НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
481
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този
свят
и Савка, нейната дъщеря.
Тяхната дъщеря се казваше Савка. Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си. Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас. В нея имаше ред и порядък. Беше свидетелка на цялата Школа.
Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този
свят
и Савка, нейната дъщеря.
Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък.
към текста >>
Всеки говори и ръкомаха на
другия
.
Тереза ми разказваше един сън. Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък.
Всеки говори и ръкомаха на
другия
.
Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева".
към текста >>
Всеки доказва на
другия
, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава! " Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия.
Всеки доказва на
другия
, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева". Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.
към текста >>
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този
свят
".
Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева". Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години. Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева". Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този
свят
".
Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
към текста >>
Този
свят
е така нареченият физико-астрален
свят
, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.
Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата.
Този
свят
е така нареченият физико-астрален
свят
, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.
Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина.
към текста >>
2.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия
свят
?
А като не знаят - залъгват се едни-други. И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството. Всички ще се нахвърлят върху нас. И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите." Ние сме замлъкнали. Мълчим. Ами сега какво ли ще стане?
"Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия
свят
?
" - питам аз. "Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
към текста >>
"Ако Невидимият
свят
реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно.
Всички ще се нахвърлят върху нас. И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите." Ние сме замлъкнали. Мълчим. Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз.
"Ако Невидимият
свят
реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно.
А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.
към текста >>
След като Невидимият
свят
е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.
" - питам аз. "Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
След като Невидимият
свят
е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.
Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
към текста >>
Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия
свят
.
А как ли? Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек. В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.
Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия
свят
.
Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога. В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен. А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания.
към текста >>
В ръцете на Невидимия
свят
се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.
В ръцете на Невидимия
свят
се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
А Господ сега е в България." Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това. И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен. Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това.
към текста >>
Другият
начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.
Това беше погледът на пробудените чрез светлината на Словото на Великия Учител човешки съзнания. През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света. Ние знаехме кой движи и ръководи всичко това. Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите. Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.
Другият
начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.
Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи. Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.
към текста >>
Този метод е средство на Невидимия
свят
да управлява света.
Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят. Ние бяхме свидетели как империи се разрушаваха отвътре за броени месеци и години. А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод. Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи. Така се рушат монолитните империи.
Този метод е средство на Невидимия
свят
да управлява света.
И да променя света. В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор. Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене. В чии ръце е съдбата на света?
към текста >>
Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този
свят
.
И да променя света. В чии ръце днес е съдбата на света? Аз имам отговор. Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене. В чии ръце е съдбата на света?
Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този
свят
.
Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.
към текста >>
3.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият
свят
бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.
Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият
свят
бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя.
Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това.
към текста >>
Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия
свят
именно за това - да присъствуват в Школата.
Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя. Техните имена са записани по вестниците, но са записани и горе, на Небето, и те ще отговарят за това. По този повод Учителят веднъж заяви: "В бъдеще църквата ще бъде ограничена от държавата заради гонението срещу Бялото Братство". Аз дочаках да се сбъдне това пророчество: след 9 септември 1944 година, когато се смени строят и дойдоха комунистите, те първо се захванаха с църквата, иззеха й имотите, властта, разпопиха мнозина и какви ли не грозни неща видях да й се вменяват в грях - тя трябваше да плати и някой трябваше да я накара да плати. И тя плати.
Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия
свят
именно за това - да присъствуват в Школата.
Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика".
към текста >>
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения
свят
.
И цялото си съмнение във верността към жена си той го прехвърли върху всички братя и сестри, като във всяка сестра търсеше да види нечестността и непочтеността, поради което накрая не можа да издържи и напусна "Изгрева" най-демонстративно. И други се развеждаха, и други преминаваха през такива развръзки в личния си живот, но никой така демонстративно не е напускал "Изгрева". А тук беше Учителят и той така спокойно можеше да потърси Неговия съвет и Неговата помощ - в това никой не би го осъдил. Напротив, всеки би казал, че е постъпил разумно и правилно. А съветите на Учителя не бяха прости съвети.
Той разрешаваше съдби, развързваше кармични връзки, развързваше онези приятели, вързани с въжетата на чувствения
свят
.
Но не би! Той не пожела да пита Учителя, събра си накрая багажа и напусна. Случи се така, че натоварил багажа си на една каруца, той се отдалечаваше, а аз стоях и наблюдавах - знаех, че още нещо трябва да се случи в цялата тази история, но не знаех какво. Точно в този момент минава Учителят покрай мене. Аз съм още под впечатлението на тази потресающа картина, но Учителят ме стресва с думите, които направо ме пронизват: "Ще видиш как след време ще заглъхне".
към текста >>
Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия
свят
, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им.
Той знаеше какво мислим в този момент, какво ни спира и защо не можем да го прескочим. Та това бе голяма, изпречила се греда - бариера: прескочи я, ако можеш. А ние не можехме и толкоз. Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе! ". Отново изтръпнахме.
Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия
свят
, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им.
Значи тя беше ученичка горе? Добре, нека да е така. Но защо говори в минало време? Нали нея я има още тук, на земята, в центъра на София, заобиколена от слава и разкош! Загадка и толкоз.
към текста >>
Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и
Другият
, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Оказа, че е имало и друга загадка и също необикновено решение. По-късно, в един частен разговор с един от учениците, който бе записал разговора и аз го прочетох, Учителят бе казал, че Морфова е направила груба грешка, като е отишла на концертно турне в СССР - Болшевишка Русия. Защо ли? Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство!
Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и
Другият
, който бе ученик горе в Невидимата Школа.
Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>
4.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
А
другият
си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя".
"На оперета с брат Боян Боев" Някой от приятелите беше взел билети за оперета. Отделят два билета с най-хубавите места и ги връчват на Учителя. Но Той извиква брат Боян Боев и му казва: "Вземи тези два билета, отиди с някой брат на оперета и после ще ми разкажеш какво си видял и чул". Боян Боев си взима тефтера и писалката, с която не се разделя, слага я в десния си джоб, среща Жечо Панайотов и му казва: "С теб сме довечера на оперета! Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг.
А
другият
си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя".
Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща. Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в салона. Завесата се вдига и представлението започва.
към текста >>
Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг
свят
, в астралния
свят
на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.
Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.
Те знаят много добре, че на окултните ученици не е позволено да ходят в кабаре, да гледат голи танцьорки, защото ученикът се изкушава и навлиза в друг
свят
, в астралния
свят
на чувствата, който може да го удави в своя океан от страсти.
Това нещо го знаят от Учителя. Но след като се спогледали приятелите, решават да гледат балерините, каквото ще да става. Гледат и си казват, че изкушенията за тях са играчка и не стигат до плачка, защото са окултни ученици, а окултният ученик е превъзмогнал всяко изкушение. Така смятат те, така разсъждават шепнешком. Но по едно време излиза солистката на балета, а тя пък е почти съвсем гола, облечена е с много тънко трико, защото представлява Ева в представлението - Ева от райската градина - и тя танцува сега танца на изкушението.
към текста >>
5.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар
свят
на миналото, през който ние бяхме минали.
Тя служи за съвсем други неща и цели. Веднъж Учителят ми даде една задача - да отворя Библията и това, което ми се падне, да го изпълня и то - три пъти. Реших да го направя. Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години.
И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар
свят
на миналото, през който ние бяхме минали.
Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята. Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите.
към текста >>
Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в
другия
праг така, че паднах на земята.
Направих молитва, както му е редът, отворих Библията, падна ми се съответният текст, прочетох го. Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам.
Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в
другия
праг така, че паднах на земята.
Станах и видях вече издутата си и охлузена ръка и реших да се върна обратно в стаята си. Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача.
към текста >>
Личността си има своето място в човешкия
свят
и тя да си работи там.
Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет. Та единственият път на ученика в Школата е да работи с добродетелите, които Учителят е дал. Затова трябва много добре да се разучи "Пентаграмът" и да се работи с него. Човек трябва да бъде проводник на Бога. Затова личността трябва да се смали и да се смири пред Бога.
Личността си има своето място в човешкия
свят
и тя да си работи там.
Но когато човек реши да работи за Бога, той трябва да впрегне личността си да работи за Него. Това става, когато тази личност се смири пред Бога. А смирението започва от момента, когато личността реши да служи на Бога, т.е. да изпълнява Волята на Бога. Човек трябва да се бори с амбицията на личността си.
към текста >>
6.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от
другия
, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали.
Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока.
И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от
другия
, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали.
Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.
към текста >>
Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на
другия
край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него.
Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на
другия
край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
към текста >>
Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален
свят
, който горе е в други сфери, непознати за нас.
Защото бяха изпълнени с драматизъм и трагизъм. В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж. Учителят ме извика и ми каза: "Те, за да им излезе текста, ми изменят мелодията". За всеки музикант е ясно, че веднъж дадена една мелодия, мелодия записана, не се изменя само защото някоя дума от текста не пасвала или не излизала към тактовете. Много просто - щом текстът не пасва към мелодията, това означава, че този текст не е за тази мелодия и че трябва да се търси най-верния, най-близкия и най-точен текст.
Мелодията е свалена отгоре, от друг, музикален
свят
, който горе е в други сфери, непознати за нас.
А Учителят я сваляше понякога в един продължителен период, дори по цели часове и дни работеше с цигулката, докато свали онази мелодия, която горе, в Неговото свръхсъзнание не е мелодия, а е съчетание на хармония от светлини. И да търси най-доброто възпроизвеждане на онази хармония от светлини, да търси онова най-точно пресъздаване на музиката, която идва от тези светлини - да се свали долу, където ушите чуват тази музика и очите виждат тази музика като хармония от цветове. Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си.
към текста >>
7.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Този
другият
приятел, св.
Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. - "Как? " Казват: "Учителю, имаме това милосърдие".
Този
другият
приятел, св.
Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи".
към текста >>
И единият почна да търси света, и
другият
почна да търси света.
Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат.
И единият почна да търси света, и
другият
почна да търси света.
Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място." Както в предхождащия частен разговор на Учителя с тримата приятели, които споменахме, така и на събора, Учителят беше дал категорично мнението си за Михаил Иванов и Кръстю Христов още през 1921-22 година. Беше предупредил всички възрастни братя да ги изолират, а те да заминат от Търново във Варна, да започнат да работят и с труд да изкарват хляба си. В първите години възрастните приятели движеха всичко и сестрите не се допускаха до ръководството.
към текста >>
Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен
свят
, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни.
Аз стоях като зашеметена. Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще. ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени.
Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен
свят
, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни.
Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен свят. На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън.
към текста >>
Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен
свят
.
Учителят се приближи към мен и ми каза: "От утре ще. ходиш на екскурзии на Витоша с двама братя - Борис и Жорж". Това бяха Борис Николов и Георги Радев. И аз започнах да ходя с тях на екскурзии на Витоша, а те ми кавалерстваха и се държаха като джентълмени. Тези двама, всеки един от тях живееше в свой собствен свят, те вървяха заедно, говореха за обикновени неща, но съзнанията им бяха свободни.
Така бяха устроени, че всеки бе зает горе в своя си собствен
свят
.
На пръв поглед изглеждаха несъсредоточени и разсеяни и отначало това ме забавляваше. По-късно, аз поех командуването кой какво да слага в раницата и кой какво да носи, за да не се повтарят нещата или да се окаже, че нямаме хляб. В този период аз бях много обременена психически - един път от Кръстю, втори път от Толев. Затова с тези двама младежи ми беше приятно, чувствувах се свободно отвътре и отвън. Изминавахме един и същ път ежеседмично.
към текста >>
И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един
свят
на чувствата.
Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря.
И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един
свят
на чувствата.
Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
към текста >>
Словото на Учителя може да влезне в чист човек, защото има отношение към чистотата у човека, защото само човешката душа живее в
свят
на чистота и само в тази чистота Словото на Учителя може да пребъдва.
Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите. И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше.
Словото на Учителя може да влезне в чист човек, защото има отношение към чистотата у човека, защото само човешката душа живее в
свят
на чистота и само в тази чистота Словото на Учителя може да пребъдва.
към текста >>
8.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения
свят
" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия
свят
, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения
свят
" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия
свят
, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?
" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? "- настоява сестрата.
към текста >>
" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в
другия
свят
.
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала?
" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в
другия
свят
.
Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят". "Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? "- настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена.
към текста >>
Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения
свят
".
"Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят" По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре.
Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения
свят
".
"Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето на връх Мусала? "- настоява сестрата. "Истинската Паневритмия не е още дадена. Тя е горе на небето. Тя служи за идеал на човешката душа и човешкия дух.
към текста >>
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия
свят
и търсят общение с Бога.
Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях. Тя ще се свали, когато дойде другото човечество. То ще има други тела - духовни тела. С тези физически тела вие не можете да издържите на онази Паневритмия от Небето на връх Мусала. Нашата Паневритмия е Паневритмия на човешката душа и на човешкия дух, слезли на земята.
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия
свят
и търсят общение с Бога.
Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.
към текста >>
Та тя ще има посещение от Невидимия
свят
и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа.
Та тя ще има посещение от Невидимия
свят
и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
към текста >>
Защото това същество се изпраща от Божествения
свят
само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога.
Защото това същество се изпраща от Божествения
свят
само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна.
към текста >>
Изпратена съм за теб и идвам от Божествения
свят
".
Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
Изпратена съм за теб и идвам от Божествения
свят
".
Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията.
към текста >>
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни
свята
- физическия, Духовния и Божествения
свят
.
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни
свята
- физическия, Духовния и Божествения
свят
.
Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
към текста >>
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния
свят
.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния
свят
.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг
свят
- света на човешките души.
А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг
свят
- света на човешките души.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето.
към текста >>
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи,
другия
, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия
свят
.
Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи,
другия
, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия
свят
.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
към текста >>
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а
другият
кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а
другият
кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят.
към текста >>
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия
свят
.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето.
Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия
свят
.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
към текста >>
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия
свят
.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия
свят
.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
Този
свят
е
свят
на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Този
свят
е
свят
на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие.
към текста >>
Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е
свят
на Божествения Дух и Божествената Душа.
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е
свят
на Божествения Дух и Божествената Душа.
Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно.
към текста >>
Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия
свят
и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева".
Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия
свят
и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията.
Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение. "Има хармония и ритъм в цялото Битие. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена?
към текста >>
9.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Другият
път е от лукаваго!
Какво могат да пишат? Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа. Ще вземат нашия колективен труд, ще го преведат на съответния език и ще приложат снимките, които направиха Ярмила и Мария или най-малко скици на упражненията по снимките. Това е пътят. Друг път няма.
Другият
път е от лукаваго!
Изберете и намерете истинския път! 4. Проверете след двадесет години, а сега е 1970, проверете след двадесет години как стоят нещата. Ще знае ли някой от вас, че има такъв оригинален труд на трите сестри, с което е изпълнена Волята на Учителя? Ще знае ли някой от вас, че има и снимки на упражненията, направени от Ярмила Менцлова и Мария Тодорова? И ако това не знаете, и ако тези неща не сте ги виждали, знаете ли кой ще бъде виновен тогава?
към текста >>
Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия
свят
.
Дойде и това време да се коригира онова, което е създадено от Учителя, чрез Учителя и посредством учениците на Школата. И това всичко е публикувано през времето на Учителя. Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това.
Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия
свят
.
Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството.
към текста >>
Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта -
свят
на музика и хармония.
И това всичко е публикувано през времето на Учителя. Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят.
Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта -
свят
на музика и хармония.
Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това?
към текста >>
И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения
свят
Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко.
И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения
свят
Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло.
Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>
Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия
свят
.
Това е нещо закономерно след толкова грешки. Сега е 1970 година. Изминали са двадесет и пет години от заминаването на Учителя. След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията? Едва ли.
Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия
свят
.
А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя. Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н.
към текста >>
10.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния
свят
и от чисто Божествено гледище.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма.
И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния
свят
и от чисто Божествено гледище.
Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят.
към текста >>
Това е закон в Духовния
свят
и принцип в Божествения
свят
.
И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното.
Това е закон в Духовния
свят
и принцип в Божествения
свят
.
Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен! " Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята.
към текста >>
По този начин става връзката между формата на физическия
свят
и съдържанието на формата, което оперира в чувствения
свят
и става връзка със смисъла, който е в умствения
свят
.
Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея.
По този начин става връзката между формата на физическия
свят
и съдържанието на формата, което оперира в чувствения
свят
и става връзка със смисъла, който е в умствения
свят
.
Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата.
към текста >>
Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния
свят
, ако търси идеята - да се качи в идейния
свят
, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния
свят
.
Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят.
Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния
свят
, ако търси идеята - да се качи в идейния
свят
, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния
свят
.
Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо.
към текста >>
Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения
свят
.
Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят.
Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения
свят
.
Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание.
към текста >>
А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на
другия
крак и едва пристъпващ.
" - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога. Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам.
А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на
другия
крак и едва пристъпващ.
Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни.
към текста >>
11.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Единият катет представлява чувствата,
другият
катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова, което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на човешката личност.
Единият катет представлява чувствата,
другият
катет - мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му.
В такъв случай питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени.
към текста >>
Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този
свят
на 30 март 1925 година.
А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата. След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние такова нещо на "Изгрева"?
Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и без това." Щайнер си заминава от този
свят
на 30 март 1925 година.
Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце.
към текста >>
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в
другия
свят
?
Учителят му показва една картина, която представлявала жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.
Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в
другия
свят
?
" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю, чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен човешки език, да изразите такива велики идеи и истини? " Учителят му отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини. Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият окултен народ на земята." А сега, аз може ли да попитам дали има някои от вас тук да ми говори за антропософия и то в Школата на Всемировия Учител?
към текста >>
12.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия
свят
.
По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание.
За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия
свят
.
А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия свят и човешкото познание, включително и самият човек. По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104).
към текста >>
А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия
свят
и човешкото познание, включително и самият човек.
Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание. За спиритизма Учителят каза, че е дошъл да докаже съществуването на Невидимия свят.
А за теософията каза, че е дошла да подготви човешкия ум да възприеме съществуването на връзката между Невидимия
свят
и човешкото познание, включително и самият човек.
По този въпрос може да намерите в Словото на Учителя много написани и казани неща. "Всички религии са методи на Всемирното Бяло Братство. С тях то иска да сближи народите. Пратениците Негови създават и ръководят религиите." ("Беседи - Обяснения и упътвания", 1919 год., стр. 104). А по- нататък на същата страница ние четем: "Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство.
към текста >>
Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за
другия
.
Те подготвят пътя Му." А организирането на света се дължи на Бялото Братство. А Учител на Всемирното Бяло Братство е Учителят - Беинса Дуно. Значи се разбрахме кой къде се намира, кой е в основата, а кой стои на върха. Така че, когато ние влезнахме в Школата заварихме възрастните приятели, които без изключение имаха познание и опитности със спиритизма, бяха запознати със спиритическите сеанси, като много от тях живо участвуваха, тъй като мнозина от тях бяха медиуми. Освен това много от членовете на младежкият клас при Учителя бяха преди това посещавали сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, който им издаваше специални грамоти с печати за завършеното си теософско образование.
Впоследствие някои, които отиваха при него и едновременно посещаваха Учителя, трябваше да се определят или за единия, или за
другия
.
Много от тях дойдоха при Учителя, но запазиха познанията си от теософите, като през времето на цялата Школа поглеждаха с едно око към тях, а понякога и с две очи. Трудно можеха да се освободят от влиянието на теософите. Дори имаха и някои драматични развръзки на живота си, а трети дълго боледуваха и само благодарение на това, че искаха помощ от Учителя и проявиха послушание към съветите Му, се спасиха от явна гибел. Ще ви разкажа два интересни случая с двама наши приятели. Единият от тях беше Никола Нанков, който по онова време посещава едновременно сбирките на теософите, ръководени от Софрони Ников, но също и младежкия окултен клас при Учителя.
към текста >>
77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия
свят
, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния
свят
.
Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр.
77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия
свят
, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния
свят
.
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
към текста >>
Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения
свят
и изпратен от Бога.
На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена. Така че мнението на Учителя, че теософското учение има своята роля на запад и се явява етап в обучението на европейския ум, бе категорично. А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция.
Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения
свят
и изпратен от Бога.
Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той. Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия свят, че Той се намира на земята. Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята.
към текста >>
Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия
свят
, че Той се намира на земята.
А Всемировият Учител бе дошъл и бе застанал на върха на пирамидата на човешкото познание, духовна култура и еволюция. Защото той не бе от човешка еволюция, а бе слязъл направо от Божествения свят и изпратен от Бога. Това е разликата между Школата на Учителя и теософското общество. Та в началото на века Ани Безант, Ледбитер и други теософи оповестиха на света, че е дошло време да се роди, да се въплъти в плът Всемировият Учител на земята. Те търсиха ревностно Мировия Учител, но Бог не благоволи да им открие къде се намира Той.
Самият факт, че Го търсеха, показва, че те бяха налучкали чрез своите контакти с Невидимия
свят
, че Той се намира на земята.
Благодарение на аурата, която излъчваше Учителят Беинса Дуно, те по медиумичен начин бяха засекли със своите вътрешни радари, че Той е на земята. Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно.
към текста >>
Започва една кампания по целия
свят
, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител.
Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя". Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия на човечеството.
Започва една кампания по целия
свят
, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител.
Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос.
към текста >>
През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия
свят
.
Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос.
През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия
свят
.
Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години. Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България. Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева".
към текста >>
Разпратени са покани по целия
свят
и такива дошли в България.
На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.
Разпратени са покани по целия
свят
и такива дошли в България.
Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха само Учителят и Магдалена.
към текста >>
Точно това е времето, определено от Невидимия
свят
, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.
Понеже е пристигнал пръв, знаел е няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно се разхождат.
Точно това е времето, определено от Невидимия
свят
, когато Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.
Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз.
към текста >>
13.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
На
другия
ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме.
Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете.
На
другия
ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме.
Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел.
към текста >>
Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един
свят
на звезден мир, където земята и Небето ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден.
Всички бързо ставаха, подготвяха се и тръгваха към Молитвения връх. Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание. Ние се опитвахме да правим същото.
Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един
свят
на звезден мир, където земята и Небето ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден.
Съборните дни бяха общение на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия свят, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг. Това бе звезден миг на Школата, това бе звездният миг на Бялото Братство, управляващо Вселената и живота на тази Вселена. Този звезден миг бе изявен като Слово от Всемировия Учител, защото това бе Слово на Живия Бог, дошъл на земята и проявил се чрез Словото и Живота на Всемировия Учител. Съборните дни за нас бяха звездният миг в живота ни, събрал песните в нас, звездният полет на душите ни чрез Паневритмията, която свирехме и играехме край езерата на Рила!
към текста >>
Съборните дни бяха общение на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия
свят
, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг.
Но когато стигахме там, виждахме, че най-ревностните ученици, дошли от най-далечните предели на страната ни и, насядали по скалите, бяха вече заели първите места. В определения час пристигаше и Учителят и сядаше на определеното място, постлано с одеяло. Той бе загърнат с пелерина и потъваше в съзерцание. Ние се опитвахме да правим същото. Вглъбявахме се в себе си и навлизахме в един свят на звезден мир, където земята и Небето ставаха едно, обличаха се в пурпурна позлата и с тая позлата започваше зазоряването на първия съборен ден.
Съборните дни бяха общение на онези ученици, които бяха тук - на този Молитвен връх и на онези ученици от Невидимата Школа на Бялото Братство, която беше в Невидимия
свят
, но стоеше над нас и присъствуваше на събора в този миг.
Това бе звезден миг на Школата, това бе звездният миг на Бялото Братство, управляващо Вселената и живота на тази Вселена. Този звезден миг бе изявен като Слово от Всемировия Учител, защото това бе Слово на Живия Бог, дошъл на земята и проявил се чрез Словото и Живота на Всемировия Учител. Съборните дни за нас бяха звездният миг в живота ни, събрал песните в нас, звездният полет на душите ни чрез Паневритмията, която свирехме и играехме край езерата на Рила!
към текста >>
14.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а
другият
мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
Като станах учителка в Мездра, пишеше ми писма и в тях цитираше мисли от Словото на Учителя - редовно, при всяко писмо. Пращаше ми и колети. За благодарност аз му помагах да учи музика. А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее. Когато през 1937 година отидох да получа благословението на Учителя, Той ми каза: "Хубаво е, когато два коня се впрегнат в колата.
Те могат много работа да свършат, стига да не се ритат." Освен това каза: "Когато два потока се съединят - единият бистър, а
другият
мътен - бистрият не може да измие тази мътилка." Кой от нас бе мътният и кой бе чистият поток - така и не разбрах.
Тези две изказвания имах възможност да ги проверявам цели десет години в съпружество с Митко, а и още десетки години след това. Учителят каза за Митко: "Той има къс живот, няма да живее много." Уплашена от думите Му, аз спонтанно Му възкликнах: "Ами дайте му от моя живот, ако може." Учителят ме погледна и замълча. После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години. Любовта на Митко угасна и неговите стъпки ме отминаха. Тогава разбрах смисъла на думите на Учителя, че любовта му няма да живее дълго, но виждайки голямата ми обич към него, Той ми каза само да уча, да чета, да пея, да свиря и да не мисля за друго.
към текста >>
Спомням си един разговор с Учителя, когато бях приета в стаята Му: "Никой не е господар на сърцето на
другия
, но когато при семейните се случи някой да обикне друг, той трябва да бъде честен и да каже на другаря си: "Сега ще ме извиниш, става промяна в мен.
Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас. Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на Небето и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот. Все пак, аз търсех обяснение пред себе си за раздялата ми с Митко.
Спомням си един разговор с Учителя, когато бях приета в стаята Му: "Никой не е господар на сърцето на
другия
, но когато при семейните се случи някой да обикне друг, той трябва да бъде честен и да каже на другаря си: "Сега ще ме извиниш, става промяна в мен.
Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси. Аз можех да изтърпя, но другият дали би могъл да се справи със себе си? Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат.
към текста >>
Аз можех да изтърпя, но
другият
дали би могъл да се справи със себе си?
Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас. Само онзи, който беше разумен и се съобразяваше с повелята на Небето и думите на Учителя, можеше да се справи със задачите си в личния си живот. Все пак, аз търсех обяснение пред себе си за раздялата ми с Митко. Спомням си един разговор с Учителя, когато бях приета в стаята Му: "Никой не е господар на сърцето на другия, но когато при семейните се случи някой да обикне друг, той трябва да бъде честен и да каже на другаря си: "Сега ще ме извиниш, става промяна в мен. Ако можеш, изтърпи ме докато се справя със себе си." Това бе отговорът на Учителя, на моите вътрешни въпроси.
Аз можех да изтърпя, но
другият
дали би могъл да се справи със себе си?
Времето след това показа, че той не можа да се справи със себе си и премина през още два брака. Съдби човешки... Когато попитах Учителя за рожба, Той ми каза: "Душите отгоре ви помагат. Няма защо да слизат. Какъв смисъл има да родиш дете и след пет години то да си замине." Ето, в това отново виждам голямата милост на Учителя. Той е виждал болката и страданието, което ще преживея при раждането и отглеждането на едно дете, което трябва да си замине след пет години.
към текста >>
Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи
свят
, който бе сътворен от музика и хармония.
Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята. Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.
Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи
свят
, който бе сътворен от музика и хармония.
За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>
15.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия
свят
.
"Музикална пауза в живота на ученика" Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга. Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен.
Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия
свят
.
А нашите души се извличаха чрез песните Му, реехме се в простора и търсехме висините, откъдето слизаха песните. Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка.
към текста >>
Единият изсвирва един мотив,
другият
ще Му отговори.
"Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията.
Единият изсвирва един мотив,
другият
ще Му отговори.
Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна. Когато прочетох преди години за този концерт - случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко. А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи.
към текста >>
Чуваха се и акорди от единия, а после - от
другия
.
" - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето. В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде". И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори.
Чуваха се и акорди от единия, а после - от
другия
.
Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна. Когато прочетох преди години за този концерт - случаят бе разказан от Николай Дойнов - се изумих и разбрах всичко. А вие ще прочетете това и ще си направите своите изводи. Един ден бяхме на двора до масите, на които ставаха общите обеди на "Изгрева".
към текста >>
После ще дойде
другият
турист, с новите разбирания.
Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
После ще дойде
другият
турист, с новите разбирания.
Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя.
към текста >>
16.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия
свят
ще помагат на детето.
В такива случаи бе задължително да се пита Учителя, но те смятаха, че това е техен личен въпрос. Това дете се оказа бавно развиващо се. Създаде им големи грижи и усилия на новата си майка да го обучава и възпитава. На 18 години то заболя психически и се помина. Така че, в разстояние на двадесет години, те сами си създадоха грижите, които по една или друга причини ги отклоняваха от Школата на Учителя.
По този повод Учителят каза да не се вземат подхвърлени деца, а такива, на които родителите са починали, защото те от Невидимия
свят
ще помагат на детето.
Имахме няколко такива случая на осиновявания на подхвърлени деца и почти всички братя и сестри съжаляваха, че не бяха питали Учителя, преди да направят тази стъпка. Уроците се оказаха горчиви. Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни.
към текста >>
Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия
свят
за ученици в Школата, но те не дойдоха.
Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме.
Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия
свят
за ученици в Школата, но те не дойдоха.
Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия.
към текста >>
На
другия
ден Асенчо дошъл и Му съобщил, че иска да замине.
Той се учудил, че при тези бомбардировки в Германия ще следва, какво ще прави там, щото, когато падат бомбите, заглушават всичката музика у човека. Запитал го: "Сподели ли това с Учителя? " Асен му отговорил, че не е сторил това. Тогава отиват двамата при Учителя и му разказали всичко. Учителят помълчал, казал да размислят и ако твърдо е решил, да дойде утре сутринта да му отговори.
На
другия
ден Асенчо дошъл и Му съобщил, че иска да замине.
Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе. Отиди и аз ще те пазя." Асен отива в Германия. Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав. Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно.
към текста >>
Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен
свят
.
Но ние не можем да се отървем от личните чувства, които ни пречат на всички. В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите.
Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен
свят
.
Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки.
към текста >>
Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи
свят
, който песента ми разкрива като
свят
на светлина, красота и свобода на. Духа.
В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното. А това, че била с четвъртинка или две осминки - това не е толкова важно. Важна е идеята. Учителят искаше да види какво ще бъде въздействието на музиката върху изпълнителите и слушателите. Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят.
Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи
свят
, който песента ми разкрива като
свят
на светлина, красота и свобода на. Духа.
При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти.
към текста >>
На
другия
ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох?
Даже след един концерт каза: "Имаше присъствие! " Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам! " Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички.
На
другия
ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох?
" "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох? " Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам. Той дълго мълча. Вероятно през това време ми разглеждаше живота. И аз мълчах.
към текста >>
Другият
момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна.
Ето, това е важното. Учителят се намираше в салона и тръгваше да излиза, а аз точно в този момент влизах в салона. Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш. То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал.
