В „Пътя на ученика” Учителят ги нарича: живот на старозаветните, новозаветните, праведните и учениците. Тези три вида живот обуславят трите степени или фази в развитието на ученика. В първата фаза ученикът изучава Надеждата, за да се справи със силите и енергиите на физическия живот. Тук той изучава силите на своето тяло и се учи да работи с тях. Чрез това той създава материални блага, с което поставя почва, върху която трябва да стъпи, за да работи по- нататък. В тази фаза ученикът се запознава творчески с въпросите на окултната наука и вижда какво се иска от него, затова тук той преценява силите и възможностите си. Тук ученикът работи, за да си създаде характер, да придобие известни морални качества, без които не може да върви напред в духовния живот. Първото нещо, което се иска в тази фаза, е да се обърне човек към Бога, т. е. да спре своето инволюционно слизане в материята, да се осъзнае като дете на Бога и да почне да се стреми към Него, да разбере, че без Бога животът е невъзможен.
към текста >>

След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм.
Тук ученикът развива Любовта си към Бога, учи се да практикува молитвата като метод за връзка. Тук той се учи да се моли. Защото истинската Молитва е голямо изкуство, което той впоследствие ще проучи в неговата дълбочина. Сега той почва да учи съзнателно. Съзнава живота като училище и от всичко се учи. След като се обърне към Бога, като се покае и почне да учи, първото нещо, което трябва да научи, е да разбере и да почувства, че той не е тялото, както мисли обикновеният човек, а една разумна душа и искра от Божественото съзнание, да се съзнае като духовна монада, частица от Божествения организъм. Така той почва да развива постепенно своите морални чувства и да ограничава своите лични чувства, да работи за трансформиране на егоизма и да разбере, че благото и интересите на другите трябва да постави над своето благо и интереси. С това работи за облагородяване на своята личност. Във втората фаза, ученикът осъзнал се като Душа, почва да осъзнава и организира духовния живот. Почва да работи върху себе си, почва да размишлява, да се концентрира. В тази фаза той изучава закона на Вярата, която е закон на духовния свят и основа на умственото развитие на човека.
към текста >>

С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло.
Постигнал това нещо, той е победил вече това, което в окултната наука се нарича първи пазач на прага към висшите светове. Така той достига до състоянието, което наричаме пробуждане на душата, т. е. добиване на будно съзнание във всичките светове, което може да предава на физическия мозък. Това се нарича в християнството Новораждане. Тук човек вече не принадлежи на себе си, но на човечеството. С новораждането ученикът влиза в третата фаза, фазата на истинското ученичество, като е станал вече съзнателен в духовния свят и пренася тази будност във физическото си тяло. Той става едновременно гражданин на два свята - физическия и духовния. С пробуждането на душата той се учи постепенно да живее в областта на свръхсъзнанието, без да изгуби самосъзнанието си. В тази фаза той учи направо от великата книга на природата, ръководен от Учителя, с когото той е във вътрешна връзка. А също така той е в съзнателна връзка с разумните същества на космоса и владее и работи с природните сили за благото и подигането на човечеството. В тази фаза той става маг и се посвещава напълно на служене на Бога, като работи за подигането на човечеството.
към текста >>

Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността.
Значи ученикът трябва да притежава: смирение, честност, доброта, интелигентност, благородство. Това са петте качества, присъщи на ученика. Всеки трябва да се стреми да изработи тези качества в себе си. По какво се познава честността? Той върви изправен, строен, с изправено лице. Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека.
към текста >>

Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура.
Всеки трябва да се стреми да изработи тези качества в себе си. По какво се познава честността? Той върви изправен, строен, с изправено лице. Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и лицето на интелигентния излиза светлина, която го води в правия път.
към текста >>

Добродетелта изменя тялото на човека.
По какво се познава честността? Той върви изправен, строен, с изправено лице. Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и лицето на интелигентния излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа и ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора.
към текста >>

Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека.
Всяко деформиране на тялото се дължи на нарушаване на закона на честността. Доброто пък дава стабилност на човека. Добрият има тяло, което издържа и на най-високата температура. Добродетелта изменя тялото на човека. Тя го прекарва през вода и дух и го калява. Водата е елемент на новия живот, а Духът и силата, която сглобява отделните части и образува духовното тяло на човека. Интелигентността внася светлина в човека. От очите и лицето на интелигентния излиза светлина, която го води в правия път. Като приемете Божествената светлина, вие ще дадете ход на благородството на вашата душа и ще чувствате благоволението на Бога и разположението на всички добри хора. Без тази светлина, каквото и усилие да правите, всичко ще бъде напразно. Без смирение, честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя учител.
към текста >>

16. 1926 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

96 ÷ 97, 105 ÷ 107 „С физическото си тяло човек не може да стигне до центъра на земята, обаче, с астралното си тяло може да достигне.
Човек не трябва постоянно да употребява един и същ плод, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползува от неговото добро въздействие.” 84. МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ: 12 лекция от Учителя,държана на 31 януари 1926 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ll, София, 1937, с. 96 ÷ 97, 105 ÷ 107 „С физическото си тяло човек не може да стигне до центъра на земята, обаче, с астралното си тяло може да достигне. Този закон се отнася и до психическия живот на човека. Колкото повече навлиза към центъра на крьга, толкова по-големи са страданията му. Когато се намери пред известна мъчнотия, човек се затваря в кръг. За да се справи c тази мъчнотия, той трябва да дойде до центъра на кръга, до най-трудните условия и оттам да започне да възлиза нагоре. Тьй щото, най-страшно е докато човек дойде до центъра.
към текста >>

Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали Земята и разположението й около другите планети.
Този учен е трябвало да напряга мозъка си 20 години наред, докато направи връзка със същества от разумния свят. Следователно, чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във вселената, и по този начин предава тяхната мисъл. Ако цялото човечество може да направи съзнателна връзка с възвишения свят, това ще се ознаменува като нова епоха в културата. При това положение човек ще може да добива знанията си направо от този свят. Някои от посветените египтяни са придобивали знанията си, именно, по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали Земята и разположението й около другите планети. Така те са проверявали такива неща: които по никакъв теоретически начин не биха могли да научат. Предсегашните хора се открива още по-велико бъдеще. За тях иде нещо по-велико, по-красиво. За да дойде до новата култура, човек трябва да се откаже от своя обикновен, дребнав живот.” 90. ДАВА ПЛОД: 21 беседа от Учителя, държана на 4 април 1926 г., София:[Неделни беседи, серия VIII].
към текста >>

Те сега развиват духовното си тяло, вечерно време оставят физическото си тяло на земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона на планинска разходка.
Съвременните учени хора забелязват това нещо и по цялата земна повърхност. Че става едно движение на твърдата почва на около 25 ÷ 30 см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на земята, със специфичното движение на слънцето, със специфичното движение на слънчевите льчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по които могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло, вечерно време оставят физическото си тяло на земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство, за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни, и разположени духом и казват, много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха.
към текста >>

Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си.
Че става едно движение на твърдата почва на около 25 ÷ 30 см дълбочина, това и окултистите знаят. Цялата почва се вдига и спада, става тъй нареченото дишане на земната повърхност. Ето защо, в духовния живот, ние трябва да дойдем във връзка с туй специфично движение на земята, със специфичното движение на слънцето, със специфичното движение на слънчевите льчи, да вземем в съображение, какво влияние упражняват човешките мисли изобщо. И онези, които се упражняват в окултната наука, които я прилагат, имат особен начин, по които могат да се обновяват. Те сега развиват духовното си тяло, вечерно време оставят физическото си тяло на земята, а с духовното си тяло излизат извън земната зона на планинска разходка. Там те се обновяват и после се връщат отново в тялото си. Това обновяване става и с хора, които нямат ясновидство, за тях този процес става несъзнателно. Такива хора стават сутрин доволни, и разположени духом и казват, много добре спах тази вечер. Това показва, че този човек е направил тази разходка извън зоната. Някой казва: снощи не спах добре, цяла нощ ме гониха. Значи, той е останал под тази зона.
към текста >>

Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло на човека, тя постепенно минава в мисълта му; а оттам и във физическото тяло.
да се измени посоката на движението им от центъра на земята към центъра на слънцето. Болестите биват физически и сърдечни, без да имат органически произход. Те се дължат на натрупване на излишни енергии в организма. Тези болести са на нервна почва. Обаче, има и органически болести, които крият своя произход някъде далеч, в миналото на човека. Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло на човека, тя постепенно минава в мисълта му; а оттам и във физическото тяло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Когато образът на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината на болестта и самата болест изчезва.” 96.
към текста >>

Когато образът на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло.
Те се дължат на натрупване на излишни енергии в организма. Тези болести са на нервна почва. Обаче, има и органически болести, които крият своя произход някъде далеч, в миналото на човека. Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло на човека, тя постепенно минава в мисълта му; а оттам и във физическото тяло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Когато образът на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината на болестта и самата болест изчезва.” 96. КОЕТО ДАВА ЖИВОТ: 29 беседа от Учителя, държана на 30 май 1926 г., София:[Неделни беседи, серия VII]. Русе, 1927, с.
към текста >>

Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека.
Тези болести са на нервна почва. Обаче, има и органически болести, които крият своя произход някъде далеч, в миналото на човека. Когато някоя болест се загнезди в астралното тяло на човека, тя постепенно минава в мисълта му; а оттам и във физическото тяло. За да се излекува човек, тази болест трябва да се махне от мисълта му. Когато образът на болестта изчезне от мисълта на човека, едновременно с това тя изчезва и от физическото тяло. Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината на болестта и самата болест изчезва.” 96. КОЕТО ДАВА ЖИВОТ: 29 беседа от Учителя, държана на 30 май 1926 г., София:[Неделни беседи, серия VII]. Русе, 1927, с. 14 ÷ 15 „И тъй, разумният живот, които изтича от Духа, се е проявявал много пъти в света, но тъй, както светът днес се развива, това показва, че цялата Слънчева система е навлязла в нова зона на Духа.
към текста >>

Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата.
ПРОИЗХОД НА СТРАДАНИЯТА: 31 лекция от Учителя, държана на 13 юни 1926 г., София. - В: Жива реч:Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ІII, София, 1937, с. 156 ÷ 158, 161 ÷ 163 „Горе някъде в безпределното пространство, кислородът и водородът съществуват в свободно състояние, отделно един от друг. Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхнина. Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята.
към текста >>

В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята.
Когато водата на земята изгуби своята жизненост, водородът и кислородът слизат от безпределното, от етерното пространство, съединяват се, образуват вода, която обновява водите в океаните и в моретата. Това обновяване става непрекъснато. То се дължи на онзи запас от електрически течения, които се движат от север към юг по земната повърхнина. Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им.
към текста >>

Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло.
Тези течения движат земята около оста й. Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява.
към текста >>

Голяма част от тялото на човека е вода.
Учените са забелязали, че водата на земята постепенно намалява. В етерното пространство има повече вода, отколкото на земята. Някои окултисти обясняват този факт със запушването на три важни източници на живота. Щом водата се намалява и човешкият живот се намалява. Значи, каквито промени стават със Земята, същите промени стават и с човешкото тяло. Голяма част от тялото на човека е вода. Много хора боледуват от липса на вода в организма им. Влагата, водата е причина за топлината на организма. Отсъствието на вода охладя ва организма. Многото вода пьк го сгорещява. Човек трябва да живее правилно, разумно да използва енергиите, които идат от Слънцето, за да създаде около себе си здравословна, приятна атмосфера.
към текста >>

През още по-далечното минало се изучавало и човешкото тяло: как е създаденото, какви са неговите функции и т. н.
Има нещо. близо да Истината в техните обяснения, но в същност, какво нещо е пространството, какво нещо е времето, само Бог знае. Само най-напредналите, само най-великите духове, които са завършили своето развитие, своята еволюция в космоса, знаят, какво нещо е време и пространство. Всички останали същества, които още не са завършили своето развитие, имаг детински възгледи по тези въпроси.” „През деветнадесетото столетие се сьстави цяла наука за изучаване на човешкия мозък. По отдавна се изучавало човешкото лице. През още по-далечното минало се изучавало и човешкото тяло: как е създаденото, какви са неговите функции и т. н. Там влиза астрологията, която показва, какво е отношението на тялото към външния свят. Ако човек не изучава тази наука ще мисли, че връзките между него и външния свят са далечни, като, че не съществуват. Не е така. обаче. Венера, например, има влияние върху чувствата на човека, Марс има влияние върху войнственото настроение на човека. Сатурн има влияние върху силите на мисълта у човека.
към текста >>

Там влиза астрологията, която показва, какво е отношението на тялото към външния свят.
близо да Истината в техните обяснения, но в същност, какво нещо е пространството, какво нещо е времето, само Бог знае. Само най-напредналите, само най-великите духове, които са завършили своето развитие, своята еволюция в космоса, знаят, какво нещо е време и пространство. Всички останали същества, които още не са завършили своето развитие, имаг детински възгледи по тези въпроси.” „През деветнадесетото столетие се сьстави цяла наука за изучаване на човешкия мозък. По отдавна се изучавало човешкото лице. През още по-далечното минало се изучавало и човешкото тяло: как е създаденото, какви са неговите функции и т. н. Там влиза астрологията, която показва, какво е отношението на тялото към външния свят. Ако човек не изучава тази наука ще мисли, че връзките между него и външния свят са далечни, като, че не съществуват. Не е така. обаче. Венера, например, има влияние върху чувствата на човека, Марс има влияние върху войнственото настроение на човека. Сатурн има влияние върху силите на мисълта у човека. Юпитер има влияние върху благородството, върху интелектуалните чувства на човека.
към текста >>

Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме влиянието им върху човешката душа.
Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейният дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме влиянието им върху човешката душа. Тя е цял космос, съвкупност от необятни сили, които действуват и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 деня, за да се превърне в пеперуда.
към текста >>

Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на Земята?
Тъй, щото, пазете се от противодействие, но не и от влияние. Колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете. Как ще избегнете влиянието на Слънцето? Как ще избегнете влиянието на Земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дьрвото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейно влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на Земята? Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други - под влиянието на Сириус, трети - под влиянието на Юпитер и т. н. Изобщо, с колкото по- възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по- възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм.
към текста >>

Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него.
Колкото и да се пазите от влияние, вие не можете да го избегнете. Как ще избегнете влиянието на Слънцето? Как ще избегнете влиянието на Земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дьрвото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейно влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на Земята? Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други - под влиянието на Сириус, трети - под влиянието на Юпитер и т. н. Изобщо, с колкото по- възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по- възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята.
към текста >>

Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други - под влиянието на Сириус, трети - под влиянието на Юпитер и т. н.
Как ще избегнете влиянието на Слънцето? Как ще избегнете влиянието на Земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дьрвото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейно влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на Земята? Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други - под влиянието на Сириус, трети - под влиянието на Юпитер и т. н. Изобщо, с колкото по- възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по- възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите.
към текста >>

