Търсене в текстове за 'Еволюционен път'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 704 резултата в 68 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора.
Питагор, Платон, Архит и други древни философи твърдели, че движението на Вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко, по думите им, е наредено от боговете, според изискването на хармонията. Очертават се главно две гледища за музиката. Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път.
към текста >>

Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път.
Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката.
към текста >>

То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството.
Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.
към текста >>

Първата следва обикновения еволюционен път.
В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията.
към текста >>

Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение.
Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината. Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста.
към текста >>

2. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни.
Това е Еволюцията у човека при днешната пета раса. Но Учителят съобщава, че през времето на Христа старите и новите пророци са имали пряко съобщение с Невидимия сват. След идването на Христа това съобщение е затворено, защото тогава започва да се организира умственото поле на човека и да се устройват неговият мозък и центровете му. Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения.
към текста >>

А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията.
Така че, умственото поле - умът - застава като облак върху главата на човека, покрива неговото небе и не му позволява да има пряко съобщение с Небето. Това ще стане тогава, когато той разработи своите центрове в мозъка и съгради своето умствено поле - както своя ум, така и разума си, които ще задвижат онези центрове в мозъка му, през които ще преминат космически сили, за да пробудят неговото самосъзнание и да му отворят Небето, за да влезе в свръхсъзнанието. Ето, това е пътят на човешката Еволюция от Христа до наши дни. Идването на Учителя и отварянето на Неговата Школа имаше за цел да даде познание и знание, да отвори този отвор, да отвори вратите на еволюционния преход от самосъзнанието на човека към свръхсъзнанието. Учителят уподобява Мировата Любов на закон на Инволюцията, тоест слизането на Божествения Дух от центъра на Вселената към периферията. А Космическата Обич е движението на Божествения Дух от периферията на Вселената към Първоизточника - това е пътят на Еволюцията. Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи.
към текста >>

Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука.
Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството. Словото на Учителя прокарва Мировата Любов от Божествения свят и връща чрез Космическата Обич тази еволюционна вълна от периферията на Вселената към Бога. Всемирното Велико Бяло Братство ръководи процесите в цялата природа и Еволюцията във всички природни царства. А Словото на Всемировия Учител ръководи и управлява това Всемирно Велико Бяло Братство. Така че и дума не може да става за сравнение между ученията на онези пратеници на Бялото Братство, които са слезли преди хиляди години и са дали знанията на Божествената Наука през време на инволюционния период на човечеството.
към текста >>

След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период.
Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената. Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество.
към текста >>

Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно.
Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси. А учениците на Школата се занимават със Словото на Учителя.
към текста >>

Ето това е пътят на днешния човек.
Спомените от миналото, от атлантското ясновидство в древна Индия и връзката й с духовния свят предопределят методите и знанията на тази наука. Те са имали връзка с Невидимия свят, който ги е ръководил. Без тази връзка те не биха могли да съществуват. Тези неща са ясни и неоспорими. Но през еволюционния период и науката, която се гради въз основа на проучване на материята чрез разширяване на човешкото съзнание, преминава в самосъзнание и оттам - в свръхсъзнание. Ето това е пътят на днешния човек. А знанията за това се намират в Словото на Великия Учител. В първите години на Школата ние заварихме възрастните приятели, които бяха превеждали и издавали тази литература. А тя не беше малка за онези години. Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология.
към текста >>

В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели.
Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете.
към текста >>

Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител.
След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител. Това е най-голямото доказателство. Веднъж по онова време, Учителят бе казал на Савка Керемидчиева да чете книгите на Брахман Чатърджи. И тя ги купи и започна да ги чете. След това започна всеки ден да ходи при Учителя и Го питаше онова, което не й беше ясно, Той даваше Своето обяснение и тя го стенографираше. По този начин, а това бе метод на Учителя, Той я караше да се сблъска с даден проблем и след това, чрез отговора на въпросите си, да даде своето обяснение.
към текста >>

И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него.
Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език.
към текста >>

Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл.
Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език. Това е един стар език, чрез който Великите Учители са свалили Божествени Истини през време на инволюционния период. Но Учителят ги предаде, свали песните и им даде тласък нагоре, за да завършат своя еволюционен цикъл. Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле. Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно.
към текста >>

Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България.
Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа. Разбрахме се, че Школата е със свои вътрешни измерения, параметри и свое поле. Навремето Величко Гръблашев в своята защита на Учителя искаше да докаже, че Великото Бяло Братство е имало две главни Окултни Школи на земята. Едната - западна Школа, а другата- източна Школа. Това не е вярно. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги.
към текста >>

След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги.
Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е една и тя за пръв път се откри на земята и във Вселената, и то на "Изгрева", в София - в страна България. Неин Учител е Великият Учител Беинса Дуно. А че на изток и на запад има Школи - това са човешки изобретения. Ние - учениците от Школата- не се занимавахме с тях. А сега ще ви разкажа и един срамен случай как учениците на Школата, след заминаването на Учителя, целуваха ръце на йогите. След 1962 година в България от властите бяха допуснати да преминат през един промеждутък от три-четири години няколко пътешестващи йоги. Те бяха допуснати да покажат своето умение и изкуство в цирковете, като техният номер беше последен. Ние, които бяхме чели като млади литература за йогите и които бяхме преминали Школата на Учителя, се решихме и отидохме да посетим представленията на цирковете и да видим тяхното умение. Тяхното умение и изкуство беше зашеметяващо и поразяващо за човешките очи. Ние се усмихнахме и казахме, че това е вярно, но е за едно друго човечество от преди няколко хиляди години преди Христа. И това беше така.
към текста >>

Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
Той изисква и абсолютна Светлина и абсолютна Свобода в душите ви. Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото и положение да си, ще кажеш: "Заради Него! ". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 322-323) Това е истината за философията на йогите и Учението на Учителя. Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите.
към текста >>

Ето така гражданите на Габрово за трети път разпъват Учителя, разпъват Учението на Учителя и правят отклонение от Школата.
В забележка искаха да докажат, че Учителят е взел всичко това от учението на йогите. Бяха поместени спомени, целенасочено преразказани, преиначени и изменени, за да компрометират самите спомени и то без разрешение на онези, които са ги публикували. Накрая са поместени материали на йогите. Най-важното е, че в средата бе поместен голям портрет на Учителя и точно там, където бе носът Му, листът бе прикачен с телче. Това бе копието, с което бе прободен образът на Всемировия Учител. Ето така гражданите на Габрово за трети път разпъват Учителя, разпъват Учението на Учителя и правят отклонение от Школата. Надявам се, че след всяко нарушение на окултните закони от Школата идват други закони, които възстановяват нарушението. Тези неща ги изнасяме, за да се види цената на отклонението и цената на Божието Възмездие. Защото Божието Възмездие възстановява Божията Правда. А ние человеците, след като се запознаем с човешката неправда, винаги дочакваме да видим Божията Правда и Силите Господни, които я възстановяват.
към текста >>

3. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството.
Тук специално ще се спрем върху методите на трите ложи. Ложите на Бялото Братство и Лявото посвещение датират от незапомнени времена. Адептите на лявото посвещение държат душите на хората в своята власт чрез техните слабости и пороци, чрез отрицателните качества на техния характер и обратно - Адептите на Бялото Братство държат сметка за положителните качества и черти на характерите на душите и като ги поощряват, направляват душите към усъвършенстване и освобождение. Фигуративно можем да изразим мисията на двете ложи по следния начин: Бялата ложа действа чрез атмосферата на Мира и слънчевата Светлина. Тя сее семената на Доброто, възраства ги, докато дадат зрели и сочни плодове. Ложата на Лявото посвещение действа по пътя на ерупцията, както вулканите и земетресенията, или съвременните атомни бомби, с които си служи съвременното човечеството. Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди. Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители.
към текста >>

Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос.
Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди. Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет.
към текста >>

Шестата раса в еволюционния път на човечеството ще разреши един дълбок и основен проблем - мъжкият принцип, умът, който при слизането в материята е ръководил историята на човечеството, тогава е имал в тези култури първостепенна роля.
Втората вълна - епохата на Сина человечески, епохата на жертвата, която се символизира от знака на Риби и най-после третата - на Духът Святи - епохата на Водолей, която възвестява Учителят. Симптомите, които Писанието така определя са: „Народ ще се повдигне срещу народ, земетръси на много места... Много лъжепророци ще възникнат, за да съблазнят много хора". Голямо сражение си дават двете сили - Омразата и Любовта. Това сражение ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. При тази епоха ще има смяна на ръководещите фактори и обществени сили. Шестата раса в еволюционния път на човечеството ще разреши един дълбок и основен проблем - мъжкият принцип, умът, който при слизането в материята е ръководил историята на човечеството, тогава е имал в тези култури първостепенна роля. Но при възходящото движение, при втората половина на еволюционните манвантари мъжкият принцип трябва да отстъпи своето място на женския принцип - на сърцето, на любовта, понеже човешките души тръгват към сферите на по-рядката материя, чиито вибрации ще внесат едно омекотяване на характера на човека. Инволюционните периоди се характеризират като борби, войни, стълкновения и кървави насилия, докато при еволюционния период културите ще се развиват под знака на духовното опознаване, културите ще бъдат изграждани чрез взаимопомощ и сътрудничество. Тези големи задачи ще се разрешат чрез новата раса - расата на учениците, или расата на Синовете Божии. Учителят откри Своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на индивидите, обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главният двигател и критерий.
към текста >>

Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика.
Аз съм против сегашното оръжие. Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време.
към текста >>

И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част.
- Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата.
към текста >>

Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса!
Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им.
към текста >>

Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съобщение.
Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа. Безкрайни са възможностите на Космичния живот. Съществата, които населяват космичното пространство, съществата, които населяват различните слънчеви системи за нас са невидими, защото не сме влезли в досег с тях, нямаме пътища за съобщение. Новата раса не само ще навлезе в материалните области на космичното пространство, но същевременно и в духовните му сфери. „След днешните събития ще има много повече представители на шестата раса, тогава тя ще стане по-активна и ще започне да поема ръководството. Шестата раса, която иде, ще оправи света, тя ще вземе всичко в ръцете си и ще организира света. В Шестата раса ще бъде изключено всяко насилие". От друга страна,ще дойдат важни научни постижения.
към текста >>

При новата култура човечеството ще тръгне в пътя на посвещението.
ще дойде религията на труда, която ще измени външните форми на живота. Тя ще направи първите опити за разрешение на икономическото, стопанското неравенство между хората. После ще дойде, казва Учителят, религията на живота, на Любовта, която ще внесе съдържание. Тя ще създаде висшите форми на стопанския строй и ще влее в тях ново съдържание. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне". При новата култура човечеството ще тръгне в пътя на посвещението. Чрез посвещението душата на човека ще влезе във връзка със силите на живата разумна природа. Човек ще обладава органическото знание и посредством него той ще влиза в различните сфери на Космоса. Това влизане в Космоса не е нищо друго, освен проектиране на вътрешния му свят - микрокосмоса. Всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили ще направят контакт с първичните космични центрове, на които те са проекции в човека. Всички хора, според Учителя, могат да се съберат в един организъм.
към текста >>

4. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

ТОМ 5

Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия. Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството. Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата.
към текста >>

Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми".
Ех, да бяхте видели какви представители имаше в тази Школа, поне вгледайте се в онези снимки, които са останали от времето на Школата. Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята.
към текста >>

Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път.
А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека.
към текста >>

А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век.
Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят.
към текста >>

А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека.
Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света. Понякога нашите състояния бяха продукт на това, което ставаше и в света и обратно - ние с нашите състояния създавахме дисхармония в света. Веднъж бях неразположена духом, бях попаднала под влияние на разни мисли в резултат на клюки и разправии между отделни личности в Братството. Не можех да се освободя и реших, че трябва да отида при Учителя и да споделя всичко с него, за да чуя неговото мнение и да се ориентирам в цялата бърканица и забъркана каша от няколко личности. Така правех много пъти, нещо не мога да разбера, отивам и питам Учителя за дадена проява или събития, като неговият отговор ми беше ориентир за моето поведение за по-нататък.
към текста >>

Така правех много пъти, нещо не мога да разбера, отивам и питам Учителя за дадена проява или събития, като неговият отговор ми беше ориентир за моето поведение за по-нататък.
А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света. Понякога нашите състояния бяха продукт на това, което ставаше и в света и обратно - ние с нашите състояния създавахме дисхармония в света. Веднъж бях неразположена духом, бях попаднала под влияние на разни мисли в резултат на клюки и разправии между отделни личности в Братството. Не можех да се освободя и реших, че трябва да отида при Учителя и да споделя всичко с него, за да чуя неговото мнение и да се ориентирам в цялата бърканица и забъркана каша от няколко личности. Така правех много пъти, нещо не мога да разбера, отивам и питам Учителя за дадена проява или събития, като неговият отговор ми беше ориентир за моето поведение за по-нататък. Учителят ме прие, започнах да му разказвам клюките от разни хора на Изгрева. От къде дойдоха толкова клюки в устата ми - не знам, а по начало не бях клюкарка, защото едвам се справях със себе си и с моите проблеми, че не оставаше време да ходя и да се занимавам с чужди неразбории. Та всичко, което бе събрано в Изгрева като клюки, клевети, обиждания, недоразумения и прочие му ги казах. След като свърших в мене нещо се освободи като че ли се освободих от някакво голямо напрежение. След като Учителят ме изслуша, каза: „Сега ти тук на земята - и той ми посочи с пръст пред мен долу в краката ми - изхвърли едно голямо лайно и още по-голямо извержение".
към текста >>

Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите.
След като Учителят ме изслуша, каза: „Сега ти тук на земята - и той ми посочи с пръст пред мен долу в краката ми - изхвърли едно голямо лайно и още по-голямо извержение". Аз се засрамих, подвих си опашката и си отидох засрамена. И не се смеех да се приближа дълго време при него, стоях все встрани. Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка.
към текста >>

Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път.
Всички се чудеха на какво се дължи тази промяна. А мен ме беше срам, че бях оставила пред него едно лайно. Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко.
към текста >>

5. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

ТОМ 5

129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха пътищата на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха пътищата на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки. Защо чудновати ли? Защото те бяха дошли на Изгрева и вместо всичко да положат в ръцете на Бога, в ръцете на Учителя, те си правеха кой каквото си поиска и своеволничеха по отношение на своите съдби и се отнасяха пренебрежително към собствената си карма както и с кармата на другите около тях и с това объркваха както своят живот, така и с поведението си пречеха на другите и накрая се пречеше на нормалния ход на Школата. А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата.
към текста >>

Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха пътищата на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки. Защо чудновати ли? Защото те бяха дошли на Изгрева и вместо всичко да положат в ръцете на Бога, в ръцете на Учителя, те си правеха кой каквото си поиска и своеволничеха по отношение на своите съдби и се отнасяха пренебрежително към собствената си карма както и с кармата на другите около тях и с това объркваха както своят живот, така и с поведението си пречеха на другите и накрая се пречеше на нормалния ход на Школата. А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата. А това не беше лесно. По-лесно бе да живеем на Изгрева, още по-лесно да се справим с несгодите на дървените бараки и примитивния живот, които бяхме доброволно приели като бит, отколкото да се решиш да отидеш при Учителя, да споделиш всичко и да чакаш неговият съвет, който трябва обезателно да изпълниш независимо какъв е и дали ти харесва или не ти изнася. Но това означаваше, че всичко трябва да предоставиш в ръцете на Бога, да се откажеш от себе си и човешката съдба заедно с тебе да я пренесеш при нозете на Учителя, а той ще разреши въпроса със съвета си и ти чрез този съвет ще разрешиш кармата си по най-лек и безболезнен начин, в най-кратко време и с най-малко изразходване на сила и енергия. А останалото ще го пренесеш в жертва угодна Богу. Ето там седи ключа за разгадаване.
към текста >>

Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях.
И те плащат. Те същото искаха да направят с Учителя - той да се подпише под тяхната полица. Но Учителят не я подписа и мълча през цялото време. Бяха дошли с едно свое решение, предварително взето без да го питат. Какво им беше казал по-нататък не зная, но явно по думите му, които изрече пред мен, че това не беше правилното решение на тяхната задача. Съдби човешки, кармически възел и път Господен, който стоеше пред тях. Те предпочетоха чрез човешката съдба да си развържат възела. Излезна опита им несполучлив и те се разделиха. Не знам кой яде от баницата им, но Учителят не се докосна до нея. Не пожела да даде ход на тяхното решение и затова не яде от баницата. Те си го бяха взели, те си го изпълниха, те си го проведоха и те си го провериха, че беше неудачно.
към текста >>

Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората.
Сега ще заведа дъщеря си у дома и ще я оставя свободна". Учителят я изслушал и казал: „Не само свободна, но ще й намериш нещо да работи". Това бил съветът на Учителя, тя се върнала, повече не се занимавала с нея, а от време-на време й намирала някаква работа. Постепенно тя се укротила, а дошло време и да се яви онзи ездач дето обяздвал коне. Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе.
към текста >>

„Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя.
Това бил съветът на Учителя, тя се върнала, повече не се занимавала с нея, а от време-на време й намирала някаква работа. Постепенно тя се укротила, а дошло време и да се яви онзи ездач дето обяздвал коне. Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии.
към текста >>

Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили.
Постепенно тя се укротила, а дошло време и да се яви онзи ездач дето обяздвал коне. Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно.
към текста >>

Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи.
Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно. И именно тук трябваше да положи себе си в жертва, за да реши задачата си.
към текста >>

Пътят на източните народи е инволюционен -слизане на долу, а на западните народи е еволюционен - издигане нагоре.
Значи твоята жертва те приближава до високият идеал - да обичаш ближния си като себе си. Тези хора, които живеят само с желания са от черната раса. Тези, които се борят, за да реализират желанията си са от червената раса. Онези, които мислят за реализирането на желанията си са от жълтата раса. А от бялата раса са хората на разума. Пътят на източните народи е инволюционен -слизане на долу, а на западните народи е еволюционен - издигане нагоре. Затова един индийски адепт ако иска да напредва по-нататък идва да се прероди на земята като европеец. От тук той започва своята еволюция."
към текста >>

6. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

ТОМ 13

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи?
РУСИН КИРОВ СИРАКОВ ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА Русин Сираков (Р.С.): Навремето като млад бях във военна школа за запасни офицери и оттам научихме, че особено човешкият живот и животинският свят, кой го движи? Движат го инстинктите. Първият инстинкт, който е най-важен, това е инстинктът за съхранение на живота. Тука не участвува никаква логика, никаква мисъл, никакъв разум. Просто застрашава те някаква смърт и падаш, протягаш се инстинктивно, не така под диктовката на мозъка: „Дай, простирай, спасявай се! " Това е първият инстинкт.
към текста >>

Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено?
В осми клас като изучавахме физика, астрономия и химията, изучавахме и по-сложни науки, като психология, логика, която учихме в шести и в седми клас - етика и естетика. Учихме и за атома на водорода, който има относително тегло единица. Този атом на водорода се състои от един протон, зареден с положително електричество и с един електрон, зареден с отрицателно електричество. И електронът обикаля непрекъснато около протона. Въпрос: Значи това е била първата среща с материализма. Р.С.: Разстоянието от електрона до протона, както е начертано на дъската водородният атом, в средата има черта, разстоянието от електрона до протона, който се нанася 1800 пъти с какво е попълнено? Учителят каза: „Ще останете в междучасието да обясня." И останах аз и още няколко души останаха. Според Айнщайн се мотивира, че материя като че ли въобще няма. Материята, коя е най-малката материална частица на материята, това е атомът на водорода, нали? Сега другите елементи имат много сложни строежи, устройства. Сега това е най-простата материална частица, която се оказва, че няма никаква материя.
към текста >>

Въпрос: Кога за първи път се срещнахте с беседи, книги и прочие от Словото на Учителя?
Сега това е най-простата материална частица, която се оказва, че няма никаква материя. Къде е материята? И на мене дойде ми на помощ обяснението на Айнщайн, който казва, че материя няма, всичко е движение. Добре, движение, но това движение, какво представлява това движение? То е границата между материята и енергията. Въпрос: Кога за първи път се срещнахте с беседи, книги и прочие от Словото на Учителя? Р.С.: Още като бях в Ямбол, който е един революционен център. Там имаше много анархисти. Аз се запознах там с възрастни анархисти, които са вземали участие в Септемврийското въстание 1923 и събитията през 1925 година. По тия години ние сме били още тук в България, обаче тук са съществували тия движения. И откровено казано, в политическо отношение за мене анархистичното движение остава най-правдиво, понеже не почива на никакво насилие в неговата идеална част.
към текста >>

Р.С.: Още като бях в Ямбол, който е един революционен център.
Къде е материята? И на мене дойде ми на помощ обяснението на Айнщайн, който казва, че материя няма, всичко е движение. Добре, движение, но това движение, какво представлява това движение? То е границата между материята и енергията. Въпрос: Кога за първи път се срещнахте с беседи, книги и прочие от Словото на Учителя? Р.С.: Още като бях в Ямбол, който е един революционен център. Там имаше много анархисти. Аз се запознах там с възрастни анархисти, които са вземали участие в Септемврийското въстание 1923 и събитията през 1925 година. По тия години ние сме били още тук в България, обаче тук са съществували тия движения. И откровено казано, в политическо отношение за мене анархистичното движение остава най-правдиво, понеже не почива на никакво насилие в неговата идеална част. Въпрос: Но книгите или беседите на Учителя как попаднаха при вас?
към текста >>

Било е в неделя, но някой път в неделя може да си дежурен.
Там закусвахме. Като се събудим рано закусваме и тогава ни даваха отпуската. Та това е било в неделя. В неделя беше. Аз знаех, че има едно място, един кът в Борисовата градина, Изгревът му казват, и че там се събират, но че и Учителят Дънов е там, обезателно. Било е в неделя, но някой път в неделя може да си дежурен. Не всяка неделя можеше да имаш тази възможност да отидеш в Борисовата градина. После то е така навътре, почти накрая, не знам дали сте ходили там. Горе до горичката. Въпрос: И сега е там, но на мястото на Салона е Руското посолство. Р.С.: Аз съм с шашка, сабля, завързана за кръста, наказание един вид да носиш желязо на кръста си, убийствено желязо.
към текста >>

Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш.
А вегетарианството е много хубав начин на живеене. Рядко може човек да проведе този начин на живеене, щото знам, че от нашия Андрейчин, който е казал, че ще дойде ден, когато човек ще се отвращава от животинското месо, така, както и сега ако му поднесеш човешко месо, ще се отврати. Това ме е ръководело." - „Вярна приказка и вярна мисъл." - „Но Вашето учение ме пренася в един други свят, който аз не мога да възприема." - „Откъде си, що си? " - почна да ме разпитва и ми вика: „Ще го възприемеш. Ще идваш по-често тука, ще видиш как ще го възприемеш. Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш. Иначе останеш ли така, така ще се движиш, в безизходно положение." И така и остана. Аз още не мога така да тръгна в пътя на Неговото учение. Още, още, още. Защото сега, след като знам, че материя няма, пък никой не може да ми каже какво има, след като знам, че тази вселена, да оставим Слънчевата система, изобщо да оставим целия космос, който се състои от много галактики, много звезди, много системи слънчеви и т.н. и къде да му търсиш сега края и началото, за мене остава загадка.
към текста >>

Аз още не мога така да тръгна в пътя на Неговото учение.
Това ме е ръководело." - „Вярна приказка и вярна мисъл." - „Но Вашето учение ме пренася в един други свят, който аз не мога да възприема." - „Откъде си, що си? " - почна да ме разпитва и ми вика: „Ще го възприемеш. Ще идваш по-често тука, ще видиш как ще го възприемеш. Ти си на прав път, обаче трябва тоя път да тръгнеш по-смело, да те тласне някой по-смело в този път да тръгнеш. Иначе останеш ли така, така ще се движиш, в безизходно положение." И така и остана. Аз още не мога така да тръгна в пътя на Неговото учение. Още, още, още. Защото сега, след като знам, че материя няма, пък никой не може да ми каже какво има, след като знам, че тази вселена, да оставим Слънчевата система, изобщо да оставим целия космос, който се състои от много галактики, много звезди, много системи слънчеви и т.н. и къде да му търсиш сега края и началото, за мене остава загадка. Казвам си така: От слънцето до земята светлината идва за 8 минути и нещо. Това е изчислено.
към текста >>

Това са думите на Христа: „Ако някой те удари от едната страна, обърни се да те удари и от другата страна." Ето какви неща има на тоя свят и ние да нямаме възможност да се развиваме по тия пътища.
На Махатма Ганди последователят е Неру или Джавахарал Неру, бащата на Индира Ганди. Той прокламира една нова идея, една нова религия, според тоя френски писател, ако, казва, се беше родил Махатма Ганди пред 200 години, щеше да е Бог на Индия. Защото този Кандит Неру говори за една нова идея, близка до Христовото учение. Това е теорията и религията за пасивното съпротивление. Ако някой, казва, те удари от едната страна и в момента имаше една ябълка или един портокал, и с усмивка му го поднесеш, ти възстановяваш нарушеното равновесие у тебе. Това са думите на Христа: „Ако някой те удари от едната страна, обърни се да те удари и от другата страна." Ето какви неща има на тоя свят и ние да нямаме възможност да се развиваме по тия пътища. Рабиндранат Тагор, основал училището, където се прилага неговото учение. Как сега ние да нямаме достъп до тия неща да ги видим и проучим. И аз, ако имам много пари, не бих ги употребил нито за къщи, нито за апартаменти, нито за вили, а бих ги употребил така да ходя, да се срещам така с големи хора, да мога да науча нещо. Бих дал десетки години от живота си да мога в тяхно присъствие два часа да прекарам. Това за мене е голяма работа.
към текста >>

Р.С.: Срещата завърши с пожелание пак да отивам, за да мога, защото аз съм се намирал на кръстопът и трябвало някой да ме тласне в правия път.
Портокала като ми го поднесе, аз започнах така да го беля. Той вика: „Не." Даде ми ножчето, показа на резенчета да го ям, с кората заедно. Обясни ми, че портокалът е расъл на слънчево място и притежава много по-голяма концентрирана слънчева енергия, отколкото ябълката. Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре. Въпрос: Как завърши срещата? Р.С.: Срещата завърши с пожелание пак да отивам, за да мога, защото аз съм се намирал на кръстопът и трябвало някой да ме тласне в правия път. „Вие, казва, трябва да идвате по-често тука, за да може. Има, казва, нещо, което така Ви привлича, обаче не сте уверен, нямате, казва увереност." Увереност ли беше, решимост ли? Трябва по-често да идвате, за да влезете в пътя, по който искате да тръгнете. Ама съжалявам аз, още съжалявам, защото моят живот стои още стои в неведение, още не е така, много работи ми са неясни. И ако съжалявам, най-много съжалявам за това, че няма среда, където да споделям.
към текста >>

Трябва по-често да идвате, за да влезете в пътя, по който искате да тръгнете.
Тя и ябълката е полезна, ама портокалът, тоя цвят, тоя убит портокалов цвят и дебела кора, значи има много енергия вътре. Въпрос: Как завърши срещата? Р.С.: Срещата завърши с пожелание пак да отивам, за да мога, защото аз съм се намирал на кръстопът и трябвало някой да ме тласне в правия път. „Вие, казва, трябва да идвате по-често тука, за да може. Има, казва, нещо, което така Ви привлича, обаче не сте уверен, нямате, казва увереност." Увереност ли беше, решимост ли? Трябва по-често да идвате, за да влезете в пътя, по който искате да тръгнете. Ама съжалявам аз, още съжалявам, защото моят живот стои още стои в неведение, още не е така, много работи ми са неясни. И ако съжалявам, най-много съжалявам за това, че няма среда, където да споделям. Сега с вас като споделих, гдето приказвахме, аз се нахраних, щото мога цяла година да не ям нищо. Тогава Учителят ме изпрати дори извън Изгрева. За мене Той е необикновен човек, за това съжалявам аз.
към текста >>

Останах си на кръстопътя.
Р.С.: Аз на времето се изразявах много по-лесно на гръцки, отколкото на български. Владея го и говоримо, и писмено, и литературно, и всякак. На гръцки беше по-лесно да се изразя, да се изкажа, защото гръцкият език е много богат. И българският е богат, ама аз на гръцки ми беше по-лесно да се изразявам. Дойдох в България, срещнах се с Дънов, но се разминах с Него. Останах си на кръстопътя. Останах човек на кръстопът и без път. Забележка на редактора: Настоящите спомени на Русин Киров Сираков бяха записани на магнетофонна лента от Христо Андонов, гр. Кърджали. Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. 575]* * * ДЕКЛАРАЦИЯ Аз, Русин Киров Сираков от град Момчиловград, не възразявам спомена ми за срещата с Учителя Петър Дънов да бъде поместен в книгата „Изгревът" на Бялото братство с редактор д-р Вергилий Кръстев. Прилагам снимка.
към текста >>

Останах човек на кръстопът и без път.
Владея го и говоримо, и писмено, и литературно, и всякак. На гръцки беше по-лесно да се изразя, да се изкажа, защото гръцкият език е много богат. И българският е богат, ама аз на гръцки ми беше по-лесно да се изразявам. Дойдох в България, срещнах се с Дънов, но се разминах с Него. Останах си на кръстопътя. Останах човек на кръстопът и без път. Забележка на редактора: Настоящите спомени на Русин Киров Сираков бяха записани на магнетофонна лента от Христо Андонов, гр. Кърджали. Магнетофонният запис бе прехвърлен на машинописен текст от Марийка Марашлиева. 575]* * * ДЕКЛАРАЦИЯ Аз, Русин Киров Сираков от град Момчиловград, не възразявам спомена ми за срещата с Учителя Петър Дънов да бъде поместен в книгата „Изгревът" на Бялото братство с редактор д-р Вергилий Кръстев. Прилагам снимка. (Подпис) Р.
към текста >>

7. 1. ПЪТ В ЖИВОТА

Преслав Кършовски

ТОМ 13

1. ПЪТ В ЖИВОТА Художникът Преслав Кършовски произхожда от стар революционен род от Елена - градът, който дава на българската култура писатели и дейци на Възраждането.
1. ПЪТ В ЖИВОТА Художникът Преслав Кършовски произхожда от стар революционен род от Елена - градът, който дава на българската култура писатели и дейци на Възраждането. В летописа на града с най-дълбок родословен корен е родът на Кършовци. Още при падането на Велико Търново в 1393 г. под османско иго, имало е българи, които не са се предали. Един от тях е и еленчанинът Кършо войвода. Непреклонната му борба датира от 1400 година и продължава до 1420 г.
към текста >>

Като прогресивен младеж много пъти е арестуван и задържан, а през 1924 г.
Баща му, Борис Иванов Кършовски - банков чиновник, е основател и секретар на Работническата партия в Своге. Преслав Кършовски остава верен на политическото наследство на революционния си род. Детските му години преминали в тежките условия на пролетаризираното семейство. За онова време художникът си спомня с чувство на преживян трагизъм. Като юноша той бивал вестникопродавач, чиракувал в бояджийска работилница, а после - в обущарница. Като прогресивен младеж много пъти е арестуван и задържан, а през 1924 г. - заедно с баща си и брат си. При такива битови условия с конкурсен изпит е приет за редовен студент по живопис в Художествената академия при професор Цено Тодоров. Завършва следването си през 1927 г., отбива стажуването си, но, обвинен в комунистическа дейност, фашистката власт спира назначаването му за гимназиален учител. Дипломираният художник замисля да емигрира в Съветския съюз. Решението му не се осъществява.
към текста >>

8. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1521-1540

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

1522 Пътят на източните народи е инволюционен, а на западните - еволюционен.
Расите. 1521 Тези, които живеят само с желанията си, са от черната раса. Тези, които се борят да реализират желанията си, са от червената раса. Онези, които мислят за реализиране на желанията си, са от жълтата раса. А от бялата раса са хората на разума. Инволюция и еволюция. 1522 Пътят на източните народи е инволюционен, а на западните - еволюционен. Затова, ако един индуски адепт иска да напредва по- нататък, идва да се прероди на запад като европеец Ще учиш. 1523 Като казвам „Ще учиш" - разбирам в смисъл: ще развиваш ума си, сърцето си и волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила, ще ги прекарваш напред на челото, там е разумността. После - отгоре в Божествения свят. Обичта.
към текста >>

Човек и 99 пъти на ден да падне, пак трябва да стане!
1528 Така е Божият закон. Любовта може да съществува между двама души и Бог, за да прояви Любовта си, има нужда от душата на човека. Ще учите. 1529 Ще учите, ще започнете с временното и между другото ще внасяте и духовното. Никакви спънки! Човек и 99 пъти на ден да падне, пак трябва да стане! Идеалното положение. 1530 Зад всяка мисъл да има само едно нещо - безкористие или самата Любов. Отвън няма да се показваш за верующ, но вътре дълбоко ще вярваш. Ще учиш заради Господа! 1531 Целият свят около нас, това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да решим.
към текста >>

9. 10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата. Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирването на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека.
към текста >>

Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата. Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирването на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека. И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека.
към текста >>

Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Един от най-важните и сериозни етапи от развитието на човека по неговият еволюционен път е встъпването му в творческият импулс на природата. Влизайки в този път, той вече с право може да приеме, че е сътворен по образа и подобието на Бога. Защото великото начало не е нищо друго, освен едно непрекъснато движение, плод на което се явява творчеството. Влизайки човек в този път, той приема нови качества и способности, които дават своя подчертан израз и в неговият външен вид. Известно е от Анатомията, че най-много нервни окончания имаме по лицето и ръката. Оттам и възможността мислите, чувствата и подтиците, които се възбуждат в човешкия мозък при идването и реализирването на една идея, да намерят един осезаем за нашите очи израз във форма, размер и линии, върху ръцете и лицето на човека. И на друго място съм отбелязал казаното от мъдреците на древността, че силите, които са създали Слънчевата система са създали и човека. От тях силовите течения изхождащи от планетите Юпитер и Сатурн, слагат началото на творческият подтик в човека. Под тяхното въздействие, развитието на човека влиза в нов етап.
към текста >>

Всички хора, които умеят да ръководят, творят, поемат отговорността за успешният завършек на поставената задача, като намират и правилният път за реализирането нададената идея, имат преди всичко едно хармонично развито широко чело.
Под тяхното въздействие, развитието на човека влиза в нов етап. Тези планетни влияния създават и оформят в човешкия мозък, онези центрове, които определят човека вече като творец. В човешкият мозък започват да прииждат ред идеи, които го тласкат и събуждат подтик за тяхното реализиране. А това раздвижва мисълта, чувствата и волята. Цялата тази дейност създава едно разширение на човешката глава и преди всичко на неговото чело, а също така и на ръцете. Всички хора, които умеят да ръководят, творят, поемат отговорността за успешният завършек на поставената задача, като намират и правилният път за реализирането нададената идея, имат преди всичко едно хармонично развито широко чело. На ръцете имаме същото явление. Оформят се широки ръце, без излишни мускули и тлъстини, с тънка кожа и ясно изразени кости по тях. Защо именно силовите течения от тези планети поставят човека в този висок стадии на неговото развитие? Юпитер със своите грамадни размери: могъщите процеси, които стават на него, плод на много силните електромагнитни сили, които има там и които му дават възможност да се завърта около своята ос най-бързо от всички планети от Слънчевото семейство, а също и да има едно топлинно излъчване, заради което Саабей и великите звездобройци на древността са го наричали „Малкото слънце". Всички тези елементи за всяко небесно тяло, определят размера, скоростта на еволюционният процес.
към текста >>

И като се има предвид, че тези пръстени са съставени от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/.
Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване. Сатурн именно попада най- пълно и точно под категорията въздушен, защото има най-много, най- дебела обвивка. Друга една, ясно изразена характерност в него са неговите пръстени. Те са наредени в три пояса, като между най- вътрешният и средният имаме празно поле - процеп от 1600 километра широк, наречен процеп на Енке, а между вторият и третият имаме също празно пространство - процеп от 5000 километра, наречен процепа на Касини. В продължение на 300 години, откакто е могло да се наблюдава Сатурн с телескоп, в тези пръстени и процепи не са забелязани абсолютно никакви промени. И като се има предвид, че тези пръстени са съставени от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/. В своето въртене, при това бурно въртеливо движение не е станала ни най-малка промяна. Това учудва ученият свят. Такава чудовищна устойчивост на силите, които циркулират там, устойчивостта, която тези пръстени имат я придават и на човека, когато той бъде озарен от неговото влияние. В облагородените Сатурнови типове има нещо непоколебимо, устойчиво, крепко, несъкрушимо. На тях всякога може да се разчита за каквото и да било задача.
към текста >>

Въздействието на Юпитер и Сатурн, ще поставят човека да тръгне по пътя на едно интензивно творчество, което ще му донесе не само радостта, но придобиването на големите знания и мъдрости необходими за да премине човек в следващия етап от своето развитие, което дават планетите Уран и Нептун.
Всъщност тези пръстени се състоят от стотици единични пръстени с различна големина. Изобщо, всичко което тази космична станция донесе, беше голяма изненада за учените, като се разбра по един категоричен начин, че там действуват странни и непознати сили. Един от светилата на Астрономията при този случай заявил: „Работата не е там, че познатите валидни закони тук не достигат, но и че човешките мозъци чисто и просто не са достатъчно умни да намерят обяснение на всички тези явления в тази планета". Така, въздействието на Сатурн върху човека, мозъчните центрове, които той е създал и оформил, намиращи се в горната част на челото ще донесат знания и най-вече мъдрост от изключително висока класа, необходими за един творчески процес от най-висока класа. Външният израз на това въздействие е едно издуване в горната част на челото, а на ръцете тънка кожа във външната страна на ръцете и ясно изразени възли на пръстите и костите. Въздействието на Юпитер и Сатурн, ще поставят човека да тръгне по пътя на едно интензивно творчество, което ще му донесе не само радостта, но придобиването на големите знания и мъдрости необходими за да премине човек в следващия етап от своето развитие, което дават планетите Уран и Нептун. Не напразно древните мъдрели са наричали Сатурн „Пазача на прага". Той така внимателно и прецизно обработва човека, такава мисъл и мъдрост му дава, че не оставя нищо, което да хвърля и най-малкото петно върху него. Когато млякото го бият и то е за да изкарат маслото от него. Когато човек страда, то е за да дойде знанието и мъдростта в него. Нещо голямо е радостта, велико нещо от един възвишен свят.
към текста >>

10. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че в природата имаме един еволюционен процес, който е вечен и непрекъснат и тласка всяко нещо бавно но сигурно към едно все по-голямо и по-голямо усъвършенствуване.
Тогава мозъчните центрове създадени и оформени от силовите течения на планетата Уран добиват съвършен вид на своето развитие и могат да приемат и силовите течения идващи от съзвездието Водолей, които дават гениалността. Защо именно е така? Това най-добре ще разберем от онова, което Астрономията ни дава за зодиакалното съзвездие Водолей. В това съзвездие имаме нещо ново, ярко изразено със своето могъщество и размери. Какво е то? Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че в природата имаме един еволюционен процес, който е вечен и непрекъснат и тласка всяко нещо бавно но сигурно към едно все по-голямо и по-голямо усъвършенствуване. Крайният израз на всяка триизмерна форма е да се превърне в движение, превръщането й изцяло в сила. Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. И днес учените приемат това, като казват, че всеки елемент е радиоактивен, което ще рече, че излъчва сила. Но и движението - силата има своя еволюция, процес който за нас нито е очевиден, нито познат. Ние само напипваме нещичко от него, от тази еволюция на силата.
към текста >>

Всички тези сили са етапи от величественият еволюционен процес на Силата.
Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. И днес учените приемат това, като казват, че всеки елемент е радиоактивен, което ще рече, че излъчва сила. Но и движението - силата има своя еволюция, процес който за нас нито е очевиден, нито познат. Ние само напипваме нещичко от него, от тази еволюция на силата. Констатираме, че имаме някои видове сили - електричество, магнетизъм, гравитация, атомна сила и само така наречената „Царска наука" Астрологията, малко по-задълбочено и разбрано проучва еволюционният процес на силата изразена в своето различие в силовите течения изхождащи от дванадесетте планети, Слънцето и Луната, а също и от зодиакалните съзвездия. Всички тези сили са етапи от величественият еволюционен процес на Силата. В този динамичен процес са включени не само формите около нас, но и всички небесни образувания. Слънцата са един ярко изразен етап на този еволюционен процес. Като първа фаза от него се явяват червените слънца - червеното излъчване. Идват след това следващите фази на еволюцията, които се изразяват с все по-голямата им и по-голяма яркост и температура, даващи все по-мощни и по-мощни силови течения. Докато най-после тези слънца - звезди преминат в един нов етап на своето развитие.
към текста >>

Слънцата са един ярко изразен етап на този еволюционен процес.
Но и движението - силата има своя еволюция, процес който за нас нито е очевиден, нито познат. Ние само напипваме нещичко от него, от тази еволюция на силата. Констатираме, че имаме някои видове сили - електричество, магнетизъм, гравитация, атомна сила и само така наречената „Царска наука" Астрологията, малко по-задълбочено и разбрано проучва еволюционният процес на силата изразена в своето различие в силовите течения изхождащи от дванадесетте планети, Слънцето и Луната, а също и от зодиакалните съзвездия. Всички тези сили са етапи от величественият еволюционен процес на Силата. В този динамичен процес са включени не само формите около нас, но и всички небесни образувания. Слънцата са един ярко изразен етап на този еволюционен процес. Като първа фаза от него се явяват червените слънца - червеното излъчване. Идват след това следващите фази на еволюцията, които се изразяват с все по-голямата им и по-голяма яркост и температура, даващи все по-мощни и по-мощни силови течения. Докато най-после тези слънца - звезди преминат в един нов етап на своето развитие. Това развитие започва с едно непонятно за нас, за нашите представи бурно изтичане от тях на ярко светещи елементарни частици. Тези частици образуват един светъл облак около това слънце, около тази звезда, който ще даде началото на една нова вселена.
към текста >>

Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето.
Тези частици образуват един светъл облак около това слънце, около тази звезда, който ще даде началото на една нова вселена. Такъв един нов етап от звездната еволюция имаме в съзвездието Водолей. Това съзвездие заема обширна област от небесната сфера, в което с просто око могат да се видят около 90 звезди. Новото, могъщото в това съзвездие е вижданото от нас едно светло мъгляво петно, намиращо се на едно разстояние от 590 светлинни години. То е най-ярката, най-голяма мъглявина, която от нас може да се види. Диаметърът на този тъй ярък облак е 300,000 пъти по-голям отколкото е разстоянието на Земята до Слънцето. Или както още се определя е равно на 300,000 - астрономически единици. Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици.
към текста >>

Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран.
Като имаме предвид, че една астрономическа единица е равна •на 150 милиона километра, то за да имаме в километри диаметъра на този тъй ярък облак, ще трябва да умножим 150 милиона по 300 хиляди. В центъра на този облак се намира звездата, която го е създала. Тази звезда засега има измерена температура на нейната повърхност от 130,000 градуса. Като се има предвид, че температурата на повърхнината на нашето Слънце е само 6,000 градуса, то можем само да имаме някаква бледа представа за онези могъщи процеси, които стават в тази звезда, която на такова грамадно разстояние от себе си изпраща ярки елементарни частици. И то това, което виждаме и констатираме е от преди 590 години. Този именно нов еволюционен процес в съзвездието Водолей е ясно изразени чрез силовите течения на Уран. Планетата Уран създава и оформя мозъчните центрове, които се намират в горната част на главата току що зад центровете създадени и оформени от планетата Вулкан или както сега италианският професор Бенанди нарича „Фаенца", които са зад центровете на Сатурн, намиращи се в горната част на челото. Когато тези центрове на Уран достигнат своето голямо развитие и усъвършенствуване то главата в горната, предна част е добре оформена и започват да приемат силовите течения от зодиакалното съзвездие Водолей, което дава новите високи постижения на човека - гениалността. Тогава и лицето добива своя нов подчертан в своето съвършенство израз, показващо влизането на човека в нов период от своето развитие. Това се отразява и върху ръката, като израз на творческият импулс в човека, подчертаваща изключителната динамичност, което това слънце, тази звезда в съзвездието Водолей, носи и дава. По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката.
към текста >>

На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон.
Тогава и лицето добива своя нов подчертан в своето съвършенство израз, показващо влизането на човека в нов период от своето развитие. Това се отразява и върху ръката, като израз на творческият импулс в човека, подчертаваща изключителната динамичност, което това слънце, тази звезда в съзвездието Водолей, носи и дава. По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката. Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен. Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон. Техните размери са значително завишени от облаците прах и газове, които имат около тях. Тези именно късове придават на влиянието на Уран върху човека, онова злокобно въздействие, носещо елемента на „демоничното" оставено от черното слънце, станало причина за разрушаването на планетата Фаетон.
към текста >>

спътник Миранда, размера още не е определен.
По ръката се явяват едни малки линийки под Лунния хълм изхождащи от така наречените гривни на ръката, намиращи се от вътрешността на китката. Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен. Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон. Техните размери са значително завишени от облаците прах и газове, които имат около тях. Тези именно късове придават на влиянието на Уран върху човека, онова злокобно въздействие, носещо елемента на „демоничното" оставено от черното слънце, станало причина за разрушаването на планетата Фаетон. Това въздействие се изразява в един подтик на разединение, несъгласуваност, нетърпеливост, нетърпимост към околните хора, една жажда за разруха. Така например, ако Уран в хороскопа на даден човек, мъж или жена е ярко изразен и се намира в самия сектор на небесната сфера, определящ близките, тесни връзки между хората, какъвто е брака между мъжа и жената, то разкъсването на тези връзки - развода е неминуем, при сегашният стадии на човешкото развитие, още не влязло в този трети период на човешката еволюция.
към текста >>

Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон.
Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен. Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди становището на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон. Техните размери са значително завишени от облаците прах и газове, които имат около тях. Тези именно късове придават на влиянието на Уран върху човека, онова злокобно въздействие, носещо елемента на „демоничното" оставено от черното слънце, станало причина за разрушаването на планетата Фаетон. Това въздействие се изразява в един подтик на разединение, несъгласуваност, нетърпеливост, нетърпимост към околните хора, една жажда за разруха. Така например, ако Уран в хороскопа на даден човек, мъж или жена е ярко изразен и се намира в самия сектор на небесната сфера, определящ близките, тесни връзки между хората, какъвто е брака между мъжа и жената, то разкъсването на тези връзки - развода е неминуем, при сегашният стадии на човешкото развитие, още не влязло в този трети период на човешката еволюция. Да превъзмогне човека въздействието на тези демонични разединителни сили, изтичащи от тези късове е също много важно и наложително в този етап от неговото развитие.
към текста >>

11. 14. ДРУЖБАТА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Когато той идва в този за него нов свят, по-друг от този, в който е бил той си идва и със своя пътен лист, свидетелството.
Когато мозъчните центрове са организирани и облагородени по-далечните планети създават ценните и благородни качества в човека, защото казано е, че колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето толкова тя е по-стара от своето създаване и на нея живеят по-разумни същества и по-могъщи със своите сили. Оттук ще трябва да се разбере, че човека е един много сложен комплекс от изяви и за да го разберем, трябва по-дълго да го проучваме. Когато влизаме в контакт с отделния човек, то ние не влизаме в допир изведнъж с цялата негова вътрешна природа. Тя не е хомогенна, не е разположена равномерно в него и е обособена в отделни сфери, обединяващи близките по род и естество качества и способности, тъй както са обособени и силовите полета създадени от членовете на Слънчевото семейство. Раждането на човека е най-важният момент от живота му на Земята. Когато той идва в този за него нов свят, по-друг от този, в който е бил той си идва и със своя пътен лист, свидетелството. В него са изразени качествата, способностите, задачите, които му се поставят и житейския път, който ще трябва да измине. Пътният лист не е нищо друго освен звездната карта, която можем да създадем, то е разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за момента и мястото, където човек се ражда. Луната, като най-близка до Земята със своето силово поле е с най-силно влияние върху нея. Ние виждаме грамадният чисто физически ефект, който ту оказва върху живота на Земята. Приливите и отливите в големите водни басейни, въздействието върху растителният мир.
към текста >>

В него са изразени качествата, способностите, задачите, които му се поставят и житейския път, който ще трябва да измине.
Оттук ще трябва да се разбере, че човека е един много сложен комплекс от изяви и за да го разберем, трябва по-дълго да го проучваме. Когато влизаме в контакт с отделния човек, то ние не влизаме в допир изведнъж с цялата негова вътрешна природа. Тя не е хомогенна, не е разположена равномерно в него и е обособена в отделни сфери, обединяващи близките по род и естество качества и способности, тъй както са обособени и силовите полета създадени от членовете на Слънчевото семейство. Раждането на човека е най-важният момент от живота му на Земята. Когато той идва в този за него нов свят, по-друг от този, в който е бил той си идва и със своя пътен лист, свидетелството. В него са изразени качествата, способностите, задачите, които му се поставят и житейския път, който ще трябва да измине. Пътният лист не е нищо друго освен звездната карта, която можем да създадем, то е разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за момента и мястото, където човек се ражда. Луната, като най-близка до Земята със своето силово поле е с най-силно влияние върху нея. Ние виждаме грамадният чисто физически ефект, който ту оказва върху живота на Земята. Приливите и отливите в големите водни басейни, въздействието върху растителният мир. Нощем, когато Луната се пълни, при пълнолуние и новолуние растенията се развиват по-бързо.
към текста >>

Пътният лист не е нищо друго освен звездната карта, която можем да създадем, то е разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за момента и мястото, където човек се ражда.
Когато влизаме в контакт с отделния човек, то ние не влизаме в допир изведнъж с цялата негова вътрешна природа. Тя не е хомогенна, не е разположена равномерно в него и е обособена в отделни сфери, обединяващи близките по род и естество качества и способности, тъй както са обособени и силовите полета създадени от членовете на Слънчевото семейство. Раждането на човека е най-важният момент от живота му на Земята. Когато той идва в този за него нов свят, по-друг от този, в който е бил той си идва и със своя пътен лист, свидетелството. В него са изразени качествата, способностите, задачите, които му се поставят и житейския път, който ще трябва да измине. Пътният лист не е нищо друго освен звездната карта, която можем да създадем, то е разположението на Слънцето, Луната, планетите и зодиакалните съзвездия за момента и мястото, където човек се ражда. Луната, като най-близка до Земята със своето силово поле е с най-силно влияние върху нея. Ние виждаме грамадният чисто физически ефект, който ту оказва върху живота на Земята. Приливите и отливите в големите водни басейни, въздействието върху растителният мир. Нощем, когато Луната се пълни, при пълнолуние и новолуние растенията се развиват по-бързо. Нейното влияние върху човека е също много голямо.
към текста >>

В бъдещият еволюционен процес на човека тези центрове ще се оформят, организират и облагородят,и човека ще бъде господар на силите на природата.
Тези планети със своите силови полета създават мозъчни центрове, които поднасят на човека изключителни качества и способности. В сегашното развитие на човешкият род, силовите им полета не са още създали и организирали облагородени мозъчни центрове, които да поднесат тези качества в способности. Само в много издигнати хора - Уран и Нептун са създали мозъчни центрове сравнително добре облагородени и организирани, които създават гениалните хора, тези които поднасят на човешкия род новото, непознатото, неизвестното. Останалите две планети, създават и оформят мозъчните центрове, които дават възможността на човека да бъде господар на силите в природата. Но засега тези центрове са в зародиш. В бъдещият еволюционен процес на човека тези центрове ще се оформят, организират и облагородят,и човека ще бъде господар на силите на природата. 15 май 1990 г.
към текста >>

12. 15. ЕЛЕКСИР

Николай Дойнов

ТОМ 15

Друг път бяхме на полянката, на която си правехме упражненията.
Този стремеж не лежи в основата на всичко. Едни от съществата и техните прояви черпят сила от първия метод, от разпадането на веществото. Други в своите прояви черпят сили от втория източник - ядрения синтез или процеса на обединяването - Божествения процес". В един разговор с Учителя, когато стана въпрос за злото, за смъртта, Той каза: „Вие какво мислите? Ангелът на смъртта е много могъщ, много силен". Друг път бяхме на полянката, на която си правехме упражненията. Беше чудно дивен кът, наситен с една възвишена аура, където човек се разтоварваше и си отдъхваше от досадните и натрапчиви ежедневни грижи и тревоги, и се чувствуваше обновен. Сутрин и привечер, когато слънчевите лъчи се плъзнат по зелените гънки на Витоша, полянката заприличваше на някакъв величав и вълшебен смарагд, който човек с ненаситна жажда съзерцаваше. В тишината и чистотата, която тогава тук цареше, се създаваше една чудна мистична обстановка. Учителят често излизаше там и ние не пропущахме случая, когато сме свободни от работа да заговорим с Него по най-различни въпроси. Така и него ден Му казвам: „Вие казвате, че доброто е много, много по-могъщо от злото.
към текста >>

Нейният еволюционен процес е още много малък.
Става въпрос за елексира на живота, който всеки го търси. Щом има вещество на разрушение, трябва да има вещество и с обратно действие. Н.Д. Точно това му казах. В.К. Учителят казва: „Има, има", но не каза, кое е това вещество? Н.Д. Не го каза, но останах с убеждението, че нашата Земя не е подготвена, за да може да приеме такова вещество. Нейният еволюционен процес е още много малък. Това може да се очаква на някакво светило населено със същества с велика разумност, както е слънцето например, както въобще са слънцата. Слънцата са седалище на велики разумни същества. Това е от гледище на астрологията. В.К. Между другото, ако се даде този елексир на живота, това вещество за градеж, хората ще го използват в съвсем друга насока. Н.Д. Ще злоупотребят с него, ако то дойде на Земята. В.К.
към текста >>

13. 16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН

ТОМ 15

Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека.
16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН Имал съм случай да констатирам, по израза на лицето и начина, по който се изказват, на пръв поглед обикновени неща, от Учителя да разбирам как ясно Той разграничава тези два етапа - безредие и порядък. Какви усилия и време се дават за да може едно лице или група същества, да се измъкнат от етапа на безредието и се включат във великата разумна последователност, където се проявява и зачита волята на Бога. Една сутрин, Той почна беседата с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека". Изразът на лицето Му беше странен. Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. Защото в основата на Божествения порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи на някому". Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете, неприлично лазеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме и с това внасяше една дисхармония в тихата и приятна обстановка. Отделих се от групата аз и му направих мека забележка, да не лази така. То не ме послуша и продължи.
към текста >>

Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри.
Какви усилия и време се дават за да може едно лице или група същества, да се измъкнат от етапа на безредието и се включат във великата разумна последователност, където се проявява и зачита волята на Бога. Една сутрин, Той почна беседата с думите: „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човека". Изразът на лицето Му беше странен. Израз на колосалните усилия, направени от братята на Слънцето, да подготвят тези животни да тръгнат в пътя на разумната последователност, да приемат волята на Бога, да зачитат правата на живот на другите и да служат на човека. Защото в основата на Божествения порядък има един основен закон: „Всяко същество е създадено да услужи на някому". Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете, неприлично лазеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме и с това внасяше една дисхармония в тихата и приятна обстановка. Отделих се от групата аз и му направих мека забележка, да не лази така. То не ме послуша и продължи. Учителят изведнъж се обърна към мене, погледна ме и каза: „То, твоята воля няма да изпълни, а ще изпълни своята воля". Казаното от Учителя не беше да приемем толкова неговите думи, но в израза на лицето Му и начина, по който се каза, това ясно се разбираше: "Колко път ще измине това дете, колко усилия ще трябва да направи, за да бъде то способно да приема волята на прилежанието, волята на разумния свят".
към текста >>

Казаното от Учителя не беше да приемем толкова неговите думи, но в израза на лицето Му и начина, по който се каза, това ясно се разбираше: "Колко път ще измине това дете, колко усилия ще трябва да направи, за да бъде то способно да приема волята на прилежанието, волята на разумния свят".
Друг път, пред салона на Изгрева сме се събрали при Учителя на разговор група братя и сестри. Едно дете, неприлично лазеше по пейките пред масите, на които тогава се хранехме и с това внасяше една дисхармония в тихата и приятна обстановка. Отделих се от групата аз и му направих мека забележка, да не лази така. То не ме послуша и продължи. Учителят изведнъж се обърна към мене, погледна ме и каза: „То, твоята воля няма да изпълни, а ще изпълни своята воля". Казаното от Учителя не беше да приемем толкова неговите думи, но в израза на лицето Му и начина, по който се каза, това ясно се разбираше: "Колко път ще измине това дете, колко усилия ще трябва да направи, за да бъде то способно да приема волята на прилежанието, волята на разумния свят". Божественото приема простички и лесно разбираеми външни форми. Величието седи в съдържанието, именно в тази форма. Наистина, като поразгледах детето, чертите на лицето му показваха едно още незряло, безхарактерно, своенравно същество, с липса на каквото и да било уважение към каквото и да било, та даже и към себе си. Един откъснат лист, играчка на стихиите, израз на безредието. Интересна е в това отношение мисълта на Учителя казана в една беседа: „Покорява се онзи човек, който има воля".
към текста >>

Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. В.К.
Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към 2 или 3 часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: „Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. В тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя. Разбрах по интонацията, с която бяха произнесени, голямата грижа, мъката, да бъде запазена една душа и голямото съжаление, ако тя бъде загубена. Засрамих се и повече не помислих да търся помийните ями на безпътието в света. В.К. Сега, това тук е една тема, която ти разглеждаш за планетата Уран. Тези два случая, които ти ги поднасяш. Ти как ги свързваш с планетата Уран, която по един или друг начин дава отражение в живота на човека? Сега например тука - „Една част от животните приеха вегетарианството и с това улесниха еволюцията на човечеството", т.е. създадоха порядък. Н.Д.
към текста >>

Когато слънцата изминат всичките тези перипетии, защото колкото по- ярка е светлината, например червените слънца са на по-нисък еволюционен стадии, жълтите, каквото е нашето слънце е на по-висок, белите какъвто е Сириус е на още повече, сините, каквато е звездата Спика в съзвездие Дева е на още по-висок.
В съзвездие Водолей имаме една звезда, която е много интересна. Тя е тъй наречената „неутронна звезда" или както астрономите я наричат „пулсар". Тази звезда има 130 градуса, което показва много висш свят. Според мен, както аз разбирам небесните образувания, колкото едно тяло има по-голяма температура, толкова на него живеят по-разумни същества. Еволюционният процес на небесните образувания започва от планетите, слънца и т.н., като имаме червени слънца, бели слънца, сини слънца и т.н. Когато слънцата изминат всичките тези перипетии, защото колкото по- ярка е светлината, например червените слънца са на по-нисък еволюционен стадии, жълтите, каквото е нашето слънце е на по-висок, белите какъвто е Сириус е на още повече, сините, каквато е звездата Спика в съзвездие Дева е на още по-висок. Този еволюционен процес продължава дотогаз, докато Слънцето стигне до един еволюционен стадий, когато то пръска своите сили, своите силови ядра, пръсва ги във Вселената, като всяко едно силово ядро ще създаде началото на едно небесно тяло. Такова състояние имаме в съзвездие Водолей. Тази звезда пръсва. И учените установяват, че тези силови ядра се движат с около 2000 км. в секунда и са изпълнили едно пространство, като умножим 150 милиона по триста хиляди, такова грамадно пространство е.
към текста >>

Този еволюционен процес продължава дотогаз, докато Слънцето стигне до един еволюционен стадий, когато то пръска своите сили, своите силови ядра, пръсва ги във Вселената, като всяко едно силово ядро ще създаде началото на едно небесно тяло.
Тя е тъй наречената „неутронна звезда" или както астрономите я наричат „пулсар". Тази звезда има 130 градуса, което показва много висш свят. Според мен, както аз разбирам небесните образувания, колкото едно тяло има по-голяма температура, толкова на него живеят по-разумни същества. Еволюционният процес на небесните образувания започва от планетите, слънца и т.н., като имаме червени слънца, бели слънца, сини слънца и т.н. Когато слънцата изминат всичките тези перипетии, защото колкото по- ярка е светлината, например червените слънца са на по-нисък еволюционен стадии, жълтите, каквото е нашето слънце е на по-висок, белите какъвто е Сириус е на още повече, сините, каквато е звездата Спика в съзвездие Дева е на още по-висок. Този еволюционен процес продължава дотогаз, докато Слънцето стигне до един еволюционен стадий, когато то пръска своите сили, своите силови ядра, пръсва ги във Вселената, като всяко едно силово ядро ще създаде началото на едно небесно тяло. Такова състояние имаме в съзвездие Водолей. Тази звезда пръсва. И учените установяват, че тези силови ядра се движат с около 2000 км. в секунда и са изпълнили едно пространство, като умножим 150 милиона по триста хиляди, такова грамадно пространство е. Това показва, че се носи един нов свят.
към текста >>

Това е приносът на Уран в еволюцията на Земята и ти даваш този пример как животните са станали вегетарианци и са подпомогнали пътя на еволюцията на човека.
в секунда и са изпълнили едно пространство, като умножим 150 милиона по триста хиляди, такова грамадно пространство е. Това показва, че се носи един нов свят. Действието на Уран дава всякога нещо ново, нещо, което не е съществувало. Например всички рационализатори, всички гениални хора са под силното влияние на Уран. Той дава новото, затуй защото туй слънце в съзвездието Уран, което е вече извършило своята еволюцията на слънце и вече е готово да създаде вселена, дава един нов свят, нов порядък ще внесе в света. В.К. Това е приносът на Уран в еволюцията на Земята и ти даваш този пример как животните са станали вегетарианци и са подпомогнали пътя на еволюцията на човека. Какво е въздействието на Уран върху човека във връзка с този пример, с това дете? Н.Д. Защото човек започва да търси един нов свят, непонятен. Всички тези идейни течения, които имаме са под въздействието на Уран. В.К. Но когато този Уран въздействува на един неподготвен човек? Н.Д. Когато Уран действува на един неподготвен в интелектуално отношение човек, дава разни чудаци, своенравни хора, които правят неща, които са неприемливи за околната среда. В.К.
към текста >>

В тези три примера, които ти даде вече, освен поетичната постановка в твоята статия, успях да разбера в тези случаи как се проявява и насочва енергията на Уран, в еволюционния път на Земята, в еволюционния път на човека, в неговия личен живот и този тласък в независимо от това къде ще отиде, дали за добро или за зло или в едната, или в другата посока. Н.Д.
Там на ъгъла, той ме чака, незнам дали знаеш на бай Ради стаята, тъкмо завивам на ъгъла и той пред мен. В.К. И то посреднощ. Чака блудния син да се завърне. Н.Д. Чакаме така и „Къде ходиш Николай? ". Аз се засрамих, наведох глава и повече не помислих за такава работа. В.К. В тези три примера, които ти даде вече, освен поетичната постановка в твоята статия, успях да разбера в тези случаи как се проявява и насочва енергията на Уран, в еволюционния път на Земята, в еволюционния път на човека, в неговия личен живот и този тласък в независимо от това къде ще отиде, дали за добро или за зло или в едната, или в другата посока. Н.Д. Зависи от развитието на човека. Този процес на небесните тела, който изтъкнах не е приет от учените, от астрономите, те имат някакви други разбирания, които са крайно неприемливи. И аз привеждам трзи случай на този път на еволюцията, защото съм го проверил по астрологичен път. В.К. Какво точно си проверил? Н.Д. Всички форми на живот на нашата планета - растителния, животинския и човешкия свят минават през резки разграничителни етапи.
към текста >>

И аз привеждам трзи случай на този път на еволюцията, защото съм го проверил по астрологичен път. В.К.
Чакаме така и „Къде ходиш Николай? ". Аз се засрамих, наведох глава и повече не помислих за такава работа. В.К. В тези три примера, които ти даде вече, освен поетичната постановка в твоята статия, успях да разбера в тези случаи как се проявява и насочва енергията на Уран, в еволюционния път на Земята, в еволюционния път на човека, в неговия личен живот и този тласък в независимо от това къде ще отиде, дали за добро или за зло или в едната, или в другата посока. Н.Д. Зависи от развитието на човека. Този процес на небесните тела, който изтъкнах не е приет от учените, от астрономите, те имат някакви други разбирания, които са крайно неприемливи. И аз привеждам трзи случай на този път на еволюцията, защото съм го проверил по астрологичен път. В.К. Какво точно си проверил? Н.Д. Всички форми на живот на нашата планета - растителния, животинския и човешкия свят минават през резки разграничителни етапи. Тези етапи се определят от силовите полета, в които Земята е потопена, фокуси на които са преди всичко планетите, Луната и Слънцето. Единият етап: е закономерен, установен, логически е оправдан. В този етап се проявяват силовите полета на всички планети до Сатурн, включително и Луната.
към текста >>

14. 25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия път на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи.
Учителят говори, погледът Му става все по-дълбок и измъчен, вдига ръката си и казва: „Аз не познавам по-неблагодарно същество от човека". Наистина, какво представлява човек, какви са неговите възможности? - Едно непознато, ненаследимо по своето съвършенство обединение на милиарди клетки, обединени от нещо разумно, напълно индивидуално за всеки човек. От трите милиарда хора на земята, всеки един носи своите особени черти и качества. Може би това обединение е почнало преди милиони и милиони векове. Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия път на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи. За изграждането на този колектив - човека - взимат участие минералите, растенията, част от животните на цялата планета. Една част от животните приеха вегетарианството, казва Учителят и с това улесниха еволюцията на човека. За създаване на това велико обединение - човека, са взели участие още много други сили, за които човек и не подозира. Взимат участие и сили от слънцето, и от всички небесни тела. Знае ли човек, този неблагодарник, че нищо не се създава от само себе си.
към текста >>

А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен път.
От Учителя не ви чете? Н.Д. Не, не! Веднъж разговаряхме с Учителя за храненето, за вегетарианството. Когато ви питат, казва Той, защо не ядете месо, кажете им, че една част от учените приемат, че е добре човек да се храни с месо, а други не приемат това хранене. Ние сме се съгласили с тези, които казват, че не трябва да се яде месо. А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен път. Това бе казано в частен разговор, че и да им дават обяснения няма да разберат. През 1928 г. Теософското общество развиваше твърде голяма дейност. Между другото, във форма на пощенски картички, те бяха пуснали образите на тези, които наричат свои учители. Това бяха образа на Мория и Хут Хуме.
към текста >>

15. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

ТОМ 15

Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение.
По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм", който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции" да се пишат за тая цел.
към текста >>

За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание.[2] Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството.
И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма си останаха същите: насилието проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански правдини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм", който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции" да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т.е. задругата, основана от Великия Учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание.[2] Тя е израз на духовно сродство и единение и следователно, напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а Целта е: духовното усъвършенствуване на личността, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

Обръщане около себе си, в едно денонощия (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2.
Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Повел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух - това е троичноста в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свят, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен-Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1. Обръщане около себе си, в едно денонощия (24 часа), което може да се счита като едно лично движение, придружено от един спътник - месечината; 2. Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е личното движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е - ако ни бъде позволен този израз - социалното планетно движение; 3. Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка.
към текста >>

Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствувания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с окичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза: той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел - свършва д-р Анкос - трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията /сравни: Сент-Ив-Д'Алвейдър/, като идеал за постигане". Думата „Синархия" на гръцки значи синтетическо управление, т.е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма, физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът - храносмилателните органи.
към текста >>

Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни.
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи. Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление!
към текста >>

Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год.
към текста >>

16. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

ТОМ 15

на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнаж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин.
Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнаж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действува и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата.
към текста >>

сгради, Пътищата и Благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, Пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действуват всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действуват пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби", наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, три-инстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление"[1], ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външите работи - един дипломатически съвет, при Министерство на Вътрешните работи и Нар.здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на Войната - един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността, и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на Земледелието - Земледелски съвет, при Министерството на Общ. сгради, Пътищата и Благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, Пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения. А общото тяло - Министерският съвет - централизира в своята област на действие всички решения и като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>

17. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос.
Списание „Всемирна летопис" - II година започва от януари 1921 г. и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г. на „Държавен вестник" препоръчано е от Министерството на финансите до всички учреждения и чиновници на финансовото ведомство. - С окръжно предписание N 8374 от 14 септември 1920 г.
към текста >>

Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде.
с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. На корицата има изменение. Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде. Но на вътрешната първа страница през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е. на Петър Дънов. На корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране на абонати и реклами на фирми. Отново не излиза 8 месеца, поради липса на пари. 4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва да излиза от март 1925 г.
към текста >>

Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>

Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени".
към текста >>

„Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път".
„Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7.
към текста >>

Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена на български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф. Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г.
към текста >>

Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил.
Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи. А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите на болното време. Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва на втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий. С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина. Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му. Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви на покойния и чорапът се разнищил. Оказало се, че „учителите" на заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат. Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали. Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява. Само полицията и прокурорът не били съгласни. Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори.
към текста >>

Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
към текста >>

Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано.
Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му.
към текста >>

Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти.
Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията. За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството.
към текста >>

И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането.
За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската на което става първоначалното привличане на последователи. Сега вече той трябва да подпише декларация, че се е убедил какво Мория, един индиец, който и сега живее нейде из Хималаите, стои по-високо от Христа. А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът на Христос и го довел на земята, за да довърши на наши години мисията му. Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период.
към текста >>

Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници.
Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему.
към текста >>

Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим.
При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България.
към текста >>

Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото.
Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци.
към текста >>

Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
към текста >>

До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване.
Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
към текста >>

Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
към текста >>

Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
към текста >>

Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>

Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат.
към текста >>

Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
6 (12.IV. 1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли?
към текста >>

Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр.
Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
към текста >>

Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г.
към текста >>

За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи.
46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи. Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива.
към текста >>

И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра).
Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа.
към текста >>

И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
към текста >>

Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът.
към текста >>

От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.
Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
към текста >>

Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
към текста >>

Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото!
Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн.
към текста >>

I, излязла на 1 май 1919 г., статията „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път", както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували.
И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път", както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували. А кн. I от год. Ill, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д'Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт!
към текста >>

Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му.
Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, дасе развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят. Накрая приема Учителя Дънов и Неговото учение. Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр.
към текста >>

Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив.
към текста >>

И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп.
И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание. В Народната библиотека то бе забранено да се дава на читателите от комунистическата власт управлявала България от 1945-1990 г.
към текста >>

Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му.
Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател". Ето го разрешението. Господ не забравя стореното му Зло. Не забравя, но за онзи, който се обърне към Него, на него може да оправи пътищата му. А такива случаи е имало много. Едни са описани в „Изгревът" други чакат времето си да бъдат описани и отпечатани в поредицата „Изгревът". Четвърта част са негови съвременници, превеждат от английски окултни списания и книги, кръжат около Него, но в един момент се отделят от Него, тръгват да търсят Христа в САЩ. Такъв пример е Величко Граблашев. И затова ще застъпим и него в „Изгревът", защото той се загубва след това.
към текста >>

Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов.
474 -477, том IX стр. 172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов.
към текста >>

Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов.
172 -174 За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай Божественото" виж в „Изгревът" том III, стр. 24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него.
към текста >>

То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество.[/b]
Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [b][7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество.[/b]
към текста >>

18. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

ТОМ 16

Сегашната хармонична музика е еволюционен път.
Отдолу ако не е отпушено, не може да пееш. От долно „sol" като се почне, много лесно се пее. Пеене без усилие, С пеенето трябва да се позанимаете. Най-малко по половин час на ден да пеете. Като отиваш горе, ще ви накарат да изпеете нещо. Сегашната хармонична музика е еволюционен път. (2.ХII.1943 год., неделя) 116. За себе си да пеете. Кажете думата - вие сте доволен. (Изпяхме „Fir-fur-fen".) Когато пеете, трябва да се свързвате с един музикален свят, с тези, които разбират от пеене, и да не се стеснявате. Слушайте, като пеете.
към текста >>

За пример: защо някой път човек пее весели, а някой път - тъжни песни?
Между „mi" и „fа" можете да влезете в другия свят. „Lа" е соковете, които взимаме. „Dо-mi-sol-dо." Живот - "dо-fа", а красота - „dо-sol". (29.Х1.1935 год., петък) 124. Пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод, чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. За пример: защо някой път човек пее весели, а някой път - тъжни песни? Казва: „Нужда имам от едните и другите." Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му. Скръбните хора са повече вглъбени в себе си, но имат по-тесни възгледи за живота, а веселите хора имат по-голяма ширина. Значи трябва да обръщаме внимание на музиката, да пеем. Обаче има известни правила, които трябва да спазваш. Ако на физическото поле пееш много правилно, ако в музиката не съществува дисонанс, ще се случи нещо лошо.
към текста >>

Като пея 1/2 час, небето се прояснява и друг път, като пея 1/2 час, небето се покрива с облаци.
Който иска да стане богат, взема „Га" вярно. Който иска да нарисува една картина - „sol". Който иска доходна служба, да си почива - „1а". Който иска да стане религиозен - правилно [да] взема „si". (29.I.1937год., петък) 138.Закони на пеенето Трябва да започнете от сегашната музика. Като пея 1/2 час, небето се прояснява и друг път, като пея 1/2 час, небето се покрива с облаци. Зная известни закони. (29.I.1937год., петък) 139. Пеенето трябва да има едно възпитателно значение. Пейте най-напред за природата, за цветята, за растенията, за реките и после за себе си. По 1 - 2 часа на ден пейте за самовъзпитание.
към текста >>

19. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Братството в България подкрепя напълно миролюбивата политика на прогресивните народи по пътя на побратимяване чрез приложение на практика на основните закони на любовта и взаимопомощта.
София Уважаеми другари, Верска общност „Бяло Братство" - наричани „дъновисти" - София, от името на своите членове и като представители на всички братства в страната, изказваме искрени, братски поздрави на уважаемия Президиум на Конгреса, на др. Тодор Живков, генерален секретар на ЦК на БКП, както и към всички другари делегати и гости на XI конгрес на БКП. Партията и Българският народ считат конгреса като извънредно важен и от голямо историческо значение за живота на Партията и на народа ни. Бялото Братство в България е неразделна част от българския народ, живее с неговите борби и идеали, труд и стремеж към светло бъдеще за изграждане на целия бит и условия за колективен, комунистически и братски живот в страната ни. Членовете на Братството пожелават на конгреса творческа и плодотворна работа при разглеждане и решаване на поставената му програма. Братството в България подкрепя напълно миролюбивата политика на прогресивните народи по пътя на побратимяване чрез приложение на практика на основните закони на любовта и взаимопомощта. „Бялото Братство" в България е създадено в началото на този век от гениалния учен, мъдрец, философ, виден теолог, медик Петър Константинов Дънов. Роден е в с. Николаевка, Варненски окръг (12.VII.1864 г., а починал на 27.XII.1944 г. на 80-годишна възраст). Син е на възрожденеца свещеник Константин Дъновски от с.
към текста >>

Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога.
Това обаче не попречи за създаването на първите братски комуни у нас през 1920,1921 и 1922 години в Арбанаси, Търновско, с. Ачларе-сега Антимово, Карнобатско, Новозагорско, Казанлъшко, Пазарджишко, в които на дело и образцово се е прилагал братски живот по закона на Любовта. След 9.IX.1944 г. Бялото Братство е признато и регистрирано като верска общност\ обаче без право на юридическа личност, както беше и преди 9.IX.1944 г. Братството е самобитно духовно учение, школа, общество за новия социалистически строй у нас. Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога. Защото Христос е казвал: „Бог е Любов". (Днесвсп. „Научен живот", кн. 4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони.
към текста >>