Другият
момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна.
Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора. Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец. Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета.
към текста >>
Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този
свят
.
Имаше неподражаем глас. Учителят много обичаше да разговаря и да музицира с нея. Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера.
Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този
свят
.
Ирина Кисьова беше също сопран. Тя най-често присъстваше в салона и изпълняваше това, което Учителят даваше. Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията.
към текста >>
Във връзка с това, Той заяви: " В
другия
си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека!
Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя. Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му.
Във връзка с това, Той заяви: " В
другия
си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека!
Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш. Ако се разведеш, няма да спрат разводите и в идните поколения, които идват след тебе." Тя не послуша Учителя, разведе се и по тоя път тръгна и нейното поколение.
към текста >>
17.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Другият
му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе.
На отиване, онези решиха да проверят малкото таванче с малко отворче, където беше скрита хартията. На гърба на бараката бе подпряна една стара дървена стълбичка. Онези, които проверяваха, взимат стълбата, подпират я на прозорчето на таванчето и тръгват да се качват по нея, за да проверяват на тавана. Но онзи е малко тежък, стълбата е стара и тя се счупва. Онзи едва не се утрепва.
Другият
му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе.
Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма. Така Невидимият свят ни запази хартията. Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите.
към текста >>
Така Невидимият
свят
ни запази хартията.
Онзи едва не се утрепва. Другият му казва: "Остави, не виждаш ли, че ако някой се е качвал горе, щеше да счупи стълбата, а тя е здрава, значи никой не се е качвал." Логическо разсъждение- поне три години никой не бе се качвал горе. Аз бях добре опаковал хартията, покривът беше сигурен и не течеше и така ние изчаквахме удобен за печат момент. Сестрата през това време е в непрекъсната молитва към Бога. Така те прескочиха и другата, съседна барака с останалата хартия, защото онзи, който се бе покатерил по стълбата и падна, беше се ударил здравичко и реши, че е по-важно да е жив и здрав, отколкото да търси нещо, което я го има, я го няма.
Така Невидимият
свят
ни запази хартията.
Ако я бяха намерили, двете сестри щяха да пострадат и накрая аз и Неделчо Попов трябваше да отговаряме пред властите. Издаването на песните беше една смела акция. Ние рискувахме живота си. Ако бяха намерили хартията, веднага щяха да ни изпратят в концлагер без всякакъв съд, а тогава, непосредствено след 9 септември 1944 година, малцина се връщаха живи от тези концлагери. По тази стълба преди това бе качена цялата хартия - 1500 кг - на двете таванчета на двете съседни бараки, понеже беше използувана една и съща стълба.
към текста >>
Да, но Невидимият
свят
бе взел предварителни мерки за това.
А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение. На процеса срещу Братството през 1958 година, прокурорът Руменов заяви, че ако не бил премахнат член 39 преди няколко месеца, щял да ни издаде присъда смърт чрез обесване. Той много съжаляваше за това, повтори го много пъти на делото пред съда.
Да, но Невидимият
свят
бе взел предварителни мерки за това.
Ние бяхме осъдени - аз, Борис Николов, и Жечо Панайотов - получихме присъда дванадесет години затвор, от която излежахме четири години. Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година. Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате.
към текста >>
18.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Пристига и талигата - тя минала по
другия
клон на пътя, да не би да се разминат.
Петър се провиква: "Ехей, тази свирка ми е позната". Оттатък се обажда глас: "Тази свирка търсим ние". И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат.
Пристига и талигата - тя минала по
другия
клон на пътя, да не би да се разминат.
Сядат в колата и пристигат в Тополица. Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно. Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила.
към текста >>
Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до
другият
ден.
Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата - тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат. Сядат в колата и пристигат в Тополица. Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно. Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията".
Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до
другият
ден.
Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души.
към текста >>
Невидимият
свят
чрез тях се проявява и той е, който ги устройва.
Сядат в колата и пристигат в Тополица. Старият братски салон вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно. Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила.
Невидимият
свят
чрез тях се проявява и той е, който ги устройва.
Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души. По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая. Сега си построиха нов салон, който може да събере двеста-триста души.
към текста >>
19.
5_43 Учителят за Втората световна война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на
другия
.
Божиите решения трябва да се изпълнят. Съдебният пристав е този, който въдворява Божието решение. Войната е последно средство. Германия е съдебният пристав. Бъдещите закони са на разумната свобода.
Тогава всеки индивид и народ ще зачита свободата на
другия
.
Защото всеки народ обработва отделни черти на човечеството и тези народи са уд от общочовешкия организъм." Има такава дума "уд", която означава: част, орган, дял, съставна част, съставка от някакво цяло. През лятото на 1939 година Бялото Братство направи своя ежегоден лагер на Седемте езера на Рила. Това бе най-многолюдното летуване на Братството . Учителя т каза: "Бог съизволи и даде условия да се съберем тук на Рила през 1939 година. Настъпва нова епоха за човечеството.
към текста >>
Невидимият
свят
ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието.
Сега е борбата между двете ложи - между Бялата и Черната ложа. Адептите на източните народи са причина за раздухване на войната между европейските народи. Те действуват чрез методите на Черната ложа - чрез внушение. Те предизвикаха стълкновение на интересите на европейците и предизвикаха войната, за да ги омаломощят. Сега се лее кръв.
Невидимият
свят
ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието.
Ако Англия спечели - ще спечели лицемерието и лъжата. Но Бог ще избере този народ, който да проведе Божиите решения и да бъде бич Божий. И вие ще разберете скоро кой е този народ. Трябва да се оправдае доверието на Невидимия свят над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет. Защото тази война е духовна.
към текста >>
Трябва да се оправдае доверието на Невидимия
свят
над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет.
Сега се лее кръв. Невидимият свят ще тури контрибуции за пролятата руска и пролятата германска кръв." "Ако Германия спечели войната, ще спечели насилието. Ако Англия спечели - ще спечели лицемерието и лъжата. Но Бог ще избере този народ, който да проведе Божиите решения и да бъде бич Божий. И вие ще разберете скоро кой е този народ.
Трябва да се оправдае доверието на Невидимия
свят
над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет.
Защото тази война е духовна. Тя се води в Духовния свят. Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават сражение сега. Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички.
към текста >>
Тя се води в Духовния
свят
.
Ако Англия спечели - ще спечели лицемерието и лъжата. Но Бог ще избере този народ, който да проведе Божиите решения и да бъде бич Божий. И вие ще разберете скоро кой е този народ. Трябва да се оправдае доверието на Невидимия свят над България с разумна политика от Българите и да спазват строг неутралитет. Защото тази война е духовна.
Тя се води в Духовния
свят
.
Духовете на тъмнината и духовете на светлината си дават сражение сега. Светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината - да е отчасти за всички. А тъмните сили искат обратното - тъмнината да е за всички, а светлината да е отчасти за всички. Само че не знаят и двете ложи, и двата лагера, че тъмнината не може да работи без светлината на земята. Защото Принципите освобождават, Законите ограничават, а Фактите принуждават.
към текста >>
20.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Защото тогава това бяха свещени неща, касаещи съдбините на човечеството и Волята на Невидимия
свят
в лицето на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева".
Те видяха в Учението на Учителя голям свой съперник, защото и те идваха в името на идеи и бяха ревниви - да няма други идеи, освен техните. А тяхното идване на земята и идването им в България се дължеше на Учителя. Той ги пусна в България, но те не знаеха това. Откъде ще знаят? Само ние го знаехме това и го пазехме в тайна.
Защото тогава това бяха свещени неща, касаещи съдбините на човечеството и Волята на Невидимия
свят
в лицето на Всемировия Учител, Който бе на "Изгрева".
Веднъж комунистът Кофарджиев бяга от полицията и решава да се укрие при Учителя на "Изгрева", Който го приема, държи го три часа при себе си, докато обсадата на полицията се вдигне. Накрая идва при Учителя офицерът, който командва хайката за залавяне на комуниста. Влиза при Учителя, козирува Му, след това Му се кланя и си отива. А Кофарджиев в това време седи на стол до Учителя, но офицерът изобщо не го поглежда, а само се покланя на Учителя. Така се спасява и той.
към текста >>
"И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в
другия
двор - двора на Третия интернационал.
Но Учителят беше нисък на ръст и не можеше да види какво има зад тази ограда. Тази картина ми се запечата в ума. Значи аз, със моя висок човешки ръст, можех да огледам какво има там отвъд, в двора на Третия интернационал, а Учителят, с Неговия нисък ръст, не можеше да стори това. Между Него и Третия интернационал щеше да стои оградата, в която не трябваше да има никакъв аралък. "Аралък", това е турска дума и означава разстояние.
"И да няма никакъв аралък между нас и Третия интернационал" - означаваше оградата да бъде направена така, че онзи, който стои откъм страната на Учителя да не може да поглежда през оградата какво има там, в
другия
двор - двора на Третия интернационал.
Това бе целта на оградата. Който искаше, можеше да прескочи оградата и да отиде в онзи двор. А най-лесно бе да се излезе от двора на Учителя, да се отиде на улицата и оттам, през вратника, да се влезе в двора на Третия интернационал. Значи имаше два изхода към двора на Третия интернационал: през оградата или през вратника. В Школата имаше приятели с леви убеждения, имаше анархисти, имаше и комунисти.
към текста >>
Онези, които останаха в двора на "Опълченска" 66 и не прескочиха отвъд, в
другия
двор на Третия интернационал, останаха верни докрай на Школата.
Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете.
Онези, които останаха в двора на "Опълченска" 66 и не прескочиха отвъд, в
другия
двор на Третия интернационал, останаха верни докрай на Школата.
Аз не зная как комунистите ще се коригират. Но те могат да се превъплъщават по различен начин и да приемат различни форми. Те знаят това много добре и го правят отлично. Ние от опит го знаем. Тези духове имат знание и опит за това.
към текста >>
Ние ще бъдем в Невидимия
свят
, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога.
Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия. Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата. Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила. Трябва да преминете през нас, друг път нямате. Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем мост.
Ние ще бъдем в Невидимия
свят
, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога.
Това ще го намерите в Неговото Слово. А дали ние сме свършили както трябва нашата работа, това ще го откриете сами - дали сме изпълнили това, което го има написано в Словото на Учителя. Школата на Бялото Братство е Школа на Всемировия Учител. Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко салонче, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя. Школата на Учителя се побира в Неговото Слово.
към текста >>
21.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за
другия
свят
.
Само веднъж не дойде на едно Утринно Слово. И забелязахме, че някаква промяна става с Учителя. Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона.
Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за
другия
свят
.
След това,Учителят добави: "И Аз търся път! " Запитах се защо Учителят търси път.Какво мисли да прави? Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила.
към текста >>
Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия
свят
.
Ако бях Го питала - а въпросите бяха готови и бяха в мен - Той щеше да ни отговори. Тогава щях да зная Неговото мнение по всички братски въпроси и щеше да остане най-лесното - да се прояви послушание и да се изпълнява. След като си замина Учителят, една сестра сподели една опитност с мен, която ще ви разкажа. Сестрата отива при Учителя и Го запитва какво ще стане с нейната болна и възрастна рождена майка, която изживява последните си дни. Тя отива за съвет и за помощ.
Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия
свят
.
Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
към текста >>
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия
свят
и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята.
Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия
свят
и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята.
Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
към текста >>
На
другия
ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си.
Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата.
На
другия
ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си.
Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал.
към текста >>
Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия
свят
.
Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов.
Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия
свят
.
Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ. Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот.
към текста >>
22.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Силна гръмотевица отекна и над нас започна да
святка
.
На сутринта, преди зори, потеглихме към върха. Водеше ни брат Георги Радев. Повечето от братята и сестрите си имаха фенерчета. Когато потеглихме, всеки си запали електрическото фенерче и по пътеката се образува верига от светулки, която се движеше нагоре по стръмното. Нощта беше тъмна и започна да вали сняг на едри парцали.
Силна гръмотевица отекна и над нас започна да
святка
.
От силното наелектризиране на атмосферата косите и главите ни започнаха да стават светещи. От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг.
към текста >>
На
другия
ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла.
Той не бе доволен от нас и от онова, което носехме в себе си. Ние бяхме при нозете на Бога и Бог можеше да ни издуха като прашинки из пространството. Единствено защото ние не се върнахме от пътя, по който бяхме поели, Бог благоволи да покаже милостта Си над нас. Впоследствие, когато слънцето изгря и времето се стопли. Ние насядахме на върха и хубаво се стоплихме, след което слязохме при хижата.
На
другия
ден на лагера при хижата падна гъста, непроницаема мъгла.
Едвам се виждахме. Движехме се чрез опипване и се намирахме чрез извикване. Тогава Учителят застана на едно място и ние го наобиколихме. Той започна да ни говори. Направи ми впечатление, че когато Той говореше, мъглата около Него започна да се разижда, като че ли някаква невидима метла я измиташе и така, лека-полека, цялата местност се проясни и накрая над нас изгря слънцето.
към текста >>
23.
9_03 Дяволът и неговите два крака
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Единият крак на дявола е в София, а
другият
му крак е в провинцията.
Не минаваше седмица, без да се случи нещо и да не се говори срещу Учителя и да не пише във вестниците срещу Него. В провинцията, приятелите от Братството също имаха своите проблеми, затруднения, гонения от обществото и местните власти. Но при тях тези неща бяха по- малко, при тях по-свободно се дишаше, живееше и работеше. Идват едни братя и споделят с Учителя, как са били на братско посещение в провинцията в някакъв си град и че там всичко е спокойно и само веднъж може да се случи в годината да си имат неприятности от рода на тези, които ние имахме почти всеки ден. Учителят слушаше внимателно и накрая каза: "Тук няма нищо за чудене.
Единият крак на дявола е в София, а
другият
му крак е в провинцията.
Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София.
към текста >>
А
другият
му крак е все в София.
Единият крак на дявола е в София, а другият му крак е в провинцията. Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там.
А
другият
му крак е все в София.
Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. "Ами, Учителю, какво ще правим? " "Ще работим по същия начин, както досега. Бог стои над всичко и управлява всичко. Помислите на Бога никой не ги знае.
към текста >>
Ние ще бъдем горе, в Невидимия
свят
, а вие - долу на земята.
А вече знаем истината за Школата в България, както тук в София, така и в провинцията. Ние го проверихме това и се оказа, че е точно така, както каза Учителят. Вие също ще го проверите. Но ще знаете вече нашия опит и знанието, дадено от Учителя по този въпрос. Така ние ще бъдем едно цяло с вас.
Ние ще бъдем горе, в Невидимия
свят
, а вие - долу на земята.
Словото на Учителя ще ни обединява и ще осветява пътя ни като ученици на Школата. Школата е една. Тя е долу и се проявява чрез човешкия живот на земята, чрез Словото на Учителя. Тя е горе в Невидимия свят и се изявява в Светлината и Виделината чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
Тя е горе в Невидимия
свят
и се изявява в Светлината и Виделината чрез Словото на Всемировия Учител.
Така ние ще бъдем едно цяло с вас. Ние ще бъдем горе, в Невидимия свят, а вие - долу на земята. Словото на Учителя ще ни обединява и ще осветява пътя ни като ученици на Школата. Школата е една. Тя е долу и се проявява чрез човешкия живот на земята, чрез Словото на Учителя.
Тя е горе в Невидимия
свят
и се изявява в Светлината и Виделината чрез Словото на Всемировия Учител.
към текста >>
24.
10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения
свят
чрез
Святия
Дух.
"Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си.
Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения
свят
чрез
Святия
Дух.
Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие. Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух.
към текста >>
Битието обхваща физическия
свят
от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи.
"Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство" Учителят е Учител на Бялото Братство, когато Божественият Дух слезне върху него, когато го осени с Духа си и го оживи със Силата си. Учителят сваля Словото Си от Света на Истината, от Света на Славата, от Божествения свят чрез Святия Дух. Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие.
Битието обхваща физическия
свят
от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи.
Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят. Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят.
към текста >>
Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален
свят
и Невидимия Духовен
свят
.
Учителят е Учител на Слънчевата система, обхваща Битието на всички светове с всички същества, различни по степента на своето развитие. Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух.
Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален
свят
и Невидимия Духовен
свят
.
Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието.
към текста >>
Невидимият
свят
от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния
свят
, към Ангелския
свят
.
Битието обхваща физическия свят от слънчевата система, която е проекция на органи на цели звездни системи. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят.
Невидимият
свят
от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния
свят
, към Ангелския
свят
.
Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието. Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра.
към текста >>
Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския
свят
и съществата, които обитават там.
Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух. Учителят на Бялото Братство става Миров Учител, когато Христовият Дух се всели в Него. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, като Христов Дух. Христовият Дух обединява Битието и Небитието - видимия материален свят и Невидимия Духовен свят. Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят.
Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския
свят
и съществата, които обитават там.
Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието. Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра. Мировата Любов слиза отгоре надолу, а Космичната Обич възлиза отдолу нагоре - така Той обединява Вселената.
към текста >>
Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения
свят
, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра.
Невидимият свят от слънчевата система е направен от по-фина материя, от фин духовен елемент, от материята на духовния мир, спадащ към Духовния свят, към Ангелския свят. Това е Небитието за нас, но е Битие за Ангелския свят и съществата, които обитават там. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, управляващо Битието и Небитието на слънчевата система от физическия и Духовния, Ангелски светове. Всемировият Учител е изявеният Господен Дух на Силите на Небитието. Всемировият Учител е проявеният Господен Дух на Силите в Битието.
Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения
свят
, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра.
Мировата Любов слиза отгоре надолу, а Космичната Обич възлиза отдолу нагоре - така Той обединява Вселената. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител Беинса Дуно е Учител на Вселената. Той е Глава на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената. А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия свят на всички слънчеви системи, Духовния свят на всички слънчеви системи, както и Божествения свят.
към текста >>
А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия
свят
на всички слънчеви системи, Духовния
свят
на всички слънчеви системи, както и Божествения
свят
.
Всемировият Учител прокарва пътя на Мировата Любов от Божествения свят, от Центъра на Вселената към земята и нейната периферия и възстановява пътя на Космичната Обич от периферията на Вселената към Центъра. Мировата Любов слиза отгоре надолу, а Космичната Обич възлиза отдолу нагоре - така Той обединява Вселената. Той е Учител на Вселената. Всемировият Учител Беинса Дуно е Учител на Вселената. Той е Глава на Всемирното Велико Бяло Братство на Вселената.
А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия
свят
на всички слънчеви системи, Духовния
свят
на всички слънчеви системи, както и Божествения
свят
.
А Божествените светове са слънчеви системи, създадени от най-висша Божествена материя и от най-фин Божествен елемент. В нашата Вселена има десет милиона Слънца, около всяко Слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи. Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят.
към текста >>
Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския
свят
, в така наречения Духовен
свят
.
А Вселената обхваща Битието и Небитието - физическия свят на всички слънчеви системи, Духовния свят на всички слънчеви системи, както и Божествения свят. А Божествените светове са слънчеви системи, създадени от най-висша Божествена материя и от най-фин Божествен елемент. В нашата Вселена има десет милиона Слънца, около всяко Слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи.
Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския
свят
, в така наречения Духовен
свят
.
В Духовния свят има духовни планети, духовни слънца има. Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят. Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите.
към текста >>
В Духовния
свят
има духовни планети, духовни слънца има.
А Божествените светове са слънчеви системи, създадени от най-висша Божествена материя и от най-фин Божествен елемент. В нашата Вселена има десет милиона Слънца, около всяко Слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи. Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят.
В Духовния
свят
има духовни планети, духовни слънца има.
Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят. Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове.
към текста >>
Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния
свят
, в Ангелския
свят
.
В нашата Вселена има десет милиона Слънца, около всяко Слънце има по 12 планети, те са един милиард и двеста хиляди. Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи. Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят. В Духовния свят има духовни планети, духовни слънца има.
Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния
свят
, в Ангелския
свят
.
Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове. Там, във всеки свят, ще живеете по един милиард години.
към текста >>
Мировият Учител е Учител на този Ангелски
свят
, Духовен
свят
, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието.
Всичките Слънца трябва да ги обходите и да живеете по един милион години. Учителят е Учител на Битието на тези слънчеви системи. Когато се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във второто Небе, втория рай на ангелите от ангелския свят, в така наречения Духовен свят. В Духовния свят има духовни планети, духовни слънца има. Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят.
Мировият Учител е Учител на този Ангелски
свят
, Духовен
свят
, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието.
Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове. Там, във всеки свят, ще живеете по един милиард години. Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения свят.
към текста >>
Това е Божественият
свят
, обхващащ безброй светове.
В Духовния свят има духовни планети, духовни слънца има. Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят. Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите.
Това е Божественият
свят
, обхващащ безброй светове.
Там, във всеки свят, ще живеете по един милиард години. Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения свят. Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения свят и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса. Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е.
към текста >>
Там, във всеки
свят
, ще живеете по един милиард години.
Във всяко Слънце ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките, като се върнете, вие сте завършили вашето развитие в Духовния свят, в Ангелския свят. Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове.
Там, във всеки
свят
, ще живеете по един милиард години.
Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения свят. Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения свят и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса. Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце.
към текста >>
Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения
свят
.
Мировият Учител е Учител на този Ангелски свят, Духовен свят, представляващ Небитието, което обхваща и обгръща Битието. Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове. Там, във всеки свят, ще живеете по един милиард години.
Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения
свят
.
Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения свят и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса. Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце. От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото пространство и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е.
към текста >>
Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения
свят
и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса.
Затова Той е Учител и на двете - Небитието и Битието. След това ще влезнете в третото Небе на ангелите. Това е Божественият свят, обхващащ безброй светове. Там, във всеки свят, ще живеете по един милиард години. Като се завърнете, ще сте завършили вашето развитие в Божествения свят.
Духът Беинса Дуно е завършил своята Еволюция в Божествения
свят
и бе изпратен от Бога на земята, за да донесе Третия Завет на Новото човечество от Шестата раса.
Нашата слънчева система обикаля около едно централно Слънце в нашата Вселена. Една слънчева година е равна на много милиони години, т.е. за това време слънчевата система извършва една обиколка около централното Слънце. От друга страна, цялата наша Вселена, със стотици милиони слънца, се движи като целокупност към друго място в космическото пространство и на нейно място след време ще дойде друга Вселена, т. е. друга купчина звезди.
към текста >>
Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до
другия
край.
друга купчина звезди. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години. Можете да си направите едно изчисление: щом светлината изминава 300 000 км в една секунда, колко милиона километра ще измине тя за една година. Това число, което ще намерите, се нарича една слънчева година.
Значи 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до
другия
край.
А зад Вселената има друг вид светове. Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години.
към текста >>
Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия
свят
, така и в Духовния
свят
, така и в Божествения
свят
.
Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга.
Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия
свят
, така и в Духовния
свят
, така и в Божествения
свят
.
Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди. Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния свят. Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове.
към текста >>
Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния
свят
.
Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди.
Нашата духовна Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от духовна материя, която съставлява Духовния
свят
.
Нашата Божествена Вселена отговаря на също толкова слънца, но е съставена от най-висша Божествена материя, съставляваща божествените светове. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на съществата, които живеят на Слънцето. Те разпределят енергията на Слънцето по цялата слънчева система. Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават.
към текста >>
Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения
свят
, неговата Светлина е светлината на Славата.
Докато се възприеме тази енергия чрез очите ни като Светлина, тя претърпява няколко превръщания. По интензивността на Светлината, която иде от една звезда, от едно слънце се съди и определя степента и културата на тези същества, които я обитават. Зад физическото Слънце се крие друго Слънце - това е Духовното Слънце, което е източник на Вечна неземна Светлина. Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта.
Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения
свят
, неговата Светлина е светлината на Славата.
Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина.
към текста >>
Затова има три
свята
: на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Тази Светлина е истинска, неизменна, никога не се мениг Тази Светлина е Виделината. Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината.
Затова има три
свята
: на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят.
към текста >>
Свят
на Любовта, където Природата е материализираната Светлина.
Тя създава Света на Мъдростта. Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Свят
на Любовта, където Природата е материализираната Светлина.
Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят.
към текста >>
Свят
на Мъдростта, където Духовният
свят
е материализираната Виделина.
Зад Духовното Слънце има друго Слънце - това е Слънцето на Божествения свят, неговата Светлина е светлината на Славата. Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина.
Свят
на Мъдростта, където Духовният
свят
е материализираната Виделина.
Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
към текста >>
Свят
на Истината, където Божественият
свят
е материализираната Слава.
Това е Вечната, Божествена Слава, която е проявление на Духа на Славата и на Бога. Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина.
Свят
на Истината, където Божественият
свят
е материализираната Слава.
Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата.
към текста >>
Битието обхваща физическия
свят
, Небитието обхваща Духовния
свят
, а Божественият
свят
обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието.
Тя създава Света на Истината. Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава.
Битието обхваща физическия
свят
, Небитието обхваща Духовния
свят
, а Божественият
свят
обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието.
Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят.
към текста >>
Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия
свят
.
свят
.
Затова има три свята: на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието.
Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия
свят
.
свят
.
Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител!
към текста >>
Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения
свят
.
Свят на Любовта, където Природата е материализираната Светлина. Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят.
Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения
свят
.
Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител!
към текста >>
Божественият
свят
е
свят
на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този
свят
е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
Свят на Мъдростта, където Духовният свят е материализираната Виделина. Свят на Истината, където Божественият свят е материализираната Слава. Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят.
Божественият
свят
е
свят
на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този
свят
е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е.
със Славата. Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител!
към текста >>
Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения
свят
.
Битието обхваща физическия свят, Небитието обхваща Духовния свят, а Божественият свят обхваща цялата Вселена на Битието и Небитието. Всемировият Учител е Учител на Битието, обхващащо физическия свят. свят. Всемировият Учител е Учител на Небитието, обхващащо Духовния Всемировият Учител е Учител на Вселената, обхващаща Божествения свят. Божественият свят е свят на безграничност и безначалност, обхващащ измерения, където време и пространство не съществуват, където материята на този свят е от най-висша материя, а съществата са облечени с дрехата на Божествената светлина, т. е. със Славата.
Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения
свят
.
Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител! Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, които са Светата Троица и трите лица на Великия Учител са едни и същи през всички времена и епохи. Божественото Учение е неделимо.
към текста >>
При Великия Учител, Божественият Дух се излива като
Святия
Дух във вид на Слово.
Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, които са Светата Троица и трите лица на Великия Учител са едни и същи през всички времена и епохи. Божественото Учение е неделимо. Учението на Великия Учител е Учение на Абсолютната Божия Любов. Великият Учител носи Светлината на Божествения Дух, носи Славата на Христовия Дух, носи Силата на Господния Дух. Затова Божиите закони в Учението на Великия Учител са неизменни!
При Великия Учител, Божественият Дух се излива като
Святия
Дух във вид на Слово.
А Христовият Дух е Един и Неделим и като принцип обхваща света на Битието и Небитието на това Слово. А Господният Дух се проявява като Божия Сила. Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения свят. Това е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Великият Учител, Всемировият Учител - Беинса Дуно.
към текста >>
Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения
свят
.
Великият Учител носи Светлината на Божествения Дух, носи Славата на Христовия Дух, носи Силата на Господния Дух. Затова Божиите закони в Учението на Великия Учител са неизменни! При Великия Учител, Божественият Дух се излива като Святия Дух във вид на Слово. А Христовият Дух е Един и Неделим и като принцип обхваща света на Битието и Небитието на това Слово. А Господният Дух се проявява като Божия Сила.
Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения
свят
.
Това е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Великият Учител, Всемировият Учител - Беинса Дуно. Великият Учител Беинса Дуно се въплъти на земята, роди се в земята българска - племе славянско и бе наречен, и носеше светското име Петър Константинов Дънов. Великият Учител носи Учението Си чрез Словото Си. То е Божествено учение.
към текста >>
Великият Учител работи на земята с пет Велики
Свята
.
Каквото е говорил Христос, каквото говори Той, Великият Учител, е от Един и Същ Източник. Той е дошъл на земята, за да изяви Любовта като Мирова Любов и да я прояви като Космична Обич. Това е Абсолютната Любов на Бога, излязла като Мирова Любов и върнала се като Космична Обич. За да се прояви Великият Учител, трябва да се събере в един фокус всичко и отвсякъде от Вселената. Той става Бащата на Вселената - Все и вся.
Великият Учител работи на земята с пет Велики
Свята
.
Зад Него стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда, Великата Божия Добродетел. Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила. Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината.
към текста >>
Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е
свят
на Светлината.
За да се прояви Великият Учител, трябва да се събере в един фокус всичко и отвсякъде от Вселената. Той става Бащата на Вселената - Все и вся. Великият Учител работи на земята с пет Велики Свята. Зад Него стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда, Великата Божия Добродетел. Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила.
Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е
свят
на Светлината.
Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава.
към текста >>
Мъдростта е
свят
на Виделината.
Великият Учител работи на земята с пет Велики Свята. Зад Него стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда, Великата Божия Добродетел. Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила. Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов.
Мъдростта е
свят
на Виделината.
Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии.
към текста >>
Духовният
свят
е материализираната Виделина.
Зад Него стоят Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина, Великата Божия Правда, Великата Божия Добродетел. Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила. Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината.
Духовният
свят
е материализираната Виделина.
Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии.
към текста >>
Истината е
свят
на Славата.
Пред Него е Христовата Слава, а над Него - Божията Сила. Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина.
Истината е
свят
на Славата.
Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро.
към текста >>
Божественият
свят
е материализираната Слава.
Това е Пентаграмата на Великият Учител, събрала в едно цялото Му учение, както следва: Любовта е свят на Светлината. Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата.
Божественият
свят
е материализираната Слава.
Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога.
към текста >>
Правдата е
свят
на живата светлина на ангелите, на синовете Божии.
Природата е материализираната Любов. Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава.
Правдата е
свят
на живата светлина на ангелите, на синовете Божии.
Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии. Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората.
към текста >>
Правдата е материализираният
свят
от светлината на Синовете Божии.
Мъдростта е свят на Виделината. Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии.
Правдата е материализираният
свят
от светлината на Синовете Божии.
Добродетелта е свят на делата на Синовете Божии. Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си.
към текста >>
Добродетелта е
свят
на делата на Синовете Божии.
Духовният свят е материализираната Виделина. Истината е свят на Славата. Божественият свят е материализираната Слава. Правдата е свят на живата светлина на ангелите, на синовете Божии. Правдата е материализираният свят от светлината на Синовете Божии.
Добродетелта е
свят
на делата на Синовете Божии.
Добродетелта е материализираното най-малко добро. Доброто е материализираната връзка на Любовта между хората и Бога. Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Той е проява на Божията Светлина чрез Словото Си. Словото излиза от Великият Учител, но принадлежи на Бога.
към текста >>
Всемировият Учител - Беинса Дуно - прослави името на Бога със Славата на Божия Дух, със Славата на Господния Дух, със Славата на
Святия
Дух и свали Божието Царство на земята чрез Словото Си, което бе Слово на Бога.
