Търсене в текстове за 'Духовна математика'

И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно.
II, кн. 3 (II-III. 1921), с. 33-35 Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това?
към текста >>

И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия.
Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро.
към текста >>

14. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
към текста >>

Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
към текста >>

15. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина!
към текста >>

Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани.
От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света?
към текста >>

16. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу". Бог е отразен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. - с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия неизблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност - в това се състои изкуството да живеем.
към текста >>

Тя е духовната.
Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас инека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душезен мир, всичките органи на човека функционират правилно: цялата храносмилателна система във връзка с цялата нервна, дихателна и мускулна система действуват в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, но и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.е.
към текста >>

Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се посочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т.е.
към текста >>

17. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн.
Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
към текста >>

Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений, не може да препише и преведе на някой от живите езици, освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по-малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най- висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние.
към текста >>

18. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

От година II е отбелязано, че е орган за Висша духовна култура. 3.
с уводна статия от Х.Х.Х. Приключва с кн. 10 на 31.XII.1922 г. И отново списанието преустановява да излиза през 1923 г. цели 8 месеца поради липса на пари. От година II е отбелязано, че е орган за Висша духовна култура. 3. Списание „Всемирна Летопис" - III година започва от септември 1923 г. с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г.
към текста >>

7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив.
Това е пример как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
към текста >>

Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
към текста >>

IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура".
„Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
към текста >>

„Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив.
1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н.
към текста >>

- рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
към текста >>

А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец.
Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл. при педаг. училище 11. Проф. Стефан Консулов срещу теософите и сп.
към текста >>

В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното.
- Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост.
към текста >>

Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф.
7 (V. 1926), с. 167 - рубрика „Вести" А Църковен вестник, официален орган на „Св. Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
към текста >>

Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н.
към текста >>

Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др.
IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст.
към текста >>

Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение.
190- рубрика „ Вести " По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в бр. 7812 от 16.VII. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
към текста >>

издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г.
заведено по жалбата на 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София и след изслушването на страните - адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител - съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. Х.1926 г. I Председател произнесе следното: Решение1Ч 285 гр. София, 6 октомври 1926 г. В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство.
към текста >>

„Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>

„Духовна култура", кн.
По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях. На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук. „Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д.
към текста >>

Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика.
Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно.
към текста >>

19. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

"В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ?
97; 4). Световете се създават и изчезват чрез издишване и вдишване на Бога, т. е. инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко. "В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следов., Бог е Причината, Началото и Мерката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна.
към текста >>

Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна.
"В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следов., Бог е Причината, Началото и Мерката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция.
към текста >>

Призив на Висшето Аз - духовната Монада.
Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек.
към текста >>

Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления!
"Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41). Индуският бог на огъня се нарича Агни, представен е със седем езици, които символизират седемте превръщания нататвите. Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето. Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления! ЕМАНОИЛ Проникна светъл лъч от висини незнайни през девствената плът на Майката света и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни, в човешки младенец откри се на света! О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар? Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра? Той бе Еманоил: невидим рог събра от седемте поля есенцията вечна и въплъти всред нас благодатта предвечна!... През бездните и Върховете : Сонети.
към текста >>

Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека.
владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? " (Павел - I Коринт. 6; 19).
към текста >>

20. 1934 година

ТОМ 16

И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура.
В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха!
към текста >>

Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават.
" Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието." „Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп." „Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности." „ Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора -смирението." „Има деца, изпратени от Бога. Макар да е малко, изслушай го. Бъди смирен пред него и го уважавай, любезно посрещни." „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо?
към текста >>

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните.
Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята. Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"! 5.II.1934 год., понеделник Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам. Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в Кърджали. Децата настояваха да ги разпусна, но аз не се съгласих.
към текста >>

От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота. В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.
към текста >>

21. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Духовната музика е магическа музика.
Но човек трябва да владее онази музика, която възлиза и се разширява, онази музика, която разредява материята. Защото има една музика, която внася тъмнина, която сгъстява и тика надолу. Тя е музика на тъмнината. Такава е музиката на съвременните кабарета - музиката на подземията. (3.I.1935 год., петък) 298. Духовната музика е магическа музика. Тя не може още днес да се разкрие, понеже хората ще я използуват за зло. При нея, като изпееш една песен, веднага онова, което нямаш, ще дойде през пространстврто. Помнете следното: Музиката е свят, през който трябва да минете, за да ви се отворят всичките възможности. Разбира се, аз не говоря за музиката като едно изкуство за препитание, говоря за музиката като една наука за съзнанието. Тогава ще се научите да пеете по два начина: като пеете, ще разредявате материята или като пеете, ще я сгъстявате.
към текста >>

Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант.
Силната мисъл и чувство сами чистят. Силният извор сам се чисти, а слабия от вън го изчистват. (7.III.1937год., неделя) 302.Певец на себе си Човек може да бъде певец на себе си. Не е необходимо и всеки няма да стане певец отвън сега, макар да ви говоря за музиката, защото не е дадено. За да бъдеш музикант, ти трябва да определиш отношението между два тона. Ако не знаеш математика и геометрия, ти не може да станеш музикант. За да бъдеш добър, какво ти е необходимо? Сърцето трябва непреривно да бие, а не тъй бързо, отсечено да бие. (12.III.1937 год., сряда) 303. Упражнение Пейте „mi" 5 секунди, 6-7, 10, 15, 20, 30, 40, 50 секунди; като дойде до 60 секунди продължително, вие спрете - имате вече достатъчно търпение. Правете тези упражнения.
към текста >>

22. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

ТОМ 17

И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи.
- Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението." Това, което прави впечатление, кога за пръв път се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време.
към текста >>

Владее висшата математика и астрономия.
Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката. Сам е добър музикант и често свири на цигулка. Освен мелодиите, които се пеят от учениците, има и композиции за цигулка. Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение. Често се изпълнява Неговата „Пасторала".
към текста >>

23. 5. Езикът на звездните небеса

ГЕОРГИ РАДЕВ

Математиката и разума могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото.
Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както и на небето, тъй и на земята; така че агностика, който твърди, че „материята може да мисли” се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни, не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, Слънцето, Луната и планетите. Математиката и разума могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди-кой ден, еди-кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще. Това е, в известна смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математична формула на езика на природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлича мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката.
към текста >>

Ала има един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката.
Математиката и разума могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди-кой ден, еди-кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще. Това е, в известна смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математична формула на езика на природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлича мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята, не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава? Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй, което е горе на небето, е като това, което е на земята”, или по-накъсо „както горе, тъй и долу”.
към текста >>

Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия, и божествено „Дишане на Бога”, спроти състоянието и полето, където се появява.
Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз*, когато пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия. † И тъй човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота”. Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия, и божествено „Дишане на Бога”, спроти състоянието и полето, където се появява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистота на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да предаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е, защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
към текста >>

24. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика.
У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. За това те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. От тях излизат силни военачалници и въобще добри войници, добри борци, ловци, оратори, съдии. Те са смели и решителни, със силно развити лични чувства и са хора с голяма амбиция. Те са хора с инициатива и постоянство и действат бързо и неочаквано.
към текста >>

Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго.
Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент.
към текста >>

И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност.
Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. .
към текста >>

Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. .
Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. .
към текста >>

25. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

Дух на воин и душа на девойка

напълно съзнателно, и се стремят с всичката си умствена и духовна сила да бъдат служители на Господа.
При хармония между Меркурий и Юпитер, според силата на хармонията, човек притежава следните по-важни висши дарби и способности: силна интуиция, постоянна любознателност, широта в познавателните интереси, схващания и разбирания, философски замисли, стремежи и разбирания, вродена религиозност, любов към философските и религиозни идеи и учения, любов към обществените и социални върпоси, към обществената дейност, любов към всички окултни науки. Тези силно изразени душевни наклонности и голяма сериозност на характера определят винаги големи успехи във всяка област на науката, във философията, религията и обществената дейност. Основателите на философски и религиозни системи, ръководителите на духовни общества и учения имат често хармония между Меркурий и Юпитер. Колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Юпитер, толкова по-големи са усилията, стремежите и любовта на такива люде към добротворство, толкова повече условия и възможности имат да бъдат носители и изразители на добротворни идеи, да се проявят като истински служители на доброто. За такива люде може да се каже, че са възлюбили Бога с ума си, т. е. напълно съзнателно, и се стремят с всичката си умствена и духовна сила да бъдат служители на Господа. Понеже Юпитер, т. е. висшият разум, се нарича носител на висшето добро, на големите успехи и постижения, на голямото щастие, когато той е в хармоничен аспект с Меркурий, умът на човека придобива всички необходими сили, качества, знания - светлината, нужна за постигането на голямото добро и голямото щастие. От силата на хармонията между Меркурий и Юпитер съдим, в каква степен в минали животи човек се е научил да бъде носител, изявител и служител на Божествените идеи, замисли и благословения чрез ума си, доколко е посял в умовете на човеците семената на Божествената мъдрост и знание, до каква степен е изпълнявал волята Божия със силите и светлината на ума си и колко големи благословения, дарби и способности е получил от висшите светове. Колкото по-голяма е хармонията между Меркурий и Юпитер, толкова по-силен е идеализмът на човека, толкова по-голяма е светлината на неговите идеи и замисли, толкова по-богат е умът му с идеи, възприети от висшите светове, толкова по-голяма е любовта му към Бога и толкова пo- силни са желанията и волята му за добротворство между човеците. Меркурий е символ на човешкия ум, а Юпитер е символ на ангелския ум.
към текста >>

Всички велики общочовешки идеи, които са донесли най-големи добрини на човечеството, всички велики замисли, чрез които човечеството е получило най-голяма духовна светлина, са родени от умовете на люде с най-силна хармония между Меркурий и Юпитер.
Затова, когато между Меркурий и Юпитер има хармония, човек и неговият ангел-хранител ръководител работят заедно. Тогава човешкият ум получава най-висшите вдъхновения и има възможност за най-големи постижения в своята умствена дейност. Люде, които имат хармония между Меркурий и Юпитер, ако тази хармония е най-голяма, Юпитеровото влияние ръководи ума на човека и такъв човек с право може да носи името „слуга и свещеник на Господа”. За такива именно люде е казано в библията, че „царете и свещениците ще бъдат слуги на Господа”. Само силната хармония между Меркурий и Юпитер придава царствени и свещенически качества на ума. Всички велики общочовешки идеи, които са донесли най-големи добрини на човечеството, всички велики замисли, чрез които човечеството е получило най-голяма духовна светлина, са родени от умовете на люде с най-силна хармония между Меркурий и Юпитер. Силата на хармонията между Меркурий и Юпитер е свидетелство до каква степен връзките, отношенията и обмяната на човешкия ум с ангелските светове са правилни, силни и дълготрайни, т. е. до каква степен човешкият ум е пригоден да бъде в хармония с техните идеи и замисли относно дейността им между човеците. Меркурий, т. е. човешкият ум, има отношение към всичко, което е на земята, а Юпитер, т. е. висшият разум, има отношение към всичко, което иде от небесата.
към текста >>

Колкото повече хармонични съчетания има Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-големи дарби и способности притежава човек за успехи в областта на естествените науки и математиката.
Количеството и силата на хармоничните съчетания между Меркурий и добротворците показват количеството и силата на доброкачествените, благородните материали, които човек е спечелил от висшите светове с мислите си и ги е вложил в устройството на главната си нервна система. Обратно, количеството и силата на дисхармоничните съчетания между Меркурий и злосторниците показват долнокачествените материали, разрушителните елементи, които човек е вложил в устройството на своята главна нервна система. Хармонията на Меркурий с добротворците е свидетелство до каква степен протичат правилно по главната нервна система жизнедателните електрически токове, които образуват светлината на ума, неговата работоспособност, издръжливост, които обуславят правилно разбиране, схващане и възприемане. По количеството и силата на дисхармонията между Меркурий и злосторниците можем да съдим за болестните предразположения и разстройствата на главната нервна система, за правилното възприемане и протичане нажизнедателните токове (жизнедателното електричество), следователно - и за неправилното схващане, разбиране и разсъждаване на ума. Меркурий управлява дейността на всички усетоспособности (сетива), следователно, колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий с добротворците, толкова по-правилно е устроена главната нервна система и по-правилна е нейната дейност и дейността на усетоспособностите, следователно и по-правилни са възприятията и разбиранията на силите, законите, явленията в природата и живота. Колкото повече хармонични съчетания има Меркурий с другите светила, особено с добротворците, толкова по-големи дарби и способности притежава човек за успехи в областта на естествените науки и математиката. Най-силните, най-достоверните и постоянни прояви на Меркуриевите влияния се изразяват в движенията на крайниците, стойката на тялото и особено чрез словото. Следователно, колкото повечко са хармоничните съчетания на Меркурий с добротворците, толкова по-бързи, по-красиви и пo-пластични, по-ритмични и по-хармонични са движенията на краката и ръцете на човека, по- красиви са телесната му стойка, неговата походка, неговите жестове и неговата мимика. Хармоничните съчетания на Меркурий с най-висшите светила, особено със Слънцето, дава най-добри словесни дарби и способности. Колкото повече са дисхармоничните съчетания на Меркурий със злосторниците, при което той не получава подкрепа от добротворците, толкова по-нехармонични, неизразителни, несвободни или неприятни са движенията, жестовете и мимиката на такъв човек, толкова по-слабо са развити неговите речеви способности. Силата и широтата на дарбите и способностите, които Меркурий получава от хармоничните аспекти със светилата, зависят от естеството на тези светила и силата на образуваното с тях съчетание.
към текста >>

Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество.
Хармоничните съчетания на Меркурий и Луната дават на ума богато въображение и конструктивни дарби и способности. Хармоничните съчетания между Меркурий и Венера придава на ума Венерините положителни качества: стремеж към красотата, ред и чистота в мисли, чувства, действия и слова. Дисхармонията между Венера и Меркурий показва липса на тези положителни качества. Хармонията между Меркурий и Марс придава на ума положителните Марсови качества: бързо мислене, умствена работоспособност, смели замисли, борчески качества, решителност, неуморимост („ум-бръснач” - съчетание на Меркурий с Марс – „акъл море” - съчетание на Меркурий с Юпитер). Дисхармонията между Меркурий и Марс е твърде лоша, защото придава на ума низшите Марсови качества: прибързаност, припряност, грубост, побойническа избухливост, безредност, нечистота, лакомия. Хармонията между Меркурий и Юпитер придава на ума положителните Юпитерови качества: умствена и духовна широта, философски дарби и способности, религиозни схващания и разбирания, любов към Бога и Богопознанието, стремеж за служене на Бога, любов към обществото и обществената дейност, към социалните науки, към хуманитарните идеи и учения, към всичко ново и ползотворно за цялото човечество. За значението на хармоничното и пълно проявено влияние на Юпитер върху ума, Учителят казва: „Люде с това влияние са образци в изпълнението на волята Божия, каквито за в бъдеще ще се проявяват”. Хармонията между Меркурий и Сатурн придава на ума редица положителни Сатурнови качества: дълбочина и сила на мисълта, идеите и замислите, дълбочина и сериозност на характера, търпеливост и устойчивост, постоянство в идеи, убеждения и начинания, съзнание за дълг и отговорност пред човеците и Бога, стремеж за довършване на всяка започната работа, тактичност и внимателна и предпазлива обхода. Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди.
към текста >>

26. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл.
Той бе долихокефал - дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото - конкретният ум - у него бе извънредно развита. Оттук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучва лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост - той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.
към текста >>

записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г.
Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове!
към текста >>

Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област.
Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ е чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години: от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина.
към текста >>

Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика.
Ти беше войнствена натура и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството.
към текста >>

Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си.
към текста >>

Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи обаче само да работи върху себе си. Той направи не малк” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Питон, една трилогия от Бо Ин Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.
към текста >>

Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологични проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и души” като премия на „Житно зърно” - една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и завинаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки - хармонията - и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж обаче бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост не е известно къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други.
към текста >>

Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна.
По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано, от една страна, с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка, от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра докрай от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи.
към текста >>

Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев.
През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода. Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.
към текста >>

Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на света, ще бъде възприето оценено и използувано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот. Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива - Георги Радев.
към текста >>

И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената.
Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар, че нам са недостъпни засега, на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът за съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказакието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.
към текста >>

А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия.
Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най- после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.” И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне”, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят. Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе.
към текста >>

27. 1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ

Зодиакът на голямата космическа година, който се проявява чрез периодите на прецесията от 25920 години, създава пораждащите условия за духовната и културната история на нашата планета.
Случайността е резултат от фактори, които са все още непознати, но това не ги прави по-малко действащи. Човекът има свободна воля, доколкото е в хармония със законите на разумната природа. Секундите, минутите, часовете, дните, седмиците и месеците са елементи на астробиологичния процес - годината. Годината от своя страна е брънка от вековете и т. н. Този ритмичен поток във времето се ръководи и се определя от звездния ритъм на планетните цикли, които създават историческите условия върху нашата планета. Зодиакът на голямата космическа година, който се проявява чрез периодите на прецесията от 25920 години, създава пораждащите условия за духовната и културната история на нашата планета. Зодиакът със своите знаци е дошъл до нас от най-дълбока древност. Традиционните и астрологичните познания са ни предадени от нашите предшественици от атлантската раса, от която в наши дни са останали китайците, японците и монголците. Зодиакът и названията на различните знаци са дадени от Великите Посветени, които са притежавали огромни познания. Най-типичното проявление на тези познания е календарът. Всяка култура се развива под определен зодиакален знак.
към текста >>

Древният Египет, със своята колосална цивилизация, която е направила толкова открития в астрологията, в алхимията, в математиката, в медицината, се е развивал под знака на Телеца.
Зодиакът със своите знаци е дошъл до нас от най-дълбока древност. Традиционните и астрологичните познания са ни предадени от нашите предшественици от атлантската раса, от която в наши дни са останали китайците, японците и монголците. Зодиакът и названията на различните знаци са дадени от Великите Посветени, които са притежавали огромни познания. Най-типичното проявление на тези познания е календарът. Всяка култура се развива под определен зодиакален знак. Древният Египет, със своята колосална цивилизация, която е направила толкова открития в астрологията, в алхимията, в математиката, в медицината, се е развивал под знака на Телеца. Пирамидите, сфинксът и големите Стр. 19/943 египетски паметници са били построени от учени и от посветени, които са познавали законите на астрологията и на физиката. Израел, който е посял семената на християнството с религията на Мойсей за единствения Бог, се е развивал под знака на Овена. По-късно, християнството се е родило под знака на Рибите - знак на мистичната жертва. Тази религия дава основите не само на гръко-римската цивилизация, но и на Запада.
към текста >>

Преди да пристъпим към проблема за тези аналогии в областта на духовната и културна история на човечеството, ще поговорим за азбуката на астросоциологията: зодиакалните знаци, домовете и техните планети-управители.
Телата на народите, това са политическите системи и обществените форми. Техният живот следва звездната спирала на Зодиака. Когато настъпват коренни промени, народите се въплъщават отново, сменяйки небесната си карта, или по-точно - зодиакалния си знак. Накратко, всички религиозни, социални, икономически, философски и научни системи имат свой хороскоп. Те са потопени в специални звездни излъчвания, от които зависи развитието на системите. Преди да пристъпим към проблема за тези аналогии в областта на духовната и културна история на човечеството, ще поговорим за азбуката на астросоциологията: зодиакалните знаци, домовете и техните планети-управители.
към текста >>

28. 1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*

A. Астролозите на Изгрева

При нашата съвременност, в началото на духовната вълна на Любовта, усилията на бялата ложа, на ложата на доброто, в края на тази общочовешка криза трябва да се увенчаят с успех.
Ако човечеството избере първия метод, който е методът на тъмната ложа, на адептите на лявото посвещение, метод на кървавото насилие, то крайната развръзка ще бъде катастрофална, както за материалните, така и за духовно-културните ценности, които понастоящем човечеството обладава. Вторият път, направляван от посветените на Бялата ложа, ще донесе едно мирно духовно издигане, интелектуален разцвет и, като резултат, прогрес във всички сектори на обществения и международен живот. Тези две космически сили - Бялата ложа, която работи с метода на доброто, и ложата на лявото посвещение, която си служи с метода на злото, си дават среща върху световната сцена на международната общност. Синовете на доброто и светлината трябва да стегнат своите редици, за да не паднат отново, както са паднали в подобна борба преди милиони години, в периода на третата култура на атлантската раса, когато адептите на тъмната са взели връх и в продължение на милиони години са управлявали човечеството с методите на деспотизма и кървавото насилие. Мрачни и страшни са страниците на този изминат път, запечатан незаличимо дълбоко в архивите на историята. При нашата съвременност, в началото на духовната вълна на Любовта, усилията на бялата ложа, на ложата на доброто, в края на тази общочовешка криза трябва да се увенчаят с успех. По този начин шестата култура на бялата раса ще приготви необходимите външни и вътрешни условия за създаването на новата шеста раса. Тази шеста раса, както ясно отбелязва Учителят, ще може да разгърне своите културни богатства, духовните си и морални ценности в течението на една ера от 365 000 години. Действително, това са най-трудните проблеми, пред които е изправена специално бялата раса; последната трябва да напрегне всичкия си запас от духовни и материални сили, за обединение на всички народи в името на преодоляване инерцията, която тегне към надвисналата термоядрена катастрофа. Могъщите електромагнитни радиации на Уран и Плутон ще турят край на религиозните заблуждения, на догмите и на предразсъдъците на един старозаветен свят. Сатурн, това древно божество, трябва да предаде своята власт на Уран, който носи освобождение за човечеството.
към текста >>

Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с багри и със законите на живата геометрия и математика.
През епохата на Водолея, тези, които се биха опитали, особено адептите на лявото посвещение, да отклонят човешките души, народите или човечеството от свещения път на Космичното единство, ще изпитат силата и могъществото на космичната справедливост, силата на неумолимите закони на Живата разумна природа. И те ще познаят, че в света съществува само един единствен и вечен принцип, от който радиира Любовта, Мъдростта и Истината. Не съществуват вече условия, както в миналото, които биха съдействали за издигането на идоли, на божества. Човеците и народите нямат повече нужда от посредници между тях и Първата причина. Те ще влязат непосредствено в контакт с духовния свят, защото този свят е вътре в човешката душа. Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с багри и със законите на живата геометрия и математика. Епохата на Водолея, в противовес на древния свят, предлага посвещение във всички истини на живота на цялото човечество. Тя ще събуди онова благородство и така дългоочакваното освобождение на човешкия дух, които вещаят безкрайната красота на безсмъртието, Човекът в културата на Водолея ще мисли, ще чувства и ще действа във висшата хармония на Незнайния, * Тези три течения на християнството следваха три различни пътища: Ариан - пътя на интелектуалното; Николай - пътя на сърцето, докато пък Ориген избра най-положителния път-този на волята, на приложението на християнските принципи и разбирания. Стр. 63/943 който непрестанно създава световете и ни говори с езика на звездите, които блестят в безкрайните простори на Всемира. Епохата на Водолея е от една страна една ликвидация на кармата на народите и човечеството, а от друга страна е подготвителен период за идването на шестата раса. През този период силите на злото ще служат за реализиране идеите на Бялото братство.
към текста >>

29. 2. ГЕОРГИ ХРИСТОВ РАДЕВ

A. Астролозите на Изгрева

Започва да учи право, но се прехвърля е математиката и я зазършва отлично.
При все това, че околните са го смятали за малко смахнат в идеите си, е имал много приятели, поради обичливия му и добър характер. Това съчетание му дава зелена улица за литературна и научна дейност, постоянно присъствие на светли същества в ума му. (Меркурий латитют Уран) показва хармонична връзка на ума му с Божествената мъдрост и че той е от ангелската йерархия дошъл да повдигне рода Радеви, като минава през знака Козирог - вратата на смъртта, като Христос, с тази разлика, че Христос слушаше абсолютно Отца си, а Георги не слушаше Учителя и обикновено правеше всичко на своя глава. Той завършва отлично гимназията само с една тетрадка, като проявява изключителна памет. Едновременно научава лесно и няколко езика. Започва да учи право, но се прехвърля е математиката и я зазършва отлично. Там проявява някои изключителни знания и неговите състуденти, станали по-късно професори, са казвали, че той им е бил учител по математиката. След 1920 г. Георги започва да работи в братството, където се създава списанието „Житно зърно” и той става негов главен редак:rор. Там проявява изключителните си дарби и способности в литературата и организацията. Неговият Юпитер в перихелий- Бялото братство го покровителства и той става отличен астролог.
към текста >>

Там проявява някои изключителни знания и неговите състуденти, станали по-късно професори, са казвали, че той им е бил учител по математиката.
Това съчетание му дава зелена улица за литературна и научна дейност, постоянно присъствие на светли същества в ума му. (Меркурий латитют Уран) показва хармонична връзка на ума му с Божествената мъдрост и че той е от ангелската йерархия дошъл да повдигне рода Радеви, като минава през знака Козирог - вратата на смъртта, като Христос, с тази разлика, че Христос слушаше абсолютно Отца си, а Георги не слушаше Учителя и обикновено правеше всичко на своя глава. Той завършва отлично гимназията само с една тетрадка, като проявява изключителна памет. Едновременно научава лесно и няколко езика. Започва да учи право, но се прехвърля е математиката и я зазършва отлично. Там проявява някои изключителни знания и неговите състуденти, станали по-късно професори, са казвали, че той им е бил учител по математиката. След 1920 г. Георги започва да работи в братството, където се създава списанието „Житно зърно” и той става негов главен редак:rор. Там проявява изключителните си дарби и способности в литературата и организацията. Неговият Юпитер в перихелий- Бялото братство го покровителства и той става отличен астролог. Астрологията му идва от ( - Юпитер в перихелий секстил Слънце, полуквадрат Луна, опозиция, паралел Уран, паралел Марс, паралел Нетпун).
към текста >>