Изобщо, с колкото по- възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло.
Как ще избегнете влиянието на Земята, на твърдата почва? За да укрепне, за да се развие, дьрвото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейно влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на Земята? Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други - под влиянието на Сириус, трети - под влиянието на Юпитер и т. н. Изобщо, с колкото по- възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по- възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. Когато използува влиянието на всички слънца в космоса, човек дохожда до съвьршеиство.
към текста >>

Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по- възвишен.
За да укрепне, за да се развие, дьрвото трябва да пусне корените си дълбоко в земята, да се свърже с нея, да се намира под нейно влияние. Как ще развие човек тялото си, ако не се намира под влиянието на Земята? Съвременните хора трябва да изучават динамиката на човешкото тяло във връзка с планетните влияния върху него. Така той ще разбере, че известни клетки от тялото му се намират под влиянието на Слънцето, други - под влиянието на Сириус, трети - под влиянието на Юпитер и т. н. Изобщо, с колкото по- възвишени същества и планети е свързан човек, толкова по-възвишена и обработена е материята на неговото тяло. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по- възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. Когато използува влиянието на всички слънца в космоса, човек дохожда до съвьршеиство. Като сте дошли на Земята, вие трябва да изучавате планетите и звездите в Слънчевата система, да знаете, какво влияние упражняват върху вас.
към текста >>

Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях.
- Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между Слънцето и Земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т. н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но Слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека. и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората.
към текста >>

Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота.
При това, енергията на земята не е еднаква навсякъде. Има места, дето енергията е положителна, а в същото време, на друго място на земята, енергията е отрицателна. Човек трябва да познава тия сили и да се съгласява с тях.” „Две раждания има в света. Едното е физическото раждане, по плът, а другото - духовно, по дух. Когато се говори за новораждане, това подразбира да се родиш по дух и да се слееш с физическия човек. Духовното тяло представя доброто, разумното сърце на човека, което намира правия път в живота. Някои го наричат интуиция. Който има доброто сьрце в себе си. той има особена, специфична черта на лицето си. Тази черта придава пластичност, подвижност на мускулите на лицето. От лицето на такъв човек излиза светлина и дето мине, той обръща внимание на хората, привлича ги.” 112.
към текста >>

Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло.
За да се възстанови нормалната функция на сърцето, човек трябва да влезе в хармония с природата, да свърже своето сърце с общия пулс на космическото сърце. Всяка планетна система има също така свое сърце, което е свързано с общото, космическо сърце. Сърцето на нашата Слънчева система е Слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вьлни на Слънцето, Следователно, ако сърцето на някои човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към Слънцето - сърцето на Слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на Слънцето. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на космическото слънце. За десет деня направете следния опит Всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." 115. УМОВЕТЕ ИМ: 9 беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г., София.
към текста >>

17. 14. НАЙ–БЛАГОПРИЯТНИТЕ ДУХОВНИ УСЛОВИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ

ТОМ 22

България е в своя златен век, който се обуславя от присъствието на Учителя - представител на Бога във физическо тяло в нашата страна.
ще се повторят чак през 1999 г. * Беинса Дуно дава на братята и сестрите задача, да възстановят пълна хармония помежду си: да няма никакви спорове, кавги и разправии и тази хармония от Братството да се прелее в целия български народ. От България тази вълна на мир, хармония и добро да обхване цяла Европа и така да се избегне надвисналата над човечеството Втора световна война. Ако ние и българския народ не изпълним тази повеля на небето, България ще изгуби своите благоприятни духовни условия за 60 години. И този път ние не изпълнихме повелята на Бога и последствията веднага дойдоха върху главите ни. България е в своя златен век, който се обуславя от присъствието на Учителя - представител на Бога във физическо тяло в нашата страна. Тя е единствена в света, която има двама представители в невидимия свят: Ангелът на Завета Господен Елохил, който е Света Богородица, и Учителят - Духът на Истината Беинса Дуно. Понеже не изпълнихме повелята, Братството премина в инволюционен период на развитие. Шестте първи упражнения, които дотогава започваха със стъпки напред, започнаха да се играят назад. Ние влязохме в един 60 годишен период на мъки и страдания. Понеже злото става много силно, Учителят предлага да играем временно упражненията назад, за да не ни забелязват отрицателните сили и ни пречат.
към текста >>

Всички са възторжени, вдъхновени, сякаш са в едно тяло и един дух на хармония.
Така тя е готова да издържа на дъждовете и бурите на Рила и приятелите имат сигурен приют и покрив при трудните Рилски условия. През 1939 г. в София на Изгрева става най-големият събор на Братството, на който присъстват над 1200 души. Изнесени са всички маси и столове от салона на двора. За обяд много братя и сестри са насядали чак до средата на полянката, на която се играе Паневритмията. Всички са възторжени, вдъхновени, сякаш са в едно тяло и един дух на хармония. Една сестра, която участва в много събори, запитва Учителя: „Учителю, защо когато се провеждат съборите, ние ставаме меки, кротки, отстъпваме си и гледаме да си услужваме взаимно? " Учителят отговаря: „Сестра, когато става събор на Бялото Братство, милиони същества се вселяват във вас. Те са същества на хармония и никога не се карат. И като влязат във вас, и вие не може да се карате. Щом свърши съборът, те си отиват и вие ставате такива, каквито сте, и започвате пак по стар обичай да се разправяте и карате." Учителят следи най-внимателно какво става по света.
към текста >>