Това са идеи на Бога, на Вечния Дух. Те минават през Цялото пространство на Вселената. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да прослави името на Бога. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Царството на Бога на земята. Задачата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е да свали Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса на планетата Земя.
Всемировият Учител - Беинса Дуно - прослави името на Бога със Славата на Божия Дух, със Славата на Господния Дух, със Славата на
Святия
Дух и свали Божието Царство на земята чрез Словото Си, което бе Слово на Бога.
Словото е дадено. В него е ключът, който отключва вратата на знанието за влизане в ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
към текста >>
25.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
На
другият
ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му.
По същия начин помогнал и на другите две българчета. Така успяват да се спасят и слязат на брега. След това отиват да се помолят и да благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитрия в черквата „Св. Димитър", която тогава се наричала Касъмъ-Джамаси, охранявана от турски служител. Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
На
другият
ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязва изменение в погледа му, в телодвижението му.
Внезапно се появява ОГНЕН ПЛАМЪК над главата му. Ангел Благовестител слиза от Небето, влиза в него и говори чрез Благочестивия старец. „Заради това послушай съвета ми, да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога." Старецът бръкнал в пазвата си и му предал един свитък, а това е било АНТИМИНСЪТ, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години. Предава му го и добавя: „След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията на мястото на падналото проклятие." Това са Знамения на Светия Дух и на Ангела Благовестителя.
към текста >>
Още едно Знамение слиза от Божествения
Свят
върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух.
Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух. Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
Още едно Знамение слиза от Божествения
Свят
върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух.
Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ. Прославеният Вожд бе осветен чрез Дух и чрез Сила. А Знамението Господне повеляваше да се прояви чрез Своята Мощ. Амин.
към текста >>
26.
8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия
свят
за видимия
свят
, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си.
За пръв път присъствах на спиритически сеанс. Мен не ми направи толкова особено впечатление, че не ме учуди. Аз тези явления ги очаквах и бях вътрешно приготвен за тях. Накрая дядо Стефан се освободи, сеансът завърши и всички споделяха с дядо Стефан за съобщенията, които ни дадоха духовете. А те бяха от най-различен характер.
Политически, обществен и личен, изобщо сведения от Невидимия
свят
за видимия
свят
, а дядо Стефан с особено внимание слушаше какво му разказваха другите онова, което той е произнесъл и казал чрез устата си.
Значи той не присъстваше в тялото си по време на сеанса. А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това разговори, а след малко се смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние ще излезем навън. Имаме работа.
към текста >>
Накрая съм заспал и на
другия
ден се събудих рано както ми е обичая.
Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Накрая съм заспал и на
другия
ден се събудих рано както ми е обичая.
Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.
към текста >>
27.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обаче приятелите не послушаха, някои побързаха, други си построиха по свой начин и така идеята на Учителя остана за
другия
свят
.
Така Изгревът си остана едно скромно селище, макар че съм присъствал на разговор на Учителя с външни хора, които препоръчваха как да се устрои Изгрева, какви постройки да се построят и какъв салон може да се направи. Обаче Учителят не възприемаше такива идеи, защото не искаше да се дава много пищен външен вид, който щеше да привлече хора от практичен интерес. А Той искаше идейни хора на Изгрева. Като се засели Изгрева дойдоха и по-практични хора, които не бяха доволни от дъсчените бараки.-Започнаха да строят обикновени къщи с тухли, мазилка, вар и така тук навлезе обикновения строеж, от който Учителят не беше доволен. А Той беше споделял в разговорите от какъв материал да бъдат построени къщите, главно чамов, какъв стил да имат и още много други неща.
Обаче приятелите не послушаха, някои побързаха, други си построиха по свой начин и така идеята на Учителя остана за
другия
свят
.
Бях разказал, че Учителят препоръчваше да не се вземат малки места, а парцелите да бъдат по един декар. И така, които го послушаха взеха големи места, но това бяха малцина. Други купиха места от селяните, но при покупката си ги разпределяха по 400-500 кв. метра. Ето сега ще ви разкажа как ние закупихме едно место от Ангел Николов Ангелов и Величко Иванов Преславски, една нива от 2 декара и 6 ара или 2600 кв.м находяща се в местността „Къро" на с. Слатина. Борис Николов и Славчо Печеников закупиха общо 500 кв.м, Райна Захариева 592 кв.м, Гена Папазова - 608 кв.м, Никола Антов - 300 кв.м, Стояна Илиева - 300 кв.м, Йорданка Писинова - 300 кв. м.
към текста >>
28.
66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния
свят
.
Ето как се свързва Словото и музиката. Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената. Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме.
Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния
свят
.
Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят. Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята.
към текста >>
мисловния му
свят
.
Това е Космичната Обич на Вселената, която тръгва от периферията на Вселената и отива към своя център и първоизточник, в който царува Божията Любов. Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е.
мисловния му
свят
.
Другия катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му свят, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност. Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа.
към текста >>
Другия
катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му
свят
, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност.
Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов. Друг извод: В този външен кръг чрез Словото и чрез нотен запис е дадена Космогонията на Божествения Дух и слизането на човешката душа и пътя на нейното възкачване, което цитирахме. Триъгълника описан в кръга е равностранен и означава слизането на човека на земята и живота му в триизмерния свят. Единия катет представлява мислите, т.е. мисловния му свят.
Другия
катет на триъгълника представлява чувствата, които са от чувствения му
свят
, а третия катет е волята на човека и се изразява в неговата деятелност.
Чувства, мисли и воля - това е личността на човека и тези неща са разгледани от Учителя в началните години на Младежкия и Общ Окултен Клас. Така че триъгълника представлява човека слезнал на земята. Котвата с въжето, която е вписана в триъгълника взема централно място и означава главния символ в тази емблема. Това е слизането на човешкия дух на земята, а въжето означава слизането на човешката душа. Защото на земята човешката душа създава формата, а човешкия дух дава силата и пресъздава формата.
към текста >>
29.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения
свят
на земята.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание.
Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения
свят
на земята.
Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога;-на Вечния Дух, които проникват цялото Битие".
към текста >>
На
другия
ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр.
Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта. След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни.
На
другия
ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр.
Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение.
към текста >>
Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг
свят
от песен, където тя преминава в молитва.
Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята.
Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг
свят
от песен, където тя преминава в молитва.
Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите. Песента преминава в молитва от Духовния свят в Божествения свят, които е свят на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина. Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за общение с Бога! Ние преживяхме всичко това. Оставяме опитностите си, защото те са живо свидетелство за тези дни когато бяхме с Учителя на земята.
към текста >>
Песента преминава в молитва от Духовния
свят
в Божествения
свят
, които е
свят
на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина.
Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше. Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите.
Песента преминава в молитва от Духовния
свят
в Божествения
свят
, които е
свят
на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина.
Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за общение с Бога! Ние преживяхме всичко това. Оставяме опитностите си, защото те са живо свидетелство за тези дни когато бяхме с Учителя на земята. Ако очите ви се отворят за живота на Словото Му, ще намерите методите да се ползвате както от Него, така и от нашите опитности. И тогава ще ви се отворят ушите и ще чуете как се извисява човешката душа, която пее песните на Учителя и как тази песен преминава в молитва пред Божието лице.
към текста >>
30.
146. СЛАВИ КАМБУРОВ-СПИРИТИСТ И ХВЪРЧАЩИТЕ ПТИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този
свят
.
Занесли съобщението, започнали да четат всички на глас „Отче наш" и полека, лека се освободили. Ръцете им се прибрали, спуснали са се към телата им, защото били разперени през цялото време наподобяващи крила на птици. Това ги освободило. Няколко дни ги боляли ръцете и не са могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване.
Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този
свят
.
Сега вижте какъв е въпроса. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят и за други неща, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най-интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и увличаха онези, които трябваше да дойдат в Школата.
към текста >>
Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия
свят
и за други неща, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението.
Това ги освободило. Няколко дни ги боляли ръцете и не са могли да хванат никаква работа. Този случай бе забавен за разказване. Но ако не беше Учителят можеше да завърши и трагично, защото можеха мнозина от тях да се повредят психически, а други да си заминат от този свят. Сега вижте какъв е въпроса.
Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия
свят
и за други неща, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението.
Ето, това беше най-интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и увличаха онези, които трябваше да дойдат в Школата. Какви ли не случаи имаше и всеки един беше различен от другия. Е какво, не трябва ли да ги разказвам.
към текста >>
Какви ли не случаи имаше и всеки един беше различен от
другия
.
Сега вижте какъв е въпроса. Учителят е в Казанлък и вместо тези 40 души да отидат при Учителя и да искат Той да им говори за Невидимия свят и за други неща, то те се събират на друго място, загърбват Учителя, а приемат Духа на Заблуждението. Ето, това беше най-интересното през време на Школата. Дошли са при Учителя, а след това се отклоняват. Повличаха и увличаха онези, които трябваше да дойдат в Школата.
Какви ли не случаи имаше и всеки един беше различен от
другия
.
Е какво, не трябва ли да ги разказвам. Това е път и трябва да знаете, че има такъв - път на отклонението.
към текста >>
31.
150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
То се яви като едно течение в противовес на материализма, за да докаже че има невидим
свят
.
се занимаваха със спиритизъм. Ние младежите дойдохме тогава със свободна мисъл. Не обичахме да бъдем подчинени на каквото и да е ръководство, дали те са духове или човешки личности. Ние поехме друг път - този на Школата. Спиритизмът не е път на Бялото Братство.
То се яви като едно течение в противовес на материализма, за да докаже че има невидим
свят
.
Днешната наука дойде до същото - тя доказа, че реалността не се изчерпва с нашите пет сетива. За тях има светове, които ние не познаваме, понеже нямаме сетива изработени за тях. В Школата имаше драматични случки и събития със спиритическите кръжоци. Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове. Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос.
към текста >>
Те не подозират, че и в
другия
свят
има толкова нечистотии и зло колкото на земята.
Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос. Ето част от нея: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете. И Аз се разговарям с тях. При това Аз не се нуждая от медиуми, а направо се разговарям с духовете. Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете всичко казано е чиста монета.
Те не подозират, че и в
другия
свят
има толкова нечистотии и зло колкото на земята.
И там има лъжи и заблуждения както тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезнеш в духовния свят между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят. Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш.
към текста >>
Като влезнеш в духовния
свят
между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят.
Мнозина мислят, че като се разговарят с духовете всичко казано е чиста монета. Те не подозират, че и в другия свят има толкова нечистотии и зло колкото на земята. И там има лъжи и заблуждения както тук. Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум.
Като влезнеш в духовния
свят
между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят.
Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш. Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят, казвате вие. Ще се занимавате, но ще бъдете разумни.
към текста >>
Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния
свят
, казвате вие.
За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезнеш в духовния свят между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят. Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш.
Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния
свят
, казвате вие.
Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела. Те разполагат с повече възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отекчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях. Един познат ми разказваше своя опитност как един дух се подигнал с него.
към текста >>
Духовния
свят
се възприема с духовни чувства и сетива.
Значи духът искал да се подиграе с него, нарекъл го магаре. Това не трябва да ви обезсърчава, но учете се. Ако знаете законите няма да гледате духовете в огледалото. Ако искате да влезете във връзка с тях трябва да събудите своите духовни чувства и центрове. Духовете не се виждат с физическите очи, нито се възприемат с физическите пет сетива, които имаме.
Духовния
свят
се възприема с духовни чувства и сетива.
Един ден като напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди по-велики, по-славни от сегашния ви живот". Ето ще ви представим едно писмо на Учителя до Никола Ватев, ръководител на русенското Братство и голям спиритист. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ София, 25. IV. 1906 г. Г-н Н.
към текста >>
Предупреждавам ви всинца да не мърсите
Святото
Име Божие.
Сега вий в Търново се надхитрявате. На едно го говори Майката Господня, на други Христос. И моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тия духове се карат помежду си? Дали светлото и чисто небе, пречистите духове са се опълчили един срещу друг? Плодът показва дървото и делата на человека.
Предупреждавам ви всинца да не мърсите
Святото
Име Божие.
Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото и име да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата. важно е и съдържанието.
към текста >>
Святи
бъдете, защото Отец е
свят
.
Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина. Очистете, сърцата си.
Святи
бъдете, защото Отец е
свят
.
Ваш П. К. Дънов.
към текста >>
32.
151. ОТЦЕПНИЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази посока към която го води Небето и разумния
свят
, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е.
Лазар Котев, Тодор Бъчваров и още други. Да не споменаваме и Елиезер Коен, който бе много деен през време на Учителя, а след това стана комунист и се опълчи срещу Учителя. Ако трябва да се говори за тези отцепили се и напуснали Братството, може да се говори много и то с примери. Воюваха срещу Учителя и срещу Духовното общество, което Той бе създал. А те не знаеха, че воюват срещу Бога и се изправяха срещу Сила, която ръководи съдбините на света и на живота.
И понеже никой не може да спре живота, да протича в онази посока към която го води Небето и разумния
свят
, то отцепниците сами влизаха в разрез срещу Цялото и биваха помитани от Него, т. е.
отстранявани от Него. Ще питате, ами къде е Любовта, която проповядва Учението? Любовта се отнася за Дървото на живота. Защото Любовта представлява животът на това дърво. Ако някой откърши един клон от това дърво, нали този клон изсъхва.
към текста >>
И в единия, и в
другия
случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
Какво можеш да направиш с един изсъхнал клон освен да бъде изгорен чрез огън. Ето, това е думата ми за отцепниците, които минаваха през огън. Защото нашият Бог е огън всепояждащ отвътре и отвън. Отвътре този огън изгаря по грешките на човека, който е влезнал в Школата, за да бъде ученик. А отвън този огън изгаря последиците на отклонението.
И в единия, и в
другия
случай този огън изчиства и изгаря всичко ненужно.
към текста >>
33.
31. СЕАНСЪТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Търсеха връзка с Невидимия
свят
.
31. СЕАНСЪТ Старите братя бяха първите ученици на Учителя. Мнозина от тях се занимаваха със спиритизъм.
Търсеха връзка с Невидимия
свят
.
Изучаваха света на духовете. Учителят не ги насърчаваше, но не ги и възпираше. Оставяше ги свободни. Веднъж на един сеанс поканили и Учителя, а сеансът ръководи брат Димитър Голов. Участници в сеанса бяха все интелигентни хора, учени, интелектуалци.
към текста >>
Има един Невидим
свят
, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите.
Тогава Голов идва при Учителя и Му казва: „Учителю, помогни ни! Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: „Какво става с мене? " Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха.
Има един Невидим
свят
, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите.
Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка. Този път се осветява от Словото на Учителя. Другия път е този на духовете и на падналите и изоставени от векове души, управлявани от Тъмните Сили.
към текста >>
Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия
свят
и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
Не знаем какво да правим." Учителят препоръчва: „Турете жената в средата между вас, коленичете всички и четете бавно, полека молитвата „Отче наш". Като изчетоха молитвата, жената като че ли се събуди и каза: „Какво става с мене? " Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите.
Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия
свят
и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка.
Този път се осветява от Словото на Учителя. Другия път е този на духовете и на падналите и изоставени от векове души, управлявани от Тъмните Сили.
към текста >>
Другия
път е този на духовете и на падналите и изоставени от векове души, управлявани от Тъмните Сили.
" Имаше някои от присъствуващите на сеанса, които още не вярваха, съмняваха се. Сега и те повярваха. Има един Невидим свят, който може да се изучава не само чрез сеанси и медиуми, но човек трябва да влезе във връзка чрез силите на душата и духът си, които са добродетелите. Чрез светлата мисъл и добрите чувства, човек може да влезе във връзка с Невидимия свят и да направи връзка със светлите същества, които носят светлата мисъл, доброто чувство и добрата постъпка. Този път се осветява от Словото на Учителя.
Другия
път е този на духовете и на падналите и изоставени от векове души, управлявани от Тъмните Сили.
към текста >>
34.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
,
,
ТОМ 2
Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния
свят
.
126. ИСТИНСКОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ Истинското възнаграждение е духовно.
Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния
свят
.
Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла седмица. Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му. В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват.
към текста >>
Дойде някой ученик, оплаква се от другиго, говори срещу него, Учителят не му казва мнението Си, но като дойде
другият
ученик, Учителят от свое име предава думите на първият ученик.
В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати! " Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието.
Дойде някой ученик, оплаква се от другиго, говори срещу него, Учителят не му казва мнението Си, но като дойде
другият
ученик, Учителят от свое име предава думите на първият ученик.
Каквото отговори ученикът, който е нападнат, това Учителят пък предава на първият ученик. А това са думите на защитата от обвинението. Но това не е Неговото мислене. Тъй Учителят оставяше учениците да се учат. А Словото на Учителя за тях остана Висок Идеал, недосегаем за днешния човек.
към текста >>
35.
130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА
,
,
ТОМ 2
На
другия
ден брат Боян Боев си замина.
" Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу! " Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката. След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него. Сестрата, която е при брат Боян й казва: „Сестра Гунка, брат Боян те очакваше." Тя не можа да разговаря с брат Боян, но той само взема ръката й в своята и дълго я гледа с големите си топли, влажни, тъжни очи. Тъй се простиха те и тъй се разделиха.
На
другия
ден брат Боян Боев си замина.
Връзките между хората са недосегаеми и неразгадаеми. Те се изграждат по други закони и в свят, където царува Чистотата и Виделината.
към текста >>
Те се изграждат по други закони и в
свят
, където царува Чистотата и Виделината.
След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него. Сестрата, която е при брат Боян й казва: „Сестра Гунка, брат Боян те очакваше." Тя не можа да разговаря с брат Боян, но той само взема ръката й в своята и дълго я гледа с големите си топли, влажни, тъжни очи. Тъй се простиха те и тъй се разделиха. На другия ден брат Боян Боев си замина. Връзките между хората са недосегаеми и неразгадаеми.
Те се изграждат по други закони и в
свят
, където царува Чистотата и Виделината.
към текста >>
36.
03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на
другия
.
Господ ги крепи. Съобщава ми, че сте му пратили и нему книга. Аз мисля да му отговаря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от вази. Относител но мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна когато бях във Варна, не се срещах нито пък търсих. По един вътрешен закон, който направлява живота ми трябва да се подчинявам на неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението на моя Дух.
Нашата сестра иска да угажда на светът и на Бога, да служи на единия и на
другия
.
„Не можете да служите на Богу и на Мамону", казва Господ наш Исус. Нека опита пътят, който е избрала и ще се научи от опит. Тя има пълна нравствена свобода да стори, което иска. Ще дойде време, когато тя ще познае онова, ко ето е загубила. Аз я оставям на волята Божия за напред да стори с нея, кое то е Нему угодно.
към текста >>
Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови, заради великото си и
свято
име.
Аз я оставям на волята Божия за напред да стори с нея, кое то е Нему угодно. Господ ще промисли за своето дело бъди уверен и то по чу ден начин. Когато пророк Илия се беше уплашил от Изабела израйлска цари ца и бягаше от нейното лице, Господ го попита: „Илия какво правиш", той от говори: „Господи, пророците ти избиха и само аз останах и моят живот тър сят". „Не бой се", казва Господ: „Още седем хиляди имам, които не са прек лонили коляно пред Ваала". Това е в наше време.
Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови, заради великото си и
свято
име.
Защото негово е царството силата и славата вовеки. Колко са благи Божиите пътища, и колко са сладки Неговите размишления. Неговите елова са по-сладки от меден сок, казва Словото Му. Аз се моля за вази Господ Бог да ви подкрепи и ръководи. Имате нарочен поздрав от баща ми.
към текста >>
37.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На човека предстои да излезе от един
свят
и да влезе в друг по-висок.
Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде. Той държи ключовете за разрешаване проблемите, които стоят пред човека. Един стар живот се ликвидира и отминава.
На човека предстои да излезе от един
свят
и да влезе в друг по-висок.
Тогава Божият Дух слиза и осветява това време - това е посещение на Духа и посвещение на човека. Нема по-голямо благословение от това да посети Господ един народ. С Него идат безброй работници. Те обхващат от вътре човечеството - раждат се даровити, талантливи, способни души, силни и самоотвержени, приготвени от векове за това. Те са носители на културата.
към текста >>
Щастие е да срещнеш един
Свят
човек.
- Срещаш човек в нужда - в страданието му е Христос - помогни му. - „Узнал си времето, когато си бил посетен." - Срещаш майка лъчезарна, с рожбата си - Господ е в нея. Възрадвай се заради Господа и ги благослови. Щастие е да срещнеш един Добър човек. Щастие е да срещнеш един Учен човек.
Щастие е да срещнеш един
Свят
човек.
Щастие е да срещнеш един Любящ, един щедър човек, чрез него Господ ни посещава - Господ ни се изявява. - Благодарете за всичко. - Дойде един хубав потик в тебе - изпълни го, Господ е в него. - Дойде една хубава идея - приложи я. Господ се изявява в цялата природа.
към текста >>
Човек и днес може да живее в Царството Божие, още сега докато е тук на земята, а не да чака като отиде в
другия
свят
.
Тези лъчи отиват неизмеримо далеч в пространството, достигат до най-отдалечените светове и селения, и намират онези, подобни и сродни на човека, за които са изпратени. Тъй човек живее своя Голям Живот. - Посещава своите ближни. Работете да придобиете Божията Любов, Мъдрост, и Истина, за да има какво да предадете на вашите ближни. Това е истинското богатство.
Човек и днес може да живее в Царството Божие, още сега докато е тук на земята, а не да чака като отиде в
другия
свят
.
При каквито и условия да се намирате - търсете Царството Божие. То присъства, То е близо. Вижте къде е То и как се изявява. Когато любовта към Бога изпълня душата - човек живее в Царството Божие. Нема по-хубаво време от това, когато Господ те посети.
към текста >>
38.
27. ПРИЯТЕЛЯТ НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Един се среща с Учителя на яве, а друг в
другия
свят
.
Учителят му разрешил. Връщайки се от погребението дядо Благо отново отива при Учителя, който вдигнал ръка за поздрав и дядо Благо отговорил със същия поздрав, а Учителят му казал: „Аз не поздравявам теб, а твоят приятел когото погреба. А сега той е тук до тебе застанал." Дядо Благо се оглежда и не вижда никого. Не му е било дошло времето да му се отворят очите. Докато на неговия приятел му бе дошло времето да се срещне с Учителя.
Един се среща с Учителя на яве, а друг в
другия
свят
.
към текста >>
39.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на
другия
ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан.
Братът замина. Частта им се установява някъде на юг, към Демир-Хи-сар. Застояват се там няколко месеца и тъкмо се приготовляват да празнуват Великден, идва заповед да заминават. Недочакват даже да се доопекат Великденските агнета. Частта тръгва, а обозът с инвентарът щеше да ги последва.
Пътуват пешком цяла нощ усилен маршрут, на
другия
ден също, с малки почивки, и привечер спират близо до някаква гаричка - Демир-Балан.
Артелчиците, които мислят, че са вземали хляб за три дни, виждат, че хлябът се е свършил и войниците нямат какво да ядат. Докладват на командира на ротата. Полковникът буен, сприхав и малко пийнал, вика на войниците: „Юнаци, кой от вас ще се върне веднага в Демир-Хисар да каже на фелдфебела да натовари повече хляб? " Всички мълчат. Вече притъмнява.
към текста >>
Ще предадеш на фелдфебела да натовари хляб и с
другия
инвентар ви искам утре вечер тук." Чак сега се сепват войниците, чак сега виждат, че шегата докара беда за добрия човек.
А Стефан - на вид слабичък, деликатен, месо не яде, вино не пие, кротък, послушен, но винаги весел. - Всички избухват в смях. Командирът вече ядосан, вика: „Да излезе Стефан". Излиза брат Стефан, застава мирно. Командирът предава заповедта: „Заминаваш веднага за Демир Хисар.
Ще предадеш на фелдфебела да натовари хляб и с
другия
инвентар ви искам утре вечер тук." Чак сега се сепват войниците, чак сега виждат, че шегата докара беда за добрия човек.
Подофицерът казва: „Да му дадем другар, като са двама, по могат да се пазят. Да им дадем и коне, как ще стигнат за една нощ до Демир-Хисар? Пътят не познават, гърците са враждебни, нощта е тъмна". Дават другар на Стефан, дават им и коне - тръгват, изпращани със съчувствие от всички. Вече се мръква съвсем.
към текста >>
Там той доби уверение, че един велик
свят
ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне.
Той беше добър изпълнител на народните песни, особено на народните хора. Когато въодушевлението преливаше чашата, той скачаше - играеше, пееше и свиреше с цигулката едновременно. Репертоарът му беше неизчерпаем. На вид слабичък, даликатен, тих - никой не знаеше, откъде черпеше той тази сила и това веселие на душата си, което беше за всички като животворен извор. Брат Стефан беше любимец на ротата - винаги готов на всички да услужи.
Там той доби уверение, че един велик
свят
ни обгръща и пази и че всякога е готов да ни помогне.
Той имаше „Вяра, Жива". Този брат бе Стефан Камбуров, баща на Петър и Марин Камбурови.
към текста >>
40.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния
свят
.
в книжка брой 3-ти, брой 4,брой 6,брой 8. през 1925 г. брой 3-ти, От 1926, г. брой 1, от 1929 г. в брой 5,брой 6.По-късно тези статии бяха издадени в три отделни книги: 1.Книга за Живия Бог.
2.Книга за човека и 3.Книга за отвъдния
свят
.
Той ги издаде на собствени разноски през 1931-1932 г. като предговора в тези книги беше от него. Всичко, което той направи, го направи без да пита Учителя, макар че беше от Младежкия Окултен клас и живееше на Изгрева. Когато питаха след това Учителя за този автор, Учителят каза: „Бо-Ин-Ра" е от Черната Ложа. Мен никой не ме е питал, дали трябва да се превежда този автор и да се печати на български език.
към текста >>
На други места бе казал, че когато в чувствения
свят
на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения
свят
.
Жорж реши да се коригира и издаде една книга „Учителят Говори", като за издаването на тази книга материал му предоставиха стенографките Паша Тео-дорова и Савка Керемидчиева. Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза".
На други места бе казал, че когато в чувствения
свят
на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения
свят
.
Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия свят и в чувствения свят. Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях.
към текста >>
Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия
свят
и в чувствения
свят
.
Учителят хареса тази книга и тя е образец на събрани бисери от Словото на Учителя и стъкмени по различни теми. По-късно Учителят заяви: „Заради написването на тази книга, аз откупих Георги Радев от Черната Ложа. За него съм заплатил с голяма цена." Но случи се така, че той заболя от туберкулоза. Когато запитаха Учителя защо стана това Той добави само едно изречение: „Когато умът създаде противоречие и иска да го наложи на своето сърце, то човек се разрушава отвътре и заболява от туберкулоза". На други места бе казал, че когато в чувствения свят на човека се развие ураган от страсти, то този ураган помита белия дроб у човека понеже той е проекция на чувствения свят.
Белия дроб е дървото и клоните, чрез които човек живее и на физическия
свят
и в чувствения
свят
.
Но когато дойдат бури и урагани те скършват и пречупват стеблата на дърветата. Това се случи и с Жорж. Не само с него, но и с няколко души младежи. Учителят му беше дал метода как да се излекува, но той не пожела да се ползва от тях. Беше го срам, че ще му се смеят.
към текста >>
Другият
брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант.
Жорж обяснява на Учителя, а Учителят добави накрая само едно: „Рекох над астрологията стои Бог". Съветите на Учителя не бяха спазени. А те бяха много. Освен Жорж и още двама братя се разболяха от туберкулоза. Единият от тях Константин Константинов се беше влюбил в Дафинка и въпреки съвета на Учителя да се откаже от нея той предпочете да държи Дафинка в чувствата си и това го разруши.
Другият
брат бе Христо Дързев- цигулар и музикант.
Не го приеха в музикалната академия, понеже беше две години по-възрастен. Това го поболя. Много тежко го понесе. А беше музикант по дух. Непрекъснато пееше, свиреше и записваше нотите веднага.
към текста >>
Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия
свят
се работи".
От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим. Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле".
Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия
свят
се работи".
Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж. Но тогава Жорж усети, че това е последната ни среща. Наведе глава и заплака. Изпроводи ме докъдето силите му позволяваха и се разделихме по братски.
към текста >>
Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг
свят
той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Спомням си, той изневиделица попита веднъж Учителя: „Учителю, кога ще дойде време, че да не спим? " Много му тежеше, че трябва да си губи времето в прекарване на сън. Смяташе, че човек трябва да използва денонощно времето си за духовна работа. Това бяха наши залитания тогава на младостта ни, както и това какво представлява съня. Вече знаем от Учителя какво представлява съня и че той е необходим на човека и че без него човек не може да живее на земята.
Сънят, това е физическа-астрална-етерна сфера, в която пребивава двойника на човека и в този и в друг
свят
той се обучава, обменя енергиите си и се зарежда с нов потенциал.
Но тогава Учителят му отговаря така: „Ти благодари, че е сънят! " По точен отговор едва ли има. А какво се крие в това изречение можете да разберете когато прочетете всичко, което е казал Учителя за съня. И накрая ще завърша с една характеристика, която направи Учителят за Георги Радев: „Георги Радев има душа на девойка и дух на войн! " След заминаването му приятелите написаха похвални слова за него в „Житно зърно" брой 7-8 1940 г.
към текста >>
41.
72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук се намираме на границата между два
свята
.
Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината. МНОЖЕНИЕ. Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии.
Тук се намираме на границата между два
свята
.
Как става преминаването от единия свят в другия, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо. И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича.
към текста >>
Как става преминаването от единия
свят
в
другия
, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо.
Само синове Божии имат власт и сила да предизвикат това явление. Материята е също тъй загадъчна и тайнствена както Духът. Много чудеса на живота ни окръжават, много от тях ние приемаме като обикновени явления, а те всъщност са чудеса, не могат да се обяснят с обикновената логична мисъл. „МНОЖЕНИЕТО", е качество на материята, то може да се прояви по волята на Синовете Божии. Тук се намираме на границата между два свята.
Как става преминаването от единия
свят
в
другия
, как става трансформирането на силите и материята - това е чудо.
И материята е вечна и безгранична както Духът и може да се увеличава и намалява до безкрайност. МНОЖЕНИЕТО: говори за единството в Природата. То се явява естествено или може да бъде предизвикано по волята на Синовете Божии. „и нахрани пет хиляди души мъже и жени с пет хляба и две риби, и вдигнаха дванадесет коша укрухи." Обикновената логика е смутена от този пример., тя го отрича. Христос казва: „Търсите ме не защото видяхте чудеса, а защото ядохте от хляба." Хлябът - това е Божественото, което излиза от Бога към човека.
към текста >>
42.
74. СТОИЛ СТЕФАНОВ И РЕПУБЛИКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А решението на Учителя бе решение на Божествения
Свят
, чийто представител бе Учителят тук на земята.
