Търсене в текстове за 'Допотопно животно'

В Археологията по един единствен зъб, по една намерена кост от едно допотопно животно, възстановят цялото животно, защо и аз по толкова много „съвпадения”, „случайности”, да не мога да направя моите заключения?

В Археологията по един единствен зъб, по една намерена кост от едно допотопно животно, възстановят цялото животно, защо и аз по толкова много „съвпадения”, „случайности”, да не мога да направя моите заключения?
Вие виждате още едно съвпадение - майката на Андрей се моли да роди момче. И Рахил, може би преди 3 000 години, също се моли да роди момче. И двете майки се молят да имат момчета - и двете имат момчета, и двете кръщават момчетата си с името Дан. И пак случайно ли, че този Йордан е наричан Аню - Андрей, и Христос като Андрей го призовава за Свой ученик, и тази същата личност, независимо от поводите си, идва да търси Учителя?... Всичко това според Вас съвпадения и широки обобщения ли са? В Археологията по един единствен зъб, по една намерена кост от едно допотопно животно, възстановят цялото животно, защо и аз по толкова много „съвпадения”, „случайности”, да не мога да направя моите заключения? Разбира се, за моите заключения това не ми са единствените основания, аз имам още и други основания, но от съвсем друг характер, към които Вие нямата отношение, затова не Ви говоря за тях. Андрей идва при мене, защото е закъснял в пътя. След преражданията си като Дан... и Андрей - ученик Христов, той се е отклонил от правия път, бил пленен от Черната ложа и изостанал назад в пътя си! Сега Учителя идва и дава нов тласък на всички изостанали. Както децата, за да учат, свързват уроците с игри, по този начин ги карат да учат, същото е и с възрастните.
към текста >>

Виждаш ли там онзи черен облак, който се проснал над върховете като някакво допотопно животно - змей?

Затова ти повтарям: върни се, предупреждавам те пред свидетел. Ако ти стане лошо, да не ме държиш отговорен! Времето е студено и ще става още по-студено! Горе в планината има буря! Погледни, планината цялата е запушена, дигат се пушеци до небето! Виждаш ли там онзи черен облак, който се проснал над върховете като някакво допотопно животно - змей? Това предвещава нещо много страшно! Това животно ще ни нападне! Благовест и Андрей се спогледаха учудени, как можеше облак да напада, но Андрей отговори: - Виновен съм господин Христов, моля Ви простете ми, искам да дойда! - Друг път като ти казвам, да вярваш и да слушаш. - Но какво да правя, в момента ми е лошо като мисля така!
към текста >>

Времето е студено и ще става още по-студено! Горе в планината има буря! Погледни, планината цялата е запушена, дигат се пушеци до небето! Виждаш ли там онзи черен облак, който се проснал над върховете като някакво допотопно животно - змей? Това предвещава нещо много страшно! Това животно ще ни нападне! Благовест и Андрей се спогледаха учудени, как можеше облак да напада, но Андрей отговори: - Виновен съм господин Христов, моля Ви простете ми, искам да дойда! - Друг път като ти казвам, да вярваш и да слушаш. - Но какво да правя, в момента ми е лошо като мисля така! -Добре, че си забелязал това. Следствие на неправилното мислене, всичко в тебе е обърнато с главата надолу.
към текста >>

Тук беше завет, той се изправи, отърси снега и загледа там, където Христов гледаше - Черни връх, който беше забулен в пушеци и сняг, а високо над него и цялата планина се беше разпрострял облакът, подобен на допотопно животно, което сега беше станало още по-голямо и приличаше на някой главнокомандващ, който стоеше на своя трон далече от сражението, наблюдаваше го и даваше своите заповеди.

Тук беше завет, той се изправи, отърси снега и загледа там, където Христов гледаше - Черни връх, който беше забулен в пушеци и сняг, а високо над него и цялата планина се беше разпрострял облакът, подобен на допотопно животно, което сега беше станало още по-голямо и приличаше на някой главнокомандващ, който стоеше на своя трон далече от сражението, наблюдаваше го и даваше своите заповеди.
-Твоя работа - каза Христов и тръгна надясно, и веднага той и Андрей се скриха в гората. Вятъра беше превърнал снега в мъгла, която обвиваше всичко и на няколко крачки не се виждаше нищо. Благовест загледа към града, после към планината и тръгна бавно нагоре по криволичещата пътека към определената за среща поляна. След около един час Христов и кученцето, което беше тръгнало след него, вече чакаше Андрей и Благовест на поляната. След него Андрей се показа като из облаците, цял обвит от сняг. Тук беше завет, той се изправи, отърси снега и загледа там, където Христов гледаше - Черни връх, който беше забулен в пушеци и сняг, а високо над него и цялата планина се беше разпрострял облакът, подобен на допотопно животно, което сега беше станало още по-голямо и приличаше на някой главнокомандващ, който стоеше на своя трон далече от сражението, наблюдаваше го и даваше своите заповеди. Чуваше се едно продължително и слято бучене, като тътнене под земята. Тръпки побиха Андрей от страх! Христов си затвори очите и почна да се моли. После се обърна назад, с поглед търсеше Благовест, който скоро като провидение се показа из мъглата и дойде при тях, изправи се, изтърси си снега и каза: - Ужасно е, вятърът беше тъй силен, че по едно време вече не можех да дишам, задушавах се! От тук по-нагоре не мръдвам!
към текста >>