Всеки човек, който жертвува, е повече на прав път, отколкото ония, които не се жертвуват." Ние не търсим Господа в небето, а вътре в нас, в сърцата (думите на Ботев).
1944 г., 65 дни преди смъртта му, а именно: „Сега дойде новият ред на нещата. Като дойде комунистическото влияние, старите възгледи се измениха. По-рано комунизмът беше външно грозен, опасен с маска. Като се освободи, махна маската и всички видяха, че е млада красива мома. Съвременните християни не са дали толкова жертви, колкото комунистите. Всеки човек, който жертвува, е повече на прав път, отколкото ония, които не се жертвуват." Ние не търсим Господа в небето, а вътре в нас, в сърцата (думите на Ботев). А Христос казва: „Помоли се в сърцето си, в тихата стаичка. Аз съм в Бога и Бог е в мене." На стр. 19 Учителят казва, продължава: „Кое е новото в света? Казвате: Отечественият фронт. Аз се радвам, че е дошел в България.
към текста >>

Науката и религията трябва да се покрият, уеднаквят в пътя на познанията в нови форми и съдържание и смисъл на понятията, за да се избягнат противоречията в днешното духовно развитие.
Аз се радвам, че е дошел в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт като части на едно цяло." Из тома II на „Заветът на Любовта", от беседата „Служители", стр. 48, от 25.Х.1944 г., Учителят казва: „Щом живеете в България, всичко имате - и Отечествен фронт имате. „Отечественият фронт е у мене" - ще кажете, - „С всички съм в братство и единство [равенство]." Отечествен фронт трябва." Тези думи на Учителя П. Дънов приобщават обществото на Бялото братство в днешната нова, социалистическа епоха у нас. Науката и религията трябва да се покрият, уеднаквят в пътя на познанията в нови форми и съдържание и смисъл на понятията, за да се избягнат противоречията в днешното духовно развитие. В тома „Живият Господ", на стр. 60, Учителят казва: „Казват за нас, че сме мистици. Ние не сме духовни фразеолози, а хора на реалните истини и опита с приложение, според законите на Природата." Така Учителят Дънов в своето Слово за живота изрази истината като една реалност от принципи в Природата, които са есенцията на понятието Бог. Познаването на тия принципи или закони на Любовта, Мъдростта, Истината, приложени на практика, ще създадат условия за социален живот на човечеството. С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновековна България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др.
към текста >>

С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновековна България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др.
Науката и религията трябва да се покрият, уеднаквят в пътя на познанията в нови форми и съдържание и смисъл на понятията, за да се избягнат противоречията в днешното духовно развитие. В тома „Живият Господ", на стр. 60, Учителят казва: „Казват за нас, че сме мистици. Ние не сме духовни фразеолози, а хора на реалните истини и опита с приложение, според законите на Природата." Така Учителят Дънов в своето Слово за живота изрази истината като една реалност от принципи в Природата, които са есенцията на понятието Бог. Познаването на тия принципи или закони на Любовта, Мъдростта, Истината, приложени на практика, ще създадат условия за социален живот на човечеството. С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновековна България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др. На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес. Затова нашите професори от БАН са преценили Учителя Петър Дънов правилно, като през 1973 г. по случай международния конгрес по философия във Варна, в издадената от БАН книга „Кратка история на българската философска мисъл" на стр. 432 пишат за дъновизма: „Едно своеобразно българско, философско богословско учение с опит да съчетае спиритизма с данните на медицината и най-новите открития на науката. Като проява на Божествената разумност и Любов, човекът не е нещо противоположно на Природата, а частичка от нея.
към текста >>

Всеки ден сме свидетели на победите по дипломатически път, посочен от др.
Те опазват природата, чистят езерата и планината, не късат цветята, правят чешми за туристите и почистват планината от нечистотии. Учителят П. Дънов е против войната, както е бил и Христос, и многократно е казвал: „България да бъде във войната неутрална и българският народ да не се бие против братския руски народ. Славянството има задача да поведе човечеството към нов живот, начело с руския народ. На русите се предаде славянската писменост и култура от българите, за да станат водачи на славяните и на целия свят." Това се реализира днес. Всеки ден сме свидетели на победите по дипломатически път, посочен от др. Ленин: „чрез мирно съвместно съществувание". Така се реализира и в Хелзинки заключителният акт на съвещанието за сигурност, което е уникален факт в историята на човечеството. Ще дойде ден, когато войните ще останат само спомен, както днес е канибализмът. През много борби и усилия за съществувание, при гонения от фашистките държавници и църковни фактори, „Бялото Братство" просъществува до новия ден - 9.IX.1944 г. Въпреки тежките до тази дата условия и непризнаването правото на юридическа личност на „Бялото Братство", последното успя, макар и под формата на частна собственост, то успя да устрои своето поселение „Изгрев" в София, находящо се южно зад гората, където сега е построено съветското посолство.
към текста >>

На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа".
Южно от салона имаше столова за хранене на комунални начала, за членовете на братството и техни гости. Тук бяха гости и много бедни приятели, комунисти, много от които нелегални, които се криеха в братски домове. Също на юг от салона бе посадена голяма овощна градина, с лозе и пчели, нужни за учебни цели на Учителя. От голямата овощна градина е останала малка част, гдето се намира гробното място на Учителя П. Дънов, запазено до днес. На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа". Тя наподобяваше школата на Толстой в Ясна Поляна в Русия и на Университета на Рабиндранат Тагор- Шантиникетон в Индия. Беседите на Учителя Петър Дънов са печатани в братска печатница в София и в такава в Севлиево. Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света. Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници: Толстой, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др. Ленин чрез др.
към текста >>

Карали го войници с пушки и по пътя един от войниците го ударил с приклада в гърба. 9.
През 1923 г. се забранява Съборът на Братството в Търново. 8. На връщане от Варна през юли 1926 г. с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на Варненския и Преславски владика Симеон и откаран в участъка. Пред това, когато във Варна Учителят се разхождал по Ташлъ тепе, го арестували войници по искане на владиката Симеон. Карали го войници с пушки и по пътя един от войниците го ударил с приклада в гърба. 9. Пред 1928 г. властта забранила събора в София и връща от гарата пристигащите братя и сестри с куфарите. 10. През 1936 г. шайка родозащитници, изпратени от Цанков, нахлува в салона на Изгрева, нанасят побой на Учителя, поради което той се лекувал доста дълго време. 11. Православната църква също преследваше Учителя и учениците му, като ги хулеше чрез пресата си.
към текста >>

Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др.
Георги Димитров, като политически водач на народа ни, и на Бялото Братство - Учителят Петър Дънов, духовен просветител на народа ни. Между двамата велики българи никога не е имало идеологически спор, защото са били лични приятели и са разбирали един на друг ролите, като общественици. Учителят Дънов е бил многократно в помощ на др. Георги Димитров и на цялото му семейство - майка, брат и сестра. В най-критичните моменти на преследването от властта те са прибягвали до услугите на Учителя Дънов. Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др. Георги Димитров, гонен от полицията, отива при Учителя, който го е скрил в стаята си. След минаване на блокадата в квартала, преоблечен, др. Димитров е изведен от един брат навън. Учителят му казал: „Сега пътят ти за Москва е свободен." Така и стана. По примера на Учителя Дънов, така и неговите ученици-последователи, насърчени от него, безстрашни във вярата си, че вършат добро дело, на Изгрева и в провинцията радостно стават ятаци на нелегалните комунисти.
към текста >>

Учителят му казал: „Сега пътят ти за Москва е свободен." Така и стана.
В най-критичните моменти на преследването от властта те са прибягвали до услугите на Учителя Дънов. Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др. Георги Димитров, гонен от полицията, отива при Учителя, който го е скрил в стаята си. След минаване на блокадата в квартала, преоблечен, др. Димитров е изведен от един брат навън. Учителят му казал: „Сега пътят ти за Москва е свободен." Така и стана. По примера на Учителя Дънов, така и неговите ученици-последователи, насърчени от него, безстрашни във вярата си, че вършат добро дело, на Изгрева и в провинцията радостно стават ятаци на нелегалните комунисти. Последните са имали доверие в хората на Братството. Такива случаи са: 1. През 1923 г. брат Тодор Стоименов укрива в дома си повече от 3 месеца брата на др.
към текста >>

По горния път на борба и себежертва и с помощта на армията на братския СССР се стигна до сюблимния момент на историята на народа ни - 9.IX.1944 г., денят на второто освобождение на България.
65-72, както и в книгата „Червени семафори" от Борис Ангелов, стр. 219-234. В затвора са били другарите Живко Живков, Митко Григоров, Стоян Гюров. Подпомагал е и др. Димитър Денчев, сега работи в Държавния съвет. Горните факти подчертават прогресивното разбиране и дейност на Бялото Братство в България преди 9.IX.1944 г., каквато е и сега - човеколюбива, с обич към родината ни, безкористна. По горния път на борба и себежертва и с помощта на армията на братския СССР се стигна до сюблимния момент на историята на народа ни - 9.IX.1944 г., денят на второто освобождение на България. По тоя случай е издаден специалният брой на в. „Братство" в Севлиево с приветствие „Добре дошли" у нас новите ни освободители, като наши родни братя (Приложение). Всички братя и сестри в София и в страната веднага се включиха в строителството на социализма у нас по всички линии на живота. С личен и обществен труд и с парични дарения - 300 000 000 лв., Братството застана рамо до рамо с БКП в строителството на Новия живот в страната ни. Важно е да се знае, че Бялото Братство не е централа на съществуващите последователи на Учителя Петър Дънов, намиращи се в други държави, нито е клон на някоя централа в света с близка до неговата идеология.
към текста >>

20. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”. Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>

И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации. И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „висши сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
към текста >>

Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”.
Резултат от всичко това беше, че тези именно факти, натрупани в грамадно количество, пробиха фронта на официалната наука и навлязоха в нейните „непревземаеми” крепости, като създадоха - въпреки съпротивата на жреците на материализма — един нов клон от психологията: метапсихиката или парапсихологията. Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха метапсихиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. Със своите доказателства, че има „задгробен мир”, че има „отвъден свят”, в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм, И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица „метапсихични” явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещото развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване „нептуновия” характер на тази нова религия: копнежът към „отвъдното”, към света наобезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор —това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептуна със Сатурна в знака Водолей — една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на „великия Вълшебник”. Неговите научни инструменти—медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луиата и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респективно комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина – на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс. Един бегъл поглед върху хороскопа на последния ни сочи Нептун, ретрограден в съвпад с Урана, също ретрограден, в знака Стрелец.
към текста >>

Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта.
На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептуна в Стрелец, в квадратура със Сатурна и Плутона в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Урана с Нептуна се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркса. Ала той се случи в Козирога. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи.* Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марса. Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистинното движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленина, Сталина и Троцки, които са предимно революционери-дейци, а не само теоретици-доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техния печат. Но докато у Ленина той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССР, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурна. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй. Връщайки се към началото на комунистичното движение, ще отбележим, че не по-малко интересни са астрологичните данни за момента, когато Маркс и Енгелс издават своя прочут манифест (близо 2 години след откриване на Нептуна, по същото време, когато се появи и спиритизмът).
към текста >>

21. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

- Щом това е така - казал Хермес, - дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?
- Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? - То става, затова - отговорил Озирис, защото Словото присъствува в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово. - Щом това е така - казал Хермес, - дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща? - Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак.
към текста >>

Този център бил опасан от Млечния път.
Членовете му тежали, като че били от желязо. - Подигни очи и гледай - чул той гласа на Озириса. И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от Млечния път. Във всяка сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: - Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери, обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото - Светлина.
към текста >>

Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи.
Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото - Светлина. Всеки от тях господствува над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*.
към текста >>

- Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера?
Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*. - Аз виждам, казал Хермес - седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото - Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странствуването на човека през всичките тези светове? - Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? - Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответствуващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава.
към текста >>

Но този път те не се удовлетворяват от възможността дори за непостижимо щастие.
Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността дори за непостижимо щастие. Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, с енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, защото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе, и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете. Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений.
към текста >>

22. 3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

ТОМ 19

Тези години, както вече подчертахме не са строги демаркационни линии, а само очертават пътя, по който ще се извършват и преливат незабелязано грандиозните исторически процеси.
3. ВЪЛНАТА НА ИСТИНАТА СОЦИАЛНИЯТ ДЕКАНАТ НА ВОДОЛЕЯ „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Учителят 3.1 ОБЩИ БЕЛЕЖКИ Вълната на Мъдростта, както видяхме се разгръща през периода на научния деканат на Водолея, чиято времетраиност е до 3354 г. Тази година поставя същевременно и началото на социалния деканат на Водолея, когато вълната на Истината ще се изяви в живота на народите и човечеството. Тези години, както вече подчертахме не са строги демаркационни линии, а само очертават пътя, по който ще се извършват и преливат незабелязано грандиозните исторически процеси. През третият деканат, според Учителя, голям брой души ще се инкарнират на Земята идвайки от планетата Плутон. Тези души Учителят нарече Велики души на Истината Съществуването на планетата Плутон е било открито, когато са били констатирани и пертурбации върху орбитата на планетата Нептун. Самото откриване е станало през 1930 г, Плутон се вижда като звезда от 15 величина. За разлика от другите планети, чиито орбити са разделени една от друга, орбитата на Плутон пресича орбитата на Нептун - феномен от голям интерес за астрономията. Размерите на Плутон не превишават тези на Меркурий.
към текста >>

Уран - (капитализъм) е революционен, но му липсват принципи на необходимата авторитетност за управление.
Венера - (сътворена, за да се подчинява и да се радва на живота) няма нито едно качество, необходимо за пост в управлението. Марс - е много опасен и твърде войнствен и би донесъл със своя реализаторски динамизъм твърде много рискове в управлението. Юпитер - разбира се, има голям афинитет към властта, но той клони към патриархалност и режимът би бил извънредно добър за нашата епоха. Сатурн - е много привързан към консерватизъм и би могъл да предложи само своята изсушаваща старост. Той би бил много жалък, за да му се възложи да уреди хода на нещата. Уран - (капитализъм) е революционен, но му липсват принципи на необходимата авторитетност за управление. Той изглежда много разрушителен, несигурен, брутален, за да може да приложи нещо положително. Нептун - (социализъм) е много мъгляв и хаотичен и с рискове в опитите за утрешния ден. Плутон - обратно, изглежда, че носи синтезата, добре наситена от това, което е желателно за управлението на сегашните народи. Той носи всичкия живот, целият динамизъм за необходимата творческа продуктивност, като запазва силата и авторитета необходими за всяко управление, които изглеждат особено присъщи на ужасните планети (Марс и Уран). Той ги използва най-добре за най-добри цели, както слънчевото влияние и влиянието на Юпитер.
към текста >>

23. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ Истината е висок връх, до които се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия.
1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ Истината е висок връх, до които се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия. Истината - всичко онова, което ни заобикаля е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което нещо се е изисквало труд, усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали: Човека, които по начало е мързеливо същество, Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига. На първо време, неговите насъщни нужди за тяхното задоволяване. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения.
към текста >>

Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията.
Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко. В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила. Затова уравнение той получи Нобелова награда. Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета, в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на тази парва раса. Сега в наше време, пред нас застават хора в плът и кръв, които както отбелязахме, наричаме йоги и факири, на които поглеждаме някак извисоко, едно малко принизено чувство. Но те показват умения и знания, чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е видяло, казвало, писало и са се извършвали какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви фалшификация.
към текста >>

Този труд и усилия, това търсене, ще ни въведе в нови светове, което нещо ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на своята еволюция.
Колосът на френската математическа мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал: „Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата”. Да се изучават творческите изяви на този необятен миров силов океан, е нещо най-полезно и обогатяващо в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този океан, което нещо създава подтика към творчество. Астрологията е също един такъв странен свят, които не се поддава на познатите ни закони и разбирания и затова както за споменатите светове, е неправилно да ги отричаме, като несъществуващи, като заблуди, така и за астрологията. Такова отношение е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове, а трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене, ще ни въведе в нови светове, което нещо ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на своята еволюция. Какво приемливо научно обяснение може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла. Вещество с „аморфен строеж”, където частичките се намират в пален безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - това са „кристалите”. Днес са известни чудните свойства, които имат кристалите, за да приемат и трансформират силовите течения, които имаме в пространството около Земята, благодарение на което ние имаме чудните постижения на модерната техника - радиото, телевизията и всички онези електронни уреди. Обяснение за тези качества на кристалите не може засега да се даде.
към текста >>

Те са просвещавали народите в науки и изкуства, които са им донесли улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път.
Това „нещо” после се връща, и се идва до съзнателната дейност. А когато излезне и връзката с гръбначния мозък се прекъсне, двойникът не се връща и тогава имаме смъртта. Този двойник, на всеки човек, в продължение на много хилядолетия се организира и облагородява, и с това се организира и облагородява всичко, което той създава. Бледи следи за ярко изпъкнали представители от първата раса имаме за четиримата велики учители на човешкия род, живели преди потопа. Това са Прометей, Азман Бера, Айя Бен Якзан и Саабеи Бен Аадес. Те са просвещавали народите в науки и изкуства, които са им донесли улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей, е дал на човешкия род най-напред - огъня. По какъв начин се е произвел първият огън, това не е известно. Твърденията на някои, че първият огън се е получил чрез триене на две сухи дървета, е неприемлив. Тъй като много здрав човек се е опитвал да получи огън по този начин, но не е успял. Сухите дървета от много енергичното триене са запушили, но не са се запалили.
към текста >>

При едно утринно излизане край Бухара се среща по един странен начин с този велик учител, който го е ръководил в живота му, в пътя му преди всичко в медицината.
Ето защо хората са се стремели и се стремят да ги носят, не само защото са наистина красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил своите следи в съзнанието на хората там, като върховен Бог Брама. Третият е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици, преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве - медицината, когато то по ред причини е нарушено. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него, големият арабски мъдрец, учен и един от най- големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али ибн Хусиян ибн Хасан ибн Сина ал Бухари, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на средна Азия с името Шеихом, което ще рече цар на науките, е отбелязвал за срещата си с този Учител в малко легендарна форма, особено. При едно утринно излизане край Бухара се среща по един странен начин с този велик учител, който го е ръководил в живота му, в пътя му преди всичко в медицината. Среща със същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, Абу бил отправил мислите си към Великите братя за повече светлина и мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада, видял пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък на него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта, мекота, каквато той не бил срещал дотогава. От него струял красив, младежки жар.
към текста >>

Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и помощ към хората.
С тях той призовава Любовта, да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон е във Вселената: Трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аия” е Любовта навсякъде в Божествения Мир. А „Якзан” е вечното непрекъснато движение - живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива - помагаме ти”. - „И кажи ми, казал Абу, как ще разбера, чети си един от великите синове - Велик учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? ” Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред.
към текста >>

Лицето му обаче този път било замислено, посърнало, измъчено.
- „И кажи ми, казал Абу, как ще разбера, чети си един от великите синове - Велик учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? ” Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко, вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине - ще потъне. Злото на този свят можа да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги надигна срещу нас, с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи.
към текста >>

Друг път това няма да се случи.
Лицето му обаче този път било замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине - ще потъне. Злото на този свят можа да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги надигна срещу нас, с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да овладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна.” Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара. Четвъртият от тези учители е бил Саабей Бен Аадес. които между многото знания и мъдрост на човешкия род е донесъл най-вече науките за Звездния мир - Астрономията и Астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до 17 век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Изтичането на силите от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в школата, която Той е имал: Земята, където този велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ”, което ще рече - свещена, благословена земя.
към текста >>

Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да овладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна.” Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.
Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине - ще потъне. Злото на този свят можа да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги надигна срещу нас, с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да овладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна.” Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара. Четвъртият от тези учители е бил Саабей Бен Аадес. които между многото знания и мъдрост на човешкия род е донесъл най-вече науките за Звездния мир - Астрономията и Астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до 17 век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Изтичането на силите от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в школата, която Той е имал: Земята, където този велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ”, което ще рече - свещена, благословена земя. Земя на най-добрите условия за живота.
към текста >>

Това ни напътва написаното в глава втора, стих десети от книгата „Битие”, в тъй нареченото „Петокнижие на Мойсей”.
които между многото знания и мъдрост на човешкия род е донесъл най-вече науките за Звездния мир - Астрономията и Астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до 17 век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Изтичането на силите от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в школата, която Той е имал: Земята, където този велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ”, което ще рече - свещена, благословена земя. Земя на най-добрите условия за живота. Къде е била тя? Това ни напътва написаното в глава втора, стих десети от книгата „Битие”, в тъй нареченото „Петокнижие на Мойсей”. Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера, вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, той поканва някои от тях да ги заведе във Вавилон. Там те може би са дали своя принос за културата и науката в този град, но и приемат от мъдростта и знанията, историческите събития, за които са отбелязвали по нещичко в първите глави на книгата „Битие”. Там отбелязват и за земята „Едем”, но много вяло и непълно, защото навярно не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те, изтичаше река, за да напоява тази Земя и подире се разклоняваше на четири реки.
към текста >>

Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти плоскостта на България, Най-важното и характерно за него е, че той е много плитък, като две трети от него не е по-дълбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 2102 метра.
Тези четири реки не са били клонки, а са били притоци на реката, която е изтичала от Едемската земя. Тези притоци са се вливали в реката Шат-Ел - Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко отбелязано дотук за земята Едем, трябва да имаме предвид изследванията на сегашните учени, както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан, преди потъването на Атлантида - преди потопа. Персийският залив е затворен в северозападната част на Индийския океан, с който се свързва чрез Хормуздския пролив*(* Бележка на съставителя: Познат е като Ормузки проток) и Оманския залив. Той е дълъг 923 километра и е широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти плоскостта на България, Най-важното и характерно за него е, че той е много плитък, като две трети от него не е по-дълбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 2102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, и също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязвали еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Богата и плодородна почва и условия за живот, най-добри, защото се казва, че там е имало злато и че златото на тази земя е било добро.
към текста >>

Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система.
За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече, човекът, който обича, любящият човек. За Марс е дал името „Зил-Батуни”, което ще рече. човекът, който воюва и граби. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дьлжина и 10,000 в ширина. Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети. Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Сльнце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер още малкото Слънце. Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека.
към текста >>

Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети.
човекът, който воюва и граби. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дьлжина и 10,000 в ширина. Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети. Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Сльнце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер още малкото Слънце. Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най-доброто, дава добрите условия на живота и успеха във всяко Начинание. За Сатурна, Саабей е дал името „Каин-Ману”, което ще рече злият човек.
към текста >>

Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Сльнце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега.
За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дьлжина и 10,000 в ширина. Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети. Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Сльнце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер още малкото Слънце. Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най-доброто, дава добрите условия на живота и успеха във всяко Начинание. За Сатурна, Саабей е дал името „Каин-Ману”, което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал легендата, която Той е създал за Каин и Авел.
към текста >>

Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца.
Но поради настъпили суши и неблагоприятни условия за живота, те напущат набързо своята държава и се прехвърлят в своите владения в Източна Африка. Народите, които имало там, са известни сега под името догони. На първенците на този народ, саабеистите са предали големи познания, които са имали със себе си по науките за звездния мир. Тези познания сега са внесли голямо недоумение на учените астрономи от Френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”.
към текста >>

Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години.
На първенците на този народ, саабеистите са предали големи познания, които са имали със себе си по науките за звездния мир. Тези познания сега са внесли голямо недоумение на учените астрономи от Френската академия на науките. Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават.
към текста >>

За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно.
Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили.
към текста >>

Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават.
Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите.
към текста >>

Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти.
Отива при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава и с тази заблуждаваща наука астрологията. Нютон се обърнал към него и му казал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрологията? ” Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година. Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”.
към текста >>

Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога.
Нютон се обърнал към него и му казал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрологията? ” Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година. Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно.
към текста >>

Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет.
” Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година. Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно. Всичко изнесено там, понеже не се е облягало на истинските астрономически знания, каквито Птоломеи не е имал, не могат да се приемат за нещо сериозно.
към текста >>

24. 8. МАРС

ТОМ 19

Той има диаметър около 6,800 километра, коато е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12,800, Орбитата на Марс, пътят му около Слънцето, е много разтеглена елипса с ексцентритет 0,097.
8. МАРС Марс е петата планета от Слънчевата система. Той има диаметър около 6,800 километра, коато е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12,800, Орбитата на Марс, пътят му около Слънцето, е много разтеглена елипса с ексцентритет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето - „при перихелий”, както се нарича, той е на 206 милиона километра, а най-далечното - „при афелии”, е на 249. Тук имаме една разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е около две Земни години. Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина. Това говори, че при него имаме годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата.
към текста >>

Тези сезони траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята.
Най-близкото му разстояние до Слънцето - „при перихелий”, както се нарича, той е на 206 милиона километра, а най-далечното - „при афелии”, е на 249. Тук имаме една разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е около две Земни години. Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина. Това говори, че при него имаме годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата. Тези сезони траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята. Околоосното въртения е малко по-дълго от това на Земята, и е 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра, когато е в перихелий и в опозиция. С други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, като Земята е между тях - Марс и Слънцето. И 400 милиона километра, когато по правата линия имаме Земя, Слънце. Марс. Тогава Марс е в съвпад със Слънцето.
към текста >>

При „афелийно положение на Марс” това противостояние е около 100 милиона километра, почти два пъти по-голямо от първото.
Когато Марс е най-близо до Слънцето при перихелий, това разстояние до Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме всеки 15 и 17 години - земни, и се нарича - „Велико противостояние”. Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и ще имаме през 1988. При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват за неговото наблюдение в южните полушария. При „афелийно положение на Марс” това противостояние е около 100 милиона километра, почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху Земята и живота на нея, и по- специално върху човека, след това на Венера, е най-силно. За да разберем, както вече споменахме естеството на силовите течения на дадено небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите сега и тези от древността, най-вече създатели на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес е казал и дал. Първо - защо тази планета носи сега името Марс - бога на войната? Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което те са научили от Вавилонските скрижали, в кулата там - тогавашният университет, оставени от учениците на Саабей.
към текста >>

Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първи път, се наблюдават и сега.
Ограбила му е водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхнина. Поради малкия размер, притегателната му сила - гравитацията - не е голяма и затова, чудовищната притегателна сила на черното Слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Това е именно което черните слънца носят и предават на своите жреци, тази демонична и чудовищна енергия, даваща жажда за настъпване, нахлуване, носеща безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първи път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго, освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхнина - „моретата”, както сега се наричат не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто разсети по Марсианската повърхнина. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, това показва, че всички минерали, скали и пр.
към текста >>

Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено.
Това е именно което черните слънца носят и предават на своите жреци, тази демонична и чудовищна енергия, даваща жажда за настъпване, нахлуване, носеща безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първи път, се наблюдават и сега. Някои от тях не са били нищо друго, освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхнина - „моретата”, както сега се наричат не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто разсети по Марсианската повърхнина. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, това показва, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя, съдържат в себе си вода, която не е проникнала отвън, като в някои от тях - както е изчислено, до 30 процента. Тази вода е продукт на този еволюционен процес. В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това имаме, че през каквато и суша да премине дадена област, където имаме минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници дъждове, снегове и пр.
към текста >>

Тази вода е продукт на този еволюционен процес.
Другата част от тези канали са просто разсети по Марсианската повърхнина. Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, това показва, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя, съдържат в себе си вода, която не е проникнала отвън, като в някои от тях - както е изчислено, до 30 процента. Тази вода е продукт на този еволюционен процес. В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това имаме, че през каквато и суша да премине дадена област, където имаме минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници дъждове, снегове и пр. Тези външни води отпосле са дошли, те са вторичните води. И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот.
към текста >>

В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода.
Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, това показва, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя, съдържат в себе си вода, която не е проникнала отвън, като в някои от тях - както е изчислено, до 30 процента. Тази вода е продукт на този еволюционен процес. В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това имаме, че през каквато и суша да премине дадена област, където имаме минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници дъждове, снегове и пр. Тези външни води отпосле са дошли, те са вторичните води. И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят и приемат.
към текста >>

За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод, като отбелязват: „Естествено е да се приеме, че планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери”.
Тези външни води отпосле са дошли, те са вторичните води. И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят и приемат. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата, чудовищната притегателна сила на Черното слънце ги е привлякло, а с това и животът там е загаснал. За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод, като отбелязват: „Естествено е да се приеме, че планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери”. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и върху Венера. А този газ сега е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, както е изчезнал и от Земята, от атмосферата й. А това става чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, които да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен „фотосинтезата”, която създава хлорофила в зелените растения.
към текста >>

Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката.
Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо. Водачът не могъл да види и разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак. Така децата били спасени. Загдето овенът спасил живота на децата, Боговете го превърнали е съзвездие на Небето. Силовите течения на Марса, чрез звездното тяло на Човека - двойника, създават и оформят мозъчните центрове, които се намират около ушите.
към текста >>

Главата - черепът, имат изобщо формата на куб с яка дебела кост - дебелоглави.
Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където тъй много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които ние трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Слабо ли е влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити, то човека ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост, както на психичния натиск, така и на физическите външни условия на живота. При слабото влияние на Марс, главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея. Силовите течения на Марса - влиянието му, добре развитите центрове, които той е създал, дават израза както на главата, лицето, а така също и на самото тяло. Главата - черепът, имат изобщо формата на куб с яка дебела кост - дебелоглави. Лицето е квадратно. Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят и започва ниско над челото. Затова се получава обикновено не голямо чело, израз на по-слаба интелигентност. А самите косми са по-дебели. Челните издатини горе са средно развити.
към текста >>

25. 9.2. АСПЕКТИ НА ЮПИТЕР

ТОМ 19

Това дава възможността на човека по-бързо да се движи по свой еволюционен път, отколкото онези хора, които нямат аспекти и членовете на Слънчевото семейство не заемат активни места в тяхната звездна карта - хороскопа.
- твърдо ми отговори той. - Христос е имал само квадратури в звездната си карта.” Тогава си спомних онази случка, изнесена в Евангелието, където Христос, възмутен от онова неуважение и принизено отношение на дребните продавачи към храма, погълнати само от тесните си егоистични стремежи, е взел камшика и ги е изгонил навън. Една квадратура на Марс с Вулкан! Затова роденият човек с аспекти към Юпитер добри или лоши е много по-добре изразен, по-динамичен с качества и способности. Животът тече по-активно, като поднася случки и събития. Това дава възможността на човека по-бързо да се движи по свой еволюционен път, отколкото онези хора, които нямат аспекти и членовете на Слънчевото семейство не заемат активни места в тяхната звездна карта - хороскопа. Такива хора вяло провеждат своя живот, имат слаби интереси и насоки. Те приличат на лист, откъснат от дървото и тласкан от вятъра без цел и насока.
към текста >>

26. 11. УРАН

ТОМ 19

Ние приемаме още, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, които я е довел и до по-съвършената изява на живота, а за живота е необходима сила, частен случай, на която е светлината и топлината.
Ние приемаме както и при другите два случая, че самата планета се върти много по-бързо като и тук. За по-голям ефект ще приемем, че тя се върти в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която са топлината и светлината. Вярно е, че поради грамадната си отдалеченост те едва се констатират. Наблюденията показват все пак, че по повърхнината на Уран могат да се видят само слабо изразени по-светли пояси по екваториалната област. При разглеждане спектъра на светлината, която той отразява от слънчевата светлина и от бледите около екватора ивици, намираме, че по него има много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщания, ставащи на тази планета. Ние приемаме още, че на Уран има активни процеси, защото направихме извода, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова тя по-рано се е образувала, има дълъг еволюционен път, които я е довел и до по-съвършената изява на живота, а за живота е необходима сила, частен случай, на която е светлината и топлината. Сила се създава на Уран, необходима за проява на живота там. И когато космичната станция, изпратена към далечните планети, мине край Уран, тя ще потвърди голямата активност на процесите, които имаме на тази планета. Всичко това и други още случаи придава на силовите течения, изтичащи от Уран, на неговото влияние върху живота на Земята и човека, голямата активност в решенията и творчеството, необходими за всяка задача. А по-тънкият атмосферен слой, по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които мисловната дейност - атмосферата със своето влияние дава на хората под силното влияние на Уран, при обсъждане на въпросите и задачите, които предстоят за изпълнение, отколкото това е при планетите с дебел слой атмосфера - в случая при Сатурна. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и осезанията в живите форми на Земята, създадени у тях според нуждите на отделните видове, чудно устроени по своята острота.
към текста >>

Уран засега има пет спътника.
Уран идва до Земята най-близо по правата линия Слънце-Земя-Уран на около 2586 милиона километра, което е противосъстояние - опозиция, а най-далече, когато е по правата линия Земя- Сльнце-Уран при тъй нареченият съвпад на едно разстояние от 3153 милиона километра. Тук имаме една разлика от 570 милиона километра, която е вече значителна и говори, че въздействието на Уран е много по-силно при опозиция и много по-слабо при съвпад. Уран обикаля около Слънцето за 84 земни години, като се движи с една скорост от 6 километра и осемстотин метра в секунда. Благодарение и на положението, което има неговата ос на въртене, то при съответна обиколка около Слънцето имаме дълги периоди на ден, нощ, зазоряване и вечерен полумрак. Всичко това говори, че неговите влияния създават дълги и бавни протичащи ефекти и събития. Уран засега има пет спътника. Два от тях бяха открити от Вилиям Хершел в 1787 година, други два - от изтъкнатият астроном Ласел в 1851 година и петият беше открит в 1848 година от американския астроном Кьоипер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени подобни на тези при Сатурна. Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота?
към текста >>

Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон.
Два от тях бяха открити от Вилиям Хершел в 1787 година, други два - от изтъкнатият астроном Ласел в 1851 година и петият беше открит в 1848 година от американския астроном Кьоипер. В 1978 година бяха открити на Уран система от пръстени подобни на тези при Сатурна. Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден. Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран.
към текста >>

Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден.
Тези пръстени са непонятно за нашите представи черни. Те отразяват слънчевата светлина -„албедото” им е едва 2 процента. Като се има предвид, че саждите отразяват около 8 ÷ 10 процента от падналата върху тях светлина - то каква е тяхната чернота? Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден. Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород. Известно е, че за да реагира добре нервната система в човека, необходимо е тя да бъде добре задоволена с кислород.
към текста >>

Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран.
Тези спътници са малки и със своите качества съвсем ясно говорят, че те не са истински, а са късове от разрушената планета Фаетон. Пръстените също не са нищо друго, освен пак такива късове, попаднали в зоната Рош на самата планета, (както това е станало и при Сатурна), са се раздробили на части, като са образували и неговите пръстени. Тези спътници и особено пръстените със своите силови течения - влияния, са крайно отрицателни и лошо въздействат върху човека, които има силното и ясно изразено влияние на Уран, когато този човек е по-примитивно изграден. Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород. Известно е, че за да реагира добре нервната система в човека, необходимо е тя да бъде добре задоволена с кислород. Намерено е, че нервната система има нуждата от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. За създаването и оформянето на планетата Уран, както е приел Саабей, е взело участие небесните образувания в зодиакалното съзвездие Водолей. Това съзвездие най-добре се вижда през нощите от август до октомври.
към текста >>

Намерено е, че нервната система има нуждата от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма.
Те създават нервните депресии, отпадане на силите, неочакваните разрушителни нервни възбуди, създаващи неестествени подтици, отиващи към решителни крайности, тласкащи човека към самоубийство. Незачитане порядките в природата и човека, в неговия организъм от страна на някои клетки в тъканите, при което те започват да се развиват самостоятелно и с това създават болестта рак. Тази болест е демоничната проява на спътниците и пръстените на Уран. Хората под силното влияние на Уран, имат нуждата от много въздух, чистият планински и крайморски, наситен с животворният елемент кислород. Известно е, че за да реагира добре нервната система в човека, необходимо е тя да бъде добре задоволена с кислород. Намерено е, че нервната система има нуждата от 20 пъти повече кислород, отколкото другите системи в организма. За създаването и оформянето на планетата Уран, както е приел Саабей, е взело участие небесните образувания в зодиакалното съзвездие Водолей. Това съзвездие най-добре се вижда през нощите от август до октомври. В това съзвездие Слънцето е от 22 януари до 22 февруари. То заема обширна област от небесната сфера. В него с просто око могат да се видят около 90 звезди, но само седем от тях са по-ярки, от четвърта звездна величина.
към текста >>

С делвата е символизирана звездата, която достигнала краен етап на своя еволюционен път.
Това именно събитие в това съзвездие придава и подсилва влиянието на Уран за търсене и създаване на нещо ново. Всяка нова творба в природата е нещо, което не е било и го няма. Тя не приема да се повтори и всякога в своята непрекъсната творческа проява създава нещо ново. И тук се създава един нов свят - галактика, която със своите качества и особености не е имало и няма. На съзвездието Водолеи Саабей е дал образа на човек наведен, които държи делва, от която изтича обилна струя вода. С делвата е символизирана звездата, която достигнала краен етап на своя еволюционен път. А обилната струя вода, която изтича от делвата - звездата, обилните потоци от светли силови частици, които ще създават зародишите на новите небесни образувания, които в тази благодатна среда ще имат възможността да се образуват и развиват. За това важно и със силно влияние със своите особености съзвездие, Саабей и древните звездобройци са създали чудна по своята смисъл и съдържание легенда, отразяваща ясния стремеж на природата към заменяне на един съществуващ живот, ред и порядък в него с нещо ново. Накратко и легендата: Някога хората били много лоши, те не правели нищо друго освен, да воюват помежду си. Затова Всемогъщият Господар на света решил да премахне този човешки род и да създаде нов. В това човешко общество имало само един мъж и жена му, които били добри, възпитани, благородни хора.
към текста >>

27. 14. ХАНО - ПЛАНЕТАТА ЗАД ПЛУТОН

ТОМ 19

Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в пътищата на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици се намира планета зад Плутон, която както той стига до извода, да не е по-малка по маса и размер от Юпитер.
При такава отдалеченост, съществата, които живеят, там, не биха могли да ползват почти нищо от изтичащите жизнени Слънчеви сили, От това трябва да приемем, че тези същества разполагат с изключително големи знания, мъдрости и възможности да могат да се ползват сили за своят живот от необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Видни астрономи, като директора на Обсерваторията при Калифорнийския технологически институт - Джери Ноигибауер от по-ново време е обърнал внимание на астрономите за възможността от съществуването на планета зад Плутон. Защото вече много години подред астрономите забелязват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съществуват на точно изчислените данни за тях. Тези планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в пътищата на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици се намира планета зад Плутон, която както той стига до извода, да не е по-малка по маса и размер от Юпитер. И че тя обикаля около Слънцето за около 450 земни години. В 1951 година видният американски астроном Джон Брнди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, той е констатирал сериозни смущения в нейния път. Тези смущения той не е могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма планета зад Плутон. За тази планета той също изчислил, че се намира от Слънцето на около 78 астрономически единици и че обикаля около него за около 480 години. В 1971 година се получи едно смущение в научните списания, че видният мексикански астроном и математик Хасино Амор да се отбелязва, че зад планетата Плутон се намира планета, която той също определя, че е със значителна маса и е на едно разстояние на около 60 астрономически единици.
към текста >>

В 1951 година видният американски астроном Джон Брнди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, той е констатирал сериозни смущения в нейния път.
Защото вече много години подред астрономите забелязват, че орбитите на двете големи планети Уран и Нептун не съществуват на точно изчислените данни за тях. Тези планети съвсем определено сякаш се привличат от непознат източник на силно гравитационно поле. Разгадаването на тази загадка може да бъде обяснена най-приемливо със съществуването на планета зад Плутон и постигане на нейното откриване. Видният германски астроном Критцингер, след като е изследвал сериозните смущения в пътищата на планетите Уран и Нептун, стига до извода, че на около 78 астрономически единици се намира планета зад Плутон, която както той стига до извода, да не е по-малка по маса и размер от Юпитер. И че тя обикаля около Слънцето за около 450 земни години. В 1951 година видният американски астроном Джон Брнди, наблюдавайки идващата по това време към нас Халеева комета, той е констатирал сериозни смущения в нейния път. Тези смущения той не е могъл да обясни по друг начин, освен със съществуването на голяма планета зад Плутон. За тази планета той също изчислил, че се намира от Слънцето на около 78 астрономически единици и че обикаля около него за около 480 години. В 1971 година се получи едно смущение в научните списания, че видният мексикански астроном и математик Хасино Амор да се отбелязва, че зад планетата Плутон се намира планета, която той също определя, че е със значителна маса и е на едно разстояние на около 60 астрономически единици. Тази зад плутонова планета той нарекъл „Хано”. Име, което и ние приемаме.
към текста >>

Алдебаран има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата.
В Плеядите с просто око могат да се видят около 6 ÷ 7 звезди, но бройката им, по-ярки от 17 звездна величина, е около 500. Характерното за звездите е този звезден куп е това, че всички те се движат успоредно в пространството с почти еднаква скорост. Това е изключително важно за влиянието на този звезден куп от това съзвездие да дава подтика и устрема към ред и дисциплина. Другият звезден куп - Хаидите - в него най-ярките видими с просто око звезди са 39, но общият им брои е около 200. В най-гъстата част на този звезден куп се намира червеният гигант Алдебаран, най-ярката звезда от цялото съзвездие Бик от 0,85 звездна величина. Алдебаран има диаметър 50 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост 400 пъти по-голяма от неговата. Този гигант дава много ярък и силен белег във влиянието на съзвездието Бик, за голямата жизненост, активност на всички процеси в организма на човека, когато влиянието на Бик е силно изразено в него. Интересното в звездният куп Хаидите е, че всички звезди в него се движат с непонятна за нас скорост, неотбелязвана за звездите в други звездни купове, затова този звезден куп често се нарича „Движещ се звезден куп”. Той с тази си грамадна скорост на звездите си, придава със своето влияние, много допринася за голямата жизненост, но и възможността за притежанието на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата звездни купа, както вече отбелязахме за зодиакалните съзвездия, които имат звездни купове, придават със своите влияния, освен това, за което отбелязахме за техните влияния, още и една мекота, топлите майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата. В съзвездието Бик се намира и един от най-мощните радиоизточници - известната, тъй наречена „Ракообразна мъглявина”.
към текста >>

Тази светла мъглявина е подобна на тази, която имаме в съзвездието Водолей, за която вече отбелязахме, също е създадена от звезда, която преминава в нов етап на своя еволюционен път, като се разпада на силови ядра, които са началото и ще създадат звездите на нова галактика.
Този гигант дава много ярък и силен белег във влиянието на съзвездието Бик, за голямата жизненост, активност на всички процеси в организма на човека, когато влиянието на Бик е силно изразено в него. Интересното в звездният куп Хаидите е, че всички звезди в него се движат с непонятна за нас скорост, неотбелязвана за звездите в други звездни купове, затова този звезден куп често се нарича „Движещ се звезден куп”. Той с тази си грамадна скорост на звездите си, придава със своето влияние, много допринася за голямата жизненост, но и възможността за притежанието на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата звездни купа, както вече отбелязахме за зодиакалните съзвездия, които имат звездни купове, придават със своите влияния, освен това, за което отбелязахме за техните влияния, още и една мекота, топлите майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата. В съзвездието Бик се намира и един от най-мощните радиоизточници - известната, тъй наречена „Ракообразна мъглявина”. Тази светла мъглявина е подобна на тази, която имаме в съзвездието Водолей, за която вече отбелязахме, също е създадена от звезда, която преминава в нов етап на своя еволюционен път, като се разпада на силови ядра, които са началото и ще създадат звездите на нова галактика. Тези силови ядра се разлитат по всички направления със скорост от хиляда километра в секунда. В потвърждение на това (когато звездите стигнат до известен стадии на своето развитие в своя еволюционен път, започват да се разпадат на силови ядра}, за което нещо отбелязахме, че е плод Ракообразната мъглявина - в едно научно списание имаше изнесено известие, в което се казва, че учените са установили чрез радиоактивния изотоп „Калии-40” е могло да се установи, че преди 6 ÷ 7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив - една звезда се е разпаднала на силови ядра, които са дали началото на небесните образувания в сегашната Слънчева система. За тази Ракообразна мъглявина се приема, че започването на нейното образуване е било в историческо време с избухването на свръх нова звезда. Цялото това богатство на небесни образувания в съзвездие Бик ни дава основанието да приемем и да се потвърди, че планетата зад Плутон, която има отношение към това съзвездие е не само голяма, но е и със силни интензивни влияния върху Земята, живота на нея и човека. Приемаме също, че всяко зодиакално съзвездие, според астрологията, има отношение към дадена част или орган от човешкото тяло.
към текста >>

В потвърждение на това (когато звездите стигнат до известен стадии на своето развитие в своя еволюционен път, започват да се разпадат на силови ядра}, за което нещо отбелязахме, че е плод Ракообразната мъглявина - в едно научно списание имаше изнесено известие, в което се казва, че учените са установили чрез радиоактивния изотоп „Калии-40” е могло да се установи, че преди 6 ÷ 7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив - една звезда се е разпаднала на силови ядра, които са дали началото на небесните образувания в сегашната Слънчева система.
Той с тази си грамадна скорост на звездите си, придава със своето влияние, много допринася за голямата жизненост, но и възможността за притежанието на могъщи сили и господство над тях. Общо взето, двата звездни купа, както вече отбелязахме за зодиакалните съзвездия, които имат звездни купове, придават със своите влияния, освен това, за което отбелязахме за техните влияния, още и една мекота, топлите майчински чувства и ясно изразено отношение към красотата. В съзвездието Бик се намира и един от най-мощните радиоизточници - известната, тъй наречена „Ракообразна мъглявина”. Тази светла мъглявина е подобна на тази, която имаме в съзвездието Водолей, за която вече отбелязахме, също е създадена от звезда, която преминава в нов етап на своя еволюционен път, като се разпада на силови ядра, които са началото и ще създадат звездите на нова галактика. Тези силови ядра се разлитат по всички направления със скорост от хиляда километра в секунда. В потвърждение на това (когато звездите стигнат до известен стадии на своето развитие в своя еволюционен път, започват да се разпадат на силови ядра}, за което нещо отбелязахме, че е плод Ракообразната мъглявина - в едно научно списание имаше изнесено известие, в което се казва, че учените са установили чрез радиоактивния изотоп „Калии-40” е могло да се установи, че преди 6 ÷ 7 милиарда години на мястото на Слънчевата система е станал космически взрив - една звезда се е разпаднала на силови ядра, които са дали началото на небесните образувания в сегашната Слънчева система. За тази Ракообразна мъглявина се приема, че започването на нейното образуване е било в историческо време с избухването на свръх нова звезда. Цялото това богатство на небесни образувания в съзвездие Бик ни дава основанието да приемем и да се потвърди, че планетата зад Плутон, която има отношение към това съзвездие е не само голяма, но е и със силни интензивни влияния върху Земята, живота на нея и човека. Приемаме също, че всяко зодиакално съзвездие, според астрологията, има отношение към дадена част или орган от човешкото тяло. За зодиакалното съзвездие Бик е определено да има отношение към врата на човешкото тяло. Там се намира една от най-важните жлези с вътрешна секреция, тъй наречената „щитовидна жлеза”.
към текста >>

28. 16.1. ЗОДИАКАЛНИТЕ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА

ТОМ 19

Той е казал също, че: „През всеки три последователни прераждания на човека, той влиза в нов етап насвоята еволюция - на своя еволюционен път.
Първото е завъртането й около своята ос, което ние определяме с понятието „денонощия”. Второто е обикалянето около Слънцето, определено с понятието година. А третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата „Галактика” със скорост 250 километра в секунда, като се прави една обиколка около това централно ядро за около 200 милиона години. За нас, за този дял от астрологията, с който се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за звездния мир Саабей Бен Аадес е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което нещо е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че: „През всеки три последователни прераждания на човека, той влиза в нов етап насвоята еволюция - на своя еволюционен път. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако ние наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано още, ако проектираме този път върху една плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360. Затова оттогава и досега, окръжността се дели на 360 равни части, наречени от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Затова, когато ще определяме събитията на човека през неговия живот, то всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и планетите в „Звездното му тяло”, ще значи една година от неговият живот.
към текста >>

Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала.
Второто е обикалянето около Слънцето, определено с понятието година. А третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата „Галактика” със скорост 250 километра в секунда, като се прави една обиколка около това централно ядро за около 200 милиона години. За нас, за този дял от астрологията, с който се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за звездния мир Саабей Бен Аадес е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което нещо е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че: „През всеки три последователни прераждания на човека, той влиза в нов етап насвоята еволюция - на своя еволюционен път. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако ние наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано още, ако проектираме този път върху една плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360. Затова оттогава и досега, окръжността се дели на 360 равни части, наречени от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Затова, когато ще определяме събитията на човека през неговия живот, то всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и планетите в „Звездното му тяло”, ще значи една година от неговият живот. Това ще поясним по-нататък.
към текста >>

Ако ние наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано още, ако проектираме този път върху една плоскост, ще получим една окръжност.
А третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата „Галактика” със скорост 250 километра в секунда, като се прави една обиколка около това централно ядро за около 200 милиона години. За нас, за този дял от астрологията, с който се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за звездния мир Саабей Бен Аадес е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което нещо е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че: „През всеки три последователни прераждания на човека, той влиза в нов етап насвоята еволюция - на своя еволюционен път. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако ние наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано още, ако проектираме този път върху една плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360. Затова оттогава и досега, окръжността се дели на 360 равни части, наречени от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Затова, когато ще определяме събитията на човека през неговия живот, то всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и планетите в „Звездното му тяло”, ще значи една година от неговият живот. Това ще поясним по-нататък. Поради въртението на Земята по своята ос, ние виждаме Слънцето, че за едно денонощие изминава Небесната сфера - прави едно завъртане около нея.
към текста >>

Привежда се пример: Ако един човек е на една железопътна гара и слуша свирката на идващият влак, то той я чува с по-голяма сила, отколкото на същата дистанция, когато влакът се отдалечава от него.
От надира надясно е четвърти дом, следва пети и шести. От десцендента нагоре е седми дом, следват осми и девети. От зенита наляво е десети дом, следват единадесети и дванадесети дом, в които Слънцето, Луната и планетите са току-що изгрели. В 1842 година Християн Доплер, един от гениалните хора на човешкия род, изнесе един от най-важните закони в механиката, известен с името „Доплеров принцип”. Според него, когато един човек се приближава до източник на силови течения, каквито и да са те, или източника на силовите течения се приближава до човека, то той ги възприема с по-голяма сила, отколкото ако този източник се отдалечава или самият човек се отдалечава. Привежда се пример: Ако един човек е на една железопътна гара и слуша свирката на идващият влак, то той я чува с по-голяма сила, отколкото на същата дистанция, когато влакът се отдалечава от него. Известно е, че колкото вълните на силовото течение са по-къси, толкова тяхната сила е по-голяма. Затова, когато силовите вълни минават през по-дебел слой атмосфера, или идват от по-голямо разстояние, то дългите вълни на това силово течение се поглъщат и при нас идват само по-късите вълни с по- голяма сила на това силово течение. Те действат на по-горните мозъчни центрове в човешкия мозък, Затова когато Слънцето, Луната и планетите се намират в дванадесети дом, което е при своето изгаряне, те имат със своето влияние две предимства. Първо, че ние, благодарение въртенето на Земята от запад към изток отиваме - приближаваме се кьм изтичащите от тях силови течения и с това те действат с по-голяма сила върху нас. И второ, че техните силови течения минават през много по-дебел слой от атмосферата на Земята и с това дългите вълни, които управляват и действуват на по-долните мозъчни центрове в мозъка на човека, които имат отношение към по-примитивните подтици в човека, отпадат, поглъщат се и до нас идват само късите, по-могъщите силови вълни, които се възприемат и действуват, както вече отбелязахме, от мозъчните клетки, намиращи се в горната част на мозъка, където са мозъчните центрове, даващи на човека подтика към високоблагородното творчество.
към текста >>

Затова използването сутрин за посрещането на първите слънчеви лъчи е от особена полза за развитието на тези центрове, развитието на интелекта и активизирането на човешкия прогрес по пътя на неговата еволюция.
Затова, когато Слънцето, Луната и планетите са там, се намират в дванадесети дом, имат своето най- възвишено и благородно влияние. Това, че някои астролози приемат дванадесетият дом като такъв с неблагоприятно въздействие, то е, че планетите, които носят в голяма степен от влиянието на черното Слънце - астероидите, като Марс, Сатурн, Уран и Плутон, получили по-голяма сила в този дом, то при преминаване през асцендента създават неприятни случки и събития в живота на човека. Докато преминаването на Слънцето, Луната и останалите планети, получили също по- голяма сила, при преминаването през асцендента създават също случки и събития, но вече с много благоприятен и полезен характер. Ние приехме, че Слънцето е един високо организиран и облагороден свят, с изключително благоприятни влияния, както за Земята, живота на нея, така и за човека. Затова, когато Слънцето изгрява при нас идват, както отбелязахме, по-късите, по-силните течения, които действуват на мозъчните центрове, намиращи се в горната част на мозъка. Затова използването сутрин за посрещането на първите слънчеви лъчи е от особена полза за развитието на тези центрове, развитието на интелекта и активизирането на човешкия прогрес по пътя на неговата еволюция. Ето защо много от великите Учители на човешкия род, какъвто е бил например и Заратустра, живял и работил около шести век преди Христа - между 660 и 583 когато е загинал, са препоръчвали на своите последователи да се излиза сутрин на високо и чисто място за посрещането на изгряващото Слънце. Това е давало възможността съзнателно и пълно приемане на неговите благодатни влияния. И в наше време е създаден такъв подтик от велик представител на човешкия род. Това излизане някои непросветени хора в истинският му характер приемат съвсем неправилно, като Слънцепоклоничество. Всички тези дванадесет сектора - домове - се намират под влиянието на небесните образувания на едно от дванадесетте зодиакални съзвездия и влиянието на планетата, която има отношение към съответното зодиакално съзвездие.
към текста >>

Тези хора, които ще му помогнат, няма да бъдат и безразлични със своите чувства към родения, като често пъти ще се създадат и връзки, водещи и до женитба.
Те имат връзка в човешкото тяло с колената, зъбите, кожата, слуха. Този дом определя и общественото положение на родения човек. Какво място и в каква област ще се изяви той. Единадесети сектор - единадесети дом има отношение към Зодиакалното сьзвездие Водолей със символичен знак и планетата Уран, които управляват кръвообращението, нервната система и пищялите. Този дом създава на човека връзките, които той ще има с различните общества и хора от тези общества, като в многото случаи те ще му помагат в живота за намиране и определяне преди всичко на общественото му положение. Тези хора, които ще му помогнат, няма да бъдат и безразлични със своите чувства към родения, като често пъти ще се създадат и връзки, водещи и до женитба. Дванадесети сектор - дванадесети дом има отношение към Зодиакалното съзвездие Риби със символичен знак и планетата Нептун. Те имат в човешкото тяло връзка с лимфатичната система, белите дробове и ходилата. Изтъкнахме мекото и благородно влияние, което се прибавя към влиянието на Слънцето, Луната и планетите, когато те са в този сектор. Това се подхранва и от въздействието на зодиакалното съзвездие Риби и от планета Нептун, със своите възвишени влияния. Изтъкнахме, че създателят на науката за звездния мир, Саабей Бен Аадес е.
към текста >>

Тази особеност ясно и нагледно се очертава, когато имаме родени близнаци, при които много често се явяват значителни различия, както в техните качества, способности и устрема за изява, така и в житейския им път, като вьв времето на своето раждане имат една разлика от 15 ÷ 20 минути.
Когато Слънцето, Луната или някоя планета или повече планети се намират в даден сектор - дом, то от особено значение и важност е къде точно в сектора - дома се намира. Дали са поставени някъде по средата на сектора или по края, а и най-после дали те не са на самата граница между двата дома, на самата резка определяща сектора. Установено е, че колкото един член от Слънчевото семейство се намира по в средата на сектора - дома, толкова и неговото влияние е по- слабо, а колкото е по в края, толкова влиянието му и по-силно. Това влияние силно се изразява, когато Слънцето, Луната и коя да е от планетите е точно на границата на резката между два сектора - дома. А когато те са на една от четирите точки - главни точки - асцендента, надир, десцендент и особено при зенита, това влияние е особено силно. Тази особеност ясно и нагледно се очертава, когато имаме родени близнаци, при които много често се явяват значителни различия, както в техните качества, способности и устрема за изява, така и в житейския им път, като вьв времето на своето раждане имат една разлика от 15 ÷ 20 минути. Между многото случаи привеждам един за близнаци, момче и девойка, родени с една разлика във времето от 20 минути. Животът на младежа е добре уреден, богат сьс своето разнообразие и по-ясно изразени качества и способности, докато животът на девойката е вял, със спънки и неприятности и по-слабо изразени способности - изобщо по-мъчен и нещастен е животът й. При направените хороскопи и сравнени разстояния на Слънцето, Луната и планетите до границите на домовете, защото за 20 минути ъгловите разстояния - аспектите, за практиката няма да се променят, за да се вземат под внимание. То при младежа Сльнцето е на 8 градуса от границата на дом - сектор. Докато при девойката е на 15 градуса.
към текста >>

29. 20.1. ВУЛКАН

ТОМ 19

А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за едно рязко, грубо отношение кьм всички и към околните хора, неприемане на каквото и да било - съвети, напътствия, някакъв контрол върху него, особено, ако това е от неговите близки, родители и прочие.
В другите съзвездия той ще приема според интелектуалното ниво на човека и по нещичко от влиянията на небесните образувания в съзвездието, кьдето се намира той. В Овена, където ще бъде както и Слънцето е там, между 22 март и 22 април. Като вземем под внимание естеството на небесните образувания в това съзвездие, ще си изясним и въздействието, което те ще оказват върху влиянието на Вулкан в Овена. Всички особености на зодиакалното съзвездие Овен, сме изтъкнали, когато разглеждахме планетата Марс. Вулкан в това съзвездие ще получи едно активизиране, ще внесе в индивида един прилив на енергия в по- интелигентните, а в много издигнатите типове ще имаме един стремеж към защита на слабите, онеправданите, а също и борба за справедливостта. А в по-елементарните типове хора ще се изрази в един подтик за едно рязко, грубо отношение кьм всички и към околните хора, неприемане на каквото и да било - съвети, напътствия, някакъв контрол върху него, особено, ако това е от неговите близки, родители и прочие. Създава в човека и добра мускулатура в индивида, която ще го тласка към резки и изискващи мускулни напрежения изяви. Вулкан в съзвездие Бик - Телец, там ще бъде от 22 април до 22 май. Изтъкнахме, че в това съзвездие имаме много звезди, които могат да се видят с просто око, а също и ярко изразени небесни образувания. На първо място червеният гигант Алдебаран, двата звездни купа - Плеядите и Хаидите, светлият облак - Ракообразната мъглявина. На всички в известно крайно активният период на живота през това време.
към текста >>

Регулос е три пъти по-голям от нашето Слънце, притежава температура на повърхността си около 14,000 градуса и има за спътник едно друго Слънце.
В Рак - Слънцето и Вулкан се намират на 22 юни, когато те правят своя поврат и тръгват на юr, до 22 юли, като дават своят прощален изблик на топлина, светлина и другите блага, които те носят с майчина щедрост от двата звездни купа в това съзвездие. При висшите типове имаме един принос към подтик за щедрост, по-меко и благородно отношение към всичко и всички. А при елементарните типове придава една по-голяма привързаност към своето. В Лъв - с просто око в това съзвездие могат да се видят около 70 звезди, но общо взето те са слаби. Най-ярките са Регулос (от Първа звездна величина) и Денобъл (от Втора звездна величина). Регулос е три пъти по-голям от нашето Слънце, притежава температура на повърхността си около 14,000 градуса и има за спътник едно друго Слънце. В това съзвездие се наблюдават интересни небесни образувания като двойни звезди и галактики, което е особено важно за неговото влияние. Според Саабей и древните звездобройци, под силното влияние на това съзвездие, и по-специално - под влиянието на Регулос, се раждат велики царе (Регулос означава цар). Когато това съзвездие е отчетливо изразено в хороскопа на даден човек, дава подтик към господство. В Дева - Слънцето и Вулкан се намират там от 22 август до 22 септември. Богатството на небесните образувания в това съзвездие, като Галактиката, двойни звезди, променливи дават възможност на Вулкан, на по-издигнатите хора със своето влияние в това съзвездие да ги постави в контакт с много идеи от по-философско естество, които благодарение на ярко синият гигант слънце „Спика”, с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди по- силна - придава на родения един стремеж към водачество, в идейния свят да бъдат водачи на хората към нови идеи.
към текста >>

Богатството на небесните образувания в това съзвездие, като Галактиката, двойни звезди, променливи дават възможност на Вулкан, на по-издигнатите хора със своето влияние в това съзвездие да ги постави в контакт с много идеи от по-философско естество, които благодарение на ярко синият гигант слънце „Спика”, с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди по- силна - придава на родения един стремеж към водачество, в идейния свят да бъдат водачи на хората към нови идеи.
Регулос е три пъти по-голям от нашето Слънце, притежава температура на повърхността си около 14,000 градуса и има за спътник едно друго Слънце. В това съзвездие се наблюдават интересни небесни образувания като двойни звезди и галактики, което е особено важно за неговото влияние. Според Саабей и древните звездобройци, под силното влияние на това съзвездие, и по-специално - под влиянието на Регулос, се раждат велики царе (Регулос означава цар). Когато това съзвездие е отчетливо изразено в хороскопа на даден човек, дава подтик към господство. В Дева - Слънцето и Вулкан се намират там от 22 август до 22 септември. Богатството на небесните образувания в това съзвездие, като Галактиката, двойни звезди, променливи дават възможност на Вулкан, на по-издигнатите хора със своето влияние в това съзвездие да ги постави в контакт с много идеи от по-философско естество, които благодарение на ярко синият гигант слънце „Спика”, с диаметър седем пъти по-голям от този на Слънцето и светлина осем хиляди по- силна - придава на родения един стремеж към водачество, в идейния свят да бъдат водачи на хората към нови идеи. При по-елементарните - подтика към атеизъм, безверие, отричане на порядъка въобще. Във Везни - Слънцето и Вулкан се намират от 22 септември до 22 октомври. Това е единственото зодиакално съзвездие, което не е именувано на живо същество. Дадено му е образа на старинни аптекарски везни. Двата гиганта слънца, които има в това съзвездие, единият син, другият жълт, почти еднакви по размер, като блюдата на такива везни тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност, взискателност към всяко нещо, с изкуство да се извършва то, една тенденция към изява на изкуство.
към текста >>

Това богато на звезди съзвездие и от ярко изразени небесни образувания, на първо място червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост - 22 хиляди пъти по- голяма.
Дадено му е образа на старинни аптекарски везни. Двата гиганта слънца, които има в това съзвездие, единият син, другият жълт, почти еднакви по размер, като блюдата на такива везни тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност, взискателност към всяко нещо, с изкуство да се извършва то, една тенденция към изява на изкуство. При по-елементарните, към едно престараване, извратеност в подробностите за всяко нещо. Пресиленият грим на лицето. В Скорпион - Слънцето и Вулкан се намират от 22 октомври до 22 ноември. Това богато на звезди съзвездие и от ярко изразени небесни образувания, на първо място червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост - 22 хиляди пъти по- голяма. И друга една звезда, която с огромното си количество енергия, която излъчва от 400,000 пъти потоляма от тази на Слънцето, просто поразява. Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан в родения човек голям несъкрушим прилив на енергия, предимно в емоционалната област, като в облагородените типове ще се изрази в творчество и сили за ръководство, а при примитивните в жажда за рушения и тирания. Двата звездни купа М6 и М7, които има в това съзвездие, придават и на двата типа хора един оттенък, особено при по-интелигентните, към едно по-милосьрдно и топло отношение към всичко и всички, с които има отношения. В Стрелец - Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22 декември. Това извънредно богато на небесни образувания съзвездие, в посока, на която се намира центъра на нашата галактика, а също и голям брои звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра „Хирон”, най-мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, които причинява страдания на хората.
към текста >>

И друга една звезда, която с огромното си количество енергия, която излъчва от 400,000 пъти потоляма от тази на Слънцето, просто поразява.
Двата гиганта слънца, които има в това съзвездие, единият син, другият жълт, почти еднакви по размер, като блюдата на такива везни тласкат по-интелигентните към по-голяма прецизност, взискателност към всяко нещо, с изкуство да се извършва то, една тенденция към изява на изкуство. При по-елементарните, към едно престараване, извратеност в подробностите за всяко нещо. Пресиленият грим на лицето. В Скорпион - Слънцето и Вулкан се намират от 22 октомври до 22 ноември. Това богато на звезди съзвездие и от ярко изразени небесни образувания, на първо място червеният гигант Антарес с диаметър 600 пъти по-голям от този на Слънцето и светимост - 22 хиляди пъти по- голяма. И друга една звезда, която с огромното си количество енергия, която излъчва от 400,000 пъти потоляма от тази на Слънцето, просто поразява. Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан в родения човек голям несъкрушим прилив на енергия, предимно в емоционалната област, като в облагородените типове ще се изрази в творчество и сили за ръководство, а при примитивните в жажда за рушения и тирания. Двата звездни купа М6 и М7, които има в това съзвездие, придават и на двата типа хора един оттенък, особено при по-интелигентните, към едно по-милосьрдно и топло отношение към всичко и всички, с които има отношения. В Стрелец - Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22 декември. Това извънредно богато на небесни образувания съзвездие, в посока, на която се намира центъра на нашата галактика, а също и голям брои звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра „Хирон”, най-мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, които причинява страдания на хората. Всичко това тласка родения, когато Вулкан е там - облагородените хора към придобив на знания, материални ценности, по-голяма смелост в изпълнение на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейното изпълнение, по- приятно и бащинско отношение към всички, а също тъй и известна доза хумор и артистични склонности.
към текста >>

При по-примитивните също стремеж кьм материален придобив, но и по незаконен път, а също фалшиво и презрително отношение към близките и околните.
Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан в родения човек голям несъкрушим прилив на енергия, предимно в емоционалната област, като в облагородените типове ще се изрази в творчество и сили за ръководство, а при примитивните в жажда за рушения и тирания. Двата звездни купа М6 и М7, които има в това съзвездие, придават и на двата типа хора един оттенък, особено при по-интелигентните, към едно по-милосьрдно и топло отношение към всичко и всички, с които има отношения. В Стрелец - Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22 декември. Това извънредно богато на небесни образувания съзвездие, в посока, на която се намира центъра на нашата галактика, а също и голям брои звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра „Хирон”, най-мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, които причинява страдания на хората. Всичко това тласка родения, когато Вулкан е там - облагородените хора към придобив на знания, материални ценности, по-голяма смелост в изпълнение на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейното изпълнение, по- приятно и бащинско отношение към всички, а също тъй и известна доза хумор и артистични склонности. При по-примитивните също стремеж кьм материален придобив, но и по незаконен път, а също фалшиво и презрително отношение към близките и околните. В Козирог - Слънцето и Вулкан се намират от 22 декември, когато Слънцето прави своя поврат и тръгва на север до 22 януари. През този период северното полу шарие на нашата Земя се приближава към Слънцето и съгласно Доплеровият принцип получава по-силно жизнените течения от него - освен това през този период Земята е най-близо до Слънцето - в перихелий и също получава най-много енергия от него. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие. Самото съзвездие Козирог е по-скромно на звезди и няма ясно изразени небесни образувания. При това звездите в него са със слаба светлина - много отдалечени от нас, което придава на влиянието на Вулкан - при по-висшите типове една затвореност, вглъбеност в себе си в размисъл за търсене на истината, една ограниченост към външните изяви, по-голямо внимание към вътрешния живот.
към текста >>

Всичко това говори, че тази звезда е вече в един нов етап на своето развитие - на своя еволюционен път.
Самото съзвездие Козирог е по-скромно на звезди и няма ясно изразени небесни образувания. При това звездите в него са със слаба светлина - много отдалечени от нас, което придава на влиянието на Вулкан - при по-висшите типове една затвореност, вглъбеност в себе си в размисъл за търсене на истината, една ограниченост към външните изяви, по-голямо внимание към вътрешния живот. При елементарните типове придава един стремеж към ограничаване във всички направления - ограничаване на околните, скьржавост и недоволство от всичко и от всички. Във Водолей - Слънцето - Вулкан се намират от22 януари до 22 февруари. В това съзвездие със сравнително голям брой звезди, най-интересната, от която е една от най-горещите с температура от 130,000 градуса и около която има една от най-светлите мъглявини с диаметър от 300,000 астрономически единици. Всичко това говори, че тази звезда е вече в един нов етап на своето развитие - на своя еволюционен път. Това придава на влиянието на Вулкан при по-висшите типове от стремежа към по-новото, разумното, оригиналното, също и подсилване на нервната система, оттам и ясно изразеното реагиране към всичко. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към нервност и чудачески прояви. В Риби - Слънцето - Вулкан се намират от 22 февруари до 22 март. В това съзвездие, макар и доста звезди да има, но те са с много слаб блясък, поради голямата си отдалеченост от нас и няма други небесни образувания с ярка изразеност. Но влиянието на Вулкан в това съзвездие за висшите типове хора една мекота, приятност от тяхното присъствие, проявен стремеж имат те, да бъдат в помощ и услуга на другите, ясно изразено чувство на състрадание и съчувствие.
към текста >>

30. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

ТОМ 19

Всички Те живели и просвещавали народите в науки и изкуства, които са донасяли улеснения в живота им и прогрес в техния еволюционен път, преди голямата катастрофа на нашата Земя - потъването на Атлантида и потопа.
2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА Макар и затрупана от хилядолетията, все още остава да блести светлата заря, оставена от една висша раса, едно високо организирано и разумно общество, дошло на Земята да урежда живота. От това общество особено ярко изпъкват четиримата велики Учители на човешкия род. И Саабей Бен Аадес, Азман Бера, Аия Бен Якзани и Прометей. Всички Те живели и просвещавали народите в науки и изкуства, които са донасяли улеснения в живота им и прогрес в техния еволюционен път, преди голямата катастрофа на нашата Земя - потъването на Атлантида и потопа. Според вещи изследователи на стари свещени индуски книги, тази катастрофа е станала преди 11,540 години. Когато гръцкият философ и общественик Солон отива в Египет, около шест столетия преди Христа, и се среща с жреците там, Те му казват: „О Солоне, Солоне, вие гърците сте като децата, нищо не знаете за онова, което е било в отдавнашните времена. Потопът помита и унищожава народите, които имаха знания и умения, по крайбрежията на моретата и по-големите реки. Останаха само пастирите по планините, които отпосле подивяха”. Първият от тези велики Учители е И-Саабеи Бен Аадес, които между многото знания и мъдрости, дадени на човешкия род, е донесъл най-вече науката за звездния мир - Астрономията и Астрологията.
към текста >>

Потопът помита и унищожава народите, които имаха знания и умения, по крайбрежията на моретата и по-големите реки.
От това общество особено ярко изпъкват четиримата велики Учители на човешкия род. И Саабей Бен Аадес, Азман Бера, Аия Бен Якзани и Прометей. Всички Те живели и просвещавали народите в науки и изкуства, които са донасяли улеснения в живота им и прогрес в техния еволюционен път, преди голямата катастрофа на нашата Земя - потъването на Атлантида и потопа. Според вещи изследователи на стари свещени индуски книги, тази катастрофа е станала преди 11,540 години. Когато гръцкият философ и общественик Солон отива в Египет, около шест столетия преди Христа, и се среща с жреците там, Те му казват: „О Солоне, Солоне, вие гърците сте като децата, нищо не знаете за онова, което е било в отдавнашните времена. Потопът помита и унищожава народите, които имаха знания и умения, по крайбрежията на моретата и по-големите реки. Останаха само пастирите по планините, които отпосле подивяха”. Първият от тези велики Учители е И-Саабеи Бен Аадес, които между многото знания и мъдрости, дадени на човешкия род, е донесъл най-вече науката за звездния мир - Астрономията и Астрологията. От тогава хилядолетия наред, та чак до 17 век след Христа, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Астрономията, която е един вид анатомия на небесната сфера, изучава размерите, движенията и изобщо всичко онова, което може да ни даде непосредственото наблкщение върху всички образувания там. Астрологията пък е физиологията на телата от тази сфера, което е службата, ролята и въздействието на силовите течения, които излъчват всички небесни образувания.
към текста >>

Това донякъде ни напътва написаното в глава втора, стих десети в книгата „Битие” от тъй нареченото „Петокнижие на Моисея”.
Това изтичане не е нито без смисъл, нито без цел. То оказва своето елияние и своя ефект върху всичко. Изтичането на силите от небесните светила, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изнесено от Саабей на неговите ученици в школата, която Той е имал. Земята, където този велик Учител е поучавал, се е наричала Едем, което ще рече свещена благословена земя, земя на най-добрите условия за живот. Къде е била тя? Това донякъде ни напътва написаното в глава втора, стих десети в книгата „Битие” от тъй нареченото „Петокнижие на Моисея”. Известно е от историята, че в 686 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор Втори, освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това я бяха завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Разбирайки ползата от учените, той поканва някои от еврейските учени да ги заведе във Вавилон. Там те дават своя принос за културата и науката на този град, но и приемат много от мъдростта и историческите събития, за които отбелязват по нещо. Отбелязват също и за земята Едем, но много вяло и крайно непълно, защото не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те в книгата Битие, глава втора, стих десети, изтичаше река, за да напоява Рая и подире се разклоняваше на четири реки.
към текста >>

Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра, неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България.
Тези четири реки не са били клонки от реката, която е изтичала от Едемската земя, а са били нейни притоци. Тези притоци са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. Това е създавало впечатлението, че тази река се е разклонявала на четири реки. За да се разбере всичко отбелязано дотук трябва да имаме предвид изследванията на сегашните учени, както за Персийския залив, така и за нивото, коетое имал мировия океан преди потъването на Атлантида, преди потопа. Персийският залив е затворен залив, в северозападната част на Индийския океан, с когото се свързва чрез Хормудския пролив и Оманския залив. Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра, неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България. Най-важното и характерно за този залив е, че той е много плитък, като 2/3 от него не е по-дьлбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват по безспорен начин, че преди потъването на Атлантида, преди потопа, нивото на мировия океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон и земята Хавилска, която тя е обикаляла, а също и реката Геон със земята Куш. Климатът на тази Едемска земя е бил изключително благоприятен, богата и плодородна почва и условия за живот възможно най-добри, защото се казва, че там е имало бдолах и камък оникс.
към текста >>

Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път бързо върви, разбира се „бързо” в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ слънце в Слънчевата система.
Така например, за планетата Меркурий той е дал името „Биб-бу”, което на халдейски език значи „човекът, които бързо схваща и разбира”, което е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече „човекът, който обича” - любящият човек. За Марс е дал името „Зал-Батуни”, което значи „човекът, който воюва и граби”. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече „подобен на Слънцето”. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път бързо върви, разбира се „бързо” в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ слънце в Слънчевата система. Затова древните звездобройци са наричали Юпитер - малкото слънце. Това не трябва да ни изненадва, защото по небесната сфера имаме много слънца, които имат като спътници сьщо слънца. Астрономите сега ги наричат „двойни звезди”. Вторият смисъл на израза „подобен на Слънцето” идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най -доброто.
към текста >>

Това не трябва да ни изненадва, защото по небесната сфера имаме много слънца, които имат като спътници сьщо слънца.
За Марс е дал името „Зал-Батуни”, което значи „човекът, който воюва и граби”. За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече „подобен на Слънцето”. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път бързо върви, разбира се „бързо” в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ слънце в Слънчевата система. Затова древните звездобройци са наричали Юпитер - малкото слънце. Това не трябва да ни изненадва, защото по небесната сфера имаме много слънца, които имат като спътници сьщо слънца. Астрономите сега ги наричат „двойни звезди”. Вторият смисъл на израза „подобен на Слънцето” идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най -доброто. То дава широта, бащинско отношение към околните, добър шанс поради правилната оценка за всяко нещо, поемането на отговорност и изнасянето и до край на всяка работа. Изобщо добрите условия за живота и успеха.
към текста >>