Това го знаехме от Учителя, от беседите и след Неговото заминаване 30 години след това проверяваме, че думите Му бяха точни и се изпълниха. Последните години Учителят каза: „Не критикувайте комунистите. Те сами ще се коригират. Живота ще ги коригира." По мое време те не се коригираха към Братството, макар че минаха вече 30 години. Но те ще се коригират, думата на Учителя на две не става, защото духовният закон гласи: „В едно Божествено решение няма изключение".
А решението на Учителя бе решение на Божествения
Свят
, чийто представител бе Учителят тук на земята.
Аз също бях в затвора четири години. Видях и претърпях много неща. Но аз ви казвам искрено: „Никой не може да управлява българския народ освен комунистите". Те после ще се коригират. А защо ли?
към текста >>
А по съзиданието на новият
свят
ще дойдат други.
Защото сега е тяхното време и те са чакали 8000 години за онова тяхно презимяване и слизане на земята. Имат мисия. А каква е тяхната мисия? Да разрушат един строй, за да дойде друг. Те са по разрушението.
А по съзиданието на новият
свят
ще дойдат други.
А другите ще имат свое време да сторят това. Ние няма да дочакаме да видим това. Ще го дочака едно друго поколение след 2000-та година. Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга. Като пример бе изнесъл съдбата на руската аристокрация след революцията 1918 г., която бе принудена да емигрира на запад.
към текста >>
Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият
Свят
реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга.
Те са по разрушението. А по съзиданието на новият свят ще дойдат други. А другите ще имат свое време да сторят това. Ние няма да дочакаме да видим това. Ще го дочака едно друго поколение след 2000-та година.
Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият
Свят
реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга.
Като пример бе изнесъл съдбата на руската аристокрация след революцията 1918 г., която бе принудена да емигрира на запад. В един и същ живот от господари те преминаха в другия полюс и станаха слуги. Ние в България ги видяхме как преминаваха тези руски величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества. Те преминаха през България като емигранти, но преминаваха като слуги, а не като господари. Видяхме как се сбъднаха думите на Учителя.
към текста >>
В един и същ живот от господари те преминаха в
другия
полюс и станаха слуги.
А другите ще имат свое време да сторят това. Ние няма да дочакаме да видим това. Ще го дочака едно друго поколение след 2000-та година. Спомням си в една от беседите си Учителят бе споменал, че когато Невидимият Свят реши да съкрати дадени исторически периоди, то в едно прераждане се случват на човека такива промени, че той преминава в един живот две свои пререждания и като господар и като слуга. Като пример бе изнесъл съдбата на руската аристокрация след революцията 1918 г., която бе принудена да емигрира на запад.
В един и същ живот от господари те преминаха в
другия
полюс и станаха слуги.
Ние в България ги видяхме как преминаваха тези руски величия изгонени от Русия като нещастни низвергнати човешки същества. Те преминаха през България като емигранти, но преминаваха като слуги, а не като господари. Видяхме как се сбъднаха думите на Учителя. Ето така поколението от Школата на Учителя беше принудено да бъде свидетел на една епоха, която бе определена от Учителя. А вие следващите поколения ще проверите заключителния акорд на тази епоха.
към текста >>
43.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в
другия
свят
, и тя вижда картина.
ПАША ТЕОДОРОВА Кредитът Имахме между младите сестри Дафинка Доганова - стройна и красива. Тя беше болна и вече лежеше на легло. Сестрите се грижеха за нея. Не допускаха и мисъл, че тя може да си замине. Как така ще си замине, нали живее тук на Изгрева, а Учителят е до нас и Той няма да позволи току така Дафинка да си замине.
Върви един път Паша Теодорова по поляната и усеща, че съзнанието й се раздвоява: едното остава на земята, а другото се издига високо като балон в небето, в
другия
свят
, и тя вижда картина.
Дванадесет души старци стоят пред една маса и разглеждат документ. А той е разделен на графи, числа и сборове. Разглеждат внимателно документа и всеки за себе си прави изчисление и туря свое заключение. Паша чува: „Подписа се смъртната присъда на Дафинка". Старците обсъждат въпроса: кредитът, който би могъл да й се отпусне, ще го оправдае ли тя?
към текста >>
44.
13. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят
свято
пазеше закона на свободата.
Какви знания и какви сили има човек, това не е важно. По-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Ако има нещо, което ние познаваме, туй е онази свобода, с която Учителят ни води. Да имаме своя мисъл, свое разбиране, свой живот и своя воля.
Учителят
свято
пазеше закона на свободата.
Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов. Господ ти е дал тяло, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил". Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас?
към текста >>
Така единия човек слиза, а
другия
възлиза нагоре.
На себе си или на Бога. Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил. На Бога или на себе си? Някой е богато надарен, умен, способен, но всичко е посветил на себе си. Друг човек има по-малко, но ги е посветил на Бога.
Така единия човек слиза, а
другия
възлиза нагоре.
Благословението, което имаш идва от там - на кого си се посветил. Тука са двата пътя. И накрая ще завърша с един финал: Един брат отива при Учителя и Го пита: „Учителю, може ли да ми дадете две формули. Като кажа едната да стана невидим. А като кажат другата формула, да стана видим." Учителят му казва: „Не е ли по-добре да знаеш формула, като я кажеш да ставаш невидим за лошите духове.
към текста >>
45.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към
другият
живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание.
Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към
другият
живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко.
Взимах молив и стеногра-фирах. После тези малки стенограми ги оставях в капачката на един буркан, в който ми донасяше храна Мария на всеки 15 дена от месеца. Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см. Мария вземаше листчето, после го носеше на Боян Боев, който също го прочиташе. И двамата можеха да четат моята стенограма.
към текста >>
Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения
свят
трябваше да влиза в различни хора.
Аз изписвах всичко много добре и използвах сигли и съкращения по класическия начин. Така тези листчета Мария ги събираше и след като излезнах от затвора аз ги преписах и се оформи един свитък от мисли. Назовах го „Окованият ангел". Да, този окован и прикован ангел бях привидно аз. Но той бе написан за онзи ангел, който влизаше в затвора изпращан от Висините, който влизаше ту в един, ту в друг надзирател, началник и променяше някои тяхни и предишни решения и ми съдействаше за добро.
Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения
свят
трябваше да влиза в различни хора.
Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на Онзи, който Го бе изпратил. А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите. А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и спасение. Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето. В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия Свят в отговор на моите молитви.
към текста >>
В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия
Свят
в отговор на моите молитви.
Да, този изпратеният ангел от Висините на Божествения свят трябваше да влиза в различни хора. Трябваше да се приковава и оковава във веригите на различни човешки тела и съдби, за да може да изпълни волята на Онзи, който Го бе изпратил. А той от своя страна променяше човешката воля на началника и властите. А този ангел беше измолен с молитви към Бога, за съдействие и спасение. Много молитви бяха изречени от мен и изпратени към Небето.
В отговор на това много светли мисли бяха изпратени от горе от Невидимия
Свят
в отговор на моите молитви.
Такъв е законът. Каквото човек изпраща отдолу нагоре под формата на молитви, това ще получи отгоре под формата на светла мисъл, сила на духа и подтик за добри дела. Не зная дали ще можете да възприемете всичко, което бе написано от „Окованият ангел". Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи.
към текста >>
Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия
Свят
.
Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога.
Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия
Свят
.
И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г.
към текста >>
И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения
Свят
.
„В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят.
И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения
Свят
.
„Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор.
към текста >>
46.
55. НОВА ГОДИНА В ЗАТВОРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук ние се намираме в друг
свят
.
После повторил, потретил, дошла финансова ревизия, а парите ги няма. Затова го бяха вкарали в затвора. Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме. Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем.
Тук ние се намираме в друг
свят
.
На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете! " А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея. А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя. Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг свят. Аз го зная това и само се усмихвам.
към текста >>
" А той плаче за
другия
свят
, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея.
Та той седи на масата и всички вдигаме наздравица с канчета напълнени с боза и се чукаме. Изведнъж този човек се разплака, защото си спомни за това как са посрещали у дома Нова година със семейството си. Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете!
" А той плаче за
другия
свят
, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея.
А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя. Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг свят. Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките.
към текста >>
Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг
свят
.
Ние гледаме и се смеем. Тук ние се намираме в друг свят. На входа има надпис: „Надежда тук всяка оставете! " А той плаче за другия свят, който се намира горе на земята, над главите ни и за хора, които крачат върху нея. А ние се намираме в подземията на преизподнята: Макар че дишаме същия въздух, ядеме същия хляб, пиеме същата вода, както човеците от горната земя, но ние сме облечени със затворнически дрехи и сме поданици на долната земя.
Господарят на долната земя управлява своята държава с други закони и служителите му са от друг
свят
.
Аз го зная това и само се усмихвам. Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае.
към текста >>
Всички плачат, защото тази история е приказка за горния
свят
и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза.
Чудновати работи ставаха в затвора. Също като в приказките. Обърнаха се към мен и поискаха да кажа нещо. Аз им разказах една приказка, която знаех от детинство и която приказка всяко българско дете я знае. Как седмоглав змей краде поданиците от горната земя и ги завежда в долната земя и ги прави на роби, за да му работят.
Всички плачат, защото тази история е приказка за горния
свят
и за горната земя, но тя не е приказка за долната земя, където ние сме насядали шестима на масата, облечени със затворнически дрехи и се чукаме за наздравица със затворническите канчета напълнени с боза.
Тази история, която горе в горната земя е приказка, тук бе една гола и обикновена истина. Всички плачат. Разказвал съм много приказки, години наред, но никога не ми се случи с такъв успех да се посрещне разказана от мен приказка. Гордея се с това, защото и аз бях част от тази приказка. Чудновати работи ставаха в затвора, защото бяхме от света на долната земя.
към текста >>
47.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия
свят
.
Той изчакваше времето. 6. Учителят ще ме посети в затвора с една светла мисъл, с едно хубаво чувство. Него виждам във всички, които ми услужват и помагат. „С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите".
Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия
свят
.
Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него. Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух Святий, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен? 7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята.
към текста >>
Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух
Святий
, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен?
„С Него ще съм когато е в скръб". Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите". Това преживях когато ме посетиха в затвора моите заминали приятели и близки от Невидимия свят. Опитах какво нещо е „живот вечен". Каква красота и сила има в него.
Това е Бялото Братство: „Дух Божий, Дух Вечний, Дух
Святий
, Дух Бла-гий, кой пълни сърцата ни с любов." Защо Учителят обичаше толкова много тази песен?
7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта".
към текста >>
Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи
свят
.
7. Заминалите приятели ме посещават единично или на групи с голяма любов, с голяма сила, подкрепят ме, утешават ме, гледаха всякак да ми доставят малко радост, да ми дадат кураж. Почувствувах и подкрепата на живите тук на земята. Каква сила е Любовта. Сега добих уверението, че бъдещето е в Братството - Бъдещото човечество. „А най-голяма от всички е Любовта".
Тук видях и разбрах, че живота е един и непреривен и в този и в онзи
свят
.
Разбрах какво нещо е „избран съсъд" - Великите хора на Духа през вековете. Те са и днес и всякога с нас. Това се казва Надежда. А Вярата, това е силата, която чувствува душата, когато вижда Божият Дух и чувствува единството си с Него. Божият Дух работи днес в света и то в човешките души и във всички условия.
към текста >>
А от
другият
присмехулник не беше останало и следа.
Той те люби. „Ще изпроводя духът си". Това са Божиите служители. 8. Видях в живота си двама богати хора, които в охолството си и поради суетност, поискаха да се позабавляват с Братството, да го иронизират. След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше.
А от
другият
присмехулник не беше останало и следа.
В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност.
към текста >>
Това е
святата
наша работа. 14.
Не са виновни само хората за жестокостите, неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия вън и вътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на Освобождение.
Това е
святата
наша работа. 14.
Сега уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат свободни. Тук ме е пратил Учителят на работа, всред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен. Сега тъй проповядвам учението.
към текста >>
Те са определени още от Невидимия
Свят
.
Сега тъй проповядвам учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчения и изпитания, те са безсмъртни, те проповядват Вечния живот. 15. Не е въпросът мен да освободят, комунистите трябва да изправят погрешката си към Бялото братство. Трябва да изправят отношенията си. 16. Героите и мъчениците се раждат.
Те са определени още от Невидимия
Свят
.
Те имат свой път и своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, не устоява. От мъчениците, светиите, героите на вярата - смирени и велики в страданията, ние черпим сила. Нашия живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от Вечния източник.
към текста >>
Той е Вечен, Чист и
Свят
. 22.
„Не избрахте вие мен, но аз вас избрах". В Бялото братство организацията е теократична - Великият, разумен център е, който организира, ръководи и твори. Само Божественият извор е чист - пий от главата! Той е вечната Сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите, през които се изявява.
Той е Вечен, Чист и
Свят
. 22.
Д-р Цонев ми прочете възражението на адвокатите по делото. Добре е направено, ясно и обосновано. Само че днешното правосъдие не търси правото, то само оформява едно предварително решение. Целта е да ме отстранят от Братството и като лишат Братството от материалната основа, да Му нанесат удар. Но те не знаят, че Братството е неуязвимо, то е идея, то е живот, който всякога може да създаде своите форми нови и по-съвършени.
към текста >>
И на всяка сила Разумният
свят
ще даде време и условия да свърши работата си.
Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци. Но когато настане „големият глад", те ще дойдат при него за жито. Малкият брат ще ги посрещне и ще им даде. Такъв е законът. 40. Всяка сила ще извърши своята работа.
И на всяка сила Разумният
свят
ще даде време и условия да свърши работата си.
„Не се противи на Злото и Любете враговете си! " Това са закони за учениците, които виждат и разбират. Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41.
към текста >>
Те отварят очите ми за Великия
свят
, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни.
Във великия Божествен план всяка сила е на мястото си. Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение ако не е посветен да служи на Високия Идеал. 41. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам като затворник, те ми дават сила.
Те отварят очите ми за Великия
свят
, който ни обгръща и пази и който изпълня със съдържание и смисъл живота ни.
Това е ключът, който Учителят ни остави. А това е: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога. Любов към Бога.
към текста >>
Над нея бди Разумния
свят
, тя е под Неговите грижи.
Това е всичко. Това е всичко." Последните думи на Учителя. 42. Нищо не може да спъне Божието дело. Никакво насилие отвън. То следва своя път и никой не може да смути Великият Мир, който обгръща тази свещена работа.
Над нея бди Разумния
свят
, тя е под Неговите грижи.
Напразни са всички смутители, външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам,,. Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия мир. Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време. 43.
към текста >>
Ние принадлежим на този
свят
и имаме в душите си Неговия мир.
Никакво насилие отвън. То следва своя път и никой не може да смути Великият Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди Разумния свят, тя е под Неговите грижи. Напразни са всички смутители, външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам,,.
Ние принадлежим на този
свят
и имаме в душите си Неговия мир.
Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време. 43. Гледам хората тук, в затвора. Какви ли не престъпления лежат върху тях. Мисля и за нашите предатели и лъжесвидетели, които на времето аз предупредих за това, което искат да извършат.
към текста >>
Единият бе Минчо, а
другият
- Буров. 51.
Йоан казва: „В начало бе Словото". 50. След всичко, което властта направи на Братството, къде другаде може да бъде моето място? Срещнах прост човек, но силен, устоял на всички мъчения. Срещнах интелигентен, богат човек, но сломен, отстъпил, изневерил и на себе си и на приятелите си. Това бяха два типа.
Единият бе Минчо, а
другият
- Буров. 51.
Когато дойде времето, Господ ще промени условията, ще промени и хората и ще отвори пътя за Делото Си. А това е Волята Божия: „Не да унищожаваш враговете си, а да повдигнеш и спасиш враговете си." „Молете се за ония, които ви гонят! " Защото Бог е Любов. „Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат.
към текста >>
Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви
святи
жертви са дадени за нея.
„Бог не съизволява в смъртта на грешния." „Не дойдох да погубя, но да спася! " Това хората трудно възприемат. Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете.
Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви
святи
жертви са дадени за нея.
Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги.
към текста >>
Разумният
свят
ни опитва дали можем да съществуваме, като ни отнемат материалната основа.
Когато има условие, тя е явна, когато няма условие тя е тайна. Тя е път на човешките души към Бога. Знанието, което Христос даде и знанието, което Учителят ни даде е вечно. То носи мир. „Мир ви оставям, моят Мир ви давам". 57.
Разумният
свят
ни опитва дали можем да съществуваме, като ни отнемат материалната основа.
Можем, ние сме Идея, ние сме живият огън, който никога не угасва. 58. Не става въпрос да се създадат религии, църкви, обряди - това е правено в миналото. Бялото Братство съществува от зората на времената. Ние не говорим на хората за човешки учения, ние не създаваме човешки организации. Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие.
към текста >>
Ученикът живее в своя
свят
при каквито условия и да се намира.
Учителят казва: „Един ден човек ще благославя страданията". В страданията бъди съсредоточен, да разбереш какво Бог иска да ти каже. Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69.
Ученикът живее в своя
свят
при каквито условия и да се намира.
Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70.
към текста >>
Ние сме противоположното на тях,
другия
полюс.
Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим.
Ние сме противоположното на тях,
другия
полюс.
Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп. В миналото църквата постигаше такива ефекти над масите. 71. Злото е Сила, която е взела погрешна посока. Никой не може да я унищожи. Но човек, в когото Бог живее, може да й помогне да се насочи в правилна посока.
към текста >>
Ето ви пример как Невидимият
свят
е Господар на видимия
свят
.
Тези три сънища се сбъднаха. Първата вълна посегна на братските имоти през 1947 г., втората вълна доведе процеса 1957/58 г., плениха и претопиха беседите на Учителя. Дойде време огънят се прехвърли на Изгрева, 1972 г. и помете целият Изгрев. Днес Изгревът го няма от времето на Школата.
Ето ви пример как Невидимият
свят
е Господар на видимия
свят
.
Ти да живееш в Небето и Небето да живее в теб. 79. Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа. Разумният свят използва работата на едните и на другите. Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения.
към текста >>
Разумният
свят
използва работата на едните и на другите.
Днес Изгревът го няма от времето на Школата. Ето ви пример как Невидимият свят е Господар на видимия свят. Ти да живееш в Небето и Небето да живее в теб. 79. Добрите хора вършат своята работа. И злите хора вършат своята работа.
Разумният
свят
използва работата на едните и на другите.
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения. Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият.
към текста >>
Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия
свят
.
Ала има и трета категория хора, покварени, за тях няма закон, няма ред, няма отговорност, няма задължения. Те развалят всичко. Сянката на типа „хулиган" пада върху съвременното човечество. Този тип е явен и скрит. По-опасен е вторият.
Тези три типа се срещат и в социалистическия и в капиталистическия
свят
.
Човекът трябва да се подобрява. Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено.
към текста >>
Когато иска, Невидимият
свят
може да използва всяка форма, за да се изяви.
Същите сили действуват и днес, те се явяват периодически, понякога колективно, понякога еднолично. Данаил присъствува в днешната епоха и пак казва: „Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото Мъдростта и Силата са Негови". 95. Сега когато сме гонени и онеправдани, това са най-хубавите ни дни. Дни благословени от Господа. Дни осветени от Неговото присъствие.
Когато иска, Невидимият
свят
може да използва всяка форма, за да се изяви.
Бог заповядва и на злите и на добрите. 96. Явлението „Антихрист" се повтаря в историята многократно, периодически лично или колективно. Това е течение на Злото, което се противи на Божествения ред и порядък и иска да създаде свой такъв. Но то може да се разпростре само до известен предел. В живота действуват законни сили, които го неутрализират.
към текста >>
Аз съм тук в затвор, но моят
свят
сияй в светлина.
Това което се изучава тук е необходимо, за да се направи сравнение. Комунистите са опитани дали са справедливи, обичат ли Истината. Премерени са на везните и са намерени „леки". Такива нямат бъдеще. (12.ХИ. 1961 г.) 100.
Аз съм тук в затвор, но моят
свят
сияй в светлина.
Моите братя са свободни и радостни. Където и да сме, ние имаме Мира, Който нашият любим Учител ни остави. 101. НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ГОЛЕМИ ОРГАНИЗАЦИИ. А РАБОТЕТЕ НА МАЛКИ ГРУПИ БЕЗ ШУМ. ГОЛЕМИТЕ И ШУМНИ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК.
към текста >>
Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е
свято
за нас.
Работата, за която ни е изпратил, ще вършим. Нашите приятели трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на комунистите. Ако е война ще воюваме като ангелите Божии със Истина, със Светлина, с Правда. Няма да отстъпим нито на косъм. Можем да влезнем в „Огнената пещ", но на идоли не се кланяме.
Искат да направят от Братството карикатура, посмешище, като избутват тези шутове напред, за да представят уродливо всичко, което е
свято
за нас.
Прилагат старият си изпитан похват, като турят свое управление, да обсебят Братството, за да развалят онова, което Учителят създаде. Това няма да се допусне. А вие стойте настрана от предателите на Делото. Като искат те могат да си направят и черква, да си изградят капища, да си поставят идоли в тях, това си е тяхна работа, но ние нямаме нищо с тях, никакво участие. Може да се опитат като примамка да дадат някои подаяния, да подхвърлят някоя троха от това, което заграбиха.
към текста >>
Днес разумният,
свят
работи и ние работим с него.
Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами. Мълчете и работете, никакви спорове, никакви разисквания, никакво съвещание с тях. Мълчанието е достойният отговор на ученика в такива случаи. Ако е за условия, Учителят е, който държи в ръката си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде.
Днес разумният,
свят
работи и ние работим с него.
Това е един цялостен процес. В него ще намерят своето разрешение и всички въпроси, които ни вълнуват. „Вяра светла, вяра силна, тя крепи Духа що живота носи". 108. Учителят дойде в тази епоха. Той е, който носи разрешението.
към текста >>
48.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия
свят
да посрещнат ония, които сега слизат отгоре.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ „Това, което е писано, че дванадесетте апостоли ще седнат на дванадесетте престола да съдят дванадесетте израилеви племена, това ще бъде съдбата на народите. Божият съд е сега. До сега Доброто растеше в цветарници, а като дойде Царството Божие ще бъде извън оранжериите, при естествени условия. Ще има естествени условия за Доброто да расте и да се развива.
Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия
свят
да посрещнат ония, които сега слизат отгоре.
Те са делегатите, които се изпращат да посрещат ония, които идат отгоре и след това ще дойдат с тях на земята. Тогава работите ще вземат друг обрат. Тези, които идват от другия свят са предците. Хората на Новата Култура, които идат отгоре, за да вземат Царството Божие и да царуват, защото това Царство й тяхно. В Откровението на 20 глава, стих 2 се казва, че старовременната змия, дявола и Сатаната сега се връзва.
към текста >>
Тези, които идват от
другия
свят
са предците.
До сега Доброто растеше в цветарници, а като дойде Царството Божие ще бъде извън оранжериите, при естествени условия. Ще има естествени условия за Доброто да расте и да се развива. Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия свят да посрещнат ония, които сега слизат отгоре. Те са делегатите, които се изпращат да посрещат ония, които идат отгоре и след това ще дойдат с тях на земята. Тогава работите ще вземат друг обрат.
Тези, които идват от
другия
свят
са предците.
Хората на Новата Култура, които идат отгоре, за да вземат Царството Божие и да царуват, защото това Царство й тяхно. В Откровението на 20 глава, стих 2 се казва, че старовременната змия, дявола и Сатаната сега се връзва. Това се отнася за сегашните времена. А в стих 8. се говори за Гога и Магога, които събират народите на война.
към текста >>
49.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Това са Скри-жалите за три
свята
: на Любовта, Мъдростта и Истината.
Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве, Ива. Шела шалу." 14.1.1923 г. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 5. Учителят е дал думите на „Писмото" в три изречения.
Това са Скри-жалите за три
свята
: на Любовта, Мъдростта и Истината.
Тези три свята се управляват от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Те не се управляват от човешки устави и човешки закони. Управляват се от Словото на Учителя, което е Слово на Бога. А защо? Защото Учителят завършва „Писмото" със следните думи „Иаве, Ива.
към текста >>
Тези три
свята
се управляват от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Иаве, Ива. Шела шалу." 14.1.1923 г. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 5. Учителят е дал думите на „Писмото" в три изречения. Това са Скри-жалите за три свята: на Любовта, Мъдростта и Истината.
Тези три
свята
се управляват от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Те не се управляват от човешки устави и човешки закони. Управляват се от Словото на Учителя, което е Слово на Бога. А защо? Защото Учителят завършва „Писмото" със следните думи „Иаве, Ива. Шела шалу".
към текста >>
Означават Онзи, Който управлява трите
свята
на Любовта, Мъдростта и Истината.
Управляват се от Словото на Учителя, което е Слово на Бога. А защо? Защото Учителят завършва „Писмото" със следните думи „Иаве, Ива. Шела шалу". Какво означават ли?
Означават Онзи, Който управлява трите
свята
на Любовта, Мъдростта и Истината.
Означава също, че Школата на Бялото Братство се управлява от тези три скрижала и от думите: „Иаве, Ива. Шела шалу." Така въпросът е приключен за нас и за онези, които искат устави и организации. 6. След като на учениците в Школата и в салона на ул. „Оборище" 14,София е предаден един от уроците на Школата те вече щат не щат трябва да се съобразяват с Учителя, да мируват и да не поставят вече въпроса за устави и организации. Но в гр.
към текста >>
Другият
път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя.
Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя. А опитностите на учениците от Школата са много важни и те представляват етапи, през които е минала Школата. Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на предишните поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа". Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите. Те имат два пътя: единият е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя.
Другият
път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя.
Можем да ви уверим, че тази цена е много голяма и се заплаща понякога не само с време и години, а и с изразходване на сили и на пропилян човешки живот.
към текста >>
50.
3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия
свят
, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му.
Но на 24 юни 1948 г. Братският съвет пише благодарствено писмо подписано от всички от отдела по Вероизповеданията, за това, че са зарегистрирани. Вижда се явното противоречие - веднъж заявяват, че не са нито секта, нито църква, а следующия път изпращат благодарствено писмо, че са регистрирани там, където членуват разни църкви и религиозни култове. Как се разрешава такова противоречие? Много просто.
Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия
свят
, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му.
Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г. На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г.
към текста >>
Другия
път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение.
Останало е Словото на Учителя. Духовно общество „Бяло Братство", се управлява от Словото на Всемировия Учител Бе-инса Дуно. Него проучавайте, Него изпълнявайте и Него провеждайте в живота си, тогава ще бъдете ученици на Учителя в Дух и Истина. Това е пътят за учениците. Има и друг път.
Другия
път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение.
След събитията през ноември 1989 г. и настъпващия нов период от 45 години, някои последователи на Учителя, решиха да вървят по другия път, т. е. да повторят предишните етапи. И така, беше направена молба с учредителен протокол до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове с писмо от З.Х. 1990 г.
към текста >>
и настъпващия нов период от 45 години, някои последователи на Учителя, решиха да вървят по
другия
път, т. е.
Него проучавайте, Него изпълнявайте и Него провеждайте в живота си, тогава ще бъдете ученици на Учителя в Дух и Истина. Това е пътят за учениците. Има и друг път. Другия път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение. След събитията през ноември 1989 г.
и настъпващия нов период от 45 години, някои последователи на Учителя, решиха да вървят по
другия
път, т. е.
да повторят предишните етапи. И така, беше направена молба с учредителен протокол до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове с писмо от З.Х. 1990 г. с N Ц-79-06-1, след което се регистрира Духовно общество „Всемирно Бяло Братство". Бе извършена процедура и утвърден устава на Духовното общество „Всемирно Бяло Братство" с писмо N 04-02-172 от 7.Х1.
към текста >>
51.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия
свят
.
Образът - близък до онзи, когото познавам. Нали сме съученици с Аверуни! Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора. Не го открих.
Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия
свят
.
И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този свят, или след като го напусна? Имам основание да си задавам въпроса, защото съзирам известни непълноти, а това ме задължава, като по-добре запознат със Савка, да допълня очерка. Ученикът Аверуни има паспортно име, каквото посочвам по-горе - Савка Георгиева Керемедчиева. Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г.
към текста >>
И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този
свят
, или след като го напусна?
Нали сме съученици с Аверуни! Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора. Не го открих. Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят.
И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този
свят
, или след като го напусна?
Имам основание да си задавам въпроса, защото съзирам известни непълноти, а това ме задължава, като по-добре запознат със Савка, да допълня очерка. Ученикът Аверуни има паспортно име, каквото посочвам по-горе - Савка Георгиева Керемедчиева. Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г. Името "Аверуни" е дадено от УЧИТЕЛЯ през 1914 г.
към текста >>
Само Той може да проверява и установява идентичността и след това да съобщи на ученика името, с което е известен в невидимия
свят
.
Рядък, много рядък случай в школата Му. Тази школа е без граници т.е. тя няма база на физическото поле, но продължава и в другите по-висши сфери на битието. Там учениците са същества от ангелски йерархии и имат свои имена. Именно Аверуни е един от учениците, слязъл от „горе", за да бъде тук полезен на УЧИТЕЛЯ и да работи с Него.
Само Той може да проверява и установява идентичността и след това да съобщи на ученика името, с което е известен в невидимия
свят
.
След време, през дните на един от Търновските събори на Братството, 21.VIII.1922 г., 7,30 ч. сутринта, УЧИТЕЛЯ и Аверуни посред нощ са изправени на молитва. Тогава Той й открива още едно име - Амриха! Открита е още една страница на душевното битие на ученика. Повдигнатата завеса на школата ни позволява да разберем още една същина - и душите имат свои имена.
към текста >>
На един от първите ученици - Пеню Киров, е казал името Перуил четве-ровластник, а на
другия
- Тодор Стоименов - Азаил.
Какъв е бил издържаният изпит? Какво е било посвещението? За нас, другите ученици, въпросите са открити, без отговор! Неоспорим остава факта, че трите имена: Аверуни, Амриха и Илрах са на един и същи ученик, с обикновеното име Савка Георгиева Керемедчиева. В школата на УЧИТЕЛЯ има и други ученици, на които Той е открил духовните имена.
На един от първите ученици - Пеню Киров, е казал името Перуил четве-ровластник, а на
другия
- Тодор Стоименов - Азаил.
И двамата са известни представители на Школата. Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие. Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г.
към текста >>
Тодор Стоименов - Азаил, е
другият
ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да!
И двамата са известни представители на Школата. Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие. Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г.
Тодор Стоименов - Азаил, е
другият
ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да!
Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ. Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII. 1944 г. и продължи до залеза на своя живот - 23.Х. 1952 г.
към текста >>
Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият
свят
събития от подобен характер са много неприятни.
лично УЧИТЕЛЯТ понася жесток юмручен побой от неизвестен младеж. И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ. Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой. При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно!
Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият
свят
събития от подобен характер са много неприятни.
Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
52.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия
свят
за този младеж, кой ще бъде гаранта?