Този аспект показва големите противоречия, през които минава духовната и материалната му същност.
Включва се в общества, каквото е братството, където има много добър прием. В миналото е бил враг на астролозите ( - Уран опозиция Плутон). (Уран секстил Меркурий, съвпад Юпитер, опозиция Плутон, паралел Марс, Юпитер, Сатурн, Нептун, лат. Меркурий. (Уран опозиция Плутон) показва, че в минали инкарнации е бил гонител на астролозите и сега е станал астролог под влияние на Учителя, за да се приближи до Божията мъдрост. За земния живот се изисква да владееш и прилагаш любовта, а за другия свят - духовният, трябва да имаш знание, мъдрост. Този аспект показва големите противоречия, през които минава духовната и материалната му същност. Много изпитания, изкушения, противоречия, ограничения и заблуждения, които съпътстват живота му. Бил е в школата на Бялото братство в минали инкарнации, имал е знания и е използвал без позволение богатствата на природата и сега е ограничен материално и има силно желание да забогатее, използвайки всички средства. Радев под влияние на (Слънце сьвпад Лилит и Меркурий съвпад Лилит), без да пита Учителя, превежда и издава чрез Сава Калименов в град Севлиево „Агни Йога”. По-късно разбира, че той е един враг на Учителя и Радев решава да поправи погрешката си. Взима от стенографките мисли от беседите на Учителя по теми и написва „Учителят говори”.
към текста >>

30. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Роденияте надарен с най- хубавите качества на тези две светила: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила, достатъчна да доведе докрай всяка работа, независимост от пречките, които ще се явят.
В минали инкарнации е бил противник на Бялото братство и се е борил срещу новото, но в този си живот е турил Юпитер в неговия IX дом във Везни, съвпад с Асцендента на Учителя и е създал дълбоки духовни връзки с приятелите от Братството и Учителя. До влизането си в Братството е проявявал тщеславие, говорил е много и е бил привързан към парадността в обществото и личните си дела. Когато на 27- годишна възраст Юпитер по дирекция прави съвпад с Медиум Цели и Точката на щастието, той влиза в Братството и Учителят му променя хороскопа и Манев започва усилено да работи в Младежкия клас, главно с астрологията. Коренно се изменя характера му. (Слънце в перихелий тригон Сатурн ретрограден). Роденияте надарен с най- хубавите качества на тези две светила: методичност, усет за уточняване, организаторски дар, деловитост, дипломатичност и духовна сила, достатъчна да доведе докрай всяка работа, независимост от пречките, които ще се явят. Този тригон му дава благородство на душата, изпълнена с добра воля и отзивчивост към благосъстоянието на другите. Проявява честност и никога не се, унижава с низки постъпки в отношенията си. Когато обмисли и реши нещо за добро, то е неотменимо и никой не може да го отклони от решението му. Дава му математически способности, необходими за астрологията. Ще има успех и признание във втората половина на живота си, след 30 години.
към текста >>

Има способности за механика и особено за математика.
Същохронически болести, водещи го към смърт. Нептун във VI дом дава показания за редки умствени способности при овладяване на окултните науки - астрологията. Ще има окултни и пророчески вдъхновения и способности. Притежава изключителна чувствителност за най-нежните интуитивни вибрации на природата. Това е знак за гениалност в окултните науки. Има способности за механика и особено за математика. Притежавал е красноречие, литературен талант, музикален, но се е стремял никога да не изпъква. Нептун сьвпад Плутон. В минали пререждания е бил окултен ученик, но не е проявил Божествената любов към хората (не се е жертвал за тях) и към бога. Винаги съществува опасност да бъде обсебен от низши духове, които ще внасят различни заблуждения в ума му, че му говорят ангели и висши същества и ако се поддаде на тези внушения, ще извърши големи глупости. Някои хора с такъв аспект вършат престъпления и се самозаблуждават, че вършат Волята Божия и му служат.
към текста >>

31. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.” „В математиката се казва, че единицата е основа на всички единици.
Мразиш някого и си въобразяваш, и си въобразяваш, че той ще ти причини някаква пакост. Ти сам си създаваш зло. В Божествения свят не съществува никакво зло, никаква дисхармония. Обаче, в човешкия свят, между хората произлизат недоразумения, които им причиняват пришки на ръцете. Дълго време трябва да се лекуват пришките, докато заздравеят. Ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.” „В математиката се казва, че единицата е основа на всички единици. Как е възможно мъртвата, неразумна единица да образува останалите единици? Значи, първата единица е жива и разумна. Тя може да се размножава. И слънцето е единица. Знаете ли, каква култура имат жителите на Слънцето?
към текста >>

днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната.
Нищо в природата и в живота не е произволно Щом можете да използувате разумно това, което природата е определила за вас, вие се намирате в благоприятни условия на живота. Не можете ли да го използувате, вие се намирате в неблагоприятни условия за развиване на ума, на сьрцето и на волята. Докато имате желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използувате енергията, условията, които природата е предвидила за вас. Бюджетьт за всеки човек, за всяко общество, за всеки народ и за цялото човечество се определя от слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т. е. днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия. Значи, енергиите се различават. Затова казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите, каква енергия излъчва от себе си всеки човек. Сега, като знаете това, не мислете, че каквото пожелаете, можете да постигнете.
към текста >>

В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия.
Не можете ли да го използувате, вие се намирате в неблагоприятни условия за развиване на ума, на сьрцето и на волята. Докато имате желание, вътрешен подтик в себе си за работа, вие ще имате възможност да използувате енергията, условията, които природата е предвидила за вас. Бюджетьт за всеки човек, за всяко общество, за всеки народ и за цялото човечество се определя от слънцето. Сега слънцето изпраща на земята повече физическа енергия, т. е. днес хората са в състояние да възприемат повече физическата енергия на слънцето, отколкото духовната. В бъдеще, когато шестата раса дойде на земята, хората ще имат възможност да възприемат от слънцето и духовна енергия. Значи, енергиите се различават. Затова казваме, че има физическа, сърдечна, умствена и волева енергия. Като изучавате хората, ще видите, каква енергия излъчва от себе си всеки човек. Сега, като знаете това, не мислете, че каквото пожелаете, можете да постигнете. За всяко нещо се изискват сьответни условия.
към текста >>

Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др.
Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплотен в материята, той трябва да употреби своя висш Божествен ум, за да се разплете. Как ще се разплете? По какво се отличава вьплотяването? Вьплотеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче, ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др. - всичко в него е каша. Ако го запиташ, какво специално го интересува, било в някои от романите, които чете, или в някои от научните книги, ще каже: чета, колкото да се прекара времето. Какво те интересува във философията на еди-кого си? - Да видя неговите възгледи. Такъв човек, обаче, няма нищо определено, към което да се стреми.
към текста >>

32. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Следователно, духовната светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно слънце.
И дотогава, докато вътрешното слънце у човека грее, той мисли правилно и съзнанието му е будно, светло. Когато външното сльнце грее, а вътрешното слънце у човека не грее, той казва: тъмно ми е нещо, слънцето не грее. Защо? - Неговото сльнце не грее. Често се случва, че и външното слънце грее, и вьтрешното слънце у човека грее, и тогава той казва: светло ми е днес, радостно ми е на душата. Когато у вас се развият духовните чувства, вие ще виждате вашето духовно сльнце. Следователно, духовната светлина на всеки човек се дължи на неговото вътрешно слънце. Колкото по-ярко грее това сльнце в човека, толкова и неговата енергия е по- продуктивна.” „Сега да разгледаме думата „честност”. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо вьрху честността? (- Ако под думата „честност” се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава доброто и се стреми към него, според силите си. Самият факт, че човек познава доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство.
към текста >>

Тези възвишени същества работят със законите на висшата математика, наречена трансцедентална.
Сегашните хора трябва да свършат една велика работа. Вашата работа не може да се предостави на следното поколение. За него е предвидена друга работа. Вие, съвременните хора, знаете ли след колко време ще се върнете отново на земята? Има вьзвишени същества, ангели, които правят изчисления: те знаят след колко време всеки човек ще се вьрне на земята. Тези възвишени същества работят със законите на висшата математика, наречена трансцедентална. Те са изчислили, колко атома има земята, каква е тяхната скорост, каква обмяна става между горното и долното морета. Изобщо, те изучават устройството на вселената от гледището на тази висша математика.” 80. ВЛИЯНИЕ НА СВЕТЛИНАТА И НА ТЪМНИНАТА: 4 лекция от Учителя, държана на 6 декември 1925 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II.
към текста >>

Изобщо, те изучават устройството на вселената от гледището на тази висша математика.” 80.
За него е предвидена друга работа. Вие, съвременните хора, знаете ли след колко време ще се върнете отново на земята? Има вьзвишени същества, ангели, които правят изчисления: те знаят след колко време всеки човек ще се вьрне на земята. Тези възвишени същества работят със законите на висшата математика, наречена трансцедентална. Те са изчислили, колко атома има земята, каква е тяхната скорост, каква обмяна става между горното и долното морета. Изобщо, те изучават устройството на вселената от гледището на тази висша математика.” 80. ВЛИЯНИЕ НА СВЕТЛИНАТА И НА ТЪМНИНАТА: 4 лекция от Учителя, държана на 6 декември 1925 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937, с. 8, 12 ÷ 14 „Изобщо, всяко активно състояние в природата се сменя с пасивно; пасивното пък - с активно.
към текста >>

Чрез математиката човек може точно да определи, след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние, именно - с активно, или с пасивно.
- В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937, с. 8, 12 ÷ 14 „Изобщо, всяко активно състояние в природата се сменя с пасивно; пасивното пък - с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи, след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние, именно - с активно, или с пасивно. Забелязано е, обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитност.” „Приливите и отливите са състояния, които господствуват в животинското царство. Това са състояния на същества с по-нисък уровен от човешкия. Дойдете ли до тези състояния, вие трябва да бъдете будни, да ги използувате и веднага да се подигнете нагоре. Като се наблюдавате, вие можете да правите барометрични изследвания, да видите, как варират вашите състояния.” „Вие трябва да знаете, че при какви условия се е родило всяко число.
към текста >>

33. 1926 г. Из беседи, лекции и други

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ДУХОВНА МЕКОТА: 17 лекция от Учителя,държана на 14 март 1926 г., София.
Щом дойде до най-ниската точка на страданията, пак започва изкачване - добре, по-добре, най-добре. Разумният човек минава тези периоди без сътресения, с пълна хармония. Тъй, щото, ако преди 22 години някой човек е свързал приятелство с един добър човек, след 22 години ще се запознае и ще стане приятел с друг добър човек. Ако преди 22 години е преживял някаква голяма неприятност, след 22 години ще преживее друга, подобна на първата. Това преповтаряне на явленията учените наричат „приливи и отливи” в природата.” 87. ДУХОВНА МЕКОТА: 17 лекция от Учителя,държана на 14 март 1926 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. II. София, 1937, с. 186 „Какво представя Земята? Земята може да се уподоби на параход, който пътува в безбрежното пространство, със строго определен път и предназначение.
към текста >>

Доколко са точни техните изчисления, виждаме от това, че един математик изчислява с всичката точност на математиката и намира, че разстоянието на Земята от Слънцето е 92 милиона мили, а друг изчислява, че същото разстояние е 93 милиона мили.
Един адепт има положителни знания, той знае всичко, но мълчи, не говори нищо. Сегашната култура, която аз наричам „култура на малките деца” сега се занимава с въпроса, какво има на Слънцето. Те едва сега учат, колко елемента има там и какви са тия елементи. Те са направили малки опити и казват, че съвременната наука е много точна. Съвременните учени са направили ред изчисления, да определят, какво е разстоянието на Земята от Слънцето. Доколко са точни техните изчисления, виждаме от това, че един математик изчислява с всичката точност на математиката и намира, че разстоянието на Земята от Слънцето е 92 милиона мили, а друг изчислява, че същото разстояние е 93 милиона мили. Каква точност е тази, ако в изчисленията на двамата математици има един милион мили разлика? Какво бих направил, ако бих се качил на един трен, който ще ме остави на разстояние един милион мили от Слънцето? Като дойдем до всички теории на съвременната математика ние виждаме нейната несъстоятелност. Не искам да критикувам науката, но казвам, че истинските учени хора, върху плещите, на които се крепи науката, мълчат. Истинските адепти знаят точно разстоянието между Земята и Слънцето.
към текста >>