Тя разговаря с цар Борис, КОЙТО е застанал пред нея с физическото си тяло.
цар Борис отива при сестра Ванга да си гледа. Той влиза при нея и Ванга му казва „Ама ти не си дошъл сам, а си ми довел и Хитлерчо." Започват разговор и Ванга му казва: „Твоето представление свършва. Ти ще си заминеш от тоз и свят на 28.08.1943 г. Има да свършиш още малко работа за доброто на България. Всичк и знаят, че Ванга е сляпа. Тя разговаря с цар Борис, КОЙТО е застанал пред нея с физическото си тяло. Ванга с духовните си очи вижда, че Хитлер е застанал до цар Борис, но не с физическото, а с етерното си тяло. Да ама това го вижда само Ванга, но не и другите, които са около нея. След като си тръгва Борис тя продължава да разговаря с Хитлер. Тя говори на български с македонско наречие, а Хитлер разговаря с нея на български. Този разговор се води между двамата, но другите около нея нито виждат, нито чуват онзи с когото тя разговаря.
към текста >>

Ванга с духовните си очи вижда, че Хитлер е застанал до цар Борис, но не с физическото, а с етерното си тяло.
Той влиза при нея и Ванга му казва „Ама ти не си дошъл сам, а си ми довел и Хитлерчо." Започват разговор и Ванга му казва: „Твоето представление свършва. Ти ще си заминеш от тоз и свят на 28.08.1943 г. Има да свършиш още малко работа за доброто на България. Всичк и знаят, че Ванга е сляпа. Тя разговаря с цар Борис, КОЙТО е застанал пред нея с физическото си тяло. Ванга с духовните си очи вижда, че Хитлер е застанал до цар Борис, но не с физическото, а с етерното си тяло. Да ама това го вижда само Ванга, но не и другите, които са около нея. След като си тръгва Борис тя продължава да разговаря с Хитлер. Тя говори на български с македонско наречие, а Хитлер разговаря с нея на български. Този разговор се води между двамата, но другите около нея нито виждат, нито чуват онзи с когото тя разговаря. Как е възможно Хитлер да говори на български?
към текста >>

" - „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят.
Ще кажете; Прощава ви се всичко." (58, с. 187) По време на войната Учителят обръща внимание на братята и сестрите да не говорят нищо лошо за ръководителите на отделните държави - Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Мусолини, защото те всички изпълняват Волята Божия. В една беседа, държана в общия окултен клас, Учителят пита; „Къде е центърът на Бялото Братство? " И отговаря. - „България" "Къде е центърът на Черното Братство? " - „Германия." „Понеже Бог е представен във физическо тяло в България, германците идват да му се поклонят с оръжието, което носят. Техните души чувстват присъствието на Бога. После идват англичаните и американците със самолетите и накрая дойдоха и руснаците да му се поклонят." (64) Всички ръководители на човечеството знаят за Бялото Братство и Учителят. Методи Константинов сънува сън,* ********** че се намира в Германия и среща Хитлер, който му се кара и крещи: „Какво е това Бяло Братство, какъв е този Учител, който ми обърка всичките планове и се сринаха моите надежди? " Всички ръководители интуитивно схващат, че има една голяма невидима сила, която дирижира събитията на войната, и търсят причините на своите неуспехи. Това е Волята Божия, която се изпълнява в живота на цялото човечество.
към текста >>

Учителят се излъчва от тялото си.
Най-после колата идва и потеглят за Мърчаево. Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените. Всички излизат по улиците и тръгват към Княжево. Колата с Учителя е обградена от хора и едва пълзи. Самолетите идват над София. Учителят се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина. Той изпълнява точно нареждането и тогава са бомбардирани много селища в планината, като Своге и други . Учителят нарежда на Списаревски да атакува самолета на главнокомандващият американските въздушни сили и той прави таран. При завързалия се въздушен бой самолетът на командира е свален, а той е пленен и дава показания за преживяното от него. Командирът обяснява, че по време на полета пред него застава едно светло същество, което му нарежда да пуснат бомбите над Стара планина.
към текста >>

18. 3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел

ТОМ 22

Там не може да се отиде с физическото си тяло.
На панкреаса сплит - Plexus pancreaticus 5. Горно чревно - сплит - Plexus mesentericus superior Извод: Слънчевият възел е симпатиков сплит, който с многобройните си ганглии представлява най-големия нечифтен сплит на цялата вегетативна нервна система, намиращ се пред коремната аорта, зад задстомашната жлеза на равнището на 1 поясен прешлен. Двете жлези под формата на риби са ganglion dextrum et ganglion sinistrum, а петте жлези са чифтните и нечифтните разклонения на plexus celiacus. 48 . На няколко места Учителят споменава, че Исус се е обучавал на Слънцето - „Изгревът", том XIX, стр. 747. Там не може да се отиде с физическото си тяло. Споменава, че се обучава на различни планетни системи. И там не може да отиде с физическото си тяло. Може да отиде само с духовното си тяло. А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази.
към текста >>