Намерих момент и поставих въпроса на УЧИТЕЛЯ. Бях твърде много зарадван, когато Той ме покани и напомни, че трябва да бъда точен и преди 5 часа сутринта да заема своето място. Разбира се, че това поръчение изпълних и останах завинаги в редиците на съучениците си от младежкия окултен клас. След време, Тодор Стоименов споделя: - Ти знаеш ли, че още същата вечер, след като УЧИТЕЛЯ те е поканил да посещаваш класът, поиска и моето съгласие. Нещо повече.
Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия
свят
за този младеж, кой ще бъде гаранта?
- За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем. Бях вече те проучил. Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си родители. Разбрахме, че не изхождаш от теософски и спиритични среди. Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология, хиромантия и други.
към текста >>
Нито единият, нито
другият
проблем бяха леки за разрешаване.
Спря вниманието си на мен. Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да окръгля образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото. Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата.
Нито единият, нито
другият
проблем бяха леки за разрешаване.
И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание. Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка. А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната среда в школата на УЧИТЕЛЯ. Това би било светотатство! Реших, с този случай да занимая УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
А Изгревът, обществото, школата на УЧИТЕЛЯ бяха високо издигнат
свят
, укрепващ духът.
Третият изпит. Забравата на този изпит е наново доказателство за неукрепнала младежка психика. Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен кръговрат с ясни и очертани стимули. Ръцете ми заякнаха и здраво държаха кормилото на дома. Банкерските среди, между които бях на работа, ме приучиха на труд и постоянство.
А Изгревът, обществото, школата на УЧИТЕЛЯ бяха високо издигнат
свят
, укрепващ духът.
Зачестиха срещите по различни поводи с УЧИТЕЛЯ. Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание. Заредиха се разговори с широк и обемен регистър. Убедих се в многоизмерността на живота и знанието. Лекциите в школата ставаха по-разбрани и достъпни.
към текста >>
53.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Другият
съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен.
Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай.
Другият
съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен.
В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена. По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-добросъвестно са провели своите наблюдения. Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите. Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада.
към текста >>
Другият
съгледател добави: - На мен бе по-леко.
Същият разказваше: - Повече от два часа дъбовите дървета горяха на кладата. Огнените езици правеха непоносим въздуха. Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво. С дълги пръти започнах разстилането на жарещите въглени. Едвам се опазих от обгаряне на лицето и кожата на ръцете.
Другият
съгледател добави: - На мен бе по-леко.
Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня.
към текста >>
Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия
свят
.
Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени.
Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия
свят
.
Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат. Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия.
към текста >>
Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око
свят
.
Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост. Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд.
Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око
свят
.
Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове. Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц.
към текста >>
А
другият
, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите! Братът музикант бе Димитър Грива.
А
другият
, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.
към текста >>
54.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а
другият
- на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор.
Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а
другият
- на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ. Всеки един от нас двамата тръгна по своя път. Наскоро след този разговор случаят ни събра наново тримата. Заварих УЧИТЕЛЯ сам, на пейката под боровете, до чешмата със зодиакалните знаци.
към текста >>
Необходима й е жизнена сила на животинския
свят
.
Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта.
Необходима й е жизнена сила на животинския
свят
.
Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи. Кажи й, че аз казвам това. Последва тъжно мълчание. Още веднъж бяхме потопени в „долината на смъртната сянка".
към текста >>
55.
І.18. БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 4
Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до
другия
, опъната като гръбначен стълб.
Тези мисли споделих с УЧИТЕЛЯ, когато ме прие след завръщането от дългия път. Очаквах разговора да обхване фронтови въпроси, които бях подредил в своя бележник. Но УЧИТЕЛЯТ поде темата за България и каза следното: - Действително дивна и величествена е картината, която се открива от западния вход на България. Познавам тези места от онези години, когато посещавах Цариброд. Българите тепърва ще почнат да оценяват своята родина, в която хармонично са съчетани планините и китните долини, напоявани от чисти и сладки води.
Никоя друга страна в света няма такава планинска верига като Стара планина, която се простира от единия край до
другия
, опъната като гръбначен стълб.
Никоя друга страна няма толкова слънчево разположение на Алпийски върхове и била, като тези на Рила. Това е планината на най-чистите и пивки води. Тя прилича на красива и умна глава. В тази глава е скрито най-скъпото и съкровено съдържание на Рила. Тя е духовното богатство на България, защото е храм на посветени.
към текста >>
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения
свят
.
Дори нашите южни съседи Гърция и Турция не познават съжителство с лъва. Идеята за лъва е пренесена от подсъзнанието на онези Благари, имали редица прераждания в миналото като стари евреи, живели на Синайския полуостров, като египтяни в поречието на река Нил, като древните асировавилони и прочие... Така че, за да бъдат верни известни исторически хипотези и теории, трябва да се основават и на проверки в записките на природата, наричани от някои "акашови летописи". Тогава знанието става по-пълно и характеристиката за един народ по-вярна. УЧИТЕЛЯТ за момент притвори очи. Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо!
България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения
свят
.
Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение. Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения свят, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ. А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение.
към текста >>
Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения
свят
, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ.
Тогава знанието става по-пълно и характеристиката за един народ по-вярна. УЧИТЕЛЯТ за момент притвори очи. Допуснах, че се вглежда в някакви незрими за обикновеното око документи и с особен патос продължи: - Запомнете още нещо! България е единствената страна на Балканския полуостров, която има представител в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение.
Ето защо, българинът трябва да бъде крайно внимателен - на първо място в отношенията си с Божествения
свят
, а след това - към народите и след това - към своя собствен народ.
А това още значи - да погледне много отговорно към своята съдба. Благословението от „горе" трябва да бъде оправдано. Българин - в космически смисъл на думата е -човекът на ДУХА Оттук, съвсем не случайно България е средище на духовен подем - извор на идеи, люлка на новото учение. Ако богомилите успяха да раздвижат европейските народи и да внесат необходимото просветление, то сегашните българи имат не по-малката задача да поднесат на човечеството най-високият идеал - ЛЮБОВ към БОГА. БОГОПОЗНАНИЕТО е основата на новата култура, която иде.
към текста >>
56.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Случва се, единият да е на физическото поле, а
другият
в отвъдния
свят
, и обратното. Разминаване.
Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения. Често са необходими повече прераждания, докато враждуващите се срещнат на физическото поле и взаимно се опростят.
Случва се, единият да е на физическото поле, а
другият
в отвъдния
свят
, и обратното. Разминаване.
Въпросът не е разрешен. Кармичното разрешение се отлага. Зареждат се нови прераждания. Стъпка по стъпка се изграждат условията, когато така ожидания момент за разплатата наближи - кармата да назрее. Разплатата е факт.
към текста >>
57.
ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници,
другият
- за добитъка.
40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО (ПО СПОМЕНИТЕ НА АНГЕЛ ХАДЖИЙСКИ) Малко и непретенциозно селце, на около 20 километра от Русе. Сухо и безводно.
С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници,
другият
- за добитъка.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи.
към текста >>
Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен
свят
и в един вътрешен, несъизмерим
свят
на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.
Тогава Той бащински поискал, никога да не Го занимават с лъжа и клевета. Така възпитателният процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се характер. Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател, Петър Константинов Дънов, имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранното обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата.
Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен
свят
и в един вътрешен, несъизмерим
свят
на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.
Педагог, който желае твоето добро и това, на твоите ближни. Педагог, който не пести.знанието си, а иска да знаеш, както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост. Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени, в пределите на живота.
към текста >>
58.
ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Онзи,
другият
, с наведена глава слушаше и мълчеше.
Ти знаеш ли какво означава да отговаряш за другиго пред Бога? Та на мен сили не ми остават за мене си, да отговарям за себе си пред Бога. А сега трябва да се разправям с тебе и да отговарям за теб. Каква беда ме сполетя." Този приятел оплакваше с висок глас бедата си. Постепенно гласа му премина в напевно оплакване до плач, дори премина до вопъл.
Онзи,
другият
, с наведена глава слушаше и мълчеше.
Как се разреши въпроса им? Онзи, който беше гарантирал, трябваше да плати. Така беше в света според физическите закони. А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони. И този приятел плати.
към текста >>
Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този
свят
.
Онзи, който беше гарантирал, трябваше да плати. Така беше в света според физическите закони. А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони. И този приятел плати. Гарантът трябваше да плати.
Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този
свят
.
А онзи се беше запилял по широкия свят. Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал.
към текста >>
А онзи се беше запилял по широкия
свят
.
Така беше в света според физическите закони. А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони. И този приятел плати. Гарантът трябваше да плати. Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този свят.
А онзи се беше запилял по широкия
свят
.
Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал. А колко повече важи това за една Окултна Школа.
към текста >>
59.
3.45. Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
бяхме приятели, когато той се пресели в
другия
, за нас невидим
свят
, на 90-годишна възраст.
Аз съм българин от Македония, от Дебърско". И той, като чу това, блъсна вратата до края на стената и ме покани радушно вътре в апартамента, отидохме в стаята, в кабинета му, седна той така срещу мен и само след три минути разговор, казва: „От днес аз съм Георги за теб, а ти си за мен Нестор." Какво разбрах аз, че неговите родители, баща му, са преселници в Крушево от Галичник, а майка му от село Гаре, пак също Мияци, за които по-рано вече ставаше дума за мене. Значи те са също Мияци. Да, Мияци. И така, до края на живота му, от 1941 до 1988 г.
бяхме приятели, когато той се пресели в
другия
, за нас невидим
свят
, на 90-годишна възраст.
Но последната година преди да си замине, доста хора той вече не познаваше. Но един ден аз отидох при него и питам: „Георги, кой съм аз? " За моя приятна изненада той веднага каза: „Нестор". И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге".
към текста >>
И така се сбогувахме от този физически
свят
понастоящем с моя брат Георги Томалевски.
" За моя приятна изненада той веднага каза: „Нестор". И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге". „Довиждане, Несторе". „Чакай, рекох, да те целуна." Целунах го и той ми каза: „Чакай и аз да те целуна".
И така се сбогувахме от този физически
свят
понастоящем с моя брат Георги Томалевски.
По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева". И там имам с него хубави спомени, когато отивахме на Изгрева през Борисовата градина и след това играхме Паневритмията. Той тогава беше директор на III Девическа гимназия.
към текста >>
60.
5.11. Траурът на България
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
На
другият
ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете?
Но това може да стане само чрез Словото на Учителя. А как ще стане ли? Ще ви разкажа как ще стане. След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от дъжда влезнахме в стаята на Темелко, вечеряхме, приказвахме, пяхме песни. Ние със сестра ми Люба си тръгнахме и пренощувахме в една квартира, която бяхме наели.
На
другият
ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете?
Една от тези две сестри е изгоряла на времето жива заради Христа. Но коя е тя, няма да ви кажа. За да не се съблазни нито тя, нито другите да се съблазнят." Не каза. Не можахме да открием коя е. Но това даде подтик и на двете да бъдем ревниви към Учението.
към текста >>
Та възкръсването на един народ става чрез една идея дошла от Божествения
Свят
.
Който на времето се е жертву-вал за Христа и сега се жертвува. Иначе не може. Такъв е Законът. Онези, които работиха на времето срещу Христа и сега работеха срещу Христа в Школата на Учителя. Това го видях.
Та възкръсването на един народ става чрез една идея дошла от Божествения
Свят
.
Тази идея ще я намерите в Словото на Учителя. А ще я приложите чрез живота си, чрез саможертвата. Когато човек се жертвува за една идея, той възкръсва чрез Дух и Истина. Влиза във Вечния живот, който е живот на Христа. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото Си проводил." От тук започва възкръсването на един народ.
към текста >>
61.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези събори бяха под знака на окултния мистичен
свят
.
Първият Младежки събор се състоя от 1 до 5 юли 1923 г. на ул. „Оборище" 14. Учителят говори за един капитален въпрос. Първата беседа бе: „Разцъфтяване на човешката душа." Говори за зазоряване на живота от момента, когато човешката душа се отделя от Бога.
Тези събори бяха под знака на окултния мистичен
свят
.
За всяка аудитория Учителят изнасяше различни беседи. Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните. Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г.
към текста >>
Старозаветните живеят в квадрата на физическия
свят
.
Те защитиха Учителя и Му дадоха възможност да говори. В природата има един космичен език. И този космичен език управлява всичко - и тези, отляво и онези, отдясно. Природата кодира всички явления на този символичен език, който е геометричен. Тези геометрични символи са дадени по различен начин. Квадрата.
Старозаветните живеят в квадрата на физическия
свят
.
Учителят го взема като изходна точка и врата към Мъдростта. Той символизира най-големите противоречия. Тези противоречия се разрешават по диагоналите на квадрата. А той има четири страни, които символизират - чувствата, мислите, действията и волята у човека. Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически обособени и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека.
към текста >>
Квадратът е символ на физическия
свят
.
Тези противоречия се разрешават по диагоналите на квадрата. А той има четири страни, които символизират - чувствата, мислите, действията и волята у човека. Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически обособени и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека. Намират се на човешката ръка и в човешкото лице. И който може да гадае по тези символи, ще може да каже много неща за една човешка душа - какъв е нейният път, перспективи и качества.
Квадратът е символ на физическия
свят
.
Най-могъщата символична форма чрез своите диагонали, които се кръстосват, прехвърлят енергията на човека в центъра. Когато тези енергии се центрират, то става в едно по-високо поле чрез висшия кръг. Затова Учителят казва, че днес вътрешното разпъване у човека става чрез квадрата, за който споменахме, и че днес човек сам се разпъва на кръст. Кръстът е символ на бялата раса. Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка.
към текста >>
Висшето съзнание, а в
другия
полюс е планетата, т.е.
Когато човек ги разкрие, може да опише и външния кръг около квадрата и да се освободи от кармата си и от живота на старозаветните. Елипсата. Тя е символ на новозаветните, които се движат между двата полюса на елипсата. В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е.
Висшето съзнание, а в
другия
полюс е планетата, т.е.
нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно.
към текста >>
Затуй Учителят нарича новозаветния
свят
-
свят
на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото.
В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание.
Затуй Учителят нарича новозаветния
свят
-
свят
на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото.
Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците.
към текста >>
Това са течения и възли в духовния
свят
, които се движат.
Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците. Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме.
Това са течения и възли в духовния
свят
, които се движат.
Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание. Кръгът се явява като фигура, в която праведните учат тайната на кръга. Той се явява като символ на вечността. Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>
62.
6.13. Двата разностранни триъгълници
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Човечеството на нашата планета представлява най-крупната социална индивидуалност, но какъв уд представлява в нашата слънчева система - това е в обсега на един
свят
, където живеят Великите Посветени.
За да се разбере съдържанието на следващите глави в настоящата работа, налага се да открием една голяма скоба, за да изясним известна материя, която представлява основата на това изложение. Великият Мъдрец в Своята лаборатория, която представлява обществото, което е около него, по един алхимичен начин центрираше кармата - от една страна на българския народ, и от друга - кармата на цялото човечество. Кармата означава закон за Причината и последствията. Народът и човечеството не са само един механически сбор от личности, но те, сами по себе си, представляват живи организми, индивидуалности. Народите като колективни индивидуалности представляват социологически органи и системи в голямата социална даденост - човечеството.
Човечеството на нашата планета представлява най-крупната социална индивидуалност, но какъв уд представлява в нашата слънчева система - това е в обсега на един
свят
, където живеят Великите Посветени.
Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ. В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура.
към текста >>
За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника, единият - отнасящ се до българския народ, а
другият
- за цялото човечество.
В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа. В своята лаборатория, именно Учителят, чрез своите ученици, които представляват колективни съзнания - действа, за да възстанови нарушената хармония между ума, сърцето и волята.
За тази цел Той магически създава тези два разностранни триъгълника, единият - отнасящ се до българския народ, а
другият
- за цялото човечество.
Тука ние само ще отбележим мимоходом, че за разностранния триъгълник на съзнанието на българския народ - беше избрал за трите му страни - три жени: за емоционалната страна -Магдалена Попова, за интелектуалния живот - Мара Граблашева и за волевия - Гина Гумнерова, домакинята, при която той отначало живееше на ул. „Опълченска" 66. Характерно е, че тези три съзнания не така случайно са избрани. Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак.
към текста >>
Другият
общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя.
Характерно е, че тези три съзнания не така случайно са избрани. Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека.
Другият
общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя.
Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими.
към текста >>
Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев,
другият
, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов.
Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя.
Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев,
другият
, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов.
Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира.
към текста >>
Школата на Христа от 500 души, както и тази, на Учителя, от 1000 души, е кръгът на физическия
свят
, или школата на оглашените.
Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия. Христос имаше три школи: едната - най-интимната Му школа бяха 12-те апостоли, втората се състоеше от 72 ученика и третата - най-външната, се състоеше от 500 ученика. Също и Учителят имаше Своите приближени ученици, върху които действаше непосредствено именно специалният клас, втора школа - общият окултен клас и трета школа - която представляваха съборите, където се събираха над 1000 души.
Школата на Христа от 500 души, както и тази, на Учителя, от 1000 души, е кръгът на физическия
свят
, или школата на оглашените.
Тези 500 души бяха колективни същества и затова днес те са изразени в 500 милиона последователи на Христа. Съборната школа на Учителя от 1000 души показва, че в бъдеще последователите на Учителя ще бъдат 1000 милиона = милиард последователи. В моите интимни разговори с Учителя аз съм научавал все пак по нещо. Всеки петък, преди да държи своите беседи, Той ме извикваше и просто скицираше онова, което ще говори. И понеже Неговите беседи бяха наредени по особен начин, по особен ключ - минорен, мажорен и този, на хармонията - хроматичен, то когато скицираше и говореше пред мен, аз чувствах вътрешно в себе си кои сили доминираха чрез Словото Му.
към текста >>
Зодиакалният кръг е в по-висш
свят
.
Словото и беседите на Учителя в една година от Школата Му са предназначени за едно столетие. Беседите на Учителя от 1922 г. при отварянето на Школата са за този век до 2000-та година. Една от най-големите мистерии в Кабалата и Астрологията е числото 12, което е свързано със зодиакалните знаци. Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето.
Зодиакалният кръг е в по-висш
свят
.
Това е по-висш свят. Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение.
към текста >>
Това е по-висш
свят
.
Беседите на Учителя от 1922 г. при отварянето на Школата са за този век до 2000-та година. Една от най-големите мистерии в Кабалата и Астрологията е числото 12, което е свързано със зодиакалните знаци. Най-голямото противоречие е, че зодиакалните знаци пространствено не се покриват с небето. Зодиакалният кръг е в по-висш свят.
Това е по-висш
свят
.
Това е дълбоко мистично изражение на динамични сили, които действат в Битието. Кабалата, това са първите 12 букви на Зодиакалните знаци. Останалите букви са на съзвездията от северното и южно полушария. Когато древните са правили магически операции, те са имали своето значение. Днес методите са променени и не важат.
към текста >>
63.
6.18. Едностранно действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния
свят
.
Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята.
Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния
свят
.
По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14. Салонът беше доста обширен, аудиторията на Учителя, особено при неделните беседи, беше крайно разнообразна по отношение на посетителите. Идваха да слушат хора почти от всички съсловия и интелигентност. Близо до катедрата, от която говореше Учителят, издигаща се на три стъпала, се намираше масата на стенографките.
към текста >>
Като че ли целият старозаветен
свят
на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя.
Като че ли целият старозаветен
свят
на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му". След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>
Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния
свят
.
Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя. Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния
свят
.
Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му". След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>
Наистина на
другия
ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му".
„Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя. Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал. Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения.
Наистина на
другия
ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му".
След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>
64.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Така той си замина много млад от този
свят
.
Понеже знаеше много неща на Изгрева, започна да ги изнася на показ. Впоследствие заболя и млад почина. А беше крайно общителен. Какви същества дойдоха в неговото съзнание, не зная. Обсебиха го, отклониха го и го спънаха.
Така той си замина много млад от този
свят
.
Не след дълго време трябваше да сляза от Изгрева и да живея при втория актьор от втората страна на кармичния малък триъгълник - Мара Граблашева. Но преди да пристъпим към това второ действие, ще направя едно малко встъпление към него. Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата.
към текста >>
На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а
другият
- Михаил Иванов.
Но преди да пристъпим към това второ действие, ще направя едно малко встъпление към него. Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година.
На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а
другият
- Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г.
към текста >>
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а
другият
- Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а
другият
- Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>
Първият представя Лемурийската раса,
другият
- Атланската раса.
Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Първият представя Лемурийската раса,
другият
- Атланската раса.
Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи.
към текста >>
Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния
свят
на слънчевите деви.
Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния
свят
на слънчевите деви.
Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева.
към текста >>
Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен
свят
, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание.
И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви.
Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен
свят
, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание.
Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев.
към текста >>
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния
свят
, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма.
Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния
свят
, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>
След разчистването на астралния
свят
от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство.
След разчистването на астралния
свят
от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния
свят
, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния
свят
, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
65.
6.24. Пред прага на мъдростта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния
свят
, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения.
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния
свят
, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения.
Втория вид знания Учителят ги нарича - органически. Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта.
към текста >>
Тези знания имат отношение към субективния
свят
на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления.
24. Пред прага на мъдростта Според Учителя има две категории знание: едното знание е чисто интелектуално, то изследва механическата природа на явленията; това знание има отношение към обективния свят, то складира данни по пътя на опита и наблюдението, синтезира ги и по пътя на логиката изважда своите заключения. Втория вид знания Учителят ги нарича - органически.
Тези знания имат отношение към субективния
свят
на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления.
При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии.
към текста >>
„Невидимият
свят
бди над теб." Иначе, при друг случай, човек може да замръзне в тази зимна нощ и да се разболее.
За мен беше едно откровение, едно такова силно преживяване, което за пръв път чувствах. Почувствах присъствието на същества, които ме обкръжават. Това беше едно чудо за мен. Много съм мислил по тези въпроси. Споделих само с Учителя.
„Невидимият
свят
бди над теб." Иначе, при друг случай, човек може да замръзне в тази зимна нощ и да се разболее.
А на мен нищо не ми стана, въпреки мразовитата нощ, от минус 20 градуса, където камък и дърво се пукаха. Но на мен нищо не ми стана - нито замръзнах, нито пукнах, а останах жив досега. За моя изненада, първите посетители, които дойдоха на сутринта, бяха Михаил Иванов и сестра Спиридонова. Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка.
към текста >>
Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия
свят
, ще разнесем Неговото учение по целия
свят
.
За моя изненада, първите посетители, които дойдоха на сутринта, бяха Михаил Иванов и сестра Спиридонова. Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове.
Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия
свят
, ще разнесем Неговото учение по целия
свят
.
Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях.
към текста >>
Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия
свят
, да разнесем Неговите идеи.
Няколко думи за тази сестра - Донка Спиридонова. По професия тя беше учителка. На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят.
Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия
свят
, да разнесем Неговите идеи.
Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко.
към текста >>
Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един
свят
на традиции и обществено мнение,
свят
на човешки закони и ограничения.
От този ден действително започна новата линия в моя живот. Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше.
Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един
свят
на традиции и обществено мнение,
свят
на човешки закони и ограничения.
Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси.
към текста >>
Това беше светът на самосъзнанието - един
свят
, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват.
Там, при Учителя, след два-три дни, както преди с Магдалина, Той направи връзката ми със сестра Гръблашева. Аз в този момент разбрах, че тази е втората артистка, която започва своята роля във второто действие в Школата на Учителя. Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения.
Това беше светът на самосъзнанието - един
свят
, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват.
Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество.
към текста >>
Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този
свят
на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот.
Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този
свят
на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
към текста >>
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият
свят
на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия
свят
на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев.
Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият
свят
на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия
свят
на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев.
В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет.
към текста >>
Другият
център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет.
Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
Другият
център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет.
Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда. Докато с центъра на гърлото ми долавях всевъзможни нашепвания от центровете на моя висш ментал.
към текста >>
Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен
свят
остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди.
В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет.
Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен
свят
остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди.
Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда. Докато с центъра на гърлото ми долавях всевъзможни нашепвания от центровете на моя висш ментал. Всички тези нови сили, непознати за мен, идваха и се събуждаха, непосредствено от прякото въздействие на Учителя, който направляваше с голямо внимание второто действие, което се развиваше в школата.
към текста >>
66.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия
свят
благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите.
Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия
свят
благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна.
към текста >>
Другият
екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ.
Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно.
Другият
екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ.
Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.
към текста >>
67.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност,
другият
представя Бога. З.
Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2.
Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност,
другият
представя Бога. З.
Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно".
към текста >>
Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя
свят
, като се отправи към космичния център.
Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител".
Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя
свят
, като се отправи към космичния център.
Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник. Където се спре и седне, говори за вегетарианство, за есперанто, за толстоизъм.
към текста >>
Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за
другия
свят
с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си.
Беше диригент на хора на братството и играеше благотворна роля. Георги Тахчиев. Следваше педагогика. Един скромен и тих човек. Един нрав на християнин, с християнска душа.
Имаше големи амбиции за работа за Учението, но замина си за
другия
свят
с надежда, че в бъдещото прераждане ще продължи делото си.
Той основа детските лагери в Панагюрище за братските деца. Петър Пампоров. „Теософията и Толстой, предвестници на Новото Учение". Това бе реферат, в който Пампоров доказваше, че теософията подготвя западните народи, а пък Толстой подготвя славянството за Новото Учение. А Учителят разреши въпроса така, като каза: „Сега тия бели братя като дойдат и като дойде божественият Дух на светлината, Бог ще се изяви чрез всички".- стр.
към текста >>
Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен
свят
.
Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението".
Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен
свят
.
Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня. Имала е един много бурен живот. Особено отначало Елена Блаватска била принудена от нейния дядо, който е бил губернатор в Тбилиси, да се ожени за техерански губернатор, възрастен човек.
към текста >>
Той изнесе този реферат тогава и доказваше, че окултизмът е естествено знание, което представлява продължение на естествознанието в невидимата област на невидимия
свят
.
Интересуваше го политическия живот в България. Той беше предан и честен човек. Един от добрите, изтъкнати и верни приятели. Боян Боев. „Окултизъм и наука".
Той изнесе този реферат тогава и доказваше, че окултизмът е естествено знание, което представлява продължение на естествознанието в невидимата област на невидимия
свят
.
Рядко съм виждал човек с такава преданост, с такъв възторг, с такава всеотдайност, както Боян Боев. Като младеж е бил в Германия и се е запознал лично с Рудолф Щайнер, един от духовните гении на Европа, на англо-тевтонската раса. Беше човек на науката. Следеше биологичните новости и ги представяше през призмата на един научен поглед, но вече с неговите окултни знания. Кузман Кузманов.
към текста >>
Много представители от младата академична младеж един след друг си заминават от този
свят
, между 1930 и 1938 г.
Това беше цяло чудо, защото Михалчев беше мастит философ. Паскалев много млад си замина. Той не беше пригоден за днешните условия. Със своята скромност, с не много добро поставеното му здраве, с неговите сини очи, с неговия благ поглед, с неговата спокойна мисъл - с всичко това привличаше човека и беше добър събеседник. Заминаване на младежта отвъд.
Много представители от младата академична младеж един след друг си заминават от този
свят
, между 1930 и 1938 г.
Почти половината си заминават. Това е едно видимо несъответствие между учениците от Школата на Учителя и самият Учител. Защо си заминават, когато са в Школата на Учителя? Има обяснение. Всеки си изиграва своята роля, за която е поставен в Школата, и си заминава след това.
към текста >>
Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия
свят
на друга работа.
Тогава нямаше лекарства срещу тази болест. Те се явиха след войната 1945 г. Имаме много факти и данни, когато Учителят е лекувал много хора от братството и от света от неизлечими болести, които и днес дори медицината не може да лекува. Но защо Той остави да си заминат още толкова млади? Когато Учителят слиза, идва на земята, Той води плеядата свои ученици, които се явяват като важни инструменти в Неговото дело.
Като си изиграят ролята като актьори, то Той си ги взима, изпраща ги в Невидимия
свят
на друга работа.
На земята остават другите, които следва да бъдат привлечени като актьори в новото действие, което предстои. Това е едно приблизително обяснение на този факт. Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите. Организираха се братски вечери, както и братски концерти от музикантите.
към текста >>
Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния
свят
.
Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител".
Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния
свят
.
Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя. Имаше голямо чело и едно благоговение към Учителя. Надарен детски писател, винаги ентусиаст и винаги неговите отношения към другите бяха наситени с една благост. Не случайно носеше това име - „дядо Благо". Така подписваше своите стихотворения.
към текста >>
Но за него това е един
свят
, в който живее.
Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек.
Но за него това е един
свят
, в който живее.
Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен.
към текста >>
Във всеки народ има известни силови линии в невидимия
свят
, които слизат на земята чрез дадени личности, със своя неподправена индивидуалност, и които след това разкриват и описват духовния
свят
.
За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност. Смяташе го като един авторитет, в този смисъл, че имаше ръстът на един учен. Учителят го смяташе като едно въведение, като една подготовка на европейския ум, за да може да се добере до Учението на Учителя. Учителят беше казал, че единствено от заминалите окултисти, само Рудолф Щайнер и Седир посещават беседите Му в невидимата аудитория за нашите очи. Седир.
Във всеки народ има известни силови линии в невидимия
свят
, които слизат на земята чрез дадени личности, със своя неподправена индивидуалност, и които след това разкриват и описват духовния
свят
.
Седир е един от тези много положителни хора. Той във Франция се явява като един от подготвителните етапи на Учението на Учителя. Ето защо Франция ще играе такава световна роля. Той е написал едно много хубаво произведение и често го цитираше. Тази книжка се казваше " YnItatIon", което значи - „Посвещение".
към текста >>
Другият
пишеше статии за учението на Учителя.
Там имаше неща, казани за материализация, дематериализация, за пренасяне на човешкото тяло по въздуха, които не са дадени в Словото на Учителя. Там има неща, които ни смущават и озадачават. Човек трябва да бъде резервиран към човешката фантазия, неосведоменост и фалшификация. Томов. Това бяха двама братя. Единият беше комунист и бе много критичен.
Другият
пишеше статии за учението на Учителя.
На стари години завърши медицина и написа книга за Учението. Беше предан и истински работник. Д-р Стефан Кадиев. Като студент, аз го запознах с Учителя. Той искаше да играе голяма роля.
към текста >>
Той искаше Учението да се облече в някаква дреха и да го изнесе на външния
свят
.
Д-р Стефан Кадиев. Като студент, аз го запознах с Учителя. Той искаше да играе голяма роля. Беше есперантист, ходеше по конгреси. Нямаше някаква ясна концепция за Учението.
Той искаше Учението да се облече в някаква дреха и да го изнесе на външния
свят
.
Минаваше като особняк. Не се чувстваше в неговата мисъл пулсът от Словото на Учителя, затова аз доста критично се отнасях към него. В последните си години, с още някои негови съвременници, той правеше опити пред властите - комунистите, да ни регистрират някъде и да ни дадат условия отново за братски живот. Но нищо не стана. А защо?