Като дойдем до всички теории на съвременната математика ние виждаме нейната несъстоятелност.
Те са направили малки опити и казват, че съвременната наука е много точна. Съвременните учени са направили ред изчисления, да определят, какво е разстоянието на Земята от Слънцето. Доколко са точни техните изчисления, виждаме от това, че един математик изчислява с всичката точност на математиката и намира, че разстоянието на Земята от Слънцето е 92 милиона мили, а друг изчислява, че същото разстояние е 93 милиона мили. Каква точност е тази, ако в изчисленията на двамата математици има един милион мили разлика? Какво бих направил, ако бих се качил на един трен, който ще ме остави на разстояние един милион мили от Слънцето? Като дойдем до всички теории на съвременната математика ние виждаме нейната несъстоятелност. Не искам да критикувам науката, но казвам, че истинските учени хора, върху плещите, на които се крепи науката, мълчат. Истинските адепти знаят точно разстоянието между Земята и Слънцето. В техните изчисления има само един сантиметър в разлика, и като отидеш на сльнцето, ще намериш, че действително има само един сантиметър разлика. Това разстояние не ти позволява напълно да се допреш до Слънцето. Докоснеш ли се до него, ще произлезе някакъв взрив.
към текста >>

Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам?
Аз наричам наука на чистия разум тази, при която човек ходи без никакьв смут в сърцето си и се разговаря със същества от невидимия свят. Каква по-хубава наука от тази, да дойде при тебе един ангел и да ти разправя за небето, за слънцето, за всички звезди, и след всичко това да знаеш, че ти разполагаш с една велика Истина. Съвременните учени казват, че разстоянието от земята до слънцето било около 92 или 93 милиона мили. Казвате. „Значи разстоянието е или 92 или 93 милиона мили, не се знае с абсолютна точност колко е, но разликата между 92 и 93 е много малка.” - Как, малка разлика ли е един милион мили? Какво ще стане с мене, ако аз разчитам на тия данни и тръгна с един трен до слънцето, и като стигна до 92 милиона мили, тренът ме остави, а пространството, без да съм стигнал до слънцето. Каква трябва да бъде тази математика, на която мога да се основавам? Някой казва: „Аз съм близо до часа, в който ще изправя живота си”. - Колко си близо? - Докато изправиш живота си, има един милион мили разстояние. Между Слънцето и Земята има разстояние от цели седем физически пояса. Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее.
към текста >>

Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но Слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки.
Ще дойде време, когато нашето слънце ще прояви само своята физическа обвивка и ще почервенее. На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т. н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но Слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека. и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина, и той чува един тих глас, които му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво.
към текста >>

Духовната любов предизвиква по-малко разширение, отколкото физическата, но затова пък кръгът, които се образува при нея, е по-равномерен.
Някой казва: „Хладно ми е на душата”. Това показва, че човек от памтивека е разбирал, какво топлината на човешката душа се произвежда от Любовта. Когато човек обикне някого, в него настават вече някакви промени. Истинската любов предизвиква известно разширение в човека. По това той може да познае дали любовта му е силна Всеки сам трябва да изучава тия размери на разширение. Духовната любов предизвиква по-малко разширение, отколкото физическата, но затова пък кръгът, които се образува при нея, е по-равномерен. За в бъдеще, по размерите на разширението, хората ще могат да познават качеството и силата, както на своята любов, така и на любовта у другите хора. Тогава младите моми и момци няма да се разочароват в любовта си, но предварително ще знаят, кой какво представлява в своята любов. Всичко е написано в човека - няма нищо скрито-покрито. Който иска да знае, какъв ще бъде неговия живот, нека отида при някой знаменит хиромантик, или френолог, или физиогномист и му заплати известно възнаграждение, и той ще му каже всичко до най-малки подробности. Когато някой момък иска да се жени, нека отиде при някои астролог, той ще му каже всичко, което го интересува.
към текста >>

Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на космоса.
Всяка планетна система има също така свое сърце, което е свързано с общото, космическо сърце. Сърцето на нашата Слънчева система е Слънцето. Ритмичното движение на кръвта в човешкото сърце се определя от ритмичните вьлни на Слънцето, Следователно, ако сърцето на някои човек не функционира правилно, това показва, че той е нарушил отношенията си към Слънцето - сърцето на Слънчевата система, в която живее. Иска ли да възстанови функцията на своето сърце, той трябва да изправи отношенията си към Слънцето, да внесе хармония между своя пулс и този на Слънцето. Не разглеждайте Слънцето само като физическо тяло. Вън от своето физическо проявление, слънцето има и духовна природа, която именно, е в единство, в пълна хармония с Общото, с Великото слънце на космоса. Ето защо, всеки момент дръжте в ума си мисълта, вашето сърце, вашият пулс да бъде в хармония с пулса, с ритъма на слънцето. Пожелайте в себе си да свържете пулса на вашето сърце с пулса на космическото слънце. За десет деня направете следния опит Всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, вглъбете се в себе си и си кажете: Аз искам моето сърце да бие ритмично, да се слее с пулса на слънцето и правилно да изпраща енергията си по целия организъм, както Слънцето изпраща енергията си по целия свят." 115. УМОВЕТЕ ИМ: 9 беседа от Учителя, държана на 5 декември 1926 г., София. - В: Затова се родих: Неделни беседи, серия IX, т. I.
към текста >>

34. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ми донесе огромна вътрешна удовлетвореност, защото тогава, а и сега, съм напълно убедена, че проблематиката, оставена ни чрез Словото на Учителя тепьрва предстои да бъде преподавана в университетските зали, да бъде изучавана от младите българи в оформяне на самата им духовна сьщина.
С това моето изложение слага край на голямата организирана лъжа, Тя не може да влезе като лъжа в поредицата „Изгревът”. Затова аз я препращам към нейните автори и слуги. И тя непременно ще отиде при тях. VII. КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА „ИЗГРЕВЪТ” Скъпи читатели, С чувство на отговорност и радост приемам поканата на г-н д-р Вергилий Кръстев да участвувам в настоящия XIX том на „Изгревът”, представяйки свои страници за д-р Методи Константинов. Възможността ми като съставител да публикувам неговата „Световна астросоциология” не другаде, а чрез издателството на Софийски университет „Св, Климент Охридски” през 1992 г. ми донесе огромна вътрешна удовлетвореност, защото тогава, а и сега, съм напълно убедена, че проблематиката, оставена ни чрез Словото на Учителя тепьрва предстои да бъде преподавана в университетските зали, да бъде изучавана от младите българи в оформяне на самата им духовна сьщина. Изданието не би се осъществило без проявеното разбиране от страна на тогавашния завеждащ отдел в издателската редакция - младия историк Валентин Радев, а и без съвестната работа на преводачката, която поканих - г-жа Радка Митова. В сегашните страници искам само да документирам следното: 1. В краткия текст, представящ изданието на „Световна астросоциология” споделих, че книгата „се превежда от френски език, тъй като за пьрвй път е публикувана в Париж през 1972 г. и там веднага става обект на занимаващите се с астросоциология и астрология, философия и история, математически и естествени науки. Днес тя ще представлява интерес както за специалисти, така и за най- широк кръг читатели, поставяйки проблеми, били десетилетия наред под възбрана.
към текста >>

Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов.
Тъй като в личната библиотека и архив на нашия композитор Димитър Грива, съвременник и съпричастен на парижкото издание на „Световна астросоциология”, открих машинописен екземпляр от нея на български, към него адресирах и въпросите си за д-р Константинов. Така се получи „недокументираната му биография: - роден е на 2 февруари, 1902 г.; - завършва гимназия в Казанлък; - учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево; - в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет; - след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право; - след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите; - като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България. Царят бива намерен: ешелоните не заминават; - събитията от септември 1944 г. сварват д-р Методи Константинов като Юрисконсулт в Министерството на финансите. Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти -Лозенската резиденция, Слънчев бряг. Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов. - -Умира през 1979 г. - Преразказвам точно чутото. Бьдещото публикуване на архиви, лични и обществени, неизбежно ще натрупа своето за и към името на д-р М. Константинов и заедно с настоящото издание на „Световна астросоциология” ще документира отчетливо една от неизвестните биографии в общата биография на българската интелигенция. - Предговор към френското издание на книгата пише преподаващият в Сорбоната биолог професор П.
към текста >>

В този смисъл ще припомня интервюто, поискано ми от тогавашния вестник „Модерен свят”, и публикувано под заглавие „Безкрайната вътрешна духовна свобода” в неговия брой 8 от 1992 г.: - „- Моля, представете д-р Методи Константинов и книгата му на читателите... - Бидейки един от най-интересните ученици на Петър Дънов, д-р Методи Константинов в своята „Световна астросоциология” прави опит да изложи слушаното и обмисленото по проблемите на световната астрология.
Защото в годините, когато се запознах за пьрви път с оставеното от него, аз със сигурност имах единствено вътрешното си знание в тази си среща. Тогава още не се публикуваше богатата поредица томове на „Изгревът” и поради това не разполагах с нищо документално защитимо за автора на „Световна астросоциология”. 3. През 1992 г. и след това неведнъж имах възможността да говоря за д-р М. Константинов, да отговарям на поставяни ми въпроси и по повод изданието на Университетското издателство. В този смисъл ще припомня интервюто, поискано ми от тогавашния вестник „Модерен свят”, и публикувано под заглавие „Безкрайната вътрешна духовна свобода” в неговия брой 8 от 1992 г.: - „- Моля, представете д-р Методи Константинов и книгата му на читателите... - Бидейки един от най-интересните ученици на Петър Дънов, д-р Методи Константинов в своята „Световна астросоциология” прави опит да изложи слушаното и обмисленото по проблемите на световната астрология. Юрист по образование, с докторат от Познанския университет и възпитаник на проф. Богдан Винярски (професорът, председателстващ 18 години Международния сьд в Хага след Втората световна война), той написвай книга за епохата на Водолея дълго след събитията на 1944 г., които от Юрисконсулт в Министерство на финансите го „произвеждат в степен” мозайкаджия, строящ социалистически обекти като Лозенската резиденция, Слънчев бряг, Русенската гара. Името на д-р Константинов е свързано и със спасяването на българските евреи - той скъсва заповедта си за придружаващ ешелоните до Полша пред Учителя Петър Дънов, който пък уведомявайки цар Борис IIІ, именно тогава предупреждава, че ако това зло не бъде предвардено, то голямо зло грози България. За д-р Константинов за пьрви път научих от двете френски издания на двете негови книги, публикувани в Париж. Биографията му като цяло предстои да бъде документирана.
към текста >>

Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес!
И още - обръщайки се към учениците си, той е казал: „Аз ви давам словото, за да го дадете на българския народ, а българския народ ще го даде на човечеството.” Мисля, сега е именно втората фаза - предаване на българския народ и на човечеството и тя изисква вярно намерени форми на поведение, адекватност и много работа. В този смисъл искай да назова няколко имена - писателят Георги Томалевски, математикът Борис Рогев, естественикът проф. КръстьоТулешков, Боян Боев ...Това са личности, стъпили именно върху основите на даденото от Петър Дънов. В краткото си по обем есе (един от бисерите в българската есеистика) „Изповед на моето поколение”, Георги Томалевски пише, спомняйки се софийски картини от след Първата световна война: „Камшиците на конната полиция край театър „Ренесанс” играеха по гърбовете на манифестанти, които подхвърляха „готови резолюции”... Аз съм от поколението българи, родени след Втората световна война, чието физическо оцеляване, образование, бит са изцяло в зависимост от зародените тогава „готови резолюции” и стараейки се да се опазя от бремето им, съм особено благодарна на ред свои срещи. А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина. Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес! Д-р Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав. Видка Николова София; Унив.
към текста >>

35. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

Духовната страна на живота се налага.
Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат. Тия, които гледат небето, ако са половината, другата половина ще се разположи по-удобно на земята. Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи. Естеството на човека мъчно се превъзпитава.
към текста >>

Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи.
Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат. Тия, които гледат небето, ако са половината, другата половина ще се разположи по-удобно на земята. Духовната жажда обаче не е произволна, а е нужда, която всеки добре наблюдаващ човек можа да забележи. Естеството на човека мъчно се превъзпитава. А в основата на своя живот и съществуване човека го възпитават сили, които са вън от човешките и са го формирали. Не са важни имената, с които ще ги наречем - важно е, че съзнанието съществува. То не може да се подпушва. Трябва да му се даде ход и канализира.
към текста >>

«Доколкото предложенията на математиката се отнасят към действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни -не се отнасят към действителността.» (Айнщайн, «Геометрия и опит») Тогава на мястото е да се запитаме: математическите предложения са ли израз на реални отношения?
Такива са думите и на ония, подир които са вървели тълпите. Понякога само, и то често, тия тълпи са вземали ехото за действителност, варака - за злато. Такива движения са изчезвали също така бързо, както са се започвали. Човек е като кесия - каквото туриш в нея, това е! Но трябва да е здрава и да не може всеки да бърка в нея. «Доколкото предложенията на математиката се отнасят към действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни -не се отнасят към действителността.» (Айнщайн, «Геометрия и опит») Тогава на мястото е да се запитаме: математическите предложения са ли израз на реални отношения? Ако те не са отношения на реалности, тогава как те служат за израз на «реални» отношения? Ако едно математическо предложение не е израз на реални отношения, как тогава се покрива една действителност с математическата формула, т.е. как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително? И може ли една наука, която се базира върху недоказани предложения, да доказва всичко друго? Ами защо тогава да не е научна и аксиомата «Бог», с която тоже може да доказваме всичко друго?
към текста >>