Но сега победата е на наша страна, ние два пъти грешка не правим”.
Едната от малко елитно общество с много висока култура, а другата многобройна, от хора с диви, примитивни качества. Тази многобройна раса, насъсканата от жадни за власт и господство техни водачи, които не са можели да търпят присъствието и благородното влияние на тези издигнати хора, тласкат тълпата да се нахвърля срещу тази малобройна група от елитни хора, високо издигнати, културни, като една част избиват, а друга забягват в Америка и Египет. Че наистина е така, в народите на Америка преди идването на европейците е запазено преданието, че хора с бяла кожа и бради дошли с лодки откъм морето, са ги поучили на ценни знания и мъдрости, улесняващи техния живот. В Египет също е запазено преданието, че първите фараони са пришълци от Атлантида, донесли им многото знания и мъдрости. А Учителят ми каза в един разговор, който имах с Него, следното: „По времето на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега победата е на наша страна, ние два пъти грешка не правим”. Такъв е смисьлът на легендата за Каин и Авел, като името Авел е „Хавел”, което значи - човек, хора дошли от Слънцето. Саабей, предвиждайки заливането на едемската земя от водите на океана, дава указания на своя народ бързо да се пресели в земите между двуречието на Тигър и Ефрат и Арабският полуостров. Там занасят те неговото учение и най-вече науката за звездния мир. Отивайки във Вавилон изтъкнатите учени от халдейският народ построяват Вавилонската кула, кьдето отварят школа за изучаване на науките и на първо място астрономията и астрологията. Учението на Саабей е известно сега като религиозно течение „Саабеизьм”.
към текста >>

Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове. Така великият посветен И-Саабей Бен Аадес остави светлата си диря в историята на човешкия род. Вторият от великите учители преди потопа е бил Азман Бера. Той е бил някъде из Хималаите и е посвещавал народите там. Индийският народ умее да пази тайните. И до днес имаме запазени знания и мъдрости, които този велик Учител е дал.
към текста >>

При едно утринно излизане край град Бухара, където е бил, се среща с този велик Учител, който го е ръководил в житейския му път, като го е насочвал в неговите научни постижения и преди всичко в медицината, среща сьс същество от друг свят.
Носенето на кристали, особено на скъпоценните като диаманти, аметисти, сапфири, смарагди, топази, рубини и други такива, са особено полезни за човека. Ето защо, хората са се стремяли и се стремят да носят скъпоценни кристали, не само защото те са наистина красиви, но и защото има полза от тях. Третият е Аия Бен Якзан, велик Учител, който посвещава хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве, когато то по ред причини е нарушено. Той е дал на човешкия род медицината. За него разказва големият арабски мъдрец, учен и преди всичко един от най-големите лекари в историята на човешкия род Абу Али Ибин Сина, живял между 980 и 1037 години, известен още всред народите на Средна Азия, където е живял и подвизавал, поучавал народа, лекувал и е имал школа още с името Шейхом, което ще рече цар на науките, а всред европейските народи под името Авицена. При едно утринно излизане край град Бухара, където е бил, се среща с този велик Учител, който го е ръководил в житейския му път, като го е насочвал в неговите научни постижения и преди всичко в медицината, среща сьс същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, той, Абу, беше отправил мисълта си към Великите Братя за повече светлина и мъдрост. Когато свърши и отвори очи, за голяма своя изненада видя пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледаше и не можеше да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък за него човек, от когото лъхаше такава приятност, доброта и мекота, каквато той не беше срещал никога дотогава. От него струеше младежки чар. Абу беше обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него.
към текста >>

Ние, Братята от Слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на твоята жажда за знания и мъдрост.
С тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този много труден и важен за него момент. Велик закон във Вселената е: „Трябва да искаш да ти се даде”. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аия” е Любовта навсякъде в Божия мир. А „Якзан” е вечното, непрекъснато движение - Животът. Ние, Братята от Слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на твоята жажда за знания и мъдрост. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда да изучаваш Божията мъдрост е крепка и устойчива. Ти завърши един отдел от този път - знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезнеш в друг отдел, в по-висша школа - да изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля, както и всички явления и събития, които в твоя живот отсега нататък ще срещнеш. Това знание ще ти даде голямо предимство пред другите хора. Ти ще можеш да им помагаш, да ги лекуваш, да им даваш знание и мъдрост.” „Но кажи ми, каза Абу, как ще разбера, че ти си един от великите синове на Бога, Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка?
към текста >>

Ти завърши един отдел от този път - знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезнеш в друг отдел, в по-висша школа - да изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля, както и всички явления и събития, които в твоя живот отсега нататък ще срещнеш.
Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аия” е Любовта навсякъде в Божия мир. А „Якзан” е вечното, непрекъснато движение - Животът. Ние, Братята от Слънцето, отдавна следим твоя път и се радваме на твоята жажда за знания и мъдрост. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда да изучаваш Божията мъдрост е крепка и устойчива. Ти завърши един отдел от този път - знанието за външните форми и явления, и сега дойде време да влезнеш в друг отдел, в по-висша школа - да изучаваш вътрешното съдържание и дълбокия смисъл на всичко, което те заобикаля, както и всички явления и събития, които в твоя живот отсега нататък ще срещнеш. Това знание ще ти даде голямо предимство пред другите хора. Ти ще можеш да им помагаш, да ги лекуваш, да им даваш знание и мъдрост.” „Но кажи ми, каза Абу, как ще разбера, че ти си един от великите синове на Бога, Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? ” Непознатият махна с ръка и Абу се видя при друга, съвършено нова обстановка. Видя се в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител.
към текста >>

Лицето, обаче, този път беше замислено, посърнало, измъчено.
И откъде е нашата връзка? ” Непознатият махна с ръка и Абу се видя при друга, съвършено нова обстановка. Видя се в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу беше най-отпред. След малко вратата се отвори и за голяма негова изненада видя да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето, обаче, този път беше замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи.
към текста >>

Други път това няма да се случи.
Лицето, обаче, този път беше замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим. Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна. Нещо трепна пред Абу и той се видя отново сам на малката височинка край Бухара. Последният е Прометей - велик Учител, живял и просвещавал народите в Кавказките планини. Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”.
към текста >>

Ние два пъти грешка не правим.
Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и каза: „На тази земя, на която вие сега живеете и учите, Ние изгубихме сражението срещу Злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим. Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна. Нещо трепна пред Абу и той се видя отново сам на малката височинка край Бухара. Последният е Прометей - велик Учител, живял и просвещавал народите в Кавказките планини. Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”. Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и добиването на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали.
към текста >>

Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна.
Тази земя ще загине, ще потъне. Князът на този свят може да обхване умовете на изостанала примитивна раса, като ги повдигна срещу нас с един ненаситен устрем към разрушение на всичко онова, което бяхме създали. Но ние ще поправим всичко и разрушеното ще бъде възстановено. Други път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим. Защото той и друг път ще се опита да овладее човешки умове, но победата ще бъде на наша страна. Нещо трепна пред Абу и той се видя отново сам на малката височинка край Бухара. Последният е Прометей - велик Учител, живял и просвещавал народите в Кавказките планини. Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”. Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и добиването на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали. На първо място направата на бронза.
към текста >>

Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция.
Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”. Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и добиването на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали. На първо място направата на бронза. Поучавал ги е и на всички занаяти, улесняващи техния живот. Гърците, изплашени от неговото могъщество, увериха народа, че той е закован в скалите на Кавказ. Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция. Септември 1980 г. Н.
към текста >>

31. 5. ДУНАНМА

ТОМ 19

Но много пъти, когато е казвал нещо, имал съм чувството, че с нищо не трябва да наруша величието на момента.
5. ДУНАНМА Топла усмивка грейна на лицето Му - Учителят погледна към небето, към звездния мир и каза: „След три години там ще има дунанма”. Гледахме Го тези, които Го бяхме наобиколили и нищо не разбирахме. Бил съм всякога естествен, непринуден, когато съм около Него - да Го питам, да искам обяснения за онова, което Той казва. Но много пъти, когато е казвал нещо, имал съм чувството, че с нищо не трябва да наруша величието на момента. Момент, тържествен, на казани Божествени слова. В такъв момент имах само очи и уши. По-късно, когато учените откриха онова величаво явление в звездния мир, което те нарекоха „свръхзвезди” - разбрах. В нашата галактика, това необятно семейство от небесни тела, периодически в един период от 40 до 70 години, според наблюденията на астрономите, ние тук, хората на Земята, можем да наблюдаваме, да бъдем свидетели на непонятно за нас по своето величие и импозантност събитие. Една звезда, едно Слънце, което до този момент не се отличава с нищо особено от другите звезди, изведнъж почва да нараства, да увеличава своя блясък, своето лъчеизпускане с такова могъщество и сила, каквато е извън всякакви представни мерки.
към текста >>

Самото явление е описано по следния начин: В продължение на няколко седмици, избухващото слънце почва да свети толкова силно, с такава ярка светлина, с такова могъщо лъчеизпускане, че надминава по мощност няколко милиарда пъти светлината, лъчеизпускането и енергията, която нашето Слънце излъчва.
Ние, обикновените хора, можем и да не забележим това събитие, защото то става много, много далеч. Но астрономите със своите оптически и радиотелескопи го наблюдават. Тези гигантски процеси, които приковават вниманието на учените от астрономията и физиката и които те наричат гигантски катастрофални процеси, отскоро се откриха от тях в разни области на вселената. Това явление те наричат „удивителни звезди” или „свръхзвезди”. Ние не можем да приемем, че от нашата планета сме в състояние да видим всички тези избухвания на слънца - грамадна част би се закрила от непрозрачното звездно лъченапускане от диска на нашата галактика. Самото явление е описано по следния начин: В продължение на няколко седмици, избухващото слънце почва да свети толкова силно, с такава ярка светлина, с такова могъщо лъчеизпускане, че надминава по мощност няколко милиарда пъти светлината, лъчеизпускането и енергията, която нашето Слънце излъчва. Това са измерванията на учените. Но не за дълго продължава този фойерверк, тази „дунанма”, това тържество. Светлината й бързо отслабва и вече след няколко месеца звездата престава да се вижда и с най-големите оптически телескопи. На мястото, обаче, се образува грамаден, непонятен за нас по своите размери облак от елементарни частици, наситени с грамадна сила космични лъчи. Този облак може да се наблюдава с оптическите или радиоастрономически телескопи, според както твърдят учените, в продължение от 10 до 100 хиляди години.
към текста >>

Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце.
И наистина, несравнимо е могъществото на тези снаряди на силата, която носят тези космични лъчи. Някои от тези частици, например, тъй наречените от учените „неутрино” се движат с такава грамадна сила, че минават през земята, а даже и през което и да било небесно тяло, тъй както игла минава през най-тънко платно. Кой от човешките снаряди може да се забие поне метър в някоя скала? Набюдавани са и се наблюдават, като се изследват с възможните за сегашния човек средства, тези грандиозни явления, ставащи в космоса. Така например, в съзвездието Касиопея се наблюдава такъв облак, които се намира на разстояние от нас 10,000 светлинни години. Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце. В съзвездието, наречено Лебед А се набюадава също такъв облак, който се намира на едно разстояние от 700 милиона светлинни години. Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце. Причините за тези импозантни избухвания са още неустановени за хората на науката. Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността. Но въпреки този напън, в който са впрегнати тези най-сложни постижения на човешкия ум, нищо не се обяснява.
към текста >>

Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце.
Кой от човешките снаряди може да се забие поне метър в някоя скала? Набюдавани са и се наблюдават, като се изследват с възможните за сегашния човек средства, тези грандиозни явления, ставащи в космоса. Така например, в съзвездието Касиопея се наблюдава такъв облак, които се намира на разстояние от нас 10,000 светлинни години. Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце. В съзвездието, наречено Лебед А се набюадава също такъв облак, който се намира на едно разстояние от 700 милиона светлинни години. Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце. Причините за тези импозантни избухвания са още неустановени за хората на науката. Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността. Но въпреки този напън, в който са впрегнати тези най-сложни постижения на човешкия ум, нищо не се обяснява. Преглеждайки някои от тези теории, виждайки грамадния напън за изтъкнатите човешки умове, идвам до заключението, че някои учени като че ли приемат, че колкото по-сложни и заплетени доводи се приложат за дадено още неразбрано явление, толкова пътя за неговото изясняване е по-прав. Убедил съм се, че величието на Боговете седи в тяхната простота и яснота.
към текста >>

Преглеждайки някои от тези теории, виждайки грамадния напън за изтъкнатите човешки умове, идвам до заключението, че някои учени като че ли приемат, че колкото по-сложни и заплетени доводи се приложат за дадено още неразбрано явление, толкова пътя за неговото изясняване е по-прав.
В съзвездието, наречено Лебед А се набюадава също такъв облак, който се намира на едно разстояние от 700 милиона светлинни години. Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце. Причините за тези импозантни избухвания са още неустановени за хората на науката. Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността. Но въпреки този напън, в който са впрегнати тези най-сложни постижения на човешкия ум, нищо не се обяснява. Преглеждайки някои от тези теории, виждайки грамадния напън за изтъкнатите човешки умове, идвам до заключението, че някои учени като че ли приемат, че колкото по-сложни и заплетени доводи се приложат за дадено още неразбрано явление, толкова пътя за неговото изясняване е по-прав. Убедил съм се, че величието на Боговете седи в тяхната простота и яснота. Спомних си една случка по време на Учителя, където една такава погледната от човешко гледище сложност, Учителят разреши така леко като че ли нищо не каза. Един ден минавам пред салона на Изгрева, гледам Учителят беше седнал на края на една от масите, на които се хранехме. Срещу Него бяха седнали две сестри и Той им говореше нещо. Седнах и аз срещу Учителя, но на края на съседната маса.
към текста >>

” В продължение на толкова години, песъчинката, минавайки през дълъг еволюционен път ще стигне до там, да има качеството на веществото, което житното зърно има.
Едно житно зърно, погълнато от нас, лесно дава от своето вещество под форма на енергия и градивен за нашето тяло материал. Какво величие на саможертва има в него, да раздаде себе си за благото на живота! А едно камъче, погълнато от нас, нищо няма да ни даде. Каква е разликата? Учителят казва: „Разликата между една песъчинка и едно житно зърно е два милиарда години! ” В продължение на толкова години, песъчинката, минавайки през дълъг еволюционен път ще стигне до там, да има качеството на веществото, което житното зърно има. Към хранителните масла всякога съм имал едно чувство на почтителност и уважение, като велик дар на природата, плод на могъща работа на много разумни същества. Един ден говорим с Учителя и Го питам, какво нещо е маслото. Той ми отговори: „Маслото е есенциален продукт в природата”. Нека си припомним и сцената, станала между Христа и Дявола в пустинята, след като Христос беше гладувал 40 дена. За тази случка Учителят казва: „Дяволът искаше да научи от Христа как може от камъка да се получи хляб.
към текста >>

32. 8. ЗОДИАК

ТОМ 19

Всъщност този кръг не е нищо друго, освен един пояс от съзвездия, върху които се отразява пътя на Земята в своята обиколка около Слънцето.
8. ЗОДИАК В литературата под думата Зодиак се разбира ред съзвездия, разположени в края на големия кръг на небесната сфера, по която се извършва видимото годишно движение на Слънцето. Всъщност този кръг не е нищо друго, освен един пояс от съзвездия, върху които се отразява пътя на Земята в своята обиколка около Слънцето. Този пояс е разделен на дванадесет дяла - зодии, както ги наричат, и всеки обхващащ по 30° от крьга. На всеки дял е дадено име и съответен знак. Първият дял почва от пролетната равноденствена точка и носи името Овен - със съответния знак , следван от зодиите Телец или Бик със своя знак , Близнаци , Рак , Лъв , Дева , Везни , Скорпион , Стрелец , Козирог , Водолей , и последен - Риби . В наименованията на тези дялове ние виждаме, че имаме: един дял, носещ образа на механизъм, означен със знака Везни . На четири от тези дялове са дадени човешки образи: Близнаци , Дева , Стрелец и Водолеи .
към текста >>

Впоследствие обаче люлението на земната ос, описвайки една конусна повърхнина става следното; Екватора на земята, пресичайки еклиптиката (пътя, по който земята се движи), както знаем в две точки, които са пролетното и есенното равноденствие, тези две точки се придвижват по еклиптиката от изток към запад с 50° и 3 ъглови секунди в годината.
Останалите седем дяла носят образите на животни: Овен , Бик , Рак , Лъв , Скорпион , Козел или Козирог , и Риби . Със средствата, с които сегашната наука разполага, не може да ни се даде едно задоволително обяснение, както на това деление, на този пояс на 12 дяла, така и кои са причините и защо на всеки от тези дялове е дадено такова име. Във всеки от тези дялове Слънцето видимо прекарва по един месец, като първият дял започва около 22 март, мястото, в което Слънцето е в пролетната равноденствена точка, до 22 април, и е наречен и означен със знака на Овена , следван от другите зодии, последователно през всеки месец, приблизително от 22 до 22 число. Някога точката на пролетното равноденствие е била на първи март и целият този месец е бил месец на зодиака Овен, като следващите месеци са били месеци на последователните зодии след Овена. Април на Телеца и т. н. Впоследствие обаче люлението на земната ос, описвайки една конусна повърхнина става следното; Екватора на земята, пресичайки еклиптиката (пътя, по който земята се движи), както знаем в две точки, които са пролетното и есенното равноденствие, тези две точки се придвижват по еклиптиката от изток към запад с 50° и 3 ъглови секунди в годината. Това преместване на тези точки, в астрономията се нарича прецесия. В един период от 26,000 год. преместването им прави един пълен кръг. Тези точки в този период минават през дните на всички месеци на годината. Благодарение на прецесията, звездите и съзвездията бавно менят своето място за нас, наблюдателите на Земята.
към текста >>

Саабей й неговите ученици и по-късните му последователи, велики звездобройци, ясно са разбрали естествата на силовите полета, които звездите от небесната сфера и по-специално тези, наредени около пътя на Земята, са излъчвали ролята, която те играят за създаването и организирането на живота тук на Земята и по-специално върху човека.
Едно небесно тяло, една планета, едно слънце е едно творение, в което имаме една чудна, сложна и величава организация, която ние в бъдещи времена ще има да изучаваме. Да вземем например Земята, нашата планета. Ние едва налучкваме, че тук имаме какви ли не силови полета, които групираме в две понятия: електричество и магнетизъм. Всъщност зад тези понятия се крият множество и най- разнообразни по своя вид и естество сили. Такава и още много, много по-сложна организация ще трябва да приемем, че имат слънцата, които между другото са и извори на живота. Саабей й неговите ученици и по-късните му последователи, велики звездобройци, ясно са разбрали естествата на силовите полета, които звездите от небесната сфера и по-специално тези, наредени около пътя на Земята, са излъчвали ролята, която те играят за създаването и организирането на живота тук на Земята и по-специално върху човека. Те добре са разбирали онази вътрешна природа в човека, съставена от дванадесет тела, които са създадени и се подхранват в един еволюционен път от силовите полета на звездния мир, обединени за Земята в дванадесет разновидности. 1. Почвайки от пролетната равноденствена точка, на първия дял от 30°, Саабей и неговите ученици са дали образа на ОВЕНА, защото това животно носи много от характера и качествата на това силово поле. Силовото поле от този дял развива индивидуалността у човека, чувството да се съзнава, че е вече нещо отделно обособено, един отделен самостоятелен мир. Въздействието на всяко от силовите полета се изразява според развитието и организацията на двойника в човека, което е във врьзка с количеството и качеството на сивото вещество в мозъка му. Развитието на това тяло, изразено в това чувство, раздухано в един примитивен човек създава животинското качество за първенство, за борба, ако това първенство се засенчи, стремеж за водачество на другите, подчертаване, че е нещо над тях, без да подозира, че напьлно му липсват качествата за едно такова място в обществото.
към текста >>

Те добре са разбирали онази вътрешна природа в човека, съставена от дванадесет тела, които са създадени и се подхранват в един еволюционен път от силовите полета на звездния мир, обединени за Земята в дванадесет разновидности. 1.
Да вземем например Земята, нашата планета. Ние едва налучкваме, че тук имаме какви ли не силови полета, които групираме в две понятия: електричество и магнетизъм. Всъщност зад тези понятия се крият множество и най- разнообразни по своя вид и естество сили. Такава и още много, много по-сложна организация ще трябва да приемем, че имат слънцата, които между другото са и извори на живота. Саабей й неговите ученици и по-късните му последователи, велики звездобройци, ясно са разбрали естествата на силовите полета, които звездите от небесната сфера и по-специално тези, наредени около пътя на Земята, са излъчвали ролята, която те играят за създаването и организирането на живота тук на Земята и по-специално върху човека. Те добре са разбирали онази вътрешна природа в човека, съставена от дванадесет тела, които са създадени и се подхранват в един еволюционен път от силовите полета на звездния мир, обединени за Земята в дванадесет разновидности. 1. Почвайки от пролетната равноденствена точка, на първия дял от 30°, Саабей и неговите ученици са дали образа на ОВЕНА, защото това животно носи много от характера и качествата на това силово поле. Силовото поле от този дял развива индивидуалността у човека, чувството да се съзнава, че е вече нещо отделно обособено, един отделен самостоятелен мир. Въздействието на всяко от силовите полета се изразява според развитието и организацията на двойника в човека, което е във врьзка с количеството и качеството на сивото вещество в мозъка му. Развитието на това тяло, изразено в това чувство, раздухано в един примитивен човек създава животинското качество за първенство, за борба, ако това първенство се засенчи, стремеж за водачество на другите, подчертаване, че е нещо над тях, без да подозира, че напьлно му липсват качествата за едно такова място в обществото. Този дял носи могъща енергия, която тласка към външна дейност и проява.
към текста >>

В най-висшите типове възможността да познават законите на живота и да оправят пътищата на това течение в хората, когато те със своя безразсъден живот са ги затлачили.
Такива хора са подчертано чревоугодници. Силовите полета оттози дял имат отношение към онези центрове на мозъка, които се намират пред горната част на ушите. 5. На следващия пети дял от 30° те дадоха образа на ЛЪВА, една стихия, която сьздава онова тяло у човека, което в примитивния човек се изразява с чувството за едно превъзходство над другите, за едно царствено положение, за някакво предопределение на съдбата, за изключителна роля в човешкото общество, без да съзнава необходимостта от големите качества, нужни за такава роля. Едно подчертано честолюбие е налице, което прави всичко възможно, за да прикове вниманието на околните към себе си. В издигнатите индивиди, това силово поле създава чувството на търпимост, снизхождение към слабостите на другите, чувства на покровителство към всяка жива твар. В най-висшите типове възможността да познават законите на живота и да оправят пътищата на това течение в хората, когато те със своя безразсъден живот са ги затлачили. Това силово поле има отношение към задната най-горна част на мозъка. 6. На следващите 30°, шестият дял, отново е даден човешки образ, образа на ДЕВАТА. Онези, които се занимават с науката за вътрешния смисъл на числата, определят числото шест, като число на Любовта. В шестият ден създаде Бог човека. В школата на Питагора, числото шест се приемало като най-сьвършено число, защото между другото, то се дели на всички свои множители.
към текста >>

По този случай, Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа.
В школата на Питагора, числото шест се приемало като най-сьвършено число, защото между другото, то се дели на всички свои множители. Това е първият дял на святи чисти влияния, една разумност и топлота носят те и усета към красивото, хармоничното, изящното, възвишеното и възможността за тяхното създаване. Това силово поле създава и подхранва онези мозъчни центрове, които се намират в предната средна част на мозъка, където се намират центровете на хармонията, музиката, центровете на паметта. Когато въздействието на това поле е добре изразено и създаденото от него тяло оформено, то челото пред слепоочната област и централната част на челото са добре развити. Тези хора виждат само красивото, хармоничното в света, не критикуват, не осъждат порядките около тях. По този случай, Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма. Христос се обрьща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави зъби има то””. Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата. 7.
към текста >>

„Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче.
Това е първият дял на святи чисти влияния, една разумност и топлота носят те и усета към красивото, хармоничното, изящното, възвишеното и възможността за тяхното създаване. Това силово поле създава и подхранва онези мозъчни центрове, които се намират в предната средна част на мозъка, където се намират центровете на хармонията, музиката, центровете на паметта. Когато въздействието на това поле е добре изразено и създаденото от него тяло оформено, то челото пред слепоочната област и централната част на челото са добре развити. Тези хора виждат само красивото, хармоничното в света, не критикуват, не осъждат порядките около тях. По този случай, Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма. Христос се обрьща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави зъби има то””. Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата. 7. На следващите 30°, седмият дял е даден символа на ВЕЗНИТЕ.
към текста >>

33. 10. ЗОДИАКАЛНОТО СЪЗВЕЗДИЕ ВОДОЛЕЙ

ТОМ 19

И казва още: „Движението е най-съвършеното състояние на веществото, към което то се стреми в своя еволюционен процес”.
Колкото нещото е по-съвършено, толкова то се движи по-бързо”. Авицена казва: „Движението е включено е материята”. Големият арабски философ Ибин Рош, живял през тринадесети век пък казва: „Всичко, което е пред нас, е направено от нещо, което е покои и нещо, което е движение. Движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. Разрушеният покой служи, за да се създаде нещо по- съвършено”. И казва още: „Движението е най-съвършеното състояние на веществото, към което то се стреми в своя еволюционен процес”. Този процес на еволюцията не е само във формите пред нас. Той е един процес, който засяга не само нашата планета, но и всички създадени творения в мировото пространство. Едва напоследък учените приеха, че всички елементи са радиоактивни, което ще рече, че излъчват сила. Тези два рода сили имат своите извори не в някакви отвлечени, непонятни, неопределени за нас източници, а са напълно реални. За първите имаме като източници „Черните Слънца”, които учените сега наричат „Черни дупки”.
към текста >>

Тази планета за тях е била малкото слънце, И наистина, изпратената към Юпитер космична станция през 1979 година минава край Юпитер, като от нея са направени снимки на самата планета, а също и на четирите му големи, истински спътници Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
В нашата Слънчева система планетите прекарват един процес на усъвършенстване по същия начин, както и всички тела. Този процес се особено много ускорява от въздействието на изтичащите сили, на първо място от нашето Слънце и от Слънцата в зодиакалните съзвездия, и след това от другите по небесната сфера. Това влияние обхваща особено интензивно и живота върху тях. Че наистина имаме една еволюция в планетите, това най-ярко може да се види на планетата Юпитер. Създателят на науката за звездния мир И Саабей Бен Аадес и великите звездобройци от неговата школа във Вавилон са наричали планетата Юпитер - „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобна на Слънцето. Тази планета за тях е била малкото слънце, И наистина, изпратената към Юпитер космична станция през 1979 година минава край Юпитер, като от нея са направени снимки на самата планета, а също и на четирите му големи, истински спътници Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Юпитер е заснет от фотоапарата с една крайно развълнувана повърхност, което нещо ясно говори за бурните процеси, които стават в него. Затова астрономите я нарекоха „Бясната планета”. Освен това, на неговата повърхнина имаме ярко изразени червени петна, които от нас се виждат в неговата екваториална област. Там има също едно много характерно червено петно, заснето от 25 милиона километра. То е зад екватора и има дължина 50,000 километра и ширина от 10,000.
към текста >>

Всичко това потвърждава близкият път на Юпитер, в астрономически мащаб да стане той едно слънце.
Там има също едно много характерно червено петно, заснето от 25 милиона километра. То е зад екватора и има дължина 50,000 километра и ширина от 10,000. Тези петна са постоянни и са източник на интензивни излъчвания и в никакъв случай не могат да се вземат като някакви атмосферни образувания. Те са области на едно интензивно излъчване от веществото на тази планета. Констатирано е също и едно топлинно излъчване от повърхнината му. Всичко това потвърждава близкият път на Юпитер, в астрономически мащаб да стане той едно слънце. В мировото пространство имаме много слънца, които имат като спътници също слънца. Това са тъй наречените физически двойни звезди. Така че не ще бъде странно и неестествено да се приеме, че нашето Слънце ще има като спътник и едно друго слънце - Юпитер, дошло по пътя на еволюцията на веществото. От гледище на астрологията също се приема, че Юпитер е кандидат за Слънце. Неговото влияние върху човека, което най-лесно може да се констатира, е най-могъщо и най-благотворно.
към текста >>

В мировото пространство имаме много слънца, които имат като спътници също слънца.
То е зад екватора и има дължина 50,000 километра и ширина от 10,000. Тези петна са постоянни и са източник на интензивни излъчвания и в никакъв случай не могат да се вземат като някакви атмосферни образувания. Те са области на едно интензивно излъчване от веществото на тази планета. Констатирано е също и едно топлинно излъчване от повърхнината му. Всичко това потвърждава близкият път на Юпитер, в астрономически мащаб да стане той едно слънце. В мировото пространство имаме много слънца, които имат като спътници също слънца. Това са тъй наречените физически двойни звезди. Така че не ще бъде странно и неестествено да се приеме, че нашето Слънце ще има като спътник и едно друго слънце - Юпитер, дошло по пътя на еволюцията на веществото. От гледище на астрологията също се приема, че Юпитер е кандидат за Слънце. Неговото влияние върху човека, което най-лесно може да се констатира, е най-могъщо и най-благотворно. Всеки човек, които има в своята звездна карта, в своя хороскоп подчертано влияние на Юпитер, има възможността на неговото благотворно въздействие.
към текста >>

Така че не ще бъде странно и неестествено да се приеме, че нашето Слънце ще има като спътник и едно друго слънце - Юпитер, дошло по пътя на еволюцията на веществото.
Те са области на едно интензивно излъчване от веществото на тази планета. Констатирано е също и едно топлинно излъчване от повърхнината му. Всичко това потвърждава близкият път на Юпитер, в астрономически мащаб да стане той едно слънце. В мировото пространство имаме много слънца, които имат като спътници също слънца. Това са тъй наречените физически двойни звезди. Така че не ще бъде странно и неестествено да се приеме, че нашето Слънце ще има като спътник и едно друго слънце - Юпитер, дошло по пътя на еволюцията на веществото. От гледище на астрологията също се приема, че Юпитер е кандидат за Слънце. Неговото влияние върху човека, което най-лесно може да се констатира, е най-могъщо и най-благотворно. Всеки човек, които има в своята звездна карта, в своя хороскоп подчертано влияние на Юпитер, има възможността на неговото благотворно въздействие. Това въздействие се изразява в подчертани големи способности било в науката, изкуството или в ръководството на големите дела, а също дава и големия шанс в житейския път на човека. Но еволюцията на веществото не спира до обикновените слънца.
към текста >>

Това въздействие се изразява в подчертани големи способности било в науката, изкуството или в ръководството на големите дела, а също дава и големия шанс в житейския път на човека.
Това са тъй наречените физически двойни звезди. Така че не ще бъде странно и неестествено да се приеме, че нашето Слънце ще има като спътник и едно друго слънце - Юпитер, дошло по пътя на еволюцията на веществото. От гледище на астрологията също се приема, че Юпитер е кандидат за Слънце. Неговото влияние върху човека, което най-лесно може да се констатира, е най-могъщо и най-благотворно. Всеки човек, които има в своята звездна карта, в своя хороскоп подчертано влияние на Юпитер, има възможността на неговото благотворно въздействие. Това въздействие се изразява в подчертани големи способности било в науката, изкуството или в ръководството на големите дела, а също дава и големия шанс в житейския път на човека. Но еволюцията на веществото не спира до обикновените слънца. В своя път на своята непрекъсната еволюция, веществото създава нови форми, нови творби, за които ние можем само да гадаем и да имаме смътна представа. Това са нови форми на небесни образувания в мировото пространство, които учените наричат „Свръх нови звезди”. От тях изтичат непонятни за нашите представи по своя гигантски размер сили. Когато такова свръхново слънце имаме в някое от зодиакалните съзвездия, тяхното въздействие със своите могъщи излъчвания се отразява много силно върху всички тела от Слънчевото семейство.
към текста >>

В своя път на своята непрекъсната еволюция, веществото създава нови форми, нови творби, за които ние можем само да гадаем и да имаме смътна представа.
От гледище на астрологията също се приема, че Юпитер е кандидат за Слънце. Неговото влияние върху човека, което най-лесно може да се констатира, е най-могъщо и най-благотворно. Всеки човек, които има в своята звездна карта, в своя хороскоп подчертано влияние на Юпитер, има възможността на неговото благотворно въздействие. Това въздействие се изразява в подчертани големи способности било в науката, изкуството или в ръководството на големите дела, а също дава и големия шанс в житейския път на човека. Но еволюцията на веществото не спира до обикновените слънца. В своя път на своята непрекъсната еволюция, веществото създава нови форми, нови творби, за които ние можем само да гадаем и да имаме смътна представа. Това са нови форми на небесни образувания в мировото пространство, които учените наричат „Свръх нови звезди”. От тях изтичат непонятни за нашите представи по своя гигантски размер сили. Когато такова свръхново слънце имаме в някое от зодиакалните съзвездия, тяхното въздействие със своите могъщи излъчвания се отразява много силно върху всички тела от Слънчевото семейство. Това въздействие ще се отрази разбира се и върху Земята, а също и най-вече върху живота, върху нея с една коренна промяна по пътя на възходящата еволюция. Такава една свръхнова звезда имаме в зодиакалното съзвездие Водолей.
към текста >>

Това въздействие ще се отрази разбира се и върху Земята, а също и най-вече върху живота, върху нея с една коренна промяна по пътя на възходящата еволюция.
Но еволюцията на веществото не спира до обикновените слънца. В своя път на своята непрекъсната еволюция, веществото създава нови форми, нови творби, за които ние можем само да гадаем и да имаме смътна представа. Това са нови форми на небесни образувания в мировото пространство, които учените наричат „Свръх нови звезди”. От тях изтичат непонятни за нашите представи по своя гигантски размер сили. Когато такова свръхново слънце имаме в някое от зодиакалните съзвездия, тяхното въздействие със своите могъщи излъчвания се отразява много силно върху всички тела от Слънчевото семейство. Това въздействие ще се отрази разбира се и върху Земята, а също и най-вече върху живота, върху нея с една коренна промяна по пътя на възходящата еволюция. Такава една свръхнова звезда имаме в зодиакалното съзвездие Водолей. За нашата планета в настоящата епоха тази свръхнова звезда ще бъде от изключително значение и сила за преобразуванието преди всичко на живота върху нашата планета. Защо? Известно е, че оста на Земята е наклонена на 23 и половина градуса. Тази ос при движението на Земята се люлее бавно и в продължение на 25,800 години описва една конусна повърхнина, като в един период от 2150 години оста сочи в една от дванадесетте зодиакални съзвездия. При това положение, когато оста на Земята сочи дадено зодиакално съзвездие, въздействието на силовите течения, изтичащи от съзвездието са от изключително значение за Земята и най-вече върху живота на нея, като създава цели епохи на един прогресивен подем.
към текста >>

34. 11. САТУРН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота.
Средните разстояния на планетата до Слънцето е 1426 милиона километра. Тази отдалеченост, това голямо разстояние дава една важна характерност на силите, които са станали причина за създаването й, а също на силите, в които тя е потопена и силовите импулси, които тя излъчва. Тази отдалеченост дава на силовите му импулси качествата, които има вече зрелият възрастен член от семейството, погълнат в големи грижи и задачи, имащи отношение към много сериозните проблеми на живота. Заедно с това, че тя от всички планети в слънчевата система има най-малка плътност 0.68 процента от тази на нашата вода, ни дава основание да приемем, че Сатурн има извънредно дебела въздушна обвивка. Атмосферата - този газов слой, който имат планетите - е плод на един дълъг и бавен процес, които става във веществата, през които те минават, в сложни взаимоотношения и промени, в който процес веществото приема все по-съвършен и по-съвършен вид, при които се отделя и водата като есенциален продукт на минералния свят и газове, които в своите дълги и бавни взаимоотношения добиват една сравнително устойчива група, годна да принесе своя принос във великата задача на природата, наречена жиеот. Този еволюционен процес е вечен, като създава условия за все по- съвършена проява на живота. Тази най-малка плътност, която планетата има от всички други планети на слънчевото семейство, ни налага да приемем, че въздушната му обвивка е най-голяма от тази на другите, а оттам и да заключим, че тя е най-старият член от това семейство. Веществото, проявено в твърдото му състояние има отношение към волята на човека, импулса за действие, подтика за проява. От качеството на веществото, от което е създадено човешкото тяло, можем да вадим заключение за съвършенството на изявяването им. Качеството на веществото, от което е създадена ръката на един художник, на музиканта, на хирурга, и всички творци на изящното, е нещо съвършено друго от ръката на човек, които няма отношение към такива прояви. Веществото в течно състояние има отношение към чувствата, към емоциите в човека.
към текста >>

Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата.
Когато почнала Втората световна война, попитали Учителя - „Кой ще победи? ”. Учителят отговорил: „Ще победи онзи, който по-добре мисли! ” Отразителната способност на планетата - албедото - е 42 процента, което е значително и дава белега, че има отношение не само към себе си, но и към другите, едно чувство за справедливост е налице. Егоизмът е в значителна степен надраснат. Това, което е най-характерно за Сатурна, са трите концентрични пръстена, които той има, намиращи се в плоскостта на екватора му. Те са били наблюдавани още от Галилей в 1610 година, който погрешно е взел за спътници на планетата. По-късно в 1656 година Хюгенс окончателно е установил, че това са пръстени. Радиусът на най-вьншния пръстен е 137,000 километра, а самата му ширина е 16,000. Между него и вторият пръстен - средният - има едно промеждутъчно пространство от 4,800 километра. Средният пръстен е широк 26,000 километра и е отделен от най-вътрешния с едно разстояние от 1,600 километра. Третият - най-вътрешният пръстен - е разделен на две части, по-плътна и светла - с ширина 18,500 километра, и по-рехава, съставена от много разредена маса, която достига почти до самата планета.
към текста >>

Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока.
При Сатурн отпадъчните елементи не се пръскат в пространството, откъдето се събират и формират комети, а се събират в тези пръстени. Оттук ще трябва да заключим, че на тази планета животът се развива в някаква изключителна оскъдица на основните му елементи - топлина, светлина, вода и разпадащо се вещество. Космичните лъчи, които са основните агенти на живота, по всяка вероятност трудно изпълняват своята задача. Ето защо, в силовите импулси на тази планета има дебело подчертано качество пестеливост, което качество в своя лош вариант са изразява като скъперничество, подтик за събиране какво ли не, най-често ненужни отпадъци. Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата. Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока. Последователно, по отношение разстоянието им до Сатурна спътниците са: 1. МИМАС с диаметър 650 км 2. ЕНЦЕЛАД " 800 км 3. ТЕФИЯ " 1,300 км 4. ДИАНА " 1,100 км 5.
към текста >>

Последователно, по отношение разстоянието им до Сатурна спътниците са: 1.
Оттук ще трябва да заключим, че на тази планета животът се развива в някаква изключителна оскъдица на основните му елементи - топлина, светлина, вода и разпадащо се вещество. Космичните лъчи, които са основните агенти на живота, по всяка вероятност трудно изпълняват своята задача. Ето защо, в силовите импулси на тази планета има дебело подчертано качество пестеливост, което качество в своя лош вариант са изразява като скъперничество, подтик за събиране какво ли не, най-често ненужни отпадъци. Установено е, че тези пръстени се въртят около планетата с различна скорост, която е между 16 и 20 километра в секунда, което потвърждава участието и активността им в силовите импулси на планетата. Сатурн има девет спътника; осем от тях се движат по направление, в каквото се движат всички планети и повечето от спътниците им, а деветия, наречен ФЕБ в обратна посока. Последователно, по отношение разстоянието им до Сатурна спътниците са: 1. МИМАС с диаметър 650 км 2. ЕНЦЕЛАД " 800 км 3. ТЕФИЯ " 1,300 км 4. ДИАНА " 1,100 км 5. РЕЯ " 1,750 км 6.
към текста >>

ФЕБ " 320 км Това, че планетата има девет спътника и те с не особено големи скокове в своите размери, както това е при Юпитер, дава основание да се приеме, че грижата като елемент в импулсите му е на сравнително голяма висота, както на сила, така и по качество.
ДИАНА " 1,100 км 5. РЕЯ " 1,750 км 6. ТИТАН " 4,400 км 7. ГИПЕРИОН " 500 км 8. ЯПЕТ " 1,700 км 9. ФЕБ " 320 км Това, че планетата има девет спътника и те с не особено големи скокове в своите размери, както това е при Юпитер, дава основание да се приеме, че грижата като елемент в импулсите му е на сравнително голяма висота, както на сила, така и по качество. Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа. Импулсите, които планетата Сатурн излъчва, за хората на нашата планета Земя имат отношение към мозъчните клетки, които се намират в горната предна част на челото. Ето защо хора, които реагират на тези импулси, имат добре развита горна челна част. Когато импулсите на тази планета вземат превес в даден човек, то това се отразява на цялата му външност и преди всичко на неговата глава. Човекът е слаб, с малко мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим.
към текста >>

Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа.
РЕЯ " 1,750 км 6. ТИТАН " 4,400 км 7. ГИПЕРИОН " 500 км 8. ЯПЕТ " 1,700 км 9. ФЕБ " 320 км Това, че планетата има девет спътника и те с не особено големи скокове в своите размери, както това е при Юпитер, дава основание да се приеме, че грижата като елемент в импулсите му е на сравнително голяма висота, както на сила, така и по качество. Вярно е, че най-отдалеченият, но най-малък спътник ФЕБ се движи в обратна посока, което говори, че користта понякога намира място в качеството му грижа. Импулсите, които планетата Сатурн излъчва, за хората на нашата планета Земя имат отношение към мозъчните клетки, които се намират в горната предна част на челото. Ето защо хора, които реагират на тези импулси, имат добре развита горна челна част. Когато импулсите на тази планета вземат превес в даден човек, то това се отразява на цялата му външност и преди всичко на неговата глава. Човекът е слаб, с малко мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коси.
към текста >>

35. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Учителят отбелязва в „Призвание към народа ми”, дадено на 8.10.1898 г: „Ето, вторий път ида, откак сте станали мой народ, за да ви гледам как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина.
Да говориш и пишеш за Великия, проявил се на земята във физическо тяло и донесъл светлината за новия живот, който ще дойде на Земята, с образуването на Шестата светеща раса, е голяма работа, непосилна за възможностите на един обикновен човек. Аз ще изнеса малкото, което се открива пред моите очи, а в бъдеще други големи специалисти ще допълнят и коригират, ако съм допуснал грешки. Бог е всичко за мен. Затова ще започна изложението си с формулата: „Да застанем пред Бога с всичкото си смирение, да се спрем пред Него в мълчание и да изпълним душите си с благодарност.” В книжката „Светъл лъч към човешките души” аз съм описал подробно проникновението, което ми е дадено за идването на този светъл Дух на земята* и промените, които прави на Сириус, Слънцето и Земята. Бог идва на Земята през 300 милиона години. Учителят отбелязва в „Призвание към народа ми”, дадено на 8.10.1898 г: „Ето, вторий път ида, откак сте станали мой народ, за да ви гледам как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему.” (с. 13) Учителят Беинса Дуно, Духът на Истината, слиза на Земята във физическо тяло да възстанови загубената Истина на Земята и да освободи душата на българите от черното робство, в което е изпаднала, поради неразумния им живот.
към текста >>

Три пъти го е изправял и човекът все падал.
13) Учителят Беинса Дуно, Духът на Истината, слиза на Земята във физическо тяло да възстанови загубената Истина на Земята и да освободи душата на българите от черното робство, в което е изпаднала, поради неразумния им живот. Затова той се ражда в деня на душата, понеделник, на 29 юни, 1864 г., стар стил, Петровден. След 1900 г. се прибавят 13 дена и Петровден е на 12.07. Учителят обяснява, че вторият Адам Бог го е направил от кал. Три пъти го е изправял и човекът все падал. Четвъртият път той застанал и Бог вдъхнал в ноздрите му живо дихание - душа и той станал жив човек. Това станало преди милиони години, на (9) 22 март, при настъпването на пролетното равноденствие. Денят бил петък (Венера). Венера е планетата на любовта; но е свързана с медта, която се окислява и прави яденето отровно, което става и с обикновената любов на хората. Затова Учителят препоръчва новият човек да се ражда в неделя, под животворното действие на Слънцето, за да е изпълнен с живот, сили, здраве и духовни енергии, необходими за правилното му развитие на Земята.
към текста >>

Четвъртият път той застанал и Бог вдъхнал в ноздрите му живо дихание - душа и той станал жив човек.
Затова той се ражда в деня на душата, понеделник, на 29 юни, 1864 г., стар стил, Петровден. След 1900 г. се прибавят 13 дена и Петровден е на 12.07. Учителят обяснява, че вторият Адам Бог го е направил от кал. Три пъти го е изправял и човекът все падал. Четвъртият път той застанал и Бог вдъхнал в ноздрите му живо дихание - душа и той станал жив човек. Това станало преди милиони години, на (9) 22 март, при настъпването на пролетното равноденствие. Денят бил петък (Венера). Венера е планетата на любовта; но е свързана с медта, която се окислява и прави яденето отровно, което става и с обикновената любов на хората. Затова Учителят препоръчва новият човек да се ражда в неделя, под животворното действие на Слънцето, за да е изпълнен с живот, сили, здраве и духовни енергии, необходими за правилното му развитие на Земята. Също българите, които преди 2 хиляди години са се отклонили от правия път, изгубили свещеното чувство любов към Бога, и попаднали под злокобното влияние на падналия Бог Сатурн, да се освободят от неговите недъзи и да попаднат под лъчезарното влияние на Слънцето.
към текста >>

Също българите, които преди 2 хиляди години са се отклонили от правия път, изгубили свещеното чувство любов към Бога, и попаднали под злокобното влияние на падналия Бог Сатурн, да се освободят от неговите недъзи и да попаднат под лъчезарното влияние на Слънцето.
Четвъртият път той застанал и Бог вдъхнал в ноздрите му живо дихание - душа и той станал жив човек. Това станало преди милиони години, на (9) 22 март, при настъпването на пролетното равноденствие. Денят бил петък (Венера). Венера е планетата на любовта; но е свързана с медта, която се окислява и прави яденето отровно, което става и с обикновената любов на хората. Затова Учителят препоръчва новият човек да се ражда в неделя, под животворното действие на Слънцето, за да е изпълнен с живот, сили, здраве и духовни енергии, необходими за правилното му развитие на Земята. Също българите, които преди 2 хиляди години са се отклонили от правия път, изгубили свещеното чувство любов към Бога, и попаднали под злокобното влияние на падналия Бог Сатурн, да се освободят от неговите недъзи и да попаднат под лъчезарното влияние на Слънцето. Това е предвидено в Божествения план и в бъдеще ще се реализира напълно. Отбелязал съм в книжката "Светъл лъч към човешкиrе души", стр. 28, че дълго време съм търсил да намеря рождения час наУчителя. Допитал съм се до всичките астролози, които живееха на Изrрева, но те не го знаеха. През зимна екскурзия на Ел Шадай в 1960 r.
към текста >>

Душата на родения е озарена от животворните слънчеви лъчи и той по-лесно понася големите несгоди и мъчнотии, съпровождащи пътя му.
Той определя слаба жизненост за родения, който има приятен, мек нрав, незлоблив, избягва свадите и проявява такт и умение при разрешаване на житейските въпроси. Знакът на душата, Рак, благоприятства на родения често да се затваря в себе си, в чертога на безмълвието, да съзерцава външния и богатия си вътрешен живот и така да придобива духовни знания и сила. Обича да наблюдава и изучава природата, да търси великото, да складира знания през първата половина на живота си, до 33 години, необходими му за сериозната работа предстояща след 33 годишната му възраст. Първата половина от живота му е безплодна - няма външни изяви. Следва голям успех в развитието му, който достига апогея си в зряла възраст. Душата на родения е озарена от животворните слънчеви лъчи и той по-лесно понася големите несгоди и мъчнотии, съпровождащи пътя му. Притежава силна склонност към окултни и психични опити и всестранен духовен живот. (Слънце съвпад, паралел Венера) дава развитие в артистична насока, музика, изкуство и поезия. Роденият е носител на голяма любвеобилност. Тези аспекти подобряват телесната организация на родения. Увеличават известността му в обществото и правят отношенията му приятни и леки.
към текста >>

Учителят даде пълен ход на Божествената наука - астрологията, да влезе в умовете на най-интелигентните и будни ученици от класа, за да напътстват и помагат на закъсалите души в земния им път.
Понеже Слънцето е много добре аспектирано и най-високо в хороскопа (X дом), то озарява родения с животворните си енергии и му помага да реши трудната задача за повдигане на българите и освобождаване душите им от материалното робство и той да излезе от болезненото си критично състояние. Слънцето на 19°15'56" в Рак е в съвпад точен с алфа Близнаци, звездата Кастор, 18°22'36" в Рак, която има силно Меркуриево и Юпитерово влияние. Носителка е на добродушие и най- високи морални качества. Учителят има много изискани маниери (винаги скромно, добре облечен с чисти огладени дрехи и лъснати обувки, дори и на планината.) Изпълнен е с много физически и духовни енергии, които проявява в живота си и делото, което вършеше. Неговият буден дух проникваше в същината на всяко човешко същество, като го изпълваше със своята велика любов и виждаше всичките му недъзи и недостатъци, и веднага помагаше да се освободи от тях. Учителят даде пълен ход на Божествената наука - астрологията, да влезе в умовете на най-интелигентните и будни ученици от класа, за да напътстват и помагат на закъсалите души в земния им път. Не само с внушение, но Той сам е предавал уроци на брат Иван Антонов и подари астрологията на Саабей на Николай Дойнов, който написа учебник по астрология. Венера в X дом е един от най-добрите признаци на здраве и общо благосъстояние. Роденият ще бъде представителна и красива личност, много харесвана и търсена от хората. Ще бъда оптимист към всичко в живота и винаги щастлив от положението, в което се намира. Дава изключителна музикалност и похват към всички изкуства.
към текста >>

Има склонност към философия, човеколюбие и желание за далечно пътуване (отиването му да следва в САЩ), за увеличаване на неговите познания.
Учителят обяснява; „Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от мен звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.” Само като постави ръката си върху някое напечатано томче с беседи, ангелът веднага познава дали има промени или е чисто Словото Божие. Меркурий в ІX дом. Показва, че Учителят има любов към религията, науката и литературата (Словото). Умът му е прилежен, способен да прониква дълбоко в проблемите на живота. Има склонност към философия, човеколюбие и желание за далечно пътуване (отиването му да следва в САЩ), за увеличаване на неговите познания. Отличава се със своя гъвкав, обширен и находчив ум, с който той постоянно следи промените в живота и природата. В отрицателната част на аспектите (Меркурий квадрат Луна, точен квадрат Сатурн, квадрат Нептун) Учителят поема объркания ум на българите като член на този народ и се заема да го направи светъл. Виждаме да изпъква на преден план поквареността на българите, изложен на постоянни промени, себичност, песимизъм, критикуване и с лабилна психика. Този неуравновесен ум на българите Учителят се е заел да го изправи. Това е невъзможна задача за един човешки или ангелски дух, но е във властта на Беинса Дуно - Духът на Истината.
към текста >>

Той е без светлина в пътя на живота си, които Учителят пое на плещите си, за да го поправи и измени.
(Меркурий точен квадрат Сатурн). При този аспект роденият ще бъде изложен на постоянни неприятности и препятствия. Отвсякъде ще му се слагат пречки и ще бъде нападан от злословие от тайни врагове. Ще търси отшелнически живот, изпълнен с меланхолия. Това е окаяният живот на българина, попаднал в тежко робство на тъмните сили, изразено чрез падналият Бог Сатурн, проявяващ безумие, голяма критичност, егоизъм, безправие, липса на топлина в душата му. Той е без светлина в пътя на живота си, които Учителят пое на плещите си, за да го поправи и измени. Понеже Меркурий е свързан с говора на човека, Петър Дънов под въздействието на този злокобен аспект е ням до 5-годишната си възраст. Близките и родителите му са мислили, че той ще остане ням за цял живот. В един горещ летен ден по жътва изведнъж той проговаря, Това става, когато Меркурий по дирекция прави съвпад с господаря на хороскопа, Венера, която е отлично аспектирана и животворна. Това става през август, 1869 г. това е най- трудният детски период от живота на Учителя, който продължава до към пубертета - 14 години.
към текста >>

Много пъти неговите близки го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване, размисъл, концентрация, че той не ги забелязвал, че са до него.
За този труден период от живота си Учителят отбелязва: „Като младеж аз минах през много труден период, но преодолях всичките препятстващи сили и излязох от болезненото си състояние. Който и друг човек да беше, при тези условия, нямаше да може да издържи и рано щеше да си замине.” Положението на Петър Дънов се подобрява след 7-годишната му възраст, до 10 години, когато Меркурий по дирекция прави съвпад със Слънцето. Напълно се стабилизира около 16 години (Уран прогресивен съвпад Меркурий). Както отбелязах. Учителят постоянно е ходел в гората на медитация и невидимият свят му е помагал и отговарял на непрекъснатите му молитви. Много пъти неговите близки го намирали в дълбоко вътрешно вглъбяване, размисъл, концентрация, че той не ги забелязвал, че са до него. В този труден период от живота си Учителят е събирал сили и енергия за бъдещата си активна проповедническа дейност, за изнасянето на 7777 беседи на Земята. (Меркурий образуващ се тригон ретрограден Юпитер). Дава най-добрите физически и духовни условия и възможности за правилното развитие на живота. Петър Дънов има весел, оптимистичен характер, винаги гледа добрата страна на нещата и никога не пада духом в часове на несполука. Притежава ум с широк кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение по въпросите след зряло размишление.
към текста >>

Прави го неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода.
Или го нахокваше и изпъждаше да си върви (изпъждаше духовете от него) и на другия ден болният е здрав. По Божествения начин - с лекарство и една дума (когато има опасност за живота) или мисъл, помилване по главата - болният оздравява веднага. Например, сестра Мария Тодорова обича много да яде домати със сирене (отрова) и изпада в кома. Викат Учителя и той нарежда да й дават лъжица нишадър и тя възкръсва. (Меркурий паралел Уран) в IX дом - дава на Учителя оригинален, независим, своеобразен ум, работещ срещу робството на модата, традициите и обществените условности. Прави го неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Този аспект е показател на пионерите на мисълта и откритията, което го води до гениалност. Има изключителни възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса и развитието на човечеството, които ги проповядва с голямо вдъхновение. За обикновените прости хора идеите му са неразбрани. Спечелва си много приятели поради любовта, която отправя към всички. За него няма врагове, защото той обича еднакво всичките човешки създания, и врагове, и приятели и ги благославя.
към текста >>

Написаха учебници, изнесоха много лекции за тази Божествена наука и осветяваха пътя на много братя и сестри, като им помагаха в ежедневния им живот.
За обикновените прости хора идеите му са неразбрани. Спечелва си много приятели поради любовта, която отправя към всички. За него няма врагове, защото той обича еднакво всичките човешки създания, и врагове, и приятели и ги благославя. Умът му е носител на Божествената наука астрологията, която той я владееше перфектно. Внушаваше на интелигентните и будни ученици от братството, тия, които в миналите си инкарнации са били най- големите врагове на астрологията и жестоко са я преследвали, да я изучават. Написаха учебници, изнесоха много лекции за тази Божествена наука и осветяваха пътя на много братя и сестри, като им помагаха в ежедневния им живот. Да изучаваш една наука, дадена от Бога, това значи да се свържеш и имаш постоянна връзка с онзи (Бог), който е дал тази наука (астрологията). За братята и сестрите в Младежкия окултен клас отговорник по астрология беше брат Петър Манев, който беше построил хороскопите на всички от класа и следеше развитието на живота им по дирекциите на планетите. Подобно на Морен, изчисляваше дирекцията, написваше я на листче с дата на сбъдване и я даваше на приятеля, обект на неговите изчисления и тя се сбъдваше. Разбира се тук голяма роля е играла неговата будна интуиция. Меркурий 12°06' в Рак, съвпад точен Медиум Цели, съвпад точен със Сириус на 12°11'36" в Рак-алфа от Голямото куче, а Сириус е в точен съвпад с Медиум Цели.
към текста >>

Сириус се явява като най-важната звезда на нашето небе, носител на великата Божествена култура на Мъдростта, към която цялата наша Слънчева система се стреми, физически Сириус е 100 хиляди пъти по-голям от нашето Слънце и със своята мъдрост направлява живота на цялата галактика.
Тя е блестяща, трептяща, със синьо-бяла светлина, която я придобива при слизането на Учителя Беинса Дуно на Земята, който със своите Божествени сили я повдигна с три степени нагоре и от червена угасваща звезда, премина жълтия цвят и стана синьо-бяла новообразувана звезда - възкръснала звезда. Чрез нея се проектира влиянието на Марс и древните народи са я считали като Кралска, но агресивна звезда. Донася на родения слава, почести и богатство. Меркурий точен съвпад Сириус показва, че умът на Учителя Беинса Дуно, неговото свръхсъзнание има за основа Божествената мъдрост, която непрекъснато е протичала през Него и озарявала Словото му. Сириус е известен от най-древни времена и са го свързвали с действието на магиите и митологичните обреди в Египет, Персия, Гърция и Рим, където са били изградени специални светилища, посветени на него. Сириус се явява като най-важната звезда на нашето небе, носител на великата Божествена култура на Мъдростта, към която цялата наша Слънчева система се стреми, физически Сириус е 100 хиляди пъти по-голям от нашето Слънце и със своята мъдрост направлява живота на цялата галактика. Тя е една от най-близките звезди до нас, разстоянието до нея е 8,7 светлинни години, затова я виждаме толкова светла. Ако най-ученият професор на Земята, който владее всичките науки на Земята и знанието, което те носят, отиде на Слънцето, между неговите жители той ще бъде по мъдрост като едно малко дете, на няколко месеца. Ако най-ученото същество на Слънцето, което има знанието на Слънцето и Слънчевата система, отиде на Сириус, то ще бъде с мъдростта, която има едно малко дете на няколко дена - можем да си представим сравнително каква велика наука има на Сириус. Съществата, населяващи Сириус, са в ментални, причинни и будически тела и високи над 300 километра. Те често посещават Земята, главно високите планински места, където има олтари, фокуси на духовна енергия, които ги привличат.
към текста >>

Тогава той най-добре и чисто предава Божественото знание, Словото, което идва от централното Слънце Алфиола, наречено „Душа на вселената”, което е един милион пъти по-голямо от нашето Слънце.
Ако най-ученият професор на Земята, който владее всичките науки на Земята и знанието, което те носят, отиде на Слънцето, между неговите жители той ще бъде по мъдрост като едно малко дете, на няколко месеца. Ако най-ученото същество на Слънцето, което има знанието на Слънцето и Слънчевата система, отиде на Сириус, то ще бъде с мъдростта, която има едно малко дете на няколко дена - можем да си представим сравнително каква велика наука има на Сириус. Съществата, населяващи Сириус, са в ментални, причинни и будически тела и високи над 300 километра. Те често посещават Земята, главно високите планински места, където има олтари, фокуси на духовна енергия, които ги привличат. Меркурий е основата на ума, той е секретар на Боговете и когато е добре поставен (съвпад точен Сириус) е неразривно свързан с ангелската мъдрост, изявена чрез планетата Юпитер и Божествената мъдрост - чрез Уран. Тогава той най-добре и чисто предава Божественото знание, Словото, което идва от централното Слънце Алфиола, наречено „Душа на вселената”, което е един милион пъти по-голямо от нашето Слънце. Луната в XII дом показва, че роденият има много скрити неприятели, които постоянно го преследват. Това говори за тежката състояние, в което се намира душата на българския народ на Балканския полуостров, отвсякъде заобиколена от хитри и коварни врагове. Вьншно българите са любезни, услужливи, весели, привързани към обществото и удоволствията. Но вътрешно са попарени от големия гнет и ада от силното отрицателно, могъщо влияние на намиращия се в екзалтация паднал бог Сатурн. (Луна образуващ се точен съвпад Сатурн) - извори за изключително негативните качества на българите.
към текста >>

Той става любимо дете за небето и всички същества му идват на помощ в трудния му път, за идването на Словото Божие на Земята.
Прави му се нов хороскоп за 19.03.1897 г. (3.04. н. ст.), в които най-страшният враг на българската душа, Сатурн ретрограден е в знака на Юпитер, Стрелец, тригон Слънце, съвпад Уран, омекотен и трансформиран. Луна е в секстил със Сатурн и пада това злокобно влияние, което Сатурн упражняваше върху нея и той е отворил торбата с добрите си аспекти към българите. Слънцето на Учителя е в 0° на Овена, което му дава неизчерпаема енергия за работа, вътрешно ръководство и проникновение и съдействие. Той става любимо дете за небето и всички същества му идват на помощ в трудния му път, за идването на Словото Божие на Земята. Сатурн във Везни е в екзалтация-възход и има много силно действие в хороскопа. Дава сериозност, красота и изящество на Учителя. Ще има оценка и призвание от някои будни души в обществото. (Сатурн разпадаща се опозиция, паралел Нептун) - показва колко далеч е българинът от Божията любов, подтиска я, като няма дори и понятие за нейното проявление. По времето на Учителя виждаме до какъв хал е дошъл българинът под въздействието на отрицателните влияния на Сатурн: егоизъм, песимизъм, голяма критичност, скъперничество и много войни - почти все загубени, довели до разруха живота му.
към текста >>

Той ще го промени, ще му покаже пътя към Бога и българинът ще започне да му служи с любов.
Отношенията е семейството е под всякакво ниво. Там жената е пълна робиня и затова Учителят казва: „Издигнете жената.” Липсата на Божията любов в живота, в проявите му, го приравнява с животинския свят, което се подчертава и от Сатурн точен съвпад Асцендента. МС (Сатурн квадрат Медиум Цели) показва, че свръхсъзнанието на българина е приспано и той не може да мисли за благото на другите и се проявява като върл егоист в живота. Живее с девиза - аз и семейството ми да са добре, а другите вълци ги яли. С тази трудна задача се е заел Учителят да промени съзнанието на българина, да го освободи от опекунството на Сатурн. Той ще го промени, ще му покаже пътя към Бога и българинът ще започне да му служи с любов. Така ще излезе от влиянието на Сатурн и ще попадне под животворното влияние на Слънцето, в изобилния с блага живот. Юпитер ретрограден във II дом, добре съчетан със Слънцето, означава голямо материално благосъстояние. Учителят е най-богатото същество на Земята. „Аз съм най-богатият човек в света и най- видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам 12 милиарда в злато.
към текста >>

Над 40 пъти Учителят е викан на разпит в полицията.
Ще покровителства, ръководи и пази всички души, събрани около него. Влиянието на Юпитер и Меркурий се дублира от звездата Северни везни (Юпитер образуващ се тригон Меркурий), което го прави блестящ лектор, сказчик с дар слово, отлична дикция и завладяващо слушателите слово. Проявява дарби и способности във всеки жанр на изкуството; написа музика, даде паневритмията - хармонични движения в съпровод от музика за обновяване на организма, написа над 170 музикални упражнения и песни и изнесе 7777 беседи пред учениците си. Марс в VII дом го прави способен, трудолюбив, активен и неуморен в усилията си за благосъстоянието на братството и неговото правилно духовно развитие. Учителят е воювал срещу интелигентното общество, което не го е разбирало и постоянно го е каляло с нелепите си статии, като се стремяло да му пречи навсякъде. Над 40 пъти Учителят е викан на разпит в полицията. При един такъв случай той предсказва на началника, че в най-скоро време ще си замине от този свят. Последният се ядосал и го затворил в килия и поставя полицай пред вратата да го пази. Идва градоначалникът, брат Начо Петров и го заставя веднага да го освободи. Отварят килията, но Учителят го няма там. След един месец става сбиване, при което началникът е убит.
към текста >>

Има изключително висока интелигентност и дълбоки знания, а за да могат обикновените хора да го разбират, Учителят слиза на тяхното ниво и започва да им говори на разбираем за тях език, Дава му възможност да пътува в чужбина при най-хубави условия, когато Уран по дирекция прави сьвпад със Слънцето на 24 години, 1888 г., м.
Те са изиграли и положителна роля върху будните българи, които по тези нелепи статии намират Учителя. Например писателят Стоян Михайловски, Иван Вазов и др. Уран в IX дом дава напредничав ум, независим, оригинален и изобретателен, стигащ до гениалност. Високо развита интуиция, с която чете мислите и намеренията на хората, като по написана книга. Носител е на високи идеи, възвишени идеали, велик план за преустройството живота на човечеството. Има изключително висока интелигентност и дълбоки знания, а за да могат обикновените хора да го разбират, Учителят слиза на тяхното ниво и започва да им говори на разбираем за тях език, Дава му възможност да пътува в чужбина при най-хубави условия, когато Уран по дирекция прави сьвпад със Слънцето на 24 години, 1888 г., м. август, Учителят е в САЩ, Ню Джърси, щата Медисън, след 2-годишно учителстване в село Хотанца, Русенско. Уран в Близнаци го изпълва с извънредно оригинален характер, силна интуиция и отдаден на научни изследвания в живота и природата и пълно познание за Божествената наука - астрологията. Той променяше кармата (съдбата) и хороскопите на учениците си. Когато някой влизаше в школата и ставаше ученик, му се правеше нов хороскоп, в който му се променя кармата - да не му пречи в учението и ако се е отдал да служи на Бога с любов, напълно му се заличава, казва Учителят. Само с една дума той променяше съдбата на приятелите - да оздравее, да остане да живее или да си замине.
към текста >>

Тя е пътеводител на човечеството, по която се ориентират хората по суша и море.
Учителят влиза за малко в приемната си, излиза и казва: „ Няма защо да остане.” Учителят работеше без шум, без глас - тайно и не желаеше никой да знае за проявите му. Той виждаше всеки човек какво представлява и през какви необходими страдания минава и често казваше: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света.” Т. е. как точно и велико всеки човек и събитие са поставени на своето време, място и условия за правилно развитие. Всички братя, които участваха в първата и втората световни войни, и получиха от Учителя написани на листче „Добрата молитва" и „91 псалом", се завърнаха от войните живи и здрави, макар че по шинелите им имаше по 20 ÷ 30 дупки от куршуми. Уран 26°45` в Близнаци, точен съвпад полярната звезда - алфа Малка мечка, 26°44'36" в Близнаци, която има Сатурново, слънчево и венерино влияние. Тя е пътеводител на човечеството, по която се ориентират хората по суша и море. Уран е в точен съвпад и с алфа Орион 26°53'36" в Близнаци, Беталгейзе. Полярната звезда китайците я напичат „Великият владика” на небето. Полярната звезда надарява родения със здрав разсъдък и благоразумие. Учителят следва винаги пътя на своето вътрешно проникновение, подплатено от силната му интуиция. Той ясно разбира своята трудна задача, която има на Земята и я изпълнява, като достига винаги целта, която си е поставил.
към текста >>

Учителят следва винаги пътя на своето вътрешно проникновение, подплатено от силната му интуиция.
Уран 26°45` в Близнаци, точен съвпад полярната звезда - алфа Малка мечка, 26°44'36" в Близнаци, която има Сатурново, слънчево и венерино влияние. Тя е пътеводител на човечеството, по която се ориентират хората по суша и море. Уран е в точен съвпад и с алфа Орион 26°53'36" в Близнаци, Беталгейзе. Полярната звезда китайците я напичат „Великият владика” на небето. Полярната звезда надарява родения със здрав разсъдък и благоразумие. Учителят следва винаги пътя на своето вътрешно проникновение, подплатено от силната му интуиция. Той ясно разбира своята трудна задача, която има на Земята и я изпълнява, като достига винаги целта, която си е поставил. Северният полюс е замръзналият древен Едемски рай, след падението на човечеството й е центърът на Бялото братство на Земята. Учителят е неразривно свързан с този център, откъдето постоянно тече Божественото Слово към него и той го изнасяше в школата. Той е смел и прави невъзможното в живота за благото на човечеството. Учителят е велик вестител и носител на духовния живот, предвиден от небето за хората на земята в техния еволюционен път.
към текста >>

Учителят е велик вестител и носител на духовния живот, предвиден от небето за хората на земята в техния еволюционен път.
Учителят следва винаги пътя на своето вътрешно проникновение, подплатено от силната му интуиция. Той ясно разбира своята трудна задача, която има на Земята и я изпълнява, като достига винаги целта, която си е поставил. Северният полюс е замръзналият древен Едемски рай, след падението на човечеството й е центърът на Бялото братство на Земята. Учителят е неразривно свързан с този център, откъдето постоянно тече Божественото Слово към него и той го изнасяше в школата. Той е смел и прави невъзможното в живота за благото на човечеството. Учителят е велик вестител и носител на духовния живот, предвиден от небето за хората на земята в техния еволюционен път. Беталгейзе - алфа Орион 26°53'36" в Близнаци е дясното рамо на Ориона с червен цвят, има силно Марсово и Меркуриево влияние, което дава голяма вътрешна и външна подвижност и постоянно движение. Учителят притежава дълбок усет за точно намиране на подходящи думи за Словото, което изнася. Предстои му постоянен успех в духовната му работа и вечна слава в бъдещето, след заминаването му. Двете звезди, полярната и Беталгейзе са на един градус, но с различни северни ширини. Полярната е на 66° северна ширина, а Беталгейзе е на 16° северна ширина, с една разлика от 50 градуса, но действат много силно общо и двете.
към текста >>

Значи Учителят със своя Уран, носител на Божествената мъдрост, съвпад с двете звезди, се явява като пътеводител, фар, към който в бъдеще цялото човечество ще се устреми, възприеме и приложи неговото Слово - Божественото учение на Земята.
Беталгейзе - алфа Орион 26°53'36" в Близнаци е дясното рамо на Ориона с червен цвят, има силно Марсово и Меркуриево влияние, което дава голяма вътрешна и външна подвижност и постоянно движение. Учителят притежава дълбок усет за точно намиране на подходящи думи за Словото, което изнася. Предстои му постоянен успех в духовната му работа и вечна слава в бъдещето, след заминаването му. Двете звезди, полярната и Беталгейзе са на един градус, но с различни северни ширини. Полярната е на 66° северна ширина, а Беталгейзе е на 16° северна ширина, с една разлика от 50 градуса, но действат много силно общо и двете. Значи Учителят със своя Уран, носител на Божествената мъдрост, съвпад с двете звезди, се явява като пътеводител, фар, към който в бъдеще цялото човечество ще се устреми, възприеме и приложи неговото Слово - Божественото учение на Земята. Нептун в VI дом дава силни психически способности, придобити от духовния живот на Учителя. Негативните аспекти на Нептун се отнасят до низшия живот на българите и липсата на следа от Божествената любов в сърцата им. Многобройни болезнени състояния, които често ги посещават, насилието, злото, голямата критичност към всички и всичко, са ги довели до едно почти животинско състояние на омраза, отмьщение и егоизъм. Учителят със своята Божествена любов поразтопи ледовете, разчупи веригите на душите, умовете и сърцата на българите и им показа тесния път на ученика, път на люзбов, хармония и братство, който води към Бога. Ние сме малко индивиди, съставляващи братството, които се стремим да приемем и приложим Божията Любов на Земята, обаче ние представляваме кваса, който ще закваси цялото човечество и всички ще станат братя и сестри, носители на доброто и любовта.
към текста >>

Учителят със своята Божествена любов поразтопи ледовете, разчупи веригите на душите, умовете и сърцата на българите и им показа тесния път на ученика, път на люзбов, хармония и братство, който води към Бога.
Полярната е на 66° северна ширина, а Беталгейзе е на 16° северна ширина, с една разлика от 50 градуса, но действат много силно общо и двете. Значи Учителят със своя Уран, носител на Божествената мъдрост, съвпад с двете звезди, се явява като пътеводител, фар, към който в бъдеще цялото човечество ще се устреми, възприеме и приложи неговото Слово - Божественото учение на Земята. Нептун в VI дом дава силни психически способности, придобити от духовния живот на Учителя. Негативните аспекти на Нептун се отнасят до низшия живот на българите и липсата на следа от Божествената любов в сърцата им. Многобройни болезнени състояния, които често ги посещават, насилието, злото, голямата критичност към всички и всичко, са ги довели до едно почти животинско състояние на омраза, отмьщение и егоизъм. Учителят със своята Божествена любов поразтопи ледовете, разчупи веригите на душите, умовете и сърцата на българите и им показа тесния път на ученика, път на люзбов, хармония и братство, който води към Бога. Ние сме малко индивиди, съставляващи братството, които се стремим да приемем и приложим Божията Любов на Земята, обаче ние представляваме кваса, който ще закваси цялото човечество и всички ще станат братя и сестри, носители на доброто и любовта. Една сестра казва на Учителя, че ние в България сме много малко хора и какво ще направим за новия живот? Учителят й отговаря, че всяка година на Земята умират около 40 милиона души. Една малка част от тях извършили големи престъпления, се отправят към преизподнята, а останалото множество влиза в школите на Бялото братство, където изучават методите и правилата на новия живот. В скоро време на Земята ще почнат да се раждат само същества, минали през школите на Бялото братство, които заедно с ангелите коренно ще променят живота на Земята.
към текста >>

Учителят сьс своята духовна същина решава задачата да промени практическия егоистичен български ум, отдаден на насилието (целият ад е построен от насилието), голямото безлюбие, обхванало душите им и неправдите, съпътстващи отношенията и живота им.
Една малка част от тях извършили големи престъпления, се отправят към преизподнята, а останалото множество влиза в школите на Бялото братство, където изучават методите и правилата на новия живот. В скоро време на Земята ще почнат да се раждат само същества, минали през школите на Бялото братство, които заедно с ангелите коренно ще променят живота на Земята. На Земята инкарнират около 60 милиарда човешки души. Учителят е взел всички мерки да идват само добри и подготвени за новия живот души. Нептун 8°22' в Овен, точен съвпад алфа Пегас - Алгемиб 7°23'36" в Овен - звездата има марсово и меркуриево положително влияние, което придава на Учителя остър и обширен ум, силна воля, решителност и богат ораторски дар, допълнен с отлична памет. Учителят сьс своята духовна същина решава задачата да промени практическия егоистичен български ум, отдаден на насилието (целият ад е построен от насилието), голямото безлюбие, обхванало душите им и неправдите, съпътстващи отношенията и живота им. В бъдеще ще се видят резултатите от тази титанична работа, която Духът на Истината Беинса Дуно извърши на Земята. Той ще изкорени лъжата и ще насади великата Истина в умовете и сърцата човешки. Плутон в VIІІ дом е в собствен дом и силно проявен. Изпълва Учителя с енергия и сила за живот. Има опасност от преждевременна смърт - това е домът на смъртта, заедно с неговия господар Плутон, Учителят си замина на 80 години, вместо на 120.
към текста >>

След два дена трапът е готов и братьт извиква Учителя, които излиза от горницата в салона, взима пълната бутилка и тръгват.
Тъмните сили са правили много опити да спъват работата на Учителя, но той успешно се е справял с тях. На събора в Търново 1922 г. Учителят извиква брат Драган Попов, адвокат от София и му нарежда да му донесе добре калаидисана бакърена тава, събираща около 4 литра вода и бутилка, събираща около 2 литра вода с тапа - да се запушва добре, пълна с вода. След това го изпраща на югоизточния края на лагера, до оградата да изкопае трап, дълбок два метра и широк, колкото да може да копае свободно. Да копае бавно и когато го изкопае, да го извика, без да търси помощници. След два дена трапът е готов и братьт извиква Учителя, които излиза от горницата в салона, взима пълната бутилка и тръгват. Учителят оглежда трапа, навежда се и пуска леко добре запушената бутилка и му казва да заравя, Учителят стои и наблюдава. При една почивка той се обръща към брат Драган и му обяснява защо е всичко това. Седмица преди това един тъмен дух кацнал в горницата, гледал какво се прави и обиждал и се подигравал с приятелите, като казвал, че нищо няма да излезе от тях, защото били паплач. Учителят няколко пъти му казал да си отида, но той взел да се плези и на него. За последен път му казва да се махне или ще го махне той, тъй, че ще го помни хиляди години.
към текста >>