И там не може да отиде с физическото си тяло.
Двете жлези под формата на риби са ganglion dextrum et ganglion sinistrum, а петте жлези са чифтните и нечифтните разклонения на plexus celiacus. 48 . На няколко места Учителят споменава, че Исус се е обучавал на Слънцето - „Изгревът", том XIX, стр. 747. Там не може да се отиде с физическото си тяло. Споменава, че се обучава на различни планетни системи. И там не може да отиде с физическото си тяло. Може да отиде само с духовното си тяло. А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази. Виж „Изгревът", том XIV, стр. 479-506. В случая Учителят споменава, че Исус е отишъл на Хималаите, за да се учи и на 30 години да се върне отново в Палестина.
към текста >>

Може да отиде само с духовното си тяло.
48 . На няколко места Учителят споменава, че Исус се е обучавал на Слънцето - „Изгревът", том XIX, стр. 747. Там не може да се отиде с физическото си тяло. Споменава, че се обучава на различни планетни системи. И там не може да отиде с физическото си тяло. Може да отиде само с духовното си тяло. А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази. Виж „Изгревът", том XIV, стр. 479-506. В случая Учителят споменава, че Исус е отишъл на Хималаите, за да се учи и на 30 години да се върне отново в Палестина. Разбира се, че в Агарта не се отива с физическо тяло, а с етерното му тяло.
към текста >>

А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото.
На няколко места Учителят споменава, че Исус се е обучавал на Слънцето - „Изгревът", том XIX, стр. 747. Там не може да се отиде с физическото си тяло. Споменава, че се обучава на различни планетни системи. И там не може да отиде с физическото си тяло. Може да отиде само с духовното си тяло. А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази. Виж „Изгревът", том XIV, стр. 479-506. В случая Учителят споменава, че Исус е отишъл на Хималаите, за да се учи и на 30 години да се върне отново в Палестина. Разбира се, че в Агарта не се отива с физическо тяло, а с етерното му тяло. А през това време тялото на Исуса е в Палестина, при баща му и е бил заедно с него дърводелец.
към текста >>

Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази.
Там не може да се отиде с физическото си тяло. Споменава, че се обучава на различни планетни системи. И там не може да отиде с физическото си тяло. Може да отиде само с духовното си тяло. А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази. Виж „Изгревът", том XIV, стр. 479-506. В случая Учителят споменава, че Исус е отишъл на Хималаите, за да се учи и на 30 години да се върне отново в Палестина. Разбира се, че в Агарта не се отива с физическо тяло, а с етерното му тяло. А през това време тялото на Исуса е в Палестина, при баща му и е бил заедно с него дърводелец. Това е описано от евангелистите, че баща му е дърводелец.
към текста >>

Разбира се, че в Агарта не се отива с физическо тяло, а с етерното му тяло.
Може да отиде само с духовното си тяло. А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази. Виж „Изгревът", том XIV, стр. 479-506. В случая Учителят споменава, че Исус е отишъл на Хималаите, за да се учи и на 30 години да се върне отново в Палестина. Разбира се, че в Агарта не се отива с физическо тяло, а с етерното му тяло. А през това време тялото на Исуса е в Палестина, при баща му и е бил заедно с него дърводелец. Това е описано от евангелистите, че баща му е дърводелец. А че Исус е бил също дърводелец, това споменава Учителят в разговора си с един дърводелец на Изгрева, който се е срамувал от занаята си и е искал да го напусне. Учителят му казал категорично: „Исус Христос беше дърводелец." Този човек бе Пантелей Карапетров. Виж „Изгревът", том XIII, стр.
към текста >>

А през това време тялото на Исуса е в Палестина, при баща му и е бил заедно с него дърводелец.
А физическото му тяло е на земята, вкарват в него някое същество, за да му пази тялото. Такива случаи е имало с Учителя, когато напускал тялото си за седмица, а в него влиза най-добрият му ученик, за да го пази. Виж „Изгревът", том XIV, стр. 479-506. В случая Учителят споменава, че Исус е отишъл на Хималаите, за да се учи и на 30 години да се върне отново в Палестина. Разбира се, че в Агарта не се отива с физическо тяло, а с етерното му тяло. А през това време тялото на Исуса е в Палестина, при баща му и е бил заедно с него дърводелец. Това е описано от евангелистите, че баща му е дърводелец. А че Исус е бил също дърводелец, това споменава Учителят в разговора си с един дърводелец на Изгрева, който се е срамувал от занаята си и е искал да го напусне. Учителят му казал категорично: „Исус Христос беше дърводелец." Този човек бе Пантелей Карапетров. Виж „Изгревът", том XIII, стр. 580-581.Така че през тези години, когато Христос е бил с духовното си тяло на обучение в Агарта, то физическото му тяло е било до баща му и заедно са работили дърводелство.
към текста >>