как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително?
Човек е като кесия - каквото туриш в нея, това е! Но трябва да е здрава и да не може всеки да бърка в нея. «Доколкото предложенията на математиката се отнасят към действителността, те не са достоверни; а доколкото са достоверни -не се отнасят към действителността.» (Айнщайн, «Геометрия и опит») Тогава на мястото е да се запитаме: математическите предложения са ли израз на реални отношения? Ако те не са отношения на реалности, тогава как те служат за израз на «реални» отношения? Ако едно математическо предложение не е израз на реални отношения, как тогава се покрива една действителност с математическата формула, т.е. как си служим с математиката да доказваме другите науки или, да речем, една конструкция, «математически изчислена» предварително? И може ли една наука, която се базира върху недоказани предложения, да доказва всичко друго? Ами защо тогава да не е научна и аксиомата «Бог», с която тоже може да доказваме всичко друго? Отношенията на нереалности не може да се покрият с изводи, които покриват реалности. Нещастието на съвременното Християнство е там, че то свързва съзнанието на хората с разпятието, а не с възкресението Христово. Разпятието е кулминацията на тъмните сили, възкресението е истинският център на Християнството, същина и основа.
към текста >>

36. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

» Но това е една далечина, нещо повече - една утопия, която изглежда досущ неизпълнима при днешните условия на живот, когато невидимо море люшка народи и ги хвърля един върху други или кара частите на тия народи да се сблъскват тъй силно, та да забравят, че са родни братя... Мен би ми се искало да надникна назад във вековете, да проследа невидимите лъчи на духовната виделина, които са зараждали живота, да разгледам как тя е минавала от век на век, за да стигнем и до днешните дни, когато мракът и светлината, тъй контрастни един на друг, се сливат в оня разгром на обществени вълни, който потопява личности, общества, нации.
Грамадни империи се разделиха на области, като да бяха чужди една на друга; на градове и селения, които, като говореха един и същи език, понякога воюваха по цели години помежду си и се взаимно обираха и избиваха. Това трая почти столетия. Но тоя исторически меланж не бе безсмислен във вековната културна история на человечеството. Държавите се преустроиха. И от номинални господарства, обединявани в името на един случаен владетел; от пепелта, като някой феникс изникнаха националните държави, които съществуват вече достатъчно, за да минат в други, по-висши форми, в които съзнанието на отделния индивид-гражданин ще трябва отново да се разшири и възприеме в себе си нещо повечко, да направи крачка напред към сближение на една личност с друга и по тоя начин се заживее оня колективен, съзнателен живот, който ще направи от човечеството една разумна грамадна душа, единна по своите разбирания, безпределна по своята сила, защото ще бъде вече в подножието на своя зенит и със смелостта на Христа ще изпрати своя зов към слънцата на всемира: «Аз и Вселената едно сме! » Но това е една далечина, нещо повече - една утопия, която изглежда досущ неизпълнима при днешните условия на живот, когато невидимо море люшка народи и ги хвърля един върху други или кара частите на тия народи да се сблъскват тъй силно, та да забравят, че са родни братя... Мен би ми се искало да надникна назад във вековете, да проследа невидимите лъчи на духовната виделина, които са зараждали живота, да разгледам как тя е минавала от век на век, за да стигнем и до днешните дни, когато мракът и светлината, тъй контрастни един на друг, се сливат в оня разгром на обществени вълни, който потопява личности, общества, нации. Но същевременно да констатираме как заедно с разрухата, както винаги, иде и градежът. Както някога, така и сега индивидуалното и колективно съзнание растат в тия борби, разширяват се и се качат стъпка по стъпка към онзи връх, на който някога се качиха и качват свръхчовеците, които със своя живот отбелязват пътя и етапите на крачещото след тях человечество. Някога человек за человека бе вълк, после той стана изобщо така - человек; грамадното сътресение на Френската революция го приближи крачка напред - той стана «гражданин», а Руската - въпреки всичките кърви, му приложи едно по-близко име: «другарю». Ще бъдем ли ний някога живи да чуем и да сме свидетели на още по-сладката дума - «братко» - да се носи от уста на уста, нещо повече - не само да се изговаря, но и чувствува от всяко сърце? Нека вярваме!
към текста >>

Но трябва да се съгласим, че ако погледнем отвисоко на въпроса, от философска гледна точка, те се сближават със своите съюзи толкова, колкото и със своите войни - и с последните даже повече, понеже, за съжаление, те се движат в духовна тъмнина и в грубите си сблъсквания могат по-добре да се опознаят, отколкото във всички думи, конференаси и пожелания.
Както някога, така и сега индивидуалното и колективно съзнание растат в тия борби, разширяват се и се качат стъпка по стъпка към онзи връх, на който някога се качиха и качват свръхчовеците, които със своя живот отбелязват пътя и етапите на крачещото след тях человечество. Някога человек за человека бе вълк, после той стана изобщо така - человек; грамадното сътресение на Френската революция го приближи крачка напред - той стана «гражданин», а Руската - въпреки всичките кърви, му приложи едно по-близко име: «другарю». Ще бъдем ли ний някога живи да чуем и да сме свидетели на още по-сладката дума - «братко» - да се носи от уста на уста, нещо повече - не само да се изговаря, но и чувствува от всяко сърце? Нека вярваме! Ако ний днес, събрани в разни общества и подобно на нас в целия свят още стотици хиляди могат да се наричат така - нека вярваме, че това чувство на братство няма да остане празен звук, че то ще обхване по-широк кръг от хора, ще прескочи всички условни граници между людете и ще разшири техните затвори, които те сега наричат гордо «отечество», за да добият онова голямо отечество, което се пада на всеки истински человек - да бъде достоен жител на цялата земя... Днес ний сме свидетели и на едно влечение и стремление, противоположно на онова, което тика хората на взаимно изтребление - на желание за сближение между народите. Но трябва да се съгласим, че ако погледнем отвисоко на въпроса, от философска гледна точка, те се сближават със своите съюзи толкова, колкото и със своите войни - и с последните даже повече, понеже, за съжаление, те се движат в духовна тъмнина и в грубите си сблъсквания могат по-добре да се опознаят, отколкото във всички думи, конференаси и пожелания. След всяка война те поумняват; след всяко сблъскване новите реални факти и съотношения, макар и насила, са влезли в тяхното съзнание; и там е залогът - че, за известно време макар, ще имат правилни разрешения, понеже действителността е най-добрият учител. И днес всички държави на Европа, които фактически ръководят засега света, макар и сами да попаднаха в икономическа зависимост от Америка - се намират в оня процес на разлагане, който в по-силна или по-слаба форма разяда и самото наше общество. Стремлението да се образува и славянски блок в интернационални тайни сдружения, след като там си намериха мястото латински и германския, показват само последните усилия на националните схващания и чувства, които, подложени на постоянно разяждане, атакувани повсеместно от действителността и интернационалния капитал, търсят последно прибежище и в редовете на чисто идейните организации. И днес, когато сме свидетели на странни, почти невъзможни за преди десетина години събития, това ни се вижда почти естествено, поне малцина протестират срещу него, а то иде да покаже колко дълбоко се е вмъкнало разложението на националното чувство - дотам дори, да почнат свои да се гледат като чужденци! Италианецът фашист убива италианеца нефашист, като да е другоземец; Русинът комунист убива русина некомунист, като да е турчин... испанецът, естонецът, югославянинът, гъркът, българинът - има ли нужда да нареждам фактите на ежедневния живот, да потвърдя това?
към текста >>

Така някога постъпиха с древноеврейските пророци, така постъпиха с гордостта на човешкия ум през Средните векове, така постъпват и днес с ония новатори, които, жадни да допринесат нещо на терзаните и измъчваните, но невежи в своите похвати, благодарение на това, че духовната светлина не се е коснала до техните очи - искат по пътя на насилието да донесат щастието на человечеството.
Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не! - важното е фактът, който не може да бъде оспорван от никого: в съзнанието на част от народите влязоха нови факти, нови стремежи, нови желания - и в резултат -нови движения в икономическия, политическия, обществения и духовен живот на всички страни. Ламтежът за нещо ново и борба за запазване старото, съ-ществующето, стремежът за излизането от едни «законни» рамки и усилията да се задържат здрави тия рамки като най-доброто възможно постигнато в тоя живот - ето характеристиката на тоя момент, в който обществените вълни се надигат, плискат и разбиват във вълноломи и язове и багрят с кръвта на нова-тори тая земя, която и без туй е засята само с кости и поливана с кръв през векове и векове... През трудния път на человечеството към върховете на своята еволюция то е минавало винаги досега през гробища и мъчения. И нека си не правим илюзии - всичките постижения на цивилизацията, за голямо съжаление, са отбелязани с гробовете на мъчениците новатори, на които следващите поколения са вдигали обикновено паметници - на тях, избитите от техните бащи!... Така някога постъпиха с древноеврейските пророци, така постъпиха с гордостта на човешкия ум през Средните векове, така постъпват и днес с ония новатори, които, жадни да допринесат нещо на терзаните и измъчваните, но невежи в своите похвати, благодарение на това, че духовната светлина не се е коснала до техните очи - искат по пътя на насилието да донесат щастието на человечеството. Но съдейки днес тях, ний всинца съдим себе си - ний, които имаме светлината, носим страшна отговорност пред человеците, ако не я пръснем, ако не разсеем тъмнотата, за да могат срещналите се по улиците, по борсите, по корабите, по бойните полета, по барикадите да се познаят, че са братя!... Не напразно някога един велик Учител на человечеството каза: «На когото е много е дадено, много и ще се иска.» Ако ний се върнем през хилядолетия назад в историята на человечество-то, винаги ще намерим, че новите раси, новите народи се формират заедно с една нова религия, с един нов духовен център, който, във вид на Учител, пророк, Божи приятел или светец някакъв, образува оная спойка, която избира и отлъчва околните хора от другите, сплотява ги в едно общество. И това малко общество расте постоянно, постоянно се разширява, добива свои обществени форми, религиозни обреди, държавно устройство; води войни, носи това ново по целия свят. И докогато се държи в него, то има успех, има разцвет на всички сили - умствени и физически; преуспява във всички направления, надвива всички препятствия. Спомнете си историята на древните евреи, които влязоха в Египет няколко десятки души - излизат след време няколкостотин хиляди - цял еврейски народ, предвождан от Мойсея.
към текста >>

Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход.
Основите, на които се крепеше тя, и Християнството бяха тъкмо противоположните: насилието и Любовта. Но хората, които бяха приели Християнството по-късно, когато гоненията престанаха, бяха вече с по-други схващания, отколкото тия на първите християни. Те смятаха, че може да се направи известен компромис, който да опази тяхното обществено положение и същевременно, че ще е голямо нещо, ако приспособят Християнството към съвременните разбирания, понеже то вече им се струваше доста крайно и трудно изпълнимо. Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени. Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!... Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход. Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които характеризират всяка религия, за която старото е всичко. Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило.
към текста >>

Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина.
Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се! Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно. В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши! » Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания. Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти».
към текста >>

» Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания.
В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши! » Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания. Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти». Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват.
към текста >>

Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология.
Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши! » Напротив, те търпяха разгром след разгром от тъй наречените варвари, които всъщност, макар и езичници, имаха много по-здрава обществена спойка помежду си, отколкото можеше да даде една религия, образувана от несигурно възприетото ново и от остатъците от обредите на старите изместени богове... Духовната истина, пренесена в Арабия, дава своите семена с местен колорит, разбира се, чрез Исляма - Мохамеданството, като донесе разцвет в целокупния живот на народите и оня политически възейм, който докара арабите победители чак в Испания. Школите в Александрия, Багдат, Башка, Бакхо-ра, Кайро и Кордова пръскат светлина по всички тогавашни страни като преподават: философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия и за отделни избраници - алхимия и астрология. Когато на юг върви тая победоносна вълна, която разнася науката, предшествана от победите на меча в продължение на пет столетия и сполучва да съсредоточи вниманието на всички тогавашни културни хора от VIII до XIII столетие - почти едновременно с това, на север, в България, се заражда едно ново учение, което расте и се засиля, въпреки всички гонения, минава от страна в страна и стига Франция в XIV столетие. Разгонено от 7-ия Кръстоносен поход, вдигнат срещу него, то пръска свойте идеи, заедно с прогонените по всички посоки привърженици, за да даде по-късно началото на хуманитарното движение в Европа и последния му ехтеж виждаме да заглъхва в смелите страници на предшествениците на самата Френска революция - волнодумците вол-терианци или тъй наречените «енциклопедисти». Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват. Неговата история в България е повторение на Исусовата - окапалите в разврат осъждаха велегласно тия, които със светия си живот мълком ги изобличаваха.
към текста >>