Учителят няколко пъти му казал да си отида, но той взел да се плези и на него.
Да копае бавно и когато го изкопае, да го извика, без да търси помощници. След два дена трапът е готов и братьт извиква Учителя, които излиза от горницата в салона, взима пълната бутилка и тръгват. Учителят оглежда трапа, навежда се и пуска леко добре запушената бутилка и му казва да заравя, Учителят стои и наблюдава. При една почивка той се обръща към брат Драган и му обяснява защо е всичко това. Седмица преди това един тъмен дух кацнал в горницата, гледал какво се прави и обиждал и се подигравал с приятелите, като казвал, че нищо няма да излезе от тях, защото били паплач. Учителят няколко пъти му казал да си отида, но той взел да се плези и на него. За последен път му казва да се махне или ще го махне той, тъй, че ще го помни хиляди години. Пак му се плези и казва, че нищо не може да му направи. ..Добре, ще видиш какво мога на направя.” Учителят магнетизира водата в тавата в салона и я занася при духа. Водата веднага го привлича и той влиза целият в нея. Духът разбира какво става и почва да му се моли, но Учителят налива водата в бутилката, заедно с духа и я запушва, пуска я в трапа, където брат Драган я заравя.
към текста >>

За последен път му казва да се махне или ще го махне той, тъй, че ще го помни хиляди години.
След два дена трапът е готов и братьт извиква Учителя, които излиза от горницата в салона, взима пълната бутилка и тръгват. Учителят оглежда трапа, навежда се и пуска леко добре запушената бутилка и му казва да заравя, Учителят стои и наблюдава. При една почивка той се обръща към брат Драган и му обяснява защо е всичко това. Седмица преди това един тъмен дух кацнал в горницата, гледал какво се прави и обиждал и се подигравал с приятелите, като казвал, че нищо няма да излезе от тях, защото били паплач. Учителят няколко пъти му казал да си отида, но той взел да се плези и на него. За последен път му казва да се махне или ще го махне той, тъй, че ще го помни хиляди години. Пак му се плези и казва, че нищо не може да му направи. ..Добре, ще видиш какво мога на направя.” Учителят магнетизира водата в тавата в салона и я занася при духа. Водата веднага го привлича и той влиза целият в нея. Духът разбира какво става и почва да му се моли, но Учителят налива водата в бутилката, заедно с духа и я запушва, пуска я в трапа, където брат Драган я заравя. Учителят казва, че след 700 ÷ 800 години, като орат земята, ще изровят и отворят бутилката и черният дух ще излезе на свобода, но послушен, променен, обновен.
към текста >>

Много пъти, когато Учителят е искал да разясни някой въпрос, той е казвал да извикат брат Боев, Галилей, брат Борис, Мария Тодорова, Савка, Георги Радев и когато са събирали около него, той започвал да говори.
Плутон съвпад Южен възел (Опашката на дракона) показва, че кармата му започва много активно да се развива след 2-годишна възраст, когато Плутон по дирекция прави съвпад с Опашката на дракона, с голяма опасност за живота му (Плутон е господар на смъртта и VIII дом е дом на смъртта - помага доста, че Плутон е заточен в Телец). Учителят преодолява и неутрализира и този опасен за живота му аспект и след 7 години (Меркурий съвпад Слънце по дирекция) той стъпва здраво на краката си и започва процес на подобряване на здравето му до 16 години (Уран съвпад Меркурий), След 33 години той става вселен (вселява се Божият Дух в него) и отпада родовата и общочовешката карма, поета от него. Става свободен дух да организира и реализира условията за пробуждане съзнанието на будните българи за да може след това да изнесе Словото Божие, което да бъде записано и разбрано. 22 години (един слънчев цикъл на неговата активност) трае подготовката на приятелите и условията за откриването на школата, чрез веригата и съборите (от 1900 до 1922 г.). За да може да изнесе една беседа или изясни някои въпрос, Учителят се е нуждаел от подходяща среда, от духовни братя и сестри, които със своята аура са привличали много същества от космоса и заедно са образували ментално поле, необходимо за протичането на Словото. Много пъти, когато Учителят е искал да разясни някой въпрос, той е казвал да извикат брат Боев, Галилей, брат Борис, Мария Тодорова, Савка, Георги Радев и когато са събирали около него, той започвал да говори. Същества от края на вселената са идвали да слушат беседите на Учителя. Един слънчев цикъл (22 години) трае и школата с Учителя (1922 до 1944 година). Земята е 13 сфера на вселената, адът или юдол плачевен, където Бог изпраща всички непокорни и непослушни души да се учат и възпитават при много трудни условия. Тя е място на активни страдания, каквито не съществуват никъде по вселената. Но Бог е посещавал Земята и се е заел да я коригира, да изправи живота на човешките души.
към текста >>

Учителят отбелязва, че ние често се оплакваме от страданията, които имаме на Земята, „но знаете ли, че милиони същества са готови веднага да дойдат и заемат вашите места и да имат дори и 100 пъти по-големи страдания от вашите, но не ги пускат.
Но Бог е посещавал Земята и се е заел да я коригира, да изправи живота на човешките души. При една екскурзия на Учителя с приятели - 7 души - на езерата през месец юни 1942 г., последната, при която вали силен едър град, образува 15 см. Лед и Учителят маха с дясната си рька и градът спира като отсечен. Той пита: „Защо дойдохме тук? ” И отговаря, че тук е ходил Бог и е оставил своите благословения и ние вървим по неговите стъпки. Учителят отбелязва, че ние често се оплакваме от страданията, които имаме на Земята, „но знаете ли, че милиони същества са готови веднага да дойдат и заемат вашите места и да имат дори и 100 пъти по-големи страдания от вашите, но не ги пускат. Един ангел достигнал в развитието си да стане архангел, трябва непременно да слезе на земята, да реши една трудна задача като по този начин си създава архангелско тяло, с което ще може да вижда съществата и чува Словото и музиката в архангелския свят. На Земята се спазва закона на Божията правда и всяко същество, което я посещава, трябва да свърши някаква работа. Колкото по-велик е един дух, толкова по-голяма част от страданията на човечеството поема (изразено в хороскопа му с негативни аспекти). Николай Дойнов пита Учителя при разговор: „Учителю, сигурно Христос пред 2000 години е имал само тригони и секстили в хороскопа си? ” - „Не.
към текста >>

36. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за първи път да се преследват дъновистите.
» Казва: «Ти си виновен. Или ще внесеш 10 000 лева, или ще те турим в Централния затвор.» «Аз - казвам - съм набеден, г-н следователю. Вие сте предубедени. Аз още не съм говорил.» Почна веднага следствие. Във вестниците писаха: «Дъновистът Лулчев така и така направил. Помогнал на еди-коя си госпожица да се обеси.» Това не беше за първи път да се преследват дъновистите. Това беше на мода. Почна един тормоз. Това беше абсурдно. Една госпожица се обесва. Нейният зет е тук, той е съдия.
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов.
в гр. Сливен. Завършва инженерство в Германия през 1925 г. 1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов. 1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г.
към текста >>

Това може да се разбере само от онзи, който е минал през този път.
Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа. Какъв е този кредит? Той е жизнен кредит, дават му здраве, енергия и сила да движи нещата. Задвижва се държавната машина с най-малко съпротивление и с изразходване на най-малко сила. Това може да се разбере само от онзи, който е минал през този път. От други - не. 25. Генерал Христо Луков - роден през 1887 г. в гр. Варна. Завършва военното училище. Артилерист, участник във войните от 1912-1918 г.
към текста >>

Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена.
Осъден на смърт от Народния съд. 47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г. След сключването на германско-съветския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени. С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50.
към текста >>

също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура.
поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и Иван Багрянов. След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура. Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник. Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 89-93. 52.
към текста >>

Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж.
Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура. Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник. Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 89-93. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата. Направеният опит за въвеждане в училищата е неуспешен. Вж. «Изгревът», том I, стр. 494-507.
към текста >>

Тя за пръв път се изнася в този момент от Учителя.
204- 206, 206-209, 210-213, 213-220, 398-404, 550-556. 55. Всемирното Бяло Братство е подготвило план и царят трябва да го изпълни. Ако не го изпълни, това означава непослушание към Бога. Непослу-шанието на българите към Бога и гонението на богомилите според Учителя Дънов е довело до падането под турско робство за 500 години. Това е причината. Тя за пръв път се изнася в този момент от Учителя. Но българите вчера и днес не искат да приемат думите на Учителя за истина. А защо? Защото не Го признават за Учител. 56. Ако цар Борис III приеме и послуша съветите на Учителя Дънов, които са Слово на Всемирното Бяло Братство, то те ще направят благосклонни всички държави към царя и те ще го изслушват. Но и това не става.
към текста >>

Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си.
е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама.
към текста >>

Фердинанд се жени втори път през 1908 г.
във Виена. А жена му, княгиня Мария-Луиза Бурбонска, дъщеря на Роберт Бурбонски I, е родена в Рим през 1870 г. Децата им: Борис - роден на 17/30 януари 1894 г.; Кирил - роден на 17 ноември 1895 г. в София; Евдокия - родена на 17 ноември 1898 г.; Надежда - родена на 17/30 януари 1899 г. Майка й умира два дни след раждането й. Фердинанд се жени втори път през 1908 г. за Елеонора Ройс-Кьостриц от австрийската фамилия Ройс-Кьостриц, родена през 1860 г. Омъжена, тя е много активна със санитарното дело, работи през време на Първата световна война като милосърдна сестра, посещава ежедневно болниците. Умира през 1917 г. Големите стремежи на Фердинанд I доведоха България до Първата и Втората национални катастрофи, понеже той не послуша Учителя Дънов. А Борис III се грижи за семейството, за да им продължи династията.
към текста >>

Отворен е пътят на Германия към изток и тя превзема Чехословакия през март 1939 г.
И този не слушаше Учителя. И той докара България до Трета национална катастрофа. България стана заложница на чужда международна карма и трябваше да я изплаща. 80. На 30 септември 1938 г. е подписано Мюнхенското споразумение, Германия взима от Чехословакия Судетската област, населена с немци. Отворен е пътят на Германия към изток и тя превзема Чехословакия през март 1939 г. На 23 август 1939 г. в Москва се подписва германско-съветският пакт за ненападение и се сключва тайна клауза за подялба на Полша от СССР и Германия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. На 3 септември 1939 г.
към текста >>

Принц Кирил и княгиня Евдокия също пътуват за сватбата, но отделно от цар Борис III.
А моите баби носеха дълги кърпи, по 50 см, изтъкани от бяло сукно, и в тях завързваха парите си и си завързваха също възли, за да не забравят онова, което са обещали да изпълнят. И така Теофана е назначена за учителка по селата. 131. На 19 януари 1939 г. заминава за Рим на сватба. Жени се Мария Савойска, рождена сестра на царица Йоана. Принц Кирил и княгиня Евдокия също пътуват за сватбата, но отделно от цар Борис III. Той използва посещението си за политически срещи. На 25 януари 1939 г. той се среща с водача на Фашистката партия Бенито Мусолини в Палацо Венеция. На 26 януари 1939 г. се среща с външния министър на Италия граф Чано, който е зет на италианския диктатор Мусолини.
към текста >>

Поискал да му дадат и почетна германска рота, която да го придружава, да го посреща с почести и музика на всяка голяма спирка, като пътува в няколко вагона със специален влак.
Цар Борис III остава две седмици в Рим и поради заболяване на царицата, на 27 февруари 1939 г. тръгва с влака от Рим за София. На 28 февруари пристига в Белград и се среща с княз-регента Павел и с новия външен министър Цинцар Маркович. 132. На сватбата в Рим е поканен и бившият абдикирал цар Фердинанд. Той искал да пристигне тържествено, за което направил постъпки пред германците и те му отпуснали царски вагон. Поискал да му дадат и почетна германска рота, която да го придружава, да го посреща с почести и музика на всяка голяма спирка, като пътува в няколко вагона със специален влак. Германците му отказали. После поискал и от италианците почетна рота. Те му отговорили, че почетна рота ще има, но тя ще бъде за цар Борис III, а не за него. Той побеснял. Но цар Борис не отстъпил. 133.
към текста >>

На 25 септември Чембърлейн отпътува за Лондон и в същия ден Хитлер приема цар Борис.
В Париж царят се среща с министър-председателя и с президента на Франция. От Париж заминава за Кобург - родовото имение на баща си, цар Фердинанд. На 22 септември 1938 г. пристига в Берлин. Същия ден започва втора среща между Хитлер и Чембърлейн. На 25 септември Чембърлейн отпътува за Лондон и в същия ден Хитлер приема цар Борис. На 27 септември цар Борис пристига в София. На 28 и 29 септември 1938 г. в Мюнхен се срещат Хитлер, Мусолини, френският министър-председател и Чембърлейн и се съгласяват да върнат Су-детите на Германия. Така войната бива забавена с една година, благодарение на намесата на цар Борис III пред Чембърлейн и Хитлер. На 5 октомври 1938 г.
към текста >>

Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език.
А какво става - вж. в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия?
към текста >>

И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество.
в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г.
към текста >>

Но после всичко се проваля и събитията тръгват по друг път, напълно неочакван за всички. 154.
Учителят споменава, че днешните управници са най-големите врагове на този народ. А защо? Защото силите на тъмнината работят в тях и освен това са облечени във власт да изпълняват заповедите на тъмнината, която разрушава този народ. 153. По време на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., а това е точно 6 месеца след този разговор, то западните сили - Франция, Англия - с подписания договор и връщане на областта Судет, населена с немци, правят опит да се коригират от договора във Версай от 1919 г. Това е първият сполучлив опит. Но после всичко се проваля и събитията тръгват по друг път, напълно неочакван за всички. 154. През месец януари 1939 г. цар Борис заминава за Италия на сватбата на сестрата на царица Йоана и след два месеца се завръща в София - на 30 февруари 1939 г. Това е дълго отсъствие в Италия и затова Лулчев се обръща към него, че е станал «синьор» - на италиански това означава «господин». 155. Книжката «Големият брат» е издадена през 1939 г. и съдържа 39 страници.
към текста >>

Това е признание на царя пред Лулчев, който от своя страна няколко пъти го споделя със стенографката Елена Андреева и то е описано в «Изгревът», том IX.
в 12 часа вечерта. б) «Малкият брат» - беседа в 10 часа сутринта на 1 януари 1939 г., озаглавена и като «Епохална година». Тази книжка съдържа пророчествата за 1939 г. от Учителя, като се сбъдва всичко. Но цар Борис изобщо не я е чел, понеже не може да чете и възприема Словото на Учителя. Това е признание на царя пред Лулчев, който от своя страна няколко пъти го споделя със стенографката Елена Андреева и то е описано в «Изгревът», том IX. Книгата «Живот за Цялото» е преведена на френски от белгийката Маркова, оженена за българин и живяла десетилетия в България, със заглавие «La Vie pour tous>. Тя е съставена от откъси от Словото на Учителя, отпечатвани като първи статии на сп. «Житно зърно», които са подредени от Георги Радев, така, както е съставил «Учителят говори». Той също участвува в превода на книгата на френски. Вж. «Изгревът», том XVIII, стр.
към текста >>

Раздорите и религиозните секти в кой път тласкат народа ни», в която остро напада Учителя Петър Дънов.
Двете гъркини в Белград: едната -като княгиня Олга, а другата - жена на министъра на външните работи, така объркват политиката на държавата, че отначало я довеждат до съюзница на Германия, а след два дни се прави преврат с противоположна политика, която довежда до намесата на Германия и Югославия е окупирана и победена. Изцяло това се дължи на двете гъркини. 162. Неофит, митрополит Видински, заместник-председател на Светия Синод (1930-1944 г.), един от най-върлите противници на Учителя Дънов. През 1922 г. публикува книжката «Към напредък или към пропаст? Раздорите и религиозните секти в кой път тласкат народа ни», в която остро напада Учителя Петър Дънов. През 1939-1945 г. се обявява за защита на евреите у нас и това го спасява, за да не бъде съден след 1944 г. 163. Павел Груев - началник на кабинета на цар Борис III. Той е бил коректен, дискретен, но по-късно е изместен от новодошлите царски съветници и е бил пратен в девета глуха линия. 164. Петър Костов е един от съветниците на цар Борис III. 165.
към текста >>

Така тя подготвя пътя на мъжа си към властта.
Той бива изпратен от Никола Пашич, големия сръбски държавник, да следва в Париж. А Никола Пашич е по произход българин от Зайчар и е мразел много българите в своята външна политика. Гъркинята от остров Корфу става интимна приятелка на княгиня Олга, също гъркиня и жена на княз Павел. По-късно уличната мълва донася, че Стоядино-вич и Олга имали интимна връзка, заради което княз Павел се чудел как да отстрани Стоядинович и чакал удобен момент. По-късно жената на Цинцар Маркович, също гъркиня, изключително властолюбива, убеждава княгиня Олга, че трябва да прекъсне връзката си със Сто-ядинович и той да бъде отстранен от властта. Така тя подготвя пътя на мъжа си към властта. Стоядинович е свален от власт. За министър-председател княз Павел слага «циганския цар» от гр. Ниш Драгиша Цветкович, който е водил прогерманска политика. 166. Миран Кристя, изпратен от румънското правителство за разговори с цар Борис, след сесията на Балканския пакт в Синай. На 9 февруари 1939 г.
към текста >>

Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво.
Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става. Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила. Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили. Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво. Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа. В това време вече иде и натискът на германците да влезем в пакта. ____________________ * Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 40—41. (бел.
към текста >>

На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на Добруджа.
На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин. На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на Добруджа. На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция. През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР.
към текста >>

Борис е кръстен по католическия обред за католик, но за да се подобрят политическите отношения с Русия, то Борис се кръщава втори път в черквата «Св.
През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР. Натискът идва от всички страни. 197. Генерал Петър Ганчев, адютант на цар Фердинанд. 198. Според обещанието, дадено на католическия папа Лъв XIII, децата, родени от брака на Фердинанд и Мария-Луиза, ще бъдат католици. Борис е кръстен по католическия обред за католик, но за да се подобрят политическите отношения с Русия, то Борис се кръщава втори път в черквата «Св. Крал» («Св. Неделя») от личния пратеник на Николай II - граф Кутузов, и си остава с името Борис, княз Търновски. А двете му сестри и брат му остават католици. При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св.
към текста >>

Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г.
Те са скачени съдове - щом едното се увеличава, и другото се увеличава. В сегашната епоха доброто е слуга на злото. Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215.
към текста >>

Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
към текста >>

Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране.
Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец. А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват. Натискът срещу България е много голям, за да се определи на коя страна да застане. В страната има сили, които са за Англия, дори за Германия, а комунистите са за СССР.
към текста >>

Това е дадено в «Изгревът», том XIX, в «Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов», стр.
И тогава ще отпаднат различията. Лулчев приема това, но цар Борис III е смес от Кобурги и Бурбони и те не приемат това. Неговият череп е друг, чуждоземен, а не български, и той няма орган да възприема тези идеи от Учителя. 232. Троеличието на Бога се дава от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Това е, което Учителят казва, че Бог си има във всеки свят лице. Това е дадено в «Изгревът», том XIX, в «Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов», стр. 907-928. 233. Въпросът за едноизмерното пространство между две точки и една линия. Въпросът за двуизмерното пространство - за да се прекара една плоскост, трябват 4 точки. При нея има разширение. Въпросът за триизмерното пространство се говори, когато тази плоскост може да се движи.
към текста >>

Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици.
Къде тогава отиват останалите 180°? Те не изчезват. Те представляват духовната матрица, която съществува в духовния свят и която не изчезва никога. Такава е силата на една идея. 234. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, доброволец във войните 1912-1913 г., 1914-1918 г. Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици. Журналист, депутат в Народното събрание. Убит от противниците си. Евдокия, княгиня българска, е рождена сестра на цар Борис. Тя френо-логически прилича на рода на баща си. Имала е изключителни качества на политик, била е отначало съветник на брат си, но след конфликти с италианка-та царица Йоана напуска двореца.
към текста >>

Антон Ганев е генерал от трудовите войски и е предлаган за министър на пътищата и на благоустройството. 250.
На 29 март 1939 г. Спас Ганев внася законопроект в Народното събрание, но този законопроект бива разкритикуван от всички и изтеглен. Решено е Ганев да бъде сменен в подходящото време. Багрянов в същото време заминава в чифлика си, за да гостува на жена си, за да не го упрекват, че има връзка със смяната на Ганев. А и царят иска точно това, да не би да се смята, че ще се правят пазарлъци. 249. Антон Ганев е генерал от трудовите войски и е предлаган за министър на пътищата и на благоустройството. 250. «Закръпката» е смяна на Спас Ганев, но на негово място не се назначава титуляр, а на 12 април до 23 октомври 1939 г. се назначава временно управляващ от Владимир Аврамов, който от 1938 г. до 1939 г. е министър на железниците и пощите. И чак от 23 октомври 1939 г.
към текста >>

Неговият главен път за изпълнение е Англия.
А след 1920 г. пристав е съдия-изпълнител - онзи, който има съдебна власт да приведе в изпълнение решенията на съда. Хитлер е съдебен пристав. Той има задачата да приведе решенията на съда на Небето във връзка с несправедливия Версайски договор. Но той не изпълнява задачата си. Неговият главен път за изпълнение е Англия. Но го отклоняват на изток и към Русия. И това го погубва. 259. Германия е трябвало да бъде съдебният пристав на Небесния съд за Англия. Но западните страни я подкупват с Чехословакия. Първо на 28-29 септември в Мюнхен й отстъпват Судетската област, а после я насочват на изток, да окупира Чехословакия на 15 март 1939 г.
към текста >>

По този начин Англия и Франция подкупват Германия с Чехословакия и отварят нейния път на изток.
Но го отклоняват на изток и към Русия. И това го погубва. 259. Германия е трябвало да бъде съдебният пристав на Небесния съд за Англия. Но западните страни я подкупват с Чехословакия. Първо на 28-29 септември в Мюнхен й отстъпват Судетската област, а после я насочват на изток, да окупира Чехословакия на 15 март 1939 г. По този начин Англия и Франция подкупват Германия с Чехословакия и отварят нейния път на изток. Насочват я на изток. И когато това става, Учителят Дънов няколко часа се е разхождал по поляната на Изгрева и е казвал на глас: «Умни са, умни са тия англичани. Не може да им се отрече. Насочиха войната на изток.» А през това време нито вестници, нито радио са споменавали за тези събития. След няколко дни вече вестниците пишат, че Судет е вече германски.
към текста >>

на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР.
Симеон е роден през 1937 г. + 21 години е 1958 г., а това е годината на победилия социализъм в България. От 2 до 7 юни 1958 г. е седмият конгрес на БКП - на който българските комунисти приемат, че това е конгресът на победилия социализъм. 284. През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР. Среща се с цар Борис и с министър-председателя Кьосеиванов. На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна Добруджа. Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285.
към текста >>

Той трябва да върви по духовния път, определен от Словото на Учителя.
Златният век на България се определя от присъствието на Всемиро-вия Учител Беинса Дуно между българите и отварянето на Школата на Великото Всемирно Бяло Братство на земята, както и от Неговото Слово, което Той дава за човеците на следващата Шеста раса, които ще имат отворени сетива и центрове на мозъка и с тях ще бъдат във връзка с Невидимия свят. 287. Княз Симеон II се ражда на 16 юни 1937 г. Според Учителя Дънов това е прероденият Симеон Първи, но е закъснял и се ражда много късно. За него виж «Изгревът», том IV, стр. 91-92, стр. 472-473. Той трябва да върви по духовния път, определен от Словото на Учителя. Но това не става. Бяхме свидетели, че той нямаше никакво отношение към Учителя Дънов и към учението Му, след като се върна в България и през 2001 г. стана министър-председател (2001-2005 г.). 288. България е освободена от Белия Цар. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл.
към текста >>

На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
На 22 септември 1908 г. в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти. За тази канара и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр. 136-138, том V, стр. 422-423. На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298. Иван Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г. - по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I.
към текста >>

Ясновидството на индуските мъдреци или пътят към съвършенство. 316.
Съдържа: А. 1. За строежа на човека. 2. За анализа на нещата. 3. Как се проявява вселената. 4. Превъплотяване. 5. Карма. Б. 1. Ясновидството на индуските мъдреци или пътят към съвършенство. 316. За Наполеон виж «Изгревът», том XV, стр. 263. Учителят за музиката - виж в том XV, стр. 666-750. Наполеон в 1804 г. съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата. В 1808 г.
към текста >>

Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят.
На 15 март 1939 г. Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и тя престава да съществува. Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога.
към текста >>

в Лондон се настоява Румъния да отстъпи Добруджа на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България.
Тодор Христов - пълномощен министър в Германия -1935-1936 г., в Турция -1936-1940 г. На 15 май 1939 г. Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна Добруджа, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325. Григор Гафенко - външен министър на Румъния, 1938-1940 г. На срещата на министрите на външните работи на Англия и Румъния, Халифакс и Гафенко, на 24-25 април 1939 г. в Лондон се настоява Румъния да отстъпи Добруджа на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България. През месец февруари Гафенко е в Белград, а през месец юни - в Анкара. 326. Димитър Шишманов - роден през 1889 г. в гр. София. 1908-1913 г. -завършва право в Женева.
към текста >>

Учителят Дънов за пръв път в света дава нагледно ролята на Злото и Доброто чрез едно обикновено дърво - корените представляват Злото, а клоните са Доброто.
Едните Го отхвърляха, а другите Го използуваха да си разрешават личната карма и да преживеят по-добре. Виж «Изгревът», том XIX, стр. 907-933. 343. Царят е представител на Бурбоните от Франция, които нямат качеството на постоянството и все отлагат. А по линията на баща му - Кобурга, то накрая форсират нещата и всичко се разваля. 344. Учителят Дънов за пръв път в света дава нагледно ролята на Злото и Доброто чрез едно обикновено дърво - корените представляват Злото, а клоните са Доброто. Едното без другото не може. Сега трябва да се обърнат нещата, защото епохата на 13-ата сфера на Кали Юга е приключила. Сега Доброто ще ръководи, а Злото ще изпълнява. Така че в тази епоха Злото ще работи и него ще виждаме навсякъде около себе си. 345. Митрополит Стефан Софийски - за него виж бел.
към текста >>

Царят сънува змия, която иска да го ухапе на два пъти.
А защо? Защото той е неин представител пред Учителя. А вътрешната борба на Лулчев се дължи на това, че самият той също е служител на Черната ложа, а идва при Учителя, получава съвети от Него, които трябва Черната ложа да ги изпълни, но те не се предават от Лулчев. Той е разколебан в съветите на Учителя. Ето защо се появява змията, а тя е пристав на Черната ложа. 348. Царят сънува змия, която иска да го ухапе на два пъти. А същата змия се явява наяве на Лулчев и той я убива. Черната ложа не е доволна и от двамата и затова изпраща своя пристав, да им изпълни присъдата. Ами как е възможно това да стане на Рила, когато там е Учителят? Учителят Дънов е Мировият Учител. А Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата ложа, и Черната ложа.
към текста >>

Министърът на вътрешните работи нарежда да се хващат евреите и да се изпращат в каменните кариери да чукат камъни, да правят чакъл за пътищата, които се строят.
я присъединява до Германия, за да може да граничи с Италия и да я подтикне да бъде по-смела и да воюва. Целта на Англия е да насочи войната на изток - срещу СССР, с което сполучва. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. 370. Четейки по немските вестници как ударни части на фашистите разбиват еврейски магазини в Полша, то тук също се организират такива набези. Министърът на вътрешните работи нарежда да се хващат евреите и да се изпращат в каменните кариери да чукат камъни, да правят чакъл за пътищата, които се строят. Когато на 24 декември 1940 г. се гласува Законът за защита на нацията, в него се посочва, че главната причина за бедственото положение в страната са евреите, защото в техни ръце е частната търговия и дребната индустрия. И започват да ги изпращат в концлагери да чукат камъни. 371. Обикновено Учителят казва някои неща на Лулчев, за да ги предаде на царя веднага. Но Лулчев ги задържа или ги преработва в ума си и ги излага по друг начин.
към текста >>

Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн.
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1905-1915 г. -завършва педагогическо училище в Шумен, а след това - технически науки в Мюнхен. 1928-1939 г. - директор на водоснабдяването на редица градове. 19391944 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 409. «1_а V^е роиг 1е ТоиЬ - «Живот за Цялото», отпечатана през 1939 г. Съставена е от беседи на Учителя, извадени части, които оформят една основна идея. Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски език. «Репзе! » е главата «Мисли!
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1929 г. - завършва право в София. 1931-1932 г. - секретар на «Врабча-1». 1932-1934 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1937 г. - адвокат в София. 1939-1944 г. - обявява се срещу въоръжената борба на Отечествения фронт. Министър на вътрешните работи в правителството на Константин Муравиев само за седем дни -от 2 септември до 9 септември 1944 г.
към текста >>

- министър на обществените сгради и пътищата.
1882-1885 г. - директор на финансите в Източна Румелия. Русофил. 1886-1889 г. - емигрира в Одеса. 1894-1899 г. - министър на обществените сгради и пътищата. 1894-1899 г. - редактор на в. «Мир». 1912-1914г. - пълномощен министър в Лондон. Подготвя Лондонския мирен договор.
към текста >>

1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1919-1922 г. - ръководен деец във Военния съюз, един от организаторите на Народен сговор. 1920 г. - началник на Военното училище. Участвува в подготовката на преврата на 9 юни 1923 г. 1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1939-1944 г. - организатор на профашистки младежки организации «Христо Ботев» и «Отец Паисий». На 2 септември 1944 г. се самоубива. 420. Боян Смилов - роден през 1885 г.
към текста >>

Много пъти Учителят му е казвал да не се занимава с политика, но Лулчев е искал да опита дали е способен да съветва, да напътства и да се налага.
Нали съветва царя кого да назначава и кого да сваля. Но не желае да излезе от блатото на политическия живот. Харесва му. И някой с въже го е вързал там. Вързал го е онзи, който го ръководи отвътре. 425. Много пъти Учителят му е казвал да не се занимава с политика, но Лулчев е искал да опита дали е способен да съветва, да напътства и да се налага. Правил го е чрез другите. Накрая не може да издържи и иска да се освободи, но не може, защото е вързан отвътре и отвързване няма. Затова накрая доброволно приема смъртта си, за да си разплати кармата. 426. Такава книга ще бъде издадена чрез «Изгревът», но не е още дошло времето за това. Ще бъдат представени действителни лица, събития и развръзки.
към текста >>

Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост.
Забранява му. Но той не се съобразява с това. Иска да командва, да бъде фактор. След време ще понесе Възмездието на Народния съд. Но неговото поведение дава повод да се атакува Учителят. 429. Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост. Отначало тази сграда е построена от комунистите за работнически дом, но държавата я одържавява. След това я правят сграда на полицията и в нейните пещи изгарят убитите комунисти след преврата на 9 юни 1923 г. и по време на Септемврийското въстание, както и своите противници до 1944 г. След идването на комунистите тази сграда продължи да изпълнява същите функции на сграда на Държавна сигурност до днес, 2004 г. Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е.
към текста >>

Много пъти Учителят Дънов казва, че Хитлер е пристав на Бога, да проведе Божието решение срещу Англия.
Да образува Европейски съединени щати в Европа. Но вместо това той тръгва да прави династия и тръгва да воюва с Русия. А малцина знаят, че в родословното дърво на Наполеон има един прадядо, който е бил българин, обозначен с фамилията Ви1даго. Накрая, след битката при Ватерло на 18 юни 1815 г., където претърпява поражение, Наполеон е заточен на остров «Св. Елена». 442. Много пъти Учителят Дънов казва, че Хитлер е пристав на Бога, да проведе Божието решение срещу Англия. Но той не издържа, английската политика го насочва на изток за война със СССР - съветска Русия. Така се проваля и не изпълнява ролята си на пристав, и то на Бога. 443. Англия е обещала да се коригира след Версайския договор, чрез който се прекрояват границите на Европа за нейна сметка. Но не го прави и след това идват германски бомбардировки върху английските градове. 444. Идеологията на нацизма е: богоизбраният германски народ, който, обединен в едно като юмрук, да ръководи Европа от подчинени народи.
към текста >>

Много пъти Учителят Дънов е казвал, че идеологията на Хитлер е еврейска.
За българите казва, че те са представители на черния дроб. А това е най-важният орган, защото през него преминава всичко, което идва от стомаха и червата. В черния дроб се преработва всичко. И българите имат тази служба, техните съзнания трябва да преработват всичко, което става по света, на всяко място и по всяко време. И затова Учителят споменава често, че българите са виновни за онова, което става по света. 446. Много пъти Учителят Дънов е казвал, че идеологията на Хитлер е еврейска. Евреите са смятали, че като са богоизбран народ, то всички народи трябва да им слугуват. Така са смятали, че Христос като дойде, ще работи за тях, но после Го разпнаха. Хитлер иска неговият народ да бъде богоизбран народ и всички народи да работят за него. И дойде онова време, когато го разпнаха заради тези еврейски идеи. Германия капитулира на 9 май 1945 г., а преди това Хитлер се самоуби в бункера си. 447.
към текста >>

Много пъти са организирали нападение срещу Изгрева и през деня, и през нощта.
Германия капитулира на 9 май 1945 г., а преди това Хитлер се самоуби в бункера си. 447. Всичко, което е казано на станало. Проверили са го и знаят, че също ще стане. Божествената Правда цар Борис и на баща му Фердинанд, е е станало. И сега каквото му се каже, раздава правосъдието. 448. Много пъти са организирали нападение срещу Изгрева и през деня, и през нощта. Това са били платени наемници, изпратени от църквата или от запасните офицери. Но се е случило, че след едно такова нападение, онзи, който е трябвало да им плати, отказва да им плати. Лулчев се е намесил тогава, след като открил онзи, който заплаща погрома. За едно такова нападение през нощта виж «Изгревът», том II, стр. 290 и том III, стр.
към текста >>

Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения.
Лулчев като офицер е публикувал свои материали в ръководното списание «Борба» на Георги Бакалов, който е бил социалист, комунист. Ето защо е уволнен от войската от Константин Тошев, който е министър на вътрешните работи от 27 юни 1921 г. до 9 октомври 1921 г. и министър на войната от 9 октомври 1921 г. до 9 февруари 1923 г. 460. Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения. Тази роля поемат вестниците. А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461. Димитър Греков - роден в Бесарабия през 1847 г. Завършва право във Франция. Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г.
към текста >>

В ръководството е на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив за Съединението през 1885 г.
Стара Загора. След Освобождението от 1878 г. е телеграфист. 1882-1885 г. - секретар в Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия. В ръководството е на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив за Съединението през 1885 г. с Княжество България. Пълномощен министър в Букурещ - 1917 г. Редактор на няколко вестника: «Глас» - 1887 г., «Народна воля» - 1887 г. 464. Касае се за една брошура на теософите, написана от Ани Безант: «Великите учители и теософското общество», която я има преведена на български. Изпраща му я на английски, за да го впечатли.
към текста >>

А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479.
Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място. Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479. Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува. Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват по същия начин, но други са поставени на политическата сцена като актьори. Една такава роля играе Англия. 480. Възходът на Англия се дължеше на това, че Библейското дружество в Лондон отпечатваше Библията на различни езици и с нея искаше да разпространи християнството.
към текста >>

Отклонението на Англия от определения й път - с Библията да разпространява Християнството, за което бе създадена Британската империя.
Но към този нужник го отпраща и самият цар заради неговата непоследователна политика, с която настройва хората едни срещу други, за да може чрез интригите да ги владее. Но те не се усещат. Единствено накрая това прозира Лулчев. Но накрая. Но вече е много късно, както за Лулчев, така и за държавата. 485. Отклонението на Англия от определения й път - с Библията да разпространява Християнството, за което бе създадена Британската империя. Тя се отклонява от своя път, като разпокъсва Сан-Стефанска България и поддържа Турция. Целта е унищожение на славянството и Русия. 486. Разпокъсването на България на три части: Княжество България, Източна Румелия и Македония, е работа на английската политика. Насочено е към това да се затрудни работата на Учителя, да работи с разпокъсан народ и стеснени условия. По-късно предизвикват Първата и Втората световни войни, за да Му попречат на Школата, отворена от Него през 1922 г.
към текста >>

Тя се отклонява от своя път, като разпокъсва Сан-Стефанска България и поддържа Турция.
Но те не се усещат. Единствено накрая това прозира Лулчев. Но накрая. Но вече е много късно, както за Лулчев, така и за държавата. 485. Отклонението на Англия от определения й път - с Библията да разпространява Християнството, за което бе създадена Британската империя. Тя се отклонява от своя път, като разпокъсва Сан-Стефанска България и поддържа Турция. Целта е унищожение на славянството и Русия. 486. Разпокъсването на България на три части: Княжество България, Източна Румелия и Македония, е работа на английската политика. Насочено е към това да се затрудни работата на Учителя, да работи с разпокъсан народ и стеснени условия. По-късно предизвикват Първата и Втората световни войни, за да Му попречат на Школата, отворена от Него през 1922 г. и съществувала до 1944 г. 487.
към текста >>

Много пъти Учителят Дънов посочва, че Освобождението на България от турско робство чрез Русия през 1877-1878 г.
Лулчев се опитва чрез тази книжка да внуши на царя някоя мисъл от Словото на Учителя. Опитът показва, че царят не чете тези книги. Просто не може и не иска. Не приема Учителя Дънов за Учител. Това се дължи на Бурбоните от Франция и на Кобур-гите от Германия, които са създали тялото му и които са в него и го управляват. 499. Много пъти Учителят Дънов посочва, че Освобождението на България от турско робство чрез Русия през 1877-1878 г. е дело на Бялото Братство. А договорът от Сан Стефано от 3 март 1878 г. е Божие дело и България трябва да бъде обединена в рамките на този договор. Но Англия се намесва и проваля този план на Небето. Освобождението на България е акт на Бялото Братство.
към текста >>

-министър на обществените сгради и пътищата.
1924-1927 г. - завършва Висш кооперативен институт в Прага. 1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г. - първи подпредседател на 25-ото ОНС. 1942-1943 г.
към текста >>

За втори път изнася това.
Но ако личността успее да реализира 10 такива малки части, ще дойде до 10/10, което е 1 и е пълна реализация на личността в условията на общото. 520. «В светлината на Учителя» е книга на Лулчев. Тя е отпечатана през 1940 г. А в настоящия том сме я представили в раздела «В светлината на Учителя». 521. Интересното е, че царят не е чел «Благословение», а други са му го чели, а той само е слушал. За втори път изнася това. Какво означава всичко туй? Той не може да чете нито Учителя, нито Лулчев. А защо? Защото няма сетива за тази материя. Но предпочита да го слуша как му говори.
към текста >>

Учителят Дънов много пъти говори, че тази война от 1939-1944 г.
Завършва право. 1930-1935 г. - секретар на българска легация в Рим. Участвува в контакти със САЩ и Англия за излизане от войната и предотвратяване навлизането на съветската армия през септември 1944 г. в България. 524. Учителят Дънов много пъти говори, че тази война от 1939-1944 г. е духовна война. Тя първо е сражение в Невидимия свят, а тук, на земята, е част от проекцията върху картата. Всички воюващи страни са част и са артисти на земята, на онази драма и трагедия, която се извършва в Невидимия свят от борбата на духовете от двете Ложи - Бялата и Черната. 525. Войната не зависи от хората, защото тази война е духовна, между източните братства и западните братства. А хората са само инструменти, в които влизат тези сили, обсебват ги и вършат чуждата воля.
към текста >>

Учителят Дънов много пъти предупреждава, че тази война може да разбуди «китайския дракон» и жълтата раса да тръгне на запад и да помете европейската цивилизация.
812-815, 818-825; том XV, стр. 911-918, 919-922, 922-927. 528. Тази война е на духовете от Невидимия свят. Тя има за цел разрушение на Европейската цивилизация. Крайната цел е разрушение на България и да се попречи на Учителя и Неговата Школа. 529. Учителят Дънов много пъти предупреждава, че тази война може да разбуди «китайския дракон» и жълтата раса да тръгне на запад и да помете европейската цивилизация. Говорил е за войната с жълтите, която има да дойде. 530. Бялата раса е като евреите, които навремето не приеха Христа. А защо? Защото Всемировият Учител е в България, но нито България, нито светът Го приема за Учител. И бялата раса ще бъде разпъната на кръст.
към текста >>

Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата.
Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове. А да се спре нападението при Чаталджа има причина друга. Турция предлага примирие на България. Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител. На следващия ден започват дъждовете и пламва холерата и българската армия е спряна от калта и покосена от холерата. Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата. Това е възмездието от Небето. 579. Аркади Соболев е съветски дипломат. На 25 ноември 1940 г., като помощник-секретар на външните работи на СССР, пристига в България и връчва на българското правителство предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Но правителството на Филов скрива това предложение. Тогава то е било отпечатано на листовки и разпространено от комунистите първо в Ючбунар - работническата махала в София, и после - в цяла София.
към текста >>

Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г.
На 1 март 1941 г. министър-председателят Филов във Виена подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. На същия ден германските войски преминават от Румъния през Дунава и през Добруджа и идват като съюзници в България. 614. На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия от три страни - от Австрия, Унгария и България и за две седмици я превземат. 615. Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г. в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия. А защо? Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически.
към текста >>

Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия.
- един от създателите на национап-либералната партия. 1923 г. - формира партията «Народно единство». На 30 ноември 1923 г. е убит в София от македонски автономисти. 618. Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия. Но това не става. Случва се обратното - Германия напада Русия. 619. Още навремето Любен Каравелов е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство. А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството. Едните - от жени, а другите - от вино и ракия.
към текста >>

Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи.
Българските войски на 19 април 1941 г. навлизат в Македония, след като германските войски спечелват войната срещу Гърция и Югославия. Те отиват като освободители, но в скоро време стават окупатори. А от затворите се освобождават криминалните престъпници, които отиват в «новоосвободените земи» и които се развилняват като истински разбойници. Баща ми беше изпратен за кмет в Беломорска Тракия към Драма и Серее. Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи. Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г.
към текста >>

Упътванията за работа с него са дадени в «Изгревът», том XII, стр.
Тя е държана завита на руло в полицията. След намесата на Лулчев пред царя, Пентаграмът е бил върнат. Взет е на руло и повече не е слаган. За Пентаграма виж «Изгревът», том XII. Към този том се дават като приложение два плаката - чернобелият Пентаграм и цветният Пентаграм - копия от оригиналния Пентаграм. Упътванията за работа с него са дадени в «Изгревът», том XII, стр. 520-870. 626. Отново Учителят настоява пред Лулчев да предаде на царя да настоява за мир. Този разговор е от 21 март 1942 г. Германските войски се готвят за нападение към Волга и Кавказ. В края на 1941 г.
към текста >>

Учителят Дънов споменава на няколко пъти, че постъпката на Чембърлейн да спаси мира е Божествен подтик. 641.
Братът на Невил е Остин, многократно министър от 1900 г. От 1924 г. до 1929 г. е министър на външните работи в кабинета на Болдуин. Той прекъсва дипломатическите отношения между Англия и СССР през 1927 г. Учителят Дънов споменава на няколко пъти, че постъпката на Чембърлейн да спаси мира е Божествен подтик. 641. Идеята за Сан-Стефанска България е Божествена идея. Чрез нея българският народ трябва да се освободи от турското робство и да се обедини в една държава и да обедини българите в един език, в една писменост, в един духовен закон. А защо? Защото през 1864 г. е роден Петър Дънов.
към текста >>

37. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Но после всичко се проваля и събитията тръгват по друг път, напълно неочакван за всички. 154.
Учителят споменава, че днешните управници са най-големите врагове на този народ. А защо? Защото силите на тъмнината работят в тях и освен това са облечени във власт да изпълняват заповедите на тъмнината, която разрушава този народ. 153. По време на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., а това е точно 6 месеца след този разговор, то западните сили - Франция, Англия - с подписания договор и връщане на областта Судет, населена с немци, правят опит да се коригират от договора във Версай от 1919 г. Това е първият сполучлив опит. Но после всичко се проваля и събитията тръгват по друг път, напълно неочакван за всички. 154. През месец януари 1939 г. цар Борис заминава за Италия на сватбата на сестрата на царица Йоана и след два месеца се завръща в София - на 30 февруари 1939 г. Това е дълго отсъствие в Италия и затова Лулчев се обръща към него, че е станал «синьор» - на италиански това означава «господин». 155. Книжката «Големият брат» е издадена през 1939 г. и съдържа 39 страници.
към текста >>

Това е признание на царя пред Лулчев, който от своя страна няколко пъти го споделя със стенографката Елена Андреева и то е описано в «Изгревът», том IX.
в 12 часа вечерта. б) «Малкият брат» - беседа в 10 часа сутринта на 1 януари 1939 г., озаглавена и като «Епохална година». Тази книжка съдържа пророчествата за 1939 г. от Учителя, като се сбъдва всичко. Но цар Борис изобщо не я е чел, понеже не може да чете и възприема Словото на Учителя. Това е признание на царя пред Лулчев, който от своя страна няколко пъти го споделя със стенографката Елена Андреева и то е описано в «Изгревът», том IX. Книгата «Живот за Цялото» е преведена на френски от белгийката Маркова, оженена за българин и живяла десетилетия в България, със заглавие «La Vie pour tous>. Тя е съставена от откъси от Словото на Учителя, отпечатвани като първи статии на сп. «Житно зърно», които са подредени от Георги Радев, така, както е съставил «Учителят говори». Той също участвува в превода на книгата на френски. Вж. «Изгревът», том XVIII, стр.
към текста >>

Раздорите и религиозните секти в кой път тласкат народа ни», в която остро напада Учителя Петър Дънов.
Двете гъркини в Белград: едната -като княгиня Олга, а другата - жена на министъра на външните работи, така объркват политиката на държавата, че отначало я довеждат до съюзница на Германия, а след два дни се прави преврат с противоположна политика, която довежда до намесата на Германия и Югославия е окупирана и победена. Изцяло това се дължи на двете гъркини. 162. Неофит, митрополит Видински, заместник-председател на Светия Синод (1930-1944 г.), един от най-върлите противници на Учителя Дънов. През 1922 г. публикува книжката «Към напредък или към пропаст? Раздорите и религиозните секти в кой път тласкат народа ни», в която остро напада Учителя Петър Дънов. През 1939-1945 г. се обявява за защита на евреите у нас и това го спасява, за да не бъде съден след 1944 г. 163. Павел Груев - началник на кабинета на цар Борис III. Той е бил коректен, дискретен, но по-късно е изместен от новодошлите царски съветници и е бил пратен в девета глуха линия. 164. Петър Костов е един от съветниците на цар Борис III. 165.
към текста >>

Така тя подготвя пътя на мъжа си към властта.
Той бива изпратен от Никола Пашич, големия сръбски държавник, да следва в Париж. А Никола Пашич е по произход българин от Зайчар и е мразел много българите в своята външна политика. Гъркинята от остров Корфу става интимна приятелка на княгиня Олга, също гъркиня и жена на княз Павел. По-късно уличната мълва донася, че Стоядино-вич и Олга имали интимна връзка, заради което княз Павел се чудел как да отстрани Стоядинович и чакал удобен момент. По-късно жената на Цинцар Маркович, също гъркиня, изключително властолюбива, убеждава княгиня Олга, че трябва да прекъсне връзката си със Сто-ядинович и той да бъде отстранен от властта. Така тя подготвя пътя на мъжа си към властта. Стоядинович е свален от власт. За министър-председател княз Павел слага «циганския цар» от гр. Ниш Драгиша Цветкович, който е водил прогерманска политика. 166. Миран Кристя, изпратен от румънското правителство за разговори с цар Борис, след сесията на Балканския пакт в Синай. На 9 февруари 1939 г.
към текста >>

Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво.
Уж заседаваме, ние, министрите, не знаем какво става. Филов и Попов вършат всичко, каквото искат.» Мисля, че царят ми каза, че Филов и Попов при един несполучлив ход на работите са поискали да се мобилизира една дивизия или да се нахвърли върху Добруджа и да се влезе насила. Аз се ужасих, защото бяхме говорили това да става с мир. Царят каза: «Да, но тези хора са се забравили и не знаят какво искат.» Това се осуети от телеграмите, които се бяха получили, защото царят го посъветвали да се отнесат до респективните столици на Англия и Франция, да запитат евентуално какво ще бъде тяхното становище. Те отговорили. Царят ми каза: «Те останаха като мокри кокошки от отговорите и взеха правия път.» На 10 септември, когато вече е свършено с Добруджа, се получи писмото от английския крал за Добруджа, с което сърадва българския цар, че е могло с мир да се постигне нещо хубаво. Аз помолих тогава царя да използува това, че с мир е постигнат един резултат, и да помоли английския крап по същия начин - чрез мир, да се постигне добруване на народите, защото една война - това значи социална разруха на цяла Европа. В това време вече иде и натискът на германците да влезем в пакта. ____________________ * Народният съд срещу Любомир Христов Лулчев, 59-годишен, неосъждан, последовател на Бялото братство, таен съветник на цар Борис III: Документи. София: Астрала, 1996, стр. 40—41. (бел.
към текста >>

На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на Добруджа.
На Унгария се връща Трансилвания. А на 20, 23 и 24 септември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват Унгария, Румъния и Словашко. И накрая румънските войски са изпратени да воюват срещу СССР, след като Хитлер напада СССР на 22 юни 1941 г. 196. На 20 април 1939 г., по случай 50-годишнината на Хитлер, бива поканен председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов начело на българска делегация в Берлин. На срещата на Мошанов с външния министър на Германия фон Рибентроп за първи път се поставя въпросът за връщането на Добруджа. На 12 май 1939 г. е публикувана англо-турска декларация за помощ. След доклада на Мошанов за посещението в Берлин, цар Борис е изразил отрицателното си мнение срещу Хитлер, че е разрушил Мюнхенското споразумение, понеже той също е взел участие в подготовката на тази конференция. През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР.
към текста >>

Борис е кръстен по католическия обред за католик, но за да се подобрят политическите отношения с Русия, то Борис се кръщава втори път в черквата «Св.
През месец май 1939 г. в София се отбива помощник-комисарят на външните работи на СССР. Натискът идва от всички страни. 197. Генерал Петър Ганчев, адютант на цар Фердинанд. 198. Според обещанието, дадено на католическия папа Лъв XIII, децата, родени от брака на Фердинанд и Мария-Луиза, ще бъдат католици. Борис е кръстен по католическия обред за католик, но за да се подобрят политическите отношения с Русия, то Борис се кръщава втори път в черквата «Св. Крал» («Св. Неделя») от личния пратеник на Николай II - граф Кутузов, и си остава с името Борис, княз Търновски. А двете му сестри и брат му остават католици. При женитбата си на 25 октомври 1930 г. в Асизи, Италия, в църквата «Св.
към текста >>

Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г.
Те са скачени съдове - щом едното се увеличава, и другото се увеличава. В сегашната епоха доброто е слуга на злото. Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215.
към текста >>

Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
към текста >>

Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране.
Богдан Филов. Иван Багрянов е земеделец. А Стоил Стефанов е също земеделец, бил е секретар на Александър Стамболийски и е бил хвърлен в затвора от цар Борис. 217. Спас Ганев е отстранен, като в новия кабинет на Кьосеиванов на 23 октомври 1939 г. го няма. Той си отива заедно с провинилите се министри по официален път - чрез смяна на кабинета, а не чрез бламиране. На 29 март 1939 г. е внесен законопроект от Ганев в парламента, но този законопроект е критикуван и правителството го изтегля, за да не бъде бламирано и сменено. 218. В Европа вече воюват. Натискът срещу България е много голям, за да се определи на коя страна да застане. В страната има сили, които са за Англия, дори за Германия, а комунистите са за СССР.
към текста >>

Това е дадено в «Изгревът», том XIX, в «Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов», стр.
И тогава ще отпаднат различията. Лулчев приема това, но цар Борис III е смес от Кобурги и Бурбони и те не приемат това. Неговият череп е друг, чуждоземен, а не български, и той няма орган да възприема тези идеи от Учителя. 232. Троеличието на Бога се дава от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Това е, което Учителят казва, че Бог си има във всеки свят лице. Това е дадено в «Изгревът», том XIX, в «Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов», стр. 907-928. 233. Въпросът за едноизмерното пространство между две точки и една линия. Въпросът за двуизмерното пространство - за да се прекара една плоскост, трябват 4 точки. При нея има разширение. Въпросът за триизмерното пространство се говори, когато тази плоскост може да се движи.
към текста >>

Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици.
Къде тогава отиват останалите 180°? Те не изчезват. Те представляват духовната матрица, която съществува в духовния свят и която не изчезва никога. Такава е силата на една идея. 234. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев, доброволец във войните 1912-1913 г., 1914-1918 г. Ранен е няколко пъти, с 9 рани в тялото, ходел е с две патерици. Журналист, депутат в Народното събрание. Убит от противниците си. Евдокия, княгиня българска, е рождена сестра на цар Борис. Тя френо-логически прилича на рода на баща си. Имала е изключителни качества на политик, била е отначало съветник на брат си, но след конфликти с италианка-та царица Йоана напуска двореца.
към текста >>

Антон Ганев е генерал от трудовите войски и е предлаган за министър на пътищата и на благоустройството. 250.
На 29 март 1939 г. Спас Ганев внася законопроект в Народното събрание, но този законопроект бива разкритикуван от всички и изтеглен. Решено е Ганев да бъде сменен в подходящото време. Багрянов в същото време заминава в чифлика си, за да гостува на жена си, за да не го упрекват, че има връзка със смяната на Ганев. А и царят иска точно това, да не би да се смята, че ще се правят пазарлъци. 249. Антон Ганев е генерал от трудовите войски и е предлаган за министър на пътищата и на благоустройството. 250. «Закръпката» е смяна на Спас Ганев, но на негово място не се назначава титуляр, а на 12 април до 23 октомври 1939 г. се назначава временно управляващ от Владимир Аврамов, който от 1938 г. до 1939 г. е министър на железниците и пощите. И чак от 23 октомври 1939 г.
към текста >>

Неговият главен път за изпълнение е Англия.
А след 1920 г. пристав е съдия-изпълнител - онзи, който има съдебна власт да приведе в изпълнение решенията на съда. Хитлер е съдебен пристав. Той има задачата да приведе решенията на съда на Небето във връзка с несправедливия Версайски договор. Но той не изпълнява задачата си. Неговият главен път за изпълнение е Англия. Но го отклоняват на изток и към Русия. И това го погубва. 259. Германия е трябвало да бъде съдебният пристав на Небесния съд за Англия. Но западните страни я подкупват с Чехословакия. Първо на 28-29 септември в Мюнхен й отстъпват Судетската област, а после я насочват на изток, да окупира Чехословакия на 15 март 1939 г.
към текста >>

По този начин Англия и Франция подкупват Германия с Чехословакия и отварят нейния път на изток.
Но го отклоняват на изток и към Русия. И това го погубва. 259. Германия е трябвало да бъде съдебният пристав на Небесния съд за Англия. Но западните страни я подкупват с Чехословакия. Първо на 28-29 септември в Мюнхен й отстъпват Судетската област, а после я насочват на изток, да окупира Чехословакия на 15 март 1939 г. По този начин Англия и Франция подкупват Германия с Чехословакия и отварят нейния път на изток. Насочват я на изток. И когато това става, Учителят Дънов няколко часа се е разхождал по поляната на Изгрева и е казвал на глас: «Умни са, умни са тия англичани. Не може да им се отрече. Насочиха войната на изток.» А през това време нито вестници, нито радио са споменавали за тези събития. След няколко дни вече вестниците пишат, че Судет е вече германски.
към текста >>

на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР.
Симеон е роден през 1937 г. + 21 години е 1958 г., а това е годината на победилия социализъм в България. От 2 до 7 юни 1958 г. е седмият конгрес на БКП - на който българските комунисти приемат, че това е конгресът на победилия социализъм. 284. През април 1939 г. на път за Анкара в София пристига Потьомкин, заместник-комисарят по външна политика на СССР. Среща се с цар Борис и с министър-председателя Кьосеиванов. На връщане от Анкара отново се среща с тях и запитва готова ли е България да влезе в Балканската антанта срещу отстъпването на Южна Добруджа. Българската страна настоява да се върне Западна Тракия до линията Мидия-Енос. Потьомкин казал, че трябва да се решават въпросите с мирни средства. В момента според Учителят Дънов България е в «отлив» - това е термин, който означава, че е в пасивност и всичко трябва да се решава с мир. 285.
към текста >>

Той трябва да върви по духовния път, определен от Словото на Учителя.
Златният век на България се определя от присъствието на Всемиро-вия Учител Беинса Дуно между българите и отварянето на Школата на Великото Всемирно Бяло Братство на земята, както и от Неговото Слово, което Той дава за човеците на следващата Шеста раса, които ще имат отворени сетива и центрове на мозъка и с тях ще бъдат във връзка с Невидимия свят. 287. Княз Симеон II се ражда на 16 юни 1937 г. Според Учителя Дънов това е прероденият Симеон Първи, но е закъснял и се ражда много късно. За него виж «Изгревът», том IV, стр. 91-92, стр. 472-473. Той трябва да върви по духовния път, определен от Словото на Учителя. Но това не става. Бяхме свидетели, че той нямаше никакво отношение към Учителя Дънов и към учението Му, след като се върна в България и през 2001 г. стана министър-председател (2001-2005 г.). 288. България е освободена от Белия Цар. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл.
към текста >>

На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298.
На 22 септември 1908 г. в Търново, в присъствието на правителството, Фердинанд обявява независимостта на България, която е била подкрепена само от Австро-Унгария. По-кьсно Турция я признава, след като Русия се намесва да се компенсират претенциите на турската страна за изплащане на обезщетение на железниците и за турските имоти. За тази канара и голяма скала може да прочетете в «Изгревът», том III, стр. 136-138, том V, стр. 422-423. На тая канара и скала за пръв път се срещат Учителят и цар Борис - но Учителят не разговаря с него и стои на 10-15 метра от Него. 298. Иван Стаменов - роден през 1893 г., впоследствие пълномощен министър в Москва през 1940-1941 г. - по време на най-важните събития на Балканите и в СССР. 299. НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I.
към текста >>

Ясновидството на индуските мъдреци или пътят към съвършенство. 316.
Съдържа: А. 1. За строежа на човека. 2. За анализа на нещата. 3. Как се проявява вселената. 4. Превъплотяване. 5. Карма. Б. 1. Ясновидството на индуските мъдреци или пътят към съвършенство. 316. За Наполеон виж «Изгревът», том XV, стр. 263. Учителят за музиката - виж в том XV, стр. 666-750. Наполеон в 1804 г. съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата. В 1808 г.
към текста >>

Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят.
На 15 март 1939 г. Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и тя престава да съществува. Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320. Всемировият Учител на Вселената е между българите и славянството и дава Словото на Бога.
към текста >>

в Лондон се настоява Румъния да отстъпи Добруджа на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България.
Тодор Христов - пълномощен министър в Германия -1935-1936 г., в Турция -1936-1940 г. На 15 май 1939 г. Христов се среща с турския министър на външните работи Сарочооглу, който му казва, че ако България влезе в Балканската Антанта, ще получи Южна Добруджа, но да се откаже от Западна Тракия и от излаз на Егея. 325. Григор Гафенко - външен министър на Румъния, 1938-1940 г. На срещата на министрите на външните работи на Англия и Румъния, Халифакс и Гафенко, на 24-25 април 1939 г. в Лондон се настоява Румъния да отстъпи Добруджа на България, защото пътят към помирение на Балканите преминава през България. През месец февруари Гафенко е в Белград, а през месец юни - в Анкара. 326. Димитър Шишманов - роден през 1889 г. в гр. София. 1908-1913 г. -завършва право в Женева.
към текста >>

Учителят Дънов за пръв път в света дава нагледно ролята на Злото и Доброто чрез едно обикновено дърво - корените представляват Злото, а клоните са Доброто.
Едните Го отхвърляха, а другите Го използуваха да си разрешават личната карма и да преживеят по-добре. Виж «Изгревът», том XIX, стр. 907-933. 343. Царят е представител на Бурбоните от Франция, които нямат качеството на постоянството и все отлагат. А по линията на баща му - Кобурга, то накрая форсират нещата и всичко се разваля. 344. Учителят Дънов за пръв път в света дава нагледно ролята на Злото и Доброто чрез едно обикновено дърво - корените представляват Злото, а клоните са Доброто. Едното без другото не може. Сега трябва да се обърнат нещата, защото епохата на 13-ата сфера на Кали Юга е приключила. Сега Доброто ще ръководи, а Злото ще изпълнява. Така че в тази епоха Злото ще работи и него ще виждаме навсякъде около себе си. 345. Митрополит Стефан Софийски - за него виж бел.
към текста >>

Царят сънува змия, която иска да го ухапе на два пъти.
А защо? Защото той е неин представител пред Учителя. А вътрешната борба на Лулчев се дължи на това, че самият той също е служител на Черната ложа, а идва при Учителя, получава съвети от Него, които трябва Черната ложа да ги изпълни, но те не се предават от Лулчев. Той е разколебан в съветите на Учителя. Ето защо се появява змията, а тя е пристав на Черната ложа. 348. Царят сънува змия, която иска да го ухапе на два пъти. А същата змия се явява наяве на Лулчев и той я убива. Черната ложа не е доволна и от двамата и затова изпраща своя пристав, да им изпълни присъдата. Ами как е възможно това да стане на Рила, когато там е Учителят? Учителят Дънов е Мировият Учител. А Мировият Учител управлява и двете ложи - и Бялата ложа, и Черната ложа.
към текста >>

Министърът на вътрешните работи нарежда да се хващат евреите и да се изпращат в каменните кариери да чукат камъни, да правят чакъл за пътищата, които се строят.
я присъединява до Германия, за да може да граничи с Италия и да я подтикне да бъде по-смела и да воюва. Целта на Англия е да насочи войната на изток - срещу СССР, с което сполучва. На 22 юни 1941 г. Германия напада СССР. 370. Четейки по немските вестници как ударни части на фашистите разбиват еврейски магазини в Полша, то тук също се организират такива набези. Министърът на вътрешните работи нарежда да се хващат евреите и да се изпращат в каменните кариери да чукат камъни, да правят чакъл за пътищата, които се строят. Когато на 24 декември 1940 г. се гласува Законът за защита на нацията, в него се посочва, че главната причина за бедственото положение в страната са евреите, защото в техни ръце е частната търговия и дребната индустрия. И започват да ги изпращат в концлагери да чукат камъни. 371. Обикновено Учителят казва някои неща на Лулчев, за да ги предаде на царя веднага. Но Лулчев ги задържа или ги преработва в ума си и ги излага по друг начин.
към текста >>

Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война.
Но България иска с това влизане да получи Западна Тракия и излаз на Бяло море. А те не се съгласяват. Учителят настоява да се пази неутралитет и че така без война България ще получи Добруджа. 2) Българските дипломати непрекъснато настояват за връщането на Добруджа, както пред Германия, така и пред СССР, така и пред съседите - Сърбия и Гърция. Те им поставят условие България да влезе в Балканската Антанта и тогава ще се преценява. Накрая, под натиска на Германия и със съгласието на СССР се подписва договорът в Крайова на 7 септември 1940 г., с което се връща Южна Добруджа на България по мирен път, без война. Става задължителна размяна на българското население от Северна Добруджа и на румънски коло-нисти, заселили се в Южна Добруджа след 1913 г. Това е ролята на двата съдебни пристава - германският и руският. 385.1) Цар Борис посещава Англия и има среща с английския крал Джордж VI от 12 до 14 септември 1938 г., като гостува на английското кралско семейство в Болморал. На 14 септември 1938 г. се среща с министьр-предсе-дателя Чембърлейн.
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1905-1915 г. -завършва педагогическо училище в Шумен, а след това - технически науки в Мюнхен. 1928-1939 г. - директор на водоснабдяването на редица градове. 19391944 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 409. «1_а V^е роиг 1е ТоиЬ - «Живот за Цялото», отпечатана през 1939 г. Съставена е от беседи на Учителя, извадени части, които оформят една основна идея. Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски език. «Репзе! » е главата «Мисли!
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1929 г. - завършва право в София. 1931-1932 г. - секретар на «Врабча-1». 1932-1934 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1937 г. - адвокат в София. 1939-1944 г. - обявява се срещу въоръжената борба на Отечествения фронт. Министър на вътрешните работи в правителството на Константин Муравиев само за седем дни -от 2 септември до 9 септември 1944 г.
към текста >>

- министър на обществените сгради и пътищата.
1882-1885 г. - директор на финансите в Източна Румелия. Русофил. 1886-1889 г. - емигрира в Одеса. 1894-1899 г. - министър на обществените сгради и пътищата. 1894-1899 г. - редактор на в. «Мир». 1912-1914г. - пълномощен министър в Лондон. Подготвя Лондонския мирен договор.
към текста >>

1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1919-1922 г. - ръководен деец във Военния съюз, един от организаторите на Народен сговор. 1920 г. - началник на Военното училище. Участвува в подготовката на преврата на 9 юни 1923 г. 1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1939-1944 г. - организатор на профашистки младежки организации «Христо Ботев» и «Отец Паисий». На 2 септември 1944 г. се самоубива. 420. Боян Смилов - роден през 1885 г.
към текста >>

Много пъти Учителят му е казвал да не се занимава с политика, но Лулчев е искал да опита дали е способен да съветва, да напътства и да се налага.
Нали съветва царя кого да назначава и кого да сваля. Но не желае да излезе от блатото на политическия живот. Харесва му. И някой с въже го е вързал там. Вързал го е онзи, който го ръководи отвътре. 425. Много пъти Учителят му е казвал да не се занимава с политика, но Лулчев е искал да опита дали е способен да съветва, да напътства и да се налага. Правил го е чрез другите. Накрая не може да издържи и иска да се освободи, но не може, защото е вързан отвътре и отвързване няма. Затова накрая доброволно приема смъртта си, за да си разплати кармата. 426. Такава книга ще бъде издадена чрез «Изгревът», но не е още дошло времето за това. Ще бъдат представени действителни лица, събития и развръзки.
към текста >>

Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост.
Забранява му. Но той не се съобразява с това. Иска да командва, да бъде фактор. След време ще понесе Възмездието на Народния съд. Но неговото поведение дава повод да се атакува Учителят. 429. Много пъти са викали Учителя Дънов в Обществена безопасност до Лъвовия мост. Отначало тази сграда е построена от комунистите за работнически дом, но държавата я одържавява. След това я правят сграда на полицията и в нейните пещи изгарят убитите комунисти след преврата на 9 юни 1923 г. и по време на Септемврийското въстание, както и своите противници до 1944 г. След идването на комунистите тази сграда продължи да изпълнява същите функции на сграда на Държавна сигурност до днес, 2004 г. Учителя са Го смятали за престъпник и са Му измервали черепа, за да видят какъв тип престъпник е.
към текста >>

Много пъти Учителят Дънов казва, че Хитлер е пристав на Бога, да проведе Божието решение срещу Англия.
Да образува Европейски съединени щати в Европа. Но вместо това той тръгва да прави династия и тръгва да воюва с Русия. А малцина знаят, че в родословното дърво на Наполеон има един прадядо, който е бил българин, обозначен с фамилията Ви1даго. Накрая, след битката при Ватерло на 18 юни 1815 г., където претърпява поражение, Наполеон е заточен на остров «Св. Елена». 442. Много пъти Учителят Дънов казва, че Хитлер е пристав на Бога, да проведе Божието решение срещу Англия. Но той не издържа, английската политика го насочва на изток за война със СССР - съветска Русия. Така се проваля и не изпълнява ролята си на пристав, и то на Бога. 443. Англия е обещала да се коригира след Версайския договор, чрез който се прекрояват границите на Европа за нейна сметка. Но не го прави и след това идват германски бомбардировки върху английските градове. 444. Идеологията на нацизма е: богоизбраният германски народ, който, обединен в едно като юмрук, да ръководи Европа от подчинени народи.
към текста >>

Много пъти Учителят Дънов е казвал, че идеологията на Хитлер е еврейска.
За българите казва, че те са представители на черния дроб. А това е най-важният орган, защото през него преминава всичко, което идва от стомаха и червата. В черния дроб се преработва всичко. И българите имат тази служба, техните съзнания трябва да преработват всичко, което става по света, на всяко място и по всяко време. И затова Учителят споменава често, че българите са виновни за онова, което става по света. 446. Много пъти Учителят Дънов е казвал, че идеологията на Хитлер е еврейска. Евреите са смятали, че като са богоизбран народ, то всички народи трябва да им слугуват. Така са смятали, че Христос като дойде, ще работи за тях, но после Го разпнаха. Хитлер иска неговият народ да бъде богоизбран народ и всички народи да работят за него. И дойде онова време, когато го разпнаха заради тези еврейски идеи. Германия капитулира на 9 май 1945 г., а преди това Хитлер се самоуби в бункера си. 447.
към текста >>

Много пъти са организирали нападение срещу Изгрева и през деня, и през нощта.
Германия капитулира на 9 май 1945 г., а преди това Хитлер се самоуби в бункера си. 447. Всичко, което е казано на станало. Проверили са го и знаят, че също ще стане. Божествената Правда цар Борис и на баща му Фердинанд, е е станало. И сега каквото му се каже, раздава правосъдието. 448. Много пъти са организирали нападение срещу Изгрева и през деня, и през нощта. Това са били платени наемници, изпратени от църквата или от запасните офицери. Но се е случило, че след едно такова нападение, онзи, който е трябвало да им плати, отказва да им плати. Лулчев се е намесил тогава, след като открил онзи, който заплаща погрома. За едно такова нападение през нощта виж «Изгревът», том II, стр. 290 и том III, стр.
към текста >>

Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения.
Лулчев като офицер е публикувал свои материали в ръководното списание «Борба» на Георги Бакалов, който е бил социалист, комунист. Ето защо е уволнен от войската от Константин Тошев, който е министър на вътрешните работи от 27 юни 1921 г. до 9 октомври 1921 г. и министър на войната от 9 октомври 1921 г. до 9 февруари 1923 г. 460. Много пъти Учителят съветва, че за едно общество трябва да има отходен канал, за да се оттичат през него каналните води от всичките - човешка мръсотия и извержения. Тази роля поемат вестниците. А в една къща трябва да има и комин - тази роля я поема парламентът с депутатите. 461. Димитър Греков - роден в Бесарабия през 1847 г. Завършва право във Франция. Министър на правосъдието- 1879 г., 1879-1880 г., 1882-1883 г., 1891-1892 г.
към текста >>

В ръководството е на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив за Съединението през 1885 г.
Стара Загора. След Освобождението от 1878 г. е телеграфист. 1882-1885 г. - секретар в Дирекцията на правосъдието в Източна Румелия. В ръководството е на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив за Съединението през 1885 г. с Княжество България. Пълномощен министър в Букурещ - 1917 г. Редактор на няколко вестника: «Глас» - 1887 г., «Народна воля» - 1887 г. 464. Касае се за една брошура на теософите, написана от Ани Безант: «Великите учители и теософското общество», която я има преведена на български. Изпраща му я на английски, за да го впечатли.
към текста >>

А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479.
Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място. Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479. Австро-Унгария на Франц-Йосиф разруши Балканското споразумение между България, Сърбия, Гърция, за да вземе Босна и Херцеговина от Сърбия и да властвува. Сега същите сили си служат с други народи. Те сега действуват по същия начин, но други са поставени на политическата сцена като актьори. Една такава роля играе Англия. 480. Възходът на Англия се дължеше на това, че Библейското дружество в Лондон отпечатваше Библията на различни езици и с нея искаше да разпространи християнството.
към текста >>

Отклонението на Англия от определения й път - с Библията да разпространява Християнството, за което бе създадена Британската империя.
Но към този нужник го отпраща и самият цар заради неговата непоследователна политика, с която настройва хората едни срещу други, за да може чрез интригите да ги владее. Но те не се усещат. Единствено накрая това прозира Лулчев. Но накрая. Но вече е много късно, както за Лулчев, така и за държавата. 485. Отклонението на Англия от определения й път - с Библията да разпространява Християнството, за което бе създадена Британската империя. Тя се отклонява от своя път, като разпокъсва Сан-Стефанска България и поддържа Турция. Целта е унищожение на славянството и Русия. 486. Разпокъсването на България на три части: Княжество България, Източна Румелия и Македония, е работа на английската политика. Насочено е към това да се затрудни работата на Учителя, да работи с разпокъсан народ и стеснени условия. По-късно предизвикват Първата и Втората световни войни, за да Му попречат на Школата, отворена от Него през 1922 г.
към текста >>

Тя се отклонява от своя път, като разпокъсва Сан-Стефанска България и поддържа Турция.
Но те не се усещат. Единствено накрая това прозира Лулчев. Но накрая. Но вече е много късно, както за Лулчев, така и за държавата. 485. Отклонението на Англия от определения й път - с Библията да разпространява Християнството, за което бе създадена Британската империя. Тя се отклонява от своя път, като разпокъсва Сан-Стефанска България и поддържа Турция. Целта е унищожение на славянството и Русия. 486. Разпокъсването на България на три части: Княжество България, Източна Румелия и Македония, е работа на английската политика. Насочено е към това да се затрудни работата на Учителя, да работи с разпокъсан народ и стеснени условия. По-късно предизвикват Първата и Втората световни войни, за да Му попречат на Школата, отворена от Него през 1922 г. и съществувала до 1944 г. 487.
към текста >>

Много пъти Учителят Дънов посочва, че Освобождението на България от турско робство чрез Русия през 1877-1878 г.
Лулчев се опитва чрез тази книжка да внуши на царя някоя мисъл от Словото на Учителя. Опитът показва, че царят не чете тези книги. Просто не може и не иска. Не приема Учителя Дънов за Учител. Това се дължи на Бурбоните от Франция и на Кобур-гите от Германия, които са създали тялото му и които са в него и го управляват. 499. Много пъти Учителят Дънов посочва, че Освобождението на България от турско робство чрез Русия през 1877-1878 г. е дело на Бялото Братство. А договорът от Сан Стефано от 3 март 1878 г. е Божие дело и България трябва да бъде обединена в рамките на този договор. Но Англия се намесва и проваля този план на Небето. Освобождението на България е акт на Бялото Братство.
към текста >>

-министър на обществените сгради и пътищата.
1924-1927 г. - завършва Висш кооперативен институт в Прага. 1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г. - първи подпредседател на 25-ото ОНС. 1942-1943 г.
към текста >>

За втори път изнася това.
Но ако личността успее да реализира 10 такива малки части, ще дойде до 10/10, което е 1 и е пълна реализация на личността в условията на общото. 520. «В светлината на Учителя» е книга на Лулчев. Тя е отпечатана през 1940 г. А в настоящия том сме я представили в раздела «В светлината на Учителя». 521. Интересното е, че царят не е чел «Благословение», а други са му го чели, а той само е слушал. За втори път изнася това. Какво означава всичко туй? Той не може да чете нито Учителя, нито Лулчев. А защо? Защото няма сетива за тази материя. Но предпочита да го слуша как му говори.
към текста >>

Учителят Дънов много пъти говори, че тази война от 1939-1944 г.
Завършва право. 1930-1935 г. - секретар на българска легация в Рим. Участвува в контакти със САЩ и Англия за излизане от войната и предотвратяване навлизането на съветската армия през септември 1944 г. в България. 524. Учителят Дънов много пъти говори, че тази война от 1939-1944 г. е духовна война. Тя първо е сражение в Невидимия свят, а тук, на земята, е част от проекцията върху картата. Всички воюващи страни са част и са артисти на земята, на онази драма и трагедия, която се извършва в Невидимия свят от борбата на духовете от двете Ложи - Бялата и Черната. 525. Войната не зависи от хората, защото тази война е духовна, между източните братства и западните братства. А хората са само инструменти, в които влизат тези сили, обсебват ги и вършат чуждата воля.
към текста >>

