Търсене в текстове за 'Десен път'

натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”. Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната. Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили. Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина. Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце. Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му. Това е всичката му закуска. През
към текста >>

на преживяното край Него е още съвсем възможно. Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това. Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи. Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се
към текста >>

вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички. А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше чудесен път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха. Ти усещаше, че живееш. Времето бе прекрасно, а условията чудесни - влагата поеше твоите корени отдолу и слънцето отгоре изливаше реки от светлина и топлина. Всичко съдействуваше за богат урожай. Ти чакаше този ден щеше да дойде, непременно щеше да дойде. Младостта сияеше и ти беше изпълнен с устрем, със сила и с благородни желания. Вече не се питаше къде си - в началото или средата на пътя. Ти никога не се питаше за началото и за края - те не съществуваха. Великите неща са без начало и без край. Животът се движеше по пътя на спиралата, младостта никога нямаше да те напусне и на тебе ученика предстоеше да опиташ идеята за нетленното. Никога нямаше да съжаляваш, защото добре знаеше, че жребият ти беше пълен и богат. Назад никога нямаше да се обърнеш, защото онова, което беше пред тебе блестеше с неописуема красота. Светът на миражите нямаше вече власт над тебе. Ти отдавна прецени
към текста >>

трябва да име човек към живите букви на Божествената Книга? Като маслина посадена край водите. Така е ученика. Какви условия за растене, разширение, укрепване на Божествените Добродетели! Връзка с Духовния свят Пътят на праведния е като зазоряване. „Не дойдох Своята Воля да сторя, но Волята на Отца си!” Човек расте в духовната атмосфера на идеите с които живее. Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята. Човек расте в познанието на Бога, това е важно. Какъв чудесен път извървяхме с Учителя за 50 години! Мисли за Бога Мисли за Бога, за да бъдеш здрав! Мисли винаги за Бога, за да бъдеш в безопасност! Мисли винаги за Бога, за да имаш светлина и да разбираш живота, мисли винаги за Бога, да бъдеш свободен! Развигорът Той почва незабелязано, тихо, топло отначало. Колко звуци можеш да доловиш в него - и думи, и песни и говор. Развигорът. Горите разбират неговите думи. Той носи нова заповед. Какво ще препоръчаш на един млад човек? - Чист въздух, чиста вода, чиста храна. На тази основа вече може да се разбираме, може да се гради. Търси Божествения живот! Ето за какво трябва да се говори. Божественият Живот, това е големия Всемирен Живот! Може ли да излезеш от малкия и да влезеш в големия Живот? Докъде може да проникне човек в Космоса с механиката? С механизмите? До къде може да проникне човек с Духа? Възможностите на техниката са ограничени. Вселената е поле за Духа. Молението. Тези хора воюват с нас, те ни гонят. Какво трябва да се прави? Да се оттеглим в
към текста >>