580-581.Така че през тези години, когато Христос е бил с духовното си тяло на обучение в Агарта, то физическото му тяло е било до баща му и заедно са работили дърводелство.
А през това време тялото на Исуса е в Палестина, при баща му и е бил заедно с него дърводелец. Това е описано от евангелистите, че баща му е дърводелец. А че Исус е бил също дърводелец, това споменава Учителят в разговора си с един дърводелец на Изгрева, който се е срамувал от занаята си и е искал да го напусне. Учителят му казал категорично: „Исус Христос беше дърводелец." Този човек бе Пантелей Карапетров. Виж „Изгревът", том XIII, стр. 580-581.Така че през тези години, когато Христос е бил с духовното си тяло на обучение в Агарта, то физическото му тяло е било до баща му и заедно са работили дърводелство. Друго обяснение няма за отиване на Хималаите. Това знание го имаме от Учителя. Виж „Изгревът", том XIX, стр. 817. 49. Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа .
към текста >>

Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа .
580-581.Така че през тези години, когато Христос е бил с духовното си тяло на обучение в Агарта, то физическото му тяло е било до баща му и заедно са работили дърводелство. Друго обяснение няма за отиване на Хималаите. Това знание го имаме от Учителя. Виж „Изгревът", том XIX, стр. 817. 49. Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа . Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си. Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети. Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си. Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето.
към текста >>

Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си.
Виж „Изгревът", том XIX, стр. 817. 49. Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа . Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си. Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети. Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си. Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845.
към текста >>

Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло.
Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845. Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло. Но има много случаи, когато Учителят е пренасял физическото си тяло от едно място на друго. Те са описани в „Изгревът". Но това го е правил, за да видят и се убедят, че той има физическо тяло като тях, но е по друг начин устроено, защото има знание за това и Сила на Духа, за да го управлява и направлява, от едно място на друго. Аз съм разговарял с тези хора. И това, което е писано и включено в „Изгревът", не е измислица, а точен факт, проверен от мнозина и видян и чут и описан.
към текста >>

Но има много случаи, когато Учителят е пренасял физическото си тяло от едно място на друго.
На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845. Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло. Но има много случаи, когато Учителят е пренасял физическото си тяло от едно място на друго. Те са описани в „Изгревът". Но това го е правил, за да видят и се убедят, че той има физическо тяло като тях, но е по друг начин устроено, защото има знание за това и Сила на Духа, за да го управлява и направлява, от едно място на друго. Аз съм разговарял с тези хора. И това, което е писано и включено в „Изгревът", не е измислица, а точен факт, проверен от мнозина и видян и чут и описан. Така че няма разминаване с фактите. 50.
към текста >>

Но това го е правил, за да видят и се убедят, че той има физическо тяло като тях, но е по друг начин устроено, защото има знание за това и Сила на Духа, за да го управлява и направлява, от едно място на друго.
666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845. Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло. Но има много случаи, когато Учителят е пренасял физическото си тяло от едно място на друго. Те са описани в „Изгревът". Но това го е правил, за да видят и се убедят, че той има физическо тяло като тях, но е по друг начин устроено, защото има знание за това и Сила на Духа, за да го управлява и направлява, от едно място на друго. Аз съм разговарял с тези хора. И това, което е писано и включено в „Изгревът", не е измислица, а точен факт, проверен от мнозина и видян и чут и описан. Така че няма разминаване с фактите. 50. Петте добродетели представляват 5-те върха на Пентограма . За нея виж „Изгревът", том XII, стр. 520-862.
към текста >>

А неговата задача е да организира човешкото тяло, за да може да влезе във връзка чрез него с целия космос.
А как става това, ще прочетете в „Изгревът", том XII, стр. 844-851. 51. Кога ще се роди Божествената Любов у нас? Божествената Любов тръгва от центъра на Вселената и пристига при човешката душа като Мирова Любов. Това е пътят на човека, слизащ на земята и обличането му в плът. А неговата задача е да организира човешкото тяло, за да може да влезе във връзка чрез него с целия космос. А как става това, виж в „Изгревът", том I, стр. 646-647, „Мировата Любов". А връщането на човека към първоизточника на живота и центъра на Вселената може да стане чрез Космичната обич . За нея виж „Изгревът", том I, стр. 647. Чрез Мировата любов на Бога човешката душа слиза на земята, а чрез Космичната обич се завръща обратно към своя създател.
към текста >>

19. 21. Музикалната Пентаграма. „Химнът на слънцето“ (Будя! ...). Молитви. (05.05.1942, вторник, София - Изгрев)

ТОМ 34

Човек не диша само с физическото си тяло.
Обаче когато певецът провери дали дробовете му са останали без въздух, оказва се, че в тях има още достатъчно въздух. Учителят каза: - Когато певецът диша, той трябва да се свърже с диханието на Бога. Ще дишаш с ритъма на Бога. Спокойно ще дишаш. Всички същества в природата дишат. Човек не диша само с физическото си тяло. Той диша и с другите си духовни тела. Ако човек остане известно време без въздух, той напуща физическото си тяло. Ако човек живее чист и свят живот, той се свързва с диханието на Бога и ангелите. Който живее духовен живот, той диша добре. Който живее повече със стомаха си, с търбуха си, той няма правилно дишане.
към текста >>