Учителят Дънов много пъти предупреждава, че тази война може да разбуди «китайския дракон» и жълтата раса да тръгне на запад и да помете европейската цивилизация.
812-815, 818-825; том XV, стр. 911-918, 919-922, 922-927. 528. Тази война е на духовете от Невидимия свят. Тя има за цел разрушение на Европейската цивилизация. Крайната цел е разрушение на България и да се попречи на Учителя и Неговата Школа. 529. Учителят Дънов много пъти предупреждава, че тази война може да разбуди «китайския дракон» и жълтата раса да тръгне на запад и да помете европейската цивилизация. Говорил е за войната с жълтите, която има да дойде. 530. Бялата раса е като евреите, които навремето не приеха Христа. А защо? Защото Всемировият Учител е в България, но нито България, нито светът Го приема за Учител. И бялата раса ще бъде разпъната на кръст.
към текста >>

Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата.
Тогава оръдията и обозът се карат от впрягове от коне и волове. А да се спре нападението при Чаталджа има причина друга. Турция предлага примирие на България. Но Фердинанд го отхвърля, понеже си е приготвил златна каляска с шест впряга бели коне, с които трябва да влезе в Цариград като победител. На следващия ден започват дъждовете и пламва холерата и българската армия е спряна от калта и покосена от холерата. Загиналите от куршуми са два пъти по-малко от умрелите от холерата. Това е възмездието от Небето. 579. Аркади Соболев е съветски дипломат. На 25 ноември 1940 г., като помощник-секретар на външните работи на СССР, пристига в България и връчва на българското правителство предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ. Но правителството на Филов скрива това предложение. Тогава то е било отпечатано на листовки и разпространено от комунистите първо в Ючбунар - работническата махала в София, и после - в цяла София.
към текста >>

Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г.
На 1 март 1941 г. министър-председателят Филов във Виена подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. На същия ден германските войски преминават от Румъния през Дунава и през Добруджа и идват като съюзници в България. 614. На 6 април 1941 г. германските войски нападат Югославия от три страни - от Австрия, Унгария и България и за две седмици я превземат. 615. Валтер фон Браухич, генерал-фелдмаршал, главнокомандващ сухопътните войски на Германия след 1938 г. След Сталин граде ката битка и пленя-ването на 300 000 германска армия, той бива сменен от Хитлер, който сам поема командването. 616. Събитията от 25 март 1941 г. в Сърбия с присъединяване към Тристранния пакт и след два дни - преврата на военните и отхвърляне на пакта, са работа на Англия. А защо? Защото тя иска дестабилизация на Балканите и сблъсък на Сърбия и България, за да може да се намесва политически.
към текста >>

Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия.
- един от създателите на национап-либералната партия. 1923 г. - формира партията «Народно единство». На 30 ноември 1923 г. е убит в София от македонски автономисти. 618. Лулчев настоява да се задоволи Русия чрез Браухич - главнокомандващ сухопътните войски на Германия, да се даде дори цяла Полша на Русия, за да се избегне сблъсъкът на изток и да се насочи към Англия. Но това не става. Случва се обратното - Германия напада Русия. 619. Още навремето Любен Каравелов е писал, че българските царе са страдали от чуждестранните царици, които са проваляли Българското царство. А пък Сърбия като царство се е опропастявапа заради пиянството. Едните - от жени, а другите - от вино и ракия.
към текста >>

Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи.
Българските войски на 19 април 1941 г. навлизат в Македония, след като германските войски спечелват войната срещу Гърция и Югославия. Те отиват като освободители, но в скоро време стават окупатори. А от затворите се освобождават криминалните престъпници, които отиват в «новоосвободените земи» и които се развилняват като истински разбойници. Баща ми беше изпратен за кмет в Беломорска Тракия към Драма и Серее. Местните българи само след три месеца пропищяват от безчинствата на новата власт, ходели при баща ми и се оплаквали: «Ние ви чакаме като освободители, а дойдоха престъпниците и сега е десет пъти по-лошо, отколкото бе под гръцко.» Това се отнася за всички освободени земи. Само след няколко месеца българите ги възприемат като окупатори и в Македония, и в Тракия. Не само като окупатори, но и като живи разбойници, защото са били такива. Дори и Учителят Дънов споменава за безчинствата на българите в Сърбия. 621. Българската войска окупира и част от Сърбия. През месец януари 1943 г.
към текста >>

Упътванията за работа с него са дадени в «Изгревът», том XII, стр.
Тя е държана завита на руло в полицията. След намесата на Лулчев пред царя, Пентаграмът е бил върнат. Взет е на руло и повече не е слаган. За Пентаграма виж «Изгревът», том XII. Към този том се дават като приложение два плаката - чернобелият Пентаграм и цветният Пентаграм - копия от оригиналния Пентаграм. Упътванията за работа с него са дадени в «Изгревът», том XII, стр. 520-870. 626. Отново Учителят настоява пред Лулчев да предаде на царя да настоява за мир. Този разговор е от 21 март 1942 г. Германските войски се готвят за нападение към Волга и Кавказ. В края на 1941 г.
към текста >>

Учителят Дънов споменава на няколко пъти, че постъпката на Чембърлейн да спаси мира е Божествен подтик. 641.
Братът на Невил е Остин, многократно министър от 1900 г. От 1924 г. до 1929 г. е министър на външните работи в кабинета на Болдуин. Той прекъсва дипломатическите отношения между Англия и СССР през 1927 г. Учителят Дънов споменава на няколко пъти, че постъпката на Чембърлейн да спаси мира е Божествен подтик. 641. Идеята за Сан-Стефанска България е Божествена идея. Чрез нея българският народ трябва да се освободи от турското робство и да се обедини в една държава и да обедини българите в един език, в една писменост, в един духовен закон. А защо? Защото през 1864 г. е роден Петър Дънов.
към текста >>

38. 14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)

ТОМ 21

Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме -удеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая.
1) Всяка майка има слабостта да мисли, че нейното чедо не е като другите, че самото му раждане е станало по особен начин и е чудо, въпреки че в света това чудо се е повтаряло и повтаряло. Но то за нея си е чудо. Така стана и със -сьбитията в нас около 9-й юни. На тия „чудеса” туй е чудното, че могат да ги смятат за чудеса! Ний не искаме да омаловажим никому нито заслугите, нито ролите, но само да изтъкнем, че поради нашия навик да мислим откъслечно и несвързано, естествените неща започват да ни се струват чудеса. Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме -удеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая. Повтарям, въпросът не е за субективната преценка на нещата, па била тя и колективна, а за оня вътрешен процес, който ги обуславя. Чудеса в природата и в живота няма. Ако ние заспим нощем в тъмно и се събудим по пладне, може да има рязък контраст от слънчевите лъчи. Но това не би било никакво чудо, ако следваме непрекъснато това разсъмване, а естествено преминаваме от едно състояние в друго. Девети юни го подготвиха не генерал Лазаров, не Лиги и Комитети - а самият Стамболийски, защото той подготви недоволниците и създаде почвата, която направи възможно съществуването и успяването на тия недоволници.
към текста >>

Те говореха за постигане на своите идеали по революционен път.
9-й юни беше само една неминуемост при туй състояние на нещата, което бяхме достигнали, А самият земледелски съюз изпадна в това положение, защото неговите идеолози и творци, като Драгиев, се задоволиха с едни критики само на туй, което ставаше в него - роля, която прекрасно изпълняваха и най-големите врагове на съюза. Те говореха, че са бащи на земледелския съюз, а когато той, същият се давеше в блатото, те се задоволяваха да гледат от брега с пророчества на уста, че рано или късно ще се удави. Истинските бащи в такива случаи не постъпват така, мислим ний. Ний не обвиняваме, нито укоряваме - а само гласно разсъждаваме - и ако грешим някъде, с удоволствие ще приемем корекция, защото за нас истината стои над писаното. Комунистите бяха революционна партия. Те говореха за постигане на своите идеали по революционен път. Това беше тяхното право. Но тия семена попаднаха на сгодна почва в душите на военни и бивши военни и понеже последните бяха по-готови да налагат своите разбирания за „отечеството и ред”, кървавата разправия настъпи. Резултатът е известен. Идеалистите на миналото поискаха да върнат колелото на времето. Но животът няма да спре тук.
към текста >>

39. 70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на самоубийството и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”?
Достойни нейни синове, които с телата си бяха образували оная жива стена, в която се разбиваха вълни на съседи и задморски народи цели години, днес тия братя са забравили, че в техните жили тече една и съща кръв, че те заедно делиха несгодите по окопите и се радваха и скърбяха тъй дълго един до друг в променливите и бурни дни на живота... Днес те са застанали едни срещу други, наскърбени, озлобени, претендиращи. Едните сочат юмруци, други приготвят, картечници и бомби; едните убиват, другите избиват... Всеки ден по улиците на София, па и цяла България, се лее кръв - скъпа българска кръв на родни братя... Докога това? Нямали някой начин да се предотврати неминуемото сблъскване още по-жестоко на утрешния ден? Това ожесточение го имаше и преди 9-и.VІ, но след тая дата то се усили, вместо да отслабне, както очаквахме. Не е ли естествено да се помисли, че употребените методи са дали тия отрицателни резултати? Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на самоубийството и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”? Нашето скромно мнение по тоя повод излагаме в следващите страници. То е може би непълно и достатъчно мотивирано, може би е и недостатъчно обективно по отношение на управляющите; но ний ги молим да ни повярват, че не сме никакви партизани, не гоним никакви лични цели, и че едничкият мотив, който ни подтиквала напишем тия редове, е оная искрена обич, която храним към всички наши братя, па били те „заблудени” комунисти или „просветени” професори, защото за нас съществува само един авторитет в света - Христос - а Той каза: „Един е вашият Отец - а вий всички братя сте! ” 11.11.1925 г, София КАБИНЕТ Д'АФЕР ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? „Един временен безпартиен кабинет е все пак едно решение...” („Демократически сговор” от 10 февруарий 1925 г.) За всеки българин, който не прави от политиката занаят, статията на вестник „Демократически Сговор” „Да си вървим ли? ” не може да не остави едно отрадно впечатление.
към текста >>

От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот.
Големи или малки, патриотични или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението. Опитьтда се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен. Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм.
към текста >>

И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати.
Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи? ” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси.
към текста >>

България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление.
Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот. Що значеше правото, когато една сполучлива атака със задушливи газове решаваше съдбата на хиляди войници и милиони мирни граждани, които изкуствената гранична линия щеше да отдели от майката отечество? И тая съблазън, тоя метод на късо решавани е въпросите, тия идеи от революционен порядък се явиха на политическата сцена и изместиха политическите обичаи: в Русия, Гърция, Испания, Италия, Югославия, Естония - а в по-мека форма - и във всички останали държави се съзира същото това стремление да се разрешават въпросите не по приетия досега път на чисто политическите похвати. България е в същото положение, Стамболийски и Цанков & Сие са само две халки на един и същи синджир, два носителя на един и същи идеал: късия път за разрешаване въпросите, само че първият, като говореше за България, разбираше тия, които приличаха на него самия, а вторият влагаше в това понятие оня „народ”, който имаше изгодите от неговото управление. Като Стамболийски бяха и мислеха повече от селяните; като Цанков мисляттия, които смятат, че „истинската демокрация” се състои не в количеството, а в качеството, и че следователно „елитът” може да си позволи това, което „цървуланко”, макар и равноправен гражданин според законите - не може и да мечтае. Самият начин, по който Цанков дойде на власт, подчерта само фалита на политическия метод в дадения момент и прогресивното развитие на идеята за насилие, която бе залегнала вече в душите на озлобения от несполуките по бойните полета народ и усилена от вътрешните неуредици - естествена последица от онова страшно сътресение, което причинява съвременната война в държавния организъм. И много прави са сега властвующите, като се запитват: „Кой ще ни наследи? ” Това е един въпрос, който е свързан преди всичко с техния собствен живот и безопасност и след туй и с ония мероприятия и закони, които те са нагодили за защита на собствените си интереси. Наистина те претендират, че тия интереси са народните.
към текста >>

Въпросът се слага днес от самия живот: по пътя на революционните ли идеи – „десни” - военна диктатура или „леви” - работническо-селска - а всъщност по пътя на насилието ли ще се разреши бъдещето на България, или с разбирателство?
Наистина те претендират, че тия интереси са народните. Но не е ли чудно, че тоя народ има нужда от толкова много детективи, стражари, наказателни команди и преследвания, за да разбере, че му се прави добро? Очевидно тук има някакво недоразумение, когато до вчера България съществуваше, без да има нужда от закон 3.3, а днеска, когато той се явява като една необходимост, да мислим, че тя е в по-добро положение. Усилията, които се употребяват за поддържане на един порядък, са обратно пропорционални с неговата справедливост - те само сочат за количеството на ония онеправдани, които трябва да се сдържат с нагайка и куршуми в неизгодно за тях положение, когато уж са равни пред законите. Това е ненормално изхабяване жизнените сили на едно общество или държава и в никой случай не може да свърши с добро. Въпросът се слага днес от самия живот: по пътя на революционните ли идеи – „десни” - военна диктатура или „леви” - работническо-селска - а всъщност по пътя на насилието ли ще се разреши бъдещето на България, или с разбирателство? Едно такова разрешение е според думите и на самия официоз: КАБИНЕТ Д'АфЕР. Всички възражения срещу него са несъществени и несериозни Той е едничкият останал възможен път засега, да се разреши бъдещето на България с бюлетини, вместо с картечници и бомби. За да се получи правилното разрешение на въпросите, трябва да има правилен изказ на реалните съотношения на силите в даден момент - ако въпросът е политически - на политическите, ако въпросът е революционен - на революционните. Когато срещу политическите мъже на една страна се излиза с революционни похвати - несъмнено е, че политиците ще бъдат победени, но когато две революционни гледища се сблъскат в една държава, което и от тях да победи - то всъщност ще празнува само разрушението на собствения си дом. И ако за тия, които и без това нямат нищо и са несретници в живота, такава загуба да е без особено значение; ония, които имат, трябва добре да помислят, още повече, че те винаги са малцинство и следователно ще бъдат, когато и да е, победени, защото те могат само да си купят недостигащите защитници, а купеният защитник ще гледа преди всичко себе си и след това другите.
към текста >>

Всички възражения срещу него са несъществени и несериозни Той е едничкият останал възможен път засега, да се разреши бъдещето на България с бюлетини, вместо с картечници и бомби.
Очевидно тук има някакво недоразумение, когато до вчера България съществуваше, без да има нужда от закон 3.3, а днеска, когато той се явява като една необходимост, да мислим, че тя е в по-добро положение. Усилията, които се употребяват за поддържане на един порядък, са обратно пропорционални с неговата справедливост - те само сочат за количеството на ония онеправдани, които трябва да се сдържат с нагайка и куршуми в неизгодно за тях положение, когато уж са равни пред законите. Това е ненормално изхабяване жизнените сили на едно общество или държава и в никой случай не може да свърши с добро. Въпросът се слага днес от самия живот: по пътя на революционните ли идеи – „десни” - военна диктатура или „леви” - работническо-селска - а всъщност по пътя на насилието ли ще се разреши бъдещето на България, или с разбирателство? Едно такова разрешение е според думите и на самия официоз: КАБИНЕТ Д'АфЕР. Всички възражения срещу него са несъществени и несериозни Той е едничкият останал възможен път засега, да се разреши бъдещето на България с бюлетини, вместо с картечници и бомби. За да се получи правилното разрешение на въпросите, трябва да има правилен изказ на реалните съотношения на силите в даден момент - ако въпросът е политически - на политическите, ако въпросът е революционен - на революционните. Когато срещу политическите мъже на една страна се излиза с революционни похвати - несъмнено е, че политиците ще бъдат победени, но когато две революционни гледища се сблъскат в една държава, което и от тях да победи - то всъщност ще празнува само разрушението на собствения си дом. И ако за тия, които и без това нямат нищо и са несретници в живота, такава загуба да е без особено значение; ония, които имат, трябва добре да помислят, още повече, че те винаги са малцинство и следователно ще бъдат, когато и да е, победени, защото те могат само да си купят недостигащите защитници, а купеният защитник ще гледа преди всичко себе си и след това другите. Тъй че интересите на всичко здравомислящо диктуват в тоя важен момент на държавния ни живот, пълен с пертурбации, едно установяване истинските съотношения между реално съществующите сили в страната. А то може да стане само при едни избори съвършено свободни, произведени от кабинет д'афер, не от чиновници-играчки, а от честни общественици, почитани и кредитирани не от партии само, а и от народа, короната, армията и дипломатическото тяло, които са днес истинските явни и неявни фактори в нашата държава.* Ако България няма такива десет лица, тя действително не заслужава да живее.
към текста >>

За да се получи правилното разрешение на въпросите, трябва да има правилен изказ на реалните съотношения на силите в даден момент - ако въпросът е политически - на политическите, ако въпросът е революционен - на революционните.
Усилията, които се употребяват за поддържане на един порядък, са обратно пропорционални с неговата справедливост - те само сочат за количеството на ония онеправдани, които трябва да се сдържат с нагайка и куршуми в неизгодно за тях положение, когато уж са равни пред законите. Това е ненормално изхабяване жизнените сили на едно общество или държава и в никой случай не може да свърши с добро. Въпросът се слага днес от самия живот: по пътя на революционните ли идеи – „десни” - военна диктатура или „леви” - работническо-селска - а всъщност по пътя на насилието ли ще се разреши бъдещето на България, или с разбирателство? Едно такова разрешение е според думите и на самия официоз: КАБИНЕТ Д'АфЕР. Всички възражения срещу него са несъществени и несериозни Той е едничкият останал възможен път засега, да се разреши бъдещето на България с бюлетини, вместо с картечници и бомби. За да се получи правилното разрешение на въпросите, трябва да има правилен изказ на реалните съотношения на силите в даден момент - ако въпросът е политически - на политическите, ако въпросът е революционен - на революционните. Когато срещу политическите мъже на една страна се излиза с революционни похвати - несъмнено е, че политиците ще бъдат победени, но когато две революционни гледища се сблъскат в една държава, което и от тях да победи - то всъщност ще празнува само разрушението на собствения си дом. И ако за тия, които и без това нямат нищо и са несретници в живота, такава загуба да е без особено значение; ония, които имат, трябва добре да помислят, още повече, че те винаги са малцинство и следователно ще бъдат, когато и да е, победени, защото те могат само да си купят недостигащите защитници, а купеният защитник ще гледа преди всичко себе си и след това другите. Тъй че интересите на всичко здравомислящо диктуват в тоя важен момент на държавния ни живот, пълен с пертурбации, едно установяване истинските съотношения между реално съществующите сили в страната. А то може да стане само при едни избори съвършено свободни, произведени от кабинет д'афер, не от чиновници-играчки, а от честни общественици, почитани и кредитирани не от партии само, а и от народа, короната, армията и дипломатическото тяло, които са днес истинските явни и неявни фактори в нашата държава.* Ако България няма такива десет лица, тя действително не заслужава да живее. Но тя ги има - и то не само десет - животът скоро ще покаже това.
към текста >>

40. 67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

ТОМ 21

Новото бавно пробиваше път.
Каравелов, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани. С пълна вяра, непоколебим дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов живот. Новото, посято сред народа от 24-годишния разкалугерен дякон Левски бавно никна в душите на младите, буйните българи. Докато чорбаджиите викаха на агите „евет ефенди”, много скоро се чу гласът на младите: „Не щеме ни богатство, Нещеме ни пари- Искаме свобода, Човешки правдини.” Агите и чорбаджиите се бориха да запазят старото, а младите - да го сринат, да създадат нова България, за която те мечтаеха; за повече свобода, правди, ред, мир и обич. Новото бавно пробиваше път. Консервативният дух на народа, изгубил вяра във всяко добро, не позволяваше възприемание новото, а чорбаджиите и агите не прощаваха на тези „чапкъни”, които приемат новото - борба за повече правда, свобода. Младите, със своята борба и упоритост, в своето дело предизвикаха намесата на Русия и не след много младото победи старото. България получи свобода. Като естествена последица на консервативния дух на народа, за който руските дипломати държаха много добра сметка, дойде първият кабинет на 24.VІ.1879 г. начело Бурмов, Греков, Начев - носители на старото - консервативните идеи и затова този кабинет се нарече консервативен.
към текста >>

Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г.
Всяко време си иска своето и всяка работа - майстора. Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода. Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др.
към текста >>

новото надживя старото за втори път в нова България.
Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода. Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт.
към текста >>

Политическият ни живот тръгна по своя естествен път.
Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт. Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите. На 26.ІV.1881 е.
към текста >>

Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът.
Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите. На 26.ІV.1881 е. князът суспендира конституцията. Князът, вместо да се вслуша в гласа на народа и повика на власт либералите, поддава се на интригите на К. Стоилов и др., разтуря и второто обикновено Народно събрание и насрочват избори за второ Велико Народно събрание. Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът. Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата. Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си. Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот.
към текста >>

Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си.
Стоилов и др., разтуря и второто обикновено Народно събрание и насрочват избори за второ Велико Народно събрание. Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът. Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата. Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си. Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот. Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен.
към текста >>

Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора.
Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата. Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си. Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот. Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи.
към текста >>

Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше.
Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи. Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна. Народът търси път, за да излезе от тази безпътица. Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието.
към текста >>

Народът търси път, за да излезе от тази безпътица.
Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи. Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна. Народът търси път, за да излезе от тази безпътица. Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието. Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото. Новото иде и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България.
към текста >>

Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието.
Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна. Народът търси път, за да излезе от тази безпътица. Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието. Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото. Новото иде и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България. Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен живот, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и животът го изисква.
към текста >>

Да се сринат всички бентове и всички изкуствени препятствия да паднат, вериги, и с помощта на всички честни селяни и граждани да изградим нова свободна България, каквато ни диктува да бъде времето, историческият еволюционен път.
Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото. Новото иде и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България. Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен живот, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и животът го изисква. Да се сринат всички бентове и всички изкуствени препятствия да паднат, вериги, и с помощта на всички честни селяни и граждани да изградим нова свободна България, каквато ни диктува да бъде времето, историческият еволюционен път. Нова утрешна България иде! Народът намери сили да разкъса турски вериги, да се справи с чорбаджиите, агите, терора, демагогията, убийствата, превратите; той ще намери сили да донесе и поеме новото. Тежко и горко на този, който се опита да спре новото, той скъпо ще плати, защото законите на еволюцията са неумолими, неподкупни, те пред нищо не се спират, а всичко пред себе си помитат. Малкото семе, носено в душата на народа от Ратниците на Свободата, никне и ще донесе нова свободна България, за каквато работиха, бориха и умряха Левски, Ботев, Бенковски, Хаджи Димитър и др.
към текста >>

41. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

ТОМ 21

Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват.
Доста е страхлива, боязлива и плаче при предизвикателство. Обича бездействието повече от удобствата и се раздвижва при крайна необходимост. Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост. Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя. Те стоят на прага на нещо по-високо за тяхното развитие. Затова родената обикновено не е способна да живее според възможностите на знака си, който изисква (Риби) по християнския образец да се жертва за другите и да не се съпротивлява на насилията. От това идва и склонността им да се оставят на теченията на живота и да си мечтаят за бъдещо величие.
към текста >>

Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя.
Обича промените на сцените и обича да се мести от място на място. Обича изрядните неща за ядене и пиене и поради слабата си воля мъчно обуздава големия си апетит. Някои с този Асцендент стават непоправими пияници. Марс на Асцендента я прави бойка и волева, със стремеж да се справя с мъчнотиите на живота, които постоянно й се явяват и я съпътстват. Склонна е да си навлича враждата на хората, с които живее в близост. Родените с Риби на Асцендента имат една по-висока страна, понеже те са на края на един еволюционен цикъл (на Риби) и в началото на новия (Водолей), който го сменя. Те стоят на прага на нещо по-високо за тяхното развитие. Затова родената обикновено не е способна да живее според възможностите на знака си, който изисква (Риби) по християнския образец да се жертва за другите и да не се съпротивлява на насилията. От това идва и склонността им да се оставят на теченията на живота и да си мечтаят за бъдещо величие. На тази инертност трябва да се противодейства с всяка възможна волева дейност, защото ще стигне до провали в живота и после ще трябва камшикът на необходимостта да ги принуди към работа, действие, учене и служене. Това са хора на милосърдието и постоянно помагат на всички нуждаещи се около тях, без да мислят много за себе си и за своето икономическо положение.
към текста >>

Типът Рак е незлоблиз и избягва свадите.
Слънцето се намира в 4 дом, в неблагоприятно положение, понеже домът е най-ниско под хоризонта в тъмнина, и лишава родената от помощта на слънчевото влияние (в Мондиалната астрология се приема, че всички планети, които се намират под хоризонта, са пасивни и не проявяват качествата си.) И по тази причина по-голямата част от живота й ще бъде една постоянна и трудна борба. Но 4 дом управлява края на живота и той ще бъде огрян от слънчевите лъчи на успех в този период. Слънцето е в зодиакалния знак Рак. Това е съчетание на Слънцето, Луната - господарят на Рака, и IV дом, който в основния хороскоп е надирът и тук жизнеността е най-слаба. Обикновено лицата със Слънцето в Рак са склонни към отпуснатост, дори когато са съвсем добре със здравето си. Типът Рак е незлоблиз и избягва свадите. Родената проявява тих и приятен нрав, стига да не изискват от нея много работа. Това положение на Слънцето прави първата половина на живота на родената безплодна, но Слънцето носи успех в зряла възраст, след Сатурновия период - след 30- годишна възраст. Ракът е най-психичният знак в Зодиака, врата на живота (в него е дошъл и Учителят) и води родената към окултизъм и психически експерименти. Хората на Рака са с изключителна чувствителност, силна интуиция и богат вътрешен духовен живот и разбиране на нещата. Те минават повече за мълчаливи и дълбоко в себе си изживяват всичко, което им се случва и без шум се справят с мъчнотиите си.
към текста >>

Величка има вродена способност да открива тези хора, които могат да й помогнат, както има и способността сама да си пробива път при трудностите на живота.
Преди 2 хиляди години Христос дойде на Земята в противоположния знак на Рака - Козирог, който е вратата на смъртта, знак на Сатурн и мина през кръстната смърт, а Учителят Беинса Дуно дойде със Слънцето в зодиакалния знак Рак, вратата на живота и последният в зенита, в МС да озарява неговото свръхсъзнание. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци) се отнася първо до четвъртия дом, семейните отношения и хубавия дом, който ще има във втората половина на живота си. Този съвпад в зодиакалния знак Рак говори за богата духовна и душевна дейност на родената със силна чувствителност и успех в окултните науки и изкуства. Дава щастлив живот, добро здраве, материално състояние, приятен дом и кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързото й издигане по обществената стълба. Величка има вродена способност да открива тези хора, които могат да й помогнат, както има и способността сама да си пробива път при трудностите на живота. (Слънце съвпад Меркурий). Облагодетелства паметта. Много е благоприятно за литературни занимания, писане на стихове и музика. (Слънце полусекстил Юпитер) - сигурен показател за здраве, богатство и щастие. На родената дава изобилно жизнени сили, с които превъзмогва и най-тежките болести.
към текста >>

Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача.
Непослушанието и своеволието я доведе да опита на собствен гръб действието на Плутоновите разрушителни сили в семейството и последствията от тези й дела, които продължават и сега. ASС (Слънце квадрат Асцендент) говори за множеството болести, които ще засегнат краката й през целия живот. МС (Слънце опозиция Медиум Цели) говори за големи умствени противоречия и проблеми в учението и борба в Братството за провеждане на правия курс (никаква корекция на Бога) в Словото, музиката и Паневритмията. Ако разгледаме общо хороскопа, ще забележим, че в хороскопа на Величка има 4 планети в перихелий: Луната, Юпитер, Сатурн и Плутон, чрез когото тя проявява своето естество, най- активна е Луната и показва, че родената ще прояви напълно женския принцип на любовта, мекотата и благородството в отношенията й към хората изобщо. С голям замах и най-активно родената ще работи за Делото Божие на Земята, като преодолява смело всичките спънки и разрушителни влияния на Плутон, който ще я спъва в развитието й. Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача. Юпитер в перихелий - връзката й с Бялото Братство (той е най-добре аспектиран в хороскопа й), показва най-активни действия за изпълнението на Волята Божия на Земята. Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния (), Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит.
към текста >>

Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит.
Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача. Юпитер в перихелий - връзката й с Бялото Братство (той е най-добре аспектиран в хороскопа й), показва най-активни действия за изпълнението на Волята Божия на Земята. Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния (), Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит. Меркурий й е ретрограден и говори за трудностите, които е имала в учението. На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва висшето си образование. Тогава, на 17 години, Меркурий се изправя от ретрограден и тръгва бързо напред. Работи в „Кремиковци” и след това стана преподавател по електромашини и апарати в техникума „Киров”. Величка е преродената ми баба Величка, която с такава голяма любов отгледа майка ми Стевка, които са се търсили отпреди 2 хиляди години, за да се срещнат в този ни живот пред лицето на Учителя - на Бога, дошъл на Земята в плът, да се решат кармичните въпроси, които са се превърнали в дихарма, и Величка й става дъщеря, като води със себе си един голям неин приятел от вечността- брат ми Любомир.
към текста >>

Аспектите осветяват пътя на душата, който тя трябва да измине в развитието си на тази 13 сфера, в която се е въплътила.
Виж „Изгревът”, том IV, стр. 639 ÷ 641, точка 20. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Ще разгледаме общо хороскопа и след това поотделно аспектите, както направихме с тези на Слънцето. Всички аспекти показват какви са физическите условия за дадена душа на Земята, какви положителни силни качества имат и през какви мъчнотии и страдания ще мине. Аспектите осветяват пътя на душата, който тя трябва да измине в развитието си на тази 13 сфера, в която се е въплътила. Деклинациите показват възможностите на душата и съдействието, което има от духовния свят. Виждаме в хороскопа, че 9 от деклинациите й са северни (N), на ума, и една, тази на Марс, е южна (S). Значи, че трябва да омекоти и върже разрушителните сили на Марс и чрез любовта да ги трансформира. Учителят ни учи: „Стремете се да превърнете чрез ума си черния и червения (на Марс) цвят в бял. Това показва, че в тази душа е застъпен силно мъжкият принцип, който се ръководи от Божията мъдрост (Уран) и постоянно се стреми към Божието знание.
към текста >>

Тоест, да не се поддава на чувствата си, които й носят тъмнина и я объркват в пътя й, да се държи здраво за великите Божествени идеи и мисли, които освобождават душата от робството и греха.
Това показва, че в тази душа е застъпен силно мъжкият принцип, който се ръководи от Божията мъдрост (Уран) и постоянно се стреми към Божието знание. От духовния свят искат от родената да омекоти и промени волята си, да проявява в отношенията си Божията воля, а не своята и насилието - този неин стар атавистичен навик. Затова към нейния Марс текат енергиите на Божията любов. В аспектите от Божествения свят виждаме, че латитюдите на 6 планети са южни (S), а две - северни (N) - на ума, като Божествената, ангелската и човешката любов (Нептун и Венера) имат северни латитюди. Това показва, че в този земен живота родената трябва да има мъдрост, за да може да прояви правилно човешката, ангелската и Божествената любов на земята. Тоест, да не се поддава на чувствата си, които й носят тъмнина и я объркват в пътя й, да се държи здраво за великите Божествени идеи и мисли, които освобождават душата от робството и греха. Виждаме в изнесения случай колко специфични и неповторими са влиянията на небето върху всяка отделна душа. Всяка душа има определен специфичен път, по който трябва да мине, за да придобие съответните качества и добродетели. (Луна в перихелий съвпад Слънце в разменени знаци, полусекстил Меркурий, съвпад Плутон, латитюд Меркурий, Марс). Луната е поместена в 5 дом на радикса и осведомява, че родената ще бъде непостоянна в своите чувства и ще е пристрастена към удоволствията и игрите. Указание за плодовитост в брака.
към текста >>

Всяка душа има определен специфичен път, по който трябва да мине, за да придобие съответните качества и добродетели.
Затова към нейния Марс текат енергиите на Божията любов. В аспектите от Божествения свят виждаме, че латитюдите на 6 планети са южни (S), а две - северни (N) - на ума, като Божествената, ангелската и човешката любов (Нептун и Венера) имат северни латитюди. Това показва, че в този земен живота родената трябва да има мъдрост, за да може да прояви правилно човешката, ангелската и Божествената любов на земята. Тоест, да не се поддава на чувствата си, които й носят тъмнина и я объркват в пътя й, да се държи здраво за великите Божествени идеи и мисли, които освобождават душата от робството и греха. Виждаме в изнесения случай колко специфични и неповторими са влиянията на небето върху всяка отделна душа. Всяка душа има определен специфичен път, по който трябва да мине, за да придобие съответните качества и добродетели. (Луна в перихелий съвпад Слънце в разменени знаци, полусекстил Меркурий, съвпад Плутон, латитюд Меркурий, Марс). Луната е поместена в 5 дом на радикса и осведомява, че родената ще бъде непостоянна в своите чувства и ще е пристрастена към удоволствията и игрите. Указание за плодовитост в брака. Даже в знак на безплодие, например Лъв, Луната ще облагоприятства раждането, когато се намира в пети дом (нейната Луна е в зодиакалния знак Лъв на 12°26'). Това положение на Луната показва, че родената обича много децата и има хубави отношения с тях.
към текста >>

Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията.
Тази е причината, че хора с това положение на Луната обикновено ръководят своите близки. Родената е абсолютно честна, както в материално, така и в обществено отношение. Проявява благородство и великодушие към другите хора и затова е много търсена от тях. (Луна полусекстил Меркурий). Придава на родената схватлив ум, добра памет и редки способности. Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията. Обикновено много е бъбрива. Винаги гледа на хубавата страна на живота и понякога внезапно променя своето мнение по даден въпрос. Обича удоволствията и най- много - пътуванията. (Луна съвпад Плутон). Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства.
към текста >>

Обича удоволствията и най- много - пътуванията.
(Луна полусекстил Меркурий). Придава на родената схватлив ум, добра памет и редки способности. Този аспект е указател за успех в живата - най-вече в литературата, духовенството и пътуванията. Обикновено много е бъбрива. Винаги гледа на хубавата страна на живота и понякога внезапно променя своето мнение по даден въпрос. Обича удоволствията и най- много - пътуванията. (Луна съвпад Плутон). Хората с този аспект обикновено пренебрегват и премахват всякакъв ред, който им пречи на пълното изживяване на своите инстинкти и низши чувства. Това показва също многобройни и чести заболявания, свързани със сърцето. Аспектът причинява хаотичност в идеите, мислите, чувствата, желанията. Аспектът влияе много силно до 30 години на родената, която води непрекъсната борба между духа и плътта, ума и сърцето.
към текста >>

Аспектът показва, че от Божествения свят към родената протичат силни струи на мъдрост и воля, за да може родената да се справи с многобройните мъчнотии и спънки, които съпътстват живота й.
Това показва също многобройни и чести заболявания, свързани със сърцето. Аспектът причинява хаотичност в идеите, мислите, чувствата, желанията. Аспектът влияе много силно до 30 години на родената, която води непрекъсната борба между духа и плътта, ума и сърцето. Показва големи недоразумения в брака и нещастен или невъзможен брачен живот, от което следва развод. (Луна латитюд Меркурий, Марс). Аспектът показва, че от Божествения свят към родената протичат силни струи на мъдрост и воля, за да може родената да се справи с многобройните мъчнотии и спънки, които съпътстват живота й. Има Един, Който винаги ни обича и се грижи постоянно за нас. Това е Бог на любовта " - нашият Създател. Сириус Меркурий ретрограден съвпад Слънце, полусекстил Луна, полуквадрат Уран, точен квинтил Нептун, паралел Юпитер, Уран и латитюд Луна). Меркурий ретрограден се намира в 4 дом на хороскопа и дава неустойчивост в семейството - блуждаещ човек, без вътрешно спокойствие, като често сменя местопребиваването си. Това е полезно за хора с Меркуриево занятие, като журналист, редактор и др.
към текста >>

Обича много да пътува по работа и за удоволствие, като придобива едновременно и полза, и наслада от подобен начин на живот.
Това е един от най-добрите показатели за успех в живота (събрани заедно човешката с ангелската мъдрост - Юпитер). Придава на родената весел характер, способност да гледа само на добрата страна на нещата и да не пада никога духом при несполуки. Има ум с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло размишление. Тя не взима никога прибързани решения, но изисква време, за да размисли, но щом стигне до известно заключение, то е неотменимо. Ще има успех в областта на литературата и правосъдието, като е уважавана поради своята почтеност и искреност. Обича много да пътува по работа и за удоволствие, като придобива едновременно и полза, и наслада от подобен начин на живот. Притежава здраве, богатство, мъдрост и много хора се привързват към нея поради положителните енергии на добро и любов, които изтичат от нея. Това е най-хубавият аспект за успешна духовна работа в Братството, със Словото, музиката и Панев- ритмията (аз имам Меркурий съвпад Юпитер). Меркурий е на 13°27' в зодиакалния знак Рак, точен съвпад със Сириус на 13°16' в зодиакалния знак Рак за 1941 г. Сириус е най-ярката звезда от първа величина на небето, наричана святкаща, блестяща и се намира на шията на съзвездието „Голямото куче”. Тази звезда е играла важна роля за магиите и митологията на древните народи.
към текста >>

Липсата понякога на способност да прави сделки, често пъти я води до фалит.
(Такава беше в техникума „Киров” и десетина години в Тунис). Венера е в зодиакалния знак Рак и родената ще прояви духовното му естество, ще има творческо въображение и е отворена да влиза в обсег с обитателите на невидимия свят. Може и да се присъедини към някое мистично учение, като това на Бялото Братство, най-мистичното учение на бъдещето. Понеже е много сензитивна, не трябва да посещава спиритически сеанси, за да не попадне под контрол на духовете. (Венера полуквадрат Юпитер) дава влечение към лукса, но има недостатъчно средства, за да удовлетвори желанията си в пълнота. Липсата понякога на способност да прави сделки, често пъти я води до фалит. Може да претърпи големи загуби, поради непочтеността на познати. Любовта и бракът й ще бъдат извор на неприятности. Има опасност да бъде изоставена преди брака или съпруга й ще бъде неверен. Няма да устоява обещанията си за брак. Ще е доста снизходителна към себе си.
към текста >>

Под влиянието на необузданите огнени сили на Марс, който е на Асцендента на радикса на Величка, тя сключи брак с Данаил, като не ме послуша и воюва години с този пиратски род Жекови, които няколко пъти са я давили в морето.
Говори за сключване на брак в най-ранната си възраст или внезапно. Означава понякога и платонична любов. (Венера точен секстил Нептун). Дава на родената вдъхновение в музиката, надарена с плодотворно въображение с голяма задълбоченост на чувствата, чист, непорочен характер, водещ винаги до платонична любов и до другарство от най-възвишена степен. Това е резултат на този хармоничен аспект, който изчерпва напълно темата любов - Божията любов, съединена с ангелската и човешка любов. Под влиянието на необузданите огнени сили на Марс, който е на Асцендента на радикса на Величка, тя сключи брак с Данаил, като не ме послуша и воюва години с този пиратски род Жекови, които няколко пъти са я давили в морето. Като се стигна до невъзможност да живее при мъжа си, дойде да живее в нашата барака и накрая се разведе. Родът Жекови са били корсари - пирати и са кръстосвали моретата. Мъжът на сестра ми, Данаил, стана добър фотограф и прави снимки. Понеже в миналото е бил калугер, той намери най-добро прибежище в Драгалевския манастир, в който е всяка неделя, а в Братството не се мярка. Беше решил да върже сестра ми Величка и да я закара в лудницата, когато имаше големи разправии с този пиратски род.
към текста >>

Осигурява й известност и успех, привързаност към спорта и пътуването.
Родената има благороден характер, искрен и почтен, без заобикалки. Може да прави финансови сделки и да печели много пари, да прави натрупвания. Юпитер е ограничителен към разходите, а Марс е щедър. При това положение произлиза идеален характер, нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадено предприятие към добър край. Осигурява й известност и успех, привързаност към спорта и пътуването. При това съчетание се увеличават червените кръвни телца и родената се радва на добро здраве, добра жизненост и закаленост. (Марс секстил Сатурн). Дава подвижна природа на родената, решителност и способност към напрегната работа и продължителна деятелност, от която родената придобива необикновени резултати. Има големи изпълнителни способности и голяма издръжливост, което й позволява да осъществи това, което е невъзможно за други хора. Благодарение на тези си качества, тя се издига на висока служба.
към текста >>

Това е голяма борба между грубите животински енергии на Марс и Божествената любов, която е поставена на върха на 7 дом, в която борба надделява Нептун, а марсовите сили Величка ги връзва и се омъжва втори път за един представител на Божествената любов (Нептун): Истиан, с когото живеят един платонически, приятелски живот.
Много от хората ги считат за мечтатели, понеже не ги разбират. (Марс опозиция и паралел Нептун). Този аспект дава груб, чувствен характер, импулсивна, сприхава и войнствена на думи и дела. Тя е невъздържана и се води по своите чувства и желания. Това съчетание дава фанатизъм на религиозна или антирелигиозна почва. Това е голяма борба между грубите животински енергии на Марс и Божествената любов, която е поставена на върха на 7 дом, в която борба надделява Нептун, а марсовите сили Величка ги връзва и се омъжва втори път за един представител на Божествената любов (Нептун): Истиан, с когото живеят един платонически, приятелски живот. Поради непослушанието си, Величка мина през стръгата на воинстващия Марс и научи много уроци и разбра най-важното: всичко в живота се постига с Божията любов, представител на която в астрологията е планетата Нептун, а с война и борба още повече се разширяват противоречията между душите и кармата остава неразрешена и ще трябва да се разрешава в бъдещите инкарнации. Щом Величка даде ход на Божията любов (Нептун), всичко ще се уреди идеално. (Марс точен квадрат МС). Говори за големите вътрешни противоречия в нейната душа и постоянната борба между духа и плътта, ума и сърцето. При тези борби се пробужда свръхсъзнанието и тя започва да работи с висшия си идеал и великите идеи, които идват в ума й, носени от зодиакалния знак Стрелец, (който се намира на МС), знака, на който Юпитер е господар, знакът на Бялото Братство.
към текста >>

Поради непослушание се навря да се омъжи за разведения Данаил, навря се в този пиратски род, който много пъти е отнемал живота й.
Така Величка надмогва низшите си животински чувства, желания и се издига на оная висота, на която може да борави с ангелската мъдрост (Юпитер), който е отлично аспектиран в нейния хороскоп. (Марс съвпад с опашката на Дракона). Още с раждането й, на първата година се опложда марсовата карма и започва да тече, останала отпреди 2000 години, да оправи отношенията си с мене, което се реализира по-късно. Като малка много ревеше и се надуваше да плаче. Аз не можех да уча и намерих лекарство - духна в носа й, и тя преставаше да плаче. Поради непослушание се навря да се омъжи за разведения Данаил, навря се в този пиратски род, който много пъти е отнемал живота й. Аз й казах, че върху сълзите и нещастието на първата му жена тя не може да гради своето щастие. (Юпитерполусекстил Слънце, полуквадрат Венера, квинтил Марс, съвпад и паралел Уран, квинтил Асцендента и тригон Прозерпина). Юпитер е поставен в трети дом на радикса и дава оптимистичен характер и във всяко проявление в живота си родената вижда само добрата страна, държи на нея и забравя тъмнината. Ще има изключително предимство в своето образование и ще извлече от него най-голяма полза. Ще бъде много обичана от братята си и от хората, които я заобикалят и чиято помощ ще й бъде много полезна.
към текста >>

Дава успех в пътуване, писателство, издателство.
Аз й казах, че върху сълзите и нещастието на първата му жена тя не може да гради своето щастие. (Юпитерполусекстил Слънце, полуквадрат Венера, квинтил Марс, съвпад и паралел Уран, квинтил Асцендента и тригон Прозерпина). Юпитер е поставен в трети дом на радикса и дава оптимистичен характер и във всяко проявление в живота си родената вижда само добрата страна, държи на нея и забравя тъмнината. Ще има изключително предимство в своето образование и ще извлече от него най-голяма полза. Ще бъде много обичана от братята си и от хората, които я заобикалят и чиято помощ ще й бъде много полезна. Дава успех в пътуване, писателство, издателство. Юпитер наранен говори, че родената е изложена на корабокрушения и други произшествия при пътуване, но няма да й се случи никакво зло, макар че ще се отърве трудно. Тя е под покровителството на Бялото Братство. Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма.
към текста >>

Юпитер наранен говори, че родената е изложена на корабокрушения и други произшествия при пътуване, но няма да й се случи никакво зло, макар че ще се отърве трудно.
(Юпитерполусекстил Слънце, полуквадрат Венера, квинтил Марс, съвпад и паралел Уран, квинтил Асцендента и тригон Прозерпина). Юпитер е поставен в трети дом на радикса и дава оптимистичен характер и във всяко проявление в живота си родената вижда само добрата страна, държи на нея и забравя тъмнината. Ще има изключително предимство в своето образование и ще извлече от него най-голяма полза. Ще бъде много обичана от братята си и от хората, които я заобикалят и чиято помощ ще й бъде много полезна. Дава успех в пътуване, писателство, издателство. Юпитер наранен говори, че родената е изложена на корабокрушения и други произшествия при пътуване, но няма да й се случи никакво зло, макар че ще се отърве трудно. Тя е под покровителството на Бялото Братство. Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма. Пътуванията й ще носят полза и удоволствие.
към текста >>

Пътуванията й ще носят полза и удоволствие.
Юпитер наранен говори, че родената е изложена на корабокрушения и други произшествия при пътуване, но няма да й се случи никакво зло, макар че ще се отърве трудно. Тя е под покровителството на Бялото Братство. Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма. Пътуванията й ще носят полза и удоволствие. Надарена е с почтен характер и изискани маниери. Наранен. При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава. Ще изпитва известни затруднения от братята си и сродници (от Любомир). (Юпитер съвпад и паралел Уран). Макар че Юпитер е в заточение в зодиакалния знак Близнаци и Уран - в падение в зодиакалния знак Телец, има благосклонно влияние от съвпада на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран).
към текста >>

При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава.
Юпитер е в зодиакалния знак Близнаци. Дава литературен талант от първа степен. Предрича й успех при изобретения, има голяма склонност към математиката и окултизма. Пътуванията й ще носят полза и удоволствие. Надарена е с почтен характер и изискани маниери. Наранен. При големи опасности, които минава по време на пътуванията си, тя ще мине на косъм от тях и ще остане жива и здрава. Ще изпитва известни затруднения от братята си и сродници (от Любомир). (Юпитер съвпад и паралел Уран). Макар че Юпитер е в заточение в зодиакалния знак Близнаци и Уран - в падение в зодиакалния знак Телец, има благосклонно влияние от съвпада на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран). Дава на родената широка душа, милостиво сърце, със склонност към изкуствата и окултните познания. Тя покровителства сдруженията и тайните общества, които работят за Бога.
към текста >>

Може да бъде търсена за работа, а и сама може да си проправи път със собствени сили.
Спокойна натура, бавна при вземане на решения, но твърда и неотстъпчива при поддържането на взетото от нея решение. Въздържана е при всичките изпитания, които има. (Сатурн съвпад Уран) дава условия за обществена служба. Родената има амбиция, решимост, способност да се съсредоточава в разрешаването на даден въпрос, да проявява мъдро своя авторитет, да планира и систематизира. Притежава силна интуиция и се ръководи в живота си от вътрешно проникновение, особено когато трябва да вземе бавни решения. Може да бъде търсена за работа, а и сама може да си проправи път със собствени сили. Има голяма находчивост и способност към механика. Може да направи изобретения в областта на електричеството. (Сатурн точен тригон Нептун). Благоприятства успеха в сделките, като проявява сатурновите качества: честност, решителност, самоувереност, от които качества родената спечелва доверието на околните. Въздействието е и духовно и може да се възприеме само от онзи, който има повдигната аура.
към текста >>

С Божията любов и мъдрост може да се преодолеят всичките отрицателни негативни сили в пътя на развитието на ученика.
Въздействието е и духовно и може да се възприеме само от онзи, който има повдигната аура. Може да се задълбочи в окултните науки (астрология и да гадае) и да проявява голяма способност в изкуствата и практиката. Виждаме, че нейната карма се стопява (Сатурн), обхваната от Божията любов (Нептун) и Божията мъдрост (Уран), и така кармата й се е превърнала в дихарма и се създават условия тя да прояви човешката правда (Сатурн) и Божията правда. (Сатурн квинтил Плутон). Показва, че Величка е очистила всичките отрицателни влияния на Плутон от себе си и ги е подчинила на Бога в себе си и сега има много хубави отношения с подземните жители, оттам и хармонично състояние на ума и сърцето без изкушения и умствени противоречия. С Божията любов и мъдрост може да се преодолеят всичките отрицателни негативни сили в пътя на развитието на ученика. (Сатурн съвпад Лилит). Има още някои малки атавистични прояви от миналото, които трябва да се изчистят и да се спре всякакво лошо влияние на Лилит към кармата на Величка. Понеже Лилит е в зодиакалния знак Телец и във втори дом, цялото му зло се е изляло върху нестабилното й финансово положение, но то се регулира от Бялото Братство - животът и средствата й са осигурени от Бялото Братство, което постоянно работи на Земята. Така беше и в моя живот. Пенсията ми беше 82 лева, а на Елена - 37 лева, и поисках помощ от общината (Павел - студент) и веднага ми дадоха.
към текста >>

Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света.
август 1991 г. - платонична любов и приятелство от най-висша степен. Уран в Телец дава силна интуитивна природа, но упорита и произволна, изпълнена е с възможности, енергия, амбиция, остър ум и способност да се справя с всякакви трудности, особено тези, които са в механиката и електротехниката, където Величка е в собствени води. Така поставен Уран (в Телец) показва, че Божията мъдрост протича до сърцето на родената, облагородява и възпитава нейната човешка и ангелска любов (Венера) и я кара да развие своята каузална мисъл, да мисли за последствията на това, което върши. (Уран тригон Нептун). Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света. Аспектът говори за великите условия на Божествената любов и Божествената мъдрост, които съществуват в душата на родената, т. е. в нея са свързани хармонично Божията мъдрост с Божията любов, чрез които могат да се разрешат всичките щекотливи въпроси, кармични и други проблеми в живота. Това е душа, служителка на Бога, от ангелските йерархии – съществата от тези йерархии навсякъде проявяват в пълнота Божията любов и Божията мъдрост и успяват във всичките си задачи, които им се дават от Невидимия свят. От това следва, че Величка е непреривно свързана със Словото Божие, което непрестанно протича през нейното свръхсъзнание и осветява обилно навсякъде трудния й земен път. Тези аспекти дават интуиция, знания по астрология и окултните науки, методите за лекуване и всичките Божествени науки.
към текста >>

От това следва, че Величка е непреривно свързана със Словото Божие, което непрестанно протича през нейното свръхсъзнание и осветява обилно навсякъде трудния й земен път.
(Уран тригон Нептун). Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света. Аспектът говори за великите условия на Божествената любов и Божествената мъдрост, които съществуват в душата на родената, т. е. в нея са свързани хармонично Божията мъдрост с Божията любов, чрез които могат да се разрешат всичките щекотливи въпроси, кармични и други проблеми в живота. Това е душа, служителка на Бога, от ангелските йерархии – съществата от тези йерархии навсякъде проявяват в пълнота Божията любов и Божията мъдрост и успяват във всичките си задачи, които им се дават от Невидимия свят. От това следва, че Величка е непреривно свързана със Словото Божие, което непрестанно протича през нейното свръхсъзнание и осветява обилно навсякъде трудния й земен път. Тези аспекти дават интуиция, знания по астрология и окултните науки, методите за лекуване и всичките Божествени науки. Родената пребивава повече в духовния свят и от време на време е тук, на земята, но се чувства много уморена и напрегната от неразумния живот на хората, който тя болезнено чувства. Оставила е една малка част от духа си да държи тялото й изправено и да отговаря на изискванията на земния живот. Както споменах, душата й е абсолютно чувствителна и хваща почти всичко, което става по лицето на земята. Няколко пъти има срещи с френския президент, с когото провежда разговори.
към текста >>

Няколко пъти има срещи с френския президент, с когото провежда разговори.
От това следва, че Величка е непреривно свързана със Словото Божие, което непрестанно протича през нейното свръхсъзнание и осветява обилно навсякъде трудния й земен път. Тези аспекти дават интуиция, знания по астрология и окултните науки, методите за лекуване и всичките Божествени науки. Родената пребивава повече в духовния свят и от време на време е тук, на земята, но се чувства много уморена и напрегната от неразумния живот на хората, който тя болезнено чувства. Оставила е една малка част от духа си да държи тялото й изправено и да отговаря на изискванията на земния живот. Както споменах, душата й е абсолютно чувствителна и хваща почти всичко, което става по лицето на земята. Няколко пъти има срещи с френския президент, с когото провежда разговори. Отговаря за духовното развитие на французите - много трудна задача. Небето навсякъде работи с неизвестни на хората компоненти, неизвестни за Земята същества, които обаче са много добре известни в Невидимия свят на Небето, където се знае точно кой каква работа изпълнява в общото развитие на Космоса. На Величка й остава да осъществи в развитието си (Слънце тригон Плутон), но тя го направи чрез великата връзка на ума си, Меркурий, с Меркурий, МС, Венера и Слънцето на Учителя - Духът на Истината Беинса Дуно. Значи в бъдеще отсега нататък Величка ще притежава и трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, с които тя става чадо Божие, което разполага със силите и възможностите на природата, и повече няма да слиза на земята. Такава душа беше сестра Йорданка Жекова, носителка на трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, Учителят я викаше често да готви в кухнята, и тя като готвеше, внасяше тези елементи на Битието в храната и яденето беше винаги много вкусно и полезно за тези, които го използваха.
към текста >>

Аспектът казва, че родената с помощта на Божията Мъдрост, съединена с Божията любов (Нептун) чрез тритона ще върже злото, идващо от Лилит, и ще очисти пътя си, за да може свободно да работи за Делото Божие, за новия живот.
Такава душа беше сестра Йорданка Жекова, носителка на трите елементи на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината, Учителят я викаше често да готви в кухнята, и тя като готвеше, внасяше тези елементи на Битието в храната и яденето беше винаги много вкусно и полезно за тези, които го използваха. Когато други готвеха, които не ги носеха, и оттам и не влагаха тези елементи в храната, тя не беше вкусна, все едно ядеш трици. Всичко е в ръцете на Бога, на Учителя Беинса Дуно, Когото физически познаваме, любим Го и се учим от Словото Му. Да бъде Неговата Воля за всяка душа, която работи на Божествената нива, за преуспяване на Неговото Велико дело в цялата Вселена. (Уран съвпад Лилит). Аспектът казва, че родената с помощта на Божията Мъдрост, съединена с Божията любов (Нептун) чрез тритона ще върже злото, идващо от Лилит, и ще очисти пътя си, за да може свободно да работи за Делото Божие, за новия живот. Това се потвърждава в хороскопа й от аспекта Нептун тригон Лилит. Значи с Божията любов (Нептун) директно и с Божията мъдрост (Уран) индиректно тя ще се хармонира с подземните разрушителни жители на земята и техните пакостливи сили, които няма да могат повече да се изявяват и да й пречат на нейното духовно развитие. (Нептун точен квинтил Меркурий, точен секстил Венера, опозиция Марс, точен тригон Сатурн, тригон Уран, паралел Марс, латитюд Венера и тригон Лилит). Нептун в седми дом, добре съчетан, дава брак с лице, имащо високи окултна тежнения, изобщо - платонична любов, която удовлетворява желанията на душата - един съюз на две души, наистина сътворени една за друга. Това е мъжът й от втория й брак, сключен през август 1991 г., Истиан, с когото, както споменах, са били албигойци, приятели, които са се обичали и заедно са изгорели на кладата, хванати от Инквизицията.
към текста >>

Това е тежката карма с този пиратски Жеков род, членовете от когото много пъти са отнемали живота на Величка, като са я давили в морето.
Притежава голяма библиотека с окултни и медицински книги и при нужда веднага намира цяр за някоя болест на Величка, от книгите си. Това е човек на Божията любов, с голямо топло сърце, което без шум и глас намира нуждаещите се и им помага всестранно. Нептун е господарят на хороскопа на Величка, заточен в земния знак Дева и както казахме, на върха на седми дом Нептун в Дева смесва своите духовни окултни и пророчески сили с тези на Меркурий, който е в екзалтация в Дева и има точен квинтил с Нептун. Това силно съчетание между Нептун и Меркурий дава извънредно изтънчени духовни способности, интуиция, сънища и много видения от духовния свят. Нептун е Божията любов, вложена всестранно в душата на родената, който има положителни аспекти с изключение на (Нептун опозиция и паралел Марс). Това е тежката карма с този пиратски Жеков род, членовете от когото много пъти са отнемали живота на Величка, като са я давили в морето. Ако беше ме послушала, не би чудо видяла. („Ако би мирно стояло, не би чудо видяло”), но научи много сериозни уроци и се приземи на земята. От Невидимия свят, в който тя често пребивава, й разрешиха и я освободиха от тази страшна кармична връзка. Хубавите аспекти на Нептун в хороскопа и Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус й дават поезия, много нови идеи и от Нептун - голяма музикалност, и Величка написа текстовете и музиката на 136 братски песни: из живота на Учителя, Братството и Рила, събрани в добре оформена песнарка със снимки. Някои от песните са трудни нотно, но школуваните певци лесно могат да се справяте нотния текст.
към текста >>

Това е метод на Бялото Братство, на най-великият майстор и създател на астрологията - Учителят Беинса Дуно, да се променя хороскопът на дадена душа, да се трансформират отрицателните аспекти в положителни, за да се продължи животът й на Земята на дотации, за да може да свърши работата си, да изпълни задачата, дадена й за този свят.
Аз предупредих Величка, че след 40- годишната си възраст може да си замине от този свят, защото има да мине един много тежък 20- годишен период - от 40 до 60-годишната си възраст, изпълнена с много трудни болезнени състояния. Аз се молех непрекъснато за нея и й помагах с каквото можех. В края на периода я посещавам насън. Идвам от школата по астрология, в която преподавам, и й давам нов, направен от мен хороскоп, с който й се продължава животът на дотации. Оздравя, като излезе от тежкото болезнено състояние, в което се намираше. Това е метод на Бялото Братство, на най-великият майстор и създател на астрологията - Учителят Беинса Дуно, да се променя хороскопът на дадена душа, да се трансформират отрицателните аспекти в положителни, за да се продължи животът й на Земята на дотации, за да може да свърши работата си, да изпълни задачата, дадена й за този свят. Този тъмен период за Величка завърши благополучно на 27.06.2001 г. Най-критично беше положението й в 1999 г., по време на затъмнението. През 2000 и 2001 г. Величка редовно идваше в България да се начерпи със сили и енергии и да разреши личните си проблеми. (Плутон в перихелий полусекстил Слънце, съвпад Венера, квинтил Сатурн, паралел Слънце и Венера, тригон Асцендент, съвпад Хирон).
към текста >>

Още повече Плутон е съвпад с Хирон, с нейния вътрешен учител и ръководител, който постоянно я напътства и учи, но тя и него не послуша.
През 2000 и 2001 г. Величка редовно идваше в България да се начерпи със сили и енергии и да разреши личните си проблеми. (Плутон в перихелий полусекстил Слънце, съвпад Венера, квинтил Сатурн, паралел Слънце и Венера, тригон Асцендент, съвпад Хирон). Плутон е в пети дом на радикса, който дом е на желанията, удоволствията, децата, възпитанието и известността в обществото. Виждаме, че аспектите му са добри с изключение на Плутон съвпад и паралел Венера, който се отнася за любовните й отношения, за които казах, че е табу за нея, защото са под въздействието на разрушителните сили на Плутон и стоят на една лъжлива основа. Още повече Плутон е съвпад с Хирон, с нейния вътрешен учител и ръководител, който постоянно я напътства и учи, но тя и него не послуша. Тя роди син, който дойде да й помага в живота й на земята, на когото, докато беше бременна с него, му направиха магия. Благовест е една възлюбена нейна душа от векове. Луната на Величка 12°26' в Лъв е съвпад с неговото Слънце на 9°04' в Лъв, Марс на 9°19' в Лъв и Луната му на 3°48' в Лъв. Виждаме, че тук се среща пак старата карма на Величка с Марс по линията на мъжа й Данаил, член на този пиратски род Жекови. Величка много обичаше сина си и отлично се грижеше за него.
към текста >>

Както казах, Величка се омъжи втори път под въздействието на господаря на хороскопа Нептун - Божията любов, през месец август 1991 г, за Истиан.
Тя започва да работи в магазин на гърци и се прехранва, Благовест завършва гимназията, учи естествени науки и завършва висше образование, но няма работа. Отива да живее в Южна Франция. Пиратският род успява чрез Данаил да вкара друг дух в Благовест и той започва да бяга от майка си, понеже този нов дух не я познава. Измени си името с френското Ив и стана френски поданик, като загърбва България и всичко му тръгва наопаки. Постоянно боледува. Както казах, Величка се омъжи втори път под въздействието на господаря на хороскопа Нептун - Божията любов, през месец август 1991 г, за Истиан. (Някои неща се повтарят, защото са във връзка с различни аспекти, които по този начин ги обяснявам.) Двамата албигойци се намират и събират заедно. Понеже наема в Париж го повишават, а и там е много шумно, си купуват къща в град Монтатер, на 60 км от Париж. Имат двор с градина и наблизо - гора с баир, на който ходят да посрещат Слънцето. Както споменах, Христиан (Истиан) е бил чужд на родителите си - особен. Затворен в себе си Телец, но с много знания по окултизма и медицината.
към текста >>

Величка и друг път ги е виждала на Рила, където те не се отделяли от Учителя.
Величка се смущава много от Неговото присъствие и Му казва: „Вие бързате, Учителю, имате много работа? ” Той й отговаря: „Не, не бързам.” След обяда влизат в дома. Величка разделя храната, определена за Учителя, на две - за нея и Истиан, която Той не яде с духовното Си тяло. Двамата с Истиан изяждат дяловете от Учителя. В това време идват при Учителя 4 ÷ 5 едри, високи братя и застават до Учителя и чакат да им нареди нещо. Величка и друг път ги е виждала на Рила, където те не се отделяли от Учителя. И аз съм ги виждал, като съм ходил при Учителя в света на светлините, където Той пребивава. Там бяха десет братя на любовта и стърчат до две глави над Учителя и постоянно Го охраняват. Те са много изпълнителни и бързи, и като вятър се движат и веднага изпълняват всичко, което и каже. На нас те не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат и не ни помагат, но цялото им внимание е отправено към Учителя и това, което им каже, веднага го изпълняват.
към текста >>

Величка ги е виждала веднъж, като отивала покрай Царска Бистрица на път за Мусала в гората.
И аз съм ги виждал, като съм ходил при Учителя в света на светлините, където Той пребивава. Там бяха десет братя на любовта и стърчат до две глави над Учителя и постоянно Го охраняват. Те са много изпълнителни и бързи, и като вятър се движат и веднага изпълняват всичко, което и каже. На нас те не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат и не ни помагат, но цялото им внимание е отправено към Учителя и това, което им каже, веднага го изпълняват. Величка ги е виждала веднъж, като отивала покрай Царска Бистрица на път за Мусала в гората. Скоро идват и другите братя около Учителя и стават десет, като не обръщат никакво внимание на Величка и Истиан, който влиза в стаята си да почива. Групата с Учителя влиза в стаята, където почива Истиан, и работят нещо над него - вероятно лекуваха астмата му, от която страдаше много. След това влизат и в стаята, където е полегнала Величка. Наобикалят я и й казват да си почива, а те вършат някаква работа над нея - страдала от магиите. След това всички заедно с Учителя се качват на покрива на къщата им.
към текста >>

Този път влизат като собственици, наследници на целия му имот.
Бащата на Истиан имал една възрастна приятелка, на която искал да припише големия си имот. Тази жена се държала като господарка с Истиан и Величка и за нищо не им услужвала. Бащата на Истиан решил да напише завещанието си сутринта, след като стане. Намесва се Учителят, участват баща ми и майка ми и през нощта бащата на Истиан си заминава от този свят. Сутринта Истиан и Величка, завърнали се в Мантатер, получават съобщение за смъртта на баща му и тръгват веднага, за да сварят погребението му. Този път влизат като собственици, наследници на целия му имот. След погребението, Величка извиква приятелката му в дома, като й предложила да си вземе каквото иска от богато обзаведената къща. Жената си взела някои неща и казала: „Аз не съм и предполагала, че вие така може да се отнесете към мене.” След това те продават имота с къщата за направа на някакъв разсадник и парите внасят в банката. Виждате какво значи да те посети Бог - Учителят, в труден и опасен момент в живота ти и да оправи всички объркани карми на живота. Както споменах, Благовест загърби България, отказа се от нея и стана френски поданик и име Ив. От тази негова глупост всичко му тръгна назад.
към текста >>

Аз я успокоявам, като често й пиша писма, които тя ги пази и ги препрочита много пъти.
Както споменах, Благовест загърби България, отказа се от нея и стана френски поданик и име Ив. От тази негова глупост всичко му тръгна назад. Започна да боледува от много хронически болести и постоянно посещаваше болницата и поликлиниката. Няма работа. Помощта, която му отпускат, не му стига и Величка постоянно му изпраща пари и се тревожи за него. Аз я успокоявам, като често й пиша писма, които тя ги пази и ги препрочита много пъти. Писах едно такова одухотворено писмо на 13.02.2004 г. във връзка с 9-годишнината от заминаването на майка ми на 19.02. Рядко се срещат такива светли души на земята. И понеже духът й е много силен (Слънцето в Скорпион), тя изживя всичките си мъчнотии, страдания и ограничения безропотно. Тя много ме обичаше и ме слушаше още от малка възраст, защото, каквото й кажех, ставаше, а сега тя ни помага отгоре, но много е заета с важна работа, дадена й от Учителя.
към текста >>

Досега да си е заминал сто пъти, ако не бяха добротворците и живодателите (Слънце съвпад Луна) в 6.
Нептун често води до лудост. Това е най-малкото, което минава сега. Унищожил е цели родове и цялата противникова френска армия. Сега е на 34 години. Отрицателните му прояви започват на 12 години, когато (Марс точен съвпад Слънце) прави по дирекция съвпад с Лилит и се засилва още повече на 18-годишна възраст, когато Луната прави съвпад с Лилит. Досега да си е заминал сто пъти, ако не бяха добротворците и живодателите (Слънце съвпад Луна) в 6. дом, които веднага го лекуват, а и Марс и Луната му не са съвпад с Лилит. Слънцето в хороскопа му е Учителят, Който продължава живота му, Освен тези негативни дирекции, той има в радикса Венера съвпад Плутон и Уран съвпад Плутон. Не е слушал човешката и ангелската любов (Венера) и Божествената мъдрост (Уран), а се е отдал на разрушителните сили на Плутон. Минал е голяма криза на 25.05.2003 г, Плутон по дирекция е направил съвпад с Юпитер в 8. дом, на смъртта.
към текста >>

Това е Божествената любов, която синът ти притежава и я е прилагал много пъти в живота си.
Господарят на хороскопа му е Уран, Божествената мъдрост, и по дирекция е на 9°44' в Скорпион в 8. дом. В радикса Уран е съвпад Плутон. Това е момент за разплащане по неговата карма, и да го измолим от Учителя да остане, да продължи живота му, за да свърши работата му, определена от Бога. Както в моя хороскоп, и Благовест е поставил най-високо планетата Нептун, който започва да действа на съзнанието му. (Нептун ретрограден тригон Луна, квадрат Меркурий, секстил Венера, полусекстил Юпитер, опозиция Сатурн, секстил Плутон, паралел Слънце и Марс). Това е Божествената любов, която синът ти притежава и я е прилагал много пъти в живота си. Благовест е под покрива на Всевишнаго и може да разрешава всичките си мъчнотии, страдания и противоречия, ако има силна вяра и абсолютно послушание към своето вътрешно ръководство, съставено от велики, разумни същества, и проявява постоянно милосърдието, любовта и благосклонността си към страдащите души. Благовест може навсякъде, където отиде, да си създаде приятели и да спечели доверието им, защото обича всички хора. В минали инкарнации е бил окултен ученик и е бил готов да пожертва силите си, здравето си, средствата си, и дори и живота си, за да повдигне една паднала душа и я насочи в правия път на живота. Той е научил великия закон: Да жертва човешкото, временното за Божественото, вечното. Затова той е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство постоянно го пази и не дава и косъм да падне от главата му.
към текста >>

В минали инкарнации е бил окултен ученик и е бил готов да пожертва силите си, здравето си, средствата си, и дори и живота си, за да повдигне една паднала душа и я насочи в правия път на живота.
Както в моя хороскоп, и Благовест е поставил най-високо планетата Нептун, който започва да действа на съзнанието му. (Нептун ретрограден тригон Луна, квадрат Меркурий, секстил Венера, полусекстил Юпитер, опозиция Сатурн, секстил Плутон, паралел Слънце и Марс). Това е Божествената любов, която синът ти притежава и я е прилагал много пъти в живота си. Благовест е под покрива на Всевишнаго и може да разрешава всичките си мъчнотии, страдания и противоречия, ако има силна вяра и абсолютно послушание към своето вътрешно ръководство, съставено от велики, разумни същества, и проявява постоянно милосърдието, любовта и благосклонността си към страдащите души. Благовест може навсякъде, където отиде, да си създаде приятели и да спечели доверието им, защото обича всички хора. В минали инкарнации е бил окултен ученик и е бил готов да пожертва силите си, здравето си, средствата си, и дори и живота си, за да повдигне една паднала душа и я насочи в правия път на живота. Той е научил великия закон: Да жертва човешкото, временното за Божественото, вечното. Затова той е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство постоянно го пази и не дава и косъм да падне от главата му. Благовест минава през големи опасности, но винаги по ръба, без да пострада. Той е вързал низшите същества в себе си и техните влияния и скоро ще се освободи от тях. Неговият вътрешен учител, ръководител и лекар (Хирон) в радикса е на 10°01' в Овен.
към текста >>

След отчуждаването на къщата на брат Стайно Марков отначало плащаха наема за семейството на Любомир, местиха ги 4 ÷ 5 пъти и накрая ги накараха те да си плащат сами наем към 400 лева.
Всички за един и един за всички. При заминаването на майка ми Стевка, която я гледахме с Павел и Еленка 9 месеца, братята и сестра ми не пожелаха да вземат нищо от нейните вещи, дрехи и всичко оставиха на мен и се събраха съдове и посуди за два дома. Косю взе една картина, рисувана от Цветана Щилянова - той, седнал в майка ми. След изпращането й ми се яви Учителят и ми каза, че много добре съм си разрешил задачата с майка ми. На следващия ден ми се явиха сестра Мария Тодорова с брат Борис и ме поздрави за хубавите грижи, които съм положил за майка ми Стевка. След отчуждаването на къщата на брат Стайно Марков отначало плащаха наема за семейството на Любомир, местиха ги 4 ÷ 5 пъти и накрая ги накараха те да си плащат сами наем към 400 лева. Казах на сестра ми Величка, че ако имам пари, веднага ще купя жилище за брат ми Любомир. Тя прие тази моя хубава мисъл и я реализираха, като купиха заедно и главно с Истиан апартамента на Влади и го прехвърлиха на Любомир, а с получените пари Влади отиде в САЩ със семейството си, където продължава да живее. Любомир престана да изпада в шокови състояния всеки месец да събира и плаща 400 лева. В членовете на нашето семейство Божествената любов е добре развита и застъпена. В баща ми Крум (Нептун секстил Слънце, квинтил Луна, квинтил Меркурий, квадрат Венера, тригон Марс и паралел Уран).
към текста >>

Поради тези качества ние с търпение и любов понасяхме големите семейни и материални несгоди, не роптаехме, а от малки започнахме здраво да работим и придобием необходимите качества, с които лесно и разумно да преодоляваме постоянните страдания и противоречия, които съпътстваха живота ни.
(Нептун паралел Марс латитюд Венера) показва, че в ангелския свят Божествената любов трансформира разрушителните енергии на Марс. В Божествения свят имаме пълно свързване на Божествената, ангелската и човешката любов, което е силата на Величка. Любомир: (Нептун ретрограден тригон Меркурий, квинтил Юпитер, тригон Уран, латитюд Марс и Сатурн). Нептун ретрограден е в 6 дом в зодиакалния знак Дева. (Нептун латитюд Марс и Сатурн) показва, че в Божествения свят, Божествената любов омекотява и трансформира енергиите на малкия злосторник - Марс и на големия - Сатурн. Поради тези качества ние с търпение и любов понасяхме големите семейни и материални несгоди, не роптаехме, а от малки започнахме здраво да работим и придобием необходимите качества, с които лесно и разумно да преодоляваме постоянните страдания и противоречия, които съпътстваха живота ни. На сестра ми Величка й е трудно във Франция, плува в чужди води, но изпълни голямото желание на майка ми Стевка да говори френски и живее във Франция. Пожелавам й още дълги години да се срещаме в София и по планините и тези срещи да са организирани от Учителя и да носят почерка на неговата велика Любов, която Той постоянно проявява към всички будни души, готови да служат и живеят за цялото. Костадин Няголов 23 януари 1934 Вт 4:10 (GМТ+2) 42n41 23е19 Аспект Съединение Слънце-Меркурий Съединение Марс-Раху 1°59'33"< Тритон Юпитер-Раху КвадратСлънце-Уран Тригон Марс-Юпитер >11 7°36'33"< Секстил Марс-Уран >63°1 2'35" Секстил Уран-Раху КвадратЛуна-Сатурн >82°23'3"< Тригон Луна-Нептун >122°42'51"
към текста >>

42. 2. Сатурн - Уран

ТОМ 22

Българите участват активно във войната, но скоро въпросът се решава по дипломатичен път и планът на Раковски не се изпълнява.
Сатурн секстил Уран 22.10.185 7 г. - дава нов етап в националната революция. Сава Раковски предлага нова тактика за освобождение, чрез четнически движения и народно въстание. Сатурн квадрат Уран 15.12.186 0 г. - става голям конфликт между сръбското княжество и Турция. Българите участват активно във войната, но скоро въпросът се решава по дипломатичен път и планът на Раковски не се изпълнява. Квадратът, изпитът за освобождение, показва трудните външни условия и недостатъчната вътрешна подготовка. Сатурн тригон Уран 31.10.1864 г. - създава благоприятни условия (Сатурн е в екзалтация в знака Везни) за организиране на четнически набези в България. На 30.06. стар стил 1864 г.
към текста >>

- е времето, когато се създава БРЦК (Българския Революционен Централен Комитет) начело с Васил Левски и той е заловен 1872 г.
1867 г. минават четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Филип Тотю. След тях 1868 г. е четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която загива за свободата на България. Сатурн опозиция Уран 8.04.1873 г. - е времето, когато се създава БРЦК (Българския Революционен Централен Комитет) начело с Васил Левски и той е заловен 1872 г. и обесен.Шестте опозиции от 1873 г. до 1875 г. дава разсипване на енергиите и почините на българите. Сатурн е силен в знака Водолей, но Уран е заточен в Лъв. Последната опозиция Сатурн Уран 19.11.1875 г.
към текста >>

- това е началото на нов цикъл на подем и прилив на енергии за България, еволюционен период.
на княз Батенберг. Русия скъсва дипломатическите си отношения с България. Под влиянието на Сатурн квадрат Уран в разсип се избира за княз на България Фердинанд Кобургготски, който идва в България на 30.07.1887 г. и създаде много беди на българския народ с лошата си неразумна политика и егоистичния си и грабителски личен живот. Сатурн съвпад Уран 7.01.1897 г. - това е началото на нов цикъл на подем и прилив на енергии за България, еволюционен период. През февруари 1897 г. се сключва двустранно споразумение между България и Сърбия. Тогава се подписва и споразумение между Австро-Унгария и Русия за запазване на балканското статукво. Има три съвпада на Сатурн и Уран: на 7.01., 1.06. и 9.09.1897 г.
към текста >>