към текста >>
68.
6.40. Външният кръг на света. равносметка на личности и съдби
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз се съгласих да му съдействам и още на
другия
ден отидох при Учителя.
40. Външният кръг на света. равносметка на личности и съдби През 1925 г. Тодор Павлов минаваше през много страшни изпитания. Имаше ревматизъм, изобщо здравословното му състояние беше зле и бе отречен и отхвърлен от обществото. И в тази голяма криза, понеже се познаваше с мен, общуваше с мен, пожела да го заведа при Учителя.
Аз се съгласих да му съдействам и още на
другия
ден отидох при Учителя.
Той знаеше каква роля играеше Тодор Павлов в моя живот и каква роля ще играе в бъдеще. Но интересното бе, че много строго Учителят ми каза: „Не го води тук, той трябва да стои отвън." Туй просто ме потресе. За пръв път виждах Учителя да не иска някого да приеме, когато Неговите врати бяха отворени за всички. И като се размислих, си помислих, че този човек, ако беше направил връзка с Учителя, може би ще се измени неговият мироглед, защото тогава той беше млад учител и не беше се пряко насочил към марксизма и комунизма. Отначало клонеше ту към толстоизъм, ту към комунизъм, като ги проучваше.
към текста >>
Той е бил подготвян в Невидимия
свят
за този пост.
Беше в едно хаотично състояние, докато най-сетне се избистри мирогледът му и той стана марксист - комунист. Само така си обяснявам защо Учителят не пожела да го приеме. А това ми направи много силно впечатление. Значи той трябваше да върви по своя път, определен му от съдбата. Трябваше да бъде марксист - комунист и идеолог на това учение в България.
Той е бил подготвян в Невидимия
свят
за този пост.
Ако беше се срещнал с Учителя, можеше да тръгне по друг път и неговото място щеше да се заеме от човек, който не е бил подготвен за тази мисия. Ето Кой ръкополагаше съдби и личности в техния път.
към текста >>
69.
6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в
другия
полюс, на отшелничество по принуда. 3.
Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии: 1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа. 2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота.
За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в
другия
полюс, на отшелничество по принуда. 3.
Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност. Тя именно е едно равновесие между двата свята - на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание.
към текста >>
Тя именно е едно равновесие между двата
свята
- на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание.
За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда. 3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност.
Тя именно е едно равновесие между двата
свята
- на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание.
Тук трябва да споменем, че много от хората, които бяха около Учителя и особено сестрите около Него, те нямаха данните да водят един семеен живот, или както казваше Учителят „да снемат духовете от невидимия свят по пътя на плътта", защото те бяха другояче устроени, те имаха друг път и друго минало носеха. И само един Мъдрец около Когото кръжеха, само Той знаеше историята на техните души и на техните съдби. А какво ще каже общественото мнение за тях, то не е критерий, защото то изхожда от малкия им ограничен свят и той не може да се произнесе по един важен въпрос, който не е в обсега на неговата интелигентност. Те са в ръцете на един Мъдрец. В обществото около Учителя най-важното отначало е бил въпросът за мъжа и жената.
към текста >>
Тук трябва да споменем, че много от хората, които бяха около Учителя и особено сестрите около Него, те нямаха данните да водят един семеен живот, или както казваше Учителят „да снемат духовете от невидимия
свят
по пътя на плътта", защото те бяха другояче устроени, те имаха друг път и друго минало носеха.
Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност. Тя именно е едно равновесие между двата свята - на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание.
Тук трябва да споменем, че много от хората, които бяха около Учителя и особено сестрите около Него, те нямаха данните да водят един семеен живот, или както казваше Учителят „да снемат духовете от невидимия
свят
по пътя на плътта", защото те бяха другояче устроени, те имаха друг път и друго минало носеха.
И само един Мъдрец около Когото кръжеха, само Той знаеше историята на техните души и на техните съдби. А какво ще каже общественото мнение за тях, то не е критерий, защото то изхожда от малкия им ограничен свят и той не може да се произнесе по един важен въпрос, който не е в обсега на неговата интелигентност. Те са в ръцете на един Мъдрец. В обществото около Учителя най-важното отначало е бил въпросът за мъжа и жената. Когато Учителят говори за брака, Той говори за този робски брак, който има своите юридически санкции и където, до голяма степен, стои лъжата и измамата.
към текста >>
А какво ще каже общественото мнение за тях, то не е критерий, защото то изхожда от малкия им ограничен
свят
и той не може да се произнесе по един важен въпрос, който не е в обсега на неговата интелигентност.
Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност. Тя именно е едно равновесие между двата свята - на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание. Тук трябва да споменем, че много от хората, които бяха около Учителя и особено сестрите около Него, те нямаха данните да водят един семеен живот, или както казваше Учителят „да снемат духовете от невидимия свят по пътя на плътта", защото те бяха другояче устроени, те имаха друг път и друго минало носеха. И само един Мъдрец около Когото кръжеха, само Той знаеше историята на техните души и на техните съдби.
А какво ще каже общественото мнение за тях, то не е критерий, защото то изхожда от малкия им ограничен
свят
и той не може да се произнесе по един важен въпрос, който не е в обсега на неговата интелигентност.
Те са в ръцете на един Мъдрец. В обществото около Учителя най-важното отначало е бил въпросът за мъжа и жената. Когато Учителят говори за брака, Той говори за този робски брак, който има своите юридически санкции и където, до голяма степен, стои лъжата и измамата. Учителят против този брак говори, а не за едни естествени отношения, които съществуват между мъжа и жената. Те съществуват и ще съществуват.
към текста >>
70.
6.47. РЕНЕ ГЕНОН
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Не му пиши, защото той преди пет дни почина." Значи, аз когато исках да му изпратя писмо, той беше вече в
другия
свят
.
И действително, след време Маха Чохан се оказа един мошеник, който бе арестуван в Италия, а Михаил след това се разочарова от него. Като видях прецизността на астролога Арманд Барбо за Михаил Иванов и Маха Чохан, се осмелих да му напиша писмо и да питам, кой е Рене Генон. От него получих писмо: „Това е един от най-големите мистици на нашата съвременност. Той е един от големите познавачи на Ориента. Познава философията на Индия, знае санскритски, вахтански езици и се цени като един много голям авторитет на запад.
Не му пиши, защото той преди пет дни почина." Значи, аз когато исках да му изпратя писмо, той беше вече в
другия
свят
.
Астрологът Барбо бе написал още: "Направи му хороскоп, да видиш какво представлява тази интересна личност в нашето съвремие". Беше ми написал рождената му дата, местораждането му и датата на смъртта. Няколко дни бях в голяма депресия, когато получих тази вест, защото ми се отряза един канал за запад. Движех се в София и ме среща една приятелка, чийто баща беше бивш министър, и разказва: „Да не си ми споменал вече името теософия". „Защо", питам аз.
към текста >>
71.
6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия
свят
ще бъде важен фактор в живота на Братството.
Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се.
Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия
свят
ще бъде важен фактор в живота на Братството.
Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с.
към текста >>
Още на
другия
ден започна неизбежният завой в политиката на България.
В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност.
Още на
другия
ден започна неизбежният завой в политиката на България.
Багрянов състави кабинета на 1 юни 1944 г. А сега ще разкажа за една тайна, която съм премълчавал досега. След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по пътеките на Витоша. Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя. Аз трябваше да им го кажа, а те трябваше да отидат и да вземат властта.
към текста >>
Докато не стана този интересен момент и докато не се взе решение от Невидимия
свят
, то Учителят не ми позволи да тръгна.
Багрянов състави кабинета на 1 юни 1944 г. А сега ще разкажа за една тайна, която съм премълчавал досега. След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по пътеките на Витоша. Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя. Аз трябваше да им го кажа, а те трябваше да отидат и да вземат властта.
Докато не стана този интересен момент и докато не се взе решение от Невидимия
свят
, то Учителят не ми позволи да тръгна.
Чак когато се разрешиха нещата, Той ми каза: "Сега иди и им предай решението на Небето". Долу ме чакаха Стоил Стефанов и още един. Аз им предадох решението на Учителя, че трябва да предприемат тази акция и да се стигне до завой в политиката. Решението бе предадено на Стоил Стефанов и той го предаде на Багрянов и чак тогава той се съгласи. Можете да срещнете в Словото на Учителя как Той заявява, че ние не се занимаваме с политика.
към текста >>
72.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Той ми каза само две думи, надигайки се от леглото: „Методи, аз си заминавам от този
свят
", целуна ме и отново си легна.
59. ТРУДНИ МОМЕНТИ През тези моменти, в които описвам събитията из живота на Учителя, за мен външните обстоятелства бяха крайно неблагоприятни. Баща ми, който беше рядко честен човек - заболя тежко, аз отидох да го видя.
Той ми каза само две думи, надигайки се от леглото: „Методи, аз си заминавам от този
свят
", целуна ме и отново си легна.
Не мина много време и той си замина тихо и спокойно за отвъдния свят. Той беше не само честен, но и крайно справедлив, имаше също много верен, трезвен и обективен поглед за нещата и събитията. Тези качества той беше наследил от този стар род, на който принадлежеше. Като се завърнах в София, аз се намерих при големи външни депресии, които не искам да описвам, ще кажа само как бях сигнализиран от Невидимия свят за тези страшни изпитания. Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност.
към текста >>
Не мина много време и той си замина тихо и спокойно за отвъдния
свят
.
59. ТРУДНИ МОМЕНТИ През тези моменти, в които описвам събитията из живота на Учителя, за мен външните обстоятелства бяха крайно неблагоприятни. Баща ми, който беше рядко честен човек - заболя тежко, аз отидох да го видя. Той ми каза само две думи, надигайки се от леглото: „Методи, аз си заминавам от този свят", целуна ме и отново си легна.
Не мина много време и той си замина тихо и спокойно за отвъдния
свят
.
Той беше не само честен, но и крайно справедлив, имаше също много верен, трезвен и обективен поглед за нещата и събитията. Тези качества той беше наследил от този стар род, на който принадлежеше. Като се завърнах в София, аз се намерих при големи външни депресии, които не искам да описвам, ще кажа само как бях сигнализиран от Невидимия свят за тези страшни изпитания. Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност. На самия камион краката ми не стоят на пода, но бях се хванал за едно желязо.
към текста >>
Като се завърнах в София, аз се намерих при големи външни депресии, които не искам да описвам, ще кажа само как бях сигнализиран от Невидимия
свят
за тези страшни изпитания.
Баща ми, който беше рядко честен човек - заболя тежко, аз отидох да го видя. Той ми каза само две думи, надигайки се от леглото: „Методи, аз си заминавам от този свят", целуна ме и отново си легна. Не мина много време и той си замина тихо и спокойно за отвъдния свят. Той беше не само честен, но и крайно справедлив, имаше също много верен, трезвен и обективен поглед за нещата и събитията. Тези качества той беше наследил от този стар род, на който принадлежеше.
Като се завърнах в София, аз се намерих при големи външни депресии, които не искам да описвам, ще кажа само как бях сигнализиран от Невидимия
свят
за тези страшни изпитания.
Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност. На самия камион краката ми не стоят на пода, но бях се хванал за едно желязо. Камионът летеше така бързо и аз усещах, че ще падна. Действително при един завой виждам една огнена бездна. Картината на ада от Данте дава подобна илюстрация на тази огнена бездна.
към текста >>
От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа - единият, който караше камиона, беше Учителят, а
другият
- току-що заминалият за отвъдния
свят
мой баща.
Камионът летеше така бързо и аз усещах, че ще падна. Действително при един завой виждам една огнена бездна. Картината на ада от Данте дава подобна илюстрация на тази огнена бездна. Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една скала и с неимоверни усилия излязох отново на пътя. Поглеждам ръцете си - цели облени с кръв от тези усилия.
От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа - единият, който караше камиона, беше Учителят, а
другият
- току-що заминалият за отвъдния
свят
мой баща.
Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина. При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло. Аз не само имах да разрешавам въпроса около моята личност, но мен ме вълнуваше съдбата на българския народ, съдбата на другите народи и бъдещето на цялото човечество. Моята личност, поради някакви недоразумения, поради някакви перспективни измами, беше застрашена.
към текста >>
Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия
свят
.
Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят. В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка.
Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия
свят
.
Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам. В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят. В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога. В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога.
към текста >>
В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария
свят
.
В присъствието на Учителя болните моментално оздравяваха, простите ставаха учени, глупавите поумня-ваха, защото Светлината на Учителя озаряваше техните умове и те започваха да разбират причините защо са били болни, прости и глупави. При тази красива обстановка и безкрайната верига от спомени, които звучаха в душата ми като някаква вълшебна легенда, аз седнах до Учителя на скамейката, която беше поставена в средата на полянката, където някога стоеше самотната бяла палатка. Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам.
В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария
свят
.
В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога. В тези разсъждения просто исках да напусна физически свят, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога. Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори.
към текста >>
В тези разсъждения просто исках да напусна физически
свят
, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога.
Аз знаех, че този разговор, който водех с Учителя ще бъде един от последните на физическия свят. Както вече казах по-горе, външната, обществена обстановка силно ме притискаше. Това може би беше резултат от моето мълчание, от онази скрита работа, която вършех за учението, за която аз не можех да парадирам. В душата си никога не можех да се съглася с живота на стария свят. В мен винаги имаше един бунт срещу всички остарели обществени форми, срещу изкуфялите религиозни амвони, срещу всички мъгли от несъвършените теории и хипотези на учените - този бунт не ме напущаше никога.
В тези разсъждения просто исках да напусна физически
свят
, да се разбия на моите атоми, както моят най-добър приятел Кузман мечтаеше някога.
Учителят беше много сериозен, красивото му лице като че ли беше изваяно от мрамор. Той виждаше какво става в моята душа. При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество".
към текста >>
Аз виждах контурите на един нов
свят
, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
При други случаи, когато му задавах въпроси от капитален характер, той често ми отговаряше със своето мълчание, но при тази среща, за разлика от другите, Той много ясно ми говори. Относно въпроса, който се отнасяше до моето обществено положение почти нищо не ми отговори. Но по въпросите, свързани с Учението, свързани с духовния и културен живот на България, проблемите, които изпъкват на социална почва и всички международни въпроси, които новото време слагаше за разрешаване - по тези въпроси Той така вдъхновено ми говореше, че мислено се пренесох години назад, в народното читалище на Велико Търново, когато слушах неговата беседа „Новото човечество". Голямата любов, не-изказана грижа, необикновената вещина, с която Той разглеждаше всички тези духовни и социални проблеми, я почувствах в този момент, когато ми говореше върху всички тези въпроси, които изпълваха и вълнуваха моето естество. За мен този разговор беше някакво откровение.
Аз виждах контурите на един нов
свят
, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане.
към текста >>
за физическия
свят
, за да изгрее в душите на цялото човечество.
Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г.
за физическия
свят
, за да изгрее в душите на цялото човечество.
Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие. Наистина този разговор носеше елементите на безсмъртието. Втората част на тази епитафия беше дадена от Боян Боев. Когато свърши този дълъг разговор с Учителя, Той величествено се изправи, а вятърът развяваше косата и брадата Му.
към текста >>
Наистина извърши се цяло чудо - на
другия
ден бях назначен шеф на личния състав на едно от министерствата.
Този момент никога няма да забравя, когато Учителят ми даде импулс да напиша тази книга. След разговора мълком тръгнахме, понеже слънцето беше залязло. Той ме извика горе в Неговата спалня, каза ми да се кача най-горе в стъклената тераса и да донеса Неговия балтон. След това ме накара да съблека моя балтон, който беше красиво изработен във Варшава, да го закача на тавана и да облека Неговия. С една усмивка и със следната фраза ме изпрати: „Върви сега, духовете не ще те познават".
Наистина извърши се цяло чудо - на
другия
ден бях назначен шеф на личния състав на едно от министерствата.
По този начин отговори на моя личен въпрос, на който в началото на този съдбоносен разговор не ми каза нито една дума.
към текста >>
73.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Единият точи
другия
.
После видях как Учителят взе ножа на Лулчев, с който работеше и го наточи със Своят нож. Просто видях, че Учителят го намагнетизира. Той режеше с нож чимовете, правеше ги на квадрати и после ги донасяше и с чимовете очертаваше елипсата. Учителят му взе ножа, извади Своя и го наточи. Вие сте виждали как се точат два ножа.
Единият точи
другия
.
Туй беше за мен един символ, че Учителят му отваря вратата към света. И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата.
към текста >>
Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния
свят
.
Вие сте виждали как се точат два ножа. Единият точи другия. Туй беше за мен един символ, че Учителят му отваря вратата към света. И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца.
Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния
свят
.
Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата. За мен Любомир Лулчев като характер имаше своите положителни качества и свои слабости: 1. Той беше справедлив и безкористен човек. За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2.
към текста >>
Но на
другия
ден Учителят ме извика: „Лулчев дойде при Мене, падна на колене и се моли за прошка.
И като казах това нещо, аз изтръпнах. За мен беше един трагичен момент. Отидох веднага и казах на Учителя: „Учителю, аз казах еди - какво си на Лулчев. Ако това е един кармичен възел и аз съм го прочел от акашевите записи - добре. Но ако са засегнати моите лични чувства и съм го казал, то, моля Ви, неутрализирайте тази мисъл, защото аз не искам да проектирам тази мисъл на един човек, който имаше толкова хубаво отношение към мене и който винаги беше готов да ми помогне." Учителят нищо не каза.
Но на
другия
ден Учителят ме извика: „Лулчев дойде при Мене, падна на колене и се моли за прошка.
Каза ми, че умрелият цар Борис го е обсебил и затова така постъпил към теб. И аз му казах, че ще уредя въпроса. Затуй ти към него недей да имаш друго отношение." И не се мина известно време, Лулчев изпращаше от Мърчаево към София една своя братовчедка. Видя ме, дойде, здрависа се и ме разцелува. „Недей се сърди, Учителят ми каза всичко".
към текста >>
Но много по-жестоко външният
свят
ще постъпи с него".
И след време се разтури. Но дойдоха хора отвън и те го разтуриха, като убиха главната змия. Веднъж седим с Учителя на Изгрева и виждаме, че Лулчев бие един от своите последователи от Упанишадите. Това бе Йордан - шофьора. Учителят го посочи: „Виж как той постъпва с него!
Но много по-жестоко външният
свят
ще постъпи с него".
Така и стана. Осъдиха го и го убиха. Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето. Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си.
към текста >>
74.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А
другият
е с питата и восъка, който е много по-ценен - с друг аромат и с друго съдържание.
При особени обстоятелства излезе тази книга. Тя може да има своите слабости - технически и други. Но за българския народ е много ценна. Аз бях на мнение, тя да бъде наситена повече със Слово на Учителя, и тъй стана. На интелигентните казвам така: „Има два вида пчелен мед: единият е центрофугиран и само е мед.
А
другият
е с питата и восъка, който е много по-ценен - с друг аромат и с друго съдържание.
С тази книга е същото. Има и от единия и от другия мед. След 1945 г. не можеше да се отпечатат книги. Трябваше специално разрешение.
към текста >>
Има и от единия и от
другия
мед.
Но за българския народ е много ценна. Аз бях на мнение, тя да бъде наситена повече със Слово на Учителя, и тъй стана. На интелигентните казвам така: „Има два вида пчелен мед: единият е центрофугиран и само е мед. А другият е с питата и восъка, който е много по-ценен - с друг аромат и с друго съдържание. С тази книга е същото.
Има и от единия и от
другия
мед.
След 1945 г. не можеше да се отпечатат книги. Трябваше специално разрешение. И аз, в дълбочината на душата си, търсих всички възможни пътища тя да излезе от печат. Тогава аз имах един висок пост в държавата, изпълнявах важна служба, бях директор в Министерството на финансите.
към текста >>
Книгата излезе на бял
свят
и тръгна по белия
свят
с името и образа на Учителя.
Когато излезе книгата „Учителят", Борис, Мария и Боян занасят по една книга в Горницата на Учителя и я слагат на масата Му, в знак на благодарност, че е излязла такава книга. Били са в молитва. Изведнъж електрическата крушка в стаята светва, макар че са стояли пред масата и никой не е посегнал към ключа. Това е бил един невидим отговор и одобрение на Учителя към книгата. Аз не присъствах тогава там.
Книгата излезе на бял
свят
и тръгна по белия
свят
с името и образа на Учителя.
Бяхме отишли на Мусала Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов и аз. В един момент им казах: „Сега, като слезна в София, ще бъда уволнен. Когато стоях там, пазех равновесието. Щом дойдох тук, с вас, ще ме уволнят. Да знаеш, Борисе, ще дойда при тебе да работя като мозайкаджия." Действително бях уволнен.
към текста >>
75.
6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар,
другият
пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител.
Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар,
другият
пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>
Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта, и че му дал паспорт да ходи по целия
свят
.
Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези, които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира. Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор на някой си Маха Чохан.
Тогава Михаил направи едно изявление, че Маха Чо-хан държи печата на Агарта, и че му дал паспорт да ходи по целия
свят
.
Този Маха Чохан е бил в Тибет като пълномощен министър на Белгия. Събрал там материали, слага си друго име, заминава за САЩ и си създава някакво общество. Той почва да играе ролята на артист, че е представител на Агарта. Впоследствие се скарват с Михаил за жени и той е причина да отиде Михаил в затвора за четири години. За да изличи всичко от себе си, Михаил отиде в Индия, пусна си брада и се върна във Франция като учител.
към текста >>
бяха дошли французите, начело със Стела, която се стараеше да докаже, че българския народ не е в състояние да изнесе Учението на Учителя и че за това е призван френския народ, и че чрез него ще се разпространи по целия
свят
.
Но Учителят не пожела да влезе във френската палатка, защото каза, че е дошъл за българите, а не за французите. Словото на Учителя бе дадено на български език и за българския народ. Всеки народ представлява уд в световния организъм. И чрез този уд става обединението на цялото човечество. През 1956 г.
бяха дошли французите, начело със Стела, която се стараеше да докаже, че българския народ не е в състояние да изнесе Учението на Учителя и че за това е призван френския народ, и че чрез него ще се разпространи по целия
свят
.
Това беше тяхно твърдение. И мнозина заблудени у нас мислеха така. Но Учителят много пъти бе заявявал, че българският народ представлява черния дроб в общия организъм на човечеството. Е, как ще премахнете черния дроб и с какво ще го замените, когато българският народ е устроен да изпълнява неговата роля? Необходимо е голямо знание и отлично познаване Словото на Учителя, за да се отървете от религиозни заблуди и лъжи.
към текста >>
76.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен
свят
.
Агентът престоял три часа в стаята, а Пеню разказал най-подробно всичко. Той беше такъв човек, че разказва нещата направо, много точно и особено много чисто. При него нямаше лъжа. От него лъхаше невероятна чистота. И като го слушаше човек оставаше потресен от чистотата му.
От чистотата човек може да бъде ослепен, ако живее в мръсен
свят
.
Можете ли да погледнете към слънцето? - Можете, но не за дълго. Ето, също така не може да се гледа дълго време онази вътрешна чистота, която я притежава даден човек. Аз досега не съм срещал такава вътрешна чистота, каквато беше при Пеню, у някой друг човек. Познавам всички, с които съм работил.
към текста >>
Дойде време, Пеню си замина от този
свят
и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена.
Той това го научи по-късно, но по чуждо внушение. Тогава аз също потърсих онази тетрадка със спомените. Не я открих. През многото години, които минаха, запитвах жена му и Пеню: „Запазена ли е тетрадката? " Усмихваха се и казваха: „На сигурно място е." Вероятно я бяха дали на съхранение при голямата им дъщеря Елена, която живееше в същата сграда.
Дойде време, Пеню си замина от този
свят
и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена.
Отивам при синът му Петърчо, но при него има вече съпруга - Божанка. Исках да я прибера, но те не ми я дадоха. Тя била вече тяхна и те имали право на публикация, понеже са наследници на Пеню Ганев. Аз направо онемях. Казах им, че името на Пеню Ганев ще стои като автор, но накрая ще бъде написано, че аз съм направил записа и че аз съм свършил тази работа, и че това е моя идея, която съм финансирал лично.
към текста >>
Но в настоящия си живот той изработи нещо много ценно, което ще остане за
другия
му живот, когато отново се роди на земята.
Той беше се оженил късно за Каменка, на около 50 години. Родиха му се три деца, хубави, красиви и надарени. Доживя да ги изучи и да ги ожени. Дочака и внуци. Това нещо той беше си го изработил в един друг живот и сега се ползваше от придобивките.
Но в настоящия си живот той изработи нещо много ценно, което ще остане за
другия
му живот, когато отново се роди на земята.
Той беше ученик на Учителя в дело и в дух. Онова, което направи през този си живот за делото на Учителя, ще остане в историята на Братството во веки веков. Той успя да предостави на следващото човечество чрез песен, говор и снимки живота на Школата на Учителя. А това не е малко. Неговият живот и неговото дело са една светла диря за онези, които искат да бъдат ученици.
към текста >>
77.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в
другия
свят
как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно.
„Никой не те е заблуждавал, но ти по дух позна кой е Той и ме повери на Него, а сега си заблудена от други и си в ужасна заблуда и в заблудата си воюваш срещу мен и срещу него". Този разговор остана да се приключва в следващите десет години на невероятни борби и невероятни преживелици като описвам накратко само онези случаи, където има и намесата на Учителя. Влакът тръгна, а в купето бяхме трима. Аз седнах срещу Учителя, а Петко Епитропов беше седнал до Учителя. По едно време Петко заспа, а ние с Учителя приказваме.
Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в
другия
свят
как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно.
В миналото си се издигнала много. Стигнала си до средата на пътя. Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила. И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този свят, за да не съгрешиш повече". Влакът си пътуваше, чичо Петко спеше, а аз седях срещу Него и слушах едно откровение.
към текста >>
И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този
свят
, за да не съгрешиш повече".
По едно време Петко заспа, а ние с Учителя приказваме. Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в другия свят как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно. В миналото си се издигнала много. Стигнала си до средата на пътя. Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила.
И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този
свят
, за да не съгрешиш повече".
Влакът си пътуваше, чичо Петко спеше, а аз седях срещу Него и слушах едно откровение. После си припомних като дете винаги съм преживявала в себе си, че умирам рано и винаги над гроба съм виждала, че идва млад човек с цветя в ръце и безутешно е плакал. Това бяха онези картини, които виждах като дете. А тук във влака разбрах, че това беше едно истинско преживяване от моите предишни прераждания, умирала съм млада, защото са ме прибирали рано, за да не се отклоня от пътя, по който съм тръгнала и да падна и да изгубя онова, което съм придобила. Домът, в който се родих бях чужда.
към текста >>
Не знаех какво значи родова карма и какво значи онзи окултен закон, според който враговете се събират в семейството, и че единия враг ражда
другия
, дава му тяло, става негово рождено и любимо дете и се разплаща по този начин.
Домът, в който се родих бях чужда. Винаги съм била неразбрана. Една сдържана нежност имаше само от баща ми. Майка ми беше враждебно настроена срещу мене. Често се питах дали съм тяхно дете или съм взета от някъде другаде.
Не знаех какво значи родова карма и какво значи онзи окултен закон, според който враговете се събират в семейството, и че единия враг ражда
другия
, дава му тяло, става негово рождено и любимо дете и се разплаща по този начин.
Така че в това се убедих още по-късно, когато с майка ми съм имала най-големите си неприятности в живота - тя беше застанала между мен и Учителя и искаше да ме спре да не влизам в Школата на Учителя. Действаше като мой кармичен враг и като враг на Учителя. Да се чудиш и да се маеш. Но тези две положения като се съберат на едно място е много трудно на човек да се справи на земята. А аз се справих само благодарение на моята устойчивост, твърдостта на моя дух и най-вече на помощта от Учителя, че когато бях в най-голямата безизходица и когато родителите ме смятаха, че съм поставена на колене и смазана, тогава се явяваше една спасителна врата, която се отваряше пред мен и една ръка, която се подаваше и ме изваждаше от вътрешния затвор, в който се опитваха да ме затворят и отпадаха външните ограничения, на които ме подлагаха непрекъснато.
към текста >>
78.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
А вие с
другия
си брат Владо стоите по-настрана." Казах му, че аз мисля, че в бъдеще Владо ще бъде ученик.
За този случай Учителят каза: „Две реки, които течат на едно и също място те се сливат. А две реки, които отиват в различни посоки - те се раздалечават. Майка ви с кого се разбира? " Отговарям: „С брат ми Тодор". „Е, той върви по нейна родова линия.
А вие с
другия
си брат Владо стоите по-настрана." Казах му, че аз мисля, че в бъдеще Владо ще бъде ученик.
Той си затвори очите в молба и аз почувствах, -че той пожелаваше пред Бога моето желание да се изпълни. Лицето му изразяваше молитва и любов. Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи". Имах много неприятности със семейството си.
към текста >>
Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от
другия
вход.
Той си затвори очите в молба и аз почувствах, -че той пожелаваше пред Бога моето желание да се изпълни. Лицето му изразяваше молитва и любов. Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи". Имах много неприятности със семейството си.
Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от
другия
вход.
Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана.
към текста >>
От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия
свят
, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения
свят
.
Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това. Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно.
От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия
свят
, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения
свят
.
Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева. Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение.
към текста >>
На
другия
ден баща ми дойде на беседа в неделя от 10 часа на Изгрева, изслуша за пръв път Учителя и за пръв път го видя.
Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение. Особено майка ми се надяваше, че ако се омъжа сигурно ще си налегна на парцалите стига ако мъжа ми да не е дъновист, но и да е дъновист, то омъжи ли се девойката, то нещата придобиват друго значение и развитие. Такава беше тактиката на родителите ми и изчакваха нови събития. Веднъж им казах: .„Интересно ми е, че още не сте се позаинтересували къде отива дъщеря ви и при кого".
На
другия
ден баща ми дойде на беседа в неделя от 10 часа на Изгрева, изслуша за пръв път Учителя и за пръв път го видя.
След беседата баща ми беше замаян и изненадан. И когато си дойде у дома започна да разказва възторжено, като размахваше с ръце и не можеше да навакса с разказа си, защото все не му достигаше време. Всички седяха на масата и слушаха, а аз съм също на масата и мълча. След като се изприказва каквото имаше да каже, майка ми го погледна учудено и отсече; „И ти ли ще станеш дъновист? Един дъновист ми стига тук в тази къща, за втори тук няма място." Баща ми се промени отведнъж, възторгът му изчезна, погледна ме виновно, стана и излезе навън.
към текста >>
79.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Единият пианист свиреше, а
другият
почиваше и чакаше своят ред.
Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути.
Единият пианист свиреше, а
другият
почиваше и чакаше своят ред.
Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят.
към текста >>
За тях това бе един жив
свят
.
Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха.
За тях това бе един жив
свят
.
Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите. Аз чаках да свърши филма и да дойде моят ред да свиря. И изведнъж в салона стана тягостно и психически едва издържах.
към текста >>
" Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи
свят
на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален
свят
.
Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека. Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?
" Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи
свят
на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален
свят
.
По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния свят и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния. Споделих с Учителя. „Трябва да се пазих да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе." Това бе мнението на Учителя и разрешението, което Той ми даде.
към текста >>
По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния
свят
и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния.
Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека. Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл? " Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи свят на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален свят.
По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния
свят
и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния.
Споделих с Учителя. „Трябва да се пазих да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе." Това бе мнението на Учителя и разрешението, което Той ми даде. Но аз не можах да спазя това правило, което разказвам, защото аз бях потопена в една такава среда, впоследствие която бе по-ниско стояща от мен.
към текста >>
80.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Та и аз така бях слезнала от този дивен
свят
на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор.
Та и аз така бях слезнала от този дивен
свят
на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене.
Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана.
към текста >>
Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния
свят
и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният
свят
.
Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете.
Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния
свят
и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният
свят
.
Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби.
към текста >>
Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния
свят
, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния
свят
и Божествения
свят
.
Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете. Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот.
Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния
свят
, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния
свят
и Божествения
свят
.
Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби. Затова вяра, вяра трябва да имаш. Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно. Това ти е една вътрешна опитност.
към текста >>
И в
другия
свят
да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви.
След това като ме шляпкаше по страната на бузата полушеговито, полусериозно ми каза: „Аз нали ти казах и защо не си събираш сълзите в шишенце? Аз още не съм видял някой от вас да си събира сълзите." Казах му, че моите сълзи не са добри, че са отровни и ако направя онзи опит, който Той ми дава за поливане на цветята вероятно бих отровила цветята, биха посърнали и биха извехнали. Учителят продължи: „В този път се изисква абсолютно безкористие. Човек трябва да е готов да жертвува. И не само временно, но постоянно да жертвува.
И в
другия
свят
да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви.
Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно. Човек докато е в плът трябва да знае, че още не се е изчистил и тя плътта ще му действува. Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога. Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила.
към текста >>
С тези образи е пълен целият
свят
.
Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно. Човек докато е в плът трябва да знае, че още не се е изчистил и тя плътта ще му действува. Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога. Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила. Човек има карма.
С тези образи е пълен целият
свят
.
Човек не носи само частна карма, но и носи обща карма. Сега ти вече ще вървиш към Бога, сега ще живееш другояче. Вяра, вяра трябва да имаш. Тук на земята е ада. Тук са корените на живота.
към текста >>
Това е материалния
свят
у човека.
Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото.
Това е материалния
свят
у човека.
Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>
81.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният
свят
и се учи там в духовния
свят
, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди.
Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи. И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън.
А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният
свят
и се учи там в духовния
свят
, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди.
А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има? " „Учителю, издържах изпита си и отговорих на комисията на зададените десет въпроса". „Много хубаво", усмихна се Той.
към текста >>
Същественото е какво човек ще придобие и научи духовно, него ще отнесе в
другия
свят
със себе си." „Учителю, кажете ми кога да идвам и кога да не идвам.
Ти защо избираш такова време, когато има много облаци? За облаците, които са покрили небето не е причината в слънцето. Облаците са материални условия и човек сам си е причина за тях. Облаците зависят от човека. Затова когато е облачно ти трябва да видиш, че е облачно и да си отидеш.
Същественото е какво човек ще придобие и научи духовно, него ще отнесе в
другия
свят
със себе си." „Учителю, кажете ми кога да идвам и кога да не идвам.
Как е за мене определено? Защото аз съм се обърнала тук на просяк и прося от вашето време." „Един ученик, който идва да се учи при Учителя си не е просяк. „Учението е друго нещо, то е свещено, ученикът се учи, но има и материални нужди, в тях той има нужда не от учител, но от приятел." Учителят ме погледна: „Тук си права. Един ученик, който няма дрехи, няма какво да яде, седи в нехигиенична стая не може да учи. Затова трябва да се моли.
към текста >>
82.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия
свят
и Божествения
свят
и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е.
те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия
свят
и Божествения
свят
и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома?
към текста >>
Изведнъж видях, че се намирам в друг
свят
все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света.
Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома? Че какво аз правя тук и защо не съм на беседа на Изгрева и при Учителя?
Изведнъж видях, че се намирам в друг
свят
все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света.
Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на родителите ми и защо не съм горе при Учителя? Дали това беше осъзнаване? Облякох се и отидох при Учителя горе на Изгрева. Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно разположение. Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата.
към текста >>
На
другия
ден имаше беседа.
Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно разположение. Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата. Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен. Аз си отидох у дома. Хубавите правилни отношения между мен и Учителя бяха възстановени.
На
другия
ден имаше беседа.
Аз бях на беседата, бях седнала на пианото и отново свирех песните на Учителя и съпровождах песните на приятелите. Когато започна да говори Учителя каза следното: „Днес една душа се върна при Бога". Той спря за миг, отправи погледа си към мене, за да ми припомни, че това се отнася за мене. И така разбрах, че всеки, които имаше отношение към Учителя това отношение беше отношение към Бога. Това по-късно го проверих чрез живота си.
към текста >>
Ако щастието е на единият полюс, то на
другият
полюс стои жертвата".
„Опитът показва качествата на нещата". Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви.
Ако щастието е на единият полюс, то на
другият
полюс стои жертвата".
Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен.
към текста >>
Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи
свят
, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна.
Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата".
Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи
свят
, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна.
А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва.
към текста >>
Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте
свята
и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години.
Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте
свята
и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни.
Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените.
към текста >>
Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което
другият
пръст не носи.
Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи. Любовта не допуща съмнение. Всяко разсъждение е признак, че си се усъмнил. Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си?
Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което
другият
пръст не носи.
Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам? Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат.
към текста >>
Да речем, че аз галя единият пръст,
другият
пръст ще каже ли, че него не го обичам?
Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно.
Да речем, че аз галя единият пръст,
другият
пръст ще каже ли, че него не го обичам?
Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога.
към текста >>
Не, аз после ще хвана
другият
пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване".
За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам?
Не, аз после ще хвана
другият
пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване".
Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си.
към текста >>
83.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА
,
,
ТОМ 5
Същото е когато човек преминава и през човешкият
свят
.
„Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм. Но когато човек минава през творческите енергии в животинското царство ще види много хубави и много грозни работи.
Същото е когато човек преминава и през човешкият
свят
.
Когато попадне човек само в творческите енергии той е един калейдоскоп, всичко се преобръща. Сега хората са попаднали там. Хората навсякъде представляват една развалина, има едно разкапване. Те са претърпели корабокрушение и сега всеки се е заловил за една дъска и тя ще го изтласка например на брега. Вашите чувствуват, че ти нещо ново придобиваш, ще им въздействаш с живота си.
към текста >>
Никой няма право да реже главата на
другия
.
В тебе има въображение, макар че органа на въображението ти не е развит. В четири години може да развиеш челото си. Трябва да развиеш челото си. Като живее човек за Бога постепенно му се дават условия, за да се развива. Духовете, които днес те преследваха кармически искаха да ти отрежат главата, но аз те спасих.
Никой няма право да реже главата на
другия
.
Те, духовете искаха да направят това, за да живеят те, да се възползват от твоят живот за себе си. Човек остава в ръцете на духовете, когато е грешил против законите, когато не е изпълнявал Волята Божия. Тогава и Бог се оттегля от него и той остава сам с кармата си и трябва да я изплаща. Затова пази връзката си с Бога." Днес, 5 август, сряда 1925 година. Учителят ми каза: „Връзката е вече образувана.
към текста >>
84.
29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ
,
,
ТОМ 5
Знаехме от Учителя, че обективният
свят
на Бога, това е Природата.
Мълчахме и никаква дума от никой не се отрони. Никой от братята не помисли, че тя е изложена на опасност и не пожела да я изпрати, ама никой. Всички седят, размишляват и се съсредоточават в себе си и съзерцават в не знам какво си. Всеки е занят с някаква вътрешна си работа, с някаква си духовна работа. Нали за това отиваме на Витоша, да сме сами сред природата и да няма посредник между нас, природата и Бога.
Знаехме от Учителя, че обективният
свят
на Бога, това е Природата.
Така седяхме всички и мълчахме. Изведнъж Учителят стана, взе си бастуна и тръгна по пътеката, Тръгна и се скри по пътеката. Ние помислихме, че Той е отишъл ей така, за да види на 50-60 метра как сестрата сама слиза надолу, за да я охрабри с поглед. Така мислехме ние, но след пет минути една от сестрите стана, тръгна по пътеката и не се върна. След малко идва и казва: „Учителят го няма, видях го ей там долу по пътеката да върви заедно със сестрата".
към текста >>
На
другият
ден аз съм в стаята при Учителя.
Братята и сестрите останаха горе сами да се разпореждат с поляната, а ние младите постепенно един по един се измъквахме и заслизахме към града. А те останаха горе сами да си бъдат баш като старши и заслужили братя. Ние се върнахме на Изгрева сами, а сестрата бе спечелила най-много от всички, тя се върна с Учителя, говорейки и споделяйки с него през целия си път. На следващият ден тя сияеше от радост. Една душа бе разцъфнала от контакта си с Бога.
На
другият
ден аз съм в стаята при Учителя.
Исках разяснение на случая от предния ден. Учителят говори: „Господ, който задоволява една нужда никога не задоволява напълно, все остава нещо да липсва, защото инак стремеж няма да има у човека. Вие страдате, защото искате всичко наведнъж да изпитате, а ако изпитате всичко наведнъж няма да има към какво да се стремите. Затова Господ казва: „По малко. През цялата вечност всичко ще опитате".
към текста >>
Сега ти си слезла на земята, после пак ще се издигнеш, а може и да преминеш в
другия
живот.
Исках разяснение на случая от предния ден. Учителят говори: „Господ, който задоволява една нужда никога не задоволява напълно, все остава нещо да липсва, защото инак стремеж няма да има у човека. Вие страдате, защото искате всичко наведнъж да изпитате, а ако изпитате всичко наведнъж няма да има към какво да се стремите. Затова Господ казва: „По малко. През цялата вечност всичко ще опитате".
Сега ти си слезла на земята, после пак ще се издигнеш, а може и да преминеш в
другия
живот.
Да знаеш краят на века е вече. Трябва да се свърши със старото. Като дойде новата планета и новия живот там животни няма да има. Там ще живеят хората в мир и няма да се карат, защото ще има място за всички. Трябва да се стреми човек да премине в този живот.
към текста >>
Ученикът трябва да има допирни точки с Учителя в физическият, в Духовният и в Божественият
свят
.
Трябва да се свърши със старото. Като дойде новата планета и новия живот там животни няма да има. Там ще живеят хората в мир и няма да се карат, защото ще има място за всички. Трябва да се стреми човек да премине в този живот. Пътят не е за деца, той е сериозен път.
Ученикът трябва да има допирни точки с Учителя в физическият, в Духовният и в Божественият
свят
.
Когато не гледаш някого физически, духовно трябва да го гледаш. Майката трябва да е тъй строга към детето, което е родила, както е строга към себе си. Ако то има неразумни желания да не му гй допуща от слабост затуй, че го обичала." „Учителю, аз мислих върху вчерашния урок, който ни дадохте. Дойдох до заключение, че аз избирам лесния път и че аз трябва това, което е мое да си го изнеса." „Това е така щом влезе човек в закона на жертвата. Въпросът за отношенията е важен.
към текста >>
Човек се движи в един ограничен кръг, който трябва да разбира добре, ако разбира този малкият
свят
, ще разбере и големият
свят
.
А инак ще пазиш вътрешната връзка с Него: там се схващат истинските отношения. Това, което е отвън, това са все методи за работа. Не си губи времето да отговаряш на глупавият, кажи: „Сега съм зает, друг път, когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности, гледай да ги развиваш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да е, са все прояви, това е Бог.
Човек се движи в един ограничен кръг, който трябва да разбира добре, ако разбира този малкият
свят
, ще разбере и големият
свят
.
Човек не може да разбере Духовният свят докато не е разбрал материалния свят". „Учителю, аз търся същество, което да не си промени никак отношенията си към мене, но това в този свят не е възможно, а в Духовният е ли е възможно? " „Да, в Духовния е възможно."
към текста >>
Човек не може да разбере Духовният
свят
докато не е разбрал материалния
свят
".
Това, което е отвън, това са все методи за работа. Не си губи времето да отговаряш на глупавият, кажи: „Сега съм зает, друг път, когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности, гледай да ги развиваш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да е, са все прояви, това е Бог. Човек се движи в един ограничен кръг, който трябва да разбира добре, ако разбира този малкият свят, ще разбере и големият свят.
Човек не може да разбере Духовният
свят
докато не е разбрал материалния
свят
".
„Учителю, аз търся същество, което да не си промени никак отношенията си към мене, но това в този свят не е възможно, а в Духовният е ли е възможно? " „Да, в Духовния е възможно."
към текста >>
„Учителю, аз търся същество, което да не си промени никак отношенията си към мене, но това в този
свят
не е възможно, а в Духовният е ли е възможно?
Не си губи времето да отговаряш на глупавият, кажи: „Сега съм зает, друг път, когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности, гледай да ги развиваш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да е, са все прояви, това е Бог. Човек се движи в един ограничен кръг, който трябва да разбира добре, ако разбира този малкият свят, ще разбере и големият свят. Човек не може да разбере Духовният свят докато не е разбрал материалния свят".
„Учителю, аз търся същество, което да не си промени никак отношенията си към мене, но това в този
свят
не е възможно, а в Духовният е ли е възможно?
" „Да, в Духовния е възможно."
към текста >>
85.
39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА
,
,
ТОМ 5
Това са три различни проекции: символът е език на Божественият
свят
, идеята е език на духовният
свят
, а идеалът е език на чо-зешката душа.
Много упражнения възникнаха по това време. Възникнаха съвсем непринудено и мнозина се ползваха от тях също непринудено. Трябваше да се направи нещо, веднага се питаше Учителя, той даваше съвети и ние започвахме и от лични задача на едного тези задачи ставаха упражнения и за другите. Така че във всяко упражнение имаше символ, във всяка задача на ученика имаше идея, а във изпълнени упражнения вкупом представляваха идеал за ученика. Той можеше да прави разлика между символ, между идеята и идеала.
Това са три различни проекции: символът е език на Божественият
свят
, идеята е език на духовният
свят
, а идеалът е език на чо-зешката душа.
Ето как се работеше по онова време и как се разглеждаха нещата. Учителят ни обучаваше, даваше задачите, а ние трябваше да ги изпълняваме, той наблюдаваше и коригираше грешките ни, а те не бяха малко и не беше лесно. Върху упражненията Учителят упътвания не даваше. Трябваше ученикът сам да помисли и да разбере. Ние получавахме разяснения само тогава, когато изпълнявахме упражненията и приключвахме със задачата, но обяснението идваше пак така символично понякога с един жест, с един поглед или с една-две думи в символичен смисъл или казано направо с някакви обикновени думи, които като че ли не бяха думи, а нещо съдбовно за всеки един от нас.
към текста >>
Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при
другия
строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде.
Ами тази чешмичка не можеше ли да не бъде разрушена и оградата да мине да кажем десет метра навън от нея или пък навътре от нея и тя да бъде запазена за нас. Не, тя явно трябваше да бъде унищожена и оградата трябваше да мине точно върху нея и да бъде разрушена. Така се извърши едно злодеяние. И не само това. Показа се едно друго нещо.
Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при
другия
строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде.
Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма. Разрушиха я, за да няма помен. Разруши се да не напомня на никой. Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се.
към текста >>
Аз няма да ви оставя." „Аз смятам и мисля, че през
другия
живот Вие като дойдете на земята няма да ни оставите пак?
Тези, на които прозорците не са отворени, които са в затвора, топлината и светлината прониква през зидовете. По друг начин не могат да поемат светлината. Поемат я косвено." „Учителю, аз сега гледам, че Вие сте ни оставили? " „Аз пак ще ви помогна. То е временно, само аз не съм ви оставил.
Аз няма да ви оставя." „Аз смятам и мисля, че през
другия
живот Вие като дойдете на земята няма да ни оставите пак?
" „Та вие все си мислите, че само през този живот ли съм ви взел? В лекциите аз вече оправих умствените противоречия. Сега ще започна със сърцето, слизам по-надолу. Вчера в беседата аз казах: „Богатият ще стане беден, а бедният ще стане богат. Силният ще стане слаб, а слабият -силен.
към текста >>
86.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този
свят
.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ Ако погледнете някоя от снимките от първите години на Школата ще видите засмени лица, весели, възторжени мъже и жени. Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли. Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани.
Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този
свят
.
Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов.
към текста >>
Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в
другия
свят
.
Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени мисли. Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят.
Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в
другия
свят
.
Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов. Спомням си какви писма се пишеха тогава.
към текста >>
Така Учителят му произнесъл името десетина пъти, показвайки му с какъв капитал е слязъл от горе, от Невидимия
свят
, как е дошъл на земята, че е влезнал в Школата и че е срещнал Великият Учител и вместо да си замине със същия капитал, той си заминава с един шепот, което означава един пълен, окончателен провал.
Веднъж Георги Томалевски пътува от града за Изгрева и навлиза в една широка алея. Ето ти Учителят идва отсреща и се движи сам. Учителят е на десетина метра от Георги и тогава Той му извиква високо името: „Томалевски". После с по-ниска тоналност изрича: „Томалевски". После пак с по-ниска тоналност извиква името му Томалевски и така произнесъл няколко пъти името му все по-ниско, докато се стигне до шепот.
Така Учителят му произнесъл името десетина пъти, показвайки му с какъв капитал е слязъл от горе, от Невидимия
свят
, как е дошъл на земята, че е влезнал в Школата и че е срещнал Великият Учител и вместо да си замине със същия капитал, той си заминава с един шепот, което означава един пълен, окончателен провал.
Тази опитност я разказваше лично Георги много пъти. Беше честен и почтен. Не може да има извинение за онези, на които им бе говорено, изнасяно окултни знания за живота на земята от Словото Божие. Отново съм при Учителя за разговор. „Е, сега представете си, че някой казва: „Как да работя?
към текста >>
87.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към
другия
да се ползва втория, третия, че и последния.
Най-великият образец на ученика е неговият Учител, а Учителят е пред вас. Гледайте ме какво аз върша и вие подражавайте на това, което аз правя". Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания. А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва. Така разбирах този въпрос тогава.
А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към
другия
да се ползва втория, третия, че и последния.
Не можех да разбера как става това. Минаха дни и месеци, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите. Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън. По-късно забелязах, че някои думи на Учителя и част от Словото му се предаваха на другите, които не бяха присъствали чрез устен обмен като го разказваха. След това забелязах, че понякога от провинцията изискваха да получат ръкопис на беседа на Учителя и те я преписваха.
към текста >>
Минаха години, някои остаряха, заминаха си от този
свят
и като прелетни птици отлетяха в небесната си родина, а други птици долетяха и това бяха младите попълнения.
Колко хубаво е казано. А неговия живот бе поставен пред нас в своята пълнота и бе на показ и на яве. Ние се срещахме с него с десетилетия и бяхме в неговата аура и бяхме неговото обкръжение. Нямаше нищо скрито и покрито в живота на Учителя на Изгрева, така както бе Словото му, такъв бе и животът му. Неговият живот и живота на това Слово бяха в едно и също единение с Духа Божий.
Минаха години, някои остаряха, заминаха си от този
свят
и като прелетни птици отлетяха в небесната си родина, а други птици долетяха и това бяха младите попълнения.
Накрая ние успяхме да разберем израза: „Най-великият образец за ученика е неговият Учител". Това го разбрахме поколението от Школата, защото срещнахме Учителя в плът и кръв и в образ и чрез Слово. А на вашето поколение оставяме неговото Слово и чрез Словото ще търсите да се доберете до духът на това Слово и да го претворите в себе си в живот. Сега ще ви разкажа един случай. При Учителя на ул.
към текста >>
Сегашния
свят
е пропаднал.
На тялото се действува чрез контакт на Духа - чрез Слово. Мъжът и жената трябва едновременно да присъствуват, за да има равновесие. Трябва да се пазиш от мъжете. Да се пазиш от флирт. Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не!
Сегашния
свят
е пропаднал.
Телата на хората са пълни с нечистота. В тях няма онзи нектар на чистите души. Най-добрият контакт на душите е чрез пространството. Сегашните хора и през пространството действуват отровно. Да се пазиш от омразата на хората.
към текста >>
88.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Та старата Анка Динова си замина от този
свят
с отворени очи, не можа да види дъщеря си задомена.
Но тогава какво заговори у нея, майчинския ли инстинкт да сгоди дъщеря си за някого или беше си наумила това непременно да бъде Борис Аз употребих доста усилия докато се преборя с нея да не примами Борис при тях та да му турят оглавник. Вие да не смятате, че нещата ми бяха така дадени на готово? Напротив, всичко беше заслужено и то след големи борби и изпитания. Та по-късно същата сестра Динова се насочи към Георги Радев за да ожени дъщеря си за него. Но и там нищо не стана.
Та старата Анка Динова си замина от този
свят
с отворени очи, не можа да види дъщеря си задомена.
Така че нейната дъщеря също изкара живота си до края сама самичка. Та майчинския инстинкт не бе лъжовен, но жалко, че не можа да се намери жених за дъщерята приживе. Може би причината бе на друго място. Учителят извиква тези три сестри и им казва: „Ако Мария и Борис ги разделиме един от тях ще си замине. Готови ли сте да понесете последиците от тяхната смърт?
към текста >>
А Учителят продължил: „Ако един от тях си замине, след шест месеца ще си замине и
другия
.
Та майчинския инстинкт не бе лъжовен, но жалко, че не можа да се намери жених за дъщерята приживе. Може би причината бе на друго място. Учителят извиква тези три сестри и им казва: „Ако Мария и Борис ги разделиме един от тях ще си замине. Готови ли сте да понесете последиците от тяхната смърт? " Онези, които бяха взели решение да ни изгонят от Изгрева или да ни разделят изведнъж онемяват, но едновременно с това се • уплашват, защото разбират, че тук нещата са по-иначе и че има непозволени неща, а за позволените пък неща трябва някой да носи отговорност и да пла ти за тях.
А Учителят продължил: „Ако един от тях си замине, след шест месеца ще си замине и
другия
.
Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност. Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис.
към текста >>
89.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив
свят
.
Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило. А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на комуната. И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре.
Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив
свят
.
Изведнъж пред мене застана Райна Стефанова и започва да ме гълчи и с всяко изречение да ме заплюва. Как така, ето така с човешка плюнка, плюе по земята. Знаете ли как се прави това по селата - това укорява. Селяните казват: „Направих я на бъзе и на коприва". Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили.
към текста >>
На
другия
ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би".
Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен. Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за реакцията, която би изкочила от мен.
На
другия
ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би".
След като Учителят ми предаде думите на Райна Стефанова той се засмя. И аз се засмях. Каква широта имаше Учителя. Той се смееше на духовете за техните обяснение, когато не искаха да се признаят за виновни. Та в случая тук беше същото - хем виновна, хем нахална и отгоре три пъти безочлива като цапа името на Христа с нейните дивотии.
към текста >>
А за невидимия
свят
бе път на безкористие и жертвоготовност.
Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята.
А за невидимия
свят
бе път на безкористие и жертвоготовност.
Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство.
към текста >>
Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния
свят
, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения
свят
, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този
свят
.
А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н.
Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния
свят
, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения
свят
, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този
свят
.
А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват.
към текста >>
А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния
свят
и те действуват и в човеците, когато този
свят
е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят.
А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния
свят
и те действуват и в човеците, когато този
свят
е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог.
Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
към текста >>
Всички хора от единия край до
другия
край на света все лъжат.
При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница?
Всички хора от единия край до
другия
край на света все лъжат.
Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи. Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него.
към текста >>
Целият
свят
мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно.
Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат.
Целият
свят
мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно.
Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи. Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него. Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш?
към текста >>
90.
71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА
,
,
ТОМ 5
След него ще умре и
другия
по скръб по него до шест месеца.
Аз седях, слушах и му казах: „Ако вие, Учителю, я сложите на един от моите изпити, не би издържала дори и пет минути". Той се усмихна и отговори; „И аз така мисля". Това беше негов метод за работа с учениците. Трети път Учителят ми казва: „Идва делегация от старата Динова и още две сестри и искат аз да ви разделя с Борис. Но аз им казах: „Ако вие ги разделите, един от тях ще умре.
След него ще умре и
другия
по скръб по него до шест месеца.
Готови ли сте да понесете отговорността за тяхната смърт? " Те си заминаха умълчани и уплашени.. Не посмяха да правят повече опити. Тази сестра - Анка Динова бе от фарисейската школа - всички от тази школа се правят, че са много напреднали, онези дето се молят на всяко кюше, за да ги видят хората колко са богоугодни и колко духовни. Затова за външно показване и позьорство е говорено още от времето на Христа. И сега през времето на Учителя това нещо също го имаше, онези посети семена от фарисеите чакаха две хиляди години, за да възрастат отново на Божията нива.
към текста >>
Затова, че светът при-съствуваше в Школата, а тя беше
микросвят
и микрокосмос за всичко и на всички.
Та отначало имаше опасност да го уморят, но аз се изправих, скочих на крака и не дадох. Тогава всички се нахвърлиха върху мене, какво ли не викаха върху мен, какви ли не хули, клевети се отправяха върху мен. Те бяха триж пъти озлобени - веднъж, че не можаха да го оженят за дъщерята на Динова, втори път, че не можаха да го използват като слуга и трети път, че не можаха да вбият клин помежду ни. После, след време се насочиха на друг обект, а това бе Георги Радев, за когото ще разкажа по-подробно след време. За какво ви разказвам тези неща?
Затова, че светът при-съствуваше в Школата, а тя беше
микросвят
и микрокосмос за всичко и на всички.
И трябваше да се зачете правото на всеки да иска, всеки да пожелава, всеки да отстоява, всеки да се бори и всеки да има правото на опитност в Школата и с Учителя. И на всеки му идваше ред да има такава опитност. Та ние не можехме да се справим с онзи свят в себе си, който носехме от векове, та ще се справим със света около нас - това бе изключено. Та в живота ни бяха включени именно такива вътрешни изпити, за да се изпитваме, за да се види докъде бяхме стигнали. А аз до този период бях стигнала да охранявам девата.
към текста >>
Та ние не можехме да се справим с онзи
свят
в себе си, който носехме от векове, та ще се справим със света около нас - това бе изключено.
После, след време се насочиха на друг обект, а това бе Георги Радев, за когото ще разкажа по-подробно след време. За какво ви разказвам тези неща? Затова, че светът при-съствуваше в Школата, а тя беше микросвят и микрокосмос за всичко и на всички. И трябваше да се зачете правото на всеки да иска, всеки да пожелава, всеки да отстоява, всеки да се бори и всеки да има правото на опитност в Школата и с Учителя. И на всеки му идваше ред да има такава опитност.
Та ние не можехме да се справим с онзи
свят
в себе си, който носехме от векове, та ще се справим със света около нас - това бе изключено.
Та в живота ни бяха включени именно такива вътрешни изпити, за да се изпитваме, за да се види докъде бяхме стигнали. А аз до този период бях стигнала да охранявам девата. Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда. Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда.
към текста >>
91.
72. ГОНЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия
свят
, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий".
72. ГОНЕНИЯ Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение.
В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия
свят
, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий".
Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив.
към текста >>
Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия
свят
за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим.
Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие.
Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия
свят
за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим.
Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив. И понеже аз пазех Борис от толкова много капани за лисици, че за мечки, че за вълци, както и за всякакъв вид домашни и диви полезни животни. Просто поставяха капани и чакаха какво ще се улови в тях.
към текста >>
Няма вече връщане, каквото и да правиш трябва да излезеш на
другия
бряг.
Ти учи, не обръщай внимание на раната, която е отворена и не се бори със състоянието си - остави го тъй както си е. Като си издържиш изпита ти после ще ми благодариш, че съм те накарал да го държиш. У децата не може да се говори за силни ученици, но за способни. Решете осем задачи, то за другите, две ние ще ви помогнем, ще ви ги решим. Но всичките не можем да ви ги решим.
Няма вече връщане, каквото и да правиш трябва да излезеш на
другия
бряг.
Сега изнесете търпеливо и със смирение тези условия. По-сетне условията ще се изменят, ще дойдат по-добри. Сега не ви трябва любов, сега ви трябва щедрост, щедрост на всички ви. Аз не мога да престъпя Божествените закони и да ви дам повече от това, което иска Бог. Ти сега се намираш в същото състояния, в каквото се намираше, когато най-напред дойде.
към текста >>
Като влезеш в духовния
свят
много противоречия ще ти се разяснят.
Надявай се на Господа. Той ще чуе молбата ти и ще ти помогне". Досега, че не си умряла или не си подлудяла, то е отговор на молитвите ти. Че се намираш в това положение, то е благодарение на молитвите ти. Ако не се молеше, щеше да е още по-лошо.
Като влезеш в духовния
свят
много противоречия ще ти се разяснят.
Човек може да е равнодушен към радостите и скърбите, когато умре, но аз намирам по-хубаво от това да изпитва глад и жажда и търпеливо да понася страданията. Хубаво е ако ти вземеш кръста си и го носиш, но аз искам от тебе сега само да си издържиш изпита. Ако не издържиш изпита вашите ще обвинят учението. Ще кажат: „Всички все такива стават". За да не се компрометира учението, издръж си изпита." „Учителю, имам усещането, че не мога да се справя и че ще полудея." „Така ли зле ще се отплатиш на Бога за всичкото добро, което ти е направил?
към текста >>
92.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Другият
камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх.
Таман когато колите навлизаха в коритото на рекичката от сто метра се зададе една голяма вълна от вода, влачеща, бучеща и носеща цялата стихия от горе. Ние изпискахме от уплаха, Учителят се обърна и каза на шофьора да побърза. Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност.
Другият
камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх.
Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън".
към текста >>
Онези от
другият
камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София.
Колата забуксува, а водната стихия приближаваше. Моторът се загаси, после отново се запали, колата тръгна назад, после се засили и премина на отсрещния бряг, като вълната закачи само част от каросерията на камиона. Ние бяхме вън от опасност. Другият камион бе на отсрещния бряг й всички ни гледаха изтръпнали от страх. Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички.
Онези от
другият
камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София.
Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни.
към текста >>
Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия
свят
на сън, макар и по такъв символичен начин.
Ако бяхме закъснели със секунди вълната щеше да помете целият камион и щеше да ни издави всички. Онези от другият камион останаха на отсрещния бряг и там престояха няколко дни, докато преминат през околни пътища, за да се приберат в София. Ние се отдалечихме, след това спряхме, слезнахме да огледаме какво бе се случило. Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън".
Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия
свят
на сън, макар и по такъв символичен начин.
Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
към текста >>
А на мен Невидимия
свят
чрез сън ми даде да разбера как са нещата.