Ако човек остане известно време без въздух, той напуща физическото си тяло.
Ще дишаш с ритъма на Бога. Спокойно ще дишаш. Всички същества в природата дишат. Човек не диша само с физическото си тяло. Той диша и с другите си духовни тела. Ако човек остане известно време без въздух, той напуща физическото си тяло. Ако човек живее чист и свят живот, той се свързва с диханието на Бога и ангелите. Който живее духовен живот, той диша добре. Който живее повече със стомаха си, с търбуха си, той няма правилно дишане. Не всички певци дишат правилно. - Коя е причината, Учителю?
към текста >>

Тонът се предава само чрез етерното пространство.
Идейният певец трябва да използва всяка Божествена частица в тон. - Как да си го обясня, Учителю? - Ти няма да изпущаш неизпят въздух между гласните струни. Учителят изпя ДО, МИ, СОЛ, ДО по този начин. Той продължи: Тонът не се предава само чрез въздуха. Тонът се предава само чрез етерното пространство. Ти трябва да покажеш на другите как да приемат повече етер в дробовете си. - Учителю, като приемам повече въздух, не приемам ли и повече етер? - Не! То е цяло изкуство. Аз ще ти покажа няколко упражнения с формули.
към текста >>

Енергиите отгоре ще започнат правилно да текат през тялото ти.
- Учителю, като приемам повече въздух, не приемам ли и повече етер? - Не! То е цяло изкуство. Аз ще ти покажа няколко упражнения с формули. Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката Си на главата ми) със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си. Енергиите отгоре ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с Любов и ще запееш с Любов. Ще вдишаш с любов и ще издишаш с любов. Средата, в която Любовта се проявява, е обширната, великата Душа и мощният Дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Любовта се предава през нас чрез етерното пространство, чрез етера ние я изявяваме на другите души.
към текста >>

Любовта слиза при нас чрез етерното пространство.
Когато започнеш да пееш, ще погледнеш нагоре с любов към Него, ще свържеш този център (Учителят стана и пак сложи ръката Си на главата ми) със Слънцето и ще стъпиш здраво на нозете си. Енергиите отгоре ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с Любов и ще запееш с Любов. Ще вдишаш с любов и ще издишаш с любов. Средата, в която Любовта се проявява, е обширната, великата Душа и мощният Дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Любовта се предава през нас чрез етерното пространство, чрез етера ние я изявяваме на другите души. Висши същества пеят в човека и в гортана му, не е той самият. Дръж връзката с тия същества, обичай ближния си, обичай Бога, Който живее във всичко живо. Не гледай, не виждай погрешките на хората. Не ги съди.
към текста >>

Любовта се предава през нас чрез етерното пространство, чрез етера ние я изявяваме на другите души.
Енергиите отгоре ще започнат правилно да текат през тялото ти. Ще отвориш устата си с Любов и ще запееш с Любов. Ще вдишаш с любов и ще издишаш с любов. Средата, в която Любовта се проявява, е обширната, великата Душа и мощният Дух, който е едно с Бога. Любовта слиза при нас чрез етерното пространство. Любовта се предава през нас чрез етерното пространство, чрез етера ние я изявяваме на другите души. Висши същества пеят в човека и в гортана му, не е той самият. Дръж връзката с тия същества, обичай ближния си, обичай Бога, Който живее във всичко живо. Не гледай, не виждай погрешките на хората. Не ги съди. Виждай само Божественото, красивото в тях.
към текста >>

20. 47. Окултният певец. Българската песен. „Момина песен”. (26.05.1943, сряда, София - Изгрев)

ТОМ 34

- Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство и после се предава във въздуха.
Ти трябва да обичаш Бога отдалеч, да не се стремиш да Го имаш близо до себе си, например да искаш да Го прегърнеш, но да Го обичаш отдалеч. - Учителю, казах аз, но и да искам, не мога да прегърна Бога. Учителят ми поясни: -Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъжете. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога. - Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство и после се предава във въздуха. Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически божествени елементи от субстанция, която действа магически върху слушателите. Терцата е построена върху примата с един потенциал. Квартата е с два потенциала. Аз казах: - Учителю, току-що прочетох книжката на брат Боян Боев върху принципите на възпитанието на децата. Възхищавам се от законите, които Вие сте открили, наблюдавайки природата и свързвайки я с човешката душа.
към текста >>

Тя ще продължава да пее и в духовния, и в Божествения свят, нейното астрално тяло ще продължава да пее.
В този момент почукаха на външната врата. Той излезе на прага и известно време говори с някои хора. Като се върна след малко, беше сериозен и замислен. Той се обърна специално към брат Христо и, гледайки го в очите, му каза: - Та, ако тя пее за света, светът утре ще я забрави, първо ще й дадат титли, пари и слава, но като я изстискат като лимон, те ще я забравят. Ако тя пее за Господа, тя ще бъде вечно млада и ще добие безсмъртие. Тя ще продължава да пее и в духовния, и в Божествения свят, нейното астрално тяло ще продължава да пее. Ние си затворихме очите. След кратка пауза брат Христо попита: - Учителю, какво означава нейното име? - Нейното име започва с буквата „Ц” - значи разцъфнал цвят. Брат Христо пак попита: - Е, даде ли плод този цвят? Учителят отговори: - Ще зависи от нея.
към текста >>

НАГОРЕ

1.3434951305389