43. 3. Сатурн- Нептун

ТОМ 22

Това е нова вълна със свой път на развитие , която активизира революционните движения в съседни на Русия страни.
избухва Октомврийската руска революция. Понеже планетата Нептун управлява Болшевизма, ще погледнем малко цикъла на Сатурн и Нептун. Сатурн съвпад Нептун в Лъв на 1.08.1917 г. Това е силен прилив на нови енергии в еволюцията, които помитат царското управление и създават нова власт на диктатура и насилие. Създава се комунистически интернационал, който прави свои конгреси.Съвпадът е в знака Лъв, където Сатурн (работниците) са силни, а Уран е в заточение в Лъв - край на царската власт. Това е нова вълна със свой път на развитие , която активизира революционните движения в съседни на Русия страни. На 21.03,1919 г. се създава за кратко време Унгарската съветска република, на 13.04 1919 г. - Баварската. Тези републики са бързо задушени и почва усилено преследване на комунистическите движения. В България след петте опозиции на Сатурн и Уран, последната на 7.06.1920 г.
към текста >>

започва разсипа на енергиите на цикъла, в който Сатурн е в Дева - работниците и земеделците им дава разум и силен революционен подем - на трудещите си, а Уран - буржоазията, в знака Риби - довежда внезапно народа до много жертви.Идва на власт Александър Стоименов Стамболийски от 6.10.1919 г.
На 21.03,1919 г. се създава за кратко време Унгарската съветска република, на 13.04 1919 г. - Баварската. Тези републики са бързо задушени и почва усилено преследване на комунистическите движения. В България след петте опозиции на Сатурн и Уран, последната на 7.06.1920 г. започва разсипа на енергиите на цикъла, в който Сатурн е в Дева - работниците и земеделците им дава разум и силен революционен подем - на трудещите си, а Уран - буржоазията, в знака Риби - довежда внезапно народа до много жертви.Идва на власт Александър Стоименов Стамболийски от 6.10.1919 г. до 9.06.1923 г. Провежда аграрна реформа в нов вид, въвежда трудовата повинност, подоходния данък и поощрява кооперативното движение. Буржоазията (Уран в Риби) взема мерки срещу неговото управление, прави преврат и го сваля от управлението и го убива на 9.06.1923 г. На власт идва правителството на Александър Цолов Цанков, който жестоко се справя със съпротивата на земеделците. Потушава жестоко и избухналото на 12.09.1923 г.
към текста >>

започва новият цикъл с много сили и специфичен път.
на власт идва националсоциализма, начело с Адолф Хитлер. При този квадрат в разсип, Уран, който е ръководител на фашизма и анархизма е в марсовия знак Овен и дава много силен импулс, понеже Германия е под влиянието на Овен и планетата Марс. Много бързо и активно Германия се подготвя за втората световна война, но коренът им - началото е гнил (в разсип). Хитлер започва войната още 1.09.1939 г. Сатурн съвпад Уран 4.05.1941 г. започва новият цикъл с много сили и специфичен път. Съвпадът става в знака Телец 29°23'. Ръководителят на фашизма, Уран, тук е в падение и този глинен колос ще рухне след няколко години. Съвпадът активизира силно Хитлер да направи погрешният ход да нападне на 22.06.1941 г. Съветския съюз, а не Англия, която беше главната цел на мисията му на Земята - да премахне колониализма. Във връзка с новия цикъл (Сатурн съвпад Уран) и усилената фашистка агитация за насочване на България към политиката на фашистка Германия, на власт в България идва правителството на професор Богдан Филов на 15.02.1940 г.
към текста >>

След доста промени и тежко положение за народа, се стига до новия цикъл Сатурн Нептун 4.03.1989 г., нов път и насока на развитие.
Налага на частниците стопани тежки задължителни доставки за земята, която притежават . Скъсват се дипломатическите отношени я със СА Щ на 20.02.1950 г. Партията става пълновластен господар и се издига култа на личността. През 1956 г. Червенков пада и идва Антон Югов. След доста промени и тежко положение за народа, се стига до новия цикъл Сатурн Нептун 4.03.1989 г., нов път и насока на развитие. Съвпадът става в знака Козирог и Сатурн (народът) е много силен, а Нептун там е в падение. Показва разсипване на СССР и промяна в управлението на България. Това са четири съвпада все в сатурновия знак Козирог, които довеждат до леко преминаване от комунистическата диктатура към демокрацията. На 10.11.1989 г. Петър Младенов сваля Тодор Живков от поста генерален секретар и председател на Държавния съвет.
към текста >>

44. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

ТОМ 23

Творците на Аспаруховия календар са избрали за отправна система слънчевия зодиак видимия годишен път на Слънцето по небесната сфера.
Сега можем да се върнем пак към Аспаруховия календар, който за повече от 6500 години е «мръднал» само с един ден спрямо Григорианския. Тогава той е двойно по-точен и дори повече, защото в момента на отчитането на разликата Григорианският календар вече е натрупал известна неточност, която ще бъде поправена при следващата корекция. Как може да бъде построен такъв календар? Тъй като отчитането на времето спрямо Слънцето е незадоволително, защото нашето светило се движи, необходимо е да се избере друга система, която да бъде условно неподвижна, т. е.: нейният период на въртене да е изключително голям за земните събития. Творците на Аспаруховия календар са избрали за отправна система слънчевия зодиак видимия годишен път на Слънцето по небесната сфера. Или по-понятно казано, за една година Слънцето последователно (видимо) преминава през дванадесетте зодиакални съзвездия. Но освен Слънцето, този видим път изминават и планетите, и Луната. Така че във всеки конкретен момент, т. е. на всяка дата, Слънцето се намира в дадено съзвездие и Луната от своя страна също. Тук има една особеност.
към текста >>

Но освен Слънцето, този видим път изминават и планетите, и Луната.
Как може да бъде построен такъв календар? Тъй като отчитането на времето спрямо Слънцето е незадоволително, защото нашето светило се движи, необходимо е да се избере друга система, която да бъде условно неподвижна, т. е.: нейният период на въртене да е изключително голям за земните събития. Творците на Аспаруховия календар са избрали за отправна система слънчевия зодиак видимия годишен път на Слънцето по небесната сфера. Или по-понятно казано, за една година Слънцето последователно (видимо) преминава през дванадесетте зодиакални съзвездия. Но освен Слънцето, този видим път изминават и планетите, и Луната. Така че във всеки конкретен момент, т. е. на всяка дата, Слънцето се намира в дадено съзвездие и Луната от своя страна също. Тук има една особеност. Характерът на движението на Слънцето е такъв, че неговият зодиак се дели на 12 части, а специфичността на движението на Луната е причина нейният «зодиак» да се дели на 10 части. (Спомнете си 10-те китайски стихии.) От казаното дотук е ясно, че всяка съвкупност от слънчева и лунна зодия дава положението на Земята или определя датата.
към текста >>

Освен това, въпреки че между Аспаруховия и Григорианския календар съществува обратно еднозначно съответствие, то не е толкова просто за обяснение, колкото връзката между Григорианския календар и френския революционен календар, където много лесно и бързо преминаваме например от термидор в границите, определени от 19-20 юли и 17-18 август, или пък от фруктидор в периода 18 август -1 7 септември.
И така, след всички корекции получаваме странните съчетания от две думи: Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и пр. Първата дума показва слънчевото, а втората лунното съзвездие. -------------------------------------------------------- * Синодичен период е времето, за което дадена планета (по отношение на земен наблюдател) се връща в изходното си положение относно Слънцето, (бел. а.) Дотук ние говорихме само за принципа, върху който е построен Аспаруховият календар. Пълната структура на календара и начинът на преминаването от първобългарско в григорианско летоброене няма да излагаме, защото те не са предмет на една все пак кратка статия. Освен това, въпреки че между Аспаруховия и Григорианския календар съществува обратно еднозначно съответствие, то не е толкова просто за обяснение, колкото връзката между Григорианския календар и френския революционен календар, където много лесно и бързо преминаваме например от термидор в границите, определени от 19-20 юли и 17-18 август, или пък от фруктидор в периода 18 август -1 7 септември. За сведение само ще дадем първобългарския слънчев и лунен зодиак. Както виждате, някои от слънчевите и лунните зодиакални съзвездия нямат установени имена. Да се надяваме, че по-нататъшните изследвания на нашите учени ще попълнят тези празноти. Какво трябва да разбираме под първобългарска година, наречена, да кажем, Дилом Твирем? Това ще рече, че в началото на годината Слънцето се е намирало в зодиакалното съзвездие Дилом, а Луната е заемала лунното зодиакално съзвездие Твирем.
към текста >>

Колкото и голямо да е, все пак то е почти 4 пъти по-малко от годината, приета за едно от ранните начала за първобългарското летоброене.
монографията на Борис Рогев на стр. 29. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) За читателя може би ще бъде интересно да узнае юлианските дати (преминаването от юлиански в григориански календар е известно) на цитираните в Именника и в другите писмени източници събития. Те са дадени в табл. 1. Таблица 1* Споменахме едно голямо число 1140 години. Колкото и голямо да е, все пак то е почти 4 пъти по-малко от годината, приета за едно от ранните начала за първобългарското летоброене. Всъщност годината по-точно е изчислена, а не приета. В Откъслечния надпис четем: «... Името е... Годината на появата на истинския Бог бе 6328. Принесоха се жертва и се заклеха за... книгите». При превръщането на тези първобългарски години в сегашната мерна единица се получава годината пр. н. е., която се определя с числото 4768.
към текста >>

45. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

ТОМ 24

Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук.
Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: какда се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред итем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец.
към текста >>

С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други.
Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред итем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления.
към текста >>

Те употребиха по-превъзходния път.
Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св. Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и църква, и църковници. Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св. Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата.
към текста >>

46. 22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята

ТОМ 24

Тайната молитва Пътят на живота е труден.
22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 30 беседа от Учителя, държана на Мусала, 9 октомври 1938 г. - В: Петимата братя. Неделни беседи. София, 1949, с. 262-270. Тайната молитва Пътят на живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие.
към текста >>

В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 30 беседа от Учителя, държана на Мусала, 9 октомври 1938 г. - В: Петимата братя. Неделни беседи. София, 1949, с. 262-270. Тайната молитва Пътят на живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие. Тя е костилка, от която пониква живота.
към текста >>

Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора.
Обаче, ако се обърнеш към Бога с желание да Му служиш, Бог плаща заради тебе. Само така човек може да бъде свободен и здрав. - Как се изразява служенето? - Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертвува, пръв той се ползува. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява.
към текста >>

На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв.
- Как се изразява служенето? - Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертвува, пръв той се ползува. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ.
към текста >>

Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него?
- Каквото правиш, прави го за Господа. Който служи, който се жертвува, пръв той се ползува. Двама пътници минавали зимно време на коне през една гора. И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество.
към текста >>

От търкането и пътникът се стоплил.
И двамата били религиозни. На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувствуваш и действуваш така, Бог те благословя. Ще кажете, че нямате време да правите добро.
към текста >>

Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ.
На пътя те видели замръзнал човек, полумъртъв. Единият пътник си казал: Кой ще слиза от коня да се занимава с него? Другият веднага слязъл от коня и започнал да търка със сняг замръзналия. Човекът започнал постепенно да се съживява. От търкането и пътникът се стоплил. Обаче, онзи, който продължил пътя си, започнал да се вкоченясва от студ. Аз правя следния извод: Истинско добро е това, което засяга цялото човечество. Една мисъл е права, когато засяга цялото човечество. Когато мислиш, чувствуваш и действуваш така, Бог те благословя. Ще кажете, че нямате време да правите добро. - Не, за всичко има време.
към текста >>

Шлятер и този път се заел да го лекува.
Шлятер го излекувал и докато се настани на работа, взел го при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет долара на бедния, а останалите пет долара задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятера и избягал. След това трябвало Шлятер да работи цял месец, за да си купи дрехи. След няколко години той срещнал същия човек в Сан Франциско, пак болен. Шлятер и този път се заел да го лекува. Един мой познат от Нови Пазар ми разправяше следната своя опитност: Един ден бях така изпаднал, имах само един лев в джоба си, едва за парче хляб. Мислех си: Как ли ще изкарам другите дни? В този момент при мене се приближи един просяк, искаше помощ. Помислих си: Ако дам лева, ще остана гладен. Обаче, отвътре нещо ми казваше: Дай лева, не мисли за утрешния ден.
към текста >>

Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава.
Обаче, отвътре нещо ми казваше: Дай лева, не мисли за утрешния ден. Не го ли дадеш, ще ти се случи нещо по-лошо от глад. Послушах този глас и дадох лева на просяка. От този момент моите работи започнаха да се нареждат добре. Казвам: Разумният свят изисква от човека да бъде изправен към закона на любовта, да не се влияе от никого. Много пъти човек ще дохожда на земята и ще си заминава. Затова той трябва да бъде винаги готов да дава, да има нещо, което да го препоръчва, да му дава кредит. Разумните същества от другия свят знаят всичко, каквото човек мисли и прави на земята. Нашата съдба е в техните ръце. Бог е с нас, докато вършим добро. Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни - да правим каквото искаме.
към текста >>

Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда?
Не виждаш ли, че е невежа? - Не, той е шифрована телеграма. Бог говори чрез него. Макар и да не разбира, какво му се говори, аз го разбирам. Аз дешифрирам тази телеграма. Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? - Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят, са различни при различните условия. Следователно, в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете!
към текста >>

Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност?
- Не, той е шифрована телеграма. Бог говори чрез него. Макар и да не разбира, какво му се говори, аз го разбирам. Аз дешифрирам тази телеграма. Кажете ни, защо човек трябва много пъти да се ражда и преражда? Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? - Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят, са различни при различните условия. Следователно, в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете! Тайната на живота се крие в благодарността.
към текста >>

Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е.
Пазете се от механическите разбирания на хората. И учените мислят механически. Докато не признаят, че и в най-дребните същества и явления има разумност, те все ще бъдат роби на механическата мисъл. След хиляда години съвременните учени ще бъдат в положението на невежите. Това показва, че много работа им предстои. Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път - еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията.
към текста >>

Съвременните учени вървят по обратен път - еволюционен, т.е.
Докато не признаят, че и в най-дребните същества и явления има разумност, те все ще бъдат роби на механическата мисъл. След хиляда години съвременните учени ще бъдат в положението на невежите. Това показва, че много работа им предстои. Учените на миналото са вървели по инволюционен път, т.е. от великото към малкото. Съвременните учени вървят по обратен път - еволюционен, т.е. от малкото към голямото. На границата на двете епохи е Христос. Идването на Христа ознаменува епохата на еволюцията. Христос е трансформатор на енергиите, които идат от Бога към човека. Без Христа човек не може да отиде направо при Бога.
към текста >>

47. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Учителят създаваше песните заедно с братята и много пъти той запяваше нещо, което записваха, разбира се, и след това казваше: "Продължете".
В.К.: Това е първа част (София, 1938). Весела: Да. В.К.: Какво ще кажете за нея? Весела: Ами тя е хубава, хубава книжка, много хубаво написана, много ясно. И тези песни значи са дадени от Учителя, заедно с братята. Учителят създаваше песните заедно с братята и много пъти той запяваше нещо, което записваха, разбира се, и след това казваше: "Продължете". Например "Песента на двете сестри". Песента в Мърчаево, последната песен. Той дойде в стаята и каза, започна да говори: "Аз нося скръбта си с радост в живота, запя я.Тя е блага другарка, що добре ме учи. И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих.
към текста >>

Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в живота, тя е предвестник благ на радостта.
И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих. Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в живота, тя е предвестник благ на радостта. Скръбта понасяй с радост в живота, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте? Весела: И мелодически и текстово. Но той каза: тя е много дълга, иска да каже, че ние ще бъдем в скръбта. Много дълго, затова дава песен на скръбта. Нали каза: скръбта ще бъде вашия учител.
към текста >>

Весела: О, да много пъти.
Нали каза: скръбта ще бъде вашия учител. И песента е за скръбта и радостта - двете сестри. Но първо ще мине много дълго, затова каза: тя е много дълга песен. В. К.: Да. Сега вие присъствали ли сте на моменти, когато Учителят е създавал песни? Весела: О, да много пъти. В.К.: Например? Весела: "Цветята цъфтяха". В.К.: Какво беше например за "Цветята цъфтяха", какво ви направи впечатление, как даваше Учителя? Весела: Учителят запяваше и я записваше някои от музикантите нотите, и след това я допълваше, поправяше Учителя. И ни я предаваше.
към текста >>

А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен.
Весела: Написах я, нотирах я и му изпях с този текст. И много песни той даваше и на учениците да направят. Даваше една част, например "Житеното зърно". "Бях житено зърно", аз направих първата част. Той даде само: (Весела пее) "От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам..." Тази тема стези думи и каза: Направете от това, от тази песен. А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен. Аз отидох в къщи и направих първата част: "Бях житено зърно заровено в земята в сън дълбок. Животът не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов. От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е живота, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани? Весела: Аз имам "Житеното зърно", но в сборника не е дадена "Житеното зърно". В.К.: А другата, другата песен, за която стана дума преди малко?
към текста >>

Единият метод дава в началото темата да я доработите и да я доразвиете, или пък друг път вие започвате темата.
Записани са в сборника, но "Житеното зърно" не е записана. В.К.: А вие имате ли я на нотен текст? Весела: Имам я, да. В.К.: Трябва да я приложиме. Фактически Учителят работи по няколко метода. Единият метод дава в началото темата да я доработите и да я доразвиете, или пък друг път вие започвате темата. Весела: Да. В.К.: Ставаше въпрос за методите. Весела: Да, методите. Той винаги искаше да участват и братя и сестри в творчество. Той ни насърчаваше да творим.
към текста >>

В.К.: Сега вие ще можете ли следващия път да ми ги напишете на един лист, първа, втора, трета - така да ги изброиме.
Мойто либе, мила мамо, много добре люби, мойто либе, мила мамо, сам Бог люби". В.К.: Вие бяхте в ония години, в онова време, когато Учителят работеше? Весела: Той работеше в Мърчаево, претворяваше българската музика и работи за отворения интервал. В.К.: Сега, въпроса ми е може ли да подготвите тези песни, текстовете и така на лист, тези, които вие сте работили и Учителят, нали той ви е дал теми, за да може така да ги изброиме последователно и ги приложиме. Весела: Те са доста песни, които ме караше да пиша: "Не ли думах, мила мамо, не ли казвах", например ми каза: "Напишете нов текст", и аз написах три стиха на "Не ли думах". В.К.: Сега вие ще можете ли следващия път да ми ги напишете на един лист, първа, втора, трета - така да ги изброиме. Весела: Ще видя, ще се опитам нещо да направя. В.К.: Вие казахте няколко пъти, но може да са повече, но след време няма никой да знае, че това е ваше творчество, нали, вашата работа. Аз искам да го демонстрирам и да го приложа. Весела: Ами аз съм писала много музика. Той каза, Учителят: "Аз ви давам музика, която ще създаде нова музика" и затова всичките тези години, когато съм писала музика, в основата си стои неговата музика.
към текста >>

В.К.: Вие казахте няколко пъти, но може да са повече, но след време няма никой да знае, че това е ваше творчество, нали, вашата работа.
Весела: Той работеше в Мърчаево, претворяваше българската музика и работи за отворения интервал. В.К.: Сега, въпроса ми е може ли да подготвите тези песни, текстовете и така на лист, тези, които вие сте работили и Учителят, нали той ви е дал теми, за да може така да ги изброиме последователно и ги приложиме. Весела: Те са доста песни, които ме караше да пиша: "Не ли думах, мила мамо, не ли казвах", например ми каза: "Напишете нов текст", и аз написах три стиха на "Не ли думах". В.К.: Сега вие ще можете ли следващия път да ми ги напишете на един лист, първа, втора, трета - така да ги изброиме. Весела: Ще видя, ще се опитам нещо да направя. В.К.: Вие казахте няколко пъти, но може да са повече, но след време няма никой да знае, че това е ваше творчество, нали, вашата работа. Аз искам да го демонстрирам и да го приложа. Весела: Ами аз съм писала много музика. Той каза, Учителят: "Аз ви давам музика, която ще създаде нова музика" и затова всичките тези години, когато съм писала музика, в основата си стои неговата музика. Той ни даде музикален импулс, да творим. В.К.: Сега това е "Песни от Учителя" съставена от Кирил Икономов.
към текста >>

Весела: Ама аз имам заглавие: "Път към светлината".
В.К.: Да питам друго. Първата част на вашият труд как трябва да бъде озаглавен? Трябва някакво заглавие. Сега, аз имах една идея "Една душа, която търси Бога". Трябва вие да дадете. Весела: Ама аз имам заглавие: "Път към светлината". В.К.: Значи първата част е "Път към светлината". Весела: Да, към нея и Мърчаево отива. В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник?
към текста >>

В.К.: Значи първата част е "Път към светлината".
Първата част на вашият труд как трябва да бъде озаглавен? Трябва някакво заглавие. Сега, аз имах една идея "Една душа, която търси Бога". Трябва вие да дадете. Весела: Ама аз имам заглавие: "Път към светлината". В.К.: Значи първата част е "Път към светлината". Весела: Да, към нея и Мърчаево отива. В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник? Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината".
към текста >>

Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината".
В.К.: Значи първата част е "Път към светлината". Весела: Да, към нея и Мърчаево отива. В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник? Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината". В.К.: "Път към светлината". Весела: "Път към светлината". В.К.: А първата част как ще бъде озаглавена? Весела: Това е цялата книга. Това е една книга.
към текста >>

В.К.: "Път към светлината".
Весела: Да, към нея и Мърчаево отива. В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник? Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината". В.К.: "Път към светлината". Весела: "Път към светлината". В.К.: А първата част как ще бъде озаглавена? Весела: Това е цялата книга. Това е една книга. Мърчаево не е отделна книга, тя е продължение на "Път към светлината".
към текста >>

Весела: "Път към светлината".
В.К.: Мърчаево е втората част. Весела: Аз я включвам с първия сборник, заедно. В.К.: Значи първия сборник? Весела: Първият сборник и Мърчаево-"Път към светлината". В.К.: "Път към светлината". Весела: "Път към светлината". В.К.: А първата част как ще бъде озаглавена? Весела: Това е цялата книга. Това е една книга. Мърчаево не е отделна книга, тя е продължение на "Път към светлината". В.К.: Защото, аз смятах, че вие ще ги дадете поотделно.
към текста >>

Мърчаево не е отделна книга, тя е продължение на "Път към светлината".
В.К.: "Път към светлината". Весела: "Път към светлината". В.К.: А първата част как ще бъде озаглавена? Весела: Това е цялата книга. Това е една книга. Мърчаево не е отделна книга, тя е продължение на "Път към светлината". В.К.: Защото, аз смятах, че вие ще ги дадете поотделно. Весела: Не. Защо Мърчаево отделно? Не. В.К.: Сега, във вашите тетрадки, които остават, как ще бъде - Третия завет ли? Тия 20 тетрадки, които има?
към текста >>

Весела: Аз съм писала много пъти на английски в тях.
Най-различен. В.К.: Това е голяма работа, обработването им. Весела: То е голяма работа. В.К.: Аз не бих желал тези тетрадки така да останат захвърлени и да не бъдат използвани. Това е ваше творчество. И аз смятам поне и ако вие не може да го направите, на някой друг. Весела: Аз съм писала много пъти на английски в тях. В.К.: На английски? Весела: Да. В.К.: Само вие трябва да v го направите това нещо. Весела: Да. Никой не може.
към текста >>

И на пиано като свири някой път, едва докосваше клавишите.
Весела: По хармоничен и музикален човек не съм видяла. Такава грация, такъв финес. Такъв финес при свирене на цигулка. Той едва докосваше струните с пръстите си, като свиреше с лъка. Лъкът просто се плъзгаше леко, леко. И на пиано като свири някой път, едва докосваше клавишите. Тсй не обичаше грубостта, шумността. Въобще, всичко трябваше да бъде фино, фино, изискано при него. И самият той, като се движеше като че ли танцуваше, краката му чувстваш, че не стъпват по земята. Така леко се движеше като играеше Паневритмията. Красота и музика, и хармония.
към текста >>

Свири цигулка и пее някой път някакъв мотив в момента, когато държи беседа, пее.
Красота и музика, и хармония. Непрекъснато излъчваше хармония от личността си. Настройваше ни. Като велик диригент. Да. Като запееше с един дълбок глас, тихо пееше. Свири цигулка и пее някой път някакъв мотив в момента, когато държи беседа, пее. Така дълбоко, прочувствено, смислено, просто углъбява, все едно вътрешно пеене, сякаш не пееше човек. Като че ли дух пееше. Той беше жив дух, въплотен дух, чувстващ дух. И аз бях завела един началник от министерството на просветата, Балев се казваше, той отдавна си замина. Той казва: много искам да ме срещнеш с Учителя.
към текста >>

В.К.: Всеки път като играехте.
Не беше фин човек. Но правеше впечатление, че се държи с Учителя така интимно, сякаш му е най-близък роднина. И Учителят винаги с усмивка с него разговаряше. В.К.: Как изпълнявахте Паневритмията? Весела: Беше голямо тържество изпълнението. В.К.: Всеки път като играехте. Весела: Да. Голямо тържество се чувстваше. Учителят в средата, така ни вдъхновяваше всички, играехме с много повишено настроение. И след "Слънчеви лъчи" и "Пентаграма", всички се втурнахме да целунем ръка на Учителя и всеки искаше по-напред да целуне ръка на Учителя. И той беше с голямо разположение и винаги си подаваше ръката с много любов.
към текста >>

Весела: Да Към книгата "Път към светлината".
То е над всички човешки прояви. В.К.: Тука Учителят играе "Аум". Весела: "Аум". В.К.: Тука е интересна тази снимка. Вие сте приготвила допълнително бележки към 1939 г. Весела: Да Към книгата "Път към светлината". В.К.: Да. Весела: За 1939 година. Мога да нарека 1939 година най-свещената година в живота ми. Има празни години, има години на страдания, а има години на пълнеж с духовен заряд като тази изключителна година. Още на 22 януари имах сън, в който Учителят ми каза: "Трябва да имате качествата на Христа, не на учениците му." Седнала от дясната му страна той ме изпрати да му донеса вълнени чорапи, защото краката му бяха боси.
към текста >>

Колко трудно и почти невъзможно е всяко духовно постижение без помощта на някого, без любовта на близък или приятел в земния ни тежък път.
Тя въведе майка ми и мен при Учителя. Сънувах, как тя ме подпира и ми помага за изкачването. Стигам върха, а там се отваря вратата на някакво здание и някой ме посреща. Наистина, леля ми Анка - по-старата сестра на мама - първа ни заведе при Учителя. Тя е отдавна в отвъдния свят, но тогава беше още жива. Колко трудно и почти невъзможно е всяко духовно постижение без помощта на някого, без любовта на близък или приятел в земния ни тежък път. Сутринта ми се даде мисълта: "Живей във височините". Учителят бе казал: "Само при високи планини има култура". Когато го попитали, защо е избрал България, където да изпълни мисията си, той отговорил: "Защото в България има много планини". След няколко дни се върнах отново в къщи за пролетната ваканция на 5 април Учителят каза: "Според височината на идеала ти е и твоята култура Любовта е непостижим идеал. Където ходите, да носите нещо хубаво.
към текста >>

Колко пъти след като пострадаме, казваме: А бе, нещо ми каза, ама кой да слуша!
- Продължение. Ходим из тръни - да пазим къде стъпваме. Ще научим краката си сами след време да се пазят. Лош черен дроб ще храниш с добри мисли - да се урегулира действието му" Повече от тридесет години минаха, (Забележка:Това е писано през 1972 г.) откакто Учителят ми разкри тайната на Божието Слово и едва през последните години започнах да проумявам закона на Неговата вечност. Шепотът на Божия глас в нас, е така тих и нежен, че ние не му обръщаме внимание дори. Колко пъти след като пострадаме, казваме: А бе, нещо ми каза, ама кой да слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята.
към текста >>

Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята.
Колко пъти след като пострадаме, казваме: А бе, нещо ми каза, ама кой да слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята. Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти". Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво?
към текста >>

Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти".
За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята. Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти". Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво? Не знаем утрешния ден какво ни носи.
към текста >>

Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек.
Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко! Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и Живота, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия живот Той е духовното ни Слънце на земята. Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти". Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво? Не знаем утрешния ден какво ни носи. Вярата е отваряне прозорците на ума ни към слънцето - светлината сама ще влезе и внесе всички блага на живота в нас.
към текста >>

Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят".
Той каза: "Ще се нареди". За лагера ни на второто езеро в Рила, Той каза: "На Молитвения връх, само птиците могат там да хвъркат. Животни няма там. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят.
към текста >>

Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод на едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията.
В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят. Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод на едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията. Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед.
към текста >>

По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства.
После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед. Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия. По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства. Който те лъже, има или фиксиран поглед, или раздвоен. Казва: "Обичам те", а температурата му остава същата. Накарай го да докаже с дела - вярно е само стореното, а не казаното. Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Сега Бог изявява Любовта.
към текста >>

Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината.
Той бърза, а времето само ще докаже истинността на известни действия. По вътрешен път като намериш Христа, всичко става хармонично, чувствуваш мир - нямаш нужда от външни доказателства. Който те лъже, има или фиксиран поглед, или раздвоен. Казва: "Обичам те", а температурата му остава същата. Накарай го да докаже с дела - вярно е само стореното, а не казаното. Бога по три пътя само можеш да познаеш: чрез Любовта, Мъдростта и Истината. Сега Бог изявява Любовта. Познавам, че човек ме обича по температурата - ако тя се повиши, обича ме този човек. Имаме уред, с който познаваме чувствата. Никой не може да излъже себе си, ближния си и Бога. Бог не се съблазнява.
към текста >>

Докато търсиш удоволствие вън от себе си, ти си на крив път.
Утешението е, че "Любовта ни спасява от всички нещастия. На Бога не можем да угодим без любов. Единственото нещо, да угодиш на ближния си, е любов към него. Умират глупавите, умният не умира. Човек трябва да умре за всички съмнения в душата си, за глупостите в ума си, за злорадството в сърцето си, за лошите постъпки. Докато търсиш удоволствие вън от себе си, ти си на крив път. Дошли сте да държите матура на земята. Дошли сте да учите. Ние сме се ползвали хиляди години от Любовта, но дошло е време да разберем смисъла на Любовта. За да си добър, трябва да си извор, не шише с един килограм вода. Не знаете за какво сте дошли.
към текста >>

"Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към първото начало на живота -Бога.
Оставете Божественото във всяко "себе" да се прояви свободно, защото Божественото бележи своя ритъм само в свободата. Дори да виждаме нещо, което не е в съгласие с Божественото, трябва да го отречем. (Силата на внушението)." Ще предам едно писмо от Учителя до една сестра, писано на 27 ноември 1930 г. В.К.: Коя е тази сестра? Весела: Не зная. "Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към първото начало на живота -Бога. През миналите векове са давани разни отговори на свещените книги. Някои от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнения: искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Не преставай да работиш.
към текста >>

Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.
Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога. А това е пълния смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното.
към текста >>

Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага.
Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината.
към текста >>

Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството.
За тях това е дело на миналото. А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз. Само Божията Любов носи живот и пълна радост" Следва подписът на Учителя.
към текста >>

Това е пътя на недостъпното.
А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз. Само Божията Любов носи живот и пълна радост" Следва подписът на Учителя. Мисля, че тази сестра е от Търново, на която е писал много писма.
към текста >>

Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината.
Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз. Само Божията Любов носи живот и пълна радост" Следва подписът на Учителя. Мисля, че тази сестра е от Търново, на която е писал много писма. В.К.: Иларионова? Весела: Може би Иларионова.
към текста >>

(То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота.
Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота.
към текста >>

То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята.
Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор. Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно.
към текста >>

Това е пътя, по който човек се развива.
Като решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението си. Каквото е необходимо вземи, дай и отминавай. Не спирай дълго. Злото е твърдо, то се топи и изчезва от огъня на Любовта." На 10 ноември Учителят нарисува на черната дъска квадрат с ъгъла нагоре и тегли една хоризонтална черта по средата му. Торната част-триъгълник, е дур, а долната мол. Това е пътя, по който човек се развива. Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От Божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих.
към текста >>

Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове.
Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От Божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите да са по-сериозни и еднозначни. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка (в песента) да не живее все с миналото, а да учи новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." На 21 ноември научих, че Учителят е в планината на хижа "Алеко" и почувствувах силен импулс да тръгна натам.
към текста >>

Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения.
От Божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите да са по-сериозни и еднозначни. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка (в песента) да не живее все с миналото, а да учи новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." На 21 ноември научих, че Учителят е в планината на хижа "Алеко" и почувствувах силен импулс да тръгна натам. Витоша бе цяла обвита в бяла мъгла, когато стигнах подножието й.
към текста >>

Над бялата мъгла в село Симеоново седнах на един камък и се помолих: "Ако не трябва да отида горе, мъглата да остане, но ако трябва - да се отвори пътя".
Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка (в песента) да не живее все с миналото, а да учи новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." На 21 ноември научих, че Учителят е в планината на хижа "Алеко" и почувствувах силен импулс да тръгна натам. Витоша бе цяла обвита в бяла мъгла, когато стигнах подножието й. Над бялата мъгла в село Симеоново седнах на един камък и се помолих: "Ако не трябва да отида горе, мъглата да остане, но ако трябва - да се отвори пътя". И наистина, като тръгнах, изведнъж се проясни и се очертаха контурите на планината-дори слънцето изгря. Радостно и неусетно се изкачвах. Скоро всичката мъгла слезе долу и се разтла над София. Гледката бе прекрасна. Долу-бяло, пухкаво море от мъгла, а планината ясна и величествена.
към текста >>

Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия живот - живот на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия.
На 23 ноември в 11 часа тръгнахме за София. Валеше дъжд, но Учителят го спря. Щом слязохме, планината се обви втъмни облаци и отново заваля. Атова небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината. Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия живот - живот на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия. Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне. На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук. Само началото: Във високият чист свят на планината видях как се живее. Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното.
към текста >>

По пътя заваля силен сняг, а горе той бе вече около 20 см дебел.
Божественият свят никаква форма няма, то е една вечна светлина - няма никакви противоречия." Още в края на ноември Учителят тръгна всеки ден на Витоша пеша с двама- трима братя, и отсядаше в боровата гора над Симеоново. Той ходи четиридесет дни на планината и каза по повод на излетите си: "Отивам да срещам Бога горе. Той е там. Казвам на тези, които идват, да ви не плашат". На 28 декември тръгнах с Учителя за Витоша Бяхме шест души. По пътя заваля силен сняг, а горе той бе вече около 20 см дебел. Бях взела борина за подклаждане на огъня и мед и масло за обяд. Сварихме чай и обядвахме в много весело настроение. Учителят каза: "Страданието е посяване. Нова година (1944 г.) започва в събота - седмия ден за почивка. Трябва да спрат борбите".
към текста >>

Аз бях учителка в Симеоново, изтичах този път да придружа и аз Учителя, защото не бях ходила с него.
Светът за музика не е готов, но умът, сърцето и душата ни е готова за музика - да се внесе музиката като вътрешно възпитателно средство". Весела: Учителят говори тази беседа след като бяхме на 28 декември на Витоша. В.К.: На бивака. Весела: Не на бивака, зад борчетата, дотам ходеше. Това беше последния ден, който Учителят се качи на Витоша, тогава падна сняг. Аз бях учителка в Симеоново, изтичах този път да придружа и аз Учителя, защото не бях ходила с него. Знаех, че 40 дни ходи. И бях взела борина, нямаше сняг. Борина ме накараха да взема за огъня, а то като падна 20 см сняг нямаше сухи дърва. И не можехме да запалим огъня. Борината тогава помогна, хляба, меда и маслото раздадох на шестимата, еднакво с Учителя.
към текста >>

И така много пъти ме води той из селата.
Приела съм християнството като римлянка първия век още. И виждах ги сякаш в някакви тъмни катакомби тези хора и тъй се вълнуваше сърцето ми и брат Георги ми казваше: Сестра, говорете им. И аз започвах да им говоря с много любов по дух, като на близки мои. И говорех. Аз не помнех какво съм им говорела, но знаех, че говоря на тях по дух. И така много пъти ме води той из селата. В.К.: Вие с него? Весела: С него, с каручката магарешката. В.К.: С магаре? Весела: Да. И отивахме в село при ръководителя.
към текста >>

И така пропътувах, постоях пет месеца там.
И отивахме в село при ръководителя. В много села имаше братства, постилаха на земята една черга, покривка и наслагаха големи бели самуни. Тогава беше криза на хляба. Такива грамадни самуни, просто 10 см високи, късаха на парчета и даваха всичко, което имат. Винаги бадеми даваха и мед. И така пропътувах, постоях пет месеца там. С братята в Тополица направих голям концерт на Никулден. На 19 декември те имат празненство и към 300 души от провинцията се събираха и тогава направих голям концерт. Пяха хор, направих хор в селото. В.К.: Вие го подготвихте? Весела: Аз го подготвих и пяха и мои песни.
към текста >>

Два пъти дига, сваля петела.
В.К.: Не си спомняте? Да. И след това вие го върнахте отново? Весела: Аз отново го върнах. В.К.: Това вероятно означава смяна на епохата. Весела: Ами да. Два пъти дига, сваля петела. В.К.: Така. След това вие ми разказахте един случай, били сте вероятно в Мърчаево и сте лежали под някакво дърво. И ви е заболяла главата, отивате при Учителя и Учителя ви казва: Друг път никога не заспивай под плодно дърво. Весела: Да. В.К.: Спомняте ли си го този случай, или вече сте го забравили?
към текста >>

И ви е заболяла главата, отивате при Учителя и Учителя ви казва: Друг път никога не заспивай под плодно дърво.
В.К.: Това вероятно означава смяна на епохата. Весела: Ами да. Два пъти дига, сваля петела. В.К.: Така. След това вие ми разказахте един случай, били сте вероятно в Мърчаево и сте лежали под някакво дърво. И ви е заболяла главата, отивате при Учителя и Учителя ви казва: Друг път никога не заспивай под плодно дърво. Весела: Да. В.К.: Спомняте ли си го този случай, или вече сте го забравили? Весела: Забравила съм. В.К.: Забравила сте. Защото вие сте ми го разказвали, аз съм го записал.
към текста >>

И беше ми казала една сестра: много пъти ти си хвърляна в негасена вар, горяла си на клада, разпъвана си, казва, минала си през страшни нечовешки страдания.
536-539; т. IX, с. 196-198, 398-402 и снимки в т. XXIII, № 61, 64, 65.) Весела: Бяха ми казали, че аз съм душа, която е минала през огромни страдания. Всъщност, когато най-напред седнах пред Учителя, той ме погледа и каза: "Вие сте минали през една бурна, тъмна нощ." Епохи на големи страдания. И беше ми казала една сестра: много пъти ти си хвърляна в негасена вар, горяла си на клада, разпъвана си, казва, минала си през страшни нечовешки страдания. И в тоя живот още от дете аз се чувствах много обременена, тъжна и натоварена, като дете, като че ли носех целия свят на плещите си. Винаги бях тъжна. Мъчно се радвах, макар че бях много жизнена, играех балет, пеех, обаче винаги носех една дълбока скръб. Една сестра-ясновидка каза: това са възпоминания от миналите страдания. Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи.
към текста >>

За 25 години 12 пъти си смених службата.
Една сестра-ясновидка каза: това са възпоминания от миналите страдания. Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи. Ти си винаги преследвана. На земята не те търпят духовете и те гонят. И действително и този живот, аз бях целия живот гонена. За 25 години 12 пъти си смених службата. Мъчеха ме директори, уволняваха ме, съкращаваха ме, изобщо минах живота си с тежести, с препятствия. В Братството също имах врагове и така нататък. Имах в началото още, като отидох при Учителя, един сън. Седнах на една кушетка, на която също беше седнал, така облегнат Учителя и седеше. И аз казвам: Учителю, винаги аз като покажа пръст, взимат ми цялата ръка.
към текста >>

Много пъти аз съм виждала Учителя жълто-зелен, така, в много тежко състояние.
Продаваха в 1938-39 година пишущи машини "Оливети", италиански. И не бяха скъпи. Аз попитах: Учителю, да си купя ли една пишуща машина, за да работя на машина преводите. Той каза: "Не, рекох, на ръка ще ги пишете." И аз предполагам, че на ръка човек е по ръководен, отколкото на машина, щото там има механическа работа. А ръката, вече влагаш нещо в това, което пишеш. Много пъти аз съм виждала Учителя жълто-зелен, така, в много тежко състояние. Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов. Гонеха го, свещениците на България го преследваха. Учителят държеше беседите си в сряда, петък и неделя в 5 ч. сутринта, в неделя в 10 ч. сутринта за общата публика.
към текста >>

Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов.
И не бяха скъпи. Аз попитах: Учителю, да си купя ли една пишуща машина, за да работя на машина преводите. Той каза: "Не, рекох, на ръка ще ги пишете." И аз предполагам, че на ръка човек е по ръководен, отколкото на машина, щото там има механическа работа. А ръката, вече влагаш нещо в това, което пишеш. Много пъти аз съм виждала Учителя жълто-зелен, така, в много тежко състояние. Те са го разкарвали още 20-те години в Обществената безопасност, може би повече от 11 пъти и той лично каза: "Мен ме разиграваха като маймуна, казва, тук, та вас ли ще оставят." Един вид, че ние също ще минем през изпитания, но не такива каквото той, защото той беше, в пресата го петняха и бяха сложили негов портрет със завеса дигната и казват: дигаме завесата на антихриста Петър Дънов. Гонеха го, свещениците на България го преследваха. Учителят държеше беседите си в сряда, петък и неделя в 5 ч. сутринта, в неделя в 10 ч. сутринта за общата публика. Ние тръгвахме, от града, които са в 3 ч.
към текста >>

А ние с майка ми тръгвахме в 4 часа пеша от нас, минавахме през гората и когато влезехме, в сняг, някой път дълбок трябваше да газим.
сутринта, в неделя в 10 ч. сутринта за общата публика. Ние тръгвахме, от града, които са в 3 ч. Моята леля, Анка Конярова, една от първите ученички, сестра на майка ми, която ни заведе при Учителя, живееше при Александровата болница и тръгваше с една сестра в 3 часа, за да стигне точно в 5 ч да е на беседа. И тя нито веднъж не пропуснала беседа. А ние с майка ми тръгвахме в 4 часа пеша от нас, минавахме през гората и когато влезехме, в сняг, някой път дълбок трябваше да газим. Влизахме в топлия салон, в който чувахме пеене. И така стопляше ни се душата. И когато влезеше точно в 5 часа Учителят, всички ставахме с вдигната дясна ръка за поздрав, Учителят се качваше на катедрата и ние сядахме и той ни поздравяваше, и като седнеше, Учителят започваше, казваше ни коя песен да пеем и тогава, започваше да ни гледа, да ни оглежда всичките. Много миловидно ни гледаше, като че искаше да ни благодари за това, че ние в студа и в снега сме се дигнали среднощ, за да отидем да го слушаме. И един ден се обърна към всички и каза: "Вие сте България.
към текста >>

Много пъти преди беседа съм имала някаква мисъл и просто в беседа ще я чуя от Учителя.
Вие сте българите. Вие сте българският народ." Защото това са пробудените души, той каза: Българинът, това е човек, който слави Бога, човек, който "благарин", "благия човек", който върши добро. Българският народ е направил в миналото някакво малко добро за Бога, за което се благославя сега За да присъства Божественият Дух в България И ние се чувствахме много радостни, когато ни кажеше нещо Учителя. Много рядко ще ни каже нещо така насърчително, но това ми е направило силно впечатление с каква любов той ни казваше. И той докато ни оглеждаше, той четеше нашите мисли, прочиташе проблемите ни и в беседата отговаряше на нашите мисли. Много пъти преди беседа съм имала някаква мисъл и просто в беседа ще я чуя от Учителя. Той ни четеше мислите. Една вечер, след заминаването на Учителя, както си стоях в стаята ме налегна една непоносима мъка и тяжест. Просто непоносима, която трая само няколко секунди, защото аз мислех, че ще умра. Няма да издържа това, което ме притисна. И тогава вътрешно ми се разкри мисълта: Учителят страдаше непрекъснато.
към текста >>

Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа.
И аз видях, как веднъж той й се караше много строго, а тя му викаше: Учителю, ти си добър, ти си добричък, Учителю... И така, просто както на патка вода пада, така и думите на Учителя върху нея падаха. Нищо не възприемаше. И така се притесняваше Учителя от нея. Но той никога никого не изпъди. Към всички беше благ и добър винаги. Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа. И ми каза да преведа "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството" - 1938 г., след това в 1939 г. - "Големият брат", "Царският път на душата", "Новата Ева", "Новият ден" В.К.: "Пътят на ученика". Весела: "Пътят на ученика" преведох в 1942 г., за да я подаря на Учителя за именния ден. Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г.
към текста >>

- "Големият брат", "Царският път на душата", "Новата Ева", "Новият ден" В.К.: "Пътят на ученика".
И така се притесняваше Учителя от нея. Но той никога никого не изпъди. Към всички беше благ и добър винаги. Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа. И ми каза да преведа "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството" - 1938 г., след това в 1939 г. - "Големият брат", "Царският път на душата", "Новата Ева", "Новият ден" В.К.: "Пътят на ученика". Весела: "Пътят на ученика" преведох в 1942 г., за да я подаря на Учителя за именния ден. Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев.
към текста >>

Весела: "Пътят на ученика" преведох в 1942 г., за да я подаря на Учителя за именния ден.
Но той никога никого не изпъди. Към всички беше благ и добър винаги. Още в 1938 г., когато за първи път отидох с майка ми на Рила на второто езеро с палатка, Учителят ми каза: "Преведете "Абсолютна чистота", беседата " Аз я преведох и след това, в течение на няколко години, той ми казваше, като свърша една книга коя да преведа, следната или коя беседа. И ми каза да преведа "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството" - 1938 г., след това в 1939 г. - "Големият брат", "Царският път на душата", "Новата Ева", "Новият ден" В.К.: "Пътят на ученика". Весела: "Пътят на ученика" преведох в 1942 г., за да я подаря на Учителя за именния ден. Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев. "На английски звучат по-добре, отколкото на български.
към текста >>

Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика".
Той не Ми я поръча, но аз всеки ден по три страници превеждах и тогава му я подарих и той много се зарадва на книгата. Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев. "На английски звучат по-добре, отколкото на български. Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика". Превела съм и трите серии "Сила и Живот", сега, в последните години, не сега. Но това, което направих е, преведох всичко за Паневритмиите, трите Паневритмии и написах текста на "Слънчеви лъчи", думите, които се отпечатаха в книжката "Слънчеви лъчи", и също така съм превела на английски всичко за Паневритмиите и думи съм написала на всичките песни на Паневритмиите на английски. В.К.: Да? А за полюлея? Весела: На някой брат казал, той казал: Каква е тази сестра?
към текста >>

"Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила.
В.К.: Едно светило в музиката. Весела: Едно светило в музиката, поезията, изобщо в начина на живот. На мен лично каза: "Вие първа приложихте в селата новите методи и претворихте децата." Той много, за селските деца в село Ковачевци, Самоковско, ми каза: "Те са вашият бъдещ капитал." Аз много работих с децата в селата. В Ковачевци, в Сирищник, Радомирско, в Радомир, въобще много работих с малки деца. Да. Ще прочета едно есе, което съм преживяла вътрешно и написала, дала форма на 29 март 1989 година. "Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила. Дефиниране, структуриране на интелектуалните форми са интелектуални форми. Не може Словото да влезе в такива рамки. Това е процес на инволюция, слизане в умът, в материята. Еволюция е излизане от рамките, стереотипите и човешките структури. Медитацията с вътрешни откровения, е еволюционен път на духовно издигане на съзнанието.
към текста >>

Медитацията с вътрешни откровения, е еволюционен път на духовно издигане на съзнанието.
"Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила. Дефиниране, структуриране на интелектуалните форми са интелектуални форми. Не може Словото да влезе в такива рамки. Това е процес на инволюция, слизане в умът, в материята. Еволюция е излизане от рамките, стереотипите и човешките структури. Медитацията с вътрешни откровения, е еволюционен път на духовно издигане на съзнанието. Рамките не разширяват съзнанието, а го стесняват, чрез формата се започва най- бавното развитие. Всички форми в природния свят са ограничения с бавен ход на еволюция. Форма можем да дадем само на нашите желания и мисли, за да можем да ги прокараме. Словото на Учителя бе без рамки и дефиниции. То е спираловидно движение на Духа на Истината.
към текста >>

Истината, когато вървиш по някакъв начертан път към нея.
Всички форми в природния свят са ограничения с бавен ход на еволюция. Форма можем да дадем само на нашите желания и мисли, за да можем да ги прокараме. Словото на Учителя бе без рамки и дефиниции. То е спираловидно движение на Духа на Истината. Кое е най-далече? Истината, когато вървиш по някакъв начертан път към нея. А е най-близо, когато тя пребъдва в теб и я живееш. Не прави близкото далечно чрез умувания за него, а само дай началния импулс към него. Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес.
към текста >>

А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми.
Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем. Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно.
към текста >>

323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума".
Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж. Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния живот, но ако тя е абстрактна, откъсната от живота, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с. 323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума". Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък. Слънчев ден, първият сняг е покрил земята и всичко блести.
към текста >>

48. 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова

Бележка на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 26

Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева. 3.
1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала: Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.” Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова. ОЛГА СЛАВЧЕВА 1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА. 2. Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева. 3. Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”. ОЛГА БЛАЖЕВА (31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково) 1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги.
към текста >>

Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира.
Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”. Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България. След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е.
към текста >>

Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи.
Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България. След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев.
към текста >>

Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г.
От 1870 г. до 1873 г. бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия. Никола Славков В: Тошков, Михаил.
към текста >>

„От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.” Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов.
През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев. Двамата подават писмо до Митхад паша, а на Славков правят знак да ги последва, където руски гавази го отвеждат в руското „консулство”. Приема го Генералния консул Кожевников и като му съобщава, че това е начин да го освободят, го изпраща в Букурещ На руския посланик граф Орлов. „От тук нататък вие сте свободен - казва му посланика с усмивка - и трябва да се явите във Вътрешния Централен революционен комитет.” Никола Славков квартирува в дома на Димитър Горов. Живее в голяма сиромашия, сам в студена стая през зимните месеци и сутрин става рано, за да се ... Той написва заявление до Букурещкия Б.Ц.Р.К., в което упреква Стамболов и другарите му, че „ядат народните пари”. От този момент Стамболов ненавижда Славков.” СЛАВКОВ, Никола Ангелов В: Енциклопедия България. Т. 6. - София, 1988, с. 234. СЛАВКОВ, Никола Ангелов (21.VI.1851, Свищов-20.IV.1936, София) -участник в национално-освободителното движение.
към текста >>

помощник-апостол във Врачански революционен окръг.
заминава за Русия. Служи като доброволец в 14 дивизия в Кишинев. Привлечен е в революционното дело от Христо Ботев, с когото се среща в Одеса (1875 г.). Славков се прехвърля в Румъния, свързва се с революционни дейци и се включва в подготовката на въстание през 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г. помощник-апостол във Врачански революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но е заловен в Орханийско (дн. Ботевградско). Съден, освободен в края на 1876 г. като руски поданик. През Руско-турската освободителна война 1877-78 г.
към текста >>

49. 7. Великият опит

Глава 3. Принципите на Учението.

ТОМ 28

На нея Той се връща ежеминутно, за да покаже и докаже, че няма друг път освен пътя на любовта.
Хората няма да се откажат да направят опита, защото премного са лъгани. Великите опити на Земята не са случайно явление. Те са като големи предприятия, които се кредитират богато. Кредитът тук също беше много голям. Този кредит носи познатото име любовта. На нея Той се връща ежеминутно, за да покаже и докаже, че няма друг път освен пътя на любовта. Непрестанно Той говори за нея като единствено условие за дълбока реформа в живота на човека. Времето за нея все беше малко, толкова много имаше да се говори за нея. Любовта беше свят на неизмеримите измерения. Само чрез любовта можеше да се разберат отношенията, които съществуваха между разумните същества; само любовта осмисляше живота. Любовта е най-мощният дух на Битието, Любовта е най-висшата религия.
към текста >>

Двадесетият век бе определения, колко странно и някак си парадоксално звучи това - векът на най-големите депресии, на най-големите насилия и издевателства, на най-голямата лъжа и революционен кипеж и на толкова войни - век на големите противоречия и дълбоки конфликти.
И нямаше да остане човек и народ да не бъде докоснат от него, защото няма човек на земята, който да не отзвучи и реагира на вибрациите на любовта. И когато Той казва: “Сега сме пред един велик опит, най-великият опит в света” - разбираме, че любовта е турена в ход. В света са правени хиляди опити - било е време, когато на Земята владеел егоизма - епоха е било това, било е време, когато е вилнеело насилието, неправдата, омразата. Много опити са направени с разни философски учения, религиозни и социални системи, опити имаме и с различни държавнически строеве. Неопитана е стояла само любовта. Двадесетият век бе определения, колко странно и някак си парадоксално звучи това - векът на най-големите депресии, на най-големите насилия и издевателства, на най-голямата лъжа и революционен кипеж и на толкова войни - век на големите противоречия и дълбоки конфликти. Неизповедими са пътищата на Великия план. Всичко може да се сведе до предпролетни явления. Пролетта никога не идва тихо и мирно. А когато се касае за пролетта на една епоха, нищо чудно и странно няма във всичко това, което я предшествува. Една епоха отминава, идва друга, която я измества - процесът е величав по своите размери.
към текста >>

Неизповедими са пътищата на Великия план.
И когато Той казва: “Сега сме пред един велик опит, най-великият опит в света” - разбираме, че любовта е турена в ход. В света са правени хиляди опити - било е време, когато на Земята владеел егоизма - епоха е било това, било е време, когато е вилнеело насилието, неправдата, омразата. Много опити са направени с разни философски учения, религиозни и социални системи, опити имаме и с различни държавнически строеве. Неопитана е стояла само любовта. Двадесетият век бе определения, колко странно и някак си парадоксално звучи това - векът на най-големите депресии, на най-големите насилия и издевателства, на най-голямата лъжа и революционен кипеж и на толкова войни - век на големите противоречия и дълбоки конфликти. Неизповедими са пътищата на Великия план. Всичко може да се сведе до предпролетни явления. Пролетта никога не идва тихо и мирно. А когато се касае за пролетта на една епоха, нищо чудно и странно няма във всичко това, което я предшествува. Една епоха отминава, идва друга, която я измества - процесът е величав по своите размери. Реката е пълноводна и става щедра в своето долно течение, когато водите се разливат на шир, но нейната сила е вече в своя залез, силата на реката е в нейното горно течение - в нейната млада сила.
към текста >>

50. 2. Леонид Андреев

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Но то трябва този разказ да се прочете, за да се види точно, щото в мене така мисля, че само един път съм го чел, втори път не съм го чел, така точно подробностите не са напълно запазени.
Туй е много важно, я така се издига в духовно отношение, че съзнанието й идва, туй сега дето в литературата и особено в окултната литература, и в беседите на Учителя се определя като космическо съзнание, когато излизаш напълно от своята ограничена личност, от своя личен живот. Те и без това са работили за идея така, но в дадения момент толкоз високо се издига, че в нея изчезва всяка сянка на омраза към когото и да било, точно по закона на Христа: „Обичайте враговете си! " Та душата й се изпълва с такава любов към всичко. Нали тя е пред смъртта вече, обаче така духовно се издига, че почва да обича всички. И своите палачи тъй да ги наречем, към тях тя така никаква омраза не изпитва, нито към каквото да е, просто само може да ги съжалява, че те самите са жертва на туй положение именно. Но то трябва този разказ да се прочете, за да се види точно, щото в мене така мисля, че само един път съм го чел, втори път не съм го чел, така точно подробностите не са напълно запазени. Помня впечатленията си. Леонид Андреев е автор на тази книга, който го намерих в архива на баща си. Този автор, който казва: „Българи, вий като Каина забихте ножа в гърба на брата си! " [Виж статията „Воля за мир" във вестник „Братство" бр. 9 от 5.Х.
към текста >>

И то е тъй написано, че никой революционен писател не е написал такива силни думи за свободата, както Леонид Андреев ги е написал в един малък разказ, който е написан, действието става в Италия, там пак за някакъв революционер, какво и т.н., излязъл из паметта ми, само впечатлението запомних.
Те дори не са живели като хората те са живели много по-свободно от хората, щото човешкия живот до известна степен е робски. Човек сам се е заробил в тия градове и в тоя изкуствен и фалшив живот, а те са били съвършенно свободни. Те са се наслаждавали на пълен размер на свободата в природата, тия диви животни А той е преживял този ужас и го описва именно в този си разказ Проклятието на звяра". Аз понеже съм го прочел някъде преди 70 години, не мога да възпроизведа, помня само впечатлението, но както всичките му други работи и това е извънредно силно, просто, казва така, проклина този изкуствен живот, който хората живеят и туй, което се наложи на тези животни. Сега друг един, пак от тия едно сборниче имаше „За свободата". И то е тъй написано, че никой революционен писател не е написал такива силни думи за свободата, както Леонид Андреев ги е написал в един малък разказ, който е написан, действието става в Италия, там пак за някакъв революционер, какво и т.н., излязъл из паметта ми, само впечатлението запомних. Та Леонид Андреев е нещо силно, но него го отрекоха затуй, защото той като чувствителна душа извънредно, той при първите, в началото на тази Октомврийска революция, той е видял такива страшни работи, за които не се говори и не се пише, но които са станали, че целия настръхва от ужас и написва тогава нещо. Той е влязъл преди туй в душата на революционера, познава ги, идеализира ги революционерите, бил е с тях, бил е приятел на Горки, помагал им навярно, защото те, и Горки и Леонид Андреев, като станаха прочути, световни писатели почнаха да се изсипват върху тях купища пари от всички краища на света. Те забогатяха. Горки е бил босяк, обаче после е имал, от целия свят текат пари към него и към Леонид Андреев, и към трети, и към четвърти. Та тези изстъпления, той вижда, че това е нещо страшно, защото и самия Блок, Александър Блок в неговите „12-те".
към текста >>

Спрял буржоазата на сред път, в шубата си скрил е нос.
Това са мои думи, щото не мога да го цитирам. Обаче той е силен човек и неговата дума е като, не знам на какво да я оприлича. Това нещо не е поместено във вестник „Братство" и аз май, че я дадох, погрешно я дадох на Борис и тя е потънала там тази работа и не можем да й намерим дирята. Вятър остър! Не престава и студът! Спрял буржоазата на сред път, в шубата си скрил е нос. А този кой е? - Дълги власи, и говори полугласно: - Предатели! - Загина Русия! Сигурни - писател, вития... Вятърът вее, лети снегът, дванайсет души бавно вървят Винтовки с черни ремъци отпред, и огньове - навред, навред, навред... А огньове - навред, навред, навред... Винтовките - преметнати отпред... С революционна стъпка вървете вий! Заклетий враг не спи!
към текста >>

...И без име свято в нощний път вървят дванайсетте.
Ех, ех - без кръст! Тръгнаха момците наши в червената войска да служат, в червената войска да служат, буйна си глава да сложат. Ех, ти скръб - ти мъка, сладостен живот! Палто изпокъсано и пушка австрийка! Ний за скръб на буржуазата ще запалиме земята - кръв, пожар света обви... Господи благослови! ...И без име свято в нощний път вървят дванайсетте. На всичко са готови те, за нищо не скърбят... Към неведимия враг бдят винтовките железни... В глухи улички безвестни вей виелицата сняг... И затъва в преспи снежни надълбоко всеки крак... Вей далече кървав флаг смътни речи, стъпки в мрак. Ето вече лютий враг. И виелицата вей навред ден и нощ, с дива мощ... Напред, напред, работен народ! ...Те вървят през нощний мрак - гладний пес върви след тях, а пред тях - с кървав флаг, скрит във виелицата шумна, незасегнат от куршума, с нежна стъпка, бял и пищен, в снежни бисери обкичен, и с венец от бели рози - там пред тях: Исус Христос. Забележка на съставителя: Поемата „Дванадесетте" бе изиграла голяма роля за революционната атмосфера в България всред интелигенцията.
към текста >>

51. 4. Как се ражда атеизма и анархизма

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Той много по-късно, той живя във Варна и само откъслено съм го виждал два-три пъти, обаче знам, че и той е бил вдаден много в тези работи и от някои изрази на баща ми.
Или откъде идват идеите за анархизма в България? С. К. Аз това, което намерих в тяхната библиотека, след като те заминаха на война. Христо Хисапчиев се казваше другия брат, той е бил в борбата на анархистите. Имаше един Михал, обаче аз в моето детинство не го познавах. Той много по-късно, той живя във Варна и само откъслено съм го виждал два-три пъти, обаче знам, че и той е бил вдаден много в тези работи и от някои изрази на баща ми. Но специално за този Христо Хисапчиев, в неговия дом намерих тази литература, която изглежда, че е била на групата общо, която сега вече не съществува. В.К. Какво представляваше тази литература? С.К. Ами виж какво, тази литература представляваше почти всичко, или по-голямата част от всичко, което в революционен дух е излязло до туй време, на български и на руски. Имаше и на руски много неща. Особено впечатление и особено ми въздействува на мене книгата, тя не е голяма книга, обаче като брошура на Михаил Бакунин на руски език „Церков и государство" - „Църквата и държавата".
към текста >>

С.К. Ами виж какво, тази литература представляваше почти всичко, или по-голямата част от всичко, което в революционен дух е излязло до туй време, на български и на руски.
Христо Хисапчиев се казваше другия брат, той е бил в борбата на анархистите. Имаше един Михал, обаче аз в моето детинство не го познавах. Той много по-късно, той живя във Варна и само откъслено съм го виждал два-три пъти, обаче знам, че и той е бил вдаден много в тези работи и от някои изрази на баща ми. Но специално за този Христо Хисапчиев, в неговия дом намерих тази литература, която изглежда, че е била на групата общо, която сега вече не съществува. В.К. Какво представляваше тази литература? С.К. Ами виж какво, тази литература представляваше почти всичко, или по-голямата част от всичко, което в революционен дух е излязло до туй време, на български и на руски. Имаше и на руски много неща. Особено впечатление и особено ми въздействува на мене книгата, тя не е голяма книга, обаче като брошура на Михаил Бакунин на руски език „Церков и государство" - „Църквата и държавата". Тази книга упражни извънредно голямо влияние върху мен, макар, че не е само тя, аз още много подобни работи имам. Но Бакунин има особено силен стил, особено силен език така, особено силен дух и макар, че ако сега взема да я чета тази книга, тя сега абсолютно не може да ми въздействува. Но аз тогава съм бил на 14 години да речем, нещо подобно, човек, който току-що бях възприел и атеизма, пак от тяхната линия.
към текста >>

Атеизмът по много пътища проникна, но между другото, аз сега се отклонявам, няма как.
Имаше и на руски много неща. Особено впечатление и особено ми въздействува на мене книгата, тя не е голяма книга, обаче като брошура на Михаил Бакунин на руски език „Церков и государство" - „Църквата и държавата". Тази книга упражни извънредно голямо влияние върху мен, макар, че не е само тя, аз още много подобни работи имам. Но Бакунин има особено силен стил, особено силен език така, особено силен дух и макар, че ако сега взема да я чета тази книга, тя сега абсолютно не може да ми въздействува. Но аз тогава съм бил на 14 години да речем, нещо подобно, човек, който току-що бях възприел и атеизма, пак от тяхната линия. Атеизмът по много пътища проникна, но между другото, аз сега се отклонявам, няма как. За атеизма, там всички неща ги имаше. Атеизмът, вярно е, че и в училище имахме един учител по история, който също така беше атеист. От една страна преподават ни вероучение, от друга страна учителя по история, той беше много симпатяга така, един едър така и изобщо много симпатичен. Обаче нали те хората тогава като свърши някой гимназия той трябва да е атеист вече, особено университет като свърши. Той беше свършил в Германия и често ни е говорил за Германия така, че хората били здрави и силни защото пиели много бира.
към текста >>

Дотогава, до нашето съзнание не е имало по кой път да дойде едно по-друго обяснеие на тия неща, изобщо да ти кажат, че тия книги са символични, свещените книги и че в тях не бива нещата буквално да се разбират, както за сътворението на света, така и още много други.
И като вземеш да я четеш и щом си на 14 години, щеш-не щеш ще лапнеш въдицата изцяло, щото той още от самото начало приказва тия работи, които и досега ги приказват всички като съкрушително доказателство против съществуването на Бог и на някакъв промисъл и на нещо друго освен смъртното същество. Но аз, който да речем бях, не най- напред съм прочел туй, а после съм прочел на Бакунин книгата. Знам, че когато четох на Бакунин книгата, аз си бях неверник вече. То тази „Наука и религия" на Светозар Маркович е едно най-обикновено изложение и обяснение на материализма, в смисъл започва се както и всички с туй, че това са глупости, басни, че там някой си Господ създал за 7 дена света, че Адам и Ева и т.н., че сега науката е толкоз напреднала и че всичко туй са фантазии и т.н. И сега ний хора, млади като нас, им изглежда категорично глупаво това. Дотогава, до нашето съзнание не е имало по кой път да дойде едно по-друго обяснеие на тия неща, изобщо да ти кажат, че тия книги са символични, свещените книги и че в тях не бива нещата буквално да се разбират, както за сътворението на света, така и още много други. Защото е пояснено от големите Учители, че това не са буквално седем дена, тъй както са в нашето съзнание, а това са огромни периоди в които се е развивала еволюцията на живота, на живите същества и на цялата вселена, те са огромни периоди, милиони години, нещо което в нашата християнска литература почти не е дадено, но в индуската литература, там много добре са описани тия работи, много подробно. Дали са им названието на тия епохи, тъй че фактически това не е истина, че са седем дни и с това да опровергаят цялата вяра. Но това са символични неща. В.К. Какво става с вашите вуйчовци-анархисти? С.К. Най- възрастният Стефан доживя дълбоки старини, той е баща на така доста издигнат син Симеон Хисапчев, който е жив още, който стана голям лингвист може да се каже и особено деятел в есперанто.
към текста >>

52. 9. Собствена революция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Спират ги насред пътя групата на анархистите, как се казваха не знам, но е имало анархистичен съд, а Тинко Симов владее, бил е духовния, тъй да се каже водач, а онзи другия непосредствено, който е бил изпълнителя на съда, на анархистите Дочо Узунов се казваше, ти не си чувал, може да не си бил роден тогаз.
Той беше за нас авторитет, защото по-възрастен така. Ще се върна малко напред да ти кажа, ти понеже си млад, не знаеш тоз случай. Това беше към 1930 г., малко по-късно ли? Между Севлиево и Ловеч бяха убити трима съдии. От Севлиево отива един съдебен състав да гледа делото в Ловеч. Спират ги насред пътя групата на анархистите, как се казваха не знам, но е имало анархистичен съд, а Тинко Симов владее, бил е духовния, тъй да се каже водач, а онзи другия непосредствено, който е бил изпълнителя на съда, на анархистите Дочо Узунов се казваше, ти не си чувал, може да не си бил роден тогаз. Та спира ги, задържа ги, произвежда за 15-20 минути съд така, революционен съд, като кара този, нали с тях има и някакъв служител, разсилен, който по време на съд ги извиква: едикой си и той ги извиква. Този разсилен сега ги извиква, но един пред революционния съд. Осъждат ги. Но ги убиха тримата, а те бяха четирима всъщност, но четвъртия го оставиха жив. А туй е много важно.
към текста >>

Та спира ги, задържа ги, произвежда за 15-20 минути съд така, революционен съд, като кара този, нали с тях има и някакъв служител, разсилен, който по време на съд ги извиква: едикой си и той ги извиква.
Ще се върна малко напред да ти кажа, ти понеже си млад, не знаеш тоз случай. Това беше към 1930 г., малко по-късно ли? Между Севлиево и Ловеч бяха убити трима съдии. От Севлиево отива един съдебен състав да гледа делото в Ловеч. Спират ги насред пътя групата на анархистите, как се казваха не знам, но е имало анархистичен съд, а Тинко Симов владее, бил е духовния, тъй да се каже водач, а онзи другия непосредствено, който е бил изпълнителя на съда, на анархистите Дочо Узунов се казваше, ти не си чувал, може да не си бил роден тогаз. Та спира ги, задържа ги, произвежда за 15-20 минути съд така, революционен съд, като кара този, нали с тях има и някакъв служител, разсилен, който по време на съд ги извиква: едикой си и той ги извиква. Този разсилен сега ги извиква, но един пред революционния съд. Осъждат ги. Но ги убиха тримата, а те бяха четирима всъщност, но четвъртия го оставиха жив. А туй е много важно. Единият беше председател на съда Гунчев, вторият бе прокурора, беше Минчев, третият член-съдия, забравих му името, той сравнително млад човек, тези тримата ги убиха.
към текста >>

И излизам навън, обаче нали по същия път излизам навън, щото пътя ми беше отворен, аз бях минал по него.
Та те така са дали изявление пред съда, настоявали са и казали, че ний му прощаваме. Това се разбра. То туй после, като се върнаха. В.К.: И как те хванаха, и как ти избяга? С.К.: Виж какво, аз нанесох тогаз удара и съм изтървал и оставил брадвичката. И излизам навън, обаче нали по същия път излизам навън, щото пътя ми беше отворен, аз бях минал по него. И както излизам така от виковете се събужда техния син, големия син, който е здрав така, че може във въздуха да те изхвърли. Той ходеше да коси, да работи, занимаваше се със стопанството, с овцете. Беше много здрав. Обаче иначе той беше завършил гимназия и не беше прост човек, но беше много здрав, израсъл навън, на въздух и ме застига на едно място, подире ми като тръгна. Тия са страшни работи братче, ама какво да правим, да ги кажем щото да се знаят.
към текста >>

Аз за два дена ли, за един ден, два пъти бягах от там, разбираш ли.
С.К.: От затвора бе. Христо Кузманов ме освободи. В.К.: Ама ти не разказваш последователно и аз нищо не разбирам. Хванаха те и после къде те закараха? С.К.: Участъка му викаме ний, полицейския участък, там ме закараха. Аз за два дена ли, за един ден, два пъти бягах от там, разбираш ли. Той беше същия участък дето бяхме арестувани по-рано група анархисти, когато ни бяха хванали с позиви. Бях в същия стар участък така. Има пеши и конна полиция. Конната е за селата да ходят, а пешите за града. Значи там има и конюшни и това-онова, както те ме водят към ареста, в канцеларията дето разпитват, защото тя е на 30 метра през двора и аз, както ме карат, като наближим канцеларията, пък близо е една голяма, широка врата, пущам се да бягам, може да е бил само един човек.
към текста >>

Вторият път пак бягам от ръцете им, както ме извеждат пак там да ме водят да ме разпитват, а аз пак бягам, обаче не бягам през таз порта, официалната, ами бягам тъй през едни тръни, щото то беше как да ти кажа дворът голям, един дувар имаше, виждам го, че е нисък, пропаднал, че през трънете, че през дувара прескачам в друга посока и съм взел посока точно срещу затвора.
Щото виж какво, аз туй нещо бях живял, тия стихове затворнически, тия картички затворнически, туй нещо беше в мене, сега трябва с часове да го разправям как се е напластило в мене. Няма да се отклонявам, защото няма време, обаче за мене лишаването от свобода беше страшно нещо. За разлика от първото арестуване, когато дете бях се случи, че бяхме точно срещу Великден, когато камбаните бият тържествено, целият град така кънти от туй щото то лятно време се чува, нали е отворено, така земята е небето. Но хайде да се не връщаме. Така свободата за мене беше равна на смърт, мен ми беше все едно да ме убият. Вторият път пак бягам от ръцете им, както ме извеждат пак там да ме водят да ме разпитват, а аз пак бягам, обаче не бягам през таз порта, официалната, ами бягам тъй през едни тръни, щото то беше как да ти кажа дворът голям, един дувар имаше, виждам го, че е нисък, пропаднал, че през трънете, че през дувара прескачам в друга посока и съм взел посока точно срещу затвора. През две-три къщи пък е затвора и като бягам отзовавам се точно до стената на затвора. Затворът граничи с частни жилища. От едната страна Околийското управление, те са турски постройки. Околийското управление бе турски конак, до него затвора и тук частни жилища. И аз като бягам от къща на къща и идвам до затвора.
към текста >>

53. 11.2. Анархизмът - едноутробният близнак на болшевизмът!

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

По онова време Волтер за своите политически идеи и възгледи е в затвора, т.е в Бастилията два пъти.
А защо? Защото тези легенди са верни. И онзи, който е диктувал тези истории на Дюма, се е намирал в Невидимия свят и е желал да се даде на човечеството не като легенди, а като поучение, че на Земята има Възмездие. Това е поуката. 11.2.2. Пръв, който описва живота на френският крал е Волтер (1694-1778) - „Векът на Луи XIV" и споменава за Желязната маска. По онова време Волтер за своите политически идеи и възгледи е в затвора, т.е в Бастилията два пъти. Той научава за историята на желязната маска. И я описва. Знае се, че на 18.IX.1698 г. в двора на Бастилията пристига новия комендант на затвора, и заедно с него влиза човек с желязна маска. На 19.XI.1703 г.
към текста >>

" Повтори го три пъти.
Казваха ми: „Няма да стане! Не може да стане! " Аз твърдях: „Ще стане, защото зад мене стои инструкцията." - „Ние няма да ти позволим." - „Нищо не можете да направите. Аз ще победя." - „Напротив, ние ще те сразим преди ти да ни победиш." - „Не виждам как това ще стане", заключавам аз. Тогава единият се изправи тържествено, зае позата на главнокомандващ и изрече следните слова: „Ние ще те победим с гръцка хитрост и с българска подлост! " Повтори го три пъти. Аз стоях като втрещен. Не мога да мръдна! Не очаквах това. Единият от тях бе женен за гъркиня, и всеки път ни пееше на гръцки популярните тогава гръцки песни. Беше чист българин, но стана грък по дух.
към текста >>

Единият от тях бе женен за гъркиня, и всеки път ни пееше на гръцки популярните тогава гръцки песни.
Тогава единият се изправи тържествено, зае позата на главнокомандващ и изрече следните слова: „Ние ще те победим с гръцка хитрост и с българска подлост! " Повтори го три пъти. Аз стоях като втрещен. Не мога да мръдна! Не очаквах това. Единият от тях бе женен за гъркиня, и всеки път ни пееше на гръцки популярните тогава гръцки песни. Беше чист българин, но стана грък по дух. А другия си беше чист българин от деди и прадеди. Най-накрая аз продумах: „Вижте какво. Аз с гръцката хитрост ще се справя, защото съм по-умен от вас и повече имам знание от вас, но срещу българската подлост - аз съм безпомощен! Пред нея аз съм предварително сразен!
към текста >>

За да се знаят и да не могат да бъдат заблудени онези, които тръгват да изучават „Изгревът", който е пътят Господен на Школата на Учителят и представлява пътят на Третият завет.
Още с първият том се яви българската подлост като сила, и се насочи срещу мен. Тя си намери хора, чрез които се проявяваше. Тогава аз бях принуден да създам рубриката „Духът на Истината и Духът на заблуждението". Това е причината, за да пиша тези неща. А защо? За да се знаят и да не могат да бъдат заблудени онези, които тръгват да изучават „Изгревът", който е пътят Господен на Школата на Учителят и представлява пътят на Третият завет. „Изгревът" е пътят на Третия завет, а Словото на Учителя е Духът на Третия завет и Слово на Бога. 11.2.17. Държавата на Духа. Духът на Подлостта у българина преминава в Духа на Предателството, и от там в Духа на Разрушението. Сега ще ви приведа някои исторически факти за силата на това разрушение. На всеки подвиг в българската история, извършен от народ чрез някоя личност, веднага следва предателството чрез някоя друга личност, и падение на този народ.
към текста >>

„Изгревът" е пътят на Третия завет, а Словото на Учителя е Духът на Третия завет и Слово на Бога. 11.2.17.
Тя си намери хора, чрез които се проявяваше. Тогава аз бях принуден да създам рубриката „Духът на Истината и Духът на заблуждението". Това е причината, за да пиша тези неща. А защо? За да се знаят и да не могат да бъдат заблудени онези, които тръгват да изучават „Изгревът", който е пътят Господен на Школата на Учителят и представлява пътят на Третият завет. „Изгревът" е пътят на Третия завет, а Словото на Учителя е Духът на Третия завет и Слово на Бога. 11.2.17. Държавата на Духа. Духът на Подлостта у българина преминава в Духа на Предателството, и от там в Духа на Разрушението. Сега ще ви приведа някои исторически факти за силата на това разрушение. На всеки подвиг в българската история, извършен от народ чрез някоя личност, веднага следва предателството чрез някоя друга личност, и падение на този народ. На всеки подвиг - отговаря съответно предателство.
към текста >>

Учителят много пъти им е забранявал да правят сеанси, защото ги обсебват духовете.
Всяка сряда Учителят държи лекции пред Общия Окултен клас, а всеки петък пред Младежкия Окултен клас. В неделя сутринта има беседи „Утринни слова", а от 10 часа са „Беседи". Всичко това е отпечатано. Обикновено в четвъртък Учителят прави екскурзии до Витоша и до Бивака. По това време на Изгрева се развихря спиритизма, разиграват се сеанси в бараките, където живеят изгревяни. Учителят много пъти им е забранявал да правят сеанси, защото ги обсебват духовете. Много такива примери има описани в „Изгревът". Но никой не слуша. Започват в четвъртък да се събират в една от бараките. Медиум е Гръблашева. Влиза в нея един дух, тя започва да говори с мъжки глас и този глас твърди, че е Логосът на Бога.
към текста >>

Аз трябва да вървя при другите в бараката на Гръблашева." Учителят го хваща за раменете и го разтърсва и вика: „Ради, влез в тялото си." Пак го разтърсва: „Ради, влез в тялото си." Това го прави три пъти.
Пред него изведнъж се изправя Учителя Дънов и му казва: „Спри се Ради. Къде тичаш? " - „Ами отивам в бараката, нали там ще говорите чрез устата на Гръблашева." - „Как ще говоря чрез нея, нали аз съм пред тебе." - „Ами нали Вие там говорите чрез нея какво утре в клас ще ни кажете? " - „Няма такова нещо Ради. Нали Аз съм пред тебе и точно това ти казвам." А дедо Ради настоява: „Вече закъснявам. Аз трябва да вървя при другите в бараката на Гръблашева." Учителят го хваща за раменете и го разтърсва и вика: „Ради, влез в тялото си." Пак го разтърсва: „Ради, влез в тялото си." Това го прави три пъти. Накрая дедо Ради казва: „Е, щом Си рекъл Учителю, то при Теб ще остана." Стои объркан дедо Ради пред Учителя. А Учителят е строг. Посочва го с пръст и му казва: „Навремето ти беше патриарх Евтимий и заради тебе България падна 500 години под турско робство." Спира за минута и отново го посочва с пръст: „Ти си причината да падне България под турско робство за 500 години! " Дедо Ради мълчи. И както при този случай, така и при всички случаи Учителят прави така, че има един човек, който да е свидетел да му са отворени очите и ушите и ума и знае, за да види, да слуша и да запомни, как да го предаде на следващите поколения, та накрая да влезне в „Изгревът".
към текста >>

е събранието в местността Оборище за представителите на IV Панагюрски революционен окръг.
И тогава решава да се изкупи чрез злато пред българите. Със злато не можеш да изкупиш кръвта на 125 човека, решили да положат главите си за освобождението на България! В никакъв случай! И българите днес и утре нека да минават, и да гледат бюстовете на предателите си, за да се учат как да им подражават в бъдеще. 11.2.21. Четата на Христо Ботев Пример трети: На 14-16 април 1876 г. е събранието в местността Оборище за представителите на IV Панагюрски революционен окръг. Обявява се само на апостолите, че въстанието ще започне на 1 май 1876 г. Но на Оборище присъствуват и българи предатели. Българските чорбаджии от Копривщица съобщават на турските власти за деня на подготвеното въстание, и турските власти нареждат на местната власт да се разправи с бунтовниците. Изпратени са на 20 април 1876 г. турски заптиета да арестуват Каблешков, но те били убити и с кръвта им е написано т.н.
към текста >>

За трети Врачански революционен окръг е бил обявен за главен апостол Стоян Заимов, а за помощници - Никола Обретенов и Георги Апостолов.
турски заптиета да арестуват Каблешков, но те били убити и с кръвта им е написано т.н. „кърваво писмо" за обявяването на въстание, което Бенковски възглавява на 20 април 1876 г. Въстанието е потушено, а Бенковски е убит при бягство на 12 май 1876 г. край реката при с. Рибарица, Тетевенско след предателството от българин. За трети Врачански революционен окръг е бил обявен за главен апостол Стоян Заимов, а за помощници - Никола Обретенов и Георги Апостолов. Чорбаджиите от гр. Враца са били против въстанието и са ги изгонили, като са ги заплашили, че ще ги предадат на турците. Те пристигат в Румъния и с препоръката на Стоян Заимов, който се е укривал в България е трябвало да организират чета в Румъния. Предлагат на стария войвода Панайот Хитов да я оглави, но той отказва, понеже Сърбия нямало да участвува. Предлагат на войводата Филип Тотю, но той отказва по същия начин.
към текста >>

По пътя българите от селата се изпокриват.
На 17 май завладяват кораба, подминават гр. Оряхово и нареждат на капитана да акостира западно от Козлодуй. Четата е от 205 човека. Но веднага на брега я посреща турски патрул с изстрели, които биват отблъскани. Четата се насочва към Враца, за да се съедини с въстаналите българи от Враца. По пътя българите от селата се изпокриват. А черкезите с конница ги нападат, придружени от башибозука. Четата на 18 май се насочва към Милин камък при Врачанския балкан. Вместо помощ от Враца, на разбунтуваните българи на коне пристигат редовна турска войска и започва да обстрелва четниците. На 19 май четата се отправя към рида Веслец. На 20 май достига до Врачанския балкан.
към текста >>

Всички разбират, че Враца не въстава, и че има два пътя - или да тръгнат към Сърбия, или да тръгнат към югоизток Ботевград, Етрополе, Тетевен - Троян.
А черкезите с конница ги нападат, придружени от башибозука. Четата на 18 май се насочва към Милин камък при Врачанския балкан. Вместо помощ от Враца, на разбунтуваните българи на коне пристигат редовна турска войска и започва да обстрелва четниците. На 19 май четата се отправя към рида Веслец. На 20 май достига до Врачанския балкан. Всички разбират, че Враца не въстава, и че има два пътя - или да тръгнат към Сърбия, или да тръгнат към югоизток Ботевград, Етрополе, Тетевен - Троян. От 205 човека, вече са убити 130 човека на връх Вола. На 20 май се събират на съвещание. Ботев се изправя да огледа местността и изгърмява пушка, и куршума пронизва сърцето му. И сега идва най-важното! Кой простреля Ботев?
към текста >>

Тази история ще я разкажа друг път на подходящо място.
Той ги е чакал, за да им разкаже истината. Но, когато те не дошли, той казал: „Е, не дойдоха. Уплашиха се не от мен, че съм русофил, а от това, което щях да им разкажа. Щом е тъй, нека тайната за смъртта на войводата бъде погребана с мен." А за мен е ясна тази тайна и затова я описвам. А моят прадядо е бил овчарче във Врачанския балкан и разказваше за Ботевата чета, и той е бил хванат от турците да носи отрязаните глави на четниците в един чувал. Тази история ще я разкажа друг път на подходящо място. Тя направо е потресающа. Тя, историята. И сега стигаме до „Моята молитва", и до стиха на Ботев, който трябваше да се сбъдне: „Не оставай да изстине буйно сърце на чужбина и гласът ми да премине тиха като през пустиня!... Подкрепи и мен ръката ти кога възстане рабът в редовете на борбата да си найда и аз гробът." Молитвата му се сбъдна. Той остави Великия си идеал в творчеството си и Великият си подвиг на българите по Дух.
към текста >>

Лично няколко пъти Сава Калименов ми е разказвал за убийството на анархистите в гр.
Но има още много други като Димитър Звездински, Влад Пашов, Димитър Грива и др., чийто спомени са описани в „Изгревът". Но главният герой е Сава Калименов, с. 563-566. Неговите спомени са подготвени, но не им е дошло времето да се издадат в „Изгревът". Тогава ще видите как се подготвя анархиста да възрасте на юноша, за да стигне възрастта да провежда сам „прямая акция", и да стане терорист. А какво може да направи един изповядващ анархизма по времето на Учителя, виж с. 566-575. Лично няколко пъти Сава Калименов ми е разказвал за убийството на анархистите в гр. Ямбол по нареждане на Александър Стамболийски. Той им допуска и разрешава конгреса и след това избиват 200 анархиста. Когато съобщават това на Учителя Дънов, то Той отсякъл: „Не се избиват идейни хора! С това Стамболийски подписа сам смъртната си присъда." И тя се изпълни след преврата на 9 юни 1923 г. На последните им конгреси от 1920-1923 г.
към текста >>

Русия, трябва да ни освободи за трети път през 2035 г.
започват да избиват противниците си с т.н. „прямая акция". Издигат лозунга: „На борба против властта и капитала". И засилват терористичната си дейност дълги години след това. 11.2.23. „Прямая акция" в действие: атентати и тероризъм. Русия, трябва да ни освободи за трети път през 2035 г. Единственият начин анархизмът да управлява чрез сила, това е тероризмът. За него няма закон, няма право, няма съд. Целта е да създаде световна империя на анархизма. И тя се създаде след 1990 г. от САЩ.
към текста >>

И тогава българите ще чакат да дойде Русия отново, да премине Дунава, и да ги освободи за трети път.
А защо се случи всичко това? Отговор ще намерите в онези изказвания на Учителя за българския народ, които ще ви предложа. До кога това ще бъде? До 2035 г. - Трябва да преминат онези 45 години от 1990 до 2035 година. И тогава българите ще чакат да дойде Русия отново, да премине Дунава, и да ги освободи за трети път. Първият път бе 1878 г., вторият 1944 г., а третият е 2035 г. Как бе освободена България от турското робство, ще прочетете в „Изгревът" том XI, с. 1-346. Как бе освободена България от Германия, от немско-фашистката власт и хитлеризма, то ще намерите в „Изгревът" как Учителя Дънов разреши историческите събития в света, и пусна руснаците в България, за да променят политическия и обществен строй за следващите 45 години, от 1945-1989 г. Аз живях по това време. Аз я видях с очите си как тази червена вълна заля в България.
към текста >>

Първият път бе 1878 г., вторият 1944 г., а третият е 2035 г.
Отговор ще намерите в онези изказвания на Учителя за българския народ, които ще ви предложа. До кога това ще бъде? До 2035 г. - Трябва да преминат онези 45 години от 1990 до 2035 година. И тогава българите ще чакат да дойде Русия отново, да премине Дунава, и да ги освободи за трети път. Първият път бе 1878 г., вторият 1944 г., а третият е 2035 г. Как бе освободена България от турското робство, ще прочетете в „Изгревът" том XI, с. 1-346. Как бе освободена България от Германия, от немско-фашистката власт и хитлеризма, то ще намерите в „Изгревът" как Учителя Дънов разреши историческите събития в света, и пусна руснаците в България, за да променят политическия и обществен строй за следващите 45 години, от 1945-1989 г. Аз живях по това време. Аз я видях с очите си как тази червена вълна заля в България. Дойде от небесата като буреносни червени облаци и помете всичко.
към текста >>

А как ще бъде освободена България за трети път от Русия през 2035 г.?
Как бе освободена България от Германия, от немско-фашистката власт и хитлеризма, то ще намерите в „Изгревът" как Учителя Дънов разреши историческите събития в света, и пусна руснаците в България, за да променят политическия и обществен строй за следващите 45 години, от 1945-1989 г. Аз живях по това време. Аз я видях с очите си как тази червена вълна заля в България. Дойде от небесата като буреносни червени облаци и помете всичко. Но българина трудно се променя и трябваше да дойде 1970 г., за да разбере чрез чуждите радиостанции, че България е дадена на СССР за владение още на Ялтенската конференция от 4-11 февруари 1945 г., потвърдено и на Конференцията в Потсдам от 17 юли -2 август 1945 г. А как ще бъде освободена България за трети път от Русия през 2035 г.? По същия начин, както през 1878 г. и през 1944 г. По друг начин не може! Българите сами не могат да се освободят, поради Духа на Предателството, който се е вселил между този народ. Сега, след Конференцията на Малта на 2-3 декември 1989 г.
към текста >>

54. 13. Благодарствено писмо към д-р Вергилий Кръстев, Светозар Няголов и цялата му фамилия (20.11.2004 г.)

Иванка Георгиева Лазева

ТОМ 31

Той продължава да ни учи, поучава и напътства чрез опитностите на братята и сестрите, описани в томовете на „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
13. БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО КЪМ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СВЕТОЗАР НЯГОЛОВ И ЦЯЛАТА МУ ФАМИЛИЯ, 20.11.2004 г. Благодаря на Бога, Учителя, че дойде на Земята българска и ни потопи в Своята Любов, Мъдрост и Истина! Учителят присъства навсякъде и във всичко. Той продължава да ни учи, поучава и напътства чрез опитностите на братята и сестрите, описани в томовете на „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". А това знание го дължим на неуморния, всеотдайния и безпристрастен дългогодишен труд на д-р Вергилий Кръстев. Чакаме с нетърпение издаването на XX том от „Изгревът", а има спънки, не може да се подвърже, не излиза. Защо? И отговорът дойде. Трябва да благодарим на Бога, Учителя, на този, който записа, съхрани и издава спомените на всички братя и сестри, живели при нозете на Учителя. Благодарим ти д-р Вергилий Кръстев!
към текста >>

Ние всички израстваме и вървим напред в общия еволюционен път с томовете на „Изгревът" и концертите.
Трябва да благодарим на Бога, Учителя, на този, който записа, съхрани и издава спомените на всички братя и сестри, живели при нозете на Учителя. Благодарим ти д-р Вергилий Кръстев! Благодарим ти за концертите, които организираш всяка последна седмица от месеца! Чакаме с нетърпение този ден, който е радост за душите ни. Ден, в който слушаме Словото на Учителя чрез опитностите на тези, които са били при нозете Му, чрез музиката, чрез общуването. Ние всички израстваме и вървим напред в общия еволюционен път с томовете на „Изгревът" и концертите. „Изгревът" е жив и сега и ти поддържаш огъня на живота му. Чрез летния концерт 2004 г., „Изгревът" се пренесе и в Русия. Много вълнуващо и незабравимо! Клоните на дървото се развиват, за да дадат своя плод. Един клон от това дърво е фамилия Няголови.
към текста >>

Помага и напътства всеки, който го търси и пак скромно продължава по своя път.
Клоните на дървото се развиват, за да дадат своя плод. Един клон от това дърво е фамилия Няголови. Благодаря на Бога, че ги срещнах и ме приеха! Светозар, този стожер и изпълнител на Словото Божие в живота - външно скромен, неглиже, блести от чистота и светли мисли за света. Пример за подражание чрез нарядите, които прави всеки ден след 3 часа, и моли Бога за спасението на всички братя и сестри от духовната верига. Помага и напътства всеки, който го търси и пак скромно продължава по своя път. Величка, мила и усмихната като малко дете, става твърда и неотстъпчива, когато трябва да се отстоява Истината, и точното прилагане и изпълнение на Словото на Учителя. Косю и Любомир учат и четат и семейството си благославят. Благодаря Ви и Бог да Ви благослови и с живот и здраве да Ви дари!
към текста >>

55. Статия 4. Защита на Религията

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Събори 1926 -1927г.

Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук.
Тя като "господствуваща" вяра, иска да запази своя престиж и достолепие, това е естествено, това е нейно право, и народът го очаква от нея. Сега въпросът е: как да се защити и предпази от свои вероотстъпници и разколници, които се отклоняват от православната църква? Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец.
към текста >>

С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други.
Насилия, бой, омраза, гонения, фалшиви обвинения, ругания, ограничения по законодателен ред и тем подобните, нито са справедливи, нито християнски. Самата църква трябва да работи против такива средства в църковната дейност. В противен случай, те ще се зле отразят на нейното влияние. Има "още по-превъзходен" път и него желая в кратце да посоча тук. На първо място, нека никой не се плаши, че имало различни тълкувания и схващания, дори и различни възгледи по богословието на Християнството. С време, по еволюционен ред, най-доброто ще преживее всички други. Хората са се различавали, различават и ще различават по всичко, с което човешкият ум има да борави. Разумът е и независим и любознателен, и насила нито му се дава, нито му се взема. Такъв го е създал Великият Творец. За нас Исусовото учение и практически дух съвсем отговарят на здравият разум, но ако някой поиска да наложи Евангелието другиму, то съпротивата е готова от страна на свободния човешки дух. Векът ни не апелира за авторитет към погрешими събори и синоди, и техните често невежествени и противобиблейски постановления.
към текста >>

Те употребиха по-превъзходния път.
Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св. Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и църква, и църковници. Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св. Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата.
към текста >>

Бог е пълен с Любов." СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО.
Кое е най-важното, което намерихте в Библията? Аз ще ви кажа? Най-важното за вас е, че Бог във всичките векове е един и същ. И във времето на Адама, и във времето на Аврама, и във времето на Мойсея, и във времето на Христа, и в сегашни времена, Бог е един и същ, но само че методите, чрез които действува, са различни. Бог е един и същ и в Него блика живот, Любов. Бог е пълен с Любов." СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед. - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.
към текста >>

Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост.
Кой живот? - Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествения живот. При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата. Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост. Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре. Вие постоянно отлагате. Защо?
към текста >>

Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре.
При изучаване на религиозния живот, човек трябва да бъде свободен, за да не дойде до еднообразие в нещата. Някой път хората страдат от еднообразие, а някой път от немарливост. Запример, като четохте Библията през тази година, бивахте ли всякога точни при четенето? Имахте ли всяка сутрин определено време за четене? Пък и при изпълнение на наряда не бяхте точни. Някой път си казвахте: ще отложим четенето на наряда за утре. Вие постоянно отлагате. Защо? Имате ли важни причини? - Нямате. Действително, аз намирам, че прочитането на Библията за една година, това е грамаден материал. Да се прочетат още и четири серии беседи, това става вече много.
към текста >>

..." В) „Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство, е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно" СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО.
Велика човешка душа наричам тази, която държи всичко в света. Тогава, от какво се пораждат различията в човешкото развитие? Причината на това е. че тия четири съзнания не са съединени в едно. Колкото повече се обединяват тия съзнания от човешкия дух, толкова повече човек расте и се развива. ..." В) „Една от задачите на учениците на Всемирното Бяло Братство, е да подигнат у българите религиозното чувство, не само по форма, но коренно" СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА ЗНАНИЕТО. 23 авг., [понеделник], 4 ч. след обед - В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 47-48.
към текста >>

Някой път казвате: дали има Господ, или няма Господ - съмнявате се.
Нас не ни интересува външната форма, но трябва да се произведе един вътрешен преврат, най-първо в нас, а после и вън от нас. И тогава, туй духовно течение ще потече в целия български народ, и ще стане едно общо повдигане на народа. Първото нещо е да направим едно скачване, една вътрешна връзка между Божествения свят и човешката душа. Тази връзка още не е заякнала у всинца ви. Вземете например, колко лесно се разколебава вярата ви! Някой път казвате: дали има Господ, или няма Господ - съмнявате се. Това показва, доколко връзката ви е слаба. Най-красивото, обаче, е да живеем в Бога. Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява. Та казвам: псалмопевецът, който е писал „Хвалете името на Бога", е разбирал това нещо."
към текста >>

56. Съдържание

ТОМ 35

Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ - ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО 5.1.
- В: Заимов, Стоян Стоянов. Миналото, очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. 2. изд. София: БЗНС, 1986, с. 540-543. 5. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ - ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА И ЗАТОЧЕНИЕТО 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев). - В: Диарбекирски заточеници, героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив.
към текста >>

По пътя на страданието.
[2. изд.]. София: Гал-Ико, 1994, с. 99. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието. - В: Диарбекирски заточеници, героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 95-162. 5.4.2.
към текста >>

МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ.
спомени, записки, кореспонденция. 2. изд. София: Бълг. писател, 1985, с. 660, 677, 680-682. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875) 6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр.
към текста >>

Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.
Евтимов и др. - В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 22, 21 февруари 1861, с. 98. 6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини) 6.3.7. Реплика на коментара на Т.
към текста >>

Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград.
Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19,12 март 1870, с. 145-146. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188. (Известия из България) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома.
към текста >>

“ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет.
София: Бълг. писател, 1989, с. 533. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи. „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей? “ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с. 194. 6.12.6. Отец Доротей в Плевен - „един от най-големите неприятели на българския народ“.
към текста >>

Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници - 1873 година / Христо Петров Ковачев.
Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551-552. 6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници - 1873 година / Христо Петров Ковачев. - В: Право (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3-4. (Дописки на „Право“) 6.15.2. В Диарбекир се поминал Васил Петров.
към текста >>

Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 575. 6.16.7. Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди. - В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр.47, 7 септември 1874, с. 382. 6.16.8. Д-р Миркович пристига в Диарбекир, 5 септември 1874. - В: Независимост (Букурещ). Г.
към текста >>

Миркович, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I.
София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3070. - 08.10.1887 г. 14) Грамота - признание за медицинската дейност на Г. Миркович, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. II-B 3073 (2 с.) - 14.02.1892 г. 15) Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г. Миркович от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г.
към текста >>

57. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

ТОМ 35

1866 година Участва в създаването на Българския таен революционен комитет в Букурещ (27.05.) Връща се в Сливен.
Освободен от директорския пост от Просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците. Автор: Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича, директор на Болградското централно училище и изречено от ученикът Д. Грекова във време на наградите 1864 г., юния 30. Бол град: в училищната печ., 1864. 8 с. 1866 година Участва в създаването на Българския таен революционен комитет в Букурещ (27.05.) Връща се в Сливен. Работи като частно практикуващ лекар. Автор (в съавторство с Михаил Чайковски - Садък паша): Проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает по едно - Вилаетската школа 1867 година Работи като лекар във Видин (1867-1868). Представя Проект за Вилаетска школа пред Високата порта. Приема се с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български. Д-р Миркович не се съгласява с промяната и се оттегля.
към текста >>

е заточен в Диарбекир - пътува пеш 25 дни от Самсун.
Обвинен като комита, със смъртна присъда, отменена от влиятелния адвокат Илия Цанов, но подстрекателството на владиката Доротей го оставя в затвора. 1870 година В началото на 1870 година е изпратен в окови, през Русчук (Русе), Балкана, Сливен и Едрене (Одрин), пеша до Цариград, съпровождан от 60 души пеши и конни заптиета. В тъмницата на Ат-Мегдан6 престоява без присъда до 1874 година. В затвора е сложен в „полоз”, разболява се и бива спасен от един грък лекар, който го премества в болница, докато се възстанови. 1873 година В затвора отправя писмено прошение (на френски език) до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис.7 1874 година Миркович получава официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с.г. е заточен в Диарбекир - пътува пеш 25 дни от Самсун. След три месеца (14.11.) е изпратен, като опасен бунтовник, на 110 км по-навътре в Анадола, в град Мардин. Християнските общности в града му издействат свободно движение из града като лекар. С парите от лечението на местното население купува имоти. 1878 година Присъдата муеотмененособщатаамнистия, след Освободителната война. Прибира се през Александрия и Цариград.
към текста >>

31 с.17 Награди: Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен (14.02.1892)18 Награден от княз Фердинанд I, като лекар на Ямбол - Бургаската железопътна линия.
Характерът на спиритическото откровение, [прев. от фр. ез. Г. Миркович]. Сливен: сп. Нова светлина, 1892. 31 с.17 Награди: Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен (14.02.1892)18 Награден от княз Фердинанд I, като лекар на Ямбол - Бургаската железопътна линия. 1893 година Заминава за Франция, на Парижкото изложение. Присъства на конгреса на спиритистите и се среща с ясновидката мадам Лучия Гранж (получава чрез нея съобщение, което по-късно публикува19. Автор: Лекувание холерата [Предпазителни мерки против холерата]. 1893. 4 с. 10 ст.
към текста >>

Публикува отново, с допълнителни бележки, медиумичното съобщение на мадам Гранж за идването на млад Вожд от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, и е надарен с Божия сила.
1900 година Почетен член на читалище „Зора“ - Сливен Учителят Дънов прави водно кръщение на първите трима ученици - Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов. 1902 година Издател, редактор: Виделина. месечно списание за духовни изследвания, ежемесечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето. (01.12.1902-1909). След 1904 г. издател е Тодор И. Бъчваров. Публикува отново, с допълнителни бележки, медиумичното съобщение на мадам Гранж за идването на млад Вожд от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, и е надарен с Божия сила. 1903 година Награди: Медал „За гражданска заслуга - с корона“ - по повод 25-та годишнина на санитарното дело в България, като най-стария лекар в България. 1905 година Д-р Миркович завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г. На спиритичен сеанс, през месец август 1905 г. по негово запитване за дата на заминаването му от този свят, е предупреден да си приключи нещата, защото времето е предстоящо. И то настъпва на 29 септември 1905 г.
към текста >>

1905 година Д-р Миркович завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г.
месечно списание за духовни изследвания, ежемесечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето. (01.12.1902-1909). След 1904 г. издател е Тодор И. Бъчваров. Публикува отново, с допълнителни бележки, медиумичното съобщение на мадам Гранж за идването на млад Вожд от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, и е надарен с Божия сила. 1903 година Награди: Медал „За гражданска заслуга - с корона“ - по повод 25-та годишнина на санитарното дело в България, като най-стария лекар в България. 1905 година Д-р Миркович завършва земния си път на 29.09./12.10.1905 г. На спиритичен сеанс, през месец август 1905 г. по негово запитване за дата на заминаването му от този свят, е предупреден да си приключи нещата, защото времето е предстоящо. И то настъпва на 29 септември 1905 г. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на гр. Сливен. Завещава личната си библиотека (472 тома), изданията си (14000 тома) на читалище „Зора" в Сливен и една сума за събиране около 3000 златни лева, както и „значителна сума за приют на старци, деца и недъгави“.
към текста >>

58. 1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.

ТОМ 35

През това време ставаха важни за политическото ни развитие събития: основа се в Букурещ революционен български комитет.
Д-р Миркович притежава медал от папата по тоя случай, но и до смъртта си се червеше от поведението на Йосифа пред папата и кардиналите. Псувните му, разправяше Д-р Миркович, не са за изказване. Йосиф е бил тип на Бай Ганю от най-циничен калибър.38 В 1861 г. през лятото, след като униатското движение изиграва ролята си, Д-р Миркович заминава за Влашко, дето го повикват за директор на Белградската ни гимназия, след смъртта на известния Дим. Мутев. Там остава до 1864 г., до което време е бил и градски лекар, а след тая година заминава за Браила и остава там по народните ни работи до 1866 г., като същевременно е практикувал и професията си. През това време ставаха важни за политическото ни развитие събития: основа се в Букурещ революционен български комитет. Дунава постоянно се кръстосва от български емигранти, а не рядко изпращани от Влашко български чети се срещаха с турски войски край Балкана. Д-р Миркович искал да използува това раздвижване, пренебрегва богатите доходи от професията си във Влашко и се завръща в Сливен към края на същата 1866 г. Тук той заварва поляка Садък-паша (Чайковски), който е бил тогава на квартира в Сливен с целия си „казашки полк” (казак-алай). Д-р Миркович скоро се сближил с него и се споразумяват върху един народополезен план, а именно: учредяване на „главни” български училища във всеки вилает по едно. По тоя въпрос Д-р Миркович се явява пред министрите Али паша и Фуад паша, но понеже планът бил удобрен с условие, щото тия училища да бъдат смесени (турски и българки), целият този въпрос заглъхнал.
към текста >>

Работата била тъй тайна и заплетена, че даже българският революционен комитет във Влашко щял без малко да погуби Теофан Райнов от Карлово, като набеден шпионин и заместник на Миркович.
Димитровата чета. Участието му в това движение е почивало на една опасна хитрина, на която сам Д-р Миркович щял да стане напразна жертва. Някой си Манол Иванов от Ст. Загора, другар на Миркович от време на унията, известен адвокат на гърци и турци в Цариград, устройва една мнимо шпионска тайфа, която уж имала за задача да шпионира българското революционно движение и да представя на турските власти фалшиви рапорти и чрез придобити по тоя начин турски възнаграждения да подържа организирането на нови български чети. По тоя начин Д-р Миркович влиза в съгласие с Манола и заминава за Влашко (Браила, Плоещ и т.н.), за да съставя фалшиви „истински” рапорти, които изпращал на Манол Иванов в Цариград, а този последния ги представял на Али-паша (министър на Вътрешните Работи), за да го заблуждава. Работата била тъй тайна и заплетена, че даже българският революционен комитет във Влашко щял без малко да погуби Теофан Райнов от Карлово, като набеден шпионин и заместник на Миркович. Последният пък по това време след като се научил, че не бил удобрен от властите за градски лекар в Русчук, напуснал Влашко и се запътил за Ломпаланка, дето се спира пак като лекар. Друг агент на цялото това шпионско бюро бил Кършовски. Фалшивите рапорти, изпращани от Миркович из Влашко били в смисъл, че българите се канят да минат Дунава с големи чети, ако Турция не издаде по-скоро фермана по черковния въпрос. Преувеличението е било очевидно и Али паша изпраща свои хора да проверят изложеното в рапорта. (Един от тайните агенти на Али паша бил евреина Шнайдер и С-ие с когото Манол Иванов е бил в много деликатни връзки по горното предприятие).
към текста >>

Последният пък по това време след като се научил, че не бил удобрен от властите за градски лекар в Русчук, напуснал Влашко и се запътил за Ломпаланка, дето се спира пак като лекар.
Участието му в това движение е почивало на една опасна хитрина, на която сам Д-р Миркович щял да стане напразна жертва. Някой си Манол Иванов от Ст. Загора, другар на Миркович от време на унията, известен адвокат на гърци и турци в Цариград, устройва една мнимо шпионска тайфа, която уж имала за задача да шпионира българското революционно движение и да представя на турските власти фалшиви рапорти и чрез придобити по тоя начин турски възнаграждения да подържа организирането на нови български чети. По тоя начин Д-р Миркович влиза в съгласие с Манола и заминава за Влашко (Браила, Плоещ и т.н.), за да съставя фалшиви „истински” рапорти, които изпращал на Манол Иванов в Цариград, а този последния ги представял на Али-паша (министър на Вътрешните Работи), за да го заблуждава. Работата била тъй тайна и заплетена, че даже българският революционен комитет във Влашко щял без малко да погуби Теофан Райнов от Карлово, като набеден шпионин и заместник на Миркович. Последният пък по това време след като се научил, че не бил удобрен от властите за градски лекар в Русчук, напуснал Влашко и се запътил за Ломпаланка, дето се спира пак като лекар. Друг агент на цялото това шпионско бюро бил Кършовски. Фалшивите рапорти, изпращани от Миркович из Влашко били в смисъл, че българите се канят да минат Дунава с големи чети, ако Турция не издаде по-скоро фермана по черковния въпрос. Преувеличението е било очевидно и Али паша изпраща свои хора да проверят изложеното в рапорта. (Един от тайните агенти на Али паша бил евреина Шнайдер и С-ие с когото Манол Иванов е бил в много деликатни връзки по горното предприятие). Манол сам отива във Влашко, а от там заминава за Виена, отдето дава свой рапорт до Али паша.
към текста >>

Пътувал е пеш, обкован във вериги.
VI) Д-р Миркович бил предаден чрез устата на някой си Брайко (ясакчия на Доротей), обаче, както ни разправяше самият Миркович, Брайко е бил заточен по същата афера в Диарбекир. Във Видинско Д-р Миркович бил познат под името Мирча и е организирал възстание в целия Видински санджак.39 По доноса на владиката Доротей40 Д-р Миркович е бил арестуван и закаран във Видин. Илия Цанов му бил адвокат d’office и едва е сполучил да го отърве от бесилката. В 1869 г. бил осъден на вечен затвор и препратен през Русчук, Сливен и Цариград в Диарбекир. Пътувал е пеш, обкован във вериги. През Сливен е минал в 1870 г. и бил прекаран през самата чаршия. Брат му Руско, който е бил един от сливенските първенци, измолва тогавашния сливенски мютесарифин Джевид-паша да позволи, щото изнуреният от път и изтезания „доктор-комита” поне до Цариград да иде с кола. В Цариград той бил затварян в тесни и мръсни килии, дето след няколко време се разболял и бил пренесен в болницата по настояването на един чужденец-лекар.41 От Цариград, още не оздравял, Д-р Миркович, отново турен в окови, трябвало да пътува 25 дена пеш до Диар-Бекир. Там той заварил повече от 150 души български затворници все по политически причини и от разни времена.
към текста >>

Брат му Руско, който е бил един от сливенските първенци, измолва тогавашния сливенски мютесарифин Джевид-паша да позволи, щото изнуреният от път и изтезания „доктор-комита” поне до Цариград да иде с кола.
В 1869 г. бил осъден на вечен затвор и препратен през Русчук, Сливен и Цариград в Диарбекир. Пътувал е пеш, обкован във вериги. През Сливен е минал в 1870 г. и бил прекаран през самата чаршия. Брат му Руско, който е бил един от сливенските първенци, измолва тогавашния сливенски мютесарифин Джевид-паша да позволи, щото изнуреният от път и изтезания „доктор-комита” поне до Цариград да иде с кола. В Цариград той бил затварян в тесни и мръсни килии, дето след няколко време се разболял и бил пренесен в болницата по настояването на един чужденец-лекар.41 От Цариград, още не оздравял, Д-р Миркович, отново турен в окови, трябвало да пътува 25 дена пеш до Диар-Бекир. Там той заварил повече от 150 души български затворници все по политически причини и от разни времена. Между тях имало много сливенци, между които и такива затворени до живот за обира на Али-ефенди в Сливен (1859 г.). От там сполучил да избяга заедно с другаря си сливенеца Таню Стоянов.42 Част от затворените българи измрели, защото животът и порядъкът в тия зандани Д-р Миркович не можеше да характеризира освен с набръчкване на челото си при израза „ужасия”! За окаяното положение на Миркович там и на другарите му, интересна е дописката до в-к „Знаме” от 15-ий дек.
към текста >>

В Цариград той бил затварян в тесни и мръсни килии, дето след няколко време се разболял и бил пренесен в болницата по настояването на един чужденец-лекар.41 От Цариград, още не оздравял, Д-р Миркович, отново турен в окови, трябвало да пътува 25 дена пеш до Диар-Бекир.
бил осъден на вечен затвор и препратен през Русчук, Сливен и Цариград в Диарбекир. Пътувал е пеш, обкован във вериги. През Сливен е минал в 1870 г. и бил прекаран през самата чаршия. Брат му Руско, който е бил един от сливенските първенци, измолва тогавашния сливенски мютесарифин Джевид-паша да позволи, щото изнуреният от път и изтезания „доктор-комита” поне до Цариград да иде с кола. В Цариград той бил затварян в тесни и мръсни килии, дето след няколко време се разболял и бил пренесен в болницата по настояването на един чужденец-лекар.41 От Цариград, още не оздравял, Д-р Миркович, отново турен в окови, трябвало да пътува 25 дена пеш до Диар-Бекир. Там той заварил повече от 150 души български затворници все по политически причини и от разни времена. Между тях имало много сливенци, между които и такива затворени до живот за обира на Али-ефенди в Сливен (1859 г.). От там сполучил да избяга заедно с другаря си сливенеца Таню Стоянов.42 Част от затворените българи измрели, защото животът и порядъкът в тия зандани Д-р Миркович не можеше да характеризира освен с набръчкване на челото си при израза „ужасия”! За окаяното положение на Миркович там и на другарите му, интересна е дописката до в-к „Знаме” от 15-ий дек. 1874 г., бр.
към текста >>

Минков разказва, че през 1872 год., когато бил ученик в „Robert College”, няколко пъти посетил Д-р Миркович в цариградския затвор, наречен „Метерхане” и бил поразен от неизказаната нечистота, смрад и развален въздух на тоя затвор.
В едно предсмъртно писмо побелелият старец много се тревожеше за съдбата на ценните си записки. (Бележка на Вергилий Кръстев: Те са публикувани от Стефан Каракостов в „Диарбекирски заточеници”, с. 95-162, което ще публикуваме отделно и то изцяло) 40) Доротей, развален владика, е бил по народност българин, родом от Копривщица. По-известен е с името Дорчо. 41) Д-р Д. Минков разказва, че през 1872 год., когато бил ученик в „Robert College”, няколко пъти посетил Д-р Миркович в цариградския затвор, наречен „Метерхане” и бил поразен от неизказаната нечистота, смрад и развален въздух на тоя затвор. 42) Ср. в-к „Знаме", 14 септ. 1875, бр. 27.
към текста >>

59. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

и да отпътува за Цариград.
заминава за Киев”. В тоя град по инициативата на д-р Селимински, братя Мустакови и други родолюбиви българи в Ромъния е бил устроен български пансион за отбрани младежи из България, на които да се даде образование и възпитание в славянски дух. Между изпратените из разните градове българчета да следват в Киевската семинария са били Драган Цанков от Свищов, Сава Филаретов от Жеравна, Иван Кишелски от Котел. Между тях попада и нашият Георги от Сливен. Пансионът се е завеждал от някои си Крайчев като управител, но толкова лошо, мръсно и безпорядъчно, че въпреки контрола упражняван от българина Хрисант, игумен на един киевски манастир и бащинските грижи на друг българин от Киевската духовна академия, по-сетне пловдивски митрополит Натанаил, Георги е намерил по-пригодно да напустне Киев в 1848 г. и да отпътува за Цариград. Там го сварва новината за смъртта на баща му, отива в Сливен, прибира наследството си от 10,000 гроша и се връща в Цариград, дето постъпва в прочутото тогава гръцко училище Куру-Чешме в което заварва като ученик Вичо Панов от Шумен с когото свършват по-сетне доктори по медицина в Монпелие. Миркович се отвратил много скоро от гръцката просвета и преминава във французкото католическо училище на лазаристите в Бебек. Там останал много доволен от уредбата, чистотата, добрата храна и отличната метода за възпитание. Особено влияние упражнил над него калугеринът Рене, човек с голяма култура, с благи обноски, с широки познания и отличен възпитател. Той бил със спиритически убеждения и от тук почва заинтересоваността на Георги към тия проучвания.
към текста >>

В тях ще се подчертава, че движението, което се подклажда от българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква външна подкрепа и подбуждение; че то има агенти из всичките главни румънски градове, които освен грижата да улесняват във всяко отношение българските емигранти, още и събират помощи за подготовката на една голяма революция в България, в случай, че черковният въпрос не се разреши до една година, или ако Портата не благоволи да постави тоя многочислен народ в нейната империя под едно привилегировано управление, за да влезе и той в рода на народностите.
Сега е време да преобърнем силата, която е против нас, да бъде за нас. Стига да има двама или най-много трима да работят в един дух, в едно направление, със сърдечна любов и искреност, нищо повече. Аз взимам тука всичката грижа и отговорност, стига да имам поне един верен и достоен човек във Влашко, който от време на време да ни рапортира, според което предварително се съгласим и споразумеем.” Миркович възразил, че това е една много рискована игра, която може да им костува главите. Но в името на родолюбието и за да се бие турската държава с нейните собствени камъни по главата, Манол убедил доктора да се възприеме без колебание тоя проект, като главната отговорност поема Манол, понеже е на топа на устата. Най-после Миркович се съгласява да се наеме със съставянето и изпращането на скроени рапорти из разните градове на Ромъния. В тях ще се подчертава, че движението, което се подклажда от българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква външна подкрепа и подбуждение; че то има агенти из всичките главни румънски градове, които освен грижата да улесняват във всяко отношение българските емигранти, още и събират помощи за подготовката на една голяма революция в България, в случай, че черковният въпрос не се разреши до една година, или ако Портата не благоволи да постави тоя многочислен народ в нейната империя под едно привилегировано управление, за да влезе и той в рода на народностите. За да изпълни свободно тая си задача Миркович поискал само да бъде снабден с едно официално писмо от турската власт, да не му се пречи от полицията да се свижда и среща с разни и всякакви личности, за да проучва и докладва. Поисква и получава разрешение за градски лекар в Русчук, за да бъде близо до Ромъния. Така подготвен Миркович заминава за Влашко, отгдето изпраща до Манола исканите съчинени рапорти за брожението на българския народ и подготовката на революционния комитет за изпращане чети и организиране на възстания, ако не се разреши час по-скоро българския черковен въпрос и дадат правдини на народа, и то били тъй умело преувеличено изтъкнати, че до голяма степен тия рапорти са допринесли, между всички други стекли се обстоятелства, за по-скорошното издаване на фермана от 1870 год. за създаването на Българската екзархия. С това Миркович счел мисията си свършена.
към текста >>

Най-късият път от Видин до Цариград е бил по Дунава през Русчук и от там през морето.
Когато всички разпити на арестуваните лица по готвеното възстание в Берковско не дали явни и несъмнени доказателства за виновността на Миркович и благодарение голямата му и на време проявена негова предпазливост и предвидливост, а също и познанството му с управителя на Видинско, Азис-паша, и умелото застъпничество при разпитите на Илия Цанов, той отървава главата си от въжето и може би е щял да бъде напълно оневинен и пуснат на свобода от затвора, ако подстрекателството на Доротея не продължило под предлог, че имало доказателства за виновността му. Това е повлияло да бъде той откаран в железа заедно с Васил Ганчев и още един трети затворник през Русчук, Балкана, Сливен, Одрин за Цариград. С това откарване се е целяло да се продължат в турската столица разпитите и изтезанията и да може да се достигне до смъртна присъда, все по подстрекателството на Доротея. Организираната от Манол Иванов хитра „шпионска” мрежа от която докторът, предвиждащ лошия й край, рано се отдалечи, но все пак плати тежка дан, скоро породила съмнение у Али-паша и били поставени шпиони да следят главните участници. Неочакваната смърт на Маноля, а по-сетне на Али-паша, че и на Доротея, туря край на тая история и до известна степен облекчава и несигурната съдба на Миркович. Най-късият път от Видин до Цариград е бил по Дунава през Русчук и от там през морето. Но докторът бил нарочно преведен през родния му град Сливен, за да бъде изложен на унижения и да направи впечатление на своите съграждани. Пътуването е било много мъчително, особено през Балкана, дето са ги съпровождали около 60 души пеши и конни заптиета. Тримата, натоварени с железни вериги, са вървели пеш и обвързани помежду си. Заповедта била в туй тежко положение да ги прекарат през чаршията на гр. Сливен. Но тогавашният мютесариф Джеват-паша бил благороден по душа турчин.
към текста >>

Пътуването е било много мъчително, особено през Балкана, дето са ги съпровождали около 60 души пеши и конни заптиета.
С това откарване се е целяло да се продължат в турската столица разпитите и изтезанията и да може да се достигне до смъртна присъда, все по подстрекателството на Доротея. Организираната от Манол Иванов хитра „шпионска” мрежа от която докторът, предвиждащ лошия й край, рано се отдалечи, но все пак плати тежка дан, скоро породила съмнение у Али-паша и били поставени шпиони да следят главните участници. Неочакваната смърт на Маноля, а по-сетне на Али-паша, че и на Доротея, туря край на тая история и до известна степен облекчава и несигурната съдба на Миркович. Най-късият път от Видин до Цариград е бил по Дунава през Русчук и от там през морето. Но докторът бил нарочно преведен през родния му град Сливен, за да бъде изложен на унижения и да направи впечатление на своите съграждани. Пътуването е било много мъчително, особено през Балкана, дето са ги съпровождали около 60 души пеши и конни заптиета. Тримата, натоварени с железни вериги, са вървели пеш и обвързани помежду си. Заповедта била в туй тежко положение да ги прекарат през чаршията на гр. Сливен. Но тогавашният мютесариф Джеват-паша бил благороден по душа турчин. Той бил познайник на доктора и на брата му дядо Русчо, с голяма почит тогава между турците. Той заповядва да ги заведат до затвора по най-пряката и безлюдна улица, позволил да се снабди докторът от брата си с пари и дал нареждане на стражарите, които ги карали към Одрин, да бъдат внимателни и по-меки.
към текста >>

След двадесет и пет дни мъчително пътуване пеш от Самсун до Диарбекир, там ги поставят в общия затвор, ведно с най-лошите разбойници и убийци на Анадола, в едно отделение, в което се намирал и нужникът.
Разбира се, че и там затворническият режим си е оставал тежък и непоносим. В същия затвор лежал и Светослав Миларов, който е поканил доктора да избяга през прокопания зид на затвора, отдето и наистина се спасиха Миларов и други затворници, но докторът отклонил тоя риск, като е очаквал скорошно разглеждане на делото му и оправдание. Но въпреки многократно даваните молби до сменяващите се велики везири, нищо решително не последвало. В архивата е запазена черновка на последното му заявление до министра на външните работи Рашид-паша, с което моли да му се реши по-скоро участта. След цели пет години в затвора45 и година след горното заявление, дохожда заповед да бъде заточен с още трима политически престъпници на доживотен затвор в Диарбекир. След двадесет и пет дни мъчително пътуване пеш от Самсун до Диарбекир, там ги поставят в общия затвор, ведно с най-лошите разбойници и убийци на Анадола, в едно отделение, в което се намирал и нужникът. Лошата миризма, мръсотията, изобилието на бълхи, въшки, мухи, комари, скорпиони и разни други гадини били непоносими. В Диарбекир по него време имало около стотина души заточени българи, освободени от затвора под гаранцията на человеколюбиви диарбекирци. Те всички дошли да ги видят и да им обещаят застъпничеството си пред гражданите, да освободят и тях от затвора под поръчителство, но това се оказало отначало доста мъчно, поради пуснатите слухове, че тия били главните комити. Благодарение на своята лекарска професия докторът най-после успял да се освободи под поръчителство от затвора и да се обзаведе доста добре. Но изглежда, че интересът и завистта на друг местен лекар, чрез интриги пред пашата, успели да го изместят от Диарбекир.
към текста >>

Той понасяше със стоическо търпение страданията и лишенията по пътя на борбата за по-сносен обществен живот.
в отговор на писмото му; до г-жа Ценова (в Браила, 1904 г.), позив за създаване приют за бедни немощни в Сливен; до министър Стамболов (1888 г.); до армено-католишки халдейски първенци в гр. Мардин (5 писма 1888-1890 г.) с които урежда дарението си на полски имоти в полза на бедните там. Библиотеката си и изданията си д-р Миркович завеща на Българското народно читалище „Зора” в Сливен. Една от заветните му идеи бе да се основе в родния му град подслон (приют) за бедни стари и недъгави хора. Д-р Миркович беше един благ, милосърден, искрен и справедлив човек, въодушевен от великата проповед на Богочеловека: „любов към ближния”. Той понасяше със стоическо търпение страданията и лишенията по пътя на борбата за по-сносен обществен живот. Той вярваше дълбоко в разумността на мирозданието и в победата на доброто. Той смяташе, че първият дълг на човека е да помага на ближния си при разните неволи на живота. И за това лекуваше бедните граждани безплатно, а отгоре на това помагаше и парично. Неговите [х]омеопатически лекарства, които раздаваше даром, въпреки неверието на закоравелите и ограничени материалисти, на колцина заболели хорица, старци и деца, принасяха облекчение и им връщаха здравето и живота! Независимо от неговата революционно-просветителна дейност преди Освобождението, значението на д-р Миркович нараства много от неговите научно-философски убеждения, както върху безсмъртието и същността на душата и религиозното отношение в живота, така и върху лечебната ефикасност на безкрайно малките [х]омеопатически лекарствени дози и на магнетическите паси.
към текста >>

60. 1.11. Доктор Георги Миркович - съосновател на Българския червен кръст / Вергилий Николов Кръстев

ТОМ 35

и остава по народните работи до 1866 г., когато отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински е един от създателите на Букурещкия таен революционен комитет.
Йосиф Соколски с помощта на П. Р. Славейков и през 1861 г. го заселва в Киев, заедно с всички атрибути на униатската архиепископия и берата на Портата, с което се слага край на униатското движение. Драган Цанков напуска Цариград, а д-р Миркович заминава за Влашко, където е повикан за директор на гимназията в Болград, работейки и като лекар до 1863 г. Тук прилага свои просветителски идеи в обучението, но влиза в несъгласие с училищното настоятелство, представено от невежи богати чорбаджии и заминава за Браила и е частно практикуващ лекар от 1863-64 г. и остава по народните работи до 1866 г., когато отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински е един от създателите на Букурещкия таен революционен комитет. След това се завръща в Сливен и се запознава с поляка М. Чайковски (Садък Паша), като създават двамата проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает по едно. Защото според двамата най-важното е просвещение за добиване на българско самосъзнание, а политическото освобождение е последица от оформила се национална общност от български език, писменост и национална църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висши турски сановници Али паша и Фауд паша, които възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе, като плана е приет, но с допълнение тези главни училища да бъдат смесени: турски и български още в 1866 г. Д-р Миркович не е съгласен с този план и се отдръпва, а цялата българска интелигенция скача и се повежда полемика траеща няколко години в българските вестници във Влашко и Цариград, довела до изясняване на възгледите им за самостоятелно и независимо българско училище от турци и гърци.
към текста >>

След завръщането на българската делегация начело с митрополит Климент (Васил Друмев) от Русия, той и Иван Вазов русофили, изпращат до Искърското дефиле митрополита на път за Русе с файтони, който преди това е заявил: „Вярвайте и очаквайте скорото примирение наше с Велика Русия”.
Председател е на клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист с княжество „България”, завръща се в Сливен, участвува с брат си в основаването на комитет „Единство”, заедно със Захари Стоянов за съединяване на Източна Румелия с Княжество „България”. От 1891-92 г. е държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас и от 1894 г. е пенсионер. Политическите борби го отвращават, поради което се оттегля от политическата дейност и насочва вниманието си към просветна и обществено-благотворителна деятелност. След завръщането на българската делегация начело с митрополит Климент (Васил Друмев) от Русия, той и Иван Вазов русофили, изпращат до Искърското дефиле митрополита на път за Русе с файтони, който преди това е заявил: „Вярвайте и очаквайте скорото примирение наше с Велика Русия”. През 1893 г. отива в Париж и там се запознава с мадам Гранж, чрез която получава по медиумичен начин едно съобщение, което помествува в неговото списание „Нова светлина”, год. 5, с. 119. Същото с допълнителни бележки включва в списание „Виделина” след 1900 г. В него се говори за идването на млад Вожд56 от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, надарен с Божия сила.
към текста >>

В него се говори за идването на млад Вожд56 от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, надарен с Божия сила.
След завръщането на българската делегация начело с митрополит Климент (Васил Друмев) от Русия, той и Иван Вазов русофили, изпращат до Искърското дефиле митрополита на път за Русе с файтони, който преди това е заявил: „Вярвайте и очаквайте скорото примирение наше с Велика Русия”. През 1893 г. отива в Париж и там се запознава с мадам Гранж, чрез която получава по медиумичен начин едно съобщение, което помествува в неговото списание „Нова светлина”, год. 5, с. 119. Същото с допълнителни бележки включва в списание „Виделина” след 1900 г. В него се говори за идването на млад Вожд56 от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, надарен с Божия сила. „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствувам, вашият Божествен водач, когото вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина.” През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас са поканени лично от Петър Константинов Дънов от с. Николаевка - Варна да присъствуват през м. август във Варна на първия събор на духовната верига.
към текста >>

„Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света.
През 1893 г. отива в Париж и там се запознава с мадам Гранж, чрез която получава по медиумичен начин едно съобщение, което помествува в неговото списание „Нова светлина”, год. 5, с. 119. Същото с допълнителни бележки включва в списание „Виделина” след 1900 г. В него се говори за идването на млад Вожд56 от българския народ, който се връща в страната след много пътешествия, надарен с Божия сила. „Благословена Русия, защото нейният план ще служи на Божествения план и ще отвори пътя на младия Божествен вожд, който ще издигне знамето на независимостта на потиснатите страни в едно цяло чрез вярата на всеобщото единство на верующите в света. Миркович, мой сине, мое скъпо същество, което покровителствувам, вашият Божествен водач, когото вие желаете да познаете, диктува това послание на медиума в Париж, под знамето на истинската светлина.” През 1899 г. д-р Миркович заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас са поканени лично от Петър Константинов Дънов от с. Николаевка - Варна да присъствуват през м. август във Варна на първия събор на духовната верига. Следващите 1900-1905 год.
към текста >>

„Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му.”58 Едновременно с това и предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за здравето на човека и живота му, защото се изсмукват жизнените му сили и човек се отклонява от своя път, подложен на заблуди и внушения от сили от нисше естество и архаична еволюция, търсейки у човека място за изява.
На много места той с похвала говори за лекарските умения на д-р Миркович, както и за спиритическите му увлечения.57 На следващия събор на духовната верига 1906 г. по молба на приятелите му д-р Миркович се явява чрез П. К. Дънов и разказва за своя нов живот в другия свят след заминаването му от земята. Според П. К. Дънов спиритизмът се явява, за да докаже, че съществува зад материалната бариера друг свят, който ние не схващаме с нашите 5 сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му.”58 Едновременно с това и предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за здравето на човека и живота му, защото се изсмукват жизнените му сили и човек се отклонява от своя път, подложен на заблуди и внушения от сили от нисше естество и архаична еволюция, търсейки у човека място за изява. Д-р Миркович издава „Нова Светлина”- месечно списание посветено за тълкуване на тайните явления в природата, излиза от 15.04.1891 г. до 15.03.1896 г., съдържащо статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, ясновидство, пророчества, прераждане, предчувствия, предзнаменования, съзерцания, опити с намагнетисване чрез ръце, български случки от спиритизъм и пророчества, предаване на мисълта от разстояние, за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието, и за пръв път говори за хомеопатия на 15.06.1892 г., явяващ се и първият лечител с метода на малките и безвредни лечебни дози. Излиза „Здравословие”, списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, от м. XII. 1892 г. до м. III.
към текста >>

до 15.03.1896 г., съдържащо статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, ясновидство, пророчества, прераждане, предчувствия, предзнаменования, съзерцания, опити с намагнетисване чрез ръце, български случки от спиритизъм и пророчества, предаване на мисълта от разстояние, за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието, и за пръв път говори за хомеопатия на 15.06.1892 г., явяващ се и първият лечител с метода на малките и безвредни лечебни дози.
Дънов и разказва за своя нов живот в другия свят след заминаването му от земята. Според П. К. Дънов спиритизмът се явява, за да докаже, че съществува зад материалната бариера друг свят, който ние не схващаме с нашите 5 сетива. „Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство, те подготвят пътя му.”58 Едновременно с това и предупреждава, че увлечението към него е вредно и опасно за здравето на човека и живота му, защото се изсмукват жизнените му сили и човек се отклонява от своя път, подложен на заблуди и внушения от сили от нисше естество и архаична еволюция, търсейки у човека място за изява. Д-р Миркович издава „Нова Светлина”- месечно списание посветено за тълкуване на тайните явления в природата, излиза от 15.04.1891 г. до 15.03.1896 г., съдържащо статии по спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, сомнамбулизъм, ясновидство, пророчества, прераждане, предчувствия, предзнаменования, съзерцания, опити с намагнетисване чрез ръце, български случки от спиритизъм и пророчества, предаване на мисълта от разстояние, за здравето на човека и жизнената му сила, за източника на болестите, за лечебните средства и безсънието, и за пръв път говори за хомеопатия на 15.06.1892 г., явяващ се и първият лечител с метода на малките и безвредни лечебни дози. Излиза „Здравословие”, списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, от м. XII. 1892 г. до м. III. 1896 г. със статии по хигиена, хидро-терапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, здравето, болестите, хранене на новороденото дете, правилно хранене, срещу алкохолизма, за неделния отдих и зимната почивка, за профилактиката (предпазителност) професионална и лична, ролята на гнева, страстите, внушение и самовнушение, ролята на облеклото според възрастта, грижа за косата.
към текста >>

58) Вж Беседи, обяснения и упътвания от Учителя : дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр.
Това пророчество ще бъде публикувано отделно. 57) Вж Вяра и съмнение. 30 лекция на Общия окултен клас, 2 година, 17.06.1923. Русе: печ. Малджиев, 1923. 58) Вж Беседи, обяснения и упътвания от Учителя : дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1919 г. София, [1919], с. 104. 59) Вж Изгревът ... Т. 3. София: Житен клас, 1995, с. 376-377. ISBN 954-90041-2-8.
към текста >>

61. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

ТОМ 35

От сигурен източник бил узнал, че той е пристигнал без паспорт, че е бил приет на борда на кораба по заповед на руския посланик в Цариград, че по силата на едно писмо на същия посланик до Одеския главен управител архиепископът е бил приет в града, дето продължавал да се намира, настанен в дома на Н. М.
Установило се обаче, че това е било руска маневра, но до сега не е могло да се обясни как монсиньор Соколски е бил така подведен, докато до последния ден се показвал привързан към Светия престол на папата.“325 Римската курия е била уведомена за пристигането на Йосифа Соколски в Одеса още с писмото от 14/26 юни 1861 г. на генералния понтификален консул в Одеса И. Губичич.326 Според тоя доклад, на 8/20 юни на Одеското пристанище пристигнал „архиепископ Соколски” на борда на кораба „Елбрус“ на Руското параходно дружество. Губичич е бил уведомен от арменокатолическия архиепископ Хасун за изчезването на Йосифа Соколски, за което никой предварително не бил знаел. Консулът се заинтересувал да узнае подробностите по пристигането и местонахождението на българоуниатския архиепископ. От сигурен източник бил узнал, че той е пристигнал без паспорт, че е бил приет на борда на кораба по заповед на руския посланик в Цариград, че по силата на едно писмо на същия посланик до Одеския главен управител архиепископът е бил приет в града, дето продължавал да се намира, настанен в дома на Н. М. Тошков, негов сънародник и търговец от първа класа, и че след кратко време щял да замине за Москва. Йосиф Соколски бил придружен „в качеството на слуга от някой си Петко Славейков, бивш студент на Пражкия университет, български представител, също приет тук без паспорт, който сега е вече отпътувал назад”. И тъй, цариградските власти са могли вече да знаят, че П. Р. Славейков е придружил Йосифа Соколски до Одеса, без да има паспорт и по същия незаконен начин се е завърнал обратно. За внезапното изчезване на Йосифа Соколски докладвал на своето Министерство на външните работи и австрийският посланик барон Прокеш.327, 328 Тоя доклад бил изпратен до префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим.
към текста >>

Йосиф Соколски бил придружен „в качеството на слуга от някой си Петко Славейков, бивш студент на Пражкия университет, български представител, също приет тук без паспорт, който сега е вече отпътувал назад”.
Губичич.326 Според тоя доклад, на 8/20 юни на Одеското пристанище пристигнал „архиепископ Соколски” на борда на кораба „Елбрус“ на Руското параходно дружество. Губичич е бил уведомен от арменокатолическия архиепископ Хасун за изчезването на Йосифа Соколски, за което никой предварително не бил знаел. Консулът се заинтересувал да узнае подробностите по пристигането и местонахождението на българоуниатския архиепископ. От сигурен източник бил узнал, че той е пристигнал без паспорт, че е бил приет на борда на кораба по заповед на руския посланик в Цариград, че по силата на едно писмо на същия посланик до Одеския главен управител архиепископът е бил приет в града, дето продължавал да се намира, настанен в дома на Н. М. Тошков, негов сънародник и търговец от първа класа, и че след кратко време щял да замине за Москва. Йосиф Соколски бил придружен „в качеството на слуга от някой си Петко Славейков, бивш студент на Пражкия университет, български представител, също приет тук без паспорт, който сега е вече отпътувал назад”. И тъй, цариградските власти са могли вече да знаят, че П. Р. Славейков е придружил Йосифа Соколски до Одеса, без да има паспорт и по същия незаконен начин се е завърнал обратно. За внезапното изчезване на Йосифа Соколски докладвал на своето Министерство на външните работи и австрийският посланик барон Прокеш.327, 328 Тоя доклад бил изпратен до префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим. В него за Йосифа Соколски се казва, че бил старец малко интелигентен, но с почтителна външност. След ръкоположението му за архиепископ, в Цариград направил посещение на министрите на Портата и на мнозина дипломатически представители, акредитирани при султана.
към текста >>

След дълъг разговор Йосиф Соколски се бил качил на руския кораб, стациониращ пред вилата на Лобанова, и скоро потеглил на път за Черно море, а корабът на посолството се завърнал без него.
След ръкоположението му за архиепископ, в Цариград направил посещение на министрите на Портата и на мнозина дипломатически представители, акредитирани при султана. Навсякъде той бил приет с уважение, дължимо на неговия ранг. Според сведенията на фон Прокеш, Йосиф Соколски бил посъветван от един от свещениците на неговата свита да отиде и при руския посланик княз Лобанов. Той отишъл, но не го намерил, поради това приел поканата, която Лобанов му изпратил, да го посети в Буюкдере. Същият свещеник го бил придружил. След дълъг разговор Йосиф Соколски се бил качил на руския кораб, стациониращ пред вилата на Лобанова, и скоро потеглил на път за Черно море, а корабът на посолството се завърнал без него. Тоя кораб го завел само до входа на Черно море, дето го очаквал пътнически параход, който го отвел в Одеса. Отначало в Цариград се било говорело за отвличане на Йосифа Соколски, но фон Прокеш знае, че преди два дни било дошло писмо от Одеса, което съобщавало, че Йосиф Соколски е пристигнал от Цариград в Одеса, дето бил приет добре и живеел при един знатен търговец на едро. Фон Прокеш още не бил успял да вдигне булото, което покривало тоя епизод, и следователно не може да каже дали униатският архиепископ доброволно е отишъл в Одеса, или пък насила е бил отведен. Мненията по тоя въпрос били се различавали, обаче той подчертава, че последиците от това изчезване на Йосифа Соколски за делото на Пропагандата били много лоши. По тоя въпрос фон Прокеш отбелязва: „Оттогава новата българоуниатска община е почти разтурена.” И в друг свой доклад от 19 юли 1861 г.
към текста >>

Тоя кораб го завел само до входа на Черно море, дето го очаквал пътнически параход, който го отвел в Одеса.
Навсякъде той бил приет с уважение, дължимо на неговия ранг. Според сведенията на фон Прокеш, Йосиф Соколски бил посъветван от един от свещениците на неговата свита да отиде и при руския посланик княз Лобанов. Той отишъл, но не го намерил, поради това приел поканата, която Лобанов му изпратил, да го посети в Буюкдере. Същият свещеник го бил придружил. След дълъг разговор Йосиф Соколски се бил качил на руския кораб, стациониращ пред вилата на Лобанова, и скоро потеглил на път за Черно море, а корабът на посолството се завърнал без него. Тоя кораб го завел само до входа на Черно море, дето го очаквал пътнически параход, който го отвел в Одеса. Отначало в Цариград се било говорело за отвличане на Йосифа Соколски, но фон Прокеш знае, че преди два дни било дошло писмо от Одеса, което съобщавало, че Йосиф Соколски е пристигнал от Цариград в Одеса, дето бил приет добре и живеел при един знатен търговец на едро. Фон Прокеш още не бил успял да вдигне булото, което покривало тоя епизод, и следователно не може да каже дали униатският архиепископ доброволно е отишъл в Одеса, или пък насила е бил отведен. Мненията по тоя въпрос били се различавали, обаче той подчертава, че последиците от това изчезване на Йосифа Соколски за делото на Пропагандата били много лоши. По тоя въпрос фон Прокеш отбелязва: „Оттогава новата българоуниатска община е почти разтурена.” И в друг свой доклад от 19 юли 1861 г. до Министъра на външните работи във Виена, също препратен на кардинал-префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим,329 барон Прокеш стига до същото заключение за безперспективността на унията, а пък и бурният, почти революционен ход на българското църковно движение, което увлича целия народ, му вдъхва вяра в успеха, и с това пресича пътя на униатската пропаганда.
към текста >>

до Министъра на външните работи във Виена, също препратен на кардинал-префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим,329 барон Прокеш стига до същото заключение за безперспективността на унията, а пък и бурният, почти революционен ход на българското църковно движение, което увлича целия народ, му вдъхва вяра в успеха, и с това пресича пътя на униатската пропаганда.
Тоя кораб го завел само до входа на Черно море, дето го очаквал пътнически параход, който го отвел в Одеса. Отначало в Цариград се било говорело за отвличане на Йосифа Соколски, но фон Прокеш знае, че преди два дни било дошло писмо от Одеса, което съобщавало, че Йосиф Соколски е пристигнал от Цариград в Одеса, дето бил приет добре и живеел при един знатен търговец на едро. Фон Прокеш още не бил успял да вдигне булото, което покривало тоя епизод, и следователно не може да каже дали униатският архиепископ доброволно е отишъл в Одеса, или пък насила е бил отведен. Мненията по тоя въпрос били се различавали, обаче той подчертава, че последиците от това изчезване на Йосифа Соколски за делото на Пропагандата били много лоши. По тоя въпрос фон Прокеш отбелязва: „Оттогава новата българоуниатска община е почти разтурена.” И в друг свой доклад от 19 юли 1861 г. до Министъра на външните работи във Виена, също препратен на кардинал-префекта на Конгрегацията на пропагандата в Рим,329 барон Прокеш стига до същото заключение за безперспективността на унията, а пък и бурният, почти революционен ход на българското църковно движение, което увлича целия народ, му вдъхва вяра в успеха, и с това пресича пътя на униатската пропаганда. Той споменава за доклада на австрийския консул в Пловдив, съдържащ твърде любопитни факти върху непрестанно растящата съпротива, оказвана от българите на изпращаните от Цариградската патриаршия духовници. Така например митрополит Доротей, наскоро назначен от Патриаршията на Софийската катедра, само със сила е могъл да влезе в митрополитския дом, който дни наред е бил държан от партията на противещите се българи. Енергичната намеса на турските власти предупредила един сериозен конфликт и успяла да постигне временно съглашение. Все пак обаче огънят горял под пепелта и основателна е боязънта за близка експлозия, понеже събитията, които станали в българоуниатската община в Цариград, значително намалили изгледите за мирно уреждане на българския църковен въпрос чрез обръщането в католицизъм. Фон Прокеш преценявал правилно положението след удара, който униатското движение претърпяло с бягството на Йосифа Соколски и отказването на почти цялото българоуниатско духовенство от унията.
към текста >>

„Тази предпазна мярка бе пропусната; архиепископът (Йосиф Соколски, б.
Особено напоследък той е можал да установи тяхната крайна чувствителност към него, боейки се може би, че иска да господствува над тях и да им се налага. Поради това решил да се държи настрана, като предал всичко в ръцете на Брунони и Хасун. Боре смятал, че неговият мандат е вече свършен и че не е упълномощен нататък да ги ръководи. Все пак той „много задължил” архиепископ Брунони да се споразумее с архиепископ Хасун, за да начертаят на българоуниатския архиепископ Йосиф линията на поведение, която трябва да следва, а и да поставят в униатската общност сигурно духовно лице, годно да просвещава българите. Ще рече, той препоръчал някой от мисионерите отблизо да следи и да ръководи българоуниатската община. „Тази предпазна мярка бе пропусната; архиепископът (Йосиф Соколски, б. м.) е бил изоставен на своята неспособност, по-опасна за него след почестите, които получи.” А двамата католически архиепископи трябвало да бъдат съветници на Йосифа, пък и били имали това право, понеже издръжката на българоуниатския владика и на неговият архиепископски дом идела от подаянията на папата и на западните католици. От паричната зависимост Боре извежда фактическото право на власт. Миряните продължавали да упражняват върху Йосифа влияние със съветите си. Те пък всички били бедни хора и в непрекъснати парични затруднения. В-к „България“ не е могъл вече редовно да излиза и на края бил спрян, без знанието на Боре.
към текста >>

Архиепископ Соколски, вместо да пътува из провинцията, както кардинал-префектът още в Рим му препоръчал, останал в своя дом „край съмнителни свещеници, спечелени от Русия, и които му тъпчели главата непрестанно”.
От паричната зависимост Боре извежда фактическото право на власт. Миряните продължавали да упражняват върху Йосифа влияние със съветите си. Те пък всички били бедни хора и в непрекъснати парични затруднения. В-к „България“ не е могъл вече редовно да излиза и на края бил спрян, без знанието на Боре. Изобщо унията не могла да продължи. Архиепископ Соколски, вместо да пътува из провинцията, както кардинал-префектът още в Рим му препоръчал, останал в своя дом „край съмнителни свещеници, спечелени от Русия, и които му тъпчели главата непрестанно”. А архиепископът бил познат със своята слабост, в което Боре и началникът на Конгрегацията на мисиите още в Рим могли да се убедят, дори в самото навечерие на неговото ръкоположение. Ето тоя човек преди пет дни изчезнал, отнасяйки със себе си всичко ценно, каквото е могъл да вземе. „Голяма бе скръбта на католиците поради тоя скандал, толкова по-малко понятен, тъй като турското правителство се отнасяше към тия нови католици с голямо доверие и доброта и понеже два дни по-рано то облече горепоменатия архиепископ с гражданско достойнство на „патрик” или представител на административните интереси на неговата общност.330 Говорело се, че един руски параход го бил задигнал и отвлякъл в Одеса. За щастие, Йосиф не е могъл да задигне и чашата на папата, която пристигнала късно. И все пак Боре се надява, че унията ще продължи, тъй като нейните мирски началници се били държали добре.
към текста >>

А архиепископът бил познат със своята слабост, в което Боре и началникът на Конгрегацията на мисиите още в Рим могли да се убедят, дори в самото навечерие на неговото ръкоположение.
Миряните продължавали да упражняват върху Йосифа влияние със съветите си. Те пък всички били бедни хора и в непрекъснати парични затруднения. В-к „България“ не е могъл вече редовно да излиза и на края бил спрян, без знанието на Боре. Изобщо унията не могла да продължи. Архиепископ Соколски, вместо да пътува из провинцията, както кардинал-префектът още в Рим му препоръчал, останал в своя дом „край съмнителни свещеници, спечелени от Русия, и които му тъпчели главата непрестанно”. А архиепископът бил познат със своята слабост, в което Боре и началникът на Конгрегацията на мисиите още в Рим могли да се убедят, дори в самото навечерие на неговото ръкоположение. Ето тоя човек преди пет дни изчезнал, отнасяйки със себе си всичко ценно, каквото е могъл да вземе. „Голяма бе скръбта на католиците поради тоя скандал, толкова по-малко понятен, тъй като турското правителство се отнасяше към тия нови католици с голямо доверие и доброта и понеже два дни по-рано то облече горепоменатия архиепископ с гражданско достойнство на „патрик” или представител на административните интереси на неговата общност.330 Говорело се, че един руски параход го бил задигнал и отвлякъл в Одеса. За щастие, Йосиф не е могъл да задигне и чашата на папата, която пристигнала късно. И все пак Боре се надява, че унията ще продължи, тъй като нейните мирски началници се били държали добре. Цариградският в.
към текста >>

Добавял, че Соколски е получил от Петербургския синод потвърждение на своето достойнство и вече няколко пъти е служил в Киево-Печерската лавра, че получавал, освен издръжката си, и 60 рубли (240 франка) на месец.
„Час“ от 22 декември 1862 г. поддържал противното, а именно, че Йосиф Соколски по собствено желание отишел в Одеса и се отказал от унията. Той публикувал една дописка от Цариград от 12 декември 1862 г., с която се опровергава съобщението на Джовани Батиста от Фалероне. Според тая дописка, съобщението на „Журнал дьо Константинопол“ не е вярно. Дописникът съобщава, че е по-близко до извора и трябва да опровергае още веднъж новината въз основа писмото на самия Соколски и върху свидетелствуването на сведущи лица. Добавял, че Соколски е получил от Петербургския синод потвърждение на своето достойнство и вече няколко пъти е служил в Киево-Печерската лавра, че получавал, освен издръжката си, и 60 рубли (240 франка) на месец. Макар че се ползувал със свобода и виждал своите сънародници, той се отегчавал и не би било удивително, ако се завърне. Авторът завършва: „Аз дължа тези подробности на един българин, който напоследък го е видял. Ако той е свободен и не протестира, това е още едно доказателство, че неговото недоброволно отвличане е една необоснована историйка.”331 За отвличане на Йосифа Соколски се е говорело в Цариград и по-късно; дори към края на 1864 г. в. Турция, който продължил проуниатското дело на в. България след спирането му, в една дописка от Татар Пазарджик бе подметнал, че Славейков бил отвлякъл Йосифа Соколски в Русия.
към текста >>

деня след бягството на Йосифа Соколски, княз Лобанов от Цариград уведомил императора, че той е отпътувал вече за Одеса.334 И тъй бягството на Йосифа Соколски не е било инцидентно, но е могло да бъде изненадно що се отнася до внезапността на заминаването.335 В Одеса Йосиф Соколски е бил приет добре от църковните и правителствените власти.
Може ли да се говори за отвличане? Бягството на Йосиф Соколски било предварително обмислено в Цариград и по неговото изпълнение била постигната съгласуваност с руското правителство. Може да се приеме, че Йосиф Соколски е бил и в пряка връзка с Руското посолство.333 Александър II е знаел, още преди Йосиф Соколски да потегли от Цариград, че той ще избяга и ще се отрече от унията. За това той уведомил и Филарета Московски. А на 7 юни 1861 г., т. е. деня след бягството на Йосифа Соколски, княз Лобанов от Цариград уведомил императора, че той е отпътувал вече за Одеса.334 И тъй бягството на Йосифа Соколски не е било инцидентно, но е могло да бъде изненадно що се отнася до внезапността на заминаването.335 В Одеса Йосиф Соколски е бил приет добре от църковните и правителствените власти. Той е бил настанен в Киево-Печерската лавра, гдето прекарал до края на живота си.336 Наистина, той е изявявал желание да се завърне в България, но руското правителство не му разрешило по понятни съображение, с оглед на определени стремежи на Пропагандата. Според сведения на българските дейци в Цариград, тя била влязла във връзка с някои поляци в Киев с поръка да склонят Йосифа Соколски да потърси покровителството на петербургския френски посланик за връщането му в Цариград. Това било донесено и до знанието на посланика княз Лобанов.337 Йосиф Соколски обаче бе направил два опита да се завърне в Православната църква.338 Някои българи са смятали, че е добро нещо Йосиф Соколски да се върне и формално в Православната църква, но не и да напусне Русия, за да не се навреди на църковния въпрос.339 Йосиф Соколски не е имал искрена убеденост в католическата вяра. Това е безспорно. Той съвсем случайно, движен от църковно-политическите събития, бе попаднал в средата на Цанковия кръг.
към текста >>