Повтарям, трябва да има човек времето и търпението да разгледа и проучи Богомилското учение в неговата пълнота и да има достатъчно духовно прозрение, да разбере неговата духовна стойност, за да може справедливо да потърси и му намери онова знатно място, което по право му се пада в културната история на Европа, за да може да се схване и правилно прецени онова голямо влияние, което то е имало навремето си, па и столетия след това, върху всичките религиозни, политически и философски движения.
Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват. Неговата история в България е повторение на Исусовата - окапалите в разврат осъждаха велегласно тия, които със светия си живот мълком ги изобличаваха. Всред духовния мрак, който бе сковал в 13-о столетие Европа, когато най-културният и учен човек бе тоя, който знаеше четиритях аритметически правила - смелите Богомили трябваше да минат през много мъки и терзания, носейки велики разбирания върху същината на нещата и с такава смелост си туряха пръста направо върху всичките рани, че тогавашното страхливо човечество ги смяташе като някакви избраници и светии. Мощен ореол се носеше над техните аскетични глави и вдълбочени в съзерцание умове, които гледаха на целия свят като на временни условия, предговор само към великата поема на безсмъртието и истинския вечен живот. Повтарям, трябва да има човек времето и търпението да разгледа и проучи Богомилското учение в неговата пълнота и да има достатъчно духовно прозрение, да разбере неговата духовна стойност, за да може справедливо да потърси и му намери онова знатно място, което по право му се пада в културната история на Европа, за да може да се схване и правилно прецени онова голямо влияние, което то е имало навремето си, па и столетия след това, върху всичките религиозни, политически и философски движения. Хус и Лютер са само ехото на богомилите. Органическата връзка между тях е не трудно да се проследи, а е доказана и исторически. Но нашата цел не е богомилството. Спряхме вниманието си за малко върху него, защото може би никое друго духовно течение в България не е тъй много клеветено, както това учение, което по своята висота, морал и сила е гордостта на човечеството през онзи век, па и до днес***. Но ний никога не сме били доволни от нашето - и сега няма да можем да направим изключение... Тъкмо когато преследванието на невежеството са най-силни срещу истински духовното - в 13-о-14-о столетия, официалната църкова и на Изток, и на Запад, и в Рим, и в Константинопол, достига до една забележителна развала и поквара в нравите на своите водачи.
към текста >>

Някои от неговите членове отнасят духовната светлина във Франция и в 1623-1635 до 1722 г.
Те се състоят обикновено от лица, които изучават и се мъчат да се домогнат до мистериите на старите Розен-кройцерски братства, но нямат нито техните сили, нито техните знания. Такива самозвани ложи има една в Англия и пет в Америка, с клонове в други страни, но същинските стари и без връзки с другите държави са, както вече поменахме, тия във Франция и Германия****. Арабските духовни течения се опитват в Испания в 1520 г. да образуват един таен център на знание и сила, чрез ордена на Илюминатите (озарените), които, като видяхме, си водят своето начало от Апостол Павел. Но тоя орден, от самото започване още попада под силните удари на испанската инквизиция и биде пръснат. Някои от неговите членове отнасят духовната светлина във Франция и в 1623-1635 до 1722 г. създават братствата, които съществуват до самата френска революция. Последното братство се създава с изключителната задача, за да се реагира срещу тайния Иезуитски орден, основан от Инголщад - работа, с която по-късно се натоварват Масоните и я свършват успешно. Същият орден се разпространява и в Германия, но вътрешни ежби, липса на високо съзнание в членовете му, намали дотолкова неговата активност, че в 1895 година замира почти*****. Освен поменатите духовни братства - ордени, които носят истината и светлината безкористно на цялото човечество, има и други братства, по-малко безкористни, както и някои, които се занимават направо с рушене. За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора.
към текста >>

За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора.
Някои от неговите членове отнасят духовната светлина във Франция и в 1623-1635 до 1722 г. създават братствата, които съществуват до самата френска революция. Последното братство се създава с изключителната задача, за да се реагира срещу тайния Иезуитски орден, основан от Инголщад - работа, с която по-късно се натоварват Масоните и я свършват успешно. Същият орден се разпространява и в Германия, но вътрешни ежби, липса на високо съзнание в членовете му, намали дотолкова неговата активност, че в 1895 година замира почти*****. Освен поменатите духовни братства - ордени, които носят истината и светлината безкористно на цялото човечество, има и други братства, по-малко безкористни, както и някои, които се занимават направо с рушене. За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е. трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
към текста >>

Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност.
създават братствата, които съществуват до самата френска революция. Последното братство се създава с изключителната задача, за да се реагира срещу тайния Иезуитски орден, основан от Инголщад - работа, с която по-късно се натоварват Масоните и я свършват успешно. Същият орден се разпространява и в Германия, но вътрешни ежби, липса на високо съзнание в членовете му, намали дотолкова неговата активност, че в 1895 година замира почти*****. Освен поменатите духовни братства - ордени, които носят истината и светлината безкористно на цялото човечество, има и други братства, по-малко безкористни, както и някои, които се занимават направо с рушене. За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е. трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******. ________________________________ * Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества.
към текста >>

****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр.
**** Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството. Ще изброим няколко: Доктор Парацелзиус, Бьоме, Ван Хелмонт, Бекон [Бейкън], философа Лок, Сен Жермен, Данте, Ян Амос Коменски, Лесинг, Гьоте, Якоби, Спиноза, Декарт; на розенкройцери се дължи основаването на Английската Кралска Академия на Науките (първа в Европа) [в] 1662 г. философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розенкройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) ***** Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). ****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.)
към текста >>

37. (77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта

Тази война е война духовна.524 Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават едно сражение.
(77) Среща с Учителя на 12.V.1940 г., 7 ½ ч сутринта Повика ме Учителят и между другото ми говори следното. Въпрост беше за един селянин от Кулско, ако се не лъжа, който беше пратил писмо до царя, че иска лично да му каже нещо - много важна тайна, която на други не иска да каже, като прилага разни удостоверения, че е нормален, че има имот, че е благонадежден и пр., като казва, че ако не е важно неговото съобщение, да му вземат имота от 50 декара и да раздадат на бедните. Личи си, че е религиозен човек, някой, който е чел Библията и мечтае за пророчески дарования. Учителят каза: «Да се изслуша - да се... човешкото на място и Божественото на място; където трябва, да се тури. Тази война е война духовна.524 Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават едно сражение. Спорът е, че Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината да е отчасти за всички. А тъмните - че тъмнината е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Конкретно и двата лагера имат аргументи силни, само че не знаят, че тъмнината не може да работи без светлина. Всичката работа на тъмнината е да не пропусне светлината в някои области. А светлината иска да изгони тъмнината и студа и където и да бъдат тъмните сили, да излязат... Хитри са... шпиони имат.
към текста >>

Във физическия свят те нямат нещо по-съвършено от тях - ще турят музиката да им заповядва и ще почерпят Божественото благо... А те сега казват: «И ние може да измислим упражнения»... Не да измислим, а да внесем Божия порядък във физическия свят - няма какво да измисляме... Зад онова, което съм казал, седи Божествената Истина.527 Зад светлината седи свещта, слънцето... светлината има потенциал... » Във всяка свобода (говорих му за величини с разни степени на свобода - математиката) бързината се увеличава, светлината в ума и силата на волята, и топлината на сърцето.
Християнският свят трябва да изхвърли лъжата. Който народ изхвърли лъжата и тури справедливостта, той върви право, той е правоверен - справедливост, разумност и добрина да се турят като основа. Доброто е във физическия свят; справедливостта - в духовния свят и разумността - в Божествения. Това е достъпно за ума им. Ако упражненията на Паневритмията се турят, светът ще се оправи. Във физическия свят те нямат нещо по-съвършено от тях - ще турят музиката да им заповядва и ще почерпят Божественото благо... А те сега казват: «И ние може да измислим упражнения»... Не да измислим, а да внесем Божия порядък във физическия свят - няма какво да измисляме... Зад онова, което съм казал, седи Божествената Истина.527 Зад светлината седи свещта, слънцето... светлината има потенциал... » Във всяка свобода (говорих му за величини с разни степени на свобода - математиката) бързината се увеличава, светлината в ума и силата на волята, и топлината на сърцето. Нулата може да се увеличава сама и да се намалява сама (говорих му в теорията на познанието за определяне координатите на тангента-точка) и да се увеличава сама. Като се смали до крайния предел, идва до единица[та], която е мярка на всичко. Като се тури пред или след нула, показва увеличение или намаление, показва направление и дали се увеличава и намалява. Заговори ми за носа и неговите форми във връзка с горното: формите на носа показват какви са били принципите - при основата горе; законите - в средата и фактите - долу при ноздрите, които са действували. «Принципите освобождават, законите ограничават, а фактите принуждават!
към текста >>

38. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр.
166 Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството. Ще изброим няколко: Доктор Парацелзиус, Бьоме, Ван Хелмонт, Бекон [Бейкън], философа Лок, Сен Жермен, Данте, Ян Амос Коменски, Лесинг, Гьоте, Якоби, Спиноза, Декарт; на розен-кройцери се дължи основаването на Английската Кралска Академия на Науките (първа в Европа) [в] 1662 г. философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розен-кройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) 167 Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). 168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.).
към текста >>

За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.).
168 Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.) 169 Животът на три лица е преплетен от недобросъвестни историци - Граф де Сен Жермен, Калиостро и Жозеф Балзамо - хора, както наистина са имали взаимоотношения, но не са били псевдоними на едно и също лице, както се е мислело допреди недав-на. (бел. а.) 170 Казваме видимо, защото фактически борбата не е престанала нито момент и понастоящем е съществено засилена всякъде, където католицизмът има надмощие. За съжаление, и българската духовна аристокрация - черковници, е тръгнала като че ли по тоя плъзгав път, или поне е дала свобода на по-низшите йерархии да се проявят в тая посока... (бел. а.). 171 Тайни братства не в смисъл на конспиративни общества, а тайни поради факта, че не всички хора са тъй издигнати, да могат да разберат и приемат истините, сложени като основа на доброволно възприети форми на живот. Под окултни братства и общества ние разбираме тия, които имат окултни знания, черпени от свръхчувствени пътища от посветени. Най-висшите водители на всички тайни братства и общества са обикновено и донякъде и посветени, само че в различни степени. За някои оттяхсвръхчувствените полета са напълно достъпни и владеят доста загадъчни сили, неизчерпаема мощ, която постоянно се струи и подтиква обществото или организацията по определена предварително насока. (бел. а.) 172 Ако има в България само 12 добри человеци братя и те употребят цяла година всеки от тях да намери само още по един такъв свой брат, то знаете ли за колко време ще се оправи България?
към текста >>

39. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

Петър се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа.
Започва да предсказва на своите домашни предстоящи за тях събития. Учи основно училище и след Освобождението завършва Варненската петокласна гимназия. След това учи в Свищовското богословско училище. Висше образование по богословие и медицина добива в Америка. През 1895 г. Петър се завръща в България и започва активна духовна и спиритическа работа. През март 1897 г. той отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в село Тетово. Рано сутринта на 7 март те излизат навън и в Петър чрез светлина се вселява Божественият Дух и той става Учител на Земята. Организира тъй наречените Верига и събори на Бялото Братство. На събора през 1912 г., състоял се във Велико Търново, на 15 август сутринта в него се вселява Христовият Дух и той става Миров Учител.
към текста >>

Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстьнския университет.
На 24.VІ.1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти фашистките командоси арестуват, но веднага освобождават Айнщайн, заради световната му известност като учен. Скоро обаче той е принуден да емигрира в САЩ, а фашистите обявяват награда за главата му. Айнщайн започва да преподава математика като професор в Принстьнския университет. Той проявява особена слабост към българите, които живеят там, обича ги и покровителства всички, които учат в неговия университет. През 1989 г. по случай 110-годишнината от раждането на Алберт Айнщайн „Radio diffusion francaise” съобщава едно негово изказване: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов от България”. В един разговор Учителят казва, че Айнщайн е човек от Четвъртото измерение и повече няма да се преражда на Земята. Той пребивава сега в Света на светлините.
към текста >>