Разказах съня на някои от възрастните приятели. Те ме погледнаха озадачено, че човек може ли да вярва на сънища и да се движи и ръководи от сънищата. Та къде остава разумността на човека. Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре". Накрая разбраха, че властта не желае да приеме никакъв устав и по този начин не пожела да узакони Братството и това още не е ясно и сега тридесет години след тези събития защо се случи така.
А на мен Невидимия
свят
чрез сън ми даде да разбера как са нещата.
Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух. Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците.
към текста >>
Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг
свят
на съвършенство и истина.
Така те си направиха опит, поднесоха го на властта, но тя не го прие и непрекъснато ги разиграваха с години с една и съща фраза: „Елате утре". Накрая разбраха, че властта не желае да приеме никакъв устав и по този начин не пожела да узакони Братството и това още не е ясно и сега тридесет години след тези събития защо се случи така. А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата. Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух.
Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг
свят
на съвършенство и истина.
Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав? Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения свят, има закони - те са в ангелския свят, а тук на физическото поле се движат учениците. Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги". Тези хора написали устава и взели участие при съставянето му отпаднаха от само себе си, както отпадна и този устав. Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав.
към текста >>
Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения
свят
, има закони - те са в ангелския
свят
, а тук на физическото поле се движат учениците.
А на мен Невидимия свят чрез сън ми даде да разбера как са нещата. Та може ли цялото това Слово на Учителя да се вмести в няколко точки от някакъв устав. Та това е духовна школа и тя бе рожба и дихание и беше дъх от Божествения Дух. Та може ли ние, несъвършените, да боравим с величини от друг свят на съвършенство и истина. Ние можехме ли да поставим всичко това в един чувал, да се превърже отгоре и да му се лепне етикет, че е устав?
Бялото Братство има свои принципи, те са в Божествения
свят
, има закони - те са в ангелския
свят
, а тук на физическото поле се движат учениците.
Спомням си как веднъж Учителят ми бе казал: „Всички искат да ме вържат с въжета от техните чувства, мисли и действия, но това са за мен едни конци и само за пет минути късам отношенията си с един човек завинаги". Тези хора написали устава и взели участие при съставянето му отпаднаха от само себе си, както отпадна и този устав. Само че разбраха ли приятелите, че това бе работа на Учителя и че той не позволи да го обвържат с въжета на един устав. В това бях убедена напълно, а след това властта предприе мерки срещу нас и ние се чудехме защо всичко става така. Веднъж Учителят бе казал: „Всяка праведна власт е от Бога дадена".
към текста >>
Другият
пък веднага започва и малко по малко, докато първият намисли то вторият пренесе пръстта.
И аз тук виждах намесата на Учителя и на Бога чрез властта, за да въведе правда, че Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истина да му се кланят. Аз съм пред Учителя на разговор. „Задачата може да се решава малко по малко. За пример, двама души им дадат по сто килограма да пренесат пръст. Единият се спре и почне да търси начин как да я пренесе изведнъж.
Другият
пък веднага започва и малко по малко, докато първият намисли то вторият пренесе пръстта.
А първият ка- 1 7 7 12. Изгревът.... 1. 5 то намери средството изведнъж я пренесе. Когато у човек дойде вдъхновение каквато работа залови всичко му върви добре. Та някой чака вдъхновение да му дойде и тогава свършва работата си наведнъж.
към текста >>
93.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
А да знаете какви личности бяха те и не се даваха току тъй - бяха пратеници на онзи стар
свят
и носеха всичко у себе си.
По-късно той сподели: „На старите сестри трябва да им се говори непрекъснато. Те живеят със своят животински живот. Трябва да остане баластрата настрана, а пясъка да се отсее също настрана. С пясъка ще зидаме и ще мажеме онова, което строим, а пък баластрата също ще я употребим, за да правим с нея бетон. Така че всичко ще употребим, но всяко нещо за мястото си и всяко нещо за времето си".
А да знаете какви личности бяха те и не се даваха току тъй - бяха пратеници на онзи стар
свят
и носеха всичко у себе си.
Не бяха случайни хора. Около Учителят нищо не беше случайно и всяко нещо си идваше точно навреме и заемаше своето място. Те имаха своя специфична задача, бяха поколение преди нас и трябваше да подготвят един път, по който ние щяхме да преминем по време на Школата. Един път Учителят ми даде една плетена дрешка и ми поръча: „Иди и я закърпи". Аз я закърпих, но това беше плетиво, изплетено на ръка, взех подходящ вълнен конец и така я заших, че бримка по бримка я хващах, все едно, че я заплитах отново.
към текста >>
Като гледах как се мъчеха аз си спомних също, че и аз така се мъчих единия ден да закърпя единия чорап, а
другия
ден -
другия
чорап.
Занесох чорапите, а той след това ги беше предал на старите сестри и питал: „На една сестра дадох тези два чорапа да ги зашие, но тя попита дали да ги наплете, но аз й рекох да ги зашие. Вижте добре дали ги е направила както трябва и каква оценка ще й дадете". Разчу се, че Учителят е дал такъв изпит. Да видите тези стари сестри как се развълнуваха, как се потяха, как им трепереха ръцете, когато прехвърляха тези два чорапа, за да ги оглеждат оттук и оттам. Трябваше не само да си кажат мнението, но и да дадат оценката.
Като гледах как се мъчеха аз си спомних също, че и аз така се мъчих единия ден да закърпя единия чорап, а
другия
ден -
другия
чорап.
Ако бих ги плела щях да ги изплета за два часа, а ги кърпих два дни. Накрая единия чорап получи оценка много добър 5, а другия чорап - добър 4. Учителят ги запитва: „А от двата чорапа общо каква е оценката? ". Погледнаха се сестрите и изведнъж извикаха: „Много добър". Аз мълча, мълча, после се отделих, отидох в страни и заплаках.
към текста >>
Накрая единия чорап получи оценка много добър 5, а
другия
чорап - добър 4.
Разчу се, че Учителят е дал такъв изпит. Да видите тези стари сестри как се развълнуваха, как се потяха, как им трепереха ръцете, когато прехвърляха тези два чорапа, за да ги оглеждат оттук и оттам. Трябваше не само да си кажат мнението, но и да дадат оценката. Като гледах как се мъчеха аз си спомних също, че и аз така се мъчих единия ден да закърпя единия чорап, а другия ден - другия чорап. Ако бих ги плела щях да ги изплета за два часа, а ги кърпих два дни.
Накрая единия чорап получи оценка много добър 5, а
другия
чорап - добър 4.
Учителят ги запитва: „А от двата чорапа общо каква е оценката? ". Погледнаха се сестрите и изведнъж извикаха: „Много добър". Аз мълча, мълча, после се отделих, отидох в страни и заплаках. Плачех за оценката, която ми бяха дали, плачех, че Учителят ги беше прекарал през този изпит, за да им покаже, че човек в Школата се оценява според онова, което може сам да направи и изпълни. Плаках целия ден, един път от радост, втори път от това, че тези, които не ме приемаха и отхвърлиха накрая ме признаха без да знаят и плачех затова, че Учителят ме пое и ми показа пътя в Школата.
към текста >>
94.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ
,
,
ТОМ 5
Беше приказен
свят
с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше.
80. БУКЕТЪТ ОТ ЦВЕТЯ Обикновено с Борис излизахме на Витоша двамата, когато той бе свободен от работа и когато нямаше братски екскурзии. Около Симеоново и около Бистрица навремето имаше чудни места, отдалечени, чисти поляни, там където хората не ги посещаваха. Само по сенокос идваха селяните, ко-сеха тревата, преобръщаха я, сушеха я и след това правеха големи купени със сено.
Беше приказен
свят
с разцъфнали полски и горски цветя, мирис и благоухание на пролет и необикновен живот, а птици накацали по храстите и дърветата допълваха онази омая, която ни захласваше.
Споделих веднъж с Учителя за тези места. Каза: „И аз ще дойда там". Уговорихме се кога ще бъде екскурзията и от къде ще го вземем. Той спомена, че ще ни дойде на гости в малкия дом и оттам ще тръгнем. В уреченият ден и час Учителят пристигна у дома, беше точен, а ние бяхме се погрижили да дойде шофьор с лека кола в уречения час, за да ни вземе.
към текста >>
Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия
свят
, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Там, чрез тези малки стръкчета бе дадена тази беседа. Като завърши случката с букета в салона тутакси си спомних как Учителят късаше цветята от поляната на нашите екскурзии. Обърне се, вгледа се в някое цветенце, усмихне се, прошепне му нещо и преди да го откъсне се спре за миг като ли чакаше разрешение от цветето да бъде откъснато. А то се жертваше, предаваше се в ръката Господна и в своята саможертва влизаше в онзи букет, който трябваше да бъде връчен другиму, за да го охрабри в неговия житейски път. Така е и с нас, хората.
Понякога в нашата саможертва за Господа, нашият живот се вплита като жертвоготовност в букета на Невидимия
свят
, предназначен за други същества от друга еволюция според плана на Битието.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Едно желание може да бъде: кристално, растително, животинско, човешко, ангелско и Божествено. Кристалното желание пропуща съвсем незаинтересовано светлината. Растенията приемат топлината и я пропущат. Животинско е това, при което човек взима нещо за себе си.
към текста >>
И в
другия
свят
да отидеш - пак ще мисли за теб.
Ти тръгваш на някъде. Творческите енергии трябва да се трансформират в мисъл, в чувство и тогава те дават живота. Трябва да има едно непрекъснато движение в кръг. И най-безобразната форма, незавидна форма се освещава от съдържанието в нея. Любовта не може да забрави.
И в
другия
свят
да отидеш - пак ще мисли за теб.
И в друга планета да отидеш - пак ще мисли за теб."
към текста >>
95.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един
микросвят
.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало.
В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един
микросвят
.
Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия. Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството.
към текста >>
Да, целият
свят
, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ На Изгревът в частни разговори или в беседа Учителят често споменаваше, че когато човек бъде поставен в Божията реторта то накрая в краищата трябва да излезе нещо от там - или човек, или оглозгани кокали и кости. Все ще излезе нещо, без нещо няма да мине. Пък човек, когато го поставят на изпитание или ще излезе от изпита си като дух, или ще излезе без да е придобил нещо, ще остане в него само онази първична същност, която ще му бъде необходима, за да почне от начало. В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят.
Да, целият
свят
, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата.
Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия. Та целият свят бе събран в Школата като микросвят, представител на историята на човечеството. Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата.
към текста >>
Та целият
свят
бе събран в Школата като
микросвят
, представител на историята на човечеството.
В Школата на Учителя светът беше пресъздаден в един микросвят. Да, целият свят, човешки, еволюционен, исторически, космически беше тук в Школата. Всички царе, папи, патриарси, учени, философи всички онези величия, които бяха движили човешката история с хилядолетия бяха преродени и като личности със строго обособени индивидуалности бяха пристигнали в Школата на Учителя. Защо ли? Те първом трябваше да минат Школата на Учителя, да научат основните положения за Богопознанието и чак тогава след тях щяха да минат милиони души, те щяха първом да преведат останалите души, които бяха закачени и завързани за тях от хилядолетия.
Та целият
свят
бе събран в Школата като
микросвят
, представител на историята на човечеството.
Каквото ставаше в света, това ставаше и в Школата. И обратното - каквото ставаше в Школата, това ставаше и в света. Ех, да бяхте видели какви представители имаше в тази Школа, поне вгледайте се в онези снимки, които са останали от времето на Школата. Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества.
към текста >>
Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в
другия
свят
, в Духовния
свят
и ще прилагат законите от Словото му на земята.
Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век.
Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в
другия
свят
, в Духовния
свят
и ще прилагат законите от Словото му на земята.
Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата.
към текста >>
Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния
свят
, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен
свят
, чувствен
свят
и волев
свят
живееха на земята.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния
свят
, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен
свят
, чувствен
свят
и волев
свят
живееха на земята.
Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света.
към текста >>
Така се съединяваше и се свързваше невидимия
свят
с физическия
свят
у човека.
Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята.
Така се съединяваше и се свързваше невидимия
свят
с физическия
свят
у човека.
Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света. Понякога нашите състояния бяха продукт на това, което ставаше и в света и обратно - ние с нашите състояния създавахме дисхармония в света.
към текста >>
96.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
И при единият случай, и при
другият
губех Изгрева и Учителя.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА Завърших музикалното си образование, успокоих се малко, вече можех да изкарвам хляба си сама, макар че у дома имаше още хляб за мене, но се отделих от семейството си и отидох на Изгрева. И аз бях на самоиздръжка, а пък и не бях малка вече. Бях на кръстопът - можех да отида учителка в провинцията и да си изкарвам хляба, но щях да се отдалеча от Изгрева и от Учителя, а пък какъв беше смисълът на живота ми след като се отдалечавах от Учителя. Та аз можех да си седя и у дома на топло и нахранена ако беше само за насъщния хляб.
И при единият случай, и при
другият
губех Изгрева и Учителя.
Бях взела в себе си решение в никакъв случай и при никакви обстоятелства да не се отделям от него. Но аз не можах да реша този въпрос без неговото съгласие. Бях свикнала и знаех, че трябва да го питам за всяко нещо. Та как иначе, по-добър съветник и баща нямаше никъде по света. Та той лично ми бе казал веднъж: „Между Мене и Бога разлика няма да правиш".
към текста >>
А той каза: „Ти не доживя, но бе допусната само за миг да разбереш и проумееш величието на Божия
свят
, но беше.
Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества. После те се отдалечиха и ние останахме с Учителя сами. Той се обърна към мен и рече „Сестра да си продължим разговора". Аз стоях и промълвих: „Благодаря ти Господи, че доживях да видя скинята Господня".
А той каза: „Ти не доживя, но бе допусната само за миг да разбереш и проумееш величието на Божия
свят
, но беше.
поставена в броня, за да не те изгори светлината". Аз си тръгнах. Е, това преживяване как ви се струва? Та една такава опитност човечеството не може да я постигне след хиляди години. Аз имах привилегията да видя това.
към текста >>
Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения
свят
?
Е, това преживяване как ви се струва? Та една такава опитност човечеството не може да я постигне след хиляди години. Аз имах привилегията да видя това. Та колко хора днес могат да видят огнения стълб от времето на Моисея, който огнен стълб ги водеше нощем в пустинята. Та колко хиляди години минаха от тогава?
Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения
свят
?
А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор.
към текста >>
„В Духовния
свят
когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един.
А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор.
„В Духовния
свят
когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един.
Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа? " „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека.
към текста >>
Само по този начин вие можете като отидете в
другия
свят
да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен.
" „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето тяло специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя? " „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно.
Само по този начин вие можете като отидете в
другия
свят
да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен.
Към Бога се отива по два пъ--я - чрез сърцето и душата, и чрез умът и духът."
към текста >>
97.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Така както светят тези крушки, така представляват и човеците с пробудено съзнание за Невидимия
свят
.
Спомням си веднъж бяхме на Витоша и щяхме да преспим под откритото небе на запален огън. От Витоша се виждаше София как в далечината блещукаха лампите на електрическите крушки. Едни мъждукаха по-слабо, други по-силно, едни бяха по-близо, други бяха по-далече, така че имаше разнообразие в тази гледка. Някой обърна внимание на Учителя на ширналата се под нас гледка Учителят се загледа и каза: „Виждате ли това? Виждате ли тези светлини, които светят от запалените електрически крушки на града?
Така както светят тези крушки, така представляват и човеците с пробудено съзнание за Невидимия
свят
.
Така както онези крушки светят по същия начин светят онези човешки глави, в чийто мозък се е пробудило съзнанието му и е направило връзка с Бога. Така те светят за Невидимия свят. Та за невидимия свят е много лесно да се ориентират и да ви намерят. Те ви намират по светлината на пробуденото ви съзнание". Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре.
към текста >>
Така те светят за Невидимия
свят
.
Едни мъждукаха по-слабо, други по-силно, едни бяха по-близо, други бяха по-далече, така че имаше разнообразие в тази гледка. Някой обърна внимание на Учителя на ширналата се под нас гледка Учителят се загледа и каза: „Виждате ли това? Виждате ли тези светлини, които светят от запалените електрически крушки на града? Така както светят тези крушки, така представляват и човеците с пробудено съзнание за Невидимия свят. Така както онези крушки светят по същия начин светят онези човешки глави, в чийто мозък се е пробудило съзнанието му и е направило връзка с Бога.
Така те светят за Невидимия
свят
.
Та за невидимия свят е много лесно да се ориентират и да ви намерят. Те ви намират по светлината на пробуденото ви съзнание". Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре. Така пеперудите, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната. Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми.
към текста >>
Та за невидимия
свят
е много лесно да се ориентират и да ви намерят.
Някой обърна внимание на Учителя на ширналата се под нас гледка Учителят се загледа и каза: „Виждате ли това? Виждате ли тези светлини, които светят от запалените електрически крушки на града? Така както светят тези крушки, така представляват и човеците с пробудено съзнание за Невидимия свят. Така както онези крушки светят по същия начин светят онези човешки глави, в чийто мозък се е пробудило съзнанието му и е направило връзка с Бога. Така те светят за Невидимия свят.
Та за невидимия
свят
е много лесно да се ориентират и да ви намерят.
Те ви намират по светлината на пробуденото ви съзнание". Този пример ми дойде на ум когато разказвах това как духовете могат да съзрат светлината много лесно, те се движат в полета където е нощ за тях, макар че някой път е денно време за хората, но светлината която се излъчва от съзнанието им, от мозъците им по нея могат да се ориентират много добре. Така пеперудите, мухите, комарите и бръмбарите вечерно време заобикаляха голямата крушка на стълба, който бе насред поляната. Ламбата светеше, тя бе от 500 вата и осветяваше цялата поляна, а около нея в диаметър около един метър имаше рояк от нощни насекоми. Ние го приемахме това за нещо напълно нормално.
към текста >>
Възлизаха и излизаха -това беше цяло проявление на Божествения
свят
.
Вторият бе, че виждам как небето над него се отвори, като че ли някой вдигна някакъв капак, който стоеше над главите ни и тази светлина излизаща от Учителя се разпростре и над него километри нагоре над него към небето. Третият момент бе, че видях как започнаха да слизат същества в бяла светлина като разперени птици върху него. Ако сте виждали как ято бели гълъби кръжат, за да слезат и кацнат еди след друг на земята, такава картина виждах над главата на Учителя. Тези същества не само слизаха, а възлизаха. Едни слизаха от горе, приближаваха се на един метър от главата му и се вливаха в онази светлина, която го обкръжаваше като ореол и след това други същества излизаха от този ореол и отиваха нагоре към небето.
Възлизаха и излизаха -това беше цяло проявление на Божествения
свят
.
Аз стоях отдолу и гледах, а той седи отгоре и се усмихва. По едно време това изявление спря, някой затвори с небесен капак пред очите ми тази картина, обърнах поглед надолу и какво да видя - отдолу идваха приятели от Школата, но лицата им бяха като че ли не са човеци, а като че ли ни гледат чудовища. Аз изписках от уплаха и побягнах нагоре към стаята на Учителя. Той ме чакаше: „Марийке, не бой се, но запази това, което видя и съзря". Аз му целунах ръка.
към текста >>
Разбрах какво значи израза, че Небето е отворено и че над Божият Син възлизат и слизат светли същества и се изявява чрез него Божествения
свят
.
Аз бърже минах покрай тях и изтичах навън. Отидох у дома си. Часове наред изживявах тази картина. Това беше наистина благословение. Сега разбрах нагледно как Божествения Дух е слезнал над Исус, когато Йоан Кръстител го е кръщавал на река Йордан.
Разбрах какво значи израза, че Небето е отворено и че над Божият Син възлизат и слизат светли същества и се изявява чрез него Божествения
свят
.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Този когото обичаш първото нещо, което ще ти направи, ще те мушне с един нож и ако не се уплашиш ще видиш, че този нож е книжен. Сега ще се учиш на пълната жертва. Учителят ти ще поиска да му оставиш всичкото си богатство и да си заминеш. После пък той ще ти остави богатството си и ще си замине.
към текста >>
Никой няма право да реже главата на
другия
.
Тези неща взаимно стават и това е хубавото в Любовта. Ще има някои, които ще искат да те накарат да се отдалечиш от мене. Ти няма да ги слушаш. Те и на Савка и на другите постоянно пращат тези мисли, които доста са им навредили. Духовете, които те преследват карми-чески искаха да ти отрежат главата, но аз те спасих.
Никой няма право да реже главата на
другия
.
Те искаха да направят това, за да живеят те - да се възползват от твоя живот за себе си. Човек остава в ръцете на духовете когато е грешил против законите, не е изпълнявал Волята Божия. Тогава и Бог се отделя."
към текста >>
98.
110. ПРЕДРЕШАВАНЕ НА ПЪРВООБРАЗА
,
,
ТОМ 5
Така двамата се връщат в Хасково, единият със съветите на Учителя, а пък
другият
- бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината.
Казал му: „Е, разбра ли сега къде е Истината, кой е Учителя и кой стои начело? " Братът вдигнал рамене и от смущение не могъл да каже нищо. Учителят продължил: „Духът на Истината е този, който стои най-отгоре, защото глава на Словото е Истината". Учителят протегнал с ръка, взел една книга, на която пишело „Сила и живот" и му казал: „Рекох, вземи и чети. Духът на Истината дава Сила и Живот у човека".
Така двамата се връщат в Хасково, единият със съветите на Учителя, а пък
другият
- бедният съсед с книга в ръка, която е трябвало да проучи и да види как и от къде идва Духът на Истината.
След няколко дни детето на богатия съсед оздравяло, а пък нашият брат дълги години четял и прочитал и не могъл да разбере кой е този Дух на Истината. Накрая богатия съсед му поискал книгата, прочел я и му я върнал отново. Казал му: „Сега разбрах кой е Учителя Дънов. Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка.
към текста >>
Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш
свято
.
Той е Учител на Истината, защото даде Сила и Живот на детето ми". А до него встрани подскачало и пеело детето му, което било живо и здраво и радвало баща и майка. Аз съм пред Учителя. „Сега ако си посадила един орех и ако дойде някой и ти каже: „Я го извади да видим каква му е ядката", ти да го не буташ. Ти го остави в земята, той ще си поникне.
Туй, което Господ ти е дал ще го пазиш
свято
.
Когато се срещнеш с някого няма да преминаваш Божествената дистанция между него и себе си и няма да променяш отношенията си и няма да се сближаваш повече. Като срещнеш някого първо се запитай, какво Господ иска да те научи чрез него, после се запитай какво иска Господ ти да му предадеш. Ще се учиш от всички хора. Ако той е умен сам ще ти предаде урока, ако не е умен - ти ще го извлечеш сама от неговата опитност. физическата близост аз я оприличавам на хора ескимоси, които се намират на Северният полюс и стоят един до друг облечени със своите дебели кожуси.
към текста >>
99.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия
свят
потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня.
А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си? Не си спомних. Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная.
После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия
свят
потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня.
И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание.
към текста >>
И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия
свят
, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията.
Не си спомних. Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня.
И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия
свят
, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията.
И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше.
към текста >>
И да не се зарази горе Невидимия
свят
с тази земна неразбория.
Къде ли съм била? Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията.
И да не се зарази горе Невидимия
свят
с тази земна неразбория.
А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя.
към текста >>
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия
свят
, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия
свят
, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
към текста >>
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в
другия
свят
, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото".
Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество.
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в
другия
свят
, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото".
Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
към текста >>
Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този
свят
след като не можа да напише буквата „Т".
Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза.
Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този
свят
след като не можа да напише буквата „Т".
Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици. Значи нейната възраст в Невидимия свят беше две години. Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата.
към текста >>
Значи нейната възраст в Невидимия
свят
беше две години.
Той нищо не ми каза. Така завърши този сън, а брат Кузман Кузманов си замина от този свят след като не можа да напише буквата „Т". Като че ли това беше някакъв изпит в невидимата школа. Сънувам, че сме в клас и седим в един полукръг като на дъга и решаваме задачи. Учителят влиза и води стенографката Савка за ръка, но тя е на две години и после й дава да яде мекици.
Значи нейната възраст в Невидимия
свят
беше две години.
Това беше съня ми, а след време той наяве след няколко дни той ми каза за нея: „Тя е такова детенце", но това беше наяве във връзка с една нейна постъпка, която можеше да направи само едно дете, но не и ученик на Школата. Сънувам, че на Галилей Величков са му дали да решава една задача да решава на черната дъска. Решава, решава, после сложи кръст и буквата „X" и си седна на стола. Не можа да си реши задачата. Моят сън завърши, но на яве с Галилей имахме много несъгласия и много противопоставяния, което можеше да се дължи, че той още от самото начало беше протеже на Савка и един от нейните сподвижници.
към текста >>
По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този
свят
, но прескочих кризата.
Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената. Та днес, 1972 г, сме точно в това време, гледаме българи как си пишат сценария, играят артистите и се сменявам сцените една след друга с български актьори, по български сценарий и с начало и без край. И никой не знае докога.
По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този
свят
, но прескочих кризата.
Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай". Сега е 1972 г. и при всяка криза при влошаването на здравето ми наистина прескачам, но ще видим докога ще се прескача. Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете".
към текста >>
Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този
свят
да дойдете и да ме посрещнете".
По време на Учителя сънувам сън, че имам една криза и трябваше да си замина от този свят, но прескочих кризата. Разказвам съня на Учителя си, а той ми каза: „Нали си прескочила, не се страхувай". Сега е 1972 г. и при всяка криза при влошаването на здравето ми наистина прескачам, но ще видим докога ще се прескача. Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен".
Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този
свят
да дойдете и да ме посрещнете".
Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна". Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена.
към текста >>
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия
свят
.
Сега е 1972 г. и при всяка криза при влошаването на здравето ми наистина прескачам, но ще видим докога ще се прескача. Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете". Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна".
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия
свят
.
Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят.
към текста >>
А да сънува човек това означава, че Невидимия
свят
му дава възможност да бъде буден към един друг
свят
, който той не познава и който
свят
той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи
свят
.
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува.
А да сънува човек това означава, че Невидимия
свят
му дава възможност да бъде буден към един друг
свят
, който той не познава и който
свят
той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи
свят
.
Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал.
към текста >>
Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален
свят
, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят.
Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален
свят
, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор.
към текста >>
Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия
свят
е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него".
Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия
свят
е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този свят. В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>
Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този
свят
.
След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
Когато венчават някого или се жени това е много лошо за него, означава че той ще си замине от този
свят
.
В Словото на Учителя са дадени много такива примери, много обяснения за съня и сънищата, а ние учениците имахме много опитности като всеки един от нас по време на Школата има десетина такива примери със сънища, които са тълкувани от Учителя и след това ние сме проверявали как те са се сбъдвали в нашият живот.
към текста >>
100.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Той казваше: „Всяка душа в Божествения
свят
си има своя индивидуалност, а личния път е човешкият егоистичен живот", За всеки човек Учителят имаше свой подход, той не беше негов, но подхода идваше съобразно това кой бе застанал пред него, от къде идваше този човек и каква задача имаше да разрешава на земята.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ Моите опитности са неразривно свързани с Школата на Учителя, която преминах при него. С онези от учениците, които можеха да разбират повече и правилно, които притежаваха също и моралните възможности за приложение на онези принципи и сили, които урокът изискваше, то Учителя се занимаваше повече с тях. Той работеше по строго определена вътрешна само нему известна система свързана с беседите, които движеха общия ход на Братството, а също работеше и частно с отделните личности. Всяка отделна душа си има свой път, специфичен път и Учителят я ръководеше по метод отговарящ на специалния дух на нейното индивидуално развитие. Учителят правеше разлика между индивидуалност и личен път.
Той казваше: „Всяка душа в Божествения
свят
си има своя индивидуалност, а личния път е човешкият егоистичен живот", За всеки човек Учителят имаше свой подход, той не беше негов, но подхода идваше съобразно това кой бе застанал пред него, от къде идваше този човек и каква задача имаше да разрешава на земята.
И опитността на всеки ученик бе строга специфична и индивидуална за него и тя не се повтаряше при други случаи и с други ученици. Когато Учителят ни даваше някоя работа да му свършим имахме го за чест и се чувствувахме много радостни. Веднъж той ми възложи задачата да му наредя книгите в библиотеката. Аз бях неизказано щастлива. С голям мерак започнах и в работния си ентусиазъм триех с парцала всяка книжка от всички страни независимо дали бяха прашни или не.
към текста >>
На
другия
ден сутринта аз се престраших и отидох отново да си довърша работата с книгите.
Не посмях да се върна. Та него ден се провалих. А преди няколко дни бях изявила желание да свърша някаква особена работа за Учителя, дадоха ми я и аз не я свърших. Вървя и си спомням как Учителят преди няколко дни ми каза: „Похвалиш ли се за нещо, че го можеш и умееш веднага ще те турят на изпит. Затова пазете се от такива ненавременни изказвания".
На
другия
ден сутринта аз се престраших и отидох отново да си довърша работата с книгите.
Учителят влезе при мен с една паничка до половината напълнена с мед от нашите кошери. Сложи паничката на пода и приклекна до мен. Аз започнах да вадя книги от етажерката и още след втората книга изскочи една тлъста, голяма хлебарка. Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда.
към текста >>
Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения
свят
той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен.
Затова той веднъж каза: „Аз не съм дошъл на земята да съдя човечеството, но да помагам на нуждаещите се". Имаше моменти когато той вършеше велика и незнайна работа от голям мащаб за човечеството. В такива случаи той се уединяваше, никого не приемаше, защото изнасяше голямо страдание и минаваше през мъчението на земята. След като си свършваше работата и след като излезеше от такова състояние Учителят се явяваше пред нас с голяма светлина и вдъхновение, усмихнат и лъчезарен. Любовта на Учителя повдигаше, освобождаваше човека от всичките унижения на света, той се чувствуваше истински човек със свобода и с права да изнася тази свобода на духа.
Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения
свят
той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен.
Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него. Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога.
към текста >>
Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и
святи
".
Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре. Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен. Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути. Това е пътят на Бога, който се е самоограничил за благото на малките си братя. Няма по-светло и чисто име от името Учител.
Ето защо отношенията между Учител и ученик са чисти и
святи
".
Школата на Учителя от вън това е светът в един малък мащаб, който съществува с всички негови проблеми и противоречия. Ние бяхме поставени там и преживяхме една епоха пълна с бурно и динамично развитие по всички посоки. Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал.
към текста >>
То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще мислиш, ще я пазиш
свято
и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Трябва да се научиш да любиш. Ти си още в предисловието на Любовта. Когато за един миг Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Ти ще почувствуваш тогава такова разширение, че ще се слееш с всички същества и ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро.
То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще мислиш, ще я пазиш
свято
и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот.
Ако я повериш на другите те ще те сметнат за смахната, но за теб тя ще осмисля живота ти. Любовта на земята може да се осмисли със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
към текста >>
НАГОРЕ