Известно е, че след настаняването на Йосифа Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати.
Геров били имали много срещи с Йосиф Соколски и че му била предложена епископската униатска катедра в Холм, Волиния. За това няма доказателства. Не е допустимо, че е могло да му се направи такова предложение, при което той пак би си останал в унията. Това не би могло да има никакво въздействие върху българоуниатите, в смисъл да ги отклони от унията, а Азиатският департамент това е желаел. Руското правителство не е имало нужда да „отвлича” един българоуниатски архиепископ за служба на руските униати в Холм. Известно е, че след настаняването на Йосифа Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати. Но тоя въпрос е напълно изяснен356 и не оставя никакво съмнение относно случайността на връзката на Йосиф Соколски с Холм, дошла по-късно. Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя.
към текста >>

Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания.
Не е допустимо, че е могло да му се направи такова предложение, при което той пак би си останал в унията. Това не би могло да има никакво въздействие върху българоуниатите, в смисъл да ги отклони от унията, а Азиатският департамент това е желаел. Руското правителство не е имало нужда да „отвлича” един българоуниатски архиепископ за служба на руските униати в Холм. Известно е, че след настаняването на Йосифа Соколски в Киево-Печерската лавра, по поръка на руското правителство той е бил изпращан два пъти в Холм, за да извърши някои ръкоположения на тамошните униати. Но тоя въпрос е напълно изяснен356 и не оставя никакво съмнение относно случайността на връзката на Йосиф Соколски с Холм, дошла по-късно. Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя. Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания? Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията.
към текста >>

Като вървим по пътя на вероятните предположения, би могло да се допусне още, че Йосиф Соколски е считал отдалечаването си от Цариград за временно.
Трябвало е да се предполага, че както Френското и Австрийското посолства, тъй и турското правителство биха могли да окажат силно противодействие и да дезориентират Йосифа Соколски. За самия пък Йосиф Соколски е могло да подействува убедително съображението на лична сигурност, пред вид турското покровителствено отношение към унията. Пък и отстъплението му идело само няколко дни след издаването на берата, а това представлявало един политически удар на Руското посолство срещу турското правителство. Дали то не би реагирало по някакъв застрашаващ самия Соколски начин? А знаем, че турското правителство е било крайно недоволно от отстъплението и бягството на Йосифа Соколски и поради това дълго време не се е съгласявало да даде берат за граждански началник на българоуниат. Като вървим по пътя на вероятните предположения, би могло да се допусне още, че Йосиф Соколски е считал отдалечаването си от Цариград за временно. Наистина, В Русия Йосиф Соколски е изпитвал носталгия и е искал да се завърне в родината си. Това е напълно естествено, но не доказва привързаността му към Светия престол, когато отпътувал за Одеса. А защо не е бил пуснат да се завърне в България? И това не е такова доказателство, защото от съображенията на сигурност не може да се направи подобен извод. Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че Йосиф Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане.
към текста >>

Това е напълно естествено, но не доказва привързаността му към Светия престол, когато отпътувал за Одеса.
Пък и отстъплението му идело само няколко дни след издаването на берата, а това представлявало един политически удар на Руското посолство срещу турското правителство. Дали то не би реагирало по някакъв застрашаващ самия Соколски начин? А знаем, че турското правителство е било крайно недоволно от отстъплението и бягството на Йосифа Соколски и поради това дълго време не се е съгласявало да даде берат за граждански началник на българоуниат. Като вървим по пътя на вероятните предположения, би могло да се допусне още, че Йосиф Соколски е считал отдалечаването си от Цариград за временно. Наистина, В Русия Йосиф Соколски е изпитвал носталгия и е искал да се завърне в родината си. Това е напълно естествено, но не доказва привързаността му към Светия престол, когато отпътувал за Одеса. А защо не е бил пуснат да се завърне в България? И това не е такова доказателство, защото от съображенията на сигурност не може да се направи подобен извод. Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че Йосиф Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане. Не е ли обаче ясно, че от Йосиф Соколски би могла да се очаква и такава стъпка: да се върне в унията? Тоя колеблив и наивен старец бе дал две сериозни доказателства: веднъж, като се увлече в унията, втори път, като отпадна от нея, и то скоро след владишкото му ръкоположение в Рим.
към текста >>

Тоя колеблив и наивен старец бе дал две сериозни доказателства: веднъж, като се увлече в унията, втори път, като отпадна от нея, и то скоро след владишкото му ръкоположение в Рим.
Това е напълно естествено, но не доказва привързаността му към Светия престол, когато отпътувал за Одеса. А защо не е бил пуснат да се завърне в България? И това не е такова доказателство, защото от съображенията на сигурност не може да се направи подобен извод. Даже и да се предположи (както от католическа страна се е предполагало), че Йосиф Соколски, завърнал се в Цариград, пак би застанал начело на униатската църква, и това не е доказателство, че бягството му е било насилно отвличане. Не е ли обаче ясно, че от Йосиф Соколски би могла да се очаква и такава стъпка: да се върне в унията? Тоя колеблив и наивен старец бе дал две сериозни доказателства: веднъж, като се увлече в унията, втори път, като отпадна от нея, и то скоро след владишкото му ръкоположение в Рим. Ако би се върнал по-късно в Цариград, Йосиф Соколски би намерил унията не в подем, а в упадък. При това българският църковен въпрос е бил вече разрешен с фермана от 1870 г., което пък не било условие за напредък на унията. Как при това положение би постъпил? Дали не би сторил същото, каквото сторил неговият български вдъхновител Драган Цанков, като окончателно изостави унията и се присъедини към Екзархията в качеството на неин съветник, на отговорен неин сътрудник? Но това са вече догаждания, които нямат нищо общо с научното историческо издирване.
към текста >>

62. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Изречението: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата” не е вярно, понеже дейците по черковния въпрос са ратували за политическата свобода, само че не са по същия път, по който са работели революционерите: Христо Ботев, Раковски, Караджата и др.
По-горе споменах, че трябва да изучим нашата история обстойно. В пиесата „Светослав Тертер” се споменава, че българската слава и скръб нямали летописци, даже и великите събития минавали неотбелязани, или пък случайно отбелязани по корите на черковните ни книги и в житиетата; а историята ни била скърпена от неверните, оскъдни и изопачени сведения на гръцките историци. В това време българските царе, като подражавали грубо и раболепно на придворния цариградски живот, величаели се с надутите титли: благородни, благоверни, Христолюбиви; даже придворните титли и длъжности са били копие и подражение на гръцките такива. Ето защо пак ще повторя, да черпим поука от добрите страници на историята ни, като отбягваме по настоящем да повтаряме лошото минало. БОРБИТЕ ЗА ДУХОВНОТО НИ И ПОЛИТИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Духовното възраждане е предшествувано политическото. Изречението: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата” не е вярно, понеже дейците по черковния въпрос са ратували за политическата свобода, само че не са по същия път, по който са работели революционерите: Христо Ботев, Раковски, Караджата и др. Право е казано в юбилейната книга в чест на С. Бобчев: осмивани на времето си от буйните революционери в техния упорен труд за мирното и постепенно развитие на своята родина, не са оценени както би следвало, понеже ако четите на X. Димитър, Караджата, Ботев и въобще революционното движение е ускорило разрешението на черковния въпрос (духовната независимост), то учредяването на екзархията е допринесло още повече за по-бързото разрешение на политическата независимост. Целта на революционерите и дейците по черковния въпрос била една и съща, един идеал, но пътищата различни: понеже българските издавани вестници в Цариград, които са се борили за църковни и училищни правдини, след придобиването им в 1872 год. 28 февруарий заговорили веднага за политическа свобода.
към текста >>

Целта на революционерите и дейците по черковния въпрос била една и съща, един идеал, но пътищата различни: понеже българските издавани вестници в Цариград, които са се борили за църковни и училищни правдини, след придобиването им в 1872 год.
БОРБИТЕ ЗА ДУХОВНОТО НИ И ПОЛИТИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Духовното възраждане е предшествувано политическото. Изречението: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата” не е вярно, понеже дейците по черковния въпрос са ратували за политическата свобода, само че не са по същия път, по който са работели революционерите: Христо Ботев, Раковски, Караджата и др. Право е казано в юбилейната книга в чест на С. Бобчев: осмивани на времето си от буйните революционери в техния упорен труд за мирното и постепенно развитие на своята родина, не са оценени както би следвало, понеже ако четите на X. Димитър, Караджата, Ботев и въобще революционното движение е ускорило разрешението на черковния въпрос (духовната независимост), то учредяването на екзархията е допринесло още повече за по-бързото разрешение на политическата независимост. Целта на революционерите и дейците по черковния въпрос била една и съща, един идеал, но пътищата различни: понеже българските издавани вестници в Цариград, които са се борили за църковни и училищни правдини, след придобиването им в 1872 год. 28 февруарий заговорили веднага за политическа свобода. Същите еснафи и търговци в Цариград, които ратували за духовна независимост, в 1876 г. испращали във вид на стока в Тракия муниции и оръжие за Средногорското възстание. Дейците по черковния въпрос мисляли, че с развиване съзнанието в народа чрез просвета ще укрепне идеята за самостоятелен живот и робските вериги ще спаднат постепенно. И, когато разпалените патриоти викали: „Дайте оръжие”, будителите на народната просвета викали: „Книги, книги, дайте”.
към текста >>

Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх.
В началото на миналия век и по-рано никой не мислял да просвещава селската маса, а пък училището е било най-лесното средство за погърчвание. В очите на гръцките владици селското население било безсловесно стадо, създадено само да се стрижи и те го стрижали постоянно до кожа и кокал. С десетки ръце бъркали едновременно в кесията и хамбарите на българския селянин. Начело на грабителите стоял сам гръцкия патриарх, който просто търгувал с епархиите и енорийните. Случвало се едновременно да наддават за една и съща епархия няколко владици и който наддавал повече той вземал епархията, без да се гледа, дали е бил способен за поста си. Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх. Нито един не е взел патриаршеския сан по честен начин и без да не даде по 2-3 милиона груша рушвет. Даже определената за патриарха, при покорението от султана Цариград, 1000 желтици впоследствие някой си Симеон при назначението му за патриарх, подарил на султана 1000 желтици, а други патриарси увеличили тая сума до 20 000 желтици годишно. Всичките тия пари са излизали от българското население, което копало и орало гладно и жедно за гръцкото духовенство, което, както казвал Раковски, щело да го въведе в рая. Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили търговски къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население. При дохаждането си в епархията новоназначеният владика веднага с турска власт пристъпвал за събиране на данък, който надминавал много повече дълговете му; понеже можело чрез наддаване друг да вземе епархията, то владиците още първата година в епархиите си бързали са забогатяват.
към текста >>

Василий Априлов, най-бележитият български патриот, родолюбец и благодетел, който обезсмъртил името си със своите завещания в родния си град Габрово и като бил в Одеса, считал себе си за грък, даже бил член и касиер на гръцкия революционен комитет в Одеса.
Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци. Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла. Даже, първенците българи срамували се да се наричат българи. Много погърчени първенци и търговци българи били членове на гръцките революционни комитети, а през гръцката революция 1821-1829 г. били избесени от турската власт. Василий Априлов, най-бележитият български патриот, родолюбец и благодетел, който обезсмъртил името си със своите завещания в родния си град Габрово и като бил в Одеса, считал себе си за грък, даже бил член и касиер на гръцкия революционен комитет в Одеса. Такива са били и много други български търговци в Букурещ, Виена, Браила и др. Като изредих какво е било положението на българите под гръцката духовна власт преди възраждането, да кажа няколко думи и за положението им под турците. Българите в по-големата си част останали в покорената, разорена и опустошена българска държава, без привилегии, без благородни семейства и без духовен представител, под властта и волята на румелийския бейлербей; под властта на който се намирала България. Освен гдето при покорението на България турците разорили и опустошили градищата, но това продължавало и по-сетне. По главните пътища, които водели за р.
към текста >>

По главните пътища, които водели за р.
Василий Априлов, най-бележитият български патриот, родолюбец и благодетел, който обезсмъртил името си със своите завещания в родния си град Габрово и като бил в Одеса, считал себе си за грък, даже бил член и касиер на гръцкия революционен комитет в Одеса. Такива са били и много други български търговци в Букурещ, Виена, Браила и др. Като изредих какво е било положението на българите под гръцката духовна власт преди възраждането, да кажа няколко думи и за положението им под турците. Българите в по-големата си част останали в покорената, разорена и опустошена българска държава, без привилегии, без благородни семейства и без духовен представител, под властта и волята на румелийския бейлербей; под властта на който се намирала България. Освен гдето при покорението на България турците разорили и опустошили градищата, но това продължавало и по-сетне. По главните пътища, които водели за р. Дунав, Унгария, Австрия и през Македония за Босна и Адриатическо море постоянно се движели турски и чужди войски, които опустошавали и ограбвали села и градове. Населението бегало далеч по гори и планини гдето не можало да ги постигнат движащите се войски, също еничари и кърджалии. Адам Венер, който пътувал в началото XIV-й век казва, че от Белград до Цариград в продължение на 2-3 дневно пътуване не можал да види нито една къща и село. Друг пътешественик, който преминал през селата за 9 дни от Мачин до Русе поразило го контраста между богатството на страната и бедността на селяните, понеже, като на границата, през 10-20 години ставали войни, турците вземали добитъка, изгаряли селата им и селяните избягвали във Влашко и по горите, след войната отново се устройвали; често подир войната и чума ги заставяла да бягат по гори и планини. При тези условия не е било мислимо за никакъв стопански и културен живот, всеки гледал само да спаси живота си.
към текста >>

Адам Венер, който пътувал в началото XIV-й век казва, че от Белград до Цариград в продължение на 2-3 дневно пътуване не можал да види нито една къща и село.
Българите в по-големата си част останали в покорената, разорена и опустошена българска държава, без привилегии, без благородни семейства и без духовен представител, под властта и волята на румелийския бейлербей; под властта на който се намирала България. Освен гдето при покорението на България турците разорили и опустошили градищата, но това продължавало и по-сетне. По главните пътища, които водели за р. Дунав, Унгария, Австрия и през Македония за Босна и Адриатическо море постоянно се движели турски и чужди войски, които опустошавали и ограбвали села и градове. Населението бегало далеч по гори и планини гдето не можало да ги постигнат движащите се войски, също еничари и кърджалии. Адам Венер, който пътувал в началото XIV-й век казва, че от Белград до Цариград в продължение на 2-3 дневно пътуване не можал да види нито една къща и село. Друг пътешественик, който преминал през селата за 9 дни от Мачин до Русе поразило го контраста между богатството на страната и бедността на селяните, понеже, като на границата, през 10-20 години ставали войни, турците вземали добитъка, изгаряли селата им и селяните избягвали във Влашко и по горите, след войната отново се устройвали; често подир войната и чума ги заставяла да бягат по гори и планини. При тези условия не е било мислимо за никакъв стопански и културен живот, всеки гледал само да спаси живота си. Не стигало това, но и от зверствата на спахии, кърджалии и еничари се принуждавали да бягат, за да се спасят. От данъците най-тежкият бил кръвният данък, гдето за еничарска войска събират момчета 10-15 годишни. В 1610 г.
към текста >>

Друг пътешественик, който преминал през селата за 9 дни от Мачин до Русе поразило го контраста между богатството на страната и бедността на селяните, понеже, като на границата, през 10-20 години ставали войни, турците вземали добитъка, изгаряли селата им и селяните избягвали във Влашко и по горите, след войната отново се устройвали; често подир войната и чума ги заставяла да бягат по гори и планини.
Освен гдето при покорението на България турците разорили и опустошили градищата, но това продължавало и по-сетне. По главните пътища, които водели за р. Дунав, Унгария, Австрия и през Македония за Босна и Адриатическо море постоянно се движели турски и чужди войски, които опустошавали и ограбвали села и градове. Населението бегало далеч по гори и планини гдето не можало да ги постигнат движащите се войски, също еничари и кърджалии. Адам Венер, който пътувал в началото XIV-й век казва, че от Белград до Цариград в продължение на 2-3 дневно пътуване не можал да види нито една къща и село. Друг пътешественик, който преминал през селата за 9 дни от Мачин до Русе поразило го контраста между богатството на страната и бедността на селяните, понеже, като на границата, през 10-20 години ставали войни, турците вземали добитъка, изгаряли селата им и селяните избягвали във Влашко и по горите, след войната отново се устройвали; често подир войната и чума ги заставяла да бягат по гори и планини. При тези условия не е било мислимо за никакъв стопански и културен живот, всеки гледал само да спаси живота си. Не стигало това, но и от зверствата на спахии, кърджалии и еничари се принуждавали да бягат, за да се спасят. От данъците най-тежкият бил кръвният данък, гдето за еничарска войска събират момчета 10-15 годишни. В 1610 г. в Чипровци дошли 300 еничари и почнали да събират момчета, населението се разбягало в ужас по планините и горите, за да крие децата си до като мине опасността; много родители осакатявали децата си за да не ги вземат войници.
към текста >>

Според Раковски в „Горски пътник” [в] Сърбия имало от преди освобождението ни около 35 села заселени българи, даже до Смедерово и Крагуевац населението било българско.
Във Влашко цели околии и градове се заселили с българи като напр. Плоещ, Александрия, Гюргево, Краево и около 30 големи села; макар и по-енергични и културни от ромъните, българите не можали да противостоят срещу некултурността и неподатливостта на ромъните и били претопени след 2-3 поколения. Днес самите имена: Димитреско, Георбеско, Добреско показват българския произход. Защо да отиваме надалеч, понеже не само в Ромъния се претопява наши българин, но едва ли не в България. Във Видин сега всички говорят ромънски, даже в съдилищата имало преводчици на ромънски; край Дунавското село Сомовит всички говорят ромънски, макар и да знаят български. Според Раковски в „Горски пътник” [в] Сърбия имало от преди освобождението ни около 35 села заселени българи, даже до Смедерово и Крагуевац населението било българско. Нашата стара граница със Сърбия е била при Паракин и освен гдето са посърбени въпросните 35 села, но Пирот, Ниш и Враня, заедно със селата, които са присъединени към Сърбия от 1878 год. днес са вече посърбени. Ако ли местата в Македония и Босилеградско, които останаха в Сърбия, останат в тях IQ-15 години ще бъдат и те посърбени. Преди паданието ни под турците нашата държава се простирала, макар и не за дълго време до Карпатите, Дунава и до моретата: Черно, Бяло и Адриатическо. Пелепонез е бил заселен със славяни; Калоян, Симеон, Самуил почвали войната в Пелопонез, имайки за цел обединението на славянското племе в Балканския полуостров.
към текста >>

Подир четири века пръв път християните във Вратца виждат роден пастир в лицето на Софроний и пръв път чуват словото Божие да им се проповядва на матерен язик.
От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд език? ” Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ. Книгата на Паисий се чела със захлас и възторг от всички, тя минавала от ръка на ръка и я приписвали, по немане на печатници. Килийниците, учителите и учениците се просълзявали като я чели, често на кориците от запазените преписи имало надписи: „Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.” Тая книга е била искрата на българската мисъл и съзнание. Книгата на отца Паисия имала не само читатели, но и ученици подражатели, от които най-виден бил свещеник Стойко от Котел, от после Софроний Вратчански владика; той преписал историята на Паисий и я чел на сънародниците си. Подир четири века пръв път християните във Вратца виждат роден пастир в лицето на Софроний и пръв път чуват словото Божие да им се проповядва на матерен язик. История на Паисий засегнала само част от народа, учителите и свещениците, които стояли по-близо до нея, тя не проникнала в горните слоеве на погърченото българското общество, да извади интелигенцията от заблуда, да я отдръпне от гърците, да я повърне към народа, от когото тя се отричала и страняла; такъв Паисий се явява в лицето на карпатския украинец Юрий Венелин, велик българолюбец и бележит славянин, който е създал епоха в нашето възраждане, с издаването на историческия си труд „Древните и сегашни българи” в 1824 г. Книгата на Венелина дала силен тласък на възражданието, в началото на XIX век то вървяло мудно, но от 1830 година тръгнало устремно напред, проникнало в градищата, засегнало всички слоеве и раздвижило първенци, търговци и еснафи. Интелигенцията, която минала през гръцките училища и като била обладана от гръцкия дух, на първо време се двоумила, струвало й се, че това което излага Венелин в книгата си е сън, като че ли й се искало да не вярва в славното минало на българския народ, но авторът е бил увлекателен и убедителен; интелигенцията се отвръща от гърцизма, слива се с народа и се туря начело на възражданието. Василий Априлов, че като прочел книгата „Древните и сегашни българи” се възродил и се отметнал от гърцизма, същото направили и другите търговци и първенци българи в Одеса, Букурещ, Браила и др. Априлов дава идеята на сънародниците си в Одеса да открият в родния си град в Габрово училище и въпреки упорството на гръцкия владика в 1835 г.
към текста >>

Право е казано в юбилейната книга в чест на Бобчев: това време е било идеалната епоха, понеже държавната трапеза не е хранила като днес стари и млади; освен гдето не е имало както днес пътни, дневни и заплати, но даже турската власт е пречила на възражданието, всичко е ставало с доброволни пожертвания.
Калоферските търговци в Одеса: Мутев, Тотев, и др. отварят училище в Калофер, свищовецът Ангелов отваря и подържа училище сам в родния си град. Мнозина родолюбци плащали по 15 и 50 хиляди гроша за отваряние и подържание на училища, х. Стоянов от Сливен построил в родния си град грамадно училище, което струвало 60,000 лева и сам плащал на учителите. Явило се е едно общо съревнование за откривание на училища, рядко е имало градско училище без свой благодетел. Право е казано в юбилейната книга в чест на Бобчев: това време е било идеалната епоха, понеже държавната трапеза не е хранила като днес стари и млади; освен гдето не е имало както днес пътни, дневни и заплати, но даже турската власт е пречила на възражданието, всичко е ставало с доброволни пожертвания. През 1876 г. подир въстанията, когато кореспондентите на европейските вестници и някои от консулите като обиколили опустошените села и градове, останали изненадани от големия успех на българите в училищно и просветно отношение. Кореспондентът Макгахан писал: в Англия мисляли за българите, че са диваци като американските индийци, но какво било учудването му когато узнал, че във всяко българско село има училище, издържано по доброволен начин и освен гдето нямало никаква помощ от властта, но тя е препятствувала, спъвала учението. И надали, казвал кореспондентът, ще се намери българско дете да не знае да пише и да чете, и процентът на грамотността не бил по-доле от тоя в Англия и Франция. Съзнанието, което тъй бързо се развило и раздвижило българите, стреснало гръцките владици, врагове на Възражданието, те се заемат с всички сили да угасят искрата на съзнанието.
към текста >>

Още повече като се основавали на своите берати, дадени им от султаните, не допущали не само да се отварят отделно български училище, но и скромното искание на българите поне два пъти в седмицата да се преподава български език, макар и училищата да се издържали от българите.
През 1876 г. подир въстанията, когато кореспондентите на европейските вестници и някои от консулите като обиколили опустошените села и градове, останали изненадани от големия успех на българите в училищно и просветно отношение. Кореспондентът Макгахан писал: в Англия мисляли за българите, че са диваци като американските индийци, но какво било учудването му когато узнал, че във всяко българско село има училище, издържано по доброволен начин и освен гдето нямало никаква помощ от властта, но тя е препятствувала, спъвала учението. И надали, казвал кореспондентът, ще се намери българско дете да не знае да пише и да чете, и процентът на грамотността не бил по-доле от тоя в Англия и Франция. Съзнанието, което тъй бързо се развило и раздвижило българите, стреснало гръцките владици, врагове на Възражданието, те се заемат с всички сили да угасят искрата на съзнанието. Още повече като се основавали на своите берати, дадени им от султаните, не допущали не само да се отварят отделно български училище, но и скромното искание на българите поне два пъти в седмицата да се преподава български език, макар и училищата да се издържали от българите. Във всички градища и по-големи села училищата са били открити с дълги борби и жертви. Почти във всяко българско училище имало поименик за учители, духовници и граждани, гонени, затворени и бити. В места, гдето гръцкият дух бил пуснал дълбоки корени имало и такива дейци българи, които сами почвали борбата за училищата, до гдето най-после се намесил в борбата и самия народ. Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки език, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си. Срещу неправдата, българите имали само едно оръжие -единодушието, което употребено с такт и умение, наложило българското училище на турската власт и на Владиците.
към текста >>

63. 3.6.6. Завръщане на част от бежанците.

ТОМ 35

Вече през 1832 г., 60 коля, натоварени с „едно-друго” на сливенските бежанци, се озовават в Русчук, на път за Сливен.
Тонуз, за да действува пред влашкото правителство и улеснява възвръщането на бежанците. Плоещкия префект Кукурешко набедява Селимински в съучастие с турските агенти и напразно е убеждавал колонистите да останат в новите си огнища. Освен горните султанови пратеници, малко по-рано са сновали от заселище в заселище, там дето има бежанци, ямболският Хюсеин-Ага и Баш Бешли Ариф Ага. Те уверявали преселените българи, че няма никаква опасност за тях под Балкана, и че султанът „ще им тегли масрафа” за превоза по завръщането им. Важното е, че част от сливенци в Берязка и околните влашки градове „дигнали глава” да се връщат назад още на следнята година от преселването. Вече през 1832 г., 60 коля, натоварени с „едно-друго” на сливенските бежанци, се озовават в Русчук, на път за Сливен. Възможно е за тоя случай да се отнася бележката на даскал Никович от Разград: „и после 2 години, а някои по-сетне се варнаха пак в турещд на зать.” Възвръщането е било съпроводено с още по-големи изпитни, тъй като при преминаването на Източния Балкан в него върлували много турски разбойници. Някои, на които им „причерняло на очите”, едва-що минали Дунава, отчаяни, съсипани от път и загуба на покъщнина, почват да се пилеят из разни кътища на Североизточна България, най-вече в Силистренско и Варненско. Много сливенци, преди заможни граждани, били принудени да напуснат старите си занаяти и да станат селени земледелци. Други пък, най-вече селени от Сливенско, когато се завръщат в старите си огнища, заварват там чужди поселенци, повечето турци, които им заграбили имотите. Това ги принуждава да идат в по-далечни села или пък да заправят нови.
към текста >>

Някои, на които им „причерняло на очите”, едва-що минали Дунава, отчаяни, съсипани от път и загуба на покъщнина, почват да се пилеят из разни кътища на Североизточна България, най-вече в Силистренско и Варненско.
Освен горните султанови пратеници, малко по-рано са сновали от заселище в заселище, там дето има бежанци, ямболският Хюсеин-Ага и Баш Бешли Ариф Ага. Те уверявали преселените българи, че няма никаква опасност за тях под Балкана, и че султанът „ще им тегли масрафа” за превоза по завръщането им. Важното е, че част от сливенци в Берязка и околните влашки градове „дигнали глава” да се връщат назад още на следнята година от преселването. Вече през 1832 г., 60 коля, натоварени с „едно-друго” на сливенските бежанци, се озовават в Русчук, на път за Сливен. Възможно е за тоя случай да се отнася бележката на даскал Никович от Разград: „и после 2 години, а някои по-сетне се варнаха пак в турещд на зать.” Възвръщането е било съпроводено с още по-големи изпитни, тъй като при преминаването на Източния Балкан в него върлували много турски разбойници. Някои, на които им „причерняло на очите”, едва-що минали Дунава, отчаяни, съсипани от път и загуба на покъщнина, почват да се пилеят из разни кътища на Североизточна България, най-вече в Силистренско и Варненско. Много сливенци, преди заможни граждани, били принудени да напуснат старите си занаяти и да станат селени земледелци. Други пък, най-вече селени от Сливенско, когато се завръщат в старите си огнища, заварват там чужди поселенци, повечето турци, които им заграбили имотите. Това ги принуждава да идат в по-далечни села или пък да заправят нови. По тоя начин, чисто български села в югоизточна България до 1830 г., стават насетне турски или гръцки, особно към границата. Гърците са идели тук от към бреговете на Егейско море, даже и от Тесалия и Епир.
към текста >>

Читателят се сеща, че тук е въпроса за Сливенското „братство” от 1825 г., което бе се обърнало на революционен комитет.
са били населени главно с българи. Още когато взели да сноват турски агенти между бежанците във Влашко и Бесарабия, Селимински като видял, че мнозина желаят да се върнат в България, предложил да се изпратят пратеници до султана „за някои привилегии”. Но противодействието на Никифор, игумен на Яшкия монастир, осуетило решението. След това „разочарование”, Селимински подал на руските власти обстойно изложение за работите на колонистите. Ако и да бил повикан да живее в Русия, той останал в Ромъния, като свързан чрез клетва с другите членове на братството. Читателят се сеща, че тук е въпроса за Сливенското „братство” от 1825 г., което бе се обърнало на революционен комитет. Повечето от видните му членове били преселени зад Дунава, но не престанали да бъдат съединени под същия, зароден в Сливен, дух за просветяване и организиране на българския народ. И действително, всички по-нзтатъшни приготовления за подигането на народа ни, в частност Сливен, са били внушавани в Ромъния от събудени там сливенци. Между българските емигранти в Ромъния се заражда планът за извоюване на първо време българска автономия чрез миролюбиви споразумения със султана. От тук и проектираното послание на Селимински до султана за „някои привилегии”. Тъй или инак, горните проекти са проблясъци на едно вече зазряло, неудържимо пробуждане - пряма последица от раздвижването на българите след войната 1828-1829 г.
към текста >>

Те се настанили там било при преселването си в 1830 г., на път за Влахия и Русия, било при завръщането си под Балкана, между 1831 г.
Точният брой на завърналите се сливенци в града не е известен. На всеки случай, те не са били много и едва ли са броели 1000-2000 души. Тъй, че 12-13 000 души сливенци остават разпръснати из Влашко, Бесарабия, Крим и отчасти в Североизточна България. Граждани от Сливен в последния край са останали сравнително малко. Повечето били селени от Ямболско и Сливенско. Те се настанили там било при преселването си в 1830 г., на път за Влахия и Русия, било при завръщането си под Балкана, между 1831 г. и 1839 г. По-важните кътове, дето са останали такива преселени от Сливенско и Ямболско, са следните: Известното село Девня, Провадийско, заселено с преселенци от Ямболско и Сливенско през 1833 г., на връщане от Русия. с. Тестеджи, също Провадийско; жителите му са из Сливенско, заселени там в 1830 г.; близкото до него с. Синдел е заселено с ямболци. с. Кутлу-бей, на север от Девня, със 123 къщи, заселено със сливенци подир войната 1828-1829 г. с.
към текста >>

64. 5.1. Неспокойни времена - бунтовници и предатели. 5.1.1. Тайнственият матрос - Гълъб войвода (Христо Донов Сариев).

ТОМ 35

Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение.
Жената била спасена, но негрите помислили, че виковете се дължали на друго. Затова се спуснали да убият белият моряк, който нападнал сънародничката им. Другарите му от кораба видели, че Сариев бил отвлечен и се помирили с участта му - за такива работи негрите наказвали със смърт. На другия ден обаче корабът бил посетен от цяла флотилия негърски лодки с дарове, начело със Сариев. Негрите си отплатили за човечната му постъпка. Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение. Под влиянието на книгите на Раковски той се поставил в услуга на всички, които се борят за свободата. Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша. Тези български „шпиони” обаче давали неверни сведения и заблуждавали турската власт. Куриерската служба на Гълъб войвода била улеснявана от положението му на бюфетчик във френския кораб „Минерва”, който пътувал между пристанищата на Марсилия, Александрия, Цариград и Браила. Затова, когато Тайният централен комитет решава да връчи своя мемоар до султана заедно със заплашително писмо, в което се казвало, че, ако не бъде удовлетворено искането в него, султанът ще бъде убит, Гълъб войвода бил натоварен да го предаде.
към текста >>

Куриерската служба на Гълъб войвода била улеснявана от положението му на бюфетчик във френския кораб „Минерва”, който пътувал между пристанищата на Марсилия, Александрия, Цариград и Браила.
Негрите си отплатили за човечната му постъпка. Въпреки дългите пътувания по море, той не е забравил родината си и не останал чужд на нейното освободително движение. Под влиянието на книгите на Раковски той се поставил в услуга на всички, които се борят за свободата. Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша. Тези български „шпиони” обаче давали неверни сведения и заблуждавали турската власт. Куриерската служба на Гълъб войвода била улеснявана от положението му на бюфетчик във френския кораб „Минерва”, който пътувал между пристанищата на Марсилия, Александрия, Цариград и Браила. Затова, когато Тайният централен комитет решава да връчи своя мемоар до султана заедно със заплашително писмо, в което се казвало, че, ако не бъде удовлетворено искането в него, султанът ще бъде убит, Гълъб войвода бил натоварен да го предаде. Един ден по незнайни пътища Гълъб войвода вмъква в летния дворец на падишаха мемоара и заплашителното писмо. Когато султанът видял „опасните” документи, дворцовата полиция се спуснала да залови тайнствения куриер. Попаднала по следите му, тя отива да го дири на парахода. За да не бъде заловен, Сариев скочил във водата и цели 24 часа стоял свит до котвените вериги.
към текста >>

Един ден по незнайни пътища Гълъб войвода вмъква в летния дворец на падишаха мемоара и заплашителното писмо.
Под влиянието на книгите на Раковски той се поставил в услуга на всички, които се борят за свободата. Отначало той станал куриер на така наречените „турски шпиони в България”, които чрез него пращали докладите си до главния шпионин Манол ефенди, който пък от своя страна ги предавал на турския черен кабинет на Шнайдер паша. Тези български „шпиони” обаче давали неверни сведения и заблуждавали турската власт. Куриерската служба на Гълъб войвода била улеснявана от положението му на бюфетчик във френския кораб „Минерва”, който пътувал между пристанищата на Марсилия, Александрия, Цариград и Браила. Затова, когато Тайният централен комитет решава да връчи своя мемоар до султана заедно със заплашително писмо, в което се казвало, че, ако не бъде удовлетворено искането в него, султанът ще бъде убит, Гълъб войвода бил натоварен да го предаде. Един ден по незнайни пътища Гълъб войвода вмъква в летния дворец на падишаха мемоара и заплашителното писмо. Когато султанът видял „опасните” документи, дворцовата полиция се спуснала да залови тайнствения куриер. Попаднала по следите му, тя отива да го дири на парахода. За да не бъде заловен, Сариев скочил във водата и цели 24 часа стоял свит до котвените вериги. За тази си постъпка от букурещката емиграция той бил наречен по името на героя на Раковски от „Горски пътник” - Гълъб войвода - т. е. като гълъб се вмъкнал в двореца.
към текста >>

За тази си постъпка от букурещката емиграция той бил наречен по името на героя на Раковски от „Горски пътник” - Гълъб войвода - т. е.
Затова, когато Тайният централен комитет решава да връчи своя мемоар до султана заедно със заплашително писмо, в което се казвало, че, ако не бъде удовлетворено искането в него, султанът ще бъде убит, Гълъб войвода бил натоварен да го предаде. Един ден по незнайни пътища Гълъб войвода вмъква в летния дворец на падишаха мемоара и заплашителното писмо. Когато султанът видял „опасните” документи, дворцовата полиция се спуснала да залови тайнствения куриер. Попаднала по следите му, тя отива да го дири на парахода. За да не бъде заловен, Сариев скочил във водата и цели 24 часа стоял свит до котвените вериги. За тази си постъпка от букурещката емиграция той бил наречен по името на героя на Раковски от „Горски пътник” - Гълъб войвода - т. е. като гълъб се вмъкнал в двореца. След всичко това той продължил да изпълнява куриерската си служба главно при Каравелов. Пренасял в. „Свобода” и „Дунавска зора”, предавал и приемал писма за Браила и Цариград. При едно пристигане в пристанището на Цариград той бил посрещнат от своя приятел Светослав Сапунов, по-късно известен като Светослав Миларов.
към текста >>

Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент.
В затвора на Диарбекирската крепост той се срещнал със Стоян Заимов и изказал болката си и причината на залавянето му. Пред Заимова той признал, че веднаж при разходка в Цариград казал на Миларова как се вмъкнал в двореца на падишаха. Миларов предал това на българския шпионин и чиновник в Черния кабинет на Али-паша - Христо Арнаудов. Така Гълъб войвода бил заловен, а на Миларова обещали стипендия и впоследствие дали държавни служба. Шпионската роля на Миларова била разкрита от Любен Каравелов. Миларов под името Сапунов посещава Букурещ и се препоръчва на Каравелова като пътник студент. След неколкодневно гостуване у Каравелова той прави опит да го подкупи от името на министъра на полицията. Възмутен, Каравелов го изгонил от дома си, и хъшовете го наложили добре и обрали. Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр.
към текста >>

От много време не съм ви писал; но причината ща да ви кажа други път, - сега ща да ви ява само някои новини.
Историята около тази злополучна мисия на Миларова Каравелов разкрива във в. „Свобода”, г. II, бр. 26 от 10.XII.1871 г. Ето тази дописка в „Свобода”, изпратена от Цариградския дописник на вестника и допълнена от Каравелов383: „Цариград, 1 - Декемврия. От много време не съм ви писал; но причината ща да ви кажа други път, - сега ща да ви ява само някои новини. Да захвана от интригите. Случи ми са да са поразговора с един мой приятел, който са беше срещнал тия дни с X. Арнаудова, и тоя български измет са оплакал на моят приятел, че „Свобода” го нападала твърде строго. „Каравелов, рекъл Арнаудов ма напада във вестникът си и нарича ма предател и душепродавец... Аз търпа неговите нападения само за това, защото из Каравеловите уста говори не Каравелов, а некой си мои ближни личности” (?)... „Когато „Свобода” каза, че много хорица биле изгинале от мене, то защо ги тя не наименува, за да вида и аз кои са тие! ”384 Истина, че Арнаудов, който е предал до днес много невинни хора, не може да помни имената на синките; а освен това неговата совест е до такава степен ниска и подла, щото тя твърде често убива и паметта му.
към текста >>

Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”.
р. - [Каравелов.] 385) Когато Сапунов дойде в Букурещ, той ни донесе две писма, из които едното беше от С.; а другото от Д., в които ни рекомендуваха Сапунова като добър патриотин и умен човек. После вече ние узнахме, че писмото от Д. е фалшиво. В това писмо Д. (а може и Арнаудов или сам Сапунов) ни пишеха: „Поговорете със Сапунова и гледайте да приемете неговите предложения. Ние знаеме, че българските редакции са бедни и не могат без помощ: а нам е необходим един революционен вестник (??!)”. Сапунов ни предложи следующето: 1. в. „Свобода” да престане и да се издава „Революционер”; 2. в „Революционер” да се псува Сърбия и Русия; 3. да се говори сичко против турското правителство, само Али-паша да се не закача; 4. новият вестник да се издава тогава, когато окончателно се споразумеем с X. Арнаудова.
към текста >>

65. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

ТОМ 35

За тая цел състави се в 1866 година революционен комитет във Влашко - Букурещ.
Подир дълги борби и разни фази, извоювахме на конец една българска Екзархия. Но това достатъчно ли беше? Не! Цял свят знаеше, че под черковния въпрос се криеше политическия. Незабавно тези, които движеха черковния въпрос, обърнаха своите погледи към второто движение и начнаха да мислят като как то ще се извърши. За тая цел състави се в 1866 година революционен комитет във Влашко - Букурещ. Аз се намирах в това време в Браила; случи ми се, в същата година в начало на пролетта, да премина в Турско и да си дойда в родния град Сливен. Като си дойдох, заварих тук един паша поляк - на име Садък-паша или Чайковски, с когото никак не бях запознат. Той, колкото да беше потурчак, като от славянско племе, беше доволно българофил. Щом се запознахме, не в дълго време, станахме доволно свободни един към други - даже до нейде интимни. При свободата на думата, откри се път и тая на мисълта ни - относително до нашето държавно положение.
към текста >>

При свободата на думата, откри се път и тая на мисълта ни - относително до нашето държавно положение.
За тая цел състави се в 1866 година революционен комитет във Влашко - Букурещ. Аз се намирах в това време в Браила; случи ми се, в същата година в начало на пролетта, да премина в Турско и да си дойда в родния град Сливен. Като си дойдох, заварих тук един паша поляк - на име Садък-паша или Чайковски, с когото никак не бях запознат. Той, колкото да беше потурчак, като от славянско племе, беше доволно българофил. Щом се запознахме, не в дълго време, станахме доволно свободни един към други - даже до нейде интимни. При свободата на думата, откри се път и тая на мисълта ни - относително до нашето държавно положение. Той беше вече стар и много опитен, и практичен относително политическите работи. Като знаеше как стояха турците и в каква степен на развитието си се нахождахме ние, той никак не удобряваше нашите бунтовнически движения. „Напредъкът в природата, казваше той, става йерархически; всяко нещо, от най-малкото до най-голямото, е подложено под природен закон: овощията не могат да бъдат вкусни, ако те не узреят, ако от стипчиви и кисели, не станат сладки и приятни. Ако желаете и искате като народ да напреднете, вие без друго трябва да се подложите в реда на тоз природен закон. Иначе ще бъдете изложени под голями неприятности по причина на вашето не природно неправилно развитие.
към текста >>

За пръв път подобно нещо се явява в християнския свет и за пръв път, въпреки протестациите на населението, подобен владика се назначава за митрополит в една епархия от святейшия български синод, на който председателят е едно лице на по-долно по поведението си от назначения: подобен на подобнаго помощ дава”.
Всек добросъвестен человек мислеше, че като се сдобием с едно самостоятелно черковно управление, религиозните ни наредби ще вземат един по-идеален вид и че при тях както богатият, тъй и сиромахът, ще намерят една божествена душевна храна, и ще видят едно апостолско примерно поведение от нашите български владици. Обаче обратното се забележва: вместо да се намалят, както следваше, те се умножиха с две епархии повече и защо ли? Вероятно да се угоди на Кесара отколкото на Бога. Гръцките владици, ако и да имаха, като человеци, слабости, знаяха поне да ги прикриват пред населението и да пазят както своя престиж, тъй и този на техния главатар патриарха. Нашите като взеха всичките спекулативни техни привички, преминаха и пределите на приличието, като се впуснаха по балове да ходят и с жени във файтони да се возят. За пръв път подобно нещо се явява в християнския свет и за пръв път, въпреки протестациите на населението, подобен владика се назначава за митрополит в една епархия от святейшия български синод, на който председателят е едно лице на по-долно по поведението си от назначения: подобен на подобнаго помощ дава”. Върху този предмет много има да се говори, но като не му е тук местото и като не е моя работа, оставям думата на тези, които са по-вредни и по-компетентни, като преминувам на разказа си със Садък-паша. Казах, че неговото мнение за нас беше: ние да съсредоточим сичките си сили към устройството и наредбата на нашите училища. В това отношение, ако аз последвам неговото мнение, той ми обещаваше сичкото си съдействие пред властта чрез една добра препоръка, както до великия Везир Али-паша, министр на вътрешните дела, тъй и до Фуад-паша, министр по вънкашните дела, стига аз да се заема да изработя един проект в който да изложа чрез убедителни документи, че ще бъде много по-полезно и по-интересно, както за нази тъй и за правителството, ако ни се позволи, чрез един лек данък само от нази българите, в Одринския особно вилает, да обдържаме една главна школа, в която да могат нашите младежи да се учат и воспитават - отколкото да ги пращам по разни чужди държави от гдето се завръщат с най-разнообразни мисли; коги ако те се учат тук у нас и межди нас, без друго ще се сдобият с горе-долу еднообразни идеи, полезни за отечеството - и народите, вместо да остават в странство, ще останат тук между нас. Следователно ползата е двойна: духовна и материална. При неговото убедително слово и логичните му разсъждения, аз почнах да се уверявам, че това негово мнение не е безосновно; следователно, реших се да го последвам, като зех пред вид, че то не може да бъде вредително.
към текста >>

Първият възложи работата върху своя секретар, при когото ходихме няколко пътя с Алеона, без обаче да можем да се сдобием с някое конечно решение.
Зимата на 1866 и 67 год. се прекара под подобни разговори и занимания, които трябваше в пролетно време да се явят на сцената. В края на месец априлия [1867], аз бех вече готов в предприятието си, когато той ме снабди с едно отворено писмо на френски до Везиря Али-паша и с друго до Фуад-паша; още едно третьо писмо той ми даде до някой си негов приятел банкерин на име Алеан, който, чрез своето неограничено влияние да ни бъде помощник във време на затруднение. През май месец [1867] аз бях вече в Цариград. Представих се както пред великия Везир, тъй и пред Фуад-Паша. Първият възложи работата върху своя секретар, при когото ходихме няколко пътя с Алеона, без обаче да можем да се сдобием с някое конечно решение. При втория, който доволно благонадеждно ни приемаше, сам ходих няколко пъти, но и от там никакъв решителен отговор не получих. На конец ни се каза, че дялото са възложило на една комисия, да го разгледа и се произнесе. Тази комисия като не можала тоже да извърше нещо, го праща с Дунавския вилает до Мидхад паша, той да направи това, което се следва. Мидхад-Паша като се сдоби от един подобен документ, присвоява идеята и настоява да се изпълни проекта без разлика на народности, то е тези школи да бъдат едни и същи за турските младежи както и за българските; и за да подвлече българите към страната си, немедлено назначава двама туркофили българи за главни инспектори по школите: Никола Михайловски и Тодор Шишков. Драган Цанков, който в това време се намираше в Русчук, се въздига против тоя начин, като упорствува да се приложи проекта по първоначалната си смисъл, т. е.
към текста >>

При втория, който доволно благонадеждно ни приемаше, сам ходих няколко пъти, но и от там никакъв решителен отговор не получих.
се прекара под подобни разговори и занимания, които трябваше в пролетно време да се явят на сцената. В края на месец априлия [1867], аз бех вече готов в предприятието си, когато той ме снабди с едно отворено писмо на френски до Везиря Али-паша и с друго до Фуад-паша; още едно третьо писмо той ми даде до някой си негов приятел банкерин на име Алеан, който, чрез своето неограничено влияние да ни бъде помощник във време на затруднение. През май месец [1867] аз бях вече в Цариград. Представих се както пред великия Везир, тъй и пред Фуад-Паша. Първият възложи работата върху своя секретар, при когото ходихме няколко пътя с Алеона, без обаче да можем да се сдобием с някое конечно решение. При втория, който доволно благонадеждно ни приемаше, сам ходих няколко пъти, но и от там никакъв решителен отговор не получих. На конец ни се каза, че дялото са възложило на една комисия, да го разгледа и се произнесе. Тази комисия като не можала тоже да извърше нещо, го праща с Дунавския вилает до Мидхад паша, той да направи това, което се следва. Мидхад-Паша като се сдоби от един подобен документ, присвоява идеята и настоява да се изпълни проекта без разлика на народности, то е тези школи да бъдат едни и същи за турските младежи както и за българските; и за да подвлече българите към страната си, немедлено назначава двама туркофили българи за главни инспектори по школите: Никола Михайловски и Тодор Шишков. Драган Цанков, който в това време се намираше в Русчук, се въздига против тоя начин, като упорствува да се приложи проекта по първоначалната си смисъл, т. е. отделно само за българите; турците, ако искат, нека си го приложат тоже отделно.
към текста >>

През живота си много пътя се случва, человек ненадейно да се среща и запознае с лица, от които може да има голяма полза или голяма вреда - случка, която е свързана, види се, със съдбата на человека.
Като стана тъй явен въпроса, проекта се напечата в един от тогавашните наши политически вестници, но кой - не помня да го означа. Тъй аз изгубих едно цяло лято, дори и есента, подир една работа, от която не се появи никаква полза, освен едно сухо разклатване на идеите. Едно нещо само забележително за мене се случи, че в това време аз имах нещастието да се запозная със Софийския Митрополит Доротея, именуван тоже Дорчо, от приятелството на когото малко остана да ми прикачат въжето; за което ще дам пояснение по-нататък. Дорчо не беше человек за изхвърляне; той беше доволно духовит - само беше за злото, а не и за доброто: хубаво сирене, но в кучешки мех, както казва пословицата. Словом той беше българин, а духом - грък; словом той беше християни, а духом - турчин; Дорчо беше там дето имаше интерес и слава; за тези двете той мило и драго даваше и баща си продаваше. През живота си много пътя се случва, человек ненадейно да се среща и запознае с лица, от които може да има голяма полза или голяма вреда - случка, която е свързана, види се, със съдбата на человека. Дорча аз никак не познавах; но понеже се случи да преживея, като бях в Цариград, цялото лято в Ортакьой, дето се нахождаше той и още един приятел, Манол Иванов, че през последния този, запознах се с него; той ми се виде доволно развит и духовит, при всичко, че излезе от вънка кукла, а от вътре панукла (чума), както казват гърците. Неговата вънкашност ни приближи толкоз, че ни увлече да извършим с него и едно патриотическо народно дело, съобразно с обстоятелствата и времената: то стана по следующия начин: Понеже през пролетта на 1867 год., се появи Филип Тотювата чета, ние намислихме в есента на същата година да подкрепим нейното действие с един адрес, който обемаше с примери и доказателства доволно незаконните злоупотребления на турците върху българите, адресуван до сичките посланици и до самата Висока Порта; той уж произхождаше от един комитет находящ се в сред Балканския полуостров. Този адрес, под един прост стил, се написа от мене, а се раздаде от самия Дорча, придружен от един негов человек, на сичките посолства и на същата порта. Това беше първото ни дело с Дорча, за голямо наше и негово нещастие. __________________________________ 404) Бележка на Вергилий Кръстев: Писмата на Д-р Миркович до Стоян Заимов са били задържани от Д.
към текста >>

Д-р Миркович е бил загрижен за тях, понеже втори път не би могъл да ги напише.
Този адрес, под един прост стил, се написа от мене, а се раздаде от самия Дорча, придружен от един негов человек, на сичките посолства и на същата порта. Това беше първото ни дело с Дорча, за голямо наше и негово нещастие. __________________________________ 404) Бележка на Вергилий Кръстев: Писмата на Д-р Миркович до Стоян Заимов са били задържани от Д. Страшимиров, но по-късно се връщат в архива в „Народната библиотека” (на 17.XI.1927 г. от 78 стр. ръкопис). Д-р Миркович е бил загрижен за тях, понеже втори път не би могъл да ги напише. Намират се в архивен отдел в папка № 62, инвентарен опис НА 8545, като е написано, че ги е оставил Д. Т. Страшимиров.
към текста >>

66. 5.4.2.2. Писмо №2

ТОМ 35

Черният кабинет, подсладен, види се, от наградата, която беше получил от откритието на „Млада Турция” с въсхищение приема предложение за българския революционен комитет, като обещава пълна сполука.
Това като извършил този шпионски отдел, що вие405 във вашето „Минало” наричате черен кабинет, Али-Паша му предлага дали той не може извърше същата работа и за българския революционерен комитет, т. е. да открие и изучи като как българите действуват, от коя вънкашна сила се спомагат и какви са техните главни претенции. Това предложение стана точно тогава, когато в 1868 г. хаджи Димитър войвода вече беше преминал Дунава. Види се, хаджи Димитровото преминувание да е произвело доволно лошо и силно впечатление на Али-паша, че той взел под сериозно внимание това действие. Черният кабинет, подсладен, види се, от наградата, която беше получил от откритието на „Млада Турция” с въсхищение приема предложение за българския революционен комитет, като обещава пълна сполука. Главатарят на черния кабинет, като не можеше да знае какво беше тогава изобщо умственото българско разположение, мисляше, че като има пари всичко ще може да направи. Българите в това време бяха тъй съединени в мислите си и тъй тайни в действията си, че беше твърде трудно на един чужденец да узнае точно какво те мислят и вършат. При сичко, че имаше измежду тях шпиони, но те ги знаяха, като на пръсти, кои са и какви са. Черният кабинет, предаден вече на таз работа, потърсва да намери такъв человек който нито да бъде подозрен от българите, нито пък да бъде някой невещ по тези работи, или неспособен да ги узнае и открие. При такива условия, той намира за подходящ Маноля Иванова, когото някой от неговите членове рекомендвал, като най-способен и най-удобен за тая работа, понеже той го познавал твърде добре от неговите адвокатски действия и разсъждения.
към текста >>

- Бъди поне тъй добър дето да ме улесниш с пътуването си до Русчук в следующето отношение: да минеш през Влашко, дето от всяк главен град да ми отправиш по един отделен рапорт.
- Позволи ми да не бъда съгласен с тебе, му казах аз, понеже тук няма да има само думи, ще има и дела, ако един ден те се открият? - В подобен случай, ще имам аз отговорността, понеже аз ще бъда тук на топ - аз. Следователно, не искам от тебе друго нищо освен да приемеш да отидеш във Влашко, дето, каквато случка и да се случи, ти там ще бъдеш запазен. - Благодаря за доверието, което имаш към мене, но, доколко ще мога да приема това, е още въпрос, понеже не чувствувам в себе си да притежавам туй двоеличие - свойство, каквото се изисква за подобни случаи. Не отказвам, че делото може да бъде много полезно за нази; тъй, обещавам ти сякаква приятелска подправка, вън от обязателност. - Бъди поне тъй добър дето да ме улесниш с пътуването си до Русчук в следующето отношение: да минеш през Влашко, дето от всяк главен град да ми отправиш по един отделен рапорт. Тези рапорти ще обемат горе-долу смисълта на тези главни точки: че движението на българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква вънкашна подпорка, ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите. Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е. да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното. - Основан на нашето вехто приятелство, подбуден още от патриотическото стремление на делото, аз не мога да откажа да не дам нужната подпорка за такова кратко време, то е додето си испратим свой человек, с едно само условие, че ти ще ме осигуриш чрез същия официален канал, както ще осигуриш и себе си. - Това остави моя грижа и моя работа, бъди спокоен.
към текста >>

Тези рапорти ще обемат горе-долу смисълта на тези главни точки: че движението на българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква вънкашна подпорка, ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите.
- В подобен случай, ще имам аз отговорността, понеже аз ще бъда тук на топ - аз. Следователно, не искам от тебе друго нищо освен да приемеш да отидеш във Влашко, дето, каквато случка и да се случи, ти там ще бъдеш запазен. - Благодаря за доверието, което имаш към мене, но, доколко ще мога да приема това, е още въпрос, понеже не чувствувам в себе си да притежавам туй двоеличие - свойство, каквото се изисква за подобни случаи. Не отказвам, че делото може да бъде много полезно за нази; тъй, обещавам ти сякаква приятелска подправка, вън от обязателност. - Бъди поне тъй добър дето да ме улесниш с пътуването си до Русчук в следующето отношение: да минеш през Влашко, дето от всяк главен град да ми отправиш по един отделен рапорт. Тези рапорти ще обемат горе-долу смисълта на тези главни точки: че движението на българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква вънкашна подпорка, ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите. Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е. да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното. - Основан на нашето вехто приятелство, подбуден още от патриотическото стремление на делото, аз не мога да откажа да не дам нужната подпорка за такова кратко време, то е додето си испратим свой человек, с едно само условие, че ти ще ме осигуриш чрез същия официален канал, както ще осигуриш и себе си. - Това остави моя грижа и моя работа, бъди спокоен. Осигуряването се състоеше в това: като главен деец в издирванието на тези лица, които могат да се укажат вредителни за турското правителство, за да ги узнае той трябваше да се приближи до тях и да се съедини с техните мисли в това отношение той щеше да изиска от Али-паша официално едно писмо, щото в такъв случай да не може никой от властите да го закача.
към текста >>

67. 5.4.2.4. Писмо №4

ТОМ 35

Поп Димитър, като мислел, че ще услужи и задължи своя началник, постарава се от сърце и душа да ги намери и му ги пренесе; чрез едно младо момче, негов приятел, намира ги, зема ги и му ги занася; тези книжа са се състояли от някакви документи, издадени от българския революционен комитет из Букурещ.
- Ваше преосвещенство, и аз слушам тези неща, но до колко са верни, не зная, му отговаря Поп Димитър. - Понеже тези неща са много важни, ние като българи не трябва да бъдем хладнокръвни към тях. Аз поне, като владика, желая да ги видя и изуча, и според съдържанието им, да мога и да се постарая да принеса лептата си ако ми е възможно; можеш ли чрез някого да се сдобиеш с тези любопитни книжа? - Не зная, ваше преосвещенство, но ще се постарая. - В случай, че ги намериш, донеси ги и на мене да ги разгледам. Поп Димитър, като мислел, че ще услужи и задължи своя началник, постарава се от сърце и душа да ги намери и му ги пренесе; чрез едно младо момче, негов приятел, намира ги, зема ги и му ги занася; тези книжа са се състояли от някакви документи, издадени от българския революционен комитет из Букурещ. Поп Димитър, като му ги занася, дава му ги под предлога да ги прочете и разгледа. На отиване Дорчо му казва да дойде да ги вземе тогава, когато ще си ходи за село. На втория или третия ден поп Димитър отива и го известява, че ще си ходи. Той като му ги дава, му казва: „Тези книжа може да ни станат потребни за по-нататък; за сега земни ги и ги скрий добре, щото като ти ги поискам, да можеш да ми ги дадеш; недей забравя още, че те са с опасно притежание, че на секиго не иде да се казват; даже сега като ще си ходиш за село, постави ги на едно запазено място - например в дъното на капелото си; ако искаш да бъдеш във всеки случай спокоен в пътуването си.” Поп Димитър се съобразява съссъвета на своя начал ник и си тръгва. В пътя го срещат едно заптие и един черкезин и го спират да видят какво носи; поп Димитър се съпротивил на това тяхно любопитство и работата дошла до насилие; като се спречкали, черкеза блъсва капелото на попа, от което книжата се истърсват на земята.
към текста >>

Той като му ги дава, му казва: „Тези книжа може да ни станат потребни за по-нататък; за сега земни ги и ги скрий добре, щото като ти ги поискам, да можеш да ми ги дадеш; недей забравя още, че те са с опасно притежание, че на секиго не иде да се казват; даже сега като ще си ходиш за село, постави ги на едно запазено място - например в дъното на капелото си; ако искаш да бъдеш във всеки случай спокоен в пътуването си.” Поп Димитър се съобразява съссъвета на своя начал ник и си тръгва.
- В случай, че ги намериш, донеси ги и на мене да ги разгледам. Поп Димитър, като мислел, че ще услужи и задължи своя началник, постарава се от сърце и душа да ги намери и му ги пренесе; чрез едно младо момче, негов приятел, намира ги, зема ги и му ги занася; тези книжа са се състояли от някакви документи, издадени от българския революционен комитет из Букурещ. Поп Димитър, като му ги занася, дава му ги под предлога да ги прочете и разгледа. На отиване Дорчо му казва да дойде да ги вземе тогава, когато ще си ходи за село. На втория или третия ден поп Димитър отива и го известява, че ще си ходи. Той като му ги дава, му казва: „Тези книжа може да ни станат потребни за по-нататък; за сега земни ги и ги скрий добре, щото като ти ги поискам, да можеш да ми ги дадеш; недей забравя още, че те са с опасно притежание, че на секиго не иде да се казват; даже сега като ще си ходиш за село, постави ги на едно запазено място - например в дъното на капелото си; ако искаш да бъдеш във всеки случай спокоен в пътуването си.” Поп Димитър се съобразява съссъвета на своя начал ник и си тръгва. В пътя го срещат едно заптие и един черкезин и го спират да видят какво носи; поп Димитър се съпротивил на това тяхно любопитство и работата дошла до насилие; като се спречкали, черкеза блъсва капелото на попа, от което книжата се истърсват на земята. Веднага те се спущат, земат ги и го питат какви са тези книжа и защо са в капелото му? За разяснение на въпроса, връщат го в Берковица и го предават на полицията. Като се арестува по такъв начин попа, момчето, което му ги е дало, тоже се арестува: и двамата се осъдиха и изпратиха за да живеят в затвора на Акра. Тази историческа случка очуди мало и голямо за предателството, що един владика извършва против свой поп, който подбуден от народно чувство, по негово желание, се е притекъл да го задоволи с услугите си.
към текста >>

В пътя го срещат едно заптие и един черкезин и го спират да видят какво носи; поп Димитър се съпротивил на това тяхно любопитство и работата дошла до насилие; като се спречкали, черкеза блъсва капелото на попа, от което книжата се истърсват на земята.
Поп Димитър, като мислел, че ще услужи и задължи своя началник, постарава се от сърце и душа да ги намери и му ги пренесе; чрез едно младо момче, негов приятел, намира ги, зема ги и му ги занася; тези книжа са се състояли от някакви документи, издадени от българския революционен комитет из Букурещ. Поп Димитър, като му ги занася, дава му ги под предлога да ги прочете и разгледа. На отиване Дорчо му казва да дойде да ги вземе тогава, когато ще си ходи за село. На втория или третия ден поп Димитър отива и го известява, че ще си ходи. Той като му ги дава, му казва: „Тези книжа може да ни станат потребни за по-нататък; за сега земни ги и ги скрий добре, щото като ти ги поискам, да можеш да ми ги дадеш; недей забравя още, че те са с опасно притежание, че на секиго не иде да се казват; даже сега като ще си ходиш за село, постави ги на едно запазено място - например в дъното на капелото си; ако искаш да бъдеш във всеки случай спокоен в пътуването си.” Поп Димитър се съобразява съссъвета на своя начал ник и си тръгва. В пътя го срещат едно заптие и един черкезин и го спират да видят какво носи; поп Димитър се съпротивил на това тяхно любопитство и работата дошла до насилие; като се спречкали, черкеза блъсва капелото на попа, от което книжата се истърсват на земята. Веднага те се спущат, земат ги и го питат какви са тези книжа и защо са в капелото му? За разяснение на въпроса, връщат го в Берковица и го предават на полицията. Като се арестува по такъв начин попа, момчето, което му ги е дало, тоже се арестува: и двамата се осъдиха и изпратиха за да живеят в затвора на Акра. Тази историческа случка очуди мало и голямо за предателството, що един владика извършва против свой поп, който подбуден от народно чувство, по негово желание, се е притекъл да го задоволи с услугите си. Това е доволно да олицетвори характера на Дорча, като какъв е бил!
към текста >>

Според телеграмата, която получих в края на месец юли, както ви казах с предишното си писмо, аз незабавно трябваше да се упътя към Видин, дето отидох направо при Драган Цанкова, който като муавинин409 при пашата, можеше да знае защо ме викат.
Веднага те се спущат, земат ги и го питат какви са тези книжа и защо са в капелото му? За разяснение на въпроса, връщат го в Берковица и го предават на полицията. Като се арестува по такъв начин попа, момчето, което му ги е дало, тоже се арестува: и двамата се осъдиха и изпратиха за да живеят в затвора на Акра. Тази историческа случка очуди мало и голямо за предателството, що един владика извършва против свой поп, който подбуден от народно чувство, по негово желание, се е притекъл да го задоволи с услугите си. Това е доволно да олицетвори характера на Дорча, като какъв е бил! Според телеграмата, която получих в края на месец юли, както ви казах с предишното си писмо, аз незабавно трябваше да се упътя към Видин, дето отидох направо при Драган Цанкова, който като муавинин409 при пашата, можеше да знае защо ме викат. Когато го попитах, той ми отговори, че пашата излязъл по околията и не знае нищо; отправи се, каза ми, до турския моавинин, той може да знае. Отидох при турския моавинин, който ме прие много ласкаво и, като ме прикани да седна, ето какво ми каза: „Пашата отиде по околията, но каза ми, като дойдете, да ви помоля да отидете за няколко време в Берковица, дето се е появило между населението някаква си болест, за да се разпоредите да дадете вашите медицински наставления, понеже тамошния лекар отсъствува.” Това негово предложение ме порази; изгубих ума и дума и не знаех какво да отговоря: целта за която се пращам тамо, не е вече съмнителна, тя става явна като две и две четири. Позамислих се как да отговоря за дано избегна това ходение. - Не е ли възможно някой друг да отиде на мое място, попитах аз. Напоследък претърпях една такава болест, от която още не съм се съвзел добре; страх ме е да не би да ме повърне там и заболея повече.
към текста >>

Подир яденето, като станахме от софрата, отидохме аз и владиката, в една стая над пътя, за да си пием кафето.
Като се намирам на служебна длъжност, то отговорността ми налага да бъда отделно в занаятията си. Тъй, моля, без да ви се зловиди, оставете ме свободен в това отношение. - Когато е тъй, то, аз ви моля, поне на обед да дохождате тук у нас да обядвате; което, ако ми откажете, ще ми се зловиди много. Да избегна някакво съмнение от тяхна страна, да не би да си помислят, че нарочно ги отбягвам, то му отговорих, че с удоволствие приемам - за което и предварително му благодаря. От него ден още обяда ми беше на софрата при владиката. Подир яденето, като станахме от софрата, отидохме аз и владиката, в една стая над пътя, за да си пием кафето. Първия и втория ден виждах да сяда на софрата прост един человек с потури, но какъв е и що е, никак не ме интересуваше да попитам. На третия ден, като се оттеглихме да си пием кафето, гледам той дойде и седна. Дорчо, като ни спогледа, обърна се към мене и ми казва: - Вие не се ли познавате? - Не, му отговорих. - Неговата милост е Васил Ганчев - человек, когото Манол е пратил да покупи някакви добитъци; вие, като Манолов приятел, не е зле, сякам, да се запознаете и сприкажете.
към текста >>

Тези думи като издумах, зех писмото, скъсах го на малки части и го изхвърлих през прозореца на пътя.
Моля, вие ако имате нещо да вършите, защо месите и мене? Ако това писмо падне в ръцете на властта, какво ставам аз? Давам му писмото и му казвам: „Четете и вижте”. Той го погледна, като че го чете уж, и ми отговори: - Като че не знаете характера на Маноля, той сега ни пише, да види като какво ще кажем; няма нищо, не се безпокойте. - Има или не, аз не искам тези неща с мене да стават, и ви моля туй да бъде първо и последно подобно нещо с мене; тъй, прося да пишете и на Маноля, на когото отдавна не съм писал и няма да пиша. Тези думи като издумах, зех писмото, скъсах го на малки части и го изхвърлих през прозореца на пътя. Подир станах и си излезох. Сношенията ми с Дорча се прекъснаха. Чаках и гледах какво нещо още ще се появи. За зла чест появиха се в балкана разбойници, за които излезе потеря да ги гони. Каймакаминът, който беше един добър человек и който вероятно имаше понятие от хода на работите, ми каза един ден: „Хеким баши, ние сме службаши на държавата, ние сме длъжни да бъдем верни ней; каквото вредително нещо чуем, че става за нея, тряба да я уведомяваме.
към текста >>

В пътуването си, при разните размишления, две главни имаше, които заемаха най-много ума ми: да отида ли във Видин или с парахода да излеза направо в Калафат, думах си, ще покажа слабост и ще дам съмнение, че има нещо, от което всички обвиняеми хора, ще пострадат.
Според разказа на хората и според хода на работата, види се, че Васил е знаел за своето арестуване и се е приготвил, понеже го хватили без никакво съпротивление - за което му се е направила чест да се изпрати в кола до Лом, а не вързан и пешком. Във Видин той гордо-гордо излезал пред пашата с един тевтер в ръка, в който бяха написани имената на разни хора от разни места, и казва: „Аз съм онзи, когото търсиха от толкова време; аз ще ви открия главатарите, които от няколко години бунтуват турската държава! ” В списъка се намираше и моето име с лозинката дадена нему от Маноля. Пашата като дава заповед да изловат сичките написани хора от видинската околия и ги докарат в затвора, телеграфира и на Берковския каймакамин да ми каже да слеза във Видин, че му трябвам. Щом получих известието, сетих се за какво се викам, прибрах си сичко и тръгнах за Лом. В пътуването си, при разните размишления, две главни имаше, които заемаха най-много ума ми: да отида ли във Видин или с парахода да излеза направо в Калафат, думах си, ще покажа слабост и ще дам съмнение, че има нещо, от което всички обвиняеми хора, ще пострадат. Като бях уверен, че нямам никакво писмено нещо хванато, реших се, за по-добре, да отида във Видин и да се явя пред пашата, туй което и направих. Щом пристигнах във Видин, явих му се; като беше веки вечер, той ме покани да отида на утрения ден на сутринта. На другия ден, като се явих, той ме покани в една уединена стая и начна да ме пита за Василия от де го познавам и какъв е. Аз му отговорих, че не го познавам никак, и че за пръв път го виждам в дома на Дорча; какъв е, за какво ходи и какво върши, Дорчо трябва да знае. На тоз мой отговор той нямаше какво да каже, освен, че той му подал една листа с имена, в която се намирали и моето име като обвиняем в бунтовничество против държавата.
към текста >>

Аз му отговорих, че не го познавам никак, и че за пръв път го виждам в дома на Дорча; какъв е, за какво ходи и какво върши, Дорчо трябва да знае.
Щом получих известието, сетих се за какво се викам, прибрах си сичко и тръгнах за Лом. В пътуването си, при разните размишления, две главни имаше, които заемаха най-много ума ми: да отида ли във Видин или с парахода да излеза направо в Калафат, думах си, ще покажа слабост и ще дам съмнение, че има нещо, от което всички обвиняеми хора, ще пострадат. Като бях уверен, че нямам никакво писмено нещо хванато, реших се, за по-добре, да отида във Видин и да се явя пред пашата, туй което и направих. Щом пристигнах във Видин, явих му се; като беше веки вечер, той ме покани да отида на утрения ден на сутринта. На другия ден, като се явих, той ме покани в една уединена стая и начна да ме пита за Василия от де го познавам и какъв е. Аз му отговорих, че не го познавам никак, и че за пръв път го виждам в дома на Дорча; какъв е, за какво ходи и какво върши, Дорчо трябва да знае. На тоз мой отговор той нямаше какво да каже, освен, че той му подал една листа с имена, в която се намирали и моето име като обвиняем в бунтовничество против държавата. - Както съм арестувал другите, тъй трябва да арестувам и вази. - Воля ваша, ваше превъзходителство. Аз съм длъжен да кажа туй, което е; щом се докаже противното, готов съм да претърпя наказанието си, при сичко, че имам и позволение да не мога да бъда обвиняем. На туй отгоре извадих буйруктията, що имах от Али-паша, и му я подадох.
към текста >>

„Манол, на когото аз никога не съм говорил, нито писал подобни неща, каквито той ми пише, да дръзне да ми пише по един подобен начин, това ми дава да мисля, че под туй действие се крие някоя негова задня мисъл, вероятно еднаква с тая на владиката, защото додето бях в Берковица още, получих, чрез последния, едно друго подобно писмо, което като прочетох, скъсах и хвърлих на пътя през прозореца, пред очите на владиката; на този аз се скарах за съдържанието и си излезох без да отида веки при него.” На туй пашата само ми каза зачудено: „Скъса го и хвърли!
На третия ден вечерта, по мръкнало, когато излезоха и си разотидоха сичките службаши, гледам пашата влиза в моята стая при мене. Щом го видях, станах и му се поклоних. Като седна, каза и на мене да седна, и почна да разговаря с мене по въпроси. Вероятно той беше дошел дано да може в разговора да открие нещо по делото. На сичките въпроси, що той ми зададе, аз все му отговарях по един начин, чрез който търсех оправданието си - като в заключение казах, че аз от нищо нямам известие; че това не е нищо друг освен една фабрикация от страна на Дорча, който търси да се яви предан на властта, за да се избере за Екзарх на нашата нова Екзархия. „Манол, на когото аз никога не съм говорил, нито писал подобни неща, каквито той ми пише, да дръзне да ми пише по един подобен начин, това ми дава да мисля, че под туй действие се крие някоя негова задня мисъл, вероятно еднаква с тая на владиката, защото додето бях в Берковица още, получих, чрез последния, едно друго подобно писмо, което като прочетох, скъсах и хвърлих на пътя през прозореца, пред очите на владиката; на този аз се скарах за съдържанието и си излезох без да отида веки при него.” На туй пашата само ми каза зачудено: „Скъса го и хвърли! ” „За доказателство на тези мои думи, ваше превъзходителство, имате тук, по тез работи няколко души в затвора, ако един от тях или друг някой излезе и докаже, че аз съм му казвал нещо подобно на това, що ме обвиняват, или че съм му дал нещо за домогване на подобно дело, то без повече дръпнете въжето и ме обесете. В противен случай сичко що е казано за мене е лъжа. Колкото за писмото, което ми праща Манол, нека отговаря той.” Като знаях слабото телосложение на Маноля, още и степента на неговата гръдна болест, без съмнение бях не в положението, в което се нахождаше, и той няма да оцелее, което и се случи в късо време. Това ме окуражаваше да говоря положително в полза на самозащитата си, като бях уверен, че с нас няма да бъдат съвременни изпити. Пашата, като изслуша тези, що му изказах с един уверителен тон, ми каза: - Мога за минута да приема, че това, което ми казвате, е цяла истина, но какво ще кажете, за домогванията на владиката, с когото вие сте приятели!
към текста >>

- Аз тук съм невинно компрометиран; но колко и невинен да бъда, един път опетнен, падам в подозрение, от което мъчно ще бъда отърван, ако ваше превъзходителство не ми дадете приличната помощ и подпорка; съжалете ме и в кръга на справедливостта бъдете мой покровител.
Пашата, като изслуша тези, що му изказах с един уверителен тон, ми каза: - Мога за минута да приема, че това, което ми казвате, е цяла истина, но какво ще кажете, за домогванията на владиката, с когото вие сте приятели! - Вярвайте, ваше превъзходителство, че нямам нищо общо с него; ако съм го приближил, приближил съм го като българин владика, като наш религиозен началник; нищо повече. Имайте търпение и времето ще покаже кой какъв е. - Утре ще ви пратя книга, перо и мастило, моля напишете и ми изложете сичко, което знаете по това дело. На отиване аз го помолих да бъде тъй добър дето да се смили към мене, доколкото е възможно. - Аз тук съм невинно компрометиран; но колко и невинен да бъда, един път опетнен, падам в подозрение, от което мъчно ще бъда отърван, ако ваше превъзходителство не ми дадете приличната помощ и подпорка; съжалете ме и в кръга на справедливостта бъдете мой покровител. На тези мои думи, той си подаде ръката и ми каза: - Бъдете спокойни, щом се не окаже нещо, което да ви обвини, аз ще бъда за вас. На утринта ми се принесоха нужните неща, за да напиша това, което зная. Разбира се, аз написах не това, що знаях, а това което беше по-извинително за моето обвинение. Колкото написах на него толкова и си останах в’сичките по-сетнешни изследвания. Откак дадох това изложение, строгостта към мене се намали: позволи ми се да мога да се виждам и с други приятели, освен Тома Младенов.
към текста >>

68. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

ТОМ 35

6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ.
6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875) 6.1. Публикации: 1859 година. 6.1.1. Георги Миркович, лекар в Стара Загора, заминава за Сливен. - В: Цариградски вестник. Г. 9, бр.
към текста >>

Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX.
Евтимов и др. - В: Дунавский лебед (Белград). Г. 1, бр. 22, 21 февруари 1861, с. 98. 6.3.6. Съобщение за отпътуване на делегация при папа Пий IX. - В: България (Цариград). Г. 2, бр. 104, 15 март 1861, с. 801. (Сякакви неща и новини) 6.3.7. Реплика на коментара на Т.
към текста >>

Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград.
Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19,12 март 1870, с. 145-146. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188. (Известия из България) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома.
към текста >>

“ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет.
София: Бълг. писател, 1989, с. 533. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи. „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей? “ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с. 194. 6.12.6. Отец Доротей в Плевен - „един от най-големите неприятели на българския народ“.
към текста >>

Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници - 1873 година / Христо Петров Ковачев.
Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 551-552. 6.15. Публикации: 1873 година. 6.15.1. Пътя, наказанията и живота на Диарбекирските заточеници - 1873 година / Христо Петров Ковачев. - В: Право (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3-4. (Дописки на „Право“) 6.15.2. В Диарбекир се поминал Васил Петров.
към текста >>

Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди.
Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 575. 6.16.7. Помощи за затворниците, намерение за убийство, пътя за Диарбекир и още за Дорчо-ефенди. - В: Независимост (Букурещ). Г. 4, бр.47, 7 септември 1874, с. 382. 6.16.8. Д-р Миркович пристига в Диарбекир, 5 септември 1874. - В: Независимост (Букурещ). Г.
към текста >>

НАГОРЕ

1.5158829689026