” Равинът се усмихва и казва: „Това няма никакво значение, те са безценни, защото са много важно условие за нашата духовна работа.” След това равините прибират диамантите, благодарят на Братството за оказаната им голяма услуга и си отиват.* На последния събор на Бялото Братство, състоял се през август 1944 г.
Тогава брат Боян Боев заявява, че е присъствал на срещата на равините с Учителя, когато те са донесли диамантите и са Му ги дали. Те са техни и веднага трябва да им се върнат. След една седмица Братският съвет връща диамантите на тримата равини. Единият от тях изсипва диамантите от епруветката на ръката си и ги разглежда. Стоящият близо до него брат го пита: „Колко струват тези диаманти? ” Равинът се усмихва и казва: „Това няма никакво значение, те са безценни, защото са много важно условие за нашата духовна работа.” След това равините прибират диамантите, благодарят на Братството за оказаната им голяма услуга и си отиват.* На последния събор на Бялото Братство, състоял се през август 1944 г. при хижа „Острец” и завършил на Марина поляна пред хижа „Еделвайс” на 28.VІІІ.1944 г., събота, Учителят казва на всички приятели след свършването на събора да тръгнат към село Мърчаево, а той остава последен с брат Борис Николов, на когото нарежда да легне на земята до пейката и да напише отдолу:** „I. Мир по цялата земя. ІІ. България напълно неутрална. ІІІ. Ако евреите не приемат християнството, ще престанат да инкарнират (да се прераждат). IV. В Русия ще стане революция, много по-голяма от тази през 1917 г.” * Виж „Изгревът”, том I, стр.
към текста >>

Редовно играят Паневритмия и развиват усилена духовна дейност.
царското семейство с всички придворни беше пуснато свободно да замине със специален влак през Турция за Египет. Впоследствие то отиде да живее в Португалия. Пострада само принц Кирил като регент. След края на войната Даниел Цион, който отлично знае, че Учителят спаси евреите, отива в Палестина и създава там група на Бялото Братство. Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски песни. Редовно играят Паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят Словото и новия живот.*** Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Правят се много усилия от всички държави на Синайския полуостров, имащи интереси към него, за въдворяване на траен мир между арабите и евреите. Често техните усилия се спъват от национализма и фанатизма, които не са добър съветник на човешкия ум, Новите идеи на братски живот и хармония ще проникнат в живота на повечето хора по лицето на земята и желаният мир ще дойде като естествен резултат от разумния живот на взаимопомощ и разбирателство. Евреите трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат благоприятни условия, при които Бог да изпълни дадените им от Него 36 000 обещания. * Виж „Изгревът”, том I, стр.
към текста >>

Евреите трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат благоприятни условия, при които Бог да изпълни дадените им от Него 36 000 обещания.
Организират свой салон, започват да четат беседи и пеят братски песни. Редовно играят Паневритмия и развиват усилена духовна дейност. Еврейските равини го преследват и ограничават много, но и сега в Палестина има братски групи, които постоянно кореспондират с България и усилено търсят Словото и новия живот.*** Постепенно този войнстващ елемент на еврейския народ ще започва да намалява, евреите ще приемат любовта и ще я прилагат в отношенията си с всички съседи - ще заживеят в мир и хармония с всички народи. Правят се много усилия от всички държави на Синайския полуостров, имащи интереси към него, за въдворяване на траен мир между арабите и евреите. Често техните усилия се спъват от национализма и фанатизма, които не са добър съветник на човешкия ум, Новите идеи на братски живот и хармония ще проникнат в живота на повечето хора по лицето на земята и желаният мир ще дойде като естествен резултат от разумния живот на взаимопомощ и разбирателство. Евреите трябва да изпълнят отлично своята голяма духовна мисия към човечеството като избран народ и да създадат благоприятни условия, при които Бог да изпълни дадените им от Него 36 000 обещания. * Виж „Изгревът”, том I, стр. 487; том XVII, стр. 750 ÷ 753. (бележки на съставителя Кръстев)
към текста >>

40. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Той не знаеше висша математика.
Занимаваше ни с художеството и хиромантията. Често боядисваше салона за празниците и помагаше при почистваното му. На него и сестра Веса им даваха храна от кухнята, когато оставаше. 52. Цочо Диков Друг брат, който ни занимаваше с астрономия - движението на Слънцето, Луната и планетите, беше брат Цочо Диков. * В малкия салон изнасяше беседи с чертежи и уред за движението на Луната, преведе го на английски и го изпрати в тяхното астрономическо дружество, но не го приеха, понеже нямаше математически израз на съжденията му. Той не знаеше висша математика. Много пъти е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите. В Младежкия клас се даде тема за строежа на атома. Аз написах по-обширна тема, имах знания - това ме бяха изпитвали в 11 клас в гимназията. Дойде същество в мен и ми освети много въпроси. Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене.
към текста >>

Записаха ме и станах ученик в 4„г” клас, с класен ръководител - математика Васил Цървенков.
Казаха, че вечерният влак карал бързо, а стрелката не била правилно поставена и той дерайлирал. А не слушай интуицията си! Пристигнах в София по обед и следобед, воден от интуицията си, се намерих на ул. „Стара планина”, където се намираше I образцова мъжка гимназия. Имаше известно объркване още в новата власт и в канцеларията ми приеха документите, макар че гимназията не беше в нашия район. Записаха ме и станах ученик в 4„г” клас, с класен ръководител - математика Васил Цървенков. * Виж „Изгревът”, том IV, стр. 221 ÷ 222. ** Виж „Изгревът”,том IX, стр. 219 ÷ 221, 271 ÷ 273, 273 ÷ 275. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 63.
към текста >>

Той беше по-слаб по математика и аз му помагах.
Прожектирах им подходящи филми и им правех опити по физика, като опита на Фуко за движението на Земята и др. Редовно ходех на гаража и времето за учене на уроците не ми стигаше. Като отивах сутрин в училище, по интуиция ми казваха по какво ще ме изпитват и даже - кой урок. До мен седеше Александър Данов, който малко накуцваше. Казвах му, че ще уча например по биология за 4-тия час, и ако ме вдигнат по нещо в другите часове, да ме бутне и ми каже въпроса, за да отговоря. Той беше по-слаб по математика и аз му помагах. Често, по желание на съучениците ми, решавах задачи, които са ги спънали през междучасието. По химия и физика им четях стенограмите, които правех, Преподавателят по химия - Захариев, беше много строг, завършил в Германия и имаше големи изисквания. В 11 клас аз и още двама не бяхме изпитвани и ми казаха - по интуицията - да уча „Строеж на атома”, Захариев вдигна единия, изпита го нещо - той отговори и седна. След това вдигна Антон Коларов и му каза да говори върху строежа на атома. Помислих си: „Къде ли ще ме изпита мене?
към текста >>

Срещаха големи трудности по математика.
Помислих си: „Къде ли ще ме изпита мене? ” Антон не можа да говори по въпроса и седна. Вдигна мен и каза: „Говори ти за строежа на атома.” Бях се подготвил отлично с най-големи подробности и получих 6. Интуицията никога не ме е лъгала. На Изгрева имаше 30 ÷ 40 души, незавършили средно образование и посещаваха вечерна гимназия. Срещаха големи трудности по математика. Имаше клуб с черна дъска, където им решавах мъчните им задачи и обяснявах формулите. Като минавах покрай кухнята, Ганка Бончева учеше, седнала на стол. Подпира се малко, заспала на стола. В гаража лягах направо на плочите - нямаше канал, изстинах и се разболях от жлези. Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на път за гимназията, го повръщах.
към текста >>

В последния клас почти не ме изпитваха, Класният ми Цървенков стана главен инспектор по математика и даваше задачите за всичките конкурсни изпити.
Като минавах покрай кухнята, Ганка Бончева учеше, седнала на стол. Подпира се малко, заспала на стола. В гаража лягах направо на плочите - нямаше канал, изстинах и се разболях от жлези. Яви се една коварна температура от 38 °С и каквото ядях, щом влизах в гората на път за гимназията, го повръщах. Срещнах в Словото: „Пийте гореща вода, Врялата вода лекува всички болести.” Веднага приложих прочетеното и за месец температурата изчезна и започнах да се храня нормално. В последния клас почти не ме изпитваха, Класният ми Цървенков стана главен инспектор по математика и даваше задачите за всичките конкурсни изпити. Като се готвех по задължителната матура по български език, отидох на полянка над „Ел Шадай” и учех. Беше слънчев, топъл пролетен ден. Спомних си, че в беседа Учителят казва, че с мисълта си човек може да повика някои животни. Пожелах да дойдат 2 славея и скоро те кацнаха на лешника до мене и ми пяха повече от час. Външно наподобяват донякъде на врабчетата.
към текста >>

Тя беше една от тия, която учеше вечерна гимназия и аз й помагах по математика.
Срещнах Гинка Николчева, която ме попита какво правя. Отговорих й, че си търся работа. Каза ми: „Искаш ли да работиш? ” – „Да” - отговорих аз. „Ела утре при мене в Държавна планова комисия”, където била личен състав. Тя беше една от тия, която учеше вечерна гимназия и аз й помагах по математика. Сутринта отидох пред сградата, но милиционерът не ме пусна. Помолих го да й се обади горе и тогава ме пусна, Гинка каза: „Светозаре, тук работят само заслужили комунисти, а ти не си и комунист. Ще те пратя при мой приятелки - личен състав в Първи Сталински райсъвет.” Отидох в съвета и ме назначиха финансов изпълнител. Предадоха ми работните документи на възрастен колега, който се пенсионира. Имаше изпълнителен лист за 100 000 лева, а хората продаваха имот и си платиха.
към текста >>

Явих се по математика при професор Брадистилов - писмен и устен - 6.
Стипендия за брат ми Костадин През месец май 1951 г, ме уволниха. Председателят на съвета Капасъзов отиде в Германия и там остана да живее. Партийният секретар Бенмайор беше взел от 500 души по 2000 лева, за да им даде софийско жителство. Като го изобличиха, замина за Израел с милионите, които беше придобил. Започнах усилено да уча за кандидатските изпити. Явих се по математика при професор Брадистилов - писмен и устен - 6. По физика - при Саздо Иванов, пак 6 - писмен и устен. По български ми писали 3, по нареждане от съвета, не можех да проверя написаното по български език. Влезе Костадин да учи геодезия и си казах, че трябва да работя и да му помагам. Косю изкара първия семестър и напусна, понеже не искаха да му дадат стипендия, защото родителите му са от Братството. Надигат се неговите колеги - приятели.
към текста >>

Последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София, немили-недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа.
След заминаването на Учителя, те стават спънка за братския животи главна причина за всичките разправии, раздори и борби на Изгрева. Идва обмяната на парите и Тодор Стоименов и няколко братя цял ден горят в печката на Ради Танчев средствата, дадени за Божието дело.* По това време има много закъсали братя и сестри. Някой иска по малко средства, както Кирил Стоянов, печатар в братската печатница, да си купи жилище, но получава груб отказ. Тази постъпка на Братския съвет не може да се извини с нищо. Това бе първият резултат от непослушанието към Учителя за правилното използване на братските средства. Последва разрушаване на салона и Изгрева, разпръсване на братята и сестрите по цяла София, немили-недраги, без салон и елементарни условия за общ живот и духовна работа. След заминаването на Учителя се създаде към Братския съвет и финансов: Коста Стефанов, Никола Антов и Жечо Панайотов. През 1950 г. се промени законът за собствеността и братският съвет започна да събира годишен наем по 0,50 лв. на 1 квадратен метър. Плащахме като за празно място.
към текста >>

Навремето съм помогнал на дъщеря й Росица по математика и завърши икономическата гимназия и ме обичаше.
На работа във фабрика „Бергман” През есента на 1951 г. постъпих на работа в „Бергман”, където опаковах кутии и конзоли по 10 в пакет. Взех джобния часовник на дядо ми, закачих го пред мен и работех бързо. Нормата ми беше 800, а аз изкарвах 1200. Имаше стол, в който работеше сестра Донка Илиева. Навремето съм помогнал на дъщеря й Росица по математика и завърши икономическата гимназия и ме обичаше. Готвеше отделно за нея и мен вегетарианска храна. При мен дойде агент и ми нареди да следя хората и да му докладвам всяка седмица кой какво прави и говори за властта. Намерих се в чудо и се замислих как да се отърва от това зло. Взех, че разказах на всичките си колеги за него и задачата, която ми беше дал. Така разбраха, че не пазя тайна и ме оставиха на мира, В предприятието работеха хора от най-низкото стъпало: затворници, уволнени от комунистите, репресирани.
към текста >>

41. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

Бандата Правех неуспешни опити да накарам Павел да научи математиката.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография Четвърта част 121. Бандата Правех неуспешни опити да накарам Павел да научи математиката. В 11-и клас идва математик, който през целите часове ги карал да решават задачи и той я научи добре. Когато завършваше, комунистическите деца образуваха хайка и постоянно го гонеха и биеха. Веднъж майка ми минава през двора на училището и вижда Павел, заобиколен в кръг от децата, и го удрят. Тя се развиква и те се разпръснали. Павел има Сатурн в 7 дом в Рак - в заточение; и със своят упорит Козирошки характер не можеше да оправи отношенията си със съучениците си.
към текста >>

Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г.
Павел има Сатурн в 7 дом в Рак - в заточение; и със своят упорит Козирошки характер не можеше да оправи отношенията си със съучениците си. След свършването на гимназията бандата се разпръсна: едни отидоха да учат, втори - да работят, трети се ожениха и се махна тази тежест от главата ми. Аз редовно посещавах Мусала и езерата. Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме съпътствали. Давам едно описание за отиването ми на Мусала през 1990 г. 122. Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г. и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна. Много пъти пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха.
към текста >>

В 6 часа и 20 минути изпод сивата омара над Белмекен без шум изгря Слънцето, бледо-бяло на цвят, и оповести първия ден на пролетта, идването на духовната нова година 1990.
Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг. На юг е Пирин със сняг от средата нагоре, в омара. Най-високо блести Вихрен, Кончето. На изток в омара са чаловете, Ибър до Белмекен. В 6 часа и 20 минути изпод сивата омара над Белмекен без шум изгря Слънцето, бледо-бяло на цвят, и оповести първия ден на пролетта, идването на духовната нова година 1990. Има много прах в атмосферата около Слънцето. Няма я любовта - дъждът, който да абсорбира този прах и да го прати в полята като благодатен тор и влага. Запекло се е съзнанието на хората и не желаят да се освободят от ненужните утайки в сегашният си живот и природата им отговаря по същия начин ~ на затягане - не дава влага. „Окото” - този светъл фокус на духовни енергии, е покрит плътно с дебел сняг - възприема великите сили от Космоса и ги отправя щедро към хората, за да възраснат в тях всичките добродетели на Духа - условие за разумният вечен живот на безсмъртието, към който нашите души от милиони години се стремят. Тъмнината бяга на запад и скоро се превърна в розова светлина и след това западът стана жълт.
към текста >>

Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа: пътните за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея.
Твоят Дух винаги да пребъдва в мен, в моя ум, сърце, душа, дух и воля, за да се отвори съзнанието ми да разбирам Словото – Писанията. Да чувам гласа Ти, да изпълнявам Волята Ти и да Те славословя винаги. Да станем всичките Твои човешки деца, едно тяло и един Дух, беззаветно да Ти служим с радост и веселие, тъй както ангелите Ти служат.” 21.03.1990 г., 13 часа 123. Идеята за безплатните обеди По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха рилския лагер - Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на продуктите, а Славчо - със сметките и парите в магазина и кухнята. Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа: пътните за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея. Понеже идеята се роди в мене, аз реших веднага да я приложа. През 1990 г. купих продукти по изготвен от мен списък, 50 хляба и взех казан 80 литра. Помагаше ми брат ми Костадин да откараме продуктите с неговата кола с багажник до хижа „Вада”. Оттам конете занесоха всичко до хижата и настанихме багажа в преддверието на хижата, определено за раниците на туристите, Хляба качихме на тавана, където се настанихме да спим.
към текста >>

След завършване на гимназията кандидатства с математика в пощенското училище и влезе с отличен.
Задаваха се въпроси по Словото, астрологията. Изнесох много беседи пред групата от Плевен. Имаше много нови хора, които се интересуваха от разни житейски въпроси. 125. Кой е този, който те допуска да следваш Павел ходеше на уроци по цигулка при сестра Мария Златева, после - при професор Зидаров, който му даде добра основа. Водих го да свири в оркестъра на Влади Симеонов и учеше при Ешкенази. След завършване на гимназията кандидатства с математика в пощенското училище и влезе с отличен. Учеше съобщителна и радиотелевизионна техника и го завърши в 1997 г. През 1998 г. Павел кандидатства физика, яви се на изпит и дойде на езерата. Нямаше добро отношение с мене. Родителите са представители на Бога за децата на Земята.
към текста >>

Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция.
От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя. Той е човек, готов да направи всичко за Братството. При сбирката за ”Богородица” донесе 3 пъти овче мляко и сирене за празника. Винаги подпомага градината в орането, копането и общата работа. 146. Електрически ток за градината в Айтос В градината има много работа и в бъдеще ще дойдат много млади хора, които ще помагат безкористно на общото дело. Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция. През пролетта на 2002 г. водата от извора намаля и искаха да разкопаят при главата и да хванат по-голяма струя. Предложих им да изчакаме, защото ако има дъжд, водата ще се усили. Есента и зимата валя и тази пролет имаше изобилно вода, даже изтичаше от междинната шахта. Друг проблем беше с тока.
към текста >>

започнах да се занимавам с духовна работа в Братството.
Тръгнахме по мъките, да търсим години с по-висока заработка - 15 години назад. След 6 месеца променихме базите на изчисление и се удвоиха пенсиите ни. Променят се законите, но има и определено време - астрологически, когато трябва да се свърши дадена работа, което небето отлично го знае! 155. Кои и защо променят Словото на Учителя Както ми каза през 1960 г. Учителят на Рила, от 1990 г. започнах да се занимавам с духовна работа в Братството. Започнах да изготвям нарядите за братските празници: Пролетта, Петровден, събора - 19 август, 22 септември и 27 декември. В 1991 г. правех и Слово към наряда, но следващите години ръководството ги премахна, за да не се удължават нарядите. Имах за главна задача да следя за чистотата на Словото в издаваните беседи и изнесох няколко лекции в салона. Оказа се, че мнозина искат да коригират Бога и да не остане нищо от Словото, което Учителят е изнесъл в България.
към текста >>

42. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Изкарвали сме чудно, потопени в духовна атмосфера, музика, разговори за Невидимия свят, за Учителя свещен.
Идваше и сестра Мария Тодорова и свиреше на пианото. Там беше непрекъснато и брат Галилей Величков. Той ни свиреше с цигулката. Нали беше музикантът цигулар в Школата на Учителя! А Мария - на пианото. Изкарвали сме чудно, потопени в духовна атмосфера, музика, разговори за Невидимия свят, за Учителя свещен. И Еленка идваше, тя стана и съпруга на Светозар. И помагаше в кухнята. А Светозар прекопаваше големия двор и се грижеше за дърветата и ягодите. И всички отивахме в неделя на Витоша, от Бистрица нагоре до Купена горе. Тръгвахме в ранни зори - 2 часа и към 3 и половина минаваше един персонален автобус.
към текста >>

Беше тиха, кротка, мила и много духовна.
Например с мене - непрекъснато ме питаше дали съм чиста и девствена, да не съм допуснала физическа близост с младеж. Разпитваше ме и изискваше! Този велик брат изигра огромна роля в моето духовно пробуждане. При него често идваше и Елка Кралева от Бургас. Тя учеше фотография. Беше тиха, кротка, мила и много духовна. За разлика от сестра си Милка, която ми се виждаше винаги агресивна. Елка преспиваше у брат Петър и идваше с нас на Витоша. Братът я уважаваше много! За Елка Кралева - тя си замина отдавна, като остави две деца. Брат Иван Бойчев от Бургас, ръководител на Братството там, ми беше казал, че тя е роден ангел.
към текста >>

Просто се потопявахме в една духовна атмосфера и разговорите ни нямаха край, а Светозар ни отговаряше на зададените от нас въпроси.
Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата. Едно лято Светозар ни заведе там - но насреща, високо на една полянка над езерото и срещу нас беше пропастта и тези стъпала. И Светозар ни обясняваше за този Олтар и тази врата към Агарта, за което Учителят е говорил. Изобщо - всички екскурзии със Светозар бяха много интересни, много трудни, но богати на духовен живот и много интересни разговори. Просто се потопявахме в една духовна атмосфера и разговорите ни нямаха край, а Светозар ни отговаряше на зададените от нас въпроси. Пък носеше и цигулката си и ще я извади и засвири! Хубаво свири, макар, че не е професионалист, а може би е и „самоук” - не зная точно. И понякога на езерата, преди празника на 19 август, ако има някой труден астрологичен аспект, или дисхармония в Братството, за да се създаде хармонична среда, а и за да се оправи времето, Светозар ни извикваше няколко души да се качим след обяд, към 4 часа, на Молитвения връх. И той носи цигулката и провеждаме специален наряд от подбрани песни от Учителя и молитви. Често с нас са и двете близначки Румяна и Радостина от Поморие.
към текста >>

И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми.
И с него завърши електроинженерство. Тази моя стипендия бе много важна, защото всъщност беше и за двама ни. А моите родители нямаха средства да ни поддържат. Та, трудни бяха тези студентски години за нас. И втората година ми останаха 3 много мъчни изпити за септември. И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех.
към текста >>

Явих се на изпита по математика и го взех.
И бяха все трудни - висша математика, електротехника (3 части) и електрически машини - вече по специалността ми. Изпитите бяха насрочени от 1 до 15 септември, след което никой нямаш е право да се явява, освен с много важна причина и с разрешение на ректора. А това лято бях задължена да изкарам два задължителни стажа: единият-селскостопанска бригада, мисля, че беше през юли, и през август - работа в предприятие. По цял ден работех, връщах се уморена и лятото не можах да се подготвя много. Дойде септември. Явих се на изпита по математика и го взех. Оставаха ми още 2 дни за електротехника - 3 части, 3 тома по 1000 страници. Това беше много труден изпит и много малко студенти го взимаха. Професор беше Минчо Златев, който със самолет отиваше всяка седмица в Сорбоната в Париж и преподаваше там електротехника. Беше много способен професор, но при него много малко студенти успяваха да издържат изпита си. Казваха му „Минчо мъглата” и някои студенти бяха хвърлили „паве” от етажите горе, да го ударят.
към текста >>

Докато светлината е външна, виделината е вътрешна, духовна светлина.
И още Учителят казва: „Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята.” И още: „Библията е един малък превод от Истинската Библия. Не мислете, че Евангелието съдържа всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 ÷ 4 часа. Ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляда книги, големи като Библията.” - Из „Мисли за всеки ден” (1993 ÷ 1994 г.) Накрая на тази Библия е отбелязана разликата между българските думи „светлина” и „виделина”. Защото думата „виделина” я няма в другите езици, а тя се употребява в Библията. Докато светлината е външна, виделината е вътрешна, духовна светлина. Както и думите „любов” и „обич” - няма „обич” в други езици. А Любовта слиза отгоре, а обичта се качва нагоре. Затова и тази Библия е една от най-точните по превод и съдържание. Друга книга от Светозар е „Светъл лъч”. В нея в 400 страници Светозар дава накратко образа на някои братя и сестри от Школата на Учителя.
към текста >>

Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро!
Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците. И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти. Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро! ” Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г. – „Песни - Величка Няголова”. Нотите написа специалист - Иоанна Стратева. Ако не можете да четете нотите (защото песните са доста трудни, а някои и дълги), то може да четете текста. Тези песни са ми давани от цял колектив горе.
към текста >>

Те ще служат и за пример на бъдещите композитори на Новата духовна музика. 16.
Гледа, гледа - и говори за „аз-ът” и др. неща. И нито една песен не чух да изпее. Ако желае! Нека и тя напише толкова песни (136 на брой) и над 250 страници и голям формат! Небето ми ги даде, тези песни и ги написах, колкото можах. Те ще служат и за пример на бъдещите композитори на Новата духовна музика. 16. Светозар и приятелите му Трябва да подчертая чудесното отношение на Светозар към приятелите му. Например сестра Стоянка от Поморие. Често я посещава и той, и Еленка, а и Павел. И как се отнася с двете сестрички близначки Румяна и Радостина! Лекува ги, помага им.
към текста >>

Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина!
Двете сестрички са много симпатични и не могат една без друга. Също така и търсят и Светозар, той им е като духовен закрилник. Техният дом е отворен за него и семейството му. Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина! Тя цялата свети! Беше отлична шивачка. Шиеше разкошни сватбени дрехи. Тя идва в Братството чрез свекърва си - София Шопова. Тя е била край Учителя.
към текста >>

Винаги участвува и в духовната работа с него.
Бог да я благослови! А Светозар поддържа непрекъсната връзка с нея. Ще ви дам и една хубава снимка - тя и Светозар. Понякога на Светозар му е много трудно с най-близките му хора. Еленка се грижи много за него, много е трудолюбива и издръжлива. Винаги участвува и в духовната работа с него. Само един кусур има - много е ревнива. А след Светозар често вървят хора, най-вече сестри, на които е помогнал с нещо. Еленка го ревнува и понякога много. Единственото дете в рода ни, което уважава майка си и баща си, е синът на Косьо - Владимир. Той е атеист, пуши, ожени се и има две деца.
към текста >>

У тях прекарвахме в духовна атмосфера и работа.
Та, брат Иван Бойчев познаваше баба ми и често ни говореше за нея. Той я ценеше и уважаваше много. Той казваше, че аз съм преродената Величка Стойчева (родена съм 8.1941 г.). И ми обръщаше много внимание. Имахме много духовни разговори. У тях прекарвахме в духовна атмосфера и работа. Четяхме беседите от Учителя и Библията. А братът излъчваше голяма светлина. Той беше ясновидец. Виждаше аурата и цветовете й. Имаше и видения, особено сутрин при изгрев слънце.
към текста >>

43. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова